Лекции по Наказателно право - Особена част - част 2 Печат
Понеделник, 07 Април 2008 23:18

 

14. Престъпления против собствеността – глава 5

Собственост: пълно господство върху една вещ. Собствеността понякога се идентифицира със самия обект, а вещи е различно от имущество. Самото имущество е обект на посегателство, а вещите са движими и недвижими. Господството върху тази вещ е ограничено до обществения интерес на другите – върху една и съща вещ не може да има две права на собственост, но може да има съсобственост. НК използва термините по различен начин от Вещното право (чл. 194 – владение = държане).

Родов обект: обществени отношения, свързани с нормалното упражняване правото на собственост върху вещта. Система на П: Глава 5 е разделена на 8 раздела, като логиката на законодателя е по вид П, а в теорията има различни системи:

I система: 1. престъпно отнемане: кражба и грабеж, 2. престъпни присвоявания: длъжностно присвояване и обсебване, 3. особен начин на посегателства – измама и изнудване, 4. П, накърняващи субстанцията на вещта – унищожаване и повреждане, 5. особени П: злоупотреба с доверие и вещно укривателство.

II система (ЛГ): 1, 2, 3 могат да се обединят в: 1. престъпно придобиване – указва същината на П. П се разграничават по : място на субекта и взаимоотношението му с предмета. Тук влизат кражба и грабеж (няма фактическа власт върху вещта) и от друга страна присвояване и обсебване (тук деецът има фактическа власт върху вещта към момента на извършване на П). Относно т. 3: особен начин на засягане на субекта – начинът е такъв, че мотивира другото лице да извърши нещо. Точки 4 и 5 остават и в тази система.

15. Кражба: чл. 194/1: Обектът е като родовия. Предметът е чужда движима вещ – има определена парична, художествена, историческа стойност. Една намерена вещ не може да е предмет на кражба – има специален състав в чл. 207 НК. Стойност: чл. 218б (до 150 лв). Изпълнително деяние: отнеме: означава да прекъсне една досегашна фактическа власт върху вещта и да установи своя такава върху нея. П е довършено в момента, в който деецът установи фактическата власт върху вещта. В кой момент започва изпълнителното деяние: тогава е началото на опита: обичайни места (джебчии – джоб). Субект е всяко НОЛ. Субективна страна: пряк умисъл + намерение за присвояване.

Особени случаи: чл. 195 и следващи (аналогични на чл. 116): т. 1: пожар, наводнение: общественото бедствие е особена обстановка, изброяването е неизчерпателно. Именно тази обстановка създава по-благоприятни условия. Важното е П да е в резултат на бедствието (дори и да е малко след самото него). т. 2: ако откритата вещ не е под постоянен надзор – оставени на обществено доверие, т. 3: кражба чрез взлом: 2 особености: 1) здраво – законодателят има предвид, че това е преграда, която обозначава, че е ограничен достъпът до вещта (стъкло, стена и т.н.). 2. когато вещите са в куфар и бъде отнет той, това е взломна кражба (за да се достигне до вещта, се преодолява преграда). Ако деецът не знае какво има вътре – пряк неопределен умисъл. т. 4: МПС: когато след извършването на кражбата деецът го е използвал, за да се отдалечи (да пренесе повече). Техническо средство: средство, ползвано, за да се проникне – шперц, подправен ключ. Специален начин – използва се особена ловкост и умение. т. 5: 2 и повече лица – с оглед предварителния сговор и субективната страна (предварителен умисъл). т. 6: извършено от длъжностно лице с използване на служебното положение. Разлика с длъжностното присвояване – там той държи вещта, а тук не. Квалифициращо обстоятелство е длъжностното му качество, което е улеснило достъпа до вещта. т. 7: повторно по смисъла на чл. 28, т. 8: нова, от гроб на покойник: ако няма стойност не е кражба, липсва предмет, но е обществено- опасно. Чл. 197: привилегирован състав:поощрение, намалена отговорност, ако деецът върне или замести открадната вещ.

16. Грабеж – раздел 2, чл. 198 – 200 НК

Типично съставно П, включва кражба и принуда (по чл. 143). Обект: родовия, предмет също. Основен състав: чл. 198/1. Принудата се извършва преди или до отнемането на вещта. Тя е метод, начин, чрез който деецът извършва П и е насочена към това да се сломи една налична съпротива и да се преодолее. Принудата може да бъде: 1. насилие (физическо въздействие): ал. 4, 2. заплаха (психическо въздействие): ал. 2. За да е налице грабеж трябва да се докаже, че деецът е имал обективната възможност да осъществи заплахата, т. е да е реална. Ал. 3: грабежоподобна кражба: извършва се кражба, придобива се фактическа власт върху вещта, но е заварен и за да запази владението употреби сила/ заплаха (това също е грабеж). Въпросът е какво е мястото на П?: ако е различно мястото е налице грабеж, защото не е окончателно прекратено владението (пари – кръчма – бягане). Ако се откраднат вещи и деецът употреби сила за да ги запази – съвкупност от П: (+ ТП). Квалифицирани случаи: на две степени: ал. 1 и най - тежки случаи (+убийство) по ал. 2 на чл. 199. Разлика между убийство с користна цел и грабеж с убийство: При убийството с користна цел имотна облага се цели за в бъдеще, докато при грабеж с убийство (опит за убийство) принудата е ескалирала до умъртвяване и деецът убива, за да отнеме сега, към момента на извършване на деянието.

17 и 18. Присвоявания – раздел 3.:Особеното е специфичното отношение между субекта и предмета. При кражбата и грабежа деецът отнема чужда движима вещ, а тук е у дееца.

Обсебване: чл. 206/ 1: основен състав: Субект е всяко НОЛ и длъжностното лице, стига обаче веща да не му е поверена в това му качество. Особеното е, че вещта е у дееца на някакво правно основание (договор – наем, послужване). Изпълнителното деяние: присвои: означава да се разпореди с вещта противоправно като със своя. От този момент деецът извършва, респективно довършва П обсебване.

По чл. 201 – длъжностно присвояване: субект е САМО длъжностно лице. Характеристика на длъжностното лице за всички случаи: чл. 93/т. 1. Общи белези: изисква се работата да е възложена на лицето съгласно установения ред. Това възлагане става с избор/ назначение/ трудов договор. Не може да е мълчаливо. 2. Службата трябва да се отнася до основни функции на съответното звено. 3. лицето да е включено в самата организационна структура – независимо дали временно/ постоянно с частично/ пълно заплащане. Специфични категории: 1. служба в държавно учреждение – ръководна или организираща и да е свързана с основната функция на съответното звено. Има едно изключение: извършващите дейност само на материално изпълнение (не е непосредствено свързана – хигиенист). 2. ръководна работа – разпоредителна, организационно - възпитателна, 3. работа, свързана с пазене, управление на чуждо имущество. Пазенето/ управлението е същността на възложената работа (склададжии). Длъжностното лице може да е субект на конкретни П, само доколкото са налице и останалите елементи от състава на съответното П.

Чл. 282: П против държавни органи и обществени организации (частни банки: липсва субект). Аналогично на обсебването липсва особена връзка между субект и обект. Тук предмет на П е връчен на длъжностното лице в това му качество: а) конкретно – определена категория лица (склададжии) или б) по-общо: на онези категории длъжностни лица (ръководител, директор), които имат власт върху вещите в качеството му на длъжностно лице. Присвои има същото значение. Многократно разпореждане със сумите – взима и връща в касата: налице е длъжностно присвояване. Квалифицирани случаи: чл. 202/1/т. 1: другото П улеснява присвояването, когато чрез него се създават условия за извършването му. Най – често: нарушаване на служебни задължения на длъжностното лице (подправен документ). Между улесняващото П и присвоителното П трябва да има връзка, такава, че другото П да създава благоприятни условия за самото присвояване. Улесняващото П може да е извършено преди или по време на присвоителното. За улесняващото П трябва да се предвижда по-леко наказание – само тогава е налице този сложен СФС – сложно съставно длъжностно присвояване. Ако улесняващото П е с по-тежко наказание: налице е реална съвкупност. Чл. 202/1/ т. 2: две и повече лица, сговорили се предварително преди самото присвояване. Винаги се прави разлика между предварителен сговор (съгласие + решение) и останалите случаи на съучастие. Съизвършителството е възможно само в случаите когато имуществото е връчено едновременно на повече от едно длъжностни лица. Ако нямат качество длъжностно лице: то те са подбудители или помагачи (проф. Иван Ненов: своеобразен помагач). чл. 207: намерена чужда вещ. чл. 208: откриване на съкровище – намиране и несъобщаване, но на кого? - на властта. Приема се, че съобщаването на който и да е от общината или държавен орган е достатъчно, за да не се носи отговорност. Според теорията това е П, осъществено с бездействие. П може да се довърши и преди изтичане на 14 дневния срок – унищожаване, разпореждане. Предмет на П е съкровището: чл. 91 ЗС – легална дефиниция. Това е предмет с висока материална стойност, защото ако намереното има историческа или археологическа стойност: то е посегателство срещу паметниците на културата,а то се криминализира по чл. 278а. Разликата между двете е в обекта и в предмета. П по чл. 208: без значение къде, с какви технически средства – трябва да е съкровище и да не е съобщено на властта.

19. Измама: Глава 5, раздел 4: специфичен начин на извършване. При кражбата и грабежа се отнема чужда движима вещ, но действа деец, при присвояването вещта е у него и се разпорежда неправомерно, а при измамата: начин, по който се увреждат обществените отношения: деецът мотивира другото лице, което има фактическа власт върху вещта да се разпореди и така се нанася имотната вреда. Субект е всякло НОЛ. Чл. 209: 3 разновидности на изпълнителното деяние: 1. възбуди у някого заблуждение. Деецът с активно поведение създава невярна представа у другото лице, което мисли, че действа на годно правно основание и поради това извършва акт на имуществено разпореждане. 2. поддържане у някого на заблуждение: не опровергава създадената представа. 3. използва заблуждението. Прочети чл. 210: квалифицирани случаи. Чл. 212: документна измама: квалифициран случай, с оглед средството, което деецът използва – документ: неистински/ преправен. Ал. 1 и ал. 2 са два различни случая. Ал. 1: „използва“ е изпълнителното деяние: чрез него се въвежда и поддържа заблуждение. Създава привидно основание той да получи определено имущество . Довършено е когато реално получи чуждото движимо имущество. Без значение е дали той е съставил документа. Изисква се да го използва, като знае, че е с невярно съдържание/ неистински/ преправен. Ал. 2: деецът сам съставя документа, лично той не получава, а чрез действието си дава възможност на едно лице да получи без правно основание такова имущество. Получаващото лице може и да не знае, а ако знае – ще отговаря по ал. 1: налице е използване.

Изнудване: раздел 5 (213а – 214а). Авторът е неистински, а съдържанието е невярно. Преправен: променяне на съдържанието. 1.Обща характеристика: Класическият случай на изнудване е уреден в чл.214 НК. Прилича си по някои белези с измамата- тяхната специфика е особеният начин на осъществяването им. И тук подобно на измамата деецът „мотивира” другото лице да извърши някакво имуществено разпореждане, с което се увреждат обществени отношения. При измамата обаче, другото лице се въвежда в заблуждение, че съществува правно основание за разпореждане с имуществото, докато тук, деецът осъществява принуда чрез употреба на сила или заплашване.


Разграничения: Разлика между чл.143 принуда и 214-изнудването: Различен обект- изнудването е престъпление против собствеността, принудата- престъпление против личността. И при двете деецът въздейства чрез сила, или заплашване в/у едно друго лице (въздействието може да е физическо- сила или психическо – заплашване). И в двата случая деецът цели определено поведение у другото лице – той употребява принудата, за да „мотивира” другото лице към някакво активно или пасивно поведение. При принудата обаче характерът на извършеното действие е личен (например да не отиде на театър), докато при изнудването има имуществен характер- деецът използва въздействието, за да „мотивира” другото лице да извърши акт на имуществено разпореждане. Изнудването и измамата:Прилики: общ е обектът – престъпление против собствеността; и при двете престъпления се причинява щета; и при двете престъпления се мотивира едно лице да извърши акт на разпореждане; и при двете има една и съща цел- да се набави за себе си, или за другиго имотна облага. Имат еднаква субективна страна.  Разлики: начинът, по който се мотивира другото лице – чрез въвеждане в заблуждение при измамата и чрез принуда (сила/заплашване) - при изнудването; разлика при представите на другото лице – при измамата лицето смята, че има годно правно основание за извършване на разпореждането, докато при изнудването, разбира, че действа без правно основание, само че е принудено към акта на разпореждане. Разлика между изнудване и грабеж: Прилики- общ е обектът – престъпление против собствеността; и при двете деецът използва принуда.Разлики- при грабежа изпълнителното деяние е отнемане – деецът сам отнема властта в/у вещта, докато при изнудването деецът мотивира другото лице да извърши акта на имуществено разпореждане.

 

20. Вещно укривателство: раздел 6. Обща характеристика – едно от специфичните престъпления против собствеността, класическо, традиционно престъпление, което има няколко особености- то винаги се явява една последваща дейност. То винаги предполага една предхождаща обществено опасна проява, като връзката между укривателството и предхождащата го проява е неразривна.

Характеристика на Вещното Укривателство: а) Винаги, при която и да е от формите на ВУ трябва да е налице първо воля (или липса на противопоставяне) от лицето извършило първичното деяние за извършване на действие от друго лице с вещите придобити от първичното престъпление (извършителят на първото престъпление или друго общ. опасно деяние е съгласно друго лице да извършва действие с вещите, придобити от това престъпно деяние). Не може без лицето да е съгласно. б) ВУ се осъществява чрез извършване на укриване, придобиване, или спомагане да бъдат отчуждени вещите, придобити от първото престъпно деяние.

Форми на изпълнителното деяние: 1. Укриване на тези чужди движими вещи. „укрие” не означава непременно скриване в житейския смисъл, а означава, че деецът приема за съхранение вещите и ги поставя на място, което ще затрудни узнаването на местонахождението им. ”Укриване” също означава, че деецът запазва вещта в полза на лицето, осъществило основното престъпление, а не за себе си. 2. „Придобие” - Не се придобива право на собственост. Това придобиване на практика се осъществява най-често чрез някакъв „договор”. Очевидно е обаче, че при тази форма на изпълнителното деяние, деецът получава само вещта в своя фактическа власт и то във фактическа власт само за разпореждане, което означава, в сравнение с първата форма на изпълнителното деяние, че тук той я придобива за себе си. 3. „спомогне да бъде отчуждена” – тук за разлика от 1) и 2) деецът не придобива фактическа власт върху вещта, а само посредничи, улеснява, подпомага да се осъществи връзка между дееца на основното престъпление и едно друго трето лице, което ще придобие вещта. И това не се променя дори той да държи вещта у себе си (тъй като не я държи нито за извършителя на другото, предшестващото престъпление, нито за себе си, а за да улесни прехвърлянето на вещта на едно трето лице). Субективна страна: Касае се за пряк умисъл + специална цел, като деецът трябва да знае, или да предполага, че вещта е придобита чрез укривателство. Доказва се с всички доказателствени средства.

Унищожаване и Повреждане: раздел 7: Обща характеристика – това е този състав от престъпление против собствеността, чиято специфика се състои в това, че деянието засяга директно субстанцията на една чужда движима/недвижима вещ. Уреден е в чл. 216/1- включва и двете форми на изпълнителното деяние: „унищожи” и „повреди”.

  1. „унищожи” е такова посегателство върху субстанцията на една вещ, която я прави негодна за употреба по предназначение. Без значение за съставомерността на деянието е дали може вещта да се ползва за нещо друго.

  2. „повреждане” такова посегателство върху една чужда вещ, която я прави временно, или частично негодна за употреба по предназначение


Предмет – чужда движима, или недвижима вещ. Без значение за съставомерността и на двете форми е начинът, по който се въздейства върху субстанцията. Квалифицирани случаи

  1. когато се касае до ипотекирано или заложено имущество като предмет на престъплението.

  2. чрез осъществяване на нерегламентиран достъп до PC

  3. чрез причиняване на значителни вреди

  4. чл. 216а – с оглед предмета (свързани с характера на допълнителните вредни последици, които могат да възникнат във връзка с това престъпление.)


Злоупотреба на Доверие: Раздел 8. Особености: чл. 217: а) С оглед отношението на дееца към предмета на посегателство.

  1. По ал.1 имуществото е поверено на лицето за управление или пазене;

  2. По ал. 2 лицето е представител или пълномощник, тоест има представителна власт на правно основание. Без значение е източникът на правното основание за възникването на представителната власт (на договорно основание или от АА).

б) С оглед предмета – предметът е чуждо имущество + ощетяване. Това ощетяване може да е във формата на засягане на активи, или когато не се изпълняват някакви задължения (когато не плати навреме от името на собственика = неустойка, когато не събере вземания навреме)

От субективна страна- изрично е посочено в закона („съзнателно“)- предвижда пряк умисъл.


21. Престъпления против стопанството : чл. 219 - често срещан. Същността на П не се свежда до непосредствено въздействие върху един обект – отнемане, присвояване, НО в определени случаи в крайна сметка като резултат се стига до вреда. (чл. 216). Същността на П по глава 6 – неправилна стопанска дейност, незаконосъобразно изпълнение на задачи от субекти, на които са възложени тези задачи. Чл. 216 (Унищожаване на чужда движима вещ) и 219 си приличат, но обектите и изпълнителните деяния са различни. Глава 5 – непосредствено посегателство, глава 6 – неизпълнение на задачи. Двата типа посегателства са взаимно свързани, основен ефект от П против собствеността е, че едно лице не може да упражнява право на собственост, НО при унищожаване и повреждане няма ли ефект и върху стопанската дейност (унищожаване на трактор?). Има, но юридически погледнато тези възможни последици не са включени като признаци в съставите на П по глава 5 – достатъчно е деянието да е довършено (откраднато, отнето, унищожено). Състави по глава 6: разграничават се от П по глава 7 НК: П против дейността на държавни органи и т.н.: Най-характерно за глава 8 са засегнатите обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на държавния апарат. Най-често стопанските отношения са специални по отношение на някои общи длъжностни П по гл. 8 (чл. 219 и чл. 282). П по глава 6 се разграничават и от П против републиката (вредителство по чл. 107. Разлики: Субективна страна по чл. 107: с цел да се подрони, отслаби властта – тази цел липсва по глава 6, където обект са обществените отношения, свързани с нормалното, правилно, законосъобразно осъществяване на стопанската дейност. Система на П по глава 6: Има 2 критерия на законодателя: 1. основен: характер на установените изисквания или правила за осъществяване на стопанската дейност. Зависи дали се касае за общоважащи правила за всички отрасли или пък за специфични - за определен вид стопанска дейност. 2. допълнителен: своеобразието в обществената значимост на определени стопански отношения. П са разделени в 5 раздела: Въз основа на основния критерий са обособени първо :1. общите стопански П и 2. против отделни стопански отрасли. Въз основа на допълнителния критерий е 3. П против митническия режим, 4. против паричната и кредитната система. Раздел 1а?:незаявяване на неплатежоспособност и банкрут по – скоро се отнасят към общите стопански П, отколкото към специфичните (производството по несъстоятелност е универсално). Субект: 1. по някои състави може да е само длъжностно лице, като много често освен основните качества, се изискват и допълнителни изисквания, свързани със специфичните функции (219/2 – задължение за контрол). 2. Лица с индивидуално определени качества – не са длъжностни лица – продавач (чл. 232). 3. всяко НОЛ.

Раздел 1 – общи стопански П: по-добре е да се казва, че правилата важат за повечето отрасли, а не за всички. Основен състав е чл. 219 – длъжностно лице, на което е възложено ръководене, управление, стопанисване на имущество. Субект по ал. 2 е само длъжностно лице (Нищо, че пише който). Има специфични изисквания за контролни функции. Между предмета и субекта съществува определена връзка – имуществото е поверено на това длъжностно лице с оглед неговите функции или му е възложена работа, свързана с предмета на П. Изпълнително деяние: неполагане на достатъчно грижи – това се определя конкретно за всеки случай. Това са конкретни права и задължения, които произтичат от служебния статут на длъжностното лице и най-вече от регулиращите дейността му НА и АА. На практика може да се състои в погрешни управленски решения, финансово- счетоводни операции, сделки, но и в бездействие. На пръв поглед изглежда, че се осъществява с бездействие, но не е така: на практика преобладават случаите с действие. Престъпен резултат: важен признак – деянието е съставомерно само ако е настъпила значителна повреда (вещта е временно или частично негодна), унищожаване (изцяло негодна) или разпиляване (или чисто технически смисъл или резултат от определени юридически действия на длъжностното лице. Вредите са имуществени и значителни – този признак се преценява въз основа на цялостна преценка и преди всичко с оглед абсолютния им размер. Комплексно се съпоставят вреди срещу общия патримониум. Това е може би единственото П, при което субективната страна по чл. 219/1 и 2 се изисква непредпазливост. 219/3: ако 1 и 2 е умишлено...Това е така, защото осъществяването на безстопанственост по непредпазливост е типичен случай. Ако има умисъл – често се касае за друго П.

Сключване на неизгодна сделка: чл. 220: субект е длъжностно лице от категорията, които представляват съответната стопанска единица – право да сключват сделки. Субективна страна: пряк умисъл (съзнателно), П е резултатно. За да е довършено – трябва да има значителна вреда. Неизгодна сделка: трудно се преценява, затова преценката винаги е комплексна. Не може само по 1 или 2 параметъра. Цената е основен елемент, но не единствен. Преценява се качеството, сроковете, начин на доставка, допълнителни разходи, свързани с това (франко Бургас,а трябва в София), гаранция, начин на плащане т.н.

Чл. 224 – стопански подкуп: имотна облага срещу предоставянето на сведения, в резултат на което настъпват вреди, свързани със стопанските П (икономически шпионаж). Текстът е субсидиарен, доколкото извършеното не представлява по-тежко П (чл. 104: шпионаж). Чл. 225Б и в – прочети общо, нови от 2002 г. Ще бъдат обсъдени заедно с подкупа и съотношението между тях (по чл. 301 е класически подкуп в глава 8, а в частна сфера е тук).

 

 

Раздел II Глава 6

По първи критерий – основен. Отговорността може да възникне, когато посегателствата засягат установени в определен стопански отрасъл правила и норми за извършването на този вид дейност. Разграничават се :

  1. Престъпления против промишлеността – чл 228

  2. Посегателства с/у селското стопанство- чл.229, 230

  3. Посегателство с/у търговията – чл 231, 232 (измама на купувач); 233- специфичен състав – външна търговия със стоки с възможна двойна употреба

  4. Опазване на природна среда- чл.235, 236, 237 - дивеч, 238 и други

Чл 228: Субект: длъжностно лице, изпълняващо ръководни функции от стопанско-организационен, както и от контролен характер. Изпълнителното деяние има 2 форми: 1) нареди - активна проява на длъжностното лице, което въздейства в/у производствения процес по такъв начин, че се стига до произвеждането на некачествена продукция; 2) допусне - означава бездействие, пасивна проява на субекта -> не попречва да се произвежда такава продукция

  1. Недоброкачествена продукция”- при преценка на този извод се изхожда от 1) възможността продуктът да задоволи определени нужди, за които е предназначен и 2) дали производството на продукта е съобразено със съответните изисквания на процеса. Установяване на тези признаци се установява с експертизи

  2. „Нестандартна”: не отговаря на предвидените стандарти, действащи на територията на РБългария

  3. „Некомплектна”- липсва определена част от изделието (чанта без дръжка), когато се пуска на пазара, без да са предвидени резервни части за гаранционно и сервизно обслужване.

Чл. 230, 229 -> бланкетни разпоредби- нарушават се изисквания извън НК

Чл 232 : Измама на купувач: Субект: лице, имащо качеството продавач. Обединени са няколко състава според начина на осъществяване на измамата :

  • Теглене (мерене) на стока- измамата се извършва така: 1) мерките и теглилките са верни, но се лъже в тежестта, в процеса на измерване; 2) служи си с неверни мерки (теглилки)- предварително се манипулират измервателните уреди; 3) Чрез примесване на чужди вещества (маслини + вода); 4) Когато измамата е относно качеството на стоките/услугите – неверни данни

  • Ал 3 / 232 – 0.01 ст. ?

Чл 235/236 – има голямо значение, за да се разширят случаите–посегателства в/у горски фонд, опит да се обхванат всички изпълнителни деяния (практически обвиненията по тези състави са малко)

Чл. 236- наказва се унищожаването/ повреждането горския фонд, а чл 235 се състои в „отнемане”. Предмет – отсечени млади (току що засадени) и подраст (подрастнало от отсечен ствол младо дръвче.

Чл 237- защитава дивеча, 238 брани рибите, ал) 2- раците


Раздел III Престъпления против Митническия Режим


Чл 242 – разглежда квалифицираната контрабанда. Тук в НК в разпоредбата на 242 са предвидени онези състави, които са с по-висока обществена опасност, представляващи престъпление, които влекат наказателна отговорност (за разлика от съставите, предвидени в Закона за Митниците).

В същината на квалифицираната контрабанда стои преносът (внос/ износ) на стоки (независимо от посоката на преноса). Деянието е съставомерно, ако преносът е през границите на страната ( Тук възниква въпросът какво се разбира под граници на страната? – държавната граница или митническата граница? Преобладава мнението, че се разбира митническата граница, която не съвпада точно с държавната граница)

Когато едно лице извърши внос / износ през митницата на страната, без знанието и разрешението по съответния ред на митниците се осъществява престъпление по 242

Квалифицирани състави:

Най- напред контрабандата е квалифицирана с оглед на субекта:

  • 242, буква А – „системно” (когато субектът извършва тази дейност 3 и повече пъти)

  • 242, буква В- от длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митниците (гранична полиция, санитарна служба)

  • 242, буква Е – 2 или повече лица в условията на предварителен сговор (такъв е и случаят, когато някое от лицата е митнически служител по ал. 4)

С оглед предмета на контрабандата :

  • 242, буква Г – забранени или поставени под специален режим стоки

  • 242, буква Д – обикновени по предназначението си стоки, но в големи размери

  • Към тази група трябва да се посочи и контрабандата на наркотични вещества по ал. 2, която е отделена, заради по-високата обществена опасност

С оглед на специфичния начин на осъществяване на преноса: 242 Б- документи, които са с невярно съдържание/ неистински или преправени.


Чл. 242 ал. 7- предметът на контрабандата се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е.

Чл. 242, ал. 8- конфискува се в полза на държавата и превозното средство, с което се осъществява контрабандата, дори да не е собственост на лицето, което я извършва, освен ако стойността на превозното средство явно не съответства на стойността на контрабандата

Чл. 242а- „Транзитна контрабанда”- когато стоката се манифестира като такава за транзитен превоз, а всъщност е предназначена за употреба в страната. И тук и стоката и превозното средство се конфискуват в полза на държавата.

Раздел 4, глава 6: класически П против паричната и кредитната система и техните особености. Засяга се финансовата система и то се осъществява чрез противоправно манипулиране с известни знаци (монети, книжни пари, облигации, таксови и пощенски марки, ценни книги и т.н.). Същите тези знаци могат и да са предмет на други П, но там се засягат други обществени отношения. Пари: най-вече са: скрепено от държавата с определен курс законно платежно средство: мерило за ценност, средство за облекчаване на оборота, определени знаци: касае се до материален предмет, изготвен в определена шаблонна форма, представляващ мълчаливо указание за факти от правно значение. За да са предмет – трябва да има курс в страната или чужбина: само онези които са годно платежно средство към момента на извършване на П. Според чл. 243 може и да са чуждестранни. Наказва се:

1. изготвянето на неистински парични знаци: знак с външен вид на паричен знак, но изготвен от лице, което няма такова право или 2. преправяне на истински парични знаци (сменя се номинал): издаден знак по надлежния ред, но има последващо въздействие върху него, което води до изменение на неговата стойност. Чл. 243: П е факта, достатъчно е да е преправено, за да П да е довършено. Може и опит: преправката има начало и край. Чл. 244: отговорност не за преправка, а за пускане в обръщение. Онзи, който не е участвал в изготвянето/ преправянето, но се е сдобил с парични знаци и ги пуска в обръщение.

 

 

Раздел IА , Глава 6


Раздел Iа в НК е от преди 12г. (сравнително нов от гледна точка на наказателното право . Откакто е създаден, съставите, предвидени в този раздел търпят известни корекции, но за съжаление тези корекции не съумяват да отстранят някои проблеми, свързани с тези състави.

В този раздел намират място престъпленията, свързани с несъстоятелността. По повод систематичното място на раздела, ЛГ смята, че тук законодателят посочва състави, които засягат обществени отношения свързани с производството по несъстоятелността и доколкото става въпрос за едно общо производство тези състави като че ли принадлежат към общите стопански престъпления.

Чл. 227б Незаявяване на неплатежоспособност

Разпоредбата е бланкетна и за изясняване на отделни признаци и понятия се препраща към други закони, най вече ТЗ. За съжаление чл.227б не е особено сполучлив законодателен опит- неудачно употребени термини, което води до трудност при решаване на делата и прилагане на нормата.

1. Чл. 227б, ал. 1 – очевидна е идеята на законодателя чрез тази разпоредба да съдейства за едно своевременно откриване на производството по несъстоятелност.

Относно Субекта – „Търговец”, който изпадне в неплатежоспособност. Формулирането по този начин на разпоредбата е крайно неудачно –„Кой” да е търговец- какви качества- тълкуването би ни довело до това, че трябва да се обърнем към определението в чл.1 на ТЗ (иначе, ако не препращаше, самото НК щеше да уреди качествата на „търговец”). „Търговец” по смисъла на Търговското право Обаче е неприложимо за НК – така се стига до това, че в НК се използва понятие, типично само за Търговското право., и то такова понятие, което е неприложимо за НП, като определение за „търговец” в самия НК не е дадено (липсва такова определение в чл 93). Поради това, „търговец” следва да се тълкува стеснително и да се приспособи към НП. Изхождайки от тази гледна точка, „търговец” по НК следва да се определи като това физическо лице което съчетава в себе си 3 изисквания: 1) да е дееспособен гражданско правен субект; 2) по занятие да извършва търговски сделки; 3) или да е образувало предприятие, делата на което изисква да се води по търговски начин => Субекти на НК могат да са ЕТ, както и лица, образували предприятия, които не са ЕТ. Интересно е, че НК използва понятието „търговец”, но производството по несъстоятелност може да се отнася и до лице, което не е търговец. И тъй като такова лице, нямайки изискването качество търговец, не е валиден субект за 227б => за такова лице няма да има осъществен състав на престъплението

 

Обективна страна- изпълнителното деяние е „незаявяване” пред съда на обстоятелството, че 1 търговец е изпаднал в несъстоятелност в предвидения в закона срок (30 дни). Тук престъплението се осъществява ч/з бездействие, при което след изтичането на срока престъплението е довършено. Не се изисква резултат- със самия факт на пропускане да се заяви това обстоятелство престъпното деяние е извършено, престъплението е довършено.

 

Kакво означава „неплатежоспособност”- легално определение за неплатежоспособност- в ТЗ. Очевидно е, че неплатежоспособността е правно понятие, а не фактическа категория- става въпрос за 1 обективно състояние, което не бива да има временен характер и не бива да бъде някакво вероятно състояние.

Kакво значи да „спре плащанията”- значение, защото от този ден започва да тече 30 дневният срок. В доктрината на ТП се твърди, че спирането на плащанията е външното проявление на неплатежоспособността (ако неплатежоспособността е едно обективно състояние, то спирането на плащанията е външната проявна форма на това обективно състояние, ч/з което останалите правни субекти разбират за несъстоятелността). Но за НК „неплащане” не означава „спиране на плащанията”- често в практиката длъжникът не плаща не защото не може обективно да плати, не защото е изпаднал в състояние на невъзможност на плащане, а защото оспорва на някакво основание задължението (неговия размер, или основание, и т.н.). Тази сложност на „спиране на плащанията”от гледна точка на НП води до трудности в съдебната практика.

 

Субективна страна- касае се до умишлено престъпление. Деецът за да извърши това престъпление трябва да съзнава,че е в неплатежоспособност, да съзнава, че не плаща и да съзнава, че това е трайно състояние и като съзнава всичко това, да не обяви несъстоятелност пред съда. В ТЗ „неплатежоспособността” се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията – презумпция, докато при НП- трябва да е сигурно и доказано, защото се касае за умишлено престъпление.

 

2. чл. 227б, ал 2 - Субект на престъплението- „лицата, които управляват и представляват Търговски дружества”. (При ООД- управител- излиза, че отговорността, за неподаване ще носи управителя. Но какво ще стане ако има повече от 1 управител, които управляват заедно? Чия ще е вината за неподаване на заявлението за неплатежоспособност? Няма отговор. Същото положение и при АД - при едностепенната система- Съвет на Директорите – той най-често представлява АД-то колективно - кой отговаря? Освен това овластен от Съвета на Директорите не може еднолично да подаде такова заявление - няма това право.)

3. В заключение – редакцията на чл. 227б е крайно неудачна, на места неразбираема и много трудно приложима, освен ако не е свързана с нарушаването на закона. Може би по-правилната редакция би била: „Който с цел да увреди кредиторите не изпълни задълженията си по ТЗ, свързани с производството по несъстоятелност...“


Умишлен Банкрут


1. Банкрут – (идва от итал.”банка рота”- строшена пейка). Това, че един длъжник е станал неплатежоспособен не е престъпление само по себе си (стопанският оборот е динамичен и е съвсем нормално и възможно да се случи и няма обществена укоримост). По друг начин стои въпросът когато банкрутът е причинен недобросъвестно (и дори най-често умишлено). В тези случаи неплатежоспособността като състояние е причинено от самия длъжник. А когато е „злоумишлено” (както се изразява старият НК), тоест, това се прави с цел да се увредят кредиторите- тогава това вече е проблем на НК => чл. 227В дава защита на определен кръг обществени отношения, произтичащи пряко от развитието на производството по несъстоятелност.

Обект са обществените отношения, свързани с нормалното протичане на процеса по несъстоятелност.

 
Предмет на престъплението е намаляването на масата на несъстоятелността като я засяга, уврежда- деецът я намалява като разпределя нейни части не според принципа на несправедливост а по свое усмотрение. Когато се открива производство по несъстоятелност се ограничава възможността на един търговец да се разпорежда с имуществото си, като се цели това, което е останало да се разпредели справедливо между кредиторите му. Наказуемостта тук е когато лицето несправедливо разпределяне на това, което му е останало.

 

Изпълнителното деяние- винаги се касае до действие – 2 вида:

1. фактически действия (скриване, унищожаване, повреждане на вещи, и ценни книги, подправяне на ценни книги и т.н.; унищожаване на пари с цел да се навреди на кредитора – това е житейски абсурд.

2. правни сделки- чрез правни сделки увреждането на кредитора е много по-лесно, затова е и по-чест случай (такива са по т. 1,2,5,6- отчуждаване, вземане на заем, предоставяне на кредит и т.н.)

 

Умишленият банкрут има един абсолютно безсмислен момент, който го прави почти неприложим- „търговец, който СЛЕД откриване на производството по несъстоятелност извърши...” – прави го неприложим, защото съдът, след като открие производството по несъстоятелност назначава синдик, който управлява имуществото на търговеца - длъжник (всъщност, съдът може дори да го отстрани, ако го смята за опасен) => всички тези описани действия би трябвало да се извършват ПРЕДИ, а не СЛЕД откриване на производството по несъстоятелност – след това длъжникът реално не може да извърши нищо без одобрението на синдика. Това „след” е крайно неудачнои обезсмисля тази разпоредба.

 

Субект и тук е „търговец”(виж предната лекция, т.1)

Престъплението е резултатно - за да е съставомерно, трябва да са настъпили значителни щети (? Дали „щети” е правилният термин) и умишлено.

 

 

Глава 8 НК (чл. 269 – 307а)

Общи П. Родов обект: обществени отношения, свързани с осъществяването на дейността на държавните органи, свързани със законосъобразната дейност на държавния апарат. Това са 1: обществени отношения, свързани с нормалното функциониране на държавните органи (+ всички изброени в гл. 8), 2: обществени отношения, свързани с авторитета на тези органи и лица, 3: обществени отношения, свързани с доверието на гражданите в държавните органи. Дефиниция н а П в гл. 8: Посегателства, които накърняват или поставят в опасност законосъобразното функциониране на отделни звена в държавния апарат, подриват авторитета им, разколебават доверието в тях.

Отграничения: От глава 1: П срещу държавната власт – засягат основите на една държава, а в гл. 8: нормалното функциониране на отделни звена на държавната власт. От глава 6: П против стопанството – срещу икономическите обществени отношения, стопанска система (специални състави), а в глава 8: по-общи състави, които имат за цел нормалното функциониране на държавната власт. От глава 2: П против личността: например с клеветата се засяга честта и достойнството, а в чл. 286: набедяване: засяга се дейността на правосъдните органи.

Обща характеристика: Система на П: 2 критерия: 1. основен: държи сметка за това дали субектът стои вън или вътре в системата на държавния апарат (всяко НОЛ – раздел 1 или длъжностно лице – раздел 2). 2. характер и значение на някои звена/ органи от системата на държавната власт или пък държи сметка за самата дейност, чрез която се засягат обществените отношения (правосъдие - раздел 3, подкуп – раздел 4). Вътре в разделите отново са разделени като субекти на всяко НОЛ и длъжностни лица (активен и пасивен подкуп).

Раздел 1: посегателства вън : Групи: 1. чл. 261: противоправно мотивиране на орган на власт: действия, чрез които използвайки принуда 1 лице мотивира орган на власт да извърши/ да пропусне нещо по служба. Това, което върши го прави не съобразно свое решение, а е заплашен да го стори. Чл. 269, ал. 3: съучастие/ П, извършено от тълпа: НО възниква за подбудителите и предводителите на тълпата. 2. Създаване на препятствия на орган на властта да извърши своите задължения.: чл. 270, 275 – неоказване на съдействие, 277 – премахване на печати. 3. Извършване на самоволни действия: 272, 274 – извършване на действие в кръга на службата на длъжностното лице; 274/3, 274а – държане. 4. Състави, свързани с подправка на удостоверителни знаци: различно от документа: Удостоверителен знак означава клиширана форма и съдържа общо и абстрактно изявление с правно значение. Документ: винаги е конкретно изразено изявление в писмена форма с правно значение. 5. Посегателства срещу паметниците на културата: чл. 278, 278а, б и в. 6. Състави, включващи нарушаване на граничен режим: 279 основен състав и 280.

Раздел 2, П по служба: посегателства от длъжностни лица. Характеристики: посегателствата срещу обществените отношения в този случай са значително улеснени от мястото на субекта и са предвидени по-тежки санкции. Съставите са свързани с нарушаване на общи/ специални задължения на длъжностни лица, няма ограничения за сферата, в която могат да се извършат тези П. Посегателствата се явяват общи длъжностни П – възможни във всички сфери. При изясняване съставомерността на деянието се налага да се изследват редица подзаконови актове, които регламентират правата и задълженията на длъжностните лица. Тези състави не изчерпват всички прояви, при които се касае за нарушаване на служебни задължения. В редица други глави също има състави за длъжностни П, но те са вече специални. Често се съпоставят чл. 219/220 с чл. 282. Специални състави се съдържат и в раздел 3. Глава 8: П против правосъдието, но и те са специални по отношение на общите по чл. 282. Специална е и по отношение на глава 5, чл. 201. Специални са и тези по глава 2 и 3 (П против избирателните права, преправяне на резултати). Специални са и тези по глава 4 – гражданско състояние. А тук в глава 8: общи длъжностни П – само доколкото няма специален състав за извършеното. Най-голямо практическо значение има чл. 282 (като последен вариент:). Общи П, които в определени случаи са квалифицирани с оглед длъжностното качество на субекта – напр. кражба по чл. 195, т.6 - извършено от длъжностно лице – то не действа в това си качество, а само улеснява достъпа и за това е по-тежко квалифицирано. Разграничава се и от дисциплинарните нарушения: тук е с оглед степен на обществената опасност, но е трудно разграничението. Касае се не до П, а до дисциплинарно нарушение. Законодателят в редица от съставите формулира П като резултатни. Резултатът е критерий за разграничаване от по-инските като обществена опасност П.

П по служба са 2 категории: 1. свързана с неправилна служебна дейност – акцентира се върху дейността на длъжностното лице – 282, 284- издаване на лсужебна тайна, 284а?, 282а. 2. свързани със служебното положение на субекта – чл. 283: използване на служебно положение

Чл. 282: основен състав. Обект и субект: ясни. Изпълнително деяние: алтернативно: 1. нарушаване, 2. неизпълнение на служебни задължения 3. превишаване на власт/ права, противоправно служебно поведение (действие, бездействие). При 3 тук длъжностното лице излиза извън компетентноста си: или извършва действие, което е от компетентността на горестоящ орган или осъществява нещо, което е от компетентността на колективен орган еднолично). Субективна страна: пряк умисъл, специална цел: облага или вреда. Резултатно П: от типа на поставяне в опасност и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици (имуществени и неимуществени облаги, които поотделно или заедно са немаловажни). Чл. 282/2: разликата е в резултата – дали са настъпили вредните последици. Ако субектът заема отговорно служебно положение. Резултатно – от типа на увреждащите. Разлика между: Немаловажни: последици не са настъпили и Значителни: последици са настъпили реално. Иначе между термините няма разлика.

Чл. 283: типично за прояви, свързани със субекта. Криминализира се извънслужебна проява, свързани със служебното му положение. Чл. 282 – длъжностното лице е в службата, а тук не е). Съдържанието на тези прояви има различен характер: извличане на имуществена облага (получаване на жилище), но може да е свързано и с получаването на нучна степен. Изпълнителното деяние: действие, бездействие, свързано с конкретно искане на длъжностното лице, но може и да се остави да получи облагата. Субективна страна: пряк умисъл. Облагата – имуществена или не – може да е : 1. лично за длъжностното лице или 2. за друго лице, но тя не се следва.

Издаване на служебна тайна – чл. 284: сведенията, които се разгласяват неправомерно имат: 1. отношение към неговата функция (длъжностното лице го знае, защото е на това място), 2. сведения, които не бива да бъдат свеждани до знанието на трето лице, освен по установения ред – разгласяват се такива данни, узнаването на които не е редно.

Чл. 284/2: недлъжностно лице, но работи в държавно учреждение. Иначе другите два елемента ги има.

Чл. 285: допустителство по служба: улеснява се извършването на П чрез бездействие. Подчинен извършва П, свързано със службата, а началника чрез бездействие да не се противопоставия на това П.

 

П. против правосъдието. Раздел 3 Глава 8. Основен критерий е дали лицата са вън или вътре – специални длъжностни престъпления или външни лица. Обща характеристика – съгласно КРБ чл.8 – ЗИС, уредбата на съдебната власт е чл.117 (независима). Основни задачи: да се утвърди и спазва законността и да се защитят правата и интересите на гражданите, ЮЛ и държавата. Раздел 3 има 2 основни групи:
1. длъжностни П: против правосъдието, специфична категория П по служба. КС 2003 и 2005 г.  се произнася по въпроса дали трябва да се промени съдържанието на съдебната власт (съд, прокуратура, следствие). Вж как се избира състав на ВСС: ЗИС си взаимодействат. Тук спадат П, свързани главно с наказателния процес
2. общи П против правосъдието – субект е всяко НОЛ, тук главно има П против наказателния, гражданския и административния процес. И 1) и 2)  засягат различни страни и стадий на осъществяване на правосъдието: най-често обстоятелства, свързани с наказателното преследване, възпрепятстване разкриването на обективната истина, осуетяване изпълнението на влезли в сила присъди.
Престъпления, при които се създават предпоставки за наказателно преследване срещу невинни хора: чл. 286: Набедяване: кореспондира с обществената опасност на клеветата. В чл. 286 има 2 състава, между които общото е, че деецът пред надлежен орган на властта уличава другиго в П: 1. било като го набедява (деецът поставя началото на наказателния процес), 2. било като представя неистински доказателства срещу него (процесът вече е започнал, той само насочва. Набедяването е изявление пред надлежния орган, с което се уличава невинно лице. Изявлението може да е в различна форма: устна или писмена, независимо как е озаглавено (жалба, молба, донесение на очевидец). Съдържанието на това изявление трябва да визира определено П. Практика на ВС: не е необходимо да е квалифицирано по НК, а да е описано ясно П. Това изявление, с това съдържание трябва да е пред надлежен орган, който може да възбуди наказателно преследване. Важно: П ли е самонабедяването?: знае, че е невинен, но се набедява. НЕ може, защото не са всички признаци от състава. Ако възпрепятства правосъдието (прикрива истинския извършител), то тогава е лично укривателство, а не самонабедяване. Субект е всяко НОЛ, субективна страна: най-често пряк умисъл – съзнава, че не е извършил П, но въпреки това твърди противното. Все пак може и при евентуален умисъл: ако деецът прави безрезервно изявление, като съзнава, че може би нещата седят по друг начин. П е довършено при депозиране на изявлението, не се изисква да е започнало наказателно преследване: затова е ал. 2: началото на наказателно преследване  е квалифициращо обстоятелство. Разлика с клеветата: в обект: обществените отношения са П срещу личността, засяга достойнството и доброто име,  приписва се П и е срещу всяко трето лице, а тук: пред надлежен орган.
Лъжесвидетелстване – чл. 290 и следващи: П от онази категория П против правосъдието, чрез които се затруднява стигането до обективната истина и присъдата по делото. Засяга се процеса като цяло, чиято цел е откриването на обективната истина; засягат се и интересите на ответната страна. Лъжесвидетелстването е устно/писмено потвърждаване на неистина или затаяване  на истина от свидетел пред съд или друг надлежен орган, овластен да събира свидетелски показания (съдилища, предварително производство, дурги юрисдикции, нотариус – при обстоятелствена проверка (констативни актове) и т.н.). Субектът е специален: лице, конституирано като свидетел в съответното производство. Без значение е дали е могъл да се откаже да свидетелства или не. Изпълнителното деяние има две форми: 1. чрез действие – потвърждава неистина 2. чрез бездействие – затаява истина. Важно: Коя истина? Не е обективната!!! Истината е: 1. фактите, които са предмет на доказване, 2. възприятията на дееца (свидетеля), свързани с тези факти, 3. показанията, чрез които той възпроизвежда тези свои възприятия. От свидетеля се иска да изложи своите възприятия, така както са се отразили в неговото съзнание. Лъжесвидетелстване има тогава когато каже нещо, което не е възприел или ако не го изложи така, както го е възприел. Извод: няма П, ако свидетелят правилно възпроизведе своите възприятия. Субективна страна: умисъл, налице е когато свидетелят възпроизведе съзнателно по неправилен начин възприятията си за фактите. П е довършено като депозира показанията си, НО!: Според съдебната практика разпитът си е разговор, т. е.  има се предвид крайните показания, след приключване на разпита. Чл. 290/2 специфични субекти: преводачи, тълковници – за неверен превод и тълкуване (глухонеми). Специфична е отговорността по чл. 291: вещи лица за невярно заключение.  Всяко вещо лице има следните задължения: отразява фактите и въз основа на тях прави заключение, т. е. отговорността на лицето възниква когато: 1. неправилно отразява обстоятелствата, 2. изводите на съответстват на познанията в тази област. Чл. 292: може да отпадне наказуемостта за лъжесвидетелстване, вж т. 1: ако каже истината би обвинило себе си в П (а обвиняем !?! Може да не дава показания?!?), т. 2: лицето се отрича от показанията си до влизането на присъдата в сила или до възбуждане на наказателното преследване срещу него. Чл. 293: подбуждане към лъжесвидетелстване. Това е самостоятелно П. Има се предвид, както лице, вече конституирано като свидетел или тепърва ще се конституира. Важно: кога може да възникне отговорността по чл. 293? Само в 1 случай: когато лицето, към което е насочено това подбуждане не е лъжесвидетелствало. Защото иначе е подбудителство, а ако го стори: съучастие. Чл. 294: лично укривателство. То е П против правосъдието, с което се засяга: 1. осуетява се наказателно преследване и 2. изпълнение на наказанието. Аналогично е на вещното укривателство и е вторична престъпна дейност – предполага вече извършено П. Това не бива да е обещаване преди: иначе ще  е помагачество. Личното укривателство се осъществява: 1. укрива се факта на П (унищожаване на следи), 2. скриване на връзката между престъпния факт и дееца, 3. може да се укрие личността на извършителя.
Чл. 297: затворник, който избяга, специфичен субект. ВС: има се предвид всяко лице, което е задържано под стража по установения от закона ред. Чл. 298: съзаклятие – наговаряне на затворници да избягат. ВС: това е П е довършено с постигането на съгласие между тях да напуснат мястото, където са задържани. Ако пристъпят към изпълнение – ал. 2, квалифициран по-тежко състав.
Система:
1.Възбуждане на наказателно преследване срещу невинен – набедяване
2. П, свързани с доказателствени средства и затрудняване на процеса при установяването на истината: лъжесвидетелстване, лъжливо заключение на вещо лице, подбуждане към лъжесвидетелстване, чл. 287
3. Осуетяване на наказателно преследване/ изпълнение на наказанията: лично укривателство (чл. 294), чл. 288,чл.  297, чл. 298
4. Осуетяване на изпълнението на съдебно решение: чл. 296 

 

Подкуп – раздел 4, глава 8.
Корупция vs подкуп: Корупция означава развала, разруха, по-широко понятие. На последно място означава подкуп в юридически смисъл. Корупцията е поведение, при което се дава приоритет на личното пред общественото. НК криминализира само най-тежките форми на корупционно поведение. Чл. 282 – вреда на обществен интерес. Подкуп: извличане на материална облага от служебното положение и е морално и законово укорима. Затова и подкупа е в отделен раздел. Родов обект: засяга функции на държавен апарат, но засяга и други обществени интереси: дава отражение върху гражданите. Раздел 4: НО за длъжностни лица, приемащи тези облаги (пасивен подкуп), но и даването на облаги (активен подкуп), има и 2 специфични П: 1. посредничество 2. провокация към подкуп. Пасивния подкуп е невъзможен ако няма насрещен субект, който дава облагата. Тук възниква въпроса защо законодателя не е уредил това П в един състав при необходимо съучастие, а са отделни текстове с различен режим на НО за получаване и даване? Подкуп: фактически свързани прояви, но юридически самостоятелно уредени в НК. Изрично се подчертава, че пасивния подкуп е длъжностни лица е П с по – висока степен на обществена опасност, отколкото даването от гражданите. За активния подкуп се предвижда възможност за отпадане на НО, както и ненаказуемост, за да се облекчи разследването на пасивния подкуп.
Пасивен подкуп – чл. 301 и следващи НК. Субект: само длъжностно лице (по смисъла на чл. 93 НК). 301/5: чуждо длъжностно лице, 301/5: арбитри, вещи лица, 301/2: защитник, повереник. Изпълнително деяние: 1. приемане на дар/ друга имотна облага, 2. поискване, 3. приемане на обещание, 4. приемане на предложение. Предмет: каквато и да е облага. (преди е било само имотна, и ако не е била такава се ползва чл. 282). Има се предвид всичко плюс изменение в имуществото на длъжностното лице. Освен получаването на предмети и пари са възможни и други случаи:  създаването в негова полза на вземане, погасяване на негово задължение, услуга, за която по принцип се дължи заплащане. НК не говори за размера на тази облага. Все пак не може да се касае за предмети с явно незначителна стойност (обичаен израз на благодарност). Важното е, че тази облага е такава, че не се следва на длъжностното лице. Подкуп: получаването на неследваща се облага е връзката на проявата с определено служебно поведение на длъжностното лице. Ако едно длъжностно лице получи облага, но не за определено действие, какво е наказанието?: по чл. 283 за използване на служебно положение. Чл. 301: действие и бездействие. Основен състав: чл. 301/1 – в кръга на службата му. 301/2: действие в нарушение на службата му, отговорността е по-висока. 301/3 – служебното действие осъществява друго П, във връзка със службата, наказанието също е по-високо. Другото П според ВС най-често е неизгодна сделка, съставяне на документи с невярно съдържание, освобождаване на задържано лице: тогава едно и също деяние е по чл. 301/3 и и другото П в идеална съвкупност. Чл. 305: квалифицирани случаи – с оглед субекти, начин, повторност, размер на облагата.
Активен подкуп: Отговорността е за лицето, предложило подкуп (обещае или даде). Предметът и връзката са същите. Чл. 306: отпадане на наказуемостта. Ако е бил изнуден и кумулативно с това незабавно е уведомил доброволно властта. Изнудването според ВС не  винаги е заплаха, насилие, а и поведение, с което става ясно какво се цели.
Търговия с влияние: когато е мотивирано от облага, която не се следва: 304б. Субект: всяко НОЛ. С поведението си въздейства върху едно длъжностно лице във връзка със службата му (лобизъм ?!?). Чл. 305А: наказва се посредничеството: целта е да се свържат две лица: даващо и приемащо облагата. Чл. 307: провокация към подкуп: субект е всяко НОЛ. Обективна страна: създаване на обстановка (условия за даване/ получаване на подкуп). Цели се едно недлъжностно лице да даде, а едно длъжностно лице да получи/ поиска облага. Пряк умисъл + специална цел от субективна страна: да се навреди на този, който дава или приема.

Документни Престъпления – глава 9

В България е уредено в самостоятелна глава, засяга се отделна група обществени отношения: свързани с документирането, създаването, движението, запазването на документите. Засягат се П, свързани със съставяне, ползване, запазване на документи.
Документ: в НП има специфично съдържание, различно от общоупотребимия език. Документът е конкретно писмено изявление на дадено лице, което има правно значение. Изявлението може: 1. да е първично изявление на създателя на документи и да отразява волята на неговия автор, но може и да бъде 2. отразяване съществуването на факти, извън волята на автора. Това има значение за делението на документите на диспозитивни и удостоверителни. Конкретно: в документа съставителя отразява свое съждение, а не теоретични размишления. Не са документи конкретни изявления, предадени в  абстрактна форма (сборник от писма между 2ма).Писмено: използват се писмени знаци. Формата отличава документа от удостоверителните знаци (входни билети). Писмено не означав ана хартия – характерът на материалната основа, върху която е документът е без значение. Същност документът не е трайния носител, а изявлението. Може ли върху един лист да има 2 документа с различно съдържание и различни по характер: ДА, например частен и официален документ заедно (изявление с нотариална заверка). На дадено лице: може и да е повече от едно лице, но са индивидуално определени. Трябва авторът да е посочен в изявлението (подпис, саморъчно изписване на имената). Например напечатан текст заедно с име не е документ. Правно значение: възникване, изменение, прекратяване на правни отношения. Може да е различно по характер (нотариален акт за недвижими имоти). Може да удостоверява обстоятелства с правно значение (свидетелства).
Видове документи:

Според характер на изявлението:
1. диспозитивни: съдържа първично изявление на дееца (решение, нареждане)
2. удостоверителни: отразяват факти, обстоятелства, съществуващи извън съзнанието на съставителя – Акт за раждане.
С оглед на кого и в какво качество, по какъв ред е издаден документа:
1. официални – чл. 93/т. 5
2. частни-всички други документи, които не отговарят на изискванията на чл. 93/т. 5.
Според това кой е автора (автентичност):
1. истински – действителният автор съвпада с посочения.
2. неистински – чл. 93/ т. 6 е дефиницията
За характеристика на документа като истински или не е без значение дали съдържанието на документа е вярно или не. Един неистински документ може да е с вярно съдържание. Обозначаването като неистински на един документ има условен характер, не отразява съотношение между истина и отразено. Само за характеристика на автора е! Документът може да е първоначално създаден като истински, но може в последствие да стане неистински.  (оценка Добър и подпис, после се добавя Мн. - изявлението вече не е на автора).
Система на документни П:
1. Подправка на документи: чл. 308 до 310, 315. Обхваща различни престъпни прояви с общи черти. Общото е, че всички тези състави представляват различни форми на съставяне на неистински документи. НО е разграничена с оглед това дали става дума за официален или частен документ – 309, с огле особености на субекта: чл. 310, с оглед предмет: различни видове документи и т.н.
2. Лъжливо документиране: означава отразяване на неверни обстоятелства в официален или частен удостоверителен документ – чл. 311 до 314. НО е диференцирана с оглед официален или частен документ, субект  - специфична отговорност за лекари – 312. Специфични състави: престъпно ползване на документи – чл. 316 и 317
3. Престъпно унищожаване на документи – чл. 319 – скриване и повреждане на чужди документи. 

 

Глава 10: П против реда и общественото спокойствие
Обща характеристика, система. Родов обект: обществения ред: това е система от обществените отношения, свързани с обезпечаването на спокойствието и създаването на условия за нормално общуване на хората. Всяко общество разглежда по различен начин морала. Система:
1. П хулиганство: отделено е като най-остро посегателство.
2. П, свързани със самоуправни действия: чл. 323 – самоуправство, основен състав. чл. 323А: застрояване върху земеделски земи без разрешение, 324: упражняване на професия без правоспособност
3. П, нарушаващи общественото спокойствие: рядко се прилагат: 320а: закана с П, 326: подаване на лъжливи сигнали, наказуеми форми на скитничество: чл. 328, просия – 329/2, 329: неупражняване на обществено-полезен труд.
4. Състави, свързани със създаването на предпоставки за престъпна дейност: 320 (явно подбуждане към извършване на П; спадат и съставите, свързани с престъпните групи: 321, 322: непопречване на извършване на П (очевидно и тежко).

Чл. 325: Хулиганство: Разликата с дребно хулиганство, като административно нарушение е в това, че то е с по-ниска степен на обществена опасност и е административно нарушение, урежда се от Указа за борба с дребно хулиганство. В НК има резултат за хулиганство: грубо нарушаване на обществения ред. Обектът е като родовия: норми на морала, обществени отношения. Изпълнително деяние: непристойни (неприлични, безсрамни, ругатни, невъзпитаност) действия. Не може чрез бездействие да се извърши. Разнообразни форми: 1. осъществяване на обществени места – действия, засягащи интересите на много хора, най-чести са. 2. действия, свързани с посегателства върху личността – обиди, телесни повреди, 3. Действия, свързани с посегателства върху вещи – унищожаване, чупене. 4. Действия, свързани със създаването на една тревожна обстановка (бомба). В НК няма изискване тези действия да се извършат на обществени места, но ако не са – трябва след това да има възможност да станат достояние и на други хора. Субект:  всяко НОЛ. Резултатно П. Довършено е, когато непристойните действия са довели до грубо нарушаване на обществения ред. Субективна страна: пряк умисъл, признак на състава са и подбудите: действията са П само когато са осъществени, за да изразят явното неуважение към обществото. Има ли при хулиганството поглъщане (т.е. Може ли да се съпроводи с ТП, обида?): Не, в съвкупност са с едно изключение: убийството по хулигански подбуди по чл. 116, т. 11. Квалифицирани случаи: чл. 325: съпротива срещу орган на властта, деецът не прекратява действията въпреки намесата на тези органи. Ал. 2: Изключителен цинизъм/ дързост и т.н.

Чл. 323 Самоуправство: Посегателство срещу установен правов ред. Тук деецът иска сам да уреди отношенията си с друг, без да се съобразява с установеното в законите. Чрез това П се засягат правата на други граждани и нормалното функциониране на държавните органи. Текстът по 323: всички права на гражданите, от всякакъв характер. Основното е, че те са оспорени и това е основанието за конфликт. Може да се оспори самото право, а и начина са осъществяването му. Самоволно, не по установен ред: означава, че по принцип ИМА установен ред. Самоуправство е налице, когато деецът внася промяна в съществуващо положение.
Чл. 320а: Закана с престъпление:  НО за лицето, когато се закани да извърши палеж, наводнение (общоопасни П). Не трябва просто да е изречено, а да е налице основателни опасение. Изследва се дали поканата е приета (ползва се не по предназначение: бракоразводен процес).
Смисъл на подбуждане по чл. 320 НК: Касае се до самостоятелен вид П, а не до форма на съучастие. Явно подбуждане: форма на изпълнително деяние на това П. Подбудителство: мотивира се друго лице да извърши П при пряк и конкретен умисъл.
Чл. 321: организирана престъпност. Идеята е да се предвиди НО (и превантивно) за тези, които организират/ ръководят преди да извършат П. Цел: предотвратяване извършването на П. Чл. 93, т. 20: легална дефиниция за организирана престъпна група. Вече не попадат всички групи: например тези, които не целят имотни облаги. Наказуемост отпада при ал. 4 (групата как извършва П?:)
Чл. 324: упражняване на професия без правоспособност по занаят: особеност, не се касае до еднократно деяние, а трайно състояние. Разпоредбата има бланкетен характер. Трябва да се установени изисквания извън НК за различните професии (за всички има различни изисквания за придобиване на правоспособност).
Чл. 327: Отговорност за хазартни игри: Няма определение за хазартна игра, нямаме и закон. Евентуално: онези игри, при които печалбата за участниците зависи единствено от шанса и случайността, а не от умения, знания, ловкост, комбинативност.
Чл. 329/2: системно занимание с просия: Съставът е само диспозиция, не описва признаци. Състав за скитничество: не се прилага. 

 

Последно променен на Неделя, 09 Ноември 2008 19:45
 
Банер