Лекции по Данъчно право: вариант 2 Печат
Неделя, 05 Октомври 2008 23:04
1. Обща характеристика на данъчното право. Предмет и метод на правно регулиране.Разграничение и съотношение между данъчното право и другите правни отрасли. Източници на данъчното право. Обща характеристика. Видове източници.

Данъчното право не е самостоятелен правен отрасъл, а е част от финансовото право с оглед на това, че няма собствен предмет и метод на правно регулиране. Предмет на ДП са част от обществените отношения, уредени от ФП, а методът е властнически. ДП се занимава с обществените отношения по повод разпределение на националния доход и постъпването на парични средства в държавния бюджет – това са отношения, които имат паричен характер – т.нар. същински отношения. Друг вид отношения са т.нар. несъщински (организационни) отношения – те възникват по повод на законосъобразното развитие на данъчните правоотношения, за което са създадени специални контролни норми и органи.
Характеристика:
– те са публично правни отношения, възникват, развиват се, променят се и се прекратяват при и по повод осъществяването на държавна дейност;
 – винаги единият от субектите /участниците/ на правоотношението е държавата със съответен орган (НАП);
 – тези отношения съществуват като правни отношения (развиват се само въз основа на правни норми и принципно имат паричен характер, с изкл. на организационните отношения).
-Метод на правно регулиране – винаги властническия метод, което изключва наличието на диспозитивни норми.
-Данъчните органи действат в условията на обвързана компетентност, а актовете им имат декларативно действие.
Сравнение с други правни отрасли:
– конституционното право – двата отрасъла са публично правни. В  К има ПН, съдържащи основата на данъчното право /чл.60 К – задължението на гражданите да плащат данъци, които трябва да са законово установени и съобразени с доходите и имуществото на лицата/. Тя урежда законите. Различията са в предмета на правно регулиране – КП урежда устройството и формата на държавно управление и основните обществени отношения;
– административно право – различието е в предмета на правно регулиране – при ДП са предимно парични отношения, а АП не се занимава с разпределението на нац. доход;
– гражданско право – тук различията са и в предмета и в метода на правно регулиране. ДП не се занимава с лични и неимуществени отношения; в ГП субектите на правоотношението са равнопоставени, докато в ДП единият е винаги държавата в лицето на свой орган.
ДП си взаимодейства с другите правни отрасли, като взаимства или препраща към тях. Познати са няколко групи съотношения:
– възможно е данъчната норма да се приложи самостоятелно /без други ПН/;
– по-често се прилага при развило се друго правоотношение друга ПН – за юридически факти могат да послужат например развило се правоотношение от ГП /покупко-продажба – следва да се плати ДДС/;
– процесуални правоотношения – ДОПК препраща към ЗАП, при наказания – към ЗАНН;
– при плащането на данъци няма нуждата от разрешение – възможно е от прилагане на данъчна ПН в последствие да се приложи друга ПН /пример – съсобствен имот, за който единият от съсобствениците плаща целия дължим данък. В последствие той може да поиска от другите тяхното дължимо/.
Източници на данъчното право – от ФП.
Видове източници:
1. Конституцията – в нея са основните принципи на данъчното облагане – чл.60 – той няма пряко приложение и за целта трябва да се създадат съответните закони, чл.84, т.3, т.13 – правомощие на НС да определя данъците и да дава финансова амнистия; чл.98, т.12 – правомощието на президента да опрощава данъци.
2. Данъчни закони – ЗКПО, ЗМДТ, ЗОДФЛ, ЗАкцизите, ДОПК, ЗДДС;
3. Подзаконови нормативни актове – от принципа за законоустановеност на данъците следва, че те не могат да предвиждат и изменят елементи от данъчните задължения.
Не са източници на данъчното право писмените указания на министъра на финансите и на изпълнителния директор на НАП по прилагане на данъчните закони. Те изразяват виждането за уеднаквяване на практиката по данъчните закони и са вътрешно служебни актове, а не нормативни.
4. Отделни правни институти, общи за правото – привилегии (чл.136 ЗЗД), солидарната отговорност (чл. 722 ТЗ).
5. Международни договори – специална категория, които ограничават правомощията на държавите по облагането на едни и същи данъчни субекти за едни и същи обекти – спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (за тях се прилага чл.5, ал.4 от К – имат предимство).
6. Практиката на съда – на КС, който обявява противоконституционността на данъчни закони и решенията на петчленен състав на ВАС за отмяна на подзаконови актове, противоречащи на закона. /реш. №3/1996г. на КС и реш.№190/1996г. на ВАС – според тях законодателната власт за определяне на данъците не може да се отдаде на други държавни органи освен чрез закон, а данъка може да съществува във всички негови елементи – обект, субект, данъчна единица, ставка и т.н и те също са определени със закон

2. Понятие и правна характеристика на данъците. Принципи на данъчното облагане. Сравнение с други държавни вземания. Видове данъци. Данъчна политика.

Всеки данък има икономическа и правна характеристика, като проекто бюджета се изгражда на база постъпления от данъци. Те са основа на бюджета на държавата и той се крепи и планира въз основа на тях като редовен приход. Чрез данъците се преразпределя националния приход към непроизводствените структури на държавата.
Юридически белези на данъците:
1. Те са публично субективно право на държавата да получи определена сума пари. Това произтича от фискалния суверените на държавата. На това право съответства конституционното задължение по чл.60 от К гражданите да плащат данъците си.
2. Данъците са законово установени – това следва от чл.60 и чл.84 от К и важи за всички елементи и характеристики на данъците (обект, субект и размер).
3. Данъците са невъзвръщаеми, като държавата не поема задължение за връщане на сумата.
4. Данъците са безвъзмездни вземания – липсва конкретна насрещна престация /при таксите има такава/.
5. Установяват се по еднакъв начин за всички субекти, като задължението възниква ex lege - за всички данъчно задължени лица (ДЗЛ) данъците възникват по силата на закона, а не въз основа на данъчен акт, който е само с декларативно и индивидуално действие и прави вземането на държавата ликвидно и изискуемо.
6. Данъците са едностранно определени от държавата в качеството й на власт и договорното начало е изключено.
7. Данъците са непрехвърлими вземания – невъзможно и недопустимо е прехвърлянето на данъчни задължения на трето лице, което да обвърже държавата като кредитор, но няма пречка да бъдат платени от трето лице. Може да се плати на части.
8. Изпълнението на данъците е скрепено с държавна принуда.
Определение за данък: това е публично правно задължение, възникнало по силата на закона и изразяващо се в парично невъзвръщаемо и безвъзмездно плащане, установено едностранно от държавата и скрепено с държавна принуда.
Видове данъци:
1. С оглед връзката между държавата и платеца /ДЗЛ/:
    - преки – ДОД, д-к в/у недвижими имоти, корпоративен данък, данък в/у наследство; Тук лицето, което понася данъчната тежест и платеца е едно и също;
    - непреки – ДДС, акцизи – при тях горните две лица не съвпадат.
2. С оглед на системата на определяне на данъка:
пропорционални /ДДС, данък печалба/
прогресивни – ДОД;
данъци с абсолютна стойност – патентен данък.
3. С оглед на обекта на облагане – имуществени и подоходни /според нашата К са изключени данъците от личен характер/;
4. Според това в кой бюджет постъпват – републикански и местни;
5. Според това кой ги плаща – ФЛ, ЮЛ, или и двете.
Основни принципи на данъчното облагане: /от К/
1. Принцип на законоустановеност на данъците – чл.60, вр. чл.84 от К – всички основни елементи, характеризиращи данъците се определят в закон, като това се отнася с еднаква сила както за данъчните облекчения, така и за данъчните утежнения;
2. Принцип на данъчната справедливост – чл.60 К – размерът на данъка трябва да бъде съобразен с дохода и имуществото на лицата;
3. Принцип на служебното начало за дейността на органите на данъчната администрация /това е процесуален принцип/ – данъчните органи са длъжни служебно да установяват всички факти и обстоятелства, включително и тези, които водят до данъчни облекчения;
4. Еднакво да прилагат данъчните закони – едни и същи социални групи да се облагат еднакво.
Данъчна политика: /от ФП/
Законодателят от гледна точка на справедливостта може да създава специални закони за определена група лица. Данъчният суверенитет дава възможност на държавата да създава данъчна политика каквато иска. Икономическият обмен обаче налага при формирането на данъчната политика да се спазват определени граници на разумност. От гледна точка на ЕС се налага и хармонизиране та данъчната ни политика с тази на общността /например по отношение на ДДС/.
Въпросът е колко данъци и каква част от дохода да се изземва? Приема се, че повечето на брой данъци дават възможност за по-голяма диференциация и обхват на повече лица.
Кои данъци да се прилагат повече – преките или косвените – становището е да се даде приоритет на преките данъци – те засягат стопанската дейност.
Кой метод на определяне на данъка – прогресивни /приспособими са към ФЛ/ или пропорционални /приспособими са към стопанската дейност.
Другият въпрос е дали да има данъчни облекчения? Те се създават със закон /чл.60, ал.2 К/, но прекалените облекчения водят до възможност за заобикаляне на закона.

3. Основни понятия в данъчното право. Субект на облагане. Данъчен обект. Облагаема основа. Данъчна ставка. Данъчни преви легии. Други понятия.

Субект на облагане: това е лице, на което данъчния закон възлага тежестта за плащане на данъка /това е длъжника във връзка с чието имущество възниква правоотношението/. Субекти могат да са ФЛ, ЮЛ и други социални дадености, които само данъчния закон може да определи като субекти на облагане. По принцип всеки материален данъчен закон си ги определя, но чл.9, ал.2 ДОПК приравнява неперсонифицираните дружества и осигурителните каси на ЮЛ.

Чл. 9. (1) Страна (субект) в административния процес по този кодекс е:
1. административният орган;
2. всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство по този кодекс.
(2) В производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица съобразно тяхното участие.
(3) Участници в административното производство са субектите и всички други лица, които участват в извършването на процесуални действия

Данъчно задължено лице: това е по-широко понятие и обхваща всички лица на които данъчния закон възлага задължения, свързани с погасяване или събиране на данъчния дълг /представители на субекта, трети лица, на които закон е възложил да удържат данъци на субекта/. Чл. 14 ДОПК говори за задължени лица, като носители на данъчни задължения; лица, задължени да внасят данъци и лица, които отговарят за задълженията на предните две групи.

Чл. 14. Задължени лица са физическите и юридическите лица, които:
1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски;
2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски;
3. отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2.

Данъчен обект: това е имущество или оценима в пари даденост, с която се свързва възникването на данъчното задължение – имущество, печалба, доход.
Данъчна основа: трансформираният за целите на облагането обект на облагане – към нея се прилага данъчната ставка.
Данъчна ставка: определена величина (% или %о), установен от законодателя, който отнесен към данъчната основа дава размера на данъка.
Данъчна привилегия /облекчение/: установяване на по-благоприятен режим с оглед социалната значимост на обекта или субекта на ДП – реш. №12/1994г. КС, който допуска създаването им, но само със закон.
Данъчна декларация: извънсъдебно признаване на отразените в нея факти /извънсъдебно признаване на притежаване на имущество или доходи/. Обслужват събирането на данъци. Подаването им е задължително – предвидено е в материалните закони /чл.32 ЗМДТ, чл.41 ЗОДФЛ, чл.13 ДОПК/, но данните в тях не обвързват данъчните органи.

Чл. 13. Участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 и 2.
Чл. 32. (1) ЗМДТ - При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.
(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.
(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.
(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
Чл. 41. (1) ЗОДФЛ - Данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата година. Едноличните търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет включително приложенията към него. Еднолични търговци, чиито годишни финансови отчети са одитирани, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Ако независимият финансов одит не е завършил до 15 април, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от един месец от датата на доклада, заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор.
(2) Данъчно задължените по този закон лица декларират в срока по ал. 1 притежаваните акции и дялови участия в задгранични дружества, място на стопанска дейност и недвижима собственост в чужбина.
(3)  Данъчно задължените лица, които подадат годишна данъчна декларация до 31 януари на следващата година и заплатят данъка в същия срок, ползват отстъпка 5 на сто върху сумата, която остава за довнасяне по годишната данъчна декларация.
(4) Данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес, а за чуждестранните лица - по адреса на последното пребиваване в страната.
(5) Чуждестранните лица, получили доходи чрез пълномощник, подават данъчна декларация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянен адрес на пълномощника, а когато и пълномощникът е чуждестранно лице - по адреса на последното пребиваване на пълномощника в страната.

Данъчна единица: свързва се с данъчната основа и определя от какво се състои /пари, единица квадратура или кубатура или с оглед съдържанието на някакво вещество в друго/.
Данъчна година: у нас съвпада с календарната.

4. Данъчни правни норми. Същност, структура и видове. Действие на данъчните правни норми по време, място и по отношение на лицата. Тълкуване на данъчните правни норми. Попълване на непълноти в данъчните закони.

ДПН са общи правила за поведение (отнасят се са неопределен брой лица и случаи), чието приложение е скрепено с държавна принуда и имат хипотеза, диспозиция и санкция.
Хипотеза – юридическият факт, във връзка с който ще възникне данъчното задължение /обекта на облагане и връзката му със субекта (печалба, наследство, вещ...), които са годни да породят данъчното правоотношение.
Диспозиция – субекта на облагане и неговите задължения (основно – по плащане на данъка и допълнителни – подаване на данъчна декларация, регистриране, съдействие на данъчните органи).
Санкция – административна отговорност, която най-често е съизмерима с невнесения данък.
Видове ДПН:
1. С оглед на предписанията, които съдържат – забраняващи, задължаващи и оправомощаващи;
2. Материално правни и процесуално правни
Действие на ДПН:
1. По време – свързано е със съответния закон и най-често от 01.01.....г., или началото на някое тримесечие (чл.2, ал.4 от З устройство на държ. Бюджет). Обратно действие – няма норма, която да забранява обратното действие, но то не е желателно. В тази връзка е реш. №9/96г. на КС – за задължения и утежнения ПН трябва да е създадена преди възникването им. Процесуалните норми на ДП по принцип имат обратно действие (ДПК се прилага за незавършените производства).
Отмяната – тя трябва да е изрична. Има ПН с действие за определен срок.
2. Действие по място (териториално действие) – действат на територията на цялата страна, като няма пречка да бъдат обхванати и доходи и имущество на местни лица в чужбина. Възможно е действие на част от територията на страната (чл.61д от ЗКПО – данъчните облекчения действат за общини с голяма безработица и данъкът се начислява в бюджета, но остава в полза на лицето).
3. Действие спрямо лицата – ДПН се отнасят до неограничен бр. лица, които нямат правосубектност в други правни отрасли. Данъчното законодателство чрез свои критерии определя субектите на местни и чуждестранни за нуждите на данъчното облагане. Местните лица според данъчното законодателство имат икономическа принадлежност към нашата държава. Държавите изграждат данъчните си системи въз основа на два критерия
- свързват възникването на данъчните задължения със субекта (местно лице) – неограничена данъчна отговорност за него - дължи данъци за всички доходи или имущество, независимо къде се намират (необходим е престой 183 дни у нас);
- свързва се и факта, къде се намира обекта на данъчно облагане в съответната държава – по този начин се обхващат и чуждестранните лица, които са ограничено данъчно задължени за обекти в България.
Тълкуване на ДПН:
При тълкуването се изхожда от общото понятие за тълкуване – мисловна дейност, която цели да се установи точното съдържание на ПН. Принципът е, че каквото не е уредено в закона не може да се добавя или допълва. Прилагат се буквалното, граматическото, логическото, стеснителното, разширителното тълкуване. В ДП преобладава схващането, че в него да са заимствани понятия и институти от други правни отрасли то е автономно право, защото те са модифицирани за целите на данъчното облагане. Съществува становище, че понятията в ДП се схващат в техния икономически и стопански смисъл, а не от правно формалното им съдържание. Отдавна е отречено, че данъчният закон трябва да се тълкува в полза на фиска или в полза на субекта на данъчните задължения. С оглед на принципа на законоустановеност на данъчните задължения и обвързаната компетентност на данъчната администрация следва, че данъчният закон трябва да се тълкува стриктно, а не в полза на някоя от страните. Данъчните облекчения не могат да се тълкуват стеснително, защото те прокарват социална справедливост, а данъчните задължения обратно – не могат да се тълкуват разширително.
Попълване на празноти:
ЗНА не допуска аналогия в случаите на административна, наказателна и имуществена отговорност. Тук също тя е недопустима /у нас/, т.е празнотите не могат да се попълват чрез тълкуване /от принципа за законоустановеност на данъците/.

5. Данъчни правоотношения. Обща характеристика. Същност и структура. Видове данъчни правоотношения. Юридически факти и фактически състави.

Данъчните правоотношения са публични, защото данъците се създават със закон, събират се от органите на публичната власт едновременно със законово установеното задължение за съдействие на ДЗЛ.
Обща характеристика: тя съвпада с общата характеристика та ДП – това са отношения, уредени с властническия метод на правно регулиране, в които винаги като страна участва държавата със свой орган, а предмет на тези правоотношения е плащането на данъка. Самото задължение за плащане на данъка възниква ex lege (въз основа на закона – само когато се появят предпоставките, предвидени в ПН, а не с акт на орган по приходите).
Структура: за да възникне едно данъчно правоотношение е необходимо да се осъществят предвидените в хипотезата на ПН факти – обект на облагане и връзката му със субекта на облагане, т.е структурата на данъчните правоотношения се изразява във връзката между данъка и ДЗЛ. Данъчният орган (органът по приходите) има властнически правомощия, докато ДЗЛ освен основното задължение да плати данъка има и други допълнителни задължения (подаване на декларация, оказване на съдействие на дан. органи и др.), както и права, свързани със законосъобразното определяне на данъка-
Юридическите факти са прости и сложни; действия и събития, правомерни и неправомерни. По отношение на същинските данъчни правоотношения юридическите факти са събития (за ГП сделката е действие, страните желаят настъпването на правните последици), а по отношение на ДП тя е събитие – страните не желаят настъпването на задължение за плащането на данъци.
Данъчните актове не са юридически факти – чл.106, 107 и 108 ДОПК – те самите не създават задължения, а само правят задължението видно и изискуемо (актът има декларативно действие, а не конститутивно).

Чл. 106. (1) Когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109.
(2) Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. В тези случаи чл. 154 не се прилага.
(3) Независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.
Установяване по данни от декларации
Чл. 107. (1) Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон.
(2) Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер.
(3) Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
(4) Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага.
Установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски
Чл. 108. (1) Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118.
(2) Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени.

Когато юридическите факти са обозначени с други понятия от правото (например понятия от ГП, ТП или др. правен отрасъл), за да бъдат те ясни за ДП в доп. разпоредби на съответните закони са дадени легални определения на такива понятия. Данъчните органи действат в условия на обвързана компетентност.

6. Субекти на данъчните правни отношения. Данъчна провосубектност. Субекти на данъчните задължения. Видове субекти. Основни права и задължения на данъчните субекти.

Често държавата се нарича данъчен кредитор или оправомощено да получи данъка лице (субект). По този начин се подчертава публичния характер на данъчното правоотношение. Тя е активен субект в данъчните правоотношения.
Данъчен субект – това е лицето, определено да понесе данъчната тежест. Те са пасивни субекти на данъчните правоотношения /ФЛ, ЮЛ или други социални дадености, приравнени от данъчния закон на ЮЛ/.
ДЗЛ е по-широко понятие и обхваща и други лица, на които законът налага задължение във връзка със събиране на данъка (чл.14 ДОПК).
Правосубектност: едно лице или социална даденост може да бъде потенциален субект на данъчни правоотношения в случаите, предвидени в данъчните закони. По общо правило данъчната провосубектност следва гражданската и затова често се казва, че ФЛ и ЮЛ притежават данъчна правосубектност от момента на получаване на гражданска такава – за ФЛ от раждането, а за ЮЛ от учредяването. Затова се говори за вторична данъчна правосубектност, а когато тя е само за целта на данъчния закон говорим за първична данъчна правосубектност – чл.9 ал.2 ДОПК.
Използва се и понятието място на стопанска дейност – §1, т.5  ДОПК

"Място на стопанска дейност" е:
а). определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

  Целта на първичната данъчна правосубектност (чл.9, ал.2 ДОПК) е да се персонифицира дейността на чуждестранните ЮЛ, за да могат да се облагат с данък върху печалбата (това се използва за такива лица, които не са учредили или не участват в наши ЮЛ). Такива са клоновете на чужди ЮЛ и др., които осъществяват стопанска дейност. Дори, когато е вторична правосубектността данъчният закон предвижда облекчения за регистрираните.
 Данъчния зякон характеризира субектите като местни и чужди лица според връзката им с държавата. Лицата, местни за държавата са неограничено данъчно задължени, като за тях се прилага принципа за световния доход или имущество (обхваща се всякакво имущество независимо къде по света се намира). Чуждестранните лица (те не са местни за България) са ограничено данъчно задължени – само за доходите от страната.
Основни права /чл. 13 ДОПК/ и задължения /чл.17 ДОПК/.

Задължения на участниците в производствата
Чл. 13. Участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 и 2
Права на задължените лица
Чл. 17. (1) Задължените лица имат право:
1. на уважение към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия по този кодекс;
2. да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс;
3. на опазване в тайна сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна и осигурителна информация;
4. да изискват от органите по приходите и публичните изпълнители при изпълнение на правомощията им да се легитимират и да показват акта, въз основа на който се предприемат съответните действия;
5. да им бъдат осигурени и предоставени безплатно:
а) приемането на всички документи, представени от задължени и трети лица относно публичните им задължения;
б) информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения;
в) информация за здравноосигурителния им статус и осигурителния им доход;
г) данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, които следва да се публикуват и в Интернет страницата на агенцията;
д) възможност за електронен обмен на данни с органите по приходите и публичните изпълнители;
6. да бъдат информирани за последиците от принудителното изпълнение на вземания за данъци, други публични вземания и задължителни осигурителни вноски;
7. да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права или задължения, когато имат правен интерес от това;
8. да обжалват всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат техни законни права и интереси, по реда, предвиден в този кодекс.
(2) Органите по приходите са длъжни да осигуряват на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания по реда, предвиден в този кодекс. Страните могат да правят писмени искания и възражения.
(3) Когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
(4) Указанията за единното прилагане на законодателството относно данъците или задължителните осигурителни вноски, които са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители, се публикуват. Публикуването се прави в Интернет страницата на съответната администрация, като може да бъде направено и публикуване в пресата или по друг общодостъпен за задължените лица начин.
(5) Когато задължено лице заплати целия дължим данък или задължителна осигурителна вноска за съответния период в законоустановения срок за ползване на намаление, при установяване на правилността на извършеното плащане то ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка, ако съответната декларация е подадена в законоустановения срок.
(6) Задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Най-важното от правата е правото на защита, като данъчните субекти са длъжни да изпълняват задълженията си, ако актовете на приходната администрация не противоречат на закона.
Обикновено данъчните органи трябва да се легитимират и да представят акт, въз основа на който предприемат съответните действия.Трябва да се опазват фактите, станали им известни (да пазят данъчната тайна). Тя се схваща като служебна тайна – чл.73 ДОПК
Чл.17, ал.3 ДОПК – ако данъчният субект действа съобразно указания, дадени му в писмен вид от съответен данъчен орган, които в последствие се окажат незаконосъобразни може да не дължи лихви и може да бъде освободен от съответните санкции.
Чл.13 ДОПК – задължение да се съдейства на данъчните органи, като данъчният орган е длъжен да обосновава необходимостта от това в съответен акт
Подаването на данъчна декларация е един вид съдействие за отразените в нея факти и обстоятелства, но не обвързва приходната администрация с тях. Тази декларация е частен документ и е доказателство срещу този, който я е подал (извънсъдебно признание за отразените в декларацията факти).

7. Регистрация на данъчните субекти. Същност и предназначение на регистрацията. Видове данъчна регистрация. Процедура по ДРег.

Производството по ДРег е част от данъчния процес, като това задължение на данъчните субекти подпомага данъчната администрация за осъществяване на правомощията си и за констатиране на данни, свързани с облагане.
Правната уредба – ДОПК (чл.11, чл.80-87), ЗДДС, ЗАкцизите.
Това е вид охранително производство, като в някои случаи чрез ДРег допълнително се характеризира данъчната правосубектност (например при ДДС – необходима е регистрация по ДДС). От друга страна това е безспорно производство – с акта за регистрацията не се решава правен спор. Акта, с който приключва ДРег е констативен – от него не се пораждат данъчни задължения. Дори ако лицето не е регистрирано, но отговаря на условията за ДРег то се счита за длъжник.

Чл. 80. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица.
(2) Не подлежат на вписване в регистъра местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък.
(3) Със закон може да се предвиди воденето на специални регистри като част от регистъра по ал. 1.
Чл. 81. (1) Регистърът съдържа данни относно:
1. компетентната териториална дирекция;
2. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;
3. единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личен номер на чужденец;
4. адресите по чл. 8 и 28;
5. името и идентификационния номер по т. 3 на лицата, които го представляват по закон;
6. вида и статута на регистрираното лице;
7. основната икономическа дейност;
8. датите на създаване, възникване, преобразуване, правоприемства, прекратяване и заличаване;
9. датата на регистрацията;
10. датата на прекратяване на регистрацията;
11. датите на специалната регистрация;
12. датите на прекратяване на специалната регистрация;
13. датите на промяна на компетентната териториална дирекция.
(2) Видът, съдържанието, редът за създаването, поддържането и достъпът до базите данни се определят със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Чл.81 ДОПК – данъчната администрация (приходната администрация, органите на НАП) водят т.нар. регистри. Вписването в тях е служебно, като в него се вписват данните по повод на подадените декларации на ФЛ или чрез писмените данни от регистъра БУЛСТАТ (чл.82, ал.1, 2).
Във връзка с ДРег е от значение понятието за постоянен адрес и адрес за кореспонденция – чл.8 и чл.28 ДОПК. Употребяват се понятията постоянен адрес, адрес на управление, електронен адрес, адрес на първото придобито ..... така, чрез тези критерии в чл.8 ДОПК се определя компетентната териториална дирекция на НАП, която най-общо ще обслужва ДЗЛ.Адресът за кореспонденция е важен, защото на него се връчват писма и кореспонденции.

Чл. 8. (1) Компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е:
1. териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци;
2. териториалната дирекция по адреса на управление на неперсонифицираните дружества и осигурителните каси;
3. териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица;
4. териториалната дирекция по седалището на клона или по адреса на търговското представителство на чуждестранното лице;
5. териториалната дирекция по местоизвършване на дейността или на управлението за чуждестранни лица, непопадащи в обхвата на т. 4, които осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база, или чието ефективно управление е от България;
6. териториалната дирекция по местонахождението на първия придобит недвижим имот за лица, които не попадат в случаите по т. 1 - 5;
7. териториална дирекция - София, когато не може да се установи компетентната териториална дирекция по правилата на т. 1 - 6.
(2) Адресът на управление за лицата по ал. 1, т. 2 се доказва с нотариално заверен препис на учредителния договор, като ако в него не е посочен адрес на управление, за такъв се смята постоянният адрес или съответно адресът на управление на първия посочен съдружник. В случаите, когато не е представен учредителен договор, компетентна териториална дирекция е тази, която първа извърши процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(3) Когато чуждестранно лице осъществява стопанска дейност в страната чрез повече от едно място на стопанска дейност, компетентна е териториалната дирекция по местонахождението на първото възникнало място на стопанска дейност. В случай че чуждестранното лице не е изпълнило задължението си за регистрация в регистър БУЛСТАТ, компетентна териториална дирекция е тази, която първа извърши процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя със заповед компетентната териториална дирекция за лицата, които попадат в териториалния обхват на повече от една териториална дирекция по правилата на ал. 1. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".
(5) Компетентността относно местните данъци се определя по местонахождението на общината, в приход на чийто бюджет следва да постъпи съответният местен данък съгласно Закона за местните данъци и такси.
Чл. 28. (1) Адресът за кореспонденция е:
1. постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, а за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица - освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция;
2. адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция;
3. адресът по мястото на извършване на дейността или управлението, ако не е налице адрес по т. 2 - за чуждестранни лица, които извършват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база; когато чуждестранното лице осъществява стопанска дейност чрез повече от едно място на стопанска дейност в страната - адресът за кореспонденция е адресът по мястото на извършване на дейността на първото възникнало място на стопанска дейност или определена база;
4. адресът на първия придобит недвижим имот - за чуждестранни лица, придобили недвижим имот на територията на страната и непопадащи в обхвата на т. 1, 2, 3 и 5;
5. адресът на управление за неперсонифицираните дружества и осигурителните каси; когато в договора не е посочен адрес на управление, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно адресът на управление на първия посочен в договора съдружник; когато не е представен договор, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно адресът на управление на съдружника, спрямо когото е извършено първото процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(2) Всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.
(3) В случаите на започнало производство по този кодекс, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.
(4) При отсъствие за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция законните представители на юридическите лица и едноличните търговци упълномощават лице, на което да се връчват съобщенията и другите актове.
(5) Физически лица, спрямо които е започнало производство, за което са уведомени, и които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове.

Чл.28 ДОПК – ЮЛ трябва да осигурят лице за получаване на данъчни съобщения, като има и задължение за уведомяване при промени. Последицата от неизпълнението на това задължение е, че ако не се посочи адрес или не се осигури лице за контакт връчването се осигурява чрез прилагането на данъчните съобщения към данъчното досие (чл.28, ал.3 и чл.32 ДОПК). Чл.28, ал.5 – лице пребивавало в чужбина повече от 30 дни е длъжно да посочи представител.

Чл. 32. (1) Връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция.
(3) Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ.
(4) Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция. Съобщението се публикува и в Интернет.
(5) Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес.
(6) В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.

На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка, в която се отразяват данните по чл.87 ДОПК
Чл.86 ДОПК – прекратяване на регистрацията.
Чл.84 ДОПК – идентификация на ЮЛ по кода БУЛСТАТ, а на ФЛ и ЕТ по ЕГН.

Чл. 84. (1) Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код по БУЛСТАТ, а за едноличните търговци - чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и единен идентификационен код по БУЛСТАТ.
(2) Идентификацията на физически лица, които не са вписани в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.
(3) Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер.
Чл. 85. Регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от него декларации, в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите, както и когато това се изисква в нормативен акт.
Прекратяване на регистрацията
Чл. 86. (1) Регистрацията по чл. 82 се прекратява:
1. със смъртта на физическото лице;
2. с отпадане на основанието за извършването й в останалите случаи.
(2) В регистъра се поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация.
(3) Срокът и начините за съхраняване на архива се определят от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите със заповедта по чл. 81, ал. 2.
Данъчно-осигурителна сметка
Чл. 87. (1) На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка.
(2) В данъчно-осигурителната сметка се отразяват:
1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят;
3. размерът на вноските за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители", лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта;
5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение;
6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това;
7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг;
8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях.
(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите утвърждава формата и елементите на данъчно-осигурителната сметка със заповедта по чл. 81, ал. 2.
(4) Сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея. Информацията от нея се архивира и се съхранява в срок и по начин, определени със заповедта по чл. 81, ал. 2.
(5) По искане на регистрираното лице органът по приходите предоставя информация за всички обстоятелства, отразени в сметката.
(6) Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
(7) Освен в случаите, когато се предоставя въз основа на акт на съда, информацията по ал. 5 или удостоверението по ал. 6 за наличие на задължения се получава лично от субекта, от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път.
(8) В срок до 1 юли на съответната година осигурените лица трябва да получават информация за осигурителния си доход.

Специални режими на регистрация са тези по ЗДДС и ЗАкцизите.
В структурата на НАП има специална дирекция “Големи данъкоплатци”, в която освен банките и застрахователните организации се регистрират лица с голям относителен дял на приходите от данъци в бюджета.

8. Приходна администрация. Структура, органи и правомощия. Компетентност на приходните органи. Видове актове.

Държавата е активен субект в данъчните правоотношения, в които участва чрез органите на приходната администрация, а в конкретните правоотношения тя се представлява от органи по приходите.
Структура на приходната администрация – уредена е в ЗНАП, като правомощията на органите й освен в този закон са уредени и в ДОПК и другите материални данъчни закони.
Чл.2 ЗНАП – агенцията е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване и събиране на публични вземания. Устройството й е посочено в закона.
§6 от преходните и заключителни разпоредби на ДОПК – НАП е правоприемник на данъчната администрация от 01.01.2006г.
чл.3 ЗНАП – функции на НАП
Органи на управление на НАП са УС и Изпълнителния директор (ИДир), като правомощията им са съответно в чл.5 и чл. 10 ЗНАП.
чл.6 ЗНАП – НАП се състои от Централно управление и Териториални дирекции, като в тях могат да се създават дирекции, отдели и сектори.
Органи на НАП – означават се с общите понятия:
1. Орган по приходите – това са ИДир, териториалните директори и техните заместници, директорите на дирекции, началници на отдели и сектори, главни и старши експерти по приходите, главни инспектори и инспектори по приходите;
2. Публични изпълнители – държавния публичен изпълнител, главни публични изпълнители, старши публични изпълнители и публични изпълнители.
Чл. 7, ал.3 ДОПК – ИДир и териториалните директори могат да изземват за разглеждане и решаване конкретен въпрос или преписка от компетентен орган или да възлагат на други компетентни органи равни по степен в случаите на основания за отвод.

Чл. 7. (3) Определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.
Данъците се събират не само от органи по приходите и от публични изпълнители  (чл.4 ЗМДТ), а и от служители на общинската администрация по реда на ДОПК , които имат правомощия на органи по приходите.
 От ЗАкцизите и данъчните складове (в сила от 01.07.2006г) по отношение на акцизите като органи по приходите правомощия за събиране ще имат митническите органи.
Чл.8 ЗНАП – назначаване.
Чл.10 ЗНАП – правомощия на ИДир.
Чл.11 ЗНАП – правомощия на териториалните директори.
Чл.12 ЗНАП – процесуалното представителство пред съда по актове и действия на НАП.
Чл. 14 ЗНАП – задължения на органите и служителите на НАП
Чл.19 ЗНАП – отговорност на НАП за вреди на ФЛ и ЮЛ от незаконни актове и т.н., като са включени и пропуснатите ползи и се ревизира със ЗОДВПГ, а служителите отговарят пред НАП, ако действията им са били умишлени или съставляват престъпления.
Функции и правомощия
Чл. 3. (1) Агенцията:
1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;
2. установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер;
3. обезпечава и принудително събира публичните вземания по т. 2;
4. събира доброволните плащания на публичните вземания по т. 2;
5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;
6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;
7.  води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините;
8.  анализира приходите и приходната практика;
9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си;
10. осъществява и други дейности, възложени й със закон.
(2) Агенцията установява, обезпечава и събира и други публични вземания, когато това й е възложено със закон.
(3) Агенцията не събира такси за издаване и заверка на документи и удостоверения.

Органи на управление
Чл. 4. (1) Органи на управление на агенцията са управителният съвет и изпълнителният директор.
(2) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор.

Управителен съвет
Чл. 5. (1) Управителният съвет се състои от министъра на финансите, управителя на Националния осигурителен институт, директора на Националната здравноосигурителна каса, заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията.
(2) Председател на управителния съвет е министърът на финансите.
(3) Изпълнителният директор внася в управителния съвет прогнозата и плана за приходите от публичните вземания.
(4) Министърът на финансите представя плана за приходите от публични вземания преди внасянето на проектозакона за държавния бюджет за съответната година в Министерския съвет.
(5) Управителният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява:
1. стратегическия план на агенцията;
2. отчета и анализа на изпълнението на плана за приходите от публични вземания;
3. годишния отчет за дейността на агенцията;
4. проекта на бюджета на агенцията;
5.  териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на териториалните дирекции;
6.  структурата на централното управление и на териториалните дирекции;
7. стратегиите за развитие на човешките ресурси, на информационната система и на осигуряването на сградния фонд и материалната база на агенцията;
8. обхвата на информацията по чл. 3, ал. 1, т. 7, както условията и реда за нейния обмен между агенцията, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и общините;
9. решения за отписване на вземания, събирани от Националната агенция за приходите, за задължения до 100 лв., разходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението.
(6) Управителният съвет разглежда и други въпроси, свързани с дейността и управлението на агенцията или отнасящи се до осигуряването на взаимодействието на агенцията с Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, общините и други държавни и общински органи, които въпроси са внесени от членовете му или от изпълнителния директор.
(7) Управителният съвет приема решение, ако за него са гласували две трети от неговите членове.
(8) Управителният съвет приема правила за своята работа.
Структура
Чл. 6. (1)  Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции.
(2) Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му правомощия по този закон.
(3) Териториалните дирекции установяват, обезпечават и събират публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски, както и други публични вземания, възложени им със закон.
(5) В централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори.
(6) Към изпълнителния директор се създава Главна дирекция "Инспекторат по контрол и сигурност", която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията, за спазване на финансовата дисциплина в агенцията, както и осигурява вътрешната сигурност.
(7) В териториалните дирекции могат да се създават дирекции, отдели и сектори.
(9) Числеността на персонала на агенцията се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след одобрение на управителния съвет.
Органи на агенцията
Чл. 7. (1)  Органи по приходите са:
1. изпълнителният директор;
2.  териториалните директори и техните заместници;
3.  директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори;
4.  служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжност "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите";
5. служителите в централното управление, заемащи длъжностите "държавен експерт по приходите" и "държавен инспектор по приходите";
(2) Органи на агенцията са и служителите, заемащи длъжност "държавен публичен изпълнител", "главен публичен изпълнител", "старши публичен изпълнител" и "публичен изпълнител".
(3) Изпълнителният директор и териториалният директор упражняват правомощията по чл. 7, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и могат да оправомощават със заповед своите заместници или да определят други служители от агенцията да упражняват техни правомощия.
(4)  Когато длъжност по ал. 1, т. 3 - 5 и ал. 2, както и когато длъжност "експерт" се заема от служител с висше образование по специалност "Право", придобитият на нея стаж се зачита за стаж по специалността.
(5) Длъжностите по ал. 1, т. 5 и длъжността "държавен публичен изпълнител" се заемат по служебно правоотношение.
Назначаване
Чл. 8. (1) Изпълнителният директор се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
(2) При осъществяване на дейността си изпълнителният директор се подпомага от заместник изпълнителни директори, които се назначават от министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор.
(3) Директорите на териториалните дирекции и служителите в централното управление се назначават от изпълнителния директор.
(4)  Служителите в териториалните дирекции се назначават от съответния териториален директор.
(5) Възнаграждението на изпълнителния директор се определя от Министерския съвет.
Изпълнителен директор
Чл. 10.  (1) Изпълнителният директор:
1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;
2. планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията;
3. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания;
4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;
5. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;
6. решава спорове за компетентност между органи на агенцията;
7. утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите;
8. определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията;
9. осъществява общо ръководство по управлението и квалификацията на служителите;
10. организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;
11. подготвя проекти на международни данъчни спогодби;
12. дава становища по проекти на международни договори, съдържащи данъчни разпоредби;
13. дава становища за промени в данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;
14. упражнява други правомощия, предвидени със закон.
(2) Изпълнителният директор може да възложи част от правомощията и дейностите по ал. 1 на заместник изпълнителните директори, директорите на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" или други служители от централното управление. При отсъствие правомощията на изпълнителния директор се упражняват от определен от него заместник изпълнителен директор.
(3) Изпълнителният директор определя местонахождението и териториалната компетентност на дирекциите "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление със заповед, която се обнародва в "Държавен вестник".
(4) Изпълнителният директор може да възлага на други лица въз основа на договор връчването на съобщения, приемането на декларации, обработката им и получаването на плащанията по тях, както и други функции от компетентност на агенцията.
(5) Указания по ал. 1, т. 4, задължителни за органите на агенцията, може да издава и министърът на финансите, като по въпроси, свързани със задължителните осигурителни вноски, указанията се съгласуват с министъра на труда и социалната политика.
Териториален директор (загл. изм. - дв, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
Чл. 11.  (1) Териториалният директор организира и ръководи:
1. териториалната дирекция;
2. обслужването и подпомагането на задължените лица при изпълнение на задълженията им по данъчното и осигурителното законодателство;
3. приемането и обработването на данъчни и осигурителни декларации, подлежащи на подаване или подадени в съответната териториална дирекция;
4. възлагането и извършването на проверки и ревизии;
5. обезпечаването, събирането и отчитането на данъчните вземания и задължителните осигурителни вноски, както и на глобите и имуществените санкции, наложени от органите на агенцията.
(2) Териториалният директор:
1. издава предвидените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс актове;
2. разглежда и изпраща до съответния съд жалбите против актовете и отказите за издаване на актове на органите на агенцията, както и против действията или бездействията на органи и служители на агенцията на територията на региона по реда, установен със закон;
3. издава наказателни постановления в предвидените от закона случаи;
4. осъществява контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция;
5. отчита се за дейността си пред изпълнителния директор;
6. упражнява други правомощия, предвидени в закон.
(3) Териториалният директор може да възлага със заповед на определени органи по приходите и служители от териториалната дирекция изпълнението на правомощията по ал. 1 и 2, с изключение на тези по ал. 2, т. 2.
Процесуално представителство
Чл. 12. (1)  Процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или по негово пълномощие - от служители в агенцията, заемащи длъжност "главен юрисконсулт", "старши юрисконсулт" и "юрисконсулт".
(3) На длъжностите по ал. 2 се назначават лица:
1. които имат висше юридическо образование и издържан изпит за придобиване на юридическа правоспособност;
2. спрямо които не са налице пречките по чл. 9, ал. 1, т. 3 - 8;
3. които отговарят на специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност, определени от изпълнителния директор.
Задължения на органите и служителите на агенцията
Чл. 14. (1) При изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на агенцията са длъжни:
1. да спазват организацията на работа в агенцията;
2.  да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3.  да спазват установените изисквания относно създаването, обработването, съхраняването и предоставянето на достъп до информацията, представляваща служебна тайна.
Отговорност
Чл. 19. (1) Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им.
(2) Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
(3) Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Обхват на отговорността
Чл. 20. Служителите на агенцията отговарят пред агенцията за изплатените от нея обезщетения на увредени задължени лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред или вредите са причинени умишлено. Отговорността е в пълен размер.

Осъществяване на отговорността
Чл. 21. Имуществената отговорност на органите и служителите в агенцията се осъществява по исков ред.

Чл.7 ДОПК Органите действат при обвързана компетентност, която е: 1. Лична; 2. Материална – това означава, че определено правомощие следва да бъде упражнено от определен орган по приходите и 3. Териториална.

Чл. 7. (1) Актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция.
(2) Когато органът, започнал производството, установи, че то не е от негова компетентност, в тридневен срок изпраща преписката на компетентния орган, като уведомява за това заинтересованите лица.
(4) При промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал.

Чл.45,46 ДОПК – насрещни проверки и проверки по делегация.

Чл. 45. (1) При започнало производство по този кодекс органът по приходите може да извърши насрещна проверка за установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство. При насрещната проверка не се установяват задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Екземпляр от протокола се връчва на ревизираното лице заедно с ревизионния доклад.
(2) Органът по приходите може да отправи писмено искане за извършване на насрещна проверка до:
1. компетентната териториална дирекция;
2. териториалната дирекция по местонахождението на поделение, обект или дейност на субекта;
3. териториалната дирекция по местонахождението на имоти или други имущества на субекта, както и на други обстоятелства от значение за извършването й.
(3) При извършване на насрещната проверка органът по приходите може да изисква писмени обяснения от проверяваните субекти по реда на чл. 56.
Чл. 46. При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на субекта, на негово поделение, обект, дейност или имущество на територията на друга териториална дирекция органът по приходите може да отправи писмено искане до съответната териториална дирекция за извършване на проверка по делегация.
Чл.110 (4) Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Правилата по чл. 8 не се прилагат, когато е налице възлагане от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши.
– тук не се прилагат правилата на териториалната компетентност (например разпоредена от ИДир проверка на всички зимни курорти. Тогава може инспектори от София да проверяват в Банско).
При данъчните проверки може да се делегира компетентност, може да се промени и териториалната компетентност.
Актовете на органите на приходната администрация са вид административни актове – едностранно властническо волеизявление. Принципно чрез тях се установява данъчното задължение, което го прави ликвидно и изискуемо, без да го пораждат (декларативни). Актовете могат да са:
1. Декларативни – чл.106 (1) ДОПК–актове за установяване на задължения, както и по чл.107 (3); ревизионните актове по чл.108. Всички те са индивидуални административни актове (ИАА) на приходната администрация с декларативно действие. Други актове са решенията за издаване или отказ за издаване на документи по глава 22 ДОПК (за отсрочване и разсрочване на дан. задължения).
2.Конститутивни актове на приходната администрация–чл.113 (заповед за възлагане на ревизия) и 184 (решение за отсрочване или разсрочване)ДОПК
3. Наказателни постановления – вид ИАА.
Чл.106 (1) – по повод на неподадени декларации, като е достатъчно да се установят несъответствия в нея.
Чл.107(3) – актове, които по ЗМТД най-вече при които задълженото лице подава декларация, но органа по приходите изчислява данъчните задължения.
Служебни корекции
Чл. 106. (1) Когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109.
Установяване по данни от декларации
Чл. 107. (3) Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизи
Чл. 108. (1) Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118.
(2) Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени.
Чл. 109. (1) Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
(2) Срокът по ал. 1 не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.

9. Усложнения в субектния състав на данъчните правоотношения. Представителство. Правоприемство. Прехвърляне на данъчни задължения. Отговорност за чужд данъчен дълг. Солидарно задължени лица. Др. усложнения.

Усложнения в субектния състав на данъчните правоотношения:
Нормално едно данъчно правоотношение възниква с появата на предвидените в ПН юридически факти. След това то се развива между приходния орган и данъчния длъжник, като усложненията могат да са свързани със страните (само пасивната страна) или с промяна на юридическите факти.
Страните:
1. Представителството – принципно уредбата е от ГП и е приложима и в ДП. В ДОПК – чл.10 се съдържат специални норми, които уреждат назначаването на временен или специален представител и следователно в ДП е приложимо както законовото, така и договорното представителство, освен в случите, когато субекта е лично задължен да окаже съдействие – чл.81 (5) или да се посочи (упълномощи) лице за контакти с приходната администрация – чл.28(4) и (5) ДОПК, като неизпълнението им води до прилагане на чл.32 ДОПК.

Чл. 10. (1) Всички процесуални действия в административното производство могат да се извършват лично от дееспособните физически лица.
(2) Малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се представляват от техните родители, съответно настойници или попечители.
(3) Юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон.
(4) Лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
(5) Органът по приходите или съответният служител следи за наличието на дееспособност и представителна власт за извършване на съответните действия и при установяване на липсата им определя срок за отстраняване на нередовността.
(6) В случай че нередовността по ал. 5 засяга извършването на процесуално действие, което не е условие за допустимостта на производството, и не е отстранена в определения срок, смята се, че действието не е извършено. Ако действието е условие за допустимостта на производството и нередовността не е отстранена, производството се прекратява.

Специален вид представителство е това по чл.121 ЗДДС.

Чл. 121. (1) Чуждестранно лице, което не е установено в страната, но има обект на територията на страната, от който извършва независима икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.
(2) Чуждестранно лице, което не е установено в страната и няма обект на територията на страната, но извършва облагаеми доставки със стоки или услуги с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител.
(3) При регистрацията си по този закон чуждестранните лица по ал. 1 и 2 са длъжни да представят чрез акредитирания си представител документите, определени с правилника за прилагане на този закон.
(4)  При прекратяване на лицето - акредитиран представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител. Ако не определи такъв, регистрацията му се прекратява по инициатива на органа по приходите.

2. Правоприемство – универсално и частно правоприемство по отношение на ЮЛ и ФЛ. Това е възможно при преобразуване на ЮЛ или при настъпване на смърт при ФЛ (чл.43 ЗКПО – при преобразуване). Когато собствеността върху недвижим имот се прехвърли, прехвърля се и данъка. Съществува колизия между чл.36 ДОПК (прекратяване на данъчното производство и чл.126 ДОПК, който предвижда, че при открита ревизия и много правоприемници последните следва да посочат представител в производството). Правоприемството е различно от прехвърлянето на данъчни задължения – чрез договор не може да се прехвърля такова задължение на трето лице (от ФП) и такъв договор е относително недействителен спрямо държавата.

Чл. 43. (ЗКПО) (1) При преобразуване на търговски дружества или при преустройство на кооперативни организации новоучредените или приемащите дружества/кооперативни организации са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперативни организации до размера на получените права.
(2) При прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 се прилагат разпоредбите на Търговския закон.
Чл. 36. (1) Когато преди издаване на административния акт физическо лице, страна в производството, почине, или юридическо лице, страна в производството, престане да съществува, производството се прекратява.
(2) Актовете за прекратяване на производството по ал. 1 се връчват на наследниците и правоприемниците, като се поставя и съобщение по реда на чл. 32, ал. 4 - 6, и се смятат за отказ за издаване на акт, като не се засягат правата на наследниците и правоприемниците да искат от свое име издаването на съответния акт.
Ревизия при правоприемство
Чл. 126. В случаите на правоприемство или прекратяване, когато са налице множество правоприемници или отговарящи за задълженията лица и техните задължения или отговорност се установяват в общо производство, преди да предприеме съответните процесуални действия органът по приходите уведомява писмено за това лицата, като ги поканва в определен от него срок, но не по-малко от 14 дни, да посочат писмено представител в производството до приключването му с влязъл в сила акт.

3. Отговорност за чужд дълг – когато трето лице е задължено по закон да удържа и внася чужд данък (чл.14, т.2 и чл.15 ДОПК), т.е. третото лице се приравнява на ДЗЛ.
Чл.16 ДОПК – определение за тези трети лица – това са лицата, които са определени в закон при определени случаи да внасят данък.
Чл.19 ДОПК – членове на органи на управление.

Лица, задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски
Чл. 15. (1) Когато в закон е предвидено, че определено лице е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, за това лице се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс.
(2) Данъци или задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лицето по ал. 1, се смятат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължение за удържане.
Отговорно трето лице
Чл. 16. (1) Задължено лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок.
(2) За задължените лица по чл. 14, т. 3 се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс.
(3) Отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им.

Отговорност на трето лице - член на орган на управление или управител
Чл. 19. (1) Когато член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение.
(2) Управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

4. Солидарна отговорност – само пасивна, защото активния субект в данъчните правоотношения е само държавата – чл.18 ДОПК, чл.45 ЗМДТ, чл.43 и чл.50 ЗКПО, при принудителното изпълнение по чл.211 ДОПК

Отговорност на лицата, задължени да удържат и да внасят данъци или задължителни осигурителни вноски
Чл. 18. (1) Лице, задължено по закон да удържа и да внася данък или задължителни осигурителни вноски, което не удържи и не внесе данъка или вноските, е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък или осигурителни вноски.
(2) В случаите, когато лицето по ал. 1 е удържало данъка или задължителните осигурителни вноски, но не ги е внесло, то дължи невнесения данък или задължителни осигурителни вноски, а отговорността на носителя на задължението се погасява.
Чл. 45. (1) (ЗМДТ) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.
Чл. 43.  (1) (ЗКПО)При преобразуване на търговски дружества или при преустройство на кооперативни организации новоучредените или приемащите дружества/кооперативни организации са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперативни организации до размера на получените права.
(2) При прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 се прилагат разпоредбите на Търговския закон.
Чл. 50. Когато данъкът по чл. 34, ал. 1 и 4 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчните субекти по този закон и лицата, задължени да удържат данъка при източника.
Солидарна отговорност
Чл. 211. (1) Който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането.
(2) Когато изплащането по ал. 1 е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващият съдружник, които са допуснали изплащането.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 се издава разпореждане за изпълнение от публичния изпълнител, който може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни действия.

чл.180 ДОПК – изпълнение на публични задължения.

Изпълнение на публични задължения от трети лица
Чл. 180. (1) Лице, което изпълни чуждо публично задължение, установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, встъпва в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност или в изпълнителното производство срещу длъжника по реда на Гражданския процесуален кодекс или на този кодекс, когато:
1. изпълнението е станало с изрично писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата, или
2. изпълнилият задължението е кредитор на задълженото лице, ако публичният взискател на основание своите обезпечения или привилегии е кредитор с право на предпочтително удовлетворение, или
3. изпълнилият задължението е задължен наред със задълженото лице за изпълнението на публичното задължение, или
4. изпълнилият задължението е купувач на недвижим имот и заплаща до размера на покупната цена публичното вземане в полза на публичния взискател за имоти, за които е наложена възбрана, обезпечаваща публичното вземане, или
5. изпълнилият задължението е наследник, приел по опис наследство, и е изпълнил със свои средства публичните задължения на наследодателя.
(2) Изпълнилият задължението встъпва в правата по ал. 1 до размера на своята претенция срещу задълженото лице.

10. Усложнения в обекта на данъчното облагане. Промени във фактическия състав. Заобикаляне на данъчния закон. Сделки между свързани лица. Симулация. Други усложнения.

1. Промени във фактическия състав – промяна в юридическите факти, породили данъчното правоотношение, а от там и в последиците, поради които може да се стигне до доплащане или връщане на данък, като процедурата е уредена в чл.133 ДОПК и дава възможност, когато данъчното задължение е определено с влязъл в сила ревизионен акт (РА), производството да се възобнови – чл.133 (2) ДОПК. В този случай се прави нова ревизия, а отказът за изменение подлежи на обжалване по съдебен ред пред ОС, който се произнася с определение, което не може да се обжалва.

Чл. 133. (1) Задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице.
(2) Задължението се изменя на следните основания:
1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до:
а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван;
б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт;
3. когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред;
4. когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.
(3) Органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно.
(4) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 не се прилага относно факти и обстоятелства, за които е налице споразумение по чл. 154.

Когато се установи, че данъчното задължение е определено в по-малък или по-голям размер се издава нов РА.
Чл.128 ДОПК – невнесени суми; актовете и отказите подлежат на обжалване по реда на обжалването на РА
Чл.133 (3) ДОПК – поправка на очевидна фактическа грешка. Издава се акт за поправка на ревизионен акт.
2. Заобикаляне на данъчния закон – това е друг институт на ДП, като според общото определение до заобикаляне на закона се стига, когато с правно позволени средства се постига забранен от правото резултат.
Според друго определение, приложимо в ДП заобикаляне на закона имаме, когато не се използват обичайни сделки, а други с цел да се наруши закона.
3. Нарушаване на данъчния закон – когато не се плащат или се плащат по-малко данъци (чл.14 ЗКПО – довнасяне на данъка + утежнения – лихви). Данъчният закон предвижда като правна последица, че сделките запазват гражданско-правния си ефект, а се доплащат дължимите данъци по тях.
4. Симулация – чрез привидна сделка се прикрива друга реална сделка. Правните резултати и данъчното облагане се извършва при условията, които биха станали за прикритата сделка. Разкриването на прикритата сделка не е скрепено с давност, като са допустими всички способи, вкл. и свидетелски показания – чл.14 (3) ЗКПО.
5. Сделки между свързани лица - §1, т.3 ДОПК, чл.13 ЗКПО, наредба №5/1999г. на министъра на финансите (тя определя реда и начините за определяне на пазарната цена). Лица с връзка по между си (роднински и др. вид взаимоотношения). При осъществяване на сделки между такива лица трябва да има съществено отклоняване от резултата, който би бил постигнат при несвързани лица.
6. Подобни са и сделките, при които се прилагат т.нар. трансферни цени (трансферно ценообразуване) – чл.15 (3) ЗКПО, §1, т.9 от доп. разпоредби на ДОПК, като в чл.16 и §1 ЗКПО и §1, т.10 от доп. Разпоредби на ДОПК се посочват методите за определяне на пазарните цени.

§ 1. По смисъла на този кодекс:
т. 3. "Свързани лица" са:
а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 - когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;
д) лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;
е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;
ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;
з) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;
и) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;
к) лицата, едното от които е търговски представител на другото;
л) лицата, едното от които е направило дарение на другото;
м) лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
т. 9. "Трансферни цени" са налице, когато в търговските или финансовите взаимоотношения между свързани лица са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими лица и които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите им.
т. 10. "Методи за определяне на пазарните цени" са:
а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) методът на транзакционната нетна печалба;
д) методът на разпределената печалба.
Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите.
Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане (ЗКПО)
Чл. 13. Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Чл. 14. (1)  Когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки.
(2) Дължимият данък в случаите по ал. 1 се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, при фиксирани и наблюдавани цени, както и въз основа на статистическа информация за цени.
(3)  Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка.

Чл. 15. (3) Разпоредбата по ал. 2 се отнася и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице:
1.  увеличаване или намаляване на цени при извършване на сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени;
2. заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени;
3.  получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
4. заплащане на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързани лица;
5. извършване на разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал, без съответно равностойно предоставяне на трудова престация;
6. определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица
11. Данъчни задължения (ДЗ). Модалитети при ДЗ. Изпълнение на ДЗ. Видове изпълнение. Доброволно изпълнение. Отсрочване и разсрочване на данъчните задължения.

Прекратяването (погасяването) е свързано с изпълнение на данъчното задължение – доброволно или принудително. Освен за изпълнение в данъчното право се говори и за прекратяване на задължението и погасяване на вземанията. Погасяването е по-широко понятие и обхваща всички способи за заличаване на финансов дълг – опрощаването, амнистията и погасителната давност. Няма пречка да се предвидят условия и срокове за възникване на данъчното задължение, като това важи най-вече за облекченията. В данъчното право сроковете имат различно значение. С настъпването на срока предвиден в нормата данъчното задължение става изискуемо. Неплащането води до лихви и е предпоставка за принудително събиране. При предплащане се ползва отстъпка.
Начини на погасяване
Чл. 168. Публичното вземане се погасява:
1. когато е платено;
2. чрез прихващане;
3. по давност;
4. при опрощаване;
5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;
6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.

Изпълнението може да е доброволно (от длъжника) и принудително (от държавата), но и в двата случая се плаща и се прекратява данъчното правоотношение.
Доброволно изпълнение – чл.178 ДОПК и др. данъчни закони. За да започне такова изпълнение трябва да има изпълняемо право, т.е. да има държавно вземане, то да е определено по основание и размер (да е ликвидно) и да е настъпил падежа (да е изискуемо). Не е нужно то да е безспорно, защото обжалването на данъчните актове не спира изпълнението им.

Спиране на изпълнението
ДОПК Чл. 153. (1) Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение.
(2) Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана.
Спиране на изпълнението от съда
ДОПК Чл. 157. (1) Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение.
(2) Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда.
Изпълнително основание
ДОПК Чл. 165. Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.

Основанието, размера и сроковете за изпълнение се определят в закона. В случай на неизпълнение е необходимо да се издаде акт на приходната администрация и от неговото издаване започва да тече срок за доброволно изпълнение. В отделни материални закони са дефинирани срокове за плащане на данъците. В ДП сроковете имат различно значение. С настъпването на срока, предвиден в данъчната ПН задължението става изискуемо. Неплащането в срок води до неблагоприятни последици – лихви, глоби и др. Изпадането в забава може да доведе до принудително изпълнение.
Плащанито на данъка в целия размер и в определен срок може да доведе до преференции за навременно точно и пълно изпълнение /данък сгради ...../.

Изпълнение на ревизионния акт
ДОПК Чл. 127. (1) Установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.

Субект на изпълнение е посоченият в ПН длъжник. В случаите на солидарна отговорност изпълнението може да се насочи и срещу тях. При правоприемство, изпълнение дължат правоприемниците. Няма пречка всяко трето лице да изпълни задължението, без значение на мотивите. Спрямо държавата са недействителни прехвърлянията на данъчни вземания. Тя не е обвързана от такова прехвърляне.

Последователност на погасяванията
Чл. 169. (1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.
(2) Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски.
(3) При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.
(4) Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.
(5) След образуване на изпълнителното дело ал. 3 и 4 не се прилагат.
Лихви
Чл. 175. (1) За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
(2) Лихва се дължи и:
1. за неправилно възстановени или прихванати публични вземания, включително всякакви плащания, получени въз основа на искане за възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство;
2. върху невнесената в предвидения в закона срок авансова вноска - до 31 декември на съответната година;
3. върху задълженията на чуждестранно лице за данъци, подлежащи на удържане при източника - от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер.
(3) Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.
Доброволно изпълнение
Чл. 178. (1) Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Публичните задължения, установявани или събирани от Националната агенция за приходите, с изключение на задълженията по Закона за местните данъци и такси се плащат безкасово.
(2) Националната агенция по приходите поема разноските по безкасовото плащане, когато:
1. наредителят е физическо лице, което не е едноличен търговец, за данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица, и
2. се извършват в офисите на обслужващите Националната агенция по приходите банки, разкрити в съответната териториална дирекция.
(3) Наказателните постановления, санкциите по които следва да постъпят в републиканския бюджет, се изпращат от съответния административнонаказващ орган на публичния изпълнител в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно плащане, като не се прилага чл. 182, ал. 1.

Начин на изпълнение – дължи се цялото и в срок. Допуска се, когато закона позволява плащане на части (гл.22, чл.183 ДОПК урежда режима на отсрочването и разсрочването). Тук финансовите органи действат при оперативна самостоятелност. Разсрочването е плащане на части, а отсрочването – отлагане на падежа.

ДОПК Чл. 183. (1) По искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план.
Условия за отсрочване – (2) Отсрочването или разсрочването се допуска при наличието на следните условия:
1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането
2. не е формиран отрицателен счетоводен финансов резултат за дейността на предприятието за предходните две години на годината, в която е подадено искането;
3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9;
4. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.
(3) За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. За периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.
(4) При неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. В този случай чл. 169, ал. 2 не се прилага.

Лихвата е в размер на основния лихвен процент.
Срокът на разсрочване е дефиниран по следния начин: 

ДОПК чл.185(3) Срокът на разрешението се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен в наредбата по чл. 183, ал. 9.

Чл.184ДОПК – компетентни органи по разсрочването – териториалните данъчни директори, ИДир и министъра на финансите.
Чл.186 ДОПК – разсрочване без лихви – при стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и др. подобни).
Чл.187 ДОПК – обжалването на отказа за отсрочване или разсрочване става по съдебен ред пред ОС или ВАС (когато отказът е издаден от министър или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския съвет), което означава, че органите действат при обвързана компетентност (това е нов момент – до сега беше при оперативна самостоятелност).

12. Гаранции при изпълнение на данъчните задължения. Обезпечителни мерки. Привилегии.

За да събере вземането си държавата е предвидила различни гаранции в широк и тесен смисъл.
В широк смисъл гаранции – различни правни институти в данъчното законодателство, създадени да стимулират длъжника да плати (инансов автоматизъм, отстъпки, заплаха от принудително изпълнение, подаване на декларации – чл.264 ДОПК, солидарност – всякакви възможности)

Удостоверяване на задълженията
Чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
(2) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство.
(3) Образците на писмените декларации по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на финансите и министъра на правосъдието.
(4) Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

Гаранции в тесен смисъл – чл.136 ЗЗД  и 722 ТЗ – важи същото – къде е мястото на държавата при множество кредитори на длъжника – тя винаги е присъединил се кредитор (чл.353 ГПК) за своите вземания, като органите, които изпълняват принудителните вземания са длъжни да я конституират като взискател /СИС/./чл.136 ЗЗД – общи привилегии – вземането се разпростира върху цялото имущество на длъжника и специални превилегии – само върху част от имуществото на длъжника, но и в двата случая държавата не е с приоритет/. За чл.722 ТЗ важи същото.
Нов момент е чл.169, ал.3 ДОПК – изборът при много задължения:

Чл.169(3) При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.
Видове обезпечителни мерки
ДОПК Чл. 198. (1) Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. със запор на сметките на длъжника;
4. със запор на стоките в оборот на длъжника.
(2) Публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането.
(3) Запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл213

Чрез тези мерки установените публични вземания могат да се обезпечат. Налагането им може да стане по различен начин:

Предварително обезпечаване на вземанията
ДОПК – Чл. 121. (1) В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
(2) Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197.
(3) Предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност.
(4) Когато в срок до 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени, освен ако е направено искане за продължаването им пред окръжния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. Искането може да бъде направено от публичния изпълнител или ревизираното лице.
(5) Съдът проверява наличието на условията по ал. 1 за налагане на предварителни обезпечителни мерки и изпълнението на изискванията по ал. 3 и се произнася с определение в 14-дневен срок от постъпването на искането. Ако уважи искането, съдът определя срок за продължаване на мерките, не по-дълъг от срока за приключване на ревизионното производство. Определението не подлежи на обжалване.

Алинеи 3, 4 и 5 са нов момент в ДП. Идеята е обезпечителните мерки да не спират дейността на лицето. Ако не последва в 4 мес. Срок акт има две възможности – ex lege да се заличи мярката или да се иска от съда да се удължи срока й.

ДОПК – Чл. 199. – длъжникът може да влияе върху вида на обезпечението, като предложи замяната му – (1) Публичният изпълнител или съдът, след като обсъди възраженията на публичния взискател, може по искане на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение.
(2) Без съгласието на публичния взискател длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител. – длъжникът може да промени обезпечението в тези случаи.
(3) В останалите случаи наложеното обезпечение може да бъде заменено със съгласието на взискателя и публичния изпълнител чрез налагане на възбрана върху недвижим имот или на запор върху движими вещи или банкови сметки, посочени от длъжника.
(4) В случаите по ал. 1, 2 и 3 запорът и възбраната се отменят.
(5) Отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното обезпечение, включително на обезпечителните мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5, подлежи на обжалване по реда на чл. 197.
ДОПК – Чл. 177. (4) Обезпечението на вземанията по ал. 1 може да се извършва от публичния изпълнител при Националната агенция за приходите до изпращането на изпълнителното дело на публичния изпълнител при Агенцията за държавни вземания за принудително изпълнение на вземането.
ДОПК – Чл. 221. (4) В случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител.

Как се налагат отделните видове мерки:

Запор на движими вещи
Чл. 201. (1) При запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).
Запор върху вземания на длъжника
Чл. 202. (1) Запорът върху вземания на длъжника и свързани с него лица от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.
Запор върху ценни книжа и дялове
Чл. 203. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземване от публичния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. За изземването и предаването на наличните ценни книжа в банка се съставя протокол.
Чл. 204. Налагането на запор по чл. 215, ал. 2 върху парични средства на длъжника в национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето й по сметката на публичния изпълнител. При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на банката, чрез която се извършва операцията по внасяне на валутата.

Възбрана
Чл. 205. (1) Налагането на възбрана върху недвижим имот или кораб се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника. За възбраната се изпраща съобщение до Централния регистър на особените залози. Особен залог, вписан след съобщението, не може да се противопостави на публичното вземане.
Действия на запора и възбраната
Чл. 206. (1) Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 345, 346 и 347, чл. 354, ал. 1, чл. 391, 392, 395, 396 и 397 от Гражданския процесуален кодекс. Органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно.
(2) От датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.
Отмяна на обезпечението
Чл. 208. (1) Отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно.
(2) Отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ за отмяна на обезпечението може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне по ал. 1.
(3) Решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1, изречение първо или че са налице условията по чл. 199, ал. 2. Длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това.

Имуществото се оценява по един и същи начин (чл.195, ал.6). за да се наложи обезпечителна мярка се издава постановление от публичния изпълнител (чл.121, ал.2 и чл.195, ал.2).

ДОПК – Чл.195. (6) Обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната последователност:
1. по данъчната оценка;
2. по застрахователната стойност;
3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.

Ред за налагане на обезпечителните мерки:

Чл. 195. (1) Подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания.
(2) Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
(3) Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител:
1. по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане;
2. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание.
(4) Длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение.
(5) В случаите на уведомяване по реда на чл. 78, ал. 1, когато от данъчно-осигурителната сметка на лицето, от търговската му и счетоводната документация или от други налични данни може да се направи извод, че лицето дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, публичният изпълнител при Националната агенция за приходите може да наложи обезпечителни мерки върху имуществото му въз основа на мотивирано искане от орган по приходите.

Солидарна отговорност при плащане на вземания на длъжник или при продажба на вещи, върху които е наложен запор –

Чл. 211. (1) Който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането.
(2) Когато изплащането по ал. 1 е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващият съдружник, които са допуснали изплащането.

13. Принудително изпълнение на данъчните задължения. Предпоставки. Органи. Способи. Защита срещу принудително изпълнение.

Принудителното изпълнение е вторият вид изпълнение след доброволното. При него също има постъпления в държавния бюджет и погасяване на данъчните задължения, но то се осъществява с държавната принуда. Като понятие принудителното изпълнение /ПИ/ е метод за въздействие от страна на държавата върху поведението на задължените лица, за да се принудят сами да извършват посочените в ДПН действия или да търпят въздействието, упражнявано от изпълнителните органи, ако поведението им е незаконосъобразно. Нормативната уредба е в ДОПК и ЗСДВ, в който е очертана структурата и задачите  на органите /Агенцията за държавни вземания – АДВ/.
Като част от данъчното правоотношение, за ПИ важат следните принципи:
-законност – участниците да съобразяват поведението си със закона;
-служебно начало – при наличието на предпоставки, предвидени в закона органът по ПИ следва да пристъпи съм събиране на задължението, без да е необходимо разрешението на др. орган;
-писмено начало – финансовото задължение трябва да намери израз в т.нар. изпълнителен титул – писмен акт, и всяко последващо действие на изпълнителния орган се отразява в писмен документ;
-бързина – своевременно събиране на вземанията.
Органите, осъществяващи ПИ се наричат публични изпълнители и са служители на НАП или на АДВ. Те осъществяват ПИ, регламентирано в ДОПК, като субсидиарно се прилага и ГПК. Това ПИ се отнася за всички държавни вземания, които се събират по принудителен ред – публични вземания, както и частни държавни вземания, които се събират по реда на публичните. Статута и правомощията на АДВ са уредени в чл.84 ЗСДВ.
Участниците в производството по ПИ са посочени в чл.210 ДОПК.

Страни в производството за принудително изпълнение
Чл. 210. (1) Страни в производството за принудително изпълнение са:
1.публичният взискател; – това е органът, при който трябва да постъпи вземането (Чл. 167. (1) Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс.  (2) Публичните изпълнители са: 1. служители на Агенцията за държавни вземания; 2. органи на Националната агенция за приходите.)
2. длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника;
3. третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението; 
4. обезпечените кредитори.
(2) Обезпечението и принудителното изпълнение на публичните вземания се извършват от публичния изпълнител.
(3) В производството по принудително изпълнение страните могат да ползват вещи лица, оценители, пазачи и преводачи.

Особеност: ДОПК – Чл. 177. (1) Неплатените в срока за доброволно изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, установяването на които е възложено на Националната агенция за приходите, се събират чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките, и паричните му вземания от трети лица. Събирането се извършва от публичните изпълнители на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение по чл. 182,ал. 1.
Ако вземането не се събере в срок преписката се изпраща на АДВ.

Нормално отношението се развива между органа на ПИ и длъжника. Публичният изпълнител може да наложи обезпечителни мерки. За действията си публичният изпълнител издава актове (постановления, разпореждания), като за всяко свое действие съставят протоколи – чл. 226 ДОПК.
Длъжникът е лице, което посочено в акта, че дължи съответната сума. По принцип всяко лице, което се е конституирало като длъжник в материално правоотношение, може да участва като страна в производството по принудително събиране. Като страна са посочени и третите лица със самостоятелни права върху обекта на изпълнение. Те не са длъжници, но имат права (съпругът недлъжник, съсобственици).
Конкуренцията между държавните публични вземания е уредена в чл.219

Конкуренция между публични вземания
Чл. 219. (1) Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред:
1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно;
2. за други публични задължения, които постъпват направо в републиканския и/или местния бюджет - съразмерно;
3. за други публични вземания - съразмерно.
(2) При спор между публични взискатели въпросът се решава от министъра на финансите или от оправомощено от него лице, чието решение не подлежи на обжалване.

 Погасяването става по реда на чл. 169, ал.3 ДОПК –

Чл.169(3) При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.

Предпоставки за ПИ: - ДОПК:

Изпълнителни основания
Чл. 209. (1) Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането.
(2) Принудително изпълнение се предприема въз основа на:
1. ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
3. актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани;
4. постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано;
5. влязло в сила наказателно постановление;
6. влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата;
7. разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалван;
8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.

За да започне ПИ длъжникът трябва да е изпаднал в забава и да не изпълнява. Преди да пристъпи към ПИ  - чл.182 (1), като дава нов срок (вр. чл. 221 ДОПК). Следва още една покана.


Покана за доброволно изпълнение
Чл. 182. (1) Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. За връчването на поканата от органа, установил вземането, се прилагат съответно разпоредбите на глава шеста.
Започване на производството
Чл. 221. (1) Когато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата по чл. 182, ал. 1, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.

Т.е. налице са покана и съобщение.
Необходимо е също да няма отсрочване или разсрочване, като жалбата не спира изпълнението на данъчните актове.

Спиране, отлагане и възобновяване
Чл. 222. (1) С разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането (обезпечението остава в сила).
Прекратяване на производството
Чл. 225. (1) Производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител:
1. когато задължението и направените до датата на провеждане на търг с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търг с тайно наддаване, разноски бъдат погасени изцяло; когато плащането е по безкасов начин, плащането се счита извършено с постъпването на сумата по сметката, посочена от публичния изпълнител;
2. когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред;
3. когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;
4. когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани;
5. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението; в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството;
6. по писмено искане на публичния взискател;
7. в други случаи, предвидени в закон.
(2) В случаите по ал. 1 публичният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани.
(3) Разпореждането по ал. 1 се издава в 7-дневен срок от:
1.получаването на плащането и отразяването му по съответната сметка - в случаите по ал.1,т. 1
2. уведомяването на публичния изпълнител с приложен заверен екземпляр от решението за обявяване на нищожността, обезсилването, отменянето или изменението на акта;
3. получаването на служебна справка за липсата на наследници или на уведомление, придружено от удостоверение за наследници и документ за направен отказ от всички наследници;
4. възникването на условията и предпоставките по ал. 1, т. 4;
5. получаването на писменото искане от публичния взискател.

Несеквестируемо имущество – чл.213 ДОПК
Имущество, подлежащо на принудително изпълнение
Чл. 213. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:
1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;
2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо;
3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството;
4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар;
5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията - в размер до 250 лв. месечно.
(2) Не се допуска принудително изпълнение и върху:
1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица;
2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;
3. сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение;
4. вземанията за издръжка, определени от съда.
Способи за принудително изпълнение
Чл. 215. (1) Принудителното изпълнение на вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез:
1. изпълнение върху вземания и парични средства в банките; – прилага се чл. 228 ДОПК (– Чл. 228. (1) Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметката на публичния изпълнител, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на разпореждането.
(2) Банката е длъжна в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да уведоми публичния изпълнител, наложил запора, за причините за неизпълнението му.
(3) Когато изпълнението е насочено върху валутна сметка, банката, в която се води сметката, изкупува валутата по нейния курс за деня, в който е получено разпореждането, и прехвърля левовата равностойност по сметката на публичния изпълнител, наредил изпълнението).
2. изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника; – прилага се чл.230 ДОПК
Чл. 230. (1) Принудителното изпълнение на вземанията се насочва върху вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо.
(2) Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.
(3) Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния изпълнител в същия размер.
(4) Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в тридневен срок от падежа на всяка вноска.).
3. изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа. – прилага се чл. 231, 232, 233 ДОПК
 (Изпълнение върху дялове - Чл. 231. (1) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявление за прекратяване на дружеството. След изтичане на 6 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.
(2) Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.
(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник. След изтичане на 3 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.
 (4) Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.
Изпълнение върху ценни книжа, вземания по изпълнителни листове и парични средства
Чл. 232. (1) Изпълнението върху налични ценни книжа се извършва, като публичният изпълнител с постановление се суброгира в правата на длъжника спрямо лицата, които са задължени по ценната книга или чрез продажбата им. 
(2) Наличните ценни книжа се продават от публичния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по този кодекс поотделно и/или в пакети. Публичният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.
(3) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях ред, като публичният изпълнител действа от свое име и за сметка на длъжника.
 (4) В случаите по ал. 2 и 3 със сумата от продажбата на ценните книжа се удовлетворява публично вземане.
(5) Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на публичния изпълнител за изземването й за удовлетворяване на публичното вземане.
 (6) Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника с постановление. Вземанията се изпълняват, като се прилага разпоредбата на чл. 230.
Изпълнение върху вещи
Чл. 233. (1) Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, изпълнението се извършва чрез опис. Публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис.
(2) Описът трябва да съдържа:
1. изпълнителното основание;
2. мястото, където се извършва;
3. подробно описание на вещта;
4. оценката на вещта;
5. възраженията на длъжника и заявените от трети лица права върху описаната вещ;
6. подписите на публичния изпълнител, на задълженото лице и на третите лица, когато те имат заявени права върху описаната вещ.
(3) Описът на недвижимия имот се извършва само ако публичният изпълнител се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от службата по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната.
(4) В описа се посочват местонахождението на имота, неговите граници, вписаните възбрани и ипотеки, дължимите данъци и други обстоятелства, свързани с имота.
(5) Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписват се временна оценка въз основа на данни на длъжника за покупната й цена, ценова информация, с която разполага органът по ал. 1, и други данни за вещта.)
Начин на продажбата
Чл. 238. (1) Продажбата на движими вещи се извършва чрез публична продажба на постоянно определени места или чрез търг. Начинът на продажба се определя от публичния изпълнител.
(2) Продажбата чрез търг може да се извършва с явно или тайно наддаване.
(3) Когато продажбата се извършва чрез търг, тя се смята за действителна дори и при участие само на един купувач, ако предложената от него цена не е по-ниска от началната тръжна цена.
(4) Публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши:
1. отделно на всяка движима или недвижима вещ на длъжника;
2. на групи от вещи, които обичайно се продават заедно;
3. на обособени части от предприятие;
4. на всички активи на длъжника търговец, включително движими и недвижими вещи и оценими в пари права.
(5) Когато се продават недвижими вещи самостоятелно или включени в група вещи, вещни права върху недвижими имоти, моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, както и движими вещи с първоначална цена над 500 лв., продажбата се извършва чрез търг.
(6) Длъжникът може да предложи начин по ал. 4, по който да бъде продадена вещта или имуществото. Публичният изпълнител може да приеме предложения начин, ако прецени, че държавата ще бъде удовлетворена.
(7) Не могат да участват в продажбата длъжникът, негов представител, органите, провеждащи търга, и вещите лица, оценили вещта.
Чл. 215. (2) За движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове.
Чл. 215. (3) Публичният изпълнител може да използва всеки от способите по ал. 1 заедно или поотделно.
Задължение за предоставяне на информация
Чл. 212. (1) Всички лица, държавни и общински органи, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на публичния изпълнител да предоставят информацията или данните, с които разполагат, в 7-дневен срок от получаването му.
(2) Лицата и органите по ал. 1 са длъжни да декларират оценимите в пари задължения към длъжника и неговото имущество, намиращо се при тях или в тяхно разпореждане.
(3) По реда на ал. 1 банките, небанковите финансови институции, застрахователните дружества и кооперациите са длъжни да предоставят информация за сключените договори за доверително управление или предоставените банкови касетки, както и за другите сключени от тях сделки с длъжника, свързани с негово движимо и недвижимо имущество или дялови участия.

Органа по принудителното събиране може да използва  всички способи заедно или поотделно. Предвижда се възможност за избор на длъжника, а отказа на публичния изпълнител, се обжалва пред директора на АДВ.


Възможност за избор от длъжника
Чл. 214. (1) Длъжникът може, след като обяви цялото си имущество, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от публичния изпълнител способи.
(2) Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичния взискател.
(3) Публичният изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването му. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение може да се обжалва по реда на чл. 197. (пред директора на АДВ и пред окръжен съд).

Защита с/у ПИ: дава се право от закона за защита от незаконосъобразни действия, като такива действия могат да се обжалват. Обжалването се отнася само до незаконосъобразността, но не и до основанието и размера на вземането. По принцип могат да обжалват длъжниците, но и третите лица, чиито права и законни интереси са накърнени. Според ДОПК оспорването се извършва по адм. и съдебен ред, като принципно жалбите не спират изпълнението, но е възможно органът, пред който се обжалва да спре изпълнението. Органът, пред който се обжалва се произнася само за законосъобразност. Решението на директора на АДВ и ОСъд са задължителни за изпълнителния орган.

Обжалване
Чл. 266. (1) Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, съответно пред териториалния директор на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.
(2) Длъжникът прилага към жалбата си препис за публичния изпълнител, а третото задължено лице - и препис за длъжника.
(3) Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение.
(4) Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.
Разглеждане на жалбата
Чл. 267. (1) Решаващият орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства.
(2) Решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение, с което може да:
1. прекрати производството, ако до произнасянето по жалбата длъжникът плати дължимата сума, включително направените разноски;
2. спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране на принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя;
3. отмени обжалваното действие;
4. отмени или откаже отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение; когато жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаването на преписа от решението;
5. остави жалбата без уважение;
6. остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата.
(3) В случаите по ал. 2, т. 3 изпълнителното дело се връща на органа, извършил обжалваното действие, и изпълнителното производство започва от отмененото действие.
Съдебно обжалване
Чл. 268. (1) В случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред окръжния съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва, в 7-дневен срок от съобщението. Преписката се изпраща на окръжния съд в тридневен срок от постъпването на жалбата.
(2) Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Иск на трето лице
Чл. 269. (1) Трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си.
(2) Искът се предявява срещу длъжника и взискателя.
(3) Съдът уведомява публичния изпълнител, ако бъде образувано исково производство. В този случай публичният изпълнител може да премине към друг способ за принудително събиране или да спре производството.

14. Други способи за погасяване на данъчните задължения. Амнистия. Опрощаване. Прихващане. Погасителна давност. Отписване.

В чл.168 ДОПК са посочени способите за погасяване на публичните вземания. (в.11)
Финансовата амнистия и опрощаването са израз на държавната воля във връзка с погасяване на държавни финансови вземания. Прихващането е институт на ГП – чл.103 ЗЗД, който е модифициран за нуждите на ДП. Погасителната давност е общ правен институт и се прилага и за държавни финансови вземания. Към тези способи се пристъпва като крайна мярка.
Амнистия – дава се от НС със закон – чл.84 т.13 от К. Амнистията е два вида – наказателна и финансова.С амнистията се заличава държавно вземане, без да се промени нормативният акт, който го поражда (не се променя фактическия състав, породил вземането, а това е само начин за погасяването му).Тя се отнася за неограничен брой адресати, прилага се служебно /без сезиране/. Законът има еднократно действие. Тя може да е пълна /за главница+лихва/, частична /само за част от задължението/ и под условие. Не се отменя фактическия състав породил основанието за вземането, а само се погасява задължението.
Опрощаване – дава се от президента /чл.98 т.12 от К/. Става с указ на президента, който е индивидуален (за конкретно лице). Това право не поже да се делегира на вицепрезидента. Тук се опрощават конкретни задължения на конкретни длъжници, които са се обърнали с молба /не е служебно/. Съществува комисия към президента, която събира информация и предлага на президента решение–оперативна самостоятелност  на президента. Актът има конститутивно действие – не подлежи на обжалване. Когато президента отказва лицето се уведомява със съобщение. Решенията на комисията не задължават президента при вземане на решение.
Компенсация /прихващане/ - Става въпрос за прихващане на насрещни данъчни вземания – чл.128-132 ДОПК и чл.223 ДОПК.
Прихващане и възстановяване
Подлежащи на прихващане суми
Чл. 128. (1) Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
(2) Всяко лице, което получи незаконосъобразно възстановяване на суми по ал. 1, е длъжно да възстанови сумите на бюджета. Това задължение се смята за задължение за данък, а когато са възстановени надвнесени осигурителни вноски - за задължение за задължителна осигурителна вноска, и става изискуемо в деня, следващ деня на получаване на акта за незаконосъобразното плащане.
(3) Искания за недължимо платени или събрани суми за допълнително задължително пенсионно осигуряване се разглеждат само до размера на наличните средства в индивидуалната партида на лицето в пенсионноосигурителното дружество. В останалите случаи отношенията се уреждат между пенсионноосигурителното дружество, осигурителя и осигуреното лице.
Процедура
Чл. 129. (1) Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) След постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на:
1. ревизия;               2. проверка.
(3) Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
(4) Остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка. Възстановяването на суми, свързани с прилагането на Закона за местните данъци и такси, на физически лица, които не са търговци, може да се извършва и в брой.
(5) Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на:
1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище;
2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми;
3. присъдени суми, обезщетения и направените разноски.
(6) Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4.
(7) Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.
Опростена процедура
Чл. 130. (1) В случаите, когато е подадена декларация, свързана с данъчно облагане с подоходен данък или местен данък, с посочена в нея сума за възстановяване, както и когато е подадено искане за възстановяване въз основа на такава декларация или искане за възстановяване на надвнесени местни данъци, органът по приходите може да възстанови цялата претендирана сума на надвнесения данък по посочената от лицето банкова сметка или чрез пощенски запис в случаите на възстановяване на местни данъци на посочения от лицето адрес, като в платежното нареждане или пощенския запис задължително се отбелязват номерът и датата на декларацията, съответно искането за възстановяване.
(2) Със заверяването на посочената от лицето банкова сметка с цялата претендирана сума, съответно с получаването на съобщението за пощенския запис, се смята, че искането на лицето за възстановяване на надвнесената сума е изцяло удовлетворено.
Мълчалив отказ
Чл. 131. (1) Непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ.
(2) Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт.
(3) Когато лицето не е обжалвало мълчаливия отказ в срока по ал. 2, то може да подаде ново искане за прихващане или възстановяване.
(4) Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отменяне.

Жалби за бавност
Чл. 132. (1) Субектът има право да подаде жалба, когато процедурата за прихващане и възстановяване се забави неоснователно и извън законоустановените срокове.
(2) Жалбата се подава до териториалния директор, който проверява обстоятелствата по нея и се произнася писмено в тридневен срок. В случай че жалбата е основателна, той определя срок за издаване на акта.
(3) Препис от решението се изпраща на жалбоподателя.
Прихващане
Чл. 223. (1) Когато в хода на принудителното производство възникнат основания за прихващане,по искане на длъжника или по решение на публичния изпълнител производството се спира до приключване на действията по прихващането, но за не повече от 3 месеца, освен ако се възложи ревизия. Публичният изпълнител, пред когото длъжникът е представил писмените доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането. Ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или частично, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането.
(2)Прихващането по ал.1 може да бъде направено до датата на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането публичното вземане се погаси изцяло, включително разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява.
(3) Отказът на публичния изпълнител да спре производството и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда на този кодекс, предвиден за защита срещу принудително изпълнение. В този случай жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решаване.

Условия за осъществяване на прихващането:
- наличието на две насрещни, изискуеми и ликвидни взамения;
- идентичност на субектите по двете вземания;
- волеизявление на една от страните за прихващане (то започва по иницианива на орган по приходите или с искане на длъжника, след което следва акт на приходния орган.Тези актове и мълчаливият отказ подлежат на обжалване, т.е тук имаме обвързана компетентност).
Особеност е, че правните последици настъпват не към момента на волеизявлението или даването на съгласие от органа по приходите, а към момента, в който компенсацията е била възможна /когато второто вземане е станало изискуемо/. Ако в периода, от когато е било възможно прихващането и когато е станало волеизявлението, някое от тези вземания е погасено по давност това е без значение и възражение за изтекла погасителна давност е недопустимо.Не може да се прихваща с държавни вземания /за неплатена държавна стипендия – да не се плащат данъци/. Прихващат се еднородни по вид държавни вземания.
Погасителна давност – чл.171 до 174 ДОПК.
Определение: това е юридически факт, период от време, през който носителят на субективното право не го упражнява, като последица от това бездействие е, че длъжникът може да възрази, когато от него се иска изпълнение и да откаже да изпълни, т.е погасителната давност не се прилага служебно, а чрез възражение.


Давност
Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
(2) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Спиране и прекъсване на давността
Чл. 172. (1) Давността спира:
1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
5. с налагането на обезпечителни мерки;
6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
(2) Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Отписване на вземанията
Чл. 173. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.
Доброволно плащане след изтичане на сроковете
Чл. 174. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173.

Чрез погасителната давност се погасява и правото на съдебна защита или на принудително изпълнение.
Обективен елемент – изтичане на определен срок.
Субективен елемент – възражение за изтекла давност.
В ДОПК е предвидено, че давността за данъци започва да тече от 01.01. от годината, следваща тази, когато е възникнало публичното вземане. Давността е 5г., като е придвиден и 10г. давностен срок, който би трябвало да е преклузивен, но е давностен, защото платеното, защото се допуска възможност за изпълнение от длъжника.
Чл.5 (5) т.9 ЗНАП – провомощие на УС на НАП да отписват вземания до 100 лв, разходите по събирането на които надхвърля размера на задължението.

Срок за установяване
Чл. 109. (1) Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
(2) Срокът по ал. 1 не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.

Този срок е преклузивен, процесуален след който не могат да се предприемат процесуални актове за установяване на данъчно задължение. Този срок не може да се прекъсва и спира.

15. Данъчен процес. Обща характеристика. Нормативна основа. Принципи на данъчния процес.Участници,субекти и страни в процеса.Видове производства.

В широк смисъл това е особен вид административен процес и включва:
1.Производство по данъчна регистрация;
2.Производство по извършване на ревизии и проверки;
3.Производство по издаване или отказ за издаване на данъчни актове;
4.Производство по обжалване и изпълнение на данъчни актове;
5.Производство по налагане на обезпечителни мерки;
6.Производство по установяване на данъчни нарушения.
Това са и видовете производства.
В тесен смисъл това е производство по данъчни спорове.
Нормативната основа е в ДОПК, ЗАП, ЗАНН, ЗСДВ.
Основни пронципи са:
1. Законност – всички процесуални действия на органите по приходите и на субетките трябва да са съобразени с изискванията на процесуалния закон.
2. Обективност – органът по приходите чрез активни действия трябва да достигне да обективната истина за факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на данъчното задължение – 

ДОПК Чл. 3. (1) Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс.
(2) Административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая.
(3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

3. Равенство на страните. Не във всички фази те са равни, но се осигуряват равни процесуални възможности на участниците в производството

Добросъвестност и право на защита
Чл. 6. (1) Участниците в производствата и техните представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
(2) Всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси.
(3) Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да осигурят на участниците в производствата възможност да упражнят процесуалните си права и правото си на защита.

 4. Принцип на служебното начало:

Чл. 5. Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.

5. Принцип на бързина и процесуална икономия (това е от гледна точка на сроковете за ревизия).
7.Принцип на спазване на служебната тайна: чл.73, вр. чл.270 ДОПК.

Задължение за опазване на данъчната и осигурителната информация
Чл. 73. (1) Органите и служителите на Националната агенция за приходите, експертите и специалистите и всички други лица, на които е предоставена или им е станала известна данъчна и осигурителна информация, са длъжни да я пазят в тайна и да не я използват за други цели освен за прякото изпълнение на служебните си задължения.
Злоупотреба с данъчна и осигурителна информация
Чл. 270. Лицата по чл. 73 - 75, както и лицата, имащи по други закони достъп до данъчна и осигурителна информация, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин факти и обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация, ако не подлежат на по-тежко наказание, се наказват с глоба и могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години.

Участници в данъчния процес – това е най широкото понятие и включва в себе си субектите и страните в процеса, т.е. всички, които имат някакви права и задължения в процеса са участници (свидетели, вещи лица).
Субекти в данъчния процес – включва страните и решаващия орган (вещите лица и свидетелите са само участници, но не и субекти). Такива са съда, органа по приходите, публичния изпълнител, лица, срещу които е образувано производство.
Страни в данъчния процес – това са тези правни субекти, чиито права и законни интереси са засегнати (без решаващия орган).

    Правомощия на органа по приходите и публичния изпълнител
Чл. 12. (1) Органът по приходите при спазване на разпоредбите на този кодекс:
1. извършва проверки и ревизии;
2. установява административни нарушения;
3. налага административни наказания;
4. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;
5. проверява отчетността на контролираните обекти;
6. проверява счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;
7. изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители;
8. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;
9. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности, вземания и книжа;
10. извършва предвидените от този кодекс действия за обезпечаване на доказателства, включително запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други подлежащи на контрол обекти;
11. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност;
12. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон;
13. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;
14. изисква писмени обяснения;
15. възлага експертизи и ползва специалисти;
16. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено със закон.
(2) Публичният изпълнител при спазване на разпоредбите на този кодекс:
1. налага мерки за обезпечаване на публични вземания и извършва действия по събирането им;
2. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;
3. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;
4. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности и вземания;
5. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за обезпечаване или събиране на публичните вземания;
6. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон;
7. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;
8. изисква писмени обяснения;
9. възлага експертизи и ползва специалисти;
10. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено в закон;
11. установява административни нарушения;
12. налага административни наказания.
(3) Контролът по ал. 1 и 2 се извършва само в обекти, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност - производствени помещения, магазини, складове, транспортни средства, офиси, кантори, канцеларии и други подобни, както и в помещения и места, където се съхраняват материални ценности, парични средства и счетоводни, търговски и други документи или носители на информация, свързани с дейността на контролираните лица.
(4) При осъществяването на правомощията по ал. 1 и 2 по отношение на адвокати и нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
Задължения на участниците в производствата
Чл. 13. Участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 и 2.
Права на задължените лица
Чл. 17. (1) Задължените лица имат право:
1. на уважение към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия по този кодекс;
2. да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс;
3. на опазване в тайна сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна и осигурителна информация;
4. да изискват от органите по приходите и публичните изпълнители при изпълнение на правомощията им да се легитимират и да показват акта, въз основа на който се предприемат съответните действия;
5. да им бъдат осигурени и предоставени безплатно:
а) приемането на всички документи, представени от задължени и трети лица относно публичните им задължения;
б) информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения;
в) информация за здравноосигурителния им статус и осигурителния им доход;
г) данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, които следва да се публикуват и в Интернет страницата на агенцията;
д) възможност за електронен обмен на данни с органите по приходите и публичните изпълнители;
6. да бъдат информирани за последиците от принудителното изпълнение на вземания за данъци, други публични вземания и задължителни осигурителни вноски;
7. да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права или задължения, когато имат правен интерес от това;
8. да обжалват всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат техни законни права и интереси, по реда, предвиден в този кодекс.
(2) Органите по приходите са длъжни да осигуряват на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания по реда, предвиден в този кодекс. Страните могат да правят писмени искания и възражения.
(3) Когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
(4) Указанията за единното прилагане на законодателството относно данъците или задължителните осигурителни вноски, които са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители, се публикуват. Публикуването се прави в Интернет страницата на съответната администрация, като може да бъде направено и публикуване в пресата или по друг общодостъпен за задължените лица начин.
(5) Когато задължено лице заплати целия дължим данък или задължителна осигурителна вноска за съответния период в законоустановения срок за ползване на намаление, при установяване на правилността на извършеното плащане то ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка, ако съответната декларация е подадена в законоустановения срок.
(6) Задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители

16. Данъчен контрол. Обща характеристика, същност и значение. Органи и тяхната компетентност. Данъчни ревизии и проверка. Доказателства и доказателствени средства.
17.Ревизионни актове. Издаване. Обща характеристика. Условия за действителност. Обжалване по административен ред

1. Производство по провеждане на данъчни ревизии. (ДР)
ДР е вид контрол относно спазването на нормативните актове в сферата на данъчното производство. Това е дейност по съпоставяне на фактическото положение с действащото законодателство. ДР е съвкупност от процесуални действия, осъществявани от органите по приходите, за установяване и доказване на факти и обстоятелства, които имат значение за установяване данъчни задължения на субектите. Контрола се осъществява чрез извършването на ревизии и проверки.

Чл. 110. (1) Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки.
(2) Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3) Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.

Съставянето на ревизионния акт (РА) се предхожда от много проверовъчни действия, регламентирани в данъчното производство. Съвкупността от всички действия, заедно със съставените актове, образуват ДР. Тя е нормативно уредено производство. ДР е форма на последващ контрол, за изтекъл период, за установяване на данъчни задължения. ДР започва със заповед за възлагане, събиране на доказателства, изготвяне на ревизионен доклад и приключва с издаването на РА. Заповедта за ДР се издава от …(чл.112). Извършването на ДР се възлага на органи по приходите. Реквизити на заповедта – чл.113. Заповедта се обжалва заедно с РА, а не отделно. Уведомяването на ревизираното лице става чрез връчване на заповедта за ревизия.
Срок на ревизията (чл.114) – 3 мес. + 1 мес. Изп. Директор може да я удължи до 3 год.
Място на провеждане на ревизията (чл.115) – при ревизираното лице, а при невъзможност – в данъчната администрация.

Чл. 111. При извършване на ревизия или проверка действията по чл. 40 за обезпечаване на доказателства се извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на Националната агенция за приходите или упълномощено от него лице, които се легитимират със служебна карта и предоставят копие от заповедта, удостоверяваща възлагането на тези правомощия.
Чл. 112. (1) Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията.
(2) Ревизията може да се възлага от:
1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Чл. 113. (1) Със заповедта за възлагане се определят:
1. данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 5;
2. ревизиращите органи по приходите;
3. срокът за извършване на ревизията;
4. ревизираният период;
5. видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;
6. други обстоятелства, имащи значение за ревизията.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на ревизираното лице.
(3) Заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед.
(4) Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт.
(5) Заповедта за прекратяване на ревизионното производство подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионни актове.
Срок за извършване на ревизията
Чл. 114. (1) Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.
(2) Ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец с нова заповед за възлагане от органа, възложил ревизията.
(3) Когато сроковете по ал. 1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години с нова заповед за възлагане на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор.
Място на провеждане на ревизията
Чл. 115. (1) Ревизираното лице осигурява подходящо място и условия за провеждане на ревизията и определя лица за контакт с органа по приходите и за оказване на съдействие при извършването й.
(2) Ревизиращите органи са длъжни да се запознаят на място с намиращи се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията.
(3) При невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице тя се извършва в териториалната дирекция. В този случай се съставят протокол и опис на документите, които се предават на органа по приходите. Екземпляр от протокола и описа се предоставя на лицето.
(4) Органът по приходите отговаря за опазване на предадените му по опис документи и ги връща на лицето по реда и в сроковете, предвидени в чл. 44.
(5) При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на лицето, негово поделение, обект, дейност или имущество извън населеното място на извършване на ревизията, включително и на територията на друга териториална дирекция, ревизиращите органи могат да бъдат командировани за установяването на тези обстоятелства.

Правомощия на органа по приходите (чл.12)

Чл. 12. (1) Органът по приходите при спазване на разпоредбите на този кодекс:
1. извършва проверки и ревизии;
2. установява административни нарушения;
3. налага административни наказания;
4. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;
5. проверява отчетността на контролираните обекти;
6. проверява счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;
7. изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители;
8. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;
9. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности, вземания и книжа;
10. извършва предвидените от този кодекс действия за обезпечаване на доказателства, включително запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други подлежащи на контрол обекти;
11. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност;
12. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон;
13. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;
14. изисква писмени обяснения;
15. възлага експертизи и ползва специалисти;
16. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено със закон.
(2) Публичният изпълнител при спазване на разпоредбите на този кодекс:
1. налага мерки за обезпечаване на публични вземания и извършва действия по събирането им;
2. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;
3. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;
4. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности и вземания;
5. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за обезпечаване или събиране на публичните вземания;
6. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон;
7. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;
8. изисква писмени обяснения;
9. възлага експертизи и ползва специалисти;
10. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено в закон;
11. установява административни нарушения;
12. налага административни наказания.
(3) Контролът по ал. 1 и 2 се извършва само в обекти, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност - производствени помещения, магазини, складове, транспортни средства, офиси, кантори, канцеларии и други подобни, както и в помещения и места, където се съхраняват материални ценности, парични средства и счетоводни, търговски и други документи или носители на информация, свързани с дейността на контролираните лица.
(4) При осъществяването на правомощията по ал. 1 и 2 по отношение на адвокати и нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

    Данъчно-задължените лица (ДЗЛ) са длъжни да оказват съдействие на органа по приходите :

Чл. 13. Участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 и 2.

Съдействие от органите на МВР :

Чл. 42. (1) В случай че ревизирано или проверявано лице откаже на органа по приходите или на публичния изпълнител да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, органите по приходите могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, включително за извършване на претърсване или изземване по предвидения за това в Наказателно-процесуалния кодекс ред.
(2) Иззетите вещи, книжа или други носители на информация се предават от органите на Министерството на вътрешните работи на органите по приходите с протокол и опис.
(3) Когато по реда на Наказателно-процесуалния кодекс са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях.

    Когато дейността на субекта е в друг район, съществуват две възможности – извършване на насрещни проверки (чл.45) и проверки по делегации (чл.46).

Чл. 45. (1) При започнало производство по този кодекс органът по приходите може да извърши насрещна проверка за установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство. При насрещната проверка не се установяват задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Екземпляр от протокола се връчва на ревизираното лице заедно с ревизионния доклад.
(2) Органът по приходите може да отправи писмено искане за извършване на насрещна проверка до:
1. компетентната териториална дирекция;
2. териториалната дирекция по местонахождението на поделение, обект или дейност на субекта;
3. териториалната дирекция по местонахождението на имоти или други имущества на субекта, както и на други обстоятелства от значение за извършването й.
(3) При извършване на насрещната проверка органът по приходите може да изисква писмени обяснения от проверяваните субекти по реда на чл. 56.
Проверка по делегация
Чл. 46. При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на субекта, на негово поделение, обект, дейност или имущество на територията на друга териториална дирекция органът по приходите може да отправи писмено искане до съответната териториална дирекция за извършване на проверка по делегация.

    Спиране, прекратяване и възобновяване на ревизията (чл.34 – чл.36)

Спиране на производството
Чл. 34. (1) Производството се спира при:
1. заболяване на лице, чието участие е наложително - след удостоверяване с надлежен медицински документ;
2. образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано;
3. смърт на законен представител на лицето до учредяване на настойничество или попечителство;
4. подадена молба на субекта - еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца;
5. други обстоятелства, предвидени със закон.
(2) Когато в хода на производството се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството, то се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор. След приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното производство.
(3) При наличие на основание по ал. 1 или 2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване - от решаващия орган. Производството се спира със заповед, която се връчва на заинтересованите лица и не подлежи на обжалване.
Възобновяване на производството
Чл. 35. Производството се възобновява, когато отпадне основанието за неговото спиране. Непосредствено след узнаване на обстоятелството за отпадане на основанието се издава заповед за възобновяване на производството, която се връчва на заинтересованите лица и не подлежи на обжалване.
Прекратяване на производството
Чл. 36. (1) Когато преди издаване на административния акт физическо лице, страна в производството, почине, или юридическо лице, страна в производството, престане да съществува, производството се прекратява.
(2) Актовете за прекратяване на производството по ал. 1 се връчват на наследниците и правоприемниците, като се поставя и съобщение по реда на чл. 32, ал. 4 - 6, и се смятат за отказ за издаване на акт, като не се засягат правата на наследниците и правоприемниците да искат от свое име издаването на съответния акт.

Ревизия при особени случаи (чл.122)

Чл. 122. (1) Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства:
1. до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация;
2. налице са данни за укрити приходи или доходи;
3. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;
4. липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;
5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване;
6. данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28;
7. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
(2) За определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от следните относими към съответното лице обстоятелства:
1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;
2. платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания;
3. движението и остатъците по банковите сметки;
4. официалните документи и документите с достоверни данни;
5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или частично дейността;
6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността;
7. капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването;
8. брутните приходи/доходи (оборота);
9. броя на заетите за осъществяване на дейността лица;
10. сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му;
11. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;
12. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;
13. ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данните за такива сделки между свързани с ревизирания лица;
14. обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина;
15. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит;
16. други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата.
(3) Ревизионният доклад се обосновава с обстоятелствата по ал. 1 и 2.
(4) В случаите по ал. 1 органът по приходите определя основата за облагане с данъци за съответния период, за който са установени обстоятелствата.
    Чл. 124. (1) Когато органът по приходите установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, той уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред, и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни.

- процесуална предпоставка (чл.124 ал.1) е лицето да бъде уведомено за това.
    От ревизираното лице се иска съдействие, но след това констатациите на РА се считат за верни до доказване на противното (чл.124, ал.2) :

Чл. 124. (2) В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

    За всички други ревизии данъчната администрация трябва да докаже правотата на констатациите.
    При ДР може да се разкрива банкова тайна.
    С данъчна проверка не се установяват данъчни задължения.
Доказателства – чл. 37 - 71, вр.чл.116

Събиране и преценка на доказателства
Чл. 37. (1) Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.
(2) Лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.
(3) Органът по приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства по ал. 2 в определен от него срок.
(4) В случай че субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното производство - до изтичането на срока по чл. 117, ал. 5, органът по приходите е длъжен да ги обсъди.
(5) Всички лица, държавни или общински органи са длъжни в 14-дневен срок от получаването на искане от органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т. 11 да предоставят данните, сведенията, документите, книжата, носителите на информация и другите доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства.
(6) По искане от органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т. 12 лицата по ал. 5 са длъжни да разкрият съответната служебна, банкова или застрахователна тайна. За разкриване на банкова или застрахователна тайна се прилага установеният за това ред.
(7) Органът по приходите може служебно или по искане на лицето да извърши оглед на движими или недвижими вещи. Оглед се допуска не само за проверка на други доказателства, но и за самостоятелно доказателство.
Задължение за съхраняване
Чл. 38. (1) Счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Държавния архивен фонд, в следните срокове:
1. ведомости за заплати - 50 години;
2. счетоводни регистри и финансови отчети - 10 години;
3. документи за данъчно-осигурителен контрол - 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани;
4. всички останали носители - 5 години.
(2) След изтичането на срока за съхранението им носителите на информация по ал. 1 (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Държавния архивен фонд, могат да се унищожават.
(3) Задълженията по ал. 1 имат и правоприемниците на задължените лица.
Достъп до счетоводна информация на технически носител
Чл. 39. Ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията по чл. 38 се извършва по този начин.
Действия за обезпечаване на доказателства
Чл. 40. (1) При извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й.
(2) В случай че е невъзможно действията по ал. 1 да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката, органът по приходите може да запечата обекта или част от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа.
(3) За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето.
(4) До изтичането на срока по ал. 2 органът по приходите може да поиска от районния съд по местонахождение на обекта продължаване на срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок за запечатването. Определението не подлежи на обжалване.
(5) Ако до изтичането на срока по ал. 2 районният съд не е разрешил удължаване на срока, запечатването се смята за прекратено. След изтичането на сроковете по ал. 2 и 4 запечатването се смята за прекратено.
Обжалване на действията
Чл. 41. (1) Действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. С решението териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия. За решението жалбоподателят следва да бъде уведомен същия ден.
(2) Решението, с което се разпорежда преустановяване на действията, се изпълнява в срока, посочен в него, от органа по приходите, който ги е предприел.
(3) При непроизнасяне на органа по ал. 1 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1, съответно от получаване на решението, пред окръжния съд по местонахождението на териториалната дирекция по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Жалбата не спира действията за обезпечаване на доказателства.
Съдействие
Чл. 42. (1) В случай че ревизирано или проверявано лице откаже на органа по приходите или на публичния изпълнител да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, органите по приходите могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, включително за извършване на претърсване или изземване по предвидения за това в Наказателно-процесуалния кодекс ред.
(2) Иззетите вещи, книжа или други носители на информация се предават от органите на Министерството на вътрешните работи на органите по приходите с протокол и опис.
(3) Когато по реда на Наказателно-процесуалния кодекс са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях.
Допустимост
Чл. 43. Претърсване и изземване от органите на полицията се допускат, ако при извършване на ревизия или проверка са налице данни, че в подлежащ на контрол обект се намират вещи, книжа или други носители на информация и при данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани със:
1. задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски;
2. нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;
3. стоки с неустановен произход.
Връщане на доказателства
Чл. 44. (1) По всяко време лицето има право да получи копия от иззети или предадени документи и книжа, както и от информацията от иззети или предадени технически носители. Изготвянето на копията от и на технически носители се извършва от специалист - технически помощник, в присъствието на заинтересованото лице или на негов представител.
(2) В 30-дневен срок от писменото искане на лицето подлежат на връщане с опис всички иззети или предадени оригинални документи или книжа или технически носители, освен когато подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или върху ценните книжа и вещите са извършени обезпечения, или е насочено принудително изпълнение по реда на този кодекс.
(3) Не се връщат доказателствата по ал. 2, ако лицето откаже да завери направените копия на книжа и документи или разпечатки от технически носител.
(4) За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на заинтересованото лице.
(5) Не се връщат вещи, притежаването на които е забранено. С тях се постъпва по реда, предвиден в съответните нормативни актове.
(6) Вещи, непотърсени в 12-месечен срок от влизането в сила на акта или наказателното постановление, се смятат за изоставени в полза на държавата.
(7) Отказът да се върнат вещите подлежи на обжалване по реда на чл. 197.
Насрещна проверка
Чл. 45. (1) При започнало производство по този кодекс органът по приходите може да извърши насрещна проверка за установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство. При насрещната проверка не се установяват задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Екземпляр от протокола се връчва на ревизираното лице заедно с ревизионния доклад.
(2) Органът по приходите може да отправи писмено искане за извършване на насрещна проверка до:
1. компетентната териториална дирекция;
2. териториалната дирекция по местонахождението на поделение, обект или дейност на субекта;
3. териториалната дирекция по местонахождението на имоти или други имущества на субекта, както и на други обстоятелства от значение за извършването й.
(3) При извършване на насрещната проверка органът по приходите може да изисква писмени обяснения от проверяваните субекти по реда на чл. 56.
Проверка по делегация
Чл. 46. При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на субекта, на негово поделение, обект, дейност или имущество на територията на друга териториална дирекция органът по приходите може да отправи писмено искане до съответната териториална дирекция за извършване на проверка по делегация.
Доказателства, събрани от други контролни органи
Чл. 47. При извършването на ревизия или проверка органът по приходите, който я извършва, може да поиска писмено от други контролни органи извършването на действия с оглед събиране на доказателства за установяване на задължения или административнонаказателна отговорност.
Вещи при проверявани лица
Чл. 48. (1) Лице, което извършва или предлага извършването на сделки с вещи или права, или държи вещи в подлежащ на контрол обект, включително като залогоприемател, за целите на данъчното облагане в съответното производство се приема, че това лице е собственик на вещите, съответно на правата, до доказване на противното.
(2) Когато цената на вещите или правата е определена в нормативен акт, тя се приема за тяхна пазарна цена
Допустимост на писмените доказателства
Чл. 49. Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс.
Протоколи
Чл. 50. (1) Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.
(2) Протоколът се съставя в писмена форма и съдържа:
1. номера и датата на съставянето му;
2. името и длъжността на органа, който го е съставил, и на органите, които са извършили действията;
3. имената, адресите и качеството на лицата, които не са органи по приходите и са участвали или присъствали при извършване на действията;
4. индивидуализиращите данни за проверяваното лице;
5. датата и мястото на действията;
6. времето, когато са започнали и завършили действията;
7. извършените действия;
8. установените факти и обстоятелства;
9. събраните доказателства;
10. направените искания, бележки и възражения, ако има такива;
11. пред кой орган и в какъв срок могат да се обжалват действията, ако това е допустимо.
(3) Протоколът се подписва от органа, който го е съставил, и от проверяваното лице, съответно от неговия представител или пълномощник, член на орган на управление, работник или служител, като се отбелязва в какво качество го подписва, и му се предоставя екземпляр от протокола.
(4) Протоколът не се подписва от проверяваното лице, в случай че с него се установяват факти и обстоятелства единствено въз основа на документи, които се намират при органа по приходите.
(5) В случаите, когато лицата по ал. 3 откажат да подпишат протокола, той се подписва от поне един незаинтересован свидетел, присъствал на отказа, като се отбелязват името и адресът му. Екземпляр от протокола се предоставя на проверяваното лице.
Счетоводни документи
Чл. 51. Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.
Документи, издавани от автоматични устройства или системи
Чл. 52. Документи, издавани от автоматични устройства или системи при условия и по ред, определени в нормативен акт, се смятат за частен документ, издаден от лицето, на чието име е регистрирано устройството или системата, а в случай че устройството или системата не са регистрирани - от лицето, в чийто обект се намират.
Справки
Чл. 53. По искане на органа по приходите субектите, както и лицата, които ги представляват, изготвят и предоставят подписани от тях справки относно факти и обстоятелства от значение за изхода на производството.

Данни от технически носители
Чл. 54. (1) Заверени от орган по приходите разпечатки на данни, подадени въз основа на закона на технически носители или по електронен път по установения ред, се допускат като доказателства.
(2) Като доказателства се допускат заверени от субекта или от трето лице разпечатки на данни от технически носители.
(3) Органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол.
(4) Отказът на лицето или на неговия представител да извърши заверка на разпечатка от технически носител по ал. 3 се удостоверява с протокол, екземпляр от който му се предоставя. В този случай заверката се извършва от органа по приходите.
(5) Като доказателства се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители или по електронен път по реда на чл. 37, ал. 5 и 6, както и получените по установен с нормативен акт ред за събиране и предоставяне на информация от други лица, държавни и общински органи.
Документи на чужд език
Чл. 55. (1) При поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
(2) В случаите, когато документът не е представен с точен превод в определения срок, органът по приходите може да извърши превод за сметка на субекта.
(3) От датата на писменото искане по ал. 1 до датата на представянето на превода срокът за завършване на съответното производство спира да тече.
Писмени обяснения
Чл. 56. (1) По искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство. Органът по приходите предупреждава писмено лицето за последиците по ал. 2 от неизпълнението на това задължение, както и че може да бъде призовано пред съда при условията на чл. 114 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) В случай че изисканите по реда на ал. 1 писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения.
(3) Осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения.
Писмени обяснения на трети лица
Чл. 57. (1) С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице.
(2) Писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на:
1. достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи;
2. обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ;
3. фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства.
(3) Органът по приходите уведомява писмено лицето за правото му да откаже да даде писмени обяснения при условията на чл. 58, както и че може да бъде призован да даде свидетелски показания пред съда при условията на ал. 2.
(4) Обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.
(5) Писмените обяснения се подписват от лицата, които са ги дали, и от органа по ал. 1.
(6) Не се допускат писмени обяснения от лица, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за случая, или да дават достоверни обяснения за тях.
Отказ от обяснения
Чл. 58. (1) Никой няма право да отказва да даде писмени обяснения освен:
1. роднините на ревизирания субект по права линия без ограничения, съпругът, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;
2. лицата, които със своите обяснения биха предизвикали наказателно преследване на себе си или на свои роднини по т. 1.
(2) Лицата могат да откажат писмени обяснения относно факти и обстоятелства, които по закон са длъжни да пазят като професионална тайна.
Защита на лицето, дало писмени обяснения
Чл. 59. По искане на органа по приходите и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, органите по Наказателно-процесуалния кодекс могат да вземат мерки за неговата защита при условията и по реда за защита на свидетелите, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.
Експертиза
Основания за възлагане
Чл. 60. (1) Експертиза се възлага по инициатива на органа по приходите или по искане на субекта, когато за изясняване на някои възникнали в производството въпроси са нужни специални знания, каквито органът по приходите няма.
(2) При сложност или комплексност на предмета на изследване експертизата може да се възложи на повече от един експерт.
Лица, на които се възлага експертизата
Чл. 61. (1) Експертизата се възлага на специалисти с необходимото образование и практически опит в съответната област, вписани в списъка на експертите, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(2) В случаите, когато в списъка няма експерт от съответната област или той не може или откаже да участва в експертизата, тя се възлага на други специалисти от съответната професия или област.
Лица, които не могат да извършат експертизата
Чл. 62. (1) Не може да извършва експертиза лице, което:
1. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на възлагащия орган или на субекта;
2. е участвало в друго процесуално качество в същото производство;
3. поради други обстоятелства може да се смята за предубедено или заинтересовано от изхода на производството;
4. се намира в служебна или друга зависимост от страните;
5. е проверявало в друго качество субекта и чиито резултати от проверката са послужили като основание за образуване на производството;
6. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Експертът е длъжен сам да си направи отвод незабавно след възникване или узнаване на обстоятелствата по ал. 1. Отвод може да поискат и страните.
(3) Експертът се освобождава от възложената задача от органа, който я е възложил, когато не може да я изпълни поради болест, некомпетентност или недостатъчност на предоставените за нуждите на експертизата материали.
Възлагане на експертиза
Чл. 63. (1) Експертизата се възлага писмено от органа по приходите, възложил производството, във връзка с което е възникнала необходимостта от извършването й, а при обжалване - от решаващия орган.
(2) При възлагането на експертизата се посочват: предметът и задачата на експертизата, материалите, които се предоставят на експерта, името, единният граждански номер, адресът, специалността, местоработата и длъжността на експерта, срокът за извършване на експертизата. Когато експертизата се извършва по искане на субекта, посочват се размерът и срокът за внасяне на определения от органа по приходите депозит за възнаграждение на експерта.
(3) Екземпляр от акта за възлагане на експертизата се връчва на експерта и на субекта, по чието искане е възложена експертизата.
(4) Експертът подписва декларация, че ще даде безпристрастно заключение, ще пази в тайна данъчната и осигурителната информация и че не са налице основанията за отвод.
(5) След подписване на декларацията по ал. 4 експертът получава от органа, възложил експертизата, определените за извършването й материали.
Извършване на експертизата
Чл. 64. (1) Експертизата се извършва въз основа на материалите, предоставени на експерта от органа по приходите.
(2) Експертът има право да извърши изследване на свързани със задачата на експертизата недвижими вещи, както и на всички движими вещи, които поради естеството или предназначението си не могат да бъдат отделени от мястото, където се намират.
(3) Всички лица, държавни или общински органи, у които се намират вещи по ал. 2, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.
(4) При неизпълнение на задълженията по ал. 3 достъпът на експерта се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органа по приходите.
(5) Експертът се легитимира с удостоверение, издадено от органа по приходите, възложил експертизата.
(6) В случай че субектът не внесе депозит за възнаграждение на експерта в определения от органа по приходите срок или създаде пречки, или не окаже съдействие за изпълнение на задачата му, органът по приходите може да спре производството, във връзка с което е възложена експертизата, по реда на чл. 34, ал. 3.
Заключение на експерта
Чл. 65. (1) Експертът е длъжен да извърши експертизата в определения от органа по приходите срок.
(2) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа по приходите, възложил експертизата.
(3) След извършването на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение, в което посочва:
1. името, единния граждански номер, адреса, специалността, местоработата и длъжността си;
2. основанието, предмета и задачата на експертизата и къде е извършена;
3. материалите, които са били използвани;
4. изследванията и с какви научни и технически средства са извършени;
5. резултатите, които са получени, и изводите на експерта.
(4) Заключението се подписва от експерта и се представя на органа по приходите, възложил експертизата, и на субекта.
(5) При условията и по реда на този раздел се възлага допълнителна експертиза, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно, и повторна - когато то не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Повторната експертиза се възлага на друг експерт.
Възнаграждение на експерта
Чл. 66. Експертът получава възнаграждение за извършване на експертизата въз основа на договор, сключен с териториалния директор, на основание акта за възлагане на експертизата. Когато експертизата е възложена по искане на субекта, възнаграждението е за негова сметка.
Доказателствена сила на заключението на експерта
Чл. 67. (1) Органът по приходите преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.
(2) Когато не е съгласен със заключението на експерта, органът по приходите е длъжен да се мотивира.
Специалисти
Чл. 68. (1) При необходимост органът по приходите привлича за участие в действията по обезпечаване, събиране и проверка на доказателствата и изготвяне на веществени доказателствени средства специалист - технически помощник, притежаващ необходимите знания и умения в съответната област.
(2) В случаите, когато няма възможност за участие на служител на Националната агенция за приходите, при извършване на действията по ал. 1 в качеството на специалист може да участва лице, което не е служител на агенцията и отговаря на изискванията за назначаване на експерт.
(3) В случаите по ал. 2 специалистът подписва декларацията по чл. 63, ал. 4 и има право да получи възнаграждение въз основа на договор, сключен с териториалния директор, съответно със служител, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, на основание писмено предложение на органа по приходите, който е поискал участието му в съответните действия.
(4) Не се допуска използване на специални разузнавателни средства за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Веществени доказателства
Чл. 69. (1) Като веществени доказателства се събират и проверяват вещи, които могат да послужат за изясняване на фактите и обстоятелствата в съответното производство.
(2) Веществените доказателства трябва да бъдат подробно описани в протокол.
(3) Веществените доказателства се прилагат към преписката, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.
(4) Когато преписката се предава от един орган по приходите на друг, веществените доказателства се предават заедно с нея.
(5) Веществени доказателства, които поради размерите си или други причини не могат да бъдат приложени към преписката, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от органа по приходите.
(6) Ценните книжа и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, когато органът по приходите не може да осигури съхранението им.
Връщане на веществените доказателства
Чл. 70. Веществените доказателства се връщат при условията и по реда на чл. 44.
Веществени доказателствени средства
Чл. 71. Като веществени доказателствени средства могат да се прилагат технически носители на данни.
Особени правила за доказване
Чл. 116. (1) В случай че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Когато отношенията или сделките са между свързани лица, както и в случаите на трансфери между място на стопанска дейност на чуждестранно лице в България и други части на същото предприятие в чужбина, смята се, че ревизираното лице е имало възможност да представи доказателства.
(2) Когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието й с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от чужбина.
(3) Когато сделките са осъществени с чуждестранно лице, смята се, че отношенията са между свързани лица, ако:
1. чуждестранното лице е регистрирано в държава, която не е страна - членка на Европейския съюз, и в която дължимият подоходен или корпоративен данък върху доходите, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира в резултат на сделките, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък в страната, освен ако ревизираното лице не представи доказателства, че чуждестранното лице дължи данък, който не е обект на преференциален режим, или че чуждестранното лице е реализирало стоките или извършило услугите на местния пазар;
2. държавата, в която е регистрирано чуждестранното лице, отказва или не е в състояние да обмени информация относно осъществените сделки или отношения, когато е налице сключена и влязла в сила международна данъчна спогодба.
(4) Когато ревизираното лице не изпълни задълженията си по ал. 1, 2 и 3, органът по приходите има право да установи пазарните цени въз основа на достъпна информация или доказателства.
(5) При прилагане на методите за определяне на пазарните цени органите по приходите използват и данни за борсови цени, данни, посочени в статистически справочници или други издания, съдържащи специализирана ценова информация.
(6) При установяване на обстоятелствата по ал. 3 органите по приходите използват и данни за свързани лица, за тежестта на данъчното облагане или режима за осъществяване на дейност на местния пазар, получени или публикувани от други приходни администрации, международни организации, публични регистри и издания, съдържащи специализирана информация.
(7) При прилагането на ал. 5 и 6 органът по приходите е длъжен да посочи борсата, изданието, администрацията, международната организация, съответно Интернет страницата - източник на информацията, като приложи заверено от него копие или разпечатка, съдържаща съответните данни.

    В хода на ревизионното производство доказателствената тежест е за ревизиращия орган (чл.3) :

Чл. 3. (1) Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс.
(2) Административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая.
(3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

    Видове доказателства :
преки и косвени;
първични и вторични;
положителни и отрицателни;
веществени и невеществени

След ДР в 14 дневен срок се изготвя доклад (чл.117). Доклада се връчва на ревизираното лице за възражения и нови доказателства. Срока за възраженията е 14 дни, но може да се удължи до 30 дни по искане на ревизираното лице.

Ревизионен доклад
Чл. 117. (1) Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията.
(2) Ревизионният доклад трябва да съдържа:
1. имената и длъжността на органите, които го съставят;
2. номера и датата на доклада;
3. данни за ревизираното лице;
4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;
5. извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях;
6. направените фактически и правни изводи и основанията за тях;
7. предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания;
8. предложение за установяване на задълженията;
9. опис на приложените доказателства;
10. подписи на органите по приходите, съставили доклада.
(3) Приложените към ревизионния доклад доказателства са неразделна част от него.
(4) Ревизионният доклад заедно с приложенията се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му.
(5) Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец.

По аргумент на противното от чл.108 ал.1 и чл.118, ревизионният доклад (РД) е констативен и с него не се създават задължения. РД се подписва от участниците в ДР (чл.118 ал.2, вр. чл.119). РА се издава след нова заповед на органа възложил ДР. Органа определен да издаде РА може да издаде акта или да прекрати ревизията. РА е декларативен акт, с който се установява едно задължение, а не се поражда такова (чл.118 ал.1).

Чл. 108. (1) Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118.
Чл. 118. (1) С ревизионния акт се:
1. установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски;
2. възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон;
3. възстановяват недължимо платени или събрани суми.
(2) Ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите.
Чл. 119. (1) В тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията, уведомяват писмено органа, който я е възложил.
(2) След получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите.
(3) Определеният със заповедта орган изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение:
1. издава ревизионен акт, или
2. прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо.
(4) Ревизионният акт или заповедта за прекратяване заедно със заповедта по ал. 2 се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването.

Съдържание и форма на ревизионния акт (чл.120). РД се прилага, но не служи за мотив при издаването на РА.

Чл. 120. (1) Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа:
1. името и длъжността на органа, който го издава;
2. номера и датата на акта;
3. данни за ревизираното лице;
4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;
5. мотиви за издаване на акта;
6. разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им;
7. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът.
(2) Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства.
(3) Ревизионният акт се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

    В ДОПК няма определение за РА, но от гледна точка на общата им характеристика става въпрос за индивидуален административен акт – издава се от овластен орган и създава права или задължения или засяга права или законни интереси на ф.л. и организации (чл.2 ЗАП). Това следва и от правомощията на съда при обжалване - и пред ВАС. Тъй като е адм. акт, РА следва да отговаря на всички условия за действителност на адм. актове. (чл.41 ал.3 ЗАП – чл.160 ал. 2 ДОПК).

Чл. 160. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
(2) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
(3) Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
(4) Алинея 3 не се прилага за ревизионните актове.
(5) Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя.
(6) Решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(7) Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Закона за Върховния административен съд.

    В съдебното производство най-често се оспорва компетентността на оргна.
    По ЗАП контролният орган може да отмени и върне акта, а тук съдът отменя РА, тъй като не може да го върне за ново разглеждане.

    Обжалване на РА по административен ред.
    Административния контрол върху ревизионните актове е властническа дейност, която се осъществява вътре в системата на приходната администрация, чието предназначение е да не се допуска създаване на незаконосъобразни актове (чл. 152 – чл. 155  ДОПК):
Обжалване по административен ред
Чл. 152. (1) Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му.
(2) Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на Националната агенция за приходите.
(3) Жалбата се подава чрез териториалната дирекция.
(4) В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение по реда на тази глава.
(5) В срока по чл. 146 органът по приходите, издал обжалвания акт, може да посочи писмено пред решаващия орган и жалбоподателя доказателствата, за които предлага постигане на споразумение по реда на тази глава, независимо дали с жалбата е направено предложение по ал. 4.
Спиране на изпълнението
Чл. 153. (1) Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение.
(2) Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана.
(3) Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.
(4) Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3.
(5) В останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.
(6) Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му.
(7) Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред окръжния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението по ал. 6, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение.
Споразумение относно доказателствата
Чл. 154. (1) В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни.
(2) Споразумението по ал. 1 се одобрява писмено с резолюция от решаващия орган по жалбата. Той не може да се произнесе по нея преди изтичането на 14-дневен срок от началото на срока за произнасяне по жалбата, с която е направено предложението за постигане на споразумение.
(3) За доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административното и съдебното обжалване.
Правомощия на решаващия орган
Чл. 155. (1) Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3, съответно от изправянето на нередовностите по чл. 145 или от одобряването на споразумението по чл. 154. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й по чл. 152, ал. 3.
(2) Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.
(3) Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението.
(4) Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:
1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или
2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.
(5) Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия.
(6) В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта.
(7) Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.
(8) С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.
(9) Относно решението се прилага съответно чл. 133, ал. 3.

Компетентния орган е съответно директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението “ при централното управление на НАП.
При местните данъци компетентен е кмета, а при акцизите – от 01.01.2006г. - директора на съответната регионална митническа дирекция. Те трябва да бъдат сезирани от лице, което има правен интерес, а такъв ще е налице, когато акта би довел за него до неблагоприятни последици. Правния интерес се преценява с оглед разпоредителната част на акта, а не на мотивите, които не подлежат на самостоятелно обжалване. Интереса трябва да съществува  и при подаване на жалбата и при произнасяне на контролната инстанция. Право на обжалване имат и правоприемниците.
Обжалването на РА означава, че е упражнено правото на жалба, като основно процесуално право. С жалбата се образува производството. Обжалването не спира изпълнението на акта, но чл.153 предвижда възможност за спиране от решаващия орган. Ако обезпечението е в пари, банкова гаранция или ценни книжа, решаващия орган е дължен да спре изпълнението. Решаващия орган се произнася в 7 дневен срок относно спирането на изпълнението с решение. Неговия отказ подлежи на на обжалване пред ОС. При спирането тече законната лихва. При РА се обжалва законосъобразност. Срока за жалба е 14 дневен ( преклузивен ). Подадена по - късно жалба се оставя без разглеждане с решение, което също може да се обжалва в ОС (чл.147).

Чл. 147. (1) Когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение.
(2) Ако подадената жалба не е подписана, не е посочен актът или действието, против които се подава, или не е приложено пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, решаващият орган уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на компетентния да я разгледа орган.
(3) Решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред окръжния съд по местонахождението на решаващия орган. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок.

Възстановяването на срока е уредено в чл. 26 ДОПК, което се препраща към ЗАП.
Чл. 26. Относно възстановяването на сроковете в административното производство по този кодекс се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство.

Жалбата е в писмена форма чрез териториалната дирекция, а реквизитите са описани в чл.145 и чл.149.
Чл. 145. (1) Жалбата трябва да съдържа:
1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
2. посочване на акта или действието, против които се подава;
3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на подателя.
(2) Към жалбата се прилагат:
1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
2. писмените доказателства.
Съдържание и приложения на жалбата до съда
Чл. 149. (1) Жалбата до съда трябва да отговаря на изискванията по чл. 145, ал. 1.
(2) Към жалбата се прилагат:
1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
2. препис от жалбата за органа по приходите;
3. писмени доказателства;
4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.

В жалбата обикновенно се правят 2 искания:
-отмяна изцяло на ревизионния акт;
-да се намали размера на определения данък.
Производството се развива без призоваване на заинтересованите лица.
Непосочване пороците на акта не е основание за оставяне на жалбата без движение. Достатъчно е да се посочи против какво се подава жалбата и какво е искането.
Излагането изчерпателно на възраженията е от значение за съдебното обжалване, защото пред съд се обжалва само това,което е обжалвано по административен ред. Изисква се да се посочат  доказателствата, които жалбодателят иска да бъдат събрани.
По чл. 155 решаващия орган разглежда жалбата и се произнася в 45 дневен срок от постъпването и  с решение, което може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.
Изрично в чл. 155, ал.3 е предведено, че решаващия орган може да събира нови доказателства, и копия от тях заедно с решението се връчват на жалбодателя.
Чл. 154 дава възможност за споразумения относно доказателства, които се смятат за безспорни. Те не могат да се опровергават в производството по съдебно обжалване. Споразумението е само относно доказателствата.
В чл.155, ал.8 е предвидено, че с решението не може да се завиши данъчното задължение. Решаващия орган трябва да се произнесе според направеното искане и решението се съобщава на жалбоподателя в 7 дневен срок
Чл.155, ал.4 - възможност на решаващия орган да отмени изцяло или частично акта и да върне преписката на органа издал заповедта за ревизията, за издаване на нов ревизионен акт,  но само при 2 хипотези :
непълнота на доказателствата, които не могат да бъдат събрани от него
съществени нарушения на процесуалните правила
Възможно е срока за произнасяне на решаващия орган да се удължи със съгласие на жалбоподателя. Това следва от чл.156 ал.7, но максималното удължаване на срока за произнасяне е до 3 мес.

Чл. 156. (7) Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването.

От принципа на служебното начало следва, че решаващият орган не е обвързан от посоченоно основание за незаконосъобразност на акта. Той е длъжен служебно да провери всичките (5-те) основания за недействителност на акта.

18. Обжалване на ДРА по съдебен ред. Касационно обжалване чл. 156 - 161

Чл. 156. (1) Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението.
(2) Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.
(3) Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.
(4) Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.
(5) В случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му.
(6) Решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда.
(7) Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването. При непроизнасяне в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 5 и 6.
Спиране на изпълнението от съда
Чл. 157. (1) Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение.
(2) Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда.
(3) Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 и ал. 8.
(4) Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Особени правила за доказателствата в съдебното производство
Чл. 158. (1) Свидетелски показания се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 1.
(2) Съдът следи служебно за спазването на чл. 154, ал. 3.
Разглеждане на жалбата срещу ревизионния акт
Чл. 159. (1) Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес.
(2) При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.
(3) Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване.
Решаване на делото
Чл. 160. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
(2) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
(3) Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
(4) Алинея 3 не се прилага за ревизионните актове.
(5) Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя.
(6) Решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(7) Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Закона за Върховния административен съд.
Разноски
Чл. 161. (1) На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат.
(2) При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(3) В случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.

    Компетентен е ОС по местонахождение на решаващия орган. Това е форма на пряк правораздавателен контрол върху РА. Активно легитимирани (имащи право да обжалват) са лица с правен интерес. Правният интерес е налице и когато лицето е платило сумата по РА (за да не текат лихви). Интереса трябва да е налице към момента на гледане на делото. Съдът проверява дали са налице условията за законосъобразност на РА (чл.160 ал.2). И тук съдът не е обвързан с основанията за отмяна на РА, посочени в жалбата. Той трябва да провери всички основания за незаконосъобразност, но се произнася само в частта обжалвана по административен ред. Законосъобразността се преценява към момента на постановяване на решението, с оглед на събраните доказателства. Само при условие, че решаващият административен орган (РешАО) не се е произнесъл в срок, жалбата може да се изпрати направо до съда, но отново чрез административен орган (чл.156 ал.4 и 5). Жалбата също трябва да отговаря на изискванията по чл.145 и 149 – в писмена форма, с препис за данъчния орган. Към нея могат да се прилагат допълнителни доказателства. Чл.157 – съдът може да спре изпълнението на акта.
    По делото се призовават жалбоподателят и Реш.АО (по ЗНАП юристите в НАП трябва да са упълномощени от Изпълнителния директор, тъй като “Дирекциите по обжалване и управление на изпълнението” са към НАП - чл.12). Производството е състезателно. Допустими са всички доказателства, като съдът следи служебно за постигнато споразумение по доказателствата. Съдът служебно може да констатира всеки порок на акта. Съдът е длъже н да обсъди доводите в жалбата, защото в противен случай постановеното решение ще е без мотиви и е невъзможно да се провери неговата незаконосъобразност. Няма пречки РА обявен за унищожаем да се обяви от съда за нищожен и обратно. За РА не се допуска отмяна и връщането им със задължителни указания по прилагането на закона. Съдът е длъжен да се произнесе по същество (чл.160 ал.1). Затова съдът може и да измени правната квалификация посочена в РА (Реш. №5 на ВАС). Със съдебното решение съдът се произнася и по направените разноски.
    Касационно обжалване.
    Чл.160 ал.6 – съдът се произнася по законосъобразността на РА с решение, което подлежи на касационно обжалване по реда на чл.33 – 40 от ЗВАС. Според чл.11 ЗВАС, за неуредените въпроси субсидиарно се прилага ГПК.
Касационно производство
Чл. 33. (1) Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, в 14-дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
(2) Главният прокурор на Република България или заместник главният прокурор при Върховния административен съд могат да подават касационни протести в 6-месечен срок.
Чл. 34. Делото се разглежда в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от окръжен съд, и от петчленен състав - когато решението е постановено от Върховния административен съд. Делата се разглеждат с участието на прокурор.
Чл. 35. Касационната жалба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. името, единния граждански номер, точния адрес на подателя, както и номера на телефона, факса и телекса, ако има такива;
2. посочване на решението, против което се подава;
3. изложение на искането;
4. кратко формулиране и обосноваване на касационните основания;
5. подпис на подателя.
Чл. 36. Към касационната жалба се прилагат:
1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
2. преписи от жалбата за участвалите в производството лица;
3. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.

Чл. 37. Касационната жалба се оставя без разглеждане:
1. когато е подадена против решение, което не подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд;
2. когато е подадена след срока по чл. 33, ал. 1;
3. когато се оттегли от подателя с писмено заявление.
Чл. 38. В касационното производство се допускат само писмени доказателства.
Чл. 39. Върховният административен съд се произнася по посочените в жалбата касационни основания.
Чл. 40. (1) Върховният административен съд оставя в сила, отменя (изцяло или частично) или изменя обжалваното решение.
(2) Когато Върховният административен съд отмени решението поради съществени нарушения на процесуални правила, той връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. В останалите случаи делото се решава по същество.
(3) Върховният административен съд решава делото по същество и когато отмени повторно обжалвано решение.

    Касационната жалба са подава чрез ОС, чието решение се обжалва, в 14 дневен срок от съобщението, че решението на ОС е изготвено. Касационен протест може да подава зам.главният прокурор и главният прокурор при ВАС.
    Реквизити на жалбата – чл. 35 ЗВАС. Тук от особена важност е в жалбата да бъде посочено касационното основание. Основанията са уредени в чл.218 Б от ГПК :    -   когато решението е нищожно
когато решението е недопустимо
когато решението е неправилно поради нарушения на матер. закон
когато са нарушени процесуални правила
когато решението е необосновано
Тук съдът се произнася само по касационното основание, посочено в жалбата.
След приемане на жалбата съдът я изпраща (с приложените допълнителни доказателства ако има такива) на ответната страна, която в 14 дневен срок може да даде писмен отговор. След този срок делото заедно с жалбата и отговора се изпраща във ВАС. Делото се гледа в открито заседание от 3 членен състав, като участието на прокурор тук е задължително. ВАС решава делото по същество, като може да остави в сила, да отмени изцяло или частично, или да измени обжалваното решение. Когато са налице съществени нарушения на процесуалните правила, ВАС връща делото за ново разглеждане. При повторно разглеждане, ВАС решава делото по същество.

19. Отмяна на влезли в сила решения по данъчни дела. Изменение на ревизионни актове.

Извънреден способ за контрол върху влезли в сила решения на ОС и ВАС по данъчни дела е отмяната. Възможността за прилагане на този способ е предвидена в чл.160 ал.7 от ДОПК, който препраща към ЗВАС, а той към ГПК. Отмяна могат да искат участвалите в производството по административни дела, както и председателят на ВАС, гл.прокурор на РБ, зам.главния прокурор при ВАС (чл.41 ЗВАС). Молбата за отмяна се подава чрез съда, постановил решението и се разглежда от 3 или 5 членен състав на ВАС, в зависимост от това, на кое решение се иска отмяна – на ОС или на ВАС. При отмяна ВАС връща делото на съответния съд за ново разглеждане.
Тълкувателно решение № 1 / 05 г. на ВАС – не участвалите в съответното административно производство заинтересовани органи и лица могат да се защитят срещу решението на съда, който има сила спрямо тях с молба за отмяна по чл.233 ГПК. На отмяна подлежат влезли в сила решения на съд, като отмяната е средство за защита срещу неправомерни решения. Заинтересованата страна е лице, обвързано от неизгодното решение. Това може да е органа на приходната администрация или ДЗЛ.
Молбата за отмяна не спира изпълнението, но съдът може да спре изпълнението ако има опасност да бъде причинена непоправима вреда. Но самото обстоятелство, че всички плащания на данъчни задължения затруднява дейността не е основание за спиране на изпълнението.
Основания за отмяна – чл. 231 ГПК :
-откриване на нови съществени доказателства, невключени в доказателствения материал
-непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след като решението е влязло в сила.
-установени неистински факти – извършено престъпление, с влязла в сила присъда
-подправен документ
-нарушена възможност за защита
-когато призованата страна е с неизвестно местожителство (чл.16ал.5 ГПК)
-когато с решение на Европейския съд е установено нарушаване правата на човека.
Чл.133-134 ДОПК уреждат изменението на данъчни задължения. Това производство е възможно само за влезли в сила и необжалвани по съдебен ред РА. Те могат да бъдат изменени на същите основания, които са предвидени в ГПК и са изброени в чл.133 ал.2 ДОПК. Инициатива могат да имат органа по приходите и ДЗЛ. Сезира се териториалния директор. Той може да откаже или да възложи нова ревизия. И тук отказа може да се обжалва пред ОС. Когато се прави нова ревизия и се установи разлика във внесения данък, се издава нов РА. В чл.133 ал.2 е уредена поправката на очевидна грешка. Акта за поправка или отказа, също може да се обжалва пред ОС, заедно с РА или самостоятелно.

Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски
Инициатива и основания
Чл. 133. (1) Задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице.
(2) Задължението се изменя на следните основания:
1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до:
а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван;
б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт;
3. когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред;
4. когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.
(3) Органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно.
(4) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 не се прилага относно факти и обстоятелства, за които е налице споразумение по чл. 154.
Правомощия във връзка с изменението
Чл. 134. (1) Орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(2) Заинтересованото лице може да подаде писмено искане до териториалния директор, към което се прилагат доказателствата, на които се позовава.
(3) Изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109.
(4) В 30-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 териториалният директор разпорежда или отказва мотивирано възлагането на ревизия. Препис от отказа се изпраща на лицето, подало искането, в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по изречение първо.
(5) Заинтересованият субект може да обжалва отказа в 14-дневен срок от получаването на решението, а мълчаливия отказ - в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, пред окръжния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. Жалбата се подава чрез териториалния директор. Съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване.
(6) Когато се установи, че задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски е било установено в по-висок или по-нисък размер от дължимото, за разликата се издава ревизионен акт. Ако е налице надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с ревизионния акт.

20. Данъчни нарушения и наказания. Видове данъчни нарушения. Производство по установяване на данъчните нарушения и налагане на наказанията. Принудителни административни мерки.

Не винаги данъчните задължения се изпълняват добросъвестно, което създава опасност установените данъци да не се съберат изцяло или в срок.. в наказателно-правната теория се прави разлика между данъчно престъпление и престъпление против данъчната система. Първото понятие е по-широко и включва освен престъпленията по глава 7 от НК и останалите престъпления, свързани с нарушаване на данъчно-правни норми - чл.313 ал.2. При административните данъчни нарушения не се прави такава разлика, като съставите на данъчните нарушения са уредени в материалните закони и ДОПК.
Данъчните нарушения (ДН) са административни нарушения (чл.6 ЗАНН – административно нарушение е това деяние, действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред). Особеност на ДН е неговата насоченост – против реда установен в държавното управление. На практика това се изразява във виновно неизпълнение на данъчно задължение. Противоправността на ДН се свързва с определена степен на обществена опасност. Както всички административни нарушения и ДН имат две страни – обективна и субективна.
Обективната страна обхваща – деяние, противоправност, насоченост против данъчния режим, наказуемост и реда, по който се налага санкцията.
Субективна страна – вина на дееца (умисъл, непредпазливост), мотиви и цели на данъчното нарушение.
В данъчното право извършители могат да бъдат не само физически лица, а и всяко лице с качеството на данъчен субект. Едно юридическо лице не можа да формира вина, но може да осъществи наказателен фактически състав с дейността си. Противоправността се изразява в нарушаване на данъчния закон. Насочеността се изразява в неспазване на установения в страната данъчен режим, като е достатъчно наличието на заплаха за този режим. Затова част от ДН са формални деликти, без видим вредоносен резултат (подаване по-късно на данъчна декларация или неподаване на декларация въпреки, че лицето е под ниоблагаемия минимум). На това основание се различават формалните и резултатните данъчни нарушения.
Наказуемостта се изразява в установяването в закон, както на данъчното задължение, така и на ДН и санкцията. Няма специален ред за установяване на ДН – прилага се ЗАНН.
Субективната страна се изразява във вината и се прилага общия режим на ЗАНН. Мотивите и целите на извършителя са свързани с индивидуализацията.
В поведението на данъчния субект могат да се наблюдават 2 алтернативни момента :
-воля за неплащане на данъчно задължение
-намерение за извличане на облага чрез неплащане на данъци.
По подобие на престъпленията и ДН могат да се обособят в 2 групи, в зависимост от това дали избягване плащането на данък е посочено като признак на съответния състав. Неплащането на данък може да е както цел, така и резултат от деянието. В първия случай неплащането е признак от състава - хазартни игри без платен акциз (това е същинско ДН). Във втория случай има нарушение, което е свързано с данъчната система, но не се цели пряко избягване на плащането – неоказано съдействие на оран по приходите (несъщинско ДН).
Типични ДН : - нерегистриране на данъчен субект; - неводене на счетоводство; - неподаване на данъчна декларация; - неиздаване на фактура.
В данъчното право опит може да има само при умишлени престъпления, свързани с настъпване на определен резултат. Невъзможен е опит при непредпазливи и формални престъпления.
Процедурата по установяване на ДН и налагане на наказанията е по ЗАНН. Освен административни наказания в данъчното производство има и принудителни административни мерки (ПАМ). Те са свързани най-вече с лишаване от право да се упражнява конкретна дейност. Такива ПАМ в З-на за акцизите и ЗДДС. Особеното е, че ПАМ макар и предвидени в ЗАНН се обжалват по ЗАП. (ПАМ - запечатване на обекти, забрана за достъп, отнемане разрешение за дейност, служебно заличаване на регистрация).

СПЕЦИАЛНА ЧАСТ

21. Правен режим на корпоративното подоходно облагане. Обща характеристика. Субекти и данъчно задължени лица. Обекти на облагане. Териториален обхват на закона.

Правна уредба ЗКПО от 1998 г.
Корпоративно облагане – облагане на печалби и доходи на корпоративни образувания. §1 т.1 определя, че корпоративното облагане (КО) е облагане на печалби и доходи на Ю.Л. и персонифицирани дружества. Данъка е пряк и подоходен.
В ЗКПО се предвиждат и норми за избягване на МН двойно данъчно облагане в случаите, когато РБ няма сключена спогодба (чл.17, 18, 19, 20). Чрез определяне субектите на облагане закона определя своите адресати тъй като с него се уреждат преки данъци - данъка върху печалбата се понася от лицето, което е и субект на облагането.
В закона се използва и по-широкото понятие ДЗЛ, в което се включват освен субектите на облагане и всички други лица, на които се възлага удържането и внасянето на данъци.
В чл. 5 са определени като данъчни субекти местните и чуждестранни лица (МЧЛ), както и неперсонифицирани дружества. Като МЧЛ, според чл.1 се обхващат Ю.Л. и Ф.Л., като Ф.Л. се облагат само за доходи изрично посочени в закона.
Дали лицето местно или чуждестранно се определя според критерии на ТЗ, като приложим закон е този на страната по регистрация на дружеството. За Ф.Л. се препраща към ЗОДФЛ §1 т. 11.
Допълнителните разпоредби на ЗКПО са 77 броя. От обхвата на закона са извадени Ю.Л., които подлежат на облагане с патентен данък. Специфични субекти чл. 2а организатори на хазартни игри и в чл. 2 ал. 5 лицата извършили морско търговско корабоплаване. Специфични субекти са и бюджетните предприятия, като те вместо с корпоративен данък се облагат с данък за приходите по чл. 4 – сделки по ТЗ извършвани по занятие, включително и отдаване под наем (чл.2в, вр. чл.4)
В чл. 6 са определени ЗДЛ, като се имат предвид местни Ю.Л. преди всичко търговски дружества по ТЗ и кооперациите. Не се обхващат клонове на чужди лица и търговски представителства, тъй като те се обхващат от понятието място на стопанска дейност. Обхванати са и лица нетърговци когато извършват стопанска дейност или отдават под наем имущество, местните неперсон. дружества (чл. 357 ЗЗД) и осигурителни каси; (чл.269 ТЗ) консорциуми.
ДЗЛ са и чуждестранните лица (ЧЛ) - юридически и неюридически дружества, когато осъществяват стопанска дейност в РБ, включително чрез място на стопанска дейност. В чл. 6 ал. 2 – това са вносители и платци на данък.
Понятието място на стопанска дейност е създадено от данъчното право именно за целите на корпоративното облагане – данък върху печалбата. Целта е да се създаде правна конструкция, чрез която дейността на ЧЛ на територията на РБ да може да се облага с корпоративен данък - §1 т. 5 ДОПК. §1 т.3 ЗКПО препраща към ДОПК и към чл. 25 ал. 2, 3 ЗКПО.
Същото понятие се съдържа и в сключените от РБ спогодби за избягване на двойното МН данъчно облагане, като във всяка спогодба е определено понятието място на стопанска дейност ((МСД), което е по-тясно от това по национално право. Целта е чрез това понятие да се обоснове облагане на печалбите с корпоративен данък в държавата, в която се осъществява дейността. За да се стигне до “място на стопанска дейност” най-общо се изхожда от начина по който тази дейност е свързана с държавата  източник.
Разграничават се 2 връзки:
-предметна (обективна) – при нея предприятието трябва да разполага с определено място, чрез което да извършва цялостно или частично дейността си като общото определение се подкрепя с изброяване на примери;
-лична (субективна) – която ще обоснове наличието на МСД когато предприятието разполага с “представител със зависим статут” като зависимостта е с оглед отношенията помежду им.
Дали е налице МСД се решава според преценка на фактическите предпоставки.
Обекти на облагане – държавите изграждат данъчните си системи от една страна като предвиждат за местните си лица неограничена данъчна отговорност -обхващат се за облагане всички техни доходи и имущества независимо къде са получени. От друга страна свързват облагането с обекта на облагане, който се намира на територията на страната. Така  се обхващат лицата, които не са местни за държавата.
Според чл. 2 печалбите се облагат с корпоративен данък, а чл. 3 предвижда, че местните Ю.Л. и неперсон. дружества се облагат за печалбите им, за всички източници в страната и чужбина – “универсален принцип”.
Чужди лица се облагат при източника, само за стопанската им дейност в страната т.н. ограничена данъчна отговорност – “териториален принцип”.
Чрез определяне териториалния обхват на закона се изяснява въпроса, как той действа в географско отношение. Така се определя израза – “печалби” или доходи от източници в страната.
Меродавен е териториалния обхват на приложение на националното данъчно право. §1 т.2 дава понятиет за РБ в юридически и териториален смисъл.
В раздел 2 на закона от гл. І са изброени (чл.7 – чл.12) кои печалби са от източници в страната.
В допълнителните разпоредби са дадени определения на понятия за някои категории доходи и при разлика между съдържанието с това в гражданското и търговското право се прилагат тези в ЗКПО. Именно правната квалификация на определени категории доходи създава трудности. Понятието доход - § 1 т. 5 .
Чл. 7, чл. 12, чл. 34, чл. 44 … - определят за кои доходи ще се удържа данък при източника.
Чл. 8 е специфичен и допълва възможността за прилагане на “индиректен метод” за определяне на печалбите.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Корпоративно облагане" е облагане на печалба и доходи на юридически лица и неперсонифицирани дружества.
2. "България или страната" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, включва територията, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.
3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) "Свързани лица" са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
4. "Обичайна печалба" е печалбата, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност.
5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) "Доходи" включва доходите от: дивиденти, дялово участие, лихви, положителната разлика от разпореждане с недвижима собственост, движими ценности и финансови активи, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и от наем.
Обекти на облагане, видове данъци, данъчни субекти и данъчно задължени лица
Чл. 1. (1) Този закон урежда облагането на:
1.  печалбата и доходите на местните и чуждестранните юридически лица, включително бюджетните предприятия, както и на местните и чуждестранните дружества, които не са юридически лица (неперсонифицираните дружества);
2. доходи на местни и чуждестранни физически лица, посочени в този закон.
(2) За целите на този закон бюджетните предприятия се смятат за юридически лица.
Чл. 2. (1)  Печалбите се облагат с корпоративен данък.
(2) Доходите се облагат с данъци, установени по реда на този закон.
(4) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 4 се облагат с окончателен годишен данък (патентен данък), когато осъществяват дейностите, посочени в Закона за облагане на доходите на физическите лица и при условията на същия закон. За останалите дейности тези лица се облагат по реда на този закон.
(5) Данъчно задължени лица, извършващи морско търговско корабоплаване, за дейността си от опериране на кораби вместо с корпоративен данък могат да се облагат с данък върху нетния тонаж на корабите за дните в експлоатация, когато отговарят едновременно на следните условия:
1. са дружества, регистрирани по Търговския закон;
2. оперират със собствени, с наети кораби или управляват кораби въз основа на договори за управление, както и отдават под наем кораби;
3. не отказват обучението на стажанти на борда на корабите, с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава 1 на 15 офицери, плаващи на корабите;
4. комплектоват екипажите си с български граждани;
5. най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под български флаг.
(6) Данъчно задължените лица упражняват правото си на избор по ал. 5 чрез подаване на декларация по образец, утвърден от министъра на финансите и съгласуван с министъра на транспорта.
(7) Данъчно задължените лица, избрали реда за облагане по ал. 5, го прилагат за срок не по-кратък от 5 данъчни периода.
(8) Данъчно задължените лица нямат право да прилагат реда по ал. 5 за:
1. морски кораби с нетен тонаж под 100 тона;
2. риболовни кораби;
3. кораби за развлечения, с изключение на пътническите кораби;
4. инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене;
5. кораби, които данъчно задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут чартър, с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата.
(9) За дейностите извън тези по ал. 5 данъчно задължените лица, извършващи морско търговско корабоплаване, се облагат по общия ред.

Чл. 2а. Организаторите на хазартните игри: лотарии, томболи, тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития, числови лотарийни игри, Бинго и Кено, вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху стойността на получените за всяка игра залози, както следва:
1. за хазартните игри тото и лото, залагане върху резултатите от спортни състезания и върху случайни събития данъкът се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, която се обнародва в "Държавен вестник" и се внася:
а) за игри със седмичен цикъл - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите, но преди определянето на резултатите от следващата игра; при ежедневно провеждане на игрите - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни;
б) за игри с по-голям цикъл - в 7-дневен срок след определяне на резултатите;
2. за хазартните игри лотария, Бинго и Кено данъкът се събира върху номинала на залога, посочен във фишове, талони и билети или други документи за участие;
3. за хазартни игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка, данъкът се събира върху увеличението в цената, като данъкът се декларира и внася в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.
(2) Организаторите на хазартните игри по ал. 1, т. 2 начисляват и внасят данъка по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си преди получаване на документите за участие или осъществяване на вноса им. Предприятията, определени от министъра на финансите или от друг орган, посочен със закон, отпечатващи документи за участие или осъществяващи вноса им, предоставят документите за участие само след представяне на документите за платения данък. Организаторите на хазартните игри по ал. 1, т. 2 подават ежемесечно до 10-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите. Когато дейността на организатора е прекратена на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за хазарта, събраният данък върху неизползваните документи се връща от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията на лицето, като към искането за връщане се прилагат решението за прекратяване на дейността и неизползваните документи за участие.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Данъкът по ал. 1, т. 3 се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор. Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение, и да представи пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението в цената на телефонна или телекомуникационна връзка. В срока по ал. 1, т. 3 организаторът на хазартната игра и телефонният или телекомуникационният оператор декларират направените залози в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си.
(4) Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху стойността им, определен за съответния вид хазартни игри. Данъкът се начислява и внася до седмо число на месеца, следващ този на получаването на приходите.
Чл. 2в. Бюджетните предприятия се облагат с данък върху приходите от дейностите по чл. 4, ал. 1 вместо с корпоративен данък.
Чл. 2г. (1) Лицата, които организират хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино, вместо с корпоративен данък за печалбите и/или с окончателен данък по чл. 2а за хазартните игри с хазартен игрален автомат, съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка в игрално казино за игрална маса и други игрални съоръжения в казино, се облагат с окончателен данък върху съответното съоръжение.
(2) Лицата по ал. 1 начисляват и внасят данъка в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си на авансови тримесечни вноски и изпращат копие от платежното нареждане до териториалната дирекция по местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното и до контролния орган по хазарта. Вноските се внасят за всеки обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта. Лицата по ал. 1 подават декларация за съответното тримесечие по образец, утвърден от министъра на финансите, в сроковете за внасяне на данъка.
(3) Данъкът по ал. 1 се внася съответно до 3 януари за първото тримесечие на календарната година, до 1 април - за второто тримесечие, до 1 юли - за третото тримесечие, и до 1 октомври - за четвъртото тримесечие на календарната година.
(4) За всички останали дейности облагането на лицата по ал. 1 се извършва по общия ред.
Чл. 3. (1) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с корпоративен данък.
(2) Чуждестранните юридически лица и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък за стопанската си дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност.
Чл. 4. (1) Юридическите лица, които не са търговци, включително бюджетните предприятия и организациите на вероизповеданията, се облагат за печалбата и доходите им, получени от сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършвани по занятие, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество.
(2) Бюджетните предприятия могат да предоставят правото на мероприятията, производствата и дейностите, които са обособени на самостоятелен баланс или изведени на отделни извънбюджетни приходно-разходни сметки, да се разчитат за дължимите данъци и вноски от тяхно име и за тяхна сметка.

Чл. 5. (1) Данъчни субекти по реда на този закон са местните и чуждестранните лица и местните и чуждестранните неперсонифицирани дружества.
(2) Данъчните субекти са носители на данъчното задължение.
(3) Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път.
(4) Организаторите на хазартни игри по чл. 2а са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от министъра на финансите.
(5) Алинея 4 не се прилага за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка и когато за провеждането на игрите е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на Националната агенция за приходите.
Чл. 6. (1) Данъчно задължени лица по реда на този закон са:
1. местните юридически лица;
2. местните юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество;
3. бюджетните предприятия, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество;
4.  местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване;
5. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност;
6. чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност.
(2) Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица по ал. 1, освен ако законът предвижда друго.
Печалба и доходи от източници в страната
Чл. 7. (1) Печалбите и доходите на местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се смятат, че са от източник в страната, освен ако законът предвижда друго.
(2) Печалбата и доходите са от източници в страната и когато произхождат от стопанска дейност чрез:
1. място на стопанска дейност или определена база на територията на страната;
2. прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител.
(3) Печалбата и доходите от инвестирани капитали на територията на България са от източник в страната без оглед на произхода на капитала.
(4) Печалбата и доходите от продажба, износ и друга реализация на стоки, услуги и права на и от територията на България са от източници в страната. Когато чуждестранни лица купуват в страната и внасят и изнасят стоки и услуги, без да имат място на стопанска дейност, не се смята, че печалбите и доходите са с източник в страната.
(5) Независимо от разпоредбите на ал. 4 следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице в страната, се смятат, че са от източник в страната:
1.  възнаграждения за лица, работещи на свободна практика - при условие, че сумата на възнаграждението се приспада при изчисляването на дохода на платеца или би се приспаднала, ако платецът не е освободен от корпоративен данък или от данък върху дохода;
2. възнаграждения, различни от работна заплата, изплащани на служител или член на управителен или контролен орган на българско юридическо лице, клон на чуждестранно лице, служител в търговско представителство на чуждестранно лице или на друго лице, изпълняващо идентични или подобни функции;
3. дивиденти и ликвидационни дялове от участие в търговски и неперсонифицирани дружества;
4. лихви;
5.  доходи от използване на движимо или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за лизинг, франчайзинг и факторинг;
6. авторски и лицензионни възнаграждения;
7. възнаграждения за технически услуги;
8. възнаграждения по договори за управление.
(6) Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижима собственост и положителни разлики от продажби на недвижима собственост, намираща се на територията на страната, са от източници в страната.
(7) За целите на ал. 6 "недвижима собственост" включва и притежание на идеална част или ограничено вещно право върху недвижима собственост.
(8) Доходи от сделки с дялово участие в местни дружества, както и от сделки с ценни книги по ал. 9 са от източник в страната.
(9) Доходи от ценни книги, издадени от държавата, общините и местни юридически лица, са от източник в България.
Чл. 8. Когато дейността се осъществява частично на територията на България или в границите на нейната изключителна икономическа зона и континенталния шелф и е невъзможно на базата на изискуемите по Закона за счетоводството и други нормативни актове документи на данъчно задълженото лице да се определи пряко частта от печалбата, произхождаща от източници в страната, за такава се счита частта от общата печалба, съответстваща на относителния дял от дейността, осъществявана в страната.
Данъчна основа
Чл. 10. Основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора.
Чл. 11а. Основата за облагане на дейностите по чл. 4, ал. 1 на бюджетните предприятия е размерът на приходите, произтичащи от осъществяване на посочените дейности.
Чл. 11б. Основа за облагане по чл. 36, ал. 2 са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства разходи, начислени през календарния месец за: горива, гориво-смазочни материали и други консумативи, резервни части и труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги, технически прегледи, козметика и аксесоари, паркинг, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани със съответните превозни средства, до размера на извършените разходи за ремонт (отстраняване на щетите), за които се отнася обезщетението.
(2) Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа по ал. 1:
1.  разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;
2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, в т.ч. текущия месец.
(3) Когато основата за облагане по ал. 1 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите месеци.
Чл. 11в. (1) Основата за облагане на дейността от опериране на кораб по чл. 2, ал. 5 се определя за всеки ден в експлоатация през съответния календарен месец.
(2) Основата за облагане на дейността от опериране на кораб по чл. 2, ал. 5 за един ден в експлоатация се определя, както следва:
1. за кораб с нетен тонаж до 1000 т - 3,50 лв. за всеки започнати 100 т;
2. за кораб с нетен тонаж от 1001 до 10 000 т - 35 лв. плюс 3,00 лв. за всеки започнати 100 т над 1000 т;
3. за кораб с нетен тонаж от 10 001 до 25 000 т - 305 лв. плюс 2,50 лв. за всеки започнати 100 т над 10 000 т;
4. за кораб с нетен тонаж над 25 001т - 680 лв. плюс 1 лв. за всеки започнати 100т над 25 000т
Чл. 12. (1)Основа за облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени (персонифицирани) в полза на местни и чуждестранни лица, е брутният размер на тези доходи, с изключение на разпределението на източниците на собствения капитал под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица.
(2) Основа за облагане на доходите, начислени (персонифицирани) в полза на чуждестранните физически и юридически лица, както и на чуждестранните неперсонифицирани дружества, освен доходите по ал. 1 е брутният размер на доходите от:
1. лихви, включително и лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
2. авторски и лицензионни възнаграждения;
3. възнаграждения за технически услуги;
4. доходи от използване на движимо или недвижимо имущество, възнаграждения по договори за експлоатационен лизинг, франчайзинг и факторинг от източници в Република България;
5.  възнаграждения по договори за управление;
6.  възнаграждения, реализирани в качеството на членове на управителни и контролни органи на български юридически лица.
(3) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от разпоредителни действия с дялови участия, ценни книги и финансови активи е положителната разлика между продажната им цена, съответно пазарната цена на насрещната престация и тяхната документално доказана цена на придобиване.
(4) Основата за облагане на доходите от лихви на чуждестранни лица по договори за финансов лизинг в случаите, когато в договора не е изрично определен размерът й, се определя на базата на пазарната лихва.
(5) Основа за облагане на доходите на чуждестранните лица от разпореждане с недвижима собственост е положителната разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване. За цена на придобиване се приема по-високата цена между цената, определена по реда на чл. 46 от Закона за местните данъци и такси, и действително платената цена, увеличена с инфлацията.
Приоритетно прилагане на международни спогодби
Чл. 17. (1) Когато в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или в друг международен договор, влязъл в сила, ратифициран от България, обнародван в "Държавен вестник", се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната международна спогодба или договор.
Избягване на международното двойно данъчно облагане
Чл. 18. Когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, се прилагат разпоредбите на този закон.
Чл. 19. (1) При определяне на корпоративния данък местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за всеки идентичен или подобен данък, наложен в чужбина от съответните компетентни органи.
(2) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за данъка върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници.
(3) Данъчният кредит по ал. 1 и 2 се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до размера на българския корпоративен данък и данък върху доходите, които биха били дължими, ако се определяха за местна печалба или доход
Чл. 20. При прилагането на чл. 19 министърът на финансите има право:
1. да уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните печалби и доходи, произхождащи от съответен източник или формиран финансов резултат;
2. да не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен;
3. да определи, че чуждестранна печалба от една държава произхожда от друга държава;
4. да извърши други преизчисления, свързани с уточняване на източника и размера на печалбата и доходите.
Чл. 25. (1) По реда на този раздел се определя и облагаемата печалба на място на стопанска дейност.
(2) Когато чуждестранно лице извършва дейността си чрез прокурист, търговски пълномощник или друг зависим представител на територията на страната и този представител има и обичайно упражнява права за сключване на търговски договори от името на чуждестранното лице, се счита, че то има място на стопанска дейност в България за дейностите, които предприема, освен ако не са от подготвителен или спомагателен характер.
(3) Не се счита за място на стопанска дейност покупката на стоки за лични цели за или от името на чуждестранно лице.
Данъци удържани при изтолника и данъци върху разходите.
Чл. 34. (1)Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица, местни юридически лица, които не са търговци (в т.ч. на общините), и чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника и е окончателен.
(2) Когато дивидентите са начислени в полза на държавно юридическо лице (учреждение), което участва в капитала на дружеството на собствено основание (не като представител на държавата), данъкът по ал. 1 се удържа на общо основание.
(3)Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато източниците на собствения капитал се разпределят под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица.
(4) Когато юридическите лица, неперсонифицираните дружества и бюджетните предприятия, независимо дали извършват стопанска дейност, както и едноличните търговци и чуждестранните лица чрез място на стопанска дейност, начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, 3 и 5, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност по смисъла на този закон или определена база по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, данъкът, удържан при източника, е окончателен. Лицата удържат данъка при източника, когато начисляват посочените доходи. Когато платецът на доходите не е задължен да удържа и внася данъка, той се внася от получателя на дохода.
(5) Не се облагат с данък при източника доходите от сделки с акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схем, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа.
(6) За целите на този закон при преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон се счита, че към датата на вписването по чл. 265б от Търговския закон е начислен ликвидационен дял в полза на едноличния собственик, който се облага по реда на ал. 1.
(7) Разпоредбата на ал. 4 се прилага и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност начислява доходи по чл. 12, ал. 2, 3 и 5 на други части на предприятието си, разположени извън територията на страната.
(8)  Не подлежат на облагане с данък при източника по ал. 1 дивиденти и ликвидационни дялове, начислени от местно лице в полза на чуждестранно лице, местно на държава - членка на Европейския съюз, при условие че чуждестранното лице:
1. съгласно данъчното законодателство на страната - членка на Европейския съюз, се смята за местно лице на тази страна за данъчни цели и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице на държава извън общността;
2. се облага с корпоративен данък или подобен на корпоративния данък върху печалбата съгласно местното законодателство на съответната държава, без да има право на избор или освобождаване от облагане с този данък;
3. е действителен притежател на дохода и притежава най-малко 20 на сто от дяловете/акциите на местното лице;
4. към момента на начисляване на дивидентите или ликвидационните дялове е притежавало дяловете/акциите по т. 3 непрекъснато за период не по-малък от една година.
(9) Не се облагат с данък при източника лихвите по облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната и/или в държава - членка на Европейския съюз.
(10) Не се облагат с данък при източника лихвите по заем, предоставен от емитента на облигациите на едноличния си собственик на капитала, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. емитентът е местно лице на държава - членка на Европейския съюз;
2. едноличен собственик на капитала на емитента е българско юридическо лице;
3. емитентът е издал облигациите за предоставяне постъпленията от тях на заем на едноличния си собственик на капитала;
4. облигациите са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната и/или в държава - членка на Европейския съюз.
Данъчни размери
Чл. 44. (1)  Корпоративният данък е в размер 15 на сто.
ДОПК §1 т.5. "Място на стопанска дейност" е:
а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
ЗОДФЛ §1 т.11. "Лихва" е: доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, както и доходите от облигации, бонове и други финансови инструменти, свързани с тези ценни книжа.

22. Облагаема печалба. Общи правила за определяне размера на облагаемата печалба. Специфични правила. Данъчни размери.

В раздел 3 на глава І (чл. 10) е определена данъчната основа. Най общо това е трансформирана за целите на облагането печалба или доход предвидена като данъчна основа.
Основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба, установена по специален ред – по глава ІІ от ЗКПО – т.е. печалба за данъчни цели. Данъчната ставка е 15 % в момента.
Основа за облагане дейността на бюджетните предприятия са приходи от търговски сделки или наем – в настоящия момент – 4 %.
Основа за облагане доходите от хазартни игри е стойността на залозите, като данъка е 8 или 12 % в зависимост от вида на играта.
Основа за данъчно облагане на дивиденти и ликвидационни дялове е брутната сума начислена на чуждестранно лице, като според чл. 47 ставката е 7%
Основа за облагане данъка на Ч.Л. е брутната сума на получените възнаграждения (като доходи от лихви, договори за управление) – ставка 15%, освен ако в съответната спогодба за ИДДО не е предвидена друга ставка.
Макар и да не са посочени в раздел 3 на глава І, като самостоятелни обекти на облагане са посочени някои категории разходи.
Чл. 36 ал.1 допуска облагане на социалните разходи като данъка върху тях е 15 %. За някои разходи данъка е редуциран 12 %. Чл. 36 ал.2 предвижда като облагаеми разходите за поддръжка и ремонт на леки автомобили, ако не са свързани със стопанска дейност. Ставката е 10 %.
Чл. 35 ал. 1 – представителните разходи също се облагат с алтернативен данък със ставки 10 % (чл. 48 ал. 1), а от началото на 2005 г. по този ред се третират и даренията – и те се облагат с данък 10 %. Това са т.н. алтернативни данъци и облагането на тези разходи е окончателно.
Най-тежкия раздел от системата на КПО се съдържа в глава ІІ от ЗКПО – “облагаема печалба”. Тук са уредени общите правила за определяне на облагаемата печалба на местни Ю.Л. и неперсон. дружества и за място на стопанска дейност. Тази глава определя как счетоводната печалба (загуба) се трансформира за целите на данъчното облагане. Чл. 21 определя какво е данъчна печалба.
Самото преобразуване е чрез увеличаване или намаляване на финансовия резултат за данъчни цели. Увеличенията и намаленията са в чл. 23 ал. 2 и 3. Всички други разходи и приходи различни от посочените в чл. 23 и в други разпоредби на закона се отчитат и признават от счетоводна и данъчна гледна точка, без да участват в преобразуването на финансовия резултат.
За данъчни цели в чл. 22 се определя данъчно признат размер на разходите за амортизация – посочени са годишните активи и амортизационни норми предвижда се изготвяне и водене на данъчен амортизационен план.
Примери за някои увеличения и намаления на финансовия резултат от закона ( чл. 23 ал. 2 и 3).
Специфични правила -  на първо място е чл. 32, който урежда специфични правила за облагане печалбата на кооперациите. Печалбата при тях се намалява с производствените и потребителски дивиденти.
Важен е принципа в чл. 24 ал. 2, че предоставените данъчни облекчения не могат да превишават положителния финансов резултат преди преобразуването, а към намаления се считат за данъчни облекчения посочва §1 т. 19 чл. 23 ал. 2 и 3
Чл. 25 предвижда, че така се определя облагаемата печалба на МСД. От това следва, че макар от търговска гледна точка МСД (мястото на стопанска дейност) да не е самостоятелно поделение, то се счита за такова за данъчни цели – на него се приписва тази част от печалбата, която то би реализирало като самостоятелно поделение.
Общи правила за определяне на облагаемата печалба
Чл. 21.  Облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба), установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на този закон.
Чл. 22. (1) При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определя данъчно признат размер на разходите за амортизации.
(2) За данъчни цели амортизируемите активи се разпределят в следните категории:
1.  категория I - масивни сгради, в т.ч. сгради, отчитани като инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;
2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура;
3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;
4. категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер;
5.  категория V - автомобили и амортизируемия актив по § 1, т. 55, буква "е" от допълнителните разпоредби;
6.  категория VI - всички останали амортизируеми активи;
7.  категория VII - дълготрайни нематериални активи, за които има правни ограничения за периода на ползване на актива.
(3) За данъчни цели амортизационните норми се определят еднократно за календарната година и не могат да превишават определен размер:
Чл. 23.  Размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) от отчета за приходите и разходите (печалба или загуба) се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели.
(2)Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава със:
1. дневните пари за командировки, превишаващи двукратния размер на определените с нормативни актове;
2. начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите по чл. 58, ал. 2, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания;
3.  разходите, несвързани с дейността, включително и разходите удовлетворяващи частично или напълно лични потребности на съдружниците, акционерите, персонала, едноличните собственици, членовете на управителните и контролните органи и на трети лица, които не са с характер на социални и/или представителни разходи; и др.
(3) Финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се намалява със:
1. положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схеми по сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа;
2. изплатените суми за трудово възнаграждение, както и внесените дължими вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за сметка на работодателите през първите 12 месеца от наемането за всяко наето лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 последователни месеца, което към момента на наемането му е регистрирано като безработно за повече от една година или е регистрирано безработно лице на възраст над 50 години, или е безработно лице с намалена работоспособност; данъчното облекчение се ползва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период; по този ред не се извършва преобразуване за сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта; по този ред не се преобразува финансовият резултат, когато за наетите лица е приложена т. 2;
3. производствените и потребителските дивиденти, изплатени от кооперациите на член-кооператорите по реда на раздел V от тази глава; и др.
Специфични правила за определяне на облагаемата печалба на кооперациите
Чл. 32. (1) От облагаемата печалба на кооперациите се намаляват производствените и потребителските дивиденти, изплатени на член-кооператорите до 25 март следващата година.
(2) Производствените дивиденти се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително и след преработката й.
(3) Потребителските дивиденти се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им.
(4) Текущо изплащаните през отчетния период производствени и потребителски дивиденти на член-кооператорите не участват при формирането на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, а се отчитат като разчети (вземания) съгласно счетоводното законодателство.
(5) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява с размера на изплатените и покрити при разпределяне на печалбата производствени и потребителски дивиденти по реда на чл. 23, ал. 3, т. 5. Преобразуването се извършва с изготвянето на годишната данъчна декларация за облагане на юридическите лица.
(6) Когато за годината кооперацията е отчела загуба или недостатъчна печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти се отчита като разход и финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава по реда на чл. 23, ал. 2, т. 15.
§1 т.19 -"Облекчения" по смисъла на чл. 24 са тези по чл. 23, ал. 3, т. 2, 3, 4 и 5.

23. Внасяне на данъка върху печалбата. Авансови вноски. Срокове. Данъчни облекчения. Преотстъпване на данък. Данъци удържани при източника.

Установените от ЗКПО данъчни задължения се внасят в предвидените срокове. Невнасянето в срок е свързано с неблагоприятни правни последици – лихви, предпоставка за принудително събиране.
Данъка се внася в републиканския бюджет (чл.52). Това се отнася за всички данъци предвидени в закона. Данъците удържани при източника се внасят от ДЗЛ, които изплащат доходите предвидени в чл. 34 - дивиденти, лихви и др., като тези ДЗЛ отговарят солидарно с получателя на дохода.
Друга група данъци удържани при източника са алтернативните по чл.35 и 36.

Чл. 52. (1) Данъчно задължените лица внасят данъците по този закон в приход на републиканския бюджет. Дължимите по този закон данъци се смятат за внесени на датата, на която сумите са постъпили в републиканския бюджет по сметката на съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Чл. 34. (1)Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица, местни юридически лица, които не са търговци (в т.ч. на общините), и чуждестранни лица, се облагат с данък, който се удържа при източника и е окончателен.
(2) Когато дивидентите са начислени в полза на държавно юридическо лице (учреждение), което участва в капитала на дружеството на собствено основание (не като представител на държавата), данъкът по ал. 1 се удържа на общо основание.
(3)Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато източниците на собствения капитал се разпределят под формата на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 от Закона за облагане доходите на физическите лица.
(4) Когато юридическите лица, неперсонифицираните дружества и бюджетните предприятия, независимо дали извършват стопанска дейност, както и едноличните търговци и чуждестранните лица чрез място на стопанска дейност, начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, 3 и 5, и те не са реализирани чрез място на стопанска дейност по смисъла на този закон или определена база по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителната разпоредба на Закона за облагане доходите на физическите лица, данъкът, удържан при източника, е окончателен. Лицата удържат данъка при източника, когато начисляват посочените доходи. Когато платецът на доходите не е задължен да удържа и внася данъка, той се внася от получателя на дохода.
(5) Не се облагат с данък при източника доходите от сделки с акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схем, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа.
(6)  За целите на този закон при преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон се счита, че към датата на вписването по чл. 265б от Търговския закон е начислен ликвидационен дял в полза на едноличния собственик, който се облага по реда на ал. 1.
(7) Разпоредбата на ал. 4 се прилага и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност начислява доходи по чл. 12, ал. 2, 3 и 5 на други части на предприятието си, разположени извън територията на страната.
(8) Не подлежат на облагане с данък при източника по ал. 1 дивиденти и ликвидационни дялове, начислени от местно лице в полза на чуждестранно лице, местно на държава - членка на Европейския съюз, при условие че чуждестранното лице:
1. съгласно данъчното законодателство на страната - членка на Европейския съюз, се смята за местно лице на тази страна за данъчни цели и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице на държава извън общността;
2. се облага с корпоративен данък или подобен на корпоративния данък върху печалбата съгласно местното законодателство на съответната държава, без да има право на избор или освобождаване от облагане с този данък;
3. е действителен притежател на дохода и притежава най-малко 20 на сто от дяловете/акциите на местното лице;
4. към момента на начисляване на дивидентите или ликвидационните дялове е притежавало дяловете/акциите по т. 3 непрекъснато за период не по-малък от една година.
(9) Не се облагат с данък при източника лихвите по облигации, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната и/или в държава - членка на Европейския съюз.
(10) Не се облагат с данък при източника лихвите по заем, предоставен от емитента на облигациите на едноличния си собственик на капитала, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. емитентът е местно лице на държава - членка на Европейския съюз;
2. едноличен собственик на капитала на емитента е българско юридическо лице;
3. емитентът е издал облигациите за предоставяне постъпленията от тях на заем на едноличния си собственик на капитала;
4. облигациите са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в страната и/или в държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 35. (1) Разходите за тържества, представителни и развлекателни цели, както и за подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, даренията и спонсорството, отчетени като разходи, се облагат с данък, който е окончателен.
(2)  Разходите за дарения не се облагат с данък по реда на ал. 1, когато са безвъзмездно предоставена помощ при условията и по реда на Закона за меценатството или са направени в полза на:
1. здравни и лечебни заведения;
2. специализирани институции за предоставяне на социални услуги, съгласно Закона за социално подпомагане;
3. домове за медико-социални грижи за деца и домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, съгласно Закона за лечебните заведения, съответно Закона за здравето;
4. детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии;
5. бюджетни предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;
6. законно регистрирани в страната вероизповедания;
7. фондове за подпомагане на хора с увреждания;
8. специализирани предприятия или кооперации за хора с увреждания;
9. подпомагане на лица с увреждания, както и за технически помощни средства за тях;
10. пострадали от природни бедствия, аварии или катастрофи или на семействата им;
11. Българския Червен кръст;
12. подпомагане на социално слаби;
13. подпомагане на деца с увредено здраве или без родители;
15. културни институти или за целите на културния, образователния или научния обмен по спогодбите, по които Република България е страна;
16.  юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност с изключение на организации, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;
17. учредени и предоставени стипендии за обучение на ученици и студенти в български училища;
18. общини;
19. фонд "Енергийна ефективност";
20. център "Фонд за лечение на деца".
(3)  Алинея 2 се прилага, когато са налице следните условия:
1. с даренията не се облагодетелстват ръководителите, които ги отпускат, или тези, които се разпореждат с тях;
2. доказателства, че предметът на дарението е получен.

Чл. 36. (1) Социалните разходи, направени от работодателите и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност, включително за лицата, на които е възложено управлението, се облагат при източника с данък, който е окончателен.
(2) Разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат с данък при източника, който е окончателен.
(3)Разходите за гориво и смазочни материали на превозните средства, които се облагат по ал. 2, се документират по общия ред независимо от това, дали е издаден пътен лист.
(4) Разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице, се облагат при източника с данък, който е окончателен. В случаите, когато предприятията и търговските представителства имат ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към момента на извършване на разходите, цялата сума на извършените разходи подлежи на облагане с данък при източника, който е окончателен.
(5) Не се облагат разходите за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт, за работници и служители, извършващи работа, при която съществува опасност за живота и здравето им.

В чл. 55 ал. 2 се определя срока, в който трябва те да бъдат внесени – 15 число на следващия месец.
Данъка върху печалбата макар, че е годишен се внася на авансови вноски. Те могат да бъдат месечни или тримесечни и са уредени в чл. 56. Месечните се правят на основата на печалбата за преходната година коригирани с коефициент  определен ежегодно в ЗДБ. Само за срока от 01. 01. до 31. 03. се взема за база преходната година. Данъчната ставка също е 15 %.
Тези, които са приключили на загуба или новообразувани през годината лица правят тримесечни авансови вноски, като за база се взема текущата печалба.
В чл. 56 ал. 6 е дадена възможност за промяна на авансовите вноски.
Годишното внасяне на корпоративния данък е предвидено да става до 31.03. на следващата година – чл. 53, след като се приспаднат авансовите вноски. Надвнесения данък (ако има) може да бъде прихванат – чл. 53 ал. 2, като тази разпоредба е специална по отношение на общия режим на прихващане от ДОПК. Тук не е необходимо съгласие на органа.
Режима на лихвите е в чл. 58, като и за невнесени в срок авансови вноски се дължат лихви.
В чл. 51 и чл. 51а са уредени видовете данъчни декларации по този закон, а чл. 65 предвижда административна наказателна отговорност за неподаване на декларации, по-късното й подаване или за неверни данни. Това са декларации за годишно облагане - чл. 23 ал. 3 т. 2, 3, 4, и 5.
§ 1 т. 18 – определения на преотстъпване на данък – право на ДЗЛ да не внася в бюджета определени и начислени суми за данък, които остават в неговия патримониум или се изразходват за цели определени със закон. Преотстъпва се само корпоративния данък, а не и други данъци (глава 10). Преотстъпването е целево и срочно данъчно облекчение. Съществуват различни хипотези – чл. 59 урежда преотстъпването на данък на организации, на хора с увреждания, чл. 61 – на социални здравно-осигурителни фондове, държавни, висши и общински училища и частни висши училища. Чл. 61а – на земеделски производители. Чл. 61 г – на кооперации. Чл. 61д – на данъчни задължения на лица, извършващи дейност в общини, в които има текуща безработица с 50 % повече от средната за страната.

24. Правен режим на данъка върху общия доход. Обща характеристика. Субекти и данъчно задължени лица. Обект на облагане. Облагаеми и необлагаеми доходи.

Данъците от доходите на физическите лица и ЕТ са на трето място по приходи в Държавния бюджет. На първо място е ДДС; на второ – акцизите; на трето – ДОД.
В ЗОДФЛ е даден режима за облагане доходите на ф.л., ЕТ, техните предприятия и на някои ю.л. В този Закон отношение имат и Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) тъй като при корпоративното облагане и ДОД е уреден метода на данъчен кредит. Данъчния кредит по ДДС е различен от данъчния кредит при ДОД и данъка върху печалбата. Тук се разбира възможността да се приспадне платения данък в чужбина. ДОД е пряк данък. Той е подоходен, прогресивен и по принцип републикански данък. Всяка година съгласно ЗДБюджет се разглежда въпросът за трансформиране на отчислени от ДБ към Общ. Бюджети. Превежда се конкретна сума от ДБ – между 40 и 60 %от прихода на общините.
Обект за облагане са доходите от трудови правоотношения и тези по извън трудови  правоотношения (граждански договори), на местни лица (които пребивават повече от 183 дни в страната, без значение на гражданството им) и чуждестранни лица (които не са местни).
ДОД е годишен данък. С ДОД принципа се облага т.н. “световен данък” – облагат се всички доходи на лицето, които е придобило в страната и в чужбина. С цел избягване ДД облагане се сключва СИДДО за да не се плаща данъка и в чужбина и у нас.
Данъчния кредит се прилага само когато няма СИДДО. Принципа е следния:
-сумират се доходите в РБ и в чужбина; определя се общия размер на данъка; от този данък се приспада данъка, който е платен в чужбина, но не повече от размера на данъка, който се дължи у нас. Не могат да се приспадат наложените санкции. (в РБ – 2000лв.; в чужбина – 2000 Е- приспадат се 2000 лв.)
Със световен доход се облагат само местните лица. Чуждестранните се облагат само за доходи придобити в РБ. При ДОД има още един вид облагане:
-с окончателен годишен патентен данък за лица, които осъществяват 1 или няколко от видовете дейности, които са посочени в чл. 31 или чл. 32 от ЗОДФЛ и имат доход до 35000 лв.

Чл. 31. (1) За посочените по-долу дейности данъкът се определя в следния годишен размер:
1.средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи:
2.заведения за хранене и развлечения - данъкът се определя в левове за място за консумация, включително на открити площи, или за обект:
3. търговия на дребно до 100 кв. м нетна търговска площ на обекта:
4. платени паркинги - за едно място за паркиране в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:
7. други дейности - в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:
 (2) Групите по ал. 1, т. 1 и 2 са, както следва:
1. първа група: София (включително Драгалевци, Бояна, Бистрица, Симеоново, Банкя, Панчарево, Горубляне и Владая), Пловдив, Варна, Бургас, Русе, както и обектите извън населените места, отдалечени до 500 м от оста на автомагистралите и първокласните пътища от републиканската пътна мрежа;
2. втора група: населените места с население над 50 000 жители; курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморието, вкл. Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, Елените, "Св. св. Константин и Елена", Ривиера, Слънчев ден, Дюни; курортните комплекси Пампорово и Боровец; Несебър, Созопол; балнеоложките центрове Сандански, Хисаря, Велинград; планинските центрове Витоша и Беклемето; планинският курорт Банско;
3. трета група: населени места с население до 50 000 жители; с изключение на балнеоложките центрове Сандански, Хисаря и Велинград; крайпътните обекти извън границите на населените места; всички селища по Черноморието, с изключение на тези по втора група;
4. четвърта група: населените места с население до 5000 жители, с изключение на тези по втора и трета група.
 (5) Когато данъчно задълженото лице осъществява дейност в повече от един обект, данъкът се определя в зависимост от местонахождението на обектите.
Чл. 32. (1) Лицата, извършващи транспортна дейност, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство
(2)Лицата, извършващи таксиметрови превози и превози по допълнителни автобусни линии, независимо от годишния оборот за предходната година и от осъществяването и на други дейности, заплащат годишния данък за дейност с едно моторно превозно средство в размерите по ал. 1, а за другите дейности се облагат по общия ред.
(3)Групите по ал. 1 са, както следва:
1. първа група: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен;
2. втора група: населените места с население над 50 000 жители;
3. трета група: населените места с население до 50 000 жители.
(4)  Лицата, извършващи услуги със земеделска и горска техника, заплащат годишен данък за брой техника
(5)Лицата, извършващи обучение на водачи на моторни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно моторно превозно средство и в зависимост от функционалния тип на населеното
(6) Лицата, извършващи услуги "Пътна помощ" на пътни превозни средства, заплащат годишен данък за дейност с едно превозно средство, независимо от функционалния тип на населеното място, в размер 2000 лв.
Чл. 33. (1) Лицата по чл. 31 и 32 заплащат данък за всяка от упражняваните дейности поотделно, освен в случаите по ал. 2.
(2) Годишният данък за дейностите по чл. 31, ал. 1, когато физическо лице извършва с личен труд повече от един вид дейност, е дължим в размер 50 на сто за всеки отделен вид дейност.

При определяне на ДОД трябва да се има предвид и необлагаемите доходи. В Закона са посочени групи от доходи, които се считат за облагаеми (чл.10) – тук те са неизчерпателно изброени. Точка 18 гласи, че на облагане подлежат и други доходи, които не са определени като необлагаеми. Необлагаемите са изброени изчерпателно в чл.12.
Облагаеми доходи
Чл. 10. Подлежат на облагане доходите, произхождащи от:
1. трудови правоотношения и от приравнени към тях правоотношения;
2. дейност като едноличен търговец, независимо дали е регистрирана по Търговския закон;
3. занаятчийска дейност;
4. упражняване на свободна професия;
5. извършване на услуги с личен труд извън случаите по т. 3 и 4;
6. дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
7. продажба и замяна на недвижимо имущество, пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;
8. продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества, в неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност;
9. прехвърляне на предприятие на едноличен търговец;
10. наем, рента и аренда;
11. временно отстъпване ползването на права по договор за лизинг, франчайзинг, факторинг и други подобни;
12. авторски и лицензионни възнаграждения;
13. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
14. лихвите извън случаите по чл. 12, т. 3 и 5;
15. възнаграждения за положен личен труд в дружества и в кооперации и производствени дивиденти от кооперации;
16. дивиденти, доходи от дялово участие и тантиеми;
17. премии и награди от спортни състезания;
18. други доходи, които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане по закон.
Чл. 11. (1) Доходите по чл. 10 могат да бъдат парични и непарични.
(2) Непаричните доходи се оценяват по пазарната цена към датата на придобиването им, като пазарната цена се определя по реда на чл. 16 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
(3) Доходът във валута се преизчислява в левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването му.
(4) Доходът се смята придобит:
1. при плащане в брой - в деня на плащането;
2. при плащане по безкасов път - в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода, ако получателят е посочил банката, в която да му се плати;
3. при плащане в натура - в деня на получаване на облагата.
Необлагаеми доходи
Чл. 12. (1) Не подлежат на облагане:
1. доходите от продажба или замяна на:
а) апартамент, къща или вила, включително прилежащата земя, при условие, че са били основно жилище на продавача не по-малко от три години преди продажбата или замяната;
б) до два недвижими имота, които не са основно жилище на продавача, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако времето между придобиването и продажбата или замяната е повече от 5 години;
в) пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства, придобити от данъчно задълженото лице не по-малко от една година преди продажбата;
г) движимо имущество, с изключение на доходите по буква "в" и по чл. 10, т. 8 и 9, независимо от времето на придобиване;
2.  сумите, получени от задължителното пенсионно, здравно и социално осигуряване;
3.  лихвите по влогове и депозити, в местни търговски банки, клонове на чуждестранни банки, взаимоспомагателни каси
4. обезщетения и други подобни плащания при средна и тежка телесна повреда, смърт или професионално заболяване; обезщетенията за отчуждаване на права и за загуби до размера на загубата; обезщетения за претърпени неимуществени вреди; обезщетенията по имуществени застраховки;
(4) Не се облагат с данък доходите на физическите лица, получени от рента, аренда или друго възмездно отдаване на земеделска земя.

25. Определяне на данъчната основа от доходи от трудови правоотношения, доходи от стопанска дейност, доходи от продажба   и замяна на недвижимо и движимо имущество, доходи от наем, рента и аренда. Патентен данък.

26. Изчисляване и удържане на ДОД. Авансови вноски. Деклариране на дохода. Внасяне на данъка.

Облагаемата основа - всички доходи от данъчната година, независимо от техния източник. Прилага се единна прогресивна скала върху сбора от данъчните основи. По ЗОДФЛ таблиците са 2:
-за месечно данъчно облагане – чл.38 от ЗОДФЛ;
-за годишно данъчно облагане – чл.35 от ЗОДФЛ.
Имат 4 етажа:
-1 етаж (необлагаем ) - 180 лв. за месец и за година 180 . 12
-2, 3, 4 етаж – твърда ставка + % за разликата.
  Пример : За доход 500 лв. – до 250лв. + (от 250 до 500)
                                                         14лв.        20 % на 250 лв.
Общ годишен доход – сбор от всички парични и не парични  доходи за годината (трансформират се в левовата си стойност).

Чл. 35. (1) Сумата на данъка за данъчната година се определя върху данъчната основа съгласно следната таблица:
Годишна данъчна основа
Данък
До 2160 лв.
Необлагаеми

От
2160 лв.
до
3000 лв.


20 на сто
за горницата над
2160 лв.
От
3000 лв.
до
7200 лв.
168 лв.
плюс
22 на сто
за горницата над
3000 лв.
Над
7200 лв.


1092 лв.
плюс
24 на сто
за горницата над
7200 лв.

(2) Данъчната основа и данъкът се закръгляват към всеки пълни 0,10 лв.
(3) От определения данък по ал. 1 се приспада данъкът, удържан по глава седма, и данъкът, удържан и/или внесен авансово през данъчната година.
Чл. 38. (1)Данъкът за доходите по глава седма се заплаща ежемесечно съгласно следната таблица:
Месечна данъчна основа
Данък
До 180 лв.
Необлагаеми

От
180 лв.
до
250 лв.


20 на сто
за горницата над
180 лв.
От
250 лв.
до
600 лв.
14 лв.
плюс
22 на сто
за горницата над
250 лв.
Над
600 лв.


91 лв.
плюс
24 на сто
за горницата над
600 лв.

(2) Данъкът по ал. 1 се удържа месечно от работодателя или възложителя и се внася по реда на чл. 50.
(3) Физическото лице удостоверява пред основния си работодател получения месечен доход по глава седма и платения данък от другите работодатели със служебна бележка. Основният работодател облага сумарния доход на лицето, получен през съответния месец.
(4) Основният работодател преизчислява окончателно данъка върху доходите по глава седма на годишна база до 31 януари на следващата данъчна година независимо дали лицето работи или не по други трудови договори.

Облагаем доход – общия годишен доход, намален с необлагаемите доходи (освободени от облагане доходи, доходи от дейности обложени с окончателен годишен патентен данък, дивиденти и ликвидационни дялове).
Данъчна основа – облагаемия доход, намален с нормативно признатите разходи (разходи, които лицето не е длъжно да доказва, признати от Закона – варират от 10 до 70 %) и предвидените с тях облекчения (дарения).
Определяне на данъчната основа от трудовото правоотношение :
Данъчен автоматизъм – задължава органа на работодателя (счетоводството) да извършва дейността от името на Р/С -  всеки месец. В края на годината работодателя прави “изравняване”. Наново се смята данъка за цялата година, при което се удържа още или се връща част от данъка взет през годината.
При двама работодатели:
При втория също се дължат данъци, които се изчисляват от него. След като изтече годината този работодател дава служебна бележка за изпратеното възнаграждение и удържани данъци. Тази бележка се дава на първия работодател, който е длъжен да направи преизчисляване и след събиране на двете възнаграждения се начислява на тях общ данък, който ако е по – голям се удържа от Р/С през януари.
Когато има само доходи от трудово правоотношение декларации в края на годината не се подават. Ако има и друг доход – свободна професия, рента, наем и др., се подава декларация до 15.04. на следващата година. В тази декларация се посочват освен доходите от двамата работодатели и доходите от извън трудови правоотношения. Спадат се нормативно приходните разходи и тогава се прибавя дохода.
По трудовото правоотношение ДОД се изчислява и удържа всеки месец. По извън трудово - в края на годината. Авансово (на тримесечие) се плащат 15 % върху надхвърлящата сума над необлагаемия минимум, като се приспадат признатите разходи. Заплащането става до 15 число на месеца следващ тримесечието.
След изтичане на годината се изчисляват доходите от трудови и не трудови правоотношения. Ако се окаже, че има да се дава се довнася необходимата сума. Доходите от различните източници се сумират отделно (след приспадане на признатите разходи).
Данъка по данъчна декларация се плаща в едномесечен срок от датата на подаване на декларацията (най – късно на 15.05….).
Патентен данък – за определени  видове дейности посочени в чл.31 и  чл.32 от ЗОДФЛ и облагаем оборот до 50 000лв.  За тези дейности е трудно да се установи дохода (обущар). Затова се установява твърд данък, като са определени различни области, в които плаща различен данък (София – Бяла). Може да се извършват две патентни дейности. Тогава по двете дейности се плаща общо по ½ от данъка за всяка от тях  (1 дейност -  400лв.; 2 дейност  - 20лв. – общо 210лв.)
Патентния данък се внася на 4 части. Ако до 31.01 се подаде декларация и се плати целия данък има 5 % отстъпка.

27. Правен режим на данъка върху недвижимите имоти (ДНИ). Обща характеристика. Субекти. Обекти на облагане и данъчна оценка. Деклариране на имота. Размер на данъка. Внасяне на данъка.

ДНИ е известен като данък – сгради. Познат е от древността като “Данък на огнището”. С този данък се облагат лица, които имат сгради, вили, дворни места, тъй като те имат изгоди от притежаваните имоти. ДНИ е уреден в ЗМДТ. Пряк данък, имуществен, пропорционален, годишен, приход на местния бюджет – общината, в която се намира имота. Субекти на облагане са собствениците на недвижими имоти. Има 4 изключения – субект е:
-собственикът на постройка, върху държавен или общински поземлен имот;
-ползвателят, в чиято полза е учредено вещно правото на ползване (с нотариален акт);
-ползвателят на който е учредено право на ползване – концесия (концесионер);
-ползватели на реституирани имоти, които са възстановени на собствениците, но не могат да се използват от тях (за срок от 5 г.)
Обект на облагане – недвижими имоти (сгради, поземлени имоти, застроена площ и прилежащи площи от земеделски и горски земи.
Данъка е 1,5/1 000 от данъчната оценка. Данъчната оценка е създадена с оглед осъществяване на данъчното облагане. Тя се съставя всяка година (важи от 01.01 до 31.12.) като за да се състави се използват данни от декларации или документи за придобиване. Използват се около 100 критерия (район, местоположение, населено място, инфраструктура…)
Съществуват 2 основни групи облекчения:
І – освобождаване от данък; ІІ – плащане в намален размер. Всяка от групите има и подгрупи.
І Освободени от данък са:
– всички имоти с данъчна оценка до 1 400лв.са освободени от данък (от 2006г.)
-имоти на държавата, общините, читалища, червен кръст, висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност. Ако имотите се ползват за стопанска цел – за тях се плаща данък (ресторант в университет).
-сгради на чужди държави (изискване за взаимност между двете държави).
-обекти за обществени нужди (паркове, музеи, молитвени домове на законните вероизповедания).
-обслужващите имоти и сгради – стопански постройки на земеделски производители, гаражи, трафопостове и временни сгради, които обслужват строителство на обекти до завършването им.
-за сгради вредни или обявени за опасни, за само срутване – за срок то 5г.от момента на определяне на сградата за опасна
-реституирани имоти за 5г., ако през този период не могат да се ползват от собствениците им.
ІІ В намален размер:
-имот, който е основно жилище (§1 т.2) - използван от собственика и семейството му през преобладаващата част от годината. Ако има няколко – посочва се едно. Намалението за основно жилище е с 50 %.
-основно жилище на лице с намалена работоспособност над 50 % - ползва  75 % намаление.
За ползване на привилегиите трябва да се подаде еднократно данъчна декларация в съответното звено в общината в 2 месечен срок от възникването на събитието.
Данъка се дължи на 4 вноски от 01.02. до 31.03.; до 30.06.; до 30.09. и до 30.11.
Ако се предплати целия данък (тъй като падежа на всяка вноска е на съответното тримесечие) се ползва 5 % отстъпка.

28. Правен режим на данъка върху наследствата.  Обща характеристика. Субекти. Обект на облагане и оценка на имуществото. Деклариране на облагаемото имущество. Размер на данъка. Освобождаване от данък.внасяне на данъка.

Данък върху наследствата – облага се наследствената маса, с която се увеличава имуществото на наследника. Наследяването е гарантирано от чл.17 ал.1 КРБ. Данъка е обявен в ЗМДТ – приход в общинския бюджет, с много ниско ниво - 0,5% от общинския бюджет. Целта да е обхванат като източник на приход в бюджета.
Субект – носител на правото да получи данъка е държавата, но тя предоставя това право на общините.
Пасивен субект – от Закона за наследниците са наследниците по завещание и наследниците по закон :
-по права линия (низходяща, възходяща);
-по съребрена линия (до 6-та степен);
-преживели съпруг;
Субекта може да се откаже от наследство и по завещание и по закон. Отказа от наследство трябва да е пълен. Не може да се откажем в полза на някого, а наследството се разпределя между всички останали наследници. Отказа е изричен, писмен и се вписва в специална книга в Районния съд.
Обекти – движими и недвижими имоти, права, вземания, ценни книжа, ценности.
Освобождават се от данък имуществата на загиналите за РБ или при изпълнение на служебния си дълг и при производствени аварии. Освобождават се от данък: - имущество завещано на държавата; - общините; - червения кръст; - читалища; - вероизповедания; - Ю.Л. с нестопанска цел, които са с обществена полза; - произведения на изкуството, чиито автор е наследодател или наследник; - неполучени пенсии от наследодателя; - имущество на български гражданин в чужбина, за което е платен данъка там; - обикновена покъщнина (дребен земеделски инвентар), когато тя се наследява от лица по права линия; библиотека, музикални инструменти; - когато две лица са починали непосредствено едно след друго (баща - син).
Наследственото имущество се декларира в 6 месечен срок по местонахождение на откриване на наследството (ако е в чужбина – където е по–голямата част от имуществото му).
За преживял съпруг или живеещи заедно – 6 месеца от деня на откриването на наследството (брат, сестра, низходящи, възходящи). За други – 6 месеца от деня на узнаването.
Когато наследника е лице, което е заченато към момента на откриване на наследството и е живородено – 6 месеца от момента на раждане (този срок е за неговия законен представител).
Когато едно лице по съдебен ред е обявено за отсъствало или умряло – 6 месеца и започват да текат от деня на въвода във владение.
При откриване на друго имущество, декларация се подава 1 месец след откриването. Данъка се определя 2 месеца след декларирането и в 1 месечен срок от определянето се плаща.
Кметовете до 15 число на всеки месец изпращат в териториални дирекции информация за лицата за починалите и техните наследници.
За банкови касети – банката изпраща опис за съдържанието до териториалните центрове. Банкови влогове се изплащат на наследниците при представен документ за платен данък. Ако не е се удържа от сумата на влога.
Размер – данъка е в % като:
-за наследници по права линия и съпруг/а не дължат данък;
-за братя, сестри и техни деца – 0,7% за наследствения дял над 250 000 лв.
За всеки от наследниците данъка се определя самостоятелно съобразно дела от наследството. За останалите – 5% за дял над 250 000лв.
Преди да се определи данъка има приспадане от наследствената маса:
-разходи за погребението – до 1000лв.
-задължения на наследодателя;
-имущество, което сме дарили на държавата, общината и т.н. преди да подадем данъчна декларация. Тя може да се подаде от всички, но обикновено се подава от един, като от нея се ползват всички наследници.
Оценяване на имуществото:
-недвижими имоти  - по данъчна оценка;
-чужда валута и ценни метали – по курс на БНБ към откриване на наследството;
-ценни книжа – по пазарни цени или по номинална стойност;
-МПС –  цена за нови плюс % овехтяване или по застрахователна стойност.
Когато няма отказ от наследство, то се счита за прието и данъка за него се дължи от момента на откриването му (след 6 месеца) плюс лихвата за изминалия период.

29. Правен режим на данъка при придобиване на имущества. Обща характеристика. Субекти. Обекти на облагане. Деклариране. Размер на данъка. Освобождаване. Внасяне на данъка.

В ЗМДТ – пряк, имуществен, пропорционален, еднократен.
Приход на местния бюджет по местонахождение на обекта. Субект на облагане е приобретателя на имуществото.
Допустимо е данъка да се уговори да се раздели между продавач и купувач. В закона са предвидени защитни механизми :
-солидарна отговорност (ако се плаща от двамата);
-поръчителство – ако се плаща от прехвърлителя.
Обект на облагане (автономия):
-движимости;
-недвижимости;
-ограничени вещни права върху недвижим имот;
-превозни средства;
-опростени задължения.
Начин на придобиване – възмездно, безвъзмездно чрез опрощаване на задължения.
Оценка – аналитично на данък- наследство.
Данъчна ставка:
-с оглед начина на прехвърляне;
-за възмездно прехвърляне – 2%;
-за дарение – колкото по – близо до прехвърлителя, толкова по – малък данък;
-без данък – по права линия и между съпрузи;
-между братя и сестри и техни деца – 0,7%;
-на всички останали – 5%.
Освобождаване от облагане - 3 групи:
-с оглед субектите придобили имущество – освобождават се -  държавата, общините, червен кръст, здравни заведения, образование (които са на бюджетна издръжка), фондове за пострадали от бедствия, за възстановяване на паметници.
-с оглед на целите – освобождават се от данък дарения с хуманни и общественополезни цели (за лица с трайни увреждания, за технически помощни средства); с хуманитарна цел  (за лица с намалена работоспособност); обичайните подаръци (годежен пръстен); в полза на народните читалища; за Ю.Л. с нестопанска цел в полза на обществото.
-с оглед причина за прехвърляне - имущества прехвърлени в изпълняването на закона, придобити имущества в приватизационните дружества, апортни вноски в дружества.
Данъка се внася предварително. Имота се декларира в 2 месечен срок от придобиването му. Данъка се изчислява върху по–високата данъчна оценка, продажната цена или определената от държавния орган (при търг). При укриване се дължи данък в двоен размер от укритото. Привидността  на сделката и заобикалянето на закона нямат давност.

30. Правен режим на данъка върху превозните средства. Обща характеристика. Субекти. Обекти на облагане. Деклариране. Размер. Освобождаване. Внасяне.

Уреден е ЗМДТ. Облагат се 3 категории ПС: -сухопътни; -плавателни; -въздухоплавателни.
Сухопътни – ПС регистрирани за движение по пътната мрежа в РБ.
Кораби – вписани в регистри на българско пристанище (без значение чия собственост са).
Въздухоплавателни – вписани в държавния регистър на РБ за гражданските въздухоплавателни средства.
Субект – само собствениците.
Освобождаване от данък, облекчения, привилегии.
Освободени от данък са ПС със специален режим на движение – МВР, НС, пожарна, линейки на червения кръст, ПС на чужди дипломатически и консулски представителства в условие на взаимност, триколките на лица с намалена трудоспособност от 50 – 100%. На тях са освободени и МПС до 100 к.с. и 1800 куб.см.  Новият собственик не плаща данък, ако вече е платен от предишния.
Облекчения – 50% намаление
-за ПС до 100 к. с.с действащи катализатори;
-автобуси, влекачи с екодвигатели.
Плаща се само 10 % от данъка на автобуси за обществен превоз по редовни автобусни линии в градове, слабо населени планински места, гранични райони, които се собсидират от общината и не се ползват за други цели.
Деклариране – в 2 месечен срок от придобиването на ПС, по адрес на приобретателя или седалище на Ю.Л. Наследствено ПС – в 6 месечен срок от откриването на наследството.
Определяне на данъка:
-съобразно мощността, коригиран е коефициента съобразно година на производство; за автобуси – по места за сядане; мотопеди – куб. см.; трактори – к.с., кораби – бруто тона; самолети – излетно тегло.
Данъка се внася на 2 равни части до 31.03. и до 30. 09. Който предплати целия данък до 31.03. – 5% отстъпка. Ако се придобие в средата на годината, данъка се дели на 12 и се умножава по месеци до края на годината. Ако е откраднато МПС се дължи връщане на данъка. Плащането на този данък е условие за пускане на ПС в движение и за минаване на годишен технически преглед.







31. Правен режим на ДДС. Обща характеристика. Субекти. Данъчна регистрация. Обект на облагане с ДДС.

33. Данъчно задължение по ДДС. Данъчен период. ДДС за внасяне. ДДС за възстановяване. Документация и отчетност.

ДДС е най–големия приходоизточник за държавния бюджет (~ 5 млд. лв.). България е една от първите държави в Централна и Източна Европа, които промениха системата за косвено облагане – от 1994г. (от тогава е ЗДДС). Преди него имаше данък върху оборота и акцизите. Данъка върху оборота е идентичен с ДДС.  Данъците върху оборота и акцизите бяха алтернативни данъци, а сега ДДС е кумулативен данък. 80% от данъците в бюджета са от косвени данъци.
ДДС е косвен данък; всеобщ; многофазен; некумулативен; пропорционален; месечен; републикански, с който се облага всяка доставка, стока или услуга с място на изпълнение територията на РБ, както и при внос на стоки и услуги. Този закон борави с термина доставка вместо сделка:
-купувач – получател на доставка
-продавач – доставчик
Класификацията на преки и косвени е основна за данъците. Косвените данъци са: всеобщи или специфични.
ДДС е всеобщ данък – облагат се всички видове доставки на стоки и услуги с изключение на изрично посочените в закона.
Акциз – специфичен косвен данък. Подлежат на облагане определена група стоки и услуги, изрично изброени в тарифата към закона за акцизите.
Косвени данъци са: многофазни или еднофазни.
Многофазен е ДДС. Начислява се на всеки етап от реализацията на стоката или услугата.
Акциза е еднофазен. Начислява се еднократно от производителя или вносителя на стоката.
Многофазните биват: - кумулативни; - некумулативни.
Поради механизма на данъчния кредит, ДДС е некумулативен данък. Независимо през колко етапа е преминала стоката, в крайната цена е включен само 20% ДДС. В българското законодателство никога не е имало кумулативен данък. ДДС е месечен – от 01. До 31 число.

                    Пример:
                    Купени стоки за       2000 лв. – 400 лв. ДДС
         Фирма с            Продадени стоки за 4000 лв. – 800 лв. ДДС
         ДДС сметка                    Трябва да се внесат в държ.бюджет     400 лв.
                            В обратния случай 400 лв. трябва да ни върнат   


             400          800

ДДС се характеризира с неутралност – не зависи какви доставки на стоки и услуги са направени. За всички са 20%. Това е една от най-високите стойности в света (в челната десятка сме). Средно в света ДДС е 14 % и 16 %. Страните с развита икономика са с нисък ДДС.
ДДС е потребителски данък – плаща се от хората, които употребяват стоките и услугите. Ценообразуващ данък за крайния потребител. При търговията не е.
Данъчна регистрация – доброволна, задължителна, по инициатива на данъчния орган.
Задължителна – когато в 12 последователни месеца облагаемия оборот надвишава 50 000 лв.
По инициатива на данъчния орган – за последните последователни 12 месеца, когато при данъчна ревизия се установи, че лицето отговаря на условията за задължителна регистрация (50 000 лв.), но не се е регистрирал. За дата на регистриране се счита датата на връчване на акта за регистрация.
Доброволна – за последните последователни 12 месеца лицето има облагаем оборот над 25 000 лв.
Дерегистрация по избор – през последните 18 месеца спадне под прага за задължителна регистрация (50 000 лв.).
Задължителна дерегистрация – през последните 18 месеца спадне под прага за доброволна регистрация (25 000 лв.)
Дата на дерегистрацията – датата на подаване на заявление за дерегистрация. Когато не сме се регистрирали 15 дни след като сме надхвърлили 50 000 лв., се налага санкция в размера на ДДС, който е трябвало да се начисли в двоен размер плюс лихви и глоба.
Обект на облагане – всички доставки на стоки и услуги плюс внос и износ (чл. 6 ЗДДС). За да е доставката облагаема трябва:
-да е извършена от ДЗЛ регистрирано по ДДС,
-мястото на изпълнението да е на територията на РБ
-да е начислен ДДС, отразен в счетоводството за внасяне.
Необлагаема и освободена доставка (!!!!):
Освободена – доставки, които отговарят на условията за облагане, но по силата на закона са освободени от облагане (чл. 34 - чл. 52 ЗДДС).

Чл. 34. (1) Доставки, свързани със земя - прехвърлянето на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя и отдаването под наем на земя.
Чл. 35. (1) Наем на сграда за жилище на физическо лице, което не е търговец
Чл. 36. Финансови услуги
Чл. 37.  Застрахователни и презастрахователни услуги
Чл. 38. (1) Социално- или здравноосигурителни услуги
Чл. 39. Доставка на социални помощ
Чл. 40. (1) Здравни услуги
Чл. 41. Лекарствени средства
Чл. 42. Образователни и културни услуги
Чл. 43. Правни услуги
Чл. 44.Приватизационна сделка
Чл. 45. Разпореждане със стоки в полза на държавата
Чл. 46.  Безвъзмездно разпореждане с активи от държавата или общините
Чл. 47. Правни действия по обезпечаване на вземания са учредяването на залог или ипотека.
Чл. 49.  Дарения на стоки с изключение на акцизните или услуги
Чл. 50. Хазарт
Чл. 51. Доставка на селскостопански стоки или услуги
Чл. 52.  Доставка на културни ценности, етнографски и музейни резервати

Необлагаема – доставка, която не отговаря на трите изисквания за облагане.
Място на изпълнение  (на доставки) – счита се, че е на територията на страната, ако седалище, местопребиваване  на доставчика е на територията на страната (плюс където се инсталира, сглобява).

Място на изпълнение в случаите на доставка на стока
Чл. 21. Място на изпълнение при доставка на стока за целите на данъчното облагане по този закон е:
1. мястото, където стоката се монтира, инсталира или сглобява, когато се прехвърля собствеността или други вещни права върху стока, която се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на доставчика;
2. мястото, където стоката се намира до превоза й, когато тя се превозва и не се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на доставчика;
3. мястото, където стоката се намира към датата на прехвърляне на собствеността или други вещни права или фактическото й предаване, когато тя не се превозва.
Място на изпълнение в случаите на доставка на услуга
Чл. 22. (1) Място на изпълнение при доставка на услуга за целите на данъчното облагане по този закон е:
1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително:
а) услугите от експерти или агенти, свързани с недвижим имот;
б) услугите по подготовка и координиране на строителните работи, свързани с недвижим имот, като: архитектурни, инженерни, надзорни и др.;
2. мястото, където транспортна услуга се извършва от гледна точка на частта от разстоянието, което се покрива за доставката на транспортните услуги;
3. мястото, където фактически се извършва услугата, когато:
а) услугата е свързана с културни, артистични, спортни, научни, образователни, хотелски, ресторантски и други туристически или подобни мероприятия, включително дейността по организирането им;
б) услугата е свързана с транспортната обработка на стока;
в) услугата представлява оценка, експертиза или работа по движима вещ;
4. мястото на ползване на стоката при наемането на стока с изключение на транспортно средство, която се изнася от наемателя в друга страна;
5. мястото на изпълнение е мястото, където се намира седалището или обектът на получателя, откъдето той извършва своята независима икономическа дейност, при следните услуги:
а) (доп. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) прехвърляне на собственост или предоставяне на лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или други подобни права на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмни продукти;
б) извършване на рекламни услуги;
в) извършване на консултантски услуги от консултанти, инженери, счетоводители, адвокати, юристи и други, както и извършени от консултантски офис - предприятие;
г) далекосъобщителни услуги, обработка на данни или предоставяне на информация;
д) поемане на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права;
е) извършване на финансова услуга;
ж) извършване на застрахователна и презастрахователна, осигурителна услуга;
з) осигуряване на персонал;
и) посреднически услуги, извършени от комисионер, действащ от името и за сметка на друго лице по повод на услугите, изброени в тази точка.
(2) Извън случаите по ал. 1 място на изпълнение на доставката на услуга, включително отдаването под наем на транспортно средство, е мястото, където доставчикът постоянно осъществява независимата си икономическа дейност или има обект, от който се извършва изпълнението.
Обща презумпция за място на изпълнение
Чл. 23. С изключение на случаите, когато са налице доказателства в полза на противното, доставката на услуги се счита извършена на територията на страната, ако седалището или обектът, а при отсъствието им - постоянният адрес или обичайното местопребиваване на една от страните по доставката е на територията на страната.

32. Механизъм на ДДС. Начисляване на данъка. Данъчен кредит. Право на приспадане на данъчния кредит.

Данъчно събитие – когато е налице условие за начисляване на ДДС – осъществена е доставка (чл.7 –10) : -всяка лизингова вноска; -деня на издаване на данъчна фактура или деня на плащането (което е първо).

Стока
Чл. 7. (1) Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите в обращение като законно платежно средство.
(2) Стока по смисъла на този закон е и: електрическата енергия, газът, водата и топлинната енергия.
Приравнени на доставка на стока
Чл. 8. За доставка на стока за целите на този закон се счита и:
1. прехвърлянето на правото на разпореждане със стока по силата на договор, по който се плаща комисиона за продажбата или покупката;
2. когато данъчнозадължено лице действа от свое име и за чужда сметка за доставка на стоки, се счита, че то е получило и предоставило стоките;
3. (доп. - ДВ, бр. 111 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) безвъзмездното прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока; не е налице доставка на стока при безвъзмездно предоставяне на стоки с незначителна стойност с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето;
4. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стока вследствие на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон;
5. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) предоставянето на стоки за лична консумация на собственика или за консумация от работници и служители, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 4.
Услуга
Чл. 9. Услуга по смисъла на този закон означава всичко, което има стойност и е различно от стока и пари (в обращение като законно платежно средство).
Приравнени на доставка на услуга
Чл. 10. За доставка на услуга за целите на този закон се счита и:
1. продажбата или прехвърлянето на права върху нематериални активи;
2. поемането на задължение за въздържане или неупражняване на действия или права;
3. извършването на услуга по силата на договор, по който се плаща комисиона за извършването или получаването на услугата;
4. когато данъчнозадължено лице действа от свое име и за чужда сметка за извършването на услуги, се счита, че то е получило и оказало услугите;
5. извършването на услуга вследствие на искане или акт от или от името на държавен или местен орган или на основание на закон;
6. (доп. - ДВ, бр. 111 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) безвъзмездната доставка на услуга; не е налице доставка на услуга при безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето;
7. всякакъв физически и интелектуален труд (включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, отдадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя);
8. услугите на посреднически агенции за освобождаване и наемане на персонал;
9. предоставянето на услуги за лични нужди на собственика или за нуждите на работници и служители, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 4;
10.  извършването на услуга от държател/ползвател по ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

За да може да се ползва данъчен кредит (да си възстановим парите от ДДС сметката) освен трите условия е необходимо получателя да е регистриран по ДДС и да имаме данъчна фактура.
ДДС се внася в момента на плащане на стоката като се отнася в отделна ДДС сметка. Ако е изряден прекия доставчик и неговия доставчик има право на данъчен кредит.
Условия за приспадане на данъчен кредит:
-получателя на доставката да е регистриран по ДДС към датата на възникване на събитието;
-данъка да е начислен от регистрирано по ЗДДС лице (от доставчика);
-доставката да е облагаема;
-ДДС да е начислен и внесен в републиканския бюджет;
-стоката да се използва за други облагаеми доставки (да не е краен получател);
-получателя да притежава данъчна фактура.
Съществува специален ред за отчетност на доставките.

34. Правен режим на акцизиге. Обща характеристика. Субекти. Данъчна регистрация. Обект на облагане. Данъчни ставки. Специфични разпоредби. Внасяне на данъка. Документация и отчетност.

 Закон за акцизите и данъчните складове. Акциза е косвен но не многофазен данък, който се събира еднократно.
Субекти – производство или внос.
Обекти – видовете акцизни стоки – алкохол, тютюн, кафе, МПС.
Акциза е данък върху луксозни и вредни за здравето стоки, но на практика те са най-потребимите стоки.

Чл. 2. На облагане с акциз подлежат:
1. алкохолът и алкохолните напитки;
2. тютюневите изделия;
3. енергийните продукти;
4. кафето и екстрактите от кафе;
5. автомобилите.

Чл. 3. Данъчнозадължени лица са:
1. лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица;
2. лицата, за които е възникнало задължение по Закона за митниците по отношение на акцизни стоки;
3. лица, които в нарушение на този закон са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз;
4. освободените от акциз крайни потребители.
Възникване на задължение за заплащане на акциз
Чл. 19. (1) Стоките по чл. 2 подлежат на облагане с акциз при тяхното производство на територията на страната или при внасянето им на тази територия, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз.
(2) Внасянето на акцизни стоки означава въвеждането им на митническата територия на страната по смисъла на Закона за митниците.
(3) Независимо от ал. 2, когато с въвеждането им на митническата територия на страната стоките са поставени под митнически режим, внасянето им се смята за осъществено, когато те придобият митнически статут на местни стоки.

Чл. 20. (1) Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.
(2) Освобождаване за потребление е:
1. извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз;
2. неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
3. потреблението на акцизни стоки в данъчен склад, освен ако са вложени като суровини в производството на акцизни стоки;
4. производството на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз;
5. внасянето, включително в нарушение на митническото законодателство, освен когато акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз;
6. извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол;
7. изтичането на 60-дневен срок от получаване на бандеролите за стоки, за които акцизът не е станал дължим на друго основание;
8. установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз;
9. прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад - за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз.
(3) В случаите, в които моментът на освобождаване за потребление не може да бъде установен, за такава се приема датата на установяване от контролните органи на действията, фактите или обстоятелствата по ал. 2.
Чл. 28. Данъчната основа за облагане с акциз е, както следва:
1. за бирата - количеството хектолитри за градусите Плато;
2. за виното - количеството хектолитри завършен продукт;
3. за другите ферментирали напитки - количеството хектолитри завършен продукт;
4. за междинните продукти - количеството хектолитри завършен продукт;
5. за етиловия алкохол - количеството хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20 °С;
6. за бензина, газьола и керосина - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С;
7. за тежкото гориво и втечнения нефтен газ (LPG) - количеството тежко гориво и втечнен нефтен газ (LPG), измерени в тонове;
8. за природния газ - топлотворна способност, измерена в гигаджаули;
9. за кафето, екстрактите от кафе и прахообразните смеси със съдържание на екстракт от кафе над 10 на сто - количеството, измерено в килограми;
10. за пурите и пуретите - количеството късове;
11. за биодизел - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С.

Чл. 29. (1) Акцизът върху цигарите се определя като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния акциз е количеството късове, а на пропорционалния акциз - продажната цена.
(2) Акцизът върху тютюна за пушене (за лула и цигари) се определя като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния акциз е количеството килограми, а за пропорционалния акциз - продажната цена.
(3) Продажната цена по ал. 1 и 2 е:
1. определената от Министерския съвет, съответно регистрираната по установения ред към момента по чл. 20, ал. 2, т. 1 - 5, 8 и 9;
2. изписаната върху бандерола - в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 6 и 7;

Чл. 30. Данъчната основа за автомобилите е, както следва:
1. за употребяваните автомобили - брой киловати в зависимост от мощността на двигателя;
2. за новите автомобили - брой киловати в зависимост от мощността на двигателя за разликата над 120 киловата (kW) по системата DIN, съответно за разликата над 126 киловата (kW) по системата SAE.

Акцизна ставка
Чл. 31. Акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е, както следва:
1. за бира - 1,50 лв. за 1 хектолитър за градус Плато;
2. за вино - 0 лв. за 1 хектолитър  и т.н.

Чл. 32. (1) Акцизните ставки върху моторните горива са, както следва:
1. за оловосъдържащ бензин  - 670 лв. за 1000 литра;
2. за безоловен бензин - 530 лв. за 1000 литра и т.н.

Чл. 33. (1) Акцизните ставки върху горивата, използвани за отопление и битови нужди, са, както следва:
1. за газьол с кодове - 50 лв. за 1000 литра;
2. за тежки горива  - 25 лв. за 1000 кг;

Чл. 36. Акцизната ставка за кафето е, както следва:
1. за кафе печено всички видове - 1,00 лв. за 1 кг;
2. за кафе сурово (непечено) всички видове - 0,70 лв. за 1 кг;
3. за екстракти от кафе - 1,50 лв. за 1 кг;

Чл. 39. Акцизната ставка за цигарите е, както следва:
1. на специфичния акциз - 15 лв. на 1000 къса;
2. на пропорционалния акциз - 48 на сто от продажната цена.

Чл. 40. (1) Акцизната ставка за употребяваните автомобили е, както следва:
1. за автомобили с мощност на двигателя над 120 kW до 150 kW по  DIN - 35 лв. за 1 kW;
2. за автомобили с мощност на двигателя над 150 kW по системата DIN - 60 лв. за 1 kW;
(2) Акцизната ставка за новите автомобили е:
1. седемстотин лева + 90 лв. за 1 kW за разликата над 120 kW по системата DIN;
2. седемстотин лева + 85,71 лв. за 1 kW за разликата над 126 kW по системата SAE.

Определяне и заплащане на акциза
Чл. 41. Размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка.
Чл. 42. В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 акцизът се определя и се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Чл. 43. (1) Извън случаите по чл. 42, акцизът се начислява от лицензирания складодържател или регистрираното лице на датата, на която е станал дължим, с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1.
 (2) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират начисления за данъчния период акциз с подаване на акцизна декларация.
(3) Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец.
(4) Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на лиценза или удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарния месец, през който е извършено лицензирането или регистрацията.
(5) Последният данъчен период обхваща времето от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на прекратяването им.

Чл. 44. (1) Дължимият акциз се внася в републиканския бюджет,
(2) Акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от лицето по ал. 1, с писменото съгласие на длъжника.
(3) Акцизът се смята за внесен в републиканския бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение по ал. 1.
(4) Когато акцизът не е внесен в републиканския бюджет в сроковете по този член, задължено за заплащането му е лицето по ал. 1.
(5) Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на дължимия акциз по реда, определен за митническото задължение.

Чл. 45. (1) При влизане в сила на нов размер на акцизната ставка лицата по чл. 64, ал. 1 и 2 декларират наличните количества тютюневи изделия и алкохолни напитки с код по КН 2208, облепени с бандерол, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(2) За наличните количества по ал. 1 се извършва допълнително облагане, като допълнително дължимият акциз се внася в сроковете по чл. 44.

Чл. 46. (1) При режим отложено плащане на акциз по смисъла на този закон временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство на територията на страната или при внасянето им на тази територия.
(2) Режим отложено плащане на акциз се прилага от лицензиран складодържател при:
1. производството на акцизни стоки в данъчен склад;
2. складирането на акцизни стоки в данъчен склад;
3. движението на акцизни стоки.
(3) Отложеното плащане на акциз не се отнася до другите данъчни задължения на данъчнозадълженото лице.

Лицензиране
Чл. 47. Лицензиран складодържател може да бъде лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон - в случаите, когато лицето е производител на акцизни стоки, или капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. - в случаите, когато лицето не е производител на акцизни стоки;
2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
5. не е извършило тежко или повторно нарушение на данъчното или митническото законодателство;
6. притежава лиценз или разрешение или е регистрирано за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон;
7. разполага със собствени или наети помещения за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона;
8. използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, произведените или складираните акцизни стоки и гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима.

Чл. 48. (1) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено заявление до директора на Агенция "Митници", което съдържа:
1. описание на операциите, които ще се извършват в данъчния склад;
2. вида на акцизните стоки, които ще се произвеждат или складират;
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. удостоверение за актуално съдебно състояние;
2. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 47, т. 3, буква "а", а ако лицата не са български граждани - декларация;
3. декларация за обстоятелствата по чл. 47, т. 3, буква "б";
4. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
5. декларации за обстоятелствата по чл. 47, т. 5;
6. лиценз,
7. документ за собственост или договор за наем на помещенията на данъчния склад;
8. скица на недвижимия имот;
9. план на помещенията на данъчния склад;
10. годишните финансови отчети за предходните три години,
(3) С едно заявление може да се поиска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад.

Чл. 49. (1) Когато представените документи по чл. 48, ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 48, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни считано от получаването на уведомлението.
(2) В срока, определен по ал. 1, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 48, ал. 1 отказва искания лиценз.
(3) След отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация органът по чл. 48, ал. 1 разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по искането в срок до два месеца от датата на подаването му.

Чл. 50. (1) В срока по чл. 49, ал. 3 директорът на Агенция "Митници" издава лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ.
(2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз.
(3) Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на лиценз.

Чл. 51. (1) Лицензът съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. идентификационния номер на лицензирания складодържател;
3. идентификационния номер на данъчния склад;
4. фактическите и правните основания за издаването му;
5. фирмата, седалището и адреса на управление, БУЛСТАТ и данъчния номер на лицензирания складодържател;
6. адреса на данъчния склад;
7. описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки;
8. вида и размера на обезпечението;
9. трите имена и единния граждански номер на лицата, представляващи лицензирания складодържател, както и на други лица, упълномощени да подписват придружителните административни документи;
10. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза.

Чл. 52. Лицензираният складодържател е длъжен да:
1. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение;
2. уведомява митническите органи за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи;
3. осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършването на проверките;
4. спазва всички специфични изисквания за производството, складирането и движението на акцизните стоки;
5. води отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки.

Чл. 53. (1) Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява:
1. при прекратяване на юридическото лице или при смърт на физическото лице - едноличен търговец;
2. по писмено искане от лицензирания складодържател;
3. при отнемане на лиценза.
(2) Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато:
1. лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47, или
2. в определените срокове не се представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.
(3) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция "Митници", което подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 54. (1) В Агенция "Митници" се води регистър на лицензираните складодържатели и на данъчните складове.
(2) Регистърът съдържа:
1. идентификационен номер на лицензирания складодържател;
2. идентификационен номер на данъчния склад;
3. наименование, седалище и адрес на управление, БУЛСТАТ и данъчен номер на лицензирания складодържател;
4. адрес на данъчния склад;
5. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат произвеждани и/или съхранявани в данъчния склад;
6. дата на издаване на лиценза;
7. дата на прекратяване действието на лиценза.
(3) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 2.
(4) Формата на регистъра по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 55. Всеки лицензиран складодържател има право да получава информация от регистрите по чл. 24, ал. 5 и чл. 54 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Регистрация на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти за винопроизводство на малки винопроизводители
Чл. 56. (1) На задължителна регистрация по този закон подлежат:
1. специализираните малки обекти за дестилиране;
2. обектите за винопроизводство на малки винопроизводители.
(2) За регистрираните обекти по ал. 1 Агенция "Митници" води регистър, който съдържа следната информация:
1. идентификационен номер на обекта;
2. наименование, седалище и адрес на управление, БУЛСТАТ и данъчен номер на лицето;
3. адрес на обекта;
4. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат произвеждани;
5. дата на регистрация;
6. дата на прекратяване на регистрацията.
(3) Формата на регистъра по ал. 2 се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 57. (1) Собственици или наематели на обект по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат само несвързани лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите.
(2) Лицата по ал. 1 подават искане за регистрация на обекта до началника на митницата по местонахождение на обекта преди започване на дейността.
(3) Към искането по ал. 2 се прилагат:
1. оригинал или нотариално заверено копие на решението за съдебна регистрация и на удостоверението за актуално съдебно състояние;
2. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете, техния обем и техническото средство за измерване на произведеното количество и алкохолно съдържание по обем;
3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
4. оригинал или нотариално заверено копие на санитарното разрешение за въвеждане в редовна експлоатация на производствения обект, издадено от директора на съответната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве;
5. заверени от лицето копия на картата за идентификация по регистъра БУЛСТАТ и на удостоверението за данъчна регистрация;
6. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
7. декларация, че обектът отговаря на изискванията на чл. 4, т. 8 и 9;
8. списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които водят производствения процес (отговорници на обектите) и отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки и нормативните актове за прилагането му.
(4) Въз основа на искането и приложените документи по ал. 3 началникът на митницата в срок 14 дни от подаването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за изричен отказ за издаване на акта.
(5) Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й.
Чл. 58. Органът по чл. 57, ал. 2 прекратява регистрацията:
1. по молба на регистрираното лице;
2. при прекратяване или ликвидация на регистрираното лице;
3. по своя инициатива, когато регистрираното лице не отговаря на изискванията по този з-н.

Чл. 59. (1) Производство на акцизни стоки е всякакъв вид обработка или преработка, включително смесване, на всякакъв вид суровини, материали и/или продукти, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки.
(2) За производство на акцизни стоки се смята и всяка дейност по пренос, транзитен пренос, съхраняване, разпределение и доставка на природен газ по смисъла на Закона за енергетиката.
(3) Не се смятат за производство на акцизни стоки дейностите и операциите по ал. 1 със стоки по чл. 2, т. 4 и 5, за които е заплатен акциз.

Обезпечение при режим отложено плащане на акциз
Чл. 77. (1) Лицензираният складодържател трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, който може да възникне за стоките под режим отложено плащане на акциз.
(2) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне при прилагането на режима отложено плащане на акциз.

Чл. 78. (1) Размерът на обезпечението по чл. 77 се определя като сума от:
1. тридесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки - по видове стоки;
2. десет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки:
а) за количествата съхраняван суров дестилат, включен в код по КН 2208 20 40 0, произведен в същия склад, или
б) за задължителните количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, складирани в лицензиран данъчен склад;
3. сто и петдесет на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на освободените за потребление стоки;
4. двадесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз.

Чл. 79. При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.

Чл. 80. (1) Обезпечението по чл. 77 може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му.
(2) Обезпеченията се приемат в български левове.
(3) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

Чл. 81. (1) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на директора на Агенция "Митници", което е неразделна част от издадения лиценз за управление на данъчния склад.
(2) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 1 да предостави новото обезпечение.
(3) В 30-дневен срок обезпечението се освобождава с решение на директора на Агенция "Митници", след като задължението за заплащане на акциз е погасено или е отпаднало.
(4) В тридневен срок от подаване на искането за освобождаване на обезпечението органът по ал. 1 издава или мотивирано отказва да издаде решението по ал. 3.

Данъчни документи
Чл. 84. (1) Данъчни документи по смисъла на този закон са:
1. акцизен данъчен документ;
2. известие към акцизен данъчен документ.
(2) Акцизен данъчен документ се издава на датата, на която акцизът е станал дължим по смисъла на чл. 20, ал. 1, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5.
(3) Данъчните документи се издават най-малко в два екземпляра.
(4) Издадените данъчни документи се отразяват в счетоводството и в регистъра на издателя за данъчния период, през който са издадени.
(5) Поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират. Тези документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа.
(6) В случаите по ал. 5 се издават нови данъчни документи.
(7) Данъчните документи, издавани по реда на този закон, се съхраняват за срок 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят.
(8) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи лицето незабавно уведомява писмено съответното компетентно митническо учреждение за тези обстоятелства.
(9) Данъчните документи могат да се издават ръчно и автоматизирано.

Чл. 85. (1) Данъчните документи са частни писмени документи, издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за заплащане и за начисляване на акциз.
(2) Освен реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството данъчните документи задължително съдържат:
1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. гриф "оригинал" на първия екземпляр;
3. вид на акцизната стока, количество, основа за облагане с акциз и акцизната ставка;
4. размер на начисления акциз - на отделен ред;
5. основание за възникване на задължението за начисляване на акциз.

Чл. 86. (1) Изменението на размера на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ се документира с известие към документа, като се посочва и основанието за изменение. Известие се издава само към издаден акцизен данъчен документ.
(2) Известието е:
1. акцизно дебитно известие - данъчен документ, с който се отразява увеличението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ;
2. акцизно кредитно известие - данъчен документ, с който се отразява намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ.
(3) Реквизитите, които трябва да съдържа данъчното известие, са:
1. всички задължителни реквизити за акцизния данъчен документ;
2. допълнително отбелязване "акцизно дебитно известие" или "акцизно кредитно известие";
3. основание за изменението, както и номерът и датата на акцизния данъчен документ, към който е издадено известието.
Други документи
Чл. 87. (1) Акцизната декларация е документ, в който лицензираният складодържател или регистрираното лице декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава за всеки данъчен склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада или обекта в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.
(3) Лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период.
(4) При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на лицензирания складодържател или регистрираното лице компетентното митническо учреждение може да удължи срока за подаване на акцизната декларация до изтичането на следващия данъчен период.

Чл. 88. (1) Лицензираният складодържател и регистрираното лице по този закон водят задължително регистър "Дневник на складовата наличност".

Чл. 89. Удостоверение за освобождаване от акциз е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че определено лице е освободен от акциз краен потребител.

Чл. 90. Образецът, формата и реквизитите на документите по тази глава се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 91. Забранява се производството на акцизните стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 извън данъчен склад, освен когато този закон предвижда друго.
Чл. 92. (1) Забранява се продажбата на дребно на акцизни стоки от данъчен склад.

Чл. 102. (1) Контролът върху акцизните стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите органи.
Чл. 104.(1) За производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - и на публични изпълнители.

35. Данъчни задължения на чуждестранни лица.

Наредба № 5 /1998 г. за реда и процедурите за прилагане на СИДДО по отношение на чуждестранни лица и неперсонифицирани дружества.

    Чл.1. Прилагането на СИДДО по отношение на доходите по чл.12 ал.2 и 3 от ЗКПО и чл.26 ал.1 т.2-7 от ЗОДФЛ, реализирани от чуждестранни ф.л., ю.л.  и неперсонифицирани дружества, се извършва след доказване на основанията за това.
Чл.2. Основанията  за прилагане на СИДДО са, че чуждестранното лице е :
1.местно за другата държава;
2.е притежател ( собственик) на дохода от източник в Р.Б-я
3.не притежава място на стопанска дейност на територията на Р.Б-я
Чл.3. (1)Обстоятелствата по чл.2 се отразяват в искане по образец, утвърден от министъра на финансите.
(2) За различните видове доходи се попълват отделни формуляри.
(3)обстоятелствата по чл.2т.1 се удостоверяват от данъчната администрация на другата държава.
(4) Обстоятелствата по чл.2 т.2 и 3 се удостоверяват от притежателя на доходите, в декларация, като за деклариране на неверни данни – чл.313 НК
(5) при съмнение относно достоверността на данните по чл.2 т.2 и 3, компетентните органи могат да искат извършване на насрещна проверка от други данъчни служби.
Чл.4 (1) Искането по чл.3 ал.1 и доказателствата по чл.8, се представят едновременно пред Главно управление на данъчната администрация и данъчната служба по седалище / местоживеене на платеца на доходите, не по-малко от 30 дни преди изплащането им.
(2) данъчната служба извършва проверка  на документите в 14 дневен срок и незабавно уведомява платеца на доходите дали са налице предпоставките за прилагане на СИДДО. Ако са налице – платеца удържа данъка съгласно предвидената в спогодбата ставка. Ако не са налице – данъчната администрация дава указания на платеца за отстраняване на недостатъците.
Чл.7 Ако преди изплащането на доходите не е представено искане, данъкът се удържа съгласно данъчните ставки по чл.47 ЗКПО и чл.40 ЗОДФЛ.
Чл.8 (1) Чуждестранното лице може след удържането на данъка по чл.47 ЗКПО и чл.40 ЗОДФЛ да претендира връщане на разликата между платения и дължимия данък по съответната спогодба. (За целта следва да подаде искане пред данъчната служба по седалище/местонахождение на платеца, заедно с писмени доказателства относно вида и размера на дохода).
(4) независимо от вида на дохода, при искано за възстановяване на платен данък, служебно се изискват доказателства от платеца на дохода, относно размера на платения данък.
(5) при липса на доказателства или съмнение относно тяхната достоверност данъчните органи могат да извършват проверки и ревизии.
Чл.9(1) При наличие на основания за прилагане на съответната СИДДО, разликата между платения и дължимия данък се възстановява на чуждестранното лице (по посочена от него банкова сметка):
1. в пълен размер – ако съгласно спогодбата дохода не се облага с данък при източника, а само в държавата на местното лице.
2. частично – ако е предвидено облагане и в двете държави
Чл.10 (1) Когато доходите подлежат на периодично плащане, искането по чл.3 може да бъде представено след извършване на първото плащане и внасяне на дължимия данък за него.
(2) платеца и притежателя на доходите уведомяват данъчната служба за всяка промяна в обстоятелствата по чл.2
Чл.11 Разпореждането за възстановяване на разликата между внесения и дължимия данък съгласно съответната спогодба, се издава от началника на данъчната служба в едномесечен срок.

36. Международно двойно данъчно облагане. Способи за избягване на двойното данъчно облагане.
37. Международни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Обща характеристика.

МН двойно данъчно облагане (МНДДО) се свързва с начина, по който държавите организират данъчните си системи. Държавите прилагат т.н. универсален принцип, като свързват облагането на местните лица със световния им доход (имущество). От друга страна всяка държава прилага и териториален принцип, като чуждестранните лица се облагат с данъци за доходите придобити на съответната територия. Така едно и също лице за един доход или имущество може да се обложи за един и същи период на облагане в 2 или повече държави с подобни по вид данъци (определение за двойно данъчно облагане).
В редки случаи МНДДО ще възникне, когато и двете държави прилагат универсален принцип (смятат лицето за местно) или и двете държави облагат лицето при източника.
МНДДО в икономически смисъл ще възникне едва тогава, когато общия размер на платения от лицето данък в 2 държави ще превиши по размер по-високия данък, установен в държавата с по-високо ниво на облагане.
В Австрия – 500      в двете държави общо данъка да не        
В РБ           - 300      надвишава 500
Този проблем се свързва с преките данъци – ДОО.
При ДДС – данъка се начислява където стоката се потребява.
За избягване на МНДДО се вземат мерси:
-на национално ниво;
-на МН ниво.
В ЗКПО – чл. 17-20 и в чл. 16,17,18 ЗОДФЛ са уредени нашите мерки. Когато няма спогодба се възприема т.н. кредитен метод, който се изразява в:
-доходите от чужбина се събират с доходите от страната и така се определя данъка по нашето законодателство. След това се изважда платения в чужбина данък. Сумата, която може да се приспадне е до размера на съответния български данък, който се дължи за дохода в чужбина.

(ЗКПО) Приоритетно прилагане на международни спогодби
Чл. 17. (1) Когато в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или в друг международен договор, влязъл в сила, ратифициран от България, обнародван в "Държавен вестник", се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната международна спогодба или договор.
Избягване на международното двойно данъчно облагане
Чл. 18. Когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, се прилагат разпоредбите на този закон.
Чл. 19. (1)  При определяне на корпоративния данък местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за всеки идентичен или подобен данък, наложен в чужбина от съответните компетентни органи.
(2) Местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества ползват данъчен кредит за данъка върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници.
(3)  Данъчният кредит по ал. 1 и 2 се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до размера на българския корпоративен данък и данък върху доходите, които биха били дължими, ако се определяха за местна печалба или доход.
Чл. 20. При прилагането на чл. 19 министърът на финансите има право:
1. да уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните печалби и доходи, произхождащи от съответен източник или формиран финансов резултат;
2. да не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен;
3. да определи, че чуждестранна печалба от една държава произхожда от друга държава;
4. да извърши други преизчисления, свързани с уточняване на източника и размера на печалбата и доходите.

Чл. 19 – когато се прилага кредитния метод не се събират данъците от различните държави общо, а за всяка държава отделно се прилага този метод.

(ЗОДФЛ) Чл. 16. (1) Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Чл. 17. (1) Когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, за които се прилага чл. 16, при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.
(2) Лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и наеми, изплатени от източници в чужбина на местни лица.
(3) Данъчният кредит по ал. 2 се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.
(4) Министърът на финансите определя условията и реда за прилагането на ал. 2 и 3, като може:
1. да определя кои данъци са идентични или подобни на данъка върху доходите на физическите лица;
2. да уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните доходи, получени от съответен източник;
3. да не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен.

Чл. 18. (1) По отношение на предотвратяване на отклонението от данъчно облагане се прилагат съответно разпоредбите на глава първа, раздел IV от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Държавите са възприели сключване на договорни спогодби за ИДДО. Не само чл. 5 от К, но и чл. 17 ЗКПО, предвижда приоритетно прилагане на спогодбите.
Договорите за ИДДО са МН договори, за които важи Виенската Конвенция за правото на догори. Те подлежат не ратификация, защото засягат фискалния суверенитет.
При воденето на преговори се следват 2 модела:
-модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);
-модела на ООН.
Един договор предвижда:
-разпределяне правомощията на държавите за облагане на различни изброени в тях категории доходи, а в някои договори и имущества. След като се разпределят правомощията, една от държавите може да запази това правомощие, да го ограничи или да се откаже от правото да облага определени доходи. Дори и когато си запазва правомощията държавата е в правото си да прецени дали правото да бъде упражнено. Чрез договорите не се създават правомощия на държавите да облагат доходите, а само се разпределят възникналите от националното право правомощия.
Чрез договора държавите се поставят в 2 разменящи се роли – едната е държавата, за която получателя е местно лице, а другата държавата – източник на дохода (в която се намира имуществото). Системата от норми на договорите включва различни подсистеми. В първоначалните разпоредби се определят целите им – сравняване на МНДДО и предотвратяване на данъчните дискриминации.
Всеки договор посочва, че се прилага за лица – местни за едната или двете договарящи се държави, като за понятието лице се използва данъчната правосубектност, предвидена по националното законодателство. Ако лицето по националното законодателство се окаже местно и за двете държави, то се предвиждат допълнителни критерии, които само с цел прилагане на договорите го определят като местно лице за една от двете държави. Такива критерии може да са: -обичайно местопребиваване; -постоянно жилище; -център на жизнени интереси; -гражданство – за Ф.Л.;-седалище, регистрация, място на действително управление за Ю.Л.
Относно тълкуването на договорите (чл. 3 от договорите) се следва ВК за правото на договорите като принципа е, че нормите на договора се тълкуват като самостоятелен правен кръг и едва тогава се препраща към националното право. Възможно е дадено понятие (лихви) да е определен в договора, но е възможно и договора да предвижда, че то ще се тълкува според националното законодателство на държавите т.е. съдържанието на националното право става съдържание на договора. След това се определя териториалния обхват на договора – така се определя държавата и нейната територия, която ще се счита източник за доходи. Обикновено е меродавен териториалния обхват на националното данъчно право.
Следва ІІ група от норми в договора т.н. разпределителни норми, чрез които се ограничават правомощията на държавите  по облагане на различните категории доходи. Облагането се предоставя на държавата, за която получателя на дохода е местно лице. За държавата източник остават няколко възможности:
-тя също да обложи тези доходи;
-да запази облагането, но да редуцира данъчната ставка;
-да се откаже от облагане.
Възможно е това редуциране да е свързано с определени предпоставки:
-определено дялово участие;
-получателя на дохода да е действителния притежател на дохода.
При облагане на доходи свързани с недвижимо имущество обикновено правомощията се дават на държавата, където е имуществото. Когато се запази облагането и в двете държави, държавата за която получателя на дохода е местно лице ще приложи съответния метод за ИДДО. При разграничението на правомощията се използват различни изразни средства. Когато се говори, че дохода може да е обложен в едната или другата държава това значи, че дохода се облага и в двете държави.
Когато едната държава се отказва – се говори , че доходите подлежат на облагане само в едната държава. Така се изброяват различни категории доходи като:
-доходи от стопанска дейност;
-доходи от МН транспорт;
-доходи от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения;
-доходи от трудови правоотношения;
-доходи на държавни служители;
-на спортисти, артисти, преподаватели, студенти;
-доходи свързани с движимо и недвижимо имущество.
Във всеки договор съществува разпоредба и за т.н. “други доходи” т.е. които изрично не са посочени. И тук най-сложно е дохода да се подведе под съответната норма, защото може да има противоречие между националното право и това в договора относно произхода (категорията) на дохода.
Най-често се проявяват доходи от:
-стопанска дейност – проверява се мястото на дейност;
-от дивиденти – ставката зависи от договореното.
МН договор не може да завиши ставката по националното право.
Ако дохода е обложен и в двете държави тогава в държавата, където лицето е местно, се прилага съответния метод, като за доходи от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, обикновено се прилага кредитния метод (изваждат се платените в чужбина данъци), а за други доходи се използва прогресивното освобождаване, където се борави с данъчна основа т.е. определената по националното право по-висока ставка се прилага само за доходите в страната.
Освен тази категория норми съществуват и други норми, които съдържат:
-обмен на информация за данъците в спогодбите;
-защита срещу данъчната дискриминация -  задължава държавите да имат еднакво облагане за лица местни, за договарящата друга държава;
-споразумително производство – дава възможност въпреки мерките по националното право, за възражение срещу неправилно определени данъци - да се ползва допълнителна процедура за установяване правилното прилагане на спогодбата. Недостатък на тази процедура е, че при водене на преговори между двете данъчни администрации не са длъжни да стигнат до споразумение.
Чл. 135 – чл. 143 ДОПК
Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица
Общи принципи
Чл. 135. (1) Този раздел урежда процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
(2) Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това.
Основания за прилагане на сиддо
Чл. 136. За целите на чл. 135, ал. 2 след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.

Удостоверяване на основанията
Чл. 137. (1) Обстоятелствата по чл. 136 се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(2) Обстоятелствата по чл. 136, т. 1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната й практика.
(3) Обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице.
(4) Обстоятелствата по чл. 136, т. 4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.
Доказателства
Чл. 138. (1) Към искането по чл. 137, ал. 1 се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход.
(2) Доказателства по ал. 1 могат да бъдат:
1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице;
2. в случаите на доходи от дивиденти - решение на общото събрание на дружеството; купон за изплатен дивидент; извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството; копие от купюр или временно удостоверение; поименно удостоверение за безналични акции; извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице;
3. при доходи от ликвидационен дял - документ, доказващ размера на направената инвестиция, краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял, а при разпределяне на ликвидационния дял в натура - решение на съдружниците или акционерите и документи, въз основа на които е определена пазарната цена на ликвидационния дял;
4. при доходи от лихви върху вноски по чл. 134 и 190 от Търговския закон - решение на общото събрание, в което е посочен размерът или начинът на определяне на лихвата по тези вноски;
5. при доходи от държавни, общински и други дългови ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане - поименен сертификат за собственост с отразени в него лихви и/или отстъпки; купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера или начина на определяне на лихвите;
6. при лихви върху отпуснат заем - договор и доказателства за начислените лихви;
7. при доходи от прехвърляне на:
а) акции, облигации, търгуеми права на акции и други корпоративни права и ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - документ за прехвърляне на правата и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;
б) дялови участия - заверен препис от вписания в търговския регистър договор за продажба на дружествен дял, както и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;
в) друго движимо и недвижимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане - документи, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.
(3) Към искането по чл. 137, ал. 1 могат да се представят освен посочените в ал. 2 и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход.
Подаване на искането
Чл. 139. (1) Искането по чл. 137, ал. 1 и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.
(2) Когато платецът не подлежи на регистрация, искането по чл. 137, ал. 1 и приложените към него документи се подават в Териториалната дирекция - София.

Договори с продължително действие
Чл. 140. (1) Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 137, ал. 1 се подава еднократно.
(2) Доходите от дивиденти не се смятат за доходи по ал. 1.
(3) Чуждестранното лице уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и 139 в 30-дневен срок от настъпването им.
Действия на органите по приходите
Чл. 141. (1) Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 30-дневен срок от подаване на искането по чл. 137, ал. 1. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода.
(2) Органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл. 136 - 138. Непроизнасянето в срока по ал. 1 се смята за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО.
(3) От момента на издаване на становището за наличие на основание за прилагане на СИДДО се смятат за изпълнени изискванията на чл. 135, ал. 2.
(4) Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване само заедно с ревизионния акт или с акта за прихващане или връщане по чл. 129, ал. 2, с който е отказано прилагането на СИДДО.
(5) Независимо от становището по ал. 1 и в случаите по чл. 142 законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на ревизия.

Особени случаи
Чл. 142. (1) Когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 25 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 не се подава.
(2) В случаите по ал. 1, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 25 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137 - 139.
(3) След внасяне на данък основанията за прилагане на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват по реда на чл. 129.
(4) При извършване на проверка по реда на чл. 129 или на ревизия обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред органа по приходите, без да се подава искане по образец, а ако такова е подадено, становище по него не се издава.
Раздел IV.
Процедура за обмен на информация с други държави
Компетентен орган и условия за обмена на информация
Чл. 143. (1) Министърът на финансите или упълномощено от него лице може да обменя информация с други държави, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, съгласно сключените международни договори, по които Република България е страна.
(2) Извън случаите по ал. 1, министърът на финансите или упълномощено от него лице може да обменя информация, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, и когато са изпълнени следните условия:
1. при условията на взаимност;
2. държавата, която иска информация, гарантира, че получената информация ще се смята за поверителна по същия начин, по който и информацията, получена съобразно вътрешното законодателство на тази държава, и че предоставените сведения и документи ще се използват единствено за целите на данъчното облагане или в наказателно производство за данъчни престъпления (включително административни и съдебни производства), както и че сведенията и документите ще бъдат предоставени само на лица, органи и съдилища, които са компетентни да разглеждат въпроси, свързани с данъчното облагане или преследването на данъчни престъпления;
3. държавата, която иска информация, гарантира готовност да отстрани всяко възможно двойно данъчно облагане при данъците върху доходите, печалбите и имуществата, като в случай на необходимост това може да стане по взаимно споразумение.
(3) Разпоредбите на ал. 2 няма да се смятат като налагащи задължение да се:
1. предприемат административни мерки, отклоняващи се от законодателството или административната практика;
2. предоставя информация, която не може да бъде получена съобразно законодателството и по обичайния административен ред;
3. предоставя информация, която би разкрила търговска, стопанска, промишлена, професионална тайна или търговски процес, или информация, разкриването на която би противоречало на публичния ред.

Процедурата за прилагане на спогодбите е по ДОПК. За да се приложат трябва да се докажат предвидените в тях предпоставки:
-че си местно лице на другата държава – с удостоверение от тяхната данъчна администрация, а не с извлечение от търговския регистър
-основанието за получаване на дохода;
-че лицето е действителен ползвател на тези доходи (обикновено с декларации, за които има образци в данъчната администрация)
Предвижда се предварително становище от данъчните органи относно основанията за да се приложи спогодбата. Прилагането на спогодбата подлежи на последващ контрол от данъчната администрация.
Последно променен на Петък, 18 Декември 2009 17:55
 
Банер