Средновековие : Политическо издигане на Българската държава през първата половина на IX в. Печат
Петък, 25 Август 2006 12:07

Увод: В края на VII в. непосредствено по дунавската граница на Византия на балканските територии била създадена българската държава. След няколко тежки сражения и династичните междуособици, които приключили края на VII в., новата държава се установила трайно в земите на полуострова и се утвърдила като важен политически фактор в по – нататъшното развитие на Югоизточна Европа. В края на VIII в. междуособните разпри за престола в България били преодолени, а отношенията й с Византия били регламентирани от договора, подписан през 792г., с който България затвърждавала териториите си на полуострова.

В края на VIII и началото на IX в. възникнала Франкската империя, която се простирала от р.Ебро в Испания до земите на Средния Дунав. На 25 декември 800г. римския папа Лъв 3 коронясал франкския владетел Карл Велики за “император на римляните”. Титлата му обаче била призната от Византийската империя чак след смърта на Никифор I Геник през 813г.

Същевременно в края на VIII и началото на IX в. е кризисен период за Византия. Появилата се иконоборческа ерес и честата смяна на василевсите след Константин V Копроним допринесли за усложнението  във вътрешнополитическото положение на империята.     

Териториално разширение и укрепване на България при хан Крум ( 803 – 814г.). След хан Кардам управлението на България поел хан Крум (803 – 814г). Според едно свидетелство от XI в. той произхождал от Панония. Хан Крум поставил началото на могъща династия, от която произлизат бележити владетели, които управлявали България до 997г. Политиката на хан Крум  била насочена главно към териториално разширение и укрепване на българската държава.
Първоначално хан Крум насочил вниманието си на северозапад. Причината за това била, че франките, които воювали с аварите от 791г., през 803г. покорили западната част на Аварския хаганат. Две години по – късно – през 805г. хан Крум превзел остатъка от Аварския хаганат и разширил териториите на българската държава на северозапад – присъединил териториите между р. Дунав и Карпатите. Особено важна била областта Трансилвания със своите богати солни и сребърни рудници. След разгрома на Аварския хаганат, към България били присъединени славянските племена тимочани, браничевци и абодрити. Новите териториални придобивки превърнали България в непосредствен съсед на Франкската империя и значителен фактор в Централна и Източна Европа.

Войни с Византия. Териториалното разширение и присъединяването на нови славянски племена към Българското ханство противостояли на интересите на Византия, която се стремяла да възвърне предишната хегемония както на Балканския полуостров, така и на целия континент. Така император Никифор 1 Геник (803 – 814г) си поставил за цел да унищожи българското ханство.
През 807г. василевсът организирал поход, който не бил осъществен, защото до Никифор 1 Геник достигнали сведения, че в Константинопол се подготвя заговор срещу него.  Решен да отговори на враждебните действия, през есента на 808г., когато била раздавана заплатата на византийската войска в долината на р. Струма, българите неочаквано я нападнали. Разгромили голяма част от войската, а също така в техни ръце попаднали 1100 литри злато. Скоро след това – пролетта на 809г. хан Крум успял да превземе Сердика без продължителна обсада. По негова заповед били избити 6-хилядна войска и множество граждани, разрушена била и част от крепостната стена. След това българите се оттеглили. Градът бил оставен без защитни стени, след което трудно е можел да бъде защитаван от византийците и по – късно попада в български ръце. Така българите присъединяват важен стратегически център – от една страна прикрива тила им при по – нататъшни териториални завоевания в западната част на Балканския полуостров и от друга – областта била в непосредствена близост със славянските племена в Македония, които българите искали да приобщят. Сведенията за превземането на гр. Сердика предоставя хронистът Теофан Изповедник.

Походът на император Никифор 1 Геник през 811г и превземане на Плиска.  След удара при Сердика Никифор 1 Геник решил да унищожи Българското ханство и да покори владените от него територии чрез един поход, насочен към Плиска и околната област. След голяма подготовка, императорът през май 811г. събрал почти цялата си войска и достигнал крепостта Маркели. За да спаси страната си хан Крум  предложил на византийците мир, който му бил отказан, по сведения на Теофан Изповедник. На 11 юли 811г. те преминали старопланинските проходи, разгромили противопоставилите им се два български отряда и се отправили към столицата Плиска. След като я превзели, те я подложили на разграбване и опожаряване. Същевременно дошло и второто предложение на хан Крум за мир, но византийският император отново го отхвърлил. Тогава хан Крум мобилизирал всичко годно да носи оръжие , наел като съюзници аварите и някои славянски племена и “въоръжил по мъжки жените” ( Анонимен ватикански разказ, 9в). Смутен от настаналото раздвижване Никифор 1 Геник побързал да се оттегли южно от Стара планина към прохода Верегава (дн. Върбишки проход). Но по нареждане на хан Крум проходите на планините били завардени. На 25 срещу 26 юли 811г, призори, византийската армия била нападната и поголовно унищожена. Самият византийски император бил пленен и обезглавен, а неговият син Старакий, който също участвал бил тежко ранен и следователно принуден да абдикира и да отстъпи престола насвоя зет Михаил 1 Рангаве (811 – 813г.). Теофан Изповедник известява, че хан Крум заповядал да отсекат главата на император Никифор 1, за да я набучат на кол. След това оголеният череп бил обкован отвън със сребро и с него ханът пиел наздравица заедно със славянските князе. Случката с черепа на императора от гледна точка на Византия (християнската култура) представлява варварска постъпка. Но според езическата религия на българите тя е нормална. Победен е най – великият владетел в Европа и Крум приема неговата сила , като пие от черепа му, оформен като чаша. С това той не унижава императора, а точно обратното, признава неговата сила и иска тя да премине в него. Сведения за битката при Върбишкия проход предоставя хронистът Михаил Сирийски.
Разгромът на византийците бил силен удар върху авторитета на Византия. След 378г, когато император Валент загива при Одрин в битка с вестготите, друг византийски император не е загивал в битка с варвари.

Контактите на Византийската империя с франкския император Карл Велики в периода 812 – 813г. се усилили. Очевидно е била търсена неговата военна помощ. Представителите на Византия почели франкския владетел с титлата “император на римляните”, която досега империята отказвала да признае.

Независимо от победата  хан Крум отново поискал мир и подновяване на договора от 716г. За водене на преговори бил изпратен славянският княз Драгомир. Византийският отказ послужил за възстановяване на военните действия. През есента на 812г. българската войска преминаля в настъпление. Сраженията се водели на широк фронт – от Югоизточна Тракия до долината на р. Струма. През 812г. бил превзет гр. Девелт (близо до гр. Бургас). Според хрониката на Теофан Изповедник  част от жителите му били изселени в земите отвъд Дунав.

Устремното напредване на българите създало голяма паника в Тракия – населението масово напускало селищата и търсело убежища в големите градове и защитените крепости. Изселване на населението от Тракия отвъд Дунава цели да отслаби византийската защита в областта, тъй като ссе обезлюдява област със силно стратегическо значение, богатство и трудоспособното си население, докато в същото време  се заселват свободните пространства в Отвъддунавска България. На 4 ноември 812г. била превзета и Месембрия, който бил важен крайморски град. От него българските войници взели намерените 36 медни сифона за изстрелване на прочутия “гръцки огън”.
 На 22 юни 813г. императорските войски претърпели ново поражение при крепостта Версиникия, което коствало и трона на Михаил 1 Рангаве. На негово място се възкачил  Лъв 5 Арменец (813 – 820г).

На 17 юли 813г хан Крум достигнал стените на Константинопол – той е първият, който застава с войски пред стените на Константинопол с враждебна цел. По – късно това прави и Симеон. Теофан Изповедник известява как Крум пред стените на византийската столица извършил ритуални молитви и езически жертвоприношения. Хан Крум си давал сметка за отбранителните възможности на Константинопол и предприел мирни преговори. Владетелите трябвало да се срещнат невъоръжени, но императорът целял да го хване неподготвен и да го убие. Хан Крум отишъл на срещата, придружен от най – близкия  си помощник и няколко приближени. Засадата не сполучила, тъй като ханът се усетил навреме за опасността  и избягал. Помощникът му бил убит, а другите придружители – пленени.   

Вероломството на византийците го възмутило токова силно, че хан Крум наредил да бъдат сринати всички църкви и манастири около Константинопол и взетото в плен население да бъдеотведено в България и поселено в “Отвъддунавска България”.

Българският владетел оставил брат си да поддържа обасадата на Адрианопол, който бил превзет през есента на 813г. Според сведенията на хрониста Михаил Сирийски и Хамбарлийския надпис на хан Крум към жителите на града била приложена същата политика на изселване, както към византийците от Месембрия.

 В края на 813 и началото на 814г. хан Крум праща 30 000 войска в Тракия. Заграбена е голяма плячка и са пленени около 50 000 византийци, които в последствие са преселени в Отвъддунавска България. Още през зимата на 813г. започнала трескава подготовка за превземане на Константинопол. Теофан Изповедник свидетелства за изработените обсадни машини и и съоръжения. Походът бил планиран за пролетта на 814г, защото в навечерието на похода, на 13 април 814г. хан Крум починал от сърдечен удар. Съществуват и сведения, че българският хан е убит. Тя може да се обясни във връзка с неговата нападателна политика, с която може би не са били съгласни част от приближените му. Едно косвено доказателство за това е сключения след това мир  и продължилото много години добро съседство с Византия.  Сведения за смъртта на хан Крум предоставя анонимен византийски хронист (т.нар. Scriptur incertus).

Вътрешна политика. С голямо значение за развитието на българското общество се оказали реформите във вътрешната политика на хан Крум.  С въвеждането на единно писано законодателство, задължително за всички поданици на държавата, хан Крум поставил наравно българите и славяните. Това е важна крачка към централизиране на българската държава и преодоляване на различията между славяните и българите. Новото законодателство е доказателство за настъпилите промени в социалната структура на обществото  - продължаваща социална диференциация, начеваща феодализация и др.

Крумовите закони били насочени към създаване на строги норми в българското общество, за защита на частната собственост, предпазване от разоряване на обеднялото население, против клеветниците, лъжесвидетелите, лъжците, крадците и техните помагачи. В законите се предвиждали смъртни и членовредителни наказания. Повелявало се да бъдат изкоренени лозята, за да бъде възпряно пиянствто сред народа. Предвиждало се оказване на помощ на безимотните и нуждаещите се от страна на имащите, за да се преодолее обедняването на значителен слой от населението.

За да повиши авторитета на ханската власт, хан Крум заповядал да се изсекат каменни надписи и изображения, описващи победите над Византия. Такъв е например Хамбарлийския надпис.
В началото на 9в. хан Крум предприел първите опити за ограничаване на административния дуализъм и засилване ролята на хана в управлението на страната. За това свидетелства вторият Хамбарлийски надпис от 813г., който съдържа разпоредбите на хана за организацията на новите територии в Тракия. Според тях управлението в областта се поемало от брата на хана, кавхана  и ичиргубоила.

При хан Крум започнала и интеграцията на славяните в управлението на държавата чрез използването им във важни дипломатически мисии и участие във военните походи. Пример за това е изпращането на славянина Драгомир през 812г. за мирни преговори с Византия.  
По време на краткото управление на хан Крум България не само увеличила териториите си във външнополитическо отношение, но и  приобщила славяните от земите на Тракия и Средния Дунав. Също така се поставя началото на етническо единство между славяни и българи в държавата. Във вътрешнополитическо отношение Крум създава първите писани закони, които са важни за по – нататъшното развитие на държавата. Хан Крум е основатялят на най – могъщата династия, която е на престола до 997г.

Реформи и строителство при хан Омуртаг (814 – 831г). Външна политика. След хан Крум на българския престол се възкачил синът му – хан Омуртаг (814 – 831г). Той се опитал да продължи подхванатата политика спраямо Византия, но претърпял неуспех. През есента на 814г войските му нахлули в Тракия, но там били посрешнати от византийските отряди и разгромени. При тези обстоятелства българското ханство се ориентирало към мирни преговори, а Византия ги приела с охота. През 815г бил сключен 30 гопдишен мирен договор, за който разбираме от Сюлейманкъойски надпис на хан Омуртаг, който е намерен в Шуменско. Българите приели да се закълнат по християнски над кръста, а Лъв 5 Арменец изпълнил церемонията по езически обичай.
В мирния договор  се уреждала границата на между двете държави – от Дебелт на Черно море, достигала до крепостите Констанция и Макри Ливада и от Филипопол тръгвала по билото на Стара планина. По нейното протежение българите направили пограничен окоп и вал, известен сега под името Еркесия. Останалите клаузи се отнасяли до размяната на военнопленници и политически бегълци, както и съдбата на славяните в Черноморската област и в Източна Тракия.

Същевременно на север от дунавските устия избухнал военен конфликт с Хазарския хаганат. В периода 818 – 824г. българските войски отблъскват хазарските нашественици при р. Днепър, на източната граница на Отвъддунавска България.

До края на управлението си Омуртаг строго се придържал към клаузите на сключения мирен договор и когато през 823г. узурпаторът Тома Славянина предприел враждебни действия срещу  император Михаил 2 Балба (820 – 829г), ханът се намерил в негова покрепа (“Царе” на Йосиф Генезий).

Мирният договор с Византия предоставил възможност на българския владетел да разреши външно- и вътрешнополитическите проблеми на държавата. Съдействието на хан Омуртаг при потушаването на бунта на Тома Славянина укрепило взаимоотношенията между двете държави, които не били помрачени до края на Омуртаговото управление.

Отношения с Франкската империя. По неизвестни причини през 818г. присъединените след разгрома на Аварския хаганат славяни по средното течение на р. Дунав (тимочани, браничевци и абодрити) отхвърлили властта на Плиска и потърсили покровителството на франкския император Людовиг Благочестиви.  През февруари 824г в двора на Людовик Благочестиви пристигнало българско пратеничество с писмо от страна на хан Омуртаг, чиято молба била да не приема славяните в своите земи. Тъй като това пратеничество било необикновено и невиждано дотогава, императорът изпратил в България пратеник, за да проучи по – подробно исканията на Омуртаг. През 825 и 826 ханът пратил свои приближени да подтикнат франкския император към по – бързо взимане на решение, но мисията била неуспешна. Тогава през 827г. българска войска проникнала с лодки по р. Драва в Долна Панония, която разорила земите на славяните, прогонила князете им и на тяхно място били поставени български управители. Людовик Благочестиви изпратил сина си Людовик Немски с  голяма войска да воюва срещу българите – българското настъпление трябвало да бъде спряно с всякакви средства. Българите обаче отблъснали франките и отново през 829г.  навлезнали по р. Драва, като опожарили и опустошили някои франкски селища. Поради липса на преки свидетелства не може да се установи кога точно и как е приключила българо – франкската война, но се предполага евентуален мирен договор между 830 и 832г., който обусловил българското ханство като реален и значим фактор в живота и в историята на балканските и среднодунавските българи.

Вътрешна политика. Продължавайки политиката на своя предшественик хан Крум (централизиране на държавната власт и премахване различията между славяни и българи), хан Омуртаг ликвидирал автономията на славянските племена. Една от причините била, че хан Омуртаг не желаел повече разделение на властите в страната, което произлизало от славянската автономия.

Освен военната си политика хан Омуртаг остава в историята и със своите вътрешнополитически реформи. При организацията на държавата бил възприет принципа на административно – териториално деление. Страната била разделена на военноадминистративни области, наречени “комитати”, а начело стояли комити, които били пряко зависими от хана. Въведени били и по – малки административни единици –жупите, начело с жупани. Това довело до централизация на българската държава.

Друга важна реформа е реорганизацията в българската армия. В началото на 9в. била сформиранана единна войска без оглед на етническа принадлежност. Тя се състояла от два вида въоръжени сили: постоянна войска около хана и опълчение, което се свиквало по време на война.
Постепенно се засилила и ролята на първите помощници на хан – кавхана и ичиргубоила. Те ръководели дипломатическите и военните мисии. При особено важни за държавата въпроси становище изразявал и Съветът на боиладите, в който били представени най – видните членове на българската аристокрация.

Същевременно се забелязва усилване на властта на хана – той бил признат за върховен законодател, съдия, военачалник и главен жрец. При Омуртаг българският владетел придобива статута на Божи наместник на земята. От това идвала и промяната в титулатурата на хана – “от Бога поставен владетел”. С новата титла ханът не може да бъде свален , без да извърши престъпление срещу Бога, за разлика от по – рано, когато владетелят не е бил поставен от Бога  и всеки е можел да му се противопостави. Сега една династия, поставена от Бога си осигурява властта, докато има живи нейни представители. Новата титла е свидетелство за нарастващата диференциация и феодализация на българското общество.

Строителна дейност. При своето управление хан Омуртаг извършил и значителна строителна дейност. Тя разкрива една важна страна от постъпателното развитие на българите – стремежът им да усвоят културно и забележимо завладяното от тях географско пространство, да го защитят и да станат негови неотменни господари във времето.

Преди всичко били положени усилия за възстановяване на опожарената и опустошена от византийците ханска резиденция Плиска. Бил издигнат нов каменен дворец с внушителна Тронна зала. Също така била построена каменна стена, която ограждала двореца; създаден бил и храм на Тангра. Както във Вътрешния, така и във Външния град се оформили нови жилищни квартали. Откритите каменни надписи разказват за построяването на много дворци из цяла България. Чаталарският надпис описва строежа на дворец край р. Тича, който бил добре укрепен град – крепост.

От епохата на хан Омуртаг е и известният Търновски надпис, който е запазен в сърквата “Св. Четиридесет мъченици”. Той гласи: “Човек и добре да живее умира и друг се ражда и нека роденият последен, като гледа това, да си спомни и за този, който го е направил.”

Монументалното строителство на крепости, дворци и други сгради с обществено предназначение е свидетелство за преобразуването и обновлението на Българското ханство, продиктувано в главна степен от новите задачи и цели, които историята поставяла пред него.

Хан Омуртаг и християнството. От началото на 9в. хрстиянството започва да се разпространява все по – силно в България. То е резултат от присъединяването на области в Тракия и Македония, населени с християнизирано славянско население. От друга страна то е резултат от нарастващото византийско културно влияние. По заповед на българския владетел започнали гонения срещу християнитеи принуждаването им да се възвърнат към езичеството.  На практика християнството прониква в различни слоеве – на ниво обикновени хора и на ниво образован елит, както е случаят с Енравота (Боян), първородният син на хан Омуртаг. Според “Житие на 15-те тивериопулски мъченици” от Теофилакт Охридски Енравота приел християнството от византийски военнопленник. Неговото разпространение във висшите кръгове на българското общество представлява голям политически проблем. Енравота е лишен от престолонаследие и е наказан със смърт, тъй като е невъзможно да се остави жив претендент за престол, който не изповядва официалната религия. Цялата власт на българските ханове се гради върху обичайното право, което е свързано с религията им. Приема се, че ханът е върховният жрец – следователно не може да бъде представител на друга религия, защото това ще разруши цялата структура на властта.

България при наследниците на ханОмуртаг. Хан Маламир (831 – 836г.).     Хан Омуртаг имал трима сина : Енравота, Звиница и Маламир. По имената им личи, че майка им е била славянка. Поради стеклите се обстоятелства Енравота не заел престола, а Звиница починал много млад. Затова престола заел хан Маламир (831 – 836г.). Решен да продължи политиката на баща си Маламир се опитал да отклони брат си Енравота от християнската вяра, но опитите били неуспешни и го наказал със смърт. “Житие на 15-те тивериопулски мъченици “ на Теофилакт Охридски свидетелства за мъченическата смърт на Енравота.
    Тъй като Маламир бил все още малолетен му бил назначен помощник – кавхана Исбул.
В областта на външната политика хан Маламир се придържал към мирни отношения с Франкската империя и Византия. През 832г. Маламир изпратил пратеничество до Людовик Благочетиви с известие за смяната на престола. Към края на управлението на хан Маламир Византия нарушила мирния договор и войските  навлезнали в българска територия. Хан Маламир ги отблъснал и продължил настъплението си в Северна и Източна Тракия.

Т. нар. “Маламирова каменна летопис” свидетелства за превземането на гр. Филипопол (дн. Пловдив) през 836г. Той бил важен стратегически център за овладяването на Родопската област. Превземането му обезпокоило сериозно Константинопол – византийците се опасявали от загубата на стратегически важния път Via Egnatia, който свързвал Драч и Солун с Константинопол.
Вероятно хан Маламир е бил поразен от незнайна болест. По време на краткото му управление хан Маламир не осигурил пряк наследник на престола и той бил зает от сина на Звиница – Пресиян (836 – 852г.)

Управление на хан Пресиян (836 – 852г.)  През управлението на хан Пресиян процеса на обединение на югоизточните славяни протекъл интензивно. През 837г. славянските племена в Родопската област въстанали срещу византийската власт. Българите под предводителството на кавхана Исбул се притекли на помощ на смоляните и разгромили византийския отряд. За да отвлече вниманието им в друга посока през 837г. (838г.) император Теофил изтеглил с флота насилствено заселените от хан Крум ромеи в Отвъддунавска България. Походът бил успешен, но не оказал очакваното влияние върху събитията в Македония.

В отговор хан Пресиян предприел нападение в Беломорието и превзел гр. Филипи ( до дн.гр. Кавала, Гърция ), с което напълно прекъснал сухоземната връзка между Константинопол и Солун. За събитията от 837г. разказва пресияновият надпис във Филипи.

По- късно българските войски завоювали днешна Централна и Южна Македония и част от Албания. В своите действия те били улеснявани от местното славянско население.
Същевременно хан Пресиян започнали да го наричат владетел на”много българи”, което е доказателство за напредналия процес на сливане на двата етнически елемента в българската държава.

Междувременно Византия подклаждала сред сърбите враждебни настроения срещу българите. През 839г избухнал първият военен конфликт между българи и сърби и продължил до 842г. Въпреки че Пресиян претърпял поражение от сръбския княз Властимир, не изгубил територии и скоро мирните отношения със Сърбия били възстановени. Сведения за този конфликт предоставя Константин Багренородни в своя труд “За управлението на империята”.

Заключение. През първата половина на 9в. българската държава постига значително териториално разширение, започнало при хан Крум с присъединяването на територии на северозапад – остатъците от Аварския хаганат и областта Трансилвания. Разширението продължило и при хан Омуртаг, който затвърдил международния авторитет на България като значима военна сила и при хановете Маламир и Пресиян, с превземането на Филипопол и експанзията в Македония и Тракия. През този период се постига и важната външнополитическа цел за обединението на славяните от Мизия, Тракия и Македония.

През управлението на четиримата владетели продължава интензивния процес на интеграция на славяните. За тази цел във вътрешната организация на ханството се провеждат множество реформи. Писаните закони на хан Крум, новите военноадминистративни и териториални единици при хан Омуртаг, реорганизацията на армията са стъпки, които целят премахването на племенния сепаретизъм  и постепенното превръщане на България в единна етническа общност. Държавата се развива и стабилизира политически и икономически, за което свидетелства интензивната строителна дейност на хан Омуртаг.

Последно променен на Петък, 25 Август 2006 12:49
 
Банер