Лекции по административно право и процес за ППН, 24-35 Печат
Петък, 18 Декември 2009 18:50
ВЪПРОС №24

ПОНЯТИЕ ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.

1.АП е самостоятелен правен отрасъл – съвкупност от правни норми, които уреждат обществените отношния в сферата на ИВ.
АП като пр. наука –  има за предмет – научното излседване на пр. категория, явленията и институтите на АП, разработва и проблемите, които възникват с функционирането на отрасъла.
АП като учебна дисциплина – има за задача да даде определен сбор знания за пр явления, институти на АП
АП  е относително нов пр. отрасъл, възниква с появата на ИВ. АП е подложено на вътрешно диференциране – влизат и други подотрасли – екологично, производствено..
От АП  е произлязло ФП, а от ФП – ДП –има генетична връзка между тях и трите са публично правни и за тях е характерен властническия метод на регулиране по вертикалата
2.В АП понятието „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ” се употребява в смисъл на – изпълнително – разпоредителна (административна) дейност, като една от проявните форми на държавна власт – а именно дейност на органте на ИВ, която е подзаконова дейност по непосредствено практическо осъществяване на функциите и задачите на държавата, извършва се въз основа и в изпълнение на закона, т.е всеки един акт на органите на ИВ трябва да има законова опора. Тази дейност не може да има за цел създаване на законови норми..
Изпълнително – разпоредителната дейност се осъществява предимно от органи на ИВ: МС, министрите, ръководители на ведомства, обл. управители, кметове, но понякога ИРД се предоставя и на органи на другите власти – закоодателната и съдебна като напр. на НС, на президента когат (осключва м.нар. договори, награждава с медал), на съда (при даване на разрешение от предстдатяла на РС на малолетен да сключи брак преди 18 год.), на прокурора – при самоуправство.
3.Метод на пр регулиране на АП – властнически. Страните не са равнопоставени. АА поражда пр. последици едностраранно, вследстрвие на волеизявление на държавен орган. Така е и когато АА се издава по искане на адресата, защото искането е само елемет от производството, условие е за започването му, обаче актът поражда пр. последници сам за себе си.
4.Предмет – съвкупност от материалноправни норми, които уреждат обществените отношения в сферата на ИВ.
5.ОСНОВНИ БЕЛЕЗИ на  изпълнително дейност /из лекция на Караниколов/
    1. Пр. уредена дейност е, свързана е с държ. власт – държавно властнически правомощия. Тя е проводник на държавната власт.
    2. Винаги е подзаконова, винаги се осъществява в рамките на  закона и в преслесване целта на закона. Така закона очератава рамата, но органа на държавно управление има определна свобода при решаване на конкретни въпроси. Стриктното изпълнение и прилагане на закона е съпроводено и в разпоредителни моменти – изразяващи се в издаване на различни валстнически актове – АА, които рои ноебходимост могат да бъдат изпълнение с помоща на държавна принуда.
СЛЕДОВАТЕЛНО NB!!!!!!!
– изпълнителан дейност – винаги пряко прилага и изпълнява закона
    - разпоредителна – творчекска дейност по организиране,  създаване, осъществаване и защита на определни права и задължения. Тук проличава творческия хракатер на изпълнителната дейност – това осебено добре се разкрива при оперативанта самостоятеност.
    3. Органите на държ. управление могат сами да утвърждават правни норми. Администраторът може да определи не само какво гласи правото в конкретни спорни положения, но и сам да твори право като създава в рамиките на закона конкретни права и задължения за адресатите на издадените от него актове.. Особеното е че така създадени тези праавила за поведение, които са задължителни за субектите, до които се отнасят, са в пълно съответствие със законите. Тези прави норми създавани от администрацията при осъществяване на изпълнителната дейност са подчинени, производни на закона.
4.Характерен белег на административната дейност е и възможността да се прибягва към дъргаван принуда. Влучай на нужда администрацията сама може да пристъпи към принудително изпълнение.
    ДУ = на Държ. Администрация и се осъществява на основа на съответна йерархия /пирамидална структура/ от най – високото нива се отправят властничски волеизявления към по ниското, които се осъществяват чрез актове на ДУ,
    Актовете на ДУ са правно задължителни и при евентуално неизпълнение възниква възможността да се търси юр. Отговорност.

СЛЕДОВАТЕЛНО  - Изп. дейност се осъществява чрез два основни момента:
        - метод на убеждението – разчита на съзнанието на съответния пр. субект
        - на принудата
    6. Две значения на понятието администрация
        - в организационен аспект – представлява една държавна управленска система, апарат, който осъществява дейността на ДУ и иам свое структурни звена. Адм. апарат у нас е прирамидално устроен като организация, апарат за извършване на определна дейност, предвидена в закона. В този апарат влизат всички органи предвидени  по Конституция и зкаони като органи на изпълнителна власт.
        - в функционален аспект – ДУ е начин за реализиране на ИВ властническа динамичка дейност това си е целенасочена дейност за постигане на определни резултати и цели,. В зависимост от неговия обект управлението може д а бъде такова в различните социални сфери за  задоволяване на на различните потребностти на гражданите, организациите и държавата.

    7. Структура на ДУ – 2 части
        - вътрешна част – представлява съвкупност от функции, които изпълнява ДУ, а именно: по ръководство, по организация, по контрол. Ръководството насочва съответната дейност в предвидените от зкаона направлния, следва дейността по нейното организаиране и контрола, който е обратната информация за състоянието на съответната дейност.
        - външна /формална част/ - сочи формите на дейността, съответните адм. органи, съдържанието.

6.ПРАВНИ ФОРМИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЙНОСТ

1.    ПРАВОТВОРЧЕСКА /НОРМОТВОРЧЕСКА/ -Издаване на подзаконови нормативни административни актове. – позтаноовления на МС, правилници, наредби, изнструкции. Издава се от изрично овластен от Конституцията или закона орган
2.    ПРАВОПРИЛАГАЩА - Издаване на ненормативни актове –
-    общи АА – са актове с еднократно пр. действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интерсеи на неопределен брои лица, както и отказите да се издават такива актове
-     индивидуални АА – са изрично волеизявление или изразеното с действие или бездействие  волеизявление на адм. орган или на др. овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказите.
3.    ПРАВОЗАЩИТНА – разрешаеване на правни спорове във връзка с функционирането на администрацията, бключително и налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на адм. задължения
4.    ДОГОВОРНО-ПРАВНА – сключване на сппорасумения между адм. орган по прилагане на ад. пр. норми
5.    Маретилано – техническа изпълнителан дейност
6.    Организацоинна дейност- в адм. органи и извън тях
7.    Дейност на адм орган преди сключване  на  договори и такава по контрола и изпълнението му.
- на  концесионен договор
Що е адм. договор? – такъв имаме когато адм. орган представя възмездно на недържавен пр. субект с негово съгласие извършването на дейност, която до сключането на договора е осъществявана като административна. Пример за адм.д-р е  Договора за концесия.
    Концесия по симисъла на ЗК е право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен от концедент на търговец - концесионер, срещу задължението на концесионера да изгради и/или управлява и поддържа обекта на концесията на свой риск.
 Концесията се предоставя въз основа на дългосрочен писмен договор с определен материален интерес, сключен между концедента и концесионера, който не може да бъде за повече от 35 години, без право на продължаване.
Според предмета си концесиите са:
1. концесия за строителство;
2. концесия за услуга;
3. концесия за добив.
На концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес:  обекти, обявени за изключителна държавна собственост;  обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост, с които се извършва стопанска дейност; обекти, имоти или части от имоти - частна държавна или частна общинска собственост, с които се извършва стопанска дейност; имоти или части от имоти - собственост на публичноправна организация, с които се извършва стопанска дейност.
Концедентът запазва правото на собственост върху обекта на концесията  за обектите които са ИДСобственост


Член 7 (1) За предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията може да се предвиди задължение на концесионера да извършва към концедента концесионно плащане.
(2) Размерът на концесионното плащане се определя във всеки конкретен случай в зависимост от:
1. икономическата изгода, която концесионерът ще получи от концесията;
2. справедливото разпределение на икономическата изгода между концедента и концесионера;
3. постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията, когато цената се определя с нормативен акт.
(3) Редът и сроковете за извършване на концесионното плащане се определят с концесионния договор.
 
    
Чл. 8. Възможността за извършване на компенсация и на концесионно плащане се определя с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия в зависимост от икономическата ефективност от експлоатацията на обекта на концесията, определена на базата на:
1. срока на концесията, и
2. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) прогнозираните разходи за изграждане, управление и поддържане на обекта или за управление на услугата и приходи от експлоатацията.
 
   
Чл. 9. (1) Предоставянето на концесията включва:
1. извършване на подготвителни действия;
2. провеждане на процедура за предоставяне на концесия;
3. сключване на концесионен договор.
(2) Процедурата за предоставяне на концесия включва:
1. приемане на решение за откриване на процедура за предоставяне на концесия;
2. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) провеждане на открита процедура за предоставяне на концесия;
3. определяне на концесионер.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) (1) Концесията се предоставя за срок до 35 години.
(2) Конкретният срок се определя, като се вземат предвид финансово-икономическите показатели на концесията и техническите и/или технологичните особености на обекта на концесията и/или на управлението на услугата от обществен интерес.
(3) Срокът на концесията започва да тече от датата на влизане в сила на концесионния договор.
(4) Срокът, определен с концесионния договор, може да се удължава в рамките на срока по ал. 1 и при условия, определени с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия.
 
 
Чл. 11. (1) Обектът на концесията може да включва и прилежащата му инфраструктура и принадлежности, съществуващи или които ще бъдат изградени от концесионера.
(2) При концесия за строителство изграждането и/или разширяването, и/или реконструкцията, и/или рехабилитацията на обекта на концесията на риск на концесионера е условие за осъществяване на концесията.
 
 
Чл. 12. (1) При предоставянето и изпълнението на концесията се спазват и изискванията на законите, регламентиращи дейностите, свързани със съответния обект на концесията.
(2) Не се предоставя концесия при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред, както и в други случаи, определени със закон.
 Чл. 17. (1) (Предишен текст на чл. 17 - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) За концесиите, предоставяни по реда на този закон, концедент е:
1. Министерският съвет - за обектите - държавна собственост;
2. общинският съвет - за обектите - общинска собственост;
3. публичноправна организация, представлявана от орган съгласно устройствения й акт - за обектите нейна собственост.
(2) (Нова - ДВ, бр. 67 от 2008 г.) Концедент за обектите - собственост на публичноправна организация, на която държавата и/или общината е собственик на сто на сто от капитала, е съответният министър и/или общински съвет.
 


Концесионерът се определя чрез провеждане на:
1. открита процедура - процедурата за предоставяне на концесия, при която всяко лице може да подаде оферта.
2. ограничена процедура - е процедурата за предоставяне на концесия, при която оферта може да подаде кандидат, който е получил покана след подбора.
3. състезателен диалог -  е процедурата за предоставяне на концесия, при която оферта може да подаде кандидат, който е получил покана след провеждане на разговори с допуснатите кандидати.
4. електронен търг - като допълнителна процедура при откритата или ограничената процедура. ОТМ
Самото сключване на договора за концесия се предхожда от редица действия на адм. органи.
    
NB!!!!!! С новият ЗК някой съществени промени в режима:
-    концесионните договори стават несъдебно изпълнително основание относно съдържащите се в тях задължения за концесионно плащане и зад-е за предаване на обекта на концесията.
-    Концедентът може да се снабди с изпълнителен лист срещу концесионера, без да предявява иск по обшите правила на ГПК
-    Концесията вече не се дефинира като „особено право на ползване”
-    Вземанията, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки стават привилигировани (прекратяване на концесията при производство за несъстоятелност)

-    на обикновени договори, в които участва като равнопоставена страна заедно с останалите страни по договора, няма привилигировано и надмощно положения. Тези договори са типични граждански сделки и тяхния пр. режим е подчинен на принципите на гр. право. ZB – д-р за закупуване на канцеларски материали, уреди, съоражения, договор за продажба на жилище на гражданин,

-    т. нар. привидни  договорен договори - когато два или повече адм. органа постигнат съгласие за преследване на обща за тях цел; когато по поискване на гражданин се издаде от адм. орган разрешение наприемер за строеж, което не е договор а благоприятстващ ад. акт

ОПЕРАТИВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ  - или адм. съобрзяване разкрива творческия х-р на на изпълнителната дейност. Такава ще е налице когато правната норма очертава рамка за действие, в която адм. орган може да прочви определана по зкаон свобода на преценка при вземане на решение, влизащо в кръга на неговите правомощия. Тази разпоредителна власт му дава възможност във всеки конкретен случай да преценява дали дадейства, как да действа и кога, да проявят необходимата творческа активност, за да стигнат до най-правилното управленско решение. Употребата на думите –могат, може, имат права – предоставя решението на съответните органи. Наприемр предстои футболен мач – органите на полицията трябва да вземат необходимите мерки по собствена преценка за безопасността.
ОБВЪРЗАНА КОМПЕТЕНСТНОСТ – това са случаите, в които правната норма определя точно какво решение следва да се вземе по конкретен въпрос, кога да го вземе и по какъв начин. Тук на администрацията не е дадена възможност за преценка, може да вземе само едно законово решение – оново което е очертано стриктно в пр. норма Наприемр – определяне на данък, такса, пенсия, заплащане на обешщетения и пр.

NB!!!!!!!!!!Адм. орган е този, който притежава пълномощието да действа от името и за семтка на държавата, а администрацията подпомага адм. орган.Пример –Адм. орган е М-во на правосъдието, а администрацията е самото министерство.


ВЪПРОС 25

Органи на изпълнителната власт –понятие, видове.Централни органи на изпълнителната власт.

І. Понятие. Органите на ИВ:
1.    са държавни органи – осъществяват държ. власт – това следва от фката, че един от органите, кото КРБ предвижда за осъществяване на държаван власт са органите на изпълнителната власт, които по предназначение осъществяват изпълнителна дейност и то със средства и способи характерни само за държавните органи, което им дава възможност да използват държаван принуда
2.    издават на валстнически актове – администативни, това е отликата и от зак. власт, чиито вл. х-р се изразява в издаване на закони, и от съдебната – присъди, протести, съдебни решения;
3.     имат установени предели, в които могат да упражняват властническите си правмощия. Именно тези предели опредеят правомощията, компетентността на съответния орган.
4.    Образуват се по реда на закона, които определя и тяхната структура дали ще са еднолични или колектични
5.    Осъществяват подзаконова дейност и действията им се осъществяват винаги въз основа на закона и в изпълнение на закона, което не изключва осъществяване от тяхна страна и на нетипична за тях дейност, а именно сключване на граждански договори.
6.    Осъществяват разпоредителна дейност като издават съответни актове
7.    Непосредствено ръководят  и организират службите и звената по изпълнение на задачите на държавата в сферата на държавното у-е, на икономиката, социално-кълтурната и административна област;
8.    притежават оперативна самостоятелност – могат да преценяват при какви условия и как да действат по изпълнение на нор. Актове и д апрявяват инициатива при осъществяване на соите правомощия. При определени случаи действат и при условията на обвързана компетентсност – т.е. нямат право на преценка как да действат, защото нормативните катове изискват д апостъпят по точно опреелн начин
NB!!!!!!Разграничение мажду: ОРГАН НА ИВ – това е едноличен или колегиялен състав, пост в адм. апарат – МС, министър, кмет и ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ – точно лицата, кото заемат едно или друго място в апарата с оглед на техния статут.

Системата на органите на ИВ
-    включва множество органи от различно равнище, с различна кометентснот, характер, структура и състав. Общото е за тях че осъществяват изпълнителна дейност – дейност по изпълнение на законите. Изпълнителната дейност се осъществява чрез формите и по реда, опрелени от КРБ и нормативните актове.
-    Тя е конституционно установена
-    Характеризира се с белези, специфични само за нея и с еизгражда на две нива: на държавно и местно равнище
-    Органите на ИВ се оглавяват от МС

ІІ. Видове.
1.Разграничение на основа териториалните пределим на възложените им правомощия:
-     ЦЕНТРАЛНИ осъществяват своите компетенции за цялата територия на   страната – МС, министри, ръководители на централни ведомства                       
-     ТЕРИТОРИАЛНИ -упражняват своите правомощия в отделни териториални предели – област, община
2. Според обема на правомощията;
-    органи с обща компетенстност – МС, обл. Упавители, кметове н аобшини
-    със специална /отраслива/ -министрите, предеседателите на държ. агенции
3. Според начина на взимане на решение
-    еднолични – един министър, един директор, един обл. управител
-    колигиални – МС, академичен съвет на ВУЗ. За да могат да действат колегиалните органи трябва д а има кворум и мнозинство. Кворумът е мин брой членове, които трябва да са налице при обсъждане и вземане на решение. Мнозинството е мин брой на членовете, които трябва да подкрепят решението.
4. Според клна на управление, в които действат и по предмет ана тяхната работа .
-    отраслови – решават въпоси, които засягат пряко определан по предмет  част на управлението –транспост, култура, отбрана
-    функционални – работят в особена сфера на дейност свързана със спецфични функции –финанси, статистична дейност, научна
Както отрасловите така и функционалните органи са органи със специална компетенстност, осъществяват своите правомощия под ръководството на органи с обща компетентност.
5. Друг разграничителен критерй представляват органите, коио създават управленски органи.
-    образувани -, създадени преко от населението –като кметовете
-    създадени от по-горестоящ орган като обл. Управители
-    образувани от други държавни органи като МС
6. Според начина на образуване
- чрез избор –министри, кметове
- чрез назначение –началници на ТП
7. В зависимост от ролята, която изпълняват в държавното управление са
       -орани, които осъщетвяват общо ръководство и координация – най-вече органите с обща компетентност и такива,които осъществяват опрератина адм. Дейност.

    ОСОБЕНОСТИ:
- За еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи  могат да бъдат назначавани лица - български граждани, с доказан професионален опит в съответната област и които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани. Едноличните органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, областните управители и заместник областните управители не могат да извършват търговска дейност, да бъдат управители и да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на заемане на съответната длъжност, с изключение на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала. Тези органи издават ИАА.
- органите на ИВ /както централни така и териториални/ имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

ІІІ.ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ са

1. Министерският съвет;
2. министър-председателят;
3. заместник министър-председателите;
4. министрите
За органи на изпълнителната власт се считат и:
1. председателите на държавните агенции;
2. държавните комисии;
3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
1.Министерският съвет
- е централен КОЛЕГИАЛЕН ОРГАН на изпълнителната власт с обща компетентност.
- той е титуляра на ИВ, осъществява общо управление във всички сфери на ИВ. - Според КРБ той ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на Б-я
- Основното преназначение на МС е изпълнението на законите.
- Той е ВИСШ ИЗПЪЛНИТЕЛНО-РАЗПОРЕДИТЕЛЕН ОРГАН, неговата дейност е ПОДЗАКОНОВА.
- МС е политически орговорен пред парламетна. Структурата и съставът на МС се приемат с решение на НС по предложение на министър-председателя. МС формулира, разработва и осъществява държавната политика в съответствие със своите конституционни правомощия и със законите на България.
- Въз основа и в изпълнение на законите МС приема постановления, разпореждания и решения. С постановления МС приема и правилници, и наредби.
-МС определя с постановление правомощията на министрите
-МС отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.
-МС създава съвети, както и работни експертни групи във връзка с осъществяване на свои правомощия или в изпълнение на конкретни задачи,
2. Министър-председателят /заместник министър председателят/е централен ЕДНОЛИЧЕН ОРГАН на изпълнителната власт с обща компетентност.
- представлява Мс, свиква и председателства заседанията на МС
- ръководи общата политика и текущата дейност на МС и носи отговорност за тях пред НС.
- определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите.
- координира работата на заместник министър-председателите и на министрите.
- назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.
- Правомощията на министър-председателя в негово отсъствие от страната или когато ползва законно установен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него с писмена заповед заместник министър-председател. Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.
3. Министърът е централен  ЕДНОЛИЧЕН ОРГАН на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство, т.е. е спезиализиран орган на управление.
-Министрите са членове на МС и едновременно с това ръководят, координират и контролират осъществяването на държавната политика според своите правомощия. В съответмните държавни сфери или стопански отрасли
- в състава на МС могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министерства, но това става само с решение на НС по предложение на министър-председателя
- Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.
- Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти за нормативни актове и при изпълнението на неговите правомощия.Със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции.

Предвидена е възможност
- Министър-председателят,
- заместник министър-председателите,
- министрите,
- председателите на държавни агенции и
- областните управители
да създават на свое пряко подчинение политически кабинет, които:
- е адм. организационна структура със съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции, която подпомага съответния орган на изпълнителната власт при определянето и провеждането на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето й пред обществото.
- предлага на органа на изпълнителната власт стратегически приоритети, цели и решения, свързани с неговата компетентност, и следи за тяхното изпълнение.
- организира и връзките на органа на изпълнителната власт с другите държавни органи и с обществеността.
     - Състав на Политическия кабинет /ПК/ - работата на ПК се организира от началник на кабинета, кото се назначава по трудов договор и е пряко подчинен на съответния орган на ИВ.  Към  ПК има експертни и технически съветници, които намат статут на държавни служители. Като в зависимост на кого е политическия кабинет има различни участници например -  В ПК на министър-председателя се включват началникът на кабинета, говорителят, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността. В ПК на министъра се включват заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и ръководителят на звеното за връзки с обществеността.  
- Органът на ИВ може да възложи на началника на кабинета отделни свои правомощия по трудовите правоотношения на членовете, съветниците, експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет, с изключение на назначаването и прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарни наказания.

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ИВ е централна и териториална. Тук централна.
При осъществяване на своите правомощия органите на ИВ се подпомагат от администрация.
Администрацията на ИВ обхваща:
-    администрацията на МС,
-    министерствата,
-    държавните агенции,
-    администрацията на държавните комисии,
-    изпълнителните агенции,
-    областните и общинските администрации и
-    други административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
Административни структури: Кой ги определя?МС създава, преобразува и закрива административни структури / както и държавни изпълнителни агенции, като и държавни комисии/, които са без ранаг на министерства,
Тук само за централна.
Централната администрация на ИВ включва:
1. администрацията на Министерския съвет;
2. министерствата;
3. държавните агенции;
4. администрацията на държавните комисии;
5. изпълнителните агенции;
6.  административните структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

1. Администрацията на Министерския съвет е самостоятелно ЮЛ на бюджетна издръжка.
- ръководи се от министър-председателя.
- представлява от министър-председателя или от овластено от него лице.
- осигурява текущата дейност на МС и подготовката на неговите заседания.
 - при изпълнение на своите функции администрацията на МС осъществява координация на дейността на централната и териториалната администрация на ИВ.
представлява от министър-председателя или от овластено от него лице.
- Министър-председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на Министерския съвет.
- Организацията на работа на МС, структурата, съставът и функциите на отделните звена в неговата администрация се определят с устройствен правилник.
- възможност за  създаване на  Главен инспекторат на пряко подчинение на министър-председателя, които да координира и подпомага дейността на инспекторатите; предлага на министър-председателя за утвърждаване методически указания във връзка с функциите и процедурите за работа на инспекторатите; разглежда постъпили сигнали за конфликт на интереси и други нарушения на служебните задължения и пр.

2. Министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра.
- ЮЛ  на бюджетна издръжка е .
- ръководи и представлява от министър.
- министерството си има Устройственият правилник, които се приема от МС по предложение на съответния министър.
- съответно Министърът е орган по назначаването на държавните служители в министерството. За изпълнение на своите правомощия министърът може да създава териториални административни звена на свое подчинение, които са организирани като дирекции в състава на областната администрация. При осъществяване на своята дейност министърът може да създава съвети като консултативни звена за решаване на проблеми от специалната му компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи Съставът на съветите и работните групи се определя от министъра със заповед. Дейността на съветите и работните групи се обслужва от административните звена на министерството.
-броят на заместник-министрите се определя с устройствения правилник на министерството.
     - Министърът представя в МС ежегоден доклад за дейността на своето министерство и подчинените му административни структури.
-в  министерството се създава инспекторат на пряко подчинение на министъра /като главен такъв може да се създаде в а-цията на МС/, които анализира ефективността на дейността на администрацията; проверява спазването на вътрешните правила за организацията на работа в администрацията;  може да предлага образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебните задължения, извършва проверка на сигналите, молбите и жалбите срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията пр. Има съответни изисквания за насначаване на инспектори
3.Държавната агенция е администрация на пряко подчинение на МС за разработване и осъществяване на политика, за която не е създадено министерство.
-  ЮЛ на бюджетна издръжка е.
- създава се от МС с постановление, като определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността на агенцията.
- ръководи се и се представлява от председател, който се опр-я с решение на МС. Министър председателя сключа договора.Председатялят на ДА се подпомага от заместник-председатели, чиито брой се определя от МС.
- Председателят е орган по назначаването на държавните служители в агенцията.
- Председателят може да създава съвети като консултативни звена за решаване на проблеми от неговата компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи. Съвети се създават след съгласуване със съответния заместник министър-председател, на когото се представят и ежегодни отчети за дейността им.
- има си свои устройствен правилник приет МС, които определя дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната агенция
- Председателят представя в МС ежегоден доклад за дейността на държавната агенция.
4. Държавната комисия е колегиален орган
-  към МС или
-  към министър
за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на МС.
- ЮЛ на бюджетна издръжка.
- създава се от МС с постановлението, в което определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността й. МС с решение оределя и председателя, а Министър-председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и членовете на държавната комисия.
-  Председателят ръководи дейността на държавната комисия и я представлява.
- Председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на комисията.
- има си свои устройствен правилник приет МС, които определя дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната комисия
-Председателят на държавната комисия представя в МС или пред министъра, към когото е създадена, ежегоден доклад за дейността й.
По важни въпроси от обществена значимост МС с постановление може да създава държавно-обществени консултативни комисии. Статутът и начинът на представителство се определят с постановлението за създаването й.

5.Изпълнителната агенция е администрация към определен министър
- за административно обслужване на физически и юридически лица,
-  за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията.
-  създава със закон или с постановление на МС.
- ЮЛ е, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.
- ръководи се и сепредставлява от изпълнителен директор. Договорът с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя.
- Изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията.
-При осъществяване на своята дейност изпълнителният директор може да създава съвети като консултативни звена за решаване на проблеми от неговата компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи. Съвети се създават след съгласуване с министъра, към когото е създадена агенцията, на когото се представят и ежегодни отчети за дейността им.
-устройствен правилник, приет от МС. – за дейността и организацията
- директор на изпълнителната агенция представя на органа на изпълнителната власт, който го назначава, ежегоден доклад за дейността на изпълнителната агенция.




ВЪПРОС 26
АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНО ДЕЛЕНИЕ. ТЕРИТОРИЛАНИ ОРГАНИ НА ИВ.


1.АДМИНИСТРАТИВНО –ТЕРИТОРИАЛНО ДЕЛЕНИЕ.
Административно-териториални единици са областите и общините.
Съставни административно-териториални единици в общините са кметствата и районите. Областта, общината и кметството имат територия, граници, население, наименование и административен център, а районът - територия, граници, население и наименование.
 -Район - в столицата и в градовете с население над 300 000 души се създават райони.  Райони могат да се създават и в градовете с население над 100 000 души по решение на общинския съвет. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града.Наименованието на района се определя с акта за създаването.
- Кметство може да се създаде на територията на общината с решение на ОС. Кметството се състои от едно или повече съседни населени места. Територия на кметството е територията на включените в него населени места. Наименование на кметството е наименованието на населеното място - негов административен център. Условие за създаване на кметство са: наличие на население над 150 души общо в населените места, образуващи кметството и пр.
Териториални единици са населените места и селищните образувания.
Населено място е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици.
Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на специфични функции, които са определени със строителни граници, но нямат постоянно живеещо население.
Населеното място и селищното образувание имат територия, граници и наименование.

1. Общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Тя е ЮЛ.
- Територия на общината е територията на включените в нея населени места.
- Наименование на общината е наименованието на населеното място, което е неин административен център, с изключение на заварените от закона общини, на които административните центрове са населени места извън територията им, които са и административни центрове на други общини. Условие за създаване на община е наличие на над 6000 души.
-Населението на общината се състои от всички граждани, които имат постоянен адрес на територията й. Населението участва в управлението на общината чрез избраните от тях органи на местно самоуправление,  чрез референдум и чрез общо събрание на общината. Границите на общините се определят след допитване до населението.
- Съставни административно-териториални единици в общините са
 кметствата и районите. В общините се избират общински съвети и кметове на общини. А в кметствата се избират кметове на кметства. В районите се избират районни кметове
- Дейността на общинския съвет, на кмета на общината, на кмета на района и на кмета на кметството се подпомага от общинска администрация, която структурира в дирекции, отдели или сектори.
             - Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.
-  Общината има самостоятелен бюджет.Постоянните финансови източници на общината се определят със закон.  Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините.

1.1 Общинският съвет /ОС/ е орган за местно самоуправлени в общината, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон. ОС се ръководи от председател.
- ОС се състои от избраните общински съветници, които са избрани пряко от населението. Броят им не е произволен опрделя се от ЗМСМА – като например при население до 5 000 – 11 съветника като техния брои се увеличава до 51 съветника при 160 000 хиляди население. Столична обшина 61 съветника.
- компетентност на ОС: създава постоянни и временни комисии и избира техните членове; одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината; . избира и освобождава председателя на общинския съвет; определя размера на трудовите възнаграждения на кметовете; приема годишния бюджет на общината, осъществява контрол и приема и изменя отчета за изпълнението му; приема решения за създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с общинско имущество и избира представителите на общината в техните органи; приема решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени заеми, както и решения за поемане на общински дълг чрез сключване на договори за заем.
- ОС приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения по въпроси от местно значение, действието им е на територията на съответната община
- ОС-ти могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техните права.
- заседания на ОС заседава на периодични заседания  свиква се по  негова инициатива;по искане на 1/3 от общинските съветници; по искане на 1/5 от избирателите на общината; по искане на областния управител. Свиква се на заседание не по-малко от 6 пъти годишно. Ако в продължение на 3 месеца ОС не проведе заседание, правомощията му се прекратяват с решение на общинската избирателна комисия и в тримесечен срок се произвеждат нови избори за общински съвет. Кворум при  повече от половината от общия брой на съветниците. Мнозинство - повече от половината от присъстващите съветници. Гласуването е явно, но съветът може да реши гласуването да бъде и тайно в накои случаи се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. Заседанията на ОС са открити. По изключение общинският съвет може да реши отделни заседания да са закрити. Гражданите могат да присъстват на заседанията на ОС и на неговите комисии, като заемат специално определените за тях места. Гражданите могат да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес.
- ОС може да избира обществен посредник, които да съдейства за спазване правата и законните интереси на гражданите пред органите на местното самоуправление и местната администрация.
1.2 Кметът е орган на ИВ в общината. - избира се от населението или от ОС  за срок от четири години по ред, определен със закон, рои назначение полагат клетва. В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението. Кметовете имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Назначават се заместник-кметове в съответствие с одобрената численост и структура на общинската администрация и определя техните функции. При отсъствие някои от заместниците го замества. Възможно е кметът да оправомощи заместник-кметове да изпълнява някои правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон.
-  Заседанието за избиране на кметовете на райони се провежда в 14-дневен срок след първото заседание на новоизбрания общински съвет. Избран е кандидатът, за който са гласували повече от половината от общия брой на общинските съветници. Ако някой от кандидатите не бъде избран, председателят на общинския съвет свиква ново заседание в 14-дневен срок. Когато и на второто заседание някой от кандидатите, предложени от кмета на общината, отново не бъде избран или кметът не е направил предложение, кмет на съответния район се избира по предложение на общински съветник, направено по време на заседанието.
 -Кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони и секретарите на общини не могат да бъдат ръководители на политически партии, да извършват търговска дейност, да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пьлномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори.
- Пълномощията на кметовете на общини или кметства се прекратяват предсрочно: нова- при подаване на оставка чрез председателя на общинския съвет до общинската избирателна комисия; нова- при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца поради заболяване или при смърт; при влизане в сила на присъда,с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер; при нарушаване на забраните по чл. 41, ал. 1.
н акт.
-  Кметът на общината:. ръководи цялата изпълнителна дейност на общината;  насочва и координира дейността на специализираните изпълнителни органи; отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните полицейски служби; организира изпълнението на общинския бюджет;
- Кметът на общината в случаите, определени от закона, изпълнява и функции, възложени му от централните държавни органи.
-Кметът на общината представя пред общинския съвет програма за управление за срока на мандата в тримесечен срок от полагането на клетвата.
-Актовете на кмета на общината могат да се оспорват по административен ред пред областния управител, освен ако в закон е предвидено друго.
2. Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.
- Областта се състои от една или повече съседни общини.
 - Територия на областта е територията на включените в нея общини. България се разделя на 28 области. Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ на президента по предложение на МС.
- Наименование на областта е наименованието на населеното място - неин административен център.
- Областен управител осъществява управлението в областта, подпомаган от областна администрация. Назначава от МС. Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.

NB!!!! Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление само когато това е предвидено със закон.


2. ТЕРИТОРИАЛНИ ОРГАНИ НА ИВ СА:
1.    областните управители;
2.    кметовете на общини, на райони и на кметства и кметските наместници.

Областният управител е ЕДНОЛИЧЕН ОРГАН на ИВ в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.
- дейността на ОУ се подпомага от зам. областни управители и от областна администрация.
- МС с решение определя и назначава ОУ, а Заместник областните управители се назначават от министър-председателя. Като правомощията и ресора на заместник областните управители се определят от ОУ. Когато отсъства на ОУ се замества от определен от него с писмена заповед заместник областен управител.
- Областният управител -  провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на ИВ и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт; осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, отговаря за опазването и защитата на държ. собственост на територията на областта; осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове;  упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация;  НОВИ - осъществява връзка с териториалните звена на централната администрация на ИВ на територията на областта и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите им; координира и контролира дейността на териториалните звена на министерствата и на другите административни структури, които осъществяват административно обслужване на територията на областта, независимо от тяхната йерархическа подчиненост; председателства съвета по сигурност и управление при кризи; осъществява международните контакти на областта на регионално ниво.
-  ОУ издава заповеди в границите на предоставените му правомощия.
- ОУ може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му.
-Заповедите на ОУ могат да се обжалват пред съответния адм. съд.

Кметът на общината е орган на ИВ в общината.
-  избира се от населението на съответната община по ред, определен със закон, за срок четири години.
-при осъществяване на своята дейност кметът се ръководи от закона, от актовете на общинския съвет и от решенията на населението.
-Правомощията на кмета се определят със закон.
- В изпълнение на стратегическите цели органите на изпълнителната власт поставят ежегодни цели за дейността на съответната администрация и осъществяват контрол за тяхното изпълнение.

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ИВ е централна и териториална. Тук териториална.При осъществяване на своите правомощия органите на ИВ се подпомагат от администрация.
Администрацията на ИВ обхваща:
-    администрацията на МС,
-    министерствата,
-    държавните агенции,
-    администрацията на държавните комисии,
-    изпълнителните агенции,
-    областните и общинските администрации и
-    други административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Тук само за териториална администрация, която включва:
1. областната администрация;
2. общинската администрация;
И още една група /създ. 2006 год./ т. нар. - специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт.

Областната администрация подпомага ОУ в осъществяването на неговите правомощия. Тя е ЮЛ на бюджетна издръжка. Ръководи се и се  представлява от ОУ, който е отговорен пред МС. Устройствен правилник регламентира дейността, структурата, организацията на работа и съставът на областната администрация. ОУ представя в МС ежегоден доклад за дейността на областната администрация.


NB!!!!!!!!!!!2006 година в Министерството на държавната администрация и административната реформа е създаден Административен регистър, който съдържа информация за:
1. административните структури и ръководните им органи;
2. административните услуги и регистрационните, лицензионните, разрешителните и съгласувателните режими, образците на документи, свързани с тях, както и издаваните индивидуални административни актове;
3. незаетите длъжности в администрацията;
4. обявленията за конкурсите за държавни служители;
5. служебните правоотношения.
 Административният регистър е публичен.
Ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт представят на министъра на държавната администрация и административната реформа ежегодно до 1 март доклад за състоянието на съответната администрация. В годишните доклади за дейността на министерствата, държавните комисии, държавните и изпълнителните агенции и областните администрации се отчита изпълнението на поставените стратегически цели и приоритети от програмата на Министерския съвет. Докладите се публикуват в електронната страница на съответната административна структура или се оповестяват по друг обичаен начин ежегодно до 28 февруари.



ВЪПРОС 27
ДЪРЖАВНА СЛУЖБА. СТАТУТ НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.

І. Понятие за държавна служба.
1.Уредба – Закона за държавния служител, заедно с приетите въз основа на него наредби – Наредба за служебното положение на д. служител, Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държ. администрация, и пр. ; ЗАНН
    Няма в доктрината дефиниция на понятието държавана слубжа – такова се извлича от решенията постановени през годините по повод на този въпрос. – Решение № 4, № 5 от 1993 год.., Решение № 9 от 2001 год.
    Всички държавни функции напрактика се осъществяват чрез държавната служба, респективно държ. служител. Видът и характерсът на функциите са без значение.
    Държ. служба е основен институт на Адм. право. – регулира специфични държавно служебни отношения в които участват държавните служители.
-    във функционален аспект – Д. служба по същество е дейност по осъществяване функциите на държавата от нейно име и чрез реализиране на правомощията на нейните органи.
-    в организационен аспект – Д. служба обхваща структорите на държ.администрация, чрез които се осъществяват тези функции.
-    
2. БЕЛЕЗИ на държавната служба.
    1. обществена служба е – служителите на държавата отдават своя труд не толкова за задоволяване на личните си интереси, колкото в името на общите цели и задачи, преследва се общия интерес;
    2. трайна институция е – изразява с е в непрекъснатото и функциониране.
    3. свързана е с осъществяването на държавна власт – заема своето място в организацията  и функционирането на държаваната власт.
    4. осъществява се изцяло въз основа на правни норми – правно регламентирана е
    5. не е свързана с производството на материални блага  - защото тя по-скоро изпълнява организаторска функция - създава, подготвя и организира условията за това.

ІІ. Понятие за държавен служител. –
За ралика от държ. служба, държавния служител като понятие е законово определен в  Закона за Държ. служител /ЗДС/ чл.2, ал.1
1. Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.

2. БЕЛЕЗИ /характеристика/ на Д. служител:
1.  Д. служители са лица, които заемат длъжности в администрацията, които са номативно определена, заемат се по служебно правоотношение или по трудово правоотношение или по правоотношение възникнало на база определени закони, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност, и се изразява в система от функции, задачи и задължения утвърдени с длъжностна характеристика.
    2. длъжността на ДС е платена.
Длъжностите, които се заемат от държавни служители, са формулирани в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от МС и се обнародва в “Държавен вестник”. Всяка една длъжност си има своя функционална характерситика, която е формулирана в съотвтните устройствени правилници на съответните административни звена. Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Длъжностната характеристика на главния секретар се утвърждава от органа по назначаването. Наредба определя длъжностните характеристики и процедурите за тяхното разработване и изменение.

3. Възникване на служебното праоотношение. За да придобие едно лице статут на държавен служител е необходимо да възникне съответното служебно правоотношение, което по своята същност представлява правна връзка между държавния служител и съответната администрация.
    - основание за възникване на служебното правоотношение е  съответен АА т.е. властническо волеизявление на адм. орган. Тези АА могат да бъдат с различно наименование. Служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго. За заемането на длъжност се подава писменно заявление за назначаване.
    - назначава се от компетентен орган на държавна власт.
    - условия за назначаване
-    е български гражданин;
-    е навършило пълнолетие;
-    не е поставено под запрещение;
-    не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;
-    не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;
-    отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:
-    би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
-    е ЕТ, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик;  е народен представител;
-    е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;
-    заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;
-    работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.
- Задължителен конкурс - постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс. Назначаването се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества. В определни от закона хипотези се допуска назначаване и без конкурс. Конкурсът се обявява от органа по назначаването, който със заповед определя: длъжността, за която се провежда конкурсът; мин. и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност;. начина за провеждане на конкурса; необходимите документи, мястото и срока за подаването им и пр. Обявлението за конкурса се публикува в Административния регистъра към М-во на държ. адм-ция и адм. реформа, е жентрален или местен ежедневник и се поставя на общодостъпното място. В обявлението трябва да се съдържат всички данни изброени по-горе данни. Съставя се конкурсната комисия от трима до седем членове. Тя проверява постъпилите докумнети и се произнася относно допуснатите до конкурса кандидати. Конкурсната комисия изготвя списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които поставя на общодостъпно място в съответната администрация и обявява в електронната й страница. Комисията посочва датата на провеждане на конкурса, която не може да бъде по-рано от 14 дни след изтичането на срока за подаване на документите, часа за започване и мястото на провеждане на конкурса. Недопускането до участие в конкурса подлежи на административен контрол пред органа по назначаването в 3 срок от обявяването на списъка. Органът по назначаването се произнася в тридневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.
Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването в 10-дневен срок от провеждането на конкурса. Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол.  Допуснатите кандидати, които не са класирани, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол. В 14-дневен срок от представянето на протокола органът по назначаването издава акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място. Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетва то органът по назначаването издава акт за назначаване на следващия класиран кандидат.
 - Институтът по публична администрация и европейска интеграция организира провеждането на централизиран конкурс за младши експерти два пъти годишно. Успешно издържалите конкурса могат да бъдат назначавани на длъжност “младши експерт” в съответната администрация без провеждане на отделен конкурс.
- Процедурата и начините за провеждане на конкурсите се определят с наредба на МС.
- Административният акт за назначаване се издава в писмена форма и  си има определние реквизити - наименованието на акта;  наименованието на органа, който го е издал;  правното основание за назначаването;  трите имена на назначаваното лице; пр. Задължителмно е да има подпис и дата на назначаване. Като екземпляр от акта се връчва на назначеното лице
- Срок за изпитване когато лицето няма стаж, то в акта за назначаване може да се предвиди срок за изпитване, а именно в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.  – селдователно възниква едно срочно правоотношение  Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.
- стажански длъжности – предвидени са когато за заемане на определена длъжност е предвидено наличие на предварителен стаж. Назначаването на стажанти се извършва с АА на компетентния орган, който определя времетраенето на стажа, звеното, в което се осъществява, и размера на заплатата. През време на стажа на стажанта се осигурява практическо и теоретическо обучение, необходимо за изпълнение на изискванията на държавната служба. Времетраенето му се признава за служебен стаж.
- Служебно правоотношение по заместване - за определен срок за заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от три месеца.
- Допълнително служебно правоотношение при незаета длъжност -Органът по назначаването може да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност.  Срокът не може да бъде по-дълъг от 6 месеца. Получава заедно със заплатата си и 50 на сто от мин. размер на основната заплата за незаетата длъжност.
- Служебно правоотношение при непълно работно време

4. Статут на държавния служител. След като кадидата за дър. служба е назначен то той трябва да:
- Постъпи на служба в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. NB!!!!!!Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.  
- да положи клетва, за положента клетва подписва  клетен лист – с  клетвата се ангажира добосъвестно д а изпълнява служебнте си задължения съобразно интересирте на държавата като се ръководи от КРБ, законите на страната
-създава му се  Служебно досие - за всеки държавен служител съответната администрация съставя и води служебно досие, в него се отразяват постъпването и освобождаването от държавна служба, длъжностната характеристика, професионалното развитие, наградите, поощренията и отличията, които е получил, отпуските, наложените наказания. То се съхранява определно време а при преминаване от една служба в друга се изпраша.
5. Задължения на държ. служител.
- да се произнася без забава по искането на гражданите.
- да не проявява грубост, невъзпитание и неуважение към гражданите, които обслужва.
- да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация.  
- да подпомага и съдейства на органите на държавната власт при осъществяване на техните правомощия.
- да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения.
- Йерархична подчиненост - да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите органи и държавни служители. Държавният служител не е длъжен да изпълни неправомерна заповед, издадена по установения ред, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение. Държавният служител не е длъжен да изпълни нареждане, насочено срещу него, неговата съпруга или съпруг, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. В такъв случай той е длъжен незабавно да уведоми органа, от когото е получил нареждането, който от своя страна трябва да възложи изпълнението на друг служител или да го извърши сам.
-Защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна.
-Задължение за деклариране на имотното състояние - е длъжен всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на държавната администрация и административната реформа, да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работи.  
 в сила от 12.07.2006 г. - Конфликт на интереси е налице, когато държавен служител или свързано с него лице не са прекратили или са придобили след назначаването му качеството на едноличен търговец, съдружник, прокурист, член на управителен или надзорен съвет на търговско дружество, което извършва сделки или кандидатства, съответно е определен, за изпълнител по обществена поръчка, с юридическото лице, с чийто ръководител държавният служител се намира в служебно правоотношение. Това се отнася и за сключването на сделки, кандидатстването и изпълнението на обществена поръчка с търговско дружество с преобладаващо участие на юридическото лице по предходното изречение. Когато декларираният конфликт на интереси не е отстранен в двумесечен срок, той се смята за укрит.

6. Видове държавни служители
В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са:
1.    ръководни служители - ръководят административно звено и носи отговорността за неговата работа. Ръководните служители, които заемат длъжностите главен секретар, главен директор на главна дирекция и директор на дирекция, са висши държавни служители.
2.     Експерти -  изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт.

 Не са държавни служители  лицата, които:
1.    са еднолични органи или техни заместници;
2.    са членове на колегиални органи;
3.    са членове на политически кабинети или съветници и експерти към тях, с изключение на ръководителя на звеното за връзки с обществеността;
4.    изпълняват технически функции в администрацията.

Държавният служител при изпълнение на своята служба се ръководи от:
1.    закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт;
2.    спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите;
3.    интересите на държавата.

ТЕ ТРЯБВА  да бъде политически неутрален.


ВЪПРОС 28.
АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ – ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ.

1. ПОНЯТИЕ. БЕЛЕЗИ НА  АА е:
1.    властничеко волеизявление
2.    на компетентен държавен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация
3.    има подзаконов характер - издадено в рамките на закона и въз основа на закона
4.    АА предизвиква едностранно пр. последици в сферата на изпълнителната дейност – често се пораждат послеиците и въпреки волята на адресата на акта
5.    при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с помоща на държавана принуда  на принудително изпъление – адм. орган може да прибегне самостоятелно към принудително изпъление
6.    от АА се развиват, възникват или се прекратяват обществени отношения в сферата на държавното управление, но в практиката се срещат АА, които пораждат последици и в други сфери на правото.
7.    АА поражда пр. последици от влизането му в сила.

ІІ. ВИДОВЕ.
    1. Индивидулани АА.
    2. Обши АА.
    3. Нормативни АА.

1. ИАА. Характерситика.
1. Определение –
- ИАА е  изрично властничеко волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление
- на адм. орган или на друг овластен със закон за това орган или организация,  
- с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интерси
- на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
NB!!!!!!Следователно тук имаме конкретизация – конкретни са пределите и адресата на акта
2. ИАА е и:
-  волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения.
- волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ.
- отказът на адм. орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
3. Не са ИАА волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи АА или са част от производствата по издаване на нормативни актове.
.     4. Инициатива за започване на производството по издаване на ИАА започва по инициатива
- на компетентния орган или
- по искане на гражданин или организация,
- на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган - в предвидените в закона случаи.
5 Дата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Искането ако няма друга установена форма се прави писменно или устно. Проверява се неговата редовност и ако е необходимо се препоръчва отстраняване на недостатъците. Ако не е подадено пред съответния компетентен орган то с епрепраща.  За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. След постърпване на искането административният орган проверява предпоставките за неговата допустимост и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството. Проверява -  липса на влязъл в сила АА със същия предмет и страни;  липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос;  дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите; наличие на други специални изисквания, установени със закон.
.     Закона предвижда основания за отвод на длъж. лице по негово почин или по инициатива на лицето подало искането
Административният орган осигурява на страните възможност да участват в производството като преглеждат документите по преписката,  да си правят бележки и извадки, да изразят становище по събраните доказателства, да правят писмени искания и възражения.
- ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
- за издаване на ИАА адм. орган събира доказателств служебно.Страните са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. Доказателства в производството по издаване на ИАА могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. Доказателствени средства чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.  Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони.
-Срокове за издаване на ИАА -  издава се до 14 дни, а в някои случаи и до 7 дни от датата на започване на производството.
- Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони.
- Форма на ИАА.  Може да е в писменна или устан форма, но само когато това е предвидено Съдържание на ИАА издаден в писменна форма:  наименование на органа, който го издава; наименование на акта; адресат на акта; . фактически и правни основания за издаване на акта;  разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; . разпореждане относно разноските; пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му и пр.
- Съобщаване – издаването на АА, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в 3 срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.  
- Поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване - Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.  Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

2. Общи АА. Характеристика.
1. Определение
- с еднократно правно действие са обшите АА,
- създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси
- на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.
2. Производството по издаване на общия АА се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. В това уведомление се  включват и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството.
- заинтересованите лица и техните организации имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия АА. Формите на участие на заинтересованите лица се изразява чрез: писмени предложения и възражения; участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта;  участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; обществено обсъждане. Когато съществува вероятност АА да засегне права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица на територията на съседна държава, административната процедура за участие в производството по издаване на административния акт, трябва да бъде достъпна за заинтересованите лица в съответната държава при условията на взаимност. Възможностите за правна защита на заинтересованите лица от съседната държава и на българските граждани са едни и същи.
- Общият АА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. Издадения общ АА се съобщава на страните

3. Нормативни АА.
1. Определение на АА
    са подзаконови АА, които съдържат административноправни норми,
    отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.
    издават се  по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.
    Всеки нормативен АА има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет.
    Във всеки нормативен АА, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване.
2. Издаване на нормативните АА – от компетентен орган  изрично овластени от Конституцията или закон.  Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля. Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.
3. Ред за издаване – издават се от компетентния орган , след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.
 Нормативните АА, освен тези на общинските съвети, се обнародват в ДВ.
 Нормативните АА на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин.
Нормативните АА се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт.
4. Видове.
-    постановления на МС
-    правилници на закони
-    устройствени правилници
-    Наредби
-    Инструкции
NB!!!!!До тук видовете по АПК. От тук надолу са още няколко вида АА по лекция на Караниколов.
4. С оглед характера на правните последици биват:
    - престационни /отежняващи/  – изразяват се като забраняващи и задължаващи
    - облагоприятстващи – с които се разрешава нещо когато по принцип е налице една забрана
    - смесен вид – биват  отекчаваши и облагоприятстващи
5. С оглед на това дали адресата на органа и органа стоят в една йерархия биват:
    - вътрешни – наречени още вътрешно служебни, от една и съща система
    - външни – адресата на акта и органа са от различна система
6. АА биват още:
    -декларатични- декларират липсата на определени факти и обстоятелства
    -конститутивни – пораждат права и задължения от момента на издаване на АА.


ВЪПРОС 29
Условия за законосъобразност на АА.

АА за да породи правни последици той трябва да е законосъобразен.
1. Условията за законосъобразност са посочени в чл. 41. ал.3 от ЗАП, които е в сила до 01.03.2007 год. когато ще влязат в сила разпоредбите на АПК. /Използвах за този въпрос и ТР № 2  от 1991 год на ОСГК./

2. Съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали:
1.    е издаден от компетентен орган
2.    в съответната форма,
3.    спазени ли са процесуалноправните
4.    и материалноправните разпоредби по издаването му
5.    и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Т.е дали акта е целенасочен.
Налице ли са 5-те условия то актът е законосъобрзен.

3.Правилността на АА – се изразява в това той
-    да е полезен,
-    да е навременен,
-    да е целесъобразен,
-    да има смисъл.
NB!!!!!Да се прави рализка между ЦЕЛЕНАСОЧЕНОСТ и ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ
-    целенасочеността е едно от условията за законосъобразност, елемент от правното съдържание на акта,  ако не е целенасочено то няма да е законосъобразно.
-    целесъобразността е вън от 5-те условия,  тя е елемент на правилността. Целесъобразността на издадения при упражняване на дискрекционна власт  АА винаги  е ориентиран към целта, която този акт трябва да преследва по закон, но тя не винаги в еднаква степен я постига. Поради това и всеки такъв акт ще е повече или по-малко постигнал тази зкаонова цел, т.е. той ще е по-малко или повече целесъобразен. Затова целесъобразността е израз на правилното виждане и постигане на тази цел от служебното лице, което го издава.
-    
4. Условията – ХАРАКТЕРИСТИКА.
1. КОМПЕТЕНТНОСТ.
Първото условие  АА да е издаден от компетентен орган, т.е. от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. В широк смисъл на думата тук следва да се причислят две категории изисквания:
- за административната подведомственост при издаването на акта (административният орган да не навлиза в предмета на дейност на други органи - съдилищата, например)
- и за административната компетентност (разпределението на правомощията по издаване на административните актове вътре в сферата на административната подведомственост). С други думи, компетентността се схваща като израз на нуждата от специализация.
Административният орган трябва да е компетентен
-    по материя, по време  
-    по място  - териториална, правомощие само върху определан територия. Съответно ако има правомощия върху цялата територия е централен орган, ако само върху част е трриториален
-    по степен - когато по-долустоящ орган изземе въпрос от компетентността на по-горестоящ и обратно - когато по-горестоящ измести по-долустоящ, изземе и реши въпрос от неговата компетентност. Незачитането на компетентността и оперативната самостоятелност представлява съществено нарушение, което прави незаконосъобразен издаденият административен акт.
Съответно на това некомпетентността може да бъде материална, териториална и по степен.При всички случаи АА, издаден от некомпетентен по степен орган, е нищожен.

2. ОТНОСНО ФОРМАТА. – това е хипотезата, когато
АА е свързан със спазване на предписаната от закона форма. Член 59 АПК.

3. СПАЗВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВНИТЕ РАЗПОРЕДБИ – се има предвид предвидените разпоредби  за издаване на  АА. Сега с новата уредба, а именно приемането на АПК се създаде нова процедура за издаване и привеждане в изпълнение на АА. В АПК  е регламентирана в отделен раздел процедурата по издаване на ИАА, общи АА и нрмативни АА, като субсидиарно приложение за издаване на нормативните АА намира ЗНА. Цялото производство е уредено в глава пета дела ІІ на АПК. Като отделни ИАА се издават и по реда на специални производствени правила - примери за такива има в ЗУТ. Важни елементи на производството по издаване на АА са сроковете, способите з асъбиране на доказателства и пр.

     4.СЪОБРАЗЯВАНЕ С МАТЕРИАНО ПРАВНИТЕ РАЗПОРЕДБИ –
- Т.Е съобразяване на АА със закона по същество.
-  АА трябва да бъде съобразен с материално правните изисквания на правната норма, залегнали в съдържанието на нейната хипотеза
- Например за да се издаде диплома е необходимо студентър да е преминал предварително обучение и да е положил всички изпити.
- следователно, за да е закоосъобразен актът то той трябва да отговаря на материално правните изисквани на закона.

5. СЪОБРАЗЯВАНЕ С ЦЕЛТА НА ЗАКОНА.
- изисква се  АА да преследва предвидената в закона цел, т.е. трябва да бъде целенасочен
- пример с ЗМВР – той преследва целта да зашитава нац. Сигурност и опазва обществения ред, съответно всички негови органи издавайки своите актове трявба да го правят с посочената цел .

Тук отново да направим разграничението на целенасочеността от целесъобразността.


Компетентните държавни органи, оправомощени да издават АА следва да се съобразяват с посочните по-горе условия, очертаващи закония статут на актовете.

Неспазването на тези условия винаги ще води до недействителност на АА-е.


ВЪПРОС 30
НЕДЕИСТВИТЕЛНОСТ НА АА –Е.

    Aктовете на адм. органи, които противоречат на законите или на издадените въз основа на тях норамативни актове са от гледна точка на правото недействителни и като такива не могат да предизвикат никакви пр. последници.
Обявяването на един АА за недействителен е санкция за неправомерното поведение на органа  - автора на акта. За да е недействителен обаче акта трябва да е налице обективно несъответствие между АА и предписанията на закона. Не е необходимо и съзнание за това несъответствие у автора.
Не е недействителен недовършеният акт. При недовършеният АА още няма докрай оформено волеизявление на адм. орган, което да породи правни последици.
Недействителността може да бъде пълна или частична Най-често до частична недействителност се стига при субективни или обективни съединявания на волеизявления – когато актът има две или повече волеизявления или повече обекти. В такъв случаи едно от съединените волеизявления може да се оакце недействително, а другото реално.
1. СЛУЧАИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.
Незаконосъобразността /недействителността/ на АА –те ще бъде налице винаги, когато не са  спазени някои от следните условия за валидност:
6.    АА да е издаден от компетентен орган
7.    в съответната форма,
8.    спазени ли са процесуалноправните
9.    и материалноправните разпоредби по издаването му
10.    и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Т.е дали акта е целенасочен.

2. Видове незаконосъобразни /недействителни/ актове
1.    актове издадени от некомпетентен орган или в превишение на предоставената компетнтност;
2.    актове, при издаването на които не е спазена предвидената в закона форма;
3.    актове незаконосъобразни с процесуално правните изисквания на правната норма;
4.    актове незаконосъобразни с материалноправните изисквания
5.    актове незакосъобразни с целта на закона
Всяко от тези нарушения има характер на порок на издадения АА.

3. Възприети в практиката наименования на отделните пороци - в зависимост от закононарушението биват:
    1. некомпетентност или превишаване на власт;
    2. неспазване на законната форма
    3. неспазване на производството
    4. назаконосъобразност по същество
    5. нецеленасоченост по закон
Тези пороци /недостатъци/ се определят и като основания за отмяна на АА. Тези пороци се явяват отрицания на условията за валидност на АА.

4. РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.
Недействителността на АА не е винаги еднаква. Тя може да бъде степенувана, да бъде  по-малка или по-голяма в зависимост от характера на пороците.

Най-често актовете на администрацията са нищожни или унищожаеми
    - нищожни – актове за правото са едно нищо и затова не могат да породят съответните пр. последици. Пример – ако обл. управител издаде акт, с който постанови развод между двама съпрузи. При нищожните  - никой не е правно задължен и обвързан да се подчинява на издадения АА – тъй като този акт не съществува за правото и не може да породи правни последици, полученото въз основа на него е получено „при начална липса на основание” Не е необходимо издадения нищожен акт да бъде отменян от контролните органи с изричен акт – достатъчна е да се направи само констатация за неговата нищожност
    - унищожаеми – те макар и временно пораждат последици и подлежат на изпълнение от адресатите. Последиците на унищожаемият акт трябва да бъдат осуетени чрез спиране на неговото действие като бъдат отменени или видоизменение. Възниква необходимостта породилите се правни полседици да бъдат залични и то с обратна сила – от момента в които са възникнали. Унищожаването  на тази категория актове цели да се възстанови онова положение, което е съществувало преди да бъдат издадени  или ако това е невъзможно да се стигне до обезщетяване на увредените от акта субекти. Тук за разлика от нищожните е необходимо компетентният орган да издаде друг акт, с който да отмени или видоизмени унищожаемия акт.
В някои случаи актовете на администрацията са засегнати от два или повече порока. Ако само един води до нищожност то целият акт ще е нищожен и отбранот за унищожаем. Не може да се прави присъединяване на пороците един към друг. Пороците следва да се преценяват поотделно.

Липсва общ критерий за разграничаване на нищожните и унищожаемите актове. За всеки един акт на държаванта администрация съществува презумцията за неговата законост – това произртича от безпрекословното подчинение на органите на администрацията на закона.. Опит за такова разграничение се прави на база всеки един от възможните пороци:
1.    На база компетентността. – за да е законосъобразен АА трябва да е издаден от компетентен орган. Затова ВС в  свотя практика обобщи „всяка некомпетентност води до нищожност”
2.    На база материална незаконосъобразност – противоречива практика във някои случаи актовете са обявявани за нищожни в друга за унищожаеми. Нищожност е налице когато съществува пълна липса на условията визирани в хипотезата на приложимата праван норма – когато актът е изцяло лишен от законово основание, когато актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Унищожаемост – в останалите случаи.
3.    На база формата – Нищожен ще е актът когато порокът във формата е толкова съществен че се равнява на липса на форма, липса на волеизявление. Унищожаем в останалите по-леки случаи, когато порокът е несъществен и не се отразява на действителността на акта /липсата на мотиви води до унищожаемост/.
4.    На база административно поизводствените правила – обиконовено нарушението им води до унищожаемост,  освен ако нарушаването е довело до липса на волеизявление,  на основание – тогава нищожност
5.    На база преследванта цел – когато се издава АА с цел да се постигне друга цал различна от зкаоноустановената е налице порокът – превратно упражняване на власт. Ако тази различна от законоустановената цел, не би могла да се постигне с никаъв акт – нищожен. Ако тази цел би могла да се постигне с дргуг акт, при други условия то той е унищожаме.
3. Разграничаване на нищожните от унищожаемите актове.
1. нищожните актове не могат да се санират, унищожаемите могат. Санирането се изразява в едно последващо отстраняване от автора на акта на порока на АА. Но не при всеки акт санирането е допустимо. При порока некомпетентност саниране не е възможно, защото всяка некомпетентност води до нищожност. NB!!!!Извод – същинско саниране ще е допустимо при порок във формата и при нарушаване на административно производствените правила. Не е саниране поправянето на ЯВФ.
2. нищожните АА никога не пораждат и не моат да породят действие, не могат да бъдат санирани, от което следва че жалба и протест могат да се подават без оганичение във времето. Унищожаемите пораждат предвидените последици и до отмяната им действат като редвни актове, той е задължителен за адресатите си.
3. за нищожността съдът трябва да следи и служебно така е и за адм. орган. Унищожаемият акт може да бъде отменен от автора си. При отмяната правните последици се заличават с обратна сила.

4. Правни средства за отстраняване на недействителните АА.
 - оттегляне на унищожаемият АА от органът, които го е издал
- отмяна на унищожаемия АА от по-горестоящ адм. орган или от съда
- провъзгласяване нижожността на АА
-игнориране на нищожните АА от адресата им или от всяко друг заинтересовано лице
-отстраняване на правните и фактическите последици от изпълнение на недействителен АА
- възстановяване от прокурора на самоуправно изменени фактически положения.
Унищожаемите АА могат да бъдат оттегляни от автора си.



ВЪПРОС 31
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.

І.Характеристика.
-    Изпълнението е реализацията на административните правоотношения чрез осъществяване на включените в тях адм. задължения за извършване на определна престация – да се направи нещо, да не се направи, или да се даде нещо.
-    Допуска се изпълнение само на съществуващи, валидни, адм. задължения. Т.е. АА, които поражда адм. задължения трябва да бъде редовен, валиден , да отговаря на всички условия предвидени в закона – да бъде издаден от компетентен орган, в предвидената форма и производство, да е съобразен с правната норма по същество и да е целенасочен.
-    от изпълняемостта трябва да отграничим изпълнимост, която се свързва с възможността на всеки събект да осъществи дължимата престация.
-    Осъществяването на адм. правоотношение и на съдържащите се в тях адм. задлъжения – е двупосочно явление – защото всяка една от страните по правоотношението участва в него чрез изпълнение на възложените й задължения
1.    Всички административноправни задължения подлежат на изпълнение щом като са установени по съответен ред. Като когато се говори за изпълнение на адмпр. задължения се има предвид реализация на конкретни правни последици, засягащи точно определни събекти.
2.    Административноправните задължения могат да произтичат от
-    ИАА
-    Общи АА
-    Нормативни АА
Всички обвързани с тези актове правни субекти са задължени да пристъпват към изпълнение на дължимата престация.
Посочените актове по-горе, за да бъдат годни за изпълнение трябва да притежават необходимата правна и обвързваща сила.
ІІ. Относно изпълнението на задълженията произтичащи от НАА.
     1. Нормативните административни актове са
-    подзаконови административни актове,
-    които съдържат административноправни норми,
-    отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати
-    и имат многократно правно действие.
-    издават се по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.
-    всеки нормативен административен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет.
-    във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване.
2. Нормативните АА според предназначението си биват правилници, наредби и инструкции
-    -Министерският съвет издава постановления, когато приема правилници, наредби и когато урежда съобразно законите и указите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.  Инструкции
-    Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
3. Юридическта сила на Нормативните АА се определя от степентта, която заема издалия ги орган в системат на подчинението. Поначало НАА съдържат общи правила за поведение, които не засягат конкретно определени събекти, нито конкретно съществуващи отношения
4. Обвързваща сила НАА -  има когато е издаден редовно,  само тогава той  има задължителна сила, спрямо всички субекти, органи и лица до които се отнася. Създава се задължение за всички да се съобразяват със съответния акт,  да го съблюдават и изпълняват., да изпълняват задълженията, които той постановява.
-    От една страна задължението за съблюдаване, прилагане и изпълнение е за аврора на съответния НАА, а от друга страна е за субектите, които са засегнати от неговото действие. Още от момента на издаване на самия акт авторът на акта и подчинените му длъжностни лица  са задължени да вземат необходимите мерки по удостоверяване и обнародване на акта.
-    От друга страна адресатите на акта- граждани, органи, организации са обвързани със самия акт едва от мометна , в които са узнали за него. С обнародването на съответният акт то се приема че съдържанието му е известно на засенатите пр. субекти и  че от този момент той е придобил за тях обвързваща сила.
Редно е да се отбележи, че след обнародването някои актове търпят известни поправки, а понякога се налага и тълкуването им. Поправката придобива за страните обвързваща сила по същия ред и в същият срок както и поправеният АА. До влизане в сила на поправката обаче извършените действия се смятата за валидни. При тълкуването е по различно – то проявява своето действие от момента, в който е влязал в сила актът които се тълкува, но на него не му се дава обратно действие. Следователно действието на поправката е за в бъдеще и ще бъдат зачетени всички действия извършени до поправката, а на тълкуването за минало и ще бъдат зачетени само онези които са съобразени с тълкуването.
    5. Пракическото значение на изпълнението на НАА  се свързва с ежедневата организаторска работа на органите на изпълнителната власт, насочена към законосъобразното им прилагане  към всеки конкретен случай. Тази изпълнителна дейност на адм. органи трябва да отразява точно волята на автора на актовете и да съдейства за бързото, ефективно и качествено реализиране на установените с акта права и задължения. От друга страна изпълнението на НАА от техните адресати – граждани, органи, организации  се изразява в зачитане и изпълнение на съдържащите се в тях административни задължения.

ІІІ. Изпълнение на задължения произтичащи от ИАА.
    1.Общи бележки
    - ИАА проявяват своето действие и влизат в сила само ако отговарят на условията за валидност установени в закона – да е издаден от компетентен орган, в съответна форма, при спазване на процесуланите и материални изисквания и да е целенасочен.
    2. Определние – ИАА е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
 ИАА са още и  волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
Не са ИАА волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове
3.Срокове за издаване  - до 14 дни от датата на започване на производството.
Когато ИАА е за деклариране или констатиране вече възникнали права или задължения или за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения се издава до 7 дни от датата на започване на производството.Ако е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до 1 месец от започване на производството.  Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.  Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.  Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони.
4. Формна на ИАА - административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Може да е в писменна или устан форма.
5. Изпълняемост на ИАА за органа, които го е издал – застъпва веднага след неговото издаване. Органът трябва да вземе всички необходими мерки за изпълнението на акта – относно съобщаване на страните, да посочи място, време, начин
6. Изпълняемостта на ИАА за адресата на акта – настъпва в един по-късен момент – а именно момента на узнаването за издадения ИАА. Тук моментът на узнаването зависи от връченото по надлежния ред съобщение, че актът е издаден. Издаденият  АА, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Едва от момента на връчването съобщението проявява силата си и ИАА става изпълняем за неговите адресати. От този момент всички те мога да предприемат валидни правни действия по реализиране на своите административно правни задължения. Обикновено от този момент възникава и правото на адм. орган да изиска от адресатите на АА изпълнение на съответните задължения.
7. Изискуемост на задълженито. Правото на администрацията да изискаот задълженото по ката лице изплнение на задължението могат да настъпи само ако аадм. Задължение е станало изискуемо. Изискуемостта на задълженито настъпва от момента, в който адресатът на АА като носител на предвиденото задължение не разполага с възможност сам да избира момента, в които дазивърши изпълнение на задължението доброволн.
  Полседиците, които настъпват от изпълнението на адм .задължение са погасяване на задължението и ликвидиранена съществуващата административно правна връзка между адм. орган и титуляра на задължението. ОТ изпълнението на задължението могат да се породят  и други псоледици
От Дерменджиев до тук.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ И СЪДЕБНИТЕ РЕШЕНИЯ от АПК
На изпълнение  подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в АПК или в друг закон
1. Изпълнителни основания по АПК са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение:
1.    индивидуални или общи административни актове;
2.    решения, определения и разпореждания на административните съдилища;
3.    споразумения пред административните органи или пред съда.


По реда на Гражданския процесуален кодекс се изпълняват
-публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268, се изпълняват по реда на ДОПК
-Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението,
Едновременно водене на изпълнителни производства - изпълнителните производства по АПК се водят независимо от висящите изпълнителни производства по ГПК или по ДОПК срещу същия длъжник.
2. Орган по изпълнението е:
1.    за изпълнение срещу граждани и организации - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган;
2.    за изпълнение срещу административен орган - съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението.
 Когато естеството на задължението налага, адм орган може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица. Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, надлежно натоварени или упълномощени за изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и когато влизането в такива имоти не е ограничено със закон. При изпълнението теси трети лица не могат да бъдат задължавани за други действия или бездействия . Органът по изпълнението се произнася с постановления.
- Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението определя:
1.    начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението;
2.    начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина.
Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, въз основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд.
- Отговорност на органа по изпълнението - органът по изпълнението е длъжен да осъществи изпълнението в срока, посочен в изпълнителното основание. При неизпълнение на това задължение на виновните длъжностни лица се налага глоба.
Страни в изпълнителното производството –
-    Взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници.
-    Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници.
-    Страни в производството са и прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган в случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива.
3. Изпълнението се извършва срещу задължените с изпълнителното основание органи, граждани и организации.
- При смърт на задължен гражданин изпълнението се извършва срещу неговите наследници, ако изпълнителното действие не е от личен характер. Издаденото изпълнително основание срещу наследодателя може да бъде изпълнявано и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, органът по изпълнението определя срока по чл. 51 от ЗН, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
- Наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издаденото в полза на праводателя им изпълнително основание. Приемството се установява с писмени доказателства.
4. Започване на производството
- служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт.
-по инициатива на горестоящия орган,
- на прокурора или омбудсмана, или
- по писмена молба на заинтересован гражданин или организация. С молбата се представя официален препис от изпълнителното основание. По отношение на молбата се прилагат разпоредбите на чл. 158.
5. Покана за доброволно изпълнение. Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й.  При смърт на задължено физическо лице в срока за доброволното изпълнение органът по изпълнението, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана.
6. Отсрочване и разсрочване на изпълнението
-  Когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение, по искане на длъжника органът по изпълнението може еднократно да разреши изпълнението да се извърши изцяло след определен краен срок или на части съгласно одобрен от него план. В този случай органът може да определи допълнителни условия, при неспазването на които отсрочването или разсрочването се отменя.
- Отсрочване се разрешава за 14-дневен срок след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Разсрочване се разрешава при краен срок два месеца след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Когато в изпълнителното основание не е определена изрично дата на изпълнението, сроковете по предходните изречения текат от датата на влизане в сила на изпълнителното основание.
Постановленията за отсрочване или разсрочване не подлежат на обжалване.
7. Обезпечителни мерки Въз основа на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях е невъзможно или се затруднява изпълнението на задължение или събирането на разноските по него, включително когато то е отсрочено или разсрочено. Обезпечителните мерки се налагат с постановление на съответния орган по изпълнението по реда, предвиден в този раздел.
8. Спиране на изпълнениетопроизводство се спира:
1.    по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране;
2.    по писмено искане на взискателя, и
3.    при смърт или прекратяване на страна или когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство.
9.    Възобновяване на производството
служебно или по искане на взискателя, след като бъдат отстранени пречките за движението му.  При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
10. Прекратяване на производството
1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в АПК като страни
2. по писмено искане на взискателя;
3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено;
4. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността й;
5. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му;
6. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства и други
11.Приключване на изпълнението става с изпълнението на задължението и събирането на разноските по производството.
12.Протоколи и постановления. За всяко предприето и извършено от него действие органът по изпълнението съставя протокол, в който посочва деня, мястото на извършването му, направените от участниците искания и заявления и направените разноски по изпълнението. Протоколът се предявява срещу подпис на присъствалите страни и трети лица, участващи в изпълнението.
12. Давност. Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Давността не се прилага служебно.

Изпълнение срещу граждани и организации
1. Изпълнение на заместими задължения
Когато длъжникът трябва да изпълни едно действие, което може да бъде извършено от друго лице, действието се изпълнява за негова сметка от органа по изпълнението. По искане на взискателя органът по изпълнението може да го упълномощи да извърши изпълнението, като направените за това разноски се заплащат от органа за сметка на длъжника.
2.Изпълнение на незаместими задължения
Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин от 50 до 1000 лв. седмично, а на задължената организация - имуществена санкция от 500 до 10 000 лв.. Глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължението за определено действие.  Глобите или имуществените санкции по ал. 1 се налагат при всяко неизпълнение на задължението за въздържане от действие.  
3.Изпълнение на задължение за предаване на вещ се изпълнява от съответния орган по изпълнението по реда на ГПК. Равностойността на дължимата движима вещ, която не е намерена у длъжника или е развалена, се определя от административния орган по изпълнението.  Недвижим имот се предава и ако бъде намерен у трето лице, придобило фактическата власт след издаване на изпълнителното основание. Ако третото лице заяви права, които са съществували при издаването на изпълнителното основание и се засягат от него, органът по изпълнението отлага изпълнението и определя на лицето 7-дневен срок да оспори основанието. Оспорването спира изпълнението до разрешаването му.

Изпълнение срещу административния орган

1. Изпълнение на заместими задължения Заместими задължения на административни органи се изпълняват за тяхна сметка от взискателя въз основа на постановление на съдебния изпълнител.
2. Изпълнение на незаместими задължения. При виновно неизпълнение органът по изпълнението налага на длъжностните лица, изпълняващи функциите на държавен орган, глоба. Ако задълженият орган е колективен, на членовете му, гласували за изпълнение на задължението, глоби не се налагат. Глобите се налагат и при всяко неизпълнение на задължението за въздържане от действие.
3. Изпълнение на задължение за предаване на вещ
Когато задълженият орган дължи предаване на вещ, се прилагар разпоредбите на ГПК



ВЪПРОС 32
АДМИНИСТРАТИВЕН КОНТРОЛ.

І. Административният контрол е:
1.    Контрол, упражняван от органите, включени оргнанизационно в системата на органите на ИВ
2.    самият контрол по естеството си е проявна форма на административна дейност / за разлика от правораздавателния контрол, общественият контрол, общият надзор на прокурора/. Административният контрол е властническа дейност, която се осъществява вътре в системата на самата ИВ /МС, министри, ръководители, кметове/ Всяко едно управленско решение е неразивно свързано с упражняван върху цялото негово развитие адм. контрол. В този смисъл упражняваният контрол е предварителн, съпътстващ и последващ. Самото предназначение на адм. контрол върху управленското решение  е да не допусне издаването му да се извърши в нарушение на принципа на законост, а също и на изискванията за правилност на решението /целесъобразност, навременост, резултатност/
ІІ. Аминистративният контрол бива:
1. В зависимост от това дали контролиращият и контролираният орган са от едно и също или от различни ведомства.
-    вътрешноведомствен и
-    външноведомствен
2. В зависимост от обхвата на контролната дейност
-    общ –обхваща цялата дейност на контролираният орган
-    специализиран – обхваща само отделни направления от дейността – например санитарен, ветиринарен, финасов и пр.
3. В зависимост от положението, което контролните органи заемат в системата на организация и с оглед на обема на контролните правомощия различаваме:
-    контрол на МС
-    централистичен ведомствен контрол /йерархически, върешноведомствен/
-    специализиран
-    контрол в системата на местното управление.
ІІІ. Контрол на МС.
-    МС осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили. –съгл. Чл.105, ал.2 КРБ. На МС е възложено общо ръководство на държ. администрация, от което се прави извод че има ограничен обсег на контрола.
-    МС има право непосредствено да контролира дейността на министерствата, в лицето на техните ръководители –мнистрите. Тук с еима предвид издаваните от тях АА. Тоиз контрол е какот за законосъобразност така и за правилност. Той е ефикасен защото се изразява във възможността МС да отмени незаконосъобраните и неправилни АА на министрите – основание за това чл. 107 КРБ. „Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите”
-    МС разполага с важни контролни правомощия и по отношение на персоналния състав на някои от най-ваните органи  - чрез министър -предеседателят той може да извърши персонални пормени. МС се състои от министър-председател, заместник министър-председател и министри. Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите
-    Контролът на МС е енформален, не е съпроводен със срокове и специални производства
-    Новата конституция не допуска такава широта на контролните правомощия на министрите върху органите на местното управление. Контролната намеса е само относно законосъобразността на актовете на местно упралвние и  то само когато това е предвидено със закон. Чл. 144 КРБ - Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление само когато това е предвидено със закон.

ІV. Централистичен ведомствен контрол /йерархически, върешноведомствен/
-    Извършва се този контрол спрямо всички звена на администрацията, всеобхватен е , обжваща цялата сфера на управление.
-    Има прирамидалан структура на
1.    върха е МС, на които пряко са подчинени отделните министри и ръководители на ведомства,
2.    в средата /междинната област/ са обласните управители,
3.     в долната част са кметовете и действащите към тях специализирани органи
Всички тези звена на администрацията се намират в определна организационно – функционална връзка, която осъществява белезите на субординация, суперординация и координация. Така МС се намира в положение на суперординация спрямо подчинените му и всяко най-нише звено, кметовете  са в положение на субординация спрямо стоящите над тях областни управители.
    NB!!!!Тук характерна особеност на връзките е че те се изграждат във вертикална плоскост посредством прилагане на принципите на суперординация, координация и субординация
    Зависимостта, в която се намират органите на ИВ, включени в пирамидата на адмнистрацията, определят и направлението на контрола които се упражнява от тях. Този контрол обхваща всички звена и се упражнява по вертикална линия
    Контролът:
-  осъществяван от по-горните актове в системата на администратичното подчинение, е постоянен и непрекъснат
-    вътрешноведомственият контрол е целенасочен – чрез него се осигурява спазване на целта на закона,
-    поначало адм. контрол не е подчинен на накакви форми и производства. Той межа да бъде извършен от всички позволени със закона и естеството на службата средства
-    обикновено неговото извършване става служебно по инициатива на компетентният орган, не е изключено контролът да бъде напраавен по предложение, за това се изисква да бъде сезиран
V. Специализиран контрол.
    - осъществяяава се от органите на едно ведомство
    - засяга само фрагменти от дейността на контролните органи /наприемр синансирането, строителството/.
    - специализираният контрол контролира законосъобразността, но не и правилността
    - средствата, с които разполага се различават от обиконовеният адм. контрол.
     Белези на специализираният контрол.
1.    П основание – извършва се винаги на специално основание, предвидено в съответния акт, които определя и нарочно функционално обособеният орган за контрол. Приемер за специални функционални органи за МФ, а за специален отраслов орган КАТ към МВР.
2.    По органите – извършва се поначало от специализирани органи /цели ведоства или отделни звена/
3.    По целите – извършва се за законосъобразност на наблюдаваната дейност или функция, т. наречения надзор за законост
4.    По методите на действие- опира се винаги на изрично разпореждане на нормативен акт, в които са посочени и средствата, които да се  използват.
5.    По средства за въздействие – използва само онези от тях които изрично са посочени  в специалният адм. акт.
VI. Контрол в системата на местното управление.
-    съгласно ЗМСМА ИВ по места се осъществява в двете степени – област и община. Налице е процес на децентрализация на ИВ чрез прехвърляне на компетенции от центъра по местта.
-    Отношенията меджу общинските съветници, които са орган на местно самоуправление и  кметът на общината, съдържат елемент на контролна зависимост. Аргументи – 1) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението. Кметът така има поглед върху това как се изпълняват неговите актове.. ЗМСМА конктериира това положение акто казва, че актовете на кмета които са в нарушение на определни решния на ОС могат да бъдат отменени от него.
     Самите органи в системата на местното управление се намират в определно отношение на адм. подчиненост, която се характеризира с особеността, че се изгражда в две посоки – вертикална и хоризонтална.

Подчинение по вертикалата  съществува между различни по степен изпълнителни органи – меджу кметове и областни управители, между кметове на общини и кметове на райони. Децентрализацията в държавното управление не означава пълна откъснатост от центъра.

Контролът по хоризонталата се осъществява между еднакви по степен органи, но с различен обем на властническите правомощия, каквито са кметовете на общините и специализираните органи като органи с обща и специална компетентност. Той е неформален контрол по принцип, но е всеобемен – т.е. както за законосъобразност така и за правилност. Наприемр кметър ръководи цялата зипълнителна дейност на общината, но и отговаря за това.

Упражняването на административен контрол при определни положения трябва да се съобразява със специални условия и производства, предвидени в отделни нормативни актове –  АПК, като необходима гаранция  за законосъобразно, правилно, ефективно и качествено извършване на контролната дейност.



ВЪПРОС 33
ПРАВОРАЗДАВАТЕЛЕН И ПРОКУРОРСКИ НАДЗОР.

І. Правораздавателн контрол.
    Понятието правораздаване е родово понятие  - то обхваща решаването на правни спорове със сила на пресъдено нещо от съдилищата
     Правораздавателният надзор върху дейността на органите на ИВ е властническа контролна функция на определни по закона органи /съдилища/ тази дейност е позната като административно правораздване, което наред с гражданското и наказателнот правораздаване е част от единното правораздаване в Б-я. Целта на единното правораздаване е да се постогне еднакво и точно прилагане на законите спрямо всички лиц аи организации, търсещи неговата намеса за реализиране на защита на определни права и задължения.
    Правораздавателният надзор, осъществяван под формата на административно правораздаване е важен способ за обезпечаване на закоността в ИВ и за защита на събективните права и инетреси на гражданите. Той е важна съставака на единната контролна система, установена от  КРБ и законите за обезпечавана на законосъобразното и правилно държавно управление
 Административното правораздаване от своя страна бива
1. Административно правосъдие когато се осъществява от съдебни огани – ВАС  и административните съдилища. /създаването на АС влиза в сила от 01.01.2007/ На административния съд са подсъдни всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на ВАС Административният съд разглежда административните дела в състав от един съдия.  Административният съд се състои от съдии и младши съдии.
Съдилищата действат вън от системата на администрацията.
ВАС, Адм. съдилища /до влизане в сила на промяната говорим за окръжни и райони съдилища/ действат в предлите на закона като органи на административното правораздаване. Целта тук е точно спазвае на установената законост.
ВАС осъществява върховен съдебен надзор върху дейността на съдилищата и така осигурява точно и еднакво приложение на законите. ВАС издава тълкователни решения, които са задължителни за правораздавателните органи при решаването т тях на конкретни прави спорове.
2. Административна юрисдикция /като специална правораздавателна функция на държавата/,  когато се извършва от несъдебен орган /съвети, комисии, еднолични органи/

Административното правораздаване се свързва с разрешаване на конфликтни положения – администратвно правни спорове, които възникват между администрацията от една страна и адресатите на нейните актове  от друга страна.
Административното правораздаване е затвърдено като постоянно действаща институция за контрол върху администрацията в самата конституция. Съгласно чл.  120, ал.1 Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.

Функции на административното правораздаване.
- Защита на субективните права и интереси на гражданите и на организациите
- то разкрива отношение към нормалното и редовно действие на различните органи и звена на отганите на ИВ на съответните служителите и влиянието което им указва
- Възможността именно чрез адм .правораздаване да се разкрият слабостите и недостатъците в апарата на управление, от което може да последва опростяване на неговата работа, а също така и във възможността да се търси отговорност на служителите нарушили закона.

ІІ. ПРОКУРОРСКИ   НАДЗОР.
1.Функциите на пркурорският надзор са уредени в чл.127 КРБ, чл.118, чл.119 от ЗСВ. Контролната дейност на прокуратурата се представят като самостоятелна институция в единната система за контрол. Прокурорът следни за спазване на закоността от всички органи на държавата.
2. Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1.    ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; може да извършва разследване;
2.    привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дала от общ характер;
3.    упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
4.    предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права;
5.    в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
3. При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1.    да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;
2.    да извършва лични проверки;
3.    да възлага на съответни органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали;
4.    да призовава граждани, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
5.    да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за вземане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
6.    да взема всички предвидени от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение.

Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за длъжностните лица и за гражданите.                
Държавните органи, организации и длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на прокурора при изпълнение на правомощията му и да му осигуряват достъп до съответните помещения и места.
Прокурорът протестира и иска отменяне или изменяне на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени в закона. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.
 При упражняване на надзора за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане прокурорът може:
1.    да посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;
2.    да разговаря насаме със задържаните или настанените;
3.    да разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени в закон;
4.    да нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.
Чрез общият надзор прокурорските органи следят дали издадените актове съответстват на разпоредбите на КРБ, законите, указите, постановленията
Прокурорският надзор се изразява в задължаването на конкретният компетентен орган да вземе отношение по повдигнатите пред тях въпроси за законост на един акт, защото птокуратурата сама не може да отмени или видоизмени един акт.

Две ФОРМИ на прокурорският надзор за законост:
1.    когато прокурорът прави предложение
2.    когато подава протест

ПРОТЕСТИ се подават срещу незаконосъобразните актове, постановления, правилници и пр. на актовете на ИВ по реда на чл. 119 ал.5 . Прокурорът протестира и иска отменяне или изменяне на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени в закона. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган. Протесът е средство за прокурорски надзор. С подаването на протест прокурорът цели непосредствено да отстрани настъпилите противозаконни пр. последици.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ се подават, когато се касае за многобройни и систематични нарушения на закоността допуснати от органите на управлението по определни въпроси или групи въпроси. Целта на предложението е не само да се ликвидира допуснатото нарушение, а и да се подобри самата работа кото се отстранят и преодолеят причините довели до тяхното извършване. Съгласно чл. 119 ал.1, т.5  при изпълнение на предвидените от закона функции прокурорът да  изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за вземане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично – следователно предложението на прокурорът има голямо обществена значимост, защото съдейства за непосредствено отстраняване на закононарушенията и възстановяване на закоността. Предложенито не е обвързано със срокове или с точно определни органи. Може да бъде отправено до всеки орган на ИВ стига той да е комептентният орган
И предложението и протестът пораждат определни правни последици. Сезираният от прокурорът орган е длъжен да го разгледа и да вземе необходимите мерки за отстраняване на закононарушението.
В зависимост от извършеното нарушение прокурорът може да привлече към наказателна отговорност виновното лице или да предложи на компетентсните органи да го привлекат към адм. или граж. Орговорност

САМОУПРАВСТВО - Съглано чл. 118 т.5 прокурорът в бързи и неотложни случаи разпорежда възстановяване на самоуправно нарушени права. Самоуправството може да се свързва с осъществяването на реално съществуващи права на лицето или на предполагаеми такива. Съществен момент при самоуправстевото е незачитането, игнорирането или грубото потъпкване на предвидените по закон правила, средства и процедури за реализиране на правата и интересите на гражданите. Самоуправно действащото лице самоволно се поставя над закона и установения от него ред . самоуправство ще е налице и когато при развод единият съпруг изнесе семейност имущество преди законно да са го поделили. Съгласно закона самоуправсто ще е налице и когато положението, което е изменено се опира на безспорна юр. основа например пр. на собсвеност придобито с нотариален акт за дарение

Разпорежданият на прокурова издадени в съответствие  с неговата компетентсност  и закона са задължителни за длъжностните лица и гражданите. Предвидени са наказания под формата на глоба за неизпълнение на разпорежданията на прокурора. Аргумет за това в Чл. 201. (1) Който не изпълни разпореждане, дадено от орган по съответния ред въз основа на този закон, се наказва с глоба от 20 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.



ВЪПРОС 34
АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА – понятие, видове. ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ_ МЕРКИ.

За да се изясни понятието за адм. принуда трябвва да се разсяснят двете основни изходни понятия в тази област, а именно:
-    убеждението – което е съвкупност, комплекс от възпитателни, разсяснителни и поощрителни средства за въздействие върху съзнанието и поведението на членовете на обществото с цел да се повиши съзнателността им и да се създаде у тях вътрешна потребност от обществено полезно поведение,
-    принудата – е външно /психическо или физическо/ въздействие върху човешкото сънание и поведение. Чрез неблагоприятни последици от морално, материлано или физическо естество се въздейства върху волята на адресатите на принудата, като се изключва изборът измежду различни варианти и поведението им се насочва към определеният единствено възможен вариант.
Проява на адм. принуда ще бъде удръжката от трудовото възнаграждение за събиране на данъц, такси и други държавни вземнания, премахването на незаконни постройки които са застрашени от самосрутване
Основни БЕЛЕЗИ  на административната принуда /АП/.
    1. тя е външно психическо или физическо въздействие върху съзнанието на адресатите на администр. пр. норми.
2.    АП е една правна принуда – основанието за прилагането и, органът, който я прилага, мерките за въздействие за прилагането й са нормативно установени.
3.    АП е вид държавна принуда  - дейността по прилагане на адм. – принудителните средства за възадействие е държавна дейност
4.    тя е административна защото поначало се прилага от адм. органи. Когато и доколкото въз основа на изрично нормативно овластяване със закон, тя се прилага от друг държавен орган /съдия, прокурор/, в случай че той действа като административен. Принудата е административна и защото по естеството си дейността по упражняването и е административна, актовете- нейн юридически израз – са административни.
5.    АП се осъществява във връзка с развитието на извънслужебни отношения и  не е проява на дисциплинара власт и на дисциплинарано накзание
6.    АП се прилага непосредствено от административните органи без да е нобходимо предварително разрешение на друг и по-специално на съдебен орган,
7.    осъществява се в рамките на особени охранителни административни правоотншения, които възникват в областта на държ. управление
8.    редът за прилагане на мерките за административна принуда и на реда за осъществяване на контрол за тяхната законост и за изпълнението им е съставна част на административният процес.

Разграничение между ПАМ и Адм. наказания:
1. ПАМ са действия на администрацията по прилагане на диспозицията  на съответната праван норма, докато административните наказания – прилагане на нейната санкция
2. Административните наказания могат да се налагат само ако е извършено нарушение, докато ПАМ могат да се прилагат не само при зивършено нарушение, но и при непосредствена опасност за такива нарушения и  дори за предотвратяване на вреднит епоследици от тях
3. уредбата на Адм. наказания в раздел ІІ, галава  ІІ на ЗАНН, а таиз на ПАМ – в раздел ІІІ. Това деление на принудителните действия на администрацията се застъпва почти във всички закони и укази

В зависимост от тяхното основно, непосредствено предназначение мерките за административна принуда се подразделят на следните групи:

    Превативни принудителни административни мерки имат за цел да предотвратят извършването на адм правонарушения и вредните последици от тях. Основанието за прилагането им е опасността от нарушение, която трябва да бъде явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена.
    Преустановителни  - предназначени са да пресекът, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения
    Възстановителни – насочени са към отстраняване на вредните последици настъпили от административни нрушения. Предназначението им е насочено кум отстраняване на реално настъпилите, а не и на въображаеми увреждания чрез възстановяване на старото положение
Разгледаните три вида мерки за адм. принуда са обединени от законодателя в ЗАНН членове 22 и 23. – за предотвратяване и преустановяване на адм. нарушену, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат адм. принудителни. Те трябва да се различават от адм. наказания, тъй като независимо от  обстоятелството че и те са израз на адм. принуда те не са нито административни нито друг вид наказания . Докато адм. наказания са актове по прилага не нсанкцията на съответната адм. пр. норма, то ПАМ /принудителните ад. мерки/ са актове по прилагане на диспозицията на приложимата адм. пр. норма.  Докато актовете за прилагане на ПАМ по правонот си естество са административни актове, нй-често ИАА и по изклюение общи АА, ро актовете за налагане на адм. назацания са правораздавателни.
    Предназанчението на административно процесуалната принуда е да се обезпечи безпрепядственото и законосъобразно развитие на административният процес.
    Административното наказание е неблагопроятна пр. последица от морален и имуществен характер, налагана по определн от закона адм. ред  за санкциониране на едно адм. нарушение
    Принудителното изпълнение по адм. ред е предназначено да доведе до изпълнение  на неизпълнените доброволно адм. правни задължения.

Производството по принудително изпълнение на адм. правните задължения се изучава подробно в Адм. процес

При вземане на ПАМ трябва стриктно да се спазва принципа на законост, а именно трябва да са спазен следните изисквания:
1.    ПАМ могат да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон  или указ слачаи, т.е. нужно е изчерпателно посочване
2.    те трябва да бъдат налагани само от точно посочените в правната норма органи на администрацията или приравнени на тях органи
3.    нужно е да се прилага само онаси ПАМ-ка, която по вид е точно определна в правната норма. ПАМ трябва да бъдат налагани по начин и ред предвиден в праванта норма
4.    ПАМ трябва да са предприети в съответствие с матариално правните изисквания на регулиращите ги правни норми
5.    ПАМ трябва да бъдат налагани в съответстие с целта на закоа или акта в които са предвидени
Стриктното спазване на изброените изисквания за законост на АА при налгане на ПАМ само по себе си представлява сериозна гаранция за тяхната законосъобразност. Особено голямо значение има спазването на компетентността на органите, които ги издават и на установените форми и производства, прдвидени в закона

Принудителни административни мерки – ЗАНН – чл .22-23
-  За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.
- Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Приемри за ПАМ в различните закони:
    - в З-на за българските документи за самоличност - посочва в своите разпоредби, че ПАМ са налице  когато личните карти временно се отнемат при:
1. наложена мярка за неотклонение "задържане под стража";
2. настаняване в местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода";
3. изтърпяване на административна мярка "задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи";
4. други случаи, определени в закон. Личната карта се връща на притежателя, когато отпаднат основанията за нейното отнемане.
В закона за чужденците в Б-я. Принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са:
1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;
2. принудително отвеждане до границата на Република България;
3. експулсиране;
4. забрана за влизане в Република България;
5. забрана за напускане на Република България.


ВЪПРОС 35
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

І. Административно наказателната отговорност /АНО/ е осъществяване на санкция, предвидена за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на административно правните задължения, за разлика от принудителното изпълнение, то АНО е наказание, властническа наказателна мярка, израз на държавна наказателна репресия
Чл.31 от ЗАНН - Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, включително във връзка със стопанските мероприятия на държавата, се наказва с глоба от 2 до 50 лева. Следователно нарушението адм. норма чрез виновно неизпълнение с епредставяа като административно нарушение  и се наказва с глоба.
АНО наред с наказателната, дисциплинарната и гражданската играят важна роля за укрепване и усъвършенстване на закоността в държавата
АНО е необходим елемент в борбата с правонарушенията в областта на държавното управление
Административната орговорност предполага изясняване на 3 основни въпроса, тясно свързани с нейното осъществяване:  
1.    административното нарушение – се разглежда веднъж като правно явление, разглежда се и реда за налагане на наказанието, което му следва
2.    адм. наказание – важна негова особеност е  е неговата нормативна основа на съответните законови актове и на основните принципи, които важат и за другите колонове на правото /законоъустановеност, справедливост/
3.    реда за налагане на адм. наказания

СУБЕКТИ  на АНО
    1. АНО е лична- може да се носи само от определно ФЛ, което е в състояние да ръководи и контролиа своите постъпки, това изключва възможността отговорността да се носи от ЮЛ. Съгласно чл 83 ал. 1 ЗАНН се допуска за определни случаи санкциониране на самите ЮЛ като изключение. Има се предвид санкциониране  на нарушения, котопречат на изпълнението на основни задължения към държавата.
Административнонаказателната отговорност е лична.
2.Административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост.  Административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.
3. За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят  административно съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.
4.  За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.
5. Когато извършителят на административно нарушение е действувал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, той не носи административнонаказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение.
АНО за извършено адм. нарушение носят всички граждани, вклюително и чужденците, пред закона те не сеползват с никави привилеги, такива има само по отношение на лицата с дипломатически имунитет



 ІІ. Административно нарушение.
    То е отделен вид противоправно, виновно, назакуемо деяние, което разкрива своите особености в сравнение с останалите закононарушения, дисциплинарни постъпки и граждански деликти
    1. Легално определние в чл.6 ЗАНН - Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
     - Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
    Типична особеност на АН е неговат анасоченост против реда установен в държавното управление, изразена напрактика във виновното неизпълнение или лошото изпълнение на едно адм. задължение.
    2. Субективна и обективна страна на АН-е
    - обективна – страна обхваща деяние, притивоправност, насоченост на деянието срещу установеният ред, наказуемост и редът по които се наказва. Основният елемент е вината на дееца. Адм. нарушение може да бъде само човешко деяние. Неговата противоправност се разкрива в противоречието му с адм. правната норма. АДм. нарушения са специфични – извършват се в сферата на държ. управление, изразяват се в неспазвване на установения адинистративен порядък. От друга страна пък наказауемостта е необходим елемент от съдържанието на адм. нарушение. Само закнодателят определя кое деяние е наказуемо и кое не. Спежифичен е и редът по които се преследват адм. нарушения – ЗАНН
    - субективна – свързва се преди всичко с вината на дееца. Тук вината в двете си форми има същото значение каквото и при останалите закононарушения. Вината се явява необходима предпоставака за налгане на съответната санкция. Къ събективната страна са също – мотивите и целите, от които се е ръководил нарушителят при извършване надеянието
     3. Обстоятелства, които деквалифицират А. Нарушение - съгалсно чл 8 ЗАНН - Не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост.
      Тези две обстоятелства деквалифицират адм. нарушение и изключват адм. отговорност на  дееца
    NB!!!!!!Малозначителността на деянието в областта на адм. наказание не е основание за отпадане на адм. нарушение за разлика от наказ. Право. Деяние извършено в хипотезата на чл.9, ал. 2 от НК в областта обаче на адм. право ще бъде административно нарушение, колкото и да е ниска степента ан неговата обществена опасност.
    4. Приготовлението, опита и съучастието.
- Приготовлението към административното нарушение не се наказва.
- Не се наказва и опитът към административно нарушение освен в случаите на:
    митнически и валутни нарушения, ако това е предвидено в съответния закон или указ;
    чл. 218б, ал. 1 от Наказателния кодекс;
    чл. 41, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.
     При административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.
     По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.



ІІІ. А дминистративни наказания.
Адм. наказание като израз на държавна наказателна репресия е винаги установено в закона  - аргумент чл. 2  ЗАНН - Деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ.
Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В нашето прваво налагането на адм. наказание се възприема като специфична санкция за неспазване на установения ред в дръжавното управление.
АН-ние се налага при строго определен адм. ред в ЗАНН, АПК

ВИДОВЕ АДМ. НАКАЗАНИЯ.
За административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания:
     обществено порицание;
     глоба;
     временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

      Общественото порицание за извършеното нарушение се изразява в публично порицание на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува.
Глобата е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума. По отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание.
     Лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност се изразява във временна забрана за нарушителя да упражнява професия или дейност, във връзка с която е извършил нарушението. Продължителността на това наказание не може да бъде по-малка от един месец и повече от две години, а за нарушения, свързани с безопасността на движението при употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество - до пет години. То не засяга придобитата правоспособност освен в случаите, предвидени в съответния закон или указ.

     Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда.
      Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
     За административните нарушения, наказуеми по реда на този закон, не се допуска условно наказание.
     В определни хипотези наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ.  Отнемат се в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират. Ако е предвидено в съответния закон или указ отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението.Отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответствува на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Придобитите от нарушителя вещи в резултат на нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и стойност.


ДРУГИ НАКАЗАНИЯ ПРЕДВИДЕНИ В АПК.

1.Наказание за неиздаване на административен акт или документ - Чл. 302. Длъжностно лице, което наруши или не изпълни в срок служебните си задължения, свързани с издаването на административен акт или документ, в резултат на което срокът за произнасяне по направеното искане е бил пропуснат, се наказва с глоба от 50 до 1000 лв. (2) Длъжностно лице, което не изпълни нареждане на по-горестоящ административен орган да издаде съответен административен акт или документ, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Текстът с еотнася за адм. нарушение непроизнасяне в срок на съответното длужностно лице, изпълняващо функция на адм. орган. Няма значение дали е настъпил малчалив отказ или мълчаливо съгласие
 
2. Наказание за непроизнасяне в срок и за непрепращане на жалба или протест - Чл. 303. Наказва се с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което без уважителни причини:
1. не се произнесе в срок по жалба или протест срещу административен акт;
2. не препрати своевременно жалба или протест срещу административен акт на по-горестоящия административен орган или на съда;
3. не се произнесе в срок по предложение или сигнал.
     Тук се има предвид само длъжнстно лице, изпълняващо финкции на адм. орган, но не се вклщчват и съдиите
3. Наказание за неизпълнение на актове на съда - Чл. 304. Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба по 500 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако това се дължи на обективна невъзможност.
 
4.Наказания за други нарушения по този кодекс -Чл. 305. Който не изпълни друго административнопроцесуално задължение, произтичащо от този кодекс, се наказва с глоба от 150 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
     
5. Ред за налагане на наказание при неизпълнение на съдебни актове - Чл. 306. ( В случаите на нарушения по чл. 304 актове за установяването им не се съставят.
Наказанията се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице.Преди налагане на наказанието на нарушителя се дава възможност да даде писмени обяснения в 14-дневен срок от съобщаването и да посочи доказателства. Наказващият орган може да събира и други доказателства.
 Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в 7-дневен срок от връчването му. Съдът решава делото по същество. Решението му не подлежи на обжалване.
 
Ред за налагане на наказания в останалите случаи Чл. 307.  В случаите по чл. 302, 303 и 305 актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от министъра на държавната администрация и административната реформа длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на държавната администрация и административната реформа или от овластени от него длъжностни лица. ) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.Наказателните постановления, с които се налага глоба до 100 лв., не подлежат на обжалване.
 
Банер