Съвкупност от престъпления Печат
Петък, 26 Октомври 2007 10:30

  Множеството престъпления извършени от един деец, предполагат две възможности:
    - деецът да извърши две или повече престъпления преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях; в тези случаи е налице съвкупност от престъпления
    - деецът да извърши ново престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за някое от тях; в тези случаи е налице рецидив
     Следователно съвкупност от престъпления е налице, когато деецът извърши множество престъпления, неразделени по време с влязла в сила присъда за някое от тях.

1. Текстът на чл.23, ал.1 НК очертава два вида съвкупност. Той гласи, че съвкупността е налице:”Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имала влязла в сила присъда за което и да е от тях...”В първата хипотеза съвкупността от престъпления е извършена само с едно деяние и се говори за идеална съвкупност. Тя е по- рядко срещана в практиката. Във втората хипотеза, където всяко от престъпленията се осъществява с отделно деяние, става дума за реална съвкупност.
     Следователно идеалната съвкупност от престъпления е налице, когато няколко престъпления са извършени с едно-единствено деяние. Възможни са следните типични случаи на идеална съвкупност от престъпления:
     - Когато деянието предизвиква причинно- следствени каузални процеси в няколко насоки и води не до един, а до два или повече фактически резултата, всеки от които има собствено наказателно-правно значение и обосновава едновременното осъществяване на два или повече състава на различни по обект и наказателно-правна характеристика престъпления. Например повреда на машина ( чл.216 НК ) чрез кражба на детайл от нея ( чл.194-195 НК ).
     - Когато деянието причинява само един фактически резултат, но с него осъществява съставите на повече престъпления – различни по обект и наказателно-правна характеристика. Например кражба на пистолет ( чл.194-195 НК ), с което се придобива огнестрелно оръжие без разрешение ( чл.339 НК ).
    За да е налице идеалната съвкупност от престъпления съответстващите на деянието състави не трябва да се самоизключват. Иначе е налице привидна идеална съвкупност и само едно престъпление, което осъществява само изключващия състав и никога изключения състав.
     Два състава могат да се изключат помежду си, когато се намират един спрямо друг в отношение на специалност, на поглъщане или на субсидиарност.   

І. Два състава са в отношение на специалност, когато се отнасят до едно и също престъпление и единият, наричан специален, има същите признаци като другия, наричан общ, заедно с още един – квалифициран или привилегирован признак. Пример са основните и специалните състави на едно и също престъпление. Специалните състави притежават всички признаци на общия, плюс още други и затова изключват приложението на основния състав. Например взломната кражба изключва обикновената кражба.

ІІ. Два състава са в отношение на поглъщане, когато се отнасят до различни престъпления и единият, наричан поглъщащ, съдържа в себе си всички признаци на другия, наричан погълнат. При това положение поглъщащият състав няма как да бъде осъществен без да се премине през погълнатия. Затова деянието което осъществява и двата състава ще бъде квалифицирано само по поглъщащия. Например убийството поглъща телесната повреда, а довършеното престъпление – опита.

ІІІ. Два състава са в отношение на субсидиарност, когато се отнасят до различни престъпления и единият, наричан субсидиарен, се прилага само когато и защото не намира приложение другия, наричан първичен. Затова ако едно деяние съответства на първичен и субсидиарен състав, то няма да осъществява и двата състава. Деянието ще осъществява само първичния и никога субсидиарния състав. Например вредителството по чл. 107 НК е първично спрямо умишлената безстопанственост по чл. 219, ал. 3 НК.

ІV. Най-сетне идеалната съвкупност се изключва и от състава на онова престъпление, чиито актове ( съставки ) се осъществяват с едно деяние. Такова например е престъплението по чл. 124 НК – причиняване смърт по непредпазливост вследствие умишлено нанесена телесна повреда. Тук се осъществява изключващ състав, който обаче, за разлика от предходните случаи, се отнася и до двата акта, изключва едновременно два съответни им състава – на причиняване другиму смърт по непредпазливост ( чл. 122 НК ) и на умишлено нанасяне на телесна повреда ( чл. 128-130 НК ).
     

Тук в края на изложението за идеалната съвкупност ще засегна темата за това възможно ли е да съществува еднородна идеална съвкупност. Има различни мнения, проф. Ненов застъпва мнението, че е възможно да съществува еднородна идеална съвкупност. Например с едно деяние се причиняват няколко отделни престъпни резултата – умишлени или непредпазливи телесни повреди; обида или клевета на повече хора.

2. Докато при идеалната съвкупност връзката между престъпленията идва още от единството на деянието, то при реалната съвкупност единството между престъпленията идва само от единството на субекта – едно лице, с няколко отделни деяния, извършва две или повече престъпления – еднородни ( върши няколко убийства ) или разнородни (например краде, убива и изнасилва ). Реалната съвкупност предполага наличие на няколко престъпления. Затова отделните деяния не само съответстват, но и осъществяват два и повече състава на различни престъпления, които не се изключват помежду си. Иначе е налице привидна реална съвкупност и едно престъпление, което осъществява само изключващия и никога изключения състав.

І. Привидна реална съвкупност най-напред е налице, когато две отделни деяния съответстват на два такива състава, които помежду си са в отношение на  субсидиарност. Тогава само деянието, което съответства на първичния състав ще го осъществи; другото деяние, което съответства на субсидиарния състав, няма да го осъществи. По този начин ще се осъществи само престъплението само по първия, първичния състав и никога престъплението по втория, субсидиарния състав. Така например ако се извърши наказуемо приготовление и самото престъпление, той ще отговаря само за престъплението ( като довършено или за опит ) и никога за приготовлението, или някой изготви неистински официален документ и след това го употреби, той ще осъществи само първичния състав на първото престъпление ( чл.308 НК ) и никога субсидиарния състав на второто престъпление ( чл.316 НК ). Тук осъщественият изключващ състав е един от тези, които съответстват на извършените деяния.

ІІ. Привидна реална съвкупност обаче може да е налице и когато осъществения изключващ състав не се отнася само до едно от деянията, а обхваща всички тях. Това се получава при осъществимите с две деяния съставни престъпления, каквито са повечето от тях и при несъщинските престъпления на системно извършване ( където отделните актове са също престъпни ).
      Такова значение впрочем има и продължаваното престъпление. Защото продължаваното престъпление се счита за едно – единно престъпление. Например осем грабежа, които са осъществени през непродължителен период от време, при наличие на останалите предпоставки описани в чл. 26 НК е налице само едно престъпление  под формата на усложнена престъпна дейност – продължавано престъпление. Вижда се, че нормите които уреждат продължаваното престъпление ( чл. 26 НК ) изключват действието на нормите уреждащи съвкупността от престъпления ( чл.23-25 НК ). Чл.26 НК определя кога е налице продължавано престъпление, а ал. 6 на същия член казва кога дори и при наличие на изискуемите предпоставки то не е налице. Една от тях е ако отделните прояви осъществяват съставите на престъпления против личността на различни граждани. Тук дава повод за размисъл решението на ВКС, според което извършването на два или повече грабежа срещу различни граждани е продължавано престъпление, защото според ВКС престъпленията против личността отговарят на съответната глава в НК, а грабежа систематично се намира в главата “ Престъпления против собствеността “, следователно извършителите на няколко грабежа срещу различни граждани при наличие на предпоставките на чл.26 НК ще отговарят за едно, единствено престъпление извършено при условията на чл.26НК. Тук мога да кажа, че не съм съгласен със следваната от ВКС линия на размисъл и тълкуване, защото грабежа е едно сложно престъпление включващо съставите на две отделни по вид и род престъпления. Това са принудата ( чл. 143 НК ), която се намира в главата “Престъпления против личността” и кражбата уредена в чл.194 и сл.НК, които се намират в главата “Престъпления против собствеността”. Това ме навежда на мисълта, че грабежът осъществен при условията на чл.26 НК, срещу различни личности би трябвало да попада в хипотезата на ал.6 на чл.26 НК, и да е налице една реална еднородна съвкупност от престъпления.
    

Другите предпоставки визирани в чл. 26, ал.6 НК са предмет на спор в правното пространство, като дори доведоха до сезирането на КС. Тези спорни хипотези до някъде отразяват едно прекъсване на еднородността на обстановката, с което се изключва една от предпоставките на продължаваното престъпление, а от друга страна са едно законодателно решение, с което законодателят се стреми да предотврати шиканирането на наказателния процес и неговото ускоряване.

3. Наказуемост на съвкупност от престъпления. Във връзка с наказуемостта на престъпленията, извършени при идеална и реална съвкупност, НК изхожда от две основни положения:

І. всички осъществени от дееца престъпления трябва да бъдат констатирани в присъдата поотделно за всяко от тях съобразно с общите принципи ( глава V ) се определя съответно отделно наказание;

ІІ. на дееца се налага за изтърпяване не механичния сбор от  така определените наказания, а едно общо наказание, което представлява по начало:
    А) най-тежкото от наказанията, определени поотделно за отделните престъпления      ( чл.23, ал.1), като обаче
    Б) това най-тежко наказание може да бъде допълнено с евентуално определените за другите престъпления наказания – обществено порицание и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6, 7 и 9 НК, които се присъединяват към него ( чл.23, ал.2 )
    В) при това както в случаите на идеална и реална съвкупност е възможно по нататък съобразно с конкретните обстоятелства: най-тежкото наказание да бъде увеличено с 1/2 – когато наложените наказания са от един и същи вид ( чл.24 ), като така полученото ново наказание не трябва да е по-голямо от сбора на всички наказания и да не надвишава размера на съответния вид наказание определен в чл.39, ал.2 НК; и то да бъде допълнено с присъединяване към него, изцяло или от части, на определените за друго престъпление имуществени наказания – глоба или конфискация ( чл.23, ал.3 НК).
     Решенията, които се постигат по този начин, са съобразени със съвременните принципи, със специално и генерално превантивната функция на наказателното право.
    Установяването на всички извършени от дееца престъпления и определянето на наказание поотделно за всяко от тях дават точна и пълна ориентация за поведението на дееца от наказателно-правна и обществено-политическа гледна точка; при това наличността на отделните извършени в съвкупността престъпления и на поотделно определените за тях наказания може да придобие непосредствено юридическо значение – напр. при помилване, амнистия, рецидив.
    Изключването на простото, механично кумулиране на определените наказания и налагането на дееца на едно общо наказание съобразява основното положение, че независимо от евентуално повишената обществена опасност, която деецът проявява с извършването на повече престъпления, все пак с наложената санкция  ще се въздейства върху него като една определена личност.
    Също така правилно е отхвърлена и абстрактно-либералната теза за безусловното, просто “поглъщане” на по-леките наказания от най-тежкото измежду тях, определено за едно от престъпленията включени в съвкупността. Така се елиминира чувството за безнаказаност за останалите престъпления с по леки наказания, което би събудило у престъпника абстрактно-либералната теория.
    Разпоредбите на чл.23-24 НК за съвкупността се прилагат и когато за отделните престъпления включени в съвкупността са произнесени отделни присъди ( чл.25 НК ). Това става в открито заседание на съда, по частно дело, по предложение на прокурора с призоваване на подсъдимия. Съдът с определение определя едно общо наказание по правилата на чл.23-24 НК, като ако деецът е изтърпял част от наказанието то ще бъде приспаднато от така определеното общо наказание, ако и двете са от един и същи вид. А ако са от различен вид, или някои от наказанията са отложени за изтърпяване във времето се прилагат правилата на чл.25 НК, при определянето на общото най-тежко наказание.    
 

Б И Б Л И ОГ Р А Ф И Я

1. Проф. Ненов, Ив. – Наказателно право ( обща част )
2. Проф. Гиргинов, Ан. – Наказателно право на РБ
3. Проф. Груев, Л. – Лекционен курс
4. Съдебна практика на ВС, решения № 33 от 3. VІ. 1987г.; № 598 от 29. ХІІ. 1987г.; № 4 от 27. ІІ. 1987г.; № 542 от 27.ХІ.1987г.

Последно променен на Неделя, 09 Ноември 2008 19:45
 
Банер