Лекции по Наказателно право - Особена част - част 1 Печат
Понеделник, 05 Ноември 2007 03:00

 НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
ОСОБЕНА ЧАСТ

1. Обща характеристика на особената част на НП:
Хипотезата на нормата често се намира в Общата част. Всяка една глава обхваща П от даден вид, родов обект на посегателство. Състав на П: съвкупност от признаци, посредством които нормите на Особената част описват П от даден вид. Начин на описване: препращащи (в НК), бланкетни (извън НК), опростени (чрез общоизвестен термин: просия) и описателни (чл. 194) норми. 3 вида състави: 1. Основен: всички необходими признаци на П от даден вид и изразява типичната степен на обществена опасност на това П – чл. 115. 2. Квалифициран: всички признаци на основния заедно с допълнителни, които оказват една по-висока степен на обществена опасност, тежко наказуеми случаи – чл. 116. Може да е свързано със субект, начин на извършване, субективна страна, жертва. 3. Привилигировани – Всички признаци на основния, но оказват по-ниска степен на обществена опасност, ниски наказания – чл. 118, афект. Друг вид класификация на съставите: общ и специален (чл. 282 към чл. 201), предимство има специалния. Могат да се отнасят и като поглъщащ – погълнат, или да са в отношения на субсидиарност. Съществуват 4 категории признаци при съставите: 1. Обект – обществени отношения. 2. Обективна страна – изпълнително деяние, резултат, време, място, начин, средства. 3. Субект – общ, специален. 4. Субективна страна – вината (умишлена, непредпазлива. Всяко едно П се анализира по тези категории. (нови П, нови форми на осъществяване на П, остарели текстове)

26. Престъпления против републиката:
Законодателят е изхождал от характера им и високата степен на обществена опасност при определяне на мястото им. В чл. 1 – посегателства, насочени срещу основите на държавата, срещу установения държавен и обществен строй. Спрямо престъпността тези П са незначителен дял – 0,00 – до 1 %. Обективна страна: насочени срещу здравината на държавната организация. Деяния с естество да отслабят, подронят, съборят установената власт. Разликата в съставите е степента на засягане или използваните методи. Субективна страна: умишлени, съзнателни посегателства срещу обществените отношения. Често се открива специална антидържавна цел, с която те се извършват, която служи за критерий за отграничаване на тези П от други в НК. Система на П по чл. 1: разделени са по 2 основни критерия: 1. обособени в раздели с оглед по-близък обект на посегателство, 2. и метод на въздействие върху тези обществени отношения. Разделите са 4: 1. измяна: касае се до непосредствено посегателство, насочено срещу вътрешната сигурност на държавата, правовия ред, действия, целящи изменението на този ред и като такива създаващи опасност за вътрешната сигурност на републиката. 2. предателство и шпионство: посегателство срещу независимостта и териториалната сигурност, но това разграничение е относително – шпионството има отражение и върху вътрешната сигурност. 3. диверсия и вредителство: засягат се икономическите основи на държавата. 4. други П: състави, криминализиращи предшестваща или последваща престъпна дейност, проповядване на фашистка или друга идеология, посягане срещу национална чест и достойнство, тероризъм – 108а.

27. Измяна – чл. 95

Съдържа основни изменнически П, чрез посочване алтернативно на различни признаци, съдържа различни състави на тези П. Изпълнително деяние: „участва“, ако се касае за една започнала дейност по отслабване на властта. Обединяващото е признака, че са насочени към насилствено завземане на властта (система органи, чрез дейността на които тя се проявява и упражнява). Трябва да се разбира като удар за премахване на 1 и поставяне на друг орган на властта. Тази насоченост  може да бъде „в центъра“ (срещу МС, НС)  и „по места“ (териториални органи – кметове), съставомерно е и в двата случая. В какво участва? - Опит за преврат: самото насочване към този резултат вече е опит за преврат, а с оглед стадиите на развитие – довършено П. Това участие може да е в бунт или въоръжено въстание. Второто е с по-висока степен на организираност – открито срещу властта. При бунта разликата е в характера на взаимоотношението между участниците. По начало бунтът е проява на хора от определен колектив, които могат да се обособят по териториален/производствен признак. Субект: всяко НОЛ. Субективна страна – умишлено, пряк умисъл, антидържавна цел (специфична) – събаряне на властта. С тази цел е съставомерно. Подравянето е увреждане, водещо до структурни изменения, а отслабването – засягане на функционирането на съответните органи. Чл. 96 – терористично действие: посегателство срещу живота и здравето, причиняване на смърт ии тежка телесна повреда, като особеността е в качеството на жертвата – държавен/обществен деятел. Особеното: посегателство срещу личността и при двете хипотези е само едно средство за постигане на антидържавната цел – подравяне/отслабване на властта. И целта е тази, коятъо отграничава това П по чл. 96 от други състави – чл. 115/116, 129. Чл 97/98 – други 2 състава, препращащи, прочети в НК (97 – 349, 350, но извършено с тази цел).

28. Предателство и шпионство:

Външна сигурност, по-близки обекти, които засягат – насочени към отбранителна способност (военна мощ, срещу независимостта и неприкосновеността на територията на РБ). Чл. 100 – български граждани по време на война отиват в неприятелска войска, чл. 102 – предизвикване на бунт, чл. 99 – лишаване от живот, чл. 98 – подбуждане на чужда държава към война с РБ. Шпионство: има практическо значение, уредено в чл. 104/105. Изключително висока степен на обществена опасност. Има два важни въпроса: 1. форми на изпълнително деяние: 1. „издаването“ на информация, която е държавна тайна – чл. 104/2. Без значение за съставомерността на деянието е как са съобщени на другия (устно, писмено, телефон). ВС тълкува „издаде“: не само това, но и чрез пряко предаване на материални носители на такава информация – карти, списъци, скици. 2. събира с цел да издаде:криминализира и обявява като довършено П една предварителна дейност преди изобщо да е започнал процеса на издаване (събиране на документи, правене на снимки). Тази форма на изпълнителното деяние е сложна за доказване, трябва да се докаже целта. 3. поставяне в услуга на чужда държава/ организация за да служи като шпионин: вербуането по недвусмислен начин изразява съгласие да служи. Касае се за продължено П. Трябва да се издава на чужда държава/организация – тогава е съставомерно (иначе ако издадеш на съпруга си пак е П, но не по този член) и 2. какво е държавна тайна?: Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), наред със служебната тайна (чл. 25). Информация, узнаването на която, създава опасност за национална сигурност, отбраната или конституционно установения ред (в Приложението има списък на категориите информация – функционирането на органи, местоположение на войска, икономическа информация и т.н.).

29. Диверсия и вредителство
– трети раздел, глава първа
Различен е от първи и втори раздел на глава първа: това са П, пряко насочени срещу строя, вътрешна и външна безопасност, а в трети раздел има същия родов обект, но се различава по методите на въздействие и конкретните обществени отношения, които се засягат. Засягането на държавното устройство се случва чрез посегателство срещу икономическите обществени отношения. Засягането влияе върху вътрешната и външната сигурност на РБ. Чл. 106: диверсия. Субективна страна: характерна за всички: унищожи/ повреди...“, изпълнително деяние: 1. Унищожаването е директно посегателство върху субстанцията на една вещ, което я прави негодна за употреба по предназначение. 2. Повреждането : директно посегателство срещу субстанцията на една вещ, което я прави временно или частично негодна за употреба по предназначение. Не се оказва начина за конкретно въздействие, без значение е за съставимерността  на деянието. Чл 106 е типично резултатно П. От значение за разграничаването му е предмета. Изброяването е неизчерпателно (сгради, транспортни /съобщителни средства. Важни са 2 х-ки: 1. да се касае до значително имущество (стойност) и 2. да е обществена собственост (? - частна, публична?). Субективна страна – пряк умисъл, антидържавна цел. Чл. 216 сравнение: унищожаване и повреждане на чужда вещ, разликите са: 1. различен обект: по чл. 216 са П против собствеността и 2. различен предмет: чл. 106 (обществени и на значителна стойност), чл. 216:  всяка чужда движима/ недвижима вещ. 3. субективна страна: в чл. 106 – специфична цел, която не е елемент по чл. 216.  Вредителство, чл. 107: Разлика с диверсия: пряко посегателство срещу вещта. При вредителството може да се стигне до такива резултати, но те са само косвена последица, защото в основата му стои подравянето на отделни стопански единици или отрасли на икономиката. То води до функционални смущения в дейността на отрасъла или структурни изменения. Основни начини за разстройване се посочват в закона: 1. чрез използване на държавни учреждения, 2. възпрепятства дейността на определени предприятия, отрасли, 3. не изпълнява възложени му задачи. Субективна страна: пряк умисъл и цел. 
Други П-я,  четвърти раздел, глава първа: Три групи П: 1. П, свързани с предварителна престъпна дейност – чл. 109. 2. П, свързани с организирана престъпност – тероризъм по чл. 108а.  3. състави, свързани с проповядването на фашистки възгледи, поругаване на национални символи...., чл. 108. Проповядването е излагането на разбирания пред неограничен кръг субекти, внушение. Различно е от подбудителство – то е конкретно винаги. Чл. 108/2: рядко се прилага – опетняване на герба, знамето, химна. Чл 108а: тероризъм: нов текст от 2002 г. , изпълнява международни ангажименти. Особености: 1. деецът извършва едно от посочените в текста П, а групирани те са: а) П срещу личността (убийство – чл. 115, ТТП – 128). б) срещу собствеността - чл. 216. в) срещу реда и общественото спокойствие. г) общоопасни П – срещу авиация, против здравето. 2. това, което го прави тероризъм е специфичната цел, с която извършва П: убийство, но с цел по чл. 108а. Специфичната цел има два момента: 1. деецът да преследва създаване на смут/страх на населението, 2. или да преследва въздействие срещу държавни органи/ органи на властта, представители на обществеността. Тук деецът се стреми чрез П насилствено да го принуди към определено действие/ бездействие. Чл. 109: не е практически приложим, цели да криминализира организираната престъпност в един аспект: антидържавни П: 1. наказуемост по отношение на П по тази глава, в обсега си съставът е тесен. 2. понятията в него са общоважащи и се използват и за други в НК. Група: две или повече лица, съгласуващи волята си за извършване на едно или повече П. Организация: по-висока степен на организираност – структура, ясно очертано ръководство. Законът преследва и криминализира 3 възможни групи дейности: 1. най-ниско е наказанието за членовете. Член е лице, което изявява желание за осъществяване на поставените от нея цели и се присъединява към нея по установения ред. 2. образуването на организация/група – чл. 1. Образуването е дейност по създаване: лицето, което убеждава другите и чрез дейността, на което възниква групата/организацията.3. Преследва ръководителите на такива организации – лицето, което съблюдава нейното устройство, издава задължителни за другите указания и ръководи дейността на всички. Всеки законодател диференцира отговорността за тези 3 групи: по-тежко е наказанието за създаващите и ръководещите. 109/4: ненаказуемост, ако лицето изпълнява кумулативно няколко условия: 1. доброволно да се предаде на властта и разкрие групата/организацията. 2. да се е случило преди тя да е извършила намислено П. Дори групата да е извършила П ако участник доброволно се разкрие и съдейства за наказването на тези П може да се ползва от чл. 55. Чл. 109/4 – стимулираща разпоредба, свързана с последващо положително поведение на лицето. Чл. 110 -  приготовлението се наказва – изменнически П по 95/96, 106, 107, 108а. Забележка: Групата не може да извърши П, тя е абстрактно понятие, само членовете могат да извършат П в съучастие, напр. чл. 93, т. 20 – организирана престъпна група, определението е проблемно, при чл. 109, 321 – има различен смисъл. Чл. 109 – класическо разбиране за група, не е чл. 93, т. 20 (напр. ако не е с цел облага, а по религиозни причини – не може да бъде наказан).

2. Престъпления против личността: Глава 2. чл. 115 и следващи
НО се диференцира, пълнота. Условно се делят на 5 големи групи, като първите 3 са със строго личен характер. 1. П против личността (чл. 2, тесен смисъл) – увреждане, застрашаване на лични права. 2. П против правата на гражданите (чл. 3) – засяга се осъществяването на лични политически, икономически права на гражданите. 3. П против брак, семейство, младежта (чл. 4) – специфични отношения.4. П против икономически права (чл. 5 и 6) – посегателство срещу собствеността и стопанството. 5. други състави в други глави в Особената част на НК, чрез които се засягат основни права на човека. Класификацията като че ли не е много удачна – не включва П срещу държавни органи и т.н.
Структура на главата, особености: състави с разнообразни непосредствени обекти, вътре има 9 раздела, които условно могат да се групират така: 1. посегателства против живота и здравето на личността – раздели 1,2,3 – убийство, телесни повреди, злепоставяне. 1 и 2 – увреждащи резултатни п, 3 – визира състави на поставяне в опасност. 2. посегателства, насочени против свободата на личността – на волеизявление, придвижване. 4 раздел – отвличане и противозаконно ЛОС, 5 раздел – принуда. Според Л. Груев – включва и 9-ти раздел (трафик на хора). 3. посегателства против доброто име, достойнството, честта наличността – 6 и 7 раздел – издаване на тайни, обида, клевета. 4. посегателства против половата неприкосновеност и морал – 8 раздел – разврат. Родов обект: обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на системата, осъществяват права и интереси на отделния човек. Участниците са ФЛ. Връзки между тях: еднородни, задължения с едно и също съдържание, реципрочни и възникват между пострадалия и неопределен кръг лица (всички спрямо всички). Дължимо поведение: най-често се дължи бездействие – осигурява ненакърнимостта на човешката личност (има изключения: злепоставяне). Предмет: елемент на обществено отношение, чрез въздействието върху които се засяга общественото отношение – жив човек, върху жертвата. В някои случаи предмет са материални предпоставки за съществуването на общественото отношение, напр. предоставянето на помещение за разврат, криминален аборт. Обективна страна: изпълнително деяние – разнообразно: има такива осъществени чрез бездействие и такива чрез действие – обида, клевета. Повечето от увреждащите П могат да се осъществяват с действие и с бездействие, като при тях законодателят посочва само резултата (чл. 115). Форми на усложнена престъпна дейност: разнообразни: двуактно П: изнасилване; продължено П: противозаконно ЛОС; на системно извършване – предоставяне на помещения за разврат (системно над 3 пъти). Резултат: особен, всички разновидности, голяма част са резултатни П, включително обществено опасните последици. Има резултатни увреждащи П и резултатни на поставяне в опасност, формални П: в състава им липсват като елемент последиците, НО е изтеглена по-напред: блудство, подвеждане към убийство (чл. 117/2). Субект: най-често е всяко НОЛ, общ е, може да се предвидят и особени качества, особени субекти. В първия случай е предвиден в основния състав на П (криминален аборт – лице с висше медицинско образование, чл. 126/1, изнасилване – лице от мъжки пол). Във втория случай – в някой от квалифицираните състави, по чл. 121 – за убийство на току що родена рожба с чудовищен вид. Субективна страна: всички разновидности на умисъла, често именно формата на вината е критерий за диференциране на отговорността. Някои могат да се осъществят само с пряк умисъл (полови), други – с пряк и евентуален (убийство), но има и отделни състави за отделен вид умисъл : афектен – чл. 118, предумисъл - чл. 116/т.9. При тях има всички разновидности на непредпазливост – небрежност, самонадеяност, професионална непредпазливост в отделни състави )чл. 122, 123). Чл. 124 – П със смесена форма на вина (умисъл за близкия резултат и непредпазливост за по-тежкия резултат).  В тези състави имат особено значение други признаци признаци – особена цел: убийство с користна цел (чл. 116, т.7), целта прави убийството квалифицирано; изведени подбуди като признак за диференциация: чл. 116, т.11, чувствата са криминализирани дори – чл .121.
Според характер на посегателството и според предмет на П, П против живота са три групи: 1. убийство – лишаване от живот на друг жив човек. 2 криминален аборт – срещу плода. 3. П свързани със самоубийство (самоубийството не е наказуемо, а П, свързани със самоубийство са).

4. Убийство, чл. 115: най-тежко П въобще, синоним на П. При убийството директно се посяга срещу обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкия живот. Кога е налице човешки живот, за да се знае кога най-рано може да се извърши убийство? 115, 120, 125 – убийство във време на раждане, неродена или току що родена рожба. Извод: налице е годен предмет, когато е започнало раждането, има рожба, има жив човек. ВС решения: когато рожбата проплаче, поеме въздух, самостоятелно започва да живее. Кога завършва човешкия живот? - когато е прекратена дейността на главния мозък. Това може да се случи непосредствени след деянието или в един по-късен момент: сложен въпрос за причинната връзка между деянието и резултата. Стадий на умишлена престъпна дейност – примери от убийството. Стрелял, но не улучил: довършен опит, стрелял, но го хванали – недовършен опит, не е довършено изпълнителното деяние. Убийството е умишлено умъртвяване а другигСубективна странао, обозначава се чрез резултат, извършва се с действие или бездействие. : „умишлено“: умисъл, но той може да е пряк или евентуален. И при двете деецът съзнава обществено опасния характер на деянието, съзнава и начина, метода за това причиняване. Пряк умисъл – деецът предвижда сигурното, неизбежното настъпване на резултата, съзнава конкретната възможност да настъпи резултата. Евентуален умисъл: деецът предвижда вероятното настъпване на резултата, по пътя към една друга негова цел. (Но! Ако действа с друга цел, но съзнава резултата – това е пряк умисъл!!!).
Преговор: Чл 14 – грешката изключва вината. Фактическа грешка: незнанието на фактическата обстоятелства изключва умисъла. Видове грешки: 1. извинителна и 2. неизвинителна. За убийство са възможни: 1. грешка в личността: целиш се в А, но убиваш Б. Не се отразява на НО, тъй като П е против човешкия живот изобщо. Ако е длъжностно лице например наказанието е по-тежко, но ако не знае – няма как да му се вмени, грешката е извинителна и ще носи НО по чл. 115, а не по чл. 116. 2. грешка в развитието на причинния прицес: цели се в А, но той се навежда и убива Б. За А е налице опит за убийство – довършен опит, а за Б – убийство, НО! Може да е с евентуален умисъл: ако съзнава, че е възможна смъртта на Б, но се съгласява с последиците. Може да не знае за Б, но да е могл и да е бил длъжен да предвиди – небрежност. Може и да е имал субективната увереност, че няма да го уцели – самонадеяност. А може смъртта на Б да е случайно деяние – да не е могъл и да не е бил длъжен да предвиди настъпването на резултата. Тогава остава само опит за убийство на А.

Квалифицирани случаи на убийство по чл. 116 НК.: П с по-висока степен на обществена опасност, по-тежко наказуеми. Може едно убийство да притежава няколко от признаците по чл. 116, но въпреки това е налице едно П – взима се предвид при определяне на присъдата. Групиране на точките по чл. 116 (1 до 12): 1.особености на непосредствен обект – ал. 2, ал. 1, т. 1, 3, 4 – на майка, на малолетно. 2.на обективна страна – т.5, 6 – в безпомощно състояние, 3. на субекта – т. 2, 3, 6, 12 – от длъжностно лице, 4. субективна страна – т. 7, 8, 11 – свързани с умисъла, хулигански подбуди.
Т. 1: на длъжностно лице (по смисъла на чл. 93/т. 1, което важи за всички в НК). Квалифицирано е тогава когато е при или по повод на изпълнение на служба.
Т. 2: е длъжностно лице субекта
Т. 3: убийство на баща, майка, син или дъщеря (рождени): Въпросът е дали е необходима кръвна връзка или не?Теории: 1. може без кръвна връзка – например при пълно осиновяване, 2. според практиката е необходима кръвна връзка, за да се определи като по-тежко.
Т. 4: бременна жена, малолетно лице, повече от едно лице. Проблеми с доказването (лицето трябва да знае, че е жертвата е бременна жена или малолетно лице). Повече от едно лице: Ако субектът иска да убие двама братя, но единият оживява квалификацията е опит за убийство на две и повече лица , но не са настъпили обществено опасните последици по чл. 18 и чл. 116, т. 4, предл. трето – привлича се за довършен опит за убийство на две и повече лица.
Т. 5: на лице в безпомощно състояние: жертвата е така към момента на извършване на деянието – лишена от възможност да се съпротивлява (болест, заспало състояние).
Т. 6: 1. начин/средства, опасни за живота на мнозина: смърт на едно лице в резултат на деянието, но средствата са били от такова естество, че обективно застрашават живота на мнозина (бомба). 2. по особено мъчителен начин  (има се предвид жертвата – смъртта е настъпила с мъки, страдания) и 3. с особена жестокост (характеристика на дееца: той действа с нея, затова спада към две групи. Често има съвпадение между 2 и 3, но не винаги.
Т. 7: убийство с користна цел: характерно е когато деецът извършва убийството  като преследва материална облага за в бъдеще (имотна). Това е различно от грабеж, придружен с убийство – там деецът убива с цел облага в момента, убива, за да преодолее съпротивата.
Т. 8: с цел да се прикрие друго П: Необходима е връзка между едно убийство и едно предстоящо или вече извършено убийство например.
Т. 9: предумишлено, решението е взето предварително в сравнително спокойна обстановка след обсъждане на мотивите за и против. Според ВС не е необходим план.
Т. 10: убийство от лице, действащо по поръчение в изпълнение на организирана престъпна група – трудно се доказва, връзката трябва да се установи, проблемно е определението за групата по чл. 93, т. 20.
Т. 11:  по хулигански подбуди: то се квалифицира така, когато чрез убийството деецът изразява явно неуважение към обществото, демонстрира открито пренебрежението си към установените норми.

Т. 12: опасен рецидив или друго умишлено убийство, свързано е с чл. 29 и чл. 93, т. 7. Прави се справка дали е осъждан; 29/1/б – 2 и повече присъди, общ характер, умишлено П, ЛОС, една от присъдите поне да е ефективна.
АЛ.2: по-тежко квалифицирано с оглед жертвата при изпълнение на службата/ функции, минимума е 20 г, докато при ал. 1 – 15 г.

Чл. 117: приготовление – наказуемост, изрично предвидена (ал. 1 във връзка с чл. 17; ал. 2 – наказание за подбуждане – практиката е в лъжесвидетелстване – чл. 293. Наказва се неуспялото подбудителство. Подбуждането съвпада с подбудителство: психическа или физическа мотивация за извършване на конкретно П. Ако е успяло лицето – съучастие.  Тук самостоятелно се отговаря за опит за подбуждане.
Чл 118 – афект и чл. 119 – превишаване пределите на неизбежната отбрана. Границата между тях е момента на прекратяване на нападението (противоправно, налично, непосредствено). Ако убийството е налично при непрекратеното нападение – чл. 119. Ако убийството е извършено след като е прекратено: чл. 118. Нападението е източник на афекта. НО ако това нападение не се дължи на уплаха/ смущение. Няма отговорност по чл. 119.
Условия за прилагане на чл. 118: 1. решението за извършване на убийството да е взето в състояние на силно раздразнение, 2. взетото решение да е изпълнено веднага – според изследванията афект има до 30 мин. 3. причината за раздразването трябва да е поведението на жертвата. Силно раздразнено е състоянието, при което има бурно протичаща реакция, при която емоциите надделяват над разума. ВС приема, че противозаконно действие може да се насочи не само срещу личността, но и срещу субективни права с имуществен характер. Когато деецът сам е провокирал насилие срещу себе си, той не може да претендира, че е извършил убийството в състояние на силно раздразнение.
Чл. 120 и 121: най-леко наказуеми умишлени убийства, изхожда се от морални ценности, намалена НО. Чл. 120 – отчита се особеното състояние на жената, която ражда – преценка, възможност за решение, вменяемост. Чл. 121 – чувства и емоции на родителите (субекти).
Във всички случаи основни параметри на умисъла са налице: съзнава обществено-опасния характер, предвижда неизбежното настъпване на резултата, съзнава, че това действие/бездействие ще доведе до резултата и го иска/допуска, независимо от допълнителните условия.

5. Чл. 122/1 – общ случай по непредпазливост (небрежност и самонадеяност). Предвидена е засилена отговорност и за непредпазливите с оглед опасност на средствата или смърт на повече лица (виж непредпазливата вина).
Чл. 123 професионална непредпазливост: 1. не се касае за трети вид непредпазлива вина, различна от самонадеяност или небрежност, тя винаги е една от двете. 2. особеност е дейността, при осъществяването на която деецът причинява смърт другиму. а) правно регламентирана дейност: обхваща субекти и изисквания към тях  - кой може и на какви условия. Дейността трябва да е от такъв характер, че нарушаването на правилата за упражняването й води до опасност за много хора б)източник е на повишена опасност
Субекти могат да са само две категории лица: 1. ръководни длъжностни лица – действителни ръководители или лица, отговарящи за безопасността при осъществяване на съответната дейност, 2. конкретни преки изпълнители. Най-често: строителството.
Чл. 124 – смесена/ двойна форма на вината. Смъртта е причинена по непредпазливост, НО от умишлено нанесена телесна повреда. Могъл е и е бил длъжен да предвиди (ал. 2 – афект, 3 – опасен рецидив, 4 – неизбежна отбрана,).
Чл. 125 – виж НК
Чл. 126 – криминален аборт. Особен предмет: човешки зародиш (от зачеване до начало на раждане). Изпълнително деяние: противоправно умишлено умъртвяване на плода. При аборта  то става вътре в утробата. ВС – при преждевременно прекъсване  на бременността и все пак бебето се роди – опит към чл. 126. Чл. 126/1 – това умъртвяване на плода е П при наличие на условията: 1. извън акредитирано лечебно заведение, 2. когато дори там е в нарушение на стандартите и добрите медицински практики. Субект може да е само лице с висше медицинско образование. Ал. 2: ако няма – още по-тежко наказание. По основния състав трябва да е налице съгласие, ако то липсва (ал. 5) – квалифициран състав. Ако се окаже, че плода е нежизнеспособен към момента на манипулацията – негоден обект, липсва елемент от състава на П.
Чл. 127: П, свързани със самоубийството. Самото самоубийство не е наказуемо. Предвижда се отговорност в три основни случая: 1. когато деецът подбуди, склони другия към самоубийство (виж подбуждане, решаващ мотив, решение), 2. подпомагане: решението вече е взето, но деецът улеснява с поведението си осъществяването му. 1 и 2 наказуеми са когато склоненото или подпомогнатото лице е започнало да реализира намеренията си. 3. деецът довежда някого до самоубийство чрез жестоко отнасяне, системно унизяване. Между двете лица трябва да има зависимост (материална или друга), да са в определено взаимоотношение (родител – дете). 

6. Престъпления против здравето, глава 2, раздел 2: Накърнява се телесния интегритет на лице – пострадал от друго посегателство против здравето му или на болно лице. Здравето: защитеното от правото единство на телесна цялост, физеологично състояние и функциониране на съвкупност от органи, тъкани на човешкото тяло във всеки един момент от неговото съществуване. Здравето се променя във всеки един момент, независимо дали е по естествени причини или при посегателство. Престъпленията биват 2 вида категории: 1. телесни повреди: чл. 128 – 134 НК и 2. заразяване с венерическа болест: чл. 135 НК. Непосредствен обект на тези П с обществени отношения които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическа цялост на човека. Изпълнително деяние: с действие и бездействие, резултатни увреждащи П (с изключение на чл. 135/4 и 5). Субект е всяко НОЛ (с изключение на чл. 135). Субективна страна: умишлени и непредпазливи П. Разлика между телесна повреда и телесно увреждане: Телесното увреждане е накърняване на физеологичния интегритет на личността (счупване на зъб). Увреждането се установява от съдебен лекар. Телесната повреда е противоправното и виновно причиняване на телесно увреждане (вид П в НК), преценява се от съда. Има 4 вида телесни повреди в НК: 1. чл. 128/1 – тежка ТП. Характерно е, че уврежданията са постоянни, създава се дълготрайно състояние на накърняване на здравето на пострадалия, вещото лице не може да каже дали ще оздравее. 2. 129/2: средна ТП – характерното е, че увреждането е трайно, т.е. Ще премине за не по-малко от 30 дни. 3. чл. 130 – лека ТП. Принципно има два вида леки ТП: ал.1. причиняване разстройство на здравето (не са тежки – синини) и ал. 2: без разстройство на здравето, болка и страдание. Болка: кратковременно остро неприятно преживяване, страдание: продължителна болка. Квалификация на деянието: Има значение причинно – следствения процес. 1. Ако в резултат бъде причинено конкретно телесно увреждане, но после поради естествен ход или медицински състоянието на пострадалия се подобри – това не се взима предвид при квалификацията. 2. Когато след довършване на деянието се влоши здравословното състояние на човека и ако то е в пряка причинно – следствена връзка с деянието – тогава се взима предвид и квалификацията е за най-тежкия резултат. 3. особеност: причиняване на няколко телесни увреждания на едно лице от едно деяние (побой: избиване на зъб+ счупване на челюст): 1. Ако телесните увреждания са от еднакъв вид (по 128/2 напр.) то деецът ще отговаря за едно П съгласно закона и ще се вземе предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство.2. Ако са от различен вид: деецът отговаря за 1 П, 1 наказание съобразно най-тежкото по степен увреждане на човека. Причинените допълнителни увреждания, които не дават основание за тежка ТП, се взимат предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство. 4. чл. 161/1: наказателно преследване срещу извършител за лека ТП се възбужда от пострадалия, няма досъдебно производство. За средна и тежка ТП – винаги има. 4. реторсия: 130/3: отклонение от реда за осъществяване на НО на дееца, при което в случай, че се установи, че пострадалия е отвърнал веднага на дееца със същата лека ТП съдът може да освободи и двамата от наказание. Същата по вид ( от една алинея). Реторсията се прави по преценка на съда, дори да са еднакви може да не я приложи, но за това трябват подробни мотиви. Класификационни критерии: 1. спрямо резултат: тежки, средни и два вида леки, 2.: основни, квалифицирани и привилегировани състави, 3. спрямо обществената опасност: умишлени и 2 вида непредпазливи – обикновена и професионална. Умишлени: 128 – 132, като 128 е основен състав на тежка ТП, 129 – среднаТП (128/2 и 129/2 – не са самостоятелни състави, а само изреждат), 130/1 и 2: 2 основни състави на причиняване на двата вида лека ТП. 131, 131а: умишлено причиняване на ТП, квалифицирани състави. Опит за убийство е различно от довършена телесна повреда, преценява се съобразно: 1. сила и интензитет на нападението, 2. сила на ударите, 3. степен на засягане на организма на пострадалия. Ако в резултат настъпи смърт – опит за убийство, ако не – довършена ТП. Ако деецът се насочи да причини конкретна ТП, но причини повече от това – отговаря за реално причинения резултат, ако го е допускал (ТП – евентуален или пряк умисъл). Ако деецът действа с алтернативен умисъл на две различни по вид ТП - или лека или средна ТП - и причини леката, отговаря за опит за по-тежката по степен ТП. Ако причини по-тежката ТП – отговаря за довършено П. Квалифицирани състави – наподобяват умишлено убийство и тълкуването е идентично: чл. 131, 131а = чл. 116. Особености: 1. 131/1/т. 3: инкриминирана ТП на майка, баща, но няма рожден син или дъщеря. Ако и на тях се причини ТП, то ще е отегчаващо отговорността обстоятелство, което ще се отчете, но няма да се квалифицира. 2. 131/1/т.4: налице е когато причиняване на ТП на 2 и повече лица с едно решение; или ако решението за второто лице се вземе непосредствено след ТП на първо лице. Може на различните лица пострадали да има различни по степен увреждания ( едното е с лека, второто е със средна), каква ще е наказуемостта?: деецът отговаря за най-тежката по степен ТП като отново се взима предвид другите като смекчаващо обстоятелство, но няма значение за квалификацията. 3. 131/1/т.7: по-тежко наказание за причиняване повторно на ТП: 1. този признак не намира приложение, ако е причинена лека ТП, 2. трябва деецът да е осъждан с влязла в сила присъда за ТП от същия вид (извършил средна ТП и сега е средна ТП). 4. 131а: опасен рецидив, приложение за тежки ТП по 131, но и по основни състави (чл. 128-129). Привилегировани състави: Умишлени: чл. 132 – силно раздразнение от пострадалия и превишаване на неизбежна отбрана. Непредпазливи ТП: чл. 133 – обиновена непредпазливост, бива самонадеяност и небрежност. Причиняването на увреждания, които не са относими към лека ТП по непредпазливост НЕ Е Престъпление. Преследва се непредпазливост само за средна и тежка ТП. Чл. 134 – професионална (сравни със чл. 123): Има 2 основни състава: 1. пично състояние – концентрация на алкохол е 0, 5 промила, 2. повече от едно лице – различни телесни увреждания, ал. 3 – квалифициран, ал. 4 – привилегирован състав – оказване на помощ на пострадалия. Чл 123: смъртта обуславя промяна в пределите на наказанието, чл. 134: взима се предвид само като смекчаващо обстоятелство спрямо предходните алинеи (т.е. Не пада под основен състав, докато при чл. 123 – влияе и пада под основен състав). Чл. 135: заразяване с венерическа болест. Има два основни състава: ал. 1 – умишлено и ал. 3 – непредпазливо, ал. 4 – поставяне в опасност, ал. 5 – отказ на такова лице да се лекува. Обект: същия като при ТП. Предмет: само лице, което не страда от конкретна венерическа болест. П е резултатно и субект е лице, което страда от съответната венерическа болест. Квалифицирани състави на умишлено заразяване: непълнолетни до 16 г. И ако са заразени три и повече лица. Ал 4 и 5 са формални П. (Заразяването със СПИН= тежка телесна повреда, заболяването е постоянно, няма изгледи за оздравяване. Ако настъпи смърт може зародилото го лице да отговаря за смърт по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена тежка ТП, по чл. 124)

 

7. Глава 2, раздел 3 – Злепоставяне: Обект са обществените отношения, възникнали във връзка с живота и здравето. Особеност: установява се какво е било дължимото поведение на дееца съобразно нормативната уредба, добрите нрави. Изпълнително деяние: обратното на дължимото поведение. Чл. 138, 141 – формални, 136, 137 – резултатни, на поставяне в опасност. Субект – всяко НОЛ, но в 136, 138, 140 и 141 – особен субект. Субективна страна – умишлени, 136/1 – само евентуален умисъл, 136/2 – непредпазливост. Система на П: две групи: 1. П, чрез които се създава опасност за живота и здравето на друго лице – чл. 136/1 и 2 НК. 2. П, свързани с неотстраняване на възникнала опасност за живота и здравето на личността – всички останали чл. 137-141. 1 група: чл. 136, Особености на обективна страна: П е свързано с осъществяване на определена трудова дейност, чието безопасно осъществяване винаги трябва да е предмет на особена регламентация в закон, който да запълни бланкетната диспозиция по чл. 136. Пострадал е само лице, заето в съответна трудова дейност. Изпълнително деяние: нарушаване на правила за безопасността на труда, установени с НА. Осъществява се с действие/ бездействие. Съдържанието на изпълнителното деяние ще зависи от това какво е бил длъжен да извърши субекта. Застрашаващо П, довършено е ако създаде опасност за живота на трудещите се. Субект е лице, правно задължено да спазва правила за безопаснотта на труда. Това са 2 групи лица: 1. стопански/ технически ръководител, 2. обикновени работници, служители. Субективна страна: евентуален умисъл. Всяко нарушаване на правилата с пряк умисъл – опит към причиняване на ТП или смърт. 136/2 – непредпазливо: незнание на правилата или тяхното немарливо изпълнение. Ако се стигне до увреждане – деецът отговаря за ТП или убийство, но не и за самостоятелно злепоставяне. 2 група: критерий: В зависимост от поставеното в опасност благо се делят на : 1. хипотези с опасност за живота на пострадалия – 137-139. и 2. злепоставяне с опасност за живота или здравето – 140, 141. В зависимост от поведението на дееца и възникването на опасността: 1. злепоставяне в резултат на поведението на дееца – 137-140, 2. злепоставяне, което не е поставено в зависимост от поведението на дееца: 138,139,141. В зависимост от отношението: 1. с особено отношение между субекта и посрадалия – 138 и 2. не се изисква особена връзка. Законът изисква специално състояние на пострадалия, то обуславя задължението на правния субект да окаже помощ. Чл. 137, 138: безпомощност: състояние, при което пострадалия няма възможност да се самозапази – според възраст (млад или стар), инвалидност. Чл. 137, 138, 141: болестно състояние: неблагоприятно патологично изменение на органите или функциите на организма и се очертава с определени клинични признаци. Може да е хронично или временно. Чл. 141/1 и 2: родилка: състояние, от момента в който раждането е започнало докато траят непосредствените физеологични изменения, дължащи се на родовата дейност. Изпълнително деяние: продължено П, осъществяването трае непрекъснато определен период (от момента на възникване на задължението за оказване на помощ). Характерното е, че изпълнителното деяние винаги включва и бездействие: чл. 137: двуактно, резултатно (поставяне в опасност), всички останали са формални. Злепоставяне по чл. 139: субект е всяко НОЛ, останали: особен субект. чл. 138, 141/3: правно задължено лице, 141/1 и 2: лице, което правомерно упражнява медицинско занятие, 140 – водач на пътно превозно средство. Злепоставяне: само умишлени – с пряк и евентуален умисъл. Престъпни състави с практическо значение: чл. 136 и чл. 140. Чл 140: относимост към правила по Закона за движение по пътищата и чл. 343. Възниква когато в резултат на непредпазливо/ умишлено деяние настъпи смърт. По чл. 140 отговаря не само участник в ПТП, но и лице, което няма вина за ПТП – важното е да е участник. При натсъпване на ПТП виновният отговаря само ако на пострадалия е причинено смърт, средна или тежка ТП. По чл. 140: отговаря и за лека ТП. Може деецът да отговаря по 343 без да отговаря по чл. 140: когато ако би оказал помощ на пострадалия деецът би изложил на риск себе си или друг или тогава когато е причинена смърт на друго лице, веднага след ПТП (помощ се оказва само на живо лице). Може деецът да отговаря за съвкупност от П по 140 и 343 когато от ПТП настъпват имуществени вреди и лека ТП. Тогава за лека ТП не отговаря по 343, но за неоказване на помощ – по чл. 343.

8. Престъпления против свободата на личността: свобода на личността: съвкупност от признатите в действащото право възможности индивидът да формира своята воля на основата на осъзнати природни и обществени закони, както и да действа в съответствие с тази воля и съобразно със своите интереси и цели в дадена сфера на обществения живот и доколкото с това не засяга правата и интересите на останалите правни субекти. Има 3 основни елементи: 1. психологически – възможност индивидът да формира своята воля на основата на осъзнати природни и естествени закони и да действа съобразно волята, интересите и целите си, 2. обществен – обстоятелството, че личността е неразделна част от обществото и обществените връзки, съобразява се с останалите, 3. юридически – отразява факта, че свободното и законосъобразното действие спрямо формираната воля е формулирано от КРБ и законите, посегателствата получават правна закрила. Престъпленията против правата на личността се делят на 2 групи: 1. посегателства, които засягат личността в тесен смисъл – глава 2, раздел 4 и 5 НК и 2. засягат определени права и интереси на пострадалия, особен характер: лични, икономически, социални права. П против свободата на личността, 2 групи: 1. засягат личната свобода – а) срещу свобода на придвижване в пространството, глава 2, раздел 4 и б) посегателства против свободата на формиране на волята и нейното външно проявление – глава 2, раздел 5.
Отвличане и противозаконно лишаване от свобода (ПЛОС): разликата между двете е, че при отвличането е налице преместване на пострадалия в пространството, докато при ПЛОС не е свързано с преместване. ПЛОС, чл. 142А, обект: обществени отношения, чрез които се осигурява обективната възможност на всеки човек да се придвижва свободно в пространството. Ограничаване – по закон от оправомощени държавни органи. Обективна страна: Пострадал от ПЛОС може само да е лице, по отношение на което не съществува законно основание (мярка за процесуална принуда, отклонение, арест) за ЛОС. Изпълнително деяние: осъществява се в две форми: 1. действие и бездействие –арест, 2. само бездейстие -  когато деецът не предприема действия за ПЛОС. За него има задължение да възстанови правото на свободно придвижване на пострадалия, но не го прави. П е продължено и при 1 и 2. Съставомерност по основен състав – ПЛОС да не е продължено повече от 2 денонощия, ако е повече – квалифициран състав по чл. 142а/ал. 4/ предл. 2. Важно е ЛОС да е извършено противозаконно: когато не съществува законно основание за ограничаване свободата на пострадалия или ако има такова не е спазена процесуалната воля, или е наложено от неоправомощено лице. Довършено е когато възможността за придвижване  е ограничена. Може и недовършен опит. Субект е всяко НОЛ. 142/2 до 4: квалифицирани състави: бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, мъчителен метод, повече от 2 денонощия. Метод: ЛОС е съпроводено с физичеки или душевни страдания за пострадалия, а деянието създава опасност за здравето (142/4), когато е съпроводено с реална възможност за анатомични увреждания или физически смущения. Субект по 142/2: длъжностно лице, 142/2/т. 6 и 8: лице, занимаващо се с охранителна дейност. 142А/5: основен състав: настаняване на здраво лице в клиника за душевноболни. Обективна страна: пострадал е само здраво лице, в смисъл не страда от душевна болест и не се налага принудително лекуване и ограничаване на пространството. Особено е мястото: здравно заведение за душевно болни хора. Изпълнително деяние: проявява се в две форми: 1) действие – настаняване в клиника 2) бездействие: лицето е задържано противозаконно в здравното заведение след отпадане на правното основание за престоя му там. 142А/5: особен субект: само от лице, което е оправомощено да настанява / задържа душевно – болни лица. Субективна страна: само с пряк умисъл.
Чл. 142: отвличане: ал. 1: основен састав, от т.1-6 ЛОС. Обект: по-широк от ПЛОС, тъй като тук наред с възможността за свободно придвижване се засяга и свободното формиране на воля, засегната чрез преместването му в пространството. Обективна страна: пострадал е ФЛ. Изпълнително деяние: само чрез действие, 1. включва ограничаване на възможността да се придвижва свободно в пространството, 2. преместване на пострадалия противно на волята му. Резултатно, довършено е когато се премести. Може и недовършен опит. Субект е всяко НОЛ. Субективна страна: само с пряк умисъл. Особена цел: Да бъде лишено едно лице противозаконно от свобода. Квалифицирани състави: 142/2 до 4. По-тежко наказуемо с оглед обекта в случаите ако е: 1. отвлечено е малолетно или непълнолетно лице, 2. лице с международна защита – ал. 2/т. 4, 3. две и повече лица – подобен на 116/т.4, трябва единно решение, 4. бременна жена. Обективна страна: 142/т.1: деецът е въоръжен, оръжие: всяка вещ която служи за причиняване на смърт или сломяване съпротивата, трябва да е афиширано. 142/2/т.6 и 8 – деецът се е представил за лице от МВР, вредни последици – 142/3 – имуществени и неимуществени вреди, особена жестокост – 142/4. Субект: от две и повече лица – 142/2/т.2. В изпълнителното деяние участват две лица (а не подбудител + извършител). 142/2/т.6: лице с охранителна дейност, т.8 – повторно – да е осъждан също за отвличане. Обект на отвличане – по-широк от ПЛОС. При отвличане има винаги действие (преместване). Може да има съвкупност от отвличане и ПЛОС (ако е П против живота, здравето и т.н.).

Глава 2, раздел 5 НК Принуда: чл. 143-класическа принуда, 144 – закана за П. По-късно са добавени и съставите свързани със задържането на заложник. Насочени са срещу свободното формиране на волята, чрез които се ограничава свободата на личността, според вътрешната мотивация на отделната личност. Принудата е почти винаги елемент от друго П (изнасилване, грабеж) , рядко е самостоятелно П. Субект: всяко НОЛ, субективна страна: умисъл, обективна страна – изпълнителното деяние е насочено върху друго лице, принуждавайки го да действа против волята си. Принудата може да се осъществи по 3 начина: 1. физическо въздействие, със сила върху пострадалия, 2. чрез психическо въздействие/ заплаха, 3. чрез злоупотреба с власт – субектът е особен – лице с власт (длъжностно). Лицето е принудено да извърши (активно поведение), да пропусна да извърши (пасично поведение) против волята му. Действието/ бездействието трябва да има личен характер. Съпоставка с изнудване: при него лицето е принудено да се извърши имуществено разпореждане с цел имотна облага.
Чл. 144: закана за П – проблем е, че се използва като доказателство в бракоразводния процес. Изисква се лицето (субект е всяко НОЛ) не само да се закани с П, но да е отправено така, че да възбуди основателен страх. Субективна страна: умисъл. Трябва да се докаже страха. Задържане на заложник: чл. 143а- ограничава се свободата на едно лице, условия за освобождаването му – по отношения на държавата или на трето лице.

 

9. Глава 2, Раздел 6 и 7: издаване на чужда тайна и обида, клевета: засяга се достойнството на личността, честта и доброто име. Достойнство наличността: върховен принцип, гарантира се от държавата. Раздел 6 е юридическата санкция, която осигурява защита  на достойнството на личността. Не е абсолютно право (ограничено от правата и интересите на другите).
Издаване на чужда тайна: чл. 145, сведенията са известни на лицето в службата и са от такова естество, че разпространението им би накърнило достойнството на личността, за която се отнася. Няма указание за начина (устно, писмено) – всеки един е съставомерен. Тежки последици, висока степен на обществена опасност. ал. 2: специфична хипотеза на тайната на осиновяването – съставомерно е, ако е извършено с намерение да настъпят вредни последици на осиновеното лице или осиновителите.
Обида и клевета: Различия: чрез обида се засяга личната самооценка на един човек за него, а чрез клевета обществената оценка. Обида: субект в всяко НОЛ, изпълнителното деяние: казване или извършване (думи, действия)на нещо унизително за честта или достойнството в негово присъствие. Сложни П: трябва обективно да е от такова естество, че да накърнява и субективно казаното трябва да е възприето като унижаващо обстоятелство (обективно да е казано и субективно да е възприето). В негово присъствие: означава както буквално, така и чрез всички средства за комуникация (НК има предвид възможността за възприемане на казаното, извършеното, т.е. ако се обиди с думи глух, той не чува – не е съставомерно). Може ли обидата да се осъществи опосредено – да = е на посредствено извършителство. Клевета:  чл. 147, засяга се доброто име, но ал. 2- ако е вярно не се наказва. Ал. 1: деецът разпространява на неограничен кръг лица 1. позорни, 2. неверни обстоятелства. Само едното не е достатъчно. Умишлено П. Деецът трябва да съзнава и двете неща, защото ако липсва едно от тях няма умисъл. чл. 148: по-тежко се наказва клевета на длъжностно лице, чрез средства на масово осведомяване. Втората форма на клеветата: когато деецът приписва на друго лице П. Разграничение от набедяването: П против правосъдието, чл. 286. И в двата случая субекта приписва на друго лице П, но за да е набедяване трябва да е сторено пред надлежен орган. Когато въобще разпространява пред трети лица – клевета по чл. 147.
10. Раздел 8, Разврат: неточен и непълен термин, но това е защото обектът е сложен, комплексен. Обектът засяга най-различни обществени отношения: 1. свободата на личността – ограничава се избора на полов партньор и избор на начина на полово общуване, 2. телесната неприкосновеност, 3. полов морал – личен избор, но все пак има граници, 4. чест и достойнство, 5. нормално развитие и възпитание на подрастващите. Всичко това е взаимообусловено и преплетено в раздел 8 и затова така се определя обекта. Водещи са обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност, полов морал и избор. Съществуват трудности при разследване и доказване на тези П. Доказване: обективни находки по тези дела трудно се тълкуват еднозначно - интимна сфера на човешките взаимоотношения, няма безспорност. Обективна страна: действие, активно поведение, различни форми на усложнена престъпна дейност: съставни – 149/2, двуактни: 152/т.2, на системно извършване: 155/2. По-голямата част са резултатни увреждащи, но има и формални – блудство, предоставяне на помещения за разврат. Субект: особеностите му произтичат от самото естество на П (изнасилване: лице от мъжки пол). Системата на П е изградена с оглед съдържание на действията: 1. престъпни блудства, 2. престъпни съвокупления, 3. престъпни хомосексуални действия, 4. отвличания с цел разврат, 5. П свързани с полов морал – тук влиза разпространението на порнография. 

1. Престъпни блудства: чл. 149 и 150. Блудството е извършване на действия, с които се цели да бъде възбудено или удовлетворено полово желание без съвокупление (това е и изпълнителното деяние). Формално П – висока степен на обществена опасност. чл. 149: блудство с малолетно лице. Обект: отношения, свързани с полова неприкосновеност, полов морал и отношения, свързани с нормалното развитие и възпитание на подрастващите. Субект: всяко НОЛ. В съдебната практика има противоречия относно спора дали деецът и жертвата може да са от един и същи пол или не: 1. съди се, че трябва да са от различен пол от разпоредбата на чл. 158, 2. може лица от еднакъв пол, но да не се стига до съвокупление. Тъй като чл. 158 засяга само отделни хипотези, при които лицата са от различен пол, може би по-меродавна е втората хипотеза. Субективна страна: пряк умисъл, специална цел – да се възбуди, удовлетвори полово желание. Деянието е съставомерно когато лицето не е навършило 14 г., чл. 150: ако е навършило 14 г. , но тук за да има НО се иска наличието на други признаци – принуда, използване или привеждане към безпомощно състояние, т.е. Когато е против волята на лицето и се засяга свободата му на избор.
2. Престъпни съвокупления: съгласно НП и българските съдилища съвокупление означава: полов контакт, при който мъжкия полов член проникне във влагалището на жената. Това е свързано с довършването на П – П е довършено при преминаване на този момент (съответно довършен опит е невъзможен). Преди този момент опитът е недовършен, а след него – довършено е деянието. Делят се на 2 групи: 1. състави, при които е налице съгласие на жертвата за съвокупление – чл. 151 (малолетни, невменяеми) и чл. 154: между възходящи и низходящи, осиновители и осиновени, братя и сестри (кръвосмешение). 2. против волята на жертвата, по-тежко наказуеми – изнасилвания по чл. 152 и чл. 153 – използване на материална/ служебна зависимост. Чл 152: Изнасилването е престъпно съвокупление с лице от женски пол против волята й. Обект: полова неприкосновеност и т.н. Обективна страна: само лице от женски пол, а изпълнителното деяние – съвокупление и действия против волята на жертвата. Основен състав – чл. 152/1 – т.1,2,3. т.1: приравнено на безпомощното състояние, трябва да не е причинено от дееца – по аргуент от т.3 – където е причинено от дееца (болест, тежко алкохолно опиянение, стрес). Трябва да липсва съгласие на жертвата преди да изпадне в това състояние. т. 2: принуда: типично двуактно П, принудата е преди съвокуплението, ако е след това – налице е съвкупност може би. Принудата може да е психическа, физическа и трябва да е насочена към сломяване на съпротивата. Може да е лемент от състава на друго П: грабеж. Умисъл. т. 3: приведе в безпомощно състояние: активно поведение на дееца срещу жертвата. Важно е да не е чрез сила или заплашване, а с всякакви други действия: опитване, наркотици, които блокират възможността на жертвата да се съпротивлява. Субект: лице от мъжки пол. Лице от женски пол може да е съизвършител – съучастие (например в принудата). Чл. 153: Изискват се особени отношения между субектът и жертвата. 1. служебна зависимост: възможността на едно лице едностранно да влияе върху положението на другото лице. 2. материална зависимост:  възможността на едно лице едностранно да влияе върху материалната сфера на другото, против волята е. Външно жертвата демонстрира съгласие (защото съзнава зависимостта си), но извършва самия акт.
3. Престъпни хомосексуални действия: между пълнолетни със съгласие – не е наказуемо. чл. 157: други хипотези. Полово сношение/ действие на полово удовлетворение с лице от същия пол. Това определение позволява да бъдат наказуеми действията и при двата пола. Наказуемост: 1. извършване чрез принуда – сила/ заплашване, 2. чрез използване на зависимост, 3. в безпомощно състояние, 4. по отношение на малолетно/ невменяемо лице. Чл. 155: склоняване към проституция, свожда към блудствени действия. Чл. 155/2 – предоставяне на помещение за полови сношения и блудства. Наказуемост: систематически означава 3 и повече пъти и то на различни лица. Чл. 159: забранено е като цяло разпространението на порнографски материали. Проблем е определянето на предмета и да се обхване максимален кръг от виновни. Трудно се определя и извършителя. Нова дефиниция: чл. 93, т. 28 – неточна. Нужно е да се регламентира начина на разпространение (нежелан достъп), да се определят местата за това. Така ще се регулира достъпът и на непълнолетните. Би следвало да се забрани разпространението на материали свързани с насилие, животни, перверзии и т.н. 

 

11. Престъпления против правата на гражданите: Глава 3, нямат практическо приложение. Това са обществените отношения, които осигуряват политическите, икономическите и личните права и свободи на гражданите. 3 особености на предмета: 1. като страна по тези обществени отношения винаги участва носителят на права и свободи (личността), а от друга страна – всички останали правни субекти. 2. предмет е определено духовно благо, по повод на което възниква това ПО. 3.....Система на П според характера: 1. засягащи политически права с 3 подгрупи: 1. против националното и расовото равенство, 2. против свободата на вероизповеданията и 3. засягащи упражняването на основните политически права на гражданите. Отново 3 подгрупи: 1. против избирателните права, 2. свободата на политическите убеждения и 3. против свободата на събранията, митингите. 2. засягащи лични права – неприкосновеност на жилище, помещения и превозно средства, кореспонденция, 3. против лично - икономическите права – 1. трудовите и 2.тези срещу интелектуалната собственост.  

П против политическите права – чл. 6 КРБ: равенство на всички, неограничени права на база пол, раса, религия. Политически права: предоставените от КРБ възможности гражданите да вземат участие в политическия живот като се сдружават в политически партии или сдружения с политическа цел. Граждански права: равенство на гражданите пред закона, гарантирани от КРБ. Глава 3, раздел 1: национално и расово равенство: обективна страна: насочено срещу пострадали, които принадлежат към расова, национална или етническа общност (или определени политически възгледи). Изпълнително деяние: чл. 162/163: действие, формални и резултатни. Субективна страна: основни мотиви за извършителите: 1. расистки – делят расите на висши и нисши, което оправдава социалното или юридическо неравенство между отделните раси. 2. националистически – националната обособеност е повод за недоверие към другите нации – пренебрежително отношение. 3. политическа нетърпимост: омраза срещу тези, чийто политически възгледи не съвпадат с тези на субекта на П. Умишлени – пряк умисъл. Наказание – ЛОС. Видове: 1. проповядване към расова, национална вражда – чл. 162/1. Обект: обществени отношения, осигуряващи равенството между гражданите. Обективна страна, изпълнително деяние има две форми: проповядване – психическо въздействие върху едно или няколко лица, което е от естество и цели да внуши у адресатите отрицателно отношение към представителите на друга нация. Им разлика между предмет – онова лице, върху което се упражнява въздействието и пострадал (?) и подбуждане:  психическо въздействие върху едно или няколко лица, което е от естество и цели да мотивира адресатите към противозаконни враждебни действия срещу едно или няколко лица от друга раса или националност. Формално П, субект: всяко НОЛ. Умисъл. 2. насилствени действия на основа на расова, етническа, религиозна или политическа нетърпимост – чл. 162/2. Обект – същия. Обективна страна: предмет е личността на пострадалия/ чужд имот/ лице, принадлежащо към определена раса и т.н. Изпълнително деяние: физическо въздействие върху пострадалия. Формално П, а повреждането на имущество – резултатно. Субект е всяко НОЛ, особен мотив, умисъл. 3. образуване, ръководене, членуване в организирана престъпна група – формално, алтернативни форми – вж лекциите за организирана престъпна група. 4. участие в тълпа: обект е същия, обективна страна: П разкрива форма на задружна престъпна дейност. Не е възможно без участието на друго лице – необходимо съучастие. Тълпата е множество от хора, открито за присъединяване, обединено от една цел, определяща задружната им дейност. 3 форми на изпълнително деяние: участва (като присъства), предвожда (поставяне на конкретни задачи) и подбужда (организация на множеството и интелектуално подбудителство). НО за всички е различна, по-тежка за подбудители и предводители. Ал. 2 – квалифициран, ал. 3:  при ТТП или смърт деецът отговаря за съвкупност от П.
П против вероизповедания: чл. 164 – 166. Обект: съвкупност от обществени отношения, чрез които се осъществяват гарантираните от КРБ свободи на вероизповедания, религиозни обреди, проповеди, атеистична пропаганда в пределите, установени от КРБ и международни договори. 3 вида П: 1. противозаконна пропаганда на религиозна основа – чл. 164, 2. насилствени действия на основата на религиозна нетърпимост – чл. 165, 3. противозаконно използване на религията за политически цели – чл. 166. Втората форма на изпълнителното деяние тук е загубила актуалност (?).
П против основните политически права: раздел 3. Обект е съвкупността от обществени отношения, които осигуряват упражняването на основните конституционни политически права и свободи на гражданите. Система: 1. П против избирателното право – активно и пасивно – включва се противозаконно препятстване упражняването на избирателно право – чл. 167, противозаконно упражняване на избирателното право – чл. 168, нарушаване тайната на гласуването – чл. 169 (особен субект), престъпно поправяне на резултат – чл. 169. Нови състави – за изкупуване на гласове. 2. против свободата на политическото самоопределяне – чл. 169а – 169в.Изменения за купуване на гласовете: ДВ 75/06 И 85/07. Чл. 167/2 – инкриминира се даването на имотна облага с цел да го склони да упражнява избирателното право в полза на определен кандидат. Субект е всяко НОЛ, пряк умисъл и особена цел. Чл. 167 – инкриминира и организирането, предлагането, даването. Деяние: създаване на организация (РИ: то си е помагачество). Чл. 167А: който с цел да упражнява избирателното си право в полза на определен кандидат поиска или получи имотна облага (като се предвижда ненаказуемост ако съобщят за това). Чл. 174А: П против свободата на митинги, манифестации: 2 вида: ал. 1: измама/ заплашване и ал. 2: противозаконно провеждане на събрания/ митинги (ако са забранени).
12. П против лични права: 2 групи: неприкосновеност на жилище, превозно средство, има съдебна практика по чл. 170, чл. 171: кореспонденция. Обект са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на жилище, служебни помещения и превозни средства на лица с международна закрила. 2 основни състава – чл. 1 и 4, субсидиарни, не съществуват при идеална съвкупност. ал. 2: квалифициран, ал. 3: разширяване предмет на посегателството. Чл. 170/1 – ловкост, хитрост, специални технически средства. Жилище: помещение, обитавано постоянно или временно от едно или повече лица за живеене (апартамент, къща, каравана). Трябва да е чуждо по отношение на дееца, той не живее в него на правно основание. Двуактно, осъществява се с действие (заплаха, злоупотреба с власт). Довършено е с проникването в чуждото жилище. Съставомерно е само когато е осъществено по начин или средства, предвидени в закона. Ал. 2 – нощем, след 22 ч., въоръжено лице. Няма значение дали обитаващият е вътре в жилището (ако е вътре има право на неизбежна отбрана). В този състав не се включва взломна кражба. Субект е всяко НОЛ, пряко умисъл. Ал. 4: противозаконно оставане в чуждо жилище, обект и предмет – същите, изпълнително деяние – само чрез бездействие (при покана за напускане). Деецът не може да отговаря едновременно по ал. 1 и 4. Например ако едно лице проникне в едно жилище и 2 дни остане там, отговаря по ал. 1, а при отказ да напусне – това е отегчаващо отговорността обстоятелство, ал. 4: трябва да е влязъл на законно основание – например бил е поканен. Ал. 3: противозаконно влизане в чуждо жилище на лице, ползващо се с международна защита ( тук е плюс превозно средство)Чл. 346 б: ЛОС до 3 години за онзи, който противозаконно проникне в чуждо МПС без съгласието на собственика. Сравнение между 170/3 и 346б: разлика в обекта. По 170: неприкосновеност на превозно средство, 346б: и транспортна сигурност (това е раздела), Идентичен предмет: превозно средство (346б – моторно, 170/3 – не се изисква). Има разлика в качеството на пострадал – 170/3 лице с международна защита. Идентично е изпълнителното деяние: влезе/ проникне е едно и също. Идентичен субект – всяко Нол и субективна страна – пряк умисъл. 346Б: да е станало без съгласието на собственика (по чл. 170 също се предполага такова несъгласие).
Нарушаване на кореспонденцията: Обект: обществени отношения, осигуряващи сигурността на кореспонденцията и в частност тези, които възникват по повод предаването й на адресата и запазването на тайна на кореспонденцията от всички лица, които нямат право да я узнаят. Кореспонденцията е обмен на информация между хората, която се осъществява от разстояние чрез писма, пощенски пратки, телефон, телеграф, телефакс, компютърна мрежа или друго далекосъобщително средство. Между точно определени субекти: изпращач и получател. Обект е кореспонденция, чието съдържание не е първоначално известна информация на всички. Информация  се предава по определен веществен начин. Предмет е: 1. информацията и 2. материалния й носител. Чл. 171 – няколко състава. Основен – 171/1, а т.1, 2 и 3 – отделни основни състави с алтернативни признаци за изпълнителното деяние и предмет (обективна страна). Основен е и 171/3. Два квалифицирани: 171/2: само деяние по ал. 1 и 171/4: само квалифицирано деяние по ал. 3. ал. 4/ 2007 г.: деянието по ал. 3 е извършено с користна цел или са причинени значителни вреди.
П против лично – икономическите права: П против трудови права (172) и срещу интелектуална собственост (ИС). П против трудови права са два вида: 1. ал. 1: противозаконно препятстване упражняване на правото на труд – 172/1. Обектът е комплексен и включва обществените отношения, свързани със свободата и необезпокояваното право на труд, расово равенство, свободата на политическите и религиозни виждания. Пострадал може да е само лице в трудоспособна възраст и с определени качества – раса, народност, убеждения. Изпълнителното деяние: 1. попречване на някого да постъпи на работа и 2.  принуждаване на някого да напусне работа. Резултатно П. Субект е всяко НОЛ, пряк умисъл. 172/2: невъзстановяване на работа. Обект са обществените отношения , осигуряващи гаранции, че трудовото ПО може да се прекрати само по условия и ред в закона. Пострадал е работник по съществуващо трудово ПО, възстановен на работа с влязло в сила съдебно решение или заповед за възстановяването му на работа. Изпълнително деяние: бездействие и се изразява в непредприемане на дължимото поведение за изпълнение на решението или заповедта. Формално, продължено – деецът през цялото време не осъществява задължението. Субект: длъжностно лице, в кръга на чиято служба е изпълнението на заповедта/ решението. Необходимо е да бъде възстановен на същата работа от преди това – може да е на по-висок пост – това е по-благоприятно. П против ИС: раздел 7, изменения бр. 75/2006 г. Инкриминира деяния против всички видове ИС – авторски и други, търговски марки, промишлен дизайн, изобретения, патенти. Предмет на П – ЗАПСП, ЗМГО, ЗМГО. П против ИС са 2 вида: 1. престъпно ползване на чужда ИС – чл. 172А и б и 2. плагиатство – чл. 173 – 173. Разнообразие от вида на изпълнителното деяние и предмета. Има квалифицирани и основни състави, усложнена структура. Тук се вклюва всяко престъпно записване, предаване, излъчване на програми, филми, а държането – чл. 172А/2 и е П ако е в големи количества – чл. 172б. Включени са и деянията, свързани с предварителен пласмент (ADIBAS:)

 

13. Престъпления против брака, семейството и младежта
1. П против брака и семейството. Системата на П е в 3 основни групи:
1.1 П, свързани със сключването на брака, посегателства срещу реда, установен за това.  Има 2 подгрупи:
а) състави срещу свободното волеизявление при сключването на брак – 177/1. НО възниква дори да е упражнено склоняване по насилствен начин, само когато на това основание брака бъде обявен за недействителен
б)състави срещу режим за сключване на брака – 176/1:укриване на законна пречка (друг брак, родство до 4та степен). Чл.176/2: НО за длъжностно лице, което извършва бракосъчетание, знаейки за законна пречка.
1.2. П срещу семейството: засягат вече сключен брак: чл. 179 – многобрачие, 181: морално задължение за грижа между съпрузи, изисквания в СК, НО за нарушаване на задължения по СК и поставяне в опасност или затруднение на съпруг, чл. 182: оставяне без надзор и грижа.
1.3. Срещу гражданското състояние на личността: чл. 184: укриване на гражданско състояние на нкг или подхвърли малко дете.
Чл. 183: изисква се 1. връзка между деец и пострадал (роднинска, съпружеска), 2. да е налице решение на съд, с което лицето да е осъдено да плаща издръжка – размер и начин на плащане, 3. Задълженото лице да не е платило две и повече месечни вноски: особено значение, преценява се откога възниква НО (например ако лицето има задължение на плаща по 100 лв на месец, а плаща по 90: кога възниква НО: когато неплатената част достигне размера на две вноски). Според законодателя плащането трябва да е пълно и ритмично. Чл 183/3: стимулираща разпоредба, действие което води до ненаказуемост: преди решение на  първа инстанция лицето плаща (най-дълго до обвинителен акт), само при условие, че не са настъпили други вредни последици. Наказания по чл. 183: пробация (ако е ЛОС не може да плаща изобщо)
2. П против младежта: делят се на 3 групи:
2.1. Състави, засягащи физическото развитие и телесна неприкосновеност на младите хора: чл. 187: класическа НО за лице, изтезаващо малолетно/ непълнолетно лице, не се уточнява изпълнителното деяние (изтезание: много начини за осъществяване). Особеното е връзката между лицата: малолетния трябва да е под грижите на пълнолетния или на него му е възложено възпитанието на лицето. Няма практическо положение, защото НО възниква само ако извършеното съставлява по-тежко П (например изтезаването води до ТП)
2.2. Състави, насочени срещу правилното и нормално полово развитие на младежта: чл. 188: принуждаване на непълнолетен/ малолетен към извършване на П или склоняване към проституция. Чл 193: НО за опиване с алкохол на лице под 18 г. - свързано с лош пример, навици в отделните семейства. Много разисквана е разпоредбата на чл. 193/2: продаването на алкохол (и цигари) на лица под 18 г. : оправдание е, че купуват за родителите.
2.3. Състави против правилното възпитаване и душевно развитие.
В други глави също има състави за права и интереси на младежта – този раздел не обхваща цялата наказателно-правна защита на младежта. 

Част от съставите засягат и трите условни групи П и предвиждат НО за злоупотребата с родителската власт (принуда по чл. 190 на 1 лице под 16 г.  да живее съпружески с другиго, чл. 192 – родител, получаващ откуп, за да разреши на своя дъщеря да заживее с другиго). Няма решения на ВС и практика.  

Последно променен на Неделя, 09 Ноември 2008 19:45
 
Банер