Дуванли Печат
Четвъртък, 24 Август 2006 15:26
Дуванли

Могилният некропол Дуванли е образуван от около 50 могили с най-различна големина. Некрополът е разположен на 26 км от Пловдив, по шосето за Хисарски Бани. През януари 1925г. в Кукова могила (най-голямата в комплекса) са намерени ценни предмети, представляващи интерес, но разкопките биват прекратени по финансови съображения.
Едва през 1929г. по инициативата на пловдивският окръжен управител, разкопките са подновени. Те продължават от май до септември – 1930г. и 1931г., под ръководството, първо на д-р И. Велков, след което на В. Миков.
Разкопките поставят началото на мащабна систематична изследователска дейност, главната задача, на които е да се установят най-подходящите методи за подобни разкопки, в най-голям досега мащаб.
В настоящата курсова работа ще се опитам да анализирам и пространно да разгледам устройството, датировката и характера на некропола при Дуванли.

Разположение

Село Дуванли се намира на северния край на пловдивската равнина, между селата Хамбарлий и Селджиково. От Дуванли до Средна гора равнината преминава в ниски възвишения. През лятото под Дуванли се образува пясъчно дъно, предизвикано от минаващата под селото пълноводна река Пикла.
Западно от Дуванли, на десния бряг на р. Пикла се намира Кукова могила. На височината северно от селото е разположена Башова могила. По-нататък (северозападно) – Мушовица, а на север от Дуванли и североизток от Хамбарлий – Голяма могила. Северно от Голяма могила се намират осем по-малки могили, до тях още двадесет гъсто разположени, а на височината срещу Хамбарлий – девет могили. На възвишението на левия бряг на р. Кулак-Дере се намират още три могили – Лозарска, Арабаджийска и Дончова могила. На север от тях в местноста Узун - Герен е месторазположението на Тодорова могила.

Могилите
Кукова могила

Най-вероятно името на могилата идва от семейство Кукови. Кукова могила е висока 15 м и е с диаметър в основата 100 м. В най-долният пласт на дълбочина 1, 8 м са намерени предмети както от бронзовата, така и от каменно-медната епоха. В северната страна на могилата е открит непокътнат гроб, който съдържа скелет и глава обърната на юг, т.е. става дума за частично погребение. На около метър от гроба са намерени четири съда, два от които разрушени. Могат да се разграничат още три пласта, което показва, че могилата е била насипвана. В източния край на могилата на около 1 м под повърхността е открит голям глинен кюп с похлупак отгоре. В периферията на могилата са намерени повече от сто жертвени кошеровидни ями, подобни на кошеровидните куполни гробници от микенската епоха в Мале-тепе при Мазек.

 В югоизточната част на дълбочина 1,5 м е открит кладенец, стигащ разстояние до основата от 20 м, може би направен от иманяри.
Може да се каже, че инвентарът от Кукова могила датира от три епохи. Най-долният пласт е с предмети от каменно-медната епоха. Съдовете са инкрустирани с везани и рисувани орнаменти. Всичките предмети са от добре изпечена глина, оцветена в жълто и червено, правени без грънчарско колело и с дебели стени.

От инвентара на Кукова могила особено внимание заслужават фрагментите от големи съдове, украсени с везани орнаменти, разположени в няколко паралелни пояса. В долните два пласта са отъкрити предмети от бронзовата епоха, които дават ясна представа за тогавашната керамика: правени са с грънчарско колело, със сиво-черен цвят, тънки стени, примитивни и еднообразни форми. Глинените съдове се приписват на бронзовата епоха, защото са подобни на тези от Азъп-Къой (Ямболско).

Предметите от ранно-желязната епоха се намират в горните два пласта на могилата – глинени съдове, повечето от които са работени с грънчарско колело, оцветени със сив и тъмно-сив цвят. Може да се спомене, че за тази епоха са характерни малки съдове с вид на кани.
Интересна е каменната гробница в Кукова могила, която е изградена от големи плочи с гипсов камък. Тя е дълга 2, 35 м, широка 1, 25 м и дълбока 1, 40 м. Покривът на гробницата е намерен в напукано състояние и поради тази причина тя е била пълна с пръст. Инвентарът се е бил безразборно разхвърлян в тази пръст. Вещите, намерени в гробницата са предимно от благородни метали – злато и сребро, от които по-специално внимание заслужава една сребърна ваза във вид на грифон – това е най-ценната в художествено отношение част от дуванлийските находки. Сребърните съдове ни дават възможност да проследим развитието на старогръцката торевтика в продължение на едно столетие. Едно от мненията е, че амфората е е създадена в Персия, но доминантата е, че е в персийско-ориенталски стил с гръцки художествени форми. Такива предмети са били майсторени в гръцките колонии по малоазиатското крайбрежие (гр. Йония). Датировката се отнася към началото на V в. пр. Хр.

Също така може да се спомене и златна пластинка нагръдник, изградена от тънка златна тенекия, украсена с изчукани елементи; осем златни обеци във вид на отворени халки; две обли, масивни отворени гривни с краища, изработени като змийски глави. Гривните без съмнение са дело на грубо варварско изкуство, местни са. От останалите могат да се споменат два пръстена във формата на елипсовиден щит; сребърна ваза (амфора) с две дръжки, изобразрни като два крилати лъва, с тегло 1040гр.

Башова могила

На 600 м северозападно от Дуванли се намира Башова могила, тя е висока 6 м и е с диаметър в основата от 35 м. На върха й има дървен кръст. В средата на могилата на дълбочина два метра е открита жертвена яма с диаметър 2, 20 м. Гробът в ямата е изграден от 24 каменни блока с дължина по 1 м. Трупът е бил изгорен, а пепелта и части от костите са открити в сребърно блюдо.
Повечето от предметите от Башова могила са били разположени в западната половина на гроба. Сред тях има златна пластинка – нагръдник, украсена с редица малки амазонски щитове; сребърно блюдо, украсено с позлатени и гравирани изображения (четири колесници). В същото блюдо се намират пепелта и костите на мъртвеца. Също така могат да се споменат един сребърен, отчасти позлатен ритон, фрагмент от железен меч (ятаган) и ножница, както и няколко бронзови и глинени предмети, предимно битови. В непосредствена близост до Башова могила се намират още три могили, с големина съответно 1, 5 м; 3 м; 2, 5 м.

Мушовица

Могилата носи името на местността, в която се намира – на 500 м северозападно от Башова могила. Мушовица е висока 4 м, а диаметърът в основата й е 32 м. Могилата е на пластове – не е натрупана изведнъж.
На дълбочина 10 м е намерен късно - римски гроб, като за доказателство служат откритите около тялото четири бронзови монети от времето на Константин Велики. Гробът, намерен точно под могилата е четвъртит, тялото е разположено от изток на запад и е с ширина 2 м и дълбочина 1, 5 м. В него са намерени следи от пепел и въглени, свидетелство за по-късно жертвоприношение на това място.

От инвентара по-голямо внимание заслужават: една пластинка-нагръдник с 16 образа на птици, две златни верижки с кухи висулки в долните краища, 12 златни обеци, бронзово огледало и горна част от глинена статуя – архаичен тип. Интересна е откритата атическа амфора с черни фигури, като от едната й страна е изобразена “борбата на Тезей срещу Прокрутес”, а от другата – Дионис. Античните вази с черни и червени фигури са с местен произход – те са първите екземпляри от този вид, срещани в Тракия.

Голяма могила

Могилата се намира в местността Дуванлийска курия, която се намира на 35 км северозападно от Дуванли. На дълбочина 2 м южно от центъра е открита гробница с размери 2, 07 / 3, 9 м. Гробницата е оформена като съркофаг, притежава външен и вътрешен градеж, но е увредена от налягането на пръстта.
Из цялата гробница са намерени остатъци от карминено-червена, скъпа материя, с която най-вероятно са били покрити костите. Предмети са намерени както отвън, така и вътре в гробницата. Извън гроба е намерена горна част от глинен лекит с черни орнаменти. Вътре в гробницата най-значимите предмети са два – първият е златен пръстен с изображение на гол конник, украсен във варварски стил. Честото тълкувание на този персонаж се свързва с “хероизиран мъртвец” , но той е носен от живи хора, което означава, че е обикновен декоративен мотив. Другото забележително е сребърният картанос с четири гравирани и позлатени фигури, поставени върху златна ивица (земя). От едната страна на лекита е изобразен Дионис, облечен с ритон без ръкави и вакханка, държаща сърна. От другата страна фигурите отново са две – вакханка и сатир с тирс. Датировката му се отнася към средата на V в. пр. р, времето на Перикъл. Дуванлийските съдове схождат напълно с рисунките в атическата вазопис, което е доказателство, че те са излезли от атическите ателиета, но се допуска и влияние на тарентийската бронзова индустрия (ритонът от Тарент).
Други от предметите, заслужаващи внимание са шлем от кожа и бронз и железен меч (82 см) с дръжка от слонова кост.

Лозарска могила

Лозарска могила се намира на 2 км северно от с. Дуванли. Могилата е висока 8 м и е с диаметър в основата от 50 м.
На 3 м под върха е намерен каменен съркофаг, ориентиран от изток на запад. Предполага се, че той е бил пуснат в могилата, когато тя е достигала 4 м. Съркофагът е с дължина 1, 8 м, ширина 0, 77 м и дълбочина 0, 96м.   
От инвентара интерес представлява дървено легло с 4 крака. То е твърде голямо, за да се използва само за спане, затова се предполага, че функциите му са изцяло на погребално легло (гръцки обичай от V-IV в.пр.Хр.).
Арабаджийска могила
Могилата е кръстена на името на стопанина си и се намира на 300 м северно от Лозарска могила. Висока 2, 7 м и е с диаметър в основата 30 м.
Гробът е намерен на 5 км югозападно от центъра на могилата и има формата на четвъртити трап с размери 4, 2 / 3, 1 / 0, 20 м. В този трап е открит по-малък трап, облицован с дърво, а в него скелет на жена.

В могилата са открити разнообразни предмети по характер, някои от които с висока стойност. Интерес представяват златните вещи: пръстен с изображение на гол конник и трудно разчитаем надпис “състоящ се от две думи”; златна пластинка нагръдник; 17 златни висулки за огърлица и осем обеци. Може да се спомене, че намерените обеци в Арабаджийската могила са доста подобни на тези, които са правени в Троя, докато в останалите могили те просто схождат с огърлиците.
В могилата са намерени и множество бронзови и глинени предмети без предназначение и обяснение – “...те са по-скоро за боклука, отколкото за в гроб на възрастна жена, а предметите гръцка керамика показват примитивния манталитет на старите тракийци...”

Могилите в Дуванлийска курия

Могилите в Дуванлийската курия са осем на брой и се намират северно от Голяма могила. Това са могилите с номера от 13 до 20. На височина те варират от 2, 5 м до 0, 80 м, а на диаметър в основата от 30 м до 10 м.

Могили на север от Дуванлийска курия

Могилите на север от Дуванлийска курия са 20 на брой. Те са гърсто разположени една до друга, а големината им варира от 0, 70 / 0, 80 м на височина и 8 / 15 м диаметър.
Специфичното за този комплекс от могили е, че изгарянето на труповете преди тяхното погребване е ставало извън могилата, след което труповете са слагани в могилата, заедно с глинени съдове и други предмети.

Могилите на североизток от Хамбарлий

Могилите в тази местност са 11 и са разположени в права линия на разстояние от около 2 км. Всичките единадесет са разкопавани, но в тях са намирани единствено незначителни керамични предмети. Погребенията са ставали чрез трупоизгаряне.

Последно променен на Четвъртък, 24 Август 2006 15:55
 
Банер