Социологическият метод Печат
Четвъртък, 24 Август 2006 16:01
Какви са особеностите на социологическия метод?
 
Питър Бъргър


Отчитайки трудността да се определят всички особености на социологическия метод, Питър Бъргър в труда си “Покана за социология”, и по-конкретно втора глава от него – “Социологията като форма на съзнание” – разграничава четири предпоставки за занимание със социология.

Може да се приеме, че социологията като интелектуално занимание, представлява интерес само за определени индивиди. Социологията не е нито безавремево, нито необходимо начинание за човешкия ум. Тя представлява изключително модерен и западен начин на мислене. Социологията е дефинирана от изследователите като наука, със свои термини и собствени методи.

Социологът открива присъствието на своя предмет във всички човешки дейности, но не всички аспекти на тези дейности съставляват неговия предмет. Социологът също трябва да спазва някои принципи, ако иска да бъде добър в това, което прави, и то да е стойностно и реалистично. За да едно социологически съждение да претендира за точност, то трябва да е фактическо, а не ценностно. Затова ученият в своята работа, трябва да се абстрахира от своите емоции, за да разбере възможно най-обективно нечий друг културен свят. Нужно е социологът да се абстрахира от своя вътрешен космос и да се потопи изцяло в света на изучавания обект. С това той става способен не да съди, а да разбере.

Работата на социолога е ориентирана към човешките взаимоотношения, но към тези от тях, които задължително са обусловени от смисъл. Действията на хората един към друг, породени от афект или първична емоция са обект на друга наука – психологията. И социологията и психологията разглеждат човешкото действие, но всяка от тях го третира от различен ъгъл. Социалното, като обект на изучаване, не е обособено поле на човешката дейност. По-скоро то присъства “в, с и под” много различни полета на тази дейност.

Една от важните особености на социологията е процесът “гледане зад”, “виждане през”, т.е. социологът трябва да разпознава намеренията, включени в дадена ситуация и да разбулва преструвките, в които хората обличат действията си. Социалните тайнства се крият зад фасадите. Желанието да се проникне до тези тайнства е аналог на социологическото любопитство.

Нека се вземе за пример една болница. Ако някои иска да разбере какво е устройството на една болница, лесно ще получи официалната информация по този въпрос. С помощта на осведомени лица човек може да разгледа различните правилници и т.н. Социологът ще се опита да проникне отвъд официалната информация и да улови трудно забележимата мрежа от човешки групи, с присъщите им лоялности, предразсъдъци, антипатии и прнципи на поведение на лекари, сестри, пациенти, санитари и т.н.

Трябва да се уточни, че интересуващите социолога проблеми не са обикновено онова, което другите биха нарекли “проблеми”. Хората обикновено говорят за “социален проблем”, когато нещо в обществото не става така, както се предполага според официалните интерпретации. Социологическия проблем не е толкова защо нещо “не е наред” от гледна точка на властите и на управлението на социалната сцена, а как действа цялата система и на първо място, какви са нейните предпоставки и чрез какви средства се удържа тя.

При това положение би могло да се твърди, че на социологическото съзнание му е вътрешно присъщ мотивът на развенчаване. Социологът е принуждаван отново и отново да развенчава социалните системи, които изучава. Развенчаващата ориентация на социологията е вътрешно присъща на всички социологически теории, които наблягат на автономния характер на социалните процеси. Питър Бъргър е дал най-разнообразни разработки в тази област. Ползвайки понятията на Робърт Мъртън за ”манифестирани” и “латентни” функции, може да се даде най-обикновен пример – “манифестиращата” функция на законодателството срещу мафията е ограничаването им, а “латентната” – да създаде незаконна мафиотска империя.

Като развенчаваща наука е възможно на места социологията да атакува “абсолютната правота” на някои обществени личности и явления, тъй като тоталната благопристойност пък би я унищожило като наука. Тази й функция я натоварва с един нов втори белег – белегът на непочтителността.
Това е така, защото понякога социологическите проучвания показват слабостите на човешкото – изследвания на живота в бордеите, на престъпния свят на света на проституцията и т.н. Социологическото съзнание предразполага към усещането за съществуването на светове, различни от буржоазната порядъчност, усещане, което вече носи в себе си кълновете на интелектуалната непочтителност.     Ако вземем за пример която и да е държава можем да отчетем официалната и порядъчна страна, както и неофициалната непочтителна част. В България например можем да видим добропорядъчната част около ул. “Витошка” и непорядъчната - циганите и проститутките около Лъвов мост.

Социологията на трето място е наука на релативизирането. Социологията е толкова съзвучна с характера на модерната епоха, тъкмо защото тя представлява съзнанието на един свят, в който ценностите са радикално релативизирани. Нейните методи й позволяват непрекъснато преместване от една социална среда в друга, или т.нар. социална мобилност. В модерното общество човешкото съзнание е подвижно и свободно, маси от хора започват да променят своята социална позиция, групово или индивидуално. Обикновено тази промяна е във възходяща посока. Може да се даде пример с всеки човек, който от много ниско социално равнище е стигнал до много високо такова. Социологът разглежда познатите феномени по различни начини. Осъзнаването на относителността, което по всяка вероятност във всички епохи е било достояние на малцина интелектуалци, днес се явява като мащабен културен факт, проникващ даже до най-ниските етажи на социалната система.

Четвъртият мотив, който затваря кръга на особеностите космополитския. Още в древни времена тъкмо в градовете се е развила откритост към света, към други начини на мислене и действане. Навсякъде може да се разпознае определено космополитно съзнание, което е било особено характерно за градската култура. Индивидът, който не е просто градски, но и изискан, е онзи, който, колкото и всеотдайно да е обвързан със своя град, преброжда целия обширен свят в своите интелектуални пътувания. Неговия ум, е у дома навсякъде, където има други хора, които мислят. Социологическото съзнаиие е белязано от същия вид космополитизъм.

Тези условия на социологическия метод могат да дадат на науката нужната всеобхватност и обективност. Те я определят като истински “разбираща” и полезна за общественото и държавно развитие.

 
Банер