Лекции за ГПН вариант 1: част 1 Печат
Сряда, 16 Септември 2009 13:24

1.ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.

    Предмет са имуществените отношения между ЮЛ, ЮЛ и граждани и между граждани. Имуществените отношения са непосредствената и посредствена връзка със собственността, която е основен елемент на имуществото и разпореждането с него - прехвърляне на собственост, ипотекиране, залагане на вещ и др. При принудителното въздействие спрямо задължените лица също се получава взаимодействие със собственост. Но не всички задължения във връзка със собствеността са свързани с гражданското право и на тази основа то се разграничава от административното, финансовото и трудовото право. Гражданското право (ГП), може да се определи като клон, отрасъл на единното право, съвкупност от норми, които уреждат имуществените отношения между равнопоставени субекти и обществени отношения, свързани със статута на гражданите и ЮЛ като правни субекти.
       Системата на ГП се изгражда върху принципа на единството. У нас не съществува единен граждански кодекс и единна система за групиране и подреждане на гражданскоправните институти. Групирането е теоретично с оглед на различни обществени имуществени отношения. Гражданскоправните институти са влючени в отделни клонове на ГП - гражданско право на РБ обща част, търговско, вещно, облигационно, семейно и неследствено право.
       И при гражданското и при търговското право се залага на бързината в оборота, така, договорите са възмездни, не се изисква форма за сключване на сделките и те са близки в международен аспект. Но заразлика от гражданското в търговското право отговорността на търговците е по голяма и има повече изключения от принципа без вина няма отговорност, пред търговския закон обичаите нямат предимство и той съдаржа повече императивни норми. Предмет на търговското право са само отношенията свързани с организацията на търговския оборот и съществуването на търговците, докато в ГП обект са имуществените отношения, ГП включва в себе си търговското, източниците му са повече и разнообразни и негови субекти могат да бъдат всички лица, докато търговското право (ТП), има за субект само търговците.
       Гражданско право.
Понятие – съвкупност от ПН уреждащи положението на гражданскоправните субекти и всички правоотношения на равнопоставеност над тях.
Система – у нас не съществува единен граждански кодекс. Групирането е теоретично с оглед на регулираните обществени отношения. Обхваща: ГП – обща част, Вещно, Облигационно, Търговско, Семейно, Наследствено и Авторско право.
Търговско право.
Понятие – съвкупност от ПН, уреждащи отношенията свързани с търговския оборот и търговците.
Система – обхваща: търговско качество, предприятие, представителство, дружества и кооперации, сделки и несъстоятелност.
Трудово право.
Понятие – съвкупност от ПН уреждащи отношенията свързани с предоставянето на работна сила и полагането на труд, както и защитата на интересите на страните.
Система – обхваща: обща част (принципи, функции, предмет, метод и система); специална част (индивидуално, колективно право и контрол за спазване на трудовата уредба и юрид.отговорност  за нарушаване на трудовото законодателство).
Международно частно право.
Понятие – съвкупност от ПН на отделна Държава, уреждащи ГПО с международен елемент.
Система – обхваща: вещни, облигационни, трудови, семейни, наследствени, интелектуални отношения, международни превози и спорове.

2.ИЗТОЧНИЦИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.
    
Източниците на ГП се класифицират с оглед на реда на приемането им. Те са:
       Конституцията като основен закон, установяващ началата на ГП.
       Отделни закони за областите на ГП - Закон за собствеността (ЗС), ЗЗД, Закон за наследството (ЗН) и други. Законите са специални - уреждат материи, групи или категории обществени имуществени отношения; подзаконови нормативни актове; ведомствени нормативни актове.
       Други закони, които като цяло уреждат съдопроизводствените начала - в ГПК има норми от материален гражданскоправен характер относно делбата, исковете за изпълнение на предварителни договори, привилегии на вземанията и др.
       Международни конвенции в областта на железопътния транспорт, международните доставки и плащания - те имат задължителна сила след ратификацията си и по силата на член 5, ал.4 от Кнституцията.
       Тези актове имат силата на държавна правоустановяваща воля.
       Обичаите. Нашето законодателство не предвижда възможност те да се прилагат дори и като субсидиарен източник. За да придобият силата на правна норма, приложението им като задължителни правила за поведение трябва да се признае със закон.
      Съдебна практика. Съдилищата и арбитража или особените юристдикции не могат да създават правни норми на писаното право или юридически обичаи. В правната теория съществува въпросът за юридическата сила за постановленията на пленума на ВС (ППВС) и решенията на Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) към ВС. ППВС имат сила на задължителни актове по тълкуване и прилагане на законите, която се отнася само до съдилищата. Те имат за цел да отстранят типичните грешки и различията в тълкуването на прилаганите нормативни актове (НА). Това тълкуване не е автентично защото не се прави от органа който е издал акта. Установяването на истинския смисъл на нормата, към която се отнасят постановленията се стреми да обезпечи единното, безпротиворечиво, цялостно и правилно приложение на нормата като се отстранят грешките и различията и по този начин по добре се осъществи ролята на правната норма. Решениета на ОСГК са определени от член 212 ГПК като тълкувателни и те служат за ръководство на съдилищата да отстранят спорове и противоречия, възникнали в практиката на съдилищата. Решенията на ОСГК може да се отмени с ППВС. Когато по даден въпрос има ППВС, ОСГК не може да взема решение по него. Тълкувателните решения на ОСГК служат за общо ръководство на ОС и РС, а ППВС са задължителни за тях.

3.ПРАВООТНОШЕНИЯ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.

Правоотношение е отношението между субективно право и правно задължение, насочено към осъществяването му, чрез което се осъществяват и правните последици. Гражданското правоотношение възниква от определен ЮФ. Има волеви характер - без проявление на воля от страна на носителя на правото или задължението или на техен представител, то не може да се прояви. Те са скрепени със санкция - правно уредена възможност за прилагане на силата на организираната държавна принуда. Извършва се при липса на долброволно изпълнение или при нарушаване на задълженията. Гражданското правоотношение е единство от гражданските права и задължения, но не ги поражда, защото те възникват с неговото възникване като негови елементи и техния източник е идентичен с източника на гражданското правотношение - определен ЮФ.
       Субективни права и задължения.
       Понятие - предвидени са в ПН, в чиято хипотеза е предвиден ФС, които с проявлението си ги поражда. Субективното гражданско право е правомощието на 1 лице, възникнало от конкретен ЮФ въз основа и в съответствие с ПН и гарантирано с властническа принуда от държавата да иска от други лица спазването на определено поведение, да извършват или да се въздържат от определени действия. Правното задължение съответства на субективното право и възниква от ЮФ въз основа на ПН и гарантирано от държавата, в тежест на определено лице. Санкцията е принудително осъществяване на притезанието за носителя на правото, а за носителя на задължението това е въпросът за отговорността и принудителното осъществяване на санкцията. Притезанието е претенцията на носителя на правото към заедълженото лице, свързана със законоустановената възможност за държавна принуда. Отговорността е състояние на обвързаност на имуществото на задълженото лице с възможността носителят на правото да поиска прилагането на държавна принуда. Санкцията в ГП има имуществен характер и принудителни мерки не могат да се прилагат върху телесния интегритет, личната свобода и елементите на личния статут. Тя не е елемент на гражданското правоотношение. Санкционното правоотношение е между всяка от страните и държавата.
       Класификация на субективните права:
       1. С оглед кръга на задължените лица и съдържанието на задълженията им:
       = абсолютни: задължени са всички лица и съдържанието обикновено е въздържане от действия.
       = относителни: тежат върху 1 или няколко задължени лица и съдържанието е спазване на определено положително поведение.
       2. С оглед предмета и осъществяването на правото от носителя му:
       = вещни: това са абсолютни граждански субективни права с непосредствен предмет движима или недвижима вещ и им съответства задължение на всички останали лица да се въздържат от посегателство върху предмета им. Носителят им може да ги осъществи непосредствено.
       = облигационни: относителни права доколкото се отнасят до вещи, упражняването им не може да се осъществи без определено съдействие от страна на задължените лица.
       Вещните права се защитават с искове за възстановяване на нарушеното правно състояние, а облигационните с иск за реално изпълнение.
       3. С оглед на това дали са свързани с имуществото или се отнасят само до личността и личния статут на носителите:
       = имуществени.
       = лични. Те са свързани с името, авторство, личната чест и други. Неотделими са от личността и нямат непосредствено икономическо съдържание. Не могат да бъдат прехвърляни и отстъпвани за временно ползване. Имат абсолютен характер. Защитават се с искове за установяването им или срещу лицата които ги оспорват, или за прекратяване на действия или за обезщетение.
       Защита и осъществяване на субективните права.
       Осъществяването става чрез упражняването им или спазването от страна на задължените лица на предписаното от ПН поведение.
       Защитата се налага когато задължените лица не спазват дължимото поведение. Основен способ е предявяването на иск - осъдителен, установителен, конститутивен или чрез възражение срещу иска. Не се допуска самоуправство.
       Злоупотреба с правото имаме когато ПН не е нарушена пряко и действията са възможни и допустими сами по себе си, но с оглед данните за конкретния случай те са извършени по начин, несъответстващ на целта или функцията, с оглед на която ПН е установила възможността за съществуване на субективното право. Действията са извършени с намерение за увреждане на други лица и влошаване на тяхното имуществено или обществено положение. В конкретния случаи носителят на субективното право няма оправдан интерес. Конституцията не допуска злоупотреба с правата, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Правните последици от злоупотреба с правото се проявяват в няколко насоки - съдът трябва да откаже защита, ако способът за извършването и е злоупотреба с правото на иск или жалба, а лицето във вреда на което се извършва злоупотреба с правото може да иска обезщетение по реда за непозволено увреждане и преустановяване на увреждащата злоупотреба с правото.
       Потестативни права - това са правни възможности за учредяване, изменяне или погасяване на правно състояние. Отличават се от същинските субективни права, защото упражняването им се изразява в причиняване на ново правно състояние, което има сила спрямо засегнатите лица. В зависимост от последиците си те са учредителни, изменящи и погасяващи. Упражняването им се извършва чрез едностранно волеизявление или чрез предявяване на конститутивен иск.
       Приемство на права и задължения. Възможно е, защото ппреобладаващата част от гражданските права и правни задължения не са неразривно свързани с личността на носителите си. То може да бъде универсално - едно лице замества друго в цялата съвкупност на едно имущество или идеална част от имущество (при наследяване) и единично - това е класически случай, например при продажба, цесия и др. Не могат да се прехвърлят права и задължения, когато те са с оглед личните качества на длъжника.
ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НОРМИ. ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ВИДОВЕ, ДЕЙСТВИЕ.
Правната норма е общо правило за поведение, формулирано абстрактно и съдържащо правата и задълженията на субектите на правото и чието неизпълнение е придружено с принудителна санкционна програма. Нормите на ГП на РБ са задължителни за лицата, които касаят, но това не означава, че те не могат да се отклоняват от тях и свободно да уреждат отношенията си по начин, различен от указания в правната норма. Въз основа на тази възможност нормите се определят като диспозитивни и императивни. Вида им зависи от съдържанието им - могат изрично да посочват възможност за правните субекти да си избират поведение, но е възможно до този извод да се достига чрез тълкуване.
       Действие на гражданските закони.
       1. Действие по време. Уредено е в Закона за нормативните актове (ЗНА). Те влизат в сила в зависимост от деня на обнародването си в ДВ, като деня на публикуването не се брои. Срока за влизане в сила може да е определен в закона или да е по силата на ЗНА - 3 след публикацията. По - късното влизане в сила е с цел, лицата да могат да се ориентират в съдържанието на новия закон. Отменянето на законите може да бъде изрично и мълчаливо от последвщ закон, който урежда същата материя по различен начин. Трябва да се направи преценка дали двете норми (нова и стара) имат еднакво приложно поле. Когато е така новата норма отменя изцяло старата. Когато приложното поле е по - тясно за новата норма тя е специална спрямо старата. Когато то е по - широко за новата старата остава специална. Ако новият закон има кодификационен характер той изважда от сила предходните специални закони и установените от него правила се прилагат и в рамките на специалните области на действие, в които са имали сила предходните специални норми. Независимо от вида на отменянето то е винаги с последваща правна норма. Заварени правоотношения, валидно възникнали при действието на отменения закон, остават в сила дори ако последващият закон е установил нови изисквания за тяхната действителност. Ретроактивната (обратна) сила на нормативните актове трябва да бъде посочена изрично в разпоредбите на закона и се допуска само по изключение.
       2. Действие по място. Това са пространствените граници. Законите действат на цялата територия на страната, на кораби или въздухоплавателни средства, регистрирани под Български флаг. Може със закон или друг НА да се предвиди, че неговото приложение ще е само за определени територии от страната.
       3. Действие спрямо лицата. Гражданскоправните нопми имат действие към всички граждани и ЮЛ със седалище в страната. Всеобщата им задължителност произтича от държавния суверенитет. Отделни закони могат да действат само по отношение на ФЛ (Закон за лицата и семейството - ЗЛС), или само по отношение на ЮЛ (Закон за кооперациите - ЗК). Ведомствените НА са задължителни за предприятията, организациите и длъжностните лица към това ведомство, но когато то осъществява функции от значени за цялата страна неговите норми имат всеобща задължителна сила. Гражданскоправните норми се прилагат и към чужденците с оглед на извършванете от тях правни действия, доколкото не са налице фактически състави (ФС), с международен елемент, към които следва да се приложи ГП на друга държава.
    ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ С ГРАЖДАНСКОПРАВНО ДЕЙСТВИЕ.
    ЮФ на ГП е факт установен в гражданскоправна норма и проявил се между равнопоставени субекти. ЮФ се предвиждат в хипотезиса на правната норма (ПН) и с осъществяването им настъпват посочените в диспозицията на нормата последици. Те не могат да възникнат без ПН, но и наличието на ПН само по себе си е недостатъчно, защото ПН не създава фактите. Кои факти да бъдат определени като юридически и какви последици да бъдат прикрепени към тях се определя от обществено - икономическите отношения, върху които се изгражда съответната правна система.
       Видове ЮФ.
       1. Според структурата: прост - състои се от 1 факт; сложен - няколко отделни самостоятелни факта (ФС). Структурата на ЮФ показва какво трябва да се установява пред съда.
       2. Каква промяна в правния свят предизвиква: правопораждащи. Установяването им по исков път е от този, който черпи права от тях. Правопроменящи. Предявяват се чрез възражение срещу заведен установителен или осъдителен иск. Те са средство за защита. Правопогасяващи. Погасяват правото на иск. За тях съдът следи служебно или се прилагат въз основа на възражение. Правопрекратяващи. При спор се доказват от ответника и се противопоставят на твърдени субективни права. Това деление на ЮФ е условно, защото един и същ ЮФ може да има едновременно различно действие за различните правоотношения.
       3. Според съдържанието си.  Действия: правомерни (сделки и юридически постъпки) и неправомерни. Юридически събития: факти които не зависят от волята на хората; абсолютни или относителни. Факти от душевния живот: това са вътрешните подбуди за извършване на 1 правно действие, знание или незнание на определени факти. Доказването им е трудно и затова законодателя установява положение за съществуването им в полза на тези, които се позовават на тях и допуска оборването им.
       4. Според времетраенето им: събития и състояния. Имат значение за установяване на времето когато се поражда действието - след завършване на ЮФ и какво трябва да се докаже - моментно или продължително проявление на фактите. Всяко състояние започва и завършва със събитие и затова законодателят може да се ограничи до доказване на началния и крайния момент. Състоянието като ЮФ може да се прехвърля и продължава от друго лице.
       5. Според формата на проявлението си: положителни - реално явление на действителността, действие; отрицателни - липса на явление, бездействие. Положителните факти се доказват от ищеца а отрицателните се твърдят от него и могат да бъдат опровергани от ответника в процеса.
       6. Фикции. Без да е налице определен факт, към друг проявен факт ПН прикрепя правно действие. При необоримо материално предположение, законът обявява нещо нестанало за станало.
       Действие на ЮФ.
       1. Спрямо лицата. Действа се в првната сфера на този, които извършва факта или срещу когото се извършва той. Това става директно или рефлексно. Рефлескно е когато, един ЮФ, осъществен от 1 лице поражда права и задължения за друго лице. Това действие е изключение и всичките му случаи се определят от закона.
       2. Действие по време. Правилото е, че той действа в момента на проявяването си. Изключение е обратното действие или отменянето за по късно. Това може да се разпореди само от закон.
       ФС - сложен ЮФ, които включва в структурата си повече от 1 юф, необходими съгласно ПН, за да се породи определено правно действие. Правното действие на ФС се поражда, само ако се проявят всички ЮФ.
       Видове ФС.
       1. Според вида на отделните ЮФ: еднородни - ЮФ само от ГП; смесени или разнородни с гражданско и негражданскоправни елементи.
       2. Според разположението на ЮФ по време: едновременно (симулантно) и последователно (сукцесивно). Редът на проявлението може да се установи в ПН и тогава това е условие за настъпване на правното действие. Ако не е установен редът, последователността на проявлението на ЮФ е без значение за пораждането на ФС.
       3. Според определеността на ЮФ, необходими за ФС: точно определени; с бланкетен характер - подлежат на преценка от определен орган, след което се завършва ФС и настъпват последиците.
Смесени ФС - характеристики. Това е сложен ЮФ, които има поне 1 гражданскоправен и поне 1 негражданско правен елемент, но действието на целия ФС трябва да е гражданскоправно. Съотношение на елементите. Те образуват единно цяло като главен елемент е гражданскоправният - пораждането на ФС става с него. Страните по смесения ФС са равнопоставени гражданскоправни субекти, отговарящи на изискванията на ГП за правоспособност и дееспособност. Характера на правоотношението, което се поражда е гражданскоправен. Допълнителен елемент, с неосновно значение е този, който се прибавя към гражданскоправния елемент и винаги взема отношение към него.

4.ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА.
 
       Съществуването на гражданското правоотношение се свързва с реално съществуващи ФЛ и ЮЛ, защото то трябва да  произхожда от права и задължения, чиито носители са правните субекти. Упражняването им става чрез дейността на субектите, а това е по силата на ПН, чиито адресати са ФЛ и ЮЛ.
       ФЛ (граждани).
       1. Правоспособност - абстрактната възможност на 1 лице да бъде субект, носител на права и задължения - които могат да съществуват по силата на обективното право. Правоспособността и правосубектността са тъждествени понятия. Правоспособността е качество, което не може да бъде отнето на гражданите, но може да бъде стеснено чрез лишаване от определени възможности за определен срок в случаите и по ред, определен от закон. Отказът от елементите на правоспособност е нищожен. Правоспособността възниква по право в момента на раждането. Според чл. 1 от ЗЛС е достатъчно лицето да е било родено живо за да бъде правоспособно. Прекратяването на правоспособността става със смъртта. Лишаването от граждански и политически права чрез присъда не слага край на гражданската правоспособност, а води само до врменна недопустимост да действат някой елементи от нейното съдържание. При обявяване на отсъствие и смърт се цели запазване на имуществото и правата на наследниците на лицето, а не лишаването му от правоспособност. Обявяването на отсъствие става по съдебен ред по искане на заинтересованите лица или прокуратурата. Отсъствието трябва да е безвестно и да е продължило повече от 1 година. Има 2 последователни периода: от деня на изчезването до деня на обявяване на отсъствието - назначава се преставител на изчезналото лице, който извършва действия по управление и запазване имуществото и интересите на отсъстващия; и втори период от деня на обявяване на отсъствието нататък. Той трябва дабъде обявен от съда, които се произнася в закрито заседание с участие на прокурор. В резултат на това, наследниците на обявения за изчезнал се въвеждат във временно владение, прекратяват се пълномощията на представителя, заветниците и лицата, които имат права зависещи от смъртта на отсъстващото лице, встъпват в тяхно ползване, изпълнението на задължение към отсъстващия които се погасяват с неговата смърт се спират. Временно въведените във владение наследници имат права на управители на имотите му и трябва да полагат грижата на добър стопанин за тях. Право което те придобиват за себе си е ползване на приходите от имотите. Ако се окаже, че лицето е живо, решението за обявяване на отсъствието му се отменя и наследниците са длъжни да върнат имотите, а относно плодовете, трябва да върнат онова, което са събрали след като са били поканени да върнат имота. Обявяване на смърт. Трябва да са изтекли 5 години от деня на последното известие или 2 години при война или събитие, което дава основание да се предполага, че лицето е загинало. Съдебното призводство е по искане на заинтересованите. Съдът се произнася с определение и по възможност трябва да се определи деня и часа на смъртта, а ако не е възможно за такива се приемат деня на последното известие. Не е задължително предхождащо обявяване на отсъствие. В резултат на обявяването на смъртта наследниците придобиват приспадащите им се части от наследството. Ако се окаже, че лицето е живо обявяването на смъртта се отменя по негово искане, искане на всички заинтересувани, на прокурора. Отменя се откриването на наследството и имотите трябва да се върнат. Прехвърлените по възмезден начин имоти не се връщат, ако лицето което ги е придобило е било добросъвестно, но от наследниците може да се иска цената на имота. Правата за издръжка, пенсия и др. такива се възстановяват за в бъдеще от деня на поканата.
       2. Дееспособност. Правно качество, годност или способност на правните субекти със своите лични постъпки да извършват сами правомерни правни действия, чрез които по силата на ПН да придобиват, да поемат, да изменят и да погасяват права и задължения. Дееспособноста се опира на определена умствена и духовна зрялост - постига се с гражданското пълнолетие - 18 години, когато се прпидобива пълна гражданска правоспособност. Има и специална дееспособност - 16 години за сключване на брак, при наличието на съгласие на председателя на ОС. Дееспособността не е елемент от съдържанието на правните сделки. Тя е предпоставка за действителността и липсата и води до унищожаемост на сделката. Дееспособноста се различава от деликтоспособноста, която е отговорност във връзка с неправомерни актове. Степени на дееспособност. Малолетни лица - ненавършили 14 годишна възраст. Те са напълно недееспособни и за тях се учредява законово представителство от родител или настойник. Непълнолетни лица - навършили 14 годишщна възраст. Те могат самостоятелно чрез лични действия и без ничие съдсействие да извършват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди, като това се преценява с оглед на конкретния случай и конкретното лице и сделки на зарпореждане с придобитото от личен труд. Наличното си имущество, независимо от начина на придобиване те не могат да отчуждават самостоятелно. За това и за всички други ксделки е необходимо предварителното или последващо съгласие на родителите или попечителите им. С навършването на 18 години лицето става напълно дееспособно.
       3. Поставяне под запрещение. Правно състояние на недееспособност или огрпаничена дееспособност, което настъпва при определени от закона основания и по силата на съдебно решение. Поставянето под пълно запрещение лице не може да извършва никакви правни действия и вместо него от негово име и за негова сметка, сделките се осъществяват от родителя или настойника. Поставеното под непълно запрещение лице може да извършва правни действия със съгласието на попечителите си с изключение на сделки за задоволяване на текущи нужди и сделки със средства, придобити с личен труд. Основание за поставяне под запрещение е състоянието на невъзможност да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест. Във всички случаи се предполага умствено разстройство. Слепота, глухота или липсата на крайник не може да обоснове поставянето под запрещение. Запрещението не е неотменимо. То може да се отмени при отпадане на причините които са го породили. Съдът може да замени едното с другото. Пранните последици при отмяната или заменянето са за в бъдеще.
       4. Гражданско състояние. Това е статута на ФЛ и отразява тяхната правоспособност, дееспособност, име, гражданство, местожителство, родство,  семейно положение и правни качества и последиците на юридически събития и правни действия като раждане, брак, смърт, осиновяване и т.н.
       Името е постоянното словесно обозначение на ФЛ. Състои се от собствено, бащино и фамилно име и се придобива при раждането. Може да се промени при брак и развид; при осиновяване или когато е опозоряващо, осмиващо или обществено неудобно. Има правна възможност да се иска преустановяване на неоснователното изпорзване на определено име чрез иск за преустановяване накърняването на името и иск за обезщетение на претърпени вреди и загуби от похищението на името. Псевдонима е самоволно избрано и установено обозначение, различно от името.
       Гражданство. Това е връзката между лицето и държавата по силата на която то принадлежи кам нея, участва в изборите за органи на власт, заема служба в държавната администрация, ползва се от защитата на държавата вън и вътре от границите и, подчинява се на нейния суверенитет и юристдикция. В ГП има значение относно статута на правните субекти.
       Местожителство. Мястото, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено. Местонахожданието е различно от него. Съпругът не придобива автоматично местожителството на другия съпруг. Правно значение: за изпълнение на задълженията - когато не са носими те се изпълняват по местожителство на длъжника, а носимите са по местожителство на кредитора; подсъдността на гражданските искове се определя от местожителството на ответника; откриването на наследството става по местожитгелство на наследодателя и др.
       Актове за гражданско състояние (АГС). Официални писмени документи, съставени в надлежна форма и по надлежен ред, които констатират ЮФ, правомерни действия и юридически събития, по силата на които се поражда, изменя или прекратява гражданското състояние на ФЛ или отделни негови елементи. ЮФ, за които се съставя АГС са ограничено определени - раждане, брак и смърт. Съставят се от длъжностно лице по гражданско състояние или в определени случаи от съответните началници на войската, капитан на кораб и консулски и дипломатически представители на РБ. Редът по съставянето и вписването е регламентиран подробно в Закона за гражданската регистрация. Вписвонето се извършва в 2 оргинални екземпляра и се пазят в архивите на съда и Общинските съвети.
       Регистри за населението. Те дават пълна картина за родството, семейните връзки и др. отношения на съответното лице. Актуализират се въз основа на периодично преброяване на населението. Чрез тях се извършва единтификация на лицата, семейната им принадлежност, родствените им връзки, промените в гражданското им състояние и други. Служат за издаване на официални документи.
       Поправки и промяна в АГС. Извършват се въз основа на решение на съда или служебно от длъжнастното лице по гражданско състояние в случаите предвидени в Закона за гражданската регистрация.     В чл. 19 от Закона за гражданската регистрация са описани случаите при които може да се иска промяна на името: ал.1 “Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.”, ал. 2 “Лице от български произход, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на бързите производства по Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.” –тази промяна се извършва само по съдебен ред. В чл. 19а.  (1) от ЗГР се описва административният ред за промяна на имената: “Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.”ал. 2 Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му от нотариус.  Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Закона за административното производство.
    При придобиване или възстановяване на българско гражданство лице от български произход, ако желае, може да приеме бащино или фамилно име с наставка -ов или -ев и окончание според пола му, както и да побългари собственото си име.  Тези изменения в имената се отразяват в указа на президента на Република България, с който придобиват или възстановяват българското си гражданство.Не е необходимо да има вписване на невярно съдържание. Достатъчно е наличието на непълнота, която създава неопределеност и несигурност.
       АГС са официални публични документи и притежават презумпция за истинност. Фактите, които установяват не могат да бъдат доказани със свидетелски показания, писмени документи или признания пред съд с изключение на случаите, когато няма АГС или издаденият е ил изгубен или унищожен.

5.ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА.

ЮЛ е субект на правото, създаден по определен от закона ред за да може да придобива права и задължения и да отговаря по тях. То е непознато на Римското право и се появява през 19 век в резултат на развитието на капиталистическите стоково - парични отношения. ЮЛ няма реално съществуване, то е творение (креация) на правото.
       Характерни черти: организационно единство; обособено имущество, различно от имуществото на лицата негови членове и от имуществото на другите ЮЛ; имуществената отговорност, която носи може да е договорна и озвъндоговорна ( деликтна) - отговорност за вредите причинени от други лица при и по повод изпълнение на работа, възложена им от ЮЛ; създава се само по силата на ПН, в която е изрично посочено създаването му или косвено посочено което е изключение, защото създава несигурност и неопределеност на гражданското пправоотношение; то е самостоятелен субект на правото и има комплексна правосубектност. Материалното съдържание на ЮЛ е имуществото му, а персоналното са ФЛ, които участват в него и осъществяват волята му. Целта на ЮЛ може да бъде стопанска или нестопанска (идеална).
       Индивидуализиращи правни признаци. Найменование (фирма). Това е словесното обозначение на ЮЛ. Седалище - място на управлението му. То определя местоизполнението на задълженията, подсъдността, приложимия закон според международното частно право. Предмет на дейност. Предопределя се от целта на ЮЛ. Вътрешно устройствени актове - определят производствената или управленска структура на ЮЛ. Националност - има значение за международното частно право и обикновено се определя от седалището или местосъздаването му. Има значението за прилагането на режим на местно или чуждестранно лице.
       Теории за същността на ЮЛ. Фикционна теория. ЮЛ е изкуствено създаден субект по силата на фикция, а действителни субекти на правото са ФЛ. Поради това ЮЛ е недеспособно, а дееспособни са органите на управлението му. С тази теория се обосновава разпоредителната и разрешителна система за образуване на ЮЛ. На нейна основа се създава специалната (ограничена) правоспособност на ЮЛ. Органична теория. Според нея ЮЛ има реално съществуване както ФЛ. На нейна основа е образувана нормативната система за създаване на ЮЛ и тяхната обща (универсална) правоспособност. Реалистична теория. Тя е модификация на органичната. Безсубектна теория. ЮЛ е имущество (патримониум), който влиза в правоотношения и е носител на права и задължения. Отрицателна теория. Според нея не е необходимо да се търси и дава обяснения на ЮЛ. Електични теории. Те са опит да се обясни ЮЛ чрез съчетаване на много теории.
       Видове ЮЛ:
       Според вида на учредителния акт и изпълнителните функции.
       ЮЛ на публичното право. Образуват се въз основа на публичноправент акт и участват във властнически правоотношения и правоотношения на равнопоставеност. Те са носители на публичната власт. Създават се въз основа на публичната собственост, но когато участват в имуществения оборот за тях важи правния режим на ЮЛ на частното право.
       ЮЛ на частното право. Съставени са въз основа на частноправен акт и участват само в отношения на равнопоставеност. Могат да се създават въз основа на частната или публичната собственост.
       Според целите, които преследват. Стопанска или нестопанска цел. Целта няма значение за гражданската, а е от значение за търговската правоспособност.
       Според правното положение на участниците.
       Корпоративни. Участниците в тях са и техни членове и те решават основни въпроси за съществуването и функционирането на ЮЛ.
       Некорпоративни. Участниците не са в членствени правоотношения и основните въпроси се решават от орган или лице, което в известен смисъл е извън ЮЛ.
       Според вида на участниците. Първични - само ФЛ; пройзводни - само ЮЛ; смесени - ФЛ и ЮЛ.
       Според отговорността.
       Със самостоятелна отговорност. ЮЛ са първият и основен носител на отговорността. При недостиг на имуществото кредиторите могат да се удовлетворят от имуществото на неговите членове или на част от тях.
       С изключителна отговорност. ЮЛ е единствен носител на отговорността.
       Според възможността за олбразуване и членуване в ЮЛ. Еднолични и колективни.
       Според вида собственост въз основа на който са създадени. Държавна, кооперативна, общинска, частна и смесена.
       Според източниците на издръжката им на самоиздръжка и на бюджетна издръжка.
       Според момента, в който получават правоспособност. ЮЛ за които не е необходима съдебно режистрация и такива за които тя е задължителна. При някои се изисква и публикация на вписването в ДВ.
       Според националността на капитала. Без чуждестранно участие и със такова.
       Образуване, реорганизация и прекратяване на ЮЛ.
       Системи на образуване:
       Свободна. Държавата не упражнява контрол и всико зависи от волята на учредителите и членовете.
       Разпоредителна. Образуват се въз основа на властнически акт.
       Разрешителна. Образуват се въз основа на смесен ФС - съгласие на учредителите или членовете и разрешение от компетентен държавен орган, който преценява целесъобразността на образуването.
       Нормативна. Приема се НА, чиито изисквания относно образуването трябва да се спазят от учредителите и членовете. Имаме смесен ФС - съгласие на учредителите, регистрация в съда, които преценява законосъобразността но не и целесъобразността на създаването му. Редът се прилага предимно за ЮЛ на частното право.
       Разпоредително - нормативна. Има 2 елемента за образуване на ЮЛ. Индивидуален административен акт и съдебно регистрация. Контролът, които се упражнява е за целесъобразност и законосъобразност.
       Разрешително - нормативна. Упражнява се контрол за целесъобразност от съответния държавен орган при издаване на разрешение и за законосъобразност от съда при регистрацията. За фактическия състав е необходимо съгласието на учредителите, разрешението от държавния орган и съдебнто регистрация.
       Заявителна. Условията на които трябва да отговаря учредителния акт на ЮЛ се предвиждат нормативно, без да се установява способ за регулиране дейността на ЮЛ.
       Реорганизиране на ЮЛ. Това е разширяване или стесняване на предмета на дейност, промяна на собствеността, приемане или напускане на съдружници и отделяне на част от дейността (имуществото) в ново ЮЛ.
       Прекратяване на ЮЛ.
       С приемство. ЮЛ се прекратява като правен субект, но неговите права и задължения се придобиват (поемат) от друго или други ЮЛ. Преобразуването е допустимо само за търговските дружества. Може да стане чрез сливане на 2 или повече ЮЛ като съществуването им се прекратява, а имуществото им се персонифицира в ново ЮЛ. Вливане - едно или повече ЮЛ се прекратяват, а тяхното имущество се поема (поглъща, абсорбира) от едно съществуващо ЮЛ. Разделяне - едно ЮЛ се прекратява, а неговте права и задължения се поемат от две или повече ЮЛ, които са нови и са определени според разделителния протокол. Те носят солидарна отговорност пред кредиторите на прекратеното ЮЛ (при търговските дружества и кооперациите) и разделна отговорност (при държавни и общински ЮЛ). Отделяне - тук няма прекратяване, а само правоприемство. ?аст от правата и задълженията на 1 ЮЛ се отнемат и се персонифицират в ново или нови ЮЛ. Това е форма на реорганизация.
       Прекратяване с ликвидация. Целта е заличаване на ЮЛ. ?рез прекратяване на правата и задълженията му. Ако след това остане имущество, то се получава от определени лица, но това не е форма на правоприемство.
       ЮЛ, търговци могат да бъдат прекратени и поради несъстоятелност.
       Правоспособност и дееспособност на ЮЛ. Те стават правоспособни и дееспособни едновременно в момента на образуването си. Правоспособността им е специална - ЮЛ може да встъпва само в такива правоотношения и да бъде носител на такива права и задължения, които са необходими и съвместими с посочените в учредителния акт цели и със закона и обща - ЮЛ може да придобива всякакви права и да поема всякакви задължения, освен тези, които имат за своя предпоставка естествени качества на човека.
       Управление и представителство. ЮЛ се управляват от органите на управление, които формират, изразяват и осъществяват волята им. Те могат да бъдат определени нормативно - задължително или факуртативвно или от самите ЮЛ. Могат да са еднолични и колегиални, изборни и назначаеми, с решаваща и съвещателно компетентност. ЮЛ се представляват от някой от изпълнителните си органи. Представителството касае външните им отношения. Най - често представителния орган е определен в НА.
       Видове ЮЛ:
       1. Държавата като ЮЛ влиза в гражданскоправните правоотношения. Тя е равнопоставен субект с ФЛ и ЮЛ. Най - важното гражданско право на държавата е правото на собственост, уредено в член 18 от Конституцията. Държавата може да бъде страна и по облигационни отношения - държавно - облигационни заеми, неоснователно обогатяване, непозволено увреждане, отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани по силата на член 7 от Котституцията и закона за отговорност на държавата за вреди причинени на граждани. Държавата може да бъде носител на авторски права. Гражданското представителство на държавата се осъществява от различните държавни органи, а ако в НА не е предвидено изрично друго, тя се представлява от Министъра на финансите.
       Държавните учреждения. Те са организации, които извършват публично - правен интерес и от името на държавата не стопанска дейност. При това те издават властнически АА и държавата  носи отговорност за вредите от тях. Държавните учреждения влизат в граждански правоотношения като равнопоставени субекти и имат обособено имущество, с което отговарят за неизпълнение на задълженията си. Гражданската им правоспособност е със спомагателно значение за тяхната административна правоспособност. Те стават ЮЛ по силата на НА. Не всички държавни учреждения са признати за ЮЛ.
       Жилищно - стрпоителните кооперации (ЖСК). Уредено е в Закон за ЖСК. Те са субекти само на гражданското право и се създават с цел снабдяване със жилища на своите членове. Образуват се по нормативната система.
       Сдруженията като ЮЛ. Те могат да бъдат в обществена полза или в частна полза. За учредените в обществена полза ЮЛ е необходимо да бъдат вписани след регисрацията си всъответния окръжен съд в Централния регистър който се води към Министерство на правосъдието. За да се учреди в обществена полза едно сдружение е необходимо то да е учредено от минимум седем ФЛ или три ЮЛ. Сдруженията са корпоративни ЮЛ с нестопанска цел. Не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност. Правният им режим е в ЗЮЛНЦ. Образуват се с учредително събрание, което приема устава и избира управителен съвет (УС). В съда се подова молба за учредяването от УС и след изслушването на прокурор, съдът се произнася по нея. Сдружението става ЮЛ от момента на регистрацията му в съответния ОС. Регистрират се по нормативната система с изключение на сдруженията с религиозна цел - по разрешително - нормативната система. В тях могат да членуват само ФЛ, само ЮЛ или и ФЛ и ЮЛ. Управляват се от общо събрание, чиито решения могат да се контролират за законосъобразност. Управителният съвет е изпълнителен орган и представлява сдружението. Прекратяването му може да стане с решение на общото събрание или на съда, който изслушва прокурора. След прекратяването му държавата е негов универсален приемник, но за задълженията му, отговаря до размера на получените права.
       Фондации. Те са некорпоративни ЮЛ, създадени с имущество, предоставено с акт на дарение или завещание за постигане на определени нестопански цели. Фондовете се създават с публично - правен акт за постигане на общо - полезни цели, имат временен характер и не винаги се признават за ЮЛ. Фондациите се създават с частно правен акт, за постигане на трайна цел и по нашето гражданско право винаги са ЮЛ. Образуват се по нормативната система с изключение на тези с религиозна цел, които са по разрешително - нормативната система. Учредяват се с дарение или завещание, които могат да съдържат модалитети. Вписват се в специален регистър към съответния ОС. Може да се допускат нови дарения и завещания от други ФЛ или ЮЛ или това да се забрани. Върху тях се установява специален държавен надзор от специален държавен орган определен според целта на фондацията. В учредителният акт трябва да се определят ползувателите на имуществото на фондацията. Те нямат права спрямо нея, но могат да искат сменяне на ръководството и от съответния министър. Ако имат някакви права, те трябва изрично да са посочени в учредителният акт. По нашето законодателство правоспособността и дееспособността на фондациите не е ограничена. Търговскотно ни право им дава възможност да извършват стопанска дейност пряко - стопанска фондация, съдружие в търговско дружество, обособяване на стопанска дейност като еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) или чрез регистриране на клон. Тази дейност подлежи на данъчно облагане. Прекратяването на фондацията може да стане на основание, посочено в учредителния акт, по решение на съда, когато целта е станала непосилна, противоречи на законите, на държавния и обществения ред и по решение на своите органи, ако е посочено в учредителният акт. Държавата е универсален правоприемник и отговаря пред кредиторите на фондацията до размера на получените активи.

6.СЪБИРАТЕЛНО И КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО.

ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО. ВНОСКИ. ДРУЖЕСТВЕН КАПИТАЛ И ДРУЖЕСТВЕНО ИМУЩЕСТВО. ВИДОВЕ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА. ЗАЩИТА СРЕЩУ АКТОВЕ НА ДРУЖЕСТВАТА.
       Общи разпоредби.
       1. Исторически сведения.
       Римското правоне е познавало търговските дружества а само дружеството, корпорацията и фондацията.
       Първообразът не сегашните дружества е така наречената “коменда” - търговецът комендатор се споразумявал с едно лице, пронсвач или превозвач, наречено трактатор да изпълни от общо име и за обща сметка една търговска операция срещу участие в печалбата. Постепенно споразумението е преминало в трайна дейност.
       По късно се появяват СД, където съдружницито ет общо име и за обща сметка развиват дейност като се стремят да продължат и развият вече започнатата. Постепенно се включват и външни лица - специалисти.
       През 17 - 18 век се появяват АД. Наченките му са още през 13 век в Генуа.
       От началото на 19 век се развиват и кооперациите.
       1892 година - немските юристи създават ООД.
       2. Определение - член 63, ал.1 от ТЗ: обединение на 2 или повечелрица за извършване на търговски сделки с общи средства. Характеристики: обединението е чрез договор за дружество на принципа на долброволността за осъществяване на търговски сделки с общи средства. Търговските дружества са ЮЛ. Те встъпват в правоотношения с трети лица, чрез своите органи; притежават собствено имущество; носят самостоятелна отговорност при неизпълнение на задълженията си; имат свое найменование, седалище, предмет на дейност, националност; може да бъдат обявени в несъстоятелност. Те са търговци, което следва от правноорганизационната им форма.
       Видове търговски дружества.
       1. Гражданско и търговско дружество. И двете преследват стопански цели. Разграничават се:
       По начина на вазникване - договорът за гражданско дружество не подлежи на регистрация, а за търговското дружество е предвидено вписване и публикация на вписването в ДВ.
       Персонификация - гражданското дружество не е ЮЛ, а търговските във всичките си разновидности е такова.
       Управление - гражданското дружество е некорпоративно, няма устав и органи на управление, а търговското е корпоративно, със свои органи.
       Прекратяване. Гражданското дружество се прератява с изтичане на срока, за който е образувано; постигане на целта му; смърт или поставяне под запрещение на 1 от участниците му. Търговското дружество се прекратява при преобрауване, прекратяване и обявяването му в несъстоятелност.
       2. Видове търговски дружества:
       Според стопанската организация:
       = дружесттва на личността - СД и КД. Съдружниците дължат лични усилия и труд. Предполага доверие помежду им. в КД има категория съдружници (командитисти), които участват с капитал.
       = дружесства на капитала - АД и КДА. Съдружниците участват с парични или непарични вноски. Постига се концентриране на голям капитал.
       = дружества от междинен тип - ООД.
       Според основанията за възникването си:
       = договорни - СД, КД и ООД.
       =уставни - АД и КДА.
       Това деление е условно, защото и при уставните между участниците може да се сключи договор.
       Според отговорността за поети от дружеството задължения:
       = с неограничена отговорност - СД и съдружниците комплиментари при КД и КДА.
       = с ограничена отговорност - АД, ООД и съдружниците командитисти при КД и КДА.
       Според личния състав:
       = еднолични - ЕООД и ЕАД.
       = колективни - това е нормалното положение.
       Кооперациите са друга колективна форма, за която има специален закон. ТЗ ги приравнява на търговците, но не ги обявява за търговски дружества.
       Вноски.
       1. Дружествено имущество - капитала на дружеството съм момента на неговото учредяване - величината в цифри от сбора на вноските на съдружниците (акционерите). Имуществото на дружеството е променлива величина, която зависи от неговата дейност.
       2. Учредителни вноски:
       парични. При дружества на лачноста събирането им става на ръка или по банкова сметка. При капиталовите дружества се открива набирателно сметка на името на учредителите. Следрегистрирането на дружеството и побликуването му в ДВ, те са длъжни да прехвърлят сумите на името на дружеството.
       непарични. Това са вещни права, права върху нематериални блага, вземания и ценни книги, наследства. Наричат се “апорт”. Прави им се пълно описание, отбелязва се името на вносителя, основанието на правата на вносителя и паричната оценка на апорта.
       3. Неизпълнение на задължентието за внасяне.
       Когато вноската е парична се дължат лихви и обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи. За непарично вноска не се дължат лихви, но на общо основание се дължи обезщетение, ако вредите бъдат доказани.
       Денят на внасянето може да се определи в учредителния договор или в споразумение извън него. Ако няма такова определяне се приема денят, в който дружеството трябва да започне да действа.
       Защита срещу актове на дружеството.
       1. Основания за отмяна на решениета на общото събрание на търговското дружество - противоречие с повелителните норми на закона, учредителният договор или устава. Искът се предявява пред ОС по седалище на дружеството.
       2. Производство по отмяна на решенията. Правото за подаване на иск принадлежи на всеки съдружник или акционер. Искът е конститутивен. Съдът може да отмени решението, но не може да го замени. Срок за предявяване - 14 дни от събитието, когато ищецът е присъствал или е бил редовно поканен, или 14 дни от узнаването, но непо - късно от 3 месеца от деня на общото събрание, на което е било взето решението. Всеки съдружник или акционер може да встъпи в процеса до деня на устните състезания и до поддържа иска, дори ако ищецът се откаже, защото придобива самостоятелно процесуално положение. Ответник по иска е търговското дружество. Негов представител в процеса е специално оправомощено лице или представителният му орган. Съдът може да разгледа делото по същество или да направи формално проверка на решението. Решението му подлежи на обжалване пред ВКС, които може да го отмени изцяло или отчасти. Влязлото в сила решение на ОС, подлежи на ПРН или на отмяна по член 231 ГПК, ако има основания за това. Указанията на съда при отмяна на решението на общото събрание по тълкуването на законите, учредителният договор и устава са задължителни за общото събрание при повторното разглеждане на този въпрос. Решенията или действията на органите на дружеството извършени в противоречие с влязлото в сила съдебно решение са нищожни и на това може да се позове всеки съдружник или акционер и да поиска от съда да прогласи нищожността.
    Събирателно дружество.
       1. Определение - СД е образувание на 2 или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма и при солиданра и неограницена отговорност на съдружниците. То е търговско дружество, по правно организационната си форма, ЮЛ. Необходимо е наличието на договор между учредителите и затова, когато един търговец привлича роднини да му помагат, това не е СД. Фирмата на СД включва фамилните имена на съдружниците с отбелязване СД или с - ие (съдружие). Съдружниците отговарят неограничено с личното си имущество за задълженията на дружеството, защото при учредяването му не е необходим начален капитал и имуществото и е като гаранция за кредиторите на дружеството.
       2. Учредяване. Договор с писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Неспазването й води до нищожност. В договора се вписват правно индивидуализиращите белези на съдружниците, фирмата, начина на разпределение на печалбите и загубите, начинът на управление и преставителството и други, незадължителни белези.
       3. Регистриране. Това е моментът на възникване на дружеството. Извършва се по седалището му, при ОС. Регистрацията не подлежи на побликуване в ДВ.
       4. Правоотношения между съдружниците. Могат да се уредят в договора за учредяването, а когато не е уредено се прилагат разпоредбите на ТЗ. Независимо от договора, във всички случаи се прилага разпоредбата на член 87 от ТЗ - всеки от съдружниците има право на един глас.
       Права на съдружниците - имат право на част от печалбата, на обезщетение с необходимите разноски, направени за работите на дружеството и за претърпените вреди, на ликвидационен дял, на участие в управлението, на вето върху решенията на СД, както и на контрол, който е обикновено за тези, които не участват в управлението.
       Задължения. Да направят предвидената вноска, да заплати лихва при забава на плащането и, да се въздържа от конкурентна дейност и да полага грижата на добър стопанин за работата на дружеството.
       5. Правоотношения на съдружниците с трети лица. Уредени са с императивни норми, заради сигурността в търговския обмен.
       Представителство. СД се представлява от всеки от съдружниците, от някой от тях и от определени в дружественият договор външни лица. За да има действие спрямо трети лица то трябва да е вписано в търговския регистър. Законни представители на дружеството са неговите членове, а външните лица са договорни представители. Те могат да извършват всички правни действия на СД или тези, които са предвидени в учредителният договор. Договорния представител се назначава със съгласието на всички съдружници, което е необходимо и за разпореждането му с вещни права. Отнемането на представителна власт става чрез отмяна на решението за възлагането й от ОС по искане на някой от съдружниците и на основание, предвидено в дружестменият договор. Решението на съда подлежи на вписване служебно.
       Отговорност на СД и съдружниците. СД отговаря със своето имущество и с имуществото на своите членове. Принудителното изпълнение се насочва първо срещу СД. Отговорността на съдружниците е лична, солидарна и неограничена. Срещу кредиторите съдружниците могат да представят възражения, които би имало СД и лични възражения, които дружеството не може да противопостави. Встъпилият впоследствие в СД съдружник отговаря наравно с останалите и за задълженията, които дружеството е поело преди неговото включване.
       Права на третите лица спрямо дружеството и неговите членове. Третите лица нямат права върху дружественото имущество за личните задължения на неговите членове. Докато трае СД, личните кредитори на членовете му не могат да насочват изпълнение срещу вноските им в дружеството. Изключение се прави, ако кредиторът в 6 месечен срок не може да се удовлетвори от движимото имущество на длъжника. Той може да наложи запор върху неговия ликвидационен дял и с писмено предизвестие да поиска прекратяването на СД. С изтичането на 6 месеца може да започне ликвидационно производство. То може да бъде предотвратено, ако дружеството или останалите съдружници изплатят дълга след налагане на запора. В този случай се прекратява участието на съдружника в СД, ако останалите не решат друго.
       6. Прекратяване на СД и членството в него.
       Прекратяване на СД. Случаите са неизчерпателно изброени в ТЗ. Те са изтичане на уговорения срок, като може да се уговори продължаването му или СД да стане безсрочно; в случаите, предвидени в учредителният договор; обявяване на СД в несъстоятелност; смърт или поставяне под запрещение; по искане на синдика при несъстоятелност на съдружник; при съласие между съдружниците; при предявяване на предизвестие от съдружник; съдебно решение; с предизвестие от личен кредитор и при постигане на посочените в учредителния договор цели. Прекратяването се вписва.
       Прекратяване на членство. При изключване на съдружник; по искане на личен кредитор; по искане на съдружник. След прекратяване на членството СД продължава да съществува. Бившият член има право да получи в натура учредителните вноски и на дела си от дружественото имущество. Когато е прекратено поради смърт в три месечен срок от откриване на наследството, наследниците могат да изявят желание за встъпване в СД. Ако не пожелаят СД им изплаща деля от годишната печалба за времето до прекратяване на членството.
       Командитно дружество.
       1. Определение - КД се образува с договор между 2 или повече лица за извършване на търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на вноската си. Във фирмата се вписва името на поне един комплементари, а ако е включено името на командитист, по отношение на кредиторите на дружеството, той се счита неограничено отговорен.
       2. Учредяване. Прилагат се разпоредбите на ТЗ за СД.
       3. Регистрация. Необходимо е заявкаот комплементарите с техните подписи и учредителен договор. Вписването не се публикува в ДВ.
       4. Правоотношения между съдружниците. Вътрешните отношения се уреждат с учредителен договор. Командитистите нямат право на управление и вето върху решенията на комплементарите.
       Права и задължения на комплементарите - като при СД.
       Права и задължения на командитистите - участие в разпределението на печалбата. Право на ликвидационен дял. Право на контрол върху дружествените работи без ограничение във времето.
       Задължения на командитистите. Да внесе уговореното в договора като дължи лихви, ако не направи вноската.
       5. Правоотношения с трети лица.
       Представителство. КД се представлява само от неограничено отговорните съдружници и за да има действие спряво трети лица представителството трябва да е вписано. Ако командитист извърши действия от името и за сметка на КД той отговаря лично, освен ако КД не потвърди сделката.
       Отговорност на дружеството и съдружниците. За комплементарите то е като при СД. Командитистите отговарят лично и солидарно, но само до размера на уговорените от тях вноски.
       6. Прекратителни основания за дружеството и членството - като при СД.

7.ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ.

Понятие. ООД може да се образува от 1 или повече лица, като те отговарят за задължението на дружеството съръзмерно на дяловата вноска в неговия капитал. ООД може да бъде еднолично (ЕООД) и обикновено (ООД). Според капитала си то е с държавно участие, частно, с чуждестранно участие и смесено. Според образуването ООД са новооткрити и преобразувани от съществуващи ООД.
       Учредяване. Съставя се дружествен договор, който съдържа фирмата на ООД, индивидуализиращи белези на съдружниците, седалище и адрес на ООД, предмет на дейност и срок на договора, размера на капитала, управление и представителство, разпридилиние на печалбите и зегубите, предимства на съдружниците, ако са уговорени, др. права и задължения. Учредителите трябва да са дееспособни. В ЕООД може да се преобразуват държавни и общински предприятия. При вписването се представя дружественият договор. Трябва да е вече назначен управителя или управителите на дружеството, всеки да е внесъл най - малко 1/3 от дела си, но не по - малко от 5000 лева и да е внесен най - малко 70% от капитала. ООД възниква от деня на вписването. Обнародването му в ДВ има декларативно и доказателствена значение. Капиталът на ООД е неговата икономическа основа. Той трябва да се отграничи от дружественото имущество, което е променлива величина и зависи от дейността на ООД. Всеки от съдружниците има дял в ООД - част от капитала в пари, вещи и др. ценности. В ООД се завежда книга на дяловете, в която от управителя се записват всички промени в тях. Дружественият дял е израз на членственото правоотношение и е съвкупност от права и задължения на даден член. Всеки притежава 1 дружествен дял, съразмерен на дела му в капитала. Той може да се прехвърля и наследява. Винкулираният дял не може да се отчуждава в никакъв случай. Дружественият дялможе да се залага и е предмет на принудително изпълнение. ООД може да придобива дружествен дял в своя собственост или да го приеме в залог но той не трябва да е от него.
       Права, задължения и отговорност на съдружниците.
       Права на съдружниците:
       Имуществени. Право на девидент - част от чистата печалба, съразмерна на дела. Право на ликвидационен дял - право на съразмерна на деламу част от имуществото на дружесвото след удовлетворяване на кредиторите.
       Лични права. Управителни - участие в управлението и в общото събрание. Контролни - индивидуални: право на всеки да бъде осведомен за хода на дружествените работи и да иска от ОС, отмяна на решенията на общото събрание; на съдружниците, които общо притежават 1/10 от капитала: да искат писмено от управителя свикване на общото събрание а при отказ сами да го свикват и да искат от съда да назначи други ликвидатори извън назначените. Тези права се наричат права на малцинството и са колективни.
       Задължения. Предвидени са в ТЗ, но могат да бъдат разширени в дружествения договор.
       Задължения за доизплащане или довнасяне на дяловата вноска. Неизпълнението води след себе си санкции - изключване, загубване на правото върху направените вноски, лихви и обезщетения за претърпени от ООД вреди. Неизплатеният дял се предлага на др. лице за изкупуване, разделя се съразмерно между съдружниците, дружественият капитал се намалява с него.
       Задължения за допълнителни вноски. При покриване на загуби и временна парична необходимост. Съразмерни са на дяловете. Санкциите са като при невнасяне на дялова вноска. Тези вноски не се отразяват в капитала на дружеството и за тях може да се уговори дружеството да заплаща лихва.
       Задължение за участие в управлението.
       Задължение за съдействие на дружеството при осъществяване на неговата дейност, за изпълнение решенията на общото събрание. Санкцията е изключване след писмено предупреждение. Задължение да не извършва конкурентна дейност и др, вписани в учредителния договор.
       Отговорност на съдружниците. ООД е ЮЛ, което отговаря с имуществото си за своите задължения. Съдружниците отговарят до размера на дела си в дружеството. Съдружниците носят отговорност пред ООД за изплащане на дела  си.
       Органи на ООД.
       1. Задължителни: общо събрание. Състои се от съдружниците. Свиква се веднъж годишно или извънредно - по искане на съдружниците с 1/10 от капитала, ако загубите са ј от капитала. Свиква се от управителя. Решенията се вземат с мнозинство.
       Управител или управители. Може да не са съдружници. Посочват се в учредителният договор и се вписват в търговкския регистър. Осъществява общото управление на ООД. Има забрана да извършва конкурентна дейност. Представителните му права са неограничени, освен във вътрешните му отношения със съдружниците. Управителят отговаря имуществено за причинените на дружеството вреди.
       2. Факултативни - контрольор или контрольори. Може да не е съдружник. Назначава се и се освобождава от общото събрание, следи за спазване на дружествения договор и опазване на дружественото имущество. Отчита се пред общото събране. Не може да контролират управителя и неговите заместници, наетите в дружеството лица, техни роднини и съпрузи, лишените с присъда от право на материално - отчетническа длъжност.
       3. Проверители. Това са дипломирани експерти счетоводители които работят във връзка с изготвянето на годишния счетоводен отчет. Не са орган на ООД.
       Прекратяване и ликвидация на ООД.
       1. Прекратяване. С изтичане на срока, за който е образувано. С решение на съдружниците с 2/3 мнозинство от капитала. При сливане или вливане в АД или друго ООД. При обявяване в несъстоятелност. На основание от дружественият договор. По решение на ОС по регистрацията. По иск на съдружниците, притежаващи повече от 1/5 от капитала срещу ООД, или иск на прокурора, ако ООД не е образувано по законния ред или извършва противозаконна дейност. Прекратяването се вписва.
       Ликвидация. Пройзводство по ликвидация се открива при всички случаи, извън прекратяването на ООД поради вливани или сливане и несъстоятелност. Ликвидарот е управителят, но с дружественият договор или по решение на общото събрание за ликвидатор може да бъде определено и друго лице.

8.АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО И КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ.

Понятие. АД е търговско дружество, чиито капитал е разделен на еднакви части - акции и което отговаря за задължанията си само със своето имущество. Това е дружество на капитала. Качеството акционер не е предпоствака за придобиване на качеството търговец. Само АД може да се занимава с банкова и Учредяване. По нормативната система. За банковите дружества и дружествата за търговия, производство на оръжие е необходимо разрешение на съответния държавен орган и системата на учредяването им е разрешителна.
       Записване на капитала.
    Размерът му е 50 000 лева. Учредителите изготвят писмено предложение за откриване на подписката. На всеки, записал акции се връчва заверен препис от предложението. Паричните вноски се осъществяват по банкова сметка на името на учредителите с посочване името на вносителя. След учредяването парите се прехвърлят на името на АД. Срещу имуществените вноски се издава временно удостоверение, което не може да се прехварли преди възникване на дружеството. Срещу временното удостоверение са дават акции.
     Най - много 2 месеца след изтичане на срока за събиране на капитала се провежда учредително събрание. На него се представя поне Ѕ от записания капитал и поне 2 лица, записали акции, за да може то да взема решения. Учредителното събрание установява дали е набран капитала, взема решение за учредяване на дружеството, избира органите на АД, приема устава, който по своята природа е договор между учредителите.
       Вписване и обнародване. Извършва се в ОС и има конститутивно значение. Вписването се допуска, ако е приет устава, записан е целия капитал, събран е най - малко 25% от капитала, избрани са ръководните органи и са спазцени и другите изисквания на закна.
       Отговорността на учредителите е лична, солидарна и договорна. Преди вписването учредителите могат да сключват сделки от името на АД, ако посочат, че то все още е в процес на учредяване. Те имат право на обезщетение за направените разноски.
       Акции.
       Това са ценни книги, които удостоверяват, че притежателят и участва с посоченото в нея. Те имат номинална стойност в капитала. Това е указаната в акцията стойност. Действителната им стойност зависи от величината на дружественото имущество, а емисионната им стойност, е стойността, по която акциите се поемат от учредителите. С акцията се материализират членствените права на акционера. Разликата между акцията и класическите парични ценни книги (чек, менителница и запис на заповед), е че акцията материализира имуществени и неимуществени права. Неразделна част от акцията е купонът. Ако не е предвидено друго в устава, акциите се издават с купон с девидент за 20 години. Купоните не могат да се прехвърлят отделно от акциите. Когато АД изкупи собствеността си акциите се обезсилват.
       Видове акции:
       Поименни - името на притежателя е посочено на гърба на акцията и прехвърлянето става чрез джиро - което се записва в книгата на акционерите.   
       На преносител - не се отбелязва името и членството се прехвърля заедно с акцията. По искане на акционера, акцията на прносител може да се замени с поименна и обратното.
       Приливилегировани - осигуряват гарантиран или допълнителен девидент или дял.
       Винкулирани - когато прехвърлянето на поименните акции е обусловено от изрично предвидени в устава условия.
       Безналични акции.
       Права и задължения на акционерите. Те не са съсобственици на дружественото имущество, а само собственици на получените срещу вноските акции и имат членствени права - придобиване на членство: с участие в учредяването или последващо встъпване с покупка на акции или наследяването им; правата на акционерите са имуществени: девиденти, ликвидационни дялове, лихви, предимство при увеличаване на основния капитал и лични: управителни и контролни. Задълженията на акционерите са да заплатят стойността за паписаните акции и за лоялност към дружеството.
       Облигации.
       Това са ценни книги, които отразяват дълговото задължение на АД, като преносителят им е кредитор на дружеството. Те дават право на твърдо установена в тях лихва, а не на участие в печалбите. Носителите на облигации имат предимство за удовлетворяване при ликвидиране на дружеството пред акционерите.
      Чрез облигациите се набира допълнителен капитал. За да емитира едно АД облигаци е необходимо да са изминали най - малко 2 годиини от образуването му; да има два годишни счетоводни отчета и решение на общото събрание за подписка за облигации. Размерът на набрания за облигации капитал, не може да бъде по - голям от 50% от капитала на АД.
       Облигационния заем се провежда по точно определен нормативен ред. Има подписка за публично предлагане на облигации; откриването се обявява в ДВ; на подписващите облигациите се предоставя решението за обявяване на подписката и счетоводните отчети за последните 2 години; набирането на сумите и предаването на облигациите става чрез банка или специализирано дружество; подписката се приключва след набиране на определения за облигационния заем размер. С този заем се увеличават оборотните средства на АД а не капитала.
       Притежателите на облигации от една емисия образуват група в защита на интересите си пред дружеството, която се представлява най - много от 3 облигационери. Тези представители участват в общото събрание на акционерите без право на глас. Тяхното становище се изслушва, когато се вземат решения, засягащи изпълнението на задълженията по облигационния заем.
       Управление на АД.
       1. Структурни модели на управление на АД:
       Германски - общо събрание на акционерите, управителен съвет и контролен съвет.
       Френски. Този модел е възприет и у нас. Едностепенна система - общо събрание на акционерите и съвет на директорите. Двустепенна система - общо сабрание на акционерите, надзорен съвет и управителен съвет.
       Английски - общо събрание и директорски съвет.
       2. Общо сабрание - висш орган на АД. Участват акционерите с право на глас - лично или чрез представител. ?леновете на съвета на директорите или на надзорния съвет и управителния съвет са без право на глас Общото събрание няма представителни функции и неговата компетентност се определя от закона, устава, като към това се включва всичко, което не е предоставено на другите органи на управление. Събранието се провежда най - малко един път годишно и може да се свика от съвета на директорите или от управителния и надзорния съвети, по искане на притежателите на 1/10 от капитала. Решенията се приемат с мнозинство повече от Ѕ от акционерите. Притежателите на обикновени и привилигировани акции образуват отделни класове в общото събрание. Решенията на общото събрание влизат в сила незабавно, подлежат на вписване в търговския регистър, а някой от тях влизат в сила след обнародването си. Решението е правна сделка и може да се атакува по реда на член 74 от ТЗ - пред ОС в 14 дневен срок.
       3. Ощи правила и за двете системи органи на АД:
       = мандата на членовете е 5 години а при учредяване на първите 3.
       = съставът им е от дееспособни лица, а в устава може да се посочи и участието на ЮЛ.
       = представителната власт е колективна, освен ако устава предвижда друго. Ограниченията нямат действие по отношение на трети добросъвестни лица.
       = права и задължения. Те изпълняват задълженията си в интерес на дружестовото и пазят неговите тайни след като вече не са в управителните органи; дават задължителна гаранция за своето управление в размер, определен от общото събрание, но не по - малък от три месечни брутни възнаграждения.
       = отговорността на управителните органи е солидарна за виновно причинени вреди. Те отговарят спряво дружеството като ЮЛ, а отделния акционер няма иск към членовете на управителните органи. Общото събрание на АД може да освободи някой от членовете им, ако се установи, че той няма вина за вредите.
       4. Особени правила за двустепенната система:
       Управителен съвет - той е управителен и представителен орган. ?леновете му се избират от надзорния съвет, който определя възнаграждението им и може даги заменя. Не могат да бъдат повече от 9 души. УС се контролира от Нсъвет. Едно лице не може да е член ина двата съвета. Надзорния съвет одобрява правилника за работа на управителния съвет.
       Надзорен съвет. ?леновете му са между 3 и 7 души, избрани от общото събрание. Те си избират председател и изработват правилник за работата си. Съвета представлява АД пред УС. Има надзорни функции - може да поиска от УС доклад и сведения за работата му, прави проучвания за работата си, УС докладва на всеки 3 месеца и уведомява незабавно председателя на НС за обстоятелствата, които са от съществено значение за АД.
       5. Особени правила за едностепенната система.
       Съвета на директорите се състои от 3 до 9 души. Приема правила за работата си и си избира председател и заместник - председател. Има изпълнителни члевоне на които възлага управлението на АД. Те могат да бъдат сменени по всяко време и трябва да докладват на председателя  обстоятелствата от съществено значение за АД. Експерт - счетоводители: изпълняват функциите на контролен съвет. Без заверка от дипломиран експерт - счетоводител годишният отчет на АД не може да бъде приет от общото събрание.
       Прекратяване на АД.
       Става на основание посочените в устава и в член 252  от ТЗ факти:
       = решение на общото събрание.
       = изтичане на срока, за който е образуване АД.
       = обявяване в несъстоятелност.
       = решение на ОС при упражняване на противоуставна и противозаконна дейност.
       = спадане на капитала под изискуемия от закона, ако до 1 година общото събрание не вземе решение за прекратяването му, това става с решение на съда.
       = основания, предвидени в устава.
       Последицата от прекратяването е ликвидация на АД.
    КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ.
        Определение.
Командитно дружество с акции се образува с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от 3.
       За командитното дружество с акции се прилагат съответно разпоредбите за акционерното дружество, доколкото в тази глава не е предвидено друго.
        Фирмата на дружеството трябва да съдържа означението "командитно дружество с акции", или съкратено "КДА".
         Учредители
         Командитното дружество с акции се учредява от неограничено отговорните съдружници. Те имат право да изберат акционерите между участниците в подписката.
        Неограничено отговорните съдружници изготвят устава на дружеството и свикват учредителното събрание.
         Вноски
         Размерът на вноските на съдружниците се определя в устава.
         Органи на дружеството
 Органите за управление на командитното дружество с акции саопределените в този закон органи за управление на акционерното дружество по едностепенната система.
         Общо събрание
 В общото събрание право на глас имат само ограничено отговорните съдружници. Неограничено отговорните съдружници дори и когато притежават акции, участвуват само със съвещателен глас.
        Компетентността на общото събрание се определя в устава.
        Общото събрание разглежда и решава искания на ограничено отговорни съдружници за извършване проверка на дейността на дружеството.
         Съвет на директорите
 Съветът на директорите се състои от неограничено отговорните съдружници.
         Приемане и изменение на устава
 Уставът се приема и изменя и дружеството се прекратява със съгласието на неограничено отговорните съдружници.
        Дружеството не се прекратява със смъртта или обявената несъстоятелност на ограничено отговорен съдружник освен ако в устава е предвидено друго.
         Ликвидационен дял
 Ликвидационният дял на всеки съдружник се определя съразмерно вноските му в дружеството.

9.КООПЕРАЦИИ.

Споден член 1 от ЗК, кооперацията е доброволно сдружение на ФЛ с променлив, вид, капитал и брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество извършват стопанска и др. дейност за задоволяване на интересите си. Те са ЮЛ, и правния им режим е уреден в отделен закон - ЗК.
       Учредяват се от 7 дееспособни ФЛ срешение на урдедителното събрание, приема се устав и се избира управителен и контролен съвет. Протокола за учредяването и устава се подписват от учредителите. От УС в ОС се внася молба за вписване в регистъра към него. Кооперацията възниква от деня на вписването и може да се заличи, ако в едногодишен срок не започна да действа по искане на прокурора. Упълномощени лица могат да извършват действия от името на кооперацията до нейното възникване. Ако не са упълномощени и кооперацията не бъде вписана, те отговарят солидарно за задълженията. ?ленове на кооперацията могат да са граждани, навършили 16 години, а за ученическите коопрации 15 години. Нови членове се приемат след като се подаде молба с решение на УС, утвърдено от Общото събрание след, което се вписват в книгата на кооператорите. ?леновете на кооперацията могат да вземат участие в дейността и, в общото събрание, да искат обяснения от органите й, да искат отмяна на незаконосъобразни, противоуставни и неправилни решения и действия на органите, да получават девиденти, да получават дялоната си вноска при прекратяване на членството, имат право на социално и здравно осигуряване съгласно законодателството, а членовете встъпили със земя имат и други права. ?леновете са задължени да спазват устава и да изпълняват решениета на органите на кооперацията. ?ленството се прекратява при напускане на кооперацията, преминаване в др. кооперация по ред, определен в устава, изключване - ако грубо нарушава закона, устава, решенията на органите на кооперацията и при смърт. При прекратяване на членството се връща дяловата вноска в размера с който е встъпено или в друг размер, определен от устава.
       Общото събрание се състои от всички членове на кооперацията или пълномощници, избрани с тайно гласуване. Правомощията му са свързани с управлението на кооперацията. Свиква се от УС с писмена покана най - малко 1 път в годината, по искане на контролния съвет или на 1/3 от кооператорите. Необходимо е да присъстват повече от Ѕ от всички членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство с тайно гласуване.
       Управителен съвет. Избира се от членовете на кооперацията и има три годишен мандат. ?леновете му не могат да бъдат под 18 години, да са лишавани от право да заемат ръководна, отчетническа и материално - отговорна длъжност, да са в родствена връзка с член на управителния или контролния съвет. УС изпълнява решенията на общото събрание. Свиква се на заседание 1 път месечно от председателя, по искане на 1/3 от членовете му, или от контролния съвет. Кворума му е 2/3 от членовете и решенията се вземат с мнозинство повече от Ѕ с явно гласуване. ?леновете му отговарят солидарно. Председателят на УС (председател на коперацията) преставлява кооперацията, организира изпълнението решенията на Общ. Събр. и УС, ръководи текущата дейност на коперацията.
       Контролен съвет. Избира се от Общ. Събр. с три годишен мандат и от състава си избира председател. Той проверява дейността на кооперацията и когато установи нарушение на устава или закона от УС, свиква общо събрание. ?леновете му отговарят солидарно.
       Имуществото на кооперацията се състои от правото на собственост и други вещни права върху дълготрайни и краткотрайни активи, търговски марки, лицензи, промишлени образци, ценни книги, дялово участие в дружества и други права и задължения. Негови източници са встъпителните, дяловите и допълнителните вноски, доходи от дейността, заеми и др. постъпления. Доходите се разпределят от общото събрание.
       Преустройство на кооперациите. Условията за сливане и вливане се уговарят от УС на коперациите и се одобряват от Общ. Събр. Общ. Събр. взема решение за разделяне и отделянена кооперациите. Новообразуваните кооперации отговарят солидарно за задълженията та старите кооперации. Прекратяването става с решение на Общ. Събр. или на Окръжния съд, когато кооперацията преследва забранени от закона цели или извършва забранена дейност, или е останала с по - малък брой членове  от предвиденото в закона, с изтичане на срока за който е образувана, при обявяване във финансова несъстоятелност или др. случаи посочени в устава. Прекратяването на кооперацията става с ликвидация. Общ. Събр. нацзначава ликвидатор или ликвидационна комисия и срок за ликвидация. Прекратяването и обявяването в ликвидация се вписват. Удовлетворяването на кредиторите става по реда на привилегиите, а дяловите вноски на кооператорите се връщат след удовлетворяване на всички останали вземания.
       Кооперативно предприятие. Образува се от кооперациите за отделни стопански дейности по решение на Общ. Събрание. Може да е ЮЛ. От УС се приема правилник за устройството и дейността му. Представлява се от ръководството си.
       Междукооперативно предприятие. Създава се по решение на Общото събрание на коперациите, които се обединяват в териториални, отраслови и др. съюзи. Необходими са най - малко 2 кооперации.
       Съдебен надзор. Под надзор са решенията на органите на кооперацията, които противоречат на закона и устава. Подава се иск пред РС по седалището й от всички членове на кооперацията, контролния съвет или прокурора. Съдът може да отмени изцяло или отчасти решението на кооперацията, или да отхвърли иска. До произнасянето по иска, съдът може да спре изпълнението на обжалваното решение.

10.ОБЕКТИ НА ПРАВООТНОШЕНИЯТА.

Обектите са важни за съществуването на гражданското правоотношение, защото без тях то не може да се прояви. Видове обекти:
       1. Вещи. Това са обособени предмети на природата, които съществуват обективно. Най - важното им качество е телесността. С изрична законова разпоредба (член 110, ал.2 ЗС) към тях е присъединена и енергията. Класификация на вещите:
       = движими и недвижими.
       Недвижими вещи (имоти) са разграничени части от земната повърхност и всичко, свързано с нея. Според член 110, ал.1 от ЗС недвижими вещи са земята, растенията, сградите и др. постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действията на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Границите на имотите определят самостоятелността на вещта. По нашето право е позволено собствеността върху постройката да се раздели от собствеността върху земята, а и самата постройка може да се раздели на отделни обекти. ?асти от един недвижим имот, които са недвижими по природа, могат да се обърнат в движими вещи като се прекрати физическата им връзка с него. Над повърхността на имота са постройките а под повърхността му са подземните богатства и върху тях правото на собственост е на държавата.
       Движими вещи. Те не са свързани със земната повърхност.
       Когато няколко вещи са съединени те са сложни вещи. Дали са вече една вещ или продължават да съществуват самостоятелно се решава с оглед обикновените схващания в живота. Ако когато са свързани имат по - голяма стойност, отколкото разделени те се разглеждат като части от една вещ. Това е и положението с всички стоки, които се състоят от отделни дребни частици - напр. зърнени храни.
       Бъдещи (антипицирани) движими вещи. Те са част от един недвижим имот, но макар и неотделени от него са отчуждени от собственика като се има в пред вид бъдещето им отделяне от имота.
       Плодове. Това е доходът, който може да се получи от 1 вещ без да се засяга нейната цялост. Естествени плодове са движимите вещи които се отделят от веща без да накърнят целостта и периодически. Принципът е, че този който притежава вещта - майка, притежава и плодовете й. Граждански плодове е доходът, което едно лице получава от 1 вещ, ако той не е в телесни вещи. Тези плодове се получават по силата на правоотношение, създадено между него и др. лица - например наем и лихви.
       Съвкупност от вещи. Това е сбор от вещи, с трайно общо предназначение като всяка вещ запазва своята индивидуалност. Върху съвкупността не съществува право на собственост като цяло и при отчуждаване то се прави за всяка вещ потделно (напр. стадото).
       Значение на делението на вещите на движими и недвижими. Актовете между живи за прехвърляне на вещни права върху недвижими вещи, трябва да бъдат извършвани в нотариална форма. Лице, добросъвестно придобило владението върху движима вещ, придобива и право на собственост. Придобивната давност за движими и недвижими вещи е различна. Върху недвижимите вещи се учредява ипотека, а върху движимите - залог. Владението върху движими вещи е защитено срещу нарушаване по насилствен или скрит начин, а върху недвижимите - срещу всички начини. Исковете за недвижими имоти са подсъдни на съда по местонахождението им, а за движими - по местожителство на ответника. Редът за принудително изпълнение срещу двата вида вещи е различен.
       = потребими и непотребими вещи.
       Потребими са вещите, чието употребяване по обикновен начин става чрез тяхното унищожаване.
       Непотребимите вещи се отчуждават.
       Значенето на това деление е, че учредяване на право на ползване може да има само върху непотребими вещи.
       = делими и неделими.
       Неделимите не могат да бъдат разделяни материално без да загубят значителна част от стойността си.
       Значение на това деление се отдава при делбата, защото една неделима вещ не може да бъде разпределена между съсобствениците.
       = родово и единично (индивидуално) определени вещи.
       Ако вещите се вземат в предвид само с оглед родовите си признаци или само с оглед индивидуалните си белези.
       Значение на това деление. Договорите, с които се прехвърля собственост или се учредяват вещни права са само с индивиуално определени вещи. Когато веща е родово определена, прехвърлянето на собственост става само след така наречената концентрация. При задълженията за доставяне на родово определени вещи трудно може да се достигне до невъзможност за изпълнение поради погиване на вещта.
       2. Ценни книги. Това са вещи с особен характер, документи, които материализират определени права. Класификация:
       = според значението на документа за възникване на правото по него.
       Учредителни. Изготвянето и подписването на документа е условие за възникване на вземането по него. Наличността му е част от ФС. Такива са чека, менителницата, записа на заповед.
       Легитимационно - разпоредителни. Правото на вземане възниква преди да е издаден документа и след издаването му, то не може да бъде упражнено или прехвърлено без предявяването му.
       = от липсата или наличността на поименно обозначаване на носителя на материализираното право и начина на прехвърляне на документа.
       Ценни книги на преносител. Те не съдържат обозначение на лицето което притежава правото и се прехвърлят чрез предаване.
       Ценна книга на заповед. Приносителят на правото е овластен да прехвърля по реда на джиросването. Те не прехвърлят на джиратаря правото в състоянието, в което той го притежава, а самво правото по документа. Длъжникът не може да противопостави на джиратаря възражения които лежат вън от ценната книга или които не я разрушават като документ. Такива са облигациите.
       Поименни ценни книги. Съдържат посочване на лицето на което принадлежи правото. Прехвърлят се по реда на цесията и в този случаи носителят на правото по документа ще търпи всички възражения, които длъжникът е могъл да противопостави срещу първоначалния носител на правото. Така може да се издаде коносамент.
       3. Пари. Те изпълняват функцията на мярка за стойност. Емитират се от БНБ. Определят се като особена категория вещи. Определени са по своя род и се определят в една или друга сума, а не с количеството парични знаци.
       Имущество. Представлява съвкупност от права и задължения на едно лице. Няма телесен характер и трябва да се отграничава от вещите, съвкупностите от вещи, стойностният израз от паричната оценка на правата и правната сфера, която обхваща имуществото и другите фактически състояния. Всяко лице има само 1 имущество. Няма имущество без носител. Това, което обединява отделните права и ги превръща в елементи на 1 имущество е наличността на субекта.
       Съдържание на имуществото. Това са права и задължения, които имат стойност. Субективни права - вещни, облигационни, авторски, членствени, преобразуващи права, владение, висящи права (правни очаквания), различни задължения - облигационни и вещни тежести, обезпечения, задължения от фискален характер. Имуществото има 2 части - актив и пасив. ?рез съотношението им се определя дали едно лице е състоятелно или несъстоятелно. Обособено е имуществото, което е подчинено на собствен режим, но винаги е свързано с определено лице -  напр. наследство прието по опис.
Търговец.
       Търговец е ФЛ или ЮЛ, което извъшва търговска дейност по занятие - член 1 от Търговския закон (ТЗ). Не се третират като търговци лица, които се занимават със селскостопанска дейност, освен ако не използват селскостопанскато проукция за производство. Занаятчии и лица извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхното може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ. Лица извършващи хотелиерски услуги като предоставят стаи в обитаваните от тях жилища. Кооперациите изрично са признати за търговци с изключение на ЖСК. За търговска дейност е обявено покупката на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид; продажбата на стоки от собствено производство; покупката на ценни книги с цел продажба; търговско представителство и посредничество; комисионни, спедиционни и превозни сделки; застрахователни сделки; банкови и валутни сделки; менителници, записи на заповед, чекове; складови сделки; лицензионни сделки; стоков капитал; сделки с интелектуална собственост; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски и др. услуги; покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг. Упражняването на търговска дейност по занятие предполага продължителност, насочена към полумаване на постоянен и траен източник на печалба, но не е достатъчно да се цели само тя. ТЗ установява задължение за всеки търговец да бъде вписан в търговския регистър. Това са търговци по занятие.
       Търговци поради организационната си форма са търговските дружества. Те са изчерпателно посочени в член 64 от ТЗ. Това са събирателните дружества (СД), командитните дружества (КД), дружествата с ограничена отговорност (ООД), акционерните дружества (АД) и командитните дружества с акции (КДА). За ппридобиване на качеството търговец от тях е достатъчна самата им форма и не е необходимо да осъществяват някоя от дейностите характеризиращи търговеца. Търговските дружества трябва да се различават от дружествата с търговска цел, които са сдружения - картел, тръст, консорциум, холдинг.
       Кооперациите са търговци по силата на ТЗ. Тяхната уредба е дадена в ЗК. За търговец се счинта всяка кооперация и тяхната търговска дейност е под режим като на търговските дружества.
       Тъпговци поради устройството си са лица, образували търговско предприятие, извършващи дейност извън чл.1 ал.1 от ТЗ, когато по предмет и обем делата им се водят по търговски начин - наели са работници, водят търговски книги, използват реклама и имат определена организираност. Такива търговци могат да са занаятчиите; лица, извършващи услуги с личен труд, упражняващите свободни професии и занимавощите се със селскостопанска дейност.
       Определянето на държавата като търговец е спорен въпрос. Не е уредено в ТЗ, но спрямо нея могат да се прилагат разпоредбите му, когато тя влиза в правоотношения с търговци и съответната сделка се смята за търговска.
       Търговско предприятие. Това е самостоятелна единица, която обслужва дейноста на търговеца и представлява обект на правото - съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Правата включват имуществени и неимуществени права и вземания. Задълженията са пасева на предприятието. Фактическите отношения са вътрешната и външна организация, създадената опитност, познаване на пазари за пласиране на стоки, клиентела и други. Те са правно ирелевантни. ТЗ урежда прехвърленето на предприятие чрез продажба, замяна, внасянето му в търговско дружество, дарение или завещание.
       Търговската фирма е елеминт от състава на търговското предприятие, който индивидуализира търговеца. Има свобода за избиране на фирма, но тя трябва да е различна от другите фирми. Фирмата е обект на абсолютно и изключително субективно право. Защитата и е публично правна - осъществява се чрез вписването; частно правна - при исползването на чужда фирма, заинтересованите лица могат да искат прекратянането му; международно правна - Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост и Стокхолмска редакция на Парижката конвенция; не се допуска придобиването на право на фирма по давност. Фирмата може да се прехвърля, защото е елемент на търговското предприятие, но може под старата фирма да се разработи нова дейност. Възможна е промяна в схемата, но тя е задължителна при преминаването от един към друг вид търговец и при преобразуването на търговско дружество.
       Търговската марка е също елемент от тълрговското предпириятие, с който то означава стоките и удлугите си и се отличава от останалите. Регистрира се в Патентното ведомство. Това е абсолютно и изключително право с неограничено времетраене. Може да се прехвърля или отстъпва с лицензионен договор. Използването на чужда търговска марка е стопанско престъпление.
       Седалище и адрес. Седалището е населеното място, къдет се намира управлението на дейността на търговското предприятие. Там е местоизпълнението на задълженията, определя подсъдността и съда, в чиито регистър трябва да се впише търговеца. Адреса е конкретното място където се намира управлението на търговеца. Преместването на управлението на търговеца в друго населено място трябва да бъде заявено в 7 - дневен срок в съда, където е регистрацията.
       Клонът е структурно, териториално поделение извън седалището на търговеца. То е вторично предприятие с подчинено положение, към фирмата си добавя “клон”, има свое седалище и предмет на дейност, свои управител, води търговски книги и се вписва в търговския регистър като клон. Не са клонове верига от магазини на един търговец; представителства, бюра, агенции - откриват се за осъществяване на контакти; филиали - те са ЮЛ и са в икономическа зависимост от търговското предприятие майка. Клонът не е правен субект, въпреки, че притежава известна правосубектност. По спорове, произтичащи от преки отношения с клон, исковете могет да се предявят срещу търговеца и по седалището на клона.

11.ПРИДОБИВАНЕ И ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВА. ПРАВОПРИЕМСТВО.

Първично придобиване на права. Това придобиване при което ФС не включва съществуването на придобито право у друго лице. Суб.пр. се придобива независимодали някой го е притежавал.
Производно придобиване на права. Това придобиване при което едно съществуващо Суб.право преминава върху нов носител.
Прехвърлително правоприемство (транслативна сукцесия) – прехвърлителя прехвърля изцяло едно право което притежава в този вид и съдържание в който го притежава.
Правоучредително правоприемство (конститутивна сукцесия) – праводателя създава по-тясно суб.пр. на основа на свое суб.пр., като прехвърля част от своето право и запазва останалата част за себе си.
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРЕХВЪРЛИ ПОВЕЧЕ ПРАВА ОТКОЛКОТО САМ ИМА.
Изменения на права. Настъпването на такива ЮФ, които водят до запазване на суб.пр., но с промяна на неговото съдържание.
Изгубване на права. С волеизевление на носителя на правото (разпореждане с право). И без волеизевление на носителя на правото (смърт).
Правоприемство в трудовото право.
Определеност и стабилност на Инд.ТПО – определеността е установеност на законовото и договорното съдържание, а стабилноста се състои в продължителността и трайността, с която ТПО съществува. Те намират юрид.израз в установената от з-на възможност за изменение на ТПО по взаимно съгласие и в предвидената забрана за едностранно изменение. Изменението може да се извърши с писменно съгласие м/у страните като всяка от тях може да поеме инициативата. Важно е другата страна да се съгласи. Забраната за едностранно изменение на съдържанието на ТПО се отнася само до онези негови елементи, които имат съществено значение. Изключения от забраната:
1.Изменение на х-ра и мястото на работа от работодателя:
а/Промени които работодателя има пр.да извършва при нововъзникнали, важни потребности в дейността на предприятието за да защити свой интерес. Едностранното изменение в х-ра на работата се х-ра с:
¨Предпоставките за едностранна промяна:
Наличие на производствена необходимост /недостиг на раб.сила който налага лице изпълняващо дадена длъжност да изпълнява временно друга/;
Престой /при невъзможност да се изпълнява дадена работа на работниците се възлага друга по х-р работа/;
Неопредолими причини /независещи от волята на работодателя причини – пожар, бедствие, заметресение за които той използва работниците да ги отстрани/.
¨Граници на изменението: При производствена необходимост и престой промяната в х-ра на работата се изразява във възлагане на друга работа която съответства на квалификацията на работника. При непреодолими причини квалифицираните работници могат да изпълняват работа за която са неквалифицирани. За производствената необходимост времетраенето е максимум 45 дни в годината, за престоя – докато продължава, за непреодолимите причини – до отстраняването им.
¨Същност на изменението – на работника се възлага друга работа. КТ предвижда,че не е налице изменение на х-ра на работата, когато на работника на когото е възложена друга работа не се променят длъжността и размера на осн.заплата.
б/Промени които се налагат от изменение в здравословното състояние на работника. Тези промени се дължат на точно определени причини – общо или проф.заболяване, труд.злополука, СПИН, бременност и кърмене на малко дете. Работника не може да продължи да изпълнява сегашната си работа и се премества на по-подходяща за него /трудоустрояване/, това става от ТЕЛК.
2.Изменение на мястото на работа:
а/Променя се мястото на работа – работника се премества да изпълнява друга работа на друго място.
б/Командировка – когато нуждите на предприятието налагат работодателя командирова работника за изпълнение на труд.му задължения извън мястото на постоянната му работа но не за повече от 30 дни, а за повече от 30 дни се изисква писмено съгласие на работника.
3.Изменение /промяна на работодателя/: ТПО със работниците при смяна на работодателите. Осн.форми на промяна са сливане /две или повече предприятия се сливат в едно/, разделяне /едно предприятие разделя дейността си в две или повече/, отделяне /част от предприятието се прехвърля към друго/ и вливане /към едно предприятие се влива част от друго/. При тези форми е налице правоприемство.

12.ПРАВНИ СДЕЛКИ.

15. СДЕЛКИ. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ.
       
       Сделката като теоретична конструкция и законова категория е създадена в Германия. В нашето законодателство не е уредена общо, а са регламентирани отделните видове сделки - договори и едностранни волеизявления.
       Понятие за сделка - тя е правомерно юридическо действия (ЮФ), който включва като свой централен, съществен и необходим елемент волеизявлението на 1 или повече лица и поражда правни последици (права, задължения и правни качества), които настъпват защото са желани (целени) от страните и чието съдържание по начало се определя от страните. Волеизявлението е психически процес, който се изразява в обективирана воля. Фактическия състав на сделката мое да включва и други елементи, но те не определят съдържанието на правните последици а са само предпоставка за тяхното настъпване. Правните последици трябва да са желани от страните, или са произтичащи от закона, добрите нрави или обичаите.
       Сделките трябва да се различават от:
       юридическите постъпки - правомерни юридически действия включващи волеизявление, което се обективира в определено състояние или резултат, но правните последици настъпват независимо от желанието на страните, по силата на закона.
       едностранните властнически волеизявления - сделката предпоставя равенство на страните и действието й се проявява само между тях и в предвидените от закона случаи спрямо третите лица.
       Способи за сключване на сделката.
       1. Изрично - волеизявлението е насочено директно към желаните правни последици, без значение на използваните средства, като е достатъчно те да са общоприети в оборота.
       2. Мълчаливо - волеизявлението се обективира косвено(индиректно) и за него се съди от обстановката на конкретния случай. Трябва да се има предвид общоприетото в оборота, отношенията между страните и обичаите.
       3. Предполагаемо сключване - то е разновидност на мълчаливото и се установява от закона чрез необорима презумпция.
       Мълчаливото и предполагаемо сключване трябва да се различава от мълчанието където липсва волеизявление. В определени случаи му се предава силата на волеизявление - при изрично съгласие на страните или при изрична законова разпоредба. За тази цел законът използва необорими презумпции обикновено когато субектът, който мълчи е длъжен да отговори.
       Отделните видове сделки се сключват по различен начин. Едностранните - чрез изворщването им (обективирането им), договорите - с постигането на съгласие и решенията на органите на управление на ЮЛ - с обикновено или квалифицирано мнозинство или с единодушие.
       При договорите волеизявленията на страните имат найменования - предложение (оферта) и приемане (акцепт). Предложението може да има срок и оферента е обвързан с него до изтичането му или да няма срок., като в този случай офертата трябва да се приеме веднага за присъстващите, а за неприсъстващите офертата губи сила след изтичане на необходимото според обстоятелствата време за приемане. Договорът се счита за сключен в момента, в който приемането стигне у предложителя или в момента надействието с което приемащия изразява съгласието си. В някой случаи за действителността на сделките е необходимо разрешение или одобрение на друг гражданско - правен субект или държавен орган. Това не влиза във фактическия състав на сделката а е предпоставка за настъпване на последиците ий.
       Съдържание на сделката.
       1. В тесен смисъл сделката включва волеизявлението и другите елементи от фактическия състав, чиято липса води до липсата на сделка. В широк смисъл включва фактическия състав и други елементи. Според член 9 от ЗЗД страните могат свободна да определят съдържанието на договорите, доколкото това не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Възможно е автономията на волята на страните да бъде ограничена, но това трябва да е уредено в нормативен акт.
       2. Съдържанието на сделките трябва да изразява намерение за трайно обвързване и да е определено или поне определяемо. По тази причина не са сделки споразуменията, направине в домашна или семейна среда; джентълменските споразумения - те имат морално значение; разменените по време на преговори писма; писмата в уверение, които само заявяват факти и пораждат морална, а не юридическа отговорност.
       3. Съдържанието може да се разграничи на:
       = съществено. То отграничава сделката от всички останали сделки от този вид - типизира я и я индивидуализира.
       = несъществено. То е всичко, различно от обикновените последици на съответната сделка и трябва да се предвиди изрично. Това са модалитети.
       Тези два вида съдържание на сделката не трябва да се абсолютизират, защото страните могат да предадат съществено значение на несъществен елемент на сделката.
       = естествено. Определя се от императивни или диспозитивни правни норми, от които страните не са се отклонили и от обичаите в практиката.
       4. Израз на съдържанието на сделките са клаузите за договорите и реквизитите за едностранните сделки.
       5. Средства за уеднаквяване на съдържанието:
       = писмени образци: определят е бланково и специфицират дадената сделка.
       = общи условия. Изробатвет се и се предлагат от едната страна, включват се в офертата и стават задължителни за другата страна след като тя писмено ги приеме. Те не са източник на правото.
       = типви договори: отразяват стопанската практика и са основа за преговори. Стават задължителни за страните когато се включат в съдържанието на сделката или когато тя изрично препраща към тях. Допълнителните клаузи в сделката имат приоритет пред типовите при противоречие.
       Модалитети на сделката. Това са допълнителни волеизявления, които допълват съдържанието и последиците на сделката зависят от тях. Има сделки, които не могат да се сключват с модалитети - граждански брак, приемане на наследство, чек и запис на заповед. Модалитетите трябва да са възможтни и позволени от закона. Противното води до недействителност на сделката.
       1. Условие - бъдещо несигурно събитие като несигурността трябва да е налице по отношение на всички а не само за субектите на сделката. Може да бъде:
       = отлагателно - сделката не поражда последици до настъпването му.
       = прекратително. При сбъдването му правните последици се отменят с обратна сила.
       = произволно (потеставтивно). Настъпването или ненастъпването му зависи от волята на една от страните ако това е длъжника то е чисто потестативно и означава, че той ще изпълни, ако пожелае - сделката е недействителна.
       = случайно (казуално). Зависи от случайно събитие и не е под властта на страните.
       = положително. Трябва да се извърши определено действие или друга промяна.
       = отроцателно. Правното положение не бива да се променя
       Условието трябва изрично да се уговори и до сбъдването му сделката е във висящо състояние. Условните права и задължения са част от имуществото. Сбъдването на условието има обратно действие. Условието се смята за сбъднато, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи или обратното.
       2. Срок - това е бъдещо сигурно събитие. Отличава се от условието с това, че не отлага настъпването на правните последици и не води до висящо състояние на сделката, а само забавя упражняването на правата и изпълнението на задълженията на страните. Той има действие само за в бъдеще. Може да бъде:
       = отлагателен - отлага сключването на сделката.
       = прекратителен - прекратява правното действие на сделката.
       = абсолютно определен - посочва точната дата.
       = относително определен - фиксира се към събитие, което не се знае кога ще настъпи.
       = законен.
       = договорен.
       = изрично или мълчаливо определен.
       = уговорен в полза на длъжника - задължението е изпълняемо, но не е изискуемо преди настъпването на срока.
       = уговорен в полза на кредитора - задължението е изискуемо, но не е изпълняемо, тоест кредитора може да иска предрочно изпълнение.
       = уговорен в полза на двете страни - задължението не е нито изискуемо нито изпълняемо и се изпълнява само на срока.
       3. Тежест - това е обуславящо волеизявление, което създава допълнително задължение за приобретателя на едно основно право. По своята икономическа ценност тя не трябва дае равна или по голяма от подареното или завещаното. Представлява задължение да се даде (задължение за даре), да се направи (задължение за фацере) или да не се направи (задължение за нон фацере). Интересът може да е имуществен или неимуществен, действието да е в полза на предоставящия имуществото, на трето лице, на дарение, или наследника по завещание. Тежестта може да се съчетае с услвие или срок.
       Тълкуване на сделката. На тълкуване подлежи всяка сделка. Според член 20 от ЗЗД, трябва да сетърси действителната обща воля на страните. Правила - отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга, всяка уговорка да се схваща в смисъла на целия договор, да се имат предвид целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Вземат се предвид преговорите и всички обстоятелства. При несъвпадане на вътрешната и изразената воля, сделката може да е недействителна. Когато клаузата е двусмислена, се разбира в смисъла, в който има някакво действие. В случаите на съмнение се тълкува против този, който е предложил включването на клаузата и в полза на този, който поема задължението. Сделката се тълкува като действителна, а не като недействителна. Не може да се включват нови клаузи, да се изменят или заличават съществуващите.
       Класификация на сделките.
       1. В зависимост от волеизявленията:
       = едностранни - самостоятелно пораждат, изменят или прекратяват правни последици. За да породят действие може да е необходимо да бъдат получени от другата страна, защото пораждат изменения в правната сфера на адресатите си(чек, оказ от наследство и др.); да не трябва да бъдат получени от тях, защото измененията настъпват независимо от волеизявлението на другата страна (завещание); да трябва да бъдат получени от държавен орган, защото за валидността им се изисква определена форма, регистрация и др. (отказ от право на собственост).
       = двустранни - това са договорите, при които има две насрещни волеизявления, които се следват по време и имат различно съдържание и цел. При многостранните договори волеизявленията съвпадат по съдържание и са насочени към постигането на една обща цел. При съвместната сделка от едната страна винаги стоят няколко лица, които правят волеизявление едновременно (сделки насъпрузи с вещи в семейна имуществена общност). Решенията са сделки, коитосе приемат от органите на управление на ЮЛ.
       2.Сделки между живи и с оглед на смърт. Вида им се определя в зависимост от това, дали пораждат действие между лица, които са живи или последиците им настъпват след смъртта на този, който ги извършва (завещание).
       3. Възмездни - всяка от страните получава облага, като еквивалентността не е задължителна.
       Безвъзмездни - едната страна доставя облага на другата даром.
       Някои сдлеки са възмездни по дефиниция, а други - безвозмездни. Има сделки които магат да са и от двата вида и такива които да съчетават елементи от двата вида. Това деление има значение защото на интересите на надарения се отчитат и защитават по - малко в сравнение с интересите на страна, която е получила нещо възмездно и защото страната, която е дала безвъзмездно носи по лека отговорност.
       4. Според значението на основанието - каузални: условието за действие е основанието и абстрактни: правото не се интересува от наличие на основание.
       Основанието е целта, която се преследва със сключването на определен тип сделки. Различава се от мотивите които са психическата подбуда за сделката.
       5. Формални и неформални.
       Формата за действителност е елемент от фактимеския състав на сделката и неспазването и води до нищожност. Формата за доказване не е елемент от фактическия състав но неспазването й, ограничава възможността за доказване. Формата за действителност може да се установи от закона или страните. В гражданското право принципът е неформалност на сделките, които са валидни и когато са сключени устно.
       6. Договори:
       = едностранен: поражда задължения за едната страна и права за другата. Той е безвъзмезден.
       двустранни: и двете страни поемат задължения и по правило договора е възмезден. Несъвършенните двустранни договори се сключват като еосднтранен, но в резултат на допълнителен ЮФ се поражда задължение и за другата страна.
       = консенсуални: считат се за сключени с постигане на съгласие.
       реални - за сключването е необходимо постигане на съгласие и извършване на определено действие.
       = комутативни (заменни): при сключването страните знаят каква облага ще извлекат.
       алеаторни: облагата не е известна и съществува надежда за печалба или загуба, поставени в зависимост от бъдещо, неизвестно и случайно събитие. Имат спекулативен характер.
       = предваритеи:лн подготвят сключването на окончателния договор като едната или двете страни поемат задължение за сключване. Трябва да съдържат уговорки за съществените страни на окончателния договор.
       окончателни.
       = наименувани: регламентирани в законодателството.
       ненайменувани: не са уредени в законодателството.
       = обикновени: страните желаят правните последици от тях.
   = фидуциарни: страните желаят последиците временно и условно тоест при определени обстоятелства придобитата право трябва да се върне на прехвърлилата го страна. Между страните трябва да има отношение на доверие, защото пред третите лица тези сделки са като обикновените. Фидуцеарните сделки се използват срещу кредиторите на прехвърлителя и в този случай те могат да се защитят чрез Павловия иск, с който се иска съдът да обяви за недействителни спрямо тях сделкте на длъжника, с които той уврежда техните интереси.

13.НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ.

НИЩОЖНОСТ - ОСНОВАНИЯ И ПОСЛЕДИЦИ. СИМУЛАЦИЯ.
              Основания за нищожност.
       1. Противоречие на сделката със закона. Сключването или съдържанието на сделката не съответства на конкретна императивна норма или правен принцип. Това е обективно основание - без значение е субективният елемент, т.е. знае ли или не някоя от страните по сделката за противоречието и независимо каква е причината за незнанието. Не е нищожна сделката в случаите, когато законът предвижда друга последица от противоречието й с правната норма.
       2. Заобикаляне на закона. Когато нормативният акт забранява постигането на определен резултат с определена сделка или сделки и страните го постигнат чрез сделка, която не е изрично забранена от закона. Необходимо е двете сделки да са близки по своята правна същност. Това е субективно основание т.е. необходимо е страните да целят резултата.
       3. Накърняване на добрите нрави (морала). Обикновено това не е самостоятелно основание за нищожност.
       4. Сделки с невъзможен предмет. Невъзможността на предмета трябва да е налице при сключване на сделката, а не да е настъпила впоследствие (тогава подлежи на разваляне). Тук се включват и сделките с предмети, извадени от гражданския оборот. Ако сделките са възможни, но при допълнителни условия, които не са налице те са нищожни поради противоречие със закона (има незаконен предмет). Нищожни поради липса на предмет са и сделки относно неопределени (неопределяеми) вещи.
       5. Сделки, при които липсва воля, а когато е договор съгласието. Липсата на воля се проявява при:
       скрита резерва - мислена уговорка да не се иска изявеното. Ако другото лице знае за резервата, сделката е нищожна, а ако не знае - действителна.
       несериозно волеизявление - несериозността трябва да следва от конкретната обстановка.
       насилие - пряка физическа принуда спрямо едната страна. Приема се, че тук въобще няма воля.
       пълна недееспособност на една от страните.
       6. Липса на предписаната от закона форма за действителност или съществен елемент (реквизит) от съдържанието.
       7. Липса на основание при каузалните договори.
       Симулация.  Това също е основание за нищожност. Тук има съзнавано несъответствие между воля и изявление. Обикновено така се прикрива действителният титуляр на едно право. При абсолютната симулация има две волеизявления - с първото волята се обективира външно и е достояние за третите лица, а с другото се заявява, че не се желае правното действие на първото волеизявление и то е известно само на страните и се съдържа в разменените между тях насрещни писма. Тези две волеизявления не образуват съдържанието на 2 отделни сделки, а са свързани и съставляват привидната сделка. Насрещните писма гарантират на страните доказването на привидната сделка и без тях свидетелските показания са недопустими. Стях се показва действителното положение и се изразява желанието на страните видната сделка да не породи последици. С тях се гарантират интересите преди всичко на праводателя. Третите лица могат да ползват свидетелски показания. Като привидни могат да се сключват почти всички договори с изключение на граждански брак, съдебната спогодба, не може да се води симулативен процес. Това са все сделки, които се извършват чрез волеизявление, адресирано до държавен орган, но привидни могат да са и договори, за чието сключване се изисква нотариална форма.
       Фидуцеарните сделки се различават от симулативните, защото там последиците се желаят от страните макар и за малко.
       Привидността се установява с иск за обявяване на симулация от страните или от трети лица или с възражение срещу иск за изпълнение, което е установителен иск и не се погасява по давност.
       Друг вид симулация е относителната (релативна). Страните сключват 2 сделки - прикрита и привидна. Уредена е в член 17, ал.1 от ЗЗД “ако страните прекрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност”. Прикритата сделка е нормална, но страните те желаят узнаването и от трети лица. Страната, която твърди, че има прикрита сделка трябва да го докаже; съдът също е длъжен да разкрие дали зад едната сделка се крие друга. Прикритата сделка трябва да е действителна, а ако е непозволена имаме заобикаляне на закона. Сама по себе си относителната симулация не е неправомерен ЮФ.
       Съчетание между прикрита и привидна сделка има и при така нар. подставено лице. Специални закони могат да обявят сделките сключени чрез подставено лице за нищожни.
    УНИЩОЖАЕМОСТ - ОСНОВАНИЯ И ПОСЛЕДИЦИ. ПОТВЪРЖДАВАНЕ.
              Основания.
       1. Грешка. Това е порок на волята, който се състои в невярна (погрешна) представа за действителността. Има несъзнато несъвпадане между воля и изявление. Погрешната представа може да се отнася до факти или до право. За да е унищожаема сделката, грешката трябва да е съществена - сделката да е сключена при решаващо въздействие на грешката. Без значение е извинителността на грешката за решаване на унищожаемостта на сделката. Това има значение при решаване на въпроса за обезщетението на другата страна от страната, която иска унищожаването. Ако тя няма вина за изпадането си в грешка или дори да има вина, но другата страна е била недобросъвестна, обезщетение не се дължи. Тези факти се доказват от страната, която иска унищожаването. Грешката може да бъде в съдържането на сделката - във вида, идентичността на предмета, лицето; грешка, която засяга количеството и качеството на предмета, като те трябва да имат определящо значение. Не е основание за унищожаемост грешка в мотивите и грешка в пресмятането която може да се поправи.
       2. Измама. Едната страна е била подведена от другата да сключи сделката чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Във ФС на измамата не се включват имотна облага за измамника и причиняването на вреди за измамения. Заблуждението трябва да е умишлено - от другата страна или от трето лице. То може да лъде създадено чрез измамни действия, лъжливо деклариране, премълчаване на определени факти или съзнателно поддържане на едно вече съществуващо заблуждение. Основание за унищожаване е само т. нар. “главна измама”, без която сделката не би била сключена. При “инцидентна, случайна” измама не може да се иска унищожаване, защото тя обуславя само по - неблагоприятното условие, при което е сключена сделката. Определянето каква е измамата е практически въпрос. Измамата е конкретно и субективно основание, защото трябва да се имат в предвид личните качества на участващия в сделката. Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна ще може да иска унищожаване на сделката, ако при сключването й другата страна е знаела или според обстоятелствата не е могла да не знае за нея.
       3. Заплашване. Когато едната страна е била принудена от ругата или от трето лице да сключи сделката чрез възбуждане на основателен сртах. Това е въздействие върху психиката. Когато заплашването е осъществено от трето лице, не е необходимо другата страна да знае за това. Заплашителните действия трябва да са значими и да представляват предстояща опасност за живота, честта, имуществото на заплашвания или за негови близки. Определението за близки е фактически въпрос. Критерият за заплашването е нормалната психика и то трябва да е противоправно.
       4. Невъзможност да се разбират и ръководят действията. Става дума задееспособността на лицата които сключват сделки. В момента на сделката те вямат адекватна на обстановката реакция и поведение. Без значение е дали това дава основание за оставяне на лицето под запрещение. Неадекватността не трябва да е предизвикана умишлено от другата страна по сделката или от трето лице (в този случай има измама). Унищожаемостта може да се иска само от лицето, сключило селката в такова състояние. Ако то почине, сделкатаможе дасе унищожи, ако преди смъртта му е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателство за неговата недееспособност произтича от самата сделка. По - късното поставяне под запрещение не може да се използва, защото няма обратно действие.
       5. Сделки, сключени при крайна нужда при явно неизгодни условия. На това основание се унищожават само възмездни сделки. Крайната нужда е такова стечение на обстоятелствата, което води до имуществено затруднение (липса или недостиг на парични средства). Без значение е дали изпадналия в крайна нужда има или няма вина за това. Явно неизгодните условия са налице  когато има съществено (сериозно) несъответствие (несъразмерност или неравенство), между двете насрещни престации с оглед конкретната сделка и сделката, която би била сключена при нормални условия. Преценката е фактически въпрос. Във ФС не влиза целта (намерението) на другата страна по сделката, която може да не знае за състоянието на крайна нужда. Искът за унищожаване се погасява в едногодишен срок от сключване на сделката. Обективно променяне на обстановката след сключване на сделката, което води до прекомерно несъответствие между престациите следва да се приравни на юридическа невъзможнаст за изпълнение на задълженията. Приложението на този институт води до прекратяване на договора, като длъжникът се освобождава от задължението да престира. Изменението на обстановката не трябва да е настъпило след сключване на сделката.
       6. Сделки, сключени от непълнолетни и поставени под ограничено запращение, които излизат от границите на тяхната ограничена дееспособност са унищожаеми.
       Потвърждаване. Унищожаемите сделки могат да бъдат потвърдени от страната, която има право на иск за унищожаване. Потвърждаването може да бъде: изрично - в писмена форма с посочваненаоснованията за унищожаване и предполагаемо - страната изпълнява долроволно като знае за основанията за унищожаване. Не могат да се потвърдят сделки, които са унищожаеми поради крайна нужда и сключени при явно неизгодни условия, но те могат да се валидират като другата страна отстрани ощетяването.

14.ОСОБЕННИ СЛУЧАИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

Недействителността на сделките е недостатък, който е основание за ненастъпването или преустановяване на правните последици от определена сделка. Това е правонарушение, при което не се изисква вина и не се дължи обезщетение. Тя трябва да се разграничава от незавършената или висяща сделка - лирсва й елемент от фактическия състав, поради което не огат да настъпят превните последици и от развалянето на сделката - поведението на едно от лицата противоречи на диспозитива на правната норма, докато при недействителността поведението противоречи на хиротезата на правната норма.
       Видове недействителност:
       = нищожност: не се пораждат правните последици още със сключването на сделката. Тя настъпва извънсъдебно, но при  спор може да се предяви установителен иск за обявяване на недействителността от всяко лице, което има правен интерес. Този иск не се погасява по давност и съдът следи служебно за нея. Тези сделки не могат да се заздравяват (санират, валидират). Правния режим на нищожността защитава в по - голяма степен публичният интерес. По изключение нищожните сделки могат да се санират като се приеме специален валидиращ закон, в който изрично да се посочат заздравяващите ЮФ.
       = унищожаемост (относителна недействителност). Тези сделки са оспорими, пораждат правни последици и унищожаването им може да се иска от страната, чиято воля е опорочена и става само по съдебен ред. Подава се иск за унижожаване на сделката, който е с три годишна давност. Съдът не може да я прилага служебно. Тези сделки могат да се санират чрез потвърждаване от страната която има право да иска унищожаването им. Унищожаването на сделката има обратно действие с изключение на тази, сключена при крайна нужда, която се унищожава само за в бъдеще.
       Според обхвата на недействителността тя може да бъде:
       = пълна: недостатъците обхващат целия фактически състав и всички лица които участват като една страна по сделката.
       = частична: недостатъците засягат отделни елементи от фактическия състав или не всички лица, които съставляват едната страна. Случаи:
       недействителните клаузи по право са заместими от императивна правна норма.
       може да се предполага, че страните биха сключили сделката и без недействителната й част - търси се предполагаемата им обща воля.
       законат изрично квалифицира като недийствителни само отделни клаузи на сделката.
       В някои хипотези сделката е действителна по отношение на всички, но няма дейстние спрямо определени лица - при отменителните искове, когато кредиторите на длъжника могат да искат недействителността на тази сделка, с която длъжникът уврежда техните интереси.
       Последици от недействителноста на сделките. И при двете форми има неоснователно обогатяване. Затова всяка от страните е длъжна да възстанови на другата всичко, което е получила - “двустранна реституция”. Едностранната реституция и конфискация могат да се предвидят в специален закон. Двустранната реституция не поражда своето действие, ако съдът е постановил недействителност само за в бъдеще. Когато задълженията по сделката са напълно изпълнени или изпълнението изобще но е започнало е допустимо унищожаване с обратно действие.
       Особен начин за запазване на нищожните сделки е така наречената “конверсия”. Тя не е изрично уредена в законодателството. Прилага се когато недействителната сделка по фактическия си състав се покрива с друга действителна сделка. Обикновено когато нищожността на сделката произтича от неспазването на формата й.
       Недействителните сделки засягат правата на трети лица. Правата им се запазват, ако придобиването е станало преди вписването на исковата молба за установяването на недействителността.
       При конкуренция между основания за недействителност:
       = между няколко основания за нищожност или няколко основания за унищожаемост, сделката се обявява за нищожна или унищожена на първото по възникване основание.
   = между основание за нищожност или унищожаемост сделкатасе обявява за нищожна.

15.ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.
       Същност.
       1. Основни признаци. Представителят извършва правни действия от името и за сметка на представлявания. Той прави свои волеизявления при сключване на сделките и извършването на другите правни действия, но няма свой интерес и винаги трябва да действа в инетерес   на представлявания. Правните последици от действията му пряко възникват за представлявания. Представляван и представител може да бъде всяко ФЛ или ЮЛ. Представителят трябвада бъде дееспособен.
       2. Структура на представителството. Две самостоятелни правоотношения. Вътрешно правоотношение, в което участват представителя и представлявания с предмет съзаване на представителна власт, която се поражда от ЮФ на упълномощаването, избор на ФЛ за орган на ЮЛ, раждане на дете и др. Представителната власт дава възможност на представителя да действа от името напредставлявания и да създава права и задължения зе него. Външно правоотношение. В него участват представителя и представлявания от една страна и третите лица от друга страна. Съдържанието му е придобиване на права и поемане на задължения от представлявания чрезпредставителя и от третите лица. ?рез представителство могат да се извършват само правомерни правни действия. Третите лица трябва да бъдат информирани, че представителят действа от чуждо име. Ако това не стане сделката е за сметка на представителя.
       Представителя винаги действа за сметка на представлявания. При извършването на правните действия участва винаги волеизявлението на представителя и следователно пороците на волята, знанието или не на определени обстоятелства се преценяват винаги с оглед личността на представителя. Волята на представлявания следва да се има в предвид при доброволното представителство във вътрешните и външните отношения. Когато при сключването на сделка е от значението на определени обстоятелства, упълномощителят не може да се позове на незнанието й от пълномощника, щом той е знаел или е бил длъжен да знае за тях. Когато за сделката е от значение незнанието на обстоятелствата е релевантно знанието на представителя.
       Представителя винаги трябва да действа в интерес на представлявания, като тази разпоредба отпада при негово съгласие.
       Правните резултати от сделките на представителя директно се отразяват в имуществото на представлявания.
       При множество представители те може да действат отделно или само заедно. Ако ЮФ, от който произтича представителтвото поражда съмнение за неговия вид се приема, че представителите могат да действат самостоятелно.
       Едно лице може да е представител на няколко представлявани едновременно.
       3. Основания за възникване на представителство. ЮФ, предвиден в нормативен акт или волеизявление на представлявания при упълномощаване.
       Разграничение от подобни правни фигури.
       Пратеникът е преносителна чуждо волеизявление и пороците на волята са с оглед на лицето, което го използва.
       Посредника не участва при сключването на сделката със собствено волеизявление. Той свързва двете лица и осъществява дейността си по силата на посреднически договор.
       При договора в полза на трето лице, третото лице (бенефициер) не е представляван.
       При вдене на чужда работа без упълномощаване лицето действа от свое име.
       Кредиторът, упражняващ имуществените права на своя длъжник, който бездейства и създава опасност за удовлетворяването му от длъжниковото имущество не е представител на длъжника.
       Видове представителство.
       1. Задължително и доброволно. Задължителното възниква по силата на нормативно установени ЮФ. Нарича се още законно. При доброволното представлявания избира своя представител и определя съдържанието и обема на представителната власт, ограниченията й, разширенията и отнемането й. Нарича се още договорна. Представителство при ЮЛ. В теорията има 2 различни мнения - приема се като трети вид представителство където органите на ЮЛ се определят като отделни и самостоятелни правни субекти, различни от ЮЛ. От действията им възникват правни последици за ЮЛ; според второто становище органите не са самостоятелни а част от ЮЛ, защто осъществяват неговата воля във външните отношения с други правни субекти. Представителните органи имат правното положение на законни представители.
       2. Активно - представителната власт включва извършването на волеизявления или плащания, отправянето на съобщения, връчването на документи и други; пасивно - представителя може да приема волеизявления, да получава плащания, съобщения, документи и др; смесено - представителя е упълномощен и за двете групи действия.
       3. Пряко и косвено.
       Прякото представителство се изразява във възможността на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на представлявания.
       Косвено. Представителя действа от свое име но за сметка на представлявания. Правата и задълженията възникват първо в неговото имущество, но поради това,че действа за сметка на представлявания, той е длъжен да му ги прехвърли. Едва след това представлявания може да иска изпълнение от третите лица. До преди този момент страни по сделката са представителя и третите лица. Във вътрешните отношения между представляван и косвен преставител за титуляр на задълженията се счита представлявания. Въз основа на тези отношения той може да изисква от представителя придобитото дори и по съдебен път. По отношение на трети недобросъвестни лица правата, придобити от представителя се считат все едно са придобити от представлявания. Добросъвестните кредитори на представителя са в същото положение когато овластителната сделка има достоверна дата, която е преди налагането на запора или възбраната.
       Разлика между косвено представителство и симулация. Сделките сключени чрез представител са действителни като е достатъчно да са разрешени от закона. И при косвеното представителство има три сделки между три лица, но те имат различен правен характер и значение - учредителна: страни са представителя и представлявания, реализационна: със страни представител и трето лице и отчетна: представител и представляван. Косвения представител прави свое волеизявление и придобива от свое име права и задължения, а подставеното лице не прави такова волеизявление и не придобива нищо. По правило другата страна по сделката не знае, че косвения представител не придобива права и задължения за себе си. При подставеното лице другата страна винаги знае, че то дава само името си, а правата и задълженията се придобиват от нейния контрагент.
       Защита на представлявания. Тя е необходима когато:
       1. Представителя не е упълномощен да извършва такива правни действия поради липса на представителна власт или поради превишаване на нейните граници. Действията без представителна власт са нищожни с изключение на хипотедата когато добросъвестни трети лица са се договорили с такъв пълномощник, ако прекратяването напълномощието е подлежало на вписване и то е било извършено. Ако превишаването на представителната власт е несъществено или действията на представителя са самостоятелни и едни от тях са съобразени с обема на представителната власт, а други не са нищожността ще засегне само превишаващите властта действия. Тези нищожни действия могат да бъдат потвърдени, което има обратно действие. За валидността на потвърждаването е необходимо формата на упълномощаването. ?рез изпълнение могат да се потвърдят сделки, за които не е предвидена форма за действителност. В нашето законодателство не е предвиден срок за потвърждаването. Ако сделката не бъде ратифицирана тя не поражда правни действия и мнимия представител е задължен да обезщети третото добросъвестно лице.
       2. При споразумение между представителя и третото лице във вреда на представлявания. Споразумението е нищожно и се отнася за отношенията между представлявания и третото лице. Нищожността предполага вина на представителя и третото лице, която би трябвало да е умишлена, поне за 1 от тях.
       Упълномощаване. Това е едностранна сделка на представлявания (упълномощител), с която се създава представителна власт на представтеля (пълномощника). За да породи правно действие тя трябва да бъде получена от представителя и от третите лица. От сделката възниква представителна власт, но не и задължение за извършване на съответните правни действия и за това обикновено упълномощаването се съчетава с друг договор (трудов, за поръчка, загражданско дружество, за изработка и други). Правоотношенията по двата договора са самостоятелни. Упълномощаването може да е изрично или мълчаливо. Формата му следва формата на правното действие, за извършването на което се дава. Неспазването и води до нищожност на сключената сделка. Специални закони могат да дерогират това правило. ЗЗД не предвижда максимален срок за упълномощаването, но той може да бъде фиксиран в специален нормативен акт.
       Спред съдържането и обема си упълномощаването може да бъде:
       = общо. То е за неопределен и неограничен брой правни действия. Нарича се генерално пълномощно.
       = специално. За определена категория действия или ено правно действие, което се повтаря във времето.
       = единично (конкретно). За точно определено действие, след което пълномощното губи силата си.
       Възможно е упълномощаването да се съчетае с преупълномощаване. Това поставя в отношение три лица - упълномощител, упълномощен и преупълномощен. Уредено е в член 43 от ЗЗД и е допустимо ако упълномощителят е овластил пълномощника да преупълномощава и преупълномощаването е станало необходимо зазапазване интересите на упълномощителя. Пълномощника е длъжен да уведоми упълномощителя за преупълномощаването.
Прекратяването на упълномощаването е уредено в член 41 от ЗЗД и става чрез изрично или мълчаливо оттегляне от упълномощителя; отказ на пълномощника - няма изисквания за форма, може да станепо всяко време и обикновено се съчетава с прекратяване на договорните отношения; смърт на една от страните или прекратяване на ЮЛ; поставяне на една от страните под пълно запрещение. Прекратяването на упълномощаването не може да се противопостави на трети добросъвестни лица.
ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО - ПРОКУРИСТ, ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК, ТЪРГОВСКИ ПОМОЩНИК, ТЪРГОВСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛ, ТЪРГОВСКИ ПОСРЕДНИК.
       Търговското представителство се изразява в относително постоянни и трайни правни и (или) фактически действия срещу възнаграждение, от едно лице - търговски представител, за друго лице - търговец, като правните последици настъпват за търговеца.
       Прокурист.
       Прокурист можге да бъде само ФЛ, натварен и упълномощено от търговеца да извършва съответната дейност по управление на фирмата му срещу възнаграждение. Става с договор за пъыоръчка, а упълномощаването с упълномощителна сделка, от която произтича представителната власт - тя включва правото да се извършват всички сделки по управление и упражняване на търговско занятие с изключение на преупълномощаването за прокурист, обременяване с тежест и отчуждаване на недвижими имоти, освенако специално е упълвономощен за това и образуване на ново предприятие и преобрауване на съществуващото. Прокуриста може да бъде и търговец, но за сделки, които са в кръга на правомощията му като прокурист, той трябва да има съгласието на принципала. Ако по време на упълномощаването той е осъществявал такива сделки и принципала е знаел за това, се счита, че е дал съгласието си, ако не е поискал прекратяване на тази дейност. При сключване на сделка от прокуриста без съгласие на принципала, той може да поиска обезщетение или да заяви, че сделката е сключена за негова сметка в срок от 1 месец след узнаването, но до 1 година от сключването на сделката. Давностният срок за обезщетението е 5 години.
       Формата на прокурата е писмена с нотариална заверка на подписите и вписване в търговския регистър с образец от подписа на прокуриста.
       Когато прокуриста извършва действия по прокурата, той трябва към търговската фирма и своето име да прибави “по прокура”.
       Прекратяването става с оттегляне на упълномощаването и вписването му, смърт или поставяне под запрещение на прокуриста, когато търговеца загуби търговското си качество, при прекратяване на търговското предприятие, обявяване на търговеца в несъстоятелност и отчуждаване на търговското предприятие. Във всички случаи то трябва да бъде вписано, за да може да се противопостави на трети лица.
       Търговски пълномощник.
       Лице, упълномощето от търговеца да извършва посочените в пълномощното дсействия срещу възнаграждение, от името и за сметка на принципала. Обикновено се сключва с друг (трудов) договор. Обемът на представителната власт зависи от упълномощаването. Генерално пълномощно - обхваща всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца; не може да излиза извън рамките на упълномощаването и да подписва менителници, да отчуждава и обременява имуществото на търговеца, да предявява искове и да отговаря по тях, ако не е изрично упълномощен. Специално и конкретно пълномощно.
       Представителната власт произтича от упълномощаването и ограниченията в обема й са противопоставими на трети лица, само ако са им били известни. Ако превиши правата си, принципала действа както прокуриста. Търговския пълномощник не може да преупълномощана.
       Формата на упълномощаването е писмена с нотариална заверка на подписите. Не подлежи на вписване.
       Търговския пълномощник е длъжен да уведоми третите лица, че действа в това си качество. Подписва се като добави към фирмата и своето име и това, че действа като пълномощник.
       Прекратяване нае пълномощното - оттегляне от упълномощителя; отказ на пълномощника; поставяне под запрещение на единият от двамата; смърт; прекратяване на ЮЛ, когато то е упълномощител.
       Търговски помощник.
       Лице, което подпомага търговеца при реалното извършване на търговска дейност в предприятието. Обикновено е служител и отношенията между него и търговеца се основават на сключен трудов договор. Търговския помощник получава възнаграждение за работата си, не му е позволено сключване на търговски сделки, освен ако не работи в общодостъпно място за търговия. Не може да извършва търговска дейност за своя или сметка на друг търговец в конкуренция с работодателя си, освен с негово изрично съгласие.
       Търговски представител.
       Лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност, като е овластен от търговеца да извършва сделки от негово или от свое име, но за негова сметка. Може да бъде ФЛ или ЮЛ. За разлика от търговските пълномощници той е самостоятелен. Разграничава се от дистрибутора, който е търговец с изключително право на продажба. Различен е от маклера ( търговски посредник), който не е ангажиран с договор към страните и взема комисионна за това, че ги е свързал.
       Видове представители:
       = с пълен обем права и задължения - той посредничи при сключването, но има право да сключва сделки от името на принципала, които са в рамките на неговата търговска дейност.
       = с ограничен обем.
       = с допълнително задължение (делкредере) - поема задължение третите лица да изпълнят сделката.
       = изключителен търговски представител - в определен район, определен кръг клиенти са само за него. Ако някой друг сключи сделка с тях, той запазва правото си на възнаграждение.
       Представителната власт се определеля с договора за търговско представителство, с които се уреждат вътрешните отношения между страните. Ако  представител сключи сделка без представителна власт, когато третото лице е добросъвестно договорът се смята за потвърден от търговеца, ако той не го отхвърли веднага след като представителя или третото лице го уведомят за сключването.
       Прекратяване на договора. По взаимно съгласие; смърт; изтичане на срока му; невъзможност от страна на търговккия представител да го изпълнява; поставяне под ограничено или пълно запрещение; изгумване на търговското качество или несъстоятелност; разваляне на договора. След прекратяването му в  7 - дневен срок търговецът е длъжен да поиска заличаването му като представител.
       Представителя има право на ежемесечно възнаграждение, което ако не е определено е в размера на обичайното заплащано в такива случаи; на обезщетение за разходите по сделката; на задържане за сумите, които му дължи принципала; Други права - сведения от принципала за договора, отговор за сделката, сключена безпредставителна власт.
       Представителя е задължен да сътрудничи на принципала, да сключва сделки, да действа с грижата на добър търговец в интерес на принципала, да не развива конкурентна дейност, да информира принципала за всяка сключена сделка, да пази търговската тайна и т.н.
       Търговски посредник.
       Тва е самостоятелен търговец, който по занятие посредничи срещу възнаграждение на други лица за сключване на сделки при случай. Договорът не е уреден в ТЗ, но се сключва въз основа на член 9 от ЗЗД. Може да сътрудничи на едната страна по сделката, но може и проста да свърже двама търговци, които чрез него търсят контакт. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален Задължения на посредника според ТЗ са воденето на дневник, където вписва договорите по реда на тяхното скрючване за деня, като в края на деня датира и се подписва; да полага грижата на добър търговец; да пази търговска тайна; право на възнаграждение от едната или двете страни като разноските се плащат отделно.

16.СРОКОВЕ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.
    Понятие.Това е период от време, през който ако носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително изпълнение (осъществяване), правно задълженото лице може с възражение, направено пред орган за правна защита (съд, арбитраж, съдия - изпълнител), да погаси правото на иск или правото на принудително изпълнение на оправомощеното лице.
       Фактическия състав на погасителната давност е изтичане на определения от закона срок, бездействие на носителяна субективното право и волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок.
       За изтичането на погасителната давност не се следи служебно и то настъпва по право.
       Волеизявлението на задълженото лице е едностранна сделка, с което то упражнява своето потестативно право. Може да се осъществи само като възражение срещу носителя на субективното право. Длъжникът не може да приложи погасителната давност извънсъдебно или да предяви иск.
       Освен като ЮФ погасителната давност (ПД), може да се разгледа като правоотношение (последици). Тя не влияе върху съществуването на субективното право, но с изтичането й съответното му задължение може да бъде изпълнено само доброволно от длъжника. С нея се прекратява възможността за съдебна защита. С погасяване на иска за главното право се погасяват и исковете за допълнителните (акцесорни) права, макар давността за тях все още да не е изтекла (напр. правото на лихва, ипотека, поръчителството).
       Правната уредба на ПД е предимно в ЗЗД. Състои се от императивни ПН. Правният режим е от материални и процесуалноправни норми. Материалноправното й значение се проявява във връзката й със субективните права и осъществяването им между равнопоставени субекти. Процесуалните правни норми уреждат упражняването на ПД, нейното прекъсване и др.
       Значението й се основава на нейните функци. В основата и стои предположението, че носителят насубективното право вече няма интерес от осъществяването му.
       ПД се прилага за всички субективни права с изключение наизрично посочените от закона случаи: при искове за собственост; при установителните искове; исковете за делбана съсобствена вещ; исковете за развод.
       Видове давностни срокове.
       1. Общ - 5 години. Прилага се при всички случаи, когато не е предвиден друг срок.
       2. Специален - 3 години. Предвиден е в член 111 от ЗЗД. Прилага се по искове за възнаграждение за труд, за обезщетение и неустойки за неизпълнен договор, за дължими наеми, лихви, девиденти и др. периодични плащания. От периодичните плащания се изключват исковете за издръжка, за които се прилага 5 годишния срок.
       3. Особени. Установяват се чрез специални разпоредби.
       Конкуренцията на давностните срокове не е уредена в законодателството. В съдебната практика приоритетно се прилагат специалните давностни срокове пред общите. ВС приоритетно прилага по - кратката давност
       Начало на давностните срокове. Принципът е моментът, в който възниква правото на иск или правото на принудително изпълнение. Той се определя според вида на субективното право и е беззначение знанието или незнанието на носителя му. Според член 113 от ЗЗД, давностните срокове не могат да се удължават или скъсяват по съгласие на страните. Споразумението за това е нищожно. При правоприемство изтеклият давностен срок преминава в имуществото на правоприемника.
       Краят на ПД е в 24 часа от последният ден на срока, а ако той е неприсъствен - на следващия присъствен ден.
       Спиране и прекъсване на ПД. Учредява се в полза на лицето, което в някой хипотези не е в състояние да търси осъществяването му или според обстоятелствата е трудно да се очаква да го търси.
       Основанията за спиране са посочени в член 115 от ЗЗД. Спирането е настъпването на такива обстоятелства, след които даност не тече, а започналата (изтеклата), преустановява временно действието си. След отпадането им започва да тече давност, която се сумира с изтеклата преди настъпване на обстоятелството. Основания (член 116 ЗЗД):
       Между деца и родители, докато родителите упражняват родителски права.
       Между намиращи се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители.
       Между съпрузи до прекратяване на брака.
       За правото на иск на лице, чието имущество е под управление по закон или по разпоредба на съда срещу управителя, докато трае управлението.
       За правото на иск на ЮЛ срещу управителите, докато те са на служба за искове за обезщетение. Не се прилага за искове на управителите срещу ЮЛ.
       За правото на иск на ненавършилите пълнолетие и на поставените под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и 6 месеца след назначаването му или след прекратяване на недееспособността.
       Докато трае съдебен процес относно правото.
       Ако давностният срок изтича по време на военна мобилизация на длъжника или кредитора, искът може да се предяви до изтичане на 6 месеца от демобилизирането им.
       На основание в специални закони.
       При приемане на нормативен или индивидуален АА, които въвеждат забрана за упражняване на субективни права, без изрично да се посочва, че давностният срок спира.
       Прекъсването на давността се основава на ЮФ, който заличава изтеклата до този момент ПД и от него започва да тече нова давност. С обратна силасе обезличава изтеклия давностен срок и той се възобновява изцяло. Основанията са посочени в член 116 от ЗЗД:
       предявяване на иск или възражение, ако те бъдат уважени. Към исковете са приравнени и молбите за издаване на изпълнителен лист и актовете за начет. Новат давност започва да тече от влизане в сила на съдебното решение и е виноги обща - 5 години. Не всяко възражение прекъсва ПД, а само това, с което се осъществява едно субективно право. Ако искът или възражгението те бъдат уважени с влязло в сила решение на съда, ПД не се прекъсва, а се спира. При сключването на съдебно спогодба ПД се счита за прекъсната.
       признаването на вземането от длъжника. Това е едностранно, неформално волеизявление и може да бъде изрично или мълчаливо.
       предприемане на действия за принудително изпълнение. Прекъсването става с искането на взискателя за принудителни изпълнителни дейсвия и предприемането им от съдия - изпълнителя.
       Отграничение на ПД от други срокове:
       от прекратителните (крайни) - изтичането им прекратява субективното право. Те не предполагат бездействие на носителя му.
       от прекрузивните (пресекателни). Те са предимно процесуални или за упражняване на потестативни права. Текат от момента на пораждане на субективното право. Не могат да бъдат спирани и прекъсвани. Прилагат се служебно от правозащитните органи. Прекратяват самото субективно право, а не правото на защита. В законодателството не се сочи дали срока е давностен или преклузивен.
       от гаранционните срокове. Установяват се при договорите за продажба и изработка. Изтичането им прекратява правото да се иска отстраняване на недостатъците на стоките и услугите от рекламационите. Това са срокове за доброволно уреждане на спор и се установяват нормативно. Могат да са част от давностния срок или да са самостоятелни, като давностните срокове започват да текат след изтичането на рекламационните срокове.

17.ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ.

ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ - СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ. ОГРАНИ?ЕНИЯ.
     В Закона за собствеността (ЗС) няма легално определение за право на собственост. За да се определи се разглежда съдържанието му. Това е правото на владение, използванеи разпореждане с веща. Професор Таджер определя правото насобственост чрез възможността върху вещта да се упражнява непосредствена власт и активна защита. Собствеността е икономическа категория, а правото на собственост е юридическата и характеристика. От гледна точка на вещното право това е правото да се иска от всички други хора да се въздържат от действия върху една вещ и възможността на собственика да действа с нея както намери за добре с изключение на забранените от закона актове. Обективното право на собственост е съвкупност от правни норми, които я уреждат - придобиване, упражняване, прекратяване на собственост. Субективното право на собственост е конкретно придобитото право на собственост от даден субект. Основните принципи на правото на собственост са дадени в конституционноправните норми и са допълнени в специалните. Всеки има право да придобива вещи за удовлетворяване на свои ужди с изключение на тези, чието притежаване е забранено (член 18 от Конституцията). Субективното право на собственост възниква при осъществяване на предвидения в правната норма ЮФ или фактически състав. Съдържанието му дава възможност за неговото осъществяване като определя обема на правото, а специфичните разпоредби го конкретизират. Обективното право дава възможност на субекта да придобие всвоя патримониум едно субективно право. Субективното право не включва интереса.
       Видове право на собственост. ?лен 17 от Конституцията “собствеността е частна и публична”. ?лен 2 от ЗС “собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите, на други ЮЛ и на гражданите”.
       ?уждестранни лица могат да придобиват недвижими имоти в страната само с разрешение на министъра на финансите, а без него при наследяване по закон. Съществуват ограничения във връзка с придобиването на земеделски земи и жилищни сгради - член 29 от ЗС и Закон за стопанската дейност на чуждестранни лица и закрила на чуждестранните инвестицции.
       ?ужда държава, международна организация и чуждо ЮЛ, могат да придобиват недвижим имот въз основа на международен договор, закон или акт на правителството, а чужда държава не може да придобива по неследство.
       Ограничения на правото на собственост.
       Според конституцията частната собственост е неприкосновена.
       Във вещното право се приема, че собственикът трябва да има най - голям обем правомощия, но така, че да не ограничава правата на другите собственици. Повечето от ограниченията са уредени в Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), правилника за приложението на ЗТСУ, наредба N5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. С тези разпоредби се създават отношения, преди всичко между собственика и администрацията. Все пак в ЗС съществуват норми, които ограничават собствеността (глава 5, член 50 до 54).
       Обща забрана член 50 от ЗС “собственикът на недвежим имот не може да извършва такива действия в него, с които се създават пречки за използване на съседния имот по големи от обикновените”. Преценява се дали се въздейства върху съседния имот, а не къде се извършва действието. Въздействието, което един имот оказва върху друг имот поради естественитеси качества не може да се смята за забранено и премахването му не може да се иска. Ако действията, които се извършват в един имот, създават безпокойство по - голямо от обикновеното, те се извършват с разрешение на администрацията.
       Забрана за дървета на граничната линия - член 52 от ЗС. Съседът може да поиска от Общинския съвет премахването или отсичането на клони и корени, които преминават в неговото място. Разрешаването на отсичането става по исков ред.
       Ограничаване на собственността с огледблагоустройствени и здравни цели. Уредено е в отделни закони. С решение на МС могат да се възлагат задължения във връзка с притежаването и стопанисването на имот.
       Ограниченията върху собствеността на един имот могат да се установят и въз основа на други норми или по пътя на свободното договаряне.
       Право на преминаване (сервитут). Това е поземлен сервитут върху един имот за служенето и ползването на друг. То е изключително в областта на свободното договаряне, може да се учреди само върху земя или сграда и е необходимо наличието на 2 имота (господстващ и служещ), които не е необходимо да бъдат съседни, но служещия трабва да може да се използва за нуждите на господстващия. Двата имота трябва да са с различни собственици. Сервитута може да се придобие по силата на закон (право на излаз) и учредяването му става с издаване на АА от кмета на общината.  Той е обжалваем и съдебното решение определя неговото съществуване. То не подлежи на обжалване. Когато това е допустимо, сервитута се учредява по силата на договор между собствениците на господстващия и служещия имот по доброволен начин. Сервитута се учредява срещу обезщетение за собственика на служещия имот, което веднъж определено не може да се изменя. Сервитута е неделим и е в полза на целия господстващ имот и тежи върху целрия служещ имот. При разделяне той преминава върху новосъздадените имоти, а ако е свързан с конкретно определено място тежи върху онзи новообразуван имот, през който се упражнява. Когато господстващия имот и съсобствен, всеки от съсобствениците може да ползва изцяло правото на сервитут. Сервитута не може да се погасява и придобива по давност. Правото на обезщетение се погасява с обща давност, която тече от деня на учредяването на сервитута. Погасяването на сервитута става по споразумение на страните при договорния сервитут; когато собствеността на служещия имот премине върху собственика на господстващия имот или обратното, но ако се разделят той не се възобновява; при нотариално оформен отказ.
       Ограничение на собствеността учредени от собственика на недвижимия имот. Те са в полза на трети лица. Право на суперфиция (строеж), право на ползване, залог върху движими вещи и ипотека върху недвижими вещи.
       Съотношения и разлики между правото на собственост и субективните вещни права. Субективните вещни права не притежават правата на владение, разпореждане и ползване, не могат да се прекратят със закон, а той само дава предпоставки за прекратяването им и те се прекратяват от правораздавателните органи.
       Във всяко правомощие в правото на собственост може да има ограничение, но всички те трябва да са посочени в правна норма.
    ПЪРВИЧНИ СПОСОБИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ.
       Най - използваното разграничение за способите за придобиване на собственост е разделението им на първични (оригинерни) - придобиване на едно вещно право когато то не е пройзводно от вещното право на друго лице и деривативни (производни) - вещното право произтича от правото на друго лице. Характерно за първичното придобиване е самостоятелното придобиване на вещно право тоест нямаме правоприемство. Случаи на оригинерно придобиване:
       1. Придобивна давност. Чрез продължителното владение в течение на определен период от време при определени условия се придобива правото на собственост върху движими и недвижими вещи. По този начин не може да се придобие собственост върху имоти на държавата и общините. Правната регламентация е в член 79 и 80 от ЗС. Правото на собственост върху недвижим имот по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - 5 години. З движимите вещи владението трябва да е непрекъснато в период от 5 години. Давността не се прилага служебно.
       Спиране на давността. Става за периода от време, за който носителят не може да предявииск по силата на правна норма, като изтеклия до този момент давностен срок запазва действието си. Спирането започва от деня на настъпване на съответните обстоятелства и се прекратява с деня на отпадането им.
       Прекъсване на давността. Прилага се член 84 от ЗС във връзка с член 116 от ЗЗД. Преустановява се течението на давността и изтеклия дотогава срок отпада. Оттогава започва да тече нова давност. Случаи:
       = прекъсване на давността при загубване на владението повече от 6 месеца.
       = прекъсване на давността със съдебни действия - подаване на искова молба срещу владелеца. Прекъсването се брои от датата на подаване на иска, ако той е уважен с влязло в сила решение. Приема се, че иска трябва да е иск за собственост. Ако искът не бъде уважен, се смята че владението не е прекъсвано. Владението може да бъде прекъснато и с предприемането на принудително изпълнение, когато владелеца бъде осъден да върне имота, но той остане да го владее. От този момент започва да тече нова давност, която се прекъсва с принудителното изпълнение.
       = прекъсване на давносттта с признаване на правото. Това е еднострнен акт на владелеца, извънсъдебен и неформален. Той може да признае правото на собственика изрично или мълчаливо.
       Лицата между които не тече давност са посочени в член 116 от ЗЗД.
       Съединяване на владения - член 82 от ЗС. Владелецът може да присъедини владението си и владението на праводателя си. Прилага се при частно и при универсално правоприемство. Съединяването на владение безправоприемство е невъзможно.
       Действие на завършването на давността. Съдът не прилага служебно давността и е необходимо владелецът да поиска да се приложи  член 120 от ЗЗД.
       Отказ от давност. ?лен 113 от ЗЗД го обявява за недейсвителен, но отказът от завършена давност не е забранен. Той е едностранен акт и може да се изрази изрично или мълчаливо. За извършването му се изисква способност за отчужаване на имота. Отказът връща собственността на бившия й собственик.
       2. Завладяване. Уредена е в член 99 и 100 от ЗС. ?лен 99 от ЗС - правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. ?лен 100 от ЗС - поставя изискването отказът от собственост да стане писмено, с нотариално заверен подпис и да се впише. Изоставените недвижими имоти стават ничии и е възможно тяхнто завладяване или другият вариант е да се приеме, че стават държавни чрез прилагане на член 11 от Закона за наследството. Изоставянето е отказ от собствеността -едностранно волеизявление на собственика и за движимите вещи е достатъчно да се извърши чрез изоставяне. За недвижимите се прилага член 100 от ЗС . Завладяването на вещ, която не принадлежи никому става, като се вземе във владение от този, който иска да стане неин собственик.
       3. Намиране на изгубени вещи. Това е движимост, която принадлежи на едно лице, но то е изгубило владенето върху нея не по собствена воля. Врезултат на това, веща остава без собственик и може да бъде завладяна. У нас положението е регламентирано в член 87 до 91 от ЗС. Лицето, което намери изгубената вещ, е длъжно да я предаде на собственика, ако той може да се установи, след като му се прихване за вазнаграждение и разноски. Ако собственика не може да се установи, трябва незабавно вещта да се предаде в общината. Ако собственика я поиска в едногодишен срок веща му се предава срещу възнаграждение 10 на сто от стойността и и разноските за пренасянето и пазенето й. Ако не се установи или намери собственика, общината придобива собственността върху вещта.
       4. Приращения. Внашето законодателство иправна наука липсва дефиниция на понятието. Според Планиол приращението е правото, по силата на което собственикът на една вещ, придобива собствеността върху всичко онова, което се съединява или инкорпорира в неговата вещ по естествен или изкуствен начин.
       Естествени приращения. Характерен случай е наносът. Изисква се новосъздадената част от имота да бъде използваема за продължителен период от време.
       Изкуствени приращения. Член 92 от ЗС гласи, че “собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго”. Ако със договор или по силата на закон не е уредено друго положение достатъчно е собственикът на земята да докаже, че има такова право върху нея и по силата на член 92 от ЗС, той става собственик на постройките и насажденията. Доколкото те са прикрепени трайно към имота техният по раншен собственик не може да иска отделянето им. Евентуалното им отделяне му възстановява правото на собственост. Тази ситуация създава облигационни отношения между собственика на материалите (насажденията) и собственика на земята. Във всички случаи лицето, което черпи права срещу собственика от обстоятелствто, че в имота са извършено постройки и насаждения с негови материали или от него трябва да докаже това.
       5. Намиране на съкровище. Съкровище е всяка ценна движима вещ или сбор от такива вещи, заровени в земята или поставени на скрито място от лице, което не може да се установи. Според член 91 от ЗС това става собственост на държавата.
    ПРИДОБИВАНЕ НА ВЕЩНИ ПРАВА ЧРЕЗ СДЕЛКИ.
          Това е най -често срещания придобивен способ. Във фактическия му състав като задължителен елемент е съществуването на едно право у определено лице. Тук имаме правоприемство, което може да бъде два вида: когато праводателя се лишаванапълно от правото си което преминава у правопприемника. Нарича се прехвърлително правоприемство, транслативна сукцесия или прехвърляне; възможно е праводателят да не прехвърли правото си, а да изведе от него едно несъществуващо до тогава право. Това е учредително правоприемство или конститутивна сукцесия. Докато трае правото върху чуждата вещ,  собственикът й не може да упражнява правото си по начин, който пречи на упражняването на правото върху чужда вещ. Нашето право е възприело френската система на договорно прехвърляне - достатъчно е съгласието между страните. Тъй като придобиването на собствеността е пройзводно, действителността му зависи от съществуването на правото на събственост у праводателя. Ако той не е собственик договора няма да има действие.
       Момент на прехвърляне на собствеността. ?лен 24, ал.1 от ЗЗД. Прехвърлянето настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е валидно, при единично определените вещи, но ако от договора се вижда, че прехвърлянето ще стане в един по късен момент, действието му ще започне при настъпването на условието, което страните са имали предвид.
       = договори за прехвърляне на собствеността върху вещи, определени алтернативно. Те пораждат действие след като задължението се превърне от алтернативно в просто (се концентрира) и собствеността ще се прехвърли от момента на концентрацията, а не с обратна сила.
       = договори за прехвърляне собствеността върху вещи определени родово. Тези вещи се конкретизират при предаването си, а собствеността ще премине при преминаването на риска, което е въпрос на облигационното право.
       = договор за прехвърляне на бъдещи вещи. Това е договор, който се сключва с оглед на очакване възникването на една вещ. Необходимо условие е когато бъдещите вещи започнат да съществуват техният отчуждител да има право на собственост.
       = договор за прехвърляне на собствеността върху чужда вещ. Възможно е той да се сключи с оглед правомерното придобиване на продадените чужди вещи, но прехвълянето на веща е поставено в зависимост от придобиването й от продавача. Ако страните или само приобретателят не знаят, че веща е чужда, актът може да се потвърди от собственика. Докато няма потвърждение приобретателят може да иска развалянето му.
       = придобиване на собственост чрез скрит пълномощник или чрез подставено лице. Това положение мъчно може да се съгласува със закона защото то изисква волята на приобретателя на недвижим имот да бъде изразена в нотариална форма а пълномощното за придобиване трябва да е с нотариално заверен подпис.
       = уговорка за отлагане прехвърлянето на собствеността. Прехвърлянето се поставя в зависимост от срок или условие и обикновено това е плащането на цената.
       = уговорка да неотчудаемост. Не може при прехвърлянето на собственост да се постави условието тя да бъде  неотчуждаема. Но напълно действителна ще бъде клауза, с която собственика се задължава да не я отчуждава за определен период. Тя има облигаторно действие и нарушаването й дава право да се търсят вреди и загуби.
       = доровори за придобиване на права върху чужда вещ. Тези права могат да се учредяват само от собственика на вещта. При съсобственост напълно гадно право върху вещта може да се учреди само със съгласието на всички съсобственици.
       = специални условия при някои договори. В зависимост от законовата уредба,сключването  на договорите е усложнено или улеснено.
       когато страната по една предварителна сделка е чуждестранно лице трябвада бъдат спазени условия на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, съгласно който е необходимо разрешение на Министерството на финансите, когато се извършват сделки, с които чуждестранни лица прехвърлят собственост на местни лица или на други чуждестранни лица имущества, намиращи се в страната; местни лица прехварлят в собственост на чуждестранни лица или други местни лица, имущества намиращи се в чужбина; местни лица прехвърлят на чуждестранни лица имущества, намиращи се в страната; учредяват се или се прехвърлят други вещни права върху недвижими имоти, при които на едната или на двете страни участва чуждестранно лице; местни лица, се отказват от наследство, получено в чужбина, след съгласието на Министерството на финансите. Тези разпоредби са императивни и неспазването им води до нищожност на сделката.
       право на строеж в полза на съпруг, низходящ, възходящ и неограничен ред за роднини по съребрена линия се учредява със съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба в общината, което е вписано в нотариалните книги.
       при съсобственост право на строеж, надстрояване, пристрояване, се учредява с писмено съгласие с нотариална заверка на подписите в заявление в общината, когато е в полза на съсобственици.
       право на строеж при липса на съгласие на съсобствениците се учредява въз основа на предварителен архотектурен проект.
       замяна на държавен или общински имот с друг става с договор между кмета и преобретателя.
       право на собственост или право на строеж върху държавна или общинска земя става след заповед на кмета и писмен договор.
       замяна на земеделски земи, собственост на държавата и общините с такива на ФЛ, става при равностойност по количество или качество между тях. За писмения договор не е необходима нотариална форма.
       при недвижими имоти в семейна имуществена общност разпореждането става съвместно от двамата съпрузи.
       оземляването на безимотни и малоимотни граждани със земеделски земи става чрез търг, обявен от общинската поземлена комисия.
       правото на собственост и други вещни права върху кораби по силата на Кодекса на търговското мореплаване става по Законът на знамето а формата зависи от местосключването на договора.
       Прехвърляне на двнижими вещи. Не се изисква особена форма и е достатъчно простото съгласие между страните. Изключения:
       = прехвърляне на едър добитък - необходимо е “Свидетелство за собственост на едър добитък”.
       = прехвърляне на моторно превозно средство - с писмен договор за регистрирането му с нотариално зоверени подписи.
       = прехвърляне на кораби - писмено с нотариално заверени подписи и вписване в регистрите на корабите на съответното пристанище.
       = уреждане на права върху чужда вещ при вижими вещи. Това е правото на ползване и заложното право. Заложното право има особени правила за да може да се противопостави на трети лица. Необходимо е да има заложен договор и вещта да се предаде.
       Прехвърляне на недвижими вещи. Страните изразяват своето съгласие в нотариална форма, което се вписва в специални нотариални книги. Прехвърлянето се извършва пред нотариуса по местонахождение на имота от сключващите договора или от техни пълномощници. Нотариусът не извършва акта преди да е установил, че отчуждителят е собственик на имота. Нотариалната форма се изключва при договори за прехвърляне на наследство от наследника в случаите, когато се прехвърля квота от наследството. Формата е писмена с нотариална заверка на подписите; глава 4 от Закона за държавната собственост определя реда и начина за прехвърляне на собственост върху държавни имоти където е необходима заповед на областния управител по местонахождение на имота, договор, който се вписва от нотариуса по местонахождението на имота; в ЗУТ - в случаите на съсобственост, когато съсобствениците чрез заявление до Общинския съвет с нотариално зеверени подписи разрешават на единия от тях да застрои общия имот; при съсобствени парцели определени за малко и средноетажно строителство всеки от съсобствениците може да поиска да му бъде разрешен строеж по архитектурен план, който предвижда жилища и за другите съсобственици, като това право възниква със съгласието им, утвърждаването на плана и уважаване на молбата за застрояване; по член 19, ал. 3 ЗЗД когато страните са сключили предварителен договор за прехвърляне правото на собственост, който е обявен за окончателен след предявяването на иск пред съда, който има коститутивно действие.
       Придобиване на плодове. Плодовете стават самостоятелна движима вещ от момента на отделянето им от растението. С този акт собственикът на растението става собственик на плода, но при учредяване на право на ползване плодоползувателят става собственик на отделената вещ по силата на правото на продоползване. При владелеца в зависимост от това дали  е добросъвестен или не, той получава добивите от растението до предявяването на иска за връщане и съответно дължи на собственика добивите, които е получил или е могъл да получи.
       Преработване на вещи. Правилото е, че преработването на една вещ е без правни последици в областта на вещното право, ако преработването е извършено не от собственика на вещта, но ако преработената вещ е с по - ниска стойност от работата по преработването, полученият обект принадлежи на лицето, което го е създало; ако новата вещ е от материали, принадлежащи на 2 или повече лица, тя по принцип е съсобствена при равни квоти или квоти, съобразени със съотношението на материалите. Тези правила се прилагат, ако между страните няма договорни отношения или по различно законодателно уреждане. В член 94 до 96 от ЗС, е регламентирана преработката на 1 вещ. Особеното е, че при изработване на вещ от мотериали на различни собственици, ако някой от материалите може да се определи като главен, неговия собственик става собственик на вещта и дължи обезщетение на останалите.
       Съединяване. Тук има различни хипотези и се преценява съединяването на вещите и получения резултат.
       Ако вещите запазват своята самостоятелност и съединяването може да се прекрати без да се повредят съществено, във вещноправно отношение всеки собственик може да иска винаги разделянето.
       Ако вещите са така съединени, че не могат да се отделят без да се повредят значително, се търси коя е главната и второстепенната вещ губи своята самостоятелност, като става част от главната. Собственикът й губи вещното си право, което се трансформира в право на обезщетяване. При спор въпросът се решава от съда.
       Тези принципи са в сила, доколкото между страните не съществуват договорни отношения.
       Придобиване на новоотделени вещи. Това са хипотезите на разкъсване на физическата връзка между частите на една вещ, като всяка от тях придобива самостоятелност и отделност. Вещните права върху вещта, от която са отделени новите движимости се разпростира и върху тях.
    ПРИДОБИВАНЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ЧРЕЗ ЖСК И ЧРЕЗ ГРУПОВ СТРОЕЖ.
          Прдобиване на недвижим имот чрез ЖСК. Това е кооперация, но по своята це тя значително се различава от останалите кооперации. Уредена е в отделен Закон за ЖСК (ЗЖСК), който определя ЖСК като кооперация, ЮЛ,носител на права и задължения. Целта й еснабдяване на членовете със собствени жилища и, или други обекти. Снабдяването на ЖСК с терен за строителство става чрез определяне ежегодно от Общинския съвет на терени за строителство върху общинска или държавна земя или чрез сделки, което сега е приложимия вариант, като ЖК в качеството си на ЮЛ влиза в отношения с останалите гражданскоправни субекти.
       1. Образуване на ЖСК. Създава се за изграждане на най - малко 6 самостоятелни имота, с най - малко 6 члена, при определен архитектурен проект. Образува се на учредително събрание, което взема решение за образуването, приема устава и избира управителен и контролен съвет. Съставя се протокол, който се подписва от всички участници. Протокола е многостранен договор и единодушното му подписване е условие за валидност. Разпоредбите на устава трябва да са съобразени с действащите закони, иначе те са нищожни. Изменения и допълнения в устава на ЖСК се правят от общото му събрание, с мнозинство от 2/3 от гласовете. ЖСК се регистрира в ОС по седалището му. УС подава молба с препис от учредителния протокол, устава, свидетелствата за съдимост на всеки от членовете на управителния и контролния съвет и други доказателства. Деня на регистрацията се счита за ден на учредяването на ЖСК.
       2. ?ленствено правоотношение. Това е лично право, възникналопо оригинерен начин, по силата на закна или на наследяване. ?ленове са учредителите, допълнително приетите с писмена молба до ОС и членове по право - лица, обезщетени срещу отчужден техен недвижим имот, с обект в сградата на ЖСК. Не може да се приемат членове, за които няма свободен имот. Възможно е придобиването на имот в съсобственост. ?лен кооператорите по право могат да избират жилището, с което да бъдат обезщетени преди другите и ценообразуването не рефлектира върху цената на обектите на тези кооператори - те плащат цената в АА. Прекратяването на членството става след доброволно напускане; освобождаване по решение на ОС, когато по силата на одобрения архитектурен план на сградата се намали броя на обектите; при изключване, ако кооператорът не внесе в срок дяловата си вноска или системно не изпълнява устава или закона; при смърт - членствените му права и задължения преминават върху членовете на семейството му, като при прекратяването на правоотношението може да получат средствата, внесени в ЖСК.
       3. Правни последици от развод при прекратяване на семейната имуществена общност и при обявяване недействителност на брака. Когато и двамата съпрузи са членове на ЖСК или ако единият е член, а на другият бъде присъдена част от жилището, съдът по искане на заинтересования решава кой от двамата съпрузи да продължи членството, като се взема предвид интереса на децата, жилищните нужди и здравословното състояние на съпрузите. Ако има имоти и двамата могат да останат члeнове на ЖСК. Срокът за предявяване на иска е едномесечен от прекратяване на семейната имуществена общност и влизане в сила на съдебното решение. Той е преклузивен. Искът се предявява от единия съпруг срещу другия и срещу ЖСК. Условие за предявяването му е членственото правоотношение да е породено през време на брака и до прекратяването му да не е прекратено ЖСК.
       4. Органи на управление на ЖСК.
       Общо събрание. Това е върховен орган от всички членове на ЖСК. Избира се председател, секретар и членове на управителния и контролния съвет. Решенията му се вземат с обикновено мнозинство от гласовете на присъстващите. То взема решение за разпределяне на имотите, окончателната им цена, решението за освобождаване от отговорност на УС и КС, за изключване на членовете му.
       УС се състои от 3 до 7 членове. Той организира изпълнението на решенията на общото събрание, решава оперативни ръпроси и представлява ЖСК пред трети лица.
       Контролен съвет. Състои се от 3 членове и упражнява надзор върху действията и решенията на УС. При установяване на нарушения, които засягат интересите на кооперацията той свиква незабавно общото събрание.
       Когато решенията на общото събране на ЖСК са взети в нарушение на закона или устава, те могат да бъдат отменени от РС по молба на член - кооператорите, подадена в двуседмичен срок от вземане на решението за присъстващите, а за неприсъствалите от узнаването. Към нея може дза се присъедини и да я поддържа всеки член - кооператор. Ако моблата е основателна РС отменя решението. Решението на РС не подлежи на обжалване, но може да се атакува по ПРН и реда за отмяна по 231 от ГПК.
       5. Прекратяване на ЖСК. Тя е ЮЛ с временно съществуване и в едномесечен срок след построяване на сградата трябва да се определи цената на имотите от УС. Окончателната цена се приема от общото събрание. То приема и идеалните части от общите части и от дворното място. Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по тези въпроси, нотариусът снабдява членовете на ЖСК с нотариални актове. Правото на собственост се придобива с издаване на нотариалния акт. След като всички членове се сдобият с нотариални актове, ЖСК прекратява съществуването си. Делба на обект в сградата може да се допусне, само след като кооператорът, за който той е отделен, придобие правото на собственост, защото правото на членство в ЖСК не може да се дели по съдебен ред.
       Придобиване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на групов строеж
       Правната уредба е в ЗУТ, тълкуватерно решение N39/1970 година на общото събрание на гражданската колегия и постановление на пленума на ВС N4/1970 година. Групов строеж може да се осъществи върху дворно място, върху което строитерите (инвеститорите), имат право на собственост или право на строеж. Той се извършва от две или повече лица, с отстъпено право на строеж, надстрояване или пристрояване на заварена сграда. Може да бъде само върху урегулиран имот. Най - често групов строеж се осъществява в недастроен парцел. Договорът се сключва между 2 или повече ЮЛ или ФЛ. Страните трябва да притежават право на собственост или право на строеж.
       Разграничение между ЖСК и групов строеж. И при двете се цели придобиване на право на собственост върху конкретен обект от сходни участници. Отликите са, че ЖСК е корпоративно устроено ЮЛ, което може да се учреди без да съществува терен за спроителство и то има органи на управление. При груповия строеж създаването му е обусловено от сключването на договора при наличието на вещни права върху парцела, на базата на предварителна проекта подготовка, като при вземането на решения е необходимо единодушие.
       Разграничаване между гражданско дружество и групов строеж. И звете са договори за съвместна дейност със специфични особености за всеки от тях.
       Договора за групов строеж е двустранен или многостранен, писмен, формален договор с изискване за нотариална заверка на подписите. Неспазването на формата води до нищожност.
       Задължения по договора. Страните по договора участват с пари, труд и материали. Паричната вноска  се дели на първоначална, която отговаря на определена строителна дейност и при изчерпване на сумата се прави допълнителна като този въпрос трябва прецизно да е уреден в договора. При сключването вна договора би следвало да се включат клаузи, които да уреждат бъдещите облигационни и др. отношения. Това не е възможно и се урежда начина на вземане на решения при групов строеж - с пълно единодущие на участниците в него. В договора може да се определи те да се вземат по друг начин защото нормата на закона е диспозитивна.
       Промени в участниците в груповия строеж.
       При смърт. ВС е приел, че товане води до прекратяване на груповия строеж, а наследникът или наследниците на починалото лице го заместват в договора.
       Когато участник в груповия строеж желае да го напусне той може да прехвърли правата си по договора със съгласието на останалите. Третото лице сключва допълнително споразумение с тях и се включва в основния договор. С това се уреждат неговите права и задължения. Това лице трябва да придобие вещни права върху парцела, което става с нотариален акт или по друг начин предвиден от закона преди подписване на споразумението му с останалите участници в груповият строеж.
       В груховиятстроеж могат да се включат допълнително трети лица, ако в застроително - регулационния план е предвидена впоследствие по - висока етажност, увеличаване на строителното петно или някой от имотите бъде разделен. Тези промени могат да станат само със съгласието на всички участници в договора изразено в писмено споразумение с нотариално заверени подписи.
       Обект на придобиване. Договора за групов строеж може да се сключи само за построяване на самостоятелен обект в една сграда.
       Приключване на груповия строеж с делба. Тя прекратява договора и при нормално развитие е доброволна. В договора се отразява коя от страните, кой обект ще получи в собственост, с какви идеални части в общите части на сградата и на парцела.
       Разпределянето може да се извърши и чрез съдебно делба. Съдът решава всички въпроси, за които е нормално да бъдат включени в делбеното производство. Делбеният съд е задължен при спор между страните съделители да възложи на всеки участник онзи обект, който му се полага като няма право да прави възлагане, различно от писмено договореното.
       Като финал на делбата трябва да се получи документ, в който прецизно да се отрази кой обект ще получи всяка една от страните. При това трябва да се изхожда от договора за групов строеж.
       Правна последица на делбата е ликвидирането на съсобствеността и получаването от всеки участник в договора на конкретен обект. Друга последица е възникването на етажна собственост в сградата.       ОТЧУЖДАВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА ДЪРЖАВНИ НУЖДИ. ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ОТЧУЖДЕНИТЕ ИМОТИ.
Отчуждаването е оригинерен способ запридобиване на собственост върху даден имот. При него няма правоприемство - държавата придобива имота на ново юридическо основание, а досегашното право на собственост се погасява. За носителя на погасените вещни права се поражда правото но оценяване, обезщетяване, преместване и други. Това не е особен вид договор за покупко - прдажба, защото е налице властническа намеса на държавен орган.
       Отчуждаването се разгранечава от:
       = ограниченията на собствеността, които не погасяват самото право на собственост, а стесняват частично някои правомощия на собственика.
       = от принодителната продан, извършвана от съдия-изпълнителя по реда на ГПК. И в двата случая държавата проявява своята власт, но при отчуждаването се цели задоволяването на една конкретна обществена нужда, докато съдебната продан е за удовлетворяване на частна претенция.
       = конфискацията е принудително безвъзмездно отнемане на принадлежащо на виновния имущество, на част от него или на определени вещи. Това е наказателна или административна санкция. Отчуждаването е включено в Конституцията и законите и е нормален начин за задоволяване на обществена нужда и няма нищо общо с виновно действие или бездействие на едно лице.
       = национализацията, която е с различни цели.
       Отчуждаването е формално административно производство, приключващо със законно определен АА. Извършва се винаги на основание и в изпълнение на закона за постигане на определена от него цел, свързана със задоволяване на държавна или общинска нужда. В Закона за държавната собственост (ЗДС) няма определение за обществена нужда, а основанието е, че отчуждаването става по силата на влязъл в сила подробен градоустройствен план. Основанието е застроително регулационния план на селището. Държавата може да отчуждава след предварително и равностойно обезщетяване, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин. Редът и начина са уредени в ЗДС, ЗТСУ, Законът за мините и кариерите, Законът за паметниците на културата и Законът за пътищата. Независимо от многото закони има само два вида процедури и основания за отчуждаване на имоти и обезщетяване на техните собственици:
       1. Отчуждаване и обезщетяване по ЗДС. Това е общия закон.
       Отчуждаването се извършва на основание влязъл в сила градоустройствен план. Може да се отчужди сграда с прилежащата й земя или само сградата. Отчуждения имот става публична държавна собственост.
       Заинтересованото учреждение прави мотивирано искане за отчуждаване чрез областния управител до министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството. Областния управител дава мнение за основателността на искането. Министрите одобряват или отхвърлят искането. Когато искането е одобрено преписката се връща на областния управител за извършване на отчуждителната процедура. Той прави предложение за отчуждаване до собственика, където посочва потвърдената от министрите държавна нужда, начинът на обезщетяване и оценката на имота. Предложението се връчва по реда на ГПК.
       На собственика с предложението за отчуждаване се предлага друг равностоен имот от същия вид, или с негово съгласие парично обезщетение (размерат е по пазарна цена от датата на издаване на заповедта за отчуждаване и обезщетяване на собственика) или имот от друг вид. С това започва процедурата по обезщетяване. В седемдневен срок от връчването, собственика може да възрази срещу отчуждаването. При връчването той може да даде писмено съгласие или след изтичането на седмичния срок се счита, че е съгласен. При това положение областния управител сключва договор за покупко-продажба или замяна. В случаите, когато собственика не е съгласен, областния управител провежда преговори в продължение на 1 месец от получаване на възражението за постигане на споразумение, което трябва да се съгласува с министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството. Въз основа на споразумението се сключва договор за покупко-продажба или замяна и    производството се прекратява. Ако не се постигне споразумение в 14-дневен срок областния управител издава заповед за отчуждаване на имота и обезщетяване на собственика, където посочва държавната нужда, отчуждавания имот, начина на обезщетяване. Тази заповед се връчва по реда на ГПК и може да се обжалва по реда на ЗАП като съдът може да се произнесе по нейната законосъобразност. Решението на съда е окончателно. Имотът се счита за отчужден когато се изплати или когато се издаде нотариален акт за отстъпения имот. Собственикът на отчуждения имот трябва да бъде обезщетен в 6-месечен срок от отчуждаването, инъче ОС по местонахождението на имота по негова молба отменя акта на отчуждаването. Ако в 3-годишен срок имотът не бъде използван по предназначение собственика или областния управител могат да искат от ОС по местонахождение да отмени отчуждаването и да постанови възстановяване на даденото от двете страни. Държавата дължи обезщетение на собственика за нанесените му вреди. Тя има право да получи по-малката стойност между разходите и увеличената стойност на имота от извършените в него промени или подобрения. Държавата придобива имотите необременени. При обещетения с пари, паричното обезщетение до размера на дължимото на ипотекарния кредитор му се заплаща, а ако има друга вещна тежест, обезщетението се внася в ДСК като обезпечение на съответното вземане. При обезщетение с недвижим имот вещното право на ползване и ипотеката преминават по право върху отстъпения имот. Вещните тежести се вписват служебно от нотариуса. По отчуждителните производства не се събират данъци и такси.
    
       ПРАВО НА ДЪРЖАВНА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ.
       Държавна собственост.
       Обекти на държавна собственост. Регламентирани са в Конституцията и Закона за държавна собственост. Конституцията сочи, че собствеността у нас е частна и публична, режимът на обектите, държавна собственост се определя със закон. На 21.05. 1996 година в ДВ е публикуван Закона за държавната собственост, в който се уреждат придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи държавна собственост. Според член 2, ал.1 от ЗДС собствеността на държавата е публична и частна.
       Публична държавна собственост:
       1. Обектите, изключителна държавна собственост, посочени в член 18 от Конституцията.
       2. Имотите, предоставени на органите на държавна власт за изпълнение на функциите им.
       3. Държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от национално или световно значение.
       4. Други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности чрез общо ползване от национално значение.
       ?астна държавна собственост.
       1. Имоти, вещи и дейности върху които е установен държавен монопол - железопътен транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрената енергия и производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.
       2. Плодовете и приходите от имотите и вещите публична държавна собственост.
       ?лен 3 от ЗДС определя като държавна собственост и имуществото, което държавата придобива без да го квалифицира като публична или държавна собственост.
       Не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и фондациите дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество.
       Имотите публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество се обявяват за имоти частна държавна собственост с решение на Министерския съвет. Имотите, публична държавна собственост не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права и да се придобиват по давност. Особено право на ползване върху такива обекти се предоставят чрез концесия при условие и по ред определени в отделен закон. Общите разпоредби за собствеността и разпореждането с нея са в ЗДС.
       Стопанисване и управление на имотите и вещите държавна собственост.
       В член 14 от ЗДС се каза, че държавните ЮЛ упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за стопанисване и управление недвижими имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона. Имотите трябва да се стопанисват с грижата на добър стопанин и да се ползват за нуждите, за които са предназначени.
       Публичната държавна собственост се ползва за нуждите на органите на държавната власт и за трайно задоволяване на обществените потребности от национално значение, чрез общо ползване. Тя се предоставя безвъзмездно. Исканията за това, се отправят до специална комисия, определена от МС, която им отговаря в едномесечен срок. Тези имоти не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно с трети лица и да сеизползват за пройзводствена и стопанска дейност с изключение на тези, които имат пряко пройзводствено или стопанско предназначение. Поддържането на имотите става от органите на държавна власт, които ги стопанисват и управляват, а когато те не са предоставени на такива органи - от областния управител.
       ?астната държавна собственост се предоставя безвъзмездно на ЮЛ и организации на бюджетна издръжка или се отдава под наем чрез търг и договор с областния управител или със негова заповед, когато се предоставят на социални, културни, образователни, здравни и други дейности. Срокът за наем не може да бъде по - дълъг от 3 години, освен при съгласие на Министъра на финансите. Наетите имоти не могат да се пренаемат, да се преотсъпват за ползване, или да се ползват съвместно с трети лица по договор. Движимите вещи се предоставят безвъзмездно на ЮЛ и др. организации на бюджетна издръжка. Новопридобитите движими вещи се стопанисват от съответните ведомства или от областния управител. Движимите вещи, стопанисвани от ведомствата се отдават под наем по ред, определен от ръководителя на ведомството.
       Разпореждане с имоти и вещи частна държавна собственост.
       То се извършва под общото ръководство на Министъра на финансите, който упражнява контрол за законосъоброзното управление. Разпореждането с недвижими имоти честна държавна собственост е продажба и замяна, извършването на делба на съсобствени недвижими имоти и учредяването на ограничени вещни права върху тях. Продажбата се извършва от областния управител при условия и по ред, определени от МС, със заповед на областния управител, въз основа на която се сключва договора за продажба. Замяната с имоти на ЮЛ или ФЛ, се осъществява от областния управител със съгласието на министъра на финансите. Областния управител издава заповед и въз основа на нея се сключва договора за замяна. Когато имотът се стопанисва от ведомство съгласието за сключването на договорите дава неговия ръководител. Договорите се сключват в писмена форма и се вписват от нотариуса по местонахождението на държавния имот. Доброволната делба се прави след предложение на съсобствениците до областния управител по негова инициатива въз основа на негова заповед и договор между съделителите. Правото наползване се учредява със заповед на областния управител за срок не по - дълъг от 10 години. Когато е безвъзмездно е необходимо съгласието на МС по предложение на министъра на финансите. Когато е възмездно се провежда търг, на който се определя цената на правото и областния управител сключва договор. Правото на ползване се отнема със заповед на областния управител. Правото на строеж на надстрояване и пристрояване се учредяват със заповед на областният управител. Договорите се вписват в нотариалната служба по местонахождение на имота. Движимите вещи частна държавна собственост са под разпореждане на ръкъдителите на ведомствата, които ги стопанисват. Продажбата им се извършва чрез търг, по ред, определен от Министъра на финансите.
       Актове за държавни имоти.
       Към областните управители, към министерствата и ведомствата се създават служби “Държавни имоти”. За недвижимите имоти се съставят актове за държавна собственост по образец утвърден от министъра на финансите. С тях се лигитимира правото на собственост на държавата и в тях се отбелязват промените, които настъпват в тях. Обектите които подлежат на актуване са сградите и имотите в границите на населените места и сградите извън тях, земеделските земи, собственост на държавата след влизане в сила на плановете за земеразделяне, недвижимите имоти, отчуждени за държавни нужди, земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, имотите, собственост на РБ извън страната, мините, кариерите, горите, езерата, плажовете и парковете с национално значение. Не се актуват коритата на реките, водите, пътната мрежа, железопътната инфраструктура и др. подобни, ако в специални закони не е предвидено и временните постройки. Актовете за недвижими имоти изключителна държавна собственост се съставят в 2 екземпляра за служба “държавна собственост” в Министерство на финансите и за съответния областен управител. За останалите имоти държавна собственост актовете са в 3 екземпляра - в служба “държавна собственост, в Министерство на финансите и в лицата, които ползвет имота. Към актовете се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата. В актовете се отбелязва и учредяването или прекратяването на правото на ползване, на строеж и други ограничени вещни права. Актовете се отбелязват с последователни номера, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответната служба “Държавна собственост”. Завежда се главен регистър, картотека, спомагателен регистър и др. по образци, одобрени от министъра на финансите. Книгите за държавни имоти са общодостъпни. Деактуването на имотите може да се иска ако те са неправилно актувани като държавни или основанието за актуване е отпаднало. Те се отписват и се връщат на собственика със заповед на областния управител. Деактуване става и когато недвижимия имот, собственост на държавата бъде прехвърлен на трето лице или бъде съборен.
       Общинска собственост.
       Тя се състои от имотите, определени като общински от действащите закони - Закон за общинската собственост (ЗОС). Общинската собственост е публична и частна.
       Публична собственост са имотите, предназначени за осъществяване функциите на органите на местно самоуправление и местната администрация, предназначените за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и недвижимите имоти и движимите вещи, общинска собственост, обявени по установения ред за паметници на културата от местно значение.
       ?астна общинска собственост са всички други имоти и вещи, плодовете и приходите от имотите и вещите, публична общинска собственост.
       Имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат такова значение се обявяват за частна общинска собственост и обратното.
       Имотите и вещите общинска собственост не могат да се придобиват по давност, а тези, които са публична собственост не могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права.
       Стопанисване и управление на имотите и вещите общинска собственост.
       Организира се от общинския съвет, който издава наредба за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество и конкретните правомощия на кметовете и районните съвети. Общинската собственост се стопанисва и управлява в интерес на населението, съобразно с разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Публичната собственост се стопанисва и управлява от кмета или от съответните организации и ЮЛ на общинска бюджетна издръжка. Тя не може да се отдава под наем, да се преодстъпва за ползване, да се ползва съвместно по договор с трети лица и за стопанска и производствена дейност, освен ако е с такова предназначение. ?астната общинска собственост се стопанисва от лццата, на които е предоставена. Отдаването под наем е от кмета и срокът му не може да бъде по-дълиг от три години. Тези имоти не могат да се пренаемат и преодстъпват за ползване.
       Разпореждане с имоти частна общинска собственост.
       Продажбата става от кмета на общината след търг по условия и ред, определени с натедба на общинския съвет. Замяната се извършва от кмета след решение на общинския съвет. След тези актове се сключват договори, които се вписват в нотариалната служба по местонахождението на общинския имот. Доброволна делба се извърщва по предложение на съсобствениците до кмета на общината или по инициатива на кмета. Необходимо е съгласието на общинския съвет и въз основа на решението му се сключва договор за делба с кмета. Право на строеж, на надстрояване и пристрояване се учредява със заповед на кмета след търг при условия и по ред, определени от общинския съвет. Право на ползване се учредява със заповед на кмета за срок, не по-дълъг от 10 год. Разпореждането с двежими вещи общинска собственост става при условия и по ред, определени по наредба на общинския съвет.
       Актове за имотите общинска собственост.
       Систавят се по образец, утвърден от министъра на финансите. Подлежат на актуване недвижимите имоти в строителните граници на населеното място, селищните образувания и извън границите на населеното място, земеделските земи, недвижимите имоти, отчуждени за общински нужди и сградите в тях и територията на водоемите и прилежащите към тях плажове, кариерите, парковете с общинско значение и общинските сгради и постройки. Актът се съставя в 3 екземпляра и се съхранява един в служба “Общинска собственост”, съставила акта, която е по местонахождение на имота, един в служба “Общинска собственост” към общинския съвет и един в лицата, които ползват имота. Актовете се отбелязват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби “Общинска собственост”. Актовите книги са обшодостъпни. Завеждат се главен регистър, картотека, спомагателен регистър и други регистри, одобрени по образцц от министъра на финансите. Деактуване се прави за имоти, неправилно актувани като общински или за които основанието за актуване като общински е отпаднало. Те се отписват от актовите книги и се връщат на собственика. Споровете за материални права се рещават по съдебен ред.
ПРАВО НА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. СОБСТВЕНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА.
       Частната собственост е една от формите на собствеността. Специални норми за нея никога не е имало и няма защо да има. Това, което важи за собствеността, важи в най-пълна степен за частната собственост. Свободата й се изразява в това, че собственикът, ако поиска може да продаде имуществото си на този, на когото пожелае при приемливи условия за него и контрахента му, а не по императивен ред и цена, определени по законодателен път. Единствените ограничения са по отношение на чуждите граждани и чуждестранните ЮЛ. Свободата на частната собственост трябва да бъде насочвана в обществен интерес и това става чрез ограниченията й в ЗТСУ, Правилника за приложение на ЗТСУ, наредба номер 5 за правила и норми по териториални и селищно устройство и др. правнотехнически норми.
       Правомощията на владение, ползване и разпореждане са налице, стига с това да не се нарушават наложените със законите и с подзаконовите актове забрани. Владението се изразява във фактическото господство над вещта. Ползването е свързано с владението, защото без него то не може да съществува. С него на собственика се осигурява извличане на възможните полезни свойства на вещтта. То обхваща възможността да се употреби вещта, да се събират или извличат всички плодове от нея и др. Разпореждането е правото да се извършват сделки с вещта и да се обременява тя с тежести. Упражняването му променя правната съдба на вещта. То е лично или се упражнява чрез пълномощник с изрично и надлежно оформено пълномощно.
       От обектите на частна собственост са изключени посочените в чл.18 от Конституцията и според чл.28, ал.1 от ЗС вещите публична, диржавна или общинска собственост.
       Придобиването на частна собственост става по всички предвидени в законите начини - оригинерни или деривативни. ?уждите граждани с местожителство в чужбина могат да придобиват недвижими имоти в страната само с разрешение на министъра на финансите с изключение при наследяване по закон. ?ужда държава не може да придобива недвижими имоти в страната по наследство. ?уждите граждани и чуждестранните ЮЛ не могат да придобиват собственост върху земеделски земи.
       Изгубването право на собственост става по обикновените правни способи. Когато трто лице придобие право на собственост, предходния собственик престава да бъде такъв. Според чл.100 от ЗС е допустимо да се извърши отказ от право на собственост върху недвижим имот в писмена форма с нотариално заверен подпис и последващо надлежно вписване.
       В областта на земеделските земи действа Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Субекти на ораво на собственост според него са гражданите, държавата, общините и ЮЛ. Политическите партии и организации, движенията и коалициите с политическа цел с оглед на същността си не могат да притежават земеделски земи. Същото се отнася и за чуждите държави, чуждестранните ЮЛ, ЮЛ с чуждестранно участие над 50%. ?уждите граждани придобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон. В 3 годишен срок те са длъжни да я прехвърлят на български граждани, на държавата, общините или ЮЛ. Срока за това тече от откриване на наследството. В чл. 4 от Закона за земеделските земи е отразено задължението те да се ползват само съобразно предназначението си.

18.СЪСОБСТВЕНОСТ.

Съсобственост.
       Съсобственост има, когато вещта е собственост на две или по-вече лица. Може да съществува за две или по-вече вещи. Никой от съсобствениците няма идеална част от общото, а те всички се разпореждат общо с вещта.
       На вещтното право са познати 2 вида съсобственост. Дялова - вещта е обща собственост на две или по-вече лица в определено съотношение, като всеки от съсобствениците има оптеделен дял и сбора на дяловете дава 100%. Семейна имуществена общност - носители са само съпрузите за вещите придобити по време на брака и режимът е подчинен на императивни правни норми; тази съсобственост се нарича бездялова и при прекратяване на брака се трансформира в обикновена съсобственост.
       При съсобствеността се разделя вещното право, а не вещта и между частите на мислено поделената вещ не могат да се установят граници. Броят на съсобствениците не е теоретично ограничен.
       Обект на съсобственост могат да бъдат движими и недвижими вещи, права върху движими и недвижими вещи, плодовете като дяловете се определят в зависимост от дела във вещта.
       ?астите на съсобствениците са равни до доказване на противното и се изразяват в дроби или проценти като сбора им трябва да е равен съответно на 1 или на 100%.
       Съсобствеността може да възникне в резултат на наследяване, но след приемане на наследството и преди неговата подялба; завет, когато едно лице прехвърля собственост на две или по-вече лица; по силата на правен или административен акт - например при дворищна регулация; по закон - в сграда при режим на етажна соцственост, където определени части са общи за съсобствениците.
       Прекратяването на съсобствеността става чрез правен акт, когато един или по-вече съсобственици поискат. Не могат да се делят общите части при етажна собственост, някои видове съсобствени парцели за малко и средноетажно застрояване и комплексно застрояване, регулирани дворищни парцели с минимални площ и лице, жилища с минимално необходима жилищна площ и помещения и земеделски имоти с минимални площи. Съсобствеността може да бъде прекратена по няколко способа:
       разпоредителна сделка: когато някой от съсобствениците продаде идеалната си част или всички съсобственици едновременно се разпоредят с частите си. Съсобственик може да продаде свочта идеална част на трето лице, ако преди това е предложил на другите съсобственици при еднакви условия с третото лице да я изкупят и те не са направили това в определения от него срок.
       прекратяване чрез делба: всеки съсобственик може да извърши това въпреки съшествуваща противна уговорка. Делбата може да бъде доброволна - договор, с който се извършва разпореждане с идеалните части от дееспособни лица след предварително разрешение на съда; съдебна - уредена е в ГПК.
       Общата вещ се ползва от всички, но по предназначение и така, че да не се пречи на останалите съсобственииц да упражняват правата си. Мнозинството от съсобствениците определят начините за ползване на съсобствената вещ. Съсобственика, който притежава повече от Ѕ идеална част може да определи начина на ползване. Аако някой от съсобствениците имат равни части те трябва да са единодушни при вземане на решението за ползване. Когато не може да се образува мнозинство или решението на мнозинството е вредно за вещта, РС по искане на един от съсобствениците решева въпроса като взема необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на вещта. Мнозинството не може да предприема съществени промени в съсобствения имот. В този случай е необходимо единодушие на съсобствениците. Съсобственик, който не си служи с вещта може да иска обезщетение.
       Етажна собственост.
       Това е изключителна собственост върху самостоятелен обект в една сграда и съсобственост върху общите й части. Етажната собственост няма качеството на ЮЛ, а само права и задължения при управлението в самата сграда. Отделни обекти в сградата са жилищата, ателиетата, гаражите и др. с прилежащите към тях тавански, зимнични и др. складови помещения. Общите части са такива по право и не могат да се разделят между съсобствениците. Възможно е някои да бъдат обект на съсобственост само на част от етажните съсобственици, защото се използват само от тях. Дяловеете се определят съобразно стойността на всеки обект. Ако се учреди право на надстрояване или пристрояване в етажната собственост се включват нови обекти, което налага ново разпределяне на идеалните части в общите части.
       Възникване на етажната собственост. Става чрез сделка, в резултат на извършено строителство и при делба. Не възниква при наследяване, защото наследниците получават наследството като съвкушност от права и задължения, но при евентуална последваща делба е възможно възникването й.
       Щом предпоставките за визникване на етажната собственост престанат да са налице, тя се прекратява като за това не е необходим специален акт. Прекратяването става и когато един от съсобствениците изкупи всички обекти; ако сградата се събори, когато съсобствениците остават с вещни права върху терена.
       Строителство на сграда при режима на етажна собственост - чл.56 от ЗТСУ. Тези правила се прилагат само, ако имотите ще се придобиват директно от лицата - етажни собственици, а ако придобиването ще става от трети лица те трябва да придобият вещни права по общите правила и при спазване на съптветната нотариална форма. Ново строителство, надстрояване или пристрояване от съсобственици от етажната собственост се извършва със съгласито на останалите собственици. То се изразява в писмено заявление до кмета с нотариално заверени подписи, надлежно вписано в нотариалните книги. Не е необходимо съгласие при преустройство на собствени помещения или промяна на предназначението им; при разделяне и преустройство на обекти от сградата, когато не се използват общи части. Необходимо е писмено съгласие за изменение на съществуващите инсталации и за прокарването на нови, които засягат имотите на собствениците.
       Праволник за управлението, реда и надзора на етажната собственост.
       Всеки собственик може да използва и променя своя обект като е длъжен да не допуска нищо, което може да изложи сградата на опастност. Не може да прави изменения във външния вид на своя имот без съгласие на общото събрание на собствениците.
       Общото събрание осъществява управлението на общите части. За вземане на решение е необходимо в него да участват ѕ от собствениците. То взема решенията си с обикновено мнозинство.
       Изваждането на собственик от етажната собственост става ако излага на опастност сградата, систематично нарушава правилника или решенията на общото събрание. Засегнатия собственик може да иска от районния съд да отмени това решение. Въз основа на решението на общото събрание РС издава изпълнителен лист.
       Управителен съвет или управител. Назначава се за една година от общото сибрание. Управителя представлява собствениците за всички действия като те не могат да излизат от обхвата на обикновеното управление или ако са необходими за тях трябва да има изрично пълномощно от заинтересованите собственици. Той следи са спазване на законите, правилника и приетия от общото събрание бюджет. Отчита се пред общото събрание.
       Използването на общите части в етажната собственост става по правилата на обикновената съсобственост.

19.ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ ЧУЖДА ВЕЩ.

       Право на строеж (суперфиция).
       Това е ограничено вещно право върху чужда вещ. ?лен 63 от ЗС гласи, че собственикът може да отстъпи на друго лице правото на построи сграда като стане собственик на постройката. Обемът на правото на строеж, което собственикът прехвърля на суперфициара вече не принадлежи на собственика на терена.
       Правото на строеж може да бъде ограничено - прехвърля се правото да построи сграда, да ползва чуждия имот доколкото това е необходимо, за да използва постройката по предназначение и ако строи в руга част, за това трябва да му се учреди нова суперфиция; пълно - придобивна се право на строеж върху целия терен.
       Правомощия на суперфициара. При ограничената суперфиция собственика на терена отделячаст от своя патриманиум и го прехвърля на суперфициара. При пълната суперфициара получава пълното владение и ползване, но е ограничено разпореждането му със сградата, която той ще построи, защото ако я продава трябва първо да я предложи на собственика.
       Предмет на суперфицията е недвижим имот в чертите на населеното място, които са определени за застрояване.
       Суперфицията вможе да бъде придобита безсрочно или срочно - правото на строеж се придобива за определен срок, като след изтичането му собствеността на сградата преминава върху собственика на терена. Тя може да бъде ечредена за определена постройка или за част от нея, а ако това не е посочено в учредителния акт се счита, че е затова, което е определено в застроителния план. В случаите когато е построено повече от посоченото, което не може да се обособи, суперфициарът трябва да доплати на собственика, но те не стават съсобственици. Това е ексцес. Ако той може да се обособи, собственикът на терена става негов собственик и трябва да доплати на суперфициара в качеството му на подобрител.
       Учредяване на правото на правото на строеж.
       1. ?рез сделки - продажба, дарение, замяна. Задължителна е нотариалната форма с изключение на държавните и общинските имоти и при учредяването между роднини - писмено заявление с нотариална заверка на подписите което се подава в общината.
       2. За държавните и общинските имоти това става чрез търг и последващо сключване на договор съответно с областния управител или кмета. За държавни учреждения и ЮЛ на бюджетна издръжка, учредяването е безвъзмездно. Догворите се вписват в нотариалната служба по местонахождене на имота.
       Прекратяването на суперфицията става чрез погасяване на правото, ако то не се упражнява повече от 5 години или при отчуждаване на имота за държавни и общински нужди.
       Право на надстрояване.
       Собственикът може да разреши с нотариално заверено заявление да се учреди право на надстрояване. Прехвърля се правото на собственост въхру идеални части от терена и общите части в сградата или право на строеж върху терена и право на собственост върху общите части в сградата; право на собственост върху реално определени зимнични, или тавански помещения.
       Правото на строеж се учредява върху терена а на надстрояване върху определена сграда без да се нарушава конструкцията й.
       При надстрояването се придбива право на собственост само върху идеални части от имота и това внася промяна в правото на собственост върху идеалните части на старите собственици и променя обема на притежаваните от тях тавански и зимнични помещения.
       Предмет на надстрояването е жилищен имот, при които наличната жилищна сграда се запазва според строителния план.
       Учредяването му става при:
       1. Делба. При разлика в дяловете правото на надстрояване може да се използва за изравняването им.
       2. Държавата може да отстъпи правото на строеж.
       3. С нотариално заверено писмено заявление може да се учреди за близки и роднини.
       4. По решение на всички съсобственици при етажна собственост.
       5. Придбиване по давност, когато е надстроено въз основа на предварителен договор за надстрояване с изтичането на 10 години.
       Последиците са вещни - прехвърля се правото на надстрояване в патримониума на приобретателя и с това се обособява самостоятелно вещно право, което се упражнява с изграждането на надстройката, като е възможен и ексцес; облигационни - когато правото е учредено възмездно то трябва да се плати, когато при строежа са нанесени щети, пострадалите трябва да се възмездят, ако е било необходимо сторите собственици да се изнесат разноските им се поемат от инвеститора, собственикът на надстроения имот дължи обезщетение на този който надстроява, ако при надстрояването неговият имот се е увеличил, той има право на задържане докато не му се изплатят вредите, причинени от надстроителя.
       Право на ползване.
       Това право включва правото да се използва зеща според предназначението й и правото да се получават добиви от нея без да се променя тя съществено. Това е ограничено вещно право. Ползувателят придобива правото да владее вещта и да получава добиви от нея. Правото на ползване е свързано с личността, то е непрехвърлимо и ненаследимо, тоест приобретателят му няма правото да се разпорежда с него. Ползувателят трябва да плаща разноските по ползването и да поддържа веща в състоянието, в което я е получил. За целта при предаването се прави опис, а ако не е направен, се счита, че веща е предадена в добро състояние. Ползувателят не отговаря за нормалното похабяване на вещта. Подобренията от ползувателя задължават собственика да му плати обезщетение.
       Учредяването на правото е срочно или безсрочно. Учредява се чрез правни сделки - при прехвърляне на имота прехвърлителят може да си го запази (при договор за гледане и издръжка); делба - правото на ползване е обременително право, но може да се учреди и при доброволна делба; по давност с изтичане на 10 години от началото на ползването.
       Прекратяването му става, с изтичане на срока за който е учредено, със смъртта на ползувателя, по съдебен ред преди изтичане на срока, ако ползувателя я ползва по начин, който я застрашава, съществено я променя и е бил предупреден за това от собственика, при отказ на ползувателя в писмена форма с нотариална заверка и последващо вписване.
       Правото на порзване може да се учреди върху общинска и държавна собственост, за срок не по - дълъг от 10 години. Безвъзмездното му учредяване е по решение на Общинккия съвет или със съгласието на МС, след предложение на министъра на финансите. В този случай се издава заповед съответно от кмета или от областния управител, въз основа на която се сключва договора.

20.ЗАЩИТА НА ВЕЩНИТЕ ПРАВА.

       Вещното право на собственост е абсолютно и противопоставимо на всеки дтуг правен субект. То е гарантирано по конституционен път и със съдебни и административни гаранции. Защитима е всяка форма на собственост както върху недвижими, така и върху движими вещи. В широкия смисъл то е защитено срещу всяко ограничение, което може да му се наложи по правен път от държавата. В тесен смисъл държавата осигурява по правов път защитата му.
       Конституционни гаранции. Конституцията предвигда отговорност за вредите, които държавните органи и длъжностните лица биха причинили на ФЛ и ЮЛ и на техни имоти. Тя прокламира неприкосновеността на частната собственост. В този смисъл са и ограниченията за отчуждаване на частна собственост за държавни и общински нужди и конфискацията на вещи частна собственост. Наказателния кодекс определя конкретни престъпни състави за посегателство върху частната собственост. Със Закона за отговорност на държадата за вреди причинени на граждани се създава отговорност на държавата. Административната защите се отнася за имотите държавна и общинска собственост.
       Специална защита, предвидена наред с общата, осъществявана по съдебен ред чрез гражданскоправните способи - вещни искове и с наказателноправните норми.
       Вещни искове - изразяват вещноправната (петиторна) защита.
       1. Ревандикационен иск - иск на невладеещия собственик срещу лицето, владеещо вещта без основание. Уреден е в чл.108 от ЗС “Собственикът може да иска вещта от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това”. Този иск се предявява само от собственика на вещта - ищец. Той не трябва да владее вещта. Ответник е лицето, което в момента владее вещта, а не лицето, което е отнело владението, но в момента не владее вещта. Предмет на ревандикационни иск е защитата правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот или движима вещ.
       Ищецът е длъжен да докаже активната и пасивната си легитимация. Активна легитимация - да докаже претендираното от него право, че е собственик като може да използва всички видове доказателства, съобразявайки се с ограничнията на свидетелски показания в ГПК. Пасивна легитимация - да докаже, че ответникът е владелец или държател по време на процеса. Ако ответника изостави имота или го продаде искът е насочен стещу него, освен ако няма правоприемство когато двамата отговарят солидарно. Ищецът трябва да докаже, че ответникът владее или държи имота без да има  право на това.
       Ответникът ноже да не се яви на делото, да не оспори или да оспори иска. Той има два вида възражения - пресичащи и отблъскващи. Може да оспори правото на собственост на ищеца (пресичащо възражение) като не е длъжен да докаже чия е вещта. Може да оспори пасивната легитимация като докаже, че не държи вещта като своя, а като наемател и трябва да доведе наемодателя. Може да не оспорва, че владее или държи вещта, ако има интерес (когато държи вещта въз основа на унищожаем или нищожен договор).
       ?есто исканията за прекратяване на договор и ревандикационния иск се съединяват с цел ответника да върне вещта.
       Когато съдът приеме, чи иска е основателен и доказан ищецът трябва да е доказал комулативно двете си легитимации. Ответникът чрез настещно искане - възражение може да претендира обезщетение за подобрение в имота. С признаването на иска съдът трябва да осъди ответника да върне владението или държането на ищеца.
       Този иск не се погасява по давност. В случаите, когато имота е придобит от ответника по давност двете лица имат едно и също право едновременно.
       2. Негаторен иск. Уреден е в чл. 109 от ЗС. “Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право”. С този иск собственикът не може да се брани срещу онези ограничения на своето право, които са създадени от закон или въз основа на закона на трети лица.
       Ищецът трябва да докаже своята активна и пасивна легитимация, които са еднакви с тези при ревандикационния иск. Ответникът има същите възражения като при ревандикационния иск.
       Това е по-слаба форма на защита, защото е за преустановяване на действие или бездействие.
       3. Иск за определяне на граници- чл. 109, ал.2 от ЗС. Трябва да се има предвид местонахождението на имота - в или извън населено място. И двете страни по делото са едновременно ищец и ответник - всяка от тях трябва да докаже своето право на собственост. Този иск може да се предяви, ако няма дворищно - регулационен план, защото ако има границит ще са определени от него. Тогава може да се предяви иск по чл. 32 от ЗТСУ - при грешка в кадастрален план, когато границите не са посочени правилно. Страната твърди, че е допусната грешка при заснемането на имота и иска промяна в плана. На делото се явява и съседът. Плана се поправя по административен ред. Лицето, което е засегнато трябва да докаже, че спорната територия е негова.

21.ВЛАДЕНИЕ И ДЪРЖАНЕ.

       Владение.
       Уредено е в чл. 68 от ЗС - Владението е упражняване на фактическа власт от едно лице лчно или чрез другиго, върху вещ, коята лицето държи като своя. Елементи - corpus - фактическо господство над вещта, което е обективен елемент и animus - психическото отношение към държането на вещта, кое3то е държане “като своя”, субективен елемент. Държането може да бъде просто намерение за придобиване на вещта, владение на основание предлварителен договор, което е правно основание за придобиване на владение, но не и на собственост и добросъвестно владение  тоест владее на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. По презумпция на закона е установено, че който владее между два момента, владее и в промеждутъка. За владелеца се предплага, че държи вещта като своя, докато той не докаже, че я държи за другиго.
       Придобиване и изгубване на владение.
       Две лица не могат да владеят едновременно една вещ, освен ако не са съсобственици. Придобиването на владението от едно лице води до загубването му от друго лице. Придобиване имаме:
       = при предаването му от досегашния владелец (собственик) на нов. При предварителен договор за продажба на един имот той е правно основание за придобиване на владението и от момента на сключването му започва да тече давностен срок.
       = чрез окупация - завладяване.
       = когато копувачът и продавачът се договорят, че владението остава в стария собственик, а собствеността преминава у купувача без владението.
       Владение и държане.
       При държането липсва animus. Държателят владее (упражнява фактическата власт) върху една вещ, но не като своя.
       Защита на владението.
       Владението не е субективно право, но то трябва да бъде защитено срещу самоуправство. В член 75 от ЗС е уреден иск за защитата му. Условие е да има непрекъснато владение в продължение на 6 месеца като срока е преклузивен. Необходимо е да се докаже нарушаването на владението и да се посочи извършителят. С този иск владелецът може да се защити дори срещу собственика, който със самоуправни действия си е върнал вещта. В член 76 от ЗС се защитава владелецът или държателят, на които по скрит начин или чрез насилие (включват се заплаха и сила), е отнета вещта.
       Добросъвестно владение.
       Добросъвестен владелец е този, който владеее на правно основание годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че е опорочена от закона форма за прехвърляне на собствеността.
       Елементи на corpus и animus на добросъвестното владение.
       Корпус. Правното основание, на което се владее вещта има дефекти - праводателят не е собственик и липсва съдържание на сделката; опорочена е формата: обикновено се използва нотариалната форма, но при продажба на наследство или на недвижими имоти от наследство, при учредяване на право на строеж или на надстрояване и пристрояване на близки роднини, съсобственици или на етажни собственици формата е писмена с нотариална заверка на подписите на заявлението, че има съгласие да се строи; обикновена писмена форма при учредяване право на строеж върху държавна или общинска земя, която се вписва в нотариалните книги (по ЗДС и ЗОС).
       Анимус. Владелецът не трябва да знае, че правното основание е негодно. Той се счита за добросъвестен до предявяването на ревандикационен иск от собственика.
       Правното значение на добросъвестността се изразява в по - кратката придобивна давност - 5 години, правото му да събира плодовете от вещта като трябва да върне само онези, които е събрал след поканата да върне имота, правото на обезщетение при подобрения за сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на него и правото на задържане докато не му се заплати обезщетението.
       Права на подобрителя върху чужд имот.
       При владението има колизия между правата на владелеца и собственика и затова е необходимо отношенията между тях да бъдат изчистени докрай. По време на владението, владелецът може да направи подобрения в имота и това да е основание за възникване на определени права в негова полза. За по - доброто им прецизиране се въвежда понятието “добросъвестен подобрител”. Такъв може да бъде лицето, което е било добросъвестен владелец; недобросъвестния владелец, който владее имота на основание сключения предварителен договор с несобственик на имота (при опорочаване на формата на договора); обикновеният враделец (недобросъвестен), който извършва подобрения в имота със знанието на собственика, нжо без той да се противопостави. Държателят не може да претендира за правата на подобрител върху чужд имот по член 72 до 74 от ЗС, а въз основа на неоснователното обогатяване по член 55 от ЗЗД.
       Права на владелеца подобрител като добросъвестен и обикновен подобрител.
       Плодове. Ако владелеца полага грижата на добър стопанин той трябва да полручи онези плодове които би получил собственика. Във вещното право правилото е, че собственика на вещта - майка става собственик и на плодовете. От това правило има изключения и едно от тях е, че добросъвестния владелец се ползва от вещта и плодовете и до предявяване на ревандикационен иск. Недобросъвестния владелец няма право да придобива плодовете и дължи връщането им1 но не това което е придобил, а това, което трябва да придобие, ако е полагал грижата на добър стопанин като му се приспаднат разноските с изключение на случаите, когато те са по - големи от придобитата.
       Разноски. За разноските за запазване на вещта добросъвестния и недобросъвестния владелци имат равни права. Разноските, които от опитност и от практиката са установени като необходими за нормалното използване и поддържане на вещта се наричат необходими разноски. Независимо какъв е владелецът, собственикът му ги дължи.
       Подобрения. Пленумът на ВС е дал определние за подобрения “подобрение има когато вложените средства са довели до увеличаване стойността на имота”. Стойността се определя към деня на постановяване на съдебното решение. Подобренията биват обикновени и луксозни. За обикновените се дължи направеното увеличение на стойността на вещта а за луксозните само ползувателната им стойност. Когато подобрителят е добросъвестен той има право на увеличената стойност на имота, а недобросъвестният има право на по - малката стойност от направените разходи и увеличената стойност на имота. Добросъвестният подобрител има право на задържане до заплащане стойността на направените подобрения и разноски. Съдът трябва да се произнесе по правото на задържане със съдебно решение. Това право не може да се упражнява извънсъдебно или от съдия - изпълнител. Според тълкувателно решение на ОСГК на ВС правото на задържане може да се противопостави на трето лице, което е придобило имота, ако е било недобросъвестно. Владелецът трябва да докаже недобросъвестността му. Предявяването на иска за подобрения става при предявен ревандикационен иск, при предаване владението на имота, при преминаване на владението в държане със съгласието на собственика. От този момент тече 5 годишна погасителна давност за иска.

22.ДОГОВОР.

Същност.
       Според чл.8 ал.1 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уруди или унищожи една правна връзка между тях. Той е институт на цялото гражданско право и е едно от най-важните средства за създаване, уреждане и унищожаване на облигационните отношения. Той е и техен източник.
       Значение.
       Чрез договорите субектите на гражданското право уреждат отношенията си по начин, който най-добре отговаря на интересите им. Самостоятелното установяване на отношенията е гаранция за равнопоставеността на страните.
       Видове.
       1. Възмездни и безвъзмездни.
       При възмездните договори всяка от страните се задължава срещу насрещна престация. Не е необходимо двете насрещни престации да бъдат еквивалентни, а е достатъчно страните да ги считат за такива.
       При безвъзмездните договори едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация. Такива са договора за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и други.
       Значението на двата вида договори е отразено в правните им последици. Който се е задължил безвъзмездно е обвързан с по-малка строгост в сравнение с този, който се е обвързал срещу насрещна престация. Интересът на този, който получава нещо безвъзмездно се закриля по-малко.
       2. Едностранни и двустранни.
       Едностранния договор поражда задължение в тежест само на едната страна. В резултат едната страна е само кредитор, а другата - само длъжник. Например при заема за послужване. Едностранния договор може да бъде възмезден или безвъзмезден.
       Двустрания договор безусловно и по необходимост поражда права и задължения и за двете договарящи се страни. Всеки е длъжник и кредитор за контрахента си. Насрещните права и задължения са в отношение на взаимна зависимост в две направления:
       = правата и задълженията на едната страна се пораждат само ако едновременно възникнат права и задължения и за другата страна. Тази връзка се нарича генетична.
       = взаимната зависимост е и функционална - необходима е за проявяване на насрещното задължение. Тя съществува до окончателното осъществяване на правните последици и неизпълнението на задължението от едната страна е достатъчно основание другата да откаже да изпълни. От тук следва, че:
       никоя от двете страни не може да иска изпълнение на вземането си, преди да е изпълнил или поне да е готов да изпълни. Ако въпреки това поиска изпълнение, претенцията му ще бъде отблъсната с възражение за неизпълнен договор.
       функционалната зависимост се проявява, когато е настъпила случайна невъзможност за изпълнение. В този случай страната се освобождава от задължението си и заедно с това отпада по право и обвързаността на другата страна.
       виновното неизпълнение на една от договарящите страни окончателно разколебава установеното между тях равновесие и изправната страна може да  развали договора (чл.87 от ЗЗД), за да се освободи от една обвързаност.
       Всичко това показва, че двустранните договори могат да бъдат само възмездни.
       Несъвършено двустранни договори - те са средно положение между едностранни и двустаранни договори. Това са ония едностранни договори, при които е възможно отпосле да възникват задължетния и за другата страна. Например, влогът е едностранен договор, защото от него само за влогоприемателя възникват задължения, но ако той е направил разноски за запазването на вещта, този нов факт е основание да се породи задължение за влогодателя да ги плати. Към несъвършените двустранни договори не се прилагат правилата които се отнасят до двустранните договори.
       3. Комутативни и алеаторни. Могат да са само двустранни.
       Комутативен е договорът при който облагата за всяка една от страните е известна и определена.
       При алеаторният договор облагата, която едната или двете страни ще извлекат от договора, не е известна и определена във време на договарянето, а зависи от едно бъдещо, случайно и неизвестно събитие. Такъв е застрахователният договор.
       4. Консенсуални, реални и формални договори.
       За валидността на консенсуалният договор е необходимо и достатъчно съвпадение на волеизявленията на двете страни.
       При формалният договор като елемент от неговият фактически състав и като условие за валидността на волеизявлението на страните е спазването на установената от закона форма.
       За действителността на реалният договор вън от съгласието на страните е необходимо предаването на вещта. С това договорът е сключен.
       5. Главни и акцесорни.
       Главният договор има самостоятелно и независимо съществуване - валидността му не е обусловена от валидността на друго, предшествуващо го правоотношение.
       Акцесорен (добавъчен) е договора, който предполага наличността на друго правоотнашение и е валиден само ако и то е валидно, например залог, ипотека, поръчителство.
       6. Ненайменувани договори.
       7. Предварителен договор - поема се задължение в бъдеще да се сключи друг договор.
       8. Договори при общи условия. Те се използват за улеснение при масово сключвани договори. Клаузите им не се разискват между двете страни, а са установени от напред, от доставчика и за другата страна съществува възможността или да ги приеме, или да не сключи договор. Съдържанието им е типизирано, но в отделни случаи може да съдържа и “особени условия”, индивидуално обсъждане и уговаряне между страните. Договорът е сключен когато направеното от едната страна предложение е прието от другата. При противоречие между особените и общите условия се дава предпочитание на особените (член 16, ал.2 от ЗЗД). Договорите при общи условия се сключват и когато имаме продължително изпълнение. Изменението или заменяването на общите условия  има сила за насрещната страна само, ако това й е било съобщено и тя не е заявила писмено в дадения и достатъчно дълъг срок, че ги отхвърля (член 16, ал.3 от ЗЗД). Тук е налице сключване на договора с мълчание.
       Тълкуване на договорите. Страните сами определят съдържанието на договора, но когато са изразили зле волите си, той трябва да се тълкува, за да се разкрие точният смисъл на техните изявления. Правилата на тълкуването са уредени в член 8 и член 20 от ЗЗД. Необходимо е да се търси действителната обща воля. Смисълът на думите се установява като се изхожда от общоприетото им значение за мястото, където е сключен договора. Тълкува се само когато договора е неясен тоест когато неговите клаузи могатда бъдат разбирани нееднозначно. Може да се използват различни доказателства: писмени, свидетелски показания ако няма писмени документи, аналогия и аргумента за по - силното основание обикновени човешки презумпции и т. н. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъл, който произтича от целият договор с оглед на целта му. Цялостното тълкуване на договора се прави като се държи сметка за обичаите. Изхожда се от постулата, че страните са били добросъвестни при сключването на договора.
    СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА. ПРЕДДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ.
    Чрез договорите субектите на ГП уреждат отношенията си по начин, който най - добре отговаря на интересите им.
       Сключване на договора.
       Оферта.
       1. Същност. Това е предложение към определено лице или неограничен кръг лица, за сключване на договор, което е винаги с точно определено съдържание и автор. Трябва да се различава от поканата, която няма точно определено съдържание и само определя кръга от възможностите на своя автор. На поканата се прави оферта. С офертата една от страните по бъдещия договор поема инициативата за неговото сключване. Нарича се предложител или оферент. Когато се приеме офертата се прави акцепт.
       2. Форма. Офертата се прави във форма, необходима за сключването на договора, определена е от закона, а ако няма такава оферента е свободен да я избере. Не е налице предложение, ако изявлението не съставлява покана за сключване на договор; ако офертата не е достатъчно пълна, защото тя трябва да отразява окончателната воля и договорът трябва да може да се сключи с едно просто “да” на другата страна; офертата трябва да е отправена да друго лице и оферента да е направил всичко възможно, за да стигне тя до него като не е необходимо лицето да е познато на оферента; обикновено предложението се предхожда от преговори и те трябва да бъдат провеждани като договарящите се страни действат добросъвестно и съобразно добрите нрави.
       3. Обвързваща сила на офертата. С нея се определя колко впреме оферента е обвързан от офертата.
       Когато оферента е определил срок офертата го обвързва до изтичането му, без оглед на това, дали предложението се прави на отсъстващ или присъстващ като оферента не може да оттегли офертата си до изтичането на този срок. Счита се, че той едностранно се е обвързал.
       Когато няма определен срок се отчита дали офертата е към отсъстващ или присъстващ. Когато е на присъстващ тя обвързва предложителя само в случай на незабавно приемане, иначе губи силата си - член 13, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД. Присъстващи са и преговарящите по телефон, факс или друго средство, което им дава възможност да комуникират непосредствено. В офертата може да се предвиди по - късно приемане. Когато офертата е направена на отсъстващ между предложението и приемането има известен период от време, който се определя според обстоятелствата и отчита времето на пристигане на офертата, запознаването с нея и връщането на отговора при нормални обстоятелства. Задължителната сила на предложението е установена в полза на лицето, на което то се прави. Офертата има задължителна сила по силата на самия закон. Оферента може да я изключи, ако изрично заяви, че не се счита за обвързан от нея.
       Предложението губи силата си, ако бъде отхвърлено, ако изявлението за приемане не пристигне освоевременно по вина на този, който приема офертата или ако бъде оттеглено преди или най - късно с пристигане на предложението - член 13, ал. 2 от ЗЗД.
       Приемане (акцепт).
       Това е изявление, за пълно съгласие с предложението и ако е друго се приема за отхвърляне. То трябва да изхожда от лицето, на което е направено, от негов представител или неговите наследници и да бъде отправено към предложителя, негов представител или неговите наследници. Приемащият трябва да бъде дееспособен.
       Начин на приемане. Не трябва да оставя съмнение относно окончателното решение. Да бъде безусловно - няма приемане, ако то е с резерва и съдържа насрещни условия като за резерви не се приема разширяването на предложението; да бъде изрично - волята за сключване личи от изричните изрази на приемащия или мълчаливо - приемането личи от действията на приемащия. Простото мълчание не означава съгласие за сключване.
       Изявлението за сключване губи силата си, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или едновременно с приемането. Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита за сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.
       Сключване.
       Необходимо е съгласието на двете страни. То трябва да обхваща всички съществени условия на договора и освен това, онези несъществени условия, за които една от страните или двете страни считат, че трябва да се споразумеят. Разногласието на страните трябва да бъде явно и съзнавано и в този случай договорът не се счита за сключен. Разногласието може да е и скрито - страните считат, че са се съгласили за всичко, когато всъщност волеизявленията им се отклоняват едно от друго. В резултат договорът не е сключен, защото простото убеждение, че е постигнато съгласие не може да замести действително постигнатото съгласие.
       Моментът на постигане на пълно съгласие е моментът на сключванве на договора. Предложението, направено на присъстващ трябва да бъде прието незабавно, освен ако е даден срок за приемането му. Съгласие се постига в момента в който предложението се приема. Договори между отсъстващи - има 4 възможности:
       = теория на изявлението: момента, в който адресатът на офертата заяви, че я приема.
       = теория на узнаването: моментът, в който предложителят е узнал, че неговото предложение е прието.
       = теория на получаването: моментът, в който изпратеното приемане е достигнало у предложителя.
       = теория на изпращането: моментът, в който адресатът на офертата е изпратил съобщението.
       Нашето право е възприело теорията на получаването - член 14, ал. 1 от ЗЗД “договорът се смята за сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя”.
       Местосключване. Според член 14 ал 3 от ЗЗД това е мястото, където е направено предложението. Понякога местосключването се определя от местоизпълнението на задължението по договора. С оглед на местосключването се определя и валидността на сключените в чужбина договори.
       Преддоговорни отношения.
       От момента, в който страните са влезли в съприкосновение една с друга със сериозното намерение да сключат договор между тях се установява правно - релевантна връзка - ЮФ е поставянето им в контакт. Връзката се установява с получаване на предложението. То поражда преддоговорни задължения, но обикновено офертата идва след предварителни преговори и в този период от време страните са задължени да спазват едно законово определено поведение. При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно като в противен случай дължат обезщетение. По - важни преддоговорни отношения:
       1. Задължение за взаимно уведомяване за обстоятелства, свързани със сключването на договора. Неспазването му може да доведе до нищожност  на договора поради неясна представа.
       2. Мерките, които преговарящите трябва да вземат, за да се избегне увреждане на едната или другата страна през време на преговорите.
       3. Да не се прекъсват произволно преговорите. Това се прилага при сложни договори, където още в течение на преговорите се правят разноски от страните.
       4. Взаимно обезпечаване на валидността на договорите - необподимо е премахване от правната сфера на обстоятелства, които биха допринесли за нищожност или унищожаемост на договора.
       Отговорност.
       Основанието е член 12 изр. 2 от ЗЗД. Обезщетението е санкция. Вредите, които подлежат на поправяне са претърпените загуби - ефективно намаляване на имуществото, пропуснати ползи - нереализирано увеличение на имуществото, позитивни вреди - определят се от размера на интереса за изпълнение и негативни вреди - определят се от интереса за склюбване на договора.
       Обхват на обезщетението - разноските които страната е направила за сключване на договора; разноските, които тя ще направи за сключването на нов договор при по - неблагоприятни условия.
       Характер на отговорността. В сегашната цивилистика се приема, че отговорността е деликтна - подчинява се на режима на непозволеното увреждане.
    ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР. ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРА. ДОГОВОР В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ.
       Понятие за предварителен договор. С него се поема задължение в бъдеще да се сключи друг договор. Може да бъде едностранен или двустранен. Прилага се преди всичко за продажба на недвижими имоти и тогава се нарича обещание за продажба.
       Условия за действителност. Важат всички условия за действителност на един договор. Предварителният договор е валиден само ако окончателният може да бъде сключен - законът не допуска да се сключи предварителен договор за нещо, за което не може да се сключи окончателен. Той трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателният договор. За сключването му поначало не е необходима форма, но практиката е наложила изключения. ?лен 19, ал. 1 от ЗЗД сочи като достатъчна гаранция писмената форма на предварителният договор.
       Действие на договора. Той създава взаимно задължение за договаряне в тежест на всяка от страните. Друго вещно действие той няма. Според член 19, ал. 3 от ЗЗД всяка от страните по предварителният договор може да предяви иск за сключване на окончателният договор. В този случай договорът се счита сключен от момента в който съдебното решение влезе в сила - принудително изпълнение на предварителният договор. Самото решение има прехвърлително действие, но не замества волеизявлението на страната, която отказва да сключи договора, а замества самия него. Всяка от страните по предварителният договор може да предяви иск за сключване на окончателния, ако е изправна - изпълнила е ония задължения, които е поела да изпълни до преди сключването на окончателният договор. В съдържанието на решението трябва да са включени всички елементи на един нотариален акт, защото то има такова значение. Изискванията са посочени в ГПК. Решението трябва да бъде вписано, за да има действие по отношение на трети лица в шест месечен срок от постановяването си. За да се избегне отчуждаването на имота по време на процеса исковата молба също се вписва.
       Договор в полза на трето лице. По общо правило всеки договаря сам за сбе си и в свой интерес. Договарянето чрез законен представител се извършва от чуждо име и за чужда сметка, като представителя не е страна по договора. В член 20, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е посочено, че може да се договаря в полза на трето лице, което придобива веднага непосредствено свое самостоятелно право. Страните: обещателят (промитент) и уговарящия (стипулант), се съгласяват, че едно трето лице наречено (бенефициер), което не може да участва в договора нито пряко, нито чрез представител, ще има право да иска изпълнението на поетото от обещателя задължение. Обикновеното приложение на този договор е в застраховките “живот” и “транспортни застраховки”. Уговорката в полза на трето лице поражда права за него, ако договорът е валиден, договарящите наистина са се съгласили да облагодетелстват третото лице, което е достатъчно определено или поне определяемо.
       Действие на уговорката в полза на трето лице. Правата се придобиват от него и то има вземане срещу промитента, което произтича непосредствено от договора - стипулираното право възниква веднага и направо в имуществото му и не преминава през имуществото на стипуланта. Договорът поражда за третото лице пряк иск срещу промитента за престиране на уговореното в негова полза. Придобиването от бенефициера не е окончателно защото стипулантът може да отмени уговорката за което е достатъчно едностранното му изявление. При отмяната с обратна сила отпадат придобитите от бенефицера права, стига тя да е последвала преди облагодетелствуваното лице да е заявило, че приема уговореното в негова полза - член 22, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. До момента, в който третото лице заяви, че приема уговорката в негова полза, клаузата за облагодетелствуването му се намира във висящо състояние. С приемането отпада възможността за нейната отмяна и облагата се придобива окончателно от третото лице като не е необходимо да има форма за валидност, а е достатъчно да са извършени конклудентни действия. В член 22, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД, е предвидена възможност стипулантът да отмени клаузата и да посочи друго ползващо се лице и след като първоначално облагодетелстваният е приел благата. Третото лице може и да откаже като заяви, че не приема облагата, с което придобитото от него право отпада с обратна сила, но договорът не губи силата си, ако бъде посочено друго ползващо се лице.
       Отношения на страните по договора и по повод на договора.
       = стипулант (уговорител) и промитент (обещател). Това са страните по договора. Уговорителят може да предяви иск срещу обещателя за изпълнение на задължението. Той може едностранно да развали или да иска развалянето на договора по съдебен ред поради неизпълнение.
       = промитент и бенефициер. Бенефициера има претенции за изпълнение към промитента и въпреки, че не е страна по договора той черпи правата си от него. За това могат да му се противопоставят всички възражения, които промитентът е могъл да противопостави на стипуланта като е достатъчно те да произтичат от договора - член 22, ал 2 от ЗЗД.
       = стипулант и бинифициер. Взаимоотношенията между тях са продиктувани от всекидневието.
       = бенефициер и кредиторите на стипуланта - член 22 ал. 3 от ЗЗД. Ако кредиторите му обявят договора за недействителен по реда на член 135 от ЗЗД (Павлов иск), бенефициера е длъжен да върне само онова, което стипуланта е дал по договора.
       Обещаване действието на трето лице. Законът не предвижда възможност да се договаря по начин, който задължава третото лице. Но според член 23 от ЗЗД едно лице може да обещае задължението или действието на трето лице, но от това не следва задължение за третото лице, а само за този който обещава. Този договор се прилага често в практиката и той поражда задължения за обещателя, което се счита за изпълнено, ако третото лице извърши уговореното действие, или поеме обещаното задължение. Ако то откаже обещателят дължи на съконтрахента си обезщетение на общо основание. Обещателят може да се освободи от отговорността за вреди, ако сам извърши обещаното, стига личните качества на третото лице да не са от решаващо значение за договора. То може да се освободи от отговорност, ако е настъпила последваща невъзможност за изпълнение от третото лице.

23.ИЗПЪЛНЕНИЕ.

ПРЕСТАЦИЯ - ПОНЯТИЕ. ВИДОВЕ ПРЕСТАЦИИ.
        Понятие.
       Обвързаността на длъжника и корелативното право на кредитора да иска определена престация образуват съдържането на облигационното отношение. Престацията е съдържанието на това, което се дължи. В цивилистиката се спори за това кое е обект и кое е съдържание на облигационното отношение. Има две теории за престацията, че това е дължимия резултат или че това е дължимото поведение. Престацията може да бъде определена:
       = от закона, ако той е източника на облигационното отношение. Обикновено такова задължение възниква от деликт или от друг правен факт когато закона с императивна норма предписва съдържанието на правоотношението. Ако съдържанието на престацията е посочено в диспозитивна правна норма, задължителната му сила зависи от волята на страните да го включат в договора.
       = чрез правна сделка,което е обикновеният случай и източник е едностранно волеизявление. В член 9 от ЗЗД е посочено, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
       Престацията трябва да бъде поне определяема. Пълната неопределеност води до липса на предмет на договора. Когато престацията е определяема, нейното точно съдържание се определя чрез тълкуване. Правилата за това са посочени в член 20 от ЗЗД. Освен това е необходимо в отношенията си длъжникът и кредиторът да се съобразяват с правилата на добросъвестността.
       Видове престации.
       1. В зависимост от формата на дължимото поведение.
       = положителна - осъществяването на дължимия резултат изисква положително действие от длъжника, което може да бъде физическо или правно. Дължимия резултат може  да се осъществи по - късно като длъжникът, изпаднал в забава със съгласието на кредитора изпълни по -късно, но в този случай той дължи и обезщетение.
       = отрицателна. Дължимия резултат може да бъде осъществен само чрез бездействието на длъжника. Отрицателната престация може да бъде самостоятелно задължение, пряка и единствена цел на ЮФ (договора); несамостоятелно задължение - за да се постигне главната цел, определени действия не трябва да бъдат извършвани от длъжника; смесено - задължение за бездействние съчетано със задължение за положителна престация (довереник, който се задължава да извърши определени действия, но му е забранено да възложи извършването им другиму).
       Последици при нарушаване на задължението за бездействие - това е неизпълнение. Длъжникат е изпаднал в забава когато не изпълни но в случеят той въобще не може да изпадне в забава, защото нарушението на задължението за бездействие е винаги пълно неизпълнение. При нарушаване на задължението кредиторът може да иска възстановяване на положението отпреди това, като длъжникът сам разруши направеното или кредиторът получи разрешение сам за сметка на длъжника да премахне направеното, което не освобождава длъжника от отговорност за вече настъпили вреди. При опасност от неизпълнене, ако кредиторът е осъдел длъжника си, на него може да му се наложи и глоба при искане на кредитора към съдия - изпълнителя.
       2. Задължения с еднократно и трайно изпълнение.
       = с еднократно изпълнение се изисква еднократна активност на длъжника.
       = с трайно изпълнение. Може да бъде:
       а/ задължение с продължително изпълнение, при което непрекъснато в продължение на определен период трябва да се извършват или да не се извършват редица еднакви по същество престативни действия (наемадателят в течение на наемния срок трябва да предоставя ползуването на вещта).
       б/ задължение с повтарящо се изпълнение - длъжникат в течение на определен период извършва няколко еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време. Най - важно място тук заемат задълженията за периодични доставки.
       3. Задължения за делими и неделими престации. Видът им зависи от това, дали може да се изпълни на части без намаление на общата стойност на цялата престация. Това са само задължения за положителна престация. Задълженията за отрицателна престация са неделими. Няма пречка делимите престации да бъдат уговорени като неделими. Ако разделянето на престацията уврежда правата на кредитора, то не може да бъде уговорено. При множество длъжници и делимо изпълнение, всеки длъжник може да изпълни равна част от задължението, а ако дължимото е неделимо - всеки от тях дължи цялото.
       4. Задължение за индивидуално и родово определени престации.
       = индивидуално определена престация. Това е конкретно и предварително фиксирано задължение, означено по индивидуалните си белези. То не възниква, ако по време на договарянето конкретно дължимото е фактически неосъществимо. Действие на това задължение:
       а/ преминаване на собственността: ако предмет на задължението е да се даде определена вещ собствеността преминава веднага с поемане на задължението - член 24, ал. 1 от ЗЗД.
       б/ преминаване на риска - собственика носи сам последиците от случайнот погиване или повреждане на вещта. От момента на сключване на договора този риск преминава върху приобретателя.
       в/ странични задължения: прехвърлящия собственността трябва да предаде прехвърлената вещ и затова до момента на нейното предаване той е задължен да я пази с грижата на добър стопанин. При случайно погиване на вещта въпреки положената грижа, той не може да бъде държан отговорен, защото рискът е върху приоретателя собственик и задължението да се предаде вещта се погасява като приобретателят дължи цената й, въпреки, че тя не може да му бъде предадена. Ако погиването е настъпило след като вещта вече е трябвало да бъде предадена (длъжникът е изпаднал в забава), рискът от случайното събитие преминава върху длъжника, освен ако той докаже, че вещта би погинала вследствие на това събитие, дори ако би се намирала в ръцете на приобретателя.
       = родово определени престации. В случея съществува неопределеност, по отношение на това, кои точно вещи се дължат. Тя е толкова по - голяма, колкото по малко родови белези са посочени при определянето им. За да може да се изпълни задължението, то трябва да се концентрира - да се определят вещите от рода, които се дължат. Според член 24 от ЗЗД това става по съгласие на страните, но когато то липсва дължимите вещи се определят с тяхното предаване. За момента и начина на настъпване на индивидуализацията има няколко теории. Първата е, че това става когато длъжникът е отделил от рода частта за изпълнение на задължението. Втората е когато длъжтикът е уведомил кредитора, че е направил отделянето. Третата е когато длъжникът е направил всичко, зависещо от него за престирани със съдържание, съответно на дължимото. ?етвъртата сочи като такъв момента на предаване на вещто с което длъжникът се смята за изпълнил. У нас са възприети два начина за индивидуализиране - член 24, ал. 2 ЗЗД.
       а/ по съгласие на страните. Те се споразумяват за начина на отделянето, което заедно ще извършат. Ако кредиторът изпадне в забава (не се яви да участва в отделянето), длъжникът ще може сам да отдели дължимото като то трябва да е в уговореното или в средно качество и след това той може да го препрати на кредитора или да го предаде за пазене по реда на член 97 от ЗЗД. Концентрацията се извършва в резултат на едностранното отделяне от длъжника, стига отделеното да притежава уговореното или законоустановеното качество. Окончателното отделяне на дължимата престация е след уведомлението, което длъжникът ще отправи на кредитора, че е отделил дължимото. Страните могат да се съгласят индивидуализацията да стане в резултат на мисленото отделяне без материални действия.
       б/ когато страните нищо не са уговорили. ЗЗД сочи, че индивидуализацията настъпва при предаването на вещите. То става ръка на ръка, ако длъжникът и кредиторът присъстват и когато дължимото се връчва на упълномощено от кредитора лице. Ако връчването не може да стане по този начин, местоизпълнението е по местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението - член 68, буква /В/ от ЗЗД.
       Последици от индивидуализацията. С това задължението за родов дълг се концентрира и настъпват всички последици, които законът свързва със задълженията за индивидуална престация:
       а/ преминаване на собственността, което става по силата на самия договор, без да е необходимо да се предаде вещта.
       б/ преминаване на риска. Става с преминаване на собственността и риска от случайното погиване или повреждане на вещите преминава върху новия собственик. До момента в който концентрацията все още не е станала, рискът се носи от длъжника. Съществува презумпцията, че родът не погива и затова се приема, че само ако всички вещи от рода погинат, или изобщо вече не може да се престира с вещи от този род, имаме обективна незъзможност да се престира, което освобождава длъжника от задължението.
       в/ странични задължения. Ако концентрацията ще се извърши не чрез предаване, а по друг начин, върху прехвърлящия ще тежи евентуално страничното задължение за пазене и предаване на вече определената вещ. Неизпълнението на това задължение ще се урежда по правилата за неизпълнение на задължение за предаване на определена вещ.
       5. Задължение за заместими и незаместими престации. Задължения за лични действия.
       = задължения за заместима престация - дължимия резултат може да бъде осъществен не само от длъжника.
       а/ изпълнние чрез друго лице.
       б/ изпълнение от кредитора. Ако длъжникът не изпълни, кредиторът може да иска от съда да му разреши да изпълни сам за сметка на длъжника дължимото. Не е необходимо длъжника да има изпълнитлен лист срещу длъжника. Когато вече е осъдил длъжника и има изпълнителен лист срещу него, съдия - изпълнителят два разрешение за извършване на дължимите действия.
       в/ субективна невъзможност - длъжникът не може да се позове на субективната невъзможност за изпълнение, защото тя не е приравнена към обективната.
       Видове заместими престации - лична заместима престация, при която изпълнението й изисква лично действие на длъжника, което може да бъде извършено от трето лице; предметна престация - тя винаги е заместима.
       = задължение за незаместима престация за лично действие - дължимия резултат може да бъде осъществен единствено от длъжника, защото личността и личните му качества са превърнати в съществен елемент от договора. Когато задължението стане субективно невъзможно за длъжника, то става обективно неизпълнимо.
       Задължение за незаместима престация за бездействие. Длъжника не може да бъде заместен от друго лице в изпълнението, защото за кредитора е особено важно неговият длъжник да се въздържа от определени действия.
       Принудително изпълнение. Дължимият резултат при незаместимите престации не може да бъде постигнат чрез пряко принудително изпълнение, а само по пътя на косвената принуда. Съдия - изпълнителя по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба. Ако и след това той не идзвърши действието, му се налагат последователно нови глоби. В резултат прякото изпълнение не може да бъде искано, но не може да се осъществи, ако длъжникът упорства и предпочита да плати.
       6. Задължение за сключване на сделка. Това е особена категория задължение за лично действие. Най - често се среща обещание за продажба. Принудителното изпълнение на това задължение се осъществява по съдебен ред (виж предварителен договор).
       7. Задължения да се даде нещо. Това е особен вид задължение да се направи нещо. Има вещно действие и ЮФ, който поражда задължението за прехвърляне на собственността, повлича и самото й преминаване по силата на договора. Такива договори са договора за продажба и за замяна. Задължение да се даде без вещно действие са такива, при които собственността не се прехвърля автоматично. Става ако длъжникът не е собствник, защото вещният ефект не настъпва, но остава задължението да се даде. Самите страни по сделката могат да отложат настъпването на вещното действие:
       = продажба със запазване на собствеността. Това е продажба с отлагателно условие и при сбъдването му автоматично настъпва вещноправното действие.
       = алтернативните задължения - определянето на престацията става с последващо волеизявление, като с концентрацията се постига и вещноправното действие.
       = при родови престации където чрез подледващо действие се премахва неопределеността и се открива възможност за преминаване на собствеността.
       8. Задължения с право на избор.
       = алтернативна престация - дължат се множество предмети и задължението се погасява щом се престира един от тях по избор на длъжника, кредитора или трето лице. Кредитра има право да получи само един от определените предмети. Концентрацията може да настъпи по няколко начина7
       а/ нормален начин - чрез изявлението за избор. За да бъде правнорелевантен изборът трябва да бъде съобщен на другата страна или на двете страни, или на едното от лицата, ако на тази страна има няколко лица. Изборът по начало принадлежи на длъжника, но може да бъде уговорено, той да е на кредитора или на трето лице. Правото на избор преминава върху кредитора, ако длъжника не го е упражнил в определен за това срок, а ако няма такъв докато задължението трябва да бъде изпълнено. Правото на избор преминава върху длъжника, ако кредитора не го упражни в определен срок, а ако няма такъв се определя срок от длъжника. Изборът ще бъде извършен от съда, ако не бъде извършен от третото лице, на което е предоставен.
       б/ анормална концентрация - прилага се когато една от многобройните престации стане неизпълнима преди да е бил извършен изборът. Задълженето се съсредоточва върху останалите възможни предмети на изпълнение, или върху обезщетението. Ако невъзможността е настъпила без вина на този, който е имал право на избор, задължението се премества върху останалите възможности. Ако за невъзможността е виновен този, който няма право на избор, другата страна може ако е кредитора да иска изпълнение с възможната престация или обезщетение, а ако е длъжникът да престира възможната вещ и да иска обезщетение за тази, която е станала невъзможна за предаване по вина на кредитора или да се освободи от задължението си като се откаже от обезщетението от кредитора.
       = факултативна престация. При нея се дължи една вещ, но по избор на длъжника с престирането на друга вещ задължението се погасява. Съществува риск защото ако дължимата вещ случайно погине, задължението не се пренася върху тази, с която длъжникът може да погаси задълженето си, защото тя не се дължи.
       9. Парични задължения. Техен предмет са парите, които са заместими вещи и на тях законът е признал функцията на общ изрзител и платежно средство. Стойността на парите е номинална - отбелязана върху самата банкнота и курсора - стойността им, съотношение с друга парична единица. Не важи правилото, че длъжникът трябва да престира вещ поне средно качество и че длъжникът се освобождава от дълга, ако изпълнението е станало невъзможно не по негова вина. Изплащането на задължението, когато то е саво парично, става по номиналната стойност. Познати са и други уговорки (клаузи) - “златна клауза” при която, изплащането става в злато; тя е забранена по нашето законодателство и уговорка в този смисъл е нищожна и “валутна клауза”, когато паричната престация е в Български лева, но като мащаб се определя стойността на определена валута и в златото.
       10. Задължения за лихва. Това е възмездяване на длъжника в пари на собственика на определена сума или заместими вещи за това, че се е лишил от нея за определено време и не е могъл да я използва. Обикновено лихви се дължат само при дълг от парични суми, но според член 240, ал. 2 от ЗЗД, може да се уговори и за заместими вещи. Възнаграждението за индивидуално определена вещ не е лихва, а наем. Лихвата се определя обикновено в проценти и размера и зависи от величината на дължимата сума и времето, през което кредиторът е лишен от нея. Лихвите са граждански плодове, защото се дължат по силата на едно правоотношение. Не са лихви:
       = анюитетите: сума, чрез която се погасява част от дълга и лихвата.
       = девидентите: тяхната величина не се определя от размера на времето на ползване на една парична сума, а зависи от дохода, получен при дейността на длъжника.
       = наемите: те се дължат в резултат на ползването на вещта. Лихвите са акзесорни задължени и не могат да възникнат без да е налице парично вземане. Кгато се погаси главното задължене, се погасява и това за лихви. Когато главното задължение се погаси с обратна сила, ретроактивно отпада и задължението за лихва. Обезпечението за главното вземане обезпичава и вземането за лихвата.
       Видове задължения за лихва:
       = договорна - тя е въз основа на договор или едностранна сделка. Необходим е писмен документ, в който е посочен деня от който се дължи. Без него се дължи само от деня на забавата. Максималния лихвен процент се определя с разпоредба на БНБ и съгласието на длъжника да плати надзаконова лихва е абсолютно недействително.
       Връщане на недължимо платени лихви. Прави се в случаите когато макар и в рамките на законовия максимум, лихви не са се дължали или не са се дължали в този размер. Сумите слредва да се върнат на длъжника, освен ако не се установи, че той ги е платил в рамките на нравствен дълг - член 55, ал. 2 от ЗЗД. Когато длъжникът изпълни задължението си предсрочно, ако срока не е бил уговорен в полза на кредитора, той има право да приспадне лихвите по дълга за размера до края на определения срок.
       = законова лихва. Тя не се уговаря, а произтича от закона. Най - ващно място заемат мораторните лихви - те се дължат за забавено изпълнение на парично задължение. Такива са и лихвите, които се дължат като присъдено обезщетение за деликт, защото при тях длъжникът постоянно е в забава. Размера на законовата лихва е три пункта над основния лихвен процент на БНБ.
       Анатоцизъм - това е уговорка, че ще се дължат лихви върху вече изтекли лихви. Законът допуска този случай само съобразно с наредбите на БНБ - член 10, ал.3 от ЗЗД.
    ИЗПЪЛНЕНИЕ.
       Изпълнението е доброволно осъществуване  на дължимия резултат. То погасява задължение. Може да се определи като правомерно действие, което се извършва в съответствие с принципа, че договорите трябва да се изпълняват и е нормалният и очакван начин за ликвидиране на отношенията между кредитор и длъжник. От някой цивилисти то се определя като договор, с който кредитора приема престацията. Но в много случаи кредиторът не извършва действия при изпълнението от длъжника. От други автора то се приема като едностранно волеизявление, но има и случаи в които няма волеизявление от нито една от двете страни по договора. Трета теория за естеството на изпълнението е, че то е юридическа постъпка. Всъщност природата на изпълнението зависи  от естеството на дължимата престация. Друг спорен въпрс е, необходимо ли е наличието на намерение у длъжника да престира. Нашият закон не се интересува от това, стига престираното да е дължимо.
       Принципи на изпълнението.
       1. Точност - престацията да съответства на дължимото.
       2. Реалност - отнася се до непаричните престации. Отразено е в член 79 ЗЗД и урежда възможността на кредитора при забава заедно с изпълнението да иска и обезщетение за забава или неизпълнение. Когато се иска обезщетение вмето изпълнение, длъжника може да предложи първоначално дължимата престация и обезщетението, ако кредиторът все още има интерес от престацията.
       3. Икономичност - дължимото трябва да се изпълни с възможно най - малък разход на средства.
       Кой трябва и кой може да изпълнява?
       Облигационното отношение обвързва длъжника, който трява да изпълни, но не винаги неговото лично действие е абсолютно задължително. В член 73 ЗЗД са посочени случаите когато престацията задължтелно изхожда от длъжника - задължението е за лична, незаместима престация, кредиторът има интерес да изпълни самият длъжник.
       Когато престацията е заместима длъжникът може да изпълни и чрез трето лице, като му възложи това или то само поеме инициативата да изпълни. Кредиторът е длъжен да приеме изпълнението, защото той получава това, което му се дължи. Безразлично за правото е дали третото лице има интерес. На това изпълнение е възможно да се противопостави длъжникът. Това няма значение, ако третото лице има интерес. Ако няма интерес, закона не е посочил разрешение на този проблем, но кредитора би могъл да откаже или приеме плащането, защото всъщност се защитава неговият интерес. Ако на изпълнението от третото лице се противопоставят и длъжникът и кредиторът то не може да изпълни.
       Кму трябва да се престира?
       Принципът е, че се престира на кредитора или на редовните му представители - член 75 от ЗЗД.
       Изпълнението, направено на кредитора освобождава длъжника при условие, че кредитора е способен да получи изпълнението. Неспособни са малолетните и непълнолетните и поставените под запрещение, от чието име действат техните представители. В тежест на длъжника е да докаже, че изпълнението му е редовно. Изпълнение, направено на нередвен кредитор, не погасява дълга освен ако бъде потвърдено от представителя на недееспособния или от самия недееспособен, когато е станал дееспособен. Потвърждаването може да е изрично или мълчаливо. Изпълнение е и когато престирането е отишло в полза на недееспособния. Полезността трябва да се докаже от платеца. Плащането, извършено на недееспособен е унищожаемо и искът за това принадлежи на кредитора. Когато го предявява той трябва да върне престираното, когато то е налице. Длъжникът също може да иска остатъка обратно, стига да предлага насреща редовно изпълнение.
       Изпълнение на правено на представители на кредитора, освобождава длъжника, стига лицата да са овластени да действат от името на кредитора. Представителите могат да бъдат договорни - пълномощници; законни - родители и настойници и представителните органи на ЮЛ; съдебни управители - управител на вакантно наследство и особен представител на несъвършенолетни, назначени от съдията, когато техните интереси са в противоречие с тези на родителите им.
       Изключения от принципа са:
       = престиране на некредитор с погасителен ефект:
       а/ когато длъжникът престира на неовластено трето лице и впоследствие кредиторът потвърди тва изпълнение.
       б/ длъжникът престира на неовластено лице, но кредиторът се е възползвал от това.
       в/ кредиторът изрично или мълчаливо се е съгласил изпълненето да стане по този начин или законът допуска или заповядва да стане така.
       г/ при плащане на предявителя или преносителя на ценни книги на заповед. Това изпълнение е валидно, щом преносителят е лигитимиран от непрекъснатите джира като кредитор.
       д/ изпълнение направено на преносителя на легитимационен знак или хартия.
       е/ изпълнение на привиден кредитор - длъжникът плаща на лице, което той добросъвестно смята за свой кредитор.
       =  плащане без погасително действие - длъжникът е платил на кредитора, но това не го освобождава. Това е хипотезата когато върху вземането на кредитора е наложен запор от негови кредитори. На длъжника се праща запорна съобщение от съдия - изпълнителя. Ако въпреки това той плати, с това погасява дълга си към кредитора си, но задължението му не се смята погасено по отношение на онзи кредитор на длъжниковия кредитор, по чиято молба запорът  е бил наложен. Относно него направеното е недействително  и поради това длъжникът може да бъде накаран да плати втори път - на този, който е наложил запора. В случея длъжникът има право на обратен иск срещу кредитора си, за да си възвърне това, което повторно е платил.
       Какво трябва и може да се престира?
       Длъжникът трябва да осъществи дължимия резултат - член 79 от ЗЗД.
       1. Даване вместо изпълнение. Престира се нещо различно от дължимото със съгласие на кредитора. Отличава се от алтернативната престация, защото при даването вместо изпълнение, кредиторът получава нещо различно след като се е съгласил да го получи и съгласието се постига след като вече задължението е възникнало. При алтернативната престация кредиторът се е съгласил да я получи още при възникване на облигационното отношение. Различно е и от новацията където се подновяват условията на дълга с прибавяне на нещо ново към тях, докато при даване вместо изпълнение задължението се погасява. Отличава се и от факултативната престация, при която още от самото учредяване на задължението кредиторът знае, че длъжникът има избор и е дал своето съгласие, а при даването вместо изпълнение няма ограничение какво срещу какво да се престира. Даването вместо изпълнение е договор и длъжникът трябва да е дееспособен, за да го сключи.
       2. ?астично изпълнение. Принцип в облигационното право е, че изпълнението трябва да бъде точно и ако длъжникът не престира всичко той нарушава задължението си и прави частично изпълнение. ?лен 66 от ЗЗД сочи, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Няма частично изпълнение, ако непрестираната част е незначителна. Това правило е в сила, ако длъжникът има един източник на задължение към кредитора. Ако източниците са няколко и задълженията са към един кредитор, изпълнението на едно от тях не може да бъде отказано от кредитора. Изключения от правилото на член 66 от ЗЗД са:
       а/ поради естеството на задължението, то не може да се изпълни наведнъж - при задължение с повтарящи се престации.
       б/ когато правилото е изключено по волята на страните и това е направено изрично се изпълнява на части.
       в/ законът изключва приложението на правилото.
       = приносителят на запис на заповед или менителница не може да откаже да приеме частично плащане.
       = съдът може да разсрочи изпълнението - от съдия - изпълнителя или при съдебен конкордат, когато съдът решава неплатежоспособният длъжник да плати на части или част от дълга.
       Самият кредитор може да предпочете изпълнението на части, но дори да е изказал предпочитание в тази насока, той не може да откаже да получи цялата предлагана му престация, защото ще изпадне в забава.
       Кога трябва да се изпълни?
       Време на възникване на задължението - момента, в който правопораждащия го конкретен ФС, бъде осъществен.
       Време на изпълнение на задължението - времето, когато трябва да се престира. Необходимо е за точното изпълнение на задължението. Престира се на падежа - вземането е вече изискуемо, тоест кредиторът е не само вече в правото си да иска изпълнение, но то вече е поискано или се счита за поискано. Ако изпълнението не се извърши в този момент, то е вече закъсняло.
       Определяне на момента за престиране - член 69, ал. 1 от ЗЗД. Ако задължението е без срок, кредиторът може да го иска веднага. При безсрочни задължения кредиторът трябва да обяви на длъжника, че иска изпълнение. Това става чрез покана, в която се дава достатъчен срок за изпълнение, с което се определя момента, в който трябва да се изпълни. Длъжникът от своя страна може по всяко време да изпълни безсрочното задължение и той не може да изпадне в забава преди да е получил поканата.
       Срокът може да се определи мълчаливо от страните и това е необходимото време за изпълнение на задължението. В поканата си към длъжника кредиторът съобразява срока с правилата на добросъвестността.
       Изрично определен срок. Определянето може да стане преди или след сключването на договора. Изпълнението може да се иска на определен ден или с оглед на едно събитие, чието настъпване е известно и определено и по отношение на датата му срокът е определен. Страните могат да уговорят, че изпълнението може да се иска на определен ден след настъпването на едно сигурно събитие - относително определен срок, защото е необходимо да се определи началния момент, за да стане срокът напълно определен. Може да се уговори, че срокът ще бъде определен от една от двете страни. Ако уговорката е, че ще се престира “при поискване”, кредиторовото изявление определя изискуемостта. Ако уговорката е, че длъжникът ще определи падежа, той престира когато сам определи. В случай че длъжникът не определи срок, кредиторът може да поиска от съда да даде на длъжника достатъчен срок за изпълнение.
       Значение на срока.
       а/  субективно отношение с оглед на това, в чии интерес е установен срока.
       = срок установен в полза на двете страни - кредиторът не може да иска изпълнение и длъжникът не може да изпълни, преди да е настъпил падежа на задълженето.
       = срок в полза на кредитора - в този случай задължението е изискуемо, но не е изпълняемо.
       = срок, уговорен в полза на длъжника - това е общия принцип и в този случай задължението е изпълняемо но не е изискуемо, от което следва, че ако кредиторът предяви иск за вземането си преди срока, той ще бъде отхвърлен. Ако междувременно е настъпил падежа, искът ще се уважи, но на ищеца няма да се присъдят разноски. Ако длъжникът е изпълнил предсрочно той не може да иска платеното обратно.
       б/ в обективно отношение.
       = по мнение на страните, валидно изпълнение е възможно единствено на падежа и ако не бъде осъществено, тогава няма възможност за последващо изпълнение - обикновено при фикс - сделките.
       = страните считат, че изпълнението е възможно и след падежа и е основание да се търсят от длъжника вреди. Това може да се превърне в пълно неизпълнение, ако междувременно кредитора се е дезинтересирал от него.
       Изгубване преимуществата на срока. Законът е установил оборимо предположение, че срокът е установен в полза на длъжника (член 70, ал. 1 от ЗЗД). Длъжникът може да изгуби това преимущество, като вземането става веднага изискуемо. Предпоставките са посочени в член 71 от ЗЗД. Това става, ако:
       а/ длъжникът е станал неплатежоспособен. Определя се от отношението на актива към пасива (пасивът е по - голям от актива).
       б/ когато длъжникът със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения.
       в/ когато длъжникът не даде на кредитора обещаните обезпечения.
       Срокът за осъществяването на една престация се отлага в случаите на мораториум - отсрочка, която се дава с нормативен акт по отношение изпълнението на всички задължения поради особено важни и непреодолими събития (война, земетресения, природни бедствия).
       Изчсляване на сроковете - член 72 от ЗЗД. Тази разпоредба важи, ако страните не са уговорили друго. Месецът се брои като се приема съответното число на последния месец, а ако той няма такова, за изтичане на срока се приема последното му число. Седмицата се брои като се вземе последният ден от последната седмица на срока. Дните се броят като не се брои денят, в който е станало събитието или денят на момента, в който започва да тече срока. Срокът изтича с изтичането на последният ден. Ако последният ден е неприсъствен, за такъв се взема първият следващ присъствен ден. Ако срокът изтича определен брой дни преди настъпването на определено събитие, денят на събитието и на изтичането на срока не се броят. Писмените изявления, които се предават по пощата, телеграфа или с радиограма се считат за извършени в срок, ако се подадат до изтичането на двадесет и четвъртия час от последният ден на срока. Уговорките като начало на месеца, се приемат като първо число на месеца, среда на месеца - 15 - то число, края на месеца - последното число.
       Къде трябва да се изпълни?
       Трябва да се прави разлика между местоизпълнение и местодоставяне. Местоизпълнение е мястото, където длъжникът трябва да извърши действията, които са необходими за да се осъществи държимия резултат и да се счете, че изпълнението е точно. Местоизпълнението често съвпада с местодоставянето и това е при така наречените местни сделки. При дистанционните сделки обаче, то е различно и е посочено с допълнителна уговорка в сделката, с която се уговаря, че длъжникът ще се погрижи престацията да бъде доставена на кредитора. След като е извършил всичко необходимо на местоизпълнението, длъжникът се освобождава от задължението си и всички рискове от местоизпълнението до местодоставянето са за сметка на кредитора. В договорите това се отразява в клаузите “франко”, “ФОБ”, “СИФ”.
       Определяне на местоизпълнението. Меродавно е уговореното между страните. Ако те не са уговорили нищо изрично, то следва от естеството на задълженията. В някой случаи законът определя местоизпълнението.
       а/ ЗЗД - специална част:
       = член 252, ал. 2 от ЗЗД - вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, гдето тя трябва да бъде пазена.
       = член 371, ал. 2 от ЗЗД - задължението по запис на заповед трябва да бъде изпълнено там, гдето записът е издаден, ако друго не следва от съдържанието на самия запис.
       = издателят на една менителница може едностранно да определи местоизпълнението й - домициална менителница.
       б/ определено чрез административни разпоредби.
       в/ в случаите, когато нищо не е уговорено между страните или закона не го е уредил, се прилага член 68 от ЗЗД:
       = ако се дължи определена вещ тя се престира там, където се намира по време на пораждане на задълженето.
       = паричното задължение се изпълнява по местожителство на кредитора.
       = всички останали задължения се изпълняват там, където е било местожителството на длъжника, когато се е породило задължението.
       Изключение от това правило е уреденото в член 200, ал. 2 от ЗЗД - плащането на цената трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. Ако обаче е уговорено, че това няма да стане така, се прилага правилото за местожителството на длъжника.
       Местоизпълнението има значение главно във връзка с проблема за забавата. Изпълнението от длъжника на местото, където това трабва да стане е точно и повече от това той не е длъжен да стори. Кредиторът е длъжен да отиде на местоизпълнението, защото задълженията у нас са търсими, а не носими. Когато търсимото задължение е срочно и кредитора не го потърси на падежа, той изпада в забава поради неприемане. Длъжникът не изпада в забава и кредиторът трябва да докаже, че е търсил изпълнение. Когато носимото задължение е срочно, длъжникът трябва да престира в жилището на кредитора и когато не стори това той изпада в забава. Но ако кредиторът не приеме предложената престация, той ще е в забава поради неприемане.
       Разноски и доказване на изпълнението.
       Разноските са по предаване на дължимата престация и по издаване на разписка. Те тежат върху длъжника, но това правило е диспозитивно. При спор точнто изпълнение трябва да се докаже от длъжника, но съществува законова презумпция, че щом кредиторът е приел без възражения, може да се счита, че му е точно престирано. Изпълнението може да се доказва със всички доказателствени средства, като се спазва забраната на член 133 от ГПК. Изпълнението на дълга се доказва чрез разписка - писмено признание, издадено на престиращия от получателя на престацията, за получаването й. Необходимо е тя да носи подписа на изданеля, дълга, датата на престирането, място на престацията. Тодзи който престира, има право да иска документа на дълга. Връщането му по нашето право е необорима презумпция за погасяване на дълга. При пълно плащане длъжникът има право да го иска, а при частично може да иска разписка и отбелязване на изпълнението върху документа на дълга. При загубване на документа на дълга от кредитора, на разписката той отбелязва това свое твърдение. Докато му се върне документът за вземането, длъжникът има право на задържане.
       Прихващане на изпълнението (на плащането).
       Един и същ длъжник може да има повече еднородни задължения към един и същ кредитор. Той може да направи прихващане на плащане по силата на член 76 от ЗЗД. Длъжникът определя към кое вземане ще се прихване това, което плаща общо, като изхожда от собствения си интерес и е достатъчно по този начин да не уврежда кредитора си. Ограничения за длъжника:
       = уговорен в полза на кредитора срок.
       = при частично плащане, което кредиторът не е длъжен да приеме, а длъжникът трябва да предложи пълно изпълнение поне на едно от задълженията си.
       = при лихвоносно задължение, ако изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата с погасяването се започва от разноските към лихвата и най - после главницата.
       Прихващане по силата на закона - член 76, ал. 2 и 3  от ЗЗД. Прихваща се върху най - обременителния за длъжника дълг; върху най - старото задължение, ако всички са еднакво обременителни; върху всички дългове съразмерно, ако са еднакво стари и обременителни.
       Встъпване в правата на удовлетворения кредитор (суброгация).
       Изпълнението освобождава длъжника от задължението, само ако то произтича лично от него, не и когато е от трето лрице. Ако третото лице е престирало на кредитора, той е удовлетворен, но длъжтика не може да се счита за освободен от задължението си - изпълнението има ограничен погасителен ефект. Само по отношение на кредитора и длъжникът е вече задължен спрямо изпълнилото лице. Това се нарича суброгация- преминаване на правата на кредитора върху едно трето лице, защото то го е удовлетворило и по този начин е изпълнило задължението на длъжника. В изпълнението имаме модалитет -заместване.
       Третото лице може да иска от длъжника да му върне обратно платеното - обратен (регресен) иск. Съществуването на това право зависи от вътрешните отношения между третото лице и длъжника. То може да е платило въз основа на мандатни отношения - длъжникът го е натоварил да плати и то разполага срещу него с обратния иск на доверителя по член 285 от ЗЗД. Третото лице може да е платило на кредитора с пари, които е обещало да даде в заем на длъжника и разполага с иск на заемодателя. Може да изпълнява, защото е решило да се грижи за работите на длъжника, макар той да не му е възлагал тази работа и разполага с обратния иск по член 61 от ЗЗД на упражняващия чужда работа без мандат (пълномощие). Може да плаща без правно основание и има иск за неоснователно обогатяване. Може да плаща с намерение да надари длъжника, когато не разполага с обратен иск. Това е положението и ако длъжника му е дал средствата.
       Суброгаторния иск се прилага за да може третото лице, изпълнило чужд дълг да встъпи в правата на удовлетворения кредитор, да упражни всичките права и искове, съпровождащи платеното вземане.
       Предели на  суброгацията - встъпването в правата на удовлетворения кредитор не лишава третото лице от неговия личен обратен иск срещу длъжника, който произтича от вътрешните им отношения. Суброгаторния иск е допълнителна възможност, която подпомага регресните права на платилия. Затова той се изключва винаги, когато платецът няма регресни права.
       Допустимост на суброгацията. Възможна е, ако изпълнилите лица са имали интерес от изпълнението. Правен интерес имат:
       а/ задължените за дълга.
       = лично задължение: изпълняват, защото дължат и могат да бъдат принудени да изпълнят, но в отношенията си с другите задължени лица те не дължат никак или дължат част от платеното. Такива са поръчителят, който има регресен и суброгационен иск и съзъдълженият, който има суброгационен иск.
       = реално задължени: те винаги изпълняват заради други и понеже са задължени да платят имат интерес от това и се суброгират в правата на кредитора. Например купувачът на ипотекипан недвижим имот не отговаря лично за дълга, но отговаря със собствената си недвижима вещ и ива интерес да плати чуждото задължение, като по този начин се суброгира в правата на кредитора.
       б/ имащи интерес да платят без да са задължени нито лично нито реално - купувача на имот, върху който тежи възбрана плаща дълга без да е задължен, но има интерес.
       Суброгацията отрича абсолютното погасително действие на изпълнението. За правното й естество има няколко теории:
       а/ законова фикция.
       б/ законна цесия. При суброгация вземането се прехвърля по силата на закона, но тази цесия се различава от договорната по това, че вземането преминава с всичките му принадлежности по силата на закона, а не по силата на правната сделка и само доколкото съществува регресен иск, а не окончателно както при цесията.
       в/ смесена теория. Основава се на това, че суброгацията прилича на изпълнението на чужд дълг и на цесията  по своя резултат. И двете поставят едно лице в правата на друго. Цесията е обикновена покупка на вземане, а със суброгацията длъжника се освобождава от задължението си спрямо досегашния кредитор и затова, суброгирания можге да иска само това, което е платил, а цесионерът има право на номиналната стойност на дълга независимо колко е дал. Цесията може да се противопостави на третите лица от деня на съобщаването и на цедирания длъжник, а при суброгацията съобщаването не е необходимо. Цесията предполага съгласие на титуляра на вземането за преминаването на правото между цедента и цесионера, а суброгацията настъпва по силата на самия закон. Кредиторът не дължи обезпечение за съществуването на дълга, каквото дължи цедентът.
       Действие на суброгацията. Встъпилия може да действа срещу поръчителите и солидарните длъжници в пределите на обратния иск. Той встъпва в привилегиите и ипотеките на кредитора и може да ги упражнява в същият ред, в който те са могли да бъдат упражнени от първоначалния кредитор. Третото лице встъпва в исковете за разваляне на договора от първоначалния кредитор. Ако първоначалния кредитор е имал изпълнително рещение, суброгираният може да се възползва от това и не е длъжен да води наново иск на общо основание.

24.ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ.

       Право на задържане.
       Това е възможността на длъжника да откаже изпалнение на задълженето си докато кредитора не извърши дължимата насрещна престация. Лицето, което упражнява правото на задържане се нарича ретинент и обикновено се намира в положението на длъжник и кредитор едновревменно. Това право има обезпечителна функция и се упражнява извънсъдебно. При предявяване на иска или претенцията за изпълнение от страна на кредитора и упражняване правото на задържане от длъжника, съдът присъжда едновременно изпълнение на двете насрещни престации.
       Правопораждащи ЮФ.
       а/ фактическия състав са две насрещни задължения. Активно - правото на този, който упражнява правото на задържане и пасивно - срещу това вземане е задържането. Изисквания към активното вземане - да е годно за принудително изпълнение с неизтекъл давностен срок; да не е настъпил падежа му, тоест да е изискуемо; да е разнородно с пасивното, защото в противен случай може да се осъществи прихващане.
       б/ задържаното да се намира във фактическата власт на ретинента.
       в/ между двете престации да има конекситет - връзка в правен или житейски смисъл, която да не противоречи на справедливостта и добрите нрави. Това е категорично изискване на закона и без нея не може да се осъществи задържането.
       г/ упражняването на правото на задържане става извънсъдебно обикновено като възражение срещу предявената претенция. То е самостоятелно отлагателно възражение и с предявяването и удовлетворяването на активното вземане се погасява.
       Правото на задържане е уредено в ЗЗД за двжимите вещи и в ЗС за всички.
       Правни последици.
       а/ промяна в изпълнението по време. При упражняването на правото на задържане длъжникът изпълнява задълженето си след падежа, но не изпада в забава, защото всъщност той има право да отказва временно изпълнението и да изпълни по - късно.
       б/ с упражняването на това право длъжникът става държател и вече не разполага с владелческа защита.
       в/ упражняването на правото на задържане прави ретинента привилигирован кредитор и той може при всички обстоятелства да се удовлетвори предпочитателно от вещта пред всички останали кредитори.
       Правопогасяващи факти.
       а/ пради отпадане на правопораждащия ЮФ, защото престацията, която е искана е изпълнена или е изгубена фактическата власт над задържаната вещ. Отпадането на правната връзка не е факт, който води до отпадане на правото на задържане.
       б/ допълнителни факти, които водят до това са отказване на ретинента от правото на задържане или даване на обезпечение - член 91, ал. 3 от ЗЗД.
       Възражение за неизпълнен договор.
       Това е подвид на правото на задържане, има същата цел и се упражнява при същите предпоставки - две насрещни вземания, съществуващо вземане и конекситет. Възражението за неизпълнен договор е възражение  по двустранно облигационно отношение на едната страна, с която тя се противопоставя на другата искаща да й бъде изпълнено безда предлага изпълнение на дължимото от нея по същото облигационно отнощение.
       Възражението за неизпълнен договор се прилага при двустранните облигационни отношения, когато едновременно и по необходимост възникват две задължения, всяко в тежест на едната от двете страни. Техен източник трябва да е едно и също облигационно отношение. Когато от обстоятелствата е ясно, че страната, която трябва да престира първа няма да получи насрещна престация тя може да откаже да престира и това и е позволено по закон - в член 90, ал. 2 от ЗЗД.
       Действието на възражението е като на правото на задържане, но освен обезпечителна функция то трябва да съдейства да бъдат осъществени насрещните престации и за разлика от правото на задържане не може да се отклони с обезпечение.
       Възражение за неточно изпълнение. Кредиторът има  право да иска пълно и точно изпълнение, освен когато неточността е такава, че сварзана с правилата на недобросъвестността не изисква отлагане на изпълнението на дължимото престиране  поради незначителния остатък от него.

25.НЕИЗПЪЛНЕНИЕ.

Неизпълнение.
       Изпълнението е осъществяване на дължимия и очакван по силата на договора резултат. Неизпълнението е неосъществяването на резултата. То може да се дължи на несъздаване на необходимите условия от страна на кредитора - забава на кредитора; злата воля или небрежността на длъжника; резултат на случайно събитие.
       Последиците от неизпълнението зависят от това, има ли или няма вина длъжника. При вина от негова страна, вредните последици са в негова тежест. Ако се дължи на случайно събитие тежестта се носи според определянето и от правилата относно носенето на риска (невиновна невъзможност за изпълнетие).
       Средствата, които могат да се използват, за да се постигне изпълнение са:
       1. иск за пряко изпълнение от кредитора - когато интереса му от изпълнението не е отпаднал.
       2. Кредиторът е овластен да извърши сам онова, за което е задължен длъжникът, стига изпълнението да не е с оглед личността на длъжника.
       3. Реализиране на договорната отговорност - ако изпълнението е обективно невъзможно или интерерът на кредитора е отпаднал, длъжникът отговаря за вредните последици от неизпълнението.
       4. Освобождаване от отговорност, ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които длъжникът не отговаря, като се прилагат правилата за носене на риска.
       Форми на неизпълнение.
       1. Пълно неизпълнение - длъжникът не е осъществил нищо от съдържанието на престацията или е осъществил всичко, което дължи, но с голямо закъснение или много лошо, така, че изпълнението е безполезно.
       2. Неточно изпълнение - то не е адекватно на дължимото.
       а/ частично изпълнение - не съответства на необходимото количество и е само част от дължимата престация. Кредиторът не може да бъде задължен да го приеме.
       б/ забавено изпълнение - не е престирано на падежа. При фикс - сделките се приравнява на пълно неизпълнение. Ако кредитора не е изгубил интереса си от изпълнението, той приема престацията, но има право на обезщетение за вредите от закъснението, като в този случай длъжникът може да предложи изпълнение с първоначално дължимото плюс обезщетение за забава.
       3. Лошо изпълнение.
       а/ изпълнение с лошо качество или с качество, което не отговаря на уговореното. Това може да се приравни на пълно неизпълнение.
       б/ недобросъвестно изпълнение. Законът предписва всяко задължение да бъде изпълнено добросъвестно и с грижата на добър стопанин.
       Неточно изпълнение е всяко изпълнение, което не е съобразено с уговореното.
       Забава на кредитора.
       Според член 63, ал. 1 от ЗЗД, страните не трябвада пречат на изпълнението на задължението. Когато кредиторът не оказва необходимото съдействие или не приеме предложеното му от длъжника изпълнение без основателна причина, той изпада в забава.
       Правни последици. Рискът от погиване на вещта преминава върху кредитора а също и необходимите разноски, направени поради забавата. Въпросът за отговорността на длъжника е спорен. Според професор Кожухаров тя намалява и  тези случаи длъжникат отговаря само при умисъл и груба набрежност. Ако длъжникат е в забава, а след това и кредитора изпадне в забава, забавата на длъжника отпада и той не дължи обезщетение и не носи риска от погиване на вещта.
       Способи за освобождаване от отговорност на длъжника:
       1. Ако дължи вещи:
       а/ може да ги даде на съхранение на подходящо място, определено от РС по местоизпълнението.
       б/ може да продаде дължимото с разрешение на РС по местоизпълнение и да сложи парите на влог, след като си удържи разноските, ако:
       = дължимото подлежи на развала.
       = предаването и съхранението на дължимото е свързано с трудности, неудобства и много разходи.
       Кредиторът трябва да е предизвестен за предстоящата продан.
       2. Ако дължи пари, ценни книги, ценности, длъжникът може да ги даде на съхранение в банка като в този случай не му е необходимо разрешение на съда.
       3. Ако престацията не е вещ, след отказа на кредитора от изпълнение, длъжника може да се откаже от договора и да  иска обезщетение за разноските, направени поради забавата на кредитора.
    НЕВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ.
          Видове невъзможност за изпълненеие.
       Начална - това са основанията за нищожност на договорите: невъзможен предмет, липса на основание, липса на съгласие, липса на форма и привиден договор.
       Последваща - когато страните са сключили договора на основание, коетого прави нищожен с надеждата, че впоследствие то ще отпадне и виновна и невиновна невъзможност за изпълнение.
       Невиновна невъзможност за изпълнение.
       Това е невъзможнаст за изпълнение, възникнала след сключването на договора не по вина на длъжника - обективна причина.
       Основания за възникването:
       а/ обективна причина, която възниква в резултат на непреодолима сила или случайно събитие. За тези понятия няма точно определение в правната теория. Има различни виждания:
       = непреодолимата сила е събитие, вън от дейността на длъжника, а случайното събитие е част от неговата дейност.
       = непреодолимата сила е събитие извън човешката дейност, а случайното събитие е от човешката дейност.
       = Улпиан определя непреодолимата сила като непредотвратима, а случайното събитие като непредвидимо.
       б/ при всички случаи, независимо на какво се дължи невъзможността за изпълнение, предпоставка за освобождаване от огвоворност е грижата на добър стопанин.
       Последици при невиновна невъзможност за изпълнение:
       1. Задължението се погасява  и кредиторът не можа да иска обезщетение за неизпълнение.
       2. Доказване на невъзможността. Това е в тежест  на длъжника, а кредиторът трябва да се легитимира като такъв.
       3. Заместваща облага. Случаите, когато вещта е погинала при случайно събитие, ако тя е била застрахована срещу него от длъжника, възниква право на вземане от застраховката. Може за длъжника за възникне вземане срещу лицето, което е причинило невъзможността - унищожило е вещта или е забавило изпълнението. Тези обезщетения идват на мястото на дължимото и това е облагата, която замества станалата невъзможна престация. Облагата принадлежи на страната по облигационното отношение, която носи риска - за собственика на погиналата вещ.
       Рискове. Те определят върху кого ще легнат неблагоприятните последици от погиването на вещта, ако престацията е станала невъзможна за изпълнение.
       а/ при едностранните договори едната страна е кредитор, а другата е само длъжник. При невиновната невъзможност за изпълнение длъжника се освобождава от задължението да престира и това е за сметка на кредитора, който е очаквал да придобие определено право в правната си сфера.
       б/ при двустранните договори правата и задълженията възникват и за двете страни и въпросът за риска е уреден в член 89 от ЗЗД - “при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право” - рискът тежи върху длъжника, чието задължение е станало невъзможно. В този случай, ако едната страна е вече престирала, а впоследствие изпълнението на другата стане невъзможно, на изпълнилата страна трябва да й се върне престацията, защото това е дадено без правно основание. Но ако кредиторът упражни правото си върху заместващата облага, той е задължен да престира. Изключения от това правило е случаят, когато кредиторът носи риска. Нарича се още риск за кредитора, за купувача, за собственика. Това са случаите, когато вече е сключен договор за покупко - продажба или за прехвърляне на собственността върху една вещ, но тя още не е продадена. Собствеността вече е преминала върху купувача и като собственик той вече носи риска от погиването й, а освен това е длъжен и да плати (да направи насрещната престация). Кредиторът се освобождава от това задължение, ако длъжникът изпадне в забава.
       Видове невъзможност за изпълнение.
       а/ според естеството си - правна и фактическа.
       б/ според времето - постоянна и временна като в случая възниква отговорност за вредите.
       в/ според количеството - пълна: задължението се погасява по член 89 ЗЗД и частична: длъжника се освобождава от задължението да престира невъзможната част. Кредиторът придобива правото на част от заместващата облага в съотношението, което имат възможната към невъзможната престация. При двустранните договори кредиторът може да поиска съответно намаляване на насрещната си престация. Рискът е за длъжника, но се прилага и изключение от правилото при съответните взаимоотношения. Ако кредиторът вече няма достатъчен интерес от частичното изпълнение той може да поиска развалянето на договора по съдебен ред.
      ВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ.
       Вина. Това е психическото отношение, на длъжника към причината за неговото неправомерно поведение, довело до неизпълнение. Виновен е този, който макар и да съзнава или да е бил длъжен да съзнава, че с поведението си ще причини неизпълнение на задължението, все пак е имал злата воля да го осъществи.
       Форми на вина:
       Умисъл - длъжника съзнава, че с поведението си ще причини вреди на своя кредитор, но въпреки това иска или допуска настъпването на този неправомерен резултат. Имаме пряк умисъл, когато длъжника иска неизпълнението и евентуален, ако допуска настъпването на вредите и се съгласява с това, заради постигането на други цели.
       Небрежност - длъжникът несъзнавано или лекомислено не е положил дължимата грижа. Съзнаваната небрежност е когато той е знаел до какви последици може да доведе неговото поведение, но се е надявал, че те няма да настъпят. Несъзнавана небрежност има, ако длъжникът  не е предвиждал последиците от поведението си, но е бил длъжен, могъл е да ги предвиди.
       Критерий за вината. Уреден е в член 63, ал. 2 от ЗЗД - “задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин, освен в случаите, когато законът изисква друга грижа”. Законът може да иска:
       а/ повече: член 244, ал. 1 ЗЗД. При договор за заем, заемателят трябва да пази от погиване предпочтително заетите вещи.
       б/ по - малко: при договор за влог, чиито срок е изтекъл, влогоприемателят трябва да пази вложеното срещу умисъл и съзнавана небрежност. При определени условия и гесторът може да получи разрешение от съда да полага по - малки от необходимите грижи на добрия стопанин.
       Виновна невъзможност за изпълнение. Тази невъзможност се появява, когато длъжникът не е положил необходимата грижа на добрия стопанин и поради това изпълнението е станало невъзможно. Може да е временна или окончателна, пълна или частична.
       Последици:
       а/ кредиторът може да иска обезщетение. То не е компенсаторно, а се отнася само до нанесените вреди, ако иска пълно обезщетение той трябва да престира насреща.
       б/ Кредиторът може да иска заместващата облага. Тя не може да се търси заедно с обезщетението, защото в този случай кредиторът ще получи два пъти това, което му се полага само веднъж.
       в/ кредиторът има право да не престира насреща дължимото, когато това произтича от двустранен договор. Срещу искането на длъжника за изпълнение, той може да противопостави възражение за неизпълнен договор и по този начин отново да се освободи от задължението.
       г/ може да иска развалянето на договора когато задължението е по двустранен договор. С развалянето той губи правото си да иска обезщетение, но може да претендира за вреди, които биха му се следвали след приспадане на дължимата от него престация.
       Тва са последици и при частична невъзможност за изпълнение.
       Забавено изпълнение. Това е неизпълнение на дължимата престация в определен срок, вследствие на виновното поведение на длъжника. Това е така наречената забава на длъжника.
       а/ предпоставки. Дължимата престация трябва да съществува; да е изискуема: да е настъпил падежа при срочните задължения и да е поискано изпълнение при безсрочните; да има виновно неизпълнение.
       б/ правни последици. Кредиторът има право на обезщетение, а ако има уговорени и на неустойка или задатък; има право на задържане; може да развали договора или да настъпят специфични правни последици - член 80 ЗЗД. Ал. 1 от член 80 на ЗДД - когато задължението не е за лично действие кредиторът може сам да осъществи необходимите действия за сметка на длъжника след разрешение от съда. Ал. 2 на член 80 ЗЗД - когато задължението е за бездействие, кредиторът може да иска от съда сам да премахне резултата от непозволените действия на длъжника за негова сметка.
       в/ отпадане на правните последици. Извършва се само за в бъдеще при забава на кредитора; погасяване на задължението; ако кредитора даде отсрочка на длъжника или ако кредитора опрости задължението и забавата.

26.ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ.

Вреда.
Това е неблагоприятното въздействие върху правната сфера (имуществени и неимуществени - лични права).
       Обезщетяване.
       1. Неимуществените вреди се обезщетяват винаги, когато са резултат на деликт (непозволено увреждане). Когато имаме договорна отговорност съдебната практика не приема да се обезщетяват неимуществените вреди.
       2. Имуществени вреди. Те се обезщетяват и при договорна и при деликтна отговорност.
       а/ претърпени загуби: намаляване на наличното имущество, отпадане на права, намаляване стойността на определени права, обременяване със задължения (среща се по - рядко).
       б/ пропуснати ползи: нереализирано сигурно имуществено увеличение. Проверява се дали увеличенето е било сигурно (абсолютно или с висока степен на сигурност) и дали не се дължи на противоправно или неморално основание.
       3. Определяне на обезщетението - то е разликата между сегашното състояние на правната сфера и състоянието преди настъпване на вредата. Ако след обезщетяване на правната сфера, тя ще е с по - голяма стойност, отколкото ако не би имало вреда, стойността над нормалното й състояние може да се прихване.
       4. Поправяне на вредите - осъществява се чрез обезщетяване, което е реализиране на гражданската отговорност. То може да бъде в пари: при дликт и при договорна отговорност или в натура: обикновено при договорна отговорност. На практика по - често се обезщетява в пари. Натуралното обезщетяване се изразява във възстановяване на имуществото във вид, който то е имало преди нанасянето на вредата.
       5. Критерии за определяне размера на обезщетението.
       а/ афекциозен: прилага се при деликт. Това е стойността, която увреденото има за претърпелия вредите. Включва претърпени загуби, пропуснати ползи и неимуществените вреди.
       б/ пазарен: обезщетението се определя, в зависимост от пазарната цена (стойността в гражданския обмен). Не се отчита индивидуалната имуществена стойност на загубата. Включва пропуснати ползи и претърпени загуби. Като стойност винаги се включва в обезщетението.
       в/ относителна: отчита индивидуалния интерес на кредитора - цената, на която той би продал. Включва пропуснати ползи и претърпени загуби. Обезщетява се при договорната отговорност.
       6. Момент на определяне на стойността. Съдът приема стойността към момента на устните състезания пред първа инстанция, а при обжалване - пред втора инстанция.
       7. Особенаст на паричните задължения.
       а/ вредата се поправя чрез парична престация.
       б/ винаги се дължат лихви - основния лихвен процент на БНБ за рефинансиране на банките + три пункта.
       в/ ако щетите на кредитора са по - големи от лихвите, той може да иска обезщетение, н трябва да докаже размера им.
       Гражданска отговорност.
       1. Оснвание - това е основната правна последица от неизпълнението, тя е санкция и съдържа задърылжения за обезщетяване на вредите. Може да се получи в резултат на договор или деликт.
       2. Различие между договорна и деликтна отговорност.
       а/ задължени лица. ФЛ носят договорна и деликтна отговорност. ЮЛ могат да носят само договорна отговорност, защото нямат качество да носят вина. При няколко задължени лица деликтната отговорност е солидарна, а при договор всеки носи самостоятелно отговорност.
       б/ съдържание на отговорността: тя се определя от вредите. При договорната отговорност се обезщетяват претърпените загуби и пропуснати ползи; преките и непосредствени имуществени вреди, които са предвидими, а при недобросъвестно увреждане и непредвидимите вреди. При деликтната отговорност се обезщетяват преките и непосредствени имуществени и неимуществени вреди, независимо дали са предвидими или непредвидими.
       в/ Компенсация на вреди. Увреденото лице има вина за претърпяната от него вреда, което се отразява върху размера на обезщетението като може напълно да го покрие.
       г/ Забава. При договорната отговорност се изпада в забава след покана от страна на кредитора. Деликвента винаги е в забава.
       д/ Давност. За договорната се прилага три годишна давност, а за деликтната пет години от момента на откриване на вредите.
       е/ Процесуални различия:
       = вид на производството. При договорна отговорност имаме рекламационно производство: кредитора може да покани длъжника първоначално към доброволно изпълнение и след това да го даде на съд. При деликтната няма такава възможност.
       = подсъдност. При договорна отговорност процесът се води по местожителство на ответника, а при деликтна по местожителство на ответника или по местоувреждане.
       3. Комулиране на договорна и деликтна отговорност. Това не се е прилагало в по -  старата съдебна практика. От 80 - те години се приема, че е възможно от едно правоотношение да възникнат договорна и деликтна отговорност. Тези отговорности се различават по своята противоправност, като форми на вина.
    ГРАНИЦИ НА ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ. КОМПЕНСАЦИЯ НА ВИНИ.
       Граници на гражданската отговорност.
       Деликвента отговаря за преките загуби при деликт.
       При договорната отговорност се обезщетяват преките и предвидими при сключване на договора вреди. Предвидимостта се преценява към момента на сключване на договора. Не е необходимо размера й да бъде преценен. Непредвидимите вреди се обезщетяват само ако длъжникът е действал недобросъвестно. Вината му включва умисъл и груба небрежност. Формата й се доказва от кредитора.
       Компенсация на вини. Това е проблема за обезщетението, когато кредиторът със своето поведение е допринесъл за ощетяването си.
       1. Предпоставки.
       а/ каузален принос. Той трябва да е допринесъл умишлено или по непредпазливост да е подпомогнал длъжника си да се осъществи увреждането. Поведението на кредитора е противоправно, защото ЗЗД повелява той да подпомага длъжника при изпълнение на задължението. При деликтите (непозволено увреждане) е възприето мнението, че за да се постигне компенсация на вини, не е необходимо поведението на увредения да е било противоправно.
       2. Правни последици. Те се проявяват при противоправно съдействие на длъжник и кредитор.
       а/ при деликтна отговорност може да се постигне намаляване на обезщетението, защото между деликвент и увреден не е съществувала правна връзка в момента на увреждането. За определяне размера на обезщетението се съпоставят каузалния принос на единия и на другия.
       б/ при договорна отговорност най - многото което се постига е да се премахне обезщетението, дължимо от длъжника или в най - лошея случай при съдействие може да се намали обезщетението.
       В тези случаи страните са свързани и имат задължение за съдействие и в резултат на това последиците за кредитора са по - тежки.
       Примери на дьо Мулен за границите на гражданската отговорност:
       1. Ако един селянин си купи болна крава, която заразява цялото му стадо и то измира, като в резултат на това той няма с какво да изоре и обработва земите си и те са изнесени на публична продан. Вседствие селянинът губи правото си на собственост. Кое в случая подлежи на обезщетение?
       2. Едно лице отдава къщата си под наем за срок от 20 години. След определено време наемателят открива магазин. С изтичането на 15 години договора за наем се прекратява и наемателят е принуден да се изнесе (причиняват му се разходи), да наеме нова квартира (при по -висока цена и губи клиентела, която си е създал в магазина). Кое се обезщетява?

27.РАЗВАЛЯНЕ НА ДВУСТРАННИТЕ ДОГОВОРИ ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ.

Извънсъдебно разваляне. И двата вида разваляне (извънсъдебно и съдебно), се отнасят до двустранни договори и не обхващат несъвършенните двустранни договори.
       Извънсъдебнто разваляне е уредено в член 87 алинеи 1, 2, 4 и 5 и член 88, ал. 1 от ЗЗД.
       1. Предпоставки:
       а/ двустранен договор.
       б/ неизпълнение от страна на длъжника, което може да е пълно - липса на изпълнение или неточно, късно или лошо изпълнение.
       в/ съществено неизпълнение - член 87, ал. 4 от ЗЗД. Не се допуска разваляне на договора, когато неизпълнението по него не е съществено за кредитора.
       г/ виновно неизпълнение.
       Ако и двете страни са неизправни резултатите са спорни в доктрината като се застава и на становището, че те нямат право да развалят договора и на становището, че и двете имат право да го развалят.
       Когато предпоставките са налице кредитора има право да развали договора извънсъдебно с едностранно волеизявлене. Автор е лицето, което е увредено от неизпълнението. Адресат е лицето, което не е изпълнило задължението си. За прекратяването на договора няма определена форма, освен задължението за писмане форма при договорите, сключени писмено.
       2. Видове разваляне.
       а/ условно - преди развалянето кредитора дава на изпадналия в забава длъжник допълнителен срок за изпълнение. Това означава, че интересът на кредитора от осъществяване на сделката не е отпаднал и че длъжникът все още има възможност да изпълни. Когато за изпълнението на задължението няма определен срок (безсрочно задължение), той в случея се дава два пъти - втора покана за изпълнение след първата, след която длъжникът изпада в забава.
       б/ безусловно - кредиторът разваля договора без да поставя условия. Така става обикновено при сделките, за които се изисква изпълнение на точно определен ден или дори час (фикс - сделки), или при прекарено дълга забава през която кредиторът е загубил своя интерес.
       Разваляне по съдебен ред. Уредено е в член 87, ал. 3, член 88, ал. 2 и чл. 89 от ЗЗД.
       1. Договори за които се отнася съдебен ред:
       а/ член 87, ал. 3 ЗЗД - договори с вещни права (право на собственост и др. вещни права), върху недвижим имот.
       б/ член 89 от ЗЗД - при частично изпълнение, от което кредиторът е загубил интерес.
       2. Ред на процеса. Подава се конститутивен иск, защото развалянето не може да се осъществи чрез възражение. Съдебното решение също е конститутивно. Договора се прекратява след влизането му в законна сила.
       3. Последици. Договора се разваля с обратна сила (правото на разваляне е потестативно). Изключение прави уреденото в член 88, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД - разваляне на договорите с периодично и с продължително действие е за в бъдеще. Кредиторът може да иска обезщетение за вреди в рамките на това, с което насрещната престация му е била по - ценна от неговата, защото при развалянето на договора той или запазва престацията си или си я получава обратно.
    
       НЕУСТОЙКА.
       Понятие. Това  е вид отговорност за неизпълнение на договора. Определение за неустойка - това е предварително определена от нормативен акт или в договор отговорност на длъжника в случаи на неизпълнение от негова страна на задълженията му. От гледна точка на предмета това е парична сума, която длъжникът трябва да престира на кредитора в случаи, че не изпълни главното задължение. Сравнение между неустойка и обезщетение за вреди:
       И двете се престират при виновно неизпълнение на задължението, но неустойката е предварително неопределена. Тя съдържа отговорност само при неизпълнение, кето трябва да е налице за да се иска неустойка. Обезщетението може да се изисква при неизпълнение на договора, за вреди и при наличие на причинна връзка между неизпълнението и вредите.
       Функции на неустойката - обезщетителна: репарира вредите от неизпълнението; обезпечителна - това е стимул за длъжника да осъществи престацията си; наказателна (санкционна): тя не компенсира вредите а произтича от съотношението между неустойката и вредите.
       Правни последици при уговорена неустойка:
       = кредиторът може да поиска уговорената неустойка.
       = когато договорът е двустранен, ако кредиторът поиска неустойката, той продължава да дължи насрещната си престация.
       Видове неустойка:
       а/ според това къде е уредена.
       = договорна  - тя се прилага у нас.
       = законова - няма законова уредба за съществуването й.
       б/ според това за какво е.
       = компенсаторна - за неизпълнение.
       = мораторна - за забава.
       в/ според отношението на неустойката с обезщетението за вреди.
       = алтернативна - дължи се или тя или обезщетението.
       = комулативна (наказателна) - дължат се и двете.
       = изключителна - дължи се само неустойка.
       = обикновена (зачетна) - кредиторът има право на неустойка, но ако претърпените от него вреди са в по - голям размер и той докаже това, може да иска и обезщетение за вреди.
       Обикновено, когато няма уредено друго се прилага зачетната неустойка - уредена е в член 92 ЗЗД.
       Акцесорност на неустойката - тя не може да съществува без съществуването на главното задължение. Прехвърлянето на главното задължение по принцип води до прехвърляне и на неустойката, но може да се уговори да няма прехвърляне. Погасяването на главното задължене не води до погасяване на вземането за неустойка, особено при поръчителството, залога, ипотеката. От тук може да се достигне до извода, че вземането за неустойка може да се прехвърли без главното задължение.
       Институт за намаляване на неустойката. Има две системи - френска, която допуска намаляването на неустойката и Германска, според която намаляването на неустойката може да се иска. И двата начина са отменени у нас през 1993 година.

28.ПОГАСЯВАНЕ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ.

Прихващане на насрещнни задължения.
       1. Определение - компенсацията е способ за погасяване на задълженията които са насрещни до размера на по - малкото от тях. Тя може да е пълна - когато двете насрещни задължения са равни по размер или частична - задълженията са различни по размер.
       2. Правно естество и цел. С нея се избягва двойното плащане. Гарантира се на кредитора осъществяване на плащането - кредитора чрез прихващането се удовлетворява за цялото си вземане или за част от него. Тя е един от способите за погасяване на вземането и е начин за принудително изпълнение - кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение, различно от уговореното, но при компенсацията има изключение, защото освен кредитор той е и длъжник по облигационното отношение и с прихващането неговият кредитор изпълнява престацията му.
       3. Уредба на прихващането. Осъществява се чрез едностранно изявление на един от двамата насрещни длъжници.
       4. Предпоставки за осъществяване на прихващането. Необходимо е наличието на два дълга без значение на основанието им. Трябва да има идентичност на субектите - две лица, които взаимно си дължат насрещни престации. Изключения от това правило:
       а/ поръчтелят може да се възползва от прихващането, което длъжникът има спрямо кредитора по дълга, защото има интерес.
       б/ залогодателят по чужд дълг действа на основание на поръчителството.
       в/ цедираният длъжник като тук има значение момента, в който се съобщава цесията и в който се прави изявление за прихващане. Когато изявлението е преди съобщаване за прехвърлянето, то е валидно, защото цедираният длъжник все още не е бил уведомен за смяната на кредитора.
       г/ длъжникът, на когото е наложен запор върху вземането може да извърши валидно прехващане, ако то е станало преди да е получил съобщението за запориране на вземането или ако преди този момент то е било вече осъществимо - в този случай той ще може да компенсира дори и след налагане на запора.
       За извършване на компенсация е необходимо още и еднородност и заместимост на двата насрещни дълга - в противен случай престациите са несъизмерими. Активното вземане трябва да е изискуемо - активно е вземането на този, който извършва компенсацията. Не е необходимо пасивното (главното) вземане да е изискуемо, достатъчно е да е изпълняемо. Компенсацията се прилага при ликвидни задължения - това се отнася и за двете вземания - трябва да са безспорно установени по основание (съществуването им е безспорно) и по размер ( да не се води процес или да не може да се води процес за установяване на вземането). Вземанията трябва да са и действителни, защото не може да се осъществи компенсация, ако вземането, за което тя се извършва няма иск за изпълнение, произтича от договор, противен на закона или може да му се противопостави възражение. Може да се компенсира вземане, погасено по давност, защото се погасява осъществяването му по съдебен ред, но компенсацията се допуска, само ако то е могло да се компенсира и преди изтичане на давността.
       5. Изявление за компенсация - извършва се от един от двамата длъжници, като не е необходима форма, но трябва да е отправена до насрещния длъжник и не може да бъде оттеглена.
       6. Действие на компенсацията. Погасява двете насрещни задължения до размера на по - малкото от тях. Изявлението за компенсацията има и декларативно действие - заявява се, че вземанията са погасени. Погасяването е с обратно действие. Този, към кгто е отправено изявленето не може да го пренасочи към прихващане за друг дълг, тъй като изявлението не може да се оттегля.
       7. Недопустимост на компенсацията. Законът е създал пречка за погасителното действие на прихващането и само ако кредиторът, който е закрилян от закона даде съглесие за осъществяването му ще настъпи действието на компенсацията. Случаи:
       а/ при умишлени непозволени деяния длъжникът не може да компенсира своето вземане със своето задължение, което произтича от умишленото непозволено деяние.
       б/ не може да се извършва прихващане със несеквестируеми вземания - издръжка и трудово възнаграждение.
       в/ не се допуска компенсация срещу вземания на държавата за данъци. Това може да стане само със съгласието на финансовата администрация.
       Уговорка между двете страни, че компенсанционното изявление на някоя от тях няма да има действие е валидна само при взаимното им съгласие.
       8. Видове компенсации:
       а/ обикновена - осъществява се с едностранното волеизявленвие на един от длъжниците извънсъдебно. Може да се осъществи и чрез вазръжение в процес, който другият длъжник е започнал, за изпълнение на вземането си, но в този случай съдът не може да присъди пълно изпълнение н вземането на този, който е възразил, ако то е по - голямо от това на предявилия иска. За остатъка той ще трябва да предяви насрещен иск.
       б/ съдебна или евентуална - когато вземането на насрещния кредитор не е ликвидно. Той не може да го противопостави в процеса с възражение за прихващане, защото първоначално то ще трябва да бъде признато от съда. Нормално това става с насрещен иск. От евентуалното признаване на вземането зависи и прихващането.
       в/ договорна - независимо, че не са налице законовите условия за осъществяването на компенсацията, страните могат да се уговорят помежду си за нейното извършване.
       Промяна в субекта на облигационното отношение.
       Цесия.
       1. Определение - това е договор, с който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. Този който прехвърля вземането се нарича цедент а третото лице е цесионер. Другото лице, което цесията поставя в отношения с цедента и цесионера е длъжника по договора. Цесията е каузален договор - нищожна е, ако и липсва основание или ако то е противно на закона или на добрите нрави. При сключването на договора  е необходимо съгласието на цедента и цесионера. Съгласието на длъжника не е правнорелевантно. Договорът е неформален, но законът поставя някой случаи като изключение:
       а/ прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека. При цесия има действие спрямо трети лица, ако е вписано при ипотеката.
       б/ когато правното основание на цесията изисква съгласието да е с определена форма, това включва и цесията. Например прехвърляне на вземане с дарствена цел трябва да има формата на дарението.
       в/ джиросването се отбелязва върху ценната книга.
       2. Предмет на цесията могат да бъдат вземания и права.
       а/ прехвърлимост - цедират се само вземания и права, които могат да се прехвърлят. Такива са повчето имуществени права; вземания, произтичащи от двустранни договори; права върху нематериални блага и спорни права, чието установяване в момента е пред съд.
       б/ непрехвърлимост - тя следва:
       = от естеството на правата. Такива са личните права и несамостоятелните имуществени права, при които трябва да се цедира главното право или които не могат да се цедират - напр. поръчителството.
       = от закона. Ползувателят не може да прехвърли правото си на ползване, защото то е тясно свързано с личността му.
       = от договор. Това е възможно според ЗЗД, но не се знае дали тази уговорка ще има действие спрямо третите лица щом като договорите пораждат действие само между страните и всичко ще зависи от добросъвестността на цесионера.
       3. Действие на цесията. С цедирането вземането преминава от предишния в новия кредитор. Момента на преминаването е момента на сключване на цесията.
       4. Състав и обем на цедираното право.
       а/ цедирано вземане - върху цесионера преминава всичко, което влиза в състава на правото, ако страните не са уговорили друго и обезпеченията и възраженията.
       б/ обезпечения:
       = привилегии - ако вземането е привилигировано от това може да се възползва цесионерът.
       = залог. - това е обезпечение, преминаващо в цесионера, но би трябвало заложената вещ да остане у цедента, ако той я е държал до тогава, защото това държане е свързано с доверието на длъжника, което той може би няма към непознатия цесионер.
       = ипотеките преминават, но цесията трябва да бъде вписана, за да има действие спрямо третите лица.
       = право на задържане. То преминава у цесионера, като е достатъчно задържаната вещ да му се предаде.
       в/ възражения. Длъжникът има всички възражения, които би могъл да противопостави срещу цедента и срещу цесионера, има и тези, които биха могли да възникнат и след цедирането. Може да иска унищожаването на договора поради порок на волята или развалянето му поради неизпълнение на задължението на цедента. Цесионерът няма право да иска унищожаването на договора. За да се обезпечи срещу възражението на длъжника цесионерът може да иска при сключването на договора за цесия, тя да се приеме от длъжника. Това лишава длъжника от възможност да прихваща вземания на цесионера срещу своето вземане срещу цедента. При едно разширително търкуване може да се приеме, че това лишава длъжника и от останалите му възражения.
       5. Съобщаване на цесията. То не е необходимо за преминаване на вземането, но за да има действие цесията по отношение на третите лица в това число и на длъжника тя трябва да бъде съобщена и действието й започва от деня на съобщението на длъжника. До този ден длъжникът валидно може да плати на цедента, което го освобождава от дълга. По отношение на третите лица до съобщаването цедента се счита за кредитор. Той може да прехвърли вземането на друг и ако второто прехвърляне се съобщи първо то ще се приеме за валидно в защита на интересите на длъжника. Може кредиторите на цедента да наложат запор мърху цедираното вземане и по отношение на тях то ще се счита за непрехвърлено. За съобщенето не е предвидено определена форма. В хипотезата на неправилно съобщена цесия на длъжника трябва да се приеме, че длъжника не можа да бъде увреден от това.
       6. Отговорност на цедента. Той отговаря за съществуването за вземането - размера и принадлежностите му в деня на извършването на цесията. Тази отговорност може да се стесни или разшири с договор.
       Поемане на дълг. Това е промяна на длъжника без да се е променило облигационното отношение. Трябва да се различава от:
       = преминаване на дългове по силата на закона при правоприемство.
       = въз основа на правна сделка.
       = поемане на изпълнението когато между длъжника и едно трето лице е уговорено то да престира вместо длъжника - това се основава на вътрешните отношения между длъжника и третото лице.
       Комулативно поемане на дълг или присъединяване към дълг. В този случай едно трето лице става съдлъжник, като кредитора запазва претенцията си и към стария длъжник. Комулативното поемане на дълг може да е резултат от договор между длъжника и третото лице или между кредитора и третото лице. Когато договора е между длъжника и третото лице имаме договор в полза на третото лице. Особеното тук е, че длъжникът в съглесие с третото лице може да отмени уговореното в полза на кредитора. Но това може да стане докато кредитора не е одобрил съглашението между тях.
       Заместване в дълг. Това е истинското поемане на дълг - третото лице идва на мястото на стария длъжник. Това не може да стане без съгласието на кредитора, защото за него не е безразлично кой ще му бъде длъжник и дали той е платежоспособен.
       1. Едностранно поемане на дълг - договорът се сключва между кредитора и едно трето лице и в него длъжникът не участвува като не е необходимо да бъде уведомен за заместването. Единственото необходимо условие е да съществува дълг. В резултат на това поемане на дълг, стария длъжник се освобождава от дълга.
       2. Двустранно поемане на дълг - длъжникът уговаря третото лице и за да има действие спрямо кредитора поемането трябва да бъде одобрено от него и от този момент то има действие с обратна сила и старият длъжник е свободен. Ако кредиторът окончателно отхвърли споразумението третото лице остава обвързано с длъжника и може да поеме задължение за изпълнение, но това вече не са вътрешни отношения между него и длъжника.
       3. Основания за поемане на дълг. Това са вътрешни отношения между длъжника и третото лице и не касаят кредитора.
       4. Действие на поемането на дълга:
       а/ кредиторът се сдобива с нов длъжник, срещу когото има право да предяви вземането си, но по отношение на стария длъжник той вече не може да има претенции.
       б/ кредитора губи обезпеченията (поръчетелство, ипотеки, залози), ако те са дадени от трети лица, защото те са с оглед личността на длъжника. Той може да разполага с тях, ако собственикът на вещите или поръчителят дадат съгласието си.
       Това не важи, ако стария длъжник е ипотекирал имот или е заложил своя вещ като обезпечение. Въпреки, че е сменен от друг длъжник и неговото лично задължение е отпаднало, той остава реално задължен за дълга.

29.ПРОМЯНА В СУБЕКТИТЕ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ.

Делегация.
Изявление чрез което едно лице заповядва (нарежда) на друго да престира (делегация на плащане) или да се задължи да престира (делегация на задължаване) на трето лице. Лицето от което изхожда заповедта се нарича ДЕЛЕГАНТ. Лицето до която е отправена – ДЕЛЕГАТ. Лицето на което ще се престира или от което ще се поеме задължението се нарича ДЕЛЕГАТАР. Делегацията е абстрактна сделка.
Прехвърляне на вземане (Цесия).
Това е договор с който носителя на едно вземане ЦЕДЕНТ, отстъпва вземането си от ДЛЪЖНИК на трето лице ЦЕСИОНЕР. Цесията е каузален договор т.е. валидноста на договора зависи от наличието на правно основание. Форма на договора не е обходима. Възможна е и писменна форма. Действието на Цесията се изразява в това, че вземането на Кредитора (Цедент) преминава в полза на третото лице – нов Кредитор (Цесионер). Цесията се съобщава на Длъжника иначе не поражда правно действие.
Поемане на дълг.
Въпроса е може ли длъжника да се смени с нов длъжник по собствена инициатива но първия длъжник.
1.По силата на закона – наследодател-наследници.
2.Чрез правна сделка – чрез правоприемство.
Законодателно уреждане има в два текста:
Чл.101 ЗЗД - Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.
Тук става въпрос за комулативно поемане на дълг т.е. присъединяване иливстъпване в дълг – тук кредитора не загубва досегашният си длъжник.
       Чл.102 ЗЗД - Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.
Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.
Тук става въпрос за истинско поемане на дълг – заместване в дълг. Тук кредитора се лишава сам от длъжника.

30.МНОЖЕСТВО КРЕДИТОРИ И ДЛЪЖНИЦИ.

Солидарност.
       1. Определение - Това е средство, чрез което кредиторът обезпечава възможноста си да получи сам и всичко, което му се дължи, при множество кредитори, а при множество длъжници - възможност да изисква от всеки от тях цялото си вземане.
       2. Видове солидарност.
       Активна солидарност. Това е солидарност между кредиторите и тя е налице, когато всеки един от тях има право да иска и да получи изпълнението на всичко дължимо като направеното изпълнение освобождава длъжника спрямо останалите кредитори.
       Източници. Източник може да бъде само правна сделка. Активната солидарност може да се уговори от кредиторите с длъжника или да се установи чрез завещание. Тя никога не произтича от закона.
       Действието на активната солидарност в отношенията между кредиторите и длъжника се изразява в това, че всеки солидарен съкредитор заема спрямо длъжника правното положение на довереник на останалите относно действията по запазване и събиране на вземането. Счита се, че всеки от кредиторите може да предяви иск за изпълнение срещу длъжника за събиране на цялото вземане; да събере цялото вземане; да извършва действия, с които прекъсва давността и в тези случаи той представлява и другите кредитори. Но ако извършва действия, които не могат да ползват останалите, той не ги представлява. Поради това, че дългът е един и солидарността е свързана с него, смъртта на един от солидарните кредитори не премахва нито дълга, нито солидарността. За взаимоотношенията между солидарните кредитори са меродавни техните вътрешни отношения. Те имат обратни искове срещу всеки един от тях, съобразно с вътрешните си отношения.
       Практическата полза и цел на активната солидарност е овластяването на всеки един от кредиторите да преследва длъжника за цялото вземане. ЗЗД не урежда активната солидарност, но тя може да бъде уговорена.
       Пасивна солидарност. Тя е налице когато няколко лица дължат една и съща по естеството си делима престация така, че кредиторът може да я иска изцяло от всеки от длъжниците, но изпълнението на едното от тях погасява дълга и освобождава всички длъжници (член 122 ЗЗД).
       Особености:
       а/ длъжникът може да поеме две задължения за един и същ дълг - напр. купувач, издал запис на заповед може да бъде поканен да плати на основание записа на заповед или договора за продажба.
       б/ няколко длъжници може да са обварзани с една и съща престация.
       И в двата случея кредиторът може да получи престацията само веднъж. Въз основа на този анализ може да се достигне до извода, че:
       имаме единство на престацията, защото една и съща престация се дължи на кредитора от няколко лица и той може да я иска от всеки един от длъжниците си, като не може да му се наложи разделяне на дълга.
       кредиторът се намира в облигационноправни връзки с всеки един от мнозината и за все същата престация. Броя на връзките зависи от броя на длъжниците, като не е необходимо те да имат един и същ правопораждащ факт или вътрешен строеж. Следователно всеки от длъжниците може да бъде нееднакво задължен. Необходимо е множеството облигационни задължения да са обединени в общата си цел. Това поставя отделните облигационни отношения във фактическа зависимост, която е основанието да отпадне отговорността на всички длъжници, щом общата целза обезпечаване и задоволяване на кредитора е постигната чрез една от тях.
       Неистинска солидарност. При нея целта не обединява отделните облигационни отношения - две или повече лица отговарят за един и същ интерес на кредитора, но тяхната отговорност не е преднавмерено установена от страните или закона, а чисто случайно съвпадение. Това се среща най - често в областта на обезщетяванията. Тази солидарност не може да породи всички действия на истинската солидарност.
       Солидарността е обезпечение за кредитора. Предявяването на иск срещу един от солидарните длъжници не засяга правата му спрямо останалите и по този начин всеки съдлъжник се явява в известен смисъл поръчител за задължението на своя съдлъжник.
       Източници на солидарността. Първият източник е правната сделка - по волята на тези който я сключват. Втори източник е законът, който е посочил основните идеи за установяване на солидарност между съдлъжници. Той предполага солидарността за уговорена, когато неколцина са се задължили да извършат общо една работа, като допуща оборването на това предположение. Установил е солидарност и в случаите когато кредиторът се нуждае от особена по ефикасна защита - на заемодателя например следва най - ефикасно да се осигури връщането на вещта. В други случаи наред със защитата на кредитора солидарността е установена като санкция на едно непозволено увреждане, когато то е общо дело на николцина.
       Действие на пасивната солидарност.
       Главни действия - произтичат от това, че предметът на ппрестацията е един и същ и че множество облигационни отношения свързват кредитора с длъжниците му. Според това те са:
       1. Обективни - засягат еднакво всички длъжници. Всеки от тях отговаря за целия дълг и никой от солидарните длъжници не може да иска кредиторът да раздели дълга между тях или да отправи иска най - напред срещу някого от тях. Всички длъжници се освобождават, ако един от тях изпълни задължението. Всеки съдлъжник може да противопостави на кредитора така наречените общи възражения, които могат да бъдат свързани с възникването или погасяването на дълга.
       2. Субективни действия - проявяват се само в отношенията на един от съдлъжниците. Базират се на това, че всеки от тях е свързан самостоятелно с облигационно отношение с кредитора. Въз основа на това, кредитора може да преследва всеки от длъжниците си поотделно и ако предяви иска си срещу едного, не губи правото да го отправи отпосле срещу друг. В същото време всеки длъжник може да отправи срещу кредитора лични възражения и ако те бъдат уважени произвеждат действие само между кредитора и съответния длъжник. Всички ЮФ, които настъпват в лицето на само един от длъжниците имат относително действие. Поканата за изпълнение на безсрочно задължение, отправена само до един солидарен длъжник прави вземането изискуемо само по отношение на него. Ако един от длъжниците изпадне в забава това не се отнася автоматично и за останалите. Последиците, които настъпват по вина на един от съдлъжниците не могат да засегнат невиновните солидарни съдлъжници. Възможно е самостоятелната облигационна връзка с един от съдлъжниците и кредитора да се погаси, като с това не отпада задължението на останалите. Това става при сливане между един от длъжниците и кредитора, при изтичане, спиране или прекъсване на погасителната давност спрямо един от длъжниците това не може да ползва и останалите - относително погасителни основания. Смесено действащи погасдителни основания - опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите, но кредиторът може да запази правата си срещу тях и те остават обвързани за дълга, намален с частта на длъжника, комуто се опрощава; новацията направена с един солидарен длъжник освобождава всички останали, освен ако кредиторът не запази правата си срещу тях. Съдебните решения във връзка със дълга могат да бъдат постановени по всяко отделно отношение, но решение, постановено между кредитора и един солидарен длъжник, не може да има значението на присъдено нещо за останалите.
       Второстепенни действия. Между съдлъжниците съществува общност на интереси, и ако един от съдлъжниците постави кредитора в забава, същият се счита в забава и по отношение на останалите. Когато изпълнението е станало невъзможно по вина на един солидарен длъжник, той дължи обезщетение. Това не може да се вмени във вина на останалите и законът предвижда, че те продължават да отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото.
       Разпределяне на дълга между съдлъжниците.
       Спрямо кредитора те отговарят за цялото задължение. Но в отношенията между тях действа принципът на разделността - помежду си те са разделни длъжници, така, че ако един от тях плати дълга, той може да иска частта, която тежи върху всеки един от тях. Законът счита, че всички съдлъжници дължат равна част от дълга. Това предположение е оборимо и има сила доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници. Това може дза е уговорено между самите длъжници или да се основава на интересът на всеки един от тях, които да не е еднакъв. Дългат се разпределя по друг начин, ако солидарността произтича от деликт. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. Солидарният длъжник заплатил целият дълг или част по - голяма от тази която дължи има личен обратен (регресен иск) срещу останалите - естеството му зависи от естеството на вътрешните отношения между съдлъжниците и суброгаторен иск - встъпване в правата на удовлетворения кредитор. При неплатежоспособност на един солидарен длъжник загубата се разпределя между останалите включително и този, който е направил плащането, съразмерно с частта им в дълга. Всеки съдлъжник може да противопостави на кредитора общите възражения и е длъжен да стори това в отношенията си към своите съдлъжници.
       Неделимост. Задължението е неделимо, когато изпълнение на части не е възможно. Неговото значение се отразява когато има наличност на множество кредитори или длъжници. Ако задолжението е делимо, всеки наследник на длъжника отговаря пред кредитора за наследствения дълг само съразмерно с наследствения си дял, а всеки наследник на кредитора може да преследва наследника на длръжника съразмерно с дела си в наследството. Ако задължението е неделимо, всеки наследник на длъжника може да бъде преследван за целия дълг и всеки наследник на кредитора може да претендира хлащането на целия дълг.
       Видове неделимост.
       1. Неделимост, която следва от естеството на дължимата престация.
       а/ задължения за лични престации.
       б/ задължения за предметни престации с предмет неделима вещ.
       в/ задължения да не се прави нещо, но задължение да се даде нещо е делимо.
       г/ неделими са и ипотеката и поземления сервитут.
       2. Неделимост, която следва от намерението на договарящите.
       Действия на неделимостта. Това са действията на пасивната солидарност. Освен това когато кредиторите по неделимото задължение са няколко, престирането трябва да бъде извършено на всичките общо. Ако това не може да стане, всеки кредитор може да иска да се вложи дължимото за пазене по реда на член 97 от ЗЗД.

31.ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРА.

За своите задължения длъжника отговаря с цялото си имущество, но със своите действия той може да се разпореди по такъв начин с него, че да ощети кредитора си. Освен това, при бездействие от страна на длъжника е възможно от правната му сфера да отпаднат права, които биха могли да се използват за удовлетворяване на кредитора. Срещу всички тези опасности кредитора е обезпечен с иска по член 134 от ЗЗД - срещу бездействието на длъжника и с Павловия иск, по член 135 ЗЗД - срещу действия на длъжника, с които той уврежда кредитора.
       Упражняване правата на длъжника от кредитора.
       Това е иска по член 134 от ЗЗД, който е материален иск. Лицето което подава иска трябва да е кредитор - да има имуществено или неимуществено вземане и да не може да се удовлетвори от останалото на длъжника имущество или удовлетворяването му да е затруднено. Правото срещу което се изпълнява трябва да е имуществено и упражняването му да не е в пряка зависимост от личността на длъжника. То трябва да е и секвестируемо. Упражняването на правото може да стане:
       а/ по съдебен път. Кредиторът -  ищец подава искова молба. Задължително като страна се призовава и длъжника. Отхвърлянето на иска не засяга правата на ищеца като кредитор. Съдът, за да уважи иска трябва да констатира наличието на предпоставките по член 134 и съществуването на правото. Съществуването или несъществуването на правото има сила на присъдено нещо и спрямо третите лица. Когато съдът установи съществуването на правото от неговата парична стойност могат да се удовлетворят всички кредитори, като водилия иска има право на предпочтително удовлетворяване само за разноските по делото.
       б/ извънсъдебно упражняване. Това може да стане само ако  съществуването на правото е установено по съдебен път с иск по член 134, ал. 1 от ЗЗД. В този случай съдебно признатото право остава в патримониума на длъжника и от него може да се ползва всеки кредитор.
       Павлов иск.
       Нарича се още отменителен иск и се прилага, когато длъжникът е увредил кредитора чрез свои действия. Предпоставки за предявяването му са:
       а/ да съществува вземане. Не е необходимо то да е изискуемо. В хипотезата, в която длъжникът умишлено е извършил действието за да увреди кредитора не е необходимо дори вземането все още да е възникнало а е достатъчно длъжникат да е знаел, че то ще възникне.
       б/ обективна предпоставка. С това правно действие длъжникът да осуетява или значително да затруднява удовлетворяването на кредитора.
       в/ субективна предпоставка. Това е знанието за увреждането. При едностранните сделки за увреждането трябва да знае техния автор. При двустранните договори ако договора е безвъзмезден е достатъчно знанието на длъжника; ако е възмезден иска се днанието на двете страни (изключение от този принцип е презумпцията на член 135, ал. 2 от ЗЗД, че ако другата страна е възходящ, низходящ, брат, сестра или съпруг на длъжника тя знае за увреждането; когато съконтрахент е някой извън тези лица неговата добросъвестност се предполага до доказване на противното, което е в тежест на кредитора).
       Правото да се предяви Павлов иск се осъществява по съдебен път. Това може да стане чрез конститутивен иск или чрез възражение, ако при насочено принудително изпълнение срещу определен имот се окаже, че той е прехвърлен на трето лице и то предяви иск срещу кредитора за освобождаване на имота от принудителното изпълнение. Тук кредитора може да възрази, че договора е сключен при хипотезата на член 135 ЗЗД и затова не може да му се противопостави.
       Последици от Павловия иск. С този иск кредиторът иска обявяването на сключената от длъжника сделка за недействителна спрямо него. При уважаването на иска престацията, която длъжникът е осъществил може да се използва за удовлетворяване на кредитора. С нея се удовлетворява само кредитора, водил Павловия иск. Той се удовлетворява в рамките на вземането си и това се нарича относителна недействителност по отношентие на третото лице, защото то може да избегне принудителното изпълнение като изпълни задължението на длъжника и встъпи в правата на кредитора. Когато третото лице претърпи принудително изпълнение срещу длъжника се прилагат определени правила - например отговорност за евикция при продажбата. Ако третото лице е добросъвестно и отчужди вещта преди предявяването на Павловия иск при недвижим имот, тъй като Павловия иск се вписва може да се установи дали прехвърлянето е станало преди или след предявяването му. Ако сделката на третото лице е била безвъзмездна срещу него може да се осъществи принудително изпълнение, но ако е била възмездна правата му не се засягат. Когато третото лице е било надобросъвестно срещу неуго може да се осъществи принудително изпълнение. Третото лице също има иск срещу длъжника. Ако между него и кредитора с Павлов иск има конкуренция, тя е в полза на кредитора. Вземането на кредитора, за което може да се води Павлов иск според постановление на пленума на ВС, може да бъде парично или непарично. Павлов иск може да се приложи и ако длъжника е извадил от патримониума си точно това право което е дължал на кредитора.

32.ОБЕЗПЕЧЕНИЯ. ЛИЧНИ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ.

Поръчителството е договор. С него поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задължението на трето лице. Страни по този договор са кредиторът и поръчителят. Страна по него не е длъжникът, защото може да се поръчителства без знанието и дори въпреки волята на главния длъжник.
       Условия за действителност:
       а/ между страните трябва да се постигне съгласие - кредиторът да приеме поръчителя за такъв и поръчителят да се съгласи да отговаря за изпълнение на чуждо задължение.
       б/ за действителността му е необходима писмена форма - формален договор.
       в/ поръчителят трябва да е дееспособен, защото поръчителството е сделка на разпореждане с имущество.
       г/ поръчителството предполага съществуващ дълг.
       д/ с договора за поръчителство поръчителят обещава същия резултат, който главният дължник трябва да осъществи, освен ако е било уговорено друго или това друго следва от естеството на дължимата престация.
       Основанието на договора за поръчителство се заключава в намерението за обезпечаване на чуждо задължение - договорът е каузален.
       Характерни белези: това е едностранен, формален, безвъзмезден и акцесорен договор.
       Отношения кредитор - поръчител. Поръчителят отговаря за целия дълг като при неизпълнение на договора той отговаря за неустойката, лихвите и разноските. Поръчителят е задължен при модалитетите на длъжника. Поръчителствто преминава при универсално правоприемство, цесия и поемане на дълг.
       Поръчителството трябва да се отграничава от:
       а/ обещаване задължаването или действието на друго лице. Поръчителят отговаря за изпълнението на чуждо задължение, а обещателят не. Той отговаря само за вредите, ако третото лице не извърши уговореното действие или не поеме уговореното задължение.
       б/ встъпване в дълг. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, а встъпилият в чужд дълг дължи на същото правно основание, на което дължи и първия длъжник.
       в/ заместване в дълг. Договорът за поръчителство се сключва виноги между кредитора и поръчителя. Договорът за заместване в дълг също се сключва между кредитора и третото лице, но той може да бъде сключен и между първоначалния длъжник и заместника му и ще има действие за кредитора, ако същият го одобри. Поръчителят може да се задължи да отговаря само за част от дълга и при модалитети, различни от тези на главния дълг, а заместващия нов длъжник дължи на същото основание и поема дълга такъв, какъвто е. Поръчителят става длъжник на кредитора, без главния длъжник да се освобождава, а при заместването новият дължник идва на мястото на досегашния, който се освобождава от всякаква обвързаност спрямо кредитора.
       г/ клауза “делкредере”. Комисионерът може да гарантира изпълнението на задължението на лицето, с което е договарял, но с това се явява главен длъжник, а не поръчител.
       д/ солидарна сазъдълженост. При нея отделните задължения са координирани помежду си и съществуването на едно от тях не е предпоставка за съществуването на друго. При поръчителството задължение за поръчителя може да има само ако има главно задължение.
       е/ несъвършена делегация. Това е когато втори длъжник се оказва задължен пред кредитора паралелно с досегашния. С удовлетворяването на кредитора, независимо от кой от двамата длъжника се погасява вземането му. Длъжникът при несъвършена делегация е задължен на собствено, а не на акцесорно основание, както поръчителят. Затова той не може да противопостави на кредитора възраженията на другия длъжник, което може да се направи от поръчителя.
       ж/ авал (менителнично поръчителство). Това е поръчителство по запис на заповед и е едностранна правна сделка. То е самостоятелно и абстрактно. Авалистът отговаря винаги солидарно, докато обикновеният поръчителможе да уговори с кредитора, че няма да отговаря солидарно с главния длъжник.
       Прекратяване на поръчителството.
       а/ изпълнение - поръчителството се прекратява чрез изпълнение на задължнетието и други, равностойни му погасителни актове.
       б/ други основания - поръчителят го е обусловил със срок; кредиторът е продължил срока за изпълнение на длъжника, без поръчителят да се е съгласил с това продължение; ако поради действията на кредитора, поръчителят не може да встъпи в правата му.

33.РЕАЛНИ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ.

Залог.
       Изпълнението на едно задължение може да бъде обезпечено с една движима вещ така, че кредиторът да има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената на вещта по предпочитание пред другите кредитори на същият длъжник - заложно право на кредитора. Това е потестативно вещно право. Кредиторът като държател на вещта и владелец на заложното право се ползва с владелческа защита по член 76 от ЗС. То разполага и с петиторна защита срещу всяко трето лице, у което заложената вещ би се намерила. Заложното право може да се определи като акцесорно и неделимо вещно право, което обезпечава удовлетворяването на кредитора за цялото му вземане.
       Учредяване на залог.
       Законен залог по силата на Закона за банките, възникващ по непосредствено разпореждане на закона.
       Заложното право се учрезява и чрез договор, страни по който са залогодателят (длъжника или трето лице) и кредиторът - залогоприемател или залогодържател. Съгласието се постига между залогодателя и кредитора и не се нуждае от никаква форма. За да може да се противопостави на третите лица то трябва да е писмен документ с достоверна дата, в който да бъдат обозначени обезпечаваното вземане и заложената вещ. Съгласието на страните се постига с предаването на заложената вещ от залогодателя на кредитора или на трето лице, защото договорът за залог е реален договор. Предаването се смята за осъществено дори и когато кредиторът бъде поставен в състояние само да упражни фактическата си власт над заложената вещ, когато поиска това. Но предаване няма, ако заложената вещ остава в ръцете на залогодателя макар и на друго основание.
       Предмет на залога са всички движими вещи, чието залагане не е изрично забранено, имащи самостоятелно съществуване и имуществена стойност. Парите също могат да бъдат предмет на залог - когато се предават на кредитора е налице неправилен залог, защото вместо държател на заложена вещ, кредиторът става длъжник на парите. Обикновено при залагане на пари те се депозират в банка, която издава на залогодателя гаранционно свидетелство. Една вещ може да бъде предмет на няколко договора за залог. Тя може да се залага пред различни кредитори ако е предадена на трето лице или ако първият кредитор по залога се съгласи да предаде заложената вещ на втория след удовлетворяването си.
       Залогодателят за чужд дълг отговаря с вещта си ограничено, може да прави на кредитора всички възражения на длъжника, да прихваща вземането на длъжника със задължението на кредитора към него, а ако изпълни чуждото задължение се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу поръчителите.
       Залог върху вземания. Негов предмет са вземания, които могат да бъдат прехвърлени с изключение на тези, които по разпореждане на закона, на договор или поради естеството си не могат да се цедират. Това е неформален договор, но функционирането му е обусловено от неговото съобщение. Вземания, обособени в запис на заповед или книги на преносителя се залагат със заложно джиро.
       Ипотека.
       Когато изпълнанието на едно задължение е обезпечено с един недвижим имот, така, че кредиторът има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената на недвижгимия имот по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник или на собственика на имота, той разполага с ипотечно право. Ипотеката е вещно, акцесорно и неделимо право върху недвижим имот. Тя го следва и ипотекарния кредитор може да иска абсолютно от всеки да се въздържа от действия, които биха пречили или затруднили удовлетворяването на вземането му от цената на ипотекирания недвижим имот. За да има ипотека е необходимо съществуването на вземане. Тя го обезпечава допълнително, защото длъжникът най - напред отговаря общо с цялото си имущество. Преди да е възникнало вземането, което тя ще обезречи не може да има ипотека. Веднъж породено ипотечното право следва съдбата на вземането което обезпечава. То може да се погаси, да се завещае, да се прехвърли, да се заложи и други. За всичко това се прави съответно отбелязване към акта за учредяване на ипотеката. Всяка част от вземането е обезпечена от ипотечното право и всяка част от имота обезпечава вземането - плащането на една част от дълга не освобождава част от имота от ипотеката; разделянето на дълга не води до раздробяване на ипотечното право. Продажбата на част от ипотекирания имот не освобождава продадената част от ипотечната тежест.
       Могат да се залагат всички недвижими имоти, постройка, притежавана в суперфициарна собственост върху чужда земя, суперфициарно право, етаж в етажна собственост, идеална част върху недвижим имот. Не могат да бъдат ипотекирани недвижими имоти и вещни права върху тях, които са вън от гражданския оборот, които не могат да бъдат отчуждавани; не могат да бъдат ипотекирани отделно, сервитутите върху недвижими имоти.
       Видове ипотека:
       а/ договорна - възниква чрез вписване на договор за ипотека съставен във формата на нотариален акт. Може да се учреди само от дееспособно лице, което в момента на договарянето е собственик на имота. Формата на акта е нотариална и трябва да са спазени всички данни: за имота, за вземането, за което се учредява ипотеката и размера на сумата за която тя се учредява.
       б/ законна ипотека - случаите на учредяването й са изрично изброени в закона и направо се вписват за обезпечаване на вземането на определени категории кредитори. Изброени са в член 168 от ЗЗД:
       = в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот за обезпечение на вземанията му по договора.
       = в полза на съделителя, комуто се дължи допълнение на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълването.
       = законна ипотека в полза на държавата.
       Законовата ипотека има същата форма и условия за валидност както договорната, но за разлика от нея се вписва по силата на закона.
       в/ ипотека, учредена чрез едностранно изявление. Това е обезпечение пред съд. Собственикът на имота, който ще се ипотекира, дава нотариално завереното си съгласие за ипотекиране на имота и това заявление се вписва в особената ипотечна книга.
       Вписване на ипотеката - това е начинът за учредяването й. Става в ипотечна книга която е публична. Вписването дава предимство на ипотекарния кредитор пред хирогфарните и останалите ипотекарни кредитори за същия имот, ипотеките на които следват по дата неговата. Вписването трае 10 години от датата на извършването му и за да бъде продължено, преди изтичане на срока трябва да се поднови.
       Ипотеката се заличава при погасяване на главното вземане. Може да стане доброволно въз основа на изразената воля на кредитора - съгласие в нотариална форма; със съдебно заличаване въз основа на съдебно решение влязло в законна сила; заличаване по искане на купувача на имота - достатъчно е да докаже на нотариуса, че той не е поел ипотеката върху себе си. Ако заличаването е било недействително, ипотеката не се възобновява, а е необходимо новото й вписване.
       Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека има право да не допуща влошаване на ипотекирания недвижим имот, на предпочтително удовлетворяване от цената му при публична продан.
       Ипотеката се погасява с погасяването на главното право към което е придадена или на свои собствени основания. При погасяване по първата причина, това става ако вземането е изцяло удовлетворено. Погасява се на собствено основание, ако ипотекирания имот погине; бъде отчужден за държавна или общинска нужда; кредиторът се откаже от ипотеката; при принудителна продан и при заличаването на ипотеката. Възможно е кредиторът да придобие сам ипотекирания имот и с това ипотеката да се погаси, защото никой не може да има ипотека върху собствения си имот. Само в хипотезата на член 178 от ЗЗД е възможно да има ипотека върху собствен имот - когато някой купи имота и не поеме ипотеката върху него. Той може да плати на ипотекарния кредитор до размера на цената, която дължи за ипотеката. По този начин той встъпва в правата на удовлетворения ипотекарен кредитор по отношение на кредиторите, чиито ипотеки са учредени, преди той да е купил имота. Ако някой от тях предизвика публична продан, купувачът като ипотекарен кредитор от пръв ред ще получи поне покупната си цена.

34.ПРОДАЖБА.

Продажба.
       Определение. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли едно право или собственността върху една вещ на купувача срещу определена цена, която купувачът се задължава да му плати.
       Характеристики на договора - двустранен, възмезден, консенсуален, каузален, комутативен,в някои случаи и алеаторен (при продажба на бъдеща вещ или на наследство), неформалон договор, с изключение на случаите, в които законът изисква форма.
       Видове продажба:
       а/ обикновена - тя е уредена в глава 1 на особената част на ЗЗД и е предмет на изучаване в облигацинното право.
       б/ търговска - уредена е в Търговския закон и трябва да има за предмет търговска сделка. Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е ФЛ.
       в/ външнотърговска - при тази продажба има наличие на международен елемент и материалноправният режим, който я урежда е различен. Страните по тази продажба сачи могат да определят режима, на който ще се подчинява сключеният договор.
       Сключване на договора.
       1. Съществени условия:
       а/ предмет - вещ или права срещу определена цена.
       б/ цена на договора - необходимо е да се породи като задължение за купувача да плати, защото иначе за продавача не се поражда задължение да престира предмета.
       2. Несъществени условия - това са допълнителни уговорки между страните: срок, условие, местоизпълнение, разноски и други.
       3. Сключване - уредено е в общите правила на ЗЗД. Прави се оферта, на която се прави акцепт и между страните се установяват преддоговорни отношения. Възможността за отстъпване (отмятане) от договора не е уредена в ЗЗД, но е възможна, защото не противоречи на повелителни правни норми. Може да се уговори отметнина, която в случая би обезщетила страната, която не се е отказала. ЗЗД е възприел принципа, че пазвалянето на двустранните договори става чрез едностранно волеизявление.
       4. Форма на догвора.
       Принципът е, че договорът е неформален. Изключения:
       = продажба на недвижим имот се извършва в нотариална форма.
       = продажба на наследство - в писмена форма с наториална заверка на подписите.
       = продажба на кораб - писмена форма с нотариална заверка на подписите.
       = продажба на МПС - писмена форма с нотариална заверка на подписите.
       = продажба на ипотечно право - отбелязване на договора за ипотека или на молбата за учредяването й.
       Това е форма за действителност, която е различна от формата за доказване.
       Външнотърговските сделки по начало се извършват свободно. МС може да поставя определени изисквания, но те са само предпоставка за сключването на договора, а не условия за неговата действителност.
       Задължения на продавача.
       1. Да прехвърли собственността върху предадената вещ, съответно правото на владение, разпореждане, ползване. При догврите за прехвърляне на собственност, съответното прехвърляне или учредяване на друго вещно право става автоматично. Идключения: за родово определените вещи, бъдещите вещи, алтернативно определените вещи, при уговорено отлагателно условие и при продажба на чужда вещ, прехвърлянето не става автоматично.
       2. Да предаде вещта. Със сключването на договора и преминаването на собственността продавачът вече не държи вещта като своя, а като чужда. Предаването се осъществява чрез ефективно физическо връчване.
       а/ време на предаването - уговаря се от страните, а ако нищо не е уговорено купувачът може да иска предването веднага.
       б/ място на предаването - на местоизпълнението. То може да е определено от закона или уговорено, може да е определено и от естеството на престацията. В член 68 от ЗЗД е посочен принципа:
       = за индивидуално определени вещи местоизпълнението е по местонахождение на мещта в момента на възникване на задължението.
       = родово определени вещи - по местожителство на продавача.
       = при дистанционните прподажби - може да у уговорено различно от посоченото в закона, кат е достатъчно то да не му противоречи.
       в/ количество на вещите - трябва да се предаде цялото уговорено количество, но може да се разпредели на няколко престации, ако естеството им позволява това и страните са се съгласили.
       г/ качество - дължи се поне средно качество, ако няма уговорено. При продажба по мостра, престацията трябва да съответства на качеството на образеца.
       Задължения на купувача:
       1. Да плати цената на купената вещ. Паричното задължение е носимо, и се плаща по местожителство на продавача при сключване на договора. Лихви се дължат, ако са били уговорени, ако вещта е трябвало да бъде предадена с плащането, а купувача не е платил.
       2. Да получи вещта. Когато, за да предаде вещта, продавачът се нуждае от съдействието на купувача, той е задължен да получи. Това не значи приемането й, защото това е одобрение. С получаването се установява само фактическата власт върху вещта.
       3. Задължения за разноски: разноските по договора и тези, свързани с прехвърлянвето на собдствеността са за сметка на купувача. Но разноските по прехвърлянето на недвижим имот се поемат по равно от страните. Ако са направени разноски в резултат на промяна на местоизпълнението, те са за сметка на страната, която е причина за това. Правилата за разноските са диспозитивни и страните могат да уговорят друго в договора.
Отговорност за продажбата на чужда вещ или на вещ, обременена с права на трети лица.
 Съгласно чл. 188 от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последния е знаел за това. Възможно е купувачът да стане собственик, въпреки, че придобива вещта от купувач, който не е собственик по чл. 78, ал.1 от ЗС. За да се приложи тази хипотеза купувачът трябва да е добросъвестен. Продавачът отговаря при такава продажба, ако третото лице не е предявило още правата си и купувачът не е още отстранен от вещта, ако е предявило правата си и купувачът вече е отстранен изцяло или отчасти. Законът не прави разлика между предстояща и осъществена евикция. И в двата случая продавачът е в неизпълнение на задължението си, ако купувачът в добросъвестен към момента на сключване на договора. Продавачът няма да отговаря, ако третото лице само смущава или отнема владението на купувача и не извършва действията си в упражняване на свои вещни права. Той не носи отговорност, ако въпреки че по време на продажбата не е бил собственик на вещта, в послвдствие придобие това право, защото с това автоматично изпълнява задължението за прехвърляне на собствеността.
       Отговорност на продавача преди евикцията. Добросъвестния купувач може безусловно да развали договора по чл. 87 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице. Това става с едностранно волеизявление извънсъдебно или по съдебен ред съответно за движими и недвижими вещи. Ако само част от вещта принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице продажбата може да бъде развалена само по съдебен ред. Съдът ще допусне развалянето, ако с оглед на обстоятелствата прецени, че купувачът не би сключил договора, ако знаеше за чуждите права. В противен случай купувачът може да иска само намаление на цената и обезщетение за вредите. При развалянето на договора отпада правното основание на продавача да задържи цената. Той е длъжен да я върне, дори ако вещта е повредена или обезценена. Купувачът може да претендира за разноските по договора; за необходимите и полезни разноски по вещта; всички вреди и пропуснатите ползи. До връщането на цената и заплащането на подобренията купувачът има право на задържане. Той има правната възможност, но не и задължението, да развали договора. Може да се противопостави на третото лице. Продавачът може да се конституира като помагач в процеса. Той има възможност и сам да встъпи в него.
       Отговорност на продавача при осъществена евикция. С влизане в сила на съдебното решение, с което купувачът е осиден да предаде вещта, договорът за продажба се счита развален. Той има същите права като добросъвестния купувач, който е поискал развалянето поради опастност от предстояща евикция. Освен това той може да претендира за разноските по водения процес; стойността на плодовете, които е трябвало да върне на третото лице - ищец по делото. Тази отговорност се носи само когато купувачът е съвестен. Недобросъвестния купувач може да претендира само за връщане на покупната цена от продавача. По начало не съществуват пречки за договорно разширяване на отговорността на продавача. Тя може да бъде и стеснявана, ако продавача е добросъвестен и при спазване на определени условия: той не може да уговаря клауза за освобождаване от задължението за връщане на цената и не може да се освободи от отговорност за личните си действия. Ако продавачът е бил недобросъвестен, всякакви уговорки за освобождаване или намаляване на отговорността са изцяло недействителни.
       Отговорност при надостатъци.
       Нарушение на условията за качество. Продавачът отговаря за всяко неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно установените, общоприетите или уговорени качествени показатели, в следствие на което се намалява цената или годността на вещта. Ако няма нормативно предвидени показатели или те не са задължителни, правно значение придобива постигнатото от страните съгласие относно качествата на вещта. Предпоставки за възникване на отговорността са недостатъкът да е съществувал по време на продажбата, съществено да намалява цената или годността на вещта и да не е бил известен на купувача. Продавачът ще се освободи от отговорността, ако купувачът е констатирал нвдостатъците при приемането или е бил уведомен за тях от продавача. Явни недостатъци са тези, които могат да бъдат открити при обикновения, компетентно и грижливо извършен преглед, а скритите се откриват след един основен преглед или се проявяват по-късно.

35.ДАРЕНИЕ И СПОНСОРСТВО.

ДАРЕНИЕ.
Не е едностранна сделка, а е договор. Безвъзмезден и Каузален. Особенност – мотива и каузата съвпадат. Договора е консенсуален и формален или само реален.
С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
Обещанието за дарение не произвежда действие.
Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.
Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.
Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
СПОНСОРСТВО.
1. Договорът за спонсориране е нов договорен вид, появата на който е свързана с развитието на пазарното стопанство, конкуренцията и рекламата. В практиката у нас този договор бързо навлезе през последните няколко години, макар че за него няма самостоятелна правна уредба. Той се сключва и урежда в съответствие с принципа на договорната свобода. Допуска се обаче смесване на договора за спонсориране с договора за дарение, а в някои случаи и с фондациите. Няма да бъде преувеличено ако се каже, че спонсорският договор като явление се стреми да замести или измести договора за дарение. А както ще се опитам да покажа, това са два различни договора по предмет и цел. В развитите западни държави спонсорството е регламентирано и то предимно по фискални съображения: суми, дадени като спонсорство, се освобождават от данъчно облагане. Същото се отнася и за суми, получени по спонсорски договор.
2. Терминът спонсорство е от английски произход. В речниците се дават няколко значения на този термин: кръстник, поръчител, покровител, организатор. Той е получил широко разпространение и в неговорящите английски език и може да се каже, че е станал общоприет, .особено в стопанските среди. Като близък, а понякога и равнозначен на него понякога се използва терминът шефство (напр. подшефско предприятие). Някои у нас се опитват да го заместят с българския термин спомоществователство, макар че значението му като че ли е по-широко и се доближава до дарението. Във всеки случай договорът за спонсориране не трябва да се смесва с дарението, каквито гледища съществуват на практика. 3. С договора за спонсориране едно физическо или юридическо лице се задължава с рекламна цел да подпомогне имуществено дейност или изява със спортен, образователен, научен, културен, социален или филантропичен характерна друго физическо или юридическо лице, което се задължава лично да извърши определено действие или да постигне определен резултат, като посочи рекламата на спонсора.
3.Същественото за договора за спонсориране е, че той е двустранен, по него възникват права и задължения и за двете страни. По това той се различава от дарението. С този договор едната страна се задължава да подпомогне имуществено другата страна. Обикновено подпомаганата страна проявява инициатива за сключване на договора, тя организира и осъществява подпомаганата дейност. Самата дейност може да бъде различна, както примерно се посочи, но тя не трябва да има стопански характер. Обикновено това е духовна дейност или спортни прояви. Самата дейност може да се извършва в страната или в чужбина. Тя може да се извършва от едно или няколко физически или юридически лица. Подпомаганото лице по договора поема насрещно задължение към подпомагащия. Това задължение може да има за предмет извършването на лични действия, постигането на определен духовен резултат или извършването иа определени действия в полза на подпомагащия.
4. В сравнение с договора за дарение при спонсорския договор имущественото съдействие не се прави с намерение за даряване, а с рекламна цел. Подбудите за спонсорирането са чисто комерсиални. Целта е да се афишира пред обществеността съществуването и хуманната дейност на спонсора, да се разгласи, че печалбите, които спонсорът получава, се изразходват и за обществено полезни цели. Разбира се, тези цели трябва да са законни и морални.
Имущественото подпомагане се прави при спонсорирането, за да се създадат условия за извършване на определена дейност от подпомагания, а не на каква и да е избрана от него дейност.
За разлика от дарението, спонсорският договор е синалагматичен, подпомаганият има определено задължение към подпомагащия. Това задължение обаче по начало не е равностойно на подпомагането, в много случаи то има неимуществен характер.
Спонсорирането няма характер на милостиня. То не е подпомагане от съчувствие, не се извършва по емоционални съображения в полза на лице, което е изпаднало в нужда. Не може да се определи като спонсорство оказване на парична или друга помощ на болен, при природно бедствие и други подобни случаи, както често се обявява в средствата за масово осведомяване. В тези случаи има обикновено дарение, няма насрещни задължения, не се гони реклама.
Спонсорският договор се различава от меценатския договор. С меценатския договор се цели да се подпомогне лице, което работи в духовната област -изобразително изкуство, литература, музика, наука. При него не се цели непременно реклама. Но и меценатският договор може да бъде двустранен: обикновено облагодетелствуваното лице се задължава да отстъпи на мецената права върху създадените от него творби, публично изпълнение на създадените творби.
Близък до спонсорския договор е договорът за шефство,при който обикновено едно юридическо лице се задължава да подпомогне организационно и материално извършването на стопанска дейност на друго физическо или юридическо лице. По начало и този договор има за цел реклама. Същественото за него е, че има за предмет оказване на съдействие за извършване на стопанска дейност. Така напр. машиностроително предприятие оказва съдействие на селскостопански производители при организиране или извършване на дейност с машини или на техния ремонт и поддържане, снабдяване с резервни части и др. Или завод за хладилна техника подпомага поддържането на купените от него съоръжения в търговската мрежа на дребно и т.н. Договорът за шефство поначало е безвъзмезден.
Не бива спонсорският договор да се смесва и с фондацията. Тя се образува въз основа на дарение или завещание (чл. 149 и сл. ЗЛС), винаги е юридическо лице и имуществото се използва за постигането на определените от дарителя или завещателя цели. При фондацията няма страни и договор, съответно и насрещно задължение. Освен това като правило липсва и рекламна цел, която може само косвено да се проявява. Фондацията като юридическо лице с самоуправляваща се единица. Тя извършва своята дейност в обществен интерес, поради което дейността и по начало е под обществен и държавен надзор (вж. чл. 151 и сл. ЗЛС).
Наи-сетне не може да се определи като спонсорство чуждестранната помощ, оказвана от държави, чуждестранни физически и юридически лица на държавата или за съответни учреждения и организации. По същество тя има характер на дарение, макар че се означава като помощ. Нейните цели са чисто хуманитарни, а не рекламни.
5. Като се държи сметка за рекламната цел на договора за спонсориране, той трябва да бъде окачествен като вид трърговска сделка - чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Това означава, че за него ще намерят приложение съответно разпоредбите на търговското право и по-конкретно за търговските сделки. 6. Страни по спонсорския договор са спонсорът и спонсорираното лице. Спонсор може да бъде всяко физическо или юридическо лице, търговец, обществена организация, фондация. Съмнително е дали спонсор може да бъде държавно учреждение, защото то не разполага със свободни средства, тъй, като е на бюджетна издръжка, а и най-важното - то няма рекламни потребности. Учрежденията обаче могат да оказват финансова помощ от спестени разходни средства или от постъпления за дейност по извънбюджетни сметки.
6. Спонсорирано може да бъде отделно физическо лице или състав от лица (екип, спортен клуб, организирана единица). Страна може да бъде и юридическо лице, включително сдружение с нестопанска цел или дори бюджетно учреждение (напр. учебно заведение, здравно заведение, зрелищна организация - театър, хор, симфоничен оркестър, киностудио и др.).
7. В практиката има случаи, в които спонсорският договор се сключва чрез трето лице, което изпълнява своеобразна посредническа роля. Това е професионално ориентирано лице, което срещу възнаграждение търси спонсори и посредничи при спонсорирането. В някои западни държави има специализирани агенции, бюра и др., които знаят рекламните интереси на спонсорите и им предлагат сключването иа подходящи договори. Това са обикновено рекламни фирми и тази дейност се определя като търговска. Със своя професионален опит тези фирми съдействуват и на двете страни при сключването на спонсорския договор, като предлагат и съответни условия.
8. Основното задължение на спонсора е имуществено подпомагане. Самото подпомагане може да има различен предмет. Това може да бъде парична сума, давана като награда - напр. за най-добри спортни постижения, за най-добро изпълнение в конкурс и др. Паричната сума може да бъде определена за срок (напр. издръжка на лица, които ще участвуват в състезание). Предмет може да бъде и определена вещ (напр. облекло на състезатели, спортни съоръжения, музикални инструменти, потребителски вещи, като видео, радиокасетофон, ски облекло и др.).
Спонсорът може да се задължи да издаде определена творба, да я изпълни или постави на сцена, да я постави за излъчване по радиото или телевизията. Няма пречка с договора да се предвиди изработването напр. на филм, подготовката на спектакъл. Предмет на договора може да бъде и предоставяне на работна сила, напр. на специалисти за изготвянето на проекти, чертежи, програми, декори, художествена украса и др. Изобщо предмет на задължението на спонсора може да бъде да се направи или да се даде нещо. Не е необходимо спонсорът да престира непременно лично действие или собствена продукция. Всичко зависи от конкретните обстоятелства и преследваната рекламна цел.
Едно лице може да сключи едновременно няколко договора със спонсори. В този случай отделните спонсори трябва да бъдат уведомени, за да се предотврати нежелателна конкуренция. Възможно е с договора да се изключи участието на други спонсори за определена проява. Когато спонсорите са няколко, един от тях може да бъде обявен за главен, централен. Обикновено това е спонсорът с най-голямо имуществено участие или спонсорът, който организира спонсорираната дейност и привлича други спонсори. Когато спонсорите са повече, те могат да сключат общо договора, като в него си разпределят правата и задълженията. При наличност на главен или централен спонсор в договора се определят неговите специални права и задължения в сравнение с останалите спонсори. 9. Спонсорираният има две основни задължения. Първо, от него може да се иска да участвува в определена проява (състезание, конкурс, концерт и др.), да извърши определено действие (да излъчи филм, концерт, да създаде определена творба и пр.). Второ, спонсорираният е длъжен да извърши или извършва действията, които образуват съдържанието на рекламата на спонсора. Тези действия са в зависимост от възможностите на спонсорирания и от вида на спонсорираната дейност. Самите действия могат да имат словесен, образен, графичен, звуков или друг характер, включително да са комбинирани. В договора се определя точно съдържанието на рекламата и начинът на извършването й (напр. да се носи в облеклото марката на спонсора или тя да се излъчва - кога и колко пъти, с какво времетраене, да се поставя в опаковката и пр.). Спонсорираният може да се задължи да предостави рекламна площ, място за излагане на продукция на спонсора.
Спонсорираният е длъжен да се въздържа от морално или материално увреждане на спонсора, от неговото критикуване и злепоставяне - това би влязло в противоречие с рекламната цел на договора.
Задълженията на спонсора могат да бъдат уговорени при модалитети, напр. при условие, че се класира в конкурса или състезанието. Ако не се постигне предвиденият в договора резултат, може да се иска връщане на даденото от спонсора. 9. Понеже договорът за спонсориране няма нормативна уредба, необходимо е в отделния договор да се уредят подробно отношенията между страните. В договора могат да се предвидят неустойки и други санкции при неизпълнение на задълженията на страните. По всички въпроси, по които в договора няма особени правила, ще се прилагат общите разпоредби на облигационното право, които се отнасят за двустранните договори, като се държи сметка и за особения предмет на този договор.
Последно променен на Понеделник, 28 Декември 2009 14:53
 
Банер