Средновековие : Могъщество на Българската държава при цар Иван Асен II ( 1218 – 1241г.) Печат
Петък, 25 Август 2006 13:39

Увод. Въстанието на Асен и Петър било с изключителна важност за българската история, тъй като то възстановило държавното ни съществуване. Възстановяването на българското царство било постигнато чрез въстание, организирано от братята Асен и Петър през 1185г. По време на управлението на първите двама Асеневци (1185 – 1195г.) била отвоювана голяма част от българските земи в Мизия, Тракия и Македония. При най – малкия брат Калоян (1195 – 1207г.), границите на държавата били разширени, била укрепена българската власт на възвърнатите територии, а дипломатическия успех на Калоян – сключването на унията с Рим, поставил България в равностойно положение с останалите европейски страни.

След превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204г.някогашната Византийска империя се разпаднала на няколко по – слаби държави, от които един от най – сериозните противници била Латинската империя. Ето защо победата на Калоян през 1205г. при Адрианопол имало огромно значение за издигане на авторитета на България и представлявала силен удар срещу новосъздадената държава, който спирал по – нататъшната й експанзия на Балканите и в Мала Азия.

Така настъпилите промени е политическата карта на Югоизточна Европа в началото на XIII в. позволили на българското царство да укрепне териториално, а победата над латинците го превърнала в първостепенен фактор на Балканския полуостров. Дипломатическата и военна дейност на Калоян подготвили до голяма степен върха на политическото могъщество, което България постигнала при цар Иван Асен II.

България при цар Борил (1207 – 1218г.) В дъното на заговора срещу цар Калоян стоели неговата съпруга и сестриният му син Борил (1207 – 1218г.), който веднага узурпирал царската власт и започнал гонения срещу Калоянови родственици и привърженици. През 1207г. двамата сина на Асен – Йоан и Александър били принудени да напуснат България и първоначално били отведени от учителя си при куманите, а след това в руското Галичко княжество, където останали повече от 10 години. Братовчеда на Борил – Алексий Слав създал самостоятелно владение в Родопско – Пиринската област с първоначален център крепостта Цепина, а впоследствие – Мелник. През есента на 1208г. той сключва съюз с латинския император Анри в Станимака. Също така получава титлата деспот и през ноември се жени за дъщерята на Анри в Константинопол. Бориловият брат - севастократор Стрез, с помощта на сръбския жупан Стефан II Неман Първовенчани, се обявил за независим владетел във Вардарска Македония и средище на владението му била крепостта Просек.
    Качването на престола на Борил след убийство не е нещо необичайно и Борил няма защо да се кори за това. В цялата средновековна история на България подобни действия при качване на престола са много – неясна е смъртта на Крум, Маламир убива брат си, Борис и Симеон – Владимир Расате, братята на Петър заговорничат срещу него, Самуил убива брат си, синът му е убит от братовчед си, Петър Делян е ослепен от Алусиян, Асен е убит от братовчед си Иванко, Иван Асен II убива Борил и т.н. Първите ччетирима Асеневци са свалени с насилствени средства, Калоян и Борил от роднини. След качването си на престола Борил преследва най – близките си роднини – племенниците си Иван Асен и Александър, брат си Стрез, братовчед си Алексий Слав. Съперничеството за властта обаче е винаги в рамките на рода на Асеневци.

След 1204г. положението в Югоизточна Европа и Мала Азия се променя рязко. На мястото на Византийската империя се създават по – големи и по – малки държавни образувания – Латинската империя, Никейската империя, Епирското деспотство, Трапездундската империя. Към тези нови държавни центрове трябва да се прибавят и няколко по – малки владетелски центъра – Солунското кралство, владенията на севастократор Стрез, деспот Алексий Слав и др. Тази нова обстановка предполага активна външна политика, в която дипломацията и непрекъснато създаващите се и разпадащите се съюзи вземат връх над чисто военните кампании. Ето защо от Калоян нататък българските владетели трябва да изведат дипломацията на преден план във външната си политика.

Военни неуспехи на Борил.  Възползвайки се от размириците в България, през 1208г. унгарците нападнали и превзели Белградската и Браничевската области, а сръбския жупан Стефан II Неман Първовенчани сложил ръка върху гр. Ниш. Цар Борил не бил в състояние да предотврати тези териториални завоевания, тъй като вниманието му било заето в продължаващата война с латинците. В началото на лятото през 1208г. българите успели да отблъснат латинците при Боруй. На 1 август 1208г. латинският император Анри успял да достигне Тракия, където българите били разбити. Така Филипопол попаднал в латински ръце, което им позволило да укрепят властта си в Тракия.

Две години по – късно цар Борил създал коалиция за борба срещу Латинската империя, към която били привлечени епирския деспот Михаил, деспот Алексий Слав и севастократор Стрез. Те повели война на широк фронт в югозападните български земи, но без успех. През пролетта на 1211г. българите предприели съвместни действия с никейския император Теодор 1 Ласкарис срещу латинците. Българите навлезли в Тракия, но се оттеглили, без да влязат в сражение.
 През лятото на 1211г. Борил отново започнал военни действия срещу латинците, но този път заедно с брат му, севастократор Стрез. При Пелагония ( Битоля ) войските на Борил и Стрез са разбити от солунските барони и епирския деспот Михаил I Комнин.  По – късно – през есента на същата година, Борил се насочил към Борил се насочил към Солун, но е посрещнат от войските на солунските барони е деспот Алексий Слав и се връща обратно.

Дипломатическите и военни начинания на Борил не довели до стабилизиране положението на България на Балканския полуостров. Сред българското болярство зреело недоволство, което намерило израз в последвалия бунт през 1211г. във Видинската област. Бунтът бил потушен с помощта на унгарския военачалник Ивашин. В замяна Унгария получила Белградската и Браничевската области.

След неуспехите си във военната кампания срещу латинците, българския цар започнал политика на династични съюзи, която помогнала за утвърждаването на държавата на полуострова. През 1213г. успоредно с потвърждаването на унията с папа Инокентий III Борил сключил най – блестящия съюз с Латинската империя, подкрепен с два династични брака. Съюзът с латинците е на основа на общата принадлежност към Римската църква. Император Анри се оженва за Мария, която била дъщеря на Калоян, или доведена дъщеря на Борил. От своя страна Борис се жени за племенницата на Анри, дъщеря на сестра му Йоланта и зет му Пиер дъо Куртене. Към този брачен съюз трябва да се прибави и другия отлично замисленм и реализиран брак – годежа на другата дъщеря на Борил с унгарския престолонаследник Бела IV.

Чрез тези династични бракове, специално първия, Борил регулира отношенията си и с Алексий Слав, който е васал на Анри и е женен за негова дъщеря. Към подобни бракове са се стремили по – рано Симеон, след това Иван Асен II, но не са успели да ги постигнат.

Същевременно през 1214г. се осъществил неуспешен съвместен поход на българи и латинци срещу Сърбия. В тази коалиция се включвал и севастократор Стрез, който впоследствие е убит при неизяснени обстоятелства, както и епирския владетел Михаил I Комнин, който загива през 1215г.
Военните неуспехи на Борил са причинени както от неговия очевидно по – слаб военен талант в сравнение с Калоян, така и от усложненото положение в района – наличието на много държавни образувания, и факта, че никоя от тези държави не може да изнесе кампания срещу коалиция от няколко други. След първите си военни поражения, Борил сменя политиката – вместо военни усилия той се ориентира към сключване на съюзи, придружени с династични бракове, т.е. полага се началото на една предимно мирна политика, която е продължена и от Иван Асен II. Докато политиката на Калоян е ясна – превес на военните усилия за завладяване на нови територии, съчетани с дипломация, а тази на Иван Асен II е непрекъсната дипломатическа игра, съчетана със съюзи и бракове, то Борил е този който прекратява неефикасната военна политика и започва дипломатическата игра.

Засилване на богомилството. В началото на XIII в. се засилило разпространението на богомилството в България. Това принудило царя и църквата да свикат събор против богомилите на 11 февруари 1211г.  в Търново. На този събор е издаден т. нар. Синодик на цар Борил, в чиято основа е залегнал синодик на Константинополската патриаршия от 843г. Също така в него са записани анатеми срещу богомилите. Освен за събора, Синодикът дава ценни сведения за възстановяването на Българската патриаршия през 1235г., славословия на царе, боляри, патриарси и др. Последната редакция на Синодика е от XIV в. и принадлежи на патриарх Евтимий. Синодикът е разпространен в Сърбия, Влашко и Русия.

Трябва да се отбележи, че гоненията срещу богомилите, приписвани на Борил и осъществени на антибогомилския събор от 1211г., не трябва да се схващат само като мерки са потискане на социалното недоволство. Пресилено е да се твърди, че богомилското движение се засилва, защото Борис е бил лош владетел. Богомилското учение има своите върхове и в други балкански страни по това време като Сърбия, в която Стефан Първовенчани е един от успешните владетели, коронован за крал през 1217г. от Рим. Мерките срещу богомилите, които впрочем стигат само до анатеми, са израз на подкрепа на българската църква, която е една от основните структури на държавата и център на развитието на културата.

През 1217 – 1218г. подпомогнат от руски дружини, в България се завърнал сина на Асен – Иван Асен II, за да си отвоюва българския царски престол. Към него се присъединили значителна част от аристокрацията и народът. Цар Борил бил принуден да се затвори в Търновската крепост. След седеммесечна обсада столицата била превзета, а Борил – свален от престола и ослепен. На престола се качил законния престолонаследник Иван Асен II (1218 – 1241г.).

Управлението на Борил традиционно се смята за неуспешно, но внимателното вглеждане налага преоценки. То има и своите положителни страни и затова говори и факта, че Борил е свален от престола твърде трудно. Братовчедите му Иван Асен II и Александър са принудени да обсаждат с войски Търново цели седем месеца. Това говори, че Борил е имал достатъчно силна подкрепа, за да им се противопоставя толкова дълго време. Безспорно той е имал и подкрепата на църквата, тъй като провежда в нейна полза събора срещу богомилите. Трудното му детрониране изпъква на фона на свалянето ана първите трима Асеневци в резултат от преврати, траяли няколко дни.

Управление на цар Иван Асен II в периода 1218 – 1230г. Дипломатическа дейност на Иван Асен II.  При цар Иван Асен II България достигнала върха на политическото си могъщество. Израснал в условията на дългогодишно изгнание новият български владетел се отличавал с изключителни качества на държавник и дипломат. За да укрепи международното си положение първоначално той не изменил насоката на следваната от Борил политика, а именно династичните бракове.

През 1219 г.на връщане от кръстоносен поход през българските земи преминава унгарския крал Андрей II и сключва мирен договор с България. Уговорен е бракът на Иван Асен с дъщера му Ана – Мария. Бракът е сключен през 1221г. след разрешение от папа Хонорий III, а като зестра Иван Асен получава Белградската и Браничевската области. Като цяло бракът подобрява отношенията на България с една силна политическа сила на запад, имаща важна роля в политиката на Балканите.
След като осигурил северните си граници, българския владетел обърнал поглед на юг. По това време Латинската империя вървяла към политически упадък. Съперничеството между Епирското деспотство и Никейската империя все повече се изострило, заради оспорването на правото  за възстановяване на Византийската империя. В края на 1224г. епирският еладетел Теодор Комнин превзема Солун и е коронясан за император на ромеите от охридския архиепископ Димитър Хоматиан. ( по други сведения това станало през 1227г.). Действията на епирския владетел представлявали потенциална заплаха за българската държава, но първоначално Иван Асен II сметнал за разумно да поддържа добри отношения с него. През 1224 г. бил сключен мирен договор, според който една от дъщерите на Иван Асен II от първата му съпруга, Мария, се омъжила за брата на Теодор Комнин – деспот Мануил.

Сключеният мирен договор обаче нямало да просъществува дълго, тъй като сблъсъкът на интереси в Македония и Тракия бил неизбежен. В периода 1225 – 1228 г. никейци и епирци си съперничат в Източна Тракия, а Адрианопол преминава последователно в никейски и епирски ръце.

Напрежението се засилило и в резултат на настъпилите събития в Латинската империя. През 1228 г. умира латинския император Робер дъо Куртене, който оставил за наследник брат си Балдуин II. Приближените на новия император решили да повикат за негов настойник и регент Иван Асен II. По сведения на Марино Сануто, договорът бил скрепен със споразумението за годеж на  дъщерята на Иван Асен -  Елена, с малолетния  Балдуин II и българския цар му става настойник. Също така договорът предвиждал българите да окажат помощ на Латинската империя във войните й срещу Епир и Никея, а в замяна областта Филипопол се присъединява към България. С този договор старата мечта на Симеон за господство в Константинопол е на път да стане реалност.

Нарастване на политическото влияние на България. Умелите дипломатически ходове на Иван Асен II засилили изключително много влиянието му в Константинопол. Изглежда това станало причина латинските барони твърде скоро да се откажат от споразумението с българския владетел. Така на 9 април 1229 г. латинците тайно сключили споразумение с йерусалимския крал Жан дъо Бриен в Перуджа. Той става регент и съимператор на Балдуин II и сгодява дъщеря си с него.

Договорът между България и Латинската империя обаче провокирал нападението на епирския деспот Теодор Комнин срешу Иван Асен, тъй като според съюза с Латинската империя той се задължава да отвоюва загубените от латинците земи в Тракия, владени от Теодор Комнин.
Ето защо през 1230 г.солунския император Теодор Комнин нарушил мирния договор и нахлул в българските земи. На практика Иван Асен II се биел като съюзник на латинците. Новината за новото брачно споразумение Иван Асен II научава едва 1231 г., когато годежът е обявен. Иван Асен II организирал войската си, като привлякъл на своя страна и един кумански отряд и се насочил срещу нашественика. Двете войски се срещнали на 9 март на 10 км северозападно от Хасково, в местността Клокотница. Епирския владетел претърпял голямо поражение. Поражението при Клокотница предизвиква бързото разпадане, но не и краят на Солунската империя.  Теодор Комнин и семейството му са пленени и отведени в Търново, където Теодор е ослепен. В последствие управител на Солун, Тесалия и Епир като български васал става зетят на Иван Асен – Мануил Комнин. Самата победа е ознаменувана в храма “Св. Четиридесет мъченици”.

България постигнала своето най – голямо териториално разширение. Нейните граници, както по времето на цар Симеон, отново опрели до три морета – Адриатическо, Бяло и Черно. България се превръща в политически и военен хегемон на Балканския полуостров. Порасналото самочувствие намерило израз  при титулуването на българския цар. Иван Асен започнал да се величае и да се подписва под грамотите си като “цар на българи и гърци”.

Вътрешна политика на Иван Асен II. Териториалното разширение и укрепване на България се отразило добре върху нейната икономика. Настъпил видим подем в занаятите и търговията. Важна роля в търговските връзки на България започнала да играе Дубровнишката република. През 1230 г. цар Иван Асен II издал специална грамота, в която предоставил правото на дубровнишките търговци свободно да търгуват по българските земи.

По времето на цар Иван Асен II започнали да се секат и монети – златни, сребърни и медни. Монетосеченето било свързано с общия икономически подем и развитието на търговията.
Също така по време на управлението на цар Иван Асен II се засилило и развитието на църквите и манастирите – строежът на храмове се засилил. За това говори и изграждането на църквата “Св. Четиридесет мъченици”, в чест на битката при Клокотница и др.

Нови имоти и привилегии получили също така и стонските манастири. През 1230г. българския цар посетил Света гора. От тази година е запазена една дарствена грамота на Иван Асен II за светогорския манастир “Ватопед”. Такива грамоти били дадени и на манастирите “Зограф”, “Протата”, “Ивирон”, Великата Лавра “Св. Атанасий”.

За разлика от своите предшественици, Иван Асен II успял да сплоти българското болярство, като му предоставил нови земи и привилегии. Той проявил и търпимост към разпространените по това време еретически учения в българските земи най – вече към богомилството. Това сторил вероятно по политически съображения, тъй като добре съзнавал, че спокойствието в страната е от съществено значение за нейната стабилност и всестранен напредък.
Също така настъпил видим подем и в укрепването и разрастването на средновековните български градове – столицата Търново станала главен политически, икономически, религиозен и културен център.

Отношения на България с Никейската и Латинската империя. Възстановяване на Българската патриаршия (1230 – 1241г.) Влошаване на отношенията с Латинската империя. Действията на латинските управници останали скрити за българския владетел чак до август 1231г., когато Жан дъо Бриен е коронясан за император в Константинопол и обявен за настойник на Балдуин II. Двойнствената игра на латинските барони, в която не малка роля играел папа Григорий IX, разгневила Иван Асен II. Затова и през 1232г. Иван Асен II скъсва унията с папата и отстранил от власт търновския архиепископ Василий, който бил убеден прувърженик на униатската политика.  Архиепископ Василий се оттегля в атонски манастир, където скоро умира.

През следващите десетилетия България се превръща в стабилна опора на православието на Балканския полуостров. Настъпва краят на един продължителен период на българска политика на добри отношения с Латинската империя.

През същата година (1232г.) под натиска на папа Григорий IX унгарците нападнали Белградската и Браничевската области, но успехът им бил твърде краткотраен. Срещу нашествениците се отправил братът на Иван Асен II – севастократор Александър, който ги отблъснал и ги принудил да се върнат в земите си.

Същевременно битката при Клокотница предизвикала и промени в Сърбия. Крал Радослав, който се ползвал с покровителството на епиркия деспот, се принудил да абдикира от престола. През 1234г. на сръбския престол застанал Стефан Владислав, който бил подкрепен от Иван Асен II. За да укрепи влиянието си в Сърбия, той дал една от дъщерите си - Мария – Белослава за жена на новия сръбски крал.

Съюз между Иван Асен II и никейския император Йоан III Дука Ватаци през 1235г. Новата обстановка на Балканския полуостров предизвикала неизбежни промени във външната политика на България. Като надежден съюзник в борбата срещу Латинската империя се очертавала преди всичко Никея. Опитите за сближаване на двете страни започнали още през 1231г., когато Иван Асен II разбрал, че е излъган от латинските барони. В преговорите България и Никея преследвали различни цели. Никейският император Йоан III Дука Ватаци виждал  в съюза си с българите преди всичко средство за по – лесно постигане на основната си цел – превземането на Константинопол. Цар Иван Асен II също търсел съюза с Никея не само с оглед на възможни териториални придобивки, но преди всичко за решаване въпроса със статута на българската църква.
През пролетта на 1235г. в Калиопол ( Галиполи ) между Никейската империя и България бил подписан клетвен договор, скрепен с династичен брак. Веднага след това  в Лампсак, на малоазийския бряг, константинополския патриарх Герман II венчава малолетната дъщеря на българския цар Елена за никейския престолонаследник Теодор II Ласкарис. Друга важна клауза в договора засягала положението на българската църква или по – точно възстановяването на Българската патриаршия. Това не могло да стане без одобрението на източните патриарси, поради което никейския патриарх Герман изискал нарочно писмено съгласие от предстоятелите на Йерусалим, Антиохия и Александрия. На състоялия се събор в гр. Лампсак Българската църква е издигната в патриаршия, начело с патриарх Йоаким I. За първи път българската църква получава признание като патриаршия от такъв събор, след признаването на българската архиепископия при Борис. Стъпката на Иван Асен със скъсването на унията и възстановяването на патриаршията със съгласието на основните източни патриаршии окончателно поставя България в общността на източното православие.

Условията на договора предвиждали съвместни военни действия срещу латинците, както и подялба на завладените земи и градове. Според споразумението никейския император заел част от Тракия и Галиполския полуостров, откъдето се подготвил заедно с българите да атакува Константинопол. През 1235 – 1236г. съюзените българи и никейци предприели обсада на града по море и суша. Обсадата продължила до есента, но не дала резултат, поради незадоволителната морска подготовка на никейците. Тук трябва да се отбележи, че през последните години на управлението на Иван Асен дипломацията му не е особено успешна. Той започва да сменя твърде често и без особени успехи съюзниците си.

Същевременно на 22 март 1237г. умира Жан дъо Бриен, което дало надежда на Иван Асен II, че може да заеме неговото място. Неуспехът на обсадата охладил отношенията между съюзниците - Иван Асен II решил да прекрати действието на договора и развалил годежа на дъщеря си. Започнали преговори с папски пратеници за възстановяване на унията. Българи и латинци сключили военен съюз срещу Никейската империя. Възобновили добрите си отношения, съюзниците започнали враждебни действия срещу настанилите се в Източна Тракия никейски войски. Единствената акция на българи и латинци била обсадата на важната крепост Цурулум в Южна Тракия. По време на обсадата обаче до него достига вестта, че в Търново са починали от чума царица Ана, патриарх Йоаким I и един от синовете на Иван Асен II. Според Георги Акрополит царят схванал това като божие възмездие за престъпените договорни клетви пред никейския император. Така в края на 1237г. съюзът между България и Никейската империя бил възстановен, но този път българския владетел се ангажирал с обещание да оказва военна помощ на никейския император. В Никея се завърнала и годеницата на Теодор II Ласкарис.

Последни години на Иван Асен II.  През 1237г. Иван Асен II се оженва за Ирина, дъщеря на пленения солунски император Теодор Комнин. Това довело до възстановяването на Солунската империя. Иван Асен II върнал владетелските права на бившия епирски владетел Теодор Комнин, който изгонва брат си от Солун и  поставил като император сина си Йоан.

През следващите години България поддържала добри отношения с всичките си съседи. В периода 1238 – 1240г. папа Григорий IX се опитал да организира кръстоносен поход срещу България и Никейската империя. Той влиза в кореспонденция с унгарския крал Бела IV и го призовава да подкрепи войските на Балдуин II, събирани в Западна Европа. Унгарския крал обаче се отказал от проектирания поход, а Балдуин II – от намеренията си да нападне България. Походът се насочва само срещу Никейската империя. През 1240г. Иван Асен II пропуска 60 000 (според други сведения 30 000) кръстоносна войска от Западна Европа, начело с латинския император Балдуин II, да премине необезпокояван през българската територия. С тези войски и с помощта на куманите по – късно Балдуин III отнема от никейците крепостта Цурулум.

Според едно известие на Филип Мускес в западна хроника малко преди смъртта си през 1241г цар Иван Асен II успял да отблъсне едно нападение на татарите.
Цар Иван Асен II починал на 24 юни 1241г., оставяйки на наследниците си едно не само голямо царство, но и много нерешени въпроси тъкмо тогава, когато Европейския югоизток бил пред прага на голямото татарско нашествие.

Заключение. При Борил (1207 – 1218г.) настъпило временно отслабване на България. То се изразявало чрез военните и териториални загуби на страната, нестабилното й вътрешно положение, засилването на социалното недоволство и респективно – на богомилството. Но чрез политиката си на династически бракове Борил се издигнал като един от далновидните във външнополитическо отношение владетели  на България, вс възможности за влияние в новите държави около нея – Латинската империя и Унгария.

Тази политика била успешно продължена от цар Иван Асен II. Неговото управление (1218 – 1241г.) представлява един от върховете на политическо могъщество на средновековна България. Съчетал в себе си таланта на ловък дипломат и даровит пълководец, той успява да издигне българската държава на непознати дотогава висини. Успехите му се дължат преди всичко на неговата дипломация, на умелото лавиране в сложната обстановка в целия район – Балканите и Мала Азия. България не разчита толкова на силата на армията си, с изключение на битката при Клокотница. При Иван Асен България окончателно се присъединява към източното православие. Нито един важен въпрос от политическите взаимоотношения между страните от Европейския Югоизток не е бил решаван без прякото участие на България и авторитетната дума на българския цар. Като цяло при управлението на първите петима Асеневци – Асен, Петър, Калоян, Борил и Иван Асен II България започва един възход, който е увенчан с издигане на страната като първа политическа сила в Европейския Югоизток.

Последно променен на Петък, 25 Август 2006 13:43
 
Банер