Лекции за изпита за правоспособност Печат
Четвъртък, 19 Август 2010 12:50
2. СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА СЪДИЛИЩАТА ПО ЗСВ. ТРИИНСТАНЦИОННО И ДВУИНСТАНЦИОННО СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

Съдебната власт е държавната власт, която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата и реализира наказателната политика на държавата като осъществява правосъдието и контрола за законност в Република България
Съдебната власт е независима - чл. 117, ал. 2 от Конституцията, Поради това при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона - (чл. 117, ал. 2 от Конституцията) и изпълняват функциите си безпристрастно (чл. 4, ал. 2 от ЗСВ). Съдиите, прокурорите и следователите постановяват актовете си, основавайки се на закона и събраните по делото доказателства - чл. 3 от ЗСВ. Когато прецени, че законът противоречи на Конституцията, съдът уведомява ВКС или ВАС, а прокурорите и следователите уведомяват главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционния съд - чл. 15 от ЗСВ.
Съдилищата осъществяват правораздаването в Република България. Правораздаването е винаги дейност по възстановяване на законността.
В рамките на дейността си по правораздаване съдилищата извършват и контрол за законност на актове и действия на административните органи - чл. 120, ал. 1 от Конституцията. . В тази връзка чл. 120, ал. 2 от Конституцията дава право на гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.
Правораздаването се извършва в рамките на граждански, наказателни и административни дела - чл. 4, ал. 1 от ЗСВ.  Правораздаването може да се извършва само от съдилищата. В тази насока чл. 61, ал. 3 от ЗСВ изрично постановява, че дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган. Правораздаването, обаче, се осъществява не от името на съдилищата, а в името на народа - чл. 118 от Конституцията.
ВКС и ВАС са компетентни на територията на цялата страна, а районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища - само в съдебните им райони (чл. 108, ал. 1 от ЗСВ, и чл. 116, ал. 1 от ЗСВ). Районите, в които са компетентни районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно- териториалното деление на страната - чл. 62 от ЗСВ.
Споровете за подсъдност (компетентност) между съдилищата се решават в съответствие с разпоредбите на процесуалните закони.

Структура - общи положения
Според конституционната разпоредба на чл.119, ал. 1 правораздаването в Република България се осъществява от Върховен касационен съд, Върховен административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. ВАС, военните съдилища и административните съдилища са специализирани съдилища, защото разполагат с правораздавателна компетентност само по определени категории дела (чл. 63, ал. 7 от ЗСВ, чл. 95, ал. 1 от ЗСВ и чл. 89, ал. 1 от ЗСВ). Останалите съдилища са общи и разполагат с компетентност по всички дела. Със закон могат да се създават и други специализирани съдилища (чл. 119, ал. 2 от Конституцията, но не и извънредни (чл. 119, ал. 3 от Конституцията
Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка - чл. 65 от ЗСВ.
Висшият съдебен съвет определя броят, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието , както и на военните съдилища, но съгласувано с министъра на отбраната - чл. 30 , ал.1, т. 2 от ЗСВ. Броят на съдиите в съдилищата се определя от Висшия съдебен съвет - чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗСВ.
Районният съд е основен първоинстанционен съд (чл. 76 от ЗСВ). На него са подсъдни всички дела в съдебния му район, освен тези, които по силата на закон са подсъдни на друг съд.Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. В него могат да се създават отделения. Към всеки районен съд има бюро за съдимост.
Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако в закон е предвидено друго - чл. 78 от ЗСВ. В определени от закона случаи в състава на първоинстанционния съд участват и съдебни заседатели, които имат еднакви права и задължения със съдиите - чл. 66 от ЗСВ.
Окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон и като въззивна (втора) инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища.. Окръжният съд може да разглежда и други дела, възложени му със закон - чл. 63, ал. 2 от ЗСВ.
В столицата има градски съд с правомощията на окръжен съд - чл. 88 от ЗСВ.
Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.. При окръжните съдилища могат, по решение на общото събрание на съдиите, да се създават отделения, ръководени от председателя на окръжния съд или неговите заместници.
Гражданските дела, подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, се разглеждат в състав от един съдия, а наказателните - в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закон е предвидено друго - чл. 82 от ЗСВ. В състава на окръжния съд, действащ като първа инстанция по наказателно дело може да участва младши съдия, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него. (чл. 82, ал. 2 от ЗСВ).
Делата, подсъдни на окръжния съд като втора инстанция, се разглеждат в състав от трима съдии, освен ако закон не предвижда друго. В този случай само един от членовете на състава може да бъде младши съдия - чл. 83, ал. 1 и 2 от ЗСВ.
Административният съд разглежда като първа инстанция всички административни дела, освен тези, които по силата на закон са подсъдни на Върховния административен съд. Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като касационна инстанция.
Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища - чл. 89, ал. 2 от ЗСВ. Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. При административния съд, по решение на общото събрание на съдиите, могат да се създават специализирани по материя отделения, ръководени от председателя на административния съд или от неговите заместници.
Административният съд разглежда подсъдните му дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.
Военните съдилища са приравнени (паралелни) на окръжните съдилища и разглеждат като първа инстанция определени със закон дела.  Компетентността на военния съд се определя със закон.
Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Военният съд разглежда делата в състав от един съдия със съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.
Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район - чл. 101, ал. 1 от ЗСВ. Военно-апелативният съд е един за страната и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна - чл. 101, ал. 2 от ЗСВ.
Апелативният съд, респективно военно - апелативния съд се състои от съдии и се ръководи от председател - чл. 102 от ЗСВ.
При апелативния съд може, по решение на общото събрание на съдиите, да се създават отделения. Председателят на апелативния съд и неговите заместници ръководят отделенията. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.
ВКС е висшата съдебна (касационна) инстанция за определените от закона съдебни актове по наказателни и граждански дела и разглежда и други дела, определени със закон - чл. 108, ал. 1 от ЗСВ и чл. 63, ал. 6 от ЗСВ.
Правораздавайки, ВКС трябва да осъществява и върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища - чл. 124 от Конституцията. Това си правомощие ВКС упражнява и чрез издаване на тълкувателни решения в областта на наказателното, гражданското или търговското правораздаване при неправилна или противоречива съдебна практика по тълкуването и прилагането на законите. Тези решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, включително и за всички органи, издаващи административни актове - чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Искане за приемане на тълкувателни решения се правят от председателя на ВКС, от министъра на правосъдието, от главния прокурор, омбудсманът или председателя на Висшия адвокатски съвет (чл. 125 от ЗСВ).
ВКС решава и спорове за подсъдност, когато страна по тях е апелативен съд - чл. 122 от от ГПК, виж и чл. 44, ал. 1 от НПК.
ВКС има и право да сезира Конституционния съд, ако при разглеждане на делото констатира, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията. В този случай ВКС спира производството по делото и внася въпроса за разглеждане от Конституционния съд.
Седалището на ВКС е в гр. София . ВКС се състои от гражданска, търговска и наказателна колегия. Председателят на Върховния касационен съд и неговите заместници ръководят колегиите. В колегиите има отделения. Всяка от колегиите има общо събрание, което се състои от съдиите в колегията. ВКС има пленум, който се състои от всички съдии във ВКС. Пленумът решава организационни въпроси.
ВКС заседава в състав от трима съдии, когато разглежда дела като касационна инстанция, ако законът не предвижда друго. Когато произнася тълкувателни решения ВКС е в състав, състоящ се от общото събрание на съответната колегия - или от общото събрание на гражданската и търговската колегии, когато постановява тълкувателни решения по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване.
ВАС е висшата съдебна инстанция в административното правораздаване. Той е висша съдебна (касационна) инстанция за обжалваните актове по дела на административните съдилища и по дела на тричленен състав на ВАС - чл. 63, ал. 7 от ЗСВ.
ВАС разглежда като първа инстанция актове, определени със закон.
ВАС е единствената инстанция, която се произнася по спорове за законосъобразността на актовете на Министерския съвет и на министрите, подзаконови нормативни актове, както и на други актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване само пред ВАС - чл. 125, ал. 2 от Конституцията.
Правораздавайки, ВАС трябва да осъществява съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване - чл. 125, ал. 1 от Конституцията. В тази насока ВАС също може да издава задължителни тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика - чл. 118, т. 2 и т. 3 от ЗСВ и чл. 124, ал. 1 т. 3 и 4 от ЗСВ. Искания за приемане на тълкувателни решения се правят от председателя на ВАС, от министъра на правосъдието, от главния прокурор, омбудсманът или председателя на Висшия адвокатски съвет - чл. 125 от ЗСВ. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната, изпълнителната власт и местното самоуправление, както и за всички органи, издаващи административни актове - чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Седалището на ВАС е в гр. София.ВАС се състои от съдии и се ръководи от председател. ВАС се състои от колегии, ръководени от председателя на ВАС или от неговите заместници. И във ВАС всяка от колегиите има общо събрание, което се състои от съдиите в колегията.. ВАС също има пленум, който решава организационни въпроси и се състои от всички съдии във ВАС..
ВАС заседава в състав от трима съдии, освен в случаите, когато закон предвижда друго.
Тълкувателни решения в административното правораздаване се произнасят от общото събрание на съдиите в съответната колегия, а тълкувателни решения по общи въпроси в административното правораздаване се произнасят от общото събрание на колегиите в ВАС.

Отношения между ВКС и ВАС
При противоречива или неправилна съдебна практика между ВКС и ВАС могат да бъдат издавани съвместни тълкувателни постановления, приети от общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища - чл. 124, ал. 2 от ЗСВ. Тези тълкувателни постановления, както и тълкувателните решения, са задължителни за органите на  съдебната, изпълнителната и местната власт, както и за всички органи, издаващи административни актове. - чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Споровете за подсъдност между ВКС и ВАС се решават от състав, включващ трима представители на ВКС и двама на ВАС. Определението на състава е окончателно.
Съдебното заседание се ръководи от председателя на състава. Председател е най-старшият съдия от членовете на състава. Той може да дава задължителни за всички присъстващи в залата разпореждания , които могат да се отменят от състава на съда. Председателя на състава следи за реда в залата и може да санкционира нарушителите

Разпределение на делата и преписките
Делата и преписките в органите на съдебната власт се разпределят на случаен принцип, чрез електронно разпределение, по поредността на постъпването им - чл. 9, ал. 1 от ЗСВ.

Фази на производството
Ако в закон не е предвидено друго, съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно - чл. 10, ал. 1 от ЗСВ.
Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно - чл. 10, ал. 2 от ЗСВ. В разглеждането на делото в различни инстанции не може да участва един и същ съдия - чл. 11, ал. 2 от ЗСВ.

Съдебни актове
При постановяване на своите актове съдиите се основават на закона и събраните по делото доказателства - чл. 3 от ЗСВ. Това правило е проява на принципа за независимост на съдиите.
Актовете на правораздаването трябва да бъдат мотивирани. Тези актове се обявяват по ред и в срок, предвиден в съответния закон. Влезлите в сила съдебни актове са стабилни и не могат да бъдат отменени, освен в изрично предвидени от закона случаи - чл. 10, ал. 3 от ЗСВ.
 
Съдебни заседатели
В определени от закона случаи в правораздаването участвуват и съдебни заседатели - чл. 123 от Конституцията. и чл. 66, ал. 1 от ЗСВ.
Съдебни заседатели могат да бъдат пълнолетни дееспособни български граждани, ненавършили 70 години, които се ползват с добро име в обществото и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления, независимо дали са реабилитирани - чл. 67, ал. 1 от ЗСВ.
Съдебните заседатели се назначават по предложение на общинските съвети: за районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд; за окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд - чл. 68, ал. 2 от ЗСВ.
Съдебните заседатели във военните съдилища могат да са генерали (адмирали), офицери и сержанти на кадрова военна служба. Определят се, по предложение на командирите на поделенията, от общото събрание на съдиите от военно - апелативния съд - чл. 67, ал. 2 и чл. 68, ал. 3 от ЗСВ.
Мандатът на съдебните заседатели е пет години - чл. 68 от ЗСВ.
По предложение на председателя на съда, съответното общо събрание на съдиите освобождава предсрочно съдебен заседател: по негово искане; при поставянето му под запрещение; когато бъде осъден за умишлено престъпление; при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 1 година; когато извърши тежко нарушение на задълженията си или системно не ги изпълнява или извърши действие, уронващо престижа на съдебната власт - чл. 71 от ЗСВ.

3. СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА ПРОКУРАТУРАТА И СЛЕДСТВЕНИТЕ СЛУЖБИ. ПРАВОМОЩИЯ НА ПРОКУРОРА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОРГАНИТЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата - чл. 126, ал. 1 от Конституцията. По-специално, прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.
Броя на прокурорите във всички прокуратури се определя от Висшият съдебен съвет - чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗСВ.
Прокуратурата в Република България е едно юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.. Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор. Главният прокурор ревизира и контролира работата на всички прокурори. Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури ревизират и контролират работата на прокурорите в непосредствено по - ниските по степен прокуратури.. Висшестоящият прокурор може писмено да спира и да отменя разпорежданията на подчинените му прокурори в определените от закона случаи - чл. 143, ал. 2 от ЗСВ. Писмените разпореждания на горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори - чл. 143, ал. 3 от ЗСВ.
Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол - чл. 143, ал. 1 от ЗСВ. Главният прокурор, съответно неговите заместници могат да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, с изключение на случаите, когато са били предмет на съдебен контрол. Горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори.
Съгласно Конституцията на Република България (чл. 127):
Прокуратурата следи за спазване на законността като:
- ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
- може да извършва разследване;
- привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления и поддържа обвиненията по наказателни дела от общ характер;
- упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки;
- предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
- в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

Основни функции на прокурора в наказателното производство
Дейността на прокурора е подробно регламентирана в множество текстове от НПК, но най-обобщено неговите функции в наказателното производство и в частност в досъдебното производство са формулирани в чл. 46 от НПК, според който прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В изпълнение на тези си задължения прокурорът:
- ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор;
- може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия;
- участва в съдебното производство като държавен обвинител;
- взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс и упражнява надзор за законност при изпълнение на  принудителните мерки - чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
От вътрешната структура и субординация на прокуратурата произтичат някои функции, свързани с дейността на отделните звена от йерархията, регламентирани в чл. 46, ал. 3 и 4 от НПК, както следва:
- по-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отменя или да изменя постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както и да извършва действия, включени в компетентността им; неговите указания, дадени в писмена форма са задължителни за тях;
- главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Пряка ръководна и надзорна дейност на прокурора в досъдебното производство
Законодателят е регламентирал ръководната и надзорна роля на прокурора в досъдебното производство по отношение на разследващите органи в чл. 52, ал. 3 от НПК, според който разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора. Това принципно законово изискване се детайлизира в чл. 196, ал. 1 от НПК, според който при упражняване на ръководството и надзор за законност прокурорът може:
- да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по дело и да им дава указания по разследването;
- да участва при извършването или извършва действия по разследването;
- да отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;
- да изземва делото от един разследващия орган и да го предава на друг;
- да възлага на съответните органи на МВР извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;
- да отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган;
- следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определен срок - чл. 196, ал. 2 от НПК.

Задължителни указания на прокурора
Указанията на прокурора до разследващия орган, дадени в писмена форма са задължителни и не подлежат на възражение (чл. 197 от НПК). Указанията на прокурора имат императивен характер.
Формите на проявление на прокурорски надзор и ръководство в досъдебното производство намират конкретен израз в следните по-важни правомощия:

I. Правомощия при образуване на досъдебно производство и при отказ за образуване
Досъдебно производство се образува с постановление от прокурора - чл. 212, ал. 1 от НПК.
Когато откаже да образува досъдебно производство прокурорът незабавно уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението - чл. 213, ал. 1 от НПК.
По жалба  на заинтересованото лице или по свой почин прокурор от по-горестоящата прокуратура може да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване - чл. 213, ал. 2 от НПК.

II. Правомощия по разпределение на делата, по определяне на следствения район и по отвод на разследващия орган
Следователите провеждат разследване по дела за:
- престъпления по чл. 95 - 110 , чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс, престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на МС, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в МВР или в ДАНС; престъпления, извършени в чужбина (чл. 194, ал. 1 от НПК).
За всички останали случаи разследването се извършва от дознатели - чл. 194, ал. 2 от НПК.
От компетентността на прокурора обаче е разследването по материали, получени от ДАНС, в които случаи прокурорът може да възложи разследването или отделни следствени действия и на следовател (чл. 194а, ал. 1 и 2 от НПК).
В чл. 195, ал. 1 от НПК е формулиран принципът, че досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разглежда делото. Наред с това общо правило в следващите алинеи на същата разпоредба са регламентирани следните изключения:
а) досъдебното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на обвиняемия, или където е местоживеенето на повечето обвиняеми, или повечето свидетели когато:
- обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;
- това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването - чл. 195, ал. 2, т. 1 и 2 от НПК.
б) въпросите за извършване на досъдебното производство в друг район се решават от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство. До произнасяне на прокурора се извършват само онези действия по разследването, които не търпят отлагане - чл. 195, ал. 3 от НПК.
в) извън случаите по чл. 195, ал. 2 от НПК, с разрешение на главния прокурор, предварителното производство може да бъде извършено и в друг район, с оглед по-пълното разследване на престъплението - чл. 195, ал. 4 от НПК.
По основателността на отвода или самоотвода на разследващия орган с оглед разпоредбите на чл. 47, ал. 1 - 3 от НПК се произнася прокурорът, който упражнява ръководство и надзор върху дейността на разследващия орган - чл. 52, ал. 2 от НПК.

III. Правомощия, свързани със задържането на лица
Съгласно разпоредбите на чл. 64 от НПК, прокурорът може да направи искане до първоинстанционния съд за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, като за гарантиране довеждането на лицето в съда може да постановява и задържане до 72 часа. Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който е направил искането за задържане.
Искането на обвиняемия или неговия защитник за изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда - чл. 65, ал. 2 от НПК.

IV. Правомощия по други въпроси на досъдебното производство
Прокурорът има решаващо становище и по други конкретни действия в досъдебното производство, каквито са:
- разрешаващите му функции при разпореждане с иззети веществени доказателства, преди окончателното приключване на наказателното производство - чл. 111, ал. 2 от НПК;
- разрешаващи и разпоредителни функции, свързани с погребението на труп, който е бил предмет на оглед, както и в случаите на необходимост от изравяне (ексхумация) и последващо заравяне на вече погребан труп - чл. 157 от НПК;
- разрешаващи функции при разпечатването на звукозапис и видеозапис, съобразно разпоредбите на чл. 239, ал. 4 от НПК. Разпечатването на звукозаписа за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъства и разпитаният.
- разрешаващи функции на съответния прокурор по продължаване срока за завършване на предварителното производство, с едновременно произнасяне и по мярката за неотклонение - чл. 234 от НПК.
Визираните по-горе случаи на пряко или косвено упражняване на ръководство и надзор от страна на прокурора са изрично регламентирани в посочените текстове на НПК. Тези изисквания са задължителни за разследващите органи и всяко тяхно нарушаване би представлявало съществено нарушаване на процесуалните правила.

Компетентност на разследващите органи
На следователите и дознателите е възложено непосредственото осъществяване на цялата разследваща дейност. Те са самостоятелни субекти на процеса наред и независимо от прокурора. Изпълнявайки тази функция в досъдебното производство, те действат под ръководството и надзора  на прокурора.
Когато осъществяват разследващата дейност, те трябва да са обективни и безпристрастни, какъвто трябва да бъде прокурорът. С оглед на това в НПК е предвидена възможността за отвод и самоотвод на разследващите органи на същите основания, на които се прави отвод и самоотвод и на прокурора. По основателността на отвода и самоотвода се произнася съответният прокурор, на който е възложено да упражнява ръководство и надзор върху дейността им. Тъй като в хода на досъдебното производство е характерно извършването на неотложни следствени действия - оглед на местопрестъплението, претърсване и изземване, разпит на очевидци, чрез които единствено могат да се открият и запазят следите и другите веществени доказателства, в НПК е предвидена възможността до решаването на въпроса за отвеждането разследващите органи да извършват само онези действия, които не търпят отлагане (чл. 53, ал. 3 от НПК).
Следствените органи са в системата на съдебната власт. Следствените служби са окръжните, в седалищата на окръжните съдилища и Национална следствена служба. Седалището на НСС е гр. София. В София има следствена служба с правомощия на окръжна следствена служба. НСС осъществява разследване по дела с особена фактическа и правна сложност на територията на страната, както и по дела за престъпления, извършени в чужбина или по искания за правна помощ от други държави както и разследване в други, предвидени от закона случаи, за което в НСС са създадени специализирани отделения.
В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и за разследване на определени видове дела, както и помощни звена.
Националната следствена служба и окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка.

Броят на следователите във всички следствени служби се определя от Висшият съдебен съвет.

 4. ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ – ПРАВЕН СТАТУТ, СЪСТАВ И ПРАВОМОЩИЯ

-    Независимостта на съдебната власт обуславя съществуването на неин върховен орган, който да е извън системата на изпълнителната или законодателната власт. Такъв орган е Висшият съдебен съвет (ВСС). ВСС е постоянно действащ орган. Той представлява съдебната власт, определя състава и организацията на работата й и управлява дейността й, но не възпрепятства независимостта на органите на съдебната власт - чл. 16, ал. 1 от ЗСВ. Той е юридическо лице със седалище в гр. София. ВСС се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и главният прокурор са по право негови членове. Единадесет от членовете на ВСС се избират от Народното събрание и единадесет - от органите на съдебната власт.. Изборът се осъществява до един месец преди изтичане на мандата на изборните членове.

Инспекторат към Висшия съдебен съвет
С последните конституционни и законодателни промени през 2007 г. към Висшия съдебен съвет се създаде Инспекторат, състоящ се от Главен инспектор и десет инспектори - чл. 132а, ал. 1 от Конституцията. Инспекторатът към ВСС е юридическо лице със седалище гр. София - чл. 41 от ЗСВ. При изпълнение на функциите си Инспекторатът се ръководи от принципите на законосъобразност, обективност и публичност - чл. 40 от ЗСВ. Главният инспектор и инспекторите се избират от Народното събрание (чл. 132а, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията) и трябва да бъдат юристи с високи професионални и нравствени качества (чл. 42, ал. 1 от ЗСВ). В чл. 42, ал. 2 - 4 са регламентирани изискванията за стаж в съдебната система. Главният инспектор и инспекторите не могат да заемат длъжностите и да изпълняват дейностите, изчерпателно изброени в чл. 18, ал. 1 от ЗСВ - чл. 43 от ЗСВ. Мандатът на Главния инспектор е 5 години, а на инспекторите - 4 години - чл. 132а, ал. 2 и ал. 3 от КРБ. Те се освобождават предсрочно от длъжност при: подаване на оставка; влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление; трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца; лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност; тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения или действия, накърняващи престижа на съдебната власт; както и ако не са освободили длъжностите или не са прекратили дейностите по чл. 18, ал. 1 от ЗСВ при стъпването им в длъжност - чл. 48, ал. 1 от ЗСВ.
Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона - чл. 132а, ал. 6 от Конституцията. Правомощията на Инспектората са изчерпателно изброени в чл. 54, ал. 1 от ЗСВ. Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи - чл. 132а, ал. 7 от Конституцията. Инспекторатът осъществява правомощията си чрез извършване на проверки, предвидени в годишната му програма или чрез проверки по сигнали - чл. 56, ал. 1 от ЗСВ. Редът за извършване на проверките се определя от Главния инспектор със заповед. В акта за резултатите от проверката се съдържат констатации и препоръки, както и срок за изпълнението им - чл. 58, ал. 2 от ЗСВ. Главният инспектор осъществява общо организационно и методическо ръководство на дейността на Инспектората - чл. 60, ал. 1 от ЗСВ. Той участва в заседанията на ВСС, но не участва в гласуването - чл. 60, ал. 2 от ЗСВ.

Правомощия на ВСС
Съгласно КРБ ВСС:
-    с навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на ВСС, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми
-    ВСС взема решения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи
-    При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.Задържането на съдия, прокурор, следовател се извършва по решение на ВСС.

Чл. 30. (1) ЗСВ. За осъществяване на  правомощията си, определени в Конституцията, ВСС извършва следните дейности:
1. обсъжда проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от министъра на правосъдието, внася го в Министерския съвет за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България и контролира изпълнението му;
2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища - съгласувано с министъра на отбраната;
3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи;
4. организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности;
5. определя броя на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители за съответните органи на съдебната власт и ги назначава и освобождава, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
6. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
7. избира и освобождава директора на Националната следствена служба;
8. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;
9. проверява степента на натовареност на органите на съдебната власт;
10. извършва атестиране на съдиите, прокурорите, следователите и на административните ръководители;
11. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите;
12. утвърждава правила за професионална етика, приети от съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите;
13. изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурите и от Националната следствена служба за тяхната дейност;
14. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май обобщен годишен доклад за своята дейност и дейността на Инспектората към ВСС, както и годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;
15. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;
16. одобрява автоматизираните информационни системи, необходими за дейностите в съдебната власт, и осигурява системната интеграция и оперативната им съвместимост;
17. организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество, включително участието им в националната съдебна мрежа.
(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 ВСС изисква становище на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт, а когато те се отнасят за прокурорите и военните следователи - на главния прокурор.
(3) Дейността на ВСС се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава два пъти и половина броя на членовете на ВСС.
(4) ВСС приема правилник за организацията на дейността си и за неговата администрация, който се обнародва в "Държавен вестник".

5. СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ. ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

 Съдии
Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на ВСС, въз основа на което административния ръководител издава акт за заемане на длъжността. В чл. 167, ал. 1 от ЗСВ изрично са изброени административните ръководители на органите на съдебната власт /председателят на ВКС, председателят на ВАС, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба;  председател на апелативен и на военно-апелативния съд, апелативен и военно-апелативен прокурор; председател на окръжен, административен и на военен съд, окръжен и военно-окръжен прокурор и директор на окръжна следствена служба; председател на районен съд и районен прокурор/.
Председателят на ВКС, председателят на ВАС и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на ВСС за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение - чл. 129, ал. 2 от Конституцията. Процедурата за избор на кандидати за председател на ВКС и на ВАС и за главен прокурор се открива от ВСС, не по - рано от 2 месеца и не по - късно от 1 месец преди изтичане на мандата или в 7- дневен срок от настъпване на обстоятелство - основание за предсрочно освобождаване от длъжност. ВСС изслушва предложените кандидати и приема решение за избор на кандидат с мнозинство повече от 2/3 от всички членове с тайно гласуване. Директор на Националната следствена служба се избира по същия ред, но с мнозинство повече от 1/2 от членовете на ВСС.
Назначаемост - за съдия, прокурор и следовател може да бъде назначено само лице, което има само българско гражданство; завършило е висше юридическо образование; преминало е стажа, определен в ЗСВ; придобило е юридическа правоспособност; не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано и притежава необходимите нравствени и професионални качества съответстващи на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите и не страда от психическо заболяване - чл. 162 от ЗСВ.
Несменяемост - назначените в органите на съдебната власт съдии, прокурори и следователи стават несменяеми след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност и след атестиране с получена положителна комплексна оценка, последвано от решение на ВСС. В този срок се включва и прослуженото време като младши съдия, младши прокурор или младши следовател - чл. 129, ал. 3 от Конституцията, чл. 209 от ЗСВ
    Имунитет - при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер - чл. 132, ал. 1 от Конституцията.
С последните изменения на КРБ от 2007 г., имунитетът на съдиите, прокурорите и следователите бе ограничен. При старата редакция на чл. 132 от Конституцията, съдиите, прокурорите и следователите имаха имунитет и за задържане. Те можеха да бъдат задържани само за тежко престъпление и то само с разрешение на ВСС. С отмяната на ал. 2, 3 и 4 на чл. 132 от КРБ (ДВ бр. 12/2007г.), остана само служебният имунитет.
Несъвместимост - в чл. 195, ал.1, т. 1 - 7 на ЗСВ изрично са изброени длъжностите и дейностите, несъвместими с длъжност в съдебната система. Докато заема длъжността си съдия, прокурор и следовател не може да е народен представител, кмет или общински съветник; не може да заема длъжност в държавни или общински органи и институции на Европейския съюз; не може да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност; не може да упражнява търговска дейност; не може да е съдружник, управител или да участва в органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи стопанска дейност, с изключение на професионални сдружения на съдии, прокурори или следователи; не може да получава възнаграждение за работа по договор или по служебно правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, ю.л. с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна, преподавателска дейност, изработване на проекти за нормативни актове, възложени от НС или изпълнителната власт, както и за упражняване на авторски права.
Съдиите, прокурорите и следователите не могат да членуват в синдикални организации извън системата на съдебната власт, не могат да членуват в политически партии или коалиции, да извършват политическа дейност, както и да участват в организации и да извършват дейности, засягащи независимостта им.
Отговорност - съдиите, прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията отговарят дисциплинарно при:
- виновно неизпълнение на служебните им задължения, - чл. 307, ал. 1 и 2 от ЗСВ.
Дисциплинарните нарушения са: системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, извършване на действия, които неоправдано забавят производството, нарушение на правилата за професионална етика, както и извършване на действия, накърняващи престижа на съдебната власт и неизпълнение на други служебни задължения. Военните съдии, прокурори и следователи носят дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специални закони и устави - чл. 307, ал. 3 - 4 от ЗСВ. При това дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административната отговорност, ако за нарушението е предвидена такава - чл. 307, ал. 5 от ЗСВ.  Дисциплинарно производство се образува в срок до три месеца от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението.
Дисциплинарно наказание се налага от:
1. административния ръководител - за наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател;
2. Висшия съдебен съвет - за наказанията:
а) по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател;
б) на административен ръководител или заместник на административен ръководител;
3. министъра на правосъдието - за наказанията на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията.
Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая. До влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.
Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор и следовател, както и дисциплинарните наказания на административен ръководител и на заместник на административен ръководител, се налагат с решение на Висшия съдебен съвет. Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението. Когато образува дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Членовете на дисциплинарния състав избират председател. Заседанията на дисциплинарния състав са закрити. Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне във Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание.
Решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от членовете му и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет.
Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2/ забележка; порицание/ се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител на съдията, прокурора или следователя, който е привлечен към дисциплинарна отговорност.
Дисциплинарните наказания по чл. 308 , aл. 2 /забележка; порицание за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията/ се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.
Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или след предоставяне на възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения по направеното предложение.
Чл. 308. (1) Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са:
1. забележка;
2. порицание;
3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години;
4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години;
5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител;
6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.
(2) Дисциплинарните наказания за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията са:
1. забележка;
2. порицание;
3. предупреждение за уволнение;
4. уволнение.
(3) За едно и също дисциплинарно нарушение се налага само едно дисциплинарно наказание.

Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да декларират доходите и имуществото си в Сметната палата по реда и условията на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности ВСС предоставя на Сметната палата информация за възнагражденията им, както и за промените в служебното им положение - чл. 228, ал. 1 и 2 от ЗСВ.
Освобождаване - несменяемите съдии, прокурори и следователи се освобождават от длъжност само при навършване на 65-годишна възраст, подаване на оставка, при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, както и при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт и несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1 от ЗСВ - чл. 129, ал. 3 от Конституцията и чл. 165, ал. 1 и ал. 3 от ЗСВ.
Срокът на предизвестието при подаване на оставка от съдия, прокурор или следовател е най - малко 6 месеца - чл. 166, ал. 1 от ЗСВ. В случай на освобождаване от длъжност поради подаване на оставка или трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година, на съдия, прокурор или следовател, придобил вече несменяемост, при следващо заемане на длъжност, несменяемостта се възстановява - чл. 129, ал. 5 от Конституцията.
Административните ръководители, както и зам. -адм. ръководители се освобождават предсрочно от длъжност на основание по чл. 129, ал. 3 от КРБ, а именно: навършване на 65 години, подаване на оставка, влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 1 година и тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, накърняващи престижа на съдебната власт - чл. 175, ал. 1 от ЗСВ. Друго основание за предсрочно освобождаване от длъжност като административен или зам.- адм. ръководител е и освобождаването на лицето от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основанията на чл. 129, ал. 3, т. 2 - 5 от Конституцията - чл. 175, ал. 2 от ЗСВ.
Предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на административен ръководител, както и на негов заместник, с изключение на председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор, се прави в писмена форма (чл. 175, ал. 3 от ЗСВ):
а) не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст;
б) в срок три дни от узнаването на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3, т. 2 - 5 от ЗСВ.
Предложенията се правят от лицата по чл. 38, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ пред Комисията по предложенията и атестирането към Висшия съдебен съвет - чл. 38, ал. 1- 3 от ЗСВ. Комисията обсъжда предложенията и ги внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище - чл. 38, ал. 5 от ЗСВ. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи е постоянна комисия, която ВСС избира от своя състав - чл. 37, ал. 1 от ЗСВ.
Основанията за предсрочно освобождаване на председателя на ВКС, председателя на ВАС и Главния прокурор, регламентирани в чл. 129, ал. 3 от Конституцията, се установяват от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173 от ЗСВ, след което на Президента на РБ се предлага освобождаването им - чл. 175, ал. 5 от ЗСВ.
Съдиите, прокурорите и следователите, които не са станали несменяеми, могат да бъдат освободени и на следните основания: когато ВСС е приел решение за отказ за придобиване на несменяемост; дисциплинарно уволнение; завръщане на замествания; възстановяване на работа на незаконно уволнен - чл. 165, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9 от ЗСВ.
Съдиите, прокурорите и следователите, след пенсионирането им при навършване на 65 години нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт - чл. 165, ал. 4 от ЗСВ.

Статут на прокурорите
Статутът на прокурорите е идентичен с този на съдиите.

Статут на следователите
Статутът на следователите е идентичен с този на съдиите.

6. СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА – СТАТУТ И ПРАВОМОЩИЯ. НОТАРИУС – СТАТУТ И ПРАВОМОЩИЯ

Съдиите по вписванията извършват или отказват вписвания, отбелязвания и заличавания в имотния регистър и се произнасят за издаването на справки и удостоверения; извършват и предвидени в закон нотариални и други действия - чл. 280, ал. 1 от ЗСВ.
Съдии по вписванията има при районните съдилища. Броят на Съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието. В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван, функциите му се изпълняват от районния съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.. В тази хипотеза министъра на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функциите на съдия по вписванията.
Статутът на съдиите по вписванията е идентичен с този на държавните и частните съдебни изпълнители.
Съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. За длъжност съдия по вписванията могат да кандидатстват лица, отговарящи на изискванията за съдии, прокурори, следователи.
Съдия по вписванията се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието на следните основания: пенсиониране; по негово желание; при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 1 година или при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните си задължения .
Съдия по вписванията може да бъде временно отстранен от длъжност от министъра на правосъдието, когато е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер. При оправдателна присъда или прекратяване на производството, лицето се възстановява на длъжността му.
В службите по вписвания, където има повече от един съдия по вписванията, един от тях се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок от 5 години с право  на повторно назначение.
Нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара. Правоспособност на нотариус може да придобие дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е само български гражданин и отговаря на определени изисквания.
Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. На 10 000 жители в определен район се открива едно място за нотариус.
Нотариусът е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона. При задържане на нотариус или при привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се уведомяват министърът на правосъдието и Съветът на нотариусите.
 Нотариусът извършва нотариални удостоверявания.
Охранителните производства, по чийто ред се издават нотариални удостоверения, се наричат нотариални производства. Тяхната най-важна особеност е свързана с обвързващата доказателствена сила, която законът придава на нотариално удостоверените обстоятелства.
Нотариалните производства се извършват в писмена форма и са свързани със съставянето на нотариален документ. Той е официален документ, който материализира извършеното от нотариуса удостоверяване на обстоятелствата, осъществени пред него.
В чл. 569 от ГПК изчерпателно са посочени видовете нотариални производства, които в зависимост от предмета на удостоверяване са:
- правни сделки с нотариални актове;
- удостоверяване на право на собственост върху недвижими имоти, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;
- вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закона;
- нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;
- приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа;
- даване на справки по нотариалните книги;
- издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;
Всякакви други удостоверявания на обстоятелства и факти, извършени от държавни органи, извън посочените в ГПК, не са нотариални удостоверявания. Забранено е нотариалното удостоверяване на сделки, документи или други действия, които противоречат на закона или добрите нрави (чл. 574 от ГПК). Законът забранява на нотариуса да извършва нотариални действия, когато е самият той или негов близък роднина е страна в производството или е настойник, попечител, осиновен или осиновител или лице от приемно семейство (чл. 575, ал. 1 от ГПК).
б) Компетентен орган
Компетентен органa, според чл. 569 и сл. от ГПК е нотариусът при съответния районен съд, а в районите, където няма нотариус, компетентен е съдията по вписванията към съответния районен съд. Нотариусите, съответно съдиите по вписванията, разполагат с обща компетентност, т. е. овластени са да удостоверят всяко от обстоятелствата по чл. 569 от ГПК. Вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът (чл. 570, ал. 1 от ГПК).
С особена компетентност по силата на чл. 83 от ЗННД разполагат кметът, заместник-кметът и секретарят на общината, кметът на населено място, както и кметският наместник, когато в общината или населеното място няма районен съд. Посочените по-горе лица могат да извършват действия по заверяване на подписи, удостоверяване на дати на частни документи и засвидетелстване верността на преписи от частни документи.
За нотариални актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижими имоти и удостоверяване на право на собственост върху такива имоти компетентен е нотариусът, в чийто район се намира имотът. Подлежащи на вписване нотариални действия се извършват само в канцеларията на нотариуса в работно време. За другите нотариални удостоверявания, включително и за завещанията, компетентен е всеки нотариус без оглед на връзката между района му на действие и нотариалното удостоверяване. Посочените нотариални действия могат да се извършват и вън от канцеларията на нотариуса и в неработно време, в случай че уважителни причини пречат на участващите лица да се явят за удостоверяването в нотариалната канцелария или се налага незабавно извършване на нотариалното действие.
в) Страни
Страни по нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното удостоверяване, а участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява (чл. 572 от ГПК).
г) Начало на производството
Нотариалните производства започват с устна молба. Молбата се подава в писмена форма само когато се иска издаване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху имот, удостоверяване право на собственост върху имот и вписване, отбелязване и заличаване на вписване.
д) Разглеждане на молбата (процедура)
В зависимост от предмета на нотариалното удостоверяване в конкретното нотариално производство се спазват особените правила на чл. 578 - 594 от ГПК.
При нарушаване на повелителни норми на закона или когато нотариусът не е имал право да го извърши, извършеното нотариално действие е нищожно (чл. 576 от ГПК).
Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд (чл. 577, ал. 1 от ГПК).

7. ДЪРЖАВНИ И ЧАСТНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ – СТАТУТ И ПРАВОМОЩИЯ

Държавни съдебни изпълнители
Компетентност

Държавните и частните съдебни изпълнители осъществяват по предвидения в закона начин принудителното изпълнение на подлежащите на изпълнение съдебни и други актове - арг. от чл. 426 от ГПК. В този смисъл тяхната дейност е част от дейността по правораздаване.
Държавните органи и длъжностните лица , организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения - чл. 275, ал. 2 от ЗСВ. Ако противозаконно се пречи на държавния съдебен изпълнител да изпълнява задълженията си, той може да поиска съдействие от органите на полицията, а те са длъжни да го окажат веднага - чл. 275, ал. 3 от ЗСВ.

Структура
Държавни съдебни изпълнители има при районните съдилища. Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието. В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите му се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Статут
Назначаването на държавните съдебни изпълнители се извършва от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс.
Изискванията към държавните съдебни изпълнители са идентични с тези към съдиите.
Освобождаването от длъжност на държавния съдебен изпълнител се извършва от министъра на правосъдието при пенсиониране; по негово желание; при влизане в сила на присъда с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 1 година; при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения - чл. 271, т. 1 - 5 от ЗСВ.
Ако държавен съдебен изпълнител бъде привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, той може временно да бъде отстранен от длъжност от министъра на правосъдието.

Частни съдебни изпълнители

Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното събиране на частни вземания или на публични вземания. Камарата на частните съдебни изпълнители е юридическо лице със седалище гр. София. При Камарата се води и съхранява Регистър на частните съдебни изпълнители. Районът на действие на частния съдебен изпълнител съвпада с района на действие на съответния окръжен съд. - чл. 2, ал. 4 от ЗЧСИ. Статута, правомощията на частните съдебни изпълнители се регламентират от Закона за частните съдебни изпълнители - обн. ДВ, бр. 43/2005г.
В определен район се открива едно място за частен съдебен изпълнител на 30 000 жители. Към него може да има и помощник-частен съдебен изпълнител.
Частният съдебен изпълнител е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона. Частният съдебен изпълнител не може да бъде задържан при и по повод изпълнение на служебните му задължения, освен при заварено тежко престъпление.
Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс.

8. СЪДЕБНА АДМИНИСТРАЦИЯ. СТРУКТУРА. ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА НА СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА АСМИНИСТРАЦИЯ. РЕГИСТРАТУРА, СЪДЕБНИ СЕКРЕТАРИ, ДЕЛОВОДСТВО. ДЕЛОВОДНИ КНИГИ. ДОСТЪП НА ГРАЖДАНИТЕ ДО ПРЕПИСКИТЕ И ДЕЛАТА.

При осъществяване на своите правомощия ВСС, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация. Администрацията на органите на съдебната власт е администрацията на ВКС, на ВАСд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на НСС, на съдилищата, на прокуратурите и на окръжните следствени служби. Служителите в администрацията на ВСС, Инспектората към ВСС или органите на съдебната власт са съдебни служители.
ВСС съгласувано с министъра на правосъдието приема правилници за администрацията на органите на съдебната власт. С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс за съдебен служител и органите по назначаването им. Правилниците се обнародват в "Държавен вестник".
ВСС издава класификатор на длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг. Броят на съдебните служители за всеки орган на съдебната власт се определя от съответния административен ръководител съгласувано с ВСС.
Администрацията на ВСС  и на Инспектората към ВСС се ръководят от главни секретари. За главен секретар на ВСС и Инспектората може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2 . Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс.
Администрациите на ВКС, на ВАС, на главния прокурор и на НСС се ръководят от главни секретари. Администрациите на съдилищата и прокуратурите се ръководят от съдебни администратори.
Администрацията на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища се състои от: съдебен администратор, служител по сигурността на информацията, административен секретар и съдебни служители от общата и от специализираната администрация.

Структура на администрацията
Съдебният администратор ръководи работата на администрацията на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Докато упражнява длъжността си, съдебният администратор не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност. Съдебният администратор в изпълнение на функциите си издава разпореждания, които са задължителни за съдебните служители. Съдебните служители могат да оспорят пред председателя на съда разпорежданията на съдебния администратор, които ги засягат във връзка с изпълнение на служебните им задължения. Решението на председателя на съда е окончателно.
Служителят по сигурността на информацията осъществява дейността по защита на класифицираната информация в съда. Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на председателя на съда.
Административният секретар подпомага съдебния администратор при изпълнение на функциите му.
Администрацията на съдилищата е обща и специализирана.
Общата администрация е организирана в административни звена: дирекции, отдели и сектори. Председателят на съда определя вида на звената, числеността им и длъжностите в тях.
Специализираната администрация е организирана в служби и самостоятелни длъжности, както следва:
1. "Регистратура за класифицирана информация";
2. "Регистратура";
3. "Деловодство";
4. "Съдебни секретари";
5. "Архива";
6. "Служба по връчване на призовки и съдебни книжа";
7. "Служител по сигурността на информацията".
В районните съдилища има и бюра за съдимост. Функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието. Със заповед на председателя на районния съд може да бъде създадена служба по връчване на призовки и съдебни книжа при съдебно-изпълнителната служба. Службите на специализираната администрация се ръководят от ръководител-служба.

ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА
АДМИНИСТРАЦИЯ
Регистратура за класифицирана информация - председателят на съда, в който се получава, създава, регистрира, обработва, съхранява, разпределя, предоставя и размножава класифицирана информация, създава регистратура за класифицирана информация като отделно организационно звено. Дейността в регистратурата и служителите в нея се ръководят от ръководителя на регистратурата, който е пряко подчинен на служителя по сигурността на информацията.
Служба "Регистратура": приема и регистрира входящата кореспонденция; експедира изходящата кореспонденция; осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция; води разносна книга; разпределя и направлява постъпилата поща; изпълнява и други задължения, свързани с документооборота и административното обслужване, възложени от председателя на съда и съдебния администратор. регистратурата на районния съд се приемат и регистрират книжата на насрочени продажби: протоколи за деня на разгласяване на обявленията за провеждане на публична продан, обявления за проданта, копия от вписаните възбрани, сведения за тежестите от териториалната дирекция на Националната агенция за приходи, от Службата по вписвания, нотариалния акт и наддавателни предложения по ГПК .
В регистратурата се водят входящ дневник и изходящ дневник на електронен или на хартиен носител и разносна книга. Изходящите книжа се подписват от служителя, който ги е изготвил, и от председателя на съда или упълномощен от него служител.  Разносната книга съдържа информация за движението на документи между съда, прокуратурата и пощенските служби. Разносната книга се води за календарна година. Книжата, отнасящи се до висящи дела, се предават от служба "Регистратура" в деловодството в деня на постъпването им. Книжата, по които се образуват дела, се предават най-късно на следващия ден от постъпването им на председателя на съда или на определени от него съдии, които образуват делото, ако са налице процесуалните изисквания, като определят вида му и съдията-докладчик по него съобразно принципа на случайния избор.
Разпорежданията на съдията-докладчик за оставяне без движение при нередовни книжа се изпълнява от служба "Деловодство", а материалите се съхраняват в отделна папка. След образуване на делото председателят на съда или посочените от него съдии предават делото в деловодството.
Служба "Съдебни секретари" включва всички съдебни секретари в съда. Съдебният секретар: съставя протоколи за откритите съдебни заседания; изготвя списъци за реда и часовете на разглеждане на делата по образец съгласно приложение № 1 и номерира страниците, изготвя и поставя списъците за реда и часовете на разглеждане на делата пред съдебните зали и информационните табла; подрежда по реда на постъпването книжата от заседанията; изпълнява разпорежданията на съда, постановени в откритите, закритите и разпоредителните заседания; съставя документи за изплащане на определените суми за възнаграждения и разноски на експерти, свидетели, съдебни заседатели и др.; съставя списъци на лицата за призоваване в съда след първото по делото заседание по образец съгласно приложение № 2, на които отбелязва кога и къде са изпратени призовките и съобщенията; най-малко седем дни преди заседанието проверява връщането на призовките и другите книжа по делото и докладва резултата на съдията докладчик; най-късно в тридневен срок от съдебното заседание изготвя призовките по отложените дела и отразява резултата в книгата за откритите заседания; изготвя изпълнителни листове по подлежащи на изпълнение съдебни актове, както и по определения за налагане на глоба и отбелязва това с бележка отстрани на определението, с което е наложена глобата; в срока за изготвяне на протокола предава обявените за решаване дела на съдията докладчик, а отложените, прекратените и с изготвени актове дела - в деловодството; вписва глоби, наложени с протоколни определения; извършва и други дейности, указани в този правилник и възложени му от председателя на съда или от съдебния администратор.
Служба "Деловодство" включва всички деловодители в съда. Тя осигурява производството по висящи дела и влезли в сила съдебни актове. Служба "Деловодство":  образува в дела разпределените по докладчици входящи документи; извършва вписвания в съответните деловодни книги; изготвя списък за призовките, изпраща призовките и съобщенията по делата, с изключение на тези по отложените дела; подрежда новопостъпили документи към висящите дела; следи за изтичане на процесуалните срокове, представя делата на съдиите докладчици и изпълнява техните указания; организира и поддържа подреждането на делата в деловодството; предоставя справки по делата и др.
В деловодството се водят на електронен и/или на хартиен носител следните книги и регистри:
1. азбучен указател за образуваните граждански, фирмени, наказателни, изпълнителни, административни и дела по вписванията;
2. описна книга;
3. книга за открити заседания;
4. книга за закрити и разпоредителни заседания;
5. книга за привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди и определения по НПК ;
6. книга за веществените доказателства;
7. книга за получените и върнати призовки и други съдебни книжа от други съдилища;
8. разносна книга;
9. регистри за юридическите лица и едноличните търговци и специални регистри;
10. книга по чл. 634в от Търговския закон ;
11. регистър на съдебните решения по чл. 235, ал. 5 ГПК .

Азбучният указател осигурява бърза информация за номерата на образуваните дела по зададено име. За гражданските, наказателните, фирмените, административните, нотариалните и изпълнителните дела се водят отделни азбучни указатели.
Описната книга осигурява информация за делата от образуването им до предаването в архива. За гражданските, наказателните, фирмените, административните, нотариалните и изпълнителните дела се водят отделни описни книги. В описната книга се отразяват и промените на обстоятелствата относно предмета, страните и статистическия код, настъпили в хода на делото. Такива книги са входящият и изходящият дневник.
Книгата за открити заседания осигурява информация за насрочените за определена дата дела и техния статус. В книгата за разпоредителни и закрити заседания се вписва резултатът от разпоредителното или закритото заседание.
Книгата за веществени доказателства съдържа информация за съхраняването на веществените доказателства по наказателни дела и тяхното движение.
Книгата за изпълнение на влезли в сила присъди и определения съдържа информация за влезлите в сила присъди и определения и за срочността на изпращането им на органите за изпълнение.
Книгата за получени и върнати призовки и съдебни книжа съдържа информация за изпълнението на възложени от други съдилища действия по връчването им. Книгата се води от служба "Регистратура". Книгата по чл. 634в от ТЗ осигурява информация за производствата по несъстоятелност.
За регистриране и отчет на материалите, съдържащи класифицирана информация, в регистратурите се водят отчетни документи. Всеки окончателно изготвен материал, съдържащ класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, се регистрира с уникален регистрационен номер в съответната регистратура в регистър.
Книжата по образуваните дела се поставят в папки по образец при спазване на обозначеното цветово кодиране, както следва: червен цвят на папката за наказателни дела; зелен - за граждански дела; бял - за административни дела; жълт - за фирмени дела; манила - за изпълнителни дела; сив - за вписвания, и син - за дела по несъстоятелност. Върху предната корица на папките се отбелязват наименованието на съда, предметът на делото и страните, датата на образуване и свършване, определеният съдия докладчик и датите на насрочените открити съдебни заседания. Делата, чието разглеждане е свързано с кратки процесуални срокове, се обозначават с жълт етикет. Делата се съхраняват в деловодството. При изнасяне на дело от деловодството деловодителят записва в картона за взето дело по образец кой взема делото, номера на делото и датата. Картонът за взето дело се поставя на мястото на взетата папка. Картонът за взето дело се използва многократно по различни дела.
Делата, по които се провеждат заседания при закрити врата, се съхраняват отделно от останалите дела.
Несвършените дела не се прилагат към други дела и не се изпращат на други учреждения.
Новообразуваните дела се вписват в съответната описна книга най-късно на следващия работен ден след предаването им в деловодството и се поставят в папка. Служба "Деловодство" изпраща призовките по новообразуваните дела най-късно в тридневен срок от насрочването им. Призовките и съобщенията се подписват от съответния служител. Служба "Деловодство" незабавно преглежда върнатите призовки, а неправилно връчените както и невръчените се докладват същия ден на съдията докладчик.
Най-късно в деня преди насроченото заседание деловодителят вписва в книгата за открити заседания датата на заседанието, номера на делото, състава на съда, съдията докладчик, участващия прокурор и съдебен секретар. След приключване на съдебното заседание съдебният секретар отразява в книгата за открити заседания резултата от заседанието. Резултатът по решените дела се отразява в описната книга от съдебен деловодител.
Най-късно на следващия ден след предаване на решеното дело в деловодството службата изготвя и изпраща обявления на страните, за което прави отбелязване върху решението.
Ако някое дело бъде изгубено или унищожено преди изтичане на срока за пазенето му, по нареждане на председателя на съда то се възстановява. За целта се съставя акт от съдебния администратор и се използват всички книжа, отнасящи се до делото, които се намират в съда, в други учреждения и у страните. След като се приключи събирането на материалите и се съставят проектите за възстановяваните книжа, съдът в открито заседание с призоваване на страните се произнася по възстановяването с определение, което подлежи на обжалване по общия ред. Когато несвършено наказателно дело от общ характер не може да се възстанови, съдът с определение предлага на органите на предварителното производство да проведат ново разследване.

Достъп до информация
Съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Страните по делата, техните представители и адвокатите осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони. Лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. Справки по движението на делата се дават незабавно. Справки по движението на делата се дават и чрез средства за отдалечен достъп.
Страните, техните представители и адвокатите се запознават с делата в помещенията на деловодството или в стая за четене на делата. Копия от приложените към делата книжа се издават в деня на поискването от служба "Деловодство". По писмена молба служба "Деловодство" издава съдебни удостоверения, преписи и извлечения от приложените към делата книжа в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден след разрешение на съдията докладчик. В деня преди съдебното заседание делата са на разположение на страните, техните представители и адвокатите.
Достъпът до класифицираните материали по делото се предоставя при спазване на принципа "необходимост да се знае" и при наличието на следните предпоставки:  извършено проучване за надеждност (респ. издадено разрешение за достъп до съответното ниво на класификация на информацията); преминато обучение в областта на защитата на класифицираната информация.

9. АДВОКАТУРА. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АДВОКАТА

Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията , за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.
Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:
1. да има завършено висше юридическо образование;
2. да има придобита юридическа правоспособност;
3. да има най-малко две години юридически стаж;
4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3 ;
5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.
Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на Закона за адвокатурата.
Не може да бъде адвокат:
1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия.
Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи. Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението. Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й. Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по ал. 4 пред Върховния касационен съд. Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.  Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.
Изпитът се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет. Успешно издържалите изпита и лицата се вписват след полагане на клетва. В 14-дневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет. След вписването в 14-дневен срок адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет.
Правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от ЗА , спрямо когото не съществуват пречки по чл. 5 , може да бъде вписан като младши адвокат въз основа на решение на адвокатския съвет. Към адвокатските колегии се създава регистър на младшите адвокати. След изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат, освен ако не са възникнали пречките по чл. 5 и му се издава карта на адвокат.
Адвокатът временно преустановява упражняването на адвокатската професия, когато бъде избран на длъжност, която е несъвместима с упражняването на адвокатската професия, както и поради болест или друга основателна причина. При временно преустановяване упражняването на адвокатската професия адвокатът заплаща вноските към адвокатския съвет и Висшия адвокатски съвет, освен в случай на преустановяване поради болест. Временното преустановяване на упражняването на адвокатска професия, както и възобновяването му се вписват в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите въз основа на заявление на адвоката.
Упражняването на адвокатската професия включва:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
Пред ВКС и ВАС страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко 5-годишен юридически стаж.
Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание. Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя. Има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.
Адвокатите могат да образуват адвокатско дружество. Адвокатското дружество е юридическо лице. Адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. В договора се посочва задължително общ адрес на съдружниците, който има значение и на съдебен адрес.
Към окръжните съдилища се води регистър на адвокатските дружества.
Адвокатите членуват в адвокатска колегия. Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистъра й адвокати. Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване.  В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия. Органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия.
Адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, младши адвокатите, адвокатските сътрудници, адвокатските дружества и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия на територията на Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.
Адвокатурата има висши органи. Това са: Общото събрание на адвокатите от страната, Висшият адвокатски съвет, Председателят на Висшия адвокатски съвет, Висшият контролен съвет, Висшият дисциплинарен съд.
Висшият адвокатски съвет води единни адвокатски регистри за адвокати, за младши адвокати, за адвокатски дружества и за чуждестранни адвокати. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет. В единните регистри се вписват предвидените в закона обстоятелства въз основа на данни от регистрите на адвокатските съвети.

Права и задължения
Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия. Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба.
Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.
Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи. Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване.
Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.
Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода.
Защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай защитникът е длъжен да уведоми подзащитния си, за да може той да организира защитата си. Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си.
Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. При липса на договор, по искане на адвоката или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, той може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК, независимо от техния размер. Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
Адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин. Длъжен е точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения. Длъжен е да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения. Той е длъжен да не допуска въздействие и влияние при осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси, така и от трети лица и техните интереси.
Адвокатът е длъжен да има кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, чийто член е. Адресът на кантората се заявява за вписване в адвокатския съвет.
Длъжен е да влиза в съдебното заседание облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет.
Адвокатът не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, по което е бил съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател по делото. Не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна. Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни.
Адвокат, който е вписан в Националния регистър за правна помощ, е длъжен да осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ , когато е определен за това.
Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето. Няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на такъв от негов клиент или от друг адвокат относно клиент. Длъжен е да пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник, в продължение на 5 години от приключването им.
Адвокатът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет. При напускане на колегията той е длъжен да уведоми писмено адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка след внасяне на дължимите вноски към адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет, както и да обяви начина, по който е приключил изпълнението на задълженията си по поверените му дела. Едновременно с уведомлението адвокатът връща адвокатската си карта.
Застрахова се за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Адвокатското дружество е длъжно да застрахова поотделно всеки от съдружниците си.
За неизпълнение на задълженията си адвокатът и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност. Дисциплинарно производство се образува с решение на адвокатския съвет или на Висшия адвокатски съвет при писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, както и авторски публикации в медиите, в които се съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение.

10. ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК. ДЕЙСТВИЯ НА СЪДА ПО ПРОВЕРКА НА ДОПУСТИМОСТТА И РЕДОВНОСТТА НА ИСКОВАТА МОЛБА

Предявяването на иска става с постъпването на исковата молба в съда. Освен с първоначалната искова молба страните могат да предявят и други искове за общо разглеждане с първоначалния чрез предявяването на инцидентен установителен, насрещен или обратен иск, чрез предявяване исковете на главно встъпилото лице. Съобразно с диспозитивното начало съдът дължи защита само ако бъде сезиран, което по правило става с подаването на искова молба.
Исковата молба трябва да е съставена на български език в писмена форма. В нея ищецът следва да посочи съда (чл. 127, ал. 1, т. 1 от ГПК), името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако има такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива (чл. 98, ал. 1, б. "б" от ГПК). Искова молба, в която са посочени само представителите на ответниците, но не и самите ответници, е нередовна.  Особено съществени елементи на исковата молба са нейното основание и петитум.
Съгласно т. 4 на чл. 127 ал. 1 от ГПК, ищецът е длъжен да посочи в исковата си молба обстоятелствата, на които се основава искът. Задължение на ищеца е да посочи фактите, а не да направи правна квалификация на иска.  Ако от изложеното в исковата молба съдът не може да изясни правното основание на предявения иск, той следва съгласно чл. 129 от ГПК да задължи ищеца да уточни фактическите обстоятелства в исковата молба. Съдът е длъжен да постанови съдебното си решение като се произнесе по фактите, наведени от ищеца в исковата молба. Ако се произнесе по непредявено основание, решението му ще бъде процесуално недопустимо, тъй като е постановено в противоречие с диспозитивното начало - чл. 6 от ГПК. Решение с такъв порок при обжалване подлежи на обезсилване.
В петитума на исковата молба ищецът следва да конкретизира искането, което отправя до съда. Ищецът трябва да посочи вида на търсената защита, предмета и размера на искането си и съдът дължи произнасяне на решение в тези рамки. Изискването за конкретизиране на претенцията важи и при обективно и субективно съединяване на искове. И в този случай ищецът следва да разграничи по размер всяко едно искане по всеки от предявените искове. Когато предмет на искането е определена сума пари, ищецът следва да посочи размера й и той е максималният, който съдът може да присъди, дори и от доказателствата по делото да е видно, че правото на ищеца е в по-голям размер. Когато наред с главницата ищецът претендира и лихвите, изтекли до предявяване на исковата молба, той следва да посочи размера на своята претенция. В този случай обаче не представлява нередовност на исковата молба непосочването на началото и края на периода, за който тези лихви се претендират, защото съдът е длъжен да определи момента на забавата и от този момент да присъди дължимата лихва, а денят на предявяването на иска му е известен. Ищецът е длъжен да посочи началото и края на периода, за който претендира изтеклите лихви, само когато търси част от тях като си запазва правото с отделен иск да претендира останалите.  При обективно кумулативно съединяване на искове всеки един от тях има своя самостоятелност. Съобразно диспозитивното начало съдът е задължен да не излиза извън рамките на търсената правна защита и да не присъжда нещо повече от исканото. Това важи за всеки от исковете, който може да бъде уважен най-много до търсената по него сума. Не е допустимо за сметка на частичното неуважаване на един от исковете да бъде уважен друг от тях в по-голям размер от търсения.
Исковата молба следва да съдържа още подпис на ищеца (чл. 98, ал. 1, б. "е" от ГПК). Неподписването на исковата молба е отстраним порок, включително пред въззивна и касационна инстанция (Решение № 1716 от 23.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС; т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС; Определение от 18.02.1960 г. на III г. о. на ВС).  
Съгласно чл. 127, ал. 2 от ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.
С предявяването на исковата молба за съда се поражда задължение да провери нейната редовност и да предприеме действията по чл. 129 от ГПК при констатирани пороци в нея. Съгласно чл. 129 ал. 1 от ГПК, Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. По същия начин се процедира и когато нередовностите се констатират в течение на производството. Посоченото се отнася не само за първоинстанционния, но и за въззивния и касационния съд, като пред последния правилото не е приложимо при недостатъци по чл. 98, ал. 1, б. "г" и "д" от ГПК (т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС). Разпореждането за оставяне на исковата молба без движение не подлежи на обжалване с частна жалба (Решение № 100/19.08.1991 г. на V г. о. на ВС; Определение № 23/28.02.1957 г. на IV г. о. на ВС). Съгласно чл. 129, ал. 3от ГПК, ако в дадения срок пороците не бъдат отстранени, съдът издава разпореждане за връщане на исковата молба на ищеца, което подлежи на обжалване с частна жалба. Но ако указанията, дадени от съда са били неясни, той няма основание при неизпълнението им да прекратява делото.
Ако ищецът поправи пороците, исковата молба се счита за редовна от момента на подаването й в съда, а не от момента на отстраняването на пороците - чл. 129 ал. 5 от ГПК. Поради това, ако предявяването на иска е обусловено от спазването на определен преклузивен срок, той се счита спазен, ако самата искова молба, макар и нередовна е подадена в срок и нередовностите са отстранени своевременно. След отстраняване на нередовностите в указания срок, исковата молба е редовна и съдът дължи решение по същество. Същото важи и за делото пред въззивна инстанция.
Предявяването на иска поражда редица процесуални последици, първата от които е създаването на процесуалното правоотношение. То възниква от момента на подаване на исковата молба, а не от връчването на препис от нея на ответника. Другите процесуални последици са стабилизирането на подсъдността (чл. 120 от ГПК) и тази по чл. 226 ал. 1 от ГПК, според който, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Към процесуалните последици е и тази по чл.126 ал. 1 от ГПК за прекратяване на всички образувани след този момент дела, които са между същите страни и със същия предмет. Правилото е приложимо само при тъждество на страни, основание и петитум.
Предявяването на иска поражда и материалноправни последици, изразяващи се в прекъсване (чл. 116, б. "б" от ЗЗД) и спиране (чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД) на погасителната и придобивната (чл. 84 от Закона за собствеността) давност. Нередовната искова молба, чиито пороци не са поправени в седмодневния срок от получаване на съобщение за тяхното отстраняване, обаче не прекъсва давността.
Съдът проверява и допустимостта на исковата молба. Когато констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 , чл. 212 и чл. 219, ал. 1 , той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

12. СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ – РОЛЯ НА СЪДА, УЧАСТИЕ НА СТРАНИТЕ, УЧАСТИЕ НА ПРОКУРОРА, ПРОТОКОЛ ОТ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Производствата по граждански дела започват с подаване на искова молба пред съответния съд. С тази молба се индивидуализират страните по спора, описват се обстоятелствата, на които той се основава, посочват се доказателствата. Ако съдът прецени, че молбата е редовна и притежава всички нужни реквизити, се насрочва първото съд.заседание, за което страните задължително се уведомяват. Процесуалните действия на съда и страните, ако законът не предвижда друго, се извършват в открити съдебни заседания (чл. 134 от ГПК).
Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото (чл. 142, ал. 2 от ГПК). За да е налице редовно призоваване на страната, е необходимо призовката за съдебното заседание да й е връчена най-късно една седмица преди заседанието от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка (чл. 42, ал. 1 и чл. 56, ал. 3 от ГПК). Връчването на призовката се извършва срещу подпис лично на призованото лице или неговия представител (чл. 45 от ГПК), а когато те не могат да бъдат намерени - призовката се връчва по реда на чл. 46 от ГПК на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата. С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.
Съдът призовава страните за заседанията по делото. Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието (чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ГПК).

Заседание по подготовка на делото (първо заседание по делото)
Под първо заседание се разбира това, за което страните са били редовно призовани!
По време на товасъ.заседание се извършват процесуални действия, свързани с: разрешаване на предварителните въпроси; изясняване фактическата страна на спора (чл. 143, ал. 1 от ГПК); излагане от всяка страна на нейните искания и възражения и изразяване на становище по наведените от другата страна обстоятелства (чл. 143, ал. 3 от ГПК); поставяне на въпроси на страните за изясняване на фактите  като указва значението им по делото (чл. 145, ал. 1 от ГПК); представяне на писмените доказателства, посочване на другите доказателства, които страните желаят да бъдат събрани по време на производството и допускането на тези от тях, които са допустими, относими и необходими за изясняване предмета на делото (чл. 25, чл. 143, ал. 1, чл. 157 от ГПК). Някои процесуални права страните могат да упражнят само до края на първотосъд.заседание. След това те се погасяват и не могат да бъдат упражнени. Тези права са: оспорване цената на иска (чл. 70, ал. 1 от ГПК); привличане на трето лице помагач (чл. 219, ал. 1 от ГПК); оттегляне на исковата молба от ищеца без съгласието на ответника (чл. 232 от ГПК). Ако в първото заседание се съберат всички необходими за изясняване на делото доказателства, последното се решава още в това заседание.
Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото.
(2) Съдът указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях.
(3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола.

Заседание за решаване на делото
В това съд.заседание се събират допуснатите от съда доказателства (които не са събрани в първото заседание). След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания.   Устните състезания представляват последователно устно излагане на фактическите и правни доводи и изводи на страните по делото.
Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението (чл. 149, ал. 2 от ГПК). . При постановяване на решението, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение (чл. 12 от ГПК), като взема предвид и настъпилите след предявяване на исковата молба факти от значение за спорното право (чл. 235, ал. 3 от ГПК), и основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона (чл. 235, ал. 2 от ГПК).  
Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено. Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.
Страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание. Процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма. Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото. Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, ако има такава, след като вземе и неговото мнение.
Задължително е участието на прокурор в производствата за поставяне под запрещение. При охранителните производства прокурорът може да предяви иск за отменяне на издадения охранителен акт, когато е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта.
Прокурорът може да предяви иск и за унищожаване на брака съгласно чл. 97 от СК, както и при прекратяване на осиновяването по чл. 64 ал. 1 т. 3 и чл. 65 ал. 1 от СК.
За разглеждане на делото се съставя протокол. Той  се съставя под диктовката на председателя. Т.е. председателят има право да редактира казаното по време на съд.заседание.  При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът. Ако има риск да е изкривена устната информация, получена по време на заседанието поради неправилно диктуване или неправилно записване. Затова съществуват възможности за поправка на протокола.
Чл. 151. (1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне.
(2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа.
(3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му.
(4) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря.
(5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане - до влизането в сила на решението по делото.
Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.

Т.е. протоколът има доказателствена сила.

13. ДЕЙСТВИЯ НА СЪДА И СТРАНИТЕ ПО СЪБИРАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА

Доказването в гражданския процес е процесуална дейност, по пътя на която се установява осъществяването на едни или други твърдени от страните факти с помощта на доказателствени средства.
След като съдът е сезиран за правния спор, той е длъжен да се произнесе по подадената молба /КРБ и чл. 2 ГПК/.
Проблемът, който може да възникне е, че може да е предявена искова молба, която е абсолютно голословна. Ответникът изобщо не се явява.  Трябва ли да се постанови решение? Да! Независимо, че нищо не е доказано. За да може да постанови решение съдът има инструмент. Това е тежестта на доказване.
Тежестта на доказване се състои в право и задължение на съда да обяви за ненастъпили онези правни последици, чиито факт не е доказан. Когато един факт не е доказан, той не съществува. След като не съществува, следователно и правните последици от него не са настъпили. Всяка страна носи док.тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл.154 ал. 1/.
Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните.
средства са предвидените и уредени в закона източници на информация за подлежащите на доказване правнорелевантни факти.
Всеки факт, осъществен в миналото, оставя информационна следа. Доказателственото средство е информационната следа. Чрез нея се правят изводи за тези факти, осъществявани някога.
Т.е. доказателствените средства са източник на информация.
За да се използва нещо като доказателствено средство, трябва да отговаря на 4 изисквания:
-    да е предвидено в закона
-    да е относимо, т.е. информацията, която носи, да е от значение за решаването на пр.спор
-    да е допустимо. Не всички факти могат да се доказват с всички доказателствени средства.
-    да е необходимо. Т.е. без тяхното събиране не може да бъде установен съответният факт.
Доказателствените средства т.е. са необходими, а другият вид – излишни. Напр. ако страната сочи 10 свидетеля, не е необходимо всичките да се разпитат.
Док.средство се посочва, като се очертава неговия вид и се посочват обстоятелствата, за които то се отнася. Чрез тези данни съдът преценява дали е относимо  и допустимо. За да може да бъде събрано, се посочва и къде се намира. Чл. 127 ал. 2 изисква ищецът да посочи док.средства, на които се позовава още в исковата молба, като с нея представи и писмените си доказателства. Чл. 31 ал. 2 задължава ответника да представи в отговор на исковата молба доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
Страните правят доказателствено искане. В доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани.  Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими.
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:
1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила.
Събирането е дейност на съда, по пътя на която той извлича док.средство от неговия носител. Напр. носител е свидетел, извличането става чрез разпита му. Събирането може да започне в първо заседание, съсредоточава се в заседанието  за решаване на делото и завършва с приключването на устните състезания.
Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини.
Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото се гледа без него. При по-нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството /чл. 158/.
Исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение.
За събирането на отделните док.средства законът предвижда особени правила. Свидетелските показания се събират чрез разпит на свидетеля. Вещо лице – излага своето заключение, като е длъжно да отговори на всички въпроси на съда и страните. Веществените док.средства се събират чрез оглед и освидетелстване.
Когато за събиране на доказателства са необходими разноски, съдът определя размер и срок за внасянето им. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила. Доказателствата се събират след представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски.
След като бъдат събрани, док.средства се подлагат на обсъждане чрез устните състезания между страните и на преценка от съда чрез постановяване на решението.

14. РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО – ВИДОВЕ СЪДЕБНИ АКТОВЕ, ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ, ЗАСЕДАНИЕ ПО ПРОИЗНАСЯНЕ

Процесуалните действия на съда са:
-    разпореждания
-    определения
-    решения
Определенията са актове на съдебния състав. Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество.
Разпорежданията и определенията, които не преграждат по-нататъшното развитие на производството са оттегляеми. Преграждащи по-нататъшното развитие са:
-    определенията, с които се слага край на делото
-  определенията,  с които съдът администрира развитието на производството. Наричат се „определения по движение на делото”. Те се делят на:
- определения, с които съдът взема становище по допустимостта на делото, без обаче да го прекратява – напр. определенията, с които препраща делото на компетентния орган, понеже нему е неподведомствено или неподсъдно.
- определенията, които целят да организират и обезпечат бързото, икономично и законосъобразно развитие на производството – напр. определенията по отстраняване на съдии.
Определението подлежи на изменяне или отменяне /253/.
Определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо.
Разпорежданията са актове на председателя на съдебния състав или на натоварен от него съдия. С тях той се произнася по процедурни въпроси – дали е редовна иск.молба, насрочване на делото, връчване препис от исковата молба на ответника и др. Те. За разлика от определенията, предмет на разпорежданията са само процедурни въпроси, които законът допуска да се разрешават от едноличен орган.
Разпорежданията са подчинени на режима на определенията, съобразно своя предмет и въздействието си върху производството.
Съд.решение е държавен правосъден акт, т.е. едностранно, властническо изявление на съда, което разрешава правния спор, като установява какво е действителното пр.положение между спорещите и ги задължава да се съобразяват с него.
Съд.решение е акт, с който завършва производството пред сезирания съд. Те обикновено са акт на съда, с който той се произнася по същество по повдигнатия пред него материалноправен спор, а с това и по основателността на иска.
Съд.решение има две страни: правоустановяваща и правосъздаваща.
Правоустановяваща – защото съдът трябва да издири действителното пр.положение. Решението ни казва дали спорното право съществува или не.
Правосъздаваща – защото е акт на държавноправна воля. Съдът е орган на държавната правосъдна власт, призован да  даде защита на правото, засегнато от правния спор. Затова решението включва в себе си заповед да се преустанови правния спор. От тази заповед произтича силата на пресъдено нещо като правна последица. Решението се явява източник на нови държавноправни последици и затова е правопораждащ юр.факт.
Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
7. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.

Постановяване на неприсъствено решение
Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. Т.е. то става неоттегляемо.
Поправка на очевидна фактическа грешка - Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Спогодба след приключване на съдебното дирене - Съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото.
Допълване на решението - Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.
Когато счете, че делото е напълно разяснено, съдът приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение. Това става с определение: „Считам делото за напълно изяснено и ще се произнеса в законния срок” /30 дни/.
Съдът се оттегля на тайно съвещание /не заседание!/ - чл. 21 ал. 1. Не може да присъства никой друг, освен членовете на решаващия състав. Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване. Решението се взема с мнозинство. Чл. 21 ал. 6 –„ Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.”. Тайно съвещание – т.е. съдията сам пише съд.решение /това е при първа инстанция, защото при нея съдията е едноличен орган/.
При обсъждане на делото има определена поредност:
= съдът трябва да си отговори какъв е предметът на делото, какво е спорното потестативно право и какъв вид защита се търси. Предметът на решението трябва да съвпада с предмета на делото. Съдът е длъжен да изчерпи спорния предмет, иначе решението ще е непълно. Той е длъжен да не излиза от него, като присъжда нещо, различно от исканото от ищеца.
= има ли ищецът право на иск относно предмета на делото и дали е упражнил надлежно това право /възможно е правото да се е погасило към този момент/.
= редовно ли са извършени процесуалните действия по разглеждане на делото – призовавания, подготовка на делото, събиране на доказателства и т.н. Ако има нарушения, съдът не трябва да постановява решение, а да възобнови разглеждането на делото, за да поправи допуснатите процесуални нарушения.
= ако процесът е безпорочен, съдът издирва приложимия закон. Кой закон е приложим? Т.е. дали местният или чуждият, кой е норм.акт, влязъл ли е в сила този норм.акт и не е ли отменен, какво е действието му във времето, по място и спрямо лицата, тълкуване на норм.акт, за да се извлече пр.норма.
Има няколко важни въпроса на вниманието на съда:
1.Съдът основава решението си на закона . Разбира се мат.закон, а не приетите за установени от него обстоятелства по делото.
2.Нор.акт трябва да е валиден – да е издаден от компетентен орган и съдържанието му да съответства на това на стоящия над него норм.акт.
3.Меродавен е този норм.акт, който в деня на постановяването на решението регулира спорното правоотношение.
4.С оглед на приложимия закон съдът трябва да прецени основателността на предявения иск, като изхожда от фактическите твърдения на страните, без да проверява тяхната истинност.
5.Кои факти са доказани – преценява по вътрешно убеждение. Чл. 188 ал. 1 – с оглед всички данни по делото.
6.подвеждане на установеното фактическо положение под пр.норма за да изведе заключението относно съществуването или не на спорното право.
Обявяването на съд.решение става по 2 начина:
-    чрез вписването му в т.нар. „срочна книга”
-    в съд.зала – това почти не се прави.
Обявеното съд.решение се съобщава на страните.

15. Обжалване на актовете на първоинстанционния съд, действия на съда  по проверка на допустимостта  и редовността на жалбата. Администриране на жалбата и делото от администрацията на съда.

ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ – чл.258 и сл. ГПК
 Предмет на обжалване и компетентен съд
Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища.
Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части.
Срок за въззивно обжалване
Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната.
Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. От влизането в сила на решението за отхвърляне на тази молба започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат.
Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване.
Съдържание на въззивната жалба
Жалбата съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. указание в какво се състои порочността на решението;
4. в какво се състои искането;
5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти;
6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи;
7. подпис на жалбоподателя.
Приложения към жалбата
Към жалбата се прилагат:
1. преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата;
4. документ за внесена такса.
Проверка от първоинстанционния съд
Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
Жалбата се връща, когато:
1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и
2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности.
Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.
Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 , чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 .
В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба.
Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно чл. 262 . След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването им.
Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната.
 След изтичането на тези срокове делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд.
Оттегляне и отказ от въззивна жалба - във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен.
Присъединяване към въззивната жалба - всеки от другарите по делото може не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към жалбата, подадена от неговия съищец или съответник. Присъединяването става чрез подаване на писмена молба с преписи според броя на страните. В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя.
Забрана за посочване на нови факти и доказателства - във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
До приключване на съдебното дирене страните могат да:
1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор;
2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения

16. ПРАВОМОЩИЯ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ

Подготвително заседание – чл. 267 и сл. ГПК
В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262 , произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо.
Въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите.
Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага.
 След решаване на тези въпроси и събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, за които се прилага съответно чл. 149, ал. 3. Т.е. след събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания. Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението. При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните.

Правомощия на въззивния съд
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
 Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.
Решение при неправилно първоинстанционно решение
Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.
При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя.
Решение при правилно първоинстанционно решение
Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
Приложимост на правилата за първоинстанционното производство
Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция.

17. КАСАЦИОННА ЖАЛБА – ОСНОВАНИЯ, ДЕЙСТВИЯ НА СЪДА ПО ПРОВЕРКА НА ДОПУСТИМОСТТА И РЕДОВНОСТТА НА ЖАЛБАТА. АДМИНИСТРИРАНЕ НА ЖАЛБАТА И ДЕЛОТО ОТ СЛУЖБИТЕ НА СЪДЕБНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ –чл.280 и сл. ГПК
Приложно поле
Чл. 280. ал. 1. На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ал. 2. Не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв.
Основания за касационно обжалване
Касационната жалба се подава, когато:
1. решението е нищожно;
2. решението е недопустимо;
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Спиране на изпълнението на въззивното решение
Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението.
Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя:
1. по решения за парични вземания - присъдената сума;
2. по решения относно вещни права - обжалваемият интерес.
Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда.
Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.
Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено.
Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 , изречение второ, т.е. съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.
Срок за касационно обжалване
Жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Срокът за касационно обжалване се прекъсва съгласно чл. 259, ал. 2, 3 и 4  - с подаване на молба за правна помощ.
Съдържание на касационната жалба
Жалбата трябва да съдържа:
1. името и адреса на страната, която я подава;
2. означение на обжалваното решение;
3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на жалбоподателя.
Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност.
Към жалбата се прилагат:
1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ;
2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
4. документ за внесена такса.
Проверка на редовността на касационната жалба
Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284 , съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд.
Връщане на касационната жалба
Жалбата се връща от въззивния съд, когато:
1. е подадена след изтичането на срока за обжалване;
2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности;
3. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 .
Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.
Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба
След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и чл. 284 .
Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба.
Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им.
Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.
Допускане на касационното обжалване
Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии.
Призоваване на страните в касационното производство
До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

Администриране на жалбата
Получените в служба "Деловодство" жалби и протести се докладват незабавно заедно с делото на съдията-докладчик, който най-късно на следващия ден дава своите разпореждания по хода им. Протестът и жалбата се изпращат на по-горния съд по разпореждане на съдията-докладчик заедно с делото най-късно три дни след постъпване на възражението от ответната страна или от изтичане на срока за възражение.
Служба "Регистратура" към ВКС регистрира и разпределя постъпилите дела и книжа. Служба "Съдебно деловодство", която се състои от съдебните деловодители, разпределени по колегии и отделения, и съдебните информатори докладва постъпилите книжа по делата. Всяко отделение в съда води отделна докладна книга, в която се вписват делата, изпратени на доклад. В докладната книга се вписват датите на изпращане и връщане на делото и причините за неговото изпращане.
Постъпилите от служба "Регистратура" в служба "Съдебно деловодство" дела се докладват незабавно на председателя на отделението или на съдебния помощник към отделението за извършване на предварителна проверка за формална допустимост и редовност на жалбата или на молбата за отмяна. След разпореждане на председателя на отделението за образуване делата се разпределят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. След образуване на делото то се поставя в корици за цветово кодиране, като гражданските дела се поставят в зелена корица, частните граждански дела - в синя корица, гражданските дела, подлежащи на разглеждане пред петчленен състав на гражданска колегия - в лилава корица; наказателните дела - в червена корица, частните наказателни дела - в оранжева корица; търговските дела - в бяла корица, частните производства по търговски дела - в светлосиня корица,а подлежащите на разглеждане пред петчленен състав на търговската колегия дела - в светлолилава корица.
След образуване и насрочване на делото с разпореждане на председателя на отделението деловодителят нанася върху лицевата страна на корицата номера на делото; страните; датата на образуване.
При постановяване на определения от тричленни съдебни състави, по които следва да бъде образувано производство пред петчленен състав или друг тричленен състав на съответната колегия, копие от определението, ведно с делото, се представя в служба "Регистратура" за вписване на входящ номер и дата на постъпване в петчленния състав. При постановяване на решение или определение за връщане на делото за ново разглеждане от тричленен състав делото се образува под нов номер след въвеждане на входящ номер и дата.
Съобщения за всички насрочени граждански и търговски дела, образувани по касационна жалба, подадена срещу решение на въззивен съд, се обнародват за датата на съдебното заседание в "Държавен вестник" не по-късно от първо число на предходния от насрочването на делото месец. По производствата по отмяна на влезли в сила решения по граждански и търговски дела или при отлагане на такива дела, както и по наказателни дела, страните се призовават с призовки

18.    ПРАВОМОЩИЯ НА КАСАЦИОННАТА ИНСТАНЦИЯ


Чл.290 и сл. ГПК.
Разглеждане на касационната жалба
 Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.
ВКС проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
Уеднаквяване на практиката
Когато въззивното решение е постановено при противоречива практика, ВКС
1. посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна; в този случай той постановява решение по делото въз основа на тази практика;
2. когато приеме, че в решенията практиката е неправилна, посочва с мотивирано решение защо е неправилна; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото;
3. когато приеме, че практиката в противоречивите решения е неприложима към висящия спор, посочва с мотивирано решение защо е неприложима; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото.
Предложение за тълкувателно решение
При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.
Касационно решение
Върховният касационен съд оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение.
 Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано.
Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270 .
Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
(2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
(3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
(4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд.

Повторно разглеждане на делото
Съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението. Указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото
Когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 , второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. Жалбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд, който при отмяна решава спора по същество.
Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство.

19.  ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ – ОСНОВАНИЯ. ДЕЙСТВИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪДА В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ПОДАВАНЕ И РАЗГЛЕЖДАНЕ НА МОЛБАТА ЗА ОТМЯНА. КОМПЕТЕНТЕН СЪД И ПРАВОМОЩИЯ

ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ – чл.303 и сл.ГПК
 Основания за отмяна
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;
3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 .

Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.
Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1 , или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2 .
Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Отмяна по молба на трето лице - Отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2).
Срок за отмяна
Молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня:
1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ;
2. на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2 ;
3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3 ;
4. на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4 ;
5. на узнаване на решението, но не по късно от една година от влизането му в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304 .
Съдържание на молбата за отмяна
Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок.
(2) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286.
(3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа.
 
Разглеждане и решаване на молбата за отмяна
По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание.
Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
Ако прецени молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.
     В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение.
Ново разглеждане на делото
Чл. 308. При новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.

Спиране на изпълнението
Чл. 309. (1) Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. По искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 .
(2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 , изречение второ.

20. ОСОБЕНОСТИ ВЪВ ФУНКЦИИТЕ И АКТОВЕТЕ НА СЪДЕ В ПРОИЗВОДСТВАТА ПО БРАЧНИ ДЕЛА И ПО ДЕЛА ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ

Развод по взаимно съгласие
Производство е насочено към коректно прекратяване на съществуващ граждански брак без установяване на причините за дълбокото му и непоправимо разстройство, вината за това и без публично изнасяне на факти от интимния семеен живот.
Съгласието за прекратяване на брака трябва да бъде:
а) взаимно - и двамата съпрузи изразяват съгласие за прекратяване на брака;
б) непоколебимо - решението на съпрузите за прекратяване на брака е категорично и окончателно;
в) сериозно - обмислено е задълбочено и не е резултат на временно настроение (чл. 100, ал. 1 от СК).
Това съгласие се изразява трикратно - с подаване на молбата, на помирителното заседание и в съдебно заседание, поради което съпрузите следва да се явят лично и на двете заседания. Искане за развод по взаимно съгласие не може да се предяви преди изтичането на три години от сключването на брака, предвид факта, че първите три години са критични при изглаждане на отношенията и главно с оглед законовото изискване съгласието да бъде сериозно (чл. 100, ал. 2 от СК).
Чл. 101. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат своето споразумение относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени интересите на децата.
(2) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за изправяне на недостатъците на споразумението. Когато в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.
(3) Искове относно упражняването на родителските права и издръжката на децата след прекратяване на брака по взаимно съгласие се допускат при изменение на обстоятелствата.
Производството е охранително. То започва въз основа на писмена молба от двамата съпрузи, подадена до Районния съд по местожителството (постоянния адрес) на молителите или на единия от тях (чл. 531, ал. 2 от ГПК).
Молбата се подава в два екземпляра, ако от брака има ненавършили 10 години деца, с оглед изпълнение разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето. В противен случай се подава в един екземпляр.
Подадената молба сезира съда, който образува делото в рамките на един месец от подаването й. Делата се образуват от председателя на Брачна колегия и се разпределят по състави и съдии. След като делото бъде разпределено на съдията, той го насрочва съобразно графика и натовареността си.
Съдебното производство започва с помирително заседание, на което двамата съпрузи, явили се лично, заявяват, че поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие и представеното на съда споразумение. Предвид характера на това заседание искания към съда не могат да се правят. Извън съдебното заседание, в канцеларията на съда, се подава молба, ако е необходимо да се назначи съдебна експертиза за оценка на недвижими имоти, автомобили, движими вещи и пр.
Ако съпрузите поддържат молбата си, председателят на съда съставя за това протокол и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание. В случай, че някой от съпрузите не се яви без уважителни причини на помирителното или съдебното заседание, делото се прекратява (чл. 330, ал. 2 от ГПК).
В насроченото съдебно заседание съпрузите отново следва да се явят лично и декларират съгласието си за развод. В него съдът разглежда постигнатото между тях споразумение. За да бъде утвърдено от съда, то трябва да отговаря на три изисквания:
- да са защитени интересите на децата;
- да е пълно;
- да не противоречи на закона (чл. 330 от ГПК).
При неспазване на някое от тези изисквания съдът дава срок за изправяне на недостатъците. Ако в дадения от съда срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.
След като се убеди, че съгласието на съпрузите е дълбоко и непоколебимо, не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът утвърждава споразумението с решение в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото - чл. 235, ал. 5 от ГПК.
Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие не подлежи на обжалване - чл. 330, ал. 5 от ГПК.

Развод поради разстройство на брака
Производството е насочено към прекратяване на съществуващ граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство (въз основа на настъпили след сключването му обстоятелства). При него се установява вината на единия или на двамата съпрузи, което води до изнасяне на факти от интимния семеен живот.
Производството се прилага, когато не е налице взаимно съгласие между съпрузите за развода или не са изтекли три години от сключването на брак.
Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен (чл. 99, ал. 1 от СК). В случай че е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, производството следва да се образува по реда на чл. 100 от СК Образуваното производство по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето (чл. 320, от ГПК).
Основанията са факти, които са причинили дълбоко и непоправимо разстройство на брака. При развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод (чл. 322, ал. 1 от ГПК).
Вината има значение за допускане на развода и за неговите последици (право на издръжка на невиновния съпруг, упражняване на родителските права, ползването на семейното жилище, продължаване на делото за развод от наследниците, разноските по делото и др.).
Развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът (чл. 99, ал. 4 от СК).
Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С брачния иск задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име (чл. 322, ал. 2 от ГПК). Ако не са предявени и съдът допусне развод, той служебно се произнася по тях (чл. 103, чл. 106, ал. 1, чл. 107, ал. 1 от СК). Тези искове по отношение на извънбрачни и от друг брак деца не могат да се съединяват и разглеждат с бракоразводния иск (Решение № 214 от 24.III.1989 г., ВС, II г. о.).
Подадената искова молба сезира съда, който образува дело в рамките на един месец от подаването й. Делата се образуват от председателя на Брачна колегия и се разпределят по състави и съдии. След като делото бъде разпределено на съдията, той го насрочва съобразно графика и натовареността си.
Съдебното производство започва с първото по делото заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично - - чл. 321, ал.1 от ГПК. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. След разглеждане на предварителните въпроси и проверката на редовността на исковата молба съдът е длъжен да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора - чл. 321, ал.2 от ГПК.
Ако страните постигнат съгласие за медиация или друг способ за разрешаване на спора делото се спира. Всяка от страните може да иска възобновяване на производството по делото в шест месечен срок. Ако такова искане не бъде направено в шест месечен срок, делото се прекратява - чл. 321, ал. 4 от ГПК.
При постигане на споразумение между страните в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство по развод по взаимно съгласие - чл. 321, ал.5 от ГПК.
Ако страните не постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора производството по делото продължава - чл.321, ал.6 от ГПК.
За допускането на развод не е достатъчно отрицателното отношение на единия съпруг към продължаване на брака. Изявленията на страните се преценяват на общо основание с оглед всички обстоятелства по делото. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака трябва да бъде установено от решаващия съд. Това състояние не се презумира и не е налице, когато са възникнали обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Съдът може да отхвърли иска за развод, когато:
1. не е установил дълбоко и непоправимо разстройство на брака;
2. разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, и не са налице важни обстоятелства, които да налагат да се допусне разводът.
Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от датата на последното съдебно заседание (чл. 235, ал. 5 от ГПК).
С решението за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака, освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите (чл. 99, ал. 2 от СК).
Съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака, ако съпрузите заявят това и изложат своето споразумение (виж примерен образец на Споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК)  относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между тях и фамилното име (чл. 99, ал. 3 от СК).
В решението, с което се допуска разводът, съдът се произнася и по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят за в бъдеще (чл. 326 от ГПК).
По молба на страните съдът, пред който е предявен искът за развод, определя привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползуването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка (чл. 323 от ГПК). Тези мерки могат да се вземат по всяко време, докато трае брачният процес. Сезирането на съда може да стане с молба на страните - устно в съдебно заседание.
Определението, с което се допускат привременни мерки не подлежи на обжалване и може да бъде променяно от същия съд - чл. 323, ал. 3 от ГПК.
Привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Те имат действие до постановяване на окончателно решение, но могат да бъдат изменявани и отменявани. С приключване на брачния процес те отпадат, тъй като се заместват от трайна уредба на отношенията.
Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те обаче могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг (чл. 102, ал. 1 от СК). Когато съпругът-ищец умре и искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг, съдът дава двуседмичен срок на наследниците да заявят дали желаят да продължат делото (чл. 327, ал. 1 от ГПК). Ако в дадения им срок никой от наследниците не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява.
Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака (чл. 102, ал. 2 от СК).
В решението си съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за разстройство на брака виновно поведение на преживелия съпруг - чл. 327, ал. 3 от ГПК.
Решението, с което се уважава искът на наследниците, е установително
Решението за развод на районния съд влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината (чл. 325 от ГПК).

Производства по дела за гражданско състояние
В тези производства се разглеждат искове за установяване или оспорване на произход и искове за отменяване на осиновяване - чл. 331, ал. 1 от ГПК.
Иск за установяване на произход от бащата (бащинство) и от майката (майчинство) може да се съедини иск за издръжка на детето, но привременни мерки относно издръжката не са допустими (чл. 332, ал. 1 от ГПК).
С иска за прекратяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен (чл. 332, ал. 2 от ГПК).
Като първа инстанция е компетентен окръжният съд по местожителството на ответника (чл. 104, т. 1 от ГПК).
Легитимираните лица по тези искове са посочени в СК:
- относно иска за установяване на произход от майката са детето, жената посочена в акта за раждане като майка и от нейния съпруг, жената която претендира, че е майка и от нейния съпруг;
- относно иск за установяване на произход от бащата: от детето до изтичане на три години от навършване на пълнолетието, от майката - в тригодишен срок от раждането на детето. Когато искът е предявен от детето - призовава се майката;
- относно иск за отмяна на осиновяване: осиновителят, осиновеният и родителите на осиновения, а при наличие на тежко провинение от едната страна - осиновителят и осиновеният. Ако е засегнат обществен интерес, прекратяване на осиновяването може да поиска и прокурора (чл. 64 от СК).
При оспорване на произход, когато бащата или майката са починали, искът се предявява срещу техните наследници (чл. 44, ал. 2 от СК).
Непълнолетните и ограничено запретените лица могат сами да предявяват искове за гражданско състояние и да отговарят по тях (чл. 331, ал. 2 от ГПК).
Искове за гражданско състояние се предявяват лично от ищеца или от пълномощник с изрично пълномощно (чл. 34, ал. 2 от ГПК).
Производството се провежда в закрити заседания и участието на трети лица е недопустимо, тъй като обстоятелствата по делото се отнасят до интимния живот на страните (чл. 136, ал. 1 от ГПК).
При смърт на ищеца по делото, неговите наследници могат да го продължат делото по предявения от наследодателя им иск. По искове за унищожаване или отменяване на осиновяване, обаче, чл. 44, ал. 1 от СК не може да се приложи, поради което при смърт на ищеца (осиновител или осиновен) по време на делото не е допустимо процесуално правоприемство. В този случай съгласно се прилага чл. 327, ал. 1 от ГПК. , относно продължаване на иска от призованите към наследяване низходящи или възходящи на осиновителя за установяване на неговата основателност.

21. ОСОБЕНОСТИ ВЪВ ФУНКЦИИТЕ И АКТОВЕТЕ НА СЪДА В ПРОИЗВОДСТВАТА ЗА СЪДЕБНА ДЕЛБА

По реда на това производство се разглеждат искове за прекратяване на имуществената общност върху всички общи имущества или само върху някои от тях и разпределяне на отделните обекти (или тяхната парична равностойност) между съсобствениците.
В това производство е допустимо предявяването на искове и възражения за обуславящи делбата отношения, свързани с: участието на определен съделител в делбата, включването на определени имущества в делбата, размера на определените дялове, както и разглеждането на претенции за уреждане на сметки между съделителите.
Делата за делба са подсъдни на районния съд по местонахождение на имота (чл. 341, ал. 1 от ГПК).
Страни по делото задължително са всички съсобственици (сънаследници)
Производството за съдебна делба се състои от две фази:
а) Първа фаза - допускане на делбата
Тази фаза от производството започва с молба на някой от съсобствениците, към която трябва да са приложени: доказателства за останалите съсобственици; доказателства за общите имущества; преписи от молбата и доказателствата за другите съделители (чл. 341, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК). Всеки от останалите съделители в първото заседание по делото може с писмена молба да поиска включване в делбата и на други имоти и общи имущества (чл. 341, ал. 2 от ГПК).
В тази фаза всеки от съделителите може да оспори включването в делбата на някой имот, правото на друг съделител да участва в делбата, размера на неговия дял (чл. 342 от ГПК), както и да оспори произход, осиновявания, завещания и истинността на писмени доказателства, да прави искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения (чл. 343 от ГПК).
Тази фаза завършва с решение на съда по допускане на делбата, в което съдът се произнася по следните въпроси: между кои лица, за кои имущества (имоти) ще се извърши съдебна делба и каква част от общите имущества се пада на всеки съделител (чл. 344, ал. 1 от ГПК). При делба на движими вещи съдът се произнася и в чие владение се намират те (кой от съделителите ги държи) - чл. 344, ал. 1 предл. посл. от ГПК. По искане на някой от съделители в решението за допускане на делба на недвижими имоти, които не се ползват от всички съделители, съдът може да постанови привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК за начина на ползване на имотите от отделните съделители съобразно признатите квоти на всеки от тях, а ако разделно ползване е невъзможно, определя какво възнаграждение се дължи от ползващите имотите на останалите съсобственици.
б) Втора фаза - извършване на делба на общите вещи
В тази фаза от производството съделителите могат да предявят своите претенции относно уреждане на сметки по между им, като посочат и доказателствата си (чл. 346 от ГПК). За да се разгледат посочените претенции на съделители в делбеното производство е необходимо те да бъдат предявени най-късно в първото заседание след завършване на първата фаза по допускането й. Според естеството на имуществата включени в общността се пристъпва до тяхното разпределяне между съделителите.
Когато за всеки съделител може да се образува отделен дял, в който да се включат отделни имущества от общността, съдът, въз основа заключението на вещо лице, съставя проект за разделителен протокол като спазва правилата на чл. 69 - 72 от ЗН (чл. 347 от ГПК). Съставеният протокол се предявява на страните и съдът изслушва техните възражения по него, след което съставя и обявява окончателния разделителен протокол (чл. 350 от ГПК).
След влизане на решението по разделителния протокол в сила, се извършва разпределяне на определените дялове между съделителите. Това разпределяне може да се извърши чрез теглене на жребий (чл. 352 от ГПК). Разпределянето на дяловете между съделителите може да стане със самия разделителен протокол и да не е необходимо теглене на жребий, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно (напр. всеки от съделители владее определен имот, в който е извършил подобрения) - чл. 353 от ГПК.
Когато се иска делба на неподеляем имот и той не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан, като съделителите могат да участват при наддаването в нея (чл. 348 от ГПК). Дори да не е участвал в наддаването всеки от съделителите може да изкупи имота, ако при съставянето на протокола  по чл. 492, ал. 1 заяви, че желае да купи имота на най-високата предложена цена (чл. 505, ал. 2 във вр. с чл. 354, ал. 1 от ГПК).
Получената от публичната продан парична сума се разпределя между съделителите съобразно с квотите им.
В чл. 349, ал. 1 - 2 са разгледани случаите на поставяне на неподеляем имот-жилище в дял на един от съделителите (преживял/бивш съпруг или наследник, който е живял с наследодателя), който няма собствено жилище. В този случай съделителят, на когото е възложено жилището, е длъжен в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за възлагане парично да уравни дяловете на останалите съделители (чл. 349, ал. 5 от ГПК).

22. ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ – ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ОСНОВАНИЯ, ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ЛИСТ. ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО

Производството има за цел да удовлетвори вземането на взискателя (лицето, което притежава изискуемо вземане в изпълнителния процес), когато е налице неизпълнение от страна на длъжника при незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения.
За започване на изпълнителното производство е необходим изпълнителен лист (виж бланката за изпълнителен лист), издаден от районен съд въз основа на изпълнителен титул - най-често това са влезли в сила съдебни решения, съдебно-спогодителни протоколи, арбитражни решения, решения на чуждестранен съд, на които е допуснато изпълнение от български съд, записи на заповеди, менителници, постановления на административен орган, нотариални актове и др.
Изпълнителното основание е документ, удостоверяващ изпълняемо право. Въз основа на такъв документ се издава изпълнителен лист или се започва направо принудително изпълнение на удостовереното право. Изпълняемото право е изискуемо и ликвидно притезателно право, предмет на принудително изпълнение.
В зависимост от това дали удостоверяват изпълняемото право със или без сила на прeсъдено нещо изпълнителните основания се делят на съдебни и несъдебни.
Изпълнителният лист е официален документ, издаден от съд, удостоверяващ, че посоченият в него кредитор може да иска принудително изпълнение на посоченото изпълняемо право срещу посочения длъжник. Едновременно с това се разпорежда на съдия-изпълнител да предприеме изпълнителните действия, поискани от кредитора.
Производството започва по писмена молба на молителя-кредитор до съда. Компетентен да разгледа молбата е първоинстанционният съд, който е разгледал делото, а относно решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела - Софийски градски съд. Когато се иска принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, молбата се подава до съда, постановил решението. Молбата за допускане изпълнението на решение на чуждестранен съд се подава до Софийски градски съд. При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение от органа, пред който то се предявява, може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд. Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяване упражняването на родителски права се разглежда от Софийския градски съд.
Препис от молбата не се връчва на длъжника (чл. 405, ал. 1, изр. второ от ГПК).
След получаване на молбата съдът в закрито заседание по делото извършва проверка на нейната редовност от външна страна.
Следващата проверка, която извършва съдът, е редовността от външна страна на акта, въз основа на който се иска издаването на изпълнителния лист. Преценката се извършва от гледна точка на съответствието с изискванията на закона за този вид документ, например дали решението е подписано.
Съдът проверява още дали актът удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Последната проверка, която прави съдът, е дали въз основа на същия акт е издаден изпълнителен лист на същия молител срещу същия длъжник.
В случаите по чл. 404, т. 2 и 3 съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора - чл. 406, ал. 2 от ГПК.
Ако съдът прецени, че вземането е изискуемо и са налице всички предвидени в закона предпоставки, той постановява разпореждане, с което уважава молбата за издаване на изпълнителен лист. Молбата може да бъде уважена изцяло или отчасти. Ако съдът прецени, че не са налице предвидените в закона предпоставки, той постановява разпореждане, с което отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист. (арг. чл. 407, ал. 1 от ГПК).
Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд (чл. 408, ал. 1 от ГПК). Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист . За издаване на изпълнителен лист съдът прави надлежна бележка върху акта (чл. 406, ал. 3 от ГПК).
Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изп.лист, може да бъде обжалвано от с частна жалба от молителя в двуседмичен срок срок от датата на връчване на разпореждането (чл. 407, ал. 1 от ГПК). Компетентен да разгледа жалбата е съответният второинстанционен съд.
Определението, с което се уважава изцяло или отчасти молбата за издаване на изп.лист може да бъде обжалвано от длъжника в двуседмичен срок от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение (чл. 407, ал. 1 от ГПК). Компетентен да разгледа жалбата е съответният второинстанционен съд.
Разглеждането на жалбата става по реда на глава двадесет и втора от ГПК.
Обжалването на определението, с което молбата се уважава, не спира изпълнението (чл. 407, ал. 3 от ГПК).
Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът (чл. 409, ал. 1 от ГПК). Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника (чл. 409, ал. 2 от ГПК). Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията за издаване на дубликат (т. е. че изпълнителният лист не е изгубен или унищожен), още и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му (чл. 409, ал. 3 от ГПК).
Производството приключва с постановяване от съда на решение, с което се уважава или отхвърля искането за издаване на дубликат.
Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като определението влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата (чл. 409, ал. 4 от ГПК).
Ако самият акт е изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи (при съдебните изпълнителни основания това е почти невъзможно), молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника (чл. 409, ал. 5 от ГПК).

ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО
Новият ГПК, в сила от 01.03.2008 г., преуреди изцяло по нов начин въпросите, свързани със защита на кредиторите, имащи безспорни, изискуеми вземания, основаващи се на документи, сходни по характера си с посочените в чл. 237, б. "в" - "л" от ГПК (стар), като предвиди провеждането на заповедно производство, в което кредиторът да посочи основанията си, да представи документите, от които черпи право да иска заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение, и едва след издаването и влизането в сила на такава заповед, да се снабди с изпълнителен лист. В това заповедно производство, обаче, участват и двете страни - както кредиторът, така и длъжникът, комуто се изпраща издадената заповед за изпълнение преди издаването на изпълнителен лист за възражение. Освен това, производството започва не с молба, а със заявление за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение или за незабавно изпълнение, самата заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство представляват образци, утвърдени с наредба на министъра на правосъдието.
Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
(2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2.
Такъв е случаят, например, когато вземането се основава на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, в който страните са включили уговорка за предаване на имота на купувача в срок, по-късен от деня на изповядване на сделката или от деня, когато продавачът е получил част от цената му. Или случаят, при който вземането се основава на договор за покупко-продажба на недвижим имот, според който купувачът плаща частично, като дължи остатъка от продажната цена в определен от страните срок, вписан в нотариалния акт. Неизпълнението на задължение, поето по такъв договор, е основание кредиторът - продавачът по такава сделка, да иска издаване на заповед за изпълнение, а след влизането й в сила - и на изпълнителен лист.
Освен чрез искане за издаване на заповед за изпълнение, заявителят има още две правни възможности:
1. правната възможност може да води исков процес за доказване съществуването на вземането си и осъждане на длъжника да го заплати или да върне предадената му вещ. Заповедното производство е факултативна предвидена възможност, т. е. провеждането му не е задължително;
2. да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист - в случаите, когато вземането му се основава на който и да е от документите, посочени в чл. 417 от ГПК.
Производството започва по писмено заявление на заявителя-кредитор до съда. По своята родова подсъдност компетентен е районният съд по постоянния адрес или седалището на длъжника или по местоизпълнението. Към заявлението се прилага и документът или актът, въз основа на който заявителят черпи основанието си да иска издаването на заповед за изпълнение. Не се сочат никакви други доказателства.
След получаване на заявлението съдът в разпоредително заседание разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение в 3-дневен срок, освен когато:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК (чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК);
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК);
3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България (чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК). Касае се за длъжник, за който по официален ред е установено, че не фигурира в регистрите на Национална служба - няма регистриран нито постоянен, нито настоящ адрес т. е. не би могъл да бъде намерен на територията на страната с оглед надлежно връчване на заповедта за изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК).
4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България - касае се за длъжник, който пребивава от време на време на територията на страната, но няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, поради което отново не може да се извърши надлежно връчване на заповедта за изпълнение.
Когато заявлението е уважено, съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника (чл. 411, ал. 3 от ГПК). Заповедта съдържа реквизитите, изчерпателно посочени в чл. 412 от ГПК (виж "Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК" и "Заповед за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл. 410 ГПК").
Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските (чл. 413, ал. 1 от ГПК).
Заявителят има още и правната възможност да обжалва разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението. Тъй като с разпореждането се прегражда възможността да получи искания акт - заповед за изпълнение, заявителят има правото да обжалва разпореждането пред по-горен съд с частна жалба. Срокът за обжалване е 7-дневен от съобщаване на разпореждането на заявителя.
Според разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът може да направи писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея дори без да сочи обосноваване. Срокът за възражение е двуседмичен от връчването на заповедта и не може да бъде продължаван (чл. 414, ал. 2 от ГПК). Единствените обвързващи длъжника условия са: първо - възражението да е направено в писмена форма и второ - в срок. Правната последица от това действие е, че спира заповедното производство. Издадената заповед не може да влезе в сила. Ако възражението е направено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса (чл. 415, ал. 1 от ГПК). Т. е. достатъчно е длъжникът само да заяви в срок, че възразява срещу издадената заповед за изпълнение и заповедното производство се спира. Самото производство служи на заявителя като обезпечителен способ за предявяване на бъдещ иск в рамките на дадения му от съда едномесечен срок, но вече по исков ред и при внасяне на държавна такса.
В случай, че кредиторът предяви иск за вземането си по исков път в рамките на едномесечния срок, давността се счита прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ако в рамките на едномесечния срок заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло (чл. 415, ал. 2 от ГПК), счита се че заповедното производство не се е състояло, текла е давност.
Ако длъжникът не направи възражение или оттегли направеното такова, заповедта влиза в сила и въз основа на нея заявителят има право да иска издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 405 - 408 от ГПК (чл. 416, изр. първо от ГПК). Издаването на изпълнителния лист се отбелязва върху заповедта от съда (чл. 416, изр. второ от ГПК).

23. ЗАПОЧВАНЕ, СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО. ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО.

ЗАПОЧВАНЕ, СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО
 За започване на изпълнителното производство е необходим изп.лист.
Съгласно чл. 427, ал. 1 от ГПК компетентен да разгледа молбата за изпълнение е държавният или частният съдебен изпълнител, в чийто район се намират:
а) движимите или недвижими вещи, върху които е насочено изпълнението;
б) постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
в) местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
г) постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.
Производството започва въз основа на писмена молба. В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение. Няма законоустановен срок, в който молбата за образуване на изпълнително производство, трябва да бъде подадена.
Съдебният изпълнител се произнася по молбата незабавно. Редовността на молбата се проверява по чл. 129 от ГПК (чл. 426, ал. 3 от ГПК). Ако молбата е редовна той образува изпълнително дело. Ако молбата не отговаря на изискванията, съгласно - чл. 129 от ГПК на взискателя се дава едноседмичен срок от съобщаването да отстрани нередовностите.
Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс (чл. 19, ал. 3 от ЗЧСИ).
Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.
Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава. Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.
При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.
Субективни предели на изпълнителния лист
Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.
Районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес.
Правомощия на съдебния изпълнител
Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.
Съдебният изпълнител може да иска съдействие от полицейските органи или от кмета на общината, района или кметството, които са длъжни да му окажат съдействие.
Той има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания, поделенията на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.
В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на органите на полицията неговото довеждане.
При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.
Когато длъжникът погаси вземането на взискателя в 7-дневния срок за доброволно изпълнение, целта на изпълнителното производство е постигната - взискателят е удовлетворен. В случай на неизпълнение в този срок, съдебният изпълнител пристъпва към принудително изпълнение като прилага изпълнителния способ
Спиране на изпълнението
Изпълнителното производство се спира:
1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2 , чл. 309, ал. 1 , чл. 397, ал. 1, т. 3 , чл. 438 и 524 ;
2. по искане на взискателя;
3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 , с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;
4. в случаите по чл. 282, ал. 2 , както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;
5. в други случаи, предвидени в закон.
Прекратяване на изпълнението
Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;
2. взискателят е поискал това писмено;
3. изпълнителният лист бъде обезсилен;
4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението;
7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ;
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.
Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.
Удостоверяване на изпълнителните действия
Чл. 434. За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.

ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Обжалване на действията на съдебния изпълнител
 Подлежащи на обжалване действия
Чл. 435. (1) Взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение.
Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението.
Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.
Подаване на жалбата
Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.
Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.
Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия.
По отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260 , 261 и 262 . Разглеждане на жалбите
Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.
Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.
Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.
Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.
Спиране на изпълнението при обжалване
Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.

Защита на длъжника срещу разпореждане за незабавно изпълнение
1. Обжалване на разпореждането и искане за спиране.
След връчване на заповедта за изпълнение и разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, длъжникът може:
- да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение (чл. 419, ал. 1 от ГПК);
- да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение (чл. 419, ал. 2 от ГПК).
Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417.
За да спре незабавното изпълнение в срока за възражение длъжникът следва да направи още и искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства (чл. 420, ал. 2 от ГПК) или да представи надлежно обезпечение за кредитора в случаите по чл. 417, т. 1 - 8 от ГПК. В противен случай възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение.
По искането за спиране на незабавното изпълнение съдът постановява определение, което недоволната страна може да обжалва с частна жалба (чл. 420, ал. 3 от ГПК).
Когато възражението се отнася само за част от вземането, както и когато представеното обезпечение е частично, съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането (чл. 421, ал. 2 от ГПК). При няколко задължени лица обезпечението по чл. 420, ал. 1 от ГПК служи само за лицето или лицата, които са го представили (чл. 421, ал. 1 от ГПК).
2. За разлика от предишната уредба на защитата на длъжника при несъдебни изпълнителни основания (в хипотезата на чл. 254 от ГПК), сегашният ГПК не задължава длъжника да предявява иск за доказване, че вземането не съществува. Спирането на незабавното изпълнение на заповедта ангажира единствено и само заявителя, в полза на когото е постановено незабавно изпълнение. Същият може да предяви иск за съществуване на вземането, който се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Предявяването на иск не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите на чл. 420 от ГПК - представено обезпечение или убедителни писмени доказателства от страна на длъжника (чл. 422, ал. 2 от ГПК). Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изр. второ от ГПК - длъжникът може да се снабди с изпълнителен лист срещу кредитора за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото разпореждане за незабавно изпълнение.

Други способи за защита на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение
1. Предявяване на иск за отмяна на заповедта за изпълнение поради невъзможност за оспорване.
В едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд нейната отмяна, когато:
- заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно (чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК) - т. е. не са спазени разпоредбите за призоваване;
- заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България (чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК) - т. е. лицето идва в България и в отделни дни или периоди може да бъде открито на посочения от заявителя адрес, но няма обичайно местопребиваване на територията на България. Поради това на длъжника не може да се връчи лично заповедта за незабавно изпълнение. Призовката е връчена чрез друго лице, съгласило се да я предаде или чрез залепване на съобщение - такова връчване е опорочено. Ако за краткия си престой, обаче, такава му е била връчена, длъжникът не може да се позове на обстоятелството, че няма обичайно местопребиваване на територията на Република България;
- длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства (чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК);
- длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее (чл. 423, ал. 1, т. 4 от ГПК).
Ако въззивният съд уважи искането за отмяна, новото разглеждане на делото започва с указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса (чл. 423, ал. 2 от ГПК).

2. Предявяване на иск за оспорване на вземането.
Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок (чл. 424, ал. 1 от ГПК).
Срокът за предявяване на такъв иск е тримесечен от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането (чл. 424, ал. 2 от ГПК).

25. ИЗПЪЛНИТЕЛНИ СПОСОБИ – ВИДОВЕ. ДЕЙСТВИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪДЕБНИЯТ ИЗПЪЛНИТЕЛ ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ. ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА КРЕДИТОРИ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪБРАНИТЕ СУМИ

Различаваме изпълнение на парични вземания и изпълнение на непарични вземания.
В зависимост от обекта на изпълнението на парични вземания изпълнителните способи биват: изпълнение върху движима вещ, изпълнение върху недвижими вещи, изпълнение върху вземания на длъжника и изпълнение върху вещи в съпружеска общност.
При изпълнение на непарични вземания изпълнителните способи са: предаване на движими вещи, въвод във владение на недвижим имот, изпълнение на задължения за заместими действия, изпълнение на задължения за незаместими действия и изпълнение на задължения за бездействия.
Когато изпълнителният способ, приложен от съдебния изпълнител, не доведе до удовлетворяване, взискателят може да посочи друг (нов) изпълнителен способ в писмена молба, подадена до същия.
Съдебният изпълнител (независимо дали е частен или държавен) за всяко предприето и извършено от него действие е длъжен да съставя протокол, в който посочва деня, и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. Протоколът се подписва от страните, присъстващи на извършеното действие. Протоколът съставлява пълно доказателство на отразените в него действия.
Всеки частен съдебен изпълнител води Дневник на извършените действия по образец
 Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.
Запор върху движима вещ или вземане
Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.
Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.
Действие на запора и на възбраната по отношение на длъжника
От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
Последиците настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата.
Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.
Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.
Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.
Непротивопоставимост на невписаните актове
На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:
1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;
2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;
3. прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено, след като третото задължено лице е получило запорното съобщение;
4. отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща дата.
Спиране на изпълнението по искане на длъжника
Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.
Ако длъжникът не плати някоя от тези вноски, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.
Това не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.
Постъпления по изпълнението
Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител.
Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.
Когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване.

ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА КРЕДИТОРИ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪБРАНИТЕ СУМИ
 Присъединяване на кредитори
Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.
Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело. Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.
Последици от присъединяването
Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател. Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.
При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател. Присъединените взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото.
Присъединяване на държавата
Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до АДВ и НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
Присъединяване на кредитор с обезпечен иск
Чл. 459.  ал. 1. Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.
Алинея 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.
Разпределение
Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността й сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност.
Предявяване на разпределението
Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден.
Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.
Решение по разпределението
В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278 .
Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274 . Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.
Оспорване на вземането на присъединен кредитор
Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.
Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

26.  ВПИСВАНЕ. АКТОВЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ВПИСВАНЕ В СЛУЖБИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА КЪМ РАЙОННИТЕ СЪДИЛИЩА. ДЕЙСТВИЯ НА СЪДИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА. АДМИНИСТРИРАНЕ НА ДЕЛАТА ПО ВПИСВАНИЯТА, ДЕЛОВОДНИ КНИГИ И НОТАРИАЛНИ ДЕЛА

В практиката вписването се изразява в подреждането на подлежащия на вписване акт и отразяването на данни за мястото на подреждането му и на данни, извлечени от неговото съдържание.
Съгласно  Правилника за вписванията вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в този правилник. Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този правилник.
Подлежат на вписване само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис. Това не се отнася за вписването на актове, издадени от надлежните държавни органи.
Подлежат на вписване само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис. Това не се отнася за вписването на актове, издадени от надлежните държавни органи - чл. 3 от ПВ.
В чл. 4 от ПВ са описани подробно актовете, чието вписване е задължително в СВ:
А. Всички актове, с които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползуване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон);
Б. Договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 ЗЗД), в което има недвижими имоти;
В. Актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти (чл. 100 от Закона за собствеността) ;
Г. Договорите за делба на недвижими имоти, както и съдебно-разделителните протоколи относно такива имоти;
Д. Молбите на кредиторите на наследодателя или на заветниците за отделяне на недвижимите имоти на наследодателя (чл. 67 от Закона за наследството) ;
Е. Договорите за наем на недвижим имот, в т. ч. на земеделска земя, за срок по-дълъг от една година (чл. 237 от ЗЗД), както и договорите за аренда;
Ж. Спогодбите по спорове относно актове, които подлежат на вписване;
З. Влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по т. А, както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви;
И. Преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот и всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.
Не подлежат на вписване:
а) придобиване на недвижим имот по силата на закона;
б) завещанията относно недвижими имоти, освен преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот и всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване., и всички други придобивания на недвижими имоти по наследство;
в) договорите за наем на недвижим имот, в т. ч. на земеделска земя, за срок по-дълъг от една година (чл. 237 ЗЗД ), както и договорите за аренда, ако са свързани с държавна тайна.
Със ЗИДЗКИР (обн. ДВ, бр. 36 от 2004 г.) се създаде Агенция по вписванията (АВ) към министъра на правосъдието със Служби по вписванията (СВ) в седалищата на районните съдилища, считано от 31 юли 2004 г. Съгласно § 62 от ПЗР към закона, вписванията по поименната система се поемат от службите по вписванията към Агенция по вписванията. Едновременно с това - техните преки ръководители - съдиите по вписванията, бяха оставени на разпореждане и заплата към районните съдилища.
ВПИСВАНЕТО е нотариално охранително гражданско съдопроизводство и то се извършва от Съдията по вписванията съвместно със служителите от Службата по вписванията към Агенцията по вписванията, които са администратори на производството по вписването.
Вписването, като административно производство, се разглежда като комплекс от съгласувани правни и фактически действия, изразяващи се в следното:
- сезиране на съдията по вписванията чрез Службата по вписванията;
- представяне на подлежащия за вписване акт или документ;
- вписване на акта във входящия регистър;
- подреждането му с номер в съответната книга, която се образува от този вид актове;
- нанасяне на вписването в партидните книги;
- отразяване на образуваните партиди в азбучния указател.
Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги.
Съгласно чл. 8 от ПВ, вписване на актовете по чл. 4, б."а" от ПВ може за поиска само и единствено нотариусът, който ги е извършил. За всички останали актове или преписи от тях, посочени в чл. 4, б."б" до б."и" от ПВ страните по акта (съгласно чл. 572 от ГПК), нотариус, както и всеки, който има интерес от вписването, може да подаде в регистратурата писмена молба за вписване, отбелязване или заличаване. Допуска се вписване и на официално заверени извлечения, които трябва да съдържат съществените условия на акта, който се вписва. Вписването на извършени от съдията по вписванията нотариални актове и на преписи от обявените от него завещания се извършва служебно.
Вписвания, отбелязвания и заличавания се извършват и по нареждане на съда или друг орган, на когото законът е предоставил такова право. Примерно - АДВ, съдия-изпълнител и т. н.
Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. В службите по вписванията, където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди, в подлежащия на вписване акт се записва и номерът на имотната партида.
За вписване на актовете относно недвижими имоти са необходими следните документи:
1) Молба по образец.
2) Нотариален акт в 2 еднакви първообраза съгласно чл. 8, ал. 2 от ПВ или 5 екземпляра, съгласно чл. 18 от Наредба № 32 от 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. За актовете по чл. 4, б. "б" - б. "и" се представят оригиналът и един официално заверен препис (или 2 нотариално заверени преписа). Допуска се вписване и на официално заверени извлечения.
Броят на нотариалните актове е различен според това колко са лицата - страни по сделката, които следва да се снабдят с лично копие за себе си от нотариалния акт. Един брой се изпраща до звеното за местни приходи към общината по местонахождението на имота, 1 брой и на Техническата служба към общината или на Службата по кадастъра (там, където вече действа такава. По 1 копие остава и за нотариалния архив на нотариуса и 1 копие - за делото, образувано в СВ.
3) Ако в сделката участва пълномощник, се представя неговото пълномощно. Заедно с пълномощното се представят и декларации от продавача.
4) Удостоверение за данъчна оценка на имота, издадено от съответната община по местонахождението му.
5) Декларация на продавача, че няма непогасени публични задължения, съгласно чл. 264, ал. 1 от ДОПК .
6) Скица на имота (виза), ако се продава поземлен имот (застроен или незастроен), издадена от Техническата служба на общината по местонахождението му. В случай, че се продава земеделска земя, скицата се издава от Общинската служба по земеделие и гори, в чието землище се намира имотът.
Молбата се завежда във входящия дневник на Службата по вписванията и незабавно се предава от служителя на съдията по вписванията за разглеждане. Съдията по вписванията се произнася по молбата незабавно, като при редовност на молбата поставя резолюция "Да се впише" или отказва с мотивирано определение вписването. Разпореденото вписване, отбелязване или заличаване се извършва от служителите в Службата по вписванията по начина, предвиден в Правилника за вписванията и тази процедура.
Разпореденото вписване на акт относно недвижим имот подлежи на незабавно изпълнение, като процедурата е следната:
1. Актът се записва във входящия регистър;
2. Актът се подрежда в съответната книга като получава свой пореден номер в книгата;
3. Ако на името на собственика няма открита партида, тя се открива;
4. По партидата на собственика се нанася извършеното вписване, като под името на всеки собственик и на определената за него страница се нанасят последователно накратко съответните данни от акта (имената, адресите, ЕГН или изискващите се в чл. 6 от Правилника за вписванията идентификационни данни за страните, датата и мястото на съставяне на акта, описание на имота и цена, съответно удостоверения материален интерес), номера във входящия регистър и датата, съответната книга, където е подреден актът и том. При записване на трите имена на собственика се започва със собственото име. Когато актът е извършен от две или повече лица, отбелязването в партидната книга се прави под името на всяко от тях;
5. По името на собственика в азбучния указател се нанася новообразуваната партида, ако лицето не е имало партида.
На всеки екземпляр от акта, чието вписване е разпоредено, се отразява: номерът, под който е записан във входящия регистър; датата; томът и номерът на книгата, в която е подреден; страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването.
В службите по вписванията, където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди, на всеки екземпляр от акта се отразява и номерът на имотната партида.
По всяка молба, с която се иска вписване на нотариален акт, се образува нотариално дело. Останалите молби се прилагат към канцеларски дела.
Всяко нотариално дело се записва в описната книга на нотариалните дела и в азбучния указател. В описната книга, в азбучния указател и на корицата на делото се отбелязват характерът и номерът му, страните, датата на образуването, както и номерът и томът на нотариалния акт по описа на службата по вписванията. В нотариалното дело се съхраняват само молбата за извършване на вписването, екземпляр от подписания акт, екземпляр от декларациите по чл. 264 от ДОПК, данъчната оценка и счетоводните документи за внесена такса за вписване. В районите с одобрена кадастрална карта в нотариалното дело се прилага представената скица-копие от кадастралната .
Два екземпляра от вписания нотариален акт или един екземпляр от вписания документ се предават на нотариуса или на молителя.
Сроковете за обработка на документите в СВ се делят на 2 вида - на срок за разглеждане на постъпилите молби и приложенията към тях за вписване, отбелязване и заличаване от съдията по вписванията и на срок за връчване обратно на лицата на екземпляри от заявените за вписване актове, с отбелязване върху тях на данните за книгата и мястото на вписване.
Обикновено СВ определят срок до 3 часа на работния ден за прием на молби и нотариални актове за вписване, за да има техническа възможност постъпилите документи да бъдат своевременно докладвани на съдията по вписванията, а той от своя страна да има време да ги прегледа и да се произнесе с или отказ за вписване в същия ден и преди края на работното време.
Разпореденото вписване на акт относно недвижим имот подлежи на незабавно изпълнение от служителите в СВ, съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗКИР в същия ден.
Срокът за предаване на правоимащите лица на заявените за вписване в СВ актове по чл. 4 от ПВ е нормативно определен в чл. 9, ал. 2 от ПВ - 3 дни от вписването.

ВПИСВАНЕ НА ИСКОВИ МОЛБИ И НА ПОСТАНОВЕНИТЕ ПО ТЯХ РЕШЕНИЯ
Съгласно чл. 11 от ПВ, актовете, които следва да бъдат вписани или отбелязани са:
а) искови молби, с които се иска разваляне (чл. 87, ал. 3 от ЗЗД), унищожаване (чл. 32 от ЗЗД), отменяване (чл. 227 от ЗЗД и чл. 37 от ЗН) или признаване нищожността (чл. 26 от ЗЗД) на актове, подлежащи на вписване по чл. 4;
б) исковите молби за постановяване решение за сключване на окончателен договор (чл. 19, ал. 3 от ЗЗД), с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот, и
в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 4, буква "з" и "и" от ПВ.
Необходимите документи са:
- Молба за вписване - по образец;
- Подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ.
- Данъчна оценка на имота (правото).
- Документ за внесена такса за вписване или отбелязване
Ако исковата молба се отнася до акт, който не е вписан, вписването й се извършва по начина, посочен в частта за вписване на актове относно недвижими имоти.
Ако исковата молба се отнася до акт, който е вписан, отбелязването й се извършва, както следва:
1) Исковата молба се записва във входящия регистър;
2) Съответните данни от исковата молба и същественото от съдържанието й, както и данните за входящия й номер на Службата по вписванията и датата, и входящият номер и датата на инстанцията, до която е адресирана, се отразяват по партидата на името на собственика (ответника по заведената искова молба);
3) Ако исковата молба се отнася до няколко акта, отбелязването се извършва в партидната книга на ответника, че иска се отнася до (посочва се кои) нотариални актове;
4) Образува се особено канцеларско дело, към което се прилага преписът от исковата молба, документите за платена такса и придружителното писмо до инстанцията, до която е адресирана.
5) В службите по вписванията, където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди, при надлежните отбелязвания върху екземплярите от исковата молба се записва и номерът на имотната партида, а исковата молба се вписва в част "В" на имотната партида.
6) Оригиналът на исковата молба с бележка за направеното отбелязване, се връща на правоимащия в срок до 3 дни. В някои служби, особено там, където СВ са разположени в сградата на районния или окръжния съд, преписката се изпраща служебно в инстанцията, до която е адресирана исковата молба. За София - се изпращат чрез куриер ежедневно.
Заличаване на вписването на искова молба се извършва като в партидната книга срещу вписаната искова молба се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването (обикновено - определение за прекратяване на производство по гр. д., образувано по искова молба с вх. №).
Влязло в сила решение, постановено по вписана или отбелязана искова молба, се отбелязва по начина, посочен за вписване на исковата молба - по представен заверен препис от решението.
Отбелязването на решението, след като получи пореден номер във входящия регистър, се отразява в партидната книга с кратко съдържание срещу направеното вече вписване на исковата молба или на акта, до който се отнася.
Единият екземпляр се подрежда в актовата книга за други актове, ако решението замества такъв акт, или в канцеларското дело за отбелязванията, когато се отнася до вписан акт.
Влязло в сила решение, постановено по невписана или неотбелязана искова молба, се вписва по начина, посочен за вписване на актове относно недвижими имоти по представена молба и заверен препис от решението. Вторият екземпляр от решението с надлежни отбелязвания се връща на заинтересования.
Службите по вписванията водят:
- книга, която се образува от подреждането на нотариалните актове
-книга, която се образува от подреждането на другите актове - по чл. 4, букви "б" - "и" ;
- книга, която се образува от подреждането на нотариалните актове за договорна ипотека;
-книга, която се образува от подреждането на молбите за учредяване на законна ипотека;
-книга, която се образува от подреждането на удостоверенията за вписвания по ЗОЗ ;
-книга, която се образува от подреждането на актовете за налагане на възбрани;
-входящ регистър;
-партидна книга или картотека;
-азбучен указател и
-регистър за справки;
-регистър за отказите и постановените по тях определения на окръжния съд;
-книга, която се образува от подреждането на актовете, по които са постановени откази за вписване, отбелязване и заличаване, определенията за отказ, както и жалбите и определенията на окръжните съдилища по тях.
Освен това службата по вписванията води и:
а) описна книга на нотариалните дела;
б) книга, образувана от извършените в района нотариални завещания и актове за отмяна на завещания;
в) книга за записване на предадените за пазене, обявяване и връщане на саморъчни завещания;
г) описна книга за саморъчните и нотариалните завещания;
д) азбучен указател само за нотариални дела и завещания;
е) книги, които се образуват от молби за заличаване на ипотеки и възбрани и за констативни протоколи.
Всеки 200 подредени екземпляра от нотариални актове, съответно от преписи от документи, и 300 екземпляра от другите книжа образуват един том. Всеки том почва с нова номерация на листовете. Номерирането на документите и на томовете започва всяка година. До подвързването или подшиването им томовете се пазят в класификатори.
В края на годината образуваните томове се подвързват, след като се номерират под непрекъснатия надзор на длъжностно лице от службата по вписванията. След това те се прошнуроват, подпечатват и заверяват от съдията по вписванията.
 Ако в края на годината останат нотариални актове или други книжа по-малко от 100, те пак образуват отделни томове, но не се подвързват отделно, а се подвързват заедно с предпоследния том на съответната книга за същата година.
В партидната книга се нанасят последователно накратко, под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът.
Азбучният указател съдържа имената на всички лица, за които има открита партида в партидната книга. Указателят се води по собственото име; всяко лице трябва да бъде означено с данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а" .
Службите по вписванията предоставят устни и писмени справки относно наличните данни по книгите и регистрите. Те извършват:
- устна справка;
- издаване на удостоверение (писмена справка);
- издаване на заверен препис от нотариални и други актове;
- извършване на разпечатка от партида.
Устни справки се дават по устно или писмено заявление на всяко лице, което поиска, и в негово присъствие, ако пожелае, при посочване на точни данни за трите имена и ЕГН на собственика и квитанция за внесена държавна такса. След извършване на устната справка натовареният с нея служител отбелязва последната в регистъра на справките и се подписва. Всяка справка чрез отдалечен достъп автоматично се отбелязва във водения за целта електронен регистър.
Справка на нотариус може да се дава и по телефон, телефакс или друго техническо средство по ред, определен от министъра на правосъдието, като се отразява по реда за отразяване на устни справки.
Справки могат да се правят и чрез отдалечен достъп по ред, определен от министъра на правосъдието.
Писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване на преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата.
2.2. Видове писмени справки
Службите по вписванията издават следните видове справки:
а) справка по името на лицето, в която се отразява дали същото има открита партида, т. е дали е придобил и отчуждил имот/и, и се нанасят номерът на партидата и номерът от входящия регистър на актовете за собственост;
б) справка за конкретен имот, в която се отразява дали посоченото лице е собственик и дали същият е обременен с вещни тежести или противопоставими права към момента на издаването на справката. В нея се посочва номерът на партидата, номера от входящия регистър на акта за собственост и на вписаната тежест, по чия молба е справката, за къде да послужи, размера на събраната държавна такса, както и приключената дата на вписванията и отбелязванията, изх. № (дата и часът на издаването й);
в) справка за определен период от време, в която се отразява през изследвания период дали лицето е придобивало и отчуждавало недвижими имоти, както и посочените в предните алинеи данни (иска се най-често от банки, както и от органите на предварителното производство - дознатели, прокурори);
г) справка за вписани или оставени на съхранение завещания;
д) справка за заверки на подписи и договори, извършени от съдията по вписванията, когато е изпълнявал нотариални функции;
е) други справки, отразяващи данни от налични вписвания.
За да се направи справка в книгите за вписванията за един недвижим имот, преди всичко намира се в азбучния указател името на лицето, което се посочва за собственик на този имот, ако има партида, и по името на това лице се намира номерът на тома от партидната книга и страницата на неговата партида в тая книга. От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани.
Входящият регистър, партидната книга, азбучният указател, регистърът за справки и регистърът за отказите и постановените по тях определения на окръжния съд се доставят надлежно номерирани, прошнуровани и заверени от Агенцията по вписванията.
Писмените справки (удостоверения) се издават чрез писмена молба по партидата на определено лице  или за определен недвижим имот.
Молбата за издаване на удостоверение се подава в Службата по вписванията, завежда се във входящия регистър и се предава от служител на съдията по вписванията за разглеждане.
Съдията по вписванията преценява редовността на молбата, приложените документи, включително размера на внесената държавна такса и с резолюция разпорежда изготвянето на удостоверението.
Служител в Службата по вписванията извършва справката и изготвя удостоверението, като го подписва за "изготвил", след което го представя на съдията по вписванията за подпис.
Подписаното удостоверение се извежда с изходящ номер от изходящия дневник на службата и се подпечатва, след което се връчва на молителя.
В случай на постановен отказ от съдията по вписванията за вписване на акт, който се отнася до извършената справка, в удостоверението се отразяват и данните от регистъра. Определението за отказ се връчва на заинтересуваното лице срещу подпис. Връчването на определението се извършва от служител в Службата по вписванията в деловодството на същата, като на лицето се предава копие от определението на съдията по вписванията. При подадена жалба срещу отказа, същата се записва в регистъра по чл. 33, буква "л" към поредния номер, под който е записан самият отказ и се подрежда в книгата по чл. 33, буква "м" от ПВ , записва се и във входящия регистър и същия ден, заедно с преписката по нея, се изпраща от Службата по вписванията на съда.
Издадените удостоверения се записват в регистъра за справки по чл. 33, буква "к" от ПВ. Подписаните и заверени копия от тях се нареждат в канцеларски дела и се пазят 5 години.

27. ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО.ПРИВЛИЧАНЕ НА ОБВИНЯЕМ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ И ДРУГИ МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА. ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ НА АКТОВЕТЕ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО, ПРИВЛИЧАНЕТО И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕРКИ ЗА ПРОЦЕСУАЛНА ПРИНУДА.ОТКАЗ ЗА ОБРАЗУВАНЕ И ОБЖАЛВАНЕ.


ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО-чл.191 и сл. НПК
Досъдебното производство е една от фазите на наказателното производство по дела от общ характер. Тя обхваща досъдебната дейност на прокурора, следователя или дознателя, като се развива по предвидения в НПК ред. Стадиите на досъдебното производство са: образуване на досъдебно производство, разследване и действия на прокурора след завършване на досъдебното производство.
Органи на досъдебното производство-са прокурорът и разследващите органи.
Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи
Разследването се провежда от следователи по дела:
1. за престъпления от общ характер по Наказателния кодекс;
2. за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на Министерския съвет, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в Министерството на вътрешните работи или в Държавна агенция "Национална сигурност";
3. за престъпления, извършени в чужбина.
Извън тези случаи разследването се извършва от дознатели.
Разследване по материали на Държавна агенция "Национална сигурност"-се провежда от прокурор.
Прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като може да извършва отделни действия по разследването (чл. 46, ал. 2, т. 1 и 2 от НПК).
За образуване на досъдебното производство трябва да са налице: законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление - чл. 207, ал. 1 от НПК. Законният повод трябва да съдържа указание за извършено престъпление от общ характер, а именно:
1. съобщение до прокурора или следователя за извършено престъпление;
2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;
3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;
4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление - чл. 208, т. 1 - 4 от НПК.
Достатъчно данни ще бъдат налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. В този случай, не се има предвид събран доказателствен материал, тъй като преди образуване на досъдебното производство няма процес, не са извършени действия по разследването и няма доказателства. Такива действия се извършват след образуване на досъдебното производство.
Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора (чл. 212, ал. 1 от НПК). В него се посочва датата и мястото на съставяне, законният повод и данните, въз основа на които се образува досъдебното производство и органът, който го е съставил (чл. 214, ал. 1 от НПК).
Досъдебното производство се счита за образувано със съставяне на акта от първото действие по разследването, когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. В тези случаи разследващите органи, следователи или дознатели незабавно уведомяват прокурора не по-късно от 24 часа (чл. 212, ал. 2 и 3 от НПК).
Когато прокурорът откаже да образува досъдебно производство, той уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. По жалба на заинтересованите лица или по свой почин по-горният прокурор може да отмени постановлението и да образува досъдебно производство - чл. 213 от НПК.

Привличане на обвиняем и предявяване на постановлението
За да бъде едно лице привлечено като обвиняем, е необходимо да са налице следните предпоставки:
1. да е образувано досъдебно производство;
2. да са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер и за виновността на лицето в извършването му (достатъчно доказателства са налице, когато разследващият орган може да направи обоснован извод, че определено лице е извършило престъпление и този извод не се опровергава от други доказателства по делото);
3. да не са налице основания за прекратяване на наказателното производство (чл. 219, ал. 1 от НПК).
Законът изисква незабавно да се привлече обвиняемият към наказателна отговорност при наличие на горепосочените предпоставки.
Обвинението може да се повдигне само срещу наказателноотговорно лице. Наказателноотговорни са пълнолетните лица, навършили 18-годишна възраст и непълнолетните, навършили 14-години, но ненавършили 18 години, ако са могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си (чл. 31, ал. 1 и 2 от НК). Това обстоятелство се установява с назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза на непълнолетно лице.
Не са наказателноотговорни малолетните лица - ненавършили 14-годишна възраст. По отношение на тях, когато са извършили общественоопасни деяния, могат да бъдат приложени съответните възпитателни мерки (чл. 32 от НК).
Не е наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си (чл. 33, ал. 1 от НК). В този случай се привлича лицето като обвиняем и при съмнение или достатъчно данни за невменяемост. Едва когато се изготви съдебнопсихиатрична експертиза и се установи, че лицето е невменяемо, досъдебното производство се прекратява.
Привличането на обвиняем към наказателна отговорност е процесуално действие, към което се пристъпва, когато на досъдебното производство се съберат достатъчно доказателства за вината на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство - чл. 219, ал. 1 от НПК.
Привличането на обвиняем става със съставяне от разследващия орган на постановление за привличане като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение. Разследващият огран докладва незабавно на прокурора за привличането на обвиняемия и съставянето на постановлението (чл. 219, ал. 1 от НПК).
Разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на акта за първото действие по разследването срещу него, за което също докладва на прокурора (чл. 219, ал. 2 от НПК).
В горната част на постановлението се посочва датата и мястото на издаването, органът, който го съставя, съответната служба по разследване, номерът на делото по описа на службата, трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, къде и кога е роден, ЕГН и адресът, на който може да бъде призован, деянието, за което се привлича под отговорност и правната квалификация; от фактическа страна се посочва времето, мястото и начинът на извършване на престъпното деяние, ако те са повече от едно, всяко престъпление се конкретизира в отделни пунктове на обвинението; от правна страна се цитира цифровото обозначение на нарушените текстове от Наказателния кодекс (правна квалификация на престъплението); доказателствата, на които се основава привличането (ако това няма да затрудни разследването), мярката за неотклонение, ако такава се взема и правата му по чл. 55 от НПК (вкл. правото му да откаже да даде обяснения и да има защитник) - чл. 219, ал. 3 от НПК.
Ако в процеса на разследване се разкрият основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено се изменя фактическата обстановка, или се налага да се включат нови престъпления или да се привлекат нови лица, разследващият орган докладва на прокурора и извършва ново привличане на обвиняемия (чл. 225 от НПК).
На обвиняемият се разясняват правата му по закон в това му процесуално качество: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения, да се изказва последен, да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси и да има защитник пълномощие или по назначение (чл. 55, ал. 1 от НПК).
Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, за да се запознаят с пълното му съдържание и при нужда дава допълнителни разяснения. След като се запознаят със съдържанието и правата на обвиняемия, постановлението се подписва от защитника, обвиняемия и разследващия орган. Препис от постановлението се връчва на обвиняемия (чл. 219, ал. 4 от НПК).
На обвиняемия се дава право да организира защитата си и при необходимост предявяването на постановлението за привличане и разпита се отлага за срок до 72 часа. Ако обвиняемият не се яви със защитник, органът по разследването му предявява постановлението за привличане, а в случаите по чл. 94, ал. 1 от НПК му назначава служебен защитник (чл. 219, ал. 6 от НПК).
Законодателят е предвидил забрана органът по разследването да извършва процесуални действия с участието на обвиняемия, ако не е изпълнил задълженията си по чл. 219, ал. 1 - 6 от НПК).
Обвиняемият по наказателното производство не може да бъде разпитван в друго качество в рамките на същото наказателно производство.
Обвиняемият може да бъде свидетел, само при условията на чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК, когато спрямо него производството е прекратено или е завършило с влязла в сила присъда.

Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда
При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия - чл. 56, ал. 3 от НПК.
Спрямо обвиняемия по дело от общ характер се взема една от следните мерки за неотклонение:
- подписка; гаранция; домашен арест; задържане под стража - чл. 58 от НПК.
Мерките за неотклонение подписка и гаранция се вземат от разследващия орган, а домашният арест и задържането под стража - от първоинстанционния съд по искане на прокурора. Разследващият орган определя мярката подписка или гаранция с постановлението за привличане на обвиняем. Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 72 часа за довеждането му пред съда.
В акта, с който се определя мярката за неотклонение, се посочват: времето и мястото на издаването му; органът, който го издава; делото, по което се издава; трите имена на обвиняемия; престъплението, за което е привлечен като обвиняем, и мотивите за определената мярка.
Актът се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес.
Подписка-състои се в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
Гаранция-може да бъде в пари или ценни книжа. При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия. Гаранцията, взета от органи на досъдебното производство, може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в срока за представянето й. Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице. При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й. Оттегляне на гаранцията не се допуска.
Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.
Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган.
Мярка за неотклонение задържане под стража се взема, след издирване на обвиняемия, ако местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено; ако се намира извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини, или е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си, когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и 3 НПК (чл. 56, ал. 2 от НПК).  Когато в досъдебното производство се установи, че не е налице опасността обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление, прокурорът по свой почин изменя мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека или я отменя - чл. 63, ал. 6 от НПК.
Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.
 За задържането под стража незабавно се уведомява:
1. семейството на обвиняемия;
2. работодателят на обвиняемия, освен ако обвиняемият заяви, че не желае това;
3. Министерството на външните работи, когато задържаният е чужд гражданин.
Децата на задържания, ако нямат близки, които да се грижат за тях, се настаняват незабавно чрез съответната община или кметство в детска ясла, детска градина или интернат.
В определението на съда, с което се взема мярката за неотклонение, се посочват:
- времето и мястото на издаването му;
- органът, който го издава;
- делото, по което се издава;
- трите имена на обвиняемия;
- престъплението, за което е привлечен като обвиняем; мотивите за определената мярка.
То се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес - чл. 59 от НПК.
Други мерки
Забрана за доближаване до пострадалия
Забрана за напускане на пределите на Република България
Отстраняване на обвиняемия от длъжност
Настаняване за изследване в психиатрично заведение

Актове на органите на досъдебното производство
В досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления.
Обжалване на постановленията
Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване.
Жалба срещу постановленията
Жалбата срещу постановленията на органите на досъдебното производство може да бъде устна или писмена. Писмената жалба трябва да бъде подписана от подателя, а за устната жалба се съставя протокол, който се подписва от подателя и от лицето, което я приема.
Жалбата се подава чрез органа, който е издал постановлението, или направо до прокурора, който е компетентен да я разгледа. В първия случая тя се изпраща незабавно на съответния прокурор с писмено становище.
Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако съответният прокурор постанови друго.
Прокурорът е длъжен да се произнесе по жалбата в тридневен срок от получаването й.

28. ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ. ДОКАЗВАНЕ, СПОСОБИ НА ДОКАЗВАНЕ, ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА. ПРОТОКОЛИ ЗА ДЕЙСТВИЯ ПО РАЗСЛЕДВАНЕТО-ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ. ПРЕДЯВЯВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО. ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА РАЗСЛЕДВАЩИЯ ОРГАН-ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ. – ЧЛ.226 – 241 НПК

Действия преди предявяване на разследването
Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора.
Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно.
Когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши.
Предявяване на разследването
След извършване на действията по чл. 226 разследващият орган предявява разследването.
За предявяването на разследването се призовават обвиняемият и неговият защитник.
За предявяването на разследването се призовава пострадалият и неговият повереник, ако е направил искане за това.
Когато не се яви обвиняемият или неговият защитник, ако участие на защитник е задължително, или обвиняемият не е могъл своевременно да упълномощи защитник и поиска да организира защитата си, ново предявяване на разследването се насрочва в срок до 72 часа.
Ако обвиняемият отново се яви без упълномощен от него защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите на чл. 94, ал. 1 му назначава защитник.
Неявяването на пострадалия или на неговия повереник, когато е редовно призован, не е основание за насрочване на ново предявяване. Разследването не се предявява на пострадалия, ако не е намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната.
Преди предявяването разследващият орган разяснява на явилите се лица техните права.
Разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.
Прокурорът може да предяви разследването, когато сам е извършил действията по чл. 226, ал. 3 . В този случай прокурорът не изготвя заключение.
Запознаване с материалите
Разследващият орган определя срок за проучване на материалите в зависимост от фактическата и правната сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването.
Когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.
Когато някой откаже да проучи материалите, отказът и причините за това се отбелязват в протокола за предявяване на разследването.
Искания, бележки и възражения
След като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения.Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на разследването.
Допълнителни действия по разследването-При извършване на допълнителни действия по разследването могат да присъстват и лицата, по искане на които те са предприети.
След извършване на допълнителните действия разследващият орган повторно предявява разследването.
Заключение на разследващия орган-След окончателното приключване на разследването разследващият орган съставя заключение.
Обвинително заключение-Разследващият орган съставя обвинително заключение, когато установи, че извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него е доказано по несъмнен начин. В обстоятелствената част на обвинителното заключение се посочват накратко: извършеното от обвиняемия престъпление; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; данните за личността на обвиняемия; доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства, и правната квалификация на деянието. В заключителната част на обвинителното заключение се посочват: прокуратурата, на която се изпраща делото, датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.
Към обвинителното заключение се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража или домашен арест; справка за документите и веществените доказателствени материали; справка за направените разноски и справка за взетите мерки за обезпечение, както и справка за настаняването на децата в случаите по чл. 63, ал. 8 .
Заключение за прекратяване или спиране на наказателното производство
Когато установи, че са налице основанията за това, разследващият орган съставя заключение за прекратяване или спиране на наказателното производство.
В заключението се посочват: престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем; основанията, поради които наказателното производство трябва да се прекрати или спре; датата и мястото на съставянето на заключението и името и длъжността на съставителя.
В протокола се посочва датата и мястото на действията по разследването и съдебните следствени действия, времето, когато са започнали и завършили, лицата, които са участвали, направените искания, бележки и възражения, извършените действия в тяхната последователност и събраните доказателства (чл. 129, ал. 1 от НПК). Протоколът се подписва от органа, извършил действието, както и от другите участници в наказателното производство (чл. 129, ал. 2 от НПК).
При предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия (чл. 219, ал. 4 от НПК). В други случаи преписи от протоколи не се връчват.
Протоколите за разпит, очна ставка, оглед на местопроизшествието, разпознаване, следствен експеримент, за изготвяне на звукозапис и видео запис се изготвят в един екземпляр.
Протоколите за обиск, претърсване и изземване, освидетелстване, се изготвят най-малко в два екземпляра, като вторият се предава на лицето, спрямо което са извършени тези действия (чл. 236, ал. 4 от НПК).
Ако лицата не желаят да се подпишат, се осигуряват двама свидетели, които удостоверяват с подписите си, че съдържанието на протокола е известно и е прочетено на тези лица, както и че същите отказват да го подпишат. Органът на досъдебното производство отбелязва причините за отказа или невъзможността да се подпише протокола (чл. 236, ал. 3 от НПК).
Всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали. На всяко лице трябва да му бъде разяснено правото да прави поправки, изменения, и допълнения (чл. 130 и чл. 236, ал. 2 от НПК).
Страните се подписват освен в края на протокола и на всяка страница отгоре и отдолу на текста, за да не се добавя текст недобросъвестно (чл. 237, ал. 4 от НПК).
След прочитане на протокола, разпитаният може да направи нови искания, бележки и възражения. В този случай протоколът се продължава и отново се подписва от страните.
Органът на досъдебното производство съставя протокол за разпит и когато има звукозапис (чл. 239, ал. 1 от НПК) и видеозапис (чл. 240 от НПК). Звукозаписът и видеозаписът се прилагат към протокола (чл. 239, ал. 3 и чл. 240 от НПК). Касетата (дискетата) със звукозаписа или видеозаписа се запечатва в плик и се надписва, като се посочва органът извършил разпита, делото, името на разпитания и датата на разпита. Полагат се подписи от разследващия орган и разпитаното лице (чл. 239, ал. 3 от НПК).
Срок за извършване на разследването
Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му.
Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1.
По искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, прокурор от по-горестоящата прокуратура може да удължи срока по ал. 1 с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от главния прокурор.
Искането за удължаване на срока се изпраща не по-късно от петнадесет дни преди изтичане на сроковете по ал. 1 и 2. В него се посочват причините, поради които разследването не може да приключи в срок, извършените действия по разследването, както и тези, които трябва да бъдат извършени.
Прокурорът от по-горестоящата прокуратура, съответно главният прокурор, може да определи по-кратък срок от поискания. В този случай продължаването се извършва по реда на ал. 2 и 3.
Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда.
Действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.
Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година - в останалите случаи.
Ако прокурорът не изпълни задължението си по ал. 8, мерките за процесуална принуда се отменят по искане на обвиняемия или на неговия защитник от съответния първоинстанционен съд.
Съдът се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което подлежи на обжалване в тридневен срок пред въззивния съд.
Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
Изпращане на делото на прокурора-След като състави заключението, разследващият орган незабавно изпраща делото на прокурора.
Протоколи за действия по разследването.
Съгласно чл. 127 от НПК протоколите са писмени доказателствени средства за действията по разследване, за съдебните следствени и други процесуални действията изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи. Те са процесуално-технически средства за възпроизвеждане на досъдебното производство или пред съда на релевантни за делото факти. Те са носители на информация за конкретни факти от обективната действителност. Изготвените протоколи за действията по разследването следва да отговарят на следните изисквания:
1. да бъдат изготвени по предвидения в НПК ред, за да са годно доказателствено средство;
2. да отразяват достоверни обстоятелства в противен случай е налице доказателствено средство без да има доказателство.
Протоколите, съставени при условията и по реда, предвиден в НПК, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства (чл. 131 от НПК
Доказване
Предмет на доказване - в наказателното производство подлежат на доказване
 1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;
3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.
Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител.
Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.
Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в НПК.
Доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в НПК.
Доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства.
Гласни док.средства са обясненията на обвиняемия и свидетелските показания.  Обвиняемият може да дава обяснения във всеки момент на разследването и на съдебното следствие. Той има право да откаже да дава обяснения. Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.
Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. НПК определя кои лица не могат да бъдат свидетели и кои лица могат да откажат да свидетелства.
Чл. 118. (1) Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:
1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;
2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник;
3. поемните лица, както и служители на МВР или на военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване.
(2) Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
(3) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.
Чл. 119. Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват.
Веществени док.средства - когато не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, се изготвят фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, планове, схеми, отливки или отпечатъци. Изготвянето на веществени доказателствени средства се отразява в протокола за съответното действие или в отделен протокол, който се подписва от органа, извършил действията, и от специалиста - технически помощник
Писмени док.средства – това са протоколите за действията по разследване, съдебните следствени и другите процесуални действия, протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи.
Способи на доказване в наказателното производство са разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства. В досъдебното производство огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица.

29.  ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО. ПРАВОМОЩИЯ НА ПРОКУРОРА.СЪДЕБЕН КОНТРОЛ

ЧЛ.242 -246 от НПК
Правомощия на прокурора - след като получи делото, прокурорът прекратява, спира наказателното производство, внася предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или предложение за споразумение за решаване на делото, или повдига обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това.
Когато при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам.
Прокурорът осъществява тези си правомощията в най-кратък срок, но не по-късно от един месец от получаване на делото.
Прекратяване на наказателното производство от прокурора
Прокурорът прекратява нак.производство в случаите на чл. 24, ал. 1 от НПК и когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението - чл. 243, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.
В чл. 24, ал. 1 от НПК са посочени следните основания за прекратяване:
а) деянието не съставлява престъпление;
Разпоредбата на чл. 9 от НК дава законова дефиниция на понятието престъпление - престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Това законово определение е допълнено с едно важно уточнение във втората алинея на същия член, което гласи, че не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
б) деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
По същество амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления - чл. 83 от НК.  Амнистията е всеобща и засяга абсолютно всички извършители на определен вид деяния без оглед на личността на амнистираните.
в) наказателната отговорност е погасена поради изтичането на предвидената в закона давност ;
Давността на наказателното преследване може да бъде спирана или прекъсвана по правилата на чл. 81, ал. 1 - 2 от НК, но независимо от това наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК.
Във втория случай става въпрос за неизпълнение на наложено вече наказание с влязла в сила присъда в сроковете по чл. 82, ал. 1 от НК. И в този случай, независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в ал. 1 на чл. 82 от НК.
Амнистията или давността не са пречка за възобновяването на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.
г) деецът е починал (чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК );
д) след извършване на престъплението, деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта (чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК );
е) спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото (чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК ); За едно и също престъпление, срещу едно и също лице не може да се води повторно наказателно производство, поради което всяко последващо производство се прекратява.
ж) в предвидените в особената част на НК случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора (чл. 24, ал. 1, т. 7 от НПК );
з) деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
и) в предвидените в особената част на НК случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционният съд направи искане за прекратяване на наказателното производство. Инициативата да се води дело срещу извършителя на престъпното деяние е предоставена на пострадалия. й) по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателното производство в друга държава
к) деецът е лице, действало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон (чл. 24, ал. 1, т. 11 от НПК );
л) когато прокурорът намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението
След като прекрати наказателното производство с постановление, прокурорът е задължен да изпрати препис от него на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници или на ощетеното юридическо лице. За да бъдат защитени техните права от евентуално незаконосъобразно прекратяване от страна на прокурора, разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК предвижда съдебен контрол на акта, с който се прекратява нак.производство.
Обвиняемият, пострадалият или ощетеното юридическо лице имат възможност да се запознаят с постановлението за прекратяване - прокурорът е задължен да им изпрати препис.
 Съд. контрол върху прекратяването - в 7-дневен срок от получаване на преписа, пострадалият (респ. неговите наследници), обвиняемият и ощетеното юридическо лице могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд, според правилата за родовата подсъдност - чл. 243, ал. 3 от НПК.
Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от 7 дни от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство - чл. 243, ал. 4 от НПК.
Съдът разполага с три възможности предвидени в чл. 243, ал. 5 от НПК:
1. Съдът може да потвърди постановлението, ако прецени, че са спазени всички законови изисквания от прокурора и прекратяването е съобразено със събраните по делото доказателства. Жалбата следва бъде оставена без уважение, тъй като същата се явява неоснователна.
2. Съдът може да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства. Това означава да посочи друго основание за прекратяване на наказателното производство, което може да ползва жалбоподателя или да му създаде правна възможност за ново обжалване.
3. Съдът може да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Указанията най-често са свързани със събиране на нови доказателства, посочени от жалбоподателя и приети от съда за основателни.
Определението на съда може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, неговия защитник, от пострадалия или неговите наследници или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Въззивният съд се произнася в закрито заседание, определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
В чл. 243, ал. 9 от НПК е създадена възможност, когато не са били налице основанията за прекратяване на наказателното производство, постановлението, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия, или от ощетеното юридическо лице, служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестояща прокуратура.
.Спиране на наказателното производство от прокурора
Прокурорът спира наказателното производство в случаите на чл. 25 и чл. 26 от НПК, когато извършителят на престъплението не е разкрит и при продължително отсъствие на единствен свидетел-очевидец извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на обективната истина, освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция - чл. 244, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Този текст визира следните основания за спиране:
- според първото основание нак.пр-во се спира, когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството.;
- чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК съдържа второто основание за спиране, като се имат предвид случаите на чл. 269, ал. 3 от НПК, ако разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина.;
- третото основание е регламентирано в чл. 25, т. 3 от НПК. Наказателното производство може да се спре в случаите, когато лицето, което се привлича като обвиняем е лице, ползващо се с имунитет;
- чл. 26 от НПК регламентира четвъртото основание за спиране на нак.производство при престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне или наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина. В случая въпросът е дали отсъствието на един или повече съучастници би попречило или не на разследването с оглед събрания до момента доказателствен материал;
- петото основание за спиране е посочено в чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК - когато извършителят на престъплението не е разкрит.;
- шестото основание, касае случаите при продължително отсъствие на единствен свидетел-очевидец извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на обективната истина освен ако може да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция - чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК. В този случай наказателното производство се спира за срок не по-дълъг от една година (чл. 244, ал. 7 от НПК). Изисква се отсъствието на свидетеля извън страната да е доказано по съответния ред със средствата на органите на МВР и на граничните власти на Република България, а разпитът му ще се явява наложителен, ако без неговото провеждане не могат да се изяснят обстоятелствата по делото и да се разкрие обективната истина.

Действия по спряно наказателно производство
Когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаването на издирването. Разследващият орган съобщава на прокурора за резултатите от издирването и му предоставя събраните материали.
Прокурорът възобновява спряното наказателно производство след като отпадне основанието за спиране или е възникнала необходимост от допълнителни действия по разследването.
При възобновяване на спряното производство разследването се извършва в сроковете по чл. 234 . Те не включват времето, през което наказателното производство е спряно.
Съд.контрол върху спирането - постановлението за спиране на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия и пострадалия пред съответния първоинстанционен съд в седмодневен срок от получаване на преписа от постановлението за спиране. Съдът се произнася с определение еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда с определение, което е окончателно - чл. 244, ал. 5 от НПК.
Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от влизане в сила на определението на първоинстационния съд - чл. 244, ал. 6 от НПК.
Обвинителен акт
Прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което е отстранимо (чл. 246, ал. 1 от НПК).
В обстоятелствената част на обвинителният акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия; обстоятелства, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от НК доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства (чл. 246, ал. 2 от НПК).
В заключителната част на обвинителният акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателният закон, който трябва да се приложи; има ли основание за прилагане на чл. 53 от НК за отнемането на вещите на обвиняемия в полза на държавата; има ли основание за трансфер на наказателното производство и по кой международен договор, датата и мястото на съставянето на обвинителния акт; името и длъжността на съставителя (чл. 246, ал. 3 от НПК).
Към обвинителният акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража; справка за документите и веществените материали; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; справка за настаняване на децата, чийто родител е задържан, ако нямат близки, които да се грижат за тях (чл. 246, ал. 4 от НПК).
Всяко нарушение на изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК е съществено процесуално нарушение. Наличието на всички реквизити, отразени в тези текстове, е правно условие за действителността на обвинителния акт, липсата, на който и да е реквизит е съществено процесуално нарушение, защото води до нарушаване правото на защита на обвиняемия, т. е. до ограничаване на възможността да се подготви за съдебния процес. Практиката на ВКС отразява, че нарушението е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуални права на страните и с оглед отражението му върху правилното прилагане на закона, тъй като се предполага, че резултатът от разглеждането на делото би могъл да бъде по-различен от този, даден в присъдата. Така например недопустимо е в обвинителният акт да липсват: време, дата, място, правна квалификация, доказателствени материали и др.
В обстоятелствената част на обвинителният акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на тези факти съставлява съществено нарушение на процесуални правила, непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав. Когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителният акт, трябва да се изследва въпроса дали установените непълноти се отнасят до съставомерни признаци на деянието и участието на обвиняемия в него (тълкувателно Решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС).

30. ОБРАЗУВАНЕ НА СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ. ДЕЙСТВИЯ И АКТОВЕ НА СЪДИЯ – ДОКЛАДЧИК. НАСРОЧВАНЕ НА ДЕЛОТО. АДМИНИСТРИРАНЕ НА ВНЕСЕНИЯ ОБВИНИТЕЛЕН АКТ ИЛИ ТЪЖБА ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА НА СЪДИЛИЩАТА.
Чл.247- чл.257 НПК

Образуване на производството пред първата инстанция
Чл. 247. (1) Производството пред първата инстанция се образува:
1. по обвинителен акт и
2. по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда.
(2) Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по ал. 1, т. 2, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.
(3) Обвинителният акт и тъжбата се представят в съда с толкова преписи, колкото са обвиняемите.
След образуване на делото председателят на съда определя съдия-докладчик.
Съдията-докладчик проверява:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и четвърта, двадесет и пета, двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета.
Съдията-докладчик може да: прекрати съд.производство, да прекрати нак.производство, да спре нак.производство или да насрочи делото.
Съдията-докладчик прекратява съдебното производство ако делото не е подсъдно на този съд, ако в досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници . В последния случай съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като в разпореждането си посочва допуснатите нарушения.
Съдията-докладчик прекратява наказателното производство:
1. в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 ;
2. когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.
Когато прекратява наказателното производство, съдията-докладчик се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство се връчва на прокурора и на обвиняемия, както и на пострадалия, ако е намерен на посочения от него адрес. Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.
Съдията-докладчик спира наказателното производство в случаите по чл. 25 и 26, като се произнася относно мярката за неотклонение, забраната за напускане на пределите на Република България и отстраняването на обвиняемия от длъжност. Той отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.
Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.
Когато са налице основанията за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик насрочва делото в двумесечен срок от постъпването му.
Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши съдебното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца.
Страни в съдебното производство
1. прокурорът;
2. подсъдимият и защитникът;
3. частният тъжител и частният обвинител;
4. гражданският ищец и гражданският ответник.

31.  РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ. ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ. ДЕЙСТВИЯ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО. ОТЛАГАНЕ НА ДЕЛОТО.

По разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия. Когато съдебното производство е образувано по тъжба на пострадалия, на подсъдимия се връчва препис от нея и от разпореждането, с което се дава ход на тъжбата.
Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на книжата по ал. 1 и 2 подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.
За насрочването на съдебното заседание се съобщава на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното юридическо лице. Освен в случаите по глави двадесет и четвърта, двадесет и пета и двадесет и осма, в седемдневен срок от връчването на съобщението пострадалият или неговите наследници могат да правят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице - като граждански ищец.
Подготовка на съдебното заседание
За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася относно:
1. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на действия по разследването по делегация;
2. мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление;
3. мярката за обезпечаване на гражданския иск, конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата;
4. реда, по който следва да се разгледа делото;
5. лицата, които следва да се призоват.
Разпореждането на съдията-докладчик по т. 2 и 3 подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора. /с частна жалба и частен протест, които се подават в 7-дневен срок и не спират  производството по делото. За постъпилия частен протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение и т.н/.
По искания относно мярка за неотклонение задържане под стража съдията-докладчик внася делото в открито заседание с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник. При постановяване на определението съдът обсъжда налице ли са основанията за изменение или отмяна на мярката за неотклонение, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.  Определението подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора.
Задължения на съдията-докладчик - съдията-докладчик разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на подсъдимия и неговия защитник, на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.
Решаване на въпроса за даване ход на делото.
След откриване на съдебното заседание по делото председателят проверява дали са се явили всички призовани лица и ако някои от тях не са се явили - по какви причини.
(2) Съдебното заседание се отлага, когато не се яви:
1. прокурорът;
2. подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 269, ал. 3 ;
3. защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия.
Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е основание за отлагане на делото.
Съдебното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната.
Съдът се произнася по направените искания за конституиране на нови страни в производството. Определението, с което се отказва допускането на частен обвинител, може да се обжалва по реда на глава двадесет и втора.
Когато частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец или неговият повереник, гражданският ответник или неговият повереник не се яви без уважителни причини, съдът разглежда делото в негово отсъствие, а когато не се яви по уважителни причини, съдебното заседание се отлага, освен ако изрично е поискано продължаването му.
Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени.
Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.
Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца. Когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до петстотин лева.
Председателят проверява самоличността на подсъдимия. След това проверява самоличността и на другите явили се лица. Проверява и връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 254 и 255 .
Свидетелите се отстраняват от съдебната зала до разпита им, с изключение на тези, които участват в производството като частни обвинители, граждански ищци и граждански ответници.
Председателят разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и тълковника, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели. След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им.
Страните могат да правят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие. Съдът се произнася по направените искания, след като изслуша страните.
СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
Делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание. Когато някой член от състава на съда не може да продължи да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното заседание започва отначало.
Когато е необходимо, съдебното заседание или отделни съдебни действия се провеждат извън помещението на съда.
Разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2 . Тази разпоредбата може да се приложи и когато това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите.
Във всички случаи присъдата се обявява публично.
Лица, които могат да присъстват на съдебно заседание при закрити врати - лицата, на които председателят разреши това, и по едно лице, посочено от всеки подсъдим. Това не важи, когато има опасност да се разгласи държавна или друга защитена от закон тайна, както и в случаите на чл. 123, ал. 2, т. 2 .
Лица, които не могат да присъстват на съдебно заседание
1. лица, които не са навършили осемнадесетгодишна възраст, ако не са страни по делото или свидетели;
2. въоръжени лица, освен охраната.
Когато подсъдимият, частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник не спазва реда на съдебното заседание, председателят го предупреждава, че при повторно нарушение ще бъде отстранен от съдебната зала. Ако той продължава да нарушава реда, съдът може да го отстрани от съдебната зала за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят му съобщава действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
Когато прокурорът, защитникът или повереникът и след предупреждението на председателя продължава да нарушава реда в съдебната зала, съдът може да отложи разглеждането на делото, ако не е възможно да бъде заменен по съответния ред с друго лице без вреда за делото. За нарушаването председателят съобщава на съответния орган.
Когато други лица нарушават реда, председателят може да ги отстрани от съдебната зала.
Участието на прокурора в съдебното заседание по дела от общ характер е задължително.
По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително. Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина.
Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:
1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;
2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;
3. се намира извън пределите на Република България и:
а) местоживеенето му не е известно;
б) не може да бъде призован по други причини;
в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Въпросът за изменение на наложената мярка за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство. Ново искане по мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата. Съдът се произнася с определение в открито заседание, без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление. По този ред съдът се произнася и по исканията относно забраната на подсъдимия за напускане на пределите на Република България и отстраняването на подсъдимия от длъжност.

32. СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ. РЕД НА ПРОВЕЖДАНЕ. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Чл.276- 286 от НПК
Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер.
Когато е предявен граждански иск, той се прочита от гражданския ищец.
Председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява.
Разпит на подсъдимия - председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението. Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.
Поставят му се въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.
Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните.
Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за разкриване на обективната истина.
След завръщането в съдебната зала на подсъдимия председателят го запознава с обясненията, дадени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол.
Обясненията на обвиняем или подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
1. лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;
2. делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;
3. между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие;
4. подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.
Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия.
Разпит на свидетели
Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Когато е необходимо, съдът може да промени този ред.
На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4 ,т.е. като при разпит на подсъдим. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.
Разпитаните свидетели не могат да напускат съдебната зала преди приключване на съдебното следствие, освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните. В случаите на запазване в тайна на неговата самоличност свидетелят остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала.
След като дадат показанията си, непълнолетните свидетели се отстраняват от съдебната зала, ако съдът не постанови друго.
Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато:
1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие;
2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо;
3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация;
4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал;
5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това.
По този ред могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание на това, че спрямо него производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда.
При тези условия показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Използването на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат показанията на свидетеля. Когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът за разпит.
Разпит на вещо лице
На вещото лице се поставят въпроси, след като се прочете заключението му. Въпросите се задават по реда, установен в чл. 277, ал. 3 и 4 . Разпит на вещото лице може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това.
Съдът прочита протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, както и другите документи, приложени към делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на вещото лице или на свидетелите.
Ако е необходим оглед, той се извършва от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо - и в присъствието на вещото лице и свидетели.
Приключване на съдебното следствие
Когато са извършени всички съдебни следствени действия, председателят на съдебния състав запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Ако страните не направят искания или направените са неоснователни, председателят обявява съдебното следствие за приключено.

33. РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО.ЗАСЕДАНИЕ ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ, АКТОВЕ НА СЪДА – ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ.

Чл. 291- чл.312 НПК
След приключване на съдебното следствие съдът пристъпва към изслушване на съдебните прения-започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.
Страните, които участват в съдебните прения, могат да се позовават само на доказателства, които са били събрани и проверени на съдебното следствие по реда, установен в НПК.
Заявлението на прокурора, че наказателното производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение.
Възобновяване на съдебното следствие - страните могат да искат извършването на нови съдебни следствени действия. Когато намери, че искането е основателно, съдът прекратява съдебните прения, възобновява съдебното следствие и след извършване на новите съдебни следствени действия отново пристъпва към изслушване на съдебните прения.
Всяка страна има право да направи реплика по повод на твърденията и доводите на другите страни. Защитникът и подсъдимият имат право на последна реплика.
Има забрана за ограничаване на съдебните прения по време - съдът не може да  ги ограничи по време.. Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.
Последна дума на подсъдимия
След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.Съдът е длъжен да осигури на подсъдимия пълна възможност да изрази в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението. При последната дума подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит.
Съдът не може да ограничава времето за последната дума на подсъдимия. Председателят може да прекъсне подсъдимия само когато той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото.
Възобновяване на съдебното следствие – ако при последната дума подсъдимият посочи нови данни, които имат значение по делото, съдът възобновява съдебното следствие и отново изслушва пренията на страните и последната дума на подсъдимия.
След като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови присъдата.При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;
2. съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация; 3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;
4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс ;
5. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;
6. какъв първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;
7. на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;
8. налице ли са условията по чл. 68 и 69 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;
9. налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс ;
10. да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;
11. какво да стане с веществените доказателства;
12. на кого да се възложат разноските по делото.
Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по ал. 1 за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.
Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.
Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие.
Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.
Съдържание на присъдата
Присъдата се издава в името на народа.
В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението.
В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
В диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301 . В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.
В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание.
Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.
Въпроси, по които съдът може да се произнесе и с определение
Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно:
1. определяне на общо наказание на основание чл. 25 , 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс ;
2. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;
3. налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;
4. веществените доказателства и разноските по делото.
Произнасяне по гражданския иск
Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.
Срок за излагане на мотивите на присъдата
Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни.
По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни.Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията
След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение.
Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала.
Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.
Подписване и обявяване на присъдата
Присъдата се обявява от председателя незабавно, след като е подписана от всички членове на състава на съда.
Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.
Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 308 .
Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е.
Протокол за съдебното заседание
 Съдържание на протокола
В протокола за съдебното заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1 , се посочват:
1. неявилите се лица и причините за неявяването;
2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;
4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;
5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;
6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;
7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.
Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на чл. 237 - 239 .
Поправки и допълнения в протокола
Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.
Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание.

34. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ОТ СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК И ОТ СЪДА.ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.

Чл. 287-290 НПК
Изменение на обвинението
Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд. Извън тези случаи, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.
Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 , прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.
 Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 . В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.
Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора.
Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор
Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:
1. е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;
2. на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.
Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание
Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 4 .Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда. Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск - ако основанието за нейното вземане е отпаднало.
Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.      Спиране на наказателното производство в съдебно заседание
Съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 25 и 26 .
Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

35.  СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В ДОСЪДЕБНО И СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ.РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛАТА ОТ СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ.

Чл. 381-чл.384 НПК
Предпоставки за прилагане на института на споразумението
Първата предпоставка е видът на делата, по които може да се прилага новата тази процедура. Законодателят е предвидил, че по отношение на определена група дела, образувани за извършването на определени престъпления, не може да се прилага институтът на споразумението. Това са дела за извършени тежки умишлени престъпления с изключително висока степен на обществена опасност.
Втората предпоставка, за да приключи делото със споразумение, се изразява в това, че причинените имуществени вреди от обвиняемия трябва да бъдат възстановени на пострадалото лице или обезпечени (чл. 381, ал. 3 от НПК). Предмет на възстановяване или обезпечаване са само имуществените вреди, които са елемент от състава на дадено престъпление, т. е. т. нар. "съставомерни имуществени вреди".
Третата предпоставка е свързана с лицата, които могат да предложат решаването на делото със споразумение. Законодателят е предвидил, че споразумение могат да предлагат само прокурора и защитника, не и  обвиняемият.
Четвъртата предпоставка е свързана с постигане на съгласие между страните по въпросите, предвидени в чл. 381, ал. 5, т. 1 - 6 от НПК. А именно, страните следва да постигнат съгласие относно: има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация; какъв да бъде видът и размерът на наказанието; какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от НК; на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане; каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите на чл. 64, ал. 1 от НК; какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.
НПК установява изрична форма, в която се изготвя споразумението. Съгласно чл. 381, ал. 5 от НПК споразумението се изготвя в писмена форма и то трябва да бъде подписано от прокурора и защитника. В закона е предвидено, че последен подписва споразумението обвиняемият.
Законодателят е предвидил, че предпоставка за прилагането на тази диференцирана процедура е изричният отказ на обвиняемия от съдебното разглеждане на делото. Въз основа на това изискване той декларира, че се отказват от възможността наказателното дело да приключи по традиционната процедура.
В чл. 381, ал. 7 от НПК е предвидена възможност, когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, да бъде постигнато споразумение за някои от лицата или за някои от престъпленията. В такива случаи, ако съдът одобри такова споразумение, съставът няма право впоследствие да гледа делото по традиционната процедура.
Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Производство пред съда по одобряване на изготвеното споразумение на досъдебното производство
Изготвянето на споразумението между прокурора и защитника не води до прекратяване на делото, защото то се явява едно предложение до съда, което следва да бъде разгледано от него и да бъде одобрено, за да породи правните последици на влязла в в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК).
След изготвяне на споразумението прокурорът следва "незабавно" да го внесе заедно с делото (чл. 382, ал. 1 от НПК). След като ги получи, съдът е задължен да насрочи делото в 7-дневен срок, като го разглежда еднолично (чл. 382, ал. 2 от НПК).
Производството по делото протича в открито съдебно заседание, което подчертава публичността му, като в него участвуват прокурорът, защитникът и обвиняемият (чл. 382, ал. 3 от НПК).
Съдът следва да зададе няколко въпроса на обвиняемия, а именно: разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението (чл. 382, ал. 4 от НПК). По внесеното споразумение е предвидено, че съдът може да прави промени в него, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият (чл. 382, ал. 5 от НПК). Съдържанието на окончателното споразумение се вписва във водения съдебен протокол във връзка с протичащото съдебно заседание и се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия (чл. 382, ал. 6 от НПК).
Окончателното съдържание на споразумението се одобрява от съда, ако не противоречи на закона или морала (чл. 382, ал. 7 от НПК). Актът, с който съдът одобрява споразумението, е определение. То е окончателно. Със същото определение съдът прекратява и слага край на наказателното производство, като постановеният съдебен акт не подлежи на обжалване (чл. 382, ал. 9 от НПК).
При неодобряване на споразумението, съдът връща делото на прокурора и наказателното производство следва да се продължи по традиционната процедура (чл. 382, ал. 8 от НПК). В този случай законът е предвидил, че направеното пред съда самопризнание от страна на обвиняемия няма доказателствена стойност. Това създава гаранции за свободното упражняване на правото на обвиняемия да дава обяснения по делото.

Последици от прекратяване на наказателното производство със споразумение
Одобреното от съда споразумение, изготвено между прокурора и защитника и подписано от тях и обвиняемия, има характера на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК). Определението, с което се одобрява споразумението, е окончателно, което означава, че актът и споразумението, одобрено с него, не подлежат на въззивно и касационно обжалване. Такова определение подлежи на контрол само по Глава тридесет и трета от НПК, където е предвиден редът за проверка поради новооткрити обстоятелства на съдебните актове, влезли в законна сила - присъди, решения и определения (чл. 419 от НПК). Когато при изготвяне на споразумението се окаже, че деянието, за което се изготвя, е извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е длъжен да се произнесе и относно изтърпяването на отложеното наказание, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК (чл. 383, ал. 2 от НПК). В процесуалния закон е предвидено, че когато се изготвя споразумение за престъпление, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от НК, отложеното наказание не се изтърпява. Става въпрос за случаите, когато в изпитателния срок деецът извърши престъпление при форма на вината - непредпазливост (чл. 383, ал. 3 от НПК).

Изготвяне на споразумение в  съдебната фаза на процеса
Предпоставките и условията, на които трябва да отговаря споразумението, са същите, които са предвидени за неговото изготвяне в досъдебното производство. Въведени са обаче още две допълнителни изисквания във връзка с изготвянето и одобряването на споразумението в съдебната фаза на наказателното производство.
Първото изискване е свързано с етапа на съдебното производство, до който е допустимо да се изготви споразумение. Законът предвижда, че за да се изготви споразумение не трябва да е приключило съдебното следствие (чл. 384, ал. 1 от НПК). Това е така, защото след приключване на този етап всички участвуващи страни в процеса пристъпват към разглеждане и оценка на събраните доказателства и разрешаване на въпросите, предвидени в чл. 301 от НПК, и съдът постановява присъдата си.
Второто условие е да е постигнато съгласие на всички страни за прилагане на споразумението (чл. 384, ал. 3 от НПК).
За да се сключи споразумението съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил - чл. 384, ал. 2 от НПК.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – чл.375-чл.380 НПК

 Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс , той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Чл. 78а. (1) (Пълнолетно лице се освобождава от нак.отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван отнак.отговорност по реда на този раздел;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
 (4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
(6) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления
Когато установи, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок.
Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.В това производство не се допуска граждански иск. По тези дела не участва частен обвинител.
Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс , съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
Разглеждане на делото от първоинстанционния съд - съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства.
Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
Съдът постановява решение, с което:
1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;
2. оправдава обвиняемия;
3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.
Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа.
При решаване на делото се прилагат и разпоредбите на чл. 17 - 21 от Закона за административните нарушения и наказания .
Възобновяване на делото - предложението за възобновяване на делото по тази глава се прави от апелативния, съответно военно-апелативния прокурор и се разглежда от апелативния, съответно военно-апелативния съд по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания. Когато предложението е основателно, съдът се произнася и по същество, като събира доказателства, ако това е необходимо.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ - Чл.368-чл.369 НПК
 Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда. Обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото.
Съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок и когато установи основанията по чл. 368, ал. 1 , връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда. Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи тези си правомощия или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение. След постановяване на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на другите престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем.
Когато прокурорът осъществи правомощията си, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок. Ако в 2-месечния срок прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение.
Актовете на съда за прекратяване на нак.производство са окончателни.

36.  СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ. ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗСЛУШВАНЕ НА СТРАНИТЕ

Чл.370-чл.374 НПК
СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ
При съкратеното съд.следствие в разпоредително заседание се провежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица. Ако е постигнато съгласие в това заседание, при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
 Решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия. Съдът разпорежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица.
Въпроси, които се решават при предварителното изслушване на страните
При предварителното изслушване на страните:
1. подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство;
2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Ред за провеждане на предварително изслушване на страните- съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата. Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв.
Съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК.
Когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Последици от предварителното изслушване на страните
Чл. 373.В случаите по чл. 372, ал. 3 при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл. 283 .
В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

37. НЕЗАБАВНИ И БЪРЗИ ПРОИЗВОДСТВА. ОБРАЗУВАНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ. АКТОВЕ НА СЪДА
 
НЕЗАБАВНО ПРОИЗВОДСТВО
Условие за провеждането му е кумулативното наличие на следните предпоставки: лицето да е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и да е посочено от очевидец като извършител.
Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.
Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.
Срокът за разследване е съкратен на три дни, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият. Той не се призовава за участие и в съдебното следствие и не може да се конституира като граждански ищец или частен обвинител (чл. 362, ал. 5 и чл. 365, ал. 3 и 4 от НПК).
Когато прокурорът изиска събиране на нови доказателства или отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, може да удължи срока с още до пет дни (чл. 363, ал. 1, т. 5 от НПК).
Прокурорът няма задължение да задържи обвиняемия, освен на общите основания (чл. 367 от НПК). Такива правомощия имаше по стария НПК (от 1974 г.) по отношение на диференцираните процедури.
Наблюдаващият прокурор (чл. 118а, ал. 1 от ЗСВ) се произнася незабавно с постановление като може:
- да прекрати (на основание на чл. 24, ал. 1 от НПК) или спре наказателното производство (на основание на чл. 25 и 26 от НПК );
- да внесе делото в съда с обвинителен акт;
- да внесе делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение;
- да постанови допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила, за което определя и срок до пет дни (чл. 363, ал. 1 от НПК).
Като орган на досъдебното производство (чл. 193 от НПК) прокурорът може и сам да извърши допълнителни действия по разследването, когато е необходимо събиране на нови доказателства или трябва да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 363, ал. 3 от НПК).
Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява разследването да се извърши по общия ред (чл. 363, ал. 2 от НПК).
Когато няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство и са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението, прокурорът съставя обвинителен акт, връчва го на обвиняемия и внася делото за разглеждане в съда (чл. 364, ал. 1 от НПК).
Първоинстанционният съд разглежда незабавно делото в деня на постъпването му. Страните не се призовават, а наблюдаващият прокурор осигурява явяването на подсъдимия, свидетелите и вещите лица. В това производство не се допуска граждански иск и пострадалият не може да встъпи като страна в процеса в качеството си на частен обвинител. Това свое право може да упражни по правилата на гражданското производство.
Съдът разглежда делото и постановява присъда заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите се изготвят след обявяване на присъдата, но не по-късно от седем дни (365, ал. 2 от НПК).
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана. Когато присъдата е обявена заедно с мотивите - срокът за обжалване е седемдневен, а когато изготвянето на мотивите е отложено - срокът за обжалване е петнадесетдневен.

БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО чл.356-361 НПК
БП е производство, което може да бъде провеждано от всички разследващи органи - следователи и дознатели (чл. 52, ал. 1 от НПК). Посочените разпоредби се отнасят и за двете фази на процеса - досъдебната и съдебната.
Производството се прилага за всички процесуални действия по дела от общ характер, а не само за неотложните такива, посочени в чл. 212, ал. 2 от НПК.
БП се провежда, когато са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 356, ал. 1 от НПК:
1. лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението (непосредствено е залавянето на лицето на местопрестъплението или в близост до него в момента на извършване на деянието или след него; деецът може да бъде заловен както от органите на МВР, така и от митнически служители, военна полиция, други длъжностни лица, пострадали или граждани);
2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
3. лицето се е явило лично пред съответните органи на МВР, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;
4. очевидец посочи лицето, извършило престъплението.
Законодателят е имал предвид всички случаи на очевидно престъпление, когато без особени затруднения може бъде доказано съответното престъпно деяние.
При провеждане на БП разследващият орган може да нареди предварително задържане за срок до 24 часа. Прокурорът може да разпореди задържане на обвиняемия до 72 часа за осигуряването му пред съда при вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство (чл. 64, ал. 2 от НПК).
Делото се образува със съставяне на акта за първото действие по разследването (чл. 356, ал. 3 от НПК), като разследващия орган незабавно уведомява прокурора (чл. 356, ал. 2 от НПК), за да може той да встъпи във функциите си по ръководство и надзор на разследването. Акт на първо действие е всеки акт на разследващия орган, в който се съдържат данни за обосновано предположение, че е извършено престъпление и са разяснени правата на конкретното лице, в качеството му на обвиняем - чл. 356, ал. 4 от НПК.
Срокът за извършване на БП е 7 дни. Разследващият орган е длъжен в този срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора (чл. 203, ал. 2 от НПК).
Този срок може да бъде продължен с още 7 дни от наблюдаващия прокурор при необходимост от допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (чл. 357, ал. 3 от НПК).
След приключване на разследването, в което се предполага са събрани всички доказателства, разследващият орган предявява разследването без да се призовава пострадалия (чл. 356, ал. 5 от НПК). За предявяване на разследването се призовават обвиняемият и неговият защитник.
Наблюдаващият прокурор разполага с няколко възможности, които следва да упражни в три дневен срок (чл. 357, ал. 1 от НПК):
1. да прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК, когато:
2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и чл. 26 от НПК,
3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;
4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;
5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя нов срок не по-дълъг от 7 дни.
Правомощията на прокурора са същите като тези при досъдебното производство водено по общия ред. Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред (чл. 357, ал. 2 НПК). Това са всички случаи на усложнена престъпна дейност - съучастие, при необходимост от експертни оценки или когато срокът за разследване е явно недостатъчен за обективното, всестранно и пълно разкриване на всички обстоятелства по делото (чл. 14, ал. 1 от НПК).
В предвидените от закона случаи - при извършване на допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (чл. 357, ал. 1, т. 5 от НПК), наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните действия по разследването.

Действия на съдията-докладчик след внасяне на обвинителния акт в съда
След внасянето на обвинителния акт по БП в съда, съдията-докладчик може:
1. да прекрати наказателното производство в случаите и по реда на чл. 250 от НПК
2. да спре наказателното производство в случаите и по реда на чл. 251 от НПК. Основанията за прекратяване и спиране на наказателното производство са същите както в производство при разглеждане на делото по общия ред.
3. да прекрати съдебното производство да върне делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.
Ако приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик го насрочва в седмодневен срок от постъпването му (чл. 358, ал. 1, т. 4 от НПК). В този случай прокурорът има задължение да подпомогне съда като връчи незабавно препис от обвинителния акт на обвиняемия и осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и вещите лица в съдебно заседание. Обвиняемият има право в тридневен срок да даде отговор по връчения обвинителен акт и да направи искания и възражения (чл. 358, ал. 2 и 3 от НПК).

Разглеждане на делото в първа инстанция
Съдебното следствие се провежда, когато делото не е прекратено или спряно. Съдебното следствие се провежда по общите правила.
Тъй като досъдебното производство има подготвителен характер (чл. 7, ал. 2 от НПК) съдът не е ограничен от обстоятелствата, установени в обвинителния акт и затова може по свой почин да събира доказателства, когато това се налага за разкриване на обективната истина (чл. 107, ал. 2 от НПК).
Съдът произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 7 дни (чл. 359, ал. 1 от НПК).

38. СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА  ИНСТАНЦИЯ. АДМИНИСТРИРАНЕ НА ЖАЛБИТЕ И ПРОТЕСТИТЕ СРЕЩУ ПОСТАНОВЕНИТЕ АКТОВЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД.РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО.АКТОВЕ НА СЪДА.

Чл.313-чл340 НПК
ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО
 Предмет на въззивната проверка-Въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда.
Предели на въззивната проверка- Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.
Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция - във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред.
Въззивният съд може да установява нови фактически положения.
Прилагане на правилата за първата инстанция - доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за производството пред първата инстанция.

Образуване на производство пред въззивната инстанция
 Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните. Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Той не може да подава протест срещу присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания.
Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.
Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания.
Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.
Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.
Срок и ред за подаване на жалбата и протеста - жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата. Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.
Форма и съдържание на жалбата и протеста - жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават и какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.Жалбата и протестът се подписват от подателя.
До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста. Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.
Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.
Съобщение за постъпила жалба или протест - съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях.
Писмени възражения на страните - страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на делото пред въззивната инстанция.
Връщане на жалбата и протеста
Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:
1. не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2 , ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
2. не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1 ;
3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.
Оттегляне на жалбата и протеста
Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.
Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.
Изпращане на делото на въззивната инстанция - делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтече срокът по чл. 319, ал. 1 .
Произнасяне на въззивния съд по оттегляне на жалбата и протеста - въззивният съд се произнася в закрито заседание.
Допускане на доказателства - допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание от състава на съда, който ще разгледа делото.
Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.
Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.
Нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.
Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.
Постановяване на решението
 Призоваване-Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на чл. 178 - 182 , освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция.
Участие на страните в съдебно заседание - участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително. Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
Действия по даване ход на делото - след откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.
Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание.
Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик. В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.
Съдебно следствие - при провеждане на съдебно следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата.
Съдебни прения и последна дума на подсъдимия - в съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението по реда на чл. 291, ал. 2. Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия. След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.
Правомощия на въззивния съд
Въззивният съд може:
1. да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;
2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;
3. да измени първоинстанционната присъда;
4. да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 8 и 10 и ал. 4 , както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4 ;
5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 25 ;
6. да потвърди първоинстанционната присъда.
Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
 Въззивният съд отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:
1. на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник;
2. се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.
Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3 , освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото.
Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1, т. 2 или да отмени оправдателната присъда по ал. 1 и 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.
Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда
Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да:
1. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
2. осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;
3. оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.
Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.
Изменение на първоинстанционната присъда
Въззивният съд може да:
1. намали наказанието;
2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64 , ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс .
Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да:
1. увеличи наказанието;
2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс .
Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.
Потвърждаване на присъдата
Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение.
Съдържание на решението на въззивната инстанция
В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.
Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.
Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 305 .
Срок за изготвяне и обявяване на решението
Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.
Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.

39. КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО. ОСНОВАНИЯ.ПРАВОМОЩИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД И АДМИНИСТРИРАНЕ НА ЖАЛБИТЕ. ПРАВОМОЩИЯ НА КАСАЦИОННАТА ИНСТАНЦИЯ.

ЧЛ.346 – ЧЛ.355 НПК

КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО
 Предмет на касационното обжалване
Чл. 346. По касационен ред могат да бъдат обжалвани:
1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс , и тези по чл. 334, т. 1 ;
2. новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс ;
3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1 , постановени в случаите на нова присъда;
4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство.
Предели на касационната проверка
Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок.
Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.
Касационни основания
Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред:
1. когато е нарушен законът;
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.
Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:
1. е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;
2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;
3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав;
4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.
Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата.
Наказанието е явно несправедливо, когато:
1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК ;
2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.
Право на касационна жалба и протест - производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни. Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия. Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.
Срок и ред за подаване на касационната жалба и протеста
Жалбата и протестът срещу решението на въззивния съд се подават в петнадесетдневен срок от обявяването му чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение. Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.
Съдържание на касационната жалба и протеста - в касационната жалба и в протеста се посочват: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави. Жалбата и протестът се подписват от подателя.
Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях, може да се направи писмено до даване ход на делото.
Жалбата и протестът се връщат от съдия от въззивния съд, чрез който са подадени, когато:
1. не отговарят на изискванията по ал. 1 и 2, ако в дадения от съдия от въззивния съд седемдневен срок пропускът или несъответствието не е отстранено;
2. не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;
3. не подлежат на разглеждане по касационен ред.
Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване пред ВКС, който се произнася в закрито заседание.
Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на делото в съдебно заседание. Защитникът може да оттегли жалбата само със съгласието на осъдения, а повереникът - със съгласието на своя доверител.
Ред за разглеждане на касационната жалба и протеста- в съдебно заседание с призоваване на страните. Участието на прокурор е задължително.
Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес.
В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях.
Съдебно следствие не се провежда.
Страните се изслушват по ред, установен от съда.
Правомощия на касационната инстанция при постановяване на решение
Чл. 354. (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да:
1. остави в сила присъдата или решението;
2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия;
3. измени присъдата или решението;
4. отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.
(2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се:
1. намали наказанието;
2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от НК ;
4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.
(3) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага да се:
1. увеличи наказанието;
2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;
3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.
(4) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Това решение не подлежи на обжалване.
Задължителни указания на касационната инстанция и условия, при които може да се утежни положението на подсъдимия
При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно:
1. стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
2. прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения;
3. отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.
Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия.
Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за осъждане.

40. ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА. ПРОИЗВОДСТВА ПО ДЕЛА ЗА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ – ДЕЙСТВИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯ В СЪДИЛИЩАТА.

Чл.412- чл.418 НПК
ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА
 Актове на съда, които подлежат на изпълнение
Чл. 412. Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията се привеждат в изпълнение след влизането им в сила.
Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила от:
1. момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест;
2. момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена;
3. изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.
Задължителна сила на актовете на съда
Влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани.
Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
1. извършено ли е деянието;
2. виновен ли е деецът;
3. наказуемо ли е деянието.

Решение на съда във връзка с привеждане в изпълнение на присъдите и определенията
Съдът, който е постановил влязлата в сила присъда или определение, се произнася по:
1. всички затруднения и съмнения, свързани с тълкуването им;
2. замяната на пробацията с лишаване от свобода и отмяната на прилагането на чл. 66 от Наказателния кодекс ;
3. освобождаване от изтърпяване на наказание, наложено за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, когато преди започване на неговото изпълнение частният тъжител е поискал това.
Въпросите, посочени в ал. 1, се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на осъдения, а в случаите по ал. 1, т. 3 - и на тъжителя.
Участието на прокурора е задължително.
Отлагане на изпълнението на наказанията
Окръжният прокурор или районният прокурор с постановление може да отложи изпълнението на наказанията лишаване от свобода и пробация:
1. при тежко заболяване, което пречи да се изтърпи наказанието - до шест месеца; след изтичане на този срок изпълнението на наказанието може да бъде отлагано за същия срок въз основа на ново медицинско освидетелстване;
2. при бременност на осъдената или раждане - до шест месеца преди и една година след раждането;
3. когато поради особени обстоятелства като пожар, стихийно бедствие, тежка болест, смърт на единствения трудоспособен член от семейството и други незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или за неговото семейство - до три месеца;
4. спрямо особено необходими специалисти в предприятия, учреждения или организации - до три месеца;
5. за завършване на текуща учебна година или започнатия курс за квалификация - до два месеца.
Действия по привеждане в изпълнение на присъдите и определенията
Препис от присъдата, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказанието, както и препис от определението за прекратяване на наказателното производство, се изпраща на съответните органи за връщане на иззетите документи, ценности и други предмети, както и за снемане на полицейската регистрация. Когато е отменена мярка за обезпечаване, препис от присъдата или определението се изпраща на съответните органи.
Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение.
Когато с присъдата е постановена конфискация на определени вещи или отнемане на вещи на основание чл. 53 от Наказателния кодекс , съдът изпраща препис от присъдата на Агенцията за държавни вземания за изпълнение. За изземването на отнетите и конфискувани вещи Агенцията за държавни вземания уведомява съда в седемдневен срок.
Когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение.
Действията по ал. 1 - 4 се извършват в седемдневен срок от влизане в сила на присъдата.
Приспадане времето на задържането и лишаването от права
Чл. 417. Когато чл. 59 от Наказателния кодекс не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление.
Органи, които задържат осъдения
Чл. 418. Задържането на осъдения и отвеждането му до мястото за изпълнение на наказанието се извършва от службите на Министерството на правосъдието.

 
Банер