България в началото на XX век Печат
Понеделник, 28 Август 2006 12:49

Увод. Оценката за Стамболов като личност, политик и държавник е сложна и нееднозначна. Стамболов успява да “преведе” княжеството през бурния период на кризата 1886-1887г., като запазва неговата независимост. С избора на Фердинанд на българския престол приключва един етап от сложното и трудно развитие на държавата. Твърдият политически курс на Стамболов през следващите години засилва структурата на държавата и не позволява в нея да се разгърнат разрушителни процеси. Със своята твърда политика той успява да наложи Фердинанд на престола и в крайна сметка Русия е принудена да го признае. Висок е неговият принос за стопанското развитие на страната, като налага принципите на протекционизма и създава условиа за бързото й развитие през следващите години. Тази политика е продължена и от неговите наследници.
Наред с високата оценка като държавник, Стамболов търпи и упреци за начинът, по който управлява страната. Нарушават се демократичните права на гражданите, преследват се с настървение политически противници, установява се управление, което в някои свои прояви граничи с диктаторски методи. Разбира се, до голяма степен тези методи на Стамболов са отговор на предизвикателствата на неговите политически протичници. Като цяло Стефан Стамболов остава в българската история като най-видния политик и държавник, успял да запази нейната независимост и да постави основите на нейното бързо развитие по пътя на модерната държава.
Управлението на К. Стоилов успява да възстанови до голяма степен демократичния живот е Бълагрия, нарушен от преврата от август 1886г. и последвалите бурни години на регентството и управлението на Ст. Стамболов. Полседните години на XIX в. поставят основите на развития политически живот с участието на различни партии. Възстановени с отношенията с Русия, които създаваха много външно и вътрешнополитически проблеми. Признат е княз Фердинанд, с което се утвърждава положението на България в международен план. В икономически план управлението на К. Стоилов постави законодателните основи на свободно и бързо икономическо развитие на страната. След продължителен период на кризи и недемократично управление България успява да тръгне по пътя на бързото икономическо развитие и демократичен политически живот.

Икономическо развитие в началото на XX в. Промишленост. В началото на XX в. в България се наблюдавало ускорено развитие на промишлеността, нараснали темповете на производство, както и на броя на предприятията – четири пъти повече в сравнение с предишния период. Увеличил се също и броят на насърчаваните от държавата промишлени предприятия, в резултат от което местната промишленост осигурила 43% от консумацията на индустриални стоки.

Бързото икономическо развитие  в началото на XX в.се дължало на няколко фактора: разширен бил вътрешният пазар, нарастнал и броя на населението, започнало строителство на железопътни линии, както и на пристанища, мостове, администратични сгради и друго държавно строителство. Същевременно със Закона за нова обща митническа тарифа от 12 ноември 1904г. се повишили и вносните мита на чуждите промишлени стоки.

Предимствено развитие получили и леката и хранителната промишленост. Това било обусловено от факта, че този вид промишленост изисква по-малки капитали и осъществявала по-бърз оборот на средствата, а следователно и по-бърза печалба.

Постепеннпо в българската промишленост започва да навлиза и чуждия капитал. В началото на века те били основани редица промишлени предприятия с чужди инвестиции – до 1912г. те били вече 27 на брой.

Създали се предпоставки за развитие и на монополни организации в промиплеността – картелите – в мелничарската, текстилната, бирената, тютюневата промишленост и производството на барут.
Селско стопанство. Наред с промишлеността ускорено развитие в началото на XX в. получило и селското стопанство. Наблюдавало се укрепване на производството, нарастване на обема на продукцията, както и постепенно навлизане на машини. Трябва да се отбележи, че все още нарастването на производството се дължи не на модернизацията, а на разширяването на обработваемата земя. Водещи в производството са дребните и средните собственици. Същевременно през 1890г. започнало да се развива и кооперативното движение. През 1907г. броят на кооперативните сдружения в селата достигал 400, като 300 от тях били кредитирани от Българската земеделска банка. Повечето от земеделските кооперации се насочили към кредитната дейност.

Финансова система. Ускореното развитие на промишлеността и търговията станали предпоставки за развитието и на банковото дело. Действащите емисионни институти – Българска народна банка, Българска търговска банка  и Българската кредитна банка “Гирдап” се оказали неспособни да задоволяват нуждите на развиващите се отрасли. Модерното капиталистическо развитие на България създало условия за постепенно обединяване на силите и за образуването на по-големи банкови центрове. По този начин се разрастнала банковата мрежа с български и чужди капитали – до 1911г. техният брой достигал 61. Сред банките с чуждестранен капитал, основани в началото на века са Търговска банка, Кредитна банка, Българска лотарийна банка, Балканска банка, Българска ипотекарна банка и др.

Търговия. До 1911г. вътрешният стокообмен нарастнал 3 пъти. Сред важните фактори за разрастването на бълагрската вътрешна търговия са увеличаването броя на населението, увеличаването на фабричните работници и държавните служители, числеността на армията била повишена. Създали се условия за бързо развитие на транспорта и съобщенията.
Външната търговия на България се ориентирала главно към западноевропейските държави и Турция. Износът на селскостопански произведения, насочен главно към Турция, достигнал около 1/5 от общата й селскостопанска продукция. Главен вносител на промишлени стоки за България била Австро-Унгария.

Транспорт и Съобщения. В България продължил и процесът на изграждане на железопътната мрежа. До 1912г. тя достигнала 2 000 км. Същевременно се изграждала и пътната мрежа – до 1911г. достигнала 9 000 км. Изградени били и Бургаското, Варненското и Русенското пристанище. През 1901г. била пусната първата електрическа трамвайна линия в София. Разрастнала се и дейността на пощенските и телеграфните услуги. Започнал изграждане на градски телефонни мрежи и се разширили междуградските телефонни съобщения.

Създаване и развитие на системата на политическите партии в края на XIX и началото на XX в.  В началото на XX в. настъпили промени в политическата структура и отмиране на старото деление на консерватори и либерали. В България се създават малки, относително слаби политически партии, обединение около някоя известна личност. В ход е процесът на замяна на едни лидери, познати от предишните двадесетина години с други, нови политици. Процесът на оформяне на партии започва след падането на Стамболов, като предишното деление на консерватори и либерали изчезва, Започват да се появяват различия в основните политически течения от предишните години. Основните партии не създават някаква сериозна политическа дългосрочна програма. Партиите са разделени предимно по въпросите на външнополитическата ориентация, т.е. коя от големите сили може да подпомогне Бълагрия в осъществяването на националното обединение. Поради малочислеността на партиите и слабат им социална база, техните лидери често зависят от волята на монарха, за да дойдат на власт. Политическата власт е използвана често за лични цели и обогатяване, развива се корупция, администрацията се сменя по партийни пристрастия и др.

В началото на XX в. в България съществували множество политически партии. Една от тях била Народнолибералната (стамболовистка) партия. Тя била създадена по време на управлението на Стефан Стамболов. След неговата смърт лидери стават последователно Димитър Греков, Димитър Петков и Никола Генадиев. Главно има разпространено влияние сред индустриалци, предприемачи, търговци, земеделци, адвокати. Постепенно привлича част от интелектуалния елит. Прокарва политика на стопанска модернизация на страната. Външнополитически е ориентирана към Австро-Унгария и Германия, въпреки че Н. Генадиев в годините на Първата световна война е поддръжник на Съглашението. Партията е привърженик на решаването на националния въпрос по военен път.

Друга политическа формация е Либералната (радославистка) партия, която се оформя през 1886 – 1887г. Лидер на партията е д-р Васил Радославов. Изразява интересите главно на спекулативната част от търговската буржоазия. Външнополитически е ориентирана към Австро-Унгария и Германия. Д-р Васил Радославов се намира под силното влияние на Фердинанд.

През 1904г. от Либералната партия се отделя и се оформя нова политическа формация, под името Младолиберална партия. Неин лидер е Димитър Тончев. Програмно е близка до Народнолибералната (стамболовистка) партия, а различията й с Либералната (радославистката) партия са главно на личностна основа. Във вътрешната политика е за модернизиране на страната чрез държавна намеса. Външнополитически е ориентирана към Австро-Унгария и Германия. Има малобройна членска маса.

През 1894г. е създадена Народната партия. Първият й лидер е Константин Стоилов, а след неговата смърт през 1901г. водачи стават последователно Иван Евстратиев Гешов и Теодор Теодоров. Представя интересите на едри банкери и земевладелци. Води външна политика, ориентирана към Русия и Англия.

В края на XIX в. се оформила и Прогресивнолибералната (цанковистка) партия. Нейният първи лидер е Драган Цанков, който през 1897г. отстъпва лидерството на д-р Стоян Данев. Представя главно интересите на средната буржоазия. Ориентирана е към тесни отношения с Русия и споразумение с балканските държави. Приема името Прогресивнолиберална партия през 1899г.
Наследничката на каравелистите в Либералната партия е Демократическата партия, която приема своето ново име през 1896г. Неин първи лидер е Петко Каравелов, а след неговата смърт през 1903г. водач става Александър Малинов. Представя интересите на промишлената и търговската буржоазия. Във външната политика е ориентирана към Русия, но съобразява поведението си с останалите велики сили, най-вече с тези от Съглашението (Англия и Франция).
През 1902 – 1903г. от Демократическата партия се отделя Радикалдемократическата партия, която фактически се формира през 1905 – 1906г. Нейни лидери са Найчо Цанов, Тодор Влайков. Партия намира социална опора сред дребни и средни собственици, държавни служители, както и сред учителството. Искат известни социални реформи. Част от партията е настроена републикански. Радикалдемократите са противници на личния режим, който установява Фердинанд. Привърженици са на идеята за Балканска конфедерация.

На базата на организираните през 90-те години земеделски дружинки, през 1899г. в Плевен се създава Български земеделски народен съюз. Първоначално е замислен като синдикална организация, но прераства в политическа партия на III конгрес през 1902г. Сред лидерите личат имената на Янко Забунов, Димитър Драгиев и Александър Стамболийски. Изразява интересите на широки слоеве от селската маса – дребни и средни собственици. Противник е на личния режим. Във външната политика е за внимателен подход, противник на войната, привърженик на Балканска федерация или конфедерация на южните славяни.

През 1891г. се създава и Българска социалдемократическа партия. Сред първите лидери на партията са Димитър Благоев. Никола Габровски, Янко Сакъзов. След спорове по въпроса за развитието на начина на действие през 1903г. се разцепва. Създават се две партии: Първата е  БРСДП (тесни социалисти), начело с Димитър Балгоев, Георги Кирков, по-късно Георги Димитров, които са за пропаганда на социалистическите идеи само сред наемните работници и подготовка за бъдеща социална революция. Тесните социалисти попадат под влиянието на руските болшевики. Втората – БРСДП (широки социалисти), начело с Янко Сакъзов търси политически влияние не само сред наемните работници, но и сред дребната буржоазия, учителството, част от държавните чиновници – телеграфо-пощенските служители, железничарите. И двете партии създават свои синдикални организации. И двете социалдемократически партии са за широки социални реформи, настроени против войната, като средство във външната политика и решаването на националния въпрос, против личния режим на монарха, привърженици за Балканска федерация.

Има само две малки партии с идеологически програми – БРСДП и БЗНС. БРСДП бързо започва да разжда различни течения и се разцепва. Въпреки че двете партии на социалистите са представени в Народното събрание, те нямат солидна социална база и се разпадат. Тесните социалисти робуват на определени политически модели, които не могат да се осъществят в близкото бъдеще. БЗНС много бързо набира сила, благодарение на подкрепата на селяните (дребни и средни, но и на едрите земевладелци). Постепенно към навечерието на войните тя се превръща в сериозна опозиционна сила, за да застане начело на властта след края на Първата световна война.

Правителствени смени. Честата смяна на правителства в началото на века е резултат от слаби партии, финансова криза, липса на ясна външнополитическа програма. При изборите от началото на века няма вече сопаджийство, настъпва епохата на демагогията – кандидатите обещават много, а изпълняват малко.

Правителство на Народнолибералната партия, начело с Димитър Греков -
(19 януари – 1 октомври 1899г.)
Княз Фердинанд възлага съставянето на нов кабинет на Д. Греков.  В. Радославов бил назначен за министър на вътрешните работи и реално определял политиката на кабинета. Вътрешният министър подменил административият апарат по места със свои партизани, разтурил общински съвети. Скоро възникнали изостряне на отношенията с вътрешния министър.

През февруари 1899г. било сключено споразумение за обединение на двете партии – Либералната и Народнолибералната на Греков, който застава начело на партията след смъртта на Стамболов. Споразумението обаче просъществува кратко време.

Краткият живот на съставеното правителство се обуславяло от силно изострените отношения между радослависти и стамболовисти и поради невъзможността на правителството да се справи със стопанската и финансовата криза. На 15 март 1899г. била подписана нова конвенция с Компанията на Източните железници, според която България се задължава да не строи паралелна линия и да отдаде на компанията експлоатацията на готовата линия Пловдив-Чирпан-Нова Загора и продължението до Бургас след завършването му. На 21 март 1899г. е сключен нов конверсионен заем от 260 млн. лв. от френски и австрийски банки. Заемът не донася необходимото урегулиране на финансите и правителството е принудено да моли за нови аванси. Кабинетът изпада в безизходица и остава без солидна вътрешна подкрепа. При това положение на 27 септември 1899г. Греков подава оставката на правителството.

Правителствoто на Либералната партия, начело с Тодор Иванчов -
(1 октомври 1899г. - 27 ноември 1900г.)
Либералната апртия има мнозинство в X ОНС и следващото правителствто е от нейните среди. Този път князът връчва мандат за съставане на кабинет на Т. Иванчов – бивш радославист, който от 1891г. се отказва от политическа дейност. Вътрешен министър отново е д-р В. Радославов.

На 2 януари се сключва заем от 30 млн. лв. от френски-германски консорциум за изплащане на външни задължения. Заемът е гарантиран с приходите от тютюневия бандерол, с което страната се поставя във винансова зависимост.

Страната е застрашена от финансов фалит поради неплодородието през лятото на 1899г. Правителството търси изход във вътрешните ресурси, за да намери необходимите средства. На 15 януари 1900г. е гласуван Закон за замяна на поземления данък с натурален десятък. Законът се посреща с недоволство от населението и опозицията организира протестни митинги в цялата страна.

Най-силно е движението против десятъка в районите на Северна Бълагрия, където се отглеждат зърнени култури. През пролетта на 1900г. протестните акции на земеделското население прерастват в стълкновения с полицията. Избухват бунтове в с. Тръстеник, Русенски окръг (17-19 април), с. Дуранколак и Шабла (23 май), Добрички окръг (22 май) и на други места. Стихийните бунтове са потушени от войската, като убитите са 96, а ранените – 800 души. На 5 юни във Варненски, Шуменски, Русенски и Търновски окръг е обявено военно положение, а срещу селяните са изпратени военни и полицейски части.

Потушаването на бунтовете в Северна Бълагрия, корупцията, нарушенията на конституционните норми и финансовите скандали предизвикали оставката на правителството. Засилват се конфликтите вътре в кабинета поради безогледните действия на радославистките министри. Особено нашумяла аферата с доставката на стари вагони от Германия, предназначени за събиране на десятъка, от която радославистите спечелили значителни средства. И при двете правителства се шири корупция, нарушават се конституционните норми.

В периода 17 ноември 1900г. – 12 януари - 19 февруари 1901г. били сформирани две преходни правителства на Т. Иванчов и ген Рачо Петров, чиято задача била да проведат избори за XI ОНС. Парламентарните избори от 28 януари 1901г. се провеждат в условия на свобода и при единични случаи на намеса на администрацията. Нито една партия няма мнозинство - новоизлъчената камара е пъстрапо състав и отразява политическото разединение на българското общество. След продължителни преговори  се стига до съгласие да се създаде коалиция между каравелисти и цанковисти с министър председател Петко Каравелов и министър на вътрешните работи – Стоян Данев. 

Правителство на Демократическата партия и Прогресивнолибералната (цанковистка) партия, начело с Петко Каравелов (19 февруари 1901г. – 21 декември 1901г.) Каравелисти и цанковисти се обединяват около правителствената програма, която предвижда уреждане на държавните финанси чрез правилно съставяне и прилагане на държавния бюджет, консолидиране на държавните дългове, отмяна на закона за десятъка и всички други противоречащи на констистуцията наредби.

На 22 февруари 1901г. е открита първата извънредна сесия на XI ОНС. Внесени са много законопроекти. Приет е Правилник на вътрешния ред на Народното събрание, който дава възможност за свободна работа на всички депутати. Повечето от обсъжданите закони са насочени към осъществяване на икономии в държавните разходи, гарантиране на приходите в хазната и демократизиране на вътрешнополитическия живот. На 24 април в гласуван закон за поземления налог, с който се премахва въведеният от Радославовия режим натурален десятък. Приет е и нов избирателен закон, който предвижда голяма свобода на избирателите, въвежда пропорционална система в общинските избори. Също така е направено и ново разделение на страната, като окръзите са намалени до 12.

Въпреки някои несъвършенства законите имат демократичен характер и са доказателство за стремежа на коалиционното правителство да възстанови буржоазно-демократичните порядки в страната. На 16 май 1901г. Народното събрание се изслушва доклада на Анкетната комисия за разследване на министрите от кабинета Иванчов – Радославов, уличени в незаконни действия, произволи над граждани и корупция. Гласува се предложение за даване на виновниците под съд.
През септември 1901г. е сключен заемен договор за 120 млн. фр. При много неблагоприятни условия, с 5 % лихва и със залог на тютюневия монопол като гаранция. Условията за заема се посрещат с недоволство от обществеността. До Народното събрание са изпратени многобройни телеграми,  най-едрите тютюневи фабриканти връчват меморандум на правителството, организират се протестни митинги. Повечето от опозиционните партии също се обявяват против. В самия кабинет се засилват противоречията между министрите от двете партии. При гласуването на 11 декември 1901г. заемът пропада и Каравелов подава оставката на коалиционното правителство.

Самостоятелсно правителство на Прогресивнолибералната (цанковистката) партия, начело със Стоян Данев (21 декември 1901г. – 3 май 1903г.) На 21 декември е съставен нов кабинет само от прогресивнолиберали, начело с министър – председател Стовн Данев. Правителството води курс към сближаване на отношенията с Русия.

На вниманието на кабинета стоят не толкова вътрешните, колкото външнополитическите проблеми. В периода май-юни княз Фердинанд, Стоян Данев и военният министър ген. Стефан Паприков заминали в Петербург, за да търсят подкрепата на Русия по македонския въпрос. През 1897г. Високата порта разрешава на Цариградската патриаршия да  назначи Фирмилиан за управляващ Скопската епархия, където мнозинството от населението е българско. Този акт улеснява дейността на сръбската пропаганда и е удар срещу българското народностно единство в Македония. Оттогава Сърбия непрекъснато настоява за ръкополагането на Фирмилиан. С оформянето на де факто сръбска епархия в Македония искала да засили своето влияние и да участва в подялбата й. На 16 май под руски натиск правителството на Стовн Данев прекратява съпротивата си срещу назначаването в Скопската епархия на Цариградската патриаршия на владиката Фирмилиан. Правителството на Стоян Данев отстъпва, без да получи някаква сериозна компенсация.

Външната политика на България от началото на XX в. се определя изключително от идеята за национално обединение и трябва да решава сложни задачи. След скъсване на отношенията с Русия през 1886-1887г. България запазва своята независимост от великите или, но това й пречи да използва някоя от тях за натиска върху Турция за разрешаване на проблемите в Тракия и Македония. Подобряването на отношенията с Русия при К. Стоилов не възстановява покровителственото отношение на Русия към България. Русия вече е заложила на Сърбия като балканска сила. Именно за това говори и подкрепата на Русия на Сърбия по т. нар. Фирмилианов въпрос.

По време на княжеската визита се водят преговори за сключване на руско-българска военна конвенция, подписана на 31 май 1902г. Конвенцията е в отговор на тайната конвенция между Австро-Унгария и Румъния от 1900г. Конвенцията има отбранителен характер и е в съответствие с руската политика за запазване на спокойствието на Балканите. Русия се задължава да съдейства за запазване на българската територия, като се посочват начините на действие на двете страни при евентуална война с Австро-Унгария, Румъния или с Тройния съюз. Турция е изключена от действието на конвенцията. При военен конфликт българските въоръжени сили се поставят под руско командване. В същност конвенцията обслужва повече интересите на Русия, отколкото на България.

В края на XIX и началото на XX в. Русия провежда експанзия в Далечния Изток и иска спокоен тил на Балканите, затова сключва ред споразумения с Австро-Унгария през 1897, 1903 и 1907г. Сключената руско-българска военна конвенция от 1902г. е повече в полза на Русия, отколкото на България. Така България няма поддръжката нито на Русия, нито на Австро-Унгария, т.е. на нито една от тези две страни, чието влияние е най-силно на Балканите и затова не може да води активна политика в Македония и Тракия.

С помощта на Русия правителството успяло да сключи изгоден финансов заем от парижките банки, с което се дало възможност за стабилизиране на вътрешнополитическите позиции.

Правителството на Стоян Данев разчитало на подкрепата на Русия и в усилията си да привлече вниманието на Великите сили върху положението на българското население в Европейска Турция. На 24 юни с официална нота до Великите сили софийският кабинет отхвърля обвиненията, че е виновен за смутовете в турските европейски вилаети, посочва лошите последици за княжеството от преследването на българите, провеждано от османската администрация. Десет дни по-късно с нова нота той предлага на Великите сили да въздействат в Цариград да се спре насилственото обезоръжаване на българите в Битолско, което ги прави беззащитни и ги подтигква към съпротива.
Междувременно в Македония Вътрешната революцонна организация е обхванала в мрежите си цяла Македония и Одринско, а Върховният комитет прехвърля въоръжени чети и подготвя вдигане на въстание. Въпреки несъгласието на вътрешните дейци, на 23 септември 1902г. избухва Горноджумайското въстание. Движението е потушено, но бунтовническите акции продължават в различни райони. Започва подготовка за ново въстание и този път за идеята е спечелена и  Вътрешната македоно-одринска организация.

Правителството е против прибързаната акция и не подкрепя действията в Македония. Опасността от драматични усложнения в Македония и Одринско поставя пред Великите сили въпроса за реформиране на Турция. Активност проявяват Русия и Австро-Унгария. Предлагат се различни проекти, а международното обсъждане на необходимостта от преобразувания подтиква султана сам да обяви реформен проект, иработен от комисия при Великото везирство.

В началото на 1903г. от Петербург пристигат предупреждения за последиците, които очакват княжеството ако не се пресекат революционните агитации. Данев прави нови отстъпки, надявайки се, че това ще ускори намесата на силите. В края на 1903г. правителството разтурва Върховния комитет и македоно-одринските дружества в страната.

Мерките, които кабинетът взема против македоно-одринското движение, подронват неговия обществен кредит в страната и влошават отношенията му с княз Фердинанд. Политиката на Ст. Данев за възъдржане от самостоятелни инициативи и отстъпки пред чуждия натиск претърпява неуспех. Това решава и съдбата на кабинета, който освен предприетите действия с македонските организации, е изчерпал и своите тактически възможности по отношение на българската външна политика. В двореца се обсъжда смяна на външнополитическата ориентация предвид влошаването на българо-турските отношения и развитието на революционната борба в Македония. На 2 май 1903г. правителството на Ст. Данев подава оставка.
Политическо развитие на България (1903 – 1912г.)
Правителство на Народнолибералната партия с министър-председател ген. Р. Петров (5 май 1903 – 22 октомври 1906г.)
На 5 май 1903г. било сформирано ново правителство на Народнолибералната партия, начело с ген. Р. Петров.

Целите на новото правителството в България се изразяват в ускореното развитие на селското стопанство и промишлеността в условията на протекционизъм и ограничена държавна намеса, данъчна реформа и привличане на чужди капитали. В областта на селското стопанство Народнолибералната партия усилено внася законопроекти: приети са закони за разработване на мерите, който преследва две цели – оземляване на безимотните и осигуряване на нов приход за бюджета. Други закони са тези за за борба с филоксерата, за пчеларството, за горите и лова, за данъчни облекчения за лозарството, за копринарството, а също така и Закон за наследството и Закон за санитарно – ветеринарната служба.

В областта на промишлеността  Народното събрание гласува закони за насърчаване на местната промишленост, я в областта на финансите се изготвят законопроекти за тютюна, за акциза на алкохола, за търговските и индустриални мерки. На 23 декември 1903г. Народното събрание приема изключително важен закон, с който Земеделските каси се трансформират в   Българска земеделска банка с оновен капитал 35 млн. лв и 85 клона., и с право за банкерски операции. Банката става най-важният кредитор на селското стопанство.

Друг важен закон е този за новата обща митническа тарифа за вносните стоки, с който се повишили митата на чуждите промишлени стоки. Също така се изработват се закони за пътуващите търговски агенти и за търговско – индустриалните камари, издадени са закони за благоустройството на населените места. Елемент от структурата на модерната държава са и първите социални закони – на 22 януари 1905г. е приет закон за защита на женския и детския труд, които предвиждат работният ден на жените да бъде ограничен до 10 часа, родилките получават едномесечен отпуск. България става една от първите европейски държави със специална закрила на женския и детския труд. Приети са и закони за застраховане на индустриалните работници. На 29 януари е приет закон за спомагателните работнически каси на работниците в обществените предприятия и за привилегиите на надниците им. На същия ден е приет и закон за насърчаване на местната промишленост и търговия. Създават се различни привилегии за 23 клона на българската индустрия – безмитен внос на машини, съоръжения, строителни материали и суровини, безплатно ползване на държавни и общински земи и водна сила, намален превоз по държавните железници, освобождаване от износни мита, освобождаване от данък сгради и занятие и др. С този закон се дава силен тласък на промишленото развитие на страната.  В областта на държавната и местната администрация също настъпват промени – въвеждат се закони за градските и селските общини и селската полиция.

Междувременно в началото на 1903г. на конгрес на ВМОРО  в Солун се взема решението да бъде вдигнато въстание. Целта на въстанието е да се предизвика намесата на Великите сили. Според предварителния план на ВМОРО, въстанието обхваща Битолски, Одрински и Серски окръг, а в останалите окръзи действат въстанически чети. Въстанието избухва последователно на 2 август (“Св.Илия”) и на 19 август (Преображение) откъдето и името му – Илинденско –Преображенско въстание. През октомври съпротивата на въстаниците била сломена, бунтът бил жестоко потушен.
След избухване на въстанието в България се създава широко обществено движение в подкрепа на Македония. Основават се комитети, организират се благотворителни акции. В София разбират, че трябва да се предприемат сериозни действия за укрепване и засилване на българската държава в икономическо и военно положение и да се потърсят дипломатически пътища за защита на сънародниците в Македония. Постъпките на българското правителствто в Цариград съвпадат с активизиране на преговорите между Великите сили относно реформеното дело в Европейска Турция. На 2 октомври 1903г. Австро-Унгария и Русия приемат Мюрцщегската програма, която предвижва реорганизация на административните и съдебните учреждения и на жандармерията, реформи в данъчната система, отпускане на помощи за пострадалото население, улесняване на завръщане на бежанците, разпускане на нередовните турски войски и др.

Новият Закон за устройството на армията предвижда тя да бъде увеличена от 25 000 на 60 000 души, също така се обособяват три военно-инспекционни области. Провеждат се ежегодни обучения, учреден бил картографски институт, който осигурявал необходимите за водене на военни действия топографски карти. Щабът на войската разработил и оперативен план за евентуална бъдеща война с Турция.

България е страна с добре развита образователна система, със сериозни успехи в културното си развитие. Гласувани са закони за намаляване на таксите в гимназиите, училищните стопанства, за девическото образование, за Ефорията на университета “Братя Евлохий и Христо Георгиеви”, който постановява създаването на ефория по силата на чл. 13 от завещанието на Евл. Георгиев. Ефорията се състои от министъра на народното просвещение, двама членове, избрани от Народното събрание, двама от универсалния наследник и седемте изпълнители по завещанието. Тя заседава в София веднъж в месеца и изборните й членове имат петгодишен мандат.
Законът за университета преименува Висшето училище в университет, който се нарича “Български унивеситет братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово” .

Направени са и промени в Закона за народното просвещение от 1891г. Те са подготвени след продължителни проучвания на образователната система в Германия, Австро-Унгария и Франция и са приети на третата редовна сесия на XIII ОНС през януари 1906г. Въвежда се тригодишен курс на основното образование, който е незадължителен и безплатен. В гимназията се открива търговски отдел и в програмите се включват нови предмети и други промени. Образователната система се привежда в съответствие с образователните системи в европейските страни. 

По време на управлението на Фердинанд се създали условия за укрепване на т. нар. “личен режим”. Фердинанд засили влиянието си я политическия живот на страната, за което допринесъл и законът за защита на “особата” на княза и неговото семейство от нападките в печата. В него се предвиждали строги наказания от 3 до 10 години затвор и големи парични глоби за автори и редактори, които допускали обида на монарха и династията. Увеличава се цивилната листа на княза.

Правителството извършило реорганизация на администрацията, като главната цел била засилване на централизма и ограничаване на самоуправлението.

Предприетите от правителството мерки в областта на военното дело изисквали големи финансови средства. Военният бюджет при управлението на народнолибералите нарастнал рязко (над 30%). Правителството на НЛП било принудено да сключи два големи заема с парижки банки, като основната част отишла за оръжие и боеприпаси. От Австро-Унгария били закупени големи количества съвременни пушки – “Манлихер”. Франция и Германия доставили скострелни оръдия “Шнайдер” и “Круп”.

Именно през този период България започва да се развива с много бързи темпове и започва да се превръща в модерна държава. Тя разполага с интензивно развиващо се селско стопанство, с бързо просперираща индустрия, добра банкова система, модерен държавен апарат, силна и добре въоръжена армия – главният инаструмент за осъществяване на основната цел на българската външна политика, а именно националното обединение. Този период се характеризирал с деполитизиране на армията, с издигането на социалния статут на офицерския корпус, със специалните грижи на Фердинанд за войската. Може да бъде направено сравнение с развитието на други държави в икономическата област, но не със Западна Европа, а с другите балкански страсни. България става една от най-добре развитите балкански страни и е сериозен фактор в тази част на Европа.

Динамичната външна политика на НЛП била съпроводена с изразходването на огромни средства. Това засилило социалното напрежение  и изострило политическите борби. Правителството не се поколебало да използва сурови мерки срещу противниците си. Опозиционните партии обединили силите си и още в края на 1904г. образували опозиционен блок, в който влизали НП, ПЛП, ДП, ЛП. В началото на 1907г. към него се БРСДП широки социалисти и РДП и така се образувал “Патриотичен блок”. За пръв път опозицията оформяла толкова широка коалиция срещу управляващата партия, която била и една от предпоставките за отстраняването на НЛП от власт.

През 1906г. на обществеността става известно, че при доставките на оръжие са извършени спекулации. При сключване на сделките военният министър М. Савов и министър-председателят Р. Петров взимат подкупи. Разкритията по военните доставки досеждат до промени в състава на правителството. Правителството на Р. Петров подало оставката си на 22 октомври 1906г.
Правителство на Д. Петков (22 октомври 1906 – 26 февруари 1907г.)

На 22 октомври за министър-председател е назначен Димитър Петков, външното министерство се поема от дипломатическия агент в Русия – Станчов. М. Савов също е принуден да се оттегли – на следващата година постът военен министър е поверен на ген. Данаил Николаев.
Кабинетът е преустроен, но получава тежко наследство – претоварен бюджет, накърнен публичен престиж и предвидими вътрешни трудности. 68 % от приходите в държавния бюджет се осигуряват от данъчните постъпления, а към 1907г. данъчният товар нараства с 24 %. Властта е принудена да прибягва до насилие и да използва полицията за събиране на различните тегоби от селяните и другите производители. Държавните служители и работниците също не са в добро положение и настояват за увеличение на заплатите. През 1906г. те обявяват стачки в София, Бургас, Варна, Русе, Габрово, Перник, Горна Оряховица и др. Градове. За потушаване на някои от стачките е използвана войска и полиция.

Правителството е принудено да направи увеличение на заплатите на част от служителите по Българските държавни железници и на пернишките мнъори, но заедно с това взема мерки за ограничаване на стачното движение – Законът за държавните служители е променен така, че за участие в стачка се предвижда уволнение от работа.

На 20 декември 1906г. железопътните служители и работници обявяват генерална стачка, която продължава 42 дни. В подкрепа на железничарите се надигат и студентите, които организират събрания и деонстрации в София. Обстановката е напрегната, поради намеренията на правителството да посегне на академичната свобода чрез подготвения законопроект за изменение на Закона за университета.

В такава обстановка на 3 януари 1907г. при освещаването на новата сграда на Народния театър, на път за него група студенти освиркват Фердинанд. Причините за тази акция на студентите са различни, но в най-общ смисъл изразяват недоволството на студентската младеж от недемократичните действия на правителството и от налагането на “личния режима” на Фердинанд. Реакцията на правителството и княза е извънредно сурова. На 4 януари Фердинанд подписва указ за затварянето на университета и уволнението на всички професори и преподаватели. Министърът на народното просвещение проф. Шишманов подава оставка в знак на протест срещу княза. С този акт започва една продължителна криза на университета. Българската общественост, както и академичната област в чужбина осъждат  политиката на правителството. Въпреки всички усилия на академичната област до компромис с правителството не се стига. Правителството от своя страна продължава с твърдото си отношение към преподавателите и студентите. През 1907г. университетът е отворен отново, но с нови преподаватели повечето от които гимназиални учители и чужденци. Т. нар. Апостолов университет (наречен по името на новия министър на просвещението Никола Атанасов) не успява да привлече студенти и се превръща в провал на политиката на правителството. Университетската криза от 1907г. се оказва една от причините, довели до оставката на правителството на НЛП през януари 1908г. Новото правителство на Демократическата партия отменя указите срещу университета и връща на работа уволнението професори. Университетът продължава своята нормална работа.

В тази обстановка на 26 февруари 1907г. Димитър Петков е застрелян на улицата от един уволнен чиновник.Стамболовистите загубват втория си изтъкнат водач, временно кабинетът е оглавен от Д. Станчов, а от 3 март за министър-председател е назначен д-р Петър Гудев.
Общественото раздвижване около университетската криза стимулира и създаването на антиправителствен блок. До 1907 г. Народната партия прави няколко опита за обединяване на опозиционните сили, но те завършват с неуспех. Орез февруари 1907 е създаден опозиционен блок, наречен “патриотичен блок”. В него влизат НП, ПЛП, ДП, РДП, БРСДП-широки социалисти. Извън коалицият остават ЛП и МЛП, БЗНС И БРСДП – тесни социалисти.
Правителства на Димитър Станчов (27 февруари - 3 март 1907г) и на
Петър Гудев (3 март 1907 – 16 януари 1908г.)
През март в извънредна сесия на Народното събрание са внесени нови ограничителни закони – приет е Закон за печата (13 март), който предвижда тежки наказания за издатели и печатари, залог за издателствата, по-високи глоби, бърза процедура за съдене и други ограничения. Ограничава се дейността на опозиционната преса.
Правителството продължава линията на добра стопанска законодателна дейност – приети са закони за борсите, за занаятчийския кредит, за кооперациите. На 28 ноември е приет закон  за устроойството на Министерство на външните работи и изповеданията. Той определя отделите и различните служби в Министерството, състава на диполоматическите представителства в чужбина, задълженията на дипломатите. Въвежда се строга организация на ведомството и се поставят високи изисквания към българските дипломати.

Външна политика на НЛП. Правителството на НЛП  се стремяло към разрешаване на националния въпрос. Но при избухването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903г. България се оказала неподготвена, както в дипломатическо, така и във военно отношение, за да се притече на помощ на въстаниците. Затова правителството отказало да се намеси във въстанието.
На практика двете държави с най-силен интерес – Русия и Австро-Унгария, определят отношението на силите към Македония и Одринско. Тези две сили поради различни причини предпочитат да се запази статуквото, създадено от Берлинския конгрес. Затова те сключват няколко руско-австрийски споразумения за Балканите. Първото споразумение от 1897г. е за запазване на статуквото на Балканите. Засилването на националноосвободителните борби на населението на Македония (1902-1903г.) подтиква Русия и Австро-Унгария да приемат през 1903г. Мюрцщегската програма. Проектът е одобрен от останалите велики сили, а след известно колебание е приет и от турското правителство. Изпълнението на Мюрцщегслата програма среща силна съпротива от страна на турската власт и на практика не довежда до подобряване на положението на християнското население. Второто руско-австрийско споразумение от 1907г. предвижда реформите на Мюрщегската програма да се осъществят до 1914г. и изисква от султана да продължи дотогава пълномощията на военните и гражданските чинове на европейската адимнистрация в македонските вилаети. Отправени са също и съвместни ноти до България, Сърбия и Гърция с искане да се прекрати изпращането на въоръжени чети в Македония. Одринска Тракия като международен проблем не съществува, силите се интересуват само от Македония.

Още в началото на управлението на НЛП настъпили положителни промени е българо-турските отношения. Турция била притисната от реформената акция на Великите сили и търсела начин да се измъкне от тяхната опека, а България търсела средства да облекчи положението на населението в Македония и Одринска Тракия. Между двете държави започнали преговори, българската страна била представена от Григор Начович. След продължителни разговори на 26 март 1904г. било подписано съглашение, споре клаузите на което Турция поела задължението да гласува амнистия на участниците в националнореволюционните борби на българското население от европейските части на империята, както и да приеме всички бежанци, които са изоставили родните си места преди и след Илинденско-Преображенското въстание. На България се правели някои облекчения от икономически и търговски характер. България от своя страна се задължила да възпрепятства преминаването на въоръжени чети.

Споразумението обаче не било изпълнено изцяло. Турция се опитвала да пречи на завръщането на бежанците в Одринска Тракия. На учителите и свещениците се създавали големи затруднения да заемат отново своите места. Стотици българи останали по затворите след подписването на споразумението.

България търсела начин да подобри отношенията си и с останалите балкански държави, най-вече със Сърбия. На 30март 1904г. били сключени два договора между България и Сърбия. Тайният договор предвижда усилия за прилагане на Мюрцщегските рформи в Македония и разширяването им в Одринско, общи действия срещу акции или окупации  на четирите вилаета, сключване на военна конвенция, защита на интересите на Черна гора в Албания, арбитраж  на руския император. Явният договор предвижда облекчения за взаимна търговия и сключване на митнически съюз, регулиране на транспортните и телеграфо-пощенските такси, съдебна и монетна конвенция. На 3 юли 1905г. се сключва митнически съюз със Сърбия. Според него двете страни премахват митата помежду си. Договорът е ратифициран от Народното събрание през декември. Австро-Унгария, затрашена в търговските си интереси, оказва натиск върху Сърбия, като започва с нея митническа война и митническият съюз не влиза в действие.

За периода от 1905 -1907г. били сключени нови търговски договори с Русия, Германия, Англия, Франция и Италия. С тези споразумения се ликвидират привилегиите на чуждестранните търговци и индустриалци, наложени от васалния статут на княжеството според Берлинския договор.
По време на управлението на Народнолибералната партия се осъществява подем в стопанската и културната област. Градивната дейност е опорочена от нарушаването на демократичните принципи на управление, което води и до оставката на Петър Гудев през януари 1908г.

 “Патриотичният блок” се създава с цел сваляне на народно-либералния кабинет, но не и за бъдещото управление на страната. Между отделните партии се изостря съперничеството за спечелване на княжеска благосклонност при определяне наследниците на стамболовистите. Липсата на единодушие между политическите сили улеснява монарха да се ползва от даденото му от Търновската конституция право да назначава правителство по свой избор. След едноседмични сондажи и колебания княз Фердинанд се спира на Демократическата партия, очертала се като активна опозиционна сила с авторитетно ръководно ядро.

Правителство на Демократичната партия, начело с Александър Малинов
(16 януари 1908 – 16 март 1911г.)
На 16 януари 1908г. е назначено ново правителство на Демократическата партия, начело с Александър Малинов.
 Програмата на правителството се свежда до спазване на конституционния демократичен ред, политика на протекционизъм в икономиката, осигуряване на независимост на съдебната власт, промени в данъчната система, реформи в образователното дело.

Демократите поемат властта в усложнена вътрешна и външна обстановка. Първите мерки на новия кабинет, са насочени към успокоение на обществената атмосфера. Още през януари са решени университетският и учителският въпрос. С два указа от 28 януари 1908г. са уволнени новите професори в Софийския университет и са възстановени старите преподаватели. Спряно е изпълнението на съдебното решение за ликвидирането на българския учителски съюз и са възстановени правата му.

В началото на 1908г. излиза указът за разтуряне на XIII ОНС и за насрочване на нови избори. Парламентарните избори се провеждат на 25 май 1908г. в условията на свобода и сравнително спокойна обстановка. По установената вече практика  управляващата партия спечелва убедително мнозинство – 174 от 205 депутатски места. На 15 юни се свиква изънредна сесия на XIV ОНС, на която за председател на се избира Хр. П. Славейков. Закриването на извънредната сесия на Народното събрание на 12 юли 1908г. съвпада с избухването на Младотурската революция в Турция.

Целта на Младотурската революция е да свали кървавия режим на Абдул Хамид II, да установи конституционен строй и да предотврати разпадането на империята. Скоро въстанието се разпространява сред военните части в македонските вилаети. Въстаническите отряди, приветствани от населението, влизат в Солун и в други по-големи градове на Македония. Безсилен да потуши въстанието, султан Абдул Хамид II обявява, че възстановява конституцията от 1876г. и се съгласява да бъде свикан парламент. Революцията е посрещната с всеобщ възторг. Навсякъде се провеждат митинги и събрания под лозунги за “свобода, равенство, братство, справедливост”. Премахната е цензурата, освободени са политическите затворници, завръщат се политическите емигранти. Обявено е, че всички поданици стават равноправни “османи”. Първите мерки предизвикват  голям ентусиазъм. Скоро ръководителите на революцията се отказват от много от обещанията си. Не се зачитат правата на националните малцинства. Срещу революцията се организира широк опозиционен фронт. Постепенно ръководителите на революцията, особено по националния въпрос, започват да водят същата реакционна политика, както по времето на Абдул Хамид II. Панислямизмът е допълнен с идеите на пантюркизма. В навечерието на Първата световна война на практика идеите на революцията са изоставени.

Междувременно в Цариград става прочутия “инцидент Гешов”, който влошава отношенията между Княжеството и Турция. На 30 август в турската столица се устройва прием по случай рождения ден на Абдул Хамид II. Българският дипломатически агент Гешов не е поканен, под предлог, че не е представител на независима държава. По този начин Турция иска да подчертае васалното положение на България. България отзовава Гешов, а Турция – своя комисар. Настъпва криза в българо-турските отношения.

Правителството изчаквало удобния момент, за да обяви независимостта на България. То обаче си давало ясна сметка, че не можело да наруши Берлинския договор без опора в някоя от Великите сили, които са го подписали. С посредничеството на Фердинанд започнали преговори с Австро-Унгария. Империята искала да анексира Босна и Херцеговина, а през 1908г. изтичал определеният от Берлинския мирен договро 30-годишен срок за окупация на провинциите, които формално се намирали и под властта на султана. С обявяването на анексията на Босна и Херцеговина настъпила Босненската криза (1908-1909г.). Австро-Унгария решава да осъществи анексията, за да нанесе удар на националноосвободителното движение на славянските народи в империята. Австро-Унгария избира подходящ момент за действията си, тъй като вътрешното положение в Османската империя е неустойчиво поради започналата Младотурска революция. Анексията е улеснена и от действията на руското правителство.

На 5 срещу 6 септември избухва стачка на служителите по Източните железници, (Белово-Пловдив-Одрин-Цариград) включително и на територията на княжеството. Българското правителство окупирало железниците и ги обявило за своя собственост.
На 16 септември правителството на демократите решило, че подходящият момент за обявяването на независимотта бил настъпил. На 22 септември / 6 октомври 1908г.  в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново в тържествена обстановка Фердинанд със специален документ обявил независимостта на България.

На 23 септември / 7 октомври 1908г. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина. Един ден по-късно Гърция присъединява о-в Крит. С това избухналата Босненска криза се усложнява още повече. Турското правителство протестира срещу анексията, но на практика не получава поддръжката на Великите сили  и трябва да отстъпи. Русия признава на 25 март анексията и призовава Сърбия да стори същото. На 31 март Сърбия също признава анексията. Скоро след това акцията на Австро-Унгария е призната и от другите държави. Босненската криза е една от най-острите европейски кризи в навечерието на Първата световна война и е важен етап по пътя към нея.

Повечето Велики сили отказали да признаят независимостта на България. Особено недоволна била Турция, която обаче разтърсвана от вътрешни борби и противоречия, не била способна на решителни действия. Високата порта поискала от Бълагрия 125 000 000 лв. като компенсация за нанесените щети.

На 6 април започнали продължителни преговори, в които Русия помогнала на България да излезе от създаденото положение. Тя предложила да опрости на Турция нейното задължение от  125 000 000 от последната война (1877-1878г.). Срещу това Високата порта се отказала от своите искания по отношение на българската държава. Бълагрия трябвало да изплати 82 000 000 лв. на Русия чрез заем от руска банка.

На 7 април първо Русия, а след това и останалите европейски и балкански държави признават независимостта на Бълагрия.
Непосредствено след обявяване на независимостта на България, на 17 май 1909г. се сключва споразумение между Бълагрия и Компанията на Източните железници за обезщетението на жп линиите на българската територия. Междувременно през 1909г. след продължителни преговори европейските държави се отказват от привилегиите си, произтичащи от капитулациите. България става равноправен търговски партнъор.

Значението на акта на независимостта на Бълагрия е от изключителна важност за нашата история. България станала напълно независима, суверенна държава, можела да води самостоятелна външна политика, в икономическо положение вече не зависела от търговския режим на Османската империя.

Оказаната от Русия подкрепаподпомогнала сближаването между двете държави. Израз на това станало посещението в периода 10-19 февруари 1910г. на цар Фердинанд и Ал. Малинов в Петербург. Там се провели преговори за сключване на съюзен договор, но те завършили с неуспех.
Тъй като събитията на Балканите се развивали по посока на война срещу Турция, България се нуждаела от максимална подкрепа от страна на Турция, която правителството на Ал. Малинов не можела да осигури. Затова Фердинанд се ориентирал към съставяне на ново по-русофилско правителство,  което да бъде по-добре прието в Петербург. На 16 март 1911г. той принудил Ал. Млинов да подаде оставката на своя кабинет.

Правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия, начело с Иван Ев. Гешов (16 март 1911 – 17 май 1913г.) Новото правителство било съставено от НП и ПЛП, начело с Иван Ев. Гешов. Първата грижа на новото правителство е да се свика V ВНС, което трябва да утвърди приетите от XIV ОНС промени в Конституцията. Изборите се провеждат на 5 юни 1911г., а V ВНС се открива във Велико Търново на 9 юни 1911г. Три дни по-късно започва обсъждането на проекта за промени в Конституцията. Заменят се “княжество” и “княз” с “царство” и “цар”. Особено важна е промяната на чл. 17, съгласно която царят има право да сключва тайни международни договори от името на правителството, без одобрение на Народното събрание. Извършени са и други промени – за заместване на царя при отсъствие от Министерския съвет, за цивилни листа, за ликвидиране на изключителните военни съдилища. Важно е да се отбележи и създаването на четири нови стопански министерства - на търговията, промишлеността и труда, на земеделието и държавните имоти, на обществените сгради, пътищата и благоустройството и на железниците, пощите и телеграфите. Необходимостта от организации, които да подпомагат развиващата се икономика налага създаването на регулаторни органи. 

Програмата на правителството се свеждала до въвеждане на пропорционална изборна система при законодателните и общинските избори. По това време тази система се смятала за по-демократична, защото осигурявала представителство в Парламента на всички политически сили. Същевременно били приети и закони за административно правосъдие, регулиране на чиновническия въпрос, данъчни реформи, законодателни мерки за развитието на стопанството. На 4 септември 1911г. се провеждат избори за XV ОНС. В първата редовна сесия на XV ОНС са внесени и приети 13 закона – Закон за земеделческите камари, за подобряване на скотовъдството, за земеделското образование, за комасацията на земята, за иригацията, за индустриалните железници, за съкровищен резервен фонд, за пропорционална изборна система. Един от важните закони е този, в който Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките.

Т. нар. личен режим на Фердинанд е следствие на слабостта и разпокъсаността на политическите партии. Той често се намесва в политическия живот чрез манипулация, налагане на личните си решения, поддържа съперничеството между отделните партии и техните лидери, но винаги внимава да не обиди лидерите на опозицията и т.н. Това обаче не става в нарушение на Търновската конституция – единствено изключение е правото на монарха  и правителството да сключват тайни договори с чужди държави.

Фердинанд е амбициозен, решен да направи от България модерна страна със силна, добре въоръжена армия и отличен офицерски състав. Във външната политика Фердинанд е безкрайно амбициозен, на моменти не може да прави трезви оценки, което го води до грешки. Една от причините за развитието на т.нар. личен режим е, че сред българските политически лидери няма хора, които могат да му дадат сериозни съвети и да го възпрат от политически грешки. Проблемът на българския политически живот в края на XX в.е, че има политици, но няма държавници от ранга на Ст. Стамболов. Единствен Фердинанд отчастии отговаря на изискванията за държавник. Трудно е да се определи и сега безпристрастно ролята на Фердинанд. От една страна той хвърля Бълагрия в редица политически и дипломатически ходове и комбинации, под негов натиск се вземат съдбоносни решения, чиито резултати не са претеглени докрай и в последна сметка водят страната до две национални катастрофи. От друга страна безспорно е, че Фердинанд влага цялата си енергия за икономическото, политическото и културно развитие на страната и от тази гледна точка оценката за него е положителна.

Правителството се заело и с дипломатическата подготовка на Балканската война. То се отказало от принципа да не се допуска подялба на Македония със съседните балкански държави и поело курс към разделяне на териториитена Европейска Турция.

Заключение. В началото на XX в. политическият живот в страната се характеризирал с правителствена нестабилност. Това допринесло за осъществяването на личния режим на Фердинанд. През този период България започнала да се развива с много бързи темпове  и започнала да се изгражда като една модерна държава. В тази насока значение имало приемането на първите социални закони, развитието на армията, протекционистката политика за стимулирането на местната промишленост и др.

Бързото икономическо развитие на България в началото на XX в. се дължало на изграденото модерно законодателство. Още в периода 1887-1894г. по време на Стамболов и втори път – 1903-1907г., при управлението на НЛП, се създали условия за бързо икономическо развитие. Прокарването на модерни закони, стимулиращи икономиката, било съчетано с известна склонност към насилствени методи в управлението. Голям дял за успехите на България в началото на XX в. се дължал и на Фердинанд.

Във външната политика правителствата постепенно се насочили към решаването на националния въпрос по пътя на войната. След обявяването на независимостта проблемите на националното обединение се усложняват. Съединението бе извършено между две автономни области на Османската империя – Княжество България и Източна Румелия. Трудно е, но не и невъзможно е присъединяването на части от Османската империя (Македония и части от Тракия) към автономно княжество. Но е напълно невъзможно без война да се отделят части от Османската империя (Македония и части от Тракия) и да се присъединят към една независима държава. До обявяване на независимостта България има предимство пред останалите балкански държави, понеже е автономно княжество. Сега тя се изравнява по международно правен статут с тях и губи това предимство. Ето защо след 1908г. България се ориентира към решаването на националния въпрос по пътя на войната. За да намери съюзници в тази война България се отказва от принципа на неделимост на Македония и приема възможността за нейната подялба с Гърция и Сърбия.

Последно променен на Понеделник, 28 Август 2006 15:22
 
Банер