Печат
Главна категория: Право
Категория: Международно публично право
Посещения: 15434

Източници
Общопризнати правни форми, общоприето от почти всички държави като източник на международното право. Съгласуването на правила за поведение между субектите на международното право, изразени в конкретни норми и принципи. Основните са:
1.    международните конвенции – общи и специални
2.    международният обичай – доказателство за обща практика
3.    общите принципи на правото – признати от нациите
4.    съдебни решения и доктрина на най-квалифицираните автори на раличните нации като помощни средства за установяване на правни норми.
Спомагателни източници – някои нормативни решения на международните организации.
Нормите на МП според участниците се делят:
1.    универсални: общи, уреждат отношенията между всички
2.    регионални:отношения в определен район
3.    партикуларни: отношения между 2 или повече държави от един и същи или различни райони. Трябва да са в съответствие с универсалните норми.
Нормите на МП според своя метод:
1.    императивни – ius cogens (основополагащи принципи на ООН), най-голяма юридическа сила
2.    диспозитивни

Основни:
а) международен договор - главен източник, чл. 38 на МС; пример Устав на ООН; значение имат ratione materia (предмет на регулиране), ratione personae (колко са страните и кои са държавите). Сключване на договори: два стадия на съгласуване на волите: 1. относно текста – уточняване, изготвяне, приемане, подписване; 2. приемане н индивидуални актове от държавите относно приемането на договорните норми като юридически задължителни.  
б) международен обичай – продължителност, общо признаване, юридически задължителен характер; не се въплъщава в официален акт.
Спомагателни (помощни средства за доуточняване):
а) решения на Международен съд на ООН (конкретно дело),
б) международноправната доктрина (научни трудове на автори),
в) актове на международни органи (на конференции и организации), г) национални законодателства и решения на национални съдилища (могат да се въплътят в обичайни и договорни международноправни норми).

Принципи: общовалидни и общозадължителни правила. Принципите имат само императивен характер 
N    Норми    Принципи       
1    формират се бързо    продължителни       
2    действието преминава бързо    дълготрайно действие       
3    конкретни правоотношения    уреждат цял отрасъл       
4    д-ето може да се прекрати от различни фактори    не се влияят ор външни фактори    

Общи принципи в Устава на ООН, Деклараци за принципи на международни права:
1.    неупотреба на сила или заплаха със сила – право на самоотбрана
2.    мирно уреждане на международните спорове – сами избират средствата – помирение, добри услуги, арбитраж, посредничество, съдебно уреждане
3.    ненамеса във вътрешните работи на държавите – изключение са действията на ООН при заплаха за международен мир и сигурност
4.    задължение на държавите да си сътрудничат – независимо от политически, социални и културни различия
5.    равноправие и самоопределение на народите и нациите – всички имат право да се самоопределя
6.    суверенно равенство на държавите – държавен суверенитет е неотменим (+ национален – политическа свобода, народен – пълновластие на народа)
7.    Pacta sunt servanda (добросъвестно изпълнение) – на него се крепи доверие, гаранция за изпълнение
8.    неприкосновеност на границите – разглежда се заедно с 1, принцип на непосегателство
9.    териториална цялост на държавите – забрана върху насилствено анексиране или претенции по отношние на държавна територия
10.    зачитане правата на човека и основни свободи – без разлика на основата на пол, раса, език и вероизповедание. Всеобща декларация за правата на човека
Отраслови принципи: икономическо право: принцип на недискриминация, принцип на предоставяне наблагоприятен режим; околна среда?J
Кодификация на МП: обща система в широк смисъл – включва всички източници; отделни отрасли в тесен смисъл включва конкретни проблеми.
Официална кодификация: международни договори – роля на ООН, междуправителствени конференции и международните организации.
Неофициални: отделни научни колективи, институти, обществени и национални организации – Асоциация по международно право.

Субекти

Независим участник в МО, притежаващ правоспособността самостоятелно да упражнява права и задължения, произтичащи от международните принципи и норми.
Според обема:
1.    общи – универсални от принципите на МП
2.    специфични – отнасящи се до конкретен субект
Видове:
1. Държавата – основни права произтичат от Ius cogens; право на свободно осъществяване на юрисдикцията над своята територия, над населението и държавната собственост; индивидуална или колективна отбрана; главно! – свойството държавен суверенитет (самостоятелност във вътрешна и външна политика; пълна законодателна, изпълнителна и съдебна власт върху държавна територия и население).
а) унитарна държава – единен субект, централизирана власт
б) сложни държави – обединение на няколко държави, управлявани чрез сключен между тях международен договор.
в) федерация – участва като единен субект (САЩ).
г) уния: реална – от няколко държави възниква нов субект; лична – няколко държави са под властта на един държавен глава.  
д)конфедерация – временно, обикновено става в); по принцип не е субект.
2. Международни организации – стават субект след изрично съгласие на държавите – сключва се международен договор; правосубектността е вторична и ограничена. Нямат суверенитет. Договорна природа. Носят международнправна отговорност (политическа и материална). Притежават международна правоспособност – правото да сключват договори. Хибриден субект – ЕС.

3.    Специфични субекти
а) държавноподобни образувания: ограничена правосубектност, основават се на договора, не на суверенитета. Свободни градове (Краков, Данцинг) – конституция, държавни органи, представяни са от трети страни в МО. Сега няма. Ватикана – сключва конкордати с държавите на равноправна основа, признават я за субект.
б) международна правосубектност на нации и народите – право на самоопределение; национален суверенитет
в) индивидът -  различни мнения; действат от името на държавата – не могат да притежават международна правоспособност, в случаите на нарушение на техните права не могат да носят международна отговорност.

Признаване
Акт на една или група държави, с които пряко или косвено се констатира появата на нов субект на международното право, като едновременно с това се декларира намерение за установяване на различно по обем сътрудничество в определени области на МО.
Две теории: конститутивна: актът на признаване е от решаващо значение за признаване на нововъзникващия субект на МП; декларативна: с акта се констатира появата, теорията е общоприемлива.

Способи за признаване: едностранни декларации (ноти) до държавен или правителствен глава. Противоположен акт – протест. Признаването може да бъде явно и мълчаливо.
Форми на признаване: 1.  de facto – официална традиционна форма, ограничена по обем спрямо de jure; преди пълното признаване – установяват се консулски отношения; 2. de jure – окончателно, в пълен обем, автоматично установяване на дипломатически отношения и сътрудничество във всички сфери. Неофициално - ad hoc, едностранен с временно действие юридически факт, с който съществуваща държава влиза в контакт с нововъзникналата държава за решаването на конкретен въпрос, нарича се фактическо признаване.
Традиционно се признават нововъзникналите държави, но могат да се признават и правителства, ако имат нужда от това. Осъществява се и преходно, временно признаване на нации, борещи се за независимост.

Правоприемство
Преминаване на права и задължения от една държава към друга и носенето на отговорност за държавната територия. Основание е създаването на нова държава или териториални изменения. Напимер ООН става правоприемник на ОН. Предмет: 1. държавна територия,
2. права и задължения по международни договори - Виенски конвенции ги уреждат; независимо от това продължават действието.
3. държавни дългове – всяко финансово задължение си остава
4. държавни архиви – първо административните, държавата предшественик предоставя необходимите сведения по общи въпроси (граници, територия); разменят си документи, засягащи и двете страни.
5. държавна собственост.
Пълно правоприемство: възникването на нови държави на мястото на вече несъществуваща държава. Във всички останали случаи – частично. Заедно с територията преминават правата на собственост, архиви, дългове и т.н. Споровете се уреждат с консултации и преговори.

Международноправна отговорност
Правни последици, настъпващи в резултат на неизпълнение или нарушение от субекта на МП на международните задължения. Бива договорна (настъпва  в съответствие с разпоредбите на конкретен международен договор) и деликтна (неизпълнение и нарушение на общи принципи). Международни престъпления: действия и бездействия, държавите носят политическа и материална отговорност. Международно правонарушение: действие и бездействие на субект на МП, свързано с неизпълнение или нарушение на общи норми на МП, или на поети договорни задължения, с което с нанася материален или нематериален ущърб на друг субект/ субекти на МП. Изключения: стихийни бедствия, земетресение, война. Държавата не може да се освободи от отговорност, но не носи отговорност за своите граждани извън граница. Освобождават се от отговорност когато бъде постигнато съгласие между държавите относно противоправното действие на едната от страните; fors major; действия с цел самоотбрана.

Нематериална отговорност (Политическа отговорност) – прилагане на принудителни мерки с или без употребата на сила по отношение на държавата нарушител. Санкции – най – разпространена форма на политическа отговорност; биват колективни (само СС) и индивидуални (репресалии – отговор на извършено правонарушение, без употреба на военна сила). Реторсии – действия на потърпевша държава предизвикани от недружелюбни действия., няма правонарушение. Сатисфакция – възниква вследствие на нанасяне на вреда, засягаща чест и достойнство на определена държава. Ресторация – възстановяване на потърпевша държава напредишно състояние.

Материална отговорност – в случай на нарушение или на неспазване на определена държава на поетите международни задължения, настъпва материален ущърб. Репарация – възстановяване от една държава за причинени материални щети на друга държава с пари. Реституция – връщане в натура на имущество, което е унищожено, повредено или унищожено. Субституция – имуществото или материалните ценности се заменят с равноценни предмети. (контрибуция – парични суми, основаващи се на правото на победителя във войната).
Реализация на отговорността – настъпва след доказването на нарушението или неизпълнението на международното задължение. Потърпевшата страна предоставя претенция на държавата правонарушител, заявление. Международноправна отговорност носят и организациите (нарушаване на задължения или несъблюдаване на уставни задълженияи физическите лица (при извършване на противоправни действия от държавите – наказателна отговорност, военни престъпления, престъпления против човечеството).

Обстоятелства изключващи отговорността:
1.    в случай на съгласие меду държавите относно действия, които противоречат на по-рано приети задължения или на норми на МП. Съгласието трябва да е международно правомерно, ясно изразено.
2.    действията на държавата са предизвикани от противоправни действия на други държави  и са правомерни от гледна точка на вземането на международноправни мерки по отношение на държавата правонарушител.
3.    дейността на държавата е била предизвикана от непреодолима сила или непопадащи под контрол външни събития.
4.    при крайна необходимост – изключителност, неизбежност на ситуацията, заплашваща важни интереси на държавата и нейното население (не може да се позовава ако международното задължение е установено с договор, в който е изключена възможността за позоваване на крайна необходимост).
5.    когато държавата нанася ущърб на друга държава, действаща с цел самоотбрана при агресия.

Международни организации

Обединения имащи междуправителствен (участват държави и подобни образувания) или неправителствен характер (национални съюзи и асоциации, обществени организации и физически лица според участниците, извършващо определена международна дейност на многостранна основа. Международните организации се учредяват с договор, имат своя структура от колективни, изборни, спомагателни органи и секретариат. Правна природа – организациите се основават на съгласуваната воля.
Белези:
1.    постоянно действащи
2.    учредяват се с многостранен международен договор
3.    общоприети цели, принципи, интереси
4.    система от постоянно и временно действащи органи и определен ред за членство
5.    притежават международна правоспособност
6.    наименование, флаг, емблема, седалище
Видове:
1.    По характер: правителствени и неправителствени
2.    По обхват на членство: универсални и регионални
3.    По предмет: икономически, финансови, политически
4.    По обем на компетентност: с обща и специална
5.    открити и закрити
Универсални: ООН: 24 октомври 45 г. Ден на ОН; емблема: кълбо, знаме – синъо, езици – английски, испански, арабски, китайски, руски и френски. Цели и прнципи: мир и сигурност, приятелски отношения, сътрудничество, суверенно равенство, мирни средства за уреждане на спорове, всестранна помощ и т.н. Ред за членство – заявление. Главни органи: Общо събрание – всички държави членки, Съвет за сигурност – главна отговорност за поддържане на мир и сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат.  Редовни сесии по 3 месеца, председател и заместник – председатели. Седалище Ню Йорк.
Специализирани организации на ООН: всички имат общо събрание, изпълнителен орган - секретариат, служители – международно длъжностни лица, генерален секретар, спомагателни органи – комисии и комитети.
1.    Икономически – Организация на ОН за промишлено развитие (ЮНИДО)
2.    Финансови – Международен валутен фонд (МВФ), Международна асоциация за развитие (МАР), Международна финансова корпорация (МФК), Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР)
3.    Селско стопанство – Организация на ООН по прехрана и земеделието (ФАО), Международен фонд за селскостопанско развитие (ИФАД)
4.    Транспорт и връзки – Организация за международнта гражданска авиация (ИКАО), Международна морска организация (ИМО), Световен пощенски съюз (СПС), Международен съюз за далеосъобщенията (МСД)
5.    Метеорология – Световна метеорологична организация (СМО)
6.    Социални – Международна организация на труда (МОТ) и Световна здравна организация (СЗО)
7.     Културно – хуманитарни – Организация за образуование, наука и култура (ЮНЕСКО) и Световна организация за интелектуална собственост (ОМПИ)
8.    Други: Международна агенция за атомна енергия (МААЕ), Конференция на оон по търговия и развитие (ЮНКТАД)
Други универсални международни организации: Международно бюро за мерките и теглилките (МБМТ), Международна организация за спътникови съобщения (ИНТЕЛСАТ).
Регионални: в зависимост ор принадлежността на държавите членки към едини географски район, трябва да са учредени в съотвествие с Устава на ООН, да действат за мирно разрешаване на международни спорове, принудителни действия се осъществяват само под ръководство на СС. Лига на арабските държави (ЛАД), Организация на американските държави (ОАД), Организация на африканското единство (ОАЕ), Организация на независимите държави (ОНД) – бивши републики на СССР.
Международни неправителствени организации: не се създават на оснвата на международен договор, имат устав, упражняват своята дейност в повече от 2 държави, цели с международен характер, своя структура и финансиране, съвет, секретарат (Балкански съюз по медицина). Поддържат връзки с международни правителствени организации, може да им се даде статус 1: дейността е свързана с по-голямата част от дейностите на ИКОСОС; статус 2: само с определени видове дейност на ИКОСОС; трета група: нямат дейност свързана с ИКОСОС, но могат да оказват съдействие и помощ. 

Защита правата на човека
Кодификация и права:
Един от най-важните деокументи е Устава на ООН – Декларация на ОН от 42 г. – насърчава се зачитането на правата на човека без разлика на пол, раса, език и вероизповедание. МОТ и Юнеско действат. Установяват се профсъюзни свободи, забрана на принудителния труд, равенство на възможностите на двата пола. Европейска конвенция за защита правата на човека от 50 г. Всеобща декларация за правата на човека и двата пакта и протоколи, които включват основни права и свободи, граждански права, политически права, икономически, социални и културни права. Образуват се и регионални – Африканска харта за правата на човека. Права: на защита от глад, на подходящо жизнено равнище, забрана на робство, на свобода, на лична сигурност.
Действащи актове се делят на 3 групи: 1. уредба относно защита срещу масови нарушения (геноцид), 2. защитаващи права на отделни каегории индивиди (бежанци, лица без гражданство, жени, деца), 3. права на човека при въоръжен конфликт (национални малцинства). Непрекъснат контрол на ООН. Регионални системи за защита: не е еднаква навсякъде (ислям); Европейска конвенция и протокол 11 – дава се право на индивидите, групи лица, неправителствени организации на да подават жалби в съда, Американска конвенция за правата на човека от 1978 г. Има стремеж към унифициране на международни норми за правата на човека. Основен орган за контрол на пакта за граданските и политиските права е Комитет за права на човека, ООН, ИКОСОС. Държавите имат задължение за вътрудничество.

Международноправни средства за решаване на спорове
Класификации: 1. спорове засягащи международния мир и сигурност и 2. други спорове. Ситуация – по-широко понятие от спора, сблъсъкът на интереси не е съпроводен от предявяване на взаимни претенции (при спора са). При спор участващата в спора държава членка на СС не може да гласува, докато при итуация може. Втора: 1. правни (неспазване на договори) и 2. политически – те не се решават със съдилища, а с политически средства. Трета:
1.    степен на опасност за международния мир и сигурност.
2.    по предмет
3.    по географски обхват – локални, регионални, глобални
4.    по брой на страните – двустранни, многострани
Четвърта: по Устав на ООН:
1.    спорове, чието продължаване би могло да застраши международния мир
2.    международни спорове
3.    всеки спор, незастрашаващ международния мир
4.    местни спорове
Важно е уреждането с мирни средства – съдебни или не.
Несъдебни средства:
1.    преговори – среща, дипломатически канал, международна конференция; класифицират се по предмет: мирни, политически, иокономически; по страни – двустранни, многостранни; по статус на представителство – държавен глава)
2.    консултации – разновидност на преговорите, преди арбитраж
3.    анкета – равен брой от страните, изясняване на фактически обстоятелства около спора
4.    посредничество – пряко участие на трета страна:внася предложения; участва пряко в спора
5.    помирение – помирителни комисии, изработва препоръки
6.    добри услуги – от трети страни, могат да участват прякопо желание на страните или не; цел – преки преговори; предварителни действия за уреждане на спора
7.    Международен арбитраж (компромис) – постоянен арбитраж (постоянна арбитражна палата в Хага съществува и до днес) и арбитраж ad hoc – не е по конкретен спор. Арбитраж има две части – писмена и устна (съкратената е само писмена), Способи за предаване на международен арбитраж – 1. по споразумение - компромис, 2. по специална разпоредба – компромисна уговорка, 3. сключване на общи арбитражни договори.
Съдебни средства:
Международен съд на ООН – открит, 15 члена за 9 години, председател, вицепредседател; има отделения, Хага, няма задължителна юрисдикция – тълкуване на договор, въпрос на международно право, нарушения на международни задължения и т.н. Съдебен процес 2 части – писмена и устна. Решенията са юридически задължителни, мотивирани. Преразглеждане: основа - нов факт. Просто мнозинство. Съвещателни функции от съответни институцим, подават се писмено, разглеждат се открито. Създават се специални международни съдилища – Европейски съд по правата на човека В Страсбург например.
Мирно решаване на споровете в международните организации:
ООН; Съвета за сигурност разглежда спора ако :
1.    страните по спора поискат това,
2.    ако държави, неучастваащи в спора поискат това,
3.    ако се препоръча от ОС,
4.    ако СС сам реши,
5.    ако генералния секретар поиска това
ОС също може да решава спорове, но няма право да прави препоръки. ОС и СС могат да предадат на специален орган решаването на спорове. Предвижда се решаване на спорове в международни организации посредством преки преговори, арбитраж и Международен съд. Ако в регионалните организации не се реши се отнася спора до СС, някои препоръчват висши органи на организациите, други споразумение на държавите членки по спора (ЛАД). Европа – широк аспект – ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество, по ограничени рамки – Съвет на Европа и ЕС.

Международно Хуманитарно право
Система от договорни и обичайни международноправни норми, уреждащи отношения межд субектите на международното право, страни по въоръжен конфликт, относно прилаганите в това отношение средства и методи, защита на ранените, болните, военнопленници и гражданко население (комбатанти и некомбатанти). Призовава държавите да съдействат, максимално хуманизиране на въоръжените конфликти. Важни са Хагските конвенции 1899 и 1907 г. , женевски конвенции. Clausula omnes – уговорка за всеобщнст, разпоредбите на определена конвенция важат за воюващите държави, само за страните по конвенцията. Съвременно международно право забранява воденето на агресивна война. МХП – Анри Дюнан и Франсис Либер (създава наръчник и инструкция относно правото на войната, дава по-нататъшна насока за развитието на МХП). Целта на военното действие не трябва да е физическото унищожение на противника.

1.    дава се неутралитетен статус на медицинския персонал – с женевска конвенция
2.    Основава се Червен кръст – 1863 г. , отличителна емблема
МХП 3 периода:
1.    до Първа СВ – Декларация за морска война и други, уреждат ранените, отмяна употребата на експлозивни и запалителни куршуми, обичаи на сухопътна война
2.    след Първа СВ – Женевски протокол за забрана на задушливи и отровни газове
3.    слд Втора СВ – 4 женевски конвенции: забрана за разработване на бактериологично и токсично оръжие; враждебно използване на средства за въздействие върху околната среда.
Начало на война – международни последици: скъсване на дипломатически отношения, спиране действието на международн договори, изменя се статус на ФЛ. Воюващите държави са длъжни да спазят неутралитета на неучастващите. Участници: наемниците нямат статут на комбатанти (опълчението, доброволци, партизани има). Забраняват се средства за масово унищожение, варварски средства (мъчения). Морска война – забранено разхвърляне на мини, въздушна – забрана за хвърляне на снаряди. Правен режим на ранени, болни, корабокрушенци – задължителна медицинска помощ; военоплениците могат да с интернират в лагери  със санитарни и хигиенни условия, забранено е да работят. Военна окпация – забранява се депортиране на население от окпирана територия, да ги арат да се присъединят към тях, унищожаване на движими и недвижимо имущество. Защита на културни ценности – ЮНЕСКО, имунитет срещу конискация, трябва да бъдат обозначени.

Когато войната се води между 2 или повече държави тя е международен конфликт, въортъжен сблъсък в държавата – гражданска война; ако обаче един народ възстане срещу колониално господство – има право на самоопределение, националноосвободителните войни са международен конфликт. При вътрешен конфликт: 1. лицата се третират хуманно, спазват доствойнството, забранено е посегателство, 2, страните се стремят към споразумение. Наказателна отговорност. Различава 2 вида субекти: 1. главни военни престъпници – държавни представители, дипломати, 2. индивиди – извършители, комбатанти. След Втора СВ  - два международни трибунала за съд на главни военни престъпници от фашистка Германия и японските военни престъпници (Нюрнберг и Токио). Престъпленията се разделят в три групи:  1. против мира – агресивна война, 2. военни престъпления, нарушения на обичаите за водене на война, 3. против човечеството – убийства, поробване. Уставие на трибуналите въвеждат индивидуалната наказателна отговорност. По отношение на военни престъпления, против човечеството няма давностен срок.
 

Международно договорно право

Международният договор е споразумение (равноправно), сключено между субектите на международното право, изразяващо съгласуването на тяхната воля относно създаването на права и задължения в определена област в съответствие с международното право.
Допълнителни елементи: наличието на разпоредби, уреждащи проблеми, свързани с процедура за уреждане на спорове, с тълкуване и прилагане на договора, с формулиране на резерви, форма, структура, науименование, език. Предмет – съгласуваните правоотношения, правомерен, реален, допустим, реално изпълним. Участници в преговорите – тези, които вземат участие, договаряща се страна – тези, които са се съгласили да бъдат обвързани с договора, трета страна – не е страна по договора. Държавите са най – много, имат правоспособност да сключват договори по силата на своя суверенитет, също Международните организации и нациите и народите имат право.

Съгласуване на волите отхносно поемането на права и задължения – важно. Не се предвижда задължителна форма. Договарящите се страни уточняват наименованието, езиците и структурата. Езикът подчертава равенството. Модалитети – изиксквания за подписване на договора от определен брой страни, за влизане в сила след определен брой ратификации, технически изисквания и др. Структура – преамбюл (посочва мотивите), централна част (съдържание), заключителна част (урежда влизане в сила, срок, прекратяване), приложения (разпоредби); Допълнителни текстове – резлюции, протоколи, декларации. Юридическата сила не зависи от наименованието на договора. Видове договори:
§    по брой на участниците
двустранни и многостранни
локални и общи
многостранни и универсални
§    според брой на договарящи се страни –
открити, закрити, полузакрити
§    по социален състав
между държави с различни социални системи
§    по степен на гласност
явни и тайни
§    по предмет на регулиране
политически, икономически, социални

Друга класификация: 1. договори, сключвани между суверенни държави, 2. между държави и други субекти на международното право, 3. договори, сключвани без участието на държавите.
Сключване : 1. съгласуване на волята на субектите – преговори (при двустранен) и конференция (при многостранен). 2. съгласуваният текст се парафира 3. подписване. Преговорите се водят от упълномощени лица – без пълномощно държавни глави, правителствени ръководители и министри на външни работи. Приемане на текста – преговори, парафиране, приемане и подписване. При международни организации – многостранен договор: текстът се разработва от експерти, приема се на международна конференция с мнозинство от 2/3 или с консенсус, подписва се от председателя на конференцията и от генералния секретар. При двустранни договори – подписите на упълномощените са един до друг, от ляво – подписът на страната домакин, при многостранен – по азбучен ред (алтернат – принцип на равноправие между страните).

Подписване – изразява се съгласие за обвързване с договор. Ратификация – институт, свързване  с международна практика за обвързване с договорите (национално законодателство). Конфирмация – обвързване с по-маловажни международно договори. Присъединяването е едностранен акт за изразяване на съгласие за обвързване с договор, който е сключен от други страни.
Утвърждава се тенденция към опростени форми на договорите и ускорени процедури (една година). Резерви – договарящите се страни могат да имат резерви само тогава, когато резервата не е несъвместима с предмета и целите на договора и изрично се допуска от неговите разпоредби. Депозиране – при двустранните няма депозитар, обикновено многостранните имат (ООН). Функции на депозитар – пазене на оригинала, подготовка и изпращане на заверените копия, регистриране на договорите и др. Публикуване и регистрация – решава се от страните, нерегистрирането на договор не оказва влияние върху неговата юридическа сила освен в рамките на ООН, има утвърдени правила на ООН за регистриране, а Секретариатът периодично издава сборници с регистрираните международни договори. Вътрешнодържавното публикуване на международни договори се нарича промулгация.

Влизане в сила и прилагане на договора: с влизането в сила разпоредбите на договора става задължителни и настъпват определени международно правни последствия при неспазване. Временно прилагане означава, че международните договори са започнали своето действие след съгласуване на волята на договарящите се държави, което ще продължи до официалното влизане в сила на договора. Действието на международните договори е процес, при който получилите юридическа сила валидни разпоредби се прилагат от страните по договора в пространството, по време и спрямо трети страни до прекратяване или спиране на тяхното действие. Действието се определя предимно от съгласуването на волите – срок, включващ разливни условия. Видове: с определен срок – определят точно продължителността на действието; безусловно определени договори – норми, които фиксират точно определени срокове; с неопределен срок – съдържат разпоредба за това, а може и да не съдържат, безсрочни договори съдържат норми относно прекратяването или спирането на тяхното действие. Действието на сроковете може да бъде променено – пролонгация. Приоритет между предидущ и последващ договор (ако са съвместими и по съгласие на страните) има последващия. Ако отново има два такива договора, но участниците не са абсолютно същите, до предидущият договор се прилага само дотолкова, доколкото разпоредбите му не противоречат на последващия. Териториално действие – суша и недра, водно пространство и суша, лежаща под него, въздушно пространство над сушата и водното пространство. Пространството може да се раздели на 2 основни вида – държавни територии и територии за общо ползване. Пространства:

1.    Държавни – земни, водни и въздушни
2.    Международни - земни, водни и въздушни и космически
3.    Смесени – земни и водни
Международните организации също сключват договори имащи териториална и пространствена сфера на действие.
Действие на договори спрямо трети страни: няма юридическа сила за тях – когато изрично не е показала, че не поема задължение и не се ползва от права. Спазване – pacta sunt servanda само върху действащите принципи и норми – не го ограничава (само валидните са действащи). Гаранции – гарантиране от трети страни, взаимна, двъстранна гаранция и колективна, групова гаранция за изпулнението на задълженията по определен договор. Най – използвани – споразумения за създаване на контролни органи, които да следят за изпълнението; ООН приемат резолюции призоваващи към ратификации, за присъединяване и т.н. Тълкуване – принципи: на добросъвестност, на единство, на ефективност. Видове: официално (от държавите), неофициално – ЮЛ и ФЛ (доктринално е разновидност - учени), авентично – участват всички страни, има задължителен характер, вътрешнодържавно – едностранен акт, от една държава, международно – комисии, МС, и международен арбитраж. Начини: специално – правни х-ки, граматическо, логическо, систематическо (взаимовръзка), историческо; начините нямат задължителна сила. Поправки и изменения: Допустими, ако са предвидени или с допълнително споразумение. Ако в многостранен договор не се предвижда поправка следва да се нотифицират всички страни, които имат право да участват в приемането на решение по предложението за внасяне на поправки по договора.

Дипломатическо и консулско право
Дипломация – официалната дейност на органите за външни отношения на държавите за осъществяването на външна политика – преговори, разработване и сключване на международни договори. 2 вида: 1.Двустранна (традиционна) – урежда отношенията между 2 държави 2. Многостранна (висша форма) – най – значима, в рамките на международните организации, конференции и срещи – преговори, консултации. Източници на дипломатическо и консулско – норми, действащи до Втората световна война (обичайни международноправни норми) и норми, приети след това (Конвенция за привилегиите и имунитета на ООН, ….на специализираните организации на ООН, Виенски конвенции за дипломатическите и консулските отношения, Конвенция за специалните мисии). По форма: 1. норми в международните договори: универсални (приетите конвенции след 2св); двустранни (отразяват специфики) и регионални 2. норми на международноправния обичай – допълват при празноти (церемониал). Дипломатическо право – система от принципи и норми, уреждащи статуса, функциите, привилегиите и имунитета на дипломатическите представителства и техните сътрудници. Дипломатическо право 2 форми:1. Традиционно – осъществява се чрез дипломатичските представителства и специалните мисии и 2. Многостранно – постоянни представителства на държаяите при международните организации и делегациите. Консулско право – част от МП, включващо система от принципи и норми, уреждащи статуса, фукциитге и т.н. на консулските представителства и техния персонал.
Органи за външни отношения :
1. Вътрешнодържавни:

а) ОБЩИ  - представителство по всички въпроси ; Парламент – определяне на външна политика на държавата, решаване на въпроси, свързани с обявяване на война, ратифициране и прекратяване на международни договори; Държавен глава – имунитет на суверена зад граница, сключване на международни договори, акредитиране и освобождаване на ръководителите на дипломатическите представителства на държавата зад граница; Правителство – ръководи външната политика, размяна на делегации, преговори и сключване на международни договори (глава на правителството може да сключва договори); Министерство на външните  работи – ръководство и координация на външните отношения, ежедневно осъществява международни контакти, защита правата и интересите на държавата, състои се от 3 вида отдели – териториален (изучават политическото, икономическото състояние на държавите), функционален (действат в области, имащи по-общ характер  в МО и административни – помощни функции; Министър на външни работи – води преговори и подписва договори, представя своята държава, приема шефове на дипломатически представителства.

б) СПЕЦИАЛИЗИРАНИ– само в една област

2.Задгранични: а) постоянни  - постоянно местопребиваващи, притежават движими и недвижимо имущество. Дипломатически представителства – 2 вида: посолства (посланик, нунций) и легации (пълномощни министри и интернунций). Ред за учредяване – достатъчно е взаимно съгласие. Структура – отдели: дипломатически, консулски, икономически, по печата, за културно вътрудничество, административно-стопански, военен, канцелария и др. Функции – представлява изпращащата държава, защитава интересите, води преговори, поощрява приятелски отношения, церемониални функции. Привилегии и имунитети – неприкосновеност на помещенията, въшна и вътрешна охрана, неприкосновеност на превозните средства както и на архивите, документите, официалната кореспонденция и поща, свобода на връзки и движение, данъчен имунитет, имат право на ползване н герб, знаме на изпращаща държава. Сътрудници на дипломатическо представителство – ръководител и членове на персонала. Ръководители: класът му се определя от договарящите се страни. Има 3 класа: 1. Посланици и нунций, 2. Пратеници, пълномощни министри и интернунции, 3. Клас на управляващите представителства – министри на външни работи. Назначаването става с поискване и получаване на агреман от приемащата държава, назначаване и акредитиране от изпращаща държава, заминаване в приемаща държава, връчване на акредитивни писма, официално встъпване в длъжност. Прекратяване – по инициатива на изпращаща/ приемаща държава; при изтичане на срока, при отзоваване; при обявяване за persona non grata, оставка, смърт, война, при прекратяване на съществуването на едната държава, при скъсване на дипломатически отношения. КОМУЛАЦИЯ – ръководителят на дипломатическото представителство на една държава може да бъде и дипломатически представител на няколко държави едновременно, ако никоя от приемащите държави не възразява. Членове на представителството – не се изисква агреман, назначава и отзовава от изпращаща държава, иска се вербална нота за получаване на входна виза. 1. Дипломатически персонал – посланик, съветник, секретари (задължително граждани на изпращаща държава) 2. Адм – технически персонал – завеждащи канцелария, преводачи, машинописки, 3. Обслужващ  - шофъори, куриери, охрана, готвачи. Привилегии и имунитети – пълен обем от тях на ръководителя на дипломатическия персонал, лична неприкосновеност на лицата, притежаващи дипломатически ранг, неприкосновеност на жилището. Членовете на адм – техническия персонал – функционален имунитет (действия извършени от тях извън изпълнение на служебните задължение, не се разпростира имунитет от гражданската и адм юрисдикция на приемащата държава. Относно данъци и мита – ползва се еднократно. Обслужващ персонал – неграждани на приемаща държава, функционален имунитет по отношение на действията, свързани с изпълнение на служебните им задължения, освободени от данъци и такси върху трудовото им възнаграждение. 2 основни задължения на дипломатическото представителство – да използва своите помещения за официални цели, да осъществява своите отношения с приемащата държава посредством министерство на външните работи. Сътрудниците са длъжни – да уважават закони на приемаща държава, да не се намесват във вътрешни работи на държавата и т.н.

Дипломатически корпус – съвкупност от сътрудници на всички дипломатически представителства (в тесен смисъл – ръководители, в широк – ръководители, дипломатически персонал и семействата им). Действията им са свързани с церемониални въпроси. Доайен е ръководителят на дипломатическо представителство от най-висок клас, връчил акредитивните си писма най – рано от всички други, primus inter pares. Тесни контакти с ведомството на външните работи.

Консулски представителства и техният персонал:
Ред за учредяване на консулски представителства - по взаимно съгласие, независимо от дипломатическите отношения, (но по принцип) заедно с тях идват и консулските). Консулски апарат: 1. Структурно звено на външното ведомство на държавата, в който се легализират документи и 2. Консулства зад граница – самостоятелни представителства или отдели в дипломатическите представителства. Консулското представителство действа в определен окръг. Функции – опазване и защита на интересите на изпращащата държава, поощряване търговия и оказване на съдействие за развитие на икономически и културни връзки между държавите, изпълнение на адм и нотариални функции, наблюдение на политическия живот. Консулските представителства са в подчинение на Министерство на външните работи и на дипломатическото представителство (ако няма такова – консулското е). Прекратяване – при закриване на консулството, при война, ако консулския окръг премине към трета държава. Привилегии и имунитети – подобни на дипломатическите представителства, но при пожар – няма неприкосновеност на консулските помещения. Консулски персонал – 4 класа ръковотел – генерален консул, консул, вицеконсул и консулски агент. Изпращащата държава дава консулски патент, в който се потвърждава пълномощията му и се посочват им, гражданство, клас, консулски окръг, местопребиваване. Приемащата държава решава дали да му даде екзекватура – разрешение за изпълнение на функциите; при получаване – официално встъпване в длъжност. Приемащата държава издава и т.нар. карта, която удостоверява, че лицето е консул. Задължения – консулът периодично изпраща доклади за развитието на консулския окръг, съветник, помощник. Персонал – 1. Консулски длъжностни лица  (ръководител, секретари, аташета) 2. Консулски служещи и 3. Обслужващ персонал. Привилегии и имунитети – консулски = дипломатическите такива – лична неприкосновеност, ако действията му са свързани с изпълнение на задълженията му – не попада под наказателната юрисдикция на приемащата държава, могат да бъдат призовавани като свидетели. Консулските служещи също се освобождават от съдебната и адм юрисдикция на приемащата държава. Обслужващият персонал – няма данък върху заплата. Тенденция за прираявняване на привилегиите и имунитетите на дипломатите. Консулски корпус – всички консули в определен окръг, може да има няколко такива (а дипломатическия е един). Има церемониално и протоколно значение, включва щатни и нещатни консули. Доайен – консул с най-старши клас.

Постоянни представителства на държавите при международните организации. Постоянни представителства – ред за учредяване: орган за външни отношения на държавата, подобни на дипломатическите представителства задгранични органи, но представляват изпращащата държава пред международните организации от универсален характер, а не пред приемащата държава. Статута е уреден във Виенската конвенция от 75 г.  – поддържане на връзка, водене на преговори, защитаване интересите на изпращаща държава, съдействие и т.н. Привилегии и имунитети – неприкосновеност на помещения, освобождаване от данъци, такси, мита, неприкосновеност на архиви, кореспонденция. Сътрудници на постоянни представителства – ръководител, адм-технически персонал и обслужващ такъв. Ръководителя се назначава от изпращаща държава. Функциите му се прекратяват 1. след уведомяване на организацията 2. представителството се отзовава или  т.н. Другите членове също се назначават от изпращащата държава и се уведомява оргаинзацията. Привилеги и имунитети – дипломатически, неприкосновеност на личността, служебни книжа и документи и т.н.

б) ВРЕМЕННИ – не местопребивават постоянно, не притежават имущество. Специални мисии - за решаването на определен въпрос, изпращането на специална мисия става след съгласието на приемащата държава. Функциите се определят от изпращаща и приемаща държава. Прекратяване – по споразумение, при завършване задачата, с изтичане на срок. Пълномощията на специалните мисии се определя от държавния глава. Числен състав се определя от изпращаща държава, като информира приемащата. В състава може да е включен дипломатически, адм – технически, обслужващ персонал. Специалната мисия се счита за временно  дипломатическо представитеолство. Привилегиите имунитетите са подобни (неприкосновеност на помещения – не и при пожар). Делегации – изпратена за точно определена конференция, временен задграничен орган на държавата. Изпращащатъа държава свободно назначава и определя членове, издава пълномощия, само уведомява организацията, организирала конференцията. За ефективно изпълнение на задачите се предоставят привилегии и имунитети – биват пълни и огрничени, подоибни няа постоянните задгранични органи.

Задграничните се делят още на дипломатически – органи, уреждащи официална дейност на държавата, дипломатически представителства и недипломатически – не осъществяват официална дипломатическа дейност, не притежават привилегги и имунитети.

Привилегии и имунитети на международните организации и на длъжностните лица – Международните организации се учредяват за осъществяването на многостранно сътрудничество. В учредителните им актове не се предвиждат привилегии и имунитети, заова са въплътени в двустранни договори. ООН – организацията и лицата й се ползват с привилегии и имунитети, необходими за независимото изпълнение на техните функции и уставни цели. Длъжностните лица на всяка организация не се акредитират – не се нуждаят от агреман. Привилегии и имунитети – функционален характер; само генерален секретар и неговите заместници имат пълен обем. Специализираните организации към ООН се ползват със същите привилегии и имунитети като ООН.
Дипломатически протокол – отразява особености, изтория, култура, традиции. В системата на МО са разработени редица правила, които се съблюдават от държавите – дипломатически протокол. Разбира се оформянето на дипломатическите документи, както и етикет и церемониал. Прилага се при признаване на държави, установяване на дипломатически отношения, назначаване на глава на дипломатически представители, връчване на акредитивни писма. Сътрудничеството между държавите се дели на официални и неофициални визити.

Международно морско право

ММП е сисема от принципи и норми, определящи режима, уреждащ отношенията между субектите на МП, възникващи в съответствие с техните действия, осъществявани в моретата и океаните. Източници: межднародни договори и обичаи, значимо е влиянието на ООН и ИМО, 2 женевски и 1 ямайска конвенции между 58 – 82 уреждат открито море, териториално море, прилежащи зони, правен режим на проливи, държави архипелази, изключителна икономическа зона и т.н. Морски пространства се класифицирт според правен статус: 1. пространства под суверенитета на крайбрежна държава и са съставна част от нейната територия – вътрешни морски води (териториални), архипелажни води 2. международни – използват се от всички държави – открито море, район на морското дъно и въздушно пространство над него 3. пространства със смесен правен режим – континентален шелф и изключителна икономическа зона.

 Правен режим на вътрешни морски води - + морски пристанища, заливи, лимани. Правният режим се определя от държавата в съответствие с нейните интереси. По правило риболов, научноизследователска  и стопанска дейност за забранени за други държави без разрешение. Изключение се прави при стихийно бедствие. Суверенно право на всяка държава е да обяви пристанищата си за открити или закрити за чуждестранни кораби, в законодателството се определя ред за влизане и излизане от пристанища, ред за пребиваване и ползване. При обслужване на чуждестранни кораби държавата прилага национален режим или режима на благоприятстване. Морските търговски кораби по време на пребиваване са длъжни да спазват законодателството на крайбрежната държава. Чуждестранните военни кораби имат имунитет. За влизането на чуждестранни търговски кораби в търговски пристанища не се изисква специално разрешение. При военните кораби – разрешителен и уведомителен режим. Роля на консулства.

Правен режим на териториално море – морски пояс със ширина до 12 морски мили, разположен отвъд сухоземната територия и вътрешните морски води, върху които се разпростира суверенитетът на крайбрежната държава. Измерването на ширината – от линията на най-големия отлив, от преки изходни линии, от вътрешни граници на вътрешни морски води. Държавите, чиито брегове са срещулежащи или прилежащи, разграничават териториалните си морета с договор, ако не – средна линия. Право на мирно преминаване (непрекъснато и бързо) през териториалното море ползват корабите на всички държави. Юрисдикция на борда на чуждестранния кораб, преминаващ през териториално море, крайбрежната държава по правило се въздържа и не упражнява. (Наказателна имат когато нарушава спокойствието на страната, при необходимост за пресичане на незаконно пренасяне на наркотчни средства; гражданска  - по отношение на лица на борда на чуждестранен кораб - не може. Конвенция по морско право 1982 г. - военни  и други държавни кораби, използвани за нетърговски цели се ползват с имунитет.

Прилежаща зона – прилежащата към териториално море зона до 24 морски мили, измервани от изходните линии. Ползва се със статус на открито море; крайбрежната държава има контрол за да се предотвратят нарушения на митнически, данъчни, имиграционни правила и наказване за нарушаването им.

Международни проливи (Ламанш, Гибралтарски).
Проливи, използвани за международно корабоплаване – естествени морски проходи, съединяват морета и океани. Значимост се определя от географско положение. Право на транзитно преминаване през международни проливи – ползват се всички кораби и въздухоплавателни средства без ограничение. Трябва да преминават бързо, без заплаха, да съблюдават принципи, норми и правила и т.н. Държави, граничещи с проливи са длъжни да не пречат на транзитното преминаване и да предупреждават за възникнали опасности. Режим на черноморски проливи – Босфор и Дарданели е уреден 36 г. – преминаването на невоенни кораби е свободно; тонаж на воени кораби – до 15 хиляди, а общ брой на кораби да е до 9, Турция трябва да е уведомена 15 дни предварително. Подводниците преминават само в надводно състояние. В случай на война Турция има право да обявява забранителен и разрешителен режим. Съчетава се суверенитета и законодателството на държаваа с принципи и норми на МП.

Правен режим на международни морски канали – изкуствени водни пътища, преминаващи през територията на суверенни държави, но се използват за медународно корабоплаване и са открити за свободно преминаване за всички търговски и военни кораби. Основна разлика с пролива – каналът като изкуствен път е държавна собственост. Суецки канал: Египет; свободен за всички кораби без разлика от флага в мирно и военно време, създадена е адинистрация, която да контролира изпълнението на подписаната конвенция за правния му режим. Панамски канал –между Северна и Южна Америка, преминава се срещу заплащане, прилага се режимът, установен за Суецкия канал. Килски канал – Германия; разрешителен режим, по поискване.

Води на държавите архипелази – суверенитетът на държавата се разпростира върху архипелажните води, въздушното пространство над тях, дъното и неговите недра и ресурси. Архипелажни води – тези, между островите. Дължина на изходни линии не може да надхвърля 125 морски мили. Всички държави се ползват с мирно преминаване, архипелажната държава може временно да прекрати режим с цел сигурност. Морски коридори и въздушни пътища се определят със серия от непрекъснати осеви линииот входа до изхода. Mutates mutandis – с огледа на различията. Ширината на териториално море, прилежаща зина, изключителна икономическа зона и континентален шелф се определят от изходни архипелажни линии.

Изключителна икономическа зона – район, разположен отвъд пределите на териториалното море и прлежащ към него, намиращ се под особен правен режим, който урежда правата и юрисдикцията на крайбрежната държава и правата и свободите на другите държави. До 200 мили от изходните линии, от които се измерва ширината на теритоиалното море. Крайбрежната държава може да се ползва само с права, уредени в конвенцията – промишлено проучване и експлоатация, съхраняване и стопанисване на природни ресурси на морското дъно, недрата и водите, може да създава изкуствени острови. Всички държави се ползват в изключителна икономическа зона от свободите на корабоплаване и прелитане, полагане на кабели и ръбопроводи и от други правомерни начини за използване на морето. Другите държави са задължени да зачитат правата на крайбрежната държава. Решаване на спорове – на основата на справедливостта.

Континентален шелф – продължение на морския бряг под водата, включващ повърхността на морското дъно и недрата на подводния район, който се разпростира отвъд териториалното й море до външния ръб на окрайнината на континента или на разстояние до 200 морски мили от изходни линии. Окрайнината включва потопеното под водата продължение на земната маса на крайбрежната държава и се състои от повърхността на морското дъно и недрата на шелфа, склона и възвишението, но не включва повърхността на океанското дъно на голяма дълбочина, океанските му хребети или неговите недра. Ако е над 200 мили – може до 350. По отношение на континенталния шелф крайбрежната държава упражнява суверенни права, други държави – с разрешение. Крайбрежната държава извършва ежегодно плащания за експлоатацията на неживите ресурси на шелфа отвъд 200 морски мили.

Международноправен режим на открито море – не е подчинено на никоя държава, не се включва териториално море, архипелажни води и вътрешни води. Хуго Гроции – Свободно море; 58 г. Женевска конвенция урежда, както и тази наООН от 82 – свобода на корабоплаване, прелитане, риболов, научни изследвания при взаимно зачитане на интересите на всички държави, за мирни цели. Държавата трябва да води корабен регистър, да осъществява своята юрисдикция върху корабите, да взема мерки за безопаснотта. Военни кораби – пълен имунитет. Пиратство – неправомерен акт на насилие, всяка държава има право да завземе пиратски кораб; държавите са длъжни да си сътрудничат при преаследване на незаконна търговия с наркотици; имат право да преследват чуждестранен кораб със собствени военни средства, ако смятат че този кораб е нарушил закони и правила на държавата. Преследването следва да започне в териториални или архипелажни води, прекратява се когато корабът навлезе в други териториални води.

Гражданитена всички държави имат право на риболов в открито море. Сигурност и оказване на помощ – държавите трябва да си сътрудничат и да приемат ефективни ерки относно конструкцията и оборудването на корабите, да ги снабдят със съвременни навигационни средства, военните кораби на различни държави трябва да спазват разстояние, задължени да си оказват помощ в морето – задължения на капитана да не подлага на опасност екипажа, при бедствие да търси спасителна служба; корабите трябва да са снабдени със всички спасителни средства, неспасяването на хора – наказателна отговорност за капитана. Преследване по гореща следа – ако са нарушени съответните закони на държавата; имат право до навлизане в чуждо териториално море.

Затворени и полузатворени морета – заобиколено от няколко държави, не може да се използва за транзитно преминаване (Черно и Балтийско море). Конвенцията не предвижда правен режим, а препоръчва на държавите да се координират.

Право на държавите без излаз на море – имат право на достъп до море, включително и да плават кораби под техен флаг; ползват се със същия режим като трети държави. Държавата без излаз съгласува с държавата на транзита с двустранни, субрегионални и регионални споразумения условия и форми на осъществяване на свободата на транзита. Транспортните средства на държава анез излаз, извършващи транзит не подлежат на облагане с такси и сборове, по – високи от тези, които се събират на държавата на транзита.

Международноправен режим на морското дъно – извън пределите на континенталния шелф, свързано с развитието на научно – техническия прогрес. Районът (според Конвенцията) означава повърхността на морското и океанското дъно и неговите недра, отвъд пределите на националната юрисдикция, в който могат да бъдат осъществявани всички дейности по промишленото проучване и експлоатация на ресурсите, равнопоставено от всички държави. Не принадлежи на никой, добитите полезни изкопаеми могат да бъдат отчуждавани по определен ред. Зачитат се интересите на крайбрежната държава. Създава се международен орган за морското дъно, чийто членове са държавите страни по Конвенцията със седалище в Ямайка, цел – да се управляват ресурсите в Района. За уреждане на споровете е учредена Камара по споровете към Международния трибунал по морско право по отношение на спорове между държави страни по конвенцията и Органа, между Органа и държава страна по конвенцията. Камарата дава и консултативни заключения. Част от конвенцията е посветена и на защитата и опазването на морската среда – всички държави са длъжни да предприемат мерки за предотвратяване на замърсяването на морската вода (приемат се закони, не се намесват във вътрешните работи на други държави, намаляване на дъмпинг). Крайбрежните държави могат да задържат чуждестранни плавателни съдове, да предприемат разследване, когато това е оправдано с доказателствен материал, да възбуждат съдебно разследване.