1. Нематериални блага. Примери. Ценност и правна релевантност. Характерни черти и юридическа квалификация.

    1. Нематериални блага. Правото на интелектуалната собственост има за обект на закрила нематериални блага. Правото не е самоцелно - нещо трябва да е оценено като благо, за да получи защита от правото.
        1.1. Блага, нематериални блага.
            1) Блага са тези обекти на правото, които са преценени като ценност и поради това са защитени.
            2) Нематериални блага (М. Павлова, “ГП - обща част”): идеи или завършени творчески произведения, или отличителни знаци, които могат да се използват за задоволяване на материални или духовни потребности, поради което имат стойност.
        1.2. Материалните блага са защитени от вещното, облигационното, наследственото право. След индустриалната революция се оказва, че има и нематериални блага, които се нуждаят от защита – за ценни започват да се възприемат и различни идеи, решения и интелектуални произведения.
    2. Характерни черти на нематериалните блага:
        1) Идеални. Нематериалните блага са идеални (не материални), т.е. не се интересуваме от веществения им характер, защото те са по-скоро идеи, мисловни решения, продукт на съзнанието.
        2) Въплътени са в материални носители. В наше време обаче дори и материалните носители се дематериализират, за да изпъкне мисълта (напр. дигиталното разпространяване на информация), тенденция за минимализиране на материалните носители.
        3) Възможност на материалните носители да се възпроизвеждат - една идея да бъде въплътена в много носители. Именно тази възможност води до индустриалната революция. По същия начин и авторското право възниква при въвеждане на книгопечатането в Европа (преди това има само възможност произведението да носи името на автора - не е същинско авторско право, може да се възприеме като защита на личността). Това обаче не е юридически критерий – в някои случаи има авторско право без тази възможност (напр. при произведенията на изобразителното изкуство, където оригиналът е само един). Днес в някои случаи възпроизводството е възможно и в домашни условия.
        4) Не са физически унищожими. Нематериалните блага не са физически унищожими (унищожава се материалният носител), нито се амортизират. Това също не е абсолютен критерий, защото е възможно всички копия да се унищожат или при “визуалното” изкуство да се унищожи единственият оригинал. Технологиите от друга страна остаряват морално, но пък при търговските марки, колкото са по стари, толкова са по-ценни (но марката съществува с продукта, а не сама за себе си). Относно произведенията на литературата, науката и изкуството не може да се даде еднозначен отговор - въпросът е дали може да се говори за морално остаряване; може да има обаче промяна на оценката.
        5) Имат икономически аспект - нематериалните блага добавят стойност. Според А. Смит трудът на музиканта е непроизводителен. Маркс също не оценява добавянето на стойност - само трудът добавя стойност. Нематериалните блага не добавят стойност – това е един постулат, който днес се оказва неверен. Не само трудът добавя стойност, но и нематериалните блага, като търговските марки, патент например. В наше време тази добавена стойност е значителна.
        6) Убиквитет. Нематериалните блага притежават качеството убиквитет, т.е. те нямат точно определено място в пространството. Всички тези блага поради идеалния си характер нямат точно определени координати. Обектите (нематериални блага) не признават държавни граници, но обикновено законите, защитаващи правата върху тях, са национални и действат на територията на една държава. Търговските марки например се регистрират в една или най-много в няколко страни, но не и в целия свят.
    3. Нематериалните блага са обект на правоотношения, след като се обективират по начин да могат да бъдат възприети и от други лица, различни от техните създатели (обект на правоотношения могат да бъдат и нематериални блага, които не се ползват с правна закрила като ноу-хау - фактически монопол върху производствен опит, тайни на производството и техническа информация).
        1) Правата върху нематериалните блага - интелектуална собственост, са  неимуществени, както и имуществени.
        2) Правата върху тези обекти са изключителни: 1) само притежателят им може да извършва определените действия; в същата държава друго такова право върху същия обект не може да съществува; 2) на всички други правни субекти е забранено да извършват определени действия.

2. Индустриална собственост и интелектуална собственост. Съпоставка между различните обекти на закрила.

     Права върху нематериални блага – интелектуална и индустриална собственост. Това че става дума за права върху нематериални блага, не означава, че те са неимуществени (като личните права), а тъкмо напротив. Някои от правата върху интелектуална собственост също имат личен характер, но има разлика между лични неимуществени права и права върху нематериални обекти.
    Няма дефиниция за индустриална и интелектуална собственост, а изброяване, от което се правят изводи.
    1. Индустриална собственост - Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост. Правата върху нематериални блага са защитени за първи път от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г. (с последна редакция от Стокхолм 1967 г.). На конгрес във Виена 10 г. по-рано се поставя въпросът каква е закрилата на индустриалната собственост и се установява, че в международен план такава закрила няма (има национална, но не и международна). Парижката конвенция създава Парижки съюз за закрила на индустриалната собственост, който е една от първите международни организации.
        1.1. Парижката конвенция дава и определение на понятието индустриална собственост - чл. 1, ал. 2 ПК: Закрилата на индустриалната собственост има за обект патентите за изобретения, полезните образци, индустриалните рисунки или модели, фабричните или търговски марки, знаците за услуги, търговското име, указанията за произход или наименованията на мястото за произход, както и преследването на нелоялната конкуренция; под индустриална собственост се разбират:
            1) Права върху патенти за изобретения. Патентът е документът, с издаването на който се свързва изключителното право за използване и разпореждане с изобретението в полза на патентопритежателя. Това всъщност не е обектът на закрила, а актът, който го закриля - обектът е изобретението, а патент е документът за закрила. Според М. Павлова обект на закрила е патентът, а не самото изобретение.
В останалите случаи се изброяват нематериалните блага, а не документите за закрила.
            2) Права върху полезни модели. Полезните модели са известни още като “малки изобретения” – оригинални изобретателски решения. Не подлежат на закрила като полезни модели методите на производство. При полезните модели има по-занижени критерии (за изобретателско равнище), закрилата им е по-занижена (по-къс срок - 10 г.), по-ниска такса.
            3) Права върху промишлен дизайн (“индустриални рисунки и модели” по ПК). Това също е идея, която се прилага при производството. Има се предвид обаче не техническо решение (за разлика от изобретението и полезния модел), а естетически резултат: видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях (чл. 3, ал. 1 Закон за промишления дизайн). Това е оригинално и ново оформление, а не нещо, което следва от функциите (трябва да е нещо, различно от това, което изисква функцията, за да се защити като дизайн) - чл. 11, ал. 2, т. 2 ЗПД. Освен белезите по чл. 3 дизайнът трябва да притежава новост (чл. 12 ЗПД) и оригиналност (чл. 13). Срокът на действие на регистрацията е 10 г., може да се подновява три пъти последователно за по 5 г. (чл. 15).
            4) Права върху фирменото наименование. Търговското име е наименованието, под което е известно и се експлоатира едно предприятие. Съдържанието и регистрацията му се уреждат от търговското законодателство. Това наименование идентифицира самия търговец - наименованието, с което лицето извършва стопанска дейност. Съществува задължение да се притежава търговско име, само едно (при марката няма задължение, но едно предприятие може да има повече от една марка).
            5) Права върху търговската марка. Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично (чл. 9, ал. 1 ЗМГО). ЗМГО урежда четири вида марки. Марката идентифицира продукцията на търговеца (фирмата идентифицира самия търговец, няма пречка фирма и марка да съвпадат). Срокът на действие на регистрацията е 10 г., може да се подновява последователно за по 10 г. (чл. 20 ЗМГО). Може да има еднакви марки за назоваване на различни обекти (това правило не важи за световните марки).
            6) Права върху географски означения. Те идентифицират мястото, което в едни случаи се свързва с географски и исторически особености, а в други – с  производство на една стока (показва произход). Географските означения биват: 1) наименование за произход (чл. 51, ал. 2 ЗМГО - означаване на произхода, качествата на стоката се дължат на географската среда); 2) географско указание (чл. 51, ал. 3  - означаване на произхода, качество или друга характеристика на стоката могат да се отдадат на произхода). Закрилата се получава чрез регистрацията и се прекратява, когато престане да съществува връзка между географската среда и качествата на стоката (чл. 56).
            7) Правила за предотвратяване на нелоялната конкуренция (свързана с марките, фирмите, дизайна). Определени неща са забранени и се преследват като нелоялна конкуренция. Това е негативен обект на закрила.
                - Нелоялна конкуренция според чл. 10, второ, ал. 2 ПК е всеки акт на конкуренция, който е противен на честните обичаи в областта на индустрията или търговията: 1) дейността да е в областта на индустрията (произвеждане на материални блага, които природата не дава в готов вид, както и рудодобив, добив на кариерни материали) или търговията (предоставяне на права върху материални блага или услуги срещу възнаграждение); 2) конкурентна дейност (да се извършва и от други лица); 3) противоречие с честните обичаи (напр. да не се преиначават обстоятелства във връзка с дейността на конкурента). В ал. 3 са посочени конкретни забранени действия.
                - ЗЗК, чл. 30: действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или с потребителите. В чл. 31-35 ЗЗК са формулирани и няколко специални състава.
        1.2. Индустриална собственост. Общото между всички обекти е, че са нематериални блага и права върху такива блага (1), които са тясно свързани с индустрията (масовото производство) в най-широк смисъл: селско стопанство, добив на полезни изкопаеми, образование, здравеопазване и т.н. (2).
        1.3. Тези права, които са обхванати от понятието индустриална собственост, са numerus clausus и към тях повече от век не са добавяни нови.
    ПК определя съдържанието на понятието индустриална собственост като сборно, включващо изчерпателно изброени нематериални блага със стопанско значение.
    Паралелно с Парижката конвенция съществува и Бернска конвенция от 1886 г. за закрила на литературните и художествените произведения.
    2. Интелектуална собственост - Световна организация за защита на интелектуалната собственост. През 1967г. в Стокхолм се създава Световна организация за защита на интелектуалната собственост – OMPI.
        2.1. В конвенцията за учредяване на OMPI в чл. 2 т. VІІ се дава определение на понятието “интелектуалната собственост”, което включва:
            1) Права върху произведения на литературата, науката и изкуството (авторски права).
            2) Изпълнителската дейност на артисти, звукозаписи, радио и телевизионни предавания (сродни права).
            3) Всички други права върху интелектуална дейност.
        2.2. Интелектуална собственост. Това е по-широко понятие. На практика интелектуалната собственост обхваща индустриалната собственост плюс авторските и сродните им права - включва се всичко по първия списък, както и всички други права, които се отнасят до интелектуалната дейност в областта на науката, литературата, изкуството.
        2.3. Този втори списък може да се разширява, защото обхваща всичко, което може да бъде интелектуално постижение.
3. GATT, TPIPS. При глобалната търговия нематериалните блага играят все по-осезаема роля. До 1995 г., когато е учредена СТО, съществуваше GATT (Общо споразумение за мита и търговия) - занимава се с търговския аспект на интелектуалната собственост. Днес GATT продължава да съществува, както и допълнителното споразумение към него TRIPS (относно търговските аспекти на интелектуалната собственост). То изрежда: авторски и сродни права, търговски марки, географски означения (отделни разпоредби относно вината и другите спиртни напитки), промишлен дизайн, патенти за изобретения и полезни модели, топография на интегралните схеми, закрила на неразкритата информация и контрол срещу антиконкурентите. Този допълнителен анекс синтезира всичко от Виенската и Стокхолмската конвенция.

    3. Историческо развитие на закрилата на обектите на интелектуалната собственост.

    1. Древността. В древността интелектуална собственост не е имало.
        1.1. Единствено още в Рим е съществувала закрила на търговските марки, тъй като те са пряко свързани с търговския оборот - няма регистрация на търговски марки, но се приема, че има право (известни са искове).
        1.2. Технологии е имало, но тези технически постижения не се употребяват (не се използват в материалното производство) и няма нужда от закрила. Няма нужда да се замества робският труд - робовладелците нямат интерес да прилагат нововъведения в производството. Техническите усъвършенствания се използват най-често във военните действия, храмовете, театрите.
        1.3. Описана е обичайноправна норма за закрила (на изобретение), която засяга кулинарното изкуство. В древна Гърция на о-в Сибарис е съществувало правилото, че готвач, който приготви оригинално ястие, получава правото да го приготвя единствено той за период от 1 година. Това напомня за понятието “монопол”, което е въведено за първи път от Аристотел в “Поетика”, като изключителна възможност да се създава и продава една вещ. Според Аристотел съществуват различни монополи:
            1) естествени – които възникват поради стечение на обстоятелствата или защото едно лице е най-добро в една област (благоприятни условия или собствени усилия);
            2) държавни – възникват, когато властта дава едно право или го запазва за себе си;
            3) частни – отговарящ на положението при сибаритите (готвачът има правото, защото той има идеята).
Това именно води до въпроса дали правата върху интелектуалната собственост не са частни монополи.
    Липсата на уредба се дължи на недостатъчното развитие на обмена, при което малко технически постижения придобиват стопанско значение.
    2. Средновековието. Появяват се масовото производство и далечната търговия.
        2.1. Характерно за периода е затвореното натурално стопанство и обединяването на занаятчии и търговци в съсловни стопански организации, като стопанската дейност на цехове и гилдии е подробно уредена (вид, количество, качество, технология). Усъвършенстванията се прилагат в рамките на цеха. Все пак отмирането на робството и отделянето на занаяти и търговия от селското стопанство дават тласък на производството и повишават производителността на труда.
        2.2. Феодалните владетели също осъзнават интереса си от внос на нови стоки и усвояването на производството на нови изделия; започват да дават привилегии. През ХII-ХIII в. монарсите са издавали патенти, т.е. привилегии за определени лица, в повечето случаи занаятчии (за създаване на нови технически средства или за усъвършенстване на съществуващи) и търговци.
            1) Тези патенти са наречени  Litterae patentes (отворени грамоти) – на тях се е пишело името на търговеца и това, за което може да се ползва: може да се покаже на всеки, че тази дейност е запазена за това лице (печатари и др.).
            2) Привилегиите се предоставят по искане на заинтересованите с акт на монарха по негова преценка - не като упражняване на право да се получи привилегия, а като благоволение. Тук като че ли е ставало дума по-скоро за публично право, защото това е благоволение на монарха (може да издаде или не), без да е необходимо да е измислено нещо. Днес става дума за частно право – измислено е нещо и се издава патент (има право).
            3) Дават се най-често за определен срок (5-20 г.).
            4) В някои случаи лицето е задължавано да използва техническата идея в определен срок, иначе привилегията е отнемана.
    Привилегията е временен монопол за използване на техническото решение от дадено лице (автор или друг). Не са същинска правна закрила защото се отстъпват по преценка на монарха. Въпреки това стимулират творчеството, индустрията, търговията, а и имат роля за възникване на патентното право.
    3. Първи патентни закони.
        3.1. Нови икономически и социални отношения особено рано се зараждат в средиземноморска Италия. Развиват се конкурентни отношения, което поражда стремеж за произвеждане на нови изделия и въвеждане на нови технологии. Първият закон в областта на интелектуалната собственост е венецианският закон за патентите и изобретенията от 1474 г. (ранен ренесанс). Той наподобява патентен закон:
            1) За определено изобретение (ако е ново за Венеция и може да се реализира стопански) се издава патент за определен срок (10 г.). Забранява се имитацията му и т.н.
            2) Авторски принцип: право да придобие такъв монопол има само авторът въз основа на подадена от него молба.
            3) Издаването на патенти обаче се оставя на усмотрението на Съвета на дожовете.
        3.2. През 1623 г. е създаден първият антимонополен закон от Френсис Бейкън. Този закон има за цел да ограничи привилегиите, създадени от монарсите, и макар че няма ефект, се счита за основа на антитръстовото законодателство. С този закон се обявяват всички монополи за недействителни, освен тези в полза на авторите на изобретения. В неговата секция VI единствените монополи, които се допускат, са патентите за изобретения, издадени на първия и действителен изобретател. Срокът е 14 г. Всъщност в Европа патент се издава не на първия изобретател, а на първия заявител, в САЩ е друго - там важи правилото за first invent (издирва се първият изобретател).
        3.3. След победата на буржоазните революции се утвърждават новите производствени отношения, свободата на стопанската дейност и конкуренцията - създават се условия за бързо техническо развитие. Французите твърдят, че те първи са създали закон за защита интелектуалната собственост – всъщност става дума за 3 много кратки закона (един патентно и два авторско право) приети 1791-1794 г., които оказват много силно влияние върху цяла Европа. Те въвеждат термините интелектуална и индустриална собственост и прогласяват, че правата на изобретателите и на авторите са друг вид собственост, най-истинският вид собственост (влияние на естественоправни течения - като лично, естествено право). Индустриална собственост - с факта на създаването на изобретението за автора възниква особено право на собственост; при определени предпоставки на автора се издава патент за определен срок (5, 10 или 15 г.).
        3.4. От 1790 г. в САЩ в съответствие с Конституцията (1787), Конгресът насърчава със закони изобретателите като им дава временни и изключителни права върху техните писания и полезни изкуства. Първият закон урежда закрилата на нови машини, устройства, производствени технологии, неизвестни и неизползвани до подаване на искането, за срок от 14 г.
        3.5. Други:
            1) Отделните германски държави приемат свои закони. Според спогодба между държавите от германския митнически съюз те трябва да включат в законодателството си правилата на уредбата, според която патенти се издават за нови, самостоятелни изобретения и за усъвършенстване на известни обекти. Има съпротива срещу правната закрила на техническите постижения на основание, че тя е остатък от привилегиите. Първият общогермански патентен закон е от 1877 г., според който патенти се издават след експертиза за новост, има задължение да се използва изобретението в законоустановен срок.
            2) Русия въвежда съответна на времето правна закрила през 1870 г.
    Тенденцията от 60-те години досега е към усъвършенстване на националните законодателства и засилване на междудържавното сътрудничество. Възприема се Международна патентна класификация. Създава се Международен център за патентна документация, където се съхраняват по-важните библиографски данни за всеки патентен документ. Създават се регионални патентни системи: Мюнхенска конвенция за европейски патент (1977) - установява признаците на патентоспособността и реда за издаване на европейски патент, който поражда действие по волята на заявителя в две или повече страни (съдържанието, упражняването и защитата на патентното право се уреждат от  националното законодателство на страната, за която е поискан патентът),  споразумения на френско- и на англоговоряща Африка.
    4. Историческо развитие на авторското право. Първият закон в България относно авторското право е от 1921 г. – какво обаче е ставало с авторското право преди това. До тогава авторите са сключвали различни договори с различни издатели (имало е договорна свобода).
        4.1. Първоначално авторското право възниква с развитието на книгопечатането. Когато един печатар или книжар е сключил договор с един автор, дори и без закон за защита на авторското право, в договора има клауза, че авторът не може да отстъпва правата върху своето произведение другиму (книжарят поема търговския риск). Отношенията се уреждат на базата на договорната свобода. Печатарите и книжарите са заинтересовани да ползват изключителни права върху отпечатаните книги и това става чрез документи за привилегии, издавани от монарха. В Англия този интерес съвпада с интересите на короната (статути, засягащи авторското право). Кралската власт е считала, че  печатането на книги трябва да е кралски приоритет и поради това кралете са издавали патенти и за печатане на книги.
        4.2. Първият закон в областта на авторското право е английски от 1710 г. – т. нар. Закон на Ана – с него се дава харта на книжарите да печатат книгите на тези, с които са се договорили (copyrights). Този закон дава 14 годишен срок, в който авторите имат изключително право над произведенията си и който, ако те са още живи и има интерес, може да се увеличи с още 14 години.
        4.3. Във Франция положението е по-различно – там за първи път става дума за авторски права в съвременния смисъл на думата в споменатите по-горе 3 закона от периода 1791-1794 г. Декретът от 1791 г. признава на автора на драматично произведение изключителното право да разрешава публичното му показване през живота си и 5 г. след това. Декретът от 1793 г. признава на авторите на писмени произведения, музика и рисунки изключителното право да ги разпространяват или продават през същия период. Там се поставя акцент върху експлоатацията на произведенията. Авторите са целели по-скоро признание на гениалността им. Има по-голям натиск от страна на авторите, но отново прозират интересите на предприемачите (издателите). На практика и до днес авторите са изместени от “разпространителите”, което се обяснява и с непреодоляното противопоставяне между автор и предприемач, съществуващо в авторското право (авторът се нуждае от предприемач, за да реализира произведението си).
    В англо-американската система авторското право се разглежда като обикновено право на собственост и напр. издател може да получи отначало цялото авторско право върху произведението. В Европа от значение е и моралният елемент - неимуществените права се запазват за автора, независимо че правото за използване е прехвърлено.

4. История на българското законодателство. Източници.
    
    1. Най-старият Закон за търговските марки и дизайн е от времето на Стамболов. Първите авторскоправни норми са отделни разпоредби в ТЗ (1897), третиращи издателския договор.
    2. По силата на Ньойския договор през 1921 г. България влиза в Парижката и Бернската конвенции и се създават:
        2.1. Закон за патентите за изобретения. Законът за патентите за изобретения е възприет от унгарския закон (повлиян от френския и немския) през гръцкия. Същият този закон, който отдавна е отменен в България, действа в Гърция до приемането й в ЕС. Патенти се издават за нови изобретения, приспособени за индустриално използване. Според този закон е било достатъчно да се заяви изобретение и ако няма пропуски във формата, се е издавал патент. Този патент обаче е можело да се атакува пред съда и едва ако издържи там се приема, че съществува “истински” патент. Срокът на действие на патента е 15 г. от заявяването. Предвидени са заявителна и годишни такси. Този закон е написан с доста ниско самочувствие като не е предполагана някаква определена изобретателска дейност. Съществено в него е, че новаторството се е изисквало да бъде само за територията на България.
        2.2. Закон за авторското право.
    3. След 9.IХ. 1944 г. През 1951 г. са отменени всички закони от преди 1944 година.
        3.1. Патентно право. През 1948 г. с указ се създава Институт за рационализации.
            1) През 1950 г. е приет Указ за изобретенията, техническите усъвършенствания и рационализаторските предложения, който отменя Закона за патентите за изобретения. Обектите на регулиране са: 1) изобретения; 2) крупни технически усъвършенствания; 3) технически усъвършенствания; 4) рационализаторски предложения. Закрилата на изобретенията се осъществява чрез авторско свидетелство и чрез патент; при издаване на авторско свидетелство използването на изобретението се предоставя на държавата, а авторът има право на възнаграждение. На авторите на технически усъвършенствания и рационализации се издават авторски удостоверения. Приет е Правилник за приложение. В инструкцията за приложение на правилника се дава първото определение на изобретение: творческо оригинално решение, което се характеризира със съществена новост.
            2) През 1954 г. е приет Указ за изобретенията, техническите усъвършенствания и рационализаторските предложения. Изоставят се крупните технически усъвършенствания, по-късно техническите усъвършенствания се вливат в рационализаторските предложения. През 1958 г. предложенията, които нямат творчески характер се обособяват в самостоятелна категория организационно-технически предложения.
            3) През 1961 г. е приет Закон за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения, който възприема системата на обектите от указа от 1954 г. За първи път създава регламентация за научните открития.
            4)  През 1968 г. законът от 1961 г. е отменен със Закона за изобретенията и рационализациите. Обектите са: 1) изобретения; 2) рационализации. Чл. 6 от закона от 61 г. обаче остава неотменен заедно с ППЗОИРП и така се запазва тройното деление на: 1) открития; 2) изобретения и 3) рационализации.
                - Под откритие се е разбирало установяване на фундаментални свойства, истини, които съществуват в ообективния свят.
                - Изобретение е техническо откритие, което не съществува в обективния свят.
                - Рационализациите се представлявали  технически новости в определена област (технически открития с локален характер). Днес има само патенти за изобретения и полезни модели (рационализации като закрилян обект няма).
За повечето изобретения се издават авторски свидетелства - изобретателите придобиват право на възнаграждение, ако техническото постижение е използвано и това е установено. Патентът не придобива практическо значение поради  ограниченията за осъществяване на стопанска дейност. За някои изобретения (вещества, получени по химически метод, служебни изобретения и др.) патенти не се издават.
    * През 1961 г. е въведен терминът “авторско свидетелство”, който идва от Франция. Тогава се смята, че всичко трябва да бъде общодостъпно. Всички ресурси трябва да може да се използват свободно от този, който умее по-добре. Не трябва да има изкуствени спирачки като патенти и т.н. Това обаче не е вярно, защото конкуренцията расте благодарение на такива бариери. При патентите става дума за частен монопол. Авторското свидетелство признава правото на авторство на изобретението и изключителното право на държавата да използва произведението. Патентопритежателят може да използва и да се разпорежда със своето изобретение. Правото е изключително, но всяка друга социалистическа организация може да го ползва - няма стимул: на изобретателя се признава правото, но всички могат да го ползват безплатно. При социализма има връзка между възнаграждението и стимула. На автора се дава възнаграждение в зависимост от икономическия ефект. Авторското право при социализма е било под силен контрол на властите, а възнаграждението е съобразно тарифи.
        3.2. Авторско право. Законът за отменяване на всички закони, издадени до 9.IХ.1944 г. отменя закона от 1921 г.
            1) През 1951 г. влиза в сила Закон за авторското право, в действие до 1993 г. През 1972 г. се премахва свободното и безплатно използване на произведения по радиото и телевизията, срокът на защита става 50 г. след смъртта на автора.
            2) Държавата нормира авторските възнаграждения н тарифи - не може да се плаща за нещо, непосочено в тарифа, нито да се плаща повече или по-малко от посоченото.
    4. Източници. Включват се национални норметивни актове и международни договори, които обвързват България.
        4.1. Конституция:
            1) Чл. 54, ал. 2: Свободата на художественото, наумното и техническото творчество се признава и гарантира от закона и ал. 3: Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.
            2) Чл. 17, ал. 1: Правото на собственост и наследяване се защитават и гарантират от закона.
            3) Чл. 54, ал. 1 - всеки има право да се ползва от националните и общочовешки културни ценности.
            4) Чл. 39, ал. 1 - всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово.
            5) Чл. 56 - право на защита при нарушени или застрашени права или законни интереси.
            6) Чл. 5, ал. 4 - предимство на ратифицираните, обнародвани и влезли в сила международни договори.
        4.2. След 1989 г. са приети следните закони:
            1) Закон за защита на конкуренцията (1991 и 1993).
            2) ЗП (1993) – ликвидира се авторското свидетелство, въвеждат се патенти.
                - Прилага се и спрямо лица, които нямат българско гражданство (чл. 1, ал. 2): 1) лица от държави, които участват в международни договори, по които страна е РБългария (договори, в които е възприет принципът на приравняване, както е в чл. 2 ПК; виж чл. 3 ПК; 2) към лица от други държави този закон се прилага при условията на взаимност, която се преценява от Патентното ведомство; 3) при двустранен договор се прилага  уговореното в него.
                - Действието на закона е за в бъдеще. Прилага се към подадени преди влизането на закона в сила заявки за патент (§ 1, ал. 1 ПЗР);  искания за авторски свидетелества - виж § 1, ал. 2 и 3 Издадени авторски свидетелства при определени предпоставки и в определени срокове могат да се трансформерат в патенти (§ 2 и 3). § 4 дава възможност при определени условия да се издаде български патент за продукти, за които при действието на ЗИР това не е било възможно. Отмененият ЗИР се прилага при определяне на срока на действие на издадени при действието му патенти и за възникналите при действието му права на откриватели, на автори на внедрени изобретения и рационализации и на лица, създали признати и внедрени икономически ефективни предложения.
            3) Закон за промишления дизайн (1998)
            4) Закон за марките и търговските означения (1995).
            5) Закон за интегралните схеми.
            6) ЗАПСП он 1993 г.
    При патентите има радикални промени, като в някои отношения изпреварваме и европейските законодателства. Сравнително погледнато всички нации имат подобни закони и участват в международните конвенции. Патентите са свързани с индустриалното развитие. В Америка има стройна патентна система (главно изобретения и патенти във връзка с ЖП транспорт, електроника и автомобилен транспорт). През началото на ХХ в. в Германия се създава ново законодателство в стегната система.
        4.3. Подзаконови нормативни актове:
            4.3.1. Патентно право.
                1) С постановления на МС са приети Наредба за представителите по индустриална собственост и Тарифа за таксите, които се събират от ПВ.
                2) ПВ в съответствие с § 13 ПЗР и чл. 80, т. 7 ЗП издава три наредби (Наредба за разглеждане на спорове и др.).
            4.3.2. Авторско право - постановления на МС.
        4.4. Непреки вътрешни източници. Приложение намират ТЗ, ЗЗД, ЗАП, ЗАНН, НК, ГПК и др.
        4.5. Международни договори:
            4.5.1. Патентно право:
                1) Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост (1883), България се присъединява през 1921 г..
                2) Договор за патентно коопериране (1970), България се присъединява през 1983 г.
                3) Будапещенски договор за международно признаване на депозирането на микроорганизми във връзка с процедурата по патентоване (1977), България се присъединява през 1978 г.
                4) Споразумение за отнасящите се към търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост (1994) - GAAT/TRIPS.
            4.5.2. Авторско право:
                1) Бернска конвенция за закрила на литературните и художествени произведения (1886), България се присъединява през 1921 г.
                2) Универсална конвенция за авторско право (1952), България се присъединява през 1974 г.

5. Класическите доктрини за интелектуалната собственост и днешното състояние.

    1. Теория на възнаграждението. Още от самото начало, когато са се давали привилегии на изобретателите, възникват силно прагматичните доктрини, които можем да наречем теория на възнаграждението.
        1.1. Основната концепция е, че щом авторът е вложил много сили, средства, имущество, талант и т.н. той заслужава съответната награда, а именно защита на неговото изобретение. Понеже авторът е проявил някакво творчество, подлага имуществото си на риск и т.н., не може да предостави изобретението свободно на манифактурите. Тази теория личи в много съдебни решения.
        1.2. Като основен аргумент срещу тази теория се изтъква фактът, че съдилищата са преценявали кога авторът е трябвало да бъде възнаграден и кога не, не се удължава срокът на патента (защо да се издава патент отново, след като книжарят веднъж е бил възнаграден).  
    2. Теория на разгласяването (отнася се основно до изобретенията).
        2.1. Тя възприема основното положение на теорията на възнаграждението и казва вярно, че му благодарим на автора или на изобретателя, но се поставя въпросът защо: защото е измислил своето творение или защото е разпространил тази информация по начин да е достъпна на всички вещи в тази област. Изобретателят има две възможности: да пази в тайна, но друг може да узнае и да патентова, или да патентова. Никой не е длъжен да патентова, но ако изобретението не се патентова, то не получава защита. Първата теория не е вярна: възнаграждава се не за изобретяването, а за разгласяването - изключителното право се получава заради разгласяването. Това е сериозна поправка на първата теория и разрешава много проблеми - на произведението се дава нужната грасност, за да бъде защитено.
        2.2. В началото на появата на тази теория тя е засягала и авторското право (сега само изобретението и патента). В Англия книгите също е трябвало да бъдат регистрирани подобно на изобретенията.
Във връзка с тази теория изобретателите са били наричани “учители на нацията”. Но тук отново същественото е “нация”, защото в международен план техните изобретения не са имали защита, защото разгласяването е станало само в съответната страна.
    3. Проприетарна теория.
        3.1. Според нея правата на авторите и на изобретателите също са собственост и то най-истинската и неотчуждаемата. Тази теория възниква по времето след Френската революция, като върху нея има съществено естественоправно влияние - в собствеността са ниждали закрила на личността, затова прибавят към видовете собственост и интелектуалната собственост. Тази теория е следствие от поставянето на първо място на проблемите на личността.
        3.2. Най-сериозният аргумент срещу тази теория е въпросът, защо, след като и тук става въпрос за собственост, не се прилагат законите за собствеността (във Франция се създават три закона, отделни от закона за собствеността). От неосезаемия характер на нематериалните блага идва и противоречието с вещното право – собствеността не е изключителна, а само абсолютна (без да смятаме изключителната държавна собственост), собствеността не е ограничена във времето (при интелектуалната собственост след известно време има преминаване в публичното пространство), а и при интелектуалната собственост не може да има съсобственост, делба, придобиване по давност и т.н. Разликите с правото на собственост са много повече от приликите. Във вещното право правата са абсолютни, а в облигационно са относителни.
            1) Проприетарната теория е правилна до такава степен, че правата са по същия начин като вещните абсолютни, но териториално ограничени обаче - не спрямо всички субекти, а срещу тези на територията на страната (може обаче по силата на международни конвенции да бъдат зачитани и извън границите на страната).
            2) Авторските права са изключителни - друг със същото право няма (не може друг да има права върху търговската марка, върху роман). Трябва да бъдат изключени всички останали субекти - не може да се даде обикновено абсолютно право. Изключват се другите субекти от подобни права или претенции. От изключителността на правата обаче произтичат определени ограничения: граници на правомощията за свободно използване, ограничения относно територията и времето (за вещното право ограничение по време няма; при интелектуалната собственост след изтичане на срока всеки може да се ползва).
    От проприетарната теория е останало “собственост”. Съмнително е дали собствеността е интелектуална (напр. географски указания).
    4. Отделен вид права. Йозеф Колер - немски учен от края на ХIХ в. Колер издава през 1900 г. “Учебник по немско патентно право” в която излага теорията, лансирана малко по-рано от белгийския учен Едмон Пикар, че правата върху нематериални блага са различни от вещните, те са права sui generis.
    5. Доктрина за право на клиентела. Френският учен Рубие създава доктрината за право на клиентела. За него няма особени права от марки, патенти, авторство, а за автора има право на клиентела, т.е. лица които ще използват неговите изобретения, ще четат произведенията му, и никой друг няма право да му я отнема. Въпросът е дали има право върху тази клиентела. Писателят има право на клиентела, но тогава извън интелектуалната собственост има фактическа клиентела - адвокатът, лекарят и други имат фактически клиентела: никой не им гарантира, че ще имат клиенти.
    6. Теория на стимула. Основава се на разпоредбата от Американската конституция, че Конгресът насърчава със закони изобретателите като им дава временни и изключителни права върху техните писания и полезни изкуства. Ключовата дума тук е насърчава (стимулира), която като че ли не се отнася за тези, които вече са изобретили, а тези които за в бъдеще ще измислят нещо ново. Това, че нещо вече се закриля и не може свободно да се използва е основание да се измисли нещо, което е по-съвършено и не е защитено. Това е във връзка и с теорията на Фон Хайек и неговия ученик Шумпетер за динамичната конкуренция.   
    7. В България по-време на социализма е имало възнаграждение за авторите, но друг стимул е нямало заради плановата икономика. Сега 70 г. след смъртта на автора се запазват авторските права (post mortem auctoris). Защо правото се запазва 70 години след смъртта, по-логично е да се запазва 70 години от създаването си. Случаят е казуистичен и произлиза от Англия и многото наследници на писателя Удуърт. В Германия през 1965 г. се решава да се създаде фонд, който да използва средствата от издаването на произведенията след смъртта на автора; първоначално срокът 50, а после 70 години. Фондът спонсорира млади автори и по този начин ги стимулира. Идеята не е успешна. Друга възможност е авторските права да се упражняват от определени организации (осребряващи организации), като всеки път трябва да се иска разрешение от тях за използването на правото (напр. пускане на песен, която е хит). Тези организации събират такси, от които правят отчисления за автора. По този начин обаче няма конкуренция, защото има твърдо определени  цени за всеки вид музика. Прави се сериозна критика на теорията на стимула откъм сроковете.

6. Субекти на правата на интелектуална собственост. Правоспособност и дееспособност. Особености.


    Става въпрос за авторското и патентното право (не толкова марки и др./пр. - те са въпрос на нелоялна конкуренция, не се говори толкова за авторство).
    Кои са правоспособни и дееспособни физически лица: всеки роден жив и жизнеспособен до настъпване на мозъчната смърт. Физическите лица под 14 г. според ЗЛС са недееспособни, под 18 г. се нуждаят от съдействието на родители. Въпросът е дали е правно действие създаването на произведение или създаването на изобретение; ограничено запретени. ЗЛС говори за правни действия, а не за правни сделки. Правомерните юридически факти са събития и действия. Действията са сделки (централният елемент е воля, насочена към определен правен резултат) и правни действия в широк смисъл (човешко поведение, но намерението не е насочено към този резултат, а само да се постигне това, което се прави). Създаване на произведение, на изобретение, на полезен модел са постъпки. Тълкуване в теорията: всъщност разпоредбите на ЗЛС са охранителни (да не си навредят непълнолетните и малолетните), “правни действия” се тълкува по-скоро като “правни сделки”. Е. Марков: произведенията и изобретенията не са в една група - и двете са действия, произведенията са постъпки (волята не е насочена към придобиване на права, а към създаване на патент), създаване на изобретения - не са толкова резултативни актове (не е нужно обективиране както при произведенията, обективира се в заявката, но в един друг, откъснат момент). Има и трета категория юридически факти - факти от душевния мир; Е. Марков: създаването на изобретение е по-скоро такъв факт - чл. 11 - информацията не е самото изобретение, макар да е свързана с него: изобретението съществува преди разгласяването; ако изобретението не е патентовано, то е ноу-хау (знание, опит).

7. Титул върху обекти на интелектуалната собственост, създадени за другиго (служебни изобретения, произведения в рамките на трудово правоотношение и др.)

    1. Авторско право. Произведения (не само програми и бази данни), създадени в трудово правоотношение - въпрос N7. Титул е правопораждащ юридически факт - от какво се пораждат правата на работодателя. Авторско право - чл. 41 ЗАПСП: авторското право принадлежи на автора освен око не е уговорено друго. Авторите обикновено са в трудово правоотношение, длъжностната им характеристика предвижда, че те трябва да създават произведения. Трудов договор - сключен между работодател и работник, в който се урежда трудовата функция. Противопоставя се на договора за изработка (граждански договор), при който се дължи резултат (при трудовото правоотношение се дължи предоставяне на работна сила), урежда се от ЗЗД (трудовото правоотношение се подчинява на императивните норми на КТ). Авторът независимо от трудовото правоотношение е носител на авторско право (ал. 1). Съществува обаче ал. 2: работодателят може да упражни най-съществените икономически интереси на автора без разрешение и без да плаща възнаграждение. “Да съответства на обичайната му дейност”: след като е сключен такъв договор, значи е в предмета на дейност, освен това ТЗ не поставя ограничения в предмета на дейност. Явно несъразмерно трудово възнаграждение: може да поиска допълнително възнаграждение от работодателя, ако не - да иска съдът да присъди по справедливост. Несъответствието трябва да е явно. “По справедливост”: не може да се даде ясен законодателен критерий - необходима е известна доза несигурност, за да бъдем справедливи, с едно твърдо понятие това не може да бъде дадено.
    Когато правоотношението не е трудово, а както го нарича законът “поръчка”, става въпрос не за поръчка, а за изработка (чл. 42). Авторското право принадлежи на автора на произведението, но поръчващият има определени права - стеснени: ограничен е от целите, за които е поръчал (напр. превод на доклади за конференция, но преводите не могат да се използват в сборник от докладите).
В единия случай (трудово правоотношение) работодателят е ограничен от обичайната дейност (но изглежда всяка дейност е обичайна). В другия случай (изработка) възложителят е ограничен от целите.
    Въпросът е колко продължава това право. Авторското право е 70 г. след смъртта на автора. За цялото време ли съществува правото за работодателя. Въпросът е кой е титулът - договор (трудов договор или изработка) или създаване на произведението. Законът не казва докога трае правото. Е. Марков е склонен да вижда два титула: възникване на трдово правоотношение и създаване на произведение (трудовият договор няма прехвърлителен ефект, както е според Цв. Каменова).
    2. Титул в патентното право. На едната страна при ЗАПСП (носител на правото) има две групи - автори и предприемачи, а правото е едно. В патентното право този въпрос е решен по-добре - правата са разделени. Моралните права на изобретателя де удостоверяват с издаването на патента. От друга страна икономическите права, които се удостоверяват и гарантират с патента, принадлежат на патентопритежателя (може да е авторът, но и трето лице). Чл. 15 посочва кои изобретения са служебни.
        Трудов договор или други (става дума за изработка).
        1) Не е достатъчно да има трудов договор, но и изобретателят да изпълнява нещо, присъщо за длъжността му. 2) Може да не изпълнява присъщо задължение, но има специално възлагане. Тълкуване:това означава, че трябва да има писмена заповед, в която е описано какво трябва да направи - по каква тема да работи, какви изследвания да направи (това означава “да се очаква”). или 3) Използва материали и средства на работодателя или знания и опит, придобити по време на работата - много широко формулирано, особено знания и опит. Според Е. Марков трябва да се разбират конкретните знания и опит, необходими за това изобретение.
        Има един тримесечен дрок; и в двата случая (трудово правоотношение или изработка) изобретателят трябва да съобщи, че изобретението е служебно. При трудовото правоотношение работодателят в тримесечен срок може да патентова; ако пропусне, правото се връща в работника. При възложителите нява ограничение - получава продукта, независимо дали иска да патентова. Добре е, че има срок (тпудово правоотношение), но работодателят може да има по-голям интерес да не патентова.
        В трудовия договор или в друг договор може да се уговори, че работодателят и работникът ще патентоват заедно. Това е несполучливо разрешение - създава общо право върху нещо неделимо (от чл. 13) - всеки може да упражни вето върху експлоатацията на една технология. В други случаи (договор за изработка) няма ограничение за части: може и всичко да е за изобретателя, възложителят може да се откаже.
        Титул - от какво произтича правото. Обикновено това е изобретателят или негов правоприемник (наследник, купувач). Работодателят/възложителят не е правоприемник. Правото ни не е много последователно, създава два титула - създаване и договор (трудов договор или друго). САЩ: задължително е изобретателят да е заявител, ако е друго лице, то е негов представител (при нас има заявителна система - може да заяви всеки), така че във всеки трудов договор трябва да има клауза, че изобретението преминава върху работодателя: работодателят така освен работодател ще бъде правоприемник (има по-голяма логика). В Европа има по-скоро двоен титул - създаване и трудов договор (като в авторското право): неимуществени права за изобретателя, имуществени за работодателя (в авторското право неимуществени права за автора, имуществени за работодателя - не е ясно до кога). И нашият закон (ЗП) залита към двойния титул. При явна несъразмерност се дължи справедливо възнаграждение (като в авторското право): трябва да се преценява печалбата, ценността, приносът на работодателя (има критерии, от които съдът трябва да се ръководи).

10. Изчерпани права. Същност. Разделени пазари и успореден внос.
    
    1. Изчерпани права (марки, дизайни) – става дума, че за самите продукти, които са пуснати на пазара авторските права са изчерпани. Ако се продават произведения не се нарушава авторското право. Това правило съществува при всички обекти на интелектуална собственост (марките и дизайните не се изчерпват ако видът на стоките  е много влошен).  Навсякъде се казва, че разпространението трябва да стане със знанието на титуляра, но има случаи, когато това не е необходимо, напр. при принудителната лицензия. Идеята е, че интелектуалната собственост не е самоцел, а съществува за да възнагради и стимулира, но не трябва да се уврежда и легитимната търговия. За първи път през 1900 г. Йозеф Колер в своя Наръчник по патентно право обяснява този феномен като законова лицензия, което не е съвсем коректно.
    2. Успореден внос – става дума за това докъде да се простира изчерпването и дали да има териториално действие. Този проблем е особено съществен за страните от ЕС, защото там той е свързан с Общия пазар и принципът за свободно движение на стоки. Напоследък там надделява разбирането и за извънтериториално изчерпване на правата, но не за всички произведения, например това не се отнася за определени филми и т.н. Трябва ли обаче у нас да се допусне извън териториално изчерпване – не трябва, у нас е само териториално.

11. Защита на интелектуалната собственост - видове.

    1. В обществото напоследък се поставя все по често въпросът какво може да направи полицията или съда по отношение на защитата на интелектуалната собственост. Способите за приложение на правата са важни са важни иначе всеки закон би бил безсмислен за това и съществуват – наказателно, административно и гражданско правни мерки за защита на интелектуалната собственост. Интелектуалната собственост като дял от частното право се състои от субективни права и в този смисъл частно правната защита обикновено се свежда до мобилизиране на личния интерес за защита на правата, при по-драстични нарушения се стига и до намеса на държавата. Са съжаление у нас преобладава държавната намеса, а не би трябвало.
    2. Защита и закрила.  Под “закрила” се разбира признаване на права, фактът, че действат съответните закони. В по-тесен смисъл признаването на едно право представлява закрила (напр. издаване на патент или регистрация на търговска марка). “Защита” е по-силно понятие: за защита се говори, когато има нарушени права (нормалното развитие на нещата е нарушено) и съответно се задейства някаква санкция.
    3. Защита на интелектуалната собственост:
        3.1. Наказателно-правна защита (най-интензивна). Съществуват няколко разпоредби в НК по този въпрос, обособени в раздел VІІ на глава 3 “Престъпления против интелектуалната собственост”:
            1) Чл. 173 – плагиатство, нарушаване на личните права на автора чрез използване на неговото произведение от свое име. Ал. 1 е насочена към закрила на авторските права и гласи: който издава или използва под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение се наказва с лишаване от свобода до 10 години или с глоба до 10 000 лв., както и с обществено порицание, а ал. 2: със същото  наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое или чуждо име изобретение, полезен модел или промишлен дизайн. Характерно е, че законодателят използва терминът “значителна част”, т.е. той дава защита само срещу използването на цялото или на значителни части. Това обаче не означава, че за използването на незначителна част не се санкционира от гражданското право. Според ВС “значителна част” е 50% от произведението, което е твърде нелогично разбиране.
            2) Чл. 172 а – пиратството, неправомерна икономическа експлоатация на произведението. Дълги години подобна закрила не е съществувала. Подобни текстове са въведени във всички съвременни законодателства под влияние на международните актове. Проблематичното в този текст е различието между термините употребени в НК и съществуващите в ЗАПСП – в НК се говори за software, а не за програми за електронно-изчислителни машини, за видеозапис, а не за филми и т.н.
            3) Поставя се въпросът защо в НК не е предвиден състав противоположен на чл. 173  - имитация, представяне на авторско произведение под чуждо име.
        3.2. Административни санкции (административно-наказателно производство).
            1) Относно защитата на конкуренцията – тя по принцип се регулира от някаква администрация, доколкото има органът КЗК и производството за нелоялна конкуренция се извършва пред нея. Санкциите са административни, доколкото КЗК налага глоби на физическите лица и имуществени санкции на юридическите.
            2) Във всеки закон има многобройни административно-наказателни състави – най-малко са обаче при патентите. При патентите има една разпоредба, която по-скоро е свързана с националната сигурност – чл. 84: Лице, което публикува същността на секретна заявка по чл. 24, извърши заявяване в чужбина при неспазване изискванията на чл. 25, отстъпи лицензия или извърши действия в нарушение на чл. 31, ал. 5, се наказва с глоба от 100 000 до 1 000 000 лева. Според Е. Марков тази разпоредба е остатък от времето, когато само държавата е могла да патентова в чужбина.
            3) Административните санкции са най-вече в областта на АвП и са представени разнообразно в чл. 97. Особеното за тези нарушения е, че те се установяват от органи на Министерството на културата, отдел Авторско право, които съставят акт при констатиране на нарушение. Актът на практика не е санкция, а доказателство за нарушението, а и обвиняващ документ въз основа на който се издава наказателното постановление, което всъщност санкционира. Санкциите, които са предвидени в ЗАПСП са доста особени и Е. Марков задава въпроса какво представлява санкцията запечатване на мястото, в което се извършват нарушенията. Наказателните постановления се издават от министъра на културата или овластено от него лице и се обжалват по реда на ЗВАС.
              4) Съществува Постановление 87/96 г. за контрола върху използването на обектите на авторското право и сродните му права, лицензиране на  производителите на компактдискове и производителите на матрици за производство на компактдискове. В момента се готви отмяна на това постановление във връзка с отпадането на лицензионните режими. Става дума основно за лицензиране на производството на компактдискове и регистрация на договорите за ползване на авторски и сродни права, която се санкционира с глоби. Въпросът е, договорите за ползване на авторски и сродни права с валидни и без регистрация и нерегистрацията не води до тяхната недействителност. Регистрацията има контролно значение, но не е конститутивна по отношение на договорите и правата от тях. В САЩ е съществувал регистрационен режим за авторските права, който сега е отпаднал, но съответното ведомство още функционира и може да се направи регистрация.
        3.3. Гражданско-правна защита:
            3.3.1. Видове искове:
                1) Чл. 94 предвижда осъдителен иск за обезщетение: Който наруши авторско право или сродно на него право, дължи на носителя на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, обезщетение за причинените вреди.
                2) Установителен иск (иска се от съда да установи наличието или липсата на авторско право) – той не е предвиден изрично в законите, които уреждат интелектуалната собственост, а се извежда от чл.  97 ГПК. Установяване на едно право може да се иска винаги, а установяване на факт може да стане само в предвидените от закона случаи, когато ищецът има правен интерес. Може да се иска установяване на авторско право, нелоялна конкуренция и т.н.
От установителните искове се получава решение със сила на пресъдено нещо, а от осъдителните – решение, което има и изпълнителна сила. Когато се говори за осъдителни искове се счита, че става дума за осъждане за сума пари. В областта на интелектуалната собственост това не е най-характерният вариант (особено при нелоялната конкуренция).
                3) Преустановителен иск (вид осъдителен иск) по чл. 95 т.1: Когато произведение или обекти по чл. 72 се използват в нарушение на разпоредбите на този закон носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред: 1. преустановяване на неправомерното използване. До такъв иск се прибягва, когато не са претърпени големи вреди (напр. при продаване на часовници SEIKO на пазара за 1.5 лв., или при пиратско издание на книга, която не се купува. Когато се говори за състави на нарушения има 2 категории по отношение на причинените вреди: 1) резултатни нарушения, при които има причинена вреда; 2) случаи когато макар и да няма вреда има нарушение (подобно при административните нарушения, напр. каране на автомобил с превишена скорост, от което не произтичат негативни последици). Става дума за нарушения, при които самото осъществяване на определен фактически състав е неправомерно – класически пример е нелоялната конкуренция.
                4) Унищожителен иск (също е вид осъдителен иск) по чл. 95 т. 2: Когато произведение или обекти по чл. 72 се използват в нарушение на разпоредбите на този закон носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред: 2. изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите.
                5) Извън авторското право съществува “отстранителен иск” изпълнение за сметка на длъжника, когато става дума за отрицателни престации – чл. 80, ал. 2: Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението. ЗЗД не е само за договорите, а за облигациите.
                6) Иск за изземване на записващите устройства: чл. 95, т. 3: изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения.
                7) ЗАПСП предвижда и един особен иск, характерен само за него – чл. 95, т.4.: да му бъдат предадени вещите по т. 2. Идеята е да не се унищожат пиратски издадените книги, а да се удовлетвори носителят на правото като те му се предадат.
            3.3.2. Особености.
                1) Активно легитимиран по тези искове е носителят на авторското право или поне лице, което твърди, че е носител на правото.
                2) Законът предоставя и активна легитимация и на лицата, които са изключителни притежатели на авторското право (или притежатели на изключителна лицензия), тъй като само те използват правото на практика. Това обаче предизвиква въпроса, че след като законът приема, че в тези хипотези правото се отстъпва, а не прехвърля, дали е така всъщност щом лицата, на които е отстъпено са активно легитимирани по исковете.
                3) Активно легитимирани са и сдруженията за колективно упражняване на авторски права – те обаче нямат никакви права, дори и отстъпени.
            3.3.3. TRIPS – дава възможност за активни мерки в международен аспект в защитата на интелектуалната собственост. Международната защита винаги е била сравнително слаба – в Бернската конвенция има само една защитна разпоредба (чл. 6), която е с твърде общ характер – ако някоя от страните по конвенцията не подържа определено ниво на закрила засегнатата страна може да приеме реципрочни мерки и да се обърне към Световната организация. Има две групи правила, които преминават от  TRIPS:
                1) По отношение на гражданските искове правило от TRIPS, което преминава и в ЗАПСП е чл. 96а, който се занимава с обезпечителните мерки. За съжаление нашата уредба е по-груба от международната. В процеса съществуват два типа обезпечения: 1) обезпечения на имущество и 2) обезпечения на доказателства. По-същественото при интелектуалната собственост е обезпечението на доказателства, като процедурата в ГПК е неприложима за интелектуалната собственост. Тази разпоредби водят началото от един съдебен прецеден, при който съдът е видял, че ако доказателствата за пиратството не се “консервират” от тях нищо няма да остане. Недостатък на нашата уредба е, че обединява на едно място обезпечение на иска и обезпечение на доказателства. Подобни разпоредби на чл. 96а има и в закона за търговските марки и в закона за промишления дизайн, но не и в закона за патентите.
                2) Митнически мерки (чл. 96а и сл.) – нарушенията на правата на интелектуална собственост се откриват при преминаване на границата на стоки, в които тези права са материализирани. Митническите мерки се състоят в задържане на пратки и стоки. Това задържане може да се осъществи по молба на заинтересуваното лице, с представяне на някакви доказателства и служебно от митническите органи (служебният контрол е пресилен с оглед  TRIPS). Задържането е до 10 работни дни, като за задържането се уведомяват изпращача и получателя, които заедно със заинтересованото лице могат да направят оглед на задържаната стока. Ако задържането е неоснователно увредения има иск срещу заинтересованото лице, а когато задържането е служебно митническите органи не дължат обезщетение (може да се мисли за обезщетение по ЗОДВПГ).
        3.4. Самопомощ. Авторското право се основава на това, че всяко произведение се материализира на материален носител. Голямото развитие на глобалните мрежи (т. нар. информационни магистрали)  през последните години създаде множество нови проблеми пред защитата на интелектуалната собственост. Съвременната техника позволява всяко едно произведение да се превърне в бинарен код и след това отново да се върне в първоначалния си вид. По този начин се избягват множество иманентно съществуващи защити на авторските права. На времето, за да се разпространи една книга е било нежно да се разполага с печатарска преса и на практика пиратското разпространение на книги не е било много привлекателно освен в случаите когато е ставало дума за забранени книги (напр. преди Революцията във Франция). Създадените тогава правила за защита на авторските права се оказват напълно безполезни днес, когато на практика всеки може да има “печатарска преса”. Това е едната от причините, че титулярите на права върху интелектуална собственост трябва да използват и самопомощ при защита на своите произведения. Другата причина е, че в интернет няма граници и е много сложно да се докаже къде се осъществило нарушението и какво е приложимото право. Решението на всички тези проблеми е техническата или физическата защита на произведенията (вид самопомощ), която се изразява най-общо в това, че достъпът до ползването или копирането на произведението се ограничава докато не се плати необходимата сума. Съществуват много варианти на такава защита – става дума за определени начини на кодиране, които  правят невъзможно ползването на определено произведение или влошават неговото качество, друга възможност е в един текст например да се допуснат съзнателно грешки така, че да може да се установи от къде е взет. Разбиването на тези кодове оскъпява продукта и целта е да се създадат, кодове чието разбиване би се явило икономически безсмислено (няма невъзможни за разбиване кодове). Днес хитът е асиметричното криптиране, което се основава на два различни ключа публичен и частен.  За да е възможна самопомощта са необходими 3 условия: 1) да съществува право; 2) да няма възможност лицето, което търси закрила да се обърне към държавните органи; 3) да няма възможност държавните органи да действат достатъчно ефективно. Днес самопомощта се утвърждава легално в киберпространството. Това обаче понякога води до проблема, че се защитават и обекти, върху които не съществуват авторски права – напр. законите в интернет.         

12. Изобретение. Нематериални обекти, които не се считат да изобретения по смисъла на Закона за патентите. Технически ефект.

    В патентното право има 2 обекта на закрила: изобретения и полезни модели.
    1. Изобретение и патентоспособно изобретение. Прави се разлика между изобретение и патентоспособно изобретение - изобретение, което може да бъде обект на правна закрила според определен патентен закон или международен договор, защото отговаря на съответните материалноправни предпоставки. Понятието изобретение се определя от теорията и практиката, докато признаците на патентоспосбното изобретение се уреждат по нормативен път.
        1.1. Изобретението според всички автори е идея, резултат на интелектуална творческа (изобретателска дейност), като преобладава разбирането, че тази идея се състои в използването на природни сили и технически средства за постигане на технически ефект или технически прогрес. Има различни теории как да се прецени дали идеята е резултат на изобретателска творческа дейност:
            1) Субективни теории: трябва да се търси оригиналната идея и да се изследва нейното качество, нивото на изобретателска дейност или на самото изобретение. Като мярка за степента на идеята според различни автори се сочат: 1) възможностите на средния или добрия специалист от съответната област (абстрактен мащаб); 2) резултат на творчески усилия, дълги търсения и опит (възразява се, че е от значение резултатът, а не предхождащата дейност); 3) неочакваност или изненада от идеята.
            2) Обективни теории: най-важният признак на изобретението е техническият прогрес, който обективно то е годно да отбележи.
        1.2. Патентоспособно изобретение. Също съществуват различия при определянето му. В повечето законодателства са възприети изискванията за новост и промишлена приложимост.
    2. Изобретение. За съжаление ЗП не казва какво са изобретения. В чл. 6, ал.1 казва кога се издава патент, а в ал. 2 – какво не са изобретения, но не и какво е изобретение. Чл. 6, ал. 2 може да послужи като нормативна опора за определяне на изобретението - може да се изведе кои черти липсват и по това да се определи какво е изобретение.
        1) Определение. Определението за изобретение е доктринално и практическо – под “изобретение” се разбират технически правила, някакви материални средства за въздействие върху света.
        2) Според стария закон изобретението е техническо решение на задача и това не е далеч от истината: задача е не математическа задача, а потребност на обществото. Решението посочва средствата и начините за постигане на конкретен резултат; средствата принадлежат към областта на техниката. Техническо решение е решение чрез предвидени материални средства за въздействие върху света наоколо. Днес обаче се приема, че не е необходимо да има някаква последователност, т.е. първо да е поставена задача (да има някаква потребност), а след това да дойде изобретението като нейно решение - измисля се нещо, без да има потребност, а после се вижда, че е по-изгодно и започва да се търси.
    Затова по-точно е първото определение, като в него под “техника” трябва да се разбират средства за въздействие върху действителността. Под правила се разбира инструкции, напътствия, определена последователност (изобретението съдържа конкретно указание, което може да се приложи от специалист в съответната област на техниката - М. Павлова).
    3. Нематериални обекти, които не се считат за изобретения – посочени са в чл. 6, ал. 2 на ЗП:
        3.1. Открития и научни теории и идеи:
            1) Открития. Вече не се закрилят, но по старото законодателство са се закриляли (за открития в определени области са се издавали авторски дипломи и се заплащало авторско възнаграждение, но не се пораждат изключителни права за използване). Откритията са се определяли като  установяване на съществуващи отнапред свойства, явления и закономерности в живота и природата - т.е. става дума за правила, които са установени, а не изобретени, тъй като са съществували и преди. Задълбочават се познанията за заобикалящия ни свят, но не се създава нищо ново в действителността. При изобретяването може да се използват някои фундаментални открития, но това не е задължително.
            2) Научни теории и идеи. При тях липсва техническият характер. Те са по-скоро догадки или мнения, признати от специалистите, но не и решения. Идеи тук означава неразработени правила (напр. IBM плаща по 500 $ за изпратени идеи, които разработва и превръща в изобретения, които вече са на IBM).
    Във  всички тях липсва елемент на въздействие върху материалния свят.
Откритията не се закрилят - те не са нещо конкретно практично, а законите се занимават с практични неща. До 1993 г. откритията са се закриляли (с диплом за откритие) – имало е 6 защитени с диплом български открития. Откритията обаче не са задължително нещо практично, а тъкмо напротив. Първото откритие е на проф. Маджаков, направено още преди Втората световна война, въз основа на разработка, подобна на неговата, в САЩ е регистрирана машина, която най-общо може да се нарече ксерокс.
        3.2. Математически формули и методи. В природата няма математика, тя е само на идеално ниво. Математиката няма технически характер, не въздейства върху света и затова не е защитена.
        3.3. Резултати от художествено творчество. Става дума за произведения на литературата, науката и изкуството. Те са предмет на авторско право и се закрилят заради тяхната оригинална форма (те са начин на изразяване), но не са технически правила.
        3.4. Планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност. Става дума за книги от рода “Как да станем богати”, “Как да спечелим приятели” и т.н. Те не могат да гарантират сигурност за постигане на желания резултат, а и в повечето случаи не става дума за технически правила. Правилата на игрите също не могат да се патентоват, както и някакви системи в тях като скрит пас и особен вид плуване.
        3.5. Програми за електронноизчислителни машини. Преди 25 г. не е съществувало делене на hardware и software - първоначално програмите се считат за сервиз към машините. По-късно се вижда, че те са нещо различно и се поставя въпросът дали не са отделен обект, не представлява ли ценност самата интелектуална дейност по създаване на програми. Има основание да се смята, че тези програми представляват “техника” в посочения по-горе смисъл. В Европа надделява разбирането, че патенти за електронноизчислителни машини  не следва да се дават, тъй като програмите са нещо прекалено математизирано и на тях не се гледа като на средство за въздействие, макар и върху техническо следство. У нас програмите се закрилят като произведения на литературата (имало е идея да се разглеждат като произведения на музиката), защото са написани на своеобразен език – бинарен код. Има и технически езици – Java, Visual Basic и т.н. На края има и потребителски език – GUI. Доколкото нещата, изразени чрез езика са литературни произведения, то и software е това. В Америка патентоват и software.
        2.6. Представяне на информация. Идеята е, че информацията е общодостъпна. Представянето на информация в чист вид не се закриля и от авторското право, но има специални правила за бази данни.
    При всички тези обекти, общо казано, липсват технически характер или характеристики на инструкции, правила.
    3. Технически ефект – чл.6, ал. 3: Предходната алинея се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях, т.е. излиза, че ако не се иска закрила, патент може да се получи (може да се третират като изобретения, ако не се търси закрила). За да се разбере тази малко неясна постановка, трябва да се има предвид доктрината за техническия ефект. Според нея може да имаме изобретение, което е някакво устройство, и неговото функциониране да е свързано с някой от посочените обекти (напр. манематическа формула, software). В този случай software ще се патентова заедно с цялото, защото той е необходим, за да действа цялата система.  
    4.Видове изобретения (М. Павлова):
        4.1. Класификация с оглед предмета - на основание чл. 19, ал. 4 и 5. Има значение при преценка дали е спазен принципът на единство при подаване на заявката, за обхвата на закрилата (патентът за метод се отнася и за произвежданите продукти).
            1) Изобретение за техническо устройство или изделие - предметът се характеризира с определени конструктивни белези. Новосттае в изменение на разположението на отделни части, изменение в тях и/или взаимодействието между тях, при което се реализира полезен ефект.
            2) Изобретение за вещество - предлага се нов състав или съотношение на съставните елементи, при което се постига по-голям социален ефект.
            3) Изобретение за метод - процес, протичащ последователно във времето, на базата на който може да се осъществи определена производствена дейност. В зависимост от естеството на въздействие: механични, физични, химични методи.
        4.2. Изобретения, при които се използват известни технически средства за достигане на нов ефект:
            1) Ново приложение - използват се известни технически средства, за ефект, който до този момент те не са предизвиквали (лекарство като катализатор в химическа реакция).
            2) Комбинация на известни самостоятелни елементи - трябва да се поражда нов ефект, който да превишава сумата от ефектите на включените елементи (лекарство, което леква определена болест, а отделните елементи нямат лечебен ефект).
        4.3. Основно и допълнително изобретение. И двете отговарят на изискванията на чл. 6.
            1) Основното може да се използва самостоятелно.
            2) Допълнителното изобретение се намира във връзка с друго основно изобретение, за което е издаден патент, като допълва или усъвършенства основното. Ако за основното е издаден патент, допълнителното може да се използва само със съгласие на патентопритежателя или ако се допусне принудителна лицензия по чл. 32, ал. 3. Допълнителонот изобретение става самостоятелно при прекратяване на патента за основното на основания, несвързани с него (анулиране, изтичане на срока, отказ).

13. Патентноспособност. Промишлена приложимост и новост. Привилегия на новостта (гратисен период).


    1. Патентноспособност. Това е възможността дадено изобретение да бъде закриляно с патент или дали предложеното от изобретателя притежава критериите, посочени в закона. Законът защитава само обектите, които покриват критериите - патенти се издават само за изобретения, които отговарят на предвидените в закона критерии. Тези критерии са кумулативни и са изчерпателно дадени в чл. 6, ал. 1: Патенти се издават за изобретения, които са нови, имат изобретателско равнище и са промишлено приложими. Патентното ведомство не може да добавя нови критерии.
    2. Новост.
        2.1. Критерият новост. В чл. 8, ал.1 се казва: Изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката. Когато изобретението не е ново, казваме, че е с опорочена новост. Ново обаче може да означава много неща: може да е нещо, което е станало/направено сега или може дори нещо старо, за което едва сега разбираме. Законът казва какво е ново – изобретението не трябва да е част от състоянието на техниката. Това обаче поставя въпроса какво е състояние на техниката. По-рано се е казвало равнище на техниката, но така или иначе идва от state of art.
        2.2. Състояние на техниката. Състоянието на техниката не е критерий - то е мащаб и за трите критерия. Ал. 2 на чл. 8 дава нещо като определение за състоянието на техниката: Състоянието на техниката включва всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин където и да е по света преди датата на подаване, съответно приоритетната дата, на заявката за патент. М. Павлова пояснява, че не всяка общодостъпна информация се отнася до състоянието на техниката, а само сведения, които се отнасят до изобретение. “Общодостъпно” и “разгласено” са ключовите понятия в това определение.
        2.3. Новост. Ново е изобретението, което не е част от състоянието на техниката. Новостта се състои в това към момента на подаване на искането за патент техническата същност на изобретението да не е разгласена по начин, който я прави достъпна за неограничен кръг лица.
            1) Разгласено. За патентното право е важно, да е било разгласено, а не да бъде разбрано. Какво означава разгласено – трябва да бъде така разгласено, че изобретението да може да бъде осъществено (да бъде повторено - напр. Coca Cola не е разгласена въобще, никой не знае как се прави). За да се опорочи новостта е необходимо и достатъчно да са разгласени съществените признаци на изобретението - новостта се опорочава от такова разгласяване на техническата същност на изобретението, което позволява то да бъде разбрано и приложено от специалист в дадена област, без да черпи други сведения за изобретението.
            2) Общодостъпно означава разгласяването да е направено пред неопределен кръг лица. Не опорочават новостта разгласявания пред затворен кръг лица (напр. секретно прилагане).
            3) Разгласяването може да стане по много начини. Писмено или устно описание означава разгласяване по абсолютно всякакъв начин – от публикации в списания до интернет, бази данни и др., устно разгласяване; включва се разгласяване чрез демонстрации (открито прилагане) и т.н.
                а. Печатни публикации - излагане на техническата същност на изобретението в писмена, графическа или друга форма (патентни бюлетини, конкурсни работи и т.н.). Публикациите опорочават новостта от момента, когато станат общодостъпни - от датата на публикуването им или предоставянето им за информация или използване от публика; при литературните източници - от дадата на подписването им за печат. Ако са посочени само месец или година, за момент на разгласяване се приема последният ден от периода.
                    - Чуждестранните патенти (вкл. и по силата на международни конвенции) са разгласени от датата на публикуването.
                    - Подадените заявки пред чуждестранни патентни ведомства или пред ЕПВ, заявките по ДПК - от датата на публикуване.
                    - Заявките пред българското ПВ не се пубикуват, но са включени към източниците от момента на подаването им, но при условие, че впоследствие бъдат публикувани - чл. 8, ал. 3 ЗП. При това положение датата на разгласяване на българските патенти е датата на заявяване.
                б. Различни форми на открито използване - внедряване в производството, открито използване и търговия с предмети, които разкриват достатъчно техническата същност на изобретението.
                в. Излагане по всякакъв друг начин на същността на изобретението - експониране на мостри, открито излагане на същността на изобретението.
            4) Абсолютна световна новост. По стария закон се искало да не се разпространява на национално ниво, днес се казва “където и да е по света”. Това е доста странна идея, с която нашият законодател се показва като твърде амбициозен. Нашето понятие се основава на абсолютното световно състояние на техниката или на абсолютната световна новост, докато повечето законодателства възприемат като критерий относителната световна новост или относителното световно състояние на техниката, т.е. новост за територията на съответната държава. Това означава, че експертите са задължени да правят проверка с твърде широк обхват - източници от дадена област на техниката, осъществени където и да е и по което и да е време преди датата на заявката или приоритетната дата.
Понятията се определят негативно за удобство, иначе ще започнат безкрайни спорове.
        2.4. Ако в едно разгласено изобретение съществените признаци са заменени с техническия им еквивалент в предлаганото за закрила решение, последното не може да се признае за ново. Технически еквеваленти са различни по естество, структура, форма средства, които обаче имат изобщо или в определена насока едно и също действие (трансмисия и зъбчато колело).
        2.5. Частична новост. Ако заявеното е заимствало само някои признаци от разгласени решения, правната закрила е само върху новите признаци и връзки.
    3. Промишлена приложимост – изобретението трябва да може да бъде осъществявано. Чл. 10: Промишлено приложими са изобретенията, чийто предмет може да бъде произвеждан или многократно използван в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство. Идеята трябва да може да се въплъщава многократно в материални носители или самото изобретение да функционира многократно. Не всички изобретения имат конкретен предмет - само такива, които се отнасят до устройства, изделия, вещества и някои от изобретенията за метод (когато се произвеждат конкретни вещи).
        1) Поставя се въпросът с каква издръжливост трябва да е реализираното изобретение. Предварителен отговор не е възможен, но се изисква висока степен на надеждност - винаги има процент случаи, когато няма да функционира, но трябва да се прецени внимателно (не е едно и също 4% неотваряне при чадъри и при парашути).
        2) “Промишлено” тук се схваща в най-широк смисъл – според Парижката конвенция всичко, което е в масово производство.
            а. Чл. 10 говори за промишлена приложимост във връзка с промишлеността (енергетика, металургия, машиностроене, лека промишленост) и селското стопанство (земеделие, риболов и т.н.).
            б. Не се включват транспортът, търговията, здравеопазването, образованието, култура - използвани в тези области изобретения са промишлено приложими само ако предметът им се произвежда в изброените по-горе отрасли.
            в. Според М. Павлова за методите изискването трябва да е да могат да се използват многократно със социален ефект не само в двете области, но и в здравеопазването (промишлено прибожими не само когато използването им има за последица производство на материални обекти) - редакцията на чл. 10 е много тясна, защото изрично се говори за предмет на изобретението. Според нея резпоредбата трябва да се схваща в смисъл предметът на изобретението да може да се произвежда или самото изобретение да може да се използва многократно.В европейското законодателство за промишлено неприложими се смятат медицинските методи за диагностика и терапия, упражнявани върху хора или животни. В България се издават патенти за такива методи –  не може да се разбере тази разпоредба в чия полза е. Веднъж издаден, патентът трябва да има и защита, но в медицината лекарят не може да откаже да приложи един метод, защото той е патентован от друг. Според Емил Марков това е нарушение на световните конвенции, тъй като щом има патент той трябва да има и защита.
    4. Привилегия на новостта (гратисен период). Ако поради недискретност или незапознатост с патентното право заявителят разгласи изобретението, за което ще иска патент, по начин, че да стане част от състоянието на техниката, ще е несправедливо да му откажем издаване на патент поради опорочена новост на изобретението. Повечето европейски законодателства възприемат подхода на отказ с оглед на интереса на трети лица, които проверяват патентната чистота и започват да произвеждат, а после се появява патент. Нашият законодател балансира нещата и казва в чл. 11: Разгласяването на информация за изобретението не влияе върху патентоспособността му, когато това разгласяване е направено в дванадесетмесечен срок преди датата на подаване на заявка за изобретението, съответно приоритетната дата. На практика разгласата може да е от всички. В повечето страни това не е така и мнозина заявители губят правата си  предварително. Днес обаче в ЕС има обратната тенденция към въвеждане на гратисен период. Това решение ще има голям ефект предимно за малките и следните предприятия, големите не грешат. Чрез института на привилегията на новостта определени разгласявания се изключват от източниците, които я опорочават. М. Павлова извежда три критерия, с оглед на които се урежда приложението на института: срок на разгласяването, от кого е извършено, дали информацията е получена директно или косвено от изобретателя.
        1) Разгласяването трябва да е до 12 м. преди заявяването (приоритетната дата).
        2) Трябва да е разгласено от: 1) изобретателя; 2) Патентното ведомство: а) не е имало право да разгласява тази информация, съдържаща се в друга заявка на същия изобретател; б) информацията е в заявка, подадена от друго лице без знание или съгласие на изобретателя, като сведенията са получени директно или косвено от изобретателя; 3) информация, разгласена от трето лице, получило я от изобретателя.

14. Изобретателско равнище (неочевидност).

    1. Изобретателско равнище. Дълго време такъв критерий не е съществувал и патентното право е функционирало добре. Подобен критерий днес има във всички страни с цел да се оцени самият принос на изобретението, техническата мисъл.
        1.1. Критерият се нарича още “неочевидност” или “inventive step”, на немски – изобретателски ръст, а на френски – изобретателска активност.
        1.2. В един момент се е създало положението, че са съществували множество недействащи патенти – новото приложение е било малко, новото е било толкова малко, че на практика е било ясно на всички вещи в областта (напр. патент за шестоъгълен молив, а до тогава съществували само кръгли, или за молив с гумичка). Проблемът е възникнал във връзка с един патент на звънче за врата, направено от керамика, а не от метал както до тогава - американското патентно ведомство отказва да издаде патент. ВС на САЩ за първи път в този случай казва, че трябва да има неочевидност – non obviousness: “количеството вложена енергия и усилия не може да имат значение”.
        1.3. Във връзка с този критерий изобретението се характеризира като ново стъпало в техническото развитие. Този признак се отнася до качествената характеристика на изобретението - въз основа на него патентоспособното изобретение оснава най-висшата степен на научно-техническо постижение.
    2. Чл. 9: Изобретението има изобретателско равнище, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката съгласно чл. 8, ал. 2 за специалиста в областта към датата на подаване, съответно приоритетната дата.
        2.1. За кого трябва да не е очевидно – нашият закон казва “специалист в областта”, което нищо не означава. Още от самото начало на въвеждането на този принцип (според ВС на САЩ, възприето и в международните конвенции) постановката е била “skilled in the art”, което означава “сръчния майстор” – този, който добре върши многократно репетирана работа. В практиката и литературата (Е. Марков, Договорът за патентно коопериране) съдържанието на понятието “специалист в областта” се изяснява като добър специалист в съответната област на техниката, който има необходимите знания и отлично умее да прилага известните технически средства. Този специалист трябва да не може да изведе изобретението от състоянието на техниката към момента.
    Мащабът “специалист в областта” е въведен с цел изобретателското равнище да се преценява като обективен признак.
        2.2. Как се извършва преценката в Патентното ведомство. На практика има подкритерии, които не са законови, но водят до правилни изводи за новостта. От една страна тези критерий са технически, а от друга търговски (напр. трайна незадоволеност на пазара). Техническите критерии трябва да са водещи. Тези субкритерии са само указания, но решаващ е моментът за техническата характеристика.
    М. Павлова посочва конкретни указания, които да помогнат за вярното преценяване на изобретателското равнище (преодоляване на трудности, задоволяване на продължително съществуващи потребности, технически прогрес или стопански успех на изобретението - опростяване или поевтиняване на производството и др., нов и неочакван резултат и др.), както и такива, които са индикации за липса на изобретателско равнище (използване на еквиваленти или сбор от известни елементи и др.).
        2.3. Изобретателското равнище се преценява към момента на заявяване или към приоритетната дата.
    3. Състояние на техниката.
        3.1. Състояние на техниката - патенти и заявки (отнася се и към въпрос N13). Има един силно догматичен въпрос – дали в състоянието на техниката трябва да се включат висящите заявки за патенти и самите патенти – чл. 8, ал. 3: Състоянието на техниката включва и съдържанието на заявки за патент, така както са подадени и с дата на подаване, съответно с приоритет, по-ранни от датата съгласно ал. 2, ако впоследствие бъдат публикувани.
            3.1.1. Патентите безспорно са част от състоянието на техниката (те имат подробно описание, така че да могат да се осъществят).
            3.1.2. Заявките за патенти не са общодостъпни  поне до 18 месеца след подаването им (не са разгласени по общодостъпен начин) и не следва да са част от състоянието на техниката. Според ал. 3 състоянието на техниката ги включва и тях. Това е така за удобство. Има два подхода в тази насока:
                1) Prior-claim-approach – подход на първата генерация патентни закони (на нашия до 1993 г.) Това е подходът на първата претенция. Отказва се патент на втория заявител, защото не е с първа претенция. Трудно е обаче първо да се проверява новостта, а после и висящите заявки.
                2) Wide-claim-approach. Дори заявките са част от състоянието на техниката и втората заявка се явява с опорочена новост. Висящите заявки се включват в състоянието на техниката изначално (би имало и предимство на първата заявка, но така е по-удобно).
        3.2. Състояние на техниката по отношение на неочевидност. Отново се изхожда от световното състояние на техниката.
            1) Има разлика между състоянието на техниката по отношение на новостта (чл. 8) и неочевидността (чл. 9) - за новостта е от значение всичко, докато за неочевидността се разглежда състоянието на техниката без висящите заявки (чл. 9 препраща само към чл. 8, ал. 2, не и към чл. 8, ал. 3). Това не е случайно, защото за новостта заявките са важни, но те не могат да се знаят от “сръчните техници”.   
            2) М. Павлова извежда разлика в смисъла на понятието в случая на новост и в случая на неочевидност. При новостта изобретението се сравнява с разгласените технически идеи, за да се види дали не се покрива в съществените си белези с някоя от тях. При изобретателското равнище техниката се схваща като синтез на известните технически идеи и се преценява дали от спойката им дали не може да се изведе по очевиден за добрия специалист начин изобретението.
    Този критерий е критикуван заради опасността от субективно отношение във вреда на изобретателя (след създаването си нещата изглеждат много по-лесни).

15. Непатентоспособност. Закрила на нови сортове растения (UPOV) и породи животни.

    Непатентоспособност. Поставя се въпросът дали едно патентноспособно изобретение може да се изключи от закрила. Отговор на този въпрос дава чл. 7 от ЗП - изключване на три групи изобретения от патентоспособните обекти.
    1. Нарушаване на добрите нрави и обществения ред. Чл. 7, т. 1, изр. 1: Патенти не се издават за изобретения, чиято публикация или използване биха нарушили обществения ред и добрите нрави. Какви са точно тези добри нрави – изр. 2: Hарушението не може да произтича само от факта, че използването на изобретението е забранено от законодателството. Едно нещо може да е поставено под особен (лицензионен) режим, но това само по себе си не е пречка пред патентоването му - не означава, че патент няма да се издаде, а се намира под забранителен/разрешителен режим. Нарушение на обществения ред и добрите нрави имаме, когато като че ли се скриват отрицателните качества на изобретението, а се твърди, че то има само положителен ефект (напр. противозачатъчните от първо поколение с много странични ефекти или двигатели, които замърсяват твърде много околната среда). По принцип става дума за изобретения, които са вредни или за екологията, или за хората (напр. ДДТ, за което дори е дадена Нобелова награда). Когато съществува вредност, въпреки полезността на изобретението патент няма да се издаде.
    Според М. Павлова такива са изобретения, които позволяват фалшифициране на показания на водомери, позволяват произволно прекъсване на телефонни връзки и др.
    2. Чл. 7, т. 2: Патенти не се издават за вещества, получени чрез вътрешноядрени превръщания, предназначени за военно използване. Това ограничение е наложено от обществения интерес, свързан с отбраната и сигурността на страната.
    3. Чл. 7, т. 3: Патенти не се издават за сортове растения и породи животни, както и основно биологични методи за създаването им.
        3.1. Непатентоспособност на сортове растения и породи животни. Става дума за това дали новите сортове растения или породи животни могат да се смятат за патентноспособни изобретения. На практика, освен че са живи същества, нищо друго не пречи да ги обявим за изобретения (има два вида патенти - за продукт и за метод). Законът е на друго мнение - след като ги забранява, значи иначе биха били патентоспособни. В САЩ се издават патенти за сортове, така е било и у нас до 1993 г. Поради привързаността ни към европейското правно семейство ние изключваме тази възможност с последния ЗП.
        3.2. Закрила на сортове растения и породи животни. Сортовете растения и породите животни са изключени от кръга на обектите на закрила по ЗП. Съществува обаче Конвенция за закрила на растителните сортове, въз основа на която е създаден и  UPOV – Съюз за закрила на растителните сортове, на който е член и България. Така се създава един нов обект на закрила, който не е точно интелектуална собственост, но е нещо много сходно. Не случайно седалището на този съюз е в сградата на организацията за защита на интелектуалната собственост и председателят на тази организация осъществява и лична уния при управлението му. В България е приет Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни. Поставя се въпросът какво означава “биологични методи” (чл. 7, т. 3 ЗП) – става дума за традиционни селекционерски способи, при които се подражава на природните процеси, на еволюцията (макар и много ускорени, процесите са известни). Получават се такива странни сортове като пинчера, който е  непатентоспособен, а се закриля със сертификат за порода животно. Нашият закон предвижда други способи за закрила на тези обекти, а не патент. Критериите за закрила са посочени в чл. 7 на ЗЗНСРПЖ и са новост, различимост, хомогенност, стабилност (материални критерии) и сортът да има сортово наименование, което да се свързва с неговото генетично обозначение (формален критерий).
            1) Новост. “Новост” има различно значение от това при патентите: до подаване на заявката за сертификат за закрила не трябва да е предлаган за продажба размножителен материал от този сорт (а не да не е разгласен сортът).
            2) Различимост. Сортът не трябва да е твърде сходен с друг съществуващ сорт.
            3) Хомогенност. При възпроизвеждането да се получават един клас растения или живи същества (да няма различия).
            4) Стабилност. Да се запазят и в следващото поколение качествата, с които сортът е бил защитен (белезите да се запазят без промяна).
              5) Името трябва да не повтаря друго име, да не нарушава търговска марка, а и да дава следи за биологичния род или вид. С регистрацията на това име се получава ново право на име, изключително само за този сорт.
Закрилата става със сертификат, а не с патент, но процедурата е доста сходна. Правата, които произлизат от сертификата, са различни от тези на патентопритежателя. Става дума за права само върху първата партида размножителен материал – след като се закупи, вече може да се произвежда свободно (купилият семена може да отгледа реколта или сам да произведе семена, но няма да е в нярушение). Правата от сертификата се продават, а не се сключва лицензионен договор. Признати са някои авторски права на самите селекционери (авторските права не се прехвърлят - лични права). От 1993 до 1996 г. поради липсата на закон нашите селекционери са без всякаква защита.  
        3.3. Чл. 7, т. 3, изр. 2: Това правило не се разпростира върху микробиологичните методи и върху продуктите, получени чрез тях. Тук става дума за щамове на микроорганизми – и методите, и продуктите, получени от тях, са патентоспособни на общо основание. Проблемът тук е относно генетично манипулираните продукти, които не са селекционерски, а по-скоро инженерски. При тях има патентноспособен продукт и метод. В тази област има множество продукти. ВС на САЩ признава за първи път патентноспособността на микроорганизми, които ядат нефт. В Германия обаче е отказан патент за т. нар. “червен гълъб”, защото той не се е осъществявал всеки път.