Печат
Главна категория: Право
Категория: Международно административно право
Посещения: 10930

Първата модерна Конституция на Япония е от 1889г., т.нар. „Мейджи конституция”, с която се установява конституционна монархия по пруски модел. По това време демократичната форма на управление заменя феодалната структура. Режимът на феодална поземлена собственост и различията между съсловията са отменени, провъзгласява се свобода на избора на професия и местожителство, провежда се административна реформа.
Днешната Конституция е известна като „Конституция на мира” или още пацифистка. Тя се приема след капитулацията през Втората световна война. Гласувана е на 3 ноември 1946г., а влиза в сила 6 месеца по-късно – на 3 май 1947г.
Японската правна система първо се е развивала на основата на китайската, но през XIX век се отбелязва силно влияние на немската правна мисъл (и в „Мейджи конституцията”). Законодателите в Япония ориентират правото към западния модел и по-точно към континенталното правно семейство, тъй като е много по-лесно да се приемат няколко кодекса в кратък срок, отколкото да се прибегне към английския прототип – общото право. След 1945г. са направени важни изменения в японското право. Осъществените реформи, които имат за цел либерализация на управлението, са повлияни от концепциите на американската правна система. Така през този период към влиянието на континенталната правна система се добавя и влиянието на общото право.
Интересно е да се отбележи, че Япония е единствената империя в света днес. Формата на управление на страната е конституционна монархия с държавен глава – император. От 1989г. страната се управлява от император Акихито, 125-тият поред японски суверен, който е роден през 1933г. По форма на държавно устройство Япония се определя като унитарна държава. Териториално се дели на 47 области – префектури, с развито местно самоуправление. Всяка префектура има управител и законодателен орган, които са пряко избирани от народа.
В японските съдилища няма жури от 1943г., но закон от 2004г. прокарва подобна система, която ще бъде въведена на практика през 2009г.
Исковете за обезщетения по граждански и наказателни дела в страната на изгряващото слънце не са толкова разпространени както в Западна Европа или Америка. Причината е, че адвокатските такси по делото се базират на сумата на щетите в иска, а не на реално присъдените. Тъй като в Япония няма съд с жури и съдиите сами решават изхода от делата, а върху тях е по-трудно да се въздейства емоционално, и присъдените обезщетения са сравнително ниски. В резултат на това много потърпевши се отказват от съдебен процес, ако нямат големи шансове за победа, или исканото обезщетение е занижено.
Често се споменава, че Япония е една от страните с най-малко адвокати в света – днес броят им е под 20 000 и бавно се увеличава, като на цели 8000 жители се пада само един адвокат, което е с пъти по-малко от съотношението в САЩ или Западна Европа.
Характерна особеност на японското право е позицията на хората, че правото е нещо лошо, че честните хора са длъжни да странят от него. Призоваването в съда, дори и по гражданско дело, се счита за срамно. Обръщането към съд с цел удовлетворяване на дадена претенция, което се признава за законно от действащото право, в съзнанието на японците, особено от по-старото поколение, почти не се отличава от изнудването. Според тях понятието за субективно право обезличава човешките отношения. Първостепенно значение за японците имат правилата за поведение – „гири”, установени от традицията за всички видове човешки отношения. Свидетелство за това е, че наред с кодексите и отделните законодателни актове, за източници на гражданското и търговското право в Япония се признават действащите обичаи и моралните норми, въпреки че приложното им поле постепенно се съкращава, поради разширяването на сферата на законовото регулиране.
Конституцията
Най-характерният белег на Японската конституция се съдържа в чл. 9, а именно забраната за обявяване на война, както и забраната за използване на японската земя, небе и човешки потенциал за военни цели. В Конституцията се прокламира народен суверенитет и изрично се посочва, че суверенитетът не идва от императора, а от японския народ.
Императорът е държавен глава, но ролята му е почти изцяло церемониална. За разлика от другите конституционни монарси той няма право на вето или други изключителни правомощия – например да разпуска парламента или да освобождава министър-председателя.
В чл. 8 се посочва, че императорския двор не може да получава или да дава никакви недвижими имоти или други подаръци без одобрение/разрешение от Парламента.
Императорът няма никакви правомощия в управлението, той само дава съвети и одобрява действията или актовете на Кабинета, като отговорността за това се поема изцяло от Министерския съвет.
При един бърз поглед върху по-характерните защитени права на гражданите се открояват:
•    Забрана за привилегии – чл.14
•    Забрана на робството – чл.18
•    Право на честен, справедлив и публичен процес – чл.31; защита срещу незаконно задържане – чл.33; право да се ползват услугите на адвокат – чл.34; право на съдебен процес срещу държавата за неправомерно задържане – чл.40
•    Защита срещу самообвинения – никой не може да бъде принуден да свидетелства срещу себе си; самопризнанията не се възприемат като достатъчно доказателства за присъда
•    Право на петиции – чл.16
•    Академична свобода – чл.23
•    Забрана за принуждаване към брак – чл.24
•    Забрана за закони с обратно действие – чл.39
В чл.98 е обявена върховната юридическа сила на конституцията. Промени в нея се извършват само след като са приети и в двете камари на парламента с мнозинство поне 2/3 от всички членове. Следва референдум, на който промените подлежат на одобрение от населението. Изменението или допълнението на конституцията се обявява от императора, който обаче няма право на вето.
 

Законодателна власт
Законодателната власт е съсредоточена в парламента – Диет. Той е двукамарен – Долна камара на представителите и Горна камара на съветниците. В миналото в Горната камара са членували благородници, а днес членовете и на двете събрания се избират от народа по сложна избирателна система, комбинираща елементи от мажоритарния и пропорционалния вот.
В Долната камара членуват 480 депутати с мандат от 4 години, докато в Горната камара те са 242-ма, избирани за 6 години, като половината състав се подменя на всеки 3 години. Един народен представител не може едновременно да е член на двете камари. На депутатите е предоставен функционален имунитет (чл.51).
Парламентът работи на сесии – редовно се свиква веднъж годишно, като Министерския съвет има правомощието да свиква извънредни сесии. Решенията се вземат при кворум от минимум 1/3 от всички народни представители с просто мнозинство, а при равенство председателстващия решава въпроса. По принцип заседанията са публични, но с мнозинство 2/3 може да се гласува и за съвещание при закрити врати.
Членовете на Диета се изключват с гласовете на поне 2/3 от присъстващите. Парламентът сам избира свои членове и от двете камари, които да участват в процедурата по импийчмънт срещу съдии.
Сред типичните правомощия на Диета освен законотворческия процес са и гласуването на бюджета и контролът върху органите на изпълнителната власт, който се осъществява чрез въпроси към министър-председателя и министрите.

Изпълнителна власт
Министерският съвет е начело на изпълнителната власт. Премиерът се избира от Диета и трябва да е негов член, като формално самото назначение се извършва от императора. Премиерът (понастоящем Ясуо Фукуда) назначава и освобождава министрите, които по конституция са не повече от 17, като в момента броят им е 10. Минимум половината от тях трябва да са народни представители. Интересно изискване е премиерът и министрите да са задължително цивилни лица, а не военни.
Кабинетът е колективно отговорен пред Диета, което означава, че след подкрепен вот на недоверие в Долната камара правомощията му се прекратяват. Някои от тези правомощия номинално се упражняват от императора.
В чл.74 от Основния закон е изразено изискването всички закони и актове на органи на изпълнителната власт да се подписват от компетентния министър, като след това се приподписват от министър-председателя.
Сред правомощията на Правителството са наблюдаването и контролирането на изпълнителните органи; сключването на договори, с последващо одобрение на Парламента; външните работи; контрол върху полицията; подготовка на държавния бюджет; даването на амнистия и др.
Източници на административното право
Най-важен източник на правото въобще и на административното право в частност е Конституцията, където се съдържат административноправни норми, отнасящи се до принципите на държавно управление, организацията на държавния административен апарат (Министерски съвет, министерства, комисии и агенции, местни органи), основните права и задължения на гражданите. Законите доразвиват основните положения на Конституцията в областта на държавното управление в различните негови сфери. В Япония няма единен Административен или Административнопроцесуален кодекс, затова правните норми се съдържат в разнообразни законови актове, най-важният от които е Закона за административното производство.
Често като източник на административното право служат и ратифицирани по установения ред международни договори, които по силата на Конституцията стават част от вътрешното право. Подзаконовите актове на Министерски съвет, на министри или ръководители на други ведомства, издадени за прилагането на определен закон, също са източници на правото. Важен източник на права и задължения, но с ограничен териториален обсег са и издаваните от органите на местното самоуправление актове.
В Япония не се признават като източници на правото прецедентите, но фактически съдилищата често цитират и прилагат решенията на Supreme Court и High Courts.
Както вече беше споменато, обичаите и моралът имат органичено приложение и то само в гражданското и търговското право, следователно те, както и прецедента, не могат да се наредят сред източниците на административното право.

Структура и актове на органите на изпълнителната власт
Помощни органи към Министерския съвет са:
•    Секретариат
•    Съвет по законодателството – дава становища по законопроекти и международни договори
•    Съвет по сигурността – занимава се с въпросите на войната, бедствия и катастрофи
•    National Personnel Authority – под контрола на Кабинета; целта на събранието е да осигури неутралитет на националните цивилни служби

В структурно отношение органите на изпълнителната власт се групират на министерства, агенции и комисии. Комисиите и агенциите са външни органи на Кабинета или на отделни министерства, например Комисия за външна търговия, Агенция национална полиция. Оглавяващият агенция се нарича генерален директор, а началникът на комисия – председател.
Вътрешната структура на министерствата, агенциите и комисиите по принцип е следната :
•    Вътрешни бюра и департаменти – секретариат, различни отдели и подотдели
•    Съвети – имат предимно съвещателни функции
•    Специализирани органи – най-често контролни
•    Местни подразделения

Органите на изпълнителната власт в Япония имат много ограничена законотворческа власт извън сесиите на Диета. В своята работа те издават различни видове административни актове – директиви, заповеди, предупреждения, предложения и „насърчения”. При неизпълнение на наложените задължения страната понася административни наказания, а освен това ако нарушителят е юридическо лице, за в бъдеще получава по-малка правителствена помощ или разрешени пазарни квоти.
В японската правна система няма специализирани административни съдилища и контролът върху административните актове освен по вътрешноведомствен път се извършва и от общите съдилища.
Административни препоръки (administrative guidance)
В Япония от векове съществуват и се прилагат неписани правила – „найки”, които са много по-стари от кодексите и законите. Често изпълнителните органи не издават официални актове, решения, а предлагат административна помощ, напътствие, под формата на препоръки или съвети. Комисията за външна търговия дава следното определение за тези административни препоръки – това са съвети, искания от административен орган, според които лицето трябва да изпълни определен акт, заповед или да се въздържа от определени действия, за да получи желаното разрешение или административен акт, издаването на които е в компетенциите на съответния орган. Целта на тези указания е да осигурят бърз отговор на съответните молби и искания, да направят администрацията гъвкава и по-ефективна. От друга страна, приетият през 1993г. Административнопроцесуален закон е насочен към осигуряването на справедливост и прозрачност в работата на административния апарат. На теория съдействието на лицата е доброволно, но като се има предвид конфуцианската традиция и специалните мерки, които могат да бъдат налагани от органите на изпълнителната власт, рядко се стига до неподчинение. Допълнителна особеност е, че държавните служители предпочитат да дават тези указания в устна форма, а не писмено, което затруднява оспорването им в съда. Днес длъжностните лица са задължени при поискване от гражданите да издават и писмени административни препоръки.
Идеята за administrative guidance понякога влиза в противоречие с приети по съответния ред международни договори, като например Антимонополният акт на Комисията за външна търговия. По този повод японските административни органи са призовани да внимават при даването на подобни препоръки. Трябва да се има предвид и факта, че юридическите лица носят гражданска и дори наказателна отговорност по силата на някои международни актове, дори да са съобразили поведението си с дадените от националните ведомства насоки.
Като цяло подобна особеност на японската правна система по-скоро спъва работата на някои органи и не съдейства за сближаването на законодателството и практиката в правоприлагането със световните образци. Но тенденцията е подобни пречки да се преодоляват и японското право да се модернизира в съзвучие с американското и това на Европейския Съюз.
 
Съдебна власт
В началото би било полезно да се уточни, че в японската конституция се съдържа изрична забрана за свикване на извънредни съдилища и трибунали. Но японската правна система познава специализираните съдилища, най-разпространени от които са семейните. По принцип всички съдебни дела трябва да се водят публично, освен ако така не се застрашават обществения ред или морал. Но това ограничение не се прилага при процеси за обида или клевета на политици или когато са замесени медиите или при нарушение на конституционни права и свободи, следователно те винаги се разглеждат публично.
Всички съдии се назначават от Кабинета, като се избират от списък с номинирани, предложен от Върховния съд. Вече назначени техният мандат е 10 годишен, с възможност за повторно назначаване, като пенсионната възраст днес е установена на 65 години за всички съдии с изключение на тези във Върховния съд. По време на своя мандат съдиите по принцип са несменяеми, освен при установяване по съдебен ред на психическа или физическа невъзможност за изпълнение на задълженията. Друга възможност за отстраняване на съдии, извършили закононарушение или престъпление, е процедурата импийчмънт. В конституцията е забранено какъвто и да е изпълнителен орган да търси дисциплинарна отговорност от съдии.

Видове съдилища :
Summary courts, което може да се преведе и като съдилища по бързата процедура. Те са 438 на брой. Те са първа съдебна инстанция по граждански дела с нисък материален интерес и по-леки наказателни дела, при които рядко имат право да налат наказание лишаване от свобода и то с максимум от 3 години. Ако се налага, процесът се прехвърля на сътветния Окръжен съд. Съставът е само от един съдия, като интересното е, че това може и да са неюристи с дълъг опит в съдебната власт или учени, професори по право. За граждански дела апелативна инстанция е Окръжният съд, а за наказателни – High court (Апелативен съд).
В японската съдебна система са предвидени няколко бързи процедури за решаване на граждански и наказателни дела. За граждански дела съдът може след молба на паричния кредитор да разпореди определен начин за издължаване, без да дори да даде възможност на заемодателя да бъде изслушан. При наказателни дела Съдът по бързата процедура може да наложи глоба до 500 000 йени след разглеждане на писмените доказателства по делото, независимо от вида на престъплението. Тези бързи процедури нямат за цел да лишат заемодателя или обвиняемия от правото на същински съдебен процес.
Summary courts предлагат и помирителни процедури, чиято цел е да решат бързо всекидневните спорове между гражданите. При тези дела съдебните такси са ниски. Помирителният комитет, който се състои от един съдия и двама комисари, предлага на страните да достигнат до споразумение, изслушвайки аргументите на опонента. Когато помиряването е успешно, то се вписва в съдебния протокол и придобива ефекта на юридическо задължение. Чрез Съдилищата по бързата процедура японската съдебна система бързо и ефективно решава по-леките дела, като не натоварва основните си съдилища.

Окръжните съдилища са основна съдебна инстанция, като са им подсъдни като първа инстанция всички дела, които специално не са отнесени към други съдилища. Има по един съд във всяка префектура. Разглежда по-тежките наказателни дела и граждански дела с имуществен интерес над 1.4 млн. йени, дела за банкрут. Като първа инстанция споровете се разглеждат от един съдия, а ако е апелативна инстанция (по граждански дела, разглеждани от Съдилищата по бързата процедура) – от трима, като един от тях може да е т.нар. младши съдия.
Изискванията за съдия в Окръжен съд са минимум 10 годишен професионален опит като младши съдия, прокурор, адвокат или професор по право.
В японската наказателноправна система има смъртно наказание – за убийство, палеж и престъпления срещу човечеството. Най-тежкото наказание трябва да бъде поискано изрично от министъра на правосъдието и към него се прибягва много рядко, за разлика от съседен Китай.

High courts или Апелативните съдилища, са само осем на брой като в съдебния район на всеки се включват по няколко съседни префектури и съответно Окръжни съдилища. Съществува и High court за интелектуална собственост, който е специално отделение на съда в Токио. High court е първа инстанция по административни дела при избори, при процеси за метежи и бунтове. Токийският Апелативен съд има единствен правомощия да преразглежда решения на квазисъдебни юрисдикции като Комисията за външна търговия, Арбитража към Търговската палата или Агенцията по патентите. По този начин се облекчава донякъде работата на Върховния съд.
По правило Апелативните съдилища разглеждат обжалваните решения на Окръжните и Семейните. Съставът, който разглежда споровете, е от трима или петима съдии. Всеки съд се ръководи от президент, посочен от Министерския съвет, което още веднъж демонстрира проникването на изпълнителната власт в съдебната.

Семейни съдилища са открити към всеки Окръжен съд, като някъде има и допълнителни бюра и отделения. Идеята е по този начин да се постигне специализация на съдиите в тези инстанции и все по-често срещаните „семейни спорове” да се изведат извън общите съдилища. Семейният съд разглежда дела за разводи, домашно насилие, престъпления на малолетни, наследствени спорове, спорове по повод лични данни и гражданската регистрация. Едноличният съдия действа като медиатор. След разследването и изслушването на свидетели, съдът постановява образователни и поправителни мерки на принципа на реабилитацията. Ако не се постигне споразумение между страните, делото се изпраща за разглеждане от съответния Окръжен съд.

Върховният съд (Supreme court) оглавява японската съдебна система, което е изрично прогласено от чл. 77 и 81 на Конституцията. Само в неговите правомощия е да се произнася по конституционосъобразността на закон, заповед, административен или друг публичен акт. Също така номинира съдии за по-низшите съдилища; определя юридическите процедури; наблюдава и контролира цялата съдебна система и спазването на законите, както и действията на прокурорите. Върховният съд дава директно на Кабинета проектобюджета на съдебната власт. В случай, че Правителството не приеме предложението и намали исканата сума, Върховният съд може да поиска възстановяването на първоначалния бюджет, който се изпраща от Министерския съвет на Диета за обсъждане и гласуване. Единствено Върховният съд има правото да уволнява дисциплинарно съдии.
Върховният съд се състои от председател и 14 съдии. Председателят е посочен от Правителството и назначен от императора, а другите съдии се избират от Кабинета и се заклеват пред императора. Интересно изискване е, че назначаването на 15-те съдии подлежи на последващо одобрение от народа по време на изборите за Долна камара на парламента и след това на всеки 10 години от назначаването им, но досега не е имало случай на неодобрен върховен съдия. Пенсионната възраст за тях е 70 години – с 5 години повече от тази на другите съдии. Основанията за отстраняване от поста са същите.
Делата във Върховния съд се разглеждат в разширен състав от 15 съдии (това е и общият им брой) или в обикновен състав от петима. За провеждането на заседание е необходим кворум от 9, съответно 3 съдии. Всяко апелативно дело първо се изпраща до една от трите малки колегии. Ако процесът се отнася до конституционен въпрос или до конституционосъобразността на всеки закон, решение или официален акт, той се прехвърля към колегията на всички съдии за тяхното окончателно решение. Но низшите съдилища също имат право да „интерпретират” конституцията. Конституционната жалба – jukoku, се подава при грешка при прилагането на конституцията или на прецедент на Върховния съд или High court (въпреки че законово прецедентите не се признават), при процедурни нарушения, при искане за тълкуване на закони.
Главният съдия – председател е от същия ранг като министър-председателя. Той се избира от Кабинета и се назначава от императора. Другите съдии също се избират от Министерския съвет, като само за десет от тях има задължение да са юристи – съдии, прокурори, професори по право, а другите петима може и да не са с висше юридическо образование. Това е още една от уникалните черти на японската правна система, където съдии могат да бъдат и неюристи.
Един по-задълбочен поглед върху функциите на Върховния съд показва, че той е не само последна съдебна инстанция, конституционен съд, но и орган на съдебната власт с административни функции, каквито в България изпълнява Висшият съдебен съвет. За да се гарантира върховенството на решенията на Върховния съд, той е натоварен със законодателна власт и първенстващо място в японската съдебна система. Законотворчеството му се състои в установяването на практически и процедурни правила, уреждането на въпроси, свързани с адвокатурата, вътрешната дисциплина на другите съдилища и съдебната администрация. Изпълнявайки законотворческите си функции Върховният съд обсъжда важните въпроси, като предава законопроектите първо на Съвещателния комитет по законодателството, състоящ се от съдии, прокурори, адвокати, висши държавни служители и учени. Тогава Юридическият съвет взема под внимание предложените в доклада на Съвещателния комитет решения. От създаването си Върховният съд е приел повече от 100 правила.
 
Заключение

Правото в Япония има свой собствен уникален облик – резултат от специфичните исторически правни регулатори, но и от осъвременяването на правните институти. Макар и принадлежащо към Традиционното правно семейство, японското право намира точните и ефикасни решения, създавайки баланс между религия, морал и право.
Специално административното право бавно се модернизира, като Правителството предприема серия от инициативи, политически и административни реформи. През 1999г. е създаден специален орган – Съвет за юридическа реформа, чиято цел е с промяна в правната система да се отговори на новите социални нужди. Друга причина за това е външният натиск Япония да стане по-отворена, по-прозрачна, регулаторната функция на нормативните актове да се засили. Но японската „революция”, макар и бавна, адекватно посреща предизвикателствата на бързо променящия се свят и изискванията на японското общество. Така реформите, започнали през Мейджи ерата преди повече от столетие, продължават и днес, като осигуряват необходимата регулаторна рамка за икономическия и социален просперитет на Японската държава.



Източници на информация :

•    Административно право на Република България, Обща част, С. 2001, И. Дерменджиев, Д. Костов, Д. Хрусанов
•    The Constitution of Japan, http://www.solon.org/Constitutions/Japan/English/english-Constitution.html
•    Japan: 'The Rule of Law Without Lawyers' Reconsidered, 2001; http://www.asiasociety.org/speeches/green.html
•    The antimonopoly act guidelines concerning administrative guidance, Japan, 1994, Fair Trade Commission;  http://www.apeccp.org.tw/doc/Japan/Decision/administ.html
•    http://en.wikipedia.org/wiki/Japanese_law