Печат
Главна категория: Право
Категория: Международно частно право
Посещения: 15023
Международно частно право 06.11.2007г.

Установяване съдържанието на чуждото право

Уредбата е в международните актове и КМЧП (Коментар на Натов).
I .Кога се достига до установяване съдържанието на чуждо право:
1.частно правоотношение- ако то е уредено с пряка норма не се установява чуждото право.
2.ако отношението е уредено с едностранна стълконовителна норма чуждото право съще не се установява.
3.когато отношението е уредено с двустранна стълконовителна норма, тогава тя се проследява дали допуска препращане. Ако нормата не допуска препращане тогава се установява чуждото материално право.
В случай че двустранната стълконвоителна норма допуска препращане се гледа дали има връщане. Ако връща към българското материално право, тогава съдържанието не се установява. Ако обаче препраща към право на трета държава тогава се установява съдържанието му.

Съдържанието на чуждото право се установява чрез прилагане на двустранни стълкновителни норми, чрез които се достига до чуждото материално право на съответната държава.
Задължението за установяване на чуждото материално право произтича от закона. Правната уредба се съдържа в:
чл43 КМЧП
ЕК за обмен на правна информация между държавите
Европейско споразумение за подаване на молби за правна помощ
Договори за правна помощ
Хагска конвенция за премахване изискванията за легализация на чуждестранни публични актове.

II.Какво се установява:
Установява се чуждото вътрешно право. Под “право” се установява това, което чуждата държава разбира. (у нас това са източниците; прецедентното право). Правото не се установява само като конкретна разпоредба, а цялата логическа норма, установява се цялостнота уредба на едно явление .

III  Какви точно норми се установяват:
1.Материални норми на чуждото частно право. Те се съдържат във вътрешни или международни източници, по които България не е договаряща страна( в противен случай няма да е чуждо право за България).
2.Материални норми на чуждото вътрешно право – материални процесуални норми
3.Международни частнпоравни процесуални норми

IV.  Кой установява съдържанието на чуждото право.
Чл.43 КМЧП- В България това е самият съд/др. Правоприлагащ орган, който е задължен служебно да установи съдържанието на чуждото право. Страните никога не са единствената задължена страна. (Чл43. ал.2 и ал3. ) Те могат да установят, ноне са задължени и Съдът може да ги задължи да съдействат, но това не го осовобождава от задължението му да установи съдържанието на чуждото право.
Чл.77 КМЧП – спец. Брачни отношения – изрично възлагане на задълженията на страната, превръща се в условие.
Да не се бърка с процеса на доказване, защото чуждото право е право, а не факт , установява се съдържанието му.

V. Как се установява
Чл43 изр.2 КМЧП –  
1)да използва способите предвидени в международни договори. ЕК за обмен на правна информация между държавите- съдържа процедурата на базата на кяото държавите обменят правна информация, а не само норми. За целта държавитв изграждат предавателни и приемателни агенции. У нас тази функция има Министерството на правосъдието. Необходимо е да има започнат процес. Прави се заявка от съдебен орган само. Съдържат се правила относно съдържанието на заявката; подаването й. Отговорите на заявката се дават по принцип от агенцията, до която е отправена, ако тя не може да отоговори е допуснато това да се направи от експерти (адвокатска кантора) срещу заплащане. Последици от отговора – дадената информация няма задължителен характер за съдебния орган, от който произтича заявката. Органът може да откаже да отговори на запитването само в изрично определени хипотези, чл12.
Ако държавите не са съдоговорителки; ако тази конвенция не е в действие за страните, налице са договорите за правна помощ. В тях са предвидени възможности за подаване на заявки и получаване на отговори
Хагска конвенция, Конвенция за премахване на изискванията за легализация. – въвежда апостила
ЕК за подаване на молби за правна помощ – отношение с международен елемент, при което лицето няма възможност да си позволи правна защита.
2)информация от Министерство на правосъдието, от консули.
3)Изискване на становища от експерти и специализирани институти

Ако не се установи съдържанието на чуждото право:
1) съдът не е изпълнил задължението си съгласно КМЧП да установи съдържанието на чуждото право – нарушено е процесуално право, нарушение на правоприлагщ орган, което о еоснование за обжалване на решение.
2)Когато съдът се е опитал, но по обективни причини не е стигнал до контакт с чуждата правна система, тогава сеприема , че налице е празнота в нашето право(нашата стълкновителна норма не може да реципира). Празнотата се запълва чрез механизма на аналогия на правото и аналогия на закона.
3)Достига се до материално право, но не се открива нищо и налице е празнота в чуждото право. В този случай първо се търси вариант за запълване с разпоредба от чуждото право, ако нищо не се открие се прилага начето собствено право.

У нас се е наложила теорията за автоматично прилагане на правото на чуждата държава. Съгласно КМЧП чуждото право се прилага защото съдът е служебно задължен да го прави, а не защото страните са поискали това.



Международно частно право 12.11.2007г.


Тълкуване и прилагане на чуждото право

Тълкуване

    Изходяща позиция е наличие на международно частно правоотнешение/я??, които трябва да са уредени с норми на МЧП-> нормите на вътрешното право ни водят към чуждо право, неговото съдържание се установява и следва то да се тълкува и приложи от български орган.
    При определянето на приложимото право имаме : първо тълкуване (квалификацията)-установяване на стълкновителна норма;  втори път Тълкуване на чужди стълкновителни норми; трети път Тълкуване на  чужди материални норми

    Чл. 44, ал.1  КМЧП - Чуждото право се тълкува  така, както то се тълкува  в създалата го държава
    Кой тълкува? – правораздавтелния орган, но на практика и страните тълкуват
    Кога се тълкува чужодото право? – при неяснота на норма, но напрактика винаги.
    Методи за тълкуване – чуждите методи на тълкуване, които може да са сходни с тези по българската практика, но и не: англо-американски кръг->максимата? Е създаване на право в договора, най-важна е волята на страните
    Методите на тълкуване трябва да бъдат чуждите, т.е. методите с националността на правото или н аправната норма, която се тълкува. Задължение е на сезиарния съд или на страната да се съобразява спрактиката на тълкуване, с методите на тълкуване в чуждото право. Това трябва да се псотигне едновременно с  установяването на  съдържанието на чуждото право . Българският съд трябва да поиска от чужадат държава да му се разтълкува.
    Резултат от тълкуване чл.44 КМЧП
    Този ...... се......едновременно с установяването на  съдържанието на чуждото право- ЕК за обмен на прав. Информация – искане за тълкуване от чуждата приемателна агенция.

    Прилагане

Чл. 44, ал.1  КМЧП - Чуждото право се прилага  така, както то се прилага  в създалата го държава.
Има две теории:
а) за факултативното прилагне на чуждото право – изисква се воля на страните
б)автомтично прилагане – по силата на закона съдът е длъжен да приложи чуждото право.
У нас липсва изрична норма, приета е теорията за автоматично прилагане, но и не е необходимо, съдъте задължен да приложи стълкновителната норма на МЧП.

Как се прилага?- прилага се както прилага създалата нормата/правото държава; чрез механизма на  установяването на  съдържанието на чуждото право. Правото се прилага както го е създала чуждата държава. Съдържанието трябва да се изясни като чуждата държава съдейтсва активно затова.

Когато българският съд приложи чуждото право приключва дейността по установяване на съдържанието на чуждото право. Чрез съчетание на стълкновителни норми и материалното право на чуждото право се регулира частноправното отношение с мебдународен елемент, т.е. има рецпция на метреиални норми на чуждото право в диспозиц. на съда.
Ако българският съд не приложи или сгреши при прилагането и тълкуването на чуждото право съгласно чл.44 ал.2 КМЧП това е основание за обжалване, т.к. е налице съществено процесуално нарушение. Когато не е приложил, съдът не изпълнил задължението си за приложение на стълкновителна норма – служебно. Ако се случи? – основание за обжалване (до днес в тази връзка се препраща към 218бГПК-съществено процесулано нарушение като основание за касационно обжалване) В новия ГПК във връзка с въззивното обжалване- чл 258 и следващи ГПК-тълкува се чл.260-съдържанието на въззивната жалба – новонастъпили обстоятелства и факти)
Чл. 280 във връзка с чл.281 ГПК- касационно обжалване – налице е основание за обажлване пред ВКС , съществено процесуално нарушение.
Когато правилно е приложено чуждото право, но са нарушени правилата за тълкуване- при тълкуването сме изправени пред нарушение на матер. Закон(чуждия), който на практика е част от съдържанието на бълг. Стълкновителна норма. А когатпе неправилно приложена – процесуално нарушение.
 ОСНОВАНИЯ ЗА ОБЖАЛВАНЕ
1.неправилно тълкуване + неправилно прилагане= нарушение на чуждия матер. закон + съществено нарушение на процес. правила
2.Правилно тълкуване + неправилно прилагане = съществено нарушение на процесуални правила


Обществен ред

Механизъм за защита
Проф. Зидарова “обществен ред в МЧП” 1985г.

Правна уредба
Вътрешна : чл.45; 36 ал.1 КМЧП; чл117 т.5
ТЗ-материята на прозиводството по несъстоятелност чл.758
ЗЮЛНЦ – чл52

Международни източници:
Чл.16 Римска конвенция
Чл.34 т.1 Регл.№ 44/2001г.
Чл. 24, Конв. По материята намеждународните осиновявания.
Чл.22, Конв. Материята на родителската отговорност и закрила на децата.

Понятие  : ОБЩЕСТВЕН РЕД – фунадментални ценности на държавата ои обществото извличат? От нормите на нашето право и морал.
Обществебия ред е част от механизма на действие на стълкновителните норми в хипотезите, когато се стига до прилагане на чуждото право. Клаузата- общественият ред овластява сезиарния съд да преценява чуждото право с оглед на тези критерии.
Цел : Защита срещу резултатите от прилагане на чуждото право. Срещу какво защитава тези ценности?- преценяват се само резултатите от прилагането на чуждото право, а не срещу съдържанието; съответно срещу последиците от прилагане, ане срещ=у чуждото право като цяло. Резултатите трябва даса в ясно несъответсвие, грубо, сериозно, непоносимо.
     Как се прилага клаузата Обшествен ред ?  - по изключение само. Прилага се отправораздавателния орган. Страните могат да се пзозоват нанея и да поискат от съда да я приложи, на практика тя се прилага във връзка с тълкуване на стълкновителни норми.

    Функции на обществения ред:
    а) позитивна функция – когато…чуждото право съдържа забрана, неприложима към нашия правен ред (забрана развод);  
    б) негативна функция - когато чуждото право съдържа позволителна норма, която у нас енедопустима (полигамен брак)
 Това деление е условно, формално.

Чий е обществения ред? – принципът е, че е строго национален.
В сравнително правен план още във Всеобщата декларация за правата на човека се споделят основните принципи на цивилизования свят. У нас по пътя на тълкуването се извежда че принципите са отразени в Конституцията на Република България. Друг аспект е европейската интеграция, присъединяването на Република България към ЕС – основните права и свободи като ценности и огромен брой източници- правни, които предполага общо съд.?? И е предпоставка да се говори за европейски обществен ред (спорно е дали миже да се говори за такъв). В същото време съдът на европейските обшности можеда се произнася по процесуалните аспекти наобществения ред. Поставят се общностно правни граници на обществения ред.
Обществения ред трябва да се преценява с оглед актуалния обществен ред.
 
Как се прилага клаузата обществен ред? Чл.45 ал.2 и ал.3
Когато се установява такава явна несъвместимост чл45 ал.3 КМЧП
Чл. 45. (1) Разпоредба на чуждо право, определено като приложимо от този кодекс, не се прилага само ако последиците от нейното прилагане са явно несъвместими с българския обществен ред.
(2) Несъвместимостта се преценява, като се държи сметка за степента на връзка на отношението с българския правен ред и значимостта на последиците от прилагането на чуждото право.
(3) Когато се установи посочената в ал. 1 несъвместимост, прилага се друга подходяща разпоредба от същото чуждо право. В случай че такава няма, прилага се разпоредба от българското право, ако това е необходимо за уреждане на отношението
Особени повелителни норми
Наричат се още свръхимперативни, с непосредствено пряко приложение.
Ж.Сталев”Същност и функция на особените повелителни норми”

Особените повелителни норми са нещо различно от обществения ред – при него се  достига до чуждото право и се установява, че резултатите от приложението му противоречат на обществения ред
При особените повелителни норми ситуацията е друга – в момента в който съдът трябва да прецени дали да приложи ОПН или не, ако трябва – въобще не стига д о приложимо право и т.н. В момента, в който съдът приложи с квалификацията??. ОПН се създавата да защитят ценностите, при коиро изобщо не трябва да се стига до прилагане на чуждо право. Тук се акцентира много повече в/у принудата? Да се приложи собствено право. ОПН възникват в областта на внос-износ и валутата  през19в, икономичекса  защита на слабата страна.
ОПН са “националноправни норми, чието спазване е от решаващо значение за запазване на политиката, икономиката или социалната организация, поради което е предвидено тяхното спазване от всички лица, намиращи се на територията натази държава или отношения, които могат да се локализират в нея”
ОПН – задъ;жителни, прилагат се и когато има избор на приложимо право или когато правото с еопределя по обективни критерии. Те не могат да се изключат от автономията на волята.
Чл46 КМЧП и чл.7 от Римската конвенция.
ОПН се прилагат на първо място преди стълкновителни норми. Имат международнопризнато обвъзрващо действие., т.е. в международното общуване е признато, е при наличието им държавите могат да откажат да прилагат МЧП.
Как се прилагат ? Чл46 ал1 КМЧП – Тези ОПН на българското право се прилагат задължително от български правораздавателен орган. ЗА ОПН определящ е предмета им и целта- задължителност.
Пример: забранителни норми в ЗС отноано придобиването на земеделски земи
от чужденици чл.98 ал. 6 КМЧП
чл.29 ЗС във връзка с чл12К

Разлика между ОПН и обикновенна императивна норма на вътрешното право. Вторите могат да бъдат изключени чрез автономия на волята- сизбор на приложимо право.



Международно частно право 13.11.2007г.

Заобикалянае на закона

     При заобикалянето сме изправени пред система от и постигане на забранен резултат. Когато това се установи може да се окаже, че правната сделка например е нищожна. Това е използване буквата на закона в противоерчие с неговиа дух – облигац. Принцип.
    МЧП: В МЧП това е хипотезата, в който желаната цел /забранен резултат/  не може да се постигне чрез приложимо право, използва се МЧП и се достига до друго приложимо право, пзоволяващо настъпването на желания резултат. МЧП разкрива различни перспективи пред образования извършител.
    Примери: В исторически план – казус Буфремон – белгийка се жени за французин, губи белгийско гражданство, получава френско. Иска разделяне не легло и трапеза. Тя отива в Саксония и иска трансформиране на решението за развод. Омъжва се отново за румънец, Буфремон икса постановявамне на нищожност и се заобикаля закона. ;
Апортиране на недвижим имот в търговксо дружество- ???
Сключване на брак чрез представители в Мексико;
Трудово право;
Правото на знамето;
Запазена част при наследство.
    Правен анализ:
    КМЧП – няма позитивноправна уредба на заобикалянето
    Фактически състав на заобикалянето на закона:  
    Субект: страните
    Обект: прваните норми, които биха се приложили без заобикаляне на правото. Те биват имеперативни, материално-правни, а също и стълкновителни норми.
    На коя държава се тези норми, които се заобикалят?  а) при стълконовтелните- на сезирания съд
б) материалноправни-норми на сезирания съд и на приложимото право
в)диспозитивни норми - според МУСЕВА- такава норма може да ббъде манипулирана, че да се стигне до преобразуващ резултат
г) императивни – според НАТОВ заобикалят се само императивни правни норми.
    Жертва на заобикалянето на закона е държавата чиито правни норми  са заобиколени; загубила е авторитет.
    Заобикалянето на закона е “елитарно”-скъпо-акономически наализ
     В теорията се разглежда обективна и субективна част на заобикалянето на закона.

ОБЕКТИВНА ЧАСТ                    СУБЕКТИВНА ЧАСТ
- изтегляне на дадено международно частно                  Умисъл у себката и знание за по-
правоотношение от правния ред на една държава        благоприятния резултат.Как може
и изкуствено прикрепяне към правния ред на друга     да се докаже?- от съвкупността от
 държава, която е по-благоприятна за субкетите или    деисйтвия, поведение ако няма
за правното действие                                                         др. Нормално обяснение за това
                                      поведение

Видове

1. Заобикаляне на материално право – въздействието е върху привръзката з аопределяне на приложимото право- стълкновителна норма и  нейната диспозиция.. Въздейства се върху фактите на база върху които се прилага съответната привръзка: личес статут; обичайно местопребиваване; движима вещ-едно местонахождение; смяна на флаг; юридическо лице-седалище.
Как конкретно се развиват предпоставките? :
- обективна:изтегляне  и прикрепяне направоотношението към право на др. Държава, което е по-благоприятно.Трябва да се направи преценка на правните последици когато нямаме заобикаляне на закона и правни последици от приложимото право, до които се стига чрез заобикаляне на закона.
Да се достигне до извода, че са налице по-благоприятни последици на правото: по тежка <-> по-лека форма?; предимства, свързани с изисквания за регистрация; забранителни режими; разрешителни режими; възрастови граници; хипотези с данъци- избягване на данъчни тежести
- субективна предпоставка: У нас се изисква умисъл, виновно поведение, което трудно се доказва. За да се докаже  трябва да се изведе умисъла от обективната предпоставка.

Последици от заобикаляне на закона: когато има система от правни сделки има възможност в българската теория за приложение по аналогия на чл.26 ЗЗД
нищожност
или се прилагат правилата на правото, което е заобиколено
Прилагат се още 2? Последици
разширяване на приложното поле на ОПН
клаузата за обществен ред като механизъм за преодоляване на заобикалянето на закона.

2. Прецесуално заобикаляне на закона – на самото МЧП- изваждането на едно междунар. Частно правоотношение от компетентността на правораздавателния орган, който нормално и естетсвени би трябвало да разгледа и сезиране на правоприлагащ орган на друга държава, който н еби трябвало да го гледа, но би разрешил спора по-благоприятно.
    Основна предпоставка е , че сезирания съд не е в най-тясна връзка със спора.
обективна предпоставка: изтегляне от нормалната компетентност на спора и отнасяне до др. Орган, като сезираният съд не се намира в достатъчно близка връзка със спора-предмет или страни. Отново се преценяват по-благоприятните последици
субективна предпоставка: умишлено поведение. Този вид заобикаляне на закона се нарича още “forum shopping”(търгуване със съд, пазаруване на съд)
чл4. ал.2КМЧП във връзка с чл.107 ГПК-лецебез постоянен адрес
Последици от заобикаляне на закона: чл.117 КМЧП, двоен стандарт, непризнаване на решението.

Отграничение с автономия на волята: виж предходни лекции. Причина за процесуално заобикаляне е...процес: качество , цена и международен договор.

Съотношение между симулация и заобикаляне на закона:  При симулацията се твърди, че нещо се е случило, а то нее; случва се прикритото.......????

Разграничение между злоупотреба с право и заобикаляне на закона:  - гранични явления, защото буквата на закона в VS???  С неговия дух наподобява злоупотреба с право. При заобикалянето на закона  има поредица от разрешени действия, при злоупотребата с право – една разпоредба

Злоупотреба с автономия на волята; привнасяне намеждународен елемент избор на приложимо право и дерогиране. Международния елемент може да се симулира или манипулира (действително)







МЧП 19.11.2007

Взаимност

    Взаимността е институт присъщ само на МЧП. В КМЧП е уреден отдавна съществуващ принцип.
Чл.47 КМЧП. – когато според стълкновителна норма на българското МЧП, трябва да се приложи правна норма на чуждо право, не е нужно да има споразумение между страните, чуждата правна норма направо се прилага.
Видове взаимност    
1.Според обхвата на правата, които взаимно се предоставят :
стриктна (материална)
формална (национална)
2.Според начина, по който се предоставя:
договорна
фактическа

Съгласно чл.47 КМЧП фактическата взаимност се предполага.

Материална (стриктна) взаимност представлява “право срещу правп”, нашето право ще отстъпи толкова права на чужд гражданин, колкото права чуждата държава предоставя на български гражданин. Пример: Според Ню Йоркската конвенция за признаване на арбитражни решения ние признаваме арбитражните решения, ако др. Страна признае нашите арбитражни решения.
Формална взаимност – Бернска конвенция на матер. Производства  чл.3, ал.5
При този вид взаимност се изравняват правата на чужд субект с правата на субект, който принадлежи към държавата, която изравнява.; чл. 49 КМЧП, чл.52 КЗ(предоставяне на националния режим на застрахователя, който има седалище в общността)
Чл.43 ДЕС?
Договорна взаимност- такава имаме когато за признаване на взаимност е необходимо да бъде сключен международен договор.
Чл.1, ал.1 ЗППМ-законът с прилага ако има сключен двустранен договор
Фактическа взаимност – такава е взаимността, когато не е необходимо сключване  на международен договор, а достатъчна  констатацията на компетентен орган.. Фактическата взаимност може да бъде предоставена като формална и като стриктна.
Договорната също.

Реторсия
Определение :Налагане на ограничителни мерки по отношение на субектс националност на държава, в която спрямо субект с българско националност се прилага дискриминационно тертиране или в изпълнение на поето международнио задължение.
    Т.е реторсията може да бъде една санкция, последвана от дискриминация в чужбина/от изпълнение на международен договор.
    Пример: През 90-те години в Турция е наложена забрана български товарни автомобили да влизат в Турция от българската граница. Автомобилите от турски граждани трябвало да заплащат допълнителна такса.
    Реторсията трябва да се вдигне веднга след като бъде спряно дискриминационното третиране. Ако това не бъде направено и реторсията ще продължи – имаме ексцес- реторсия от другата страна (която е спряла дискриминацията)
    Чл.3 ал.2...??
    Основания за налагане: последица от изпълнение на международен договор- реторсията е под форма на департ, т.е. няма дискриминационна мярка спрямо български гражданин Тук не може да се говори за ексцес.

Стълкновение на закони
Стълкновение на закони имаме , когато норма на МЧП в 2/повече държави, с които едно частно правоотношение с международен елемент е свързано, съдържа уредба, която е противоречаюа или чувствително не съвпада.
Видове:
1.а) Потенциално – когато е необходима рецепция
б)  ефективно- когато поне в една от държавите уредбата е предоставена чрез стълкновителни норми
2.а) Положително
б) отрицателно
3. а)относително
б)абсолютно
4. Скрито- при такова стълкновение имаме спор в квалификациите, вътре в термина/института е вложен различен смисъл
5. Подвижно – една ис ъща част от територията се мести в различни суверенитети (напр. Добруджа). В този случай се поставя въпрос дали правото ще запази действието си при “преместване”, т.е. кое право ще се прилага. Това мже да се отнася и до движими вещи.
Механизми за преодоляване:
1.Международно договаряне- основен механизъм. На базата на консенсус държавите договарят, уеднаквяват право, което е др. За частното правоотн. С международен елемент., която уредба след това става част МЧП- колизия между додогварящите държави не може да възникне.
Най-голям ефект  има многотсранния межди=ународен договор, т.н. универсални международни актове
В ЕС-процедура-приемат се актове, които имат за цел уеднаквяване на европ. Право, но някои от тях ( вобластта на интелектуалната собственост т.4) съдържат предимно материално право; други (за компетенстност) съдържат предимно стълкновителни норми, винаги когато има такива норми, съществува опасност, вроятност в последствие да възникне колизия.
Т.е. при уеднаквяване на стълкновителни норми преодляването не е сигурно- за да е сигурно трябва да се уеднаквяват материални норми
     Разпоредбите на обществения ред определят същността, предпоставките и последиците от действието на института на стълкновение на закони.
Разграничение от обществения ред – чл.45 КМЧП Обществения ред съдържа принципи критерии на института обществен ред. Това са основополагащи ценности и принципи, с които всички трябва да се съобразяват. Когато последиците от прилагане на чуждото право е несъвместимо с тях ще се приложи националното право.
Разлика : обшествения ред е принципи.   ????

Специална част

Уредбата на частно правоотношение с международен елемент може да бъде с материално право или стълкновителни норми. В някои насоки преимуществено се прилага стълкновителната уредба(брачни, семейни, наследствени правоотн.). В др. Насоки материална уредба (търговки сделки, погасителна давност). Смесена е уредбата при вещните правоотношения, международната закрила на интелектуалната собственост, търговската несъстоятелност търговските ценни книги.
Правораздавателният орган трябва да знае източника на право, но най-напред трябва да знае статуса на субекта.
Субекти:
-ф.л.
- ю.л.
- неперсонифицирани субкети на правото
- международни организации
- държавата
Ако уредбата е в акт на ЕС се гледа дали : 1)дали правоотношението  е между държави –членки или се касае за Дания; 2) дали самият акт не се изключва?
Ако няма международен регионален акт се търси във вътрешните актове(първо в специални актове ако няма в общи).
Отношения с държави членки
Правното положение на ф.л. се урежда обикновено чрез стълкновителна уредба(определя приложимото право) и конкретни материални норми(определя конкретните правила)
Формули – lex personales- положението на ф.л. се определя от личното  му право( в континенталната прав. Система – отечественото право; в англо-амер.право по местожителство).
Местжителство: чл.59 Регл.44-за да определи местоживеенето на ф.л. съдът прилага вътрешното си право. Нормата е стълкновителна, препращаща към вътрешното материално право
У нас местоживеене е постоянен адрес. Обичайно местоживеене е настоящ адрес.
Регламенти, уреждащи пряко положението на ф.л.
Регламент 1682/95г. – за единния формат на виза
Регламент 1091/2001г.-свободно движение, виза за дългосрочно пребиваване
Регламент 1030/2002г. – разрешение за пребиваване на гаржадани
Регламент 343/2003г. – молби за убежище
Регламент 415/2003г. – издаване визи на границите
Регламент 526/2006г. създаване на кодекса на Шенгенските граници
Основна привръзка в ЕС относно местожителството и гражданството...
У нас това  е чл. 25 К
Когато сме извън ЕС правния статус попада под тези 2 привръзки: местожителство и гражданство. Ако ф.л. идва от държава, където правния статус е определя от местожителството, ще се използва привръзката местожителство(англо-сакс система).
Гражданството на лице сеопределя според документа за самоличност. Ако едно лице твърди, че е български гражданин, предоставя 2 паспорта, то правоприлагащия орган счита, че то е български гражданин. Ако е 2 чужди гражданства се използва привръзката –обичайно местопребиваване.
 Вътрешноправни източници:
ЗГР и КМЧП
КМЧП изхожда от 2 основни привръзки:
гражданство
обичайно местопребиваване
чл.48 КМЧП- отчественото право е правото по гражданството.
Обичайно местопребиваване- място където лицето се е установило тряйно  с твърда връзка от личен/имушествен характер. Обичайното местопребиваване поглъща местожителството.
Държава, скоято лицето е в най-тясна връзка- тази връзка е изключителна лична/имуществена или  лицето има намерение за създаване на такива, т.е. най-тясната връзка е извън тези.
КМЧП урежда и правния статус.
Правоспосбност
Видове според гражданството, според обичайното местопребиваване, според правото на др. Държва с която има най-тясна връзка.
Чл.49 КМЧП-двустранна стълкновителна норма, т.к. използва формула за привързване.
Дееспособност- както е по отечественото право; ако има специална уредба в това право ще се прилага тя,обикн. Се урежда от преки норми.
В някои случаи дееспосбността се урежда не от отечественото право а от правото , къъдето е сключена сделак-чл.50 КМЧП-това правило не се пруилага към семейните отношения.
Правоспосбността и дееспособността веднъж придобити по отечественото право, ако лицето в последствие промени гражданството си и по него не е достигната дееспосбност-има еманципациячл.52КМЧП
Чл.52 КМЧП – основното място на дейност

Име
Веднъж уредбата ев ЗГР. Принципът е, че се урежда според отечественото право.
Промяна на гражданството- 1)не влия на името;2) влияе (в Гърция)
Защитата на правото на “името” се намира в непозволеното уреждане.
Лице, което е с обичайно местопребиваване в България независимо от гражданството може да поиска да го промени, името да звучи по български.

Лишаване или ограничаване на правоспособност-принципът е: прилага се отечественото право, но ако лицето е собичайно местопребиваване В България, може да се приложи българското право

Обявяване на остсъствие- чл 55 ал1 КМЧП- препраща към отечественото право. Тук привръзката е от времеви/темпорален характер.. От значение е скакво гражданство е лицето, както и последните сведения за мего?
Запазване на имуществото:ако имуществото се намира на българска територия ще се прилага българското право.
Кой може да поиска обявяването?-наследници правоприемници като по нашето право не е от значение гражданството им?


Правен статус на юридически лица

 Формула за привързване-lex susipertis??- има няколко възможности:
-правото на държавата 1) по седалище; 2)по адресна регистрация; 3)по основно място на дейност; 3)националния орган, който осъществява контрола?

Правна уредба:
1.Общностни източници(ЕС)
Регламент 1145/2003г.-устав на европ. Кооперативно дружество
Регламент 2137/1985г. – европ. Обединения по икономически интереси
Регламент устава на европ. Дружеств...
Тези регламентиизрично признават и уреждат възможността да бъдат учредявани такива дружества.
Европ. Дружество ?АД,,учредява се според правото на..., където съгласно устройствения си акт се намира седалището и и главното управление. Правният статус на това дружество се урежда съгласно Регламент 2157, а за неуредените въпроси от правото на държавата, където е седалището и главното управление.
Дружество с икономически интерес- както по-горе-Регламент и правото на държавата-членка, където е седалището и управлението.
Кооперативни дружества-по същия начин.
2.отношения извън ЕС
3.други извън 1 и 2

За други категории дружества се прилага общия вътрешен акт- КМЧП>
КМЧП възприема няколко критерия:
1.Според правото на държават, където е регистрирано чл.56 КМЧП
Ако е регистрирано в няколко държави- правото на държавата, където се намира седалището.
Ако ю.л. има няколко регистрации или не се изисква регистрация и има разминаване между седалище и мястото, където е действителното управление- според правото на държавата където е действителното управление, където реално се вземат решенията.
    В МЧП  са разпространени транснационалните структури на търговски обединения.
Чл.56 КМЧП – клон на мултинационален орган.
    Непресонифицирани дружества- според седалището
    Устройствен акт:
1.за международни организации
2.за персонифицирани дружества
-учредителен акт
-месторегистрация
3. за неперсонифицирани дружества
- месторегистрация
-
Обхват на така определеното право – чл.58 КМЧП- целият правен статус попада под така определеното приложимо право.
Преместването на седалището винаги трябва да се съобразява с правото на държавата, където се премества.


Международно частно право 20.11.2007г.

Държавата като субект?
Субекти – равнопоставеност, но държавата винаги е носител на власт?,  как тя ще се включи в частното правоотношения с международен елемент.
Може ли държавата да ограничи суверенитета си, за да се включи? – България делегира нормотворческите правомощия на ЕО, компетентността се упражнява от общността, т.е. може да прецени дали да я упражнява или да я подели (субсидиарност).
Това не е връщане на делегираната компетентност, а оторизиране. Следователно държавата –членка ограничава доброволно своя суверенитет и го предоставя на ЕО, актовете, за които е предоставена компетенстност имат примат над компетентността на държавата –членка.
    За да участва в частно правоотношение с международен елемент държавата трябва да ограничи и произтичащия от суверенитета имунитет – съдебния имунитет на държавата срещу принудително изпълнение на чужди съдебни решения, срещу принудително изпълнение върху държавно имущество.
    Как се ограничава? –посредством нормативен акт, държавата доброволно ограничава, изравнява се с останалите субекти.
    Съдебен имунитет – ограничава се освен?? в  3 случая: 1) ако държавите сами са предприели действията(ищци); 2) ако става дума за предприятия, които са държавна собственост; 3) ако става дума за други имоти, които са държавна собственост.
    Относно несеквестируемост на държавно имущество – публична и частна държавана собственост.- секвестируемост – ЗДС, ЗОЕТД с държавно участие- чрез тях; нарочна регистрация и контрол на задрганичните търговски дружества с държавно участие.
    КМЧП взе отношение към тазиматерия при уреждане на правния статус на субектите: чл.60 допуска да се прилагат разпоредбите спрямо субектите и спрямо държавата.
    Що се отнася до суверенитета срещу изпълнение на чуждестранни решения- държавата отдавна е уредила възможността от чуждите съдебни решения да бъдат признати и изпълнени + ЕО.
    Свободно движение
По този ..... ??? държавата се включва като равнопоставен субект в частните правоотношения с международен елемент.

Правна уредба на правните сделки и представителството
    
Към сделките се прилга правото по същество: 1) избор; 2)правото на държавата, с което е най-тясно страната, дължимата характерна престация .
 чл.61 КМЧП урежда само формата.
Относно представотелството в МЧП бива :
1)доброволно (договорно)
2)смесено (с елементи на доброволно и задължително)
3)задължително

Задължително представителство: за ю.л. ; за деца (родители); осиновени; настойни и подопечни
На първо място се дължи сметка за отечественото право.
Представителство, осъществено? От страна на особени държавни органи, което съще е задължително, в процедурата по приватизация – Агенция по приватизация и следприватизационен контрол.
Доброволно представителство – с цел да се улеснят страните- договор- защото в практиката най-често се упълномощава с клауза в договора. Уредено е в КМЧП – чл.62. Възможни са няколко привръзки за уреждане на тези отношения –
(3) ?допустима е автономията на волята - ??въможност на принципала на 3-то лице да изберат правото; - представлявания или 3-то лице да изберат приложимото право – др. Страна трябва да го приеме. Ако не е осъществен избор по този (3)? Тогава същите въпроси: има ли представителна власт, обхват,  по? => се урежда от обективна привръзка.
Право на държавата, в която има..............???
Темпрорална/времева привръзка
Тази връзка е алтернативна, т.е. вместо нея може да се прилага:
(2) право на държавата, където представителят действа
Тази алтернативна привръзка ще влезне в действие при следните предпоставки:
1)основно място на действие или пък
2)2) обичайно местопребиваване – квалификация по  48 ал.7, действа от името на принципала
3)ако въобще няма основно място на дейност – привръзката по ал.1 не може да се приложи, следователно се отива към (2)?
Първа възможност – избрано от страните право
Втора възможност право на държавата , където представителят има основно място на дейност
Трета възможност- където е фактическото място на дейност.
Втоарат и третата възможност са алтернативни.

Позната е още една особена форма на представителство. При определени в закона условия принципала е длъжен дад даде пълномощно- представителство при индустриална собственост – изрично уредено в ЗПРПМ - -3 патенти и регистрация на полезни модели-чл.3, ал.2 заявители без постоянен адрес/щ.??? В България са длъжни да извършат действия прес патентното ведомство чрез представители по....?
.....?/Законово задължение на тези две групи заявители да упълномщят местни представители по индустриална собственост.

Особени форми напредставителство, което е законово/договорно –смесено–
Институциолизирано търговско представителство-уредено е в двустранен договор за инвестиите; ЗНИ; Банково представителство- ЗКред. Инст.-с,есена форма напредставителство защото от една страна институционализираното търговско представителство се създава в изпълнение на законово правомощие, предоставящо на органите на управление на чуждестранно ю.л. с качество инвеститор (банка). Това институционално представителство е елемент от структурата на чуждестранен инвеститор, от управленската му структура (законово представителство). Учредавя се вприемащата инвестицията държава, с/у?? Нейното право от ю.л./ф.л. което е упълномощаване от органите за управление на инвестициите – доброволен елемент – пълномощно.
При вписвания-нотариална заверка на пълномощно. Вписват се у нас БТТП, но предтсавителите не могат да извършват дейност освен представителство и посреднически услуги.Банковте представителства се регистрират в БТПП и регистър воден от централната банка.
Друга смесена форма е консулското представителство – консулът по Виенската конвенция е длъжен да представ;ява граждани и ю.л. на изпращащата държава на територията на приемащата държава, ако те не са в състояние сами да осъществят защита на своите интересе. Консулът осъществява представителство до момента ,  вкойто лицата сами поемата защитата си или уполномщят трето лице. Така се прекратява консулското представителство По начин на  назначаване? Наподобява доброволното? (законовото), а на прекратяване на договорното.
Погасителна давност – чл.63 – прилага се правото по същество. Характерно з ауредбата на погасителната давност в българското МЧП-разпоредби по 1)двустранни мебдународни договори в областта на транспорта, закрилата срещу ядрени вреди.
2) Вътрешноправни източници- ТЗ, КТК, ЗГВ?.
3)Общностни източници
Типично за тази уредба е че тя е пряка.Императивна е с едно изключение, преценени??? са ....???? пратим давностни срокове за реди, произтичащи .. частно правоотношение с международен елемент 92месеца-3години) с изключение на ядрени вреди- .. Виенската конвенция – 10години- този давностен срок не е скрепен  с императивна норма, допустимо е намаляването (до 3г.)ако е възможно по правото на сезирания съд, но и увеличаване в случаите на  п... държавна гаранция, но не по-голям от 20год.

Вещни отношения с международен елемент

Отношения , по които страни са граждани, държави-членки и т.н. – могат да са осъществени в България; 2) група осъществяват се в чужбина, а титуляри са български граждани, ю.л. неперсонифицирани правни образувания.

Източници:
1)международни
2)общностни
3)други международни-ЕИП
4)вътрешноправни – Конституцията, закони, подзаконава уредба
Преобладава пряката уредба пред стълкновителната защото икономическия интерес е сериозен. Стълкновителната уредба е в КМЧП глава 7 – вещните права са подложени на уредба заедно с правото виу об?отделните ? интелектуална собственост – отделени като абсолютни права.
Чл.64 КМЧП(1) Владението, правото на собственост и другите вещни права върху движими и недвижими вещи се уреждат от правото на държавата, в която те се намират.
(2) Преценката дали една вещ е движима или недвижима, както и видът на вещните права се определят от правото, посочено в ал. 1
- стълкновителна - ...?-rex ri sitae- от времето на Бартолус; “преценката”-> квалификация наред с генералната уредба-чл39, когато квалифицира вещ или вещно право-> по rex ri sitae. Пример е италиянският цирк, изгорен в Русия- основен въпрос е по кое право да се квалифицира този вид- следователно правото  по местонахождение към момента на ивършване на деянието, прави се преценка дали е движима или недвижима вещ.. Същата функция/формула/f???? Се среща и в чл.63-темпорална привръзка
чл62, 63 КМЧП-пряка норма във връзка с придобивната давност – пряк аимперативна норма (зачита се ). Придобитите права се зачитат (когато в....местонахождение)
Недвижими->движими->капитал на търговско дружество
Чл66 КМЧП
Чл67 КМЧП-lex loci destinationsi-по местоназначение-режда правния статус на вещите на пътник.
Чл.68 КМЧП право на собственост върху кораб –следователно правото на ЗН?;
Право на собственост върху самолет- следователно знамето, в чиито регистър влиза;
Право на собственот върху ж.п. и шосейни- когатоса в патримониума на търговеца-мястото на дейност на търговец
Чл.69 КМЧП – вписване – всички правни сделки, които подлежат на вписване се уреждат от правото на държавата rex ri sitae -темпорална привръзка
Чл.70 КМЧП- културни ценности-при кражба на културни ценности-всяка държава има право да иска връщане стига да докаже. Прилага се уредбата от законодателството на на искащата връщането държава или държавата , където се  намира културната ценност- това е опция, защото има държави, където снкцията е по-тежка.

Пряка уредба
1)когато става дума за вещно правоотношение, което се осъществява на българска територия с чужди титуляри. Делим ги на 2 групи:
-съответно държавите да са членки на ЕО, ЕИП и конфедерация Швейцария
- ю.л. от държави членки и граждани

Право на собственост
върху земя
върху земеделски земи, гори и горски фонд
върху жилища и други недвижими имущества
върху движими вещи

Ограничени вещни права:
Когато България подписва ДЕС, уеднаквява условията – чл.20 урежда преходните мерки за България-заварени разпоредби в различни сфери-по-специално точка 3 от приложението- свободното движение на капитали – защото придобиването право на собственост става чрез капитали=> свободни инвестиции във всякакви обекти, но държавите-членки могат да предвидят ограничения за определен преходен период.:
- чл3 ДЕС-правата и задълженията по учредителните договори, по които България става страна;България за 5 г. да запази от 01.01.2007г. да запази ограничения, граждани......
Ограничения до 01.01.2007 чл.22К, - ЗС-..
Земя – чуждите държави могат и да придобият земя
Чл.29(5)-въз основа на международен договор(най-често договор+взаимност), закон, акт на МС . За консулските и дипломатически представителства напоследък характерно е , че се учредява право на строеж.
По силата на акт на МСІтова е спорен момент- Конституцията казва, че (чл.17ал.3) режимът се определя със закон.
Земеделска земя – ЗСПЗЗ, чл3, ал.3- чужди държави не могат да притежават право на сибственост върху земделски земи-забранителна пряка норма
Гори—ЗГ-чл.10 ал.2-пряка забеанителна норма-
Сгради, жилище-чл.29ал.3 ЗС – може да придобива сгради
Др. Вещни права чл.29ал.5- може
Относно способите за придобиване-всякакви са допустими с изключение на наследство. За движимите вещи и ограничените вещни права чуждата държава може , подчинение н арежима на българското национално право.







Международно частно птраво 27.11.2007г.

Семейни отношения

За развод и унищожаемост – Регламент 2201-компетеност на съд. Приложимо право-Регламент 2201 не съдържа конкретни разпореби, за сега се прилага чл 82 КМЧП. Принципътр е общо отечествено право на двамата съпрузи или на обичайното им местожителство- и в двата случая привръзката е темпорална, към момента на подаване на иска.
 Българското право-еднострнна норма-ал.2 и ал.3- ако приложимото право към отношението не допуска развод, ако отечественото право не допуска развод, ако единият от съпрузите е българин/обичайно метопребиваване е в България то забраната няма да се пиложи, а ще се приложи българското право-норма от и з аобществения ред. Чуждата разпоредба нарушава наш основен принцип, а именно свободата на развод-по съображения от обществен ред ще се приложи българската правна норма-за обществен ред. (В чили отечественото право не позволява развода, постояннно местопребиваване в друга->молба за развод->миграционни разводи).
Произход- чл.83ал.1 –изхожда от старата уредба-произходът се определя от отчественото правона държавата чието гражданство се придобива към момента на раждането. Алтернативно са допустими(когато се касае за дете винаги се  прилага принципа за максимална защита на детето)-правото на държавата чието гражданство имадетето към момента на повдигане на въпроса за произход/по местопребиваване на детето към момента на повдигане на въпроса. Двете са темпорални привръзки/ приложимото право към личните отношения на родителите към момента на ражадне на детето. Ако има препращане към трета държава-допуска се само ако правото на третата държава допуска да бъде установен произхода.
    Ал.4 – нова разпоредба-определя приложимото право към припознаването, действителност на припознаването- отпраща към приложимото право на извършващия припознаването/отечественото право на детето/.Обичайното местопребиваване-относно личното право на детето-темпорална привръзка към момента на припознаване. Имаме няколко алтернативни привръзки-възможност за определяне на приложимото право
Осиновяване – международно осиновяване. Уредба на материята  Конвеция за закрила на децата и за сътрудничество в областта на международното осиновяване; чл.84 КМЧП;чл.136 СК; ЗЗДТ-Наредба №3 на Министерство на правосъдието за условията и реда за осиновяване от чужденец на дете български гражданин.
    Нашата вътрешноправна уредба е съобразена с това,че България е държава съдоговорител по Конвенцията. КМЧП-привръзка отчествено право, за максимална закрила
Чл.84 КМЧП- относно условията за осиновяване. Приложимото право е общото отечествено право на оснивявания и осиновителя-темпорална привръзка към момента на подаване на молбата – ако има едно и също гражданство. Ако имат различни гражданства прилагат се и двете отечествени права-кумулативно. Ако осиновеното лице е български гражданин- иска се съгласието на Министъра на правосъдието; обратно от Наредба№3 се урежда редът. Наредба№3 съдържа подробна материалноправна уредба-чл.136 СК-генерално? Условие.. Зада се осинови лицето трябва да е навършило 1година. СК допуска детето да с осиновява и преди това-ако причините налагат това. Наредбата преповтаря изискванията като чуждестранния осиновител трябва да се впише в регистър към Министерство на правосъдието. Режимът на международно осиновяване се ...с прием. На Наредабата-избягва се предварителния контакт . Първа стъпка в процедурата е молба-чрез т.н. централен орган на държавата на осиновяванията (Мин.на правосъдието), може чрез органа на посредничество при международ??- молбата трябва да е адресирана до министъра на правосъдието, да се приложи съответните документи, всички документи идващи от чужбина трябва да се преведат и легализират.Не трябва да се легализират (конв. За пермахване на...??)установяват чуждото право. След това дирекцията по международно осиновяване трябва да впишечужденеца в регистъра. Съставя се доклад за детето и осиновяващия. Осиновяващия/те трябва д асе запознаят с данните за детето(активно участие на органите за посредничество). В двумесечен срок трябва да заявят желание->да осъществят контакт сдетето->да дойдат в България. Акотези осиновители са съгласни да осиновят конкретното дете, те трябва да заявят в представителна декларация, че в отечественото  право не се допуска преосиновяване, ако то допуска съответно декларация, че няма да дадат детето за преосиновяване.. Трябва да предоставят медицинско свидетелство , че не страдат от спин и др. Тежки болести. Документ за платена такса. Предложение до министъра на правосъдието да даде съгласие, ако той даде, папката с документите отива в СГС, увдомява се организацията, за да съобщи на осиновителя
    По реда на Конвенцията само пълно осиновяване. След приключване на процедурата детето не се допуска да напусне държавата, докато не се получи....от отечествената държава на осиновителя, че решението за осиновяване ще бъде допуснато за изпълнение и признато. Ако сеокаже, че не признато, международния орган трябва да върне детето незабавно.
    Регл. На междуунаридното право на действието на осиновителя-приложимото право е отечественото право общо/правото по обичайното местонахождение.
    Унищожаване на осиновяването привръзка  общо отечествено право/отечественото право на всеки от тях с основанията за унищожаване/ когато осиновяващият е български гражданин, обичайно местопребивавне различно от България имат се предвид двете.Ако има др. Основания приложимо е общото отечествено право/общо обичайно местопребиваване. При прекратяване се държи сметка з амаксимална зкрила на детето.
Отношения родители-деца-чл.87, Приложимо право по обичайно местопребиваване/ правото на обичайно местопребиваване на детето/ако отечественото право е по-благоприятно-ще се приложи то. Материята не е съшествено....?в сравнение с ъс СК.
По обичайното местопребиваване на поднастойния/подопечния-същото приложимо право отн. Отн/ти?. От отечественото право се определя възможността да станеш настойник/попечител.. В случай на спешни мерки. Старата уредба  в СК задължението за издръжка само когато...., сега изцяло когато български гражданин ...?от чужденец и обратно. Търсещият издръжка-правото по обичайното му местопребиваване/отечественото му право.. Принцип на по-благоприятното право на търсещия издръжка. Възможно е общо личноправо(граждани на една?? държава,обичайно местопребиваване да е еднакво).-проложимо еправото на отечественото право на търсещия.
Чл.87 ал.3 КМЧП-ако приложимото право не допуска признаване->приложимо право българско-разпоредба от и з аобществения ред.Ако приложим чужда норма-  последиците ще нарушат принципа у нас, че издръжка винаги се полага-тази норма ще нарушава обществения ред и ще се прилага тогава българското право-“за”-съдържа в себе си конкретни цели на българския обществен ред.
Чл.87 ал.4 – издръжка между бивши съпрузи-Приложимо право-правото което е еприложено към развода/унищожаването-вътрешно позоваване на норма.
Относно обхват на издръжката-чл.88 КМЧП-попада под въздействиеъо на псосоченото субективно приложимо право.ал.2-норма з аи обществения ред. Ако чуждата норм не държи сметка за... ... възм???-> не бива да приложим чуждото право,а българското. От една страна се прокламира основен принцип от една страна се прокламира принцип да се държи сметка за материалните въможности и действителните нужди, ако се наруши от чуждата норма няма да е приложим.

Наследствени отношения
В тази област продължават да действам множество национални ±???, поеади което трудно се постига многостранн международна уредба, предимно двустранна уредба е преобладавщо стълкновителна, з ада се отчетат тези особености.Ако се наруши принципа на запазена част чуждото право у нас например не се прилага.
Материална уредба- два подхода:разделяне  - единен
Раазделен подход-вещите в наследствената маса се разделят на движими и недвижими. Относно наследяването нанаедвижима вещ-приложимо е правото най-често по местонахождение, а за движими личното право на наследодателя/правото на местонахождението  към момента см.?
Единен подход- Приложимо право-личното на населдодателя към момента на откриване на наследството. Хипотеза на наследяване по завет?/завещание, важен е момента на откриване .
Източници:
1)Международни: двустранни договори; договори за правна помощ
2)Вътрешни: КМЧП
 Относно  уредбата  в договорите за правна помощ/конс. Конв? Учебник по МЧП Натов?
Понякога между България и съответната държава, има както договор за правна помощ, така и конс. Конв. В ...от това се определя когато има двата акта-в дог за правна помощ се определя приложимото право, режим и т.н., а конвенцията-..??
Когато само един акт по-подробна уредба.?
КМЧП гл. 9-използвани са и двата подхода-единен и разделен според ситуацията?
Чл.89 КМЧП – разделен подход-движими  вещи- право на държавата където наследтсвото има местопребиваване към момента на смъртта.това е двустранна стълкновителна, темпорална привръзка.
недвижими-по местонахождение
предоставя с възможност на наследодателят да подчини наследяването на цялото си имущество на отчественото си право към момента на избора. Изборът се осъществява чрез завещателно разпореждане. По същият начин се отменя До колко изборът е действителен с еопределя от избраното право, т.е. отечественото-наследяване по закон
Наследване по заещание – Приложимо право към способността на лицето да състави- обичайно местопребиваване нанаследодателя към момента на смъртта/ по местонахождение на недвижимия имот/ да подчини на отечественото си право.
Форми на завещанието- чл.90 ал.2 КМЧП- приложимост направото където е съставено lex loci actus/ отечественото право към момента на смъртта(темпорална привръзка)/ правото на държавата с постоянно местопребиваване/местонахождение на недвижимата вещ.
Същите привръзки с еприлагат и по отношение на отмяна.
Обхват – чл.91 КМЧП –приложимото към наследството право. Lex succesionis-обхваща налседствено правен статус.
Относно незаетот наслество-ако няма наследници цпоред приложимотоправо- ако е на територията на България-държавата/общината-явяват се като универсален правоприемник
Чл.92 КМЧП-пряка норма

Облигационни отношения с международен елемент.
Договорни отношение, извъндоговрни отношения, злоумишлено договаряне (по ПЕС)
В тази материя съществуват източници в общностните актове иизвън тях. Има проект за регламент относно приложимотоправо (РИМ 1), заедно с това има Регламент 864(РИМ 2). Приложимото право към извъндоговорните отнпшения, влиза в сила по-късно. Залегнал е в основата на гл. 11 от КМЧП>
    Относно договорните отношения в рамките на ЕО действа затворена конвенция- Римската конвенция за приложимоправо към договорните отношения-1980. С присъединяването на България – стана част и от нашетоправо.
    Вътрешноправни- КМЧП,....
    Когато договорните отношения са свързани с държава –членка, уреждат с от Римската конвенция, в последствие регламент РИМ1. Римската конвенция(дог. Изт. Сп. “Нот. Бюлетин”-статия относно римската конвенция на проф Натов-1-2 бр. От 2007). Тя урежда определянето на Приложимотоправо към договорните задължения към всякакви конфликтни ситуации или такива, при които  отношението е свързано с две или повече държави.  В сборника том 3 преводъ е неясен. Конвенцията определя предметния си ибсег по пътя на изключавнето; изрично изключва определени категорииотношения ->всички останали са предмет. Изключени-чл.1 РК-гражданско състояние; дееспосбност; заещанията; брачни договри; задължения, произтичащи от  менителници, ценни книги. Конвенцията има универсален характер- може да намери приложение в отношенията между държави членки, но с трети държави-чл.2-дори и за право на недоговорящи държави ако......???






(От Катя- по лекции на Влади)


03.12.2007 г.
ДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ

Според РК (Римската конвенция) приложимото право (ПП) се определя на база два основни принципа:
- Избор на приложимо право – автономия на волята;
- обективни привръзки, посочени от РК.
В КМЧП глава X е съобразена с тези принципи, но на места има и разлики. По-детайлна уредба на база РК се подготвя Регламент. Статут на РК по отношение на България – с присъединяването към ЕС България се присъединява и към много конвенции, сред които е и РК, за която ина задължение за ратификация. В международен план не можем да не използваме РК – „Конституцията от 1991 г. и участието на България в международни договори” – статия на Юрий Щерк, Решение на КС № 6 – РК има универсално действие в конфликтни отношения. Когато договорното отношение е свързано с две и повече държави, ситуацията изисква определяне на ПП, съответно дали приложимото право е на държава-член.
Най-съществени разпоредби – дял ІІ – двата принцита:
1. Чл. 3 – избраното право. Следват изисквания спрямо избора – споразумение, договор за избор на ПП. Предварителен, последващ, изричен или мълчалив, но достатъчно ясен; цлостен или частичен (ПП е избрано за част от договора), за частта, за която няма избор ПП се определя на принципа на обективната привръзка.
Относно последващия избор – насърчава се от РК, но не може да засегне валидност на договора. Когато по силата на преди действащото право трети лица са придобили права, те се запазват. Самото споразумение може да е клауза в материалния договор или отделно. За валидността му важат общите правила.
Предмет на автономията на волята – чл. 3 (3) – преценка се прави към момента на избора – ако някои елементи на ситуацията са свързани с една държава, а други – с друга държава – само тогава отношенията и ситуацията ще са конфликтни. Ако в момента на избора всички цновни или други елементи на ситуацията са свързани с една държава, то този избор не може да нарушава повелителните разпоредби на тази държава, създадени с оглед предмета на свободата на договаряне. Това е първата възможност за определяне ПП – избор. Предел – всичко, осен това което накърнява пределите на свободата по правото на държвата.
2. Ако няма избор ПП се определя съгласно обективните привръзки. В този случай ПП ще бъде правото , с което договора се намира в най-тясна връзка. Въведена е отклоняваща функция – ако част от договора може да се отклони самостоятелно и е в най-тясна връзка с друга държава – ще се приложи правото на другата държава – чл. 4 (2).
Относно определяне на държавата се въвеждат презумпции - което и право да е определени, ако от конкретната ситуация стане ясно, че отношението се намира в по-тясна връзка с друга държава – то е ПП:
І.Презумпция – в полза на държавата, в която дължащата престация страна има обичайно местопребиваване или централна администрация за ЮЛ- чл. 4. Характерната престация – непарична. „Обичайно местопребиваване” – критерий – чл. 48 КМЧП, но по аналогия, липсва в РК, въпрос на квалификация; „централна администрация” – обикновено правния статус се определя по място на регистрация, централно управление = централна администрация.
ІІ. Презумпция – Когато договорът е сключен в изпълнение на професионална дейност на същата страна, която сължи характерната престация – „основно място на дейност”. Квалифициране на основното мястро на дейност – спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане съдържат подобни разпоредби, както и някои вътрешни актове. По аналогия извличаме критерия. Тогава ще приемем, че най-тясно свързано е правото на държавата, в която страната дължаща характерната престация има основно място на дейност, но и местоизпълнението трябва да е там.
ІІІ. Презумпция – Когато местоизпълнението е различно, следва да се издири мястото на дейност, чрез която ще се престира – чл. 4(2).
Чл. 4 пар. 3 – ако предмет на договора е ВП върху НИ или право на ползване – прилага се правото на държавата, където се намира недвижимия имот.
Ако предмет е превоз на стоки се прилагат други презумпции:
І. Най-тясна връзка е с държавата, където се намира основното мяст на дейност на превозвача. Допълнително условие – в тази държава да се намира мястото на разтоварване, натоварване или основното място на дейност на изпращача. Конвенцията ни казва какво е договор за превоз на ……./товари.
Ако не можем да определим характерната престация (договор за замяна) – презумциите не се прилагат. ПП ще се търси по силата на други критерии и връзки.
Освен презумпции за характерната престация, както и приложим закон, ако от конкретната ситуация произтича, че договорът е в най-тясна връзка с друга държава, ще се приложи нейното право – чл.4, пар. 5 – специална отклоняваща норма от принципа на най-тясната връзка.
РК наред с общите, съдържа и разпоредби относно по-слабата страна – специална уредна ба ПП:
Потребителски договори: изключват се от кръга на професионалната дейност, не и търговска дейност. РК не дава понятие „потребител”, но ПЕС съдържа. Правния режим се разпростира – чл. 5 изключва и договорите за превоз и предоставяне на услуги, когато са предоставени на потребител в държава, различна от тази на обичайното му местопребиваване. ПП по конвенцията се определя:
1. Принцип на автономия на волята – страните са свободни да го изберат – пределите съвпадат с тези по чл. 3, но и добавя още с оглед закрилата на по-слабата страна – повелителните разпоредби на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя и която включва защитата на интересите на потребителя. Изборът на ПП не трябва да лишава потребителя от защита. Ако избраните норми водят потребителя до загуба на такава защита, ще се дерогира избора при наличие на три алтернативни условия
- мотивиран от реклама потребителя сключва договор;
- другата страна е получила поръчка за доставка в държавата на потреителя.
- ако предмет на договора е продажба на …., потребителят е отишъл в държавата и там е направил поръчната, мотивиран от доставчика.
Тези условия дерогират избора на ПП. Подозрението е, че доставчика …, изпращайки му рекламни материали го подтиква да избере ПП, което не му осигурява достатъчна закрила. Чл 5, пар. 5 – договори, които се дефинират като договори с потребители, които предлагат глобална цена за пътуване и настаняване.
Индивидуални трудови договори – ПП:
Дадена е възможност за избор. Пределите са тези по чл. 3, но наред с това РК добава - повелителни норми на обективно ПП, което би се приложило по параграф 2 – правото на държавата, където работника/служителя: 1) обичайно извършва работата си по ТД; 2) правото на държавата където се намира предприятието – когато няма обичайно извършвне на работата; 3) отклоняваща формла – ако се счита, че договорното отношение е с по-тясна връзка с друга държава. Работника/служителя не трябва да се притеснява, че работодателя ще го принуди да избере ПП, което не гарантира неговата закрила.
Чл. 5 изяснява понятията потребител, предмет на договора, изключва някои отношения от обхвата, разграничава критерия – да не е професионалната му дейност, не се прилага по отношени на договора за превоз на …. И т.н. Към потребителските се включват и т. нар. комплекси туристически услуги и потребителски кредити.
ПП – има право на избор, но едната страна е по-слаба и трябва да се защити. Общите предели по чл. 3 и допълнителните по чл. 5 (2) – изборът на ПП не може да лиши потребителя от защита, която му осигуряват повелителните норми на държавата по обичайното му местопребиваване, но преди да се дерогира избора поне едното от трите алтернативни условия трябва да е налице, което мотивира потребителя към избор, тогава се приема, че няма избор и се прилага правото по обичайното местопребиваване на потребителя. Основна цел и идея на конвенцията при индивидуалните ТД е – изборът на ПП не може да го лиши от възможностите и закрилата, която се предоставя на работника/служителя от обективните привръзки за определяне на ПП.

ОСОБЕНИ ПОВЕЛИТЕЛНИ НОРМИ СПОРЕД РК

Особените повелителни норми са предел относно автономията на волята и в случаите, когато обективно се определя ПП. – чл. 7. Уредени са две хипотези – прилагане на ОПН на правото на сезирания съд, които не могат да се дероират от избора на приложимо право или от обективната привръзка – чл. 7 пар. 2. Правоприлагащия орган може да прецени дали да приложи ОПН,когато те  не принадлежат на неговата държава. ОПН на друга държава – нашия съд има право на преценка – да съобрази резултата от прилагането.
Прилагането на ОПН е принцип, а „обществения ред” – изключение. РК урежда ПП относно съгласието за сключване на договор, действителността и действието на договора – правото по същество – ex clausae.
Относно съгласието – за неговата валидност и действието –страната, която го е дала (не го е дала) може да се позове на правото на държавата по обичайното (постоянното) си местопребиваване.
Итносно формата – между присъстващи, отсъстващи, чрез посреднк, с потребител, предмет ВП или ползване, едностранно волеизявление:
- когато сключващите договора са в една държава – международния елемент може да се състои с оглед другите части на правоотношението, - lex causae или правото по местоключване – lex loci contractus – чл. 9, пар. 1
- между отсъстващи - lex causae или правото на държавата, в която към моммента на сключване се намира една от страните,
- от посредник – съответно дали на едно място - lex causae, lex loci contractus – посредника и другата страна са в една държава, правото на държавата, където се намира посредника към момента на сключване,
- една страна е ЮЛ – когато е във връзка с предтоящ или сключен договор – ПП относно волеизявлението се подчинява на правото по същество на договора, на правото по местоизпълнение на договора,
- потребителски договор – правото на обичайно местопребиваване,
- ВП или ползване на НИ – по местонахождение на вещта, но само нормите с повелителен характер и ОПН по местонахождението на вещта.
Чл. 12 – договор за цесия – ПП относно прехвърлителя и приобретателя пар. 1 и пар. 2 – правото, което урежда прехвърленото вземане – дали съществува, дали е прехвърляемо, противопоставимо, има ли постоянен характер.
Чл. 10 – обхват към всички договори – тълкуване на договора, изпълнение, последици от низпълнение, щети (преценява се в рамките на компетенциите на сиответния орган), погасяване на отношенията, валидност.
Чл. 11 – противодействие на злоупотреба с недеепсособност.
Чл. 13 – ПП спрямо суброгацията – ПП за задълженията на третото лице и правото, което урежда първичните им отношения. Кумулативно прилагане на две правни системи. Солидарните задължения също.
Чл. 14 – Доказване – правото по същество на договора урежда и доказването ако съда приеме предположения или разпредели доказателствената тежест. Доказателствените средства – допустими са всички по правото на сезирания съд или правото, което се прилага относно формата на договора, начин на представяне на доказателствата. Изключва се възможността за препращане в материята на договарянето с узключение на нейните стълкновителни норми.
Чл. 16 – действие на обществения ред – съвпада с чл. 45 КМЧП – действа срещу конкретната разпоредба, а не цялото чуждо право. Явна несъвместимост с обществения ред по правото на сезирания съд. Изключение е, а не правило.
Чл. 18 – Тълкуване – прилага се спрямо договори, сключени след влизането в сила на конвенцията при тълкуване и прилагане на РК.Трябва да се държи сметка за международния характер – отношението е с международен характер, необходимостта от постигане на унифициране на тълкуването и прилаането на РК във всички държави, страни по нея. Това се съобразява и от държавите, които не са страни по нея.
Чл. 19 – правило, което съществува и в КМЧП – когато в една държава има териториални единици ъс свои правила относно договорните отношения, всяка териториална единица ще се разглежда като отделна държава. Когато в една държава има такива, тя обикновено създава специгични интертериториални норми. Държавата трябва сама да си създаде тази система. Чл. 41 КМЧП.
Чл. 20 – конвенцията не е общностен акт, когато влезе в сила регламента, ще се прилага той, ще има приоритет.
РК не засяга специални конвенции, които могат да се сключат между отделни държави.
Съпоставка на КМЧП и РК
Чл. 103, т. 1 КМЧП – разпоредбите на кодекса са съобразени с РК. Определянето на ПП към договорните отношения изхожда от едни и същи принципи:
1. Избраното право
2. Правото, посочено от обективните привръзки.
Чл. 93 (1) – избор на ПП. Избор от двете страни – автономия на волята, съгласуване. Този избор трябва да е изричен или мълчалив, но да следва чсно от разпоредбите на договора или ситуацията. Мълчалив е избора, когато страните не са избрали ПП, но в договора са избрали валутата за плащане и държавата, където е плащането – ясна индикция за намерение. Ако имаме избор „долар – САЩ” не е достатъчно, трябва да открием териториалната единица, отделния щатски кодекс и един федерале. Трябва да следваме схема. Ако липсва индикция трябва да проследим другите обстоятелства: например водени са преговори в една държава, на нейния език  и т.н., но трябва ясно да следва от ситуацията. Под избрано право е по-конкретно КМЧП-действащо писано право и обичая ( РК не е казано). Страните могат да изключат обичая от обхвата на избраното ПП или да го включат с уточняване. КМЧП – в презумпция е, че приложим  е обичая.
Страните – чл. 93 (3) – ПП за целия договор (единен договорен статут) или избор до част (частичен), тогава частта за която не е избрано ПП се урежда от обективните привръзки. (4) предшестващ и последващ – формата се урежда по предшестващото право, договорът запазва действителността си, макар и да не отговаря на изискванията на избраното паво, придобитите от трети лица права се запазват.
(5)всички елементи от договора – при буквално тълкуване договорът ще е вътрешен – ограничително тълкуване в светлината на чл. 1, т.2 КМЧП. Разпоредбите на общата част не могат да предвиждат нещо, което е извън предметния обхват на КМЧП,следователно под всички следва да се разбират всички основни или вички други елементи. Това в правилото, което въвежда пределите на избора.
(6) За съществуването и действителността на споразумението се прилагат разпоредбите на кодекса относно основния договор.
Чл. 94 Принцип на най-тясната връзка – няма избор
Чл. 95 – ако част от договора може да се обособи, то тя може да се подчини на друго право, ако се окаже, че тази част има най-тясна връзка с друга държава.
04.12.2007 г.

Когато няма избор на приложимо право. Презумпции:
1. В полза на държавата, където е локализираната страната, дължаща характерната престация. Няма принципни различия с РК – обичайно местопребиваване на ФЛ и администрацията на ЮЛ. Когато договорът е сключен в изпълнение на основна дейност, ще се презюмира, че  мястото на изпълнение е основното място на дейност. Ако уговореното място е различно, правото на държавата, където е мястото, чрез което договорът е сключен различно от основното място на дейност. Когато не може да се определи характерната престация, трябва да се установят други критерии.
2. Ако предмет на договора е ВП върху недвижим имот се предполага, че най-тясна връзак отношението има с правото по местонахождение на НИ – както и РК.
3.Превоз на товар – основно място на дейност на превозвача към момента на сключване на договора (темпорална привръзка) заедно с три алтернативни условия: ако в съответната държава е място на натоварване, разтоварване, място на дейност на товародателя. Ако няма нито едно от тези условия е необходима друга привръзка. Както е в РК.
По същия начин и чртърните полети, спедиционните договори.
Специална отклоняваща формула – ако от обстоятелствата като цяло следва, че договорът е в по-тясна връзка с друга държава, не се прилагат посочените привръзки.
Чл. 95 (1) Договори с потребители – участва по-слаба страна, легална дефиниция – критерий за квалификация – ex lege. Презумпциите, по които се определя ПП съвпадат с РК.
Страните по договора са свободни да изберат ПП, с оглед интересите на по-слабата страна са уредени предели: не може с избора на ПП да се лиши от защита, осигурена от държавата по обичайно местопребиваване и трите условия, подобно на РК: 1. сключването на договора в тази държава е предшествано от конкретна покана към потребителя или от реклама и потребителят е предприел в същата държава всички необходими за сключване на договора действия, или 2. другата страна по договора или неин представител са получили поръчка от потребителя в тази държава, или 3. договорът се отнася до продажба на стоки и продавачът с цел да убеди потребителя да направи покупка на стоки е организирал пътуване на потребителя в друга държава, в която потребителят е направил поръчката. Ако някое от трите условия не е налице, се смята че потребителя на свой риск е предприел и защитата няма да породи действие, но пък по-общата по чл. 93.
Ако страните не са избрали ПП – правото на държавата по обичайното местопребиваване на потребителя.
(4)  договори за превоз и договори за услуги, когато услугите се предоставят на потребителя изцяло в държава, различна от тази, в която потребителят има своето обичайно местопребиваване. Тези договори се уреждат съгласно чл. 93 и 94 – подчиняват се на общия тежим.
В чл. 95 в сравнение в чл. 5 РК лисват договори с цел финансиране. Чл. 95 (1) получава кредит за свои нужди или за нуждите на свои близки. Финансирането е по-обща процедура. В РК е отделен като самостоятелен договор с потребители.
Индивидуални трудови договори – друг тип договори с по-слаба страна – чл. 96. Прилага се избора на ПП, со със съответните предели, не по-малка защита от тази, която се дава по обективните привръзки:
- работника/служителя обичайно полага труда си (по РК е по-нетовно „обичайно извършва”). Ако не може да се определи, тогава по ал. 3 – обичайното местопребиваване на работодателя ФЛ или ОМД на  ФЛ.
- (4) Ако в случаите по ал. 2 и 3 от обстоятелствата като цяло следва, че трудовият договор е в по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. – специална отклоняваща формула – дерогират се трите привръзки.
Дерогацията винаги цели да се спази принципа на най-тясната връзка.
В КМЧП гл. Х няма позоваване на ОПН, т.к. то е изнесено в общата част.
Чл. 97 материята съвпада с РК:
(1) относно сключване и действителност: обективната птивръзка сочи или lex causae, което би ле приложило ако договорът е бил действителен.
Ако става дума за едностранен акт – изрично изразено несъгласие на страна например, към него е приложимо правото на държавата по обичайното местопребиваване на страната. Когато с оглед преценка на конкретната ситуация се установи, че относно несъгласието на страната е по-разимно да се приложи правото, на се преценява според него, съответно от конкретната преценка на обстоятелствата към момента на сключването
Чл. 98 – относно формата. Ал. 1 съдържа привръзка lex causae, както РК, но алтернативно и тук се казва, че може да се приложи lex lоci contractus, Ал. 2 съдържа хипотези, когато договорът е сключен между отсъстващи, съвпада с РК, чрез представител, едностранно волеизявление с оглед бъдещо сключване на договор. Изрично кодексът не сочи, ал. 1 се отнася до сключване на договор между присъстващи, за разлика от чл. 9 РК. Меродавно е правото по същество или на една от държавите, където се намира някой от съконтрахентите. Когато е чрез представител – неговото местопребиваване към момента на сключване на сделката също се има предвид. Едностранно волеизявление lex causae, lex lоci actus. Ал. 6 – Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, необходимо е да бъдат спазени повелителните изисквания за форма, установени в държавата, в която се намира недвижимата вещ, доколкото според правото на тази държава те трябва да бъдат приложени независимо от местосключването на договора и приложимото към него право.
Чл. 100 Договор за цесия. Ал. 1 ПП към прехвърлянето (основния договор) по същесво, определен по обективната привръзка. Ал. 2 съвпада с РК – според него се преценява прехвърляемо ли е.
Чл. 99 суброгация. Ако трето лице има задължение да удовлетвори или е удовлетворило кредитор, правото, уреждащо задължението на третото лице към кредитора, определя дали и доколко това лице може да упражни изцяло или частично правата, които удовлетвореният кредитор има срещу длъжника според правото, което урежда техните отношения.
(2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато няколко лица трябва да изпълнят едно и също задължение и едно от тях е удовлетворило кредитора.
Обхват на приложимото право, независимо дали е избрано от страните или определено по обективна привръзка, се определя от Чл. 102. (1) Приложимото към договора право, определено от разпоредбите на тази глава, урежда:
1. тълкуването на договора;
2. изпълнението на задълженията;
3. последиците от пълно или частично неизпълнение на задълженията;
4. определянето на размера на вредите;
5. основанията за погасяване на задълженията;
6. последиците от недействителността на договора;
7. погасителната давност;
8. прекратяването на права като последица от изтичането на срок.
(2) По отношение на начина на изпълнение и мерките, които кредиторът може да предприеме при неизпълнение, съдът съобразява изцяло или отчасти правото на държавата по местоизпълнението на договора. – допълнително указание, най-тясна връзка с осъществяване на изпълнението – lex loci solutionis.
ЦК имат специална уредба в ТЗ.

Стълкновение на закони

Може да има между преки норми, между пряка и стълкновителна, между стълкновителни, които имат различни привръзки. Когато има поне една стълкновителна норма, то тогава стълкновението е потенциално, защото трябва да развърнем стълкновителната норма, крайното разрешение се съдържа във вътрешноправни източници, които ще са източници на МЧП. Ако в такива източници липсва уредба ще се приложи източник на съответния вътрешноправен отрасъл.
Например РК съдържа основно стълкновителни норми, не знаем съдържанието. РК не преодолява крайните различия (напр. в една държава момента на склщчване е постигането на съгласие, в друга – подписване). Ето защо преодоляването се постига чрез международни споразумения, където уредбата е пряка – съдържа се в самия многостранен международен договор. Така уеднаквяването ще доведе до унифициране, докато ако многостранните договори съдържат само стълкновителни норми, няма гаранция, че стълкновяването ще бъде избегнато. Необходимо е и крайната материална уредба да се уеднакви. Но това е националната уредба на всяка държава, която има своя суверенна преценка. Авторите на РК са разбрали, че тя не е сигурно средство за преодоляване. Понеже тя има универсален характер, не може да се гарантира еднаквост във всички държави, но пък може в държавите-членки. Понастоящем има инициатива за уеднаквяване на договорното право в страните –членове на ЕС. Въвлечени са много специалисти. Но има коренни различия в представите за договор между континенталното право и common law. В някои аспекти са доближени: принцип на най-тясната връзка. Относно сключването на договора, момента и др. има още много различия. На практика унифицирането на стълкновителните норми не води до унифициране в договорните отношения. Такова е постигнато с Виенската конвенция за международната продажба на стоки /ООН/. Плод на компромис между континенталната и англо-саксонската правна система – съдържа пряка материалноправна уредба.Най ефикасния метод в един вид международна продажба, но може да има стълкновения. Някои държави я прилагат пряко, други я имплементират.
Друг е въпроса, че ГП на държавите от континента е с общ корен.
Обобщение: Страните могат да изберат ПП и са насърчавани да го сторят с оглед улесняване на правоприлагащия орган, трудност с обективни привръзки.
Определянето на материалното ПП е втория ключов въпрос след определянето на компетентността.


10.12.2007
ИЗВЪНДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ

Обхват – договорните отношения изисква доброволно задължаване на лицата едо спрямо друго – доброволност и насрещност. Основен източник – правната сделка, следователно при извъндоговорните отношения липсва доброволност – изисква кнкретна връзка, която не е доброволна, възникват съответните права и задължения на страните.
Видове извъндоговорни отношения – гестия /водне на чужда работа без пълномощно/, деликт, неоснователно обогатяване, квазиделикти /ситуации, при които има незавършен ФС на деликт, опасност от възникване на вреди, започнло увреждане, но ненастъпили вреди/. Тези въпроси /за квазиделикт/ също се предвиждат за определяна на ПП. При определени - особена компетентност по Регламент 44 и Рим ІІ. Материалното право го нарича „правно очакване”.
Правна уредба:
- В някои от договорите за правна помощ има изрична стълкновителна норма.
- В материята на непозволеното увреждане съществуват наднационални източници в две насоки: 1) увреждане на околната среда – чрез ядрена вреда – неправилна експлоатация; 2) във връзка с превозни отношения.
- В европейското право – първоначалната идея на РК е тя да урежда всички отношения – договорни и извъндоговорни, но се оказва, че страните имат различнивиждания, след което държавите се съгласяват РК да се ограници до договорните отношения. Държавите в материята на извъндоговорните отношения прилагат националното си право. Такае до 2000 г. – влиза в сила ДА – инситуциите на ЕС притежават компетенстност и в тази област – МЧП – определяне на ПП. 2003 г. К. представя проект за Регламент за определяне ПП към извъндоговорните отношения – Рим ІІ. РК предстои да стане Регламент (Рим І) – ПП към договорните отношения. На 31.07.2007 г. Рим ІІ беше приет. Българската уредба на КМЧП следва първоначалния проект за Регламент, които беше изменен с окончателния вариант. Регламент Рим ІІ влиза в сила на 11.01.2009 г.  – чл. 32. Българската уредба ще се прилага до влизането му в сила, след това поради предвиденото му универсално действие – всички въпроси, които едновременно се уреждат от КМЧП и Рим ІІ ще се уреждат от Рим ІІ, независимо дали отношенията се уреждат с държава-член. Рим І се различава от Регламент 44, независимо дали отношението е свързано с държава-член. Това е тенденция в материята на ПП, различно от материята на компетентността, където все още се смята, че трябва да има връзка с държава-член.
Определяне на ПП съгласно КМЧП – чрез система от стълкновителни правила – строго диференцирана и взаимно обусловена от гледна точка на видовете стълкновителни норми.
Принцип: определяне на ПП чрез т.н. твърди стълкновителни норми, предварително зададени критерии, привръзки. За да се защитят интересите на страните в определени ситуации. Законодателят определя и две отклоненя – гъвкави стълкновителни норми, наричани отклоняващи/дерогиращи клаузи. Тази идея възниква от житейското многообразие на непозволеното увреждане. Критериите може да се обособят в две групи:
І. Общи критерии:
1. чл. 105 (1) право на държавата по месонахождение на вредите – lex loci damni. Без значение къде е извършено вредоносното деяние и къде са насъпили косвените вреди. Това е мястото на непосредствено накърняване на правнозащитното благо. Друго разрешение – несигурност и възможност за манипулация на ПП – изрично се изключва държавата, където натъпват косвените вреди.
Деликтната отговорност има за основна цел да обезщети увреденото лице – с смисъл на частноправно, облигационно отношение.
2. чл. 105, (2) правото на държавата, където причителя на вредата има обичайно местожителство, т.нар. „общо лично право” на причинителя и увреденото лице – когато е ФЛ – от обичайното местопребиваване, ЮЛ – основно място на дейност. Израз „причинителя на вредата”, а не деликвент, следователно се има предвид и случаите, когато лицето отговаря за чуждо поведение. Гледа се обичайното местопребиваване на причинителя, а не на този, които отговаря – чл. 48 (7) lex comunis habitationis.
3. чл. 105 (3) – lex proxima – отклоняваща, дерогираща клауза – принадлежи към гъвкавите критерии – индивидуалната справедливост в конкретните случаи. Необходимо е да се изследват обстоятелствата, свързани с конкретното отношение – ако се установи, че отношението е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази държава. Тя трябва да е различна от държавата по ал. 1 и ал. 2.
Ако страните са избрали ПП за договорните отношения, може да се вземе предвид и за извъндоговорното. Води до т. нар. акцесорно привързване, а за да се постигне статут на договорна и извъндоговорна отговорност.
Автономия на волята – чл. 113 КМЧП – подобен на чл. 93, но има и различни принципи. Прилага се при различни предпоставки:
- изборът може да се прави след възникване на задължението – това ограничение е въведено, поради неубедеността на законодателя в предварителния избор на ПП. Рим ІІ допуска. На практика рядко има такъв избор, а страните по принцип не са в контакт предварително, но в търговските отношения страните по договорно отношение могат да уредят и извъндоговорни по отношение на ПП. Следователно според КМЧП при буквално тълкуване – предварителния избор е недопустим, но при систематично тълкуване с чл. 105 (3) – акцесорно привързване – може.
N.B. По Рим ІІ се предвижда избор на ПП между търговци в тази материя: - форма на избора;
- да не засяга права на трети лица;
- (3) – съдържа грешка – казва се че ал. 1 и ал. 2 не се прилагат – автономия на волята е недопустима в материята на интелектуалната собственост – принципът е териториален и произтича от международни конвенции, а допускането на автономия на волята би се дерогирало – недопустимо е.
Това ограничение се съдържа и в Рим ІІ заедно с недопустимост при вреди, причинени от нелоялна конкуренция по Рим ІІ, а по КМЧП не е предвидено.
(4) – ПП към слкючване и действителност на споразумението.
Йерархчна подреденост:
- автономия на волята;
- дали лицата нямат общо лично право
- право на  държавата по местонастъпване на деянието;
- преценка на обстоятелствата като цяло.

ІІ. Специални критерии – чл. 106 – 110 КМЧП.
Свързат се с особеностите на този тип отношения – често засягат интереса на държава или на голям кръг и други лица. Тази усложненосте предпоставка за създаването им.
Чл. 106 (1)- отговорност за вреди от стоки – от недостатък на стоката. „Недостатък” квалифицираме по българското право – ЗЗД – свърза се с несъответствие на стоката с договореното и това, което обикновено стиката служи. В тази уредба законодателя има предвид дефектни стоки, следователно ЗЗПотр., чл. 130, които транспортира у нас Директива относно отговорността – касае се за качеството на стоката, което я прави опасна, няма значение обективния принцип за договорено или предназначение, а опасност. Рефериране към ЗЗП и директивата следва да сенаправи и при преценка какво е стока. Във връзка с тях следва да се определи страната, от което се търси отговорност – може да се осъществи т.нар. каскадна орговорнос.
Разпоредбата натрупва множество фактори за определяне на ПП – правото на държавата по обичайното местопребиваване на увреденото лице със съгласието на лицето, чиято отговорност се търси, за въвеждане на стоката на този пазар – необходимо е наличие и на трите фактор, ако не – изр. 2 – правото на обичайното местопребиваване/ ОМД.
Ал. 2 – автономия на волята, общо обичайно местопребиваване.
Чл. 107 – материята на нелоялната конкуренция, картели. Изисква квалифициране на понятието „нелоялна конкуренция” – Парижката окнвенция, чл. 81 ДЕО – „ограничение на конкуренцията”, картели и пр. Това привързване се нарича lex loci competionis – ПП на държавата на засегнтия пазар и то не всяко, а съществено засягане. Засягането трябва да бъд още непосредствено.
Ал. 2 – в конкретния случай само при нелоялна конкуренция можем да приложим общото право. Буквата на КМЧП позволява автономията на волята, защото законодателя е избрал подход на изричното изключване. В Рим ІІ е недопустимо.
Чл. 108 – нарушаване на правата, свързани с личността чрез средствата за масово осведомяване – ако не са накърнеени чрез тези средства, прилагат се общите критерии. ПП произтича от волята на увреденото лице измежду всички възможности. Двустранен избор също е допустим. Този тип вреди е извън обхвата на Рим ІІ.
Чл. 109 – увреждане на околната среда – има международна конвенция с преки норми. Чл. 109 се прилага след тях, ако не им противоречи. Прилага се право на избор на увреденото лице, по местонахождение на вредата, но увреденото лице моде да избере и държавата по местонастъпване на деянието.
Чл. 110 – при нарушаване на права, свързани с интелектуалната собственост – съществуват международни конвенции, имащи примат. Има специални източници във вътрешното право. КМЧП се прилага само в случаи извън тези. ПП е на държавата, в която се търси закрила – поправително тълкуване – правото на държавата, за която се търси защита. За да няма нарушаване на териториалния принцип.
Чл. 114 обхват на ПП.- от КМЧП.
Чл. 115 – ПП трябва да се съобразява с правилата за сигурност по правото на държавата по местоизвършване на вредоносното деяние.
Чл. 116 – иск срещу застрахователя на деликвента, има алтернативна възможност за преценка на увреденото лице – ПП към извъндоговорните отношения, ПП към застрахователния договор.
Ал. 4 – отклоняваща клауза – знаително по-тясна връзка.
Автономия на волята не е изрично изключена – допустима е.
Преддоговорна отговорност – culpa in contrahent – спорен е въпроса кое е ПП, дори се спори относно практиката на съда на ЕО. Трудно е определяне на ПП, давност и други, прихващане – допустимост или не. По-скоро извъндоговорно /преобладаващо мнение/. Такава е и практиката на СЕО във връзка с чл. 5 регламент 44 – lex fori. В Рим ІІ – друг вид извъндоговорни отношения – когато се касае за преговори – причинени действителни вреди, произволно прекъсване, акцентът е преговори – чл. 12 Рим ІІ.
11.12.2007
КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНА ПРОДАЖБА НА СТОКИ – ВИЕНСКА КОНВЕНЦИЯ НА ООН

Резултат на 50 години. България Ратифицира БК от 1992 г., подготвена по-рано то проф. Сталев.
Структура на ВК – урежда сключването на договори, права и задължени, последици ит неизпълнение. Инструмент, който много благоприятства международната търговия – 70 държави съдоговорителки, сред които не е България и Чпония.
Нормите на ВК основно са преки норми на МЧП. Когато са изпълнени предпоставките за прилагане на ВК, я прилагаме автоматично. Неприлагаме стълкновителните норми на българското МЧП за определяне на договорния статут.
Предпоставки за прилагане на ВК – комплекс от кумулативни елементи:
1. Договор за продажба – чл. 30-53 ВК – дефиниция на понятието – договор по силата, на който едната страна – продавач, се задължава да предаде стока и прехвърли собствеността върху нея, а другата страна – купувач, да плати дължимата страна и да я приеме. Отношение, отговарящо на тази дефиниция е продажбата. Още две хипотези са приравнени:
- чл. 3(1) – договор за доставка на стоки с материали на изработващия – да се прецени дали съществена част от материалите са на изработващия. „Съществена”  - в някои държави са въведени абсолютни критерии. В други – преценка с оглед същността. Различна е съдебната практика.
- чл. 3 (2) – т.нар. смесени договори – наред с изработката има и допълнителни елементи – услуги и т.н. – прилага се ВК ако тези елементи са несъществени.
В чл. 2А – дали не са потребителски договри – за лична, семейна, домакинска употреба – изключени от предметния обхват на ВК, както и стоките от чл. 2. Договор за дистрибуция не попада в предметния обхват, защото съществен елемент е разпространението (между търговеца и потребителя) на стоки.
2. Да имаме стока – втора предпоставка – движими телесни вещи, недвижимите са изключени изрично. Няма значение нова или стара вещ.
3. Да има международен характер – по см. На чл. 1 ВК – да са налице две страни – купувач и продавач, които да имат мястоп на дейност в различни държави, трябва да се преведе като „стопанска дейност” – място, където фактически се осъществява активността, като се изисква определена продължителност, независимост и стабилност на това място. Чл. 10А ВК при повече от едно място на дейност – това, което е в най-тясна връзка. ФЛ ако извършва стопанска дейност по същия начин. Ако страната няма място на дейност (ФЛ) – взима се предвид обичайното местопребиваване.
Няма значение националността на страните, гражданския или търговския характер на договора.
Чл. 1, б. „а” – когато държавите са договарящи ( ЮЛ с ОМД Българоя и друго ЮЛ – Германия – прилагаме ВК).
Ал. 2 – когато правилата на МЧП водят до проилагане право на договаряща държава:
- двете държави може да не са договарящи
- едната държава не е договаряща,
Ако МЧП на сезирания съд, когато е компетентен (Бг) – прилага собственото си МЧП – материя на договорите – КМЧП, откъдето проверява дали ПП е право на договаряща държава. ВК ще се приложи само ако стълкновителна норма на ПП насочва към ВК.
В тази хипотеза – нормата от ВК се определя като норма с несамостоятелна действие. Когато е ратифицирана ВД държавите са имали възможност за резерва по буква Б (САЩ). Моментът на изпълнение на ОМД в различните държави е момента на сключване на договора.
Знанието за съществуващите различни места на дейност – чл. 2, ал. 2 – ако не е налице ВК не се прилага.
4. ВК да не е изключена или изменена от страните – цялата ВК, с изключение на чл. 12 има диспозитивен характер – чл. 6. Изградена е на принципа opt-out – опция за out.
Изключване на ВК:
- изрично избиране на друго ПП;
- само изключена ВК, без избор на ПП;
- избор на ПП на държава, неучастваща във ВК;
- избор на ПП на държава-съдоговорителка – съдебната практика на Франция, Италия, Швейцария изключва прилагането на ВК, а според България, Германия – ВК е избрана.
Да не са изменениотделни нейни части. Диспозитивна ПН са задълженията, но възможност за избор .(?)

НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ

Чл. 111. І критерий за ПП – правото на държавата по местонастъпване на обстоятелствата. Лицето, което се е обогатило при НО е длъжник. Интересуваме се от обстоятелството, свързано с длъжника, а не както при деликта – свързани с кредитора. Не ни интересува къде е обедняло лице.
ІІ критерий – когато НО е настъпиловъв връзка с друго отношение – акцесорно привърване – напр. във връзка с договор/ Рим ІІ допълва и с деликт (нищожен договор – трябва да се върне даденото – НО – извъндоговорно отношение; унищожаем договор).
Чл. 102, т.6 – урежда последиците от недействителност на договор – ПП към договора, а Рим ІІ предвижда последиците от нищожността. ВК привързна НО към ПП за договорните отношения. Следователно винаги прилагаме при наличие на договорно отношение /нищожност, унищожаемост, разваляне/.
Чл. 111 (3)- обогатилия се и обеднелия имат общо обичайно местопребиваване.
(4) – отклоняваща клауза – разделяне на акцесорното привързване – значително по-тясна е връзка с друга държава.
Чл. 113 – автономия на волята – отнася се до деликтите и НО.
Йерархия: 1. Автономия на волята;
2. ал. 2 – акцесорно привързване – има ли тясна връзка между отношението на НО и другото отношение /например между съпрузи/ - тогава не правим сравнение, както при деликта, а директно прилагаме;
3. общото личн право
4. общия критерий
5. отклоняващата клауза – „по-тясна връзка”.

ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ /ГЕСТИЯ/

Чл. 112 (1) -  „заинтересовано лице” – този, в чийто интерес е водена работата, т.е. общ принцип – критерия се интересува от длъжника – лицето, което трябва да плати. ПП съобразява това лице /длъжника/, но не мястото, където се води работата, а мястото на обичайното местопребиваване на длъжника.
(2) акцесорно привързване;
(3) когато е свързана със закрила на ФЛ, конкретно имущество – където са се намирали към момента на воденето на работата, където е предприето действието.
Чл. 4 изключва определени въпроси от обхвата на ВК:
- за действителност на договорите – но не във връзка с фрмата – чл. 11 и чл. 36 (3)- грешка с качеството на стоката;
- преминаване на собствеността, но въпросът за риска е уреден л. 41,42.
Чл. 5 не се прилага относно отговорност на продавача. Относно смърт/ телесна повреда, причинена от стоки.
Не урежда въпроси, свързани с давнос, представителство, договор в полза на терто лице, солидарност, прихващане.
Общи разпоредби – глава ІІ.
1. Как да се тълкува ВК и да се запълват празнотите й.
Чл. 7 (1) – 3 изисквания при тълкуването: 1) да се съобрази международня характер; 2) да се съдейства за еднакво прилагане; 3) да се съобразява добросъвестност.
2. Празноти: 1) при спазване общите принципи в основата на ВК; 2. В съответствие с приложимия закон, посочен от МЧП.
Чл. 9 – допълнителни източници, които могат да обвързват страните, освен ВК – обичай, практика помежду им. ВК е диспозитивна.
(2) прилага се обичая, който мълчаливо страните са приели за пиложим, т.е. където има широко разпространен обичай – също.
3. чл 11-12 – форма на договора – доказване вкл. Със свидетели – освобождава договора от правила, които са изисквания за действителност с оглед формата и доказването му. Ако прилагаме ВК- договорът не е в писмена форма пред българския съд може да се доказва със свидетелски показания. Държавите могат да направят резерва по чл. 11.
Сключване на договора – предложения и приемане на еднаквото съдържание – чл. 14 и чл. 18.
Ако има отклонение: несъществено – ако оферента не възрази, поражда действие – чл. 19; съществено – чл. 19(2) – имаме нова оферта. Мълчанието – по принцип не поражда действие – чл. 18 (1) – ако между страните има установена практика – поражда.
Общите условия:
І теория – втория изпратил ОУ – прилагат се;
ІІ теория – неутрализират се клаузите, които си противоречат.
Права и задължения:
- продавач – да предаде столата и прехвърли собствеността в определен момент, място и с определени качества;
- купувач – да приеме доставката и плати цената.
Неизпълнение на задълженията – според вината на страната.
Основания, които освобождават от отговорност – чл. 79. Отговарност – обезщетение.
(???)
Разваляне може да се иска само при съществено договорно нарушение – чл. 25.
Задължение за проверка и уведомяване – относно качеството – обезщетение – без вина се отговаря, само по изключение разваляне на договор.
Преминаване на риска – чл. 66.
Последици от разваляне – чл. 81.
Претенции за лихва – чл. 78.
Задължение за запазване на стоки – чл. 85.

17.12.2007г.
ПРАВО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

(….)-началото лисва

Определяне на ПП.
1. Уредба в международни конвенции – Бернската конвенция; Женевската универсална конвенция; Мадритска конвенция за закрила на сродните права. Обща характеристика на тези актове:
1. съдържат преки норми на МЧП.
2. изградени върху принципа на асимилация (национален режим) – чл. 5 (1) Бернската конвенция на лицата, които са граждани на държава-съдоговорител или имат обичайно местожителство се ползват в друга държава-съдоговорител с правата, които се предоставят на нейните граждани, т.е. чуждоите граждани на държава-съдоговорител се ползват със същия комплекс от права както нейните граждани;
3. териториален принцип – чл. 5 (2) изр. ІІ БК – защитата на съответните права ще се определя според правото на държавата, в която се търси закрила, където нарушението се е случило.
Срокове – БК – 50 г. след смъртта на автора, но държавата може да определи и по-голям срок (България – 70 г.). БК въвежда допълнително ограничение – не по-дълъг от срока, определен в страната по произход на произведението.
УЖК – предвижда по-кратък срок – чл. 4 (1) – 25 г., чл. 17 – не накърнява БК – сама определя, че приоритет ще има БК
МК – 20 г. – чл. 3 – произведения, издадени със съгласието на автора – марка, име и година, което да показва, че авторското право е съхранено.
2. Вътрешно законодателство – чл. 99 ЗАПСП и следващи – „приложим закон” – специална уредба спрямо тази в КМЧП
- нормите в тази част на закона са едностранни стълкновителни – определят приложимото поле на закона – за конкретния случай нормите предвиждат конкретни български правни норми.
- кога се прилага ЗАПСП като продължение на целите на онвенциите – разширява субектите, спрмо които се прилага:
І – хипотеза 1 – произведение на български гражданин и гражданин с постоянно пребиваване у нас, без значение къде са публикувани а първи път;
Хипотез 2 – гражданин на държава – член на ЕС и на лица с постоянен адрес в такива държави;
Хипотеза 3 – спрямо граждани/лица с постоянно местопребиваване в държава, с която България е обвързана с международен договор /израз на асимилация/ - само качеството на лицата е от значения, не и пубкилацията.
ІІ – хипотеза – І – произведения, публикувани за първи път у нас;
Хипотеза 2 – произведения, публикувани за първи път в държава-съдоговорител;
Хипотеза 3 – публикация в държава, която не е съдоговорител по международен договор, но заедно с това до 30 дни са публикувани в България или друга държава член.
В тези две групи прилагаме ЗАПСП. В другите групи отношения – вижда се взаимност (принцип) – националния режим е доразвит във вътрешните закони – „формална взаимност”, която е различна от материалната взаимност. Договорна взаимност – между сключилите международни договори, а може да има и фактическа взаимност – по конкретни случаи.
Чл. 47 КМЧП  - интересна уредба на взаимност у нас – взаимност не се изисква, българския съд ще приложи ЗАПСП, бе з да се интересува дали другата държава би приложила вътрешната си защита спрямо българските граждани. Прилага се след ЗАПСП – например при публикация, когато става дума за права, които следва да се защитят и са възникнали унас, но не и за права, възникнали в друга държава, защото така би се нарушил териториалния принцип на БК: защита според закона на държавата за която се търси защита. Закона се отнася за авторски права, възникнали у нас. За тези хипотези.
Чл. 71 – систематично място на интелектуалната собственост – гл. 7 ВП и Интелектуална собственост – върви заедно с ВП.
(1) – държавата, в която се търси закрила – буквално тълкуване – закона на сезирания съд, но този начин на тъкуване не разкрива същинския смисъл, а поправителното тълкуване – закона на държавата, за която се търси защита. В тази връзка Регламент Рим ІІ изрично говори за право на държавата „за която се търси защита”.
- кои въпроси попадат в ПП и глава ІІІ – lex loci protectionis.
(1) възникване на съответното право – кое право, за кого, предпоставки – преценява се според фактическото възникване на правата, а всички останали въпроси по lex loci originis – loci protectionis.
Чл. 99 (2) ЗАПСП – когато закона се прилага за произведения – носителя на авторското право се урежда от съответния закон – изключение от чл. 71 – във всичко останали случаи - lex loci protectionis.
- съдържание – имуществени и неимуществени права.
- прехвърляне на правото – чл. 71 (1), чл. 73 – кои въпроси попадат в lex loci protectionis – кое ПП определя прехвърлимо ли е авторското право – урежда се от ПП за съответното авторско отношение. Допустимостта с урежда от lex loci protectionis, а формата напр. на патентоване -  по правото, по което се патентова.
- прекратяване – чл. 71 (1) – пример на авторското право настъпва, когато изтече определен сро, който с определя от lex loci protectionis и ограничено по БК – да се съобрази правото на държавата по възникване на правото.
- способи за учредяване, прехвърляне и погасяване на правата. Т. 3 погасяване – последица от изтичане на срок, промяна – отнася се към обхвата – чл. 74.
Чл. 71 винаги във връзка с чл. 74.
Чл. 72 права върху обекти на интелектуалната собственост, създадени по ТПО – правото, което урежда ТПО – тълкуване на разпоредбата: ТД, за който има ПП /избрано, обективно привързано/, само за въпроси кой е титуляра на правото акцесорно се определя от правото на трудовия договор, но и „ в отношенията автор-работодател”. Въпреки че буквалното тълкуане предвижда избор на ПП, законодателя е ограничил този въпрос само до вътрешните отношения, но спрямо трети лица – се следва общия принцип lex loci protectionis.
Чл. 73- договор за прехвърляне на права – ПП съгласно глава  Х – договорни отношения, отделяме прехвърлимостта, въпросите в обхвата са тези относно нищожност, форма и т.н. Може да има избор на ПП или обективно ПП при нарушения, обезщетение за вредите, когато неправомерно се изполва авторско право - lex loci protectionis – от непозволено.
Чл. 110 КМЧП (т.к. Рим ІІ не се прилага още) – единна уредба на въпроси за възникване, съдържание, изпълнение и т.н. – винаги правото на държавата, за която се търси защита. Автономия на волята при нарушение на авторските права – не, защото ще се наруши териториалния принцип – чл. 113 (3).