Печат
Главна категория: Право
Категория: Съдебни експертизи
Посещения: 19446
Експертизи на документи. Експертиза на писмената реч.
    1. Обща характеристика. Експертизата на писмената реч е самостоятелен вид криминалистична експертиза, която има за пряка и непосредствена задача установяване на интелектуалния автор на документа.
        1.1. Неин непосредствен обект обаче не е текстът като почерков обект, а текстът като израз на писмената реч. Тя не се назначава в случаите, когато има данни, които безспорно сочат, че авторите на документа са две или повече лица. Експертизата на писмената реч има разширен кръг непосредствени обекти - не само документа като правно понятие, но и художествени и научни произведения; тя намира широко приложение в съвременната обществена практика (за основанията виж Цеков - стр. 137).
        1.2. Експертизата на писмената реч трябва да се различава от:
            1) Графологическата експериза: Графологическата експериза също има за общ обект документа като правно понятие, художествени, научни произведения и епистоларни документи, но за разлика от експертизата на писмената реч установява черти на характера по две групи признаци: 1) признаци на почерка като функционално-динамичен комплекс; 2) признаци на писмената реч като израз на личностни характеристики.
            2) Графическата (почеркова) експертиза: Експертизата на писмената реч се назначава, когато са изчерпани възможностите на почерковата експертиза, но докато чрез почерковата експертиза се установяват преди всичко физиологични характеристики на личността, с експертизата на писмената реч се установяват интелектуални характеристики на личността. Връзката между тях се обуславя от обстоятелството, че почеркът и речта се формират почти едновременно, в единния процес на обучение като някои от интелектуалните черти на личността могат да бъдат отразени в признаците на почерка (главно това са топографски признаци).
    2. Задачи на експертизата:
        1) Да се установи дали определено лице е интелектуалният автор на документа.
        2) Да се установи дали едно и също лице е интелектуалният автор на два или повече документа (особено важно при изследване на анонимни писма).
        3) Да се установи груповата принадлежност на интелектуалния автор (географски район, социална и професионална принадлежност, относителна възраст).
    3. Подготовка - решава няколко въпроса. Осигурява сравнителни образци.             3.1. Трудностите са по-големи в сравнение с почерковата експертиза, защото: 1) сравнителният материал трябва да съотвества по-точно към момента на създаване на обекта на експертизата; 2) трябва да съдържа достатъчно текст като обективно условие за извършване на експертизата (в някои случаи, когато имаме кратки текстове, експертизата на писмената реч е невъзможна).
        3.2. Използват се и трите вида образци, с най-голямо значение са свободните и условно свободните образци. Експерименталните образци почти не намират приложение, тъй като при съставянето им може да има съзнателно изменение на признаците на писмената реч, което може да подведе експерта.
    4. Извършване: Изразява се в установяване и сравнение на признаците на писмената реч в оспорения документ и сравнителните образци.
        4.1. Видове признаци:
            1) Условно могат да се обособят две основни групи признаци:
                - интелектуални;
                - езикови.
            2) Според проф. Цеков има и емоционални и удостоверителни:
                - емоционални признаци: 1) отразяват психо-физиологическите състояния на автора към момента на създаване на документа; 2) отразяват отношението на автора към документа;
                - удостоверителни признаци - определят се от предназначението на документа.
        4.2. С оглед решаване на задачите на експертизата на писмената реч най-голямо значение имат езиковите признаци:
            1) Общоезикови признаци - изразяват: 1) общата култура на автора на документа; 2) точността и яснотата на мисълта; 3) степента на обстоятелственост и аналитичност; 4) характер на писмената реч (описателен, обяснителен, оценъчен, аналитичен и т.н.).
            2) Частноезикови признаци: 1) стилистични признаци/ признаци на стила (относително най-устойчиви); 2) лексикални; 3) фразеологични (лексикалните и фразеологичните признаци отразяват общата езикова култура и речниковите особености като използване на професионализми, вулгаризми, жаргон, архаизми, диалектни особености и т. н.); 4) фонетично-граматически признаци (отразяват степента на граматическа култура в езиковата подготовка: правописни грешки, пълен/кратък член, предлози и др.); 5) морфологични признаци (свързани с употребата и съгласуваността на глаголните времена в писмената реч; отразяват и степента на глаголна наситеност на речта); 6) топографски (използват се само в случаите, когато има съвпадение на интелектуалния и физически автор).
    5. Оценка на признаците и резултат от изследването: За да се формира достоверен положителен или отрицателен идентификационен извод, е необходимо съвпадане между 9 и 12 общи и частни идентификационни признака. Колкото по-кратък е текстът на писмената реч, толкова по-ниска е степента на достоверност на изводите, тъй като изследването се основава на статистическа честота на проявление на признаци в оспорения документ - обект на експертизата.
Съдебнокриминалистични трасеологични експертизи

    1. Съдебнокриминалистични трасеологични експертизи.
        1.1. Обект на изследване ще бъдат следите, намерени на територията на местопроизшествието или иззети при извършването на отделни процесуално-следствени действия.
        1.2. Трасеологичните експертизи се срещат по-често в наказателния процес, отколкото в гражданския процес, тъй като се използват за идентификация на отделни обекти, свързани с извършеното престъпление или с предмета на спора.
        1.3. За да се разбере същността им, трябва да се изясни понятието “следа”. То може да се разглежда в два аспекта. В тесен смисъл това е материално фиксирано отражение на повърхността на един обект върху повърхността на друг обект. В широк смисъл под следа се разбира изменение в обективната действителност въобще. От тази гледна точка различаваме следи в материален смисъл и следи в идеален смисъл.
            - Идеални следи са следи оставени в човешкото съзнание в резултат на протичане на определени събития, процеси, явления, които са предизвикали изменения в обективната действителност.
            - Материалните следи са следи в тесен смисъл. Подразделят се на две основни групи в зависимост от следообразуващия обект: хомоскопни следи (образувани от човека) и механоскопни следи (образувани от обекти от неживата природа).
                1) В зависимост от конкретния следообразуващ обект хомоскопните следи се делят на следи от човешки ръце, следи от човешки крак, следи от човешки зъби, следи от човешки устни, следи от човешки уши. Към хомоскопните следи се числят следите от телесни течности (следи от биологичен произход): кръв, слюнка, сперма, урина.
                2) Механоскопните следи са следи от транспортни средства, следи от оръдия за взлом, микроследите.
        1.4. Общото между всички видове следи е, че се използват за нуждите на идентификацията. Под идентификация следва да се разбира процесът на установяване наличието или липсата на тъждество на един обект със самия себе си.
    С оглед теорията на криминалистичната идентификация разграничаваме признаци и свойства на обектите, които участват в идентификацията. Признаците отразяват част или цялата съвкупност от свойства на обекта и образуват единна система, чийто анализ дава възможност за формиране на положителен или отрицателен идентификационен извод. В системата на признаците на обектите на идентификация може да се обособят две групи признаци: общи признаци (характерни за целия обект или група обекти); частни признаци (характеризират отделни свойства или отделни елементи от обекта, участващ в процеса на идентификация). Според някои автори има и трета категория - базови признаци: отразяват най-съществените свойства на обекта и тяхното наличие или липса се счита за предпоставка за последващо експертно изследване.
        1.5. Видове следи.
            1) В зависимост от механизма на следообразуване различаваме: 1) статични следи (образуват се, когато взаимодействието между два обекта е станало с едно движение в една посока) и 2) динамични следи (взаимодействието е при наличието на две или повече движения в две или повече различни посоки; напр. боксуване при автомобилите: действат силата на земното притегляне и движението на гумата около оста си - получават се следи-трасета: отразяват изпъкналите части на обекта).
            2) В зависимост от измененията, които са настъпили върху повърхността на следоприемащия обект се разграничават повърхностни и обемни следи (повърхността е с дребнозърнеста и пластична структура).
            3) Следи-отслоения и следи-наслоения в зависимост дали се отделят частици вещество от повърхността на следовъзприемащия или следообразуващия обект.
            4) С оглед тяхната видимост следите биват: слабо видими, видими и невидими следи.
            5) В зависимост каква част от повърхността на следообразуващия обект се е отразила следите биват: локални и периферни (отразяват се само контурите на следообразуващия обект).
    2. Следи от човешки ръце:
        2.1. Механизъм на следообразуване и свойства на кожния релеф:
            2.1.1. Следите от човешки ръце се образуват в резултат на отделянето на потно-мастно вещество от дланта и пръстите на човешката ръка.
            2.1.2. Свойства на кожния релеф са:
                1) Индивидуалност (не съществуват две лица, които имат идентичен кожен релеф на дланта и пръстите).
                2) Устойчивост: от момента на възникването (шести месец от ембрионалното развитие) до трупното разлагане папиларните и другите линии остават непроменени.
                3) Възстановимост: ако не е нарушен най-долният слой на кожната тъкан, кожният релеф се възстановява в предишния вид.
                4) Възможност за класификация: 1. за извършване на идентификацията на трасеологичната експертиза; 2. за нуждите на наказателната регистрация. Върху дланта и пръстите могат да се открият три групи линии: бели (разположени върху меките части на ръката); флексорни (разположени в областта на естествените ставни връзки на пръстите и дланта); папиларни (върху цялата длан и пръстите, най-важни са разположените върху първата фаланга на пръстите; образуват три вида геометрични фигури, оттам и три вида папиларни изображения: арковидни и елховидни - дъговидни; примковидни; кръговидни).
        2.2. Задачи на експертизата на следи от ръка: 1) идентификационни задачи; 2) задачи, свързани с установяване на груповата принадлежност; 3) задачи, свързани с установяване на някои обстоятелства от механизма на следообразуването.
            2.2.1. Конкретна формулировка на задачите:
                1) Да се установи дали върху определен обект има оставена следа от ръка.
                2) Ако се открие такава следа, да се установи дали тази следа е годна за експертно изследване.
                3) Да се установи от коя ръка и от кой пръст на ръката е оставена следата.
                4) Да се установи дали две следи, намерени на територията на произшествието, са оставени от едно и също лице или две лица.
                5) Да се установи груповата принадлежност на лицето, оставило следата (пол, относителна възраст, понякога професионална принадлежност, заболявания на отделителната система).
            2.2.2. Решаване на задачите: Идентификацията на лицето се извършва като се установи първо видът на папиларните изображения; следва да се открие съвкупност от общи признаци, характеризиращи следата от ръка (размер на ръката, контраст на кожния релеф, брой на делтите, брой линии, които пресича линията на Галтон), установяване на някои частни признаци, свързани предимно с микростроежа на кожния релеф. Папиларните линии, макар и да не се пресичат в своя поток, образуват някои геометрични фигури (“мостчета”, “вилки”, “елхички”).
            2.2.3. Подготовка. За да се извърши идентификационното изследване, трябва да се осигурят сравнителни образци от лицето, за което се предполага, че е оставило следата. При сравнителните образци се спазва същата процедура на изследване, както при следата.
            2.2.4. Извършване.
                1) С оглед бързина и обективност се прилага последователно свързване на едноименните частни признаци, при което се образуват отделни геометрични фигури, които впоследствие се съвместяват.
                2) Втората изследователска техника предполага разделяне на намерената следа и сравнителните образци по хоризонтал и по вертикал като се съвместяват разноименните части от следата и образците.
Обикновено между 8 и 12 съвпадащи признака на следата и сравнителните образци са необходими за категоричен идентификационен извод.
    Другите задачи (група и обстоятелства) се решават като се използва антропометрията (наука, която се занимава с измерване на отделни анатомични части на човешкия организъм); разновидност е методът на Алфонс Бертион (основен постулат: съотношението между отделните части на човешкия организъм се запазва постоянно независимо от възрастта).
    3. Следи от човешки крак:
        3.1. Образуват се в процеса на ходене. Ходенето е сложен моторен акт, при който се извършва пренасяне на центъра на тежестта на човешкото тяло от петата и пръстите на единия крак към петата и пръстите на другия крак.
        3.2. Обект на изследване. От съществено значение е не само единичната следа, но и пътечката на следите. Пътечката на следите е съвкупността от всички последователно оставени с левия и десния крак следи, намерени на територията на местопроизшествието. Пътечката на следите има няколко елемента, въз основа на които се извършва експертното изследване: дължина на крачката, ширина на крачката, ъгъл на крачката, главен ъгъл на крачката (ъгъл на ходене).
        3.3. Задачи: Това са три групи задачи, но могат да бъдат конкретизирани:
            1) Да се установи какъв е механизмът на следообразуване.
            2) Да се установи дали следата е оставена от бос или от обут човешки крак. При обут човешки крак трябва да се установи: 1) типът на обувката; 2) груповата принадлежност на обувката (размер, вид, предназначение); 3) дали две следи са оставени от една или различни обувки.
            3) Да се установи груповата принадлежност на лицето, което е оставило следата (пол, възраст, социално-професионални признаци, понякога местоживеенето). При живеещи в планински район кракът е вдигнат по-високо, поради повечето сняг в планините. Манекените имат нулев ъгъл на крачката; при моряците също има специфика.
            4) Могат да се установят други обстоятелства в процеса на ходене: ъгъл/посока на ходене, особено психо-физическо състояние (гняв, алкохолно/наркотично опиянение), скорост на ходене, дали лицето е носело товар и в коя част на тялото (лява, дясна), заболяване на опорно-двигателния апарат, дали има анатомични аномалии или се касае за имитация на такива.   

    Ширина и дължина на крачката се измерват при най-изпъкналите и външни точки на петите; по този начин може да се определи посоката. При нормално ходене се отразява цялата част на петите (тежестта пада първо върху тях), а пръстите в къса част; при ходене назад се отпечатва цялото ходило. Ъгъл - между оста на ходилото и мислената линия между две последователни следи (по това личи полът). При моряците ъгълът на крачката и ширината са по-големи. При мъжете ъгълът е по-голям, ширината е по-малка.
    4. Следи от човешки зъби.
        4.1. Използват се в случаите, когато са изчерпани останалите възможности за трасеологична идентификация. Този вид експертизи се срещат главно при престъпления против личността (убийства, телесни повреди, полови престъпления). В повечето случаи експертизата се извършва върху следи върху хранителни продукти (най-контрастни).
        4.2. Класификацията на следите от зъби се подчинява на общата класификация на следите. Различаваме при следите от зъби:
            1) Следи от захапване: отразяват се признаците от режещата част на зъбите (процесът на рязане не е завършен).
            2) Следи от отхапване: отразява се само външната повърхност на режещите зъби (процесът на рязане е завършен).
    В страните от англосаксонската система тези следи се използват за нуждите на наказателната регистрация; всяко здравноосигурено лице е задължено да поддържа картон за зъбния статус при стоматолога.
        4.3. Задачите на тази експертиза са трите задачи, които могат да се конкретизират така:
            1) Да се установи дали следите са оставени от човек или животно.
            2) Да се установи от кои зъби са оставени.
            3) Да се установи груповата принадлежност на лицето: главно възрастта и неговата социално-професионална принадлежност (при някои професии се получават увреждания на зъбите с траен характер).
            4) Да се установи дали върху два или повече обекта следите са оставени от едно и също лице или от различни лица.
            5) Да се идентифицира лицето, което е оставило следите.
            6) Да се установи дали следата е оставена от естествен зъб или от протеза; ако е от протеза, да се установи нейният вид и материалът.
            7) Да се установят болестни състояния на зъбите.
            8) Да се установят анатомични аномалии, свързани със зъбния статус.
            9) Да се установи механизмът на следообразуване.
        4.4. Следите от зъби подлежат на бързи промени в резултат на естествени фактори. Това налага бързо назначаване и извършване на експертизата. Експертизата е възможна, когато следите са оставени върху части от човешкото тяло. При следи върху тялото на жив човек се изготвя цветна, детайлна фотоснимка по мащабния способ. При следи върху труп се изрязва тази част от кожата и тя се подлага на сравнително изследване.
        4.5. Признаци, които решават задачите на експертизата: 1) вид на захапката; 2) големина на захапката; 3) форма и разположение на зъбите един спрямо друг; 4) форма на режещата повърхност; 5) наклон на режещата повърхност; 6) натиск при дъвкане; 7) признаци на микрорелефа на външната част на режещите зъби. Особено значение имат признаците на стоматологична интервенция (поставяне на пломби, металокерамични корони и други протези). Информация за зъбния статус и стоматологичната интервенция може да се получи от стоматологичните картони и при непосредствен оглед на зъбите.
        4.6. Тази експертиза се използва най-често при установяване на самоличността на лица, при които са заличени външните признаци на личността (в резултат на киселина, обгаряне) и при трупове с неустановена самоличност, при които гнилостните процеси са в напреднал стадий.

25. Фотопортретна експертиза.

    1. Тази експертиза е самостоятелен вид. Различава се от общата идентификация по външните признаци на личността. Неин общ обект е човекът, а непосредственото изследване е насочено към установяване признаците на човешкото лице.
    2. Има за задача да идентифицира определено лице по неговата фотография. За конкретните задачи виж Цеков, стр. 143.
    3. Извършване. За  целта могат да се използват две групи методики:
        1) Качествена: Основава се на учението на Алфонс Бертийон, т. нар. система “словесен портрет”. При нея признаците, по които се извършва идентификацията, се описват последователно като се започва от общите признаци на главата като се върви към общите и частни признаци на отделните анатомични органи върху главата (очи, скули, брадичка, чело и т. н.).
        2) Количествена методика за изследване на същите анатомични органи: Основава се на точно количествено измерване на размерите и взаимното положение на отделните органи и техните елементи. Най-популярната методика е тази на математическото преобразуване на пропорциите: Основава се на реперни (опорни) точки, които отговарят на следните общи изисквания: 1) отразяват най-важните пропорции на лицето и неговите елементи; 2) не зависят от процесите на стареене и пълнота на лицето; 3)отразяват специфичната лицева асиметрия; 4) могат да бъдат точно и еднозначно дефинирани. Използват се 12 такива точки, най-важните от които са: 1) най-високата част на челото; 2) най-високите части в областта на ушите; 3) кладенчетата на човешкото око; 4) обхваща най-високата част на носа (най-близката до очите); 5) крайните точки в областта на устните; 6) центърът на брадичката. По този начин е възможно да се формират лицеви асиметрии, независими от процесите на стареене.
    Възможно е да се извърши компютърно моделиране на стареенето - отразява изменението в меките части на лицето. Следва да се различава от метода на скулптурна реконструкция, разработен от проф. Герасимов: основава се на моделиране на меките части на лицето въз основа на лицево-черепните отвори.

Съдебна фототехническа експертиза

    1. Основания за назначаване: свързани са с необходимостта от изследване и установяване на техническите условия за създаване на определена фотоснимка. Използва се рядко в практиката, защото не са известни възможностите й.
    2. Обект на експертизата са:
        1) фотоснимки, диапозитиви, негативи на филми, рентгенови снимки;
        2) технически средства, използвани за създаването на посочените по-горе обекти;
        3) обект са и кино- и видеоснимките.
    3. Задачи, които решава експертизата. Според проф. Цеков задачите са две групи: идентификационни и установяване на определени обстоятелства.
        1) установяване дали определена фотоснимка/диапозитив/негатив са изготвени от конкретен фотоапарат;
        2) установяване дали два негатива/диапозитива/фотоснимки са от един и същ фотоапарат;
        3) определяне размерите на заснетите обекти - метричен и мащабен способ, познати в следствено-зафиксиращата фотография;
        4) установяване дали заснетите обекти изглеждат така в оригинален вид или се касае за монтаж;
        5) възможно е задача на тази експертиза да е и изясняване на какви фотоматериали са използвани;
        6) ако е имало монтаж, да се установи дали е запазен оригиналният образ отпреди монтажа.
Според някои автори по фотоснимката могат да се установят други обстоятелства, свързани със заснетите обекти (по дължината на заснетия спирачен път - скоростта на автомобила; да се идентифицира личността по външни признаци, независимо от дегизировката).
    4. Подготовка и извършване на експертизата:
        1) При подготовката следва да се осигурят материалите по делото: протоколи от оглед и други следствени действия, скици, фотоснимки; подлежащите на изследване материали и технически средства, по възможност оригиналите на диапозитиви/негативи.
        2) Извършване - едновременно изследване на материалите на негатива/фотоснимката и на изображението, което то съдържа. И тук се решават трите групи задачи. Приоритет имат идентификационните задачи. Няколко групи технически способи за решаване на тези задачи:
            а) изследване в лъчи от видимия спектър на светлината чрез използване на оптически увеличителни прибори (лупи с малко увеличение и голямо зрително поле);
            б) ако се изследват негативите/оригиналите на диапозитивите - сравнителен микроскоп, който има две работни масички - едновременно наблюдение на обекта на изследване и на оспорвания обект;
            в) лъчи от невидимия спектър на светлината, предимно инфрачервени - имат по-голяма проникваща способност;
            г) химически методи на изследване, насочени главно към установяване признаците и свойствата на материалите, от които е изготвен фотодокументът.
    5. Проверка и оценка на експертното заключение. По тази експертиза е трудна, защото се използва комплекс от специални знания в различни научни области. Обикновено се преценява кореспонденцията на експертното заключение с останалите доказателствени материали по делото.

27. Съдебномедицинска експертиза на труп

    Науката, изучаваща процеса на умиране, признаците на смъртта, началните прояви на разлагане, е танатология.
    1. Смърт и процес на умиране:
        1.1. Смърт - общобиологично явление, което настъпва по различни причини и поводи и се изразява в прекъсване на биологичната активност на въглеродните организми. Смъртта е продължителен процес - затова се говори за умиране и смърт. Настъпването на смъртта се предхожда от процеса на умиране - трае от няколко минути до няколко дни.
        1.2. Има няколко етапа в процеса на умиране:
            1) Предагонален: характерно е замъгляване на съзнанието, отслабване на рефлексите, промяна в ритъма на сърдечната дейност, нарушаване на стволовите рефлекси (на главния мозък).
            2) Терминална пауза: спиране на дишането и на сърдечната дейност. Трае 1-4 минути. Тя понякога е начало на клиничната смърт.
            3) Агония: пълно изключване на висшите отдели на мозъка - лицето изпада в безсъзнание, но после се връща в съзнание; временно покачване на артериалното налягане, съкращаванията на сърдечния мускул са все по-редки, в дишането участват само част от мускулите. В края на агонията дишането спира, но сърдечният ритъм продължава; реакции на външни дразнители липсват. Продължава от няколко минути до няколко дни.
            4) Клинична смърт: обратим процес, при който организмът губи и възвръща кръвообращението, дишането. Честотата и устойчивостта на клиничната смърт зависи от загубата на корови клетки от централната нервна система - колкото повече се губят, толкова е по-необратима. Продължителността е от 3 до 4 минути. В някои случаи (в особени случаи на ниска температура) продължава 10-15 минути.
            5) Биологична смърт: необратимо състояние, при което всички опити за възстановяване на функциите на дишане, сърдечен ритъм, артериално налягане, рефлекси са невъзможни.
        1.3. Според темпа на умиране смъртта бива бърза и агонална.
            1) Бърза смърт - от няколко секунди до няколко минути.
            2) Агонална смърт - часове и дни.
    2. Диагностика на смъртта:
        2.1. Диагностиката на смъртта се основава на установяване на клиничните признаци на смъртта::
            1) неподвижно тяло;
            2) отпусната мускулатура;
            3) блед цвят на кожата;
            4) липса на дишане;
            5) липса на пулс и сърцебиене;
            6) липса на рефлексия;
            7) липса на чувствителност на болка и други дразнители (механични, химични, термични).
Най- сигурно се установява с първоначални трупни изменения.
        2.2. Мнима смърт: състояние на биологичен организъм, при което жизнените функции (дишане, сърцебиене) са рязко намалени. Те се намират в състояние на остатъчен живот, но все още поддържат състоянието на биологична активност. Това става при заболявания на централната нервна система (епилепсия, енцефалити); може да настъпи и в резултат на шокови изменения в биологичната активност на човека - електрически ток, топлинен, слънчев удар, при някои отравяния.
        2.3. Законодателят е регламентирал в Наредба N16 от 1979 г. на Министерство на здравеопазването признаците, които трябва да се установят, за да се признае фактът на биологична смърт:
            1) липса на пулс на големите артерии;
            2) прекратяване на биологичната/биоелекрическата активност на сърцето;
            3) спиране на дишането;
            4) прекратяване функциите на централната нервна система: липса на спонтанни движения, липса на реакции на звукови и болкови дразнители, максимално разширяване на зениците, липса на реакция на светлина.
    3. Правно значение на настъпването на смъртта и задачи на експертизата.
        3.1. Настъпването на смъртта е правнозначимо с оглед: 1) наследствените правоотношения; 2) трансплантация на органи.
        3.2. Затова и задачите са две: 1) да се установи времето на настъпване на смъртта; 2) да се установят причините за настъпване на смъртта. Може да се постави и трета задача: установяване на конкретното оръдие, причинило смъртта.
    4. Решаване на задачите.
        4.1. За решаването им е необходимо да се направи съдебномедицинска класификация на смъртта с оглед обстоятелствата, при които е настъпила:
            1) Ненасилствена смърт: включва физиологична (естествена) смърт и преждевременна (патологична) смърт.
                а) Физиологичната смърт настъпва от старост следствие от физиологичен предел на живота.
                б) Патологичната смърт е болестната смърт, включително скоропостижната.
            2) Насилствена смърт: обхваща тази смърт, която настъпва в резултат на въздействието на различни външни фактори (физични, химични, механични). Определянето на вида на смъртта се свързва с установяването на факторите, оказали въздействие върху биологичния организъм. От гледна точка на медицинската наука насилствената смърт се подразделя на: 1) убийство; 2) самоубийство; 3) нещастен случай.
                а) Убийството и самоубийството имат правна регламентация. В чл. 115, 116 НК те са свързани с противоправно (умишлено или непредпазливо) лишаване от живот на друго лице или себелишаване от живот.
                б) Нещастен случай: смърт, последвала от неблагоприятно стечение на обстоятелствата, когато липсва умишлена или непредпазлива форма на вина. Разликата на нещастен случай с хипотезата на непредпазливост е в особената част (пътнотранспортни произшествия).
        4.2. При установяване на вида на смъртта съдебномедицинският експерт трябва да се постарае да установи минимум груповата принадлежност на оръдието, причинило смъртта. Това става чрез непосредствен оглед на трупните изменения, които настъпват в резултат на смъртта. Те са две групи: 1) ранни; 2) късни.
            4.2.1. Ранни трупни изменения:
                1) Към ранните се отнасят послесмъртните петна, които настъпват в резултат на спиране на кръвообращението и оттичането на кръвта в най-ниската точка на трупа - обикновено местата, в които трупът се е опрял на предмети. В зависимост от времето, което е минало от настъпването на смъртта, има разлика в цвета на послетрупните петна - първите се образуват 25-30 минути след смъртта. Най-добре те личат в таза, гърба, шията. Те могат да бъдат класифицирани в три групи в зависимост от измененията, които претърпяват с течение на времето.
                    а) Хипостаза/Хистаза: обхваща послетрупни петна, които са с дифузна форма с моравочервен цвят, които се запазват за период от 8-10 часа. Тогава все още има запазване на кръвта в човешкото тяло (все още е подвижна).
                    б) Истаза: обхваща периода петна с давност 12-24 часа. Те променят своя цвят и стават синкаво-сиви - кръвта чувствително е намалила подвижността си, като при натиск с пръст се усеща все още еластичността на биологичната маса.
                    б) Имбиция: период след двадесет и четвъртия час на настъпването на смъртта. Наблюдава се уплътняване на масата на кръвта, втвърдяване на стените на вените и се образуват съсиреци, които придават сиво-зелен цвят на кръвната маса.
                2) След настъпването на тези послесмъртни петна в периода на раннотрупни изменения започва периодът на трупно вкочаняване - резултат от втвърдяването на кръвната маса, уплътняване и стягане на мускулатурата (обхваща всички мускулни групи и всички видове мускулни тъкани). След настъпване на клиничната смърт всички мускулни групи се отпускат, стават меки и податливи на въздействие. Между 2 и 4 часа след настъпване на смъртта започва трупното вкочаняване на скелетните мускули, а след 5-8 часа се обхващат и останалите мускулни групи - така се фиксира и позата на трупа. Вкочаняването започва първо от челюстните мускули. Почти едновременно с него започва изстиването на трупа - снижаването на температурата започва първо крайниците, челото, гръдния кош и коремната кухина (накрая). Температурата пада с 1.2С на час.
                3) След изстиването на трупа започва процесът на трупното изсъхване - дължи се на изпаряване на влагата, която е в/на повърхността на трупа: първо лигавицата (особено, ако не е затворена устата), после другите части от тялото, които са подложени на непосредствено външно влияние.
                4) Появяват се петната на Ларше/Лаише - в местата, където кожата е наранена (където е изтъняла най-много).
            4.2.2. Късни трупни изменения:
                1) Гниене. Гниенето е процес, при който става разлагане на белтъците под влияние на различни микроорганизми. Бързината му зависи от външните условия - най-бързо гниене във въздух, във водата е два пъти по-бавно. То има три етапа: 1) образуване на газове; 2) размекване на тъканите; 3) пълно разлагане/форморазлагане. Гниенето затруднява съдебномедицинската експертиза, защото е нарушена структурата на органите - не могат да се направят достоверни изводи за причините за смъртта. Процесите на изменение на органите стават в прогресия от 2-3 месеца (първо в коремната кухина - много микроорганизми).
                2) Мумификация (консервация) на трупа: изсушаване на трупа под въздействие на външни условия. Може да бъде естествена и изкуствена (Египет). При нея намалява обемът и теглото на трупа и вътрешните органи, които се запазват като цяло. Обикновено тя се извършва, когато има движение на въздушни маси с висока температура и ниска влажност. При противоположна среда (изобилна влага и недостиг на въздух) започва разлагане (амумификация) на биологичната маса - мазнините не гният, а се разлагат на глицерин и мастни киселини. Осапуняването, както и мумификацията, е много бавен процес. Процесът е 3-4 месеца.
                3) Торфено щавене. Характерно е за трупове, които са престояли в торфени блата и почви, богати на хумусни киселини (и то е вид консервация на трупа).
    5. Съдебномедицинската експертиза на труп се основава на непосредствен външен и вътрешен оглед на трупа.
        1) Външният оглед се извършва непосредствено с огледа на местопроизшествието като при него съдебномедицинските експерти трябва да фиксират няколко неща:
            а) разположение на трупа;
            б) поза на трупа;
            в) основни признаци, характеризиращи личността: пол, относителна възраст, телосложение, охраненост; основни особености на отделни части на тялото (анатомични аномалии, особени белези от хирургическа интервенция, татуировки);
            г) отделните части на трупа се описват като се почва от главата, после се пулпират/опипват гръдният кош и коремната кухина.
        2) Вътрешен оглед на трупа (аутопсия): констатира се състоянието на отделните органи, както се намират при отваряне на кухините (черепна, гръдна, коремна).
    6. Съдебномедицинската експертиза е задължителна, когато има:
        1) насилствена смърт;
        2) скоропостижна смърт;
        3) намерен труп с неустановена самоличност;
        4) намерен труп на новородено;
        5) настъпила смърт със съмнение за отравяне;
        6) намерени части от труп.
Съдебномедицинската експертиза е необходима и когато се касае за постъпване и изписване от болнично заведение, когато са последвани от настъпване на смърт.
    Съдебномедицинската експертиза трябва да се извърши колкото може по-скоро от момента на узнаване на горните обстоятелства.
    7. Подготовка и извършване:
        7.1. В хода на подготовката трябва да се осигурят материали с информация относно обстоятелствата, при които е намерен трупът; измененията, които са настъпили от намиране на трупа до момента на извършване на експертизата; да се предоставят данни относно личността на починалото лице; да се осигурят медицински картони със записи за състоянието на лицето приживе.
        7.2. Експертизата трябва да се извърши през деня с изключение на неотложни следствени действия. Общи правила:
            1) Детайлен външен и вътрешен оглед.
            2) Задължително отваряне на трите кухини.
            3) Разчленяване на трупа в зависимост от конкретните наранявания: първо се отварят и разчленяват тези органи и кухини, за които по външни признаци може да се съди, че са настъпили неестествени изменения.
            4) Системност на разчленяването и изследването на трупа.
            5) Системност на описанието и използване на едноименни понятия и признаци.
        7.3. Повторна експертиза:
            1) Възможна е повторна съдебномедицинска експертиза, когато първоначалната е била непълна или са допуснати пропуски при определяне на задачите на съдебномедицинската експертиза.
            2) Възможна е съдебномедицинска експертиза, когато първоначалната е била извършена от лекар без необходимата професионална квалификация.
            3) Възможна е, когато са открити нови обстоятелства, които налагат повторно изследване на трупа.
    Обикновено повторната съдебномедицинска експертиза се извършва, когато трупът е бил погребан и се извършва ексхумация, за която е необходимо прокурорско нареждане или решение на съда.

28. Съдебномедицински експертизи. Съдебномедицинска експертиза на телесни повреди.

    1. Обща характеристика:
        1) Съдебномедицинските експертизи са задължителни по смисъла на чл. 117, ал. 2 НПК. Този текст регламентира случаите на експертиза, когато има съмнения относно причината на смъртта и характера на телесната повреда. Останалите видове съдебномедицински експертизи нямат задължителен характер в никое от двете производства.
        2) Общ обект е човешката личност по време на нейния живот и след настъпването на смъртта.
        3) В зависимост от непосредствените задачи съдебномедицинските експертизи са: 1) съдебномедицинска експертиза на труп; 2) съдебномедицинска експертиза на телесни повреди; 3) съдебномедицинска експертиза за установяване на родителски произход; 4) съдебномедицинска експертиза за идентификация на човека; 5) съдебномедицинска експертиза по писмени данни.
    2. Съдебномедицинска експертиза на телесни повреди. Свързана е с установяване на различни по характер и тежест наранявания на човешката личност, които имат престъпен характер. Съдебномедицинската експертиза на телесни повреди има значение за правилната квалификация на деянието (Цеков).
        2.1. Задачи. Задачите са 3 групи.
            2.1.1. Установяване характера на повредата. Тази задача съответства на нормативната уредба, установена в чл. 128-130 НК. Според се разграничават три типа телесни повреди:
                - тежка (чл. 128, ал. 2): продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило от белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка и във всички случаи, когато причинява постоянно разстройство на здравето, опасно за живота;
                - средна (чл. 129, ал. 2): трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина;
                - лека: разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 (чл. 130, ал. 1); причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето (болка и страдание: следва да се разбира краткотрайно причиняване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие; страдание - по-продължителна болка).
            2.1.2. Задачи:
                1) да се определи медицинското естество на увреждането;
                2) да се дадат медико-биологични квалификации на телесната повреда;
                3) да се установи какво е било здравословното състояние на пострадалия преди причиняването на телесната повреда;
                4) какво значение е имало предишното състояние за нанасянето на съответната телесна повреда;
                5) какви нови увреждания са нанесени;
                6) да се установи средството, с което са нанесени телесните повреди;
                7) да се установи давността на телесните повреди;
                8) да се преценят прогнозите и размерът на загубената трудоспособност за всеки отделен вид телесна повреда;
                9) да се установи дали телесната повреда би могла да се причини от пострадалия (самонараняване);
                10) да се установи дали настъпилата смърт е в резултат от нанесената телесна повреда.
Цеков:
        2.2. Подготовка. Подготовката се изразява в осигуряване на необходимите материали по делото от значение за правилното извършване на експертизата; изпращат се медицински документи за лечението на лицето преди причиняване на телесната повреда.
        2.3. Извършване. Изисква извършване на непосредствен преглед на пострадалия за определяне на медико-биологичния характер на увреждането с цел установяване на медико-биологичните квалифициращи признаци.

29. Съдебномедицинска експертиза за установяване на родителски произход

    1. Основания за назначаване. Съдебномедицинската експертиза за установяване на родителски произход се извършва при оспорване на бащинство, при оспорване на майчинство и в случаите на замяна на дете.
    2. Обект. Непосредствени обекти са майката, детето (само ако е на повече от 6 месеца) и лицето, посочено за баща на детето. Ако се касае за замяна на дете, обектът на експертизата са родителите, които претендират за детето, и детето.
    3. Задачи. Задачите са три групи:
        1) дали определено лице може да се счита за биологичен родител;
        2) дали претендираното дете и претендиращите родители имат едни и същи кръвногрупови и генетични признаци;
        3) дали една жена може да бъде майка на определено дете.
    4. Извършване. Решаването на тези въпроси става на основата на комплекс от данни, свързани с: 1) възможността за извършване на полово сношение на дадена двойка в определен период от време; 2) съвокупителната и оплодителната способност на мъжа към момента на зачеване на детето; 3) детеродната способност на жената в периода на зачеването и раждането на детето; 4) кръвногруповите фактори на родителската двойка и на детето. Решаващо значение имат кръвногруповите фактори; като допълнителен критерий се използват възможностите на антропологичния и антропометричния метод, които се основават на значително количество емпирична информация относно анатомичната структура на отделните човешки раси.
        4.1. Кръвногрупови фактори.
            4.1.1. Кръвногруповите фактори се подчиняват на следните основни принципи:
                1) Закономерно унаследяване на еритроцитни и левкоцитни антигени, серумни фактори и серумни ензими от двамата родители. Това означава, че нито един кръвногрупов фактор не може да се появи у детето, ако не съществува у някой от родителите. Съвременната наука познава около 40 унаследими кръвногрупови системи, които в зависимост от конкретната методика могат да дадат по-голяма или по-малка категоричност на експертното заключение.
                2) Принцип на запазване постоянството на кръвногруповите фактори през целия човешки живот.
                3) Кръвногруповите фактори на дадена система са независими от кръвногруповите фактори и техните свойства, съдържащи се в друга система. Това означава, че всяка еритроцитна, левкоцитна, серумна, ензимна система са самостоятелни и се унаследяват независимо една от друга.
            4.1.2. Установяването на бащинството се основава на вероятното изключване едно лице да бъде баща на детето в зависимост от интензивността на унаследяване на посочените системи (виж Цеков - стр. 188). Достатъчно е изключването на бащинството да стане само въз основа на една от тези системи. Това позволява дори при тази методика на кръвногруповите фактори достоверността на изследването да достигне 95-98%.
    За установяване на спорния родителски произход са разработени статистически таблици въз основа на 22 кръвногрупови системи, разпространени сред популацията на българското население, които позволяват при ензимните системи изключването на родителския произход да е с достоверност 99.41%.
        4.2. Решаване на въпросите, свързани с оплодителната способност на мъжа и детеродната способност на жената.
            4.2.1. Оплодителната способност се установява чрез съдебнобиологично изследване на семенна течност, при което изследване на отчитане подлежат следните параметри: обем на течността, брой сперматозоиди, подвижност на сперматозоидите, процент на регресия на сперматозоидната подвижност за период от 24 часа.
            4.2.2. Установяване на детеродна способност у жената: Предполага изследване на две групи обстоятелства:
                1) Установяване наличието на всички органи, свързани с възможността за раждане.
                2) Установяване възможността за овулация и възможността за преживяване на яйцеклетката.
                3) Съвместимост между яйцеклетката и сперматозоидите на определен мъж. Има ли изкуствено опрождане и могат ли да се установят признаците на изкуствено оплождане: Засега използваната методика не позволява установяването на този факт; единствено могат да се правят косвени изводи с експериментално поставяне на сперматозоидите в близост до яйцеклетката и ако има несъвместимост, е трудно да се повярва, че има оплождане по естествен път.

32. Съдебномедицинска експертиза по писмени данни

    1. Обект. Съдебномедицинската експертиза по писмени данни се различава от другите съдебномедицински експертизи по това, че изследването не е насочено към конкретно определен обект, а към включените в следствените и съдебни дела писмени съдебномедицински материали. Такива материали са: медицински свидетелства, амбулаторни картони, история на заболяването, бланки за извършени лабораторни/амбулаторни изследвания, рецепти, заключения по съдебномедицински експертизи, протоколи за извършени освидетелствания, протоколи за разпит на свидетели, заподозрян, обвиняем, подсъдим.
    2. Задачи. Най-често задачата на този вид експертиза е да се определят медикобиологичните характеристики по извършени медицински прегледи и съдебномедицински експертизи с цел установяване правилността на направените медицински изводи. Виж Цеков (стр. 206).
    3. Методиката, която се използва, е свързана със съпоставяне на конкретните медицински изследвания и заключения с тези, описани в общата медицинска практика или учебни пособия.
    4. Подготовка. За да се извърши такава експертиза, е необходимо на експерта да се изпрати не само цялата медицинска документация по делото, но и всички други материали, относими към личността на изследваното по писмени данни лице.
    5. Допълнителна и повторна експертиза, комплексна експертиза.
        1) Съдебномедицинските експертизи по писмени данни най-често са допълнителни или повторни експертизи, зщото се назначават при възникване на нови обстоятелства или при непълнота на изследването и необоснованост на заключението по първоначалните съдебномедицински изследвания. Изключение от този принцип е случаят, когато се извършва такава експертиза на починало лице - не може да се извърши повторно изследване, единствено писмените данни са източник на емпирични данни за лицето.
        2) Възможно е такава експертиза да бъде назначена и в състава на комплексна експертиза, най-често при съдебнохимична или съдебнокриминалистична експертиза.
    6. Експертно заключение. Заключението, което се дава, в повечето случаи няма категоричен характер, тъй като експертът се застрахова поради липса на преки наблюдения върху непосредствения обект на експертизата.

33 и 48. Съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи

    1. Психология и психиатрия.
        1) Психология - наука, която изучава процесите на активно отражение на обективната действителност от човека и животните под формата на усещания, възприятия, понятия, представи и други явления на психиката. Под психика следва да се разбира свойството на високоорганизираната материя да отразява обективната действителност, което е присъщо на живи същества с централна нервна система и съзнание.
        2) Психиатрия. За разлика от психологията психиатрията е наука, която изучава причините, проявите, лечението и предотвратяването на душевните болести, т. нар. психози.
    Тези две експертизи са регламентирани в Наредба N23 (ДВ бр. 45/1994 г.).
    2. Съдебнопсихиатрична експертиза. Това е самостоятелен вид съдебна експертиза, която се назначава за установяване психичното състояние на лицето, по отношение на което има съмнение за психично разстройство.
Основания за назначаване: 1) основания, водещи до задължително назначаване (чл. 117, ал. 2, т. 3-5 НПК); 2) обикновени основания. (Цеков)
        2.1. Разграничаваме няколко вида психиатрични експертизи:
            1) Амбулаторна. Извършва се чрез еднолично и еднократно наблюдение на освидетелстваното лице в болнична обстановка. Близки до амбулаторната експертиза са експертизите при следователя и при съда - когато наблюдението еднократно се извършва в кабинета на следователя или в съдебната зала. Задачата на този вид психиатрична експертиза е да установи признаците на нормално психическо здраве или на психическо разстройство, без да анализира причините за това разстройство.
            2) Стационарна (болнична). Предполага по-задълбочено изследване във връзка със сложни психиатрични случаи, когато не може да се определи ясно клиничната/психиатричната картина или да се установи психиатричната диагноза. Максималният срок за извършване е 30 дни. Извършва се в болнични или в извънболнични психиатрични заведения.
                А. Задачи:
                    1) да се установи вменяемостта на определено лице по отношение на конкретно деяние;
                    2) да се установи психичната годност на определено лице за участие в предварителното производство или в съдебното следствие;
                    3) да се установи психичната годност за изтърпяване на наложеното наказание;
                    4) да се установи необходимостта от медицински грижи по време на изтърпяване на наказанието;
                    5) да се установи необходимостта от прилагане на принудителни медицински мерки и техният вид;
                    6) да се установи психичната годност за разбиране и противодействие при упражнено психическо или физическо насилие;
                    7) да се установи дееспособността при сключване на сделки и извършване на други правни действия.
                Б. Обект на изследване могат да бъдат всички лица, които участват в качеството си на обвиняем, подсъдим, заподозрян, свидетел, пострадал, страна в гражданското производство.
                В. С оглед особеността на субекта е установен особен ред при извършване на тези експертизи на малолетни и непълнолетни: в изследването освен психиатър участва и психолог. Когато се установи психично разстройство, умствена недоразвитост или отклонения в характера, следва да се изясни въпросът доколко заболяването е в съответствие с възрастта на непълнолетния или малолетния и дали това заболяване би могло да доведе до относителна вменяемост или невменяемост.
            3) Задочна експертиза. Извършва се в изключителни случаи, когато лицето не може да бъде доведено на преглед - тогава се извършва психиатрично изследване по материалите от конкретното гражданско или наказателно дело, както и по материали, съдържащи се в съдебномедицинска или медицинска документация.
            4) Посмъртна експертиза. Сходна е със задочната. Имат значение и показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемите. Основната трудност при задочната и посмъртната експертизи е свързана с невъзможността за лично наблюдение на лицето-обект на експертизата. Най-често посмъртните експертизи се назначават във връзка с оспорване на завещателни актове. В този случай съдебнопсихиатричната експертиза влиза в състава на комплексната експертиза за изследване на документи.
        2.2. Експертно заключение: Съдържанието му е регламентирано в чл. 24 на наредбата. Трябва да съдържа следните групи обстоятелства:
            1) Обстоятелства от съответното гражданско или наказателно дело (номер, дата на делото; кратки данни относно характера на делото, естеството на деянието или естеството на правния спор; кратки извлечения на съществени елементи от показания на свидетелите, обясненията на обвиняемия или страните по делото).
            2) Обстоятелства, свързани с данни от психиатричното изследване (анамнезни сведения за лицето, източник на тези сведения; сведения за здравословно състояние, съдържащи се в медицински документи; резултати от комплексното телесно, неврологично и психиатрично изследване).
            3) Експертни обсъждания: следва да бъде включен разбор на семейната, наследствената, социалната анамнеза на лицето; анализ на биологичната (антропологична) ....... ; психично, социално развитие на лицето; наличие на минали заболявания; моментен здравен статус; анализ на психичното състояние на лицето преди, по време, след извършване на престъпното деяние или на действията, предмет на правния спор; следва да се посочи диагнозата на психичното заболяване и отражението на болестното състояние върху критерия за разбиране и ръководене на постъпките.
            4) Изводи по конкретно поставените задачи - поставената психиатрична диагноза следва да бъде окончателна и ясно формулирана. В заключителната част следва да се посочат и конкретни медицински препоръки с оглед необходимостта от полагането на медицински и други грижи по отношение на лицето-обект на експертизата.
    3. Съдебнопсихологична експертиза. Назначава се сравнително рядко.
        3.1. Има за обект психични процеси у здрави лица.
        3.2. Задачите й са:
            1) да се установи равнището на интелекта на определено лице и неговата личностна структура;
            2) да се установи съответствието на интелекта и личностното развитие спрямо биологичната (календарната) възраст на лицето;
            3) определяне на психичната годност на определено лице правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях;
            4) оценка на личностното развитие на определено лице, свързана с ефективност на жизнения път, способност за контрол и самоконтрол, съотношение между потребности и интереси, способност за решаване на проблемни критични ситуации;
            5) може да е с цел да се анализират психологичните преживявания, свързани с извършеното престъпление или с анализ на психологичните механизми въобще.
        3.3. Съдебнопсихологичнате експертиза бива: 1) амбулаторна; 2) стационарна; 3) задочна; 4) посмъртна.
        3.4. Обикновено съдебнопсихологична експертиза се извършва в състава на комплексна експертиза заедно със съдебнопсихиатрично изследване.
        3.5. Особено значение има при разследване на престъпления с неизвестен извършител, когато се съставя т. нар. психологичен портрет, чрез който се определя груповата принадлежност на извършителя или се дават указания за основни психични особености или възможни варианти з поведение на извършителя.

34. Съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства

    1. Обща характеристика.
        1) Веществени доказателства: предмети от действителността, които са били използвани за извършване на престъплението или имат доказателствено значение за разследваното престъпление.
        2) Съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства има значение в две насоки: 1) за идентификация на различни предмети, с които са извършени увреждания по тялото; 2) за установяване на следи от биологичен произход.
    2. Най-важни от гледна точка на практиката са съдебномедицинските изследвания за установяване и изследване на кръв.
        2.1. Кръвта е течна материя, в която са съсредоточени  няколко групи клетки. Следите от човешка кръв се образуват в резултат на наранявания на отделни части от човешкото тяло, при което се отделя венозна или артериална кръв. В резултат на изменянето под въздействие на кислород кръвта променя оцветяването си от яркочервен към тъмночервен, към кафеникавочервен, към кафяв, към сивозеленикав, към черен цвят.
        2.2. За да се извърши изследването на следи от кръв, е необходимо да се изземе достатъчно количество течност или засъхнала кръв. за това се използват пипети или навлажнени марли, върху които се изстъргва кръвта.
        2.3. Обстоятелства, които могат да се установят по следите от кръв:
            1) Орган, от който е изтекла кръвта.
            2) Разстоянието, от което е паднала кръвта. За определяне на разстоянието по експериментален път е установено, че когато кръвта е падала от височина до 15 cm, се образуват равномерни кръвни петна с диаметър приблизително 1 cm; когато височината е 50-70 cm, се образуват кръвни петна, при които има вторични пръски, диаметърът на кръвните петна е 1.5-2 cm.
            3) Времето, което е минало от изтичането на кръвта до момента на започване на изследването
            4) Кръвногруповата принадлежност на лицето.
            5) Идентификация на лицето, което е оставило следите.
            6) Отделни обстоятелства, свързани с механизма на образуване на следите от кръв.
        2.4. Задачи на съдебномедицинската експертиза, свързана с изследване на кръв:
            1) да се установи дали се касае за кръв или не;
            2) да се установи дали кръвта е от човек или от животно;
            3) установяване на кръвногруповата принадлежност;
            4) да се идентифицира лицето.
        2.5. Методи:
            1) На първо място се използва методът на абсорбационна спектроскопия - дава отговор на въпроса дали петната са от кръв, основава се на откриването на хемоглобина или негови деривати (Цеков).
            2) Проба на Тайхман (по същество представлява микрокристална реакция, с която се установява наличието на хематини в кръвта).
            3) За да се определи произходът на кръвта (от човек или от животно), се използва методът на Честович, който се основава на имунно-флуоресцентния анализ; като допълнение към него се използва методът на смесена елюция и ...... аглутинация; по този начин може да се определи въз основа на преброяването на антителата дали се касае за човешка или животинска кръв.
Аналогични методи се използват при изследване на сперма и слюнка.
37. Обща съдебнотехническа експертиза

    1. Назначаване.
        1.1. Назначава се често и предимно по граждански дела.
        1.2. Основно е насочена към изясняване на въпроси, които са свързани с прилагането на общотехнически знания. Структурата на експертното познание по този вид експертизи обхваща три групи знания:
            1) многофункционални общи технически знания;
            2) технически знания от две или повече, но функционално свързани технически области;
            3) знания с интердисциплинен технически характер.
    2. Обект на експертизата са различни по своето предназначение и вид технически средства, машини, механизми, апарати, отделни агрегати, измервателни или контролни уреди и техническата документация за тях.
    3. Задачи:
        1) Установяване на техническата и функционална изправност на обекта на експертизата.
        2) Съответствие на обектите на експертизата с действащите към момента държавни технически стандарти и отраслови нормали.
        3) Съответствие между техническото описание на съответната машина с действително изработения прототип или модел.
        4) Установяване на съответствието между техническото описание и инструкциите за монтаж и експлоатация и действителните условия, при които е извършен монтажът и експлоатацията.
        5) Установяване дали правилно е извършен техническият ремонт на съответната машина по отношение на инструкциите за експлоатация и поддръжка.
        6) Какви мерки за техническа безопасност при експлоатацията на машината е следвало да бъдат предприети.
        7) Какви мерки за защита от вредно влияние са предприети и дали съответстват на приетите държавни стандарти.
    4. Подготовка.
        1) Подготовката е обусловена главно от използването на експерименталния метод на изследване, който предполага да се осигурят максимално сходни условия с действителните условия на производство и експлоатация на обекта на експертизата.
        2) Да се осигурят съответните сходни образци за сравнение. Образците за сравнение могат да се осигурят от редовни производствени поточни линии или да бъдат специално изработени за нуждите на експертното изследване.
        3) Следва да бъде осигурена и пълната техническа и конструктивна документация, послужила за изграждане на съоръжението или необходима за експлоатацията.
    5. Извършване. Извършването на експертизата зависи от особеностите на конкретния обект. Обикновено се извършва в лабораторни условия при използване на експерименталния метод и метода на моделиране.
    6. Експертно заключение. В експертното заключение наред с общите изисквания (ГПК, НПК) следва да бъдат отразени и обстоятелствата относно целия процес на изследване и установените отклонения от нормалното функциониране на съответното техническо средство.

38. Автотехническа експертиза

    1. Назначаване.
        1) Типично основание за назначаването на автотехническа експертиза е извършване или настъпване на пътнотранспортно произшествие, независимо от неговия вид. Криминалистичната теория разграничава следните видове пътнотранспортни произшествия: авария, катастрофа, злополука, нещастен случай.
        2) Обикновено автотехническата експертиза се назначава като еднолична и еднородна, но в някои случаи може да бъде назначена в състава на колективна и комплексна експертиза, при която се извършват трасеологични, медико-автотехнически изследвания или съдебнохимични изследвания.
    2. Обект на експертизата.
        1) Обект на експертизата са автотранспортните средства и техническите механизми/системи, възли и агрегати.
        2) Някои автори (Цеков) отнасят към предмета и оставените следи на пътя, пътните съоръжения, цялостната пътнотранспортна обстановка. Това е приемливо само за решаване на задачи, свързани с изясняване на механизма на пътнотранспортното произшествие и причините за настъпването му.
    3. Задачи:
        1) Да се установи непосредствената причина за произшествието.
        2) Да се установи техническото състояние и годност на автотранспортното средство за експлоатация.
        3) Да се установи скоростта и посоката на движение въз основа на спирачния път, вида и характера на причинените материални щети.
        4) Да се установи конкретният механизъм на протичане на автотранспортното произшествие.
        5) Да се установи какви правила за движение са били нарушени.
        6) Да се установи правилни ли са били действията на водача на транспортното средство и би ли могъл да предвиди и предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.
        7) Да се установи възможно ли е било да се установи и отстрани конкретната техническа неизправност, довела до настъпването на автотранспортното произшествие.
        8) Допустимо ли е било използването на автотранспортното средство при съответното моментно техническо състояние.
        9) Да се установи дали извършеният ремонт на транспортното средство е бил в съответствие с техническите правила и норми.
        10) Да се установи дали състоянието на пътните съоръжения е било в съответствие с изискванията за експлоатация и какво влияние са оказали те за настъпването на автотранспортното произшествие.
    4. Подготовка.
        1) Подготовката се изразява в осигуряване за непосредствено изследване на автомобила, на отделните негови възли, детайли, агрегати.
        2) Осигуряване на техническа и друга документация относно участвалото в произшествието транспортно средство.
        3) Осигуряване на материалите от огледа на местопроизшествието и огледа на транспортното средство.
    5. Извършване. Експертизата се извършва като се използват четири групи методи.
        1) Аналитикоописателният метод.
        2) Аналитикосравнителният метод.
        3) Методът на моделиране.
        4) Експерименталният метод.
Наред с това при решаване на някои от задачите могат да се използват и психологични методи на изследване - главно при установяване на правилността на действията на водача на транспортното средство и способността му да реагира съобразно конкретната пътна обстановка.
    6. Експертно заключение. В експертното заключение следва да бъдат отразени и описани всички използвани методи, тяхната достоверност и надеждност и относителна тежест за формиране на експертния извод. Към илюстративната част следва да бъдат добавени и фотоснимките, скиците и чертежите, осигурени при огледа на транспортното средство и при евентуално извършения експеримент.

39. Строителнотехническа експертиза

    1. Назначаване. Назначава се предимно по граждански дела във връзка с установяване на качеството на строителномонтажни работи и съответствието им с действащите стандарти. В гражданското производство се назначава предимно за определяне на стойността на материалите и вложения труд, в наказателното - при разследване на длъжностни присвоявания, на свързани с нарушаване на техниката на безопасност на труда престъпления. (Цеков)
    2. Обект. Обект на тази експертиза са различни по своето предназначение сгради и строителни съоръжения, както по време на строителството, така и в процеса на тяхната експлоатация.
    3. Задачи. Това са различни по характер задачи, но могат да се типизират:
        1) Установяване на съответствието на конструктивните и архитектурни особености на конкретния строителен обект на действащите нормативни актове в областта на строителството.
        2) Изясняване на въпроса дали е допуснато несъответствие между строителните стандарти и действително извършените строителномонтажни работи.
        3) Установяване на вида и характера на настъпилите конструктивни и архитектурни увреждания на конкретния строителен обект, оттам и установяване на точния размер на причинените щети.
        4) Установяване съответствието на извършените строителномонтажни работи с конструктивните и архитектурни планове.
        5) Установяване дали настъпилите повреди се дължат на неспазване на нормативни изисквания или на случайно събитие.
        6) Установяване дали е допуснато нарушение на правилата за техническа безопасност на труд при извършване на строителномонтажни работи.
    4. Подготовка. Подготовката се изразява в:
        1) Осигуряване на всички технически книжа и планове.
        2) Извършване на експертен оглед на съответния строителен обект.
        3) Изземване на образци от материали, вложени по време на строителството.
        4) Осигуряване на отрасловите нормали и действащите към момента строителни стандарти.
    5. Извършване. Извършването на експертизата става в лабораторни условия, като се използват няколко групи методи:
        1) Методи за изпитване на качествата на отделните строителни материали.
        2) Математически методи за установяване на конструктивните особености на съответния строителен обект.
        3) Методът на моделиране с оглед определяне на евентуалното поведение на материалите на строителния обект при различни физични условия.

40. Пожаротехническа експертиза

    Пожаротехническата експертиза се различава от съдебнохимичната експертиза, въпреки че имат еднороден обект. Пожаротехническата експертиза използва значително по-широк кръг специални знания и решава по-широк кръг от задачи.
    1. Назначаване.
        1) Обикновено се назначава като еднородна и колективна експертиза, но в по-сложни случаи може да се назначи в състава на комплексна общотехническа експертиза или да се извърши заедно със съдебнохимичната или физикохимичната експертиза.
        2) Основание за назначаване. Основание за назначаване на пожаротехническата експертиза е необходимостта от използване на специални знания във връзка с причинения пожар или палеж и изясняване на обстоятелствата.
    2. Обект на пожаротехническата експертиза. Обект на тази експертиза е цялата материална обстановка по време и след пожара. Непосредствен обект могат да бъдат
        1) сгради и части от сгради;
        2) различни инсталации към сградите (електрически, отоплителни, вентилационни и др.).
        3) конструктивни елементи от сградите;
        4) остатъци от запалителни вещества или материали;
        5) отделни електрически уреди, както и технически средства за противопожарна защита.
    3. Задачи:
        1) Да се определи конкретната причина за възникването на пожара.
        2) Да се установи точното време, място на възникване на пожара и посока на разпространение на огъня.
        3) Установяване на това какви правила за техническа безопасност и противопожарна безопасност са били нарушени.
        4) Да се установи състоянието и настъпилите повреди на отделни инсталации в резултат на пожара.
        5) Установяване на вида и характера на запалителните вещества.
        6) Установяване на възможността едно вещество да се самозапали.
        7) Установяване на възможността за дистанционно запалване.
        8) Установяване допуснати ли са нарушения във връзка с ремонта и експлоатацията на пожароопасни технически средства.
        9) Други задачи.
    4. Подготовка. Подготовката може да се раздели условно на три етапа:
        1) Изграждане на експертни версии относно конкретните задачи на експертизата.
        2) Осигуряване на данни за особеностите на обстановката преди възникването и непосредствено след възникването на пожара.
        3) Осигуряване на материали относно предназначението, функционирането и експлоатацията на отделни пожароопасни технически средства.
        4) Осигуряване на техническа и друга документация относно производственотехнологичните и други особености, свързани с обекта, в който е възникнал пожарът.
    5. Извършване. Извършването има обикновено два етапа в практиката:
        1) Непосредствен експертен оглед на обектите на експертизата.
        2) Извършване на изследване в лабораторни условия с оглед установяване на скрити свойства на отделни предмети и вещества, открити и иззети след пожара. Следва да се използват протоколите от извършения оглед на местопроизшествието и иззетите при огледа следи и доказателства.

42-43. Съдебносчетоводна и финансовоикономическа експертизи

    1. Нормативна уредба. Уредени са в Наредба N1461 за съдебносчетоводните и финансовоикономическите експертизи, издадена от МФ. Тази наредба поражда дълбоки противоречия във връзка с организацията на този вид експертиза спрямо останалите съдебни експертизи.
    2. Обща характеристика. Съдебносчетоводните и финансовоикономическите експертизи представляват способ за установяване по документи на факти и обстоятелства от счетоводно, отчетно, финансовоикономическо и финансовоконтролно естество, въз основа на които факти се дават заключения по финансови начети, граждански, наказателни и арбитражни дела.
    3. Основанията за назначаване на съдебносчетоводните и финансовоикономическите експертизи са твърде разнообразни в следствената и съдебната практика.
    4. Организация на съдебносчетоводната експертиза.
        4.1. Основания:
            1) Най-честите основания са свързани със съмнения в редовността на счетоводната отчетност, в правилността на счетоводните записи и операции през определен период.
            2) Съмнения при противоречие в резултати от извършената финансова ревизия и другите материали по делото.
            3) Необходимост от уточняване на размера на причинените щети по конкретното наказателно или гражданско дело.
            4) Съмнения в правилността на извършената финансова ревизия, когато за преодоляването на съмненията са нужни специални знания. Това основание е спорно, защото и при финансовата ревизия се използват специални знания.
            5) Обосновано искане на обвиняемия или някоя от страните по гражданското дело във връзка с решаване на въпроси от счетоводно, отчетно или финансовоикономическо естество.
        4.2. Предметно съдържание. Основанието не трябва да се смесва с предметното съдържание - свързано с непосредствено изследване на акта за начет, неизпълнение на задължение по договор, от което са последвали вреди, пропуснати ползи или неустойки; следва да се отнесат и документите за счетоводна отчетност, попълвани в съответствие със Законо за счетоводството, актовете по приложение и националните счетоводни стандарти.
        4.3. Разграничаване с финансовата ревизия.
            1) По отношение на мястото на финансовата ревизия и експертното заключение по съдебносчетоводната експертиза по отношение на останалия доказателствен материал по делото: заключението е доказателствено средство по ГПК и НПК, ревизионният акт няма това качество - само констатира извършени операции и действия на финансовосчетоводни органи.
            2) С експертното заключение може да се даде оценка и да се провери правилността на изводите в ревизионния акт; обратното е невъзможно.
            3) Експертите се назначават от съответния компетентен орган, ревизорите се назначават от съответните финансовоконтролни органи.
            4) Съдебносчетоводната експертиза е уредена в акт с по-висок порядък в сравнение с финансовата ревизия.
            5) Различие има и във връзка с отговорността на лицата: ревизорите отговарят само дисциплинарно, експертите отговарят дисциплинарно и наказателно.
            6) Ревизорът има значителни властнически правомощия, с каквито съдебносчетоводният експерт не разполага. (Цеков)
        4.4. Обекти на съдебносчетоводната експертиза са:
            1) счетоводни, отчетни, финансовоикономически и финансовоконтролни документи, които са нормативно определени от ЗС и актовете по неговото приложение;
            2) различни магнитни носители на счетоводна, финансовоикономическа, финансовоотчетна или финансовоконтролна информация;
            3) други документи, които не са финансовосчетоводни по характера си, но са от значение за разследваното престъпление или конкретния граждански спор.
        4.5. Задачи. Задачите са три групи:
            1) Задачи, с които се цели установяването на състоянието на счетоводната отчетност и извършените счетоводни операции и спазването на нормативните изисквания за извършваните счетоводни записи. Към първата група задачи се отнасят следните подзадачи:
                а) отговаря ли организацията на счетоводната отчетност на нормативните изисквания;
                б) редовно ли е водена счетоводната отчетност;
                в) правилно ли е водена счетоводната отчетност;
                г) правилно ли са извършени счетоводните записи;
                д) спазени ли са изискванията на националните счетоводни стандарти;
                е) правилно ли са заприходени паричните и стоково-материалните ценности;
                ж) съществуват ли пропуски в счетоводната отчетност, които биха довели до възможност от създаване на липси или излишъци с цел присвояването им.
            2) Задачи, с които се цели установяването на липси или излишъци на парични средства и стоково-материални ценности. Тук трябва да се причисли задачата за установяване на произхода и причината за тези липси или излишъци. Подзадачи:
                а) да се установи има ли липси или излишъци;
                б) кои са причините за създаването на тези излишъци: дали се касае за безстопанственост, дали за зачисляване на стока от по-нисък произход и по-ниско качество, дали липсите и излишъците са създадени чрез използване на документи с невярно съдържание;
                в) какви са условията за съхраняване на съответните стоково-материални ценности и създават ли те условия за ненормативно определяне на фири;
                г) каква е стойността на липси и излишъци.
            3) Задачи, насочени към установяване пълнотата, правилността и достоверността на извършената финансова ревизия, на използваните методи за проверка и контрол на финансовата отчетност и правилността на направените възражения против изводите в съответната ревизия. Подзадачи:
                а) дали ревизията е била законосъобразно извършена: дали е била поискана, назначена и допусната по предвидения нормативен ред;
                б) дали при ревизията са обхванати всички документи относно проверяваните факти и обстоятелства;
                в) обосновани ли са изводите на ревизора;
                г) използвана ли е съответната за проверяваните факти и обстоятелства счетоводна методика;
                д) спазена ли е процедурата по определяне на произхода и характера на установените липси или излишъци.
        4.6. Подготовка. Подготовката на съдебносчетоводната експертиза се изразява главно в осигуряване на цялата счетоводна и финансовоикономическа документация, релевантна към конкретните задачи.
            1) В Наредба 1461 се приема, че на експерта следва да се осигури достъп до всички материали от значение за решаване задачите на експертизата. Експертът не може да проявява инициатива и като разширява кръга от възможните задачи да изисква допълнителни документи извън предоставените му от компетентния орган.
            2) Според чл. 21, ал. 1 експертизата, която повтаря извършената ревизия, следва да получи всички материали, използвани от ревизията.
            3) По арбитражни дела (чл. 21, ал. 3) експертизата не може да се свежда само до уточняване на сметните отношения между страните. Поради тази причина на експерта ще се предоставят материали, които съдържат информация за уредените между страните сметки.
        4.7. Извършване.
            1) Извършването става в окръжните бюра по съдебносчетоводни експертизи, които се изграждат към съответния окръжен съд.
            2) Ръководителят на съответното бюро определя съответния експерт, който ще извърши експертизата. Този ръководител има твърде широки правомощия, които влизат в противоречие с правомощията на компетентните съдебни органи и в противоречие с принципите на експертизата.
                - Според чл. 28 заключението се представя първо на окръжната служба, за да бъде проверено от нея, след одобряването се представя на органа, назначил експертизата.
                - Според ал. 3 може да постави допълнителни задачи. Това допълнително заключение се движи също по реда на чл. 28, ал. 1.
                - По чл. 30 е предвидено, че заключенията на експертите се одобряват с оглед техните качества от ръководителя на окръжната служба, който проверява дали заключението съответства на задачите, дали има съответствие между задачите и констатираните факти и обстоятелства ...... дали заключението отговаря на изискванията, принципите и правилата за финансовосчеоводен и финансовоикономически контрол.
        4.8. Самото заключение трябва да съдържа няколко основни елемента (раздела):
            1) Задачи на експертизата: посочват се пълно и точно поставените пред експертизата задачи, както са формулирани в акта за назначаването.
            2) Обстоятелствата по делото, свързани с извършената експертиза: основания за образуване на делото, характер на делото, основни претенции на страните/обвинения.
            3) Проверени документи и книжа (основен раздел): посочват се изчерпателно всички финансовосчетоводни документи, които са били представени и изследвани от експерта.
            4) Констативно-съобразителна част: резултати от извършените проверки, период, установени обстоятелства по конкретните счетоводни записи, установени обстоятелства във връзка с действителност на ...... документи.
            5) Изводи, до които е стигнал експертът, мотиви за изводите и конкретните финансовосчетоводни документи, на които се основават изводите. В заключението на експерта не бива да се съдържат изводи, които са обосновани с доказателствени средства извън предоставените документи (обяснения на обвиняемия, страните, свидетелски показания).
    5. Финансовоикономическа експертиза.
        5.1. Назначаване. Финансовоикономическата експертиза се назначава, когато съществува необходимост от специални знания с цел изясняване финансовоикономическото състояние на физически и юридически лица по конкретни граждански спорове или наказателни дела.
        5.2. Обект. Обект е цялостната финансовоикономическа дейност на съответния правен субект за определен период от време. Това предполага изясняване не само на счетоводната отчетност, но и състоянието и движението на паричните и стокови потоци и свързаните с това движение финансовоикономически и правни актове и документи.
        5.3. Задачи:
            1) Да се установи структурата и съдържанието на финансовоикономическата дейност за определен период от време.
            2) Да се установи портфолиото и кешфлоуто:
                - кешфлоу - движението на паричните средства, налични в касата на съответния субект, и как се използват тези средства, какво е тяхното предназначение;
                - портфолио - да се установи съвкупността от собствени и привлечени финансови средства за определен период от време и възможност за покриване на текущи и бъдещи разходи на съответния правен субект.
            3) Да се установи дали има съответствие между осигурените парични ресурси и привлечените и произведени стокови потоци.
            4) Да се установи дали е била осигурена реализация на продукцията и в какъв обем.
            5) Дали обемът на паричните фондове съответства на обема на стоковия ресурс и стоковите запаси.
            6) Може да се установи дали поетите от правните субекти задължения са в състояние да покрият стоковия ресурс и отговаря ли размерът на плащаните провизии на икономическите възможности на дружеството.
            7) В състояние ли е правният субект да даде адекватно обезпечение по поетите задължения.
        5.4. Съдебносчетоводната и финансовоикономическата експертизи не решават сходни задачи. Финансовоикономическата експертиза изсладва източниците на приходи, произхода на финансовите задължения, текущия производствен план, инвестиционните програми и финансовия контролинг на съответния правен субект (за разлика от съдебносчетоводната експертиза)

50. Съдебностокова експертиза. Обща характеристика. Приложно поле.

    1. Назначаване.
        1) Назначаване в гражданския и наказателния процес.
            - Съдебностоковата експертиза се назначава в наказателното производство във връзка с разследване най-напред на длъжностни присвоявания или при разследване на престъпления, свързани със собствеността, в някои случаи се назначава и при разследване на безстопанственост по чл. 219 и сл.
            - В гражданското производство съдебностоковата експертиза се назначава предимно по търговски дела или по делбени дела.
        2) Основание. Необходимостта от назначаването е свързана с установяване на производствени и потребителски качества на определени стоки и отделни предмети. Често съдебностоковата експертиза се назначава и когато трябва да се установи произходът, мястото на производството на определена стока, съставът на суровините, които са използвани за производството, или когато трябва да се определи действителната (актуална) пазарна цена на определена стока.
    2. Отграничения.
        1) Някои автори приемат, че съдебностоковата експертиза е по същество инженерно-технологична експертиза. Това не е правилно, защото съдебностоковата експертиза не дава отговор на въпроси, свързани с единния технологичен процес при производството на определена стока.
        2) Според други автори тя е разновидност на оценителната експертиза. Това е неточно, защото оценителната експертиза решава много по-тесен кръг задачи - има за задача главно да определи стойността на определена вещ към определен момент, интересуващ съответното съдебно производство.
    3. Обекти на съдебностоковата експертиза. Обекти на съдебностоковата експертиза могат да бъдат:
        1) различни промишлени стоки;
        2) суровини и полуфабрикати, използвани за производството на определена стока;
        3) опаковките на съответните стоки;
        4) може да се извърши съдебностокова експертиза по писмени данни - непосредствен обект ще бъдат производственотехнологичните или товаротранспортните документи, придружавали съответната стока.
    4. Задачи на съдебностоковата експертиза. Задачите могат да бъдат няколко групи:
        1) Задачи за установяване качествата на стоката. Към тази група следва да се отнесат следните задачи:
            а) да се установи дали е допусната замяна на суровини и компоненти при производството на стоката;
            б) да се установи в зависимост от вида и функционалните качества на съответната стока дали са вложени всички предвидени по съответния стандарт компоненти;
            в) да се установи влиянието на вложени непълни или некачествени компоненти върху годността на стоката;
            г) да се установи дали опаковката на стоката съответства на предназначението й и ако не съответства, какво влияние е оказало това върху качествата на стоката.
        2) Задачи за установяване на производственотехнологични дефекти, свързани с необходимостта от допълнителна преработка на съответния вид стока:
            а) да се установи възможно ли е пълноценно използване на стоката при установените дефекти;
            б) да се установи дали се налага преработване на стоката или тя трябва да се унищожи;
            в) да се установи дали две стоки са произведени от едни и същи компоненти, материали или суровини;
            г) да се установи дали две стоки, произведени от сходни материали, суровини, притежават едни и същи свойства и качества.
        3) Задачи за установяване на причините, довели до изменение в качеството на стоката:
            а) да се провери дали появилите се дефекти в стоката са резултат от дефекти в производството или съхранението на стоката;
            б) да се установи конкретната причина, довела до изменение в качеството на стоката, и дали тя има случаен характер;
            в) да се установи дали различни по вид стоки могат да се съхраняват при сходни условия (с оглед на тяхната природа).
        4) Задачи за установяване цената на стоката към определен момент:
            а) да се определи каква методика за оценка следва да се използва;
            б) коя е оптималната за потребителя цена;
            в) каква е минималната пазарна цена на съответния вид стока;
            г) възможно ли е да стане намаление на цената и за сметка на кои качества на стоката.
    5. Извършване - субекти. Съответните съдебностокови експертизи се извършват от специалисти технолози в съответния бранш, тъй като те са запознати изцяло с единния технологичен процес: от проектиране до изработване, съхраняване, пакетиране и транспортиране.
    6. Експертно заключение. Експертното заключение трябва да съдържа данни относно съществените елементи на единния технологичен процес в зависимост от конкретната поставена пред експерта задача.