Печат
Главна категория: Право
Категория: Публичноправни науки
Посещения: 13261
ВЪПРОС 12

Парламентаризъм - възникване, същност, принципи. Българският парламентаризъм. Народно събрание според Конституцията от 1991 година.

•    Историческо развитие
Съсловните представителни органи се появяват в късното средновековие. В състава им участват предимно представители на светската и духовната аристокрация.Те се формират на основата на съсловното(ограниченото) избирателно право.
Парламентаризмът в класическия си вид се утвърждава в края на XIX век.Той е особена система за управление на обществото, която не може да съществува без наличието на парламент. Макар че парламентът не е абсолютна предпоставка за парламентарно управление.

•    Разлика между „парламент” и „легислатура”
И двете понятия се използват за обозначаване на национални представителни органи, но в тях се влага различно съдържание.
Легислатурата  е само законотворческо орган, който не може да упражнява контрол и да гласува недоверие на правителството Zb Американският конгрес
Парламентът освен, че законодателства, осъществява и политически контрол върху върху Министерския съвет и може да го бламира Zb Българското Народно събрание

•    Институционно парламентарната система на управлени включва:
Парламента  ( законодателния орган );
Политически неотговорния дтржавен глава( монарха, президента );
Конституционната юрисдикция( конституционния съд );
Политически отговорно пред парламента правителство;
Независима съдебна власт
Относително самостоятелни органи за местно самоуправление

Парламентарното управление не е управление на парламента, той не осъществява оперативно управление, а правителството. Парламентът като титуляр на законодателната власт в най-голяма степен съдейства за установяване на равновесие на властите.
Същността на парламентарната система в най-голяма степен се определя от взаимоотношенията между законодателната и изпълнителната власт. Парламентът може да откаже доверие на правителството, а правителството да поиска разпускане на парламента.
Парламентарното управление осигурява равновесие между законодателната и изпълнителната власт чрез възпиращи механизми, утвърдили се в процеса на историческото развитие.
Българският парламентаризъм се отклонява малко от класическия вариант – парламентът може да бламира правителството, но то / правителството / не може да поеме инициативата за разпускане на Народното събрание.
Парламентът е основен фактор за формиране на държавната политика.Именно поради това някои автори подкрепят тезата, че акцентът в дейността на парламента е не законодателството, а определянето на политиката Това обаче не е достатъчно сериозно твърдение, защото той определя по скоро насоките на политиката . Чрез дискусиите в парламента се приемат балансирани решения, отразяващи интересите на обществото в парламента, но все пак водеща роля има парламентарното мнозинство. Демокрацията все пак остава власт на мнозинството, а друг по-демократичен начин на вземане на законодателни и други решения парламентаризмът не е изобретил. Законите са инструмент за провеждане на политиката на мнозинството, в съответствие с политическата воля на мнозинството от народа, конституирало парламентарното мнозинство.

•    „ Рационализиран парламентаризъм ”
1. „ Рационализиран парламентаризъм ” - класически вариант
В основата на  „рационализирания парламентаризъм” стои народното събрание. Той представлява система от конституционно установени и други взаимоотношения между законодателната и изпълнителната власт. Има за цел да предпазва правителството от инцидентни кризи. Установена е процедура за гласуване на доверие на правителството ( Германия, Чехия и други ). Не е допустим инцидентен вот на недоверие на правителството по конкретен повод. Законодателната и изпълнителната власт си сътрудничат. Класически пример за този вид парламентаризъм е германската система. Бундестагът може да гласува недоверие на федералният канцлер( министър- председател) и да поиска от федералният президент да го уволни само, ако преди това е избрал негов приемник.  
2. Българският модел
В България определяме парламентаризма също като рационализиран, със специфични взаимоотношения между органите, въпреки че съществено се различава от немския модел.

•    Признаци на парламентаризма
17.    Консенсус и дискусия
Идеята по чрез дискусия да се достига до решение в основа на парламентаризма. Така се постига баланс на различните интереси. Това е възможно само чрез                    ” консенсусна парламентарна демокрация ”. Важно е политическите сили в дискусията, чрез обсъждане на въпросите, да достигнат до консенсус.
18.    Опозиция
Тя е коректив на управляващите. Парламентарните актове трябва да отразяват интересите на възможно най-широк кръг от членове на обществото.
19.    Публичност  
Възможност за въздействие на обществеността върху работата на парламента.

•    Признаци на народното събрание в РБ
Чл.1 от КРБ провъзгласява парламентарната система като политическа форма за управление на държавата. Българският модел се различава съществено от класическия парламентаризъм, но това се налага от редица фактори ( социални, исторически и други). При тази система на управление парламентът е център на политическия живот.
 Народно събрание – признаци  :
•      Общодържавен ( национален ) представителен орган – състои се от политически представители ( депутати ) на различни социални слоеве на обществото.
•    Орган на законодателната власт
То е единствен законодателен орган в РБ.  У нас делегирано законодателство ( т.е. на изпълнителната власт ) е недопустимо.

•    Постоянно работещ орган, подпомаган в дейността си от постоянните и временни парламентарни комисии.
•    Притежава ”компетенция за компетенциите” – компетентно е да определя компетенциите на другите държавни органи, тяхната организация и правомощие, приемайки устройствени закони, с които урежда статуса им              ( Закон за конституционния съд, Закон за съдебната власт. ЗМСМА и други).
•     Актовете му имат висша юридическа сила – те регулират основните обществени отношения. Конституцията и другите актове на НС  са в основата на цялата правна система. Съответствието на актовете на държавните органи с нормативните актове на НС е гаранция за непротиворечива и единна правна система.
•    Има конститутивни правомощия – конституира ( избира, образува ) МС, част от състава на КС и други.
•    Има контролни правомощия – упражнява парламентарен контрол върху дейността на МС, министрите и други изпълнителни органи (чл.62 КРБ). Контролът е политически. Питанията също са форма на контрол.
•    НС има вътрешна ( регламентирана ) автономия – то приема правилник за своята дейност ( чл.73 КРБ) – НС само определя реда за дейността си, състава на ръководните и помощните си органи.


NB!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
4.    „парламент” и „легислатура” – разлика.

5.    „ Рационализиран парламентаризъм ”- определение, характеристика.

6.    Същността на парламентарната система - Парламентът може да откаже доверие на правителството, а правителството да поиска разпускане на парламента ( класическа система, в РБ- не- парламентът може да бламира правителството, но то / правителството / не може да поеме инициативата за разпускане на Народното събрание.

ВЪПРОС 13

Конституиране, вътрешна организация и ред на дейност на Народното събрание. Постоянни и временни комисии



4.    Структура на парламента

7.    Историческо развитие
В хода на историческото развитие са се утвърдили различни по структура парламенти – с една, две или повече камари ( палати ).
А)  Югославия – петкамарна структура на Скупщината
Б)  САЩ – според теоретиците в САЩ една камара крие опасност от узурпиране на властта. САЩ има две камари. Двете камари се контролират и възпират.
В)  Англия – две камери. Горна камера ( Сенат ) – В началото само представители на аристокрация, а в последствие и други ( представители на институции, корпорации и т.н. ). Долна камара ( на представителите ) – пряко избрани представители на народа.

Във федеративните държава освен камарата формирана на общо представителство, другата камара се образува от представители на субектите на федерацията – автономни републики, кантони, щати и т.н.
В САЩ Сенатът се състои  от представители на всички щати, Швейцария – от представители на кантоните, в Австрия – на провинциите.

Г) България – еднокамарна структура – Тази структура на НС се утвърждава повече от 100 години.

8.    Еднокамарна или двукамарна структура

За двукамерна структура:
•    двете камари се контролират и възпират
•    равновесие на законодателната власт
•    вътрешен контрол в парламента
За еднокамарна структура:
•    суверенитетът на народе е неделим, следователно и парламентът трябва да бъде
•    няма борба за надмощие между двете камари
•    по-бърз законодателен процес

5.    Конституиране
Придобиването на депутатски мандат след изборните резултати все още не е конституиране на НС. До един месец след избора на НС то се свиква на първо заседание. Свиква го президентът, а ако той не го направи то се самосвиква по инициатива на 1/5 от народните представители ( чл.75 КРБ ).  НС се открива от най- възрастния представител.
Полагането на клетва от депутатите е един от най- спорните моменти за теоретиците:
•    за някои автори тя е морален дълг
•     за други акт с юридически последици
От чл.76, ал.2 КРБ личи, че полагането на клетва е задължително. Текстът е императивен. Отказът е фактически отказ от мандат.
КС с Р№1 /1992г. приема, че клетвата лишава депутата от възможността да упражнява пълномощията си, но запазва мандата си на народен представител.  
Това е юридически абсурд  - съдържанието на мандата са именно пълномощията. НС не би могло да функционира, щом депутатите не могат да упражняват пълномощията си.
Акт на конституиране на НС е и:
•    избор на ръководни органи: председател и заместници
•    формирането на вътрешни помощни органи: постоянни и временни комисии
•    създаване на парламентарни групи: партийни формирования от партийни представители.
•    избор на секретари и квестори

Т.е. Едва след свикването на НС на първо заседание и извършването на определени действия, предвидени в Конституцията, избраните народни представители се конституират в орган и могат да осъществяват принадлежащите на НС правомощия. Конституирането е началният момент, от който започва да функционира новоизбраното НС.

6.    Състав и срок на пълномощията

•    Историческо развитие
През годините са съществували различни системи за определяне състава на НС. Търновската и Димитровската конституции определят норма на броя на гражданите, които избират един народен представител. В някои държави има граници от/ до – в Португалия от 230 до 235.
•    България – 240 народни представители за срок от 4 години.
Началото на мандата е доста спорно:
•    започва от деня на изборите
•    започва от учредителното събрание на НС
Безспорно депутатите получават мандата си от момента на изборите, но едва ли от този момент започва мандата на парламента?
КС Р №5/ 2001г. приема за начало на мандата на НС изборния ден.
Край на пълномощията:
•    с изтичане на мандата
•    предсрочно – подаване на оставка, влизане в сила на присъда за наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложно, смърт, установяване на неизбираемост или несъвместимост (чл.72 КРБ).
•    Ако са изчерпани всички възможности парламента да състави правителство
 ( чл.99, ал.5 КРБ)
 
7.    Вътрешна организация на НС

НС притежава вътрешна автономия за определяна на своята организация и ред на дейност. То образува система от органи, които подпомагат и ръководят дейността му: ръководни и вътрешни органи.

10.    Ръководни органи
Едноличен ръководен орган е председателят на парламента, той има свои заместници. Правомощията му са определени в КРБ( чл.77, ал.1) и в Правилника за организация и дейност на НС. Те се обособяват в 2 групи според характера им :
•    по ръководство на НС – ръководи заседанията, разискванията, гласуванията, удостоверява с подписа си съдържанието на приетите актове и т.н.
•    представителни- представлява НС пред другите държавни органи, организира международните връзки на НС, приема парламентарни делегации и други.

Той има и оранизационно-административни правомощия- упражнява бюджета на НС, определя правилата на НС и други.
Той е вътрешен ръководен орган. Пръв между равни ( lat. PRIMUS INTER PARES). Той има заместници. НС избира секретари- изпълняват технически функции ( следят за присъствието на депутатите и т.н.),  а председателят –квестори ( изпълняват разпорежданията му за реда в заседателната зала).

11.    Парламентарни комисии
Специализирани вътрешни структури, осъществяващи спомагателна дейност. Помощни органи в законодателната дейност на НС, които упражняват парламентарен контрол – ( чл.79 КРБ). Функциите на комисиите произтичат от функциите на НС и имат вторичен характер. Установени са в Правилника за организация и дейност на НС.
Комисиите са се образували през годините на основата на различни принципи – отраслов (комисия по външна политика, и др.), функционален ( икономическа и други) У нас след 1991г. постоянните комисии се изграждат въз основа и на двата принципа.
2.1.Постоянни, които действат през целия мандат на НС

Създават се по предложение на председателя или по предложение на най- малко 1/10 от депутатите. Избират се от НС. НС определя задачите, състав, срока им. При формирането им се спазва принципа за пропорционално представителство на парламентарните групи.
За членове могат да бъдат избирани само народни представители. Един депутата можа да бъде най- много член на две комисии. Всяка комисия си избира председател и двама заместници. Комисията може да си образува подкомисии или работни групи. В зависимост от предмета си на дейност  ( бюджетна, финансова комисия ) всяка комисия е водеща по законопроекта свързани с него. Няма една законодателна комисия.

12.    Временни, образуват се по конкретен повод
 За проучвания, анкети и отделни въпроси – етнически проблеми в отделен район и т.н.

Ред на дейност на комисиите
Заседанията се провеждат по предварително определен дневен ред. На членовете на комисиите се създават условия да се запознаят с докладите, информационните и другите документи, които ще се обсъждат. Провеждането на заседанията е съобразено с Правилника на НС, но няма пречка и всяка комисия да приеме свои правила за реда на дейност, съобразно спецификата на работата си. Постоянните комисии се свикват  от председателят на комисията, по искане на Председателя на Народното събрание или по искане на най-малко 1/3 от членовете на комисията. Принципно са открити, по изключение закрити ( заседанията на комисията по отбраната и сигурността са закрити ). Различните комисии могат да провеждат и смесени заседания. Заседанията се провеждат при намаляващ кворум – т.е. провеждат се ако присъстват половината от членовете им, но ако до 30 минути от обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията заседава при наличния състав, когато той не е по-малко от 1/3 от членовете и.. Решенията се вземат с обикновено мнозинство чрез явно гласувани и имат препоръчителен характер.


Законодателен процес
Всички комисии са законодателни и еднакво подпомагат парламента в тази дейност. Постоянните комисии извършват предварително обсъждане на законопроектите. Всеки законопроект се обсъжда от една или повече комисии. НС избра водеща комисия, която изготвя становище и го предлага при първото обсъждана на законопроекта в пленарна зала.

Парламентарен контрол
Упражняват контрол по изпълнение на актовете на НС, по някои въпроси от дейността на министрите и ръководители на централни ведомства. Това е спомагателна форма на парламентарен контрол, проявление на контрола на НС върху изпълнителната власт. Водеща е ролята на временните комисии  за проучване и анкети.
Формите на контрол са различни: изслушване на доклади, изяснения и други. Целта е да се съдейства на НС за получаване на най- пълна информация за дейността на министерствата, ведомствата и другите органи.

NB!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
20.    За и против еднокамарна и съответно двукамарна структура.

21.    Характера на депутатската клетва.

22.    От кой момент се конституира НС.

23.    Начален и краен момент на мандата на народните представители.

24.    Разлика между постоянни и временни комисии ( временните комисии имат водеща роля при парламентарния контрол, а постоянните - в законодателния процес.

ВЪПРОС 14

Законодателна дейност и законодателен процес.  Актове на Народното събрание

I. Правомощия
Правомощията са основния елемент, определящ статуса на държавните органи. Те са единство от функциите на органа, съчетани с неговите задачи и предоставените му права, които е длъжен да осъществи. Правомощията на НС са регламентирани в Конституцията. Няма друг нормативен акт, който да ги определя. Съвкупността от правомощията му определя компетентността му.  Правомощията на НС могат да се разделят в няколко групи.
В зависимост от функциите му:
- по осъществяване ръководството на вътрешната политика;
- по осъществявана на външната политика;
В зависимост от предметното им съдържание:
- законодателни – единствен законодателен орган. Титуляр на законодателната власт. Закони можа да твори и народа чрез референдуми.
- конститутивни – правомощия по формирана на система от висши държавни органи – избора на МС,  създаване на министерства, избор на председателя на БНБ и други;
- по осъществяване на външната политика – ратифицира и денонсира международни договори, определя насоките на външната политика;
- по отбраната и сигурността – защитава държавния суверинитет и държавната цялост на РБ; сключва мир; разрешава изпращане на български въоръжени сили извън страната; определя условията и реда за редовната военна служба; ( чл.9, чл.59, чл.84 КРБ );
- по създаване и изменение на КРБ – изменя и допълва КРБ, с изключение на материята, която се контролира от ВНС ( чл.153 КРБ ) .
- контролни правомощия – осъществява политически контрол върху висшите органи на изпълнителната власт;
- вътрешно организационни – приема правилник за дейността си, избира ръководни и вътрешни органи;
- други – взема решение за произвеждана на национален референдум; насрочва избори за президент; дава амнистия; определя официални празници; учредява органи и медали;

II. Законодателна дейност

1.Обща характеристика
НС е титуляр на законодателната власт. Другите органи се водят от дейността си на основа на законите, приети от НС.  Те подпомагат НС в законодателния процес.. Чрез законите трайно се регулират обществени отношения, народът също може да приема закони чрез референдум. Законодателният процес е механизъм, чрез който се формулира политическата воля на парламента, изразена в закон. Законодателният процес е технологията по създаване на законите, той включва извършването на точно нормативно определени действия, в строга логическа последователност, при наличието на точно определени условия.


2. Общи правила
* При създаване на закона трябва да са налице кумулативно 2 условия : да се уреждат трайно основни обществени отношения ( трайно и основни )
* За уредените със закон основни обществени отношения се издават подзаконови нормативни актове, доразвиващи законовите разпоредби
* Законите имат следната структура:
- въведение ( преамбюл )
- части, дялове, глави, раздели
- членове, алинеи, точки, букви
- общи разпоредби, особени разпоредби, допълнителни
- преходни разпоредби, заключителни
* Към законопроектите се изготвят мотиви
* Недопустимо е два закона да уреждат една и съща материя
* Законите могат да се изменят, допълват, отменят
* Нормативните актове трябва да съответстват на КРБ

3. Законодателен процес – нормативноустановена процедура, осъществявана от НС в качеството му на законодателен орган.

Ред за създаване на закони
Правно уреден е от процесуални норми, които се съдържат в КРБ, ЗНА и ПНС.

Фази на законодателният процес
1)    законодателна инициатива – дейност по внасяна на законопроект на НС. Юридическа възможност на конкретно определени субекти – народните представители и НС ( чл.87, ал.1 КРБ).
2)    обсъждане на законопроект – то се разделя на 2 фази:
•    предварително обсъждане – извършва се в постоянните комисии, вносителят е длъжен да присъства.  Комисията изготвя доклад с мотиви. След първото гласувана на проекта в пленарна зала той отново се връща за допълнително обсъждане в комисията;
•    обсъждане в пленума на НС – на 2 пъти в две различни пленарни заседания. Първото обсъждане е на законопроекта в неговата цялост, а второто – по същество, по детайли на отделните предписания
3)    гласуване на законопроектите  - заключителна фаза на 2 пъти е 2 заседания. Ако при първото гласувана на се получат достатъчно гласове „за” процедурата се прекратява. Второто гласуване е окончателно.Гласуват се предложения за отхвърляна, заместване, изменение на текстове. Гласуването е явно. Законопроектът се приема с обикновено мнозинство. До обнародването му законът все още съществува под условие, защото е възможно президентът да го върне мотивирано за ново обсъждане /отлагателно вето/- ( чл.101КРБ). Ветото може да бъде преодоляна,ако срещу него гласуват повече от ½ от всички народни представители ( най- малко 121 ) .  
4)    удостоверяване , обнародване и влизане на законите в сила
Автентичността на приетия закон се удостоверява с подписа на председателстващия заседанието на НС и другите длъжностни лица – стенографи и секретари. Обнародването се извършва в ДВ по нареждана на президента най- късно 15 дни след приемането му от НС, а когато е върнат за ново обсъждане и повторно приет – 7 дневен срок от получаването .
Законът влиза в сила 3 дни след обнародването му. Можа да предвиди и по-късен срок( чл.5, ал.5 КРБ).

III. Актове на Народното събрание- обща характеристика

Def.: Актовете на НС са резултат от неговата дейност по осъществяване на прилежащите му правомощия и са израз на волята на парламентарното мнозинство, формулирана като едностранно волеизявление на законодателния орган.
Актовете на НС са юридическа форма на реализиране на неговите правомощия.
Спецификата им се обуславя от юридическите им свойства, а именно:
9.    нормативност или ненормативност
10.    Правнонормативни са актовете, които установят, утвърждават, изменят, допълват или изменят правни норми, предназначени да регулират обществени отношения.  
11.    юридическа сила-  в зависимост от регулираните обществени отношения и от степента на обобщеност на правната регламентация.
12.    Действие на актовете:
13.    във времето
14.    във пространството
15.    по отношение на лицата
16.    Форма – правният акт е единство от форма и съдържание. На всяка форма е присъщо точно определено съдържание. За вътрешна форма на правото се счита правната норма, а за външна нормативните актове.

IV. Актове на Народното събрание- видове

Юридически и неюридически
Юридически – правни форми, чрез които се регулират различни основни обществени отношения или се уреждат индивидуални  или конкретни отношения, за да се постигнат определени правни резултати.
Видове юридически
•    нормативни – съдържат правни норми или изменят и допълват нормативни  актове:
25.    закон- нормативен акт, израз на определени социални интереси,  регламентиращ първично и трайно основни обществени отношения, приет е от НС или чрез референдум.

Признаци:
•    формализира волята на мнозинството в парламента
•    първично и трайно регулира основни обществени отношения.
•    нормативен акт
•    приет е от НС или чрез референдум
•    приет е по установен ред
•    акт с висша юридическа сила  
•    
 Видове:
- конституционни и обикновени
- кодекси и закони
- материални и процесуални
- общи и специални
- устройствени
- бюджетни

26.    подзаконови – издават се въз основа и в изпълнение на законите. Вторично уреждат законовата уредба ????? подзаконови актове не се издават от НС .
27.    Правилник за организацията и дейността на НС – нормативен акт с равна на закона юридическа сила и специфичен предмет на регулиране.

•    Ненормативни юридически актове – резултат по осъществяване на контролните, конститутивните, вътрешноорганизационните и други правомощия на НС. Реализират се под формата на решения. Приемат се на едно четене, принципно с обикновено мнозинство; влизат в сила от момента на приемането им.

Видове:
•    решения по осъществяване на контролна дейност – решения по отчитане на МС по конкретни въпроси.
•    конститутивни решения – избор на председател на МС
•    вътрешноорганизационни решения
•    решения на вътрешните органи – препоръките на комисиите

 Неюридически – с тях се постигат цели,  по отношение,  на които е неприложим методът на правно регулиране. Такива са декларации и обръщенията. Те са политически актове с призивен характер. Те не пораждат правни последици.


NB!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

12)    Къде са регламентирани правомощията на НС? - В Конституцията, няма друг нормативен акт, който да ги определя.

13)    Да се обърне внимание на фазите и изобщо на всички разграничения.

14)    Законодателен процес – нормативноустановена процедура, осъществявана от НС в качеството му на законодателен орган.

ВЪПРОС 15

Парламентарен контрол – същност, форми и процедури

I. Правомощия
Правомощията са основния елемент, определящ статуса на държавните органи. Те са единство от функциите на органа, съчетани с неговите задачи и предоставените му права, които е длъжен да осъществи. Правомощията на НС са регламентирани в Конституцията. Няма друг нормативен акт, който да ги определя. Съвкупността от правомощията му определя компетентността му.  Правомощията на НС могат да се разделят в няколко групи.
В зависимост от функциите му:
- по осъществяване ръководството на вътрешната политика;
- по осъществявана на вътрешната политика;
В зависимост от предметното им съдържание:
- законодателни – единствен законодателен орган. Титуляр на законодателната власт. Закони можа да твори и народа чрез референдуми.
- конститутивни – правомощия по формирана на система от висши държавни органи – избора на МС,  създаване на министерства, избор на председателя на БНБ и други;
- по осъществяване на външната политика – ратифицира и денонсира международни договори, определя насоките на външната политика;
- по отбраната и сигурността – защитава държавния суверинитет и държавната цялост на РБ; сключва мир; разрешава изпращане на български въоръжени сили извън страната; определя условията и реда за редовната военна служба; ( чл.9, чл.59, чл.84 КРБ );
- по създаване и изменение на КРБ – изменя и допълва КРБ, с изключение на материята, която се контролира от ВНС ( чл.153 КРБ ) .
- контролни правомощия – осъществява политически контрол върху висшите органи на изпълнителната власт;
- вътрешно организационни – приема правилник за дейността си, избира ръководни и вътрешни органи;
- други – взема решение за произвеждана на национален референдум; насрочва избори за президент; дава амнистия; определя официални празници; учредява органи и медали;

II. Парламентарен контрол

•    Същност
Народното събрание притежава правомощия да осъществява политически контрол върху висшите органи на изпълнителната власт – МС и министрите. Този контрол стимулира изпълнението на законите. Той е белег на парламентарното управление. Контролът е израз на политическата отговорност на МС пред НС.

•    Историческо развитие
Контролът върху изпълнителните органи исторически е еволюирал, преминавайки през различни форми на приложение. Първоначално министрите са отговаряли пред монарха; после пред двете камари на представителния  орган; днес – само пред камарата на представителите или еднокамарния парламент.



•    Особености на парламентарния контрол:
-    Политически -последиците от него имат политически характер, води до снемане на политическо доверие;
28.    Води до получаване на информация за дейността на правителството и други органи на изпълнителната власт:
29.    Контрол не само върху дейността на МС, но и върху дейността на други управленски органи – местни органи, стопански организации и други;
30.    Контрол за осъществяване главните направления в държавната политика;
31.    Непосредствен контрол и контрол чрез комисиите на НС;

•    Форми на контрол
      А) Непосредствен контрол от НС
      1)   отчетите на МС – ежегодно по изпълнение на държавния бюджет, като и по
отделни въпроси от дейността му.  
•     питания – питания, отправяни до МС и министрите от депутатите по нормативно установен ред, по въпроси от тяхната компететност.
     Процедура за питания
     Питанията се отправят чрез председателя на НС в писмена форма. Той уведомява адресата за часа и деня, в който трябва да се даде отговора. Ако не се отговори в определения срок, то съответните лица дължат обяснение ( чл.90, ал.1 КРБ). Отговорът може да е писмен или устен в зависимост от предпочитанието на депутата, отправил питането. Министър – председателят е длъжен лично да се яви в НС и даде отговор. Отговорът може да се предхожда от кратко изложение на носителя. Депутатът може да зададе до2 уточняващи въпроса след отговора. ПО писмен отговор уточняващи въпроси не се поставят. След отговора депутатът можа накратко да изрази своята оценка.
 По предложение на 1/5 от народните представител / 48  души/ - чл.90, ал.2 КРБ- НС може да реши да станат разисквания по отговора и след тях да се вземе решение. Предложението се прави в писмена форма до председателя в писмена форма след приключване на отговора. Така питането се превръща в запитване. Разискванията се извършват в следващото пленарно заседание, определено за  парламентарен контрол. Депутатите, направили предложението за разискването са задължени да представят проект за решение. Решението има само констативен характер, отразява оценката за дейността на МС или отделния министър. То не е равнозначно на инцидентен вот на недоверие.  
•    въпроси до МС и министрите по актуални въпроси
Процедура за въпроси
Отправят  се чрез председателя на НС в писмена форма, не по-късно от 48 часа преди началото на заседанието, на което трябва да се даде отговор. Не могат да се задават повече от 2 въпроса. Отговорът е писмен ( само, ако депутатът изрично е поискал това ) или устен. Отговорът не се обсъжда и по него не могат да се правят реплики, депутатът може да заяви само дали е доволен или не от него.

Б) Контрол от комисиите на НС
Постоянните и временните комисии, осъществяват парламентарен контрол от името на НС като негови органи. Той има спомагателно значение. Политически е.
Постоянните  комисии изслушват отчети и информации от членове на МС и ръководителите на други централни ведомства.
Временните комисии упражняват контрол чрез парламентарни проучвания, анкети и изслушвания  по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси.


Съществува становище, че вотът на недоверие на МС е също форма на парламентарен контрол. То е необосновано.Той, както и отрицателният вот при гласуване на доверие са политически санкции за МС, последвали от отрицателната оценка за дейността му, която може да се е формирала в резултат на упражнявания контрол. Парламентарният контрол и вотът на доверие или недоверие в тяхното единство са израз на отговорността на правителството пред НС.


NB!!!!!!!
17.    Къде са регламентирани правомощията на НС? - В Конституцията, няма друг нормативен акт, който да ги определя.

18.    Парламентарен контрол - израз на политическата отговорност на МС пред НС.

19.    Видове контрол: непосредствен ( от НС ) и Контрол от комисиите на НС.

ВЪПРОС 16

Президент. Избор и отговорност


I. Исторически бележки

Първообраз на президентската институция е монархът. Всяка държава се нуждае от институция, която да олицетворява народа(нацията) и да го представлява в международните отношения. При републиканските форми на управление фигурата на президента се е утвърдила като глава на държавата, в която може да се види далечната връзка с монархическата институция. Аналогията между тях трябва да се търси в представителните им функции, в притежаването на някои сходни правомощия и в олицетворение единството на нацията.По-различна е ролята на държавния глава в президентските републики, където оглавява висшата изпълнителна власт.

България
20.    След провъзгласяването на България за република 1946г. и  в проекта за конституция, приет на първо четене във ВНС през 1947г., се предвижда избирането на председател  на републиката,но при окончателното приемане на Конституцията едноличният председател е заменен с Президиум на Народното събрание ( нещо като колективен държавен глава);
21.    Конституцията от 1971г. предвижда създаването на Държавен съвет вместо Президиума на Народното събрание;
22.    С изменението на Конституцията 1990г. – председател(президент) на републиката – непознато в световната практика наименование;
23.    Конституцията от 1991г. въвежда института на пряко избрания от народа президент.
Малко излишно е обяснението в чл.62,ал.1 от КРБ, че президента е държавен глава. Тези две понятия са синоними.

II. Характеристика
1.„силен президент” и „слаб президент”

Това са двата статуса на президентската институция
Силен е президентът в страните, където се е установило президентско (дуалистично) управление – САЩ, Русия. Президентът при президентската форма на управление концентрира в свои ръце цялата или почти цялата изпълнителна власт. „ Силният президент ” разполага с широки правомощия в областта на вътрешната и външната политика на страната, отбраната и сигурността.
„Слабият президент ” е номинален орган, който осъществява преимуществено представителни и някои изпълнителни функции- Германия, Италия.

2. „полупрезидентска” форма на управление
Някои и президенти, от гледна точка на правомощията си са между „силния и слабия президент”. Например френският президент, който има значителни конституционни правомощия без управлението да е президентско.


3. България
Чл.92,ал.1 КРБ „ Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.”
Българският президент не може да бъде отнесен нито към „силния”, нито към „слабия” президент. Той заема по-особено място в системата на публичната власт. Притежава правомощия, които го свързват с изпълнителните органи, но не е такъв орган.

4. Обща характеристика на президентската институция в Република България
•    особено място в системата на парламентарно управление – притежава значителни конституционни и политически средства, за да оказва въздействие върху публичната власт. Тук и идеята за „неутралната власт” на президента (президента е над трите власти)- развита още миналия век – доста спорна;
•    интегриращ и стабилизиращ фактор в обществото и държавата;
•    гарантира глобалните национални интереси;
•    участва в формирането на държавната политика, а Министерския съвет осъществява политиката на държавата и носи отговорност за нея;
•    има балансираща роля във взаимоотношенията между държавните органи - нещо като „арбитражна функция”;
•    „морална власт”- обръщения към нацията, парламента.

Президентът е подпомаган в дейността си от вицепрезидент, институция чужда на парламентарното управление. В Германия, Италия, Франция – няма такава фигура.
Президентът може да му възлага част от правомощията си, като:
•    Да назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
•    Да дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
•    Да предоставя убежище;
•    Да упражнява право на помилване;
При предсрочно прекратяване на президентските пълномощия, вицепрезидента встъпва в длъжност до избор на нов президент.
III. Функции на президента - особеностите на парламентарното управление обуславят характера на функциите и правомощията на президента.
32.    Представителни функции в международните отношения – традиционна функция н на държавния глава – приема акредитивните и отзователните писма на чуждите дипломатически представители в Република България. Назначава дипломатическите представители на Република България в чужбина. По предложение на Министерския съвет; преговаря с чужди държави и делегации, посещава чужди държави в качеството си на държавен глава.
33.    Арбитражни функции – за осигуряване на нормални взаимоотношения между държавните органи при осъществяване на властта. Няма специална разпоредба в КРБ, но президента осъществява политически арбитраж чрез контакти и диалог и с други средства за политическо въздействие.
34.    Функции по отбраната и сигурността – върховен главнокомандващ на Въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност.
IV. Избор на президент и вицепрезидент

Президентите на републики се избират по три начина:
13.    Пряко от народа()Франция, Австрия, България)
14.    Чрез косвени избори от специална колегия (САЩ)
15.    От парламента (Германия, Италия)
16.    По изключение в някои страни президентът е пожизнен, т.т. със статус на монарх в условията на републиканско управление – Република Малви – по наследство

Българският президент и вицепрезидент се избират на основата на общо, равно и пряко избирателно право, при тайно гласуване.
Прекият избор прави президента независим и стабилизира президентската институция. Според източника на получаване на правомощията и у нас президент и парламент са равностойни и равнопоставени.


Условия за избор на президент:
- За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение,
- навършил 40 години,
- който отговаря на условията за избиране на народен представител, а именно: не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода
- и е живял последните пет години в страната.

Относно терминът „български гражданин по рождение” е бил сезиран КС, който с Решение №12/1996г. постановява, че такова може да бъде само л8ице, което към момента на раждането си по действащото в този момент българско законодателство, придобива българско гражданство по произход или месторождение. Т.е. не се предшества от друго гражданство. Български гражданин е всеки, на който поне един родител е българин.

В: Какво значи де е живял последните пет години в страната?
Да са живели фактически през последните пет години на територията на страната и да са имали адресна регистрация, за да могат да направят реална оценка на състоянието на обществото и държавата и да вземат съответни решения, с които да въздействат върху тях. КС Решение №3/2201г.
В:Важи ли за президента ч1л.65,ал.2 КРБ, съгласно която кандидатите за народни представители, които заемат държавна слъжба , прекъсват изпълнението си след регистрацията си ?
Не.  КС Решение №2/1991г.

КРБ обявява несъвместимост на президентския и вицепрезидентския мандат с представителен мандат в НС. КРБ не забранява да са членове на политически партии, не е целесъобразно да замразят партийното си членство по време на мандата си.

Избори

Президент и Вицепрезидент се кандидатират с обща листа и задължително са от една политическа партия или коалиция
Избират се за срок от пет години
Избори се произвеждат не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на мандата на действащия президент.
Изборът се провежда по мажоритарна система с абсолютно мнозинство
Избрана е кандидатпрезидентската двойка, която на първи тур получи повече от половината от действителните гласове, ако са участвали повече от половината от всички избиратели  - двете условия трябва да са налице кумулативно.
Ако не втора гладуване след седем дни– първите двама, ако някой от тях се откаже – третия – който получи най-много гласове става президент.
Досега всичките ни президенти са избирани  на втори тур.
Законността на избора може да се оспори пред КС в едномесечен срок.  Ако КС обяви избора за недействителен, той се анулира и НС трябва да насрочи нови избори.
Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани само за още един мандат.

V. Избор на президент и вицепрезидент

Срок на пълномощията и предсрочно прекратяване
Президентът и вицепрезидентът полагат клетва пред народното събрание. Те встъпват в пълномощията си от деня на изтичане на пълномощията на предишния президент. КС Решение № 1/1992г. се произнася, че неполагането на клетва не спира пълномощията им, но им пречи да встъпят в тях- т.е. имаме Президентът и вицепрезидентът, но те не могат да изпълняват задълженията си.
Президент и вицепрезидент имат мандат - пет години
Съгласно Чл. 97,ал.1 КРБ Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:
 1. подаване на оставка пред Конституционния съд;
2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване;
3. при условията на чл. 103 – ако е налице държавна измяна или нарушение на Конституцията;
4. смърт.
При 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства.
Ако президента подаде оставка, то вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата.
При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент. Вече имаме случай вицепрезидент да подаде оставка, но това не доведе до предсрочни избори.


VI. Отговорност на президента и вицепрезидента

Съгласно КРБ Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
Те се ползват си имунитет. Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване
Някои автори твърдят, че това не следва да е измяната по чл.95 НК, защото президентът едва ли може да си постави пряко за цел насилствено завземане на властта, въпреки това обаче той може да с действията си да доведе до тежки политически, икономически и т.н. вреди и да доведе до отслабване устоите на държавата, поради което и преобладава тезата, че измяната следва да се разбира именно по чл.95 НК.
Отговорност ще се носи за нарушаване на конституцията, водещо до вредоносен резултат за държавата и обществото.
Процедурата за търсене на отговорност
Сложна - oбвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват. Президентът и вицепрезидентът могат да се защитават пред КС сами или с адвокати. КС не ги съди , той установява фактът на извършена  държавна измяна или нарушение на Конституцията.КС разглежда и решава делото при участие най-малко на ¾ от всички конституционни съдии, т.е. девет души. Решенията се вземат с тайно гласуване и веднага се съобщава на председателя на НС и Министерския съвет, съответно на президента или вицепрезидента.
Ако с решението се прекратява пълномощията на президента или вицепрезидента , то делото се изпраща на главния прокурор за повдигане на обвинение, който възбужда наказателно преследване,но вече срещу редовните граждани за деяния , които те са  извършили в качеството им на държавни органи.

ВЪПРОС 17

Правомощия и актове на президента.


1. Правомощия
Президентските правомощия са производни от функциите, които осъществява и задачите, които решава. Функциите и правомощията на президента са обусловени от мястото и от ролята на президентската институция в държавната организация. Функциите, които президента осъществява са:
•    Представителни функции
•    Арбитражни функции
•    Функции по отбраната и сигурността

Правомощията на президента могат да се класифицират въз основа на неговите функции – повечето от тях са регламентирани в глава четвърта на КРБ, но някои са установени и със закон, т.е. Народното събрание посредством законите може да му предостави правомощия.
ZB Законът за избиране на народни представители предоставя на президента да назначава Централната избирателна комисия, да определя възнаграждението на членовете и други.

1. При упражняване на представителните си функции в сферата на международните отношения, президентът притежава правомощието да сключва международни договори, в случаите определени със закон. Някои от договорите, които сключва подлежат на ратификация от Народното събрание
Тук спадат и правомощията му да приема акредитивните и отзователните писма на чуждите дипломатически представители в Република България. Назначава дипломатическите представители на Република България в чужбина и в международни организации по предложение на Министерския съвет – издава укази; преговаря с чужди държави и делегации, посещава чужди държави в качеството си на държавен глава.

2. Правомощия по отбраната и сигурността на страната.
8.    Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Той назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и го удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
С Решение № 23/1998 КС постановява, че президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили и в мирни и във военно време, през целия си мандат.Той може да иска информация от всички държавни органи и граждани, когато тя е свързана с отбраната и националната сигурност – Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира правомощията му.
9.    Президентът възглавява и Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закона за Консултативния съвет за национална сигурност от 1994 година. Той е орган, който обсъжда въпроси по стратегията на отбраната и сигурността.
Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение. Тези негови правомощия са под условие. Той може да ги упражни само ако Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението. Народното събрание може да потвърди или отмени решението.
Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.
Президентът разполага с широки правомощия в сферата на отбраната и сигурността, но КРБ установява защитни механизми  срещу злоупотреба с тях.

3. Конститутивни правомощия

Участие в съставянето на правителството (МС)  Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в двумесечен срок. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
При несъгласие за образуване на правителство, както и при гласуване на недоверие на МС президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

Президентът участва в конституирането и на КС – назначава 1/3 от членовете му; назначава и освобождава и главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС , по предложение на ВСС. Той може да откаже да назначи определено лице, но при повторно предложение на ВСС отказът е недопустим и той е задължен да се съобрази с него.
Назначава ръководителите на НСС и НДП и други определени със закон.

4. Притежава съществени правомощия във връзка със законодателната дейност.  
До 15 дни след приемането му президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано. Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.
Това е правото на вето. Ново обсъждане на закона не може да му бъде отказано.

Президентът няма право на законодателна инициатива. Той обнародва законите – до 15 дни след приемането им. Това не е особено удачно, защото у нас законите не се подписват от президента и не е логично точно той да ги обнародва. Всички други актове на президента, вкл. на ВНС – Конституцията, решенията декларации и т.н. се обнародват по предложение на председателя на НС.

5. Други правомощия
10.    насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание – проблем с насрочването на изборите за депутати в ЕПарламент;
11.    отправя обръщения към народа и Народното събрание – политически, призивен характер – инструмент за политическо въздействие;
12.    утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;
13.    награждава с ордени и медали;
14.    дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
15.    предоставя убежище;
16.    упражнява право на помилване
17.    опрощава несъбираеми държавни вземания;
18.    наименува обекти с национално значение и населени места;

II. Актове

Президентът е едноличен държавен орган, който издава, а не приема актове. В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
Основният юридически акт е указът – еднолично едностранно волеизявление на президента. Указите са ненормативни юридически актове, пораждащи правни последици от момента на подписването им. Издават се по конкретни въпроси – насрочване на избори, или уреждат индивидуални обществени отношения – назначаване на посланици и т.н. В науката актовете, които уреждат конкретни отношения се наричат общи. За разлика от индивидуалните, кръгът на техните адресати е неопределен и неограничен – указ за насрочване на парламентарни избори.

Президентските укази се издават по инициатива на:
17.    Самият президент – за връщане на закон и други;
18.    МС – за назначаване на посланици и други;
19.    ВСС – за главен прокурор и други;
20.    Български граждани – за освобождаване от българско гражданство и други;
21.    Чужди граждани – за даване на убежище и други .

Указите на президента подлежат на приподписване (контрасигнатура) от министър – председателят или от съответния министър. Президентът издава укази, но не носи отговорност за тях. Приподписването е акт на поемане на отговорност и израз на определена зависимост на президента от висшата изпълнителна власт. Контрасигнатурата е конститутивен елемент за действителността на указите. Приподписани те подлежат на обнародване в ДВ.
Съгласно КРБ някои укази не подлежат на приподписване, те са организационно -  политически и изпълнителната власт няма пряко отношение към тях.

Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство -
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.

За КС това изброяване не е изчерпателно. Указите за назначаване на председател на ВКС и ВАС също не се приподписват.- а решение на КС № 13/1996г. Все пак едва ли КС е този, който трябва да дописва конституционните текстове и да казава кои укази подлежат и кои не на приподписване.

Всички актове на президента подлежат на контрол за конституционност от КС. НС също упражнява контрол върху някои от президентските укази – обявяване на война

Указите влизат в сила от деня на издаването им, а ако се приподписват от този момент. Обнародването им в ДВ няма отношение към влизането и в сила, то служи за официалното им оповествяване.

Обръщенията и посланията са неюридически политически актове на президента. С тях той взема отношение по важни въпроси от вътрешната и външната политика. Отправя призиви към нацията (обръщения) и парламента (послания).

ВЪПРОС 18

Конституционна уредба на Министерския съвет. Образуване, състав, компетентност, актове. Отговорност на правителството. Видове – индивидуална, колективна. Служебно правителство.

I. Конституционна уредба на Министерския съвет

Предмет на изучаване на конституционнооправната наука са правните основи на органите на изпълнителната власт, т.е. основите на правния статус на изпълнителните органи, в частност на Министерския съвет. Народното събрание като национален представителен орган е център на политическия живот и определя насоките на държавната политика. Партията или коалицията, която има мнозинство в парламента, си поставя определени политически цели, които осъществява чрез правителството. На МС като орган на изпълнителната власт се възлага да осъществи задачите на правителството. То е поставено в зависимост от доверието и подкрепата на парламента. МС е политически отговорен пред парламента, но топва не изключва равновесие във взаимоотношенията между тях като титуляри на двете власти. Именно на това равновесие се основава системата на парламентарно управление. МС е автономен при осъществяване на държавната политика в границите на своята компетентност. Той осъществява държавно управление като се опира на доверието на НС.

история
В исторически плана са давани различни тълкувания на понятието „правителство”- държавния глава и МС; в Холандия –кралят и министрите и т.н.

терминология
„Министерски съвет”= на правителството на държавата
„правителство” и „кабинет” -трябва да се прави разлика между понятията. Правителството е орган с по-широк състав от кабинета. В кабинета не се вклюват всички членове на правителството. Той се състои от премиера, неговите заместници, ръководителите на по-важните ведомства, някои министри и други.
МС е титуляр на изпълнителната власт. Той е централен колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. КС в някои свои решения посочва, че правителството осъществява разпоредителна дейност.
Изпълнителната власт е подзаконова и се осъществява въз основа и в изпълнение на законите. МС и всички останали изпълнителни органи извършват вторична уредба на обществените отношения на основа на законите.
Характерен за изпълнителната власт е принципа на йерархичността – подчинение на по-долу стоящите органи в системата на по-горестоящите. Статусът на правителството най-общо е определен в Конституцията в глава пета, където са посочени и основните му правомощия, функции и задачи. Задачите, които решава са сложни и разнообразни и е трудно да се регламентират изчерпателно, наред с правомощията му.

II. Образуване, състав, компетентност, актове

Образуване
В съответствие с формата на управление са се установили различни механизми за образуване на правителството.
•    По извънпарламентарен път в президентските републики- там правителството не отговорно пред парламента – САЩ. В Русия президента назначава председателя на правителството със съгласието на Държавната дума.
•    В парламентарните републики при конституиране на правителството вземат участие парламентът, държавния глава и парламентарните групи.
Нашият модел се различава от класическия по факта, че у нас правителството се избира от парламента (в повечето страни се назначава от държавните глави). Решаващ фактор у нас е парламента. Държавният глава също има  важни функции. Образуването на МС е един от важните конституционни процеси, пораждащи редица от взаимоотношения, чиито страни са множество правни субекти.

До нов МС се стига в резултат на избор на ново НС, пред което стария МС е задължен да подаде оставка, за да се открие възможност парламента да избера ново правителство, с което да работи по време на мандата си и при: Правомощията на Министерския съвет се прекратяват и при:
15)    гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;
16)    приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;
17)    при смърт на министър-председателя.
 В тези случаи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет.
Предварителна фаза на конституиране на нов парламент – в нея вземат участие президентът и парламентарните групи. Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.  
Това е така наречения проучвателен мандат. Президентът поставя началото на избора на нов МС. Обикновено за министър-председател се предлага лидерът на партията с или коалицията, която има парламентарно мнозинство. У нас е възприет „екипният принцип” за съставяне на правителство – на министър-председателя се дава възможност да предложи структурата и правителствения екип, с който ще работи. Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател. Ако и в този случай проучвателният мандат приключи неуспешно президентът в 7-дневен срок възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
В случите, когато предсрочно се прекратяват пълномощията на правителството, мандатът за съставяне на ново не преминава върху следващата парламентарна група, а същата политическа сила получава възможност отново да състави свое правителство.

След трети неуспешен опит да се състави правителство се изчерпват конституционните възможности на парламента да състави правителство. Налице е парламентарна криза и НС прекратява съществуването си поради невъзможност да осъществи едно от основните си конституционни правомощия.
Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока за ново Народно събрание. Президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.

Парламентарна фаза
Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
Парламентарната процедура по съставяне на правителство е разделена на два стадия:
1.    избор на министър-председател –счита се за избран ако за него са гласували повече от половината от участвалите в гласуването
2.    избор на Министерски съвет – an blocр, а не по-отделно за всеки кандидат.
Конституцията не регламентира как се процедира, ако министър-председателят бъде избран, а предложеният от него състав на Министерски съвет получи отрицателен вот. РКС №20/1992г.  гласи, че в случая опитът за съставяне на правителство е несполучлив и ще трябва процедурата да започне отначало с проучвателен мандат. Отрицателният вот за Министерски съвет „анулира” избора на министър-председател – това решение на КС не може да бъде защитено с юридически аргументи.


Срок на дейност и състав на Министерския съвет
КРБ не регламентира срока на пълномощията на МС. Ако не възникне предсрочно прекратяване на пълномощията, то колкото и на НС- четири години.
КРБ не определя и числения състав и броя на министерствата. КРБ посочва само, че МС се състои от министър-председател, заместник министър-председател и министри.
КРБ от 1947г. – точно е посочвала броя  и наименованията на 17 министерства – гарантира се стабилност
КРБ от 1971г.  и 1991г. – не се обвързват с броя и поименното изброяване на министерствата., нито с броя на заместник министър-председателите.

Условия за членовете на МС
Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители, а именно: български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
На народния представител, избран за министър, се прекъсват пълномощията а времето, през което е министър. Несъвместимостта на двете длъжности не е характерна за класическия парламентаризъм. В някои държави се изисква министрите да бъдат депутати. Несъвместимостта е израз на разделението на властите – законодателна и изпълнителна

Правомощията на Министерския съвет се прекратяват при:
18)    гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;
19)    приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;
20)    при смърт на министър-председателя.

Правомощия

 Правомощията на Министерския съвет са изпълнителни по характер. Те осигуряват осъществяването на държавната политика въз основа и в изпълнение на закона.
условно те могат да се разделят в няколко групи, а именно:
•    изпълнение и прилагане на законите;
•    участие в законодателната дейност;
•    подзаконово нормотворчество;
•    управление на държавната администрация;
•    съставяне и ръководство по изпълнение на бюджета;
•    осъществяване на външна политика;
•    отбраната и сигурността.

Съгласно КРБ Министерския съвет:
1.ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите – тук са формулирани двете му основни функции като висш орган на изпълнителната власт;
2.  Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност
3.осъществява общото ръководство на държавната администрация – създава ведомства без ранг на министерства – държавни, изпълнителни агенции и назначава и освобождава ръководителите им и на Въоръжените сили.
4. Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.
5.Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия.
6. Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.
7. Има право на законодателна инициатива
8. Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет;
9.организира стопанисването на държавното имущество;
10.сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона;
11. взема участие при формирането на ръководния състав на дипломатическия корпус;
12. Назначава и освобождава областни управители
и други

Министър-председател
Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите. Той ръководи заседанията на МС,представлява правителството и т.н.

Министри
Министрите ръководят отделни министерства. Те носят отговорност за своите действия. Те са централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност.

Политически кабинети - по закона  за администрацията при министър-председателя, заместник министър-председател и министрите.
 Кабинета на министрите включва началник на кабинета, парламентарен секретар, ръководител връзки с обществеността  и заместник-министрите

Актове на Министерския съвет

Въз основа и в изпълнение на законите правителството приема различни по характер актове в съответствие с правомощията си. Съгласно чл.114 КРБ Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет урежда широк кръг от обществени задължения и приема и правилници и наредби. Всички те са административни актове, които са основен инструмент за осъществяване на изпълнителната власт. Актовете на МС са разпоредително по характер-  осигуряват изпълнението на законите и пораждат съответните правни последици за адресатите към които са отправени.Те са подзаконови по природа и вторично уреждат регламентирани от закона обществени отношения.
Постановленията на МС са нормативни актове – те са смесени по характер. По принцип постановленията са подзаконови, но по изключение могат да регламентират и първично определени обществени отношения.Това са отношения с по-малка значимост, които не са уредени със закон.
Постановленията на МС, с които се приемат правилници и наредби са особени актове – ненормативни по съдържание, с нормативно предназначение, защото чрез тях се приемат актове, които съдържат правни норми.
Разпорежданията по принцип са ненормативни актове, които регулират конкретни обществени отношения – например за изграждане на здравни, социални и други обекти.
Решенията на МС също са ненормативни актове – уреждат конкретни индивидуални обществени отношения.
Актовете на Министерския съвет не могат да се отменят от Народното събрание. Върховния административен съд осъществява контрол за законност, но не и за целесъобразност(правилност) на актовете на Министерския съвет. Със закон ,могат да се установяват изключения от реда за обжалване , но само ако това изключение не накърнява конституционно признатите права и свободи на гражданите. Или когато трябва да бъде защитена по-висша конституционно провъзгласена ценност – националната сигурност, държавен суверенитет и други

III. Отговорност на правителството. Видове – индивидуална, колективна.

Правителствената отговорност е съществен белег на парламентарната система за управление. Правилно е НС, образувало правителството да има възможност за контрол върху него. Този контрол не нарушава автономността и принципа на разделение на властите.

Колективна солидарна отговорност на правителството
МС като колективен орган носи солидарна отговорност пред НС за провежданата политика, която се изразява в политическо недоверие на НС към него, в резултат на което се прекратяват неговите пълномощия.
Процедурите за търсене на политическа отговорност на МС са конституционно установени.
„вота на недоверие” гласуван от парламента по предложение на народните представители. РКС І№ 13/1992г. „Всеки акт или действие на Министерския съвет може да представлява конкретен повод за гласуване на недоверие”. Искането за гласуване трябва да произхожда от 1/5 от народните представители; изисква се абсолютно мнозинство; ако бъде отхвърлено не се допуска ново искане за вот на същото основание през следващите 6 месеца.
У на с не съществува института на т.нар. „инцидентен блам” –ако МС не получи подкрепа за конкретен законопроект или предложени – това да е равнозначно на инцидентен вот на недоверие.
Регламентиране е и „вотът на доверие” . Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.
 
Индивидуална отговорност
22.    Министър-председателя носи отговорност за цялата политика на правителството. С прекратяване на неговите правомощия се прекратяват и тези на целия парламент.
23.    Политическа отговорност на отделен министър за неговата незадоволителна дейност по ръководство на министерството  и на съответната сфера на обществения живот – не се регламентира в КРБ може ли и чия е инициативата да се търси отговорност на отделния министър. НС използва различни парламентарни механизми за установи незадоволителната му дейност
Министрите носят отговорност и пред правителството за своята дейност.
Те отговарят и за вреди причинени на граждани, но тази тяхна отговорност не е пряка, а се трансформира като отговорност на държавата.


Членовете на МС не се ползват с имунитет. Те носят наказателна отговорност на общо основание и за престъпления извършени ри или по повод изпълнение на служебните им задължения.. Ако деянието е престъпление от общ характер, то министърът е подсъден по общия ред за този вид деяния.
Доказано противоправно деяние на министър е основание да му се потърси и политическа отговорност.

IV. Служебно правителство

Формирането на служебно правителство е възможно само при изпълнение на изрично предвидените от Конституцията условия: Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в двумесечен срок. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание. Т.е изчерпани са възможностите за съставяне на правителство. Президентът определя структурата и персоналния състав на служебния МС.
Президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство. Доста спорен е този текст, целта е да не се даде възможност на президента да злоупотреби с правото на разпускане на НС, но така при условията на парламентарна криза се съхранява НС и съществува служебно правителство, което едва ли е най-удачния вариант.

Поставя се въпроса кой може да търси отговорност при тази ситуация от служебното правителство? Логично би било това да е президента, който го е на назначил .КС  с Решение № 20 от 1992 година заема обаче друго становище, а именно,че НС не може да упражнява парламентарен контрол върху служебното правителство, но то носи политическа отговорност пред парламента. Т.е смисълът на контрола ще е само информативен –неубедителна и трудно доказуема теза.

Служебното правителство притежава редица особености, отличаващи го от парламентарно избрания Министерски съвет. То има временен характер – ограничено е по време и цели. То има статуса на МС с определени изключения. То не полага клетва. Върху него не (?) се упражнява парламентарен контрол и не носи политическа отговорност пред парламента. То е отговорно пред президента. То решава всички текущи въпроси по осъществяване на вътрешната и външната политика.

То не може: да упражнява законодателна инициатива; да сключва  договори за държавни заеми, защото се иска предварителното съгласие на НС

Важна негова задача е да организира технически и да подготви предсрочни парламентарни избори.

 
ВЪПРОС 19

Съдебна власт. Конституционни принципи на организация и дейност

I. Терминология

„правозащитни органи” и „правозащитна дейност” – широки по съдържание понятия. Правозащитни органи са съдът, прокуратурата, следствените органи, Министерство на вътрешните работи и други специализирани органи, които защитават законността и правовия ред.
„правосъдие” – особен вид правозащитна дейност. Правосъдие осъществяват само съдебните органи.
Правораздаването е съдебна правозащитна дейност, която обаче е по-обхватна по съдържание от правосъдието. Правораздаване осъществяват съдът и особените юрисдикции, но последните не осъществяват правосъдие.
„съдебна власт”- многопластово, събирателно понятие, включващо в себе си различни дейности, извършвани от разнородни по природа органи, а именно: дейности по предварително разследване, прокурорския надзор и правосъдието.
„органи на съдебната власт”- съдилищата, прокуратурата и следствените органи. Но прокуратурата и следствените органи не осъществяват правосъдна дейност, те само подпомагат съда в неговата дейност. Органите на съдебната власт са специализирани органи, чиято основна задача е да осъществяват правозащитна функция, да съблюдават спазването на законността, да се грижат за укрепването на правопорядъка и да водят борба срещу престъпните деяния. Общите им цели обаче не предпоставят единство на методите и формите в тяхната дейност.

Източници на системата на органите на съдебната власт – КРБ, ЗВСС, ЗСВ

Предмет на изучаване на конституционното право са само правните основи на органите на съдебната власт и принципите на нейното устройство и функциониране. Съдопроизводството се изучава от гражданското и наказателното процесуално право.

II. Съдебната власт в системата на трите власти

СВ осъществява особена държавна функция, тя осъществява правосъдието, което е специфична държавна дейност.Независимостта на съдебната власт се изразява в правната недопустимост на другите власти да въздействат върху съдиите, прокурорите и следователите. Те се подчиняват само на закона.За да може да осъществява своята правозащитна функция съдебната власт трябва да е автономна, да е най независима в сравнение с другите власти. За съжаление обаче идеята на Монтескьо никъде и никога не приложена самостоятелно, може би защото е пригодена за конституционна монархия. У нас Министърът на правосъдието  по право е председател на ВСС, без да има право на глас, но все пак е представител на изпълнителната власт, влияе върху дейността и решенията на висшите магистрати. Въздействие има и от други органи на изпълнителната власт на основата на конституционни разпоредби. 11 от 25-те члена на ВСС се избират от НС. Президентът назначава и освобождава председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор по предложение на ВСС.
Въпреки, че определено става дума за влияние на изпълнителната власт върху съдебната, то то се възприема за нормално в съвременния конституционализъм на демократичните държави.

Подчинението на съдебната власт на закона обаче не е форма на въздействие от страна на законодателната власт.Парламентът не може да влияе пряко на органите на съдебната власт при изпълнение на правомощията им.

Заключение: абсолютната независимост на съдебна власт е невъзможна и противоречи на конституционния модел за управление. Независимостта и се проявява предимно, но не само в оперативната и самостоятелност.


III. Задачи на съдебната власт

Чл.117, ал.1 от КРБ гласи, че Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Защитата на посочените ценности и техните носители се осъществява чрез правосъдието като особена форма на властническа дейност. Или имаме защита на правата и законните интереси на :
•    Гражданите
•    Юридическите лица, включително тези с нестопанска цел- партии, обществени организации и други
•    Държавния интерес – защитавайки държавния интерес съдебната власт брани общите интереси на членовете на обществото.

IV. Основни принципи на организация и дейност на съдебната власт

•     Независимост на съдиите, прокурорите и следователите
Те са длъжни да се съобразяват само с разпорежданията на закона. Имат автономия на законовите си правомощия. По-горестоящия орган не може да нарежда на по-долустоящия как да реши конкретен казус (виж лекциите на професор Чинова по наказателен процес). Наред с това те са и несменяеми. Несменяемостта  ги прави независими от другите държавни органи, длъжностни лица и политически сили. С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Тази несменяемост обаче не абсолютна. Те се освобождават от длъжност при определени условия, а именно:
24.    навършване на 65-годишна възраст;
25.    подаване на оставка;
26.    влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
27.    трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
28.    тежко нарушени
29.    или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

С въвеждането на последните три условия вече е доста спорно съществували въобще института на несменяемостта в същинския смисъл на думата.

Имунитет - При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер (виж ЗОДОВ).В тези случаите срещу съдиите, прокурорите и следователите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет. Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление. За даване разрешение по
се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.

Бюджет – самостоятелния бюджет, който се формира от държавни субсидии и приходи от съдебната власт също допринася за независимостта на съдебната власт. Проектът за бюджет се съставя, разпределя и контролира от ВСС, а изпълнението му е възложено на ВКС, ВАС и главния прокурор.

30.    Спазване на законността - органите на съдебната власт осъществяват своите функции само въз основа и в изпълнение на закона. Те и страните в съдебния процес се подчиняват само на закона и са длъжни да спазват материалния и процесуалния закон от започване на предварителното производство до произнасянето на присъдата или решението.

31.    Равенство на гражданите пред закона и съда – това означава, че съдилищата са едни  и същи за всички граждани и прилагат спрямо тях едни и същи материални и процесуални закони. Съдилищата прилагат законите еднакво спрямо страните в процеса.

32.    Състезателност в съдебния процес – равнопоставените страни в процеса и способност на съдебната власт обективно и безпристрастно да оцени доказателствения материал.

33.    Право на защита – във всички стадии на процеса; има различни средства в различните фази на процеса; презумпцията, че обвиняемия е невинен до  установяване на противното; право сам да се защитава или да потърси адвокатска защита.

34.    Демократично начало –участие на съдебни заседатели (участие на обществеността  в съдопроизводството), публичността при разглеждане на делата.

35.    Триинстанционно съдебно производство – делата се разглеждат от три съдебни инстанции. Всички съдебни инстанции действат дисопозитивно, те трябва да бъдат сезирани Съгласно чл.119,ал.1 правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Или имаме първоинстанционно, въззивно (апелативно, вториинстанционно) и касационно (третоинстанционно) производство, освен ако в процесуалния закон е предвидено друго. ГПК и НПК въвеждат двуинстанционно производство пти по-леките случаи. Двуинстанционно е и административниото производство.

36.    Установяване на истината – съгласно КРБ императивно установява, че производството по делата осигурява установяването на истината. Истината трябва да се установи чрез дейността на всички участници в процеса от предварителното производство до приключването на съдебното следствие. Именно установяването на истината е предпоставка съдът да постанови законосъобразна и справедлива присъда или решение- виновен/невинен, основателен/неоснователен иск. Истината трябва да се установи чрез дейността на всички участници в процеса от предварителното производство до приключването на съдебното следствие.


Това са основополагащите конституционни принципи, извън тях остават други специфични принципи на наказателния и гражданския процес.

ВЪПРОС 20

Органи и система на съдебната власт


3.    Система на съдебната власт
Системата на съдебната власт интегрира в себе си три относително самостоятелни (функционално и структурно) подсистеми: съдебните, прокурорските и следствените органи.
ВСС е обединяващата административна структура, която осъществява кадровата политика и решава основни организационни проблеми в съдебната власт.Трите подсистеми работят в тясно взаимодействие при осъществяване на правосъдната функция. Всяка от тях осъществява свои задачи чрез съответни средства и методи. Дейността на всички тях е необходима за осъществяване на съдебната власт, но те не са равностойни. Например прокурорът участва и в разследването, привли1а към отговорност, участва в съдебния процес.

II. Съдилища
В основата на съдебната власт стоят съдилищата. Системата на съдилищата включва: Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. При необходимост могат да се създават и специализирани съдебни органи- трудови съдилища и други. Не се допуска създаването на извънредни съдилища (т.е. създадени при особени социални обстоятелства , осъществяващи правосъдие не по  общоустановения от действащите закони ред ).

 Видове съдилища:
Общи съдилища – районни, окръжни, апелативни съдилища и ВКС
Специални (особени ) съдилища –военните, военно-апелативния съд и ВАС
 
Първоинстанционни - районни, окръжни, военни
Второинстанционни –апелативни и окръжни за обжалвани актове на районните съдилища и други възложени им по закон
Трета инстанция – ВКС, ВАС

Споровете за подсъдност се решават по правилата на процесуалните закони, а между ВАС и ВКС- от арбитражен състав от петима арбитри, от които трима от които трима от ВКС и двама от ВАС. Решението е окончателно.

Съдилищата осъществяват дейността си в съдебни райони. Те са юридически лица на бюджетна издръжка. Те са специализирани държавни органи, които осъществяват правосъдна дейност. Тази дейност произтича от суверенитета на народа и се осъществява от негово име. Тя е подзаконова. Осъществява се само въз основа и в изпълнение на закона. Органите на правосъдието прилагат и изпълняват правото. Дейността има е юрисдикционна ( лат.juris dictio) – “както казва правото”.  Изпълнителните органи също прилагат законите,но те не са правосъдни органи. Съдебните органи влизат в действие само когато обществените отношения се реализират в противоречие с това, което казва правото., когато за защитени права и законни интереси на граждани и ЮЛ, които трябва да се защитят чрез една особена съдебна процедура.В процеса възникват различни отношения между правните субекти, които вече са процесуални.
Правосъдните органи само прилагат, те не творят право. Тълкувателните решения на пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд не са нормативни, те съдържат само задължителни предписания за съдилищата относно правилното прилагане на законите.

III. Органи на съдебната система

Върховен касационен съд

ВКС осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите за всички съдебни органи. Той се произнася по законосъобразността на актовете, обжалвани пред него, без да ги разглежда по същество. Касация означава отмяна. Касационното производство е контролно отменително. Решенията на ВКС са окончателни и не подлежат на обжалване. ВКС като касационна инстанция заседава в състав от трима съдии, по дела за подсъдност – също , освен ако закона не предвижда друго. Той решава и спорове за подсъдност когато страна по тях е апелативен съд.
ВКС има две колегии: гражданска и наказателна. Председателят и заместник-предсдателите на съда ръководят колегиите. Всички съдии от съответната колегия образуват нейното общо събрание. Общите събрания приемат тълкувателни  решения по неправилна или противоречива съдебна практика по прилагане на законите, с цел уеднаквяването и. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. Предложения за тълкувателни решения се правят от председателя на ВКС, от главния прокурор и министъра на правосъдието. При произнасяне по тълкувателно решение трябва да присъстват задължително главният прокурор или негов заместник и председателя или член на Висшия адвокатски съвет. За да се приеме тълкувателно решение е нужно абсолютно мнозинство(с гласовете на повече от половината от общия брой на съдиите). За да се заседава е нужен кворум не по-малко от 2/3 от всички съдии.
Общите събрания на колегиите могат да сезират КС ако даден закон противоречи на конституцията.
При ВКС има прокуратура, ръководена от заместник – главен прокурор.
Пленумът на ВКС се състои от всички съдии – той притежава правомощия във връзка с организирането и ръководенето на съдилищата.
Председателя на ВКС се назначава от президента по предложение на ВСС за срок от 7 години. Заместник-председателя по старшинство изпълнява функциите на председателя, когато той не е в състояние да ги изпълнява или председателят му възложи изпълнението им.

Върховен административен съд

Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Той е касационна инстанция относно законосъобразността на административните актове.
Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.
Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.

Съдебните актове по административни дела не подлежат на триинстанционно обжалване. Те могат да бъдат обжалвани само по реда на касационното производство.
ВАС има два органа – Общо събрание на съдиите и пленум на съдиите.. В заседанията на общото събрание могат да вземат участие и външни лица, а в тези на пленума –само съдиите.
Общите събрания приемат тълкувателни  решения. Те са задължителни за съдебната и изпълнителната власт. Предложения за тълкувателни решения се правят от председателя на ВАС, министъра на правосъдието и от главния прокурор и от заместник - главния прокурор при ВАС. При обсъждане по тълкувателно решение трябва да присъстват задължително главният прокурор или негов заместник и председателя или член на Висшия адвокатски съвет. За да се приеме тълкувателно решение е нужно абсолютно мнозинство(с гласовете на повече от половината от общия брой на съдиите). За да се заседава е нужен кворум не по-малко от 2/3 от всички съдии.
Жалби и протести срещу незаконосъобразни ненормативни актове на министри, ръководители на други ведомства, подчинени на Министерския съвет и други, посочени в закона – се разглеждат от тричленен състав, а срещу незаконосъобразни нормативни актове на МС, на министри, ръководители на други ведомства  - от петчленен състав.
Административни актове на ВСС, които засягат права на съдии, прокурори и следователи подлежат на обжалване пред ВАС- РКС №3/1994г.
Председателя на ВАС се назначава от президента по предложение на ВСС за срок от 7 години. Заместник-председателите изпълняват функциите на председателя, когато той не е в състояние да ги изпълнява или председателят му възложи изпълнението им.

Апелативни съдилища

Разглеждат жалби и протести срещу не влезли в сила първоинстанционни актове. Производството е по същество. Съдът може да събира доказателства, да отмени присъда, да постанови нова. Има общо събрание- участват всички съдии.
Апелативните съдилища имат три отделения: гражданско, наказателно и търговско.
Заседават  в състав от трима съдии. Имат председател и заместници.
Наред с общите апелативни съдилища има и военно-апелативни.
При апелативните съдилища има апелативни прокуратури.

Окръжни съдилища

Действат като първа и втора инстанция. Окръжният съд ръководи и организира дейността на районните съдилища от своя район. Има общо събрание и председател, който се подпомага от заместник-председатели.
При окръжните съдилища могат да се създават граждански, търговски и наказателни колегии.
Заседават  в състав от трима съдии, ако не е предвидено друго в закона. Един от съдиите може да е младши.
СГС  е равен на окръжен.
Към тях има прокурорска и следствена служби.

Военни съдилища

Първоинстанционни са. Компетентността им се определя със закон.     По ранг са равни на окръжните съдилища. Имат ОС и председател, съответно заместник-председатели.
Разглеждат само наказателни дела в състав от един съдия и двама съдебни заседатели или трима съдии, когато това е предвидено в закона.
При тях има прокурорска и военни следователи.

Районни съдилища
Първоинстанционни са. Осъществяват правосъдие по граждански и наказателни дела, а също и охранителни производства. Имат председател. Делата се разглеждат от  един съдия, съдия и двама съдебни заседатели – зависи от вида на делото.
Към тях има прокуратура, съдия-изпълнители, нотариуси и бюра за съдимост.

Съдия-изпълнители  и Нотариуси
Към районите съдилища се осъществяват и изпълнителни дела и нотариална дейност.
Изпълнителното производство се осъществява от съдия-изпълнител. Лице, което отговаря на изискванията за съдя, прокурор или следовател. Назначават се и се освобождават от Министъра на правосъдието.
Нотариусите също са лица, които отговарят на изискванията за съдя, прокурор или следовател. Статутът им се определя от Закона за нотариусите. Създадена е Нотариална камара със свое ръководство и устав.
Съдия-изпълнителите и нотариусите са длъжностни лица в системата на съдебната власт.

Прокуратура

Прокуратурата е ведомство със съответните структури, изградени на различни равнища.
Прокурорите са еднолични органи. Те осъществяват надзор за законност.За целта те притежават държавновластнически правомощия. Те се отличават от властническите правомощия на органите на изпълнителната власт и на съдилищата. Прокурорът не може да отменя актове на държавни органи и да налага наказания за нарушаване на закона. Той изисква от компетентните органи да отстранят нарушенията и да прилагат мерки за въздействие по отношение на нарушителите.
Прокуратурата се поставя в действие ако бъде сезирана по съответния ред и по своя инициатива.
Прокуратурите е юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя е единна, централизирана йерархическа система.Главният прокурор се назначава от президента за срок от 7 години. Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.
Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
3.    ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
4.    може да извършва разследване (ново 2006);
5.    привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер(ново 2006);
6.    упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки
7.    предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
8.    в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела

Следствени органи
Системата от следствени органи се изгражда при окръжните съдилища. Следователите осъществяват предварителното разследване при наказателни дела.
Създадена е Специализирана следствена служба.

Статус на съдиите, прокурорите и следователите
 Те се подчиняват само на закона. Трябва да имат определен юридически стаж. Стават несменяеми след навършване на определен стаж и атестация. Има 14 степени на йерархията.Имат имунитет.Съществува и институтът на младши прокурор и съдия.


Висш съдебен съвет

Колективен административен орган на съдебната власт.Състои се от 25 члена.
Една част са избрани – 11 от НС, 11 се избират от събранията на съдиите(6), прокурорите (3) и на следователите (2),
а други са членове по право – Председателя на ВКС, на ВАС, главния прокурор.
ВСС се председателства от министъра на правосъдието, но той няма право на глас.
Избират се за 5 годишен срок.

Членове - изисквания - юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет години юридически стаж, от които не по-малко от пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран научен работник по право.

Членове на Висшия съдебен съвет не могат:
1. да бъдат народни представители, кметове или общински съветници;
2. да бъдат членове на политически партии и организации, както и членове на синдикалните организации извън системата на съдебната власт

Изборен член преди изтичане на мандата му се освобождава с решение на органа, който го е избрал:
1. по негово искане;
2. при наличие на влязла в сила присъда за извършено от него умишлено престъпление;
3. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца;
4. при поставяне под пълно или ограничено запрещение;
 Процедурата започва по предложение на Висшия съдебен съвет, по искане на една пета от народните представители за квотата, избрана от Народното събрание, или на една пета от състава на съда, съответно на прокуратурата и следствието за членовете, избрани от квотата на съдебната власт. Членовете на Висшия съдебен съвет по право не могат да бъдат освобождавани, докато заемат съответната длъжност.

Членовете на Висшия съдебен съвет, които не са съдии, прокурори или следователи, прекъсват изпълнението на дейността, която са упражнявали до избирането им. Те не могат да бъдат освобождавани от постоянната си месторабота, докато са членове на Висшия съдебен съвет.
Изборните членове на Висшия съдебен съвет получават трудово възнаграждение. То не може да бъде по-високо от възнаграждението на член-съдия във Върховния касационен съд.

Правомощия на Висшия съдебен съвет:
1.  предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение;
2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието;
3. определя броя на съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;
4. назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
5. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;
6. дава разрешение за повдигане на обвинение срещу съдии, прокурори и следователи 7. приема решения по дисциплинарни дела срещу съдии, прокурори и следователи, както и срещу административни ръководители и техни заместници;
8. обсъжда и приема проект на бюджета на съдебната власт, внася го в Министерския съвет и контролира изпълнението на бюджета;
9. изисква и обобщава на всеки шест месеца информация от съдилищата, прокуратурите и следствените служби, както и годишните доклади за тяхната дейност;
10. приема правилник за работата на съвета и неговата администрация;
11. избира и освобождава директор на Националната следствена служба при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет ;
12. утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдиите, прокурорите и следователите;
13.  назначава и освобождава административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
И още доста…………………..

Заинтересуваните лица могат да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, като жалбата против решението не спира изпълнението, освен ако съдът реши друго.
Върховният административен съд разглежда делото в едномесечен срок в петчленен състав, като решението му е окончателно.

ВЪПРОС 21

Контрол за конституционност – възникване, развитие и видове

I. Исторически бележки
От зараждане на конституционното управление до днес винаги е стоял въпросът за контрола за конституционност (конституционосъобразност) на законите.Целта на контрола е да се създаде единна и непротиворечива законова система, изградена на принципа на върховенство на Конституцията. През различните периоди в различните държави са прилагани различни институциализирани структури за контрол. Идеите, правната уредба и практиката на контрол могат да се обособят в няколко групи на основата на различни критерии: форми, последици от контрола, време на осъществяване и други

II. Системи на контрол

Съобразно субектите на контрола
•    Контрол за конституционност (самоконтрол)- осъществява се от самия парламент върху приеманите от него закони
•    Контрол, осъществяван от извънпарламентарни институции от различен тип

От приемането на Търновската конституция до Конституцията от 1991 година България не познава системата на извънпарламентарен контрол за конституционност на актовете на Народното събрание.
- Съгласно Търновската конституция само НС може да реши дали са спазени всички изисквания на конституцията в издадените закони.
- Конституцията от 1947 – подържа същото становище.
Самата идея за „самоконтрол” нса НС не е порочна и неосъществима Не са достатъчно обаче предвидениите законови механизми за осъществяването му. Вътрешнопарламентарния контрол е израз на върховенството на парламента като символ на народовластието.
В съвременните демократични държави контролът есе осъществява от извънпарламентарни институции – конституционните юрисдикции, които стоят извън трите власти.
В съвременната практика се поставя под съмнение доколко парламентът е демократична институция и не се ли е превърнал в инструмент за въздействие ма мнозинството над малцинството. Твърдението е основателно. Тук обаче може да се постави и въпросът доколко извънпарламентарната юрисдикция е по-демократична? Доколко е по-обективен съдник? Не е ли извънпарламентарния контрол несъвместим с разпределението и независимостта на трите власти? Не е ли посегателство върху ролята на закона като израз на народната воля „анулирането ” му от КС? Не са ли конституционните съдии страни по вътрешно убеждение, мотивирано от техните политически и идеологически възгледи?
Извънпарламентарния контрол без съмнение не е неоспорим постулат. Въпреки всичко той, както Морис Дювержие основателно твърди, има за задача да държи парламента в граници, изгодни за изпълнителната власт, да противостои на законодателя и да се вмесва в законодателството.
Някои автори го наричат „трета законодателна камара”. Авторите се опитват да докажат, че актовете на конституционните съдилища са нормотворчески. Приема се, че те имат еднаква юридическа сила със законовата разпоредба, която обявяват за противоконституционна.
Подобна теза обаче няма конституционна опора у нас.Въпреки това обаче тя не чужда и на самия Конституционния  съд.

Перспективна е тенденцията, утвърдила се в някои европейски държави конституционните съдилища да защитават основните права на човека чрез института на „конституционните жалби”. – Германия, Испания, Унгария и други.

В съвременната обстановка е необходим механизъм, който да не води до изостряне на отношенията между парламента и конституционните съдилища. Тази роля би могъл да изпълнява предварителният контрол ( Франция, Италия, Германия) или влизането в действие на решенията на КС след определен срок, в който парламента може да преосмисли и да внесе корекции в закона, съобразно становището на КС.


Приема се,че контролът за конституционност от конституционните юрисдикции на законите в основата на идеята за „рационализирания парламентаризъм”- той ограничава суверенитета на парламента и го възпира в пределите на конституционно определената му власт, за да се осигури баланс на властите.

САЩ
Извънпарламентарният контрол за конституционност в САЩ се осъществява инцидентно. По повод на известен прецедент в началото на 19 век преседателят на Върховния федерален съд се произнася по конституционността на Закона за съдоустройството.Този прецедент на,мира трайна практика и инцидентния контрол се утвърждава в САЩ. В процеса на съдебното дирене се преценява съответността на закона с Конституцията и ако и противоречи не се прилага. Такава е практиката и в Дания, Норвегия и други. Американската система доста се различава от европейската. Става дума за съдебен контрол. Децентрализиран контрол. Становището на съда за противоконституционност на закона не е задължително за другите съдилища. Т.е инцидентен и децентрализиран контрол. Американската система е несъвместима с институтите, с постулатите и философията  на европейския конституционализъм. За Европа е характерен възгледа за  - единни, централизирани,специализирани извънпарламентарни органи за контрол за конституционност. (Ханс Келзен и други).    

За пръв път в конституцията на Австрия от 1920 година е предвидено създаването на Конституционен съд, после Чехословакия, Италия, Германия и т.н.

За Европа е характерно: един орган – конституционнен съд или конституционнен свет или под друго наименование, който се задейства обикновено чрез сезиране, принципно е абстрактен, т.е. необвързан с конкретен съдебен спор, макар че има и изключения.

Съобразно времето, в което се осъществява:
21)    Последващ – след обнародване и влизане в сила на закона
22)    Предварителен -  след приемане на закона от парламента, но преди обнародването му ( Франция, Италия, Австрия и други)
III. Последици от контрола

Приемането на катове, задължителни за държавните органи юридическите лица и гражданите, а не само за страните сезирали Конституциония съд. Не се създават нови правни норми. Контролът има констативен характер – да се установи съществува или не противоречие на закона с Конституцията.
КС не осъществява правосъдие, дейността му има само оценъчен, констативен характер. Аргумент за това е и, че дейността му не е уредена в КРБ, а в закони.
РКС № 18/1993 приема, че КС  е извън системата на органите на съдебната власт и не извършва правосъдна дейност. Дейността на КС има за цел да осигури вътрешна непротиворечивост на правната система. Все повече се възприема и становището, че конституционните юрисдикции са политически институции, които активно участват в политическия процес, в определяне на държавната политика. Този възглед се утвърждава в Европа. Или контролът освен, че е юридическа дейност,  има и  политически характер.
ВЪПРОС 22

Конституционен съд – образуване, правомощия, процедури и актове

I. Обща характеристика
КРБ от 1991 година заменя парламентарния механизъм на контрол за конституционност на законите със специализиран извънпарламентарен контрол, чрез създаването на Конституционен съд. Конституцията определя правомощията на КС, а Закона за Конституционния съд ги конкретизира. КС е особен държавен орган. Той е равнопоставен спрямо върховните органи на трите власти. Конституционният съд осигурява върховенството на Конституцията – чл.1,ал.1 ЗКС. Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и ЗКС.

II. Състав и конституиране
Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд..
За съдии в Конституционния съд се избират:
•    юристи с високи професионални и нравствени качества – трудно е да се преценят, субективна преценка.Съгласно РКС № 10/1997 КС не може да упражнява контрол върху качествата на избраните или назначени конституционни съдии. При определянето на съответните квоти органите са независими в преценката си.
•    най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж
•    български граждани, които нямат друго гражданство.

Встъпване в длъжност
Съдиите от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагане на следната клетва: "Като встъпвам в длъжността съдия в Конституционния съд, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се."
 Съдията полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд.

Председател
Първото заседание на Конституционния съд, на което се избира председател на съда, се ръководи от най-възрастния съдия.  Съдиите от Конституционния съд избират председателя на съда с тайно гласуване за срок от три години.. Избран е кандидатът, получил гласовете на повечето от половината от всички съдии т.е. абсолютно мнозинство. В случай че при първото гласуване никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, провежда се второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. При второто гласуване за избран се смята кандидатът, който е получил повече гласове, при равенство на гласовете - този, който е с по-голям професионален стаж, а при равен стаж - по-възрастният. Председателят е пръв между равни, равнопоставен е с останалите съдии.
Мандат
Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Самият КС е перманентно съществуващ, без срок. Съставът на Конституционния съд се обновява периодически -  през три години от всяка квота. През всеки три години съставът му се обновява с 1/3. –четири съдии. – така се постига непрекъснатост на пълномощията на КС. Мандатът на първите конституционни съдии избрани през 1991 година не е 9 години , а за 1/3 – 3 години, за 1/3 – 6 години и за 1/3 – 9 години.
Три месеца преди изтичане на мандата на съответните съдии председателят на Конституционния съд предлага на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да изберат, съответно да назначат, нови съдии.
Статус на конституционните съдии

Те са висши държавни служители. Имат статус на председателя на Народното събрание, т.е. неговия ранг. Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност. В 7-дневен срок след избирането им те са длъжни да прекратят извършваната от тях дейност или да освободят заеманите длъжности. Съдиите от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагане на клетва.

имунитет
Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители. Срещу съдиите от Конституционния съд не може да бъде възбудено наказателно преследване, преди да е снет имунитетът им. Имунитетът на съдиите се снема при наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, представени пред Конституционния съд от главния прокурор – виж чл. 148 ал.2 КРБ.

Права и задължения
Конституционните съдии имат определени права и задължения: да участват в заседанията; да бъдат докладчици подела; да вземат отношение по обсъжданите въпроси; да гласуват; да привличат сътрудници; имат и право на пенсиониране след изтичане на мандата им, независимо да ли са навършили пенсионна възраст

Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:
1. изтичане на определения срок- обявява от председателя на съда.;
2. подаване на оставка пред Конституционния съд - с решение на Конституционния съд.;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление - с решение на Конституционния съд.;
4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година - с решение на Конституционния съд.;
5. несъвместимост с заеманата длъжност - с решение на Конституционния съд.;
6. смърт - обявява от председателя на съда.
Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии. Решенията за прекратяване на мандата са индивидуални актове и влизат в сила от момента на постановяването им. Те се обнародват в ДВ в срок от 15 дни след приемането им. Решенията са окончателни и не подлежат на обжалване.
При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.
Вътрешна организация и автономност
Конституционият съд приема Правилник за своята организация и дейност. Съгласниоо който има три административни звена: „Съдебна дейност и правна информация ” , „Международно сътрудничество”, „Финанси и счетоводство”
Има самостоятелен бюджет – сам подготвя проекта, а НС може да нанася промени в него.
Вътрешната автономия на КС е гаранция за неговата независимост при осъществяване на правомощията му.
Има самостоятелен бюджет.


III. Правомощия
КС е орган, чиято основна функция е да упражнява контрол за конституционност на законите, за да осигури върховенството на Конституцията, непротиворечивост на правната система и баланс в публичната власт.

Конституционният съд действа само по инициатива  на предвидените в КРБ субекти. Той трябва да бъде сезиран от:
•    най-малко на една пета от народните представители,
•    президента,
•    Министерския съвет,
•    Върховния касационен съд,
•    Върховния административен съд,
•    главния прокурор,
•    за спорове за компетентност между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи може да се сезира и от общинските съвети.
•    В някои хипотизи - омбудсманът

Правомощията на КС са определени само в КРБ. Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд.
Правомощия:
1. дава задължителни тълкувания на Конституцията;
КС можа да тълкува само Конституцията и то само, ако бъде изрично сезиран, но не и отделни закони. Тълкуването има обратно действие., отнася се за смисъла на  разпоредбите от момента на влизане на КРБ в сила или на съответното изменение или допълнение.

2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
Контролът е последващ, за вече обнародвани и приети актове. Предварителен контрол по принцип у нас няма. Изключение е случаят за ратифициране на международни договори преди да се произнесе НС . Актът, обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизане на решението на КС в сила, но продължава да съществува.
Контролът е за всички актове на НС и на президента.
Контролът е върху закони, приети след влизане на КРБ в сила. С определение № /1996 КС приема, че са допустими искания за установяване на конституционносъобразност на заварените на заварените от конституцията закони и законови норми.
Обявяването на дадена норма за противоречаща на закона води до възстановяване на нейно място на нормата съществувала преди нея. КС се произнася и по въпроса за конституционносъобразността на правилника на НС, решенията (ненормативните актове) на  НС, декларациите, обръщенията на НС, декларациите и посланията на президента.. Също така: международните договори, приети от РБ.
Той осъществява и предварителен контрол за съответствието на сключените от РБ международни договори с КРБ., преди ратификацията им от НС.
КС не може да се произнася по конституцинността на законите за изменение и допълнение на КРБ, а само може да ги тълкува.
Решенията на КС са окончателни, не подлежат на обжалване, имат СПН. И са задължителни за всички държавни органи, ЮЛ и граждани вкл. за самия КС.
Един от основните недостатъци на контрола е, че всеки акт може да бъде атакуван в неограничено време , т.е. може да се прилага и чак след това да бъде обявен за противоконституционен.

3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;
Действа като арбитър. Решението му е задължително и окончателно за страните.

4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;

5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;

6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;
Действа, ако бъде сезиран, ако обяви избора за порочен, то той следва да бъде касиран. Решението обаче има само констативен характер и КС следва да сезира ЦИК, която е компетентен да обяви избора за недействителен.  

7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;
Действа, ако бъде сезиран, ако обяви избора за порочен, то той следва да бъде касиран. Решението обаче има само констативен характер и КС следва да сезира ЦИК, която е компетентен да обяви избора за недействителен.  

8. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента – за измяна и нарушаване на КРБ.

9. Предсрочно прекратява мандата на президента , вицепрезидента, народни представители и конституционни съдии; снема имунитета на конституционни съдии при извършване на тежко умишлено престъпление.
IV.Ред на дейност и актове

Исканията до Конституционния съд се правят в писмена форма, мотивирани с приложени писмени доказателства Те трябва да отговарят на изискванията, посочени в Правилника за организацията и дейността на КС.Исканията за решаване на спорове относно законността на избора на президент, вицепрезидент и народен представител се правят в 15-дневен срок от решението на Централната избирателна комисия. Председателят на съда с разпореждане образува делото, определя съдия-докладчик и датата за разглеждането му. Заинтересуваните институции се уведомяват за образуването на делото, като се определя срок за представяне на писмени становища и доказателства. Конституционният съд се произнася за допустимостта им с определение в закрито заседание. При отклоняване на искането то се връща на подателя с мотивирано определение. Конституционният съд може да изиска допълнително писмени доказателства, както и да възложи изготвянето на експертни заключения. Никой не може да откаже предаването на поискана информация или писмени доказателства независимо от това дали съставляват класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.Заседанията на Конституционния съд се провеждат без участието на заинтересуваните страни с изключение на изрично посочените от този закон случаи, както и когато съдът реши друго. Съдът може да разпореди личното явяване и изслушване на експерти. За заседанието на съда се води протокол, който се подписва от председателя и секретаря-протоколист.Когато прецени, че събраните доказателства са достатъчни, съдът се произнася с решение в двумесечен срок. Когато Конституционният съд се е произнесъл с решение или с определение за недопустимостта на направеното искане, по същия предмет не могат да се правят нови искания.
С решението си съдът се произнася само по направеното искане. Той не е ограничен с посоченото основание за несъответствие с Конституцията. Актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат. При актове, постановени от некомпетентен орган, Конституционният съд обявява тяхната нищожност.

Решението за незаконност на избор на президент, вицепрезидент и народен представител и за неизбираемост и несъвместимост на народен представител се изпращат на Народното събрание, на Централната избирателна комисия и на заинтересуваните органи и лица.

Решението за повдигане на обвинение от Народното събрание срещу президента или вицепрезидента се изпраща в Конституционния съд заедно с мотивите, писмените доказателства и протоколите от пленарните заседания  Председателят на съда образува производство, определя трима съдии-докладчици, датата за разглеждане и уведомява обвинения. Преписи от решението, писмените доказателства и протоколите се изпращат на обвинения, който в 15-дневен срок може да представи или поиска събиране и на други доказателства. В производството са допустими всички видове доказателства. Обвиненият има право да участва в производството със защита. Съдът уведомява председателя на Народното събрание за датата на заседанието. В производството участва и определен от Народното събрание народен представител, който да поддържа обвинението. Конституционният съд разглежда делото в състав най-малко 3/4 от всички членове. Обвиненият има право на лични обяснения пред съда.Съдът постановява решението си с тайно гласуване.С решението си съдът прекратява или отказва да прекрати пълномощията на президента или вицепрезидента.Решението се съобщава веднага на обвинения, на председателя на Народното събрание, на президента или вицепрезидента и на председателя на Министерския съвет. Когато съдът прекрати пълномощията на президента или вицепрезидента за държавна измяна, делото се изпраща на главния прокурор.
Решението за снемане имунитета на съдия от Конституционния съд се взема с тайно гласуване. На съдията се дава възможност да даде лично обяснение пред съда. Той не участва в гласуването.
Въпрос № 23
Принципи на централизацията и децентрализацията. Същност на местното самоуправление.

Местното самоуправление има многовековна история и предхожда централизираното държавно управление (власт) и има за основа народния суверенитет. Държавата не е в състояние, да осъществява управление на мeстните дела, съобразявайки се със спецификата на различните социални общности. Всяка община притежава своя специфична характеристика, изразяваща се в наличието на  особени икономически, социални, културни и други потребности. Държавата централизирано задоволява само най-общите потребности на населението без да има възможност да се съобразява със специфичните интереси на отделните общини.
Същността на местното самоуправление е реалната възможност на населението самостоятелно да решава въпросите от местно значение, най-тясно свързани с неговите нужди. Местното самоуправление е способ за децентрализиране на държавната власт при нейното осъществаване по места. Държавата предоставя властнически правомощия на местните органи и населението в рамките, на които те решават въпросите от местно значение. Децентрализацията означава прехвърлянето на правомощия от органите на централната изпълнителна власт на правни субекти, които не са в йерархическа зависимост спрямо тях. Самоуправлението не изключва  и деконцентрацията на властта, т.е. централната власт да изгради свои структури по места – данъчна администрация, полицейски органи и т.н.
Самоуправлението е съставна част от единната държавна власт, част от държавно организираното управление на обществото. Територията на самоуправляващите се общности е част от единната територия на държавата. Според чл. 2, ал. 1 от КРБ е единна  държава с местно управление. Органите за самоуправление  на населението носят белези на държавни структури. Те осъществяват държавновластни правомощия в общините и другите териториални общности.
Европейската харта за самоуправление (чл. 3, т. 1), приета в Страсбург през 1985 г. и ратифицирана от РБ, определя:  „Под местно самоуправление се  разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират и управлявт,  в рамките на закона, съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на  своето население”. Определението се нуждае от уточнение, че самоуправлението се осъществява не само от местните органи, а и пряко от населението чрез референдум и  други форми на непосредствената демокрация.
В условията на изграждане и утвърждаване на местното самоуправление особено необходима е  финансовата и организационна подкрепа на централната държавна власт.
В англосаксонската система органите на местно управление не подлежат на контрол от централната изпънителна власт. Те автономно, независимо от централните органи осъществяват управление чрез различни самоуправленски структури.
При континенталната система самоуправляващите се органи подлежат на контрол от страна на изпълнителната власт. Тази зависимост на самоуправляващите се органи от държавата се проявява по различен начин в отделните европейски страни.
Двете системи на местно управление притежават различни особености. Те се определят от принципите,  от обективните потребности на обществото, от традициите и т.н..
Придобили са гражданственост няколко съществени белега, които опредалят облика на органите за местно самоуправление. Те са публичноправни субекти, които притежават качества на юридически лица. Правнонормативно са им предоставени определен кръг властнически правомощия във връзка с осъществяване на самоупавлението.
Основната тяхна дейност има публичноправен характер.Те притежават автономия в рамките на закона да определят суверенно своята вътрешна организация и ред на дейност. Органите на местно управление осъществяват предоставените им със закон правомощия в пределите на определената територия. Те могат да упражняват принуда – административна, финансова или друга по отношение на правни субекти, несъобразили своето поведение с техните решения. Решенията им имат държавновластнически характер.
Самоуправлението отразява тенденцията за децентрализация на публичната власт, чрез създаване на менстни органи, които притежават самостятелни, но ограничени властнически правомощия.
Самоуправлението може ефективно да функционира, само ако самоуправляващите се общности са финансово обезпечени.

Територията на страната е  „държавната територия на РБ, т.е. онази част от земното пространство, върху която се разпростира суверенитетът на българската държава” (РКС № 6, 1994). Територията включва сухопътна, водна, въздушна и подземна част и други обекти, върху които се разпростира суверенитетът.
Административно-териториално устройство е териториалната организация на държавата.
Системата на местната власт се изгражда в съответствие с аминистративно-териториално деление на страната.
България е унитарна държава. Териториално тя е единно държавно формирование.
Територията на държавата  е разделена на административно-териториални единици.
Според конституцията от 1991 г. (чл. 135, ал. 1) територията на РБ се дели на общини и области.
Областта е териториално образувание с административно предназначение. Тя се състои от няколко съседни общини. Нейната територия е територията на включените в границите й общини. Създаването и закриването на области се извършва със закон.
Областта с нейните органи осигурява провеждането на държавната политика на територията в съответствие с особеностите й.
Общината е основна административно-териториална единица. В нея се създават съставни административно-териториални единици: кметства и райони. Със закон или с решение на общинския съвет им се възлага изпълнението на определени функции и съответни правомощия.
Законът за местното самоуправление и местната администрация и Законът за административно-териториално устройство на РБ (ЗАТУРБ) определят условията и реда, при които се създават общини.
Общината се състои от едно или повече съседни населени места. Територията на общината е територията на кметствата, районите или населените места, включени в нея. Необходимо е да съществува населено място, което е естествен център на обединяващите се в община селища с изградена социална  и техническа  инфраструктура за обслужване на населението.
Законът постановява,че в столицата и в градовете с население над 300 хиляди души се създават райони. Това става със закон. Райони могат да се създават и в градове с население над 100 хиляди души по решение на общинския съвет. Районите  са съставни административно-териториални единици в общините, т.е. те са част от територията на общините.
Съставни административно-териториални единици в общината са и кметствата. Те се  създават на територията на общината по решение на общинския съвет. Кметството се състои от едно или повече съседни населени места.
Населените места и селищните образувания са териториални, но не административно-териториални единици. Селищното образувание е територията на едно или повече населени места в техните строителни и землищни граници. Селищните образувания са два вида: с национално и местно значение. Те нямат постоянно живеещо население.
Територията на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници и извънселищната му територия. В населеното място трябва да има постоянно живеещо население и изградена социална инфраструктура.
Закриването, сливането, разделянето и присъединяването на административно-териториални единици се извършва с президетски указ по предложение на МС.
Столичната община е особена административно-териториална единица, в пределите на която се осъществява самоуправление на населението и се провежда държавната политика за развитие на столицата. Тя е със статут на област.
Общината е основна административно-териториална единица, в пределите на която се  осъществява самоуправление на населението.
Общината е територията, върху която живеят гражданите, които се намират в трайни публичноправни и гражданскоправни връзки и взаимоотношения с органите за самоуправление и администрацията. Тя носи името на населеното място, което е неин административен център.
Местното самоуправление се осъществява пряко от гражданите или от избраните от тях общински съвети и кметове. Те решават въпроси от местно значение в рамките на предоставената им компетентност.
Общината е юридическо лице със свои органи, имущество и самостоятелен бюджет. Тя е финансово самостоятелна при решаване на  местните въпроси.
Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност,т.е. на населението от общината.
Обекти на тази собственост са: горите и земеделските земи, определени със закон; водоизточниците и съответните съоръжения, които се ползват от общината; водоемите и кариерите с местно значение; местните пътища и зелените площи за обществено ползване.
Общинската собственост може да бъде публична и частна. Публична са онези обекти, които са изключени от гражданския оборот.Тези имоти и вещи не могат да се отчуждават.
Имоти и вещи – общинска частна собственост, могат да се отчуждават.Те могат да се обременяват и с вещни права.
Общината може да осъществява стопанска дейност чрез търговски дружества с общинско имущество и самостоятелно чрез общински предприятия.
Законът предоставя широка финансова самостоятелност на общините, но техните реални финансови възможности са ограничени и не могат да задоволявт и най-необходимите общински потребности, отнасящи се до различни социални мероприятия, които засягат широк кръг граждани..
Общината има самостоятелен бюджет. Той е отделен от държавния бюджет.
Общинският бюджет е публичен и се контролира от населението чрез общинския съвет и определените със закон компетентни органи.
Разходите на общината са за задоволяване на местни потребности и за изпълнение на държавни функции, за подпомагане на общински и други предприятия, чиято дейност е свързана с удовлетворяване на нуждите на населението.
Бюджетът на общината се разпределя от кметства и райони, в съответствие с целовото му предназначение. Бюджетът се приема от общинския съвет по предложение на кмета
Изпълнението му се организира от кмета на общината. Годишният отчет се разглежда и приема от общинския съвет.
Самоуправлението на общината се осъществява от дееспособните граждани, които непосредствено решават основни за тях въпроси чрез референдуми и общи събрания на  населението и чрез пряко избиране от тях органи, формират и провеждат местната политика в съответствие с интересите на населението.
Законът за допитване до народа регламентира две форми на пряка демокрация при осъществяване на самоуправлението на населението: местен референдум и общо събрание на населението. Подписка.
Законът за местното самоуправление и местната администрация дава възможност всички въпроси, свързани с политиката на общината да бъдат решавани от населението с референдум. На одобрение чрез референдум могат да се поставят и решения за сключване на заеми от финансови институции; продажба, даване на концесия, под наем или аренда. Не се допуска провеждането на референдум по въпроси на общинския бюджет, по данъчното облагане и други въпроси, за решаването на които със закон е предвиден специален ред.
Общините се самоуправляват и чрез общинските съвети. Те са органи, формирани от населенито, и чрез тях то се самоуправлява, като решава основните задачи,свързани със задоволяването на неговите потребности.
Общинските съвети не се отнасят към нито една от трите власти. Те са самостоятелни структури за самоуправление, но това не означава, че са органи, стоящи извън системата на държавната организация.
Общинските съвети са най-масовите управленски структури в държавната организация
МС осъществява общо ръководство на общинските органи, но не може да отменя техните актове. Той упражнява контрол за законосъобразност върху актовете и действията им, само в случаите, предвидени в закона.
Местните органи на самоуправляващите се общности са организационно и фукционално автономни.
Общинските съвети се избират от населението на основата на общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване, за срок от четири години. Общинските съветници се избират по пропорционалната избирателна система. Мандатите се разпределят между политическите сили по метода на Хеър - Ниймайер.
Общинските съвети са  местни представителни органи с обща компетентност. Техният състав се определя на основата на броя на населението.
Общинският съвет е колективен орган. Той се свиква на първото си заседание от областния управител в 14-дневен срок от изтичането на  мандата на предходния общински съвет. Той изпълнява своите функции до конституирането на новоизбрания  общински съвет. Начало на конституирането му е полагането на предвидената от закона клетва. От този момент на татък съветниците се обособяват в орган, който може да обсъжда въпроси и да приема решения от компетентността на общинския съвет.
За своята  организация и дейност общинският съвет приема правилник, с който урежда въпросите на вътрешната структура и функционирането на общинския съвет и неговите комисии, на общинската администрация и други въпроси, предвидени в закона.
Общинският съвет избира свой вътрешен ръководен орган – председател на общинския съвет. Той не е самостоятелен орган. Председателят се избира от средата на обищските съветници с тайно гласуване. За избран се счита кандидатът, който е получил абсолютно мнозинство. Когато изборът завърши неуспешно, се провежда втори тур на гласуване с участието на първите двама, получили най-много гласове при първия избор
За избран се счита кандидатът, който е получил най-много гласове.
Председателят на общинският съвет в зависимост от големината на общината и на работата, която извършва, може да бъде щатен или частично платен. Той притежава организационни правомощия във връзка с организацията на дейността на общинския съвет и го представлява пред други институции. Той свиква съвета на заседания; ръководи тяхната подготовка; председателства заседанията; координира дейността на постоянните и временни комисии; подпомага съветниците в тяхната дейност.
Вътрешни помощни органи на общинския съвет с постоянните и временните комисии. Те се формират от общинския съвет и го подпомагат в осъществяване на неговите  правомощия в различните сфери на дейност.
Актовете на комисиите нямат юридически задължителен характер, не пораждат права и задължения. Те имат препоръчителен характер.
В закона изчерпателно се посочват задачите на общинския съвет.
На основата на задачите, които решават общинските съвети, са им предоставени съответни правомощия. Те условно се систематизират в няколко групи.
Стопански.
Финансови.
Конституивни.
Социални; териториална организация.
Организационно-административни.
Основната форма на дейност на общинския съвет са заседанията. Те се свикват от председателя по негова инициатива; по искане на една трета от общинските съветници; по искане на една пета от избирателите; по искане на областния управител. Общинският съвет заседава не по-малко от шест пъти годишно.
Заседанията на съвета са публични.
Заседания могат да се провеждат, ако присъстват повече от половината от всички съветници. Това е необходимия кворум, за да може съветът да обсъжда въпросите и да взема решения. Решенията се приемат с обикновено мнозинство – с гласовете на повече от половината от присъстващите, ако законът не предписва друго.
Актовете на общинския съвет се изпращат на кмета на общината и на областния управител в 7-дневен срок от приемането им.
Кметът е орган на изпълнителната власт в общината, района и кметството, но той е преди всичко орган, функционално свързан с общинския съвет. Той е орган на изпълнителната власт в системата на местното самоуправление. Негово задължение е да работи за изпълнение на решенията на съвета и носи отговорност пред него.
Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред определен от закона. Законът на местното самоуправление и местната администрация постановява кметовете да се избират от населението на основата на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. За кмет на община или на кметство се избира лице, което е само български гражданин,навършил  18-годишна възраст и притежаващ избирателни права.
Кметовете са органи с обща компетентност.
Длъжността на кмета е несъвместима с участието му в ръководства на политически партии, в упражняването на търговска дейност, по смисъла на Търговския закон, в управлението или участието в надзорни, управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации. Той не може да бъде едновременно и общински съветник, тъй като това противоречи на принципа за разделението на властите. Същото се отнася и за заместник-кметовете.
Избраните кметове полагат клетва на първото заседание на новоизбрания общински съвет.
Кметът на общината притежава изпълнителни правомощия. Той ръководи изпълнителната дейност, насочва и координира дейността на специализираните органи в общината; назначава и освобождава от длъжност ръководителите и служителите в администрацията и може да им налага дисциплинарни наказания.
Кметът на общината може да възлага изпълнението на свои функции на кметовете на райони и кметства.Той координира и контролира законосъобразността и целесъобразността на тяхната дейност по изпълнение на възложените им функции.
При реализиране на правомощията си кметът на общината издава заповеди. Те са ненормативни актове, които уреждат конкретни или индивидуални обществени отношения.
От своя страна кметът може да оспори решение на общинския съвет, когато счита, че то противоречи на интересите на общината или нарушава законите. Оспорването на решението при общинския съвет има отсрочващо действие, т.е., докато общинският съвет не се произнесе по оспорваното решение, то не се прилага. Ако общинският съвет потвърди решението си, кметът има две възможности – да го изпълни или да го атакува пред административния ??/ съд,  който може да го отмени, ако противоречи на закона.
Общото между общинския съвет и кмета е, че те са органи, които осъществяват управленски функции в пределите на общината.
Според чл. 139, ал. 2 от Конституцията кметът в своята дейност се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението в общината. Общинският съвет има приоритет по отношение на кмета, въпреки, че те не се намират в йерархическа зависимост.
Кметът в своята дейност се подпомага от заместници, секретар и административен апарт.
В областта се провежда регионална политика, осъществява се държавно управление по места и се осигурява съответствие между националните и местните интереси (чл. 142 от Конституцита). Чрез областта държавната власт се децентрализира.
В областта не се създава колективен орган за управление и не се осъществява самоуправление на населението. Тя се управлява еднолично от областен управител, като представител на централната изпълнителна власт, подпомаган от заместник-областен управител и административен апарат. Областният управител е проводник на държавната политика в областта, отговаря за защитата на националните интереси и за законността, осъществява административен контрол.
Областният управител се назначава от МС. Заместник-областният управител се назначава от министър-председателя. Те и областната администрация са на бюджетна издръжка.
На областния управител, катопредставител на централната изпълнителна власт са му предоставени съответни правомощия. Той е орган с обща компетентност и осъществява административен контрол за законосъобразност на актовете и действията на органите на местно самоуправление и местна администрация, а също и на другите държавни органи, учреждения, организации и предприятия на територията на областта.
При изпълнение на правомощията си  той издава заповеди.
Той отменя незаконосъобразни актове на кметове на общини, за чиято отмяна не е превиден друг ред.Заповедите за спиране и отмяна на посочените актове могат да бъдат обжалвани  пред ВАС.