Печат
Главна категория: Право
Категория: Публичноправни науки
Посещения: 11325
ФИНАНСОВО ПРАВО

47   въпрос
ФИНАНСОВИ АКТОВЕ - х-ка, видове, съпоставяне с административните

    Фин.ПН се различават от астаналите ПН по:
1    Предметното съдържание - те се отнасят до формиране и организация на финансите. Посредством тях се реализират политическите и икономически задачи на управлението на Д;
2    МПРегулиране - за тях е характерен императивния подход, тъй като става въпрос за:
    = осъществяване на обществено-финансови процеси за функциониране на финансите;
    = с тях се възлагат правомщия, установяват се компетенции.
    Действие на ФПН - то не се различава коренно от това на останалите ПН. По отн/е на лицата - когато ФПО се развива на теритолията на две д-ви, то може да се стигне до т.нар.двойно данъчно облагане. Основните ФПО в РБ действат на територията на цялата страна. Рядко се прилагат за определен район, като това може да е с цел стимулиране на определена стопанска дейност или права. Адресатите на ФПН са разделени съобразно техния търговски статус и техните задълж.към Д и общините (пр.по ЗКПО, по ЗОДФЛ, по ЗМитн и др.).
    Създаване на ФПН - законодателя извършва преценка на значимостта в обществото на ПО, които ще се регулират; Формулират се самите ФПН и се подготвя законопроекта, който се подлага на дискусия, проверка; гласува се и след като е приет се обнародва НО, който влиза в сила. При ФПН съществува сблъсък м/у личен и обществен интерес, тъй като тези норми защитават единствено обществения, а не личния интерес. Чрез тези ФПН се навлиза в патримониума на останалите ПСу и против тяхната воля им се отнема част от средствата им (пр.данъците).
    Елементите на ФПО са:
•    Страните - винаги първа страна е Дс целия стоящ зад нея репресивен апарат;
•    П и З - които възникват;
•    Обектът - това е предмета подлежащ на облагане.
    ФПО са свързани с парични взаимоотношения. ФПН има за задача да създаде една добра форма на организация на това ФПО.
    ЮФ във ФПраво - характерно за тези ЮФ е, че при проява на повечето факти се пораждат т.нар.СФС - съвкупност от няколко ЮФ от различни клонове на правото (пр.плащането на данък в/у наследството предполага настъпване на 2-ва ЮФ - смър (от ГП) и подаване на дан.декл.(от ФП). Съобразно ЗНА едни и същи понятиятрябва да се ползват в един и същ смисъл в ПНи от различните НА, т.е във всички клонове на правото. ФП е изградено съобразно нормите на Адм.право.
    Финансови актове - те се различават от останалите АА преди всичко по предмета (финансовото им съдържание). При осъществяване на функциите на Д те играят основна роля. Установяват реда и начина за акумулиране на ср/ва в държ.бюджет, формите на плащане, субектите и обекти на облагане. Всичко това се постига чрез издаването на съответните ФАктове. Посредством тях се осъществява разпределението и преразпределението на националния доход и това е тяхната типична функция.
Особености на ФАктове:
1    Техния основен белег е властническият м-д на правно регулиране;
2    Ползване на особени способи като опрощаване и финансова амнистия (по тях се различават от АА). Президентът има право да опрощава несъбираеми държ.вземания;
3    В сферата на ФП има случаи когато възникват ФПО без да се издава ФА (пр.при отчисляване и внасяне на ДОД при изплащане на ТВ), докато ИАА има задължителен х-р, т.е. той се издава задължително .
    О.Фин.амнистия - опрощаване на конкретен дълг.
    О.Фин.автоматизъм - предприятията сами начисляват и внасят данъка. Други4 считат, което е по-правилно, че фин.автом.има декларативен х-р и не създава П и З, както би създал един ФА.
Видове ФА :
    Според администрацията, която издава ги издава, те биват:
+данъчни;    +митнически;        +актове на БНБ;     +актове на фин.контр.органи;
    Според целта за която се издават:
1    Митн.актове - при обмитяване с оглед целта - за внос, транзит или износ;
2    Данъчни актове - ДРА, АУАН, Актове за разсрочване на дан.задължение и др.;
3    Акт от ревизия на предприятие (доклад) - ако не е установено наруш.се нар.рев.записка.
Изисквания за законосъобразност на ФА :
        ФА, като вид АА имат строго определена форма и съдържание. ФА няма как да бъде в устна форма! За всеки ФА има строго определени реквизити, като липсата им в повечето случаи води до нищожност или унищожаемост на акта. ФА следва да е съобразен с:
1    Компетентността на автора му - органа издаващ го следва да притежава компетентност, т.е. властническото правомощие дадено му от з-на;
2    Формата и производството по издаването му;
3    Съобразяване със съдържанието на закона (материална законосъобразност);
4    Съобразяване с целта която преследва закона (целенасоченост по з-на) - целенасоченост не означава целесъобразност, защото тук действа властническия м-д. Целесъобразността се вмества вътре в целенасочеността и е резултат от т.нар.оперативна самостояелност на органа.

48   въпрос
ФИНАНСОВИ ВЗЕМАНИЯ И ФИНАНСОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Държавни фин.вземания. С-ми и производств.за определяне р-ра на държ.вземания

    Поставянето в ход на фин.ПН и развитието на ФПО в крайна с/ка целят:
1    Да бъде определено правото на Д да получи разпределената сума пари ;и
2    Задължението на пасивния Су да заплати тази сума пари.
    В този смисъл, държавното вземане /ДВ/ представлява крайния резултат от ФПО Финансовата д/ст на Д се изразява в действия, с които практически се извършват процесите на разпределение на обществения продукт, респективно - на националния доход.
    Държавното вземане се набира от визираните в законите задължителни вноски - данъци, такси, глоби, мита, парични конфискации, начети обезщетения и др. Условно можем да разделим ДВ на 3 групи:
Първа гр.ДВ - Произхождащи от бюджета - в бюджета на Д постъпват ср/ва, които се характеризират със своята постоянност и стабилност. Това са вноски от данъците за Д - резултат от приложението на ФПНорми, които регламентират процесите на разпределение и преразпределение на обществения продукт. Тези ДВ се основават на стабилни приходи в бюджета.  Особености на ДВ - те се характеризират със съществени отлики от другите парични вземания, като тук вече вземанията възникват като последица от регламентирани обществени отн/я по разпределение на обществения продукт. При тези обществени отн/я, Д има:
1    Надмощно положение;
2    Плащането е винаги в нейна полза;
3    Плащането винаги е парично;
4    Срещу плащането, Д не е задължена да престира нещо;
5    За Д не съществува задълж. за връщане на полученото в резултат на прилагане на ПН.
    Втора гр.ДВ - Произхождащи от щети - при използване и разпореждане с държ.ср/ва /парични ценности и матер.ср/ва, както и ср/ва при ликвидация на държавни имоти. Но тази група ДВ са с малък относит.дял в сравнение с ДВ от бюджета. Тези ДВ са резялтат от възникнали и развили се ПО диктувани от ПНи, които съществено се различават от ФПН. Тук много често Д е като една равноправна страна и често ДВ е с произход от изпълнението на един сключен  договор.
    Трета гр.ДВ - Произхождащи от глоби и парич.конфискации - имат незначителен дял. Те са последица от неспазване на законови и подзаконови НА. Д е изградила с-ма от правни институции и органи за опазване на създадения обществено-икономически строй и гарантиране и защита на субективните права на гражданите. Тези глоби и конфискации целят едно възпитателно въздействие в/у нарушителя. Това е тяхната основна функция - наказанието!
    Тези 3 групи ДВ имат сходство, което се изразява в общите черти на ДВ :
1    Възникването на ДВ - дължи се на упражняваната държавна д/ст. Д винаги е носител на правото да получи вземането. Тя е както създател на това право, така и негов получател - на вземането. ;
2    Събирането на ДВ - в процесуално отн/е Д участва чрез свои органи - орган по приходите и публичен изпълнител!
3    Паричен х-р на ДВ;
4    Изпълнителен акт издаден от ДО - с този акт ДВ стават ликвидни и изускуеми.
    О. ДВземане - парично вземане в полза на Д, което възниква: 1) по пряко разпореждане на ФПН; 2) при изпълнение или неизпълнение на договорни задължения; или 3) при нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму.
    ДВ се определят в различни съдебни или административно-юрисдикционни производства, чрез актовете на данъчната, финансовата администрация или съдебните органи, и се изпълняват по реда на ДОПК или общия ред. Събраните държавни средства постъпват в ребуликанския или местните бюджети.
По реда на ДОПК се установяват задълженията за данъци и задължителните осиг.вноски, като чрез него се обезпечават и събират публичните вземания, които са били възложени на органите по приходите и публичните изпълнители! Възлагането следва да е визирано в закона.
    Държавните и общински публични вземания са публични и частни !
    Публични са държавни и общински вземания за чл.162 ДОПК) :
1    Данъци, вкл.акцизи, митнич.сборове, задължит.осигур.вноски и др.вноски за бюджета;
2    Други вноски, установени по основание и размер със з-н;
3    Държавни и общински такси, установени по основание със з-н;
4    Незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5    Паричната равностойност а вещи, отнети в полза на Д, глоби и имуществ.санкции, конфискации и отнемане на парични ср/вав полза на Д;
6    По влезли в сила присъди, решения и определения на съдибищата за публични вземания в полза на Д или обкщините;
7    По влезли в сила наказат.постановления;
8    Лихвите за вземания по т.1-6.
    Публичните вземания се установяват и събират в левове! Публичните вземания се събират по реда на ДОПК, освен ако в з-н е предвидено друго!
    Частни са държавните и общинските вземания извън тези посочени по-горе! Тези вземания се събират по общия ред !  

СИСТЕМИ за определяне на размера на държавните фин.вземания :
    ФПО има определено предметно съдържание, което зависи от х-ра на ПО - дали става въпрос за материално или процесуално ПО! В процесуално отн/е, това съдържание се изразява в компетентността на страните - мястото им за решаването на проблема.
Докато при материалното ПО, съдържанието им се изразява в правото на Д да получи определен размер сума пари, а насреща е задължението на пасивния субект да заплати или обратното - да получи /ЮЛ или ФЛ/ сума пари от Д.
    Размерът на ДФВземания е поставен в зависимост от икономическата политика на Д. ДВ се определят със З-на за бюджета и се конкретизират с бюджетните разпределителни ПО, на базата на действащото законодателство. Тези задължения са винаги точно определени по размер! Правилото е - размерът на задължението да се определя в закона! Законодателя пряко чрез законова норма определя р-ра на финансовото задължение. Всички ДФВ по ЗМДТ са определени направо от законодателя.
ДВ  които се отнасят до: гражданите, кооперации, селскостопански организации и обществени организации, са определени направо от законодателя в абсолютна сума пари или в процент към определена основа!
По отношение на стопанските субекти, възможно е размерът на ДВ да не е определен направо от законодателя. Последният си е запазил правото да определи данъчната тежест, т.е. фактическия състав, при наличието на който възниква задължението за плащане на данъци! Въпреки, че понастоящем и по отн/е на стоп.Су размерът на ДВ е определен директно от законодателя чрез разпоредбите на ЗКПО и ЗОДФЛ.
    С оглед казаното по-горе, определяне размера на ДВ може да стане по 2 начина:
1    Твърди размери на ДВ - това са р-ри определени по един и същ начин не само за ФЛ, но и за ЮЛ - данъци и такси;
2    Подвижни размери при определяне на ДВ - тук се използват проценти и промил. Тук съществуват две с-ми за облагане:
•    Пропорционално облагане - размерът на ставката /процента/ не се изменя, но данъкът расте според растежа на данъчната основа. Пр.корпоративен данък: ставка 15%, но данъкът расте съобразно размера на реализираната печалба, която е и обект на облагането!
•    Прогресивна система - тук при изменение на данъчната основа ставката /процента се променя, т.е. величината на облагане расте съобразно величината на облагаемата основа, а също и от съответния процент /данъчна ставка/. Пример ако хипотетично приемем, че при иск от 1000 лв се заплаща такса 4%; н.от 5000 до 10000 лв - 5% и т.н. Тази система е възприета при определяне размера на ДОД. При прогресивната с-ма се проявяват 3 основни форми:
    + Степенна прогресия (обикновена) - тя е несправедлива, тъй като облагаемата основа се разпределя в групи, като всяка група се облага с различен процент - все по-висок (пр.100 лв доход се облагат с 10%, 1000 лв - с 15%, а 10000 - с 25%). Това е така, защото може да се стигне дотам, че по-горна  група след като е  платила данък и го приспадне да получи чист доход по-нисък от предходната група, която е платила по-малък данък;
    + Разделна прогресия - и тук облагаемия доход се разделя на групи, но всяка такава група се разделя на две. Първата част от групата служи за определяне на данъчното задължение ( в установен процент), докато втората част служи за коректив, върху който също се определя данък, но се изчислява върху допълнително разделение. Колкото повече нараства това допълнително разделение на коректива, толкова повече начарства и данъка. Целта на тази с-ма е да се избегне недостатъка на предподната - степенната прогресия;
    + Етажна прогресия - таси с-ма е възприета у нас при определяне рзра на ДОД. Доходите също са разделени на групи, но и на етажи, като всички доходи от даден етаж ще се облагат по еднакъв начин. Тук нямаме разделение на групите на две части, както по-горе. Тази с-ма е по-справедлива.
    Колкото и справедлива да е една с-ма, не е допустимо да се изземва целия доход или имотното състояние. Поради това се ползва Дегресивното облагане - то се изразява в ограничаване размера на тарифната ставка от определен размер нагоре (пр.максималната ставка за определяне размера на ДОД е 24% за доход над……… лева).

ПРОИЗВОДСТВО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ на ДФВ и задължения :
    От процесуално гледище, фин.задължения се разделят на 2 вида:
1    ФЗадължения, които се определят направо от закона;
2    ФЗадължения, които за да станат ликвидни и изискуеми е необходимо да бъде издаден облагателен акт.
    Облагането с облагателен акт е способ за определяне на данъчни задължения преди всичко на гражданите, понеже те не водят счетоводна отчетност и не всякога могат да определят сами и точно размера на облагането. Но принципно и самите граждани са привлечени в производството по облагане с данъци, тъй като са длъжни да подадат декларация в определен срок и дори сами да изчислят реализирания доход.
    Декларация за облагане подава всяко финансово задължено лице, поради това тя е лично задължение. Тя трябва да бъде писмена, по образец на МФ и да е подписана, а също подадена в срок.
Съобразно разпоредбите на чл.99 ДОПК - Декларацията се подава в компетентната ТД на НАП, освен ако с НА е предвидено друго. Тя може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път (чрез универсален електронен подпис). Декларацията се подава в писмена форма, чрез попълване на утвърдените образци на хартиен носител, на технически носител по утвърдена форма на записа и по ел.път. Когато декларацията се подава лично или чрез пълномощник, подаващия декларацията следва да установи самоличността си и/или представителната си власт. Подаването на декларациите се отразява във входящ регистър, като на подателя се съобщава писмено входящия номер и датата на подадената декларация. След подаването на декл.,но преди изтичане законноустановения срок за подаването й, подателя й има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промените се извършват с нова декларация. Такива корегиращи декларации за задължителни осигур.вноски могат да се подават и след изтичане на законноустановение срок!

49   въпрос
ИЗПЪЛНЕНИЕ на ДФВземания - видове изпълнение
________________Принудително изпълнение_______________

    При изпълнение на ДВ възникват 2 групи въпроси - за същността на изпълнението и за производството по изпълнението. Изпълнението на ДВ е основно задължение на правен субект - ЮЛ или ЮЛ. То е израз на съзнателна финансова дисциплина, както и на високо морално и обществено съзнание за дълг към обществото. Срочното изпълнение на ДВ е органически свързано с планирането и изпълнението на държ.бюджет, с икономическото и социално развитие на Д.
    От юрид.аспект, изпълнението се характеризира като стадий в процеса на осъществяване на правото; като задължителна д/ст на лицата, визирани в ПН и при участието им в изпъл.производство. Щом във ФПН се визира плащане в полза на бюджета, то тази норма се свързва с друг етап - този на приложението й: с конкретен платец, с определен размер на ДВ, ликвидността и изискуемостта му, чрез издаване на финансов акт. Това е така, защото с изпъл.на П и З завършва осъществяването на ФПН. Това е един краен и нормален завършек на ФПО - плащане от страна на пасивния субект. Но когато не се стигне до това доброволно плащане - в предвидения размер и срок във ФПН, то това е сонование за поставяне в ход на производство по принудително изпълнение. Още в съответния НА се предвиждат срокове за доброволно изпълнение. В случая вземането става закъсняло и се събира по принудителен ред.
    Дейност по изпълнението - държавната д/ст по изпълнението обхваща времето от изтичане на сроковете за доброволно изпълнение /ДИ/ до поставяне в действие на ПН за принудително изпълнение /ПИ/. Действията в този период се изразяват в предприемане на мерки за въздейтвие с обществено-политически и юридически х-р - в пряк контакт със задълженото лице, в изпращане на писмено известие и покана за изпълнение на задължението. Волята на Д може да се прояви в отсрочване или разсрочване на плащането. Цялата д/ст на Д е насочена за уреждане на вече закъснялото плащане по доброволен ред. Следващото направление на д/ст на Д се изразява в предприемане на мерки за принудително изпълнение чрез съотгветните компетентни органи. Тук волята на Д не е в убеждаване към изпълнение, а към реализиране на правата й (да получи плащането) чрез насочване на изпълнението към имуществото на длъжника.
    Изпълнението на ДВ се характеризира от 2 страни:
1    от една страна - изпълнението е етап в осъществяване на правото;
2    от друга страна - изпълнението е д/ст на органите и лицата участвали в производството, насочена към материализиране на на правото на Д да получи определена сума. Съвпадение на волята за изпълнение на задължението има не само когато задълженото лице плаща ДВ, а когато го плаща и то във визирания от закона срок.
    В чл.178 ДОПК е визирано, че Публичните вземания се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната с/ка. Публичните задължения, установени или събирани от НАП, с изкл.на задълженията по ЗМДТ ! НАП поема разноските по безкасово плащане на ДВ, когато наредителя е ФЛ, което няма търлговско качество и плащането се извършва в банка, чиито офиси обслужват НАП.
    Чл.182, ал.1 - Ако задължението не бъде изпълнено в законноустановения срок, преди да бъдат предприети д/я за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичния изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7 днев срок. За връчване на поканата от органа, установил вземането, се прилагат разпоредбите на гл.6.
    Съобщенията за изпълнение се връчват на адреса за кореспонденция (постоянния адрес за гражданите, ако не са посочили пред НАП др.адрес писмено), това става писмено с/у подпис, като в разписката се отбелязват трите имена, ЕГН и в какво качество приема съобщението. Ако длъжника (или пълномощника му) не бъде открит на адреса за кореспонденция след най-малко 2 посещения през 7 дни, то се извършва т.нар.”връчване чрез прилагане към досието” - съобщението се поставя на определеното за целта място  в ТД на НАП  и се публикува в Интернет. Ако лицето не се яви в 14 днев срок от поставянето, съоветния данъчен документ се прилага към преписката и се счита за редовно връчен. За всяко посещение на дареса, когато д-ка не е открит там, се съставя протокол.

ВИДОВЕ ДВ :
1.    Първите ДВ – произхождат от прилагането на финансово-правните норми. Такива са данъците, таксите, митата. В този случай размера се определя пряко от  правната норма, било като абсолютен размер или %тна ставка в/у опеделена база;
2.    Вторите ДВ – това са тези, които произхождат от прилагането на ГП-ни норми – вземания на д-вата от наеми,продажба на д-вна собственост, отстъпване право на строеж,  отдаване на концесия и др. подобни. Тук няма значение , че д-вата  участва като равнопоставен субект. Получените средства от продажба или наеми следва да влязат в д-вния бюджет;
3.    Третите ДВ – това са вземания от наложени юридически санкции като глоби, конфискации, отнемане в полза на д-вата;
4.    Четвъртите ДВ – може да ги определим като налогови (данъчни) и неналогови (всички останали, които не са данъчни);
5.    Петите ДВ – това са съдебни и несъдебни вземания.

ГАРАНЦИЯ за изпълнението на ДВ :
    Гаранциите в тес.см.са съвкупност от правни положения, мерки и способи, които са визирани в ПН, които регулират финансово изпълнителното производство. Гаранциите имат за предназначение да обезпечат приложението на ПН за събиране на ликвидните и изискуеми ДВ.
О.Ликвидност - представлява съвкупност от наличие на две обстоятелства: вземането е установено безспорно по основание и по размер!
О.Изискуемост - това е правото на к-ра да изиска от д-ка да престира веднага, т.е. има настъпил падеж. При безсорчине задължения изискуемостта настъпва с възникване на задължението. Когато едно задължение има срок, то изискуемостта му е отложена напред във времето. Този срок може да бъде и конклудентен, т.е. да зависи от естеството на престацията, а може да бъде установен и изрично - на определен ден, или при настъпване на определено събитие. Гаранциите биват  2 вида:
1    Първата категория гаранции се отнасят до ДВ, които са станали ликвидни и изискуеми, но още Д не е приложила принуда за тяхното събиране. Примерно за да осъществи дадена сделка с НИ, прехвърлителя /учредителя на ОВП/ следва да подпише декларация, че няма непогасени подлежащи на принуд.изпълнение ДВ (данъци, такси и др.) по чл.264,ал.1 ДОПК. Докато в самата данъчна оценка на същия имот данъчния орган вписва наличието или липсата на данъчни задължения. Гаранционния ефект на представяните декларации засяга и длъжностните лица /нотариусите/ ангажирани с прехвърлителната сделка.
2    Втората категория  гаранции в полза на Д се изразяват в привилегированото удовлетворяване на ДВ, когато успоредно с Д, в качеството си на взискател, се явяват като кредитори други ЮЛ или ФЛ (чл.136 ЗЗД). Общата привилегия на Д обхваща всички ДВ освен тия произтичащи от глоби.
    В новия ДОПК, сда предвидени “обезпечения”, на публичните вземания! Подлежат на обезпечаване установените и изискуеми публични вземания. Облезпечението се извършва когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането а публ.задължение, вкл.когато същото е отсрочено или разсрочено.
О.Отсрочване - по искане на д-ка, подадено до компетентния орган /ДОПК/, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло до определен срок;
О.Разсрочване - по искане на д-ка, подадено до компетентния орган /ДОПК/, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши на части, съгласно одобрен погасителен план.
    Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител, в следните случаи:
•    По искане на органа, издал акта за установ.на публ.вземане;
•    когато не е наложено обезпечение или когато наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание.
    За исканото обезпечение длъжника не се уведомява !
    Обезпечението се извършва чрез т.нар. обезпечителни мерки:
1    налагане възбрана в/у НИ или кораб;
2    запор на ДВещи и вземания на д-ка;
3    запор на с/ките на д-ка;
4    запор на стоките в оборот на д-ка.

ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на  ДВ :
    Според Гл.12 от ДОПК,  ПИ на публичните вземания се допуска въз основа на предвидения в закон Акт за установяване на вземането. ПИ се предприема въз основа на:
1    ревизионен акт, независимо дали е бил обжалван;
2    декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/;
3    актовете на органа по приходите с които е установил задължението (при несъответствия в подадената ДД или с които е е установил задължението (когато той следва да го установи въз основа на подадена ДД);
4    постановление за принудител.събиране издадено от митнич.орган, независимо дали е обжалвано;
5    влязло в сила наказат.постановление;
6    влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата;
7    разпореждания за събиране на суми по Акт за начет, издаден от органите на НОИ, независимо дали е обжалван;
8    разпорежданията на публичните изпълнители, с което е наложил обезпечителни мерки на друго лице, което въпреки запор е платило или предало вещи на д-ка (това лице отговаря солидарно с д-ка за ДВ).
    Страните в производството по ПИ са: публ.изпълнител, длъжниците и техните наследници (както и ТЛ отговарящи за плащането задълж.на д-ка), ТЛ със самостоятелни права в/у обекти на изпълнението, и обезпечените кредитори !
    Публ.изпълнители са:  служителите на АДВ и органте на НАП!
    ПИ се извършва по реда на ДОПК, и се използват следните способи :
1    изпълнение в/у вземания и парични ср/ва в ТБ;
2    изпълнения в/у парични средства и вземания на д-ка;
3    изпълнение в/у ДВ, НИ и ЦК.
    Когато публ.вземане не се плати в законовия срок, то съответното изпълнително основание се изпраща на публ.изпълнител от АДВ по пост.адрес или седалище на д-ка!
    Публ.изпълнител пристъпва към изпълнение като е длъжен да изпрати съобщение, с което да даде на д-ка 7 днев срок за доброволно изпълнение. Съобщението трябва да сочи изпълн.основание, номера на изп.дело и взискателя и да съдържа предупреждение към д-ка, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към ПИ. Ако са наличе няколко изп.основания за различни публ.вземания, то се образува едно изп.дло, като се осигурява отчетност за погасяване на всяко едно задължение!
    Ако не са наложени обезпечителни мерки /посочени по-горе/, то действията на публ.изпълнител запозчат с налагане на запор/ възбрана в/у тези права на д-ка срещу които ще се насочи ПИ.
ПИ спира, с разпореждане на публ.изпълнител, като не се начисляват лихви за срока на спирането, при:
•    при поставяне на д-ка под запрещение, до назначаване настойник/попечител;
•    при отбиване на наборна военна служба от д-ка, както и при повикване за уч.сбор;
•    при смърт на д-ка, до приемане на наследството;
•    в др.случаи, предвидени в закон.
    По искане на д-ка, или решение на публ.изпълнител, когато има условия за прихващане, изп.производство се спира до приключване действията за прихващане, но за неповече от 3 месеца.
    Извършване на ОПИС - ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора/възбраната, то ПИ се извършва чрез опис. Публ.изпълнител насрочвна времето за съставяне на опис. Опис на НИ се извършва ако публ.изпъл.се увери, че веща е собственост на д-ка, което става в деня на налагане на възбраната.  Описаната ДВ се оставя на д-ка. Ако публ.изп.прецени, че щета не трябва да се оставя на д-ка, той може да я предаде на пазач или да я остави на съхранение в определено от него място. НИ се оставя във владение на д-ка до извършване на проданта на същия.
    Описаната вещ се оценява по нейната пазарна ст/ст от самия публ.изпълнител. При ноебходимост може да бъде привлечен оценител, по списък на АДВ.
    Продажбата на ДВ се извършва чрез:
1    публична продажба на постоянно определените места от АДВ; или
2    чрез търг - с явно или тайно наддаване. Тази продажба се смята за действителна дори когато в търга участва един купувач, ако предложената от него цена не е по-ниска от началната тръжна цена. Когато никой от наддавачите не внесе предложената от него цена, провежда се нов търг, като продажната цена на веща при новия търг се определя в размер 80% от началната тръжна цена на предходния търг. На всеки следващ търг цената се намалява с по 10 на сто, но не по.малко от 50 на сто. Когато на последния търг веща не е продадена, по искане на публ.взискател, тя му се възлага.
    Начинът за продажба се определя от публ.изпълнител. Всички разноски са за с/ка на длъжника - както по обезпечаването, така и по ПИ!
    ПИ се прекратява с разпореждане на публ.изпълнител, когато:
1    задължението и разноските бъдат погасени изцяло;
2    актът с който е установено публ.вземане бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по надлежния ред;
3    починалия д-к няма наследници или те са се отказали от наследството;
4    публ.изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, а изпълн.способи са изчерпани;
5    при изменение на АУЗадължение с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото ПИ е била събрана дължимата сума - равна или надхвърляща ДВ; тогава публ.изпъл.разпорежда връщане на надвзетата сума до р-ра определен в изменения АУЗ;
6    по писмено искане на публ.взискател;
7    е предвидено прекратяване на ПИ в закон.

50   въпрос
Способи за ПОГАСЯВАНЕ на ДФВземания
Финансова амнистия. Прихващане, давностни и преклузивни срокове

    Освен чрезд изпълнение, ДФВземания могат да бъдат погасени и чрез други способи:
1    Амнистия
2    Опрощаване
3    Давност
    М/у изпълнението и погасяването на ДВ има съществена разлика. Изпълнението се свежда до реално постъпване на ср/ва в бюджета. Докато амнистията или опрощаването са СПОСОБИ за ЗАЛИЧАВАНЕ на едно ликвидно и изискуемо вземане. Това налага да се проследи д/ето на способите за погасяване на ДВ.
    Способите за погасяване на ДВ са обусловени от х-ра на възникналите ФПО. Тези отн/я възникват под въздействието на ФПН, в която е отразена волята на законодателя. Оттук следва Първия ИЗВОД, че погасяване на ДВ не е възможно по пътя на договарянето. Следва Втория ИЗВОД - погасяването не е възможно и по отказ от страна на ДО от ДВ. Това е така, тъй като носителя на материалното право е Д. Затова органите, които я представляват не могат нито да се спогаждат с длъжниците й, нито да направят отказ от правото на ДВ!
    Д може да се откаже от материалното си право - да получи едно вземане, като това трябва да стане чрез акт на държавна власт. Такива актове са финансовата амнистия и опрощаването.
    ФИНАНСОВА  АМНИСТИЯ - тя се постановява чрез закон. При нея се амнистира ДВ, а не ФС, от който се е родило ДВ. С оглед на това, ако на същото основание е възникнало друго ДФВземане и то изрично не е амнистирано, същото следва да бъде изпълнено от длъжника. Амнистията може да бъде:
•    цялостна или частична;
•    да засегне основното задължение или лихвите;
•    може да е условна (пр.ако до определена дата се платят лихвите - погасява се осн.зад).
    ОПРОЩАВАНЕТО - става с акт на Президента на републиката (чл.98 КРБ) и винаги се отнася до индивидуалното задължение на конкретно лице. Това му индивидуализиране го отличава от амнистията.
    ПОГАСЯВАНЕ по ДАВНОСТ - ДФВ могат да се погасяват и при условията на изтекла предвидена от закона давност. Когата става въпрос за гражданите, то техните вземания се погасяват в едни кратки срокове предвидени в съответните з-ни (пр.общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД - С изтичане на 5 год давност се погасяват всички вземания, за които з-на не предвижда друг срок; Докато вземанията за: възнагр.за труд, от обезщетения, неустойки, за наем, за лихви и други периодични плащания /пр.дивиденти/, се погасяват с ичтичане на 3 год давност! Но, когато става въпрос за ДФВ, давностнте срокове за погасяването им са значително по-дълги! Съобразно разпоредбата на чл.171 ДОПК - Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 год давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в з-н е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10 год давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, когато е трябвало да се плати публ.задължение, се погасяват всички публ.вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е било отсрочено или разсрочено!
    Давността спира да тече, когато :
1    е започнало производство по установ.на публ.вземане (до издаване на АУВземане, но не повече от 1 година);
2    изпълнението на АУВ бъде спряно - за срока на спирането;
3    е дадено разрешене за отсрочване или разсрочване на плащането - за дадения срок;
4    е обжалван АУВ;
5    са наложени обезпечителни мерки;
6    е образувано наказат.производсто, от изхода на което зависи установяването или събиране на вземането.
    Давността се прекъсва, когато :
1    е издаден АУВ; или
2    са предприети действия по ПИ.
    От прекъсването на давността започва да тече нова давност!
    Но ако АУВ бъде отменен, то давността не се счита за прекъсната. За неплатените в законноустановените срокове ДВ се дължи лихва. Лихви в/у лихви и лихви в/у глоби не се дължат! Публ.вземания се погасяват в следната последователност - главница, лихви, разноски. При наличие на няколко публ.вземания, които д-ка не е в състояние да погаси едновременно до започване на ПИ, той може да заяви кое от тях погасява. Ако д-ка не е заявил това, то те се погасяват съразмерно. Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, д-ка има право да заяви кое от тях погасява.

51   въпрос
ИМУЩЕСТВЕНА ОТЧЕТНИЧЕСКА  ОТГОВОРНОСТ
Разграничаване от отговорността по ЗЗД. Субикти и видове отговорност

    В теорията и практиката са изказани различни мнения за същността на имуществената отговорност /ИО/ на отчетниците. Работещите в областта на трудовото право приемат, че тази отговорност има договорен х-р, понеже става въпрос за нарушаване на тр.договор. Но авторите в областта на финнсово правния контрол подържат становището, че ИО има деликтен х-р. Такава е и практиката на ВС.
    Деликтния х-р на ИО се извлича от задължението на всеки гражданин да се грижи и опазва обществената собственост, както и от пряката разпоредба на ЗЗД - да не се вреди другиму (чл.45,1). Когато се наруши това общо правило и последва щета, същата трябва да бъде възстановена.
    В основата на деликтната отговорност на отчетниците стои тяхното поведение изразяващо се в нарушаване на това задължение - независимо дали става въпрос за небрежност или за умисъл. Затова тази ИО е лична! Когато говорим за нанасяне на щети не става дума за неизпълнение на задължения, а за поведение, което противоречи на правилото - да не се вреди другиму. Затова тази отговорност е деликтна! Без значение е на какво основание лицето е встъпило в съприкосновение със собствеността - имуществото, дали на договорно основание или извъндоговорно. Важет е фактът, че с виновното си поведение е причинило щети!
    
Субикти на ИО :
Съобразно разпоредбите на ЗДФИнспекция – Към ИО по с.з. могат да бъдат привлечени лица, които:
1.    получават, събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество;
2.    упражняват контрол в/у горните лица;
3.    упражняват контрол в/у бюджетната, финанс-стопанската и отчетната д/ст на проверяваната организация или определено лице;
4.    управляват или се разпореждат с имущество;
5.    лицата получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от д/ето на причинителя на вредата (те дължат връщане на полученото солидарно с причинителя на вредата).
Размерът на вредата се определя към момента на причиняването й, а когато не може да се установи този ден – към деня на откриване на вредата.
ИО се изключва, когато вредата е настъпила поради :
•    естествени фири;
•    непреодолима сила или случайно събитие;
•    нормален производствен стопански риск;
•    неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели.

52   въпрос
Предпоставки за възникване на ИО
Основания за освобождаване от отговорност

    Предпоставки за възникване на ИО на отчетниците са 4 дадени кумулативно :
1    Щета
2    Противоправност
3    Причинна връзка
4    Вината
Липсата, на която и да е от тях дисквалифицира деянието като фин.нарушение, и като последица не може да се носи ИО.
ЩЕТА – най-важната предпоставка. В з/на е употребен термина “вреда”, в правната литература финансистите говорят за щета. Това е така, защото понятието трябва да е разграничено от понятието вреда в ГП. Разликата е количествена, за разлика от вредата в ГП, щетата обхваща само действително претърпените загуби. По реда посочен в ЗДФИ не се търси отговорност за пропуснати ползи, за бъдещи вреди или за морални вреди. Тук при фин.ИО вредата е винаги материална. Тя представлява увреждане на оценими в пари имуществени права и интереси на материални вещи. Практиката и др.з/ни посочват най-проявените форми на щетата. Различаваме следните щети:
•    Липсата е най-важната и най-тежката форма при щетата. Представлява състояние на неотчетност на поверени за съхранение (разпореждане) материални ценности и пари и невъзможност на МОЛ да посочи причините за това. Основания за липса (грешки при вписвания, груба небрежност, незаконосъобразна отчетност, лошо водене на счетоводни книги и др.). Тук за кражби не може да се говори;
•    Повредата е промяна в субстанцията, качеството или формата на материлана ценност в следствие на което тя става отчасти или изцяло негодна за целта която е предназначена;
•    Унищожаването – вещта е изгубена изцяло и не може да се възстанови;
•    Присвояването  – чл.201 от НК – противозаконно, фактическо или юрид.разпореждане с поверената вещ като със своя. Тук също вещта трябва да е публична собственост. Лицето винаги може да обясни причините за щетата за разлика от липсата. Чл.219 от НК – Безстопанственост – повреда, унищожаване разпиляване на имущество в резултат на неположени достатъчно ли лошо положени грижи (по ръководство, управление или запазването на поверените стопанствени ценности).
Обстоятелства изключващи щетата – компенсация на липси с излишъци. При това обстоятелство нямаме предвид компенсация по смисъла на ЗЗД, като способ за погасяване на 2 насрещни изискуеми вземания с еднороден предмет. Тук компенсацията е начин за установяване дали действително причинена щета. За да имаме липса на щета е необходимо при фин.ревизия да е установено едновременно при колич.проверка на матер.ценности и липси, излишъци на един и същи вещи и да съществува причинно-следствена връзка между тях. Компенсацията може да обхване и различни периоди на установяване както и при различни отчетници, но задължително трябва да е налице причинна зависимост.
ПРОТИВОПРАВНОСТ НА ДЕЯНИЕТО – т.е. щетата трябва да е причинена от противоправно действие или бездействие. Това означава,че поведението на лицето трябва да противоречи на нормативно установените задължения да се процедира по определен начин. Основания изключващи противоправност на деянието (определения в НК чл.12,13,13а)  са неизбежна отбрана – да защити сам свои права и интереси (със собствени средства) без да прибягва до помощта на държавата; и крайна необходимост  - когато се извършва някакво правонарушение, с което се предпазват или спасяват много по-важни имуществени и неимуществени ценности отколкото вредоностния резултат от деянието *оправдан производствен риск – за да се постигне някакъв обществено-полезен резултат, да се избегнат някакви значителни стоп.вреди, ако действията на лицето не противоречат на изрични забрани (установени в НА) и деецът е направил всичко възможно да се избегнат вредите.
ВИНАТА – психическото отношение на дееца към своите постъпки и действия и техните правни последици. Лицето е виновно, когато може да съзнава своите постъпки и да ръководи своите действия. Вина има няколко форми:
•    умисъл (пряк, косвен,афект, предумишлен);
•    непредпазливост (небрежност и самонадеяност) - Самонадеяност – лицето е съзнавало своите действия, но е смятало,че ще избегне вредоносния ефект.
Обстоятелства изключващи вината:
1)    непреодолима сила (форсмажор) – външно за дейността на отчетника вредоносно събитие, чието настъпване не е могло да се предвиди (напр. природни бедствия). МОЛ няма да е подведено под отговорност и когато щетата е резултат от вредоносни действия на трето лице;
2)    фира – количествено намаление на материалните ценности, дължащи се на тяхното естество или на размерване и манипулиране с тях, вследствие на естествени физико-химически явления в тях (изсъхване, изпаряване и др.);
3)    рандеман – чистото производство, което се получава в резултат на преработката на един продукт в друг (прясно мляко в кашкавал). Свежда се в % отношение м/у вложеното количество продукти и количеството което трябва да се получи следствие на преработката.
ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА м/у противопр.деяние и настъпилата щета - щетата тр. да е пряка и непосредствена последица от п/воправното деяние, ако не е, не следва да се носи имуществена финанасова отговорност, може обаче да се носи административна отговорност. Акта за начет се приема за верен до доказване на противното. Тежестта на доказване лежи в/у МОЛ. Акта за начет има формална доказателствена сила, т.е. съда не се занимава с доказването му. След влизането на реш. на съда в сила, няма нужда да се развива производство по реда на ГПК.
    Размер на ИО :
1    Пълна ИО – (чл.21,ал.1 ЗДФИ) – при наличието на горните 4 предпоставки, виновните лица носят пълна ИО, когато вредата има една от следните х-ки:
•    Причинена умишлено
•    Последица отлипса
•    Причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.
Когато са налице предпоставките за ПИО, тогава финансовите инспектори съставят Акт за начет, като фактич.констатации трябвада бъдат подкрепени с доказателства
1    Ограничена ИО – извън горните случаи се носи ОИО.

    Способи за осъществяване на ИО :
1    Солидарна ИО - при нея 2 или повече лица отговарят пред ощетената организация или учреждение за възстановяване на определения р-р на щетата. Тази отговорност се характеризира с няколко особености:
•    отговорността се носи от няколко лица пред съответната организация;
•    тази отговорност трябва или да е била изрично предвидена в з-на или да е била договорена; Договорът за солид.отговорност обикновено се сключва от лица които работят на един и същи обект /склад, магазин и др./. Този договор е по-гъвкаво ср/во от договора за бригадна отговорност /виж по-долу/;
•    тя възниква винаги когато щетата е последица от престъпно деяние - щом съдът признае, че съответните лица са виновни за разпиляването, присвояването, унищожаването или поврежданто на вещите и от това са произлезли щети, то отговорността е солидарна;
    Ако солидар.отговорност е предвидена в НА, тогава говорим за:
    + Съпричиняване - тук имаме причинна връзка м/у действието и бездействието на МОЛица, в резултат на което са причинени щети. Основното е да се установи, че щетата е резултат от действие или бездействие на 2 или повече лица. Съпричиняването най-напред се свързва с активни д/я - тук става въпрос за престъпно поведение и умисъл. Също може да се говори за съпричиняване когато става въпрос за причинна връзка за действия на едни лица и бездействие на други, и като последица се стигне до щета. Третия случай за съпричиняване е когато имаме бездействие на вътрешно за организацията лице и действие на едно външно лице (вътрешното създава условията за щетата);
    + Неразграничена отчетническа дейност - тук става въпрос за щета под формата на липси! При липсата не може да се отграничи дейността за приноса на щетата на съответните отчетници - не се знае при кой от двамата или повече отчетници се е явила липсата. Възможно е да се явила както при първия, така да е продърлжила да нараства при втория (пр.продавача е болен).
2    Бригадна ИО - нейното въвеждане бе наложено от ескалиращото общо боравене с парични и стокови ср/ва в големите магазини и търговски офиси. Чрез нея се цели да се постигне вътрешен самоконтрол и справедливо разпределение на причинените щети м/у членовете на една бригада. Регламента й е в чл.209 от КТ - Бригадна отговорност за липса може да се поеме с писмен договор, сключен м/у Рд и работниците, които общо или на смени извършват отчетническа дейност. Когато не може да се установи конкретния причинител, обезщетението се разпределя м/у работниците, подписали договора, съразмерно на получената брутна РЗ за периода от време за който е установена липсата! Тук става въпрос за щети при които се носи пълна ИО. Това така, тъй като на основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ - При липса, работника отговаря към Рд в пълен размер на вредите ведно със законна лихва от деня на причиняването на вредата, а ако не може да се установи деня - от деня на откриването на липсата. Бригадата се състои от брлигаден отговорник и членове. Паодписаният договор се отнася само до вреди щети произтичащи от липси. Важно значение има уговаряне правото на членовете на бригадата да извършват вътрешна проверка относно начина на работа, съхранение и манипулиране с парите и ценностите и др. Периодично е необходимо бригад.отговорник или негов заместник да уточнява сметките на бригадата с тези от счетоводството на организацията. Когато член на бригадата напусне или излезе в отпуск се прави инвентаризация, освен ако всички членове са съгласни такава да не се прави. Съгласието се отбелязва в договора.
    Разлика м/у солидарната и бригадната ИО :
•    в начина за разпределение на отговорността - при солидарната всеки отговаря за цялата сума на щетата, а при бригадната ИО - членовете отговарят пропорционално на полученото ТВ и прослуженото време;
•    правата на ощетента организация - при солидарната ИО предприятието може да събере цялото си вземане от всеки един солидарен длъжник, докато при бригадната ИО - от всеки член на бригадата само съответстващата част от щетата.

Основания за освобождаване от ИО :
    МОЛ се освобождават от ИО, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция ИЗЛИШЪЦИ, ако са налице следните условия, кумулативно :
1.    Излишъците и липсите са установени при количествена проверка на стоките и материалите, които подлежат на отчитане;
2.    Да съществува причинно-следствена зависимост м/у липсите и излишъците, т.е. вредоносния факт да е причинил едновременно и полза, която трябва да се приспадне от вредата.
ДЛ не носят ИО при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя, в случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не съставлява престъпление!

53    въпрос
БЮДЖЕТНО  ПРАВО – х-ка на бюджета, бюджетен процес, Сметна палата

    Понятието “бюджетно право” може да се разглежда в 3 аспекта:
1.    Етимологичен аспект – думата има латински произход, но тя се налага в Англия и блщ.термин baget. Латинският термин означава, че това е чантата на министъра на финансите, с която той внася в парламента приход и разход за одобряване. Друго значение е чувала в които се държи държавното съкровище и не на последно място документ в/у който се отчитат приходите и разходите;
2.    Икономически аспект – финансов план на държавата. Той е пряко свързан с публичните финанси и отразява разчетите свързани с разходването и т.н. на финансите на държавата. Той пряко касае както разходите за функциониране на държавата като цяло, така и структурните единици. Всяка местна единица си има собствен бюджет.
Бюджета има 2 части – приход и разход. Приходна част – предвиждат се постъпленията на държавата в размер и форма /само парични/. Най-големи са приходите от данъци и мита. Разходна част – отразени са видовете разходи според тяхното направление и размер. Обикновено бюджетите се правят за една финансова година. (рядко на 2 г.). У нас той се прави за една календарна година от 31 януари до 31 декември. Когато приходите превишат разходите – има бюджетен излишък, а в обратния случай бюджетен дефицит (липса). В някои случаи се говори за умишлено превишаване на приходите, това не е излишък, а част от бюджетния план и е предварително планувано.
Изпълнението на бюджета започва на 1 януари и завършва на 31 декември.
Видове бюджети:
1)    Според целта на бюджета – редовен, временен, допълнителен и военновременен;
2)    Според времето за което се изготвя – едногодишни и многогодишни;
3)    Според обхвата му:
•    централен републикански бюджет ;
•    местни бюджети;
Съгласно Закона за у-во на държавния бюджет, бюджетите на някои институции са отделни от централния репуб.бюджет /на НОИ, на НЗОК, на съдебната с-ма и Сметната палата). От юрид. гледна точка Законът за държ.бюджет не е з-н, защото за неизпълнението му не се носи юрид.отговорност. Но ПМС за изпълнението на бюджета съдържа юрид.санкции. Основният акт в които се установява начина на изграждане и т.н. на бюджета  – това е ЗУДБюджет.
БЮДЖЕТЕН ПРОЦЕС :
Отговорност за проекта за бюджета носи от министъра на финансите. Той изпраща уведомления и писма до всички които са на държавна издръжка. Във връзка с постигнати финан.резултати, МФ изпраща бюджетни насоки към съответните потребители.
Потребителите на бюджета съставят свои годишен финан.план, като се съобразяват със своите потребности и в определения срок му го представят, като независимо от тях МФ изготвя отделен финансов план и на база получените проекти на потребителите МФ прави един цялостен анализ и им изпраща становището си по тях.
На базата на тези планове и собствени разчети на МФ изготвя проект за държавен бюджет, който министъра на финансите внася за разглеждане в МС. При наличие на разногласия м/у министъра на финан. и първостепенните разпоредители, споровете се решават от МС.
В 2 случая МС не може да променя предложените му годишни проектобюджети:
1)    предложенията на Сметната палата, и
2)    предложенията на СВл,
 като ги внася в НС във вида в който се представят.
Когато МС одобри проектобюджет, не по-късно от 2 м. го внася в НС. При необходимост МС може да внесе проекта по-късно като се мотивира за това и НС му удължи срока.
Внесения проект в НС се разглежда по реда в Правилника, но във всички случаи се разглежда от всички постоянни комисии. Те изготвят свои становища и ги изпращат на бюджетната комисия, тя обобщава мненията и изготвя цялостен доклад.
Министърът на финансите докладва в НС относно внесения проект. Въз основа на този доклад, както и на доклада на бюджетната комисия, НС предлага на дискусия представения му проект.
Когато НС приеме з/на за държавния бюджет за съответната година се обнародва в ДВ и влиза в сила, а МС в 1м срок трябва да издаде постановление за изпълн. на з/на.
Ако до началото на бюджетната година държ.бюджет не бъде приет приходите се събират по действащите до този момент з/ни, а разходите се правят в размери не по-големи от предходната година. Това трябва да стане в рамките на 3 месеца. Ако и това не бъде приет ЗДБ, трябва НС да даде допълнителен срок за приемане на нов бюджет. Веднъж приет бюджета подлежи на изпълнение.
ДОПЪЛНЕНИЕ:
Касовото изпълнение се осъществява от БНБ. Съхраняване на парични ценности и материални средства е безплатно. При изпълнение на бюджета е възможно да се получат дисбаланси. З/на предвижда възможност за прехвърляне на средства при установените от него условия. Това става при: 1.при изпълнение или в изпълнение на някакъв НА; 2.възможно е да се прехвърлят средства м/у различни разпоредители, при условия че не се изменя целта на отпуснатите субсидии. 3.възможно е да се прехвърлят средства м/у различни пера на един бюджет /за бюджета на един главен разпоредител вътре/. 4.първостепенните разпоредители с бюджетни кредити при настъпили промени в техните бюджети да променят бюдж.сметки на второстепенните разпоредители. Дори при необходимост МС може да одобри ползването на средства от резерва (при непредвидени разходи). Органът който контролира всички тези процеси е сметната палата /както и МС, НС, Минис. на финансите, първостеп.разпоред., данъч.админ., митническа админ., които също са отговорни в своята сфера, а сметната палата контролира всички сфери, затова е самостоятелен орган със свой бюджет/.

СМЕТНА ПАЛАТА :
    СП е ЮЛ  на бюджетна издръжка със седалище София. Тя е ДО за външен одит на бюджета и др.публични средства и дейности съобразно ЗСП. Управлява се от председател и членове с мандат от 9 год., а дейността й се осъществява от одитори и стажант-одитори. Тя има ТД, които се ръководят от директори. Основна задача – да добринася за доброто управление на бюджетните и др.публ.ср/ва, както и да предоставя на НС надеждна информация за използването на ср/вата съгласно п-пите за: ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ, ЕФЕКТИВНОСТ, ЕФИКАСНОСТ И ИКОНОМИЧНОСТ и за достоверно отчитане на изпълнението на съответните бюджети. Дейността на органите на СП се осъществява на база приети и обнародвани в ДВ одитни стандарти.
    В изпълнение на основната задача, СП осъществява одит на:
1.    държав.бюджет;
2.    бюджета на ДОО;
3.    бюджета на НЗОК;
4.    бюджета на общините;
5.    др.бюджети приемани от НС;
6.    ср/ва от фондовете на ЕС
7.    бюджетните разходи на БНБ и управлението им;
8.    постъпления от приватизация и концесии;
9.    изпълнението на междунар.спогодби, договори и конвенции;
10.    др.публ.ср/ва и дейности, когато това й е възложено със з-н.
СП сама определя обектите за включване н годишната програма за одитна д/ст, одитния подход и времето за одит!
При упражняване на своите правомощия, органите на СП имат право:
•    на свободен достъп до служ.помещения, документи и активи в обектите;
•    да изискват справки, заверени копия и информация;
•    да искат устни и писмени обяснения от дл.лица;
•    да искат извършване на инвентаризация на бюджетни организации;
•    да искат справки, заверени копия от документи и информация от други лица – извън одитирания обект.
При възпрепятстване на дейността им органите на СП сезират прокуратурата. Ръководителя на одитния екип организира изготвянето на одитен доклад, който вкл.направените констатации и оценки, подкрепени с одитни доказателства, съгласно горните стандарти! Докладът се връчва до 1 мес след изготвянето му на ръководителя на обекта, вкл.на ръководителя на обекта през одитирания период. Последните могат да дадат писмени становища в 14 днев срок след връчването му. В 14 днев срок след получаването на становището, ръководителя на отделението или директора на ТД изготвя мотивирано писмено заключение по становището. Докладът, становището и заключението се внасят в СП и се приемат с решение, което е окончателно и се изпраща на ръководителя на одитирания обект ведно с препоръки за подобряване управлението на бюджетните средства!
СП осъществява одит и заверка на:
1)    ГФО на бюджетни организации – първостепенни и второстепенни разпоред-ли с бюдж.кредити /упражн-щи самостоятелни бюджети по з-н);
2)    Др.отчети, когато това е предвидено в з-н.
СП внася в НС, 7 дни след всяко тримесечие, информация за приетите одитни доклади през тримесечието. При наличие на данни за вреди и при нарушения изпълнението на бюджетите и извънбюджетнитес/ки и фондове при управление на имущество, които не съставляват престъпление, същите се изпращат на компетентния орга за търсене на АНОтг. и ИОтг., а при наличие на престъпление – одитния доклад се изпраща в прокуратурата ведно с материалите.


ДАНЪЧНО  ПРАВО

54
Поява, същност и функции на ДАНЪЦИТЕ
Видове данъци. Правна характеристика на данъците

    Теории за същността на данъка:
1    Осигурителната теория - тя е една от най-старите теории и е създадена от Монтескьо. Според нея, данъкът е своеобразна осигурителна вноска, която се плаща на Д, за да може след време Д да компенсира нуждите на обществото, респективно на тези, които са платили данъка.
2    Еквивалентната теория  - тя се нар.още разменна теория. Тя води началото си от основоположниците на политическата икономия. В същността й стои тезата, че с/у платения данък, Д осигурява на обществото различните видове услуги - сигурност и ред, защита от външни нападения и др. Така, се стига до извода, че д “продава” своите услуги на гражданите с/у платения от тях данък.
3    Теория за жертвата - съвременното общество не може да съществува без Д, затова, същото общество следва да се жертва като внесе средства за нейната издръжка, това са жертви на отделните личности и едновременно на обществото. За да съществува данъкът като такъв то причината е съществуването на Д.
    ФУНКЦИИ на данъка:
•    фискална ф-я - той осигурява необходимите за държавния фиск парични средства;
•    разпределителна ф-я - чрез събирането на данъка самата Д осъществува преразпределение на част от доходите на ФЛ и ЮЛ, но остава въпроса доколко данъкът трябва да служи за осъществ.соц.политика на Д;
•    икономическа ф-я - събраните ср/ва служат за решаване на чисто икономически проблеми;
•    контролна ф-я - това е задължението на Д да контролира събирането на тези ср/ва и тяхното разходване;
•    регулативна ф-я - повишаване или намалявна данъка може да доведе до ограничаване или стимулиране потреблението.
    Понятие за данък:
О. Данък - парично, невъзвръщаемо и безвъзмездно парично плащане, законно установено едностранно от Д.
    Данъкът е редовен бюджетен приход, които наред с др.приходи отива за посрещане на публичните потребности в една Д.
Характеристика на данъка:
1    Невъзвръщаемост - при плащането му не възниква задължение за Д за връщането му на платеца, ако разбира се той не е надвзет от Д.
2    Безвъзмездност - с/у неговото плащане не се получава съответен еквивалент (т.е. престация).
3    Обществено потребен - неговата цел е да спомогне съществуването на установеното общество, като чрез него се посрещът общите обществени разходи.
4    Задължителен х-р - чрез него, Д властнически и едностранно обременява лицата, които са задължени да го платят. Френският автор Годме казва, че чрез данъка по принудителен ред се изземват от определени субекти парични ср/ва за да се обезпечи държавната хазна, и се покрият разходите на обществото.
ВИДОВЕ данъци:
1    Според обекта на облагане, данъците биват:
+Подоходни данъци      и       +Имуществени д-ци;
2    Според устройство на данъчната ставка:
+Прогресивни    и    +Пропорционални;
3    Според направлението на внасяния данък:
+Републикански     и    +Местни;
4    Основно деление на данъка, според това в/у кого тежи данъка:
•    Преки данъци - при тях платеца на данъка е и техен носител (корпоративен данък, ДОД, патентните данъци, данък сгради, данък в/у наследството и др.);
•    Косвени данъци - при тях платецът на данъка е едно лице, а самият данък тежи в/у друго лице (носителя им) - такива данъци са ДДС, акцизите и митата.

55
СТАТУТ И ПРАВОМОЩИЯ НА ДАНЪЧНО АДМИНИСТРАЦИЯ

    Правната уредба относно у-во и правомощията на ДАя се съдържа в ДОПК, ЗНАП и някои подзаконови актове. ДАя е ЮЛ - това е НАП със седалище София и със самостоятелен бюджет.
    НАП създава и подържа Регистър и база данни за задължените лица (чл.80). Не подлежат на вписване в регистъра местни ФЛ и чуждестранни ФЛ и ЮЛ за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък. Регистрацията се извършва чрез служебни вписвания на данни в регистъра. Данните за местни и чуждестр.ФЛ, които както посочихме подлежат на регистрация, без тези които не подлежат и тези вписани в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответнта ТД въз основа на подадена декларация свързана с дан.облагане и задължителни осиг.вноски.
    Двете основни направления на дейност възложени на НАП и на АДВ са установяване и събиране на публичните вземания! Именно тези две дейности са възложени на специализирани органи :
1    Орган по приходите към НАП; и
2    Публичен изпълнител към АДВ.
    Тези два органа - ОП и ПИ действат в рамките на правомощията си, установени от з-на, и прилагат з-ните точно и еднакво спрямо всички лица. Те са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за П, З и отговорностите на задължените лица /ЗЛ/. Тези органи имат т.нар.”оперативна самостоятелност” - (чл.4) Действат самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на з-на! Те са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересуваните лица, да изясняват Ф и О от значение за установяване и събиране на публ.вземания /ПВ/. Органите са длъжни да осигурят на участниците в производството възможност за упражняване на процесуалните си права и правото си на защита /визирано в Конституцията/.
    Правомощия на ОП :
1    извършва проверки и ревизии
2    установява адм.нарушения
3    налага адм.Нк
4    има право на достъп в подлежащите на контрол обекти
5    проверява отчетността в контролираните обекти
6    проверява счетоводни, търговски и др.книжа, документи и носители на инфор/я…
7    изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, вещи, извлечения по с/ки…
8    изисква от контролираните лица да декларират банкови сметки
9    извършва действия за обезпечаване на д-ва, вкл.запечатва: каси, складове, офиси, магаз..
10    изисква от всички лица, държ.и общински органи данни, сведения, докум, книжа, вещи…
11    изисква разкриване на служебна, банкова или застр.тайна
12    изисква писмени обяснения, възлага експертизи и ползва специалисти; и др…
Данъчна и осигурителна информация /тайна/ :
    Тази информация са конкретни данни за ЗЛ и субекти относно: банкови с/ки, размери на доходи, р-р на начислени, установени или платени данъци и задължителни осиг.вноски, освобождавания и преотстъпване на данък, р-ра на дан.кредит и на данък при източника, данни от търг.дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви от умещустквото /които представляват търг.тайна/, както и всички др.данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от ОП или служител на НАП при осъществяване на правомощията му, съдържащи такава информация. Органите на НАП, както и всички други лица на които е станала известна данъчна и осигурителна информация, са длъжни да я пазят в тайна и да не я ползват за др.цели освен за пряко изпълнение на служебните си задължения.
Основните ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ на ДАя са следните:
1    Води регистър на ЗЛ;
2    Установява ПВ по основание и размер;
3    Установява адм.наруш. и налага адм.наказ., като при изземване на вещи в полза на Д ги съхранява до влизане в сила на нак.постан. за тяхното отнемане;
4    Разглежда жалби с/у издадени от нея актове;
5    Осъществява д/ст по събиране на инф/я и по откриване на лица, доходи и имущества, които се укриват от ДО, и налага адм.нак.;
6    Събира доброволни дан.плащания и извършва д/я по обезпечаване и събиране на публ.вземания;
7    Осигурява отпечатването и безплатно разпространение на ДД, съдържащи указания за попълването им и др.документи, които ДО изискват или издават по силата на з-н.
УСТРОЙСТВО на ДАя - тя се състои от НАП и териториални дирекции. В дирекциите могат да се създават функционални отдели и сектори.
    Служителите на НАП не могат:
1    Да са ЕТ или съдружници в ТД;
2    Да участват в органите за управление и контрол на ТД, кооперации и др.организации;
3    Да заемат друга платена длъжност или да извършват платена дейност освен научна, преподавателска или дейност, регламентирана в ЗАПСП
    След постъпването на работа и всяка година до 31 май всички служители са длъжни да декларират имуществото си, а също това СИО и това на своите ненавършили пълнолетие деца с декларация по образец!
    Допълнително финансиране - 25% от събраните суми по влезли в сила актове на оргаите на НАП от укрити и/или недекларирани данъци, непризнати данъци за възстановяване и др.суми за възстановяване, глоби и имуществени санкции и дължимите към тях лихви, постъпват като собствен приход в бюджета на НАП!
    Служителите на НАП отговарят пред агенцията за изплатените от нея обезщетения на увредени ЗЛ само когато действията или бездействията им са били признати за престъпление по съдебен ред или вредите са причинени умишлено. Отговорността е в пълен размер.

56
Правен режим на ДОД и КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК

ДАНЪК ОБЩ ДОХОД :
Общи постановки по ЗОДФЛ:
    Съобразно ЗОДФЛ, ДСу са: ФЛ, ЕТ и някои ЮЛ. За разлика от ЗКПО, тук отговорността за данъка в/у доходите на ФЛ е само лична.
ДЗЛ - това са местните и чуждестранни ФЛ и местните и чуждестранни ЮЛ, посочени в з-на.
    Обект на облагане са
1    доходите на ФЛ;
2    доходите на предприятия на ЕТ;
3    доходите на някои предприятия, които са ЮЛ.
    Облагаем доход - това е общия годишен доход на ДСу.
    Някои от използваните понятия са:
1    Доход - под доход следва да се разбира приход (постъпления), тъй като за да се получи данъчната основа, то облагаемия доход се намалява с разходите за дейността и с предвидените по з-н вноски и облекчения. Но в данъчната и счетоводна практика терминът “доход” няма точно установено определение (изхождам от мнения на данъчни органи и експерт-счетоводители) - някои го приемат като “приход”, а други като “печалба”, но логично е да се приеме като “приход”.
2    Общ годишен доход (ОГД) - това е сборът от всички парични и непарични доходи, получени от ФЛ през данъчната година.
3    Облагаем доход - ОГД след приспадане на необлагаемия доход (по чл.12) освободени от облагане доходи (по др. з-ни), доходи от дейности обложени с патентен данък, доходите обложени с еднократен данък (награди от конкурси и състезания, производствени и потребителски дивиденти (виж ЗКПО), лихви, от обезщетения и неустойки, от доброволно пенсионно и здравно осигуряване и дивиденти от ТД) и доходи обложени с еднократен данък по ЗКПО.
4    Данъчна основа - облагаемият доход, намален с разходите за дейността и предвидените по з-на вноски и облекчения.
5    Местни ФЛ - това са лицата без значение на гражданство, които имат постоянно местоживеене в РБ; пребивават в РБ повече от 183 дни от 365 дневен период. Денят на напускане и на влизане в РБ се считат общо за един ден престой.
6     ЧФЛ - това са всички ФЛ, които не са местни ФЛ.
7    Постоянно местоживеене - трайно установяване на ФЛ на територията на РБ, без оглед на времето прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоя в чужбина не е свързан с трайно установяване там.
8    Занаятчийска дейност - обичайни производства и услуги, упражнявани с личен труд и с труда на членовете от смейството (дърводелство, ремонт на обувки, стъклопоставяне, железарски услуги, сарачи, ремонт на автомобили и др.).
9    Лица упражняващи свободна професия - това са експерт-счетоводители, данъчни консултанти, одитори, адвокати, нотариуси, оценители, правни консултанти, счетоводители, преводачи, инженери, учители, архитекти, артисти, писатели и др. лица осъществяващи за своя сметка професионална дейност.
10    Лица извършващи услуги с личен труд - лица извършващи услуги по договор за изработка, чиято дейност не може да се определи като предприятие, като занаятчийска и като свободна професия.
11    Тантиеми - възнагражденията изплащани на управителите и ръководители на предприятия след облагане на Пч с данък, изразени в % от Пч, дохода, оборота или др.иконом.показатели на предприятието.
12    Анюитети - гарантирани периодични плащания на парични суми в полза на ФЛ, определени за всяка календарна година и дължими за фиксиран период от време, които се извършват въз основа на предварително заплащане на правоимащото лице.
13    Приравнени към труд.ПО - това са ПО с държ.служители и тези в МО и МВР, ПО м/у регистр.вероизповедание и служители с духовно звание, а също и всички лица получаващи доход от изборна длъжност.
    
    Доходи от трудови ПО:
    Правната уредба е в Глава седма от ЗОДФЛ.
    Облагаем доход от труд.ПО и от приравнени към тях ПО - включва всички плащания, вкл.награди в пари или натура от работодателя или за с/ка на работодателя, получени от ДЗЛ през календарния месец.
    Не подлежат на облагане:
1    стойността на безплатната предпазна храна, противоотрови и други по КТ.
2    стойността на безпл.храна (давана в натура) на корабен персонал, водолази, лица изпълняващи 12 часови дежурства в лечебни заведения и военнослужещи.
3    стойността на специалното работно облекло и лични предпазни ср/ва (в натура); работното, униформено и представително облекло, предоставяни съобрано НА.
4    командировъчните пари и платените разходи за храна на лицата в автотранспорта, ЖП транспорта, подвижна охрана и др.подобни дейности… и други подобни!
    Данъчна основа - образува се като облагаемия доход се намалява с вноските за пенсионни, здравни и др.осигуровки, които работника по з-н прави за своя с/ка. Този облагаем доход се намалява с до 10% с р-ра на вноските за доброволно пенсионно осигуряване и такова за безработица, доброволно здравно осигуряване и премии по застраховки “Живот”. Тази данъчна основа още може да се намали с ползване на данъчни облекчения при дарения в размер до 10% от нея, направени на лицата посочени на стр.49 (“суми за дарения”).
    Данъчна ставка - получената данъчна основа подлежи на облагане по прогресивна данъчна ставка определена в процент от р-ра на дохода, като годишния доход с конкретна данъчна основа визирана в закона е необлагаем. Над този размер, ставката е различна съобразно р-ра на дохода: 12%, 22%, 26%…

Облагане с ДОД от НЕТРУДОВИ ДОХОДИ :
Освен ФЛ получаващи доходи от труд.ПО, по реда на ЗОДФЛ се облагат и следните категории ДСу:
1    Лица упражняващи свободна професия.
2    Лица извършващи занаятчийска дейност.
3    Лица извършващи услуги с личен труд.
4    Други ФЛ имащи облагаеми доходи.
5    Предприятия - местни ЮЛ, с годишен оборот до 50 хил.лв, които следва да се облагат с патентен данък.
6    ЕТ, независимо дали са регистрирани по ТЗ.
    Необходимо е да посочим кои доходи са облагаеми и кои не?
    Облагаеми доходи, са парични или не и произхождат от:
1    труд.ПО и приравнените към тях.
2    дейност като ЕТ, независимо от регистрацията по ТЗ.
3    занаятчийска дейност.
4    упражняване на свободна професия.
5    извършване на услуги с личен труд.
6    селскостопанска дейност (горско стопанство, водно стопанство и др.)
7    продажба и замяна на НИ, ППС, въздухоплавателни и водни ПС.
8    продажба на акции, дялове и др.участия в ЮЛ и неперсониф.д-ва.
9    прехвърляне на предприятие на ЕТ.
10    наем, рента и аренда.
11    временно отстъпване на права (по лизинг, факторинг, фрайчайзинг и др.).
12    авторски и лицензионни възнаграждения.
13    обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв х-р.
14    лихви (извън тези плащани от ДАя)..
15    възнаграждение за положен личен труд (в ТД, кооперации и др.).
16    дивиденти, тантиеми и доходи от дялово участие.
17    премии и награди от спортни състезания.
18    други доходи, които не са определени като необлагаеми.
    Необлагаеми доходи са доходите произхождащи от:
1    доходи от продажба или замяна на движимо имущество; и НИ (ако са били основно жилище не по-малко от 3 г.,; и до два НИ ако са изтекли повече от 5 год. от придобиването до продажбата).
2    суми получени от задължително ДОО и здрав.осигуряване.
3    лихви по влогове и депозити в местни ТБ, клонове на чужд.ТБ, ВСК, от държ.и общински ЦК и др.
4    обезщетения и др.палащания при: средна и тежка тел.повреда, смърт или проф.заболяване; претърпени неимуществени вреди; имуществени застраховки; по застрахов.суми при неработоспособност, смърт; по женитбени и детски застраховки, когато е настъпило застр.събитие - брак или раждане или изтекъл срока на застраховката.
5    лихви по съдебно установени вземания, неподлежащи на облагане; присъдени обезщетения и р-ки по съд.дела.
6    парични и непарични доходи от соц.подпомагане, на основата на НА.
7    помощи от соц.фондове и организации; и др.подобни
    Не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завет, дарение и на реституирано имущество, както наследствата и даренията.
    Не се облагат с данък доходите на ФЛ регистрирани като земеделски производители и тютюнопроизводители, вкл.ЕТ, получени от непраработена продукция (растителна и животинска), без декоративното оранжерийно производство. Не се облагат също доходите на ФЛ, получени от рента, аренда или друго възмездно отдаване на ЗЗ.
ЕТ - независимо дали са регистрирани или не по ТЗ, формират своята данъчна основа за облагаемите си доходи по реда посочен в ЗКПО (чл.23), с някои малки изключения, като тя се намалява с: вноските за задължителните осигуровки, които са били задължени да правят през годината за своя с/ка; личните вноски за доброволно пенсионно до 10% от облагаемия доходосигуряване, както и премиите по застраховки “Живот” до 10% отделно. ЕТ независимо, че формира данъчната си основа по реда на ЗКПО се облага по таблицата посочена в чл.35 от ЗОДФЛ (за която говорихме във въпрос 29 - прогресиращата дан.ставка).

КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК :
Обхват на корпоративното подоходно облагане (КПО):
    По реда на ЗКПО се облагат:
1    печалбите и доходите на местните ЮЛ и ЧЮЛ, включително и бюджетните предприятия, както и на местните  и чуждетстранни д-ва, които не са ЮЛ (неперсониф.д-ва).
2    доходите на местните ФЛ и ЧФЛ, посочени изрично в з-на.
    По ЗКПО различаваме следните видове данъци:

вид на дейността     наименов. на данъка    размер на дан.    срок      
  внасяне
обичайна търговска дейност    корпоративен    19,5%    31 март
застрахов.д-ва и взаимозастрах.кооперации    окончателен дан.    7 /  2%    15-ти сл.мес
организатори на хазартни игри - тото и лото    окончателен дан.    8%    3 и 7 дни
-,,,- лотария, Бинго, Кено, увелич.телеф.усл.    окончателен дан.    12%    следв.мес.
търговска дейност от бюджетни ЮЛ    дан.в/у приходите    4%    15-ти сл.мес
начислени диведенти, ликвид.дялове на ФЛ    дан.удър.при източ-ка    15%    при начис
начислени лихви и възнаграждения на ЧЛ    дан.удър.при източ-ка    15%    края  сл.мес.
разходи за търж/ва, представления и развл.    дан.удър.при източ-ка    20%    15-ти сл.мес
разходи за подаръци, дарения и спонсорство    дан.удър.при източ-ка    20%    15-ти сл.мес
р-ди за тържест.и подаръци от Пч или резерв    дан.удър.при източ-ка    15%    15-ти сл.мес
социални разходи    дан.удър.при източ-ка    20%    15-ти сл.мес
р-ди за поддръжка и ремонт на лек автомоб.    дан.удър.при източ-ка    20%    15-ти сл.мес
р-ди за добров. пенсионно и здрав.осигуряв.    дан.удър.при източ-ка    20%    15-ти сл.мес
р-ди за добров.осигур.за безработица    дан.удър.при източ-ка    20%    15-ти сл.мес
р-ди за премии за застрах.”Живот”    дан.удър.при източ-ка    20%    15-ти сл.мес

    ДСу - това са местни и чуждестранни лица и местни и чужедстр.неперсонифицирани д-ва. Носител на ДЗ е ДСу. ДСу са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фиск.у-во (ЕКАФП), по реда на Наредба №4/1999г. на МФ.
    ЮЛ, които не са търговци, вкл.и бюджетни предприятия и организации на вероизповеданията, се облагат за реализираната печалба и доходите, получени от сделки по чл.1 от ТЗ, извършени по занятие, вкл.и от отдаване под наем на движими и недвиж.вещи.
    ДЗЛ са:
1    местни ЮЛ.
2    местни ЮЛ, които не са т-ци, които извършват стоп.д/ст или отдават под наем.
3    бюджетни предприятия, които извършват стоп.д/ст или отдават под наем.
4    местни неперсониф.д-ва и осигурит.каси (създадени по КСО).
5    ЧЮЛ, които осъществяват стоп.д/ст в страната, вкл.и чрез МСД (виж въпр.23).
6    чуждестр.неперсон.д-ва, които осъществяват стоп.д/ст в страната, вкл.и чрез МСД.
    ДЗЛ са платци и вносители на данъка, освен ако з-на предвижда друго.
    ОБЕКТ на облагане - това са приходите и доходите, а в определени случаи извършените  разходи,  на местните и чуждестранни лица, бюджетни предприятия и неперсонифицирани д-ва посочени в з-на.
    Използвани термини по ЗКПО:
1    Корпоративно облагане - облагане на печалбата и доходите на ЮЛ и неперсониф.д-ва.
2    Доход - включва доходи от: дивиденти, дялово участие, положителна разлика от продажба на НИ, движ.ценности и фин.дълготр.активи, авторски и лицензионни възнаграждения, възн.за технич.услуги и наем.
3    Спонсорство - сделка, при която спонсорираното лице извършва или не извършва действия, имуществено нееквивалентни на даденото от страна на спонсора. Когато спонсорираният е длъжен да престира реклама (еквивалентна на даденото от спонсора), то налице е търговска сделка.
4    Франчайз - съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасяща се до търг.марка, фирмени знаци, модели, дизайни, авторско право, патенти, ноу-хау, с цел да се ползват за препродажба на стоки или услуги на крайни потребители.
5    Факторинг - сделка, при която едно лице купува по договор за цесия еднократни или периодични вземания, произтичащи от доставка на стока или услуга.
    
    Данъчна основа:
    Основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба, установена по реда на ЗКПО. Извън това основа за облагане на дейността на:
1    Застраховател.д-ва и взаимозастрахов.кооперации е разликата м/у р-ра на всички получени застр.премии, намалени с брутния р-р на отстъпените презастрах.премии и върнатите застр.премии, и от друга страна приходите от всички други дейности несвързани със застраховане.
2    Бюджетните предприятия е р-ра на приходите, произтичащи от тяхната търговска дейност по занятие.
3    ЧЛ при перхвърляне на НИ е положителната разлика м/у продажната цена и актуализираната цена на придобиване на този НИ.
    В ЗКПО са уредени и някои специфични случаи на получени доходи или извършени разходи при които се формира данъчната основа.

57
Правен режим на ДДС и АКЦИЗИТЕ

Режим на  ДДС :
    Предметен обхват - Според чл.1 от ЗДДС, ДДС се дължи за всяка доставка на стоки или услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършени от ДЗЛ по смисъла на ЗДДС; за износ извършен от ДЗЛ, както и при внос на стоки, освен когато з-на предвижда друго.
    Териториален обхват - разпоредбите на з-на се прилагат на територията на страната - географската територия на РБ, континенталния шелф и ИИЗ, с изк.на свободните зони, свободните складове и търовските обекти, които са лицензирани за безмитна търговия.
    ДЗЛ - по този з-н е всяко лице, което извършва независима иконом.д/ст, независимо от целите и резултатите от нея. Извън кръга на ДЗЛ попадат: Д, държ.органи и органите на МСУ, за извършваните от тях доставки в това им качество, вкл.когато за тези доставки се дължат държавни или местни дан.и такси (МДТ); ФЛ за дейността им по труд.договор или за управление и контрол на ЮЛ. Но за държ.органи или за органите на МСУ има изкл., които се свързват основно с извършване на конкурентна дейност на ДЗЛ по този з-н.

Основни понятия по ЗДДС:
1    Доставка - това е прехвърлянето на собственост или др.ВП в/у стока, извършването на услуга, когато е с/у насрещна престация по повод сделка или с цел да се сключи такава. Прехвърлянето на предприятия по ТЗ не е доставка.
2    Стока - това е всяка движима или недвижима вещ с изкл.на парите в обръщение; вкл.и ел.енергията, газът, водата и топлинната енергия.
3    Услуга - всичко, което има ст/ст и е различно от стока или пари (в обръщение).
4    Доставчик - това е лицето, което прехвърля собствеността в/у стоката или учредява/прехвърля ВП в/у стока или извършва услугата.
5    Получател - лицето което приема фактически или придобива собствеността в/у стоките (или ВП) или получава услугите.
6    Независима иконом.дейност - всяка д/ст извършвана редовно или по занятие, вкл.всяка интелектуална д/ст, упражнявана като свободна професия; д/ст свързана с производство, търговия, селско стопанство, предоставяне на услуги и др.
7    Обект - регистрирано представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница, магазин, склад, сервиз, сторител.площадка, мина, сонда, извор или др.място, където едно лице извършва цялостно или частично независима иконом.д/ст на територията на една страна.
8    Данъчен период - периодът от време, след изтичането на койо регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултатите от този период. Дан.преиод за всички лица е месечен и съвпада с календарния месец.
9    Данъчен кредит - това е сумата от начислен ДДС на регистрирано лице за полученета от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която сума лицето има право да приспадне, освен ако з-на предвижда друго.
10    ДДС-сметка - особена банкова с/ка на лице регистрирано по з-на, открита в ТБ с рарешен.и под контрола на ДАя, по която се плащат или получават ср/ва от или на начисления на титуляра ДДС. Тази с/ка не може да служи като обезпечение и с нея не може да се плащат задълж.към бюджета или към ТЛ, с изкл.на задължения по ЗДДС.
11    Данъчно събитие - доставката на стока или услуга, извършена от ДЗЛ и с място на изпълнение територията на страната, износът на стоки от ДЗЛ, както и вносът на стоки. Приема се, че дан.събътие възниква на по-ранната дата от: 1)Датата на прехвърляне правото на собственост (или др.ВП) в/у стоката или извършването на услугата; или 2)Датата на плащането (пълно или частично) от получателя по сделката/услугата.
        ИЗИСКУЕМОСТ на ДДС - на датата на възникване на дан.събитие ДДС става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължението на регистрираното лице да го начисли (чл.25, ал.3,т.1).
        Презумпция за място на изпълнение - когато не са налице доказателства за противното, счита се, че доставката на услуга е извършена на територията на страната, ако седалището или обектът (или постоянния адрес) на една от страните е на територията на страната!
10    Облагаема доставка - това са всички доставки (с изкл. когато з-на е предвидил друго - освободените доставки или доставка със специфична ставка /нула/) на стоки или услуги, когато са извършени от ДЗЛ по ЗДДС и са с място на изпълнение на територ.на страната, и износът извършен от ДЗЛ.
11    Освободена доставка - това са доставките с предмет: земя, наем на сгради за жилище, финансови услуги, застраховат.услуги, социални и здравноосигур.услуги, доставка на социал.помощи, здравните услуги, протези и помощ.ср/ва за инвалиди също човешки органи кръв и кръни съставки, образоват.и културни услуги, правни услуги,хазарт, дарения в полза на здравни/образоват/културни и социални организации, метални отпадъци и др.
12    Специфична ставка - данъчната ставка е нула в случаите на:
•    износ (износ на стоки, международен транспорт, обработка, поправка или преработка на стоки поставени под митнически иконом.режим, продажба на дивеч ловни трофеи и др.на чужденци, и др.);
•    при наличие на СИДДО, когато данъкът е бил платен;
•    при доставка на леки автомобили с определен обем и мощност на двигателя и при които получателя е лице-инвалид с определена намалена работоспособност.
    
ОБЕКТ на облагане с ДДС :
От общата част на ДП знаем, че обект на облагане е самият данък.
    Данъчна основа - това е стойността в/у която се начислява или не се начислява ДДС, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена.
    Определяне дан.основа при доставка на стока или услуга - определя се на база дължимата сума на доставчика от получателя или от ТЛ, което е задължено за доставката/услугата/, определена в левове, която сума се увеличава с:
•    всички данъци, такси и акциз, когато се дължат по доставката;
•    финансиранията свързани с доставката;
•    получените от доставчика лихви за забава (на получателя) и неустойки;
•    съпътстващите доставката раходи (опаковка, транспорт, комисионна…);
Така получената сума (по доставката) се намалява със стойността на търг.отстъпка, отбив или рабат. Но така определената дан.основа, не може да бъде по-ниска от дан.основа, която е била при придобиването на стоката или себестойността й, а когато стоката е внесена - от дан.основа при вноса й.
    Данъчна ставка - тя е 20 на сто за всяка облагаема доставка на стока или услуга, вкл.при внос на стоки, освен ако в з-на е предвидено друго.
    Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период, който може да бъде:
1    данък за внасяне в републ.бюджет; или
2    данък за възстановяване от републик.бюджет,
което се извършва на база получените от него доставки и извършените от него доставки и вноса за този период. Същият този резултат намира отражение в подаваната от регистрираното лице ежемесечна справка-деларация.
Определяне и начисляване на ДДС :
    Начисляването на ДДС се извършва от доставчика, който е регистрирано лице, за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга в срок до 5 дни от датата н авъзникване на данъчното събитие. Не се начислява ДДС в случаите на извършване на освободена доставка на стока или услуга.
Данъкът се счита начислен, когато доставчика издаде документ, в който посочи данъка (дан.ф-ра, данъчно известие), отрази този документ в отчетните регистри (в случая дневника за продажбите му)  и отрази данъка в своето счетоводство (като задължение към бюджета - по кредита на сч.с/ка 453), а също и в подадената от него справка-декларация за съответния данъчен период.
Определянето на ДДС, за всяка доставка, се извършва като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка (20 или 0). Особено важно е да се знае, че когато при договаряне на облагаема доставка ДДС не е бил изрично посочен (т.е. на етикета на стока не пише дали е вкл.или не ДДС, или не е посочен ДДС в цената по договора), то се приема, че ДДС е включен в договорената цена (чл.56, ал.2-3).
    Данъкът се дължи за данъчния период през който е издаден документа, с който е начислен ДДС, а когато такъв документ не е бил издаден, или не е издаден в горния срок, той се дължи за данъчния период през който е възникнало данъчното събитие, по силата на което ДДС е станал изискуем (виж въпрос 20).
Плащане на ДДС - сумата на начисления ДДС (от доставчика) се получава от доставчика ведно с плащането по доставката за получателя (т.е. цената на сделката + ДДС). Получателя по доставката е длъжен да плати начисления му (по ф-ра) ДДС по ДДС-сметката на доставчика. Това важи за доставките при които са изпълнени кумулативно 2 условия:
1. получателят е регистрирано по ЗДДС лице;
2    начисления ДДС е над 1000 лв.
    ДДС не се начислява, когато получател по облагаема доставка се разпореди със стока и резултат от услуга, за която вече платения от него ДДС (на доставчика) не е бил с право на дан.кредит (т.е.приема се, че този получател /тогава при първата сделка е бил получател, а сега вече и доставчик/ е краен потребител на стоката/резултата от услугата и не следва вече да се начислява ДДС, понеже той е включен в цената при евентуална следваща продажба на стоката/резултата от услугата).
Право да приспадне дан.кредит за получателя по облагаема доставка или вносителя е налице когато са изпълнени следните условия:
1. получател на доставка за която е начислен данък, или вносителя на стоката е регистрирано лице към датата на възникване на дан.събитие и към датата на издаването на дан.ф-ра или към датата на издаване на митнич.декларация (при внос);
2    данъкът по облагаемата доставка е бил начислен (виж втория абзац от въпроса) от регистрирано лице;
3    доставката е облагаема към датата на дан.събитие;
4    данъкът при вноса на стоката е начислен от митнич.орган и е внесен в републ.бюджет или е начислен от вносителя;
5    получената от вноса или облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаема доставка (т.е. получателя не е краен потребител на тази стока);
6    получателя притежава дан.ф-ра или дан.дебитно известие (виж следв.точка), отговарящи на изискванията на ЗСчет.и ЗДДС, или митническа декларация.
    Но дори да са налице горните 6 условия, то получателят няма право да приспадне дан.кредит когато:
•    стока/услугата се ползва за представителни мероприятия;
•    е придобит мотоциклет или л.а., в който броя на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, освен в случаите когато лицето извършва с него основна дейност (има се предвид производствена, търговска или друга, но не и административна д/ст);
•    стоката/услугата е предназначена за подръжка, ремонт или експлоатация на мотоциклети и л.а. по предходния случай;
•    стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки;
•    стоката е отнета в полза на Д или сградата е разрушена като незаконно построена.

Режим на АКЦИЗА :
    Обхват - с акцизи се облагат стоките и услугите от местно производство, посочени в Тарифата за акцизите (пиво, вина, тютюневи изделия, цигари, алкохолни продукти, кафе, автомобили, горива, хазартни игри и автомати и др.), предмет на сделки на територията на страната, която включва географската територия на РБ, континенталния шелф и ИИЗ, с изк.на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия. На облагане с акциз подлежат и внасяните в страната, стоки посочени в ТА, както и внасянето на: спиртин напитки, тютюневи изделия и течни горива в свободните зони, в свободни складове …
    Не се начислява акциз в/у:  изнасяните от страната стоки; стоки и услуги за които вече е бил платен акциз; производство от ФЛ на ракии от собствени суровини и м-ли за лично потребление в р-р до 2000 алкохолни градуса ракия годишно за семейство; сделки м/у регистрирани производители на вина; международни пощенски пратки и други пратки, както и личния багаж на пътниците, когато стоките се внасят в рамките на разрешения безмитен внос, съобразно ЗМитн.; горива внасяни съобразно закон или МД, ратифициран и обнародван.
    ДЗЛ - по ЗАкц. са всички лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки или организират хазартни игри, посочени в ТА към ЗАкц., вкл.и ЧЛ, които извършват стопанска д/ст самостоятелно или чрез място на стопанска д/ст.
    Особеното е, че първо се начислява акциза и с него се формира данъчната основа за облагане с ДДС.
    Някои определения ползвани в ЗА и ППЗА:
1    Бандерол /бандеролен знак, стикер/ - държавна ЦК, която се закупува от МФ и не може да бъде предмет на последваща сделка.
2    Спиртни напитки - всички продукти включени в код по Комбинираната номенклатура (КН) 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2% vol, както и продуктите, включени в кодовете по КН 2204-2206 с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 22% vol, и които: са предназначени за консумация; имат специфични органолептични х-ки.
3    Денатуриране - процес, при който към спирта се прибавят отровни или неприятни за вкуса или за обонянието вещества, което го прави опасен за здравето или негоден за пиене.
4    Пиво - продукт, включен в код по КН 2203 или всеки продукт, представляващ смес от пиво и безалкохолни напитки, включен в код по КН 2206, с действително алкохолно съдържание (и в двата случая) превишаващо 0,5 обемни процента.
5    Място на стопанска д/ст - определено помещение (собствено или наето) или база, посредством която ЧЛ извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, вкл.: място на управление, клон, търг.представителство регистр.в страната, офис, кантора, ателие, работилница, сервиз, склад, магазин и др.; извършване на д/ст в страната от лица, упълном.да скл.договори от името на ЧЛ, осевн ако са с независим статут; трайно извършване на търг.сделки с местоизпълнение в страната, дори когато ЧЛ няма постоянен представител или база.
Определяне размера и начисляване на акциза:
    ОПРЕДЕЛЯНЕ - Дължимия акциз, вкл.и при внос, се определя (чл.4 ЗА) обикновено като абсолютна сума в левове на единица мярка от стоката, а именно :
1    за пиво - като абсолютна сума (АС) в левове на хектолитър за градус плато;
2    за вината - като АС в левове за 1 литър;
3    за спиртни напитки - като АС в левове за всеки обемен процент действително алкохолно съдържание на литър;
4    за цигари - като АС в левове за 1 къс цигари, към която се прибавя процент от продажната цена на производителя, съответно вносителя;
    и т.н. съобразно видът на стоката и съответната номенклатура, където се числи.
    При поризводство на стоки на ишлеме, акцизът се начислява, събира и внася от лицето, което произвежда тази стока.
    Когато дължимият акциз не е определен като АС в левове, той се определя като процент в/у пазаната цена на съответната стока (тя е без акциз и ДДС).
    НАЧИСЛЯВАНЕ - лицата които произвеждат стоки или извършват услуги по ТА начисляват акциз от датата на издаване на фактурата. Самата ф-ра се издава в 3 дневен срок след по-ранната дата от двете - датата на прехвърлянето на правото на собственост или извършване на услугата, или датата на плащането. Когато регистр.лице по ЗА придобива акцизни стоки, за които не е платен акциз при тяхната реализация, начисляват акциз по същия начин като производителите им. При внос на стоки - акцизът се начислява от митнич.органи, като определения р-р на акциза се взема на специален митн.отчет
    ПЛАЩАНЕ - събирането на акциза от производителите се извършва с получаване на плащането по сделката или от митн.органи (при внос) по реда за събиране на митнич.сборове. Лицата, които произвеждат стоки или извършват услуги по ТА, внасят в републ.бюджет начисления през месеца акциз до 14-то число на следващия месец. Лицата организиращи хазартни игри, внасят тримесечни авансови вноски и изпращат копие от платежното нареждане до ТДД по местонахождение на обекта за хазарт. Авансовите вноски се правят до 3 януари,  1 април, 1 юли и 1 октомври.
    За стоките, за които е предвидено използването на бандерол, производителите и вносителите  обезпечават сумите по акциза с банкова гаранция в р-р на дължимия акциз за срок от 60 дни. При реализация на стоките, но преди изтичане на гаранцията, акциза се внася в горния срок. Акцизът на стоки местно производство, както и при закупуване на бълг.акцизни бандероли за стоки местно производство и от внос, се внася по съответните с/ки на ТДД за приходите в републиканския бюджет.
    Митнич.органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления дължим акциз по реда определен за митническите задължеия.

58
ДАНЪЧНО ПРОИЗВОДСТВО
Издаване, обжалване и изпълнение на дан.облаг.актове. Санкции

    Компетентност по издаване на АА по ДОПК - издавате се от органа по приходите /от НАП/, съответно от публичния изпълнител /от АДВ/, от компетентната ТД на агенциите.
    Компетентна е ТД на НАП:
1    по пост.адрес - за ФЛ;
2    по адрес на упрв/е - за неперсонифицирани д-ва и осигур.каси;
3    по седалище - за местни ЮЛ;
4    по седалище на клона или адрес на търг.представителство - за чужедстр.лица (ЧЛ);
5    в София - когато не може да се установи компетент.ТД.
    Страни и участници в АПр по ДОПК:
•    Страни са: АО; всяко ФЛ/ЮЛ с/у когото е образуваноАПр. Непесонифиц.д-ва и ОК за целите на това АПр се приравняват на ЮЛ. Но принудител.изпълнение в НД се насочва с/у участниците в това НД-во;
•    Участниците - това са субектите и всички др.лица, които вземат участие в извършване на процесуални действия.
    Задължени лица - това са ФЛ и ЮЛ, които са носители на задължението за данъци или задължителни соц.осигуровки /ЗСО/; също лицата имащи задължение да удържат и внасят данъци или ЗОВноски; или пък лицата отговарящи за задълженията на горните 2 категории лица.
    Срокове за АПр - ако органа по приходите /ОП/ или публ.изпълнител /ПИ/ не е установил друг срок или пък не е посочен др.срок в з-на, тогава срокът за това АПр е 14 дни. Срокът определен от ОП или ПИ не може да бъде по-кратък от 7 дни.
    Доказателства - те се събират служебно от ОП или по инициатива на субекта. Събраните д-ва подлежат на обективна преценка и анализ. ОП може да иска съдействие от органите на МВР за извършване на претърсване и изземване, по реда на НПК. Може да извърши насрещна проверка за установяване на отделни Ф и О, свързани с лице, което не е страна в АПр. Всички Ф и О които се установяват, изявления и извършени действия от ОП се документират в протоколи. Може да взема писмени обяснения от проверяваните лица и представляващите ги лица, и ако те откажат, тогава ОП може да преме за доказани или недоказани съответните Ф и О, за които са отказани обясненията! С тези обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от едно ТЛ (за авторство на документи, за обстоятелства за които з-на иска писмени документи, но те липсват или за такива за които не са били съставени необх.документи). Може да назначи експертиза, по своя инициатива или по искане на субекта, когато за изясняване на някои обстоятелства в АПр са нужни спец.знания, каквито ОП няма.
    Административно обслужване - то се извършва чрез издаване на документи от значене за признаване, упражняване или погасяване на П или З.  Тези документи се издават по искане на заинтер.лице, отправено до компетентната ТД. Документът се издава в 7 днев срок от постъпване на искането, ако не е предвиден по-кратък срок. Ако искането е подадено чрез друга ТД, изпълнява се в срок от 14 дни. Отказът да се издаде документа се съобщава в 7 днев срок от изготвянето. Непроизнасянето в срок е мълчалив отказ.
    Обжалване на отказа - в 14 днев срок от съобщаването му, пред ТД директор, мълчаливия отказ - в 14 днев срок от изтичане на срока в който е следвало да се издаде. Пред същия орган и в същия срок може да се оспори съдържанието на издадения документ от ЗЛ /не само от подателя на искането/. Жалбата се подава чрез ОП издал или отказал документа. Като ОП в 7 днев срок:
1    издава искания документ /който е бил първо отказал/;
2    издава документа с ново съдържание; или
3    изпраща жалбата с преписката на територ.директор.
    Териториалния директор - произнася се в 7 днев срок от получаване на жалбата от ОП:
1    разпорежда издаване на искания документ;
2    оставя жалбата без уважение.,
като уведомява жалбоподателя в 7 днев срок за горното решение.
    Съдебно обжалване - отказът на ТД-р да издаде документа може да се обжалва пред ОС по местонахождение на ТД, в 7 днев срок от съобщаването на ОП /или мълчаливия отказ/, или пък от произнасянето на ТД-р. Пред съда не може да се оспори съдържането на документ. Това трябва да се направи пред прокуратурата, тъй като явно става въпрос за документно престъпление. Ако съдът намери жалбата за основателна, той задължава ОП да издаде документа, но без да дава указания по съдържанието му (чл.96 ДОПК). Решението на ОС е окончателно!
РЕВИЗИОННО ПРОИЗВОДСТВО :
    Дан.задължения /ДЗ/ и ЗОВноски се установяват с Ревизионен акт по чл.118. Не се образува АПр по ястановяване на ДЗ по ДОПК, когато са изтекли 5 г от изтичането на годината в която е подадена ДДекл. или е следвало да бъда подадена такава ДД.
    ОП осъществяват данъчно-осигурителен контрол /ДОК/ чрез извършване на ревизии и проверки! Целта на ревизията е да се установята ДЗ и ЗОВ. За разлика от ревизията, за проверката не е необходимо предварително писмено възлагане, тя цели установяване на нарушения на данъчно-осигур.законодателство - установяват се Ф и О от значение за ДЗ и ЗОВ на проверяваното лице. За резултта от проверката се съставя протокол, когато в спец.з-н не е предвидено друго.
    Ревизионното производство /РПр/ се образува с издаване на Заповед за възлагане на ревизията. Тя се възлага от ОП, определен от ТД-р, или от изп.директор на НАП /или определен от него заместник/. В з-дта се визират - данни за ревизираното лице, ревизиращите ОП, срокът за ревизията, ревизирания период, задълженията които се ревизират /ДЗ, ЗОВ/, и др.обстоятелства от значение за ревизията. Срокът за ревизията е до 3 мес и започва да тече от датата на връчване на з-дта. Този срок може да се удължи с още 1 мес от органа възложил ревизията. При фактическа сложност срокът може да бъде продължен общо до 3 години с нова з-д на изп.директор на НАП, по мотивирано предложение на ТД-р.
    Приключителни документи - до 14 дни от изтичане срока за ревизията, ревизиращия орган /РО/ трябва състави Ревизионен доклад в който освен установеното трябва да направи фактически и правни изводи и основанията за тях, предложение за установяване на задълженията, опис на приложените д-ва, мерки за обезпечаване на публ.вземания и пр.
    В 3 днев срок от съставянето му РД се връчва на ревизираното лице. В 14 срок от връчването РЛ може да направи възражения или да представи д-ва. Когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето но не с повече от 1 месец.  След което в 3 днев срок от изготвянето на РД изготвилия го уведомява органа възложил ревизията с оглед издаване на Ревизионен акт. Уведоменя ОП издава заповед с която възлага на компетентен друг ОП да изготви Ревизионния акт. Определения ОП изисква цялата преписка, склед което в срок от 14 дни от подаденото възражение от РЛ или от изтичане на срока за подаване на възражение:
1    издава РАкт; или
2    прекратява АПр със заповед, когато установи, че е недопостимо установяване на ДЗ или отговорност от РЛ. РА /ако е издаден такъв/ или заповедта за прекратяване, се връчват в 7 днев срок от издаването им на РЛ.
     РД се прилага към РА и неразделна част от него.
ОБЖАЛВАНЕ на Ревизионен акт :
    По реда за обжалване на РА се обжалват и други актове, издавани от ОП, доколкото в ДОПК не е предвидено друго. ДЗЛ може да подаде Жалба за бавност (чл.144,ал.3) до по-горестоящия АО, който се произнася в 3 днев срок и дава задължителни указания на ОП.
    Жалба срещу действия на ОП се подава чрез самия ОП. Последния е длъжен в 7 днев срок да я комплектува и изпраща преписката на компетентния АО. Когато за такава Ж има конкретен срок и тя е просрочена, АО я оставя без разглеждане, като за това се изготвя решение. Решението на АО се връчва на жалбоподателя в 7 днев срок от издаването му.
Това Решение може да се обжалва в 7 днев срок пред ОС по местонахождение на решаващия АО. Жалбата до съда се подава чрез АО издал решението. След получаване на жалбата до ОС, АО в 7 днев срок е длъжен да изпрати преписката до ОС. Просрочената жалба се оставя без разглеждане от съда. Ако преписката в горния срок не бъде изпратена до ОС, жалбоподателя може да изпрати препис от жалбата направо до съда. Тогава съдът изисква служебно преписката. Съдът се произнася в 30 днев срок с определение.
    АДМИНИСТРАТИВНО обжалване на РА - в 14 днев срок от връчването на РА същият може да се обжалва в цялост или негови части. Компет.АО който следва да разгледа жалбата е Д-ра на Д”Обжалване и управление на изпълнението при НАП-София. Жалбата се подава чрез ТД на НАП. Обжалването на РА няма суспензивен ефект и изпълнението не се спира. АО компетентен да разгледа жалбата може да спре изпълнението ако РЛ направи искане за това спиране и предложи обезпечаване на главница и лихви. АО се произнася по искането за спиране изпълнението в 7 днев срок. Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва в ОС.
    В срока за решаване на жалбата с/у РА, може да се стигне до Споразумене м/у ОП издал РА и РЛ, при което да се определят кои д-ва се приемат от двете страни за безспорни. АО решаващ жалбата одобрява това споразумение. Решаващия АО разглежда Ж по същество и се произнася в срок от 45 дни от постъпването й с мотивирано решение, като той може:
1    да потвърди РА;
2    да измени или отмени изцяло или частично РА в частта му която се жали.
    Ако РА бъде отменен изцяло или отчасти, преписката се връща на АО възложил ревизията със задължителни указания за издаване на нов РА - когато има непълноти в д-вата или са е установено СПН, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.
    Принцип: С решението на решаващия АО, РА не може да се изменя във врда на жалбоподателя!

СЪДЕБНО обжалване на РА - в 14 днев срок от получаване на Решението на решаващия АО, жалбоподателят може да обжалва РА в частта му, която не е била отменена,. Жалбата се подава до ОС по местонахождението на АО и чрез същия този АО издал решението. Съществува забрана за обжалване на РА по съдебен ред досежно частта му, която не е била обжалвана по административен ред, а също и в частта му в която жалбата му е била изцяло уважена от АО. Ако АО не се произнесе в 45 днев срок, счита се, че той мълчаливо е потвърдил обжалвания РА. Тогава в 30 днев срок от изтичане срока за произнасянето, жалбата може да се подаде до ОС пак чрез АО, който е следвало да се произнесе.
Забранява се АО да се произнася след като е изтекъл срокът за изпращане на преписката в съда! Преди обаче да изтече срока за произнасяне, АО може да се споразумее с жалбоподателя за удължаване на срока за произнасяне за срок до 3 месеца, като изрично се посочва договорения срок. Ако не се произнесе АО в този уговорен срок - прилагат се горните разпоредби /мълчаливо пътвърждаване на РА/. Обжалването на РА пред съда не спира изпълнението. По искане на тъжителя, съда може да спре изпълнението, но това може да стане за частта от РА, която е обжалвана пред съда. Съдът се произнася в 14 днев срок от искането за спиране, с определение, то подлежи на обжалване пред ВАС.
    За разглеждане на жалбата, съдът призовава страните по спора - решаващия АО и жалбоподателя. Прокурорът може да участва по свое осмотрение, ако прецени че се засяга държавен или обществен интерес. Съдът решава делото по същество, като може:
1    да отмени изцяло или частично РА;
2    да го измени в обжалваната му част; или
3    да отхвърли жалбата.
    Съдът преценява както законосъобразността, така и обосноваността на РА - дали е издаден от комп.орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредбипо издаването на РА. Когато поради естеството на акта /това не касае РА/, съдът прецени, че не може да реши делото по същество, връща преписката на комп.ОП със задължителни указания по тълкуването и прилагането на з-на.
    Принцип: Със СР не може да се изменя актът /РА или друг/ във вреда на жалбоподателя!
    СР на ОС подлежи на касационно обжалване, по реда на ЗВАС. Като може да се иска и отмяна на ВССР пак по реда на ЗВАС.

САНКЦИИ :
    За НАРУШЕНИЯ по ДОПК :
1    За неправомерно използване или разпространяване на данъчна и осигурителна информация, служителите на НАП, както и лицата ползвали такава информация служебно в нарушение на тайната й се налага глоба от 1000 до 10000 лева.
2    За неиздаване от ОП в срок на удостоверение за наличе или липса на ДЗ, по искане на ЗЛ, или въз основа на съдебет акт, се налага глоба от 100-300 лв.
3    Служител на НАП на когото е било възложено и е отказал да приеме надлежно попълнена и подписана декларация, се наказва с глоба 100-300 лв.
4    ОП който извърши ревизия без да му е възложена или извън определения срок, се наказва с глоба 250-500 лв.
5    За неоказване на съдействие на ОП или на ПИ или възпрепятства упражняване на правомощията му - глоба 25-500 лв.
    За ПРЕСТЪПЛЕНИЯ по НК :
1    Неплащане на данъци в големи р-ри - чл.255, ал.1 - Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в големи р-ри, като:
2    не подаде декларация;
3    потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
4    не издаде фактура или др.счетов.документ;
5    унищожи укрие или не съхрани в законоустановения срок счет.документи или регистри;
6    осъществи или допусне осъществ.на счетоводство в нарушение на изискванията на з-на;
7    състави или използва документи с невярно съдържание, неистински или преправени д-ти при упражняване на стопанска д/ст…
8    приспадне неследващ се данъчен к-т,…
9    Възпрепятстване дейност на Данъчен орган - чл.258 - Който противозаконно пречи на ДО да изпълни свое законово задължение …
3)  Лъжливо документиране в декларация - Чл.313, ал.1 - Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електрон.път, които по силата на з-н, указ или ПМС се дават пред ОВл за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, …
    Ал.2 - Когато деянието по ал.1 е извършено с цел да се избегне заплащането на дължими данъци, …

59
МЕЖДУНАРОДНО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ
Способи за избягване на двойно дан.облагане. Свободни безмитни зони

    Говорим за двойно данъчно облагане /ДДО/, когато едно лице получава доходи на територията на 2 Д-ви. Знаем, че всяка Д има държавен суверенитет, който е неприкосновен. Опора на държ.суверенитет е “финансовия суверенитет” – сама определя своите ДЗ и съответните такси. Поради тези причини са възприети 2 основни принципа на облагане:
1)    Териториален п-п – облагат се всички доходи получени от лице на нейната територия;
2)    Личен п-п – Д облага своите бълг.граждани и бълг.ЮЛ без значение на чия територия получават доходи.
               Поради смесване на тези два п-па, често едно лице попада в условията на ДДО. РБ прилага личния п-п, докато Испания – териториалния. За да имаме ДДО следва да са налице няколко условия:
1.    да се облага един и същ субект;
2.    облагането да е на едни и същи доходи /т.е. един и същ обект на облагане/;
3.    това облагане да става на територията на 2 различни Д-ви;
4.    облагането да е с идентични по х-р данъци /пр.ДОД/;
5.    облагането да е за един и същ данъчен период.
            За избягване на това ДДО д-вите се договарят за механизма по който ще се извърши това – най-често става въпрос за двустранни договори.
    Съществуват 2 основни способа за избягване на ДДО:
1) Едностранни мерки от Д – тук Д сама предприема мерки за да освободи своите граждани от ефекта на ДДО /пр.РБ освобождава гражданите от плащане данък в/у наследството получено в чужбина ако данъка е платен в чуждата Д/. Почти всеки данъчен з-н урежда въпроса с ДДО;
1    Чрез двустранни МКонвенции - методи /способи/ за избягване на ДДО се определят в съответната МК. Тези методи са:
•    М-д на пълно освобождаване – от всички доходи се вадят тези, за които е заплатен данък и едва тогава става облагането по нашето законодателство;
•    Кредитен м-д – облагат се всички доходи, като от дължимия данък се приспада този, който е платен в чужбина.

СВОБОДНИ БЕЗМИТНИ ЗОНИ :
    Съобразно определенията дадени в ЗДДС и ЗАкцизите:
•    "Безмитни зони" са свободните зони и свободните складове, открити и управлявани по реда на чл. 159 - 172 от Закона за митниците.
•    "Антрепозитен склад" е митнически склад, открит и управляван по реда на чл.97 - 110 от Закона за митниците.
    Свободните зони и свободните складове, по ЗМитн., са обособени части от митническата територия на Република България или помещения върху нея, в които:
1.    чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на Република България, ако не са поставени под режим внос, или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби;
2.    местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или в акт на Министерския съвет.
       Свободните зони трябва да бъдат оградени. Свободните зони и свободните складове трябва да имат определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове.
Достъпът до свободната зона или до свободния склад може да бъде забранен за лица, които не спазват разпоредбите на този закон.
Внасянето на стоки в свободна зона или склад, престоят им и изнасянето на тези стоки от свободна зона или склад може да се контролира от митническите органи. За осъществяването на този контрол всички необходими документи, придружаващи стоките при тяхното внасяне във или изнасяне от свободна зона или склад, се представят на митническите органи или на определено от тях лице, което ги пази на тяхно разположение.
Митническите органи имат право да изискват представянето и на други документи. При извършване на контрола стоките трябва да бъдат на разположение на митническите органи.
В свободните зони и в свободните складове могат да се съхраняват както чуждестранни, така и местни стоки. Митническите органи имат право да изискват стоките, представляващи някаква опасност, които могат да повредят други стоки и които изискват специални условия за съхранение, да се поставят в оборудвани за такива стоки помещения или места.
Продължителността на престоя на стоките в свободните зони или в свободните складове е неограничена.  В правилника могат да бъдат определени срокове за престоя на някои стоки в свободните зони или в свободните складове. В свободните зони и в свободните складове са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги при спазване разпоредбите на ЗМитн. За упражняването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително.

60
Правен режим на МИТНИЧЕСКИТЕ СБОРОВЕ

Митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция "Митници" към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата са организирани в отдели.
    Митническите органи:
1. осъществяват митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата       в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;
2. изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки;
3. прилагат, в рамките на своята компетентност, тарифните мерки и мерките на търговската политика на Република България;
4. защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност; и др.задачи визирани в ЗМитн.
Стоките, пренасяни през държавната граница на Република България, се облагат с вносни или износни митни сборове, доколкото не е предвидено друго в този или в друг закон, както и в МД, по който страна е Република България.  Вносните или износните митни сборове, дължими при възникване на митническо задължение, се основават на Митническата тарифа на Република България.
За стоките, представени пред митническите органи, се подава митнически манифест.  Митническият манифест трябва да бъде подаден незабавно след представяне на стоките пред митническите органи. Митническите органи могат да определят и друг срок за подаване на манифеста, но не по-късно от първия работен ден след деня, в който стоките са представени. Манифестирането на стоките се извършва при условия и по ред, определени в ППЗМ. Митническите органи могат да приемат и търговски или друг документ, вместо митнически манифест, ако съдържа необходимите данни за идентифициране на стоките.  Митническият манифест се подава от :
1.    лицето, въвело стоките на митническата територия на Република България, или от лицето, което е поело превоза на стоките след тяхното въвеждане;
2.    лицето, от чието име са действали лицата посочени в т.1
Стоките могат да бъдат вдигнати от мястото, на което са поставени първоначално, само с разрешение от митническите органи.
    ВНОСЪТ обхваща прилагането на мерките на търговската политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки, и облагането с дължимите митни сборове.
    Режимът ТРАНЗИТ разрешава превоза от едно до друго място на митническата територия на Република България на:
1.    чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;
2.    местни стоки, в случаи и при условия, определени с правилника, за които като продукти са предвидени ограничителни или насърчителни мерки по износ, с цел тези мерки да не бъдат избегнати или неправомерно ползвани.
Режимът временен внос разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.  Разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на тези стоки. Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно вносните стоки да се идентифицират.
    Режимът ИЗНОС представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на Република България и включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено - облагане с износни митни сборове. Местните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим износ.
    Режимът временен износ разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България, при условие да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.
    Вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при:
1.    оформяне на режим внос;
2.    поставяне под режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове;
3.    неправомерно въвеждане на митническата територия на Република България в нарушение на разпоредбите;
4.    неправомерно въвеждане от свободна зона или свободен склад в останалата част на митническата територия на страната в нарушение на разпоредбите;
5.    отклоняване от митнически надзор;
6.    неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране или при ползване на митнически режим;
7.    неспазване на едно от условията, определени за поставяне под съответния митнически режим, както и за прилагане на намалени или нулеви вносни митни сборове или за освобождаване от вносни митни сборове поради употребата на стоките за специфични цели;
8.    употребяване или изразходване в свободна зона или свободен склад при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби;
9.    издаване на документи, необходими за получаване на преференциално третиране на стоки с български произход в други страни, когато сключените между Република България и тези страни споразумения предвиждат заплащане на дължимите митни сборове за вложените чуждестранни стоки.
    Вносното митническо задължение възниква в:
1.    момента на приемане на митническата декларация;
2.    момента на неправомерното въвеждане на стоките;
3.    момента на отклоняване от митнически надзор;
4.    момента, когато престава да бъде изпълнявано изискването, чието неизпълнение поражда митническо задължение;
5.    момента на поставяне на стоката под съответния режим;
6.    момента на първоначалното употребяване или на изразходването на стоката при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби;
7.    момента на приемане на митническата декларация за износ на стоките, за които се издават документи за ползване на преференциално тарифно третиране,.
    Длъжник за плащане на митническото задължение е деклараторът, а при косвено представителство длъжник е и лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация. Когато митническата декларация за поставяне под режим е изготвена въз основа на информация, която води до частично или пълно несъбиране на дължимите вносни митни сборове, длъжник за плащане на митническото задължение е и лицето, предоставило необходимата информация за изготвяне на декларацията и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че информацията не отговаря на истината.
    Ако не е предвидено друго в този закон, размерът на вносните или износните митни сборове, дължими за дадена стока, се определя на основата на елементите за облагане на тази стока към момента на възникване на съответното митническо задължение.
    Длъжникът трябва да бъде уведомен писмено за размера на митните сборове веднага след като те бъдат взети под отчет. Уведомяването на длъжника се извършва по реда на ЗМ. Когато размерът на митните сборове, вписан в митническата декларация, има само информативен характер и все още не е приет от митническите органи, последните извършват уведомяването само ако размерът на посочените митни сборове не съответства на определения от тях размер. Когато размерът на информативно посочените митни сборове съответства на размера, определен от митническите органи, и при спазване на съответните разпоредби, определени в правилника, даването на разрешение за вдигане на стоките се счита за уведомяване на длъжника.  Уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на 3-годишен срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок спира да тече от момента на подаване на жалба (по смисъла на чл.220) за времето на производството по обжалване.


БАНКОВО   ПРАВО

61
БАНКИ  - правна х-ка и понятия

    Терминът “банково право” се употребява за да се обозначи същото право като отрасъл на правото, а също като правно явление, и като самостоятелна наука. БП, като отрасъл от правото, представлява съвкупност от ПН, регулиращи ОО, които възникват във вр. с осъществяваната банкова дейност и банкови сделки! При тези ПО, едната страна /поне/ е банката или небанковата финансова институция, а друга страна би могла да е всеки ПСу.
    Като отрасъл от правната ни с-ма, БП има свой предмет и метод на правно регулиране :
•    Предмет на правно регулиране - това са ОО, които възникват в процеса на осъществяване на банковата дейност. Тези ПО по своята природа са финансово-парични отн/я! Но тези ПО включват както тези търговски ПО м/у равнопоставени Су на правото, така и ПО на субординация /по вертикала/ - тук вече става въпрос за ПО на власт и подчинение. Последните ПО са публични ПО и са свързани с упражняването на държавната политика и държавен надзор в/у дейността на банките! С оглед горното извеждаме и
•    Методът на правно регулиране - ще бъде на равнопоставеност или властнически, съобразно х-ра на съответните ПО - техния предмет!
    Банковите сделки са вид търговски сделки, понеже банките, като страни по ПО, осъществята своята дейност по занятие, а също имат търговско качество - по ТЗ. Следователно, банковата д/ст е частна търговска д/ст м/у равнопоставени ПСу, а не публична и тази д/ст ще се регулира от нормите на търговското и гражданско право, които имат диспозитивен х-р. Но някои от ПО в банковото право имат публичноправен х-р, което проличава от законовите правомощия на БНБ свързани с осъществяване надзор в/у банковта д/ст и има възможност за налагане на санкция при определени законови предпоставки.
ИЗВОД: За разграничаване отраслите на правото, основен критерий е предметът на правно регулиране. Затова, предвид казаното по-горе, ще изведем, че банковото право, като правен отрасъл, се състои от 2 дяла - публично и частно банково право!
    Източниците на банковото право - основни з-ни са: ЗБНБ, ЗБ, ТЗ, ЗЗД и ГПК, ВЗ, ЗГВБанките, ЗОЗалози, ЗППЦК. Към подзаконовите актове преобладават наредбите издадени от БНБ /по силата на законовата делегация по чл.60 ЗБНБ/, както и ПМС, които уреждат, финансовите, валутните и платежните ПО. След подписването на договорът за присъединяване на РБ към ЕС и неговото ратифициране ще влезе в сила новоприетия през т.г. ЗКИнституции, който отменя ЗБанките и редица разпоредби в НА.
Небанкови финансови институции /НФИ/,съобразно чл.1, ал.5 ЗБ са основно финансовите къщи - главното им отличие от банките е техния предмет на д/ст, които е стеснен по отн/е кръга от банкови сделки, които могат да извършват те, това са сделки с чуждестранни ср/ва за плащане, покупка и продажба на ЦК, комисионни и посреднически сделки по управление на фондове за инвестиране на капитал и др. Влоговите, кредитните и депозитните сделки са изключени от кръга на сделките, които могат да извършват финансовите къщи.
БАНКИ
    Според чл.1, ал.1 ЗБ - Банката е ЮЛ, учредено като АД, което е получило разрешение при условия и реда на с.з. да извършва по занятие влогови, кредитни и други банкови сделки. В определението изрично се открояват влоговите и кредтни сделки. Това характеризира правния субект “банка”, защото чл.1, ал.4 изрично забранява на други субекти, които нямат х-р на “банка” да извършват определени по х-р сделки, като например: покупка на менителници и ЗЗ, приемане на ценности на депозит, гаранционни сделки, извършване на операции по безкасови плащания и клиринг (с-ма за международно разплащане без движение на пари, а има насрещно пагасяване), предоставяне на банкови касети и др. Важно е да се знае, че една от “банковите дейности”, по смисъла на чл.1, ал.4 ЗБ, е “привличането на влогове и използване на привлечените средства за предоставяне на кредити …”, но тук не попада извършването на кредитна дейност, която не е със средства от влогонабирателна дейност /пр.заложните къщи, т.е. обикновеното кредитиране м/у граждани и фирми/, ако разбира се предмет на кредитирането не е валута, тъй като там законовите ограничения са други - по реда на ВЗ! За да бъде едно лице “банка”, то трябва да извършва заедно и едновременно както влогови, така и кредитни сделки. Закановата норма въздига съвместното им извършване в конститутивен признак за банка. Следователно ТБ е ЮЛ, което има изключително право по занятие да бъде влогонабирател на пари /или др.ценности/ и извършва посочените дейности от ЗБ. ТБ представлява финансова институция с най-многобройни права.
    Банката, за да бъде пълноценен участник на банковия пазар, следва да бъде регистрирана. Тук е налице лицензионен режим /разрешителен/ - За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение /лицензия/, издадено от Централната банка (чл.11, ал.1 ЗБ). Към заявлението за лицензиране банката следва да приложи редица документи: уставът и др.учредителни актове; документ за записан капитал и направените фактически вноски; план за деловата д/ст на банката; данни за лицата записали 3% и над 3% от капитала; имената на членовете на надзорния и управителния съвет /респективно за СД/ и др. Преди да се произнесе по заявлението, ЦБ извършва проучване с цел  да установи валидността на ползваните документи към заявлението, както и финансовото състояние на заявителя! В срок от 6 мес от получаване заявлението ЦБ се произнася като уведомява заявителя, че ще му предостави /отказва лиценза. Лиценза се издава след като в нов срок от  6 мес /от датата на горното известяване от ЦБ/, заявителя удостовери че са изпълнени редица условия, като примерно: записалите акциите са направили вноски, общата стойност на които е не по-малко от минимално необходимия капитал за извършване на банкова д/ст; назначенте администратори в банката притежават необходимята квалификация и опит (за членове на борда се избират лица с висше иконом/юридич.образование и притежаващи квалификация и опит в банковото дело, не са осъждани за УПОХ и ред др.условия); осигурена е подходяща сграда за извършване на банкова д/ст и оборудване; създадена е служба за вътрешен контрол и назначените служители имат подходяща за дейността квалификация и опит.
    В случай на отказ от издаване на лицензия, заявителят може да кандидатства отново за такава не по-рано от 6 мес от влизане в сила на акта за отказ на същата.
    Лице, което не притежава лицензия за банка, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга д/ст думата “банка” или нейна производна на чужд език, както и друга дума която предполага извършване на банкова д/ст!
Влогонабирателна дейност на банката:
    “Влог” е всяка сума, получена със задължение за връщане, освен ако е дадена: като заемот банката; като отменина или задатък по търг.сделка; като авансово плащане по договор за продажба или услуга; за др.цели посочени от БНБ.
Банката може да приема пари на влог само при обявените условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители. Тези условия задължително трябва да съдържат:
•    лихвени проценти и методи за изчисляването им (само ако лихвените задължения не са пропорционални на годишния лихвен процент);
•    периоди на лихвените плащания и данни дали лихв.% е променлив или не е;
•    минималната сума, която се приема на влог;
•    минимален срок през който влогът може или не може да бъде изтеглен, както и последващата загуба на част или цялата лихва;
•    размерът до който влоговете са гарантирани.
Разпорежданията със спестовен влог могат да стават само след представяне на спестовна книжка, а не на договорът за влог! В книжката се отразяват всички вноски и плащания по влога. При загубване или унищожаване на спестовната книжка за влог, влогодателя е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не носи отговорност ако преди уведомяването е извършила добросъвестно плащане по влога на овластено за това лице. Ако от последното олихвяване на влога не са изтекли 3 години, то при различия в данните посочени във влоговата книжка и тези в влоговата сметка водена в банката, за верни се считат данните в книжката!
Кредитна дейност на банката :
    При потрбителски заем банката е длъжна при сключването на договора да предостави на заемателя в писмена форма сведения относно прилагания лихвен %, изразен като годишен лихвен %, както и размера на дължимата от заемателя сума, както и други разходи и  данни ако лихвения % е плаващ. Ако заемателя ползва кредит овърдрафт /над договорения/, банката следва да го уведоми за прилагания лихвен % за съответния период, както и за другите разходи свързани с кредита! Когато кредита не е издължен на падежа, то банката има право да получи изпъл.лист дори по извлечения от нейните сметки. Може да се договори със заемателя, че банката има право да продаде заложените от него вещи, по ред установен от М-ра на правосъдието и БНБ, но този ред не се прилага за залози учредени по реда на ЗОЗалози. При НИ придобити от заемателя дори частично със средства от заема, банката има право на законна ипотека. Банката може да отпусне кредит на някои свързани с нея и капитала й лица /администратори, акционери, техни роднини, ЮЛ и лица упражняващи надзор -  посочени в ЗБ/ само ако е налице единодушно решение на нейния колективен управителен орган, плюс  одобрение от ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол!
    При отпускане на кредит, банката задължително предоставя безплатно на клиента своите правила за делова дейност, които съдържат:
•    данни за общите разходи по заема, както и критериите при които тези разходи търпят промени;
•    методът за изчисляване на лихвата;
•    допълнителни задължения свързани с разплащанията;
•    размерът на ефективния лихвен %, изчислен по начин определен от БНБ.
    Общият размер на предоставените от банката кредити на свързани лица не може да надхвърля 10 на сто от капитала, а когато става въпрос за необезпечени кредити предоставени на служители на банката - 3 на сто от капитала.
Банкова тайна :
    Лицата работещи за банката, ликвидаторите, ДЛ от БНБ, не могат да разгласяват /освен ако са оправомощени/ и да използват за лично облагодетелстване /както и членове на семействата им/ факти и обстоятелства, засягащи авоари и операции по с/ки и влогове на клиенти на банката, които те са уднали при изпълнение на служебните си задължения! Това се отнася и за лицата които вече не са на служба или пък дейността им е преустановена.
    Сведения за операциите и наличностте по сметките на отделни клиенти, банката може да предостави в 4 случая:
1    По искане на БНБ;
2    Със съгласето на клиента;
3    По решение на съда;
4    По писмено искане на директорите на НСП, НСС, когато клиентите на банката са дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие.
    Извън горните случаи, съдът може да постанови разкриване на банкови сведения, по искане на:
•    прокурора;
•    директора на ТД на НАП;
•    директора на АДФИ;
•    директора на АМитници и директорите на РМБюра,
    в случаите визирани в закона. Районният съдия се произнася с мотивирано решение в закрито заседание до 24 часа от постъпване на искането, като решението не подлежи на обжалване!

62   въпрос
БНБ - правен режим, устройство и управление

    БНБ е Централна банка на РБ! По силата на ЗБНБ на нея е признато качеството ЮЛ, а също изключителните права да емитира банкноти в страната. Поради тези причини, ЦБ има монополно право на един емисионен институт, който носи непосредствена отговорност за състоянието на паричния оборот в страната.
    Чл.2 ЗБНБ определя на БНБ основната задача - Подържането на вътрешната и външна стабилност на националната ни парична единица - лева! Това се постига чрез определяне от БНБ на общи насоки за развитие на кредитната и парична политика в страната. В з-на, ЦБ е определан като един независим институт от изпълнителната власт и останалите държавни органи. За дейността си ЦБ се отчита единствено пред НС.
Задачи на ЦБ :
1    Емисионна функция - емитиране на парични средства. Целта е подържане на стабилен стоково-паричен баланс, чрез определяне размера на намиращата се в обръщение парична маса от левове. Това е и най-значимата и важна функция на ЦБ!
2    Регулативна функция - тя се изразява в надзорна дейност спрямо останалите ТБ и др.субекти на банковото право. ЦБ регулира и контролира дейността на другите банки с оглед стабилитет на банковата ни с-ма. Тя определя минималните резерви, които ТБ са длъжни да посържат при нея. Издава редица наредби за подържане стабилитета на кредитната ни с-ма. Това се постига чрез т.нар.:
•    инструменти за “грубо” регулиране - сконтов %, ломбарден %, задълж.минимални резерви на ТБ, лимити за ресконтиране и др.
•    инструменти за “фино” регулиране - лихвените % по съкровищни бонове, покупко-продажба на ликвидни ЦК, сделки за предоставяне на банкови кредити с/у залог на полици, срочни валутни сделки.
        Особено важен регулатор в ръцете на ЦБ е т.нар.”сконтов %” по който тя отпуска кредити на ТБ с/у специални банкови менителници, които й се предоставят от ТБ и които ЦБ сконтира. М/у сконтовия % и ОЛП съществува пряка връзка. Когато сконтовия % на ЦБ се повишава, това прави отпусканите от нея кредити на ТБ скъпи и от там се качва и нивото на ОЛП. Той пък рефлектира върху договаряния лихвен % при влоговите и кредитите отпускани от ТБ. Това от своя страна влияе върху всички отрасли от икономиката ни - високите лихви спъват дейността и намаляват възможностите на слабо развитите предприятия, а също се възпрепятства частната стопанска инициатива. Настъпва стопанска стагнация, която води до увеличаване на стоковите запаси в Д и спад на цените поради ниски продажби. Намалява постъплението на данъци и се появява бюджетен дефицит. Явявя се високо ниво на безработицата. Ето защо нивото на лихвените проценти е едно мощно ср/во за повлияване на икономическото развитие на Д и оттук идва политическия апетит към управлението на ЦБ!
Устройство и управление на ЦБ :
    ЦБ представлява едно учреждение. Управлението й се осъществява от: УС, управител и 3-ма подуправители. УС е съставен от управителя, 3-мата подуправители и 3-ма членове. Управителят и подуправителите се избират от НС за срок от 6 години, докато 3-мата членове се назначават от президента на РБ за срок от 6 години.
    Основен колективен ръководен орган на ЦБ е УС - по-важните правомощия са продиктувани от регулативните функции на ЦБ:
1    определяне лихв.% по банковите операции;
2    взема решения по паричната и кредитна политика;
3    определя %-те по минималните резерви, които ТБ следва да подържат при нея;
4    приема наредби за регулиране на банковата д/ст;
5    взема решения за емитиране на пари;
6    определя нормативни изисквания за регулиране банковата д/ст.
    УС приема своите решения с обикновено мнозинство. В БНБ функционират 3 основни управления - Емисионно, Банково и Банков надзор! БНБ ортанизира и осъществява касовото изпълнение на приетия Държавен бюджет. БНБ може да предоставя при конкретни условия краткосрочни кредити на Д със срок до 3 месеца.

63   въпрос
БАНКОВ  НАДЗОР на  БНБ

    Вторият раздел от банковото право - публичноправната уредба обхваща една с-ма от административноправни задължения и забрани, коита са адресирани към Су на банковото право - банките и НФИнституции, а също обхваща и надзора за тяхното спазване. Този публичноправен раздел на отрасъла има редица сходни черти с финансовоправните и административноправните разпоредби.
Банков надзор :
    Надзорът в/у банковата д/ст се осъществява от БНБ и е уреден в гл.ХІІ на ЗБ.
Цел на банковия надзор :
1    осигуряване стабилност на банките;
2    защита спестяванията на вложитлите;
3    предпазване от загуби и лихвен риск;
4    предотвратяване паника на банковия пазар.
    Посредством възприетия лицензионен режим осъществяван от БНБ по отн/е на банковата д/ст се осъществява контрол на всички онези изисквания поставяни пред банките и НФИ. В тази насока контролът се простира в/у : наличие на кредитна инвестиционна стратегия на банката; размерът и внасянето на капитала на банката; личните и делови качества и квалификация на лицата.
    Надзорът в банковата д/ст продължава и в процеса на осъществяване на банкова дейност от лицензираната банка, вкл.и в/у дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас. Органите на Управление “Банков надзор” при БНБ могат да изискват документи за банкови операции, да назначават експерти, да искат от съда налагане на запори и възбрани в/у имот на лица причинили щети, както и да свикват общо събрание на банката или насрочват заденание на УС или КС. Тези органи не носят отговорност за вреди причинени при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Надзорът им
обхваща и дейността на предприятия за които има данни, че осъществяват банкова д/ст без разрешение, са длъжни при поискване да предоставят на БНБ исканата от нея информация и документи.
Санкционни правомощия на БНБ :
    При проверки на място, органите на банковия надзор имат право (чл.64 ЗБ) :
•    на свободен достъп до служ.помещения на лица извършващи банкова д/ст;
•    да изискват документи и събират сведения;
•    да назначават експерти;
•    да извършват насрещ.проверки в други ТБ или небанкови предприятия ;
•    да искат от съда налагане на запори и възбрани в/у имущество на лица причинили щета;
•    да присъстват на заседания на управ.или контролни органи на ТБ.
    При насрещни проверки, органите имат право да действат съвместно с А”БФР” когато трябва да се вземат мерки за предотвратяване изпиране на пари.
Когато се установи, че банката или нейни администратори или акционери с над 10% от капитала акции с право на глас:  осъществява своята дейност в нарушение на закона или по отн/е изискванията за ликвидност, капиталова адекватност и доверителност, органите на банковия надзор могат да осъществят следните санкционни правомощия по ЗБ:
1    свикват ОС или насрочват заденание на УС или КС, за вземане на мерки;
2    писмено да разпоредят на банката да преустанови или отстрани допуснати от нея нарушения или се пристъпи към оздравителни мерки;
3    писмено да разпоредят на банката да предприеме д/я за промяна в лихвата или падежната структура, а сащо и д/я по влогонабирането;
4    да ограничат д/стта на банката, чрез забрана за определени сделки;
5    да забранят плащане на дивиденти или разпределение на капитала;
6    да назначат: съветник, одитор, 2-ма или повече квестори за определен срок;
7    да разпореди на банката да освободи конкретно/и лице което е свързано с управлението;
8    да отнеме лицензията за извършване на банкова д/ст и назначи квестори.
    Горните санкции се нар.”принудителни административни мерки” от страна на БНБ и при налагането им не се прилага АПК относно даване на обяснения или възражения от заинтересованите лица. Актовете по налагане на ПАМ подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред!
    Фигурата на квестора, предвидена при дейността на У-е “Банков надзор”, се използва за упражняване на надзорни правомощия на БНБ. Квестори се назначават от БНБ в 2 случая:
•    когато се отстраняват от длъжност лица оправомощени да управляват или представл.ТБ;
•    когато се отнеме лицензията за банкова д/ст.
    След анализ на правната банкова уредба се налага изводът, че квесторът има всички белези на ДО упражняващ властнически правомощия. Тези правомощия са едно функционално продължение на надзорната компетентност на БНБ. Квесторският надзор е насочен към същите онези цели, както и банковия надзор - защита активите на ТБ, защита интересите на вложителите и на стабилността на банковата с-ма като едно цяло. Квесторът трябва да действа и в защита на интересите на акционерите в банката. В ЗБ са изчерпателно изброени изискванията към квесторите, които са ФЛ.
    Органите на банковия надзор могат да съставят АКНарушения, които подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред.
    АКНарушения при:
•    осъществяване на банковата д/ст - по ЗБ или НА издадени по прилагането му; или
•    разпространяване на неверна информация или обстоятелства за банка;
    се състанят от оправомощените лица от подуправителя - ръководител на У-е “БН”, а НП се издават от него или от оправомощено от него ДЛ. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението се извършва по реда на ЗАНН.
Вътрешнобанков контрол :
    Той представлява независима оценъчна д/ст за зконосъобразност на извършените банкови сделки и операции. Контролът се осъществява чрез наблюдение и проверки на финансовите и счетоводни операции, както и начина за осъществяване на правомощята от длъжностните лица при вземане на управленски решения в банката.
    Органи за ВБКонтрол - банките сами създават спецализирани органи за осъществяване на ВБК. Това са щатните инспектори по вътрешен контрол. Структурата и органите се определят от ръководните органи на банката и нейните правила. Правомощията на инспекторите са изчерпателто визирани в Наредба №10 на БНБ за вътрешния контрол в банките :
1    реалното осъществяване на операциите които са отразени в счетоводните записвания;
2    всички операции отразени ли са по счетоводните документи;
3    спазени ли са сроковете за счетоводно отразяване на банковите операции;
4    счетоводните записвания съответстват ли точно на стопанския и финасов х-р на операцията;
5    спазване на договорната, технологична и трудова дисциплина в банката и др.
    Всяко контролно д/е осъществено от органа за ВБК приключва с акт подписан от органа, който съставя:
•    Констативен акт - при констатирани нарушения на НА или нанесени щети на банката. Съставения акт задължително се предоставя на засегнатите лица, които в 7 днев срок имат право да дадат писмени обяснения пред органа, по които последния дава заключение. КА се предоставя и на компетентните банкови органи, които вземат съответните мерки. Тези актове нямат силата на акт за начет по ЗДФИ.
•    Констативна записка - когато органа не установи нарушения от проверката.
Надзор в/у големите и вътрешни кредити :
    Надзорът в/у предоставените от ТБ “големи кредити” се осъществява от БНБ. Тук става въпрос макар и понякога малко на брой, но длъжници на банката разполагащи с голям по размер акумулиран ресурс на банката. Банката става зависима от тяхната платежоспособност и финассово състояние. За да се избегне повишаване на риска при публичното кредитиране от ТБ, то последните са длъжни да наблюдават по всяко време да не надвишат установените съотношения на големите експозиции към собствения им капитал (чл.29 ЗБ)! Експозицията към едно лице или свързани лица се счита за “голяма”, когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката или съответната банкова група. Установени са следните законови ограничения на размера на експозицията към едно лице и общия размер на всички експозиции:
1    всички големи експозици не могат да надвишават 8 пъти р-ра на собстевения к-л;
2    отделна експозиция не може да надвишава 25 на сто от собствения к-л.
    От тези правила има изключения и те се свеждат до случаите когато експозициите са напълно обезпечени със залог на злато или залог на вземане към банката, както и при обезпечения в ЦК, емитирани от правителствата или ЦБанки. Тези ограничения са визирани в интерес на акционерите и вложителите на банката. При нарушеване установените съотношения на големите експозиции, то БНБ може да приложи предвидените санкционни правомощия.
    Вътрешните кредити - това е к-т отпускан на лицата които се явяват “вътрешни” за банката (чл.47) - членове на УС, КС, СД, прокуристи, търговски пълномощници, акцонери притежаващи повече от 5% от общия брой гласове в ОС, както и ЮЛ в управлението на които участват същите по-горе посочени лица. Както за големите, така и за вътрешните к-ти са установени ограничения, изразяващи се в лимитиране общия р-р на предоставения кредит, който не може:
•    да надхвърля 10 на сто от собствения к-л на банката;
•    да надхвърля 3 на сто от капитала на банката, при предоставени необезпечени кредити на служители на банката.
    Вътрешните правила на всяка банка, както и информация за дадените големи експозиции и вътрешни кредити се предоставя задължително на У-е “БН” при БНБ - чл.17 от Наредба №7 за големте и вътрешните кредити (1993г.).
    Банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник в ТД!
Кредитни ограничения:
    Банката може да отпусне кредит на някои свързани с нея и капитала й лица /администратори, акционери, техни роднини, ЮЛ и лица упражняващи надзор -  посочени в ЗБ/ само ако са  налице кумулативно 2 условия:
•    единодушно решение на нейния колективен управителен орган,
•    одобрение от ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол!
    Банката не може да предоставя облагодетелстващи условия за кредитиране на горните лица, които се изразяват в :
1    сключване на сделка при чиито х-р и условия, тя не би била сключена с клиент извън посочените свързани лица;
2    лихви, такси, обезпечения, които са по-ниски от тези на другите клиенти.
    Размерът на необезпечен кредит предоставен на служител на банката не може да нахвърля 24 пъти брутната му месечна РЗ. За такива кредити, банките приемат вътрешни правила.

64   въпрос
Правен режим на ТБ - учредяване, управление, капитал и резерви

Учредяване :
    То може да стане чрез подписка и без подписка, по реда и условията предвидени в ТЗ. То става задължително по разрешителната с-ма, защото за учредяването на банка АД не е достатъчно само да се изпълнят предписанията на ТЗ, а е необходимо и разрешение от БНБ - лицензията за извършване на банкова д/ст. Учредителите могат да бъдат поне 2 лица - ФЛ или ЮЛ, които не трябва да бъдат обявени в несъстоятелност.
    Учредяването без подписка минава през 2 стадия. Учредяване на банката                   с подписка минава през 3 стадия:
1 стадий - учредителите изготвят и обнародват предложение за откриване на подписка. Предложението е в писмена форма, както и да бъде подписано от учредителите. Това предложение има х-р на покана, адресирана до неограничен брой субекти с която ги канят да запишат акции в учредяващото се АД. Предложението има задължително съдържание в което се посочват: р-ра на к-ла, броя на акциите, номиналната ст/ст на 1 акция и минимален р-р за акция който следва да се внесе при самото записване на акции. В предложението трябва да е посочен и краен срок за записване на акции. Учцредителите могат да посочат в предложението и привилегии, които те запазват за себе си като учредители (ако са договорили такива). Съгласно чл.163,ал.2 ЗППЦК на всеки записал акции се предоставя заверен препис от предложението за записване на учредителите. Според чл.23 ЗБ минималния внесен капитал при учредяването на банката не може да бъде по-малък от 10 млн, лева. Вноските срещу записаните акции трябва да бъдат само парични. Затова подписалите предложението и учредителите трябва да направят реални вноски чиито сбор трябва да е минимум 10 млн.лева.
    2-ри стадий - Правни действия по Учредителното събрание. Това е първи стадий за учредяването без подписка. То се свиква в 2 мес срок след изтичане срока на подписката или след записване на целия капитал. Ако срока не бъда спазен, то вносителите биха могли да изтеглят внесените от тях пари във връзка със записаните акции (чл.168 ТЗ). Учредителното събрание е органът който взема решение за учредяването на банкото АД. Това не е ОС на акционерите, тъй като още нямаме образувано АД. УС е редовно, ако на него е представен поне 1\2 от записания капитал и присъстват поне 5 лица записали акции. На първо място УС трябва да установи дали записания капитал на банката е набран и са направени необходимите вноски. Второ - УС взема решение по отчета на учредителите и ги освобождава от отговорност. Трето с единодушия следва да бъде приет банковия устав. По-нататък събранието протича съобразно разпоредбите на устава. Ако се учредява банката без подписка, то на самото УС се набира капитала и се правят вноските - тук минималния кворум е присъствие на поне 2 лица, записали акции и представящи поне 1\2 от капитала.
    3-я стадий - Вписване на новоучредената банка АД - вписва се в търговския регистър по седалище като решението на съда за вписване подлежи на обнародване, като това е последният момент от завършване на сложния ФС по учредяването на банката. От него момент банката започва своя правен живот. Третия стадий задължително се предхожда от лицензиране на банката от БНБ. По своята правна природа производството по лицензирането е административно. Проверката на обстятелствата около банката, която прави БНБ предхожда проверката на съда преди вписването на банката в търговския регистър. С лицензията си БНБ може да ограничи кръгът на сделките които ще може да извършва банката. Банките не могат да извършват по занятие др.търг.сделки  извън посочените в ЗБ чл.1, ал.1-2. По правната си природа лицензията е един ИАА, издаден от управителя на БНБ, по предложение на ръководителя на у-е “БН”. Докато производството пред съда по регистрацията на банката по своя х-р е охранително /регистърно/ и той не може да преценява обстоятелствата които са послужили на БНБ за издаване на лицензията!
Управление на банката  :
    Представителството на банката - съгласно чл.8 ЗБ банката се представлява най-малко от 2 лица. Те не могат да възлагат цялостното представителство на един от тях. Поотделно те могат да упълномощават ТЛ за извършване само на отделни действия. Тези особености в представителството се налагат от специфичната дейност на банките на финансовия пазар.
    Банките като АД могат да бъдат с едностепенна или двустепенна с-ма на управление:
•    Едностепенна с-ма на управление - има само един постоянно действащ орган - СД. СД се състои от 3 до 9 души и се избира от ОСА. СД има председател и зам.председател, които са от членовете му. Управлението на банката се възлага на 2-ма членове от СД - изп.директори. Тези двама директори имат задължение да докладват на председателя на СД за всички онези настъпили обстоятелства около управлението, които са от значение за банката - основно за значимите банкови сделки.
•    Двустепенна с-ма на управление - има УС и НС. Банката се представлява от УС, който извършва своята дейност под контрола на НС. Членовете на УС се избират от НС, който може да ги заменя по всяко време. Мандатът на УС и НС не може да бъде повече от 5 год, като първите от тях след учредяването са за 3 год. За членовете им няма изисквания да са акцонери в банката, като следва да бъдат дееспособни ФЛ. Съставът на УС на банката трябва да бъде от 2 до 9 души, като броя им се определя от устава. Не може да бъде член на УС лице което е член на НС. ОСА избира членовете на НС. Последният има следните правомощия - да свиква ОСА, да изчбира и освобождава членовете на УС и определя възнаграждението им, да проверява ГСО, доклада за дейността и предложението за разпределение на Пч.
    Всеки един от тези органи има конкретно определена компетентност установена в з-на (ТЗ) и устава на банката. За членове на УС или СД не могат да се избират ЮЛ. Когато обаче в НС има избрано ЮЛ, същото следва да има определен свой представтел който да упражнява П и З му. Управителните органи на банките вземат своите решения на заседания на които следва да присъстват поне половината от членовете им. При установяване на кворума з-на допуска участието на пълномощник единствено ако той самия е член. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Членовете на съветите задължително дават гаранция за своето управление, чиито р-р се определя от ОСА. Гаранцията освен в пари би могла да бъде в акции или облигации. След освобождаване от отговорност гаранцията се връща. Решенията взети от управителните органи на банката не могат да бъдат атакувани пред съда, както решениетя на ОСА.
    Горните поне две лица, които представляват банката следва да отговарят на няколко условия: имат постоянно местоживеене в РБ; висше образование и опит в банковото дело; да не са осъждани за УПОХ и др. Представителната власт на лицата, която са  получили да представляват банката, не може да бъде ограничавана от управителните й органи (за разлика от останалите АД).
Собствен капитал и резерви на банката :
    Банката по всяко време разполага със собствен капитал (СК), с цел да гарантира на своите кредитори поверените й парични средства. Р-ра, структурата и съотношението на СК със стойността на балансовите активи на банката се определят от БНБ, съобразно обема от банкова дейност за която банката е получила своята лицензия.
    Р-ра на СК не може да бъде по-малко от 10 млн лева, който са фактически внесени в банката. СК не може да бъде по-малък от 12% от рисковите активи на банката. Рисковите активи са определино в Наредба №8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките.
СК се формиа от първичния капитал на банката + допълнителните капиталови резерви:
•    Първичния капитал - вкл.реално внесения капитал, общите капиталови резерви (фонд “Резервен”) и др.капиталови резерви с общо предназначение, които са формирани от разпределение чистата Пч на банката от предходни годни;
•    Допълнителните капиталови резерви на банката - вкл.сумата на Пч от текущата дейност на банката, обложена с днъци, която подлежи на разпределение, резервите от преоценка на активите на банката, и капиталовите резерви със спец.предназначение.
    Изискването към банкте да подържат СК има важно значение за осъществяваната от нея банкова дейност.
Банкови резерви:
1    Фонд “Резервен” - за формирането му банката е длъжна всяка година да отделя поне 1\5 от чистата Пч, преди изплащането на дивидентите, до моментът в който средствата по фонда достигнат 1,25% от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти на банката;
2    “Други резерви с общо предназначение” - той е факултативен и банката го образува само ако е резализирала достатъчно Пч, съобразно устава;
3    “Допълнителни капиталови резерви” - той се образува от компоненти изрично посочени в Наредба №8.
4    Задължителни минимални резерви - това са ср/ва на банката които се държат в определен размер в БНБ. Те важен инструмент за паричната политика на БНБ. Увеличаването и намаляването на техния размер е в пряка връзка с наличната парична маса в обръщение и с ОЛП определен от БНБ. Тези резерви са определин с Наредба №21 за задължетилните минимални резерви, които банките подържат при БНБ. Банките са длъжни сами да изчисляват и подържат размера на ЗМР през посочения период на подържане. За недостиг на ЗМР в края на всеки период съответната банка заплаща лихва на БНБ (определена от УС на БНБ).

65
ВАЛУТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Режим. Местни и чуждестранни лица. Сделки. Валутен контрол

    ВЗ урежда:
1. сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица;
2. презграничните преводи и плащания;
3. сделките с чуждестранна валута по занятие;
4.сделките с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие, техния износ, внос и преработката им;
5. износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност;
6.събирането, поддържането и предоставянето на статистическа информация за платежния баланс на страната;
7. упражняването на валутен контрол.
        Доколкото във ВЗ не е визиран специален режим, сделките с горните валути и метали и плащанията по тях се извършват свободно.
•    “благородни метали“ са златото, среброто и платината в обработен и необработен вид;
•    “местно лице“ е:
1.    физическо лице с постоянно пребиваване в страната;
2.    юридическо лице със седалище в страната;
3.    юридическо лице със седалище извън страната - за дейността в страната чрез регистриран клон;
4.    българските дипломатически, консулски, търговски и други представителства, членовете на тези представителства, техният персонал и обслужващите ги български граждани, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, дългосрочно командированите в чужбина ….
5.    българските граждани, пребиваващи в чужбина с цел обучение, независимо от срока на пребиваване;
6.    българските граждани, пребиваващи в чужбина с цел медицинско лечение, независимо от срока на пребиваване.
•    “чуждестранно лице“ е всяко физическо или юридическо лице, което не отговаря на условията за “местно лице”, както и чуждестранните дипломатически, консулски, търговски и други представителства, международните организации, членовете на тези представителства и организации, техният персонал и обслужващите ги чуждестранни граждани и членовете на техните семейства, както и пребиваващите в РБ с цел обучение или медицинско лечение, независимо от срока на пребиваване.

    Обменно бюро и Финансова къща - сделки с валута в наличност по занятие може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон, както и лице, регистрирано като търговец по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, което е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. В МФ се води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро. За извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин като финансова къща се изисква писмено разрешение (лицензия) от БНБ.  В БНБ се води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи дейност като финансови къщи.
Преводи към чужбина - Търговските банки и БНБ извършват преводи и плащания към чужбина след деклариране на основанието за превода пред тях. Лице, което извършва превод или плащане на валута към чужбина, равностойността на която надхвърля 25 000 лв., представя на банката сведения и документи, определени в наредба на БНБ.
Износ и внос на валута в наличност - Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят неограничено количество левове, чуждестранна валута в наличност и платежни инструменти на приносител при спазване на определените в този закон изисквания. Размерът на подлежащата на деклариране пред митническите органи валута при внос и износ на суми над 5000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност се определя в наредба. При износ на суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност местните и чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи размера и произхода на паричните средства. За суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност, чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи само размера и вида на изнасяните парични средства. Износът и вносът на левове и чуждестранна валута в наличност чрез пощенски пратки е забранен, с изключение на пратки с обявена стойност. БНБ котира ежедневно курсовете на определени от нея чуждестранни валути към лева, които се ползват за счетоводни и статистически цели.
      Сделки с благородни метали и скъпоценни камъни – лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие, са длъжни да се регистрират в МФ в 14-дневен срок преди започване на дейността. В  МФ се води и поддържа публичен регистър на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие. Златните изделия се търгуват само в търговски обекти, разположени в сгради или други стационарни постройки, с изключение на продаваните от производителите им изделия на народните художествени занаяти.
    Органи за валутен контрол – митн.органи следят за спазването на закона при износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност и на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях. Органите на НАП контролират дейността на обменните бюра. Органите на БНБ контролират дейността на ТБ и финансовите къщи. Лицата, за които според обстоятелствата може да се приеме, че извършват сделки с чуждестранна валута в нарушение, са длъжни при поискване да предоставят на проверяващите органи на МФ и на БНБ писмени обяснения и документи, както и да осигурят извършването на проверки на място.