- През 2005 година Петров реализирал доход, за който следвало да заплати данък в размер на 3000 лева, който той не внесъл в срок. В резултат на това, органите по принудително изпълнение започнали принудително събиране на това вземане. Петров не рзполагал със собствени недвижими имоти, нито движими вещи, с които да се погаси задължението. Доходът бил реализиран от литературно произведение и Петров вече бил изхарчил парите. Той обаче бил дал заем на свои приятели за 1500 лева на единия и 2500 лева на другия. Органите по принудителното изпълнение установили съществуването на тези облигационни правоотношения, по които Петров бил кредитор и наложили запор върху вземанията. След получаването на запорните съобщения единият от тях го съжалил и му върнал дължимата сума от 2500 лева, която Петров укрил. Недоволни от тези действия, органите по принудително изпълнение, насочили своите действия по отношение на имуществото на платилия на Петров длъжник, извършили опис на лекия му автомобил, продали за 5000 лева, като с тях погасили вземането на Петров, а останалите върнали на неговия длъжник.
- Въпроси:
1.Какви усложнения могат да възникнат в развитието на финансовото праоотношение? Усложнения във връзка с обектите и субектите на финансовите праоотношения.
2.Законосъобразно ли са да действали органите по принудителн изпълнение?
3.Предпоставки за започване на принудително изпълнение и защита срещу принудително изпълнение.
- Дружество „Х ООД“ е вносител на продукта мая за производство на хляб. За периода 01.01.2005г. до 31.03.2005г.то извършва 10 вноса, като защлаща дължимите за периода митни сборове и косвени данъци. В началото на април 2005г. МС приема Постановление, с което се изменя действащата митническа тарифа на РБ, като се увеличават митническите ставки върху определени продукти, между които и маята за хляб. В параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Постановлението е предвидено, че има обратно действие и с по-високата ставка на митата трябва да бъде обложен целия внос на посочените продукти след 01.01. ПОстановлението било издадено въз основа на действащия от 1998г. Закон за митниците, чието влизане в сила е отлагано многократно. В изпълнение на Постановлението митническите органи издават 10 ИАА с адресат „Х ООД“, като в тях е посочено, че в резултат на увеличената митническа ставка дружеството трябва да доплати митни сборове и данъци за извършения преди това внос ( 01.01- 31.03.). То предприема действия по защита на своите интереси.
- Въпроси:
1. Как ще защити интересите си „Х ООД“?
- Публичен изпълнител предприел действия по принудително изпълнение върху имуществото на Иванов, тъй като той не заплатил 25 хил. лв. публично задължение - резултат от осъществявана от него дейност като ЕТ. За тази цел публичният изпълнител наложил възбрана върху единствения апартамент на Иванов, в който живеел със съпругата си и двете си пълнолетни деца. Апартаментът е с площ от 110 кв. м. Тъй като апартаментът се намирал в провинцията, цената му не била висока – 15 хил. лв. Публичният изпълнител наложил възбрана и върху нива от 10 дка – собственост на Иванов и с данъчна оценка в размер на 7500 лв. Нивата се обработвала от друго лице по договор за наем. Публичният изпълнител наложил запор и върху пенсията на Иванов в размер от 290 лв. Апартаментът бил придобит по време на брака, а нивата получил в наследство. Недоволен от действията на публичния изпълнител, Иванов предприел действия по защита.
- Въпроси:
1. Каква е разликата между изпълнителен и обезпечителен запор, опис и възбрана?
2 . С какъв акт се произнася публичният изпълнител, когато налага обезпечителна мярка?
3. Каква е процедурата по обжалване на акт, с който е наложена обезпечителна мярка?
- В склад на държавно предприятие работили трима склададжии. В този склад се съхранявали и продавали стоки битова електроника. Такъв склад предприятието имало и в Пловдив, където се съхранявали и продавали същите стоки. В средата на 2006г. финансовите инспектори по сигнал извършили ревизия , като по време на ревизията направили следните констатации: в склада в София те установили липси в размер на 7000лв., като имало разлика между повереното, отчетеното и намереното( липса на 5 хладилника и 3 печки); в склада в Пловдив е установено, че има излишъци на стойност от 7000лв( излишък на 4 климатика и 2 печки). На отчетниците в софийския склад била да дена възможност да дадат становище, в което и тримата посочвали, че липситесе дължат на извършена преди години кражба. След като били сезирани компетентните органи, образуваното дело било спряно, поради което те не трябвало да носят отговорност. Те поискали извършване на компенсация с излишъците на пловдивския склад, но органите, след като извършили ревизия, отказали и съставили и на тримата акт за начет. Ревизията била извършена за периода 2001 – 2005г. Двама от отчетниците имали сключен договор за бригадна отговорност със своя работодател. Недоволни от съставения акт за начет, те решили да организират своята защита в съда, така че компетентният съд да отхвърли предявенита молба.
- Въпроси:
1. Кои са елементите от фактическия състав на имуществената отчетническа отговорност?
2. Каква е разликата между имуществена, солидарна и бригадна отговорност?