Увод. И днес, и в миналото хората са се вълнували от въпросите: дивното устройство на природата не е ли плод на творческата дейност на велика божествена сила? Човекът потомък на житоните ли е или създание на свръхестествено същество и т.н. На тези въпроси и в миналото, и днес религията и науката са давали и дават различни отговори. Но с тази разлика, че тогава хората и техният живот са били на много ниско развнище. Те дори не са имали възможност да пътуват на далечни разстояния. Всеки човек е оставал през целия си живот там, където се е родил, и е познавал само недалечните околности. При тези условия пред хората се е разкривала същата гледка, каквато се разкрива пред нас и сега. Тази гледка показва, че където и да се намираме на открито, ние виждаме Земята около нас като една ограничена развнина, по която тук-таме се надигат възвишения. Някъде в далечината тя се допира до небесния свод, който като покрив стои над нея. Сега всеки човек знае, че тази гледка представлява измама за очите ни, че зад това място, където ни се струва че небосводът се допира до Земята, има села, има градове, че Земята продължава далеч нататък. В дълбока древност хората обаче не са знаели това и са вярвали че Вселената е ограничена до видимия небесен свод. Но на небосвода те неведнъж са наблюдавали облаци, светкавици, комети и други непонятни за тях явления. Те вярвали, че тези явления се причиняват от богове, които живеят над небето. По такъв начин достигнали до поверието, че над небесния свод се намира област, недостъпна за човека, където живеят боговете.
Всяка религия се стреми да даде отговори на всички въпроси, които вълнуват хората. Религията не може да отмине и въпросите за устройството на Вселената. В момента на възникаването си религията възприема общоприетата представа на хората за Вселената и нейното устройство. Тя приема тяхната представа за действителна, догматизира я и не позволява да се изменя, въпреки че животът на хората се изменя, че те натрупват знания и съвсем закономерно се разширява представата им за Вселената.
В настоящата курсова работа ще разгледам устройството на Вселената според Корана – свещената книга на мюсюлманите. Коранът пише, че всичко в света става по волята на Бога. Той е, който прави нощта да сменя деня, той е издигнал небесата без видими стълбове и тогава седнал на своя престол. Той е принудил Слънцето и Луната да извършват своите служби и всяко небесно тяло да върви по определения си път. За никакви закономерности във Вселената не става дума.
Освен специфичните дескриптивни стихове върху Сътворението, около четиридесет стиха в Корана допълват с разяснения темата за астрономията. Коранът изобилства от разсъждения върху небесата. Стиховете отнасящи се до Сътворението, в определена степен дават обща представа за същността на небесата, т.е. за всичко, намиращо се извън нашата Земя.
Общи разсъждения върху небето.
Първите цитирани тук стихове не поднасят много материал за разсъждения; те целят единствено да привлекат вниманието към Всемогъществото на Бог. Необходимо е обаче и те да бъдат споменати, за да се придобие реална представа върху начина на изложение на текста на Корана, описал преди около четиринадесет века структурата на вселената.
Сура 50, стих 6: Става дума общо за хората:
“И нима не поглеждат към небето над тях, как го изградихме и го украсихме, и е без недостатъци?”
Сура 13, стих 10:
“Аллах е, който въздигна небесата без видима за вас опора. После се възправи на Трона (както Нему подобава) и покори слънцето и луната.”
Двата последни стиха са опровержение на вярването, според което небесният свод се крепи на стълбове, за да не се стовари на Земята.
Сура 55, стих 7:
“И Той небето въздигна...”
Сура 22, стих 65:
“...и Той задържа небето да не падне върху Земята освен с Негово позволение.”
Известно е, че отдалечеността на космическата тела на огромни и на пропорционални на техните маси разстояния лежи в основата на равновесието им. Колкото по-раздалечени са телата, толкова по-малки са силите им на привличане: например близката (за космическите мащаби) до Земята Луна влияе благодарение на закона за привличането на водните пространства – приливите и отливите. Ако две небесни тела се приближат повече, сблъсъкът не би могъл да бъде избегнат. Подчинението на определен ред е условие sine qua non за предпазване от хаоса. Затова често се припомня подчинението на небесата на божия ред.
Сура 23, стих 86: Аллах казва на Пророка:
“Кажи : Кой е Господът на седемте небеса и Господът на великия Трон.”
Тук задължителено трябва да се спомене, че под седем небеса трябва да разбираме множествата им, а не посочената цифра.
Сура 45, стих 13:
“Той подчини за вас всичко що е в небесата и що е на земята – от Него е. Наистина в това има знамения за хора размислящи.”
Сура 55, стих 5:
“Слънцето и Луната се движат по точно изчисление.”
Сура 6, стих 96:
“Той разцепва зазоряването и отрежда нощта за покой, а Слънцето и Луната се движат по изчисления...”
Сура 14, стих 33:
“И ви подчини Слънцето и Луната – усърдни, и ви подчини нощта и денят.”
Тук единият стих допълва другия: като следствие на приведените изчисления произтича постоянството в движението на тези небесни тела, изразено с думата da ib, сегашно причастие на глагол, означаващ да работиш с прилежание и усърдие. В нея тук е вложен следният смисъл: ”усърдно и прилежно правя нещо неотклонно и непрестанно според установен вече навик”.
Сура 36,стих 39: Аллах казва:
“И на луната отредихме (да премине) етапи, додето отново заприлича на изсъхнала палмова клонка.”
Това е алюзия за извиването на палмовото листо, чиято форма след изсъхването напомня лунния сърп.
Сура 16, стих 12:
“И той подчини за вас нощта и деня, Слънцето и Луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. Наистина в това има знамение за хора проумяващи.”
Практическата стойност на стиховете, описващи съвършенството на устройството на вселената е създаването на улеснения при придвижването на човека по суша и море и при изчисляването на времето. Тази забележка може да бъде обяснена с факта, че Коранът лежи в основата на пророчество, отправено към хората, чийто ум не можеше да схване простия език на обикновения живот. Това е смисълът на следните разсъждения:
Сура 6, стих 97:
“Той е онзи, който отреди за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията за хора знаещи.”
Сура 16, стих 16:
“ И други знаци; и по звездите се насочват хората.”
Сура 10, стих 5:
“Той е Онзи, който стори Слънцето сияние и Луната – блясък, и я отмери по фази, та да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори. Той разяснява знаменията на хора знаещи.”
Тук се налага една забележка. Докато Библията определи Слънцето и Луната като светила и прибави към едното определението голямо, а към другото – малко, то Коранът им приписва и други различия (освен големите размери). Наистина разграничението е езиково, но как може да се обясни на древните хора, че Слънцето и Луната не са светила с идентичен характер, без да ги объркаш?
Kakво представляват небесните тела Слънцето и Луната.
Слънцето е източник на светлина (diya), а Луната – отблясък, сияние (nur). Toзи превод сякаш е по-точен от другия, при който двата термина са смесени. Всъщност смисловата разлика е слаба, като diya принадлежи кум корена DW, който според класическия речник на Казимирски означава светя, блестя, искря (за огън). Същият автор влага във въпросния субстантив смисъла на бледа светлина до този на светлината.
Но разликата между Слънцето и Луната ще бъде уточнена в Корана с помощта на други сравнения.
Сура 51, стих 61:
“Благословен е Онзи, който стори съзвездия на небето и стори там светилник и сияйна Луна.”
Сура 71, стихове 15-16:
“Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса, подредени в слоеве? И стори Той там Луната сияние и стори от Слънцето светилник.?
Сура 78, стихове 12-13:
“И изградихме ви отгоре непоклатими седем (небеса) и сторихме (Слънцето) горящ светилник.”
Тук Луната е определена като тяло , което оветява (muniur) от един и същ корен с nur (светлина, приписвана на Луната). Що се отнася до Слънцето , то е сравнено с факел (siraj) или с много бляскава лампа (wahhaj)
Съвременникът на Мохамед със сигурност е могъл да различава Слънцето, познатото на хората от пустинята пламтящо светило, от Луната, светилото в нощната прохлада. Следователно сравненията в Корана по този повод са напълно естествени. Тук ще бъде интересно да отбележим простотата на сравненията и липсата на определени, актуални само за времето си, но рискуващи днес да звучат фантасмагорично.
Известно е, че Слънцето е звезда, източник на изключителна температура и светлина благодарение на вътрешното си горене, докато Луната, без да излъчва собствена светлина само отразява слънчевата и представлява мъртво небесно тяло (поне що се отнася до външните й слоеве). В кораническия текст няма никакво противоречие със съвременните изследвания за тези две небесни тела.
Известно е, че звездите, както и Слънцето, са небесни тела – вместилища на разнообразни физически явления, като най-лесно наблюдаем е процесът на излъчване на светлина.
Думата (najm, в мн.ч. nujum) се появява в Корана тринадесет пъти и произлиза от корен със значение появявам се, видим съм.
Думата означава небесно тяло, без да уточни същността му: дали е източник на светлина или просто отразява чуждата. С цел това да бъде уточнено, че указаният предмет е наистина онова, което ние наричаме звезда, е прибавено качествено определение. Например в:
Сура 86 ,стихове 1 - 3: “Кълна се в небето и във вечерната звезда! А откъде да знаеш какво е вечерната звезда? Пронизваща с блясък звезда.”
Нощната звезда е предадена в Корана с думата thaqib, което означава нещо, което гори, самоизгаря се и преминава през нещо (тук – дълбините на нощта).
На първо място е трудно да се каже дали споменаването им в Корана отговаря на смисъла, който влагаме днес.
Планетите не излъчват собствена светлина. Те се въртят около слънцето. Земята също е планета. Предполага се, че те могат да съществуват и другаде, но със сигурност познаваме само принадлежащите към Слънчевата система.
В древността освен Земята били известни още пет планети: Меркурий, Марс, Венера, Юпитер и Сатурн. Съвременнат наука прибави към тях още три: Уран, Нептун и Плутон. Коранът ги назовава с с думата kawkab (мн.ч. kawakib), без да уточнява броя им. Размишленията на Йосиф (сура12) се спират на числото единадесет, като имам предвид, че разказвачът е въображаем.
Изглежда, че едно много точно определение на тази дума е поднесено в много известен стих с дълбоко духовно съдържание, предмет на горещи обсъждания от тълкувателите. Той представлява не по-малък интерес със сравнението, употребено към една дума, за която се предполага, че означава планета.
Ето интересуващия ни текст:
Сура 24, стих 35:
“Аллах е светлината на небесата и на Земята. Неговата светлина е подобна ниша, в която има светилник. Светилникът е в стъкло. Стъкло – сякаш сияйна звезда...”
Тук наистина става дума за проектиране на светлина върху отразяващо я тяло (стъклото), придаващо й блясъка на седефа, така както Земята се осветява от Слънцето. Това е единствената обяснителна подробност в Корана по отношение на думата.
Думата се среща и в други стихове. В някои не може да бъде уточнено за какви небесни тела става дума*. Но в един от тях със сигурност се говори в светлината на съвременните познания за планетите.
Сура 37, стих 6:
“Ние украсихме земното небе с украса от звезди.”
Кораническият израз за най-близко небе би ли могъл да се отнася до Слънчевата система? Известно е, че сред най – приближените до нас небесни тела няма други постояни елементи освен планетите: Слънцето е единствената звезда в едноименната система. Няма други небесни тела, за които би могло да става дума. Следователно може да се приеме предложеният превод за точен, и че Коранът описва планетите според съвременните понятия.
Най - близкото небе.
Коранът на няколко пъти се спира на най – близкото небе и на населяващите го небесни тела, на първо място сред които идват планетите. Но когато към материалните понятия, разбираеми за нашето съвременно възприятие, се прибавят разсъжденията от чисто духовно естество, смисълът се замъглява.
Така последният цитиран стих е напълно понятен, но в следващия (стих 7) от същата 37 сура става дума за защита от всеки разбунтувал се демон, защитата, спомената и в сура 21, стих 32 и в сура 41, стих 12. Тук а вече се намираме в съвсем различни плоскости на разсъждението.
Сура 37, стих 7: “И го пазим от всеки непокорник сатана.”
Какво значение да предадем също така на тези камъни за линчуване на демоните, с които 5 стих от сура 67 населява най-близкото небе? Споменатите в същия стих светила отнасят ли се до падащите звезди, за които говорихме по-горе?
Всичките тези доводи сякаш излизат от рамките на разглежданата тема. Цитирани бяха с цел пълнота, но научните изследвания сякаш не могат да осветлят на този етап явления, излизащи извън пределите на човешкото съзнание.
Всичко, което намирам по този въпрос в Корана, засяга главно Слънчевата система. Срещат се обаче и алюзии за явления, излизащи извън самата Слънчева система, които бяха открити в съвременната ни епоха.
Два стиха с изключително значение са свързани с въпроса за орбитите на Слънцето и на Луната. Това са:
Сура 21, стих 40:
“Той е, който сътвори нощта и деня, и Слънцето и Луната. Всички в своя орбита плуват.”
Сура 36, стих 40:
“Нито Слънцето трябва да застигне Луната, нито знамението на нощта да изпревари знамението на деня. Всички по своя орбита плуват.”
Ясно е посочен един факт с голямо значение: Съществуването на орбити на Слънцето и на Луната и се споменава, че тези тела се преместват в пространството, движени от сили характерни само за тях.
При четенето на въпросните стихове откривам още един факт, този път негативен: посочено е, че Слънцето се движи по орбита, без да бъде уточнено че тя е определена по отношение на Земята. Но по времето на посланието на Корана, се е вярвало че Слънцето се движи около Земята. Това е тъй наречената геоцентрична система на Птолемей*. Тази концепция, на която е напълно естествено да се позове човек от времето на Мохамед, не е спомената никъде както в Корана, така и на друго място.
По времето, когато се е смятало, че Земята е в центърът на света и че Слънцето се движи спрямо нея, кой не би посочил като причина за редуването на деня и нощта движението на Слънцето? Но подобно твърдение отсъства в Корана, който разглежда проблема по следния начин:
Сура 7, стих 54:
“Той покрива с нощта деня, който я следва непрестанно.”
Сура 36, стих 37:
“И знамение за тях е нощта. Ние отделяме от нея деня и ето ги – в мрак.”
Сура 31, стих 29:
“Нима не виждаш, че Аллах въвежда нощта в деня и въвежда деня в нощта.”
Сура 39, стих 5:
“...Той загръща с нощта деня и загръща с деня нощта.”
За първия стих коментар не е необходим. Вторият ни дава едно изображение.
Главно третият и четвъртият стих представляват интерес поради процеса на внасянето и най – вече поради разстилането на нощта върху деня и на деня върху нощта*
Арабският глагол, преведен като загръщам, е kawwara. Първоначалното му значение е навивам на спирала тюрбан около главата; в другите му употреби се запазва смисълът на завиване.
Какво става в космоса? Американските астронавти видяха ясно и фотографираха, в частност на голямо разстояние от Земята, как Слънцето постоянно осветява (с изключение на затъмненията) разположеното срещу него земно полукълбо, докато другото полукълбо остава в тъмнина. Докато светлината остава неподвижна, Земята се върти около себе си и по този начин една осветена зона с формата на полукълбо се движи около Земята за двадесет и четири часа, докато полукълбото, останало неосветено, изминава същия маршрут за същия период. Това непрекъснато въртене на деня и нощта е точно описано в Корана. В наше време то лесно може да бъде възприето, тъй като ние познаваме неподвижността (относителна) на Слънцето и въртенето на Земята. Процесът на постоянно завъртане и последователно проникване от един сектор в друг е описан в Корана по начин, сякаш кръглата форма на Земята е била позната по онова време, което както знаем, е невъзможно.
Към мислите за редуването на деня и нощта трябва да прибавим споменаването в някои стихове в Корана на наличието на повече от един изток и запад, интересът към които е чисто описателен, тъй като подобни феномени могат да бъдат резултат на просто наблюдение. Това са например:
В сура 70, стих 40 изразът: “Господът на изтоците и западите.”
В сура 55, стих 17: “Господът на двата изтока и на двата запада.”
В сура 43, стих 38, споменаването на “разстоянието на двата изтока”,с което се обяснява голямата дистанция между две точки.
Сура 43, стих 38:
“И когато идва при Нас, казва (на сатаната): “Да имаше между мен и теб разстояние, колкото между изтока и Запада. Колко лош приятел си.”
Наблюдателят на изгревите и залезите на Слънцето знае добре, че то изгрява и залязва в различни точки на изток и запад в зависимост от сезона. Ако отбележим крайните пунктове на изток и на запад ( двата изтока и двата запада) , между тях през цялата година ще се намират междинните точки. Така описаният феномен е банален. Но заслужава да се обърне винимание, че другите явления, разгледани в тази глава посочват, че астрономическите описания в Корана отговарят на съвременните представи.
Три стиха в Корана заслужават да бъдат отбелязани от тази
гледна точка. Един от тях недвусмислено посочва какво предстои на хората да направят в тази област. В другите два стиха Аллах казва на неверниците в Мека колко ще бъдат те учудени, ако можеха да се издигнат в небесата, като по този начин намеква, че те няма да могат да го направят.
1. Първият стих е стих 33 от сура 55:
“О, джинове и хора, ако можете да проникнете зад пределите на небесата и на Земята, проникнете! Не ще проникнете освен с власт.”
Предложеният превод изисква няколко обяснения:
А: Думата “ако” изразява в езика ни възможност, една хипотеза, която може както да бъде реализирана, така и да остане нереализирана. Арабският език може да предава много по – тънки нюанси при условията. Съществува дума, изразяваща евентуалност (idha), друга за реализуема хипотеза (in) и трета за нерализуема хипотеза (law). В стиха в Корана става дума за хипотеза, която може да бъде реализирана, изразена с in. Следователно съществува материална възможност за конкретна реализация. Това лингвистично дистанциране определено отстранява възможността за чисто мистично тълкуване на този стих, което някои, макар и напразно, се опитват да направят.
Б: Бог се обръща към духовете (джинн) и към човешките същества (ins), а не към алегорични фигури.
В: “Да проникна от другата страна” е превод на глагола nafadha, следван от предлога min, който според речника на Казимирски означава прониквам, пресичам от край докрай и излизам от другата страна на едно тяло.
Г: Могъществото (sultan), което необходимо на хората, за да извършват подобно дело, изглежда е произлязло от всемогъщие.
Несъмнено е, че този стих посочва възможността, която ще имат някога хората да направят това, което днес ние наричаме завоюване на космоса. Трябва да отбележим, че текстът на Корана предсказва не само проникването в небесата, но и в Земята, т.е. експлоатацията на дълбините й.
2. Другите два стиха са взети от сура 15 (стихове 14 и 15). Както посочва контекстът на сурата, Аллах говори на неверниците в Мека:
“И да разтворехме на тях врата в небето и да продължаха там да се изкачват, пак щяха да рекат: ”Погледите ни бяха заслепени. Наистина ние сме омагъосани хора.”
Това е израз на учудването пред неочаквано зрелище, отличаващо се от това, което може да роди човешкото въоображение.
Условното изречение е въведено с думата law, която изразява хипотеза, но този път нереализуема за тези, за които се отнася този пасаж.
Следователно имаме пред себе си два пасажа от текста на Корана, отнасящи се до завоюването на космоса, единият от които прави алюзия за това, което един ден ще стане действителност благодарение на мощта, която Бог ще даде на човешкия ум и изобретателност, а другият споменава едно събитие, което няма да се случи. Но това събитие ще бъде преживяно от други, както може да се предположи от първия циитиран по – горе стих. Той описва човешките реакции пред неочакваното зрелище, което ще се открие пред пътешествениците в космоса: объркани погледи, впечатлението, че са омагъосани...
Невъзможно е човек да не се учуди, когато след съпоставянето на текста на Корана и съвременните данни, открива до каква степен са точни твърденията, дело на един човек, чивял преди почти четиринадесет века.
Както и при другите разгледани по – горе проблеми, стиховете в Корана, отнасящи се до Земята, са разпръснати из цялата Книга. Тяхната класификация е трудна; представената тук е изцяло лична.
За да внесем яснота в изложението, първо би трябвало да отделим няколко стиха, които, въпреки че често засягат по – общи теми, представляват покана към хората за размишление върху благотворителността на Аллах с помощта на предложените примери.
Могатда бъдат отделени и други групи стихове, засягащи по – частни теми, и това са:
#Кръговратът на водите и моретата;
#Земният релеф;
#Земната атмосфера.
Стихове от общ характер
Едновременно с предложените аргументи, подканящи хората да размишляват върху благотворителността на Бог спрямо Неговите създания, тези стихове тук – там съдържат сведения, които би било интересно да съпоставим с данните на модерната наука. Освен това, те представляват интерес и пораи факта, че в тях липсват различни вярвания, отнасящи се до някои природни явления, разпространени сред хората по време на Посланието, чиято погрешност съвременната наука доказа по – късно.
От една страна стиховете изразяват прости идеи, леснодостъпни за разума на онези, към които поради географски причини Коранът е бил отправен първоначално, жителите на Мека и Медина, бедуините от Арабския полуостров, а от друга страна – по – общи разсъждения, от които една по – образована публика във всяка страна и по всяко време може да се поучи, стига да си направи труда да разсъждава, което е и признак за универсалността на Корана.
Тъй като отсъства каквото и да е подреждане на стиховете в Корана, те тук са представени по реда на сурите.
Сура 2, стих 22:
“(Аллах) който стори за вас от земята постеля и от небето – свод и изсипа вода от небето, и с нея извади от плодовете препитание за вас! И като знаете (това), не сторвайте подобия на Аллах.”
Сура 2, стих 164:
“Наистина в сътворяването на небесата и Земята, и в промяната на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Аллах изсипа от небето, и съживи с нея земята подир нейната смърт, и пръсна там всякави твари, и в смяната на ветровете, и в покорните между Земята и небето облаци – има знамения за хора проумяващи.”
Сура 13, стих 3:
“Той е, който разпростря Земята и стори по нея планини и реки и от всичките плодове стори там по два вида. Той покрива деня с нощта. Наистина, в това знамения за хора промислящи.”
Сура 15,стихове 19-21.Бог говори:
“И разпростряхме Земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо премерено. И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните. И няма нещо, съкровищниците на което да не са при нас, и го пускаме Ние само в знайно количество.”
Сура 20, стихове 53-54:
“Той е, който разстла за вас Земята и проправи по нея за вас пътища, и изсипа от небето вода. Извадихме с нея двойки от различни растения. Яжте и пасете си! Наитина в това има знамения за разсъдливите хора.”
Сура 27,стих 61:
“Или кой стори Земята устойчива и прокара по нея реки, и положи там върху нея непоклатими планини, и направи между двете води преграда. ( И така ) има ли друг бог заедно с Аллах? Но повечето от тях не знаят."
Тук се споменава за стабилността на земната повърхност. Известно е, че в първите стадии от съществуването на Земята, нейната външна обвивка е била нестабилна преди да изстине. Всъщност земната кора не е напълно стабилна, тъй като съществуват зони, където периодично има земетресения. Що се отнася до преградата между двете морета, с нея се изобразява липсата на сместване на морските и речните води в някои големи естуари, както ще видим по – нататък.
Сура 67, стих 15:
“Той е Онзи, който за вас направи Земята достъпна.И вървете из нейните краища, и яжте от Неговото препитание! Към Него е завръщането."
Сура 79, стихове 30-33:
“И Земята подир това разпростря. Извади от нея водите и пасбищата й, и планините поби за ползване от вас и от вашия добитък.”
В много от тези стихове се подчертава значението на наличието на вода на земната повърхност и на практическия резултат от това – плодородието. Несъмнено водата в пустинните страни е елемент номер едно за оцеляването на хората. Но твърденията в Корана надхвърлят географските особености. Подчертава се уникалността на Земята, единствената планета в Слънчевата система, богата на вода. Без вода Земята би представлявала едно мъртво небесно тяло, подобно на Луната. Коранът отрежда първо място на водата при изреждането на природните феномени на Земята. Водният кръговрат е описан в него със забележителна точност.
Когато днес четем един след друг стиховете в Корана, отансящи се до ролята на водите в човешкия живот, изразените идеи ни се струват ясни. Обяснението е просто: всички денс познаваме, повече или по – малко, кръговратът на водата в природата.
Но ако вземем под внимание древните представи по този въпрос, ще забележим, че Коранът и сведенията в него не съдържат елементти от разпространените митически идеи, и при изработването на които по – голяма роля е изиграла философската спекулация, отколкото сведенията, получени чрез наблюдение. Ако сведенията относно подобряването на напояването са били получени по емпиричен път, то в по – общ план, т.е.относно цикъл на водите, представите биха били неприемливи в наше време.
В приведените по – долу пасажи няма и след от неверните представи, разпространени по времето на Мохамед:
Сура 50, стихове 9-11:
“И изсипахме от небето благодатна вода, и изваждаме с нея градини и зърно за жътва, и високи палми с отрупани гроздове, препитание за рабите, и съживявахме с нея мъртвата земя. Така ще бъде и възкресението (ви).”
Сура23, стихове 18 и 19:
“И изсипахме от небето вода с мярка, и я задържахме в земята, и ние можем да я отнесем. И с нея създадохме за вас градини с палми и грозде; в тях има за вас много плодове и от тях ядете.”
Сура 15, стих 22:
“И изпращаме ветровете – оплождащи, и изсипваме вода от небето, и с нея ви утоляваме жаждата, а вие не можете да я съхраните.”
Последният стих може да бъде тълкуван по два начина. Ветровете, които оплождат могат да бъдат оплодители чрез преанасянето на семената, но също може да се касае за метафора по аналогия, посочваща ролята на вятъра за превръщането на един безводен облак в дъбдовен: тази роля често се споменава, както в следните стихове:
Сура 35, стих 9:
“Аллах е Онзи, който праща ветровете, и те раздвижват облаци, и ги насочваме Ние към мъртъв край, и съживяваме с тях земята подир нейната смърт. Така е възлресението (ви)!”
За отбелязване е, че стилът на първата част на стиха е този на разказ, след който без преход следва декларация на Аллах. Подобни промени във формата на разказа се срещат често в Корана.
Сура 30, стих 48:
“Аллах е Онзи, който праща ветровете, та надигат облак, и го разпростира по небето, както пожелае, и го превръща в отломки, и живдаш дъждът да излиза от средата му. И щом с него настигне когото пожелае от своите раби, ето ги! – радват се.”
Сура7, стих 57:
“Той е Онзи, който праща ветровете като благовестие пред Своята милост. Когато понесат тежък облак, Ние го насочваме към мъртвата земя и изливаме там водата, и изваждаме с нея всякакви плодове. Така изваждаме мъртвите. Дано си припомните!”
Сура 25, стихове 48 – 49:
“Той е Онзи, който изпраща ветровете – благовестители пред Своята милост. И изсипваме чиста вода от небето, за да съживим с нея мъртвата земя, и даваме от нея да пият многочислените, сътворени от нас добитък и хора.”
Сура 45, стих 5:
“... и онова препитание, което Аллах изсипва от небето, и съживява с него земята подир нейната смърт, и смяната на ветровете със знамение за хора проумяващи.”
Като показва контексът, дарът, за който става дума в последния стих, е водата, слязла от небето. Но акцентът е поставен на промяната на ветровете, променящи режима на дъждовете.
Сура 13, стих 17:
“ Изсипа Той вода от небето и се изпулниха според отреденото за тях, и понесе потокът висока пяна.”
Сура 67, стих 30. Бог нарежда на Пророка:
“ Кажи: Видяхте ли? Ако водата ви изгуби (дълбоко в земята), кой може да ви достави течаща вода?”
Сура 39, стих 21:
“Не виждаш ли, че Аллах изсипа вода от небето и я вкара в извори под земята, после изважда с нея растения и различни цветове. Сетне те изсъхват и ги виждаш пожълтели, сетне ги превръща в съчки. Наистина в това има напомняне за разумните хора.”
Сура 36, стих 34:
“ И направихме там градини с палми и грозде, и сторихме там да бликнат извори. “
В трите последни стиха се подчертава значението на изворите и подхранването им с дъждовна вода. Този факт заслужава по – специално внимание, когато знаем, че през Средновековието са господствали теории като тази на Аристотел, според която изворите се подхранват от подземни езера. В статията си “Хидрология” в Encyclopedia Universalis М. Ремениера, професор в Националното училище по селкостопанска дейност, горите и водите, описва главните етапи на хидрологията и споменава великолепните стари работи по напояване, в частност през Средновековието, като отбелязва че по това време господства емпиризмът, откъдето и представите, опиращи се на погрешни схващания. Той продължава: “Едва през Ренесанса (между 1400 – 1600г. приблизително) чисто философските теории отстъпват място на изследванията, основани на обективното наблюдение на хидрологическите явления. Леонардо да Винчи (1452-1519г.) се противопоставил на твърденията на Аристотел. В своето “Възхитително слово за природата на водите и изворите, както природни, така и изкуствени “ (1576г.), Бернар Палиси предлага точно описание на водния кръговрат и по – точно на подхранването на изворите от дъждовете.”
Не намираме ли същото твърдение в стих 21 на сура 39*, споменаващ насочването на дъждовната вода към изворите в земята?
Дъждът и градушката са тема на стих 43 от сура 24:
“Не видя ли ти, че Аллах придвижва облаци, после ги съединява, после ги натрупва и и виждаш – дъждът излиза от тях. И спуска от небето планини, в които има градушка и поразява Той с нея, когато пожелае, и предпазва от нея, когато пожелае. И блясъкът на неговаата мълния едва не отнема зрението.”
Следващият пасаж заслужава да бъде коментиран (сура 56, стихове 68-70):
“Не виждате ли водата, която пиете? Вие ли я изсипахте от
облака или Ние я изсипахме? Ако бяхме пожелали, бихме я сторили горчива. Тогава защо не ни благодарите?”
Споменаването на факта, че Аллах може да направи горичива вода, която не е такава, е начин да се изрази всемогъществото на Аллах. Но докато първото е просто една остроумна мисъл, второто (да се напомни на хората, че те не са в състояние да предизвикват дъжда) е претърпяло промени в една епоха, когато техниката позволява да се предизвикват валежи по изкуствен начин. Дали човешката способност за предизвикване на валежи противоречи на твърдението в Корана?
В дадения случай не е така, тъй като трябва да вземе предвид ограниченията на човешките способности в тази област. М.А. Фаси, главен инжинер на Националната метереологична служба пише в статията “Валежи” в Encyclopedia Universalis : “Невъзможно е да се предизвика валеж от облак, който не е дъждовен или от облак, който още не е достигнал необходимата степен на еволъция (на зрелост).”Следователно човек можбе да ускори единствено чрез технически средства процеса на валеж, но при условие, че са налице естествени фактори за това. Ако това не беше така, не би съществувала суша, което очевидно не е така. Господството над дъжда и хубавото време остава една мечта. Човек не може да прекъсне по свое желание установения цикъл, осигуряващ кръговратът на водата в природата.
Ако стиховете в Корана предлагат материал за сравнение сьс сьвременните познания относно кръговрата на водата в природата, същото не може да се каже за моретата. Нито едно твърдение в Корана по този въпрос не може да бъде съпоставено. Но въпреки това трябва да се подчертае, че нито едно твърдение в Корана не е свързано с вярвания, митове или предрасъдъци от това време.
Няколко стиха, съдържащи сведения за океаните и корабоплаването, резултат на наблюдения, подканят към размишсление относно Божието Всемогъщество. Това са:
Сура 14, стих 32:
“...И ви подчини корабите, за да плуват по моретата с Негово позволение.”
Сура 16, стих 14:
“Той е, който почини морето, за да ядете от там прясно месо и да извличате от там украшения, които носите. И виждаш корабите да го браздят, и за да търсите от Неговоте изобилие, и за да сте признателни!”
Сура 31, стих 31:
“Нима не виждаш, че корабите плуват по морето с благодатта на Аллах, за да ви покаже той от Своите знамения? Наистина в това има знамения за свеки много търпелив, благодарен.”
Сура 55, стих 24:
:Негови са и корабите, създигащи се в морето като планини.”
Сура 36, стихове 41-44:
“И знамение за тях е , че пренесохме потомците им в натоварени кораби. И сътворихме за тях подобни на тези (кораби), с които се возят. И ако пожелаем ще ги издавим и не ще имат избавител, и не ще бъдат спасени, освен с милост от Нас – наслада до време.”
Oчевидно тука става дума за кораб, носещ хората по морето подобно на Ковчега, някога спасил Ной заедно с обитателите на този съд и им е позволил да достигнат суша.
От тези стихове, посветени на морето, може да се извлече още един факт, свързан с него и резултат от наблюдение, който притежава специфична особеност.Три стиха посочват нйкои характеристики на големите реки при вливането им в океаните.
Явлението, при което сладката вода от реките не се смесва незабавно със солената морска вода, е добре познато. Коранът го споменава във връзка с устието на Тигър и Ефрат, които при сливането си, образуват едно море, дълго повече от 150 километра, Шат ел Араб. Влиянието на приливите предизвиква в дъното на залива едно щастливо за хората явление – навлизането на сладка вода навътре в земята, като така се осигурявас достатъчното й напояване. За да разберем правилно текста, трябва да знаем, че с море се предава основния смисъл на думата bahr, означаваща голяма маса вода и която може да бъде употребена както за океан, така и за голяма река, напр. Нил, Тигър или Ефрат.
Трите стиха, споменаващи това явление са следните:
Сура 25, стих 53:
“Той е, който оставя да текат двете морета, едното приятно, сладко, а другото – солено, горчиво. И направи между тях преграда и разделяща стена.”
Сура 35, стих 12:
“И не са сходни водите на двете морета – едното е сладко, приятно, годно за пиене, а другото солено, горчиво, и от всяко ядете прясно месо, и изваждате украшения, които носите...”
Сура 55, стихове 19, 20 и 22:
“Той остави двете морета да се срещмнат. Между тях има преграда, която не преминават...от двете излизат бисери и корали.”
Относно земният релеф Коранът споменава единствено образуването на планините. Малко може да се каже по въпроса, който ни интересува – образуването на Земята, чрез стихове, изразяващи само загрижеността на Бог към хората, както е в:
Сура 71, стихове 19 и 20:
“Аллах стори за вас Земята просторна, за да обикаляте по широките и пътища.”
Сура 51, стих 48:
“И Земята Ние разстлахме. Как прекрасни са разстилащите!”
Килимът, който е бил разстлан или разгънат, това е земната кора или повърност, втвърдената черупка, върху която можем да живеем, тъй като долните пластове са много топли, течни и чужди на всякакъв вид живот.
Много важни са твърденията, свързани с планините и тяхната стабилност вследствие на явлението нагъване.
Сура 88, стихове 19 и 20: Контекстът подканя неверниците да обърнат погледите си към някои природни явления, като:
“И как бяха изправени планините и как бе разпростряна Земята.”
Тук ясно в текста проличава идеята за вкореняването на планините във вътрешността на Земята.
Следващите текстове го уточняват:
Сура 78, стихове 6 и 7:
“Не сторихме ли Ние Земята постеля и планините подпори?”
Коловете, за които става дума, служат за залрепването на палатката в Земята.
Съвременните геолози описват нагъванията на Земята, опиращи се на релефа, като имат различни размери, достигащи един километър и дори до десетки километри. Резултат на тези гънки е стабилността на земната кора.
Затова няма нищо чудно във факта, че Корана можем да прочетем разсъждения относно планините, като:
Сура 79, стих 32:
“...И планините поби.”
Сура 31, стих 20:
“...И положи на Земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас.”
Същото изречение се повтаря в сура 16, стих 15. По този малко по – различен начин сура 21, стих 31 тази идея:
“Ние положихме на Земята неподвижните (плнини) по такъв начин, че да не се движат заедно с вас.”
Тези стихове посочват, че начинут на разполагането на планините осигурява стабилността им, кото напълно отговаря на сведенията от геологията.
Земната атмосфера
Освен няколко отличителни черти на небето, които разгледахме в предишната глава, Коранът съдържа и няколко пасажа , отнасящи се до атмосферните явления. Що се отнася до съпоставянето им със съвременните познания, само ще отбележа, че тук, както и навсякъде, няма никакво противоречие между научните данни в наше време за въпросните явления.
Височина над морското развнище.
В стих 125 на сура 6 е приведено едно напълно банално наблюдение относно неразположението, което изпитва на гояма височина, нарастващо с изкачването:
“И когото Аллах поиска да напъти, разтваря гърдите му за Исляма, а когото поиска да заблуди, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето.”
Някои твърдяха, че неразположението, прдизвикано от голямата височина, е било неизвестно на арабите по времето на Мохамед. Изглежда че не е било така: наличието на върхове, чиятовисочина надхвърля 3 500 метра в Арабския полуостров прави малко вероятно подобно твърдение*.
Атмосферното електричество
Атмосферното електричество и резултатите от него: светкавицата и градушката, са обект на следните твърдения:
Сура 13, стихве 12-13:
“Той е, който ви показва мълнията за страх и копмеж, и въздига тежките облаци. И гърмът възхвалява с Неговата слава, и ангелите – страхувайки се от Него. И праща Той светкавиците, и поразява с тях каквото пожелае. Спорят за Аллаха неверниците, а той е силният по
мощ.”
Сура 24, стих 43 (вече цитиран в тази глава):
“Не видя ли ти, че Аллах придвижва облаци, а после ги съединява, после ги натрупва и виждаш и дъждът излиза от тях. И спуска от небето планини, в които има градушка и поразява Той с нея, когото пожелае. И блясъкът на Неговата мълния едва не отнема зрението.”
Тези стихове ясно посочват зависимостта, съществуваща между образуването надъждовните облаци или на градушката и гърма: при първия случай имаме обект на желание поради благодеянията му, които прави, докато във втория – на страх, като падането му е подчинено на Всемогъщия. Връзката между двете явления отговаря на съвременните познания за атмосферното електричество.
Един феномен, какъвто е сянката и преместването й, чието обяснение в наше време е просто, е обвкт на следните разсъждения:
Сура 16, стих 81:
“И Аллах направи за вас сенки от онова, което е сътворил...”
Сура 16, стих 48 :
“ И нима не видяха всяко нещо, което Аллах е сътворил. Свеждат се сенките им отдясно и отляво, кланяйки се на Аллах със смирение.”
Сура 25, стихове 45 и 46:
“Не видя ли как твоят Господ простира сянка? Ако пожелае, Той би я сторил неподвижна, Сетне сторваме Слънцето неин водач. Сетне полека я придърпваме към Себе си.”
Освен че всяко създадено нещо се подчинява на Аллах , включително и сянката му и че Той може да я прибере така, както я е разпрострял, текстът на Корана посочва съществуването на връзка между сянката и Слънцето. Трябва да припомним че по времето на Мохамед се е смятало , че придвижването на Слънцето от изток на запада предизвиква преместването на свюянката. Това намерило приложение при слънчевия часовник, измерващ времето между изгрева и залеза на слънцето. Коранът посочва явлението без да споменава разпространеното по това време обяснение: то е продължило да съществува векове след времето на Мохамед. Но в крайна сметка е било признато за невярно. Коранът говори само за ролята на слънцето като индикатор на сянката. Можем да констатираме отсъствието на каквото и да е разминаване между описанието на сянката в Корана и познанията ни за това явления в съвремеността.
В тази глава са събрани множество стихове, отнасящи се до появяването на живота, до някои характерни черти на растителното и животинското царство. Групирането в една логична класификация на стиховете, разпръснати из цялата книга, би могло да даде обща представа за сведенията в Корана по тези въпроси.
Произходът на живота
Човек винаги си е поставял този въпрос както за себе си, така и за заобикалящите го живи същества. Тъй като Коранът засяга произхода на живота много общо, то той го споменава много сбито в единс тих, който включва и процеса, за който вече говорих – образуването на вселената.
Сура 21, стих 30:
“Не видяха ли неверниците, че небесата и Земята бяха слепени и Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Нима не ще повярват?”
Знечението “произлизам” е несъмнено. Изречението може да означава както че всяко живо същество е било направено от вода, така и че всяко живо същество произлиза от водата. Двата възможни смисъла отговарят на научните данни: доказано е,че животът е произлязъл във водата и че водата е първата съставка на всяка жива клетка. Без вода животът би бил нежъзможен. Думата преведена тук като вода е ma, означаваща както водата в океаните, така и водата на небето или въобще някаква течност. В първия й смисъл, водата е задължителен елемент за всяко растение.
Сура 20, стих 53:
“...И изсипа от небето вода. Извадихме с нея двойки от различни растения.”
За първи път се споменават двойките растения – понятие, което че разгледам по – долу.
Във втория си смисъл, течност изобщо думата е употребена в неопределена форма, като посочва това, което е в основата на образуването на всяко животно:
Сура 24, стих 45:
“Аллах сътвори от вода всяка твар.”
Следователно всички твърдения в Корана , отнасящи се до произхода на живота изобщо, за елемента, който предизвиква поникването на растенията или за зародиша на животните, съответстват напълно на съвременните научни сведения. Нито един от митовете, разпространени по това време, не е вкючен в текста на Корана.
Растителното царство
Невъзможно е тук да цитирам извънредно многобройните пасажи в Корана, разказващи за благодеянията на Аллах, свързани с дъжда, който прави възможно поникването на растенията. Следните три стиха са свързани с този проблем:
Сура 16, стихове 10 и 11:
“Той е, който изсипа за вас вода от небето. За вас от нея има за пиеме и от нея израстват храсти, откъдето пасете добитъка. С нея Той изважда за вас насажденията и маслините, и палмите, и гроздето, и от всички плодове.”
Сура 6, стих 99:
“Той е Онзи, който изсипва вода от небето и изваждахме (Ние) с нея кълн за всяко нещо, и изваждахме от него зеленина. От нея изваждаме струпани зърна, и от палмите, от техния завръз – близки гроздове и градини с лозя и маслини, и нарове – сходни (на вида) и несходни ( по плод). Погледнете плодовете на всяко , когато връзва плод, зреенето му! В това наистина има знамения за хора вярващи.”
Сура 50, стихове 9-11:
“И изсипахме от небето благодатна вода, и изваждаме с нея градини и зързно за жътва, и високи палми отрупани с гроздове, препитание за рабите, и съживихме с нея мъртвата земя. Така ще бъде и възкресението (ви).”
Равновесието в растителното царство
Сура 15, стих 19:
“... И сторихме от нея да поникне от всяко нещо премерено.”
Различието на храните
Сура 13, стих 4:
“По земята има съседни участъци с градини с фрозде, и посеви и палми с общ коредн и по отделно, поливани с една вода. И правим Ние от тях по – вкусни от други. Наистина в това има знамения за хора проумяващи.”
Съществуването на тези стихове е интересно да бъде отбелязано, за да се подчертае пестеливостта при използването на термините и отсъствието на твърдения, израз по – скоро на разпространени по това време вярвания, отколкото основни истини. Но най – интересни са стиховете в Корана, разказващи за размножаването на растителното царство.
Размножаването на растенията
Трябва да припомним, че в растителното царство размножаването става по два начина: полов и безполов. Половото размножаване се извършва чрез чифтосването на мъжките и женските елементи, приналежащи към родовите органи, събрани в едно и също растение или разделени. Само то е споменато в Корана.
Сура 20, стих 53:
“Той е, който разстла за вас Земята и направи по нея пътища за вас, и изсипа от небето вода.Извадихме с нея двойки от различни ратения.”
Двойките са превод на думата zawj, чито основен смисъл е: това, което заедно с друго прави чифт, като думата се употребява както за съпрузи, така и за обувки. Сура 22, стих 5:
“...Ти виждаш безплодната земя. Но когато (Ние) заставим водата ( от небето) да слезе вурху нея, тя ще се раздвижи , ще започне да нараства и от нея ще поникнат двойките (растения).”
Сура 31, стих 10:
“... И извадихме от там всякакви благодатни сортове.”
Сура 13, стих 3:
“...И от всички плодове стори там по два вида.” Съществуването на всеки плод предполага наличието на мъжки и женски органи. Именно това иска да каже стихът в Корана. Един стих в Корана споменава за покълването:
Сура 6, стих 95:
“Наистина Аллах разцешва зърното и костилката.”
Коранът, който често повтаря, че в растителното царство съществуват двойки растения, вписва това понятие в по – широки рамки, чиито граници остават неуточнени:
Сура 36, стих 36:
“Пречист е този, който сътвори всички двойки от онова, което земята ражда, и от тяхсамие, и от онова, което не знаят!”
Възможни са многобройни хипотези относно същността на нещата, които са били непознати на хората по времето на Мохамед и в които в наши дни ние различаваме двойни структури или функциониране по двойки, както в света на безкрайно малкото, така и на безкрайно голямото, както сред живото, така и сред неживото. Основното е да отделя ясно изразените идеи и за пореден път да констатирам пълното отсъствие на различия със съвременната наука.
Животинското царство
В Корана множество въпроси, свързани с животинското царство, са обект на забележки, които изискват да прибегнем до съпоставянето им със съвременните научни познания по някои частни проблеми. Но и тук, както и другаде, рискувам да бъда непълна, ако не представя следния стих, където Сътворението на някои части от животинското царство е посочено, за да наведе хората към размисли относно божието благоволение към тях. Пасажът е приведен с цел да се даде пример за начина, по който Коранът споменава хармоничното приспособяване на Сътворението към нуждите на хората, в частност в селото, тъй като той не предлага материал за изследване от друг мащаб.
Сура 16, стихове 5-8:
“И добитъка сътвори. В тях има топлина за вас и облаги, и от тях ядете. В тях има красота за вас, когато ги прибирате вечер и когато ги подкарвате на паша. И носят вашите твари към страни, които не бихте стигнали освен с тежък труд. Наистина вашият Господ е Състрадателен, Милосърден. Сътвори и конете, и мулетата, и магаретата – за да ги яздите и за украса. И сътвори Той това, което (още) не знаете.”
Освен общите разсъждения, Коранът предлага и данни върху извънредно разнообразни теми:
- размножаването в животинското царство:
- споменава съществуването на животински общности;
- разсъждения относно пчелите, паяците, птиците;
Размножаването на животинското царство
То се споменава много кратко в стихове 45 и 46 на сура 53:
“И че Той сътвори двойките, мъжко и женско, от капка сперма, когато се отдели.”
“Чифт” е същият израз, както този, който открихме в стиховете, отнасящи се до размножаването на растенията. Тук става дума за половете. Важната подробност е уточнението, касаещо малкото количество, необходимо за размножаването. Тъй като същата дума, означаваща сперма, е употребена за човека, в следващата глава ще направя коментар на тази интересна подробност
Сура 6, стих 38:
“Всички твари по земята, и птици, летящи с крилата си са общност, подобна на вас. Не пропуснахме нищо в Книгата. После при техния Господ ще бъдете събрани.”
Първо съдбата на животните след смърта им е посочена ясно: Очевидно ислямът не заема становище по този въпрос. Второ, общото предопределение, за което изглежда става дума тук, може да бъде разбрано като абсолютно предопределение, ограничено до структурите и до една функционална организация, определяща даден начин на повеение: животното реагира на различни външни дразнения в зависимост от своята обусловеност.
Според Бланшер, древният коментатор Рази е смятал, че този стих се отнася само до инстинктивните действия, чрез които животното отдава почит на Господ.
Шейх Си Бубакер Хамза говори, в коментарите си към превода на Корана, за инстинктът, който съгласно мъдростта на Аллах, тласка всички живи същества към образуването на групи при размножаването и към организирането на общности, които за да оцелеят, изискват работата на всеки член да бъде полезна на цялата група.
Когато специалистите по нервната система искат да дадат впечатляващ пример за необикновената организация, управляваща животинското поведенив, най – често посочваните животни са пчелите, паяците и птиците (най – вече мигриращите). Във всеки случяй, можем да твърдим, че въпросните три групи представляват много добри модели на висока организация.
Пчелата
Именно тя е обект на най – дълъг коментар в Корана:
Сура 16, стихове 68 и 69:
“И твоят Господ внуши на пчелите: “Вземети си жилища сред планините и по дърветата, и в онова, което (хората) градят! После яжте от всичките плодове и следвайте пътищата на вашия Господ, улеснени за вас! Излиза от стомасите им питие с различни цветове. В него им изцеление за хората.”*
Не можм да знаем какво точно означава заповедта да се следват покорно пътищата на Повелителя. Освен от най – обща гледна точка. Всичко, което можем да кажем. Благодарение на познанията ни за нейното поведениее, че тук, както и при трите споменати в Корана животински вида, основа на поведението е една изключителна нервна система. Известно е, че пчелите могат да общуват помежду си чрез техния танц; така те могат да съобщят на себеподобните си на какво разстояние се намират медоносните цветя.
В Корана се споменава, за да се подчертае колко тънка е паяжината му, най – крехкото леговище. Това е едно нетрайно убежище, каквото е и това на хората избрали други господари освен Аллах, казва текстът на Корана.
Сура 29, стих 41:
“Онези, които са приели други покровители освен Аллах, приличат на паяка, който си прави дом, но несъмнено най – слабият от домовете е домът на паяка, ако знаеха.”
В действителност паяжината е съставена от копринени нишки, отделяни от жлезите на насекомото и които са много малки по размер. Тънкостта й е недостижима за хората.
Натуралистите се интересуват от необикновения план на работа, записан в нервните клетки на насекомото, и който му озволява да изработи паяжина със съвършена геометрия, но Коранът не споменава за това.
Птиците често се споменават в Корана – в епизоди от живота на Авраам, на Йосиф, на Давид, на Соломон и на Исус. Тези бележки нямат връзка с разглеждания там проблем. По – горе посочих присъствието на стихове, споменаващи за съществуването на общности на земните животни и на птиците:
Сура 6, стих 38:
“Всички твари по Земята, и птици, летящи с крилата си са общност, подобна на вас...”
Два други стиха подчертават строгото подчинение на птиците на властта:
Сура 16, стих 79:
“Не виждат ли птиците, покорни, в небесния простор – само Аллах ги крепи. Наистина в това има знамение за хора вярващи.”
Сура 67, стих 19:
“И не виждат ли птиците над тях,разтварящи и свиващи (криле)? Крепи ги само Всемилостивият...”
С пълно право мога да сравня стиховете, които наблягат на особено тясната зависимост на поведението на птицата спрямо Божествения ред със съвременните познания, които показват до каква степен на съвършенство в определянето на придвижването си притежават някои птици.
Заключение. При излагането на засегнатите въпроси стана ясно колко разнообразни научни познания са необходими, за да се разбере смисълът на някои стихове от Корана. Но Коранът не е книга, чиято цел е излагането на някои от управляващите вселената закони. Неговата цел е религиозна. Поканата за размишление върху някои творения е отправена по повод на описанията на всемогъщия Аллах. Те са придружени с описания на факти , достъпни за човешките сетива или на определени от Господ закони, които управляват вселената, както в областта на природните науки, така и относно човека. Някои сведения са лесно разбираеми, но други могат да бъдат изяснени само при наличието на необходимите за това научни познания. A priori подобно асоцииране между Корана и науката поражда учудване, още повече че става дума за хармония, а не за противопоставяне. За доста от нас би било парадоксално съпоставянето на една религиозна книга и атеистичните твърдения на науката.
За да имам възможността да напиша настоящата курсова работа, първата ми цел беше прочитането на Корана и изучаването на текста му изречение по изречение с помощта на необходимите при подобно критично изследване коментари. Изцяло отделих вниманието си на описанията на множество природни явления : астрономията – звезди, планети, небесен порядък ; земята, кръговратът на водите и моретата, а също така и растителното и животинско царство. Учудване предизвика точността на някои подробности, които Книгата предлага, тъй като те напълно отговарят на представите в наше време, които един човек от времето на Мохамед не би могъл да има.
Това изследване, направено от научна гледна точка, доведе до заключението , че е невъзможно един човек, живял през 7 в. от н.е., да изкаже по – разнообразни проблеми и идеи, които не принадлежат на наговото време, а съответстват на това, което ще бъде доказано векове по – късно. За мен човек няма свое обяснение за Корана.
Бележки
1.* сура 6, стих 76: “И когато го покри нощта, той видя звезда. Рече: “Това е моят Господ”. А когато излезе, рече: “Не обичам залязващите.”
Сура 82, стихове 1-2: “ Когато небето се разскъса и когато планетите се разпръснат.”
2.* Въведена през 2 в. пр. н.е. и е останала в сила до 16 век ( до Коперник)
3.* Сура 39, стих 5: “ Сътвори Той небесата и земята с мъдрост. Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следвя нощта. И подчини Той слънцето и луната, всяко да се движи до определен срок. Той е Всемогъщия, Опрощаващия.”
4.* Сура 39, стих 21: “ Нима не виждаш (о, човеко), че Аллах изсипва вода от небето и я влива в потоци под земята, после чрез нея вади посеви от различни видове. После те изсъхват и ги виждаш пожълтели, после ги превръща в съчки. В това има напомняне за разумните хора.”
5.* град Сана, столица на Йемен, който е бил обитаван по времето на Мохамед, е разположген на почти 2400м надморска височина.
6.* Последният стих е единственият в Корана, споменаващ за възможността за лекарство за хората. Наистина медът може да послъжи при някои възпаления. Никъде другаде в Корана не се споменава за съществуването на изкуството да се лекува.
Библиография
1. Бюкай, М. – Библията, Коранът и науката ( София, 1994г.)
2. Теофанов, Цв. – Превод на Свещеният Кора
