1. Предмет: Терминът е с условно значение: съвкупност от правни норми, уреждащи отношенията между ФЛ и ЮЛ, частноправни и публичноправни субекти. Терминът включва обективни граждански права, уреждащи определен кръг обществени отношения и субективно право, уреждащо възможността на едно лице да има определено поведение. Делението на частно и публично се свързва с интереса (частен или публичен) и правното положение на адресата (снабден с властнически правомощия или не). Друг критерий може да е предмета – кои са обществените отношения, които регулира. Според Русчев: Търговското право е клон на ГП. 2. Система: Вещното право (както и ОП, НП, СП) е най-стария клон на ГП. ГПП – клон на публичното право. 2 вида – за защита и охранително производство. Обща част – предмет, метод, субективни права и задължения, обекти, ЮЛ, ФЛ, ЮФ, сделки, погасителна давност, недействителност.
3. Принципи: Има 2 нива принципи: общи за цялото право и за отделен клон. ГП: гражданска отговорност: договорна, извъндоговорна и преддоговорна. Равнопоставеност на правните субекти, свобода на договарянето. 2 аспекта на справедливостта: изискването при сключването на сделката страните да действат независимо и съзнателно и еквивалентност на престациите. 1. Самостоятелност на гражданскоправните субекти и свобода на участието им в гражданскоправния живот. 2. справедливост в гражданските отношения, 3. равнопоставеност, 3. обезпеченост и защита на СП, 4. правна сигурност.
4, 5 Източници: ЮФ, който според установения ред има за последица въвеждането в действие, изменението, спирането, прекратяването на гражданскоправни разпоредби. Нормативни актове: - волеизявления на овластени от закона лица, извършени по законен ред, чиято последица е въвеждане, изменение, спиране на действие на правни норми (писмен, публичен, достъпен). Законодателните правомощия могат да се делегират: НС, МС, министри, ВАСъвет, ВССъвет. Уставът – не е налице НА, но има норми. Йерархия: Коституция, международни договори, закони и кодекси, подзаконови НА (по приложение на НА, по първична уредба), министри, общини и съвети, Наредби на БНБ. Международни договори: монистичен модел – нормите н МП са задължителни за ВП, няма значение трансфера, дуалистичен – международните договори трябва да се трансферират във вътрешното законодателство. Има специални норми по отношение на международните договори и инкорпорирането им във вътрешното законодателство – ратифициране, обнародване и влизане в сила. Проблеми: правно положение на заварени международни договори, сключени договори, но не влезли в сила и т.н. Порочни НА: обявяват се за противоконституциони, отменя се мълчаливо, ВАС може да ги отменя и е основание за спиране на дело. Правен обичай: белези: продължително приложение, санкцията, запълват празноти, вторични. Видове: Praeter, secundum, contra legem; според територия:общи и местни, според лица: общи и специални. Обичаи в практиката: фактически обичаи, няма задължителност, няма санкция. Решения на КС – Според Русчев. действие, с което се обявява даден текст за противоконституционен не се изразява в отмяна (Сталев), а в просто неприлагане на даден текст. Отмяната – функция на законодателните органи. Съдебна практика: не е източник на правото, Павлова – да. Според Русчев. тълкувателните решения не са източник. Общи актове на ВАС, ВКС – източник според Павлова. Морал: според Русчев. не са източник на правото, според другите – субсидиарни източници. Добри нрави, добросъвестност, според Р. – не съдържа правни норми, а социални норми за поведение. (Прилага се при тълкуване, при непълноти, установява граници – недействителност, отношения преди и по изпълнение на задължения, при изясняване на волеизявления, преценка на вина, отмяна на дарения. Справедливост: според някои е субективно понятие, според други – не, нееднозначно, чл. 52 ЗЗД.
6. Норми: според приложно поле, интерес и съдържание. Интерес: публичен и частен. Степен на свобода за отклонение: императивни макс, минимално и без императивен характер. Разпоредби: Презумпции – човешки и законни, фактически и юридически, оборими и необорими. Фикции – това, което се приема за станало не е нужно да се доказва.
Повелителни и диспозитивни - тълкувателни
допълващи
със задължителнна горна граница
със задължителнна долна граница
без определена граница
с мин и макс граници
Приложно поле – общи и специални
Спрямо лица – общи и особени
Спрямо място – общи и местни
Спрямо съдържание - самостоятлени
несамостоятелни (тълкувателни)
с отменително действие
препращащи – пряко (без да се съобрази със специфики) и съответно (съобразява се)
заповядващи
забраняващи
овластяващи
абсолютно определени – не се поддават на конкретизация
относително определени – поддават се
материални
процесуални
Разлика между фикция и необорима презумпция- при фикцията не се изхожда от типичните връзки между фактите в действителността, а се установяват последици, които нормално не биха могли да настъпят.
7. Действие: Действие според място – на територията на България, влиза в сила с обнародване (vacatio legis). Според време – общи, специални. Отмяна – престава да съществува в правния мир. Неупотреба – не произвежда правен ефект, но съществува. Отмяната може да е пълна или частична, изрична и мълчалива. Спиране на действието (суспендиране) – различно е от отмяна, съществува, но за определено време не произвежда правен ефект. Обратно действие: 2 характеристики: 1. новия закон да въздейства върху ЮФ, 2. законът да дава нови правни последици, да преоценява. Преживяване на граждански закон – предвижда се при случаи, когато факти, осъществили се след влизане в сила на закона се прилагат нормите на отменен закон ( в преходни и заключителни разпоредби).
8. Тълкуване: дейност, насочена към откриване смисъла, запълват празноти, разбира се резултат (установяване на смисъл), тясно свързано с правоприлагането. Разлика между правоприлагане и тълкуване – първото е конкретно, а второто – абстрактно. Според Русчев - Обект на тълкуването са правните разпоредби, а не текстове на НА. 2 основни групи тълкувателни теории: континентална и прецедентна. Теория на екзегезата – буквално тълкуване. Теория на естествено право: всеки писан закон е несъвършен. Еволютивно тълкуване (трябва да постави закона в съответствие с нуждите на правния живот) и правото на юриспруденция (науката трябва да изучи съдебната практика (?). Келзен – нормативна теория: чиста теория на правото, аналитична теория – обект е езикът.
9. Видове: конкретно и абстрактно. Автентично (легално), официални и неофициално. Таджер: казуално, общо с нормативен и без нормативен характер, със задължителен и незадължителен характер. Методи: експлицитни и имплицитни, общи и особени принципи на тълкуване, включва контекста или пък е по - елементарно езиково тълкуване. Разширително тълкуване, потвърдително (декларативно) тълкуване, граматическо, логическо, систематично, телеологическо, поправително, ограничително, отменително. Разширителното тълкуване се отличава от аналогия на закона – при нея правопритежателя извежда правило, което не е установено изрично, с по-широко приложно поле в правна норма, която се прилага по аналогия.
10. Нисша и висша критика: Правоприлагането е правно – логическа дейност, извършва се от орган на съдебна или изпълнителна власт. След прилагане доказателствените способи съдът извършва нисша и висша критика; преценява автентичността на текста и дали дадена разпоредба е все още в сила. При нисша – преценява се автентичността на НА – ако има грешка се поправя и отново се обнародва в ДВ и влиза в сила за 3 дни. Ако грешката е на законодателя – нов НА. Висша – дали текстът на ГЗ е произвел правното си действие, дали актът е издаден от компетентен държавен орган, дали са спазени формалните изисквания по приемането на акта, дали влиза в сила дали е отменен, дали влиза в сила, при противоречие с други закони – отмяна, обявяване за противоконституционен, трябва да има дифузен контрол (съобразяване с по- висок по степен акт). Конкуренция на законите: един ЮФ подвежда различни правни норми и правните последици са различни – кумулативно(прилагат се всички норми), алтернативно (избира се 1) и евентуално действие (прилагат се 2).
11. Аналогия: непълнота = празнота. Празнота – когато има ЮФ, пораждащо съответно правоотношение, но съдържанието му не е предвидено никъде. Запълването на празноти – законодателни органи. 4 вида аналогия legis, iuris и аргумент за по – силното основание, аргумент за противното. Аналогия на закона: по логически път се извежда правило с по-широко приложно поле, което да обхване в разпоредбата и непредвиденото. Разглежда се в два аспекта –тълкуване и прилагане на правото. Аналогия в правото – законодателно определена дейност в процеса на правоприлагането – да се види дали има забрана за аналогия, да се издири правна норма със сходни белези, да се създаде правило за поведение за конретния неуреден случай. Аналогия в правото – по – високо ниво на логическо разсъждение, извлича се правния принцип по индуктивен път. Аргумент за противното – в противоположни уредби. Аргумент на по-силното основание – Ако е забранено по – голямото, то е забранено и по-малкото и обратно. Ако е забранена целта, то са забранени и средствата.
12. Гражданско правоотношение: правна връзка, възниква в обществото и взаимодейства между отделни лица, точно определени субекти. Разликата между правна връзка и правоотношение: в субекта и съдържанието. При правна връзка само един субект е правно определен. Съдържанието на правоотношението включва субективно право, което задължително включва и задължителното поведение на друго насрещно лице. Обектът може да е еднакъв и при двете. Правоотношението се състои от субективни прва и задължения, но според Русчев не са взаимни, нямат корелативна връзка. Обект: благо, ценност, по повод което възникват различни субективни права и задължения. Предмет: тип поведение насочено към доставянето на определен резултат, към обективирането на това поведение. По предмет ПО са 2 вида: 1. за резултат и 2. за средство. Видове ПО: прости (заем за послужване), сложни (продажба), комплексни, едностранни (х-права, у – задължения), двустранни (х и у – права и задължения) и многостранни (права и задължения към общността).
13. Субективно право: отрицателни теории: СП е даденост, положителни теории: естествено право неотменимо СП, юридически защитими интереси. Таджер: СП е призната и гаратирана от закона възможност на едно лице да упражнява своите интереси. Според Русчев СП е призната от закона способност на 1 лице да извършва определени действия или признати от закона правомощия. СП възникват при проявленията на ЮФ, или обективното право защитава при нарушаване на СП. СП правото да получиш определено поведение и да го задържиш.
14. Субективното материално право като притезание – Претенцията е част от субективното право, годност да бъде защитено по определен ред. Притезанието възниква когато е нарушено СП. Изискуемост – елемент от битието на СП. Притезателни права – тези, които се реализират чрез поведението на една определена страна. Непритезателни права (потестативни) – право на собственост, няма нужда от съдействие, не се изисква определено поведение. Абсолютните права не са притезателни. Потестативните права се изразяват във възможността на носителя им с едностранно волеизявление, упражнявано по съдебен ред да предизвика изменение в правната сфера на друго точно определено лице, което няма насрещно правно задължение. Според характер на осъществяваната промяна: правопораждащи, правопроменящи, правопогасяващи (съществува, но не е защитимо пред съд) и правопрекратяващи (СП го няма). Според начин на осъществяване: по съдебен ред, по извънсъдебен ред, може и по двете.
15. Видове: притезателни (изисква действие, бездействие, осъдителни искове) и непритезателни (не изисква, конститутивни искове). Прости (1 правна възможност) и сложни (повече). Вещни субективни права (владение) и облигационни субективни права (ползване и разпореждане). Прехвърлими (наследяват се, могат да се прехвърлят и непрехвърлими (вещно право на ползване, in tuito personae). Главни и акцесорни – погасяването на главните се отнася и за акцесорните. Делими и неделими. Абсолютни и относителни. Имуществени (оценими в пари) и неимуществени (право на живот). Вещни права – имуществени, прехвърлими, абсолютни права. Облигационни – притезателни и непритезателни. Авторски права – абсолютни, но срочни. Семейни права – притезателни. Наследствени права – по повод смърт, наследство по завещание и по закон. Правни очаквания: субективни права, в процес на формиране, след осъществяване на последния елемент на фактичекия състав ще възникне субективно право. Дотогава – очакване (давностно владение). Отличава от СП като естествено право: при него е изтекла погасителната давност, незащитимо е, не може да се осъществи принудително, а правното очакване може.
16. Възражения – материалноправни, процесуален смисъл. Насрещно субективно право, може да се упражнява като средство за защита (право на задържане). Според Павлова процесуални са само възраженията, свързани с допустимост на иска – не е конкретно. Видове: перемпторни (потестативни) – пресекателни, дилаторни (непотестативни) – отлагателни. Самостоятелни (няма друг процесуален способ за упражняването на СП) и несамостоятелни (основават се на друго СП). Лични (относителни и абсолютни) и общи (безлични) – договор за поръчителство.
17. Правни задължения: Обвързаност на длъжника на насрещната страна, която се състои в определена престация (резултат или усилие, еднократно или трайно изпълнение. Задълженията са родово и индивидуално определени. Правното задължение е винаги корелат на някакво СП. Задълженията са израз на всеобщ, публичен характер. Дарение, развод – няма задължение. Ползвателят има задължения да пази вещта (ЗС).
18. Упражняване на СП: Осъществяване на съдържанието на СП. При част от упражняването на СП, води до прекратяването им (облигационни права). Вещните не се прекратяват – абсолютни. Носителят може да предостави на 3то лице упражняването на СП (пряко представителство). Зависи от лична преценка. СП е прикрепено с правни задължения за неговото осъществяване – родителски права и задължения, също е свързано и с административно задължения. При неосъществяване на СП – погасява се правото на давност, може да се стигне до колизия – 2 или повече СП по отношение н 1 човек (упражняването на 1 СП изключва друго СП). Различни решения: напр. при колизия на вещни и облигационни права превес имат облигационните. Конкуренция на притезание – в полза на 1 и същи субект съществуват различни притезания за удовлетворяване на един правен интерес. Граници: границите са чуждите СП, обществен интерес също. Злоупотреба с право – субективна теория: ако СП се упражнява с намерение да се навреди на друго лице. Обективна теория – СП се упражнява не да задоволи определени интереси и упражняването им противоречи на социалната функция на тези СП. При злоупотребата не е необходима вина. Последици: отказ от съдебна защита. Преобразуващи СП – възникват върху правна норма – смяна на име, обявяване на смърт, носителят едностранно предизвиква промяна. Упражняване – извънсъдебно, форма на волеизявлението, съдебно – конститутивен иск, възражение. СП могат да бъдат – правопораждащи, правопроменящи, правопрекратяващи, правопогасяващи. Преобразуващите СП се прекратяват с преклузивни срокове, предвиждани в закон, договор.
19. Защита на СП: Способите са в зависимост от съдържанието на СП. Материална защита – изразява се в признаването му. Основен орган – държавни съдилища. Исково производство – състезателно, започва по искане на заинтересовано лице. 3 вида иск: 1. установителен – съществува ли СП?, 2. осъдителен – насочен към осъждане на ответника да изпълни дължимото поведение, 3. конститутивен – непритезателни СП, включва установяване съществуването на преобразуващи субективни права. Обезпечително производство – осъществява се когато съществува опасност да се осуети защита на СП (запор, възбрана върху недвижим имот). Изпълнително производство – защитават се притезателни права. Недържавни съдилища – арбитраж. Неизбежна отбрана – защита срещу противоправно нападение върху личността на отбраняващия се или на държавни/обществени интереси. Предпоставки – нападение, действително, непосредственост, противоправно физическо въздействие, вреди. Крайна необходимост – непосредственост, възможност от увреждане на интереси, невъзможност да се избегнат вредите, вредите да са по-малки по размер от тези преди. Самопомощ – удовлетворяване на СП със собствени сили, правомерно поведение с оглед защита на СП. Предпоставки – притезание – СП, което може да бъде осъществено посредством държавна принуда, опасност че осъществяването на СП може да стане невъзможно, невъзможност да се потърси своевременно държавна защита (право на задържане, неизпълнение на задължения).
20. Субекти: ФЛ, ЮЛ, Държавата. Дееспособност на ФЛ – 18 г. или ако се еманципира на 16. Правосубектност – родов термин, деликтоспособност – възможност да отговаря за извършените от него неправомерни действия, имуществена, гражданска отговорност. Дали критерий за носене на отговорност е единствено възрастта? Правоспособност не зависи от волята на конкретния носител. Правосубектност е различно от правоспособност. ЮЛ – няма воля, има кворум. Правата и задълженията при отделните лица не са равни, равна е само възможността за притежаването им. Правен статус на субектите – включва правоотношения, правни актове по гражданско състояние. Правоспособност: Начало – от раждане, право на наследяване. По българското законодателство заченатият не е ФЛ, той става такъв и притежава правоспособност ако се роди жив. Край – смърт. Ограничаване на правоспособност – влязла в сила присъда на наказателен съд (според Русчев се ограничава дееспособността).
21. Дееспособност: 18 г. – пълна (пълнолетни), 14 – 18 – ограничена (непълнолетни), под 14 – нямат дееспособност (малолетни). Трудова и брачна дееспособност – 16 г. Непълнолетни – обикновени дребни сделки за задоволяване на текущи нужди, сделки на разпореждане с онова, което са придобили сами. Родител, попечител (непълнолетен), настойник (малолетен). Валидност на сделки, сключени от непълнолетен: 1. изявление на непълнолетния, 2. съгласие на родител/настойник 3. разрешение на съда. Актът е охранителен. Еманципиран непълнолетен 16 г, който е сключил брак – може да извършва всички действия сам. Сделки на обикновено управление – пасивни са, сделки на разпореждане (залог, ипотека). Сделки на разпореждане, извършени от законен представител на малолетни деца плюс съгласие на родители и разрешение на районен съдия. Еманципиран непълнолетен: мже да дарява, отказва права, дава заем, обезпечава чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство. Едно ограничение: разполага с недвижим имот само с разрешение от РС.
22. Запрещение: – недостигане на психофизическа зрялост; пълно запретените = малолетни, ограничено запретени = непълнолетни. 2 предпоставки за поставяне под пълно запрещение – 1. медицински критерий, 2. отражение върху лицето. Производството е исково – започва с молба, иск по местожителство на лицето, ищци – близки, роднини, задължително участва прокурор, лично участие на страната, компетентен е окръжен съд. Може да не се приеме мнение на вещото лице, а и да се отхвърли иска, може да се иска пълно запрещение а да се постанови ограничено и обратно. Решението е конститутивно. Обжалва се пред по - горна инстанция Слабоумие, трябва да се е отразило, лицето да не разбира какво върши. Ако лицето е в специализирано заведение – настойник е управителят. Настойник се назначава на малолетни, запретени, лишени от родителски права, попечител – непълнолетни, без родители и под ограничено запрещение. Настойникът – законен представител, попечителят няма такава функция.
23. Правна индивидуализация на ФЛ: гражданска регистрация – съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите в обществото. Актове на гражданско състояние – раждане, брак, смърт и вписване в регистри на населението. Белези – пол, ръст, образование, адрес, семейно положение, родство, име, гражданство, ЕГН. Име – собствено, бащино, фамилно. При припознаване – съдебен ред, осиновяване – взима имената на бащата, при непълно осиновяване собственото име не се сменя. При развод се връща старото име, ако не - чл. 103 СК. Промяна на името – по съдебен ред. Според Таджер правото на име е преобразуващо право, упражняването му става чрез конститутивен иск. Право на име – абсолютно, непрехвърлимо, лично право. Защита – когато трето лице си служи с името без право, пречи на носителя да си служи с името, когато 1 лице нарушава правата и оспорва произхода. При неправомерно използване на чуждо право защитата се дава с осъдителен иск, ако си служи виновно може да има и обезщетение. Гражданство – публична връзка на лицто с държавата. Презумпция – съпруг на майката се счита за баща на детето. Родство – по права и съребрена линия (между 2 лице с общ родоначалник). Степени – важни за наследяването. Семейно положение – женен, омъжена и т.н., пречки за брак – СК. Адрес – постоянен, местожителство – населено място, където лицето живее плюс правна връзка. Всяко лице трябва да заяви постоянен и временен адрес, настоящ адрес – нетрайна връзка на лицето с адреса.
24. Актове: ИАА или вид административна услуга? Налице е властническо волеизявление. Тези актове се обнародват в ДВ и се пазят 130 г. 3 вида актове – за раждане, брак и смърт. Обявител на акт – само дееспособно лице, по изключение може и непълнолетен – има понякога инструментарни свидетели. Актовете се съставя веднага след обявяване на събитията и в присъствието на свидетели. Актове за раждане: 7 дневен срок, устно обявяване на раждането до 5 дни (от бащата), на родителите се издава оригинално удостоверение за раждане, ако е родено мъртво – на мястото на името се пише, че е мъртвородено, ако се роди живо но умре - издават се 2 акта – и за смърт. При припознаване се вписват данните на бащата и се заверява нотариално. Акт за брак – след проверка самоличността на страните, 2 свидетели, конститутивно действие, докато акта за раждане и смърт имат само констативно действие. Акт за смърт – медицинско свидетелство, до 48 часа, в медицинско заведение се подписва от длъжностното лице, лицата съставящи акта – обявители. Особени актове – военнослужещи в чужди държави, раждане, брак или смърт в открито море, чужденци в България – компетентни са българските органи, ако е българин в чужбина – или в консулство или от местен орган. Отбелязвания (прекрятяване на брак, припознаване) допълвания, поправки – технически грешки и неточности. При пълно осиновяване – нов акт за раждане, при непълно – само се отбелязват имената на родителите. С исково производство се установява истиността на акта. Нямат пълна доказателствена сила до оборването им. Регистри на населението – нямат доказателствена сила, има личен регистрационен номер на всяко лице.
25. Обявяване на отсъствие и смърт – създава се оборима презумпция за смърт, но се запазва правоспособност. 2 предпоставки – срок и да няма вести. Актът се нарича определение, а по – същество – решение, компетентен е РС. Заинтересовани лице – наследници, пълномощни представители. Три групи хипотези: 1. Назначване на представител – сделки на обикновено управление, завежда искове, процесуално представителство. Ако лицето отсъства повече от една година – 2. обявява се безвестно отсъствие, правата на лицето се запазват, стъпват евентуални наследници, заветници. Ако отсъстващия е жив – решението се отменя. 3. Обявяване на смърт – след 5 години, може и при 2 при очевидни предпоставки (война, карастрофа). Прекратяват се личните и неимуществени блага, бракът също. Лицето има право да си върне имотите от трети лица, зависи от това дали са прехвърлени възмездно (цена) или безвъзмездно (имотите).
26. ЮЛ: важно е имуществото, правомерно явление. Според Русчев формира воля различна от тази на ФЛ, различно е според Павлова. Теории: отрицателна - констатират го като субект, фикционална – Инокентий, теория на Савини – ЮЛ имат мислено съществуване, индивидуални теории, реалистични теории, органична теория – ЮЛ като физически организъм, безсубектни теории – могат да съществуват права и задължения без да са свързани с правни субекти. ЮЛ е обособен правен субект – не винаги има пълна правосубектност, трябва да притежава органна структура, имущество, не отговаря за правата и задълженията на членовете си, не може да носи властнически правомощия (според Р. теорията не е обоснована – ако е създадено да обслужва държавен орган, трябва да има публични функции). ЮЛ е правно образувание, създадено по силата на правна норма, за да може да придобива права и задължения, има имущество, принадлежащо на него, а не на членовете, които отговарят за своите задължения. Видове: Според Павлова – частни и публични. 1. ЮЛ упражняващи публични функции и ЮЛ, които не упражняват публични функции. ЮЛ има и публично качество на държавен орган – Президента, Министерството. 2. корпоративни (АД, кооперация, сдружения с нестопанска цел, търговски дружества, едночленни ТД също са членове на ЮЛ) и без членствен състав (учреждения, фондации). 3. на гражданското и на търговското право. Също така биват: държавни, общински и частни, първични и производни. При корпорации: имат членове, ЮЛ, ФЛ, членствени правоотношения, ТД, кооперации, сдружения, възникват по нормативно – контролната система; имуществени вноски на учредителите. При учреждения: нямат членове и членствени правоотношения; възникват по разпределителната система, имуществото обикновено се дава от друг правен субект.
27. Възникване: разпоредителна система, по силата на властнически акт – министерства; разрешителна система – държавен орган разрешава (действия на учредителите, акт на съд), банки; нормативно – контролна система – действия на учредители, охранителен акт - законосъобразност; регистрационна система – частноправни действия. В България – нормативно - контролна система, обнародва се в ДВ, малко са по разрешителна – банки и застрахователи. Правна индивидуализация – наименоване, седалище, предмет на дейност, имущество (вноски), капитал, устройствен акт. Преобразуване: вливане – имуществото на 1 или повече ЮЛ преминава към едно съществуващо ЮЛ (приемащо) – универсално правоприемство, сливане – 2 или повече ЮЛ преминават към 1 ново ЮЛ – универсално правоприемство; разделяне – имуществото преминава върху 2 или повече ЮЛ – частично правоприемство, отделяне – част от имуществото преминава към съществуващо или ново ЮЛ, няма прекратяване на ЮЛ, няма ликвидация. Отделяне на еднолично търговско дружество – 1 или повече ЕООД или ЕАД, преобразува се дружество, става държател на капитала. Промяна на правна форма – вътре в рода. Преобразуване чрез прехвърляне на имущество върху едноличен собственик – обратно на ЕТД. Форми на преобразуване: договор за преобразуване, доброволен акт.
28. Прекратяване, ликвидация, несъстоятелност, заличаване на ЮЛ: Прекратяване – на дейността, но не и на съществуването. Активи надвишават пасиви – ликвидация: идва ликвидатор, който събира вземания, разпределя ги между членовете; Пасиви надвишават активи – несъстоятелност. Заличаване – отписване от регистъра.
29. Правоспособност и органи: Органите – действия по вземане на решения, управлението – действие навътре. Между органите и ЮЛ няма правоотношение, има правнорелевантна връзка. Органите могат да се делят по критерий: императивно предвидени в закона или факултативни; изборни или назначаеми, едностепенна или многостепенна форма на управление. Върховни органи: ръководна роля, решения за преобразуване, представителни правоотношения, контролни функции. Представителство – 2 теории: 1. теория на представителството: ЮЛ не е способно да има своя воля (законно представителство), 2. органна теория – ЮЛ само е носител на волята и изпълнителните органи като способи да организират изпълнението на волята му.
30. Държавата: imperium + dominium, поливариантност, многоотраслова правосубектност, може да е страна по различни правоотношения; запазва собтвеност по определени обекти – континентален шелф, изключителна икономическа зона, паркове, гори, води. Притежание на публична държавна собственост – способи: конфискация, отчуждаване, придобиване на незаето наследство; облигационно право – държавата може да е длъжник и кредитор, носи безвиновна отговорност за вреди от дознание, съд, прокуратура. Може да е страна в исково производство – ищец, ответник, взискател, страна по процесуални правоотношения (гр. процес – министър на финансите, имущество – министър на благоустройството и т.н.). Срещу държавата не може да се започне производство за парично притезание. Държавните учреждения са субекти на ТП, функционират като възложители по обществени поръчки, те са ЮЛ от некорпоративен тип, нямат членствен състав. Не всички държавни учреждения имат правосубектност. Признаване: изрично и когато се признае ръководителя, който разполага с бюджетни средства.
32. ЮЛНЦ: неправителствени организации, задоволяват образователни, културни потребности, в основата е свободата на сдружението. Реализация в 2 аспекта: с идеална цел и със стопанска цел. КС: Корпорации на публичното право: създават се с НА, не подлежат на регистрация (по разпоредителната система) – Висш съдебен съвет. ЮЛНЦ се делят на сдружения и фондации, критерия е корпоративния характер, според частния и публичния интерес. Правни белези: цел, предмет на дейност, различни средства, вид дейност. Нестопанска цел е тази, която няма пазарна насоченост. Целта подлежи на регистрация (трябва да е изрично описана в Устава).
33. Сдружения: Основна разлика с фондацията е, че има членствена маса. Има устав, подписан от учредители. Сдружението се създава само преживе и управлението се осъществява от лица – учредители или упълномощени такива. Различава от договор за съвместна дейност по това, че е по - трайно. Разликата между ТД и сдружението е в предмета на дейност – сдружението има нестопанска, идеална цел, а ТД – печалба. Сдружението се отличава и от Капиталово търговско дружество – това са ЕАД, ЕООД, а сдружение с 1 член е невъзможно. Учредяване: решение за учредяване, устав, управителен съвет и охранителен акт – съдебно решение. Обединяват се 3 или повече дееспособни лица, не отговарят за задълженията на сдружението с имуществото си и обратно, носят имуществена отговорност само до направените вноски. Не е задължително учредително събрание. Всички решения за сдружението се вземат с единодушие. Уставът представлява многостранна сделка на учредителите, някои мислят, че е конститутивен акт, други, че е организационен договор. Вписване в регистър – конститутивен ефект. Съдържание на Устава – наименование, седалище, цели, средства, вид на дейност, предмет, органи на управление, правила за възникване и учредяване, факултативни елементи са санкции за неизпълнение на устава, ограничения. Русчев: Няма реални ограничения затова дали сдружението трябва да е учредено от деесподобни лица. Членствени отношения: особен род, сдружението няма властнически функции, всеки член е длъжен да спазва определено поведение. Хипотези за прекратяване на членство: доброволно, принудително, отпадане, прекратяване на сдружението, смърт, пълно запрещение. Членственото правоотношение е сложно, имуществени и неимуществени права и задължения. Права – на участие в управлението, на информация, на отмяна на актове, на дял. Задължения – вноски – с паричен и непаричен характер. Управлението се осъществява от ОС и УС. ОС – върховен орган, постоянно действащ, взема решения, формира волята. Гласуване – едностранна сделка. Правомощия – до съществуването и устройството на сдружението, дейност, членствена маса, имуществени, управителни и контролни правомощия. УС ( 3/1 ФЛ или ЮЛ) , колективен или едноличен, волеизявляващ орган, може да свиква ОС. Изпълнение на решения, отчет за дейност, кворум – повече от половината, решения, свързани с ликвидация. Контрол върху актове – вътрешен и съдебен (противоречия със закона и устава). Може да се оспори пред съд и той да отмени акта, но се прави нов от сдружението. Преобразуване – сливане, вливане, отделяне, разделяне. Може да се преобразува във фондация. Преобразуването е доброволен акт, засяга правосубектността. Прекратяване – доброволно и принудително (Окръжен съд е компетентен – не е създадено по законен ред, обявено в несъстоятелност и добрите нрави). Искът по прекратяването е конститутивен. Ликвидационното производство е последващо, извършва я УС.
34. Фондация: няма членствена маса и правоотношения, притежава определено имущество, учредява се едностранно (спорно), некорпоративно, персонифицирано образувание. Според Русчев има пълно право- и дееспособност. Учредява се по нормативно - контролната система. 2 вида актове: 1. mortis causa 2. предоставяне на имущество преживе. Напомня дарение и завещание, но не е. Учредители: ФЛ и ЮЛ дееспособни. Форма на учредителен акт: 1. нотариална заверка, спазват се правилата за завещание. Компетентен – РС по местонахождение, не е конститутивен елемент; 2. охранително решение – вписване в регистри на ЮЛНЦ, трябва да е основателно. Съдържание на учредителен акт: условия за валидност (цели, имущество, вид и предмет на дейност). Органи: 1 управителен орган – колективен или едноличен. За да се спази правната сигурност ЮЛ се фингира за валидно създадено, но може да се прекрати. Управлението не е задължително да се изпълнява от учредителя. Ако има промени в Учредителен акт – Окръжен съд. Прекратяване – по чл. 13, ако е несъстоятелност – ликвидация. Може да се преобразува в сдружение.
35. ЮЛНЦ за обществено полезна дейност: цел – задължителен атрибут, за него Окръжния съд следи служебно. Основна разлика – трябва да се впишат в още един регистър – няма конститутивно действие, придобиват се облекчения по данъци, мита и т. н. Обществен интерес – на национално, местно ниво (ЗПЧ). Вписване в регистър, законосъобразен контрол, административно производство, вписването има оповестително, конститутивно действие, не е възможна промяна е частна полза. Има доказателствено действие. Прекратяване и ликвидация – няма разлика с ЮЛНЦ, особеност е, че след задоволяване на кредиторите, останалото се разпределя по близки цели или на общината. Ограничения: стопанската дейност е допълнителна. Предоставя доклади, информация, подлежи на проверка.
36. Обекти: предмет: резултат, насоченост на дейността на задълженото лице, неговото поведение; обект - благо имуществено или не, притежава полезност. Монистична теория: обекта винаги е човешко поведение. Обекти: нематериални блага, търговски марки, вземания, задължения. Вещи: материален, сетивен обект. Видове: прости, сложни, в гражданския оборот и извън него, движими и недвижими, неформални и нотариално заверени, делими и неделими, потребими и непотребими, индивидуално и родово определени, заместими и незаместими, главни и принадлежности. Добиви – вид блага – граждански и обществени плодове. Естествен плод – органични и неорганични произведения. Плододайната вещ може да бъде движима и недвижима, Прираст: увеличаване на теглото или стойността на вещта – изкуствено и естествено приращение. Доходи: граждански плод в резултат на облигационни отношения във връзка с използването на дадени вещи (наеми, лихви).
37. Ценни книжа, пари и нематериални блага: Ценните книжа инкорпорират в себе си права, но с различен режим. Налични (писмени документи с определено съдържание, сделка с определени правни последици) и безналични ценни книжа. Нематериални блага: завършени творчески произведения, трябва да се обективират. 1. по съдържание: авторско право и сродни нему права (интелектуална собственост) 2. по предназначение – изобретения и полезни модели, 3. правна уредба – търговски марки, географски означения, отличителни знаци. (индустриална собственост). Авторски права – 70 г след смъртта, know how. Видове: 1. Ценни книжа на приносител – пари, 2. Ценни книжа на заповед – име на притежател, джиро, запис на заповед, 3. Поименни ценни книжа – посочва се име, цесия, поименен чек. 1. Учредителни – със съставянето, чек, 2. легитимационно – разпоредителни : преди съставяне, облигации.
38. Имущество: вещ, която е предмет на застрахователно правоотношение, права с икономическа стойност, оценими в пари, съвкупност от имуществени права, съвкупност от права и задължения, самостоятелен обект на гражданско правоотношение. Състав: Права – вещни, облигационни права (парични вземания), права върху нематериални блага (търговски марки), права, инкорпорирани в ценни книжа (дивидент), имуществени права (дялово учатие), преобразуващи се субективни права (право на отмяна на дарение). Задължения: за престиране на парични суми, за предаване на вещи, за прехвърляне на собственост, за извършване на определени работи. Фактически състояние: клиентела, владение, започналите да текат давностни и погасителни срокове, know how. Имуществото се разделя на 2: активи – съвкупност от правни и фактически състояния, пасиви – задължения, обезпечения, вещни тежести. Различията в стойността на активи и пасиви – чисто имущество. Когато пасиви са повече от активи – свръхзадълженост (несъстоятелност). Неплатежоспособност – състояние, при което лицето не изпълнява свои изискуеми и ликвидни задължения, поради липса на парични средства. ЗЗД – ако е неплатежоспособен губи предимството на срока и ако ТД, ЮЛНЦ – основание за производство по несъстоятелност. При целеви фондове: ЗН – имуществото е имуществен комплекс, по чл. 67: по искане на кредиторите на наследодателя имуществото му се отделя от имуществото на наследника. Правно положение: имуществото не е субективно право, то е обект на гражданско правоотношение. 1. Обезпечение на задълженията на неговия титуляр: Секвестируемо – може да се предяви принудително изпълнение; несеквестируемо – не може. 2. правоприемство – при смърт на ФЛ, 3. 212 ЗЗД – имуществото на 1 починало лице да бъде предмет на отчуждителна сделка като съвкупност от права и задължения.
39. Юридически факти – Видове: Първо деление според естество: 1. юридически действия (разумни човешки действия) – активно поведение и бездействие (договор за наем, за дарение); правомерни и неправомерни, морални и неморални 2. юридически събития – независимо от волята – градушка 3. факти от душевния живот, психически преживявания (намерението да се третира вещ като своя). Второ деление според брой ЮФ: 1. прости и 2. фактически състави. Трето деление според съдържанието на правните последици: 1. правопораждащи – възникват нови СП, 2. правопроменящи, 3. правопогасяващи – загубване на правото да се търси защита от държавни органи, 4. правопрекратяващи, 5. правоотменящи – заличаване с обратна сила, 6. правосъхраняващи. Действие спрямо време – за в бъдеще, действие спрямо лицата, пряко действие за правните субекти, които са участвали в осъществяването им и са изявили воля да бъдат обвързани от тях (пряко).Ако поражда последици за друго лице – отразено, рефлексно действие (договор между уговарящ и обещател поражда права за трето лице). Видове фактически състави: 1. еднородни и разнородни 2. едновременно и последователно осъществили се (симултанно и сукцесивно), 3. статични и динамични, 4. правни последици в ГП или и в други правни отрасли. Смесени ФС – нееднородни ФС: пораждат гражданскоправни последици (продажба на недвижим имот по нотариален акт).
40. Придобиване, изменение и загубване на СП. ЮФ и ФС, които имат за последица пораждане на СП в имуществото на гражданскоправни субекти – придобивни основания (договори, едностранни сделки, ИАА, юридически постъпки, съдебни решения). Те се делят на първични и производни. При първичните не се изисква друго лице да е притежавало определено СП, придобива се чисто, без тежести. При производно придобиване – СП, което е било притежавано от един правен субект и преминава изцяло в имуществото на друг или от него се извежда по-тясно по съдържание СП (наследяване). Видове правоприемство: 1. прехвърлително (транслативна сукцесия) – 1 право сменя своя носител – преминава от праводател на правоприемник, правото е същото по съдържание, може и да е с тежестите (продажба, замяна). 2. Учредително (конститутивна сукцесия) - праводателят отделя от съдържанието на правото си част от правомощията и учредява едно ново право, по-ограничено по съдържание от неговото, което придобива правоприемника (право на строеж). Може да има и приемство в гражданскоправни задължения – заместване в дълг (чл. 102 ЗЗД – със съгласие на кредитора). Правоприемството може да бъде частно (отделни права, а може и задължения) и универсално (всички права – наследяване по закон). Правила: никой не може да прехвърли права, които сам не притежава, не може да прехвърли повече права, отколкото има, с отпадане правата на праводателя, отпадат и тези на правоприемника. Изменение на СП: последващо споразумение, промени в икономическите отношения, въз основа на НА.Загубване на правото: отпадане на правото за в бъдеще, или с обратна сила, може да бъде последица от извършени от него разпоредителни действия, може чрез едностранно волеизявление на неговия притежател за отказ от правото. Не е допустим отказ от родителски права.
41. Правни сделки: правомерен юф, който има като съществена част едно лили повече взаимосвързани волеизявления на гражданскоправни субекти, насочени към пораждане на гражданскопряавни последици и определящи съдържанието на тези последици. Видове волеизявления: 1. с адресат (предложение за сключване на договор) 2. не се нуждаят от адресат: отказ от право на собственост върху движима вещ чрез изоставянето й. Адресиране – непосредствено и посредствено, друго деление: главни и добавъчни. Правни последици: пораждане, изменение, съхраняване, прекратяване или отмяна, погасяване на СП. Желани са от страните. Отграничения: 1. от властническо волеизявление: може и против волята; 2. не е сделка волеизявлението на субект, който иска издаването на облагодетелстващ акт – разрешение за строеж, само сезира държавния орган. 3. отличава се от честната дума – при неизпълнение няма юридически санкции. 4. юридически постъпки – не се предприемат с цел да се породят последици (изработване на нова вещ). Видове:
1. Едностранни сделки - една от страните със своя волеви акт предизвиква пораждането му и определя съдържанието му (упълномощаване).
2. Договор – две или повече взаимно свързани волеизявления + съгласие. Дели се на а) двустранни сделки – оферта и акцепт, две насрещни волеизявления, не са еднакви по съдържание, но съвпадат по смисъл. б) едностранни (само за 1 страна – заем за послужване) и двустранни договори (и за 1 и за другата страна – продажба) – според съдържание на правните последици. в) съвместни сделки – две или повече лица към 1 от страните (наследници упълномощават адвокат). г) многостранни договори – две или повече волеизявления с еднакво съдържание насочени към постигане на общи цели, няма насрещни задължения.
3. Решения – волеизявления на органи на ЮЛ като ОС на политическа партия, необходим е кворум, принципи на единодушие и мнозинство, пораждат последици за членовете на общността.
4. Сделки, предоставящи и непредоставящи имотна облага (престативни сделки). Делят се на : 1. Комутативни (страните знаят точно какво ще получат при упражняването на правата си и какво дължат при изпълнение на задълженията си – продажба и 2. Алеаторни – когато една от страните не знае точно размера на задължението си, прилага се принцип на еквивалентност на престациите – прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка.
5. Възмездни (замяна) и безвъзмездни (разместване на блага) – в зависимост от това дали следва въз основа на сделката да получат имотна облага и двете страни или само едната от тях. При безвъзмездни – една страна дава като знае, че няма да получи нищо (дарение), при тях не се носи отговорност за евикция и недостатъци. Смесени – дължимата от едната страна имотна облага се равнява само на част от получената от нея престация (дължи се само половината от уговорения наем).
6. Каузални и абстрактни (банково право): повечето сделки – с основание (causa). При продажба – придобиването на едно право. 4 вида непосредствени правни цели: 1. да се придобие едно право, 2. да се придобие едно облигационно право, 3. дарствено намерение, 4. целта на прехвърлянето на едно имуществено право е да се погаси съществуващото правно задължение (договор за даване вместо изпълнение). Отличава се от неоснователно обогатяване, от насрещното удовлетворение. Абстрактни – не изисква основание, едностранни сделки - запис на заповед. Няма двустранни абстрактни договори.
7. Сделки с оглед на смърт (завещания, формални сделки) и между живи.
8. Консенсуални (достатъчно е да се извършат едно или повече волеизявления) формални (специални изисквания за форма) и реални (освен волеизявление, включват и предаване на вещи – залог).
9. Сделки на управление (упражняване на права с цел да се извлича доход от тях - влог) и сделки на разпореждане – правно действие, което се състои или в загубване на СП от неговия носител или в обременяването му с права на трети лица и тежести – право на строеж.
10. Главни (продажба) и зависими (акцесорни) сделки (залог, ипотека). Освен това има основни и допълнителни.
11. Фидуциарни сделки – правните последици надхвърлят правната цел. С тях се прехвърлят имуществени права, които приобретателят се задължава по-късно обратно да прехвърли на праводателя си. Също така има и симулативни сделки.
42. Сключване на сделките. Форма: преддоговорни отношения – задължение за добросъвестност. Сключването на сделката е извършване на тези волеизявления, които определят съдържанието на правните последици. Само деесподобни лица. Ако има изисквания за форма спазват я – нотариален акт. Сделките могат да се сключат изрично и с конклудентни действия. Мълчание – липса на волеизявление. Протест – лицето заявява, че не желае изявленията му да се схващат като предложение или приемане на предложение за сключване на сделка. Резерви – предупреждава, че неговите изявления, не бива да се схващат като отказ от негови СП. Допълнителни волеизявления – контрол за целе- и законосъобразност – разрешение от РС за създаване на ЮЛНЦ. Ако е преди това – разрешение, ако е след това – одобрение. Форма – форма за действителност, доказателствена форма. Видове: писмена, саморъчно, електронен документ и подпис, отпечатък от десен палец. Само понякога има задължителни реквизити: наименование (запис на заповед), безусловно обещание да се плати сума пари, падеж, място на плащане, име на лицето, на което трябва да се плати, ден и място на издаването, подпис. Частна писмена форма - не изисква участието на длъжностно лице (договор з апоръчителство). Официална писмена форма – изисква, припознаване по СК. Има сделки, които пораждат правните си последици само ако са одобрени от съд – съдебна спогодба. Правилата за формата са императивни. Също така има форма за противопоставимост: чл. 156, ал. 2: правата породоли се от договор да задължаттрети лица (писмена с дата).
43. Съдържание на сделката – общи съществени елементи: предмет и основание 1. Съществено: задължителни елементи при продажба – уговорките за прехвърляне на едно право срещу задължение за заплащане на определена цена. 2. Несъществено съдържание: условие, срок, тежест. 3. Естествено съдържание: отговорност за недостатъци и за евикция. Начини за определяне на съдържанието: императивни правни норми и добри нрави, договори – образци: препоръчителни, договор при общи условия – задължително писмено потвърждение, при банките, свобода на приемането, типови договори – нормативно предписано съдържание на договора Тълкуване – цел: да се разкрие действителната воля на страните, 2 обективни критерия: обичаи в практиката и добросъвестност. Тълкуване: с адресат – предимство има изявената воля и без адресат – предимство има действителната воля. Conditio facti: действие на несбъднато условие – обратно действие.
44. Модалитети – условие, срок, тежест. Най-широко приложение: при договори с облигационно и вещно действие. Условие – бъдещо несигурно събитие. Разлика с условие на правото (conditio iuris) – допълнителни юф, от настъпването на които зависи правното действие на сделката, те не се уговарят от страните, предвижда се в закона, не поражда обратно действие. Видове: отлагателно и прекратително, положително и отрицателно, потестативно, каузално (не зависи) и смесено (ако зависи от поведение). Действие: Сделка под отлагателно условие – не поражда правни последици до сбъдване, със висящо положение. Сделка под прекратително условие – поражда правни последици, но съществува несигурност докога ще траят. Сбъдването на условието има обратна сила и правните последици се пораждат от момента на сключването. Сбъдването на прекратителното условие води до отпадане на последиците на сделката също с обратна сила. Срок: бъдещо сигурно събитие, отнася се към несъществено съдържание на повечето сделки. Може да бъде отлагателен (начален). Уговореният срок може да има значение за изпълнение на задължението (падеж). Може да бъде уговорен в полза на длъжника – той може да изпълни, но кредиторът да не търси изпълнение; ако е в полза на кредитора той може да иска изпълнение по всяко време, ако е в полза на двете страни – изпълнението не е нито изискуемо, нито изпълняемо. Прекратителен (краен) – прекратяват се за в бъдеще правните последици на сделката. Относително (Великден) и абсолютно определен срок. Тежест – включва се в съдържанието на безвъзмездни сделки като дарения и завещания. Поражда правно задължение за страната по сделката, която получава даром имуществена облага, напр. надареното лице да придобие определена квалификация. Ако тежестта е невъзможна и дарението.
48. Недействителност – санкция, изискванията за сключване на договор не са спазени – 1. правен институт, съвкупност от правни норми, които уреждат недостатъците на сделките (заобикаляне на закона) 2. уредба – чл. 26, ал. 1, 2, 27, 33, ЗЗД. Родово понятие – включва нищожност, унищожаемост, частична и относителна недействителност. Нищожност – всички могат да я предяват с установителен иск, най-тежки пороци, сделките изобщо не пораждат правни последици, не могат да се заздравяват, може да бъде пълна или частична. Има разлика между висящо нищожни сделки и сделки във висящо състояние – при първите се дава шанс с настъпването на определен момент могат да станат валидни, докато вторите не са действителни до настъпването на условие, срок, те са в състояние на правно очакване, нямат общо с недействителността. Относителната недействителност – Павлов иск, чл. 135, сделката е действителна, поражда правни последици, предявява се с конститутивен иск, правно средство за защите на интересите на определен субект. Отграничения: Незавършени фактически състави: не са неправомерни, разваляне на договор – сключва се действителна сделка, развалянето е санкция за виновно неизпълнение, сделки, които не пораждат вещен ефект – праводателят не притежава прехвърляното право – дарението на чужд имот не е нищожно (но разпореждането с бъдещ е), отмяна на правни сделки – отмяната на дарение е едностранно волеизявление, нежелание на страната за в бъдеще да се пораджат правсни последици, следствие на виновно поведение, сделка, сключена под условие – не е недействителна дори да не породи правни последици. Частична недействителност – 1. когато съдържанието може да се занебу с друго, предписано в императивна правна норма (обективна теория) и 2. възможност да се игнорират недействителните й части (субективна). Заместването се използва само при противоречие с или заобикаляне на императвни правни норми. При втората възможност трябва да е възможно останалото след отстраняване на недействителните части да поражда допустими правни последици. Порокът трябва да засяга само несъщественото съдържаиие. Също така запазването на промененото действие е възможно само ако страните желаят това. Опорочаването на едно от няколко волеизявления се наблюдава когато отделни сделки се инкорпорират в съдържанието на една сложна сделка. Напр. Частичена недействителност – договор за наме за повече от 3 години. Недействителност на решения на колективни органи на ЮЛ – трябва всички да изявят воля за сключването на сделка от името на ЮЛ. Липсата на едно волеизявление – основание за недействителност.
49. чл. 26, ал. 1: 1. Противоречие със закона – несъобразяване с императивна правна норма – дарение на бъдещо имущество, противоречие с правен принцип, ограничава се до съдържание. 2. Заобикаляне със закона – желе се резултат, непозволен от императивни правни норми, преследва се неправомерна цел (позволени средства за непозволени цели). Трябва и двете страни да съзнават, ако знае само едната – измама. Чл. 185 - не могат да бъдат купувачи пряко или чрез подставено лице съдии и т.н. относно спорните права, подсъдни на съда, към които се числят. 3. Противоречие с добрите нрави – сделки, с които се уговарят необосновано високи цени, сделки за деца, коието се продават от майка им, добри нрави – общи, принципни неписани положения. По-скоро съпътства, а не е самостоятелно основание. 4. Договори върху неоткрити наследства – разпореждане с имуществени права, които лицето не притежава, но очаква да придобие. Докато лицето е зхижо, имуществото му не е наследство (предварителен договор за сделки върху неоткрито наследство, многостранен договор за групов строеж и т.н.).
50. чл. 26, ал. 2: 1. Невъзможност на предмета – начална (към момента на сключване на договора), фактическа (индивидуално определена вещ е погинала), правна, неопределима. 2. Липса на волеизявлеиня/съгласие – малолетни/ под запрещение, насилие, недееспособни. Съгласие: reservatio mentalis, волеизявление на шега, насилие, заплашване, скрито несъгласие, волеизявление при особено мнение. 3. Липса на форма, 4. Липса на основание – ако противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави. Всички сделки поначало са каузални – договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължние за гледане и издръжка. 5. Привидни сделки – само с адресат.
51. Привидни и прикрити сделки. Подставено лице. Симулативни сделки – не се желаят правните последици, отвън сделката е валидна – за трети лица. Може да бъде пълна и частичнна. Относителна симулация: 1 привидна (нищожна) и 1 прикрита, която е действителна. Едностранно подставяне – например подарък за сватба от кума: на гаранционната карта той вписва името на съпруг/а. Отграничения: Фидуциарна сделка: действителна, поражда правяни последици, но включва в съдържанието си уговорка приобретателят да прехвърли обратно на праводателя. Измама: само 1 знае, сделката е унищожаема. Относителна недействителност – действителна между страните, недействителността е само спрямо увредени кредитори. Обратно писмо – налично писмено доказателство. Подставено лице – не участва в правната сделка, услужва с името си, за да прикрие този, който сключва сделката. Скрит пълномощник – извършва от свое име правни действия, възложени му с договор за поръчка (комисионен договор з сметка и в интерес на доверителя. Симулация: може да бъде едновременно и последователно осъществена (сукцесивна симулация: допълнително съглашение, с което се изменя първоначално уговореното. Неистинска сукцесивност – документът не се съставя едновременно с привидното съглашение. Като го създадат – антидатирана симулация). Доказване на симулация: 1. обратно писмо, 2. начало на писмено доказателство – допустими свидетелски показания, 3. признание на противната страна, 4. свидетелски показания – при изрично съгласие на противната страна.
52. Унищожаемост – недееспособност, грешка, измама – волята не е формирана съзнателно и свободно. 1. Недееспособност – малолетни да извършват дребни сделки, непълнолетни, ограничено запретени 2. Грешка – ако лицето знае – няма да сключи сделката. Грешката в мотивите и пресмятането не опорочават сделката. Грешка в предмета – до съществени качества, както и грешка в правните качества, грешка в лицето – само ако сделката е с огледе личността. При грешка – обезщетение за вреди. 3. Измама – неверни представи, които другата страна или трето лицеса предизвикали умищлено у страната по сделката, само ако играе решаваща роля за сключването на сделката. 53. Заплаха, крайна нужда – заплаха: психическа принуда, предизвикване на основателен страх, можеш да избереш, при насилието отсъства воля – основание за нищожност. Дееспособно лице, което не може да разбира и ръководи действията си – чл. 31. Крайна нужда: липса/недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности. Крайна необходимост – избягва се реална опасност да бъдат увредени негови или на други лица интереси чрез причиняване на по-малко вреди. Явно неизгодни условия: може при това основание да се заличат правните последици с обратна сила. На крайна нужда могат да се позовават и ЮЛ и ФЛ. Договор унищожаем поради крайна нужда не може да се потвърждава. Третото лице си пази правата.
54. Предявяване, потвърждаване, конверсия – Нищожност – всеки може да предяви установителен иск, само по съдебен ред, извънсъдебно – движими вещи, няма давност. Унищожаемост – само заинтересуваната страна може да подаде конститутивен иск и то до 3 години. Последиците са с обратна сила. Трети лица не придобиват права. Само при привидните сделки и унищожаемост поради крайна нужда се пазят правата. Недействителност на смесени гражданскоправни фактически състави: ако 1 елемент е нищожен – целият фактически състав е, ако е унищожаем – поражда правни последици, но може да се иска унищожение. Важат нормите на съответния правен отрасъл. Потвърждаването е само на унищожаеми сделки (без тези на при крайна нужда и явно неизгодни условия). Може по два начина: изрично (писмено) и конклудентно (доброволно изпълнение). Правните последици се запазват окончателно. На ограничено дееспособните е нужно съгласието на родител. Конверсия: нищожни сделки: сделката се превръща от 1 в друг тип. 1. Допустима е само ако недействителния фактически състав включва действителна сделка 2. само ако отговаря на волята на странтие. Може да има ограничена конверсия и при частична недействителност (недвижимият имот се продава с частен писмен договор – конвертира се в предварителен). Не може да се конвертира дефектен запис на заповед.
55. Имуществени последици – Възстановяване на даденото от страните по сделката – нищожна или унищожаема – само на този, който е дал или потвърдил. Предпоставки: Нищожност: 1. сключване на нищожна сделка 2. престация. Унищожаемост: 1. изпълнение на сделката 2. съдебно решение за унищожаването й. След смърт, правото преминава у наследниците, правоприемници. Иск – възражение, негативен или установителен. Съдът не се произнася служебно за възстановяването. Вещта се връща, ако не – парична равностойност. Право на възстановяване – важи общата погасителна давност 5 г. Конфискация – потестативно право на държавата.
56. Представителство: Представлявания е обвързан от действията на пдруго лице – Представител, което извършва тези действия от името на Представлявания. Той трябва да е овластен, да има представителна власт. Отношението между представлявания и представителя се нарича представително. Представителната власт има определен обем. Представителна власт 1. Действително съществуваща – изрична и подразбираща се, 2. привидна – по – тесни граници на представителната власт, 3. презумптивна – търговец (склад). Ратификация - последващо упълномощаване, неотменима, не снабдява с власт, съгласие, следствие. Упълномощаване – отменимо, дава се власт, предпоставка . И двете са непритезателни права. Представителя формира воля, не само предава чужда, действа от името на представлявания. Правните последици настъпват направо за представлявания. Отграничения: nuntius – предава чужда воля, посредник – улеснява сключването на сделката, водене на чужда работа без поръчка – управителят действа от свое име, договор в полза на трето лице – бенефициера придобива права от сделката между уговарящ и обещател, не участва, подставен чоек – не извършва правни действия. Представителна власт – 1. динамична правоспособност – дееспособност на редставител и на представляван. 2. притезателно СП. Потестативно право – правните последици са в интерес на носителя – представителната власт е в интереса на представлявания. Представителната власт е непотестативно, непритезателно право. 3. фикционна теория – плюс воля на представителя, но чрез фикция – волята на представителя е воля на представлявания. 4. nuntius - Савини, воля на представляван. 5. репрезентационна – меродавна е воля на представителя. 6. съдействие – участват волите на представител и представляван, но в различен обем. При законовото представителство - воля на Представител, при доброволно – на представляван.
57. Възникване: основава се на закона – 1. упълномощителна сделка, 2. сключване на трудов договор плюс представителни функци, 3. назначаване на представителен орган на фондация, 4. Избор от състав на ЮЛ, 5. назначаване на длъжностно лице по настойничество. 6. от съдебно решение, 7. с възникване на членствено правоотношение в кооперация. 8. раждане на дете – родителя става автоматично представител. Представител може да бъде всяко лице – ЮЛ, ФЛ. Обем – може да се ограничи шп време и територия. Обем на представителната власт на недееспособните ФЛ – определя се от закона. Прекратяване: последица от определен ЮФ 1. общи – прекратяване на ЮЛ, поставяне под запрещение. 2. специални – едностранно волеизявление на Представляван, прекратяване на трудов договор с лицето, освободено от длъжност с вот на органа, навършване на 14 г. на детето.
58. Видове: Договаряне сам със себе си. Представителство на ЮЛ. 1. Доброволно (договорно) – въз основа на овластяване на представителя с упълномощителна сделка, 2. Задължително (законово) – въз основа на ЮФ, който не включва волеви акт на Представляван - административен акт, съдебно решение, раждане на дете. Друго деление: 1. активно – волеви акт от името на представляван, 2. пасивно- само получаване на волеизявления, призовки, 3. смесено. Друго: 1. Пълна представителна власт – законни поредставители, 2. Ограничена – само определен вид дейност – по време, територия, брой правни действия. Друго: 1. Много представлявани – 1 представител (наследници упълномощават адвокат). 2. Един представляван – много представители (родители на малолетно дете) 1. действително (изрично, подразбиращо се) и 2. привидно. Съвместно – действието се извършва от всички представители заедно. Предствителство на ЮЛ – ФЛ извършва правни действия от името на ЮЛ и с правно действие за него. Договаряне сам със себе си: 1. Представителя извършва първо сдеелка от името на представляван и второ от свое име – има намерение да се обвърже лично с представлявания (продавач в магазин сам си купува от стоките) 2. Представителя първо изразява воля на представлявания и и второ на друг представляван. Сделката е сключена от 1 представител между 2 представлявани от него. От една страна действа от свой интерес, а от друга – на представлявани. Представителя може да злоупотреби.
60. Действие от чуждо име без представителна власт. Неправомерно, действа като мним педставител, превишаване на представителната власт, не се пораждат правни последици за мнимо представляван. Трябва сделката да се потвърди – тя е във висящо положение. Потвърждаването е едностранно волеизявление адресирано до трето лице в писмена форма; може да се изрази и с конклудентни действия – само ако за правното действие нее предписана форма като условие за действителност. Потвърждаването е след сключване на сделката, а правните последици – ex tunc. Няма срок за потвърждаването. При липса на потвърждаване и ако трето лице претърпи вреди – представителя дължи обезщетение. . При третото лице съществува оборима презумпция за добросъвестност. Защита – Представител – добросъвестен, добър стопанин, носи отговорност само за вреди. Чл. 40 – Представител и трето лице се уговарят във вреда на представляван – нищожно. 61. Косвено представителство – скрито пълномощно; 1 лице извършва действия от свое име за сметка на доверителя. Правомощията му са възложени с договор за поръчка (комисионен договор). Договор между доверител и довереник - учредителна сделка, сделка с трето лице – изпълнителна. Косвен представител е длъжен да прехвърли на косвено преставлявания всички права и задължения, възникнали от изпълнителната сделка. Прехвърлянето се извършва с отчетна сделка. Цели се да се скрие за коя сметка се сключва сделката. Ако се цели непозволен резултат – сделката е нищожна (заобикаляне и противоречие със закона).
59. Упълномощаване – сделката с която Представлявания овластява представителя, едностранна сделка, трябва да се адресира до представителя, не се изисква волеизявление. Отграничения: от договор за поръчка: двустранен договор; от договор за водене на чужда работа без натоварване – действа се от свое име в чужда интерес, без да е овластен. Страни – ЮЛ, ФЛ – дееспособни, ако не – родител. Волеизявление – изрично, чрез конклудентни действия – свързани с дадена обстановка. Форма – зависи от формата за действителност на правното действие. Действието не е ограничено по време, ако не е предвидено. Ограничение на представлявания са и за представителя без това да е изрично указано. Упълномощаването не поражда правно задължение за представителя да упражнява представителна власт – трябва договор – трудов, комисионен – срещу възнаграждение. Видове: 1. Общо – неограничено, 2. специално – посочва се конкретно, прекратява се с извършването на правните действия, докато общото не се. Може да бъде еднократно (специалното) и многократно (и общо и специално). Може да бъде срочно и безсрочно, може да бъде за действия на управление (наем за 3 години) и действия на разпореждане (ипотека на имот). Преупълномощаване – може да е предвидено изрично , извършва се само когато е необходимо за запазване интересите на представляван. 3 субекта: 1. упълномощител, 2. преупълномощител (пълномощник) и 3. преупълномощен. Между 2 и 3 - производна представителна власт. Правни последици – преупълномощител уведомява упълномочител и отговаря за преупълномощения. Преупълномощителната сделка пшражда представително правоотношение между упълномощител и преупълномощен. Няма правоотношение между преупълномощител и преупълномощен. Прекратяване на упълномощаването – 1. оттегляне: изрично и с конклуденти действия 2. отказ – едностранно неформално волеизявление на пълномощник (може срок, извършването на правните действия, погиване на вещта и т.н.). Прекратяването на преупълномощаването :1. смърт на упълномощител или преупълномощен 2. поставянето им под запрещение, 3. оттегляне. Трети лица – в ГП прекратяването не се вписва, трябва да се разгласи, да се изземе документа. Ако пълномощника извърши действия след прекратяване на пълномощно – неправомерно.
62. Погасителна давност – ЮФ, юридическо събитие, вид срок, Срокове – законни, съдебни, адмнистративни, договорни. Период от време, чиято продължителност е определена в закона и изтичането й води до погасяването на определени права/вземания. С изтичането има възможност да с епозове на давността, не води до прекратяване на СП. Погасителната давност съществува в името на обществения интерес, доказванетом, правната сигурност. Не са вземания непритезателни, абсолютни, непреобразуващи права – не се прилага чл. 110. При погасителната давност длъжника бездейства, предмет – вземане, не прекратява правото на иск. При придобивната давност – владелецът активно действа, предмет са вещни права. Води до прекратяване правото на собственост на 1 и ново за друг. Преклузивен срок – най – вече съдебни срокове, уговарят се между страни, могат да се скъсяват, удължават, започват да текат от възникването на СП, не подлвжат на спиране и прекъсване, отказ от изтекъл преклузивен срок е недопустим, дължи се след изтичането на преклузивен срок. Рекламационен срок – срок, чрез който правоспособносто лице може да претендира своите вреди от другия. Срочни права – право, което имам и мога да упражнявам многократно до изтичането на определено време (наем за три години). Приложно поле – не се прилага погасителна давност за вещни, лични, неимуществени, потестативни права – само за облигационни. Видове: 5г – непозволено увреждане, ако не е уговорено друго; 3 г – 1. за вземания за труд, 2.за неустойки 3. за нем/лихва. 1 г. - унищожаемост на сделката поради крайна нужда, 6 месеца – недостатъци при продажба на недвижими вещи. Несъщинска конкуренция – специален срок отстъпва на общия, Същинска – различни специални давности – прилага се по – краткия.
64. Начало, броене, край, правоприемство – Начало – тече от когато е изискуемо, при договор под отлагателен срок – тече от този ден, за преобразуващи СП – от момента от когато могат да се упражняват. След правоприемството давността продъжава да тече, преминава върху правоприемници. Край – срокът от началния момент.
65. Спиране на давност – относителни: между деца и родители, между тези под настойничество, между съпрузи, срещу управител по време на управлението му, за вземания на ЮЛ от служители, абсолютни – за вземания на напълнолетни и под запрещение, по време на съдебен процеса, военна мобилизация. Последици – изтеклият срок запазв правното си значение, по – късно може да се продължи, удължава се. Прекъсване на давност – признаване на дълг, с предявяване на иск/ възражение, принудително изпълнение. Последици – започва да тече нова давност. Погасителната давност не се прилага служебно – трябва възражение. Отказ от изтекла погасителна давност – пълен и частичен. Отказ от неизтекла давност – недействителен. Действие: 1. Изтеклата давност поражда правото на длъжника да откаже изпълнение чрез възражение 2. последиците: прекратява се правото на иск/ принудително изпълнение. Превръща се в естествено право.
