Право

ЧАСТ 1 

1815 – Виенски конгрес. Велики сили:
Великобритания: 1) блестяща изолация (отказ о съюзи с други държави) и правилото на двата стандарта (флота). Система на баланс на силата – национални държави, поне 5, национална сигурност и търсенето на съюзник са основни цели, спазват нормите на МПП.
Франция: след френско – пруската война има два цели: 1) да възстанови военен, политически авторитет и 2 )търси съюзник; насочва вниманиео си към колониална политика (АфрикаЮ).
Русия: търговски и политически контакти с Германия. Не желае промяна в равновесието.
Австро – Унгария: единствен възможен обект на влияние са Балканите – самите държави са слаби и търсят покровител и са антагонистично настроени помежду си. А-У търси съюзник –
Германия: стремежите на Бисмарк са укрепване на обединена държава и развитие на външна политка; цели се отслабване на Франция и предотвратяване европейските сили да се коалират срещу нея. Тези цели се преследват чрез съюзите на Бисмарк.

Италия: ограничени възможности, сила с регионален характер, търси съюзник – Германия.
Система от съюзи от Бисмарк: Началото е положено от съюза на тримата императори: Германия, Русия и Австро-Унгария.

1.    между Германия и Русия (взаимна помощ при нападение)
2.    между Русия и Австро – Унгария (поддържане на европейски мир), Германия се присъединява към този договор. Германия обаче сключва по-късно споразумение само с Австро-Унгария; към тях се присъединява Италия. Така се формира Троен съюз. Германия си урежда и отношенията с Русия. 1887 г. – средиземноморски споразумения – между Англия, Италия и Астро – Унгария: временни за съвместни дипломатически действия.
Антантата се формира въз основа на 3 двойки споразумения между Русия, Франция и Англия.
1.    между Франция и Русия, надградено с военна конвенция
2.    между Англия и Франция (фашодски инцидент, преодоляват се колониални противоречия)
3.    между Англия и Русия
Кризи и войни в навечерието на Първа Световна Война:
2 марокански кризи 1905 и 1911 г. в Африка (израз на колониални противоречия между Германия и Франция)  и Босненската криза на Балканите.

МО между Първа и Втора Световна война
Парижка конференция 1919 г. – 14 точки на Уилсън противоборстват със системата на баланс на силата. Завършва с мирни договори на 2 етапа:
1.    19 г. – Версайски договор с Германия
18 г.  – Сен – Жарменски с Австрия, създава се Чехословакия
19 г. – Нъойски с България
2.    20 г. – Триенонски с Унгария
23 г. – Лозански с Турция – турска република
Тези мирни договори съставляват Версайската система от договори. 30те години Германия я нарушава; системата е наказателна по характер, а не са предвидени ефективни инструменти за опазването й.

Вашингтонска конференция 1922 г. Свиква се заради САЩ, не са доволни.
1.    Договорът на четирите – САЩ, Япония, Великобритания и Франция – интересите в Тихия океан
2.    Договорът на петте – плюс Италия, става въпрос за еовнноморскаъта сила. Равни по тонаж и сила са Англия и САЩ, след тях е Япония.
3.    Договорът на деветте – уреждат се отношенията с Китай
Германски въпрос:

Преломна година е 1933. Проблемите са свързани с репарациите. Рапалски договор – между Русия и Германия – уреждат дипломатически отношения и икономическата част помежду си. План Дауес: намаляванена репарационен натиск върху Германия, предвижда оказване на помощ за възстаниовяване на тежката индустрия в Германия. План Янг -  предвижда разсрочване във времето, планът не се реализира. Мораториума на Хувър: едностранен акт на САЩ. Германия моли САЩ за спиране на плащанията. Конференция в Локарно 1925 г. – Рейнски гаранционен пакт: урежда се въпрос за граници на Германия, обявяват се за неприкосновени. Страни са Германия, Франция и Белгия. Поемат задължения да не извършват нападения една спрямо друга освен нахлуване в Рейнска демилитаризирана зона и случай на законна самоотбрана. Сключват се и арбитражни конвенции на Германия с 4 държави – Полша, Чехословакия, Белгия и Франция – ако възникне спор между държавите – мирни средства.

След 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, напускат Обществото народите, анулират се договореностите от Локарно, нахлува се в рейнската зона. Великобритания и Франция започват да прилагат курс на политика за укротяване на агресор38 г. се подписва Мюнхенска спогодба, засягаща претенциите на Хитлер в судетската област в Чехословакия. Рибен Троп Молотов – пакт за ненападение август 1939 г.

Руски въпрос: Основен проблем е признаването на новата власт – плашеща е, открива се антисъветска линия. Първа конференция, която има отношение – Генуа 1922 г., ня която се уреждат всички въпроси, свързани със следвоенното устройство. Поставят се 2 искания: 1. Русия да заплати дълговете си и 2. свързани с национализацията на частната собственост. Руската дипломация се ориентира към дипломатически пазарлък – Русия признава дълговете и може да даде под аренда собствеността. Западните държави са поели твърда преговорна политика. С Рапалския договор Германия признава Русия. 1923 г. ултиматум на Кързън – протестира срещу революционна пропаганда и опит на съветския съюз да изнася идеи за граница – Индия, Иран и т.н. С ултиматума Англия иска преустановяване на отношенията с тези държави – Русия отхвърля. До края на 20те почти всички държави признават Русия. 26 г. между Русия и Германия се сключва нов договор за ненападение и неутралитет. Съветския съюз сключва подобни договори с Франция, Чехословакия. Антикоминтерновски пакт – между Германия и Япония 36 г., 37 и Италия. Оформя се ос Рим – Берлин – Токио, склщчва се с цел борба срещу комунистически сили. Към 40те е изграден тристранен пакт – споразумението енадградено с политически военен съюз.

Въпроса с разоръжаването.  19 г. се подписва Уства на Обществото на Народите. Създава се като инструмент за опазване на Версайската система. Недостатъци: проблем с устава, начина на гласуване – единодушие; няма изрична забрана на войната; условни формулировки са неясни. 24 г.  се подписва протокол за мирно уреждане на международните спорове – важен що се отнася до забраната на употреба на сила (не влиза в сила). 25 г.  се подписва Женевски протокол за забрана употребата на задушливи и отровни оръжия. С пакта Бриан – Келог 28 г.  се забранява войната – Парижки пакт заотказ от войната, идеята за сключване на подобен договор е на Франция, която предлага на САЩ. Договорът остава открит дълго, за да се присъединят всички държави. Повечето от държавите запазват правото си на самоотбрана. След пакта започва насочването на усилието към разоръжаване – 32 г. конференция в Женева – приключва без успех, 33 г. Германия напуска конференцията. Съветски съюз прави предложение да се включи определение за агресия на конференцията 33г. в Лондон. Има 5 случая на агресия: 1. ако една държава обяви война на друга; 2. нахлуване на въоръжени сили; 3. развитие на 2 – нападение със сухопътни сили; 4. морска блокада; 5. ако една държаа поддържа въоръжени групи, които действат на територията и чиято цел е удари срещу други държави.

Развитие на МО по време на Втора Световна Война: 1943 среща на 3 големи в Техеран закрепват се принципи на сътрудничество, идея за международна организация с цел опазването на сигурността. 1945 конференцията в Ялта – 1. въпроса за Германия (Унищожаване на нацизъм и германски милитаризъм); за 2. следвоенния период – Германия да се раздели на окупационни 4 зони; 3. репарации, 4. ъпроса за Полша и признаването й под ръководството на Сталин, 5. насрочва се дата 25април 1945г. за новата световна организация, 6. идеята за институционализирането на сътрудничеството между държавите, 7. приета е Деклараця за освободена Европа, 8. решаване на въпроси за Далечния Изток. Берлинска конференция след войната: Съджбата на Германия: демократизация, демилитаризация, денацификация, декоцентрация. В Потсдам се създава и Съвет на външни минстри, които да изработят мирни договори с победените държави, взима се и окончателно решение за репарациите.

Студената война: започва с речта на Чърчил във Фултън 1946 г. , а края  около 1989 –1991 г. падането на ерлинската стена, раазпадане на СССР, обединението на Германия. Етап от развитието на МО, състояние на конфликтност, съревнование, противопоставяне между различни политически, икономически, идеологически системи в частност между САЩ и СССР. Основни характеристики: борба за полагане на тази система, надпревара на двата блока в ядрено въоръжаване, страх от война, локални конфликти и кризи, липса на пряк въоръжен сблъсъкл, дезинформация, световни мащаби. Няколко вълни на затопляне на отношенията: 1. смъртта наСталин – 53; 2. средата на 60те години – 70те се сключват поредица от договори между ФРГ и държави от Източния блок, с тях се закрепва териториално статукво на Европа; стартиране на Хелзински процес – започва със свикване на съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. ; приемат се редица договори за ядрено разоръжаване. На власт идва Горбачов: На военнополитическо ниво има 3 водещи концепции: 1. доктрина на атомна дипломация – от 45 до 60; 2. доктрина за масирано възмездие – от нач. на 60 г.; 3. доктрина на гъвкаво реагиране – от кря на 60-те (ограничена употреба на ядрено оръжие – в териториален обхват, в мощност, да не се провокира друга страна).

Кубинска ракетна криза 1962 г. 57 САЩ  спира доставките до Куба, Кастро – иска самостоятелност на Куба, тесни връзки със СССР. Хрушчов задейства план за ракетни установки в Куба, САЩ се подготвя за интервенция. В крайна сметка Хрушчов и Кенеди се споразумяват – кризата продължава до август – декември 1962.

Виетнам 1941 г. движение за независимост с Хо Ши Ми; движенето се нарича виетнин; подкрепен от Северен Виетнам, социалистическо движение, 45 г. обявява независимост. Френски интереси в Индокитай; 47 партизанска война. Споразумение на Женевска конференция 54 г. за 17 паралел като демаркационна линия. Южен Виетнам – Виетконг – комунизъм. Тункинска резолюция – мерки за предотвратяване на война. Конфликти: 1. конфликти Северен – Южен Виетнам; 2. в Южен Виетнам 3. САЮ бомбардировки в Северен Виетнам. Никсън – програма за виетнамизация. Парижка конференция – съгласие за прекратяване на военни действия, но има разногласия, обединението на Виетнам е обявено 2 юли 76 г.

Корейска криза 1943 г. Отново има две зони – Северен (СССР) и Южен (САЩ). На московско събрание 45 г. се взима решение за времнно корейско правителство. 48 г. се създава република Корея (южен); на север също. До 49 САЩ и СССР си изтеглят войските. 50 г. Южна напада Северна Корея. ООН осъжда действията като агресивни, признава Южна, но не и Северна Корея. 53г. споразумение за примирие.

Берлински кризи след 45 има 4 окупационни зони. Сталин се опитва да запази западната част, обсажда Берлин. Първа берлинска криза -  парична реформа на западните държави – блокада на Западен Берлин. Доктрина Холизайн – ФРГ не признава ГДР, не се приемат идеи за конференця; 55 женевска среща, отлагане на конфликта бз решаване. 62 – стена.
Нортън Каплън:

1.    баланс на силата – до Първа световна, национални държави липсва ядрено оръжие; всеки участник търси съюзник; поне 5 участника; непредсказуемост; ненамеса във вътрешните работи; достигане на максимална сигурност
2.    свободна биполярна система – по време на Студена война; 2 блока с по 1 лидер; наличие на ядрено оръжие; ООН – посредническа роля; доминиращи блокови ценности; диференциация на ролите; неограничен характер навойните и страх от ядрена такава
3.    универсална – сблъсък на интереси се решава с общоприети правила; ръководна роля е на 1 универсално действащ участник; интегративен характер
4.    йерархична – господства 1 блок, системата може да е и демократична и авторитарна; интегративен характер
5.    отслабена биполярна – неустойчивост, няма неутрални участници; няма посредничество и интегративен характер
6.    система на единното вето – много държави с ядрено оръжие, ако първият удар не унищожи противника, не могат да се планират ответни действия, няма посредници. 

ЧАСТ 2