Правна самопомощ и арбитраж. Древен институт на самопомощ. Класическо римско право - самопомощ се допуска само при неизбежна отбрана. Арбитраж - организира се и се провежда пред съдебния магистрат, после се препраща за разрешение от частно лице - арбитър. При РГП производството се дели на две части: 1) пред магистрата (in jure) - организира процеса за защита нанарушеното право и 2) пред арбитър, заклет съдия (apud judicem, in judicio) - разрешава спора, издава решение. Actio - процесуалното средство, чрез което едно лице търси правна защита за своето нарушено право (иск е неточен превод). За римляните възможността, която имал носителят на едно право да се обърне към съда, за да потърси неговата защита, била естествено следствие на самото право; това е право да се търси чрез съд онова, което ни се дължи. Има два елемента: искане за правна защита към държавата и материално право, насочено към частното лице - ответник. Съответно съществуват много акции, защото е свързано с материалното право.
Legis actio - легисакционен процес (12 таблици; 451 - 449 г. пр. Хр.). Страните употребяват думите на самия закон. Строго формалистичен процес - изразява се в точно определена тържествена форма, ритуал със словесни формули. Съдебни магистрати - 1) двамата консули; 2) претор 3) курулски едили 4) перегрини и римляни - перегрински претори. Първа фаза: производство in jure - призоваване на ответника пред съдебния магистрат (ищеца го прави); размяна на тържествени волеизявления; назначава се заклет съдия (по съгласието на страните или чрез жребий). Втора фаза: разрешаването на формулирания чрез Legis actio спор се разрешава от заклетия съдия (iudex/ arbiter, той е от конническото или сенаторското съсловие). Неявяване на една от страните води до губене на процеса, страните излагали твърденията си в свободна форма. Решението се нарича сентенция (sententia). То изразява само мнението на съдията, не съдържа заповед; ищецът трябвало да осъществи признатото му право; принудително изпълнение при облигационните искове - става чрез нова Legis actio per manus iniectionem; вещни искове - чрез поръчители (praedes).
Видове Legis actio
1) Legis actio sacramento - Процесът започвал с клетва, с която всички от страните утвърждавала, че е правата в спора. Спорната вещ се носи в съда, а ако е недвижим имот - буца пръст.
2) Legis actio per iudicis postulationem - ищецът заявява, че ответникът му дължи определена сума, посочва правно основание, запитва се и ответника дали признава дълга.
3) Legis actio per condictionem - ищецът изисква от ответника определена сума без да посочва правно основание. Когато ответникът не призае дълга, се поканва на 30 ден да получи съдия (condicere - каня); санкционират се личните искове въобще.
4) Legis actio per manus iniectionem - кредиторът произнасял пред магистрата тържествена формула и поставял ръка върху длъжника и ако той не се издължи го отвеждал в своя частен затвор. Длъжникът може да си осигури съдействието на vindex.
5) Legis actio per pignoris capionem - извънсъдебна процедура; взема се една вещ на длъжника, която кредиторът задържал, докато не се изплати дълга. Не се изисква присъствието на магистрат.
Формуларен процес - води началото си от онези производства, които преторът е организирал, за да разреши възникналите спорове между перегрини и римляни. Legis actio е само за спорове между римски граждани. Сега вече вместо страните да формулират устно, формулират писмено. Преторът формулира писмена програма, отправя я до съдията, посочва въпросите, по които той трябва да се произнесе. По-късно формуларния процес започва да се използва и при римските граждани, края на втори век вече е установен по законодателен ред. Преторът формулира спора, а съдията писмената формула; междинна инстанция между законодателя и съдията. Формуларната процедура се дели на две: 1) in jure и 2) apud judicem. Гражданско - правна юрисдикция - градски, перегрински претор, курулски едили, общински магистрати, губернатори (легати, квестори).
Империя - император. Подсъдност: лична (определя се по местожителство, месторождение). 1) in jure - призоваването на ответника е работа на ищеца, а не на държавната власт. Появило се свободното разискване между страните и магистрата. След изслушване магистратът издавал формула. Формуларната процедура улеснява ищеца - може да запитва ответника. Iusiurandum necessarium - решителна клетва: тържествена декларация; прави се от ответника, заявява, че не дължи исковата претенция (неоснователна); има сериозно наказателни санкции. Признание (confessio) - волеизявление на ответника, признава основателността на предявената срещу него акция. При формуларната процедура ответникът могъл да откаже да вземe каквото и да било участие в процеса, който ищецът искал да организира срещу него (може да не дава съдействие, да откаже да се яви повторно - така ответникът се наричал indefensus). Ищецът можел да прибегне до принудителни мерки, които ответникът прекратява като започне да съдейства.
Litis contestatio - Първоначално е означавало призоваване на свидетелите за установяване на спор между две страни. После означава актът, чрез който в присъствието на свидетелите е ставало предаването на редактираната от магистрата писмена формула (предаване от ищец на ответник, приемане, договор между страните, с който се съгласяват спорът им да бъде разрешен от заклетия съдия според издадената от магистрата формула. Последици: съществуващото право на ищеца се погасявало. При формуларната и легисакционната процедура решението на заклетия съдия било акт на частно лице, дава разрешение на спора, без да има власт да наложи своето решение (то се налага от магистрата). Чрез Litis contestatio ищецът получавал публичноправна защита, но и му се отнема правото да търси повторно защита. Има правотворчески ефект, свързан с правопогасителния. Дотогавашното право се превръщало във вземане срещу длъжника. Също така има регулативен ефект - фиксира персонални и материални елементи на процесуалното правоотношение и дава рамките, в които се движи процесът. Лични елементи - страните и съдията остават същите до края на процеса.
Съставни части на формулата:
1) intentio - искане, не може без него, осъдителни искове, интенцията е определена (до определена вещ) и неопределена;
2) demonstratio - изразява правното основание на предявената от ищеца акция;
3) condemnatio - ако бъдат установени посочените в интенцията на формулата предпоставки заклетия съдия предписвал осъждане или оправдаване на ищеца. Кондемнацията вингаи е парична, при определени искове може чрез изпълнение на престацията;
4) adjudicatio - част от формулата, която овластява съдията да извърши прехвърляне на собственост;
5) praescriptio - поставя се в началото на формулата с цел да ограничи или да се отстрани ефектът на Litis contestatio в полза на ищеца/ ответник. За да се избегне погасителния ефект на Litis contestatio по отношение на определени периодични плащания, които имал да получава ищецът, във формулата се включва една прескрипция, която ограничава ефекта на Litis contestatio до плащанията, чийто падеж е настъпил.
6) exceptio - клаузата, която предписвала на съдията да оправдае ответника, ако се установят известни факти, погасяващи или парализиращи цдействието на предявената акция. Делят се на две групи: 1) перемпторни: осуетявали завинаги правното действие на акцията; 2) дилаторни - само временно парализирали правния ефект.
Видове акции:1) цивилни (в интенцията има установено право, признато от ius civile) и преторски искове (няма включено право/ фикция.
2) actiones in ius - поставя се въпроса за разрешение, дали е налице едно право на ищеца (всички цивилни акции)и actiones in factum - заклеятия съдия трябва да провери дали посочените в интенцията на формулата факти са верни
3) actiones in personam (облигационно право) и actiones in rem (вещно право)
4) actiones bonae fidei (добросъвестност) и actiones stricti iuris (решава се съобразно стриктното право)
5) actiones perpetuae (30 дни) et actiones temporales - във връзка с произхода. Първоначално исковете се просрочвали в продължение на една година
6) пенални (има за цел наказание на ответника; деликтни искове; могат да се кумулират; ненаследими пасивно; и реиперсекуторни - имат за цел да се възстанови фактически в патримониума на дадено лице едно нарушено право или неговата равностойност; да се избегне загуба на ищеца; не могат да се кумулират, не са наследими пасивно.
Конкуренция на акциите: След като една акция е предявена веднъж пред магистрата и включена в една Litis contestatio, не може да с епредяви втори път. Дори и онази, която има същия предмет като предявената, а те имат един и същ предмет, когато произхождат от един и същ фактически състав и преследват една и съща цел. Например при кражба могат да се предяват едновременно: 1) rei vindicatio - вещно право 2) actio furti - извършен деликт, пенален иск 3) condictia furtiva - реиперсекуторен, възстановяване на нарушено право.
Доказателства: разпечатване на формулата, изслушване на страните, събиране на доказателства. Установяването на изнесените в процеса фактически твърдения става чрез доказателствени средства - свидетелски показания, писмени доказателства, заключения на вещи лица, преценка на доказателствата. Доказателствена тежест - ищецът трябва да установи основанието на своя иск, ответникът трябва да докаже своите възражения. Сентенция - съдебно решение, устно, произнася се в присъствието на страните след техните пледоарии, встъпва в сила веднага, но може да се обжалва. Actio iudicati - ако ответникът не изпълнява доброволно осъдителното решение - изпълнителен процес. Тази акция се дава на кредитора в чиято полза било издадено осъдително решение. За да я оспори ответникът трябва да представи поръчители, които да гарантират кредитора, че при лош изход на новия изпълнителен процес ответникът ще заплати присъдената със съдебно решенеие сума в двоен размер. Не се стига често до оспорване на Actio iudicati. Производството пред съдебния магистрат се прекратява с издаването на заповед за изпълнение върху длъжник (частен затвор на кредитора) и върху имущество (продукт на преторско право, цялото имущество отивало при кредитора, а по-късно отивало при трето лице, после се продава на публичен търг).
Особени производства:
1) преторски стипулации - сключва се по заповед на магистрата, за да се създаде в полза на едно лице едно право, което законът не му е давал; вербален договор.
2) въвод във владение - чрез това преторът въвежда едно лице във владение на имуществото на друго лице.
3) интердикти - заповед, която римския магистрат издавал по искането на едно частно лице. С тях се предписва на друго лице известни положителни действия (да се възстанови едно неправомерно отнето владение) или отрицателни действия (да не се нарушава законното владение на ищеца).
4) restitutio in integrum - акт на магистрата, с който се унищожават правните последици на един юридически факт, който той считал за несправедливи.
Служебен когнитивен процес: творческо дело на императорското право, въведен началото на Принципата като екстраординарна процедура. Вече няма две фази, а само една - пред съдебния магистрат. При Юстиниановото право вече не е процедура, а строго формалистичен и бюрократичен процес. В началото е средство за защита на незащитени от цивилното и преторското право казуси. Въвеждането му се обуславя от овладяването на гражданско - правната процедура от praefectus urbi et praefectus urbanus. Осъществява се с помощта на писмени молби; връзката със съда се осъществява чрез специални служебни лица - екзекутори, вече има съдебни разноски - не е безплатно. Съдоустройство: През Домината има сложна йерархия, свързана с административното деление: префектури - префекти, диоцези - викарии, провинции - губернатори. Римския император е върховен съдия, след него са praefecto praetorio и викариите; след тях съдиите, после causae maiores - над 300 солида и causae minores. Магистратът преценява дали исковата молба е процесуално допустима, после я връчва на ответника, а той подава възраженията си. Ответникът трябва да се яви на датата - знатните давали клетва, а другите имат поръчители. Първо отсъственото производство било възможно само за ответника, ако ищецът не се яви делото се прекратява, но не губи своя иск - ищецът заплаща разноските на ответника. Процесът: Първо съдията проверява дали е в неговата компетенция, дали страните са процесуално право - и дееспособни; второ - litis contestatio (договор за арбитраж), който включва narratio (изложение на иска) и contradictio (изложение на защитата). При служебния когнитивен процес litis contestatio има тогава, когато съдията започвал разглеждането на процеса (погасителния ефект изчезнал). Еxceptio - също се променило, не било задължително да се формулира в началото. При служебния когнитивен процес има нова система от доказателства - съдията независимо от своите убеждения трябвало да приеме даден текст за установен или неустановен в зависимост от това дали е налице или не определено доказателство.
Доказателства: 1) свидетелски показания - под клетва
2) писмени - значителна роля, делят се на частни актове, нотариални актове и актове, съставени и регистрирани в книгите на един компетентен чиновник (пълна доказателствена стойност).
3) вещи лица - графолози например
4) признание - бива правно (ответникът признава самото предявено в процеса право) или фактическо (има за предмет известни факти, обуславящи пораждането на това право).
5) клетва - прилагала се при всички искове, обуславя съдебното рещение по абсолютен начин.
6) презумпции - заключаване за съществуването на един факт от друг, който е установен - фактическа презумпция (praesumptio hominis); по правно предписание (praesumptio iuris).Има оборими и необорими презумпции.
Съдебно решение - в писмена форма, иначе е нищожно. При новия служебен когнитивен процес съдията може да присъжда спорната вещ, а не само паричната й стойност. Може да се обжалва: устно апелиране или писмено в срок; също така може да се апелира пред всички инстанции. Юстиниан ограничава това до два пъти. След влизането на решението то подлежало на принудително изпълнение - против личността (държавата се опитва да наложи, че само тя може да затваря длъжник, но дълго не била премахната практиката с частния затвор) или против имуществото (имуществото се предава на кредитора, ако се присъждат пари - взимат се определени вещи, вече рядко се изпълнявало върху цялото имущество - когато длъжникът е несъстоятелен или е избягал).
