Право

Данъчно право по новото ДОПК
по конспекта на проф. Стоянов

Въпрос №2
Понятие за данъци.Функции за данъците
Данъкът е сложна икономическа и правна система. Той е основно понятие в данъчното право (ДП). Затова данъкът се изучава от финансовата наука и от учебната дисциплина ДП.
Финансовата наука изучава данъка като основен приход в бюджета на данъка. В тази наука се разглеждат основните принципи на данъчното облагане, изследва се влиянието върху социалният живот в страната.
Правната дисциплина изследва ПНи, с които се установяват данъците, елементите, установяват се начините, процедурите за събирането, изчисляването на данъка.
Отделя се внимание на правните средства и възможности за спазване на данъкоплатците и процедурите по обжалване.
Между тези две следва тясна връзка и взаимоотношения. От икономическа гледна точка данъкът се разглежда като част от доходите на гражданите, въобще на данъчните субекти, която част безвъзмездно се изземва и се предоставя на държавата.
Това икономическо определение е непълно, защото в него в недостатъчна степен се изразява връзката между държ. и данък. В това определение Д се разглежда като пасивен кредитор, който чака да му се внесат данъците.
Отношението между данък-държ. Е много по-сложно. Там където има държава, организираното общество има и данъци. Без данък Д не може да съществува, остава само фикция, политическа организация. Затова и до този момент се спори как и кога са възникнали данъците, не се спори по това, че без данъци не могат да функционират полиция, армия, администрация, не би отстоявала и своя суверенитет. Затова тази връзка се счита за неотменима и някак си очебийна.
Данъкът възниква с възникване на Д. Това е вярно дотолкова доколкото с възникването на Д се е нуждаела от парични средства, но едва ли обаче данъкът в този си вид е възникнал с Д.
Исторически са познати много способи за събиране
-военни интервенции
-свои частни държавни имоти
-приходи от т.нар. …
Тези средства постепенно се изчерпват. Монарсите започват да подаряват на свои близки земи и имения. И нуждата за пари води до по-груби събирания следователно финансов гнет. Главен проблем при финансовия гнет е липсата на контрол на владетеля върху неговите харчения. Разходите му става основата да се събере основен приход.
Първите демократични идеи се зараждат с идеята да се наложи контрол върху владетеля и неговите харчове, както и събирането на тези приходи. Този лозунг създава парламентаризма.
Тези мисли са изразени от Адам Смит-“ плащането на данък да стане признак на свобода”. Той въвежда четири принципа. Според него:
1.принцип на равенството и съизмеримостта на данъка спрямо обектите на данъчно облагане.
2.принцип за предварително и точно определяне на данъчното задължение.
3.принцип за удобство на данъка-означава данъкът да се определя и събира в удобно за данъкоплатеца време.
4.принцип за икономичност на данъка-организацията за събиране на данъците, трябва да бъде икономична, за да постъпва от държавата толкова, колкото се взема от данъкоплатеца. Т.е. да няма повече разходи отколкото приходи.
Независимо от всичко съвр. данък води до отнемане на част от доходите на данъкоплатците, до намаляване на тяхната платежо-способност. Това е така, защото вземането е безвъзмездно следователно обосновка.
Осигурителна теория-държавата има право да получи безвъзмездно парични постъпления, защото осигурява спокойно ползване на техните имоти.
Теория на дълга-данъкът е една доброволна жертва на данъкоплатеца, която те плащат, за да живеят спокойно.
Теория за дължимостта-данъкът се дължи, защото Д пази границите от чуждо влияние.
От правно гледище икономическите теории могат да се сведат в две групи-теории, изградени на осн. на ЧП. Най-общото е, че те считат данъка се дължи на базата на договор между данъкоплатеца и държавата, според който данъкоплатеца доброволно се задължават да плащат данъци, а Д-да изразходва данъците за колективните нужди на обществото.
Възникналите въпросни-кога и как гражданите дават съгласието си за събиране на данъци.
Другата група теории, през призмата на ПП, те са по-ясни. Данъкът се дължи, защото това е елемент на общия суверенитет на държавата. Без данък няма Д и държавен суверенитет.
Анализ на елементите:
1.безвъзмездно вземане-държавата не поема никаква конкретна престация. Така и трябва, защото могат да се въведат …
2.невъзвръщаемост-взетият данък не се връща. Данъкът не е заем или облигация.
3.Д едностранно определя данъка. Никакви договори, никакви съгласия не търси. Реши ли, определя данъка
4.Д го определя по един общ начин-валиден и еднакъв за всички
5.данъкът е винаги паричен. Исторически са събирани дан. в натура
1: Данъкът е едно парично невъзвръщаемо и безвъзмездно плащане, установено едностранно и по общ начин от държавата, в тежест на данъкоплатците.
Не може да се изясни същността на данъка, ако не се вземе предвид предназначението и функциите им. Всички, които анализират данъците са единодушни, че основното предназначение на данъка е фискална т.е. да бъде приход в бюджета на държавата. Анализът на данъчното задължение дава основание да се обособят други функции на данъка. Това е така, защото поради своята същност данъците изпълняват икономически, социални и други ф-ии.
Съвр. Д и данъците се използват като регулатор, като инструмент за стопанско стимулиране или ограничаване. Главно данъкът се използва като регулатор в сферата на стопанския живот. Чрез по-гъвкава данъчна система Д е в състояние да насърчи производството на определени стоки като ги обложи с по-малки данъци. От друга страна Д често използва дан., за да се ограничават вредни за здравето и околната среда производства и дейности. За тази цел главно се
В социален план данъците могат да бъдат използвани успешно за едно по-справедливо преразпределение на социалния доход на държавните парични фондове. Не трябва обаче да се забравя, че наред с посочените функции данъкът може да изпълнява и други социални и икономически функции. Но главната му функция е фискалната-90-95 % от бюджета.
Другите функции на данъка са вторични, производни
Данъкът е основен паричен приход в бюджета, но не е единствен. Парични приходи в ДБю постъпват от такси, приноси, глоби, конфискации. Всички опити обаче да се намерят точни и ясни критерии за отграничаване на дан. от други парични приходи от бюджета не са задоволителни.   Спорове относно разграничаване на данъка от таксата. За тези спорове способства и нашето законодателство-не винаги точно и ясно са определени елементите, които да разграничат данъка от таксите. Определените приходи от такси се включват към данъците.
Пр: данък върху МПС, такса-регистрационна плащат се заедно. Спорно е и данък наследство
В теорията се използват различни критерии за разграничаване.
Според най-разпространеното становище разликата се състои в това-срещу платената такса се получава конкретна услуга, а срещу плат. данък не се. Привържениците на това разбиране твърдят, че таксата се плаща заради ползата, к” платецът на таксата получава. Тази полза е в резултат на някаква административна дейност или друга юридическа дейност на държавата. Орган срещу тази такса органът извършва дейност за платеца.
В живота има и случай, когато гражданите са задължени да платят такса без да получат услуга. Има дори и случай, когато гражданите са принудени да плащат такса, когато вместо полза имат и вреда от административния орган.
Критерият полза не е общозначим за разграничение. По тези сочи се по искането на платеца на някаква престация за … . Този критерии не е универсален, често таксата се заплаща служебно.
Най-правилен критерии за разграничаване е този, при който таксата е установена от закона плащане във връзка с някаква конкретно развивана дейност. Тази дейност засяга гражданина, има последици за него. При разграничаване данък-такса-не трябва да се забравя, че те имат еднаква природа и възниква парично задължение в полза на държавата. И в двата случая това задължение възниква по закон щом са се реализирали предвидените предпоставки в съответния закон. И ако трябва да се търси различие-то е във фактическия състав, въз основа на който възниква паричното задължение.
Данъчното задължение възниква от фактически предпоставки, които …

Нямат никаква връзка с конкретната дейност на държавния орган.
Фактически предпоставки за възникване на задължението за плащане на такса винаги са свързани с някаква дейност на държавния орган.
Други парични приходи в ДБю са т.нар. парични приноси. В момента няма в нашето законодателство. Приносът е парично задължение за определени лица. Тези задължения възникват за тези лица поради изгодата, ползата, когато тези лица получават от провеждани от Д общи мероприятия. Затова тези, които имат полза се задължават да платят на Д. Разликата между принос и данък е ясна. При приносите зад възниква заради реална осезаема полза на лицето, което трябва да плати. А се различава от таксата-заради общо мероприятие (приносите), а таксите се дължат за конкретно развита дейност на платеца.
Други парични постъпления в ДБю постъпват от глобите. Те се различават по функциите, които изпълняват. Основната функция на данъка е фискална, а на глобата-не да бъде приход в ДБю, а да притесни правонарушителя материално, да ги превъзпита. Да накаже правонарушителите и да не допуска правонарушение. С други думи значението на глобата е санкционно.
Конфискацията има санкционно действие или обезщетителна функция.

Въпрос №3
Принципи на данъчната политика. Законоустановяване на данъците
Данъчната политика на държавата може да се разглежда като водещи начала и идеи, к” служат на Д за изграждане на конкретна данъчна система. Тези начала служат за определяне и установяване на отделните видове данъци, да се изберат най-ефикасните средства за събиране на данъци. Данъчната политика на Д е елемент от общата политика на Д. Всяка държава свободно избира основни идеи и принципи, к” да залегнат в нейната данъчна политика. Това право произтича от суверенитета на Д. Тази свобода на Д не е абсолютна. Това е така, защото изборът на определената данъчна политика е зависима от конкретни социални и икономически програми на Д. Зависят от това какво влияние ще окажат данъците върху икономиката, националното стопанство и отд. гражд.
Несъобразяването с тези начала (идеи) може да доведе до прекомерност на данъчното облагане, а оттам и до несъбираемост на отделните данъци. Историческият опит сочи, че прекомерното данъчно облагане руши мотивацията за труд. Прекомерното данъчно бреме могат да доведат до изчерпване и унищожаване на източника, от к” ще се събира съответния данък. Прекомерната данъчна тежест е била в основата на редица социални сблъсъци, политически сблъсъци.
За да не се стига до неблагоприятни последици, науката е израб., а практиката внедрила основни принципи, на базата на който трябва да се гради съответна политика на данъчната система. По начало лежат принципите на Адам Смит, при изграждането на съвременни принципи са взети предвид влиянието на данъците върху нар. стоп., върху правосъзнанието на гражданите, съвременните организационни възможности за облагане и събиране на данъците.
Съвременните принципи на данъчната политика:-четири начала
1.финансови стопански начала
2.народно-стопански начала
3.начала на справедливостта
4.юридически начала
Финансовите стопански начала включват изисквания за достатъчност и продукт. На дан. Освен това тези начала изискват дан. да са лесно приспособими към изменящата се обстановка и да са удобни и лесни за събиране.
 Затова при установяване на данък трябва да се отчитат главно реалните нужди на бюджета от данъци, за да могат да покрият тези нужди в достатъчна степен.
Прих. В ДБю се планират на базата на предполаг. Р-ди. Те се планират така, че да не се обвързва определен данък с определен разход на Д.
Изискването за достат. На данъците предполага да са установени в такъв вид и р-р, че да се осигурят осн. р-ди на Д. Целта е да не се налага, да се предвиждат и опред. р-ди за покриване год. р-ди на Д.
Народностни-начала изискват изборите на данъците да са съобразени с източниците, на основания на които тези данъци ще се събират. Основно изискване е данъците да се установяват така по вид и р-р, че да дават възможност за възпроизводство на източниците на данъците.
Началата на справедливостта основно изискват опред. дан. да са съобразени с имущественото състояние на данъкоплатеца. Не трябва данъчната система да позволява един данъкоплатец да бъде притеснен отколкото друг. Материално, съобразно имуществ., с което разполага. От разраб. От финансовата наука принципи за данъчна политика за правото основно значение имат изискванията за определеност и съразмерност. На база тези изисквания правото закрепва някои от тях с всеобщата държавна принуда. Намесата на правни принципи в държавната политика е необходимо, защото понякога реализацията на други начала може да става на осн. на произволност на конюктурни стопански решения, к” е особено опасно.
Даването на предпочитания на един или друг принцип може да доведе до нестабилност. Това може да се получи при инфлация или дефлация. За да не се стига до това правото въвежда два основни принципа:
1.изискване за законоустановеност на данъците.
2.изискване за справедливост на данъчното облагане.
Данъчните плащания са безвъзмездни и имат не еквивалентен характер, няма насрещна престация. От икономическа гледна точка това е едностранно движение на парите, което няма пазарен характер. Данъчно задължените лица не могат да се отклонят от плащането на данъци тъй като няма да получат насрещна престация. Тяхното задължение е задължение по закон и е скрепено с държавна принуда.
Осн. право на всеки гражданин е правото на собственост.
Частната собственост е неприкосновена, а данъкът-на границата на нарушение на основното право на човека (собств.).
Най-важният принцип е законоуст. На данъка. В К е казано, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установено със закон Чл.84, К-сочат се правомощията на НС-определя данъците със закон.
Освен изискванията за законосъобр., чл.60, К-принцип на справедливостта-данък съобразно имотното състояние на платците чл.60 (3) данъчни утежнения и облекчения могат да се въвеждат само със закон.
Доразвит, този принцип за законоуст. На дан.следва
1.всеки данък да се установява със закон, приет от НС
2.всеки данък може да е само на осн. на действащ закон, и то само в рамките на действането на закона.
3.данъчно задължение на конкретния субект може да възникне само, ако такова е предвидено в закон
4.данъчни органи могат да извършват действие по определено изчисляване и събиране на данъци, но само в рамките на правомощията им, дадени със закон.
5.данъчните органи могат да извършват действия, по определяне и събиране на данъците по ред, определен в закона.

Въпрос #4
Устройство и правомощия на НАП.
Специализиран държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания е Национална агенция за приходите. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Органи на управление на агенцията са управителният съвет и изпълнителният директор. Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор.
Управителният съвет се състои от министъра на финансите, управителя на НОИ, директора на НЗОК, заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията.Председател на управителния съвет е министърът на финансите.
Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му правомощия по този закон. Териториалните дирекции установяват, обезпечават и събират публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски, както и други публични вземания, възложени им със закон.
Към изпълнителния директор се създава Главна дирекция "Инспекторат по контрол и сигурност", която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията, за спазване на финансовата дисциплина в агенцията, както и осигурява вътрешната сигурност.
В централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори, а в териториалните дирекции - дирекции, отдели и сектори.Функции на агенцията:
1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;2. установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер; 3. обезпечава и принудително събира публичните вземания; 4. събира доброволните плащания на публичните вземания;5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски; 6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители; 7. води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на ДОПК, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините; 8. анализира приходите и приходната практика; 9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си; 10. осъществява и други дейности, възложени й със закон.
Управителният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява:1. стратегическия план на агенцията;2. отчета и анализа на изпълнението на плана за приходите от публични вземания;3. годишния отчет за дейността на агенцията;4. проекта на бюджета на агенцията;5. териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на териториалните дирекции;6. структурата на централното управление и на териториалните дирекции;7. стратегиите за развитие на човешките ресурси, на информационната система и на осигуряването на сградния фонд и материалната база на агенцията;8. обхвата на информацията касаеща регистъра на лицата подлежащи на регистрация съгласно ДОПК, както условията и реда за нейния обмен между агенцията, МФ, НОИ, НЗОКи общините;9. решения за отписване на вземания, събирани от НАП, за задължения до 100 лв., разходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението.
Изпълнителният директор на агенцията:
1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;2. планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията;
3. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания;
4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;5. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;6. решава спорове за компетентност между органи на агенцията;7. утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите;8. определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията;9. осъществява общо ръководство по управлението и квалификацията на служителите;10. организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;11. подготвя проекти на международни данъчни спогодби;12. дава становища по проекти на международни договори, съдържащи данъчни разпоредби;13. дава становища за промени в данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;14. упражнява други правомощия, предвидени със закон.
Териториалният директор организира и ръководи:
1. териториалната дирекция;2. обслужването и подпомагането на задължените лица при изпълнение на задълженията им по данъчното и осигурителното законодателство;3. приемането и обработването на данъчни и осигурителни декларации, подлежащи на подаване или подадени в съответната териториална дирекция;4. възлагането и извършването на проверки и ревизии;5. обезпечаването, събирането и отчитането на данъчните вземания и задължителните осигурителни вноски, както и на глобите и имуществените санкции, наложени от органите на агенцията.
Териториалният директор:
1. издава предвидените в ДОПК актове;2. разглежда и изпраща до съответния съд жалбите против актовете и отказите за издаване на актове на органите на агенцията, както и против действията или бездействията на органи и служители на агенцията на територията на региона по реда, установен със закон;3. издава наказателни постановления в предвидените от закона случаи;4. осъществява контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция;5. отчита се за дейността си пред изпълнителния директор;6. упражнява други правомощия, предвидени в закон.
Процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или негов пълномощник.

Въпрос #05
Предмет и метод на данъчното право
Съвкупността от ПН, които регулират отношенията възникнали във връзка с определяне изплащането на данъци съставлява ДП на РБ. Това са отношенията на държавата с данъкоплатците. Характерното за тези отношения е, че държавата сама едностранно е определила предпоставките, при наличието на които възниква данъчно задължение за определени лица. При това данъчното задължение е безвъзмездно и невъзвращаемо. По тези съображения ДП е съвкупност от властнически ПН. С тях се уреждат правоотношенията между държава и данъкоплатци, при които правоотношения държавата се явява субект на публичната власт.
ДП се състои изключително от императивни ПН. Това са Н, които задължават данъкоплатците да направят, да дадат нещо. Независимо от тази специфичност все още съществуват мнения, че ДП е техника, технология за събиране на парични средства, която технология се урежда с административно-правни и граждански правни н. Приема се, че ДН не е ПН. Счита се, че това е заповед на държавата, която сама си определя какво от кого и как да го време. Следователно тя сама си прави задължителна заповед за определени лица. В противовест на това са изказани становища, че ДН не само съдържа ПН, но тези ПН са строго специфични, поради което ДП е едно изключително П. Следователно ДП е автономно, самостоятелно и независимо от другите отрасли на П. Д. задължение се подчинява на съответни правила, които са различни от правилата за другите видове задължения. Това обаче не е достатъчно задължение, за да се счита, че ДП е напълно автономно. То си има собствена материя, терен, но напълно самостоятелни отрасли на П не съществуват. Всички области на П са свързани по между си и участват в изграждането на единната система на П от държавата. За това ДП е в постоянен допир с другите области на П и ДП търпи влиянието и понася насочванията, тенденциите за развитието на П въобще.
ДП е във връзка с конституционното право. КП урежда суверенитета на държавата, в това число и данъчния суверенитет. КП и по-точно Конституцията урежда основните принципи, на които трябва да се подчинява приемането и прилагането на Д. законодателство. В тесни връзки и взаимоотношения е ДП и със Адм. П. Основни понятия в АП се използват в ДП.  Главно във връзка с произв-то по констатиране на Д.нарушения и наказване на Д нарушители. ДП е в тясна връзка с Фин.П. Преди 5 години ДП се преподава като част от ФП, защото като и др. ПН осигурява постъпления в бюджета. ДП се отличава от ФП поради специфичната материя, която то трябва да регулира.
ДП е в тясна връзка и взаимоотношение с Нак.П. В НК и във Н процесуалния К са разработени редица понятия и правила, които се ползват и от ДП. Това са правилата и понятията, които могат да послужат при установяване на Д нарушения и налагане на Д наказания. ДП е и във вразка с гражданско-процесуалното П.
Когато е нужно Д закони направо препращат към разпоредбите на Д процесуалните закони. Главно това са правилата за принудителното събиране на държавните вземания.
ДП е във взаимоотношение и връзка и със международното право. Д органи в по-голяма степен от другата администрация трябва да се съобразяват с Н на международните източници. Това са многостранни и двустранни договори, в които участва главно с избягване на двойното данъчно облагане на едни и същи лица.
Други ПН от международен характер са Н, с които приема ангажимент с даване преференция и да освобождава от Д задължения определена основа чужди граждани.
Макар че ДП е публично право, то е в най-тесни връзки и взаимоотношения и с ГП, което е във с-та частните П. Това е така, защото ДП използва понятие и категории от стоп. живот, има имуществени еп-т – доходи – приходи, имоти, сделки. Имуществените отношения между гражданите, а така също и между стоп. субекти са предмет на регулиране на ГП(сгради, имоти). За това ДП иска или не иска навлиза в територията на ГП. Възникват въпроси, ако ДП използва понятия от ГП в какъв смисъл трябва те да се тълкуват в ДП и може ли ДП, като използва тези понятия да им придава друго собствено значение. Отговора е много важен, защото неправилните отговори могат да доведат до нарушаване на интересите или на държавата или на гражданите. ДП регулира и урежда събирането на парични средства в държавата по ред и начин специфични само за него. За това грешно би било да се подчини ДП изцяло на ГП. ГП допуска определени резултати да се постигат по няколко начина. Например: прехвърляне на собственост между два П субекта може да стане чрез покупко-продажба, замяна, дарения.
ДП изисква да има яснота, при наличието на която субектите ще плащат определен данък. За това ДП трябва да използва понятия от ГП така, както са изградени в ГП, да използва граждански правни понятия като им влага ново съдържание за своите цели и да използва собствени правила и понятия, необходими за неговите цели.

Въпрос №7
Съотношение на данъчното право с другите отрасли на правото.
ГП е публ. И в най-тесни връзки ГП е с ДП. Ако трябва образно да си представим данъчното право е най-близко и дори навлиза в територията на ГП. Това се обяснява с две обстоятелства:
1.Данъчните отношения имат паричен характер както гражданското отношение
2.за да се определи обектите и предметите на базата на които ще става данъчно облагане, ДП използва такива дадености, които са обекти и предмети на ГП. Такива понятия като собственост, имот, вещ, сделки, наследства, печалби, приходи и обороти са категории на ГП, а се ползват от ДП. Нещо повече за целите на ДП се ползват и гражданско правоотношение. Например: наследствено правоотношение.
Взаимоотношението ГП и ДП-кое облага гражданско правно отношение на сделката или нещо друго. Трябва да имаме приход, за да се използва ДП и да има смисъл. За изясняване на този въпрос има две становища; актуални и до днес.
1.цивилистично твърдение
2.автономно разбиране
и в зависимост от това дали има нужда ДБю, надделява съответното твърдение. Съгласно цивилистичното разбиране, когато ДП ползва понятие от ГП, то е винаги с гражданско правния си смисъл. ДП и без да използва понятие на ГП, а други понятие, при тълкуване на гражд. ПН трябва тълкувателят да се съобразява с гражданско правните принципи т.е. използват се институтите и методите на ГП.
Привържениците твърдят, че ДП трябва да е подчинено на ГП, за да не се нарушат правата на данъкоплатеца.
Автономно разбиране-ДП е напълно автономно от ГП. Според това становище, всички понятия, които се ползват в ДП, макар и да ги има в ГП, са със собствена данъчно-правно съдържание. ДП не трябва да е подчинено на ГП. Нормите и понятията в ГП са изработени във векове, но обслужват равно поставените субекти. Не може принципни положения на равно поставени субекти да се приложат в ДП. Д има свои собствени интереси и макар те да са парични, ще се защитават по друг начин различен от този на гражданите. Дори и цели институти да са взети от ГП, в ДП те се използват по най-общ начин, но съдържанието се определя от Дан. ПН. Това налага ДП да си изработва понятия, както и да ги обяснява в своите ПН.
Според това разбиране трябва да се даде право на приложит. На дан. ПН сам да изведе съдържанието на използв. Гражданско правно понятие. Това е лесно, ако ДП го обяснява. Сложен ще бъде, ако ДП мълчи. Привържениците на автономията казват никакво съобразяване с нормите на ГП.
3 становище-средно становище-ДП има свои понятия и има право да си ги определя както иска, включително има право да ползва понятия от ГП. Когато ги ползва от ГП:
1.да ползва понятието така, както е изработено в ГП.
2.ДП може да ги използва от ГП така както там е терминологично написано, но може и да вложи ново, собствено съдържание.
3.ДП може да използва какъвто си прецени друг термин, с друго съдържание.
Когато се ползва термин от ГП със ГП съдържание, не би имало проблеми и когато ДП мълчи следователно то си остава понятие от ГП. Но не може във всички случай да се вземе понятие от ГП ще се използва в смисъла на ГП, за да не се стигне до подчинение на ДП.
Усложнения има тогава, когато ДП препраща към ГП. Възникват въпросите за правоотношение, тъй като фактическите състави за правоотношение в ГП са много и най-различни могат да възникнат спорове дали … такива или не. Целесъобразно е в тези случай ДП да изяснява в кои случаи за какво правоотношение става дума и за кои не.
Практически тук –една хипотеза. Когато ДП приеме правоотношението с това той приема ПН от ГП. Би следвало да се счита, че тази ПН става и данъчно правна. Ако ГП промени или отмени тази норма, не би следвало това да стане в ДП. Ако иска то само ще я отмени, ако не се интересува от нея.

Въпрос #08
Източници на ДП.
Под източници на ДП се разбират онези Н актове, в които се съдържат правни Н. В системата на НАве, върховно място заема Конституцията на РБ. Съгласно чл.60 от Конституцията гражданите на РБ са задължени да плащат данъци и такси установени със закон, т.е. този текст утвърждава принципа на законоустановеност на данъците. Съгласно чл. 84 от Конституцията НС приема данъците по основание и размер със закон, т.е. данъчното задължение може да се установи само със закон. Освен принципа на законоустан. На данъците в Конституцията е въведен принципа за справедливост на определяне на данъчните задължения, т.е. гражданите плащат данъци, съобразно имотното си състояние и данъчни утежнения и облекчения могат да се установяват само със закон. Съгласно решение на КС от 94г. конституционните норми подлежат на прилагане, както всички други нормативни актове. Следователно Конституцията се явява основният, върховният източник на ДП. В системата от източници на ДП Конституцията заема първостепенно, върховно значение и всички др. източници на ДП трябва да съответстват на конституционните положения и да не им противоречат. При наличието на този конституционен текст следва като основен източник на ДП да се приеме законът. Нашето ДП не определя какво трябва да се разбира под данъчен закон. Данъчните закони се считат всички онези закони, които са назовани като такива още в заглавието(ДДС). За данъчни закони обаче следва да се считат и всички закони чрез които се създават данъци и се урежда събирането и упр-то на данъците. Това не означава, че цялото съдържание на закона следва да се отнася само за данъците. Възможно е онези закони, които изцяло не уреждат данъчната материя да са данъчни само в частите, в които се уреждат правила за данъците. Това произтича от това, че НС не може с друг акт(решение, декларация) да определи данъка, а само чрез закон. Самите данъчни закони имат сложна структура. Конституцията изисква със закон да се определи размера и основанието на данъка. Следователно извода е, че що се касае до другите елементи на данъка, те могат да се установят и по друг начин. Тъй като данъците засягат собствеността на гражданите, данъчният закон трябва да бъде точен и ясен. За това трябва точно да бъдат определени онези предпоставки, при наличието на които би възникнало данъчно задължение за определен П субект, т.е. ясно и точно да е определен фактическият състав, при реализацията на които ще възникне данъчно задължение. Трябва точно и ясно да бъде определен обекта, който ще бъде данъчно обложен и ясно да се посочи връзката на този обект с онзи субект, който трябва да плати този данък. Самата структура на данъчния закон е още по-сложна.
Данъчният закон трябва ясно да е определил обекта на данъчното облагане, размера на данъка. Технически обаче размера се определя опосредено, чрез други елементи. За това закона трябва да определи данъчната основа и начина на нейното оценяване, да бъде посочена данъчната ставка, данъчния период, а така също и срока и начините за плащане.
Посолените елементи трябва да се приемат за съществени, без наличието на които могат да се създадат затруднения в прилагането на данъчния закон. В данъчните закони съществуват и някои несъществени елемента. Това са начините за връщане на неправилно удържани данъци, отговорности за данъчните ел-ти на данъка и НС не може да прехвърли това свое задължение на друг орган. Фактическите предпоставки на данъка се обособяват в две групи:
Фактическите предпоставки за възникване на данъчно задължения субект, обект на облагане, връзка между тях и факт-ки предпоставки за определяне на изискуемостта и ликвидността на данъка(елементите на данъчната ставка).
Тези фактически състави могат да бъдат дадени в една Н, но най-често се дават в различни ПН. В момента на действие на данъчните закони по време, място и спрямо лицата данъчните закони действат от тяхното приемане до тяхното изменяне. По отношение на влизането в сила – 3 дни след обнародване в ДВ, ако в НА не е казано друго. Данъчните закони обаче засягат определена стопанска дейност, определени имуществени отношения, за това и влизането им в сила следва да се съобразява с хар-ка на стопанската дейност и периодите, на които тя се подчинява. Много често данъчните закони посочват датата, от която те влизат в сила, съобразена с особеностите на онези отношения, от които зависи възникването на данъчните задължения. Най-често това е отчетната стопанска година.
Данъчните закони трябва да се публикуват и да се даде възможност на стопанските субекти да се запознаят с тях. Това налага да се даде един по-голям срок на влизане в сила на данъчния закон, за да могат стопанските субекти да съобразят своята стопанска дейност с условията, налагани от данъчния закон.
Данъчните закони имат за цел да осигурят постъпления в бюджета. За това тяхното действие и влизане в сила се съобразява и с бюджета – година на съставяне, приемане, изпълнение. В ЗУДБ изрично се казва, че промените на данъците във всички елементи не трябва да влизат в сила по-рано от изменението на ЗДБ или от влизането в сила на ДБ на следващата година.
По време данъчните закони действат за напред. Те нямат обратно действие. Ако данъчен закон трябва да има обратно действие това трябва изрично да бъде посочено в закона. За данъчните закони не се предвижда обратно действие, не е справедливо да се въздигат задълженията за минало време и за факти настъпили в миналото, за което данъкоплатеца не е знаел, че ще бъде обложен. По отношение на място важи териториалният принцип, т.е. данъчните закони действат в пределите на България(само на нейната територия) и те действат до факти, които се реализират в границите на територията. Това произтича от сигурността на данъчния суверенитет, който е елемент на общия суверенитет на държавата. Да се допусне обратното значи да се наруши суверенитета на др. държава. От този териториален принцип има изключения:
1.Възможно е данъчните закони да не действат върху цялата територия, а само на част от нея.
2.Възможно е в изключителни случаи наш данъчен закон да действа извън границите на РБ.
В 1. обикновено роля играят някои социални фактори. Поради бетствия, природни стихии законодателят може да изключи данъчните области от данъчния закон. По-съществени са безмитните зони. В тях се изключва изцяло или от части действието на данъчните закони(закон за акцизите на цигарите).
2. може да се получи само в случаите при някои митнически нарушения.
По отношение на лицата данъчните закони действат по отношение на онези лица, намиращи се под общия суверенитет на държавата. Въпросът за това срещу кои лица действат данъчните закони и въпрос за данъчния режим на местните и чуждестранни лица.
Действащите данъчни закони се разделят на три групи:
1)Общи данъчни закони, които се отнасят за всички видове данъци.
-Закон за събиране на държавните вземания;
-Закон за лихвите върху данъци, такси и др. подобни вземания;
-Закон за данъчната администрация;
-Данъчно осигурителен процесуален кодекс;
2)общи нормативни актове са нормативните актове от другите области на производството, в които се съдържат данъчни разпоредби – много и най-различни:
-Закон за читалища;
-Закон за политически партии;
Дават се преференции или облекчения на някои П субекти.
3)Специалните данъчни закони, в които се регламентират отделните видове дънъци:
-Закон за акцизите;
-Закон за корпоративното подоходно облагане;
-Закон за облагане доходите на физически лица;
-Закон за ДДС;
-Закон за местните данъци и такси.

Данъчният закон - основен източник на данъчното право. Елементи на данъчния закон.
Данъчни закони са всички закони, които създават данъчни задължения или уреждат събирането на данъците. Той може да урежда и други общи отношения заедно с данъчни отношения - напр. Закона за митниците.
Важността и значението на създадените с данъчните закони правила се определят от съотношението между различните видове данъчни закони.
Най-често това е съотношението на общи към специални данъчни норми. Съотношението на данъчните закони към другите закони може да се разглежда в две хипотези: 1) Ако другите закони не създават специални данъчни правила по отношение на другите данъчни правила, действа правилото от предшестващи към последващи. 2) Ако други закони са специални по отношение на данъчни закони, ще се приеме правилото от общ към специален закон.
Данъчният закон определя данъчното задължение по основание и размер. Липсата на един от тези елементи прави данъчният закон противоконституционен. Данъчният закон има сложна структура. Той трябва да е точно определен, категоричен и ясен. В него да е безпрекословно определено основанието на конкретния данък.
Общите елементи на данъчните закони са яснотата и точното определяне на субекта на данъка и на обекта, на връзката между субекта и обекта, която води до възникването на данъчното задължение. Данъкът се определя на базата на обекта на данъчно облагане.
Несъществените елементи в данъчните закони са - начини на плащане, срокове, данъчни нарушения и отговорността за тях, начини за връщане на неправилно удържани данъци. Те могат да се посочат и в подзаконов акт.

Въпрос #09
Данъчноправни норми.
ДОПК урежда производствата по регистрация на данъчните субекти, установяване, обезпечаване и събиране на данъчните, осигурителни и други държавни и общински публични вземания, обжалването на свързаните с това актове, а също така структурата и правомощията на администрация по приходите. Разпоредбите на ДОПК се прилагат и за процесуалните действия по незавършени данъчни производства и изпълнителни производства за публични вземания към датата на влизането му в сила.
Разпоредбите на кодекса се прилагат на територията на РБ по отношение на всички данъчни субекти. Задължение на данъчните органи е да установят всяко данъчно задължение и нарушение възникнало върху територията на РБ. Когато е предвидено със закон или с международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за РБ разпоредбите на ДОПК могат да се прилагат и за действия или събития извън територията на страната. Когато в международен договор влязъл в сила за РБ е предвидена някаква друга процедура за установяването на данъчни и осигурителни задължения и нарушения се прилага редът предвиден в този договор. В случаите на действия спрямо лица ползващи се с имунитет по отношение на гражданската и административна юрисдикция на РБ процесуалните действия предвидени в ДОПК могат да бъдат извършени само в съответствие с нормите на международното право. По отношение на такива лица, разпоредбите на кодекса се прилагат в случаите когато: 1.Доброволно са се отказали от имунитета си; 2.Реализират доходи от източници или притежават имущество в РБ, различни от доходите и имуществото, за които се ползват с право на имунитет.

Въпрос 10
Усложнения в развитието на данъчно-осигурителните отношения. Заобикаляне на данъчните закони. Гаранции за събиране на данъчното(публичното) вземане.
Заобикаляне на данъчните закони. По своя характер стопанската дейност е един от основните обекти на облагане. Държавата наблюдава стопанската дейност и черпи от нея приходи за себе си. Стопанската дейност обаче е свободна. Тази свобода се изразява в свободния избор на обекта на стопанска дейност, нейния предмет, местонахождението за извършването й; свобода при избора на организацията й, и отношенията между субектите на тази дейност. ДП се стреми тази дейност да стане прозрачна, за да й се наложи данък. ДП се интересува от стопанската дейност, за да я изследва като източник на приходи от две страни - да не се обложи прекомерно голямо и да не се обложи малко.
При избора да се започне една стопанска дейност всеки би преценил какви са възможностите и рисковете от нея. Търговците се стремят към най-голяма печалба. Това означава за някои да платят по-малко данъци. За ДП възниква въпросът - до каква степен предприемачът е свободен да подбира формите си на стопанска дейност, които понякога пречат да се породи данъчното задължение? Всяко неплащане на данък е израз на пестеливост за стопанина. Заобикалянето на данъка неморално ли е? Неплащането на данъка означава да не се изпълни това, което иска държавата от всички. Самото неплащане има някаква неправомерност.
Някои определят, че гъвкавите субекти не плащат данъци, а те са най-богатите. Предлага се автоматично да се считат за нищожни сделките, с които се заобикалят данъчните закони. Това разбиране се основава на публичноправния прочит на ДП.
Обратни становища приемат, че действията, с които се заобикалят данъчните закони, са сделки, които са допустими по ГП. Тъй като тези сделки са валидни по ГП, те не трябва да бъдат унищожавани. От гл.т. на ГП такива сделки са предпочетени, но ГП приема, че със сключване на сделката се поема рискът по нея. Затова с допустими сделки данъкоплатците могат да постигнат по-малко данъчно облагане. Заобикалянето на данъчните закони започва там, където данъчният закон е непълен или не дава възможност за тълкуване.

Въпрос #11
Данъчни правоотношения
Освен като обективно действащо П ДП се проявява и като реализация на конкретни данъчни П и задължения. От теорията си спомняме, че на-разпространеното разбиране на провоотношение е – регулативно обществено отношение, т.е. П отношение е общо отношение, обективно съществуващо, което е отразено в дан. ПН.
Данъчно осигурителните правоотношения притежават всички специфични черти на П отношенията въобще. За това и те протичат в съответствие с ПН и дан. ПН дава оценка на дан.общ. отношения. Следователно и дан. П отношения са отношения, при които законодателно са очертани конкретните права и задължения на участващите субекти на отношението. Данъчните правоотношения обаче, както и всички други отраслови П отношения имат и някои специфични черти. Различията и специфичностите се групират в две различни групи:
1.Специфичностите във връзка с тяхното предметно съдържание;
2.Специфичностите във връзка с тяхната властническа организация.
Макар и дан.П. отношения да са публично правни те съдържат и ярко изразен имуществен характер. Има имуществени парични елементи в дан. П отношение. По това данъчно правните отношения приличат на гражданско-правните отношения. Обект на ДПО(данъчно-правните отношения) са определени парични средства. Такъв обект имат и някои ГПО. Целта обаче на ДП е различна от тази на ГП. ДПО имат за цел да се наберат определени парични средства, а ГПО да се удовлетворят интересите на равнопоставените субекти. Друга характерна особеност на ДПО е свързана с източниците за събиране на парични средства.
В крайна сметка обаче данъкът е изземване от имуществото на данъкоплатците, учредено едностранно по волята на държавата. Данъкът като общ. Отношение е изземване на част от доходите на стопанските субекти. За това най-характерната особеност на ДПО е, че то е властническо, установява се едностранно от държавата. Следователно ДПО не може да съществува вън и независимо от гражданската организация на държавата. Съгласно Конституцията данъка се установява само със закон, приет от НС. Следователно ДПО не може да бъде организирано от държавата по друг начин, освен със закон.
Ако се върнем на определението на правоотношение – самото общ. отношение, отразено в ПН. Възниква въпроса кое е това същество обективно, данъчно-обществено отношение, което е отразено в ДПН. Съществува ли вън и независимо от ПН някакво отношение. Такова обществено отношение не може да се намери. Следователно ДОО може да съществува само под формата на Правно отношение.
Другата особеност на ДПО е във връзка с тяхната властническа организация, по-конкретно с проявлението на метода на регулиране – на власт и подчинение. Този модел на регулиране на обществено отношение се използва п публ. П – Конституцията, адм., фин., наказ. и др. Той се използва и в ДП. Само че в ДП този метод се проявява по специфичен начин. Тези специфичности на проявление на този метод се проявяват във факт-те състави, които пораждат данъчни задължения, в организацията на начините за изп-то на дан. задължение, във връзка със санкциите, които се налагат при неизпълнение на д.задължение. В АП методът на власт и подчинение се проявява главно чрез т.нар. оперативна самостоятелност на админ. Орг. Оперативната самостоятелност е принцип в дей-та на админ. въобще. От д-ст на обвързана адм-я е изключение. В ДП съществува различие. При дейността на данъчната администрация принципа е обвързаност на администрацията. Данъчните органи нямат право да преценяват дали има данъчно задължени или няма, размера на данъчното задължение, по какви начини да бъде събирано това задължение. Всичко това е изяснено в закона. За това принципа на опер. самост. в дейността на ДА е 1 изключение. Това дава отражение върху Ате, които издават органите на ДА. Обикновената администрация, издава АА, чрез които възникват, преобразуват се или се прекратяват П задължения. Тези актове имат конституивно действие – конституират права и задължения. Актовете, които издават ДА нямат такова действие. Данъчните задължения вазникват по закон, след настъпване на предпоставките за това. Тези актове само констатират, че е възникнало данъчно задължение. Никой от актовете на ДА не може да създаде данъчни задължения и да ги прекрати. Относно изпълнението на данъчните задължения съществуват особености.
От АП знаем, че начина на изпълнение на АА, се определя от органа, който издава този акт. Изпълнението на данъчните задължения се урежда в ЗАП. То прилича повече на изпълнението на гражданските задължения. Начините за това изпълнение се уреждат в данъчните закони. В изпълнение на данъчните задължения закона допуска те да се погасяват по пътя на опрощаването и амнистията. А задължението не може да се опрости, както дан-то. В Д правоотношения съществува специфична особеност във връзка с определяне и налагане на ДПте санкции. В АП наказанията се определят съобразно общ. опасност на деянието и дееца. В ДП се забелязва тенденция – глобата като санкция, да се съпоставя с размера на данъчното задължение. ЗА това в Д задължение има глоба в размер на неплатения данък, за това глобата в ДП повече прилича на ГП санкции.
За глобите, налагани по АП лихви не се дължат, в ДП е възможнои допустимо да се предвиждат и лихви за неплатените своевременно глоби. В ДП може да се предвижда и гражданска отговорност. Всичко казано до тук се отнася до основното ДПО – във връзка с правните отношения. В ДП съществуват и друга категория правни отношения – организационен. Това са ПО, които възникват във връзка с изчисляването и събирането на данъка, регистрациите и контрола върху действията на данъчните субекти.

Възникване и развитие на данъчните правоотношения. Обект на данъчно облагане, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка
Съобразно ЗДДС данъчното събитие е доставка на стока или услуга извършена от данъчно задължени по този закон лица и с място на изпълнение на територията на страната, износът извършен от данъчно задължено по този закон лице, както и внос на стоки.
Данъчното събитие може да възникне не по-рано от двете дати: 1.Датата на прехвърляне на правото на собственост; 2.Датата на плащане.
В случаите когато не е възможно да се определи датата на възникването на данъчното събитие, се приема, за възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на фактическото завършване на услугата.
На тази дата на възникване данъкът по ЗДДС става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки.
При внос на стоки датата на възникване на данъчното събитие това е датата, на която възниква задължение за митническите органи за: 1.Начисляването на митни сборове; 2.Начисляването и обезпечаването на митните сборове или освобождаването от задължението за обезпечаването им.
Стойността върху която се начислява или не се начислява данък се нарича данъчна основа. Тази основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или трето лице за доставката определена в левове и стотинки без данъка по този закон и увеличена с: всички други данъци и такси; всички получени и усвоени от доставчика финансирания свързани с доставката; всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки; съпътстващи разходи – опаковане, транспорт и т.н.
Съществуват и някои специфични случаи за определяне на данъчната основа като: прехвърляне на собственост върху сграда или част от сграда; прехвърляне на собственост върху моторно транспортно средство.
При вноса на стоки данъчната основа е митническата стойност по смисъла на закона за митниците увеличена с всички дължими при вноса митни такси, вноски и т.н.
Данъчната ставка е 20% за всяка облагаема доставка на стока или услуга, включително при внос на стоки, освен в случаите в които е предвидено друго от закона.
Данъчната ставка е нулева в случаите на износ по чл.14 и чл.92.
Обекти на данъка
Във фактическия състав на данъка ПН винаги се посочва определена обективна даденост, която трябва да се обложи с данък. Именно тя, посочена от ПН за облагане с данък се нар. Обект на данъчно облагане. Това може да бъде вещ, имот, определен факт от стопанската и финансова дейност и т.н.
Обекта на данъчно облагане не се посочва в ПН сама за себе си, а винаги се посочва и определена връзка на този обект със субекта, който трябва да плати данъците. Следователно цялата предпоставка, при наличието на която следва да се плати данъчен дълг има две части: някаква обективна даденост, годна за данъчно облагане и определена връзка на този обект с лицата, които трябва да платят данъка.
Обекта на данъчно облагане е материалната част на тази предпоставка. В правните данъчни системи съществуват най-различни обекти за данъчно облагане, защото всяка държава сама за себе си решава кои обективни дадености да облага с данък. Независимо от това разнообразие обаче, се забелязва тенденция към уеднаквяване на обектите за данъчно облагане в различните държави. Защото всяка държава се стреми да избере такива обекти на данъчно облагане, които най-добре да послужат за тази цел. За това най-често като обект за данъчно облагане се използват някои материални дадености; факти от стопанската дейност – приходи, доходи; опр. П отношения – наследствено правоотношение. Извън ПН, които посочват обекта за данъчно облагане в ДП съществуват и ПН, чието предназначение е да определят критериите и начините за оценяването на обекта на Д облагане. Това оценяване е необходимо, за да може да се изчисли какъв данък трябва да се плати за обекта, защото данъка трябва да бъде в парична форма. За това в ДП е въведено и понятието данъчна основа. Тя е онези показатели на обекта на дан. облагане, онази мярка, която да улесни да бъде оценен обекта на данъчно облагане – облагане на земя може да бъде изчислена, с данъчна основа обработваема площ. В мом. няма единнообщозначима данъчна основа, която да послужи за оценяване на всеки обект на д. облагане. Напротив понякога за един и същи обект нашите данъчни закони могат да посочат повече от една данъчна основа(ЗДОД).

Въпрос #13
Данъчно задължение(ДЗ)
Д задължение е тази правна обвързаност на едно лице, която има за последица възникването на един данъчен дълг и до необходимостта, този Д дълг да бъде изпълнен. Това е основното Д задължение за задължените лица. Успоредно с това основно данъчно задължение за тях възникват и някои допълнителни задължения. Това са задължения на задължените лица да съдействат на държавата и държавните органи при изчисляването и събирането на данъка. Предмет на основното данъчно задължение е една престация. По принцип всяко задължение в пр-то има за предмет една престация. Съдържанието на тази престация е да се даде, да се направи или да не се направи нещо. Съдържанието на престацията в ДЗ да се даде определено количество пари. Следователно съдържанието на основното ДЗ е да се извърши едно парично плащане на определена парична сума в полза на държавата. ДЗ възниква директно по закона. След като се установи фактическия състав посочен в закона. Дан.Н следователно трябва да има ДПН, която да определя предпоставките, от които да възникне задължението.
Не е необходимо да има съгласие. При ДЗ държавата е едновременно и кредитор и сама може принудително да събере паричния дълг. За това не е необходимо държавата да доказва своето право, защото вземането на държавата срещу ДЗ се счита за безспорно, пълно изискуемо. В процедур. проц. отношение е това вземане на държавата се счита за изпълняемо без да се изисква да се доказва.
За пораждане на ДЗ има две становища:
1.Д. дълг се поражда след като се реализира държавния фактически състав. Този факт се констатира от държавните органи, данъкът се изчислява и се съобщава на задълженото лице.
2.Д. дълг се поражда автоматично от момента на реализиране на фактич. състав, посочен в ПН. Счита се, че не е необходимо да се осъществяват действия за възникване на ДЗ.
Установяването на момента за възникване на Д. дълг е важно, защото от този момент той става събираем и се изчисляват давности(срокове) за цените. По принцип надделява второто становище, което се счита по-благоприятно за данъкоплатеца и държавата. Нашите Д закони допускат при определени условия някои субекти да бъдат освободени от Д задълженост – по два начина – чрез освобождаване от облагане на Д обект и чрез освобождаване на субекта от Д задълженост.
При първият се освобождава и субекта на Д задължения. Д задължение се погасява чрез плащане. За да се поощри доброволното плащане нашите Д закони дават определени срокове в полза на данъкоплатеца, за тяхното улеснение. Плащането на данъка трябва да бъде пълно и изцяло, освен ако в закона не е посочено друго. В закона за местните данъци и текущи данъците се плащат на четири части. При ДОД се събират авансово суми предварително. Плащането на данъците след определените срокове се счита за нарушение. Самото доброволно плащане става в бюрата на НАП в брой или безкасово – банка или пощенска станция.
Ако данъкът не бъде платен доброволно в срока държавата може да пристъпи към принудително събиране. Освен чрез изплащане данъчния дълг може да се погаси и чрез прихващане.
Прихващане има тогава, когато задълженото лице има да взема от държавата суми поради надвзети или платени недължими данъци. Прихващане има и при други случаи, при които данъкоплатецът има да получава от държавата парични суми. Прихващането може да стане служебно, тъй като нашите закони предвиждат такива случаи, държавните органи да извършват прихващане и чак ако лицето на дължи суми към държавата да му бъдат върнати неговите суми и то с лихви. Друг начин за погасяване на един дълг е давността.
Съгласно действащото ни законодателство Д дълг се погасява с изтичане на 5 години срок. Този давностен срок не тече от момента на възникване на задължението, а от 01.01. на годината, която следователно е годината на възникналото задължение. Давността прекъсва със всички действия на данъчната администрация за събирането на този дълг. При всички случаи независимо от всички старания и прекъсвания данъчните задължения се погасяват след изтичане на 15г. срок. Д дълг може да се погаси и чрез опрощаване, което става на Д глава чрез специален опит.

Освобождаване от данъчно задължение. Условни и срочни данъчни задължения.
Данъчните задължения е задължение по закон. Със закон обаче някои дан.S могат да бъдат освободени от данъчна задълженост. Тази правна възможност е засегнала в К-данъчни утежнения и данъчни облекчения се дават със закон. Най-често това са социалните индикации за справедливо законово облагане.
Правно-технически начини за освобождаване:
1)чрез освобождаване на обекта на данъчно облагане.
2)чрез освобождаване на конкретен S от данъчното му задължение.
3)чрез освобождаване на определени територии от действието на данъчните закони.
При освобождаване на S от данъчното задълженост се отчитат качествата на пасивни данъчни S. Поради негови качества или социални връзки, материални връзки, той се освобождава от законова задълженост.
Освобождавайки S от данъчно задълженост фактически и формално се освобождава от облагане и онзи данъчен обект, с който този S има предвид в закона връзка и то само когато сериозни социални и икономически процеси налагат това.
Трябва да се прави разлика между освобождаване от данъчни задължения и данъчно облекчение.
При данъчно облекчение има реализиран фактически състав и възниква данъчно задълженост.
По някакви съображения обаче Д и законод. Правят облекчение на опред  S или О. Най-често това става чрез намаляване на данъчна основа на опред О или на връзката с опред S и О. Например: инвалидите.
При освобождаване на данъчни задължения не се реализира фактически състав, О или S е изключен от данъчни задължения.
По същият начин освобождаването от данъчна задълженост трябва да се разграничава и от опрощаването за заплащане на данъчен дълг. Освобождаването от данък за дълг става със законова ПН. Опрощаването става с акт на президента. При освобождаване не възниква данъчен фактически състав, а при опрощаването –той е възникнал, възникване на дълг, с акт на президента той се освобождава от този дълг.
От своя страна освобождаването могат да бъдат постоянни и временни, по някакъв повод, ограничено във времето и т.н.
Освобождаването от данъчно задължение могат да бъдат за ф данъци и такси, а могат да касаят само определени данъци и такси. Освобождавайки от всички видове данъци и такси е рядко явление, то не е в интерес на Д и тя много внимава. Освобождаването от такси става със самите закони.
Освобождаването от отделни данъци и такси се среща по-често и това става със специални норми от други области на правото. Затова и проследяването на тези изключения е много трудно-З н уреждащ обществените отношения най-често, земед. Стопани, читалища, училища.
Данъчните задължения възникват, когато се реализира целия фактически състав. За някои задължения обаче може да се предвиди, че ще възникнат при реализиране на допълнителни условия и предпоставки. Те се наричат условни данъчни задължения.
Както и в други клонове и в данъчното право условието може да се разгледа по два начина:
1.отлагателно-когато е предвидено, че данъчно задълженото лице ще възникне при наличието на определено условие до настъпване на условието данъчното задължение е висящо, отлага се данъчно изпълнение за определен момент.
2.прекратително-ако настъпи, реализира се определено условие, данъчното задължение ще отпадне или няма да възникне.
Данъчното право условието най-често се свързва с държавни актове. До решение на МС или до приемане на ДБю това задължение не настъпва.
В данъчното право използването на условията може да усложни практиката и да се засегнат конституционни регламентирани права на гражданите. Затова условията се ползват като изключения. Усложнението в данъчното право идва от това, че могат да възникнат спорове от кой момент възниква или не данъчното задължение, кои суми са настъпили или са били реализирани в даден момент.
Опасно е използването на отлагани условия.

Пораждане на данъчен дълг (ДД)
В момента, в който се поражда данъчния дълг е от голямо значение за опред. на р-ра, за опред на S, който трябва да го поеме.               
Моментът на пораждане на данъчния дълг има значение и за определяне на показателите, по които ще се изчислява данъчният обект. Моментът на пораждане на данъчният дълг -начини за плащане, срокове в които този данъчен дълг трябва да бъде платен. Това е така, защото от момента на пораждане на ДД, до неговото плащане може да настъпят промени в закононод. В икономическа обстановка, може да има инфлац. процеси, които да повлияят върху р-ра на самия данък.
Данъчните системи се използват два начина за определяне на момента на възникване на ДД. Общото между тези два начина е, че ДД може да се породи само при наличие на ДПН, с която се определя конкретния данък и с която ПН се определя S на данъка, О на данъка и условията, предпоставките за изчисляване на ДД.
Оттук нататък тези 2 подхода се разграничават. Според едното схващане ДД възниква едновременно с реализацията на данъчния фактически състав. В този случай ДД не се поставя в зависимост от административните разпоредби на данъчната власт по повод на …
В този случай дан.S е оставен сам срещу закона. Той трябва да следи кога за него се реализира фактическо състояние и кога да плати дълга. В този случай говорим за т.нар. автоматизъм. ДПН действа автоматично. В този начин на възн. на ДД възниква?- кога е възникнал фактическия състав.
В тези случай не е необходимо намеса на органът по приходите. Те се намесват само ако има неизпълнение те само контролират реализацията на фактическия състав и изме.
Според другото схващане ДД възниква от момента на осъществяване на фактически състав, но това следва да е констатирано по съответен ред от органът по приходите. ДД да бъде изчислен и на данъкоплатеца да научи за р-ра на ДД.
Ясно личи разликата в този случай реализацията на фактическия състав е всъщност нов фактически състав за органът по приходите. От този момент те трябва да осъществят своите компетенции. Това става с констативен акт, с който констатират настъпването на правните последици.
Спорове-кой е по-благоприятен Но държавите използват смесено или избират един от двата.
В първият случай се казва, че е по-изгоден и по-лесен. Администрацията на НАП не се меси, фактическия състав се проявява в действителността видимо, няма спор по датите от кога почва да тече, по-лесно се уточняват критерии, оценки и р-р на ДД следователно се приема, че първият начин е по-удобен и за задълженото лице и за държавата.
Сериозни са аргументите и за вторият начин прави се сравнение с НП. НП престъпника осъществява фактически състав на престъпното деяние, но не се променя неговото правно положение, докато не започват не издирване.
За косвените данъци няма време данъчната служба да следи реализацията на фактическите състави, затова тук е по подходящ първият начин.
За преките данъци обаче като годишни, по-лесно за използване е вторият начин –т.е. проверка за реализиране на фактическия състав.
При всички случаи обаче при тези спорове има нещо неясно. Бърка се възн. на неговото задължение и плащането на ДД.
Данъчното задължение възниква с реализацията на фактическото състояние но данъчно задължение е общо и касае по всеобщ начин дан.S. Данъчно задължение ще бъде ДД след някои предпоставки, посочени в закона. В нашите закони:
1.ДДС задължение възниква на датата на възникване на данъчните субекти, доставка. На датата данъкът става изискуем и възн. задължения да се изчисли данъка и да го внесе (дан.S).
При косвените данъци, като динамични се плащат веднага след извършване на сделка и пр. За тях е характерно самоопределяне.
При преките данъци (не за всички) ДД не след вписване на обекта на дан. облаг., а след съобщаване на дан S-директно, лично или оповестено чрез средствата за масова информация. Тук от съществено значение е окончателно определяне на данъка. В ЗМДТ данък се определя спрямо данък оценка към януари. Данъчната оценка се осъществява от данъчни органи, а не от данъкоплатеца. Така е и по ЗДНасл.-данък наследство ДД не възниква със смъртта или реализацията на данъчното правоотн. Наследниците трябва да пуснат декларация за неговото изчисляване от данъчните органи-в определен срок и за всеки наследник поотделно и да бъде съобщено на всеки наследник поотделно. Считаме, че в този момент за тях се поражда ДД.

Платимост на данъчния дълг(публични задължения) и разсрочка     
Публичните задължения се поражда при реализацията на фактически състав или чрез констатацията при настъпване на фактическия състав но за да настъпи неговата изискуемост (платимост) е необходимо да има наличие на някои допълнителни условия. В случаите когато публичните задължения трябва да бъде окончателно определен или изчислен, това трябва да е извършено, за да може да се претендира за платимостта на публичните задължения.
Ако пораждането е свързано с издаване на акт е необходимо той да е издаден и да са изтекли срокове, в които задълженото лице има възможност за защита на интересите си. Следователно тези актове трябва да са влезли във формална сила. Актовете на органът по приходите са констативни. Отделно от това ДОПК дава възможност на органът по приходите във всеки момент те да могат да променят тези актове ако са неточно изчислени.
Условно говорим, че след като са изтекли сроковете за обжалване на този акт, той е влязъл в сила и задълженията по него става изискуеми.
Между платимостта, изискуемостта на публични задължения и самото плащане обикновено има определен срок. Наличието на този срок е в полза на задължените лица. И в момента няма задължения в Б я, за плащането на който няма определен срок след настъпване на неговата платимост. При липса на срок изискуемостта и платимостта съвпадат.
Пр.последици за дан.S е че дългът е …
От изтичането на този срок длъжникът е в забава. Неговото вземане става принудително изискуемо, прилагат се предвид в закона санкции.
Самата платимост (плат) на публичните вземания може да бъде измествана напред или назад във времето, т.е. да се отсрочи или разсрочи публичните вземания.
Това изключение на принципа за плат. в определен срок, затова изместването на плат. напред или назад във времето се смятат за изключения при наличието на основателни предпоставки.
Изместване на плат. на публичните вземания напред във времето не е в интерес на длъжника. Такъв длъжник се явява в по неизгодно положение спрямо други. Но това изместване напред в времето е в интерес на държавата, затова и държ. поощрява доброволното изнасяне плат. на публични вземания напред. За целта данъчните закони поощряват плащането на дълга авансово като предвиждат това да стане с намаление.
Изнасянето напред когато е доброволно, не създава проблеми, но данъчните закони допускат това да стане и без съгласието на дан S; това са изключения и към такова изместване напред във времето държавата пристъпва тогава, когато съществува основателни опасения, че ако не се изнесе напред плат.на  публичните вземания за определяне субект, съществуват основателни предпоставки, че може да бъде осуетено плащането на публичните вземания.
Затова при всички случай, когато съществуват такива опасения данъчните закони предвиждат плащане на публичните вземания предварително. Например: имотни данъци, всеки който прехвърля собственост върху недвижим имот трябва да внесе предварително данък върху имота без да е настъпила неговата плат.
В случая законът задължава нотариусите и лицата ”к” извършват изповядване на тези продажби да изискват внасяне на този дълг и отговарят солидарно с лицето, ако то не внесе публичните вземания.
Изтегляне на плат. на публичните вземания назад във времето е изгодно за длъжника, но не и за държавата и затова и това е изключение. Това отсрочване и разсрочване се предвижда само когато О основни принципи за това.
Данъчните закони най-често свързват от разсрочване със сериозни материални затруднения на длъжника или с настъпване на природни бедствия. В случая преценката на тази причина е в компетенцията на определени данъчни закони “к” действат на принципа на операт. самостоятелност като опред  срокът за това.
Отсрочването – плащане на публичните вземания изцяло на определен краен срок. Разсрочването-плащане на публичните вземания на части, съгласно  утвърден от органът по приходите погасителен план. Другото изискване е органът по приходите да установят, че затрудн. са временни и дан S все пак ще може да си плати публичните вземания. Отсрочването и разсрочването обаче включва и дължимата лихва за срока на отсрочката. Разрешението се издава от:
    1.  териториалния директор на НАП- за задължения до 100 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на разсрочване;
    2.изпълнителния директор - за задължения с изключение на акцизи задължителни осигурителни вноски от 100 001 лв. до 300 000 лв., или ако се иска разсрочване за срок до две години;
    3.  министъра на финансите - за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски с общ размер над 300 000 лв.,  или ако се иска разсрочване за повече от две години.
При всеки случай отсрочката и разсрочката не могат да бъдат по-големи от 2 години и ДОПК изрично сочи в кои случаи данъчните органи не могат да дадат отсрочка и разсрочка:
1)търговец,който е в процедура по ликвидирания или за к” е открита процедура по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието.
2)не може да се отсрочи или разсрочи дълг, след като е започнало принудително събиране.
3)Не може да се разсрочат задължения произтичащ от ДДС и акцизи.

Отговорност за заплащане на данъчният дълг – публичните вземания (ДД)
Отговорността за заплащане на публични вземания е лична или съвкупна. Личната отговорност е принцип в нашето данъчно право. Съвкупната отговорност е въведена като изключение.
Личната отговорност за заплащане на ДД е пряка и неограничена, т.е. задълженото лице отговаря лично и неограничено за ДД. Такава отговорност носят всички пасивни субекти, за които и по отношение на които се е реализирал  фактическият състав по ДОПК.
За лична отговорност на друго лице, за които не е настъпил първоначален фактически състав се говори, к” има правоприемство на правата на др. субект.
 По начало правоприемството в плат. на задълженията за данъчни и осигурителни задължения е възможно и допустимо. Трябва обаче да се има предвид, че това правоприемство и пр. по след от него се уреждат от принципите на ДП, а не на ГП. Така например в ГП правоприемство може да има по-закон или по договор. В ДП правоприемството е предвидено в данъчния закон.
Отговорност за заплащане на публични задължения не може да се прехвърля с договор от един субект на друг. В ГП може цесия, встъпваща в правата на К, но в ДП е недопустимо.
Такъв договор може да има отрицателни последици за лицата, които го сключват, защото за Д лицето си остава длъжник и ако има договор с друго лице, най-много да завлече и другия.Първоначалният длъжник отговаря за дълга и санкциите са за него.
Правоприемство в ДП-дан S изчезва (физическа или юридическа смърт) тогава правоприемство се извършва на база ТЗ-юл, а за ФЛ-ЗНасл.
Затова всеки наследник е правоприемник и на задължения данъци и осигурителни вноски за онази част от насл., която трябва да получи. В ДП в случай на правопр. могат да възникнат усложнения –липсва яснота, кои данъчни задължения се прехвърлят.
При такива усложнения:
1)ако срокът за обжалване на глобата е изтекъл преди смъртта на лицето и то не я е обжалвало следва да се дължи глоба.
2)ако срокът за обжалване на глобата изтича след смъртта на праводателя.
1.да се удължи срока на правоприемниците за оспорване.
2.да се освободят, защото санкцията е лична.
Отговорността за заплащане на данъчни и осигурителни задължения възниква и при правопр. за преобразуване и прекратяване на субект (особено при ТП). Затова ДОПК предвижда, че ако се започне преобразуване на колективен субект преди преобразуването да бъде уведомена администрацията на НАП в срок и тя да направи ревизия, за да не се скрият пасивите и активите на предприятието.
Съвкупната отговорност за заплащане на данъчни и осигурителни задължения е отговорност при която няколко лица отговарят за заплащането на един и същ данъчен дълг. Тази отговорност може да бъде в два вида:
1.чрез включване на допълнителни лица, които да отговаря като пасивен субект.
2.чрез въздигане на солидарна отговорност за един и същ ДД.
При 1 отговорност с включване на трети лица отговорността си остава първоначална за лицето, за к” е възникнал данъчен фактически състав. Ако това лице не изпълни или не е в състояние тогава за отговорността за плащане на ДД се включва и други лица. Тук отговорността на трите лица е вторична, субсидиарна, защото отговорността по начало е към този S, за когото е възникнал фактическия състав и защото тя започва оттам, откъдето е прекратена отговорността на първоначалното лице и по обем и обхват е само за остатъка от неизпълненото от първоначалното лице. Ако първото лице плати изцяло за трите лица отпада отговорността за плащане на ДД.
В ГП, когато едно лице плати чужд дълг се субротира в правата на К и отговорността на І длъжник е към третото лице, като нов К.
Как да третираме третото лице, което по закон сме го задължили да плати чужд дълг?-ясно е, че това лице не може да се субротира в правата на К (тук това е държ.) следователно отношението между лицето, платило чужд данъчен дълг(ДД) и истинския данъчен длъжник са на границата-правна основа. Няма и уникални правни възможности той да бъде третиран като кредитор. Ако е доброволно-да му е мислел. Ако е по принуда –законът.
Другата солидарна отговорност-всички лица отговорни за този дълг, те са си първоначални длъжници.
Спорно е в ДП да се допуска ли солидарна отговорност или не. Все пак данъкът е личен, но има сметка държавата да вземе от всички, по-бързо ще си събере вземането. Но това е неизгодно за данъчните длъжници. Но нашето ДП прие солидарна данъчна отговорност. Вторичната отговорност се замени със солидарна отговорност в нашето законодателство.

Погасяване на данъчният дълг (ДД)
Данъчният дълг – Публичните вземания се погасява чрез доброволно плащане, чрез прихващане, по давност и при опрощаване. При смърт на ФЛ, ако няма наследствен имот или имуществено е изчерпано и той се погасява след разпределение на имуществото при обявяване на търговец в несъстоятелност. При заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация.
Процедурата по несъстоятелност приключва с осребряване на имуществото. Не винаги имуществото да стигне от край, т.е. да не достигне за погасяване на дълга. Първо се плащат такси, на синдиката заплатите и други плащания и ако не стигне за ДД – той се погасява.
Погасяванията протичат в следната последователност – първо главницата, лихвите, разноски.
Вземанията, отнасящи се за различни години-по-поредността им. Първо най-старата.
Давността е фактически състав, право на държавата да иска
Давността за погасяване на публични вземания е 5 годишна. Разлика има в момента, от който започва да тече срока. В ГП-от падежа, в ДП-от 1.01. на следващата година, през която е следователно да се плати задължението.
Втори давностен срок - 10 годишен. Той е окончателен независимо от спиранията и прекъсванията щом изтече срока се погасяват.
Давността спира:
1)когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаване на акт, но за не повече от една година.
2)давностния срок спира, когато изпълнението на акта бъде спрян за срока за който е спрян акта.
3)давността спира, когато е дадено разрешение за разсрочване и отсрочване, за сроковете, за които е позволено.
4)давността спира когато актът, с който е определено задължението, се обжалва.
5.давността спира с налагането на обезпечителни мерки.
6.давността спира когато е образувано наказателно производство до изчакване на изхода от делото.
Давността при прекъсване започва да тече нова.
1)с влизане в сила на акта за публично вземане.
2)с налагане на обезпечителни мерки.
3)с предприемане на действия по принуда изпълнявания на публично вземане.
Прихващането-способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото. Спорове дали е допустим способ за публични вземания.
Новата тенденция е допускане на прихващането. И в нашето законодателство се използва. – чл.128 от ДОПК. Прихващане или възстановяване може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Като за целта се прихващат недължимо платени суми за данъци и осигурителни вноски и подлежащи на възстановяване суми с изискуеми публични вземания подлежащи на събиране от НАП.
Лихви по пуллични задължения – за неплатени в законоустановените в срок публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.

Въпрос №14
Данъчена регистрация – предварителен етап на данъчното производство.
Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Не подлежат на вписване в регистъра местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък Той служи за идентифициране на данъчните субекти и извършваната от тях дейност. Със закон могат да бъдат предвидени специални регистри като част от регистъра по ал. 1.
Регистърът съдържа данни относно:1.компетентната териториална дирекция;2. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;3. единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца;4. адресите на седалището и за кореспонденция на задължените лица; 5. името и идентификационния номер  на лицата, които го представляват по закон;6. вида и статута на регистрираното лице;7. основната икономическа дейност;8. датите на създаване, възникване, преобразуване, правоприемства, прекратяване и заличаване;9. датата на регистрацията;10. датата на прекратяване на регистрацията;11. датите на специалната регистрация;12. датите на прекратяване на специалната регистрация;13. датите на промяна на компетентната териториална дирекция.
Видът, съдържанието, редът за създаването, поддържането и достъпът до базите данни се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП. Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра.
Вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт. Извършва се от органа по приходите служебно или по искане на лицето след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване. Когато вписването се извършва служебно, то има действие от деня на връчването на акта за регистрация или дерегистрация.
 Регистрираните лица се идентифицират чрез следните данни: 1. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;2. единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца;3. адресите на седалището и за кореспонденция на задължените лица. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.
Регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от него декларации, в цялата кореспонденция с НАП, както и когато това се изисква в нормативен акт.
Регистрацията се прекратява:
1. със смъртта на физическото лице;
2. с отпадане на основанието за извършването й в останалите случаи.
В регистъра се поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация.Срокът и начините за съхраняване на архива се определят от изпълнителния директор на НАП със заповед.
На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка.В нея се отразяват:
1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят;
3. размерът на вноските за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители", лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта;
5. сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение;
6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това;
7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг;
8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях.
Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите утвърждава формата и елементите на данъчно-осигурителната сметка със заповед. Сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея

Въпрос #15
Производство по издаване на данъчни актове.
Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт. Органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки.
Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.
Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; 2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник . Със заповедта за възлагане се определят:1. данните за ревизираното лице ,2. ревизиращите органи по приходите;3. срокът за извършване на ревизията; 4. ревизираният период; 5. видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 6. други обстоятелства, имащи значение за ревизията.
Заповедта  се връчва на ревизираното лице. Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.Ако срокът  се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец с нова заповед за възлагане от органа, възложил ревизията. Поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години.
Ревизираното лице осигурява подходящо място и условия за провеждане на ревизията и определя лица за контакт с органа по приходите и за оказване на съдействие при извършването й.Ревизиращите органи са длъжни да се запознаят на място с намиращи се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията. При невъзможност за извършване на ревизията при ревизираното лице тя се извършва в териториалната дирекция. В този случай се съставят протокол и опис на документите, които се предават на органа по приходите. Екземпляр от протокола и описа се предоставя на лицето.
Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад трябва да съдържа: 1. имената и длъжността на органите, които го съставят; 2. номера и датата на доклада; 3. данни за ревизираното лице; 4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й; 5. извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях; 6. направените фактически и правни изводи и основанията за тях; 7. предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания; 8. предложение за установяване на задълженията; 9. опис на приложените доказателства; 10. подписи на органите по приходите, съставили доклада.
Установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.След изтичането на този срок ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение.

Данъчно ревизионен акт
Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт.С ревизионния акт се:
1. установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски;
2. възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон;
 3. възстановяват недължимо платени или събрани суми.
Ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в Закона за НАП. Ревизионният акт се издава в писмена форма и съдържа:
1. името и длъжността на органа, който го издава;
2. номера и датата на акта;
3. данни за ревизираното лице;
4. обхвата на ревизията и другите обстоятелства от значение за извършването й;
5. мотиви за издаване на акта;
6. разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им;
7. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва актът.
Ревизионният акт се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Ревизионният акт или заповедта за прекратяване се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването
В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта.След изтичането на този срок, ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.

Въпрос #20
Изпълнение на данъчните и ревизионните актове. Възстановяване и прихващане. Изменение на данъчните задължения
Съгласно чл.127 от ДОПК определеното с ревизиония акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14 дневен срок от връчването на акта. След изтичането на този срок той подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс.
След изтичането на 5 години от подаването на данъчна декларация вече не се образува производство по издаване на ревизионен акт.
Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на:1. ревизия; 2. проверка
Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка.
Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище;  2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми; 3. присъдени суми, обезщетения и направените разноски.
Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ.Той може да се обжалва в  14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт. Субектът има право да подаде жалба до териториалния директор , когато процедурата за прихващане и възстановяване се забави неоснователно и извън законоустановените срокове.Той проверява обстоятелствата по нея и се произнася писмено в тридневен срок.
Задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице.
Задължението се изменя на следните основания:
1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до:
а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван;
б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт;
3. когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред;
4. когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.
Орган по приходите, който установи основание за изменение е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
Изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение. В 30-дневен срок от постъпване на искането ,териториалният директор разпорежда или отказва мотивирано възлагането на ревизия

Въпрос #16
Обжалване на данъчния ревизионен акт по административен ред
Обжалването на ревизионен акт по административен ред е уредено в чл.152. глава 18  на ДОПК. Ревизиония акт подлежи на обжалване изцяло или в негови отделни части в 14 дневен срок от връчването му,като решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на НАП.Жалбата се подава чрез териториалната дирекция на НАП, в която е данъчно регистриран данъчния субект.В жалбата може да се посочат изрично доказателствата, за които се предлага постигане на споразумение по реда на ДОПК.
Жалбата трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат: 1. пълномощно, когато се подава от пълномощник; 2. писмените доказателства. В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган. Когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение.
Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение.Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му. Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд.
В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни.
 Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата. Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.
Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му. С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя. Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия.
Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.

Въпрос #17
Обжалване на данъчния ревизионен акт по съдебен ред
Ревизиония акт може да бъде обжалван както по административен така и по съдебен ред. Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред, както и в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.
Непроизнасянето на решаващия орган в 45 дневния срок се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.В тези случаи жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му. Решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда.
 Жалбата до съда трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат: 1. пълномощно, когато се подава от пълномощник; 2. препис от жалбата за органа по приходите; 3. писмени доказателства; 4. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.
В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд,а ако това не е направено жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до съда. Съдът изисква преписката служебно.
Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.
Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Свидетелски показания се допускат само в случаите,когато се установяват факти възприети от трети лица.
 Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес.При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.
Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок.
 Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Когато жалбата е просрочена, съдът я оставя без разглеждане. Ако не са изпълнени изискванията за съдържанието на жалбата, съдът уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците по жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява.
 
Въпрос #36
Събиране на данъчните вземания. Общи правила на производството за обезпечаване и събиране на данъчните вземания
Държавните и общинските вземания са публични и частни.
Публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините; 7. по влезли в сила наказателни постановления; 8. лихвите за вземанията по т. 1 - 6.
Публичните вземания се установяват и събират в левове.
Частни са държавните и общинските вземания извън тези изброени по-горе.          Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
Публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго.Частните държавни и общински вземания се събират по общия ред.
             Публичните вземания се събират от публичните изпълнители при Агенцията за държавни вземания, освен ако в закон е предвидено друго.
Актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ръководителят на администрацията може да упълномощи органи, горестоящи на органа, издал акта, които да разглеждат по същество и да се произнасят по жалбите против актовете за публични вземания. Заповедта за упълномощаването се обнародва в "Държавен вестник".
Публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК. Публичните изпълнители са:
1. служители на Агенцията за държавни вземания;
2. органи на Националната агенция за приходите.
Публичното вземане се погасява: 1. когато е платено; 2. чрез прихващане; 3. по давност; 4. при опрощаване; 5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; 6. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение; 7. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски. При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.
Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок
За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.
Неплатените в срока за доброволно изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, установяването на които е възложено на Националната агенция за приходите, се събират чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките, и паричните му вземания от трети лица. Събирането се извършва от публичните изпълнители на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение
             Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Едновременно със или след поканата органът може:
1. да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;
2. ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:
а) да не се разрешава на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи напускане на страната, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;
б) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения.
В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът, установил вземането, може и:
1. да постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;
2. да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв.



Въпрос 41. Правен режим на корпоративното подоходно облагане.
Данъците върху доходите са един от основните източници на постъпления в бюджета. В данъчната теория те се възприемат като "справедливи данъци", защото отчитат сравнително точно платежоспособността на данъкоплатците и възможността им да понасят определени данъчни задължения. Данъците върху доходите са неутрални по отношение на цените ( за разлика от косвените данъци), защото не променят тяхното равнище пряко, а само косвено чрез търсенето и предлагането. Друг важен довод в подкрепа на съществуването на подоходните данъци са ниските разходи при тяхното събиране. Разбира се, подоходните данъци влияят върху поведението на стопанските субекти, върху тяхната инвестиционна активност и върху избора им между поемането и избягването на определен стопански риск. Тук възниква въпросът за оптималното равнище на данъчните ставки и за намирането на баланса между икономическата ефективност и социалната справедливост на данъчното облагане. Фискалното на подоходните данъци е неоспоримо, но фискалните съображения в никакъв случай не са единствените при моделирането на данъчната система за облагане на доходите. При моделирането на такава система не може да се взема предвид само размера на данъчната ставка, без да се обръща внимание на начина, по който се формира данъчната база за облагане на определен вид доход. В този процес е необходимо да се прави обстоен анализ на структурата на данъчното облагане, на облагането на доходите в условията на инфлация, на данъчните утежнения и данъчните облекчения, както и на възможността данъчните субекти да плащат определено данъчно задължение при неблагоприятни икономически условия. При този анализ данъците като вземане на държавата не трябва да се разглеждат отделно от онези вноски за бюджета, които определена категория данъкоплатци е длъжна да плаща на държавата. Независимо дали се нарича данък определено държавно вземане, то е за сметка на дохода, който данъкоплатецът е реализирал за определен период от време и трябва да се вземе предвид при определяне на данъчното бреме с оглед възможността на този данъкоплатец за плащане на определен данък.
Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Правен режим на корпоративното подоходно облагане. Субекти и обекти на данъчно облагане
Данъците, които регламентира ЗКПО, могат да бъдат дефинирани като:
- данъци, свързани с облагането на печалбата - корпоративен данък;
- данъци, удържани при източника - данък върху дивидентите и ликвидационните дялове съгласно чл.34 от ЗКПО;
- данък, удържан при източника на доходите на чуждестранни лица без място на стопанска дейност в страната;
данъци върху разходите - данък върху представителните разходи и разходите за дарения и спонсорство;
- данъкът върху социалните разходи;
- данък върху разходите за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка"Живот";
- приходни данъци - данък върху застрахователните премии и приходи, данък върху стойността на получените залози при хазартни игри;.
ЗКПО урежда облагането на печалбата и доходите на местните и чуждестранните юридически лица (ЮЛ), включително бюджетните предприятия, местните и чуждестранните дружества, които не са ЮЛ (неперсонифицираните дружества), както и доходите на местни и чуждестранни физически, лица (ФЛ), посочени в този закон. Печалбите се облагат с корпоративен данък, а доходите се облагат с данъци, установени по този закон. Местните ЮЛ и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с карпоративен данък, а когато осъществяват дейностите, посочени в ЗОДФЛ и при условията на този същия закон, се облагат с окончателен годишен данък (патентен данък). Чуждестранните ЮЛ и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък за стопанската им дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност. Бюджетните предприятия, за целите на този закон се смятат за ЮЛ и се облагат с данък върху приходите от стопанската си дейност. Организаторите на хазартни игри вместо с корпоративен данък се облагат с окончателен данък върху стойността на получените от всяка игра залози.
В сегашната данъчна теория е възприето виждането, че данъчните субекти са лицата, които понасят данъчното бреме. По принцип данъчните субекти или данъкоплатците са лицата, които по закон са длъжни да внесат данъка в приход на фиска.Те са относителни на данъчно задължение.
Според правния си статут данъчните субекти се делят на:
- физически лица (ФЛ);
- юридически лица (ЮЛ);
- неперсонифицирани дружества;
Според формата на осъществяване на стопанската им дейност законът дели данъчните субекти на търговци и нетърговци.
Според националната им принадлежност - на местни и чуждестранни лица.
Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) дефинира още една данъчна категория - данъчнозадължени лица (ДЗЛ). ДЗЛ това са платците на и вносителите на дължимия данък.
Разграничението между категориите данъчни субекти и ДЗЛ е обусловено от вменените на ДЗЛ функции по определянето, удържането и внасянето на данъка, произтичащи от идеята за облагане на част от доходите от данъчните субекти при източника на тяхното фирмиране. Така например когато едно търговско дружество изплаща дивиденти на съдружниците или акционерите си, данъкът който то е задътаено да определи, удържи и внесе в бюджета се налага върху дохода от дивидент, който отделните съдружници или акционери получават. В този случай дружеството, разпределящо дивиденти е ДЗЛ, а съдружниците или акционерите са данъчни субекти.
От гледна точка на обхвата на данъчно регулиране за разлика между данъчни субекти и ДЗЛ можем да говорим единствено при облагане с данъци
при източника. За местните ФЛ и ЮЛ, които не са търговци това са случаите на облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове. За чуждестранните лица това е облагането при източника на доходите от: дивиденти, ликвидационни дялове, лихви, авторски и лецинзионни възнаграждения, доходи от използване на движимо или недвижимо имущество и др. В тези случаи задължения и отговорности възникват за лица, които не са данъчни субекти, защото в тяхно лице не е реализиран данъчния фактически състав - те не са реализирали облагаемо имущество. Възможно е данъчния субект да е и ДЗЛ.
Обхват на ДЗЛ.
Местни юридически лица - към местните ЮЛ спадат търговските дружества, които имат седалище в България и са регистрирани от Търговския закон, както и кооперациите, кооперативните предприятия и междукооперативните предприятия създадени по Закона за кооперациите. Неперсонифицираните дружества се приравняват на ЮЛ по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията, обжалването и административно-наказателната отговорност.
Макар, че ЗКПО предвижда облагане на определени доходи на физически лица при източника на тяхното формиране, този факт не трябва да заблуждава, че ФЛ независимо дали са чуждестранни или местни, са данъчни субекти по ЗКПО. За облагането на ФЛ съществува отделен материалноправен закон - Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ).
Не е данъчен субект по ЗКПО и едноличния търговец (ЕТ)., макар че основата му за облагане и основата за определяне на авансовите вноски се определят по предвидения в ЗКПО ред. След формиране на данъчната си основа ЕТ се облага по тази данъчна ставка, предвидена в ЗОДФЛ, която съответства на облагаемия му доход.
По принцип данъчните субекти по ЗКПО са търговските дружества, кооперациите и ЮЛ, които не са търговци. Изключение от това правило въвежда нормата на чл.2, ал.4 от ЗКПО, съгласно която местните ЮЛ се облагат по реда на ЗОДФЛ, когато осъществяват дейности, облагани с окончателен годишен (патентен) данък по реда и при условията, предвидени в ЗОДФЛ. В същото време ако тези лица извършват и друга дейност, която е извън обхвата на патентния данък, то резултатите от гази дейност ще се облагат по реда на ЗКПО. На практика тези лица за данъчно задължени както по ЗКПО, така и по ЗОДФЛ.
Наличието на регистрация по ЗДДС е неотносимо към патентното облагане. Местните ЮЛ, които не са търговци, са носители на данъчно задължение само когато извършват стопанска дейност. В тази връзка данъчната администрация изразява категорично становище, че осъществяваната дейност е стопанска, когато приходите се формират на пазарен принцип.
Организациите на бюджетна издръжка, както и организациите с нестопанска цел , дължат данък за осъществяваната от тях стопанска дейност. Чуждестранните ЮЛ и неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност, се облагат по реда на ЗКПО за реализираните от тях печалби и доходи.

Въпрос 42.Данъчна основа (облагаема печалба) при корпоративното подоходно облагане. Общи и специални правила за определяне на данъчната основа. Данъчни размери.
Данъчната основа за облагане с данък по ЗКПО зависи от вида на съответния данък, а именно:
А) За данъците, свързани с облагането на печалбата - корпоративен данък;
Съгласно чл.21 от ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е облагаемата печалба като положителна величина, определена на основата на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО.
Очевидно е, че финансовият резултат се формира според нормативните изисквания на Закона за счетоводството и подзаконовите актове по неговото прилагане. За целите на данъчното облагане така формираният финансов резултат подлежи на преобразуване чрез извършване на увеличения и намаления по реда на чл.23, ал. 2 и 3 от ЗКПО. Увеличенията се отнасят предимно за признати от счетоводните нормативни актове разходи, които обаче данъчните закони за целите на данъчното облагане не ги признават като такива (разходи). Намаленията от своя страна се отнасят до изразходвания на имущество или за определени от счетоводството приходи, чието включване във финансовия резултат, а от там и в данъчната основа, би довело до непостигане на определени икономически или социални цели.
Така формираният по счетоводен път финансов резултат се преобразува чрез увеличаване или намаляване за целите на данъчното облагане. Преобразуването се осъществява чрез прибавяне или намаляване на приходи или разходи, които се признават,, съответно не се признават от действащото данъчно законодателство за целите на определянето на корпоративния данък. Корпоративен данък се дължи в случаите, когато след преобразуването на какъвто и да е счетоводен финансов резултат (положителен или отрицателен) при извършените увеличения и намаления се получава положителна величина -облагаема печалба.
При определянето на финансовия резултат за данъчни цели възникват разлики между счетоводното и данъчното законодателство. Разликите се явяват при сравняването на финансовия резултат (установен съгласно разпоредбите на счетоводното законодателство) с данъчната основа поради това, че: приходи или разходи, участващи при определянето на финансовия резултат, се изключват при определянето на данъчната основа за текущия период; приходи или разходи, които не участват при определянето на финансовия резултат, се включват при определянето на данъчната основа за текущия период.
Разликите между данъчното и счетоводното законодателство при определяне на данъчната основа, съответно финансовия резултата са временни и/или постоянни. Временни са разликите между отчетната стойност на един актив, пасив, приход, разход и неговата данъчна основа. Постоянни са разликите, които намират отражение в съответните суми, които се прибавят или отчисляват при определяне на облагаемата печалба само през текущия период. Данъчната ставка за корпоративния данък е 15%.
Б) За данъците, удържани при източника - данък върху дивидентите и ликвидационните дялове ( чл.3"4, ал.1 от ЗКПО); данък, удържан при източника на доходите на чуждестранни лица без място на стопанска дейност в страната (чл.34, ал.4 от ЗКПО).
Данъчната основа за облагане на дивидентите и ликвидационните дялове е брутния размер на тези доходи. Този данък е окончателен и той се удържа при източника на тяхното формиране с данъчна ставка 7%. Облагане не се извършва, когато се разпределят дивиденти под формата на нови дялове или акции, т.е. когато дивидентите се капитализират. Това има своето обяснение, тъй като удържането на данък при всяко разпределение на дивидент би довело до акумулиране на данък и следователно до частично двойно облагане. С окончателен данък, удържан при източника, се облагат доходите на чуждестранни лица, изчерпателно изброените в чл.12, ал.2 от ЗКПО, а именно: доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги, възнаграждения по договори за управление, доходи от използване на движимо или недвижимо имущество и др. За да възникне данъчнооблагателен фактически състав, е необходимо да са налице две условия: тези доходи да са начислени в полза на чуждестранни лица и не трябва да са реализирани от място на стопанска дейност. Печалбите, реализирани чрез място на стопанска дейност, се облагат само с корпоративен данък.- Данъчната ставка за този данък е 15%. Данъчната основа за тези доходи е брутния им размер, а за доходите от прехвърляне на недвижим имот е положителната разлика между продажната цена и актуализираната цена на придобиване. За доходите от продажба на дялови участия, ценни книжа и финансови активи, основата за облагане е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване.
В) За данъците върху разходите - данък върху представителните разходи и разходите за дарения и спонсорство (чл.35,ал.1 от ЗКПО); данъкът върху социалните разходи (чл.36,ал.1 от ЗКПО); данък върху разходите за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или застраховка"Живот" (чл.36,ал.4 от ЗКПО), данък върху разходите за леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие (чл.36, ал.2 от ЗКПО).
Данъчната основа при определяне на тези данъци е стойността на извършените и отчетени такива разходи, а данъчната ставка е 17%. От 2006г. се въвеждат диференцирани ставки за данъците върху отделните разходи, именно: по чл.35, ал.1 - 10%, по чл.36, ал.1 - 15%, по чл.36, ал.2 - 10%, по чл.36, ал.4 - 12%. Не се облагат даренията, направени в полза на здравни, социални, образователни, бюджетни и др.организации, посочени в чл.35, ал.2 от ЗКПО и когато са налице следните условия: с даренията не се облагодетелстват ръководителите, които са ги направили или тези, които се разпореждат с тях и са налице доказателства, че предметът на дарението е получен.
Г) За приходните данъци - данък върху стойността на получените залози при хазартни игри (чл.2а от ЗКПО);.данък върху приходите от стопанска дейност на бюджетните организации (чл.2в от ЗКПО).
Организаторите на хазартни игри прилагат специфичен ред за облагане по реда на ЗКПО. Съгласно чл.2а от ЗКПО организаторите на хазартни игри се облагат с окончателен данък върху стойността на получените за всяка игра залози, а именно:
8% върху направените залози се облагат тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития;
12% върху направените залози, съответно върху увеличената цена на телефонния импулс, се облагат следните хазартни игри: лотарийни игри, бинго и кено и хазартни игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонните импулси.
Бюджетните предприятия се облагат с данък върху приходите, получени от сделки по чл.1 от Търговския закон, извършвани по занятие, включително от отдаването под наем на движимо или недвижимо имущество. Данъкът е окончателен и е в размер на 4%, а за общините 3% върху приходите, произтичащи от осъществяване на тези дейности.

Въпрос 43. Производство по изчисляване и внасяне на данъка при корпоративното подоходно облагане.Срокове. Авансови вноски..
Производството по облагане с данък по ЗКПО зависи от вида на данъка, който следва да внесе ДЗЛ в зависимост от упражнявана дейност. Определянето на данъчната основа при облагането с данъците по ЗКПО и данъчната им ставка са разгледани в предходната тема. Тук ще се разгледат сроковете за внасяне на дължимите по ЗКПО данъци.
Преди да се извърши годишно облагане с корпоративен данък в чл.56 от ЗКПО' е регламентиран ред и начин за определяне на авансовите вноски. ДЗЛ са длъжни Да правят месечни авансови вноски за корпоративния данък на основата на една дванадесета част (1/12) от годишната облагаема печалба, декларирана за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. Коефициентът се утвърждава със Закона за държавния бюджет на РБ за съответната година. ЗА 2005 г. коефициентът за авансовите вноски по чл.56, ал. 1 от ЗКПО е 1,1. За периода от 01.01. до 31.03. база за определяне на месечните авансови вноски е облагаемата печалба за годината преди предходната. За периода от 01.04. до 31.12. база за определяне на месечните авансови вноски е облагаемата печалба за предходната година. Месечните авансови вноски се правят до 15 число на текущия месец при данъчна ставка 15%.
Данъчните субекти, приключили с облагаема печалба - отрицателна или нулева величина през предходната година, правят тримесечни авансови вноски на база на облагаемата печалба за съответния период на текущата година с натрупване. Тримесечни авансови вноски правят и новообразуваните през годината лица, считано от датата на регистрацията им. Тримесечни авансови вноски правят и ДЗЛ, които през предходната година не са имали задължение да формират облагаема печалба по реда на ЗКПО, както и тези които прекратяват с ликвида-ЦИя или поради несъстоятелност. ДЗЛ, които правят тримесечни авансови вноски ги изплащат до 15-число на месеца, следващ тримесечието, като за четвъртото тримесечие не се прави авансова вноска.
Съгласи чл.56, ал.6 от ЗКПО ЮЛ и неперсонифицираните дружества уведомяват с декларация по образец ТД НАП по данъчната си регистрация за намаляване на авансовите вноски за периода от 01.01. до 31.12., ако считат, че те надвишават или ще надвишат дължимия годишен данък. По този ред могат
да намаляват авансовите си вноски и лицата, които формират данъчната си основа по реда на чл.21, ал.1 от ЗОДФЛ. В случай, че действително дължимият годишен доход надвиши с повече от 10% дължимите авансови вноски, определени по реда на чл.56 от ЗКПО се дължи лихва, определена по реда на чл.58, ал.2 от ЗКПО.
На лицата, на които се преотстъпва корпоративен данък се преотстъпва и съответна част от дължимите авансови вноски, пропорционално на размера на преотстъпването. За целта ДЗЛ следва да уведомят ТД НАП с декларация по образец в сроковете за внасяне на авансовите вноски. Данъчната ставка за авансовите вноски е 15%.
Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъците, удържани при източника, установени по реда на ЗКПО се посочват левове в годишната данъчна декларация по чл.51, ал.1 от ЗКПО. ДЗЛ по ЗКПО внасят данъците по този закон в приход на републиканския бюджет. Корпоративният данък за съответната година се внася в срок до 31 март на следващата календарна година, след като се приспаднат сумите на платените авансови вноски. Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващите авансови и годишни вноски за същия данък, считано от януари за отчетния период, следващ периода за който корпоративния данък се явява надвнесен.
Платците на еднократни данъци при източника по чл.34, ал.1 от ЗКПО са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внесат до края на месеца, следващ месеца през който е взето решението за разпределяне на дивиденти и ликвидационни дялове.
Платците на еднократни данъци при източника по чл.34, ал.4 от ЗКПО, т.е. върху доходите на чуждестранни лица са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят в бюджета в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването. В случаите, когато получателят на дохода е длъжен сам да внесе дължимия данък, срокът за внасянето му е 30-дневен от датата на получаването на дохода. Дължимият данък се внася в ТД НАП по място на данъчната регистрация на платеца на дохода. Лицата, удържали данък при източника на чуждестранни лица, декларират това обстоятелство със специална декларация по чл.55, ал.4 от ЗКПО.
Платците на еднократни данъци при източника по чл.35 и 36 от ЗКПО, т.е. алтернативните данъци върху разходите са длъжни да начисляват дължимите данъци и да ги внасят в бюджета до 15-число на месеца, следващ месеца на начисляването.
Данъкът върху приходите от стопанска дейност, дължим от бюджетните предприятия се внася ежемесечно до 15 число на следващия месец и е окончателен. Бюджетните предприятия са длъжни да подават тримесечна данъчна декларация за извършваната от тях стопанска дейност. Данъкът върху направените залози при организираните игри: тото, лото и залагания върху резултатите от спортни състезания ,се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра (Декларация по чл.2а,ал.1,т.1 от ЗКПО) и се внася в следните срокове:
за игри със седмичен цикъл - в срок три работни дни след определяне на резултатите, но преди определяне на резултатите от следващата игра, а при ежедневно провеждане на игрите - в срок от три работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни;
за игри с по-голям цикъл - в 7-дневен срок след определяне на резултатите. Данъкът за лотарии, бинго и кено се декларира до 10-число на месеца, следващ месеца на провеждане на игрите (Декларация по чл.2а, ал.1,т.2 от ЗКПО). Данъкът се внася преди получаване на документи за участие. Предприятията, които отпечатват или внасят документите за участие предоставят документите само след представяне на документ за платения данък. Когато организаторът на посочените игри е прекратил дейността си, събраният данък върху неизползваните документи за участие се връща от ТД НАП въз основа на данъчна проверка, която се извършва в 30-дневен срок след подаване на заявление за прекратяване на дейността.
Данъкът за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличена цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка, се удържа и внася от лицензирания от държавата телефонен или телекомуникационен оператор.
Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта се облагат с окончателния данък върху стойността им в размер, съответстващ на данъка за определения вид игра. Внася се до 7-число на месеца, следващ месеца през който са получени приходите от нея.
Данъчно третиране при ликвидация, несъстоятелност и преобразуване Облагането на дружества в ликвидация се извършва за периода от началото на годината към датата на вписване на прекратяването в търговския регистър, т.е. към момента, в който дружеството преустановява стопанската си дейност. Това е в съответствие и с целта на ЗКПО - облагане на реализираните печалби и доходи в резултат на стопанската дейност. Дължимите данъци към момента на вписване на прекратяването се внасят като извънредни авансови вноски след приспадане на текущите авансови вноски. Срокът, в който тези вноски трябва да се внесат в бюджета, е 30-дневен, считано от датата на вписване на прекратяването в търговския регистър. През периода на ликвидацията до заличаването им прекратените юридически лица изпълняват задълженията си по този закон по общия ред.
ЗКПО третира еднакво ликвидацията на дружествата и несъстоятелността и по¬точно нейния заключителен стадий - разпределението на осребреното имущество.
В процеса на своята активна стопанска дейност дружествата, които са в процес на несъстоятелност, са създали множество правни отношения, които трябва да се прекратят, а имуществото им да бъде осребрено. Като последица от прекратяването е преустановяването на търговската дейност и промяната на целта - от стопанска дейност, с цел постигане на печалба, в цел, без да влизат в нови правоотношения, постепенно да ликвидират съществуващите и да заличат всички следи от тяхното съществуване като правни субекти. Осъществяването на тази цел се извършва в заключителния стадий от процедурата по несъстоятелност - разпределението на осребреното имущество. През този стадий се осребряват активите и се погасяват всички задължения. По силата на чл.61в, ал.2 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва на юридическите лица, чието производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила съдебно решение за утвърждаване на план за оздравяване. Преотстъпването се отнася за корпоративния данък върху частта от финансовия резултат, възникнала в резултат на оздравяването. Преотстъпеният данък се отчита като резерви.
Според чл.261, ал.1 от Търговския закон търговските дружества могат да се преобразуват чрез: вливане, сливане, разделяне, отделян, отделяне на еднолично търговско дружество, промяна на правната форма. От изброените случаи на специалното данъчно третиране подлежат случаите на преобразуване чрез: разделяне, сливане, вливане, прехвърляне на имуществото на ЕООД върху едноличния собственик, когато той е физическо лице и е вписан като едноличен търговец. Специалното данъчно третиране се налага от обстоятелството, че за разлика от случая на преобразуване чрез промяна на правната форма (напр. СД в ООД, ООД в ЕООД и т.н.) се извършват значителни имуществени промени и се създават нови данъчнозадължени лица. Затова според изричната разпоредба на чл.42, ал.З от ЗКПО е необходимо преобразуващите се ЮЛ да се разчетат с държавата за дължимия корпоративен данък от началото на годината до датата на преобразуването. Формирането на данъчното задължение е окончателно и то се декларира в 30-дневен срок от датата на вписване на преобразуването. Като дата на преобразуване за данъчни цели се приема датата, регламентирана в чл.263ж, ал.1 от ТЗ, т.е. деня на вписване на вливането или сливането от съда по седалището на приемащото или новоучреденото дружество, съответно от деня на вписване на разделянето от съда по седалището на преобразуващото се дружество. Това е датата, на която възникват нови правни субекти и съответно нови ДЗЛ. За целите на данъчното облагане всички действия до деня на вписване на преобразуването в съда се считат за извършени от преобразуващите се дружества.
Независимо, че данъчната декларация е подадена от името на прекратеното търговско дружество, данъчното задължение се поема от новоучреденото или приемащото търговско дружество, което внася разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски. За останалия период до края на годината корпоративния данък се установява и внася от новоучредените или приемащите дружества. При прехвърляне на имуществото на ЕООД върху едноличния собственик, когато той е ФЛ и е вписан като ЕТ, за целите на данъчното облагане то се третира като ликвидационен дял в полза на едноличния собственик и се облага с еднократен данък в размер на 15% по реда на чл.34, ал.1 от ЗКПО.

Въпрос 44. Правен режим на облагането на доходите на физическите лица. Субекти и обекти на данъчно облагане
Законът за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) урежда облагането на:
доходите на физическите лица; доходите на предприятията на едноличните търговци; доходите на някои предприятия, които са юридически лица.
Субекти на облагане по реда на този закон са местните и чуждестранните физически лица (ФЛ) и местните юридически лица (ЮЛ), посочени в ЗОДФЛ. По смисъла на чл.6 от ЗОДФЛ местни лица са лицата, чието постоянно местоживеене е в България или пребиваването им в България е повече от 183 дни през всеки 365-дневен период. Чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл.6 от ЗОДФЛ. Местните ФЛ са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. Чуждестранните ФЛ са данъчно задължени за доходи от източници в България. Чужди граждани, пребиваващи в България единствено с цел обучение или лечение, са данъчно задължени за доходи от източници в България, независимо от срока на пребиваването им. Когато такива лица получат статут на постоянно пребиваващи, се считат вече за местни лица и се облагат като такива за доходите им, получени в България. Предприятията - местни юридически лица, с годишен оборот за предходната година до 50 хил.лв. се облагат с окончателен годишен (патентен) данък за доходи, произхождащи от източници в България, по реда на глава XIV от ЗОДФЛ, когато извършват дейностите по чл.31 и 32 от ЗОДФЛ.
Съгласно ЗОДФЛ отговорността за данъка върху дохода на физическите лица е лична. Задължението за данъка върху доходите е на физическите лица, получатели на доходите, включително и в случаите, когато задължението за начисляване, удържане и внасяне на данъка е делегирано на платците на доходите.
Данъчните субекти са задължени да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен ако заплащането се извършва по банков път. До настоящия момент регистрирането и отчитането на извършените продажби на стоки и услуги се осъществява по реда, определен с Наредба №4 от 16.02.1999г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти.
Обекти на облагане
Съгласно чл.10 от ЗОДФЛ подлежат на облагане доходите, произхождащи от:
- трудови правоотношения и от приравнени към тях правоотношение;
- дейност като едноличен търговец, независимо дали е регистрирана по ТЗ;
- занаятчийска дейност;
- упражняване на свободна професия;
- извършване на услуги с личен труд извън случаите по т.З и 4;
- дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
- продажба и замяна на недвижимо имущество, пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;
- продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества, в неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност;
- прехвърляне на предприятие на едноличен търговец;
- наем, рента и аренда;
- временно отстъпване отстъпване ползването на права по догово за лизинг, франчайзинг, факторинг и др. подобни;
- авторски и лицензионни възнаграждения;
- обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
- лихвите извън случаите по чл. 12, т.З и 5 от ЗОДФЛ;
- възнаграждения за положен личен труд в дружества и в кооперации и производствени дивиденти от кооперации;
- дивиденти, доходи от дялово участие и тантиеми;
- премии и награди от спортни състезания;
- други доходи, които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане по закон.
От облагането по реда на ЗОДФЛ са изключени следните доходи:
- Доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, начислени в полза на местни и чуждестранни лица; доходите на чуждестранните лица, осъществяващи дейност в свободните зони; доходите на чуждестранните физически лица по чл.12 от ЗКПО; социалните придобивки, предоставени на работниците и служителите от работодателите.. Изброените доходи се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
- Необлагаемите доходи на физическите лица, изброени като такива в ЗОДФЛ или други закони.
- Облагаемият доход от дейност като едноличен търговец се формира по реда на ЗКПО.
- Печалбата и доходите на юридическите лица се облага по реда на ЗКПО. Изключение от облагането на тези лица е установено за лицата по чл.6, ал.1, т.1 и 4 от ЗКПО, които се облагат с окончателен годишен (патентен) данък, когато осъществяват дейностите, посочени в ЗОДФЛ и при условията на същия закон. За останалите дейности тези лица се облагат по реда на ЗКПО.
Източници на доходи
Местните ФЛ са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина.
Според чл.9, ал.1 от ЗОДФЛ доходът от стопанска дейност, извършвана от физическо лице на територията на страната е доход от източник в България.
Счита се, че лице извършва стопанска дейност на територията на страната, когато:
има място на стопанска дейност или определена база на територията на България;
възлага или изпълнява поръчки на територията на България лично или чрез пррокурист, търговски пълномощник или по друг начин.
Съгласно чл.9, ал.З от ЗОДФЛ трудов доход и доход от предоставяне на услуги е от източник в България, когато трудът е положен или услугите са предоставени на територията на България без оглед на източника на заплащане на труда или на услугите. Независимо от тази разпоредба следните доходи, платени от местно лице или от място на стопанска дейност на чуждестранно лице на територията на България се считат, че са доходи от източник в България:
- възнагражденията на лица, работещи на свободна практика - при условие, че сумата на възнаграждението се приспада при изчисляването на печалбата или дохода на платеца или би се приспаднала, ако платецът не бъде освободен от данък върху печалбата или от данък върху дохода;
- възнаграждения, различни от работната заплата, изплащани на: служител или член на управителен или контролен орган на българско ЮЛ, клон на чуждестранно лице, ръководител, пълномощник или служител в търговско представителство на чуждестранно лице;
- пенсии;
- дивиденти и разпределения на печалба от персонифицирани и неперсонифицирани дружества, вкл. договори за съвместна дейност;
- наеми, възнаграждения по договори за лизинг, факторинг и др. подобни;
- авторски и лицензионни възнаграждения;
- анюитети;
- обезщетения и неустойки;
Доходи от селско и горско стопанство, доходи от използване на недвижимо имущество и положителни разлики от продажби на недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната, са доходи от източници в България. Доходите от сделки с дялове в местни дружества, както и сделки с български държавни и общински ценни книжа, издадени от държавата, общините и местните ЮЛ са доходи от източник в страната.
Доходи от прехвърляне на предприятие на едноличен търговец са доходи от източник в страната, без оглед дали приобретателят е местно или чуждестранно лице.
Въпрос 45. Данъчна основа при облагане на доходите на физическите лица. Начини за определяне на данъчната основа
Данъчната основа е облагаемият доход за съответната година, намален с разходите за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения. Годишното данъчно задължение се определя върху данъчната основа, представляваща сбор от данъчните основи, определени по правилата за различните източници на доходи.
Данъчната основа при облагане на доходите от трудови правоотношения и приравнените към тях правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ за календарния месец се намалява с вноските за пенсионните, здравни и други осигуровки, които работникът или служителят по закон е задължен да прави за своя сметка. Облагаемият доход по чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ включва всички плащания, вкл. награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗОДФЛ облагаемият доход се намалява с внесените през месеца за сметка на лицата лични вноски за:
- доброволно пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10% от облагаемия доход по чл.19, ал.1 от ЗОДФЛ
- доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10% от облагаемия доход по чл. 19, ал. 1 от ЗОДФЛ. Годишната данъчна основа за тези доходи е сбор от месечните данъчни основни и същата се намалява с облекченията за дарения, в размер на: 10% за направените дарения по реда на чл.28, ал.1, т. 1, букви "а"- "м" от ЗОДФЛ и 50% за направените дарения за център "Фонд за лечение на деца", свързан с финансиране на лечение на деца в чужбина.
Механизмът на ползване на данъчното облекчение за направените вноски/премии по договори за доброволно осигуряване и животозастраховане и за дарения е поставен в зависимост от начина на извършване на дарението: чрез работодателя или лично. Данъчното облекчение ще се ползва при годишно преизчисляване на дохода от основния работодател само ако сумите са преведени чрез работодателя. В случай, че вноските са направени лично, данъчното облекчение се ползва единствено чрез подаване на годишна декларация по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ.
Формиране на данъчната основа за доходите от дейност като едноличен търговец.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗОДФЛ физическите лица, извършващи дейности като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по ТЗ, извършват данъчно преобразуване на формираните от тях доходи по реда на глава втора от ЗКПО. Това означава, че счетоводно отчетеният финансов резултат, формиран на база начислени, а не действително получени приходи или изплатени разходи следва да се увеличи с данъчно признатите разходи, посочени в чл.23, ал.2 от ЗКПО и да се намали със сумите, посочени в чл.23, ал.З от ЗКПО. След формирането на облагаемия доход на едноличния търговец по реда на глава II от ЗКПО, той се намалява с:
-вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които едноличните търговци са задължени да правят за своя сметка;
-направените лични вноски за пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО, както и с внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки Живот", в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО. Това означава, че при едновременно извършване както на доброволни осигуровки, така и на застраховки "Живот", при формиране на данъчната основа може да бъде приспадната обща сума до 20% от облагаемия доход. Посочените намаления се ползват единствено годишно - при подаване на годишната данъчна декларация.
Формиране на данъчната основа за лицата, упражняващи свободната професия, занаятчийски дейности и извършващи услуги с личен труд (извън облаганите с патентен данък). От облагаемия доход се приспадат: 35% разходи за дейността;
-вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които едноличните търговци са задължени да правят за своя сметка;
-направените лични вноски за пенсионно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО, както и с внесените през годината за сметка на лицата лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки Живот", в общ размер до 10% от облагаемия доход, формиран по реда на чл.23, ал.2 и 3 от ЗКПО. Това означава, че при едновременно извършване както на доброволни осигуровки, така и на застраховки "Живот", при формиране на данъчната основа може да бъде приспадната обща сума до 20% от облагаемия доход.
Изброените намаления могат да се ползват както при авансовото облагане на лицата, така и годишно при подаване на годишната данъчна декларация. За да се ползват при авансово облагане, те следва да са внесени чрез възложителя. - дарения, извършени в съответствие с чл.28, ал.1 от ЗОДФЛ в размер до 10% от облагаемия доход след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността и личните вноски/премии за задължително и доброволно осигуряване и животозастраховане. Даренията в полза на "Фонд за лечение на деца" е в размер до 50%. Облекчението за дарение се ползва единствено годишно - при подаване на годишната данъчна декларация.
-цена се определя по реда на чл. 16 от ЗКПО. Доходът във валута се преизчислява в левове по курса на БНБ към датата на придобиването му.
Авансово облагане по реда на ЗОДФЛ. Съгласно чл.36, ал. I от ЗОДФЛ лицата:
упражняващи свободна професия и други дейности и услуги по извънтрудови правоотношения, извършващи срещу възнаграждение управление и контрол, отдаващи под наем движимо и недвижимо имущество дължат авансов данък в размер на 15%. Авансовият данък се внася върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи при определяне на данъчната основа за отделните доходи, след като облагаемият доход от всички източници превиши годишния необлагаем доход. За удържаният авансов данък на лицето се издава "Сужебна бележка", а в предприятието остава "Сметка за изплатени суми". Авансовите плащания се правят всяко тримесечие до 15 число на месеца, следващ тремесечието. Физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци и формиращи данъчната основа на реализираните им доходи по реда на ЗКПО, правят авансови вноски през годината по реда на ЗКПО. Не дължат авансово облагане по този ред лицата, които извършват дейности, облагаеми с патентен данък. Данъкът за доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения се заплаща ежемесечно съгласно таблицата по чл.38, ал.1 от ЗОДФЛ. Този данък се удържа месечно от работодателя или възложителя и се внася ежемесечно в приход на републиканския бюджет едновременно с тегленето или с банковия превод на сумите за заплати, а за касовите плащания до 10 число на следващия месец. Основният работодател прави годишно преизчисление на данъка върху доходите на лицата от трудови и приравнени на тях правоотношения на годишна база в срок до 31 януари на следващата данъчна година, независимо дали лицето работи или не по други трудови договори.
Данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход, вкл. и за обложените с патентен данък доходи, в срок до 15 април на следващата година. Физическите лица, формиращи облагаем доход по реда на ЗКПО, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет с приложенията към него, а когато са одитирани представят копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Лицата, подлежащи на облагане с патентен данък, декларират осъществяването на дейността за данъчната година в срок до 31 януари на текущата година, а при започване на дейност през годината - непосредствено преди започването й. Всяко предприятие, изплащащо доход на физическо лице през годината, различен от дохода от трудови правоотношения и пенсии, е длъжно да представи справка по образец за изплатените доходи в ТДД по седалището си, в срок до 15 април на следващата година.

Въпрос 47. Правен режим на данъка върху недвижимите имоти
Данъкът върху недвижимите имоти (ДНИ) е основен имуществен данък както предвид значението му за местния бюджет, така и от гледна точка на широкия кръг от български и чуждестранни физически и юридически лица, за които възниква задължение по повод плащането му.
С данък върху недвижимите имоти по силата на чл.10 от ЗМДТ, се облагат разположените на територията на страната:
- сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания;
- поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначчението по чл.8 от Закона за устройство на територията, а именно: жилищни, производствени, складови, курортни, вилни, спортни, общественообслужващи и други функции.
Основното правило, заложено в закона е, на облагане подлежат всички недвижими имоти, разположени на територията на страната, независимо от техния вид, предназначение и използване, освен изрично изброените.
Новата сграда се явява облагаем обект по смисъла на закона след окончателното й завършване. Изключение от това правило са случаите, когато сградата не е завършена, но е започнало нейното използване.
Изрично са изключени от облагане с ДНИ земеделските земи и горите. Данък се плаша само в случаите, когато същите са застроени - за действителни застроената площ и прилежащия й терен.
Задължението да се плаща данък за облагаем недвижим имот по правило не е поставено във връзка с използването на имота,т.е. независимо от това дали един облагаем имот се използва или не - за него се заплаща данък.
След като се установи дали един недвижим имот е облагаем обект, следващият съществен момент, свързан с данъка е определянето на лицето, което е длъжно да извършва предвидените във връзка с облагането действия, включително и да плаща данъка.
Физическо или юридическо лице придобива качеството на данъчно задължено за данъка върху недвижимите имоти, когато е: собственик/съсобственик на облагаем имот; вещноправен ползвател /съползвател на облагаем имот;
собственик на сграда, която е построена върху държавен или общински поземлен имот;
концесионер на имот - публична държавна или публична общинска собственост.
По правило данъкът за един облагаем имот се дължи от неговия собственик. Когато правото на собственост е притежание на няколко лица, всеки дължи данък, съответстващ на притежавана част.
Освобождавания според субекта на облагане
1.Общините и държавата се освобождават от данък за имотите -публична общинска или държавна собственост. Освобождаването е единствено за имоти - публична собственост и то при условие, че не се използват със стопанска цел.Публичният характер на собствеността върху имота изрично е определен със съответния акт за собственост. Всички имоти, частна държавна
или общинска собственост, подлежат на облагане с годишен имуществен данък, освен ако са освободени по силата на изрична разпоредба.
2.Читалищата - за всички недвижими имоти, използвани за пряката им дейност, с нестопански характер.
3.Българският Червен кръст - за притежаваните сгради, които не се използват със стопанска цел, несвързана с пряката му дейност.
4.Висшите училища и академиите - за собствените им сгради, използвани за учебен процес и научна дейност;
3.Законно регистрираните в страната вероизповедания- за молитвените домове;
Всички изброени дотук освобождавания не се прилагат при условие, че имотите се използват със стопанска цел, несвързана с пряката дейност на субектите.
4.чуждите държави - за притежаваните от тях сгради, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност.
Освобождаване, в зависимост от вида, предназначението и начина на използване на облагаемия имот
1.Сградите, паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел;
2. Парковете, спортните игрища, площадките идруги подобни имоти за обществени нужди;
3.Музеите, галериите, библиотеките;
4.Имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
5.Използваните за селскостопанска дейност стопански сгради на земеделските производители;
6.Временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;
7.Поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии;
8.Поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.
Освобождавания с оглед състоянието на имота и възможността да бъде използван
1.Сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение се освобождават от данък за 5-годишен период, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение;
2.Недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години.
Освобождаване с оглед характеристиките за енергийна ефективност на имота
Не се дължи данък за:
1.Сградите, получили сертификат категория А, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата за сертифициране на сгради - за 10 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
2.Сградите, получили сертификат категория Б, издаден по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата за сертифициране на сгради - за 5 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;
Данъчни облекчения за физически лица
За имот, който е основно жилище на данъчнозадълженото лице се полза 50% намаление на данъка. За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100% - данъчното облекчение за намалението на данъка е 75 на сто. Данъчното облекчение може да се ползва от ДЗЛ, независимо дали то е собственик или ползвател на имота.
Оценяването на сградите и земите на гражданите за целите на облагането с данък върху недвижимите имоти се извършва по нормите на Приложение №2 към ЗМДТ. Законът предвижда в случай на промяна в данъчната оценка на облагаем недвижим имот през годината данъкът за него се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. При промяна на границите на зоните в населените места, категориите на вилните зони или на функционалния тип на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 01.01. на следващата година.
Законът установява единен пропорционален размер на данъка върху недвижимите имоти - 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Задължението за подаване на данъчни декларации по утвърден образец имат ДЗЛ. Декларирането е задължително дори в случаите, когато съответния имот е освободен от данък. ДЗЛ отразява в данъчната декларация основанията за освобождаване от данък. Данъчният орган е този, който преценява обстоятелствата и решава дали имотът следва да се освободи.Декларация, подадена от един от съсобствениците/съползвателите ползва останалите съсобственици/съползватели.
Кога следва да се подаде данъчната декларация за недвижим имот: В двумесечен срок от придобиването на недвижим имот или съответното право на ползване;
В шестмесечен срок от откриването на наследството - за недвижим имот, придобит по наследство;
В двумесечен срок от промяна на всяко обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка.
За данъчния субект възниква задължение двукратно да декларира данни -веднъж характеристиките на имота/земята за целите на оценяването и втори път - самата оценка, за целите на данъчното облагане. И двете декларации следва да се подават в законоустановения срок. Декларациите се подават в ТДД по местонахождение на съответния недвижим имот. При недеклариране, недеклариране в предвидения срок, както и за деклариране на неверни данни, ЗМДТ е установил съответните административни наказания на ДЗЛ. Законът дава възможност за заплащане на годишния данък (ДНИ) на четири равни вноски в рамките на годината, за която е дължим. Сроковете, в които могат да се правят вноските са : до 31 март, до 30 юни, до 30 септември е до 30 ноември. При плащане на пълния размер на данъка в рамките на първия посочен срок, се ползва отстъпка от 5%.

Въпрос 48. Правен режим на данъка върху наследствата
Данъкът върху наследството (ДН) се дължи от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците. От 01.01.2005г. от кръга на данъчнозадължените лица (ДЗЛ) се изключват преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничения. Всички действия по облагането с данък - определяне кръга на наследниците, изясняване обхвата на наследеното имущество, както и оценяването му, се извършват към датата на откриване на наследството. Съгласно чл.1 от Закона за наследството (ЗН), наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалото лице. Това е началният момент, от който възникват задължения за ДЗЛ, в срок от 6 месеца да декларират наследеното имущество.
Българското наследствено право регламентира два вида наследяване - по закон и по завещание. И в двата случая наследяването се извършва в съответствие със закона, но в първия случай към наследяване се призовават близките на наследодателя по ред, определен в ЗН, а във втория случай -тези, които той е посочил в завещанието си, изготвено по негова воля. В кръга на наследниците по закон влизат:
- децата и по право на заместване другите низходящи;
- съпругът/съпругата;
- родителите;
- братята и сестрите и по право на заместване техните деца и внуци заедно с възходящите от втора и по-горна степен;
- роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
С данък върху наследствата се облага имуществото на починало лице, което по силата на закон или завещание преминава към други лица - наследници или заветници. Облагат се наследените по закон или завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани. Облагат се също наследените имущества в страната на чужди граждани. Относно имуществата на лицата без гражданство се прилага редът за облагане на българските граждани, ако постоянното местопребиваване на лицата без гражданство е на територията на страната.
Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя:
-движими и недвижими имоти;
-права върху движими и недвижими вещи и други имуществени права;
-вземания и задължения на наследодателя;
-имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
По силата на чл. 12, ал.2 от ЗОДФЛ не се смята за доход наследството, както и полученото при продажба или замяна на имущество, получено по наследство.
Освободено от облагане имущество
ЗМДТ е предвидил изрично случаите на освобождаване от данък върху наследствата.
Част от освобождаванията са. свързани с качествата на наследодателя или извършени от него действия приживе. Такива са случаите на освобождаване на:
-имуществото на лицата, загинали за РБ или при изпълнение на служебния си дълг, както и при производствени аварии или природни бедствия. Освобождава се цялото имущество.
Имуществото, завещано от наследодателя на държавата, общините.БЧК, читалищата и др.
Втора група освобождавания обхваща точно определени видове имущество и то в случаите, когато са изпълнени определени условия.Напр. предметите на изкуството, автор на които е наследодателят.
Последната група касае определени видове имущество, които се освобождават независимо от наличието или липсата на родствена връзка с лица, които ги наследяват. Това са неполучените пенсии от наследодателя е имуществото в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
Освобождаванията по силата на други закони са следните: По силата на § 8 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от заплащане на ДН се освобождават наследниците на лицата, на които се възстановява собствеността върху земеделските земи по същия закон.
Аналогично освобождаване е предвидено в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. На основание чл.5 от този закон, наследниците на имоти, правото на собственост върху които се възстановява по силата на закона или по силата на съдебен акт и при осъществяване на всички изисквани от закона условия, следва да бъдат освободени от ДН.
Посочените освобождавания са еднократни - само по отношение на наследниците на лицата, на които са възстановени имотите, предмет на наследяванед.е. при първо наследяване.
В ЗМДТ са предвидени случаи, когато определени видове имущества се облагат частично, т.е. в наследствената маса се включва само част от оценките им.
Наследеното имущество, което не е освободено от облагане с данък, както и задълженията на наследодателя, се оценяват както следва: Недвижимите имоти - по данъчна оценка по приложение №2 към ЗМДТ; Чуждестранна валута - по централния курс на БНБ; Благородни метали - по централния курс на БНБ;
Ценни книжа - по пазарна цена, когато може да се определи без затруднение или по номинал - в останалите случаи; Превозните средства - по застрахователна стойност; Останалите недвижими вещи и права - по пазарна стойност; Предприятия или дялови участия в ТД или кооперации - по пазарна стойност, когато могат да се определят без затруднения и по счетоводни данни - в останалите случаи.
Активът на наследствената маса се формира като сума от оценките на всички облагаеми имущества. Установяването на размера на облагаемата наследствена маса се извършва като от актива на наследствената маса са приспадат задълженията на наследодателя към момента на откриване на наследството, при условие че същите са установени по основание и размер.
Съществен момент при облагането с данък върху наследството е определяне на наследствените дялове. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството.
Данъкът се определя за всеки наследник или заветник върху припадащия му се дял от наследството. От гледна точка на данъчната тежест, наследниците могат да се групират по следния начин:
I група - преживелият съпруг и наследниците по права линия без ограничения;
II група - братя, сестри и техните деца;
III група - други наследници по закон, по завещание и заветници. Наследниците от I група не дължат данък, независимо от размера на наследствените им дялове.
Наследниците от останалите две групи се освобождават от данък за наследствен дял в размер до 250 000 лв. Наследственият дял над 250 000лв. се облага : за II група с 0,7%, а за III група с 5%.
Декларация за облагане с ДН подават ДЗЛ (наследниците по закон или по завещание и заветниците) или техните законни представители в 6-месечен срок- Подадена в срок декларация от един наследник ползва и останалите. Декларациите се подават в ТД НАП по последното местожителство на наследодателя. В случай, че наследодателят е имал местожителство в чужбина, декларацията се подава по местонахождението на преобладаващата част от имуществото му в страната. След като наследственото имущество е декларирано, оценено и разпределено в наследствени дялове, данъкът се изчислява за всеки наследник или заветник поотделно и се съобщава от данъчния орган. Данъкът се заплаща в 2-месечен срок от връчване на" съобщението. Със ЗМДТ са регламентирани административни санкции, отнасящи се до случаите на неподаване на данъчната декларация, вкл. неподаването в срок , както и с невярно деклариране на данни.

Въпрос 49. Правен режим на данъците при придобиване на имуществата по дарение и по възмезден начин
Обекти на облагане С данък върху даренията се облагат:
- имуществата, придобити по дарение;
- безвъзмездно придобитите по друг начин имущества;
- погасените чрез опрощаване задължения. Даренията не се считат за доход по ЗОДФЛ.
С данък при придобиване на имущества по възмезден начин се облагат:
- недвижимите имоти, придобити по възмезден начин;
- придобитите по възмезден начин ограничени вещни права върху недвижимите имоти;
- моторни превозни средства, придобити по възмезден начин.
Законът определя субектите на облагане с данък при прехвърляне на имущества по дарение или възмезден начин в зависимост от определени обстоятелства: в страната ли е лицето, което придобива имущество и ако да -съществува ли уговорка между страните относно плащането на данъчното задължение.
Данъкът се дължи от приобретателя на имуществото, а при замяна от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност. Тази законова разпоредба няма императивен характер. Допуска се възможност страните да уговорят и друго относно плащането на данъка - например да се плати солидарно или от прехвърлителя. Във всички случаи обаче, когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъкът се дължи от прехвърлителя.
Освобождавания
Освобождават се, независимо от начина на придобиване (възмезден или безвъзмезден) имуществата, придобити от: Държавата и общините;
Българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете"Майка и дете".
Българския червен кръст;
Национално правителствените организации на и за хора с увреждания; Фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници; Чуждите държави за придобитите имоти - при условията на взаимност. Моторни превозни средства, внесени в страната като нови - за такива се считат автомобилите, за които са изпълнени двете условия: от датата на първата им регистрация са изтекли не повече от 6 месеца и са изминали не повече от 6000 км. Осовобождаването от този данък е независимо от начина на придобиването" им (безвъзмезден и възмезден).
Освобождаване от данък върху даренията
Предвидените от закона случаи на освобождаване са:
-дарения за лечение на български граждани и на технически помощни средства
-за хора с увреждания;
-дарения с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100% и социално слаби граждани;
-даренията, получени от или предоставени на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност;
-обичайните подаръци;
-дарения в полза на народните читалища;
-имущества, прехвърлени безвъзмездно в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;
-имущества, предоставени безвъзмездно с акт на МС на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти;
-придобитите по друг начин имущества, когато прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон;
-непарични вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или ЮЛ с нестопанска цел.
Придобитите по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.
Освобождаване от данък при възмездно придобиване
Не се дължи данък за имущества, придобити по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Ако освободено от облагане получено имущество бъде прехвърлено на трети лица и се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация от изброените по-горе или които са посочени като основание за освобождаване, несъбраният данък става дължим.
За целите на облагането с данък върху даренията или при прехвърляне на имущества по възмезден начин се изисква облагаемото имущество да бъде оценено в левове към момента на прехвърлянето. Законът е определил начините на оценяване , в зависимост от вида на имуществото. В случаите на прехвърляне на недвижим имот или ограничено вещно право (право на ползване или право на строеж) върху недвижими имот, законът изисква да се направи сравнение между уговорената или определената от държавен или общински орган цена и данъчната оценка на имота или вещното право по нормите на Приложение №2 към ЗМДТ. За целите на облагането се използва по-високата от двете стойности, което означава, че във всички случаи следва да се поиска удостоверение за данъчна оценка по Приложение №2. молбата за удостоверение се подава по образец от собственика на имота. В 14-дневен срок от подаването на молбата данъчният орган е длъжен да издаде удостоверение за данъчна оценка. Прехвърляните други имущества се оценяват както следва: Чуждестранна валута - по централния курс на БНБ; Благородни метали - по централния курс на БНБ;
Ценни книжа - по пазарна цена, когато може да се определи без затруднение или по номинал - в останалите случаи; Превозните средства - по застрахователнг. стойност; Останалите недвижими вещи и права - по пазарна стойност; Предприятия или дялови участия в ТД или кооперации - по пазарна стойност, когато могат да се определят без затруднения и по счетоводни данни - в останалите случаи.
Данъчни размери
Законът установява диференцирани данъчни ставки за данъка върху даренията в зависимост от наличието или липсата на определена родствена връзка между страните по сделката. При дарения между братя и сестри и техните деца ставката е 0,7%. Когато между лицата не е налице посочената родствена връзка данъкът се изчислява в размер на 5% върху оценката на имуществото, което се прехвърля.
Във всички случаи на възмездно придобиване на имущества данъчната ставка е единна - 2% върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна върху оценката на имуществото с по-висока стойност, като в случая е без значение дали между страните съществува или не родствена връзка. При делба на имущество данък се дължи, когато притежаваният преди делбата дял се увеличава, в който случай данъчната ставка се прилага спрямо оценката на превишението.
При придобиването на недвижим имот, ограничено вещно право върху недвижим имот или моторно превозно средство, независимо от начина на придобиване, данъкът се плаща при прехвърлянето на имуществото в ТД НАП по местонахождение на недвижимия имот, а в останалите случаи - по местоживеене, съответно седалище на данъчнозадълженото лице. Контролът по внасянето на данъка в тези случаи е задължение на длъжностните лица, които извършват сделката или съответното действие по прехвърлянето на имуществото - съдии, нотариуси, областни управители, кметове на общини и др. При безвъзмездно придобиване на имущество, различно от недвижими имоти, ограничени вещни права и МПС, данъкът се плаща в двумесечен срок от придобиването. Лицата без постоянен адрес плащат данъка по настоящ адрес.

Въпрос 50. Правен режим на данъка върху превозните средства
Обект на облагане
Данъкът върху превозните средства /ПС/ се дължи във връзка с правото на собственост върху съответното ПС. С годишен данък върху ПС се облагат: ПС, регистрирани за движение по пътната мрежа в РБългария; Корабите, вписани в регистрите на българските пристанища; Въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на РБългария за гражданските въздухоплавателни средства.
От началото на 2004 г. на облагане подлежат само ПС, регистрирани за движение по пътната мрежа, докато до 31.12.2003г. се облагаха и нерегистрираните, но подлежащи на регистрация МПС. Регистрацията на ПС се извършва в 14-дневен срок от придобиване на собствеността в страната или оформяне на вноса от съответния митнически орган. Регистрираните автомобили представляват облагаеми с данък върху ПС обекти по смисъла на ЗМДТ. Специфичен случай е вносът на нови и употребявани ПС, предназначени" за продажба. Няма нормативно установено задължение за регистрация на тези ПС. На собствениците/вносителите/ на такива ПС се предоставят временни регистрационни табели със срок от 1 година, чието предназначение е да се използват за придвижването на ПС от мястото на вноса до мястото на продажбата, като една табела може да се използва за различни автомобили. Данъчнозадължени лица /ДЗЛ/ са собствениците на изброените по-горе облагаеми ПС. При продажбата на ПС при условията на лизинг, лизингодателят е ДЗЛ до прехвърлянето на собствеността върху лизингополучателя.
Освобождавания. Данък върху ПС не се дължи от:
-държавните и общинските органи и организации набюджетна издръжка - за автомобилите със специален режим на движение. ПС със специален режим на движение са определени в Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата. Това са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Такива ПС ползват : Спешната медицинска помощ, Противопожарната охрана, Националната полиция, Националната служба за охрана, Народното събрание, Канцеларията на президента и Министрския съвет. Всички лица - за притежаваните линейки и пожарни автомобили; Дипломатически представителства и консулства при условията на зваимност; БЧК - за ПС, които се използват за целите на организацията; Лицата с намалена работоспособност от 50% до 100 % - за притежаваните триколки и леки автомобили с обем на двигатела до 1800куб.см. и с мощност до 100 конски сили /к.с./;
Собствениците - за ПС, които не се използват, при условие, че до края на предходната година са върнати регистрационните талони.
Данъчни облекчения. ЗМДТ предвижда 50% намаление на данъка за:
-ПС с мощност на двигателя до 100 к.с., снабдени с действащи катализаторни устройства;
-Автобуси, товарни автомобили и седлови влекачи, снабдени с екодвигатели, съответстващи на стандартите Евро1, Евро2 и Евро 3.
-Наличието на изброените обстоятелства подлежи на деклариране доказване от собствениците на ПС.
90% е намалението на данъка за:
- автобусите, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии във всички градове, както и в слабонаселените планинински и гранични райони, които се субсидират от общините. Условието, което законът поставя е тези автобуси да не се използват за други цели.
Данъчни декларации. Собственикът на облагаемо ПС е длъжен да подаде данъчна декларация, в която да посочи всички данни, които характеризират ПС и имат значение за определяне размера на данъка. Когато ПС е притежание на няколко лица, законът дава възможност декларирането да се извърши от един от съсобствениците, като в декларацията се посочват данните да останалите собственици. В случай на прехвърляне на ПС ЗМДТ не изисква деклариране на промяната от стария собственик. Тъй като прехвърлянето на собствеността е обстоятелство с благоприятни последици за прехвърлителя /отпадане на данъчно задължение/, както и за да избегне бъдещи недоразумения по повод дължимостта на данъка, лицето може да уведоми ТД НАП за промяната като представи и съответните документи, въз основа на което данъчния орган извършва съответните промени в информационния масив относно ДЗЛ за ПС. Собствениците на облагаеми ПС подават данъчна декларация в установения законов срок, дори и когато придобитите ПС са освободени от данък. Правото за освобождаване се предявява чрез декларацията като обстоятелствата, водещи до освобождаване се доказват със съответните документи.
Данъчна декларация се подава в случаите, когато се придобива ПС или при настъпване на обстоятелства, представляващи основание за ползване на облекчение или освобождаване от данък. В случаите на спиране от движение, пускане в движение, кражба или унищожаване на ПС собствениците не подават декларация, но за удостоверяване на съответното обстоятелство представят документ, издаден от съответния компетентен орган. Данъчната декларация се подава в ТД НАП по постоянното местоживеене на ДЗЛ, съответно по седалището им, а при липса на такива данни - по регистрацията на ПС. Срокът за подаване на декларацията е двумесечен, считано от датата на придобиването, а за нерегистрираните - от датата на регистрацията им за движение. Когато ПС е придобито по наследство, срокът е 6 месеца от откриване на наследството.
Считано от 01.01.2005г. при първоначалното подаване на декларация за ПС, собственикът е длъжен да представи пред данъчния орган документ за платения данък при придобиването на декларираното ПС.
Данъчни размери. Размерът на данъка за някои от ПС - обект на облагане е поставен в зависимост от различни характеристики: мощност на двигателя, възраст на ПС, обем на двигателя, предназначение, товароносимост, брой на местата. При други размерът на данъка е фиксиран /напр. при товарни автомобили до 12 тона технически допустима максимална маса товароносимост се дължи данък по 10лв. на всеки започнат тон товароносимост/. Данъкът върху ПС се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията. ЗМДТ допуска плащането на този данък да се извърши на две равни вноски - до 31.03 и до 30.09. на годината, за която е дължим. При плащане на целия размер на данъка в рамките на първия срок, данъчният субект получава 5% отстъпка. Ако превозното средство е придобито или регистрирано за движение през годината, ЗМДТ изисква дължимият до края на годината данък да бъде платен в двумесечен срок от придобиването на ПС. Подлежи на възстановяване като недължимо платен данъкът за откраднати или унищожени ПС, като тези обстоятелства се удостоверяват с документ и за връщането на данъка се прави писмено искане. Плащането на данъкът за ПС е задължително условие за редовно извършване на годишния технически преглед на ПС.

Въпрос №40. Правен режим па данъка върху добавената стойност(ДДС)
Всяко юридическо явление, институционализирано в законови правни норми, се основава на определени принципи, тези принципи би следвало да са водещите начала при законовата регламентация на това явление.
Ако трябва да резюмираме ДДС от гледна точка на неговите принципи, то той е косвен, оборотен, многофазен, еднократен данък.
Косвен е този данък, чиято фискална цел е облагането на крайното потребление на стоки и услуги. Този данък е включен в крайната продажна цена на тези стоки и услуги и се заплаща от лицата, които ги купуват с цел пряко потребление. Производственото потреблене на стоки и услуги не се облага пряко и окончателно, защото чрез различните фази на това потребление се осигурява окончателното облагане в лицето на крайния потребител. Търговецът, който продава стоката или услугата, всъщност е само посредник между бюджета и потребителя, като играе ролята на събирач и вносител на ДДС. Действителен платец на ДДС е крайния потребител.
ДДС е оборотен данък, тъй като се начислява върху стойностните обороти на стоки и услуги във всички случаи, в които те са предмет на облагаема сделка, определена в закона.
Облагането с ДДС представлява съчетание на еднократност с многофазност. Принципът на многафазнастта на ДДС всъщност представлява функционално приложение на принципа на еднократността.
Еднократността на ДДС се изразява в обстоятелството, че независимо от броя на оборотите, които извършват стоките и услугите, и въпреки облагането на всеки оборот, размерът на ДДС, който остава окончателно в бюджета е начисленият за последната сделка, при която стоката/услугата се придобива от крайния потребител по крайната продажна цена. Общата сума на ДДС се набира постепенно, при всеки отделен оборот, но се приспада от начисления върху бруто стойността на последващата сделка ДДС, като в действителност се облага само разликата между покупната и продажната цена (добавената стойност).
Многофазност на ДДС означава, че при всеки оборот (фаза) на една стока ДДС се начислява от продавача и плаща от купувача върху брутната стойност на сделката, но в бюджета се внася само разликата между начисления от продавача ДДС и ДДС, начислен на продавача при покупката на същата стока. Дължимият за внасяне в бюджета ДДС е разликовата положителна величина между ДДС, начислен от лицето при всички продажби, и ДДС, начислен на лицето при всички покупки за определен данъчен период (един месец). По този начин се избягва кумулативния ефект на многократното облагане.
Всеобщността е особен принцип на ДДС, който има най-ограничено приложение. По принцип всеобщи данъци не съществуват. Един данък е всеобщ само в рамките, очертани в съответния закон. Това обстоятелство се отнася с пълна сила за и ДДС. Универсалността (всеобщността) на ДДС по смисъла на ЗДДС е налице:
1. С оглед на данъчнозадължените лица (ДЗЛ)
Всички регистрирани по ЗДДС лица са длъжни да начисляват и внасят ДДС. Всички лица, извършващи независима икономическа дейност по занятие с цел приход, извършили облагаеми сделки на стойност над 50 хил.лв., са длъжни да се регистрират по ЗДДС.
2. С оглед на извършваните сделки
Всички регистрирани лица са длъжни да начисляват ДДС по всички облагаеми по смисъла на ЗДДС сделки.
3. С оглед на данъчната ставка - ефективната данъчна ставка е една за всички облагаеми сделки и за всички регистрирани лица - 20%.
Освен гореизброените принципи като базисни принципи, валидни за целия ЗДДС, се очертават принципа на документалната строгост и принципа на начисляването, от който пряко произтича принципа на по-ранната дата.
Принципа на документалната строгост се изразява в изискването за оформяне и водене на специални документи при документиране на сделките, извършвани от регистрираните лица. На първо място това са данъчните фактури. За да имат доказателствена сила те трябва да притежават определени реквизити, посочени в Закона за счетоводството. Липсата на съществени реквизити води до изгубване на правото на приспадане на начисления по тях ДДС. За отчитане на ДДС за покупките и ДДС за продажбите лицата трябва да водят специални регистри/дневници/, в които да описват всички извършени от тях сделки.
Принципът на начисляването е основен принцип на счетоводството и неговото посочване е свързано повече с разликата между ДДС и данък върху оборота. При данъка върху оборота се прилагаше принципа на паричния поток, като начисляването и внасянето на данъка се извършваше след постъпване на сумата от съответната продажба при продавача. При ДДС. процедурата е по-различна. Изпълнителят (доставчикът) по облагаема сделка е длъжен в петдневен срок от датата на изпълнение на сделката да отрази начисления ДДС като задължение към бюджета в счетоводството си. Това трябва да бъде направено дори и да не е получено плащане по сделката. От друга страна получателят по сделката има право да приспадне данъчен кредит дори и да не е платил на изпълнителя (доставчика). Обобщено принципа на начисляването означава, че изпълнителят дължи ДДС на бюджета, независимо дали му е платено, а получателят има право да приспада данъчен кредит, независимо дали е платил. Изключение от този принцип е при осъществяване на внос - лицето има право да приспада данъчен кредит при внос на стоки, ако е внесло ефективно данъка, дължим за вноса в случаите на издадена митническа декларация.Друго изключение е плащането на лихви или неустойки по облагаеми доставки.
Според принципа на най-ранната дата задължението за начисляване на данъка като задължение към бюджета възниква на по-ранната от двете дати -датата на прехвърляне на правото собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и датата на плащането /цялостно или частично авансово плащане/.
Предметен обхват на ЗДДС
Според чл.1 от ЗДДС ДДС се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги:
с място на изпълнение на територията на страната и извършена от ДЗЛ;
за износ, извършен от ДЗЛ; - при внос на стоки.
Задължение за начисляване на ДДС възниква и в следните случаи, които са известни като данъчни събития по смисъла на ЗДДС:
- корекции по чл.81 от ЗДДС - Регистрирано лице (РЛ), което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени ли придобити по друг начин от него стоки или услуги, и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит;
- корекции при брак и липси чл.82 от ЗДДС - РЛ, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит; продажби на публична продан;
- получаване на субсидия или финансиране, пряко свързани с доставки спрямо трети лица по чл.29 , ал.1, т.2 от ЗДДС;
- лично потребление.
Териториален обхват на ЗДДС
Разпоредбите на ЗДДС се прилагат на територията на страната, която включва географската територия на РБългария.континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия.
Субекти на данъка - Данъчнозадължепи лица (ДЗЛ)
ДЗЛ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея.
Независима икономическа дейност (НИД) е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително интелектуалната дейност, упражнявана като свободна професия.
Всички регистрирани по ЗДДС лица са длъжни да начисляват и внасят ДДС. Длъжни да се регистрират по ЗДДС са всички лица, извършващи независима икономическа дейност по занятие с цел приход, извършили облагаеми сделки на стойност над 50 хил.лв. В обхвата на ДЗЛ се включват не само търговците (физически или юридически лица), но и всички останали юридически лица (напр. ЮЛНЦ; ЮЛ, създадени на основание на нормативен акт - общините) и обикновени физически лица (напр. частни лица за доходите им от преотстъпване на права върху обекти на индустриалната или интелектуалната собственост).
Не са данъчнозадължени лица :
1. С оглед на данъчнозадължените лица (ДЗЛ)
Всички регистрирани по ЗДДС лица са длъжни да начисляват и внасят ДДС. Всички лица, извършващи независима икономическа дейност по занятие с цел приход, извършили облагаеми сделки на стойност над 50 хил.лв., са длъжни да се регистрират по ЗДДС .
2. С оглед на извършваните сделки
Всички регистрирани лица са длъжни да начисляват ДДС по всички облагаеми по смисъла на ЗДДС сделки.
3. С оглед на данъчната ставка - ефективната данъчна ставка е една за всички облагаеми сделки и за всички регистрирани лица - 20%.
Освен гореизброените принципи като базисни принципи, валидни за целия ЗДДС, се очертават принципа на документалната строгост и принципа на начисляването, от който пряко произтича принципа на по-ранната дата.
Принципа на документалната строгост се изразява в изискването за оформяне и водене на специални документи при документиране на сделките, извършвани от регистрираните лица. На първо място това са данъчните фактури. За да имат доказателствена сила те трябва да притежават определени реквизити, посочени в Закона за счетоводството. Липсата на съществени реквизити води до изгубване на правото на приспадане на начисления по тях ДДС. За отчитане на ДДС за покупките и ДДС за продажбите лицата трябва да водят специални регистри/дневници/, в които да описват всички извършени от тях сделки.
Принципът на начисляването е основен принцип на счетоводството и неговото посочване е свързано повече с разликата между ДДС и данък върху оборота. При данъка върху оборота се прилагаше принципа на паричния поток, като начисляването и внасянето на данъка се извършваше след постъпване на сумата от съответната продажба при продавача. При ДДС процедурата е по-различна. Изпълнителят (доставчикът) по облагаема сделка е длъжен в петдневен срок от датата на изпълнение на сделката да отрази начисления ДДС като задължение към бюджета в счетоводството си. Това трябва да бъде направено дори и да не е получено плащане по сделката. От друга страна получателят по сделката има право да приспадне данъчен кредит дори и да не е платил на изпълнителя (доставчика). Обобщено принципа на начисляването означава, че изпълнителят дължи ДДС на бюджета, независимо дали му е платено, а получателят има право да приспада данъчен кредит, независимо дали е платил. Изключение от този принцип е при осъществяване на внос - лицето има право да приспада данъчен кредит при внос на стоки, ако е внесло ефективно данъка, дължим за вноса в случаите на издадена митническа декларация.Друго изключение е плащането на лихви или неустойки по облагаеми доставки.
Според принципа на най-ранната дата задължението за начисляване на данъка като задължение към бюджета възниква на по-ранната от двете дати -датата на прехвърляне на правото собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и датата на плащането /цялостно или частично авансово плащане/.
Предметен обхват на ЗДДС
Според чл.1 от ЗДДС ДДС се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги:
- с място на изпълнение на територията на страната и извършена от ДЗЛ; за износ, извършен от ДЗЛ;
- при внос на стоки.
Задължение за начисляване на ДДС възниква и в следните случаи, които са известни като данъчни събития по смисъла на ЗДДС:
- корекции по чл.81 от ЗДДС - Регистрирано лице (РЛ), което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени ли придобити по друг начин от него стоки или услуги, и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит;
- корекции при брак и липси чл.82 от ЗДДС - РЛ, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит; продажби на публична продан;
- получаване на субсидия или финансиране, пряко свързани с доставки спрямо трети лица по чл.29 , ал.1, т.2 от ЗДДС;
- лично потребление.
Териториален обхват на ЗДДС
Разпоредбите на ЗДДС се прилагат на територията на страната, която включва географската територия на РБългария.континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия.
Субекти на данъка - Данъчнозадължени лица (ДЗЛ)
ДЗЛ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо от целите и резултатите от нея.
Независима икономическа дейност (НИД) е всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително интелектуалната дейност, упражнявана като свободна професия.
Всички регистрирани по ЗДДС лица са длъжни да начисляват и внасят ДДС. Длъжни да се регистрират по ЗДДС са всички лица, извършващи независима икономическа дейност по занятие с цел приход, извършили облагаеми сделки на стойност над 50 хил.лв. В обхвата на ДЗЛ се включват не само търговците (физически или юридически лица), но и всички останали юридически лица (напр. ЮЛНЦ; ЮЛ, създадени на основание на нормативен акт - общините) и обикновени физически лица (напр. частни лица за доходите им от преотстъпване на права върху обекти на индустриалната или интелектуалната собственост).
Не са данъчнозадължени лица :
1. Държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, за извършваните от тях доставки в качеството им на орган на държавната или местната власт;
2. Физическите лица за осъществяваната от тях дейност по трудов договор;
3.Физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност по управление и контрол на юридическите лица
Разпореждането с лична собственост от ФЛ, което не се извършва по занятие, не е НИД според чл.2, т.З от ППЗДДС. Следователно еднократните и имащи случаен характер сделки не следва да се третират като доставки за осъществяване на търговска дейност, и по тази причина ФЛ не се считат за ДЗЛ по този закон. напр. ако ФЛ, което не е търговец, продаде свой недвижим имот /или части от него на стойност над 50 хил.лв. (колкото е прага за задължителната регистрация по ЗДДС) , това не означава, че то извършва НИД и че се е превърнала в ДЗЛ, което трябва да се регистрира за целите на ДДС .
Действията и доставките на държавните органи и органите на местното самоуправление са извършени в качеството им на орган на държавната или местната власт, ако за действията или доставките е изпълнено някое от следните условия:
а/извършени са на основание на задължение, определено с нормативен акт;
б/за тях е определена такса с нормативен акт;
в/не могат да се извършват от търговец, освен ако това не му е вменено със закон;
г/са безвъзмездни.
Държавата или държавните органи са ДЛЗ когато:
а/извършваните от тях доставки ще имат за резултат значително нарушение на конкуренцията спрямо извършваната независима икономическа дейност от ДЗЛ по този закон;
б/извършват някоя от дейностите, изброени в чл.З, ал.4 от ППЗДДС - напр.отдаването под наем на сгради, части от тях и търговски площи; рекламни услуги; радио- и телевизионна дейност с търговски характер и др.
Регистрация по ЗДДС
Регистрацията по ЗДДС е специфична процедура и е неразделна част от общата данъчна регистрация по ДПК. Общата регистрация е първична, а тази по ДДС е вторична.
Резултатът от регистрацията, е: I - регистрираното лице (РЛ) е длъжно да начислява ДДС за всяка изпълнена от него облагаема доставка или друго данъчно събитие, на датата на възникването на данъчното събитие и II – налице е право за РЛ да приспада като данъчен кредит начисления му по покупките ДДС .
Регистрацията по ЗДДС според материалноправните условия за нейното извършване е два вида - задължителна и по избор(доброволна). Задължителната регистрация от своя страна се дели на 2 вида - извършвана по инициатива на ДЗЛ и по инициатива на данъчния орган.
Нерегистрираните и регистрираните лица трябва да следят своя облагаем оборот и общ облагаем оборот след изтичането на календарния месец за целите на регистрацията или дерегистрацията по ЗДДС.
Облагаем оборот - сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, с изключение на облагаемите със ставка"0" Общ облагаем оборот - сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително тези със ставка"0"
Задължителна регистрация
Задължението за регистрация възниква, ако облагаемия оборот на ДЗЛ за последните 12 месеца преди текущия превиши 50 хил.лв. В този случай лицето задължително подава заявление за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец, през който е достигнат облагаемия оборот.
Регистрация по инициатива на данъчния орган
Когато ДО констатира, че определено ДЗЛ е надхвърлило облагаем оборот от 50 хил.лв., т.е.е отговаря на условията за задължителна регистрация, но не е изпълнило задължението си да се регистрира по своя инициатива, го регистрира принудително и служебно.
За дата на регистрация ЗДДС определя датата на връчване на специалния данъчен акт за служебна регистрация.
Регистрация по избор
Всяко лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по предходния член и което има общ облагаем оборот над 50 хил.лв. за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия, има право да се регистрира по този закон. От 01.04.2006г .е в сила нов праг - 25 хил.лв. Този вид регистрация е допустима за лица, за които все още не са налице условията за задължителна регистрация, но въпреки това желаят да влязат в системата на ДДС. ЗДДС не поставя условие лицето да е регистрирало едновременно и двата вида доставки, може да се регистрира по избор и лице, което е реализирало над 50хил.лв. само оборот от износ. В ЗДДС не е предвиден срок за подаване на заявление за този вид регистрация, достатъчно е към датата на упражняване на това право да са налице условията на чл.110 от ЗДДС.
Процедура по регистрация
Регистрацията се извършва като лицето, което е задължено или има право да се регистрира, подава в съответната ТД НАП заявление за регистрация по образец.
Подаването на заявлението е лично от ФЛ или от представляващия ЮЛ, вписан в съдебното решение за регистрация или в друг документ, по силата на който
ЮЛ е възникнало, или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено пълномощно.
Към заявлението се прилагат справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по месеци за последните 12 месеца преди текущия и искане за откриване на ДДС-сметка.
В 7 дневен срок ДО е длъжен да извърши проверка и да извърши или откаже регистрацията. Регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверение за регистрация в 14 дневен срок от датата на подаване на заявлението за регистрация. Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец за наличните активи, за които има право на данъчен кредит и го подава в 3 дневен срок вкл. след тази дата. Ако това условие не бъде изпълнено, то лицето няма право да се ползва от правото на приспадане на данъчен кредит за тези активи.
Прекратяване на регистрацията по ЗДДС (дерегистрация)
Прекратяването на регистрацията по ЗДДС е процедура, чийто правни последствия са следните:
а) излизане на лицето от системата на ДДС и отпадане на задължението за начисляване на ДДС за извършените по-нататък доставки;
б) отпадане на правото на приспадане на данъчен кредит;
в) извършване на специално облагане, пряко произтичащо от прекратяването на регистрацията - начисляването на ДДС върху пазарната цена на активите, налични към момента на прекратяването на регистрацията
Задължителната дерегистрация - по инициатива на регистрираното лице
1.Ако общият облагаемият оборот на регистрираното лице за последните 18 месеци преди текущия спадне под 50 хил.лв., това лице задължително трябва да подаде заявление за дерегистрация в 14 дневен срок на месеца, следващ осемнадесетия. От 01.04.2006г. е е сила нов праг - 25 хил.лв.
2.При прекратяване на търговския субект или на независимата икономическа дейност (стопанската дейност)
Задължителна дерегистрация по инициатива на ДО (данъчния орган)
1.когато ДО е констатирал наличие на основания за задължителна дерегистрация - спадане на общия облаггаем оборот за последните 18 месеца под прага от 50 хил.лв.
2.когато регистрираният данъчен субект или негов представител не могат да бъдат открити след щателно и документирано издирване от ДО на посочен от тях данъчен адрес;
3.когато регистрираният данъчен субект системно не изпълнява задълженията си по този закон или има невнесени данъчни задължения по ЗДДС, общата сума на които надхвърля стойността на активите, намалени с неговите задължения.
Прекратяване на регистрацията по избор (доброволна)
Регистрирано по ЗДДС лице има право да се дерегистрира по избор, когато облагаемия му оборот за последните 18 месеца спадне под 50 хил.лв.
За дата на прекратяване на регистрацията се счита датата на подаване на заявлението до съответното ТДД или датата на връчване на данъчния акт за дерегистрация.

Въпрос 41. Обекти на облагане с ДДС
Обект на облагане с ДДС са доставките на стоки или услуги и приравнените на тези доставки по смисъла на ЗДДС.
Определението за доставка, дадено в ЗДДС е следното: Доставка е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи.
Първият елемент от определението е "прехвърляне на собственост или други вещни права". Вторият елемент от определението е "насрещната престация".
Винаги при търговската сделка и двете страни си дават по нещо - пари при покупка или стока/услуга при замяна (бартер). Без насрещна престация доставките са безвъзмездни и поради тази причина те са приравнени на доставки.
Не са доставка по смисъла на ЗДДС:
- гаранционното обслужване на стоки, когато то по силата на договор е за сметка на чуждестранно лице, което няма седалище в страната и регистрация по този закон.
- безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава 14 от КТ (социално-битово и културно обслужване), свързани с дейността на предприятието.
- прехвърлянето на собственост или ограничени вещни права върху стоки или извършването на услуги в резултат на : преобразуване на ТД по глава XVI от ТЗ, прехвърляне на предприятие по чл.15 от ТЗ или извършването на непарична вноска (апорт) в ТД.
-предоставянето на стока или извършването на услуга между клонове или структурни звена в състава на едно лице, защото се счита за вътрешен оборот,
-безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвате л по ремонт на нает или предоставен за ползване актив, в случаите когато активът е бил предоставен за ползване на държателя/ползвателя непрекъснато в срок, не по-кратък от 3г.
Стока по смисъла на ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ с изключение на парите в обръщение като законно платежно средство, вкл. ел.енергия, газът, водата и топлинната енергия. Услуга по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока и пари.
В чл.8 и чл.10 от ЗДДС са изчерпателно изброени събитията, приравнените на доставка на стока и приравнените на доставка на услуга, които за целите на този закон се считат за облагаеми.
Например:
прехвърлянето на правото на разпореждане със стока по силата на договор, по който се плаща комисионна за продажбата или покупката;
когато ДЗЛ действа от свое име и за чужда сметка, се счита че е получило и предоставило стоката или услугата;
безвъзмездната доставка на стока или услуга; не е налице доставката с незначителна стойност с рекламна цел за целите НИД на лицето.
Доставката на стока или услуга вследствие на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон;
Предоставянето на стоки или услуги за лични нужди на собственика или за нуждите на работниците, с изключение на тези по глава 14 от КТ.
извършване на услуга от държател/ползвател по ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив.
Облагаеми доставки са :
Всички доставки на стоки или услуги по смисъла на чл.7-10 от ЗДДС, когато са извършени от ДЗЛ по този закон и са с място на изпълнение на територията на страната.
Износът по смисъла на ЗДДС, извършен от ДЗЛ (чл.32 ЗДДС) Вносът на облагаеми стоки, който по смисъла на чл.П от ЗДДС представлява въвеждане на стоките на митническата територия на страната От направеното изброяване е видно: 1/обекта на облагане
- с конкретизация на предметния му обхват: доставки на стоки или услуги, износ и внос;
- с конкретизация на териториалния му обхват - доставките да са с място на изпълнение на територията на страната
2/субектите на данъка - ДЗЛ по този закон
При извършване на облагаеми доставки регистрираното лице по ЗДДС трябва да начисли ДДС като задължение към бюджета и има право да приспада начисления му по покупките ДДС като данъчен кредит. ДДС по конкретна доставка не става изискуем, а само възниква като задължение към бюджета. Изискуем е този данък, който подлежи на плащане. На плащане подлежи само положителната разлика между начисления и приспаднатия ДДС, като изискуемостта настъпва на 14 число от следващия месец. При внос на стоки ДДС се дължи и от лицата, които не са регистрирани по ДДС, включително и гражданите, когато внасят облагаеми с ДДС стоки.
Основната данъчна ставка по чл.53 от ЗДДС е 20% за всяка облагаема доставка на стока или услуга , вкл. при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго. Специфичната данъчна ставка по чл.54 от ЗДДС е "0". Когато една доставка е облагаема със ставка "0" та си остава облагаема доставка по смисъла на закона. Облагаеми доставки с "0" ставка са :
- износът;
- доставките по чл.92 от ЗДДС(това са тези доставки, за които в международни договори, ратифицирани от РБ, е предвидено освобождаване от ДДС или облагаемите доставки, осъществени при условията на съвместно финансиране със средства от републиканския бюджет или общинските бюджети или заеми гарантирани от държавата по международни договори);
- продажбата на леки автомобили на инвалиди.
Освободени доставки
Когато говорим за освободени доставки не следва да ги приравняваме изцяло с - необлагаемите доставки. Освободени доставки по смисъла на чл.ЗЗ от ЗДДС са 5 групи:
- доставките с предмет, изброен в чл.34 - 52 от ЗДДС;
- износът на стоките и услугите, изброени в чл.34-52 от ЗДДС,т.е. ако една стока или услуга е освободена, то тя е освободена и когато е предмет на износ;
- доставките са с място на изпълнение извън територията на страната, с изключение на износа;
- доставките и действията, извършени извън рамките на независимата икономическа дейност;
- доставките на стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол, в рамките на митническия режим, и ако не напуснат антрепозитния склад;
Спецификите на освободените доставки са две:
- при освободените доставки не се начислява ДДС при продажбата на стоката или услугата, предмет на такава доставка;
- продавачът няма право да приспада начисления му по покупките ДДС като данъчен кредит, (единственото изключение е при износ на лекарствени средства, която е освободена на територията на страната, но е с право на данъчен кредит, изрично регламентирано в ЗДДС).
При това положение начисления при покупките ДДС става елемент от цената на придобиване, като вследствие на това се отразява върху продажната цена и върху печалбата. При облагаемите доставки данъчния кредит не се включва в себестойността и не влияе върху печалбата, защото тези величини се определят само върху данъчната основа.
От горното е видно, че при освободените доставки се освобождава само добавената стойност, а не цялата данъчна основа. За разлика от доставките, облагаеми със ставка "О", тук освобождаването е само частично - не се облагат само стойността, добавена от самия изпълнител по освободената доставка. Лицата, които извършват само освободени доставки изобщо не подлежат на регистрация по ЗДДС. Възможно е такива лица да са регистрирани по ЗДДС, защото извършват и значителен по обем облагаеми сделки. При това положение ако те не могат да определят пряко конкретния размер на данъчния кредит за приспадане и на данъчния кредит без това праводо се налага да ползват правото на частичен данъчен кредит по специалната формула на чл.68 от ППЗДДС.
Специалните случаи на освобождаване на доставките с предмет, изброен в чл.34-52 от ЗДДС:
- Доставки, свързани със земя - прехвърлянето на собственост върху земя, учредяване или прехвърляне на ограничени вещни права върху земя и отдаването под наем на земя. Не се считат за доставки, свързани със земя прехвърлянето на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на съоръжения и постройки, трайно прикрепени към земя;
- Наем на сгради за жилище. Не се считат за отдаването под наем за жилище настаняването в хотели, мотели, почивни станции и др.
- Финансовите услуги, застрахователните и презастрахователни услуги;
- Социално и здравно осигурителните услуги, доставката на помощи, здравните услуги, лекарствените средства; образователните услуги;
- Правните услуги; правните действия по обезпечаване на вземания;
- Приватизационните сделки;
- Разпореждане със стоки, отнети и изоставени в полза на държавата;
- Безвъзмездно разпореждане с активи на държавата и общините;
- Даренията на стоки, с изключение на акцизните стоки или услуги, направени в полза на изброените в ЗДДС лица;
- Хазарт;
- Доставка на селскостопански стоки или услуги;
- Доставка на културни ценности и продажба на билети;;
- Доставки, свързани с метални отпадъци
Според отменения ЗДДС имаше три групи сделки - облагаеми, необлагаеми и освободени, а според новия ЗДДС има две групи - облагаеми и освободени. Следователно необлагаеми ще се считат всички доставки, чиито предметен или териториален обхват не попада в приложното поле на ЗДДС (по-точно не биха могли да бъдат квалифицирани като облагаеми или освободени по смисъла на ЗДДС).
Пример: Износът е облагаема доставка според разпоредбите на новия ЗДДС , а според отменения ЗДДС сделките за износ се определяха като необлагаеми, с пълно право на приспадане на данъчен кредит. Износът е облагаема доставка, но облагаема със ставка "нула" процента ДДС . Причината за тази промяна е от чисто техническо естество, защото според 64 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква при едно основание - изпълнение на облагаема доставка, независимо от ставката на данъка - 20% или 0%.

Въпрос 42. Производство по облагане с ДДС
Начисляването на данъка според чл.55 от ЗДДС се извършва от доставчика, който е регистрирано лице по ЗДДС, за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга в срок 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Данъчно събитие според теорията е настъпването на всеки факт или съвкупност от факти, в резултат на което за определено лице възниква задължение да плати или приспадне определен вид данък. При ЗДДС (по смисъла на чл.24) данъчното събитие е определено в три направления:
- доставка на стоки или услуги по смисъла на чл.7-10 от ЗДДС , извършени от данъчнозадължените (ДЗЛ) по ЗДДС лица и с място на изпълнение на територията на страната;
- износът по смисъла на чл.14 от ЗДДС, извършен от ДЗЛ по ЗДДС;
- вносът на стоки по смисъла на чл. 11 от ЗДДС.
Моментът във времето, в който ДЗЛ трябва да начисли ДДС като задължение към бюджета се нарича дата на възникване на данъчното събитие. При извършване на облагаеми доставки регистрираното лице по ЗДДС трябва да начисли ДДС като задължение към бюджета и за него възниква право да приспада начисления му по покупките ДДС като данъчен кредит. При освободените доставки на датата на възникване на данъчното събитие възниква основание за освобождаване от начисляване на ДДС .
Според чл. 25 от ЗДДС данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати:
датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стоката или датата на завършването на услугата; датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Когато не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата. Специфичните случаи на възникване на данъчното събитие са посочени в ЗДДС .
Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът е извършил следните четири действия, регламентирани в чл.55 от ЗДДС:
- да издаде документ, в който да посочи данъка;
- да отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 от ЗДДС(дневника за продажбите);
- да отрази данъка като задължение към бюджета в подадена справка-декларация;
- да отрази данъка и в счетоводството си като задължение към бюджета.
Определянето на размера на данъка за всяка доставка се извършва, като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка. Данъчната основа по смисъла на ЗДДС е стойността върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице, увеличена със:
- всички други данъци и такси, в това число акциз, когато такива са дължими за доставката, и
- всички получени и усвоени от доставчика финансирания, пряко свързани с доставката, и
- всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко свързани с доставката; и
- съпътстващите разходи като комисионна, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя.
Основната данъчна ставка по чл.53 от ЗДДС е 20% за всяка облагаема доставка на стока или услуга , вкл. при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго. Специфичната данъчна ставка по чл.54 от ЗДДС е "0". Когато една доставка е облагаема със ставка "0" тя си остава облагаема доставка по смисъла на закона.
При безвъзмездните облагаеми доставки на стоки или услуги начисления данък е за сметка на доставчика, тъй като в такива случаи плащане няма.
Начисленият данък е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен, а в случаите когато документът не е издаден изобщо или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. В този случай под дължим се има предвид, че възниква задължение към бюджета, а не че съответната сума подлежи на незабавно плащане. Изискуем е този данък, който подлежи на плащане. На плащане подлежи само положителната разлика между начисления и приспаднатия ДДС, като изискуемостта настъпва на 14 число от следващия месец.
Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката. Получателят е задължен да плати начисленият му данък по "ДДС-сметка" на доставчика за доставки, при които са изпълнени следните условия:
получателят е регистрирано по този закон лице; начисленият данък е над 1000лв.
Данъкът се счита за включен в договорената цена в следните случаи: когато при договарянето на облагаемата доставка данъкът не е бил изрично посочен, че се дължи отделно (чл.56, ал.2 от ЗДДС ); В този случай се прилага общото търговско правило, че договорената цена е окончателната цена и нищо не следва да се прибавя към нея. Ако не е указано изрично, че цената е без ДДС, то по силата на чл.56, ал.2 от ЗДДС се приема, че тя е с включен ДДС. когато се предлагат стоки - предмет на облагаема доставка, на дребно в търговската мрежа (чл.56, ал.3 от ЗДДС ). Тази цел е да се защитят гражданите от изненадващо увеличение на цената на закупената стока, която цена е посочена на етикета.Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката.
Данъчен период
Това е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултат от същия този данъчен
период. ДДС за внасяне е налице, когато за определен данъчен период общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит. Регистрираното лице е длъжно да внесе дължимия данък в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася данъкът. Когато дължимият данък се отнася за последен данъчен период, при прекратена регистрация внасянето трябва да се извърши в 30-дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията. Данъкът се счита за действително внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет, по сметка на съответната ТДЦ.
Вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи ДДС в Р Бюджет по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса или в касата му, когато вносител е нерегистрирано по този закон лице, което не е ЕТ. Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за митническото задължение.
Данъчен кредит
Данъчният кредит е сумата от начислен ДДС на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго.
Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя възниква, когато са изпълнени следните условия/чл.64, ал.1/:
т. 1 получателят по доставката, за която е начислен данък или вносителят на стоката е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчната фактура или към датата на издаване на митническата декларация - при внос;
т.2 данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по този закон лице най-късно на датата, на която изтича данъчния период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка.
т.3 доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие ;
т.4 данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет или е начислен от вносителя по реда на чл.58а от ЗДДС;
т.5 получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки;
т.6 получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или митническа декларация по Закона за митниците.
Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице - негов доставчик не е изпълнило задължението си по чл.64, ал.1 т.2, в случаите когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС -сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.
Специални случаи на право на данъчен кредит има регистрираното лице за следните доставки, свързани с производствената дейност на предприятието, а именно::
- специално работно облекло и лични предпазни средства, безплатна храна и противоотрови, ако лицето е използвало,, използва и ще използва за предоставяне на работниците и служителите на основание на чл.284 и чл.285 от КТ;
- безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава 14 от КТ, свързани с дейността на предприятието.
Общите случаи на чл.65, ал.1-3 от ЗДДС, при които не възниква право на приспадане на данъчен кредит,, са като следва:
- стоката или услугата са за представителни мероприятия;
- е придобит мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, освен в случаите когато лицето извършва с тях основна дейност;
- стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта и експлоатацията на горепосочените превозни средства;
- стоката или услугата се използва за извършване на освободени доставки по смисъла на чл.33 от ЗДДС;
- ако придобитата стока, за която е приспаднат данъчен кредит, е отнета в полза на държавата;
- ако лицето е построило сграда, но впоследствие тази сграда е разрушена като незаконно построена, лицето няма право на приспадане на данъчен кредит.
Право на приспадане на частичен данъчен кредит
Според чл.66, ал.1 от ЗДДС регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и от внос, когато ще извършва с тях както облагаеми, така и освободени доставки, и при получаването на стоките или услугите не може да определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част за освободени доставки.
Размерът на частичния данъчен кредит се определя по формулата на чл.68, ал.2 от ППЗДДС, както следва: ДК= НДхК
Данъчния кредит(ДК) се определя като начисленият данък(НД) за получената доставка или за вноса на стоки или услуги, които са използвани, се използват или ще бъдат използвани както за облагаемидака и за освободени доставки се умножи по коефициент(К), определен на база извършените доставки за данъчния период,, изчислен по следния начин: К= ОБД:Д, където:
ОБД - сумата на данъчните основи на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки за данъчния период(облагаеми с данъчна ставка 20% и 0%) Д — сумата на данъчните основи на всички извършени от лицето доставки, вкл. и освободените.
Документация и отчетност
ЗДДС се отличава с изключително засилено прилагане на принципа на документалната обоснованост на стопанските операции. Това прилагане е така засилено, че може да се говори за специален принцип на ЗДДС, който може да се нарече принцип на "документалната строгост".
Според чл.93, ал. 11 от ЗДДС данъчните документи по смисъла на този закон са: данъчна фактура, данъчни известия към данъчната фактура, опростена фактура, известия към опростената фактура. Данъчните документи се издават само от регистрираните по този закон лица. Данъчните документи се издават при възникване на данъчно събитие, в срок до 5 дни от настъпването му, най-малко в 2 екземпляра. Поправки и добавки в данъчните документи не се разрешават.
Данъчната фактура е частен писмен документ, издаван от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване от него на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Реквизитите, които задължително следва да се съдържат в данъчната фактура са следите: десегразряден номер на документа; гриф"оригинал" на първия екземпляр; данъчната основа на доставката на отделен ред; размера на начисления за доставката данък на отделен ред; в случаите когато сумата, дължима на доставчика е различна от данъчната основа, тази сума се записва на отделен ред за информация. Оригиналът на данъчната фактура се предоставя на получателя по доставката, за да има право да приспада данъчен кредит.
Измененията на продажната цена на една доставка водят до изменение и на начисления данък, съответно на подлежащия на приспадане данъчен кредит, такива изменения се документират със своеобразен вид фактури, наречени "известия". Данъчното известие се издава само към издадена данъчна фактура. Предвид обстоятелството, че данъчната основа може да се изменя в две посоки
- намаляване или увеличаване, са регламентирани два вида известия:
- данъчно дебитно известие, с което се отразява увеличението на данъчната основа и начисления данък на документирана с данъчната фактура облагаема доставка;
- данъчно кредитно известие, с което се отразява намалението на данъчната основа и начисления данък на документирана с данъчната фактура облагаема доставка;
Опростената фактура е писмен частен документ, издаван от регистрираното лице - доставчик на стоки или услуги, за възникнало данъчно събитие, за което не се начислява данък. Опростената фактура се издава от регистрирано лице, когато доставката е освободена, независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по този закон лице. Опростената фактура се издава и в следните случаи на облагаеми доставки: а/ при износ по смисъла на чл.14 от ЗДДС; б/ при безвъзмездни доставки;
в/ при извършена облагаема доставка, за която не е поискана данъчна фактура; г/ при доставки по смисъла на чл.62 от ЗДДС;
д/ при доставка на стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и др.
Опростена фактура се издава и в случаите, когато доставчика е регистрирано лице, а получателя е нерегистрирано лице
Справка-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период информация относно извършените покупки и продажба и стойностите на начисления и приспаднат ДДС и др. съществени данни. За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да
подаде справката-декларация до 14-число вкл. на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася в съответната ТД НАП. Подаването е задължително и в случаите, когато данък не следва да се внася или възстановява, както и в случаите когато регистрираното лице не е извършило и получило доставки на стоки и услуги или внос за този данъчен период. Освен ежемесечно подаване на справка-декларация, до 15 април на следващата година се подава и годишна-справка декларация от регистрирано лице, което е извършило през годината както облагаеми, така и освободени доставки. Целта е годишно изравняване на сумата на ползвания данъчен кредит от регистрираното лице при извършването на тези доставки.
За целите на данъчното облагане по ЗДДС и ползването на правото на данъчен кредит от регистрирано лице, при извършването на внос или износ на стоки се оформят съответните митнически декларации, като данните в тях се отразяват в съответните отчетни регистри.
Отчетни регистри
Регистрираните по ЗДДС лица задължително водят "Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите", наричани в закона отчетни регистри. Дневниците се откриват и завеждат в началото на всяка година или на датата на откриване на регистрацията по ЗДДС и се приключват в края на годината или на датата на дерегистрацията по закона. Информацията от регистрите се използва за попълване на справките-декларации. По-точно в справката-декларация се посочват общите сборове на начислен ДДС по всички данъчни събития и приспаднат данъчен кредит по всички покупки.
Регистрираните лица отразяват документите по получените доставки, ползвания данъчен кредит и осъществения внос в счетоводството си и в дневника за покупките на датата, на която са получени.
Документите по извършените доставки, начисленият данък и извършеният износ се отразяват в счетоводството и в дневника за продажбите на датата, на която са издадени.
Регистрираното лице е длъжно да подава всеки месец заедно със справката-декларация за данъчния период информацията от дневниците на магнитен носител по параметри, определени в ППЗДДС, както и копие от регистрите, освен в случаите, предвидени в правилника.
Всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговския обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да я съхранява до напускането на обекта. Касовата бележка е документ, регистриращ доставката на стока и услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, с банкова кредитна карта или дебитна карта или други заместващи парите платежни средства.
Не се издават данъчни документи в следните случаи: при доставка на стоки на дребно на граждани, документирани само с касови бележки; при доставките на финансови услуги, застрахователни услуги, социално- и здравноосигурителни услуги, доставки по КТ, безвъзмездното разпореждане с активи от държавата и общините и при продажба на самолетни билети за международен транспорт.

Въпрос 44. Правен режим на акцизите
Правната материя, отнасяща се до акцизите се урежда от Закона за акцизите, Правилника за прилагане на Закона за акцизите и Тарифата за акцизите.
По своята правна същност акцизите са републикански, косвен, еднофазен данък.
Акцизите са републикански данък , защото приходите от тях постъпват директно в републиканския бюджет, а не в бюджетите на общините.
Акцизите са косвен данък, тъй като задължението за внасяне на акциза в републиканския бюджет не се изпълнява директно от платеца на акциза(т.е. от купувача на стоката), а от трето лице(производител или вносител на акцизни стоки). При акциза данъчен длъжник е производителят или вносителят на стоката. Това е лицето, което подава данъчна декларация и внася данъка в републиканския бюджет. Като всеки косвен данък така и акциза се калкулира в цената на стоката и по този начин се проявява като фиксирано увеличение на цените на стоките.
Акцизите са еднофазен данък, защото се начисляват еднократно, при внос на стоката или при продажбата от производител на търговец. При еднофазната система за събиране на данъци търговците на едро и дребно са изключени от кръга на задължените лица. Предимство на тази система на облагане е в сравнително малкия брой данъкоплатци и относително ниските• разходи за събиране на данъка.
Облагането с акциз се характеризира със следните особености:
- облага се потреблението на стоки и услуги;
- облагат се сделките със стоки и услуги, извършени на територията на страната;
- облагат се само тези стоки и услуги, които са посочени в Тарифата за акцизите;
- акцизът се дължи еднократно за стоките и дейностите, посочени в Тарифата за акцизите;
- дължимият акциз се включва в данъчната основа за облагане с данък върху добавената стойност (ДДС ).
Обект на облагане с акциз са стоките и услугите, посочени в чл.1 от Закона за акцизите(ЗА).
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗА с акциз се облагат стоките и услугите от местно производство, посочени в Тарифата за акцизите, предмет на сделки на територията на страната, която включва географската територия на РБългария, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговски обекти, лицензирани за безмитна търговия.
Според чл.1, ал.2 от ЗА на облагане с акциз подлежат и внасяните в страната стоки, посочени в Тарифата за акцизите, както и внасянето на спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива в свободните зони, в свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия. На облагане с акциз подлежат и хазартните игри, посочени в раздел IV на Тарифата за акцизите (чл.1, ал.З от ЗА). Определението за хазарт е дадено в Закона за хазарта, където е посочено че хазарт е всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът. На облагане с акциз подлежат поотделно хазартните" съоръжения като стока и хазартните игри. При определянето на кои стоки да бъдат акцизни законодателната практика е възприела принципа на изчерпателното изброяване, т.е. принципа на листата. Най-често използваните критерии за определянето на кръга на акцизните стоки са:
- луксозност на стоките (облекла от естествени кожи, автомобили, въздухоплавателни транспортни и морски съдове, бижутерия, благородни метали и др.);
- вредност за здравето (алкохолни напитки, тютюневи изделия и др.);
стоки, цените на които се определят от държавата (течни горива: бензини, керосин, газьол)
- стоки, които не са от първа необходимост (еротични и порнографски издания, игри на щастието и др.)
От специфичния подбор на стоките и услугите, които се облагат с акциз е видно, че това са основно стоки и услуги, които имат широко потребителско търсене, поради което акцизите се наричат още данък на консумацията. Понятието консумация винаги се свързва с прекия потребител и затова се приема, че законодателят цели да обложи дохода на консуматора, т.е. до хода на данъкоплатеца. За това акцизите са приемливи от гледна точка на държавата, тъй като чрез тях могат да се контролират доходите на населението и да се осигурява бързо постъпление на парични средства в бюджета.
Не се начислява акциз: при износ;
- за стоки и услуги, за които акцизът вече е платен;
- на произведените ракии от физически лица от собствени суровини и материали за лично потребление в размер на 2000 алкохолни градуса годишно на семейство;
- върху сделките извършени от регистрирани производители на вина;
- на международни, пощенски и други пратки, както и на личния багаж, когато посочените стоки се внасят в рамките на разрешения безмитен внос;
- за временно внесени моторни превозни средства и ремаркета, които са противозаконно отнети или откраднати, ако са налице предвидените в ЗА условия;
- когато са налице основания за освобождаване от заплащане на акциза по силата на международен договор;
От 1.01.2005 г. се отменя акцизът за всички видове чай;
От 1.01.2006 г. се освобождават от облагане с акциз нефтения газ и другите газообразни въглеводороди, когато се използват за битово потребление.
В ЗА са определени като данъчнозадължени лица (ДЗЛ) всички лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки или организират хазартни игри, посочени в Тарифата към закона, включително и чуждестранните лица, които извършват стопанска дейност самостоятелно или чрез място на стопанска дейност.
Регистрация
На задължителна регистрация за целите на облагането с акциз подлежат производителите и вносителите на акцизни стоки, както и организаторите на хазартни игри, посочени в Тарифата за акцизите. Срокът за изпълнение на това задължение е 14-дневен от започването на съответната дейност. В ЗА е предвидено, че регистрацията може да се извърши по два начина - по инициатива на ЗЛ и по инициатива на органа по приходите. Процедурата по регистрация за целите на ЗА започва с подаване от страна на лицето, което подлежи на регистрация, на писмена декларация за регистрация в ТД НАП, където то е данъчно регистрирано по реда на ДОПК. Необходимото съдържание на писмената декларация за регистрация включва данни на заявителя, видът на акцизните стоки, които лицето ще произвежда или внася или видът на хазартните игри, които то ще организира, датата на подаване на писмената декларация, длъжност на лицето, което я подава и подпис на подателя.След извършване на вписването в регистъра, ТД НАП издава на лицето Удостоверение за регистрация по образец.
Регистрацията по инициатива на данъчния орган се извършва в случаите, когато са налице условията за задължителна регистрация по ЗА, но лицето не се е регистрирало по своя инициатива. Тази регистрация се извършва по инициатива на данъчния орган с данъчен акт, като за дата на регистрация се счита датата на връчването на този акт.
Лице, което е регистрирано за целите на ЗА, когато преустанови производството или вноса на акцизни стоки, или организирането на хазартни игри трябва да поиска прекратяване на регистрацията си, като за целта подава декларация до ТД НАП. Преди да прекрати регистрацията на лицето по ЗА ТД НАП извършва данъчна ревизия и издава данъчен ревизионен акт. В данъчния ревизионен акт се посочват сумите на акциза, които подлежат на внасяне в републиканския бюджет. За да определи размерът на дължимия акциз, който подлежи на внасяне в републиканския бюджет се приема, че към датата на започване на данъчната ревизия регистрираното лице реализира наличните стоки по пазарни цени. Регистрираното лице е длъжно да внесе определения с данъчния ревизионен акт акциз в 14-дневен срок от връчване на акта. От момента на внасяне на акциза регистрацията на лицето по ЗА се счита за прекратена.Когато при данъчната ревизия не се установи дължим акциз, за дата на прекратяване на регистрацията по ЗА се счита датата на връчване на данъчния ревизионен акт.
НОВО от 2006г. Промяна в Тарифата за акцизите, изразяваща се в увеличение на акцизите. Законът за акцизите е отменен с §1, ал.1 от ПЗР на Закона за акцизите и данъчните складове, считано от 01.07.2006г. Разпоредбите на Закона за акцизите, регламентиращи извършването на безмитна търговия със стоки в обекти, получили разрешение от МФ за извършване на тази дейност, ще се прилагат до приемането на закон за безмитна търговия. Съгласно §2 от ПЗР на Закона за акцизите и данъчните складове, за задълженията и сроковете за внасяне на акциз, начислен до 30.06.2006г. вкл., както и започналите до тази дата производство по възстановяване акциз, ще се прилага Закона за акцизите. До тази дата контролът върху акцизните стоки ще се осъществява от данъчната администрация по реда на Закона за акцизите.