Право

1. ФИНАНСОВО ПРАВО е: 1. самостоятелен или 2. комплексен правен отрасъл, който заимства институти от други правни отрасли. Предмет: ФП регулира финансови отношения (отношения с паричен характер), такива, които възникват по повод движението на различни средства. Има 2 сфери в държавата: 1. производствена – национален доход, и 2. непроизводствена – здраве. Държавата не може да съществува без 2 – трябва и метод за прехвърляне на средства от производствена в непроизводствена. За тази цел се създава държавен бюджет като централизиран паричен фонд. Групи отношения: 1. по повод разпределение на държавния доход (данъци) 2. по повод преразпределение на средствата – изготвянето и приемането на бюджета от НС 3. по повод разходване на бюджетни средства 4. върху 1, 2 и 3 – отношения на финансов контрол. Тези отношения са финансови, уредени са с властнически метод на регулиране. Финансови са отношенията, които възникват, развиват се и се прекратяват по повод разпределение, преразпределение, разходване и контрол на националния доход. Общи характеристики на финансовите отношения: 1. публичноправни – поне единия субект е държавата 2. отношенията са резултат само от приложенията на правни норми 3. имат паричен характер – развиват се по повод движението на парични средства. Заедно с тях възникват и други отношения – организационните (контролни, които възникват по повод парични). 4. уреждат се с правни норми. Метод: властнически. Особености: 1. държавните органи действат в условията на обвързана компетентност 2. актовете имат декларативно действие, ИФА възникват по силата на закона 3. познати са способи за погасяване на финансови отношения като финансовата амнистия и опрощаването, 4. начин – глобите 5. липсват диспозитивни норми, само императивни са. Източници: обичаят не е 1. КРБ 2. финансови закони: ЗУДБ, ЗБ 3. подзаконови НА: банково законодателство 4. международни договори, 5. Решения на КС – когато отменят норми от финансови закони като противоконституционни, 6. Решения на ВАС. Сравнение: КП: по предмет на правно регулиране, заложени са принципите на ФП – чл. 60 КРБ АП: отново с предмета, занимава се с управлението на държавата ГП: метод на правно регулиране, ФП не се занимава с неимуществени отношения. Прилагането на финансовоправни норми: Хипотези: 1. може да се приложи самостоятелно 2. приложението й следва от прилагането преди това на друга финансово правна норма 3. следстие от друга финансовоправна норма да се приложи норма от друг правен отрасъл 4. когато за да се приложи норма на ГП трябва да се спази финансовоправно искане 5. процесуалноправни норми – ДОПК не урежда всички процесуални отношения. Други актове, хипотези: 1. финансови закони – препращат към ЗАП 2. финансови закони, които предвиждат като задължителна фаза за обжалване на финансови актове 3. финансови закони, които не допускат съдебен контрол върху ИФА.

2. Финансовоправни норми – общи и абстрактни правила за поведение, действат нограничено във времето. ИФА – отнасят се до индивидуален адресат, конкретен казус, еднократни действия. Трудно се намират универсални финансовоправни норми. Форма – хипотеза, диспозиция, санкция. Хипотеза – ЮФ, въз основа на който ще се развие ФПО. ЮФ представлява имущество или оценима в пари даденост, във връзка с която се поражда финансов дълг. В диспозицията са посочени адресатите, както и техните права и задължения. Във ФПО едната страна винаги е държавата, но това не означава, че държавен орган е носителя на вземането. Санкцията е трети елемент, чрез нея се гарантира законосъобразното развитие на ФПО. За нарушения на финансовоправни отношения могат да възникват и четирите вида отговорност. Понятие финансова отговорност няма. Най – често санкцията е в края на НА. Видове: материалноправни (посочват се права и задължения, нямат обратно действие) и процесуалноправни (ред за реализиране, биха могли да имат обратно действие). Особеното е, че често съжителстват в един и същи акт. ФП е публичноправен отрасли финансовоправни норми са израз на фискалния суверенитет на държавата. Според поведението на адресатите нормите се делят на задължаващи (за действие), забраняващи (за бездействие) и упълномощаващи (уреждат СП). Друго деление е на техникоюридически (стойности, %, материалноправни), контролни (проверява се правилното приложение на финансовоправни норми). Финансов план – финансовата дейност трябва да се планира, това са ежегодно приеманите закони за бюджета на държавата. Други финансови планове са кредитни, валутни. От една страна плановете са задължителни за адресатите, но от друга съдържанието им няма нормативен характер. С изтичането на календарната година преустановява действието си, без да е необходимо да се отменя, в него не се съдържат санкции. В теорията се смята, че финансовите планове по-скоро се отнасят към общите ненормативни актове. Законовата форма дава възможност в съдържанието на акта да се включат и правни норми. Тълкуване на финансовоправни норми: мисловна дейност, насочена към изясняване точния смисъл на разпоредбите. Приложими са буквално, граматическо, логическо тълкуване и според целта на закона. Допустими са и ограничителното и разширителното. Недопустимо е тълкуването по аналогия. При определянето на ЮФ се използват понятия, които биха могли да имат същото съдържание или ФП, използвайки това понятие да измени съдържанието. Говори се за автономия на ФП, именно защото модифицира и изменя съдържанието на понятието. 2 съображения: да се гарантират приходите в бюджета и да се предотврати заобикалянето на финансов закон. Понятията се схващат в техния стопански смисъл.

3. Влизане в сила – 3 дни след обнародване, ако не е посочен друг срок. Изключения: 1. финансовоправни норми, свързани с бюджета е от 01.01 на следващата година, може в началото на месеца, на тримесечие, незабавно – устройствени закони. Изисква се изрична отмяна. Обратно действие: материалноправни норми действат за в бъдеще, а висящите правоотношения се уреждат по закона, който е бил в сила, когато е възникнало ПО. В КРБ няма забрана за обратно действие на финансов закон, но принципът е, че не трябва да имат обратно действие. Допустимо е само при облагоприятстващите правни норми. При процесуалноправните се допуска. Действие по отношение на лицата: 1. малко са универсалните норми, в тях се определят категории 2. често финансовоправни норми чрез допълнителни белези характеризират адресата (данъчни закони – местни и чуждестранни лица) 3. във ФП адресати са и социалните дадености, които нямат друга правосубектност. Действие по място – действат на територията на цялата страна, но има и случаи когато на отделни части на територията на страната е изключено действието на финансовоправни норми. В сферата на данъчното право – двойно данъчно облагане, свободни икономически зони: съществуват специални спогодби.

4. Характеристика на финансовата администрация: Всички органи, които имат правомощия в сферата на финансите в най-широк смисъл се отнасят към финансовата администрация. Органите са разнообразни, с различна компетентност – НС, Президент, МС. Обща компетентност - достатъчно е органът да се разпорежда с бюджетни средства, за да има компетентност и в сферата на финансите (Министър на образованието), органи със специална компетентност – Сметната палата. Органите могат да бъдат еднолични или колективни, органи с местна компетенстност и органи с компетентност над цялата страна. Основна характеристика на органите - действат при условията на обвързана компетентност. Заради това в много от финансовите закони е предвидена санкция за неупражняване на правомощията. Упражняването на властнически правомощия се изразява по 2 начина: 1. издаване на властнически актове с декларативно действие 2. задълженията имат преди всичко паричен характер, актовете правят финансовите задължения ликвидни и изискуеми. Конститутивно действие могат да имат актовете, издавани по повод действия, осъществявани в условията на разрешителен режим. Финансовите органи са снабдени със санкционни правомощия - АНО: глоба или ПАМ. Нормите с които се урежда статута са публичноправни. Управленската дейност включва и контролни правомощия по повод създаването на финансовото законодателство (правомощията на Министъра на финансите са в Устройствен правилник на МФ). Отделни правомощия може да съществуват и в други закони. Всички правомощия на Министъра на финансите се реализират чрез специална финансова администрация.

5. Обща характеристика на ФПО: Това са отношения, които възникват и се развиват по повод разпределянето, преразпределянето и разходването на националния доход, както и контролът върху тази дейност. Това са публичноправни отношения, които са резултат от държавна дейност, съществуват само като правни отношения, въз основа на правна норма. Във ФПО участват освен държавни органи и ФЛ/ЮЛ. ПО се развиват между две страни, но има и ПО с тристранна правосубектна организация. ФПО се регулират с властническия метод на правно регулиране. Във ФП се говори за същински (пари) финансови ПО и организационни (обслужват развитието на същинските, изготвяне, приемане и изпълнение на финансови планове), критерий е обекта на ПО. Както всички ПО финансовите са свързани с реализирането на права и задължения. В по-голямата част от случаите носител на СП е държавата, в практиката се говори за публични/ държавни вземания. ДОПК дели държавните вземания на публични и частни. Особености във ФПО са икономическите понятия – печалба, оборот. ЮФ се делят на юридически действия и събития, критерият е наличието или липсата на човешка воля. От 1 ЮФ могат да възникнат различни правни последици. ЮФ е действие когато човешката воля е насочена към настъпването на финансовоправни последици, в повечето случаи когато в ГП ЮФ се смятат за действия, във ФП се схващат като събития. Юридически действия могат да бъдат действия в тесен смисъл или бездействия. Неправомерни юридически действия могат да породят финансово – правни последици (и за незаконна дейност се дължат данъци). Проблем с тълкуването и понятията.

6. Финансова правосубектност - кръгът от лица, които могат да бъдат носители на права и задължения. Субект на ПО се употребява в смисъл на конкретен участник в конкретно ПО, който е носител на конкретни права и задължения. Субект на правото – касае се за абстрактна възможност. Принципно финансовата правосубектност следва гражданската - ФЛ с раждането, ЮЛ - според принципите на ГП (вписване), осигурителните каси се приравняват на ЮЛ. Самостоятелно субекти са и клоновете на чуждестранните лица, цели се да се локализира дейността на чуждестранните търговци, критерий е дейността да се осъществява трайно на територията на страната. Държавата като субект се представлява от съответния държавен орган. Основанието и размера на местните данъци се определя от НС, но събирането на данъците е предоставено на общините, като те са приход в общинския бюджет. НАП Е ЮЛ, но органите по приходите са различни. Правосубектността на държавния орган е израз на неговата компетентност, схваната като сбор от правомощия, а упражняването на неговите правомощия е и право и задължение. ФПО – двустранни и тристранни, като вторите: трето лице със самостоятелни права и задължения. Контролът върху използването на бюджетните средства се упражнява от БНБ и Министъра на финансите (законо- и целесъобразност). Делението на активни и пасивни субекти (с оглед права и задължения) в ГП е неприложимо, тъй като е недопустимо един субект с властнически правомощия да е пасивен. Приема се, че активен субект е този, който упражнява властнически правомощия – Държавата. Този модел важи и за същинските и за организационните ФПО. ФП също характеризира субектите си: гражданството не е основен критерии, а по-скоро допълнителен при изясняването на понятието местно и чуждестранно лице, с които борави ФП. ФП им дава различно съдържание на термините във ВЗ и в данъчни закони.

7. Обща характеристика на ИФА: по същността си са ИАА, но се отнасят до финансова материя. Терминът се употребява като родово понятие, в НА се срещат като разрешения, нареждания, заповеди, ревизионни актове. ИФА е юридически акт, израз на волеизявление на финансов орган, във връзка с което се свързват правни последици. Волеизявлението се прави от държавен орган, най-често се издават от органи на специализираната финансова администрация. Актовете се издават само в писмена форма, предвиждат се и образци относно съдържанието на акта. Държавен орган, издавайки ИФА действа от името на държавата в качеството й на власт. Актът е едностранно издаден без да има съгласуване на волите на автора и адресата. Във ФП вместо молби се подават декларации – обикновено деклариращи парични задължения на лицата към държавата. Така декларацията е извънсъдебно признание на посочените в нея факти. Финансовия орган не е обвързан от данните, посочени в декларацията и с всички допустими средства може да доказва, че те се различават от действителното. ИФА се издават само когато основанието за това е предвидено в закона. Актът трябва да бъде издаден от органа, посочен в закона и със съдържанието, което законът предвижда. Финансовата администрация действа при обвързана компетентност (не само могат, но и са задължени да ги издават). Поради декларативния характер на актовете се говори за финансов автоматизъм. След като актът е декларативен той не поражда правата или задълженията с паричен характер, а ги прави само ликвидни и изискуеми, определяйки основанието, адресата, размера на задължението и падежа. ИФА са актове по приложение на финансовия закон, изпълнението им е скрепено с държавна принуда. Има особености в обжалването – за едни АПК, за други – митнически органи (1 фаза – административен ред, 2 - съдебен), някои актове на БНБ не подлежат на обжалване по съдебен ред. Във ФП жалбата не спира изпълнението, а само конкретен орган при наличието на обезпечения може да спре изпълнението. Изпълнението на парични задължения е по реда на ДОПК. Видове: облагоприятстващи и утежняващи, констативни (установява се факт), декларативни и конститутивни (редки, пораждат права/ задължения). Изискванията за законосъобразност са същите като в АП. В ДОПК е посочено за данъчните актове: компетентност, форма спазване на материално- и процесуалноправни разпоредби, но не е посочена целта. Компетентността следва да бъде изрично установена, актът трябва да отговаря на съдържанието на правна норма, неспазването на формата не винаги води до нищожност на акта, гледа се дали липсата на реквизит е съществена. Преценката за законосъобразност на акта е с оглед съдържанието на правните норми – законови или подзаконови.

9. Санкции – няма финансова отговорност, реализира се една от 4-те вида. За едно и също нарушение е възможна кумулацията, като при наказателната и административната е изключена. Може да се използват и ПАМ. Видове: 1. наказателна: при нарушение на финансовоправни норми с висока степен на обществена опасност се прилага НК. Финансови престъпления: митнически престъпления; против финансовата и осигурителната система, изпиране на пари. Някои може да се декриминализират. 2. дисциплинарна: в КТ – когато дееца е в трудови ПО и по повод изпълнението на тези функции е извършил финансово нарушение, налага се от ръководителя на стопанския субект (бележка, предупреждение за уволнение, дисциплинарно уволнение). 3. гражданска: във ФП: имуществена, материална, отчетническа=гражданска деликтна отговорност. Тя е последица от упражнен финансов контрол – налага се при установени имуществени вреди, реализирането й има за цел възстановяването на вредите, реализира се само при реално причинени вреди, но не и при пропуснати ползи, лихвите се дължат от момента на деликта. 4. Административна – най-чести финансови нарушения, които водят до административна санкция са свързани с неплащане в пълен размер или неплащане въобще на публични държавни вземания – данъци. Особеност – начина, по който се установява размера на глобата или на имуществената санкция. За ФЛ: в относителен размер: от...до...; Често при индивидуализиране на санкцията се стига до висока санкция, може да зависи и от трудовото възнаграждение на дееца (в размер на 2 заплати), може да бъде и в двоен размер, патентна дейност – двукратен данък върху вида дейност. Имуществени санкции на ЮЛ: големи размери – от 100 до 500 000 лв. ПАМ: система от мерки и действия на компетентните финансови органи, предназначена да осигури законосъобразното изпълнение на прилаганите от тях финансовоправни норми. Могат да се налагат за предотвратяване и като последица от извършена финансово престъпление. 1. Превантивни: ограничава се възможността да бъдат извършвани финансови нарушения: система на двоен подпис, лицензионен режим: за да се извършва определена дейност е нужна лицензия. 2. преустановителни: лишаване от право за упражняване на дейност за 1 месец. ПАМ е различно от принудителното изпълнение на ИФА.

8. Усложнения при ФПО: За да възникне едно ФПО е необходимо правна норма и ЮФ, то възниква, развива се и се погасява между 2 субекта. Често има отклонения, които могат да се обособят в 2 групи: 1. Усложнения свързани със субектите: при ФЛ и ЮЛ отговорност за чужд финансов дълг – налице е ФПО, при което държавата е носител на СП, а от другата страна има финансово задължение на ФЛ/ЮЛ. Едно трето лице ще бъде привлечено да отговаря за чужд дълг на мястото на титуляра, това встъпване в дълг става по силата на закона. Различно е от заместване в дълг: титулярът длъжник изчезва и на негово място идват 1 или повече лица, което ще носи отговорност за същия дълг, при встъпването в дълг титулярът носи отговорност за дълга си като се привлича едно трето лице и те солидарно отговарят. До тази отговорност се стига при 2 хипотези: 1. неправомерно поведение на трето лице (ако на 1 лице е наложено запор на доходите, но то получи доход по договор и счетоводителя не му удържи данъци – отговарят заедно + законна лихва). 2. ако третото лице само се поставя в положение на длъжник – институт на поръчителство. Третото лице гарантира на държавата, че ако титуляра не плати, ще плати то. Солидарността във ФП възниква само по силата на закона. При пасивната солидарност всеки един отговаря за целия дълг, ако един плати – другите не дължат. Разплащанията между тях след това се извършват на принципа, че всеки дължи по равно. Усложнения при правоприемство: възниква едно ПО между 2 субекта и преди да е приключило на мястото на пасивния субект влиза 1 трето лице. ПО започва с едни и завършва с други 2 субекта. Тази замяна става само по силата на закона. Правоприемството може да се приложи и при контролни, организационни или същински отношения. Правата и задълженията могат да преминават върху правоприемници, стига да не са in tuito personae. При ФЛ наследниците са тези, при които преминават всички права и задължения, отговарят до частта си. Наследниците не отговарят солидарно. При ЮЛ: прилага се при сливане, вливане и т.н. 2. Усложнения с ФС: Има възникнало ФПО след осъществяването на ЮФ. Този ЮФ или не е настъпил, или не е годен да породи финансовоправни последици. Ако е сключена сделка, начиследно е ДДС, внесено е в бюджета, но сделката се оказва нищожна е налице недължимо платен данък. Прилага се обръщане, което трябва да коригира първото ПО, както и последиците. Приема се, че данъкът е внесен по грешка. Проверява се дали лицето не дължи по друго финансово задължение към държавата и на негова база се извършва компенсация или прихващане. След това се установява остатък, който следва да се върне. Компенсациите могат да се извършват от органа или по молба на лицето. При промяна в обема на ЮФ: ЮФ трябва да има цифров израз, няма значение за какво се дължи. Установява се действителната ситуация и ако е надвнесено – връща се, ако не е внесено изцяло се довнася, тук възниква вторично, коригиращо ФПО. Заобикаляне на финансови закони: често ЮФ са сделки и ако една сделка се окаже, че е сключена чрез заобикаляне на закон, то може да се плати по-малко или изобщо да не се плати. Симулативни сделки: вътрешна и външна – тогава данъчното задължение се определя при условия, които биха възникнали ако е била осъществена прикритата сделка. Особеност е, че разкриването на подобни сделки не е свързано с давност, доказването става въз основа на всички доказателства + гласни. Свързани лица: роднини, работодател – работник, съдружници, когато една сделка се различава от гражданския оборот и тя е между свързани лица – прилага се резултатът който би могъл да бъде между несвързани лица.

10. Финансови вземания: всяко ФПО поражда права и задължения по повод определено плащане. Видове държавни вземания: 1. публични – данъци, такси, мита и 2. частни – според произход, финансовоправен произход на държавни вземания – данъци, санкционен произход – глоби, целта е наказание и приход в бюджета, не подлежат на планиране, гражданскоправен произход – участието на държавата в гражданския оборот: 1. държавни вземания с договорен характер и 2. на деликтно основание – увредено е държавно имущество, последен вид: приватизационни приходи: неправомерно взимане на стипендии. Системи: 1. в твърди размери, 2. размера варира. Трябва да се установи облагаемата основа и да бъде умножена с данъчна ставка. 3. Прогресивна система – с покачването на облагаемата основа нараства и размера на данъчната ставка, етажна прогресия – до 180 лв необлагаем доход, 250 - 600 – 14 лв и т.н., обикновена прогресия – до 100 лв необлагаем, 100 - 200: 5 %. Производство: извършва се процедура, която започва с подаването на декларация, посочва се облагаемата основа, държавата може да провери данните, които са посочени. Издава се ИФА с декларативен характер. Може да се обжалва по основание и размер, изпълнения: процедура по ДОПК.

11. Прекратяване на ФПО: за видовете изпълнение – доброволно и принудително, финансова амнистия, опрощаване, прихващане, погасителна давност, ползва се термина погасяване. За да започне доброволното изпълнение трябва да имаме едно изпълняемо право, в някои случаи трябва и ИФА, а в други – само ЮФ, който да е породил задължението. Принципът е, че вземането трябва да бъде безспорно. Дори актът да се обжалва, жалбата не спира изпълнението му. Допуска се спиране на изпълнението, но след представяне на обезпечение. Друго условие е самото вземане да не е отсрочено (променя се падежът на целия дълг) или разсрочено (изпълнява се на части). Компетентен орган да се произнесе за отсрочване/разсрочване по отношение на данъци и задължителни осигурителни вноски са Изпълнителния/ Териториалния директор на НАП или Министъра на финансите. Иначе компетентен е органът, който е установил задължението. Отказите за разсрочване/ отсрочване вече могат да се обжалват. Задължението трябва да се извърши от адресата на акта, ако е предвидена солидарна отговорност: може да се изпълни от всеки от солидарните длъжници. Може да се изпълни и от всяко трето лице. Допуска се трето лице да встъпи в правата на публичен взискател. Задължението трябва да се изпълни изцяло и в срок. Може и самият материален закон да допуска плащането на части. Правното значение на сроковете при изпълнението е различно. Във ФП няма безсрочни задължения, които да стават изискуеми без покана. Неизпълнението в срок води до неблагоприятни правни последици. Започват да текат лихви за забава. Ако е подадена данъчна декларация или има акт с изтекъл срок за доброволно изпълнение са налице предпоставки за принудително изпълнение. Може сроковете да имат стимулиращ ефект: отстъпки, ако пък задължението не бъде изпълнено в срок – лихви. Размер на лихвата – законната лихва. Ако длъжникът има две или повече задължения към държавата те се погасяват по реда за възникването им. Допуска се при различни видове задължения да се посочи кое се погасява. Ред за погасяване: главница, лихви, разноски. Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат. Гаранции за събиране на вземания: Гаранциите са правни пособи, които държавата създава, за да обезпечи събирането на вземания. Те са уредени в НА. Гаранции в широк смисъл разбираме различни правни институти, уредени в цялото законодателство, които са насочени към доброволното изпълнение на финансовите задължения. Имат по-скоро превантивен характер (финансов автоматизъм). Не подлежат на връщане доброволно платените публични задължения, платени след изтичането на давностните срокове. Самото принудително изпълнение също е гаранция за изпълнение. Гаранции в тесен смисъл имаме предвид институтът на привилегиите, но не в смисъл на облекчения, а в смисъл, че държавата е винаги присъединил се кредитор за нейните вземания. В изпълнителното производство държавата е присъединил се взискател и това го предвижда чл. 191, ал. 2 ДОПК. В текста се разграничават специални и общи привилегии, но има и други вземания, които предхождат вземанията на държавата – напр. при специалните привилегии вземанията на държавата за данъци върху определени имоти/МПС се предхождат от вземания за разноски по принудително изпълнение. При общите привилегии вземанията на държавата се предхождат от специални привилегии и вземания за трудови ПО.

12. Принудително изпълнение: то се осъществява от специално предвидени за това органи, които осъществяват държавна принуда под влиянието на която длъжникът подчинява поведението си на изискванията на финансовоправната норма. Статутът на Агенцията за държавни вземания (АДВ) е уреден в ДОПК, Закона за събиране на държавните вземания. Принудителното изпълнение се развива на основата на следните принципи: законност, служебно и писмено начало, бързина. Компетентни органи са публичните изпълнители, които биват 2 вида: 1. служители на АДВ 2. публични изпълнители при НАП. Публичните изпълнители от НАП: 2 способа: 1. изпълнение върху парични средства в банки и 2. парични вземания от трети лица и то до срок от 6 месеца. Ако не: преписката се препраща при публичните изпълнители на АДВ. При изпълняване на правомощията си публичните изпълнители издават постановления и разпореждания, а за всяко от действията си – протокол. Страните в производството: 1. публичен взискател, 2. длъжниците или техни наследници 3. трети лица, отговорни за плащане на чуждото задължение или такива със самостоятелни права върху обекта на задължението, 4. обезпечени кредитори. Участници: вещи лица, оценители, пазачи на вещи. От една страна трябва да има изпаднал в забава, да е налице изпълнително основание (изпълнителен титул - ИФА), държавното вземане трябва да е безспорно установено. Ако вземането е отсрочено/разсрочено и ако длъжникът не изпълни условията също се пристъпва към принудително изпълнение. Друга особеност е, че преди да започнат същинските принудителни действия финансовия орган постановил вземането или публичен изпълнител при НАП е длъжен да изпрати предложение с покана за доброволно изпълнение. При започване на принудително изпълнение още веднъж се изпраща съобщение за доброволно изпълнение. Неизпращането на тези покани е процесуално нарушение, което е основание за обжалване. Принудителното изпълнение може да бъде спряно или прекратено. При спирането изпълнителните действия не се извършват временно и има възможност впоследствие да се възобнови производството. Основания за спиране: поставяне на длъжника под запрещение, смърт на длъжника до приемането на задължението от наследниците, военен сбор. Прекратяване – това са случаи на погасяване на задължението + акцесорните задължения, отмяна на акта, с който е установено публично задължение. Способи за принудително изпълнение: 1. изпълнение върху вземания и парични средства в банка, 2. изпълнение върху вземания от други лица и парични средства на длъжника, 3. изпълнение върху движими и недвижими вещи, 4. изпълнение върху ценни книги. Начини на принудително изпълнение: 1. изпълнителен запор, осъществен чрез разпореждане на публичен изпълнител и той се използва когато вземането е насочено за изпълнение спрямо кредитори на длъжника – банки и трети лица. Има разлика между този способ и запора като обезпечителна мярка – обезпечителните мерки се налагат от органите установяващи вземането или от публични изпълнители. Целта е да се съхрани имуществото на длъжника. 2. опис – той е съчетан, предпоставка за публична продан, така изпълнението се насочва срещу движими и недвижими вещи на длъжника, които не са били описани при налагането на запор върху движими вещи или възбрана при недвижим имот. ДОПК урежда процедурата по извършване на описа и оценката на вещите. Публичната продан на вещи се разграничава в 2 форми: 1. публична продажба и 2. търг. Особени случаи на продажба – продажба на специфични вещи, на съсобствени вещи, изпълнение върху вещи и влогове от съпружеска имуществена общност, изпълнение върху вложени ценности в трезор. Публичния изпълнител може да използва всеки един от способите заедно и поотделно. Ограничения: несеквестируемо имущество. Защита срещу принудително изпълнение: 1. обжалват се действията на органа само по отношение на тяхната законосъобразност, 2. не може да се обжалва основание и размер, а само действията по принудително изпълнение. Могат да обжалват длъжниците, но и трети лица пред Директор на АДВ или пред Териториален директор на НАП. Неговият акт подлежи на обжалване пред Окръжен съд, стига с този акт да се накърнява правния интерес на длъжника. Недостатък на производството е, че жалбата не спира действията по принудително изпълнение, освен ако жалбата е от трето лице със самостоятелни права върху вещта. Срокове: 7 дни за обжалване, 14 дни за решение. Друга защита: само за трети лица, които имат права върху вещите или имуществото, срещу което е насочено принудително изпълнение: може да предяви иск срещу длъжника и взискателя. Ако искът е основателен производството се прекратява, ако не – продължава.

13. Други способи: Особеното при тях е, че задължението се погасява, но може и да не постъпят средства в бюджета. Тези способи се прилагат като крайни мерки. Финансовата амнистия: чл. 84, т. 13 КРБ оправомощава НС да дава амнистия. Тя може да бъде наказателноправна или финансова. Амнистията се постановява в НА - закон на НС, влиза в сила веднага, има еднократно действие, отнася се до неопределен брой адресати, но в закона се индивидуализира държавното вземане. С този закон се погасява задължението, но не се отменя ФС, който го е породил. Законът, с който се постановява амнистия не отменя НА, който урежда задължението. Законът се прилага служебно и не е необходимо да се сезират съответните органи. Амнистията може да бъде пълна, частична, условна. Опрощаването е правомощие на Президента. Тук става дума за конкретен длъжник с конкретни задължения, който следва да сезира Президента. Опрощават се несъбираеми вземания като има 9 членна комисия, която проучва казуса. Ако има опрощаване – произнася с индивидуален указ, а при отказ на длъжника се изпраща уведомително писмо. Президентът действа при условията на оперативна самостоятелност. Указът подлежи на преподписване от Министъра на финансите. Прихващане (компенсация): институтът води началото си от ГП. Различава се прихващане до започване на принудителната процедура и прихващане в процедурата по принудително изпълнение. За прихващането се прилагат общите предпоставки на института и специални условия. Трябва да са налице 2 вземания, които да са насрещни, еднородни и заместими. Трябва да са налице идентичност на субектите, двете вземания да са изискуеми, съгласие на държавния орган, който ще извърши прихващането. Отказите за прихващане подлежат на обжалване. Финансовият орган действа при обвързана компетентност. Правните последици не настъпват към момента на волеизявлението, а към момента когато компенсацията е била възможна. Компенсацията има своеобразно действие с обратна сила, което дава възможност да се извърши прихващане и с погасено под давност публично задължение. Насрещните вземания трябва да са спрямо един и същи орган, не може да се прави прихващане с държавата като цяло. Давност и преклузивни срокове: Давността е общ институт на правото и е ЮФ, период от време, през който носителят на СП не го упражнява. Така се погасява правото на съдебна защита или принудително изпълнение. Погасителната давност има два елемента: 1. обективен: изтичане на определен срок и 2. субективен – възражение от страна на длъжника. Особеност: срокът започва да тече от 01.01 на годината следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение. Принципно срокът е 5 години, предвиден е 10 годишен срок за погасяване на независимо спиране/ прекъсване на давността. Срокът е давностен, основанията за спиране/ прекъсване – ДОПК. В Закона за НАП се допуска отписване на вземания до 100 лв, разходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението, компетентен е УС на НАП.

14. Финансов контрол: 1. Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор: урежда общи изисквания за финансово управление и контрол в публичния сектор, 2. Закон за вътрешния одит в публичния сектор: организацията на контрола вътре в отделните организации. Тези два закона имат цел да създадат ефективни и прозрачни системи за финансово управление и контрол, 3. Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ): Урежда контрола, по повод на който може да възникне имуществено – отчетническа отговорност (ИОО). Контрол върху изпълнението на бюджета осъществява и Сметната палата, но той е предмет на Специалната част. Обсъжда се четвърто ПО по контрол върху разпределение, преразпределение и разходване на националния доход. Контролът осъществен от АДВ е административен за законосъобразност. По принцип финансовия контрол може и да е за целесъобразност, но юридическата отговорност винаги се свързва с контрол за законосъобразност. Всяка контролна дейност се състои от 2 части: 1. проверовъчна дейност и 2. предприемане на мерки за въздействие. От гледна точка на времето: 1. предварителен, 2. текущ и 3. последващ контрол (уреден в ЗДФИ). Понятието финансова инспекция означава финансова ревизия, одит, става дума за извършване на процесуални действия, насочени към установяване на факти със съответен вид юридическа отговорност. Всеки вид контролна дейност е нормативно уредена. ЗДФИ: ред и правомощия на контролни органи, адресати: бюджетни организации и търговски дружества с държавно/ общинско участие. Контролът се упражнява от държавен орган по отношение на държавно или общинско имущество или по отношение на обекти, които се използват за държавно или общинско имущество. Контролът е за законосъобразност и се осъществява от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, която е администрация към Министъра на Финансите. Органи на агенцията са директорът и финансовите инспектори, функциите и правомощията са уредени в закона и Устройствения правилник. Правомощия: 1. свързани с осигуряването на възможността за извършване на проверовъчна дейност, 2. свързани със събиране на доказателства, 3. санкционни – държавна принуда и ПАМ. В Министерството на отбраната и МВР се изграждат звена за осъществяване на контрол, по повод боравенето с материални ценности. Инспекцията се извършва от инспектори, въз основа на заповед на Директора. Органите на Агенцията трябва да бъдат сезирани (по сигнали за нарушение на бюджетната дейност). Финансовата инспекция е правно регламентирана дейност, изразяваща се в съпоставяне на извършеното от лицата, боравещи с държавно или общинско имущество и отразеното в счетоводни документи с действащото финансово законодателство с цел да се установи дали правилно е приложен финансовия закон и наличието на основания за съответния вид юридическа отговорност. Осъществяват се няколко категории отношения: 1. между Директор на Агенцията и финансов инспектор по повод заповедта за извършване на инспекцията. 2. между доверяващия орган и обекта на контрола. 3. между обектите и лицата при тях, които имат качеството на отчетност. Има разлика между 1. финансова инспекция: уредена в ЗДФИ, последващ финансов контрол, проверяват се стоково – материалните ценности, движението на паричните средства, счетоводното им отразяване, осъществява се от лица, външни на проверявания обект – държавни органи, актове: доклад, акт за начет. 2. инвентаризация: уредена в счетоводно законодателство, форма на текущ, вътрешен контрол, с цел да се провери наличието на стоково – материални ценности и тяхното състояние и годност, инцидентно се определят лица с вътрешна заповед на ръководителя, за да осъществи конкретна проверовъчна дейност, накрая има обикновен протокол, който е констативен акт. Съдебно – счетоводни експертизи: това е процесуален институт, назначава се при нужда от отговор на въпрос, за който се изискват специални знания. Заключението на експерта не обвързва съда, преценява се заедно с всички събрани доказателства.

15. Държавна финансова инспекция: Проверовъчната дейност има 4 етапа: 1. подготвителен – анализ на дейността на проверявания обект и запознаване с резултатите от преходни проверки 2. същинска проверовъчна дейност – съпоставка на фактическото положение и изискванията на НА и събирането на доказателства за установяване на правонарушение. Предмет на доказване са основанията за възникване на отговорност. Тежестта на доказване е за органа, извършващ инспекцията. 3. приключване на инспекцията и съставяне на документ – доклад, констативен акт, трябва обстоятелствата да са подкрепени с доказателства. Връчва се за възражение и становище на финансов инспектор. Докладът и заключението са основен документ от инспекцията, в който се описват евентуалните правонарушения. Друг възможен документ е акт за начет. Разликата между двата акта е в предназначението им. С доклада се дава цялостна оценка, а в акта за начет се описват предпоставките относно възникването на имуществена отговорност. Този акт има специална доказателствена функция, констатациите в него се смятат за истински до доказване на противното. Този акт се създава от контролен орган, който притежава специални познания в правно – регламентираното производство. Презумпцията за достоверност създава процесуална привилегия за увредената организация, защото тя няма да доказва своите претенции. Има и актове за установяване на нарушения. И трите вида са официални документи, съставени от държавни органи, те са констативни или установителни. Не са ИФА, защото сами не пораждат права и задължения. Формата им е писмена, а съдържанието им е уредено в Правилника. 4. правни последици от финансовата инспекция. Мерки за въздействие, предприети по повод констатирани слабости, нарушения и причинени вреди. Актът за начет се ползва с презумпцията за истинност, докато останалите ИФА имат сезираща функция. Контролният орган ги съставя, а друг орган предприема мерки за въздействие. В хода на финансовата инспекция могат да се установят различни видове правонарушения и въз основа на актовете следва да настъпят правни последици в смисъл на отстраняване на причините и условията за самите нарушения, както и самите нарушения. Ако са причинени вреди, те следва да се възстановят, а виновните лица да бъдат санкционирани. Разграничават се мерки спрямо контролираната дейност (ПАМ) и мерки спрямо контролиращите лица (юридическа отговорност). В чл.18 на ЗДФИ са вписани последователни мерки – даване на писмени указания, предложения за спиране на действия и за отмяна на незаконни актове, предложения за спиране трансфера на бюджетни средства, предложение за имуществена/дисциплинарна отговорност. Контролния орган само предлага мерките, а друг ги реализира. Какви мерки ще се предприемат зависи от направените констатации. Тези мерки ще се реализират от ръководителя на проверяваната организация, съответно ресорен министър, а когато става дума за финансиране от бюджета – Министъра на финансите. При последващи инспекции се следи за изпълняването на наложените мерки. Що се отнася до юридическата отговорност на проверяващите лица тя може да бъде в 4-те и форми, като специфична отговорност ЗДФИ при определени хипотези предвижда възникване на имуществена отговорност (деликтна). Когато са осъществени състави на административни нарушения, се предвижда АНО /чл. 32, ЗДФИ/. Могат да се сезират ръководителите за реализиране на дисциплинарната отговорност по КТ, а когато в хода на инспекцията са събрани данни за престъпление, се уведомява прокуратурата, за да се прецени дали да се образува наказателно производство.

16. Имуществена отговорност: В чл. 21 са описани хипотезите, при които може да възникне имуществена отговорност по реда на този закон. Става дума за гражданска отговорност, до прилагането на която се стига при причинени имуществени вреди, открити в резултат на финансова инспекция. Функцията и е да се възстановят вредите, отговорността има обезщетителен характер. Няколко становища за същността й: 1. договорна, доколкото в повечето случаи отчетната функция изпълняват лица в трудови ПО. 2. става дума за самостоятелен вид ЮО, като се установява разбирането, че тя е деликтна по характер. В чл. 21 е направен опит да се очертае ФС, при който тя се поражда. От една страна, това е общия състав на непозволено увреждане (вреда, противоправно поведение, причинна връзка, вина), но отделно се описват при кои форми на вредоносен ФС ще се носи отговорността. Отговорността е деликтна, защото задължението да се опазва имуществото, поверено на организациите - адресати на контрола, имат не само лицата, които са в трудов договор със съответната организация, а всички лица, боравещи с това имущество. Общият принцип “да не се вреди другиму”, се прилага и тук. Обикновено трудовите договори не съдържат изрично задължение да се пази и отчита имуществото. В тях се очертават трудовите функции, а не отчетническите. В КТ има отделна уредба на имуществената отговорност на работниците за причинени вреди на предприятието, включително и на такива, осъществяващи отчетна дейност. Дискутираната отговорност може да възникне и приложи само по отношение на лица, боравещи с имущество на посочените в чл. 4 от ЗДФИ организации. За частните ЮЛ ще се прилага общият режим на ЗЗД, КТ. За да се разбере същността на тази отговорност е добре да се сравни с общия режим на деликтната отговорност по ЗЗД: 1. различна е нормативната уредба: чл. 45 и сл., ЗЗД и чл. 21 и сл., ЗДФИ. 2. с оглед лицата, носещи отговорност - по ЗЗД субект може да е всеки, който причини вреди другиму, без да има специално качество; по ЗДФИ такава отговорност носят само лица, които имат качеството на отчетници – ФЛ. (чл. 23, ЗДФИ). 3. кой може да бъда увреден: по общия режим могат да са увредени ФЛ и ЮЛ; по специалния режим само ЮЛ по чл. 4, ЗДФИ. 4. с оглед на вредите, предпоставящи носене на отговорност - по общия режим се възстановяват имуществени и неимуществени вреди, а по специалния режим само имуществени вреди. 5. обем на вредата: по ЗЗД се възстановяват всички вреди, пряка и непосредствена последица от противоправното поведение, като се обхващат претърпени загуби и пропуснати ползи; по ЗДФИ подлежат на възстановяване на действително причинените вреди; /чл. 39, ППЗДФИ предвижда, че отговорност се носи само за реално причинени вреди, не и за пропуснати ползи/, 6. с оглед вредоносния ФС: по ЗЗД се възстановяват всички вреди, независимо от какъв деликт произхождат; по специалния режим е предвидено, че отговорност ще възникне, когато вредата е причинена умишлено, вредата е от липси или е причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения; 7. по общия режим давността е 5 год., като при специалния режим чл. 27, ЗДФИ предвижда 5 год. давност включително за лихвите и 10 год. преклузивен срок, а допълнително основание за прекъсване на давността (освен тези от ЗЗД) е съставянето на акт за начет. 8. начин за реализиране на отговорността: деликтната отговорност по ЗЗД се реализира по общия исков ред на ГПК /искова молба от увредения, в която се сочи ответника и вредите и доказателствена тежест за увредения/; за имуществената отговорност по специалния режим има специален ред – начетно производство, което като особено исково производство е уредено в чл. 299 и сл. от ГПК; разликата идва от това, че в основата на това производство стои акта за начет, който като документ с презумптивна доказателствена сила променя доказателствената тежест в процеса и води до особености в производството. Увредената организация ще бъде ищец, но няма да доказва, а ответника ще опровергава констатацията в акта. Това е действащо производство. И в двата случая се дължи законна лихва.

17. Субекти на ИОО: Основна уредба е чл. 23, ЗДФИ. Тук се очертава кръгът от лицата, които могат да носят отговорност по ЗДФИ, като раграничават 2 групи: 1. причинили вредите 2. лица, които са се възползвали от вредите - отговорността тук не е деликтна, а за неоснователно обогатяване. Те са посочени в чл. 21, ал 3 и отговарят солидарно с причинителя. Тук субекти могат да бъдат и ЮЛ. В основната категория субекти (причинители) от основно значение е понятието за отчетник. Законът не дава легално определение за отчетници, а се посочват отчетнически дейности. Смята се, че отчетник е това лице, което има възможност правно да въздейства или да борави с парични средства и материални ценности. При боравенето с предмети и средствата на труда се разграничават 2 хипотези: 1. Производствено боравене, при което работникът осъществява трудовата си функция, като пряко прилага работна сила към предметите и средствата на труда, отговорността е по КТ за причинени вреди 2. Отчетническо боравене във фирмата на събиране, съхраняване, разходване и отчитане на имущество, отговорността е по ЗДФИ. Има и категории работници, които по закон или поради естеството на трудовата функция въздействат правно върху вещите (разпореждане). В чл. 23 са изброени лицата, които могат да бъдат привличани към имуществена отговорност и се разграничават няколко групи: 1. преки отчетници: лицето трябва да извършва поне една от посочените дейности (получаване, събиране, съхранение или отчитане на имущество) - домакини, склададжии, инкасатори, касиери. Те пряко и непосредствено боравят с имуществото. Към тази категория отнасяме и фактически отчетници – лица, които не са назначени на отчетна длъжност, но вършат такава на практика. До дейност на фактически отчетник може да се стигне и при заместване на отчетника независимо по каква причина. Изводът е, че е без значение каква длъжност се заема, а каква дейност се извършва (ТПО е без значение за възникването на отговорността). Разлика между отчетник и МОЛ: МОЛ-а е по – тясно и се отнася само до отчетници, на които лично е връчено имущество и то счетоводно е отнесено към това лице, за да може то лично да борави с него. 2. лица управляващи или разпореждащи се пряко с имущество. Те чрез различни актове (заповеди, решения) биха могли да причиняват вреди. 3. друга група отчетници са лица, които упражняват предварителен или текущ контрол върху дейности на преките отчетници. Предназначението на този контрол е да не се допусне извършване на нарушение. Противоправното им поведение е бездействие. Ако пряко отчетника причини вреда поради неупражнен контрол от контролния орган възниква солидарна отговорност помежду им. Тук се включват и лицата, които упражняват контрола върху бюджетна, финансово-стопанска и отчетна дейност на организацията (членове на контролни съвети, инвентарни комисии), от чието бездействие също може да настъпят вреди. Тези лица, които не боравят пряко с имуществото се наричат косвени отчетници. Към лицата, управляващи/ разпореждащи се с имущество се отнасят и посочените в чл. 21, ал. 4 лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания. Това са основните категории субекти на отговорност (ФЛ). В чл. 21, ал 3 са посочени 3-ти лица като субекти на отговорност. Те не са причинители на вредите, но са се облагодетелствали от тях. Основанията за отговорността на тези лица са две: 1. 3-тото лице да е получило нещо без правно основание в резултат на действието на причинителя на вредата (получаване на имущество на отпаднало правно основание). 2. 3-тото лице да е получило нещо по дарение. Тъй като то е резултат от действия на причинителя, законът обявява дарението като нищожно и се дължи връщане на полученото. Особеното тук е, че 3-тите лица вместо да отговарят по общия исков ред, отговарят солидарно с причинителите на вредата. Отговорността за неоснователно обогатяване е безвиновна (обективна). Не е необходимо 3-тото лице да е действало виновно и е без значение неговата добросъвестност. Трябва да се има предвид ограничението на чл. 217 КТ - добросъвестно полученото трудово възнаграждение за възложена и свършена работа не се връща освен ако не става дума за техническа грешка. Законът предвижда солидарна отговорност между причинителите и 3-тото лице, макар че основанията при двамата са различни. При първия – деликтът (непозволеното увреждане), а при втория – неоснователно обогатяване. Другата специфика е, че това дава възможност при акт за начет в особеното начетно производство да се реализира както отговорност на причинителя на вредата, така и отговорност на 3-тите лица.

18. Предпоставки за възникване на имуществена отчетническа отговорност: ФС: 1. вреда, причинена умишлено, 2. когато е под формата на липси, 3. по повод изпълнение на служебни задължения, 4. разпоредено или допуснато незаконосъобразно плащане. Трябва да са налице и още 4 кумулативно дадени предпоставки (към всяка една от гореизброените): 1. вреда – реално причинени вреди, пропуснати ползи и неимуществени вини, има се предвид щета. Може да е валута, имущество, липса (вреда с неустановен произход, отрицателна разлика между поверено, отчетено и намерено). Отчетникът носи отговорност. Когато има липси не се доказват останалите предпоставки 2. противоправно поведение – незаконосъобразност и нецелесъобразност – не се носи ИОО, няма противоправно поведение. Всички средства, които се отпускат от държавния бюджет са целеви. Този, който ги използва – само според целта. Ако не - нецелево. 3. причинна връзка между 1 и 2 – от конкретното виновно противоправно поведение на отчетник е причинена конкретна вреда 4. вина. И 4 имат еднаква правна тежест. От 1 до 3 – обективни, 4 – субективна. Ако са налице от 1 до 3, 4 се презюмира. Размера на вредата се определя в пари, ако е имущество – паричната му равностойност. Когато е във валута – възстановява се във валутата, в която е причинена вредата. Възстановява се към по-високия от следните 3 курса: 1. към деня на причиняване на вредата, 2. към деня на нейното откриване, 3. към деня на възстановяване на вредата.

19. Основания за освобождаване от ИОО: Ако липсва една от предпоставките не се носи ИОО. Става дума за гражданска отговорност – важат всички основания за освобождаване от ИОО както в ГП. Други във ФП: 1. компенсация: компенсира се липса с излишък – нещо е повече от това, което е зачислено, трябва да е в един акт или когато става дума за 1 отчетник за 2 последователно отчетни периода. Трябва да се водят стойностно и количествено. 2. изпълнение на неправомерна заповед: носи се солидарна отговорност от този, който я е издал и този, който я е изпълнил. Може отчетникът да се освободи от отговорност ако е възразил. 1. заповедта трябва да е от лице, което може да издава заповеди, 2. отчетникът трябва да е възразил срещу изпълнението, 3. да получи нова заповед. Всичко е в писмена форма. 3. фира: когато вредата е под формата на липса, физико – химични процеси, които се развиват в стоката и продуктите. Рамките на фирата са посочени в наредби, не се прилага служебно. Трябва да се докаже, че отчетникът е положил грижата на добър стопанин. Фирата не се прилага когато стоките са вакумирани. 4. търговски риск: когато клиентът има достъп до стоките – за търговски риск се поема половин % от оборота за периода на отчета. 5. престъпления от трети лица: взломни кражби – констатира се факта, извършва се инвентаризация, констатира се ако има липса приема се, че е от престъпното посегателство и отчетникът се освобождава от отговорност. 6. бракуване и обезценяване: при бракуване стоката е негодна за употреба. При обезценяването има някаква стойност и може да бъде употребена, но не отговаря на стойността на стоката. Вредата е в размера на обезценката. Извършва се от специална комисия и се доказва грижата на добър стопанин. Бракуваната стока трябва да се унищожи. Обезценената стока не може да се продава с годната стока.

20. Пълна, солидарна и бригадна отговорност: 1. Пълна: умишлено причинена вреда, липса, служебни задължения, разпоредено незаконосъобразно плащане + 4 предпоставки. 2. Солидарна: възможна само по закон. 1. съпричиняване: лицата причинили вредата не се познават, 2. солидарност между прекия отчетник и контролен орган – 1 отговорен за противоправно действие, а другия за противоправно бездействие. 3. изпълнение на неправомерна заповед, 4. при неразграничаване – всеки е допринесъл, 5. неизпълнено задължение по приемане и предаване, 6. вземане на решение при колективен контролен орган. 3. Бригадна: членовете на един трудов колектив трябва да сключат договор с ръководството, с който се съгласява да носи отговорност. Отговорността е деликтна, а не договорна. Договорът служи за разпределение на отговорността – принципът е, че колкото по-дълго време е работено толкова по – голямо възнаграждение е получавано през отчетния период, толкова по-голяма отговорност носи. Всеки 1 от бригадата има свой обем отговорност. Отговорността е лична, а не равна или солидарна. Договорът за бригадна отговорност не е задължителен. Има + и – черти: 1. ако 1 открадне – плащат всички, засилва се самоконтрола, 2. за предприятието е по-добре да събира от всеки по-малко. Ако не сключиш договор отговаряш солидарно. Договорът е приложим когато вредата е като липса. Презюмира се, че всеки един е причинител на вредата.

21. Способи за погасяване на ИОО: Тук отговорността е възникнала и чрез прилагането на някои от способите се стига до погасяване: 1. плащане/ изпълнение: може да плати начетеното лице, някои от отчетниците, трето неоснователно обогатило се лице в размера на който се оценява причинената вреда в левовата равностойност. При солидарна отговорност – един от солидарните длъжници, при бригадна – всеки, няма пречка да плати и трето лице. Принудителното производство е по реда на ГПК. Ред за погасяване: 1. по-старите 2. по – новите задължения. Задължението се смята за изпълнено, когато се възстановят главницата и разноските. 2. възстановяване в натура: трябва да са увредени вещи – чл. 45 ЗЗД, възстановяват се вещи от същия вид, количество и качество. Особености: 1. Увреденият трябва да е съгласен да приеме способа, 2. способа е приложим само когато няма съдебен акт – там се постановява да се плати левовата равностойност. 3. с възстановяването на вещта се възстановява главницата, но се дължат лихви, от което следва, че все пак трябва да бъде оценена вредата. Изпълнението може да стане и от трето лице. 3. Прихващане: прилага се ЗЗД, лицето причинило вредата ще има някакво вземане от увреденото ЮЛ (заплата) и тъй като се прилага ГП е достатъчно една от страните да направи волеизявление за компенсация, за да настъпят правни последици. Вземанията трябва да са еднородни, заместими, изискуеми. Правните последици ще настъпят тогава когато правните последици ще бъдат възможни. 4. опрощаване: самите управителни органи не могат да извършват опрощаване, защото е увредено държавно имущество. Може Президентът да опрости несъбираеми вземания, при условията, че е увредено ЮЛ, на което имуществото е изцяло държавно. 5. Сливане: допуска се възможността за сливане на увредената организация с лицето причинило вредата. Не би могло някой да дължи сам на себе си – ако начетеното лице не остави наследници и имуществото му се наследи от държавата, или ако е оставило завещание в полза на ЮЛ, което е увредило. 6. Погасителна давност: 5 г. давност, която тече от деня на причиняването на вредата или от деня на откриването. Освен общи условия за спиране/ прекъсване на давността има и условие съставянето на акт за начет. Има 10 г. преклузивен срок, като особеност е, че давността обхваща и лихвите.

22. Съдебно производство за осъществяване на ИОО: Особено исково производство, наречено начетно, защото в основата му стои акта за начет, с който приключва ревизията. Извършена е финансова инспекция, установени вреди, издаден акт за начет – абсолютна процесуална предпоставка. Особености: 1. Актът за начет се изпраща в съда от контролния орган, в зависимост от размера на вредата може да е компетентен РС/ОС. 2. Като ищец участва увредената организация, контролния орган само сезира. Самият орган не е страна в производството, 3. в производството не се пише искова молба, защото актът за начет съдържа реквизитите на една искова молба и той с едно придружително писмо се изпраща на съда. Особености: 1. актът за начет очертава предметните и личностните предели на делото. В него са посочени вредите, по които съдът ще се произнесе и лицата, които ще бъдат ответници, 2. компетентен е съдът по местожителство/ седалището на ищеца. Страни в процеса са увредената организация/ ищец и ответник/ начетеното лице. Може да бъде призован като страна и Министъра на финансите, като контролираща страна. Ответници могат да бъдат и няколко лица, когато отговорността е солидарна или участва неоснователно обогатило се лице. Преписи от акта за начет и писмото се изпращат на ответника за възражения и за сочене на доказателства. Това става в закрито заседание на съда. Ако лицето не направи възражение съдът издава изпълнителен лист без по същество да има дело. В случая акта за начет има ролята на извънсъдебно изпълнително основание. Ако има възражения процесът се задвижва. Фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното. Ответникът сочи доказателства, за да обори констатациите в акта за начет. Могат да се използват всички доказателства и доказателствени средства, допустими от ГПК. Може да се оспорва или да се доказва липсата на някоя от предпоставките за възникване на отговорността. Ищците в това производство не могат да правят отказ от иска по акта за начет, включително и лихвите, защото така ще се накърни интересът на държавата. Решението на първа инстанция подлежи на обжалване по общия ред. 3. не се внася първоначална такса за завеждане на иска – страните внасят разноски за възнаграждението на свидетели, вещи лица. 4. когато има постановено решение, което е влязло в сила първата инстанция издава служебно изпълнителен лист за да се ускори принудителното изпълнение. Може при протичане на финансовата инспекция да се установят данни за престъпление. Така изпълнителят на вредата би носил и наказателна и гражданска имуществена отговорност – могат да се кумулират. Ако има данни за престъпление – препраща се на Прокуратурата, за да се образува наказателно производство. Може гражданската отговорност да се реализира в наказателния процес. Особеното е, докладът и констатациите в него не биха могли да се ползват с презумпцията за истинност. В наказателния процес самостоятелно ще се събират данни при предварително производство и в съдебната фаза за установяване на престъплението. В случаите когато съдът е приел да разгледа в съда и гражданския иск, съдебния акт ще съдържа 2 диспозитива: 1. наказателен (за престъплението) и 2. граждански (за възстановяване на причинени вреди).

23. Бюджетно право: Бюджетното право като обективно такова е съвкупност от правни норми, с които се регулират определен кръг обществени отношения по повод състава и изпълнението на държавния бюджет. Бюджетното ПО е втора категория финансово ПО – свързано с преразпределението на националния доход. БП е част от ФП и има всички негови белези. Бюджетните отношения са от категорията на организационните безобектни финансови ПО, тъй като субекти участват само държавни органи. В тях не участват ФЛ или ЮЛ. Тези ПО се характеризират като типични- осъществяват се в рамките на една бюджетна година и през следващата се повтарят. От понятието БП в субективен смисъл се има предвид бюджетна компетентност или правомощия на държавни органи, които имат собствен бюджет. Нормативната уредба и източниците са изградени на четири нива: 1.КРБ – чл. 84, т.2, чл. 106, чл. 117, чл. 141, в нея са уредени правомощията на съответните органи по внасянето, приемането на бюджета, по изпълнението и контрола върху него и тази дейност. 2. ЗУДБ – органичен бюджетен закон, постоянно действащ НА, който урежда цялостната процедура, свързана с изготвянето и приемането на бюджета. 3. Закон общинските бюджети – урежда освен процедурите по това, но и отношенията на общинските бюджети с централния. 4. Решения на КС – свързано с право на самостоятелен бюджет на съдебната власт. Други закони: Закон за държавния и закон за общинския дълг. Ежегодния бюджетен закон – В България бюджета се приема със закон, който се състои от две части – Финанасов план на приходите и разходите на държавата и Преходни разпоредби, в които се съдържат и правни норми, които са източници на бюджетно право. Постановление на МС, което се издава по повод приетия ежегоден бюджетен закон. По Конституция, МС е орган, който упражнява изпълнението на бюджета, а чл. 23 от ЗУДБ предвижда издаването на това постановление, в което всъщност се съдържа как МС ще изпълнява този закон. С постановлението се конкретизират стойностните и натурални показатели на бюджета на държавните органи. В ЗСВ се съдържат норми относно бюджета на съдебната власт. ЗСП, контрол върху използването на бюджета от Сметната Палата. Характеристики: 1. политически аспект: това е политически инструмент използван от управляващите за реализиране на плановете им. Най-сериозни дебати в Парламента се развихрят при приемане на бюджета, а евентуално неприемането на бюджета се приравнява на вот на недоверие към правителството, на неподкрепа на политиката му. 2. икономическа гледна точка: бюджета е централизиран паричен фонд, в който се изземва част от националния доход за да може да се прехвърли и обслужва непроизводствената сфера. 3. юридически аспект – бюджета е план прогноза, относно средствата, които ще се централизират и разходват. Като акт на висш държавен орган, бюджета има задължителен характер, но не и НА, защото поставените в него цифри на приходи и разходи не биха могли да имат нормативен характер. Освен това бюджета действа в рамките на една година, а неизпълнението на някои от показателите му не е свързано с юридически санкции. Бюджета е основен финансов план на държавата като бюджетната година в България съвпада с календарната. Държавния бюджет обхваща Републиканския бюджет и Бюджета на съдебната власт. От своя страна Централния бюджет включва Републиканските приходи и разходи, извършени пряко от МС или чрез делегирани от него права на Министъра на финансите. Органите на съдебната власт имат самостоятелен бюджет, който се приема от НС за съответните органи на съдебната власт. Местните бюджети – докато КРБ предвижда правото на общините на самостоятелен бюджет-връзката е за ЗОБ. Общата система на бюджета зависи от устройството на държавата. Съществуващите Държавен и Общински бюджети са общи- в тях постъпват различни приходи, които се насочват за различни разходи. Съществуват и специални бюджети, при които средствата постъпват от едни източници и се разходват в определена област. В бюджетното право се говори за две понятия, които дават характеристика на бюджета. 1. бюджетна класификация, както приходната, така и разходната част на бюджета се групират по единна бюджетна класификация, която се утвърждава от Министъра на финансите по чл. 2, ал.7 от ЗДБ. Бюджетна класификация представлява нормативно установен ред за групиране на приходи и разходи по бюджета, който обслужва всички фази на бюджетната процедура. И приходната и разходната част се разпределят на групи, раздели, мероприятия и параграфи, като всеки един от тези критерии в различни нива на обобщаване посочва вида на приходоизточника и вида на съответния разход. Така се определя и целта - целевото разпределение на разходите като нецелевото им разходване е приравняване на незаконосъобразно разходване. Бюджетната класификация събира и информация за приходите и разходите като това служи за управление на бюджетния процес. 2. бюджетно регулиране, като то е свързано с балансирането на отделните бюджети (съответно приходите и разходите). Основно то е свързано с общинските бюджети, които обикновено изпитват недостиг на средства. Общините чрез своите бюджети финансират не само местни, но и делегирани от държавата дейности. Така освен собствените приходи (местни данъци и такси) общините се нуждаят и от средства от централния бюджет. Тези средства се преотстъпват (или осигуряват) по няколко начина: 1. чрез бюджетни субсидии, бюджетни субвенции; 2. преотстъпване на държавни приходи; 3. отпускане на краткосрочни безлихвени заеми – чл.42-44 ЗУДБ. Възможно е и бюджетно регулиране в рамките на републиканския бюджет като правомощията за това са на Министъра на финансите- чл. 33, чл. 34.

24. Цялата бюджетна процедура е продължителен процес, който трае повече от 1 година. Изготвянето и приемането на бюджета се извършва през една календарна година, изпълнява се през следващата, а приемането на отчета през по следващата година. Става дума за процесуални действия на различни органи. Бюджетния процес е форма за реализиране на бюджетни правомощия на държавните органи, а също и за осъществяването на материални бюджетни права. В бюджетния процес участват различни държавни органи с различни правомощия като се издават различни юридически актове. Етапите на бюджетния процес са съставяне на проектобюджет, приемането му, изпълнението и приемането на отчета за изпълнение. Тези етапи са последователни като всеки е един е предпоставка за последващия. Бюджетния процес се схваща и като система от ПО, в които участват само държавни органи. Принципите въз основа на които се развива бюджетния процес са принципите на законосъобразността, целесъобразността, на икономичност и публичност. 1. Изготвянето на проектобюджет. Въз основа на икономически анализи и предвиждания по отношение на различни икономически показатели. Министъра на финансите изготвя бюджетна прогноза или това е т.нар. макрорамка на бюджета. Бюджетната прогноза е тригодишна, като в нея се планират разходите на различните държавни органи. Бюджетната прогноза се изпраща като бюджетни насоки на съответните ведомства на бюджетна издръжка, като в тези рамки изготвят собствените си проектобюджети. Отделно Министерство на финансите работи само по проектобюджета. Обсъждането на двата проекта е в Министерство на финансите, а споровете се разрешават от МС. СП и ВСС изготвят сами своите проектобюджети и ги предоставят само за включване като част от проектобюджета. Министъра на финансите изготвя окончателния проект и го внася в МС, което пък внася проекта за бюджет в НС два месеца преди началото на бюджетната година до 1-ви ноември, МС не може да прави промени в бюджета. 2. приемането на бюджета - ежегодния такъв се приема със закон, а всеки закон се приема най - малко на две четения. При първо четене НС изслушва доклад на Министъра на финансите от името на МС. След това започва обсъждането по комисии като водеща е Бюджетната комисия, но тъй като бюджета засяга всички сфери, обсъждането тече във всички постоянни комисии, които изразяват становища, които се обобщават от бюджетната комисия. След това бюджета се гласува и на второ четене и се приема със закон, но не по пълна бюджетна класификация, а по общи суми на приходите и разходите. В едномесечен срок от приемането на бюджета МС приема постановление за изпълнението му. След приемането му вече на базата на утвърдени параметри бюджетните организации (най-общо) предоставят в МФ бюджетните си разпределения по тримесечия и по пълна бюджетна класификация. Това разпределение се контролира и одобрява от Министъра на финансите и едва тогава бюджета става годен за изпълнение. Възможно е бюджетът да не бъде приет до 1-ви януари, в такъв случай приходите се събират в съответствие с действащите закони, а разходите в на предходната година като се отчитат влезли в сила актове на НС и МС и сменящи бюджетни средства. Принципите - първо се приемат изменения в данъчни закони и след това се обсъжда и приема ежегодния бюджетен закон. 3. изпълнение. По КРБ органът, който изпълнява бюджета е МС, той организира изпълнението чрез Министъра на финансите и държавните органи със самостоятелен бюджет. ВСС организира самостоятелно изпълнение на бюджета на СВ като държавните органи в сферата на БП получават наименование- разпоредители с бюджетни кредити. Чл. 6 за ЗУБД ал. 2 предвижда, че органите разпоредители с бюджетни кредити определени от МС и са Първостепенни и Второстепенни. Това зависи от структурата на държавния орган-дали е единен, централизиран или има свои поделения, които могат да се разпореждат с бюджетни средства. Така всеки един министър е и разпоредител с бюджетни кредити. Дали един орган ще има самостоятелен бюджет зависи от НА, които уреждат създаването. За събирането на приходите и изваждане на разходите е необходимо да се използва банковата система. Една от характеристиките на БНБ, е че организираното касовото изпълнение на бюджета се осъществява от нея. За осъществяването на бюджета се използват търговските банки- чл. 43 от ЗБНБ. За операциите и наличието на суми по банкови сметки на разпореждане с бюджетни средства не важи режима на банковата тайна, когато информацията се иска от Министъра на финансите. Така изпълнението на бюджета се анализира и отчита както от БНБ така и от Министерството на финансите. В условията на валутен борд е недопустимо централната банка да финансира бюджета освен във връзка с отношенията на МС с МВФ. Чл.33 и 34 ЗУДБ допускат бюджетно регулиране в рамките на Републиканския бюджет. Във връзка с изпълнението на бюджета министъра на финансите може да наложи ПАМ под формата на спиране на субсидии, блокиране на банкови сметки. 4. изготвяне и приемане на отчета на държавния бюджет – Изпълнението приключва на 31.12 като до този момент поетите задължения трябва да бъдат изплатени от съответните разпоредители с кредити. Процесът по изготвянето на отчета е същият както при приемането. Разпоредителите с кредити изготвят своите отчети, внасят ги в МФ, то ги обобщава, внася ги в МС, а решението на МС се внася в НС. Актът, с който НС приема отчета е решение, но особеното е, че Сметната палата предоставя на НС доклад по отчета (при приемането на бюджета Сметната палата не упражнява предварителен контрол.

25. Бюджетни постъпления. Данъци. Доколко данъците са оснoвен бюджетен приход се занимава данъчното право. В бюджета постъпват приходи и със санкционен характер и такива, с ГП характер. Всеки данък има икономическа и правна характеристика като от юридическа гледна точка данъците се схващат като един от символите на държавата. Говори се и за фискален или данъчен суверенитет на държавата. Юридическите белези:1. събирането на данъците се схваща като публично субективно право на държавата да получи определени суми, именно въз основа на данъчния суверенитет. На това субективно право съответства задължението на физически и юридически лица да плащат данъци, което е и конституционно установено – чл. 60 КРБ. Носителят на субективно право е държавата, но тя може да преотстъпи това свое право на общините. 2. данъците са законоустановени – чл. 60 във връзка с чл. 84, т. 9 КРБ. Установяват не само основанието и размера на данъците, но и всички елементи, които го характеризират – субекти на облагане, обекти, данъчни размери, срокове. 3. Данъците са невъзвращаеми вземания - държавата не поема задължение да върне платената сума при определени условия. В икономически аспект приходите от данъци се използват от данъкоплатеца – за култура, наука. 4. Безвъзмездни вземания на държавата. Означава, че липсва конкретна насрещна престация, от страна на държавата по повод плащането на данъка, това е разликата с таксите. 5. Данъците се установяват като задължения по общ начин за всички данъчно задължени лица (ДЗЛ) по силата на закона. Появят ли се предпоставки, предвидени в правна норма за възникване на данъчно задължение, то става дължимо и е без значение дали в последствие ще бъде издаден данъчен акт за установяване- ще има значение за установяване ликвидността на вземането. Но не е предпоставка за възникване- данъчно възникване по силата на закон. 6. Данъците се определят едностранно от държавата, което означава, че тя в качеството си на власт реализирайки държавния суверенитет установява данъците без да пита платците. По никакъв повод, за никакви елементи на данъчни ПО не може да се договаря, а договорите на Данъчната (приходна) администрация действат условия на обвързана компетентност. 7. Данъците са непрехвърляеми. За разлика от някои граждански задължения данъците не могат да се прехвърлят. Всяка една такава уговорка ще е недействителна спрямо държавата и тя ще насочи принудително изпълнение срещу длъжника посочен в правната норма. От друга страна, тъй като става дума за парично задължение, всяко трето лице може да плати дълга. Законът допуска данъкът да се изпълни и на части, когато това е посочено в самия закон или при условия на разсрочване. 8. Изпълнението на данъчни задължения е скрепено с държавна принуда по реда на ДОПК. Чл.60 във връзка с чл. 84, т.3 КРБ – действителното уредба на данъците се съдържа в ЗОДФЛ- след 01. 01 за облагане на доходи – закон за корпоративното облагане - двата основни закона – ДОД и данък върху печалбата. Местните данъци са уредени в ЗМДТ, процесуалния ред за установяване на събирането на задълженията – ДОПК. Видове: Съществуват две понятия – данъчно задължени лица - ДЗЛ и платец на данъци- ПД, или лице, което понася данъчни тежести. При преките данъци фактическия и юридическия платец съвпадат. Косвените данъци- юридическия платец е различен от фактическия. Купувайки определена стока потребителя заплаща включения в цената ДДС и акциз, но данъчно задълженото лице за внасяне на данъка е търговеца. Косвени данъци- ДДС и акцизите. С оглед начина за определяне размера на данъчното разграничение-данъците в абсолютна стойност (например Патентното облагане). Пропорционални данъци – ДДС – 20 %. Прогресивни данъци – при тях заедно с нарастването на дохода се променя и ставката: такъв е ДОД. С оглед обекта на облагане законодателя определя колко и какви да са данъците. Според КРБ чл. 60 данъците се определят според дохода и имуществото на лицата. Според това в кой бюджет постъпват данъците биват републикански и местни-постъпващи в общинските бюджети. С оглед лицата, които ги плащат –ФЛ плащат ДОД; ЮЛ - данък върху печалбата; дължими и от двете лица - данък върху недвижимо имущество. Въз основа на данъчния суверенитет държавата може да води самостоятелна данъчна политика, доколкото данъците влияят върху стопанския обмен за определяне на данъците е естественото ограничение, от една страна с оглед на факта, че високото ниво на данъците води до недоверие към властта, а от друга страна ниският размер не осигурява и бюджетни приходи и влияе върху ефективността на политиката. В международен план държавите са принудени да хармонизират в известна степен уреждането на данъците като пълното й унифициране е невъзможно. Основните въпроси свързани с данъчната политика са няколко- дали да има 1 вид или повече данъци. Приема се, че повечето данъци дават възможност за достатъчна детайлизация на данъците и обхващане на по-широк кръг лица, като по този начин се дава възможност и за по-нисък размер на данъците. Дали да се даде приоритет на преките или косвени данъци- преобладава виждането, че при косвените данъци се облага потреблението и този, който потребява повече ще заплаща и по-големи данъци, доколкото преките данъци и по-ниският им размер насърчават стопанската активност. Кои да преобладават-пропорционалните или прогресивните данъци: - за стопанските субекти по-подходящи са пропорционалните, защото установяват еднакви условия за бизнес, стопанска дейност. Докато за ФЛ се смята, че е подходящо прогресивно облагане с оглед принципа на данъчната справедливост. Що се отнася до това да има ли данъчни облекчения или утежнения-чл.60, ал.2 КРБ също предвижда, че те се установяват само със закон. Създаването на данъчни облекчения може да бъде по различен мотив-социален, стопански. Преобладава мнението, че всяко едно облекчаване, когато не е добре уредено, дава възможност за заобикаляне на закона. Приходната администрация е орган в НАП, за устройството на която съществува отделен закон. Правомощията на НАП са да установява, обезпечава и събира данъчни задължения, но не за всички видове данъци. Местните данъци се събират от служителите на общинската администрация, които са обособени в Дирекция към общините и имат правомощия на органи по приходите, акцизите пък се събират от органите за митниците.

27. Таксите са следващия вид държавно вземане, което постъпва като приход в бюджета. Таксите са държавни публични финансови вземания. Правно основание за плащане на такса е извършването на дадена услуга от държавен орган. Използването на услугата може и да е доброволно, но може и да е задължително. Таксата като характеристика е финансово плащане доколкото чрез нея се постига известно преразпределение на дохода на лицата. Те се включват в приходната част на бюджета и след постъпването им в него се използват за една или друга обща потребност. И при уредбата на таксите се използва властническия метод на правно регулиране. В смисъл, че след като условно се ползва възникналото задължение за внасяне на такса в определен срок и размер, като основанието и размера на таксите се установи едностранно от държавата. При таксите имаме насрещна услуга от страна на държавата, но за разлика от ГПр. вземания и плащания при таксите и съответно насрочена услуга няма еквивалентност. И тук договорното начало е изключено, като държавата е свободна да завиши размера на таксите или да го намали. Нормативната уредба на таксите – в КРБ чл. 60, ал.1, който установява, че и таксите се определят със закон според дохода и имуществото на лицата. По законоустановяването на таксата не се спори, понеже всички такси са съобразени с доходите и имуществата на лицата, и на практика това не може да се реализира, тъй като таксата представлява цената на услугата. Възникват и спорове за основанието и размера. КС е приел, че след като чл. 84, т. 3 КРБ дава правомощия на НС да определя само размера на таксите, това означава, че основанията трябва да са определени в Закона, а размера по делегация по Заzна за държавните такси се определя от МС – чл. 1 ЗДТ. 1. ЗДТ урежда режима на таксите в републиканския бюджет, защото услугите се дават от централизирани органи като МВР и други държавни органи. 2. ЗМДТ: от компетентността на обществените бюджети и е постоянно в приход на местните бюджети. Именно защото размера може да се определи от изпълнителната власт, МС по предписание на съответните министри е одобрил множество тарифи за таксите, които се събират в системата на съответните ведомства. Тези тарифи са подзаконови актове одобрени от МС. Разграничават се различни видове такси според мястото на органа, който дава услугата – държавни, местни, особен вид са съдебните такси. Тези такси се събират въз основа на тарифа Ном.1 към ЗДТ, одобрена със съответното постановление на МС. В нея се уреждат таксите събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби, Министерство на правосъдието и Агенция по вписванията. Нито едно процесуално действие – подаване на жалба, заверка на искова молба, не може да бъде извадена без да е платена съответната такса. Таксите могат да бъдат пропорционални или такива в твърд размер. Друго деление на таксите с оглед предметното съдържание на услугата. Таксите могат да бъдат за комунално-битови услуги, такси за издаване на документи, такси за регистрации и т.н. Според размера на таксата - в абсолютна стойност /прости такси/, пропорционални такси, хипотетично е възможно да има и прогресивни. Според начина на плащане – в брой или по банков път, но е възможно и плащане с таксови марки. Моментът на плащане е този, когато марката бъде унищожена с печат. При тази система на заплащане е невъзможно възстановяването. При таксите също активен субект е държавата, чрез органа, който събира таксите, а пасивен субект е всяко лице- ФЛ, ЮЛ, местно или чуждестранно, което ползва услугата. В чл. 4 ЗДТ за изброени основанията за заплащане на такси, а в чл. 5 са описани освобождаванията от държавни такси. За разлика от данъците за таксите се смята, че преференции трябва да има включително и при пълното освобождаване от плащане на такси. За критерии за освобождаване могат да се посочат - специални качества на лицата /дипломати, лица с увреждания, майки с деца/, семейно положение, упражняване на основни права, свързани с трудовата дейност. Освободени са и бюджетните учреждения, издържащи се от държавния бюджет. При заплащане на таксите не се развива същинско производство, защото повечето от таксите са в абсолютна стойност, а там, където таксите са пропорционални, стойността им е лесно изчислима, за разлика от данъците. Облагаемата основа е ясна и установяването се свързва с просто математическо действие, не се подава декларация, не се издават ИАА. Плащането на таксите става основно при условия на доброволност, но се допуска и принудителното им събиране по реда на ДОПК. В чл.6 от ЗДТ е предвидена типичната отговорност за чужд финансов дълг спрямо лицата, на които е възложил събирането на таксите. Като е установено задължението за плащане на размера на таксата, а заедно с това и глоба до троен размер на несъбраните такси. Ръководителят на съответните държавни органи организира и контрола във връзка с правилното определяне и внасяне на държавните такси.

26. Сметна палата: необходимостта от контрол върху изпълнението на бюджета предполага създаването на орган – СП. Тя е държавен орган с властнически правомощия, издава властнически актове и притежава санкционни правомощия, числи се към висши държавни органи, независима е – със самостоятелен бюджет, подчинява се само на КРБ и законите. Членовете й се избират от НС. СП осъществява само текущ и последващ контрол върху изпълнението на бюджета, само при поискване може да дава становище по законопроекта за бюджета. СП не се числи към никоя от властите, но е най – близко до изпълнителната. НС има право да й възлага проверки. Контролът, който осъществява СП е външноведомствен. Осъществява контрол чрез одит в различни форми. Одитът е проверка, която включва действията по събиране и анализиране на финансовата и нефинансовата информация за оценка на управлението на бюджета и други публични средства и на отчетността в одитирания обект с цел подобряването й. СП осъществява 1. одит на всички видове бюджети – държавен, общински, бюджет на НЗОК. При изпълнението на тези бюджети се контролира законо- и целесъобразността на разходването на средствата. 2. одитира и заверява годишните финансови отчети на бюджетните организации. Под одитиран обект най-общо се разбира организацията, лицето, програмата, която се издържа, или при която се използват бюджетни средства или средства, които подлежат на контрол на СП. СП е ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище в София, колективен орган и се състои от Председател и 10 члена с 9-годишен мандат. Председателят не може да има втори мандат. Не могат да бъдат членове лица, които през последните три години преди избора са били членове на МС или ръководители на централни ведомства. Одитната дейност на СП се организира в 10 отделения и 6 териториални поделения като в тях се обособяват сектори. Отделенията се изграждат на функционален признак според вида на извършваните одити или одитираните обекти както и според публичните средства. Териториалните поделения се ръководят от директори, а секторите от одитори. Органи на СП освен Председателя и членовете й са и директорите на териториалните поделения, ръководителите на сектори и одиторите, както и всички контролни органи. Те имат правомощия, свързани със събирането на доказателства – изискват справки, копия на документи, писмени и устни обяснения. Одитираните обекти не може да се позовават на служебна, търговска или банкова тайна. Органите на СП не носят имуществена отговорност за причинени вреди при осъществяване на своите правомощия. Други лица: главен секретар, административен директор. Форми на одит: 1. одит на изпълнението: проверка на дейностите по планиране, изпълнение и контрол на всички равнища на управление като се цели тяхната ефективност, ефикасност и икономичност. 2. финансов одит: преценява се законосъобразността, достоверността и редовността на счетоводната отчетност и законосъобразното боравене с имущество. Има 2 форми: * одит на финансово управление и *одит на финансови отчети. Тези одити се извършват въз основа на приети от СП стандарти. За извършените одити СП извършва годишна програма за одитната дейност. Различните видове одити могат да се прилагат заедно или поотделно с оглед целта, поставена пред контролната дейност. Одитният процес преминава през следните етапи: 1. планиране на одитната задача – предварително проучване на одитирания обект, изготвя се програма за изпълнение на одита, 2. изпълнение на одитната задача – събиране на доказателства, изясняват се факти и обстоятелства, 3. докладване – изготвя се одитен доклад или становище, които се предоставят на одитираните лица, 4. контрол за изпълнение на препоръките – проследява се изпълнението на дадените препоръки. Приключването на одита се свързва с етапа на докладване. Форми на докладване: 1. одитно становище: изготвя се при одит на финансови отчети. Може да бъде с или без резерви или такова за отказ от заверка. 2. одитен доклад: изготвя се за резултати от извършен финансов одит във формата на одит на финансово управление, както и за резултатите от извършен одит на изпълнението. Докладът съдържа направените констатации и оценки, подкрепени с доказателства. 3. доклад за резултатите – изготвя се също за резултатите от извършен одит на финансово управление и одит на изпълнението. Той съдържа констатации, оценки и препоръки за подобряване на управлението на бюджетни и други средства. 4. изготвяне на доклад за резултатите от изпълнението на препоръките, дадени от органи на СП. Всички тези актове са по – скоро констативни, не е предвидено да се обжалват. Те се използват за сезиране на други органи. По тях СП се произнася като колективен орган. Не трябва да се бъркат с актовете за начет, съставени от органите на държавна финансова инспекция. Когато във връзка с одитната дейност се установят вреди на обществено имущество тогава се сигнализира на органите на ДФИ, за да могат те да извършат проверка и евентуално да съставят акт за начет. СП не реализира гражданска/ имуществена отговорност. Мерките за въздействие: Когато се установят незаконосъобразни действия се уведомява Министъра на финансите или друг компетентен орган. Препоръките, които се дават могат да се изпратят и на други органи за предприемане на действия. При нарушаване на процедурите за обществените поръчки се уведомява Министъра на финансите, НС и др.

31. Банково право: съвкупност от правни норми, уреждащи определен кръг от обществени отношения, не е самостоятелен правен отрасъл, а е с комплексен характер. Съдържа публичноправна (ЗБНБ, ЗКИ) и частноправна материя. Публичноправната материя се характеризира с властнически метод на правно регулиране. Обхваща дейността на Централната банка, банковия надзор на БНБ, даването и отнемането на разрешенията и лицензи от БНБ, санкционни правомощия на БНБ. Частноправна материя: банкови сделки (вид търговски сделки), при уредбата им се използвяа методът на равнопоставеност. Банките в България са АД-та за това режимът им е по ТЗ, доколкото ЗКИ не предвижда друго. Необходимостта от съществуването на банки се обуславя от парите като всеобщ еквивалент на стойността. БНБ – централна банка с емисионни функции. Банките не участват пряко в стопанската и търговската дейност, а косвено я стимулират с помощта на кредитирането. Други услуги: разплащания, приемане на ценности на депозит. Банките са в основата на капиталовия, паричния и валутния пазар на всяка държава. Банковата дейност включва 2 вида дейност: привличане на влогове и предоставяне на кредити – договори за влог и кредит. БНБ е създадена 1879 г. В основата на банковата дейност стои неправилния банков влог. При обикновения влог се дава индивидуализирана вещ и се връща същата вещ. Влогоприемателят полага грижата на добър стопанин, влогодателят си остава собственик. При банковия влог се дават заместими вещи пари – собственик е банката, тя в длъжна да върне стойността. Влогодателят получава лихви като възнаграждение. Източници: ЗБНБ, ЗКИ, Закон за банковата несъстоятелност, Закон за гарантиране на влоговете е банките. В ЗКИ са изредени 16 вида дейности, които банката извършва, други дейности не може да извършва, освен ако това е свързано със събиране на вземанията й. При влогонабирането банката е пасивен субект, явява се длъжник, а при кредитирането – активен, явява се кредитор. С оглед качеството на държавен орган банките се делят на национални и търговски. Разграничават се и банки, учредени в България и банки, регистрирани в чужбина с клонове в България. Централната банка в България е 1 – БНБ. Капиталът на банките е паричен и се състои от 2 части: 1. привлечен от акционерите и 2. чужд – заемен капитал (по-голям). Банковата печалба е положителният финансов резултат за 1 година от разликата между приходите и разходите. Приходите - лихви по кредити и комисионни за услуги. Разходи – лихви по влогове, административно – стопански разходи и такива по покриване на несъбираеми вземания. При разпределението на печалбата задължително преди раздаването на дивидентите се формира фонд резервен. Банковия надзор – вид финансов надзор, 2 части: 1. осъществен от БНБ и 2. вътрешен банков контрол в рамките на търговските банки. Банкова тайна: неразпространение на данни, свързани със сумите по сметките и сделките, извършвани с тях, вид служебна тайна. Банковата ликвидност е важен показател за състоянието на 1 банка и се изразява във възможността й по всяко време да изпълнява изискуемите си задължения. Банковата ликвидация се свързва с преустановяване на дейността на няколко основания и може да бъде доброволна или принудителна, като се изисква разрешение от БНБ да провери дали банката е платежоспособна, ако не е - пристъпва се към банкова несъстоятелност.

32. БНБ: 1879 създадена, 1885 – разрешение за емитиране на парични знаци. Уредена в БНБ. ЮЛ със седалище в София, има правомощия на държавен орган. Издава разрешения за създаване на търговски банки и упражнява контрол върху дейността им. Органите на БНБ са независими от изпълнителната власт. Основна задача на всяка централна банка е да провежда паричната и кредитната политика на държавата и да поддържа стабилността на националната валута. БНБ се отчита пред НС. Статут на БНБ: 1. емисионен център – може да пуска и да изтегля от обръщение парични средства. Във връзка с размера на паричната маса в обръщение БНБ е автономна. 2. държавен орган – финансов орган с властнически правомощия спрямо останалите търговски банки. Издава подзаконови нормативни актове, дава и отнема лицензии, определя лихвената политика, влияе чрез задължителните минимални резерви на търговските банки, банков надзор, санкционни правомощия, функции на валутен борд в страната се осъществява от Управление Емисионно. 1. До валутен борд се стига когато традиционните финансови институции не са в състояние да провеждат стабилна финансова политика, 2. валутния курс на националната валута е обвързан с друга валута, т.е. паричната маса, която ще бъде в обръщение е обвързана с конвертируемата валута. Така се ограничава емисионната дейност на банката, 3. забранява се кредитирането на бюджета, 4. ограничаване на рефинансирането на търговските банки – допуска се при възникването на ликвиден лист, засягащ стабилността на цялата банкова система. 3. ЮЛ, създадено със закон и капитал 20 млн. лв.- след отчисляване на фонд резервен и други фондове остатъкът от годишното превишение на на приходите над разходите се внася в държавния бюджет. 4. касов орган за изпълнението на бюджета – чрез БНБ се реализира както приходната така и разходната част на бюджета. БНБ може да открива клонове в страната. Органи на Управление: УС (управител и 3 подуправители, 3 членове от Президента), управител и подуправители. УС е колективен орган с най-големи правомощия – той дава и отнема лицензиите, приема подзаконови актове. Подуправителите, които ръководят направленията емисионно, банково и банков надзор имат самостоятелни правомощия като държавни органи. Други: главен одитор, който се избира от УС и се одобрява от Сметната палата, организира вътрешния контрол в банката. Рискът е банковата дейност се състои в предсрочната изискуемост на влоговете и принципната предсрочна неизискуемост на кредитите, което може да наруши ликвидността на банката и интересите на вложителите.

33. Банков надзор: необходим, за да се защитят интересите на вложителите и с оглед рисковия характер на банковата дейност. Тази проблематика е част от публичноправния режим на банковото право. Това е външен държавен контрол от страна на БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чуждестранните банки у нас. Цели на надзор: да поддържа стабилността на банковата система и да се защитят интересите на вложителите. 2 страни на дейността: 1. установяване на определени факти и 2. предприемане на мерки за въздействие с оглед направените констатации. Контролната дейност може да бъде под формата на предварителен надзор – при учредяването на търговските банки, текущ – във връзка с представянето на отчети, отразяващ състоянието на търговските банки и последващ – извършване на проверки във връзка със спазването на банковото законодателство. Надзорната дейност се осъществява от БНБ – Подуправителя на направление Банков надзор върху търговски банки и клоновете на чуждестранните банки, може и върху предприятия – контрола е във връзка с разрешителния режим. Правомощията на БНБ – контролни, гарантиране на възможността за осъществяване на контрола, да изисква документи, сведения, свободен достъп. Основни нарушения са свързани с нарушаване или заобикаляне на разпоредбите на закона и на подзаконовите актове на БНБ, става дума за осъществяване на незаконосъобразни действия. Други състави са свързани с 1. надеждното и добро управление на банката – например сключването на финансови сделки, 2. нарушаване на лиценза. ПАМ: отправяне на писмено предупреждение и отнемане на лиценза, мерки спрямо акционерите (БНБ може да забрани плащането на дивиденти). Не се прилагат разпоредбите на АПК относно обясненията и възраженията на заинтересуваните лица. Актовете за прилагането на мерките подлежат на незабавно изпълнение (вече могат да се обжалват). АНО: глоби, свързани с нарушаването на норма на закон или подзаконов акт, разпространение на невярна информация, с която се оронва доброто име на банката. Правомощия за реализирането на АНО имат и органите на банковия надзор. Търговските банки създават специализирана служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от общото събрание на акционерите. Задължителен реквизит за Устава на банките е съдържането на данни, за начини, по който ще се извършва вътрешен контрол. Контролът е за законосъобразност – може да е предварителен, текущ и последващ. Актовете, с които приключва са констативни. Ако има нарушения – уведомява се БНБ. Във връзка с рисковете на банковата дейност за някои лица са въведени ограничения по отношение на големите експозиции и вътрешните експозиции (кредити и други вземания на банка отразени като балансови позиции). Експозицията към едно лице/ икономически свързани лица се смята за голяма когато е равна или по – голяма от 10 на 100 от собствения капитал на банката. Експозицията към 1 лице/икономически свързани лица на може да надвишава 25 на 100 от собствения капитал на банката, а общия размер на всички големи експозиции не може да надвишава 8 пъти собствения капитал на банката. Има и специален ред за вземане на решение при формирането на голяма експозиция: решението се взима от УС, понякога се изисква и единодушие, уведомява се БНБ, правят се отчети. Изключения се правят по повод обезпечения с държавни ценни книжа, злато. Вътрешните експозиции – когато получатели на вземания на банката са администратори, акционери. Не могат да се договарят по – облагодетелстващи условия от тези, уговаряни с трети лица като и тук има ограничение относно съотношението на размера на тези експозиции със собствения капитал на банката. Изисква се решението да е единодушно. Има и ограничения на дяловите участия на банките в дружества, които не са банки като то не може да надвишава 50 % от собствен капитал. Банките не могат да бъдат и неограничено търговски съдружници в търговски дружества. Всички тези ограничения са обект на обективен контрол от страна на централната банка и са насочени към обезпечаване на стабилността на банката.

34. Търговски банки: АД-та, търговци по ТЗ, действат като гражданскоправни субекти и участват в ПО като равнопоставени субекти. ЗКИ урежда дейността им, източник са и уставите на банките. Приемането на Устав е по волята на учредителите, но не може да противоречи на императивни норми. Съдържанието има 2 части: 1. задължително и 2. уговорено. Реквизити: сделки, които банката ще извършва, представителство и организация на вътрешния контрол. Легално определение на банка: АД, което извършва публично привличане на влогове и други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и собствен риск. Минимален капитал – 10 млн. лв, вноските по записаните акции са само парични, акциите, които издава банката са само безналични и всеки има право на 1 глас. За създаването на банка се изисква разрешение/ лицензия от БНБ. Издадените лицензии се вписват в специален регистър в БНБ и е предпоставка за вписване на банката в търговския регистър. Нов момент – ИАА, свързани с издаването на лицензии могат да се обжалват по съдебен ред (също и отказите). Състав на регистрацията на една банка включва учредяване на АД, получаване на разрешение, вписване в търговския регистър. Лицензиите може да са пълни или частични, но минимално е влогонабиране и кредитиране. Може да се предвиди едно или двустепенна структура – ОС и Съвет на Директорите. Банката се управлява най – малко от 2 лица съвместно, ЮЛ не може да бъде член на УС, лицата трябва да имат квалификация и професионален опит – удостоверява се със сертификат. Чрез собствения капитал се гарантира възстановяването на поверените от кредиторите парични средства. Собствения капитал има 3 функции: 1. защитна – при ликвидация той е източник на средства за възстановяването влоговете на клиентите, 2. оперативна – чрез него се осигурява се платежоспособност на банките и 3. регулативна – чрез него държавните органи осъществяват контрол върху дейността на банките. Банките са длъжни да притежават адекватен на поетите рискове от дейността им собствен капитал. Понятието собствен капитал включва първичен и допълнителен капитал. Акционерният и собственият капитал не трябва да спада под 10 млн. лв. Банките установяват отношения на обща капиталова адекватност като процентно съотношение между собствен капитал и общия рисков компонент. В Наредбата е описано, че общата капиталова адекватност не може да бъде по - малко от 12 на 100 (посочени са и капиталовите изисквания за кредитен и пазарен риск). За отношението на капиталова адекватност банките дават отчет пред БНБ на всяко тримесечие. Банките са задължени да имат няколко вида резерви: формира се фонд резервен преди изплащането на дивиденти. Средствата от този фонд не могат да се използват за разпределение на дивиденти без разрешение на БНБ. Банките периодично оценяват кредитните си и други рискови експозиции и формират провизии за покриване на рискове от загуби. С оглед гарантиране на дейността на цялата банкова система и като инструмент на БНБ за провеждане на паричната политика на БНБ задължава банките да поддържат задължителни минимални резерви в Централната банка.

35. Гарантиране на влоговете: Закон за гарантиране на влоговете в банките. Защитата е по отношение на определени влогове в банките както и в клонове на банки от трети държави ако тези държави нямат действаща система за гарантиране на влоговете. Според закона се гарантират влоговете в левове и валута и начислените лихви по тях в размер до 40 000 лв (1 вложител в 1 банка). Предпоставка за осигуряване на защита е БНБ да е отнела лицензията. От защита са изключени влогове в клонове на чужди банки при условие, че в съответната държава влоговете се гарантират в по-висок размер. От обсега на защита се изключват и влоговете на лица, които поради свързаността си с банката разполагат с достатъчна и достоверна информация, за да могат да оценят състоянието на банката. Изключват се влоговете на лица, притежаващи повече от 5 на 100 от гласовете в Общото събрание, лица на които са били предоставени привилигировани условия, влогове на финансови институции. Начинът на изчисляване на общия размер на задължението на банката към 1 вложител се определя от сбора на влоговете на лицето в банката. Влоговете в чуждестранна валута участват с левовата им равностойност, изчислена по курса на БНБ към деня на плащане на гаранцията. Предвиждат се и правила за установяване на размера на съвместните влогове и на влоговете в полза на трети лица. За гарантиране на влоговете се създава специален фонд – ЮЛ със седалище в София. Предвидено е и освобождаване на фонда от заплащането на данъци и такси във връзка с операциите, свързани с гарантиране на влоговете. Върху дейността на фонда упражнява контрол Сметната палата. Този фонд се определя като типичен държавен извънбюджетен фонд, а набирането и използването на средствата се осъществява чрез механизъм, организиран чрез властническия метод на правно регулиране. Основни функции на фонда са да определя и събира годишните премийни и встъпителни вноски на банките, да инвестира активите си и да изплаща гарантираните размери на влоговете. Управлението на фонда се осъществява от УС като Председателят се определя от МС. Източници за набиране на средства са основно първоначалните или встъпителни вноски и годишните премийни вноски, които правят банките. Други източници има от инвестиране на средствата. Първоначалните вноски и годишните премийни вноски са невъзстановяеми, включително и при прекратяване на банката. Встъпителната вноска се внася при вписването на банката в търговския регистър и е в размер на 1 % от регистрирания капитал, не по – малко от 100 000 лв. За неплатената в срок сума се дължи лихва, годишната премийна вноска е в размер на 0, 5 % от общия размер на влоговата база. При формирането й не се изключват всички влогове, които не са обхванати от гаранцията. (Влогът на изпълнителният директор не се ползва със защита, но пък се има предвид при формирането на влоговата база). Всеки от титулярите на гарантираните влогове придобива парично вземане срещу фонда. Фондът изплаща задълженията на съответната банка след отнемането на лицензията й, така се задейства механизма на гарантиране на влоговете. Гарантираните размери се изплащат чрез търговска банка, определена от УС на фонда. Изплащането на суми става въз основа на сключен договор между фонда, обслужващата банка и назначените квестори, ликвидатори или синдици. УС на фонда оповестява деня, от който вложителите могат да получават плащания от обслужващата банка – най – късно 45 дни от отнемането на лицензията на банката. Вложителят трябва да разполага с удостоверение, издадено от квестора до началния ден на плащането. Ако едно лице претендира, че притежава влог по смисъла на този закон, но не му е издадено удостоверение или оспорва данните в него спорът се отнася до квестора и той се произнася до 7 дни. При отказ за издаване или коригиране на данните спорът се решава според действащото законодателство. Обслужващата банка изплаща гарантирания размер на влога като сравнява удостоверението на вложителя с полученото от нея. За вземанията си над полученото от фонда вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката като се подредят по реда на кредиторите. По гарантираните суми не се дължат лихви.

36. Влогонабиране: В ТЗ са посочени сделките, които банките сключват: сделките са предмет на търговското право и имат частноправна характеристика. Влогонабирането и кредитирането са основни видове банкова дейност имат публичноправен режим по ФП. В основата на влогонабирането стои привличането на чужди парични средства, с които банката борави и извършва останалите видове банкови сделки. По сделките, свързани с влогонабиране банката се явява длъжник, като вложителите имат спрямо нея вземане и са кредитори. Сделките по влогонабиране са пасивни. Правната форма за извършване на влогонабиране – договор за влог, като банковите влогове са особен вид неправилни влогове. Влогоприемателят придобива собственост върху парите, може да се разпорежда с тях, предоставяйки ги на трети лица, а е задължен да върне на влогодателя номинала на банкнотите. Поради това, че използва чуждите средства влогоприемателят дължи възнаграждение във формата на лихва. Вложителите са титуляри на влоговете. Договорът се сключва с банката като ЮЛ. Вземането на вложителя не се погасява по давност и преминава върху правоприемниците му. ЗКИ: общи условия на влогонабирането: 1. забрана за осъществяване на влогонабиране от небанкови финансови институции, 2. влогонабирането като изключителна финансова дейност е в условията на разрешителен режим, 3. доброволност на влогонабирането – в основата стои договор за влог, 4. тайната на влоговете – банкова тайна, 5. възвръщаемост на влоговете – при поискване влогоприемателя е длъжен да върне сумата, 6. лихвеност на влоговете – размерът и на лихвите и сроковете за начисляване се уреждат с договор. Банките не са обвързани юридически с основния лихвен %, но икономически са зависими от него. По-високите лихви привличат повече клиенти, но пък намаляват печалбата на банката. Размерът на лихвата зависи от вида и размера на съответния влог и срокът на влагане (по-дълъг срок – по-голяма облага), 7. неограниченост на влоговете – от гл.т. на броя на сметките, 8. несеквестируемост на влоговете – за ФЛ и е в размер на 250 лв за всеки член от семейството, 9. гарантираност на влоговете. Видове влогове: 1. спестовен – натрупване на парични средства за покриване на неотложни нужди. За този влог се издава специален документ. При различия между данни по влоговата сметка и документа за верни се считат данните от документа. 2. разплащателен – обслужва разплащания на клиентите на банката. Популярно е делението на срочни – лихвата е по-висока, но при предсрочно изтегляне на сумата тя се редуцира и безсрочни. Допустими са и общи влогове, влогове в полза на трето лице и условни влогове.

37. Кредитиране: в основата стои договор за заем. Основните приходи на банката са от лихвите по кредитите и кредитирането като дейност има частноправен и публичноправен характер. Публичноправният режим се състои в принципите на кредитирането, съдържащо се в банковото законодателство и контролът осъществяван от Централната банка. Банковия кредит е проява на участието на банките по косвен път в стопанския живот. Принципи: 1. плановост – кредитен план, 2. цел на кредитирането – от целта зависи срокът и лихвата, при неползване на кредита за целта може кредита да се изисква предсрочно. 3. ограниченост на кредитите – свързано е с големите експозиции и собствения капитал, неспазване на ограниченията – ПАМ, 4. срочност – няма безсрочни действия, от сроковете зависят лихвите и принудителното събиране. 5. възвръщаемост на кредита – парични средства се отпускат със задължението да се върнат, 6. лихвеност – печалбите се формират основно от лихвите по кредитите, лихвата е цената на ползването на средствата. Ниски лихви – ниска печалба, високи лихви – по – малък брой кредитополучатели. Лихвата зависи от целта, размера и срока на кредита. 7. обезпеченост: предоставяне на ипотека, залог от самия кредитополучател, принципът е, че обезпечението превишава размера на отпуснатия кредит, 8.гарантираност – гаранция от трето лице – поръчителство или ипотека/залог. Видове с оглед на срока им: 1. срочни (до 1 година за оборотни средства), 2. средносрочни от (1 до 5 години) и 3. дългосрочни (повече от 5 години).

38. Валутно законодателство: Всяка държава установява специален правен режим относно сделки и действия, които имат за предмет чуждестранна валута или благородни метали. Целта на режима е да се защити паричната единица. Съвкупност от НА – валутно законодателство. В България – Валутен закон, Закон за митниците, ЗКИ. Във ВЗ става дума за отношения на граждански обмен, нефинансови ПО, а именно сделки и свързаните с тях плащания. За тези отношения се предвижда регистрационен/ разрешителен режим или е предвидена забрана за извършване. Предвиждат се допълнителни условия за валидността на действията и сделките в чуждестранна валута или благородни метали. Страни по тези отношения са местни и чуждестранни лица – те са адресати на валутния режим. Има определения за местно и чуждестранно лице за целите на валутния режим. Основен критерий за ФЛ е пребиваването в страната, а за ЮЛ – седалището в страната. Няколко групи отношения, които се обхващат от валутния режим: 1. сделки между местни и чуждестранни лица и плащания по тях, 2. сделки с чуждестранна валута по занятие, 3. сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, 4. износ/внос на чуждестранна и левова валута, 5. финансовоправни отношения, свързани с организация на валутния контрол. В обхвата на закона не са включени всички форми на движение на капитали. Принципът е, че посочените в закона сделки, действия и плащания се извършват свободно, доколкото в самия закон не е установен разрешителен, регистрационен или забранителен режим. На разрешителен режим е поставена дейността по продажбата на чуждестранна валута, предвижда се разрешение от БНБ. За обменните бюра е предвиден регистрационен режим. Изисква се да се водят регистри за всяка сделка и плащане между местно и чуждестранно лице на стойност над 5000 лв. Регистрите се водят от търговските банки, финансови институции, нотариуси. Друг регистрационен режим е свързан с добиването, преработването и сделките с благородни метали и скъпоценни камъни, регистрацията е в МФ. Друг режим е свързан с износа и вноса на левова и чуждестранна валута – суми над 5 000 лв се декларират пред митническите органи, а над 25 000 лв се изисква удостоверение за платени данъци. Уредена е и забраната за износ/ внос на левова и чуждестранна валута чрез пощенски пратки.

39. Валутен контрол: вид финансов контрол върху изпълнението на НА, в случая тези, които уреждат валутния режим. Контролът може да бъде предварителен – при издаването на разрешение, текущ – декларации за подаване, и последващ – извършване на проверки от органи, осъществяващи валутен контрол. Адресати на валутен контрол – местни и чуждестранни лица, обекти на контрола – сделки с действия и плащания. Органи – Министър на финансите, органи на приходната/ митническата администрация, БНБ, пощенските служби. Министъра на финансите може да предприеме различни мерки на въздействие – писмени предписания за отстраняване на нарушения, запечатване на търговски обекти, отнемане на удостоверения за регистрация. БНБ може да отнеме разрешението за дейност на финансова къща, да издава писмени указания за отстраняване на непълноти. За нарушения на валутния режим могат да възникнат и 4 вида юридическа отговорност. При административната отговорност са предвидени глоби за ФЛ и имуществена отговорност за ЮЛ. Нарушенията са свързани и с неспазването/ неправилното прилагане на и на подзаконовите НА. Тъй като издаването на актовете за установяване на нарушенията и на наказателните постановления са предвидени оправомощени от Министъра на Финансите, респективно от Управителя на БНБ, лица, то във всички случаи по такива казуси е необходимо да се изследва и компетентността на органа, издал съответния акт. Наказателната отговорност – за нарушаване на законови и подзаконови актове, предметът на престъплението е в особено големи размери. И при АНО е предвидено предметът на нарушението да се отнеме в полза на държавата. Възможно е да възникне и гражданска имуществена отговорност – ЗДФИ уреждаше механизъм за възстановяване и определяне на вреди, причинени във валута или имущество, отчитано във валута. Може да възникне и дисциплинарна отговорност, когато спазването на валутния режим е част от трудовите задължения на лицето.

28. Митни сборове: Закон за Митниците и правилника за прилагане към него, има и в други правни отрасли: Закон за народните читалища, Закон за агенцията за чуждестранна помощ, значение имат и международните договори, по които РБ е страна, също и наредби от МС. Митни сборове не е равно на митнически такси. Митните сборове се делят на вносни и износни (мита и такси с равностоен ефект). Мита: публични, държавни финансови вземания, установяват се едностранно от държавата и са нейно субективно право да получи парично вземане под формата на мито. Стоките, които се пренасят през държавната граница на РБ се облагат с мита. В РБ действа комбинирана номенклатура (митническа тарифа), в която се определят ставките на страната и стоките, които подлежат на облагане. Митническите закони, които действат в различните държави могат да се разделят на 2 групи: 1. митнически закони с финансов характер - обикновено в държави, у които между митата и данъците е поставен знак за равенство и митата се разглеждат като разновидност на косвените данъци. Те съдържат правни норми, коит регулират изцяло организационните и същинските митнически ПО (митническата тарифа също се приема с НА) и 2. с административен характер – съдържат правни норми, които регулират митническия надзор и контрол, правата и задълженията на субектите на митническите ПО, структура на митническа администрация. Българския ЗМ принадлежи по - скоро към законите с административен характер, но в него има и норми, отнасящи се до същинските митнически ПО (норми, регулиращи реда за определяне на митническата облагаема стойност на стоките, норми определящи пасивните субекти в митническите ПО и др. Митата имат паричен характер, като задължението за плащане на мито не е свързано с личността на длъжника. Валидно изпълнение може да бъде извършено от всяко трето лице. Задължението е делимо, в ЗМ няма правна уредба, която да предвижда заплащането на митата на части, трябва да бъдат заплатени изцяло и своевременно. Обезпечаването на размера на митата е основание да бъде дадено разрешение за вдигане на стоките. Държавата не дължи насрещна престация, тя получава сумите безвъзмездно. Митата са пропорционални публични държавни вземания. Митническата справка е фиксирана величина. Размерът на ставката не се поставя в зависимост от увеличаване или намаляване на митническа облагаема стойност. Митата изпълняват 2 функции: 1. фискална: посредством тях се цели 1 регулярно постъпление на определени средства в държавния бюджет, 2. защитна: чрез митата държавата се стреми да предпази националните производители от вноса на конкурентни стоки. Видове мита: Според това дали се заплаща при внос или износ: вносни, износни (само ако държавата е отпуснала субсидия за производство на стока с цел намаляване на крайна цена, за да се предотврати изнасянето на средства от държавния бюджет или при квотни ограничения) и транзитни (заплащат се за преминаване на стоки на територията на съответната държава, по-скоро такси). Според това дали се определят като % от митническата стойност: ad valorem (адвалорни): % от митническите стойност на внасяните стоки, българската митническа тарифа съдържа преди всички такива мита. При евентуално намаляване на цената на стока може да повлияе върху приходите на държавния бюджет. Затова е допустимо прилагането на други мита с цел да се компенсира загубата – специфични мита: определят се на базата на критерий като тегло, обем, алкохолно съдържание и др. Комбинирани мита: съчетание между адвалорни и специфични. С оглед на реда, по който се въвеждат митата могат да бъдат независими: всяка държава ги установява самостоятелно с оглед нуждите на икономиката й. Договорни: установяват се в резултат от постигнати международни споразумения – българската митническа тарифа съдържа предимно такива. Може да са общи, преференциални, може да се прилагат нулеви митнически ставки. В зависимост от причините на въвеждане могат да бъдат изравнителни: когато се цели защита на вътрешен производител. Антидъмпингови: прилага се в случаите на дъмпингов внос на стоки (производител от друга държава внася в България с по-ниска цена от неговата производствена). Цели се фалит на конкурентен производител в България. Митата имат за цел да изравнят цените. И двете имат временен характер. Ответните мита се въвеждат от държавата като насрещна мярка срещу дискриминационна митническа политика от страна на друга държава. Такси с равностоен ефект: Другият елемент, който изгражда понятието митни сборове, установено от държавата публично финансово плащане, възложено за събиране от държавни учреждения за оказана услуга (държавата има насрещна престация) или извършена дейност в полза на други учреждения. Таксите обхващат само тези парични суми, които се заплащат непосредствено във връзка с обслужването на вноса/износа на територията на страната. 1. плащат се на митнически органи във връзка с осъществяван от тях митнически контрол и 2. във връзка с преглед на стоката. Митническа политика: Всяка една държава определя вида на митата, които трябва да бъдат прилагани, размера им, стоките, които подлежат на облагане, лицата, които трябва да заплащат тези мита (това е било въпрос на държавен суверенитет, но България се е присъединила към Световната търговска организация – има ограничения). Представителство по митническото право: всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи. Представителят може да бъде за всеки конкретен случай или по занятие. Представителството може да бъде пряко и косвено. Косвеният представител в митническото право отговаря наред с длъжника и е солидарно отговорен. Представител може да е местно лице като представителството се извършва на базата на изрично нотариално заверено пълномощно. Митническите учреждения водят регистри на представителите. Митническите органи са длъжни служебно да следят за наличието на представителна власт и могат по всяко време да искат удостоверяване за нейното съществуване. Лицата, които желаят да осъществят пряко/ косвено представителство чрез митнически органи – митнически агенти (ФЛ, ЮЛ, ЕТ). Трябва да получат разрешение от Министъра на финансите по предложение на Началника на централно митническо управление. Там се води публичен регистър на митническите агенти. В пълномощното е нужно да се посочат границите на митническата власт и митниците, пред които пълномощното важи. Правомощията на митническия агент произтичат от НА. Митническа администрация. Статут и правомощия: това е централизирана административна структура, организирана в Агенция Митници към МФ. Тя е ЮЛ на бюджетна издръжка в София. Структурирана е в Централно митническо управление и 6 регионални митнически дирекции. Вторите се делят на регионално митническо управление и митници. Всяка една от тези митници се състои от териториално митническо управление и митнически бюра/пунктове. Централното митническо управление ръководи, организира, контролира и отчита дейността на митническата администрация. (РМУ – същото, в района на ТМУ – на съответната територия). Агенция Митници се ръководи от Директор, който се назначава и освобождава от Министъра на Финансите, съгласувано с министър - председателя. Правомощия на митническите органи: 1. Да извършват проверки, свързани с контрола, 2. да предприемат мерки за осъществяване на контрол, 3. да изискват документи, свързани с контрола, 4. да събират суми за вносни/ износни мита, 5. да налагат запори, възбрани, 6. да извършват личен преглед на лица, 7. да извършват претърсвания, изземвания, 8. имат право да носят оръжие.

29. Актове. Задължения: Задължението за плащане на вносни/ износни митни сборове се нарича вносно/ износно митническо задължение. Вносното митническо задължение е на стоки, които подлежат на облагане и може да възникне 1. при оформяне на митнически режим – внос, 2 в случаите когато стоките бъдат поставени под режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, 3. когато има неправомерно въвеждане на стоки на митническа територия; когато има отклоняване на стоките от митнически надзор; неспазване на някое от условията на митническия режим. ЮФ, който води до възникване на митнически задължение е ЮФ действие, то може да бъде правомерно или неправомерно. Когато длъжникът или носителят желае настъпването на правните последици, изявява воля за това: заплащането на митническото задължение е основание за тяхното освобождаване. Ако ЮФ е неправомерен длъжникът/ носителят също изявява воля, която е насочена към неспазване на задълженията. Износното митническо задължение възниква при износ на стоки от територията на РБ когато: 1 за износа е предвидено облагането с износни мита, 2. не са спазени условията за изнасяне на стоки извън територията на РБ. Ако се наруши ЗМ при износ на стоки, при които не се дължат износни митни сборове – административно наказание, без митническо задължение. Вносното митническо задължение възниква в момента на приемането на митническата декларация. Когато е извършено неправомерно въвеждане на стоки възниква в момента на извършването на действията. За останалите вносното митническо задължение възниква в момента когато са били извършени действията довели до нарушаване на разпоредбите на митническото законодателство. Износно митническо задължение възниква в момента на подаване на износната митническа декларация или при нарушаване на разпоредбите на ЗМ. Длъжник за заплащане на митническото задължение е декларатора, а при косвено представителство длъжник е лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация. При неправомерно въвеждане на стоки на територията на страната длъжници ще бъдат лицата, които са извършили неправомерно въвеждане. Длъжник ще бъде и лицето, което е нарушило разпоредбите на митническото законодателство. Когато за едно митническо задължение има повече от 1 длъжник отговарят помежду си солидарно. Размерът се определя на базата на действащата уредба към момента на неговото възникване. Митническото задължение възниква на мястото, където са били извършени действията, които го пораждат. Ако мястото не се установи, за такова се счита мястото където митническите органи установяват, че за стоката се дължат митни сборове. Обезпечаване на митническо задължение: Декларираните или определени от митническите органи митни сборове подлежат на незабавно плащане и извършването на това плащане е основание за освобождаване на стоките. Допустимо е вместо ефективно плащане да бъде извършено обезпечаване на задължението като то трябва д апокрива в пълен размер задължението. Изискването за обезпечение е въведено като задължение по отношение на митническите органи (изключения ако размерът е малък). Обезпечението може да бъде 2 вида: 1. конкретно – когато се извършва по отношение на всеки внос или 2. общо – предназначено е да покрие няколко операции. Сумата трябва да е определена така, че във всеки момент да покрива пълния размер на съответните митнически задължения. Банките не могат сами да гарантират собствени митнически задължения. За приети от митнически органи обезпечения лихва не се доплаща. Те трябва да приемат предоставеното обезпечение, което означава, че те могат и да откажат (ако сумата не покрива пълния обем). Отказът се извършва с мотивирано решение – ИАА, което подлежи на обжалване по АПК. При липса на плащане на митнически задължения/ неучредяване на обезпечения митническите органи имат право на наложат обезпечителни мерки – запор върху движими вещи, вземания, сметки. Налага се от Началника на митницата с постановление. Ако след като се предостави обезпечение митническите органи установят, че не покрива пълния размер във всеки един момент могат да поискат предоставянето на допълнително обезпечение или замяна с ново. Митническите органи осчетоводяват декларираното митническо задължение когато то е правилно декларирано или ако не е - самостоятелно определя размера му. Длъжникът трябва да бъде уведомен писмено за размера на митните сборове веднага след като те бъдат взети под отчет. Писмено уведомление не се извършва когато размера е посочен вярно в декларацията. Задължението трябва да бъде платено в касата или по банков път до 10 дни, считано от датата на уведомяване. Митните сборове могат да бъдат платени и от трето лице. Освен при ефективното му плащане задължението може да бъде погасено и когато е опростено – има се предвид пълно или частично несъбиране на вносни/ износни митни сборове и то когато се установи, че към момента на вземането им под отчет те не са били дължими или основанието за тяхното възникване е отпаднало. Митническото задължение се погасява и в случаите когато е възникнало по отношение на стоки, които неправомерно са въведени в страната, ако тези стоки се били отнети веднага или в последствие в полза на държавата. Правото за събиране на митни сборове се погасява с 5 год., което важи и за другите публични вземания (започва от 01.01 на годината следваща тази, в която следва да е платено). Възстановяването на митни сборове се извършва когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за тяхното плащане е отпаднало. Възстановяването на надвнесени/ недължими митни сборове се разрешава след писмено искане. Вместо възстановяване длъжника може да поиска и прихващане. Във връзка с прилагането на правни норми в митническото законодателство митническите органи издават решения и постановления – ИАА за принудително събиране на публични държавни вземания. Разликата между тях е в основанието за тяхното издаване и процедурата, която се прилага във връзка с обжалването им по административен/ съдебен ред. Подлежат на обжалване по реда за ИАА. Постановления за принудително събиране на публични държавни вземания се издават от Началника на митницата, в чийто район е възникнало неплатено в срок задължение или неспазването на срока за неговото плащане. Те са ИАА и отговарят на всички изисквания за законосъобразност. Обжалването се извършва пред 2 контролни инстанции: 1. по административен (пред Директор на РМУ) и е абсолютна процесуална предпоставка. 2. съдебен ред (пред окръжен/административен съд). Жалбата срещу постановлението трябва да бъде подадена до 14 дни, който тече от датата, на която длъжникът е бил уведомен за издаденото постановление. Редовно подадената в срок жалба има деволутивен (означава, че с нея се поставя началото на ново производство пред по-горестоящ орган), но не и суспензивен ефект. Изпълнението на постановлението може да бъде спряно само ако бъде представено насрещно обезпечение, което да покрива в пълен размер главницата, лихвите и разноските. Компетентен да разгледа жалбата е Директор РМД, произнася се с решение до 30 дни. Директорът на РМД разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение. Може да потвърди, да отмени изцяло или отчасти, но няма право да изменя постановлението. По съдебен ред се разглежда постановлението, а не решението на горестоящия митнически орган. То подлежи на обжалване изцяло, ако жалбата е била отхвърлена или частично – ако е частично удовлетворена. Решението на ОС/АС подлежи на обжалване пред ВАС по реда на АПК. Митнически нарушения и наказания: Нарушенията са административни и затова по отношение на тях се налага административна санкция. Административно наказателно отговорни лица са тези, извършили митнически нарушения на митническа територия на РБ (+ подбудители, помагачи и укриватели). Санкции: глоба (ФЛ), временно лишаване от право да се осъществява внос/износ на стоки (ЮЛ и ФЛ), имуществена санкция (за ЮЛ и ЕТ). За всеки случай на нарушение митническите органи съставят акт за констатиране на митническо нарушение. Наказателните постановления се издават от Директора на Агенция Митници. До издаването на наказателното постановление, но не по-късно от 30 дни от издаването на акта за установяване на нарушението между административно наказващия орган и нарушителя може да се постигне споразумение за прекратяване на административно наказателното производство. В това споразумение се обсъждат въпроси, свързани с това има ли извършено деяние, административно нарушение ли е, размер на глобата и др. Споразумението подлежи на одобряване от Директора на Агенция митници, то се извършва с решение. Ако с решението се прекратява административно наказателното производство се изпраща препис до Прокуратурата.