1. Предмет, метод и задачи на ПИ: ПИ е наука за организиране, обработка и използване на правната информация. ПИ се съдържа в системата от правни норми, юридически актове, ПО. Тя възниква в резултат от дейността на правните субекти. Методи: 1. общонаучни: общи понятия – информация, системи, модели, 2. специални: а) от правните науки, за изследване на правната материя, б)изследва ПИ като вид социална информация, 3. собствени методи: зависят от функциите и въздействието на съвкупните научни резултати, заключенията на теоретичната правна информатика има проява в юридическите дейности – способи за обработка. ПИ и правните науки – сходството идва от общ обект на изследване – правна система и норми, структури, правни отношения. Не съвпадат задачи, методи и резултати. Различията между ПИ и информатиката се откриват в техните задачи, методи и резултати също. Кибернетика: изследва проблеми като приложението на автоматизираните системи за управление на правните учреждения, тук ударението пада върху неправни методи за изследване на правните процеси и явления. Юриметрия: предвестника на ПИ. Първоначално няма предмет – търсят се средства за автоматизирано сравняване на съдебни дела, прогнозиране на съдебни решения. Задачи: учебен материал: уводна, теоретична и приложна част.
2. Информация, системи, модели. Социални организации. Понятието информация: това, което внася форма. Проблемът с отъждествяването на информация и знаци – математическа теория (измерва количеството знаци). Основни подходи към понятието: 1. атрибутивен – информационните процеси съществуват обективно, независимо от субектите на направление. Информацията се определя като атрибут на материята. 2. функционален – информацията като специфична форма на възпроизвеждане, запазване, използване на една система в друга. В рамките на този подход се разграничават два вида информация – свободна и свързана. Пример за видове информация в правото – правната регламентация на съдебната система се съдържа в ЗСВ. Свързана информация – качество системност, свободна – съдържа косвено качествата на системно образувание, тя е преобразувана свързана информация. Информационният процес е преобразуване на свързаната информация в свободна информация и обратно. Обект на информационните изследвания: изследват се структурите на системите, взаимодействията, преобразуванията между тях. Определят се компонентите на системата и връзките между компонентите. Система: 1. относително понятие, зависи от целите на изследването, 2. комплекс от избрани компоненти, взаимодействието между които е насочено към постигане на определен полезен резултат. Качества: цялостност, връзки между компонентите, поява на нови качествени характеристики и функции, йерархична организация на компонентите. Т.е. Системата е съвкупност от обекти, взаимодействието между които предизвиква появата на нови, интегративни качества, несвойствени на отделно взетите компоненти, образуващи системата. Компоненти: имат материална и идеална природа, затова системите се делят на материални (машини) и идеални (понятийни, правните системи).Свойства на компонентите: средата въздейства върху компонента и предизвиква състояния у него – входове, компонентът въздейства върху средата и приема определени състояния – изходи, входовете определят изходите. Компонентите осъществяват преобразуване на информация, връзките между компонентите ги обединяват. Средата на системата се състои от предметите и явленията, върху които системата въздейства. Входът на системата характеризира въздействието на външната среда върху нея, а изходът се определя от въздействието на системата върху външната среда. Процесите в системата се определят като способи за получаване на определени резултати посредством взаимодействие на компонентите. Структурата на системата обединява компонентите и връзките между тях. Различни видове структури: пространствени, информационни, времеви и т.н. Управлението е процес на подреждане на системата и привеждането й в ново състояние: етапи: поставяне на цел, вземане на управленско решение, изпълнение, контрол и анализ, създаване на ново решение. Образуват се две основни системи –1. управляваща и 2. управлявана. От 1 към 2 – пряка връзка, от 2 към 1 – обратна връзка. Модели:отразява съществени свойства на оригинала, замества го, осигурява познание за него. Подобието между системата и нейния модел е структурно, функционално. Моделите предоставят отделни аспекти на системите. Функции на моделирането: гносеологическа, прогностична, илюстративна, синтезираща. Моделите имат непосредствена връзка с информацията, те са носители на информация за моделираната система. При процесът на моделиране: 1. субектът получава нова информация, 2. разширява и обогатява модела, 3. изследват се нови качества на модела, 4. създават се условия за нови изследвания. Моделиране на социални системи – изпълнява синтезиращи, информационни и илюстративни функции. Социални организации: социална информация: свободна и свързана информация. Според стадий на образуване: първична – сведения в резултат на непосредствено поведение, производна – в резултат н а обработка на първична информация. Според функциите й: предписваща (източник е субекта на управление) и описваща (източник е обекта). Социална организация: относително автономна група хора, ориентирана към постигане на предварително определена цел, осъществяването на която изисква съвместни координирани действия. Те са системни образувания. Подходи за изследване: 1. юридически: изследва формални аспекти на организациите. 2. информационен – разширява обекта: включват се реално съществуващите организации и техните нормативни правни модели. Информационните изследвания обръщат внимание на 2 характеристики на организациите: структурата им и процесите, които протичат в тях и способи за обработка на информацията. Социалните организации могат да се разглеждат като системи. Управляващи (субекти) и управлявани (обекти). Обектът до голяма степен определя структурата и методите на действие на субекта. Видове процеси е организацията: функции на управлението, вземане на решения, организационни комуникации, нововъведения. Социалните системи използват йерархични структури, които обединяват няколко равнища от управленски звена. Социалните системи се ръководят и от формални правила и от принципи, културни ценности. Структурата на организацията се определя от нейните компоненти и връзките между тях, възникващи в процеса на тяхното взаимодействие. Структурата зависи от целите и задачите, които тя изпълнява. Организационните структури са формални (правомощия на всеки компонент от организацията – линейни, координатни) и неформални (неофициални правила, нетипизирани структури). Информацията е предпоставка за създаване на организациите, информационните процеси съпътстват всички организационни процеси. Информацията се използва в управленския процес, при усъвършенстването на информацията, влияе върху процесите в организациите.
3. Информатика, информационни системи. Виртуална реалност. Информатиката е наука за рационалната обработка, комплекс от научни, технически дисциплини и управленски техники за събиране на информацията в систематичен вид без да се губи техния социален, икономически и културен контекст. Съвременната информатика и компютърни технологии. Данните са представяния на факти или идеи във формализиран вид, удобен за предаване или обработка от някакъв процес. Информатиката предоставя средства за работа с текстове, таблици, графики. Организация на данните: таблично, запис – обединява данните, ключови полета. Базата данни – съвкупност от взаимосвързани таблици. Средства за обработка на данните: общи способи: не отчитат особеностите на данните, към които се прилагат, специализирани способи – повлияни от смисъла на информацията. Пример за средства: търсене на определен НА в база данни на актове, търсене на съдебни решения. Потребителски езици: те осигуряват връзка между потребителя на информацията и автоматизираните средства за обработка. Първи език – машинен код. Дружелюбни езици. Съвременни системи използват: 1. език на ключови думи – произволни термини от естествен език, 2. търсене чрез пример, 3. езици от тип меню, 4. естествени езици, 5. графични езици, 6. езици, които използват множество среди. Информационни системи: множество от методи, процедури, формални и неформални техники и технологии за събиране, запазване, обработка и разпространение на информация. Два вида: традиционни и автоматизирани. Информационни системи се създават и използват от организации и индивидуални субекти. Те са предназначени за работа в определен отрасъл на знанието. Структурата на информационната система обединява бази данни, средства за обработка и потребителски езици. Потребители са всички заинтересувани. Информационните ресурси се състоят от две части: 1. бази данни, съдържащи информация, необходима за работата на организацията. 2. автоматизирани средства за обработка. Те са модели на общи и специализирани способи. Видове: 1. документални – запазване на книги, 2. фактографски – факти като населението на определена територия например. 1. системи за текуща обработка на данни – кадрови и статистически отчети например, 2. управленски информационни системи, системи, поддържащи вземането на решения, диалогови системи. 80-те години: експертни системи – програми за решаване на системи. Глобални търсещи информационни системи в Интернет. Терминът виртуална реалност се използва за обозначаване на среда, която не съществува физически, но е създадена от информационните технологии. Различава се глобална (Интернет) и локална (домейни) виртуална реалност. Различава се от действителността по няколко качества: 1. идеално явление, 2. независимост. 3. управляемост, 4. достъпност, 5. моделиране, 6. автоматизъм, 7. възстановимост, 8. системност, 9. конструиране, 10. потенциал, 11. правото в новата среда, 12. автоматизъм във виртуална реалност и правното действие. Качества на информационното общество: преодоляване на граници, дематериализация на социални продукти. Съвременните технологии, системност и познаваемост. Въздействие върху правото.
4. Правна информация: Терминът правна информация – сравнително нов. Три фактора за възникване: интерес, потребности, съвременни технологии. Първи определения: правната информация се съдържа в: 1. правните норми, 2. в законодателството, 3. в правните норми, НА, източниците им и други юридически текстове, 4. съвкупност от сведения за правото и всички процеси и явления, свързани с него. Използват се общонаучни определения на информацията – неконкретизирани постановки. Обект на информационните изследвания в правото: структура на правната система. Това означава изследване на свързаната (в структурата на правната система) и свободната (знаци и сигнали) информация. Правната информатика: наука за организиране, обработка и използване на правната информация. Видове: 1. официална (носители са юридически документи) и неофициална (справочници).2. Правна информация в НА, в съдебната практика, в правната литература, 3. свободна (в юридически актове, резултати от научна дейност, материали, възникващи при действието на правните учреждения, информация от и за гражданите) и свързана (правни норми, правни отношения, структури на правосъзнание, юридически актове, учреждения). Правната информация като вид информация: в писмени източници, запазва се, натрупва се, обединява се. Като вид социална информация: неотделима от дейността на хората, описващ и предписващ характер. Специфични черти на правна информация: възниква в резултат на регламентирана човешка дейност, като резултат на реализация на установени процедури. Тя е концентрирана, за нея съществуват установени способи за запазване, възприемане и използване. Тя е неотделима от държавното управление, носителите са документи. Съдържа в себе си особени структури – НЮК и функционални структури. Един от най – съществените видове правна информация се съдържа в правните понятия – знание за правните явления и процеси. Използването на правните познания е присъщо за човешката дейност. Правните понятия са системно организирани.
5. Източници: 1. Това са дейностите на правните субекти, 2. процесите в организациите. Резултатите от осъществяването на тези процеси са нормативни и индивидуални актове. 3. Също така всички дейности на държавните органи (е-правителство). 4. Индивидуалните правни субекти са източници на информация за резултатите от реализацията на правните норми. - студии. Носители: 1. на свободна правна информация: текстовете са основна форма на съществуване– документите; знаци и сигнали; 2. на свързана правна информация: структурите в правната система и структурите на нейните компоненти – структура на система на юридически актове (субективни реалности – нямат външен израз). ПИ организира по нов начин информацията и създава предпоставки за прилагане на нови способи за нейната обработка. Има носители на информация, които не са документи – учебни примери. Информационни издания: ДВ, Нормативни актове, Сборници със съдебна практика на ВС (+бюлетина), Статистически справочници. Нови носители: Интернет, ниски разходи, достъпност, нови методи за обработка и т.н.
6. Потребители на правната информация: Всички правни субекти са потребители. Колективни – социални организации (правотворчески органи). Индивидуалните потребители не са еднородна група. Според активността: ежедневно използват правна информация и потенциални потребители. Според характер на труда: юристи от практиката, учени – юристи, служители в правните учреждения. Информационни потребности: необходимост от своевременно получаване на достоверна информация в съответствие с характера и целите на изпълняваната работа. Три типа: 1. обществени: общи за всички видове потребители – висока степен на стабилност, правно образование 2. колективни: по-ограничен обхват, потребности на групи потребители – научен колектив. По-конкретизирани, и адресирани към определени видове правна информация. 3. индивидуални: част от колективните, отразяват интересите на отделни специалисти. Информационни потребности на юристите: минимални (ограничен обем информация) и максимални (всички видове информация на определена тема). Съдебната практика и практиката на върховните съдебни органи е най – значимият вид информация. Нормативните актове съдържат информация, без която дейността на юриста е невъзможна. Обект на интерес е и законодателството на други страни. Също и правната литература, резултатите от реализирането на правните норми, статистиката. Възприемане: не е обусловено самото познаване и използване на формални способи за нейната обработка. Зависи от образованието и участието на личността в обществения живот. Възприемането на правната информация е процес на преобразуването й. Предпоставки: Информацията трябва да е системно организирана, трябва да има способност на получателя и потребителя да я възприемат и преработят. Това предполага правни знания. Може да се разглежда като преход от свободна към свързана информация.
7. Правна информация в знакова форма: организация на свободна и на свързана правна информация. Само организираната информация може да се обработва и използва. Нормативни актове: Те са актове – документи, издадени от правотворчески органи, установяват, изменят, отменят правни норми. НА е носител на правна информация, знаков модел, ЗНА.
Видове: КРБ, кодекси, закони, постановления на МС, правилници, наредби, инструкции.
Реквизити (като юридически акт): име и кратко име на акта, номер, дата на приемане, дата на обнародване, брой и година ДВ, орган, издал акта, вид, дата на влизане.
Реквизити (като носител на информация): предели на действие на акта, срок за, който акта е издаден, поправки в публикувания текст на НА, дата на утвърждаване, дата на спиране изпълнението, прекратяване на действието.
Други характеристики:актове, които изменя и допълва, актове, които спира, НА, издадени по прилагането на акта, НА, по прилагането на който е е издаден акта, тълкувателни актове, актове за изменение и допълнение, акт с който се отменя НА.
8. Структура на НА: Състои се от следните йерархично организирани компоненти: въведение, част, дял, глава, раздел, член, алинея, точка, буква
Допълнителни разпоредби: съдържат правила, които са странични спрямо предмета, но трябва да се включат; обяснения на думи и изрази; разпоредби, които се отнасят до повече подразделения на акта, но не могат да се включат в общите правила.
Преходни: обединяват текстове, с които се продължава действието на правила, отменени с новия НА.
Заключителни разпоредби: правила, с които се отлага неговото действие, с които се придава обратна сила на акта, с които се ограничава действието на акта спрямо територията на страната, органа, на който се възлага изпълнението на акта, правила за отменяне, изменение и допълване на НА.
Приложения, списъци, таблици, тарифи, схеми, формули, други.
Ако се установят и запазят всички връзки между всички подзаконови актове и актовете, които служат като основания за издаването им и ако се обединят в йерархия, получената структура ще е вертикална структура на системата на законодателството.
9. Езикът на нормативните актове: ЗНА: български език. Думи и изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове – презюмира се единство на нормативна юридическа терминология. Не всички обаче се използват в общоприетия им смисъл. Отклонения от него са допустими само ако в допълнителната разпоредба се определи особения смисъл на термина за съответния НА. Езикови структури: установяване съответствието на правната норма и изречението в нормативния текст. Езикови конструкции: „ако...то...“. Препратки: специфични езикови конструкции за израз на връзки между нормативни текстове (УПЗНА). Не се допуска препращане ако води до неяснота. Препраща се когато се прилага обща разпоредба към повече разпоредби, когато се препраща едновременно към повече разпоредби и т.н. Постига се концентрираност на нормативни текстове. Динамика на данните на НА: данните се променят. Групи данни: за проекти на нормативни текстове, за нормативни текстове, влизането в сила на които предстои, за действащи нормативни текстове, за отменени нормативни текстове.
10. Правоприлагащи актове: актове – документи на компетентен орган, който съдържа индивидуално държавно – властническо разпореждане за прилагане на правото. Примери за нормативно закрепени реквизити на правоприлагащи актове – ИАА в АПК, нотариален акт. Наказателно постановление. Не може да се търси единна структура и реквизити. Но всеки правоприлагащ акт съдържа: име, дата и място на издаване, орган издал акта. Съдебната практика на върховните съдебни органи като носител на информация – има насочващи, конкретизиращи и информационни функции. Структурата и реквизитите на актовете на върховните съдебни органи са нормативно регламентирани: мото, квалификация, вид на акта, номер на решението, дата на издаване, вид на делото, номер и година на делото, издаваш орган, мотиви. Връзки на съдебната практика със системата на законодателството – основание за издаване, връзки с понятийни структури – термини в диспозитива и мотивите, вътрешни връзки - допълване.
Други видове правна информация:техните реквизити не са обект на правна регламентация: 1. статистическа информация: НСИ
2. Библиографско описание на книгите
11. Структури в правната система като носители на информация: Също съдържат информация. Понятийните структури – носители на свързана правна информация. Тя съществува в индивидуалните съзнания. Предаването на свързана информация е съпроводено с нейното преобразуване от предаващия субект в свободно и обратно в свързана информация в съзнанието на приемащия субект. Правото не познава форма на обективно съществуване на свързаната правна информация или поне нейни модели, който съществуват извън индивидуалните съзнания. Правната наука изследва основния си обект, разчитайки на индивидуалните съзнания или не текстовото му описание. Проблемът е свързан със създаване и използване на нови носители на правна информация, с нови средства за представяне на правните знания. Понятийни структури: образувани от понятия и връзки между тях. Понятията отразяват съществени качества на явленията и процесите. Съдържат се в човешкото познание, Организират понятията по множество критерий – родово – видови отношения, функционални взаимодействия. В тях са обединени йерархични, функционални зависимости. Традиционни средства за израз на тези зависимости са класификаторите и тезаурусите. Класификаторът е разпределяне на понятия в класове въз основа на общи признаци. Видове: азбучни, йерархични. Подразделенията на класификаторите: рубрики и раздели. Класификаторите се използват за организиране на юридическите понятия – те отразяват проблематиката на юридическата наука. Използват се и за организиране на нормативна материя. Правно – информационни системи: класифицират се термини, съдебни решения, нормативни структури, разпоредби на нормативни актове. Ненормативна правна информация също се организира. Класификаторите се използват в процедурата за юридическа консултация за събиране на факти по случая, също така намират приложение при статистическата информация. Тезауруси: речник, в който понятието се определя посредством логически наредено множество от синоними или близки по значение думи. Те са носители и обединители на знания. Компонентите на тезауруса се наричат дескриптори (термини, които изразяват понятия). Те са свързани помежду си с различни видове връзки. Връзките между дескрипторите са: 1. родово – видови, 2. връзки част – цяло, 3. асоциативни връзки, 4. синоними връзки, 5. други видове връзки. Тезаурусите са средство за организиране и обработка на правната информация, използват се в правотворчеството – служат за подреждане и еднакво използване на юридическата терминология.
12. Правна информация в система от правни норми: НЮК като носители и обединители на правна информация. Нормите и връзките образуват нормативни структури. Има и асоциации от норми, юридически конструкции, правни институти, подотрасли и отрасли. Основни компоненти: правни норми. НЮК:
1. регламентиране на поведение: компоненти: основна цел: постигане на резултат, основна норма (ФС, субект и последици), конкретизиращи норми, ограничаващи норми, норми, регламентиращи правосубектност, дефинитивни норми – презумпции и фикции, норми – срокове, резултат от реализацията на основната норма (норми, установяващи реквизити и норми, поставящи други изисквани за форма) общи норми, норми – принципи. Структура – променлива, задължителна е основната норма, другите – не. Съотношение с функционални структури от правни норми – общи компоненти: норми с пряк регулативен ефект, основни норми. Съотношение с правни институти – общо в състава: правни норми. Институтът обединява няколко основни норми – НЮК. Институтите могат да се създадат от една основна норма, от няколко, от функционално свързани норми, от норми, регламентиращи поведение.
2. Норми за регламентиране на организационните структури. Компоненти: норми, регламентиращи цели, задачи, структура, орган и начало на действие, правомощия, актове, отговорност. Процеси, в които участва – нормотворчество и процес на правна реализация. Структура: сложни юридически образувания: основна норма, конкретизиращи норми, определящи правосубектност, допълващи, ограничаващи, фикции, презумпции, норми – срокове, разпоредби със санкции, определящи форма. НЮК са обединители на нормативна и ненормативна информация.
13. Функционални структури: Правото регламентира не само отделни действия, но и последователности от действия. Типични примери за подобни последователности са процесите: граждански, наказателен. Придобиването на право на собственост върху недвижим имоти открива редица правни възможности пред собственика. Всяко едно от действията (учредяване на строеж) създава условия за осъществяване на други, правно регламентирани действия. На тези действия съответстват последователности от правни норми. Регламентацията им се постига с вид нормативни структури: функционалните регулативни структури. Техните компоненти са правни норми. Връзката между тях възниква благодарение на реализацията на нормите. Последователната реализация: норма – резултат - норма – резултат и т.н. оформя една верига от правни норми. Във всяка двойка свързани норми първата се нарича преходна, а втората – следваща. Функционалните структури са образувани от норми с пряк регулиращ ефект и са предназначени да реализират обществените отношения. На процесите от действителността съответстват последователности от норми, свързани с резултатите от реализацията си. Възникват функционални вериги, които имат начало, развитие и край. . Видове: 1. императивни, 2. диспозитивни, 3. детерминирани (всяка връзка е предвидена от законодателя), 4. недетерминирани, 5. основни, 6. съпътстващи, 7. пълни, 8. непълни. Функционалните мрежи са множество функционални регулативни вериги, свързани така, както съставящите ги норми. Видове мрежи: 1. образувани от алтернативно реализиращи се вериги от норми (вариантни). 2. Кумулативни: едновременно реализиращи се вериги от норми. Приложение: средство за организиране на правна информация, източници за нови способи на обработка, юридическа основа за изграждане на управленски информационни системи, проектиране, изграждане и действие на е – правителство.
14. Правна информация в системата на законодателството и на държавните органи: нормативните актове са компоненти на системата на законодателството, две равнища на връзки: на равнище на нормативни актове и на текстове. При текстовете се изразяват връзки в системата от правни норми, връзки в нормативни структури. При НА: възникват при отмяна, изменение и допълнение. Основните връзки, които определят йерархиите в системата на законодателството са връзките между актове и актове по тяхното прилагане. Удобни средства: класификатори и тезауруси. Равнищата в йерархията на системата на законодателството са ограничени. Отпадането на акта от системата става с изрична отмяна или ако е приложим само по отношение на актовете, издадени по прилагане на други нормативни актове. Прибягва се до неконкретизирани отменявания, които внасят несигурност в системата на законодателството. Йерархично организираните нормативни актове се конкретизира в следните области: в правотворчеството, при реализацията на правните предписания, в обучението при отрасловите правни науки. Правни учреждения: установяването на структурите им става чрез два вида явления: нормативна регламентация на организациите и обект на изследване са реално съществуващите организации (системен анализ). Приложението на организационните структури се открива в няколко насоки: в законодателната техника, в е – правителството, като обучаващи средства, модели за организиране на правна информация.
15. Обработка на правната информация: Тя се извършва чрез способи. Темата за обработката на правната информация е предпоставка за използването й. Способите са знание за работа с правната информация – мисловни процедури, понятийни структури, те са методи за анализ на правните явления и процеси, познавателни процедури. Способите са конкретни информационни технологии. Видове: способи за организиране (самостоятелно значение, резултатите от извършването им не удовлетворяват информационни потребности) и способи за използване (значение в дейността на правните субекти, прилагат се за решаване на конкретни задачи. Систематизиращи: информацията се групира по признаци. Генериращи: възниква нова свободна и свързана информация. Познавателни процедури: общ характер, понятийни структури. Формални: използват се определени формални характеристики на правната информация, резултатите им са предвидими, намират широко приложение в правно – информационните системи. Неформалните се основават на смисъла, вложен в правната информация (умозаключения по аналогия, индукция, логически методи). Способите за обработка са предназначени за удовлетворяване на определена информационна потребност. Съставни части: търсещи въпроси за обработка на свободната информация – и, или, не, near. Търсещи въпроси за обработка на свързана информация: основната особеност идва от обстоятелството, че при свързаната информация потребителят работи с модели на реални явления и процеси. Търсещи стратегии: организация, подготовка и използване на информацията за удовлетворяване на определена информационна потребност. Зависят от организацията на обработваната информация. Стратегиите са систематизирани. Стратегията е последователност от въпроси. Видове: 1. готови (предварително създадени последователности за обработка на информацията, 2. адаптивни (даден е първият въпрос и възможни набори от въпроси), разновидност е стратегията на нарастване, 3. случайно търсене – сърфиране в Интернет.
16. Общи способи: Системният анализ е съвкупност от методи и средства за създаване, изследване и управление на системи. Изучаване на сложни обекти като цяло, той е универсален способ за обработка на информация. Осъществява се на основата на определени правила. Етапите на системния анализ са: 1. поставяне на задачата (определяне целите на анализа, способи, ограничения и т.н.), 2. структуриране на системата (определяне на граници и външна среда, компоненти), 3. създаване на модел въз основа на избраните средства за описание на системата, 4. изследване на модела – за по – пълно разкриване на структурата. Структурно моделиране: множество от елементи и връзки между тях, които представят отношенията и взаимодействията между компонентите на моделираната система. Това е способ за обработка на информацията с общонаучен характер. Като вход на структурното моделиране се използват резултатите от изследванията на системи посредством други способи, а като изход – резултатът от прилагането на този способ. Целеобразуване (дедуктивен способ, формулира се една обща цел и тя се подразделя на подцели, получава се йерархия от цели и подцели) и целеполагане: от едно съществуващо състояние на системата последователно се изграждат бъдещи състояния, основава се на планирането и прогнозирането.
17. Статистически анализи се използват за установяване на зависимости между масово проявяващи се явления и процеси. Не показват причините за съществуване на едно или друго явление, само констатират наличието на връзка или зависимост. В резултат на статистически анализи се получава вторична информация. В правото статистическите методи за използват за установяване на зависимости между правни явления, изследват се резултатите от реализацията на правните норми. Класифицирането е широко използван способ за обработка на информацията, целта е да се разкрие обема на едно понятие на подпонятия по определени признаци. Класифицирането се извършва при спазване на определени правила: при едно и също деление: едно и също основание. Обемът на членовете трябва да се равнява на обем на класифицираното множество. Данните се събират и анализират, за да се определи информацията, формулират се признаци за извършване на групиране, извършва се групиране на единиците информация и т.н. В правото класифицирането се използва в процедурата за юридическа консултация, във всички процедури, анализиращи нормативната материя или използващи НА, в научните изследвания, при правно – информационни системи. Рефератът е кратко изложение на съдържанието на документ, включва основни сведения. План: тема, предмет, характер и цел на работата, метод, резултати, изводи, област на прилагане и т.н. Търсене на литература: определя се правния проблем, създава се списък на информационни носители, избират се търсещи критерий и въпроси, търсене, получените резултати се систематизират.
18. Специални способи: използват особени характеристики на правната информация. Делят се на способи за използване (процедура за юридическа консултация) и способи за организиране (установяване на връзки между правни норми, юридико – технически характер) на правната информация. Използването на тези способи е съпроводено с прилагане на логически методи и правила за работа с информацията. Юридическа консултация: способ за обработка, има за цел да даде отговор на определен правен проблем, трябва да се определят юридическите качества на случая, процедурата обединява традиционни и нови способи за обработка на правната информация. 1. предварителен анализ на проблема – преобразува се неорганизираната информация. Формира се хипотеза за правния проблем, установява се правното положение на страните. Събират се достъпни основни факти по случая, като се разделят на безспорни факти и факти, подлежащи на доказване. Прави се преглед на процедурните и съдебните проблеми. 2. Установяване на значимите информационни носители – установяват се НА, релевантни на проблема. Установяват се ненормативните актове – договори, писма, заповеди. Установява се съдебната практика, 3. Установява се НЮК: чрез юридическа квалификация се установява приложимата за случая основна правна норма, уточняват се конкретизиращите норми, компонентния състав на конструкцията, функционални структури от правни норми, допълнителна съдебна практика. 4. Допълнително събиране на данни за случая : факти от историята на ПО, факти въз основа на компонентите на НЮК, 5. Заключение: създава се нова информация въз основа на събраната от предходните етапи.
19. Метод за създаване на Нормативна юридическа конструкция: Предназначение: да преобразува НА в правни норми, да установи връзки между нормите в конструкциите, да свърже нормите в конструкцията и да я запази заедно с данните към нея (с цел последователно приложение). Крайна цел: взаимосвързани норми. Варианти на метода за създаване на НЮК: 1. традиционен: източници са сборници, информационни системи, моделът е в съзнанието, получената НЮК не се развива. 2. с информационни технологии: готови конструкции, полуготови конструкции от съдебната практика, правна литература – целта е да се запази. Етапи:
1. определя с е основната норма – квалификация на случая, цел на анализа
2. търсят се готови/ полуготови конструкции от съдебна практика, информационни системи
3. установяват се връзки между разпоредби – с еднакъв предмет на регулиране, препращания между тях, връзки от съдебна практика, дефинитивни връзки и т.н.
4. определят се конкретизиращи, допълващи и ограничаващи норми
5. определят се обслужващи норми – фикции, презумпции, норми - срокове
6. определят се общи норми – принципи, норми определящи правосубектност
7. допълнителни видове информация – право на ЕС, литература
8. запазване на конструкцията – в съзнанието, записки – традиционен метод и чрез информационни технологии
Характер на НЮЛ: част от системата от правни норми съществува извън индивидуалното съзнание, удобна за обмен, подлежи на развитие, създава нови форми за научна комуникация. Методът води до: 1. създаване на една обща пълна конструкция в случаите, когато се търси изчерпателно изложение, 2. създаване на непълна конструкция- конкретен ФС. Двата метода могат да се допълват. Кой: нормотворец: по – пълна конструкция, правоприложител: конкретен казус, учен: определяне на един правен институт.
20. Способи за обработка на правната информация – създаване, изменение и отмяна на НА: 1. създаване: правотворчески процес, който включва събиране и анализ на социална информация, решение за създаване на нов НА, определяне обсега и основни положения, определяне на обща структура на НА. Решението създава условия за формулиране на правилото в общ вид, следва структуриране на правното правило, уточнява се мястото на правното правило в нормативните структури. Определят се функциите на новото правно правило в информационните технологии на е – правителство. Следва прецизно формулиране на нормативния текст – кратко точно и ясно. Определяне мястото на новия текст – УПЗНА: общи разпоредби предхождат особените, а при множество особени да се подреждат по вид: устройствени, материално -правни, процесуално- правни и наказателни. Прилагат се и ненормативни правила. Последният етап е приложим само при процедури, които създават разпоредби, предназначени за регламентиране на структурата и функциите на държавен орган. Съдържанието му се състои в извършване на промени в информационните технологии в е- правителството. 2. Отмяна и изменение: отразява се върху нормативните структури, в които отменяната или изменяната норма участва. Измененията трябва да се преценяват в по – широк контекст. Възможно е да се наруши системността в нормативната уредба – цялост, прекъсване на функционални структури, възникване на празноти, несъответствие на нормативни процедури и информационни технологии и други. Етапи: установяват се функциите и мястото на отменяното или изменяно правило в системата от норми, установяват се препращанията от други разпоредби към отменяната или изменяната разпоредба. Ако засяга правното положение на държавен орган преценява се нейното въздействие върху цялото законодателство. Установяват се нормативни структури, в които отменяната или изменяна норма участва. Изготвят се необходимите изменения в нормативните структури, засегнати от измененията. Важно значение имат правилата – ако е основна норма в НЮК то се проверява дали е необходимо съществуването и действието на цялата конструкция и т.н. Последният етап е приложим само ако се отменят или изменят разпоредби, регламентиращи структурата и функциите на държавен орган – анализират се измененията в информационните технологии и се определят функциите на променените нормативни структури. Отмяната на НА е действие, което се отразява върху цялата система на законодателството. Трябва да се анализират структурите, в които той участва. Установява се обхватът на отмяната, висшестоящите актове, препращанията, анализират се всички НЮК. Формулира се разпоредбата, чрез която се извършва отмяната.
21. Тълкуване: ПИ разглежда тълкуването като способ за обработка на информацията. Видове:
1. Езиково: Етапи: 1. установяване на части от нормативен текст, които описват частите на правната норма, 2. ако се използва препратка – заменя се с текст, 3. анализиране на текста, 4. търсят се нормативни дефиниции за всеки от юридическите термини, 5. анализиране на останалите термини. Резултатът е текстът, който изчерпателно описва съдържанието на правната норма.
2. Систематично: установяване на връзки и взаимодействия между правните норми. Търсят се компоненти, формират се подсистеми, създават се модели на изследваната система. Систематичното тълкуване е способ за обработка, при който се извършва организиране на правната информация. Етапи 1. установяват се връзки на тълкуваната норма с други правни норми, 2. правните норми и връзките между тях се обединяват. ПИ:
1. Развива материята относно способите за установяване на връзки между правни норми.
2. Уточнява и конкретизира понятията за нормативни структури
3. Предоставя средства за изграждане на нормативни структури
4. Дава средства за запазване на резултатите от систематичното тълкуване
5. Показва взаимната зависимост и обусловеност между проблематиката на системното изграждане на правните нормативни структури и тяхното пълноценно възприемане от правните адресати.
22. Логически методи: Обработката на правната информация не може изцяло и изчерпателно да се опише посредством последователности от действия. Редица дейности (преодоляване на празноти в правото) обработват информацията посредством прилагане на логически методи.
1. Индукция: изводът от определени правила или данни, който обяснява тяхното общо правило. Пълната индукция се използва за извличане на общ правен принцип от множество еднородни норми.
2. Дедукция: формулират се частни изводи от общи юридически принципи.
3. Изводи по аналогия: основават се на допускането, че ако два обекта са подобни по няколко признака, то те са подобни и по още един признак.
4. Изводи a fortiori (умозаключение за степен): който е оправомощен за по – голямото, той е оправомощен и за по – малкото.
5. Argumentum a contrario (изводи за противното): основава се върху логическия закон за противоречието.
6. Reductio ad absurdum (довеждане до абсурд): въз основа на едно неистинно твърдение се обосновава верността на противоположното твърдение.
Правила: 1. последващи закони отменят предходните им. 2. за противоположни изводи трябва да е налице противоположно основание, 3. по сходни дела се постановяват еднакви решения. 4. комуто е забранена една цел, нему е забранено и действието, което води към нея, 5. не се одобрява необичайното и двусмислено тълкуване.
Правни принципи също се използват в правоприлагането като аргументи за прилагане на определена нормативна материя. Обучението чрез примери също е елемент от обработката на правната информация.
23. Информационни процеси в правото: Състои се от източник на информация, канал за връзка, получател на информация. Информационният процес протича между компонентите на системата. Условия: преки и обратни връзки в системата и целесъобразна дейност на субекта и обекта на управление. Информационните процеси са резултат и следствие на функционалните процеси в системата. Информационните процеси са един от аспектите на създаването, възприемането и реализацията на правните норми. Най – общия процес, който протича в правната система се изразява чрез понятието механизъм на правно регулиране. Правната система налага своите особености и върху процесите, протичащи в нея. Към тях се прибавят и особеностите на правното регулиране.
24. Използване на правната информация в механизма на правното регулиране: След организацията и обработката използването е третата голяма тема в правната информатика. Използването на информацията може да се случи само след осъществяване на първите две дейности. Проблематиката на използването допълва, темите за организацията и обработката, тя е обединител център. Използването се извършва в средата на цели, потребности, функции и задачи на правните субекти. В тази среда равнището на изследванията е по-общо: изследват се структури и процеси, които обхващат и протичат в цялата правна система. Използването обединява процеси в правната система и способи за обработка на правната информация. Инструменти за използване са способите за обработка на информацията. Проблематиката на темата за използването – процес в правната система: механизъм на правно регулиране. Механизмът на правното регулиране се определя като система от правни средства, с помощта на които се осъществява правно въздействие върху обществените отношения. Подходи за изследване на механизма: психологически, специално – юридически, социален механизъм. Стадий: 1. формиране и действие на правните норми (правотворчески процедури), 2. прилагане на правото (правоприлагащи процедури, факултативен стадий), 3. възникване на права и задължения (способи за събиране на факти), 4. реализацията им (създава информация въз основа на събраната). Протичат информационни процеси: на създаване, използване и преобразуване на правна информация. Информационните процеси са проява на механизма на правното регулиране. Механизмът на правното регулиране действа въз основа на информацията. В механизма на правното регулиране се осъществява преобразуване на правната информация. Предписваща информация: създава се в правотворчеството, разпространява се чрез специално създадени носители, формални канали. Описваща информация: съдържа данни за резултатите от реализацията на правните норми. Механизмите за предаване на описваща информация са регламентирани в Закона за статистиката. Начинът, по който се осъществява и формата на резултатите от проучването също. Виртуална правна реалност: възниква при наличието на определени предпоставки, които се формулират от информационните и комуникационните технологии. Роля на юриста: 1. да извърши оценка за съответствие на създадените процедури с изискванията на закона (одит). 2. информационните технологии променят установените от правото процедури за действие на държавните органи. Развитие: натрупване на процедури, действието им – формират идеално битие, което съдържа черти на регулативни механизми. Преход от модел към оригинал: нормативна регламентация и технологиите за реализацията й във виртуалната среда. Ново битие на правото. Структурите от модели се преобразуват в оригинали, създадени и действащи по установен от правото ред. Качества на виртуална правна реалност: 1. идеално явление, 2. нова онтология, 3. нови теми. Състав на виртуална правна реалност: 1. виртуално съществуване, 2. виртуално действие, 3. виртуални резултати от действието, 4. виртуални методи за създаване, действие на правната система и анализ на резултатите. Взаимодействие между правото и виртуалната реалност – правните норми са идеални същности като виртуалната реалност. Правото се обогатява чрез виртуалната правна система – развиват се компонентите й и механизми за действие. Виртуалната правна реалност съществува системно. Идеалните компоненти на правната система имат самостоятелно съществуване. Придобивки на виртуалната реалност: правото внася социалност, институционалност, конституира съществени, обществени цели във виртуалната среда. Универсално значение на системните методи: имат значение не само за правото, но и за всички проявления на правната система.
25. Правната информация в управлението: Управленският процес притежава информационни характеристики. Участниците в него създават, организират, обработват и използват информация. Управлението е ефективно само при добре организирана информационна структура. Правото е средство за осъществяване на управление. Устройствените правни норми определят структурата на управляващата и управляваната подсистема. Правно регламентирани са и процедурите за вземане на решения, съдържанието на управленските решения, формата им, начините на обобщаване на информацията, на организирането й и на обработването й. Информационните процеси в управлението възникват в резултат на последователно осъществяване на функции от компонентите на управленските органи. Правната информация е предпоставка за осъществяване на управлението. Всички държави в днешно време изграждат е-правителства. ПИ в правотворчеството: правотворческият процес е информационен, в него се организира, обработва и използва информация. Тя се съдържа в правните норми и в текста, посредством който те са изразени в НА. Резултатът от правотворческия процес е НА – той съдържа обобщена и систематизираща информация за регламентираните в него обществени явления и процеси. Правотворческият процес е процес на преобразуване на описващата информация в предписваща. Качества на информацията: изчерпателна, пълна, да обхваща всички правни форми. В правотворческия процес се използват разнообразни способи за обработка на информацията: специални способи. Стадий на правотворческия процес: при прогнозиране на законодателството: политическа, икономическа информация. При планиране на законопроект: по-конкретизирана информация се използва – например нормативна информация за действащата уредба на обществените отношения и практиката по прилагането й. Необходима е информация за предложенията за промени, за уредбата на сходни обществени отношения от законодателството на други страни. Сведения за причините, които налагат приемането на закона и преследваните цели. Създава се информация, която определя обхвата и основните положения на новата уредба, информация за очакваните резултати от прилагането на закона. Определят се финансовите средства, необходими за прилагането на новата уредба. В стадия изготвяне на проект по НА: използва се социална и правна информация. Прилагат се способи за обработка и се постига класифициране и преобразуване на информацията. Създава се класификатор, който организира всички видове информация. За преобразуването на информацията са необходими специални способи на обработка. Правят се преценки за акта като цяло. При обсъждане и разглеждане на проекта за НА също възниква разнообразна информация. ПИ в правоприлагането: Стадий на правоприлагане: 1. установяване на фактическите обстоятелства: събира се и се обработва информация за фактите пои делото, като ориентир се използва нормативната информация, знанието за правните норми. Правила за доказване.2. избор и анализ на правните норми: избира се правна норма, проверява се автентичността й, изяснява се съдържанието. Използва се информация, организирана в юридически понятия. 3. решаване на делото, изразено в акт за прилагане на правото: използва информацията, събирана и обработвана през първите два стадия. Възниква юридически акт: документ.
26. Грешки: в процеса на правотворчеството възникват грешки поради получаване на неверни данни за резултатите от реализацията на правните норми. Също така се дължат на неспазване на правилата на законодателната техника. Грешките водят до възникване на противоречия, неясноти. Грешките в правотворчеството водят до грешки в правната реализация, които затрудняват:
1. установяване датата на влизане в сила на НА: отмяна на разпоредба, която отменя дата на влизане в сила на акта, повторно обнародване на актове
2. възприемане съдържанието на НА: свързани актуалния текст на НА: косвени изменения и отменявания на разпоредби в НА, изменение, с което се създава нов параграф, който изменя разпоредби от изменяния акт, изменяне на постановления преди актовете да бъдат обнародвани, неспазване на номерацията на разпоредбите и алинеите при първоначалното обнародване на НА и при изменение на актове. Добавяне на нова алинея, без да се преномерират следващите. Създава се нов член без да се отмени съществуващият със същия номер. Нееднозначно влизане в сила на нови и изменени разпоредби.
3. установяване датата на отмяна на НА: чрез изменение на акт се възстановява действието на акт, който изменяният акт е отменил. Отменяне на акт с допълване на действащ акт, отменяне на вече отменени актове, повторно изрично отменяне на изрично отменени актове, неконкретизирани отменявания – закриване на органи, които са създадени с нарочен акт, продължаване действието на акт по прилагане на отменен акт чрез отмяна на разпоредбата, установяваща основанието за издаване на акта по прилагане. Изменение на актове след тяхната отмяна.
Анализ на грешките: От гледна точка на качествата на използваната информация грешки възникват предимно поради недостатъчна и неорганизирана информация. В правотворчеството недостатъчната информация води до създаване на неефективни и необосновани НА. В правоприлагането е причина за издаване на неправилни и незаконосъобразни решения. В управлението непознаването на правната информация е причина за създаване на незаконосъобразни решения. Незнанието на правото от гражданите е причина за пасивност. От гл. т. на използваните способи за обработка на правната информация грешки при нейното използване възникват поради непознаване и неправилно прилагане на способите. Неправилното прилагане на способите за обработка създава трудно разбираема информация. Преодоляване на грешките, съпътстващи използването на правната информация е възможно чрез познаване на структурите, в които тя се съдържа, на способите нейната обработка и на процесите, в които тази информация се използва.
27. Автоматизирана обработка: Нарастващият обем на правна информация затруднява достъпа до използването й. Налага се прилагане на бързи средства за запазване и обработка на информацията. Нараства сложността на обработката на данните. Търсят се нови средства за анализ на информацията. Обхват и граници на автоматизираната обработка: Видове правна информация: 1. в знакова форма, не поставя проблеми и ограничения при запазването й в автоматизираните средства. 2. в структурите – ако е представена точно и изчерпателно, също не поставя ограничения пред запазването й. Способи за обработка: концептуални структури. Процедури: тълкуване, научни изследвания, преподаване – те са неформализуеми. Други – като целите пред правното регулиране – трябва да бъдат формализирани. Противоречията между правните знания и автоматизираната обработка ще бъдат решени ако знанията се обособят в две равнища :
1. равнище на неформализуемите знания : обединява понятия, които представят дейности, свързани с правотворчеството, с вземане на решения, определяне на цели, тълкуване на нормативни текстове. Предоставят се от човека
2. равнище на формализуемите знания: обединява тези знания, които не са включени в 1. Представят се от програмно реализирани модели на видове информация и способи за обработка. Роля и значение на автоматизирана обработка: тя е допълнителна, несамостоятелна обработка на информацията в цялостния механизъм на правно регулиране.
28. Правни информационни системи (ПИС): Юридическите бази данни се делят на два вида: общи (парламентарни актове – закони, решения, декларации, НА на изпълнително-разпоредителните органи, международно правни актове) и специализирани (създават се за определен правен отрасъл, съдържат същите видове информация, но обема е различен). Средствата за поддържане на актуалността на данните зависи от обхвата на системата и способите за обработка. Документите се обработват по два начина: ръчно и автоматично индексиране. Средства за обработка на данните: използват се предимно два типа критерий за търсене и и извличане на документите: ключови думи или негови реквизити (издаващ орган, дата). Потребителски езици: ключови думи, естествен език, менюта. Ред за ползване: Преки потребители са тези, които самостоятелно използват системата, непреки са тези, които не работят непосредствено със системата, а използват потребител – посредник. Оценка на системата от страна на потребителя: ПИС са основни източници на правна информация. ПИС се ползват при два момента; 1. при първоначално търсене и събиране на информация и 2. в заключителния етап на изследването. Използват се и, или, не, по-голямо, по – малко, хронологично подреждане на документите, комбинации от търсещи стратегии. ПИС у нас: Обхват на базите данни: действащи и отменени НА, картотеки на НА, връзки на акта с други актове, стари редакции, преводи, индивидуални правни актове, съдебна практика, практика на Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата, практика на Комисия за защита на конкуренцията, на Съда на европейските общности, писма на НОИ, ДВ във вид на текст. Организация на данните: класификатори на НА по правни отрасли, класификатори по видове актове, речници с юридически термини, йерархични справочници, препращания между актове. Основни функции на ПИС: избор на акт чрез един от класификаторите, търсене по термин в заглавията или в рамките на един акт, достъп до НА и неговите разпоредби по произволен термин или комбинация от термини, чрез термин в азбучен указател, и, или, не, достъп до съдебната практика чрез заглавие на НА, термин, вид на съдебен акт, дата, търсене на термини в картотеката на НА, машина на времето, сравняване. Актуалността на данните: абонамент, CD или Интернет.
29. Информационни технологии и Интернет. Използване на Интернет за организиране и обработка на правната информация. 30. ПИС в Интернет. Видове, съдържание и обхват на информацията. Новите информационни технологии на Интернет позволяват приложение на правната информация. ПИ формулира нови технологии за обработка и разпространение на правната информация. Технологии: 1. анализи на юридическите термини: откриват се характерни юридически термини в текст, предоставен от потребителя и заместване на тези термини с препратки към срещанията на същите термини в базите данни на ПИС на анализиращия сайт. Процедура: 1. потребителят посочва свой документ, който желае да анализира, 2. документът се прехвърля в анализиращия сайт, 3. откриват се характерни юридически термини и се заместват с препратки, 4. документът се предоставя обратно на потребителя. Предмет на анализ са искови молби, статии, студии, писмени защити. Преглед на значими в правото съдържания в Интернет. Новите технологии автоматично анализират съдържанието на определени сайтове в Интернет: посредством тази технология е възможно да се обхванат големи обеми информация. Разпространение на правна информация чрез електронна поща: позволяват специализиране и диференциране на информационното обслужване в правото. Създават условия за предоставяне на информацията на точно определен потребител (например получава ДВ). Потребителят създава свои въпроси. Приложение: консултантска практика. Информация за нововъзникнали дружества: уведомяване за търгове, увеличаване и намаляване на капитала и т.н. Тези услуги са подходящо средство за осигуряване на професионалната информираност на юриста. Може да се разгледат възможностите на Интернет за информационните технологии като средство за предоставяне на обща среда за систематизиране на правната информация и за обмен на информация между правни субекти. Глобалната структура на Интернет свързва източници, носители и потребители на правна информация.
31. Е-правителство. Дейността по създаване, внедряване и използване на информационни технологии в публичната администрация. Възможност за получаване на административни услуги посредством нетрадиционни електронни средства, осигуряване на масов достъп до публична информация. Цели: качествено ново административно обслужване, нови възможности за участие на гражданите в управлението, създаване на нова среда за функциониране на държавната администрация. Връзки: 1. между държавната администрация и гражданите, 2. между ДА и частния сектор, 3. между органите на ДА, 4. между ДА и нейните служители. Ползи: ефективна връзка между гражданите и държавата, ниски разходи, развитие на ДА. Е- правителството се разглежда като фактор за утвърждаване на икономиката на знанията – всички знания се използват ефективно във всички производства. Проекти за ЕП: Европа: 2005 г. Вододел: % на основни публични услуги, онлайн публични услуги за информиране. За граждани: ДОД, търсене на работа, социални осигуровки, лични документи, регистрация на МПС, документи за строителни разрешения, декларации до полицията, библиотеки, свидетелства, записване в средни училища и университети, здравни услуги, съобщения за смяна на адрес. За бизнеса: социални осигуровки, корпоративни данъци, ДДС, регистрация на нова компания, подаване на данни до статистически бюра, митнически декларации, разрешения, свързани с екологични изисквания, обществени поръчки. Цел: Европейската икономика да е най – подготвена в световен мащаб за новата информационна ера. IDA – обмен на данни между администрациите: взаимодействие, стандартизация и достъп. Портал на ЕС: комуникации (многоезичност), съвместимост, интерактивни публични услуги, обществени поръчки, обществени точки за достъп до Интернет, култура и туризъм. В центъра на инициативата са потребителите. САЩ: 2002г. Стратегия – улеснява се достъпа на гражданите до услугите, подобряване ефикасността, отзивчивостта. Всяка инициатива има :име, агенция, която я е предложила, описание, значение за гражданите, значение за държавата.
32. Правни аспекти на Е-правителството: Създаването на ЕП и на съответните информационни технологии въз основа на правните разпоредби е комплексен проблем. Той е проблем и на преобразуване на правната информация. Стадиите на преобразуване определят общата последователност за изграждане на информационни технологии на ЕП въз основа на правна регламентация. 1. Систематизират се нормативните и индивидуалните актове, регламентиращи съответната част от организационната структура, 2. създава се нормативен модел на организацията (процедура, структура и функции), 3. изграждат се информационни технологии. Най – съществено значение имат нормативните правни структури: определят структурата на управленските органи, съдържат предписваша и описваща информация. Функционалните регулативни структури от правни норми моделират локални – в рамката на организацията и общи – между организациите, информационни процеси. Правните нормативни модели определят най – важните и значими характеристики на ЕП. Юридическият подход към проблема за изграждане на ЕП позволява интеграция на несвързани досега дейности и характеристики на управлението. Проектът за ЕП осигурява: пълно съответствие между нормативна регламентация и управленски практики, бързина, прозрачност, гаранции за законност, развитие на процедурни и структурни аспекти на държавния орган като резултат от планирано проектиране и т.н. Юридическият подход обръща внимание на новите обекти на правна регламентация: достъп до публична информация, право на личен живот, защита на личните данни. Създават се и специализирани органи, чиито функции се определят от новите качества на електронните управленски технологии: информационни отдели в правителството, в министерства и ведомства, координиращи органи – връзка между министерства, специализирани органи за развитие на електронни управленски технологии. В бъдеще ще се използват интегрирани технологии за нормотворчеството, създаване на управленски структури и технологии и т.н.
33. Управленски информационни системи. Използват се термините: автоматизирани системи за управление – АСУ, съветващи системи, учрежденски ИС и т.н. Обединяват се под името УИС. Те осигуряват събиране и обработка на информацията, необходима за осъществяване на управлението, предоставя данни, необходими за вземане на решения. 80-те години: два вида УИС: 1. за текуща обработка на данни – счетоводна отчетност, 2. за подпомагане на ръководителя при вземане на решения – диалогови системи. Обхватът на УИС е разнообразен – съдържа предписваща (данни за НА и ИАА, от който управленския орган се ръководи) и описваща информация (данни за реализация на правните норми и другите данни). Средства за поддържане на актуалността на данните са важен въпрос. Средства за обработка на данните – разнообразни, за предписваща информация – еднотипна, за описваща – интензивна обработка. Бази данни – няколко типа обработка – по имена, по номера, използват се генератори на отчети. Потребителски езици: силно развити за съвременните УИС. Ред за ползване: определя се от предназначението, обща оценка – УИС е инструмент за правно въздействие. 70-те УИС: Системи, подпомагащи вземането на решения (СПВР). Те обработват не само данни, но и знания, разглеждат се като част от експертните системи. Тук базите данни на традиционните системи продължават да се поддържат и използват, нов обект – неструктурирани данни. Включват се по-широк кръг организационни характеристики – статистически анализи, използват се обобщенията относно процеса на вземане на решения в организациите. Създава се формализиран модел за вземане на решения. Възражения: трудно се създават средства за предвиждане на бъдещи решения, СПВР е неустойчива към промени в съществуващия начин за вземане на решения. Поставят се под съмнение възможностите за анализ. Функции на СПВР – разширени в сравнение с УИС: напомнят за вземане на решения в срокове, анализират резултати от дейността на ръководителя. Правна същност на УИС: има технологичен и организационно – правен аспект. УИС запазват данните, необходими за осъществяване на дейността на организациите. В автоматизираните системи се използват модели на човешки дейности. Правното осигуряване на управленските системи не е нещо ново за правото – то съществува и преди появата на тези нови средства. Експертни системи: определят се като компютърни системи, които използват знания от определена област, за да осъществяват функции, изпълнявани от човека – експерт. ЕС събират специфични знания за определена предметна област посредством диалог със специалисти. Позволяват промяна и нарастване на запазваните в тях знания. Функциите на ЕС се отразяват и върху тяхната структура: освен бази данни съдържат и бази знания, в средствата за обработка освен стандартните търсещи въпроси и подреждането на информацията се включват и модели на специализирани способи. Потребителски езици: стремят се към естествения език. Най – значим нов компонент: бази знания (понятия и връзка между тях). Най – широко разпространени са ЕС използващи продукционни правила – „ако...то...“. Системите поддържат работно пространство: множество факти, описващи една или няколко текущи ситуации. Семантични мрежи: всеки възел в тях – понятие/ състояние. Фрейми: шаблон, образец, модел на явление, събитие. Приложения в правото: деонтични системи – изчисляване на данъци и пенсии, техническа помощ в нормотворчеството, индивидуални съветващи системи. Основен проблем: представяне на правни норми във вид на компютърни програми. В средата на 70-те се създава експериментална консултационна система в областта на ПТП: Fameli, 76. Системата провежда консултации, посредством диалог с потребителя. В адвокатската работа: генериране на идеи и консултиране на адвоката. Предсказване: оценяване на последиците и ефикасността на действащите закони. Проверка на юридическите текстове: проверка на вътрешна съгласуваност на текста и правилност спрямо езиковите норми. Планиране на различни действия с юридически последици. Достъп до базите данни – справки в юридическите бази с думи, понятия, норми, факти. Системите за работа с правни знания: системи за запазване на знания.
34. Информационни системи в правотворчеството: При него се използват различни видове правна и неправна информация, която се анализира посредством разнообразни методи. Големи обеми от данни, използване на множество варианти на текстове. Автоматизираните средства се използват при планиране на НА и спазване на сроковете, свързани с разглеждането на техни проекти. Прилагат се текстообработващи системи, създават се автоматизирани картотеки. Автоматизираните средства се използват за обединяване на информацията при подготовката на НА, намират приложение при запазване и обработка на данни от обсъждания на проекти за НА. Парламентарни ИС: парламентарните органи се обслужват от ИС, които поддържат бази данни от закони, законопроекти, ненормативни актове, съдебна практика. Запазва се информация за дейността на постоянните комисии. Законодателни предложения се въвеждат с имената на вносителите – към тях се запазват заключения на комисиите и на парламента по предложенията. В някои парламенти се създават и бази данни по бюджетни въпроси. В правораздавателните органи: средствата на информатиката навлизат масово в съдебната система. Основна цел: подобряване на качеството при обслужване на широк кръг потребители – ускоряване на съдебни процедури. Проектите за тези системи се реализират на няколко етапа: проучване, създаване на експериментални системи, експериментално внедряване, разработване и внедряване на постоянно действащи системи. Основна функция на системите: да подпомагат дейността на съдиите. Развитието на информатиката се отразява и на системите, използвани в съдилищата – основна тенденция: създаване на интегрирани системи. Системите оказват разностранно въздействие върху дейността на потребителите и на съдилищата като цяло. Дейността на съда се променя като цяло. Правна регламентация на информационните системи за противодействие на престъпността започва с Постановление 253 от 1996 г. , с което се приема Националната програма за изграждане на интегрирана информационна система за противодействие на престъпността и се създава Център за информационни технологии. Сега действаща регламентация се намира в ЗСВ: единната информационна система за противодействие на престъпността ЕИСПП се създава и поддържа от органите на съдебната власт, НС, МВР и т.н. Тази система по своя характер е обобщаваща и систематизираща информация. ЕИСПП обобщава данните, възникнали при действието на ведомствени информационни системи. Разработват се стандарти: класификатори, методики. ЕИСПП осигурява стандарти за информационно взаимодействие, регламентарно унифицирано ползване на информация, обобщена информация, повишаване на разкриваемостта. Основни органи, които участват в разработката, поддържането и експлоатацията на системата са МП и НСИ. Методическото ръководство на ЕИСПП се осъществява от междуведомствен съвет, съставен от представители на Прокуратурата, ВКС, ВАС, МС, МВР и т.н. В ЗСВ са определени и лицата, които имат достъп до данните на ЕИСПП – длъжностни лица, които по силата на закона изпълняват функции по наказателния процес и т.н.
35. Регистър на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт: Съдържа информация за структурата на държавни органи и актове, издавани от тези органи, въвеждат се и административните структури, ръководните им органи, само ИАА. Първата част на регистъра представлява структурата на органите и администрациите към тях: структура на МС, структури към МС – държавни агенции, комисии, административни структури на министерства, административни структури на държавна агенция към министър, административни структури на изпълнителни агенции, представители на ръководни органи, административни структури към областни и общински администрации. Вписват се: имена на министър – председателя, министри и ръководители на ведомства, правомощия на органи, адрес, данни за акта, за държавни комисии към МС, име, численост и функции на административни звена, функции на инспекторати. Втората част на регистъра представлява база данни за издаваните от органите нормативни и индивидуални актове. Актовете се включват в регистъра с основните им реквизити: име, номер, дата, брой и година на обнародване и изменяне в ДВ, правно основание, кратко описание. Търсенето в двете части на регистъра е интегрирано. Дирекция Държавна администрация на МС отговаря за поддържането на регистъра. Определени са и срокове за актуализиране – 3 работни дни. Заличаване на обстоятелства и поправки се правят така, че да не водят до унищожаване или повреждане на информацията. Достъпът до регистъра е публичен и се осъществява чрез сайта на МС. (www1.government.bg/ras).
Регистър на обществените поръчки: запазва и предоставя информация относно възлагането на обществени поръчки. В него се вписват: решения за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки, покани за участие в процедури, информация за сключени договори, външни експерти, годишни класации на най – добрите търговци. Търсене по критерии: им и вид на възложител, вид на процедура, предмет на обществената поръчка, етап от процеса на възлагане, срок за подаване и разглеждане на предложенията, брой и дата ДВ. Регистърът е публичен. (www.aop.bg)
36. ЕСГРАОН – www.grao.bg, Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението е създадена 1977 г. ЗГР, национална система за гражданска регистрация на ФЛ в РБ и източник на лични данни за тях. Функции: създаване и поддържане на регистри за гражданското състояние, автоматизирани информационни фондове, еталонодържател за уникалния административен идентификатор – ЕГН и на националния класификатор на адресите в РБ, осигуряване на информационно и административно обслужване. Данните за лицата се запазват в лични регистрационни картони (ЛРК) и в Националната база данни (НБД). Всеки ЛРК съдържа: име, псевдоним, пол, дата и място на раждане, ЕГН, гражданство, акт за раждане, постоянен адрес, образование, семейно положение, акт за сключен брак, съпруг/а и данни за него, съдебно решение за развод, деца, майка, баща, братя/сестри, документ за самоличност, правни ограничения, изменения, починал. В ЕСГРАОН има 2 регистъра на населението: 1. на местно равнище – Регистър на населението в общината, състои се от: регистър на българските граждани, на починалите лица, архивен регистър. ЛРК се пазят 130 години. 2. на национално равнище – Главна дирекция „ Гражданска регистрация и административно обслужване“. Дирекцията осъществява методическо ръководство, контрол и осигуряване на условия за интеграция на националната база от данни „Население“ с други системи с национално и регионално значение. Компютърните бази данни на ЕСГРАОН съдържат данни от регистрите на населението, национални класификатори и служебни данни – на пътните артерии например. Потребители на ЕСГРАОН са български и чуждестранни граждани, министерства, областни и общински администрации. Ред за предоставяне на данни се определя от ЕСГРАОН се определя с постановление на МС. Отказ – обжалване по административен ред. ЕСГРАОН взаимодейства с други информационни системи на държавните органи.
37. БУЛСТАТ: Търговският регистър се води от Агенцията по вписванията към Министъра на правосъдието. В регистъра се вписват ЮЛ, ФЛ – ЕТ, клонове на чуждестранни банки, застрахователи и лица, търговски представителства, ФЛ – осигурители, граждански дружества, клонове и поделения на ЮЛ. Всеки стопански субект – ЕИК (код по БУЛСТАТ, който се определя при вписването). За всеки стопански субект в БУЛСТАТ се запазват следните данни: код по БУЛСТАТ, актове за създаване, възникване, промени и прекратяване, име, предмет на дейност, срок на съществуване, капитал и разпределението му, органи на управление, собственост. Информация за прекратените субекти се съхранява в регистър БУЛСТАТ в срок от 10 години от прекратяването им. Структура на системата се състои от служби за регистрация в областните центрове и националната база. Ред за ползване: публична информация. Органите на централната и местната администрация получават безплатен достъп до публичната информация на БУЛСТАТ, както и окръжните съдилища, МП, органи на съдебна власт. Достъпът и разпространението на информацията от БУЛСТАТ се извършва чрез справки в национална база данни, стандартни изходни файлове по e-mail, тематични публикации, справки, репликация на националната база данни в други институции – поддържащи данъчния регистър, регистър на осигурители и т.н. Оспорване на данни в БУЛСТАТ по нормативно установен ред не е предвидено. При открити противоречия съответните служби за регистрация уведомяват органа, издал документа.
40. Въздействие на информационните технологии върху организациите: новите технологии позволяват обработка на големи обеми данни. Повишава се законосъобразността на управленските решения, позволяват по – добро организиране на информацията. Автоматизацията в управлението осигурява бърз и лесен достъп до информацията, улесняват се контактите с гражданите, намаляват се ресурсите. Процедурите в организациите: увеличава се скоростта на обработка и предаване на информацията. Структурите: създават се условия за възникване на нови управленски технологии, повишаване на хоризонталната координация. Новите системи предлагат по – ефективни способи, нараства ефективността на управленската дейност. Отрицателни последици: усложняване на управленски отношения, разширяване на обхвата на управленските решения, създават се условия за широко влияние на неправилни управленски въздействия. Съществува опасност за поява на монопол върху данните от страна на отделни лица/ организации. Последици за правото: възниква и се използва принципно ново средство за информационно осигуряване на юриста. Променя начина му на работа. Създават се предпоставки за специализация и професионализиране на информационното обслужване в правото. Създават се условия за използване на стандартизиран юридически език. За правната наука: създават се персонални информационни системи, използват се стандартизирани методи, повишава се ефективност на научната работа, изследователят получава широки възможности за използване на общонаучни способи за обработка на информацията. Опитът на изследователите се запазва в компютърните модели. Те се използват от други и така стават носители на знания. За отделната личност: засягат участието на личността в управлението. Променя се формата и способите за участие. Формализираните управленски технологии служат за общо информиране на личността. Автоматизираната обработка на информация предизвиква и отрицателни последици: променя се традиционната управленска обстановка. Възможни са неправилни възприемания и тълкувания на организационните промени. Нарастват възможностите за динамични организационни промени и техният принос в ефективно действие на организациите води до по-чести промени в нормативната регламентация на организациите.
Право
Планове за изпит по Правна информатика
- Детайли
- Главна категория: Право
- Категория: Правна информатика
- Посещения: 20782