1. Обща характеристика на изпълнотелното производство по ГПК като индивидуално принудотелно изпълнение и вид граждански процес. Сравнение и съотношение с други производства и способи за принудително удовлетворяване на вземания
Изпълнителното производство се нарича още Изпълнителен профцес – производство за индивидуално принудително изпълнение. Регламентирано е в част 5 на ГПК чл. 404-529. Други закони, които имат отношение – чл. 638 ТЗ, чл. 190 и сл. ДОПК – конкуренция между публично и гражданско изпълнително призводство, съотв. по ГПК и ДОПК. По реда на производтвото по ГПК се удовлетворяват частни вземания. Законодателят поставя акцента върху това койот двата процеса е започнал първи. ИП по ГПК не се прекратява, а Чл. 191. (1) Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял; (2) Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдия-изпълнителя до извършване на разпределението. За тази цел съдия-изпълнителят изпраща съобщение на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. (3) Най-късно в 14-дневен срок от получаването на съобщението по ал. 2 Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания издават удостоверения, които съдържат информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение. (4) Съдия-изпълнителят няма право да продължи производството преди изтичане на срока по ал. 3.
През 2005 г. се приема Закона за частните съдебни изпълнители – създава се дуалистична система на принудителното изпълнение – пред държавния съдебен изпълнител и пред частния съдебен изпълнител. Идвамата процедират по ГПК, като има разлика в органите и в някои от правомощията.
ИП по ГПК като вид граждански процес е индивидуално принудително изпълнение. Има за цел принудително, независимо и по-скоро против волята на длъжника, удовлетворяване на граждански и търговски притезателни права по предвидения в закона ред. Като вид гражданс процес в него се явяват страните на гражданския процес – защита и санкция, незаконосъобразно развитие, липса на доброволно изпълнение на изискуемо право. Характеризира се като сурогат на липсващото доброволно изпълнение. Има изключение – когато длъжника няма секвестируемо имущество, няма да се осъществи ПИ и няма да се удовлетвори взискателя.
като вид граждански процес ИП се проявява и като процес – динамичен фактически състав. В този смисъл има верига от постъпателно развиващи се действие на страните и органа на ПИ, насочени към крайната цел – удовлетворяване на кредитора. ПО се развива между страната взискател и органа на ПИ, и между органа на ПИ и длъжника. Няма ПО между страните. ПО е процесуално, публично, при което страната има право да иска защита, а съдебния изпълнител е длъжен да извърши предвидените процесуални действия. Отношенията се развиват в предвидената в закона последователност.
Разлика на ИП от исковия – процесуалните роли са много силно изразени. Равенство на страните в процеса – да сее приложат правните норми и възможност за обжалване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител.
(…. Заповедно производство…)
Регламентираният в ГПК ИП служи за удовлетворяване на всякакви граждански притезателни права. Изключения:
- чл. 519 (1) Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. – Целта е да не се засяга държавната собственост. Взискателят може да предяви изпълнителния лист, но за да бъде изплатен трябва да са предвидени пари в бюджета на учреждението. (2) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.Чл. 38 (5) Задължения по влезли в сила решения на съда, непредвидени в съответния бюджет за текущата година, задължително се изплащат със следващия бюджет. – изпълнителния лист следва да се представи пред съответния разпоредител с държавни средства.
- Чл. 520. (1) Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от републиканския бюджет.
- Задължения на работниците и служителите, произтичащи от трудов договор или служебно правоотношение.
- Възможност публичен взискател да се удовлетвори в производство по ГПК - Чл. 458. Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Съшата разпоредба се повтаря в чл. 191 (2) ДОПК.
- обезпечените с ипотека или залог кредитори също могат да получат удовлетворение в производството по публично изпълнение - Чл. 194. (1) Кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. (2) Публичният изпълнител уведомява обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство.(3) Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на Агенцията за държавни вземания и му се предава, след като представи изпълнителен лист, или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда.
Способи за принудотелно изпълнение, които не са производства по ГПК:
– чл. 60 (3) ЗКИ - В договора може да се предвиди, че банката има право да продаде на търг заложената вещ по ред, установен с наредба, издадена съвместно от министъра на правосъдието и управителя на БНБ. Този ред не се прилага за залозите, учредени по Закона за особените залози. Принудително удовлетворяване на банката, което не е предвидено в ГПК, предпоставка с осъществяването му е да е предвидено в договора за банков кредит.
- чл. 35 (1) ЗОЗ Когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Предаването на заложеното имущество се извършва по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс.
- чл. 311 ТЗ Когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената цена.
Тези три способа са за принудително удовлетворение, без да са изпълнителни по ГПК и да се използва публичен изпълнител.
2. Характеристика на правото на принудително изпълнение в изпълнителното производство по ГПК
С оглед допустимостта на изпълнителния процес, абсолютна процесуална препосавка е правото на принудиелно излнение – процесуално публично право. Различава се от правото на иск. Изразява се в правото на взискателя да изисква от органа на принудително изпъленеие – съдебния изпълнител, да извърши, предвидените в съответния изпълнителен способ, действия. За разлика от исковия процес, където ако има предявен иск, ответника чрез специални способи за защита, упражнява и свое право на иск, като участва в процеса по изясняване на делото, тук длъжникът е длъжен да търпи действията на съдебния изпълнител, предвидени в съответния изпълнителен способ. ИП се окачествява като сурогат на доброволното изпълнение. Съдебният изпълнител дължи извършване на процесуални действия, предвидени в способите. Ако въпреки това извършва действия извън гражданския процес, ако не се удовлетвори взискателя, органа не дължи изпълнение.
Правото на ПИ е насочено към съдебния изпълнител, защото той е изпълнител – публичен. Ако е насочено към ЧСИ – ЧСИ е частно лице, но съгласно чл. 2 от ЗЧСИ Частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания. – на него е предоставена публична и защитна функция (функция на държавата). Макар и частно лице ЧСИ има компетентност по осъществяване на тази публична функция на държавата. Чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс. Правото на принудително изпълнение, насочено към ЧСИ е публично процесуално право. Държавния и ЧСИ имат паралелна компетентност. И двата органа действат по реда на ГПК.
Процесуални предпоставки – в литературата са три:
1. Самото изпълняемо право – докато в исковия процес е твърдяно право, в ИП – доказано право. Съдебния изпълнител в ИП не може да проверява дали изпълняемото право съществува. Зада е доказано, то трябва да е установено в ипълнителния лист. Това е достатъчно, за да може да започнеИП. С оглед да се осигури материално правна сигурност на ИП, при защита срещу П са предвидени в закона процесуални способи за оспорване на вземането. Съотношение между исков и изпълнителен процес – когато изпълнителния лист е обезсилен с влязло в сила решение е установено, че правото не съществува, изпълнителното производство се прекратява.
2. Изпълнителното основание – документ, който е предвиден в закона, въз основа на който може да се издаде изпълнителен лист и след това да започне ИП. Затова се характеризира като косвена процесуална предпоставка, защото същинския ИП се предхожда от процедура по издаване на изпълнителен лист. От друга страна, когато изпълнителното основание е отменено, унищожаемо, нищожно, подправено, установено по надлежен ред, изпълнителния лист се обезсилва и ИП се прекратява.
3. Изпълнителния лист – същинската процесуална предпоставка. В теорията съществува спор – Ж.Сталев – предпоставка за осъществяване на правото, Стамболиев – предпоставка за съществуването на правото на принудително изпълнение, защото процедурата е отделно производство, извън изпълнителния процес, развива се пред съда, а правото на ПИ е насочено към съдебния изпълнител и той е подчинен на ипълнителния лист. Издава се само един изпълнителен лист, въз основа на оригинал на съдебно решение, върху което се отбелязва, че е издаден изпълнителен лист. В ИП при парични вземания е възможнода е започнат изпълнителен процес върху едно имущество на длъжника, но да няма удовлетворение, а да има започнат ИП върху друго имущество – заона допуска този кредитор да се присъедини в чуждото ИП-во, като трябва да представи удостоверение от съдебния изпълнител, при който е висящо неговото изпълнително производство – че съществува и каква сума е останала да се удовлетвори - изключва се двойно удовлетворяване на кредитора. Има функционална връзка между гражданския, изпълнителния процес и материалното право – чл. 133 ЗЗД - Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Кредиторът може да насочи изпълнението върху което и да е секвестируемо имущество.
Правото на принудително изпълнение като процесуално право – право да иска от съдебния изпълнител да образува съответното изпълнително дело и се посочва изпълнителен способ. След като е образувано делото, поради динамичния му характер, съдебния изпълнител извършва всички останали действия, без да е необходима изрична молба от взискателя.
3. Изпълняемо право. Изпълнителни способи – обща характеристика
Изпълнителното производство цели удовлетворяване на граждански притезателни права – право да се иска от длъжника да извърши определени действия / бездействия.
Изключения:
- чл. 519 (1) Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. – Целта е да не се засяга държавната собственост. Взискателят може да предяви изпълнителния лист, но за да бъде изплатен трябва да са предвидени пари в бюджета на учреждението. (2) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.Чл. 38 (5) Задължения по влезли в сила решения на съда, непредвидени в съответния бюджет за текущата година, задължително се изплащат със следващия бюджет. – изпълнителния лист следва да се представи пред съответния разпоредител с държавни средства.
- Чл. 520. (1) Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от републиканския бюджет.
- Задължения на работниците и служителите, произтичащи от трудов договор или служебно правоотношение.
- Възможност публичен взискател да се удовлетвори в производство по ГПК - Чл. 458. Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Съшата разпоредба се повтаря в чл. 191 (2) ДОПК.
- обезпечените с ипотека или залог кредитори също могат да получат удовлетворение в производството по публично изпълнение - Чл. 194. (1) Кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. (2) Публичният изпълнител уведомява обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство.(3) Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на Агенцията за държавни вземания и му се предава, след като представи изпълнителен лист, или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда.
Изпълняемото право трябва да е установено по предвидения в закона ред – да е ликвидно по основание и размер. Ако не е определено, става невъзможно доброволното и принудителното изпълнение.
Т.к. Изпълнителното производство е сурогат на липсващото доброволно изпълнение, за разлика от исковия процес, няма общ изпълнителен процес, а различни изпълнителни процеси, наричани още изпълнителни способи, които са в зависимост от съдържанието на изпълняемото право. Принудителното изпълнение на притезанието за даване на вещ е принудителното отнемане на движима вещ – чл. 521. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя. – разлика с материалното право да се получат пари вместо вещи. Притезанието за предоставяне на недвижим имот – въвод във владение. Различни са процесуалните действие при двата способа - Чл. 522. (1) Лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително. (2) Решенията по чл. 349 се изпълняват, след като се изплатят на другите съделители съответните части от стойността на имота. Въвод срещу трето лице Чл. 523. (1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото. (2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.
Когато има ИП за удовлетворяване на вземане за дължимо действие от категорията на заместимите - Чл. 526. (1) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника. (2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.
Вземане за дължимо незамесимо действие и за бездействие - Чл. 527. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер,(2) Правилото по ал. 1 не се прилага за задълженията на работници и служители, които произтичат от трудово или служебно правооотношение.
В ГПК за първи път е уреден специален способ при задължение за предаване на дете - Чл. 528. (1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.
(2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;
2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;
3. в кое място и време е готов да предаде детето.
(3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.
(4) Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя.
Изпълнителния процес съдържа способи, при които съответните имуществени права да се трансформират в пари, в зависимост от имуществените права, върху които е насочено изпълнението:
- върху движима вещ – продажба – чл. 468-482 ГПК;
- върху недвижима вещ – чл. 483-501 ГПК;
- изпълнение върху вещи в СИО – чл. 502-506 ГПК;
- изпълнеие върху вземане на длъжника към трето лице – чл. 507-514 ГПК:
* върху налични ценни книги,
* върху безналични ценни книги,
* върху дял на длъжника от ТД.
Разлика между способа предаване на движима вещ и въвод във владение и изпълнение върху движима вещ и изпълнение върху недвижим имот: първите два способа са за предаване на владението на движима вещ и недвижим имот, а вторите са за удовлетворяване на парични вземания.
Давност – Упражняване на правото на възражение на длъжника за изтекла давност води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Но т.к. за да се установи дали има текъл срок, бездействие, прекъсване, спиране на давността, е необходимо да се събират доказателства, упражняването на това право няма да стане автоматично в изпълнителния процес. Длъжникът трябва да предяви иск за установяване, че вземането е погасено по давност. Във връзка със заповедното производство – дали това е възможно в процеса…
4. Изпълнителни основания
Изпълнителните основания са документи, предвидени в закона, удостоверяващи изпълняемото право, въз основа на които може да се издаде изпълнителен лист и след това да започне да се иска, образува и проведе изпълнителен процес. Изпълнителното производство не е просто теоретична конструкция, а има своя практическо значение. В областта на изпълнителното основание е и връзката исков процес – изпълнителен процес. Законодателят прави съществени промени в две насоки:
1) Няма несъдебни изпълнителни основания – чл. 237 ГПК (отм.). В новия ГПК е уредено заповедно производство. По-голямата част от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) законодателят предвижда като основания за издаване на заповед за изпълнение и незабавно изпълнение. Вече издаването на изпълнителен лист не е пряко въз основа на тях, а се опосредява от процедура, наречена заповедно производство; те са основание за издаване на заповед за изпълнение, което е озпълнителното основание. В това производство не се установява съществуването на вземането, а се установява, че то е безспорно.
2) В новия ГПК изброяването в чл. 404 е изчерпателно. Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.
Изпълнителните основания са разпределени в три точки, но във всяка точка са по няколко:
- влезли в сила решения на съда – когато стане необжалваемо по реда на въззивното и касационното производство. Това основание съществува и в отменения ГПК. Само осъдителните решения имат изпълнителна сила – кчеството на решението да е изпълнително основание, въз основа на него да се издаде изпълнителен лист. В изпълнителния процес при издаване на изпълнителен лист проф. Сталев отбелязва, че и конститутивните решения, които имат за последица пораждане на притезателни права, могат да са основание за издаване на ИЛ, съответно имат характер на изпълнителни основания. Решения, с които се уважава възражения за едновременно изпълнение и за подобрения – имат установителен характер, но осъждат ответника под условия, че ищецът изпълни своята престация – осъждане за едновременно изпълнение.
- определения – трябва да материализират права (присъждане на разноски), определения, които се постановяват по време на брачен процес за привременни мерки относно децата;
- осъдителни решения на въззивните съдилища – не влезли в сила осъдителни решения навъззивните съдилища, защото тогава ще са по общо правило. Изпълнителната сила на тези решения се поражда преди то да е станало необжалваемо. Редакцията на текста е във връзка с разбирането, че въззивнта е втора по ред първа инстанция – решение по същество, а не проверка на първия иск. Защитата на длъжника, когато има въззивно решение, е чрез касационната жалба. За да спре ВКС изпълнението, длъжникът трябва да представи надлежно обезпечение – да депозира по специална сметка цяата сума, въпреки че оспорва вземането.
- съдебни спогодби – спогодби в съдебно заседание – има значение не влязлото в сила решение. Тя ще бъде изпълнително основание, когато се отнася до притезателни права.
- решения, на които е допуснато предварително принудително изпълнение – на първоинстанционните съдилища – изпълнителната сила произтича от решението и определението на съда, с което се допуска предварително принудително изпълнение (задължение за издръжка, възнаграждение, когато длъжника е признал иска).. Решението е основано на официален документ и неизпълнението би причинило сериозни вред. Правно значение на признаване на вземането ….. Може да се обжалва определението за допускане на предварително принудително изпълнение и да се обжалва решението пред въззивна и касационна инстанция. Не се допуска изпълнение на невлезло в сила решение срещу държавата, общините, лечебтите заведения, субсидирани от държавата – както допускане на предварително принудително изпълнение, така и изпълнение на не влязло в сила решение на въззивна инстанция.
- заповед за изпълнение:
* кога влиза в сила – въз основа на Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
* допускане на незабавно изпълнение – чл. 418 – издава се въз основа на документ, посочен в Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
- Решения на арбитражен съд – на територията на Република България. Характерно за това решение е, че не подлежи на обжалване. Чл. 47. ЗМТА (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2002 г.) Арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже някое от следните основания:
1. тя е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение;
2. арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон;
3. предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България;
4. тя не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини не е могла да вземе участие в производството;
5. решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора;
6. образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на този закон.
- арбитражни спогодби – имат значение и правни последици като арбитражното решение.
Всички тези изпълнителни основания се на блюдават в т.1 на чл. 404 ГПК. Общото за тях е, че се издават от български орган.
- в т.2 на чл. 404 са предвидени изпълнителни основания на чуждестранни съдилища – решения на съд на страна член на ЕС, съответно спогодбите пред тях.Във връзка с Регламент 44/2001 г. и регл. 805/2004 г. – европейско изпълнително осование във връзка с безспорните вземания. Т. е. т.2 е във връзка с ПЕС.
- т.3 от чл. 404 – решения, актове и съдебни спогодби на чуждестранни съдилища и чуждестранни арбитражни решения и арбитражни спогодби, на които е допуснато изпълнение на територията на Република България – от страни нечлен на ЕС – чл. 117-118 КМЧП. Чл. 117. Решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато:
1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда;
2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд;
4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска;
5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
Подсъдност при признаване
Чл. 118. (1) Признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява.
(2) При спор относно условията за признаване на чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред Софийския градски съд.
5. Изпълнителен лист
ИЛ е абсолютна процесуална предпоставка за допускане на ИП-с. ИЛ се характеризира като съдебен акт, който удостиверява правото на принудително изпълнение, разрешава да бъде упражнено, овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на крдеитора към принудително изпълнение на притезанието.
Регламентацията на производството по издаване на ИЛ, субективните и обективните предели на ИЛ се съдържа в гл. XXXVI ГПК.
Развитие на производството. Необходима е молба от кредитора, към която да представи изпълнителното основание по чл. 404 ГПК – оригинал на изпълнителното основание, препис от молбата не се връчва на длъжника. Тя се разглежда в закрито заседание.
Компетентен съд – за съдебното решение или спогодбата – първоинстанционния съд, защото при него се съхранява досието; въз основа на осъдително решение на въззивен съд – съда, постановил това решение – делото е още при въззивния съд; когато се иска въз основа на заповед за изпълнение – съда, който я е издал. Когато има допуснато предварително изпълнение на първоинстанционно решение, компетентен е този първоинстанционен съд. Когато се иска въз основа на арбитражно решение или арбитражна спогодба – компетентен е СГС.
За актовете от чл. 404, т. 2 и 3 ГПК - 2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство; 3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. – не се предхожда от нарочно производство по екзекватура, когато са от страна-член на ЕС, молбата за допускане на изпълнение на акт, постановен от такъв съд, се подава до ОС по постоянното местожителство на длъжника, седалище, местоизпълнение. Съда допуска изпълнение само въз основа на препис от самото решение и удостоверение, че е влязло в сила.
Когато има решение на съд на държава, нечлен на ЕС е необходимо: да се признае това съдебно решение и след това съда, който е признал решението е и компетентен да издаде ИЛ – ОС по постоянен адрес на ответника, седалище, ако няма в България – по адрес на заинтересованата страна – кредитора.
Регламент за европейското изпълнтелно основание при безспорни вземания – изкането за издаване на ИЛ се подава до ОС по постоянния адрес на длъжника, седалището или местоизпълнението. Характерно е, че докато не влезе в сила решението за допускане на изпълнение, ИЛ не се предава на кредитора. Действа диспозитивното начало – съда трябва да бъде сезиран с молба. Само за присъда на държавни парични вземания съда издава служебно ИЛ – става дума за астни парични вземания на държавата (не публични).
Съдът разглежда молбата в закрито заседание. Срок – седемдневен, инструктивен. Съдът проверява дали документът, който е представен е предвиден в закона като изпълнително основание. Дали е редовен от външна страна. Дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а не дали вземането съществува. Проверява легитимацията на кредитора – отбелязан ли е в изпълниетлното оснвание като кредитор, и легитимацията на длъжника.
Подлежащо на изпълнение вземане – не се разглежда има ли настъпила изискуемост, а отбелязана ли е тя в изпълнителното основание. Когато изискуемостта на вземането зависи от настъпване на факт или извършване на действие – това трябва да се установи с документ, излизащ от длъжника – по новия ГПК се смята, че това не е така, защото няма извънсъдебни изпълнителни основания. Но може да се допусне и обратното – може в самото решение да има зависимост от изпълнение на насрещна престация.
В призводството по чл. 404, т. 2и 3 съда проверява дали вземането може да се изпълни със способите на българския процесуален закон.
Актът, с който съда се произнася по молбата се нарича разпореждане.
Когато се уважи молбата, съдът издава ИЛ в един екземпляр, задължително отбелязва върху изпълнителното основание, че такъв ИЛ е издаде, Прилагат се правилата за тълкуване на решенията – явна фактическа грешка, попълване на съдържанието на ИЛ.
Разпореждането за издаване на ИЛ подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок – съответно когато се отхвърля активно легитимиран е кредитора, когато се уважава – длъжника, За молителя срокът започва да тече от момента на връчване на рапореждането, а за длъжника – от момента на получаване на призовка за доброволно изпълнение.
Жалбата се разглежда в закрито заседание. Процедурата е като при частната жалба, когато се обжалват определения на съда. Решението не подлежи на касационно обжалване – ТР 1/ 2001 г.
Обективни предели – отнасят се за вземането, което е удостоверено в ИЛ – главница, лихви, съдържание и т.н.
Субективни предели – правилото е, че кредиторът, който е посочен в ИЛ, може да бъде взискател, а само лицето, което е посочено в ИЛ като длъжник може да бъде длъжник. В изпълнителния процес се цели да се удовлетвори по принудителен път едно притезателно право. Ако настъпи правоприемств – няма да продължи ПО между същите страни. Взискател може да бъде цедента. Той ще може да използва издадения на неговия праводател ИЛ и ще трябва да представи писмен договор за цесия.
Когато взискателят почине, неговите наследници стават страни в процеса.
Солидарния длъжник, който е платил дълга – практиката отбелязва, че във вътрешните отношения между солидарните длъжници не се дължи цялата сума. Когато е издаден ИЛ срешу главния длъжник, се смята, че може да се използва и срежу лице, което е учредило ипотека или залог върху своя вещ за обезпечаване на дълга.
Ако длъжника почине – конституират се неговите наследници. Ако е прието наследството изцяло, наследника отговаря както с наследеното имущество, така и със своето. Ако е приел по опис – изпълнението може да бъде насочено само върху имушествените права, които е наследил. Ако още не е приел наследството по реда на Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. Приема се, че ако се откаже делото ще се прекрати, но В. Попова смята, че следва да се призоват всички наследници по редове. При наследяването всеки наследник отговаря за дълга до размера, който съответства на размера на ид. част, която е наследил. ИЛ може да се използва само за този размер.
Когато има задължение за изпълнение на незаместимо действие – хипотезата не е регламентирана в закона.
Възможно е ИЛ а бъде загувен или унищожен. Специално производство за издаване на дубликат. Кредиторът, който твърди, че е изгубил или унищожил ИЛ трябва да подаде молба до съда, издал ИЛ и да представи доказателства. Молбата се изпраща на длъжника и се разглежда в открито съдебно заседание – с призоваване на длъжника и кредитора. Длъжникът може да противопостави възражение за погасяване на дълга и ако не направи това, тези възражения се преклудират. Приема се че това е специален исков процес. Съда се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия исков ред. Вземането не е погасено, но длъжника не може да оспорва самото основание. Ако е изгубено самото изпълнително основание – чл. 409 (5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.
Заповед за изпълнение и заповедно производство
Целта на заповедното производство е да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително сонование за неоспорено вземане. В това призводство не се проверява дали вземането съществува. То е специално производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва.
Хипотези, при които се издава заповед за изпълнение (ЗИ): 1) чл. 410 (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. (2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. и
2) Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Съществена разлика е, че в хипотезите, когато се издава ЗИ въз основа на чл. 410, ИЛ се издава когато заповедта влезе в сила, докато в хипотезите на чл. 417 се издава ЗИ, постановява се незабавно изпълнение по искане на кредитора и се издава ИЛ преди ЗИ да е влязла в сила. Тази разлика обуславя и различен начин за защита на длъжника. И в двата случая заявлението за издаване на ЗИ съдържа и искане за издаване на ИЛ.В чл. 410 са дадени за кои вземания може да се иска издаване на ЗИ - парични суми ии заместими вещи, за вземания за предаване на движима вещ, когаро длъжникът я е получил със задължение да я върне, обременени със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Искъ трябва да е подсъден на РС. Не е необходимо да се представят доказателства, обосноваващи това вземане,достатъчно е да се твърди и в производството да се установи, че не се оспорва задължението.
Заявлението се подава до РС, местна подсъдност – постоянен адрес, седалище на длъжника или местоизпълнение. Препис от молбата не се връчва на длъжника. Разглежда се в закрито заседание – разпоредително – не се призовават длъжник и крдитор. Съдът проверява само дали искането отговаря на изискванията в чл. 410 и дали не е в противоречие със закона и добрите нрави, дали длъжника има постоянен адрес или седалище в България, обичайно местопребиваване или основно място на дейност.
Ако се уважи молбата – препис от ЗИ се изпраща на длъжника. Съдържание – императивно определено в закона – чл. 412 ГПК - Заповедта за изпълнение съдържа: 1. означението "заповед за изпълнение";2. дата и място на постановяване;3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;4. трите имена и адресите на страните;5. делото, по което се издава заповедта;6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;7. покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта;8. указание, че заповедта за изпълнение се обезсилва, ако бъде подадено възражение в същия срок;9. указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;10. пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;11. подпис на съдията.
В случаите, когато се пристъпи към принудително изпълнение няма отново да се дава срок за доброволно изпълнение. Тази ЗИ не подлежи на обжалване (когато е влязла в сила).
Въпреки това е предвидена възможност за отмяна, наречена отмяна поради невъзможост за оспорване. Производството е пред въззивния съд, едномесечен срок от узнаване на ЗИ. Подава се молба за отмяна. Основания – не е връчен препис от ЗИ, не е връчен лично, не е имал обичайно местопребиваване в България, не е могъл да узнае, не е могъл да подаде възражение, поради непредвидени причини
Ако в преклузувния двуседмичен срок от връчване на ЗИ длъжникът не подаде възражение за оспорване на вземанието,ЗИ влиза в сила. Възражението е пред същия съд, който е издал ЗИ. Оспорва се съществуването на самото вземане. ЗП-во има за цел да сутанови, че вземането не се оспорва. Предявяването на възражението в срок е достатъчно да не влезе в сила ЗИ и да не се издаде ИЛ. Не е необходимо да се обосновава въражението.
Предявяването на възражението в срок е от съществено значение – ЗИ не влиза в сила. Кредиторът в едномесечен срок трябва да предяви иск за установяване на вземането си – положителен установителен иск. Чл. 422, ал. 2 Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420. – трябва да се тълкува поправително – по скоро това следва да се отнася до предявяване на отрицателен установителен иск. Ако длъжникът пропусне да предяви това възражение му се преклудират правата да предяви отрицателен установителен иск. Той може да го направи само въз основа на новооткрити факти, писмени доказателства или новосъздадени писмени доказателства. Пред първа инстанция, искът се гледа по общите правила на исковия процес – 3 месечен срок от узнаване на фактите, респ. е могъл да се снабди с документите. Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В хипотезите на чл. 410 предпоставка да се издаде ИЛ е ЗИ да е влязла в сила.
Хипотези по чл. 417 ГПК – издаване на ЗИ въз основа на документ, независимо от размера на вземането – изчерпателно са изброени случаите, но в ПЗР в особени специални закони (ЗАдв.) са посочени и други актове, въз основа на които може да се иска издаване на ЗИ. ЗнЗ, менителницата и други ценни книги са на последно място и се оказва, че изброяването не е изчерпателно. Тук са документите, които по стария ГПК бяха несъдебни изпълнителни основания. В теорията и практиката несъдебни означава не установени с обвързваща сила. В т. 11 е предвиден акт на административен орган, в т. 7 – акт за установяване на държавно вземане.
Искането за издаване на ЗИ е и искане за издаване на ИЛ. Освен ЗИ се иска и незабавно издаване на ИЛ. Препис от молбата не се връчва на длъжника. Съдът на практика проверява това, което проверява и при издаване на ИЛ – предвиден ли е документа в закона, редовен ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение право, легитимация на кредитор и длъжник. Постановява се разпореждане не само за издаване на ЗИ, но и на ИЛ, като за издаването на ИЛ се прави отбелязване върху ЗИ и върху документа, въз основа на който се издава. Когато изискуемостта настъпва въз основа на факт или насрещна престация, те следва да се докажат.
ЗИ не подлежи на обжалване. Подлежи на обжалване само разпореждането за издаване на ИЛ с частна жаллба в двуседмичен срок пред по-горен по степен съд. Основава се само на оплаквания в производството. По повод на тзи спорове – ТР 2/2005 г. – цели се бързина.
На длъжника се връчва препис от заповедта. ЗИ се връчва на длъжника от съдебен изпълнител, той ще получи и покана за доброволно изпълнение. Взискателят може веднага да започре ИП-во. В Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. (2) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре. Съдът е длъжен да спре изпълнението в хипотезата на ал. 1 и може да спре изпълнението в хипотезата на ал. 2, т.е. не е задължен.
Определението за спиране се обжалва с частна жалба пред въззивен съд, не подлежи на обжалване пред ВКС
В хипотезата на издаден ИЛ въз основа на ЗнЗ не е допусната възможността да се иска спиране на изпълнението при представяне на надлежно обезпечение.
Целта на ЗП-во е кредиторът да може бързо да се снабди с ИЛ. В това производство не може да се изследва дали вземането съществува.
6. Органи в индивидуалното принудително изпълнение. Страни. Други субекти
Орган на принудителното изпълнение по ГПК е съдия изпълнител – ДСИ и ЧСИ. ДСИ е към РС, не е съдия, в съдебно изпълнителните служби, района на действие съвпада с района на РС.
ЧСИ са частни лица, на които държавата е дала публична функция на принудително удовлетворяване на граждански притезателни права. Организирани са в камара, задължително членуват, задължително се застраховат. Района на действие съвпада с района на ОС.
Както ДСИ, така и ЧСИ извършват процесуални действия по реда на ГПК. Основанията за обжалване на техните актове са едни и същи. При проучване на имуществото на длъжника по стария ГПК имаха различна компетентност, сега е еднаква, за да се осигури конкурентност на двете системи. За ЧСИ остава възможността да определят и начина на изпълнение по искане на взискателя, при ДСИ – само проучване, взискателят сам определя начина на изпълнение.
ДСИ и ЧСИ имат право да се обръщат към органите на национална полиция за съдействие, да разрешават да се отварят помещения. Когато законът предвижда задължително присъствие на длъжника при извършване на определено процесуално действие (пример – предаване на дете) – съдебният изпълнител може да разпореди принудително довеждане.
Съдът не е изпълнителен орган. Има контролни функции. Пред него могт да се обжалват действия на съдебния изпълнител. Компетентност – по искови дела, функционално свързани с изпълнителния процес, но са искови дела, не действа като контролен орган.
При издаване на ИЛ и ЗИ съдът извършва предварителен контрол. Той издава ИЛ. Съдебния изпълнител е подчинен на ИЛ. Няма право да проверява дали вземането съществува, нито легитимацията. Посредниците, които осъществяват принудителната продан не са органи на принудителното изпълнение.
Когато се опише вещта, може да бъде предадена за пазене у длъжника, но може да се назначи пазач – той влиза в ПО със съдебния изпълнител, той е субект на ИП-во, но не е орган на принудителното изпълнение. Вещото лице също не е орган. Тези лица имат служебни функции. Те бранят своите права. Дейността им е с цел да се подпомогне процеса.
Други субекти в ИП-во, които не са страни по делото, а субекти в процеса, като участват, за да придобият нещо по реда на ИП-с – наддавачите. Те участват в силно наддавателно производство. Състезателността се състои в даване на по-висока цена. Могат да обжалват постановление за възлагане на имот, огато са пренебрегнати.
Страни в ИП-с са взискателят и длъжника. Взискателят – лице, което въз основа на ИЛ иска да му бъде удовлетворено притезателно право. Длъжникът – лице, което е длъжно да търпи действието на принудителното изпълнение, когато са процесуално законосъобразни. Важат правилата на исковия процес за правосубектност, дееспособност, процесуално представителство. Изключение: когато длъжникът няма регистриран известен адрес, се призовава чрез държавен вестник и се назначава особен представител в исковия проце, а в изпълнителния процес не се призовава чрез държавен вестник, но се назначава особен представител.
Легитимацията следва от исковия процес.
Субективни предели.
(…правоприемство…)
7. Започване на производство за индивидуално принудително изпълнение
Действа диспозитивното начало – по молба на взискателя. За парични вземания на държавата, може служебно да се издаде ИЛ, но не и да се пристъпи към изпълнение. Освен платена държавна такса, взискателят към молбата си трябва да представи и ИЛ.
Взискателят трябва да посочи начина на изпълнение и способа в зависимост от характера на притезателното право.
(… начин и способ на изпълнение…)
При недвижимите имоти се посочва не само начина, но и правото, към което да се насочи принудителното изпъление и имота, срещу който да се насочи. Ако се насочва срещу движими вещи, могат и да се посочват, чрез описа съдебния изпълнител ще ги определи.
Взискателят може да поиска да се проучи имуществото на длъжника. При ЧСИ може да поиска той да определи начина. При ДСИ въз основа на проученото имущество, взискателят следва сам да определи начина на изпълнение. Съдебнияъ изпълнител е длъжен да провери редовността на молбата, не само платена ли е такса, има ли ИЛ, но и легитимността на взискателя и длъжника.
Местна компетентност на съдебния изпълнител – чл. 427 ГПК (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;
2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.
Т. 1 в буквалния смисъл важи за изпълнения напарични вземания, защото при тях има изпълнение върху вещ. Тази компетентност се отнася и за принудителното изпълнение на притезания за предаване на владение на движима вещ и въвод във владение на имот.
Извън тази хипотеза компетентността е по постоянния адрес или седалищети на третото задължено лице, когато е насочено изпълнението върху вземане на длъжника – при парични вземания, когато е избран този способ от взискателя.
Когато има изпълнение за вземане за действие или бездействие, компетентен е съдебния изпълнител по мястото на извършване. При задължение за издръжка взискателят можа да избере между постоянния и настоящия адрес на длъжника и своя постоянен и настоящ адрес. За разлика от изпълнителния процес, тук местната компетентност е абсолютна процесуална предпоставка. Изключения са предвидени в случаите наналагане на запор и възбрана – не се касае за изпълнителни способи, а обезпечителна мярка при осъществяване на двата изпълнителни способа – запор и възбрана. За налагане на тези мерки взискателят може да се обърне към съдебен изпълнител по неговия постоянен адрес и седалище. Този съдебен изпълнител ще наложи запора/възбраната и е длъжен да изпрати делото на компетентен съдебен изпълнител. Когато има действия срещу трето задължено лице, делото ще продължи при първия съдебен изпълнител. – чл. 427 (2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.
(3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
Когато всичко е наред съдебния изпълнител трябва да образува дело. Характерно за българския изпълнителен процес е, че съдебния изпълнител е длъжен да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която длъжника се кани да плати в двуседмичен срок и се предупреждава, че ако не плати ще почнат същинските действия по принудително изпълнение – сочат се и данните на взискателя.
Едновременно с поканата за доброволно изпълнение, могат и се налагат възбрани и запори, съответно с поканата се съобщава на длъжника за наложените запори възбрани. Това означава, че може и по-рано, но на практика става едновременно с писмо до АВ да се впише възбрана.
След като получи поканата, длъжникът може да обжалва ИЛ (разпореждането), да подаде възражение, когато е издаден въз основа на ЗИ. Когато ЗИ е издадена, въз основа на документ по чл. 417, да иска спиране на делото. Разликата е, че в хипотезата, когато ЗИ не е издадена въз основа на документ, се изпраща покана за доброволно изпълнение не от съдебния изпълнител, а от съда.
От момента, в който е получил поканата, длъжникът ако си промени адреса трябва да уведоми съдебния изпълнител, иначе всички книжа ще се приложат по делото и ще се считат за редовно връчени.
Ако длъжникът почине и не е обявена публична продан, съдебния изпълнител трябва да изпрати нова покана за доброволно изпълнение на наследниците.
8. Спиране на производството за индивидуално принудително изпълнение
Спиране на производството за индивидуално ПИ е прекратяване на изпълнителните действия. Действията, извършени досега, запазват сила и има възможност за възобновяване на производството. Спирането предпоставя започнало и неприключило дело, което е висящо. Спирането е временна забрана за извършване на действия, недопустимост на същинските действия на ПИ.
Могат да се налагат запори и възбрани, като действие на съдебния изпълнител са актове, с които имушественото право се предназначава конкретно за принудително удовлетворяване. Имат и обезпечителен характер за осъществяване на ПИ. Описът има обезпечителен характер, за да е задължен длъжникът да се грижи за вещта с грижата на добър стопанин, да не я уврежда, разваля. Със запор/възбрана се цели да се запази имущественото право в патримониума на длъжника.
Спиране – чл. 432 ГПК урежда спирането. Компетентен орган е съдът по т. 1 – основанията, при които съдът спира изпълнителното производство. Ако се обжалва съдът може да спре изпълнението ако длъжникът представи обезпечение по чл. 180 ЗЗД и чл. 309 ГПК. Молбата за отмяна не спира започналото изпълнение. Компетентен е ВКС, следователно той постановява спиране на ИП. Става дума за обезпечаване на иск по Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – отрицателен установителен иск, с който се установява, че вземането не съществува.
Друг иск при заповедното производство - Чл. 424. (1) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок – отрицателен установителен иск.
Иск по Чл. 440. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
Предявяването на тези три иска не води до спиране на изпълнението, а само съдът е предприел като обезпечителна мярка спирането.
Чл. 524 – въвод във владение, когато съдебния изпълнител намери в недвижимия имот трето лице, което владее имота. Ако треторо лице предяви права, изключващи правата на взискателя следва да се отложи изпълнението и се дава срок да се поиска спиране на производството. Чл. 523. (1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото.
(2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.
За разлика от исковия процес при спирането не е нужно съгласието и на длъжника.
Липсата на срок, в който се предявява искане за спиране, не отчита, че когато има публична продан наддавачите участват, за да купят имота и да платят цената.
Чл. 229. (1) Съдът спира производството: т. 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;- ъдебния изпълнител спира изпълнението.
Чл. 282. (1) Подаването на касационна жалба не спира изпълнението на решението. – свързано е с изпълнителната сила на невлезли в сила въззивни решения. (2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя: 1. по решения за парични вземания - присъдената сума; 2. по решения относно вещни права - обжалваемият интерес. Не е уточнено кой спира. Това е ВКС (според В. Попова). Трябва да има изричен акт – постановление.
В хипотезата на чл. 432 т.2 и 3 се спира делото. Основание за спиране е и чл. 432 т.5 в други случаи, предвидени в закон.
Чл. 454. (1) Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. - Според В. Попова се защитава длъжник ФЛ.
Чл. 502. (1) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена. – ако е направено от съпруг – недлъжник съдебния изпълнител следва да прецени дали е подходящо за удовлетворяване на взискателя. Прави се опис на вещта, запорира се и делото се спира. Ако взискателят не бъде удовлетворен делото ще се възобнови.
Чл. 638. (1) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., изм., бр. 105 от 2005 г.) С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс . – съдебният изпълнител е длъжен да спре производството.
9. Прекратяване на на производството за индивидуално принудително изпълнение
Има започнал и неприключил процес. Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;2. взискателят е поискал това писмено;3. изпълнителният лист бъде обезсилен;4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението;7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;8. взисаткателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. При прекратяване се преустановява възмосжността да продължи процеса. Това е окончателна забрана да се извършат действията, а извършените досега действия се обезсилват. Изключение - (3) Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.
Когато пректаряването е по искане на взискателя, за съдебния изпълнител причините не са важни, взискателят може да води втори процес.
Прекратяването води до невъзможност да се продължи процеса и да се извършат действията, докато приключването на изпълнителния процес означава, че са извършени изпълнителните действия и взискателят е удовлетворен.
Прекратяването става с нарочен акт на съдебния изпълнител – постановление – чл. 433. Прекратяването е с постановление на съдебния изпълнител, когато:
1. длъжникът представи разписка от всикателя, заверена квитанция или писмо от банка. Има архаични изрази – документ, установяващ плащане в брой или по банков път. Плащането да е извършено преди образуване на делото. Не е необходимо длъжникът да предявява иск, за да доказва, че е платил. При плащане в хода на процеса – да се покрият всички вземания и разноски (пропорционална такса върху събраната сума).
2. Когато взискателят е поискал това (чл. 433 т.2) – не се иска съгласие на длъжника.
3. т.3 – когато ИЛ е обезсилен – издаден ИЛ и решение, с което е установено, че длъжникът не дължи.
4. т. 4 – при издаден ИЛ въз основа на невлязло в сила въззивно решение – при обжалването се отхвърля иска.
5. Уважен е иск по чл. 439 и чл. 440 – предявяването не води до спиране.
Уважаване на искове с влязло в сила решение е основание за спиране – чл. 224 е разновидност на иск по чл. 439.
Заповедта за изпълнение е обезсилена – когато е започнало ПИ, отменено е решението и искът бъде итхвърлен.
Когато има ИЛ започва ПИ. Но когато решението е отменено и също когато по реда на обжалването искът е отхвърлен с влязло в сила рещение, се прекратява ПИ.
Когато актът, въз основа на който е издаден ИЛ е признат за подправен – при документите основание за издаване на заповед за изпълнение. Иск по чл. 124 (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. При преклузивния срок може да се оспорва вземането.
Основанието в т. 5 е ново за прекратяването на ПИ. Това основание се прилага, когато взискателят е наложил ПИ върху определено имущество и се иска ПИ да се насочи срещу длъжника. Става дума заради неплатежоспособност на длъжника, а не бездействие на кредитора.
Прекратяването на делото води до обезсилване на извършените до момента действия. Това означава, че не прекъсва давността
Когато не са поискани извършване на изшълнителни действия, следователно взискателят не е поискал друг изпълнителен способ. Касае се не до давностен, а за процесуалне срок.
Ако имаме хипотезата на т. 5 на чл. 433 – вече няма възможност при нестанала продажба да му бъде възложена.
Постановлението за прекратяване на ПИ се обжалва пред ОС. Решението на ОС е окончателно. Прекратяването води до обезсилване на извършените действия. Изпълнителят вдига наложените възбрани и запори. Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.
Двугодишният срок, през който не се извършват действия, не се прилага по дела за издръжка.
10. Принудително изпълнение на парични вземания. Секвестируеми и несеквестируеми права
Когато вземането, предмет на ПИ, е парично, целта е имущественото право да бъде осребрено, за да се получи удовлетворение на кредитора. В закона са предвидени способи за принудително удовлетворяване на парични вземания, които зависят от имущественото право, върху което е насочено ПИ.
Секвестируеми и несеквестируеми права.
Всички имуществени права на длъжника са секвестируеми.
Секвестируемост – възможност ПИ да се насочи към секвестируемото право, така че взискателят да бъде удовлетворен чрез осребряване на правото. Секвестируемостта - Чл. 442. Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника. – това означава, че те трябва да са секвестируеми.
1. върху вещ – законодателят разбира имуществени права, които не са вземания.
2. вземания на длъжника – за вещ или имущество на длъжника и друго право с изключително право на ползване.
Чл. 133 ЗЗД съответства на това правило в чл. 442 ГПК. Друго правило е, че само имуществените права удовлетворяват неговите кредитори. Може трето лице, което твърди, че имущественото право не е на длъжника да се защитава с иск по 440 ГПК. Изключение – когато трето лице е обезпечилоо чужд дълг. Изпълнението може да засегне това трето лице, ако е насочено срещу вещта, която е обезпечение. Това не важи за поръчителя. Поръчителят е солидарно отговорен.
Взискателят насочва изпълнението върху всички имуществени права. Той посочва начина на изпълнение, но не и върху цялото имущество. Съдебният изпълнител проучва състоянието на длъжника, а взискателят посочва начин на изпълнение. При ЧСИ взискателят може да поиска от него да определи начина на изпълнение. Длъжникът може да посочи друго имуществено право, върху което да се насочи изпълнението. Съдебният изпълнител трябва да прецени дали с изпълнението няма да се увредят правата на взискателя. Този акт на съдебния изпълнител не се ибжалва.
Несеквестируемост – забрана, недопустимост на ПИ върху несеквестируемите права. Тя следва от имущественото прав – ВП на ползване е непрехвърляемо, следователно срещу него не може да се насочи ПИ.
ПИ на парични вземания срещу държавата е недопустимо. Общините – няма ПИ върху права публична общинска собственост, поради непрехвърляемостта им. Няма и срещу суми по сметки на общините, които са свързани с кредити от държавния бюджет.
Несеквестируеми права на длъжник ФЛ – те са от изрични законови разпоредби.
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.
Това са вещи за обикновено потребление на длъжника и семейството му. Това са движими вещи, които според МС определят нужния минимум. Вещите са изброени в постановление и съдебния изпълнител няма право на преценка.
Втората хипотеза е храна на длъжника и семейството му за един месец. Храната е за един месец и за земеделските производители.
Несеквестируемостта е регламентирана с императивни правни норми. Съдебният изпълнител трябва служебно да ги прилага, а длъжникът може да обжалва.
Относителна несеквестируемост - Чл. 445. (1) От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
(2) От забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват:
1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;
2. длъжниците за случаи, предвидени със закон.
Доходите, които са възнаграждения за труд от трудови или служебни ПО, граждански договор, пенсия, стипендии, са защитени, независимо от размера им.
При ПИ за издръжка тази несеквестируемост не важи.
Чл. 446. (1) Ако изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия с размер над минималната работна заплата, може да се удържа, ако длъжникът има месечен доход:
1. до размера на минималната работна заплата - горницата над гарантирания минимален доход, ако е без деца, и една втора от тази горница, ако е с деца, които той издържа;
2. над размера на минималната работна заплата - двойният размер на дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ако е без деца, и размерът на дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ако е с деца, които той издържа.
(2) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(3) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
При осъждане за издръжка за минало вземе несеквестируемостта важи.
Отказ от защитата на несеквестируемостта е недействителен.
Чл. 448. (1) Ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съдия и да декларира под страх от наказателна отговорност цялото си имущество и всичките си доходи. Липсата на достатъчно имущество се установява в протокол.
(2) По искане на съдебния изпълнител районният съдия насрочва заседание за явяване на длъжника и взискателя.
(3) Ако длъжникът не се яви, съдът постановява принудителното му довеждане.
(4) Ако длъжникът не представи декларация, той отговаря като за представяне на невярна декларация. Задължението за явяване и представяне на декларация и отговорността за неизпълнението на тези задължения се посочват в призовката до длъжника.
Секвестируемост и несеквестируемост на имуществото важи само при удовлетворяване на парично вземане.
11. Изпълнение върху движими вещи
Предпоставки за изпълнение върху движими вещи:
1. Взискателят да е поискал. Когато е до ЧСИ той сам може да определи способа, държавният изпълниетл може само да проучва;
2. Да е секвестируема вещта.
3. да е наложен запор и да има опис на вещта. Това са първите стъпки от способа изпълнение върху движими вещи.
Запор – разпореждане на съдебен изпълнител, с което движимата вещ се определя за принудително изпълнение и се забранява на длъжника да се разпорежда с нея. Задачата на запора е да подготви ПИ, обезпечава извършването му като осигурява принадлежност на движимата вещ към имуществото на длъжника. Запорът е преди същинските действия. Налага се в срока за доброволно изпълнение, а и със самата покана за доброволно изпълнение.
Начин за налагане на запор:
1. с поканата за доброволно изпълнение, когато може да се индивидуализира вещта.
2. чрез опис – описът е самостоятелно процесуално действие, но може да играе две роли, а именно: налагане на запор и опис на вещта.
Запорът се налага във висящ ИП. Това не е обезпечаване на иск. При налагане на запор вещта трябва да е във владение на длъжника.
Чл. 435(4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната - От владението се право извод за собствеността и се дава възможност на трето лице да обжалва. Законодателят поставя акцет на материалноправната връзка.
Последици от запора:
1. Процесуални – правомощие на съдебния изпълнител, ако длъжникът не изпълни да продаде вещта. Ако вещта се остави за пазене от длъжника, той запазва собствеността си, но е задължен да се грижи за вещта с грижата на добър стопанин, в противен случай носи и наказателна отговорност.
2. Гражданскоправни последици – длъжникът не може да се разпорежда с тази вещ. Действията на разпореждане са относително недействителни спрямо взискателя. Въпреки разпореждането, за ИП се счита че вещта не е напускала имуществото на длъжника и може да бъде продадена, а третото лице не може. Изключение – придобиване от третото лице, за което е приложим чл. 78 ЗС – възмездно основание, добросъвестност на третото лице – не знае, че длъжникът не е собственик – третото лице става собственик.
Опис – когато взискателят не знае какви движими вещи притежава длъжникът, чрез описа се налага запора. Това може да е и в срока за доброволно изпълнение. В поканата съдебния изпълнител определя този ден.
За описа се съставя протокол, който се подписва от съдебния изпълнител и съдържа:
1.изпълнителния лист
2.име на съдебния изпълнител
3.описание на вещта
4.възражения, ако има от страните или от трети лица
5.цената, по която вещта ще се продаде в магазина. Прави се оценка на вещта
6.място и време на продажбата, ако взискателят е поискал.
Съдебният изпълнител прави опис само ако вещта се намира във владение на длъжника. Може да прави опис на всички вещи на длъжника, освен ако от обстоятелствата е ясно, че са на трети лица (книга от библиотека).Това изискване защитава третите лица, но дава възможност за бавене от страна на длъжника. Особено е при МПС и запора му. Целта е да се опише вещта и да се осигури физическото и запазване към имуществото на длъжника, ако съдебният изпълнител прецени, че е подходящо, може да я остави за пазене при взискателя или пазач (не е нужно да има съгласие на взискателя и длъжника).
Цената – прави се оценка. Чл. 468. (1) Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин. Началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 50 на сто от продажната цена в магазин.(2) При необходимост за определяне състоянието на вещта може да бъде назначено вещо лице. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола. ВЛ не е задължително. Оценката не подлежи на обжалване. Оценката е меродавна за продажбата в магазина. За продажба в магазин е необходимо съгласие на търговеца. Чл. 474. (1) Проданта на движима вещ се извършва чрез магазин или борса, чрез явен търг с устно наддаване или по реда на публичната продан на имот. (2) Длъжникът може да се съгласи вещта да бъде продадена по определената от съдебния изпълнител цена в магазин на частния съдебен изпълнител или посочен от него магазин, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба в магазина. (5) Вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3. Съдебният изпълнител предава владението на вещта, след като бъде платена цената. В това производство се прилагат правилата на чл. 482 и 521.
При въздухоплаватените средства – процедурата е както публична продан за НИ.
Така е и при необраните плодове. Чл. 476. Необрани насаждения и плодове се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта трябва да завърши не по-рано от една седмица преди обичайното време за събирането им. Чрез магазина на ЧСИ, той не е търговец, но е възможно ЧСИ да има магазин.
Задължително е при продажбата в магазин, не е нужно съгласие на взискателя, а на длъжника.
Възможно е вещ с оценка до 5000 лв. да се продаде чрез борса. Иска се съгласие от борсата и разрешение от длъжника и взискателя. (учебника на Ж. Сталев). Търговец, който има магазин има право на 15 % комисионна. Трябва да продаде на определена цена, ако я продаде на по-ниска цена, плаща разликата. Вещта се предава в магазина от длъжника, ако е изразил съгласие. Той представя разписка от съдебния изпълнител. Може да се продават вещи, които не могат да се пренесат до магазина. Чл. 477. (1) Вещта се пренася в магазина от длъжника. (2) За предаването на вещта в магазина длъжникът представя на съдебния изпълнител разписка.(3) Съдебният изпълнител оповестява проданта на вещта чрез обявления, които се поставят на съответните места в районния съд, в неговата канцелария и в местната община или кметство. Протоколът за поставяне на обявленията се регистрира в районния съд.Чл. 478. Когато пренасянето на вещта до магазин е свързано с неудобство за нейната продажба, съдебният изпълнител поставя в магазина на видно място обявление и осигурява възможност на желаещите да преглеждат вещта на мястото, където тя се намира. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3. Обявлението се регистрира в РС. Обявлението е в място в съда, общината и др.
Когато вещта е оценена до 5000 лв. и в три месечен срок от предаване в магазина не се продаде, може да се проведен чвен търг с устро наддаване от съдебния изпълнител. Чл. 481. (1) Съдебният изпълнител извършва проданта чрез търг в определеното време пред сградата, в която се пазят описаните вещи, или на друго място, определено по взаимно съгласие на страните. При липса на съгласие проданта се извършва на място, определено от съдебния изпълнител, като се насрочва не по-рано от една и не по-късно от три седмици от извършения опис.
(2) Проданта не се насрочва и описаните вещи се освобождават, ако взискателят в едноседмичен срок от описа не внесе разноските за извършването й.
(3) В деня на проданта съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и начина на разгласяването и уведомяването на страните. (4) Търгът започва в определеното време и завършва след предлагането на последната описана вещ.
(5) За участие в търга не се внася задатък. – както е при публичната продан на НИ.
(6) Ако до един час след определеното време на проданта се явят наддавачи, съдебният изпълнител предлага вещите за продан последователно в избран от него ред.
(7) Всяка отделна вещ се предлага устно от съдебния изпълнител по определената начална цена за търга. Цената се обявява три пъти.
Наддаването – устно и явно. Началната цена е 50 % от оценката.
(8) Ако някой от надавачите даде знак, че приема цената, съдебният изпълнител предлага вещта на по-висока цена. Ако по-високата цена бъде приета от някой от наддавачите, съдебният изпълнител предлага още по-висока цена.
(9) Ако предлаганата най-висока цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява, че вещта е купена от наддавача, приел първи по-ниската обявена цена, отразява цената в протокола и предава вещта на наддавача срещу заплащане в брой. Ако обявеният от съдебния изпълнител купувач не плати незабавно в брой приетата цена, съдебният изпълнител го отстранява от по-нататъшно участие в търга.
(10) Ако не са се явили наддавачи или началната цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява проданта за нестанала, освобождава вещта и я предава на длъжника. Ако длъжникът не присъства, вещта се предава на пазача, а ако вещта не е била предадена за пазене, се оставя на мястото на проданта на разположение на длъжника.
Купилият вещта – купува на възмездно правно основание, въпреки условията за описа на движимата вещ, може да се предаде вещта.
В новия ГПК вече не може взискателят да иска възлагане на вещта вместо изпълнение.
12. Изпълнение върху недвижими вещи
НИ е обект на ПИ. Съдебният изпълнител изпраща писмо до Службата по вписванията и се налага възбрана. Възбранате е факт от вписването и в книгите в СВ. Важно е вписването по отношение относителната недействителност по отношение на взискателя. Възбраната е акт на съдебния изпълнител, с който НИ се определя за удовлетворяване на кредитора. Тя е забрана за разпореждане с този НИ. Длъжникът трябва да се грижи за имота с грижата на добър стопанин.
Възбраната се налага едновременно с поканата за доброволно изпълнение. Налага се от вписването й. Възбраната е обезпечителна мярка.
Друго самостоятелно процесуално действие е опис на НИ. Възбраната не може да се налага чрез опис. Проверява се дали към момента на възбраната НИ е собственост на длъжника. Прави се проверка по време на опис, но се отнася към минал момент, какъвто е вписването на възбраната. В практиката се прави чрез проверка в СВ. Ако няма информация в СВ се правят проверки в данъчните служби. Чл. 483. Съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната.
За описа е характерно, че се право протокол, в който се посочва ИЛ, изпълнителното дело и съдебния изпълнител, протокола се прави на място, описва се имота. Описва се и правния статут на имота, дължими данъци на този имот. Съдебния изпълнител прави проверка и отразява това в протокола. Проверката се прави в канцеларията по съответния начин. Посочва се и начална цена, от която започва наддаването.
Начална цена - Чл. 485. Съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл. 468. Чл. 468. (1) Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин. Началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 50 на сто от продажната цена в магазин.(2) При необходимост за определяне състоянието на вещта може да бъде назначено вещо лице. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола. ВЛ не е задължително. Оценката не подлежи на обжалване.
НИ се дава за пазене в длъжника и той го управлява с грижата на добър стопанин, може да се назначи и пазач.
До една седмица след описа съдебният изпълнител прави обявление за продажбата. Обявлението съдържа собственика, описание на имота, началната цена, място и време на проданта. Обявлението се поставя в РС, общината и на самия имот. Чл. 487. (1) Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на една седмица от описа да изготви обявление за проданта, в което посочва собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта.
(2) Обявлението по ал. 1 се поставя на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, както и на самия имот, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта.
(3) В деня по ал. 2 съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението. Протоколът се регистрира в районния съд.
(4) Съдебният изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може да бъде преглеждан от лицата, които желаят да го купят.
Мястото на проданта е в сградата на РС, където е имота. Продължителността е един месец. Чл. 488. (1) Проданта се извършва в сградата на районния съд. Тя продължава един месец и завършва в посочения в обявлението ден.
(2) Книжата за проданта се държат в канцеларията на районния съд на разположение на всеки, който се интересува от имота.
Започва от датата на обявлението до края на работното време на последния ден. Наддавачите участват в силна състезателна процедура, целяща да се купи имота. Наддавателните предложения не са устни. Подават се в запечатан плик, в който е предложената цена и се прилага квитанция за платен задатък – платения задатък е условие за допустимост. Подават се в канцеларията на РС. В РС няма отделен входящ регистър за тях.
Взискателят може да участва като наддавач. (чл. 489). Чл. 491. Ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва.
Чл. 492. (1) В началото на работния ден след изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи обявява постъпилите наддавателни предложения, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от съдебния изпълнител чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от съдебния изпълнител в протокола, който се подписва от него. – съдебният изпълнител отваря пликовете за първи път.
(2) Ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена.
Задатъкът е 10 % от началната цена, а не от оценката на имота.
Съдебния изпълнител обявява за купувач лицето, предложило най-висока цена, но той РТГююДЦ още не е придобил имота.
(3) Купувачът е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.
Чл. 493. Ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3:
1. внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите;
2. съдебният изпълнител поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и не си е изтеглил задатъка, да купи имота; ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач на имота; ако не се съгласи или ако не внесе цената в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител предлага имота на следващия по реда на предложените цени наддавач и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който се е съгласил да купи имота и не внесе в срок предложената цена, отговаря по т. 1.
Чл. 494. (1) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан.
(2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.
Взискателят не може да иска да му бъде възложен имота вместо плащане, но може да участва като наддавач.
Когато е обявен наддавач за купувач, той трябва да плати цената, за да може съдебния изпълнител да издаде постановление за възлагане. Чл. 496. (1) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492 - 494, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление.
(2) От деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.
(3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.
Постановлението за възлагане подлежи на обжалване. В практиката на ВС това решение се приема:
1. отлагателно условие;
2. прекратително условие.
След като постановлението влезе в сила купувачът се въвежда в имота. Рискът от погиване е за собственика. Разноски?
Права на трети лица.
От вписването на възбраната всякакви разпоредителни действия на длъжника не могат да бъдат противопоставени на купувача и взискателя. Когато се отмени постановлението за възлагане се провежда нова продан.
Придобиването на имота.
При въвод купувачът трябва да представи удостоверение за платени такси. Купуването на НИ чрез публична продан е деривативен способ. Купувачът може да иска да му се върне платената цена, ако съдебният изпълнител не я е предал на взискателя, ще я предаде на купувача. Може да иска връщане на платените такси. Трябва да е предявил иск срещу тези лица, трябва да води процес срещу него. Публичната продан на НИ може да се атакува по исков ред, ако не е била обжалвана и когато възлагането на имота е на лице, което не е платило цената.
Особени правила – когато НИ е съсобствен, всеки от съсобствениците има идеална част. Имотът се описва изцяло, но се продава идеалната част на длъжника. Продава се изцяло ако другите съсобственици се съгласят.
Ипотека. Ипотекарният кредитор е привилигирован. Когато ПИ е започнало от кредитор, който не е ипотекарен, съдебния изпълнител уведомява ипотекарния кредитор, за насрочване на опис и продан. Ипотекарният кредитор може да се присъедини и представя ИЛ.
13. Изпълнение върху вещи, съпружеска имуществена общност
При ПИ може да се прекрати СИО. Изпълнеие върху вещи СИО може да се насочи, когато се изпълнява принудително лично задължение на единия съпруг. Не е нужно кредиторът на съпруга длъжник да се опитва да се удовлетворява от личното му имущество. Съпругът недлъжник може да предложи ПИ да е върху лично имущество на съпруга длъжник. Чл. 502. (1) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена. Преценява се дали имуществото, посочено от съпруга недлъжник е достатъчно за удовлетворяване. Вещта СИО се описва, след описа изпълнителното производство върху нея се спира, а не се прекратява. Ако взискателят не се удовлетвори от личното имущество, ПИ върху вещта СИО се възобновява. Съпругът не може да се позовава на предходното дело.
Чл. 503. (1) Когато установи, че вещта, върху която се насочва изпълнение, е съпружеска общност, съдебният изпълнител уведомява съпруга недлъжник.
(2) Съпругът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 502.
(3) Съпругът недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както съпругът длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.
Други права на съпруга недлъжник – той може да осуети публичната продан: Чл. 505. (1) Съпругът недлъжник може да осуети проданта, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения, внесе по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ според определената цена за продажба в магазин, съответно от цената на имота.
(2) Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена.
Длъжникът не може да участва в продан като наддавач, докато съпругът недлъжник може.
Когато има изпълнение върху НИ СИО се прилагат правилата за съсонствен имот. Когато се продава движима вещ, тя се продава изцяло, но половината от цената се дава на съпруга недлъжник.
14. Изпълнение върху вземания на длъжника
Вземането на длъжника към трето лице може да е парично или за предаване на вещ. Не е притезание правото за извършване на определено действие. Прави се разлика между вземане на взискател към длъжник и задължението на трето лице.
Вземането на взискателя към длъжника трябва да бъде удовлетворено. Взискателят посочва способа и индивидуализира вземането. Индивидуализиране – например при банковите сметки се иска удостоверение от банката. Налага се запор върху вземането – налагането дава право на съдебния изпълнител ако длъжника не изпълни да пристъпи към ПИ. На длъжника се прави покана за доброволно изпълнение и се изпраща съобщение за запора. Запорът е от момента на поканата за доброволно изпълнение. Той не може да цедира вземането, да го опрощава – тези действия са относително недействителни спрамо взискателя. На третото лице се изпраща запорно съобщение. На него се забранява да изпълни задължениео си към длъжника в ПИ. Ако го направи ще трябва да плати отново. За третото лице запорът е факт от получаването на запорното съобщение. Цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Чл. 508. (1) В тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.
(2) Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.
(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи. – съдебният изпълнител ще осъществи друг способ за ПИ върху вещите.
Може третото лице да не плати. Не се предвижда продажба на вземане в ГПК. Взискателят може да поиска да му бъде предадено вземането вместо плащане. В този случй сме изправени пред хипотеза на принудителна цесия. Чл. 510. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това.
Ако длъжникът има ИЛ, взискателят с постановление може да се легитимира, но сумите се депозират по сметка на съдебния изпълнител. Ако няма изпълнителен лис взискателят се легитимира с постановлението и води процес.
Запор върху трудово възнаграждение. Чл. 512. (1) Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.
(2) Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.
(3) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.
(4) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение.
(5) Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора.
(6) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.
Запорът върху трудовото възнаграждение се вписва в трудовата книжка, само когато вземането е за издръжка. На практика новия работодател няма как да разбере, че има наложен такъв запор, ако не е за вземане за издръжка, затова е предвидена и глобата по чл. 6.
15. Изпълнение върху ценни книги
Правна уредба – глава 45 ГПК. ЦК материализира субективно право и е неотделимо съществуването на това право. Правото се прехвърля с прехвърлянето на ЦК. ЦК според носителя им се делят на: 1) налични и 2) безналични.
Изпълнението върху ЦК не е типично изпълнение върху вземане. Някои ЦК не материализират вземане – например акциите. Има конвертируеми облигации, където има право да се трансформират облигациите в акции.
Изпълнението върху налични ЦК е уредено в Чл. 515. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдебния изпълнител, който ги влага в банка.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. Запорът обхваща всички имуществени права по ценната книга.
Тези ЦК имат характер на движими вещи.
Има специално правило за запор върху налични поизменни акции/облигации. Съдебният изпълнител уведомява дружеството емитент, а не длъжник за запора. Само тук запорът обхваща всички имуществени права върху ЦК.
Запорират се имуществените права, а тези с неимуществена насоченост не се запорират – например акционера да участва в общото събрание.
Способи за изпълнение. Чл. 515 (3) След налагането на запора взискателят може да поиска:
1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;- когато ЦК материализира вземане (акцията не може да е за събиране).
2. извършване на публична продан - за всички налични ЦК.
(4) Наличните ценни книжа се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продан на имот по този кодекс поотделно и в пакети. Съдебният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.
Съдебният изпълнител издава възлагателно постановление. Прехвърляне чрез джиро означава, че може да има публична продан и на ЦК, които материализират вземания. Тези, който се прехвърлят чрез предаване се предават от съдебния изпълнител. За да се издаде постановление за възлагане, трябва да се плати в 7 дневен срок, а не незабавно.
Изпълнение върхгу безналични ЦК. Разликата между наличните и безналичните е в техния носител. Тези ЦК и правата съществуват чрез регистриране в регистъра на централния депозитар. Запорит се налага чрез запорно съобщение до централния депозитар, а не чрез опис. Запорът се смята наложен не от вписването в централния депозитар, а от получаване на запорното съобщение от него. Централния депозитар е ЮЛ.
Централния депозитар уведомява незабавно регулирания пазар. – чл. 516 (5) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават в разпореждане на съдебния изпълнител.
(6) След налагането на запора взискателят може да поиска:
1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
2. извършване на публична продан.
(7) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин. Съдебният изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника.
Продажбата е чрез банка, но тя не е орган на ПИ. Има известна несъгласуваност между ал. 6 и ал. 7 на чл. 516 ГПК.
16. Изпълнение върху дял на длъжника в търговско дружество
Правна уредба – глава 45 ГПК - Чл. 517.
Изпълнение върху бъдещо вземане. Законодателят е регламентирал този способ на ПИ съобразно: 1) дали длъжникът е ограничено отговорен съдружник или
2) длъжникът е неограниченоотговорен съдружник в КД и СД.
Чл. 517. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.
Длъжник е съдружника, а не дружеството.
С наложения запор се изпраща и покана за доброволно изпълнение.
Чл. 517(2) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на 6 месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Делът се плаща на взискателя, а не по сметка на съдебния изпълнител.
(4) Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
17. Присъединяване на кредитори. Предпоставки. Разпределение. Плащане.
Чл. 133 ЗЗД Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неогвите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетвореят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
След разноските се удовлетворяват обезпечените кредитори. Може да има ипотека върху НИ и залог върху движима вещ. След това са другите с привилегии – упражняващи право на задържане, кредитори за трудови възнаграждения, държавата за публични вземания и непривилегированите кредитори.
Присъединяването на кредитори става с молба, към която се прибавя и ИЛ – той трябва да е налице. Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.
(2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.
(3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.
Кредиторът може да е започнал и друг изпълнителен процес, но може да получи удовлетворение по друго изпълнително дело. Изключение – държавата за публични вземания. Чл. 458. Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
Определението за държавни вземания е в чл. 162 ДОПК (2) Публични са държавните и общинските вземания:
1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. лихвите за вземанията по т. 1 - 6.
За публични държавни вземания не се издава ИЛ. Съотношение между изпълнението по ДОПК и ГПК - Чл. 191. ДОПК (1) Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял.
(2) Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се смята винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдия-изпълнителя до извършване на разпределението. За тази цел съдия-изпълнителят изпраща съобщение на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
(3) Най-късно в 14-дневен срок от получаването на съобщението по ал. 2 Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания издават удостоверения, които съдържат информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.
(4) Съдия-изпълнителят няма право да продължи производството преди изтичане на срока по ал. 3.
Законодателят дава приоритет на изпълнителното производство, което е започнало първо. Присъединяването на НАП и АДВ е по право. Не е нужно да се издава ИЛ.
В чл. 457 ГПК е прибавено „и др. вземания”, в чл. 458 също – това според В. Попова противоречи на Конституцията (Реш. № 2/2000 г. на КС).
Друго присъединяване по право е на кредитор, в полза на когото е наложен запор, възбрана, ипотека или залог. Когато има запор и възбрана – присъединени взсикатели, когато изпълнението е насочено върху вещта. Възбраната и запорът не правят кредитора привилегирован. Целта е запазване на имуществото. Но те могат да се присъединят. Съдебният изпълнител е длъжен да уведоми тези кредитори и да им даде възможност да представят ИЛ.
При кредиторите със залог и ипотека, съдебният изпълнител ги уведомява и задържа сумата, докато се представи изпълнителен лист.
Разпределяне по редове. Съдебният изпълнител спазва реда по чл. 136 ЗЗД и разпределя сумата съобразно размера на вземането, а не поравно. Ако има наложена ипотека се удовлетворява ипотекарния кредитор и след това сумата се разпределя сързамерно. Първи по ред е първи по право. Вземанията се удовлетворяват в самия клас съразмерно.
Разплащането не е реално, а на хартия. Съдебният изпълнител предявява разпределението на всички взискатели в определен ден и час, когато те да се запознаят с разпределението. То може да се обжалва. Ако не се обжалва съдебният изпълнител разпределя реално сумите. Ако се обжалва, чака се да влезе в сила разпределението, т.е. изпълнението се спира. Кредиторите са с парични вземания, които се конкретизират при удовлетворяването. Всеки кредитор има правен интерес да оспорва чуждо вземане. Всеки може да предяви отрицателен установителен иск за да се установи съществува или не вземането. Производството е исково, съпътства ИП. Искът е срещу взискателя, чието вземане се оспорва и срещу длъжника другарство. Оспорващият вземането не е процесуален субституент, защото оспорва чуждо вземане. Има типична легитимация. Искът може да се основава и на факти, предхождащи съдебното дирене по производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това е ясно при оникновеното основание за решението. Когато изпълнителното основание е съдебно решение по чл. 237 (неприсъствени), искът се предявява от длъжника въз основа на нововъзникнали и новооткрири факти. Няма съдебно дирене. Това важи и за решение при признание на иска. При заповед за изпълнение – няма съдебно дирене. В заповедта се установява, че вземането не се оспорва, а не че съществува. Чл. 424 се тълкува във връзка с чл. 464 – кредиторът може да оспори вземането въз основа новооткрити факти и факти, известни на длъжника. Чл. 464. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.
(2) Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
18. Изпълнение на притезание за предаване на движима вещ
Независимо от основанието. Може да е вещноправно, облигационно основание. Това е различно от изпълнение върху движима вещ, която се удовлетворява. Трябва вещта да е собственост на длъжника. Особеност със секвестируема.
Изпълнението е върху притезания – притезание за предаване на движима вещ и не е парично вземане. Не стои въпроса за секвестируемостта. Праща се покана за доброволно изпълнение. Чл. 521. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.
(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост - и след разпит на свидетели и вещо лице.
(3) Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване по чл. 436. Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателя. Решението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване.
Длъжникът и взискателя следва да се призоват за това изпълнително действие. Има фактическо предаване на взискателя. Взискателят трябва да присъства, за да му се предаде вещта. Ако взискателят не се яви, изпълнителния способ е отнемане и предаване на вещта. Взискателят следва да вземе вещта.
Предпоставка да се отнеме вещта е тя да се намира в държане на длъжника. Тя следва да е присъдена, т.е. длъжникът да е осъден и да е издаден ИЛ. Ако вещта е в трето лице, съдебният изпълнител не може да я отнеме, защото третото лице може да обжалва – чл. 435 (4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Ако се окаже, че не е на третото лице, жалбата ще бъде отхвърлена.
Този способ (ал.2) се прилага при родово заместими вещи. По искане на взискателя се определя се определя нейната равностойност. Така кредиторът не може да бъде принуден да получи различно от това, което му се дължи. С искането той се съгласява да получи пари вместо вещта. Ако равностойността е посочена в ИЛ се събира. Може да има евентуално съединяване на искове – за предаване или плащане на равностойността. Равностойността се определя от съдебния изпълнител според новата уредба, а не от съда. Назначава се вещо лице и се определя равностойността, съдебният изпълнител се произнася с постановление, което се обжалва пред ОС, а неговото решение – пред АС. Независимо от цената е реда на атакуване. Решението на АС не подлежи на касация независимо от интереса. Така е и при обжалването на разпределението.
19. Изпълнение на притезание за предаване на недвижими вещи
Способ за изпълнение на притезание за предаване на НИ е въвод във владение. Този способ за изпълнение е за изпълнение за удовлетворяване на вреди свързани с предаване на владение върху НИ. Има вещноправно или облигационноправно притезание. Трябва да има изпълнителен лист. При заповедното производство не е приложимо – няма притезание за предаване на НИ.
Има владелчески притезания. Има фактическо състояние, което се защитава, а материално правно притезание. Това е изпълнителен способ за удовлетворяване на непарично притезание свързано с владение и предаване на НИ. Не стои въпроса за несеквестируемост. Различно е от изпълнение върху недвижим имот.
Поначало съдебният изпънител може да прави въвод срещу длъжника, когато длъжникът е в имота. Включва се самият длъжник, семейството му и други близки. Изпраща се покана за доброволно изпълнение. Определя се ден и час. Чл. 522. (1) Лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително.
(2) Решенията по чл. 349 се изпълняват, след като се изплатят на другите съделители съответните части от стойността на имота.
Ако длъжникът не е в имота, въводът се изпършва съобразно чл. 431 ГПК. (1) Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.
(2) Съдебният изпълнител може да иска съдействие от полицейските органи или от кмета на общината, района или кметството, които са длъжни да му окажат съдействие.
ЧСИ изпълнява с охрана, а държавният – полицията, няма специален орган.
Взискателят трябва да присъства, за да му се предаде владението. Има две становища за случаят, в който взискателят не се яви за предаване на владеението: 1) дава му се ключа, или 2) не му се предава ключа.
Самият въвод: фактически се изкарват длъжника, семейството му, движимите вещи на длъжника, махат се табели, надписи на длъжника. Не стои въпроса за секвестируемостта. Длъжникът няма право да владее имота и следва да се изкара. Когато е ипотекиран имота ислед това е продаден, новият купувач се въвежда, без да е необходимо издаване на ИЛ.
Съдебният изпълнител изготвя протокол за въвода на самото място – на ръка, компютър и т.н.
Ако в имота има трето лице: Чл. 523. (1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото.
Ако третото лице владее имота преди завеждане на делото, съответно постановяване на решението – съдебният изпълнител не може да извърши въвода. Ако стори това третото лице може да обжалва въвода на основание чл. 435 (5) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск. - Взискателят не е насочил правилно иска си. Това трето лице, което владее имота не е обвързано от СПН.
В случая на чл. 523 (1) се прави въвода, защото Чл. 226. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.
(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи. – приобретателят е обвързан от СПН, съответно го обвързва и изпълнителната сила.
Чл. 523 (2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.
Чл. 524. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я прецени за основателна, той спира изпълнението и дава на третото лице едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.
Когато съдебният изпълнител намери в имота трето лице, той трябва да отбележи в протокола как се е уверил за момента, от който третото лице владее.
20. Изпълнение за притезание за заместими и незаместими действия, и за бездействия
Заместими действия – не е удовлетворено притезанието с оглед личността на длъжника. Чл. 526. (1) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.
(2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.
Притезанието трябва да е съдебно установено.
Незаместими действия - Чл. 527. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер.
(2) Правилото по ал. 1 не се прилага за задълженията на работници и служители, които произтичат от трудово или служебно правооотношение.
Дължимото действие зависи от волята на длъжника и не може да се извърши от друго лице. Задължението е уговорено с оглед личността – тя е определяща за това задължение. Целта на глобата е длъжникът да бъде принуден да изпълни. Този способ не е много използван в практиката.
Изпълнение на задължение за бездействие. Чл. 527 (3) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.
Постановлението на съдебният изпълнител се обжалва пред ОС. Решението на ОС е окончателно.
Изпълнение на задължение за предаване на дете – по стария режим се налага глоба, в новия е уреден изпично. Прилага се когато на единият родител е възложено упражняването на родителските права, а другият родител задържа детето. Взискател е родителят, на когото са присъдени родителските права. Друга хипотеза е, когато са определени свиждания и другият родител не дава детето, този родител е длъжник, а родителят с лични отношение – взискател. Детето не е взискател, не е и обект на изпълнение. Чл. 528. (1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.
(2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;
2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;
3. в кое място и време е готов да предаде детето.
(3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.
(4) Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя. – използва се и психолог.
21. Защита чрез обжалване действията на съдебния изпълнител
В новият ГПК законодателят монава към нов подход – определя кои действие/бездействия се обжалват.
Взискателят обжалва:
1. Отказ на съдебният изпълниетл да извърши исканото действие. Стои въпроса по отношение на парични вземания, когато длъжника иска изпълнението да е върху друго право.
2. Постановление на съдебия изпълнител за спиране или прекратяване на производството.
Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба. Може да обжалва насочването на производството към имущество, което счита за несеквестируемо. Длъжникът може да обжалва отнемане на движима вещ и отстраняване от НИ, понеже не е бил уведомен за изпълнението. Длъжникъ трябва да бъде призован. За взискателят не е казано, че може да обжалва ако не е бил призован.
При изпълнение за удовлетворяване на парични вземания, взискателят не може да обжалва отделни процесуални действия. Обжалва се само постановлението за разпределение. Не се обжалва обявлението ако не съдържа всички елементи, не може да се обжалва и обявяването на купувач. При недвижим имот се обявява купувач, след това се дава срок и тогава е обявлението.
Обжалва се само постановлението – крайният акт. Активна легитимация:
1. наддавач – условието е внасяне на задатъка. Целта е наддавачът да участва в състезателна процедура.
2. взискателят, който е участвал като наддавач. Той не е нужно да внася задатък.
3. длъжникът, когато наддаването не е надлежно или имуществото не е възложено на най-високата цена. Тази хипотеза е характерна и за наддавача и взискателя.
Всяко нарушение на процедурата е основание за обжалване.
При отмяна на постановлението – нова продан. Според В.Попова това е погрешно, защото нова продан има когато продажбата не е извършена както трябва.
За третото лице – обжалва при предаване на движима вещ, когато вещта е в третото лице, не е в длъжника, както и при предаване на НИ третото лице владее имота при налагане на запор/възбрана. Когато обаче се установи, че вещите са собственост на длъжника, жалбата на третото лице няма да се уважи. Въвод във владение също може да се обжалва от трето лице.
Жалбата се подава до ОС, чрез съдебният изпълнител. Срокът е преклузивен, който тече от извършване на действието, ако знае.
Съдебният изпълнител не мотивира действията си. Има становище по жалбата. Съобщение на противната страна – 3 дни за възражение, изтече ли – съдебният изпълнител изпраща в ОС жалбата, възражението, ако има, и копие от делото. По правило обжалването не спира изпълненито. Когато жалбата е от страните, се разглежда в закрито заседание, а когато е подадена от трето лице – в открито заседание. Решението на ОС не е обжалваемо – окончателно е.
Когато се обжалва разпределението – жалбата се разглежда в открито заседание. Спира се разпределението. Решението на ОС се обжалва пред АС.
При изпълнение за предаване на движима вещ, когато вещта не е у длъжника, съдебният изпълнител определя равностойността й с постановление. Постановлението се обжалва пред ОС, разглежда се в открито заседание. Решението на ОС се обжалва пред АС.
22. Защита на длъжника
При защитата по исков ред разграничаваме: защита на длъжника, защита на конкуриращ взискател, защита на трети лица при изшълнение на парични притезания върху чужда вещ и при въвод във владение.
Общото правило за защитата на длъжника се съдържа в Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът оспорва самото вземане, което се удпвлетворява по време на изпълнителния процес. Предмет на иска – вземането, което се удовлетворява. При изпълняемото право се проявява функцията на защита-санкция в ИП – цели се да се удовлетвори принудително едно право. Това право трябва да е съществуващо. В производството по издаване на изпълнителен лист съществуването на правото не може да се проверява.
Защитата на длъжника чрез иск може да се осъществи чрез предявяване на иск съобразно чл. 439 (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това важи при т. нар. обикновено съдебно решение. Чл. 439 (2) е аргумент за преклузивното действие на СПН.
По отношение на другите решение – неприсъствено по чл. 238 – ответникът може да предяви иск съгласно чл. 240 (2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. При постановяването не се провежда съдебно дирене и чл. 439 (2) се тълкува във връзка с чл. 240 – могат да служат като основание на този иск и факти, които са му били известни, но е не могъл да представи по време на процеса.
Решение при признаване на иска – в този случай няма пълно приложение чл. 439 (2) – решението е въз основа на изрично признание, не се мотивира. Във всички случаи факти, които са настъпили след признанието на иска могат да бъдат основание за оспорване на вземането. По отношение на факти, които са съществували, но не са могли да му бъдат известни има противоречие в практиката – би трябвало да се преклудира възможността за иск въз основа на тези новооткрити факти, а защитата се дава чрез отмяна на влязло в сила решение по Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно; Другото разбиране е, че институтът прилича на неприсътвеното решение и искът следва да може да се основава на нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
Влязлото в сила съдебно решение – по реда на отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, т.1.
Невлязло в сила решение на въззивен съд – исковия процес, в който се постановява това решениее висящ. Иск за оспорване на вземането е недопустим, а длъжникът следва да се брани чрез обжалване пред ВКС. Жалбата не спира изпълнението, но ВКС може да постанови спиране на принудителното изпълнение, ако се представи надлежно обезпечение. Решението влиза в сила след издаване на решение, жалбата е отхвърлена или въззивното решение не подлежи на касация.
Заповедта за изпълнение:
1. Когато е издадена въз основа на чл. 410 – след като заповедта за изпълнение влезе в сила може да се издаде ИЛ.
2. Издадена въз основа на чл. 417 – съдът заедно със заповедта за изпълнение издава и ИЛ. В срока в поканата за доброволно изпълнение – двуседмичен – може да се подаде възражение, с което да се оспори вземането и длъжникът не трябва да предявява иск. Когато няма възражение – Чл. 424. (1) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. (2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. – отрицателен установителен иск на длъжника. В заповедното производство не се провежда съдебно дирене – да се установи, че вземането е безспорно. С исковете по чл. 424 се ограничава основанието, на което може да бъде предявен иск – преклузивно действие на непредявяването на възражение. В тези случаи ще се приложи чл. 424, а не чл. 439 (2).
Първоинстанционно решение, на оето е допуснато предварително изпълнение – чл. 242 (1) Съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. (2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато:1. присъжда вземане, основано на официален документ;2. присъжда вземане, което е признато от ответника;3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.(3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение. Исковия процес е висящ. Длъжникът ще се защити чрез въззивно и касационно обжалване и не се допуска иск по чл. 439 (2).
Предявяването на исковете по чл. 439 (2), чл. 424 и чл. 240 (2) не води до спиране на изпълнителния процес. По реда на обезпечителния процес длъжникът може да поиска обезпечаване на отрицателния установителен иск чрез спиране на изпълнението. За да допусне съдът тази мярка, длъжникът трябва да предостави убедителни писмени доказателства в подкрепа на иска или надлежно обезпечение.
В случаите на отмяна по чл. 303 – подаването на молба не води до спиране. ВКС може да спре изпълнението. Освен това ако ВКС отмени решението, трябва да спре изпълнителното производство. При касационното обжалване важи същото – ВКС ще спре изпълнението, ако се представи надлежно обезпечение. Ако отмени решението следва да се спре изпълнението.
При обжалването на решение, при което е допуснато предварително изпълнение обжалването не спира изпълнението. Ако въззивния съд отмени решението, трябва да го спре.
23. Защита на конкуриращ взискател
По реда на исковия процес може да се защити конкуриращ взискател. Когато има изпълнение на парични вземания и в това изпълнително производство са се присъединили кредитори с цел всеки от тях да се удовлетвори от кое да е имуществено право на длъжника, и когато сумата не е достатъчна, се разпределя по правилата на чл. 136 ЗЗД. Искът за защита на конкуриращ взискател е по Чл. 464. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. – задължителна процесуална легитимация. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя. – срокът е преклузивен, тече от предявяване на разпределението. (2) Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът е типичен отрицателен установителен. Лигитимацията на оспорващия взискател е типична, защото този кредитор оспорва чуждо вземане, чрез този отрицателен установителен иск брани своята правна възможност да се удовлетвори от съответното имуществено право на лъжника в този изпълнителен процес, без да се конкурира. Често този иск се нарича иск на действителния срещу привидния кредитор, но това не е така, това е иск на конкуриращия взискател, не е задължително да се твърди привидна сделка. Ищецът не е обвързан от влязлото в сила решение между кредитора и длъжника. Може да го предяви въз основа на факти, съществували по време на процеса, без да доказва дали са били известни. Това се отнася и за защита по исков ред.
Друга защита на конкуриращ взискател е обжалване на разпределението чрез жалба в тридневен преклузивен срок от предявяване на разпределението. Жалбата е до ОС, спира изпълнението – основна разлика от останалите жалби. Съдебния изпълнител може да извърши плащането след влизане в сила на разпределението. Чрез жалбата не може да се оспорва самата ипотека или вземането и т.н. Това може да стане по реда на исковия проце. Характерно за исковете по чл. 464 е, че спират изпълнението.
24. Защита на трети лица при изпълнение на парични притезания върху чужда вещ
Защитата на трети лица при изпълнение на парични притезания върху чужда вещ се осъществява чрез иск по Чл. 440. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. (2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника. – задължително необходимо другарство, за да се установи, че вещта не е на длъжника. (3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи. (стар чл. 336) Проф. Ж. Сталев смята, че това е отрицателен установителен иск - правата, които третото лице твърди, само го легитимират, но не са предмет, според В. Попова те са и предмет на делото. Иск, който се предявява по време на висящ исков процес не спира изпълнението, но по реда на обезпечителния процес в рамките на исковия може да се постанови спиране на изпълнението.
Тези искови процеси не са част от изпълнителния процес. Те са типични искове, съпътстват изпълнителния и целят материалноправната законосъобразност на изпълнителния процес. Провеждат се по правилата на исковия процес.
25. Защита на трети лица при въвод във владение
Ако взискателят намери в недвижимия имот, когато изпълнява притезание за предаване на недвижим имот, лице, което владее имота преди предявяването на иска и вписване на исковата молба, не може да извърши въвов във владение. Третото лице трябва да се брани със жалба, а ако изпусне срока трябва да се защитава с владелчески или ревандикационен иск.
Ако съдебния изпълнител намери в имота трето лице, което владее след предявяване на иска, може да извърши въвод във владение. В протокола трябва да опише как се е убедил за факта от кога владее имота третото лице.
Чл. 226. (1) Ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
(2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222.
(3) Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи.
Не само СПН, но и изпълнителната сила има действие спрямо третото лице. То може да предявява свои права, които изключват правата на взискателя, ако те съществуват отпреди вписването на исковата молба или ако е придобил от трето лице.
Оспорването не спира изпълнението, но съдебния изпълнител трябва да отложи въвода като даде тридневен срок на третото лице да поиска от РС спиране на изпълнението. Дава се едномесечен преклузивен срок, в който третото лице да предяви своите права по исков ред – установителен иск срещу взискателя и длъжника – необходимо другарство. Това е типичен исков процес, съпътстващ изпълнителния, но не е част от него, води се по правилата на исковия процес. Изпълнителния процес се съпътства от тези искове, но той не ги акумулира. Чрез тези искове се осъществява защита на правата на субекти, които твърдят или оспорват субективни права и чрез тях се цели материалноправна законосъобразност на изпълнителния процес.
Връзката между двата процеса е в друго отношение – за да не се бави ненужно изпълнителния процес, при голяма част от исковете не се спира изпълнението. Изключение – иск на конкуриращ взискател и на трето лице при въвод във владение се спира, даже преди да се предяви иска изпълнението трябва да се спре. Когато ищецът успее да докаже вероятната основателност на своя иск и/или представи надлежно обезпечение – може да се постанови спиране на изпълнението по реда на обезпечителния процес.
