Право

КОНСПЕКТ

5. СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

6. МЕСТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  - ОБЩА ХАРАКТИРИСТИКА, ВИДОВЕ, ОРГАНИЗАЦИЯ И РЪКОВОДСТВО. ТРУДОВО-ПОПРАВИТЕЛНИ ОБЩЕЖИТИЯ КАТО ПОДЕЛЕНИЯ НА МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

7. МЕСТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  - ОБЩА ХАРАКТИРИСТИКА, ВИДОВЕ, ОРГАНИЗАЦИЯ И РЪКОВОДСТВО. ТРУДОВО–ПОПРАВИТЕЛНИ ОБЩЕЖИТИЯ КАТО ПОДЕЛЕНИЯ НА МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

8. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА ПО ЗАТВОРИ,  ПОПРАВИТЕЛНИ ДОМОВЕ И ТРУДОВО-ПОПРАВИТЕЛНИ ОБЩЕЖИТИЯ – ПРИНЦИПИ, КРИТЕРИИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ОРГАНИ, КОИТО ИЗВЪРШВАТ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО. ПРЕМЕСТВАНЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА ОТ ЕДНО МЯСТО ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В ДРУГО ОТ СЪЩИЯ ВИД.

9.НАСТАНЯВАНЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА В ЗАТВОРИ ЗА РЕЦИДИВИСТИ – ПРЕДПОСТАВКИ. ПОНЯТИЕТО “РЕЦИДИВИСТ” ПО СМИСЪЛА НА ЗИН.

11. ПРИЕМАНЕ НА НОВОПОСТЪПВАЩИ ЗАТВОРНИЦИ. НАЧАЛЕН МОМЕНТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ДИФЕРЕНЦИРАНО НАСТАНЯВАНЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА ВЪТРЕ В ЗАТВОРИТЕ, ПОПРАВИТЕЛНИТЕ ДОМОВЕ И ТРУДОВО-ПОПРАВИТЕЛНИТЕ ОБЩЕЖИТИЯ.

12. ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА – ОБЩИ ВЪПРОСИ. ОТРАЖЕНИЕ НА ЛИШАВАНЕТО ОТ СВОБОДА ВЪРХУ ПРАВОСУБЕКТНОСТТА НА ОСЪДЕНИТЕ ЛИЦА.

13. РЕЖИМ В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА - СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ. СЪДЪРЖАНИЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ РЕЖИМ. ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА НА РЕЖИМА – КРИТЕРИИ И ОРГАНИ.15. ИЗМЕНЯНЕ НА РЕЖИМА, ОПРЕДЕЛЕН ОТ  СЪДА – ПРЕДПОСТАВКИ И ОРГАНИ.
 
17. ИДЕЙНО-ВЪЗПИТАТЕЛНА РАБОТА С ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА – ОСНОВНИ ФОРМИ И ЗНАЧЕНИЕ.
 
18. ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО И ПРОФЕСИОНАЛНО-ТЕХНИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА.21. СРЕДСТВА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕДА И ДИСЦИПЛИНАТА В МЕСТАТ ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

22. НАМАЛЕНО ИМУЩЕСТВЕНО ОТГОВРНОСТ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА – ОСНОВАНИЯ, РАЗМЕР И РЕД ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ.

23.ОСВОБОЖДАНВАНЕ ОТ МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – ОСНОВАНИЯ И РЕД. РАБОТА С ОСВОБОЖДАВАНИТЕ. ПРАВА НА ОСВОБОЖДАВАНИТЕ ОТ МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

27.ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.


5. СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СТРАНИ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Елементи на наказанието лишаване от свобода:
1.Настаняване в закрито заведение.
2.Подчиняване на определен режим.
3.Други ограничения в правата.

Принципи на наказанието:
1.Диференцирано настаняване.
2.Индивидуален подход – колкото повече стои в затвора, толкова повече му се облекчава режима.

6. ОРГАНИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – ВИДОВЕ И ПРАВОМОЩИЯ.

Има две категории органи. Критерий за разделението е специализацията – специализирани и общи органи.
І. Общи органи:
1.Съд;
2.Прокуратура;
3.Полиция;
4.Кметове;
5.Министерство на здравеопазването;
6.Министерство на образованието;
7.Министерство на труда и социалната политика.
Всеки от тях има съприкосновение с наказанието.
Съдът се явява контролна инстанция. Той реализира обвинението. Прокурорът участва в комисията по чл.17 по ЗИН, в изпълнението на наказанието и в процедурата по прекъсване на наказанието. Полицията има конвойно-охранителна дейност. Министерството на образованието отговаря за професионално-техническото обучение на затворниците. Министерството на здравеопазването съблюдава за изграждането и поддържането на медицински центрове и оказването на адекватна медицинска помощ на затворниците в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, специализирани болнични заведения или такива, включени в системата на Министерството. Кметовете следят за отношенията с наблюдателните комисии.
Всички тези органи  по принцип имат друга основна функция, а не работата в затворите.
ІІ. Специализирани органи.
Основната им функция е изпълнението на наказанието лишаване от свобода.  
1. Главна дирекция по изпълнение на наказанията – тя е към Министерството на правосъдието. Регламентацията й според ЗИН трябва да се съдържа в Правилника на съответното министерство, но тя не е уредена там.
Главната дирекция има териториални поделения, които съвпадат със затворите. Затворниците се разпределят със заповед на министъра. Затворниците от определени градове обикновено се затварят в определен затвор. На Русенска област например затвора й е във Варна, а общежитието – в Ловеч и т.н.
2. Комисия (Научно-методически съвет по затворно дело) чл.21 от НМСЗД
Тя се занимава с разработването на програми за живота в затвора, атестация на затворите. В съвета участват представители на различните ведомства, а под ръководството на Министерството на правосъдието. Участват специалисти от различни области – МВР, Прокуратура, Следствие, Министерство на здравеопазването и др.

7. МЕСТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  - ОБЩА ХАРАКТИРИСТИКА, ВИДОВЕ, ОРГАНИЗАЦИЯ И РЪКОВОДСТВО. ЗАТВОРНИЧЕСКИ ОБЩЕЖИТИЯ КАТО ПОДЕЛЕНИЯ НА МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Те за уредени в ЗИН и имат двояка роля. Те едновременно са места за изтърпяване наказанието лишаване от свобода и места, където има лица с мярка за неотклонение задържане под стража. Всички следствени арести са подупечни на Министерството на правосъдието след измененията. Сега такива арестанти не се настаняват.
Местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода са 4 вида – затвори, поправителни домове, затворнически общежития и следствени арести. Те са регламентирани в чл.10, ал.2 от ЗИН, който не и много точен. Има два типа отделни места за задържане под стража – арест и общежитие. Арестите вече са в юрисдикцията на затворите, а не към следствието.
1.Затвори – всички затвори са подчинени на Главната дирекция по изпълнение на наказанията. На Дирекцията са подупечни и следствените арести, но за тях отговаря специално създадено звено “Следствени арести”. Към затворите има общежития и поправителни домове. В затворите освен по пол, затворниците са разделени и по вид престъпление.  Има осъдени по глава І  на НК (вече не), рецидивни и нерецидивни затвори, затвори за млади пълнолетни  (18-25 год.) затворници – чл.13 и чл.159 от на ЗИН. Вече няма такива, но тези лица се отделят в специализирани звена на обикновените затвори.  Има деление и на общи и специализирани затвори, но в България няма такива. В Русия например е имало отделен затвор за юристи.
2.Поправителни домове – разликата между затворите и поправителните домове е с оглед лицата в тях. Затворите са за пълнолетни, а домовете – за непълнолетни. Има поправителни домове за момичета и отделно за момчета.
3.Общежития – не са самостоятелни. Те се откриват към затворите и поправителните домове.Има три вида общежития – закрити, преходен тип и открити. Разликата е свързана с режима на охрана, с настанените лица и начина движение в него и на излизане на работа – навън, с охрана или по друг начин.
закрити – между затвори и закрития тип общежитие разлика реално няма.
преходен тип – преди се е наричал полуоткрит. Преходният тип е общежитие, в което се настаняват лица от затвора или от закрития тип. Вече може и директно да се настаняват в преходния тип. Целта на създаването на такъв тип общежитие е чрез настаняването на определени лица в тях да се избегне отрицателното въздействие на едни затворници върху други.
Местата за лишаване от свобода се откриват от Министерството на правосъдието. В правилници и наредби то определя колко да бъдат, къде и т.н.


8.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА ПО ЗАТВОРИ,  ПОПРАВИТЕЛНИ ДОМОВЕ И ТРУДОВО-ПОПРАВИТЕЛНИ ОБЩЕЖИТИЯ – ПРИНЦИПИ, КРИТЕРИИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ОРГАНИ, КОИТО ИЗВЪРШВАТ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО. ПРЕМЕСТВАНЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА ОТ ЕДНО МЯСТО ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В ДРУГО ОТ СЪЩИЯ ВИД.

Има два основни принципа за разпределение.
1.По място на изтърпяване на наказанието .
Делението на домовете и затворите е ясно:
на мъже и жени (Сливен);
рецидивисти – в затвор за рецидивисти и т.н.
Има общо 12 затвора и 2 общежития – в Сливен за момичетата и в Бойчиновци за момчетата.
Нерецидивни са затворите във Враца, Плевен и Пазарджик. Останалите 9 се рецидивни.
Министъра на правосъдието определя със заповед от кой район в кой затвор да отиде лицето.
2. По най-близкото място на последното местоживеене, т.е. към най-близкия постоянен адрес. Съображенията са чисто икономически – заради близките. Определени разходи се поемат от затвора – билет за път за отпуска, храна за път и др.  

Основни правила за настаняване:
Настаняване в общежития – принципите и правилата са уредени в чл.12 и чл.12А.
Рецидивистите се настаняват в закрити общежития. Тези с добро поведение и вече изтърпели част от наказанието си могат да бъдат преместени.
Наказаните за непредпазливи деяния или за умишлени до 5 години – в открит тип.
Преместване:
чл.12 А, ал.4 – тази разпоредба противоречи на Наредбата (Правилника), но тъй като закона е от по-горен ранг се действа той.
Преместването е в две насоки – в по-добро и в по-лошо, т.е. от заведение с по-строг режим към заведение с по-лек режим и обратно, според предпоставките. От преходен тип към открит, от открит в преходен. Може да се прескочи 1 звено при драстични нарушения – от открит направо да бъде преместен в затвор (чл.55), а при добро поведение се върви по стълбичката към по-лек режим.

9.НАСТАНЯВАНЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА В ЗАТВОРИ ЗА РЕЦИДИВИСТИ – ПРЕДПОСТАВКИ. ПОНЯТИЕТО “РЕЦИДИВИСТ” ПО СМИСЪЛА НА ЗИН.

Рецидивист по смисъла на ЗИН е лице, което е попадало повече от един път в затвора, а между първото и второто влизане да няма определено дълъг период от време. Чл.158 постановява кои лица се третират като рецидивисти. Според тези разпоредби се разпределят лицата по местата за лишаване от свобода и това има значение и за режима, под който те ще бъдат поставени. На рецидивистите не се полага домашен отпуск, не могат да бъдат на лек или общ режим и др.
Лицето може да бъде осъдено и лежало само един път в затвора и пак да бъде квалифицирано като рецидивист в 1 хипотеза:
когато първото наказание е различно от лишаване от свобода.
Опасният рецидив по НК е регламентиран като рецидив и по ЗИН. Отдава се значение на времето между извършените престъпления. Ако времето е по-дълго от 5 години не се счита за рецидив. Срока се отброява от момента на излежаване на наказанието, т.е. от излизането от затвора.

11. ПРИЕМАНЕ НА НОВОПОСТЪПВАЩИ ЗАТВОРНИЦИ. НАЧАЛЕН МОМЕНТ Н АИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ДИФЕРЕНЦИРАНО НАСТАНЯВАНЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА ВЪТРЕ В ЗАТВОРИТЕ, ПОПРАВИТЕЛНИТЕ ДОМОВЕ И ТРУДОВО-ПОПРАВИТЕЛНИТЕ ОБЩЕЖИТИЯ.

Лицата, постъпващи в поправителни домове или затвори преминават през предварителен подготвителен период. Те се отделят в приемни отделения за срок до 30 дни според вида на мястото за лишавани от свобода. Най-дълго е това време за домовете, а за затворите трае приблизително 14 дни.
Подготовката преминава през няколко етапа:
медицински преглед;
хигиенно-санитарна и обезпаразителна процедура;
остригване;
къпане;
преобличане;
среща с психолога на затвора, който пиша доклад за оценка на риска и др.У нас се въведе английска система за оценка на риска – методика за установяване на степента на риска. Идеята й е да подпомогне работата със затворника. Тези материали се дават в затвора. Правят се периодични оценки на лицето, за да се коригира режима и др.;
лицето подава молба до началника на затвора за работа. Ако има такава то тя му се предоставя;
обясняват му се правата и задълженията, както и правилника за вътрешния ред;
на лицето се съставя досие –
1.извлечение от присъдата;
2.доклад за риска;
3.молбата за работа и останалите приложени документи.
Вещите на лицето, ако те са забранени за внасяне в затвора се съхраняват в затворнически склад или се изпращат на близките му за негова сметка.
Тъй като затворниците нямат право да  притежават пари то те стоят в счетоводството на затвора или се изпращат по сметка в ТБ или на негови близки.
Затворникът има право да се обажда по телефона или да пише писма.
Ако лицето е военнозадължено се информира военното окръжие, а ако е пенсионирано му се спира получаването на пенсията. За постъпването му се уведомява и кметството по последното местоживеене.
След всичко това лицето се разпределя съобразно наложеното наказание било в общежитие, било в отделен отряд в затвора или в поправителен дом. В едно заведение има различни режими и според това се образуват отряди.
Началникът на затвора разпределя лицата по общежития до 14 дни. Лицата се разпределят по 5-6 човека в групи за превъзпитание и се работи с тях.
Началният момент на лишаване от свобода е много важен. От него започват да текат всички срокове. От него започват да текат всички срокове. Този момент тече от деня на поставяне на предварителния режим (подготовка). А ако лицето е постъпило без да е определен режим (той се определя с присъдата) администрацията уведомява първо инстанционния съд да се произнесе относно режима. Лицето го поставят на общ режим и той се счита за изтърпяно наказание на този, който ще се наложи. Но от налагането на последния се счита времето, че започва да тече.

12. ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА – ОБЩИ ВЪПРОСИ. ОТРАЖЕНИЕ НА ЛИШАВАНЕТО ОТ СВОБОДА ВЪРХУ ПРАВОСУБЕКТНОСТТА НА ОСЪДЕНИТЕ ЛИЦА.

Принципът, който е въведен в правното положение на осъдените с лишаване от свобода е, че те имат всички права, които имат другите граждани с някои изключения. (чл.23 ЗИН)
Има 3 групи изключения.
І-вата група изключения – ограничаване на правата по силата на присъдата (от самото наказание);
ІІ-ра група – изрична забрана от НА (З, К, ПНА);
ІІІ-та група – свързани са с невъзможността определени права да бъдат упражнени в резултат на това, че лицето изтърпява наказанието. Редом с тези права за компенсация законът им дава определени права (но те не могат да бъдат компенсирани). Присъдата като акт ограничава правата на осъдените лица. Най-често ограничението е свързано с елементите на наказанието (не може да се предвижва свободно, да осъществява контакта, настанява е в определено заведение и се подчинява на определен режим). Правата, които са ограничени по силата на НА – към тях спадат най-разнообразни права (за определено време или за винаги).  Конституцията постановява, че осъдените нямат пасивно и активно избирателно право (чл.42, чл.65). Лицата с мярка могат да гласуват. Лицата, които търпят наказание нямат право да ползват под наем общински имоти. Лишените от свобода са изключени от системата на здравното и общественото осигуряване. Ако са пенсионери им се спира получаването на пенсията. Сега има разделение на двата бюджета. Получава се неоснователно обогатяване на осигурителния бюджет и обедняване на държавния бюджет. Има противоречие в забраната за несъквестиране на имуществото (ГПК). Ако дължи издръжка пенсията до размера на издръжката се плаща. Ако придобие право на пенсия докато е в затвора, той ще придобие това право, но няма да я получава. Затворниците се издържат от бюджета на затвора, в които са.   Закон за оръжията , боеприпасите…..
Третата група ограничения са свързани с невъзможността определени права да бъдат упражнени в резултат на това, че лицето изтърпява наказанието. Те са многобройни и при тях връзката е индиректна. Това са правата, които са несъвместими с изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Затворниците нямат право да учат висше образование, защото е несъвместимо със задължението на студента да посещава лекции и занятия. Ако бъде регламентирано и официално призна то дистанционното обучение може да бъде разрешено на затворниците да се квалифицират.
Създават се допълнителни права като опит за компенсация. Така част от възможностите на лишените от свобода се превръщат в права, защото са регламентирани (едночасова разходка, безплатна храна, безплатно здравеопазване, облекло /съобразно сезона/, зачитане на работните дни /3 дни работи – 2 лежи/)
Задължения – голяма част от задълженията си остават, но някои задължения са несъвместими с изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (не ходят в казармата – до 35 години). Задължени са да спазват определен режим.
Правоотношенията, които съществуват за субекта преди влизането му в затвора обективно се видоизменят. Някои от правоотношенията се прекратяват по силата на това, че лицето не може да ги осъществи лично (задължения intuito personae).

13. РЕЖИМ В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ. СЪДЪРЖАНИЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ РЕЖИМ. ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА НА РЕЖИМА – КРИТЕРИИ И ОРГАНИ.

Няма легално определение за понятието режим, но в чл.32 от Закона са посочени от елементите на режима. От там се извлича определението.

РЕЖИМЪТ представлява установени правила, регламентиращи диференцираното поставяне на лишените от свобода по затвори и поправителни домове, разпределение на времето през денонощието, правото на свиждане, количеството пратки, разполагаемите вещи, разполагаемите суми за лични нужди, създаване на подходяща битова обстановка, степен на изолация, охрана и др.
                                                                                                                  
Нашето право познава пет вида режим – лек, общ, строг, усилено строг и специален.  Режимът задължително се налага от съда при определяне на наказанието. Ако съдът не го направи (да определи режима) това може да стане и с определение. До 1976 г. режимът се определя от дирекцията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Ако присъдата е условна режим не се определя. Според чл. 304 от ГПК ако първата инстанция не е определила наказание лишаване от свобода, а това стане от въззивния съд то последният определя режима. Чл. 45 ~ 48 регламентират в кои случаи какъв режим се налага. При определяне на режима има някои ограничения:
усилено строг режим се налага само за рецидивисти, никога не е само специален;
специалния режим е първоначален само за наказанието доживотен затвор;
определени видове режими не се прилагат в някои от местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в поправителните домове – общ и строг режим);
не се прилагат определени режими и спрямо някои лица (по отношение на жените не се прилагат усилено строг и специален режим, на рецидивисти никога не се налага лек режим);
Отделните режими се различават помежду си по степента на изолация и охрана, в броя на свижданията и колетните пратки, разполагаемите суми за лични нужди, лични вещи, които могат да притежават.
Степента на охрана зависи от мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – колкото то е с по-лек режим, толкова по-лека е и охраната.
1.В общежитията – обща храна, спят в общо помещение (заключва се само нощем), свижданията са с право на контакти без контрол (има стая за свиждания, ако завали дъжд);
2.Затвори и закрит тип общежития (преходни) – спят в отделни помещения, които се заключват  непрекъснато (в общежитията само нощем), имат външна и вътрешна междинна охрана, не могат да се движат свободно в затвора, коридорите се заключват. Затворниците с наказание за доживотен затвор се отделят от останалите, а за рецидивистите се поставят под засилена охрана.
свиждания – продължават 30 минути. В затворите има специална стая за свиждания, която е разделена със стъкло и няма възможност за физически контакт. Комуникира се чрез телефон, който се подслушва. По нашия закон няма ограничение относно лицата, които могат да посещават лишените от свобода. Има ограничение за брой – до 4 ако не са роднини. Броя на свижданията се определя от режима по следната схема:

РЕЖИМ БРОЙ     СВИЖДАНИЯ ПЕРИОД
ЛЕК                          1                   1 м.
ОБЩ                        1                   2 м.
СТРОГ                      1                   3 м.
УСИЛЕНО СТРОГ     1                   6 м.
СПЕЦИАЛЕН             1                  12 м.


На практика тази схема не се спазва, защото не могат да ги изхранват в местата за лишаване от свобода. Свижданията с адвокати са неограничени (трябва да имат бележка от адвокатския съвет).
колетни пратки – до 5 килограма плодове, няма право да се внася алкохол. Други хранителни продукти по закон не могат да се внасят, но на практика не е така поради липсата на възможност за изхранване. Цигарите не са контингент на колетите.
пари за лични нужди – само в общежитията от открит тип са материализирани под формата на копюри. Много трудно се урежда какъв да бъде размера им. До 1992 г. те са абсолютна сума, процент от минималната работна заплата. От 1999 г. те са твърда сума, която варира от 6 до 15 лева. С тях се пазарува в лавката на кредит. В поправителните домове нямат право да се продават и купуват цигари. Някои лица имат привилегии относно сумите – работниците в подземни условия имат право на 3 лева допълнително, същото се отнася и за майките с деца. Има възможност лишеният от свобода да бъде награден с до 50 % увеличение за месец и 1 колет допълнително. Парите за лични нужди могат да се харчат, ако са изработени предишния месец. Те се осигуряват от работа или от спестявания. Също така техни близки им внасят в касата.
 
15. ИЗМЕНЯНЕ НА РЕЖИМА, ОПРЕДЕЛЕН ОТ  СЪДА – ПРЕДПОСТАВКИ И ОРГАНИ.

У нас е възприета прогресивната система на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Ако в течение на това време лицето покаже добро поведение то получава различни облекчения – променя му се режима, времето или получава различни награди.
І. Видове изменения на режима:
1.Първоначален – определя се от съда. С оглед дали имаме първоначален режим или последващ има първоначално изменение и последващо.
2.Изменение с оглед тежестта на режима – деление:
изменение в по-тежък в сравнение с определения от съда – Законът дава предпоставките за изменението на режима. Материална е предпоставката за изменение на режима в по-тежък. Чл. 51 дава оценъчни категории. Предпоставката в чл. 55 също е оценъчна. Трите категории са алтернативно дадени. Под системни се разбира 3 или повече пъти. Чл.120(1),б”Б” изисква влиянието при непълнолетните да е съзнателно. Формалната предпоставка се отнася до изменението на режима в по-лек, ако лицето покаже добро поведение. Има изискване за срока – чл. 54 – ¼ от наложеното наказание или намаленото с помилване, но не по-малко от 6 месеца. В този срок се включва зачитането на работните дни. Само при условно предсрочно освобождаване следва да се докаже, че лицето се е поправило и превъзпитало напълно. За изменение на режима е достатъчно това да е в процес. Реално поправянето се припокрива с превъзпитанието.
3. Кой изменя режима  -  в зависимост от изменението компетентните органи са 2:
когато режимът се изменя в по-лек или в по-тежък, но в рамките на определения от съда  - компетентен орган е Комисията по чл.17 от ЗИН;
когато се изменя в по-тежък от определения от съда компетентен орган окръжния съд по месторазположение на затвора (чл.423~434 от НПК);
чл.58 от ЗИН дава възможност на министъра на правосъдието или упълномощено от него лице да отменя незаконосъобразни актове на Комисията по чл. 17. Решението на Комисията може да бъде преразгледано.

16. ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗЕН ТРУД НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА  - ЗНАЧЕНИЕ, ИЗИСКВАНИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯ, ОРГАНИЗАЦИЯ. КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА НА РАБОТАТА, ИЗПЪЛНЯВАНА ОТ ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА . ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯНА  ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА ВЪВ ВРЪЗКА С УЧАСТИЕТО ИМ В ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗЕН ТРУД.

Големият проблем на затворите е, че в тях няма работа. Основните причини за това са 2:
затворническият труд е евтин, а за нискокачествената продукция няма пазар;
липсва инвестиране за продукти;
Преди е съществувала обвързаност труда в затворите и редица държавни предприятия. Всички съдебни бланки и канцеларски материали се произвеждат в печатницата на затвора. Почти във всеки затвор има цехове за производство (дърводелски, метали), но няма реализация на пазара. Иначе условия за труд има. На затворите все по-малко се предоставят външни обекти. Наемат се общи работници от затворите за строенето на държавни жилища.
Средният процент за работа по затворите е 25%. Където има селскостопанско производство заетостта е по-голяма.
Работата в затворите трябва да отговаря на всички условия, на които трябва да отговаря работата извън тях, съобразно КТV За да работи едно лице то трябва да има определената специализация, а ако не то минава съответния курс за обучение. Когато постъпват в местата за лишаване от свобода лицата подават молба за работа. Тя не се удовлетворява ако няма работа. Те не работят по трудов договор.
В ЗИН има изисквания за междуседмичните почивки (чл.26). Правилата са същите както в КТ. За неуредените случаи има препращане към трудовото законодателство. Затворниците нямат отпуска. Те имат годишна почивка. Тя също има за цел възстановяване на работната сила. Изискването за такава почивка е да са работили 8 месеца за последните 10 месеца (чл.28). Съдържанието на годишната почивка се изразява в това, че по време на нея няма задължение за предоставяне на труд (не работи), но се запазват правата на работника (хранителни дажби, зачитат се работните дни, право на престой на открито 1 час повече, допълнителен колет и свиждане). Ако работникът има дежурство по хигиената си го изработва.
Възнагражденията на лишените от свобода са по общите правила.  От това възнаграждение те получават процент, който се определя чрез заповед на министъра на финансите и министъра на правосъдието. Обикновено той варира между 40~50%. Няма допълнителни бонуси за преизпълнение. Преди системата е била стимулираща (1988г.) – ако един работник е изпълнил 200% от нормите е получавал 100% възнаграждение.
За разлика от свободните граждани отказът от труд тук има правни последици. Той се документира. Това дава основание ако поиска втори път работа да му се откаже предоставянето на такава.

17. ИДЕЙНО-ВЪЗПИТАТЕЛНА РАБОТА С ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА – ОСНОВНИ ФОРМИ И ЗНАЧЕНИЕ.

Идейно-възпитателната работа е в две основни форми – индивидуална и колективна.
1.Индивидуална – работи се с всеки осъден лично (в случаи на склонност към самоубийства и депресивни състояния).
2.Колективна – беседи, курсове в някаква насока, групи за социално адаптация, групи за взаимопомощ.
Проблем е материалната база. Законът регламентира добри условия, които не могат да бъдат изпълнени (в затворите на 20 човека се полага 1 вестник, в поправителните домове на 5 човека – 1 вестник).
Библиотеките функционират с много малко книги и работят със стари фондове. Преди издателствата бяха задължени да предоставят бройки за обществени нужди.
По принцип в затворите има киносалони, но не се прожектират филми, защото няма пари за закупуването им. В някои има видео центрове, създадени в резултат на дарения на затворниците, които напускат.
Всеки затворник има право на портативен радиоапарат и един телевизор. Затворите имат сателити, видео апарати. Разрешава се обучението по езици.
В съответствие със свободата на вероизповеданията се създават параклиси.

18. ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО И ПРОФЕСИОНАЛНО-ТЕХНИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА.

Според разпоредбите на ЗО образованието е задължително за лица до 18 години. Преди във всеки затвор е имало училище. Лицата над 18 години не могат да бъдат обучавани в грамотност.
Обучението за лица под 18 години протича по установените правила в закона. Дипломите се издават от училището в месторазположението на затвора. В поправителен дом може да остане лице до 20 годишна възраст. След това то бива преместено в затвор. В затворите вече няма училища. Професионало-техническото обучение е по-лесно. Всеки един затвор може да създаде такъв център Министерството на образованието одобрява програмите, назначава изпитни комисии и др. Проблемът е, че в тези центрове няма пари за учебници.

21. СРЕДСТВА ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕДА И ДИСЦИПЛИНАТА В МЕСТАТ ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като средства за поддържане на реда и дисциплината се прилагат наградите и наказанията. Освен тях се включват и засилените предпазни мерки, отнемане на пари и вещи, държането, на които е забранено. Условията за прилагане на тези средства се са държат в чл.74, ал.1. Тези категории са оценъчни.
І. Награди:
чл. 74 предвижда домашен отпуск от срок до 5 денонощия;
има и по- малки награди – похвали,свиждания, колети;
Наградите се дават началника на общежитието или главния директор на затвора. Наградата задължително се оповестява. Обикновено тя се ползва в кратък срок.
ІІ. Наказания
чл.76 – нямаме комулативност както при наградите;
чл.77 – определя наказанията;
Заповедта за наказанието се съобщава на наказаното лице. То може да я обжалва (чл.78). Въвежда се срок за изпълнение на наложеното наказание. Този срок е давностен. Ако наказанието не се открие 1 месец от налагането и 6 месеца от извършването на провинението (или когато са изтекли 6 месеца от издаването на заповедта) то отпада. Има реабилитация, ако в 1 годишен срок не се извършват други нарушения наложеното наказание се заличава.
ІІІ. Засилени предупредителни мерки – предвидени са в ЗИН (чл.80 А);
изземване на вещи – процедурата е подобна на дисциплинарните наказания. Заповедта за налагането на засилените предупредителни мерки може да се обжалва. Компетентен е РС и обжалването спира действието й. Тогава тя влиза в сила след произнасянето на съда.

22. НАМАЛЕНО ИМУЩЕСТВЕНО ОТГОВРНОСТ НА ЛИШЕНИТЕ ОТ СВОБОДА – ОСНОВАНИЯ, РАЗМЕР И РЕД ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ.

Имущественото отговорност бива два вида:
пълна –реализира се по общите правила (4-те елемента)/(чл.92 от ЗИН);
намалена – чл.88 от ЗИН (изкл. – чл.90 – единствен случай за реализиране на пълна отговорност като намалена).
Намалената имуществено отговорност е аналогична на намаленото имуществена отговорност на работещите по трудов договор. Чл.88 от ЗИН урежда реда за реализиране на тази отговорност. Има няколко етапа:
1.Издава се заповед от началника на затвора.
2.Тя може да бъде атакувана в 14 дневен срок.
3.Компетентен е РС, чието решение е окончателно, ако се обжалва.
4.Ако мине срока за обжалване или излезе окончателното решение започват отдръжки от частта от възнаграждението, което се полага.
При причинена щета на външен възложител, ако размера на щетата е по-голям от възнаграждението му остатъкът се поема от затвора.

23. ОСВОБОЖДАНВАНЕ ОТ МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – ОСНОВАНИЯ И РЕД. РАБОТА С ОСВОБОЖДАВАНИТЕ. ПРАВА НА ОСВОБОЖДАВАНИТЕ ОТ МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Случаите на освобождаване от затвора са общо шест. Те са изброени в чл.100. Всички останали освобождавания са черезвичайни, като изключим освобождаването при изтичане  на срока. Освобождаването става от момента, в който съответният акт пристигне в затвора.
При срока има някои особености –
с лицето започват да се провеждат ресоциализиращи мероприятия – з месеца преди пускането му на свобода.
като им се изчисли срока з-те последни дни се освобождават от работа – те се зачитат за работни дни.
издава им се инвентара.
изготвя му се характеристика.
съставя им се удостоверение, че са изтърпели наказанието.
С оглед на пускането им се дават специфични права. Тези права важат за всички категории освобождаване. Те включат:
безплатен транспорт;
дават им се дрехи, подходящи за сезона;
храна до стигането;
ако лицето е немощно му се предоставя придружител;
ако е в болница с негово съгласие и с уведомление от прокурора и началника на Главно дирекция остава в нея;
снема му се охраната ако е във военна болница;
може да бъде преместен ако състоянието му позволява от затворническа болница във военна болница.
За избягалите връщането е с втора присъда.

27.ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.

Наказанието доживотен затвор има някои особености. Регламентирано е както наказанието лишаване от свобода с някои изключения, който са изрично посочени в закона.
1.Изисква се доживотният затвор да се изтърпява в определени затвори или обособени отделения.
2.Този тип затворници не се поставят под лек и общ режим. При тях първоначалният режим винаги е специален (чл.127 б “А~Д”).
3.При формалната предпоставка за изменение срокът е 5 годишен.
4.Има възможност при добро поведение да бъдат допуснати до работа (чл.227). Компетентна е Комисията по чл.17.
5.Нямат право на отпуска.

ПРОБАЦИЯ – изпитване. Това е алтернатива на лишаването от свобода за лица, които с оглед на престъплението, наказанието и личността на дееца могат да бъдат превъзпитани. Идеята е лицето да бъде подложено на системна работа и чак в случай, че се отклони от нея да бъде постановено влизането му в затвора (чл.66 – отлагане). Предвидени са като изпитателен способ следните четири пробационни мерки:
1.забрана за посещения на определени места;
2.среща с пробационния служител;
3.курсове;
4.труд в полза на обществото.
Пред задействането на пробацията стоят два основни проблема:
І-ви проблем –
В другите държави това е мярка за контрол, а у нас пробацията е уредена като наказание. Съответно ако се приеме, че е мярка нещата стоят по различен начин. Изменението на мерките се прави от пробационния служител. У нас е наказание и трябва това да се определи от съда.
ІІ-ри проблем –
Има механично пренасяне на пробацията в Особената част (заместване на принудителното заселване с пробация).