Право

1. Понятие, същност, предмет, метод и система на науката съдебни експертизи

    1. Общи основи: Предмет на курса е разглеждането на нормативната уредба относно регулирането на обществените отношения, свързани с назначаването, подготовката, извършването на съдебните експертизи и с приемането, проверката и оценката на експертното заключение.
        1.1. Нормативна уредба. Общите положения на съдебните експертизи са уредени в: 1) НПК (най-подробно, с най-много методически правила за назначаването, подготовката и извършването на съдебната експертиза, независимо от нейната конкретна задача); 2) ГПК (оскъдна уредба); 3) ЗАП.
    Има и многобройна и разнородна подзаконова нормативна уредба. Общи правила съдържа ПМС 11/74 г., въз основа на което са издадени няколко наредби за организацията  на отделни видове съдебни експертизи (сега тече изменение).
        1.2. Има критики за самостоятелната същност на науката съдебни експертизи - тази материя не е пряко свързана с процеса на правораздаване, но съвременната практика налага усвояването на специални знания, за да се обогати процеса на проверяване на доказателствената материя. Съдебната експертиза трябва да има самостоятелна нормативна база, защото: 1) по този начин се регламентира цялостно приложението на техническия процес в правораздаването; 2) постига се по-изчерпателно уреждане на материята на съдебните експертизи в сравнение с другите процесуални средства за събиране на доказателства; 3) необходимо е използването на специални знания не само в наказателния процес/правораздаването, но и в целия граждански оборот.
        1.3. Принципи. При науката съдебни експертизи съществуват няколко принципа, които са свързани със справедливото решаване на процесуално и извънпроцесуално решаване на спорове:
            1) научност на експертното изследване - съдебната експертиза трябва да решава поставените й задачи в съответствие с научното равнище на използваните знания от различни частни науки и  разработените за целта методи и средства (Цеков);
            2) независимост на експерта - в три аспекта: 1) процесуална независимост от страните по делото и отношението им към евентуалните изводи на експерта; 2) професионална независимост от данните в материалите по делото; 3) независимост от депозираното от друг експерт заключение (Цеков);
            3) обективност на изводите в експертното заключение - когато е възможно, се използват два или повече самостоятелни метода, а изводите се формират след изчерпателно установяване и характеристика на признаците на обекта (Цеков - виж стр. 13).
Според проф. Цеков съществува и изискване за законност - цялата дейност по експертизата трябва да почива на закона и да не му противоречи.
    2. Предмет: обществените отношения, свързани с организацията на съдебните експертизи, назначаването, подготовката и извършването на съдебната експертиза, подготовката и използването на изводите. История на предмета (подходи):
        1) Прагматично виждане. Определя предмета на съдебните експертизи като изхожда от практическата насоченост на резултатите на експертното заключение. Според него съдебните експертизи изучават няколко групи закономерности: 1) основанията за назначаване на съдебните експертизи; 2) отношенията между участниците в съдебните експертизи; 3) закономерности, свързани с непосредственото експертно изследване.
        2) Доказателствено виждане. Изхожда от същността на съдебните експертизи като способ за събиране и проверка на доказателствата. Според него предмет са закономерностите, свързани с процеса на изследване на доказателствата в процеса на правораздаване и доказателственото значение на експертното заключение.
        3) Информационно-познавателно виждане. Изхожда от общата теория за познанието. Разглежда съдебните експертизи като процес на откриване и движение на доказателствена и друга информация, релевантна към определено експертно изследване в рамките на конкретно съдебно производство. Може би това виждане включва в себе си другите две и в момента е господстващо.
    3. Методи.
        3.1. Методите трябва да се разглеждат в два аспекта: 1) общонаучни; 2) методи на непосредствено извършване на съдебната експертиза.
            1) Общонаучни. Тук се включват методите на социологичните, на сравнителноправните изследвания, на анализ, синтез, индукция, дедукция и сравнение.
            2) Методи на непосредствено извършване на съдебната експертиза. Трябва да се разглеждат диференцирано. Голяма част от тях са специфични само за отделен вид съдебна експертиза, но с оглед системата на класификация те се разделят на количествени и качествени (така се обобщават свойствата и признаците на обектите на съдебните експертизи, които подлежат на изследване).
        3.2. Методите:  
            1) зависят от състоянието на правното знание към определен исторически момент;
            2) зависят от състоянието и тенденциите на развитие на специалното знание, развивано от неправните науки;
            3) зависят също, макар да не се намират в йерархична зависимост, и един от друг;
            4) трябва да са насочени към решаване на задачи, релевантни към конкретен съдебен спор.
        3.3. Правила при използване на методите. Виж Цеков, стр. 14.
            1) Методите трябва да се прилагат независимо един от друг и в комплекс с оглед постигането на по-висока степен на обективност на експертното изследване.
            2) При съдебните експертизи трябва да се използват недеструктивни методи, ако е възможно, а ако не - по изключение и да са по-надеждни от останалите (свързано е с процесуално закрепената възможност за допълнително и повторно експертно изследване).
    4. Система на съдебните експертизи (към въпрос N5). Това е нова наука, но вече има система с две основни части:
        1) Обща: основания за назначаване; самото назначаване; подготовка и извършване на съдебните експертизи; процесуален статут, права и задължения на лицата, участващи в съдебните експертизи.
        2) Особена: извършване на отделни видове съдебни експертизи.
        3) Напоследък в англосаксонското право се създава ново виждане  - дял за методологическа организация на експертната дейност (регламентация, процедурно оформяне на извънсъдебната дейност на експерта). Наченките му са закрепени в Наредба за съдебносчетоводните и финансовоикономическите експертизи, в която са определени отношенията. Тази организация има преимущества (улеснява и регламентира поведението на експерта извън съдебната зала) и недостатъци (1. в някои случаи може да се появи противоречие с нормативна уредба от по-висок ред и да се измести органът, който осъществява ръководство и контрол на съдебното производство, от несъдебни органи; 2. може да се създаде зависимост на експерта от административни или други органи извън процеса).
    5. Връзка на съдебните експертизи с други науки:
        1) С наказателнопроцесуалното и гражданскопроцесуалното право: изразява се във взаимодействието между процесуално регламентираната дейност по назначаване и познавателната дейност по извършване на съдебните експертизи (от една страна процесуалният закон определя общите правила, на които следва да се подчини организацията на съдебните експертизи; от друга страна съдебните експертизи са източник на методически и тактически правила, които в някои случаи са закрепени процесуално).
        2) С отделните специални науки: състоянието на съдебните експертизи зависи пряко от специалното знание в отделни частни, природо-математически, технически и хуманитарни науки.

    Същност и особености на съдебните експертизи

    1. Същност на съдебните експертизи (въпрос N1). В теорията и практиката съществуват много спорни мнения за същността на съдебните експертизи. През миналия век се оформят няколко господстващи виждания:
        1) Съдебните експертизи като научен съдия в предварителното производство и като помощник-съдия в съдебното производство. В края на ХIХ и началото на ХХ в. се ражда мнението, че съдът ще е изместен от експерта (това е възможно при документни спорове, където съдебната експертиза няма алтернатива).
        2) Съдебната експертиза се назначава, когато са нужни специални знания, с които съдът не разполага (вариант на първото виждане).
        3) Виждане на акад. Павлов (най-оправдано, реципирано от френската законодателна/наказателна система): Съдебната експертиза е способ за събиране и проверка на доказателствата. Той разкрива редица особености, които отсъстват при другите процесуални способи:
            а) Субект не е само компетентният орган, който осъществява функциите по ръководство и контрол, а и експертът (дава основание да се говори за процесуален и познавателен субект на производството).
            б) Друга особеност е свързана с това, че съдебната експертиза, макар и да се подчинява на определени правила за организация, не се извършва по предварително определена технология, а зависи от конкретната задача и състоянието на обекта на изследване. При съдебната експертиза се съчетава комплекс от знания от различни научни области - има интердисциплинарен характер. Конкретното извършване на съдебната експертиза, макар и да е процесуално регламентирано, има интернационален характер (знанията за отделен вид съдебна експертиза могат да се използват независимо от правната система, защото се решават въпроси от общия граждански оборот).
    2. Значение на съдебните експертизи:
        1) На първо място съдебните експертизи позволяват изясняването на широк кръг обстоятелства чрез използването на специални знания.
        2) Те изясняват въпроси, които не биха могли да бъдат изяснени чрез използване на друг процесуален способ (няма алтернатива).
        3) Съдебната експертиза дава възможност да се открият скритите свойства на предмети, процеси и явления, релевантни за конкретен правен спор.
        4) Тя е средство за разширяване на познавателните способи при установяване на обективната истина в конкретен правен спор.
    3. Правни особености на съдебните експертизи (въпрос N1). Виж Цеков, стр. 18-19.
        1) Съдебната експертиза е правно регламентирана дейност.
        2) Тя е изследователска дейност, свързана с процеса на доказване.
        3) Протича в условията на независимост на експерта.
        4) Резултатите от експертното изследване и изводите в експертното заключение нямат предварително определена доказателствена сила - те подлежат на проверка и оценка в съвкупността от останалите доказателства, събрани в процеса.
    4. Принципи на организацията на съдебните експертизи (наказателнопроцесуалното право) - въпрос N1.
        1) Принцип на специалните знания.
            а) Понятието “специални знания”. Принципът налага да се дефинира понятието “специални знания”: много дискусионно (към кого се отнася качеството специален - към обекта или субекта). Според Цеков се отнася  към обекта, но не е съвсем точно, защото знанието е категория, която е относима към субекта. Обектите са носители на свойства, които се проявяват в определени признаци в процеса на отражението на обективната истина/им в обективната действителност, те съществуват независимо извън волята на човека, само чрез конкретен субект те могат да станат достояние на неограничен кръг потребители и да се използват за разрешаване на определен кръг въпроси (такова виждане в чл. 157, ал. 1 ГПК).
            б) Друг спорен въпрос е дали да се назначи съдебна експертиза, ако съдът има специални знания, дали съдът има право и задължение да обективира своето знание и да го направи достояние на страните и дали, ако не назначи съдебна експертиза, ще накърни права на някоя от страните (особено важи в наказателното производство с оглед принципа за невинност и тежестта на доказване).
    По смисъла на чл. 117 НПК и чл. 157 ГПК специални знания са тези, които нямат правен характер, и тези, които нямат общотехнически и общокултурен характер; специални знания не са ноторно известните знания. Според проф. Цеков не са специални знания и общонаучните.
            в) Спорно е дали опитните положение имат характер на специални знания - според Цеков опитните положения са специални знания, защото опитите зависят от знание на други факти, които стоят извън общокултурните и общотехническите знания.
            г) По смисъла на ГПК и НПК приложението на чуждото законодателство има характер на специално знание.
        2) Принцип на еднородната съдебна експертиза (в НПК). При извършване на съдебната експертиза следва да бъдат използвани един род знания от областта на една частна наука. Само по изключение би следвало да се използва принципът на комплексна съдебна експертиза, когато могат да се използват знания от две или повече частни науки; трябва да се извършва в случай, когато не би съществувала възможност за повторно изследване поради различни обстоятелства (деструктивност на метода на съдебната експертиза, нестабилност на обекта).
        3) Принцип на еднолична съдебна експертиза. С последното изменение на ГПК се забелязва отстъпване от него (променя се към колективна). Колективна съдебна експертиза е целесъобразно да се прилага, когато се прилага и комплексно изследване (но това трябва да бъде изключение).
        4) Принцип на писмено експертно заключение. То трябва да бъде представено задължително в писмена форма на всички участници в съдебния процес (компетентен орган и страните). Принципът е важен, защото: 1) позволява да се осъществява по-добър контрол върху извършената съдебна експертиза; 2) в съответствие е с изискването на двата процесуални закона събирането и проверката на доказателствата като процесуално действие да се фиксира по ред, определен от самия закон. Този принцип не е в противоречие с устния характер на производството, а го допълва.
        5) Принцип на независимост на експерта от компетентния орган и страните. Негов израз е нормата в НПК, която предвижда, че когато компетентният орган не е съгласен с експертното заключение, следва да се мотивира (има познавателен парадокс: съдът оценява, проверява и мотивира знания, каквито няма).
        6) Принцип на суверенност на експерта.
    Според проф. Цеков принципи са и наказателната отговорност за даване на невярно или заинтересовано заключение (чл. 291 НК), незадължителност с изключение на експертизите по чл. 117, ал. 2 НПК и др. (стр. 21-22).
Относно общите черти и различията на съдебната експертиза в гражданския и в наказателния процес виж Цеков, стр. 23: 1) общи черти (назначаване при необходимост от специални знания, преценка на заключението заедно с другите доказателства по делото, извършване от физическо лице  принципите на експертизата са общи); 2) различия (според проф. Цеков по ГПК експерт се назначава, ако съдът няма специални знания и това е неприемливо становище; по-добра уредба на допълнителната и повторната експертиза в НПК и др.).
    5. Възникване и развитие на съдебната експертиза (въпрос N2).
        5.1. Възникване. Според проф. Цеков същинското развитие започва през ХIХ в. (тогава съдебната експертиза намира законодателна основа), но има спорове: данни за съществуването на съдебната експертиза като правен институт има в асиро-вавилонската култура (изследване на почерци), в римското право (изследване на документи), в египетското царство (медицински познания).
        5.2. Предпоставки за възникване на съдебната експертиза: 1) икономически (свързана е с развитието на капиталистическите отношения); 2) социални (силното демократизиране на правораздавателния процес); 3) научни (бурното развитие на природо-математическите и техническите науки; едва в първата третина на ХХ в. хуманитарните науки се доближават до тях).
    Следователно, възникването на съдебната експертиза не е еднократен акт, а продължителен исторически процес.
        Възникването и развитието на съдебните експертизи е свързано и с консолидиране на различни групи знания в рамките на един съдебен процес. Съдебният процес е допринесъл за изграждането на определена методология за прилагането на специалните знания. Използването на специално експертно знание в правораздаването се извършва едва след проверка на неговата ефективност в общия граждански оборот.
        5.3. У нас развитието на съдебните експертизи започва сед Освобождението, когато се приемат първите процесуални закони. Детайлна уредба първо има в Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г. (основания за назначаване; ред за предоставяне на материали, за изготвяне на сравнителни образци; определя участниците и доказателствата).
Уредба на експертизата има още в Закона за гражданското съдопроизводство от 1882 г. (Цеков, стр. 33 и 36).
        5.4. Тенденциите на развитие са свързани с: 1) разширено използване на специални знания в съдебното производство; 2) нарастване на степента на достоверност и категоричност на експертното заключение; 3) детайлизация на подзаконовата нормативна уредба.
Проф. Цеков проследява насоките на развитие в три основни направления (стр. 40-44): 1) нормативно (по-добра уредба на отношенията между органите на прокуратурата, следствието и съда и експерта, на изискванията относно качествата на експерта и др.); 2) развитие на методиката (усъвършенстване на съществуващите методики на отделните експертизи и разработване на нови); 3) подобряване на общата организация на съдебната експертиза.
    6. Видове съдебни експертизи (въпроси N3 и N4).
        1) Според характера на знанията: еднородни и комплексни (у нас преобладава еднородната, както и в континенталната система).
        2) Според броя на експертите: еднолична и колективна (преобладава едноличната).
        3) Според хронологичната последователност: първоначална/основна и повторна. Неясно положение има допълнителната - тя не е същинска повторна, защото се извършва само с оглед изясняването на незначителни пропуски в експертното изследване.
        4) С оглед едновременното протичане на експертните изследвания: самостоятелна и паралелна (паралелната не е правно регламентирана, доктринерно понятие, има идея да се закрепи нормативно).
        5) Арбитражна съдебна експертиза. Извършва се, когато по определени задачи има противоречиви, взаимоизключващи се експертни заключения. Тя не решава въпроса по същество, не изследва конкретния обект, а оценява научната достоверност на използваните от експертизите методики на изследване.
        6) Според предмета на използваните специални знания: криминалистични, съдебнохимични, съдебномедицински, съдебнобиологични, съдебнофизиохимични, съдебнотехнически, съдебнофинансово-счетоводни и др. Най-добре са разработени криминалистичните експертизи. Някои автори слагат знак на равенство между криминалистични и съдебни експертизи (криминалистичните експертизи се извършват в някакъв център - в Институт по криминалистика, в МВР; над 19 вида). За правните особености на отделните видове виж Цеков, стр. 46-55 (не е наложително).
    От гледна точка на характера на решаваните задачи: идентификационни експертизи, експертизи за определяне на груповата принадлежност, неидентификационни експертизи (Цеков).
    Има няколко спорни вида. Състезателни експертизи (НПК)- има възможност всяка от страните да посочи експерт, както и съдът.
        - Положителни страни: 1) има възможност за по-голямо задълбочаване на изследването; 2) повишава се задълбочеността на оценката на експертното изследване; 3) създава се възможност за предпазване на експертите от външни влияния; 4) създава се възможност за използване на алтернативни методики; 5) засилва се състезателното начало в процеса.
        - Отрицателни страни: 1) оскъпява се процесът; 2) забавя се правораздавателната дейност, защото има процесуална възможност за извършване на повторна експертиза при решаване на същите задачи, необосновано.
        - Има два основни вида: контрадикторна и контролирана.
                1) Главно в ГПК се възприема принципно контрадикторната експертиза (възприема се в ГПК и НПК). Предполага назначаването най-малко на двама експерти с равни права - единият се посочва от следователя или съда, другият - от обвиняемия. Когато не стигнат до общо мнение, те или съдът посочват трети експерт - решението му е окончателно. (Цеков, стр. 37)
                2) Контролираната предполага назначаването на един експерт, но неговата работа и неговите изводи се контролират от друг (в НПК - от посочен от обвиняемия). Положителна страна: така се извършва компетентна проверка и оценка на експертното заключение и се създава възможност за обективно и независимо формиране на вътрешното убеждение на съда.  Недостатък е възможността за формализиране на оценката на извършената експертиза и евентуална злоупотреба с процесуални права от страна на обвиняемия.

6-10. Назначаване на съдебни експертизи в наказателния и гражданския процес.

    1. Нормативна уредба. Назначаването на съдебни експертизи сравнително изчерпателно е уредено в НПК (чл. 117-127) и твърде фрагментарно в ГПК (чл. 157, 162).
    2. Принципи (въпроси N6 и N7). От анализа на нормативната уредба може да се направи извод, че сравнително изчерпателно са уредени принципите и общите основания на назначаването на съдебна експертиза (част от тях са и принципи на съдебната експертиза):
        1) Необходимост от специални знания: Следва да бъдат в 3 основни области според НПК (наука, изкуство, техника). ГПК добавя и занаятите.
        2) За вещи лица да бъдат назначавани лица, които имат съответната професионална правоспособност. Този принцип е закрепен в чл. 120, ал. 1 НПК, чл. 157, ал. 2 ГПК. Анализът показва, че експерти могат да бъдат само физически лица. В този дух беше изменен и ПМС 111/1975 г., като се премахнаха възможностите за извършване на съдебната експертиза от експертни учреждения. Това се налагаше с оглед реализацията на наказателната отговорност на вещите лица по чл. 291 НК за отказ от депозиране на заключение или депозиране на невярно такова.
        3) За вещи лица да бъдат назначаване незаинтересовани от изхода на делото лица. Кореспондира с принципа за независимост.
        4) Недопустимост за съвместяване на две или повече процесуални качества в един процес от едно лице.
    3. Основания (въпроси N6 и N7):
        1) В чл. 117 НПК и чл. 157 ГПК са закрепени най-общите основания за назначаване на съдебната експертиза: необходимост от специални знания в четирите области.
        2) Ако анализираме  връзката на чл. 117 с чл. 116, ще констатираме, че към общите основания за назначаване на съдебна експертиза следва да бъде отнесено изискването за събиране на доказателства по предвидения в процесуалния закон ред. Това е така, защото чл. 116 отнася експертизата към способите за събиране и проверка на доказателствата. Аналогични са и проблемите в гражданското съдопроизводство: предоставя се възможност на страните да сочат доказателства. Оборва се виждането (най-вече в гражданския процес), че експертизата се назначава при нужда от специални знания, ако съдът няма такива. Дори ако съдът има такива знания, пак трябва да се назначи експертиза, иначе би се нарушило състезателното начало, правото на страните да сочат доказателства, състезателното начало, правото на защита на обвиняемия, принципът на обективност.
        3) Към тези две основания трябва да се добави и друго, извлечено от чл. 82/72 НПК (предмет на доказване в наказателното производство): назначаваната  експертиза следва да е относима към предмета на доказване по конкретното наказателно дело, респективно към предмета на спора по конкретното гражданско дело. Конкретното основание за назначаване на експертизата ще зависи от характера и особеностите на обстоятелствата, които подлежат на изясняване - по тази причина се назначават различните видове експертизи.
    4. Факултативна и задължителна експертиза (въпрос N6). Анализът на чл. 117, ал. 1 и 2 дава основание да се твърди, че имаме два основни вида експертизи: 1) факултативна; 2) задължителна.
        1) Факултативна. Зависи от конкретните обстоятелства по делото и възможностите за събиране на доказателства с други процесуални способи. Компетентният орган има правото да прецени дали да назначи извършването на експертиза, ила да предпочете друго процесуално следствено действие за изясняване на определено обстоятелство.
        2) Задължителна. Регламентирана е само в наказателното съдопроизводство, тъй като се третират обществени отношения, които са накърнили в по-голяма степен определени общественозначими интереси. Посочени са 5 хипотези на задължителна експертиза:
            - съществува съмнение относно причините за настъпване на смъртта;
            - съмнения относно характера на телесната повреда; въпреки че НК определя кои наранявания имат характера на телесна повреда и степента, в някои случаи са необходими специални знания за установяване на характера на нараняванията и квалификация на степента;
            - третата хипотеза касае възможностите за реализация на наказателната отговорност: задължително се назначава съдебна експертиза, когато има съмнения относно вменяемостта на обвиняемия или заподозрения (вменяемостта е условие, без което не може да се реализира наказателна отговорност и да съществува наказателен процес);
            - четвъртата хипотеза също е свързана с вменяемостта, но на по-ниско ниво: съществуват съмнения относно способността на обвиняемия или заподозрения с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях (предвидено е с оглед на пълноценната реализация на правото на защита; касае вменяемостта, но в по-ниска степен);
            - петата хипотеза касае свидетеля в наказателното производство - резултат от проявлението на устното начало в наказателния процес, което е свързано с принципа на непосредственост, т. е. органите на предварителното производство и съдът трябва пряко да се убедят, че свидетелят не страда от физически или психически недъг, който би довел до деформиране на обективно съществуващи факти и обстоятелства, а оттам до деформиране на доказателствен материал, събран по делото.
    5. При назначаване на съдебната експертиза следва да се решат редица въпроси от методически и процесуален характер (въпроси N6 и N7).
        1) На първо място е този за правилното определяне на характера на необходимото специално знание. Характерът на специалното знание ще определи и вида на експертизата, която следва да се назначи, и ще насочи към кръга от лица, които следва да бъдат назначени като експерти. При решаване на въпроса се изхожда от: 1) характера и особеностите на обстоятелствата, подлежащи на изясняване; 2) предмета на спора, респективно вида на извършеното престъпление; 3) непосредствените основания за назначаване на експертизата.
        2) На второ място следва да бъде определен видът на съдебната експертиза не само с оглед на специалното знание, което ще се използва (съдебномедицинско и т. н.), а и с оглед на процесуалните правила, на които ще се подчинява извършването на експертизата: 1) еднолична или колективна; 2) еднородна или комплексна; 3) допълнителна или повторна. Този въпрос следва да се решава като се вземат предвид конкретните задачи на разследването в наказателното производство и като се изхожда от процесуалния интерес и процесуалната теза на страните в гражданското производство. Трябва да се имат предвид и особеностите на обекта на експертизата и на сравнителния материал, който трябва да се набави. Влияние ще окаже и срокът, в който трябва да се извърши експертизата.
        3) На трето място трябва да се има предвид преценката на научните и методически възможности на съответния вид съдебна експертиза, както и да се съобразят и тактическите възможности за използване на други процесуални способи за изясняване на обстоятелствата, които биха били предмет на експертизата.
        4) На следващо място следва да се прецени в каква поредност ще бъде извършена експертизата в системата на другите процесуално-следствени действие, респективно на другите способи за събиране на доказателства в гражданския процес. Не бива експертизата да се назначава преждевременно, когато не са осигурени в достатъчна степен необходимите процесуални условия или при недостатъчен обем на останалите доказателствени материали, които биха се използвали при извършването й. Ако експертизата се назначи в един по-късен етап в процеса на доказване, би се получила опасност от повреждане или унищожаване на съществени признаци на обекта на изследване. Следователно, определянето на мястото ще зависи и от условията за изследване и от възможностите за събиране на други доказателства. Що се отнася до идентификационните експертизи, те са свързани с т. нар. идентификационен период, през който съществуват оптимални условия за изследване на максимален брой признаци и свойства на обекта, а оттам и формулиране на категоричен идентификационен извод.
        5) Определяне на обекта и задачите на съдебната експертиза - възлов въпрос с трайно отражение върху резултатите от експертизата. При определяне на обекта и задачите следва да се спазват следните тактически изисквания: 1) ясно да се разграничи обектът на експертизата от други сходни обекти (документ при съдебно-счетоводна експертиза); 2) да се индивидуализира непосредственият обект на изследване с оглед отграничаването му от другите обекти върху същата материална основа (подпис от печат); 3) да се определят изчерпателно задачите на експертизата (количествена характеристика); 4) да се формулират ясно задачите на експертизата (качествени характеристики на изследването); 5) да се определи правилната хронологична последователност на задачите (първо трябва да се определи материалът на документа и след това времето на написването му); 6) не бива да се допуска поставянето на задачи, които се отнасят до прилагането и тълкуването на законите в страната (изискват се неспециални знания).
            - Тактически целесъобразно е да се използва съдействието на експерта при определяне на обекта на експертизата, както и при определяне на задачите (дали определена задача е решима със съществуващата в момента научна методика) - води до процесуална икономия, дава възможност за по-пълно и обективно експертно изследване.
            - В наказателното производство стои въпросът дали обвиняемият може да участва при определяне на задачите на изследването - възгледите са противоречиви. Основанията обвиняемият да има тази възможност са:  обвиняемият има право на защита, при реализацията на това право той лично или чрез защитника участва в наказателното производство, респективно в процеса на събирането на доказателствата - експертизата е способ за събиране и проверка на доказателствата и след като обвиняемият участва в другите процесуални способи за събиране на доказателства, може да участва и в определянето на задачите на експертизата. В гражданския процес този въпрос не стои - страната, поискала експертизата, определя и задачите (за разлика от наказателния процес тежестта на доказване е обърната: страната, която твърди, трябва да докаже, тук няма презумпция за невиновност, следователно има правото да определи задачите на експертизата).
            - Експертна инициатива. Въпросът е има ли възможност и допустимо ли е експертът да решава нови задачи в процеса на извършване на експертизата, ако те не са били поставени при назначаването. De lege lata е невъзможно, но практиката допуска експертът да констатира определени свойства и признаци и да се произнася за тяхното значение и релевантност към предмета на делото. Не се знае дали тези обстоятелства ще бъдат приобщени към останалите доказателства (допустимост на доказателствата).
        6) Избор на експерт. Последните изменения в процесуалните закони внесоха възможност в гражданското производство изборът на експерт да не е само право на съда, но и на страните (наченки на контрадикторна/състезателна експертиза). В наказателния процес такава възможнот не съществува - експертът се избира от компетентния орган. Изключение се допуска с Наредбата за финансово-счетоводни експертизи: ръководителят на бюрото по съдебносчетоводни експертизи е овластен да определи експерта. Това становище е спорно: счита се, че може да се стигне до злоупотреба с процесуални права (изместен е компетентният орган); другото становище е, че трябва да се даде възможност на страните в наказателния процес да посочват експерт по тяхно усмотрение - пълноценно реализиране на състезателното начало в наказателния процес.
    При избора на експерт следва да се изхожда от обекта и от задачите, но и от наличните към момента лица, притежаващи съответна професионална подготовка, установена чрез нарочен списък на експертите към съответния окръжен съд. Следва да се имат предвид и основанията за отвод на експерта (чл. 121 НПК).
        7) Определяне на срок за представяне на заключението. ГПК определя минимален срок (минимум 5 дни преди датата на съдебното заседание). НПК не определя такъв срок, защото там съществува хипотезата на неотложни следствени действия, свързани с опасността от унищожването или повреждането на следи или веществени доказателства, които биха могла да се явят и обект на съдебната експертиза. Тактическите принципи при определяне на срока са: 1) определяне в съответствие с особеностите на обекта на експертизата; 2) срокът трябва да дава възможност за спокойно решаване на всички задачи на експертизата; 3) трябва да бъде съобразен с особеностите на конкретната научна методика, използвана от съответната експертиза; 4) съобразяване с процесуалните срокове на разследването (при наказателното производство).
        8) Вземане на мерки за запазване на обекта на експертизата и сравнителните материали (при идентификационна експертиза) от неблагоприятното въздействие на външни фактори и заинтересовани от изхода на делото лица: Неправилното съхранение може да доведе до неточни, непълни, необективни резултати.
    6. Съдебна експертиза в рамките на предварителното производство и в рамките на съдебното следствие (въпрос N6).
        1) Спорен е въпросът дали е допустимо да се назначи съдебна експертиза в рамките на предварителната проверка по чл. 191 НПК. По ал. 1 е допустимо да се извърши експертно изследване, без то да се нарича съдебна експертиза. Много често в предварителната проверка е навъзможно да се изяснят определени обстоятелства, без да се използват специални знания - извършват се от органите на МВР експертни справки, които се приобщават към доказателствата по делото чрез разпит на експерта. Ал. 2 предвижда, че при предварителна проверка не се допуска извършването на следствени действия, предвидени в НПК, освен обиск, претърсване, изземване, разпит на очевидци и то когато това е единствената възможност за събиране и проверка на доказателства - de lege ferenda основателно е да се предвиди възможността и за извършването на съдебна експертиза. В практиката се опитват да преодолеят този проблем чрез използване на чл. 192, ал. 3 - допуска се в рамките на предварителната проверка да се изготвят кино-, видео-, звукозаписи, фотоснимки при спазване на чл. 111 а, б, в, чл. 113 НПК. По този начин се създава възможност да се фиксират определен обекти, да се установят и съхранят техни съществени признаци и в последствие да се извърши съдебна експертиза.
        2) Съдебна експертиза може да се назначи не само в рамките на предварителното производство, но и в рамките на съдебното следствие. В този случай особеностите на назначаването на експертизата са проявление на публичното и състезателното начало на наказателното производство. Когато има експертиза в съдебното производство, се наблюдава активно участие не само на обвиняемия и прокурора, но и на останалите участници в наказателния процес. Следва да се имат предвид процесуалните тези и заинтересованост на другите участници в производството - граждански ищец и граждански ответник.
    7. Назначаване на допълнителна и повторна експертиза (чл. 126 НПК) - въпрос N8.
        7.1. Допълнителна експертиза.
            1) Основанията за назначаване на допълнителна експертиза са свързани с пропуски в експертното заключение, които се изразяват в неговата непълнота и неяснота. Заключението не е достатъчно пълно, когато експертът не отговори на всички поставени задачи или не е отговорил достатъчно пълно на някоя от задачите.
            2) Ако заключението съдържа вътрешни противоречия и неясноти във формулировката, също се назначава такава експертиза.
        7.2. Повторна експертиза се назначава, когато заключението не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност (заключението има пороци, които се отнасят до правилността и обосноваността на експертните изводи) - единствената възможност за преодоляване на пороците е извършването на ново по същество експертно изследване.
Назначаването на допълнителна и повторна експертиза по чл. 161 ГПК се свързва с колективната експертиза и с нуждата от преодоляване на възникналите разногласия между експертите, в практиката по-скоро се следва уредбата на чл. 126 НПК, която е много по-ясна (Цеков, стр. 66).
        7.3. Допълнителната и повторната експертиза предполагат вече депозирано и оценено експертно изследване. Кому принадлежи правото да оценява експертното заключение и да иска назначаване на допълнителна и повторна експертиза: в наказателното производство това е органът, осъществяващ функция по контрол и ръководство на процеса; в гражданския процес правото е на съда и на страните по спора, но крайната дума има съдът (преценява основателността).
    8. След решаване на посочените задачи следва да се състави процесуален документ за назначаване на експертиза, който се връчва на експерта. Съдържанието на акта се определя от чл. 118 НПК и чл. 157 ГПК: 1) основания за експертизата; 2) обект; 3) задачи; 4) материали, предоставени на експерта; 5) трите имена, образованието, специалността, научната степен и научното звание, длъжност на експерта; 6) наименование на учреждението, в което да бъде извършена експертизата; 7) срок за представяне на заключението.
    Актът се връчва на експерта като му се разясняват правата и задълженията и отговорността, която носи, ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение.
    9. Назначаване на международна експертиза (въпрос N10).
        9.1. Основания за назначаване. ГПК и НПК не регламентират такива основания, но няма процесуална пречка за назначаване на такава експертиза. Международна експертиза е експертиза, в която експерти са физически лица, небългарски граждани, или експертиза, която се отнася до решаването на правен спор, съдържащ международен елемент (МЧП). Общи основания за назначаване:
            1) изчерпани възможности за по-нататъшно експертно изследване у нас (липса на експертни учреждения, на подготвени експерти, вписани в списъка на експертите, които да извършат изследването);
            2) възможност за използване на специални знания в области, в които няма разработена частна научна методика у нас (до скоро установяване на произход чрез ДНК-анализ);
            3) възможност за решаване на въпроси по дела на наши граждани пред чуждестранен съд.
        9.2. За назначаване на такава експертиза следва да се съберат данни в няколко насоки:
            1) че процесуалният закон на другата страна допуска участието на нейни граждани в чужд съдебен процес;
            2) дали съществува договор за правна помощ, съдържащ клаузи за назначаване на съдебна експертиза;
            3) относно състоянието на експертните учреждения и научната методика в чуждата страна.
    Назначаване на колективна и комплексна експертиза (Цеков, стр. 72-75) -въпрос N9.
        Колективната експертиза се среща в три основни варианта: първоначална еднородна, повторна еднородна и комплексна.
            Първоначална еднородна - рядко се назначава (по-голям срок, повече средства). Предимствата й са, че гарантира по-голяма обективност, намалява вероятните заключения, дава по-малко основания за оспорване. Назначаването й е целесъобразно: 1) когато обектите на експертизата съдържат недостатъчен материал за изследване (знания и опит на повече експерти); 2) когато проявлението на признаците на обекта е затруднено поради маскировка и др.; 3) при трудни за решаване задачи и т.н.
            Повторна експертиза - назначава се по-често: 1) обосновано оспорване на първоначалната експертиза и достатъчно доводи по смисъла на чл. 126 НПК; 2) експертът не е могъл да даде отговор на всички въпроси и да провери всички версии поради големия обем на изследването (съдебносчетоводна експертза) и т.н.
        Комплексна експертиза - решава комплексни по характер задачи или изследва комплексно обекта. Организация: 1) обектът трябва строго да се индивидуализира и разграничи от други сходни обекти; 2) задачите трябва да са в такава последователност, която да обуславя пълно разкриване на признаците; 3) необходимост от комплексна подготовка на експерта (използва погранични знания от други области). Най-често комплексната експертиза е колективна.
11. Съдебни експерти. Избор. Списъци.
(Цеков)

    1. Съдебни експерти.
        1.1. Понятие. Експертът е специалист в областта на науката, изкуството, техниката, занаятите и др. от съответното държавно учреждение, стопанска, обществена или научна организация или извън съответните учреждения (чл. 117, ал. 1 НПК, чл. 157, ал. 1 ГПК, чл. 120, ал. 1 НПК).
        1.2. Законови изисквания. Единственото изискване е за възлагане на експертизата на специалисти (чл. 120, ал. 1 и 3 НПК, чл. 157а, ал. 1 ГПК). Не всеки специалист може да бъде експерт, на тази основа има редица конкретни изисквания (чл. 121 НПК, чл. 158 ГПК):
            1) Изисквания, свързани с принципа за несъвместяване на две процесуални качества по едно дело.
            2) Изисквания, свързани с принципа за обективност и незаинтересованост на експерта от изхода на делото: съпрузи и близки роднини на участвали в състава на съда лица, извършилия предварителното разледване, прокурора и т.н. (чл. 25, т. 1-6 НПК); роднини на страните по права линия и по съребрена до четвърта степен, съпрузи и т. н. ( чл. 158 ГПК) и др.
            3) Суверенност на експерта - изключване на служебна или друга зависимост от обвиняемия, защитника, пострадалия и т.н. (чл. 121, ал. 1, т. 3 НПК).
            4) Съответствие между притежаваната правоспособност и характера на експертизата (чл. 121, ал. 1, т. 5 НПК).
        1.3. Подготовка на експертите. Избор.
            1.3.1. Осигуряване на необходимия експертен състав - по три линии: 1) подготовка на съдебни експерти от учебни заведения; 2) периодично привличане на специалисти като нещатни експерти; 3) съставяне на списъци след съобразяване на изискванията на т.нар. частни експерти, които упражняват тази дейност в създадените частни експертни бюра. Съотношението между различните групи се определя от характера на изследванията и необходимите условия за това.
            1.3.2. Избор.
                1) Изборът при първата група може да става въз основа на три критерия:
                а) на покритието - да се установи съвпадение между характера на необходимите специални знания и съответната професионална подготовка;
                б) на относимостта - позволава несъвпадение между  необходимите специални знания и съответната професионална квалификация (подготовката и опитът на експерта са относими към основните особености и изисквания на експертизата, ако е получил необходимата специализирана теоретична и практическа подготовка в съответната област);
                в) на изключената алтернатива - пълно съвпадение в допълнителната специализирана подготовка и практически опит на експерта.
            2) Втора група - преценка относно: 1) съответствието между извършваната професионална дейност и необходимите специални знания; 2) състоянието на лабораторната база, която ще бъде използвана, когато такава е необходима.
            3) Трета група - преценка на подготовка, лабораторна база и др.
    2. Избор на експерти. Списъци.
        2.1. Избор. Правомощие на компетентния орган (чл. 118 НПК, чл. 157б ГПК): посочва име, образование, специалност, месторабота, длъжност на експерта; в НПК е предвидена втора възможност - посочване на учреждението.
        2.2. Списъци.
            1) Съставят се въз основа на изпратени предложения от министерствата, другите ведомства, учрежденията, общините и научните институти до председателите на съответните окръжни съдилища и на СГС. В предложенията се отбелязва образование, специалност, длъжност и т.н.
            2) Броят на списъците е в зависимост от броя на окръжните съдилища, отделно се съставя за София.
            3) Изменения и допълнения в списъците се правят в края на годината. Промени могат да се правят и в течение на годината.
14-18. Подготовка и извършване на съдебните експертизи. Проверка и оценка на експертното заключение.

    1. Подготовка на съдебните експертизи.
        1.1. Обща характеристика. Подготовката на съдебната експертиза е логическо продължение на дейността по назначаването й. Подготовката цели да създаде пълноценни условия за извършване на експертното изследване. Тя е сложна по характер и разностранна по обхват дейност. Осъществява се от лица с различни процесуални позиции и процесуални интереси.
        1.2. Нормативна уредба. Подготовката се основава на законови разпоредби и подзаконови нормативни актове. Тя е процесуално регламентирана дейност в по-голямата си част. Наред с процесуалните знания при подготовката на съдебните експертизи се ползват и знания, които имат тактико-криминалистичен характер, използват се принципи и правила, които не са законово регламентирани.
            1) Съществуващата към момента нормативна уредба дава отговор само на част от въпросите, които обхваща подготовката на съдебната експертиза: осигуряване на сравнителни образци, осигуряване на материали по делото и предоставянето им на експерта, частично уредени са правата на експерта да изисква допълнителни материали и да участва в процесуалните действия.
            2) De lege ferenda проблемите, които трябва да се уредят, са в три насоки: 1) систематизиране на правната уредба (ще стане с изменението на ПМС 111, където ще се предвиди единен ред за извършване на подготовката на съдебната експертиза в наказателното и гражданското съдопроизводство); 2) да се усъвършенства тактическата организация на подготовката на съдебната експертиза; 3) да се усъвършенства уредбата на взаимоотношенията на участниците в съдебната експертиза (между обвиняемия и защитника му и експерта; между ответника и експерта в гражданския процес).
        1.3. Общи изисквания към подготовката:
            1) Трябва да е всеобхватна - да обхваща всички възможни въпроси, които биха възникнали с оглед на конкретното експертно изследване.
            2) Следва да се спазва принципът за динамичност на подготовката. Той изисква в хода на подготовката да се решават своевременно всички въпроси, свързани с обективността и достоверността на експертното изследване.
            3) В хода на подготовката следва да се осигури непрекъсната връзка и взаимодействие между участниците в съдебната експертиза: между компетентния орган и експерта; между експерта и заинтересованите лица; между компетентния орган и страните в процеса.
        1.4. Подготовката на съдебната експертиза може да се разглежда от различни процесуални позиции, като са възможни три позиции:
            1) Позиция на компетентния орган: по принцип осъществява функцията по ръководство и контрол на производството, следва да решава въпросите на процесуалното доказване включително и на съдебната експертиза безпристрастно и по вътрешно убеждение.
            2) От гледна точка на експерта: процесуалната му позиция е обусловена от задължението му да даде обективно, пълно и безпристрастно експертно заключение. Мотивация за такова поведение е чл. 291 НК - предвижда наказателна отговорност за обратното поведение.
            3) Подготовката на експертизата следва да се разглежда и от гледна точка на процесуалния интерес на отделните страни в производството. Когато съдебната експертиза се извършва в наказателния процес, при подготовката й следва да се има предвид възможността обвиняемият и неговият защитник да участват в извършването на процесуално-следствените действия. Тази обща разпоредба предполага и възможност за участие в съдебната експертиза като един от основните способи за събиране и проверка на доказателствата. По отношение на обвиняемия и защитника не съществува задължение за обективност на отделните процесуални действия - задачата им е да се защитят процесуалните интереси на обвиняемия, които в крайния случай са постановяване на оправдателна присъда, като се използват предвидените в НПК способи и средства. Обвиняемият разполага с широк кръг от процесуални права, с които може да окаже влияние върху резултатите от съдебната експертиза. Той има процесуалната възможност да откаже съдействие като не дава обяснения, сравнителни образци или посочва неверни обстоятелства, свързани с данни относно съдебната експертиза. За това си поведение обвиняемият не носи никаква отговорност (може да откаже да даде отпечатъци, кръв, образец от подпис или почерк). Това право съществува въз основа на презумпцията за невиновност. При отказ на свидетел нещата стоят по друг начин - ако свидетел откаже да даде сравнителни образци, попада под хипотезата на чл. 290 НК; изключението за неносене на наказателна отговорност е в чл. 94, ал. 1 НК (отказ от свидетелстване).
        1.5. Подготовка на експертизата от компетентния орган. По силата на чл. 12 НПК той има задължението да разкрие обективната истина и всички негови действия трябва да са законосъобразни. Компетентният орган, назначаващ съдебната експертиза и извършващ подготовката й, не трябва да съчетава в един и същ момент от процеса две процесуални функции. De lege lata това не е така - в досъдебната фаза един и същ орган съвместява функцията по ръководство и контрол и функцията по обвинение - в НПК е възможно такова съчетаване на функции от прокурора (непреодолян недостатък). Частично ГПК засили състезателното начало и допусна участието на страните в подготовката на назначената съдебна експертиза. Трябва да се решат следните въпроси:
            1) Проучване на първоначалната информация, свързана с назначаването на експертизата.
                а) Да се провери актът, с който е назначена експертизата (постановление или определение): дали притежава законово определените реквизити.
                б) Следва да се проучи основанието за назначаване на експертизата; ако има извършена първоначална експертиза, да се провери протоколът за извършването й, експертното заключение, върнатите от експерта материали.
                в) Да се извърши проучване на данните, характеризиращи обекта на експертизата (най-важно е да се установи трайността на признаците на обекта).
            2) Да се определят способите и средствата на експертното изследване.
                а) Спорен въпрос е кой трябва да ги определи. Според едното становище трябва да се определят не от компетентния орган, а от експерта, тъй като най-добре познава състоянието на научната методика в конкретната област. Според второто становище следва да се определят от компетентния орган, защото има задължението да осигури използването на най-благоприятните за изхода от делото условия, респективно способи и средства, свързани с извършването на съдебната експертиза.
                б) При определянето на способите и средствата трябва да се изхожда от особеностите на обекта, от състоянието на научната методика, от възможностите за запазване на обекта за повторно изследване (използване на недеструктивни способи).
            3) Осигуряване на сравнителни образци. Законодателно е уредено в чл. 119 НПК - предвижда, че органът, който назначава съдебната експертиза, има право да изисква от обвиняемия и заподозрения образци от почерка или други образци за сравнително изследване. Тази разпоредба е относима и към свидетелите, когато е необходимо да се провери дали са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.
                А. Ал. 2 се отнася до свидетелите: необходимост от установяване на връзката на свидетеля с разследваното престъпление.
                    а) Законодателят не е прецизен при формулировката на тази необходимост и я е оставил на бланкетната преценка на компетентния орган; ограничил е пространствените характеристики, при които е възможно да се оставят следи, сочещи връзката на свидетеля с престъплението: следите трябва да бъдат оставени на местопрестъплението. Това е неточно - има разлика между местопрестъпление и местопроизшествие.
                        - Местопрестъплението е мястото, където е извършено изпълнителното деяние или е настъпил престъпният резултат.
                        - Местопроизшествие е онази териториално обособена част, на която могат да се открият следи и веществени доказателства от извършеното престъпление.
                    б) Отказ на свидетели.
                        - Чл. 94 НПК съдържа хипотеза на отказ на свидетели да дадат образци: съпруг, низходящ, възходящ, брат, сестра могат да откажат да свидетелстват, респективно да дадат образци.
                        - Друга хипотеза има в чл. 96: възможност за отказ, когато с деянията си, с показанията си свидетелят би уличил себе си или лицата, посочени в чл. 94, в извършване на престъпление.
                        - Ал. 2 съдържа особена хипотеза: урежда случаите, когато свидетелят е узнал определени обстоятелства в качеството си на защитник или повереник или като такъв при него се съхраняват свободни или условно свободни сравнителни образци - може да се откаже предаването им.
                Б. По своята познавателна същност сравнителните образци са еднородни с веществените доказателства обекти, които са специално подбрани за експертното изследване. Изисквания към сравнителните образци: 1) достоверни по произход; 2) съответни по време - в зависимост от това се разграничават три вида сравнителни образци: 1) свободни (създадени преди, независимо от целите на съдебната експертиза); 2) условно свободни (създадени в близък период, предхождащ назначаването на съдебната експертиза); 3) експериментални (създадени с оглед нуждите на експертното изследване). Трябва да обхващат цялата вариационност и съвкупност от общи и частни признаци на обекта на експертизата.
                В. Върху кого лежи тежестта за осигуряване на сравнителните образци - спорен въпрос: 1) това е компетентният орган, назначил експертизата; 2) задължение на експерта; 3) в гражданския процес това е задължение на страната, заинтересована от резултатите на експертизата.
                    а) В наказателния процес доминира виждането на акад. Павлов: тежестта да се подели между компетентния орган и експерта (съдебната експертиза има двуединен субект: процесуален и познавателен).
                    б) Доминиращо в гражданския процес е виждането на Ж. Сталев, че сравнителните образци следва да се осигурят от странат, върху която лежи тежестта на доказване (следва да се има предвид възможността за прехвърляне на тежестта на доказване, когато един документ се оспорва по реда на чл. 152 и сл. ГПК: при оспорване на документ от другата страна тя трябва да представи сравнителни образци).
            4) Предоставяне на материалите по делото на експерта.
                а) Обем. Това е спорен въпрос с оглед на обема - в какъв обем трябва да се предоставят материалите по делото: всички или само тези, които касаят експертизата. Надделява виждането, че трябва да се предоставят всички материали - целта на всяко производство е да се разкрие обективната истина, добросъвестността на експерта е гарантирана с възможност за осъществяване на наказателна отговорност.
                б) Време. Спорно е кога трябва да се предоставят материалите: към момента на назначаване, към момента на подготовка или към момента на извършване на експертното изследване. Законосъобразно и целесъобразно е виждането, че материалите трябва да се предоставят към момента на подготовката: може да бъде подпомогнат експертът в избора на методиката, която да бъде по-обективна и по-точна.
                в) Възниква въпросът трябва ли да се предоставят новосъбраните материали - да.
                г) Под въпрос е могат ли страните без санкцията на компетентния орган по своя инициатива и усмотрение да предоставят материали - de lege lata не е възможно; de lege ferenda да се предвиди възможност страните по делото да предоставят допълнителни материали, които не са били включени в материалите по делото (основанието е възможността тези материали да станат достояние на другата страна индиректно, чрез обсъждането им в експертното заключение).
            5) Определяне и уточняване на обекта и задачите на експертизата. Въпросът е частично решен при назначаването.
                а) Трябва да се реши по време на подготовката, когато експертът се е сблъскал с неясни въпроси или трябва да поиска допълване на акта на експертизата поради несъответствие на задачите й с възможностите на изследването.
                б) Необходимо е и в случаите, когато обектът междувременно е станал негоден за изследване или когато научната методика позволява да се реши по-широк кръг от задачи.
        1.6. Подготовка от експерта:
            1) Експертът трябва да проучи:
                а) изходната информация, която се съдържа в документите за назначаване на експертизата;
Според проф. Цеков тук на първо място трябва да се прецени дали експертът е компетентен да извърши експертизата и осъществима ли е тя; при положителен отговор се проучват основанията за назначаване, материалите по делото от значение за правилното извършване на експертизата и др. (стр. 103)
                2) информацията, която се съдържа в протоколите за другите извършени процесуалноследствени действия;
                3) информация относно обекта и задачите на експертизата (предполага проучване както на процесуалните източници на информация относно обекта и задачите, така и на непроцесуални - справочници, типови образци, научна литература, учебници и др.).
            2) Трябва да се определят техническите способи и средства, които ще използва при експертното изследване. Те трябва да отговарят на следните изисквания:  1) да осигуряват максимална достоверност; 2) да създават възможност за повторно изследване; 3) да са достатъчно бързи и съобразени със сроковете на експертизата.
Според проф. Цеков трябва да се определят независими един от друг методи и да се набележат количествени методи, когато това е възможно (стр. 103).
            3) Трябва да се провери годността на обекта и сравнителните образци, предоставени за изследване; да се провери годността на другите материали по делото.
Според проф. Цеков се осигурява допълнителен сравнителен материал - колкото е по-качествен и разнообразен, толкова по-обективни и достоверни ще са изводите.
            4) Изграждане на експертни версии - трябва да отговарят на няколко изисквания: 1) да са обосновани; 2) да не са вътрешно противоречиви; 3) да създават възможност за едновременна проверка на няколко обстоятелства; 4) да се изгражда система от версии.
        1.7. Подготовка на експертизата от защитника в наказателния процес или от страната, която не е поискала назначаването на експертиза (противна страна).
            1) Да се проучи личността на експерта. Това означава да се проучи: 1) неговата професионална квалификация; 2) съдебен опит; 3) месторабота и заемана длъжност; 4) научно развитие и научни публикации в съответната област; 5) отношението към предмета на спора или разследваното престъпление; 6) психологически особености и слабости на експерта.
            2) Проверка на възможността за отвод на експерта - дали съществуват процесуални възможности, предвидени в чл. 121 НПК/чл. 158 ГПК.
            3) Осигуряване на допълнителни материали за извършване на експертизата - най-често сравнителни образци, които не са били известни на компетентния орган или на другата страна.
            4) Да направи необходимите процесуални действия, осигуряващи пълноценно участие в извършването на експертизата.
            5) Би могъл да предприеме действия за паралелно изследване на обекта на експертизата като осигури частно експертно изследване (в англосаксонското право - “второ мнение”). Това “второ мнение” би могло да се използва в хода на проверката и оценката на “официалното” експертно заключение.
    2. Извършване на експертизата.
        2.1. Подходи на извършване. При извършване на съдебната експертиза съществуват различни подходи:
            1) Възможно е да се предприеме конкретно научно обосновано изследване. То се извършва извън погледа на компетентния орган и страните по делото. Това създава затруднения с оглед последващата оценка на експертното заключение, тъй като другите участници в процеса не са имали възможност да проследят хода на изследването, използваните методи и дали са били проучени всички получени резултати.
            2) Позоваване на опитни положения в съответната научна област. Не се извършва конкретно изследване. Използват се емпирични данни, получени от минали сходни изследвания. Недостатъци: подценяват се конкретните особености на обекта на изследване, снижава се обективността на получените резултати.
            3) Комбиниран подход - съчетаване на конкретно научно изследване с позоваване на минали заключения.
При всички случаи извършването на експертизата има субективен характер, тъй като зависи изцяло от волята на експерта. Може да се смекчи този субективен характер като се използват два или повече независими изследователски метода в конкретното експертно изследване.
        2.2. Етапи, през които минава извършването на съдебната експертиза:
            1) Доизследователски. Експертът трябва да открои, уточни свойствата и признаците на изследвания обект и сравнителните образци. Трябва да подбере конкретните методи на изследване и да осигури условията за тяхното осъществяване (помощни материали и др.).
            2. Етап на същинско изследване. Прилагат се подбраните научни методи като тактически правилно е (ако обектът позволява) да се извърши многократно приложение, респективно многократно изследване на обекта с подбраните методи.
            3) Формиране на експертните изводи - най-важният етап. Оценяване на получените резултати от приложените методи, съответствието им с общите и частни признаци на обекта и съответствието им с досега получаваните научни резултати в експертната практика.
            4) Написване на експертното заключение. Има важно значение с оглед на систематизация на експертните изводи и структуриране на експертното заключение с оглед изискванията на процесуалния закон.
            5) Изготвяне на илюстративните материали. Важен въпрос с оглед на възможността след написване на експертното заключение то да се допълни и обогати с материали, които го правят по-достъпно за възприемане. Такива материали са снимки, схеми, чертежи - не само създават възможност за увеличена комуникативност, но и гарантират добросъвестността на експертното изследване и неговата обективност.
    3. Експертно заключение - Цеков, стр. 114-120 (въпроси N15 и N16).
        3.1. Обща характеристика. Експертното заключение е писмено (чл. 125, ал. 1 НПК, 157, ал. 1 ГПК), законът посочва основната му структура.
            1) Предимства: по-обосновано е, по-пълно и задълбочено може да му се направи проверка и оценка, изчерпателно и точно възпроизвеждане на признаците на обекта и др.
            2) Недостатъци: декларативните и необосновани заключения не съдействат за изясняване на обстоятелствата, водят до назначаване на допълнителна/повторна експертиза, оскъпяване на производството и т.н.
        3.2. Съдържание. Заключението трябва да отговаря на изискванията на съответната научна област, но и да бъде разбираемо. Трябва да представя и резултатите, и пътя до тях.
            1) Структура - има две основни форми.
            2) Съдържание: време на назначаване е завършване, условия на извършване (годност на обекта, количество и качество на сравнителния материал), методи, правени ли са експерименти и какви са резултатите и др.
        3.3. Експертно заключение при допълнителна, повторна, комплексна и колективна експертиза. Особеностите на експертизата в тези случаи поставят допълнителни изисквания към протокола.
            1) Допълнителна - резултатите се закрепват в самостоятелен протокол: посочва се нов сравнителен материал, нови експертни версии и резултати при проверката им, обект и задачи на експертизата.
            2) Повторна - посочват се допълнително използваните способи и технически средства, характеризират се допълнително установените признаци и т.н.
            3) Комплексна - оформя се общо заключение, когато експертизата колективна, освен при принципни различия по същество; направените изводи трябва да произтичат от комплексната характеристика на изследвания обект (не сбор от различните изследвания).
            4) Колективна експертиза - оформя се общо заключение, когато няма различия; при наличие на съществени различия, несъгласният с общия извод експерт трябва да представи самостоятелно заключение (чл. 123, ал. 2 НПК, чл. 161 ГПК).
    4. Проверка и оценка (въпрос N18). Това са основни въпроси, които стоят пред компетентния орган и другата страна след депозирането на експертното заключение. В зависимост от изводите при проверката и оценката може да се увеличи или намали срокът на разследване в наказателното производство, респективно срокът на събиране на доказателства в гражданския процес.
        4.1. Проверката установява (виж Цеков, стр. 124-125):
            1) Дали са спазени разпоредбите на процесуалния закон във връзка с назначаването, подготовката и извършването на експертизата.
            2) Има ли съответствие между възложеното изследване, задачите на експертизата и предоставеното заключение: дали е изследван конкретно обектът на експертизата, който е посочен при назначаването й, и дали са решени всички поставени задачи.
            3) Установяване на условията, при които е извършена експертизата: дали е бил достатъчно дълъг срокът за изследването, отговаря ли сравнителният материал на изискванията на експертната методика в количествено и качествено отношение, своевременно ли са предоставени материалите по делото, дали обектът на експертизата позволява даването на добросъвестно заключение и какъв е характерът на изводите на експертното заключение.
        4.2. Оценка:
            4.2.1. Оценката се извършва по вътрешно убеждение на компетентния орган. Спорен е въпросът дали другата страна (която не е поискала експертизата) има право да дава оценка на експертното заключение и дали експертното заключение е задължително за нея: до скоро теорията и практиката приемат, че оценката е приоритет на органа, назначил експертизата. ГПК с последните изменения предвиди възможност, когато страната не е съгласна с експертното заключение, да поиска извършването на повторна експертиза, но все пак органът, назначил експертизата, има последната дума относно годността на експертното заключение (може да назначи допълнителна или повторна експертиза). Експертното заключение няма задължителен характер за компетентния орган.
Според Цеков извършването на оценката се подчинява на някои правила: съвкупна с останалите доказателствени материали, независимост от изводите на експертизата и обосноваващите ги документи, извършване на отделни следствени действия при необходимост, оценка по вътрешно убеждение, независимост от външни лица (стр. 125).
            4.2.2. Оценката установява:
                1) Фактическа и логическа последователност и връзка на изводите и обстоятелствената част на експертното заключение.
                2) Характер и ефикасност на използваните методи и средства.
                3) Степен на съответствие между експертните изводи и останалите данни в доказателствените материали по делото.
                4) Установяване на научната обоснованост: дали изводите са достатъчно добре аргументирани и правилно ли е използван научният апарат на съответната област.
От проверката и оценката може да последва: 1) пълно приемане; 2) частично приемане (напр. само на категоричните изводи); 3) несъгласие със заключението (Цеков, стр. 127).
Формиране на обясненията на експерта и разпит на експерта.

    1. Формиране на обясненията на експерта. Разпитът на експерта се отличава с редица особености в сравнение с разпита на свидетели и обвиняемия.  Това има отношение към формиране на обясненията на експерта и отношението на тези обяснения към експертното заключение.
        1) Тези особености се изразяват на първо място в това, че обясненията на експерта не са резултат от случайно стекли се обстоятелства – така, както това е при формиране на свидетелските показания, а са резултат от извършено експертно изследване, което определя и специфичните условия на психологическата обстановка, при които се формират обясненията на експерта. Формирането на обясненията на експерта може да се раздели на 3 етапа :
            - По време на експертното изследване - основният етап.    
            - След завършване на експертното изследване до депозиране на експертното заключениe.
            - По време на самия разпит на експерта.
Вторият и третият етап се подценяват при извършване на разпита. За разлика от свидетелите и обвиняемия, които могат само да предполагат евентуалната насока на разпита, експертът има обективна, пълна и точна представа за разпита, на който ще бъде подложен, тъй като по силата на чл. 122, ал. 1 НПК той следва да даде заключение по въпросите на експертизата. Това е от значение не само за съдържанието на обясненията на експерта, но и за пълнотата на възпроизвеждането им и за цялостната тактическа организация на разпита на експерта.
        2) Втората особеност при формиране на обясненията на експерта и разпита на експерта е в това, че и обясненията, и разпитът почиват и са свързани с използване на специални знания в определена научна област, културата или изкуството, т. е. експертът дава обяснение по време на разпита за факти и обстоятелства, които са в сферата на неговата тясна професионална специализация, той говори с професионални знания и език. Благодарение на това той има по-добра процесуална позиция и по-големи знания в срвнанение с останалите участници в процеса.
    Изводът е, че формирането на обясненията на експерта и неговият разпит са сложен и продължителен процес, върху който влияят обективни и субективни фактори. Какви са тези фактори и особености на формирането на обясненията на експерта:
        1.1. На първия етап по време на експертното изследване следва да се отбележат няколко по-важни момента. Експертното изследване е целенасочен и конкретно мотивиран познавателен процес, който може да бъде удължен или съкратен в зависимост от конкретните задачи и особеностите на обекта на изследване. Поради това информацията от този етап има съществено влияние върху формиране обясненията на експерта. През този етап се извършва съпоставка на получената от конкретното изследване информация с изградените еталони и критерии в паметта на експерта  за  сходни модели на изследване на сходни обекти.
            А. За разлика от свидетелските показания и обясненията на обвиняемия формирането на обясненията на експерта показва пряка зависимост от съвкупността на факторите:  1) обект; 2) задачи; 3) методика на изследване. Специално внимание заслужават отделните методи, използвани при изследването: колкото по-точни и независими са методите на изследване, толкова по-обективни, по-малко зависещи от волята на експерта са и обясненията, които той формулира.    
Експертната практика показва, че обясненията на експерта са сходни по принцип с депозираното експертно заключение, особено когато се касае за еднолични и еднородни експертизи.
            Б. Във формирането на вътрешното убеждение на експерта значение имат и други странични фактори:
                1) Данните, които се съдържат в материалите по делото. Поради това съществено значение има фактът в какъв обем са предоставени материалите по делото: 1) дали само с оглед задачите на експертизата или 2) всички материали по делото.
                2) Във формиране на обясненията на експерта значение има и резултатът от предходните експертизи: обикновено първоначалните колективни експертизи оказват по-голямо влияние в сравнение с първончлните еднолични и еднородни експертизи. Следователно тук външното влияние има професионална насоченост и то може да деформира обясненията на експерта и да доведе до същественото им различие в сравнение с депозираното експертно заключение.
        1.2. На втория етап се извършва моделиране на вече формираните експертни обяснения. При този етап също въздействат множество фактори – протичат няколко групи процеси :
            А. Незавършилото експертно изследване в съзнанието на експерта. Това е целенасочено и независимо от експерта анализиране на особеностите на обекта на експертизата. То е обективно обусловено от проведеното до този момент изследване. Поради тази причина не е изключено в някои случаи, независимо че е дадено експертно заключение, да се диференцират някои от признаците и свойствата на обекта на експертизата. Могат да се установят някои нови връзки на обекта и да се обогатят задачите, които са поставени пред експертното изследване. Допустимо е на този етап откриване или използването на неизползвани образци за сравнително изследване; възможно е на този етап да се получи и допълнителна информация, която да този момент не се е съдържала в материалите по делото. Поради тези причини може да се стигне до промяна в сравнение с представеното експертно заключение. В този случай ще се стигне до несъответствие между експертното заключение и обясненията на експерта, но това не означава, че е налице основание за реализиране на наказателна отговорност за даване на неистинско заключение.
            Б. През този период се проявява въздействието и на негативни фактори :
                1) Естествени процеси на забравяне: естественото  заличаване на факти и обстоятелства в паметта на експерта, свързани с експертното изследване. То може да се дължи на отдалеченост във времето между извършването на експертното изследване и провеждането на разпита. Поради тези причини следва да се спазва тактическото правило за своевременно изваршване на разпита на експерта  в един по-близък период до момента на експертното изследване.
                2) Втори негативен фактор е възможността от създаване на колективна памет. Колективната помет може да се разглежда в две насоки: 1) случаите, когато имаме колективна и комплексна експертиза; 2) когато експертизата има публичен характер и е станала широко достояние на обществото - в този случай може да се формира колективно мнение за експертизата,което да окаже отрицателно въздействие върху формирането на обясненията на експерта.
                3) Друг негативен фактор е възможността за външно въздействие от други участници в процеса. Не е изключено да се направят опити да бъде разубеден експертът в намерението му да поддържа експертното заключение така, както то е депозирано пред компетентния орган.
        1.3. Трети етап на формиране на обясненията на експерта. Два фактора влияят върху обясненията:
            А. Обстановката, в която се извършва разпитът.
            Б. Избраната тактика за провеждане на разпита. При разпита на експерта на всички участници в процеса е известен предметът на разпита. Поради тази причина всеки от участниците има процесуална възможност да подготви различни тактически прийоми с оглед подкрепа или дискредитиране на обясненията на експерта.
Като контрапункт на тези два фактора с оглед обективност на разпита се използва конкретната научна методика на изследването. Когато методиката предполага използване на количествени методи, не се забелязват съществени различия между депозираното експертно заключение и депозираните обяснения.
        1.4. Върху формирането на обясненията на експерта влияят и други странични фактори;  най-често срещаните са:
                1) Различия на мненията при колективните експертизи. Тези различия могат да се дължат на: 1) методиката на изследване; 2) недостатъчен материал на изследването, съдържащ се в обекта на експертизата; 3) професионална неравностойност в подготовката на експертите.
            2) Житейски, професионален и съдебен опит на експерта. Не е без значение и способността на експерта да комуникира с останалите участници в процеса и да излага на достъпен език изводите, посочени в експертното заключение.
            3) Особено внимание заслужава и друг фактор: противоречие между останалите доказателства и материали по делото и депозираното експертно заключение. В тази хипотеза са възможни различни решения: 1) подлагане на експертното заключение на щателна проверка с оглед надеждността на методиката на изследване, годността на обекта за изследване и добросъвестността на експерта; 2) сляпо доверяване на заключението на експерта и изводите, които се съдържат в експертизата, и приемане на експерта като научен съдия в конкретния процес.
    2. Процесуална и тактическа организация на разпита на експерта:
        2.1. Разпитът на експерта е самостоятелно процесуално действие в наказателното производство и самостоятелен способ за събиране на доказателства в гражданския процес. И в двата процеса е способ за събиране на гласни доказателствени средства, само че в наказателния процес по силата на чл. 280, ал. 4 НПК разпитът на експерта няма задължителен характер; той може да не се провежда, ако страните са съгласни с това. Това волеизявление на страните за отказ от разпит на експерта е фактическо приемане на експертното заключение.
        2.2. Значение. Разпитът на експерти е в логическа връзка и е логическо продължение на експертизата и депозирането на експертното заключение. Той има значение в няколко насоки :
            1) съдейства за уточняване на експертното заключение;
            2) дава възможност да се открият някои нови признаци на изследвания обект;
            3) позволява да се установят причините, поради които са допуснати непълноти и неточности в експертното заключение по отношение на поставените задачи.
            4) с разпита може да се събере информация за условията, при които е протекло изследването, за обективността и научната обоснованост на експертните изводи.
            5) разпитът на експерти създава благоприятна възможност за процесуално закрепване на резултатите от продължилото изследване след представяне на експертното заключение.
        2.3. Етапи. В организацията на разпита на експерти могат от тактическа гледна точка да се отделят три етапа: 1) подготовка; 2) извършване; 3) фиксиране на резултатите и оценка на обясненията.
            А. Към подготовката се отнасят няколко момента:
                1) Първо следва да се провери становището на страните в наказателния процес относно желанието им за извършване на разпита:  дали е налице хипотезата на чл. 280, ал. 4 НПК. Ако страните имат желание за извършване на разпита, следва да бъдат решавани следните въпроси:
                    2) Трябва да се проучат материалите по делото с цел да се установи съответствие между тях и депозираното експертно заключение. Ако се установят различия между експертното заключение и другите материали по делото, следва да се прецени: 1) на какви причини се дължи това противоречие, дали има обективен характер; 2) дали предпоставките за това противоречие са били налице към момента на назначаване на експертизата или са се появили впоследствие.
Има значение с оглед установяване на: а) необходимостта от извършване на експертизата и б) годността на обекта на експертизата.
                3) В хода на подготовката на разпита на експерти следва да се проучи експертното заключение, включително и илюстративните материали. Целта на това проучване да се установи вътрешната съгласуваност между 1) изводите; 2) използваните методи; 3) обекта на експертизата и 4) другите фактически данни, които се съдържат в заключението.
                4) Следва да се проучи професионалната компетентност на експерта и неговият съдебен опит.
                5) Да се установи дали са спазени сроковете за извършване на експертизата и представянето на експертното заключение. Неспазването на тези срокове е основание за отлагане на разпита на експерта за един по-късен момент в процеса.
                6) Следва да се формулират въпросите, които ще бъдат задавани по време на разпита. Те трябва да отговарят на няколко изисквания:
                    а) да са в пряка връзка с експертното изследване и личността на експерта;
                    б) да са научно обосновани;
                    в) да се отнасят към съществени моменти от задачите на експертизата;
                    г) с поставените въпроси не следва да се формулират нови задачи на експертизата.
                    д) въпросите следва да се групират в система, което предполага те да не са взаимноизключващи се и при формулирането им да не се допускат вътрешни противоречия.
                7) Определяне на последователността, в която ще бъдат задавани въпросите. Тук са възможни няколко хипотези:
                    а) възможно е въпросите да се задават с оглед поредността на поставените пред експертизата задачи.
                    б) въпросите могат да се задават с оглед изясняване на отделни обстоятелства, свързани с предмета на доказване и с конкретното експертно изследване.
                    в) въпросите могат да се задават най-напред с оглед изясняване професионалната и процесуална годност на експерта да извърши експертизата и след това по същество на експертното изследване.
            Б. Извършване на разпита:
                1) Започва с установяване самоличността на експерта
                2) Проверява се дали са налице основанията за отвод на експерта, визирани в чл. 121, ал. 1 НПК; респективно в чл. 159 ГПК (въпрос N13).  Основания за отвод:
                    а) не могат да бъдат експерти лица, по отношение на които са налице основанията по чл. 25, т. 1-5, 7-9. Тези хипотези  визират съчетаването на друго процесуално качество заедно с качеството “експерт”.
                    б) не могат да бъдат експерти и лица с качеството “свидетел по делото”.
                    в) служебна или друга зависимост от някоя от страните по делото на лицето, което има качеството “експерт”.
                    г) не могат да бъдат експерти лицата, извършили ревизията, чиито материали са послужили като основание за образуване на предварително производство.
                    д) липса на професионална правоспособност, ако такава правоспособност се изисква.
    Основанията за отвод на експерта се различават от основанията за отказ от даване на експертно заключение (чл. 122, ал. 2 НПК). Експертът може да откаже да даде заключение, само когато 1) въпросите излизат извън рамките на неговата професионална компетентност или 2) материалите по делото не са достатъчни да се състави обосновано заключение. В чл. 159 ГПК се предвиждат и други основания: невъзможност поради заболяване и в случаите, когато се допуска отказ от свидетелстване. При неоснователен отказ в ГПК липсват разпоредби за правните последици; в чл. 122, ал. 2 НПК е предвидено наказание глоба за неявяване или неприемане на възложената експертиза. (Цеков, стр. 95-96)
    Заместване се налага: 1) при основателен отказ на експерта; 2) при уважен самоотвод; 3) при отвод по инициатива на заинтересовани от делото лица или на следователя и съда; 4) когато експертът е обективно възпрепятстван. При заместването може да има различни неблагоприятно последици за експерта в зависимост от основанията: временно изваждане или заличаване от списъка на експертите, глоба съгласно чл. 122, ал. 3 НПК и др. Заместването винаги поставя в ход нова процедура на експертизата: 1) трябва да се осигурят необходимите условия за извършване на експертизата (с оглед отговорността по чл. 291, ал. 1 НПК); 2) характерът на експертизата да позволява съответно изследване на обекта; 3) от заместването до депозирането на експертното заключение да има достатъчно време; 4) да се избягва по възможност заместване при колективни експертизи, ако новият експерт ще разполага със значително по-малко време. (Цеков, стр. 97-99)
                3) При извършване на разпита следва да бъдат разяснени правата на експерта, тези права са визирани в чл. 123 НПК, респективно в чл. 160  ГПК (въпрос N12). Виж Цеков, стр. 89-92. Експертът има право:
                    а) да се запознае с материалите по делото, включително и тези, постъпили след депозиране на експертното заключение;
                    б) да изисква допълнителни материали, включително и по време на разпита, когато се задават въпроси, свързани с депозираното експертно заключение;
                    в) да вземе участие в извършването на други процесуални действия, които са от значение за извършваната експертиза;
                    г) да получи възнаграждение за извършената експертиза;
                    д) да иска отмяна на актовете на компетентните органи, които накърняват неговите права и законни интереси.
Цеков извежда още две права на експерта: да дава обяснения по извършената от него експертиза, да откаже да даде заключение в посочените два случая.
                4) На този широк кръг от права съответстват две основни задължения (чл. 122, ал. 1 НПК, чл. 159 ГПК) - въпрос N12:
                    а) експертът да се яви пред съответния орган, когато бъде призован;
                    б) да даде заключение по въпросите на експертизата - осигурява използването на специални знания в производството.
Проф. Цеков извежда още няколко основни задължения на експерта: 1) съставяне на писмено заключение (чл. 125, ал. 1 НПК, чл. 157, ал. 1 ГПК); 2) да посочи в заключението си откритите нови материали, които имат значение за делото, но по тях не му е поставена задача (чл. 125, ал. 3 НПК); 3) да даде добросъвестно (вярно) заключение, за невярно заключение носи отговорност по чл. 291, ал. 1 НПК, след като е бил изрично предупреден за това свое задължение (чл. 124, ал. 2 НПК, чл. 160, ал. 1 ГПК). Цеков извежда и задължения, произтичащи от същността на експертната дейност: използване на недеструктивни методи по възможност, прилагане на независими един от друг методи и др. (виж стр. 87-89)
По-широко стои въпросът за правата и задълженията на експертите при колективните и комплексни експертизи: 1) експертът там има право да се съвещава с другите експерти; 2) когато е на различно  мнение от тях, да даде отделно заключение.
                5) След разясняване на правата и задълженията на експерта се преминава към същинското извършване на разпита, частично уредено в ГПК и НПК.
                    а) Спорен е въпросът как следва да протече същинският разпит; има две становища:
                        - разпитът на експерта следва да се извърши само във въпросно-отговорна форма, тъй като само тя е законова регламентирана в чл. 280  НПК, ал. 1: на експерта се поставят въпроси, след като се прочете заключението му.
                        - второ становище: прибягва се към разширително тълкуване на чл. 280, ал. 1 НПК (и според много автори това е основателно): приема, че освен това прочитане на експертното заключение, експертът следва да изложи под форма на свободен разказ и да обясни по какъв начин е извършил изследването и защо е стигнал до изводите в заключението.
                    б) Как се задават въпросите на експерта:
                        - Въпросите се задават най-напред от прокурора или частния тъжител (1), след това от частния обвинител и неговия повереник (2), от гражданския ищец и неговия повереник (3), от гражданския ответник и неговия повереник (4), от другите подсъдими (когато подсъдимите са няколко) и техните защитници (5) и от подсъдимия и неговия защитник (6).
                        - Когато разпитът се извършва в гражданското производство, въпросите се задават от страната, която не е поискала експертизата (1), след това от страната, която е поискала експертизата (2).
                        - И в гражданския, и в наказателния процес председателят и другите членове на съдебния състав могат да задават въпросите, които имат, по всяко време.
        В. Фиксиране на резултатите и оценка на обясненията на експерта:
            1) Резултатите се фиксират чрез съставяне на протокол за извършения разпит, който протокол е със самостоятелен характер и следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 100 от НПК.
            2) Едновременно с това се извършва и оценка на депозираните обяснения. Процесуалните последици от разпита на експерта могат да бъдат в различни насоки :
                - възможно е да се стигне до назначаване на допълнителна експертиза; хипотезата за назначаване на допълнителна експертиза е: експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно;
                - възможно е да се назначи повторна експертиза, когато заключението и обясненията на експерта пораждат основателни съмнения за неговата обоснованост и правилност.
Независимо от това, компетентният орган следва да даде мнение дали приема или не експертното заключение. Когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган следва да се мотивира за това.
По силата на чл. 127, ал. 1 НПК обясненията на експерта и експертното заключение не са задължителни за съда и органите на предварителното производство  - дори когато приема експертното заключение и обясненията на експерта при разпита му, компетентният орган е с право да ги игнорира в процеса на оценка на съвкупността от доказателства по делото, т. е. да не се позовава на тях при вземане на конкретни процесуални решения.

20. Експертизи за изследване на документи

    1. Експертизи за изследване на документи. Това са най-често срещаните експертизи.
        1.1. Общ обект е документът като веществено доказателство и като писмено доказателствено средство.
            1) Документи-веществени доказателства са писмени актове - ръкописи, независимо от шрифта и материалите, върху които са изготвени; графически чертежи (планове, схеми, скици, диаграми); документи с текстове, възпроизведени по механичен начин с пишещо устройство.
            2) Документи-писмени доказателствени средства: обект на експертизата е само текстът на документа.
        1.2. Видове експертизи на документи в зависимост от непосредствения обект на изследване:
            1) Почеркова експертиза, в зависимост от почерковия обект:
                а) експертиза на ръкописен текст;
                б) експертиза на подпис;    
                в) експертиза на цифрово писмо;
                г) експертиза на стенографско писмо;
                д) експертиза на нотно писмо.
            2) Експертиза за техническо изследване на документи:
                а) експертиза за изследване на материалите на документа;
                б) експертиза за установяване на заличаване по механичен и химически начин;
                в) експертиза за установяване на добавки и подправки в документа;
                г) експертиза за разчитане на залети с цветни вещества текстове;
                д) експертиза за изследване на машинописни (печатни) текстове;
                е) експертиза за изследване на изгорели документи.
            3) Експертиза на писмена реч - установява се интелектуалният автор на документа.
    2. Почеркови експертизи:
        2.1. Писмо: исторически възникнало обществено явление, което служи за предаване на мисли чрез графични знаци, отразяващи в определена форма устната реч. Исторически са съществували няколко типа писмо:
            1) пиктографско писмо - с рисунки и схеми се отразяват определени процеси и явления;
            2) идеографско писмо - писмените знаци са символи, които отразяват процеси и явления;
            3) слогово (сричково) писмо - всеки графичен знак отразява отделна сричка;
            4) фонетично писмо - на всеки знак съответства определен звук (на всяка графема съответства фонема).
        2.2. Почерк: индивидуално детерминиран писмено-двигателен навик, чрез който се материализират графически знаци от определена азбука.
            2.2.1. Свойства. Има три основни свойства: 1) индивидуалност; 2) устойчивост; 3) комуникативност.
            2.2.2. Признаци. Свойствата са различни от признаците - отразяват особеностите на свойствата (признаците се отнасят към свойствата както част към цяло). Признаци:
                1) базови - степента на формираност на писмено-двигателния навик;
                2) общи: размер, наклон, натиск, свързаност, разтегнатост на почерка (свързаност - брой писмени знаци, изписани с едно движение на ръката; разтегнатост - съотношение между височина и ширина на буквените знаци);
                3) частни: точка на започване на движението на ръката, точка на завършване на движението на ръката, място на връзката между отделните елементи/букви, характер на връзката, кръжност на движенията на ръката.
        2.3. Подпис: условно графично изображение на имената на определено лице. Формира се, след като е формиран почеркът, и се отличава с висока степен на индивидуалност и устойчивост и със значително по-висока степен на автоматизъм. Признаци:
            1) Базисни - общият строеж на подписа. Разграничаваме три типа общ строеж на подписа:
                а) буквен - подписът се състои изцяло от буквени знаци;
                б) щрихов (безбуквен) - подписът се състои от безбуквени знаци (щрихи);
                в) смесен.
С оглед възможността за защита от подправки и имитация най-добре е да се използва първият тип.
            2) Общи признаци: размер, наклон, натиск, свързаност, сложност, брой движения на ръката.
            3) Частни признаци: точка на започване движението на ръката, точка на завършване, място на връзка между отделните елементи, характер на връзката, място на разположение и форма на парафната линия (завършващата линия); гладиолаж - постепенно намаляване дължината/височината на графичните знаци към края на линията/реда.
        2.4. Фактори, които влияят върху формиране и изменение на писмено-двигателния навик:
            1) обичайни;
            2) случайни;
            3) патологични;
            4) криминални - имитация, маскировка.
        2.5.Няколко етапа във формирането на писмено-двигателния навик:
            1) елементен етап - усвоява се навикът да се пишат отделни елементи от съответните графични знаци;
            2) буквен етап - усвояват се отделните букви;
            3) свързано писане - няколко подетапа с оглед практикуването - а) започва 2-3 клас; б) променя се към повишена степен на свързаност (7-8 клас); в) преди завършване на средно образование - трайно формиране на писмено-двигателен навик със свързано писане;
            4) оттук действат факторите върху изменението на писмено-двигателния навик - на всеки 5 години процес на регрес: към 30-тата година се появяват първите признаци на тремор; до 40 години - устойчив писмено-двигателен навик; после се изменя по-бързо (на 3.5-5 години); след 60 г. - деградация и намаляване степента на свързаност и координация на движенията на ръката.;
        2.6. Задачи на почерковите експертизи:
            1) установяване на физическия автор;
            2) установяване на груповата принадлежност на физическия автор;
            3) установяване на други обстоятелства, свързани с процеса на писане.
        2.7. Подготовка.
            2.7.1. Необходими са сравнителни образци за решаването на тези задачи - три вида:
                1) свободни: не съответстват по време на създаване на оспорения текст;
                2) условно свободни: твърде близко по време на времето на създаване на оспорения текст;
                3) експериментални: създават се с оглед нуждите на експертното изследване.
Сравнителните образци трябва да са достоверни по произход, да са годни в количествено и качествено отношение, да обхващат цялата вариационност на признаците.
            2.7.2. За почерковата експертиза трябва да се осигурят оптически уверичителни прибори с малко увеличение и източници на преминала, наклонена и преминаваща светлина.
        2.8. Решаване на идентификационни задачи на почерковата експертиза - става чрез разделно изследване на оспорения обект и сравнителните образци. За да се формира положителен или отрицателен идентификационен извод, трябва да се изследват минимум 9 общи и частни идентификационни признака. Известни са две групи методики за изследване на почеркови обекти:
            1) Количествени:
                а) методика на графично осредняване на писмени знаци (изготвя се графично осреднен знак на базата на минималните и максималните размери на едноименен графичен знак);
                б) методика на нефиксираните движения на ръката (изследват се предполагаемите движения на ръката между отделянето й от документа при изписването на два последователни графични знака);
                в) методика за изследване на честотата на проявление на буквите в определена азбука - има спомагателен характер; основава се на честотния речник на съответния език (с него се изчислява с точност до хилядна от процента колко често се среща определена дума в езика, оттук и колко често се ползва определена буква); разширява се методиката като се показва колко пъти дадена буква се среща в даден език; методиката може да установи и честотата на срещане на двубуквени и трибуквени съчетания. Методиката се използва, защото така може да се определи разсейката на индивидуалността - отразява разликите между типовите образци от съответната азбука и съответния почерк. Базира се на общата теория на криминалистичната идентификация, според която колкото по-често се упражнява един навик, толкова по-голяма е разликата между изписаните букви и типовите образци (образците, въз основа на които е станало обучението по писане).
                г) методика за изследване ъгловидността на графичните знаци - приложима е главно към кратки почеркови обекти (подписи); основава се на установеното по опитен път обстоятелство, че във всеки подпис могат да се формират три ъгъла, които остават сравнително устойчиви; те се формират с връх графичния център на подписа и следните шест точки: най-ляво-, най-дясно-, най-ниско-, най-високостояща точка, точка на започване и завършване движенията на ръката. Първият ъгъл е между най-ляво, графичния център и най-дясно. Вторият е между най- високостоящата, графичния център и най-нискостоящата точка. Третият ъгъл е между точката на започване, графичния център и точката на завършване движенията на ръката.
            2) Качествени методики (описание на качествени признаци) - аналитикоописателни методики на различни учени: качествено описание на признаците на различни обекти (напр. методика на Шнайкерт).
        2.9. Имитация и маскировка - умишлени изменения на писмено-двигателния навик.
            1) Имитация - система от действия, с които се потискат признаците на собствения писмено-двигателен навик и се наподобяват признаците на писмено-двигателния навик на друго лице. Две са най-честите хипотези в практиката - чрез тренировка и по навик/памет.
            2) Маскировка (автомаскировка) - умишлено изменения на писмено-двигателния навик, при което само се потиска собствения писмено-двигателен навик, без да е наподобяван този на друго лице; чрез писане с печатни букви или писане с непривична ръка.
        2.10. По отношение на подписа има две особености, които са към групата на криминалните фактори:
            1) Техническа подправка - пренасяне на истински подпис от един документ върху друг чрез технически средства.
            2) Интелектуална подправка (кражба на подпис) - подписът е истински, но е получен чрез измамни действия (подписване на бланкетен документ или отрязване на документа - между подпис и документа има значително разстояние). Най-трудно се установява кражба на подпис върху бланкетен документ, защото има възможност за монтаж на документа. Лесно се установява кражба чрез отрязване - топографски признаци на документа: документът е несъразмерно малък, признаци на рязане на хартията, противоречие между текста под подписа и текста на документа, припокриване на част от текста на документа с подписа (установява се чрез изследване последователността на пресичащите се щрихи).
    3. Експертизи за техническо изследване на документи.                
        3.1. Обща характеристика и класификация. Общ обект на експертизите за техническо изследване на документи е документът като веществено доказателство. Непосредствен обект на изследване могат да бъдат: 1) материалите на документа (хартия, мастило, химикална паста, моливни щрихи); 2) непосредствен обект може да бъде машинописният или печатният/отпечатаният текст; 3) отпечатъци от печати и 4) свързаните с тези обекти изменения от умишлен характер. Използват се знания от физиката и химията.
        3.2. Основни задачи. Свързани са с непосредственото изследване на материалите на документа, с разкриване на първоначалното съдържание на документа и отъждествяването на техническите способи и средства, използвани за създаване на документа. Това позволява да се решават и трите групи задачи, свързани с криминалистичните експертизи: 1) идентификация; 2) установяване на груповата принадлежност; 3) установяване на други обстоятелства, свързани със създаването и използването на документа.
        3.3. Експертизи за изследване на материалите на документа (хартия, мастило, химикална паста, моливни щрихи). При изследването им се установява родовата, видовата и груповата принадлежност, а в отделни случаи е възможно да се идентифицират материалите на документа.
            3.3.1. Хартия. Хартията представлява целулозна маса, към която са добавени лепилни вещества, пълнители, антисептици, в някои случаи и оцветители.
                - Задачите, които решава експертизата, са свързани с установяване на физическите (1) и химичните свойства (2) на хартията.
                    1) Физически свойства: а) дебелина; б) прозрачност; в) облачност (изразява степента на разпределение на целулозните влакна в хартиената маса); г) устойчивост на опъване; д) устойчивост на натиск (при някои документи се използва хартия, устойчива на натиск - напр. пари).
                    2) Химични свойства: най-важното от тези свойства е проклейка/летливост (изразява степента на устойчивост на лепилните вещества под въздействието на различни разтворители - колкото по-високо е качеството на хартията, толкова по-висока е стойността на проклейката).
                - Задачи:
                    1) Да се установи дали хартията на документа съответства на хартията от сравнителните образци.
                    2) Да се установи дали няколко документа са съставени върху една и съща по вид хартия.
                    3) Да се установи дали няколко къса хартия са част от един и същ документ или от различни документи.
                    4) Да се установи родовата или груповата принадлежност на хартията.
            3.3.2. Мастило. Мастилото представлява воден или водно-спиртен разтвор на неорганични оцветители, към които са добавени антисептици (предотвратяват гнилостните процеси). Химикална паста: мастило с пълнители от неорганичен произход (първо това е арабска гума, после силиконови пълнители).
                а. Исторически са известни няколко типа мастила: 1) тушови мастила; 2) кемпешеви мастила (по наименованието на дървото, от което е направено мастилото); 3) железодъбилни мастила; 4) анилинови мастила.
                б. Видът на мастилото може да се определи при третиране с 18-процентов разтвор на солна киселина: железодъбилните мастила се обезцветяват, кемпешевите мастила се оцветяват в пурпурно червено, анилиновите и тушовите не се изменят.
                в. Задачи:
                    - Задачите са свързани с установяване на химичните и физични свойства на мастилото и химикалната паста - изследват се: 1) копирните свойства; 2) киселинността; 3) цветовото различие и 4) някои от скритите свойства на веществата.
                    - Задачи:
                        1) Да се установи видът и съставът на мастилото/химикалната паста.
                        2) Да се установи дали текстът на един документ е написан с един и същ вид мастило или с различен.
                        3) Да се установи дали зачеркванията и основният текст в един документ са с един и същ или с различен вид мастило.
                        4) Да се установи дали два документа са написани с един вид мастило или с различен вид.
Към задачите трябва да се отнесе разчитането на текст, залят с цветно вещество.
                    - Тези задачи се решават като се използва: 1) оптически увеличителни прибори; 2) лъчи от невидимия спектър на светлината, които провокират скритите свойства на мастилото да луминисцира; 3) химически методи, установяващи химичните свойства на мастилото/и химикалната паста.
            3.3.3. Изследване на материалите на моливните щрихи. Срещат се граифтни, копирни (цветни и графитни), цветни моливи. Определянето на вида на моливните щрихи става при третиране с вода: графитните и цветните не изменят цвета си (при цветните органичното багрило не се разтваря), копирните (независимо от вида им) се изменят, тъй като се разтваря съдържанието на органичното багрило и цветовете избледняват. От физичните свойства най-важното е електропроводимостта: най-висока електропроводимост имат графитните; при копирнографитните е по-ниска; цветните и копирноцветните са неелектропроводими. Задачите са сходни с тези на експертизата на мастилото/химикалната паста.
        3.4. Установяване на времесъздаване на документа - по няколко групи признаци:
            1) Чрез признаци на почерка.
            2) Чрез признаци, свързани със стареенето на материалите на документа: Моливните щрихи, мастилото, химикалната паста, хартията се изменят под влиянието на външни условия (светлина, топлина, влажност).
                При хартията се нарушава оцветяването, еластичността, устойчивост на натиск и опън, изменят се химичните свойства: намалява проклейката, повишава се съдържанието на лигнин (разпаден продукт при стареенето на хартията под влияние на влагата).
                Мастило - по време на използването му (железодъбилните мастила се използват до края на 50-те и началото на 60-те години; те придобиват металносив оттенък и променят цвета си от син към тъмносив и черен). В САЩ съществува методика, която може да установи стареенето на мастилото до дни; у нас не може да се използва, тъй като се използват стари технологии при производството на мастилото - точността е от половин година нагоре.
Временаписването може да се установи и като се използват някои от скритите свойства на веществата: радиоактивност (към мастилото се добавят изотопи с малък период на полуразпад - установява се времето с точност до няколко минути; тези мастила са скъпи и се използват рядко, у нас се използват главно за защита на някои държавни документи).
        3.5. Експертиза за изследване на изгорели документи:
            3.5.1. Задачи:
                1) Да се установи дали върху определен документ е имало текст (ръкописен или печатен).
                2) Да се разчете текстът върху изгорелия документ.
                3) Да се установят условията, при които е изгорял документът.
                4) Да се установи с какъв материал е написан текстът.
            3.5.2. За да се решат тези въпроси, се използват някои от свойствата на материалите. Трябва да се знае, че хартията започва да гори при 280С. В зависимост от температурата хартията изменя цвета си от черен към металносив. Благодарение на лепилните вещества хартията запазва целостта си до 800С, след това хартиената маса се разпада на отделни влакна.
            3.5.3. Изследването на изгорял документ до тази температура се извършва като документът се овлажнява, за да се възстановят пластичните свойства на лепилните вещества. Това става с пулверизатор и нанасяне на вода или лакове, разтворени в спирт. Документът се поставя между две стъкла и е възможно да бъде изгорен в муфелна пещ (с възможност за контролиране на температурата) - при това изгаряне щрихите на мастилото, химикалната паста, моливните щрихи остават с по-тъмен цвят в сравнение с материалите на хартията. За разчитане на текста може да се използва наблюдение при наклонена наклонена светлина с увеличителни оптически прибори като се установява микрорелефът на масата на хартията. Ако се предполага, че текстът е с моливни щрихи, може да се използва свойството електропроводимост - пропуска се електрически ток по документа, създава се електрограма, която установява точното разположение на моливните щрихи.