Право

36.НАЕМНИ ОТНОШЕНИЯ.

Договорът за наем е уреден в член 228 от ЗЗД - с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
       Това е двустранен, възмезден, консенсуален, комутативен, неформален, срочен договор с периодично и с продължително изпълнение.
       Договорът може да се сключи за определен срок или да е с неопределен срок. Установеният в ЗЗД максимален срок е 10 години и това е в интерес на наемодателя, защото иначе биха се ограничили правомощията му - възможността му за разпореждане с имота и три години максимален срок за лица, които могат да вършат действия само на обикновено управление на имота (законни представители, съдебни управители на съсобствена вещ, въведените във владение при обявено безвестно отсъствие), защото тези договори са акт на управление. Ако договорът е сключен за по - дълъг срок, той се намалява до позволения.
       При договорите за продължително изпълнение наемодателят е длъжен да предостави и обезпечи временното ползване върху вещта за продължителен период от време, а при тези с периодично изпълнение наемателят се задължава да плаща наемната цена чрез многократни и правилно периодично повтарящи се престации; ако цената се определи глобално, може и да няма периодично изпълнение.
       Договор за наем и договор за хотелиерски услуги. Договорът за хотелиерски услуги включва допълнителни задължения като почистване, консумативни разноски, паркинг, информация и други, които не са включени в догвора за наем. Хотелиерската услуга е търговска сделка а наема е гражданска.
       Договор за наем и договор за аренда. При арендата се отстъпва стопанисването на вещта и тя има по - широко съдържание, защото включва и ползуването. Арендните вноски се изчисляват на основата на печалбата за определен период от време, арендата има по - продължителен срок и задълженията на страните са повече.
       Договор за наем и продажба. Наема има само облигационно действие и е без отчуждително или вещно действие като продажбата.
       Договор за наем и право на ползване. Правото на ползване е вещно право мърху чужда вещ и съдържанието му е определено в Закона за собственността. Наемателят няма върху вещта вещни права, а само облигационни, той е държател, а не владелец.
       Договор за наем на вещи и договор за наем на търговско предприятие. Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Спрямо него по аналогия могат да се прилагат правилата на ЗЗД, защото Търговския закон не съдържа специална регламентация.
       Страни по договора за наем могат да бъдат ФЛ или ЮЛ, които се наричат наемател и наемодател.
       Предмет на договора е вещта, която се предоставя за временно ползване и наемното възнаграждение (цена). Под наем могат да се отдават движими и недвижими вещи, а също и чужди вещи. По правило трябва да са незаместими и непотребими. Наемното възнаграждение може да бъде нормативно или договорно уредено, може да бъде в пари или някаква друга престация.
       Задължения на страните.
       Задължения на наемодателя. Да предаде вещта, в състояние, което отговаря на ползването. Да я поддържа в течение на наемния период; да обезпечи спокойното ползване на наемателя - разноските по предаване на вещта са за наемодателя, когато може да се състави опис който показва състоянието на предаване. Ако вещта не е предадена в надлежно състояние наемателят може да иска поправянето й; съразмерно намаляване на наемното възнаграждение; да развали договора за наем; всичко това може да се кумулира с възнаграждение за вреди. Наемодателят не отговаря за недостатъци, за които наемателят е знаел, или е могъл да узнае при сключването, освен ако те не са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство. Наемодателят трябва да извърши всички ремонти и поправки, освен дребните, които са за отстраняване на повреди, резултат на обикновеното използване на вещта, които наемателят може да извърши сам. Повредите не трябва да са причинени виновно от наемателя и той може да извърши сам и по - големите ремонти, като прихване стойността им. Наемодателят трябва да се въздържа от извършване на действия, които биха затруднили използването на вещта от наемателя.
       Задължения на наемателя. Да заплаща наемното възнаграждение според предвиденото в договора; наемната цена може да се коригира периодично (според инфлацията) - в договора може да се определи редът и срокът на коригиране, като непостигането на съгласие може да доведе до прекратяването на договора; в цената може да се включат консумативните разноски (ток, телефон, отопление, вода и т. н.), а ако не се уредят - те се дължат отделно. Да ползва ващта според предназначението й, а ако начинът не е определен, тя трябва да се ползва според обикновеното й предназначение. Да пази наетата вещ - да не допуска похабяване по - голямо от обикновеното; да съобщава на наемодателя за всички повреди и посегателства от трети лица. Да върне наетата вещ на наемодателя с всички нейни принадлежности и в състоянието, в което е била предоставена, като се отчете изхабяването й. Наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени от него през наемния период. Наемодателят е длъжен да плати на наемателя подобренията, ако е дал съгласието си за тях. Ако не е дал съгласие наемателят има право на по - малката сума от разноските и увеличаването стойността на вещта в резултат на подобрението.
       Пренаемане. То предполага втори договор за наем, като наемателят в първият договор става наемодател. За валидността му не е необходимо съгласието на първия наемодател, но в договора може да се включи клауза против пренаемането. Вторият договор е функция от първия и затова пренаемателят не може да има повече права от наемателя по първия договор. Между наемателят по втория и наемодателят по първия договор не възникват правни отношения, но наемодателят от първия договор може да търси наемната цена от наемателят по вторият договор, а той може да му възрази, че е предплатил, като за това плащане има право на регресен иск срещу наемодателят по втория договор (основанието е неоснователно обогатяване).
       Прекратяване на наемните отношения. Става по взаимно съгласие на страните - изрично или мълчаливо. С изтичане на уговорения срок като ако след изтичането му наемателят продължи да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя по необорима презумпция се счита, че се сключва нов договор за неопределен срок. С предизвестие на една от страните - това е право на всяка от тях; срокът на предизвестието е 1 месец, но ако наемът се плаща за всеки ден е достатъчен и един ден предизвестие, защото това е договор без срок. От изправната страна при виновно неизпълнение на договора от другата страна, което разваляне няма обратно действие. При погиване или съществено повреждане поради случайно събитие на вещта, като рискът е за наемодателя.
       Този договор има задължителна сила и за третите лица. Обвързващото му действние се степенува: при прехвърляне на наетия недвижим имот от наемодателя на трето лице договорът за наем остава в сила спрямо правоприемника, ако е бил вписан в нотариата; ако договорът за наем има достоверна дата, предхождаща прехвърлянето, той е задължителен за правоприемника до предвидения в него срок, но не повече от 1 година от прехвърлянето; ако няма достоверна дата и наемателят упражнява фактическата власт върху вещта, договорът е задължителен за правоприемника,като договор за наем без определен срок.
       Особени правила за наемните отношения.
       В повечето случаи те възникват от договор но съществуват и няколко изключения. Те могат да възникнат чрез настанителна заповед, а отдаването на имотите с административно, пройзводствено или търговско предназначение става чрез договор, като от името на държавата действа областният управител, а при общинската собственост - кметът. Сключването на договора трябва да се предшествува от процедура за определяне на наемателя - конкурс или търг при публичната собственост и търг при частната държавна или общинска собственост.
       Отдаването на имоти за задоволяване нуждите на политически партии и синдикални организации става като се сключва договор, при който критериите за настаняване се преценяват от градското ръководство, за град София от МС или от Областният управител.
       За помещения, преднацначени за социални, културни, здравни и образователни нужди договора се сключва от Областния управител или кмета.
       Настаняването в жилище, ателиета и гаражи става след настанителна заповед, при извършено картотекиране. Договора се сключва с областния управител или кмета.
       Настаняването в общински оборотни или в резервни жилища е за лица, чиито нужди трябва да се задоволят поради това, че са засегнати от строителни мероприятия на общината.
       Прекратяване на наемното правоотношение.
       Прекратяването от страна на наемодателя става с негово едностранно волеизявление - заповед на областния управител или на кмета. Тя може да се обжалва по съдебен ред по реда на ЗАП. Съдът проверява съществува ли основание за прекратяване. То може да бъде:
       а/ неизпълнение на задълженията на наемателя - неплащане на наемната цена или на припадащата се част от консумативните разноски повече от 2 месеца или системно неплащане в срок; нарушаване на добрите нрави или лошо стопанисване на имота.
       б/ основания, представляващи новонастъпили ЮФ - изтичане на срока на наемното правоотношение със срок; извършване на строителство, засягащо имота; изгубване на качеството, с оглед на което е сключен договора за наем.
       в/ основания, според които лицето още от самото начало не отговаря на уславията за отдаване на имота под наем.
       След прекратяване на неомното правоотношение, наемодателят може да извади наемателя не по съдебен, а по административен ред.
ЛИЗИНГ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.
РИСК
Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ
Лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 от Закона за задълженията и договорите.
Лизингодателят по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯ
Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.
Разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя.

СУБЛИЗИНГ
Лизингополучателят може да предостави ползването на вещта другиму със съгласието на лизингодателя.
ПРЕПРАЩАНЕ
Правилата за лизинг се прилагат съответно и за лизинг на предприятие.
За договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем с изключение на някои разпоредби от ЗЗД.

37.ЗАЕМНИ ОТНОШЕНИЯ.

ЗАЕМ
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.
Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен.
ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ
С договора за заем за послужване наемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.
Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи.
Той може да използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползуването от вещта.
При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност.
Ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно.
Заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни.

Когато заетата вещ е дала плодове, заемателят трябва да ги върне, освен ако е уговорено друго.
Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.
С изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си.
Ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.
ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
НЕОБХОДИМИ СВЕДЕНИЯ
Заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора.
ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ
Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:
1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения;
3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.
Банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата.

38.ВЛОГ.

ВЛОГ
С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне.
Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.
Ограниченията за доказване със свидетелски показания не важат, когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места.
Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога.
Вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, където е трябвало да се пази.
Влогоприемателят не може да използува вещта без съгласието на влогодателя. В противен случай той дължи възнаграждение за ползуването и.
Влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин.
Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски.
Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел.
Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.
Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.
Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.
В този случай важат правилата за заема.
ДОГОВОР ЗА БАНКОВ ВЛОГ
ОБИКНОВЕН ВЛОГ
С договор за банков влог банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение.
Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложена вещ, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В този случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на банката разноските, които тя е направила с оглед на уговореното времетраене на влога.
ПАРИЧЕН ВЛОГ
При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.
При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.
ДОКУМЕНТИ ЗА ВЛОГА
При паричен влог банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога.
При различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни.
При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.
УПЪЛНОМОЩАВАНЕ
Пълномощник може да тегли суми от паричен влог, ако пълномощното е с нотариално заверен подпис.
УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЕННИ КНИГИ
Банката може да се задължи да управлява вложените ценни книги, като упражнява правата по тях, освен ако е уговорено друго.
ВЛОГ ПОД УСЛОВИЕ И В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ
При банков влог под условие или в полза на трето лице, ако условието не се сбъдне или третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя.

ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА
С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
НЕОБХОДИМИ СВЕДЕНИЯ
Заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора.
ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ
Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:
1. той не се ползва за целта, за която е получен;
2. заемателят представя неверни сведения;
3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;
4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.
Дава се достатъчен срок, преди да упражни правото за предсрочно връщане на сумата.

39.ИЗРАБОТКА

ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА
     Спорд чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск  да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
       Съществени условия на договора:
       1. Предмет - Да се изработи нещо, което може да е нова вещ, преработване на вещ или създаване на произведение от духовно естедтво. Трудовия резултат като предмет на договора е една от неговите съществени особености.
       2. Възнаграждение - това е задължение на поръчващия. Липсата му означава, че е налице друг вид договор, защото договора за изработка е възмезден.
       3. Изпълнение на поръчаното на свой риск.
       а) рискът на изпълнителят се заключва в това, че той не може да претендира за възнаграждение, ако в резултат на обективна невъзможност поръчаното не може да се изработи, вече изработеното погине или се повреди, преди да бъде предадено. В този случай той не може да предаде продукта на труда си. Риска за изпълнителя преминава за поръчващия, ако той го е предупредил, че материалът е негоден или проектът е неизпълним и поръчващият не се е съобразил с това; ако изпълнителят е предупредил поръчващия за наличността на независещи от него обстоятелства, които заолашват изпълнението и поръчващия не е предприел необходимите мерки; когаро изпълнителят е предложил изпълнение на работата в съответствие с уговореното, но поръчващия е изпаднал в забава по отношение на приемането.
       б) случаъното погиване или повреждане на материала е за сметка на страната, която го е дала - собственика. Ако материала погине поради несъответстващо поведение на тази от страните, която не го е дала, тя поема отговорността за вредите. Същото е и ако тази страна изпадне в забава.
       в) правилата за риска при договора за изработка са негови естествени елементи.
       4. Срока при договора за изработка - това е договор, който се изпълнява в течение на времето и оговорката за срока е негов съществен елемент.
       5. Други условия на договора - определят се свободно от станите и са негово несъществено съдържание.
       Характерни особености на договора за изработка. От волята на страните зависи дали дължимият трудов резултат трябва да бъде постигнат само с личен труд на изпълнителя, или той може да използва и услугите на трети лица. По принцип изпълнителят е стопански и оперативно самостоятелен. Той се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна и организира и ръководи работата си по своя воля и съобразно знанията и способностите си.
       Договорът за изработка и други видове договори:
       1. Договор за изработка и договор за поръчка. При договора за изработка се дължи материално (фактическо) действие, а при поръчката - правно. Изпълнителят действа на свой риск, а довереникът за сметка и на риск на доверителя. На изпълнителя се дължи заплащане, а довереникът по начало извършва работата безвъзмездно. Договорът за поръчка се сключва винаги с оглед личността на довереника.
       2. Договор за изработка и договор за продажба. Те имат различен предмет на задължението, но ако материалът се доставя от изработващия и вещта, която ще се изработи е заместима имаме договор за продажба и обратното.
       3. Договор за изработка и трудов договор. Предмет на трудовия договор е работната сила, а на договора за изработка конкретния трудов резултат. При трудовия договор се поема задължението за спазване на трудовата дисциплина и ред и на работника му се дължи възнаграждение съобразно количеството и качеството на извършената работа. Работодателят определя трудовата функция, мястото и характерът на работата, длъжен е да осигури на работника условия за изпълнение на възложената му работа и да сключи договора в писмена форма като условие за действителност.
       4. Договор за изработка и договор за капитално строителство. Според действащата в момента нормативна уредба тези договори са разновидност на договора за изработка.
       5. Договор за изработка и договор с материали на поръчващия (ишлеме). Договорът за ишлеме може да има черти на договор за продажба и на договор за изработка, като всичко зависи от волята на страните. Ако дейността по създаването на резултата е включена като елемент от съдържанието на договора, това е договор за изработка и обратното.
       Сключване, изменение и прекратяване на договора.
       За сключването е необходимо предложение, приемане на предложението и постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора. Договорът се прекратява с изработване и предаване на изработеното; с едносстранно изявление на изправната страна за равалянето му при неизпулнение от другата; при последваща невъзможност; при смърт или неспособност на изпълнителя да извърши работата, ако той е сключен с оглед на неговата личност. Според чл.268 от ЗЗД, поръчващият може да се пткаже от договора по време на неговото действие без вина на изпълнителя. Тогава той е длъжен да заплати разходите, извършената работа и печалбата на изпълнителя, ако договора е произвел цялото си действие. За това поръчвщият трябва да има основателни причини. Възможное е изпълнителят да се откаже от договора в хипотезата на чл. 260, ал.1 от ЗЗД - при негоден или неподходящ материал, при неосъществим или неподходящ проект, когато е поискал промяна, а поръчващият не я е извършил.
       Права и задължения на страните. От договора възникват права и задължения за двете страни.
       Задължения на изпълнителя - да изработи нещо съгласно поръчката и в срок без отклонения от нея, така, че изработеното да бъде годно за обикновенно или предвиденото в договора предназначение да предаде изработеното на поръчващия.
       Права на изпълнителя - да иска от поръчващия необходимото съдействие за изпълнение на работата; да иска приемането на изработената съобразно договора работа; да иска заплащане на възнаграждение за приетата работа. В тази връзка има право на задържане. Приемането е задъление на поръчващия и включва два момента: фактическо получаване и признание, че изработеното съответства на поръчаното. От този момент вземането за възнаграждение става изискуемо. Ако вещта не е получена, а само приета изработващия може да направи изявление, че задържа вещта срещу вземането си.
       Права на поръчващия - да изка изработването съгласно поръчката в срок и без отклонения, така, че да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и да иска предаването.
       Задължения на поръчващия - да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата; да приеме изработената съобразно договора работа; да заплати възнаграждение за приетата работа.
       Отговорност на изпълнителя - той отговаря за обезщетяване на врдите и заплащане на неустойката; отговорност за подизпълнителя, ако дължимия резултат е престиран от трето лице; при разваляне на договора с едностранно волеизявление на поръчващия, при неизпълнение на задължението в срок, когато изпълнителят изпада в забава; при лошо изпълнение; при изпълнение с отклонение от поръчката; при недостатъци на изработеното; при недостатъци - явни и скрити, съществени и несъществени.
       Право на собственост върху изработеното. Съдебната и арбитражна практика, а и в доктрината се приема, че ако материалът е на изпълнителя, собствеността преминава върху поръчващия с изработването на вещта и нейното предаване. От тук следва, че от този момент върху него преминава и рискът.

40.МАНДАТНИ ОТНОШЕНИЯ.

Поръчка. Това е съглашение между две лица, по силата на което едното наречено доверител възлага, а другото лице - довереник се задължава да извърши определени правни действия.
       Специален белег е неговия предмет. Законът говори само за извършване на действия, но е исторически признато, че това са само правните действия. Особеното при тях е, че довереникът ги извършва лично, но за сметка на доверителя. Това означава, че те преминават в неговата правна сфера. Преминаването им може да стане по два начина, като критерият е дали довереника има представителна власт спрямо доверителя или не. Според това различаваме:
       1. Пряко представителство - довереника има представителна власт. Урезено е в член 294 ал. 1 от ЗЗД. Тук освен договора за поръчка е налице и друга правна сделка, която именно създава представителната власт - упълномощителна. В този случай правните последици възникват в правната сфера на доверителя.
       2. Косвено представителство - довереникът няма представителна власт по отношение на доверителя. Има само договор за поръчка и това не е истинско представителство. Нарича се още изпълнителна сделка. В този случай довереникът е действал за сметка на доверителя и е задължен да прехвърли тези права и задължения или съответният имуществен резултат на доверителя. Това се нарича отчетна сделка.
       Между първия и втория вид представителство разликата е в това, че при прякото дорвереникът извършва правното действние от чуждо име и с това изпълнява задължението си по договора. При второто представителство довереникът изпълнява задължението си по договора на два етапа - първо извършва правното действие и след това прехвърля резултата в правната сфера на доверителя. При косвеното представителство има интервал от време между изпълнителната и отчетната сделка, в който носител на права е довереникът. Това крие опасности, защото довереникът може да не желае да прехвърли резултата; може да прехвърли резултата на външно лице; кредитори на довереника може да се опитат да използват придобитото за свое удовлетворение. Затова член 292, ал. 2 от ЗЗД урежда косвеното представителство и според него за титуляр на правото се счита самият доверител, благодарение на което той е защитен от такива посегателства. Защитата на доверителя е диференцирана спрямо третото лице. Ако то е било недобросъвестно придобитите права са предназначени за доверителя и той може да ги получи обратно от него. Ако е било добросъвестно, доверителят няма никакви правни възможности и третото лице ги запазва, доверителят се задоволява с отговорността на довереника. Защита на доверителя спрямо кредитора на довереника. Защитата зависи от добросъвестността им. Ако са били недобросъвестни и са наложили запор върху правото, той не сазяга правата на доверителя. Ако са добросъвестни разрешението на спора се определя от това, дали договора за поръчка има достоверна дата. Ако има и тя предхожда налагането на запора, той е непротивопоставим на доверителя. Ако няма достоверна дата, той е противопоставим и това е единствената хипотеза, в която кредитора на довереника има приоритет пред доверителя.
       Характеристики на договора за поръчка: безвъзмезден и едностранен, но това е диспозитивно уредено и ако се уговори възнаграждение, договора става двустранен и възмезден. Принципа е, че договора е неформален, но когато той е за придобиване на вещно право върху недвижим имот трябва да е писмен с нотариална заверка на подписите - договора става формален и това е форма за действителност.
       Отграничения на договора за поръчка:
       а/ разлики от договора за изработка - те имат различен предмет. При изработката е необходимо трудов резултат, а при поръчката правно действие.
       б/ различия от комисионния и спедиционния договор:
       = комисионен договор. Това е вид поръчка, която се характеризира с три белега - възмездност; липса на представителна власт (комисионерът винаги действа от свое име, но за сметка на комитента); предмета му е по тесен от този на поръчката и се състои в извършване на сделки. Договор за поръчка, който притежава едновременно тези три белега е комисионен договор и е подчинен на търговския закон.
       = спедиционният договор е произлязъл от комисионния - той е особен вид комисионен договор. Предметът на възлагане при спедиционният договор е, че спедиторът се задължава не просто за извършване на правни действия или за сключване на сделки, а сключва превозен договор.
       Принадлежността на поръчката е към различни правни отрасли и правилата за нея се съдържат в общата част на ЗЗД, а за комисионният и спедиционният договори правилата са в ТЗ.
       Права и задължения на страните:
       1. Задължения на довереника:
       Основното е да извършва правното действие, като то се характеризира с два белега:
       а/ задължението за извършване на правни действия е лично. Задължение за извършване на правно действие от други лица се допуска, ако доверителят е дал съгласието си за това или изпълнението от външно лице е било необходимо с оглед защита интересите на доверителя. Във всеки случай на заместване довереникът е задължен да уведоми незабавно доверителя за използването на трето лице.
       б/ правното действие трябва да бъде извършено при условията, поставени от доверителя при възлагане на поръчката. Отклонение от нея се допуска само с оглед запазване интересите на доверителя и то при невъзможност да се поиска съгласието му за отклонението.
       Задължение за уведомяване на доверителя за извършване на възложеното правно действие.
       Задължение да даде сметка на доверителя. Включва описание на извършените правни действия, разходите и прилагане на документи за тяхното доказване.
       2. Задължения на доверителя:
       По диспозитив договора е едностранен, но е възможно за доверителят за възникнат известни задължения за възстановяване на разноски, направени от довереника и за обезщетяване на вреди, претърпени от него. Относно разноските са възможни два варианта:
       а/ по силата на закона довреника дължи плащане на вече направените разноски + законната лихва, като при искане от страна на довереника, доверителят е задължен да му авансира средства за разноски.
       б/ ако довереника е претърпял вреди, доверителят търпи последващото им предявяване.
       Прекратяване на договора:
       Освен общите основания има и няколко специфични.
       а/ основания които отчитат характеристиката на поръчкта, че тя се сключва с оглед личността. Това се отнася и за двете страни и договорът може да се прекрати при смъртта на доверителя или довереника, ако са ФЛ; при поставянето им под запращение, или прекратяването им за ЮЛ.
       б/ отчета се и друга харакперистика на договора, че мандатното отношение е въпрос на лично довере между страните. Затова ЗЗД дава възможност всяка от страните свободно и по всяко време да може едностранно да прекрати договора със свое волеизявление, което се нарича оттегляне или отказ от мандата (поръчката).
       Правни последици от прекратяването.
       След настъпването на прекратителното основание довереникът не дължи повече изпълнението на правните действия. За доверителя възниква задължение за възстановяване на разноските или за плащане на възнаграждение. При прекратяване поради смърт, поставяне под запрещение или ппрекратяване на ЮЛ с ликвидация законът възлага на засегнатата страна задължението да уведоми другата за прекратителното основание и да вземе съответните мерки за запазване на нейните интереси. Ако прекратителното основание е оттегляне и има уговорено възнаграждение, довереникът има право да го получи изцяло или отчасти, въпреки че не е извършил правните действия. Когато основанието е отказ довереникът е задължен да обезщети вредите, претърпени от едностранното прекратяване на договора.
КОМИСИОНЕН ДОГОВОР
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
С комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки.
Разпоредбите за договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго.
ДЕЙСТВИЕ
По сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на доверителя.
Правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били още прехвърлени.
Комисионерът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице.
Доверителят може да упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията към трето лице само след прехвърлянето им от комисионера.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОМИСИОНЕРА
Комисионерът трябва да изпълни поръчката с грижата на добър търговец.
Ако комисионерът изпълни поръчката при условия, по-изгодни от тези, установени от доверителя, изгодата принадлежи на доверителя.
При получаване на стока от друго място комисионерът трябва да я прегледа незабавно след получаването й и ако установи недостатъци или липси - да уведоми незабавно доверителя и да обезпечи необходимите доказателства.
Ако в стоката настъпи промяна, която би я обезценила, и ако няма време да се чака нареждане от доверителя или той се забави, комисионерът може да я продаде и по цена, по-ниска от тази, която е установил доверителят, стига с това да го предпази от по-големи вреди.
Комисионерът е длъжен да застрахова стоката, която е получил от доверителя или от третото лице по изпълнителната сделка, ако доверителят е наредил това.
ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПОРЪЧКАТА
Ако комисионерът се отклони от поръчката, доверителят не е длъжен да признае сделката за извършена за негова сметка и може да поиска обезщетение. Това правило не се прилага, когато отклонението е било в интерес на доверителя и комисионерът не е могъл предварително да иска нови нареждания от него или не е получил навреме отговор на запитването си.
Комисионерът, който продаде по цена, по-ниска, или купи по цена, по-висока от определената от доверителя, трябва веднага да го уведоми за това. Ако доверителят не се откаже незабавно от сделката, се смята, че я е одобрил.
Когато комисионерът съобщи, че поема разликата в цената, доверителят няма право да се откаже от сделката.
Доверителят няма право да се откаже от сделката, макар и комисионерът да не изяви готовност да плати разликата в цената, ако комисионерът установи, че не е било възможно да се извърши сделката по установената от доверителя цена и че с извършената сделка е предпазил доверителя от по-големи вреди.
УВЕДОМЯВАНЕ НА ДОВЕРИТЕЛЯ
Ако третото лице не изпълни задълженията си, както и ако бъде причинена вреда от когото и да е на имуществото, придобито или държано от комисионера за сметка на доверителя, комисионерът е длъжен да уведоми незабавно доверителя и да осигури необходимите доказателства.
Доверителят, след като получи съобщение, че третото лице е нарушило задълженията си по изпълнителната сделка, има право да иска от комисионера незабавно да му прехвърли правата си към това лице.
СДЕЛКА НА КРЕДИТ
Комисионерът, който е овластен да сключи сделка на кредит, отговаря пред доверителя за изпълнението на задълженията от третото лице, ако е знаел или е трябвало да знае, че то не е в състояние да плати.
КОМИСИОНЕН ДОГОВОР ДЕЛКРЕДЕРЕ
Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него и има право на отделно възнаграждение.

ДАВАНЕ НА СМЕТКА
Комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОВЕРИТЕЛЯ
Доверителят е длъжен да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми незабавно за установените недостатъци или липси, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице.
Доверителят е длъжен да заплати на комисионера направените разноски за изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение. Когато не е уговорено възнаграждение, се дължи обичайното.
ЗАЛОЖНО ПРАВО НА КОМИСИОНЕРА
Комисионерът има право на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал.
ВСТЪПВАНЕ В ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА СДЕЛКА
Когато предмет на поръчката е покупка или продажба на стоки или ценни книги, които имат пазарна или борсова цена, комисионерът може да заяви, че той лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книги по тази цена. В този случай размерът на възнаграждението се намалява наполовина.
Смята се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за изпълнението на поръчката, без да посочи третото лице.
ОТКАЗ НА КОМИСИОНЕРА
Ако друго не е предвидено в договора, комисионерът няма право да се откаже от изпълнението на приетата поръчка, освен при прекратяване на договора поради неизпълнение от доверителя. Прекратяването става писмено, като комисионният договор остава в сила две седмици от деня, в който доверителят е получил съобщението на комисионера за отказа да изпълни поръчката.
Ако комисионерът се откаже от изпълнението на поетата поръчка поради нарушение на комисионния договор от доверителя, той има право да получи комисионно възнаграждение и обезщетение за направените разходи.
Доверителят, който е известен за отказ на комисионера да изпълни поръчката, е длъжен в срок от един месец от деня, в който е бил уведомен за отказа, да се разпореди с намиращото се у комисионера негово имущество.
Ако доверителят не се разпореди в този срок с намиращото се у комисионера имущество, комисионерът има право да даде това имущество за пазене за сметка на доверителя или с оглед покриване на своите претенции към доверителя - да продаде това имущество на възможно най-изгодни за доверителя цени.

ОТТЕГЛЯНЕ НА ПОРЪЧКАТА
Ако доверителят оттегли поръчката изцяло или отчасти, преди комисионерът да е сключил съответните сделки с трети лица, той е длъжен да заплати на комисионера възнаграждението и разходите във връзка със сключените от него сделки до оттеглянето. В този случай доверителят има задължение.
СПЕДИЦИОНЕН ДОГОВОР
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.
За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.
СПЕДИТОР-ПРЕВОЗВАЧ
Спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвача.
МНОЖЕСТВО СПЕДИТОРИ
Спедиторът може да възложи на следващ спедитор извършването на действията по чл. 361 и без да е овластен за това от доверителя.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА УВЕДОМЯВАНЕ
Доверителят е длъжен да уведоми спедитора за особеностите на товара.
Ако опаковката на товара не е подходяща за превоза, спедиторът е длъжен да предупреди доверителя за това.
СПАЗВАНЕ УКАЗАНИЯТА НА ДОВЕРИТЕЛЯ
Спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори.
Ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил указанията.
ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ
Искът за вреди по спедиционния договор се погасява с едногодишна давност.

41.ДОГОВОРИ ЗА ДРУЖЕСТВО.

ДРУЖЕСТВО
С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.
За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти.
Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго.
Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползуване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост.
Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.
Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.
Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.
Решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас.
Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците.
Ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял.
Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.
Съдружникът не може да прехвърли своето право на участие в дружеството без съгласието на другите съдружници.
Дружеството се прекратява:
а) с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно;
б) с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано;
в) със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго;
г) с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници, и
д) по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок.
Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.
КОНСОРЦИУМ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Консорциумът е договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност.
За консорциума се прилагат съответно правилата за гражданското дружество или за дружеството, във формата на което е организиран консорциумът.
ХОЛДИНГ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Холдингово дружество е акционерно дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност, което има за цел под каквато и да е форма да участвува в други дружества или в тяхното управление, със или без да извършва собствена производствена или търговска дейност.
Най-малко 25 на сто от капитала на холдинговото дружество трябва да бъде внесен пряко в дъщерни дружества.
Дъщерно дружество е това, в което холдинговото дружество притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25 на сто от акциите или дяловете или може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния съвет.
ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ
Предмет на дейност на холдинговото дружество може да бъде:
1. придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества;
2. придобиване, управление и продажба на облигации;
3. придобиване, оценка и продажба на патенти, отстъпване на лицензии за използуване на патенти на дружества, в които холдинговото дружество участвува;
4. финансиране на дружества, в които холдинговото дружество участвува.
Холдинговото дружество не може:
1. да участвува в дружество, което не е юридическо лице;
2. да придобива лицензии, които не са предназначени за използуване в контролираните от него дружества;
3. да придобива недвижими имоти, които не са необходими за неговото обслужване. Придобиването на акции от дружества за недвижими имоти се допуска.
КРЕДИТИ ОТ ХОЛДИНГОВОТО ДРУЖЕСТВО
Холдинговото дружество може да предоставя заеми само на дружества, в които има пряко участие или ги контролира.
Размерът на предоставените суми не може да надвишава 10 пъти размера на капитала на холдинговото дружество.
Размерът на депозитите от дъщерните дружества и предприятия в холдинговото дружество не може да е 3 пъти по-голям от размера на капитала.

42.ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ.

       Понятие - превозвачът се задължава да пренесе товар от едно място на друго срещу заплащане на възнаграждение. Това е определението на ЗЗД, но то не отразява всички характерни особености на договора.
       Храктеристики - двустранен и възмезден договор. Дали е реален или консенсуален се решава при отделните видове транспорт - при железопътния, автомобилния и крайбрежния воден транспорт и в някой случаи при морския превоз (превоз на отделни пратки, колети и др.) той е реален договор. Консенсуален е при въздушния и морски превоз.
       Форма - в общите правила на ЗЗД не е установено изискване за определена форма на договора. Ако има установена - тя е за доказване. Общите правила на ЗЗД се прилагат доколкото в отделните специални правила на видовете превози не е предвидено друго.
       Предмет на договора - определен е като “товар”, а не като “стока”. Следователно включва движими вещи, подлежащи на превоз, а също и превозните средства, които са предмет на превоз в случая.
       Видове договори за превоз на товари - сключване.
       1. Договор за превоз на товари в железопътния транспорт.
       Това е формален договор - за сключването му е необходима товарителница, която се изготвя в един екземпляр за товародателя. Тя е форма за действителност и придружаващ товара документ. Не е ценна книга. С нея товародателя индивидуализира товара и условията, при които иска да се извършва превоза. При приемането на товарителницата заедно с товара, превозвача издава разписка на предавача като доказателство за сключване на договора и лигитимация на предавача пред превозвача.
       2. Договор за превоз на товари в автомобилния транспорт - сключване.
       Това е формален договор - след предаване на товара се подписват справка и пътен лист. Справката съответства на товарителницата и се приема, че тя изразява писмената форма на договора. Подписва се от превозвача, но не се получава от него. Пътният лист отразява превозната дейност до завършване на превоза. В него се вписват данните за всеки конкретен превоз от съответният товародател. Тези документи имат доказателствено значение. Справката съдържа данни за пътния лист, който се издава едностранно от превозвача и няма доказателствено значение спрямо справката, докато тя има такава роля.
       3. Договор за морски превоз на товари.
       По начало е неформален, но в Кодекса на търговското мореплаване е предвидено, че писмената форма е за доказване. Най-важен писмен документ е конусаментът: правно признание на превозвача, че на борда на кораба се намира определен товар. По българското право конусамент се издава само при международни превози, а при каботажните превози тази роля играе товарителницата. Конусамент се изготвя обикновено в един екземпляр, освен ако предавача не поиска втори оригинален екземпляр. Важен е и чартърния документ - писмена форма за сключване на договор за превоз с цял кораб, с определено корабно помещение или с част от товарното пространство на кораба. ?артъта обслужва само страните по договора за превоз и не е относим към морската продажба. Не е ценна книга. ?артъра и конусамента трябва да се различават от ордера - писмен документ, подписан от изпращача, който съдържа данни за подлежащата на товарене стока. Обикновено въз основа на ордера се товари стоката и се издава конусамент.
       4. Договор за превоз по въздушния транспорт.
       Неформален като предвидената форма за сключване е условие за доказване на договора. Той винаги се материализира чрез съставяне на товарителница, която се издава при предаването на товара. Съставя се в най-малко три екземпляра, които имат еднаква валидност - два за страните по превозния договор, а третият придружава товара и се предава на получателя. Товарителницата установява сключването на договора и неговото съдържание. Тя придружава товара и установява неговото предаване. има и доказателствено значение.
       Задължения на страните по договора.
       1. Задължения на предавача: да предаде товата в състояние, подходящо да издържи превоза; да предаде на превозвача необходимите документи за товара; да изададе на превозвача необходимата товарителница, ако той поиска такава.
       2. Задължения на получателя. Те възникват, въпреки че получателя не е участник при сключването на договора. Той става страна по него, носител на правото да иска от превозвача изпълнение. Той става страна след определен период от действието на договора и има правото да се разпорежда с товара и да получи обезщетение за липси, повреди и закъснения. Задължен е да получи товара; да заплати на превозвача сумите по товарителницата; да почисти разтовареното от него превозно средство при някои видове договори. Превозната цена се заплаща от предавача. Тя е различна от таксите за допълнителни услуги.
       3. Задължения на превозвача: Да приеме товара за превоз; да извърши превозването до местоназначението на товара; да опази товара по вид, количество и свойства; да изпулнява едностранните нареждания на предавача и на получателя за промени в превоза; да предаде товара на получателя.
       Отговорност на превозвача - отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, за закъснение на доставянето. Може да се освободи от тази отговорност ако докаже, че вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на недостатъци в опаковката, които външно не са могли да бъдат забелязани или за които той е предупредил предавача и ако е полагал грижата на добрия стопанин. Ако в договора за превоз има съглашение, което освобождава превозвача от отговорност, то е недействително. Когато превозвача предаде товара на другиго за извършване на превоза изцяло или отчасти, той отговаря за действията на следващите превозвачи до доставяне на товара. Предаването се отбелязва в товарителницата, от където всеки превозвач черпи правата си. Всички превозвачи отговарят солидарно.
       Действия на получателя.
       Преминаване на правото на разпореждане на получателя. Това е един от най-спорните въпроси в правната литература. В него се включват два момента:
       а) по силата на какво основание възникват правата и задълженията на получателя - преобладава мнението, че това е превозния договор.
       б) в кой момент получателят встъпва в правоотношението. Независимо от теориите от всички се приема, че получатвлят не може да встъпи във всички права по договора едновременно. Те могат да бъдат упражнени само последователно - в определен период в рамките на изпълнението на договора от превозвача. Началния момент се определя алтернативно:
       момента, в който получателят подписва товарителницата, справката или получава конусамента.
       момента, в който товарът е пристигнал или е трябвало да пристигне, ако на получателя още не е предаден съответния документ.
       От този начален момент получателят измества предавача в правото на разпореждане с товара и е легитимиран да иска изпълнение от превозвача. В останалите права и в задълженията получателят встъпва в момента на приемане на пристигналия товар.
       Приемане на товара в местоназначението. Предаването и приемането са съгласувани действия на страните по превозния договор. При предаване е неоходимо съдействито на превозвача, освен определени действия от страна на получателя, който има правото и задължението да приеме товара.
       Рекламации и искове.
       При всички видове превозни отношения са предвидени рекламации за решаване на спорове относно осъществения превоз. Подаването на иск срещу превозвача е обусловено от предявяването на рекламация. Рекламационното производство ползва само предавача и получателя, но не и превозвача. То е задължение за предаване и получаване на вземането им, което произтича от конкретния превозен договор, а не е за констативни или осъдителни искове. Това не е юрисдикционно производство, а вътрешнослужебно с цел избягване на разходи по процеса. По правната си същност това е покана от легитимираната по превозното отношение страна до превозвача за доброволно одобряване и изпълнение на определени вземания, които произтичат от непълното и неточно изпълнение на договора. Одобряването на рекламацията е едностранно волеизявление на превозвача. Актът на одобряването е гражданскоправен. Вземането става ликвидно и започват да текат лихви от момента на рекламирането до момента на изплащането. То подлежи на незабавно изпълнение и ако не бъде изплатено, рекламантът има право на иск за заплащане. Със завършване на рекламационното производство започва да тече специална давност - погасителна за предявяване на иск срещу превозвача. В различните видове транспорт тя е различна и изключва общата давност по ЗЗД. Общата давност се прилага по искове за вреди и е една година от деня на доставяне на вещите, когато доставката е с пълно или частично неизпълнение и една година от деня, в който е трябвало да бъдат доставени вещите, когато те не са доставени.

43.ЗАСТРАХОВКИ.

ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума.
ФОРМА
Договорът за застраховка се сключва писмено като застрахователна полица или друг писмен акт.
Застрахователната полица трябва да съдържа:
1. имената и адресите на страните;
2. предмета на застраховката;
3. покрития риск;
4. срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие;
5. застрахователната сума или начина на изчисляването й;
6. застрахователната премия или начина на изчисляването й, както и сроковете за нейното плащане;
7. датата и мястото на издаване;
8. подписи на страните.
Застрахователната полица в полза на трето лице трябва да съдържа и името или качеството на ползващото се лице.
ПЛАЩАНЕ НА ПЪРВАТА ПРЕМИЯ
Договорът има сила след плащането на първата премия, освен ако е уговорено друго.
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ
При сключване на договора застрахованият е длъжен да обяви съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.
За съществени се смятат обстоятелствата, за които застрахователят е поставил писмено въпрос.
Неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за недействителност или за изменение на договора.
СЪЗНАТЕЛНО НЕТОЧНО ОБЯВЯВАНЕ ИЛИ ПРЕМЪЛЧАВАНЕ
Ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелството, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако беше знаел за него, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.
В случая застрахователят задържа платените премии и има право да иска плащането им за периода до прекратяването на договора.
Ако съзнателно обявеното неточно или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Това право може да се упражни в едномесечен срок от узнаването на обстоятелството. Ако застрахованият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се прекратява.
Когато в случаите по застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.
Ако застрахованият е сключил договора чрез пълномощник или за сметка на трето лице, достатъчно е укритото обстоятелство да е било известно на застрахования или на пълномощника му, съответно на третото лице.

НЕСЪЗНАТЕЛНО НЕТОЧНО ОБЯВЯВАНЕ
Ако при сключване на договора обстоятелството по чл. 383, ал. 1 не е било известно на страните, всяка от тях може в двуседмичен срок от узнаването му да предложи изменение на договора.
Ако другата страна не приеме предложението по ал. 1 в двуседмичен срок от получаването му, предложителят може да прекрати договора, за което писмено уведомява другата страна.
Ако договорът бъде прекратен, застрахователят възстановява частта от премията, която съответства на неизтеклия срок на договора.
При настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора застрахователят не може да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сума, но може да ги намали съобразно съотношението между размера на платените премии и на премиите, които трябва да се платят според реалния риск.
ОБЯВЯВАНЕ НА НОВОНАСТЪПИЛИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
По време на действието на договора застрахованият е длъжен да обяви пред застрахователя новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят е поставил писмено въпрос. Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПРЕМИЯ
Първата, както и еднократната премия се плащат при връчване на полицата, освен ако е уговорено друго.
Текущата премия се плаща в уговорения срок. При неплащането й застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати.
Застрахователят може да упражни правата по ал. 2 не по-рано от петнадесет дни от деня, в който застрахованият е получил писмено предупреждение.
Ако е уговорено застрахователното покритие да започне, без да е платена първата премия, застрахователят има право да иска плащането й с лихви за закъснение.
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ВРЕДИ
Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди.
Застрахованият е длъжен да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за вреди и да допуска застрахователят да прави проверки.
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪОБЩАВАНЕ
При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в седемдневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в общите условия е предвиден друг подходящ срок.
Застрахованият е длъжен да се погрижи за ограничаване на вредите.
Застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед и да представи поисканите документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПЛАЩАНЕ
При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетението или застрахователната сума.
Застрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са безуспешни.
Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго.
Застрахователят се освобождава от задължението си по ал. 1 и 2, ако застрахователното събитие е причинено умишлено от застрахования или от трето ползващо се лице.
Застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума.
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНТЕРЕС
Недействителен е договорът за застраховка, който е сключен при липса на застрахователен интерес.
Договорът се прекратява, ако интересът отпадне по време на неговото действие.
Застрахованият може да иска връщане на платените премии, освен ако е знаел или е трябвало да знае за липсата на интерес.
ДАВНОСТ
Правата по договора за застраховка се погасяват с тригодишна давност, а по застраховка "гражданска отговорност" - с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие.
НЕСЕКВЕСТИРУЕМОСТ
Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователната сума по застраховки "живот" и "злополука", както и върху обезщетението по застраховка "гражданска отговорност". Принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по имуществените застраховки се допуска, ако то е могло да се насочи върху застрахованото имущество.

ИМУЩЕСТВЕНО ЗАСТРАХОВАНЕ
ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА
Предмет на договора за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари.
СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ
Който от свое име застрахова чуждо имущество, отговаря лично за плащането на застрахователната премия.
Ако премията е редовно платена, одобрението на договора има сила и когато е направено след настъпването на застрахователното събитие.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СУМА
Сумата, срещу която се застрахова имуществото, не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
За установяване на действителната стойност застрахователят има право да прегледа имуществото.
НАДЗАСТРАХОВАНЕ
Ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество, договорът остава в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната стойност.
Застрахователят не е длъжен да върне частта от премията, която съответства на разликата между застрахователната сума и действителната стойност, освен ако застрахованият е бил добросъвестен.
ПОДЗАСТРАХОВАНЕ
Ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество и застрахованият предмет погине или бъде повреден, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност.
Ако договорът за застраховка е сключен срещу първи риск, обезщетява се пълният размер на вредата, ако тя не надвишава застрахователната сума.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от петнадесет дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието.

ЧАСТИЧНО ПОГИВАНЕ
При частично погиване на застрахованото имущество то се смята за застраховано в размер, равен на разликата между първоначалната и изплатената застрахователна сума.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЗАСТРАХОВАНОТО ИМУЩЕСТВО
Ако застрахованото имущество бъде прехвърлено, правоприемникът встъпва в правата по договора, освен ако е уговорено друго.
Правоприемникът е солидарно задължен за неплатената премия до встъпването.
Застрахователят има право да иска премията от праводателя, докато прехвърлянето не му е съобщено.
Застрахователят и правоприемникът могат да се откажат от договора с предизвестие до другата страна, направено не по-късно от 30 дни от узнаването за прехвърлянето.
ВСТЪПВАНЕ В ПРАВАТА НА ЗАСТРАХОВАНИЯ
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.
Ако лицето, причинило вредата, е съпруг, възходящ или низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено.
Застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования.
ЗАСТРАХОВКА СРЕЩУ РИСКОВЕТЕ ПО ПРЕВОЗА
Договорът за застраховка при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго.
Превозваните товари могат да се застраховат до пазарната цена, която имат в местоназначението.
Договорът за застраховка влиза в сила с предаването на товара за превоз и продължава до предаването му на получателя, включително и при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго.
Застрахователят не покрива рисковете след прекъсване на превоза или отклонение от пътя, освен ако е уговорено друго.
Ако получателят по превозния договор приеме товара, преди да са установени вредите, застрахователят не дължи обезщетение.
Ако повредите не са могли да се забележат външно при получаването, а са установени след това, но в срока според правилата за съответния вид превоз, застрахователят дължи обезщетение само ако получателят му изпрати съобщение, но не по-късно от петнадесет дни от получаването на товара.

АБОНАМЕНТНА ЗАСТРАХОВКА
С договора за абонаментна застраховка се предвижда обхващане на правата на застрахования за определен срок.
Застрахованият е длъжен да уведоми предварително застрахователя за застрахованото имущество за всеки отделен случай по ред, предвиден в договора. В тези случаи по искане на застрахования застрахователят е длъжен да издава отделен документ.
Всяка от страните може да прекрати договора с писмено предизвестие от един месец, освен ако е уговорено друго.
ЗАСТРАХОВКА “ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ”
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
С договора за застраховка "гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
СЪОБЩАВАНЕ
Застрахованият е длъжен в седемдневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е извършил.
При предявен иск от увредения застрахованият е длъжен да иска привличане на застрахователя в процеса.
ПРЯК ИСК
Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено. В такъв случай той има право на обратен иск срещу застрахования за това, което е платил на увредения.
Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 389.
СПОГОДБА
Спогодбата между увредения и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри.
ПРАВО НА ЗАСТРАХОВАНИЯ
Застрахованият има право да иска от застрахователя застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увредения.

ЗАСТРАХОВКИ "ЖИВОТ" И "ЗЛОПОЛУКА"
ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА
Договорите за застраховка "живот" и "злополука" се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на застрахования или на трето лице.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СУМА
При настъпване на застрахователно събитие или на определени в договора условия застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума, чийто размер е определен в застрахователния договор.
Застрахованият или третото ползващо се лице имат право на застрахователна сума и в случаите, когато онзи, който е причинил вредата, е длъжен да обезщети застрахования или вече го е обезщетил, както и ако застрахованият е получил заплащане по друг застрахователен договор.
При застраховката "живот" или "злополука" застрахователят, който е платил застрахователната сума, не може да встъпи в правата на застрахования срещу лицето, причинило събитието.
ЗАСТРАХОВКА ВЪРХУ ЖИВОТА НА ТРЕТО ЛИЦЕ
Договорът за застраховка "живот" или "злополука" върху живота на трето лице има сила само ако е сключен с писменото му съгласие. Това правило не се прилага за съпруг, низходящ или възходящ.
Третото лице по ал. 1 може винаги да се противопостави писмено пред застрахователя, който е длъжен да прекрати договора.
Недействителна е застраховката в случай на смърт на третото лице под четиринадесет години, както и на недееспособно лице. Застрахователят е длъжен да върне получените въз основа на такъв договор премии.
Ако застрахованият почине преди третото лице, договорът се прекратява, освен ако е уговорено друго.
В случая, ако застраховката "живот" се поддържа поне две години, застрахователят е длъжен да заплати на наследниците на застрахования или на третото ползващо се лице премийния резерв по застраховката.
ВЗАИМНИ ЗАСТРАХОВКИ
Договор за взаимно застраховане могат да сключат съпрузи, лица в родствена връзка и съдружници в дружество, както и съдружници в събирателно дружество.
При развод взаимните застраховки се разделят. Това правило не се прилага, ако договорът е сключен в полза на дете от прекратения брак.

ЗАСТРАХОВКА "ЖИВОТ" И "ЗЛОПОЛУКА" В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ
При сключване на договора за застраховка "живот" или "злополука", както и по всяко време на действието му, застрахованият може да определи третото ползващо се лице.
Ползващото се лице трябва да даде своето писмено съгласие, ако застраховката е върху живота на трето лице.
Когато договорът за застраховка е сключен в полза на децата на застрахования, ползващи се лица са и децата, родени след сключването на договора, освен ако е уговорено друго.
Ако договорът за застраховка е сключен в полза на съпруг на застрахования, правото принадлежи на лицето, което се намира в брак със застрахования към деня на настъпването на събитието, освен ако е уговорено друго.
Когато ползващите се лица са няколко, те имат равни права, освен ако е уговорено друго.
Ако третото ползващо се лице почине преди застрахования, застрахователната сума се изплаща на застрахования.
Третото ползващо се лице губи правата си по договора, ако умишлено е причинило застрахователното събитие.
Ако кредиторите на застрахования отменят застрахователния договор, третото ползващо се лице отговаря до размера на получената сума, но не повече от платените премии.
ПРАВО НА ТРЕТОТО ПОЛЗВАЩО СЕ ЛИЦЕ
Застрахователната сума не влиза в наследствената маса на застрахования, даже когато за ползващи се лица са определени наследниците му.
Ако ползващото се лице е наследник, то има право на застрахователната сума, дори ако се откаже от наследството.
ИЗКЛЮЧЕНИ РИСКОВЕ
Застрахователят се освобождава от задълженията си по договора, ако:
1. преди да е изтекла една година от сключването на договора, застрахованият умишлено се самоубие;
2. нараняването, увреждането на телесната цялост, изгубването на работоспособността или смъртта последва при извършване на престъпление от общ характер от застрахования;
3. смъртта е настъпила при изпълнение на смъртна присъда;
4. смъртта е настъпила при война или военни действия, освен ако е уговорено друго.
При застраховка "живот", ако премиите са платени най-малко за две пълни години, застрахователят плаща на наследниците на застрахования или третото ползващо се лице премийния резерв по застраховката.

ПЛАЩАНЕ НА ПРЕМИЯТА
Ако застрахованият по застраховка "живот" не плати някоя дължима премия, застрахователят няма право да търси заплащането й по съдебен ред.
Застрахователят е длъжен да покани писмено застрахования да плати премията в срок, който не може да бъде по-малък от един месец от получаването на поканата.
Ако премията не бъде платена, застрахователят може да намали застрахователната сума до размера на откупната стойност, когато премията е платена поне за две години. В противен случай застрахователят може да развали договора.
Ако застрахователното събитие настъпи преди намаляването на застрахователната сума или развалянето на договора при условията на ал. 3, се смята, че застрахователната сума е намалена или че договорът е развален.
ПРАВО НА ОТКУП
При застраховка "живот" по искане на застрахования застрахователят е длъжен да плати откупната стойност на полицата, ако от началото на застраховката са изминали поне две години и премиите са плащани редовно.
В полицата трябва да бъдат посочени условията, при които застрахованият може да иска заплащане на откупната й стойност, както и начинът, по който тази стойност се начислява.
Ако застраховката е сключена в полза на трето лице и то е заявило, че приема уговорката в негова полза, право на откупната стойност има третото лице.

44.МЕНИТЕЛНИЧНИ ЕФЕКТИ.

МЕНИТЕЛНИЦА
СЪДЪРЖАНИЕ
Менителницата съдържа:
1. наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;
3. името на лицето, което трябва да плати (платец);
4. падеж;
5. място на плащане;
6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);
7. дата и място на издаването;
8. подпис на издателя.
НЕПЪЛНОТА НА СЪДЪРЖАНИЕТО
Документ, който не съдържа някои от реквизитите, не е менителница, освен в случаите, определени в следващите алинеи.
Менителница, в която не е посочен падежът, се смята платима на предявяване.
Менителница, в която не е посочено мястото на плащане, се смята платима в мястото, посочено до името на платеца, което се смята и за местожителство на платеца.
Менителница, в която не е посочено мястото на издаването, се смята, че е издадена в мястото, посочено до името на издателя.
МЕНИТЕЛНИЦА НА ЗАПОВЕД НА ИЗДАТЕЛЯ И СРЕЩУ ИЗДАТЕЛЯ
Менителницата може да се издаде на заповедта на самия издател, както и срещу самия издател.
МЯСТО НА ПЛАЩАНЕ
Менителницата може да бъде платима в местожителството на трето лице, в местожителството на платеца или на друго място.
Когато издателят е определил в менителницата място на плащане, различно от местожителството на платеца, без да посочи трето лице, при което да се извърши плащането, платецът може да го определи при приемането. Ако не е уговорено друго, се смята, че платецът се е задължил да плати лично в определеното в менителницата място на плащане.
Когато менителницата е платима в местожителството на платеца, той може да посочи при приемането адрес в същото населено място, където трябва да се извърши плащането.
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ЛИХВА
В менителница, платима на предявяване или в определен срок след предявяването, издателят може да поеме задължение за лихва върху сумата. Във всяка друга менителница такова задължение се смята нищожно.
Размерът на лихвата трябва да бъде посочен в менителницата.
Лихвата тече от датата на издаване на менителницата, ако не е посочена друга дата.
РАЗЛИЧИЯ В СУМАТА
Ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие важи сумата, написана с думи.
Ако в менителницата сумата е написана няколко пъти с думи или с цифри, при различие важи най-малката сума.

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ПОДПИСИТЕ
Ако менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни.
ПОДПИСВАНЕ БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ
Който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.
ОТГОВОРНОСТ НА ИЗДАТЕЛЯ
Издателят отговаря за приемането и за плащането на менителницата.
Издателят може да се освободи от отговорност за приемането, но не и от отговорност за плащането.
БЛАНКОВА МЕНИТЕЛНИЦА
Ако непопълнена при издаването менителница бъде попълнена несъобразно с уговореното, неспазването на уговореното не може да се противопостави на приносителя, освен ако е придобил менителницата недобросъвестно или при груба небрежност.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНИЦИТЕ
Длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата.
ДЖИРО
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА МЕНИТЕЛНИЦА
Всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро.
Когато издателят е написал в менителницата думите "не на заповед" или друг равнозначен израз, менителницата се прехвърля по реда за прехвърляне на вземания.
Менителницата може да се джиросва на платеца, на издателя или на всяко друго задължено по менителницата лице. Тези лица могат да джиросват менителницата отново.
ИЗИСКВАНИЯ
Джирото не може да бъде под условие.
Частичното джиро е нищожно.
Джирото на приносител има действие като бланково джиро.

ФОРМА
Джирото трябва да бъде написано върху менителницата или върху прикрепен към нея лист (алонж). То трябва да се подпише от джиранта.
Джирото може да не посочва лицето, в полза на което е направено, или да се състои само от подписа на джиранта (бланково джиро). Бланковото джиро, за да бъде действително, трябва да бъде написано на гърба на менителницата или на алонжа.
ДЕЙСТВИЕ
Джирото прехвърля всички права по менителницата.
Ако джирото е бланково, приносителят може:
1. да попълни празното място със своето име или с името на друго лице;
2. да джироса менителницата бланково;
3. да предаде менителницата на друго лице, без да попълва празното място и без да я джиросва.
ОТГОВОРНОСТ НА ДЖИРАНТА
Джирантът отговаря за приемането и за плащането на менителницата, освен ако е уговорено друго.
Джирантът може да забрани последващо джиросване. В този случай той не отговаря пред лицата, на които менителницата е била джиросана след това.
ПРИНОСИТЕЛ
Държателят на менителницата се смята за законен приносител, ако правото му следва от непрекъснатия ред на джирата, дори и когато последното джиро е бланково. Зачертаните джира се смятат ненаписани. Когато бланковото джиро е последвано от друго джиро, се смята, че подписалият е придобил менителницата с бланковото джиро.
Ако едно лице е лишено от държането на менителницата по какъвто и да е начин, приносителят, който установява правото си съгласно ал. 1, не е длъжен да я предаде, освен ако е придобита недобросъвестно или при груба небрежност.
ДЖИРО ПО ПЪЛНОМОЩИЕ
При джиро с уговорка "за събиране", "за инкасо", "по пълномощие" или друг израз, който означава упълномощаване, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие. В този случай задължените лица могат да правят на приносителя само възраженията, които те могат да противопоставят на джиранта.
Упълномощаването, което се съдържа в джиро по пълномощие, не се прекратява със смъртта или с поставянето под запрещение на упълномощителя.

ДЖИРО ЗА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ
При джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или друг израз, който означава обезпечение, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие.
Длъжниците не могат да противопоставят на приносителя възражения, основани на личните им отношения с джиранта, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при получаването на менителницата.
ДЖИРО СЛЕД ПАДЕЖА ИЛИ ПРОТЕСТА
Джиро, направено след падежа, има същото действие, както джиро, направено преди това. Джирото, направено след протеста, поради неплащане или след изтичане на срока за протеста, има действие на прехвърляне на вземане. До доказване на противното се предполага, че джирото без дата е направено преди изтичане на срока за протеста.
ПРЕДЯВЯВАНЕ ЗА ПРИЕМАНЕ
Менителницата може да бъде предявена на платеца за приемане в местожителството му преди падежа от приносителя или от държателя.
НАРЕЖДАНЕ ИЛИ ЗАБРАНА ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ
Издателят може да предпише в менителницата тя да се предяви за приемане, както и да определи срок за това. Той може да предпише менителницата да не се предявява за приемане преди определен срок.
Издателят може да забрани в менителницата предявяването й за приемане, освен ако тя е платима от трето лице или в място, различно от местожителството на платеца, или е платима в определен срок след предявяването.
Всеки джирант може да предпише менителницата да се предяви за приемане, както и да определи срок за това, освен ако издателят е забранил предявяването за приемане.
СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ
Менителница, платима в определен срок след предявяване, трябва да се предяви за приемане до една година от издаването. Издателят може да съкрати или да удължи този срок.
Сроковете могат да бъдат съкратени от джирантите.
ПОВТОРНО ПРЕДЯВЯВАНЕ
При предявяването платецът може да поиска менителницата да му се предяви повторно на следващия ден. Заинтересуваните лица нямат право да възразяват, че това искане не е удовлетворено, освен ако то е отбелязано в протеста. Приносителят не е длъжен да предаде на платеца менителницата, предявена за приемане.
ФОРМА НА ПРИЕМАНЕТО
Приемането се написва върху менителницата с думата "приета" или с друга равнозначна дума и се подписва от платеца. Подписът на платеца върху лицевата страна на менителницата се смята за приемане.
Когато менителницата е платима в определен срок след предявяване или ако тя по силата на особена уговорка трябва да бъде предявена за приемане в определен срок, приемането трябва да посочва датата, на която е извършено, освен ако приносителят иска да се посочи датата на предявяването. Ако липсва дата, приносителят, за да запази обратните си искове срещу джирантите и издателя, трябва да установи липсата на дата чрез протест.
БЕЗУСЛОВНОСТ НА ПРИЕМАНЕТО
Приемането не може да бъде извършено под условие.
Платецът може да ограничи приемането за част от сумата.
Всяко друго изменение на съдържанието на менителницата при приемането й, се смята за отказ от приемане, но платецът отговаря съгласно условията на своето приемане.
ДЕЙСТВИЕ НА ПРИЕМАНЕТО
С приемането платецът се задължава да плати менителницата на падежа.
При неплащане приносителят, даже ако той е издателят, има иск срещу платеца.
ОТМЯНА НА ПРИЕМАНЕТО
Ако платецът, който е приел менителницата, е зачертал приемането преди връщането й, приемането се смята за отменено. До доказване на противното се смята, че зачертаването е било извършено преди връщането на менителницата.
Ако платецът писмено е уведомил за приемането приносителя или някои от подписалите менителницата лица, той отговаря пред тях при условията на приемането.
МЕНИТЕЛНИЧНО ПОРЪЧИТЕЛСТВО
Плащането на менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство. То може да се даде както от трето лице, така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху менителницата.
ФОРМА
Поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа. То се изразява с думите "като поръчител" или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя.
Подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя.
Когато поръчителят не посочва за кого поръчителства, се смята, че поръчителството е за издателя.

ОТГОВОРНОСТ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ
Поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал.
Задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.
Поръчителят, който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за което е поръчителствал, и срещу всички, които отговарят към това лице по менителницата.
Падежът на менителницата може да бъде:
1. на предявяване;
2. на определен срок след предявяването;
3. на определен срок след издаването;
4. на определен ден.
Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.
МЕНИТЕЛНИЦА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ
Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.
Ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.
МЕНИТЕЛНИЦА НА ОПРЕДЕЛЕН СРОК СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕ
Падежът на менителница на определен срок след предявяването се определя от деня на приемането или от деня на протеста.
При липса на протест се смята, че приемането без посочване на дата е направено от платеца в последния ден на срока за предявяването за приемане.
ТЪЛКУВАНЕ НА СРОКОВЕТЕ
Падежът на менителница, платима един или няколко месеца след издаването или след предявяването, е на съответния ден на месеца, когато плащането трябва да се извърши. Ако в месеца няма съответен ден, падежът е в последния му ден.
Ако падежът е определен в началото, в средата или в края на месеца, под тези изрази се разбират първият, петнадесетият или последният ден на месеца.
Изразът "половин месец" се разбира като срок от петнадесет дни.
ПРИЛОЖИМ КАЛЕНДАР
Ако менителницата е платима в определен ден в място, където календарът е различен от този в мястото на издаването, датата на падежа се определя според календара на мястото на плащането.
Ако менителницата, издадена и платима в места, имащи различен календар, е платима в определен срок след издаването, денят на издаването и падежът се определят по календара на мястото на плащането.
СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ ЗА ПЛАЩАНЕ
Менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни.
ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ПЛАЩАНЕТО
При плащането платецът може да иска от приносителя да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че е платена.
Приносителят не може да откаже да приеме частично плащане.
При частично плащане платецът може да иска плащането да бъде отбелязано върху менителницата и да му се издаде разписка.
ПЛАЩАНЕ ПРЕДИ И НА ПАДЕЖА
Приносителят не е длъжен да приеме плащане на менителницата преди падежа. Платецът, който плаща преди падежа, плаща на свой риск.  Който плаща на падежа, се освобождава от задължението си, освен ако е действал при груба небрежност. Той е длъжен да провери правилността на реда на джирата, но не и подписите на джирантите.
ВАЛУТА НА ПЛАЩАНЕТО
Ако сумата на менителницата е посочена във валута, която няма курс в мястото на плащането, сумата може да бъде платена в местна валута според стойността й в деня на падежа. Ако длъжникът е в забава, приносителят може по свой избор да иска сумата по менителницата да бъде платена в местна валута по курса към деня на падежа или към деня на плащането.
Курсът на чуждестранната валута се определя според търговските обичаи в мястото на плащането. Издателят обаче може да определи в менителницата курса, по който сумата трябва да се изчисли.
Не се прилагат тези разпоредби, ако издателят е посочил, че плащането трябва да се извърши в определена валута.
Ако менителницата е платима във валута, която има същото наименование, но различна стойност в страната на издаването и в страната на плащането, се предполага, че е платима във валутата на страната на плащането.
ВЛАГАНЕ НА СУМАТА
Ако менителницата не бъде предявена за плащане в срока, длъжникът може да вложи сумата в банка на риск и на разноски на приносителя.
ПРОТЕСТ
Отказът за приемане или за плащане трябва да се установи чрез протест поради неприемане или поради неплащане.

ПРОТЕСТ ПОРАДИ НЕПРИЕМАНЕ
Протестът поради неприемане трябва да бъде направен в сроковете, определени за предявяването за приемане. Ако в случая, първото предявяване е станало в последния ден на срока, протестът може да се извърши на следващия ден. Протестът поради неприемане освобождава приносителя от предявяване на менителницата за плащане, а също и от протест поради неплащане.
ПРОТЕСТ ПОРАДИ НЕПЛАЩАНЕ
Протестът поради неплащане на менителницата, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се направи в един от двата работни дни след деня за плащането. Ако менителницата е платима при предявяване, протестът трябва да се направи в сроковете.
УВЕДОМЯВАНЕ ЗА НЕПРИЕМАНЕ ИЛИ НЕПЛАЩАНЕ
Приносителят трябва да съобщи на своя непосредствен джирант и на издателя за неприемането или за неплащането в течение на четири работни дни след деня на протеста, а в случай на уговорка "без разноски" - след деня на предявяването. Всеки джирант е длъжен в течение на два работни дни след деня на получаване на уведомлението да съобщи на своя непосредствен джирант за него, като посочи имената и адресите на тези, които са направили предходните уведомления, докато се стигне до издателя. Сроковете текат от деня на получаване на предходното уведомление.
огато съобразно ал. 1 е направено уведомление на лице, подписало менителницата, то трябва да се направи в същия срок и на поръчителя му.
Когато някой джирант не е посочил адреса си или го е посочил нечетливо, уведомлението трябва да се направи на джиранта, който го предхожда.
Уведомлението може да се направи и чрез връщане на менителницата. Задълженият да направи уведомлението трябва да докаже, че го е направил в определения срок.
Който не направи в срок уведомлението по ал. 1-4, отговаря за вредите до размера на сумата по менителницата.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПРОТЕСТ
Издателят, както и всеки джирант или поръчител чрез уговорка "без разноски", "без протест" или друг равнозначен израз, подписан върху менителницата, може да освободи приносителя от извършването на протест поради неприемане или поради неплащане, за да предяви обратните си искове.
Уговорката не освобождава приносителя от задължението да предяви менителницата своевременно и да направи съответните уведомления. Доказването, че тези срокове не са спазени, е в тежест на този, който се позовава на това обстоятелство.
Уговорката, написана от издателя, има действие спрямо всички лица, подписали менителницата. Написаната от джирант или поръчител уговорка има действие само за него. Когато въпреки уговорката, написана от издателя, приносителят извърши протест, разноските са в негова тежест, а когато уговорката е написана от джирант или поръчител, за разноските отговарят всички подписали лица.
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОТЕСТ
Протестът се извършва по писмена молба на приносителя от нотариуса по мястото на плащането или приемането.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОТЕСТА
Протестът съдържа:
1. пълен препис на документа с всички джира и отбелязвания;
2. имената на лицата, в полза на които и против които се извършва протестът;
3. запитването към лицето, срещу което се извършва протестът, дадения отговор или забележката, че лицето не е отговорило или не е било намерено;
4. в случай на приемане или на плащане чрез посредничество - означение от кого, за кого и как е било дадено то;
5. място и дата на извършването на протеста;
6. подпис и печат на нотариуса.
Извършването на протеста се отбелязва върху документа.
ПРОТЕСТ СРЕЩУ НЯКОЛКО ЛИЦА
Когато приемането или плащането на менителницата, записа на заповед или чека трябва да се поиска от няколко лица, може да бъде извършен един протест срещу всички лица.
ВПИСВАНЕ НА ПРОТЕСТА
Нотариусът е длъжен да впише в регистъра съдържанието на направения протест и да издава преписи на заинтересуваните лица.
Оригиналът на протеста се предава на приносителя.
ОСНОВАНИЯ ЗА ОБРАТНИ ИСКОВЕ
Когато менителницата не е платена на падежа, приносителят може да предяви обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица.
Обратните искове могат да се предявят и преди падежа, ако:
1. платецът откаже да приеме менителницата изцяло или частично;
2. срещу платеца, независимо дали е приел менителницата, е открито производство за несъстоятелност;
3. платецът е прекратил плащанията си или принудителното изпълнение върху имуществото му е останало без резултат;
4. срещу издателя на менителницата, приемането на която е отказано, е открито производство за несъстоятелност.

ПРЕДМЕТ НА ОБРАТНИЯ ИСК
Приносителят може да иска от лицата, срещу които предявява обратния си иск:
1. сумата по менителницата, която не е приета или не е платена, заедно с лихвата, ако е уговорена;
2. законната лихва от деня на падежа;
3. разноските за протеста, за направените уведомления и другите разноски;
4. комисионна, която, ако не е уговорено друго, възлиза на една трета от едно на сто от сумата на менителницата и не може да превишава този размер.
Ако обратният иск е предявен преди падежа, от сумата по менителницата трябва да се приспадне лихвата до падежа в размер на официалния сконтов процент на централната банка в местожителството на приносителя към датата на предявяване на обратния иск.
ИСК НА ПЛАТИЛИЯ ДЛЪЖНИК
Този, който е платил менителницата, може да иска от задължените преди него лица:
1. сумата, която е платил;
2. законната лихва върху платената сума от деня на плащането;
3. направените разноски;
4. комисионна.
ПРЕДАВАНЕ НА МЕНИТЕЛНИЦАТА СРЕЩУ ПЛАЩАНЕ
Всяко задължено по менителницата лице, срещу което е предявен или може да бъде предявен обратен иск, има право да иска при плащането да му се предаде менителницата заедно с протеста и да му се издаде разписка.
Всеки джирант, който е платил менителницата, може да зачертае своето джиро и джирата на следващите джиранти.
ОБРАТЕН ИСК СЛЕД ЧАСТИЧНО ПРИЕМАНЕ
Ако е предявен обратен иск след частично приемане, този, който е платил сумата, за която менителницата не е приета, може да иска извършеното плащане да бъде отбелязано върху нея и да му се издаде разписка. Приносителят трябва да му предаде също така заверен препис от менителницата и протеста, за да може платилият да предяви следващите обратни искове.
ОБРАТНИ ИСКОВЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА
Ако платец прекрати плащанията си, независимо дали е приел менителницата, както и ако принудителното изпълнение срещу него остане без резултат, приносителят може да предяви обратните си искове след предявяване на менителницата за плащане на издателя и след извършване на протест.

ОБРАТНИ ИСКОВЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
Ако срещу платеца е открито производство по несъстоятелност, независимо дали е приел менителницата, както и в случаи на открито производство по несъстоятелност срещу издателя на менителница, която не подлежи на приемане, решението за откриване на производство по несъстоятелност е достатъчно, за да може приносителят да предяви своите обратни искове. Ако срещу платец, независимо дали е приел менителницата или срещу издателя на менителницата, приемането на която е отказано, е открито производство за несъстоятелност, за предявяване на обратните искове е необходимо да се представи и съдебно решение.
ОБРАТНА МЕНИТЕЛНИЦА
Който има обратен иск, може да го упражни, като издаде срещу някои от задължените преди него лица нова менителница (обратна менителница), която е на предявяване и е платима в местожителството на това лице, освен ако е уговорено друго. Обратната менителница обхваща освен сумите и други разноски. Ако обратната менителница е издадена на приносител, размерът на сумата се определя според курса, който има менителница на предявяване, издадена на мястото на плащане на първоначалната менителница и платима в местожителството на предходния джирант. Ако обратната менителница е издадена от джирант, размерът на сумата й се определя от курса, който има менителница на предявяване, издадена в местожителството на издателя на обратната менителница и платима в местожителството на предходния джирант.
СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ
Лицата, които са издали, приели и джиросали менителницата или са поели поръчителство, са солидарно отговорни към приносителя.
Приносителят може да предяви исковете си срещу всички задължени по менителницата лица, заедно или поотделно, без да се съобразява с реда, по който те са се задължили. Същото право има и всяко задължено лице, което е платило менителницата, спрямо тези, които са се задължили преди него.
Приносителят, който е предявил иск срещу един от длъжниците по менителницата, не губи правата си срещу останалите длъжници, включително и срещу тези, които са подписали след този, срещу когото е предявил иска си.
ПРОПУСКАНЕ НА СРОКОВЕ
Приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете:
1. за предявяване на менителницата на предявяване или на определен срок след предявяването;
2. за извършване на протест поради неприемане или неплащане;
3. за предявяване на плащане при уговорка "без разноски";
Ако приносителят пропусне определения от издателя срок за предявяване на менителницата за приемане, той губи правото си да предяви обратен иск за неприемане и неплащане, освен ако от съдържанието на менителницата следва, че издателят е искал да изключи само отговорността за приемане.
Когато уговорката със срок за предявяване се съдържа в джиро, само джирантът може да се позовава на нея.
НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА
Когато предявяването на менителницата или извършването на протеста в определените срокове е възпрепятствано от непреодолима сила, сроковете съответно се продължават.
Приносителят е длъжен да уведоми незабавно своя непосредствен джирант за непреодолимата сила и да отбележи това уведомление върху менителницата или алонжа, като постави място, дата и подпис, както и да изпълни задълженията си по чл. 499.
След прекратяване на непреодолимата сила приносителят трябва незабавно да предяви менителницата за приемане или за плащане и ако е необходимо, да направи протест.
Ако непреодолимата сила продължи повече от тридесет дни след падежа, обратните искове могат да бъдат предявени, без да е необходимо предявяване или протест.
За менителница на предявяване или на определен срок след предявяване тридесетдневният срок тече от деня, в който приносителят е уведомил своя непосредствен джирант. Това уведомление може да бъде направено преди изтичането на срока за предявяване. При менителница, платима на определен срок след предявяването, тридесетдневният срок се продължава с определения в менителницата срок след предявяването.
Не са непреодолима сила обстоятелствата, които се отнасят до личността на приносителя или на този, когото той е натоварил с предявяването на менителницата или с извършването на протеста.
ПОСРЕДНИЧЕСТВО
Издателят, джирантът или поръчителят могат да посочат едно лице-посредник, което при нужда да приеме менителницата или да я плати.
Посредник може да бъде всяко трето лице и всяко лице, задължено по менителницата, освен платецът, който вече я е приел.
Посредникът е длъжен в срок от два работни дни да уведоми лицето, за което е посредничил. Ако посредникът не спази този срок, той отговаря за вредите до размера на сумата по менителницата.
Менителницата може да бъде приета или платена за чест от посредник, действащ за някои от длъжниците по менителницата, срещу когото може да се предяви обратен иск.

ПРИЕМАНЕ
Приемането чрез посредничество се допуска във всички случаи, при които преди падежа приносителят може да предяви обратните си искове, освен ако предявяването на менителницата за приемане е забранено.
Когато в менителницата е посочено лице за приемане или плащане при нужда, приносителят може да предяви преди падежа обратните си искове срещу този, който е добавил адреса, както и срещу подписалите след него лица, само ако е предявил менителницата на лицето, посочено в този адрес, и е установил отказа на това лице чрез протест.
Освен в случаите, приносителят може да откаже приемането чрез посредничество. Ако приеме посредничеството, той губи обратните искове, които е имал преди падежа, срещу този, за когото е извършено приемането, и срещу подписалите след него.
ФОРМА
Приемането чрез посредничество се отбелязва в менителницата и се подписва от посредника. Ако посредникът не посочи за кого е извършено приемането, се смята, че е за издателя.
ОТГОВОРНОСТ НА ПОСРЕДНИКА
Посредник, който е приел менителницата, отговаря спрямо приносителя и лицата, подписали след този, за когото е посредничил, по същия начин като него. Независимо от приемането чрез посредничество този, за когото е направено, и задължените преди него лица могат да искат от приносителя срещу заплащане на сумата по чл. 506 предаването на менителницата на протеста и на разписката.
ПЛАЩАНЕ
Плащането чрез посредничество е допустимо, когато приносителят може да предяви обратните си искове на падежа или преди падежа.
Плащането трябва да бъде за цялата сума, която дължи този, за когото е извършено посредничеството, и да се извърши най-късно в деня след изтичането на срока за протест поради неплащане.
ПРЕДЯВЯВАНЕ И ПРОТЕСТ
Ако менителницата е била приета за чест от лице с местожителство в мястото на плащане или ако лице с местожителство в същото място е било посочено за плащане при нужда, приносителят трябва да предяви менителницата на тези лица най-късно в деня след изтичането на срока за извършване на протест поради неплащане и ако е необходимо - да извърши този протест.
Ако протестът не е извършен своевременно, този, който е посочил адреса за плащане при нужда или за когото менителницата е приета за чест, както и подписалите след него се освобождават от задължението си.

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОТКАЗ НА ПРИНОСИТЕЛЯ
Приносителят, който откаже да приеме плащането чрез посредничество, губи обратните си искове срещу тези, които биха били освободени от задължението си поради посредничеството.
УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛАЩАНЕТО
Плащането чрез посредничество се установява с разписка върху менителницата, в която се посочва за кого е платено, а ако не е посочено, се смята, че е платено за издателя. Менителницата и протестът се предават на посредника, който е платил.
ПРАВА НА ПОСРЕДНИКА
Посредникът, който е платил, придобива правата по менителницата срещу този, за когото е платил, и срещу лицата, които отговарят към него по менителницата. Той няма право да джироса менителницата. Лицата, подписали менителницата след този, за когото е платено, се освобождават от задължението си. Ако няколко лица са предложили плащане чрез посредничество, трябва да бъде предпочетен посредникът, чието плащане освобождава най-много длъжници по менителницата. Този, който е платил в несъответствие с предходното изречение, като е знаел обстоятелствата, губи обратния си иск срещу лицата, които биха били освободени.
ИЗДАВАНЕ НА ЕДНАКВИ ЕКЗЕМПЛЯРИ
Менителницата може да бъде издадена в няколко еднакви екземпляра. Те трябва да бъдат номерирани в текста, а ако това не е направено, всеки екземпляр се смята за отделна менителница. Ако в менителницата не е посочено, че се издава в един екземпляр, всеки приносител може да иска на свои разноски издаването на повече екземпляри, докато се стигне до издателя. Джирантите са длъжни да възпроизведат своите джира върху новите екземпляри.
ПЛАЩАНЕ ПО ЕДИН ОТ ЕКЗЕМПЛЯРИТЕ
Плащането по един от екземплярите освобождава всички задължени лица и без специална уговорка за това. Платецът обаче е задължен по всички приети екземпляри, които не са му били върнати. Джирант, който е прехвърлил екземплярите на различни лица, както и следващите джиранти са задължени за всички екземпляри, подписани от тях, ако те не са им били върнати.
ИЗПРАЩАНЕ НА ЕКЗЕМПЛЯР ЗА ПРИЕМАНЕ
Който е изпратил един от екземплярите за приемане, трябва да посочи в останалите екземпляри името на лицето, в което се намира изпратеният екземпляр. Това лице е длъжно да го предаде на легитимирания приносител на друг екземпляр. Ако предаването бъде отказано, приносителят може да предяви обратните си искове, като установи чрез протест, че:
1. екземплярът, изпратен за приемане, не му е бил предаден при поискване;
2. приемането или плащането не е могло да се извърши въз основа на друг екземпляр.

ПРЕПИСИ
Всеки приносител на менителница има право да направи преписи.
Преписът трябва точно да възпроизвежда оригинала с джирата и всички други отбелязвания, които се намират върху него, и да посочва къде завършва преписът.
По преписа може да се поръчителства и той може да бъде джиросван. Срещу лицата, положили подписи върху менителницата преди преписа, преписът има действие само ако се предявява заедно с оригинала.
ОРИГИНАЛ И ПРЕПИСИ
Преписът трябва да посочва държателя на оригинала, който е длъжен да го предаде на легитимирания приносител на преписа. Ако държателят откаже да предаде оригинала, приносителят може да упражни обратните си искове срещу джирантите и поръчителите по преписа, след като установи чрез протест, че оригиналът не му е бил предаден. Ако оригиналът след последното джиро, преди да се изготви преписът, носи уговорката "оттук нататък действителни са джирата само върху преписа" или друг равнозначен израз, всяко джиро, написано след това върху оригинала, е недействително.
ДЕЙСТВИЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА
В случай на изменение на текста на менителницата лицата, подписали след изменението, са задължени при условията на изменения текст, а подписалите преди изменението - според първоначалния текст.
ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ
Исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.
Исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна давност от деня на своевременно извършения протест или от падежа, ако менителницата съдържа уговорка "без разноски".
Исковете на джирантите помежду им и срещу издателя се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който джирантът е платил менителницата, или от деня, в който срещу него е предявен иск.
ПРЕКЪСВАНЕ НА ДАВНОСТТА
Давността се прекъсва само по отношение на лицето, срещу което е извършено действието.
ЗАБРАНА ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКОВЕТЕ
Установените в този закон срокове за менителничните задължения не могат да се продължават.
ИСК ЗА НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ
Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.
Искът се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека.

45.ЧЕК.

ИЗДАВАНЕ И ФОРМА
Чекът съдържа:
1. наименованието "чек" в текста на документа на езика, на който е написан;
2. безусловно нареждане да се плати определена парична сума;
3. името на лицето, което трябва да плати (платеца);
4. дата и място на издаването;
5. място на плащането;
6. подпис на издателя.
НЕПЪЛНОТА НА СЪДЪРЖАНИЕТО
Документ, който не съдържа някои от реквизитите, не е чек.
Чек, в който не е посочено мястото на плащане, се смята платим в мястото, посочено до името на платеца. Ако посочените места са повече, чекът е платим в първото посочено място.
Ако не е посочено друго място, чекът е платим в мястото, където е главното седалище на платеца.
Чек, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, което е посочено до името на издателя.
ИЗДАВАНЕ
Чек, платим в Република България, може да се издава само срещу банка.
Издателят на чека трябва да има покритие при платеца.
Платецът е длъжен да плати чека до размера на покритието, ако има изрично или мълчаливо споразумение с издателя.
Чекът е действителен, дори и да не са спазени разпоредбите.
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ПРИЕМАНЕТО
Чекът не подлежи на приемане. Бележка за приемане върху чека е недействителна.

ВИДОВЕ ЧЕКОВЕ
Чекът може да бъде издаден:
1. на определено лице със или без изрична уговорка "на заповед";
2. на определено лице с уговорка "не на заповед" или с друга равнозначна уговорка;
3. на приносител.
Чек в полза на определено лице с уговорка "или на приносител" или друг равнозначен израз има действие като чек на приносител.
Чек, в който не е посочено името на лицето, в чиято полза е издаден, се смята за чек на приносител.
ЧЕК НА ЗАПОВЕД НА ИЗДАТЕЛЯ ИЛИ СРЕЩУ ИЗДАТЕЛЯ
Чек може да бъде издаден на името на издателя или на негова заповед.
Чек не може да бъде издаден срещу издателя, освен ако е издаден между различни клонове на търговец.
НЕДОПУСТИМОСТ НА ЛИХВА
Уговорката за лихва, включена в чека, е недействителна.
ЧЕК, ПЛАТИМ ПРИ ТРЕТО ЛИЦЕ
Чекът може да бъде платим при трето лице в седалището на платеца или в друго място, само ако третото лице е банка.
ОТГОВОРНОСТ НА ИЗДАТЕЛЯ
Издателят отговаря за плащането на чека. Всяка уговорка, с която той се освобождава от отговорност, е недействителна.
ДЖИРО
Към чека се прилагат разпоредбите за джирото на менителницата със следните изключения:
1. джирото на платеца е недействително;
2. джирото в полза на платеца има действие само като разписка, освен ако джирото е направено между различни клонове на търговец.
ДЖИРО ВЪРХУ ЧЕК НА ПРИНОСИТЕЛ
Джирото върху чек на приносител прави джиранта отговорен по правилата за обратния иск. Това джиро не превръща чека в чек на заповед.
ЗАБРАНА ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО ОТ ПЛАТЕЦА
Платецът не може да бъде поръчител по чека.

ПЛАЩАНЕ НА ПРЕДЯВЯВАНЕ
Чекът е платим винаги на предявяване. Всяка противна уговорка е недействителна. Чек, предявен за плащане преди деня, посочен като дата на издаването, е платим в деня на предявяването.
СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ
Чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му.
ОТТЕГЛЯНЕ
Чекът може да бъде оттеглен от издателя след изтичането на срока за предявяване.
Ако чекът не е оттеглен, платецът може да го плати и след изтичането на срока за предявяване.
СМЪРТ ИЛИ НЕДЕЕСПОСОБНОСТ НА ИЗДАТЕЛЯ
Смъртта или недееспособността на издателя, настъпили след издаването, не засягат действието на чека.
ПРЕСЕЧЕН ЧЕК
Издателят и приносителят на чека могат да го пресекат. Пресичането се извършва с две успоредни линии върху лицевата страна. Пресичането може да бъде общо или специално. То е общо, ако не съдържа уговорка между двете линии или съдържа уговорката "банка" или друг равнозначен израз. То е специално, ако между двете линии е написано наименованието на банка.
Общото пресичане може да се превърне в специално, но специалното не може да се превърне в общо.
ДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСЕЧЕНИЯ ЧЕК
Чек с общо пресичане може да бъде платен само на банка или на клиент на платеца.
Чек със специално пресичане може да бъде платен само на посочената банка или ако тя е платецът - на неин клиент. Посочената банка може да възложи получаването на сумата по чека на друга банка.
Чекът може да има само едно специално пресичане. Две специални пресичания се допускат само ако едното е за плащане чрез уравнителна камара. Чек, който не съответства на тази разпоредба, не може да бъде платен.
Платецът, който наруши изискванията, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.
ЧЕК ЗА МИНАВАНЕ ПО СМЕТКА
Издателят и приносителят на чек могат да забранят изплащането му в брой, като напишат на лицевата страна уговорка "за минаване по сметка" или друг равнозначен израз. В случая плащането се извършва само чрез минаване по сметка. Ако при това е посочена и сметката, платецът може да прехвърли сумата само по посочената сметка. Посочването на сметката може да бъде направено от издателя и от всеки легитимиран държател на чека.
Зачертаването на уговорката "за минаване по сметка" е недействително.
Платецът, който е платил в нарушение, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.
ОБРАТЕН ИСК ПОРАДИ НЕПЛАЩАНЕ
Приносителят може да предяви своите обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, ако отказът за плащане е установен чрез:
1. протест;
2. декларация на платеца, написана върху чека с посочване на датата на предявяването;
3. датирана декларация на уравнителна камара, че чекът е бил предявен своевременно и не е бил платен.
СРОК ЗА ПРОТЕСТ
Протестът трябва да бъде направен преди изтичането на срока за предявяване. Ако предявяването се направи в последния ден на срока, протестът трябва да се извърши в първия следващ работен ден.
ИЗДАВАНЕ НА ЕДНАКВИ ЕКЗЕМПЛЯРИ
Освен чековете на приносител всеки чек, издаден в една държава и платим в друга, може да бъде издаден в повече еднакви екземпляри. Когато чекът е издаден в повече екземпляри, те трябва да бъдат номерирани в самия текст, а ако това не е направено, всеки екземпляр се смята за отделен чек.
ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ
Обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване.
Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лица се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск.
ПРЕПРАЩАНЕ
За чека се прилагат, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.

46.ФОРМИ НА ПЛАЩАНЕ.

АКРЕДИТИВ
Акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните в него документи и изпълни другите негови условия. Акредитивът влиза в сила след уведомяване на лицето.
Банката може да възложи на друга банка получаването на документите, тяхната проверка, изпълнението на другите условия по акредитива и плащането на сумата.
Проверката на документите се върши от външна страна.
За плащане на сумата по акредитива са от значение само посочените в акредитива условия.
С изтичане на срока задълженията по акредитива се прекратяват.
НЕОТМЕНЯЕМОСТ НА АКРЕДИТИВА
Ако от акредитива не следва друго, той се смята за неотменяем и може да бъде отменен или изменен само със съгласието на третото лице.
ОТМЕНЯЕМ АКРЕДИТИВ
Отменяемият акредитив може да се отмени едностранно от банката, докато не бъде изпълнен.
ДЕЛИМОСТ И НЕПРЕХВЪРЛЯЕМОСТ НА АКРЕДИТИВА
Акредитивът е делим и непрехвърляем, освен ако от него следва друго.
ПОТВЪРДЕН АКРЕДИТИВ
Когато неотменяем акредитив е потвърден от друга банка, тя се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива.
ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧКА И АКРЕДИТИВ
За отношенията между наредителя и банката, открила акредитива, както и между банките по акредитива се прилагат разпоредбите на договора за поръчка.
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
Наредителят дължи възнаграждение на банката.
БАНКОВА ГАРАНЦИЯ
С банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея.
БАНКОВО ИНКАСО. БАНКОВО ДОКУМЕНТАРНО ИНКАСО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА БАНКОВОТО ИНКАСО
С договор за банково инкасо банката се задължава срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере неговото парично вземане или да извърши друго инкасово действие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА БАНКОВО ДОКУМЕНТАРНО ИНКАСО
С договор за банково документарно инкасо банката по поръчка на наредителя се задължава срещу възнаграждение да предаде на друго лице документи, даващи право на разпореждане със стоки или други документи срещу заплащане на сума, която банката се задължава да събере, или срещу извършване на други инкасови действия.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Наредителят трябва да плати на банката уговорените разноски.
При изпълнение на банковото инкасо и на банковото документарно инкасо банката отговаря само за неточно изпълнение на дадените нареждания. Тя не е длъжна да проверява формата и редовността на документите.
Банката, която използва услугите на друга банка, за да изпълни поръчката на наредителя, прави това за негова сметка.
СУБСИДИАРНО ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ
Ако от обстоятелствата не следва друго, за банково инкасо и за банково документарно инкасо се прилагат съответно разпоредбите относно договора за поръчка.
ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА
Договорите за банково инкасо и за банково документарно инкасо не се прекратяват със смъртта на наредителя.
БАНКОВ ПРЕВОД
С договора за банков превод наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да я плати на посоченото от него лице.
ИЗПЪЛНЕНИЕ
До изпълнението на нареждането за превод наредителят може да го отмени или измени. Когато преди изпълнението на превода банката е уведомила получателя за даденото нареждане, то не може да бъде отменено или изменено.
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ И РАЗНОСКИ
Наредителят дължи на банката възнаграждение и направените от нея разноски по превода.
ДОГОВОР ЗА БАНКОВА КАСЕТКА
С договор за банкова касетка банката приема за определен срок срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на касетката достъп има само ползвателят.
Договорът за банкова касетка може да бъде с обявено или необявено пред банката съдържание на вложеното.
Банката няма право да притежава копие от ключа на касетката, предаден на ползвателя.
ЗАБРАНЕНИ ПРЕДМЕТИ
В касетката не могат да се поставят предмети, застрашаващи сигурността на касетката и на банката, и вещи, чието приемане е забранено от закона.
Банката контролира по подходящ начин спазването на изискването, без да се разкрива съдържанието на вложеното, когато то не е обявено.
При неизпълнение на задължението банката може незабавно да развали договора.
ПРАВА НА БАНКАТА ПРИ НЕПЛАЩАНЕ
При разваляне на договора поради неплащане на уговореното възнаграждение банката може да поиска отваряне и установяване на съдържанието на касетката с участие на нотариус. Намерените в касетката предмети остават за пазене в банката, на която се дължи обезщетение за разноските и възнаграждение. За вземанията си по договора банката има право на задържане върху вложеното в касетката.
ОТГОВОРНОСТ ПРИ НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА
Банката отговаря пред ползвателя, ако вложеното погине поради непреодолима сила.

47.БОРСА

ФОНДОВИ БОРСИ
УЧРЕДЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ
Фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което осигурява на членовете си и на техните клиенти равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в търговията.
За извършване на дейност като фондова борса се изисква да е получено разрешение при условията и по реда на този закон.
Фондова борса се учредява, управлява и ликвидира по реда, установен за акционерните дружества с едностепенна система на управление, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Фондовата борса и нейните служители не могат да извършват:
1. дейност на инвестиционен посредник;
2. търговски сделки;
3. сделки с ценни книжа, издадени от борсата.
Фондовата борса не разпределя дивиденти.
За учредяване на фондова борса е необходимо заявителят да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 млн. лв.
Не по-малко от 25 на сто от капитала трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част - към момента на получаване на разрешението.

Най-малко 2/3 от капитала на борсата трябва да бъде притежаван от банки, инвестиционни посредници, финансови къщи и застрахователни дружества.
Акционер в борсата не може да притежава пряко или чрез свързани лица повече от 5 на сто от нейните акции.
Ограниченията по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на участието на държавата, когато това участие се изразява в непарични вноски.
Увеличаването на капитала на борсата става предимно с привличане на нови акционери. Акционерите не ползват правата по чл. 194 от Търговския закон.
Решението за увеличаване на капитала на борсата се взема с обикновено мнозинство. Общото събрание е длъжно да вземе решение за увеличаване на капитала, ако има кандидати за записване на повече от 20 на сто от вече вписания капитал.
Фондовата борса издава само поименни акции с право на един глас.
Борсата изгражда клирингова система за гарантиране на поетите задължения по сделките с ценни книжа, извършвани на нея.
Съветът на директорите на борсата:
1. приема борсовия правилник и правилника на арбитражния съд;
2. осигурява спазването на закона, устава и борсовия правилник от участниците в борсовата търговия;
3. приема ценни книжа за търговия и прекратява временно или окончателно търговията с определени ценни книжа при условията и по реда на борсовия правилник;
4. приема членове на борсата и ги отстранява временно или окончателно от борсова търговия при условията и по реда на борсовия правилник;
5. осигурява законосъобразното и правилно провеждане на борсовата търговия и публикуването на цените;
6. организира и контролира плащанията по сключените сделки;
7. приема решения и издава нареждания във връзка с упражняването на правата си;
8. налага санкции на членовете при нарушение на този закон, актовете по прилагането му, борсовия правилник, както и на нарежданията и решенията по т. 7;
9. определя условията и реда за извършване на срочни борсови сделки;
10. упражнява всички други права, които са му предоставени съгласно закона, устава и правилника.
Съветът на директорите съгласува решенията си по ал. 1, т. 3, 4 и 8 с комисия, в която участват представители на акционерите, членовете на борсата, борсовите посредници и емитенти. Той може да делегира правата си на същата комисия.

Борсовият правилник съдържа:
1. видовете борсови пазари и условията и реда за извършване на сделки на всеки от тях;
2. условията и реда за приемане на членове и за тяхното временно или окончателно отстраняване от борсова търговия;
3. условията и реда за допускане на борсовите посредници до борсова търговия и контрола върху дейността им;
4. условията и реда за приемане на ценни книжа и за временно или окончателно прекратяване на търговията с тях;
5. вида и начина на провеждане на търговията;
6. извършваните услуги и техните цени;
7. реда за сключване и изпълнение на
сделките;
8. условията и реда за налагане на санкции на членовете на борсата и на борсовите посредници;
9. условията и реда за извършване на срочни борсови сделки.
Фондовата борса уведомява Комисията за всички изменения и допълнения на борсовия правилник.
ИЗДАВАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ
За учредяване и прекратяване на фондова борса се изисква писмено разрешение от Комисията.
Към заявлението за издаване на разрешение се прилагат:
1. приетият от учредителите устав;
2. данни за внесения капитал и за структурата му съгласно изискванията;
3. имената и адресите на лицата, които ще управляват и представляват борсата;
4. борсовият правилник и правилникът на арбитражния съд;
5. данни за помещенията и техническото оборудване на борсата.
Комисията се произнася по искането в срок до един месец от получаване на заявлението с приложенията към него. Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в седемдневен срок.
Ако до изтичането на срока по ал. 3 Комисията не се е произнесла, смята се, че е налице отказ.
Комисията отказва издаването на разрешение, ако:
1. не са спазени изискванията на този закон;
2. лицата, упълномощени да управляват и представляват борсата, не могат да заемат длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията на закона или устава;
3. борсовият правилник и правилникът на арбитражния съд не отговарят на изискванията на закона;
4. начинът на търговия не отговаря на изискванията на чл. 87;
5. не е осигурена възможност за контрол върху изпълнението на сключваните на борсата сделки;
6. в устава или в борсовия правилник има разпоредби, които дават предимство на акционерите при участие в борсовата търговия.
В случаите по ал. 1 Комисията уведомява заявителя и определя срок за отстраняване на несъответствията, който не може да бъде по-малък от един месец.
Ако заявителят не отстрани несъответствията в срока по ал. 2, Комисията отказва издаването на разрешение с писмено мотивирано решение.
В случаите на отказ, заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение не по-рано от шест месеца от влизането в сила на решението за отказ.
Софийският градски съд или окръжният съд вписва фондовата борса в търговския регистър, след като му бъде представено разрешението, издадено от Комисията, и обнародва вписването.
Лицата, които не притежават разрешение за извършване на дейност като фондова борса, не могат да използват в своето наименование и в рекламна или в друга дейност думите "фондова борса" или тяхна производна на български или на чужд език, или друга дума, означаваща извършването на такава дейност.
Комисията отнема издаденото разрешение:
1. ако са предоставени неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на разрешението;
2. при извършени системни нарушения на този закон;
3. при извършване на сделки в нарушение на чл. 17, ал. 2.
Ако след изтичането на едногодишен срок от учредяването й борсата има по-малко от 20 членове, Комисията дава шестмесечен срок за попълване на броя. Ако след изтичането на срока броят на членовете не е попълнен, Комисията отнема разрешението.
С решението за отнемане на разрешението Комисията прекратява правомощията на органите на борсата и назначава един или няколко квестора.
От момента на влизането в сила на решението за отнемане на разрешението на борсата не могат да се сключват нови сделки, освен ако това е необходимо за изпълнението на вече сключени сделки или за защитата на инвеститорите.
До назначаването на ликвидатор квесторът:
1. упражнява правата на съвета на директорите на борсата;
2. взема всички необходими мерки за защита интересите на инвеститорите.
След влизането в сила на решението за отнемане на разрешението Комисията незабавно изпраща копие от него на съда по регистрацията за образуване на производство по ликвидация на фондовата борса и предприема мерки за уведомяване на обществеността.
ЧЛЕНСТВО И БОРСОВ АРБИТРАЖ
Членове на борсата са лица, получили разрешение за извършване на сделки с ценни книжа съгласно закона, които са допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Отказът да се приеме едно лице за член на борсата може да се оспори пред арбитражния съд.
Един инвестиционен посредник не може да бъде член на повече от една фондова борса.
Фондовата борса е длъжна да прекрати членството на лицата по чл. 31 при отнемане на разрешението им за извършване на сделки с ценни книжа.
Искове срещу членове на борсата във връзка със сключването и изпълнението на борсовите сделки се разглеждат от борсов арбитражен съд.
Председателят на арбитражния съд се избира от общото събрание на фондовата борса за срок три години. Той трябва да бъде одобрен от Комисията.
По условията се избират двама заместници на председателя за случаите, когато председателят е възпрепятстван да изпълнява задълженията си.
Арбитражният съд разглежда и решава споровете в състав от трима арбитри. Страните по спора назначават по един арбитър. Назначените арбитри съвместно избират председател на арбитражния състав.
Разглеждането на арбитражното дело се урежда с правилника на арбитражния съд.
Арбитражният съд прилага уговорените от страните правила за разглеждане на делото, освен ако тези правила противоречат на правилника му.
Арбитражният съд решава споровете въз основа на закона, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия.
Арбитражното решение се постановява с мнозинство.
Арбитражното решение е окончателно.
За неуредените в тази глава въпроси се прилага съответно Законът за международния търговски арбитраж.

ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ
Поемане на емисии на ценни книжа и други сделки с ценни книжа, предмет на този закон, за собствена или за чужда сметка могат да се извършват по занятие само от инвестиционни посредници.
Инвестиционните посредници са лица, получили разрешение за извършване на дейностите по ал. 1 при условията и по реда на този закон, както и банки, получили разрешение за извършване на такива дейности при условията и по реда на Закона за банките и кредитното дело.
СТОКОВИ БОРСИ
Учредяване и управление
Стоковата борса е акционерно дружество с едностепенна система за управление, което има за единствен предмет на дейност създаването на организиран пазар.
Стоковата борса, изпълнителните членове на съвета на директорите и служителите на борсата не могат:
1. да извършват брокерска дейност;
2. да бъдат членове на борсата или да сключват договори с членове на борсата пряко или чрез свързани лица;
3. да сключват търговски сделки пряко или чрез свързани лица, освен ако това е необходимо за осъществяване дейността на борсата;
4. да предоставят избирателно или предварително търговска информация на членове на стоковата борса, на техните клиенти или на други заинтересувани лица освен в случаите, предвидени в борсовия правилник.
Стоковата борса не формира печалба и не разпределя дивиденти.
Приходите на стоковата борса се формират от комисиони, такси за услуги, лихви и дарения.
Видът и размерите на таксите и комисионите се определят в борсовия правилник.
Превишението на приходите над разходите на стоковата борса се установява в края на счетоводната година и средствата по него се внасят във фонд "Резервен" на акционерното дружество.
Средствата по фонд "Резервен" освен за целите по Търговския закон се използват и за покриване на разходи, свързани с дейността на стоковата борса.
За учредяване на стокова борса е необходимо заявителят да има внесен капитал в размер най-малко 250 млн. лв.
Най-малко 25 на сто от капитала трябва да бъде внесен при подаване на заявлението за издаване на разрешение, а останалата част - при получаване на разрешението.

Акционер в стоковата борса не може да притежава пряко или чрез свързани лица повече от пет на сто от нейните акции.
Ограничението по не се прилага по отношение на държавата и община, когато участтието им се изразява в непарична вноска.
Стоковата борса издава само поименни акции с право на един глас.
Стоковата борса създава клирингова къща за гарантиране на задълженията по сключените фючърсни и опционни сделки. Член на клиринговата къща, наричан по-нататък "клирингов член", може да бъде лице, което отговаря на изискванията, определени в частта от борсовия правилник, уреждаща дейността на клиринговата къща. Член на борсата, който не е клирингов член, може да търгува на борсата, ако има договор с клирингов член.
Клиринговата къща осигурява:
1. помещения с висока степен на сигурност;
2. система за финансов контрол, която да осигурява:
а) спазването на изискванията за капиталова адекватност на клиринговите членове, които се вписват в борсовия правилник;
б) контрол на паричните маржин депозити;
в) контрол на точното изпълнение на всички сделки;
г) опазване на тайната относно стоковите позиции;
3. условия за електронен трансфер на плащанията;
4. събиране и плащане на маржин депозитите според стойността на откритите позиции и изравняването им при промяна на пазарните цени.
Стоковата борса създава Гаранционен фонд за гарантиране на плащания по борсови сделки. Всеки член на клиринговата къща внася в този фонд сума за гарантиране на сделките, за чието изпълнение отговаря, в размер, определен с борсовия правилник.
Стоковата борса създава Резервно-осигурителен фонд. Средствата по този фонд се набират от таксите за услуги, предоставяни от клиринговата къща, и се използват за гарантиране на плащанията по борсовите сделки на членовете на клиринговата къща при недостиг на средства от маржин депозитите им и на вноските им във фонда по ал. 3.
При недостиг на средства в Резервно-осигурителния фонд за гарантиране на плащанията се използват средства и от Гаранционния фонд.
Средствата по Резервно-осигурителния фонд, в това число и лихвите, освен за целите по ал. 4 се използват и за издръжка на клиринговата къща. Тези средства могат да се използват и за закупуване на лихвоносни ценни книжа.
Условията и редът за използване на средствата от фондовете се определят в устава на дружеството. Средствата по тези фондове се съхраняват в банка.

Съветът на директорите на стоковата борса:
1. изработва борсовия правилник;
2. осигурява спазването на закона, устава и борсовия правилник от участниците в борсовата търговия;
3. определя видовете стоки, търгувани на стоковата борса и преустановява временно или окончателно търговията с определени стоки при условията и по реда на борсовия правилник;
4. приема членове на стоковата борса и ги отстранява временно или окончателно от борсовата търговия при условията и по реда на борсовия правилник;
5. организира и контролира плащанията по сключените сделки;
6. приема решения и издава нареждания във връзка с упражняване на правата си;
7. налага санкции на членовете при нарушение на този закон, актовете по прилагането му, борсовия правилник, както и на нарежданията и решенията по т. 6;
8. организира управлението и контрола върху фондовете на борсата съгласно закона, устава на борсата и борсовия правилник;
9. упражнява други права, които са му предоставени със закона, устава и правилника.
В стоковата борса по решение на общото събрание на акционерите се формира комисия, в която участват пропорционално представители на акционерите, членовете на борсата и брокерите в съотношение, определено в правилника на борсата, като член на комисията не може да бъде едновременно представител на акционер, член на борсата и брокер. Съветът на директорите съгласува решенията си с комисията, като може да й делегира права.
Общото събрание на акционерите на стоковата борса приема борсовия правилник след одобряване от комисията.
Борсовият правилник урежда:
1. видовете сделки, сключвани на стоковата борса;
2. реда, по който се определят групите и видовете стоки, търгувани на стоковата борса;
3. реда, по който се създават, функционират и прекратяват борсовите кръгове;
4. правилата за сключване на сделките;
5. реда за изпълнение на сделките;
6. изискванията и реда за приемане на членове и за тяхното временно или окончателно отстраняване от борсовата търговия;
7. условията и реда за временно преустановяване на търговията с определени стоки;
8. изискванията, които следва да бъдат спазвани от брокерите;
9. правилата за водене на брокерските дневници;
10. реда за определяне на извършваните услуги и техните цени;
11. условията и реда за налагане на санкции на членовете на стоковата борса и на брокерите.
12. реда, вида и начина за огласяване и публикуване на информацията относно търгуваните стоки и сключените сделки;
13. принципите и реда за предоставяне на предварителна информация за търгуваните стоки, борсовите членове и представляващите ги брокери на лица, участващи в борсовата търговия;
14. други въпроси, определени в този закон.
Членство и борсов арбитраж
Член на стоковата борса може да бъде всяко лице, отговарящо на изискванията, определени в борсовия правилник.
Член на стоковата борса се приема по решение на съвета на директорите.
Лице, на което е отказано да бъде прието за член на стоковата борса, може да иска от общото събрание на акционерите на борсата отмяна на отказа. Жалбата срещу отказа се включва за разглеждане на първото следващо общо събрание на акционерите.
Членовете на стоковата борса упражняват правата си и изпълняват задълженията си в съответствие със закона и с борсовия правилник.
На членовете на стоковата борса се издават удостоверения за членство.
Съветът на директорите образува борсови кръгове за търгуване по групи или видове стоки при условие, че най-малко 20 членове на стоковата борса заявят намерение да търгуват със съответните групи или видове стоки.
Членовете на стоковата борса упражняват правото си на търгуване в борсови кръгове.
Ако броят на членовете на един борсов кръг падне под 20 в продължение на 10 последователни дни на търгуване, съветът на директорите взема решение за временно преустановяване дейността на кръга.
Ако в продължение на шест месеца от преустановяване дейността на борсовия кръг по реда на чл. 35 броят на членовете на този кръг остане под 20, съветът на директорите прекратява дейността на кръга.
Към всяка стокова борса може да се образува борсов арбитраж.
Общото събрание на акционерите на стоковата борса:
1. определя председателя на борсовия арбитраж за срок три години;
2. приема правилник на борсовия арбитраж.
Борсовият арбитраж:
1. дава задължителни тълкувания на борсовия правилник;
2. разрешава спорове във връзка със сключването и изпълнението на борсовите сделки.
Стоковите борси могат да образуват общ арбитраж. Стоковата борса може да възлага функциите по ал. 3 на арбитраж, създаден към друга стокова борса.
Борсовият арбитраж решава споровете въз основа на закона, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия.
Арбитражното решение е окончателно.
За неуредените в този член въпроси се прилага Законът за международния търговски арбитраж.
Брокер
Брокерът е физическо лице, което сключва сделки на борсата от името на член на стоковата борса.
Брокерът сключва сделки на стоковата борса в съответствие с интересите на клиентите и членовете на стоковата борса.
Брокерът няма право да сключва сделки на стоковата борса за своя сметка нито лично, нито чрез трето лице.

48.НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ.

    НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ.
       Обща характеристика.
       Уредено е в член 45 и 46 от ЗЗД. Законът не съдържа обща разпоредба за регламентиране а фактическия състав и правните последици са уредени поотделно - казуистично за различните случаи на непозволено увреждане. Познато е още на Римското право, което е на базата на специални деликти. И днес системата на специалните деликти се използва в Англосаксонската система. В континентална Европа законодателствата се опитват да създадат общо правило относно непозволеното увреждане. Възприет е генералният деликт, установен за пръв път с Френския граждански кодекс, който чрез реципиране на Италианското право е възпроизведен в нашия стар ЗЗД. Настоящия ни закон също е на основата на генералният деликт. Вторият подход в континентална Европа е на основата на по - малка степен на обобщаване. Бългорското позитивно право се основава на общ ФС, уреден в член 45 на ЗЗД и отделни състави с членове от 47 до 50 от ЗЗД. Отделни хипотези са създадени в някой специални закони които уреждат безвиновната отговорност - Закон за отговорност на държавата за вреди причинени на граждани, други закони в областта на трудовото право - Кодекс на труда, Закон за МВР, Закон за въоръжените сили и други.
       Основен фактически състав на непозволеното увреждане - член 45 от ЗЗД.
       1. Деяние - действие или бездействие.
       2. Вреди - неблагоприятно засягане на правната сфера на едно лице. В облигационното право понятието за деликтна и договорна отговорност е общо.
       3. Вина на деликвента - като елемент от ФС, тя има две особености:
       а/ понятието за вина при деликта е различно от договора при неизпълнение. Тя е по - близо до наказателното право - преценява се не само дали лицето е лбило длъжно да предвиди, но и дали е могло да предвиди деликта.
       б/ член 45, ал. 2 от ЗЗД съдържа презумпция за вина - не е нужно увреденият да доказва вината. Ако докаже останалите елементи вината се презюмира в най - леката й форма - небрежност.
       За да избегне отговорност деликвента ще трябва да докажые липсата на вина - или че не е бил длъжен, или че не е могъл да предвиди.
       4. Причинна връзка между деянието и вредта.
       5. Противоправност на поведението на деликвента. Има 2 теории:
       а/ извежда понятието за противоправност от разпоредбата на член 45, ал. 1 от ЗЗД. Два подхода:
       = разпоредбата съдържа една обща забрана - да не се вреди другиму.
       = разпоредбата създава задължението да не се увреждат други лица и противоправността се изразява в причиняването на вреда.
       б/ тази теория се опитва да обясни противоправността излизайки от член 45 ЗЗД. Според нея той не съдържа указание за това какво е противоправност.
       Теории, които обясняват противоправността извън член 45 - ЗЗД. Противоправността се израява в засягане на чуждо субективно право, което е абсобютно.
       Недостатък на тези теории е, че не могат да обосноват противоправността на бездействието, защото те обосновават противоправността, когато се засяга чуждо право.
       Противоправността се изразява в неизпълнение на конкретно задължение, което не трябва да бъде облигационно и се установява за всеки конкретен случай на деликт. Нарушаването на това задължение е достатъчно, за да възникне противоправността като елемент от ФС на неоснователното обогатяване.
       При определени от закона обстоятелства, въпреки че представлява нарушение на едно задължение деянието не е противоправно. Законът регламентира обстоятелства, които изключват противоправността:
       1. Неизбежна отбрана по член 12 от НК.
       2. Крайна необходимост по член 13 от НК.
       Въпреки това вредите се поправят, от този, който ги е причинил. Ако лицето е причинило вреди, за да спаси свои имуществени блага, ще трябва да ги поправи и това ще стане по реда на неоснователното обогатяване.
       3. Когато за увреждането е имало съгласие на пострадалия. Прилага се, когато се касае за права, с които пострадалият може да се разпорежда. Ако пострадалият е дал съгласие за засягане на права, за които законът не допуска възможност да се разпореди, противоправността не отпада и причинителят ще носи деликтна отговорност като съгласието играе роля на съпричиняване и ще доведе до намаляване на размера на обезщетението.
       Правни последици от основния състав на неоснователното обогатяване.
       Появява се едностранно облигационно отношение, по което увреденият има вземане, а деликвента задължение за обезщетение на вредите. На обезщетение подлежат преките имуществени и неимуществени вреди. Нашата съдебно практика се е ориентирала към парично обезщетяване на вредите, което е единственият начин за неимуществените вреди, но при имуществените внякой случаи е допустимо обезщетяването в натура - при засягане на материални блага. Нимуществените вреди се определят по справедливост. Право на вземане на обезщетение за неимуществени вреди има в хипотезите:
       а/ право да се търси обезщетение само при засягане на лични блага - когато са засегнати вещни или други права - не.
       б/ право на такова обезщетение има само пострадалият, защото са засегнати лични блага. Други близки лица нямат такова вземане.
       в/ когато пострадалото лице почене при деликт може друго лице да търси обезщетение за неимуществени вреди. Тези други лица са точно и изчерпателно определени от ВС:
       = родителите, при смърт на детето им.
       = децата, при смърт на техния родител.
       = единият съпруг при смърт на другия съпруг.
       ВС включва и лица, които фактически се намират в отношения родители - деца или съпрузи, без да има брак или осиновяване.
       Имуществените вреди се определят по справедливост и се определят във всеки конкретен случай.
    ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ДРУГИГО. ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ НА ГРАЖДАНИ. ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ВЕЩИ.    Отговорност за вреди, причинени от другиго. Уредени са в чл.47,48,49 от ЗЗД. Класифицират се в две групи - състави по чл.47,48 от ЗЗД - вредите са непосредствено причинени от едно лице и задължението за обезщетение тежи върху друго лице, чиято отговорност е за негово собствено противоправно и виновно поведение; състави по чл.49 отЗЗД - вредите са причинени от едно лице, а отговорността се носи от друго, тя е обективна и има гаранционна функция, защото това лице не отговаря за собствено противоправно и виновно поведение.
       ФС по чл.47 от ЗЗД. Отговорност за вреди, пречинени от неделиктоспособно лице. В ал.1 е дадено определение за деликтоспособност - неспособност да разбира или ръководи постъпките си - липсва или интелектуалния момент: да разбира свойството и значението на постъпките си или волевия момент: способност да се ръководят постъпките. Тъй като не е посочена възрастова граница и това води до спорове има Тълкувателно решение на ВС, според което лица под 14 г. са винаги неделиктоспособни, за лица между 14 и 18 г. се преценява за всеки конкретен случай, а за тези над 18 г. се приема, че по принцип са деликтоспособни. Отговорност за вредите, причинени от неделиктоспособен носят лицата, върху които тежи задължението да упражняват надзор. Това задължение може да бъде законоустановено или договорно. Във всички случай трябва да се установи конкретно задължение за конкретно лице. Такива задължени лица са родителите, възпитателите, учителите, съответна част от персонала на специализиланите болнични заведения. Договорно отговорността може да тежи върху наети лица - бавачки, медицински сестри и други. Противоправнистта се изразява в неизпълнение на задължението за надзор. Вината се презюмира. В резултат имаме вреди, за които отговаря лице, което не ги е причинило непосредствено, но чието поведение е в причинна връзка с тях.
       ФС по чл. 48 от ЗЗД. Отнася се до вреди, които са непосредствено причинени от деца - малолетни и непълнолетни. Отговорността за тези вреди се наси от техните родители - по произход или по осиновяване, независимо дали те са деликтоспособни. Необходимо е комулативното наличие на две предпоставки - родителя да упражнява родителските права и детето да живее при него. Ако има съдебно решение, с което упражняването на правата се възлага на единия радител, другия не носи отговорност по чл. 48 от ЗЗД, но ако детето се е намирало при него той има задължение за надзор и следователно ще носи отговорност по чл. 47 от ЗЗД. Същата е и отговорността на настойника при когото живее малолетния. Попечителят не носи отговорност за вреди, причинени от непълнолетно дете. Той отговаря за неполагане на дължимия надзор по чл. 47 от ЗЗД. Отговорността по чл. 48 е за собствено виновно и противоправно поведение. Противоправността се изразява в неизпълнение на радителските респективно на настойническите задължения за възпитание на детето. Вината се презюмира.
       ФС по чл. 49 от ЗЗД. Това е отговорността на възложителя на една работа за вреди, причинени при или по повод извършването й. Има две групи елементи:
       1. Деликтна отговорност на непосредствения причинител на вредите. Необходимо е той да е осъществил ФС на чл. 45 от ЗЗД - Виновно и противоправно да ги е причинил на трето лице. Отговорност ще носи и възложителя на работата.
       Елементи на ФС начл. 49 от ЗЗД:
       = между възложителя и непосредствения причинител на вредите да има възлагане на работа.
       = вредите да са причинени от деликвента при или по повод извършването на тази работа.
       В доктрината има две становища за това какво е възлагане на работа. Едната теория е, че това е чисто фактическо положение - съществува винаги, когато едно лице използва помощта на друго при осъществяване на собствената си дейност. Преобладаващата теория е, че между възложителя и непосредствения деликвент има правоотношение, с което възложителят има пълен контрол върху дейността на изпълнителя - непосредствен деликвент. Това правоотношение може да е трудово или друго, подобно на него.
       2. Пречиняване на вредите да е станало при или по повод извършването на възложената работа. “При извършване на работа” означава, че вредите са причинени или докато деликвента е извършвал действия, в които се състои работата или когато е бездействал по отношение на правила за безопосност, свързани със съответната работа. “По повод на работата” означава, че те са причинени при действия, които без да са предмет на самата работа, имат непосредствена връзка с нея - те са подготовка или приключване на работата.
       Увреденият в този случай разполага с две деликтоотговорни лица като гаранция. Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е обективна - поведението му може да бъде правомерно и невиновно, но той носи отговорност. Така е дори, ако непосредствения деликвент не е известен. Възложителят, понесъл отговорността па чл. 49 от ЗЗД има регрестно вземане за целия размер на обещетението срещу деликвента - чл. 54 от ЗЗД. Възможно е между извършителя и възложителя да съществува такова правоотношение на възлагание, че специални разпоредби да ограничават размера на отговорността за извършителя.
       Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани. Уредена е в Закона за отговорност на държавата за вреди причинени на граждани (ЗОДВПГ). Това е обективна - безвиновна отговорност. Законът е в сила от 1989 г. при действието на Конституцията от 1971 г., но Конституцията от 1991 г. запази дийствието му и държавата наси отговорност. Недостатък е, че не са обхванати всички хипотези, при които държавни служители могат да причинят вреди и че е ограничен кръгът от лица, които носят отговорност.
       Приложно поле на ЗОДВПГ - ограничения:
       1. Увредени могат да бъдат само ФЛ.
       2. Във ФС, които дават основания за отговорност те са две групи:
       а/ извършване на административна дейност
       б/ извършване на правозащитна дейност - включва наказателно преследване, административно-наказателни производства и налагане на принудителни административни мерки.
       Извън приложното поле устават причиняването на вреди при гражданското правораздаване, които биха могли да се търсят по чл. 45 и 49 от ЗЗД и пречиняването на вреди от органи на данъчната и финансовата администрация.
       Съотношение с други действащи закони. ЗОДВПГ е специален по отношение на заварените общи закони - ЗЗД, а самият той предвижда, че в бъдеще ще бъдат приети други закони, специални по отношение на него.
       ФС при ЗОДВПГ.
       1. За вреди, причинени при административна дейност - причинени от незаконни действия на администрацията, от нищожни и унищожаеми административни актове. И в трите случая актовете трябва да произхождат от български административен орган. За да се реализира отговорноста на държавата са прави преценка за неправомерноста на действието или административния акт. Когато вредите са причинени от незаконни действия или от нищожен административен акт тази преценка се прави в самия процес за обезщетяване на вредите, а когато те са причинени от унищожаем административен акт, той трябва да бъде отменен по надлежния ред (ЗАП) и в надлежния срок, защото инъче се санира и не може да се иска обезщетение.
       2. За вреди, причинени при правозащитна дейност. Органи, които могат да причинят такива вреди са съдът, прокоратурата и следствието. Тези ФС не покриват цялата дейност на правозащитните органи, а сама следните случаи:
       а/ причиняване на вреди чрез налагане на мярка за неотклонение “Задържане под стража”, когато в последствие мярката е отмененакато неоснователно наложена
       б/ причиняване на вреди чрез повдигане на обвинение за престъпление от общ характер, по което след това лицето е оправдано от съда или наказателното производство е прекатено от прокурора поради липса на престъпление, изтекла давност или амнистия, които са били налице при повдигане на обвинението
       в/ причиняване на вреди вследствие на осъждане за престъпление или налагане на административно наказание, ако впоследствие лицето е било оправдано или административното наказание е отменено
       г/ причиняване на вреди чрез налагане на принудителна административна мярка, която впоследствие е отменена като незаконосъобразна
       д/ причиняване на вреди чрез налагане на принудителна медицинска мярка, която в последствие е била отменена като незаконосъобразна
       е/ изпълнение на наказание по НК или административно наказание над налажения размер.
       Деликтната отговорност на държавата възниква във всички случаи като не е нужно лицето, което непосредствено е причинило вредата да е извършило деликт по чл.45 от ЗЗД. Когато държавата репарира деликта отношенията й с увреденото лице приключват, но тя има регресно искане срещу виновното длъжностно лице. Държавата има регрес за цялото обезщетение срещу правозащитните органи, действали противоправно и виновно само, ако извършеното от тях е престъпление и то е установено по съдебен ред с влязла в сила присъда или установително решение. Ако длъжностно лице от тези органи е извършило деликт, държавата няма регресен иск.
       Отговорност за вреди, причинени от вещи. Уредена е в чл. 50 от ЗЗД. При нея няма противоправно повединие. Тук имаме напълно правомерно функциониране на една вещ, от което са произлезли вреди. Обезщетяването им се възлага на лицата, които имат правна или фактическа връзка с вещта, въпреки че тяхното поведение е правомерно. В правна връзка с вещта е собственика й, а във фактическа е лицето, което упражнява надзор върху нея. Отговорността се наси или от собственика, или от лицето, упражняващо надзор, или солидарно от двамата. Отговорност не се носи в няколко хипотези:
       1. При самоувреждане.
       2. Когато с вещта е извършен деликт, но тя не е била използвана в рамките на нормалното си функциониране. В този случай се носи отговорност по чл. 45 или чл. 47, 48,49 от ЗЗД, но не и по чл. 50 от ЗЗД.
       3. Когато вредите са произлезли от вещта, но вследствие на непреодолима сила.
       Чл. 50 установява отговорност в хипотезата на “Случайно събитие”. Тя е безвиновна, но е налице причинна връзка между вещта, функционирането й и причинените вреди.

49.НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ.

       Неоснователното обогатяване е институт, който дава възможност да се избегне лишеното от правно оправдание разместване на имуществени блага. В ГП това е реституция на даденото по нищожни и унищожаеми сделки по член 34 от ЗЗД. Във вещното право това са правата във връзка с необходимите и полезни разноски, направени в чужд имот, уредени в член 96 от ЗС. В облигационното право това е извъндоговорен източник на вземане или задължение. В семейното право това е право на единия съпруг при прекратяване на брака да получи по - голям дял от прекратената съпружеска имуществена общност или от индинидуално притежаваните имуществени права на другия съпруг. В наследственото право това е правото на особено възнаграждение на наследник с принос за увеличаване имуществото на наследодателя - член 12, ал. 2 от ЗН.
       Института на неоснователното обогатяване в облигационното право включва две групи фактически състави, при наличието на които възникват облигационни отношения чието предназначение е да премахнат едно лишено от основание имуществено разместване. Общия състав е даден в член 59 от ЗЗД, а специалният е в член 55 от ЗЗД. Специалният състав обикновено си нарича даване, респективно получаване без основание, а общия - неоснователно обогатяване за чужда сметка. И при двете категории общото е липсата на основание. Основанието е това което има значение на кауза (причина) на сделката и за същността му има две теории - това е ЮФ и основанието е валидно правоотношение.
       Специални състави на неоснователното обогатяване - член 55 ЗЗД, елементи:
       1. Включва даване, респективно получаване на имуществено благо. Това е чисто фактическо разместване.
       2. Липсва основание - между двете лица няма правоотношение. Това може да се прояви по три начина и така се обособяват и три специални състава:
       а/ първоначална липса на основание - престирано е по една нищожна или вече унищожена сделка, по административен акт или съдебно решение, които вече са отменени. Особенното е, че още от момента на разместване на имущественното благо няма правна причина, която да го оправдава.
       б/ отпаднало основание - в момента на даването или получаването то е съществувало. Годен ЮФ е проявил правните си последици, като впоследствие правоотношението е отпаднало с обратна сила. Така се е оказало, че имущественото разместване е лишено от правно основание. Това става при престиране по унищожаем договор, преди да бъде унищожен; при сбъдване на прекратително условие с обратна сила.
       в/ при неосъществено основание - правопораждащия ФС се осъществява на части и е престирано преди той да бъде завършен. Впоследствие останалите очаквани елементи от ФС не са се осъществили и разместването на имущественото благо се е оказало лишено от основание. Например при престирането по сделка с отлагателно уславие, ако то въобще не се е сбъднало.
       3. Имущественото разместване на благото да не представлява съзнателно изпълнение на нравствен дълг.
       Правни последици на специалните състави на неоснователното обогатяване.
       Специалният състав поражда едностранно правно основане, чието съдържание се изразява във вземане на едно лице дало облагата за връщане на същата в натура и в задължние на лицето, което я е получило да я върне.
       Особенности при отделните хипотези:
       1. При изпълнение на чужд дълг поради грешка - член 56 от ЗЗД. В този случай едно лице изпълнява задължение, което не е негово поради грешка - смятайки гоза свое. В такъв случай лицето има право да иска обратно престираното. За третото лице не възниква вземане за недължимо платено, ако кредиторът добросъвестно се е лишил от документа за дълга или от обезпечението му. Третото лице в този случай има вземане само срещу действителният длъжник, като в този случай се суброгира в правата на кредитора.
       2. Връщане на определена вещ. Рзместеното благо е вещ и получилият я без основание я дължи в натура. Има два проблема - какво става с плодовете на вещта: дължи ли се връщането им и какво става, ако вещта вече не се намира у лицето което я е получило в натура? Получилият без основание вещта, дължи връщане на плодовете, които са се отделили от момента на получаване на поканата за връщането. Когато вещта не е в наличност, отговорността се диференцира според добросъвестността на лицето. Недобросъвестното лице дължи действителната стойност на вещта а добросъвестното дължи онова, което фактически е придобило срещу вещта, когато тя е погинала.
       3. Регламентация на специалните състави на неоснователното обогатяване, когато получилият облагата е недееспособно лице. Кредиторът по такова времане може да претендира само за онова, което е отишло в полза на недееспособния - в неговото имущество и е останало там, докато е поето от лице, което управлява имуществото му - настойник или попечител. Към кой момент получилият облагата трябва да е недееспособен? Има 3 варианта:
       а/ при фактическото разместване на съответното имуществено благо.
       б/ когато е поискано връщането.
       в/ налице са комулативно и в двата момента.
       От практиката се възприема първият вариант - идеята е да се защити недееспособното лице.

50.ИНДИВИДУАЛНО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ.

Трудово правоотношение – понятие, обща характеристика, видове.

ПОНЯТИЕ И ОБЩА Х-КА – ТПО е общо понятие с висока степен на обобщеност и има няколко осн.белега: 1.Уредено е от Труд.ПН. 2.Предмета на ТПО е Юрид. о-е м/у Пр. Субекти т.е., че работника и служителя се подчиняват на разпорежданията на работодаделя и ги изпълняват. Това отдаване на работна сила поставя в иконом. зависимост работника, защото той е по-слаб, а работодателя  иконом. по-силен. За отдадената раб. сила работника получава възнаграждение. Наемния труд е и труд в полза и  за сметка на друго лице/ Работодателя /. Престацията на раб. сила  е възмездна. ТПО е не само отдаването и прилагането на наемния труд, но и условията при които той се прилага.
ТПО е уредено от Труд.ПН. То възниква при и по повод предоставянето на Раб.сила от Работника и служителя на Работодателя, определя условията за нейното предоставяне и използване и съдържа произтичащите от това права и задължения, както и тяхната защита и самозащита.
ТПО е сложно  т.е. то е множество права и насрещни задължения.
Чл.1 Ал2 КТ – З-на императивно предвижда, че единствената пр.форма за предоставяне на раб.сила е ТПО.
ВИДОВЕ ТПО – най-важно е делението на колективни и индивидуални ТПО.
Общото м/у колект. и инд. ТПО се изразява в три насоки:
¨ и при двете предмета е общ /предоставя се раб. сила/;
¨ има сходство в субектите /работници/служители/ от една страна и Работодател от друга страна/;
¨ и двете се уреждат от труд. ПН.
Различията –
¨ с оглед на степента им на обобщеност. Инд. ТПО е конкретно  и се реализира чрез себе си и съществува само като индивидуално. За разлика от него колектив. ТПО е пр. обобщение то е род и има съответни видове, чрез които се проявява / тристранно сътрудничество, колектив. труд. д-ри и спорове, участие на работници и служители в управлението на предприятието/;
¨ с оглед на интереса – За Инд.ТПО интереса е индивидуален, докато за Колектив. ТПО интереса е на група или на всички работници и служители. Същото важи с пълна сила за Работодателите – те могат да имат Инд. интерес  или Общност на интереси /при няколко работодатели/;
¨ с оглед на Пр. Признаци – има различия в субектите, юрид. факти, съдържанието на ТПО. СУБЕКТИТЕ – на Инд. ТПО са отделния Работник /служител/ и Работодател, а на Колект. ТПО синдикалните, работодателски организации, група работници /служители/ и Работодатели. ЮФ – Инд. ТПО възникват по КТ при избор и конкурс,  а Колективните възникват от колективното договаряне, д-р, общо събрание за защита на общи интереси на Работниците /служителите/  пред Работодатели. СЪДЪРЖАНИЕТО – Инд.ТПО се основава на отдаването на раб. сила на Работник /служител/ и взаимните права и задължения м/у страните.  Колектив. ТПО се основава на отдаването на раб. сила на група и повече работници /служители/. Колектив. ТПО и договореностите в тях често са за отделните Инд. ТПО в колективното ТПО, но правата и задълженията м/у страните са по Колективното ТПО.
Колективното и Инд. ТПО взаимно си взаимодействат. Инд. ТПО предизвикват Колективните, а Колективните обогатяват Индивидуалните.
Индивидуално трудово правоотношение – понятие,  правна характеристика, субекти.
ПОНЯТИЕ – Инд.ТПО е престация на раб.сила на Работника /Служителя/ към Работодателя.
ПРАВНА Х-КА – Инд.ТПО е конкретно ПО. То се реализира непосредствено чрез себе си и съществува само като Инд.ТПО. Инд.ТПО служи на Инд.интерес – той е основата на мотивацията на страните /субектите/ на Инд.ТПО. Индивидуален е интереса на отделния работник /служител/ движен от него чрез раб. си сила, която отдава на работодателя за използване,  да я престира и изразходва при нормални и необходими за запазване на неговия живот, здраве, трудоспособност и проф. квалификация условия и да получи с/у това труд. възнаграждение.
Интересът на работодателя  е ефективно да организира използването на наетата раб. сила и да ръководи труд. п-с
СУБЕКТИ – Отделния работник /служител/ и работодател.
ЮФ от които възниква Инд. ТПО са Труд. д-р, избор и конкурс. Субектите на ТПО трябва да са Труд. дееспособни /16 г  възраст /. Труд. дееспособност след като възникне съществува до смъртта на лицето. Възможна е Труд. дееспособност / ограничена / за лица под 16 г.
1.от 15 до16 г. -  за лека, безопасна и безвредна работа / комулативно /. Има списък на работа, която те не могат да работят.
2.за лица от 13 до 15 г. –за ученически длъжности, циркове / момчета навършили 13г. и момичета – 14г./
3.За епизодични дейности /няма възрастова граница/ - в кино, театър, опера и др.
Пълно Запретените са Труд. недееспособни. Ограничена труд. дееспособност – за осъдени, които не могат да са Матер. отговорни лица, осъдени да не заемат определена професия , ограничено запретени поради душ. Болест,  Адм. наказани временно да не упражняват определена длъжност.
Няма легална дефиниция за работник / служител /. Те са страни /субекти/ по ТПО и носители на раб. сила предоставяна на другата страна работодател.
Съдържание на индивидуалното трудово правоотношение.
СЪДЪРЖАНИЕТО НА ТПО – са правата и задълженията на страните по него.
В основата на съдържанието на Инд. ТПО лежи отдаването на раб. сила на работника или служителя и нейното производително ползване от работодателя под негово разпореждане и контрол.
Правата и задълженията на страните по Инд. ТПО се структурират по  по специфичен начин. От една страна се установяват Пр. задължения на страните и от всяко от тези задължения се извеждат правата на насрещната страна.  Т.е. налице са взаимни права и задължения на страните по ТПО.
Основни задължения на Работника или Служителя са:
1.Да изпълнява възложената работа;
2.Да се подчинява на законните разпореждания на работодателя;
3.Да е коректен и лоялен към другите работници.
Основни задължения на Работодателя :
1.Да осигури нормални условия за работа;
2.Редовно да изплаща труд. възнаграждение;
3.Да го осигурява за всички соц. рискове.  Освен осн. Задължения работодателя е длъжен и да упражнява работодателската си власт т.е.  да управлява труд. п-с  /организира съвместния труд на работниците/, да определя вътр. Ред и  да наказва дисциплинарно провинилите се.
Основания за възникване на индивидуалното трудово правоотношение – понятие, правна характеристика, видове.
ПОНЯТИЕ: Инд. ТПО възниква от правопораждащи правомерни юрид. действия. Това са юрид. д-я, защото централно място в тях заемат волеизевленията на Пр. субекти /Работник, Служител, Работодател или други определени от З-на Пр. субекти – Избирателно тяло, Конкурсна комисия, Д. орган/.
ПР.Х-КА – Основанията за възникване на ТПО са: 1.Труд. д-р; 2.Конкурс; 3.Избор. Общото м/у тях е, че водят до възникване на Инд. ТПО и имат еднакво съдържание т.е. имат в състава си изискването за доброволно и свободно изразена воля за ТПО. Наред с това има и съществени различия - ¨на първо място –различават се по юрид. състав от който възниква ТПО /различен е за Труд. д-р, Избор, Конкурс/. ¨ на второ място – ролята на едни основания се изчерпва с учредяването на Инд. ТПО и определянето само на някои елементи от неговото съдържание /конкурс, избор/, а друти отиват по-надалеч /Труд. д-р/. ¨на трето място – съществуват различия и в субектите формиращи ЮФ за възникване на ТПО и субектите м/у които съществува ТПО. ¨ на четвърто масто – някои основания за възникване на ТПО дават основание и за прекратяване на ТПО/Труд. д-р, Избор/.
Значението на основанията е в две насоки: За включването на гражданите в обществ. труд., както и за самото ТПО.
Основанията са връзката м/у ПН и Инд. ТПО. Те са основание за съществуване на ТПО.
Основанието определя съдържанието но Инд.ТПО. Основанието дава отражение и в/у прекратяването на ТПО.
Трудов договор – понятие, правна характеристика.
ПОНЯТИЕ – Труд. д-р е типичното и най-често използваното основание за възникване на Инд. ТПО. КТ не дава легално определение за Труд. д-р. Понятието Труд. д-р е двуяко, като правопораждащ ЮФ и като трудоводоговорно ПО.
ПР.Х-КА:
1.Страните по Труд. д-р са: Труд. д-р са Работникът или Служителят и Работодателят. Работника /Служителя/ е страна отдаваща наем и предоставяща раб. си сила за ползване от другата страна /Работодателя/. Във ТПО той се намира в по-неизгодно  положение, породено от неговата юрид. и  иконом. зависимост от работодателя. Работодателят е страна наемаща раб. сила за ползването и в свой интерес и под свое разположение. Той има надмощно юрид. и иконом. положение в ТПО.
2.Предмет на труд. д-р – е предоставянето и използването на раб. сила.
3.Съдържанието на Труд. д-р – е съвкупността от права и задължения на страните по него. Съдържанието на Труд. д-р се х-ра с взаимност на права и задължения т.е. на всяко задължение на Работника /служителя/ съответства задължение на Работодателя.
Труд. д-р е съглашение м/у Работника /служителя/ и Работодателя скоето, Работника /служителя/ се задължава да предоставя раб. си сила за ползване от Работодателя, като изпълнява определена работа и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а Работодателя – да създаде необходимите нормални условия за използване на раб. сила и да заплати на Работника /служителя/ уговореното труд. възнаграждение.
Труд. д-р е двустранен; възмезден; синалагматичен /на задълженията на едната страна съответстват задълженията на другата/; личен intuitu personae; съдържа и редица имущ. елементи /плащане на Труд. възнаграждение и обезщетения на Работника /служителя/, имущ. отговорност м/у страните/; съдържа елементи на лична подчиненост и зависимост /работа под контрола на работодателя/; Труд. д-р е продължаващо ТПО /многократно, постоянно, трайно повтаряне във времето/; консенсуален. Може да се сключи както в писменна, така и в устна форма.
Сключване и съдържание на трудовия договор.
СКЛЮЧВАНЕ – лично м/у Работника /служителя/ и Работодателя или негов Представител. Всеки от тях може да поеме инициативата и да направи предложението за сключване чрез едностранно волеизевление. Най- често предложението е от лицито желаещо да стане Работник /служител/ с писменна молба, към която се прилагат официални документи /дакументи за самоличност, образование, специалност, квалификация, правоспособност, медицинско свидетелство, свидетелство за съдимост и други документи, ако х-ра на работата ги изисква/. Те дават инф-я за личността на лицето, което иска да постъпи на работа. След като предложението е направено започват преговорите за сключване на Труд. д-р. Труд.д-р се сключва в писменна форма /за доказване/, както и в устна. Труд.д-р е неформален т.е. писменната форма не е задължителна /въведе се с изменението от 1992 г./. Труд.д-р влиза в сила от момента когато д-ра се подпише от страните по него или с получаване на издадената заповед от Работодателя за назначение от Работника /Служителя/. Началото на изпълнение на Труд.д-р е постъпването на работа и започването на изпълнение на труд.задължения от Работника /Служителя/. Страните имат две възможности: 1.Да не уговарят началото на изпълнението по д-ра. Тогава работника е длъжен в 7 дневен срок да започне изпълнение по д-ра. 2.Да уговорят срок /няма ограничение какъв да бъде/. Ако не се спази 7 дневният или уговореният срок се счита, че ТПО не е възникнало, освен ако това е станало по независещи от Работника причини и Работника е уведомил за тези причини Работодателя в 7 дневния или уговорения срок. Ако Работодателя не приеме тези причини и Работника е недоволен от това – има пр.на иск за обезщетение с/у Работодателя. Постъпването на работника на работа означава фактически и реално да изпълнява възложената работа. З-на предвижда и удостоверяване на началото на изпълнението /подписване за встъпване в длъжност, заповед за назначение и др./.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1.Законово – волята на страните възприема законовата рамка;
2.Договорно – обхваща две групи:
а/ Минимално необходимо договорно съдържание – без наличието на всички елементи по него труд.д-р е незавършен. Тези елементи са:
¨място на работа – седалището на предприятието, границите на седалището му, следствия от х-ра на работата. Мястото на работата не е раб.място.
¨х-ра на работата – предмета на дейността, обема и условията при които я изпълнява.
¨труд.възнаграждение – осн. и допълнително труд.възнаграждение.
б/ Допълнително и Факултативно договорно съдържание – то допълва минимално необходимото договорно съдържание, а е и факултативно защото е незадължително. Допълнителното съдържание прави д-ра по-пълно изразяващ интереса на страните.
ГРУПОВ /ЕКИПЕН/Д-Р: Труд.д-р може да се сключи и от група лица – непосредствено или чрез упълномощен от тях представител. В този случай за работодателят и за всяко лице от групата възникват ТПО, както ако д-ра би бил сключен с всяко едно от тях.
Срочни трудови договори.
Трудови д-ри за неопределено време /безсрочни/ и срочни труд.д-ри: Това деление се извършва според наличието на клаузата срок в тях като модалитет на пр.сделка. Срока е мярка за време. Но когато говорим за него като модалитет той е изрична клауза от съдържанието на труд.д-р, която поставя неговото действие и прекратяване в зависимост от едно бъдещо, но сигурно събитие. Клаузата срок е част от допълнителното съдържание на д-ра т.е.зависи от волята на страните. Д-ра е за неопределено време ако не съдържа клаузата срок и обратно.
1.Срочен д-р за определен срок: При него срока е точно определен. Максимално определеният срок не може да бъде повече от 3 год, освен ако не е предвидено друго с акт на МС. При този д-р за разлика от Общия срочен д-р, клаузата срок е задължителен елемент от съдържанието на д-ра.
2.Срочен труд.д-р за определена работа: При него срока е определяем, чрез времето необходимо за довършване на работата. Максималната продължителност не е определена и срока може да продължи повече от 3 год., колкото е необходимо за завършване на определената работа.
3.Срочен труд.д-р за заместване: Срока е определяем. Сключва се за заместване на определен работник. Без значение е причината за отсъствието. Този д-р може да се сключи, както за заместване по безсрочен, така и по срочен труд.д-р. Срока е до завръщането на работа на замествания.
4.Срочен труд.д-р за работа, която се заема с конкурс: Срока е определяем – времето докато трае конкурса. Свободната конкурсна длъжност се изпълнява докато бъде заета от титуляра спечелил конкурса. Ако конкурса е неуспешен се провеждат следващи.
Превръщане на срочни труд.д-ри в безсрочни: Труд.д-р, сключен за определен срок се превръща в д-р за неопределено време /безсрочен/, ако работника продължи да работи след изтичане на утоворения срок 5 или повече раб.дни без писменно възражение на работодателя и длъжността е свободна /комулативно/. Същото важи и за срочен труд.д-р за заместване, ако труд.д-р със замествания се прекрати по време на заместването.
Трудов договор за изпитване.
Този д-р се сключва преди сключването на окончателен труд.д-р. Целта е да се провери дали замисленият окончателен д-р ще удволетвори интересите на страните. Осн.особенност на този д-р е уговорката за изпитване, която е модалитет и е част от факултативното съдържание на д-ра. Максимална продължителност 6 мес. Д-ра за изпитване може да съдържа уговорка в полза на работодателя /работодателя преценява дали да сключи окончателен д-р/ и в полза на работника /работника проверява дали отговаря на интересите му/. Няма пречка д-ра да се сключи и в полза на двете страни.
През време на д-ра за изпитване страните имат всички права и задължения като при окончателен труд.д-р. В срока на изпитване не се включва времето на законоустановен отпуск или други уважителни причини на изпитвания. До изтичане на срока за изпитване, страната в чиято полза е уговорено може да прекрати д-ра без предизвестие. Той се счита за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване.
Трудов договор за ученичество. Трудови договори за допълнителен труд.
Д-р за ученичество: Предмет – придобиване на определена професия или занаят, уговорени в д-ра. Страни – Работодател и ученик. Страните имат две насрещни задължения: Работодателя – да обучи ученика в процеса на работа, ученика – да усвои професията. 1.Обучението и усвояването на професията се извършва в процеса на работа. 2.Ученика предоставя раб.си сила за труд и обучение, а работодателя го обучава и изплаща труд.възнаграждение не по-малко от 90 % от Мин.раб.заплата. 3.В д-ра се определят формите, мястото, времето /не повече от 6 мес./ и задълженията на страните. Обучението завършва с практико теоретичен изпит за придобиване на професия. 4.Работодателя осигурява работа на успешно завършилият ученик съобразно придобитата професия за срок до 3 год., а ученика работи при работодателя. 5.При неизпълнение на задълженията страните носят имущ. отговорност. За работодателя, ако не осигури уговорената работа – обезщетение в размер на брутното труд.възнаграждение, но не повече от 3 мес. /ако не е уговорено друго/. За ученика – ако не е завършил или е завършил обучението си, но не работи на осигурената му от работодателя работа – обезщетение в размер уговорен м/у страните, но не повече от трикратния размер на Мин.раб.заплата.
Договори за допълнителен труд: Това е отделна група от особенни видове труд.д-ри. По въпроси по които липсват спец.разпоредби за тези д-ри се прилагат общите разпоредби за труд.д-р. Особенности на раб.време: 1.Не може да надвишава минималната 12 часова почивка за ден и минималната м/уседмична почивка от 24 часа. 2.Уговаря се продължителността му и неговото разпределение по дни, седмици и месеци. Видове:
1.Труд.д-р за допълнителен труд при същият работодател /вътр.съвместителство/ - чл.110 КТ. Работника може да сключи труд.д-р с работодателя при когото работи за извършване на работа извън установеното за него раб.време по осн.ТПО /уговаря се изрично/.
2.Труд.д-р при друг работодател /външ.съвместителство/ - чл.111 КТ. Работника може да сключва труд.д-ри и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него раб.зреме в осн.ТПО. Тук се изисква писменно предварително съгласие на работодателят при когото работника е на осн.работа. Липсата на това изискване прави д-ра недействителен.
Труд.д-р за кратка продължителност – чл.114 КТ. Сключва се в две форми:
¨Сключва се за работа през определени дни от седмицата или месеца с един или повече работодатели. Работника няма друго ТПО.
¨Сключва се за не повече от 5 раб.дни или 40 раб.часа в месеца само с един работодател.
Отработеното време по този д-р не се признава за труд.стаж.
Изборът като основание за възникване на индивидуално ТПО.
Изборът е изключително основание за възникване на Инд.ТПО. Това означава, че може да се използва само когато изрично е предвидено в З-н, акт на МС или Устав на обществ.организация. Той се осъществява като производство т.е., като поредица от последователно настъпващи действия. Има 4 етапа:
1.Насрочване на избора – обявяване на неговото произвеждане, както и датата и мястото на произвеждането. КТ установява срок до 5 год. Изключения: Кмет – 4 год., Конституционни съдии – 9 год. ТПО възникнало, чрез избор е винаги възмездно о-е.
2.Поставяне на кандидатурите за изборна длъжност – заявяване на имената на лицата, които желаят да участват в избора. Органите и лицата, които издигат кандидатурите се определят със З-н, акт на МС или Устав на обществ.организация. Това може да направи и кандидата като сам издигне кандидатурата си. Участието в избора става само с писменото съгласие на кандидата. Избора се провежда, както при много, така и при един кандидат.
3.Провеждане на избора /гласуване/ - от избирателно тяло. Важно значение има кворума – 50 % + 1 от избирателите, които могат да гласуват, освен ако в З-н, акт на МС или Устав на обществ.организация не е предвидено друго. Кандидата не може да участва в избора, защото гласът му може да се окаже решаващ. Гласуването е явно, но избирателното тяло може да реши и да проведе тайно гласуване.
4.Обявяване на резултата – оповестяване на данните по избора – участвалите в гласуването, броя на гласовете за и против и дали е избран или не кандидат.
Изборното ТПО възниква от момента на обявяването на избрания кандидат. За времето от приключване на избора до обявяването все още няма ТПО. Избраното лице е длъжно да постъпи на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението за резултата от избора. При уважителни причини този срок е до 3 месеца.
Спорове за незаконосъобразност на избора – разглеждат се от Районния съд по молба на всеки кандидат или работодателя в 14 дневен срок от получаването на съобщението за резултата. Иска е конститутивен. Ако съда установи,че избора е законосъобразен той го потвърждава и ТПО възниква от деня на избора. Ако установи че избора е незаконосъобразен, го отменя и се провежда нов избор.
Конкурсът като основание за възникване на индивидуално ТПО.
Конкурс може да се провежда за заемане на всяка длъжност, освен за длъжност за която е предвидено да се заема, чрез избор. Той е алтернатива за заемане на всички длъжности, които не са изборни. Конкурс се обявява в три случая: 1.Когато длъжността е свободна. 2. Когато длъжността предстои да бъде освободена. 3.При продължително отсъствие на лицето което заема определена длъжност до завръщането му /аналогично с труд.д-р за заместване/. Конкурса е производство и има 4 етапа:
1.Обявяване на конкурса – от работодателя, освен ако във спец.з-н не е предвиден друг орган. Обявяването става чрез печата, а при необходимост по радиото, TV и др. То е насочено към неопределен брой субекти и съдържа минимум информация: Сведения за конкурсната длъжност /предприятие, място на работа, изисквания за длъжността/; Н-н на провеждане на конкурса /по документи, чрез изпит, задачи, проект, интервю/; Необходимите документи – същите каквито се изискват за труд.д-р, но могат да бъдат допълнени и със специфични изисквания които следват от х-ра на работата. Мястото и срока за подаване на документите се определят в обявлението. Срока не може да е по-кратък от 1 месец. Работодателя представя длъжностна х-ка на конкурсната длъжност.
2.Участие в конкурса – едностранно волеизевление от заинтересованите лица да участват в конкурса. Лицето решава свободно дали да участва. З-на насърчава и подпомага участието на работника в конкурса като дава пр.на неплатен отпуск за участие в него и още 2 дни, ако е в друго населено място.
3.Допускане в конкурса – от нарочна комисия /3 или 5 члена/ назначена от работодателя. Тя приема решения кои от кандидатите да допусне. Недопуснатите лица могат да направят възражение до работодателя в 7 дневен срок от получаване на решението за недопускането им. Той се произнася в 3 дневен срок от получаване на възражението, като решението му е окончателно. На допуснатите лица се съобщава писменно датата, часа и мястото на конкурса.
4.Провеждане на конкурса – въз осн.на показаните от кандидатите резултати, комисията оценява техните качества според изискваната длъжност. Тя подрежда успешно издържалите според оценките които им е поставила /класиране/ и съставя протокол за проведения конкурс. Комисията взема решенията си с мнозинство. Съобщаването на резултатите се прави в три дневен срок от приключването на конкурса от работодателя. Резултата може да се обяви и от комисията пред всички участващи.
ТПО възниква с кандидата класиран на първо място от деня на получаване на съобщението за резултата от конкурса. Спечелилият е длъжен в 14 дневен срок да започне работа. А при уважителни причини – 3 месечен срок. Ако тези срокове се пропуснат се счита, че не е възникнало ТПО и мястото се заема от следващия в класирането.
Недействителност на основанието за възникване на индивидуално ТПО.
Основанията за възникване на Инд.ТПО трябва да отговарят на определени з-нови изисквания. Видове основания:
1.Противоречие със З-на – противоречие на императивните разпоредби на з-на.
2.Противоречие с Колективният труд-д-р – когато Инд.труд.д-р съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни от установените с Колективния труд.д-р.
3.Заобикаляне на з-на – труд.д-р постига по заобиколен път забранен от з-на резултат, като се използват празноти в з-на или когато на няколко етапа се постига забраненият резултат.
4.Заобикаляне на Колективния труд.д-р – с колективния труд.д-р е установен определен размер на допълнителен платен год.отпуск за ненормиран раб.ден, а работодателя променя едностранно длъжностното наименование на труд. ф-я без да променя труд.задължения на работника.
Заобикалянето е винаги съзнателно нарушение на з-новите изисквания.
Изброяването на основанията е примерно, затова установените в ЗЗД основания /грешка, измама, заплаха и насилие/ се прилагат субсидиарно. Недействителността трябва да бъде обявена от съда. От този момент третите лица могат да се позовават на нея. По изключение тя може да се обяви от Инспекцията по труда с постановление при нарушаване на императивното изискване за минимална възраст за приемане на работа. На нея могат да се натъкнат и други органи /контролни органи и прокуратура/ и тогава са длъжни да сезират съда с иск.Видове недействителност: 1.Пълна – когато засяга самото съществуване на д-ра. 2.Частична – засяга определени клаузи от д-ра.
Недействителността не се обявява ако недостатъка на труд.д-р отпадне, бъде отстранен, може да бъде отстранен от работодателя. Обявяването на недействителността е само за в бъдеще. Когато труд.д-р е обявен за недействителен и работника е действал добросъвестно при сключването му о-ята м/у страните по д-ра до обявяване на недействителността се уреждат както при действителен труд.д-р.
Изменение на ТПО.
Определеност и стабилност на Инд.ТПО – определеността е установеност на законовото и договорното съдържание, а стабилноста се състои в продължителността и трайността, с която ТПО съществува. Те намират юрид.израз в установената от з-на възможност за изменение на ТПО по взаимно съгласие и в предвидената забрана за едностранно изменение. Изменението може да се извърши с писменно съгласие м/у страните като всяка от тях може да поеме инициативата. Важно е другата страна да се съгласи. Забраната за едностранно изменение на съдържанието на ТПО се отнася само до онези негови елементи, които имат съществено значение. Изключения от забраната:
1.Изменение на х-ра и мястото на работа от работодателя:
а/Промени които работодателя има пр.да извършва при нововъзникнали, важни потребности в дейността на предприятието за да защити свой интерес. Едностранното изменение в х-ра на работата се х-ра с:
¨Предпоставките за едностранна промяна:
Наличие на производствена необходимост /недостиг на раб.сила който налага лице изпълняващо дадена длъжност да изпълнява временно друга/;
Престой /при невъзможност да се изпълнява дадена работа на работниците се възлага друга по х-р работа/;
Неопредолими причини /независещи от волята на работодателя причини – пожар, бедствие, заметресение за които той използва работниците да ги отстрани/.
¨Граници на изменението: При производствена необходимост и престой промяната в х-ра на работата се изразява във възлагане на друга работа която съответства на квалификацията на работника. При непреодолими причини квалифицираните работници могат да изпълняват работа за която са неквалифицирани. За производствената необходимост времетраенето е максимум 45 дни в годината, за престоя – докато продължава, за непреодолимите причини – до отстраняването им.
¨Същност на изменението – на работника се възлага друга работа. КТ предвижда,че не е налице изменение на х-ра на работата, когато на работника на когото е възложена друга работа не се променят длъжността и размера на осн.заплата.
б/Промени които се налагат от изменение в здравословното състояние на работника. Тези промени се дължат на точно определени причини – общо или проф.заболяване, труд.злополука, СПИН, бременност и кърмене на малко дете. Работника не може да продължи да изпълнява сегашната си работа и се премества на по-подходяща за него /трудоустрояване/, това става от ТЕЛК.
2.Изменение на мястото на работа:
а/Променя се мястото на работа – работника се премества да изпълнява друга работа на друго място.
б/Командировка – когато нуждите на предприятието налагат работодателя командирова работника за изпълнение на труд.му задължения извън мястото на постоянната му работа но не за повече от 30 дни, а за повече от 30 дни се изисква писмено съгласие на работника.
3.Изменение /промяна на работодателя/: ТПО със работниците при смяна на работодателите. Осн.форми на промяна са сливане /две или повече предприятия се сливат в едно/, разделяне /едно предприятие разделя дейността си в две или повече/, отделяне /част от предприятието се прехвърля към друго/ и вливане /към едно предприятие се влива част от друго/. При тези форми е налице правоприемство.

51.ОТГОВОРНОСТ ПО ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ.

Трудова дисциплина.Методи за укрепване на трудовата дисциплина.
ПОНЯТИЕ: Труд.дисциплина е самостоятелен институт на ТП. Пр.уредба е в КТ. Други източници са Общите правила за общия труд.ред в предприятията, които се отнасят за всички работници и служители и Спец.правила за труд.дисциплина и дисциплинарната отговорност на някои категории работници и служители, Правилници за вътр.ред.
Труд.дисциплина поставя в специфично положение страните по ТПО, една спрямо друга. В нея се проявява дисциплинарната власт на работодателя и се изразява в неговото надмощно пр.положение спрямо работники или служителя. Общественото значение на труд.дисциплина се изразява в изпълнението на тред.задължения, чрез които се създават в обществото материални и духовни ценности. Пр.значение се проявява в няколко насоки. Схваната като съвкупност от всички труд.задължения на работника или служителя, труд.дисциплина изразява преди всичко богатството на ТПО и неговото пълноценно съществуване от гл.т. на дължимото от работника или служителя, както и на пр.на работодателя да изисква изпълнението му. А за работника или служителя тя е самото съществуване и функциониране на ТПО.
МЕТОДИ: 1.Дисциплинарна отговорност; 2.Дисциплинарно наказание.
Дисциплинарна отговорност – понятие, пр.х-ка, общи предпоставки.
ПОНЯТИЕ И ПР.Х-КА: Дисциплинарна отговорност е самостоятелен вид юрид.отговорност и се изразява в налагането на определени неблагаприятни пр.последици и лишения на лицето заради извършено от него нарушение. Спецификата се изразява в няколко насоки:
1.Неблагоприятните последици се изразяват в налагане на дисциплинарни наказания. Те са от категорията на личните отговорности.
2.Правонарушението за което се налага Дисциплинарна отговорност е нарушение на труд.дисциплина.
3. Дисциплинарната отговорност се налага от Работодателя.
4.Тя се реализира в ПО, което се създава при нейното налагане. То възниква, функционира и се налага при прекратяването и .
5.Тя се реализира в рамките на определено дисциплинарно производство.
Дисциплинарната отговорност възниква при нарушение на труд.дисциплина. Като вид правонарушение то е: Човешко деание; Противоправно деание; Виновно деание. Субект на правонарушението на труд.дисциплина, може да бъде само Работник или Служител, а обект е самата труд.дисциплина. Някои от нарушенията на труд.дисциплина са формални, а други резултатни. Формални са тези при които е достатъчно само неизпълнението на труд задължения, без да се изисква настъпване на определен резултат. Резултатни са тези, част от състава на които е и настъпването на определен противоправен резултат, както и наличието на причинна връзка м/у деанието и резултата. Вината е в двете си форми: Умисъл и Непредпазливост. На практика най-често нарушенията на труд.дисциплина се извършват по небрежност.
ГРУПИ НАРУШЕНИЯ:
1.Относно раб.време – закъснение за работа; преждевременно напускане на работа; неявяване на работа и неоплътняване на раб.време.
2.Явяване на Работника или Служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи.
3.Нарушения на труд.дисциплина свързани с неизпълнението на възложената работа.
4.Нелоялно отношение към Работодателя.
5.Увреждане на имуществото на Работодателя.
Дисциплинарната отговорност и други юрид.отговорности – отличават се по правонарушението за което се налагат; органа който ги налага; производството в което се налагат; вида и х-ра на налаганите наказания.
Дисциплинарната отговорност може да се кумулира:
1.Поотделно с Имущ.;Адм-Нак. и Нак.отг.
2.Заедно с Имущ. И Нак. Отг.
3.Заедно с Имущ. И Адм-Нак. Отг.
Дисциплинарни наказания – видове, критерии за определянето им и ред за налагане.
Дисц.отг.се реализира чрез Дисц.наказания. Това са отделни видове санкционни мерки, които се налагат на Работника за извършено от него нарушение на труд.дисциплина.
ВИДОВЕ: 1.Общи наказания: Забележка – тя се състои в отправен изричен укор от Работодателя за извършено от Работника нарушение на труд.дисциплина; Предупреждение за уволнение – то се състои във обръщане на внимание, че ако Работника продължава да върши нарушения на труд.дисциплина, може да последва едностранно прекратяване на ТПО от страна на Работодателя – Уволнение. Уволнение – То има важно пр.значение не само защото слага едностранно край на ТПО, но и защото неблагоприятните последици надхвърлят ТПО и продължават след неговото прекратяване – освобождаване на Ведомствено жилище и обезщетение в намален размер и за по-кратък срок. 2.Специални наказания: В БДЖ – Забележка; Предупреждение за уволнение; Понижение в звание; Уволнение. В Съд.с-ма – Забележка; Лишаване от възможност за повишаване в ранг или длъжност за срок от една година; Уволнение.
Временно отстраняване от работа – Забрана на работника в рамките на съществуващото ТПО, да продължи да изпълнява определената му работа. 1.Временно отстраняване от работодателя – непосредственият ръководител, когата работника се явява на работа в състояние което не му позволява да изпълнява труд. си задължения или употребява през раб.време алкохол или друго силно упойващо средство /това е принудителна дисц.мярка/. 2.Временно отстраняване от работа на работник, който не е запознат с правилата за здравословни и безопасни условия на труда или не притежава необходимата правоспособност. То се прилага от Гл.Инспекция по труда и от нейните органи / това е принудителна Адм.мярка /. 3.Отстраняване от работа на заразоносители и носители на паразити, които са опасни за здравето на околните, от органите на Държ.санитарен контрол / това е принудителна Адм.мярка /. 4.Отстраняване на обвиняемия от длъжност, то се прилага от съда, разглеждащ делото и от Окръж.Прокурор, когато престъплението е извършено във връзка с работата и има достатъчно основание да се счита, че служебното положение на обвиняемия ще създаде пречки за изесняване на обстоятелствата по делото /мярка на проц.принуда/.
РЕД ЗА НАЛАГАНЕ: Дисциплинарното производство е сложен динамичен състав, който се състои от последователно извършващи се едно след друго и наслагващи се пр.действия. Органи налагащи дисц.наказание: 1.Работодател; 2.Определено от Работодателя лице; 3.Друг орган оправомощен от З-на. Срокове за налагане: 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 год. от извършването му. Тези срокове са преклузивни. Сроковете за налагане на дисц.наказания за дисц.нарушения, които са и престъпления или адм.нарушения, свързани с възложената работа, започват да текат от влизането в сила на Осъдителната присъда или Нак.постановление.Спиране на сроковете: 1.Когато подлежащият на дисц.наказание Работник е в законно установен отпуск; 2.Докато стачката в която Работникът е участвал, не бъде призната за незаконна. Фази на Дисц.производство: 1.Установяване на факта на нарушение – Работодателя събира необходимите за това доказателства и е длъжен  да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. 2.Определяне на вида на дисц.наказание – Работодателя преценява събраните доказателства и прави извода дали те потвърждават или опровергават извършеното дисц.нарушение. Ако го потвърждават той има пр.да наложи или не дисц.наказание. Критерии за определяне на вида наказание: Тежест на нарушението; Обстоятелствата при които е извършено; Поведението на Работника. За едно и също нарушение на труд.дисциплина не може да се налага два пъти дисц.наказание. 3.Издаване на заповед за дисц.наказание – тя трябва да е в писменна форма /за действителност/ и да съдържа посочените в З-на реквизити. 4.Връчване на заповедта на дисц.наказаният работник. Заличаване на дисц.наказания: Това е възможно само за Забележката и Предупреждението за Уволнение, както и за други наказания по спец.з-ни, но без Дисц.уволнение. 1.Заличаване по З-н – с изтичане на 1 год. от налагането му; 2.Заличаване от Работодателя – то се извършва преди изтичане на 1 год. срок с мотивирана писменна заповед.

Имуществена отговорност на Работника или Служителя – понятие, пр.х-ка, общи предпоставки и видове.
ПОНЯТИЕ И ОБЩА Х-КА: Осн.общи черти: 1.Тя е отговорност на работника като страна по ТПО; 2.Тя е отговорност за причинени вреди от работника на работодателя при и по повод изпълнение на неговите труд.задължения; 3.Тя е отговорност за виновно неизпълнение на задължението на работника да пази имуществото на работодателя ,с което той е в досег при и по повод изпълнение на възложената му работа. Имущ.отговорност на работниците по пр.си природа е граж.отг. Тя се кумулира с всички други видове юрид.отговорности.
ВИДОВЕ: С оглед размера на отговорноста: 1.Ограничена – когато работника или служителя отговаря имуществено в по-малък размер от размера на причинената от него вреда;   2.Пълна – когато работника дължи пълно възтановяване на причинените от него вреди на работодателя.
ПЪЛНА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ: 1.При умишлено причиняване на вредата; 2.При причиняване на вреда в резултат на извършено престъпление; 3.При причинени вреди от работника не при или по повод на изпълнението на труд.задължения. Тази отговорност е деликтна, защото причинените от нея вреди се основават на общото задължение да не се вреди другиму /чл.45 ЗЗД/. Тези вреди включват имущ. и неимущ. вреди. Деликтната отговорност на работника за вреди с/у работодателя се осъществява по съд.ред. Удръжки на работника по тази отговорност за причинените от него вреди могат да се правят само въз осн.на влязло в сила осъдително съд.решение.
Ограничена имуществена отговорност – понятие, предпоставки, размер.
ПОНЯТИЕ: Ограничена имущ.отговорност – когато работника или служителя отговаря имуществено в по-малък размер от размера на причинената от него вреда. Ограничената имущ.отговорност по пр.си същност е гражданско договорна отговорност.
ПРЕДПОСТАВКИ: 1.Неизпълнение на труд.задължения на работника по ТПО. Това е дисц.нарушение. 2.Неизпълнението на труд.задължения за опазване на имуществото на работодателя трябва да бъде извършено виновно и то само небрежно. 3.Наличие на вреда обхваща само имущ.без моралните вреди /само претърпените загуби/. Работника не отговаря имуществено и за вредите настъпили в резултат на нормален производствено-стопански риск. 4.Наличие на причинна връзка м/у виновното неизпълнение и вредата.
РАЗМЕР: Размера е диференциран по категории работници и служители според х-ра на изпълняваната от тях труд.ф-я и мястото им в организацията на труд. п-с. 1.Обикновенни работници и служители – те отговарят в пълния обем на причинената вреда, когато тя е до размера на уговореното 1 месечно труд.възнаграждение. 2.Ръководители – те отговарят в размера на причинената от тях вреда, когато вредата е до трикратният размер на уговореното месечно труд.възнаграждение. 3.Отчетници – обема е диференциран в зависимост от х-ра на причинената вреда. а/ Когато вредата е причинена при или по повод на изпълнението на труд.задължения да събира, съхранява, разходва и отчита парични или материални ценности, отговорността е в размера на вредата, но не е повече от трикратния размер на уговореното месечно труд.възнаграждение. б/ Липса – отговорноста за липса е в пълен размер за липсата + законната лихва начислена в/у главницата, която образува липсата от деня на причиняване на вредата респ. от деня на откриването и. Отчетника може да се освободи от отговорност, ако докаже, че вредата причинена с липсата, има конкретни проявни форми и произход /Напр.кражба/. 4.Бригадно-отчетническа отговорност – тя е способ за разпределение на пълната имущ. отчетническа отг. за липси причинени от неколцина. Предпоставки за нея: а/ Невъзможност да се разграничи личният принос на отделните работници за настъпването на липсата. б/ Наличие на писмени д-ри с работодателя, че при липса ще отговарят в пълния и размер по правилата на бригадната отг.
Имущ.отг.се понася от работника, който виновно е причинил вредата. Когато тя е причинена от няколко работници отговорноста се разпределя м/у тях чрез два способа: 1.Когато отговорноста е ограничена всеки от причинителите и отговаря съобразно личното си участие в причиняването и. Тук трябва да се установят степента и делът на съпричиняване. Ако това не може да стане отговорноста се поделя и понася от всички съпричинители – пропорционално на уговореното им месечно труд.възнаграждение. 2.Когато отговорноста е пълна се прилага п-па на солидарноста – работодателя може да поиска от всеки от имущ.отговорните работници възтановяване на вредата в пълния и размер, след което работника платил обезщетението, да иска от останалите солидарни съдлъжници разпределение на отговорноста.
Ред за реализиране на имуществената отговорност на работника и Служителя.
1.Осъществяване на ограничена имущ.отговорност. Редът за реализиране на ограничената имущ.отговорност на работниците и ръководителите е един и същ, а на отчетниците друг. Способи за осъществяването и: 1.Доброволно плащане – установяване на увреждането; издаване на писменна заповед от ръководителя на предприятието за осъществяване на отговорноста. Тя трябва да се издаде в едномесечен срок от откриване на вредата, но не по-късно от причиняването и. Когато вредата е причинена от ръководител, заповедта трябва да се в 3 мес. срок от откриването и, но не по-късно от 5 год. от причиняването и. Тези срокове са преклузивни. Със заповедта се нарежда извършването на удръжки от труд.възнаграждение на работника, определя се основанието и размера на отговорноста и се нарежда на касиера-платец да направи удръжките; неоспорване на заповедта за удръжки – вземането трябва да е в едномесечен срок от връчването на заповедта; събиране на вземането на Работодателя от касиера-платец на предприятието. 2.Общо съдебно производство – то се започва когато работника в едномесечен срок от връчване на заповедта за удръжки я оспори. Оспорването може да обхваща, както основанието така и размера на отговорноста или и двете заедно. Не е необходимо работникът да мотивира възражението си. То трябва да е писменно. Искът е осъдителен и трябва да се предяви в едномесечен срок от получаване на възражението на работника.
2.Осъществяване на пълна имущ.отговорност. Осъществява се само по съд.ред. Особенности: 1.Когато отговорността е за вреди причинени умишлено, без това да представлява престъпление, или не при или по повод изпълнението на труд.задължения на работника, отговорноста се осъществява по общия исков ред. 2.Когато отговорноста е за вреди от липси, които са констатирани с акт за начет, отговорността се реализира по особенното осъдително исково производство. 3. Когато отговорноста е за вреди, причинени от престъпление, отговорността се реализира чрез граж.иск в Нак.п-с.
Плащането на обезщетението от работника се извършва чрез удръжки от труд.му възнаграждение, когато той е в ТПО с работодателя. Ако ТПО е прекратено, въз осн.на заповедта за удръжки се издава изпълнителен лист и вземането се събира от съдия изпълнител по реда на ГПК.
Имуществена отговорност на работодателя при увреждане на здравето или смърт на работника или служителя.
По правната си същност това не е имущ.отг.в традиционният смисъл на това понятие, защото вината на работодателя не е необходима предпоставка при възникване на отговорността по чл.200 КТ. Тук сме изправени пред предвидено в З-на възтановяване на вреди породени от настъпването на два соц.проф.риска – труд.злополука и проф.заболяване. Особенното тук е, че обезвредата се отнася само за вреди над тези, които обезщетява осиг.орган по осиг.ПО м/у него и осигуреното лице – работник или служител. Тя се прибавя към осиг.обезщетения за пропуснатите доходи по труд от труд.възнаграждение на пострадалият осигурен работник. Обезвредата е последица от неизпълнението от работодателя на неговото задължение “да осигури здравословни и безопасни условия на труда, така че всяка опасност за живота и здравето на работника да бъде предотвратена”. Основанието за отговорността е увреждането на работника като ФЛ. То се изразява в смъртта на работника или в намаляване на неговата трудоспособност – временна и трайна нетрудоспособност. Временната нетрудоспособност е пълна. Тя се изразява в пълно отсъствие на сили и способности на работника да престира раб.си сила и се установява от здравните органи – лекуващият лекар, ЛКК,ТЕЛК,ЦТЕЛК – с болничен лист. Трайната нетрудоспособност е продължителна и постоянна. В зависимост от степента на загубената нетрудоспособност тя се разпределя в три групи /І,ІІ,ІІІ/ и се установява от ТЕЛК,ЦТЕЛК, които определят още и датата на настъпването и и нейната продължителност.
Вредите чиято обезвреда работодателя дължи на работника се състоят от: 1.Имущ.вреди – представляващи разликата м/у претърпените имущ.вреди и полученото обезщетение от обществ.осиг. за временна и или трайна нетрудоспособност. 2.Морални вреди от пострадалия работник, а при смърт от нетовите наследници.
Труд.злополука е уредена в ППЗП. Той урежда два вида труд.злопулуки: Първата се х-ра с няколко осн.юрид.признака: 1.Тя е травматично увреждане. 2.Травматичното увреждане е настъпило във връзка с изпълнението на работата по ТПО. 3.Има специфичен резултат – нетрудоспособност или смърт. 4.Причинна връзка м/у увреждането и резултата. Втората се    х-ра със същите признаци + два специфични. 1.Х-ра на увреждането – достатъчно е наличието на каквото и да е увреждане. 2.Условията при които се извършва работата – при извънредни обстоятелства или ненормални за дадена професия и вид работа условия на труда.
Приравнени труд.злопулуки: 1.Увреждания настъпили по време на каквато и да е работа извършена по нареждане или без нареждане, но в интерес на работодателя. 2.През време на почивките в предприятието. 3.Увреждане настъпило по време когато осигуреният отива или се връща от работа. 4.Когато осигуреният пострада при спасяване на човешки живот или обществено имущество. 5.Злопулуки с лица, привлечени за доброволно съдействие на органите на МВР в борбата с/у престъпността, както и с членове на доброволни противопожарни отряди и граждани при или по повод изпълнение на задачи от противопожарната охрана. 6.При изпълнения на обществ.задължения свързани с предприятието в което лицето работи.
Професионално заболяване: То е болест, от която работника заболява при работа в определена тежка или вредна за здравето му работна среда. Белези на проф.заболяване: 1.Включване на заболяванията в списъка, утвърден от МС. Те са изчерпателно изброени. 2.Посочване на проф.вредности, причиняващи съответната болест. Те са изчерпателно изброени. 3.Видове работи и професии, при изпълнението на които и при упражняването на които настъпват тези заболявания. Те са примерно изброени.
З-на изключва отговорността на работодателя, когато пострадалият е причинил умишлено увреждането /напр.при самоубийство/. Отговорността се намалява, когато пострадалият е допринесъл за труд.злопулука, като е допуснал груба небрежност.
Имущ.отг. на работодателя се реализира по общият исков ред. Ищци при увреждане на здравето на работника е пострадалият работник, а при смърт, неговите наследници. Работодател, който е бил осъден и е изплатил обезщетение има пр.на регресен иск с/у виновните работници, които са причинили смъртта или увреждането на работника.

Имуществена отговорност на работодателя при нарушаване правата на работника или служителя по ТПО.
Основанията за тази отговорност е правонарушението което работодателят е извършил. Обект на посегателство са труд.права на работника. Поведението на работодателя е виновно – умишлено и най-често по небрежност. Отговорността е договорна. Тази отговорност се търси: 1.При незаконно недопускане на работа от работодателя на работника. Вредата се измерва с дължимото труд.възнаграждение за времето, през което трае недопускането. 2.При временно незаконно отстраняване от работа на работника от работодателя. Вредата се измерва чрез липсващото му брутно труд.възнаграждение за времето докато е траело временното отстраняване. 3.При неиздаване от работодателя на необходимите документи на работника. Вредите са имуществени /претърпени загуби и пропуснати ползи/ и неимуществени. 4.Вписване на неверни данни от работодателя в издаваните на работника документи. Работодателят отговаря за всички имущ. и неимущ.вреди. 5.Незаконно задържане на труд.книжка. Обезщетението на тези вреди се определя в размера на брутното труд.възнаграждение на съответният работник от деня на прекратяването на ТПО до предаването на труд.книжка.

52.ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ.

Основания за прекратяване на трудовия договор. Общи основания за прекратяване на трудовия договор.
Общите основания за прекратяване на труд.д-р са установени в чл.325 КТ. Прекратяването е резултат на съгласуваната воля м/у страните или изразява юрид.събития или други обстоятелства, които правят неизбежно и за двете страни прекратяването на труд.д-р. Страните не си дължат предизвестие. В зависимост от вида на труд.д-ри, основанията се делят на:
1.Общи основания за прекратяване на безсрочните и срочни труд.д-ри:
¨взаимно съгласие – предложението за постигане на взаимно съгласие може да бъде направено от всяка от страните в писмена форма /за действителност/. Веднъж направено волеизевлението не може да се оттегли. Това може да стане само, ако оттеглянето се извърши преди или едновременно с получаването му от адресата. А след това – до издаването на акта с който се прекратява труд.д-р по взаимно съгласие – само със съгласието на другата страна. Страната към която е отправено предложението трябва да се произнесе по него, като заяви дали го приема или не и да уведоми противната страна в 7 дневен срок. Срока се брои в календарни дни и започва да тече от деня който следва деня на получаване на предложението.
 ¨възтановяване на незаконно уволнен работник на работа, която той не се явява да заеме – това трябва да стане в 14 дневен срок от съобщението за възтановяване.
¨освобождаване от работа или длъжност, определена за заемане от бременна или трудоустроен. Прекратяването на труд.д-р с работника който заема съответната длъжност се налага за да бъде тя освободена и на нея да бъде приета бременна или трудоустроен. Когато заеманата длъжност е била определена вече за заемане от бременна или трудоустроен работодателя освобождава работника без да е длъжен да му предложи друга подходяща за него работа. Ако длъжността е била в последствие определена за заемане от бременна или трудоустроен работодателят е длъжен да предложи на работника друга работа, ако има такава свободна длъжност.
¨освобождаване на работа или длъжност, която трябва да се заеме въз осн.на избор или конкурс/същото като горепосоченото/.
¨болест на работника – два елемента/комулативно/. 1.Невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност, или по здравни противопоказания. Това се установява със заключение на ТЕЛК. 2.Липса на друга подходяща за здравното състояние на работника работа в предприятието. Преценката се прави от ТЕЛК и работника може да я заеме само ако е съгласен.
¨смърт на работодателя – обхваща случаите на труд.д-р който е сключен с оглед личността на работодателя – секретар, шофьор и др.
¨смърт на работника.
2.Специфични основания:
¨изтичане на уговореният срок. Труд.д-р се прекратява даже и когато лицето в този ден е в отпуск поради временна нетрудоспособност.
¨завършване на определената работа.
¨завръщане на замествания работник или служител.
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие.
Материалното субективно преобразуващо ТП на работника да прекрати едностранно труд д-р е закрепено в чл.326 ал.1 КТ. Субект на това право е работника, като страна по Инд.ТПО /договорно/. Той не е длъжен да мотивира волеизевлението си за едностранно прекратяване на труд.д-р, достатъчно е само изразената от него воля да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на труд.д-р. Това право се прилага, както за срочните, така и за безсрочните труд.д-ри.
Пр.на работника за едностранно прекратяване на труд.д-р се упражнява чрез отправяне на писменно предизвестие до работодателя. Предизвестието трябва да е писменно /форма за действителност/ и да включва определен срок, след изтичането на който труд.д-р се прекратява. За безсрочните труд. д-ри, срока на предизвестие е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Изчислява се в календарни дни. При срочните труд. д-ри този срок е 3 месеца, като не може да бъде по-дълъг от остатъка на срока на д-ра. Срокът на предизвестието на спира да тече и през времето, през което работника, който го е отпровил е в отпуск. Срока на предизвестието на работници които заемот материално-отчетнически длъжности, срока на предизвестие е 2 месеца.
Срока започва да тече от следващият ден на получаването. Работника може да оттегли предизвестието най-късно до получаването от работодателя. От този момент нататък до изтичане на срока на предизвестието, той може да направи това само със съгласието на работодателя.
Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие.
Това пр.на работника се изразява в два осн.момента: 1.То се упражнява при наличието на точно определени и изчерпателно изброени основания – чл.327 КТ. 2.Упражняването му води до внезапно рязко и отведнъж едностранно прекратяване на труд.д-р.
Работника може да прекрати без предизвестие както срочен така и безсрочен труд.д-р. Пр.на едностранно прекратяване се упражнява чрез едностранно волеизевление – да бъде ясно, недвусмислено, безусловно, писменно /за действителност/, да посочва някои от основанията по чл.327 КТ и да бъде отправено до работодателя.
ВИДОВЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ:
1.Основания при които причината лежи в работодателя:
¨забава на работодателя да изплати труд.възнаграждение или други дължими от него плащания на работника. Те трябва да бъдат ликвидни /установени по основание и размер/ и изискуеми /да е настъпил падежа им/. З-на посочва три от тях – труд.възнаграждение; обезщетение по ТПО; обезщетение по труд.осигуряване.
¨незаконна едностранна промяна от работодателя на съдържанието на труд.д-р.
Неизпълнението на такива осн.задължения, като задължението да не променя едностранно мястото и х-ра на работа и размера на труд.възнаграждение;
Неизпълнение на други задължения, уговорени с труд.д-р или с колективния труд.д-р или установени с норм.акт – продължителност на раб.време, отпуски и др.
2.Основания при които причината лежи в работника:
¨преминаване на нова работа по избор или на научна работа по конкурс.
¨отбиване на редовна военна служба. Това е задължителната военна служба на която подлежат всички мъже, бълг.граждани навършили 18год.годни за военна служба.
Да се запази през времето когато изпълнява наборната си военна служба своето ТПО – неплатен служ.отпуск.
Прекратяване на труд.д-р.
¨продължаване на образованието. Само за редовно обучение.
¨преминаване на постоянна работа от заместник. Когато такъв работник за времето, докато работи по труд.д-р за заместване, си намери друга работа за неопределено време за да може да я заеме веднага, З-на му дава пр.да прекрати срочния си труд.д-р и да постъпи на постоянна работа.
¨възтановяване на работа на незаконно уволнен работник. Той трябва преди това да е бил уволнен от работа при друг работодател, да е оспорил уволнението, то да е признато за незаконно и той да е възтановен на предишната си работа с влязло в сила решение. Работника да направи искане за прекратяване на труд.д-р, който е сключил м/увременно в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възтановяване на работата.
3.Основания при които причината лежи и в двете страни:
¨заболяване на работника и невъзможност на работодателя да му предостави подходяща работа.
Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие.
Правни белези на правото на уволнение: 1.То е право на работодателя; 2.Субективно право; 3.Преобразуващо право; 4.Трудово право; 5.Упражнява се чрез едностранно волеизявление на работодателя в писменна форма /за действителност/; 6.Упражнява се при наличието на определени основания за уволнение; 7.Работодателят решава самостоятелно и свободно дали да упражни това свое право; 8.Упражняването му води до прекратяване на трудовият договор. Работодателят може да упражни правото си на уволнение по два начина:с предизвести и без предизвестие. Те се различават помежду си по: а/основанията, при наличието на които се извършва уволнението; б/по изискването за отправяне на предизвестие или липсата на това изискване.
Уволнението с предизвестие се прилага както за срочните така и за безсрочните труд.д-ри, и за д-рите за допълнителен труд с предизвестие от 15 дни. Работодателят трябва да отправи предизвестие към уволняваният работник. Основанията за уволнение са безвиновни основания.
Групи основания:
1.Основания при които причината за уволнение лежи у работодателя:
¨закриване на предприятието – пълно преустановяване на неговата цялостна производствена и служебна дейност. Уволнените на това основание имат пр.на обезщетение по чл.222 ал.1 КТ и пр.на обезщетение и помощи при безработица.
¨закриване на част от предприятието.
¨съкращаване на щата.
¨намаляване на обема на работата.
¨спиране на работата за повече от 30 дни – преустановяване на дейността на цялото предприятие или на отделно негово поделение или звено. Работодателят може:
Да промени едностранно мястото и х-ра на работа на работника, докато трае престоят;
Да даде на работниците платеният им годишен отпуск без тяхно съгласие;
Да даде на работниците неплатен отпуск;
Да остави работника в престой и в зависимост от това, дали престоят е по негова вина или не, да му плаща или не труд.възнаграждение;
Да уволни работника, когато престоят е повече от 30 колендарни дни.
¨промяна в длъжностната х-ка.
¨сключен д-р за управление. Съдържанието на това основание е сключването на д-р за управление на Държ. или Общински предприятия, които са преобразувани в Еднолични ТД с държ. имущество, като способ за приватизация на Държ.собственост. Този д-р се сключва за срок от 3 год. Това пр.се упражнява само спрямо ограничен кръг лица – служителите от ръководството на предприятието, на което ТД е правоприемник.
2.Основания при които причината за уволнение е в работника:
¨липса на качества на работника за изпълнения на възложената му работа. Липсата им трябва да бъде установена и доказана.
¨липса на необходимото образование и проф.квалификация.
¨отказ на работника да последва предприятието, когато то се мести – писменна форма.
¨възтановяване на незаконно уволнен работник. Възстановяването трябва да бъде на предишната длъжност, възстановеният работник трябва да се е явил да я заеме и длъжността трябва да бъде вече заета от нов работник.
¨постъпване на редовна военна служба. Това основание може да бъде приложено само, ако донаборника е бил отложен или освободен от военна служба по надлежният ред до 3 месеца от датата на прекратяването на труд.му д-р; Да е поискал завръщането си на работа и да се е явил да я заеме до един месец от отлагането, но не по-късно от 3 месеца от прекратяването на труд.д-р. На уволнение подлежи работник, който е назначен на съответната длъжност.
¨придобиване на пр.на пълна пенсия за изслужено време и старост. Предпоставки:
Работника да е придобил пр.на пълна пенсия;
Да са изминали 3 календарни години след навършване на възрастта необходима за придобиване на това право – това се отнася за хабилитирани научни преподаватели и хабилитирани преподаватели във ВУЗ. Те трябва да са придобили пр.на пълна пенсия и да са навършили определена възраст, която е различна и по-висока от установената в З-на за пенсиите. Възраста е диференцирана според научното звание.
¨обективна невъзможност. Тя може да идва както от работника така и от работодателя и означава, че при създадената нова обстановка реалното изпълнение на труд.д-р е станало невъзможно.
Работодателят има пр.на подбор, когато уволнява при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата и при намаляване на обема на работата. /Мингов не го приема!/. При започване на подбора има две категории работници, които трябва да бъдат уволнени и подборът да се проведе м/у останалите: Работещи пенсионери и работници, които са придобили пр.на пълна пенсия за изслужено време и старост. При подбор не могат да се уволняват работници, чиито съпрузи са регистрирани като безработни и тези които единствени осигуряват издръжката на семействата си. Изключения при наличието на които тези категории работници могат да бъдат уволнявани при подбор: Работници с месечен доход с размер по-голям от две Мин.мес.раб.заплати; Работници с имущество, което може да им осигури доход в този размер; Работници без семейства /разведени, вдовици, неженени, неомъжени/. Упражняването на пр.на подбор подлежи на съд.контрол.
Масово уволнение: Белези: 1.Това е уволнение, което се извършва на точно определени основания. 2.Засяга голям брой работници. 3.Да е извършено едновременно или за кратко време.
Прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие.
Този н-н на прекратяване на труд.д-р се прилага за срочните, безсрочните и за труд.д-ри за допълнителен труд. Прекратяването става с писменно волеизевление от работодателя. Основанията са свързани все с личноста и поведението на работника. Основания:
1.Задържане на работника от властите за изпълнение на присъда.
2.Лишаване на работника от пр.да заема длъжността:
С осъдителна присъда за извършено престъпление с което на работника е наложено допълнително наказание – да упражнява професията или да изпълнява длъжността на която е назначен.
С наказ.постановление му е наложено адм.наказание – лишаване от пр.да упражнява определена професия, която съвпада със заеманата от него длъжност.
С наказ.постановление лекар или стоматолог е заличен от регистрите на Бълг.Лекарски съюз или на Съюза на стоматолозите в Б-я за нарушения на правилата за професионална етика или за добра медицинска практика за време от 3 мес. до 2 год.
Присъдата или наказ.постановление трябва да са влезли в сила.
3.Отнемане на научно звание или научна степен. Прилага се само за служителите които заемат научни длъжности във ВУЗ или в Научноизследователски институти.
4.Лишаване от пр.на местоживеене или задължително заселване по НК.
5.Отказ на трудоустроен работник да заеме предложената му подходяща работа.
6.Дисциплинарно уволнение.
Закъснения или преждевременни напускания на работа;
Неявяване на работа два последователни раб.дни;
Системни нарушения на труд.дисциплина;
Злоупотреба с доверието на работодателя;
Разпространяване на поверителни за работодателя сведения;
Ощетяване на гражданите.
Пр.последици от дисц.уволнение: а/прекратяване на ТПО; б/освобождаване на заеманото ведомствено жилище; в/намален размер на обезщетението при безработица.
Прекратяване на изборното ТПО.
Пр.уредба: КТ, К-ята, ЗМСМА и др.
Специфични основания: 1.Изтичането на срока за който лицето е избрано. Ако до изтичането на този срок не се произведе нов избор, изборното ТПО се прекратява с произвеждането на новия избор и неговото успешно приключване т.е. до избиране на същото или на друго лице на изборната длъжност. 2.Отзоваване. Предсрочно прекратяване на изборното ТПО. Извършва се без предизвестие, а решението за него се взема от избирателното тяло, което е избрало лицето и учредило с него ТПО. Редът и основанията за отзоваване не са уредени в кодекса.
Изборното ТПО може да се прекрати и на основанията за прекратяване на труд.  д-р. Изрично е изключено само приложението на дисциплинарното уволнение. При прекратяване на изборното ТПО не се изисква предварително разрешение или съгласие на избрания работник.
Предварителна закрила при уволнение.
Предварителна закрила: която предшества извършването на уворнението. Тя е уредена в чл.333 КТ. Предваретелното разрешение за уволнение означава да се даде съгласие от компетентен Държ. Или синдикален орган за извършване на уволнението. Този орган е Държ.инспекция по труда или съответния синдикален орган. Закрилата се прилага за работник по труд.д-р /без д-р за допълнителен труд/ и за ТПО възникнало от конкурс /без ТПО от избор/. Основания за прилагане на предварителната защита: Закриване на част от предприятието; Съкращаване на щата; Намаляване на обема на работа; Липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата; Промяна на изискванията за изпълнение на длъжността; Обективна невъзможност.
Тази закрила се прилага на работници, които са соц.по-слаби или се нуждаят от засилена закрила заради правата, които упражняват, или заради ф-иите които изпълняват. Предварителното разрешение за уволнение се иска и дава или отказва за всеки отделен случай от Инспекцията по труда на територията на която се намира седалището на предприятието или на неговото поделение, в което работи съответният работник.
Процедура: 1.Искане за уволнение – прави се от работодателя до съответната инспекция по труда или до съответният синдикален орган /писменно/. 2.Искането трябва да е мотивирано. 3.Да бъде отправено преди уволнението. 4.Компетентният орган прави свое проучване и обсъждане по направеното искане и отговаря писменно на работодателя. 5.Отговора на компетентният орган е окончателен и не е необходимо да бъде мотивиран.
Закриляни работници: 1.Бременна работничка. 2.Работничка майка на дете до 3 год. възраст. 3.Работничка, чийто съпруг изпълнявя наборната си военна служба по ЗОВС или труд.си служба по УСВ. 4.Трудоустроени работници. 5.Работници боледуващи от определени болести – изчерпателно изброени в Наредба №5 на М-ра на Здравеопазването. За уволнението на трудоустроените работници и боледуващите от определена болест се взема и мнението на ТЕЛК. 6.Работници, които са започнали ползването на разрешеният им отпуск.
Закрила на синдикални дейци: Това са синдикални активисти, които като работници в предприятия, учреждения и организации изпълняват определени синдикални ф-ии, а не щатните изборни синдикални дейци. Закрилата съществува през времето докато съответният работник изпълнява ф-иите на синдикален деец и 6 мес. след освобождаването му. Уволнението се извършва след предварително съгласие на синдикалния орган, определен с решение на Центр.ръководство на съответната синдикална организация.
Предварителната закрила може да бъде предвидена и в колективен труд.д-р. Тя се отнася само до съкращаване в щата и намаляване на обема на работата. С нея се ползват всички работници спрямо които деиства колективният труд.д-р. Предварителната закрила може да бъде осъществена до връчването на заповедта за уволнение.
ЗМСМА предвижда спец.закрила при уволнение при която ТПО с общински съветник не може да бъде прекратявано през време на неговият мандат /чл.35 ЗМСМА/. Пр.последици са същите като по чл. 333 КТ. Уволнението извършено при нарушаването на тази закрила е незаконно с всички произтичащи от това последици.
Правна защита с/у незаконно уволнение – понятие, пр. х-ка, способи.
ПОНЯТИЕ: Незаконното уволнение е несъобразено със з-на прекратяване от работодателя на ТПО, възникнало от труд.д-р или конкурс. Незаконността се изразява във: 1.Уволнение извършено въз осн.на несъществуващо в З-на основание. 2. Уволнение извършено в нарушение на установена в З-на забрана. 3.Уволнение на матер-пр.основание предвидено в З-на, елементите от състава на което не съществуват в конкретният случай. 4.Нарушаване на осн.проц.правила установени за извършване на Дисц.уволнение. 5.Неспазване на предварителната закрила при уволнение или на други изисквания за упражняване на пр.на уволнение /пр.на подбор/.
Пр.защита е съвкупност от пр.средства, които з-на предоставя на уволненият работник, за да се установи незаконността на уволнението, да бъде отменен като незаконен акта за прекратяване на труд.д-р и отстранени неблагоприятните последици за работника. Това е съд.искова защита и тя е последваща.
СПОСОБИ: Пр.защита се осъществява като: 1.Пр.защита пред работодателя извършил уволнението. Оспорването на законноста на уволнението означава пр.на уволненият работник да отнесе пред работодателя въпроса за извършеното от него уволнение и да предизвика преразглеждането му. Работодателят обаче не е длъжен да разгледа молбата на работника, но той може по свой почин да отмени заповедта. Това може да стане до предявяване на иск от работника пред съда. 2.Съд.искова защита.
Иск за отмяна на незаконното уволнение.
Съд.искова защита се състои в предоставеното от з-на на уволненият работник субективно проц.пр.на иск т.е. пр.да оспори пред съда законността на уволнението и да поиска неговата намеса за установяване на незаконността на уволнението и ако я установи да го отмени и отстрани другите последици от незаконното уволнение.
Този иск съдържа две искания – да се признае уволнението за незаконно и да се отмени. Те не могат да бъдат отделно предявени. Ищец е уволненият работник, а ответник работодателят, законноста на чиято заповед се оспорва. Тежеста на доказване на незаконното уволнение лежи в/у работодателя. Този иск е конститутивен. Матер.Пр. което се предявява с него е субективно преобразуващо право. Решението с което искът се уважава има преобразуващо действие. Решението с което иска се отхвърля има декларативно действие. Съдът може само да отмени или да потвърди заповедта за уволнение. Този иск може да се предявява самостоятелно.
Иск за възстановяване на работа.
С този иск се предявява пр.на уволненият работник да бъде възтановен на предишната си работа. Това е субективно преобразуващо право. Този иск е конститутивен. Ищец е уволненият работник, а ответник работодателят, който го е уволнил. Тежеста на доказване лежи на работодателя. Решението с което искът се уважава има преобразуващо действие. Решението с което иска се отхвърля има декларативно действие.
Възстановяването на незаконно уволненият работник на предишната работа се извършва с постановено и влязло в сила решение или по почин на работодателя, който сам отменя заповедта за уволнение и разпорежда възстановяването на съответният работник. В този случай заповедта на работодателя влиза в сила от деня на издаването и. Работника чието ТПО се възтановява трябва да се яви в 14 дневен срок. Този срок започва да тече от следващият ден на деня в който е получил съобщението за възстановяването на работа. Работника може да не се яви в този срок ако това се дължи на уважителни причини. Решението за възстановяване на работа не задължава възтановеният работник да се върне и заеме предишната работа.
Възтановяването на работа на работник уволнен поради задържане от властите за изпълнение на влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление е спец.хипотеза. Ако след уволнението последва оправдателна присъда работника се възтановява на работа. В тези случаи влязлата в сила оправдателна присъда замества съд.решение за възстановяване на работа.
Иск за обезщетение при незаконно уволнение. Иск за поправяне на основанието за прекратяване на ТПО.
Иск за обезщетение при незаконно уволнение. Това е иск за вредите и загубите които незаконно уволненият работник е претърпял с оставането си без работа. Те се изразяват в брутното му труд.възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 мес. Вземането на работника за това обезщетение е лихвоносно. Този иск е осъдителен. Тежеста на доказване е на работника – той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техният размер.
Този иск може да се съединява и най-често се съединява обективно с иска за отмяна на незаконното уволнение и иска за възстановяване на работа. Не може да се предяви самостоятелно в 3 год.срок от датата на уволнение.
Иск за поправяне на основанието за прекратяване на ТПО. Основанието за уволнение се съдържа в съответния член, алинея, точка или буква на з-на в който е формулиран. То се вписва в заповедта за уволнение и в Труд.книжка.С този иск де твърди, че основанието е неправилно или неточно вписано и се иска поправката му. Пр.на иск е субективно преобразуващо право. Иска е конститутивен. Ищец е уволненият работник, а ответник работодателя. Тежеста на доказване лежи в/у работодателя. Решението с което се уважава този иск има преобразуващо действие. Решението с което иска се отхвърля има декларативно значение.

53.БРАК.

Бракът е доброволен и равноправен съюз между мъж и жена, сключен с цел създаване на семейство при спазване на условията и реда, установени от закона и пораждащ взаимни права и задължения на съпрузите.
       Формата на брака е гражданския брак, които се сключва пред държавен оргон. Бългорското семейно право признава само гражданския брак и следователно формата му е изискване за валидността на акта. Допустим е обредът на бракосъчетание на всяка религия, но само след сключване на граждански брак. Този обред няма правни действия. Неспазването на реда граждански и след това религиозен обред се санкционира с наказателна отговорност на свещенослужителя.
       Брак е възможен само между лица от различен пол. Те дават съгласието си лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние. Не се изисква съгласие на никакви други лица. Тово въжи и за брака на непълнолетен и ограничено запретент. Непълнолетния трябва да получи съдебно разрешение за брак, в което родителите или попечителят само се изслушват от съда за ориентация. Това разрешение е само предпоставка за редовността на брака. Поставения под ограничено запрещение може да изрази валидно съгласие за брак.
       Съгласието за брак се изявява лично. Когато някой от встъпващите в брак не може да се яви в съвета, самото длъжностно лице може да отиде на друго място, за да приеме лично изразеното негово изявление. Не е установен специален начин за личното изявяване на волята. Поначало това трябва да стане изрично и устно. Нямо лице може да израи волята се писмено или чрез жестове. Сляпо лице може да изрази волята си по обикновения устен начен, стига длъжностното лице да се убеди, че слепият правилно идентифицира лицето, с което встъпва в брак.
       Едновременността се изразява в непрекъсната последователност на изявявяне на двете воли и взаимното им възприемане от страните и от длъжностното лице в един общ момент и на едно общо място.
       Ако липсва съгласие, няма сключен брак. Брак, сключен при симулиране на съгласие е напълно валиден.
       Длъжностно лице по гражданско състояния в населеното място е кметът. Той, списмена заповед може да възложи изпълнението на длъжността по гражданското състояние на друго служебно лице. Местосключването на брака не зависи от местожителството на лицата, сключващи брак. В случай, че местосключването на брака и местожителството на брака са различни, длъжностното лице е задължено в срок от два дни да изпрати писменно съобщение до съответните служби по гражданско състояние в местожителството на лицата.
       Служебни лица в особени случаи на бракосъчитание.
       Бракове на военни лица, намиращи се вън от територията на РБ или лишени от възможноста да съобщят за брака си се извършват съобразно разпоредбите на Българската армия.
       Бракове, извършени на кораб в открито море се сключват пред капитана на кораба.
       Бракове на български граждани в чужбина се сключват пред българските дипломатически или консулски представители или пред чуждестранните местни органи по гражданското състояние.
       Бракът се сключва след предварително заявление в Общинския съвет, където се определя дата след не по-малко от тридесет дни. Брак може да се сключи и по- рано, ака важни причини налагат това. Заявлението не създава задължение за встъпване в брак. Всеки от желаещите да встъпи в брак попълва декларация за липса на брачни пречки - не съществуват пречките за сключване на брак, посочени в чл. 12 и 13 от Семейният кодекс (СК): липса на възраст, друг брак, болест, родство по кръв и по осиновяване. За попълване на неверни данни се носи наказателна отговорност. Жалаещите да встъпят в брак представят и медицински свидетелства. Те удостоверяват, че лицата не страдат от боледти, пречка за сключване на брак.
       Публичноста на бракосъчетанието означава свободен достъп на граждани при извършването му. То е тържествено и е установен граждански ритуал. Брака се сключва в присъствието на двама свидетели, които се определят от страните и трябва да бъдат пълнолетни и дееспособни. Неподписването на акта от свидетели не се отразява върху валидността на брака.
       Щом длъжностното лице установи наличието на всички изисквания, то запитва страните дали са съгласни да встъпят в брак и след утвърдителните отговори съставя акт за сключване на брак, който се подписва от него и от страните и свидетелите. Брака се счита за сключен след подписването. Актът за граждански брак има пълна доказателствена сила относно този факт.
       Фамилно име при брак. Личните и бащините си имена съпрузите запазват без промяна. Относно фамилното име са установени три възможности. И двамата встъпващи в брак да заявят, че запазват фамилното си име. Единият от встъпващите в брак да заяви, че приема фамилното име на другия, а по закон децата ще носят името на бащата. Възможно е единият съпруг да добави фамилното име на другия към своето. Няма пречка всеки от встъпващите в брак да пожелае да носи двойна фамилия.
       Условия за встъпване на брак. Това са материалноправните предпоставки и те са посочени в чл. 12 и 13 от СК. Кодекса не познава пречки за брак от верски, национален или расов характер. Неспазването на условията води до унищожаемост на брака - възможност той да бъде прекратен по съдебен ред. Съзнателното укриване на пречка за брака е престъпление. Условията трябва да бъдат на лице,  за да може да се сключи брак, а пречките трябва да липсват, за да се сключи той.            Условие за сключване на брак е навършването на определена възраст, а пречките са наличието на друг брак, болест, родство, осиновяване. Условията и пречките могат да са абсолютни и те правят лицето способно или неспособно да сключи брак - това са друг брак, обосноваваща пълно занпещение болест, опосна болест; относителни и те правят лицето неспособно да сключи брак с дадено лице - те са родство по кръв и родство по осиновяване.
       Възраст за встъпване в брак. Това е законовия минимум от 18 години. Не е установена максимална възраст и изискуема разлика във възрастта на мъжа и жената. Брака преди навършване на пълнолетие е изключение. Необходимо е разрашение на председателя на районния съд и лицето, за което се иска разрешение да е навършило 16 години. Производството започва по молба за разрешение от непълнолетния, председателя го изслушва, а също и двамата родители или попечителя. Съдът се произнася с решение, което не подлежи на обжалване, ако молбата се уважава. Отказът може да се обжалва в 7-дневен срок. Решението, с което молбата се отхвърля не пречи за подаване на нова малба. Всъпването на непълнолетния в брак се отразява върху неговата дееспособност. ?рез него той става дееспособен - “Еманципация” на непълнолетния съпруг. Единственото ограничение е установено в негова защита - за да се разпореди с недвижими имоти той трябва да получи разрешение от районния съд.
       Пречки за встъпване в брак:
       1. Друг брак. Забраната произтича от принципа за еднобрачието. Наличието му води до унищожаемост на брака, но същото време многобрачието е и престъпление. Санкцията е насочена към двубрачния, а неговия партньор ще носи отговорност само при недобросъвестност. Значение на валиден брак има и унищожаемия брак като това действие може да се разруши, ако бракът бъде прекратен по съдебен ред. Свърза с брачни връзки е и съпругат на едно изчезнало или обявено за отсъстващо лице, които не е обявено за умряло.
       2. Болест Пречка за брак са определени болестни състояния. Според чл. 13 ал. 1 т. 2 и 3 от СК не може да сключи брак лице, което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основани за поставянето му под пълно запрещение и което страда от болест, предсавляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ака болеста е опасна само за другия съпруг и той знае за нея. Слабоумието или душевната болест са посочени в Приложение N1 към Инструкция N1 за реда за медицинско освидетелстване на встъпващите в брак. Тези болести засягат съгласието за брак. Наличието на светъл момент при сключването на брака не отстранява забраната. За определянето на болестта  кото опасна за брака се изследва всеки конкретен случай. Критерият е конкретизиран в Приложение N2 към инструкция N1. Там е посочен примерен списък на болестите, който няма обвързващо значение. Опасната болест може да застрашава само поколението, но не само първото, а и следващите поколения. Наследствената болест трябва да бъде проявена у лицето, желаещо да встъпи в брак. Щом е застрашено поколението, пречката не може да се преодолее чрез знание и съгласие на другия съпруг.
       3. Родство. Не могат да сключат брак помежду си роднини по права линия без оглед на степента на родството и роднини по съребрена линия до четвърта степен включително - Брат и сестра, чичо, леля и племеници, първи братовчеди, брат или сестра и внук на другия брат или сестра. Забраната е по биологически и нравствени съображения. Тя важи както при брачно така и при извънбрачно родство. Кръвното родство запазва своето действие и при осиновяване. Не съществува забрана за брак между доведени и заварени деца, защото сватовството не е пречка за брак.
       4. Осиновяване. Не могот да сключат брак помежду си лица, между които осиновяването създава отношение на роднини по права линия и на братя и сестри. При неплно осиновяване е забранен бракът на осиновителя с осиновения и с неговите низходящи в качеството на роднини по права линия. Пълното осиновяване прави невъзможен брака между лица, който с осиновяването стават роднини по права линия и братя и сестри. Норошаването на забраната прави брака унищожаем. Ако осиновяването бъде прекратено може да се сключи брак между тези лица.

54.ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ.

Отношение между съпрузите.
       Сключването на брака е източник на отношенията между съпрузите, които са източник на съвкупността от съпружиските права и задължения. Разграничават се имуществени и лични права и задължения. Особено съчетание между тях е грижата за семеството - те са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи до осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Между съпрузите има равенство в правата и задълженията.
       Лични отношения между съпрузите. Тези отношения са мислими само като доброволно поведение. Те се изразяват в уважение, разбирателство и вярност, доверие и грижи, отговорно отношение към семейството. Нарушаването им може да доведе до разстройство но брака и до развод. Тези отношения трудно се поддават на правно регулиране и се уреждат от моралните разбирания. Уредени са в чл. 15 от СК, с който се установява изискуемото от закона поведение. Съпрузите живеят заедно, освен ако важни причини налагат разделеното им живеене. Живеенето заедно е желателният и нормален модел на отношенията от гледна точка на семейното право. Като “важни причини” могат да се приемат тези, които от морална гледна точка са приемливи за обществото - отбиване на военна служба, необходимост от лечение на друго място и др. Това отделно живеене не е “фактическа раздяла”, която е израз на разстройство в брака. Според чл. 17 от СК “Всеки съпруг има свобода при избора на професия.”.
       Имуществени отношения между съпрузите. Централния въпрос за притежаването на придобитите от съпрузите по времи на брака имущества определя облика и характера на имуществения брачен режим. Имуществената разделност означава, че всеки от съпрузите отава индивидуален притежател на имуществато, които придобива по време на брака на свое име. Имуществената общност означава, че това, което съпругът придобие но свое име през време на брака, става по силата на закона общо притежание на двамата съпрузи.
       Пренормиране на заварените отношения. Върху заварените имущества след промените от 1968 г. се установява общност с обратно действие съобразно новия модел на отношенията. Сега единствения меродавен режим е  този по действощия кодекс. Това е комбиниран режим - за определени имущества действа принципа на общността, а за други принцип е разделността. Режимът е императивен и съпрузите не могат да уговорят нещо различно с предварително сключен брачен договор. Кои имущества са общи и кои лични определя самия кодекс.
       Общи имущества. ?л. 19 ал. 1 от СК “Вещите, правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо и на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.”. Такова действие не поражда нищожният брак. В основата на общността е съвместния принос. Той може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството. СК устоновява закона презумпция относно наличието на съвместен приност. Необходимо е при спор да се докаже липсата му. Докозването му до тава автоматично третира имуществото като лично притежание на другия съпруг. Овластен да оспорва е само съпругът, който твърди, че партньорът му няма приност. Тази възможност не е непременно свързана с развод, а може да се осъществи и през време на брака. Липсата на съвместен принос би могла да се доказва за всички имущества или за отделни имуществени обекти. За да се обори презумпцията за съвместен приност, съпругът трябва да изключи всички негови възможни форми. Съпружеската имуществена общност се проявявя различно при вещите и при влоговете. При вещите се установява особена съвместна бездялова собственост. Дялове се обособяват при прекратяване на общността. При паричните влогове макар влогат да е по същество общ, с него се разпорежда титулярът. Общността съществува във вътрешните отношения между съпрузите и ако с изтеглените пари се предобие вещ, общността на влага ще премине и ще се прояви в общност на веща.
       Лични имущества на съпруга. Уредени са в чл. 20 ал.1 и 2 от СК. Това са вещите, правата върху вещите и паричните влогове, придобити преди брака, придобити през време на брака по дарение и по наследство, придобити от единия съпруг по реда на  ГПК, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност (СИО), движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия. Обекти, вън от общността са парите, сенните книги, паричните печалби от лутарии и други игри на късмета, вземанията за трудово възнаграждение, пенсия и стипендия, вземания произтичащи от непозволено увреждане и други. Единственото вземане СИО е паричния влог. Но не е изключено пари и вземания да са общи за съпрузите - напр. когато те са продали една обща вещ. Даденото като награда не е поставено в списъка на общите вещи от СК и поради това е обхванато от СИО. Въпреки това неговото оставане там би могло да се оспори от другия съпруг, защото определящи при наградата са личния талант, заслуги, гражданската доблест. В процеса на изпълнението върху вещи в режим на СИО е установена възможност съпругът недлъжник да запази имота, обект на принудително изпълнение и да го превърне в своя индивидуална собственост. Той може да осуети проданта като в едномесечен срок внесе по сметката на съдия - изпълнителя равностойността на частта на съпруга - длъжник и така да стане индивидуален собственик на цялата вещ. Той може и да участва в наддаването. В този случай се обявява за купувач, и ако в срок от три дни след приключването на проданта впише в наддавателния лист, че желае да купи имота на най-високата предложена цена, той става собственик на имота.
       Трансформация (преобразуване) на личното имущество. Това е когато срещу едно имущество се придобива друго, като първото се превръща във второто. Ако срещу личното имущество на единия съпруг през време на брака се придобие друго в теорията и в съдебната практика се е утвърдило мнението, че има трансформация. Тя може да бъде пълна или частична (смесена) когато имуществото е придобито отчасти с общи, отчасти с лични средства. За признаване на частичната трансформация е необходимо частта, придобита с лично имуществена да не е незначителна. Това се определя от съотношението между стойността на преобразунавото лично имущество и стойноста на новопридобитото имущество. Не е установена аритметична пропорция и преценката се обуславя от критериите на житейската практика и справедливостта.
       Управление и разпореждане с общи имущества.
       Управлението и разпорежіането с имущества спореіііііід определение на ВС е: “Действията, които са насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използване, изплащане на задължения, сключване на договори за наем до 3 год. и др. такива са действия на обикновено управление. Разпореждането е такъв правен акт, с който носителят на едно вещно право внася някаква промяна в него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява.” В чл. 22, ал.1 от СК е посочено, че действията на управление относно общите вещи и права върху  вещи може да извършва всеки от съпрузите. Няма пречка те да се извършват и съвместно от двамата. Ако действието на управление се състои в правни действия към трети лица ще е налице особено законно представителство между съпрузите. Разпореждане с недвижима вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в 6 месечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред. Петитумът на иска е за унищожаване на сделката като основанието е липсата на съгласие на съпруга. Ако сделката бъде унищожена със съдебно решение, правните й последици отпадат с обратна сила. Едноличното разпотеждане с обща движима веш порежда действие в зависимост от това дали е възмездно или безвъзмездно. При безвъзмездно разпореждане се прилага режима като при недвижимите вещи. За възмездното разпореждане действието на сделката зависи от добросъвестността на третото лице. То няма сила за другия съпруг ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласието на другия съпруг. При добросъвестност възмездното разпореждане има сила и за неучаствали съпруг. При разпореждане с общ паричен влог не е необходимо удостоверяването на съгласието или участието на съпруга - нетитуляр. Той може да предяви срещу съпруга си иск по чл. 59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване. При определени условия и ред съпритежанието на съпруга нетитуляр може да получи и външен израз при разпореждане с общия влог, ако действията на другия съпруг застрашават интересите на семейството или неговите интереси. По негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи. Докато трае производството титулярът на влога може неограничено да се разпорежда с него, но няма пречка другият съпруг да поиска обезпечение на своя иск чрез налагане на запор върху влога. Ограничителната мярка за разпореждане с влога важи само за вбъдеще. Сделки между съпрузите с общи имущества са недопустими, защото те нямат изразени дялове, но няма пречка за извършване на завещателно разпореждане в полза на съпруг относно участието в общо имущество.
       Разпореждане с лични имущества.
       Това разпореждане е енолично и свободно и може да бъде по отношение на всяко лице. В този кръг е включен и другия съпруг, като ако това стане възмездно придобиването трябва да е с лично негови средства, защото в противен случай ще се заобиколи режимът на СИО. Когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако то липсва е необходимо разрешение на РС при условие, че не е във вреда на децата и семейството. Ако липсва съгласие или разрешение сделката би трябвало сделката да се приеме за нищожна поради противоечие със закона по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.
       Разходи и задължения за семейството.
       Разходите са непосредствените изразходвания, а задълженията са за изпълнение в бъдеще. ?рез тях се постига задоволяване на семейни нужди - оправданите лични нужди на отделните семейни членове и общите нужди на всички тях. Разходите се поемат от двамата съпрузи, както с лични, така и с общи средства. Единият от съпрузите може да поеме за даден период от време всички разходи на семейството и той няма регресни права спрямо другия съпруг. Съпрузите могат да имат два вида задължения. Общи - за удовлетвотяване нужди на семейството и лични - не се отнасят за задоволяване на такива нужди. За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нуждите на семейството, те отговарят солидарно. Не е необходимо в този случай да се действа от името и на другия съпруг. Солидарната отговорност не може да бъде отклонена по волята на един от съпрузите. Все пак, ако съпругът е изразил своето изпично противопоставяне пред контрахента по сделката, последният не би могъл да претендира за неговата солидарна отговорност. Съпругът отговаря за задълженията с цялото си имущество - лично и с участието си в СИО. Ако изпълни общо задължение с лично имущество, той не може да иска от сругия съпруг връщане на припадащата му се част. За личните си задължения всеки от съпрузите носи самостоятелна отговорност. Те може да са възникнали преди брака, по пътя на наследяването, свързани с неправомерни действия на съпруга или с неговата личност. За личния си дълг той отговаря най-напред с личното си инущество, а след това с участието си в общото. Ако изпълнението бъде насочено върху вещ, която е в СИО съпругът недлъжник може да общалва изпълнителните действия поради неспазване поредността на насочване на изпълнението, да оспори вземането и да обжалва изпълнителните действия на същите основания както съпругът длъжник и да участва в наддаването при публичната продан на вещта. Съпругът недлъжник има следните права: да получи половината сума от проданта, да я осуети като внесе равностойността на частта на съпруга длъжник или да участва в наддаването и да бъде обявен за купувач, ако пожелае да купи имота на най-високата предложена цена. Вив всички тези случаи той става индивидуален притежател на целич имот. Недопустимо е доказване на неравни дялове. Изпълнението върху общ влог за личен дълг на съпруга се насочва върху половината от него като другата част става личен влог на съпруга недлъжник.
       Прекратяване на СИО.
       То може да стане по време на брака поради важни причини, при прекратяването на брака и при принудително изпълнение върху вещи в СИО. Когато бракът е прекратен поради смърт преживелия съпруг става притежател на обособената половина от имуществото, а полагащата се на починалия половина се превръща в част от неговото наследство и се получава от съпруга и евентуалните други наследници. Прекратяването на СИО по време на брака става по съдебен ред. Дали са налице “важни причини” се преценява във всеки конкретен случай или може да стане по взаимно съгласие на съпрузите. СИО може да се прекрати само по отношение на отделни обекти или на всички притежания. Прекратяването при принудително изпълнение става когато кредиторите го насочат срещу вещи в СИО за личн дълг на единия от съпрузите.
       Дялове при прекратяване на СИО.
       Принципът е, че дяловете на съпрузите са равни. Възможно е да се претендира за по-голям дял на сдиния съпруг само в случаите на развод, респективно унищожаване на брака и при прекратяване на СИО поради “важни причини”. Не може да се претендира при прекратяването й при принудително изпълнение, поради смърт и наследяване. Основанията за претенцията могат да са поради преобладаващ принос и грижи за децата. Приносът трябва значително да надхвърля този на другия съпруг. Размерът му се определя от трудовото възнаграждение. Трябва да се държи сметка и за всички форми на съдействие, в които може да се изрази съвместния принос: влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството. Правото за получаване на по-голям дял може да се осъществи само по съдебен ред. Искът за това може да се съедини с брачния иск или да се предяви до изтичане на една година от прекратяване на брака. Ако общността е прекратена през време на брака той може да се съедини с този иск или да се прегяви отделно в едногодишен срок от прекратяване на СИО. Съдебното решение е конститутивно. Наследниците на починал съпруг не могат да искат по-голям дял, освен ако съпругът наследодател е предявил такъв иск и те встъпят в неговите права при процесуално приемство. По-голям дял поради грижи за децата може да иска съпругът, на когото се предоставят за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения. Те могат да бъдат свързани с възрастта на децата, с техния брой, със здравословното им състояние, с ниския доход на родителите. Обектите, от които се определя по-голям дял са извън вещите, обслужващи децата. Искането за по-голям дял може да стане само по съдебен ред, но едногодишният срок започва да тече от влизане в сила на решението за родителските права. Ако единият от съпрузите разполага и с двете основания съдът трябва да ги вземе в предвид, ако всеки от съпрузите разполага с основание за по-голям дял съдът би следвало да определи поотделно резултатите на двете основания и да приложи принципа на “компенсацията”.
       Получаване на дял от личното имущество на другия съпруг.
       Допустимо е да се търси дял само от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг. Не може да се претендира дял в натура. Необходимо е имуществото да е придобито през време на брака, да е на значителна стойност, което се определя в конкретния случай и другият съпруг да е допринесъл за придобиването му с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството, с грижите за децата. Дял от това имущество може да се иска при развод и при унищожаване на брака. По изключение може да се иска и при прекратяване на СИО преди развод, ако поведението на съпруга поставя в опастност интересите на другия съпруг или на децата. Този иск може да се съедини с брачния иск или да се предяви самостоятелни като срока е една година от прекратяването на брака. Размерът на дела от личното имущество се определя от съда по справедливост.
       Смърт и СИО.
       След 1.07.1985 г. съпругът е партньор на всяка призована група роднини. При отказ от наследство на съпруга се уголемават дяловете на останалите наследници. При отказ от наследство, заявен от всички деца на наследодателя, а също и при неприемането му от всички тях, преживелият съпруг наследява със следващите децата редове. В този случай, ако няма наследници от тези редове, той получава цялото наследство.

55.ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА. УНИЩОЖАЕМОСТ.
         Прекратяването на брака е неговото юридическо разушаване.
       Първото основание е смъртта на единия съпруг. В този случай прекратяването става автоматично и не е необходимо специално правно уреждане.
       Прекратяване на брака поради обявена смърт. Ако безвестното отсъствие на сединия от съпрузите продължи повече от една година, съдът по искане на заинтересованите или на прокурора обявява лицето за отсъстващо. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки от заинтересованите обявява неговата смърт. Това може да стане и без предварително обявяване на отсъствие. Този срок е двугодишен, ако някой е изчезнал при военни действия или други събития, които дават основание да се предполага, че той е загинал. Обявената смърт поражда същите правни последици, както действителната смърт на лицето. Бракът се прекратява с влизане на решението в сила. Ако обявеният за умрял се окаже жив, прекратеният брак не се възстановява, но между бившите съпрузи може да се сключи нов брак.
       Унищожаване на брака.
       Това е прекратяване на брака приживе на съпрузите поради пороци при самото му учредяване. Всъщност бракът е валиден, създал е последиците на редовен брак, направил е лицата съпрузи, а съдът го прекратява със своето решение.
       Неспазването на изискванията за представяне на медицински свидетелства, сключване на брак преди изтичането на тридесет дни преди заявлението без важни причини, неподписване на акта за брак от свидетелите и др. не водят до невалидност на брака, а могат да повлекат само дисциплинарна отговорност на длъжностното лице. Ако не е спазена формата на граждански брак, бракът е сключен пред некомпетентно лице, между лица от еднакъв пол, при пълна липса на изразено съгласие, не е съставен акт за сключване на брак и др. не може да се приеме, че имаме съществуващ брак и съжителството на лицата е извънбрачно, а така оформеният граждански брак се приема за нищожен по право. Унищожаемият брак е засегнат от определени вътрешни пороци. Той поражда правните последици на законен брак и ако не бъде надлежно атакуван и прекратен, той ще съществува като валиден до смъртта на съпрузите. За да прояви действие унищожаемостта на брака, тя трябва да бъде предявена пред съда. Има специален иск за унищожаване на брака. Овластени с него са засегнатия съпруг (при непълнолетие или принуда), всеки от съпрузите и прокурора (при болест, родство или осиновяване) и всеки от съпрузите, прокурора и съпруга на двубрачния от първия му брак (при двубрачие). Унищожаемия брак може да се санира, ако когато е установен срок за предявяване на иска, той не се използва до изтичането му (при непълнолетие, заплашване и отмяна на запрещение), когато отпадне причината породила унищожаемостта (оздравяване на болния съпруг или прекратяване на първия брак при двубрачие) и при други обстоятелства (забременяване на съпругата или раждане на дете при унищожаемост поради непълнолетие). В никакъв случай не може да се заздрави брак, унищожаем поради забранено кръвно родство.
       Основания за унищожаване на брака:
       1. Непълнолетие. Сключен е брак с ненавършило 18 год. лице без разрешение от председателя на РС. Искът за унищожаване на брака може да бъде предявен само от непълнолетния съпруг, самостоятелно без попечителско съдействие. Този брак може да се санира в два случая - искът може да се предяви не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна.
       2. Двубрачие. Добросъвестността на страните е без значение. Бракът ще бъде унищожаем даже и ако двамата съпрузи са били убедени в липсата на предходен брак. Искът може да бъде предявен от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак. Предявяването му не е ограничено с никакъв срок. Допуска се заздравяване, ако по-рано сключения брак е прекратен. Един унищожаем брак, независимо на какво основание е това, може да се унищожава само приживе на съпрузите. Изключение от принципа е, че и след смъртта на един от съпрузите прокурорът може да поиска да се установи наличието на основание за унищожаване на брака поради двубрачие.
       3. Болест. Бракът е унищожаем поради болест в два случая:
       а) сключен е от лице, което е било поставено под пълно запрещение или е страдало от душевна болест или слабоумие, даващи основание за поставянето му под пълно запрещение.
       б) ако е сключен от лице, което е страдало от болест, представляваща сериозна опастност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг.
       Искът може да бъде предявен от всеки от съпрузите и от прокурора. Ако бракът е унищожаем поради опасна болест той се санира при оздравяване на болния съпруг. Ако болестта не е съществувала при сключването на брака, той може да бъде прекратен с развод. В случай на болест, обуславяща пълно запрещение, искът може да се предяви не по-късно от 6 месеца от оздравяването на съпруга или от отменянето на запрещението. Унищожаемостта на брака се обуславя от обективния факт на болестта. Знанието или незнанието на съпрузите е без значение. Само при болест, опасна единствено за съпруга бракът не е унищожаем.
       4. Родство. Не може да се сключи брак, а сключеният брак е унищожаем, ако той е между роднини по права линия, между братя и сестри, между роднини по съребрена линия от трета и четвърта степен. Бракът е унищожаем независимо дали родството е брачно или извънбрачно, пълнокръвно или непълнокръвно, незвисимо от осиновяването на родственика в друго семейство. Добросъвестността на съпрузите е без значение. Искът може да бъде предявен от всеки от съпрузите и от прокурора. Само за този случай не са предвидени саниращи обстоятелства.
       5. Осиновяване. Бракът е унищожаем, ако е сключен между лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри. Искът може да бъде предявен от всеки от съпрузите и от прокурора. Кодексът не съдържа разпоредба за санитане на този брак. Безспорно е, че искът не е ограничен със срок, но пречките за брак ще отпаднат при прекратяване на осиновяването.
       6. Принуда. Бракът се унищожава, когара встъпващият е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опастност за неговия или на негови близки живот, здраве или чест. Това е порок на волята за встъпване в брак. Санкционира се от семейното и от наказателното право. Заплашването е психическо въздействие, мотивиране към нещо чрез създаване на страх от бъдещо зло. При физическо насилие в момента на бракосъчетанието бракът е нищожен. Тежка е опастността от значително засягане. Предстояща е тази, която е осъществима непосредствено. Опасността може да се свежда в извършване на правомерно или неправомерно действие. Понятието близки не е определено от СК. Използва се понятието ближни по чл. 93, т.10 от НК. Такива са съпрузите, възходящите, низходящите, братята и сестрите и техните съпрузи, роднините по съребрена линия до четвърта степен и други лица, които са в такива тесни връзки със заолашения, че страхът за техния живот, здраве или чест го е принудил да встъпи в брак. Въпросът за другите лица се решава в конкретния случай. Без значение е от кого изхожда заплащането и дали съпругът, който се е възползвал от него е знаел. Искът за унищожаване може да бъде предявен само от заплашения съпруг. Срокът е не по-късно от 1 год. от сключване на брака. Изтичането му санира унищожаемия брак.
       Последици от унищожаването на брака.
       По прицип това са последиците от развода. Пракратяването е само за в бъдеще. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода. Добросъвестния съпруг, подобно на невиновния при развод, се третира по-благоприятно при последиците от прекратяването на брака. Децата от унищожения брак са считат за брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 32 от СК.
           РАЗВОД. БРАЧЕН ПРОЦЕС. ПОСЛЕДИЦИ НА РАЗВОДА.
              Разводът е съдебно прекратяване на брака приживе на съпрузите въз основа на настъпили след сключването му обстоятелства. Основания за развода са дълбоко и непоправимо разстройство на брака или взаимно съгласие на съпрузите. Форми на развода са развод по исков ред и развод по взаимно съгласие.
       Развод по исков ред поради разстройство на брака.
       ?лен 99, ал. 1 от СК “Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен”. Дълбоко и непоправимо разстройство на брака е отрицателно състояние на брачната връзка. Дълбоко е когато тя е изцяло опразнена от дължимото си съдържание, а непоправимо е когато това състояние не може да се преодолее. Това е обективно състояние и се установява от съда във всеки отделен случай. Причините за него не са указани в СК и те са без значение. По данни от Статистическия годишник на НРБ от 1988 година причините за разводите през 1987 година са установени в следната градация: прелюбодеяние, пиянство по навик, несходство на характерите, лекомислено поведение и неполагане на грижи за семейството, физически и морален тормоз, грубо нарушение на брачните задължения, продължителна раздяла, необмислено сключване на брака, осъждане и т. н.
       Вина за разстройството на брака.
       С нея се свързва допустимостта на развода и наличието й установява задължение на съда за служебно произнасяне. Съгласно член 99, ал. 2 от СК, с решението за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака. От това правило има две изключения:
       а/ непройзнасяне по вината по обективни причини. Причините за разстройството не могат да се вменят във вина на съпрузите и в този случай съдът трябва да се произнесе, че няма вина.
       б/ непроизнасяне по вината по желание на съпрузите. Те могат да поискат това, но преди това е необходимо да постигнат споразумение по всички последици на развода. При това условие съдът е длъжен да се съобрази с тяхната воля. Заявлението за непроизнасяне по вината трябва да произхожда от двамата съпрузи. Не се изисква специална форма и съдържание. Може да бъде направено в писмена декларация или устно пред съда. Може да се изложи и в исковата молба или до приключване на устните прения в първа инстанция. Изявлението не променя характера на процеса и формата на развода. По съдържание споразумението напълно съвпада с това при развода по взимно съгласие.
       Значението на вината се изразява във възможността за допускане на развода и за последиците от него. Развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът - член 99, ал. 4 от СК. Важните обстоятелства могат да бъдат например продължителна фактическа раздяла, трайно извънбрачно съжителство с друго лице, бременност, наличие на малолетни извънбрачни деца и др. Значението на вината за последиците от развода се проявява, ако съдът се е произнесъл по нея. Право на издръжка има само невиновният съпруг; отмяната на даренията се допуска, ако тя не противоречи на морала, а тази оценка зависи и от виновността или невиновността на съпрузите; упражняването на родителските права не може да се предостави на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата; вината е между критериите за решаване на ползуването на семейното жилище; има значение и за продължаване на делото за развод, ако след предявяване на иска ищецът е починал; вината има значение и за понасяне на разноските по делото.
       Процесуални правила за развода по исков ред.
       Уредени са от ГПК. Започва с помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Неявяването на ответника не е пречка за разглеждане на молбата, но съдът може да разпореди да се яви лично. Заседанието се провежда при закрити врата. Задължително се изслушват становищата на страните, изисква се обяснение на причините за развода, изясняват се неблагоприятните последици от развода на страните и съдът ги поканва да се помирят. Ако помирение не се постигне, в случаите когато съдът е разпоредил ответника да се яви лично, съпрузите или единият от тях желаят да продължат усилията си за помирение и заздравяване на брака и когато съдът прецени, че може да се постигне помирение, се насрочва ново помирително заседание не по - рано от 2 месеца. Мерки за помирение не се предприемат, когато поради запрещение, отсъствие или друга мъчно преодолима причина не може да се очаква помирение между страните. Когато не се постигне помирение, съдът насрочва делото не по - рано от 4 месеца от датата на последното помирително заседание. Ако съдът се убеди, че отлагането на делото за такъв срок е вредно за децата, съпрузите и обществото, той може да насрочи делото и по - рано. При развод ищеца трябва да предяви всички основания за него а непосочените, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. Всички брачни искове могат да се съединят помежду си. Задължително се съединяват исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име. Могат да се съединят и исковете за имуществените отношения между съпрузите. По молба на страните съдът може да определи привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползването от придобитото през време на брака имущество, грижата за децата и тяхната издръжка. Тези мерки имат действие само през времетраене на процеса. В бракоразводния процес майката и детето се ползват с особена закрила. Съпругът не може да предяви иск за развод, без съгласието на съпругата си, ако тя е бременна и до навършване на 12 месечна вазраст от детето. При същите обстоятелства производството по брачния иск се спира по искане на съпругата. Правото да се иска развод не преминава върху наследниците, но те могат да продължат процеса, за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг. Това право е преди всичко на наследниците по закон, но наследници по смисъла на член 102 от СК са и тези по завещание. Не са наследници заветникът и недостойният. Не се налага наследниците да са приели наследството, за да продължат процеса. Ако те са няколко, всеки от тях може да продължи делото. Достатъчно е искът да е бил основан на виновното поведение на преживелия съпруг. Когато съпругът ищец умре и искът се основава на вината на преживелия съпруг съдът дава двуседмичен срок на наследниците да заявят дали желаят да продължат делото. Това важи и при иск за унищожаване на брака, ако преживелия съпруг е бил недобросъвестен. Ако в дадения им срок никой от наследниците не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Прекратява се и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг. Искът на наследниците е установителен. Ако той не се уважи, въпреки наличието на всички условия за продължаване на делото, съдът отхвърля иска, поради установяването на обстоятелството, че ответникщът не е бил виновен. Преживелият съпруг е вдовец. Ако искът на наследниците бъде уважен с това ще бъдат свързани всички последици на решението за развод - бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Ако по време на висщия бракоразводен процес почине ответникът, процесът не може да бъде продължен от неговите наследници. Ако ответникът почине в течение на процес за унищожаване на брака поради двубрачие, болест, родство или осиновяване неговите наследници могат да продължат процеса, ако ищеца е бил недобросъвестен.
       Развод по взаимно съгласие.
       При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът го допуска без да издирва мотимите им за прекратяване на брака - член 100, ал. 1 от СК. Съгласието е заимно когато и двамата съпрузи изразяват воля да бъде прекратен бракът межсу тях, непоколебимо - волята на страните е твърда, категорична и окончателна, сериозно - не е резултат на временно настроение или хрумване. Гаранция за тези качества е трикратното й изразяване - при подаване на молбата, на помирителното заседание, в съдебно заседание. Съпрузите трябва да изявят волята си лично пред съда. Пълно запретеният съпруг е лишен от тази възможност. Ограничено запретеният може да изрази волята си. По принцип може да го направи и еманципираният съпруг, но  искане за развод по взаимно съгласие може да се предяви, след като са минали 3 години от сключване на брака, а за този период съпругът вече няма да е непълнолетен.
       Недостатъци на съгласието при развода по взаимно съгласие. Те се извличат чрез тълкуване. “Пороци на волята” като грешка, измама, заплашване са без значение, тъй като разводът се прикрепва непосредствено само към съдебното решение и не се допуска ПРН и отмяна на влязло в сила решение. Без значение е и симулацията на съгласие. Без значение е и желанието на съпрузите юридически да се разведат, като превърнат съжителството си в необвързано с брак. Ако разводът бъде допуснат, той ще бъде напълно перфектен, а преследваните цели са въпрос на вътрешни мотиви. Съгласието за развод не може да се свързва и с модалитети. В този случай то се счита за недействително. Най - малко не е сериозно и непоколебимо. Ако съдът пхредварително се убеди, че страните искат развод само привидно или действително, но с цел заобикаляне на закона, той може да откаже да прекрати брака поради липсата на сериозно и непоколебимо съгласие за развод.
       Мотиви на развода по взаимно съгласие. Не се обсъждат от съда и това е особенност на този вид развод.
       Допустимостта на развода по взаимно съгласие е обвързана с два срока:
       а/ времетраене на брака - искане за развод по взаимно съгласие не може да се предяви преди да са изтекли 3 години от сключването на брака.
       б/ между помирителното и съдебното заседание е необходимо да са изтекли 2 месеца.
       Споразумение при развод по взаимно съгласие.
       То съдържа съгласието на съпрузите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, имущественните отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Задължително в него се включват клаузи относно отношенията между родителите и децата - упражняването на родителските права, личните отношения и по - конкретно контактът с другия родител, издръжката на децата, като всичко това трябва да е в интерес на децата и клаузи, които уреждат имуществените отношения между съпрузите - разделяне на общите имущества, семейното жилище, издръжката между съпрузите, фамилното име.
       Споразумението се утвърждава от съда, след като той провери дали са защитени интересите на децата. Ако споразумението е непълно или интересите на децата са недобре защитени, съдът дава срок за изправяне на недостатъците на споразумението и ако това не стане отхвърля искането за развод. Споразумението, което се утвърждава от съда трябва да е пълно, да защити добре интелесите на децата, да не противоречи на закона и на морала. Решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване. Решението, с което се отхвърля молбата не се ползва със сила на присъдено нещо и не пречи да бъде подадена нова молба за развод. При изменение на обстоятелствата се допускат искове относно упражняването на родителските права и издръжката на децата.
       Последици на развода.
       Фамилно име. Въпросът за фамилното име на съпхругът след развода се поставя, когато той е приел или добавил фамилното име на другият съпруг. В момента на развода правото за носене на името отпада автоматично и то трябва да бъде преустановено. След развода съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният се съгласи. Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име. При іііііііііизменение на обстоятелствата бившия съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име. Преценката за изменението принадлежи на съда. Възможно е разведеният да продължи да си служи с името на бившия си съпруг. В този случай той разполага с общите правни способи за преустановяване на безправното носене. Той разполага с иск за преустановяване на безправното носене и иск за обезщетение поради претърпени вреди. Изгубването на правото за носене на придобитото през време на брака име не се отнася до фамилното име на децата.
       Отпадане на наследяването и на разпорежданията в случай на смърт при развод.
       Разводът погасява наследствените права на съпрузите и изважда последните от кръга на законните наследници. Този резултат настъпва при всички случаи на развод. Губят се и всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Касае се до разпореждания, направени от съпруга в полза на другия съпруг през време на брака, но предназначени да проявят действие след смъртта на извършителя. Разводът осуетява и изгодите, произтичащи от застрахователни договори. При продължено от наследниците дело за развод и установена основателност на предявения иск, последиците са същите.
       Отмяна на даренията след развода.
       След развода даренията на имущества със значителна стойност, направени във връзка или през време на брака на единия съпруг от другия съпруг или от негови близки, могат да бъдат отменени, освен ако отмяната противоречи на морала - чл. 105, ал. 1 от СК. Това зависи от волята на заинтересуваните лица. Не подлежат на отмяна по чл. 105 от СК дарения, извършени от собствени близки на надарения. Ако дарението е направено от двама или повече дарители, всеки по отделно може да иска отмяна за своята част. Наследниците на дарителя не могат да искат отмяна. Дали дарението е със значителна стойност се преценява за всеки конкретен случай. Оценката зависи от всички обстоятелства - поведение на двамата съпрузи по време на брака, вина за развода, грижи за децата, начин за използване на подареното. Отмяната може да се извърщи до изтичане на една година от развода. Отмяната на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил. При възмездно отчуждаване надареният дължи обезщетение, докато при брзвъзмездно не дължи нищо. Не дължи нищо, ако подареното е било цялостно изконсумирано или амортизирано. Дължи се връщане на това, което е на лице. За направените подобрения в имота на надарения следва да бъде заплатена увеличената стойност на имота по правилата за добросъвестно владение.
       Ползване на семейното жилище.
       Семейно е жилището, обитавано от семейството до прекратяване на брака или до фактическата раздяла между съпрузите. В тази категория не влизат служебните жилища. Не може да получи семейното жилище съпруг, който има друго жилище. При допускане на развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и др. обстоятелства. Приоритет имат интересите на децата, които не са навършили пълнолетие. Ако от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползването на невиновния съпруг само за определен период. Продължителността на срока се решава за всеки конкретен случай. Ако има ненавършили пълнолетие деца, тази хипотеза, съдът може да предостави ползването на семейното жилище на съпруга несобственик, докато той упражнява родителските права. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок. Вината няма значение. Ползването на семейното жилище в тези хипотези се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползващия сключи нов брак. Това става автоматично. Относно ползването на семейното жилище, съдът се произнася служебно, ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, а ако няма може да се произнесе по иск на съпрузите.
       Положение на децата при развод.
       Уредбата в СК се отнася само за случаите на развод по исков ред. Положението им приразвод по взаимно съгласие се урежда с утвърденото от съда споразумение на родителите.
       Положение на децата в предшествашия развода период. Когато родителите не живет заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децета им, спорът се решава от РС по местоприбиваванети на децата, след като те бъдат изслушани, ако са навършили 10 год. Бракоразводния съд определя привременни мерки относно грижата за децата и тяхната издръжка. Основният критерий е интересът на децата. С приключване на бракоразводния процес привременните мерки отпадат. Адресат на мерките са децата. Родителски права се упражняват от родителите по отношение на малолетни и непънолетни, поставени под пълно или ограничено запрещение деца, щом те нямат дееспособен съпруг. И при двата типа осиновяване родителските права и задължения принадлежат на осиновителя. Когато и двамата родители са били лишени от родителски права, детето има настойник или попечител, който ги замества. Когато само единият родител е бил лишен от родителски права те се концентрират от другия и той е единственият, на когото при развод би могло да се повери детето. Когато родителските права на сдиния или на двамата родители са били само ограничени, те продължават да бъдат техни носители и да ги упражняват в незасегнатите направления. Определянето на привременните мерки не засяга доведените и заварените деца. Съдът постановява мерките служебно. При допускане на привременни мерки предпочетения родител има всички нормални родителски права и задължения, но възникват и някои специфични задължения - да не настройват детето против другия родител, да не пречи на осъществяването на лични отношения с него, да се грижи за детето лично и да не прехвърля тези грижи на други лица. Обратното може да е основание за изменяне на мерките. Родителят на когото не е поверено детето не изгубва родителското си качество и тътулярството на родителските права и задължения. Той може да иска поддържането на личен контакт с детето и такъв не може да му се откаже. Съдилищата дават детайлизирани в различна степен показания за личните контакти. При допускане на развода съдът определя и издръжката на децата. Началния момент, от който тя се дължи е влизането в сила на решението за развод, а при обжалване на родителските права - влизането в сила на решението за предоставяне упражняването на тези права на единия от родителите. Издръжка за минало време не може да се присъжда служебно, а само ако е била поискана и то в случай, че не е била междувременно доставена. Декларации и споразумения на съпрузите относно издръжката на децата нямат за съда обвързващо значение. Интересите на децата са основният критерий и те следва да се преценяват с оглед родителските качества, полаганите грижи и умение за възпитание, подпомагане на подготовката за придобиване на знания, трудови навици, морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ от трети лица и др. Вината за развода няма формално значение, а е косвен белег на поведение и нравствен облик на съпруга. По изключение, ако интересите на децата налагат, съдът може да постанови те да живеят при дядо, баба или друго лице, с тяхно съгласие, или в съответното обществено заведение. Тези лица не стават титуляр на родителски права и задължения. Техни носители остават родителите. Съдът изслушва родителите и децата които са навършили 14 год. Ако е уместно, той изслушва и децата, навършили 10 год., както и близки на семейството. Това се прави с цел най-пълно осветляване на положението, но съдът не е обвързан с мненията и преценките на тези лица. Изслушването на родителите е задължително. Изскушването на децата разкрива главно отношението им към родителите.
       Изменение на постановените спрямо децата мерки. Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Компетентен е РС по местожителство на детето. Относно съдържанието на изменението съдът има пълна свобода.
       Изпълнение и преустановяване действието на решението за родителските права при развод. Изпълнението се извършва чрез фактическото предаване на детето от съдия-изпълнителите при РС по местожителство или местоприбиваване на детето. Изпълнението на решението е гарантирано и чрез наказателна отговорност за осуетяването му. Съдебното решение преустановява автоматично своето действие при пълнолетие на детето, при брак на непълнолетен, при нов брак между бившите съпрузи и при смърт на детето или при неговото осиновяване.

56.ПРОИЗХОД.

Произход.
       Произходът е биологичната връзка на детето с родителите му. От позицията на детето тази връзка се нарича произход, а от позицията на родителите се нарича майчинство или бащинство. Тази биологична връзка е въздигната в ЮФ. Източник на правоотношенията между родителите и децата е кръвната връзка и обстоятелството дали тя е брачна или извънбрачна е без значение. Разграничението има значение за техниката за установяване на произхода от бащата. Когато детето е родено от омъжена жена баща е съпругът на майката, а когато е родено от неомъжена жена липсва предварителна достоверност за нечие бащинство. Законът винаги се стреми да установи обективната истина и поради това е възможно диренето и оспорването на бащинството и майчинството, като за това се използуват всички доказателства. Исковете за произход могат да бъдат предявени само от и срещу най - пряко заинтересуваните лица - детето, майката, бащата. Сроковете са преклузивни. Не е допустимо да се търси друг произход, докато не бъде оборен по надлежния ред наличния произход. Установения произход е меродавен по отношение на всички. Наследниците могат да продължат един започнат процес или да се явят като ответници при смърт на родителя. Трети заинтересувани лица могат да оспорват само припознаването. Способите за установяване и оспорване на произход са точно определени от закона. Те могат да се разделят на: специфични - отнасящи се само до майчинството или само до бащинството и общи - отнасящи се до произхода и от двамата родители.
       Произход от майката.
       Майчинството е биологичната връзка между детето и жената, която го е родила. “Произходът от майката се определя от раждането.” - член 31, ал. 1, изр. 1 от СК.
       Майчинствно чрез чужд генетичен материал. Това е създаването на човешки зародиш извънутробно. Проблем за майчинство няма, ако е една и съща жената, от която е взета яйцеклетката и която е родила детето. То е налице, ако яйцеклетката е взета от една жена, а ембрионът - имплантиран на друга, която ражда детето. Вторият подобен случай е раждане на дете, заченато “утробно”, но посредством присаден яичник от друга жена. Трети проблемен случай е когато нормално създаден зародиш се изважда оперативно от една жена и се трансплантира на друга, която ражда детето. Във всички случаи от правото е прието, че майка на детето е жената, която го е родила.
       Правните способи за установяване на произхода от майката са: акт за раждане, иск за установяване на майчинство, припознаване. Нормалният способ е акта за раждане, който има пълна доказателствена сила. Той се съставя след обявяване на раждането, което се прави в срок от 5 дни. Това е задължение преди всичко на бащата, но може да се извърши от лекаря, акушерката, или всяко друго лице, присъствало при раждането. Майката също може да съобщи за раждането. Иск за установяване на майчинство може да бъде предявен, когато произходът на детето от майката не е документиран с акт за раждане. Това става напр. когато майката не е била известна и не е припознала детето, което е било подхвърлено, изгубено при дадено събитие и други. Неизвестност на майката би възникнала и ако установеното в акта за раждане майчинство е било оборено. Възможно е да не е бил съставен акт за раждане, съставеният акт да е бил изгубен или унищожен. Искът може да бъде предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се считал за баща на детето. Предмет на доказване е произходът от майката и това включва два момента - жената, която се сочи като майка е родила и тя е родила тъкмо това дете. Този иск може да се предяви и от жената, която се среми да оспори майчинството на друга жена, документирано в акт за раждане. Ако искът е подаден от бащата и липсват предпоставките на предположението за бащинство, мъжът, който дири майката в качеството на “баща”, би трябвало да е припознал детето. Когато искът е предявен от детето ответник е майката и нейният съпруг, който би се считал за баща; от майката е срещу детето; когато е от бащата ответници са майката и детето. Искът може да се предяви независимо кога - той е безсрочен. Съдебното решение, с което искът за дирене на майката се уважава само установява произхода, а не го създава. Друг способ е припознаването. Не може да се оспорва произход, установен чрез припознаване, вписано в акта за раждане; неистинско майчинство, документирано с новосъставен акт за раждане, прикриващ пълно осиновяване. Ако искът за оспорване на майчинство бъде уважен, решението ще отрече произхода на детето от жената, фигурираща в акта като майка от момента на самото раждане. Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да се оспори с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга. Предмет на установяване е, че жената, посочена в акта за раждане като майка, в действителност не е родила детето.
       Произход от бащата.
       Произходът от бащата се определя от зачеването. Той се установява по трудно и това се влияе от извънбрачния или брачен характер на произхода. Способи за установяване на бащинство:
       а/ предположения за бащинство. ?лен 32, ал. 1 от СК. “Съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или до изтичането на 300 дни от неговото прекратяване”. Доказано трябва да бъде опровержението - че съпругът не е бащата. Това не важи при нищожен брак. Ако детето се роди по време на следващ брак на майката, но преди да са изтекли 300 дни от прекратяване на предходния брок за баща на детето се счита съпругат на майката от новия брак. При двубрачие на майката трябва да се приеме, че двете равностойни предположения взаимно се неутрализират и произходът на детето трябва да се устантовява с други доказателства. При обявено отсъствие или смърт се счита, че детето има произход от съпруга на майката, ако то е родено до изтичането на 300 дни от датата на последното известие за съпруга при обявено отсъствие, а при обявена смърт - до изтичането на 300 дни от датата на предполагаемата смърт. Оспорването на предположението за бащинство става с иск за оспорване на бащинство. Овластени са майката и съпругът й. Детето не е овластено. Срокът за предявяване на иска е 1 година, като той започва да тече за майката от раждането, а за бащата от узнаването за раждането. Искът не може да се предяви преди да се е родило детето. Предмет на доказване е, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга. При два последователни брака вторият съпруг може да оспори бащинството, и ако искът му бъде уважен за баща се счита първият съпруг. Той също може да предяви иск за оспорване на бащинството до изтичане на 1 година от узнаване на рашението, с което се уважава иска, но не по - късно от 3 години от влизането му в сила. Ако и неговият иск бъде уважен, детето получава статус на извънбрачно и се оказва с неустановен баща. Произходът му може да се установява с други способи. Майката също може да оспорва произхода от бащата при последващ брак, но трябва да спази едногодишния срок от раждането на детето. Ако тя иска да оспори бащинството на първия съпруг по аналогия, защото това не е уредено в закона, би трябвало да се приеме, че срокът за нея започва да тече от момента на влизане в сила на решението. Не се допуска оспорване на бащинството, когато майката с писмено съглесие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена. Това се отнася както за бащата, така и за майката.
       б/ иск за установяване на бащинство. Произходът от бащата може да се търси с иск, предявен от детето до изтичане на 3 години от навършване на пълнолетието, и от майката - в 3 годишен срок от раждането на детето - член 41 от СК. Касае се до извънбрачен произход. Условие за това е, произходът от бащата да не е установен чрез предположение за бащинство или чрез припознаване. Предмет на иска е, че майката е заченала от претендирания баща. Трябва да се установи предполагаемия период на зачеването и да се докаже, че през този период претендираният баща е имал съответни връзки с майката на детето. Евентуалните връзки на майката с други лица не са законова пречка за уважаване на иска, а само затрудняват доказването. Допуктими са всички доказателствени средства. Овластени да предявят иска са само майката и детето. Решението, с което се уважава иска за дирене на бащата, не създава, а само установява произхода на детето от него и това става с обратно (ретроактивно) действие. Последици от това са, че името на детето би следвало да бъде променено; бащата става носител на родителските права и задължения, включително и издръжка и детето прпидобива наследствени права спрямо бащата и всички други роднини, а ако наследството е било открито преди установяване на произхода, наследствените правоотношения трябва да бъдат преуредени съобразно с наличието на този нов наследник.
       в/ припознаване.
       Припознаване.
       Това е способ за установяване на произхода и от двамата родители. Изразява се в заявлението на едно лице, че дадено дете произхожда от него. Не се контролира - държавният орган приемащ декларацията, няма нито право, нито задължение да проверява нейната вярност. Това е едностранен акт, като за припознаване от бащата се иска потвърждение от майката. Това не означава, че бащата няма право да припознава без потвърждение от майката - било преди, било след съставяне на акта за раждане. Припознаването е строго личен акт и не може да бъде извършено от друго лице. То е неотменим акт - не може да се оттегля, тъй като създава титул за произход. СК допуска унищожаване на припознаването поради порок на волята. Всеки дееспособен родител може да припознае своето дете. Адресат на припознаването може да бъде само дете с неустановен произход. Може да бъде или извънбрачно или брачно, като могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи. Припознаването на заченато дете поражда правоотношения на произход само ако се роди живо и жизнеспособно. Може да се извърши припознаване на несобствено дете, но което припознаващият счита за свое, но може да се припознае и дете което припозналият не счита за свое и което действително не произхожда от него. Припознаването е формален акт - лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена пред същото лице, или чрез управителя на заведението в което се е родило детето. Не може да се извърши със завещание. Това е декларативен акт, който има обратно действие и сила спрямо всички. Припозцналият може да не е родител на припознатия и припознаването може да бъде оспорено от другия родител и от детето. Това трябва да стане в 3 месечен срок от съобщението с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние. Ако това не стане припознаването се вписва в акта за раждане. Ако припознатото дете не е навършило пълнолетие по време на припознаването, то може да го оспори до изтичане на 3 години от навършване на 18 години. Ако искът му бъде уважен, направеното вписване се заличава със съответната бележка в акта за раждане. Припознаването може да бъде оспорено и от всяко лице, което има правен интерес - наследствен и изобщо материален, но и морален, свързан с различни семейни правоотношения. Това оспорване се извършва чрез иск в едногодишен срок от узнаване на припознаването. Самият припознал може да иска унищожаване на волеизявлението си поради порок на волята - грешка, измама, заплашване, недееспособност. Когато е поради грешка или измама срокът е 1 година от припознаването, при заплашване - 1 година от прекратяване на заплашването, а при недееспособност -  1 година от придобиване на дееспособност. Това става с иск за унищожаване на припознаването. Предмет на доказване е порак на волята и заедно с това припозналият отрича и самчият произход на детето от себе си. Не е необходимо твърдението за неистинност на произхода да се доказва. Унищожаването има такова действие, че ще се счита, че припозналият никога не е бил родител.
       При съдебно установяване на произход положението на детето се урежда служебно и съдът постановява мерките за упражняване на родителските права, определя личните отношения между детето и родителите и издръжката на детето. Установеният произход е пречка да се търси друг. Наследниците не могат да предявяват искове за произход.

57.ОСИНОВЯВАНЕ.

Осиновяване.
       Условия за осиновяване.
       Осиновяван. Може да бъде осиновяван само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило 18 години. Не се забранява осиновяването на встъпил в брак непълнолетен. Не е установена минимална възрост за установяване от СК, но Правилника за дома на майкатаи детето допуска осиновяването само след навършване на 5 месечна възраст, а преди това - само по изключение. Това ограничение може да се отнесе само до тези деца. Раждането е възможния начален момент. Неможе да се осиновява заченато дете. Едновременното осиновяване от две лица е забранено. Това може да стане последователно от двамата. Възможно е едновременно осиновяване, само ако двете лица са свързани с брак. Условията за осиновяване се преценяват за всеки от съпрузите поотделно, а двете възникнали осиновявания имат самостоятелно съществуване.
       Осиновяващ. Той трябва да е дееспособно лице, което не е лишено от родителски права. Осиновяващ може да бъде и встъпилия в брак непълнолетен съпруг. Дееспособността трябва да е налеце и при подаване на молбата за осиновяване и при постановянане на решението. Няма максимална възраст за осиновяващ. Между възрастта на осиновяващия и осиновявания трябва да има разлика от 15 години. Тя не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг. Когато осиновяването се извършва от двамата съпрузи е необходимо тази разлика да е налице поне за единия от тях. Максимална разлика във възрастта не е установена.
       Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри. Ако произходът не е формално установен, това може да стане чрез осиновяване. Тази забрана изключва възможността внук да бъде осиновен от своя дядо или баба. Но ако родителите не са живи СК позволява осиновяването. Това може да стане и когато внукът е извънбрачно роден. При искане на такова осиновяване съдът изслушва и другите баба и дядо на осиновявания. Ако това искане бъде направено от дядото и бабата и от двете страни съдът решава въпроса с оглед интересите на детето. Неможе да се допусне осиновяване от дядото по едната линия и бабата по другата линия, защото те не са съпрузи. На общо основание е необходимо съгласието на известните и живи родители. Без тяхно съгласие може да се допусне осиновяване при тежко укоримо поведение и при изоставяне на детето в обществено заведение. Допуснатото от съда осиновяване трябва да е непременно пълно когато осиновениет е дете на неизвестни родители, или е оставен в обществено заведение със съгласие за осиновяване, или е осиновенбез съгласието на родител, който го е оставил в обществено заведение и не го е потърсил в едногодишен срок от деня, в който е трябвало да го вземе. В останалите случаи типът на осиновяването - пълно или непълно, ще се определи от житейските нужди.
       Съгласие за осиновяването. Необходимо е съгласието на осиновяващия; на родителите на осиновявания, което включва непълнолетните родители на тежкото и укоримо поведение и изоставянето на детето в обществено заведение; на съпрузите на осиновявания и осиновителя, като осиновяването не създава правни връзки между съпрузите на осиновения и осиновителя; на осиновявания, който е навършил 14 години. Не се изисква съгласието на лица, ако те са недееспособни или местожителството им е неизвестно. Неизвестното местожителство трябва да се констатира официално. Съгласие за осиновяването на управител на обществено заведение е необходимо когато - детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за осиновяването му; родителите са неизвестни; детето се осиновява без съгласието на родителите, когато те са го изоставили в общественото заведение. Формата на съгласието за осиновявания е лично пред съда, за осиновяващия, родителите на осиновявания и съпрузите на осиновяващия и осиновявания е пред съда лично, писменно с нотариално заверен подпис или особен пълномощник, за управителя е писменно.
       Мнение за осиновяването. Това е незадължително становище.
       Мнение на осиновявания. Ако осиновяваният е на възрост от 10 до 14 години той се изслушва от съда, освен ако има достатъчно данни, че той знае осиновяващия за свой родител. Ако е под 10 години съдът не е задължен да го изслуша, но може да стори това, ако го намира за необходимо и възможно.
       Мнение на настойника или попечителя. Само в един специален случай се изисква тяхното съгласие - когато се касае за осиновяване на деца с неивестеныыни родители, настанени в обществено заведение. По закон техен настойник или попечител е управителят на заведението.
       Мнение на родителите. Изисква се когато са поставени под ограничено запрещение или са лишени от родителски права.
       Мнение на съпрузите. Те трябва да са поставени под ограничено запрещение.
       Форма. Мнението на родителите, на съпрузите, на настойника или попечителя се дава - пред съда лично, писмено с нотариално заверен подпис или чрез особен пълномощник. Съдът може дапризове и изслуша лично някой от тях, когато намери това за необходимо. Само мнението на осиновявания на възрост между 10 и 14 години се изслушва от съда.
       Осиновяване без съглесие на родител. Това е изключение.
       Осиновяване при тежко укоримо поведение. Родителят трябва трайно да не полага грижи за детето, да не дава издръжка или да го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин. Неизпълнението на посочените родителски задължения трябва да е трайно, като срок не е посочен и виновно.
       Осиновяване при изоставяне на детето в обществено заведение - член 57, ал. 2 от СК. Това е хипотезата, когато родителят е оставил детето за отглеждане в обществено заведение и не го е потърсил в едногодишен срок от деня, когато е трябвало да го вземе. Това е особен случай на дезинтересиране от детето. Родителят няма интерес и не полага грижи за детето, но и не е дал предварително съглесие за осиновяване. Това е пречка за осиновяването. В този случай родителят се призовава за да бъде изслушан от съда.
       Производство по допускане на осиновяването.
       Регламентирано е в СК. Държавният орган, който допуска осиновяването е РС. Той се сезира от осиновяващия, от осиновявания, от родителите, настойника, попечителя. Молбата се подава по местожителство на молителя. РС събира сведения за осиновявания и осиновяващия от Общинските съвети по местожителството им и взема мнения от тях дали осиновяването е в интерес на осиновявания. Становището им не е задължително за съда. РС се произнася при закрити врата. Изслушва се заключение на прокурора. Произнася се с решение, което може да се обжалва по общия ред от прокурора, от осиновяващия, родителите на осиновявания и осиновения, навършил 14 години. Съпрузите на осиновяващия и на осиновявания не са овластени, а могат да сезират прокурора. Осиновяването се допуска само ако е в интерес на осиновявания, който се свежда към получаване на условия за правилно отглеждане, възпитание и подготовка за обществено полезна дейност. Преценката се правни от съда във всеки конкретен случай въз основа на всички субективни и обективни обстоятелства.
       Действие на осиновяването. Това е положение на осиновения и потомството му спрямо осиновителя и неговите роднини и спрямо родителите и другите роднини по произход. То може да бъде пълно или непълно. Задължително е пълното осиновяване на дете с неизвестни родители, на оставено в обществено заведение дете със съгласие за осиновяване и на изоставено в олбществено заведение дете без съгласие за осиновяване. В останалите случаи типът на осиновяването се определеля по волята на лицата, които по закон дават съгласие за осиновяването. Щом липсва съгласие за типа осиновяване следва, че няма и съгласие за осиновяване и то не може да се допусне.
       Действие на пълното осиновяване. Основен принцип е пълно приравняване на осиновения към родното дете спрямо осиновителя и неговите роднини, съчетано с прекратяване на правните отношения към родителите и другите роднини по произход. Отношения осиновен и осиновител - те стават родител и дете. Спрямо низходящите на осиновения и осиновителя се установяват отношения на дядо и внуци, прадядо и правнуци и т. н. Отношенията на осиновен и роднини на осиновителя са като на роднини по права и съребрена линия. Низходящите на осиновения и роднините на осиновителя също стават роднини по права и по съребрена линия. Не се пораждат правни отношения между осиновения и съпруга на осиновителя, между осиновителя и съпруга на осиновения, между осиновителя и роднините на осиновения. Пълнто осиновяване води до задължително вписване на осиновителя като родител на осиновения. Осиновеният приема бащиното и фамилното име на осиновителя. Промяната на собственото име е възможна, но не и задължителна. Родителските права и задължения преминават върху осиновителя. Ограничения - осиновителят не е властен да дава съгласие за друго осиновяване на детето. Ако той изпадне в обективна невъзможност да упражнява родителските права намират приложение общите правила за ограничаване и лишаване от родителски права в подобни случаи. При виновно неизпълнение на родителските функции, той може да бъде ограничен в родителските си права, или да бъде изцяло лишен от тях. Не е уместно да се прекрати самото осиновяване, защото с родителските права не се изчерпва неговото съдържание и интересът на осиновения може да изисква запазване на семейното положение, име, издръжка, наследяване, връзки с роднините на осиновителя и прочие. Осиновяването поражда и синовни задължения. Между роднините по осиновяване съществуват същите права и задължения за издръжка, както и между роднините по произход. Дори за осиновителят взискателността относно това е засилена. Пълното осиновяване създава взаимни наследствени права между осиновения и неговите низходящи и осиновителя и неговите роднини, също както естественият произход. Пълното оситновяване създава пречки за брак между лица, които осиновяването прави роднини по права линия и братя и сестри. Погасителното действие на пълното осиновяване се проявява в направление към родното семейство. Прекратяват се правните отношения между осиновения и родителите му, останалите роднини - низходящи на осиновения, родителрите му и всички други роднини. Замразява се антентичния акт за раждане на осиновения. Преустановява се носенето на досегашното бащино и фамилно име на детето. Отпадат родителските права и задължения на рожденните родители. Прекратяват се задълженията за издръжка. Отпадат наследствените права. Даже и да се прекрати осиновяването, осиновеният не може да наследи роднина по произход, починал през неговото времетраене. Запазват се пречките за брак с кръвните роднини. Родителите на осиновения  са овластени от закона да искат прекратяване на осиновяването при смърт на единственния или двамата осиновители. ВС призна значението на кръвната връзка и по повод претенция за неимуществени вреди. Той допуска искове за дирене и оспорване на произход.
       Действие на непълното осиновяване. Основният принцип е че осиновения и низходящите вму са поставени в правни отношения само с осиновителя, съчетано със запазване на правните отношения към родителите и другите роднини по произход. Родителдсите права и задължения преминават върху осиновителя, а рожденните родители не наследяват осиновения. Осиновителят и осиновеният стават родител и дете. Осиновителят и низходящите на осиновения стават дядо и внуци. Правните връзки на осиновения и низходящите му с родителите и другите роднини по произход се запазват. Той може да наследява и рожденните си родители, както и осиновителя. Не е допустимо съставянето на нов акт за раждане. Отразяването на непълното осиновяване става с отбелязване. Може да се изменят бащиното и фамилното име, ако това е допуснато от съда, но промяна на името не е необходима. Ако осиновителят изпадне в невъзможност да упражнява родителските си права и задължения, може рожденният родител евентуално да бъде назначен за настойник или попечител или осиновяването да се прекрати поради обстоятелства, които дълбоко са разстроили отношенията между осиновения и осиновителя. В тези случаи е възможно детето да се варне на родното семейство, но това трябва да стане въз основа на съдебно преценка и решение. Относно издръжката на осиновения е възможно привличане и на осиновителя и на рожденните родители. СК не сочи в какво съотношение и в какъв ред трябва да стане това. Би трябвало да се приеме, че по начало осиновителят дължи издръжката, а ако той изпадне в невъзможност да я дава, издръжката може да се търси от родителите и другите роднини по произход. Осиновеният и низходящите му наследяват както осиновителят, така и роднините по произход. Те не наследяват роднините на осиновителя. Въпросът за наследяването на самия осиновен е решен от СК в смисъл, че негов наследник е осиновителят, но ако той е починал преди неговата смърт и с това осиновяването е прекратено, наследници на осиновения при липса на негови низходящи са родителите, респективно другите роднини по произход. Недопустим е бракът между осиновения и неговите низходящи и осиновителят. Брак с роднините на осиновителя е допустим поради отсъствието на семейноправни отношения.
       Осиновяване от съпруг на родител. Уредено е в специална разпоредба на СК. При осиновяване на дете от съпруг на родител правата и задълженията между този родител и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, се запазват. При развод не е изключено детето да се повери на осиновителя. Но е възможно прекратяването на брака да се отрази върху отношенията по осиновяването. В този случаи разводът се оказва обстоятелство, което дълбоко разстройва отношенията между осиновителя и осиновения и може да бъде основание за съдебно прекратяване на осиновяването. Ако детето бъде поверено на осиновителя не настъпва прекратяване на правоотношенията с родителя, защото той не е давал съгласие за прекратяване на правните си връзки с детето. При смърт на осиновителя и непълно осиновяване фактът ще прекрати осиновяването, а осиновения ще наследи осиновителя. Възстановяват се родителските права и задължения и правото на наследяване само на родителя, който не е бил съпруг на осиновителя. Смъртта на осиновителя при пълно осиновяване може да се окаже причина за прекратяване на осиновяването, ако интересите на осиновения налагат това. Прекратяване могат да искат и родителите на осиновения.
       Прекратяване на осиновяването.
       ?рез смърт. Става автоматично, по право. За да има действие, трябва да са починали единственият или двамата осиновители. Смъртта на осиновения, въпреки, че СК не се произнася, трябва да се счита като основание за прекратяването. Ако осиновеният има низходящи, създадените правни връзки между тях и осиновителя се запазват.
       По взаимно съгласие. Става пред съда когато и осиновителят и осиновения са дееспособни. Навършването на 14 годишна възраст от осиновения не е достатъчно. Взаимното съгласие трябва да е сериозно и непоколебимо. То не прекратява осиновяването, а е основанието, въз основа на което съдът извършва прекратяването със своето решение.
       Поради тежко провинение. Това е основание за прекратяване на осиновяването и от двата типа. То става при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. Тежкото провинение е виновно поведение, което представлява крайно осъдително от гледище на морала накърняване на произтичащите от осиновяването задължения. Приема се, че малолетно осиновено дете не може да извърши тежко провинение, което да обоснове прекратяване на осиновяването. Такова провинение може да бъде извършено само от лице, което е в състояние да действа виновно, да осъществява съзнателна волева дейност. Практиката на ВС отрича наличието на тежко провинение когато осиновителят (осиновеният), сам е поставил насрещната страна в невъзможност да осъществява необходимите задължения и грижи; отрицателното поведение на едната страна е оправдана реакция срещу отрицателното поведение на другата страна; дадено поведение представлява упражняване на права. Прекратяване на това основание могат да искат осиновителят, осиновеният, а ако е засегнат обществен интерес - прокурора.
       Поради растройващи обстоятелства. По този начин се прекратява осиновяването и от двата типа. Извършва се от съда като няма значение кой е причинителят на това състояние. Доколкото е налице виновно поведение, то е такова вън от случаите на “тежко провинение”.
       Въз основа на смърт. Това става със съдебно решение при пълно осиновяване. Смъртта не отстранява многобройните правни последици на осиновяването в двата семейни кръга. Те могат да бъдат разрушени само по съдебен ред. Условие за това е смъртта на единственния или двамата осиновители. Прекратяването не е задължително и се постановява от съда само ако се налага от интересите на осиновения. Може да се иска от осиновения, настойникът, попечителят, прокурорът и родителите.
       Поради унищожаемост. При осиновяването са извършени следните нарушения - осиновяваният е бил пълнолетен, липсвала е необходимата разлика във възрастта, съществувало е забранено родство, извършено е осиновяване от 2 лица без да са съпрузи, не е било дадено съгласие за осиновяване. Унищожаването има действие на прекратяване за в бъдеще. Закононарушение вън от изброените са основания за нищожност на осиновяването. Обявяването на нищожността става с обжалване на решението за допускане на осиновяването. За основанията, които могат да се предявят само чрез обжалване на решението, важат сроковете за обжалване. За нарушенията, които водят зо унищожаемост и прекратяване е предвиден специален срок. Когато не е дадено съгласие от необходимите лица искът за унищожаване може да се предяви в едногодишен срок, който тече за осиновителя и родителите на осиновения от узнаването, а за осиновения - от навършване на пълнолетие. Не е изключена и възможността за обжалване на решението. За останалите нарушения, които водят до нищожност не е предвиден срок и не са предвидени саниращи обстоятелства. Решението на съда обявява нищожността с обратна сила.
       Участие на прокурора при прекратяване на осиновяването.
       Прокурорът е овластен от закона да предяви иск за прекратяване на осиновявеното при унищожаемост, тежко провинение, обстоятелства, които дълбоко са разстроили отношенията, смърт на единствения или двамата осиновители при пълно осиновяване. В първите три случая той може да иска прекратяване на осиновяването, ако е засегнат общественият интерес. Вън от тези случаи прокурорът може да продължи делото за прекратяване на оситновяването. Това е хипотезата когато смъртта на осиновителя или осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването. Ако съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.
       Последици от прекратяване на осиновяването.
       Престава действието на осиновяването - разрушават се създадените семейноправни връзки и се възстановяват прекратените. Действието е само за в бъдеще. Други последици - заличава се вписването на осиновителя като родител; осиновеният трябва да престане да носи името на осиновителя и да възстанови името си по произход, отпадат родителските пвава и задължения на осиновителя като не се възстановяват автоматично тези на родителите. Отпадат правата и задълженията за издръжка. Отпадат наследствените права, но придобитите до прекратяване на осиновяването се запазват. Възстановяват се наследствените права с роднините по произход. При пълно осиновяване, ако преди прекратяването е починал родител или друг роднина, осиновеният не наследява за разлика от непълното осиновяване. Отпадат пречките за брак, възникнали в резултат на осиновяването. Няма законна пречка за повтрно осиновяване между същите лица.

58.РОДИТЕЛСКИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ.

Отношенията между родители и деца съществуват мужду между три лица - майка, баща и дете. Те възникват с раждането или осиновяването и се прекратяват със смърта или с прекратяване на осиновяването. Съществуват пре целия живот на лицата. Главното съдържание са родителските права и задължения. СК урежда с отделно правило и задълженията на пълнолетните деца към родители, оказали се в определено затруднено положиние. Спициални разпоредби за посветени на отношенията между втория баща или втората майка и довевените или заварени деца. За първи път в нашето законодателство СК регламентира отношенията между внуци, дядо и баба.
       Родителските права и задължения възникват само при условията на закона. Техен източник е кръвният проиход или осиновяването. Те не могат да бъдат прекратявани, изменявани или преотстъпрани по волята на родителите. Техни титуляри са и двамато родители или единият от тях, ако другият е неизвестен. Същото е и положението когато единият родител е починал, обявена е със съдебно решение неговата смърт или безвестното му отсъствие. При лишаването от родителски права на единия родител, той не е освободен от задължението за издръжка. Титулярството на двамата родители не се засяга от развода. Родителят, на когото не е поверено детето, не е лишено от родителски права, нито освободено от родителски задължения. При деца, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, изобщо липсва титуляр. Родители по смисала на закона са и осиновителите. Не е родител и титуляр на родителски права и задължения съпругът на родителя или на осиновителя - втория баща или втората майка на детето. Адресати на родителските права и задължиния са децата. По смисала на закона това са родните и осиновените деца, но не и доведените и заварените деца, навършилите пълнолетие деца. Видовете родителски права и задължения са:
       1. Права и задължения на родителите по отношение личността на детето - име, отглеждането, възпитанието, грижите за образованието на детето.
       2. Задължение за съвместно живеене на децата с родителите.
       3. Предсавителни и попечителски функции на родителите по отношение на малолетните и непълнолетните дица при извършване на правни действия.
       Отглеждане, възпитание, образование на детето.
       Определяне на собственото име на детето. Личното име на детето се определя от родителите по взаимно съгласие. При разногласие те могат и да не посочат име и тогава то се оприделя от длъжностното лице. Ако предложеното име за детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или несъвместимо с националната чест, историческото минало и достойнството на българския народ, длъжностното лице по гражданското състояние има право да откаже вписването на предложеното име в акта за раждане и родителите са длъжни да изберат друго подходящо име. при извън брачно дете, ако са установени и двамата родители, родителските права и задължения принадлежат и на двамата, независимо от липсата на брак. Бащеното и фамилното име също се определят по общите правила в зависимост от името на бащата. Ако е установена само майката те определя личното име на детето, а бащиното и фамилното име се определят според нейните имена. За бащино име се взема личното име на майката с окончание на мъжко име, а за фамилно име - фамилното име на майката или името на нейния баща. Със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето като в този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката. Бощинството на извънбрачното дете може да бъде установено след съставяне на акта за раждане. Тогава името на детето трябна да се измени и да се съобрази с това на бащата. Ако детето е с неизвестни родители името му се определя от длъжностното лице по гражданското състояние. Ако впоследствие родителите му или единия от тях бъдат установени би трябвало да се приеме, че имената му ще се променят съобразно тези на бащата или майката.
       1. Отглеждане. Обхваща грижите за физическото развитие на детето и преди всичко доставянето на издръжка и постоянния надзор на родителите над него.
       2. Възпитаване. Тази функция на родителите има незаменим характер. Възможно е използването на определени наказателно-изправителни мерки, но те трябна да са допустими от закона и морала, кото се изключва причиняването на ненужни физически или душевни страдания или увреждане здравето на детето. Подобни действия могат да обосноват лишанане от родителски права и дори да се превърнат в престъпление. В хода на възпитателната си дейност родителите имат право и са длъжни да упражняват непрекъснат контрол върху децата. За неупражняването на дължимия възпитателен надзор родителите носят гражданса и наказателна отговорност.
       3. Образование. Грижата на родителите се осъществява на основата на конституционните принципи в облостта на образованието и задължителността на основното образование.
       Местоживеене на децата. В чл.71 от СК е предвитено, че ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си, освен ако важни причини не налагат да жинеят другаде. Важните причини могат да бъдат учене, лечение, работа, оставане в страната при дългосрочно пребиваване на родителите в чужбина, настаняване на детето при трето лице поради лишаване на родителите от родителски права и други. Това не се отнася за встъпилия в брак непълнолетен. Родителите могат да искат тяхното връщане в случай на отклонение. По тяхно искане  РС по местоживеенето им, след като изслуша детето, ака е навършило десет години, издава заповед за връщането му при родителите. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на ОС, но това не спира изпълнението й. Заповедта се изпълнява по административен ред. Неоснователно отклонение, според СК има когато детето самоволно е напуснало дома на родителите си, изгубило се е или е било откраднато и неправомерно се задържа от трето лице.
       Представителство и попечителско съдействие на децата.
       1. Представителство. Родителите са законни предсавители на децата, ненавършили 14 години - малолетните.
       2. Попечителско съдействие. Осъществява се от родителите по отношение на непълнолетните деца - от 14 до 18 години. Непълнолетния е овластен да извършва самостоятелно обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди и може сам да разполага с придобитото от личния си труд. Родителите могат да извършват три вида действия относно имуществото на децата:
       а/ действия, които родителите извършват или за които дават съгласие самостоятелно без ничие разрешение. Това са действия на управление по запазване, поддържане и използване на имуществото.
       б/ действия на разпореждане. Необходимо е разрешение на РС по местоживеенето, кето се дава само при нужда или очевидна полза за непълнолетния. Това  са действия по прехвърляне, измененеие, ограничаване или прикратяване на едно право. Без разрешение на съда договорът би бил унищожаем.
       в/ абсолютно забранени сделки. Те са неблагоприятни за интересите на децата. Извършените такива сделки са нищожни. Забранени са дарението, отказът от права, даването на заем, обезпечаването на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство. Това не се отнася до сделките на встъпилия в брак непълнолетен, който за разпореждане с недвижим имот трябва да получи разрешение на РС.
       Упражняване на родителските права и задължения.
       Осъществяват се от двамата родители заедно и поотделно. Всеки от тях може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца, когато те са в техен интерес. От равноправието между родителите произтича необходимостта за съгласувано решаване на всички въпроси, отнасящи се до децата. Съгласието между родителите може да бъде постигнато изрично. Ако спорът между тях прерастне в непреодолимо разногласие, то се разрешава чрез намесета на РС. Съдът изслушва родителите и ако е необходимо и детето. Когато двамата родители не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от РС по местопребиваването на децата, ако са навършили 10 години. Тук се касае за разногласие относно самите родителски права.
       Отговорност на родителите. Родителите отговарят за виновно нарушаване на родителските задължения. Отговорността може да е наказателна, гражданска, административна, процесуална и семейно - правна. Изразява се в някакъв вид засягане на родителските права. Между семейно - правните последици особено място заема ограничаването и лишаването от родителски права. По основната си същност това е мярка за защита на децата. Родителските права могат да бъдат ограничени или отнети не само поради виновно поведение на родителя, но и когато той по обективни причини не може да ги упражнява. Основания за ограничаване на родителските права:
       а/ когато поведението на родителя представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето.
       б/ когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест, или поради продължително отсъствие, или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.
       И в двата случея е налице опасност за детето.
       Последици от ограничаването на родителските права. Могат да бъдат засегнати различни родителски правомощия. Мерките предизвикват само количествено намаляване, ограничаване на родителските права. На детето не следва да се назначава настойник или попечител. Съдът определя мерките относно личните отношения между родителите и децата - свиждането и личния контакт. Мерките не са изброени в закона и зависят от конкретния случай.
       Производството по ограничаването на родителските права е пред РС, започва служебно, по искане на другия родител или на прокурора.
       Лишаване от родителски права. Това е цялостно отнемане на родителските правомощия. То е крайна мярка за защита на децата и се прилага рядко. Основанията са при особено тежки случаи на виновно поведение или обективно състояние на родителя, поради липса на грижи и издръжка - родителят няма основателна причина за това и то му се вменява във виновно поведение; продължителността не е посочена и се преценява за всеки конкретен случаи, лишаване поради изоставяне на детето в обществено заведение.
       Последици от лишаването:
       а/ отпадат правомощията на родителя спрямо детето, отнасящи се до представителството и попечителското съдействие; отпада отговорността на родителя за причинени от детето вреди, но не отпада задължението за издръжка на детето, правото на детето да наследи родителя и да получи наследствена пенсия от него. Съдът трябва да определи мерките за личните отношения между родителя и детето. Това става по негово усмотрение като се цели да не се отчуждава абсолютно детето от родителя, но да бъде и предпазено от неблагоприятни въздействия.
       б/ засяга се гражданския статус на родителя - той не може да бъде осиновител, настойник, попечител, член на настойнически съвет. Родителят губи спрямо детето си и права, които не са част от родителските грижи - да търси от детето си издръжка, ако е лишен от права поради виновно поведение; правото да наследи детето, но ако е лишен поради обективни причини това право не отпада.
       в/ упражняването на родителските права по отношение на детето остава в другия родител, дори когато родителите са разведени и е бил лишен от права този, на когото детето е поверено. Ако липсва друг родител, над детето трябва да се учреди настойничество или попечителство.
       Производство. Образува се пред РС служебно, по искане на другия родител или на прокурора. Задължително се изслушва прокурорът и родителят, чието лишаване от права се иска.
       Промени, възстановяване на родителски права, вписване.
       При изменение на обстоятелствата съдът може да измени родителските права като ги разшири или намали.
       Ако необходимостта от лишаването отпадне, отношенията трябва да се нормализират и родителските права да се възстановят. Родителят може да поиска от съда да възстанови родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях. Преценката за отпадане на основанието се прави от съда. По аналогия на закона би трябвало да се приеме, че това се отнася и до случея на ограничаването им.
       Лишаването и възстановяването на родителските права се вписва. Прави се във връзка с публичността и защото тези въпроси се отнасят до гражданския статус на лицата. Съдът съобщава служебно на Общинския съвет по местожителство на родителя за съответно вписване на лишаването от родителски права или на последвалото им възстановяване.

59.ИЗДРЪЖКА.

Задълженията за издръжка са задължения на определени членове на семейството да доставят средства за съществуване на нуждаещи се членове от същото семейство. От обратна страна това се явява право на издръжка. В семейното право семейството се определя като общност от лица, свързани със семейно - правни връзки, без да е необходимо те да живеят съвместно в общо домакинство.
       Основни белези на задължението за издръжка:
       Те са семейно - правни задължения.
       Тези задължения са законни - възникват по силата на правна норма при наличността на установените условия.
       Задълженията са строго лични - свързани с личността на задължения и оправомощения и съотношенията между тях. Със смъртта на едно от тези лица те се погасяват, не преминават по наследство, не могат да се прехвърлят чрез правни сделки.
       Задълженията са безвъзмездни - в полза на далия издръжка не възниква право да иска връщане на даденото, нито право на насрещна издръжка.
       Възможно е доставяне на издръжка и въз основа на правна сделка - например договор за издръжка и гледане, но тук правната връзка не е семейно - правна.
       Нормите за издръжка са с императивен характер - не допускат уговаряне на противното на установеното.
       Условия за получаване и даване на изръжка.
       1. Нетрудоспособност. Лицето трябва да е нетрудоспособно и да не може да се издържа от имуществото си. Нетрудоспособността се изразява в невъзможност да се полага труд. Тя може да бъде пълна или частична, постоянна или временна. От това зависи размерът и времетраенето на издръжката. В теорията и в съдебната практика се прпиема, че семейното право има предвид действителна нетрудоспособност, която трябва да се установява конкретно. Това не е нетрудоспособност поради навършване на пенсионна възраст и не е нетрудоспособен този, който временно е без работа.
       2. Невъзможност за самостоятелно издържане. Когато нетрудособното лице не може да се издържа от имуществото си му се дължи издръжка. Имущество е не само доходите, но и наличните имущества, които могат да се превърнат в средства за издръжка. Според ВС издръжка се дължи когато имуществото не е достатъчно да осигури пълна издръжка или не следва да се трансформира в средства за издръжка и ако нетрудоспособният има имущество, той е длъжен да осигури издръжката си от дходите или стойността на имуществото. Не може да се изисква да се трансформират в средства най - необходимите имущества, задоволяващи основни жизнени потребности. Нетрудоспособният не е длъжен да отчуждава необходимото му жилище и покъщнина.
       3. Възможност за даване на издръжка. Издръжка дължи само лице, което има възможност да я дава. То трябва да разполага със свободни средства след задоволяване на собствената си необходима издръжка. Възможността се преценява конкретно и се определя от доходите, имотното състояние, квалификацията на задълженото лице. Трябва да се има предвид само личното материално положение на задължения, а не и това на блазките лица, с които той живее. Лицето, което отбива редовната си военна служба и няма имоти или доходи, се счита в невъзможност да дава издръжка. Възможността на лицето, което изтърпява наказание Лишаване от свобода, се определя в съответствие с възнаграждението, което получава и с другите му доходи, ако има такива. Не се освобождават от задължението за даване на издръжка лицата, които неоправдано не работят. Възможността им се определя съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства от значение за случая.
       Размер на издръжката.
       Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите са разумно преценените нормални и основни нужди. Възможностите зависят от свободните средства на лицето след задоволяване на собствената му необходима издръжка. Размерът на издръжката се определя от съотношението на нужди и възможности. Това става по преценка на съда. Изключение е установено за издръжката на ненавършили пълнолетие деца, която се определя пак от съда, но в грпаници установени от МС - от 15 до 65 % от размера на минималната работна заплата за страната.
       Задължени да дават издръжка лица
       Кръг. Това е семейния кръг и той обхваща лицата, които според възгледа на законодателя се намират в такава степен на близост която изисква материална взаимопомощ. Това са съпрузи (настоящи и бивши), възходящи, низходящи, братя и сестри. Не дължат издръжка останалите роднини, вторият баща и втората майка на доведените или заварените деца, съпругът на осиновителя, настойникът или попечителят, третото лице, при което е настанено детето.
       Ред на задължените лица. Нуждаещият се не може да иска издръжка едновременно от всички или от когото сам предпочете. В член 80, ал. 1 от СК е посочен редът на лицата от които може да се иска издръжка. Той е:
       1. От съпхруг или бивш съпруг.
       2. От деца.
       3. От родители.
       4. От внуци и правнуци.
       5. От братя и сестри.
       6. От дядо и баба и от възходящи от по - горна степен.
       Когато няколко лица от един и същ ред имат възможност и дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно с възможността им. За определяне размера на издръжката в този случай за възможност за даване се използва сбора от възможностите на всички задължени. Нуждата се определя с оглед на тази обща величина. Ако издръжката практически е била давана от едно от задължените лица, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно с лихвата. Дължи се от момента на доставянето на сумите за издръжка.
       Оправомощени да получават издръжка лица.
       Кръг. Това е семейния кръг, същия както при дължащите издръжка лица. На издръжка нямат право останалите роднини и лицата, които не дължат издръжка.
       Ред на оправомощените за издръжка лица. Посчени са в член 81 от СК. Това са:
       1. Деца, съпруг или бивш съпруг.
       2. Родители.
       3. Внуци и правнуци.
       4. Братя и сестри.
       5. Дядо и баба и възходящи от по - горна степен.
       Нуждаещият се може да търси издръжка преди всичко от съпруг, а на второ място от деца навършили пълнолетие. Задълженият трябва да доставя издръжка едновременно на деца и съпруг. Ако право на изръжка към дадено лице имат близки от различни редове, издръжка трябва да се доставя едновременно на всички, а събразно със законовата градация до изчерпване на възможностите: най - напред на първия ред, ако останат срдства на втория ред и т. н. За незадоволените нужди по - далечните редове трябва да потърсят издръжка от други лица съгласно член 80 от СК.
       Когато няколко близки от един и същ ред имат право на издръжка се приема, че тя се разпределя според нуждите им, съобразно с възможността на задължения. За евентуално незадоволените нужди те трябва да се обърнат към следващите задължени лица.
       Издръжка за минало време. По начало издръжката се дължи за бъдеще време. По изключение може да се търси издръжка и за една година назад преди завеждане на иска за издръжка. Но при този дълъг период е възможно предпоставките за издръжка да са възникнали в по - близко време и затова тя се дължи само от момента, в който те са възникнали.
       Отказ от издръжка за бъдеще време е нищожен. Може да се откаже издръжка за минало време и би трябвало да се приеме, че е допустим отказ от дължими вече суми по присъдена издръжка, защото това не е отказ от право на издръжка за бъдеще време, а от настоящо вземане за издръжка.
       Доставяне на издръжката.
       Паричната издръжка се плаща ежемесечно, като при забава се дължи месечна лихва. Вън от този случай забавата е престъпление при условията на член 183 от НК. СК не изключва доставянето на издръжка в натура. Това са случаите когато задълженият живее в общо семейство и домакинство с оправомощения. Издръжката се доставя в натура и непрекъснато. Не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка. Вземането за издръжка е привилегировано. Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение.
       При изменения на обстоятелствата присъдената издръжка може да се измени или прекрати. За това е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Началния момент на увеличаването или намаляването на издръжката е подаването на иска.
       При отпадане на някой от обстоятелствата, въз основа на които е била присъдена издръжката, тя може да бъде прекратена. Остава открита възможността за ново присъждане на издръжка, ако условията за получаване и доставяне възникнат отново.
       Има случаи когато издръжкато отпада поради други факти и това е окончателно и безвръзватно. Това отпадане се обозначава като погасяване. СК не сочи причините поради които тя се погасява а те се извличат от отделни негови разпоредби и от режима на издръжката. Обстоятелствата, които погасяват правото на издръжка са:
       а/ смърт на задължения или на оправомощения.
       б/ пълнолетие на детето.
       в/ пълно осиновяване на детето.
       г/ прекратяване на осиновяването.
       д/ развод или унищожаване на брака.
       е/ изтичане на три години от развода - погасява се правото на бившия съпруг да иска издръжка.
       ж/ встъпване на бившия съпруг в нов брак.
       Изгубване на издръжката поради тежко провинение. Това е санкция за виновно поведение. Не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ. Понятието “тежко провинение” не е дефинирано в СК. Приема се, че това е поведение на нуждаещия се от издръжка, което прави нейното получаване противно на морала. Негови белези са съзнателното и умишлено деяние. То може да бъде активно действие или бездействие, еднократна проява или трайно поведение. ?е е “тежко” се определя чрез морални и житейски критерии. Изброяването на лицата - адресати на тежкото поведение в СК е изчерпателно. В резултат на изгубване правото на издръжка на лицето се отнема възможността да я търси. Приема се, че тежкото провинение губи характера си на погасяваща причина и не може да се предявява, ако е последвала прошка. Тя може да бъде дадена изрично или мълчаливо, ако от обстоятелствата се вижда, че дължащият издръжка не се чувства вече засегнат. Прошката трябва да бъде дадена от дължащия издръжката, независимо дали провинението е било насочено към него или към негов близък.
       Издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родители. Това е едно от родителските задължения. На практика въпросът за издръжката се поствя при отклонение от нормалните отношения - пренебрегване на родителският дълг, конфликт между родителите, фактическа раздяла, развод, липса на брак. Носител на издръжката е рожденният родител или осиновителят, лишеният от право родител. Не е носител на задължението рожденният родител при пълно осиновяване, вторият баща или втората майка, съпругът на осиновителя. Носител на правото е детето - ненавършилото пълнолетие рожденно или осиновено дете. Не е носител на правото рожденното дете, което е осиновено от друг при пълно осиновяване, доведеното или заварено дете, пълнолетното дете. Родителите са длъжни да доставят издръжка на своите деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществното си. Ако детето има лични доходи, според ВС те се вземат предвид дали и до каква степен то се нуждае от издръжка. Родителят дължи издръжка дори и ненавършилото пълнолетие дете да е встъпило в брак. Задължението за издръжка не е безусловно от гледна точка на положението на родителя - що се касае до възможността за даване на издръжка. Родителят не дължи издръжка при невъзможност да я дава. Размера на издръжката се определя от съотношението между нужди и възможности в границите, определени от МС - 15 до 65% от минималната работна заплата за страната. Кодексът обаче предвижда възможност за отклонение и под долната граница и над горната граница. Под установения минимален размер може да се определи издръжка, ако детето се намира на държавна издръжка или пради други важни обстоятелства - голям брой деца, нисък доход на родителя и други. Над максималния размер се определя издръжка, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я дава без особени затруднения.Тежкото провинение на детето води до изгубване на издръжката. Този принцип не се прилага за издръжката на деца до навършване на 16 годишна възраст поради това, че те не разбират свойството и значението на постъпките си.
       Издръжка между съпрузи.
       Издръжка на настоящия съпруг. От гредна точка на правния режим тази издръжка се подчинява на общите правила. Няма пречка единият съпруг да издържа другия и без законовите предпоставки. Въпросът за осъществяване на законното право на издръжка възниква при влошени отношения и особено при фактическа раздяла между съпрузите.
       Издръжка на бивш съпруг. Това е особен случай на издръжка. Тя не е автоматично продължение на издръжката, която е била давана през време на брака. Издръжката между бивши съпрузи се обуславя от общите условия за полумаване и даване на издръжка и от специални правила:
       1. Значение на вината при развода. Право на издръжка има само невиновния за развода съпруг. Тя би се дължала и при невиновност на двамата съпрузи, която ще бъде налице и при непроизнасяне по вината. Условия за това е споразумението на съпрузите по всички последици на развода, включително и по издръжката на бившия съпруг.
       2. Срок. Издръжката се дължи най - много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по - голям срок. Срокът може да бъде продължен от съда или при споразумение между страните. С решението си съдът може да продължи три годишният законов срок и уговорения от страните по - дълъг срок. Условия за това са получаващият издръжка бивш съпруг да е в особено тежко състояние и дължащият съпруг да може да я дава без особени затруднения. Необходимо е комулативно наличие на двете условия. Срока на продължаването зависи от преценката на съда, но издръжка не може да се присъди безсрочно. Няма пречка да се постанови допълнително удължаване на срока.
       Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак. Ако новият съпруг не е в състояние да дава издръжка или бракът с него бъде прекратен, задължението на първия съпруг няма да се възроди.
       Доставяне на издръжка от държавата.
       Ако задълженото лице, осъдено да плаща издръжка не я доставя, тя се плаща за негова сметка от държавата. Общинският съвет осигурява неизплатената издръжка по писмено искане на взискателя. Това се прави чрез съдия - изпълнителя, който в 7 - дневен срок го изпраща на отдел “Финанси” на Общинския съвет. Изпраща се и сегнално писмо до прокуратурата за възбуждане на наказателно преследване, ако има данни за извършено престъпление по член 183 от НК. Сумата се превежда всеки месец направо на взискателя в размера, определен от съда със съдебното решение. Платената от държавата издръжка е за сметка на неизправния длъжник и върху нея се начислява лихва. В някой случаи нуждаещият се няма близки, от които би могъл да търси издръжка, или има такива, но те не са в състояние да я доставят. Тогава тази грижа се поема от дължавата. Това не е семейно - правно задължение, а се осъществява по реда на общественото подпомагане.
НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО.
              Настойничеството и попечителството са две разновидности от грижи. Настойничеството се учредява над малолетните деца (до 14 години) и над лица, поставени под пълно запрещение. Попечителството се учредява над непълнолетни деца (от 14 до 18 години) и над лица, поставени под ограничено запрещение. Орган по настойничество и попечителство е кмета. Ролята му се проявява при учредяване и функциониране на настойничеството и попечителството. Дейността му е под контрола на съда.
       Настойничество. Учредява се над деца чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, които нямат 14 години и над запретени, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, поставени са под пълно запрещение и са недееспособни. До назначаването на настойник кметът лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото и взема други охрантителни мерки за личността и интересите на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество. При нужда той може да възложи на определено лице временно да изпълнява настойнически функции.
       Учредяването на настойничеството се извършва от кмета и се състои в назначаване на настойник, заместник - настойник и двама съветници - формиране на настойнически съвет и поставяне на съответното лице под неговите грижи. В съвета влизат лица, избрани измежду роднините и близките на поднастойния, които най - дбре ще се грижат за неговите интереси. При възможност се включват и лица с педагогическа подготовка. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за тежки умишлени престъпления и лица, които поради болест, алкохолизъм, неморален живот, користно поведение, противоречие с интересите на поднастойния или по други причини не са в състояние да изпълняват настойнически функции.
       Настойникът е централната фигура. “Дейността му е почетна”. Той е длъжен да се грижи за поставетния под настойничество, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Настойникът извършва действията на управление самостоятелно. В срок от 1 месец той е длъжен да уведоми органа по настойничество и попечителство за придобитото чрез учредяване на настойничеството имущество в големи размери, което се вписва в описа съставен преди учредяване на настойничеството. За разпоредителните си действия той трябва да иска предварително разрешение от РС. Към молбата за разрешение се прилага мнението на настойническия съвет. Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество в банка на негово име. За несвоевременно внесените суми той дължи 1/100 месечна лихва. Поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат да живее другаде. Преценката за наличието на причините е от компетентността на РС. При отклонение на поднастойния от РС може да се иска неговото връщане. Цялостната дейност на настойника се намира под надзора на органа по настойничество и по попечителство. Той може да е текущ и упражняван по определени поводи. Органът може да спира действията на настойника, да предписва извършването на определени действия като вземе мнението на съвета, да прави промени в настойническия съвет или да освободи настойника или да го отстрани. Настойника представя отчети ежегодно, при освобождаване от длъжност и при поискване. Настойникът замества родителят но това не е абсолютно и пълно. Правата му са по тесни от родителските и задълженията му не обхващат всички родителски задължения. Той не е овластен да определя собственото име на детето, нито то приема неговото фамилно име. При евентуално осиновяване настойникът изръзява не съгласие, а мнение.
       Заместник - настойник. Той замества настойника, когато е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или когато е възникнало противоречие между неговите интереси и интересите на поднастойния, при смърт на настойника, поставянето му под запрещение, лишаването му от родителски права. Органът по настойничество и попечителство постановява заместването на настойника от заместник - настойника. Когато е на тази длъжност заместник - настойника я осъществява в пълното й съдържание. В нормална обстановка той е член на настойническия съвет.
       Съветници в настойническия съвет. Те подпомагат настойника и заместник - настойника, уведомяват органа по настойничество и попечителство за неблагополучия в отглеждането и възпитанието на малолетния и в опазването на правата и интересите на поставения под настойничество, изслушват отчета на настойника и участват в приемането му от органа по настойничество и попечителство.
       Настойнически съвет. Той действа като колективен орган. За да извърши разпореждане с имуществото на поднастойния или да тегри суми от неговия влог, настойникът трябва да получи разрешение от РС, като към молбата си прилага мнението на съвета. Кметът може да спира действията на настойника и да предписва извършване на действия, след като вземе мнението на съвета. Настойника се отчита пред съвета, преди да представи отчета си пред кмета. ?ленове на съвета присъстват и при приемането на отчета.
       Особени случаи на настойничество (настойничество по право).
       1. Настойничество по право на управителя на заведението над малолетен с неизвестни родители.
       2. Настойничество над запретен съпруг. Учредява се когато поставеното под пълно запрещение лице има дееспособен съпруг. То възниква по силата на закона. Когато дееспособния съпруг е настойник, той изпълнява тази функция еднолично.
       3. Ако поставеният под нълно запрещение няма дееспособен съпруг, но има родители, годни да упражняват родителски права, те влизат в ролята на негови настойници по право.
       Прекратяване на настойничеството. Това е преустановяване на самата настойническа функция по отношение на лицето. Не е уредено специално в СК. Спомената е една от възможните причини - навършване на 14 години. От съдържанието на уредбата следва, че настойничеството се прекратява след отпадане на условията за учредяването му.
       Попечителство. Учредява се над непълнолетни (деца от 14 до 18 години), чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права и над лица, поставени под ограничено запрещение. Извън тази категория остават встъпилите в брак непълнолетни. Могат да бъдат предприети охранителни мерки както при учредяването на настойничество. Попечителството се учредява от органа по настойничество и по попечителство като се назначи от него попечител и заместник-попечител. Непригодни за тази цел са лицата, които не могат да участват в Настойническия съвет.
       Попичител. Той се грижи за личността на подопечния, за запазване на неговите интереси - имуществети и неимуществени, дава съгласие за извършване на правни действия - за управителните сам, а за разпоредителните съгласието му е след разрешение на РС, ако те са в негова полза като му е забранено да дава съгласие за абсолютно забранените сделки, а относно тегленето на суми от влоговете на подопечния също е необходимо разрешение на РС. Подопечния живее при попечителя, освен ако важни причини налагат да живее другаде. При неоснователно отклонение той може да бъде върнат по съответния ред. Дейността на попечителя е под надзора на органа по настойничество и попечителство. Той може да изисква обяснения от попечителя. Даването на периодически отчети от попечителя не е предвидено, защото подопечния сам извършва правни действия, а попечителят дава само съгласие за тях. Надзорът над попечителя се свежда към текущо наблюдение, което позволява винаги намеса при нужда. При поискване на органа по настойничество и попечителство той дава обяснения за своята дейност в присъствието на заместник - попечителя. Органът се произнася по обясненията на попечителя и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им. Когато попечителят без уважителни причини не се яви или не представи обяснение, органът съставя акт и налага глоби. Органът по настойничество и попечителство може по всяко време да направи промени в попечителите, ако интересите на подопечния изискват това, задълженията по попечителството не се изпълняват или изпълнението им е крайно обременително поради старост, болест, служебни задължения и други. Промяната може да се сведе до освобождаване на попечителя по обективни причини или отстраняването му поради виновно неизпълнение. Положението на попечителя се отличава от положението на родителя. Възможен е брак между попечител и подопечен, след като последният навърши 16 години.
       Заместник - попечител. Условията, при които той замества попечителя са единтични както при настойничеството. Той изпълнява длъжността на попечителя, в пълното й съдържание.
       Особени случаи на попечителства. Съвпадат с тези при настойничеството. Те не се учредяват от органа по настойничество и попечителство, изпълняват се еднолично. Това са случаите когато попечител на непълнолетен с неизвестни родители, настанен в обществено заведение, е управителят на заведението; попечител на пставен под ограничено запрещение съпруг е дееспособния съпруг; при лапсата на дееспособен съпруг родителите на ограничено запретения упражняват родителските права и задължения.
       Възможно е преминаване от настойничество към попечителство когато с навършване на 14 годишна възраст детето се освобождава по право от настойничество и органът по настойничеството и попечителството му назначава попечител и заместник - попечител. Преминаването от оппечителство към настойничество не е уредено от СК.
       Прекратяване на попечителството. По същнастта си съвпада с прекратяването на настойничеството. Причините са свързани с отпадане на предпоставките за учредяване на попечителството. Специфична причина е встъпването в брак на навършилия 16 години неполнолетен. Встъпването в брак на ограничено запретения няма такова действие

60.НАСЛЕДЯВАНЕ.

Наследство. Наследството е обектът на наследственото правоприемство. То представлява съвкупност от имущественните права и задължения на наследователя. Назовава се наследство, наследствена маса или наследствено имущество. В състава му влизат имуществените права на наследователя - облигационни и вещни. Личните неимущественни права се прекратяват с неговата смърт. Изключение са правата, свързани с интелектуалната собственност, които са обект на наследяване. В наследственната маса влизат и задълженията на наследодателя. Наследниците, които са приели наследството отговарят съобразно дяловете си. Тук влизат задълженията за причинени вреди и задълженията към държавата. Глобата е наказание и поради това наследниците не отговарят за плащането й. Но ако актът, с който тя е наложена, е влязъл в сила преди смъртта на наследодателя, тясе събира от неговото имущество. По своя състав и обем наследствената маса не съвпада с имуществото на наследодателя в ммента на смъртта му. Не могат да бъдат предмет на наследственно правоприемство права, принадлежали на наследодателя пожизнено или свързани с неговата личност права. Такива са правото на ползване, погасява се договора за поръчка, за изработка, освен ако той не е сключен с оглед личността на изпълнителя и наследниците му се съгласят да продължат изпълнението, трудовият договор при смърт на работника, не преминават правата и задълженията за издръжка, освен ако то не е договорно. При смърт на приобретателя по сключен договор за прехвърляне на вещни права срещу издръжка и гледане договорът не се прекратява по право.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия.
Не може да наследява нито по закон, нито по завещание:
а) който не е заченат при откриване на наследството и
б) който е роден неспособен да живее.
До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.
Не може да наследява като недостоен:
а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;
б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с  лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.
Недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание.
Недостойният, в полза на когото наследодателят е направил завещание, като е знаел причината за недостойнството, без изрично да го е признал за достоен, наследява само в границите на завещанието.

61.НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАКОН.

Децата на починалия наследяват по равни части.
Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него.
При осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя.
Когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив.
Ако починалият е оставил само възходящи от втора или по-горна степен, наследяват по равно най-близките от тях по степен.
Когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.
 Когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен, първите получават две трети от наследството, а възходящите - една трета.
В случаите на предходните алинеи еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.
Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.
Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
Когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи , той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.
Ако няма други наследници по предходната алинея, съпругът получава цялото наследство.
Когато  към  открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.
Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.
Починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци.
Наследяването в тези случаи става по коляно.
Заместването се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества, или което е недостойно да наследи същия.
Когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия.
Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата.
Наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин - и земеделския инвентар на наследодателя.
Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.


62. НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАВЕЩАНИЕ.

ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ
Всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество.
Завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част.
Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.
Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени.
Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или тежест.
Общо завещателно разпореждане, направено под краен срок, се смята за завет на плодоползуване върху цялото наследство или върху съответния дял; началният срок се смята за неписан.
Всеки заинтересуван може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести. Неизпълнението на същите не влече след себе си унищожаването на завещателното разпореждане.
Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.
Действителен е заветът на определено количество от родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството.
Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя.
Завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него или се откаже от наследството или от завета, или е недостоен да наследява.
Но той не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице.

Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството.
ФОРМА НА ЗАВЕЩАНИЕТО
Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно.
Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели.
Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. За съставяне на нотариалното завещание нотариусът се ръководи от разпоредбите на чл. 474, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.
Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя.
За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.
Всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.
Нотариусът обявява завещанието като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица.
Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариуса, горните разпоредби се изпълняват от онзи нотариус, у когото се намира завещанието.

ЗАПАЗЕНА ЧАСТ И РАЗПОЛАГАЕМА ЧАСТ
Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ
Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче.
Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32-33.

Когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част.
Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част.
Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено.
Същите правила се прилагат и когато плодоползуването, рентата или голата собственост са учредени с акт за дарение.
Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.
Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.
Същото важи за земеделски и превозни машини от значителна стойност.
Исковете трябва да се предявяват, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите.
5. ОТМЕНЯВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕТО
Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.
Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.
Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета.
Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието.
Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя да изгуби предишната си форма и предназначение.
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО
Завещателното разпореждане е нищожно:
а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите.
в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е било направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
Завещателното разпореждане е унищожаемо:
а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава,
б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.
Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.
Ако узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.
Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.
ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ЗАВЕЩАНИЯТА
Завещателят може да възложи на едно или повече дееспособни лица да изпълнят завещателните му разпореждания.
По искане на всеки заинтересуван районният съдия по мястото, където е открито наследството, може да определи срок за приемането на назначението, след изтичането на който, ако назначението не бъде прието, се счита, че назначеният се е отказал.
Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъствуват при описа.
Той влиза във владението на наследственото имущество и го управлява, доколкото тия действия са необходими за изпълнение на завещателните разпореждания.
Същият не може да отчуждава имотите на наследството освен при нужда и с разрешение на районния съдия, който се произнася, след като изслуша наследниците.
Районният съдия може да освободи от длъжност изпълнителя на завещанието, ако той проявява небрежност, неспособност или действия, които са несъвместими с нужното доверие.

63.ПРИДОБИВАНЕ НА НАСЛЕДСТВО.

ПРИЕМАНЕ И ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО
Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.
Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.
Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.
По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.
Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
Изявлението на наследника се вписва в книга.

Отказът от наследство става по реда, указан в чл. 49, ал. 1; той се вписва по същия ред.
Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.
Приемането и отказът, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни.
Приемането или отказът не могат да се оспорват поради погрешка.
Когато след приемането на наследството се открие завещание, което не е било известно, наследникът не е длъжен да удовлетвори заветите по него извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена част. В тези случаи наследникът може да иска намаляването и на заветите по други завещания.
Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.
Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.
Когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.
До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.
Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството.
Управителят трябва да направи опис на наследственото имущество. Той предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. За изпълнение на наследствените задължения, на заветите и за продажба на наследствените имоти той трябва да иска разрешение от районния съдия.
Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.
Приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва по реда на чл. 49, ал. 1.
Недееспособните, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис.
Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него.
Описът се извършва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.
Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис.
Наследникът, който е приел наследството по опис, управлява наследствените имущества, като е длъжен да полага грижа, каквато полага към собствените си работи. Той не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите - до три години освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено.
Наследникът дължи на кредиторите и заветниците сметка за управлението.
Когато наследството е прието по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска районният съдия да определи реда и начина, по който наследникът ще плаща на кредиторите и заветниците. В случай, че това не е направено, наследникът, който е приел наследството по опис, плаща на кредиторите и заветниците по реда, по който те предявяват пред него правата си.
Кредиторите, които предявяват правата си, след като активът на наследството е изчерпан, имат обратен иск срещу заветниците. Искът трябва да бъде предявен в срок от три години от последното плащане.
Кредиторите на наследството и заветниците могат в тримесечен срок от приемането му да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника.
Това отделяне се извършва за недвижимите имоти чрез вписване по реда на Закона за привилегиите и ипотеките, а за движимостите - чрез молба до районния съдия.
Кредиторите на наследството и заветниците, които са искали отделянето, се предпочитат пред тия, които не са го поискали. Когато отделянето е поискано от кредиторите и заветниците, предпочитание имат първите.
Заветът на определена вещ се намалява съответно, когато останалото наследствено имущество не е достатъчно за изплащане на наследствените задължения.

64.ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО.

Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.
Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
Наследникът - земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, може да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.
Преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях. Ако той не извърши привнасянето в натура, сънаследниците, които имат право да го искат, получават в своя дял част от наследствените имущества, равна на дължимото по стойност, а ако е възможно - и по вид.
При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар.
Всеки сънаследник съобразно своята наследствена част дължи обезпечение на сънаследника, който по причина, предшествуваща делбата, е съдебно отстранен от полученото в дял имущество.
Това обезпечение не се дължи, когато то е изключено с особена уговорка в акта за делбата или когато сънаследникът по своя вина е претърпял съдебно отстранение.
Делбата не може да бъде оспорвана поради погрешка, освен когато при извършването й някой от сънаследниците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му.
Искът не може да бъде предявен след изтичането на 1 година от извършването на делбата.
Унищожението не се допуска ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите сънаследници.
Когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително.
Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
Наследодателят може приживе да раздели имотите си между своите наследници, като включи в делбата и запазената част.
Тази делба трябва да бъде извършена с акт за дарение или със завещание.
Делбата, в която наследодателят не е включил някой от наследниците с право на запазена част, е недействителна.
Сънаследник, който с делбата е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването й от другите сънаследници. Когато делбата е направена с акт за дарение, тя може да бъде оспорена.
Ако в делбата не са включени всички имоти, които наследодателят е притежавал по време на своята смърт, неподелените имоти се делят съгласно закона, доколкото наследодателят не е разпоредил другояче.
СЪДЕБНА ДЕЛБА
Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:
а) удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
б) удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти и
в) преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.
В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участвува в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.
В производството за делба се разглеждат оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.
В решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса, кой от съделителите ги държи. В същото решение или по-късно, ако всички наследници не използуват наследствените имоти съобразно правата си, съдът, по искане на някой от тях, постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползуват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползуването.
Определението по предходната алинея може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба.
Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците от една страна и третите лица от друга не се  извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.
В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду им, като посочат и доказателствата си.
Съдът съставя разделителния протокол въз основа заключението на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството.
Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, и преживелият съпруг няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите сънаследници с други имоти или с пари.
За вземанията заинтересуваните могат да впишат законна ипотека.
Искането по ал. 2 може да се направи най-късно в първото заседание, след като влезе в сила решението за допускане на делбата. Имотът се оценява по действителната му стойност.
Когато уравнението е парично, сумата по ал. 2 заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
При неплащане в срок сумата за уравнение на дяловете решението за възлагане се обезсилва по искане на заинтересуваната страна.
След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол.
Решенията подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най-късното решение.
След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребие.
Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребие, когато съставянето на дялове и тегленето на жребие се оказва невъзможно или много неудобно.
Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, спазват се правилата за публична продан на недвижим имот.
В този случай, ако имотът не бъде възложен на купувач и никой от сънаследниците не пожелае да го вземе по цена 80% от първоначалната оценка, пристъпва се към втора продан с 20% намаление на цената. Ако и при тази продан имотът не бъде възложен на купувач и ако никой от сънаследниците не пожелае да го вземе по цена 80% от намалената оценка, нова продан може да бъде насрочена не по-рано от шест месеца. При тази нова продан може да бъде поискана нова оценка на имота.
Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 64 от ГПК.