Право

ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ. ОПЕРАТИВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И ОБВЪРЗАНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

1.     Държавната администрация /ДА/ е система от органи, която се нарича още Държавен административен апарат. Към нея се причисляват предвидените по Конституцията и законите органи на изпълнителната власт - МС, министри, областни управители, кметове на общини и техни специализирани органи /началници на управления, на отдели и др/. В Държавния административен апарат влизат и всички помощни органи и служебни лица - счетоводители, юрист - консули, специалисти и др. Държавното учреждение е организиран от държавата комплекси от персонални и имуществени елементи, учреден съгласно закона за да извършва определена дейност свързана с властническите правомощия на държавата.
2.     Правна характеристика на изпълнителната дейност. Изпълнителната дейност представлява ДА във функционален смисъл. Тя е една от правните форми на държавна власт. Изпълнителната дейност се характеризира със следните правни белези:
2.1.     Под законова дейност - осъществява се въз основа и в рамките на закона и подпомага осъществяване на целите й.
2.2.     Властническа дейност - осъществява се от компетентен държавен орган и при нея субектите не са равно поставени.
2.3.     Може да се прилага държавна принуда. Тази властническа дейност е скрепена или обезпечена чрез държавна принуда. Тя може да се прилага пряко от администрацията или да се търси помощта на някои специализирани органи.
2.4.     Тя е и творческа дейност - не е автоматично прилагане на нормите, тъй като държавните органи имат определена свобода на действие и могат да проявяват творчество.
Следователно изпълнителната дейност е юридическа под законова, властническа и творческа дейност свързана с определени промени в правната действителност чрез която с е решават практически задачи.
3.     Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност.
Компетентността включва конкретна дейност за чието извършване изпълнителните органи са изрично овластени от закона. Компетентността на държавните органи при решаването на конкретни въпроси има предели, които се очертава по два начина:
3.1.     Обвързана компетентност - това е правото и задължението на изпълнителните органи при наличието в предвидените в хипотези са на правните норми факти да вземе онова решение, което нормата предвижда като единствено законосъобразно. Правната норма сама определя какво решение да вземе органът, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на изпълнителният орган да преценява дали, кога и как да издаде административен акт. Всяко друго решение на органа ще бъде правно нарушение.
3.2.     Оперативна самостоятелност - възможността на изпълнителния орган в установени от закона предели да избере между многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, онова което е най - целесъобразно в конкретния случай. Правната норма очертава една рамка на действие върху която държавния орган може са преценява дали да вземе едно или друго решение.

ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

1.     Понятия -органите на държавното управление са вид държавни органи, които осъществяват в пределите на предоставената им компетентност държавни властнически пълномощия. Издават задължително правни актове, чието изпълнение е скрепено с държавна принуда. В своята оперативна работа изпълнителните органи се ръководят и контролират от техните висшестоящи органи. Органите в системата на местното самоуправление са на двойно подчинение, а централните изпълнителни органи са само на централистично ведомствено подчинение.
2.     Видове изпълнителни органи - Системата на изпълнителната власт е нормативно определена организационно и функционално обособена. Нейните органи могат да се класифицират по различни категории:
2.1.     Според териториалният обсег на правомощията:
а/ централни - на територията на цялата страна - МС, отделните министерства и централни ведомства / комитети, агенции /. Те могат да имат местни звена, които не са органи на местното самоуправление и не са на двойно подчинение. В този случай се прилага принципа на децентрализацията и делегирането. на пълномощия върху териториалните поделения.
б/ местни - упражняват правомощията си в определени териториални предели /в една област или в една община /. Такива органи са кметовете.
2.2.     Според обема на правомощията:
а/ органи с обща компетентност - МС, обл. управители, кметовете;
б/ със специална компетентност - само в една сфера - министри, директори на учреждения и др.
2.3.     Според персоналният състав и начина на вземане на решения. Биват два вида:
а/ еднолични - например - министъра;
б/ колегиалния - например - МС, където е необходимо кворум и мнозинство за вземане на решения.
2.4.     Според източника на финансиране:
а/ бюджетни;
б/ самоиздръжка в резултата на своята стопанска издръжка.

ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

1.     МС - е колегиален орган с обща компетентност. Той е висшия изпълнителен орган. В състава му влиза министър председател, зам. министър председател и министрите. По подобие на депутатите те полагат клетва. Според Конституцията МС:
 а/ ръководи вътрешната и външната политика на страната. Осигурява обществения ред и националната сигурност и осигурява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили;
б/ ръководи изпълнението на ДБ и стопанисва държавното имущество;
в/ сключва, утвърждава и денонсира международните договори в случаите предвидени от закона;
г/ може да отменя незаконосъобразни и неправилни актове на министрите.
 За осъществяване на своята дейност МС издава следните актове:
    постановления;
    разпореждания;
    решения.
 Нормативен характер имат само постановленията с които се приемат различни правилници или наредби.
2.     Министерствата или други ведомства.
Ведомството е родово понятие. То е централна специализирана институция на изпълнителната власт под чиято структура се включва система от учреждения, органи, служби и др. Ведомствата осъществяват управление на отделни отрасли от националното стопанство и сфери от държавната дейност. Министерствата са вид ведомства, които са отраслови и функционални, изградени на принципа на единоначалието. Тяхното образуване, преобразуване и закриване е изключително правомощие на НС. НС определя броя , видовете и наименованието на министерствата по предложение на министър председателя. Министерството е държавно учреждение, централно изпълнителен орган обаче е самият министър, а не цялото министерство. Министрите изпълняват правилници, наредби, инструкции и заповеди. Други ведомства са комитетите, агенциите и комисиите при МС.Тези ведомства не са установени чрез Конституцията и се образуват и закриват от МС.
    3. Съставяне на правителство – основна роля при съставяне на правителство има президента.След консултации с всички парламентарни групи той възлага на кандидата за министър председател (посочен от най-голямата по численост парламентарна група) да състави правителство.

27. Административно-териториално деление. Териториални органи на изпълнителната власт.
Административно-териториално устройство (АТУ) представлява политико-административно райониране – различни по степен и вид административни териториални единици (АТЕ), които се намират в определена взаимозависимост и представляват цялостна система. АТЕ са общините, окръзите, областта и др. Правната уредба на АТУ се дава от конституцията, ЗМСМА, ЗТУ на РБ, Законът за териториалното деление на столичната община и големите градове.
АТУ съдържа 2 компонента – социален и териториален. Социалният елемент включва социалните общности (населението), а териториалният – териториите като географско пространство с техните инфраструктурни елементи.
АТУ съгласно Конституцията е двустепенна. Състои се от 2 вида АТЕ – община и област. Големите градове София, Пловдив и Варна имат по-особен статут на териториално деление.Общината е основна АТЕ, защото в нея се осигурява местното самоуправление – избрани органи на местно самоуправление и референдуми. Общината е юридическо лице, има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Общините  могат да определят символи и почетни звания. Жител на общината е всеки гражданин, който живее на територията и е записан в регистъра на населението. Общината има своя територия, граници, население и административен център. Тя се състои от 1 или повече населени места. Наименованието на общината съвпада с наименованието на нейния административен център.Столицата също е община, но има статут на област в същото време. В нея едновременно се съчетава самоуправлението (кмета се избира от населението) с провеждане на държавната политика за развитие на столицата. (Областния управител се назначава от председателя).Областта е административно-териториална единица с административно предназначение. В областта се обединяват държавни органи, които провеждат държавна политика в региона. Областта има територии, граници, население наименование и административен център. Територията на областта е територия на включените в нея общини. Административния център дава името на областта. У нас има 28 области. Те се създават със закон. Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ по предложение на МС.Общините се създават при наличие на следните условия – над 6000 души население, населено място – традиционен център с изградена социално-техническа инфраструктура, максимална пътно-транспортна отдалеченост от центъра на общината 40 км, доказана възможност за финансиране на разходите на новата община със собствени приходи поне в размер на половината от средния за общини и др. Редът за създаване на нова община е следният -  подписка от най-малко 25% от избирателите на населените места, които искат да образуват нова община. Искане за създаване на нова община до съответния общински съвет, придружено от подписката и становището на населените места относно наличието на условия за създаване на нова община. Искането се внася за обсъждане на сесия на общинския съвет, които се произнасят с решение в 1 месечен срок.
Ако решението е положително, искането се изпраща до областния управител, който го подлага на проверка за законосъобразност. Ако законът е спазен, областният управител предлага на общинския съвет да вземе решение за провеждане на референдум в тези места. Ако вотът е положителен, областният управител внася в 2 седмичен срок писмен доклад до МС. МС взема решение по доклада след писмено становище на министъра на регионалното развитие и благоустройство. Решението се изпраща на президента, който го утвърждава с указ. Указът се обнародва в ДВ и влиза в сила 3 дни след това.Инициатива за създаване на нова община имат и областните съвети, областния управител и МС.
В рамките на АТУ има и други АТЕ – кметства и райони.Кметството има територия, граници, население, наименование и административен център. То се създава на територията на общината с решение на общинския съвет. Кметството се състои от едно или повече населени места. Носи името на административния център. За да се създаде ново кметство трябва да има население повече от 500 души и възможност за осъществяване на предоставените от общината функции. Редът за създаване на кметството е следният: искане до общинския съвет чрез подписка на над 25% от избирателите в което се посочват мотивите и възможностите; разглеждане искането в 1 месечен срок и приема решение за допитване чрез референдум; при положителен вот общинският съвет взема решение за създаване на кметство ;областният управител се произнася по законността му в 14 дневен срок; решението влиза в сила от датата на обнародването.
Районът също има територия, граници, население и наименование, но няма административен център.
Райони се създават в градовете над 100 хил. души по решение на обществения съвет. Наименованието се определя с акта на създаването му. Райони се създават при наличие на над 25 000 души по предложение на кмета на общината. Общинският съвет обсъжда и приема решение. То се изпраща за публикация в ДВ чрез областният управител, който в 14 дневен срок се произнася по законосъобразността му. Решението влиза в сила от датата на обнародването му.
В София са създадени 24 райони с наименования, територия, население и граници.Населеното място има територия, граници и наименование. Биват градове и села и подлежат на регистрация в  Единния Класификатор на АТЕ. Наименованието се определя с Указ на президента.Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на различни функции. Те имат територии, граници и наименования, но нямат постоянно живеещо население и самостоятелно землище. Територията му се определя от неговите строителни граници. АТУ се извършва със закон, а АТП с указ на Президента по предложение на МС. Промени са сливане, разделяне, присъединяване, отделяне и закриване.Промяна на границите  поради отделяне се извършва с местен референдум. Местни органи на изпълнителната власт : в общините това е кметът. Избира се с 4 г. мандат пряко от населението- ЗМСМА.Общинският съвет избира зам.-кметове. Кметът има обща компетентност и неговите правомощия на територията на съотв.община са : ръководство на изпълнит.дейност ; насочва и координира дейността на специалните изпълнителни органи; организира изпълнението на общинския бюджет и дългосрочни програми; осъществява координация и контрол за законност върху дейността на отделните кметове на селища в общината. При дейността си кметът се ръководи от законите, актовете на общинските съвети и решенията на населението. За осъществяване на дейността се издават заповеди. Друг орган на изпълнит. власт в общините са р-телите на специализирани звена- управления,отдели и служби. Те имат специална компетентност. Назначават се и се освобождават от длъжност от кметовете. Работата си извършват на п-па на двойното подчинение, което трябва изрично да е предвидено в закон- напр.- управление на здравеопазването, на просветата и др. В областите е обл. управител. Той е орган с обща компетентност. Назначава се от МС за 4 години. Подпомага се от зам.обл.управител. Правомощията му включват : осигуряване провеждането на държ. политика в областта и защита на националните интереси,законността и обществения ред. Обл.упр-тел издава заповеди. Низови звена : организации и служби с основно предназначение да извършват пряко определена от закона социално- културна , стопанска и др. дейност. Строго погледнато те не са част от държ. апарат като с-ма от държ.органи.


28. Административен акт (AA) – понятие , видове (АА) е юридически акт. Той е властническо волеизявление на административния орган (предимно), издаван въз основа и в изпълнение на закона при осъществяване дейност на изпълнителната власт. С него се установяват подзаконови правни норми или изгражда, изменя или прекратяват едностранно административни правоотношения. При липса на доброволно изпълнение може да се реализира принудително, с административна принуда (пряка акция на държавната администрация). Като юридически акт, АА поражда непосредствени правни последици.АА е волеизявление – с него се нарежда, забранява, разрешава или отказва нещо по волята на административния орган. Това волеизявление може да бъде изразено писмено (най-често), устно (разпореждане до граждани от полицейски органи) и конклудентно - чрез еднозначно разбираеми действия или знаци (регулиране на уличното движение от органи на КАТ). При определени условия мълчанието на админ. орган може да има правно значение (непроизнасяне на админ. орган в срока се смята за мълчание, отказ да се издаде искания акт). Волеизявлението е властническо. Едната страна винаги е админ. орган, който действа от името на държавата и упражнява властническите си правомощия едностранно – без оглед волята и дори против волята на другата страна.
Нормативния акт се издава въз основа и в изпълнение на закона. Дейността на органа на изпълнителната власт винаги е подзаконова. Дори да съдържа правни норми, то те са вторични, имат за цел да доразвият и конкретизират законови норми. АА не е законодателен или правораздавателен акт. Той е юридически израз на изпълнителната дейност на държавата.  Няма съгласуване на насрещни волеизявления на равнопоставени субекти. Правните последици възникват едностранно, дори когато актът се издава от 2 или повече административни органа. Те съгласуват помежду си волеизявленията си, но не и с адресата на акта. Когато актът се издава по искане на заинтересован правен субект, той пак е едностранно властнически, защото искането е само процесуална предпоставка за започване на производството. АА установява: - задължителни права за поведение (нормативни административни актове) ]създава конкретни права и задължения за неопределен кръг правни субекти (общи административни актове)]създава конкретни права или задължения за точно определени правни субекти (индивидуален административен акт).АА подлежи на задължително изпълнение. Ако не се изпълни доброволно от адресатите му предписанията на държавния орган, то изпълнението му се реализира по принудителен начин (административна принуда) т.нар. пряка акция на държавната администрация.
Видове АА : В зависимост от критериите за делене, АА биват различни видове. 1)Според това дали съдържат или не административни норми биват нормативни и ненормативни.Нормативните съдържат общозадължителни правила за поведение, подзаконови норми. Издават се от оправомощените административни органи  - МС, министри и ръководители на централни ведомства, общински съвети. Тези правомощия не могат да се делегират. Нормативните административни актове са: постановление, наредба, решения, инструкции и др. Нормативните актове се отнасят до неопределен брой адресати и се прилагат нееднократно, а докато актовете са в сила.Ненормативните АА биват общи (ОАА) и индивидуални (ИАА). ИАА съдържат конкретни волеизявления на административния орган, насочено спрямо конкретен адресат. С тях се разрешава, отказва, забранява или предписва конкретно, обикновено с еднократното му изпълнение, действието му се изчерпва напълно, освен ако не е за по-дълъг период от време или с него не са учредени правни статути.ОАА съдържат конкретна волеизявления спрямо неопределен брой адресати. Това за заповеди. В някои случаи адресатите са ограничени до определени категории правни субекти -  студенти, учители, пенсионери, водачи на МПС. Вместо да дава  нареждания на всеки от тази група персонално, за управленска икономия се издава общо нареждане до всички правни субекти от тази категория.  Той се състои от индивидуални нареждания. С изпълняването им от всеки отделен адресат актът преустановява действието му по отношение на него. (Ако между адресатите няма взаимовръзка. Ако между тях има, актът трябва да се изпълнява цялостно и не се разпада на нареждания ).
2)В зависимост от насочеността на волеизявлението на административния орган – авторът на акта, те биват констативни, декларативни и конститутивни. Констативните АА констатират и удостоверяват факти с правно значение. Констативните актове в широк смисъл на думата включват констативни актове в тесен смисъл на думата (акт за установяване извършването на административно нарушение) и удостоверителни актове (документи).
Обикновено констативните актове служат като правна основа за издаване на конститутивни актове. Когато е така, липсва процесуален интерес и констативния акт не може да бъде обжалван (той нищо не постановява и не подлежи на пряко изпълнение). Правото на защита може да бъде осъществено чрез възражения до актосъставителя и след това до органа, който трябва да издаде конститутивния акт (но преди издаването им). Удостоверителните АА подлежат на самостоятелно обжалване. Може да се оспори съдържанието им пред по-горестоящия административен орган. По съдебен ред може да се осигури самоотказът да се издаде документ, а не и съдържанието му. Декларативните АА (актове- решения) признават или отричат съществуването на едно право или задължение. Например отказът да се издаде разрешение за строеж. Този отказ (акта) може да се обжалва както по административен, така и по съдебен ред.
Конститутивните АА (разпоредителни) създават непосредствено права и задължения за адресатите и подлежат на пряко изпълнение. Например : по повод за премахване на незаконен строеж. 3)Според инициативата за издаването на административни актове се делят на такива, издадени по инициатива на своя автор, на висшестоящия административен орган, на прокурор, гражданин или организация на граждани. 4)Според характера на съдържанието им, административните актове биват престационни и облагодетелстващи. Първите създават задължения и забрани за адресатите, а вторите представят права и привилегии.5)Според процедурата за издаването им биват административни актове по общата (запазена) и по специална клауза. 6)Според формата на волеизявлението биват писмени, устни, конклудентни  и презумитивни (мълчаливи откази);.7)Според това дали адресатите са вътре или извън държавната администрация, АА  биват вътрешни и външни. 8)Според времето на действието им биват срочни и безсрочни. ;9)Според автора на издаване : еднолични и колегиални.10)Положителни- не съдържат откази за удовлетворяване на претендирани права, отрицателни- откази. ;11)Според обхвата на териториалното им действие : с национално, регионално, областно, общинско действие. АА нямат обратно действие,действат за в бъдеще.




29.Условия за редовно действие на АА - обща постановка. Компетентност и съобразяване с целта на закона.
Условията за правовост на АА по същество обхващат 2 групи условия : едните осигуряват законовия статут на АА- условия за законосъобразност, а другите- техния правилен статут- условия за целесъобразност. Принципът на правовост включва в себе си както п-па на законност, така и п-па на правилност на АА. Издаваните АА при условията на ОС трябва да отговарят и на двете условия за правовост- законност и правилност. А издаваните АА при условията на ОК трябва да отговарят само на условията за законност. Законодателят е постановил изрична забрана на съда и прокуратурата да разглеждат искания за проверка на АА при условията на ОС ,поради неправилност. Прокурорският и съдебен контрол върху АА е само за законност.Останалите контролни субекти обаче, са длъжни да извършват цялостна проверка на правилния статут на оспорения акт. Ако не го направят, ще се счита ,че контролният орган е нарушил закона. Условията за законност на АА са 5 : 1. Компетентност. ;2. Законосъобразност по същество.; 3. Законова цел. ;4. Законова форма.; 5. Законово производство.
Условията за правилност на АА ,издавани в условияна на ОС, са 3 : 1. АА да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие. ; 2. АА да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства.; 3. АА да е издаден със съдържание , обусловено от конкретните условия и обстоятелства.
Компетентност : - като правно понятие означава съединени в едно права и задължения на администратора да действа, т.е. нормативно признатата способност на даден орган да издаде определен акт. Притежаващият компетентност да издава АА е правно задължен да използва това свое право, щом са налице предпоставките,предвидени в хипотезата на приложимата ПН. Компетентността бива : 1. Персонална - упражняването й е точно от този,когото законодателят е определил да бъде автор на съответния акт. ; 2. Компетентност по материя - в определена сфера на държ.управление.; 3. Компетентност по територия - в определена територия поражда съответни правни последици.
Съобразяване с целта на закона - това означава , че при издаването на АА ,авторът трябва да вложи само тази цел, която законодателят желае да бъде постигната.Тази цел, която във всички случаи следва да бъзе законовата цел, може да е поставена във всяка ПН, във всеки правен акт, съдържащ ПН-ми. И материалноправни, и процесуалноправни.И  целенасочеността, и целесъобразността са все елементи от правното съдържание на АА, с тази разлика ,че правното съдържание на целенасочеността осигурява законовия статут на АА , правното съдържание на целесъобразността - правилния статут на АА, който е също част от единния правен статут на АА изобщо.


30.Условия за редовно действие на АА- обща постановка. Законосъобразност по същество, форма и производство.
Условията за правовост на АА по същество обхващат 2 групи условия : едните осигуряват законовия статут на АА- условия за законосъобразност, а другите- техния правилен статут- условия за целесъобразност. Принципът на правовост включва в себе си както п-па на законност, така и п-па на правилност на АА. Издаваните АА при условията на ОС трябва да отговарят и на двете условия за правовост- законност и правилност. А издаваните АА при условията на ОК трябва да отговарят само на условията за законност. Законодателят е постановил изрична забрана на съда и прокуратурата да разглеждат искания за проверка на АА при условията на ОС ,поради неправилност. Прокурорският и съдебен контрол върху АА е само за законност.Останалите контролни субекти обаче, са длъжни да извършват цялостна проверка на правилния статут на оспорения акт. Ако не го направят, ще се счита ,че контролният орган е нарушил закона. Условията за законност на АА са 5 : 1. Компетентност. ;2. Законосъобразност по същество.; 3. Законова цел. ;4. Законова форма.; 5. Законово производство.
Условията за правилност на АА ,издавани в условия на на ОС, са 3 : 1. АА да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие. ; 2. АА да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства.; 3. АА да е издаден със съдържание , обусловено от конкретните условия и обстоятелства.
1.    Законосъобразност по същество - авторът на АА трябва да е вложил в него такова съдържание, каквото законодателят е предписал. Това предполага да се приложи тъкмо подходящата за случая материалноправна норма, а не някоя ,в това число и прекратила правното си действие. Чрез спазването на това условие, се осигурява адекватно предметно съдържание на АА и адекватно волеизявление , което те трябва да съдържат. Резултата от спазването на това условие, е възникване на такива правни отношения и последици , които са в пълен синхрон с приложимата матер. ПН . А това осигурява важна част от единния законов статут на АА.
2.    Законова форма -това е 4-тото правно условие за осигуряване на законовия статут на АА.
АА трябва да има точно такава форма на външно изразяване, каквато законодателят е предписал. Формата е външен израз на волеизявлението, което съставлява съдържанието на един АА. Тя може да бъде писмена , устна , конклудентна или презумптивна. По правило формата на АА е писмена.Трябва да съдържа определени задължителни реквизити : наименование на акта, наименование на органа, който го издава, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начин и срок за изпълнение, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Наред с писмената форма на АА, е възприета и устната. Тя има своето място преди всичко във вътрешнослужебните отношения в адм. ведомства и учреждения, което се оправдава от характера на тези взаимоотношения и нуждата от по-голяма оперативност при поставянето и изпълнението на задачите по линия на служебното подчинение. Конклудентните АА също трябва да се изявяват в своята типична и присъща ф-ма : съответни подразбиращи се действия или бездействия, отразяващи определени по съдържание юридически волеизявления.
Собствена форма трябва да притежават и презумптивните АА - мълчаливите откази или съгласия за издаване на ИАА. Ф-мата се предписва от закона и се изразява в мълчание, бездействие на компетентния да издаде акта орган.
2. Законово производство - става дума за спазване на законно предписаната процедура- производствения ред при издаване на АА. Тази процедура трябва да се спазва от органите , компетентни да издават съответните АА. Предписаната процедура се съдържа в правните източници на адм.процесуално право. Тя е правно задължителна за държ.администрация. Законодателят предписва последователността за извършване на съответните процесуални постъпки и действия- това е гаранция за законността на акта.




31. Недействителност на административните актове (АА).
Издадените АА трябва да отговарят на условията за правовост. Те са два вида: условия за законност и условия за правилност. Дори само едно от условията за правовост да не е изпълнено, това води до правна порочност, правна недействителност на АА. Неспазването на условията за правовост прави актовете несъобразни, неправилни, порочни и те или не могат да породят обективно правни последици, или ги пораждат условно (докато не бъде забелязана и отстранена тяхната порочност).АА, изградени при условия на ОК (обвързана компетентност) са правови, ако са спазени условията за законност. АА, които се издават при ОС (оперативна самостоятелност) трябва да отговарят и на двете групи условия – законност и правилност, за да се обезпечи техния правен статут в двете му части (законност и правилност).Правната недействителност на АА съставлява негативна правна последица. Не всеки дефект, порок на АА води до тяхната недействителност. Ако порокът е резултат на съществено нарушение на правния статут и дава отражение върху съдържанието на волеизявлението, съдържащо се в АА, то той води до недействителност на АА Важно значение има също в каква степен всяко от условията за правовост не е спазено, т.е. степента на порока. Ако степента на порока е висока, то и степента на недействителност на административния акт е висока. Недействителността е резултат и правна последица на порока.Според степента на порока, недействителността бива пълна и непълна. Пълната недействителност се нарича нищожност. Непълната се нарича унищожаемост. Деленето се извършва само по степента на порока, а не според видовете дефекти (петте изисквания за законност и трите за правилност). Всяко неспазено условие за правовост може да доведе както до нищожност, така и до нищожност на акта. Нищожният акт не изгражда правни последици.
Унищожаемият акт поражда предвидените в него последици още от момента на неговото издаване. Той има презумция  за законност, и правилност.Важен въпрос е намирането на надежден критерий за определяне кога един административен акт е нищожен и кога унищожаем при всяко едно от необходимите условия за правовост.   Когато става дума за материална компетентност, нищожен ще актът, издаден от лице без компетентност да издава актове с такъв предмет. Ако обаче този акт е  издаден от висшестоящия орган (било с обща компетентност, било централен), то актът ще бъде унищожаем. Той може да бъде отменен и издаден наново от административния орган, притежаващ специална предметна компетентност за това. При обратния случай (акт издаден от орган със специална компетентност, когато се иска обща), издаденият акт ще бъде нищожен. По същия начин стои въпроса и с неспазване на условието за персонална компетентност. Актовете могат да бъдат нищожни и унищожаеми според мястото на административния орган, издал акта в административната йерархия.По отношение на изискването за законосъобразност по същество, актът може да бъде нищожен или унищожаем според това доколко има пълна или частична липса на обстоятелствата, посочени в хипотезата на приложимата правна норма.Неспазването на изисканата форма също може да доведе до нищожност или унищожаемост на административния акт в зависимост от степента на липсата й. Липсата на мотиви води само до унищожаемост.  Неспазването на законовото производство (процедурата) по издаването на административния акт също може да доведе както до неговата нищожност, така и до унищожаемостта му. Критерий е степента на порока.
Неспазването на целта  на закона също води до нищожност или унищожаемост на издадения административен акт. Критерий за това е дали административния акт се използва за постигане на противообществена или дори престъпна цел или за общополезна цел. При втория случай той ще бъде силно унищожаем. По отношение на условията за правилността на административните актове – тук критерий е до каква степен те отговарят адекватно на въпросите дали да бъде издаден акта, кога и как,  какво да съдържа. Недействителните актове не бива да бъдат търпени. Това е в интерес както на администрацията, така и на обществото и отделния гражданин. Нищожния акт не поражда правни последици, но ако адресатът го изпълни  се появяват фактически последици. Правно средство за ликвидиране на тези физически последици е обявяването му за нищожен. Това може да стане по всяко време от всяко лице. Унищожаемите актове, макар и с нарушен правов статут изграждат правни последици и адресатите им трябва да ги изпълняват. Законодателят установява къси срокове за оспорване на тези административни актове. Организира се контролен процес, в рамките на който се извършва проверка за наличие на пороци, водещи до унищожаемост на акта и ако се установят такива  се отстраняват. Актът или се отменя (пълно или частично) или се изменя. Може да се спре изпълнението му. Решението за възстановяване на правовия статут на унищожаемите актове има сила за в бъдеще – екс нужди. Решението само за административния акт  е за напред и заличава с обратна сила всички неправомерни последици от акта. На тази основа засегнатите субекти могат да търсят обезщетение за вредите. Ако е подаден иск за обявяване на нищожност на един акт, а в процеса на контролното производство контролен орган установи, че това е унищожаем акт, той ще го отмени или  измени, само ако жалбата или протестът са издадени в срок. Решението за обявяване нищожността на административните актове има силата (отправно действие) от момента на издаване на нищожния акт (обратно действие). На тази основа заинтересованите лица могат да искат пълно възстановяване на фактическото положение.
 Правният контрол на неправилните административни актове бива административен, парламентарен, самоуправленски, в резултат на който се стига до юридически последици по отношение  на главния им статут.Нищожност на АА: свързва се с дълбоко, тежко , съществено нарушение на изискването за законност. Такъв акт  не поражда преследваните от автора му правни последици. Нищожният АА- липса на АА. Необходимо е нищожността да се констатира от надлежен орган. Няма давност за нищожност. Съдът и прокуратурата следят служебно за нищ.АА. Нищожен е АА, издаден от некомпетентен орган или когато не е спазена предвидената от закона съществена форма. Унищожаемост на АА : издаден от копметентен адм.орган,който придно е законосъобразен, но в издаването му е допуснато нарушение на някои от изискванията. Най-често при превишаването на власт, при превратното упражняване на власт или при неспазване на закона по същество.За разлика от нищожния, унищожаемият АА поражда визираните в ПН последици и подлежи на изпълнение - той е валиден,но оспорим АА. Той следва да бъде отменен или изменен с нов акт.Това може да стане само при спазване на сроковете за оспорването му.Нищожен ще бъде АА,който нарежда извършването на явно престъпление или нарушение. Нищожен е АА,издаден от лице,което не е орган,или от некомпетентен орган. Нищожност ще има и когато адресатът или обектът не съществуват, или когато се нарежда извършването на нещо невъзможно.

32. Изпълнение на административните  задължения .АА-ове са задължителни за своите адресати. Административните задължения възникват от момента на влизане на ААкт в правно действие. За носителя на задължението то възниква от узнаването съдържанието на акта. То може да бъде осъществено по няколко начина – чрез обнародване, връчване на съобщение и пр. Ако в акта има посочен срок за влизане в сила, задължението възниква за адресата с изтичане на срока. От момента на влизането му в действие адресатът може да осъществи доброволно изпълнение на ААкт, ако законът не е разпоредил изрично друго. Доброволно изпълнение може да се осъществи и във фазата на приключилото изпълнение, тъй като с-но АПК  преди да пристъпи към принудителни действия, органът по изпълнението определя срок за доброволно изпълнение. Ако задължението не бъде изпълнено в този срок доброволно, се пристъпва към принудително. При административно обжалване действието на оспорения акт се спира до окончателното произнасяне на контролните органи. Също и при съдебно обжалване, освен ако съдът не постанови деблокиране на спирането.Изпълняемостта на акта настъпва с влизането му в действие и продължава дълго  това действие. Изпълняемостта не се влияе от начините на нейното практическо осъществяване – доброволно или принудително. Принудителното изпълнение е възможно във всички случаи, при условие, че няма  изрична забрана за принудително изпълнение, а именно: административните актове, които поначало не подлежат на обжалване; административните актове, за които при издаването им административния орган е документирал предварително изпълнение или когато законовата норматива предписва незабавно изпълнение; административните актове, които не са били осигурени в законовия срок (7 дни след съобщаването на адресата) по ЗАП за инд. административни актове. С пропускането на този срок актовете стават необжалваеми и могат да се изпълняват принудително: административните актове, които са били потвърдени от административен контролен орган (горестоящия административен орган); административни актове, които са били потвърдени от съда поради неоснователност на жалбата или протеста и решението да е вляло в сила;  когато заинтересованата страна декларира, че няма да обжалва акта.Ако акта е необжалваем, по една от горните причини неговото принудително изпълнение е допустимо, само ако срокът за доброволно изпълнение е изтекъл. Принудителното изпълнение се извършва по предвидения в закона ред. Няма принципна разлика в изпълнението на административните задължения, породени от влезли в сила административни и административно-наказателни актове, като се отчитат техните особености, а именно: административно наказателните актове са окончателни (влезли в сила); административно правното задължение да е станало изискуемо. Процедурата по изпълнение на административно правните задължения, се регламентира в административно процесуалното законодателство и се осъществява в рамките на административния процес. Той бива позитивен (изпълнение на административни актове) и санкционен (изпълнение на административно-наказателни). Тези две производства са съставни части от позитивния административен процес и административно наказателния процес, които съставляват единния административен процес – самостоятелен правен отрасъл в правната политика на Р. България.

33. Административен контрол - понятие и видове.
Административният контрол -АК е проява на държавно управление,но в контролна форма. Той е изпълнително- разпоредителна дейност на държавните органи. Без него е невъзможно ефективно държавно управление. Извършва се от адм. органи и длъжностни лица, включени в структурата на администрацията. Упражнява се върху всички звена на държ. администрация.  Провежда се в самата система на администрацията и от нейните органи.
Той поражда админ.- правни последици - админ. права и задължения за своите адресати. АК е своеобразен самоконтрол. Съобразно субекта, който го осъществява бива: 1. Контрол на админ. органи с обща компетентност по отношение на адм.органи с обща компетентност от по-ниска степен; 2.Контрол на админ. органи с обща компетентност по отношение на админ. органи със специална компетентност; 3. Вътрешноведомствен - йерархически к-л; 4. Специализиран - външноведомствен к-л.Контролът, осъществяван от админ. .юрисдикции се извършва също вътре в държ.администрация,но, има административно- правораздавателен характер.1К-лът на адм. органи с обща компетентност по отношение на адм.органи с обща компетентност с по-ниска степен  е юридически к-л и специфична контролна изява на  на държ. управление. Този вид к-л спада към групата на централистичния йерархически АК. Правната му уредба се дава от КРБ, ЗМСМА и множество специални закони. Типичен пример за такъв к-л е к-лът, който упражнява МС спрямо областните управители и кметове на общини. Субекти на к-ла са адм.органи с обща компетентност - МС,областни управители, кметове на общини. Обекти на к-ли са адм.органи с обща компетентност, които са с по-ниска степен, спрямо осъществяващите к-ла , областни управители, кметове на общини, кметове на райони и кметства. МС може да извършва к-л за законосъобразност и правилност на актовете и другите видове дейности, извършвани от държ.органи с обща компетентност от по-ниска степен, но непосредствено правни въздействия може да прилага спрямо областните управители. Основание за това е факта,че те се назначават от МС. В правомощията на областните управители влиза да осъществяват к-л върху действията и актовете на кметовете на общините- само по отношение на законността на актовете и действията на кметовете, а не и по отношение на правилността. Основание за това е прекият избор на кмета от населението. Кметът на община осъществява к-л върху действията на кметовете на райони, както по отношение на тяхната законност, така и за правилност
.2.К-л на адм.органи с обща компетентност по отношение на адм.органи със специална компетентност : той е проява  на държ.управление в контролна форма. При него няма изрично овластяване за задължително извършване.Субекти на този к-л са органите, които функционират в адм.система и имат качеството на органи с обща компетентност-  МС, областните управители, кметовете на общини, райони и кметства. Всеки от тях осъществява контролните си правомощия съобразно териториалната си компетентност. Органите на държ.управление със специална компетентност  са : 1. На централно равнище - министрите, председателите на държавни агенции, държ. комисии, изпълнителните директори на изпълнителни агенции, ръководителите на държ.институции, създадени със закон или с постановление на МС, които имат връзка с осъществяването на изпълнителната власт. 2. На областно равнище - специализираните управленски органи в структурата на областната администрация : управления, дирекции, направления, отдели и др. в лицето на техните ръководители. 3. На общинско равнище : специализираните управленски звена в структурата на общинската администрация - дирекции, отдели, сектори и пр. В лицето на техните ръководители. 4. На равнище кметство : евентуално създадените звена за управление в структурата на кметската администрация в лицето на техните ръководители и отговорни служители. Адм.органи със специална компетентност са и всички низови звена на държ. администрация в лицето на техните администрации и най-вече на техните ръководители. Всички те са обекти на разглеждания к-л. По своя предмет той е всеобхватен. Това е к-л върху цялата дейност на специализираната администрация. МС може да отменя незаконосъобразни неправилни актове на министрите, но не може да ги изменя. Областният управител упражнява к-л върху специализираните управленски органи в структурата на областната администрация.Той ги назначава и освобожава от длъжност. Кметът на общината ръководи и координира дейността на специализираните звена, назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите от общинската администрация. Обл.управител и кметът на общината са компетентни да упражняват к-л върху ръководителите на низовите звена на администрацията в съответната територия, независимо дали те са на централно подчинение или са в системата на органите на местната власт, т.е. те са на двойно подчинение. Адм.актове на специализираните органи на общинския съвет се обжалват пред кмета на общината .Той е длъжен да се произнесе по тях с решение, с което да ги отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразни или неправилни, или отхвърли жалбата или протеста. Същите правомощия има обл.управител по отношение на индивидуалните АА, издадени от специализираните органи  в областната администрация. Кметът на общината и обл.управител имат качеството на административнонаказващи органи по отношение на специализираната администрация на своите управленски структури. Това е проява на админ.правораздаване, а не на държавно управление. Когато се установи, че контролираните субекти са извършили престъпление, контролните органи с обща компетентност са длъжни да уведомят прокуратурата, за да предпреме мерки за наказателно преследване.
3.Вътрешноведомствен- йерархически к-л - ВВК: осъществява се от всеки ръководител на ведомство. Ведомство : сбор от еднородни или сродни специализирани служби, включени в една централизирана с-ма, начело на която стои държ.орган със специална компетентност. Правното основание за извършване на ВВК е  ръководното място ,което заема всеки ведомствен ръководител. Затова контролната компетентност на субекта на този вид к-л не е нужно да се предоставя от законодателя. Тя е включена в административната правосубектност на всеки ръководител в държ.администрация. Контролната компетентност е продължение на ръководната компетентност на ръководителя , а осъществения от него к-л е управление в контролна форма. При разглеждания к-л централистичния момент е особено силно подчертан, затова и той обикновено се нарича йерархически.Въпреки че този принцип е присъщ на всеки от видовете адм.к-л. Този к-л протича изцяло вътре в дадено ведомство ,затова се нарича и вътрешноведомствен. Неговите субекти и обекти са от състава и структурата на това ведомство. Субектите му са ръководителите на съответните ведомства : министърът на всяко министерство, ръководителят на всяко централно ведомство, пряко подчинено на МС, ръководителят на всяко управленско специализирано звено в структурата на отделното министерство. Обектите му са адм.ръководители на по-низшестоящите управленски звена в съответните йерархически изградени ведомствени системи, както и на целия персонал на тези звена. ВВК е общ, а не специален. Той обхваща всяка адм.дейност, осъществавана в дадено ведомство. Може да бъде превантивен, текущ и последващ, като първите 2 вида са преобладаващи. Извършва се както по отношение на законността , така и по отношение на правилността на издаваните АА. Извършва се служебно от съответния ръководител .Методите и формите за извършване на ВВК са най-разнообразни : изслушване на отчети ,справки,анализи, проверки на матер.-технич. база, служебната дисциплина, ревизии и т.н.ВВК не се осъществява върху адм.юрисдикции.
4. Специализиран външноведомствен к-л: той е част от специализирания адм.к-л. Извършва се от едно адм.ведомство по отношение на друго, които се намират в системата на държ.администрация. СВВК се извършва на специално правно основание. Законодателят е овластил изрично със закон определени адм.органи да го извършват. Субекти на СВВК са ръководителите на овластените да го извършват адм.ведомства - функционални и отраслови. Обекти са онези адм.ведомства, ръководители и длъжностни лица,които осъществяват управленска функция или дейност в предмета на конкретния вид к-л. СВВК бива най-различни видове според предмета : екологически, санитарен, митнически и пр. Може да бъде и превантивен , текущ и последващ, като последващият преобладава. По своя предмет СВВК е ограничен. Той се извършва само върху част от дейността на контролираните обекти. СВВК е преди всичко к-л за законосъобразност,поради което се нарича и  надзор. До известна степен се извършва преценка и на правилността на действията на контролираните органи при осъществяване на предоставената им ОС. СВВК е формализиран,извършва се по правно предписани методи и форми. Най-типични от които са : запознаване с наличната документация, изискване на извлечения, преписи и оригинали на документи, обяснения, ревизии и пр. Мерките за контролни въздействия при СВВК са строго регламентирани. Контролният субект не разполага със свободата да преценява вида и естеството на мярката за въздействие. Той не може да налага дисциплинарни мерки, не може да отменя или изменя незаконосъобразни и неправилни актове на администрацията. При констатирани дисциплинарни нарушения прави предложение до компетентния ръководител на контролираното ведомство за налагане на дисциплинарно наказание.При констатирани престъпления сигнализира на надлежния прокурор за образуване на наказателно преследване на виновното лице. СВВК може да прилага ПАМ. Такива са : запечатване на складове,спиране на производства и пр. Адм.-наказателната дейност, извършвана от субектите на СВВК е проява на административно правораздаване в административна форма. Органът на СВВК действа в качеството си на адм.-наказателна юрисдикция.


34. Прокурорски и правораздавателен надзор върху администрацията.
Прокурорският надзор-ПН е специфичен вид държ.к-л.Той се основава на специалното овластяване ,възложено на прокуратурата от КРБ, ЗСВ и др.законови актове. ПН е един от контролно- гаранционните способи за законност в държавното управление. Упражнява се от органи ,изградени извън администрацията и се осъществява от професионалисти - прокурори. Прокуратурата, която извършва надзора , е независима и самостоятелна в дейността си държ.система , призвана да следи за точното изпълнение на законите. ПН за законност представлява по същество активна дейност за разкриване, установяване и оценка на нарушенията, тяхното отстраняване и пр. В хода на надзора се реализират и функциите му- превантивна, възстановителна, правновъзстановителна и по осъществяване на дейността. ПН се осъществява в няколко форми : 1. Общ надзор на прокуратурата. 2. Съдебен надзор на прокуратурата. 3. Надзор върху местата за лишаване от свобода и задържане.
Всички видове ПН имат в предвид поведението на държ.администрация и чрез осъществяването си целят то винаги да е законосъобразно. Т.е. те са способи за осигуряване на законност в държ.управление.Субекти на ПН са главният прокурор на републиката и подчинените му прокурори. Гл.прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Обект на прокурорския надзор за законност е: цялата администрация и по-конкретно МС, министри и ръководители на централни ведомства, областни управители,кметове, ръководители на администрациите в низовите адм.звена, длъжностни лица в структурите на държ.администрация. Предмет на ПН е дейността по държавно управление от гл.т. на нейната законосъобразност, а не за правилност, както и правораздавателната дейност на админ.юрисдикции. ПН е своеобразен контролен процес,който обхваща 2 етапа : 1. Установително- аналитичен. 2. Надзорно- въздействащ. През първия етап се осигурява разкриването и оценяването на действителното състояние на законността в държавното управление. Мерките за надзорни въздействия отразяват втория стадий в надзорния процес. Методите и формите на прокурорски надзор са най-разнообразни, като повечето от тях са посочени в ЗСВ.Прокурорът при осъществяване на надзор може : да изисква документи, сведения , обяснения; да извршва проверки; да възлага на други органи да извършват проверки и да предоставят заключения; да призовава граждани, да търси съдействие от държ.органи при изпълнение на правомощията му и т.н.Основно прокурорско средство за въздействие при общия надзор на прокуратурата срещу незаконосъобразни актове на администрацията е протестът. Други мерки за въздействие са : предложение до админ.органи за отстраняване на правни нарушения- до допусналия нарушението или до висшестоящия орган ; предложение до компетентните органи за привличане на виновните лица към съответна правна отговорност - админ.-наказателна,дисциплинарна, гражданска, финансова ; правене на предложение за налагане на имуществена санкция на ЮЛ; образуване на прадварително производство , когато нарушението е престпление; разпореждане за извършване на предварителна проверка; изпращане на сигнали до надлежни адм.органи; отстраняването от самоуправство и незабавно освобождаване на всеки незаконно задържан.Мерките за надзорни действия олицетворяват активната страна на надзорния процес и целят определени промени в посока на укрепване на законността,нейното възстановяване,ако е нарушена и реализиране на правните отговорности спрямо отговорните лица. Съдебният к-л - СК е важен способ за законност в държ.управление. Той е винаги последващ к-л за отмяна, а не по същество .Освен това не всички актове подлежат на СК.СК върху държ.администрация е вид адм.правораздаване, което се осъществява в съдебна форма при спазване на строги процедури.СК е способ за законност в държ.управление, който е изграден извън администрацията.Според съдебният орган Ск бива извършван от общи съдилища -ОС и РС и от ВАС. Според правния акт и предмет на СК, той бива- за к-л на норматинви АА, за ИАА, за ОАА, за наказателни постановления и други адм.-наказателни актове , за касационен к-л на съдебни актове, издадени по повод оспорени наказателни постановления, за оспорени АА, за к-л на влезли в сила АА и адм.-наказателни актове. Според предмета СК бива : за решаване на спорове за законосъобразност, спорове за подсъдност, за тълкуване прилагането на закона в адм.правораздаване. СК може да се осъществява по общата клауза за ИАА  и нормативни АА и по специалната клауза за контрол на обши, индевидуални и норм.актове и за реализиране на нак.отг-ст. Специалната клауза винаги има надмощия. СК може да бъде редовен и извънреден - върху влезли в сила правораздавателни актове. Обект на СК са оспорените пред надлежните съд.органи адм. актове и наказателни постановления. Предмет на СК е конкретен адм.-правен спор, който е винаги за законосъобразност на съответния акт. Методите и формите за СК са правно регламентирани. Чрез тях се събират нужните доказателства,въз основа на които се правят анализ и оценка на фактите и се  взема  правораздавателно решение. В резултат на СК се прилагат мерки за контролни въздействия спрямо атакуваните АА   и наказат. постановления. Мерките са следните : спиране изпълнението на атакувания акт, отмяна и изменение на съдържанието.Решенията на ВАС по препирни за подведомственост и подсъдност на адм.спорове са също мярка за контролно въздействие. Адм.юрисдикции извършват правораздавателни функции наред със съдилищата при условията на общата и специална клауза за решаване на адм.спорове от различен вид. Контролът , осъществяван от адм.юрисдикции бива 2 вида : върху законността на ИАА и за проверка на законовите основания на повдигнатите обвинения за извършени адм.нарушения. И в двата случая той има правораздавателен характер и е израз на административно правораздаване. Функционирането на адм. .юрисдикции е паралелно със съдебното правораздаване,осъществявано от съдилищата. Правното основание за извършване на контрола от адм.юрисдикции е изричното законово овластяване за това. Това овластяване става по 2 начина : единият е : законодателят с отделен закон или законова разпоредба учредява адм.юрисдикция като обособено правораздавателно тяло в структурата на определено адм.ведомство или на определен адм.орган в системата на местното самоуправление. Другият начин е : законодателят с отделна законова разпоредба овластява изграден преди това адм.орган да осъществява и правораздавателна дейност. Субекти на контрола са адм.юрисдикции. Една част от тях са колегиални правораздават.органи, а друга, по-голяма част ,са еднолични адм.органи - ръководители на централни ведомства, областни управители , кметове и др. Обект на контрола при оспорване на ИАА е адм.правния спор за законност на АА, с който юрисдикцията е сезирана. Обект на к-ла за реализиране на адм.-наказат. отговорност, е извършителят на адм.нарушение. Предмет на к-ла при решаване на адм.спор за законност на ИАА е само преценката относно законосъобразността му. Предмет на к-ла при решаване на адм.-наказателен спор ,е законовата обоснованост на съставения акт или прекратената съдебна или прокурорска преписка, която е изпратена на адм.юрисдикция. К-лът, извършван от адм.юрисдикции винаги е за законосъобразност. Методите и формите са точно регламентирани от закона. Правораздавателната дейност на адм.юрисдикция не подлежи на адм.к-л от страна на ръководителя на адм.учреждение , а само на съдебен к-л. Обикновено правораздаватерните актове на адм.юрисдикции подлежат на ревизия от ВАС. Правораздавателните актове на някои юрисдикции не подлежат на съдебен к-л напр. : влязлото в сила решение по повод законосъобразността на ИАА.

35. Административна принуда – понятие и видове
Двата основни метода на дейност на държавната администрация са методът на убеждението и методът на държавната принуда.  Държавната принуда е неизбежна в държавно организираните общества. В основата й стои правното нарушение. То може да бъде вече извършено или да има непосредствена опасност да бъде извършено. Като цяло държавната принуда е “необходимо зло”, което представлява в същото време социална ценност.  Методът на държавната принуда е способ за управленско въздействие от страна на държавните органи и длъжностни лица върху психиката, съзнанието и волята на адресатите с оглед осигуряване на тяхното правомерно поведение или правно санкциониране. Тя е правнопозволена дейност. Тя се основава  на правно установени основания (норми), субектите и обектите на принудата са също правно определени. В зависимост от вида на нарушението, основа за реализиране на правната принуда, тя бива административно правна, финансово правна, трудовоправна, наказателно правна и т.н.  Админ. принуда е вид държавна принуда, тъй като се прилага при извършено административно нарушение. Като вид държавна принуда тя също е правна – основава се на правни норми. Когато се изразява в санкциониране за извършени административни наказания тя се нарича административно-наказателно правораздаване. Админ. принуда се  осъществява преобладаващо от държавната администрация, за която не е необходима санкция на друг орган (съдебен). Контролът за законност върху нея е по критерии последващ.  Админ. принуда се осъществява в сферата на извънслужебни отношения. Обикновено тя се налага с индивидуални и общи АА-ове. По своята същност админ. принуда е принудително управленско въздействие върху отраслите, което влече неблагоприятни последици и има за цел да формира мотиви за правомерно поведение. Според предназначението си админ. принуда бива 2 вида: административно наказание и принудителна административна мярка (ПАМ). Наказанието има за цел да се реализира държавна репресия спрямо нарушителя. ПАМ има за цел да предотврати извършването на нарушение или ако извършването е започнало, да го преустанови. Наказанията се налагат, а ПАМ се прилагат, тъй като в първия случай се прилага санкцията, а във втория – диспозицията на приложимата правна норма. При ПАМ няма санкция.  Админ. принуда може да бъде от морален или материален характер. Правната уредба на админ. принуда е в Конституцията, в някои основни закони като ЗАНН, ЗМСМА, ЗСВ, НПК и др. Паралелно се прилагат и двата правни режима – обща клауза на процеса за реализиране на админ. принуда и специализираната клауза, която има приоритет пред общата.


36.Административно наказателна отговорност- обща характеристика. Админ. нарушение.
Админ.-наказателна отговорност (АНО) . С адм.наказание се реализира един от видовете правни отговорности по нашата правна система – АНО. АНО е по-лека от углавната и не влече последици за съдимост. Реализира се от самата администрация и се съобразява с настъпилите положителни промени до момента на наказанието. Основен НА в тази област е ЗАНН. В него не са посочени какви точно са админ.нарушения, защото това е материя на специални закони. В закона са определени реда за установяване на АН, за налагане на адм.наказания и изпълнението им. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие- приготовлението и опитът, се използва общата част на нак.право. Случаите на адм. наказателна отговорност по НК са два. И двата засягат маловажни случай на престъпления. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление e с оглед на личността или незначителността на вредните последици или други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по-ниска степен на ОО-ст.  Първият случай е визиран в чл. 78а на НК. -пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване,  като му се наложи адм. глоба от 50 до 100 лв.  Условия за това е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или друго по-леко наказание,когато е умишлено или лишаване от свобода до 2 години, когато е  извършено по непредпазливост , лицето да не представлява голяма ОО-ст, целите на наказанието да бъдат постигнати по този начин. И трите посочени условия трябва да бъдат изпълнени. Условие за освобождаване от НО е да бъдат възстановени причинените вреди. Този член не се прилага в случаи,  когато извършителят е осъждан за престъпление или освобождаван вече от отговорност..Когато за извършено маловажно престъпление е предвидено само глоба и друго по-леко наказание, административно наказание не може да превишава размера на глобата. Маловажните престъпления продължават да се считат за престъпления, а не административни нарушения, но санкцията е заменена от наказателна в административно– наказателна. Вторият случай за реализиране на административно-наказателна отговорност по НК се съдържа в текста на чл.218б от НК. -маловажни случаи на престъпления. Те са дисквалифицирани като престъпления и са превърнати в административни нарушения. Поради това административно наказание за тези вече административни нарушения се осъществява от администрацията.Съгласно разпоредбите на чл.218б, когато стойността на предмета е до 2 минимални работни заплати се налага глоба в определени размери по административен път. Глобата варира от 5 до 100 лв. Тези разпоредби ще се приложат в маловажни случаи на кражба, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година и поправителен труд или глоба до 5 хил. лв.При маловажни случаи на кражба,на длъжностно присвояване, на противозаконно присвояване на чужда вещ, и при други маловажни случаи на престъпни деяния.Освобождаването от наказателна отговорност с цел реализирането на адм. наказания по НК се извършват в рамките на наказателния процес
Административното нарушение е в основата на административната принуда. То е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е  обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.  Адм. нарушение прилича на престъплението от гледна точка на това, че е винаги човешко деяние. Адм. деяние е и противоправно (нарушава установения ред на държавните учреждения).Белези на адм.нарушение:  човешко деяние, противоправно,ОО-но деяние (в по-малка степен от престъплението).  Деянията, които съставляват административно нарушение се определят със закон или указ.  За да бъде наказуемо по българските закони адм. нарушение трябва да е било извършено в пределите на Р. България или на чужда територия, но да засяга интересите на страната. Адм. нарушение трябва да е извършено виновно. Без вина няма отговорност.Отговорност носят само вменяемите пълнолетни лица и навършилите 16 г., които разбират значението на деянието и последиците от него. Останалите не носят адм. отговорност. Деянието е извършено умишлено, ако деецът е съзнавал ОО-я му характер и е предвиждал ОО последици и е целял или допускал настъпването им. Умисълът- пряк и косвен. Непредпазливостта- небрежност и самонадеяност. Адм. нарушения се извършват предимно по непредпазливост и именно това,както и по-малката им степен на ОО-ст ,обяснява различието между АНО и НО по НК. Небрежност има, когато деецът е допуснал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е можел да ги предотврати. Самонадеяност има, когато деецът е допускал настъпване на обществено опасни последици, но самонадеяно се е надявал, че ще ги предотврати. Това са основен вид административни нарушения..  Не се считат за административно нарушение деянията, извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Не се наказва  приготовлението, а   опитът за административно нарушение / при определени случаи/.Подбудителите, помагачите и укривателите на административното нарушение  със съучастие се наказват само в някои изрично предвидени със закон случаи. Адм. нарушение е наказуемо. Извършителят се наказва с административно наказание. Санкционирането става по административен ред от административните органи и длъжностни лица. Характерните белези на административното нарушение характеризират обективната и  субективната му страна. И двата вида белези трябва да са налице, за да се реализира административно-наказателна отговорност. Към първия тип белези спадат: деянието, обществената опасност, насоченост на деянието, наказуемост и ред, по който се наказва нарушението. Към втория тип белези –вина, мотиви, цели за извършване на нарушението. Адм. нарушение се установява със съставен акт от актосъставителя. Това е на практика констативен акт. Той не поражда преки правни последици (освен в редки случаи – глоба с фиш или квитанция.) Съставният акт има 3 основни функции – установителна, обвинителна и сезираща. Съгласно ЗАНН тежестта на доказване на вината на обвиненото в нарушение лице лежи върху актосъставителя и адм.-наказателния орган. Тези три функции придават на съставения акт характеристика на административен акт от установително естество. Актосъставителите са определени  изрично от закона  лица: ръководители на ведомства, организации, областни управители, управители, кметове на общини, на които е възложено приложението или контрола по прилагане на административните актове. За да е налице адм. нарушение, деянието трябва да притежава присъщите правни белези. Ако някой от тях липсва, то  административно нарушение няма въобще.
Когато е извършено при крайна необходимост и неизбежна отбрана, извършителят не носи отговорност, тъй като нарушението се дисквалифицира. Белезите на нарушението са налице, но то е дисквалифицирано по волята на законодателя. Когато деянието е малозначително (маловажно и явно маловажно), административното нарушение не се дисквалифицира, а се приемат съответни по-малки форми на санкциониране – глоби с квитанция или фиш и пр.
Адм. нарушение може да представлява приготовление, опит и съучастие (подбудителство, помагачество и укривателство). Това са умишлени адм. нарушения.

37.Административнонаказателна отговорност – обща характеристика. Административно наказание .
Админ.-наказателна отговорност (АНО) . Админ.-наказателна отговорност (АНО) . С адм.наказание се реализира един от видовете правни отговорности по нашата правна система – АНО. АНО е по-лека от углавната и не влече последици за съдимост. Реализира се от самата администрация и се съобразява с настъпилите положителни промени до момента на наказанието. Основен НА в тази област е ЗАНН. В него не са посочени какви точно са админ.нарушения, защото това е материя на специални закони. В закона са определени реда за установяване на АН, за налагане на адм.наказания и изпълнението им. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие- приготовлението и опитът, се използва общата част на нак.право. Случаите на адм. наказателна отговорност по НК са два. И двата засягат маловажни случай на престъпления. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление e с оглед на личността или незначителността на вредните последици или други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по-ниска степен на ОО-ст.  Първият случай е визиран в чл. 78а на НК. -пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване,  като му се наложи адм. глоба от 50 до 100 лв.  Условия за това е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или друго по-леко наказание,когато е умишлено или лишаване от свобода до 2 години, когато е  извършено по непредпазливост , лицето да не представлява голяма ОО-ст, целите на наказанието да бъдат постигнати по този начин. И трите посочени условия трябва да бъдат изпълнени. Условие за освобождаване от НО е да бъдат възстановени причинените вреди. Този член не се прилага в случаи,  когато извършителят е осъждан за престъпление или освобождаван вече от отговорност..Когато за извършено маловажно престъпление е предвидено само глоба и друго по-леко наказание, административно наказание не може да превишава размера на глобата. Маловажните престъпления продължават да се считат за престъпления, а не административни нарушения, но санкцията е заменена от наказателна в административно– наказателна. Вторият случай за реализиране на административно-наказателна отговорност по НК се съдържа в текста на чл.218б от НК. -маловажни случаи на престъпления. Те са дисквалифицирани като престъпления и са превърнати в административни нарушения. Поради това административно наказание за тези вече административни нарушения се осъществява от администрацията.Съгласно разпоредбите на чл.218б, когато стойността на предмета е до 2 минимални работни заплати се налага глоба в определени размери по административен път. Глобата варира от 5 до 100 лв. Тези разпоредби ще се приложат в маловажни случаи на кражба, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година и поправителен труд или глоба до 5 хил. лв.При маловажни случаи на кражба,на длъжностно присвояване, на противозаконно присвояване на чужда вещ, и при други маловажни случаи на престъпни деяния.Освобождаването от наказателна отговорност с цел реализирането на адм. наказания по НК се извършват в рамките на наказателния процес
 Административно наказание е вид административна принуда, то се изразява в неблагоприятна правна последица от морален или материален характер за осъществено противоправно поведение. Правното основание за налагането му е извършено административно нарушение.Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постан
овление или решение от съда. Ако с едно деяние са извършени няколко отделни нарушения за всяко едно от тях се налага административно наказание, което се изпълнява поотделно.Целта на административното наказание е да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установените правила за поведение, а също да действа възпитателно и предупредително и към другите граждани. Освен това то трябва да реализира държавната репресия спрямо нарушителя. Тази репресия (санкция) е позволена от правото.
Основен принцип на правовата държава е, че никое нарушение не трябва да остане ненаказано.Наказанията могат да се определят само със закон или указ.Адм. наказания се налагат от компетентните държавни органи, за извършване на административни нарушения на територията на Р. България, а също и по отношение на българските граждани, извършили административни нарушения в чужбина, които засягат интересите на България. Те се налагат и по отношение на чужденците, временно или постоянно пребиваващи у нас, с изключение на лицата с имунитет. Между адм. нарушение и престъпление има много общи черти, но и много различия, обусловени от тяхната специфика. Адм. наказания се налагат само за нарушения, нарушаващи реда на държавно управление.  Те притежават по-ниска ОО и съответно и санкциите са по-меки. Изразяват се предимно в отнемане на определени вещи, но не и в отнемане на имуществото на нарушителя. Налагат се и за умишлено, и за непредвидимо деяние, за разлика от престъпленията, където наказанията се налагат за умишлени и по изключение за непредпазливо деяние.Адм. наказания са винаги ефикасни. Те могат да бъдат под законно установен минимум. Не са свързани със съдимост при определяне на наказанието и се налага наказание за всяко отделно нарушение (а не съвкупността от единственото най-тежко, както при престъпленията). Адм . наказания се налагат от административните органи.  Не се налагат за приготовление, подбудителство, опит и укривателство, освен по изключение. Адм. наказание се различава от ПАМ, от мерките за обществено въздействие и от гражданско обезщетение.
Законодателят е предвидил различни адм. наказания за различните адм. нарушения. Това са: обществено порицание ;  глоба; временно лишаване от право да се упражнява дадена професия или дейност; отнемане в полза на държавата на вещите на нарушителя, с които си е послужил при извършване на умишленото административно нарушение (ако е предвидено в закона); отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението ;отнемане в полза на държавата на вещи, предмет на административно нарушение, притежаването на които е забранено; отнемане в полза на държавата на придобити от нарушителя вещи в резултат на нарушението.
Общественото порицание е архаично наказание, което почти не се прилага, а би следвало да намери по-широко приложение. Глобата засяга минимално нарушение на административните нарушения. Тя е най-често използваното наказание. Глобата по ЗАНН е по-ниска по размер в сравнение със специалните закони. Глобите са посочени в граници,  за да може административния орган да преценява според извършеното нарушение и наказанието.
Временното лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност е също често срещано наказание. Максималният срок е 2 г. Допускат се изключения – 5 г. за административни нарушения, свързани с безопасността на движението. Минималната продължителност е 1 месец. Лишаването от това право не води до загубване на придобита по-рано правоспособност (освен ако изрично е казано в закона). Обикновено това наказание придружава глобата.
С отнемането на вещи се засяга имуществото на нарушителя. То също е добавка към друга санкция (обикновена глоба).
Отнемането на вещи е реализиране на вид правна отговорност – административно наказателна отговорност и се отличава от прилагането на възстановителни принудителни мерки.При повторно административно нарушение имуществените санкции се увеличават значително за горните лица.


38 въпрос. Производство по издаване на ИАА
ИАА е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации или се декларират или констатират вече възникнали такива, както и отказът да се издаде такъв акт. ИАА е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Производството по издаване на ИАА не се прилага за: 1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им; 2. индивидуалните административни актове на Министерския съвет. Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината или от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им, а актовете свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители. Производството по издаване на ИАА започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените от АПК случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Когато, без да е необходимо да се прави искане, за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде ИАА или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на започване на производството е датата на възникване на задължението, освен ако в АПК е предвидено друго. Датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него. За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Страни в производството: заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации
Предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на ИАА: 1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; 2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; 3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос; 4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите; 5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации; 6. наличие на други специални изисквания, установени със закон.
При упражняване на своите правомощия административните органи: 1. осигуряват общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им; 2. осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им; 3. предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси; 4. осигуряват възможност исканията за издаване на актове да се подават в териториалните поделения на органа, а при възможност - и/или в общините, като посочват изчерпателно къде и как става това; 5. организират дейността си така, че по възможност да обслужват заинтересованите граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена ;6. осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време. 7. Др. предвидени в специален закон
Искането за издаване на ИАА се подава писмено или устно.Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, се смятат подадени в срок. Ако искането не удовлетворява изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.
Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.Когато органът, започнал производството, установи, че ИАА трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации. Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок. Когато компетентният орган не може да бъде определен на основание на данните в искането или от тях е явно, че то трябва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя. Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува производство за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган.
По производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна.Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено.
Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки, извадки или копия за тяхна сметка. При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин. Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения.Тези права могат да бъдат ограничени само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси, като това се отразява в мотивите на издадения акт.
ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.
Доказателствата се събират по реда на АПК служебно от административния орган, освен в  предвидените в закон случаи.  .Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства.Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.
Общоизвестните факти-, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване.
Страните в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи. Доказателствени средства: Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в кодекса, или по реда, предвиден в специалните закони. Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството.
Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя.
Всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в производството или от неучастващи в производството граждани и организации да представи в тридневен срок от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая. Писмени декларации.Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предвижда доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи. Сведения от неучастващи в производството лица Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено. Страните в производството имат право на достъп до дадените сведения.Пояснения на страна. Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това. В тези случаи се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството.Право да се откаже даването на сведения, обяснения и пояснения
Право да откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат само: 1. роднините по права линия на заинтересован гражданин, участващ в производството, съпрузите, братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен; 2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.Адвокатите, свещенослужителите и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в производството, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество. Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон. Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма. Вещото лице извършва експертизата в определения срок с писмено заключение. Вещото лице не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата. Административният орган преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството. Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, органът се мотивира в акта. Административният орган извършва оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства. По искане на органа трети лица, при които се намира предметът на огледа, го предоставят на органа или му осигуряват достъп до него. Съгласие или мнение на друг орган
Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган. Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни. Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна. Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него.
Административният орган спира производството: 1. в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството; 2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството; 3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта; 4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон; 5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано; 6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.
Административният орган не спира производството в случаите по т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси. При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат. За спирането на производството административният орган съобщава на страните.Актът за спиране на производството може да се обжалва.Възобновяване на спряно производство
Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
Прекратяване на производството: Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Административният орган прекратява производството и в случаите на неотстранени недостатаци в искането за започване на АП. За прекратяване на производството административният орган съобщава на страните.Актът за прекратяване на производството може да се обжалва.Срокове за издаване на ИАА: Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 от АПК се издава до 7 дни от датата на започване на производството, освен ако издаването на акт или извършването на действие включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни. Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на горните сроковете. Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. В случаите на удължаване на срока административният орган незабавно уведомява заявителя. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони. Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:
1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.
Предварително изпълнение.В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.
Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта. Повторно искане на страна може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. Определението на съда подлежи на обжалване.
Съобщаване.Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване. Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване. Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване.Административнопроизводствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в АПК или в закон е предвидено друго.




39. Оспорване на ИАА по административен ред.
Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. По административен ред може да се оспори и съдържанието на документ. Не подлежат на оспорване по административен ред актовете:
1. на Президента на Републиката и на председателя на Народното събрание; 2. на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на Министерския съвет; 3. на управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата; 4. на Висшия съдебен съвет; 5. на областните управители; 6. за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд.
Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган. Субекти на оспорването: Жалба срещу административния акт могат да подават заинтересованите лица. С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и целесъобразността на административния акт. Прокурорът може да подава протест само относно законосъобразността на административния акт. Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат: 1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса, ако има такъв; 2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; 4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;5. органа, до който се подава;6. възраженията и тяхното основание;7. искането;8. подпис на подателя.
С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след това.В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.
Към жалбата или протеста се прилагат: 1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице; 3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава; 4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни. Нередовност на жалбата и протеста: Ако жалбата или протестът не отговаря на изискванията, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато не е посочен адресът на подателя, уведомяването се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в сградата на административния орган в продължение на 7 дни. Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата или протестът заедно с приложенията се връщат, а при непълен адрес се оставят в общата канцелария на органа на разположение на подателя. Жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато:1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган; 2. са подадени след срок; 3. подателят няма интерес от обжалването; 4. подателят писмено оттегли жалбата или протеста.В случаите по т.1 жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган. Актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Възстановяване на срока: В случаите, когато жалбата или протестът останат без разглеждане, защото са подадени след срока, жалбоподателят в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага и върнатата жалба. Искането се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата. Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган. Това правило не се прилага, когато:1. всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта; 2. със закон или с разпореждане е допуснато предварително изпълнение на акта. В случаите по т. 2 по-горестоящият административен орган по искане на оспорващия може да спре предварителното изпълнение, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице. В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Новият акт подлежи на оспорване. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта. Когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган. Ако в тридневен срок след изтичането на срока, цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а прокурорът - препис от протеста, направо до по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката. Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт. Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината. Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината. Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.
В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация. В определен от компетентния орган срок комисията разглежда преписката с възраженията по жалбата или протеста и приложените към нея писмени доказателства, събира нови доказателства, ако това е необходимо, и изготвя мотивирано писмено становище за законосъобразността и целесъобразността на оспорения административен акт. Становището се подписва от всички членове на комисията и се предоставя на административния орган. Когато не възприеме становището на комисията, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган излага мотиви за това.
Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол. В двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срок, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган. Когато административният орган противозаконно е отказал да издаде документ, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган го задължава да извърши това, като му определя и срок за издаване на документа. Решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересовани лица. Когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт.



40. Обжалване на ИАА по съдебен ред по ЗАП
І. Х-тика на съд.контрол по ЗАП:той е само за законосъобр.; на основ. „на обща клауза" - т.е. всеки АА подлежи на съд. обжалване,без да е необход.да бъде изрично посочено (за някои актове може да има изрично нормативно овластяване в спец. закон-това е обжалване на основание на спец. клауза, не е по ЗАП - напр. по ЗУТ). по начало е контролно-отменително, т.е. съдът отменя акта и го връща на компетент.орган с указания.Има изключение:когато въпросът не зависи от преценката на органа,съдът решава делото по същество;производството е спорно; П. Актове, които подлежат на съд. контрол - всички (по от-ние на законосъобразността им), с изключ. на: А/ свързани непоср с отбраната и сигурн.на страната;Б/ по Валут. закон; В/ за които със закон или указ е предвидено друго; ІІІ. Компетентен съд: а)ОС: това е принципът; СГС: за А на кмета на столичната община; б)ВАС: когато А е издаден,одобрен или изменен от министър, ръковод. на др. ведомство, непосредствено подчинено на МС, от областен управител; IV.Основания за обжалване - неспазване на някое от изискванията за законност на АА. Начало и ход 1.Инициатива - необходимо е сезиране: а)засегнатите граждани и организации - с жалба; б)прокурорът - с протест; Ж или протест може да се подаде след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по А ред. Срок (преклузивен!) -14/7/ дни от съобщаването или от изтичане на срока за А обжалване; за нищожност -безсрочно. Ж и протестът имат суспензивен ефект - спират изпълнението на акта. Подават се в писмена форма чрез органа, издал обжалвания акт. Прилагат се необход. преписи и писмени доказателства. Ако органът не изпрати в 3 дн. срок преписката в съда, жалбоподателят може да изпрати Ж направо в съда, който изисква преписката служебно. При пропускане на срока Ж се връща; ако се дължи на особени непредвидени обстоятелства, може да се иска от съда възстановяване на срока. 2. Съдът разглежда Ж в състав от 3 съдии с участието на прокурор. Призовават се всички заинтересовани. След като извърши преценка за допустимост на Ж (срок, форма и др), съдът дава ход на делото – започват процесуални действия. Съдът проверява изискванията за законосъобразност, като събира всички допустими по ГПК доказателства. V.Решение на съда Съдът може да отмени изцяло или отчасти акта, да го измени, или да отхвърли Ж. По правило след отмяна съдът връща преписката на компетент. орган със задължит. указания (производството е контролно-отменително), но когато въпросът не зависи от преценка на АО, съдът може да го реши по същество.Решен.на съда подлежи на касац. обжалване и на отмяна по  ЗВАС чл.231 ГПК.




41. Обжалване пред ВАС
Досега правната уредба се урежда от ЗСВ и ЗВАС. След влизането в сила на АПК, и по точно от 01.03.2007г. когато влиза в сила частта уреждаща оспорването на АА, обжалването ще става по реда на този кодекс. ВАС е висшата съд.инстанция в адм.праворазд. Той осъщ върховен съд.надзор за точно и еднакво прилагане на законите в адм.праворазд. ВАС е касац.инст-я за съд. актове на всички съдилища относно законосъоб. на адм. актове.Седалището му е в София.Състои се от две колегии, в които има отделения. ВАС е единствената инст-я, която се произнася по: - спорове за законосъобр. на актовете  на МС, министри, ръковод. на ведом., пряко подчинени на МС, актове на обл. управители, както и други актове, посочени в з-н; - жалби и протести срещу решения на ВСС и на дисципл. му състав.
-жалби и протести срещу актове на БНБ;  - касац. жалби и протести срещу съд. решения по адм. дела; молби за отмяна на влезли в сила съд. решения по адм. дела.
Не подлежат на разглеждане от ВАС актове, с които:  - се упражнява законод.инициатива;  -се осъщ. външ. политика, отбраната и сигурн. на страната; -се създават права и задължения за органи и организации, подчинени на органа издал акта.
Тълкувателни решения на ВАС.Той постановява ТР с участието на заместник гл.пр-р при ВАС и на председ. или на член на ВАдвС.ТР се постанов. по противоречива или неправилна съд. практика по адм. дела.Това става по предлож. на: м-ра на правосъдието и пр.евроинтеграция;гл.пр-р на републиката;зам.-гл. пр-р при ВАС; председателя на ВАС. ТР на ВАС са задълж. за органите на съд. и на изпъл. власт,както и за органите на мест.самоуправ. В новия АПК главата за ТР е по-развита и по-прецизна. Разширен е и броя на субектите, които могат да искат произнасяне.
Основания за отмяна на АА: - липса на компетен.; - неспазване на установ. форма; - съществ. нарушения на адм.производст. правила;  - противоречие с материалноправни разпоредби; - несъответствие с целта на закона.
Образуване на пр/вото 1.Инициатива (необходимо е сезиране): по жалба на заинтересованите лица; по протест на гл.пр-р или на зам.-гл. пр-р при ВАС; 2.Срокове (преклузивни): а)срещу НА - без ограничение във времето; б)срещу индивидуални АА-14 дни от съобщаването им; в)срещу общи актове -14 дни от разгласяването им по предвидения в съответния з-н начин. 3.Жалба или протест а)форма- писм., на бълг. език. б)Съдържание: -името, ЕГН (за пр-ра - длъжността) и адреса на подателя, както и номера на телефона и факса, ако има; посочване на обжалвания акт; посочване на основанията за отмяна и д-ствата, които ги подкрепят; подпис на подателя, в) Приложения: пълномощното, ако се подава от пълномощник; писм. док-ва, с които подателят разполага; препис от жалбата или протеста и от приложенията - за органа, издал акта и за заинтересов. лица; документи за платени държ. такси, когато се дължат такива. Жалбата или протестът се подават чрез органа, издал обжал. акт. В 3 дн.ср. той изпраща във ВАС цялата преписка, включително и акта, като уведомява подателя за това. Жалбата или протестът срещу НА или общ АА не спира изпълнението му. Срещу индивидуален АА го спира, освен ако съдът постанови друго. 4.Допускане на жалбата или протеста - от председ. на ВАС, зам.-предс. или от съд. състав - в закрито засед. Ако са допуснати нередовности, съдът уведомява подателя да ги отстрани в 7д.ср. Ако не ги отстрани, жалбата се връща. Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, когато: са неподведом. или неподсъд. на ВАС; са подадени след срока;подателят няма интерес от отмяната на обжалван. акт; подателят писмено заяви, че оттегля жалбата или протеста.Актът,с който жалбата или протестът са оставени без разглеж., подлежи на обжалване с частна жалба, която се разглежда в закрито заседание от 5чл. състав на ВАС, чието определение не подлежи на обжал. Ако от изхода на делото са заинтересовани и други органи или лица, непосочени в жалбата или протеста, съдът им праща съобщение за образуване на делото. Те могат да встъпят в пр-ството в 14дн.ср. от получаване на съобщ. Разглеждане и решаване на делото Състав на съда: а)тричленен - по ненормативни актове на м-ри, ръковод. на др. ведомства, пряко подчинени на МС, на област.управители, както и по др. актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване само пред ВАС ;  б/5чл. - по нормативни актове на МС, на м-ри и ръковод. на ведомства, пряко подчинени на МС.Реш-та на петчленния състав не подлежат на обжал. Съдът може служебно за събира док/ва. Страните могат без огранич. да посочват нови док/ва и док/ва за новонастъпили факти и обстоят. от същес. значение за делото. Съдът се произнася с реш-е в 1м.ср. от разглеж. на делото. Съдът може да отмени изцяло или отчасти АА, да го измени, да отхвърли жалбата или да реши делото по съще. Когато установи, че актът е нищожен, съдът обявява нищожността му. Реш-то на ВАС е задълж. за участв. в делото органи и лица. Когато се отменя НА, реш-то се обнар. в ДВ и влиза в сила от деня на обнар. Реш-то на ВАС подлежат на незабавно изпъл. от органите, издали или прилагащи отменения акт.
В новия АПК гл.Х урежда 1-во инстанц. съдебно оспорване, като най- детайлна е уредбата за индивидуалните АА. Характерна е тежеста на доказване – лицата, за които оспорвания АА е благоприятен следва да установят факт. основания и законовите изисквания при издаването му, докато при оспорване на отказ от издаване на АА оспорващия трябва да установи че са налице основания за издаването му. Р с което е отхвърлено оспорване за отмяна на АА е пречка за оспорването му като нищожен. В съдебната фаза може да се сключи споразумение, в което участват всички страни по делото. То  се потвърждава от съда с определение, което замества АА. Това определение подлежи на обжалване само от страна , неучаствала в споразумението. Отказът на съда  от друга страна се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните. Има глава –производства за обещетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.



42. Касационно производство
1.Образуване по жалба, подадена чрез съда, чието реш-е се обжалва, в 14- дн. срок от съобщението, че реш-то с мотивите е изготвено.
2.По протест от главния прокурор на РБ или от заместник гл. прокурор при ВАС - в 6-месечен срок.
Касационна жалба:1.Форма - писмена,на бълг. език.2.Съдържание:името,ЕГН, адреса на подателя, както и номера на телефона, факса и телекса, ако има такива;посочване на решението, против което се подава;изложение на искането; кратко формул. и обосн. на касац.основания;подпис на подателя. 3.Приложения:пълномощно, когато се подава от пълномощник; преписи от жалбата за участвалите в производството лица; -документи за платени държ.такси, когато се дължат такива. 4.Разглеждане и решаване на делото касац. жалба се оставя без разглеждане, когато: е подадена против реш-е, което не подлежи на касационно обжалване пред ВАС; е подадена след 14-дн. срок;когато  се оттегли от подателя с писмено заявление. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор.
5.Състав на съда: тричленен състав на ВАС - когато реш. е постановено от окр. съд; петчленен - когато е постановено от ВАС. ВАС разглежда и се произнася само по посочените в жалбата кас.осн-я. В касац. пр/ва се допускат само писмени доказателства.
6.Правомощия - ВАС може да остави в сила,да отмени(изцяло или частично) или да измени обж. реш-е. Когато ВАС отмени реш. поради съществени наруш. на процес.правила, той връща делото за разглеждане от др.състав на съответния съд. В останалите случаи той решава делото по същество (така е и при отмяна на повторно обжалвано решение).
След влизането в сила на АПК, и по точно от 01.03.2007г. когато влиза в сила частта уреждаща оспорването на АА, обжалването ще става по реда на този кодекс. В АПК касационното производство е уредено въз основа на сегашната уредба, съдържаща се в ЗВАС и на текстовете от ГПК. Остават същите и основанията за обжалване-касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е:
1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.
Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.
Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.
Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото.

43. Отмяна на влезли в сила решения по адм. дела
Влязъл в сила АА, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен от по-горе стоящ адм. орган, а ако няма такъв – от органа който го е издал, само при условията на чл.231 от ГПК  по молба на заинтересования или по предложение на прокурора. 1.Същност: Пр/вото за отмяна на влезли в сила решения е уредено в чл.231-236 ГПК. По силата на чл.41 ЗВАС то се прилага и за адм. дела. Отмяната е извънреден (извънинстанционен) способ за съд. контрол в/у съд. решения - той влиза в действие след като е изчерпан редът за редовно обжалване и съд. реш-е е влязло в сила. Негов пряк предмет не е ИАА, а съд. реш-е, издадено по повод оспорването на АА - едва по такъв начин, косвено, решението на ВАС контролира АА.2.Актове, които подлежат на атакуване по този ред - влезли в сила съд. реш-я по адм. дела.3.Изключение –реш-я на ВАС по повод обжалване на норм. актове не подлежат на проверка по този ред. / Легитимирани лица (които могат да сезират ВАС): лицата, участвали в производството - в срок три месеца от узнаването (на обст/вото или реш-то), но не по-късно от 1 година от възникване на основанието за отмяна (чл.232 ал.1 ГПК) председателят на ВАС, гл. прокурор на РБ и заместник гл. прокурор при ВАС - до 1 год. от възникване на основанието за отмяна. 4. Основания за отмяна –изчерпат. са изброени в чл.231 ГПК: а)когато се открият нови обстоятелства или нови писмени док-ва от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. б)когато по надлежния съд.ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано Р, или престъпно деяние на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото.
в) когато Р е основано на документ, който по надлежния съд.ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държ. учреждение, което впоследствие е било отменено. г)когато м/у същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила Р,което му противоречи.
д)когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.
е)когато страната е била призована по реда на чл.16 ал.5 (чрез обнародване в ДВ), макар да е имала установено местожителство. ж)когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европ. конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
5.Разглеждане на делото Молбата се подава чрез съда, постановил решението. ВАС я разглежда в открито съд. заседание. Състав на съда: тричленен - когато Р е постановено от окръжен съд; и петчленен - когато е постановено от ВАС. Съдът проверява Р само относно посочените в молбата основания. Когато го отмени, той не решава делото по същество, а го връща за ново разглеждане от надлежния съд.
След влизането в сила на АПК, и по точно от 01.03.2007г. когато влиза в сила частта уреждаща оспорването на АА, обжалването ще става по реда на този кодекс. В АПК отмяната на влезли в сила съдебни актове се  основава  на сегашната уредба, съдържаща се в ЗВАС и на текстовете от ГПК. Създадена е и изцяло нова глава 15 съдебна защита срещу неоснователни действия, така и срещу неоснователни бездействия. Когато е съществено нарушено някое от изискванията за законосъобразността му  възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана. В останалите случаи и по искане на страна в производството.Може да се подава и Искане за възобновяване от неучаствало в производството лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.Срок за образуване на производството за възобновяване -  при нарушение на законосъобразността  в едномесечен срок от влизането в сила на акта, а в другите случаи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване . Ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда.



44. Налагане на адм.наказания
АНПроизводство започва от момента на получаване на преписката. Адм.-наказващите органи не са актосъставители. Компетентни длъж. лица са органите на администрац.–несъдеб. органи;изрич. оправомощ. Съд. и прокурорски органи;по ЗАНН адм. наказване се извършва от ръковод. на ведомства, от общ. организ., област.управители,кметовете на общин.,на които е възлож. да прилагат съответния нормативен акт или да контролират тяхното изпълнение; други лица, изрично упълномощени в специални закони.
От местоизвършването на нарушението зависи кой ще бъде наказващия орган. Обезпечаване на безпристраст при наказването – чл.51 от ЗАНН. Не може да участва в налагането на адм.наказание лице, което е пострадало от нарушение или съпруг или роднина на такова лице; съставило акта за нарушението или е свидетел по него; заинтересувано е от изхода на адм. производство или има с нарушителя или пострадалия връзка, която поражда основателни съмнения в неговата безпристрастност. Длъж. лице трябва да си направи отвод. Могат да го поискат пострадалия или нарушителя. Адм.- наказващият орган трябва да се произнесе в едномесечен срок от получаването на преписката но не по късно от 6 месеца от съставянето на акта. Едномесечния срок е инструктивен и неспазването му не води до погасяване на правото за издаване на НП.
Формата на акта с, който се наказва е наказателно постановление. Той трябва да бъде законосъобразен и обоснован. Проверява се дали е правилна квалификацията, правилно ли е посочен органът, може ли да се вмени във вина на нарушителя извършеното,преценяват се възражен. и събраните доказателства и ако е необход. се извърш. разследване за спорни обстоятелства. Ако някой от елементите липсва, преписката се прекратява с мотивирана резолюция на наказващия орган. Вземат се в предвид смекчаващите и отегчаващи обстоятелства.Прави се преценка на имотното състояние на извършителя във връзка с глобите. По своето правно естество НП не е административен, а правораздават. акт.
Определяне на наказанието.Предвижда се тежестта на нарушен., подбудите и др. смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наказанията не се заменят с по - леки, освен за непълнолетните. Не се опр. наказание под предвидения мин.размер на наказанията глоба и временно лишаване от право на упражняване на опр. професия или дейност.
За маловажни случаи адм. орган може да не наложи наказание, а да предупреди извършителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено адм. наказание. При маловажни случаи, извършени от непълнолетни, наказващите органи изпращат съответните актове на местните комисии за борба с противообщ. прояви на малолетни и непълнолетни, за налагане на мерки от възпитателен х-р.
Оформяне на наказат. постановление – чл. 57 от ЗАНН. Съдържание: данни за съставящия орган, фиксиран е момента на извършването и на издаването на акта, данни за извършителя, мотиви, подпис на наказващия орган и други. Оформеното наказателно постановление трябва да стане достояние на наказаното лице - връчва му се препис срещу подпис. На пострадалия също се връчва препис. Частното лице може да търси обезщетение от извършителя, като изрично го поиска от адм.- наказващия орган. Искът не може да бъде по - голям от 2 лева като за по - голям размер се използва съд.ред. За вреди на държ.учреждение органът се произнася служебно.
Обжалването на наказателното постановление може да стане в 7 дн.срок за извършителя и пострадалия и в 14 дн. срок за прокурора. Срока започва да тече от момента на уведомяването, или от издаването на акта за прокурора. Условията за обжалване се определят в самото наказателно постановление.

45. Обжалване на нак.постановления
Нп-я не подлежат на А контрол, защото са правораздавателни (а не А!) актове, техните автори действат като АН юрисдикции. Те обаче на общо основание подлежат на съд.контрол. Той се осъщ. според разпоредбите на ЗАНН и НПК. Принципът е, че всички Нп-я подлежат на съд обжалване. Изключение-за глоба,конфискация или обезщетение до 10 лв. или отнети в полза на държавата вещи до 10лв. Основания: незаконосъобразност (материална или процесуална) или необоснованост. Инициатива: нарушителят - чрез жалба в 7-дн. срок от връчването на Нп-е; гражданският ищец - също; прокурорът - чрез протест в двуседмичен срок от издаването на Нп-е; Ж се подава чрез наказващия орган, издал постановлението, който в 7-дн. срок я изпраща заедно с преписката на съда. Компетентен е районният съд, в чийто район е извършено или довършено нарушението. За нарушение в чужбина – Софийски районен съд. Състав -1 съдия. Делото се разглежда в открито заседание с призоваване на страните. Страни са жалбоподателят и органът, издал Нп-е (евентуално гражданският ищец). Ако Ж е допустима, съдът дава ход на делото, дори когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения адрес. Съдът разглежда делото по същество. Доказателств. тежест е в/у обвинението (актосъставителя и наказващия орган) - те трябва да докажат всички обстоятелства. Актът няма презумптивна доказателственост! Нарушителят се ползва от презумпцията за невинност! Съдът може с решението си: да отхвърли Ж (протеста) като неоснователна и да потвърди Нп-е - то влиза в сила и подлежи на изпълнение ; да отмени Нп-е изцяло или частично - с това унищожава Нп-е (изцяло или частично) и заличава с обратна сила неговите П последици; да измени Нп-е - в този случай съдът замества АН орган и осъществява ролята на АН юрисцикция по същество; той не може да увеличава наказанието, освен ако е имало протест. с определение да прекрати делото. Решението на съда има сила на пресъдено нещо. То подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния адм. съд (чл.63 ЗАНН).
След влизането в сила на АПК, и по точно от 01.03.2007г. когато влиза в сила частта уреждаща оспорването на АА, обжалването ще става по реда на този кодекс. В АПК отмяната на влезли в сила съдебни актове се  основава  на сегашната уредба, съдържаща се в ЗВАС и на текстовете от ГПК. С промяната на разпоредбата по чл.63 от 01.03.2007г. решението ще подлежи на обжалване пред административен съд на основания, предвидени в НПК и по реда на чл.12 от АПК. От тогава ще може и да се обжалва определението за прекратяване на производството с частна жалба.Влизат в сила  Нп-я, които (чл.64 ЗАНН): а)не подлежат на обжалване; б)  не са били обжалвани в законния срок; в)били са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.



46.Възобновяване на АНП
Възобновяване на АН производство (производство за отмяна) 1.Характер - извънреден способ за съд. контрол. Актове, които подлежат на отмяна - влезли в сила: а) Нп-я; б) определения за прекратяване и решения на районния съд по повод обжалване на Нп-я. 2. Основания (чл.70 ЗАНН) 4: а)с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено Нп-е, са неистински; б) АН орган, съдия или съд. заседател е извършил престъпление във връзка с издаването на съответния акт. По а/ и б/ жалбата се подава в 6м. срок от влизане в сила на присъдата. в)откриване на нови обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението. Тук жалбата се подава в 2г. срок от влизане в сила на НП или определението на съда ; г)деянието, за което е наложено А наказание, е престъпление; Обстоятелствата по б. "а", "б", "г" се установяват с влязла в сила присъда. 3.Срокове - зависят от основанието: по б. "а" и "б" - 6 месеца от влизане в сила на присъдата; по б. "в" - 2 години от влизане в сила на атакувания акт. 4.Компетентен орган - окръжният съд. 5.Инициатива - окръжният прокурор. С предложението той може да спре изпълнението на атакувания акт –НП или решение на съда. 6.Действия на съда - той разглежда предложението в открито заседание с призоваване на страните. След преценката за допустимост съдът проверява редовността на атакувания акт, наличието на посочените в предложението основания за нередовност, като го подлага на съд. ревизия. Решение на съда - с него съдът може:
а) да отхвърли предложението като неоснователно;
б)да отмени Нп-е или съдебното решение и да реши въпроса по същество, като при необходимост може да събира нови доказателства;
в)да отмени определението за прекратяване и да върне делото на районния съд за продължаване на производството. Субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК.
Според новия АПК , който влиза в сила от 12.07.2007г. възобновяването на производства по издаване на административни актове касае влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Основанията са същите като горепосочените.Инициатива за възобновяването-по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 - и по искане на страна в производството. Но може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. Възобновяването на производството  може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта или в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.



47. Изпълнение на адм.наказания
Изпълнението е последният етап от АНПс за реализиране на АН отговорност. На И подлежат влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение /изпълнително основание/:
1. индивидуални или общи административни актове;2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища;3. споразумения пред административните органи или пред съда.
Когато тези основания се отнасят до: Публичните вземания се изпълняват по реда на ДПК
Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ГПК. Изпълнителните производства по този кодекс се водят независимо от висящите изпълнителни производства по ГПК или по ДПК срещу същия длъжник.Орган по изпълнението е: 1. за изпълнение срещу граждани и организации - административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган; 2. за изпълнение срещу административен орган - съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Когато естеството на задължението налага, органът може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица.
Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, извършващи изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и влизането в такива имоти не е ограничено със закон. Органът по изпълнението се произнася с постановления.Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението определя: 1. начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението; 2. начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина.Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд. Органът по изпълнението е длъжен да осъществи изпълнението в срока, посочен в изпълнителното основание. При неизпълнение на това задължение на виновните длъжностни лица се налага глоба. Взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Страни в производството са и прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган в случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива. При смърт на задължен гражданин изпълнението се извършва срещу неговите наследници, ако изпълнителното действие не е от личен характер. Издаденото изпълнително основание срещу наследодателя може да бъде изпълнявано и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издаденото в полза на праводателя им изпълнително основание. Приемството се установява с писмени доказателства. Когато след издаване на изпълнителното основание органът, задължен съгласно него, бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, задължен е органът който е овластен да издава същите актове или конституиран от съда орган. Изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. Изпълнението може да започне и по инициатива на горестоящия орган, на прокурора или омбудсмана, или по писмена молба на заинтересован гражданин или организация. Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й. Поканата съдържа: 1. име, съответно наименование, и адрес на длъжника; 2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение; 3. име и адрес на взискателя; 4. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок; 5. размера на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно; 6. възможността за отправяне на искане за съдействие до полицията или друг орган
При смърт на задължено физическо лице в срока за доброволното изпълнение органът по изпълнението, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана. Когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение, по искане на длъжника органът по изпълнението може еднократно да разреши изпълнението да се извърши изцяло след определен краен срок или на части съгласно одобрен от него план. В този случай органът може да определи допълнителни условия, при неспазването на които отсрочването или разсрочването се отменя. Отсрочване се разрешава за 14-дневен срок след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Разсрочване се разрешава при краен срок два месеца след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Когато в изпълнителното основание не е определена изрично дата на изпълнението, сроковете по предходните изречения текат от датата на влизане в сила на изпълнителното основание. Когато кодексът препраща към други закони, за отсрочването и разсрочването се прилагат сроковете, предвидени в тези закони. Постановленията за отсрочване или разсрочване не подлежат на обжалване.
Въз основа на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях е невъзможно или се затруднява изпълнението на задължение или събирането на разноските по него, включително когато то е отсрочено или разсрочено.
Обезпечителните мерки се налагат с постановление на съответния орган по изпълнението по реда, предвиден в този раздел. Когато кодексът препраща към други закони, за налагането на обезпечителни мерки се прилага редът, предвиден в тези закони.
Изпълнителното производство се спира:1. по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране;2. по писмено искане на взискателя, и 3. при смърт или прекратяване на страна или когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство.
Производството се възобновява служебно или по искане на взискателя, след като бъдат отстранени пречките за движението му. При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
Изпълнителното производство се прекратява: 1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в АПК 2. по писмено искане на взискателя; 3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено; 4. когато се представи влязло в сила решение на съда по жалба срещу органа на изпълнението 5. при погасяване на задължението поради изпълнението му, установено с изходящ от взискателя документ или с официален документ; 6. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността й; 7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му; 8. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства; 9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата за доброволно изпълнение е изтекла давността.10. в случаите на спиране по искане взискателя ако взискателят не поиска възобновяване на производството в едномесечен срок от спирането; 11. в случаите на спиране при смърт или прекратяване на страна - с изтичането на три месеца от постановлението за спиране, в случай че задължението е за незаместимо действие.
Когато за продължаването на производството е необходимо съдействието на взискателя, органът по изпълнението може да му даде срок да извърши необходимото процесуално действие. Ако взискателят не изпълни действието в срок, производството се прекратява. В тридневен срок от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване органът по изпълнението вдига служебно наложените обезпечителни мерки. Изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по производството. Давност: Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Давността не се прилага служебно. Когато длъжникът трябва да изпълни едно действие, което може да бъде извършено от друго лице, действието се изпълнява за негова сметка от органа по изпълнението. По искане на взискателя органът по изпълнението може да го упълномощи да извърши изпълнението, като направените за това разноски се заплащат от органа за сметка на длъжника.
Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин от 50 до 1000 лв. седмично, а на задължената организация - имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. седмично, едновременно с глоба от 50 до 1000 лв. седмично на представляващите организацията, с изключение на упълномощените от нея лица. Глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължението за определено действие. Наложените глоби и имуществени санкции подлежат на обжалване.Задължението за предаване на вещ се изпълнява от съответния орган по изпълнението по реда на ГПК. Равностойността на дължимата движима вещ, която не е намерена у длъжника или е развалена, се определя от административния орган по изпълнението.
Недвижим имот се предава и ако бъде намерен у трето лице, придобило фактическата власт след издаване на изпълнителното основание. Ако третото лице заяви права, които са съществували при издаването на изпълнителното основание и се засягат от него, органът по изпълнението отлага изпълнението и определя на лицето 7-дневен срок да оспори основанието. Оспорването спира изпълнението до разрешаването му.Заместими задължения на административни органи се изпълняват за тяхна сметка от взискателя въз основа на постановление на съдебния изпълнител.Задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът се предявява от длъжника срещу взискателя. Когато задължен е гражданин или организация, като ответник се конституира и административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. Искът се предявява пред административния съд по местожителството или седалището на взискателя или по седалището на административния орган. На обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.Бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие.Когато отмени обжалваното постановление, съдът сам разрешава въпроса по жалбата, а когато отмени друго действие, той задължава органа по изпълнението да го повтори валидно или да не го извършва. Когато обжалваното бездействие е незаконосъобразно, съдът задължава органа по изпълнението да извърши дължимото, като определя срок за това. Отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди извършването му. Когато незаконосъобразното бездействие е на административен орган по изпълнението, съдът по искане на взискателя налага глоби и възлага останалите изпълнителни действия до приключване на изпълнението на съдебния изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Решението не подлежи на обжалване.За вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно. За вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински. Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.




48.Финансови актове. Обща характеристика. Видове фин.актове. Съотношение между административни и финансови актове.
1. Финансови актове и съотношение между административни и финансови актове– най-често срещаните юридически факти от категорията на  юридическите действия /актове на финансовата администрация/. Те се визират в хипотезата на ФПН без да се покриват с нея. В практиката и законодателството, под които се срещат са: удостоверения, заповеди, нареждания, разрешения, забрани, акт за прихващане и възстановяване, акт за начет, ревизионен акт и др., защото наименованието „финансови актове” е обобщително правнотеоретично понятие. Финансови актове се издават от органите във всички звена на финансовата система. С такива актове се установява подготовката на бюджета, изпълнението му и контрола, в областта на данъците, банковата система. Финансовите актове са особена категория административни актове – те от една страна притежават общите характерни признаци на административни актове, а от друга разкриват специфични особености, които ги отличават от тях, а именно: 1. Те се отнасят до финансови въпроси 2. Издават се във фин. с-ма 3. Издават се от финансови органи, които действат при условията на обвързана компетентност  4. В голямата си част имат декларативно действие.
Финансовите, както и административните актове са: юридически актове; волеизявления на власт; на органи на държавно управление; издадени въз основа и в изпълнение на закона /в широк смисъл/; за решаване задачите на държавата. Всеки правен отрасъл се обособява в правната система с режима си на регулиране. Такава юридическа обособеност на финансовото право, що се отнася до финансовите актове е, че голяма част от тези актове са декларативни. Декларативните актове по своето правно значение стоят твърде близо до индивидуалните административни актове на обвързаната администрация. При това положение няма никакви пречки да се причислят към широкото понятие за административни актове, включващо и декларативни актове. Качествени различия при съотношението финансови актове административни актове не се очертават. Специфичният предмет на тези актове не изключва и общност в предмета им. И за финансовите и за административните актове се изисква писмена форма. Обжалват се пред едни същи съдилища по един и същи ред.
Финансовите актове трябва да отговарят на общите изисквания за законосъобразност на юридическите актове. Освен това те трябва да отговарят и на следните специфични изисквания за законосъобразност: да са законосъобразни по същество; да са издадени от компетентен орган; в изискваната от закона форма; съобразно целта на закона.
2. Видове финансови актове – 1. С оглед на юридическите им свойства: а/стабилни актове /актове-решение/-проява на обвързана компетентност /напр. ревизионни актове/ и обикновени /актове-разпореждания/ - проява на оперативна самостоятелност. Те са изключения. б/ актове на контрол в трите му проявни форми по време: предварителен, текущ и последващ и в/ актове, в които намира израз една юрисдикционна дейност /напр.решение на висшестоящ финансов орган/ 2. Според интензивността на правното им действие: а/ удостоверителни актове – актове, с които се удостоверява официално /едностранно властническо/ едно фактическо или правно положение /напр. данъчни удостоверения/ б/ декларативни актове – с които се решават финансови въпроси в съответствие със съдържанието и разпорежданията на финансово правната норма /напр. ревизионен акт/. в/ конститутивни – актове, с които финансовата администрация не декларира /не признава/ съществуващи права и изобщо правни положения, а напротив създава такива положения. Под тяхното въздействие възникват, видоизменят и се прекратяват финансови правоотношения. Тези актове са израз на оперативната самостоятелност и поради това са изключение в дейността на фин.администрация.


49. Финансови вземания и финансови задължения. Държавни финансови вземания. Системи и производство за определяне размера на държ. вземания.
Поставянето в ход на финансовоправната норма, възникването и развитието на фин.правоотношения целят в крайна сметка да бъде определено правото на държавата да получи разпределената сума пари и задължението на пасивния субект да я заплати. В този смисъл държавното вземане представлява крайният резултат на финансовото правоотношение. Държавното вземане се набира от задължителни вноски, данъци, такси, мита, глоби, парични конфискации, начет, обезщетения и др. за изясняване същността на държ.вземане имат тези материални правоотношения, при които възниква правото на държавата да получи парична сума и задължението на ЮЛ и ФЛ да заплатят тази сума. І. Класификация на държ.вземания в зависимост от начина на тяхното възникване и развитие 1. държавни вземания, които произхождат от приложението на финансовоправнта норма – вземания от данъци, задължителни вноски, такси и задължително застраховане. Държавата има надмощно положение, плащането е винаги в нейно полза, то е парично, държавата не е задължена да престира нещо срещу плащането. Тези средства се характеризират с тяхната постоянност и стабилност. 2. Държавни вземания, които произхождат от приложението на гражданскоправните норми – вземания от наеми, продажба на държ.имоти, отстъпване на правото на строеж, вземания от сключени договори, обезщетения, съдебни разноски и др. Държавата търси щети. В това правоотношение държавата е равноправна страна. 3. Държавни вземания, които произхождат от прилагане на наказания – глоби, налагани от съдебните и адм.юрисдикционни органи с наказателни постановления, глобите, налагани от наказателните съдилища, парични конфискации и удръжки от заплати в полза на държавата при изпълнение на наказанията. Имат незначителен относителен дял.
Общото: за да възникнат трите вида вземания е необходимо преди всичко да се упражни държ.дейност; вземането да има паричен характер, което гарантира неговото постъпване в бюджета. Всички държавни вземания от момента на тяхното окончателно определяне стават ликвидни и изискуми под формата на едно право материализирано в изпълнителен акт, издаден от държавен орган. ІІ. Класификация в зависимост от начина на установяване вземането на държавата: данъчни и неданъчни. Когато вземането е резултат на пряко властническо разпореждане то данъчен характер, а когато е резултат на договаряне или нарушение на задължението или от нарушение на обществения ред, то е неданъчно. ІІІ. Класификация в зависимост от органа, който окончателно определя държ.вземане: съдебни, несъдебни и смесени. Съдебни-когато са определени от съда решения и присъди, налаганите от съда глоби, парични конфискации, адм.парични наказания. Несъдебни – когато са определени от други адм.органи – вземания от данъци, задължителни застраховки, наказателни постановления, издадени от несъдебни органи. Смесени – наказателното постановление е обжалвано пред съд и е потвърдено и намалено. ІV. В зависимост от правния субект – държ.вземания са вземания от фирмите и ФЛ. Отношенията между държавата и фирмите се регламентират чрез данъчни методи, чрез задължителни вноски и такси. Възможно е да възникнат от ликвидация на същите както и при неизпълнение на сключени договори. Държ.вземания, при които пасивен субект е ФЛ са разнообразни – регламентират се от дан.закони, а също и от нормативни актове – напр. сключен договор за продажба, наем, отстъпване право на строеж и др.
Системи и производство за определяне размера на държ. вземания – при определяне размера на финансовите държ.вземания се подхожда диференцирано. Всички държ.финансови вземания са определени направо от законодателя в абсолютна сума пари или в % към определената основа. Съществува и правна възможност размерът да не бъде определен направо от законодателя. Той определя фактическият състав и %, при наличността на който възниква задължението за плащане, а определяне на конкретния размер на задължението е предоставил на друг орган. Възможно е също обектът на облагането да е изразен в парични средства, но има случаи, когато той не е изразен в парична сума. С оглед на това съществува система движимото и недвижимото имущество да бъде трансформирано в парична равностойност с цел на базата на тази парична равностойност да се определи вземането в полза на държавата. При конкретното определяне задълженията на основата на паричната сума се борави с два вида размери и ставки. а/ твърди размери на задълженията – определени по един и същ начин и за ФЛ и за ЮЛ; б/ подвижни размери – отнасят се до процента и промила. При тях съществуват две системи – пропорционално и прогресивно облагане. При пропорционалното облагане размерът на процента не се изменя – данъкът расте в зависимост от дан.основа. При прогресивната система ставката се променя при промяна на данъчната основа. От своя страна прогресивната система се проявява в три форми: обикновена, разделна и етажна. Обикновена – облагаемата основа се разпределя на групи и се степенува – всяка следваща група се облага с по-висок %, който съответства на по-голямата облагаема основа. Разделна – облагаемият доход или имотното състояние се разделят на групи, а всяка група се разделя на две. Въз основа на първата част се определя дан.задължение в установено от законодателя %, втората част от групата играе ролята на коректив. Върху нея също се определя данък, но се изчислява върху допълнително разделение. Колкото повече се увеличават посочените доп.разделения, толкова повече се увеличава % на облагането. Етажна – разделя доходите на групи и етажи. Всички доходи или имотно състояние от даден етаж ще бъдат облажени по еднакъв начин за всички ФЛ и ЮЛ. Тя е по-справедлива. Чрез нея не е допустимо да се изземва целият доход. Ето защо тя е определена като способ за определяне на размера на държ.финансови вземания. Използва се и дегресивното облагане, с което се изразява и в ограничаване размера на тарифната ставка от определен размер нагоре. Производство – от процесуално гледище финансовите задължения се разделят на две: които се определят направо от закона и които ,за да станат ликвидни и изискуеми , е необходимо да бъде издаден   ревизионен акт (виж в в. 59)



50. Изпълнение на държавните финансови вземания. Видове изпълнение. Принудително изпълнение на държ.вземания.
При изпълнение на държ.вземания възникват две групи въпроси: за същността на изпълнението и за производството по изпълнението. От юридически аспект изпълнението се характеризира като стадии в процеса на осъществяване на правото; като задължително дейност на лицата, визирана в правната норма и при участието им в изпълнителното производство. Изпълнението на държавните вземания се извършва чрез доброволно плащане или чрез принудително събиране на дължимата сума. Доброволно изпълнение – от юридически аспект за такова изпълнение говорим след момента на определянето на държавното вземане по размер, когато то е станало ликвидно и изискуемо. Освен това трябва да бъде проявена воля за плащане от ЗЛ. Принудително изпълнение – метод за въздействие от държавата върху ЗЛ да ги застави сами да извършат визираните в правната норма действия или да търпят въздействието, упражнявано от държавния орган върху собствените си доходи и имущество, когато не подчиняват своите действия на разпорежданията на правната норма. Тази дейност се осъществява от Агенцията за държавни вземания /АДВ/, съгласно Закона за събиране на държавните вземания /ЗСДВ/. Агенцията организира и ръководи дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публичните вземания, освен в случаите, когато действията се извършват от публичните изпълнители на НАП по реда на ДОПК; установява и събира определени със закон частни държавни вземания; представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, когато тя е кредитор с публични или определени със закон частни държ.вземания и др. Производството по принудително изпълнение обхваща способи и гаранции, които осигуряват събирането на държавните вземания. Оперативните органи по принудително изпълнение са: публичните изпълнители, съдия изпълнителите, министерствата и ведомствата. Основание за предприемане на принудително изпълнение е липсата на изпълнение или частично изпълнение. Предпоставки за започване на ПИ /изпълнителни основания/:
1. Наличност на акт за изпълнение. Актовете могат да бъдат: ревизионен акт; декларация, подадена от ЗЛ с изчислени от него задължения за данъци и осигур. вноски;постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи; влязло в сила наказателно постановление; влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата; разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от компетентен орган при спазване на установения ред и форма. 2. Ликвидно и изискуемо   изпълнимо право. 3. Покана за доброволно изпълнение.4. Липса на отсрочено или разсрочено държавно вземане.5. Изпадане в забава.
Принудителното изпълнение се прилага единствено и след като са изчерпани способите на доброволно изпълнение – съобщение, с което се дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Страни в производството по принудително изпълнение са: 1. Публичния взискател 2. Длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и трети лица, отговорни за плащането на задължението на длъжника 3. Третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението / напр. съсобственици/  4. Обезпечените кредитори. В производството по принудително изпълнение публичните изпълнители / служители на АДВ или НАП/ могат да искат съдействие от органите на МВР в рамките на правомощията им, органите на прокуратурата и следствието, областните управители и другите държавни и общински органи. Действия в производството по ПИ: 1. Образуване на изпълнително дело – когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител на АДВ по постоянен адрес или седалище  на длъжника , съответно в компетентната ТД на НАП или друг публичен изпълнител за образуване на изпълнително производство. 2. Започване на производството – когато задължението не е изплатено в 7-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение, публичния изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава нов 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание /подлежащия на ПИ акт/, номера на изп.дело и взискателя, както и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще пристъпи към ПИ. При започване на производството публичния изпълнител може  да извърши налагане на запор или вписване на възбрана с постановление върху вземания на длъжника или негови движими и недвижими вещи, както и да поиска от органите на МВР да забранят на длъжника да напуска страната; да не му издават или да отнемат издадените паспорти за преминаване на държ.граница; да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.3. Спиране на производството по ПИ става при: 1. Поставяне на длъжника под запрещение – до назначаване на настойник или попечител; 2. Отбиване от длъжника на редовната военна служба – до завършването и; 3. Смърт на длъжника – до приемане на наследството; 4. В други случаи – започнало изпълнение срещу трето лице /недлъжник/, което може да предяви иск за установяване на правото си. При спирането е налице започнало, но неприключило производство по ПИ. Същото се изразява в наличие на временна забрана за извършване на последващи изпълнителни действия като извършените до момента действия запазват силата си. 4. Възобновяване на производството–извършва се с разпореждане на органа по принудителното изпълнение след отпадане на обстоятелствата, поради което е разпоредено спирането. /напр. при приемане на наследството след дадения от районния съдия срок за приемане или отказ от него/. 5.Отлагане на производството-има за условие започнало и незавършено изпълнително производство. Извършените до момента на отлагането действия запазват силата си, но за периода на отлагането не могат да бъдат извършени никакви действия от органа по принудително изпълнение. Ако такива бъдат извършени те биха били незаконосъобразни. При отлагането се начисляват лихви за срока на отлагане, за разлика от спиране на производството, където не се начисляват такива за срока на спиране. 6. Прекратяване на производството-има две последици: а/ окончателно преустановява изпълнителните действия;б/ съставлява пречка за извършване на нови валидни изпълнителни действия. Основанията са изрично посочени в закона и могат да бъдат следните: когато актът , с който е установено публичното вземане бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; когато починалият длъжник няма наследници или всички са се отказали от наследството; когато публичният изпълнител прецени, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани; когато задължението бъде погасено и др. случаи. Органът по принудително изпълнение вдига служебно наложените запори и възбрани като издава разпореждане в 7-дневен срок от изпълнението на посочените основания. В изпълнение на правомощията си по събиране органът по принудително изпълнение издава няколко вида документи: постановления, разпореждания, протоколи. Установеният принцип е, че за всяко предприето и извършено действие от него се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставяне, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски. Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ПИ действия, както и издадените постановления и разпореждания, други документи, удостоверяващи изпълнението.
Защита срещу ПИ – действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото ЗЛ пред изпълнителния директор на АДВ, съответно пред териториалния директор на ТД на НАП чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение. Жалбата не спира действията по ПИ, освен, ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено ПИ. Решаващия орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Решаващият орган в 14-дневен срок се произнася с решение, което може да бъде обжалвано пред ОС /от 01.03.2007г. пред АС/ по местонахождението на публичния изпълнител. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

51. Способи за погасяване на държавните финансови вземания. Финансова амнистия. Прихващане и преклузивни срокове.
Способите за погасяване на публичните вземания се определят от обекта, върху който се насочва изпълнението. Предвидени са следните видове изпълнителни способи: І. Изпълнение върху вземания и парични средства в банките – извършва се чрез налагане на запор с постановление на публичния изпълнител. Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметка на органа, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на разпореждането за изпълнение. Право на длъжника е да поиска т.н. “разрешение за неотложни плащания”, което дава възможност определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да остават на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. То се издава от публичния изпълнител, наложил запора, с разпореждане до банката и може да се изменя или отменя само от органа, който го е издал. ІІ. Изпълнения върху вземания на длъжника – тук се разграничават следните изпълнителни способи:
1. принудително събиране от трети лица, които не са банки – ако вземането е ликвидно и изискуемо. По общите правила, вземането е ликвидно, когато е определено по основание и размер и е изискуемо, когато е с настъпил падеж /срок на изпълнение/. Чл. 230 ал.1 ДОПК  „ Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от  третото лице.” Независимо дали вземането е изискуемо и ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника се задължава към публичния изпълнител в същия размер. Третото задължено лице има задължение за внасяне на дължимата сума по сметката на публичния изпълнител в 3-дневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото лице е за периодично плащане, то внася сумите в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска 2. изпълнение върху ценни книжа, вземания по изпълнителни листове и парични средства – изпълнението върху налични ценни книжа се извършва, като публичния изпълнител с постановление се суброгира /встъпва/ спрямо лицата, които са задължени по ЦК или чрез продажбата им. Наличните ЦК се продават от публичния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по ДОПК. Те се продават в пакети и поотделно. Безналичните ЦК се продават чрез банка по установения за тях ред, като в случая публичния изпълнител действа от свое име и за сметка на длъжника. Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като се прилагат съответно разпоредбите на ДОПК за изпълнение спрямо трети лица. Публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника с постановление. Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на публичния изпълнител за изземването й и удовлетворяване на публичното вземане.
3.изпълнение върху притежавани от длъжника дялове  а/ изпълнение върху дял на неограничено отговорен съдружник – в този случаи публичния изпълнител като констатира изпълнението на условията по чл.96, ал.1 от ТЗ /а именно: “кредиторът на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник и да иска прекратяване на дружеството с писмено предизвестие”/, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявление за прекратяване на дружеството. Той предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване, след като изтекат 6 месеца от връчването на изявлението. Ако се установи, че вземането е удовлетворено, съдът отхвърля иска. Ако сметне, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството, като това се вписва служебно в ТР. Следва ликвидация от назначен от съда ликвидатор; б/ изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник – в този случаи публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството. То има действие на изявление за напускане на съдружник. Три месеца след изявлението, публичния изпълнител предявява иск пред ОС по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Ако се установи, че дружеството е изплатило по сметката на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото или, че вземането е удовлетворено, съдът отхвърля иска. Ако сметне, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството, като това се вписва в ТР. Следва ликвидация на дружеството от назначен от съда ликвидатор.
ІІІ. Изпълнение върху вещи /движими и недвижими/ - извършва се чрез налагане на запор, съответно чрез вписване на възбрана с постановление на публичния изпълнител. Същото се извършва по следния начин: 1. Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис, който трябва да съдържа: изпълнителното основание; мястото, където се извършва; подробно описание на вещта; оценката на вещта и др. 2. Опис на недвижим имот се извършва само, ако органът по принудително изпълнение се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от службата по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната. Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписва се временна оценка въз основа на ценова информация, данни за покупната й цена и др. данни за вещта. 3. Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост може да бъде привлечен оценител, който изготвя заключение в писмена форма. Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по –ниска от данъчната оценка, а оценката на МПС не може да бъде по-ниска от застрахователната стойност. 4. Когато длъжникът или публичният изпълнител е недоволен от оценката на недвижими имоти и на вещи с единична цена като нови повече от 20 хил.лв., както и на произведения на изкуството, предмети от благородни метали, антикварни предмети, той може да поиска контролна оценка, която се извършва от трима оценители.
ІV. Прихващане – когато в хода на принудително изпълнение възникнат основания за прихващане, по искане на длъжника или по решение на публичния изпълнител , производството се спира до приключване на действията по прихващането , но за не повече от 3 месеца. Производството се спира по отношение на сумата, за която би могло да се извърши прихващането. Публичният изпълнител, пред когото длъжникът е представил писмени доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането и ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или отчасти, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането. Прихващането може да бъде направено до деня на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането вземането се погаси изцяло, включително и разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява. Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му. Отказът на публичния изпълнител да спре производството и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда на ДОПК за защита срещу принудително изпълнение. Жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решение.
V. Финансова амнистия – способ за заличаване на едно ликвидно и изискуемо вземане без постъпления в бюджета. Държавата може да се откаже от материалното си право да получи едно вземане чрез акт на държавната власт. Такива актове са финансовата амнистия и опрощаването. Финансовата амнистия се постановява със закон /регламентирано със Конституцията/. Характерно за нея е обстоятелството, че се амнистира държавното вземане, а не фактическия състав, от който произхожда амнистираното вземане. Финансовата амнистия може да бъде цялостна или частична; да засегне само лихвите или основното задължение. Тя може да бъде и условна /напр. ако до определена от закона дата бъдат погасени лихвите, се погасява основното задължение или обратното/. Опрощаването става с акт на президента. То винаги се отнася до индивидуалното задължение на едно лице. С този характер опрощаването се различава от амнистията. Тук лицето трябва с молба да сезира президента да опрости едно конкретно държавно вземане. VІ. Давностни и преклузивни срокове – финансови задължения могат да погасят и при условие, че е изтекла предвидената в закона давност. Когато гражданите имат вземания от Д, те се погасяват в кратки срокове и се изчисляват в месеци и дни, като сроковете са преклузивни /с изтичането им се погасяват самите субективни права, като не могат да се спират или прекъсват и са много по-кратки/. Що се отнася до вземанията на Д, те се погасяват с по-дълги и давностни срокове /погасява се правото на иск, но не и субективното право/. Чл.171 ДОПК „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01.01 на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението отсрочено или разсрочено”. Различен е началният момент на започване на теченето на давността за данъци и давността за имуществената отчетническа отговорност по Закона за държавната финансова инспекция.

52.Правен режим на имущ. отчетническа отговорност. Разграничаване по    ЗЗД.Субекти на  отговорността. Видове отговорност.
І.Имущ. отчетническа отговорност / ИОО/ по ЗДФИ /Закон за държавната финансова инспекция- заменил ЗДВФК, сила от 04.2006 г/ е едно от  най-ефективните и широко прилагани в практиката средства за въздействие върху проверяваните лица от инспектирания обект, които виновно причиняват вреди.Общата гражданска отговорност  е регламентирана в ЗЗД , а ИОО - в посочения закон  .В ЗДФИ  е регламентирана отговорността на отчетниците. Тя не е договорна, а деликтна –особен вид специфична гражданска отговорност.ІІ. Субекти на  ИОО. Отчетник – лице, на което са поверени имущество, пари и материални ценности и/или му е дадена възможност да се разпорежда с такова имущество. 2 осн.групи лица: 1.Лица, които имат качеството на отчетник – лица, причинили имуществени вреди боравейки с имуществени ценности. Те са 4 осн.категории: а/ преки – тези отчетници, на които са поверени имущество, пари и матер. ценности. Дадена е възможност да се разпореждат с тях. Те извършват  4 вида отчетническа дейност – събиране, съхраняване, разходване и отчитане.Отчетникът може да извършва  и четирите едновременно.б/ фактически – лица, които не са назначени на отчетническа длъжност / по трудово правоотн./, не получават за това заплата, не извършват отчетническа дейност. Но инцидентно, еднократно извършват един от видовете. в/ ръководители – лица, които не извършват отчетническа дейност, не боравят пряко. Но се разпореждат с тях чрез актове. По този начин имат значително  по-големи възможности и за по-големи щети. Носят пълна имуществена отговорност за причинените от тях вреди. Ръководител е всеки, който може да нарежда – ръководител отдел, главен счетоводител, колективни ръководни органи – съвет на директорите / носят солидарна отговорност /. Ако е гласувал против или не е присъствал на събрание – не носи. г/ косвени – лица, които нямат пряк достъп до пари, имущество и матер. ценности т.е. лица, които са натоварени да осъществяват контрол върху преките отчетници. Те носят отговорност  за щетите, причинени от ответника / солидарно/ - противоправно бездействие.Тези лица по длъжност осъществяват контрол. Може колективен орган – контролен съвет.Като контролен орган носи отговорност и ръководителя. Когато не носи отговорност като ръководител, то носи като контролен орган. 2.Трети лица – нямат качества на отчетник, те и не са причинили вреда.Но въпреки всичко носят имуществена отговорност – отговорност за неоснователно обогатяване. 3 категории: а/ лица, получили нещо без правно основание; б/ лица, получили нещо на отпаднало правно основание. в/ лица, получили нещо по дарение от прекия отчетник, причинител на вредата. Тук отговорността е солидарна. Солидарността е до размера на неоснователното обогатяване. Отчетника отговаря за деликт, а третото лице – за неоснователно обогатяване.
ІІІ. Видове отговорност. 4 предпоставки, които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно-следствена връзка / обективни/ и вина / субективна/. Те трябва да са кумулативно дадени, за да има ИОО. При доказани първите три елемента, вината не се доказва, а се презумира. Ако вредата е под формата на  липса – не се доказват останалите елементи. Има обстоятелства, изключващи вината като предпоставка за възникване на ИОО : непреодолима сила, фири, изпълнение на  неправомерна служебна заповед, търговски риск, бракуване и обезценка на стоки. 1. Лична отговорност -  класически вид. Служебните задължения на работника или служителя са конкретно определени за всяко работно място и дейност. Те са конкретизирани с длъжностни характеристики, вътрешни разпоредби. Отговорността обхваща само  настъпилите в резултат на  неговите  виновни и противоправни действия вреди. 2. Солидарна отговорност – когато 2 или повече лица носят отговорност за една и съща вреда. Тя възниква само по силата на закона, във ФП не е възможна договорна  отговорност. Тя възниква по необходимост, когато по различни причини не може да се намери  обективен  критерии за прецизно и безспорно разграничаване на отчетническата дейност, а оттам и за осъществяване на лична отговорност /  напр. работа на смени в търговски обект/. Може да бъде предварителна и последваща.3. Бригадна отговорност – тук отговорността е деликтна. Приложима е само ако вредата е под формата на липса / не се знае кой е причинителя на вредата /. Всеки един от този мини трудов колектив сключва договор с ръководството. Този договор служи само за разпределение на отговорността  между  отделните членове на бригадата. Отговорността е лична  - всеки има собствен дял в тази имущ. отговорност / този дял е различен /. Принцип – колкото по-дълго е работил, и по-висока заплата е получавал, толкова по-голяма отговорност носи. Този договор не е задължителен. Регламентация – чл. 209 от КТ. Това е архаична форма .
ІV.Разграничаване на ИОО от отговорността по ЗЗД – много съществени отлики.
                  Обща / ЗЗД /                                                         Специална / ЗДФИ /

                                  1.Нормативна уредба
Чл. 45 и сл. ЗЗД                                                                        Чл.21  и сл. ЗДФИ
                                  2.Субекти от двете страни на правоотношението
                                  а/ лица, които носят гражд.отговорност
Всеки един, който причини вреда другиму           Такава отговорност носят само
носи отгов. без да е необходимо този друг            лица, които имат качеството
да има някои специални качества                           отчетник
                                   б/ кой може да бъде увреден
Всеки / ФЛ и ЮЛ /                                                   Само   ЮЛ
                                   3.С оглед на вредите
Подлежат на обезвреда вс.вреди – имущ. и          Само имущ. вреди
неимущ.
                                    4.Обем на възстановяваните вреди
Всички вреди, които са пряка и непоср.                Само действително                 
последица от поведението /имущ. и неим.,           причинените вреди/няма
също и пропуснати ползи/                                       имущ.вреди и пропусн. ползи/
                                   5. С оглед на вредоносния фактич.състав
Без значение под какъв деликт                       Само в 4 случаи – тогава се съставя
произхожда отговорността.Няма                    и акт за начет
значение има или няма умисъл                      -вредата е причинена умишлено
                                                                           -вредата да е под формата на липса
                                                                             /вреда с неустановен произход/т.е.
                                                                           отрицат.разлика  между поверено,
                                                                           отчетено и намерено.Липсата е
                                                                           правен институт на ФП, уникален.
                                                                           -вредата да е причинена не при или
                                                                           по повод изпълнение на служебни
                                                                           задължения
                                                                           -разпоредено незаконосъобразно
                                                                           плащане/носи се имущ.отгов.в
                                                                           пълен размер, но само до размера
                                                                           на това, което лично е получил/.Ако
                                                                           е техн.грешка се връща.
                                  6. Разграничение по давност
Чл.110 – с изтичане на 5 г. се                         5 г., но не повече от 10 г.от причин.
погасява вс.вземане.Тече от деня на              на вредата, независимо от спиране
причиняване на вредата                                  и прекъсване на давността.Тече от
                                                                           деня на нейното причиняване, а ако
                                                                           този момент е неизвестен, от деня
                                                                           на откриването.
                                  7. Лихва
Законна лихва плюс 10 пункта                           Законна лихва
                                   8. Реализация на отговорността
По общ исков ред                                               По особено исково начетно п-во.
                                                                             Водещ е акта за начет, който се
                                                                             счита за верен до доказване на
                                                                             противното.



53.Предпоставки за възникване на имущ.отчетническа отговорност. Основания за освобождаване от отговорност.   
І. Не всяка загуба , която настъпва в инспектирания обект е вреда, за да се търси  имущ.отговорност. по ЗДФИ.. От една страна вредата трябва да попада в приложното поле на имущ.отгов. – да е причинена умишлено, да е липса, да е причинена не при или   по повод изпълнение на служебните задължения . От друга страна е необходимо наличието на 4 предпоставки , които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно следствена връзка  / обективни/ и вина / субективна /. Те трябва да са кумулативно дадени, за да  съществува ИОО. Всеки от елементите има равна сила. Който и от тях да липсва – не е осъществен фактическия състав на ИОО. При положение, че се докажат  обективните елементи, вината не се доказва , а се презумира – оборимо. При липса, ако вредата  е под формата на липса , не се доказват останалите три елемента.
1. Вреда – без нея не може да има отговорност. Тя е накърняване на  имущ.интереси и права на инспектирания обект, причинени от отчетниците при изпълнение на отчетнически функции.Щетата може да бъде  само материална, тя трябва да е реална. Форми на щета: липси /разлика между поверените, отчетените, и намерените в наличност стоково-матер.ценности и пар. с-ва в резултат на действие или бездействие на отчетника или като последица от събитие/  ; щети от престъпление / присвояване, злоупотреба, повреждане, унищожаване и др./ ; безстопанственост  / повреждане, унищожаване или разпиляване на имущество в резултата на неположени достатъчно грижи по ръководене, управление, стопанисване или запазване на повереното имущество /; нецелево използване на средства; преразход и др. Размера на вредата се определя в лева към датата на нейното възникване, а ако не може да бъде определена, то към момента на нейното установяване. Ако вредата е във валута, то размера й се плаща в същата валута. А ако се плаща в левова равностойност – то по най-високия централен курс измежду датата на възникване, датата на установяване или датата на плащане. Отговорността е в пълен размер – по-високата измежду пазарната и отчетната стойност.Отчетната стойност се намалява с фактическото изхабяване, а не счетоводното, защото то може да бъде по-голямо или по-малко.При ценности с историческа, културна ст/ст  се взима пазарната цена. Допустимо е и възстановяване в натура – само при положение, че увреденото ЮЛ даде съгласие за това. В този случай не се възстановяват лихвите. Но този способ е приложим до постановяване на съд.решение.
2. Противоправно поведение – действия или бездействия , които са в разрез с нормативно предписаното.То може да се определи като несъответствие на фактич. дейност на длъжностните лица с техните правно нормирани задължения.
3. Причинно следствена връзка – обективно причинно следствена връзка между конкретните действия или бездействия на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е да се докаже връзката  между вредата и поведението на отчетника. Ако е причинена от трето лице  трябва да се проследи  дали отчетникът е създал условия, от които се е възползвало лицето , извършило кражбата. Тогава е налице солидарна отговорност-съпричинена е вреда.
4. Вина – необходим елемент от фактическия състав, при наличността на който  възниква имущ. отговорност на отчетниците.Този елемент се предполага, но без неговото наличие не може да се реализира имущ. отговорност.Тя е психическо отношение на дееца към извършеното от него противоправно действие и резултата. Проявява се в 2 форми: умисъл – пряк и евентуален и непредпазливост. Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства.
ІІ. Основания за освобождаване от отговорност. / ЗДФИ /
1.Длъжностните лица не носят  имущ. отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя , в случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не представлява престъпление./ чл. 28/
2.Имущ. отговорност се изключва, когато причинените вреди са настъпили поради: естествени фири, непреодолима сила или случайно събитие, нормален производствено-стопански риск, неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели или констатирани по надлежния ред вредоносни действия на трети лица. / чл.29 /
3.Материално отговорните лица се освобождават  от имущ. отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция излишъци, ако са налице следните условия: а/ излишъците и липсите да са установени при количествена проверка на стоките и материалите, които подлежат на отчитане и б/ да съществува причинно-следствена връзка между липсите и излишъците т.е. вредоносният ефект едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата /чл.30/.


54. Бюджетно право.Правна характеристика на  бюджета. Бюджетен процес. Статут и  правомощия на Сметната палата.
І.Бюджетно право – съвкупност от правни норми, чрез които се регулират процесите на натрупване, преразпределение, използване и разходване на бюджетни средства и контрола върху тези средства. С този термин се обозначават и съвкупността от пр.норми, чрез които се осъществяват същите процеси за натрупване на парични средства в общинските бюджети. С него се обозначава и науката „Бюджетно право”  като част от ФП наука, както и обективното бюджетно право  като част от отрасъла ФП.                 1. Източници: а/ Конституция – текстове, пряко адресирани до бюджета – правомощия на НС, на МС, на общините.;б/ ЗУДБ – източник с най-голямо значение. Той е постоянно действащ и в него е уредена трайно бюджетната материя.; в/ Закона за бюджета за определена година – представлява фин.план за съответната година.;г/ Постановление на МС , което се издава след приемане на бюджета в НС –представлява израз на начина, по който изпълнителната власт смята да изпълни бюджета.;д/ Други източници – закони и подзаконови норм.актове, в които има разпоредби касаещи бюджета – ЗСВ, Закона за Сметната палата и др. 2.Бюджетни правни норми – характеризират се със  своя предмет на правно регулиране; с властнически метод ; с начина на създаване и време на действие; сферата на приложението им е в кръга на бюджетната система и упражняването на контрол от страна на Сметната палата.Видове норми: а/ норми, чрез които се регулират общ.отн. по съставяне на бюджетите – ЗУДБ, ЗОбБ, ЗБОО; б/ норми, чрез които се регулират глобалните отношения за натрупване на приходи – ежегодно Закон за държ. , общ. и бюджета на ОО; в/ норми, които регулират отношенията по разходване на бюджетните средства, вкл. и по отношение на извънбюджетните такива;
С пр.норми на БП се регулират конкретни общ.отн. относно:1. прогнозирането  на постъпленията и разходите за следващите години,2. изработването на проектобюджета,3.отношения по приемане и гласуване на бюджета от НС,4. отношения между държавата и общините. Тези отношения възникват и се развиват в определен период от време – календарна година.
 ІІ. Правна характеристика на бюджета – това е финансов план на държавата ,фин.инструмент, който отразява особеностите и етапите в нейното развитие за задоволяване на общите социално икономически  потребности на обществото. Правното понятие се характеризира със следните белези: 1.Бюджета като дейност на МС и НС. 2.Бюджета като акт на органи на власт. 3.Предметно съдържание на бюджета като законодателен акт – обема на концентрираните пар.средства и тяхното разпределение т.е. материалното съдържание на бюджета.4.Правна същност на регулираните общ.икон.отн. по натрупване и разходване на част от националния доход. 5.Съдържание на бюджета.
 Държавният бюджет обхваща приходите и разходите на държавата. Приходите са данъчни и неданъчни  и се набират от ФЛ и ЮЛ по ред, определен със закон. В бюджета  се включват разходи за издръжка на държавната администрация, отбраната и сигурността , съдебната власт , образованието, здравеопазването, културата, науката, социалните грижи и други разходи, вкл. за стопанската сфера, както за изплащането на вътрешния и външния дълг на страната.Приходите и разходите се групират по единна бюджетна класификация, която се утвърждава от министъра на финансите.
ІІІ. Бюджетен процес – регламентирана от нормите на бюджетното право дейност на държавни органи и учреждения по съставянето , изпълнението ,  приключването и отчитането на бюджета.Той е едно сложно производство , което е правно нормирана съвкупност от последователни действия  на тези органи. Държавния бюджет обхваща републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт. Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи. Централният бюджет включва републикански приходи и разходи, извършвани  пряко от МС  или чрез делегирани от него права на министъра на финансите. Бюджетите на държавните органи  и бюджетните организации се състоят от собствените бюджети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и бюджетните сметки на второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджетни кредити.
Как се съставя държавния бюджет: 1.МФ съставя бюджетна прогноза – предварителна оценка на предвижданите параметри на държавния бюджет за следващите три години, която ежегодно се актуализира и се одобрява от МС.2.Министъра на финансите изготвя и изпраща бюджетни насоки до държавните органи за съставяне на проект на годишните им бюджети и определя срокове за представяне.3.МФ едновременно с изготвяне на проектите на годишните бюджети на държавните органи и независимо от тях съставя проект на държавния бюджет. 4.Сметната палата и Висшия съдебен съвет съставят проекти на бюджети , които представят в МФ , за да бъдат включени като част от проекта на държавния бюджет.5.Министъра на финансите изготвя окончателния проект на държавен бюджет и го внася в МС  заедно с мотивиран доклад. МС може да внася промени в него, без бюджетите на ВСС и Сметната палата.Проектът  се придружава от консолидирани разчети, вкл. допълнителна информация за финансовото състояние на общините и за извънбюджетните средства.6.МС внася проекта на държавен бюджет  в НС не по-късно от 2 месеца преди началото на бюджетната година. Той се дава в бюджетната комисия.7.НС изслушва доклад на МС представен от министъра на финансите, и доклад от бюджетната комисия, след което обсъжда бюджета. Той се приема със закон по съставни бюджети.8.МС приема постановление за изпълнението  на държавния бюджет до 1 месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет.То конкретизира стойностните и натурални показатели по бюджетите на държавните органи и бюджетните организации.
Как се изпълнява държавния бюджет:   МС организира изпълнението на републиканския бюджет чрез МФ и държавните органи – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. ВСС организира изпълнението на бюджета на съдебната власт. 1.Държавния бюджет се изпълнява на касова основа, като се организира и осъществява от БНБ  безплатно. Министъра на финансите и управителят на БНБ  издават наредба за касовото изпълнение на  държавния бюджет, бюджетите на общините и фондовете и извънбюджетните сметки. При временни касови разриви  МФ може да отпуска или ползва безлихвени заеми за сметка на свободни бюджетни и извънбюджетни средства за срок до 3 месеца. Министъра на финансите може да прехвърля  в изпълнение на нормативен акт  кредити от един бюджет в друг, когато не се нарушава балансът на държавния бюджет. 2.Не се допуска извършването на разходи или поемането на задължения , които влошават баланса на бюджета , освен в случаите , когато по предложение на МС  НС е приело съответни промени в годишния закон за държавния бюджет. 3.Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на държавния бюджет съгласно Закона за Сметната палата.
Как става приключването и отчитането на държавния бюджет: 1.Изпълнението на държавния бюджет  завършва на 31. 12. Срокът за приключването е 31.01. 2.Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съставят периодични и годишни отчети  за касовото изпълнение по пълна бюджетна класификация, включвайки  и отчетите на второстепенните разпоредители. 3.Министерство на финансите съставя отчет  по пълна бюджетна класификация въз основа на отчетите на централния бюджет , съдебната власт  и отчетите на първостепенните разпоредители, заверени от Сметната палата.4.Годишния отчет се разглежда от МС и се внася в НС по показателите, по които е приет за съответната година в бюджетната комисия. Тя дава заключение по него.5.Сметната палата представя на НС доклад по отчета за изпълнението  на държавния бюджет.6.НС приема с решение отчета за изпълнението  не по-късно от края на следващата бюджетна година.
 ІV. Статут и правомощия на сметната палата. 1.Сметната палата е държавен орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности. Тя е независима при осъществяване на своята дейност и се отчита пред НС. Дейността й е публична и прозрачна. Основната й задача е да допринася за  доброто управление на бюджетните и другите публични средства, както и да предоставя на НС надеждна информация за използването на средствата съгласно принципите на законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и за достоверното отчитане на изпълнението на съответните бюджети.2.Правомощия: 2.1.Осъществява одит на: държавния бюджет, бюджета на ДОО, бюджета на НЗОК, бюджетите на общините, други бюджети, приемани от НС.2.2.Осъществява одит и на: бюджетите и извънбюджетните сметки  и фондове на разпоредителите с бюджетни кредити и управлението на тяхното имущество; самостоятелните бюджети на БАН, държавните висши училища, БНТ, БНР и др.автономни бюджети.; бюджетните и извънбюджетни средства , предоставяни на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност; средства от фондове и програми на ЕС , вкл. управлението им от съответните органи и крайните ползватели на средствата; бюджетните разходи на БНБ и тяхното управление ; формирането на годишното превишение  на приходите над разходите на БНБ , дължимо към държавния бюджет и др. взаимоотношения на банката с държавния бюджет; възникването и управлението на държавния дълг, държавногарантирания дълг, общинския дълг и използването на дълговите инструменти; постъпленията от приватизация и концесии по съответните сметки, тяхното разпределяне и разходване; изпълнение на международни спогодби , договори, конвенции или др. междун.  актове, когато това е предвидено в съответния междун.акт или е възложено от оправомощен орган; други публични средства и дейности, когато това й е възложено със закон. Сметната палата одитира дейността по изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол в бюджетните организации.  Тя може да одитира държавни предприятия с решение на НС.  2.3.При поискване от НС или от МС дава становища по законопроекти за бюджети, по правителствени програми , финансирани с бюджетни и извънбюджетни средства или със средства, гарантирани от държавата, както и по законопроекти, свързани с отчетността и контрола на бюджетните и др. публични средства. Може да внася в НС и МС становища  за промени в закони и подзаконови актове с цел подобряване на бюджетната дисциплина и управлението  на средствата.3. Сметната палата е юридическо лице на бюджетна издръжка. Състои се от 11 души – председател и 10 членове, които се избират и освобождават от НС за срок от 9 год.като полагат клетва.  Органи са директорите на териториалните поделения, ръководителите на сектори, одиторите и стажант-одиторите.


55. Поява, същност и функции на данъците. Видове данъци. Правна характеристика на данъците. Паричното плащане, известно като данък е крайният резултат от възникналото и развило се данъчно правоотношение. Данъкът е обществено явление. Всяко обществено икономическо развитие се характеризира със система от данъчни плащания, които отразяват това развитие. В Средновековна България се е събирал в натура. Днес като парично плащане е подходящо средство за разпределение на дохода. Преобладаващата част от бюджета на държавата се събира чрез данъци от фирмите и гражданите като се прилагат различни способи за облагане и прехвърляне на данъците. ДПО имат характеристиката на финансови правоотношения. Те са публично правни – възникват по повод осъществяването на държавна дейност. Характеристики на данъците: 1. Единият субект е винаги държавата чрез органите на данъчната администрация /НАП/. 2. Те са желани от държавата (без данъци тя не може да съществува). 3. Те съществуват само като правни отношения – възникват, развиват се и се погасяват въз основа на правна норма. 4. Имат паричен характер т.е развиват се по повод движението на парични средства към бюджета. Определение: данъкът е законоустановено по всеобщ начин  от върховен орган на власт парично, пряко, безвъзмездно (няма насрещна престация) и невъзвращаемо плащане, с което се трансформират определени  права  върху определена от конкретната данъчно правна норма  сума пари, която данъчните субекти  внасят в полза на държавата, без задължение за възстановяване на сумата. Функции на данъците: 1. Фискална – осигуряват голяма част от бюджетните приходи; 2. Икономическа –инструменти, чрез които държавата може да направлява икономиката; 3. Социална – преразпределение на благата. Видове данъци: 1. С оглед на това дали връзката между държавата и платеца е пряка или косвена: а/ преки-местни данъци, ДОД (данък по чл.38 от ЗОДФЛ), корпоративен данък. б/. косвени-ДДС и Акциз. При преките данъци ЗЛ е и платец на данъка, а при косвените платеца на данъка е различен от лицето, което внася данъка в бюджета (ДДС се понася от крайният потребител, а се внася от регистрираните по ЗДДС лица. 2. С оглед системата за определяне размера на данъка: а/ в абсолютен размер – патентен данък, ставки на акциза; б/пропорционални–данъчната ставка е постоянна величина, а основата е променлива; в/прогресивни-ДОД, данък върху наследствата-данъчната ставка се изменя с нарастване на основата. 3. В зависимост от това къде постъпват: а/републикански; б/местни-данък върху недвижимите имоти; 4. В зависимост от това кои лица ги плащат: а/данъци, дължими от ФЛ, б/ данъци, дължими от ЮЛ; в/ данъци, дължими както от ФЛ, така и от ЮЛ. Правна характеристика на данъците: 1. Данъците са публично, субективно право на държавата да получи определена парична сума. На това право съответства съответно корелативно задължение, което е конституционно определено. 2. Те са законово установени вземания на държавата. Това следва от принципа на законоустановеност – чл.60,84 от Конституцията. Това се отнася за всички елементи на данъка (основание, субекти, размер). 3. Тези вземания са невъзвращаеми – от икономическа гл.точка се говори за косвена възвращаемост чрез политиката на държавата в образователната, културната сфера. 4. Това са безвъзмездни вземания за разлика от таксите, където има насрещна престация. 5. Данъците се установяват като задължения по общ начин за всички ЗЛ. Възникват по силата на закона, а не във връзка с издадения данъчен акт, който има декларативно действие. 6. Определят се едностранно от държавата в качеството и на власт, реализирайки държавния суверенитет. Затова договорното начало е изключено. 7. Данъците като вземания на държавата са непрехвърляеми. Това не изключва възможността данъкът като парично задължение да се прати доброволно от трето лице. 8. Данъчните задължения могат да се изплащат на части при разсрочване. 9. Изпълнението на данъчните задължения е скрепено с държавна принуда.
56. Статут и правомощия на данъчната администрация. Данъчната администрация е част от финансовата администрация и се занимава със събирането на бюджетни приходи – публични вземания за данъци и осигурителни вноски. Отношенията са регулирани със Закона за националната агенция по приходите /НАП/, която е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания. Тя е единно структурно звено – ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище София. Функции и правомощия на НАП: 1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица като осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им и други формуляри и документи, като ги публикува и в Интернет страницата на НАП; 2. установява публичните вземания за данъци и ЗОВ по основание и размер; 3. обезпечава и принудително събира публичните вземания; 4. събира доброволните плащания на публичните вземания; 5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчни закони и по законите, регламентиращи ЗОВ; 6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейните органи и служители; 7. води регистър на лицата, които работят по трудово правоотношение като създава и поддържа база данни за тях; 8. анализира приходите и приходната практика; 9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си; 10. осъществява и др. дейности, възложени и със закон. Органи на управление са: УС и Изпълнителния директор. УС се състои от министъра на финансите; управителя на НОИ; директора на НЗОК; заместник-министър на финансите, определен от Министъра на финансите и изпълнителния директор на НАП. Структура: НАП се състои от Централно управление /ЦУ/ и териториални дирекции /ТД/. ЦУ подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията. ТД установяват, обезпечават и събират публични вземания за данъци и ЗОВ и др., възложени им със закон. В ЦУ са създадени дирекции в т.ч. главни дирекции, отдели и сектори. Към изпълнителния директор е създадена Главна дирекция „Инспекторат по контрол и сигурност”, която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията за спазване на финансовата дисциплина и осигурява вътрешната сигурност. В ТД са създадени дирекции, отдели и сектори. Органи на НАП са органи по приходите: 1. Изпълнителния директор; 2. Териториалните директори и техните заместници; 3. Директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори; 4. Служителите в ЦУ и ТД, заемащи длъжностите: главен експерт по приходите; старши експерт по приходите; експерт по приходите; главен инспектор по приходите; старши инспектор по приходите и инспектор по приходите; 5. Служителите в ЦУ, заемащи длъжностите държавен експерт по приходите и държавен инспектор по приходите; 6. органи на НАП са и служители, заемащи длъжностите: държавен публичен изпълнител, главен публичен изпълнител, старши публичен изпълнител и публичен изпълнител. При изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на агенцията са длъжни: 1. да спазват организацията на работа; 2. да пазят в тайна, данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно ДОПК. Самостоятелността на НАП се изразява в това, че може да извършва съвместни действия във връзка с осъществяване на своите функции с органите на МВР и прокуратурата, контролните органи на МФ и др. контролни органи. НАП отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, причинени на ФЛ и ЮЛ от незаконни действия или бездействия на нейните органи и служители като се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Имуществената отговорност на органите и служителите в агенцията се осъществява по исков ред.
57. Правен режим на ДОД и данъка върху печалбата. Правна характеристика на данъка върху общия доход: 1. Пряк данък – субектът на данъчното задължение и носителят на данъчната тежест са едно и също лице. 2. Подоходен данък – обект на облагане са определени доходи. 3. Прогресивен данък (с изключение на патентния данък и някои др.доходи, които се облагат по реда на чл.26 от ЗОДФЛ с пропорционален данък). 4. По принцип ДОД е републикански данък, но в ЗДБ се предвижда определен % от него да отива в общинските бюджети. Нормативна уредба – съдържа се в ЗОДФЛ; и др. нормативни актове включително и в сключените спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Субекти на облагане – ФЛ, предприятията на ЕТ, местни ЮЛ, които се облагат с патентен данък и имат оборот за предходната година до 50 хил. лв. Данъчно задължени лица – кръгът им се определя съобразно две понятия: местни лица и чуждестранни лица. МЛ са следните категории лица: 1. лица, чието постоянно местоживеене е в РБ; 2. лица, които пребивават в РБ повече от 183 дни; 3. лица, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава. Това е важно, защото местните ФЛ са данъчно задължени за световния си доход, получен през данъчната година, произхождащ от източници в РБ и/или чужбина (принцип на облагане на световния доход). ЧЛ са задължени за облагаемия си доход, получен през данъчната година, произхождащ само от източници в РБ (принцип на облагане при източника). Обект на облагане – това са доходите от трудови и извън трудови правоотношения и доходите на ЕТ. Законодателят е разделил доходите на облагаеми и необлагаеми. Облагаемият доход е облагаемият годишен доход. ДОД е годишен данък и ако лицето има доходи от трудови и извън трудови правоотношения те се сумират заедно и ще се обложат окончателно след подаване на данъчна декларация. От определеният годишен данък се приспада авансово внесеният и с оглед на резултата ще има данък за възстановяване или данък за внасяне. Облагането става по единна годишна прогресивна скала. За 2006г. тя започва с 2 160 лв., под която сума доходите са необлагаеми, като с нарастването на данъчната основа, нараства и данъчната ставка. Правна характеристика на данък печалба – съгласно ЗКПО говорим за корпоративно облагане – има се предвид облагане на печалби и доходи на корпоративни образувания. Данъкът е пряк, подоходен,годишен, пропорционален. В закона се очертава собствена правосубектност за целите на данъчното облагане като неперсонифицираните дружества се приравняват на ЮЛ, а също и бюджетните предприятия. Определено е място на стопанска дейност на ЧЛ, която също се характеризира с особена данъчна правосубектност. Субекти – чрез тях закона определя своите адресати. Тъй като с него се уреждат преки данъци, тези лица понасят и данъчната тежест. Данъчни субекти са: МЛ, ЧЛ и местни и чуждестранни неперсонифицирани дружества. От обхвата на закона са извадени ЮЛ, които подлежат на облагане с патентен данък. Специфични субекти са: застрахователните дружества, организаторите на хазартни игри, доставчиците на телекомуникационни услуги, бюджетните предприятия. Обект на облагане – печалбите се облагат с корпоративен данък, като местните ЮЛ и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина (универсален принцип-световен доход), а ЧЮЛ и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък само за стопанската си дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност. Облагаема печалба – положителната величина , определена на основата на финансовия резултат (счетоводна печалба /загуба/, установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО т.е размерът на облагаемата печалба се получава като този финансов резултат (независимо дали е + или -) се увеличава или намалява за данъчни цели. Увеличенията и намаленията са изрично предвидени в ЗКПО. Данъкът се внася в приход на републиканския бюджет. Той се смята за внесен на датата, на която е постъпила сумата в РБ по сметката на съответната ТД. Въпреки, че е годишен той се внася на авансови вноски, които могат да бъдат месечни и тримесечни. За 2006г. корпоративният данък е в размер 15 на сто.ЗКПО предвижда някои категории доходи , които са изплащани от местни ЮЛ на местни или чуждестранни  такива да бъдат облагани при източника /който изплаща възнаграждението, удържа и данъка. Ако данъка не е събран се носи солидарна отговорност./ Има и т.нар.алтернативни данъци – имат различна облагаема основа, принципно по-ниска: представителни разходи; социални разходи; дарения и спонсорства – само за определени в закона лица ; експлоатация на превозни средства -ако с тях не се осъществява дейност по занятие.Преотстъпване на данъка – целево и срочно данъчно облекчение. Данъкът се начислява, но не се внася в бюджета /напр. предприятия на инвалиди, Червения кръст и др./
58. Правен режим на данъка върху добавената стойност и акцизите. Обща характеристика на ДДС – той е косвен, многофазен, некомулативен, републикански, пропорционален, месечен, всеобщ,  установен със ЗДДС и ППЗДДС. ДДС се дължи за всяка доставка на стока или услуга с място на изпълнение на територията на РБ, както и при внос и някои случаи на износ на стоки. Характеристики на ДДС: 1. косвен данък – тежестта се понася от крайният потребител, а не от вносителя на данъка. 2. многофазен – независимо колко пъти една стока или услуга е предмет на облагаема доставка от момента на нейното производство или внос до момента на нейното крайно потребление, данъкът се начислява на всеки етап върху пълната стойност на облагаемата доставка. 3. некомулативен – независимо през колко етапа е минала реализацията на една стока, то в крайната цена винаги е включен 20% ДДС , но благодарение на механизма на данъчния кредит. 4. Всеобщ данък – с него се облагат всички стоки и услуги с изключение на изрично посочените в закона. 5. републикански – в приход на ДБ. 6. пропорционален – данъчната ставка е единна и не зависи от размера  на данъчната основа. 7. месечен – ДДС се определя като окончателна величина след края на данъчен период, който съвпада с един календарен месец. Субекти – регистрираните по ЗДДС лица – това са юридическите платци на данъка, които са привлечени към администриране на данъка – начисляване, събиране и внасяне. В механизмът на ДДС попадат само тези ЗЛ, които са изпълнили задължението си за регистрация. Има три вида регистрация по ЗДДС: 1. Задължителна – при облагаем оборот за последните 12 месеца, преди текущия над 50 хил.лв.; 2. Регистрация по избор – 25 хил.лв.; 3. Служебна – по инициатива на органите по приходите, . Обект на облагане – доставките на стоки и услуги, износа и вноса на стоки. За да бъде доставката обект на облагане, трябва комулативно да са изпълнени няколко предпоставки: 1. трябва да бъде с място на изпълнение на територията на страната; 2. доставчикът да бъде регистрирано по ЗДДС лице; 3. необходимо е с доставката да се извършва независима икономическа дейност. Ставката е 20%, а за износа е 0%. Съществуват и необлагаеми по ЗДДС доставки – не отговарят на условията. Има и освободени доставки – отговарят на изискванията, но изрично е посочено, че не се облагат /сделки със земя/ .Правен режим на акцизите – акцизът е републикански, косвен, специфичен, еднофазен данък, с който се облага потреблението на стоки и услуги от местно производство и внос, предмет на сделка на територията на страната, изрично посочени в Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАкцДС/, който е в сила от 01.07.2006г. Акцизът е косвен данък, защото включвайки се в цената на стоките и услугите се прехвърля върху крайните потребители. Той е еднофазен данък, тъй като се начислява еднократно за стоки и услуги. Акцизът е специфичен косвен данък, тъй като облагането с акциз се разпростира върху ограничен кръг стоки и услуги, които в практиката се е наложило да се наричат „луксозни”. От правна гледна точка акцизът притежава всички белези, характерни за данъците – едностранно определено от държавата по общ начин за всички правни субекти, законоустановено, безвъзмездно и невъзвръщаемо плащане. Субекти на данъка – онези лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки. Съгласно новият закон ДЗЛ са: 1. Лицензираните складодържатели – търговци по смисъла на ТЗ, които са получили лиценз да произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз. 2. Регистрираните по ЗАкцДС лица – а). специализирани малки обекти за дестилиране и б) обекти за винопроизводство на малки винопроизводители; 3. Лицата, за които е възникнало задължение по ЗМ по отношение акцизни стоки; 4. Лица, които в нарушение на закона са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с такива стоки, за които не е бил заплатен акциз; 5. освободените от акциз крайни потребители. За обектите, посочени в т.1, букви а) и б) Агенция „Митници” води регистър. Регистрацията по ЗАкцДС се извършва от началника на митницата по местонахождение на обекта в срок 14 дни от подаване на искане от съответното ДЗЛ, който издава удостоверение за регистрация. Предмет на облагане с акциз са: 1. алкохолът и алкохолните напитки; 2. тютюневите изделия; 3. енергийните продукти; 4. кафето и екстрактите му; 5. автомобилите. Начините за определяне на данъчната основа за съответните стоки са посочени в закона, видовете акцизни ставки – също:  Размерът на дължимия акциз се изчислява като данъчната основа се умножи по акцизната ставка. Акцизът се начислява на датата, на която е станал дължим, с издаването на данъчен документ – акцизен дан.документ. ДЗЛ са длъжни да декларират начисленият за данъчния период акциз с подаването на акцизна декларация. Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец. От 01.07.2006г. администрирането и контролът на акцизите се осъществява от митническите органи, като за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз прилагат ДОПК и имат правомощията на органи по приходите и публични изпълнители.
59. Данъчно производство. Издаване, обжалване и изпълнение на данъчните облагателни актове. Санкции за извършени нарушения и престъпления. Данъчното производство е уредено в ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ и включва производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители. Основни принципи са: 1. Законност - органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. 2.Обективност - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. 3.Самостоятелност и независимост - органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. 4. Служебно начало - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. 5. Добросъвестност и право на защита - участниците в производствата и техните представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави като всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по ДОПК имат равни процесуални възможности да упражнят процесуалните си права и правото си на защита. Данъчно-осигурителен контрол - органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; 2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Със заповедта за възлагане се определят: данните за ревизираното лице, ревизиращите органи по приходите; срокът за извършване на ревизията, ревизираният период; видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; Заповедта се връчва на ревизираното лице. Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт. Съставя се ревизионен доклад от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа: извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за тях; предложение за установяване на задълженията. Следва издаване на ревизионния акт, с който се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски; възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон и се възстановяват недължимо платени или събрани суми. Издаване на ревизионен акт - в тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията уведомяват писмено органа, който е възложил ревизията. След получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите, който изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение издава ревизионен акт, или прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо. Обжалването на ревизионен акт /РА/ е административно и по съдебен ред. 1. Обжалване по административен ред – подаване на жалба чрез териториалната дирекция, която трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против  които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат и: пълномощно, когато се подава от пълномощник и писмените доказателства. Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на Националната агенция за приходите. Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването и. Той може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. 2. Обжалване пред съда-ревизионният акт може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението на решаващия в обжалването по административен ред. Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Съдът разглежда жалбата срещу РА с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес. При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване. Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Той преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на ЗВАС /Административнопроцесуалния кодекс в сила от 01.03.2007г./, а отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс /в сила от 12.07.2007г./ Изпълнение – 1. Доброволно изпълнение - публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. 2. Покана за доброволно изпълнение - ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Обезпечение на  публични вземания се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. То се налага с постановление на публичния изпълнител, което съдържа: фактическите и правните основания за издаването му и вида на обезпечителната мярка. Обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника. 2. Принудително изпълнение – предприема се въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван. Принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от публичния изпълнител. Способи за принудително изпълнение: върху вземания и парични средства в банките; парични средства и вземания на длъжника; движими и недвижими вещи и ценни книжа. Публичният изпълнител може да използва всеки от способите заедно или поотделно. Образуване на изпълнително дело –
60. Международно данъчно облагане. Способи за облагане на двойното данъчно облагане. Правен режим на свободните безмитни зони. Възникването на М2ДО се свързва с принципите въз основа, на които държавите  изграждат данъчните си законодателства. Спрямо местни лица държавите прилагат принципа на облагане на световния доход - ОСД (неограничено данъчно задължени), а спрямо чужди лица се прилага териториалния принцип (облагане на дохода при източника) - ОДИ. Следствие на прилагането на тези два принципа, един и същ субект на облагане за един и същ обект на облагане, може да подлежи на облагане с подобни по вид данъци в две или повече държави, т.е. възниква двойно данъчно облагане /2ДО/. Ще има 2ДО, когато и двете държави спрямо субекта на облагане предвиждат прилагането на принципа ОСД, когато едната държава прилага принципа на ОСД, а другата територ. принцип. По - рядка хипотеза, когато двете държави прилагат ОДИ (едната държава облага доходите от лихви, изплатените заеми на ЧЛ, а в същото време др. държава, в която се намира обезпечението на този заем, има претенция спрямо него). Две понятия за 2ДО в А) юридически смисъл - когато е налице един и същ субект на облагане, един и същ обект на облагане в широк смисъл, когато е налице подобен по вид данък и когато облагането е за един и същи дан. период. Б) икономически смисъл - общият размер на данъка и данъците, които плаща лицето, превишава по - високия от данъците, установени в една от съответните държави. 2ДО касае само преките данъци, не се отнася за косвените данъци, доколкото се възприема, че се облагат с ДДС в държавата, в която се ползват услугите. Способи за И2ДО: 1. Мерки на национално право - ЗОДФЛ и ЗКПО - съдържат текстове, които предвиждат И2ДО в случаите, когато нямаме сключена спогодба. И в двата закона се урежда т.нар. кредитен метод, ограничение по държави, като се допуска приспадане на дължимия по местното право данък на длъжника в чужбина. Мах. размер данък, който може да се приспадне не може да надвишава съответния бълг. данък, който би се дължал за доходите от чужбина. Тази технология се прилага за всеки един доход от различни чужди държави. 2.Мерки на международно право. В международната практика всички СИДДО следват два модела на спогодби: а) моделът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Възприето е да се нарича „Модел на развитите в икономическо отношение държави и б) модел на Организацията на обединените нации (ООН) – „Модел на развиващите се държави”. Те са близки по съдържание, но в б) преобладават хипотезите, в които се предоставят правомощия по облагане в държавата източник на дохода. РБ има 58 сключени спогодби. Преобладаващата практика са двустранните договори. Има и многостранни д-ри. Чрез тези договори не се създават нови данъчни задължения, а те разграничават обоснованите от националното право на държ. претенции за облагане на различни категории доходи/имущества. Хипотези: 1.Доходът да се обложи в държавата, където получателят е местно лице 2. Облагане само в държавата източник (рядко се среща). 3.Най-често срещано - доходът да се обложи и в двете държави - “доходът може да се облага”, а в последната държава, за която получателят е местно лице ще приложи съответния метод за И2ДО. Чрез д-рите се избягва и потенциалното 2ДО, т.е. веднъж разпределени правомощията по облагане, независимо дали доходите ще бъдат обложени в предвидената от договора държава, а другата държава остава с ограничени дан. претенции. Съдържание: 1. Адресати на тези договори: местни лица на едната или на двете договарящи държави. 2. Предметен обхват: тези данъци към момента на сключване на СИДДО, но се допуска прилагането им за идентични данъци, въведени в последствие. 3.Разпределителни норми: разпределение претенциите на държавите по облагане на изброените в договора категории доходи. 4.Уреждащи методите за И2ДО, които всяка държава определя сама за себе си в рамките на договора. Прилагат се от държавата, за които получателят на дохода е местно лице, в случаи че доходът е бил обложен в другата държава. Има два метода за премахване на двойното данъчно облагане: а) Кредитен метод, който има два варианта: 1. пълен данъчен кредит, при който чуждестранния данък, за който следва да се предостави ДК е данъкът, който действително е платен в съответствие с разпоредбите на сключената СИДДО в другата договаряща държава. Този данък се приспада от вътрешния данък изцяло, т.е в пълен размер. Този метод има ограничено приложение. 2. ограничен данъчен кредит – държавата на местното лице следва да приспадне от данъчното му задължение данъка платен в другата държава. Това приспадане не е пълно, а е ограничено до такава част от данъка върху доходите на лицето, каквато съответства на дохода, получен в държавата на източника. Този метод се прилага по отношение на данъците, които се удържат при източника напр. върху доходите от дивиденти, лихви, авторски възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници б) Метод на освобождаване, който се прилага в два варианта: 1. Пълно освобождаване-държавата на местно лице не се интересува от реализирания в чужбина доход и платения от него данък. 2. освобождаване с прогресия – подлежащите на облагане елементи на доход или имущество се предоставят за данъчно облагане на другата държава, но се вземат предвид и от държавата на местното лице, като се включват в данъчната основа, но само с цел да се определи данъчната ставка. Тя се налага след като се извади съответния доход или имущество. Този метод е приложим само , когато дан.ставка в Д на МЛ е прогресивна, какъвто е данъкът върху доходите на ФЛ. Договорите имат и допълнителни разпоредби: а)Клауза за информационен обмен. б)Антидискриминационна клауза, която забранява по-неблагоприятното дан. третиране на гражданите на другата държава, но само във връзка с изброените в нея белези. в)Клауза за споразумително производство, чрез които да се стигне до единно решение относно прилагането на СИДДО. Постигнатото споразумение има правна сила като акт на особена юрисдикция. То е задължително за двете ДА, но изпълнението му не е обвързано със срокове. За да се приложи СИДДО лицето трябва да докаже, че е местно за съответната държава. Става чрез удостоверение от съответната ДА и да докаже категорията доход. Ако не докаже тези предпоставки ще се приложи националното законодателство. Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Основания за прилагане на СИДДО след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че: 1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; 2. е притежател на дохода от източник в Република България; 3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан; 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО. Удостоверяване на основанията – горните обстоятелствата се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Обстоятелствата по т.1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането. Обстоятелствата по т.2 и 3 се декларират от чуждестранното лице. Обстоятелствата по т.4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации. Към искането се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход.  Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 30-дневен срок от подаване на искането. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода. Органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията. Непроизнасянето в срок се смята за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО.
Правен режим на свободните зони - разпоредбите на чл. 166 на Закона за митниците определят свободните зони икогато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Административни нарушения и наказания се налагат на служителите на НАП публичните изпълнители и специалистите когато: 1. злоупотребят с данъчна и осигурителна информация т.е когато разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин факти и обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация Освен глобата могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години. 2. при неиздаване на удостоверение в срок 3. неприемане на надлежно попълнена и подписана декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски; 4. Който, като орган по приходите, извърши ревизия, без да му е възложена такава, или продължи извършването на ревизия извън определения срок; 5. Който, като публичен изпълнител, наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение. На ЗЛ /ФЛ и ЮЛ/ се налагат АНН при: 1. Възпрепятстване – когато не окажат съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятстват упражняването на правомощията им; 2.Недеклариране - когато не представи декларация; 3. Непредоставяне на информация при принудително изпълнение – когато при образувано изпълнително производство по реда на ДОПК не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация на публичния изпълнител. Други нарушения - който не изпълни друго задължение, произтичащо от ДОПК, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Установяване на нарушенията и налагане на наказанията - актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания. В случаите, когато нарушението е извършено от орган или служител на НАП или на Агенцията за държавни вземания, актът за установяване на административно нарушение се съставя и наказателното постановление се издава от длъжностни лица, определени от министъра на финансите. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на ЗАНН.свободните складове, като обособени части от митническата територия на Р България или помещения върху нея, в които:- чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на Р България, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби;- местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или в акт на МС.І. Създаване на свободни зони - СЗ се създават с постановление на МС по инициатива на държавни органи или заинтересувани самоуправляващи се стопански организации. С акта за създаване на зоната се определят нейното местоположение, граници и статут. С акта на МС се създава и предприятието, което ще стопанисва СЗ, утвърждава се административното обслужване и контрол по отношение на извършваните дейности включително пропускателен, данъчен и митнически. Тези дейности в СЗ могат да се осъществяват от лица, които са регистрирани като търговци по ТЗ или по националното им законодателство.В СЗ се насърчава производствената, търговската и друга стопанска дейност за износ. Внасяните и изнасяните стоки и предоставените стоки от и за чужбина, предмет на производствена, търговска и друга стопанска дейност в зоните, се освобождават от мито. Постъпването на тези стоки от страната за зоните не е износ, а постъпването им от чужбина за зоните е внос, както и за останалата част от територията за страната. Износът и вносът от или в зоната задължително се обявяват пред митницата. Освобождаването от мита, както и освобождаването от данъци, такси и акцизи, предвидени в други закони, не се отнася за алкохолни напитки и тютюневи изделия, предмет на стопанска дейност в зоните.Функциониране на СЗ и свободните складове - продължителността на престоя на стоките  е неограничена. В тях са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги. За упражняването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително.Всяко лице, упражняващо дейностите складиране, обработка, преработка или покупко-продажба на стоки в СЗ или в свободен склад, трябва да води материална отчетност във форма, одобрена от митническите органи от въвеждането на стоките в СЗ или в свободния склад. Тази материална отчетност трябва да позволява на митническите органи да идентифицират стоките и да проследяват тяхното движение. Основното предназначение на СЗ е насърчаване на стопанската инициатива при производството на стоки, извършването на услуги, търговска и други дейности, съответно разнообразяването и увеличаването на износа и постигането на положителни валутни резултати с оглед ускореното развитие на стопанството. В Р България има създадени шест свободни зони – в Пловдив, Драгоман, Русе, Видин, Свиленград и Бургас. Дейността на всяка от зоните се регулира от правилник за управление и стопанисване на съответната свободна зона.


61. Правен режим на митните сборове. Понятието „митни сборове” има събирателен характер. Митните сборове обхващат събраните от митниците вносни и износни мита, данъци (ДДС и акциз) и определените от митницата държавни такси, както и таксите, предвидени в Закона за държавните такси, такси за извънредни услуги на митниците, извършвани извън митниците или в извънработно време. Мита - законово определени и спадат към категорията на на държавните вземания, които осигуряват приходи в ДБ. Те не са данъци, но са с данъчен произход. Всички белези, характерни за данъците важат и за митата, но разликата е в това, че правното основание, на което се плащат митата е различно, а именно: мита се плащат за преминаване на стоки и услуги през границата. Митата, подобно на косвените данъци (ДДС и акциз) се включват в цената на стоката и тежестта се понася от крайния потребител, а не от вносителят на стоката. Митата изпълняват и фискална функция –бюджетни приходи в държавния бюджет, но имат скромен произход – около 3% . Една от важните функции на митата е тази, свързана с международния търговски обмен чрез осъществяването на международна търговия, регулирана чрез системата от налагане на мита - същата се насърчава, ограничава или спира. Тази функция се нарича регулативна. Видове мита: 1. Вносни; 2. Износни; 3. Транзитни. Вносните мита се събират, когато стоки от световния пазар преминава през нашата граница и остава за реализация на вътрешния пазар в страната. Те имат следната функция: защита на вътрешния производител дотолкова, доколкото се ограничава вноса на по-евтини стоки отвън. Ако такива стоки не се произвеждат отвън, тогава митото има само фискално значение. При износните мита е обратното. Те са почти на изчезване и има две причини за тяхното налагане: 1. когато в страната има дефицит на определени стоки; 2. износни мита на дотирани от държавата стоки. Транзитни – не са същински мита. Те стоят близо до таксите. Правото да определя митническата стойност и митата е предоставена на МС. За целта е създадена Митническа тарифа /МТ/, която съдържа номенклатурата на внасяните и изнасяните стоки, както и ставките, с които се облагат стоките – общи и преференциални мита. Двете колони на МТ, определящи общите и преференциални мита имат определено предметно и правно съдържание. Колона „общи мита” се отнася до мита на най-облагодетелствана нация-прилага се едностранно от РБ при обмитяване на стоки, които са внос от определени страни. Изключение от общото правило за прилагане на тази колона има по отношение на страните членки на ЕС, ЕАСТ и при договори за свободна търговия. Условие е стоките да отговарят на изискванията на правилника за произход. За страните, за които не се прилага принципа на най-облагодетелствана нация се прилага утежняваща митническа тарифа-стоки от тези страни се облагат с двойния размер, посочен в колона „ставки общи мита”. Колона „ставки преференциални мита” се прилага за страни, на които РБ едностранно предоставя тарифни преференции. Необходимо е едновременно спазване на няколко условия – стоките да произхождат от съответната страна; да бъдат директно транспортирани до България; да имат сертификат за произход. Митата могат да бъдат изчислени в % към митническата стойност – адвалорни или да бъдат изчислени във валута за определено количество стоки – специфични мита.
ДДС-облагат се всички с изключение на тези за износ и освободени доставки, посочени в ЗДДС. Вносните стоки подлежат на облагане с ДДС с изключение на стоките, които влизат в свободни зони; стоките са предмет на временен внос или транзит, рееспорт, внасяните от БНБ благородни метали. Определяне на данъчната облагаема стойност при внос: установява се стойността на сделката по правилата на ЗДДС, след това митническата стойност по митнич. законодателство, добавят се към митническата облагаема стойност дължимите мита, акциз и таксите по вноса.
Акциз-облагаемата стойност се определя като към митническата облагаема стойност се прибавят дължимите


62. Правна характеристика на банките. Основни понятия на банковото право.
І. Понятие за банково право – употребява се само в обективен смисъл т.е. като съвкупност от правни норми, които уреждат определен кръг обществени отношения, които се развиват във ФП – част от финансовите правоотношения / прехвърляне на парични средства от производствената в непроизводствената сфера/. Банковото право е един сравнително нов подотрасъл.Предмет – публично правна материя, която е част от ФП. Методът е властнически като принцип / сериозни интереси на държавата /. Двуяк режим. Като материя тук  са включени дейността на Централната банка с възможността да издава и отнема  лицензии за банкова дейност; нейните правомощия като държавен орган за регулиране на банковата дейност в страната; банков надзор;възможност за прилагане на държавна принуда / санкционни правомощия /. В БП е уреден въпроса за банковата несъстоятелност. До тук е публично-правната материя. Частноправната материя  разглежда видовете банкови сделки – действа метода на равнопоставеност. Тя се разглежда в др. клонове на правото – в  търговското право. Определение: банковото право е съвкупност от правни норми , с които са регулирани обществено-икономически отношения в използването на натрупаните  в централизираните и децентрализирани фондове финанси, стабилизиране на националната парична единица, регулиране на системата  за кредитиране и разплащане между фирмите и гарантиране на интересите на държавата и гражданите при функциониране на банковата система.Източници: Конституция, Закон за банките, Закон за БНБ, Търговски закон, Закон за банковата несъстоятелност, Закон за гарантиране влоговете в банките, Наредби на БНБ.
 ІІ. Основни понятия на банковото право.В основата  му стои понятието за банка.Необходимостта се обуславя от няколко  причини:
1.Парите са всеобщ еквивалент на стойността т.е. измерител на стойността. До момента няма по-добра форма и инструмент за съизмерване на всички блага.Затова трябва да е налице институция, която да създава тези инструменти. В една държава може да има само една институция, която да печата пари – Националната банка.
2.Необходимо е да има институция, , където парите да се съхраняват и натрупват.
3.Банките не участват пряко в стопанската дейност, а косвено като стимулират търговската и стопанската дейност чрез реализиране на т.нар. банково кредитиране. 2 осн.дейности: влогонабиране и кредитиране.
4.Услуги – разплащане на  определени разстояния по безкасов път, банкови гаранции, които се издават на редовни клиенти, като се скл.тристранни договори. В определен срок банките се освобождават от придобитото имущество по този начин.
5.Банките са тези институции в  държавата, които изграждат, подържат и контролират  капиталовия, паричния и валутния пазар . Без тези институти съществуването на пазарната икономика е практически невъзможно.
Понятието банков капитал – съвкупността от парични средства, с които разполага една  банка. Предназначението му е да носи печалба.Той е паричен капитал – предопределя се от същността на банката. Има и недвижимо имущество, но е определено. Той се разделя на 2 осн.части – собствен /вноски на акционерите/, който е критерии на база на който се отпускат кредити и чужд / привлечен / капитал – по пътя на влогонабирането основно и по пътя на банковите сметки.Съотношението винаги е в полза на чуждия капитал, и то в пъти.
Понятието банкова печалба – това е финансовия резултат за една година / разлика между  основни приходи и основни разходи /.Това е изключително печеливша дейност.Осн. приходи – лихви по отпуснати кредити; комисионни за услуги и сделки; такси от действието на банката като държавен орган – БНБ натоварва други търговски банки  за даден район  да извършва нейните функции. Осн. разходи – лихви по влогове; административно-стопански разходи ; несъбираеми вземания по отпуснати кредити. Разпределението на печалбата е на 2 принципа: съобразно изискванията на българското законодателство и съобразно устава и решението на Общото събрание – не могат да противоречат на императивни  правни норми на българското законодателство. Банките също плащат корпоративен данък.
Понятието банкова гаранция – 2 смисъла: а/ същинска банкова гаранция – услуга, която банката предоставя на свои клиенти , като гарантира с пари; б/ обезпечение, което дава кредитополучателя при получаване на кредит.
Понятието банкова тайна – свързана с надеждността на една банка. Запазен е механизма за вдигане на банкови тайни от съда.
Понятието банкова ликвидация – когато една банка преустанови своята дейност на някакво основание: по желание на акционерите и по силата на  самия закон.
Понятието банкова несъстоятелност – банката преустановява дейност, поради изпадане  в неплатежоспособност./Закон за банковата несъстоятелност/
Понятието банков банкрут – аналогичен е с несъстоятелността, но настъпва изведнъж, най-много от 1,2, максимум 3 операции. Банката не може да осъществява дейността си и трябва да я преустанови.Установява се от съда.Следва принудителна ликвидация. Кредиторите се удовлетворяват в рамките на възможностите./ Закон за гарантиране  влоговете в банките./
Понятието умишлен банкрут- престъпление по НК, защото има цел – умишлено да се увредят нечии интереси.Могат да се увредят интересите на акционерите, на някои акционери, на вложители.
ІІІ. Банкова дейност – правно нормирана  държавна финансова дейност , която се осъществява  само от банковите органи  и лицензираните звена  на банковата система и се изразява в предприемане на действия  за обезпечаване на  стабилна парична и кредитна система , въвеждане на механизъм за  разплащания , сключване на сделки  и упражняване на контрол  с цел да бъдат събрани факти, въз основа, на които  да се предприемат мерки  за стабилизиране на банковата система  и предприемане на отговорности.Икономически понятия – влогонабиране и кредитиране, а юридически – договор за кредит и договор за заем.
ІV. Правна характеристика на банките.
1.Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства  за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. / чл.1 от ЗБ /.
2.Банката може да извършва  следните търговски сделки:  покупка на менителници и записи на заповеди; сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;приемане на ценности на депозит; сделки с ценни книжа; гаранционни сделки;извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица; покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемането на риска от събирането на тези вземания /факторинг/; финансов лизинг; издаване и администриране на електронни платежни инструменти; сделки с финансови фючърси и опции и инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти; предоставяне на банкови касетки; придобиване и управление на дялови участия;  др.сделки, определени от БНБ.


63. Правен режим на БНБ. Мястото на БНБ в банковата система. Устройство и управление на БНБ.
І.Правен режим на БНБ – действа като държавен орган и има правомощия, които другите търговски банки нямат. Дейността й е регламентирана в Закон за БНБ.Създадена е на 25.01.1879 г. със закон с 2 млн. лв. първоначален капитал. Сега е 20 млн.лв. През 1885 г. получава разрешение да емитира пари и парични знаци.Този си статут го има и понастоящем. От 1928 г до 1947 г БНБ е била само емисионна. След това и търговска банка .В момента има много малко правомощия като търговска банка.
ІІ.Статут  – основни правомощия и принципи на  изграждане
1.ЮЛ , седалище гр.София.
2.Надмощно положение над останалите търговски банки , стои начело на банковата система. Издава разрешения за създаване на други търговски банки.
3.Независима – от изпълнителната власт и от други държавни органи.Управителният съвет се определя от НС.
4.Основна цел – провежда паричната и кредитна политика на държавата и гарантира стабилността на националната валута.
5.Действа като специализиран държавен и финансов орган в сферата на банковата дейност. Има много правомощия:
а/ провежда паричната и кредитна политика – издава наредби и индивидуални финансови актове / от Управителя и членовете на УС/;
б/ издаване и отнемане на лицензи  за банкова дейност;
в/ определяне на лихвената политика;                                                               г/ определяне на валутните  курсове;
д/ осъществява надзор върху банковата дейност;
е/ БНБ  действа като фискален агент и депозитар на държавата  /касовото изпълнение на бюджета /, като агент по държавни дългове / води сметка за ДЦК/;
ж/ представлява държавата пред международни държавни институции;
з/ има изключително високи санкционни възможности и компетентности.
6.Емисионен център – какви пари, какви купюри да има в обръщение, какъв да е вида на парите, кога да се извадят от обръщение определен вид купюри.
7.Паричен съвет / валутен борд/. Основни задачи:
а/ паричната маса в обръщение трябва да съответства на конвертируемата валута, към която е прикрепена националната валута;
б/ забрана за кредитиране на бюджета;
в/ спиране на рефинансирането на търговските банки.
8.БНБ участва като гражданскоправен субект в сделки по изключение / съхраняване на депозитни средства/.
 ІІ. Място на БНБ в банковата система – надмощно положение над останалите търговски банки, стои начело на банковата система. Издава разрешения  /лицензии /за създаването на други търговски банки.Определя с наредба задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да подържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях. Утвърждава с наредба  други условия и изисквания за подържане стабилността на кредитната система. БНБ съставя платежния баланс и води паричната и лихвената статистика, както и статистиката на финансовите сметки на страната.. За целта всички държавни и общински ргани и ЮЛ и ФЛ са длъжни да  и представят информация по определен от нея ред.
ІІІ. Устройство и управление на БНБ.
1.Устройство – три основни управления:Емисионно, Банково, Банков надзор.По решение на УС могат да се създават и други. Основни функции:
 а/ емисионно управление подържа  пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ , като предприема необходимите действия за ефективно управление  на брутните международни валутни резерви на банката.
б/ банково управление осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при възникване на системен риск за стабилността на банковата система при определени условия.
 в/ банков надзор – осъществява  външен контрол по отношение на търговските банки и клоновете на чужди банки у нас.
 2. Управление – органи  са УС, управителя и трима подуправители, ръководещи трите управления.
  а/ УС се състои от 7 члена: управителя, тримата подуправители и трима други членове. Мандат – 6 години. НС избира управителя и подуправителите / по предложение на управителя/ , а другите трима  се назначават от президента. УС заседава най-малко веднъж месечно, като заседанията се ръководят от управителя. Свикват се от управителя  или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана. Функции:
-обсъжда и приема  основни насоки на  дейността си;
-приема нормативни актове по дейността на банката;
-определя  % на минималните резерви , които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им;
-определя с наредби  нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност;
-приема правилник за дейността си ;
-взема решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката;
-открива и закрива клонове и представителства на банката;
-приема решения за издаване на  нови банкноти и монети и определя сроковете, след което те престават да бъдат законно платежно средство;
-обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката;
-определя реда и компетентностите  за отнасянето в загуба на несъбираеми вземания на БНБ;
-приема решения за участие на БНБ в международни организации;
-приема внесените от управителя  годишен бюджет, годишен счетоводен баланс, годишен финансов отчет за своята дейност, консолидиран финансов отчет, одиторски доклад и отчет за изпълнение на бюджета;
-отговаря за създаването и подържането на ефективна система за вътрешен контрол в БНБ и в нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността й.
б/ Управителят  организира, ръководи и контролира дейността  на банката с изключение на онези дейности, които със Закона за БНБ  или в друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите , и я представлява в страната и чужбина. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица. Може да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции. Той е едноличен орган на управление – има свои собствени правомощия.
в/ Подуправители – самостоятелни органи за управление. Притежават права, които понякога са по-големи от тези на управителя в своите управления.В рамките на предоставените им компетенции  със закон или с приет от УС нормативен акт организират, ръководят и отговарят за дейността на ръководените от тях управления.
 3. Главен одитор – вътрешният одит на БНБ се осъществява от него. Той се избира от УС , след одобрение на председателя на Сметната палата. Той е контролен орган и проверява адекватността на системата за защита активите на БНБ-дали операциите се извършват в съответствие със закона, извършва всякакви проверки по искане на УС, координира своите действия с външния одитор на БНБ /Сметна палата/.

64. Банков надзор.Актове, издавани от БНБ. Контролни и санкционни правомощия на БНБ. Вътрешно банков контрол. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения.
І.Банков надзор-това е външен банков контрол. Той е свързан с публично правния режим на банковата дейност. Това е надзор осъществяван от БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чужди банки у нас и е вид държавен контрол. Такъв надзор се осъществява и върху предприятия, за които се предполага, че осъществяват банкова дейност – свързано е с разрешителния режим. Цели: 1. Да се подържа стабилността на банковата система в държавата. 2. Да се защитават интересите на вложителите.Етапи на надзорна дейност – 2  страни: установяване на определени факти – установителен етап и предприемане на мерки за въздействие с оглед на направените въз основа на определени факти констатации. Като дейност надзора има 3 проявления: 1.Предварителен  -  контрола започва преди създаване на една банка т.е преглед на документи и поставяне на предварителни условия за съществуване, за да се издаде лиценз. 2.Текущ – осъществява се по време на извършване на банковата дейност на търговските банки –  следене на показатели, отразяващи състоянието на банката. 3.Последващ – когато се пристъпва към банкова ликвидация при несъстоятелност. БНБ обявява банките в несъстоятелност и дава разрешение за ликвидирането им.  
Надзора е повсеместен – капитал, произхода му, акционери, цялата кредитна дейност и най-вече спазване на лицензията.Той е в компетентността на подуправителя , ръководещ  управление Банков надзор.Нормативната уредба на надзорната дейност е в ЗБНБ и ЗБ, също и в Наредбите на БНБ, съдържащи норми във връзка с това.
ІІ. Контролни и санкционни правомощия – Централната банка има право да изисква всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността , и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.При осъществяване проверките на място органите на банковия надзор имат право: 1.на свободен достъп в служебни помещения на лицата, извършващи банкова дейност; 2.да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнение на възложената задача; 3.да назначават експерти; 4.да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с проверката / могат да се извършват съвместно с Агенцията за финансово разузнаване – изпиране на пари /; 5.да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети; 6.да присъстват на заседанията на управителните и контролни органи на банките.
Нарушенията са най-общо в  три  насоки: нарушения, извършени от самата банка; нарушения, извършени от администратори на банката – членове на УС, надзорен съвет и др.; нарушения, извършени от акционери на банката – те са винаги известни, защото акциите са поименни. Най-често срещани нарушения в банковата система: а/ нарушаване  разпоредбите на  ЗБ , на нормативните и др.актове и предписания на Централната банка; б/ нарушаване изискванията за доверителност;
в/ сключване на  банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката ;
г/  нарушения на поети от банката  писмени ангажименти  към Централната банка за провеждане  на оздравителни мерки; д/  извършване на сделки  или други действия в нарушение на издадената лицензия  за банкова дейност или на издадено друго разрешение на Централната банка ;
е/  възпрепятстване упражняването на банков надзор ;
ж/  застрашаване интересите на вложителите;
з/  извършване на сделки и операции , представляващи изпиране на пари или в нарушение на Закона за мерките срещу изпиране на пари или актовете на  неговото прилагане; и/  застрашаване стабилността на платежната система. Принудителни административни мерки: 1.Писмено предупреждение до банката; 2.Свикване Общо събрание на акционерите или насрочване заседание на управителния и надзорния съвет / съвета на директорите / за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети; 3.Писмено разпореждане да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки; 4.Налагане на банката на по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното й функциониране; 5.Писмено разпореждане на банката  да предприеме действия за промени  в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката , включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти; 6.Ограничаване дейността на банката – забрана за извършване на определени сделки, дейности или операции; 7.Писмено задължаване банката да увеличи капитала си; 8.Забрана за плащане на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал; 9.Назначаване съветник  на банката, който може да присъства на заседанията на управителния и надзорния съвет / съвета на директорите /; 10.Назначаване външен одитор на банката , който да извърши финансов или друг одит съгласно определени от Централната банка изисквания; 11.Писмено разпореждане на банката  да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката; 12.Писмено нареждане на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в срок от 30 дни; 13.Да постави допълнителни изисквания към банката във връзка с разрешената й банкова дейност; 14.Да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок; 15. Да отнеме  лицензията за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение. С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори.
Тези актове за налагане на ПАМ подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. При налагането им  разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс  относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат. Актовете  за констатирани нарушения се съставят от оправомощените от подуправителя, ръководещ управление Банков надзор , лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него  длъжностно лице. Съставянето на актовете , издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.
ІІІ. Вътрешно банков контрол -  осъществява се в самата търговска банка. Това не е държавен контрол, а граждански.По своята същност той е независима оценъчна дейност за законосъобразност и съответствие на извършваните банкови  дейности  и операции с вътрешните  нормативни актове на банката. Всяка банка създава  служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от Общото събрание на акционерите.Това ръководство информира незабавно Централната банка за установените от него нарушения, които са довели или  могат да доведат  до съществени вреди за банката. Този контрол се осъществява чрез наблюдение и проверки на финансови, счетоводни и др.операции, като на проверка подлежи и начина, по който се упражняват правомощията на длъжностните  лица при вземане на управленски решения.Тук контрола също е предварителен, текущ и последващ. Вътрешният контрол съставя 2 вида актове: констативен акт – кой е извършил нарушението и какви вреди са причинени и констативна записка –няма вреди и нарушения. Съставените актове се представят на съответните органи , които могат да решават. Ако този акт касае лицата, на които трябва да се представи, тогава се дава на висшестоящия орган.Ако се прецени, че не са взети мерки или че не са адекватни , то вътрешния контрол може да се обърне към Общото събрание.Ако има данни за престъпление , освен БНБ се информира и прокуратурата.
Правомощия на вътрешен контрол ..........................................................................
ІV. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити и кредитни ограничения.
1.Експозицията на едно лице или свързани лица  е голяма , когато е от 10 до 25%  от собствения капитал на банката. Не може да надвишава 25% , освен при обезпечения със злато, ценни книжа, валута, лични средства в самата банка и др. Решение за отпускане се взема от УС , а при надвишаване на 15% - решението трябва да е единодушно./ До 10% - кредитен инспектор /.2.Общият размер на всички големи експозиции  не може да надвишава 8 пъти собствения капитал на банката.
3.Общият размер на предоставените кредити  спрямо собствения капитал на банката не може да надхвърля 10 %  за лицата , които са  администратори,техни съпрузи и роднини по права линия до трета степен, акционери, лица, упражняващи надзор, ЮЛ, в управлението на които участват  изброените по-горе и др./ изчерпателно изброени в чл. 47 ал 1 на ЗБ / , като банката само с единодушно решение на нейния колективен  управителен орган и одобрение на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол  им предоставя кредити. С това решение се определят и условията за погасяване и размерът на лихвата. 4.Размерът на необезпечен кредит , предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му  месечна заплата, като за такива кредити се приемат вътрешни правила.Общият размер на тези кредити не може да надхвърля  3%   от собствения капитал.





65. Правен режим на търговските банки. Учредяване и управление на търговските банки. Собствен капитал. Резерви.
І. Правен режим на търговските банки.
1.Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства  за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. / чл.1 ал.1 от ЗБ /.2.Банката може да извършва  следните търговски сделки:  покупка на менителници и записи на заповеди; сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;приемане на ценности на депозит; сделки с ценни книжа; гаранционни сделки;извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица; покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемането на риска от събирането на тези вземания /факторинг/; финансов лизинг; издаване и администриране на електронни платежни инструменти; сделки с финансови фючърси и опции и инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти; предоставяне на банкови касетки; придобиване и управление на дялови участия;  др.сделки, определени от БНБ./ал.2/ 3.Банките не могат да извършват по занятие други търговски сделки  извън посочените, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяване  на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити./ ал.3 / 4.Банкова дейност  може да извършва лице, което е получило разрешение /лицензия/ от БНБ за банка и банка със седалище в чужбина, която е получила  лицензия от БНБ да осъществява дейност в страната  чрез клон./ал.4 /.
ІІ. Учредяване и управление на търговските банки.
1.Банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в Закона за банките не е предвидено друго, за нея се прилага  Търговския закон. 2.Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително и в населеното място, където е седалището им. 3.Издадените от банката акции са само безналични , като всяка акция дава право само на един глас.   4.Уставът на банката трябва да съдържа освен данните, предвидени в съответните закони , и данни за сделките, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешния контрол на банката. 5.Банката се управлява и представлява  съвместно най-малко от две лица, които имат постоянен адрес или дългосрочно пребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителството на банката  на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия.. За членове на управителния съвет или на съвета на директорите не могат да се избират юридически лица. 6.Членовете на УС или на Съвета на директорите  трябва да  притежават съответното образование, квалификация и професионален опит в банковата дейност ; да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер ; да не са били лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност ; да не са съпрузи или роднини до трета степен включително  по права или по съребрена линия помежду си  или на друг член на управителен  или контролен орган  на банката ; да не са били членове на  управителен или контролен орган на банка, обявена в несъстоятелност или дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори и др.
ІІІ. Собствен капитал, резерви.
1.Минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да е по-малък от 10 млн лв., като вноските срещу записаните акции  до мин. необходимия капитал могат да са само парични.
2.За образуването на фонд Резервен банката отделя най-малко една пета от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 % от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти. Когато средствата на фонд Резервен спаднат под минималния размер, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на мин.равнище в срок до 2 години. 3.Банките не могат да изплащат дивиденти , преди да са заделени необходимите средства  за фонд Резервен, както и ако това би довело до нарушаване  императивното изискване на чл.23 от ЗБ: „ Всяка банка или банкова група трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, чиито мин. размери, структура, и съотношение с балансовите й активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от Централната банка с наредба” 4.С наредба на БНБ се определят състоянието на активите на търговските банки, което им позволява да изпълняват паричните си  задължения без забава; с наредба се определят и критериите, по които банката оценява периодично кредитите, другите рискови активи, вкл.и задбалансовите си ангажименти, и формира провизии за покриване на рискове от загуби ; с наредба на БНБ се определят разликите между активите и пасивите в чуждестранни валути както по отделните видове , така и общо в размери не по-големи от определените 5.Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават  установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал. 6.Общия размер на вложенията на банките в недвижими имоти и др.материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения й капитал, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки  - собствения капитал.
7.Банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник в търговско дружество.
ІV. Лицензия. За извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение  /лицензия/  , издадено от Централната банка. Централната банка извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи и финансовото състоя ние на заявителя .  Такива документи са: уставът и др.учредителни актове; документи, съдържащи данни за записания капитал и направените вноски; план за деловата дейност на банката; писмени данни за имената и местоживеенето на лицата, записали  пряко или косвено 3 и над 3 на сто от акциите с право  на глас, както и за тяхната  професионална дейност през последните 5 год. Физическите лица и законните представители на ЮЛ представят писмени декларации относно произхода на средствата, че средствата не са заемни и за платените от тях данъци през последните 5 год.. Представят се и други документи, изисквани от Централната банка. В срок от 6 месеца от получаването на заявлението и всички необходими документи  банката уведомява писмено заявителя, че ще издаде лицензия , или отказва издаването й. Издадените лицензи се вписват в специален регистър в Централната банка. Когато издадената лицензия дава право за извършване на сделки с ценни книжа, препис от нея заедно с документите, послужили като основание за издаването й , се изпраща на Комисията  за финансов надзор. В случай на отказ заявителят може да направи ново искане не по-рано от 6 месеца от влизането на акта  за отказ в сила.
 Окръжния съд регистрира банка или вписва промени , след като му бъдат представени съответните разрешения, издадени от Централната банка, а в случаите на вливане, сливане или разделяне – и разрешението на Комисията  за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително.
 Централната банка може да отнеме лицензията, когато 1.банката не започне дейност в 12 месечен срок; 2.банката е представила неверни сведения, които са послужили като основание за издаването й;3. при неизпълнение повече от 7 дни на свое  изискуемо парично задължение ; 4. общата стойност на задълженията й надвишава общата стойност на нейните активи;5. на чуждестранна банка, която извършва банкова дейност на територията на страната чрез клон, е отнета лицензията от компетентния орган в страната по седалището й. С акта на отнемането задължително се назначават квестори, ако такива не са били назначени преди това. Решението за отнемането на лицензията подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред.Разпоредбите на АПК относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат.
След вземането на решение за отнемането на лицензия на банка , Централната банка  назначава ликвидатор и определя срока, в който трябва да извърши ликвидацията; решението се изпраща за  вписване  в търговския регистър / при 1,2,5 / или отправя искане до съответния окръжен съд за откриване производство по несъстоятелност / при 3 и 4 /, което се обнародва в ДВ.



66. Валутно законодателство.Валутен режим. Валутни ценности. Местни и чуждестранни лица. Правен режим на сделките с валутни ценности. Валутен контрол.
І. Валутно законодателство – Валутен закон. Той урежда / чл.1  предмет / : 1. сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица; 2. презграничните преводи и плащания; 3. сделките с чуждестранна валута по занятие; 4. сделките с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие, техния износ, внос и преработката им; 5. износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност;6. събирането, подържането и предоставянето на статистическа информация за платежния баланс на страната; 7. упражняване на валутен контрол.
Доколкото в този закон не е установено друго, всички действия, сделки и плащания се извършват свободно. ВЗ е в следствие от задължението на България , произтичащо от Европейското споразумение за асоцииране,  да се предприемат мерки съответстващи на правилата на ЕС  относно движението на капитали.
ВЗ е основен нормативен акт. Има и др.подзаконови такива – Наредба за износа и  вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене на митнич.регистри по чл.10 а от ВЗ; Наредба  за статистиката на платежния баланс и др.
ІІ. Валутен режим- от предметния обхват на ВЗ е видно, че става дума за  отношения, сделки и действия и свързани с тях  плащания на гражданския обмен. Тези отношения се поставят именно във валутен режим, който най-общо се изразява в това, че те са поставени  в условията на регистрационен или разрешителен режим или предвидена забрана за извършването им. Така валутния режим се изразява в  допълнителни условия, установени за сделките с валута, благородни метали/ скъпоценни камъни или забрани за тяхното извършване. Друг разграничителен критерии на тези отношения е и това, че за една част от тях страни са местни и чуждестранни лица.
1.Режими, установени във ВЗ: основната забрана  е за износ и внос на левове,  чуждестранна валута, благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенски пратки / освен пратки с обявена стойност /, която не се отнася за ТБ и БНБ;  разрешителен режим е предвиден за продажбата на чуждестранна валута по занятие от финансови къщи/ в наличност и по безкасов начин/. Това разрешение /лицензия/  следва от общия режим в ЗБ. БНБ води и подържа публичен регистър на  тези лица, като дейността им и условията и реда за издаване или отнемане на лицензия е регламентирана с наредба  ; регистрационен е режимът на обменните бюра – в МФ се води публичен регистър на тези лица, като дейността им е регламентирана в наредба, издадена от Министъра на финансите.Такъв е и режимът на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие. – МФ подържа публичен регистър за тях и дейността им е регламентирана с наредба. 2.Друг вид режим това е режимът на преводите и плащанията към чужбина.ТБ и БНБ извършват преводи и плащания след деклариране на основанието за превода пред тях., като за превод над 25 хил.лв  се представят сведения и документи, определени в наредба на БНБ. 3.Друг режим  е този за събиране на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс. За тази цел се водят регистри  за всяка сделка и плащане между местно и чуждестранно лице над 5000 лв.Подобни задължения имат  ТБ и БНБ, министерствата и държавните агенции, инвестиционните посредници, застрахователите и пенсионните фондове, нотариусите и службите по вписванията, Централния депозитар идр. БНБ издава наредба за тази цел. Всяка сделка във връзка с първоначалното извършване  на преки инвестиции в чужбина от местни ЮЛ или ЕТ, както и за предоставяне на  финансови кредити между местни  и чуждестранни лица., подлежи на деклариране  пред БНБ , съгласно наредба. 4.Следващ режим е режимът на отчетност на вземанията и задълженията между местни и чуждестранни лица .За местните ЮЛ и ЕТ  е предвидено периодично да представят отчети пред БНБ  за вземанията си и задълженията си  към чуждестранни лица, както и преките си инвестиции в чужбина,  а местните ФЛ  са длъжни ежегодно  да отчитат същото към чуждестранни лица  по финансови кредити – ако са над 50 хил.лв годишно. 5.Друг режим е свързан с воденето на митнически регистър. Митническите органи водят регистри  за търговските кредити по износа и вноса и за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица , както и за износа и вноса на подлежащите на деклариране левове, валута и платежни инструменти на приносител – регламентирано с наредба на Министъра на финансите.Такива могат да се внасят и изнасят неограничено , като над 5 хил.лв се декларират, над 25 хил лв  се декларират и се посочва произхода  им, като се представя удостоверение от НАП , че няма просрочени задъления. Чуждестранните лица  за суми над 25 хил лв само декларират , когато тяхната равностойност не надвишава внесената и декларирана валута. 6.Следващ режим е  за добиването, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия  с и от тях по занятие и техния внос и износ.
ІІІ. Валутни ценности – в законодателството няма определение на това понятие.Посочва се само кои са те – чуждестранни банкноти, монети и книжни пари,които са законно платежно средство в чужбина,менителници, записи на заповед, кредитни  писма, платежни нареждания, преводи, акредитиви и др.подобни, издадени в чуждестранна валута,чуждестранни ценни книжа,  / акции, облигации, купони от тях и др./ вземания на местни лица от чуждестранни лица, злато, сребро и платина в монети, слитъци в суров и преработен вид  и скъпоценни камъни , когато са предмет на сделки между местни и чуждестр. лица или на износ и внос извън обичайните размери , български банкноти, монети и ценни книжа , когато са предмет на износ и внос, чекове, менителници, записи на заповед , платежни нареждания  и др.подобни  в левове, когато са предмет на сделки между местни и чуждестр.лица  или на внос и износ. Характеризират се с няколко общи белега: 1.Имат имуществен характер – те са наличност, годна да служи за задоволяване на нужди от вътрешен характер и за уреждане на международни плащания .2.Отразяват в себе си определена номинална стойност, гарантирана с определено количество злато или стоки на международни цени. 3.Те са документи, ценни книжа, гарантирани вземания или злато и други благородни метали  като световни пари , които отразяват организацията на паричното обръщение и здравината на съответната национална валута. 4.Те са средство за обезпечаване на  реалното покритие на националната валута.
ІV. Местни и чуждестранни лица. 1.Местни лица – физическо лице с постоянно пребиваване в страната, ЮЛ  със седалище в страната , ЮЛ със седалище извън страната – за дейността в страната чрез регистриран клон, бълг.граждани пребиваващи в чужбина с цел обучение или медицинско лечение , независимо от срока на пребиваване, бълг.диплом., консулски, търговски и др.представителства и др. 2.Чуждестранно лице – всяко физическо или ЮЛ , което не отговаря на усл. за местно лице , както и чуждестр.диплом.,консулски, търговски и др.предст. и др. и пребиваващите в България за обучение или медицинско лечение , независимо от срока на пребиваване.
 V. Валутен контрол – това е вид финансов контрол и представлява контрол по изпълнение на нормативните актове, които уреждат валутния режим. От гл.т. на видовете контрол валутният може да бъде предварителен / издаване на разрешения /, текущ / попълване на декларации и  справки / и последващ / извършване на проверки и ревизии от органи, на които законът възлага правомощия /. От гл.т. на предмета вал.контрол се характеризира с адресатите си – местни и чуждестранни лица, а от гл.т. на обектите – изброените в  чл.1 на ВЗ сделки, действия и плащания.
Органите на контрола са министъра на финансите, БНБ и пощенските служби.
1. Министърът на финансите чрез своите специализирани органи извършва проверки по спазване на закона. Митническите органи следят   при износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност и на благородни метали и скъпоценни камъни  и изделия с и от тях. Органите на НАП  проверяват дейността на обменните бюра и лицата , които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали  и скъпоценни камъни и изделия / които не са търговски банки /. 2. Органите на БНБ  контролират финансовите къщи, упражняват контрол върху ТБ , упражняват контрол за спазване изискванията  при преводи и плащания към чужбина, при събиране на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс и др. 3. Пощенските служби упражняват контрол по спазване изискванията  за забрана на износ и внос на левове и валута  и благородни метали и скъпоценни камъни и изделия чрез пощенски пратки и уведомяват митническите органи за констатираните нарушения.