Право

1. Избирателно право - същност, характеристика, историческо развитие. Понятие за избори, избирателна система и изборни процедури

Изборите са механизъм за избиране, за излъчване на определени лица сред множество кандидати с оглед заемането на една длъжност. Всеки избор предполага три неща: избиратели (лица, които гласувайки, излъчват победител); кандидати (лица, които се конкурират помежду си за спечелване доверието на избирателите като ги мотивират да гласуват за тях); победители от гласуването (влизат в състава на държавните органи и осъществяват представителен мандат, представляват интересите на онези, които са ги избрали).

Всеки избор предполага печелещи и губещи кандидати. В съвременното демократично управление е немислимо без състезателният избор. Ако мандатите са повече от кандидатите, практически няма състезателни избори и гласуването се превръща в акт на одобрение/ неодобрение на съответните кандидати, но спечелването на мандатите не се определя от броя на гласовете. Съвременните демократични общества с плуралистичен политически режим предполагат провеждането на състезателни избори, което е демонстрация на борбата на идеи, различни алтернативи за развитието на обществото.

Изборите са онзи демократичен фундамент, върху който се изгражда държавното управление. Основната част от политическите институции на всяка конституционна система се формират чрез избори. Те легитимират държавните институции, дават им първично основание да осъществяват своята компетентност, но това върви с власт, която по презумпция се осъществява от името на избирателите в публично осъществен интерес.

Понятието избирателно право се използва в смисъла на обективно право – системата от правни норми, която регулира изборния механизъм, институт на КП и се урежда от Конституцията и законовите норми (висок нормативен ранг). Нормите на избирателното право регулират основните и най-важни отношения, които възникват, протичат и се погасяват в хода на изборния процес. Избирателното право е и субективно избирателно право, гарантирано от Конституцията на гражданите от съответната държава и което те упражняват по определен нормативен ред.

Избирателното право е основно, конституционно, политическо право, което се основава на два основополагащи конституционни принципа: на суверинитет и политически плурализъм. Посредством него гражданите участват в упражняването и осъществяването на контрол, включително и политическа отговорност към излъчените държавни институции за начина на осъществяване на властта. Въз основа на ИП активното гражданство участва както в представителното управление чрез избиране на държавен орган, така и в различни форми на пряка демокрация (референдумната дейност, при която не се избират органи, а гражданите пряко гласуват за политическите решения).

Съвременните конституции закрепват ИП заедно с редица други политически права, но в сравнение с тях ИП има най-пряко отношение към осъществяването на държавната власт, поради което демократичното управление е немислимо без избори и избирателно право. Съвременните конституционни системи в по-голямата си част възприемат ИП като субективно право – призната и гарантирана правна възможност, която гражданите могат да реализират за постигане на политическите им интереси (зависи от политическата воля за управление на ИП), тъй като гласуването представлява изразяване на политическа воля, насочена към формиране на представителство на интереси. ИП не може да бъде задължение. В правната теория се отстоява виждането, че участието в управлението чрез избори не е единствено право на индивида, но е и публична функция на гражданина, поради което той трябва да гласува от граждански дълг. Тръгва от хипотезата, че ако никой не гласува, то няма как да бъдат формирани изборните държавни органи. Избирателните системи са така устроени, че при минимално участие има изборен резултат. При ниска избирателна активност се получава сериозно изкривяване на политическото представителство. Независимо от това съвременното законодателство не въвежда юридически задължения за гласуване, отстоява се позицията, че ИП е класическо субективно право (Гърция, Белгия, Аржентина – неучастието в изборите води до административни санкции като глоби или изключване от избирателните списъци). Независимо от налаганите санкции няма абсолютна избирателна активност.

Ниската избирателна активност показва проблем в развитието на съвременната представителна демокрация, зависи от политическите партии и техните кандидати за политическа мобилизация и политическа социализация на гражданите и възпитание на определена политическа култура на широки социални слоеве.
ИП се дели условно на две категории: активно и пасивно ИШ. АИП означава правото да гласуваш, да участваш в изборите като дадеш своя глас за предпочитан кандидат (от мотивацията за/ против кандидат. ПИП е възможността на определени лица, отговарящи на изискванията на Конституцията и закона да издигнат и регистрират своите кандидатури като се конкурират за доверието на избирателите.

Избирателна система:

Три основни схващания – първото поставя знак за равенство между ИС и избирателно право (правни норми). Преобладаващото становище е, че това понятие свива обществените отношения, които регулира правото (има отношения, които не са уредени от правните норми, има и морални норми – например номинацията и издигането на кандидати не се урежда от действащото право – норми на партийни устави – партийна демокрация). Формите, в които се води предизборна кампания са толкова разнообразни, че не могат да се обхванат от най-детайлното законодателство (например в интернет). Второто становище поставя знак за равенство между ИС и системата за определяне на изборния резултат (представлява наниз от логически математически правила, посредством което абсолютният брой подадени гласове в съответните избирателни райони се трансформира в определен брой персонално определени мандати от състава на изборния държавен орган). Системата за определяне на изборния резултат се закрепва с правните норми и е правилото, формата за определяне на изборния резултат. Извън изчислителните действия в изборите се включват отношенията между множество правни субекти, които допринасят за определяне на изборните резултати, които не могат да бъдат  ИС не са математическа формула. Преобладаващото схващане е, че ИС еигнорирани  един от елементите на ИП. Най-широко използвано понятие за ИС е, че тя е сложна съвкупност от обществените отношения по подготовката, организацията и провеждането на изборите, както и по определяне на изборния резултат. В този смисъл се разработва система от елементи за определяне на ИС с цел чрез съответната система от елементи и техните вариации да може да бъде описана всяка ИС и най-сложната дори. Това дава възможност за разбиране функциите на ИС, параметри, но и сравнителен анализ на различните ИС – известни са около 160 различни ИС (част са плод на кабинетни разсъждения – сложни и неприложими). Практическо приложение имат около 1/3 модела ИС, като и те могат да бъдат обединени в три вида.

3. Принципи на избирателното право

Има 4 принципа. Те характеризират активното избирателно право, но предопределят облика на избирателната система като цяло. Те са се утвърдили като класически принципи на избирателната система и са критерий за определяне на неговата демократичност. Всички съвременни законодателства се придържат към тези принципи – закрепват се в конституциите им. Принципите на всеобщо избирателно право, право на равното избирателно право, право на прякото избирателно право, право на тайно гласуване за първи път намират място в Конституцията на Франция от 1848г. и се възприемат и до днес в демократичните конституции в цял свят. Смята се, че изборите са свободни и демократични, когато са проведени тези 4 принципа.

Право на всеобщо избирателно право – определя т.нар. избирателен корпус (всички лица, които имат активно избирателно право). Избирателното право е универсално, политическо право на гражданите в една държава, дава им правото да участват в политическия живот. Чрез изборите на представители, чрез участие в демокрацията посредством референдум. Всеобщото избирателно право предопределя активно гражданско право. Избирателното право не възниква като всеобщо – първоначално то е ограничено въз основа на редица юридически предпоставки, които се означават с понятието цензура. Обществото разделя цензурата в 2 групи: активни (от тях зависи политиката) и пасивни граждани (обект на управлението, търпят управлението). Цензурните ограничения се основават на признаците възрастов, полов, имуществен, образователен; отседналост, семейно положение. Въвеждането на цензурата понякога драстично ограничава избирателното право. От 1848г. посредством законодат. избирателният корпус е свит на 750 хил.души (Ф-я 16 млн.). Политическото представителство, осъществявано от органите, е изкривено. С еволюцията на избирателното право се смекчава цензурата. Най-дълго се запазва ограничаването в зависимост от пола на лицата. Швейцария – чак до 1972г. Късно отпадат и избирателните цензове – в 60-те години на 20 век в южните щати на САЩ се изисква избирателите да могат да четат и да тълкуват Конституцията. Всеобщото избирателно право се утвърждава от законодателя на страните между двете световно войни. Извършват се серия законодателни реформи, отпадат масово цензовете. Избирателното право се превръща в масово. Всички демократически законодателства се основават на разбирането, че всеки е законодател и гражданин, но не всеки гражданин е избирател. Гласуването представлява едно волеизявление – не е словесно, а чрез действия. Волеизявлението се основава на осмислен политически интерес. Избирателят трябва да е в състояние да формира и изрази волята си – поради осъзнат политически интерес. Гласувайки, избирателят посочва кой от кандидатите желае да представлява интереса му в политическия орган. Това волеизявление трябва да бъде свободно и да съответства точно на интереса на избирателя. Избирателят може да гласува само лично. За разлика от частното право, където всеки може да действа от името на всеки, при избирателното право такава схема не може да бъде приложена. Поради всичко това упражняването на избирателното право е свързано с определена юридическа квалификация. Един гражданин трябва да отговаря на определените изисквания – те обаче не са ограничени, те са предпоставки за формирането и изразяването на политическата воля чрез гласуване. Гражданството е абсолютна юридическа предпоставка. Избирателното право има за цел участието в управлението и контрола му. Няма държава, която да разреши чужденците да упражняват избирателно право. Конституционните процеси в Европа довеждат до смекчаване. Със създаването на политическия съюз в Европа се установява категорията „европейско гражданство”. То не е гражданство на федерална държава. Европейското гражданство не отменя и няма предимство пред националното гражданство на лицата. Европейски гражданин е всеки гражданин на държава-членка на ЕС. Европейското гражданство се въвежда с оглед допълнителни механизми в защита на правата и интересите на страните-членки на ЕС. То дава възможност на лицата, които живеят трайно на територията на държава-членка от ЕС, различна от тяхната национална държава, да гласуват в изборите за местни органи на управление, както и в изборите за органи на ЕС.

Принципът за равно избирателно право – свързан е с правото на всеобщо избирателно право. Правото на равно избирателно право има 4 модалитета:
1) всички избиратели притежават и упражняват избирателното право на равни основания (конституционни или законови)
2) всеки избирател притежава един глас или толкова гласа, колкото притежава всеки от останалите
3) всеки избирател може да гласува само веднъж в един вид избор
4) гласовете на избирателите имат равна тежест, т.е. еднакво се съотнасят и допринасят за изборния резултат – най-трудно се осъществява на практика.
Първата предпоставка за реализирането му е изграждане на избирателни райони – те се формират така, че да бъде спазена равна норма на представителство в рамките на цялата страна. Тя означава, че частното отделение на броя на избирателите в избирателен район с броя на местата/ мандатите е константна за цялата страна. Това математически точно не може да бъде спазено – то е не на базата на избирателите, а на базата на населението. Невъзможно е избирателни райони да се формират като се има предвид броя на избирателите (той се мени постоянно). Условно се приема, че не равен брой население съответства равен брой избиратели. Равната тежест на гласовете зависи от избирателната активност – процентът на избирателите в различните райони. С цел да се уеднакви този фактор някои законодателства въвеждат задължително гласуване.

Пряко е онова избирателно право, при което избирателят гласува непосредствено за кандидат/и, които, събирайки определен брой гласове, спечелват мандат. При прякото избирателно право волята на избирателя непосредствено се отразява върху изборния резултат. Непреки са онези избори, при които избирателите гласуват за избирателна колегия. Избирателите, които не гласуват за кандидати, а гласуват за друго лице, което упълномощава то да гласува на свой ред за кандидатите. Така се прекъсва връзката между избирателите и крайния резултат. Непреките избори се прилагат ограничено (избор на президент в САЩ, поради федералния характер)

Принципът на тайното гласуване – гарантира тайната на волеизявлението. Свободата избирателят да изрази волята си без да е смущаван от каквито и да е страхове. Да не се допусне въздействие върху волята на избирателя, да не се допусне да гласува срещу волята си. Тайното гласуване е изказ на волята на политическото разбиране на гласоподавателя. Вотът остава анонимен. Гласът не може да се свърже с избирателя. Тайното гласуване гарантира свободата на волеизявлението.

7 въпрос: Видове избирателни с-ми.

Избират.системи се класифицират в зависимост от принципа, който определя системата на изб.резултат. Ние ги разделяме на мажоритарни, пропорционални и смесени. Мажоритарните могат да се използват за избиране, както на еднолични, така и на колективни държавни органи, докато пропорционалните само на колективни. Мажоритарните системи са приложими в едно и многомандатните райони, а пропорционалните само в многомандатните райони. Смесените изборни системи имат характер на пропорционални изборни системи. Изборните системи се разграничават въз основа на системите за определяне на изборния резултат. Мажоритарните с-ми се появяват първи и са продукт на естествената еволюция на ИП. Те съответстват на принципа, че мнозинството взема решенията,което налага волята си над малцинството. Оттук съответното решение се легитимира въз основа на мажоритарното право. Мажоритарните системи се практикуват още в древността , за да се избере орган или да се вземе политическо решение. В този смисъл те са традиционни, закрепват силата на мнозинството над малцинството. Пропорционалните ИС възникват късно и те се въвеждат с оглед на желанието парламентите да представляват действително волята на обществото. Пропорционалните системи са плод на търсенето на абстрактна справедливост при разпределение на мандатите в зависимост от подадените гласове. Мажоритарните системи не са един вид. Но се изграждат на единен принцип, от значение е кои елементи ще надделеят.Ако се даде приоритет на желанието за стабилност, твърдост на управлението, възможност лесно да се изработват решения и да се налагат в практиката, като се жертват интересите на малцинството, а интересите са на мнозинството - това е мажоритарна система. При мажоритарните системи процесът на вземане на решения е по-бърз, а при пропорционалните системи решенията са по-бавни, но те съответстват на по-широк кръг обществени интереси. Няма идеална избирателна система. При смесените системи един от принципите е основополагащ, а другите принципи са коректив. Смесените системи могат до такава степен да усложнят мажоритарните и пропорционалните системи, че да се получи неприложим модел или прилагането му да е много трудно. В много случи се предпочитат по -простите смесвания на двете системи. Веднъж възпроизведени те проявяват тенденция да са консервативни, да действат продължително без да се променя тяхната същност. Това е така, защото при прилагане на едната система се организира практика на самото гласуване, политически партии, от друга страна се разкриват положителните и слабите страни на провеждането на избори. Системата за определяне на изборния резултат не е политически неутрална, тя засяга интересите на политическите партии. Определен тип избирателни системи са в интерес на определен тип политически партии.


8 въпрос.Мажоритарна ИС.

МИС се делят на два типа в зависимост от мнозинството за определяне на победителя. Те биват МИС с относително мнозинство и МИС с абсолютно мнозинство. При първите за избран се обявява онзи кандидат, който е получил най-много гласове. В сравнение с останалите-мнозинството се определя като относително. При този тип МИС е възможно победителя да спечели до 30-35 % от гласовете подадени в района, стига всеки един от останалите кандидати да има по-нисък вот. Този модел / Великобритания, САЩ/ се нарича Уестминстърски модел или система на първия преминал чертата. При тази разновидност на МИС победителят побеждава всеки един от противниците си поотделно, но не задължително да ги победи всички взети заедно. Възможно е броят на подадените гласове да е по голям от неговия резултат. но противникът не може да противопостави резултатът си на победителя. Тази МИС винаги е ефективна освен когато двама или повече кандидати имат равен брой гласове. От голямо значение е съответната политическа партия да си прецени силите, изразена в подкрепа от останалите.Победителят печели всичко, а победеният губи всичко.При втората разновидност на МИС за спечелване на мандата са нужни гласовете от съответния избирателен район. При тази МИС кандидатът се състезава с всички останали кандидати едновременно, за да спечели мандата, трябва да победи опонентите си едновременно.Резултатът му трябва да е по-голям от броя на резултатите на опонентите му. Победителят побеждава останалите кандидати, както поотделно, така и всички взети заедно. Винаги е ефективен, когато в избирателните райони се кандидатират двама кандидати. Когато са повече от двама е възможно гласовете да се разсеят, така че нито един от двамата да не получи половината от гласовете. Основното предимство и на двата модела е, че правилата на които се определя победата са относително прости. Те са разбираеми за всички кандидати и партии. При МИС се борави със събиране и сравняване на резултати. При мажоритарните системи се стига до стабилни парламентарни мнозинства което позволява лесно да се формира изпълнителната власт и зад правителството да стои стабилно мнозинство в парламента. МИС водят до силно персонифициране на предизборната борба. Регистрират се отделни кандидати и гражданите гласуват за тях, но избирателите се водят и от авторитета на избирания, прави се личностен избор. Поради факта, че победителя е само един, предизборната борба е особено жестока и в нея се включват всякакви средства, не се щади честта и достойнството на кандидата и на неговите близки. Предизборната кампания е за всеки регион и избирател, което я прави по-скъпа и често я изгражда в купуване на гласове. Въздействието върху избирателите е тотално и включва агитация от врата на врата за всеки. Целта е всеки кандидат да спечели гласове на избирателите.МИС често пъти изкуствено създават стабилни парламентарни мнозинства, които не съответстват в гласовете на различните политически партии. МИС стимулират формирането на локални партии, което раздробява националната политическа система. Сериозен недостатък на МИС е, че при тях има голяма загуба на гласове. Тази загуба идва оттам, че гласовете , подадени за съответния кандидат се губят. Допринесли за вота са само гласовете за избрания. При това загубени са гласовете не само за неспечелилия, загубени са гласовете за кандидата, който печели , но не са му били нужни за победата. Тази загуба на гласове е отклонение от равното ИП.


9 въпрос. Пропорционални ИС /ПИС/.

ПИС се създават, за да компенсират недостатъците на МИС. ПИС са две групи: ПИС с избирателни квоти и ПИС с използване на делители. Разделението се прави въз основа на математическия метод за разпределение на мандати. Квотните методи са с недостатъци и затова после се разработват делителите. При квотните методи е необходимо да се определи цената на един мандат, изразена в брой действителни гласове. Всъщност тя представлява действителния брой гласове, които една партия трябва да печели, за да получи един мандат. Ако партията получи по-голям резултат, трябва да се види колко пъти се нанася избирателната квота на действителните гласове и да се определи колко мандата ще има.
Изчисляването на избирателната квота разпределянето на мандатите става по следния начин: Един район разпределя 10 мандата и в него има 3 партии. Действително А- 6000 гласа, Б - 300, а В - 1000, общо 10 000. Формулата е 5/М = 10000/10 = 1000 ^/гласа/ или 1000 гласа за един мандат. При квотните методи деленето е с цели естествени числа. Деленето е почти винаги с остатък За да се преодолее моментът с остатъците, които съответстват на неразпределените мандати се използват 2 вторични белега - метод на най-големия остатък и метод на най-голямата средна величина. Другият метод на ПИС/делители/ се използват, за да решат проблема с остатъците. Какъвто и метод да се използва много рядко се достига до идеалната пропорция.

10 въпрос. Смесени избирателни системи /СИС/.

СИС се изработват след 2 световна война.Целта им е да компенсират недостатъците на досегашните. Техният недостатък е, че силно раздробяват органите. Раздробяването на парламентарните фракции изисква коалиционна политика след изборите при определени мандати. Това става зад гърба на избирателите. ПИС могат да формират няколко победители и няколко победени.Ако една партия вследствие на няколко последователни избора увеличава гласовете, то може да се приеме, че е възходяща. Критерият за оценка на победата е по-различен от МИС. Отделният избирател може да прецени, че участва целесъобразно, гласът му е ефективен. Силното раздробяване на парламентарното пространство при ПИС се компенсира чрез избирателни бариери.Използването на избирателни бариери създава изкуствени мнозинства. При нас 4 % са 10 депутата, но ако е под 4% не участва. Характерното за СИС е, че се използват сложни избирателни райони. На второ място избирателите имат по 2 или повече гласа, всеки от които подават по ПИС или МИС. Избирателите могат да гласуват само по една от двете избирателни системи. Политическите партии регистрират както отделните кандидати, така и партийни листи, които съдържат списъци.СИС с делят на механично-смесени и функционално-смесени. При механично смесените съставът на изборния държавен орган се разделя в различни съотношения на депутатите, избирани мажоритарно и пропорционално.При тази система пропорционално и мажоритарно се прилагат независимо един от друг. Функционално СИС са по-
сложни и те обвързват резултатите от мажоритарните елементи с
тези от пропорционалните елементи. Избирателите могат да гласуват мажоритарно за кандидат
на една партия и за листата на друга партия, може да гласуват и за
независим. Резултатите за разпределение на мандатите се отчитат
от мажоритарното гласуване. По пропорционалната се дават 10 места - първите 6 мажоритарно избрани и се допълват 4 от пропорционалната винаги влизат. В Германия една партия получава пропорционално места, ако е спечелила 3 мажоритарни места или 5% от действително подадените гласове. Тази система репресира силно левите и крайно десни партии, печелят, но имат малко депутати.