1. Как се казва сега градът, който траките наричали МЕДИУС, а до 1949 г. носи славянското име СВЕТИ ВРАЧ. Той се намира в югозападното подножие на Пирин планина край река Бистрица, в Благоевградска област. В състава на българската държава влиза през 9 век. След Берлинския конгрес 1878 г. остава в границите на Османската империя, а на България е върнат през 1913 г.
2. Кой е този български град за който се разказва как богинята на любовта Агата толкова харесала слънчевия полуостров, на който е разположен града, че го избрала за свое място за почивка и му дала името Агатополис - „Град на любовта”. Като град е основан около 430 г. пр.н.е. от траките. Римляните го нарекли Peronticus. В пределите на Българската държава Агатополис е включен от Хан Крум през 812 г. Към края на 14 век турците завземат града и го преименуват на Ахтенболу, но името не се задържа дълго. След Балканската война, през 1914 г. гръцкото население напуснало града и в него се заселили източнотракийски българи-бежанци. Той се намира в Югоизточна България, в Бургаска област и е най-южният град по българското Черноморие
3. Този град се намира в Западна България, в Софийска област, отвъд Стара планина - ограден от нея, и е административен център на община. Село Зелин влиза в пределите на феодално владение, чиито управител севаст Огнян, виден болярин при цар Иван Шишман. През втората половина на XVIII век жителите на с. Зелин се преселват отново в котловината на мястото на днешния град, където около построените страноприемница и самунджийница (хлебопекарна) възникнало ново село, наречено Самунджиево. През 1864 година е създадена часовниковата кула, а от 1866 г. е обявен за град. От 1872 г. е окръжен център на Вътрешната революционна организация. До 1934 година носи името Орхание.
4. Този град се намира в Югозападна България и е в близост до река Места. Градът е административен център на община. Той е възникнал в близост до древния град Nikopolis ad Mestom, чиито руини се намират на 9 км източно от града. Край съвременния град са открити останки на крепост и селище, датиращо от 9-10-ти век, които се считат за непосредствени предци на сегашния град. С името Неврокоп градът е споменат за пръв път през 1445 година, като голямо християнско село, наброяващо 137 домакинства. След Сан Стефанския договор, града остава в рамките на Османската империя. По-време на Илинденско-Преображенското въстание в района активно участват воеводите Стоян Войвода и Атанас Тешоволията. На 19 Октомври 1912 г. градът е освободен и се присъединява към България без нито един изстрел. Първият кмет на град след освобождението е Пейо К. Яворов.
5. Това е град в Югоизточна България, разположен на тесен полуостров, в област Бургас, и е административен център на община. Основан е като гръцка колония с името Анхиало в края на V в.пр.хр. Голяма част от жителите му били траки. През IX в. влиза за първи път в пределите на българската държава. Малко известно е българското (“прабългарското”) му име Тутхон . На 20 август 917 г. цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. През 1453 г. градът е завладян от турците и през 1488 г. те му дават името Ахийолу. През 1934 г. получава днешното си име.
6. Това е град в Южна България, област Смолян, административен център на община.Той е най-южният български град. До 1934 г. се казва Даръдере. по–късно за кратко Беловидово, а днес е .............................
7. Това е град в Северна България, намира се в Плевенска област и е административен център на община. Намира се на десния бряг на река Искър и има около 4 192 жители. Едно от най-забележителните празненства в града е така наречения "панаир на града". Провежда се всяка година, като за начало се взема вторият петък от месец юни и продължава три дни. Старото му име Махалата или Махлата е до 1957 г. След това се нарича Пелово и от 2000 г. с указ на президента, след провеждането на референдум е преименуван на .................
8. Това е град в Централна България, който се намира в южното подножие на Стара Планина, в област Пловдив, и е административен център на община. Възниква в края на 14-ти век. През 1869 г. в него Анастасия Райнова и Аница Пулева основават второто женско дружество в България. От 1953 до 1962 г. носи името Левскиград.
9. Този град се намира в Югозападна България, в област Благоевград и е административен център на община. До 1923 г. градът носи името Мехомия, след което е кръстен на котловината, в която се намира. Известен от османо – турски документи от 1421 г. На 9 юни 1923 г. преврат сваля първия комунистически кмет, избран чрез свободни избори. Едно от събитията, с които е известен, е Новогодишният карнавал. В него участва целият град със свои представители от всяка махала. Участниците със своето поведение и костюми иронизират известни български личности. Шествието обикаля целия град и постоянно се вие дълго хоро. На карнавала могат да бъдат видени характерните за района кукери.
10. Това е град в Югоизточна България, в община Приморско. С население от 1038 жители това е най-малкият град в България след Мелник и Маджарово. Известен курорт на южното ни Черноморие. С решение на правителството на 17 юни 2005 г. селото придобива статута на град. Този курортен град възниква върху руините на древния град Урдовиза разположен на красивия „Конски залив”.
11. Това е град в Южна България, в Област Пловдив и е в близост до градовете Садово, Чирпан и Меричлери. Градът е административен център на община. От 1576 г. се споменава в турски документи с името Хаджи Елес. След 1878 г. градът е в пределите на Източна Румелия. След 1885 г. влиза в пределите на Княжество България, и от началото на 19 век до 1945 г. се нарича Борисовград. От 1946 г. носи сегашното си име
12. Град в Западна България, в Област Перник, административен център на община. Намира се на левия бряг на река Изворска (ляв приток на Струма). Това е единствения град в България в който вътре в населеното място има водопад. Известен е с името "Бучалото". Известен е от 13 век от османотурските документи. През 1488 г. е обявен за център на нахия. През 1918 г. е обявен за република по време на Войнишките бунтове.
13. Този град е разположен в източната част на Предбалкана, в Североизточна България, в непосредствена близост до северния склон на Източна Стара планина, в близост до връх Лисец. В Търговищка област е и административен център на община. Първите писмени свидетелства за днешния град са от 17 век. В турските данъчни регистри той е посочен като център на кааза с името Осман Пазар. Благодарение на 11 Пехотна дивизия, начело с Генерал Ернрот, Осман Пазар е освободен на 27 януари 1878 година. Сегашното си име градът получава през 1934 г., когато е наречен на името на български владетел.
14. Това е град в Южна България, в Област Хасково, градът е административен център на община. Възниква като тракийско селище, а по-късно е важна укрепена римска станция наречена Бурдипта (Бурденис). По време на Османското робство от 1582 г. е известен с името Мустафа Паша и остава така до 1934 г. След Берлинския договор от 1878 г. остава в пределите на Османската империя. В пределите на България е от 1912 г. От града е излетял първият самолет в света, използван за бойни цели. Това става на 16 октомври 1912 г. по време на Балканската война при обсадата на считаната за „непревземаема“ Одринска крепост
15. Град в Западна България, в Софийска област и административен център на община, наречен на голям български писател. През територията на общината минава тъй нареченият Траянов друм от II век. С голяма пътна станция, наречена Бурагара (среща се и като Бугарака). През Възраждането града е село и носи името с. Новоселци. През 1950 г. с. Новоселци е преименувано в сегашното си име......................................................От 1960 г. е обявено за град.
