Мастъра слага под носа ми лист, на който са подредени в правилни редици снимчици. На пръв, пък и на втори, поглед между тях няма нищо общо.

Например стар български писмен паметник, дядо с бастун и пясъчен часовник. Или снимка на лайно, картина от импресионист и широка усмивка с бели зъби и червен кръст отгоре. Под подредените квадратчета с изображения има място да се изпишат съответните думи. Целта е по картинките да се ориентираш кое заглавие на книга изобразяват. Имаш на разположение около двайсет минути, като обсъждаш спокойно хипотезите си за петнайсетте такива "казуса" с останалите ти съотборници от масата. Всеки дава идеи, разсъждава на глас, през това време пуши, пие бира, гледа футбол на плазмата на стената, вечеря или се почесва с молива по главата. След времето за мислене Мастъра събира листчетата и неговият отбор грижливо отчита резултата по точкова система. Следва нова задача - лист с 20 "уравнения", които изглеждат така: 17=ПЧ, 3=ЦБЗ и т-н. Идеята е, че буквите след равното са първите букви от някакви думи, свързани с числото преди равенството. Пишеш, разсъждаваш, чудиш се. Времето свършва и идва нов кръг. Този път слушаме песни и мелодии от филми и театрални постановки. Трябва да познаем коя мелодия от кой филм е. Чуваме десет мелодии и половината от хората в помещението възкликват "Еееее, това пък откъде беше, мама му стара?!..." Дращят по листата, тананикат, щракат с пръсти, за да се подсетят.

 

Като пиша за т.нар. куизърите и тяхната Quiz игра, се увличам да обяснявам дълго. Това точно направи горното ми въведение непрофесионално дълго, но виновна е емоцията, която няма как да не те подхване в обществото на умници. Куиз (Quiz) всъщност е нещо като "Клуб на знаещите" (ако помните едноименното митично телевизионно руско състезание от края на комунистическата епоха). Всички тези хора - видимо около 60 на брой, разделени на екипи от по четири-пет души - обичат да задават въпроси и да дават отговори. Събират се веднъж седмично на определено място. Куизърите, за които става дума тук, са в Irish Harp - ирландската кръчма на ул. "Света София" 7 в столицата. Началото е в 20.30, краят - около полунощ. Всеки вторник за куизърите е на разположение подземният етаж на заведението. Принципът е отработен - всички идват, заемат местата си, поръчват си каквото им се яде и пие и започват. Всяка сесия си има т.нар. мастърски екип. Това е отборът, който подготвя въпросите предварително и води играта. Кой ще е Мастър се знае много отдавна, защото куизърите, като организирани знаещи хора, си водят дневник и "дежурствата" са разпределени и ясни. Когато аз попадам на куиз сесия, денят е 1 април, така че задачите са повече смешни, отколкото научни. Въпреки това обаче трябва яко да впрегнеш интелектуалния си потенциал, за да можеш да дадеш смислени отговори. Когато не е ден на шегата, въпросите могат да се отнасят до всяка сфера на науката, културата и политиката, както и просто да развиват логическото мислене.

Самата игра започва в България преди повече от десет години, когато Британският съвет и ентусиазирани английски говорещи организират подобни сесии, за да се забавляват и поддържат общата си култура. Постепенно в отборите влизат българи и днес куизът е само български. Хората тук са събрани на един принцип - обичат да тренират сивото си вещество и да научават разни интересни неща. Това е. Няма награди, няма кой знае какви правила или социални задължения на групата. Идваш, правиш или влизаш в отбор (който задължително кръщаваш нестандартно - като "Последно пиене" например), играеш. Ако не ти се идва някой път, просто не го правиш. Не носиш нищо и не плащаш нищо друго освен сметката си от бара и кухнята. Няма и каквито и да било ограничения за образование, възраст или социална ангажираност.

Мен ме доведе Димитър, който идва тук от няколко години заедно с жена си и семейни приятели. Дошли на шега, но сега са от най-редовните. Задачите, за които стана дума в началото, са измислени от тях. Готвят се от два месеца за мастър позицията си. Въвели са приятна доза хумор в цялата вечер чрез един музикален чук, с който известяват свършването на времето за мислене. Когато стане твърде шумно, със замах го стоварват по масите и гадното му пиукане е в състояние да извади от сладкодумие и най-разговорната дружина. Като в истински мач, има недоволни от резултатите, спорещи с фактите и малко обидени. Към дванайсет обаче всички се разотиват с почти ирационален интелектуален мир.

Накрая за сведение на знаещите, любопитните и тези, които са се запънали да решават задачите от началото, прилагам отговорите: Картинката с писмения паметник дядото и часовника изобразява Каравеловото произведение "Българи от старо време", а това с лайното, импресията и зъбите е "Ако импресионистите бяха зъболекари" на Уди Алън. 17 е равно на Пет Часа, а 3 е равно на цветовете на българското знаме.

 Статията е публикувана във в-к Капитал : Light 17