1.“ Инстинктивно чувствах, че тя има една представа за Джо Лемптън, от която не трябваше никак да се отклонявам. Самосъжалението и класовото осъзнаване не се включваха в тази представа. Алис би приела тези неща, въпреки, че не би ми простила глупостта... Аз възприемах Сюзън не като Сюзън, а като прекрасен случай на първа категория, като дъщеря на фабрикант, като средство за влизане в аладиновата пещера на амбициите ми.“
(бонус за оригиналното заглавие)
2.„- Мисля, че се изяснихме: ако откажеш да дойдеш с мен в Мей Дан Фу, аз ще оттегля молбата си за заминаване.
- Защо не се съгласиш на развод?
Най-накрая той отмести погледа си от нея. Отпусна се назад в креслото и запали цигара. Изпуши я цялата, без да продума. Сетне хвърли угарката и се подсмихна...
- Ако мисис Таунзенд ми даде своето уверение, че ще се разведе със съпруга си, и ако той ми даде писмено обещание да се ожени за теб в срок от една седмица, след като това стане възможно, аз също ще дам своето съгласие.“
(Наскоро по кината вървя чудесен филм по тази книга.)
3.„Излезли без да успее да ги спре, следващите му думи го слисаха:
- Вие сте ми майка, исках да видя как изглеждате. - Това бе самата истина и той я изстреля като змийско клъвване.
- Какво? Какво значи това? Кой си ти?
- Аз съм Кейл Траск – каза той. Сега усети, че равновесието помежду им едва доловимо се изменя, като при движението на люлка. В момента той се намираше в горното положение, а тя – в долното.“
4.„Покойният финяга ефенди пък го придружаваше в средите, оттам и прозвището му – сряда. Ала след време великият майстор промени нашите прозвища: вторник стана маслината, петък – щъркела, неделя – пеперудата; в имената, с които ни дари имаше и любов, и многозначност, а покойникът бе наречен финягата заради алюзията с изтънчените му орнаменти.“
5.„Да. Пийте повече, по-малко замезвайте. Това е най-добрият цяр срещу самомнението и повърхностният атеизъм. Погледнете хълцащия безбожник: той е разсредоточен и тъмнолик, той се измъчва и е безобразен. Обърнете му гръб, плюйте и погледнете мен, когато започна да хълцам: вярващ в предопределението и изобщо не помислящ за каквото и да било противоборство, аз вярвам в това, че Той е всеблаг, затова и аз самият съм благ и грейнал.
