Култура

Ιστορεω– търся да узная (хисторео)
Θεωρεω – гледам – (възглед) (теорео)
Παιδεια – В Югоизточна Европа това е понятието за обозначаване на начина, по който се изгражда един дух, взаимодействие между добродетелите, осмислянето им и проявите, букв. – поведение. (паидея)

Λαβρυς – двойна брадва, с нея се изобразява Ликург, неотделим атрибут на царя-жрец (лабрюс). Открити са различни видове, имат стойност на култови паметници, предават се по наследство, инсигния за владетеля, олицетворява политическа и религиозна власт. Първата такава е от края на бронзовата епоха  и е открита в Пазарджишко. Смята се, че не е иползвана за обреди, може да е символ на соларност и хтоничност, с нея се извършват жертвоприншения.
Ασεβεια – нетачене на боговете, Перикъл е обвинен в това. (асебейя)

Colo, colere, cultus – ора, обработвам земята, моля се (молитва). Елинската култура е образец за обработване на духа. Означава насочване на духа в една определена визия,идея. 4в.пр.Хр. атинската παιδεια смятана за всегръцка παιδεια.

Тракия – няма сигурна етимология; τρακης – смел; според Ариан Тракия е нимфа, която владее билките, жена с магическа сила като Медея; Перк – скала, Пирин, Перун; τρεσκος, τρεσκεια – нвг: религия, вяра; стг: оргиестично тайнство. Тракия разширено – Днепър, Днестър, Вардар, Струма, Егейски бряг, Карпати; истинското ядро е между Южните Карпати и Родопите. Тракия е етносна териториялно организирана.

Εθνος – държава, организирана териториално, еднолична власт (етнос)
Πολις (полис) – държава, организирана от граждани и corpus, укрепен град със свои институции и земи; център на мрежа – αποικια. (апойкия)

Хронология: долна граница: края на 5 – началото на 3 в.пр.Хр., горната граница е спорна: 4-6 в. е епохата, която се мисли за постепенно изчезване на траките (времето на Константин Велики, християнството)

Устност и литературност: това са начини на мислене. Съществуват 2 вида памет: 1) устна, нелитературна и 2) литературна, нормативна
Времена: 1) агонално – αγον. Човекът в рамките на своето мислене има право на избор, човекът в състезание с моирите 2) митологическо 3) циклическо – постоянно завръщане (Одисея), 4) линейно-историческо време – причинно – следствено;      5) моносценично време – Елена, идеалната красота; 6) доктринално време – индивидуално, времето на учителите. След 5 в. – επιφανεια = θεοφανεια (епифания=теофания).

Варненски некропол – открит 1972г., разположен на северен склон на Варненското езеро, плосък, с добро изложение. (Одесос – стар град – 7 хил.пр.Хр., неолит). Датировка на ВН – 5 хил.пр.Хр – финална фаза на каменно медната епоха и се вписва в бронзовата; ВН не е публикуван; 300 гроба са открити; структуриран е, което говори за високо съзнание за царе – жреци (king – priest). Инвентар – скиптър; най-богат в центъра, в периферията обеднява откъм инвентар; при ясно изразена структура може би са аристокрация и общинници. Материалът доказва, че е местно уседнало население, което се вижда от добрата изработка на метал и мед; открити са и празни гробове – може би са мислени за изчезнали хора (моряци); Има три големи вълни (1,2,3) на номади (νεμω, немо - деля)– може би прародината им са централните азиатски степи. ВН доказва, че към местното население дифузно се присъединяват номадски конни елементи, внедряват се (1). Разделението е на божествен участък – τεμενος (теменос) и κλερος (клерос) – човешки участък. Номадите са високо централизирано общество, с пирамидална структура, развито земеделие, вожд, конница – подчинение. (2) – 3-5 хил. се появява движение на конници – номадско спускане на юг, 2-1 хил – номади в степите в Югоизточна Европа (3).

Орфическа Тракия – Орфей е гръцко видение, интерпретации: ορφανος (орфанос) – сирак; ορος (орос)– планина и φως (фос) светлина; ορφνινος (орфнинос) – сборно съчетание на черен, червен и бял цвят. Тези 3 цвята са основни в много обредности и религии, съчетанието е силно, обгарящо, типично за Орфей, явява се с плащ с такива цветове. (червен – свещен брак; черен – ВБМ; бял – мъжкия цвят, Сабазий, цвета на раждащия се отново бог – Дионис, Озирис, Домус); френска хипотеза – Орфей е онзи, който съшива песните, рапсод, (сладкогласен певец). Образ – мислен е като певец, роден в Тракия (родина на музиката), певец = знаещ, музиката е пътя към познанието. Познанието е е даденост, заложено е божествената памет на човека и трябва да бъде ритмично пробудено. (от кръвта на Орфей се появява растението китара – то звучи по време на Дионисическите тайнства). Главният бог на Орфей е Дионис, Орфей умира като бога си – смъртта му е предвидена. Във вазописта има 92 сцени на Орфей. Орфей е боговестител.

Резос – появява се в 10 песен на ΙΛΙΑΣ; rex – цар; описан по безподобен начин – коне, щитове, войска, колесница, които той води към Троя. Убит е от Диомед и Одисей. Атина въвежда Резос в пещерата на Пангей, той намира неговото отвъд, където е обявен за прорицател на главния орфически бог. Резос живее в пещерата като демон, персонифицирана божествена енергия (δαιμον - даймон). Пангей – Всеземие, възможно наименование на ВБМ. Резос е добър образ на учител, носител на вярата в безсмъртието. Персонифицира присъствието на вярата в утробата на космическото самозачатие, цар – жрец. Резос- син е на една от музите, в Илиада е син на Ейоней, в схолите – мъж на брега, по-късно – син на Стримон. Еврипид казва какво става с него след смъртта му – профет, антроподемон, пророк.

Залмоксис – ). Залмоксис – 1 сведение е на Херодот – гетите и техния цар-жрец Залмоксис; името може се свързва с планината Зилмисус. Не е изобразяван, разказан е като персонаж (δαιμον), който действа сред гетите. Според Херодот е бил роб на Питагор  и като се е върнал при гетите е предал неговото учение на тях (но Питагор е живял 4 в.) Орфико – питагорейската връзка е добра с това, че потвърждава как Питагор е взел устния орфизъм и го е превърнал във философия. Ζαλμος (дзалмос) – кожа, покривка, хълм, защита, шлем, връх; някои други автори – меча кожа; доктринален връх на учение, Северния Орфей. Страбон (1 в.пр.Хр. – 1 в.сл.Хр.): Залмоксис е живеел в Когайон (Всеземие), хиперборейският диагонал свързва Когайон с Пангей. В много таблици Залмоксис се явява магъосник, а Платон нарича неговите ученици – лекари, защото лекуват болното място душата и тялото. Сократ въвежда термина μετοικεω (метойкео)– преместване, преминаване в друг статут (безсмъртие)

Вълчитрънски златен сервиз: датировка – 2 хил.пр.Хр.; сигурно е царски, над 12 кг злато, ритуален; всички съдове имат бронзова подпора.; открити са съдове за два вида възлияние – 1) изливане – χοη (хое), прави се върху гробове, свързва се с почит към предците, може да се извършва на всяко място, което се мисли за свещено. Свещени течности: вино (мислено като кръв), вода (дъждовна, отдава се почит на ураническите и хтонически богове), мляко (син на ВБМ – Дионис), мед (течност на ВБМ, пчелите са нейни жрици), кръв.  2) капка по капка – σπονδη (спонде), типично орфическо възлияние; λειβω (лейбо) – изливам капка по капка.

* Орфей = Калиопа + Еагър. Огнено съчетание – име, число, цвят, материя, вещество, форма, движение, функция. Орфей свири на 7 струнна лира, направена от Хермес, числото е свещено. Тонове: ре – ВБМ; фа - вода, сол – огън, ми – небе. Майчини празници – котитии, бендидии, метра, сабазия.
Тракийска археология: Орфическа Тракия е между Вълчитрънски сервиз ( 2 хил. пр. Хр.) до Рогозенско съкровище (ср.4 в.пр.Хр.). В тези 1000 години може да се говори за устен орфизъм. Платон разграничава два вида Орфей: 1) поет, химни 2) носител на стара мдрост; Павзаний също: 1) тракийски – Орфей е по-скоро бог и 2) гръцки – герой от типа на Прометей. След 2в.пр.Хр. – елинистическа епоха, синкретизъм, на гръцка и римска култура, всички народи участват в този обмен.

Старогръцки орфизъм: литературно философско спекулативно учение; метод на синопсис, добре разработена тема, учениците на Питагор 5 в. оставят фрагменти; Платон 4в. окончателно оформя “Закони” и “Държава”; метемпсихоза – реинкарнация, превъплъщение на душите в други тела.
Тракийски орфизъм: нелитературен, устен, може да се формулира само преход към антроподемен статут, безсмъртие на енергията. (Котис се обявява за чедо на Аполон); не е етническо определение. Такава вяра се мисли на две равнища: 1) учение за посветените – отиването при Залмоксис; 2) уточнява упованието живот-смърт-отвъд. 1-3 в. масово се разпространява тракийската вяра. Дионис е наричан ελευθερος, liber. (елев/утерос, либер)

Трако – Анатолика: Мала Азия, между южните брегове на Черно море и планината Тавър. Анатолия – изгрев, изток, означава подем на слънцето; хети – индоевропейски народ => Мала Азия става индоевропейска зема с богато наследство. Обредите и обичаите са аналогични с тракийските и гръцките. (червен цвят – женски, бял – мъжки). В началото на всяка година (март – смърт и ново раждане) се прави ритуална обиколка с колесница. Хетската държава загива по време на морските народи (12-10 в.) и тракийски пирати. Столица – Хатума. фриги: Херодот – фриги = бриги (тракийско племе в Югозападна Тракия), ситуират се в централното анатолийско плато. Свещени планини – Ида и Тмолос. Столица на фригите е Гордион. Религиозност – “Град на Мидас” – върху високо плато, обградено със скален венец, по който са изсечени скални паметници, скално-мегалитна култура. Фригийски надписи – Савас (Сабазий-трако-фригийски бог) и Кибела (ВБМ-планина); 5-6 в има чести военни походи, което води до общуването на гърци, фриги и траки – появява се душата космополит.
Трако – Скитика: Принадлежат към Индо-ираничен кръг, нелитературни общности; 6 в.пр.Хр. се забелязват техните взаимоотношения – “европейска кампания – основава сатрапия на Балканите. Първо голямо персийско влияние над траките. Съществуват две области на взаимодействие – 1) политическа – одрисите използват персийски модел и 2) изкуство – мисли се като повтарящ се израз на отношенията между бога и човека – различни видове енергии. Майсторите се наричат кургани. Скитски изделия – с битови, ловни и бойни сцени, т. нар. зверилен стил; тракийските са други – компактно проявление на една вяра.

Трако – Егейка: Пространствено се разглежда на две: 1) в тесен смисъл: Тракия и Егея – на юг от Родопите в егейска брегова ивица, Тасос и Самотраки, Европейска и Малоазийска Тракия, Северозападни брегове на Малаазия) разширен смисъл: включва по-южно и по-северно разположени острови. В края на бронзовата епоха и началото на желязната настъпва раздвиожване – времето на конната аристокрация, начин да се покаже мобилността на едно общество при въвеждането на желязото; съдържа в себе си преустройката на икономиката. Етнически проблеми: два вида траки 1) траки на легендарни свидетелства и 2) исторически траки – Херодот, Тукидид, Омир. Тукидид казва, че легендарните траки са изтласкани от тези земи на юг, всички данни сочат, че става дума за грецизация. На тези траки се приписва създаването на Елевзинското светилище, тракирите. Многобройни тракийски сюжети са преведени на гръцки език и въведени е трагическата поезия. Откроява се Дионисов мотив: смърт, обсебеност от божествената сила и енергия, упование, че цикълът не е свършил и ново раждане.

Трако – Илирика: Интерактивният контакт между гърци итраки след 13в. е много интензивен, колонизация е подходяща дума. Създават се двукултурни зони, наблюдават се два типа поведение на едно място. Свещарска гробница: техне + тракийска обредност, с гръцки умения са представени тракийски обредни сцени (Смята се, че 429г.пр.Хр. Бендида е приета на политическа основа, това е решаваща година за намесата на Ситалк. Аристофан – Сабазий се появява в Атина).

Трако – Италика: Италийски полуостров, желязната епоха края на 2 - 1 хил.пр.Хр. най-добре е изучен Рим, твърдо усядане на населението се забелязва 1000 г.пр.Хр. на Палатинския хълм. Културно-езиковото разнообразие в Рим се запазва (над 40 народа + самнити). Тези народи влизат в два кръга – римляни и етруски (тиррени), които се смята, че идват от Мала Азия, Егейско море, обитават Лемнос и стигат до Италия – Тоскана, етруския е близък до тракийския. Етрурия същност създава Рим – 12 града + цар, обграден с fastio (фасцио)– снопове пръчки (Кубрат), ранните основи са 6 в. В Южна Италия се срещат следи от тракийска култура, което не е обяснено, намерени са археологически паметници в Дауния (Апулия, Брутиум) – Силвио Фери определя намерените плочи като Залмоксиеви тракийски плочи, свързани са с апулийската вазопис.

Питагор  - смята се за Аполон, създава община от 202 души, аристокрация, 3 години слушат Учителя, 4 години задават въпроси. Питагор живее в 6 в., 500г вече го няма. Некропол в Турий: космополитен град, културата е смесена между гръцка олимпийска религиозност и орфизъм; могилите са тракийски, скитски, фригийски, 5 златни таблички; формулен текст – проблемът за смъртта не е метемпсихоза, а безсмъртие – енергия на интелекта. По –нататък 1 в. пр. Хр. Рим влиза в Тракия, създава се 15 г. при Тиберий провинция Мизия, Тракия – 45г.сл.Хр., Клавдий. Максимий Тракиец – издигнат от траки 235-238г., кризата продължава цели 3 века чак до Константин Велики. Причина за гоненията на християнството не е нетолерантността, а поради факта, че са бягали от военна служба и не зачитат култа на императора.

Трако – Илирика: Илиринум – сборно понятие; от средата на Дунав на юг, Адристическото крайбрежие; етносна организация; В западните Балкани е истинското ядро на илирите (?); монополен характер на икономиката; няма имена на илирийски богове (Силван бог на гората); първи сведения за тях са от 1 в.сл. Хр. По отношение на траките има един сигурен елемент – Требенище: на 30 км северно от Охрид; открито 1915 г. от българска армия; селища от бронзовата и желязната епоха; датировка – 6-5 в. пр. Хр. богати и бедни гробове, но добре позната епоха. Маски – предвзорие (просопон), златни ленти – знак за мистериално посветени.

Тракия – Романа: Филип 2 + Олимпиада (може би вакханка) = Александър Македонски. Плутарх – добър автобиограф, 2 в.сл.Хр., архаическа проза. Вероятно АМ е получил истинско посвещение в храма на Амон. Легендарното му раждане го обвързва още повече с Дионис, чиято зооморфна хипостаза може да е змията.Аристотел го е обучавал 8 години. АМ – безумна смелост, не е нищо особено като тактик, но като стратег е на висота. Вече може спокойно да се потребява думата монарх. Полисът загива 4в., а етносната е слаба организация. Не възприема идеята за отмъщение на персите, а слива културите. Преходът към имперско достойнство е заложен от АМ. 323г. АМ умира във Вавилон. Измах – командир на конница, спасявал е живота на АМ, женен за тракийска принцеса. Лизимахова Тракия – 280г.
Елинизъм: края на 4 в - края на 1 в.пр.Хр: Дройзен схваща периода като синкретизъм на 2 начала: източно и гръцко (като Изток е всичко онова, което не е гръцко).  Келтско нашествие: 279/278, стигат до Делфи, има келтски анклав в Мала Азия (по-късно се нарича Галатия), но келтското царство съществува само 60 години, 20-те години на 3 в. е ликвидирано. 2в. римските нашествия стават все по-чести. Севтополис – град на Севт 3, разположен е по долното теение на р.Тунджа, свещена територия, типичен царски град, резиденция и т.н., важното е, че градът се оказва най-близо до елинизма. Казанлъшка гробница: шедъовър на гръцка и религиозно – обредна вазопис. Почти сигурно е, че е за Севт 3, има го изобразен в коридора, погребалната камера е с червен, черен, бял и жълт цвяр – орфическите цветове. Гробницата не е публикувана.

Тракийско общество – етносно – монархическо, с пирамидална структура. Етноними на траките – Одриси, Одриското царство се създава в кр на 6 в. Първият одриски цар – Терес, в елинската митология се приравнява с Терей. Синове – Спараток и Ситалк. Спараток – средата на 5 в – е първият, който започнал да сече монети, емблемата е конник с две копия (символика – с 2 копия са въоръжени тези, които отиват или се връщат от дълъг път); Върху реверса на монетите има орел, държащ в клюна си змия, по-късно сюжетът се разширява – държи в ноктите си заек, риба. (символика – соларен и хтоничен симво; заек и риба – земя и вода). Тракийско облекло -  дзейра (пърстроцветна дреха) и алопекис (лисича шапка, червен Дионисов цвят). Ситалк – търси се неговата помощ от Атина, тогава има бурна тракийска пропаганда; Севт – вероятно син на Спараток, вероятно е имало дворцов преврат. Садок/Саток/Сато – вероятно син на Ситалк, но може би не е царувал. Севт променя новите стратегически позиции; оформя се институцията парадинасти – независими владетели – копгато има спорове между двама сина на починал владетел, те разделят земята. Държавата се стабилизира при Хебризелмис, неговият син Котис 1 е по-интересен (383-359г.). Рогозенско съкровище – намерен е надпис “Котис, чедо на Аполон”. Убит е със заговор на 2 атиняни. Синът му Керсеблепт е последният независим одриски цар.

Разединението прави лесно завладяването от Филип Македонски порез 341 г., след това няма данни за одриски царе. Александър Велики, после Лизимах, при който има въстание на колониите, но на негова страна застават Севт 3 (одриси) и  Дромихед (гети). Открита е столицата на Севт – Севтополис. 2 в. пр. Хр. – римска експанзия на Балканите. Трябва да се има предвид, че около 3в. келтите завладяват одриското царство, спомената е столицата им Тиле, но скоро се разпадат.
Трибали – Северозападна част, средно и долно течение на р. Марица. Държавата им се оформя между между р. Велика морава и р. Горна морава, 5-4 в. стига до Искърското дефиле. Известни трибалски владетели: Хал/рес – 376г. пр.Хр. нападат Абдера; Сирма – противникът на АМ, известен с богатството си като Мидас; Διδυκαιμος (Дидюкаймос) –вероятен местен трибалски владетел;
Гети – север и юг от долното течение на р. Дунав до Карпати, по-късно се наричат даки. Известни владетели: Дромихед, края на 4в.пр.Хр. – пленява Лизимах, а може и сина му Агатокъл. Столици – Хелис, Даосдава. Страбон казва, че Даос = вълк => вълчи град. Вълкът е соларен символ. За 1 път населението гети/даки се споменава от Цезар 1 в.пр.Хр. в галските войни. Страбон – тези, които живеят откъм морето се наричат гети, а във вътрешността – даки. 60 - 40те години на 1 в.пр.Хр. силно обединение на гетския цар Буревиста, меси се във войните между Цезар и Помепей, на страната на Помпей.

¨    Желязна епоха – 11 в.пр.Хр. – 4 в.пр.Хр.. Дели се на две:
¨    Ранножелязна – 11-7 в.пр.Хр.
¨    Новожелязна – 7-4 в.пр.Хр.
¨    Елинизъм: епохата от смъртта на Александър Велики (323г.) до Октавиан Август, датировката епроблемна.
Микенска Тракия – земите на север от Микена са структурирали икономическите си взаимоотношение подобно на Микена. Соп 6 в. пр.Хр., а може и до Котис 1 (383 – 359г.). Микенска Елада – между 16 и 12 в. (късен бронз).
Тракийската народност се разпростира на север до Карпатите, североизток: Днепър, Днестър; юг – островите Тасос и Самотраки: на югозапад – долината Аксиос (Вардар), Стримон (Струма); югоизток – Пропонтида (Мраморно море); северозапад – Малаазия.

Първото споменаване на траките е в ΙΛΙΑΖ – Резос, в ΟΔΙΣΕΙΑ – често се споменава Марон (цар-жрец на киконите – тракийски етноним). След похода на Дарий 1 през 6 в. на Балканите срещу скитите се засилват естествените държавни процеси в земите на траките. Троянската война се датира през 13 в.пр.Хр.; Велоиката елинска колонизация – 7-6 в., тогава елините създават своите апойкии. Беси – не се знае генеалогическата им линия, за първи път този етноним е употребен от Херодот, локализират се около Родопите, Пангей. Известни са със светилището на Дионис, което още се търси – държали са го сатрите. Това светилище за първи път е споменато у Херодот – прорицателка, гледало се е на огън, нощни предсказания. По-късно – 2 в. сл. Хр. името беси се заменя с траки. (Рабокент – бески владетел). 13 г. избухва въстание на бесите начело с Вологес, защото бесите дават светилището на одрисите.

Тракийски орфизъм – терминът е въведен от Фол, означава тракийската предфилософска, предлитературна вяра, различна от елинската – няма разграничение между тяло и душа, вяра в безсмъртността. Основно божество на устния тракийски орфизъм е ВБМ – Котито, Бендида, Артемида, Кибела, βασιλεα (базилеа – букв.царица), може да се идентифицира с пещера, земя, μεγαρον (мегарон), най-често се идентифицира с пещерата. Тя ражда само един син – Слънцето, богът, огън; той се ражда и умира. Соларни хипостази – Хелиос, Аполон, Сабазий. Хтонични – Дионис, Загрей. Зооморфни: ВБМ - мечка; Синът – елен, кон, овен, козел, заек, петел, бик, куче, вълк. Чрез свещен хиерогамен брак се ражда чедото – Царят – жрец. Дуалният син задвижва космосът, а чедото – социума. След като той възмъжее той влиза във втори свещен брак с ВБМ, с това кръгът се затваря. Обредно свещения брак се извършва чрез жертвоприношения – използва се конят, бикът. След реалната си смърт Царя – жрец е в нов стасис – антроподемон – посредник между човекът и богът.

Ликург – първо сведение е в 6 песен на ΙΛΙΑΣ, вероятно е вмъкнат при Пизистрат в 6 в. Ликург винаги се представя с двойна брадва. Сведения по ред: Евмел – 7в, Омир-6, Есхил-5, Софокъл-5, Аполодор-1 в, Диодор – 1-2 в. λυκος – вълк. Той е като адепт на соларността, религиозен конфликт.
Жамер:Айтион – мит, който отразява обредна практика.
Аполон – зимно слънце, бяла светлина, грифон – пазители на златото
Дионис – лятно слънце, огън, бик, черно агне, на гръцки означава безумец, безумствоващ
Лъв – замества слънцето и царя-жрец, жертвоприносител на бика.
Позиции на слънцето: зимно слънцестоене – ражда се синът, започва нарастването на деня; пролетно равноденствие – 22 март, ден = нощ, денят расте, лятно слънцестоене – 22 юни, нощта се увеличава; есенно слънцестоене – 22 септември.

Мегалитни паметници – скални гробници, означава голям камък – μεγας λιθος; Доломени – гробници с могилен надпис, ориентирана към Слънцето; биват еднокаменни и двукаменни. Не може да се даде точна датировка, според керамиката може би 11-7 в. ранножелязната епоха. Менхири – камъни с антропоморфна форма.

Дуванли – До Пловдив, не се знае дали е на одрисите или на бесите. Голяма могила – датира втората половина на 5 в., открити са два пръстена с конник и надпис Скютодокос – скитски цар.
Рогозенско съкровище – открито 1985г., датира от последната четвърт на 5 в. към 50-те години на 4 в.пр.Хр.; заровено; Открити са 165 съда – одриски дарове, ахеменидска плячка, произведения на северно тракийски ателиета. Срещат се имената Котис, Дидюкаймо, Сатоко; Аполонов сервиз – изчукан образ на Аполон. ΚΟΤΥΣ ΑΠΟΛΛΟΝΟΣ ΠΑΙΣ; Сервиз на ВБМ – с вейка в ръка, крилата с кучета в ръка, от двете страни 2 кентавъра, а отдолу бик, сервизът е трибалски; потния терон – господарка на дивите животни(?).

Трети основен персонаж след ВБМ и Загрей е Царя – жрец – представя се като ездач, често в действие, с две копия – лов на глигани, глиганите 1) структуралистична теза – глигана е антагонист а ездача, въплъщавая сили на хаоса, трябва да се уие, за да властва над социума и 2) неструктуралистична – противник на ВБМ. Най-ранните изображения на Царя –жрец са от Дуванли върху пръстени – кр 5в. пр.Хр.

Летница – 4 в.пр.хр., намира се близо до Ловеч в земите на трибалите; бронзовите съдове са обърнати с острието надолу – хтонични богове. Намерена е конска юзда – възможно е да е жертвопринасн кон – това се прави в началото на годината, и винаги в могилите. Конят (символ на човека) става посредник между живите и антроподемонизираните. Множество сцени – борещи се мечки (21 март, ден=нощ), грифон напада елен (денят става по-къс); вълк напада сърна (ноември). Митът за змиебореца – основен индоевропейски мит, змеят се явява антагонист на героя, принадлежи към силите на хаоса. Жертвоприношения: 2 обреда: Ашваметха- животни и Пурушваметха-хора.

Трако-Скитика: На юг и североизток от Дунав; разширено – изцяло на север почти до р. Искър – гети, беси, скити, трибали, даки. (Обия – елинска апойкия). Скити – сборен етноним; кимери – живели около Северното Черноморие, на север и юг от р. Дунав, късен (среден) бронз. Първи данни: 7 в. пр. Хр, основната група идва от Иран. (“Аримаспейа” е написана от Аристей от Прокунес, свързва се с Питагор, той е сред хиперборейските мъдреци). Има два записани варианта: скитски – Зевс + дъщеря на Днепър = 3 сина. Легендата е, че от небето падат свещени предмети: чаша, меч/брадва и плуг – когато първите двама се опитват да си вземат нещо, те лумват в пламъци, само Колаксай успява и става цар. Тези свещени предмети се поставят в гроба и така предават позицията на погребания. Иначе всяка година тези предмети се изнасят и им се принасят дарове. От тях се счита, че скитите имат кастово деление: фиала – царе-жреци, плуг – земеделци, коневъди, лък – аристократи, воини; елински – Херакъл се жени за жена-змия (ВБМ) и отново се раждат трима сина; той си отива, но оставя на жената един колан, който успява да го сложи най-малкия син – Скит. Според Диодор – Зевс + жена-змия = Скит, а пък той има двама сина Пал и Наи. Скитите почитат Хестия, Зевс и Гея, Аполон, Афродита, Херакъл, Принасят жертви на Посейдон, а пък траките – Арес, Дионис, Артемида. Празник за началото на годината – който първи заспи ще умре до една година, но пък става цар и му се дава толкова земя, колкото може да обиколи с кон за един ден. Той сам се жертвопринася след една година – може да е военопленник (сънят=смърт, когато се събуди вече е преминал смъртта).

Човекът: Религия (religo,ere–връзвам наново, обвързвам; religio,ones- да бъде произведено; relego,relegere-прочитам наново). Идеята за обвързаност е идея за институционализация на отношения, които постепенно достигат административна форма (църква). Митология – свързва се с думата религия, μυθος (мютос)- притча, нравоучително сказание, басня. Μυθολογος (мютологос) – митологът предава различен смислов план на божеските имена и ситуациите, в които попадат. Митът функционира като: 1)нравоучителна форма 2) притча и 3) идеологическо обработване на сюжетите. Обредност – трябва да се схваща като една многосъставност, определено поведение, което не търпи иновации; схваща се като индивидуално, но и семейно-родово, както и градско-държавна. Социалното развитие е невъзможно без обредност. Обредността създава митове. Δαιμον (даймон)- енергия, която се движи, тя сношава човека с бога и той ни дава волята си чрез енергията (ευχη-еухе-молитва); Θεος (теос) - намирам се в, прониквам в, богът във (въвежда вселяването); παντοκρατορ (пантократор)– богът над, властва над природата и човека. Отношенията човек-бог - Доминират 4 модела, които съставят космоса: 1) космогоничен: изначалност на боговете, космосът е персонифициран чрез божествените енергии. Появата на Ерос преопределя космическото начало – свещения брак, свързано със създаването на нова генерация богове. Хезиод – “Теогония”, Хаос, Гея, Тартар, вода, въздух, земя, огън – космогоническа устност. 2) митологически – как функционира всичко след създаването набоговете, митологическото мислене е на “постоянно ставане”, което от своя страна е в основата на космоса (живота); задвижването на космоса става чрез свещения брак. Синът се жертва, кръвта – огън пада в Земята, започва новото раждане и цикъла. В Елада синът е Зевс, в Тракия – Аполон и Дионис (слънце и огън). 3) религиозен – заражда се от устността; космосът поражда божествения си ритъм, с който вярващия се стреми да се слее. Обредът е главен механизъм, циклическо мислене на “постоянното завръщане”; тук присъства и цикълът смърт-ново раждане; циклическото мислене се занимава с това какво ще се случи след смъртта. 4) социален – Възпроизвеждане на по-ниско равнище, онова, което става на Олимп. Литературност, каузалност, човекът е проекция. Нелитературни общности – възпроизвеждат се обредности, четирите стихии влизат във взаимодействие. Литературни общества – установяват се позициите на ВБМ и нейните синове и дъщери, посочват се носителите на вярата.

Жрецът: Ιερευς (хиереус-свещеник). Посредник между тленно и нетленно, между човека и бога. Жрец се става чрез приемственост майка-дъщеря, баща-син, защото жреческият род носи знанието за свещения логос. Съществуват 2 вида общуване: 1) динамичен – Аполонова обредност, лично общуване, силата идва при човека, активно, вертикална космогония; 2) статичен – душата отива при бога, пасивен, колективен, хоризонтална космогония. Видове жреци: Семейно свещенодействие – най-възрастния излиза на τεμενος (теменос), там се събира целия род (цялата община – δημος, демос), появява се жрецът (най-достойният и почитаният). Той извършва обредните действия и молитвите, пее химни, съпътстван е от други мъже – всички са облечени в бели дрехи (лен и коноп). Свещенодействието може да бъде кръвно и безкръвно: 1) безкръвно – олтар, деметрини плодове, благоуханни масла, извършва се σπονδη; 2) кръвно – животното е вързано и упоено, жрецът го убива с един удар и събира покапалата му кръв по олтара в κρατηρ и това е χοη. Всичко се събира в една кошница – жертвен нож, чинели, тимпан, дървена свирка; после идва молитвата, започва процесия, множеството е приканено от медна тръба, множеството обикаля по Via Sacra  и в края се разпръсва. Свещенодействие при храмовете – установени откъм организационна страна, жреците приемат даровете, извършват кръвни и безкръвни свещенодействия, по време на състезанията тези жреци извършват всички действия, които са нужни. Функцията на тези жреци е да покажат общпгръцкия характер на храмовете. Прорицатели – Додона в Епир и Делфи – това са светилища – прорицалища, имат извънредната роля да служат за коректив. Делфи се смята за център на света, там се намира пъпа на света – ομφαλος (омфалос). Пития е местно име – над триножника стои момиче-девственица от съседното село. Тя няма влияние – жреците определят всичко.

Философът: типична фигура в гръцкото общество. Τεχνη (техне)– умение изкуство, същинско ядро на гръцкото мислене, синкретичен характер. Платон – каза, че философите трябва да управляват идеалната държава, защото техните индивидуални качества позволяват да се създаде съотношението общо-частно. Държавата на Платон е политическа платформа срещу обстановката в Атина по негово време. Това го няма у Аристотел и перипатетиците – думата на Аристотел за държава е πολιτεια.

Поетът: Платон ги осъжда като ненужни и вредни за възпитанието на гражданите, не изразяват богопочитание. До Александър гръцкото разбиране за поезията е че разкрива познанието. Омировият въпрос става Омирова наука – дали той е написал епоса или е съставен от аеди и рапсоди, това е недоказуемо. Въпросът за историчността – имало ли е или не е имало Троянска война – археологически се доказва че 1250 г. градът загива, но не се знае дали е имало война. Морален проблем- у Омир няма вина и възмездие. Гроите са недостижими, епохата е наречена героическа, боговете се изравняват с хората. Проблемът за мита: Епосът е мит, но това е съзнанието за собствената древност. Като има Омир – има гръцка класика, като го няма – не може да съществува Перикъл.

Поезията е посредничество. Омиров епос – героичен, величави примери за подражание, аресови добродетели. Хезиод – 8 в.пр.Хр., знанията за живота му са фрагментарни. “Теогония” и “Дела и дни”- дидактически, поучителен епос. Мит за петте раси – злато, сребро, бронз, грои, железни хора – всяко поколение гледа с носталгия към предшното, пресъздава се социум, това го няма у Омир. Епосът се превръща от живо слово в обект на изследване. 4 в. се зараждат нови явления в поезията – Ономакрит (1 орфически поет) записва Омиров епос, появява се поезия с доктринален характер. Появява се идеята за индивидуален избор на бог – няма масов характер. Хорова лирика – поетът си акомпанира с лира; съпровождана от жрец, до 6в. има обреден характер; любовна лирика – Сафо. Текстът е стереотипно построяван  - призоваване за чуване, описание на божеството, молба за богопоява. Структура на химна: описание на бога и действието му; тръгва се от жестокото лице на бога и се стига до доброто му лице. Утвърждава се ПЕАНТ (?): пеан от Платон – прозвище на Аполон – певец, лечител, архаичната представа за песента, че лекува. Пеан е песен, която в началото е отправена към Арес, а в края към Аполон. Пиндар (518-442г.пр.Хр.) е поет на пеан, (роден е в Беотия); оплаквателни песни (тренои); дитирамби – идея за четиристъпен танц, не е фалически танц, изиграва смъртта и новото раждане. Труден е за превеждане, запазани са хвалебствените оди, които са почти едни и същи – героят е всегръцки. Вергилий – 6-5 в.пр.Хр. – пише за елит и аристокрация.

Драматургът: През елинизма и ранната римска империя театърът вече приема друга функция – няма тази възпитателна функция, поведенчески мотиви и пример за подражание – става забавление, битово учение. Гръцки театър – “онова, което се гледа”, обредният театър е масово разпространен – Дионисовият театър е най-важен, има силно влияние върху вярващите, има фалически характер, свързани са с почитта и игрите около и в огъня. Най-популярно е посичането на бика, Дионисовите обредни представления включват смърт, ново раждане, хиерогамна връза с ВБМ, тържествени процесии до и след жертвоприношението, славят бога с химни. Когато Пизистрат въвежда култа на Дионис в Атина, създава условия появат на театъра с един актъор. Ненаписаният текст и обреда се превръщат в структура, която преминава в класическия театър. Централна фигура е изпълнителят – моноактъор (бога), който носи своя патос, той го представя и изиграва и пред очите на обредниците преминава в друг статут – връща се към безсмъртието, от което е излязъл. (Πατος ματος –Патос матос– Страданието е знание). Втори елемент е свитата – буйно шествие на въоръжени мъже (меч, камшик, пръчка, допълнително към оръжието на бога – тирс). Те играят обредно засяване, заораване – оре се в кръг, предпазва от неприятели, болести; засяването се извършва от т.нар. цар с най-добрите семена; свитата прави и фалическите моментио – козел, пречиства се и създава оплодителна мощ. Пеят се песни и химни. Свитата е обществото в миниатюр. Третият участник е публиката – съставена е от вярващи (ευσεβεια-еусебея - богопочит, богобоязън); тя е коректив. Отношение – публиката се съизмерва с представяното – тя го мисли митологически, постоянното ставане на обреда. Зрителят изпитва състрадание, после страх и накрая катарзис (преяистване). През втората половина на 6 в. представленията са вече в Атина и нейните деми – появява се моментът на неписания текст (Първото представление с написан текст 525г.) Появява се първите поръчани пиеси при Пизистратидите. Постепенно театърът загива през 4в.пр.Хр. – високата трагедия изгубва социалните си функции.

Владетелят: това е институционализиране на властта – царствена/ изпълнителна, религиозна и военна. Микенски ванакс (Fαναξ - ванакс) – предхожда βασιλευς (василевс, базилеус), функционира и като жрец; извършва в началото на годината държавния обред – коли се бик/кон); лавагетес – пълководска функция. Желязната епоха Гърция се реорганизира – използва се думата династ. Полис – корпус на гражданите, които са пряко управляващи. Управлението на полисите зависи от съдбата на законите – аристокрация, политеа, монархия; тирания – неправилна форма на монархия; олигархия – управлява се с актове – неправилно; демокрация – НС, водено от демагози, всеки ден се гласува нов закон; етнос – териториална структура, ръководена династически. (οικομενη - ойкомене – обитавана земя). Рим – 776г.пр.Хр. се образуват землянки на Палатин, 509г. – република (res publica – обществени дела); двама консули; законодателната власт е в Сената; 3 вида НС – куриатно, трибутно и цензурно. 1 в. пр. Хр. се появява професионалната армия, на мястото на донаборната – НС няма, сенатните решения нямат сила. Появяват се диктаторите – Марий, Сула, Помпей, Цезар- пожизнен носител, pontifex maximus, imperator, princeps inter pares, консул. Цензор, народен трибун. Началото на 4 в – доминат (dominus) Диоклециан.

 Воинът: Владетелят и воинът са персонификация на държавността, държавата е следствие от нея. Египет – няма диференциация на видове войски, зависи от успехите на водачите; хети – добро военно дело; Крит – гояма флота, морско военно дело. По-късно: критски стрелци с лък, копия, пехотинци, професионална и социална стратификация. 10-9 в. етносна (йерархията се запазва) и полисна държава (държавата е войска и войската държавата) със съответното военно дело. Полис – пехотата е наборна, опълчения дълги копия, щитове; всеки мъж е хоплит, член на политеа, носител на държавността, нареждат се в дълбочина 2-6 реда, 1000 души; таласократия (?); етнос – пехота в центъра, поема и нанася удара, много редове, дълги копия, крила – тежка и лека конница. Рим – армията е по цензорен принцип, центурий, вдясно – конница, тежка пехота, лека пехота. Сервий Тулий – 4 в. 6 500 души + пеши и конни отряди, шахматен ред, много подвижна част.
Ораторът: Края на 6 в. в Европа се появява прозата – Халикарнас, Смирна излъчват първите пътешественици, апойкисти, строители на нови градове, земеописатели. Прозата е вероятно първият жанр в Гърция, първите прозаически фрагменти са на логографи (разказоописатели), йонийци. Прозата е опит да се създаде мита, обяснението; призована е да утвърди достойнството на един род – стаматография - описание на родословие; Прозата се усъвършенства 5 в. Херодот, Тукидид – триумф на причинно-следственото мислене в линейно време.(етос-назоваване; кризис-разпознаване на нещата у човека за добро и зло). Ораторът е централна фигура в социалния, военния, политическия и духовния живот; под влиянието на речта се взимат важни политически решения.

Архитектът/Ваятелят: Проблемът се свежда до усвояването на пространството на човеци и богове. Κλερος – парцел, даден на човека като собственик, като източник на живот, профанно значение; τεμενος - дял, участък от цялото пространство, отделен за божественото присъствие (делът, от пространството, който е моята съдба). Доминира правоъгълната и кръглата форма. (правоъгълник – Деметра, форма на нива, обработваема земя, мегаронна форма-свещена земя; кръглата – белег на проникване, свързано винаги с вертикална ос; движението е свързано с идеята за ос). Микена – в цитаделите от микенски тип светилищата са вътре; правоъгълна площ, в центъра е кръг – огнище, Хестия. Архитектурата е внушителна, строят се циклопични постройки, строи се по хълмове (защото има квазимонархическа организация на живота). Акропол – свещен терен; дом на Бога. Рим – градът изгубва функцията си на държава, минава на обща държавност. Civilitas – умението да се живее в град, идеята за град придобива нормативни измерения на поведението. Гръцки/римски храм – централна тема, конструкцията е устойчива, правоъгълна, за да понася масивна украса (Партенон), нарича се периптерос (крилат от 4 страни). Гръцката идея е, че храмът е мястото, където се появява бога и може да литне, а не негов дом. Движението е силен белег на този тип архитектура. Ваятелството е начин да се усвои пространството, да се насели с боговдъхновени енергии. Идеята за фигурата на човека е късна, римска идея е портретът. Важно е движението (от Египет взето – наричат духът в статуята БА). По време на класическия период тази идея изчезва, появява се персонификацията и Божественият Фидий.

3 хил.пр.Хр. – бронзова епоха
началото на 3 хил.пр.Хр.-началото на 2 хил. – ранноминойска (ранни дворци)
1950-до кря на 17 в.пр.Хр.- средноминойска (средни дворци)
17-14 в.пр.Хр – късноминойска (късни дворци)
Критска култура: Най-добре е изследван е двореца Кносос, разкопан от сър Артър Еванс; намерен е линеар А (сричково писмо); индоевропейско население от късноминойски тип; йерархизирано; Минос – вероятно е нарицателно име на цар-жрец; дворецът Кносос е дом на Минотавъра – зооморфна хипостаза на Дионис.

Микенска култура (ахейска): 16-12 в.пр.Хр. (съвпада с късноминойска епоха); намерени са плочи с Линеар Б, който е разчетен от Чедуик и Вентрис през 20 в.; Разчетени са имената Зевс, Дионис, Хера, Загрей, Анакс; Хермес; Ахил; Агамемнон; Микенските крепости са дворцови, резиденциален тип. Има две форми за усвояване на пространството:правоъгълната форма – мегаронна (първична жертвоприносителна яма за ВБМ) и кръгът – Слънцето, огънят.
Тъмни векове (хиатус): 11-9 в., усвояването на желязото. Започва първата йонийска колонизация. Йонийски центрове – брегове на Малаазия, дорийски – Беотия; еолийски – южни части на Малаазия.
Геометрична епоха: 9-7 в., писменост, Омиров епос; 8 в. олимпийски игри; създава се полиса; културата; αυταρκεια (аутаркейа) – полисът е затворена общност, който сам си осигурява всичко; αυτονομια (автономия) – независимост, поставят се основите на демократичната държава. Започва елинската колонизация (8-7 в.пр.Хр.).

Архаична епоха: 7-6 в.пр.Хр.; създават се основните феномени на елинската култура; философията, литературата; трагическата поезия; театър; скулптори. Ранногръцка тирания – негръцка дума, едновластие, властта се взема без избор от народа; обикновено са мъдреци (Пизистрат).

Класическа епоха – 5 в.пр.Хр. – 338г.пр.Хр.; векът на Перикъл; Определението за епохата е: Атина е изящество, изпълнено с простота. (490 г. – битка при Платея, 338 г. – битка при Херонея). След Пелопонеската война настъпва период на кризата. Втората половина на 4 в. има две ясно обособени линии в Атина: 1) Демостенова – връщане към добритетрадиции на полиса; 2) Сократ – възпитан в елински ценности, смята, че Филип II е елин J. 5-4 в. персите започват да завладяват елинските полиси – Александър се явява като обединител на елинските полиси.

Елинизъм: от смъртта на АМ до победата на Октавиан Август над Марк Антоний. Елинистическия човек придобива по-голяма свобода в личен план, вече не е гражданин, по-подвижен е (от πολιτης, политес – κοσμοπολιτης, космополитес). Епохата се характеризира с асимилация, синкретизъм.
Рим: етруски- 1) местно италийско население и 2) може да идват от север и 3) може да идват от Северозападна Малаазия, наричали са се тирени. Етруските царе съвпадат с някои от римските – Царски период. Смята се, че е създаден 8 в.пр.Хр. от Еней. Вероятно 3 в. пр.Хр. се създава “римски мит” – Рим е градът, който трябва да обедини всички. Времето е линейно, първите царе са митологизирани. 

Човекът: Хезиод: Дела и дни – 8-7 в.пр.Хр.; Омир – епосът се създава 8 в.пр.Хр.; Δικη – υβρις (дике - хюбрис) = справедливост – дързост, надменност (елинска παιδεια; по-късно у Аристотел се формулира като бинарна опозиция, свързани са така, че едната не може да се определи без другата; αρετη (арете)- добродетелта на героите, влиза в ценностната система на Арес; διανοια (дианоя)-  мисълта на човека; αγαθος; αριστος (агатос, аристос)– аристократически родове; καλος και αγαθος (калокагатия)– идеала на добродетелните качества. Бинарни опозиции в “Метафизика” на Аристотел: пределно-безпределно; нечетно – четно; единица – множество; ляво дясно; покой – движение; мъжко – женско; право – криво; светло – тъмно; добро – зло; четириъгълно – разностранно (νους – разум, в опозицията добро – зло, умът ориентира човека). Рим: римски ценности: семейството, pater familias отговаря за всичко; virtus – храброст, мъжество, интелигентност; ius - справедливост, fides – вярност към дълга, предците, боговете и отечеството, pietas - богочестие, libertas – свобода. Тези качества трябва да се проявяват в семейството, на бойното поле и в НС, всичко останало се извършва през свободното време (otium, а обратното е negotium).

Платон – “Митът за Ер”: метемпсихоза, учението за прераждане на душата от едно тяло в друго, преплитат се орфически и платонови идеи.
Богове НАД – Зевс, повелителите, които се явяват като съдници Διος (Диос); Богове ВЪВ – Дионис θεος (Теос). Ентусиазъм – Дионисова вяра; вкстаз – Аполонова вяра. В Елада олимпийската вяра не е обща за всички, всеки полис си има свой бог-покровител. Хоризонтален модел на космоса: 3 свята, които не са разделени, а са надалече: хора, богове, мъртви; Вертикален модел – трите свята са отделени, боговете са горе, хората са на земята, а ъртвите са долу в земята на Тартар (дървото на живота, лотосов цвят, елен. Митът – дологично мислене или не?; структуралистична теория – митът не обеснява света, а е метод за преодоляване на противоречията, които човек регистрира в реалността.

Гръцки орфизъм: Възниква 6 в.пр.Хр., представлява идея за лично спасение след смъртта; Орфей е епоним, учителят, посветителят. Орфизъм е термин възникнал 19 в и обозначава 1) литература с митологическа характеристика, отнасяща се до Орфей, 2) религиозно учение за произхода на света 3) религиозна вяра, различаваща се от елинската религиозност с догматичен характер. За орфически се смятат тези текстове, които съдържат космо-, тело- , антропо-, поетически и заклинателни текстове. В най-ранната Теогония на Евдем (4-3 в.) се твърди, че богът е начало, среда и край на всичко. Особености на орфическата теогония: 1) началото се води от женски принцип; 2) има 1 същество – първосъздател; 3) нетърпимост към останалите фази на сътворяване и 4) божеството, което обема всичко. Орфическите обредни действия разчитат на силата на изреченото слово (λεγομενα).
Степени в устния орфизъм: 1) ВБМ в покой 2) Самозачатие 3) Износване на рожбата 4) Раждане на Сина – Слънце 5) Пътя на Бога – Слънце 6) Обикаля земята ден и нощ 7) Свещен брак с ВБМ – първа хиерогамия 8) Ражда се синът на Бога – Слънце и ВБМ – Царят-жрец, Παις  9) Чедото възмъжава и преминава през ценностни изпитания 10) Царят-жрец в свещен брак с ВБМ – втора хиерогамия; нов стазис на антроподемон (5,6,7 – митологичен модел, светът е задвижен; 8,9,10 – социален модел, задвижва се социума).

В Горопски папирус се споменават 7те играчки на Загрей – страгал (купа), стробио (черупка от охлюв), шишарка (алос), сфера (огряна и неогряна земя), кукла с подвижни крайници (ВБМ), ябълка (плодът на хесперидите), огледало.

Делфи: трако-пеласгическа култура, пределинско население, управлявано от Терей, цар на траките, които живеят във Фокида; ранно мегалитно светилище на Гея – 3 сребърни изображения на Артемида, Аполон и бика – владичица, соларност и хтоничност. Провеждат се Питийски игри на 4 години ( първите 4 фази на ВБМ). Смята се, че Аполон е доплавал от юг на север като делфин и затова местността се нарича така, иначе се нарича Пюто (Πυτο). Светилището е над термалния извор, не се знае Пития Аполонов или Дионисов тип гадателка е, дъвче бръшлянови листа (демек друса се и бръщолеви глупости). Пития стои между Изтока (Аполон, 5, Ε, възхожда като Слънце) и Запада (Дионис, 7, Ζ, западния фронтон е разкъсан като Загрей на 7 части). Има легенда за 5 храма: 1) делфийски – от лаврово дърво; 2) Птерион – от пера и восък 3) от мед и злато 4) граден, “Познай себе си” 5) на Алкмеонидите (Пизистрат, Перикъл, Платон).

Жрецът: Принасянето на дарове е два вида: 1) do ut des – дарява се храна и 2) ex voto – обещава се дар на бога; Θυσια (тюсия) – класическо голямо жертвоприношение. Жрецът може да се нарича и μαντις – мантис; при хтонични жертвоприношения (ενανισμα - енанизма) всичко се изгаря. В Рим има 5 вида жреци: някои от тях са понтифици, фамини, агури и др. Лари – елински черти, намират се на определено място, всеки род има лар-покровител; пенати – покровителстват дома. Янус (Ianus) – един от римските богове, той сътворява света. По време на златния век навлиза бог Митра. Края на 2-3 в. всички богове са свързани със Слънцето – sol invictus – непобедимото слънце; наблюдава се изключителна веротърпимост – evocatio – римяните призовават бога  и той започва да им служи. Официалните празници са свързани с Юпитер, Юнона и Минерва.

Философът: Агоналното начало е характерно и за етносното и за полисното общество. Институционален агон - атлетически, театрален (Дионисии); рапсодически – Питийски; мусически – драматични; съществува и неинституционален агон. 5 мъдреци са: Талес, Солон, Питак, Периандър, листен. Αγον λογον (агон логон) – състезание по мъдрост; βιως τεορετικος (биос теоретикос) – животът на философите; σοφιστης (софистес)– хора, съчетаващи мъдрост, практика (лекар, профети, софисти). Сократ (470-399г.пр.Хр.) – Атина губи Пелопонеската война и настъпва кризис (разпознаване, разграничаване); настъпва криза и в ценностната система; Платон: създава демокрацията; по майчина линия – Алкмеонид; по бащина линия стига до последния атически цар Кодър, чието легендарно потекло стига до Посейдон. Според Платон у философите има златни примеси, тези, които имат сребърни примеси са тръгнали по пътя на познанието; Митът за сенките в пещерата – Става дума за оковани затворници в пещера, зад тях гори огън, има кукловоди, а те виждат само сенките на тези фигури; има малък отвор, откъдето идва светлина, затворниците чуват само ехото н не чуват истинското слово, идея за μιμησις (мимезис, подражание).Ако затворниците махнат веригите, ще видят сенките и истинската светлина, но не веднага, защото иначе ще се заслепят, затова поглеждат първо в отражението на водата - ако поискат след това може да се върнат и да разкажат, но никой няма да му повярва. Според Платон само философите излизат от пещерата.

Ученият: означава да опознаеш единството и многообразието на природата. Επιστεμη (епистеме)– познание, взаимодействие на δοξα и τεχνη (докса и техне); Хипократ: 5 в.пр.Хр., бил е нещо като Прометей на медицината; тя се разграничава от мистичността, основава се на чудеса и божественост; има около 70 трактата събрани в сборник; той е първият, който отчита влиянието на климата ина небесните обекти върху човека. Филистион (4 в.пр.Хр.) изследва сърцето, прави дисекции на животни; първият, който прави аутопсия е Херофил от Александрия 3 в. пр.Хр. Съществува т.нар. кардиоцентрично мислене – сърцето е съсредоточие на всичко, включително и на душата. Асклепий (син на Аполон) и Асклепиади – легендата е, че е съживил мъртъв и така става бог-покровител на медицината. Натурфилософия: Талес (624-527г.) е първият мъдрец, първият астроном; Според него земята е плаващ върху водата диск; Анаксимандър: Милет (610-546г) според него земята плава във въздуха и всичко е произлязло от влагата, начало на всичко е απειρον (апейрон, безпределното); Питагорейци: Филолай - земята е кръгла, съществува антихтонос, където живеят душите; има един огън, около който се въртят всички планети (Слънцето). Анаксимен: (686-528г.) небесните тела са произлезли от земята, тя се държи във въздуха плътна материя, от която произлиза всичко). Човешката душа е смес от вода и огън (водата храни и огънят движи). Анаксагор: в кръга на Перикъл – земята е диск. Разумът е началото на световния ред. Аристотел: (384-322г.) Школата му се нарича Ликейон (перипатетици), намира се на вълчия хълм. Първи систематизатор и теоретик на античната наука. По времето на елинизма се премества центъра от Атина в Александрия. Музейон: храмът на музите, школата е основана от Деметрий Талерски, ученик на Теофраст; има главен жрец, управител, и най-важният човек е библиотекарят; това е един вид университет. 3 в. пр. Хр. се събират и записват всички автори от александрийските филолози. Основен проблем е формата на земята: геоцентристка система - Музейон; хелиоцентристка система – Хераклит Понтийски, но по-известен е Аристарх – според него земята е 300 пъти по-малка от Слънцето, и тя се върти около него; също така достига и до извода, че се върти около оста си, но го изгонват от Атина заради това. Ератостен от Кирене: философ, поет, географ; определя климатичните зони на земята.Рим – τεχνη = ars = овладяно майсторство. Ars poetica – нещо средно между изкуство, поезия и наука, ars doсtе – физика и логика, етика; artes liberalis – медицина, право, военно дело, поезия, риторика, математика. Римската наука е разноезична и разнопосочна, характеризира се с енциклопедичност, тяхното знание е с по-практическа насоченост. Наричат природата универсум, като в нея влиза и бога. Еклектика – след Пуническите войни (2 в.пр.Хр.) масово се насочват към практическите науки – лекари, оратори, философи, математици, архитекти. Те отричат разделението на artes docte et liberalis. Скептици – Секст Емпирик – отрича всяко мнение, което води до истината, в основата на всичко е пъстротата на човешките мнения. Птолемей – географ, прозаик; Апулей – “Златното магаре”.
Поетът: Лирика идва от лира  и започва да се употребява през елинистическата епоха в Александрия, дотогава се употребява мелос – песен, мелика – песенна поезия. Поезия започва да се употребява края на 5 в.пр.Хр. у Платон и Аристотел. Лириката се ражда в Елада, Йония, първи поет – Архилох, той води апойкистите на Тасос; човекът на Архилох не е толкова зависим от общността, сам прави избори – “За свободния човек”; отрича предателството; аедите изпълняват епически поеми; изпълняват части от Одисея и Илиада; рапсоди – съшиват оди, мир е наречен рапсод, те комбинират различни части  - лично творчество. Елегия (спартанецът Тиртей, но няма запазени): до Римската епоха, пентаметър, не е тъжна; ямб – кратка и дълга сричка, близо до разговорната реч; хорей – дълга, кратка; Сафо (смятана за 10 муза, няма епитети, описва външния свят и човешката душа като едно цяло) и Солон - пише закони, но е и поет. Епиникий – песни за победата. Пиндар пише епиникии за специални празници, той е от Тива (религиозен център на Елада)
Епос: Хезиодова дидактика и Омиров героичен епос, рецитират се на големите празници; трении – погребални песни. Илиада – създадена 8 в., записана 6 в.: от 10 година на Троянската война, Тивански цикъл, Аргонавти, писана в хекзаметър: 1 дълга и 2 кратки срички. Елинизъм: 4 в литературата се записва, заражда се романът и новелата, пише се драма, полу – научни и полухудожествени творби, истории, сборници с поговорки. Пръв издава свое съчинение Анаксагор. Калимах пише класическите епоси; той е бил библиотекар  в Александрия, основава школатърси сюжетите в индивидуалния характер на хората, отрича епическата поезия. Според него поезията трябва да е жива; Евфорион – най-ипичен поет; буколики – пастирски песни; най-ранната епиграма е на Платон. Характерно за елинистическата поезия е съчетаването на интимна история + географски трактати, учеността й. Идилии – така често се наричат буколиките, идилиите дават пасторален образ. Аполоний Родоски е ученик на Калимах, пише “Аргонавтика”, връща хекзаметъра, но пише и в елегическо двустишие. Римска поезия: ражда се 3в., изцяло взета от елинистическата поезия; златен век на поезията е при Октавиан Август и Цезар. Ливий Андреник: Първият, който е превел Одисея; Апий Клавдий – приписва му се да е първи поет. Поезията принадлежи към otium. Голяма тема е римския мит. Сатура – жанр, сбор от много жанрове и теми, означава панер, пълен с различни видове плодове, пердава развитието на гръцките диатриби (диалози в поетическа или прозаическа форма). От satura тръгват дидактиката, литературно-историческите поеми, философските трактати – Тит Ливий Кар; лирически жанрове; сатирическа поезия. Златен век: Вергилий – 70 г.пр.не.е – 19 г.пр.н.е.) пише Буколики, Георгики, Енеида. Меценат – фигурата, която плаща на поетите, по времето на Октавиан Август; богат римлянин със златно потекло. Овидий – роден 45г. в Атина, но е заточен в Томи сред гетите, пише Метаморфози, Изкуството на любовта. След епохата на Октавиан Август поезията става книжна, чете се сред определен кръг хора.
Драматургът: Представлението е разчленено на епизоди: шествие; обиколи; жертвоприноение. Театърът произхожда от Дионисовата обредност. (δραμα (драма) – дълг, действие; δρομενα (дромена)– случващото се; λεγομενα (легомена) – казаното в химни). Обредно представление: изпълнител (бог, Дионис), изстрадване на своя патос; свита на бога – шествие на мъже; публика: взима участие в представлението. Старогръцка трагедия: моноактъор, хор, публика. 6 в. Пизистрат въвежда Дионисовия култ в театъра – Големите Дионисии са преди Антестериите. След Пизистрат и неговите наследници представленията започват да се поръчват, смята се, че първият автор е Тезпид (?). Представяне на трагедии – 5 в.пр.Хр. до елинистическата епоха. Аристотел в “Поетика” Причините за изкуството са: 1) желание за подражание и 2) удоволствието от изобразеното. Поезията се дели на благородни дела и дела на лоши хора; химните са епически произведение, трагическа поезия. Трагедията има 6 части: фабула, характери, език, мисъл, музикална страна, зрелищна страна. Части: пролог, епизод (4), екзод (последно действие), парод (песен), стазим (междуактова хорова песен); има още една част при комедията – комос – свита на Дионис, хорова партия.  Видове трагедии: 1) заплетена 2) на страдание 3) на характери 4) действието се развива в подземния свят. Определение: Трагедията е подражание (μιμησις) на действие, сериозно и завършено с определен обем, украсена реч, различни части, което с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх извършва пречистване от подобни чувства. (страх – φοβος (фобос), състрадание – ελεος (елеос), пречистване – καθαρσις (катарзис)). Идеалната трагедия е когато героят преминава от щастие към нещастие. Софокъл “Едип цар” – роден от Йокаста и Лай. Основна е борбата на човека със съдбата (υβρις), която е предопределан от бога. Софокъл е главен стратег на Атина, участва в изграждането на Акропола, ковчежник на Акропола, дълбоко вярващ човек. Някои виждат в образа на Едип Перикъл/ (Немезида -справедливост, νεμησις, немезис). Есхил – Перси, Орестия, Евмениди, Прикованият Прометей, Хоефори.
   
Петелът – обреден заместител на хищните птици-спътници и спътник-вестителят (гълъбът) общо взето се запазват за всички основни идеи – образи на Богинята. Паредрията, която е мислена във втората колона на записа върху папируса, верижно се асоциира и от орфическото обредно свещенодействие, отбелязано като приспособено към музиката в кол. 2, 8.. Хтоничнияt контекст на въвеждането в посвещение по-скоро предпоставя “чуването на” свещена оргиастична музика с авлоси, кимвали и тимпани, каквато се изпълнява по време на нощните мистерии на Великата Богиня - Майка (Котиите и Бендидиите) и на Сина-Загрей.