Право

Радков получил призовка да се яви в съда като свидетел. Тъй като закъснявал пресякъл на червено и бил глобен. Качил се на трамвай, но не продупчил билет. След делото купил цветя за приятелката си и билети за театър. Опитал да й се обади по телефона, но телефонният автомат му глътнал монетата без да го свърже. Ядосан Радков ударил слушалката и я счупил. Следобед се видял с нея и се уговорили да се чакат вечерта пред театъра. В уговорения час обаче тя не дошла и Радков:
-    хвърлил цветята и скъсал билетите
-    подарил цветята на случайна минувачка и продал билетите
Прибирайки се вкъщи видял, че изпод вратата на съседите тече вода. Тъй като последните били в провинцията той разбил вратата и установил, че е спукана тръба. Обърнал се към съседа Гатев с молба да отстрани повредата, който се съгласил да направи това срещу 30 лв. Радков се съгласил.

1.    Кои от възникналите правоотношения и извършени действия спадат към сферата на облигационното право и защо?

От фактическа страна се установява, че:

1.    Радков е бил призован като свидетел в съда
2.    пресичайки на червено той е бил глобен
3.    не си е продупчил билет в трамвая
4.    купил е цветя и билети за театър
5.    счупил е слушалката на телефонният апарат
6.    продал билетите след като приятелката му не дошла на уговорената среща
7.    разбил вратата на съседите, след като видял, че под нея тече вода
8.    съгласил се да заплати 30 лв. на Гатев, за да отстрани повредата у съседите

1. Не спада към сферата на облигационното право
2. В случая става въпрос за административно нарушение на Радков и за последвала санкция от страна на длъжностното лице. Тук действа една държавна, административна санкция-наказание за извършеното от Радков нарушение, изразяващо се в неспазване правилата на движение. Този факт спада към групата на юридическите действия, които са едни от източниците на облигационното право. Тук ще се появи задължението за Радков да заплати стойността на наложената му глоба което е и едно от основанията за причисляването на конкретния факт към групата на облигационните отношения. Радков ще търпи едно чуждо поведение, изразяващо се в принудителната мярка на държавата, поведение което ще го постави в положение на длъжник на държавата, докато той не заплати стойността на наложената му глоба.
3 Радков е бил длъжен да си закупи билет и след това да го перфорира, в замяна на това, че се ползва от услугите на превозната компания. Тук отново имаме комплекс от права и задължения – типично облигационно правоотношение.
4. Безспорно тук става въпрос за сделка – продажба. Радков се е съгласил да закупи цветята и билетите срещу предложената му цена, в замяна е заплатил стойността им и е получил правото на собственост върху тях. Продажбата е един от основните институти на облигационното право, уредена в чл. 183 до чл. 221 от ЗЗД.
5. В случая може да се върви към института на непозволеното увреждане. Радков умишлено, в пристъп на гняв, е счупил слушалката на телефонния апарат, която е собственост на телефонната компания. Чл. 45 ЗД казва, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Именно телефонната слушалка е чуждата собственост, която Радков е увредил. За него ще се създаде облигационното задължение за заплати стойността на слушалката, а за телефонната компания – правото да търси, да изиска изпълнението на това задължение.
6. Отново е налице облигационно отношение – продажба на движими вещи, в случая билети за театър. Институтът е уреден изчерпателно в ЗЗД чл. 183 - чл.221 от ЗЗД.
7. и 8. По същество уредбата на института  „водене на чужда работа без възлагане” се съдържа в чл.60-62 ЗЗД. Формулировката в закона „без пълномощие” е в смисъл на липса на договор за поръчка. Водене на чужда работа без възлагане има, когато някой предприеме чужда работа, без да е натоварен с нея, в интерес на собственика. По вид този факт е квазидоговор и се причислява към групата на извъндоговорните източници на облигационни отношения. В случая става въпрос именно за гестия. Радков е предприел сам, без да е бил упълномощен или натоварен с това да поправи причинените вреди на съседа си и да предотврати настъпването на по-големи. Характерно за извъндоговорните източници е, че веднъж са частноправни, но от друга страна нямат за централен и релевантен елемент желанието да възникнат задължения, което ги отличава от сделките.
В теорията е залегнало разбирането, че източниците на облигационните отношения са юридически факти, които пораждат, изменят или прекратяват облигационни отношения. В случая действията, предприети от Радков се явяват юридически факт за пораждането на облигационни отношения между него и съседите му, като обаче липсва релевантна воля на съседите, т.е. в случая не говорим за наличието на договор, а по-скоро за една самоинициатива, едно самовъзлагане, което е уредено в института на „воденето на работа без пълномощие”. Възникналите действия безспорно спадат към сферата на облигационното право, нещо повече, гестията е един от видовете извъндоговорни източници на облигационното право.