Въпрос 51 - Продажба. Характеристика. Определение. Видове.
Според чл.183 ЗЗД продажбата е договор, с който продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право и да му предаде вещта, а купувачът - да плати цена и да получи вещта.
Правна характеристика
1. Двустранен
2. Възмезден
3. Комутативен, но може да бъде и алеаторен: т.нар. emptio spei (продажба на шанс): напр. на рибата, която ще се улови и т.н.
4. Консенсуален
5. При индивидуално определените вещи има облигаторно-вещно действие
Източници на продажбата
1.Общи правила за продажбата: чл.183 - 213 ЗЗД.
2.Източници могат да бъдат и други нормативни актове.
3.Съдебни решения могат да бъдат източници на продажбени правоотношения, напр. решението по чл.19/3 ЗЗД, решението след упражняване на правото на изкупуване по чл.33/1 ЗС и т.н.
4.Източник на международната продажба - Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки - ратифицирана от РБ и е част от вътрешното ни право.
Видове продажба
1.Продажбата, определена в ЗЗД.
2.Търговска продажба, уредена в ТЗ и се отличава със следните особености:
2.1.търговската продажба или е абсолютна търговска сделка (абсолютни търговски сделки са онези, които винаги са търговски сделки, а винаги са търговски сделките, посочени в чл.1/1 ТЗ или търговската продажба е сключена от търговец по занятие или поне едната от страните е търговец);
2.2.търговската сделка най-често има за предмет движими вещи, но това, което е било безспорно по стария ТЗ сега познава изключение: ТЗ в чл.1 като търговска посочва в някои случаи продажбата на недвижими имоти;
2.3.субективна особеност на търговската продажба е това, че поначало тя се извършва със спекулативна цел (получаване на печалби) и това е нещо извън самата сделка и по-скоро мотив на страните.
3.Международна търговска продажба - тя се отличава с международния си елемент. Най-важните хипотези според Конвенцията на ООН - изисквания:
3.1.продавачът и купувачът трябва да имат места на дейност в различни държави (може да не е местожителство или седалище);
3.2.това трябва да се осъзнава от страните по международната продажба.
Въпрос 52 - Страни по договора за продажба. Предмет и форма.
Поначало всички ФЛ и ЮЛ могат да бъдат страни по договора за продажба.
Ограничения:
1.Юридически лица с държавно участие над 50 % не могат да продават свои дълготрайни активи на стойност над 5% от балансовата стойност без съгласие на административните органи, които са посочени в чл.3 от Закона за приватизацията: §10 ПЗР на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - ДВ бр.38/1992 г.
2.По силата на Правилника за упражняване на правото на собствеността на държавата в предприятията, обнародван в ДВ бр.10 от 1994 г. по силата на чл.18 продажбата на дълготрайни активи на ЕООД или от ЕООД се извършва само чрез търг или конкурс по съответните наредби, но това не са отнася за случаите когато тези активи се продават на друго държавно предприятие или учреждение.
3.Общи забрани, които се отнасят до страните за купуване, уредени в чл.185 ЗЗД:
3.1.лица, които по закон или по назначение управляват или пазят чуждо имущество не могат да го купуват;
3.2.длъжностните лица, на които по служба е възложено да продават имущество не могат да го купуват;
3.3.на съдии, прокурори, съдии-изпълнители, нотариуси и адвокати е забранено да купуват спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат.
4. Допълнителни забрани за купуване в чл.379 ГПК.
(1)Длъжникът,неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на съдия-изпълнителя, както и лицата, посочен в чл.185 ЗЗД, нямат право да вземат участие в наддаването.
(2)Когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, проданта е недействителна.
(3)В този случай внесените от купувача пари се задържат за удовлетворение вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на продан.
5.Забрани при т.нар. договаряне сам със себе си - чл.38/1 ЗЗД: Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
Предмет на договора за продажба. Цена. Форма.
Предмет
1.Вещи – движими и недвижими, потребими и непотребими, заместими и незаместими, настоящи и бъдещи, собствени и чужди, индивидуално и родово определени.
2.По общо виждане предмет на договора могат да бъдат и облигационни права, но в този случай се прилагат правилата за цесия.
Цена
Цената трябва да бъде определена, и поне определяема.
Трябва да бъде в пари. Не може да бъде в индивидуално определени вещи, тъй като в този случай ще има налице замяна или някакъв друг договор.
Форма на договора
Договорът е неформален. Изискването за форма на доказване, установено в чл.133/б."в" на ГПК важи и при продажбата, но това общо положение има някои изключения:
недвижимите имоти се продават като се сключват нотариални актове - чл.18 ЗЗД ;
нотариална форма е необходима и за продажбата на ограничени вещни права върху недвижими имоти;
продажбата на наследство трябва да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписите - това е форма за действителност - чл.212 ЗЗД;
леки автомобили, кораби, самолети се прехвърлят с писмена форма с нотариална заверка на подписите;
когато се прехвърля вземане, обезпечено с ипотека тази продажба има значение за ипотеката, само ако бъде отбелязана в ипотечния акт.
Въпрос 53 - Задължения на продавача.
1.Продавачът най-напред трябва да прехвърли собствеността върху вещта.
1.1.при индивидуално определените вещи прехвърлянето става в момента на сключване на договора - чл.24/1 ЗЗД. Но продажбата на индивидуално определени вещи може и да няма вещно действие и това е възможно в редица случаи:
1.1.1.ако продавачът не е собственик - продажбата на несобствена вещ е действителна, но тя не прехвърля права. Но дори и в този случай купувачът може да стане собственик в следните две хипотези:
1.1.1.1.при движими вещи вторият купувач на продадена вече веднъж вещ може да стане собственик, ако придобие вещта при условията на чл.78 ЗС;
1.1.1.2.при недвижимите имоти вторият по време купувач може да стане собственик, ако впише преди първия по време купувач нотариалния акт.
1.1.2.при продажба на бъдещи вещи - вещното действие настъпва в момента на възникването на вещта;
1.1.3.при алтернативни задължения - вещното действие възниква от концентрацията, от упражняването на правото на избор;
1.1.4.при родово определени вещи правото на собственост се прехвърля не от момента на сключването на договора, а от момента на индивидуализацията, която може да бъде извършена по два начина, чрез съгласие и чрез предаване на вещите. Когато сделката е дистанционна по силата на специалното правило на чл.186а ЗЗД предаването може да бъде извършено и на превозвач или спедитор и по този начин може да се изпълни задължението за прехвърляне на собствеността;
1.1.5.когато договорът е под отлагателно условие, напр. продажбата може да бъде сключена с уговорка за опитване или преглеждане - в такъв случай тя се смята сключена под отлагателно условие, че купувачът ще одобри вещта - тогава собствеността се прехвърля в момента на одобрението - чл.204 ЗЗД;
1.1.6.когато продажбата е със запазване на собствеността, а такива хипотези са уредени в чл.205 и 206 от ЗЗД; ЗЗД забранява продажба с право на изкупуване, това е една продажба под прекратително условие (чл.209)
2.Да предаде вещта. Предаването може да бъде извършено по всички онези начини, за които стана дума при залога, включително и чрез предаване на документ, който материализира вземането за получаване на вещта. За разлика от залога, тук предаването може да се извърши чрез constitutum possessorium, т.е собственикът може да държи вещта за купувача - публичност, каквато е необходима при залога при продажбата не се изисква.
2.1.Какво се предава:
2.1.1.ако вещта е родово определена се предава вещ от уговореното качество или от установеното в нормативните актове и държавните стандарти. Ако нищо не е уговорено и няма такива стандарти се прилага чл.64 ЗЗД за средното качество. Ако се продава вещ по мостра се прилага чл.203 ЗЗД.
2.1.2.ако вещта е индивидуално определена, тя трябва да се предаде с всичките и принадлежности и в състоянието, в което се е намирала по времето на сключването на продажбата. Освен това трябва да се предадат и всички плодове на вещта от този момент насетне. От момента на сключването на договора до момента на предаването продавачът има задължението да пази индивидуално определената вещ с грижата на добрия стопанин. Когато се продава недвижим имот и е уговорена някаква площ се прилага чл.210 ЗЗД.
2.2.Разноските по предаването са за сметка на продавача, а разноските по получаването - за купувача. Това общо правило е диспозитивно.
2.3.Къде се извършва предаването?
2.3.1.ако нищо не е уговорено се прилага правилото на чл.68 ЗЗД и индивидуално определената вещ се предава на мястото, където се намирала в момента на сключването на договора.
2.3.2.родово определените вещи се предават в местожителството на продавача в момента на сключването на договора, тъй като продавачът е длъжник. Там, където се предава вещта там поначало трябва да се плати и цената - чл.200 ЗЗД (диспозитивно правило).
2.3.3.при дистанционните продажби може да има разлика между мястото на предаването и мястото на доставянето.
2.4.Кога трябва да се предаде вещта?
2.4.1.прилагат се общите правила за срочно и безсрочно задължение, уредени в чл.69 ЗЗД.
2.4.2.особеност по отношение на периодичните доставки се съдържа в чл.208/2 ЗЗД: При продажби с периодично изпълнение срокът се предполага за уговорен в полза на двете страни. По правило купувачът и продавачът трябва да изпълнят едновременно задълженията си, за това поначало продавачът може да откаже да предаде вещта, ако не му се заплати цената с възражение за неизпълнен договор и дори и да е уговорено, че продавачът първи ще предаде вещта той пак може да откаже предаването и в хипотезата, уредена в чл.90/2 ЗЗД, ако има опасност купувачът да е неплатежоспособен, освен ако не му се даде обезпечение. При неизпълнение на задължението за предаване купувачът може да иска реално изпълнение с обезщетение за вреди, а може и да развали договора.
2.4.3.възможно е да е уговорен срок - тогава се прилагат правилата за срочните задължения;
2.4.4.ако не е уговорен срок продавачът може да иска вещта да бъде получена веднага. Ако купувачът не изпълни своето задължение за получаване на вещта, в случай че до този момент рискът е бил носен от продавача, когато купувачът изпадне в забава рискът преминава върху него, но това е само в случая, в който продажбата не е имала вещно действие в момента на своето сключване;
2.4.5.купувачът има иск за реално изпълнение;
2.4.6.купувачът би могъл, ако иска и да развали договора, включително и по по-опростеният начин на чл.201, буква "б" ЗЗД.
2.5.Разноските:
2.5.1.по правило тежат върху купувача и разноските по сключването на договора, включително и по прехвърлянето на собствеността са върху него,
2.5.2.но според специалното правило на чл.186/1 ЗЗД, ако става дума за недвижими имоти разноските се понасят по равно (това правило е диспозитивно). Разноските по вписването на нотариалния акт и тези по получаването са за сметка на купувача.
2.5.3.обичайно продавачът понася само разноските по предаването на вещта.
Въпрос 54 - Отговорност на продавача при евикция.
Правен режим:
Чл.187-192 ЗЗД
Основанието на тези правила е наличието на задължение на продавача да прехвърли собствеността. Когато той не може да изпълни това свое най-важно задължение тогава и затова именно се прилагат тези специални правила.
Режимът на тези членове намира приложение главно при недвижимите имоти. Той обикновено не се прилага при движими вещи, защото там важи правилото на чл.78 ЗС. Въпреки това правилата за евикция могат да намерят приложение и за хипотезите за движими вещи в редица случаи: напр. ако вещта е била открадната или изгубена, или ако не е била предадена на купувача, или ако купувачът е бил недобросъвестен - при тези хипотези режимът на евикцията се прилага независимо от чл.78 ЗС.
Правилата за евикция не се прилагат в случаите, при които са налице фактически действия, които смущават упражняването на правото на собственост от страна на купувача. В тези случаи купувачът може да се защити с владелчески иск по чл.75 и 76 ЗС и продавачът не носи отговорност за фактически въздействия върху вещта от страна на трети лица.
Интересна е хипотезата, при която продавачът не е бил собственик, но в последствие става такъв. Ако той е продал една чужда вещ, която е получена от купувача, може ли продавачът, станал в последствие собственик да ревандикира тази вещ от купувача. Това не може да стане: този, който трябва да гарантира собствеността не може да евинцира. В такъв случай правилата за евикция няма да може да се приложат, защото така би се покровителствал недобросъвестния продавач. Това правило не е записано в закона, но то следва от общото положение nemo plus iuris dat, quam ipse habet - приложното му поле е безспорно.
При евикцията се наблюдават следните хипотези:
1.Евентуална евикция - хипотеза, при която купувачът не е още отстранен, но съществува опасност това да стане. В такъв случай са възможни различни разрешения, в зависимост от редица фактори и обстоятелства:
1.1.Ако вещта принадлежи изцяло на трето лице и купувачът не е знаел, че купува чужда вещ, той може да развали договора и то целия договор по реда на чл.87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението. Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи. След като се развали договора на свой ред купувачът трябва да върне вещта. Но купувачът може да търси освен цената и още няколко вземания, наречени в закона "обезщетения" не съвсем точно:
1.1.1.разноските по договора, които са били в негова тежест и е заплатил (а повечето са);
1.1.2.необходимите и полезни разноски, които е направил с оглед на вещта;
1.1.3.обезщетение за всички останали вреди извън тези.
Тъй като развалянето на договора не променя характера на облигационното отношение и то остава двустранно, макар че юридическия факт е друг, но всяка от страните дължи това, което е получила и затова по принцип всяка от страните има и възражение за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД. На тези вземания на купувача продавачът може да направи възражение, че не се връща вещта и обратно.
1.2.Ако само част от вещта принадлежи на трето лице или тази вещ е обременена с права на трети лица или купувачът е добросъвестен, т.е. не е знаел, че купува обременена вещ в такъв случай договорът за продажба може да бъде развален само по съдебен ред, дори и вещта да е движима и това е така, за да може съдът да прецени, дали купувачът, ако знаеше би сключил този договор или не. И ако съдът, обсъждайки фактите по делото даде положителен отговор на този въпрос той ще отхвърли иска за разваляне на договора. В този случай купувачът може да търси само намаляване на цената и обезщетение за претърпените вреди. Ако обаче купувачът успее да докаже, че той не би сключил договора при тази обстановка, при наличието на права на трети лица, тогава неговият иск ще бъде уважен и договорът ще бъде развален.
1.3.Ако обаче купувачът е знаел, че купува чужда вещ, той не може да разваля договора и не може да търси обезщетение за вреди, а само цената и то би могъл да я търси само, ако бъде съдебно отстранен, ако не развали договора той не може да търси цената.
1.4.Какво става след развалянето, ако купувачът е добросъвестен? Продавачът е длъжен да върне цената и всичко, което е получил във връзка с нея. Длъжен е да направи това дори и купувачът да е обезценил или повредил продадената вещ и дори да е направил това съзнателно. Това е така, защото купувачът е повреждал своя вещ.
1.5.Ако купувачът е извлякъл полза от повредите, които сам е причинил стойността на тези повреди се приспада от цената (чл.189/2 ЗЗД).
1.6.Възможно е третото лице - собственик на вещта да е предявило иск срещу купувача, но в такъв случай купувачът трябва да привлече продавача като помагач по делото. Продавачът не отговаря, ако не е бил привлечен по делото и докаже, че е имало основание за отхвърляне на иска (чл.191/1). Осъденият купувач може, а може и без да е бил осъден да изпълни на третото лице неговата претенция и в такъв случай продавачът се освобождава от отговорност, ако плати на купувача сумата, която той е платил на третото лице, заедно с лихвите от деня на плащането и разноските по процеса.
2.Осъществена или съдебна евикция - купувачът е бил осъден и да не е предпочел да запази вещта, т.е. да не е платил цената на третото лице, т.е. да е бил отстранен от вещта. С влизането на решението срещу купувача в сила договорът между купувача и продавача се смята за развален и не е нужно купувачът да го разваля - това следва от систематическото тълкуване на чл.188 и 192/1 ЗЗД. В този случай купувачът има същите права, които има в случай на евентуална евикция, но той има и още две допълнителни права:
2.1.евинцираният купувач може да иска разноските по водения срещу него процес;
2.2.може да иска от продавача стойността на плодовете, които е трябвало да върне на ищеца - това право принадлежи на добросъвестния купувач (правилата за добросъвестното владение) - той е длъжен да върне плодовете от деня на предявяването на иска срещу него и тяхната стойност може да иска от продавача - като добросъвестен владелец той е собственик на плодовете до деня на предявяване на иска на собственика на вещта срещу него.
3.Частична евикция - съществува пълна идентичност при двете хипотези (на съдебна и евентуална евикция) - вече е нужно да се предяви иск и договорът не се разваля по право, а по съдебен ред. Така определената отговорност за съдебно отстранение може да бъде изменена по съглашение на страните - може да бъде увеличена, но по правило продавачът отговоря само до размера на онова, което е получил от купувача (чл.100/2).
Отговорността на продавача може да бъде и намалена, но в този случай той трябва да върне цената дори и да се уговори, че продавачът няма да отговаря за евикция, той при всички положения е длъжен да върне получената цена. Ако продавачът е премълчал известни нему права на трети лица такова съглашение за освобождаване от отговорност няма действие (чл.192/2), то е нищожно.
По принцип тези права, които се пораждат за купувача при евикция не зависят като че ли от вината на продавача, т.е. има разлика във вината с оглед на обезщетението за вреди, но иначе договорът може да бъде развален дори и при липса на вина.
Въпрос 55 - Отговорност на продавача при недостатъци.
Правен режим:
193 - 199 ЗЗД.
Когато се продава вещ с недостатъци може да има грешка, а може да има и измама. Възможно ли е купувачът, вместо да се насочи към правилата за продажба на вещ с недостатъци да унищожи договора поради грешка или измама. Калайджиев: няма принципна пречка той да може да приложи избран от него способ. Кожухаров: приема, че само в случай на измама договорът би могъл да бъде унищожен. Но няма правило, което да забранява унищожаването на договора и поради грешка.
Проблемът за измамата и грешката стои и при евикцията: няма пречка договорът да бъде унищожен и поради измама.
Недостатъкът.
Недостатък е всяко отклонение от изискванията за качество, което намалява цената или годността на вещта за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Изискванията за качество могат да бъдат уговорени от страните, могат да бъдат установени нормативно, а ако нищо не е уговорено, няма стандарт или някаква друга норма се прилага чл.64 за родово определените вещи.
Тези изисквания или условия (за се намалява цената или годността на вещта) са алтернативни - достатъчно е едно от тях да бъде налице, за да могат да се упражнят правата в този случай.
Недостатъкът трябва да отговаря на три изисквания, за да бъде релевантен:
1.Трябва да е съществувал по времето на сключването на договора при индивидуално определените вещи или в момента на преминаването на собствеността и риска при родово определените. Ако той се е появил по-късно продавачът няма да отговаря за него.
2.Трябва да е съществен - това е фактически въпрос. Недостатъкът е съществен когато чувствително намалява цената или годността, или и двете.
3.Правата при недостатъци могат да бъдат упражнени, само ако купувачът не е знаел за тях.
Няма значение какъв е недостатъкът - явен или скрит, отстраним или не (в някои случаи има).
Недостатъкът трябва да се различава от хипотезата, при която се престира друга вещ -т.нар. aliud. Той може да се дължи на недостатък. Но той е налице, когато недостатъкът е толкова съществен, че вещта не може да бъде използвана по нейното предназначение, не може въобще да го изпълни. В случай на aliud е налице пълно неизпълнение, докато при продажба на вещ на недостатъци е налице лошо изпълнение, което е вид на неточното изпълнение. Общо взето в случай на продажба на aliud положението на продавача е по-тежко.
За да може купувачът да упражни правата в случай на вещ с недостатъци трябва да извърши две действия:
1.Трябва да прегледа вещта веднага или в течение на времето, което е обикновено нужно за това (чл.194/1), т.е. поначало при явните недостатъци прегледът трябва да се извърши веднага, но когато вещта е голяма или се състои от множество части прегледът се извършва във времето, което е необходимо според изискванията на обмена. Крайният срок за извършване на тази проверка е давностният срок.
2.Незабавно купувачът трябва да уведоми продавача. Ако не го направи по силата на установена в чл.194 ЗЗД фикция се смята, че е одобрил вещта. Не е необходимо обаче продавачът да бъде уведомяван в две хипотези:
2.1.в случаите, когато продавачът е знаел за недостатъка;
2.2.когато вещта е aliud.
Целта на уведомяването е извършването на една съвместна проверка на твърденията на купувача.
3.Когато прави възражение за недостатъци купувачът трябва да пази вещта (това задължение поначало е при дистанционна продажба). Той трябва да държи вещта на разположение на продавача и да се грижи за нея с грижата на добър стопанин. Ако има опасност вещта де се развали или ако пазенето е свързано със значителни разноски или неудобства купувачът трябва да уведоми продавача и след това да поиска разрешение от районния съд да я продаде.
Правата на купувача.
Ако е бил налице недостатък, отговарящ на посочените изисквания, ако купувачът е извършил проверката, уведомил е навреме и не е знаел за наличието на недостатъци може да направи следното:
1.Да развали договора - чл.195 ЗЗД - редхибиторен иск (actio redhibitoria). Това е право, което прилича на правото, уредено в чл.87, но то има известна специфика:
1.1.по чл.87 се изисква вина - тук не, защото отговорността на продавача е обективна и това се отнася не само за правото на разваляне, но и за останалите възможности;
1.2.не е нужно купувачът да дава срок преди да развали договора;
1.3.разлика във фактическия състав;
1.4.правото по чл.87 се упражнява с едностранно изявление по начало, докато това по 195 - по съдебен ред.
2.Да иска намаляване на цената - това не е обезщетение за вреди. Тази претенция цели изравняване на имуществения дисбаланс между купувача и продавача.
3.Да иска поправяне на вещта или има възможност да отстрани сам недостатъците за сметка на продавача (чл.195 ЗЗД)- израз на общото правило на чл.80/1 ЗЗД.
4.Когато предмет на договора са родово определени вещи, купувачът може да иска замяна на дефектната с доброкачествена вещ. Тази възможност може да намери приложение и при индивидуално определени вещи, ако е уговорено (по правило). Купувачът може свободно да избира между тези две права, без да спазва някаква последователност.
5.Купувачът може да иска и обезщетение за вреди по общия ред, но в този случай продавачът трябва да е виновен.
Възможно е вещта да е погинала поради своите недостатъци. В такъв случай купувачът може:
1.Да развали договора или
2.Да иска замяна при родово определените вещи - запазва правата си по 195 ЗЗД.
Купувачът запазва правата си и в случай на случайно събитие, т.е. рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за продавача, независимо от това, че той не е собственик и това е така, защото вещта е с недостатъци (чл.196 - специално правило) - в този случай купувачът може също:
1.Да развали договора или
2.Да иска замяна.
Ако погиването или повреждането на вещта се дължи на поведението на самия купувач или на лицата, на които той е отчуждил вещта купувачът не може да разваля договора, а само намаляване на цената и обезщетение за вреди.
Същите възможности има купувачът и в случай на преработване на вещта.
Трябва да се има предвид, че продавачът не може да се освободи от отговорност за недостатъци - такава уговорка е нищожна, тъй като е забранена от закона (чл193 ЗЗД).
Давността по отношение на тези възможности:
1.Когато предмет на договора е недвижим имот давността е 1 година.
2.Ако предмет на договора са движими вещи е 6 месеца.
3.Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъците давността е 3 години.
Началният момент на давностния срок е различен, особен - това е моментът на предаването на вещта, а не момента, в който вземането е станало изискуемо.
Правилата за давността при недостатъци са диспозитивни и страните могат да уговарят и друга давност.
Гаранционна отговорност
Не е уредена с общи правила. Най-често се уговаря от страните.
Особеното:
източник най-често е договор, а няма общи правила за тази отговорност;
в много случаи се отнася само до отделни, определени недостатъци, а не до всички (чл.193);
тя е по-благоприятна за купувача в една насока: обикновено е без значение момента, в който се проявява недостатъка. При общата отговорност за недостатъци, за да може да се упражни тя е необходимо недостатъкът да е съществувал или преди сключването на договора или да е съществувал в момента, в който преминава собствеността, или ако се прояви по-късно - продавачът не носи отговорност за тези недостатъци - при гаранционната отговорност не е така: поначало се носи отговорност без значение в кой момент се е проявил този недостатък, дори и след сключването на договора, но в рамките на гаранционния срок. Тези срокове могат да бъдат различни, т.е. страните ги уговарят.
Съотношението между гаранционна и обща отговорност по 193
Може ли да се избира между двете или гаранционната е специална на общата отговорност.
Смята се, че това са две алтернативни средства за защита. Колебание в съдебната практика: в някои случаи се смята, че ако се упражни гаранционната отговорност не може да се упражняват правата по чл.193, но това не винаги е така. Калайджиев: в някои случаи е допустимо да се упражняват и двата вида отговорност, стига да няма неоснователно обогатяване, дотолкова, доколкото става дума за различни фактически състави и за различни права.
Въпрос 56 - Задължения на купувача.
1.Купувачът трябва да плати цената. Ако друго не е уговорено той трябва да я плати едновременно с предаването на вещта и на мястото, където това предаване става (по местонахождението на вещта) - чл.200/2. Това правило има сила и когато предаването се извършва чрез предаване на документ - тогава цената се плаща на мястото на предаването на документа. Страните могат да уговорят друго. Освен това се плащат и договорните лихви, ако има такива от деня на сключването на договора. Купувачът дължи и мораторните лихви от деня на забавата.
При продажба на кредит по силата на правилото на чл.200/3 ЗЗД, тъй като купувачът може да събира плодовете преди да е платил цената, той дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар че вземането на продавача може все още да не е изискуемо.
1.1.Ако цената не бъде платена (неизпълнение на купувача) продавачът може:
1.1.1.да развали договора по общия ред (чл.87) и да иска обезщетение за вреди;
1.1.2.да развали договора по чл.201:
При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване изискванията на чл. 87:
а) ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената;
б) ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ.
И в двата случая той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора.
По този член договорът се разваля с едностранно волеизявления на продавача.
1.1.3.може да иска реално изпълнение на договора заедно с лихвите и всички вреди (ако надхвърлят лихвите)
2.Купувачът трябва да получи вещта (право да я получи и задължение да я получи). Трябва да се прави разлика между приемане и получаване. Приемането означава да се прегледа вещта от купувача и при недостатъци да се върне. Получаване означава придобиване на фактическа власт от купувача върху вещта, владение на вещта.
2.1.Ако вещта не бъде получена (купувачът не се яви) продавачът може:
2.1.1.да развали договора по общия ред (чл.87) и да иска обезщетение за вреди;
2.1.2.да развали договора по чл.201.
3.Купувачът трябва да заплати разноските по предвидени в чл.186:
Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно.
Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а разноските по приемането - за сметка на купувача.
Въпрос 59 - Продажба на наследство
Правен режим:
чл.212 - 213 ЗЗД.
Определение и правна характеристика
Продажбата на наследство е договор, с който наследникът-продавач прехвърля на купувача съвкупността от правата и задълженията, които е наследил срещу определена цена.
Този договор е:
двустранен;
възмезден;
формален (за разлика от продажбата);
престационен;
алеаторен (съществува неяснота относно обема на престацията на продавача) - възможно е да има права и задължения, които да не са известни на страните.
Елементи на договора
1.Съгласие.
2.Специални изисквания за форма на действителност на договора: писмена форма с нотариална заверка на подписите е форма за действителност. Ако в наследството има недвижими имоти с продажбата на наследството се предава и нотариалния акт за него. Но в този случай, за да може договорът да бъде противопоставен на третите лица, продажбата трябва да бъде вписана. Договорът има действие от момента, от който е спазена писмената форма с нотариална заверка на подписите. Тази форма обаче се отнася само до продажбата на наследство, но не и до другите договори, които имат за предмет наследство, тя не се отнася напр. до дарението на наследство: ако се подарява едно наследство и в него има недвижим имот, трябва да се спази нотариалната форма.
Предмет на договора
Съвкупността от всички права и задължения, които са съставлявали партимониума на наследодателя. Правилото, което определя предмета на този договор обаче е диспозитивно и страните могат да изключат някои имоти от наследството, стига да не се измени същността на договора (напр. от едно наследство, в което има 5 вещи се изключат 3 от тях - се превръща в продажба на определени вещи).
За да може да се сключи този договор, наследството трябва да бъде открито, в противен случай договорът е нищожен по силата на чл.226/2 ЗЗД.
Продавачът трябва да е наследник.
Този договор не изисква съгласие на кредиторите, защото се отнася до съвкупност на права и задължения. Когато има задължения, би трябвало, тъй като е налице встъпване в дълг, по общите правила на чл.101 ЗЗД да се иска съгласие на кредиторите, за да може договорът да има сила спрямо тях. Такова съгласие в случая обаче не е необходимо - договорът поражда действие и без него.
Не е решен легално проблемът с уведомяването на длъжниците на наследодателя. Вероятно те би трябвало да бъдат уведомени, за да породи договорът действие за тях.
Изисквания за продавача (какво той гарантира пред купувача)
1. Продавачът гарантира пред купувача само качеството си на наследник, т.е. той поначало отговаря само за това, че е наследник. По начало той не отговаря за това, дали даденият имот се съдържа в наследството, но това може да се уговори. Ако нищо не е уговорено, продавачът отговаря само, ако не е наследник. Но може да се уговори, че даден имот ще бъде част от онова, което се прехвърля.
Възможно ли е продавачът да се освободи от тази отговорност и да не гарантира пред купувача за качеството си на наследник, а да гарантира само фактът на откритото наследство. Отговорът като че ли е положителен, но в такъв случай по аналогия от правилата за продажба, съдебно отстранение и за цесия би следвало той да бъде длъжен да върне онова, което е получил по този договор дори и да е гарантирал качеството си на наследник.
Действие на договора
1.Действие на договора между страните (наследникът-продавач и третото лице-купувач):
1.1.прехвърля цялото наследство като съвкупност от права и задължения;
1.2.всички плодове и доходите от наследството принадлежат на купувача от деня на сключването на договора. Възможно е обаче преди да се сключи договора продавачът, наследникът да е събрал някакво вземане или да е отчуждил някакви предмети. В такъв случай по силата на правилото на чл.213 ЗЗД той е длъжен да върне на купувача полученото, тъй като по начало, ако не е уговорено друго продавачът дължи наследството в онова състояние, в което то е било към момента на неговото откриване и за това, ако той се е разпоредил с някакви вещи или вземания, трябва да даде на купувача това, което е получил вместо тях. Възможно е наследникът-продавач да е изпълнил някакви задължения на наследството, в такъв случай купувачът е длъжен да го обезщети за тези задължения. Съществува неяснота относно безвъзмездните разпореждания с обекти на наследството. Този въпрос не е уреден легално - отговаря ли продавача, ако безвъзмездно се е разпоредил с някакви вещи, включени в наследството. Би трябвало неговата отговорност да се уреди по правилата на дарението (Калайджиев: би трябвало да отговаря съгласно правилата за безвъзмездните разпореждания).
1.3.купувачът на наследството не става наследник, което е едно лично и неотчуждимо качество - т.е. всички особени права, които са свързани с качеството "наследник" не мога да се прехвърлят с този договор: напр. правото върху уголемяване на дела има не купувачът, а продавачът на наследството, когато някой от наследниците се откаже от наследството; освен това според практиката на ВС купувачът не може да участва в делбата на наследството и той няма право на изкупуване, съгл. 288/2 ГПК: продавачът на обекта, наследникът е титуляр на правото на изкупуване и затова купувачът на свой ред не може да прехвърля наследството като съвкупност от права и задължения, а само отделните вещи, които са включени в него;
1.4.според трайната практика на ВС правилото на чл.33 ЗС (който е едно изключително правило) не се прилага за продажба на наследство, а само за продажба.
2.Действие на договора спрямо третите лица.
2.1.Тъй като кредиторите на наследството не са страна по този договор те не могат да бъдат ощетени от сключването му. Затова се смята (РВС), че продажбата на наследство конституира купувачът на наследството като един солидарен длъжник на продавача на наследството, но не се стига до заместване в дълг. Тъй като длъжниците на наследството са също трети лица те трябва да бъдат уведомени за договора, за да породи той действие за тях по общите правила.
Въпрос 60 - Прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане
Определение
Съглашение, с което едната страна (отчуждител) се задължава да прехвърли право на собственост или друго право на другата страна (приобретател), а последният се задължава да издържа и гледа отчуждителя.
Този договор не е уреден. Ненаименуван договор. Той е:
двустранен.
възмезден.
консенсуален.
сукцесивен - престацията на приобретателя е продължителна.
неформален, с изключение на формата, която се изисква, когато договорът има за предмет недвижими имоти (нотариална).
алеаторен - престацията на приобретателя не е установена по обем, но това е така, ако се дължи издръжка за бъдещо време. Понякога договорът може да се сключи като се има предвид престирана вече издръжка и в този случай договорът ще е комутативен (по-малко приложение). Възможно е обаче договорът да бъде и двустранно алеаторен - това е така, в случаите, когато предмет на договора е наследство, т.е. не е ясен обемът на престациите на нито една от страните.
intuito personae - с оглед личността на прехвърлителя. С оглед на приобретателя - ТРВС 30/81 договорът по принцип не е свързан с личността на приобретателя, той може да се уговори да бъде такъв, макар че има известни ограничения относно кръга на лицата, които биха могли да заместят длъжника - този въпрос е спорен.
Задължението за издръжка и гледане поначало е неделимо.
Елементи на договора
3.Съгласие
4.Форма – в зависимост от престацията на отчуждителя
5.Предмет - най-често това е право на собственост и то върху недвижими имоти, но няма никаква пречка договорът да има за предмет и движими вещи и други права.
6.Договорът винаги е срочен, тъй като се прекратява със смъртта на отчуждителя.
Изисквания към страните по договора
Отчуждителят (прехвърлителят) и приобретателят трябва да бъдат само физически лица.
Отчуждителят трябва да бъде собственик на недвижимия имот, а за движими вещи се прилага чл.78 ЗС.
Прехвърлителят по правило трябва да е нетрудоспособен и да няма средства, от които да се издържа, т.е. той поначало трябва да има нужда от гледане и издържане.
Приобретателят трябва да е лице, което да може да осигурява издръжката.
Понякога този договор може да се сключи в полза на трето лице и тогава това трето лице трябва да е лице, което да има нужда от такава издръжка.
Съгласието:
1.В договора може да е налице грешка или измама, но поначало грешката в продължителността на живота на прехвърлителя е ирелевантна и договорът не може да бъде унищожаван на това основание. Може да бъде унищожен поради измама обаче, ако приобретателят е заблудил прехвърлителя, че ще живее много дълго, въпреки че това е много трудно доказуемо.
2.Ако и двете страни знаят, че прехвърлителят е тежко болен и ще умре, вероятно договорът ще бъде нищожен поради липса на основание - РВС.
Видове договори
1.Смесен - комбинация от издръжка и гледане и продажба и дарение - когато престациите са неравностойни. Това обаче е възможно поначало доколкото става дума за издръжка за минало време, защото иначе, тъй като договорът е алеаторен и не се знае размера на престациите - такива уравнения не могат да се правят.
2.Предварителни договори за издръжка и гледане - нямат вещно действие и пораждат такова едва след изтичането на определен срок. Възможни са две комбинации:
2.1.обикновен предварителен договор, който не създава никакво друго задължение за страните, освен да се сключи окончателен договор след известен период от време;
2.2.възможно е да се сключи договор, при който се отлага във времето само прехвърлянето на собствеността и това не е чист предварителен договор, а един договор за издръжка и гледане, без прехвърляне на собствеността, който може да бъде наречен така.
Въпрос 61 – Действие на договора за прехвърляне на имот срещи задължение за издръжка и гледане. Прекратяване на договора. Особености при развалянето.
Действие на договора (задължения на страните)
1.Задължения на прехвърлителя (отчуждителя):
1.1.Трябва да прехвърли собствеността или правото, което е предмет на договора. Поначало се прилагат правилата за евикцията и недостатъците. Но не съвсем, защото при частична евикция напр. не може да се приложи правилото на чл.190 (да се иска намаляване на цената) - алеаторен характер. Когато се продава вещ с недостатъци възможността на приобретателя на имота е да развали договора, той не може да иска поправяне на вещта или друго изравняване на насрещната престация.
Ако договорът е сключен като обикновен договор за издръжка и гледане той поражда вещно действие от момента на сключването си поначало (тъй като поначало той има за предмет индивидуално определени вещи) и се прилагат общите правила. Някои автори смятат, че рискът преминава върху купувача не от момента на сключването на договора, а от момента на предаването на вещта (Венедиков). Но това мнение е изолирано и не съответства нито на режима на общите правила за преминаване на риска, нито на съдебната практика.
Възможно е обаче страните да ограничат по някакъв начин това вещно действие - това, което на практика най-често се прави е отчуждителят запазва за себе си вещно право на ползване; може да се предвиди срок, след изтичането на който да се прехвърли собствеността и това е именно един договор само за издръжка и гледане. В този случай обаче приобретателят на имота поначало е владелец и той се ползва с владелческата защита, може да стане собственик с дългата 10 годишна давност и ако след изтичането на срока прехвърлителят отказва да прехвърли собствеността приобретателят може да се брани с иска по чл.19/3 ЗЗД. Поначало приобретателят може да отказва връщането на имота докато правото му по чл.19/3 не бъде погасено по давност.
1.2.Да предаде имота. Прилагат се правилата за продажбата. Такова задължение няма да има, ако прехвърлителят е запазил за себе си вещно право на ползване.
1.3.Смята се, че отчуждителят е длъжен с поведение, което да е съответно на отношенията, които се пораждат между страните, макар че юридическият характер на това задължение е доста съмнителен.
2.Задължения на приобретателя:
2.1.Да издържа прехвърлителя (възможни са различни комбинации). Поначало най-често издръжката е в натура. Цялата или поне голямата част от тези действия са изпълнение на едно задължение за dare. Издръжката може обаче да бъде и в пари.
2.2.да гледа - действията по гледането са задължения за facere - това са материални действия, т.е. приобретателят трябва да върши постоянно всичко необходимо за задоволяване на нуждите на прехвърлителя и то за своя сметка.
2.3.да получи вещта
2.4.Да се отнася към отчуждителя с известно уважение и доверие - неимуществени и морален характер, но неизпълнението на това задължение може да бъде основание за развалянето на договора. Когато се сключва този договор, поначало приобретателят се задължава да осигури на прехвърлителя семейна среда и затова поначало те живеят в общо жилище - важен е моралния момент. Дори предварителен договор, при който е нарушено това задължение изключва възможността да се води иск по чл.19/3 срещу прехвърлителя.
2.5.Може ли да се измени задължението за издръжка и гледане от задължение в натура в парично? Допустимо е при липса на съгласие в следните случаи:
2.5.1.само при временни причини;
2.5.2.само за задължението за издръжка, но не и за гледане;
2.5.3.в следните 4 хипотези на ТР 96/66 г. ОСГК и Р 11-69/86 II ГО:
2.5.3.1.при забава на кредитора;
2.5.3.2.при обективна невъзможност кредиторът да получи издръжка в натура;
2.5.3.3.когато длъжникът е в забава
2.5.3.4.когато е налице обективна невъзможност да се престира това задължение в натура кредиторът може да иска заплащането на парична сума.
Когато кредиторът е в забава или е в невъзможност да получи изпълнение в натура, длъжен ли е в този случай длъжникът да трансформира задължението си - според практиката като че ли е длъжен.
Как се определя размерът на престацията
Фактически въпрос, който зависи от начина на живот на прехвърлителя и на приобретателя. Поначало задължението за издръжка и гледане е неделимо, то може да се уговори като делимо, но според трайната практика на ВС, ако нищо не се уговори то се смята за неделимо и при това положение, ако напр. кредиторите са две лица достатъчно е длъжникът да не изпълни задължението си по отношение на един, за да е налице неизпълнение, което да засяга целия договор.
По силата на общите правила на ЗЗД неделимостта се запазва по отношение на наследниците на длъжника, но не и по отношение на наследниците на кредитора.
Дали задължението на приобретателя е intuito personae
Може ли задължението да се изпълнява от членовете на домакинството на приобретателя и от друга страна смъртта на приобретателя прекратява ли договора?
Според ТР 30/81 г. договорът не е свързан с личността така тясно, че смъртта на приобретателя да води до неговото прекратяване. Поначало имплицитно в договора се включва уговорка, че и домашните ще участват при издържането и гледането. Спорен въпрос, но практиката е такава.
Ако задължението за издръжка и гледане не бъде изпълнено в известно време изпълнението в натура за пропуснатото време е невъзможно и в този случай винаги настъпва частична невъзможност.
Прекратяване
Ако е срочен или е под прекратително условие ще се прекрати с настъпването на тези факти по право.
Смъртта на отчуждителя винаги прекратява договора, задължението не се наследява. Но възможно е това задължение за издръжка и гледане да бъде в полза на две лица, тогава ако едното почине договорът не се прекратява по отношение на другото лице.
Смъртта на приобретателя не води по право до прекратяване на договора според това ТР е налице частична обективна невъзможност за изпълнение, поради което кредиторът, прехвърлителят може, ако иска да развали договора по съдебен ред, съгласно чл.89/изр.2 ЗЗД.
Този договор много прилича на фикс-сделките и във всички случаи на забава, ако тя продължи повече от едно определено време е налице частична невъзможност за изпълнение на договора.
Договорът може да бъде развален в случай на неизпълнение.
Действие на развалянето
Тъй като едната от престациите е с продължително изпълнение, а другата - еднократно: кое от правилата трябва да се приложи. Ако и двете престации бяха с продължително изпълнение действието на развалянето щеше да бъде само за в бъдеще (с еднократно изпълнение - с обратна сила). Според трайната практика на ВС (Калайджиев изцяло споделя), развалянето има обратно действие: поначало разваляне за в бъдеще е допустимо в случай, че и двете престации могат съответно да се намалят. Но при този договор това е невъзможно. Обратно действие.
Правото да се разваля договора, за разлика от правото на издържане и гледане може да се наследява, но в този случай всеки от наследниците може да развали само съответната част от договора, която му се приспада като идеална част от наследството. Но тъй като от друга страна престацията е неделима при две или повече лица неизпълнението на един от длъжниците е основание да бъде развален целия договор, макар че ВС допуска и частично разваляне, ако кредиторът има интерес.
По същия начин, ако кредитори са две или повече лица, тъй като престацията е неделима, неизпълнението спрямо един от тях е достатъчно основание да бъде развален целия договор, ако кредиторът пожелае това (като той разбира се може да се задоволи и с частично разваляне на договора).
Въпрос 62 - Замяна. Обща характеристика и отграничения. Замяна на държавни имоти.
Правна уредба:
чл.222 и 223 ЗЗД.
Чл.222. С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права.
Чл.223. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
Чл.224. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
Определение
Договор, с който едната страна се задължава да прехвърли на другата страна собственост върху една вещ или друго право срещу задължението на другата страна да прехвърли собственост или друго право.
Правна характиристика
Този договор е:
1.Възмезден.
2.Двустранен.
3.Консенсуален.
4.Комутативен.
5.Каузален – прехвърляне право на собственост върху вещ, но срещу придобиване на собственост върху друга вещ.
Това е комбинация от две продажби, като и двете страни са продавачи и вместо да престират пари е достатъчно всеки един от тях да престира някаква вещ. Възможно е обаче да има смесени договори за замяна (смесена замяна) - комбинирана с продажба или с дарение, ако престациите са неравностойни.
Отграничения
Замяна и продажба
1.Прилики - възмездни и двустранни.
2.Разлики - в характера на едната престация
2.1.продажба - вещ цена
2.2.замяна - вещ вещ
3.Поначало при замяната субсидиарно се прилагат правилата за продажбата относно:
3.1.формата - чл.18 ЗЗД;
3.2.преминаването на собствеността и риска - чл.24 и чл.196 ЗЗД;
3.3.едновременното изпълнение - чл.90 ЗЗД;
3.4.евикцията - чл.189 ЗЗД;
3.5.недостатъците - чл.193 ЗЗД.
Замяна на държавни имоти
1.Закона за държавната собственост - чл.45, 47, 48 (форма), 52
2.Закона за общинската собственост – чл.35,
Въпрос 63 – Дарение
Правен режим:
чл.225 – 227
Чл.225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
Чл.226. Обещанието за дарение не произвежда действие.
Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.
(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.
Чл.227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
Определение.
Дарението е договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема.
Сравнение между дарението и заема за послужване:
4.безвъзмездни договори;
5.намерението;
6.действието - дарението може да има и най-често има вещно действие, докато заемът за послужване няма вещно действие;
7.договорът за заем за послужване е винаги срочен;
Страни.
Страните по договора се наричат:
8.дарител;
9.дарен (надарен).
Когато дарителят е физическо лице, той трябва да бъде дееспособен - чл.73/3 СК: Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл.12, ал.3.
Чл.12/3 СК: Непълнолетният с встъпването си в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.
По правило дарителят трябва да бъде титуляр на правата, които са предмет на договора, но дарението на чужда вещ не е нищожно.
Надарен може да бъде всяко физическо или юридическо лице, но трябва да има субект, който да бъде надарен. В този смисъл заченатият не може да бъде надарен, той може да наследява.
Елементи на дарението.
1.Съгласие между дарителя и надарения. Дарението е договор, а не едностранна сделка. Идеята е, че никой не може да бъде принуден да получи някакво имущество безвъзмездно против волята си.
2.Дарението има особено основание. По-специално това е каузата на дарителя, която е характерна и типична само за него- causa donandi - желанието или намерението да се отстъпи безвъзмездно другиму имущество. Кожухаров приема, че при дарението основанието и мотивът съвпадат. Калайджиев не смята така, защото мотивът е чисто субективната цел, която е съвсем лична и по-далечна, докато основанието е целта, която е типична за всички договори за дарение и тя е една и съща. Особеното при дарението е, че мотивът е релевантен в следните случаи (чл.226, ал.3):
- когато единственият мотив поради който е направено дарението противоречи на закона или на морала дарението е нищожно. Мотивът е релевантен само при безвъзмездните сделки, по специално само при дарението и завещанието, но мотивът се различава от основанието. Мотивът на едно лице, което прави дарението може да бъде различен (повод, сватба, други отношения), докато основанието е нещо типизирано.
3.Дарението в някои случаи е формален договор и тогава изисква форма за действителност (при дарение на недвижими имоти или вещни права върху такива - нотариална форма).
4.Специално правило при движимите вещи - дарението на движими вещи може да се извърши по два начина:
4.1.в писмена форма с нотариална заверка на подписите - в този случай дарението е формална сделка;
4.2.чрез предаване на вещта - неформална, но реална сделка.
Трябва да се има предвид, че това е общото правило. Когато специален закон създава форма за действителност, той измества общия закон. Напр. ЗДП предвижда, че формата за прехвърляне на МПС е писмена с нотариална заверка на подписите, ако се подарява лек автомобил, той ще се подари в тази форма и дарението няма да може да бъде извършено чрез предаване.
5.Специално правило за ценните книги: чл.225/2. Известно е, че има три вида ценни книги в зависимост от начина на прехвърлянето им:
5.1.ценни книги на заповед - при тях подаряването става чрез джиро, което е една особена формална сделка;
5.2.ценни книги на приносител, които се подаряват чрез предаване;
5.3.поименни ценни книги - подаряват се чрез цесия.
Предмет на договора за дарение
Дарението може да има за предмет всички възможни вещи, освен онези, за които това е забранено или онези, които са extra comercio. Дарението може да има за предмет и:
10.вземания;
11.ценни книги;
12.съвкупности от права (наследство);
13.чужди вещи - според практиката на ВС дарението на чужди вещи не е нищожно. Кожухаров смята, че е нищожно “най-малко, защото подареното не може да бъде отстъпено веднага”
Не могат да се подаряват бъдещи вещи – това е забранено с императивното правило на чл.226/2 ЗЗД: Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.
Съображенията са, че дарението е безвъзмезден договор и ако дарителят отказва по-нататък, с оглед запазване на правната сигурност не би следвало да се даде възможност на страните да отлагат вещния момент. По същите съображения са забранени и предварителните договори за дарение - ако се допуснат предварителни договори за дарение или дарителят промени намерението си би трябвало да се даде възможност на надарения да води иск по чл.19/3, което би противоречало на морала, защото той не е дал нищо насреща.
Може да се подарява правото да се получи жилище като обезщетение за отчужден имот, макар че още самото жилище не е построено - това се допуска както от практиката на ВС, така и от специалните правила на ЗТСУ. Може би тук има едно заобикаляне на изискването на чл.226/2, но е факт.
Правна характеристика
1.Безвъзмезден по дефиниция. Може дори да се каже, че понятието за безвъзмезден договор е създадено на базата на договора за дарение. Това означава, че съществува нееквивалентно разместване на имущество между страните и по-специално: един и същ юридически факт поражда от една страна обедняване на дарителя и от друга страна обогатяване на надарения.
2.Едностранен договор по правило, тъй като създава задължения само за дарителя. Това положение обаче не е съвсем безспорно и в някои случаи дарението вероятно има поне в някаква степен двустранен характер. Дарението с тежест, когато тежестта е в полза на дарителя, без всякакво съмнение има в някаква степен двустранен характер, доколкото има насрещно разместване на блага. Проф. Попов приема, че дарението поне в още една хипотеза има двустранен характер и това е хипотезата на чл.227/1/б.В, когато надареният “отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае”.
Според проф. Попов от наличието на това основание за отмяна на дарението следва, че надареният винаги има едно насрещно задължение за осигуряване на издръжка.
Калайджиев: задължението за осигуряване на издръжка не е функция на самия договор за дарение. То възниква като последица от допълнително настъпил юридически факт, а именно нуждата от издръжка. Така че то не е последица на самия договор, а на новонастъпил юридически факт. На базата на това основание за отмяна като че ли не може да се обоснове двустранният характер на договора, а най-много може да се приеме, че договорът би имал характера на несъвършен двустранен договор. Но при дарението с тежест господстващото виждане е, че това дарение в някаква степен има двустранен характер и за него в някаква степен се прилагат правилата за двустранните договори.
3.Понякога дарението е формален, понякога - реален договор. Дарението на движими вещи напр. може да бъде реален договор, и неформален, а може да бъде и консенсуален и формален.
Видове дарение
1.В зависимост от съображенията за даряването (чл.227/2):
1.1.Възнаградително дарение.
1.1.1.съществува някаква взаимна връзка между дарителя и надарения, която предхожда договора за дарение и по принцип от тази взаимна връзка дарителят е извлякъл някаква полза, която може да бъде имуществена или неимуществена (спасяване на живота или др. под.);
1.1.2.обикновено при тях не съществува еквивалентност между онова, което дарителят е получил и това, което той дава. Поначало това, което той дава е по-малко от това, което е получил.
1.2.Обичайно дарение. При него дарителят не получава нищо в замяна.
1.2.1.прави се по типичен повод: раждане на дете, сватба, рожден ден;
1.2.2.обикновено е на ниска стойност (н винаги - особено при сватбите);
1.2.3.съществува някаква връзка, която обикновено има морален характер (приятелски, роднински отношения)
Дали дарението е възнаградително или обичайно има правно значение, защото според ал.2 на чл.227 тези дарения не могат да се отменят на основанията в ал.1.
2.В зависимост от модалитетите:
2.1.Чисто и просто – не е свързано с никакви условия и тежести
2.2.Срочно - поначало няма пречка дарението да бъде под срок. Надареният става титуляр на отстъпеното му право, но не се ползва още от него. Ако дарението и под краен срок то може би е заем за послужване.
2.3.Условно - условието може да бъде както отлагателно, така и прекратително. Когато условието е невъзможно дарението е нищожно. Това правило е специално на правилото на чл.26, ал.4 на ЗЗД:
(Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от законна форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
(Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).
(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Поначало при останалите договори невъзможността на условието не е основание за нищожност на целия договор, но при дарението това е специално правило.
2.4.Под тежест - тежестта представлява някакво задължение, което е странично на основната цел на договора. Това, което по принцип важи за тежестите, а тежести има само при дарението и завещанието, то има сила при дарението:
2.4.1.може ли да се иска принудително изпълнение на тежестта, т.е. тя създава ли правно задължение - господстващото виждане в литературата и в съдебната практика е да не се придава такова значение на тежестта. Но от друга страна, специално при дарението с тежест се поставя въпроса превръща ли се дарението с тежест в двустранен договор и отговорът на съдебната практика, а и на литературата (о Кръстьо Цончев напр.) "да" - категорично. При това положение може би наистина тежестта създава правно задължение.
2.4.2.ВС приема, че дарението с тежест може да бъде разваляно по реда на чл.87 в случай на неизпълнение на тежестта:
Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Т.е. според ВС дарението с тежест се превръща в един двустранен договор, за който важат всички правила на двустранните договори.
Ако тежестта е невъзможна, дарението е нищожно. Това също е отклонение от общото правило на чл.26/4, тъй като по принцип тежестта, разглеждана като волеизявление е някакво допълнително волеизявление и поначало в общия случай недействителността или невъзможността на някакви допълнителни волеизявления не прави недействителен целия договор.
3.Непреки дарения.Това са дарения в икономическия смисъл на думата, но юридически те са други видове договори. При тях има безвъзмездност. Напр. едно непряко дарение може да бъде постигнато чрез:
3.1.един договор в полза на трето лице;
3.2.опрощаване;
3.3.изпълнение на един чужд дълг и т.н.
Във вътрешните отношения може и да има облага, но по отношение на кредитора, на някакво трето лице обикновено няма.
Въпрос 64 – Действие на дарението
1.Задължения на дарителя.
1.1.Да предаде дарената вещ – за мастото и времето важат общите правила.
1.2.Не носи отговорност за съдебно отстранение (евикция), защото нищо не е получил срещу неговата престация (безвъзмезден договор). Но въпреки това той ще отговаря за личните си действия.
1.3.Не носи отговорност за недостатъци. Но ако е премълчал надостатък, за който е знаел и са причинени вреди на надарения ще отговаря.
2.Заължения на надарения.
2.1.господстващото мнение е, че той няма задължения (едностранен).
2.2.Попов не мисли така. Един от аргументите му е, че надареният дължи издръжка на дарителя по чл.227/1/бк.В ЗЗД (виж въпрос - 63) и смята, че дарението е двустранен договор. Също така при дарение с тежест.
3.Вещно действие. То прехвърля вещни права, когато има за предмет такива и при това то не може да има за предмет бъдещо действие, нито може да има предварителни договори за дарение, т.е. по начало това прехвърлително действие трябва да настъпи веднага (поначало, защото дарението може да бъде и под условие,което е единственото изключение от това правило). Поставя се въпросът: ако е подарена вещ с недостатъци или чужда вещ или вещ, обременена с чужди права възможно ли е надареният да търси отговорност от дарителя, т.е. прилагат ли се правилата за евикция и за отговорност за недостатъци при продажбата за дарението. Поначало отговорът на този въпрос е отрицателен, освен ако дарителят е знаел за това, че прехвърля чужди права или за това, че прехвърля вещ с недостатъци - това е господстващото виждане (Кожухаров, Цончев).
Въпрос 65 - Отмяна на дарението
Тъй като дарението е безвъзмезден договор то може да бъде отменено само в конкретно посочените в закона случаи, за разлика от двустранните договори, които могат да бъдат разваляни в общи хипотези.
Чл.227 ЗЗД изчерпателно установява три случая, в които договорът за дарение може да бъде отменян. Правото за отмяна на дарението е също едно преобразуващо право, както и правото да се развали договора, но фактическия състав при отмяната на дарението е различен:
Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.
Предварителният отказ от този иск е нищожен.
Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.
1.Тъй като това са изчерпателно посочени основания, те не могат да се тълкуват разширително, нито пък правните норми, които ги установяват могат да се прилагат по аналогия. Така че при първото основание напр. Убийството трябва да бъде само умишлено. "Да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете", което означава, че когато убие брата на дарителя дарението няма да може да бъде отменено.
2.Хипотеза на набедяване.
3.Ако надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тук веднага трябва да се има предвид, че:
3.1.за да може да се приложи това основание трябва да се преценят възможностите на надарения да осигурява издръжка и при това тези възможности трябва да се преценяват в рамките на подареното имущество, т.е. дарителят не може да иска по-голяма по стойност издръжка, отколкото е стойността на онова, което е подарил;
3.2.трябва да се преценява и нуждата на дарителя - фактически въпроси. При установяването на тази нужда трябва да се вземат предвид и средата, в която дарителят живее, неговите индивидуални потребности, като разбира се изхожда от средното равнище на живот (може и да е свикнал с лукса, но това не означава, че ще може да иска отмяна на дарението, ако не получава издръжка, осигуряваща му луксозен начин на живот).
Този иск, това право може да бъде упражнено в едногодишен срок, като началният момент на този срок е моментът, в който основанията или основанието е станало известно на дарителя .
Общо взето се смята, че този срок е давностен.
Правото да се отмени дарението може да се наследява и то може да се упражни в същия едногодишен срок от наследниците на дарителя .
С цел да бъде защитен дарителя законодателят с императивно правило е забранил предварителният отказ от този иск - дарителят може да се откаже от правото си да отмени дарението, след като е узнал за възникването на основанието, но не и преди това.
Възможно е обаче междувременно, преди упражняването на правото да се отмени дарението правата, които са били предмет на дарението да са били прехвърлени от надарения на трето лице. В такъв случай чл.227/5 създава изключение от общото правило nemo dat, quod non habet. По-специално това изключение се отнася обаче само до недвижими имоти, то не отменя чл.78 от ЗС:
Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
Собственикът на откраднатата или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
Но ако лицето, което е придобило нещо от надарения е вписало нотариалния акт преди вписването на исковата молба, то може да противопостави правата, които е придобило на дарителя. В такъв случай обаче дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил - трябва да се има предвид, че той дължи обезщетение само за обогатяването си, а не за всичко, което е получил.
Хипотезата на чл.105 СК:
Специално правило. Трябва да са налице следните елементи от фактическия състав:
1.Това право на отмяна може да бъде упражнено след развода.
2.Дарението трябва да бъде на имущество със значителна стойност и то дори да е обичайно дарението - по чл.105 може да се отменя, макар, че по чл.227 ЗЗД не може.
3.Могат да се отменят онези дарения, които са направени във връзка с или през време на брака на единия съпруг от другия съпруг или от негови близки.
4.Отмяната по чл.105 е допустима доколкото тя не противоречи на морала - доста еластичен критерий.
5.Искът по чл.105/2 може също да се предявява до една година, но началният момент на този срок е разводът.
Смята се, че действието на отмяната на дарението по чл.227 е обратно, докато като че ли относно отмяната по чл.105 голяма група автори поддържат, че тази отмяна има действие занапред.
Чл.30 Закона за наследството
Правото да отменят дарението принадлежи само на наследниците с право на запазена част и то може да бъде упражнено само в случай, че тази запазена част е накърнена. Тук обаче давността е 5, а не 1 година.
Въпрос 66 – Изработка. Обща характеристика. Отграничения. Страни. Сключване.
Правна уредба:
Гл.VІІІ ЗЗД
