Въпрос 44, 45 и 46 – Залог.
Терминът "залог" има няколко значения:
1.ЮФ, най-често договор.
2.Право
3.Предмет на право.
В зависимост от вида на ЮФ, който го поражда, залогът може да бъде:
1.Договорен – възниква по взаимно съгласие между страните.
2.Законен – възниква по определен ЮФ предвиден в закон, без съгласието на страните.
3.Съдебен – предвиден е в закон, но се прави от залогодателя пред съда, за да обезпечи едно вземане.
Залогът може да има за предмет:
1.Вещи
2.Вземания
Освен общия режим на залога в ЗЗД, съществува уредба и в специални закони, т.нар. "особени залози".
Залог върху вещи. Договор за залог
Договорът за залог е договор, с който залогодателят предава на залогоприемателя една движима вещ като обезпечение на едно вземане на залогоприемателя. Това е общо определение.
Страните по този договор се наричат:
залогодател;
залогоприемател.
Тези термини са условни, тъй като залогоприемателят може и да не приеме вещта, в смисъл, че той може да не я държи лично. Някои автори използват термина "заложен кредитор" - за краткост ще говорим за залогоприемател.
Изисквания към залогодателя
1.Ако е физическо лице трябва да е дееспособен. Когато със залог се обезпечава свой дълг възможно е да се дава залог и от малолетен и от непълнолетен, ако изявлението се извършва от законен представител или ако се извършва със съгласието на родителя или попечителя. Но когато залогът се дава за чужд дълг, такъв залог не може да бъде учреден от недееспособно лице дори да са спазени тези изисквания, които СК предвижда (такъв залог е нищожен по силата на императивното правило на чл.73/3 СК). Ако залогът се дава за свой дълг, тъй като това е разпоредително действие е необходимо и разрешение на съда, а не само изявление на законния представител или съгласие на родителя или попечителя. Освен това по силата на чл.14 и чл.16 от Правилник на МС (ДВ бр.10/1994г.) когато се учредява залог от ЕООД, при които държавата е едноличен собственик е необходимо съгласие на съответния министър (това съгласие е необходимо когато залогът се учредява върху т.нар. "дълготрайни активи", т.е. това са по принцип вещи, които не са оборотни средства).
2.Залогодателят поначало трябва да бъде и собственик на вещта, но чл.78 ЗС намира приложение и по отношение на залога и, че това е така може да се аргументира със специалното правило на чл.202 ЗЗД:
Когато не е даден срок за плащането на цената и купувачът получи вещта, без да плати, продавачът може да иска да му се върне вещта в 15-дневен срок от предаването, ако тя се намира още у купувача и е в състоянието, в което е била предадена.
Това право не може да се упражни във вреда на кредиторите на купувача, наложили запор върху вещта или получили същата в залог, без да знаят, че цената не е платена.
Следователно е възможно е залогодателят и да не бъде собственик на заложената вещ, но в такъв случай залогоприемателят няма да придобие заложно право по силата на договора, а ще придобие заложно право по силата на закона, ако е бил добросъвестен и са спазени изискванията на чл.78 ЗС.
Изисквания към залогоприемателя
Особени изисквания към залогоприемателя законодателството не съдържа. Но ако главният дълг произтича от заем и кредиторът е физическо лице този кредитор трябва да бъде дееспособен (нищожност) - чл.73/3 СК забранява на неспособни лица да дават заеми.
Елементи на фактическия състав
1.Съгласие - съществените уговорки, по които трябва да се постигне съгласието между залогодателя и залогоприемателя са: главният дълг и вещта.Съгласието може да бъде:
1.1.чисто;
1.2.с модалитети.
Залогът е неформален договор, когато се отнася и що се отнася до действието му между страните. Но за да има залогът действие спрямо третите лица договорът, в случай, че главното вземане е на стойност над 5 лв. трябва да бъде сключен в писмена форма и да има достоверна дата (чл.56/2 ЗЗД). ГПК определя какво означава "достоверна дата", но най-често това е нотариално заверена дата. Това не е форма за действителност, но е много важна за да може залогът да се противопостави на третите лица.
Освен това важи общото изискване на чл.133 буква "в" на ГПК за форма за доказване: договори на стойност над 5 лв. не могат да се доказват със свидетели и това поначало става с писмен документ - това е форма за доказване, а не за действителност.
2.Договорът за залог е реален договор и изисква освен постигането на съгласие и предаването на вещта. Докато не се предаде вещта договорът е с незавършен фактически състав и евентуално съгласието може да има ролята на предварителен договор за залог.
Предаването е действие, при което едно лице губи фактическата власт върху вещта, докато в същото време друго лице установява такава върху същата вещ. Но с оглед на важните последици, които поражда залогът се смята, че при залога предаването трябва да има публичен характер, т.е. третите лица да се информират за предаването на вещта. Затова се смята, че фигурата constitutum possessorium не намира приложение при залога. Иначе обаче предаването може да се извърши по различен начин:
2.1.чрез фактическо връчване на вещта;
2.2.чрез традицията на къса ръка - traditio brevi manu - чрез предаване на ключовете от помещението, където се държи вещта.
2.3.ако вземането за получаване на вещта е материализирано в някакъв документ (в ценна книга) предаването може да се извърши чрез предаването на този документ, без да е нужно да се предава самата вещ;
2.4.Кожухаров смята, че е възможно да има предаване на вещта при положение, че достъп до нея имат както залогодателя, така и залогоприемателя, т.е. без да е необходимо залогоприемателят да се превърне в единствен държател на вещта.
Калайджиев: съмнително е с оглед на приемането, че constitutum possessorium няма сила при залога. Защото всъщност няма да има публичност за третите лица, които не могат да бъдат сигурни , че действително залогоприемателят е държател на вещта щом и залогодателят има достъп до тази вещ. Този въпрос е спорен - Калайджиев се присъединява към Венедиков.
2.5.Предаването може да се извърши не само от залогодателя на залогоприемателя, но и на трето лице. Две възможности:
2.5.1.ако това трето лице държи вещта само за залогоприемателя - между него и залогоприемателя има някакъв договор (за поръчка или за влог);
2.5.2.третото лице може да бъде определено не само от залогоприемателя, но едновременно и от залогодателя - то сключва договор за поръчка или за влог и с двамата. Смята се, че това трето лице държи вещта и за собственика (залогодател) и за залогоприемателя.
3.Залогът е каузален договор и поначало основанието на залогоприемателя е да бъде обезпечен, а основанието на залогодателя е да обезпечи залогоприемателя, ако договорът е безвъзмезден или, ако е възмезден - да се придобие едно вземане.
Предмет на договора за залог
Само движими вещи. Те могат да бъдат:
заместими;
незаместими;
потребими;
непотребими;
идеални части от вещи
бъдещи вещи, като договорът ще породи действие от възникването на вещта).
обстоятелството, че е нужно предаване означава, че само индивидуално определени вещи могат да се залагат.
пари и ценни книги също могат да се залагат. При парите е възможно да се уговори, че залогоприемателят няма да върне същите купюри, а същата стойност. В този случай залогът е "неправилен", той има вещно действие, защото залогоприемателят става собственик на тези банкноти. Този вид залог не е уреден, но се допуска.
относително несеквестируеми вещи, тъй като със залагането отпада несеквестируемостта;
несобствени вещи.
Заложното право обезпечава и обхваща както прираста на вещта, така и нейните плодове.
Действие.
Залогът поражда действие само при наличието на главно вземане. Това вземане трябва:
1.да съществува;
2.да е действително.
Вземането може да бъде и бъдещо, но залогът ще възникне едва от момента на възникване на вземането.
Може да бъде и непарично.
Главното вземане не е елемент от фактическия състав. То има значението на condicio iuris.
Учредяване на залог върху заложена вещ
Възможно е върху една и съща вещ да се учредят няколко залога. Затова е необходимо обаче съгласието не само на залогодателя и залогоприемателя, но тъй като е необходимо предаване на вещта и съгласието на стария залогоприемател. той трябва или да предаде вещта, или да се съгласи да я държи за новия залогоприемател, освен за себе си.
Ако заложената вещ се държи от трето лице, тогава то поначало също трябва да даде съгласието си да държи вещта и за новия залогоприемател.
Конкуренция между няколко заложни права
Ако главното вземане е под 5 лв. важи правилото, че първият по време е по-силен по право.
Когато главното вземане е на стойност над 5 лв., по-силни права ще има онзи залогоприемател, на който достоверната дата върху договора е най-ранна, тъй като дори и някой от останалите да има учреден преди това договор за залог, няма да може да го противопостави на третите лица.
Действие на договор за залог
1.Договорът за залог не поражда право на собственост. Уговорка, че залогоприемателят ще стане собственик е нищожна по силата на императивното правило на чл.152 ЗЗД:
Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.
Такава уговорка обаче може да се заобиколи, но тя няма приложение в търговското право.
2.Съдържанието на заложното право - заложното право включва две правомощия:
2.1.Залогоприемателят може да държи вещта.Той е държател (не е владелец) - проф. Кожухаров пише, че залогоприемателят може да владее заложното си право, което според Калайджиев не е вярно, защото той може да владее, ако няма залог, но той е само един държател по отношение на самата вещ и нищо повече;
2.2.Залогоприемателят може да упражнява това свое право както лично, така и чрез трето лице;
2.3.Залогоприемателят може да държи вещта докато получи изпълнение на цялото си вземане, тъй като залогът е неделим - той има право да държи вещта докато бъде изплатена не само главницата, но и акцесорните вземания, които са посочени в чл.136/4 ЗЗД:
Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
2. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;
6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;
7. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
8. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.
Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.
Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда
2.4.правомощието да се държи вещта има абсолютен характер - то може да се противопостави на всяко трето лице - това правомощие се защитава с два иска:
2.4.1.с иска по чл.76 ЗС, но това е иск на държателя, а не на владелеца - залогоприемателя разполага с този иск като държател: Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
2.4.2.с вещен иск (петиторен) по 157/3 ЗЗД, който иск може да бъде сравнен с ревандикационния иск: Ако бъде лишен от държането на вещта, той може да иска на основание на своя залог връщането й от лицето, у което тя се намира. Залогоприемателят може да иска вещта от всяко трето лице, което му я е отнело в рамките на този иск. Този иск се нарича actio quasi serviale. Залогоприемателят може да предяви този иск срещу всяко трето лице, включително и срещу залогодателя, но в този случай той трябва да обори установената в чл.159 презумпция, че щом вещта се намира в залогодателя, тя му е върната доброволно и следователно залогът е погасен:
Кредиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената на заложената вещ чрез принудително изпълнение върху нея ,само ако не я е върнал на длъжника. Предполага се, че вещта е върната, ако се намира у длъжника.
Трябва да се има предвид, че практическото приложение на правилото на чл.157/3 е ограничено от действието на чл.78 ЗС:
Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание макар и от несобственика, но без да знае това, придобива собствеността. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
Собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие.
2.5.Залогоприемателят може да се удовлетвори предпочтително от цената на вещта. Това правомощие обаче изисква като предпоставка да се държи вещта. Ако вещта не се държи то не може да бъде упражнено.
2.5.1.това правомощие също има абсолютен характер, тъй като залогоприемателят може да го противопостави на всяко трето лице, дори и то да е купило вещта от залогодателя. Начините за упражняване на това правомощие са няколко:
2.5.1.1.възможно е кредиторът да осъди длъжника по главното вземане, да се снабди с изпълнителен лист срещу него и по силата на едно специално правило на чл.326/3 ГПК: изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице - залогодател. следователно, ако залогоприемателят се снабди с изпълнителен лист срещу главния длъжник не е нужно да съди залогодателя - трето лице, а може направо да използва изпълнителния лист, който е получил срещу главния длъжник;
2.5.1.2.възможно е обаче залогоприемателят да не желае да съди главния длъжник - тогава може с осъдителен иск да осъди третото лице (залогодател), ако има разлика между главния длъжник и залогодателя);
2.5.1.3.когато главното вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземане, което произтича от писмен договор, залогоприемателят може да извади изпълнителен лист без да съди длъжника или залогодателя направо въз основа на договора за залог, тъй като договорът за залог в този случай е несъдебно изпълнително основание, което е много удобно за залогоприемателя.
2.6.заложният кредитор е привилегирован кредитор - неговата привилегия върху заложената вещ е или трета или четвърта по ред - чл.136 ЗЗД. Това означава, че той се удовлетворява преди хирографарните кредитори и преди кредиторите с по-заден ред на привилегии.
2.7.заложният кредитор е и присъединен по право взискател - това означава, че съдия-изпълнителят е длъжен служебно да отдели сума за удовлетворяването му до снабдяването на заложния кредитор с изпълнителен лист, т.е. на него му се пази онова, което му се полага при разпределението и преди и без да се е присъединил в изпълнителното производство (разбира се, ако той изобщо не се присъедини до разпределянето на сумата нищо няма да му се даде, но на него му се пази сумата до окончателното изплащане на всички кредитори).
Когато заложената вещ погине, повреди се или бъде отчуждена кредиторът може да иска удовлетворение от застрахователната сума или от дължимото обезщетение, като запазва реда на привилегията си. Но ако плащането е направено на собственика на погиналата, повредена или отчуждена вещ е действително, ако заложният кредитор е бил предупреден за него от застрахователя или от лицето, което дължи обезщетението й, ако в тримесечен срок не се е противопоставил.
Не е допустимо уговарянето на друг ред, освен този за удовлетворяване на заложния кредитор от вещта. Това означава, че поначало заложният кредитор не може да стане собственик на вещта напр. в случай, че залогодателят не изпълни задължението си или главният длъжник не изпълни. Но такава уговорка е нищожна само, ако е част от договора за залог - тя може да се сключи по-късно. В този случай ще има действително datio in solutum. Така че уговаряне на ред на удовлетворяване, различен от този в закона е допустим, стига това да не става в момента на сключване на договора за залог.
Има някои специални закони и някои специални категории кредитори, за които е допустимо удовлетворяване и не по съдебен ред: напр. БНБ може да продава заложените в нейна полза вещи без да спазва съдебен ред.
Заложното право обаче не дава право на залогоприемателя да иска от залогодателя да му плати главното вземане, ако залогодателят е трето лице.
Прехвърляне на заложното право
Заложното право се прехвърля с цесия. Поначало вещта или трябва да бъде предадена на цесионера и при всички положения залогодателят трябва да се съгласи с цесията, защото залогът създава задължения за залогоприемателя и по отношение на заложното право прехвърлянето има значението и на заместване в дълг.
Погасяването на заложното право
1.важат всички общи способи;
2.специално правило на чл.159 ЗЗД: доброволното връщане на заложената вещ погасява залога.
Правна характеристика на договора за залог
1.Договорът е поначало едностранен, тъй като поражда облигационни задължения само за заложния кредитор. Но ако този заложен кредитор понесе разноски тогава той придобива вземане за тях и договорът се превръща в несъвършен двустранен.
2.Поначало договорът е безвъзмезден, но ако залогодателят получава насрещна престация става възмезден.
3.Реален договор - смята се, че е акт на разпореждане, т.е. това не е действие на обикновено управление.
4. Каузален
5.Обезпечителен
6.Акцесорен договор със същите особености, които има поръчителството (вж.) - също както и поръчителя и третото лице, което е дало своя вещ в залог може да противопостави на кредитора всички възражения, които има главния длъжник - чл.151 ЗЗД:
Ако залогът или ипотеката обезпечават чуждо задължение, собственикът на заложената вещ или на ипотекирания имот може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът, както и да иска прихващания с вземания, които длъжникът има срещу кредитора.
Виж всичко за поръчителството.
7.Заложното право е неделимо. Това означава, че залогоприемателят може да държи вещта, дори и залогодателят да е изпълнил част от вземането - той не дължи връщане на част от вещта, пропорционално на изпълнената част от вземането, а може да държи цялата вещ до изпълнението на целия дълг. това положение важи и при наследяване, когато се разделят задълженията. Но страните могат да уговорят делимост на залога.
8.Спорно е дали заложното право е вещно или преобразуващо. Калайджиев: споровете са до голяма степен излишни, защото има установен режим, който се прилага. Правото да се държи вещта, правомощието да се държи вещта има вещен характер, защото то е абсолютно. Правомощието на залогоприемателя да се удовлетвори с предпочитание от вещта това правомощие също има абсолютен характер, тъй като то може да се противопостави на всяко трето лице. Особеното е, че то има като че ли и процесуален характер, тъй като това правомощие може да се упражнява само в изпълнителния процес. Калайджиев: това е едно особено право с вещни и процесуални елементи. Калайджиев: залогът не може да се разглежда като преобразуващо право, защото всеки кредитор може да иска продаване на вещта, а не само заложният.
9.Заложното право е обезпечително право.
Права и задължения на залогоприемателя
1.Заложният кредитор не може да си служи със заложената вещ, освен при противна уговорка.
2.Трябва да пази вещта с грижата на добрия стопанин.
3.Ако съществува опасност вещта да се развали кредиторът може да иска от съда разрешение вещта да бъде продадена и сумата да бъде вложена в банка като обезпечение на кредитора - в този случай залогът се пренася върху сумата.
4.Когато заложното право се погаси заложният кредитор трябва да върне вещта, заедно с нейните плодове. Но ако заложният кредитор е понесъл разноски по запазването на вещта, той има вземане за тези разноски срещу влогодателя.
5.Залогоприемателят има обезщетение и за вредите и разноските, причинени от скритите недостатъци на вещта, ако не ги е знаел: това правило се извежда от правилата на влога.
6.Залогоприемателят има изобщо вземане за обезщетение за причинените му вреди.
Хипотеза на залогодател, който не е длъжник
За разлика от длъжника-залогодател, залогодателят трето лице отговаря ограничено само до размера на стойността на вещта. Ако вещта погине той се освобождава от задължението си.
Третото лице разполага с всички възражения на длъжника срещу кредитора и може и да прихваща с вземане на длъжника срещу кредитора - чл.151 ЗЗД.
Едно трето лице, което не е длъжник, ако изпълни дълга се суброгира в правата на кредитора - чл.155/1,2) ЗЗД. Третото лице, което е дало своя вещ в залог като обезпечение на чужд дълг не се суброгира в правата на кредитора срещу други трети лица - заложни длъжници. Това следва от правилото на чл.155/2, то се суброгира:
срещу поръчителите;
срещу главния длъжник,
но не срещу трети лица, които са дали залог.
Вж. П. Венедиков.
Законен залог
При законния залог заложното право възниква без договор, а по силата на юридически факти посочени в закона. Няма изявление на страните. Такъв залог напр. възниква в полза на ДСК при наличието на два елемента:
1.договор за заем;
2.придобиване на движими вещи с заетите от заемателя суми - чл.24, ал.6 ЗДСК./сб. "Банково право"/
Съдебен залог
Правна уредба: чл.180-182 на ЗЗД.
Това е залог, който служи като обезпечение пред съд или друго държавно учреждение. Този залог възниква чрез едностранен акт на залогодателя.
Влагане на предмета на залога в банка
Предмет на залога може да бъде парична сума или държавни ценни книги. Стойността на държавните ценни книги се пресмята 20% под пазарната им цена.
Особени залози
Особените залози по силата на правилото на чл.161 ЗЗД могат да се уреждат само със закон:
Правилата на тази глава не отменяват особените разпореждания на други закони за учредяването и действието на залога.
От гледна точка на сегашното законодателство особени залози могат да се учредяват:
- в полза на ДСК;
- в полза на банките.
Видове:
1.Законни - в полза на ДСК (той е и особен/
2.Договорни - възникват по силата на чл.36/2,3 ЗБКД в полза на банките - по силата на договор
Отлики между общите и особените залози
1.Залогодателят не губи фактическата власт върху вещта, следователно няма реален характер, както при залога в полза на ДСК, така и при залозите, които се учредяват в полза на банките, като при последните е допустимо да се залагат стоки и материали в обработка или в оборот. Т.е.:
1.1. залог на стоки и материали в обработка - заложените вещи могат да се преработват от залогодателя, той може и да ги продава, но в такъв случай трябва или със сумата, която е получил да погаси част от дълга или да замести стоки и материалите равностойни на тях;
1.2.залог на стоки в оборот - залогодателят може да ги продава, но също трябва или със сумата да погаси дълга или да учреди залог върху равноценна вещ.
2.При особения законен залог в полза на ДСК - залогодателят не може да отчуждава или да залага повторно заложените вещи.
3.Заложният кредитор може да се удовлетвори като продаде заложената вещ без съдебна намеса. За ДСК нищо не е казано.
Залог върху кораби
Правна уредба: чл.15 до 21 на Указа за търговско корабоплаване.
Този залог върху кораби се отнася само до речните и езерните кораби.
Този залог може да бъде само договорен. Съглашението трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите и това е форма за валидност.
Договорът има сила за третите лица от вписването му в пристанищния корабен регистър.
Този залог не е реален - корабът не се предава.
Залог на търговско предприятие
Търговското предприятие е съвкупността от всички права, задължения и фактически отношения на един търговец. Търговското предприятие може да се продава и да се залага.
За да се заложи е необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Този договор изисква вписване в Търговския регистър по партидата на залогодателя и залогоприемателя. Ако в предприятието има недвижим имот договорът се вписва и в нотариата.
Този договор не е реален.
Залогодателят трябва да уведоми кредиторите и длъжниците за залога (своите).
Залог върху вземания
Договор, който много прилича на цесията, но вместо да се прехвърля вземането се залага.
Страните по договора:
залогодателят;
заложният кредитор.
Длъжникът по заложеното вземане не е страна по този договор.
Необходимо е съгласие между заложния кредитор и залогодателя. Съгласие на длъжника не е необходимо.
Договорът не изисква форма за действителност, но за да може да бъде противопоставен на третите лица, когато вземането е по-голямо от 5000 лв. той трябва да има достоверна дата.
Трябва да бъде означено в договора заложеното вземане и главното вземане.
Предаване на вземането не е възможно.
Залогът поражда действие между страните от момента на сключването си. Но поражда действие за длъжника по вземането от момента, в който залогодателя го уведоми за залога (както при цесията/. Залогът поражда действие и за третите лица от момента на уведомлението, което уведомление е неформално, със свободно избрано съдържание. и без особености.
Предмет на залога могат да бъдат само прехвърляеми вземания, както и бъдещи, условни и срочни вземания.
Длъжникът по едно вземане може да заложи на кредитора друго свое вземане към кредитора, напр. лице, което взима банков кредит може да заложи на банката вземането си по влог (тъй като по влога то е кредитор, а взимайки кредит от банката той става длъжник).
Не могат да се залагат непрехвърляеми, запорирани вземания.
Заложното право се отнася до всички привилегии, обезпечения и принадлежности на заложеното вземане (както при цесията) - залогът има действие не само за вземането, но и за всички акцесорни права на това вземане.
Действие на договора
1.Правоотношението между залогодателя и заложния длъжник: залогът не променя качеството на кредитора (залогодателя), който си остава кредитор по вземането. Затова той може да го цедира, да го залага повторно, но всички тези действия не могат да се противопоставят на заложния кредитор.
Възможно ли е залогодателят едностранно или по уговорка с длъжника да го освободи от неговото задължение, напр. може ли залогодателят да опрости длъжника. Това не е уредено, но се смята, че ако длъжникът бъде освободен от задължението си от залогодателя това действие не може да се противопостави на заложния кредитор, т.е., че то е относително недействително спрямо него, тъй като той ще остане без обезпечение. Аргумент в полза на това виждане се извежда по аналогия от правилата на чл.157/1,3 ЗЗД.
2.Правоотношението между залогодателя и заложния кредитор: тези отношения приличат много на отношенията между цедента и цесионера, тъй като залогът възниква по силата на едно учредително правоприемство. Залогодателят е длъжен да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложеното вземане. Залогоприемателят в отношенията между двамата разбира се продължава да е кредитор, но заложният кредитор има задължение да се грижи за запазване на вземането - чл.164/1 ЗЗД: Кредиторът, който има залог върху вземане, е длъжен да извършва всички действия, които са нужни, за да се запази то. Той е длъжен:
2.1.да следи кога вземането става изискуемо;
2.2.да изпраща покана за забава;
2.3.да прекъсва давността и т.н.
2.4.да събира вземането, заедно с лихвите, когато те станат изискуеми;
2.5.само заложният кредитор е активно легитимиран да предяви иск за заложеното вземане - при такъв случай обаче той води иск за чуждо право и е процесуален субституент, положението му прилича на това на кредитора по чл.134;
2.6.заложният кредитор не е титуляр на вземането, а само титуляр на заложно право - затова той не може:
2.6.1.да се разпорежда с вземането;
2.6.2.да го прихваща със свое задължение към заложния длъжник.
Това, което той събере остава у него като залог, а ако е парична сума той трябва да я вложи в банка и въобще да се грижи за това вземане с грижата на добрия стопанин.
Понеже той е заложен кредитор и има заложно право той може да се удовлетвори от заложеното вземане, обаче това ще стане поначало по съдебен ред: той трябва да си извади изпълнителен лист и тогава става присъединен по право взискател, привилегирован кредитор и като насочи изпълнението ще се удовлетвори по общите правила на изпълнителния процес.
Но той не може да се удовлетворява от това вземане, преди да има изпълнителен лист.
3.Правоотношението между заложния кредитор и длъжника: заложният кредитор не е кредитор на заложния длъжник (негов кредитор е залогодателят), но той може да събира това вземане, да предявява искове и т.н. Затова длъжникът може да противопостави на заложния кредитор всички възражения, които има срещу залогодателя към момента на получаването на съобщението за залога, освен ако не се е отказал от тези свои възражения и не е приел закона.
Прехвърляне и погасяване на залога върху вземания:
Прехвърлянето на заложното право е възможно само заедно с обезпеченото вземане. Ако цесията на главното вземане е частична, тогава не възникват две самостоятелни заложни права, а един общ залог, който принадлежи на стария и на новия заложен кредитор, защото залогът е неделим.
Заложното право се погасява:
в случай, че се погаси главния дълг;
на самостоятелно основание:
новация;
опрощаване;
Връщането на документа за вземането предполага погасяване на залога.
Сливане между трите лица:
При сливането на заложния кредитор и заложния длъжник залогът не се погасява по право. Предмет на залога става задължението на заложния кредитор към залогодателя, т.е. в хипотезата когато се залага влог като обезпечение на кредит в полза на банка.
При сливане на залогодателя и заложния длъжник се смята, че залогът не се погасява защото е налице хипотеза, която прилича на опрощаване на длъжника от залогодателя, нещо което не може да се противопостави на заложния кредитор.
При сливане на заложния кредитор и залогодателя се погасява главното вземане и залога - вж. проф. Венедиков.
Залагане на вземания по ценни книги
Ценните книги могат да бъдат различни: менителници, записи на заповеди, коносаменти и т.н.
Този договор е реален и изисква предаване на вещта.
Ако главното вземане е на стойност над 5000 лв. залогът трябва да бъде с достоверна дата.
Задължения и права на залогоприемателя:
има право да държи книгата - това негово право е защитено с петиторен иск по чл.157/3 ЗЗД;
има право да се удовлетвори с право на предпочитание от вземането, което ценната книга материализира;
има задълженията, които има заложния кредитор по залог върху вземане, защото това са книги, които материализират вземане:
да пази вземането;
да го събира;
ако събере сума, да я вложи в банка и т.н.
Залог върху дял в ООД
Този договор трябва да бъде писмен с нотариална заверка на подписите и да бъде вписан в Търговския регистър.
Допустим е свободно между съдружниците, т.е. изисква се само съгласие и вписване.
Когато обаче се залага дял в ООД на трето лице, което не е съдружник необходимо е единодушно решение на ОС на ООД.
Казахме че може да се залага търговско предприятие, както и дял в ООД. Проблемът е, че това заложно право и в двата случая не може да се реализира принудително, защото няма ред в ГПК.
Въпрос 47,48 и 49 – Ипотека.
1.Особено право на кредитора да се удовлетвори от цената на недвижим имот по предпочитание за свое вземане.
2.Юридически факт, който поражда това право най-често е договор/.
3.Правният институт (съвкупността от правни норми от 168 до чл.179 ЗЗД - общите правила).
Видове ипотека
1.Според вида на юридическия факт:
1.1.Договорна - договор, който е съставен във формата на нотариален акт. Две групи условия за действителност:
1.1.1.материални условия за действителност:
1.1.1.1.лицето, което учредява ипотеката, ако е ФЛ трябва да бъде дееспособно (вж. всичко за залог) - ипотека от неспособно лице в полза на чужд дълг е нищожна (чл.73,3 СК). Ипотека от неспособно лице като обезпечение за свой дълг може да се учредява при спазване на изискванията за участие на неспособни лица в оборота, като е необходимо и разрешение на районния съд. Юридически лица могат да учредяват ипотеки, но има едно ограничение, което се отнася до ЕООД, по силата на правилник от ДВ бр.10/94: когато се учредява ипотека върху дълготрайни активи на ЕООД за държавно имущество е необходимо съгласие на ведомствения ръководител.
1.1.1.2.лицето, което учредява ипотеката трябва да е собственик на имота - поначало ипотека, учредена от несобственик е нищожна, тъй като при недвижимите имоти няма правило, подобно на чл.78 ЗС (има и изключения: по силата на чл.24/2 ЗДСК е допустимо учредяване на ипотека върху бъдещ имот, който още не е станал собственост на учредителя на ипотеката).
1.1.2.формални изисквания за действителност:
1.1.2.1.ипотеката трябва да бъде сключена във формата на нотариален акт от нотариуса по местонахождението на имота
1.1.2.2.ипотеката не може да бъде извършена в друга форма: това е форма за действителност;
1.1.2.3. нотариалният акт, за да бъде действителен, трябва да съдържа определени елементи:
1.1.2.3.1.данни, относно името на: кредитора, длъжника, собственика на имота;
1.1.2.3.2.данни относно самия имот;
1.1.2.3.3.данни относно вземането;
1.1.2.3.4.размера на сумата, за която се учредява ипотеката;
1.1.2.4.изискване за "специалност", т.е. ипотеката може да бъде учредена само върху конкретно определени недвижими имоти, които са индивидуализирани. Изискването за специалност има още една характеристика: ипотеката може да се учредява само за определено вземане, т.е главното вземане трябва да бъде индивидуализирано в нотариалния акт по размер, трябва да бъдат посочени и лихвите. Ако вземането не е парично при вписването на ипотеката, трябва да бъде определена сумата, за която тя се вписва.
1.1.3.ипотеката трябва да бъде вписана. За разлика от всички останали нотариални актове вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав -при останалите нотариални актове вписването има значение, за да могат те да се противопоставят на третите лица, при ипотеката е налице изключение от това положение и вписването е елемент от фактически състав - това важи не само за учредяването, но и за другите юридически факти, които засягат ипотечното право.
1.2.Законна ипотека - законната ипотека възниква след проявлението на някакъв юридически факт, който е определен нормативно и след представяне на молба на кредитора, придружена с правното основание (документ, който установява осъществяването на такъв юридически факт). Макар че тя е законна ипотека, все пак е необходимо и изявление на кредитора, но няма договор. Законната ипотека няма да възникне, ако кредиторът не подаде тази молба. Законна ипотека възниква в редица случаи:
1.2.1.Чл.168 ЗЗД:
Законна ипотека се учредява:
1. в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечаване на вземанията му по договора, и
2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.
Това общо положение на чл.168 ЗЗД е конкретизирано от правилото на чл.288/2 и 4 ГПК, където е предвидено, че такава законна ипотека възниква не във всички случаи на делба, а когато се дели неподеляемо жилище.
1.2.2.Законна ипотека възниква в полза на ДСК за кредити, които тя отпуска по силата на чл.24 ЗДСК.
1.2.3.Законна ипотека възниква в полза на банките върху недвижимите имоти, които са построени с кредити от банките по силата на чл.43 ЗБ.
1.2.4.Законна ипотека възниква в полза на общината за общински жилища, ако цената не е изплатена по реда на чл.117/4 ЗТСУ и т.н.
1.3.Ипотека, която се дава като обезпечение пред съд. - уредена е в чл.181-182 ЗЗД. Възниква по силата на нотариално заверено съгласие, едностранно изявление на собственика на имота, което се вписва в ипотечната книга.
1.4.Мобилиарна ипотека - ипотека върху морски кораби. Уредена е в чл.46-52 на Кодекса за търговското мореплаване.
1.4.1.Особености и отлики от ипотеката в ЗЗД върху недвижими имоти:
1.4.1.1.Предмет на тази ипотека са движими вещи - морски кораби.
1.4.1.2.Мобилиарната ипотека може да има за предмет само цели морски кораби, а не идеални части от тях.
1.4.1.3.Мобилиарната ипотека може да бъде само договорна.
1.4.1.4.Формата не е нотариален акт, а писмена форма с нотариална заверка на подписите.
1.4.1.5.Тя се вписва не в нотариата, а в Пристанищния корабен регистър.
1.4.1.6.Срокът и за действие не е 10 години, а 5.
1.4.2.Каква е разликата между мобилиарната ипотека и залога върху кораби? С оглед значението на вписването:
1.4.2.1.при залога върху кораби вписването има действие спрямо третите лица, а при мобилиарната ипотека вписването е елемент от фактическия състав. Има и други, не толкова важни различия в режима, но по принцип наличието на един такъв двойнствен режим не е оправдан - необходима е унификация.
Вписване на ипотеката
Вписването на ипотеката е особено производство. То има следните функции:
1.Елемент от фактическия състав, за разлика от всички останали вписвания.
2.Осигурява публичност на ипотеката, третите лица са информирани за ипотеката
3.Определя реда на ипотеката - кредиторът, чиято ипотека е вписана по-рано има по-силни права от другите кредитори.
Процедурата по вписването
1.Вписването на договорната ипотека се извършва служебно от нотариуса, в чиито район се намира недвижимия имот. Процедурата е следната:
1.1.изповядва се (извършва се) самият нотариален акт:
1.1.1.представя се един писмен договор;
1.1.2.нотариусът прочита договора;
1.1.3.нотариусът пита страните дали са съгласни;
1.1.4.страните подписват;
1.1.5.нотариусът подписва.
1.2.нотариусът вписва акта във входящия регистър и отбелязва върху самия акт номера, под който той е вписан във входящия регистър и тома и страницата на партидната книга;
1.3.нотариусът подрежда акта в самата ипотечна книга - тази книга всъщност се състои от нотариалните актове, тя е съставена от тях;
Самият нотариален акт, който е още проект за нотариален акт се представя в два еднакви първообраза и единият от тях остава в ипотечната книга, а другия - се връща на страните и върху него се отбелязва номера във входящия регистър и тома и страницата в книгата. Но обикновено когато се говори за "вписване на ипотеката" се има предвид понякога самото подреждане на нотариалния акт в нотариалната книга, а не извършваните предварителни действия.
Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, като тази молба също трябва да бъде представена в два първообраза и тя трябва да съдържа всички данни, които съдържа договорната ипотека. Към тази молба се прилага и документ, който представлява правното основание за законната ипотека. Този документ удостоверява наличието на юридическия факт, който поражда правото на законна ипотека. Тази молба се подрежда в ипотечната книга при законните ипотеки.
Когато се учредява законна ипотека в полза на ДСК това става само на базата на специално писмо, което се изпраща от ДСК, а не на молба.
Подновяване
Ипотеката има действие 10 години от деня на вписването. Ако тя бъде подновена преди да изтече този 10 годишен срок тя продължава за още един 10 годишен период от време. Тя може да бъде вписана и след изтичането на първия 10 годишен срок, но в този случай е налице не подновяване, а ново вписване на ипотеката придобива нов ред, следователно тя не може да се противопостави на актовете, които са били вписани през изтеклия 10 годишен период.
Процедурата по подновяването
1.Представя се молба в два екземпляра, която молба трябва да съдържа данните на първоначалното вписване.
2.Молбата трябва да бъде придружена с препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката.
3.Самото подновяване се осъществява чрез подреждане на молбата в ипотечната книга.
Някои ипотеки не се нуждаят от подновяване, такава е напр. ипотеката в полза на ДСК и на държавата.
По същия начин се внасят и поправки.
По същия начин се извършват и отбелязвания към вписванията и такова отбелязване напр. трябва да бъде направено:
при цесия;
при залог на вземане;
при суброгация;
при запор;
при новация;
при встъпване в дълг и др. ЮФ, които имат значение за главното вземане. За да имат значение тези ЮФ и за ипотеката те трябва да бъдат отбелязани по горния ред.
Заличаване на вписването
Представлява отбелязване встрани на ипотечния акт, че станалото вписване трябва да се смята за несъществуващо. То се подписва от нотариуса и се посочва акта, въз основа на който се извършва.
Заличаването на вписването прекратява ипотеката.
Искането за заличаване може да се прави:
1.От кредитора с молба в нотариално заверена форма, напр. ако на кредитора е изплатено вземането той трябва да подаде такава молба с нотариално заверена форма. Такава форма обаче не е нужна, ако ипотеката е учредена в полза на държавата или на ДСК.
2.Искане за заличаване може да се прави въз основа на влязло в сила съдебно решение от ползващите се от това решение.
3.От купувача на имота на публична продан, която погасява всички ипотеки. Но купувачът трябва да удостовери пред нотариуса, че той не е дал съгласие пред съдия-изпълнителя ипотеката да остане.
4.Ако ипотеката не е подновена всеки заинтересуван може да иска заличаване на вписването.
Ипотекарният кредитор има две правомощия:
1.Правото да иска запазване на целостта на ипотекирания имот. Това право се упражнява срещу фактически въздействия. Ипотекарният кредитор е защитен срещу разпоредителни сделки с имота - ипотеката продължава да тежи. Но неговата възможност за удовлетворяване се намалява, ако имота по някакъв начин се нарушава, разрушава, уврежда и т.н. По принцип следователно такъв иск може да се предявява когато има фактическо въздействие върху имота и действието трябва да не е завършило. Това право на ипотекарния кредитор се нарича деватационен иск и по същество това е един квазинегаторен иск. Той може да бъде предявен както срещу всяко трето лица, така и срещу собственика на имота. Решението се изпълнява принудително по реда на чл.422 ГПК.
Вземане за обезщетение за вреди, които са му причинени.
Ако лицето, което е причинило вредите, увреждайки имота е трето лице - държател, което не е главен длъжник - то отговаря само за вредите, причинени от груба небрежност и разбира се за умисъл по аргумент за по-силното основание.
Ако обаче вредите се причиняват от трето лице, включително и от главния длъжник (дори и той да е собственик на имота) тогава тези лица отговарят за всяка небрежност.
Причиняването на вреди, засягането на целостта на имота има още една последица, която е уредена в чл.71 ЗЗД: кредиторът може да смята вземането си за изискуемо, тъй като се намалява даденото обезпечение.
2.Право на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от цената на недвижимия имот. Той може да направи това само по съдебен ред. Уговарянето на някакъв друг начин е забранено с императивното правило на чл.152 ЗЗД (както при залога). Но също както при залога и тук може да се направи уговорката, че последващи клаузи, които последват възникването на ипотечното право не са недопустими, тъй като те могат да се разглеждат като даване вместо изпълнение.
Това право има абсолютен характер, тъй като то може да бъде противопоставяно на всяко трето лице, колкото и пъти да се прехвърли имота.
Това право е неделимо, тъй като ипотекарният кредитор може да изнесе имота на публична продан дори и някаква малка част от вземането му да не е само изпълнена.
Това правомощие се упражнява по същия начин, както се упражнява то и при залога: има няколко възможности и има различие в това, дали собственик на имота е главният длъжник или е трето лице:
кредиторът може да осъди главния длъжник по общия исков ред - той се снабдява с изпълнителен лист и след това този изпълнителен лист може да се противопостави не само на главния длъжник, но и по силата на правилото на чл.326/3 ЗЗД и на третото лице - собственик на имота (ако има такова);
ако главното вземане е парично или ако за него е уговорена парична неустойка ипотекарният кредитор може да се снабди с изпълнителен лист направо въз основа на ипотечния акт - той е несъдебно изпълнително основание. Прескача целия исков процес (както при залога/: направо с ипотечния акт се подава една молба до съда и съдът вади изпълнителен лист, ако прецени че са налице предпоставките за това. Този изпълнителен лист също може да бъде противопоставен на общо основание на третото лице-държател.
В случаите когато кредиторът се насочи към главния длъжник няма отделен ипотечен иск. Проф. Кожухаров и проф. П.Венедиков говорят за ипотечен иск, но всъщност когато се съди главния длъжник или се вади изпълнителен лист срещу него, някакъв отделен иск за упражняване на ипотечното право не се води - затова не е точно да се говори за ипотечен иск в този случай. Но ако кредиторът предпочете да се обърне директно към третото лице-държател, собственик на имота - в този случай според проф. Сталев той може да води самостоятелен осъдителен иск, с който да упражни ипотечното си право и това е неговия ипотечен иск. Той може и да прескочи исковия процес и ако са спазени условията, той може да извади направо изпълнителен лист въз основа на ипотечния акт. В тези случаи е по-правилно да се говори за отделен ипотечен иск, и то при съмнение.
Осъществяване на правото на предпочтително удовлетворение
1. Съдия-изпълнителят трябва да изпрати призовка за доброволно изпълнение. В този случай от получаването на такава призовка собственикът на имота не може да се разпорежда с този имот. Той трябва да събира доходите от имота и да се грижи за него като добър стопанин. Той все пак може да се разпорежда с имота, но разпоредителните му действия няма да може да се противопоставят на онези кредитори, които са наложили възбрана върху този имот. Ако собственик на имота е самият длъжник, той може да погаси ипотеката като изплати целия дълг с всички последици от неговото неизпълнение. Възможно е обаче собственик на имота да е трето лице-държател. В този случай третото лице държател може по силата на чл.151 ЗЗД да противопостави на ипотекарния кредитор всички възражения, с които разполага главния длъжник (както поръчителят може да противопоставя възраженията на главния длъжник). Освен това третото лице-държател може също да плати чуждия дълг, но то ще се освободи при по-леки условия, отколкото главния длъжник. То трябва да плати по-малко: онази сума, която е вписана в ипотечния акт, заедно с някои разноски и лихви, които са посочени в чл.174 ЗЗД. Ако третото лице-държател плати то се суброгира в правата на кредитора - чл.155/1,2 ЗЗД вж. П.Венедиков. Трябва да се има предвид и суброгацията, която настъпва по силата на специалното правило на чл.178 ЗЗД.
Също както и при залога ипотекарният кредитор е привилегирован. Неговата привилегия е трета или четвърта по ред и той се предпочита пред хирографарните кредитори, както и пред тези привилегировани с по-заден ред.
Също както и заложния кредитор ипотекарният кредитор е присъединен по право взискател и на него съдия-изпълнителят му пази по своята сметка сумата, която му се дължи до приключване на принудителното изпълнение.
Публичната продан е извършена. Тя има и някои други действия, освен удовлетворяването на ипотекарния кредитор:
Публичната продан погасява всички ипотеки и вещни права, освен ако купувачът не се е съгласил те да бъдат запазени - това може да стане по реда на чл.175 ЗЗД. Това съгласие трябва да бъде констатирано в протокола на съдия-изпълнителя, отбелязва се на самия ипотечен акт и т.н.
Възможно е едно трето лице, което не е длъжник да е притежавало някакви вещни права върху имота. Ако то придобие този имот тези вещни права се погасяват поради сливане. Но ако този имот е ипотекиран и бъде продаден на публична продан в такъв случай по силата на специалното правило на чл.176 ЗЗД вещните му права се възстановяват, но без ипотеките. Ако е имало ипотека третото лице се удовлетворява от цената на имота.
Възможно е собственикът на имота да не е длъжник. В този случай, ако той е извършил необходими разноски и подобрения в имота, той получава тези необходими разноски и има вземане за увеличената стойност на имота при разпределението на сумата. Той се удовлетворява преди ипотекарните кредитори - чл.177 ЗЗД.
Договорите за наем в случаите на чл.237/1,2 ЗЗД могат да бъдат противопоставени на купувача на имота.
Правото на предпочтително удовлетворение на ипотекарния кредитор се простира и върху застрахователното обезщетение по силата на чл.154 ЗЗД. Трябва да се има предвид, че ипотекарния кредитор не може да иска изпълнение на главния дълг от третото лице - държател, собственик на имота.
Прекратяване на ипотеката
Прекратяването на главното вземане прекратява ипотеката.
Специални основания:
1.Погиване на имота
2.Отчуждаване на имота - по силата на правилото на чл.104 т.1 ЗТСУ държавата придобива имота чист от всякакви тежести
3.Кредиторът може да направи отказ от ипотека по реда за отказ от вещни права
4.При принудителна продан на имота
5.След заличаване на вписване на ипотеката
Същност на ипотеката
Когато се говори за същност на ипотеката се има предвид същността на ипотечното право.
1.Ипотеката е акцесорно право (както залога) - никакви отличия.
2.Ипотеката е неделимо право, напр. разделянето на дълга между няколко длъжници не раздробява ипотеката и продажбата на част от ипотекирания имот не го освобождава от ипотеката.
3.Ипотеката, освен в случаите на мобилиарна ипотека може да има за предмет само недвижим имот. това може да бъде всякакъв недвижим имот. Може да бъде и вещно право на строеж, идеална част от недвижим имот. Освен това ипотеката обхваща и доходите от имота от деня на възбраната. Не може да се ипотекират:
вещи, които са вън от гражданския оборот;
сервитути, отделно от господстващия имот;
вещно право на ползване, тъй като то е непредставляемо.
Теории за същността
Няколко са теориите:
1.Господстващото виждане: ипотеката е вещно право. към това виждане се е присъединил проф. Кожухаров, Калайджиев. Аргументи:
1.1.абсолютен характер както за вастационния иск, така и правото да се изнесе имота на публична продан;
1.2.ипотеката и всички юридически факти, които имат значение за нея се вписват, както се вписват вещните права върху недвижимите имоти;
1.3.искът, с който се упражнява ипотеката е осъдителен.
Тъй като ипотечното право се упражнява само в изпълнителния процес, по-специално правото на предпочтително удовлетворение, то има и някаква процесуална характеристика. Така че виждането на проф. Сталев, че ипотеката е договор с процесуални последици също не може да се пренебрегне и то също е правилно. Но според Калайджиев виждането на проф. Венедиков, че ипотеката е преобразуващо право не би могло да бъде споделено, защото:
преобразуващите права се упражняват с конститутивни искове, а ипотечният иск е осъдителен;
според тази теория преобразуващият момент се изразява във възможността да се продаде имота и така да се осъществи правна промяна, но с такава възможност разполагат и всички останали кредитори, без те да имат някакво особено право и това право има като че ли процесуален характер - всеки може да иска имотът да бъде продаден. Всъщност разликата между това право на ипотекарния кредитор и на останалите кредитори е привилегията, но Калайджиев смята, че привилегията не е достатъчно доказателство за твърдението, че правото е преобразуващо. Тези теоретични спорове са без особено значение.
