СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХИДСКИ”
КОНСПЕКТ ПО ФИНАНСОВО ПРАВО НА БЪЛГАРИЯ
О Б Щ А Ч А С Т
1. Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране. Източници на финансовото право. Разграничение и съотношение на финансовото право с останалите правни отрасли.
2. Финансови правни норми. Същност, структура и видове. Особености на финансовите правни норми. Финансов план и финансова правна норма. Тълкуване на финансовите правни норми.
3. Действие на финансовите правни норми по време, място и по отношение на лицата. Правен режим на свободните безмитни зони.
4. Устройство и компетентност на финансовата администрация. Финансови правомощия на органите на държавна власт и държавно управление с обща компетентност. Специализирани финансови органи.
5. Финансови правоотношения. Обща характеристика. Същност и структура на финансовите правоотношения. Организационни финансови правоотношения. Възникване и развитие на финансовите правоотношения. Юридически факти.
6. Субекти на финансовите правоотношения. Финансова правосубектност. Субектен състав. Активни и пасивни субекти.
7. Финансови актове. Обща характеристика. Видове финансови актове. Съотношение между финансовите и административните актове.
8. Усложнения в развитието на финансовите правоотношения. Промени във фактическите състави и страните на правоотношението.
9. Санкции, налагани за нарушения на финансовите правни норми. Особености. Видове санкции. Принудителни административни мерки.
10. Финансови вземания и финансови задължения. Обща характеристика. Публични вземания. Системи за определяне размера на публичните вземания. Производство за определяне на размера на публичните вземания.
11. Прекратяване на финансовите правоотношения. Изпълнение на публичните вземания. Видове изпълнение. Срокове при изпълнението. Гаранции за изпълнение. Привилегии.
12. Принудително изпълнение на публичните вземания. Обща характеристика. Органи. Предпоставки. Способи за осъществяване на принудителното изпълнение.
13. Производство по принудителното изпълнение на публичните вземания. Действия по изпълнението. Запор. Публична продан. Защита срещу принудително изпълнение.
14. Други способи за погасяване на публичните вземания. Финансова амнистия. Опрощаване. Прихващане. Давност и преклузивни срокове.
15. Правна уредба на държавния вътрешен финансов контрол. Статут и правомощия на контролните органи. Финансови контролни производства. Разграничаване със сходните правни институти.
16. Приключване на финансово контролното производство. Актове. Мерки за въздействие, предприемани по повод констатирани слабости, нарушения и причинени вреди.
17. Правен режим на имуществената отчетническа отговорност. Разграничаване на имуществената отчетническа отговорност от отговорността по ЗЗД.
18. Субекти на имуществената отчетническа отговорност. Третите лица като субекти на отговорността.
19. Предпоставки за възникване на имуществената отчетническа отговорност. Определяне размера на причинената вреда и нейната оценка.
20. Основания за освобождаване от имуществената отчетническа отговорност.
21. Пълна, солидарна и бригадна имуществената отчетническа отговорност.
22. Способи за погасяване на имуществената отчетническа отговорност. Плащане. Възстановяване в натура. Прихващане. Опрощаване на задължението. Сливане. Погасителна давност.
23. Съдебно производство по осъществяване на пълната имуществената отчетническа отговорност.
С П Е Ц И А Л Н А Ч А С Т
24. Бюджетно право. Понятие и източници. Правна характеристика на бюджета. Елементи на бюджетната система. Бюджетно регулиране. Бюджетна класификация. Местни бюджети.
25. Бюджетен процес. Обща характеристика. Съставяне, приемане, изпълнение и отчитане на държавния бюджет. Органи и тяхната компетентност.
26. Правен режим на бюджетните приходи. Понятие и видове бюджетни приходи. Правна характеристика на данъците. Видове данъци. Данъчна политика.
27. Статут и правомощия на сметната палата. Актове на органите на Сметната палата.
28. Правен режим на таксите. Понятие и нормативна уредба. Видове такси. Субекти. Определяне на размера на таксите. Производство. Съдебни такси.
29. Правен режим на митните сборове. Понятие и нормативна уредба. Видове мита. Митническа политика. Представителство по митническото право.
30. Митническа администрация. Статут и правомощия на митническите органи. Актове на митническите органи.
31. Митническо задължение. Възникване, обезпечаване и погасяване на митническото задължение. Производство по принудително събиране на публични вземания от митническите органи. Възстановяване и опрощавате на митни сборове. Митнически нарушения и наказания.
32. Финансовоправен режим на застраховането. Понятие и нормативна уредба. Видове застраховане. Държавен застрахователен надзор.
33. Банково право. Понятие и източници на банково право. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия на банково право.
34. Правен режим на БНБ. Място на БНБ в банковата система. Устройство, управление и правомощия на БНБ.
35. Банков надзор. Понятие. Надзорни правомощия на БНБ. Вътрешен банков контрол. Контрол върху търговските банки. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения.
36. Правен режим на търговските банки. Учредяване. Собствен капитал, капиталова адекватност. Резерви. Органи на управление.
37. Ликвидация на банките. Банкова несъстоятелност.
38. Правен режим на влогонабирането.
39. Правен режим на кредитирането.
40. Валутно законодателство. Валутен режим. Местни и чуждестранни лица. Правен режим на сделките, действията и плащанията, предмет на валутния закон.
41. Правна уредба на валутния контрол. Понятие. Основни задачи на валутния контрол. Органи и тяхната компетентност. Отговорности при упражняване на валутен контрол.
№ 1. Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет н метод на правното регулиране. Източници на финансовото право. Разграничение и съотношение на финансовото право с останалите правни отрасли.
1. Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България.
В правната теория съществуват две теории:
♦ финансовото право е самостоятелен отрасъл;
♦ обективното финансово право е компилативен правен отрасъл, т.е. то има допирни точки с всички други правни отрасли и няма собствен предмет на правно регулиране.
Първото становище е, че финансовото право е самостоятелен отрасъл, но има връзка с другите правни отрасли. За да бъде обособено като самостоятелен правен отрасъл трябва да има собствено правно регулиране, т.е. определен кръг от обществени отношения, с които друг отрасъл не се занимава и трябва да има метод на правно регулиране (вторичен критерий).
Финансовото право като отрасъл на правото - самостоятелен отрасъл на правната система, представляващ съвкупност от финансово-правни норми, регулиращи обществени отношения, възникващи в процеса на финансовата дейност на държавата, относно разпределението, натрупването, разходването и използването на съвкупния обществен продукт (националния доход) и контрола върху тази дейност, с цел набиране и използване на необходимите на обществото и държавата финансови средства. В теоретичен аспект е важно въздействието върху икономиката с цел набирането и използването на средствата от бюджета.
Финансовото право като учебна дисциплина представлява теоретически знания и практически умения за действащото обективно финансово право и за достиженията на финансово-правната наука. Изучава се в Юридическите и Икономическите факултети.
Финансовото право като наука представлява научни изследвания върху финансовото право като отрасъл на правото, за да може да бъде използвано от държавата като средство за ръководене и управление на финансите и развитие на икономиката и обществото
2. Предмет на финансовото право е съвкупността от отношения, възникващи в резултат на упражняваната финансова дейност на държавата, по повод на разпределението, натрупването, разходването и използването на съвкупния обществен продукт (национален доход) и контрола върху тази дейност. Същността на предмета на регулиране на финансовото право се разграничава от три предпоставки:
♦ обществено-икономическо развитие;
♦ възпроизводство; за повишаване на възпроизводството трябва да се произвеждат повече материални блага, т.е. по-голям национален доход (националният доход е предмет на разпределение и използване и той е източник на всички блага);
♦ ролята на държавата е да ръководи разпределението и използването на националния доход.
Финансовото право регулира финансовите отношения. Те имат паричен характер (управляват движението на паричните средства), но не всички финансови отношения са парични и: vice versa.
Държавата има две сфери - производствена и непроизводствена (образование, здравеопазване, наука, армия, etc.). Производствената сфера създава националния доход. Държавата не може без непроизводствената сфера и затова трябва да се намери начин за прехвърляне на средствата от производствената сфера. С тази цел се създава държавният бюджет, който осъществява връзката. Държавният бюджет е централизиран паричен фонд. Отношенията по прехвърлянето се наричат финансови отношения.
3. Предмет на правно регулиране.
В тази връзка предметът на правно регулиране има комплексен характер и обхваща относително самостоятелни и взаимно и необходимо обвързани обществени отношения. Предметът отразява единният процес на създаване и определяне на дохода и печалбата.
♦ създаване на дохода и печалбата. Това става в производствената сфера. Характерен е общ финансово-правен режим и имаме финансова отчетност.
♦ разпределение на дохода. Включва данъци, мита, публично-правни вземания, задължителни финансови вноски. Тези отношения се наричат най-общо данъчни и с тях се занимава данъчното право. Те са отношения, с които се разпределя натрупания финансов доход. Обособява се в централизирани и децентрализирани фондове. Децентрализираните се използват за нуждите на стопанските организации, а централизираните се разходват за задоволяване на общодържавни нужди.
♦ натрупване и разходване на финансовите средства. Натрупването става в държавен, републикански, местен бюджет, фондове за обществено осигуряване, извънбюджетни сметки etc. Наричат се бюджетни отношения и се регулират от бюджетното право.
♦ използване на натрупаните в централизирани и децентрализирани фондове парични средства. Те трябва да бъдат използвани производително. Става дума за банковата система, а отношенията са парично-разходни и с тях се занимава банковото право. Включват се отношенията по изпълнение на държавния бюджет, по паричното обръщение; става дума за кредитиране, влогонабиране и разплащане; отношения по повод използването на натрупаните финансови средства: специфични финансово-правни способи за движението, съхранението, прехвърлянето, начина на плащане и т.н.
♦ контрол. Контрол върху всички четири предходни елемента, като контролът изисква те да се извършват в съответствие с финансово-правните норми. Контролът е: финансов, данъчен, митнически, банков, ценови, бюджетен. Тези отношения са контролни отношения и с тях се занимава финансовият контрол. Финансовият контрол се осъществява от Държавния финансов контрол, данъчният от данъчните дирекции, бюджетният от Сметната палата и т.н. Характерното за контролните отношения е, че възникват винаги и само по волята на държавата. Не са първични разпределителни отношения, а вторични – контролни. Не са парични отношения, но последиците им са парични.
4. Финансовите отношения са публично-правни отношения и са резултат от държавната дейност.
Поне един от субектите по всички финансови правоотношения е държавата, правоотношенията са желани и установени от нея и затова държавата полага усилия за тяхното усъвършенстване. Финансовото право е част от публичното право.
Финансовите отношения имат организираща роля: чрез финансовата дейност на държавата се осигурява планомерно разпределение на финансовите средства.
Място на проявление на финансовите отношения е финансовата система на държавата, което означава - в самите фирми и при прилагането на данъчната система.
Приложение - финансовите правоотношения са само резултат от приложението на правни норми. Те не съществуват обективно в действителността, а само и единствено по силата на правни норми.
Финансовите правоотношения имат паричен характер, защото възникват и се прекратяват по повод на парични средства.
Има три момента в едно финансово правоотношение:
1) задължение да се получи или заплати сума пари по силата на правна норма;
2) една от страните е държавата, тя е и активен субект;
3) има и отношения, които нямат за обект парични средства - наричат се безобектни, вторични или помощни - биват устройствени, контролни или процесуални.
5. Методът на правно регулиране - е способът, чрез който се уреждат отношенията. Той показва по какъв начин се регулират провежданите в отрасъла отношения. В правото има 2 типа: равнопоставеност (характерен за гражданското или частното право) и властническо-императивен метод, който регулира публично-правни правоотношения, които са от особено значение за държавата.
Властническо-императивният метод се изразява чрез самото финансово законодателство - диспозитивните норми са изключение, и чрез индивидуалните финансови актове, които са властнически актове - актове, които финансовата администрация издава по прилагането на финансовото законодателство и в тях са предвидени санкции за нарушение или принудителни мерки за изпълнение. Дори на своите органи държавата не разрешава договаряне.
Във финансовото право финансовите органи действат в условията на обвързана компетентност. В цялото финансово право има само 2-3 случая на оперативна самостоятелност.
Властническият метод във финансовото право не се покрива с властническия метод в административното право. Във финансовото право той е засилен. Актовете на финансовата администрация са с декларативно, а не с конститутивно действие, т.е. не създават права и задължения тепърва. Актът прави вземането ликвидно и изискуемо, затова и във финансовото право са едни от най-тежките глоби и санкции. Във финансовото право има и принудителни финансови мерки.
Извод: финансовото право е самостоятелен правен отрасъл, който се характеризира със собствен предмет и метод на правно регулиране, има за предмет разпределението, преразпределението и разходването на националния доход и контрола върху тези дейности и го прави с помощта на властническо-императивния метод.
6. Източници на финансовото право - могат да бъдат само нормативни актове, а не могат да бъдат обичаят (защото се засягат важни държавни интереси) и практиката (съдебна или административна). Нормативните актове са законови или подзаконови.
Източници са:
♦ Конституцията (около 15 разпоредби, уреждащи финансово-правна материя);
♦ Закони - чисто финансови закони, уреждащи само финансови отношения;
- закони с комплексен (компилативен) характер (уреждащи не само финансово-правни, а и други отношения);
- източници на други правил отрасли;
♦ Подзаконови нормативни актове (тези нормативни актове, които уреждат второстепенни, технически елементи);
♦ Международни договори (предимно спогодби за избягване на двойното данъчно облагане);
♦ Решения па Конституционния съд - тези, с които се обявява за противоконституционна съответна финансово-правна норма, но тълкувателните решения на съда не са източници, тъй като не създават правна норма, а се изяснява съдържанието;
♦ Решения на Върховния административен съд - тези, с които се отменя подзаконов нормативен акт, като противоречащ на закона.
7. Разграничение на финансовото право от останалите правни отрасли.
а) Финансово-правните отношения възникват едновременно или като последица от други правоотношения. Отграничаването им е от съществено значение за теорията и практиката. Преплитането става по две линии:
♦ в публичното право (между финансови и административни правоотношения, между финансови и конституционни правоотношения);
♦ в частното право (между финансови и гражданско-правни отношения и между финансови и търговски правоотношения).
Критерии за разграничаването според теорията: един обединен критерий - предмет и метод на правното регулиране, и един помощен - субектите на правоотношението.
б) Разграничение между финансови и конституционни правоотношения.
Има много сходства: например и двата отрасъла са публично-правни отрасли. Конституцията е източник и на финансовото право, но конституционните норми нямат пряко приложение във финансовото право. За разлика от финансовото право, конституционното право се занимава с устройството на държавата, формата на държавно управление, изграждане на обществено-икономическите отношения и политическите органи на обществото, но не урежда финансово-правна материя, а само залага принципите.
в) Разграничението между финансови и административни правоотношения е предимно въз основа на предмета на правно регулиране. Административното право се занимава с управлението на държавата. Финансовата дейност също е управленска дейност и често се върши от същите органи. Финансовото право регулира управлението, свързано с финансите. Административното право се занимава с управлението като цяло, но не включва отношения по разпределение на националния доход. Методът е властнически и за двата отрасъла.
г) Разграничение между финансови и граждански правоотношения.
Финансовите правоотношения са резултат от развили се граждански или търговски отношения и възникват заедно или след тях. За разграничаването по-голямо значение има методът на правно регулиране. В определени случаи като помощен критерий се явяват и субектите. Във финансовото право правоотношението възниква винаги в резултат на финансовата дейност на държавата или на държавни органи. Финансовите правоотношения се извършват за създаване, разпределение, натрупване и разходване и използване на националния доход и контрол над тези дейности, но винаги в обществен интерес. При гражданските н търговските правоотношения отношенията са между два субекта, които не са задължително в обществен интерес. Финансовите отношения възникват и се развиват винаги във финансовата система. В едно финансово правоотношение страна винаги е държавата.
д) Съотношенията между финансовото право и другите отрасли на правото условно са разделен на три вида:
♦ организационни (устройствени);
♦ по повод прилагането на финансово-правни норми;
♦ процесуални (по реализирането на правата и задълженията).
Устройствените съотношения - са най-вече с административното и по-малко с конституционното право, тъй като финансовите органи са държавни органи, а индивидуалният финансов акт е индивидуален административен акт. Финансовото право ползва заемки от административното и конституционното право - механично или нормите се модифицират (придобиват самостоятелно или особено значение). За това може да се говори за относителна (при съотношение с публично-правни отрасли) и абсолютна (при съотношение с отрасли от частното право) автономия на финансовото право.
По повод прилагането: финансово-правните норми рядко се прилагат самостоятелно. Могат да се разграничат 4 момента:
1) финансово-правната норма действа самостоятелно и приложението ù не зависи от други правни норми (напр. данък се плаша и за незаконна дейност или при липса на регистрация);
2) приложението на финансово-правни норми е резултат от възникване и приложение на друга правна норма преди това (напр. поради смърт получаваш наследство и дължиш данък върху него);
3) прилагане на финансово-правна норма, в резултат на което се налага да се приложи друга норма (напр. един от собствениците на обща собственост плаща целия дължим данък – има право на регресионен иск към съсобствениците);
4) за да се приложи норма от гражданското или търговското право трябва да се приложи финансово-правна норма или режим (напр. за да се откажеш от наследство в чужбина се иска разрешение от министъра на финансите).
Финансовото право няма собствен, единен и цялостен процес. Данъчният процесуален кодекс кодифицира част от материята, но все пак съществуват множество финансово-правни отношения, които се регулират по друга процедура и затова субсидиарно се прилагат Гражданския процесуален кодекс, Наказателния процесуален кодекс, Закона за административното производство и Закона за административните нарушения и наказания.
№ 2. Финансови правни норми. Същност, структура, видове. Особености на финансовите правни норми. Финансов план н финансова правна норма. Тълкуване на финансовите правни норми.
1. Финансови правни норми – същност.
Финансовото право бива обективно и субективно. Обективното финансово право е съвкупност от правни норми, регулиращи определен кръг обществени отношения.
Всяка финансова правна норма е общо, абстрактно правило зa поведение, което се проявява в три направления:
1. действа неограничено във времето;
2. не е ограничено по отношение на случаите;
3. не е ограничено по отношение на адресатите.
На тази основа се прави и първата разлика между финансово-правните норми и индивидуалните финансови актове:
Финансово-правна норма
Индивидуален финансов акт
неопределен кръг адресати
индивидуален адресат
неограничен брой казуси
конкретен казус
неограничена във времето
еднократно действие
По отношение на неограниченото действие във времето трябва да се отбележи, че тази характеристика не е абсолютна: финансово-правната норма може да има и срочно действие, когато крайният момент е установен още с приемането на финансово-правната норма (напр. при бюджетните норми). Има и случаи, когато финансово-правни норми имат еднократно действие – напр. финансова амнистия.
Също така лицата се подчиняват на различен правен режим - юридически лица, физически лица и т.н. Финансово-правните норми се прилагат по отношение на всички лица (нaпp. данъчно задължено лице), има и норми, които действат и по отношение на формирования, нямащи качества на правен субект. Финансово-правните норми действат по отношение на неограничен кръг адресати, но от определена категория. В зависимост от това, какъв кръг финансови права и задължения урежда една финансово-правна норма субектите са подбрани и за тях важат някои ограничения. Много малко са финансово-правните норми, при които могат да бъдат засегнати всички лица.
2. Структурата на финансово-правната норма е следната: хипотеза, диспозиция и санкция.
♦ Хипотеза
Във финансовото право при хипотезата е заложен юридически факт (доход, печалба, оборот, сделка, т.н.). Проблем е тълкуването на тези понятия и какво значение им дава финансовото право, защото те идват от други правни отрасли или научни области. Възможни са няколко варианта:
1) когато терминът се използва със същото значение, т.е. имаме буквално тълкуване;
2) понятието се използва със съдържание, различно от това в отрасъла, от който идва - тогава понятието се тълкува разширително или стеснително. Например в данъчното право във всички данъчни закони има заключителни разпоредби, в които се дава тълкуването по смисъла на данъчния закон на определен термин. Това се прави по две съображения - фискално (за да се осигури по-висок приход за бюджета, финансовият закон дава по-различно тълкуване, с оглед защита на интересите на държавата) и предотвратяване заобикалянето на финансовия закон, т.е. постигането на законен резултат с незаконни средства.
♦ Диспозицията съдържа адресатите и техните права и задължения (един адресат има правото да получи данъка, а друг има задължението да го плати). Във финансовото право рядко използва "субективно финансово право". Държавата в лицето на държавните органи е носител на субективни права, а останалите субекти са носители на задължения (наблюдава се и обратният момент - при стипендии, пенсии, обезщетения и т.н.). Само субектите, посочени във финансово-правната норма могат да бъдат носители на правата и задълженията, те не могат да ги прехвърлят на трети субекти, т.е. няма договаряне, може обаче да има онаследяване (всяко наследство се приема или отказва изцяло, като отказът не може да бъде в полза на някого).
♦ Санкция
По отношение на санкцията - доколкото се отнася до публично-правни отношения, важно за държавата е те да се развиват законосъобразно, като са предвидени санкции при неизпълнение. Санкциите във финансовото и данъчното право са твърде големи (особено за банкови и данъчни нарушения). Данъчните престъпления се уреждат в чл. 293 до чл. 298 от Наказателния кодекс. Държавната принуда се проявява в две форми: санкция или принудителни административни мерки. За извършени финансови нарушения се налага една от четирите вида санкции: наказателна, административна, гражданска или дисциплинарна. При наказателно-правните норми санкции се съдържат в тях, но финансовото право приема друг подход:
1) санкциите може да са изнесени в края на нормативния акт, в отделен наказателен раздел или глава в закона;
2) санкциите може да са в друг финансов нормативен акт, когато е налице един закон и множество подзаконови нормативни актове;
3) санкциите може да са в друг закон, който да не е част от финансовото право.
3. Видовете финансово-правни норми са 6 основни групи:
1) материално-правни (посочват права и задължения) и процесуално-правни (посочват реда за реализиране на материално-правните норми). При финансовото право двата вида норми се намират в един и същ нормативен акт. Материално-правните норми са насочени към определянето, възникването, изменението и прекратяването на субективните права, те съдържат правните качества на субекта и на правните обекти. Процесуално-правните норми уреждат реда за осъществяване на правото, формите на правна защита, реда за защита на правните качества, способи за реализиране на правото. Материално-правните норми поначало нямат, а процесуално-правните имат обратно действие. Материално-правните норми в определени случаи могат да се прилагат от чуждестранен съд. Процесуално-правните норми не могат да се прилагат извън страната, която ги е създала. Материално-правните норми са императивни или диспозитивни, а процесуално-правните норми по правило са императивни и рядко диспозитивни.
2) императивни и диспозитивни правни норми. Всяка финансово-правна норма е императивна по принцип, тя трябва да се приложи, щом се осъществят фактите, посочени в хипотезата им, т.е. адресатът не може да се отклонява от диспозицията. Диспозитивните правни норми се прилагат само, ако страните не са съгласни за нещо, субектите могат да се договорят, но не са длъжни да сторят това.
3) задължаващи, забраняващи и упълномощаващи (според поведението, изискващо се от адресатите). Задължаващите правни норми създават задължение за извършване на определени действия, предизвиква се активно поведение на субектите на финансово-правната норма. Забраняващите правни норми установяват и задължават бездействие, адресатът трябва да се въздържа от промяна на правния свят. Упълномощаващите правни норми (овластяващи и оправомощаващи) уреждат субективни права, състоящи се в извършване на положителни действия, признаващи правоспособност и дееспособност. Всяка правна норма е заповед за спазване на определено поведение. Тя може едновременно да заповядва и да забранява, както и да овластява.
4) технико-юридически правни норми: съществуват само във финансовото право. Това са правни норми, които съдържат и технически разпоредби (таблици с данни, проценти и др.). Тези правни норми, имащи и цифров израз, са и юридически и технически, с тях се регулират по постоянни начини определени отношения (банкови, финансови операции и др.). Въз основа на тях се определят годишни разходи и се планира бюджетът.
5) финансово-контролни правни нopми;
6) бюджетни, данъчни, валутни, митнически, банкови и други правни норми, според предметното им съдържание.
4. Финансов план и финансови правни норми. Особености:
а) за цялостното осъществяване на финансовата дейност са нужни закони, индивидуални финансови актове и финансов план (бюджет);
б) в основата на финансовото право стои разбирането, че финансовата дейност не може да се извършва хаотично;
в) финансовите планове притежават някои от характерните белези на правни норми - задължителност на изпълнението, обвързващ характер за адресатите;
г) финансовият план се различава от правните норми по три белега:
- няма нормативен характер;
- не е абстрактно правило за поведение, което да действа неограничено във времето;
- финансовият план по правни последици е с едногодишно действие, при финансово-правните норми има санкции за неизпълнение; не влече неблагоприятни правни последици.
№ 3. Действие на финансовите правни норми по време, място и по отношение на лицата. Правен режим на свободните безмитни зони.
1. Действие по време - три основни пункта:
♦ влизане в сила на правната норма - според чл. 5 от Конституцията “нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, ако не е посочен друг срок". Във финансовото право, обаче този принцип е no-скоро изключение, в смисъл, че често в правната норма се сочи друг, отлагатлен срок. Възможни за пет варианта, като два са основни:
1) от 1 януари следващата година, за да може действието на финансово-правната норма да съвпадне с бюджетната година (особено по отношение на правни норми, регулиращи отношенията по разходване на бюджетните средства);
2) от първо число на някои месец - голяма част от финансово-правните отношения се пораждат, развиват и погасяват в рамките на един месец;
3) други срокове, ако нормите не предвиждат приходи и разходи (например, ако финансово-правните норми са устройствени);
4) може да влизат в сила незабавно - тези финансово-правни норми не засягат права и интереси (напр. финансовите амнистии);
5) различни финансово-правни норми от един закон може да влизат в сила по различно време.
♦ Обратно действие на финансово-правна норма. В много случаи законът заварва "висящи" правоотношения (възникнали, но неразрешени). Ако в преходните и заключителните разпоредби на новия нормативен акт не е казано нищо, важи принципа материално-правните норми действат за в бъдеще.
Може изрично в преходните и заключителните разпоредби, да е придадено обратно действие: има две хипотези:
а) финансово-правни норми, които установяват задължения не трябва да имат обратно действие;
б) доколкото не се накърняват правата и интересите на лицата, а се създават финансови права и задължения за тях, обратното действие е допустимо само за облагодетелстващи правни норми.
Изводът е, че обратното действие е оправдано само при положение, че новата материално-правна норма не утежнява положението на адресата.
При процесуалните правни норми, по презумпция новата процесуално-правна норма е по-съвършена, затова те имат обратно действие и всички висящи правни отношения трябва да се уредят по новия процесуален ред. Ако в новия акт не е казано изрично, ще се прилага новата процедура, ако тя е по-сложна, коренно различна от сегашната, законът изрично предвижда, че висящите правни отношения се уреждат по стария ред. От друга страна тук също важи принципът за приложение на по-благоприятния закон. Ако до налагане на санкцията в сила влезе ново законодателство, прилага се по-благоприятната за лицето, тъй като принципът е изваден от наказателното право. Той е приложим само, когато става дума за санкции и не се отнася до правата и задълженията. Тогава се прилага старият принцип, че се прилага нормата, била в сила при възникване на правното отношение.
♦ Отмяна на финансово-правна норма - нормативният акт се отменя, изменя и допълва с изрична разпоредба, понякога се използва принципа на "мълчаливата отмяна" (с нов закон и др.).
2. Действие на финансово-правните норми по отношение на лицата.
Всяка финансово-правна норма има кръг от адресати. Финансово-правните норми нямат универсално действие по отношение на лицата и не действат спрямо всички възможни правни субекти. Възприема се диференциран подход, в определени случаи се предвижда нормата да действа спрямо лица, които имат някакво специално качество (напр. отчетник). Валутният закон в допълнителните си разпоредби дава определение на понятието за “местни лица” и за “чуждестранни лица”, като тези понятия не съвпадат с "български и чуждестранни граждани", а са дефинирани с оглед на действащия "валутен режим” (режимът, на който се подчиняват сделките между местни лица или местни и чуждестранни лица, когато предметът на сделките са валутни ценности).
3. Действие на финансово-правните норми по място.
По принцип финансово-правните норми действат на територията на страната, на която са създадени. Има случаи, когато:
♦ отделни правни норми не се прилагат на определена част от територията на страната (1). Това е непознато за други правни отрасли.
♦ на територията на свободните безмитни зони (2) където, определени митнически и данъчни правни норми не се прилагат.
♦ на определени части от територията на страната се прилагат различни финансово-правни норми (3).
В тази връзка съществуват два правни института - двойно данъчно облагане и свободни икономически зони.
4. Двойното данъчно облагане - отделни държави по силата на суверенитета си могат да определят пространствено действие на данъчно-правните си норми, което да не се ограничава на територията на държавата. От международна гледна точка няма забрана да се обхващат действия и факти, осъществени в чужбина, като предпоставка за възникване на данъчно задължение. Съвременните данъчни системи свързват възникването и данъчното задължение с два основни принципа:
1) облагане на световния доход на лицата;
2) облагане при източника (териториален принцип).
Първият принцип е известен и като универсален, защото лицето се облага за всички доходи, които е придобило, без значение, на чия територия са придобити. При втория принцип се облагат само тези доходи, които имат източник на територията на страната. Когато във взаимодействието между две държави (А и Б), А използва 1), а Б – 2), или и двете прилагат 2), или когато и двете прилагат 1), има двойно данъчно облагане.
Понятието “двойно данъчно облагане" има два аспекта - юридически и икономически.
Юридическият аспект се изразява в това, че когато за един и същ субект на облагане възниква аналогично данъчно задължение във връзка с един и същ обект на облагане за един и същи период на облагане в различни държави.
Икономическият аспект се състои в това, че общият размер на данъка, платен в двете държави превишава по-високия му размер за една от двете държави. Прилагането на чужди данъчни норми в Република България е недопустимо.
Има и вътрешно двойно данъчно облагане - когато един и същ доход или имущество е в практическия състав на различни данъчни задължения. Двойното данъчно облагане може да бъде избегнато чрез развитие на вътрешното законодателство, както и чрез международни договори или чрез т.нар. “данъчен кредит” (прилага се, когато няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане). Действащият принцип в Република България е универсалният - сумират се всички доходи и се определя глобален данък, от него се вади платеният в чужбина данък и се плаща разликата, но се приспада само данъка до размера му в собствената страна.
5. Правен режим на свободните безмитни зони.
Открити пристанища, свободни градове и т.н. на дадени части от територията на страната, по силата на вътрешното законодателство някои финансово-правни норми не се прилагат (данъчни, митнически и валутни).
Финансов режим на безмитните зони - когато на територията им работят чуждестранни или смесени дружества и реализират печалба, данъкът не е между 20 и 40 %, а 5-10%. Когато в тях се влагат стоки за суровини, за производство и търговия и производствени стоки се изнасят на световния пазар, вносни и износни мита не се плащат. Ако в страната се прилага определен валутен режим, той не важи в тези зони. Причините са следните:
♦ от гледна точка на инвеститора: спестява се част или целия данък, не се плаща вносно мито, трудът е евтин, чуждестранните инвеститори завладяват пазари;
♦ от гледна точка на държавата, в която е зоната: привличане на инвестиции, израждане на инфраструктура, навлизане на технологии, носят конвертируема валута и създават работни места.
Изводът е, че безмитните зони са нова форма на международен търговски обмен, те обхващат голяма част от световната търговия. В България тази дейност се регулира от Указ № 2242 за свободните зони и Правилника за неговото приложение. В Русе и Видин са създадени първите, а по-късно и в Бургас, Пловдив, Свиленград, София и др. Всяка зона е юридическо лице и има собствен вътрешен правилник.
№ 4. Устройство и компетентност на финансовата администрация. Финансови правомощия на органите на държавната власт и държавно управление с обща компетентност. Специализирани държавни органи.
Финансовата дейност е държавна дейност. Единият от субектите на финансово-правното правоотношение е държавен орган. Всички тези органи изграждат финансовата администрация.
I. Устройство:
1. Основните белези на финансовите органи са властническите правомощия и определената със закон компетентност.
2. Видове финансови органи:
А. Органи на власт и органи на управление: финансовите органи са и от двете категории, като по-голямата част от финансовата дейност се извършва от органи на управление. Органи на власт са Народното събрание, Общинските съвети, Президента, Министерски съвет.
Б. Органи с обща (които не са финансови органи, но извършват финансова дейност -Министерски съвет и др.) и със специализирана компетентност (БНБ, Сметна палата).
В. Еднолични (финансови ревизори, инспектори и др.) и колективни органи (Сметна палата, УС на БНБ).
Г. Органи с местна компетентност (регионални дирекции) или на територията на цялата страна (Главна данъчна дирекция).
ІІ. Компетентност.
Финансовите органи на всички нива в йерархията имат точно определена компетентност, права и задължения. До скоро при финансовата администрация действаше принципа, че по-горестоящ орган не може да изземва компетенции от по-низшестоящите органи, ако това се случи, атът е нищожен. По отношение на данъчното право този принцип отстъпва (ДПК). Случва се по-горен орган да изземе решаването на определен въпрос или преписка от низшестоящ орган и да ги възложи на друг равностоящ орган.
Всеки финансов орган действа в условията на обвързана компетентност, понеже финансовата дейност е изключително важна за държавата. Законодателството е ограничило финансовите органи, отнемайки им правото на преценка. Съществуват и 2-3 случая, когато финансов орган може да действа в условията на оперативна самостоятелност (например, когато президентът опрощава задължения на длъжник). Понеже се действа при обвързана компетентност, освен за физическите или юридическите лица, при неспазване на задълженията им, санкции може да има и за самите финансови органи (ДПК, чл. 252-264).
ІІІ. Властнически правомощия.
Финансовите органи, които участват във финансово-правни отношения имат две основни правомощия:
А. Издаване на властнически актове: понеже се действа при обвързана компетентност тези актове имат декларативно действие, т.е. правата и задълженията не възникват от акта, а по силата на закона. Актовете само признават, че права и задължения са настъпили, но не ги пораждат. Понеже това са парични взаимоотношения, се казва, че актовете правят задълженията ликвидни и изискуеми; в акта се определя основанието, размера и деня на падежа. Актовете на органите, действащи при оперативна самостоятелност имат констативно действие.
Б. Санкционни правомощия: всеки орган в кръга на компетенциите си може да налага санкции за неспазване на правни норми. Това са административни наказания под формата на глоби и принудителни административни мерки, от тях е изключена наказателната отговорност, която се налага само по съдебен ред.
ІV. Финансова администрация.
Тя може да се разбира в широк и тесен смисъл. В широк смисъл тя обхваща всички органи, които извършват някаква финансова дейност. В тесен смисъл финансовата администрация са специализирани държавни органи, които са компетентни изцяло или преимуществено за осъществяване на финансова дейност:
♦ БНБ - осъществява паричната и кредитната политика на държавата и я представлява в международните финансови институции;
♦ данъчна администрация - събиране и попълване на приходната част на държавния бюджет;
♦ Сметна палата - независим държавен орган, осъществяващ финансов контрол във връзка с изпълнението на държавния бюджет; контролът се извършва на две нива. В България е имало Сметна палата до 1948г., възстановена е със Закона за сметната палата.
V. Статут и правомощия на данъчната администрация. Основните белези са:
♦ данъчната администрация е част от държавното управление, по-точно от изпълнителната власт;
♦ данъчната администрация има властнически правомощия - издава властнически актове, които са задължителни за адресатите и често пъти изпълнението се осигурява с държавна принуда;
♦ дейност по практическото приложение на данъчното законодателство и събиране на държавните приходи; органи със специална компетентност;
♦ изключено е общественото начало.
Тези белези се отнасят и за органите на държавен финансов контрол, като тяхната компетентност е по-широка, защото те следят за спазването на финансовия ред в държавата.
Правомощията на данъчната администрация са:
1) право на безпрепятствен достъп до проверяваните обекти;
2) да изискват и изземват всякаква документация;
3) да проверяват счетоводството и отчетността;
4) да установяват притежаваните парични и материални ценности;
5) да изискват писмени обяснения, както от ревизираните страни, така и от трети страни;
6) да извършват ревизии и проверки;
7) да събират доказателства и да налагат мерки за обезпечаването им;
8) да установяват административни нарушения;
9) да изискват документация и сведения от трети лица;
10) мерки за обезпечаването на данъчни вземания (налагане на запори и възбрани върху имуществото на длъжника);
11) да налагат санкции (административни наказания).
Правомощия на органите на Държавен финансов контрол (уредени са в Закона за държавния вътрешен финансов контрол и Правилника за прилагането му). Органите на държавен финансов контрол извършват проверки чрез т.нар. финансови ревизии. При тях се проверяват:
1) законосъобразността на изразходване на средствата и на събиране, съхраняване, стопанисване и отчитане на имуществото;
2) по отношение на целесъобразността ревизиите засягат само дружества с над 50% държавно участие;
3) счетоводната дейност;
4) за неизпълнение на задълженията към бюджета;
5) за опазване на имуществените интереси на държавата (и във връзка с приватизацията);
6) за спазване на валутния режим;
7) за спазване на нормативни актове, уреждащи финансовата и стопанска дейност на ревизирания обект.
Основната разлика от данъчната администрация е, че държавен финансов контрол се осъществява в две форми: задължителен и факултативен. На задължителен държавен финансов контрол подлежат всички държавни и общински фирми, без значение, какъв е процента на държавна собственост в тях, както и частни юридически лица, чиито задължения се гарантирани с държавно или общинско имущество. На факултативен държавен финансов контрол подлежат всички юридически лица, фондации, сдружения с нестопанска цел, при:
а) молба на 1/10 от собствениците на компанията или съдружниците;
б) по искане на главния прокурор;
в) по нареждане на Министерство на финансите, когато законът го предвижда.
Разликата е в реализацията на резултатите от контрола. Всяка финансова ревизия приключва с три документа: ревизионна разписка (при успешно приключила ревизия), ревизионен акт (при констатирани нарушения) или с акт за начет. Актът за начет се издава, когато има основания за търсене на пълна имуществена отговорност, т.е. отговаря и трябва да възстанови изцяло причинените от него вреди. Той има особена доказателствена сила, счита се, че съдържащите се в него констатации са верни до доказване на противното. При задължителния финансов контрол се преминава през акт за начет.
При факултативния финансов контрол резултатите се предоставят на поискалия ревизията орган и ако той поиска да търси имуществена отговорност, това става не по специалното исково производство, предвидено в ДПК, а по общия исков ред.
№ 5. Финансови правоотношения. Обща характеристика. Същност и структура на финансовите правоотношения. Организационни финансови правоотношения. Възникване и развитие на финансовите правоотношения. Юридически факти.
І. Обща характеристика.
Финансовите правоотношения възникват във връзка, при и по повод на разпределението, разходването на националния доход и контрола върху тази дейност. Те възникват по повод осъществяването на държавната финансова дейност. Те са вид изпълнително-разпоредителна дейност. Едната му страна е винаги държавата, която се представлява от специализирани оправомощени държавни органи, може и двете страни да са държавни органи. Правоотношението е желано от държавата, тя има интерес от осъществяването му. Финансовите отношения съществуват само като правоотношения, не съществуват обективно в действителността, а само и по силата на правни норми.
ІІ. Финансовите правоотношения могат да се характеризират и от:
- гледна точка на субектите;
- с оглед властническия метод на регулиране;
- с оглед обекта на правоотношението;
- с оглед на настъпилите правни последици.
Финансовите правоотношения имат имуществен характер - финансови права и задължения, плащане и получаване на определени суми. Финансовите правоотношения, които нямат за обект парични средства се наричат “безобектни”, те са "помощни” и “обслужващи”. Те биват организационни (устройствени), контролни, процесуално-правни. Те осигуряват законосъобразното протичане на основните финансови правоотношения.
III. Финансовите правоотношения възникват, за да се породят финансови права и задължения. В повечето случаи носители на тези права (субект) е държавата, това са публични субектни права, в законодателната теория и практика този термин е заменен с "държавни вземания”. От другата страна стои субект, носител на задължения. Възможна е размяна на активния и пасивния субект във финансовото правоотношение.
IV. Юридически факти, пораждащи финансови правоотношения. Те се съдържат в хипотезата на финансово-правната норма (напр. печалба, оборот, сделка и т.н.), и имат цифров израз. Юридическите факти се делят на юридически действия и юридически събития. Критерий е наличието на човешка воля, насочена към пораждането на конкретни правни последици. Един юридически факт може да породи различни последици.
Във финансово-правната теория юридическият факт е действие, при което човешката воля е насочена към настъпване на определени финансово-правни последици, напр. продажбата е събитие – цели придобиването на вещ или получаването на цена. В резултат от това събитие се плашат данъци или такси, но тези последици не са желани от субектите, в малко случаи юридическите факти се разглеждат като действия.
Юридическите действия биват:
- правомерни и неправомерни. Законът не прави разлика между двата вида, затова и двата вида могат да породят правни последици;
- в тесен смисъл те са същински действия или бездействия;
- прости и сложни - с оглед на юридическия им състав.
Дали индивидуалните финансови актове са юридически факти? Дали пораждат права и задължения? Повечето индивидуални финансови актове имат декларативен характер, те не пораждат финансови права и задължения, а сами ги признават, само по изключение индивидуалните финансови актове са с конститутивно действие - т.е. играят ролята на юридически факти и пораждат права и задължения.
№ 6. Субекти на финансовите правоотношения. Финансова правосубектност. Субектен състав. Активни и пасивни субекти.
І. Субекти на финансовото право - кръг от лица, потенциални носители на финансови права и задължения. Субект на финансовите правоотношения е по-тясно понятие. Всеки субект на финансовото правоотношение е и субект на финансовото право, но конкретни права и задължения стоят зад всеки субект на финансовото правоотношение, а не абстрактно, както при "субект па финансовото право”.
ІІ. Възникване на финансовата правосубектност. Изключение е че, в данъчното и финансовото право, носители на права и задължения могат да бъдат формирования, които нямат качеството "юридическо лице" (граждански дружества по Търговския закон и ЗЗД, както и търговски представителства, които нямат право на стопанска дейност на територията на България). В данъчното право това формирование получава самостоятелен данъчен номер и доходите му се облагат. Данъчното право ги приравнява, чрез правна фикция, на юридическо лице и като такива стават носители на права и задължения. Финансовата правосубектност е вторична и по принцип следва някакво гражданско правоотношение. Тук обаче финансовата правосубектност е първична и е възникнала, без да е налице гражданско или търговско правоотношение.
Субекти са:
1. физическите лица - стават субекти на правото от раждането си;
2. финансовите органи - могат да участват във финансово правоотношение от момента, в който придобият качеството държавен орган, т.е. от момента на учредяването си (цялата данъчна администрация е едно юридическо лице). /Когато става дума за държавни органи не може да се говори зa права и задължения, защото те са правна фикция; говори се за компетентност и правомощия/;
3. юридически лица - придобиват правосубектност от деня на регистрацията си, от вписването си в търговския регистър към държавните съдилища. Носители на права и задължения до регистрацията на вече работещо юридическо лице са конкретните физически лица. Държавата е титуляр във всяко правоотношение, а държавният орган е неин представител.
ІІІ. Субектна структура на правоотношението.
По принцип всяко правоотношение се състои от два правни субекта. Затова се говори за двустранна субектна структура. Правоотношението възниква, развива се н се прекратява между две страни. При финансовото право има едно изключение - тристранна субектна структура, състояща се от три правни субекта - държавата, юридическо лице и Българска народна банка. Това се случва само при разходването на бюджетни средства - един субект се разпорежда средствата да бъдат отпуснати, втори ги получава, впоследствие разходва, като това става чрез БНБ, която има контролни права и задължения. Тя има контролни правомощия и надмощно положение спрямо другите два субекта. Контролът е за законосъобразност и за целесъобразност. При констатирани нарушения БНБ може да откаже превеждането на сумите.
ІV. Активни и пасивни правни субекти.
В гражданското и търговското право субектите се делят на активни и пасивни, в зависимост от това, кой е носителят на права (активен) и на задълженията (пасивен).
При финансовото правоотношение:
1. финансовите правоотношения са властнически и не е приемливо един субект, който е носител на властнически правомощия да е и пасивен субект. Затова се възприема друга концепция - активен субект е този субект, който упражнява властнически правомощия, т.е. всеки активен субект е държавата. Това важи за публичното право - не винаги има покритие между активния субект и носителя на правата;
2. по-голямата част от финансовите правоотношения имат финансов характер. Когато имаме два държавни органа, преценката се извършва с оглед конкретното правоотношение и се установява, кой упражнява по-големи властнически правомощия.
Видове субекти - всеки субект на правото е и субект на финансовото право, като във финансовото право има и субекти, които са субекти само на финансовото право (първичната правосубектност).
№ 7. Финансови актове. Обща характеристика. Видове финансови актове. Съотношение между финансовите и административните актове.
1. Финансови актове. Обща характеристика.
Финансовата дейност се осъществява чрез нормативни актове, финансови планове и индивидуални финансови актове. Индивидуалните финансови актове се издават във всички сфери на финансовата система. На практика финансовата дейност не може да се осъществява само и единствено на базата на нормативни актове, ако не бъдат издадени н съответните индивидуални финансови актове.
Индивидуален финансов акт - той индивидуализира, прави ликвидно и изискуемо, посочва размера, падежа, адресата, правното основание. Тези актове освен финансови, са и индивидуални административни актове. Като такива трябва да отговарят на изискванията на чл. 2 от ЗАП. Във финансовото право няма аналогична правна разпоредба. По отношение на законосъобразността се прилага чл. 41 от ЗАП, а в данъчното право – ЗАНН.
Индивидуален финансов акт - терминът се употребява като родово понятие. То е само доктринално.
Между всеки закон и субекта, към който е насочен има посредник, който да изясни н конкретизира закона. Това са органите на изпълнителната власт, които правят закона изпълняем, чрез актовете, които издават. Освен това се създават нови и задължителни правила за поведение, които доразвиват закона.
Нормативни актове са тези актове, с които се създават правни норми. Влизат в сила в 3-дневен срок след тяхното обнародване. Действат на територията на цялата страна, спрямо неограничен кръг от субекти, има повторяемост на изпълнението. По тази причина нормативните актове не се изпълняват, а се прилагат. Има специален ред за прекратяване на действието им.
Индивидуалният административен акт е акт, който насочва нормите към субекта, действа само по отношение на лицата, които са неин адресат, не се говори за териториален обхват, действието им се прекратява с изпълнението на задълженията. Има еднократност на изпълнението.
2. Белези на индивидуалните финансови актове:
1) израз са на волеизявлението на държавния финансов орган, от който се пораждат права и задължения. Има разлика между материално-техническите действия, следващи волеизявлението и самото волеизявление;
2) дали волеизявлението е на държавен орган с обща или със специализирана компетентност;
3) формата, т.е. начина на изразяване на волеизявлението има двояко значение - по отношение на валидността на акта и във връзка с доказването на юридическия факт. Всички индивидуални финансови актове са в писмена форма и по установени образци. Изключение е само отказа за мзаване (спазване??) на индивидуални финансови актове, когато е налице мълчалив отказ;
4) това е властнически акт. Издаден е едностранно, без да има съгласуване на волите между автор и адресат (дори често против волята му). Издаването може да стане по повод на молба (сезираща воля). По често това става на базата на подадена от лицето декларация, като е налице деклариране на факти, неизгодни за лицето. От юридическа гледна точка декларацията е извънсъдебно признание и няма обвързваща сила за държавните органи. Ако желаят, те могат да извършат проверка;
5) индивидуални финансови актове се издават въз основа (трябва да съответства на принципите) и в приложение / изпълнение (трябва да е в синхрон) на закона. Издаването на актове трябва да с предвидено в закона. Индивидуалните финансови актове не са нормативни актове, не са правораздавателни. Финансовата администрация има права и задължения да издава индивидуални финансови актове. Всички индивидуални финансови актове, израз на обвързана компетентност подлежат на обжалване, а тези, които са израз на оперативна самостоятелност не подлежат;
6) индивидуалните финансови актове решават въпроси, свързани с практическата финансова дейност на държавата;
7) индивидуалните финансови актове в огромното си мнозинство са актове с декларативно действие. Изискуемост - когато задължението на едно правно задължено лице стане изнскуемо, тогава органа може да търси изпълнението. От този момент, от който адресатът на задължението не разполага повече с възможност да определи сам момента на изпълнение. В правото задълженото лице има два варианта само да избере, кога да плати: когато в нормативния акт е предвиден срок за доброволно изпълнение на задължението и когато административния или финансовия акт не е станал окончателен.
8) индивидуалните финансови актове са скрепени с държавната принуда.
3. Разлика между индивидуален финансов акт и индивидуален административен акт - 4 основни пункта:
1) по отношение на повода за тяхното издаване. Индивидуалният административен акт най-често се издава по молба, а финансовият - служебно (понякога по декларация);
2) по отношение на характера на акта - повечето индивидуални финансови актове са с декларативен характер. Институт на данъчен (финансов) автоматизъм - актът може да не се издаде, но този правен институт се гарантира събирането вземанията на държавата в срок и с икономия на средства;
3) по отношение на обжалването. Има два аспекта:
♦ във връзка с реда на обжалване: при индивидуалните административни актове се прилага 3АП, а за една категория индивидуални финансови актове – ЗАП, а за друга - Данъчно-процесуалния кодекс. Данъчен акт трябва първо да се обжалва по административен ред и чак тогава по съдебен ред. При обжалване на индивидуални финансови актове по съдебен ред контролът все още е по законосъобразност, с решението на съда може да се отмени акта на основата на друг порок, който не е посочен в жалбата;
♦ вън връзка с празния режим на жалбата - в административното право тя спира изпълнението, при индивидуалните финансови актове не спира изпълнението. Принцип във финансовото право е - първо плащаш, после обжалваш;
4) по отношение на изпълнението - финансовият процес е по-близо до гражданския, отколкото до административния процес. Прилага се Данъчния процесуален кодекс и ГПК, понякога ЗАП.
4. Видове индивидуални финансови актове: 6 класификации:
1) в зависимост от това, дали признават права или налага задължения - облагоприятстващи и утежняващи. Облагоприятстващите влизат в сила в момента на издаването си, а утежняващите в по-късен момент и не пораждат задължения, ако адресатът не бъде уведомен, което се удостоверява с подпис. Задълженията може да са в три посоки:
♦ да се направи нещо;
♦ да на се направи нещо;
♦ нещо да се даде.
2) с оглед на това, дали с актът тепърва възникват права или се увеличават, или той признава вече съществуващи права и задължения, се делят на декларативни и конститутивни;
3) в зависимост от това, дали актът възлага задължения от личен характер, или не - акт,който всеки може да изпълни е интуитоперсонен;
4) по отношение на това, кой орган ги издава;
5) общи ненормативни актове - неопределен, но определяем кръг от субекти и еднократност на изпълнението;
6) с оглед на това, дали е израз на оперативна самостоятелност, или на обвързана компетентност.
Изисквания за законосъобразност на индивидуалните финансови актове:
- да са издадени от компетентния орган;
- да е съобразен и да съответства на закона,
- да е в съответствие с целта на закона;
- да е спазено производството по издаването;
- да е спазена нормативно-установената форма.
№ 8. Усложнения в развитието на финансовите правоотношения. Промени във фактическите състави и страните на правоотношенията.
За да възникне едно правоотношение са необходими правна норма, юридически факт и два субекта. Усложненията са две групи: свързани със субектите (1) и свързани с фактическия състав (2).
1. Усложнения по отношение на физическите или юридическите лица (3 типа):
♦ отговорност за чужд финансов дълг. Налице е едно правоотношение, при което държавата е носител на субектни права, а от друга страна е физическо или юридическо лице, което има финансов дълг. В тази схема едно трето лице, на някакво правно основание встъпва или ще бъде привлечено на мястото на титуляра-длъжник и така ще отговаря за чужд дълг. Тази промяна се извършва ех lege, а не по договаряне на страните.
♦ Сходни институти са: заместване в дълг и встъпване в дълг. При заместването в дълг титулярът-длъжник изчезва и на негово място идват едно или повече лица. Този правен институт не е уреден. Регламентирано е само встъпването в дълг, при което титулярът продължава да носи отговорност за собствения си дълг, но заедно с него отговаря и трето лице. Докато в гражданското право отговорността е солидарна, във финансовото право тя е последваща.
Има два случая за приложение на този институт:
- при неправомерно действие на трето лице;
- когато третото лице само се постави в положението на длъжник. Има държавно вземане, което е гарантирано от трето лице по негова воля, а не когато дойде време за погасяване на вземането, т.е. поръчителство. В данъчното право поръчителството е възможно и по ЗМДТ (обитателят на имота е данъчно задължен да плати данъка на имота).
В гражданското право солидарността възниква по силата на закон или договор. Във финансовото договорна солидарност е недопустима. Отговорността на съдлъжниците е (т.е. при пасивна солидарност) - всеки отговаря за целия дълг.
Този длъжник, срещу когото държавата насочи искането не може да възразява, защо е избран, когато някой от длъжниците плати, отговорността отпада и с това приключва финансовото правоотношение и възниква ново правоотношение - този, който е платил, може да иска с регресен иск от останалите длъжници съответната част от дълга. Отговорността между солидарните длъжници е - дължи се по равно. Приложението на този институт е само при същинските финансови правоотношения, само по силата на закона и в интерес на държавата.
Разликата между чистата солидарност и отговорността за чужд дълг е, че при отговорността за чужд дълг отговорността възниква впоследствие.
правоприемство - преди да е приключило правоотношението пасивният субект се заменя с друг, по силата на закон. Прилага се при същинско и при организационно правоотношение, защото финансовите права и задължения могат да преминат върху правоприемниците, стига да не са вързани с личността на ответника или кредитора. Правоприемството е познато и при физическите лица, и при юридическите лица - и в двата случая правоприемниците са същите, както в гражданското право. При физическите лица наследниците по гражданското право са и правоприемници по финансови права и задължения. Ако се приеме наследството, се добива неограничена отговорност за задълженията на наследодателя. Отказът от наследство става с нотариален акт. При юридическите лица правоприемството се прилага в резултат на преобразуване на юридическото лице (сливане, вливане, разделяне).
2. Усложнения, свързани с фактическите състави - при отпадане на юридически факт или промяна в правното положение:
А) При тази хипотеза имаме възникнало правоотношение след осъществяването на един юридически факт, след което се установява, че този факт не е настъпил и не е годен да породи финансови последици. Тогава става въпрос за правния институт на ”вторично правоотношение по връщане” - то трябва да коригира правните последици в съответствие с юридическия факт. Преди да върне недължимо полученото данъчният орган служебно проверява, дали длъжника няма задължения към държавата, за да направи компенсация. Това задължение трябва да е изискуемо (без значение от произхода и размера). Компенсацията може н да е частична (с остатък), но прихващането или връщането може да бъде осъществено. След постъпване на молбата данъчният орган трябва да извърши проверка или ревизия и да издаде данъчен финансов акт, с който да признае, т.е. да уважи или да откаже прихващането и връщането. Ако молбата е основателна, се издава разпореждане за права и задължения.
Б) Втори правен институт е "промяна на обема на юридическите факти". Юридическият факт трябва да има цифров трал. Без значение е, на какво се дължи промяната в обема (в следствие на грешка, или на умишлени действия, или по вина на финансовия орган). Правните последици трябва да бъдат преведени в съответствие с юридическия факт. Съществува една особеност: при всички случаи се заплащат лихви върху допълнителната сума. Лихвите са гражданска отговорност за забава, а не санкция.
В) усложнения, по повод заобикаляне на финансови задължения и симулативните сделки. Това се разглежда във финансовото право във връзка с ролята на сделките, като юридически факти за възникване на правоотношения. Заобикалянето на финансови задължения означава, с правно позволено средство да се постига забранен финансово-правен резултат. Въпросът е, след като една сделка е сключена при заобикаляне на закона, дали е годен юридически факт за възникване на правоотношение н дали се плащат данъци и такси? Ако се разкрие сделка, при което е платено по-малко или изобщо не е платено, тя не се разваля, а се доплаща със съответните лихви, при условие, обаче, че не става дума за престъпление. Особености: разкриването на подобни сделки не е скрепено с време. В правото има принцип, че писмени доказателства се оборват с писмени доказателства, т.е. възможно е със свидетелски показания да се докаже измамата. Във връзка със симулацията във финансовото право се въвежда правния институт на свързаните лица и правния институт на "относителна недейственост на сделките в данъчното право”.
№ 9. Санкции, налагани за нарушения на финансови правни норми. Особености. Видове санкции. Принудителни административни мерки.
1. Санкции, налагани за нарушения на финансови правни норми.
Доколкото финансовите правоотношения са властнически, тяхното изпълнение е скрепено със санкции, под формата на юридическа отговорност. Санкцията се свързва с 4 вида отговорност: наказателна, гражданска, административна и дисциплинарна. Те могат да бъдат кумулирани, с едно изключение - не може да се кумулира наказателна и административна отговорност, защото едно деяние не може да е едновременно административно нарушение и престъпление.
Ако деянието е с no-ниска степен на обществена опасност, се търси административна отговорност, а ако е с по-висока - наказателна. За едно и също финансово нарушение освен санкции, могат да се налагат и принудителни административни мерки.
Санкциите и принудителните административни мерки може да са:
- във финансово-правната норма,
- в края на нормативния акт,
- в друг финансов закон;
- в закон от друг отрасъл на правото.
2. Видове санкции:
А) наказателна отговорност - когато едно финансово нарушение е с висока степен на обществена опасност и е въздигнато от закона в престъпление - например митнически нарушения, като финансовият орган разполага с възможност и компетенции само да констатира наличието му. Това може да стане с данъчни ревизии, одитиране на държавния вътрешен контрол, проверка и т.н. Финансов орган няма право да налага санкция, свързана с наказателна отговорност. Тя се търси по съдебен ред по НПК. Финансовата администрация само уведомява компетентния орган.
Б) дисциплинарна отговорност - установена с Кодекса на труда. При извършване на нарушения, когато нарушителят се намира в трудово правоотношение. Рядко срещано наказание, когато става дума за финансово престъпление. Дисциплинарната отговорност се налага от съответния ведомствен ръководител. Дисциплинарното наказание е забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.
В) гражданска отговорност - във финансовото право има различни наименования: имуществена, отчетническа или нотариална. Гражданската отговорност има обезщетителен характер. Целта е да се репарира, да се възстановят щетите. Във финансовото право се говори за вреди. Гражданската отговорност за финансови нарушения се носи тогава, когато в резултат на финансови нарушения са причинени вреди. За разлика от наказателната и дисциплинарната отговорност, въпреки че гражданската отговорност се разглежда във финансовото право (резултат е от упражнен финансов контрол), тя не се покрива изцяло с това понятие в гражданското право. Разликите са:
1) става дума само за имуществени вреди, защото закона не допуска причиняване на неимуществени вреди на юридически лица;
2) във финансовото правоотношение гражданската отговорност е само деликтна и възниква само по силата на закона;
3) при гражданска отговорност се начисляват лихви от момента, в който лицето е в забава, т.е. от настъпването на падежа. Във финансовото право лихвите се начисляват от момента на причиняване на вредите или ако той е неизвестен, от момента на откриването им.
4) в гражданското право гражданската отговорност покрива действително причинените вреди, плюс пропуснатите ползи, плюс неимуществените щети. При финансовото право тя включва само действително причинените вреди.
Г) Административна отговорност (най-широко разпространената). Проявява се основно като глоба. Характеристики:
1) По отношение на начина на определяне на санкцията. Често административните нарушения носят вреди, чиито резултат има числов израз. Размерът на глобата е на база на вредоносния резултат, т.е. съществува права зависимост със санкцията.
2) Класическият способ за определяне на глобите във финансовото право е в относителната определеност. Често за база служи минималната работна заплата, защото по-лесно се отчитат инфлационните процеси. /Върху глоба не текат лихви/.
3) Често санкцията се определя и като глоба в размер "п” пъти размера на укрития данък. Отчита се степента на обществена опасност на деянието. Предварително се определя размерът на глобата/санкцията, така на решаващия орган се отнема възможността за преценка на обстоятелствата.
4) Когато нарушението се извършва от две или повече лица има съучастие и всяко лице подлежи на санкция. При солидарна отговорност всяко лице носи отговорност за цялата щета. Ако се отнася за глоба - всяко лице носи самостоятелна отговорност, т.е. има определена за него глоба.
5) Според Закона за държавните такси, ако нарушителят внесе държавната такса преди издаване на наказателно постановление: глобата се събира с 50 % по-малко. В административното право това е непознат способ. В ЗАНН има давностен срок за съставяне на наказателен акт или издаване на наказателно постановление. В данъчното право давността е друга. За финансово нарушение тя е една година от откриването му или пет години от извършването.
3. Принудителни административни мерки.
Уредени са в ЗАНН, чл. 22/23. Имат най-широко приложение във финансовото право, защото имат по-голям ефект. Принудителните административни мерки се прилагат масово и в съчетание със санкции. Те са три основни вида: превантивни, преустановителни и възстановителни.
А) превантивни принудителни административни мерки - във финансовото право само в Указ 1074 има ограничение за заемането на материално-отговорни длъжности от лица, извършители на престъпление, в качеството си на отчетник.
принудителни административни мерки
Финансово право Административно право
1. Прилагат се спрямо физически и юридически лица. 1. Прилагат се спрямо физически лица.
2. Налагат се само от данъчните органи, т.е. от финансовата администрация. 2. Освен съответните държавни органи, ПАМ могат да налагат и органи на обществени организации.
3. Свързани са с неблагоприятни последици от материално естество. 3. Свързани са преди всичко с личността на дееца.
4. Приемат се само и изключително в интерес на държавата и обществото. 4. ПАМ могат да бъдат приети интерес на държавата и обществото.
При ревизии, проверки, одити контролните органи констатират нецелесъобразни и незаконосъобразни действия, довели до имуществени вреди. Принудителните административни мерки, както и санкциите могат да се предприемат, само когато е налице незаконосъобразност, не могат да се налагат при нецелесъобразни действия. В такива случаи се правят препоръки и т.н. и се сигнализира висшестоящия орган. Често срещани принудителни административни мерки в сферата на бюджета са ограниченията или спиране на финансирането при неправомерно разходване на бюджетни средства, нарушения на бюджетната и финансовата дисциплина, отклоняване на средства, непредоставяне на отчети. Подобно е и блокирането на сметки и влогове при неизплатени финансови задължения, целят се следните неща:
а) принуждаване на лицето да изплати задълженията си;
б) ако се стигне до принудително изпълнение се осигуряват средства за него;
в) отнемане на лиценз или разрешение за извършване на определена дейност;
г) отнемане на предмета на нарушението.
№ 10. Финансови вземания и финансови задължения. Обща характеристика. Публични вземания. Системи за определяне на размера на публичните вземания. Производство по определяне на размера на публичните вземания.
І. Обща характеристика.
Всяко финансово правоотношение поражда права и задължения. В случая става въпрос за правоотношения, които наричаме същински финансови правоотношения.
Вземанията са три основни вида:
а) финансови вземания - всички субективни права, с финансов произход, няма значение, кой е носител на правото;
б) публично-финансови вземания - субективни права с финансов произход и с носител държавата;
в) публични вземания – по-широко понятие, субективни права на държавата, в които се включват и вземания с нефинансов произход (глоби, конфискации и т.н.).
Според ДПК вземанията са публични и частни. Чл. 13 урежда публичните вземания. Частните са с гражданско-правен произход и др.
ІІ. Видове публични вземания: с финансов произход (А) и със санкционен произход (Б).
А) финансов произход - те са най-важни. Освен същинските данъци към тях спадат и митата и таксите. Те са с данъчен характер, защото се определят едностранно от държавата, но за разлика от същинските данъци се събират на различно правно основание и постъпват регулярно в бюджета. Принципът е колкото приходът е по-голям, толкова падежът е по-кратък.
Б) санкционен произход - те са с наказателен или административен произход (в резултат на глоби, принудителни административни мерки, конфискации и др.). Имат двуяка функция (1); постига се целта на наказанието и (2); възстановяват се причинените щети. Имат малък дял в бюджета.
За разлика от вземанията с финансов произход, чиито размер държавата се стреми да увеличава, тук е точно обратното, защото целта е принуждаване към спазване на обществения ред.
В) Вземания с гражданско-правен произход - резултат от участието на държавата в правоотношения, в които тя участва не като власт, а е равнопоставен субект. Те са две групи:
(1) вземания с договорен характер;
(2) вземания, почиващи на деликтно основание. Цел е възстановяване на причинените вреди, няма приход в бюджета.
Г) публични вземания - други държавни вземания, подобни на В) - от приватизация, непотърсени печалби от лотария и неизправни стипендианти.
ІІІ. Системи за определяне на размера на вземанията.
1. Начин на определяне - за тези със санкционен характер се прилага ЗАНН и НК, при тези с гражданско-правен произход, ако основанието е деликтно, размерът зависи от вредите, ако са вземания при договорни отношения, размерът зависи от договореното.
2. Системи за определяне на размера на вземанията: 2 основни вида:
а) постоянни (твърди) размери - вземането е определено в някаква абсолютна стойност за всички субекти в самата финансово-правна норма (най-често при таксите, рядко при данъците);
б) променливи (подвижни) - варират, изискват правна или техническа дейност, за да бъде определен размерът на вземането. Съществуват два критерия - облагаема основа и данъчна ставка.
Облагаемата основа е величина, която се получава чрез трансфер на отчетения данъчен резултат за данъчни цели, чрез завишаване или намаляването му, т.е. "дохода”. Има две системи -пропорционална и прогресивна. При пропорционалната вземането не е в абсолютна стойност, а от закона се извеждат критериите, от които ще зависи определянето размера на данъка. Ставката е константна. Ако се предвижда различна ставка за различни фактически състави също. При прогресивната система и двата критерия имат еднакво значение. С увеличаване на основата расте и данъчната ставка. По принцип има две прогресии - обикновена и етажна. При обикновената се гледа горната граница на основата и се облагат по най-високия процент за дадения вид. Изводът е, че пропорционалната е по-подходяща за доходите на юридическите лица, а прогресивната - за физическите.
IV. Производство.
При някои вземания няма производство, няма технически действия по установяване на вземанията.
1. Процедурата е по ЗАНН и НПК.
2. При липсата на разгърната процедура се прилага финансов автоматизъм.
З. Има и технически и правни действия по установяване на вземането - същинско правоотношение. Има 4 етапа:
- подаване на декларации - посочва се облагателната основа, задължителна фаза. Задължението за подаване на декларация е независимо от това по плащането. Обикновено субектът е един и същ, но може да има и разминаване. Данъчният орган не е обвърза с твърденията в декларацията. Понякога имат паричен израз, ако няма, следва процедура по трансформация;
- издаване на индивидуален финансов акт, който има декларативен характер;
- оспорване на индивидуален финансов акт - при правен интерес. Актът може да се обжалва по две линии - основание и размер. Става по ЗАП.
№ 11. Прекратяване на финансови правоотношения. Изпълнение на публичните вземания. Видове изпълнение. Срокове при изпълнението. Гаранции за изпълнение. Привилегии.
І. Прекратяване на финансово правоотношение.
Случва се при изпълнение на финансовите задължения (прекратяване на задължението и погасяване на вземането). Погасяването е по-широк термин, включва всички законодопустими способи за заличаване на финансовия дълг. Изпълнението е по-тясно понятие и е най-честия и най-желан способ за погасяване. Други способи са опрощаване, финансова амнистия, погасителна давност, компенсация. При изпълнението има постъпление на средства в бюджета, при останалите няма, въпреки погасяването на задължението.
ІІ. Видовете изпълнение - са доброволно и принудително. Правните последици са едни и същи - финансовото правоотношение се прекратява, задължението се погасява, и в двата случая има постъпление в бюджета.
Доброволното изпълнение на публичните държавни вземания е уредено в ДПК. Субсидиарно се прилага ГПК, както и разпоредби в отделни финансови закони. Предпоставките за започване на изпълнението са следните:
- да е налице едно изпълнително право;
- вземането да е налице, определено по основание и размер;
- вземането да е изускуемо (да е настъпил падежа);
- да има издаден индивидуален финансов акт (в повечето случаи, но не е условие);
- вземането трябва да бъде безспорно (да има силата на присъдено нещо) - да са изчерпани възможностите за оспорване. Това не се отнася за данъчното право, в чл. 110 от ДПК пише, че “... в 14-дневен срок от връчването на данъчния ревизионен акт, лицето трябва да изпълни данъчно задължение, иначе – принудително изпълнение...";
- вземането не трябва да е разсрочено или отсрочено.
Субект на изпълнението:
1) финансовият длъжник (адресатът на индивидуалния финансов акт);
2) правоприемство - в зависимост от частта на дълга, което приемат, отговарят за задължението;
3) трето лице - може да бъде всяко лице, такова плащане не е свързано с личността на длъжника. Финансовите задължения са непрехвърляеми. Държавата е длъжна да приеме плащането. Държавата не е длъжна да търси изпълнение от трето лице. Няма значение за нея какви са отношенията между длъжника и третото лице. Ако обаче съществува уговорка за прехвърляне на дълга - това не обвързва държавата, тя продължава да търси задължението от титуляра- длъжник.
ІІІ. Начин на изпълнение. Принципът е - дължи се изцяло и в срок. Може и разсрочено и отсрочено по чл. 147-155 от ДПК. Това става с молба до органа, който преценява в условията на оперативна самостоятелност. Във финансовото право няма безсрочни задължения, срокът зависи от характера на вземането и може да варира от 3 дни до една година. Има обвързана компетентност на финансовата администрация по отношение на сроковете. Съществуват привилегии за предварително изпълнение, които имат стимулираш ефект.
Принудителното изпълнение се прилага, когато длъжникът не плати в срок, той изпада в забава. Има 3 вида:
а) в резултат на неспазване на срока и при забава се дължат лихви, равни на основния лихвен процент + 10 пункта;
б) административна отговорност - глоба;
в) възможност данъчният орган да пристъпи към принудително изпълнение - до това води забавата. Разходите са за сметка на длъжника.
ІV. Гаранции - правни способи, които държавата създава, за да обезщети вземанията. Те са многобройни, но могат да се обособят в две групи:
1) Гаранции в широк смисъл - всички гаранции в законодателството. Те са превантивни способи, целта е да не се стига до неизпълнение на задълженията. Те са 9:
- финансов автоматизъм - част от вземанията на държавата с данъчен произход се събират служебно, без издаване на данъчен ревизионен акт;
- компенсация - когато има нещо надвнесено;
- отговорност за чужд финансов дълг - трето лице плаща задълженията, то отговаря заедно с длъжника за това, което не е събрано;
- поръчителство;
- отстъпка при своевременно внасяне на данъка;
- 5-годишна погасителна давност - установява се основанието за спиране и прекъсване на давността. След прекъсването следва нов 5-годишен давностен срок;
- принудително изпълнение (след неплащане в срок и забава);
- предварително плащане (патентен данък, съдебни такси);
- подаване на декларация.
2) Гаранции в тесен смисъл. Същински гаранции, предимно в производството по принудително изпълнение. Те са два вида:
- общи;
- специални.
Когато длъжникът няма достатъчно средства да плати и не може да удовлетвори всички кредитори, се образува изпълнителен процес, независимо от кредиторите и задълженията. Съдията-изпълнител проверява, има ли задължения към държавата, ако има такива държавата служебно се привлича като присъединил се кредитор. В този процес тя се нарича взискател и се удовлетворява с предпочитание.
V. Ред за погасяване на задълженията към държавата.
Той е един и същ и при доброволното и принудителното изпълнение и е:
1) разноски;
2) лихви;
3) главница.
Ако длъжникът има две или повече задължения към държавата и сумата не е достатъчна да се погасят всички задължения, принципът е: погасява се първо по-старото задължение. При две и повече задължения, падежа на които е настъпил по едно и също време, задълженията се изпълняват пропорционално. Когато финансовите задължения имат акцесорни задължения се плаща по същия ред. Приема се, че задължението е погасено, когато се погасят и трите съставки - разходи, лихви и главница.
Когато има надплащане - процедура по проверка, дължи ли се нещо, ако не и дали сумата трябва да се върне, проверява се, в кой е грешката. Ако тя е в данъчния орган, надвнесеното се връща с лихва, ако грешката е в длъжника, надвнесеното се връща без лихва. За да се реализира тази възможност данъчният орган трябва да се сезира с молба. Възможно е и процедурата да се извърши и служебно.
№ 12. Принудително изпълнение на публичните вземания. Обща характеристика. Органи. Предпоставки. Способи за осъществяването на принудителното изпълнение.
І. Обща характеристика.
Принудителното изпълнение е другият вид изпълнение след доброволното, в резултат на което се достига до прекратяване на финансовото правоотношение и наличие на постъпление в бюджета. Правният ефект е един и същ, но способите са различни. Принудителното изпълнение е способ на държавна принуда, а при доброволното изпълнение това става по волята на длъжника.
1. Предпоставки за започване на принудителното изпълнение – идентични с тези при доброволното, плюс допълнителни.
а) длъжникът да е изпаднал в забава;
б) държавният изпълнителен орган да е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника.
/Ако задължението е било разсрочено н настъпи падежа на някои от частите и длъжникът не плати, принудителното изпълнение се предприема за цялото вземане, т.е. премахва се ефекта на разсрочването. Ако изпълнението е било отсрочено, принудителното изпълнение може да започне едва след настъпване на новия срок./
2. Компетентни органи - това са т.нар. публични изпълнители. Те са служители на Агенцията за държавни вземания. Прилага се ДПК и субсидиарно ГПК. Структурата и правомощията на тези органи са уредени в Закона за събиране на държавните вземания. Страни в производството по принудителното изпълнение са: (1) данъчната администрация с нейните органи и Агенцията за държавни вземания и (2) данъчни субекти.
ІІ. Предпоставки.
Изпълнителен титул. Изпълнителният титул е документ, в който е посочено субектното право на държавата да получи определено вземане, основанието и размера на вземането и субекта, който трябва да плати задължението.
Няколко вида актове:
1. Всеки финансов акт - индивидуален акт, данъчен ревизионен акт, митнически и т.н. Наличието им е достатъчно да започне принудителното изпълнение, без съдебен акт.
2. Съдебни актове - държавни вземания със съдебен произход - необходимо е издаване на изпълнителен лист (само един път, копие не се дава).
3. Наказателно постановление - глобите - подлежат на принудително изпълнение и не е необходимо производство по издаване на изпълнителен лист и изпълнително дело. Преминава се през определена процедура - издава се акт за констатация на нарушението, въз основа на който се издава наказателното постановление. Актът за констатация не е изпълнителен титул, наказателното постановление не може да обхваща неща, които не са констатирани в акта.
4 Данъчна декларация.
5. Данъчно съобщение - за определяне на данъка и срокът, на който е изтекъл (това е недоразумение, защото това не е акт и не може да бъде изпълнителен титул).
6 Покана. Преди да започне принудително изпълнение данъчният орган изпраща покана за доброволно изпълнение. Това е последна възможност за длъжника да изплати дълга. Има санкции за органите, които не спазят това изискване.
ІІІ. Основание за спиране на изпълнителни действия.
1. Спиране без да се начисляват лихви.
2 Когато длъжникът е поставен под запрещение.
3. При отиване на редовна военна служба.
4. При смърт.
5. Когато в хода на принудителното изпълнение възникне предпоставка за прихващане.
След спирането данъчният орган не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извърши действия по обезпечаване на вземането.
IV. Основания за отмяна на изпълнителни действия. 6 варианта:
1. Когато задълженията и направените разноски се погасят изцяло, плащането може да стане по всякакъв начин.
2 Когато актът, с който се установява принудителното изпълнение е обявен за нищожен, обезсилен и отменен.
3. При смърт на длъжника и когато няма наследници, т.е. те са се отказали от наследството.
4. Когато е направена преценка, че вземането е несъбираемо, т.е. изчерпани са всички правни способи и продължението на процедурата е икономически неоправдано.
5. Когато с акта на висшестоящ орган или съд се отмени решението или акта, въз основа на който се извършва принудителното изпълнение.
6 Други, предвидени в ДПК случаи.
/При прекратяване на производство органът по принудително изпълнение вдига служебно и наложените запори и забрани./
V. Способи за принудително изпълнение.
♦ запор – изпълнителен;
- обезпечителен;
♦ опис.
При описа принудителното изпълнение се насочва към движимите и недвижими вещи на длъжника. Различава се от възбраната, която е обезпечителна мярка за бъдещо вземане и е само върху недвижими вещи.
При запори - обезпечителният запор се налага спрямо вземанията и движимите вещи на длъжника. Тук няма изпълнение, цели се запазване на статуквото.
При изпълнителния запор изпълнението се насочва към трето лице, като му се нарежда да преведе дължимата сума на държавата.
Дали ще се приложи запор или опис зависи от преценката на органа по събиране на държавните вземания. Двата способа се използват алтернативно или кумулативно. Принцип при описа е, да се описват само вещи, които могат да покрият вземането, а не всички.
№ 13. Производство по принудително изпълнение на публичните вземания. Действия по изпълнението. Запор. Публична продан. Защита срещу принудително изпълнение.
I. Участници в производството по принудително изпълнение.
1. Органът по принудително изпълнение.
2. Публичен взискател (държавата).
3. Длъжниците или техните наследници, както и трети лица, когато не са изпълнили служебните си задължения.
4. Трети лица със самостоятелни права върху обектите на изпълнение.
5. Обезпечените кредитори, разполагащи с ипотеки или възбрани, вписани преди започването на принудително изпълнение.
Към производството могат да се присъединят и други кредитори в четири случая: (1) кредитори или взискатели, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнявали права на задържане на веща.
IІ. Изпълнителен запор от процесуална гледна точка:
- изпълнителният орган трябва да установи, какви вземания има длъжника и спрямо кого: от банки, от трети лица, вземания по ценни книжа, по изпълнителни листове. После държавният орган преценява, кои вземания да запорира. След това трябва да изпрати покана за доброволно изпълнение. Длъжникът отговаря с цялото си имущество пред кредитора. Всички вземания може да бъдат запорирани, но при някои вземания има ограничения и запор може да се наложи само върху част от тях, а не върху ”несеквестируемо имущество”. Принудителното изпълнение се насочва към цялото имущество, с изключение на:
1. Трудово възнаграждение, обезщетения, пенсия, стипендия в размер до 150 лв.
2. Сумите по сметки в размер до 150 лв. за всеки член от семейството на длъжника.
3. Издръжките, които са определени от съда.
4. Обезщетения по социални осигуровки, помощи и др.
Ако длъжникът няма собствено имущество, влогове или вземания, а другият съпруг притежава такива, ако са придобити по време на брака, след 1985г., се счита, че е придобито поравно и принудителното изпълнение може да бъде насочено към съпруга. Държавният орган праща запорно съобщение на трето лице, с което нарежда да не плаща на длъжника, а направо на държавния орган. Това писмо е задължително за третото лице, то не може да възразява или да обжалва.
От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от право да се разпорежда с вземания или вещи. Също така под страх от наказателна отговорност не може да изменя, поврежда или унищожава вещта. Последствията настъпват от момента на получаване на призовката за доброволно изпълнение. Извършените от длъжника разпореждания с вещта са недействителни спрямо взискателя. На него и кредиторите не могат да бъдат противопоставяни прехвърляне и учредяване на вещни права, ако те не са били вписани преди възбраната.
В тридневен срок от връчване на запорното съобщение третото лице трябва да каже, дали признава вземането на длъжника и дали е готов да плати, а също и дали някой друг няма претенции върху това вземане, също дали няма запор върху това вземане. Ако вземането е обезпечено със залог, третото лице няма право да предава веща на длъжника без разпореждането на кредитора. Ако запорът е върху трудови възнаграждения, запорът е не само върху трудовото възнаграждение, а и за всички възнаграждения, получени за същата или друга работа в същото учреждение.
Лицето, което изплати възнаграждение на длъжника, въпреки запора, без да удържи сумата на запора, отговаря лично пред кредитора за тази сума и то солидарно с третото задължено лице.
Ред за погасяване – разноски, лихви, главница. Ако в резултат на постъпленията останат задължения за погасяване, се говори за частично погасяване. При действията по запорирането държавният орган за всяко действие от запорирането оставя?? протокол. При извършване на дейността си всеки държавен орган трябва да оказва съдействие - предоставяне на информация и т.н. Възможно е да възникне ситуация на нужда на длъжника - тогава държавният орган има право да разреши неотложни плащания от блокираната сметка.
ІІІ. Опис.
Преди да се пристъпи към описване на вещите, трябва да има проверка и събиране на информация по няколко начина:
а) когато става дума за вещи и имоти - от общината, данъчната служба при службата по вписванията, по отношение на юридическите лица; да събере ежегодните баланси, свидетелски показания и проучвания.
След проверката следва покана за доброволно изпълнение и чак тогава същинският опис. В поканата трябва да се посочат, кои вещи ще бъдат описани (както и при възбраната). По принцип се отговаря с цялото имущество. Не може да се секвестира жилището на длъжника, ако е единствено за него (по 30 кв.м. на член от семейството), вещите за всекидневна употреба, вещите, свързани с упражняването на професията, земеделските земи. Задължението на държавния орган е да описва само тези вещи, които по стойност са равни на задълженията. Може длъжникът сам да посочи, кои вещи да бъдат описани.
Описът съдържа: основанието, мястото, подробно описание и оценка на вещта, възражения на трети лица и подписи. Вещта принципно се оставя на отговорно пазене на длъжника, но може и да се откаже - тогава се дава на пазач (който трябва да я пази с грижата на добър стопанин).
Вещта се оценява и ако лицето не плати в определения срок следва публична продажба или търг (явен и таен). Може да се стигне и до продажба на съсобствени вещи; ако са недвижими вещи, се продава идеалната част на длъжника, а при движими – цялата вещ, като се отделя частта на съсобственика на длъжника.
Опис на вещи, включени в съпружеската имуществена общност - съпругът на длъжника трябва да плати задълженията на съпруга-длъжник и разноските. При търг (явен или таен), ако е за съпружеска имуществена общност има 3-дневен срок за съпруга на длъжника да плати най-високата оферта на търга.
ІV. Публична продан. Обща характеристика. Начин на продажба. Продажба чрез търг. Особени случаи на продажба.
Продажбата на движими вещи става чрез публична продажба или търг. Дори да има само един купувач, той става собственик, стига цената да не е по-ниска от началната сума. Продадена чрез търг движима вещ става собственост на купувача, дори и тези вещи да не са били собственост на длъжника (да са насочени към правата на трети лица).
Това може да стане и с недвижими имоти, ако в едногодишен срок от обявлението в Държавен вестник за възлагане на имота, третото лице собственик не е подало иск за собственост. “Правото е за зрящите.”
Всички разноски са за сметка на длъжника. След погасяване на разходите, лихвите и главницата, останалата сума се връща на длъжника. Може да се продава отделна вещ, група от вещи, всички активи на длъжника, които са движими вещи.
При недвижимите имоти се прилага търг. Вещта се продава без да се начислява ДДС (т.е. е освободена доставка). Не се продават вещи, за които разходите са несъразмерни с очакваните приходи. Изготвя се съобщение за продажбата до длъжника. Публикува се в Бюлетин на Агенцията за държавни вземания и в поне един централен ежедневник.
а) Публична продажба - допустима е за вещи с продажна цена, не по-голяма от 30 000 лв., те трябва да са на мястото на продажбата и се предават веднага на купувача (след плащането). Плащането е само в брой, за всички продажби. Собствеността преминава върху купувача с издаване на постановление за възлагане.
Особености - Вещта трябва да бъде продадена в едномесечен срок от излагането и за продажба, след това цената се сваля с 10%, след още месец - с още 10%, и така до 6 месеца от началото на продажбата. След това се търси цена по договаряне и ако не бъде продадена в едногодишен срок от началото на излагането, длъжникът може да си я вземе обратно в рамките на един месец. Ако не си я потърси се предава безвъзмездно на социални заведения или се унищожават.
б) Продажба чрез търг.
Прилага се за движими вещи с начална тръжна цена по-голяма от 30 000 лв. и за недвижими имоти или вещни права върху тях. Едновременно със съобщението за търга се обявяват и правилата. Депозитът за участие е 10%, всяка вещ получава пореден номер, всички участници получават табела с номер. В началото на провеждането на търга наново се оповестяват правилата и стъпка за наддаване, като % от началната цена. Води се протокол и наддавателен лист. В протокола се отбелязват спечелилият, вторият и третият. В 5-дневен срок се извършва плащането, като се приспадне внесеният депозит, иначе депозитът се задържа. Ако спечелилият не плати, с нов протокол публичният изпълнител обявява за спечелил търга втория участник. Той се уведомява със съобщение, като срокът за плащане е тридневен. Третият може да получи вещта, но само ако посочената от него цена е по-висока от началната.
В три случая може да се стигне до нов търг:
1) когато не се яви кандидат или явилите се кандидати не предлагат цена, по-висока от началната;
2) когато никой от участниците в търга не внесе предложената от него цена;
3) при нарушение на другите условия.
Ако на новия търг вещта отново не се продаде, тя се преоценява и се предлага за нова продажба. Ако и тогава вещта не се купи, по искане на публичният взискател, тя може да се предложи на 50% от началната тръжна цена.
в) Продажба с тайно наддаване - предложение се прави в два плика, съдържащи - данни за предложението, цена, начин на плащане, документи, удостоверяващи за внесения депозит. Всички пликове се описват в списък, който се подписва от публичния изпълнител. За валидно се счита предложение, постъпило до края на работното време, преди отваряне на пликовете, до края на същия срок същите могат да се оттеглят. В обявения ден, час и място предложенията се отварят и се обявяват гласно, предложилият най-висока цена се обявява за купувач. Ако има две еднакви цени, печели този, който плаща в брой. В 3-дневен срок от извършване на плащането се издава постановление за възлагане на вещта. Собствеността се прехвърля от датата на постановлението. Купувачът може да вземе вещта веднага, но при недвижими вещи публичният изпълнител прави въвод. Трето лице може да се брани само чрез иск за собственост. Ако сумата не постъпи по сметка, се приема, че купувачът се е отказал - дава се право на втория и третия в класирането. Депозитът се задържа само на първия.
Обжалването става в 3-дневен срок от обявяване на резултата, при следните обстоятелства:
1) някои от участниците е посочил по-висока цена от купувача;
2) когато обявеният за купувач не е имал право да участва (това са органите организирали търга или оценителите);
3) предложената от жалбоподателя цена е следващата след тази на спечелилия.
Жалбата се подава чрез публичния изпълнител. След постъпването ù той не издава постановление. Жалбоподателят е длъжен да внесе изцяло предложената от него цена, което е условие за редовност на жалбата.
Особени случаи на продажба:
1. На съсобствени вещи - вещта се описва и се оценява, предлага се на съсобственика на длъжника да я закупи в 30-дневен срок. Ако той се съгласи писмено да изплати частта на длъжника, публичният изпълнител определя 30-дневен срок, след което издава постановление за възлагане. Ако не пожелае да плати или не плати в срок, следва търг за идеалната част на длъжника от недвижимия имот или за цялата вещ, като на съсобственика се изплаща съизмерима сума, а разноските са за сметка на длъжника. Съсобственикът може да обжалва оценката или изцяло изпълнителните действия, поради неспазване на закона.
V. Защита на длъжника при принудително изпълнение.
Има два пътя:
1) обжалване;
2) исков път.
Особености при обжалването - то е само по законосъобразност; не може да се оспорва основанието и размера на вземането, а само принудителното изпълнение; принципно длъжникът обжалва, но може и трети лица (съпруг/а или кредитор); оспорва се по административен и съдебен път; ако се окаже, че обжалваните изпълнителни мерки са незаконни и те биват отменени, принудителното изпълнение може да продължи по друг начин. !Жалбата не спира изпълнението!
Исковият път се използва само от трето лице - спира се изпълнението от съда до момента на произнасяне по това, кой е собственик на вещта. Ако се постанови, че е третото лице, действията се отменят.
№ 14. Други способи за погасяване на публичните вземания. Финансова амнистия. Опрощаване. Прихващане. Давност и преклузивни срокове.
№ 15. Правна уредба на държавния вътрешен финансов контрол. Статут и правомощия на контролните органи. Финансови контролни производства. Разграничаване със сходните правни институти.
към № 15. ІІІ. Разграничение на финансовата ревизия от други правни институти.
По стария закон - следните институти - финансова проверка, финансова ревизия (одит по новия закон) и инвентаризация.
Финансова ревизия Финансова проверка
всеобхватен финансов контрол част от тази дейност – множество различия в обема на извършената проверка
осъществяване на последващ финансов контрол осъществяване на предварителен финансов контрол
Финансова ревизия Инвентаризация
нормативна уредба - ЗДФС + Правилник за приложението; ЗДВФК Закон за счетоводството
последващ финансов контрол:
- проверява се минала финансова дейност;
- веднъж на три години. Текущ финансов контрол и периодичен финансов контрол:
- на три дни, седмица или една година.
Проверява всички видове стопанска дейност, приватизация н т. н. има определено предназначение:
- контрол, с който се проверява наличието на финансови ценности, както и тяхното състояние.
Извършва се от длъжностни лица (одитор, ревизор и т.н.), т.е. те имат трудово задължение да извършват финансов контрол;
- техните права или задължения са ех lege. - органи ad hoc (съставени за целта)
- колективен орган (комисия)
- изпълнител на инвентаризация, работят нещо друго, но като член на комисията; еднократно придобиват право да проверяват; те не могат да проверяват други поделения или подразделения;
- могат да вършат единствено това, което е определено в заповедта, с която се назначава комисията.
- приключва с акт, който има особена доказателствена сила, т.е. констатациите на тези актове са верни до доказване на противното, т.е. т.нар. съществена процесуална привилегия на ищеца - приключва с обикновен констативен протокол
- няма особена доказателствена сила
Начин на реализиране на резултатите:
- съдебна фаза и исково производство Ако бъдат открити щети или липси два пъти:
а)след инвентаризация следва финансова ревизия;
б) по общия исков ред - завежда се гражданско дело.
Финансова ревизия Съдебно-икономическа експертиза
и ревизора и експерта имат едни и същи знания, но са с различно положение и се използват за различни цели
институт на финансовото право институт на наказателния или гражданския процес
форма на финансов контрол назначава се вещо лице (експерт), в случаите, когато има нужда от специални познания в определена област
предназначение – да се проконтролира дейността и да се посочи фактическото състояние отговор на конкретни въпроси във връзка с извършена преди това финансова ревизия;
експертът е подчинен на следователя или съда, който му е възложил проверката, преценява кои въпроси да му се поставят
Съдът не е длъжен да се съобразява със заключенията на експерта. Той преценява с оглед на събраните доказателства дали да повярва на експертите. Съдът не е обвързан със заключенията.
№ 16. Приключване на финансово контролното производство. Актове. Мерки за въздействие, предприемани по повод констатирани слабости, нарушения и вреди.
Всеки одит има 4 етапа:
- подготвителен;
- същинска проверка;
- приключване на ревизията и съставяне на документите (дотук са задължителни етапи);
- правни последици от ревизията.
Т.е. ако има финансови нарушения (вреди) се предприемат мерки за въздействие, за реализация на резултата, но това няма задължителен характер.
1. Актове, с които приключва одита:
(по стария закон)
- ревизионна разписка;
- ревизионен акт;
- акт за начет.
По новия закон няма ревизионна записка, а на мястото на ревизионния акт - доклад на одитора, т.е. има:
- доклад на одитора;
- акт за начет.
1. Ревизионната записка е най-рядко срещаният документ. Една ревизия приключва с нея, когато няма констатирани слабости или нарушения. Тя представлява своеобразен акт за констатации, в него се описва, че е извършена ревизия, на кои обекти, от какъв орган, какъв е обхвата на контрола, какъв период обхваща проверката (обикновено от края на предната ревизия).
2. Ревизионен акт / Доклад на одитора - издава се при разкрити слабости и нарушения. Може да се търси отговорност, но не имуществена или гражданска, а единствено административна или дисциплинарна. Прави се цялостна оценка на обекта, констатират се нарушения. Анализират се предложенията за отстраняване на нарушенията.
Тоест докладът на одитора и ревизионната записка са актове за констатации.
3. Актове за начет - констатира вреди, за които ще се носи пълна имуществена отговорност. Актът за начет е продължение на ревизионния акт (доклад и в него се описва само фактическия състав на имуществената отговорност).
Общото между доклада на одитора и акта за начет е, че са официални документи, съставени от държавния орган при правно регламентирано производство (одит/ревизия).
- формата е само писмена;
- актовете, пораждат определени права и задължения - по принцип, но докладът и актът за начет не пораждат права и задължения; за да бъдат породени такива, е необходим друг акт.
При акта за начет се издава след съдебното решение наказателно постановление, а при доклад на одитора - заповед. Всички те са констатиращи или подготвящи актове.
2. Функции на ревизионните документи - сезираща и доказателствена.
а) сезираща функция - при извършването на контрола, контролиращият орган изпраща акта за начет до определения орган, за да се запознае този орган с тях. Имуществената отговорност не се налага от одитора, а се налага от съда. Сезиращата функция се изразява в изпращане на акта, като съдът е длъжен да се произнесе по него, не е необходимо да се пише искова молба, защото самият акт за начет е искова молба.
б) доказателствена функция - отнася се само и единствено за акта за начет (чл. 30, ал. 4 от ЗДФК и чл. 301 от ГПК). Има особена доказателствена сяла - презумпция за достоверност, като тя е една процесуална привилегия на увреденото юридическо лице. По силата на тази презумпция юридическото лице не доказва констатацията, а само предявява акта в съда. Презумпцията е в полза на ищеца и е оборима (може да се оспори):
- по време на ревизията се преглеждат хиляди първични счетоводни документи и актът за начет е резюме на тези документи;
- съдът не се занимава с преглеждането на тези документи;
- актът за начет е резултат от правно-регламентирана дейност;
- контролът се осъществява от държавен орган със специализирани познания в тази област;
- констатациите са подкрепени с писмени доказателства.
Изтъква се, че има и обвинителна функция, но това не е вярно, защото тук е налице друго производство, когато става въпрос за повдигане на обвинението. Дори при констатирано престъпление документите се изпращат в следствието.
3. Мерки за въздействие (правни последици от одита и реализация от резултатите на одита). Този етап няма задължителен характер, защото по време на одита може да не бъдат разкрити нарушения - тогава не се предприемат мерки за отстраняването им. Една от целите на одита, след като бъдат разкрити всякакви видове нарушения, е да бъдат предприети мерки за отстраняването на условията и причините и самите нарушения.
4. Видове мерки за въздействие - мерките въз всеки отделен случай зависят от констатациите. Основно се подразделят на две групи:
1) Мерки спрямо проверяваната дейност:
♦ писмени указания за отстраняване на установеното нарушение - това става със заповед за реализация, като органът е Министерство на финансите, съответно министъра или председателя на комитета?? Със заповедта за реализация се дават указания на ръководителите на ревизирания обект. В тези случаи говорим за външно-ведомствен контрол. Указанията имат задължителен характер и не подлежат на обжалване по съдебен или административен ред.
♦ вътрешни заповеди - писмени указания се издават винаги, когато има извършени нарушения, а при вътрешните заповеди може да се констатира нецелесъобразност, неправилност на определени действия и ако се дадат задължителни указания това означава, че се изземва оперативната самостоятелност. В тази връзка може да се правят само препоръки и сигнали.
Има още три типа мерки:
♦ предложения за спиране на някои действия, водещи до причиняване на вреди на контролирани обекти - тези предложения се правят до самия ръководител или до висшестоящия орган;
♦ предложение за отмяна на незаконосъобразни актове на ръководители на контролирани обекти (за отмяна, а не за обжалване);
♦ предложение до ръководителите на контролирани обекти за налагане на дисциплинарни наказания по Кодекса на труда;
♦ изготвяне на обобщителни доклади;
♦ предложение за промяна в законодателството.
2) Мерки по отношение на лицата: отговорността е 4 вида – дисциплинарна, наказателна, гражданска и административна.
Дисциплинарната отговорност се прилага само по отношение на лицата в трудово правоотношение (КТ, чл. 136). Налага се независимо от останалите видове отговорност. Формите са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.
Наказателна отговорност - при констатирани нарушения се съставя предварително производство и наказателното съдопроизводство се произнася с присъда. Контролният орган открива и доказва престъпленията, но не налага санкцията; в съда той има качеството на свидетел.
Гражданска отговорност - причинените вреди трябва да бъдат репарирани.
Административната отговорност се налага според ЗДВФК и Правилника за приложението му и ЗАНН. Процедурата за съставяне на актовете и изпълнението е по ЗАНН, но давностните срокове са по-големи.
Право
Лекции СУ, Финансово право: част 1
- Детайли
- Главна категория: Право
- Категория: Финансово и Данъчно право
- Посещения: 19303