31. Съдържание на авторското право - имуществени права. Характеристика. Право на възнаграждение за всеки вид използване.
1. Двойнственост на субективното авторско право (виж въпрос N29, т. 3).
1.1. Делението на имуществени и неимуществени права е характерно за континенталната система.
1.2. Дуалистична (Франция) и монистична (Германия) система.
2. Имуществени права на автора.
1) Тези права се определят като използване и разпореждане.
2) Използване. Това е по-скоро експлоатация (използване не за лични цели) - с оглед масово тиражиране и извличане на печалба. Как да се използва зависи от волята на автора, но и от характера на произведението (не може да се изсвири картина).
Според чл. 18, ал. 1 авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Ал. 2 изброява различни видове използване (според Саракинов изчерпателно - ?).
3. Използване на произведението. Използването е различно спрямо видовете произведения и волята на автора:
1) Възпроизвеждане на произведението (т. 1). В §2, т. 3 на ДР на ЗАПСП има дефиниция: “възпроизвеждане на произведение" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под дигитална форма в електронен носител. От тази гледна точка става дума за стока - тиражиране на стока. Това е възпроизвеждане в много еднакви екземпляри (може да се отнася до всички видове използване).
2) Разпространение на оригинала или части от произведението след неограничен брой лица (т. 2). Дефиницията е в §2, т. 4 на ДР на ЗАПСП: "разпространение на произведение" е продажба, замяна, дарение, даване под наем или в заем, вносът и износът, както и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението. Даването под наем или в заем на произведение на архитектурата, на приложното изкуство и на народните художествени занаяти не означава разпространение по този закон. Става въпрос разпространяване сред неограничен брой лица - дали на оригинала или на множество екземпляри (може да се създадат много оригинали - трябва да се номерират; може да има много копия - възможни са всички сделки с тях). Става въпрос изключително за разпространение на материални екземпляри (не и за предаване в нематериална форма - публично представяне или излъчване по безжичен път). Обикновено едно произведение най-напред се възпроизвежда, а след това се разпространява.
Тук е и приложното поле на концепцията за първата продажба - чл. 18, ал. 4: Първата продажба или друга сделка, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, прекратяват правото на разпространение върху тях, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем. Това не засяга обаче правото при следваща продажба по чл. 20 (поредният купувач не трябва да иска съгласието на автора, но му дължи определена сума) - виж по-долу. Правото за отдаване под наем не се изчерпва след сключване на сделката.
3) Публично представяне и изпълнение (т. 3). По-нататък се говори за публично показване - отнася се до визуални произведения: няма нужда от някакви допълнителни действия, докато музикалните произведения трябва да се изсвирят. Разликата между представяне и изпълнение е от раздел III на глава VII:
а. При публичното представяне (чл. 55) става въпрос за сценични произведения (драматични, музикално-драматични, хореографски и пантомимични - чл. 3, ал. 1, т. 3).
б. При изпълнението (чл. 58) става въпрос за произведения, които са вече разгласени (независимо какво) - “изпълнението” е нещо възможно най-широко. Публичното изпълнение според Саракинов е изпълнение на музикално или литературно произведение на достъпно за публиката място.
И в двата случая е необходимо да има възможност произведението да бъде възпроето от неограничен брой лица (чл. 18, ал. 3).
4) Публично показване (т. 6). Става въпрос за произведения на изобразителното изкуство и произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин. В случая произведението само говори за себе си (за разлика от представяне и изпълнение, където е необходимо някакво посредничество). И в този случай трябва да има възможност произведението да бъде възпроето от неограничен брой лица (чл. 18, ал. 3).
5) Излъчване по безжичен път (т. 4). Има определение в §2, т. 5 на ДР на ЗАПСП: "излъчване на произведение по безжичен път" е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и изпращането му чрез сигнал до спътник и оттам обратно до Земята с оглед то да бъде прието било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата. Става дума за херцови вълни, включват се и сателитните връзки. Къде обаче е нарушението, ако само се предава до спътника, но той не излъчва (необходимо е и връщане до Земята).
6) Предаване на произведението чрез кабел или друго техническо средство.
Във връзка с последните две права са създадени и специални разпоредби в закона:
а. Чл. 21: Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и разрешение за предаването му чрез кабел или друго техническо средство от същата организация без заплащане на отделно възнаграждение при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването, в непроменен вид и не излиза извън територията, за която е отстъпено правото за излъчване - разрешението за предаване по безжичен път включва и разрешението за излъчване по кабел. Доколкото телевизионният оператор е и кабелен оператор, няма нужда от допълнително разрешение: същата организация, едновременно, на същата територия. НТв има претенции към кабелни телевизии във връзка с излъчването на програмата й - освен върху предаването, има права и върху излъчването (сродно право), така че има някакво основание. Безжичен път - дали се включват и сателитните канали: уредено е по аналогичен начин (допустимо е едновременно и на същата територия). Какво значи едновременно - винаги има закъснение. Според Е. Марков правото е да се излъчва на живо, а не на запис, предаването обаче е на запис - няма уредба, но не е нарушение, тъй като такава е технологията; ако се съберат записите и се излъчат по-късно, тогава ще има нарушение.
б. Чл. 22: Разрешението за излъчване на произведението по безжичен път включва и правото за изпращане на произведението от излъчващата организация чрез сигнал до спътник и оттам обратно до Земята по начин, позволяващ приемането му било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата. Това е допустимо при положение, че се приема чрез организация-посредник само ако авторът е отстъпил на приемащата организация правото да излъчи произведението по безжичен път, да го предаде чрез кабел или друго техническо средство или да го изпълни публично по друг начин.
7) Превеждане на произведението (т. 7). И тук става въпрос само за възможност да стане достояние на неограничен кръг лица (чл. 18, ал. 3). Върху превода съществува самостоятелно авторско право.
8) Преработка на произведението (т. 8). Преработка е и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение. Отново тези действия трябва да има възможност да станат достояние на неограничен брой лица (чл. 18, ал. 3).
9) Реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен (т. 9). Нарушаване на правата на автора на архитектурен проект има само при построяване на нещо по него.
10) Предлагане по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях. За Интернет е направено специално изменение от тази година, но не е точно дадено (мога и радиото да сложа, където пожелая).
4. Възнаграждение - чл. 19: Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. За всяко такова самостоятелно използване се дължи възнаграждение на автора. Определяне на възнаграждението - § 5, ал. 1 на ДР: Размерите на възнагражденията, дължими на носителите на авторско и сродните му права, за използване на техни произведения, изпълнения, звукозаписи и радио- и телевизионни програми, се определят по договор между правоимащите и ползвателите. Ал. 2: Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между нея и ползвателите или техните сдружения.
5. Право на следване (право при следваща продажба) - чл. 20, ал. 1: При повторна и всяка следваща продажба на оригинала на произведение на живописта, скулптурата и графиката чрез посредник или на публична продажба авторът има право да получи възнаграждение в размер пет на сто от продажната цена, ако не е уговорен по-висок процент. Много млади автори продават картините си на безценица, а после купувачите ги продават за огромни суми, затова е предвидено едно право на следване: независимо че са продали картините си или други произведения на визуалното изкуство, могат да побучат определена сума (напр. процент от завишената цена).
1) В България обектите са живопис, скулптура и графика (във Франция правото съществува и при ръкописи и нотни писма). При повторна и следваща продажба - при първата авторът получава цената или част от нея, ако има посредник.
2) При продажба чрез посредник или публична продажба - при директна продажба не може.
Това правило се прилага, доколкото е предвидено в чуждите законодателства, но в рамките, предвидени в българския закон (при чуждите автори). Правото на следване поставя много въпроси: някои виждат право на издръжка. Това право е тясно свързано с автора на произведението - не може да се цедира отделно, не може да се завещава отделно (върви с произведението). Това е имуществено право, но свързано с личността на автора и следва произведението.
Правила за уведомяване и заплащане на възнаграждението има в чл. 20, ал. 2.
32. Свободно използване на произведенията
1. Свободно използване. Границата, от която ще има нарушение, е допустимото свободно използване. В определен брой случаи се налага използването на произведенията да може да става свободно - без разрешение на автора. Тези ограничения обаче са специални, с тях не бива да се злоупотребява. В тази връзка чл. 9, ал. 2 от Бернската конвенция посочва условията, с които националните законодателства трябва да се съобразяват: 1) да се отнасят до някои специални случаи; 2) да не се затруднява използването на произведението; 3) да не водят до неоправдано нарушение на законните интереси на автора.
В полза на обществото като цяло най-значителното ограничение е определеният от закона срок за закрила на авторското право (въпрос N35). Като ограничение може да се разглежда и чл. 41, ал. 2 (право на работодателя да използва произведението, създадено по трудово правоотношение, без разрешение и без заплащане).
2. В чл. 23 има опит за систематизация на случаите на свободно използване на произведенията. Интелектуалната собственост не бива да препятства правото на информация, доколкото не се нарушават чужди права, националната сигурност. Няма право на информация върху произведенията по принцип, а варира във всеки конкретен случай.
1) Цитиране - т. 1: използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта. Без това не може да се развива науката. Тук попадат музикални цитати, вмъкване на откъси от филми, възпроизвеждане на части от сгради в архитектурата.
а. Може да се цитира всичко, дори да не е разгласено.
б. Трябва да се посочи името на автора, както и източникът.
в. Цитатът трябва да е в съответствие с целта (да подкрепи твърдението и т.н.).
г. Цитатът да е в обичайния обем.
Цитатите в рекламите на Мобиком - отговаря ли цитатът на целите, дали е в обичайния обем: рекламата е само цитат - цитатът не отговаря на целите (целта е продажба), не е в обичайния обем: това не е цитат, има нарушение.
2) С оглед на образованието, науката, осъществяване на аналитични, коментарни цели - т. 2: използването на части от публикувани произведения или на неголям брой малки произведения с изключение на компютърни програми и бази данни в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели, при посочване на източника и името на автора и при условие, че не се засяга нормалното използване на произведението, нито пък се увреждат неоправдано законните интереси на авторите.
а. Могат да се използват неголям брой малки произведения, части от произведения (публикувани).
б. За анализ, коментар, друг вид научно изследване. Законът не казва дали анализът трябва да бъде на същото място (напр. сборник текстове по право - дали коментарът трябва да бъде вътре в сборника) - обхваща всички видове използване.
в. С определени цели - научни и образователни.
г. Посочване на източника и името на автора.
д. Не се засяга нормалното използване на произведението, не се увреждат неоправдано законните интереси на автора.
3) Т. 7: възпроизвеждането по репрографски или друг аналогичен на него начин на части от публикувани произведения или на малки произведения, както и презаписването на части от филми и други аудио-визуални произведения или произведения, записани върху звуконосители или видеоносители от учебни или други образователни заведения и тяхното използване с учебна цел.
а. Репрография - съвкупност от технологии, позволяващи възпроизвеждане на документи (не само ксерокс); само на части от произведения (публикувани) или малки произведения. Презаписване на части от филми и други аудиовизуални произведения или произведения, записани върху звуконосители или видеоносители.
б. Възпроизвеждане от учебни или образователни заведения.
в. С учебни цели
Тези способи изискват много средства за разлика от офсета, но той не е възпроизвеждане.
4) Т. 3: използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси. Според Бернската конвенция е допуснато:
а. Използването на речи, пледоарии и т.н.
б. Във всички медии, които са текущи.
в. Доколкото информацията е текуща (не може да се публикува реч от преди 10 г., нито да се публикува информация, която е текуща, но в книжка, а не в текуща медия).
5) Актуално събитие - т. 4: възпроизвеждането на фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията.
а. За масово осведомяване. Дали показването на картините в една галерия без разрешение на автора е нарушение - не е, доколкото се обслужват целите на информацията.
б. По определени начини.
6) Т. 5: възпроизвеждането на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел.
а. Възпроизвеждане на постоянно изложени на публични места произведения.
б. Доколкото не е използвано механично контактно копиране, няма нарушение (напр. може да се снима в един филм паметник, без да има нарушение). Излъчване по безжичен път или предаване по кабел.
в. Цел - информационна или друга нетърговска цел. Въпросът е дали има скрита реклама - напр. вижда се търговска марка: реклама - приканване да се купи определена стока или да се използва определена услуга.
7) Т. 6: публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на публичното изпълнение. Изпълняване на цели произведения от актьори, които се обучават, не се плаща възнаграждение на актьорите и не се събират парични постъпления.
а. Публикувани произведения.
б. В образователни заведения. Това отново е с образователна цел.
в. Не се плаща възнаграждение.
г. Да не се събират парични постъпления според Е. Марков означава да не се реализира печалба, но разходите по осветление, декори и т.н. трябва да се покрият по някакъв начин.
8) Използване на шрифтове за незрящи - т. 7: възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг, аналогичен на него метод, ако това не се извършва с цел печалба.
а. Разгласени произведения.
б. От значение е методът - предназначен за незрящи.
в. Не е с цел печалба.
9) Т. 9: възпроизвеждането в малко количество на вече публикувани произведения, с изключение на компютърни програми и бази данни, чрез репрографски, фотографски или друг аналогичен начин от обществени библиотеки, документационни центрове, научни институти и други при условие, че се извършва за научни цели или с цел съхраняване на произведението и екземплярите не се разпространяват извън рамките на организацията, извършила възпроизвеждането. Копие от загубена в библиотека, организация книга и имат право да я отдават под наем, но само в рамките на организацията.
а. Публикувани произведения (без програми и бази данни).
б. Начин - фотографски, репрографски.
в. От обществени библиотеки, научни институти и др.
г. Цел - научни или съхраняване на произведението.
д. Екземплярите да не се разпространяват извън организацията.
10) Т. 10: използването на детайли, фрагменти и отделни елементи от сгради и архитектурни проекти при посочване името на автора, ако то е означено. Използването трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта.
а. Части от сгради или архитектурни проекти.
б. Посочване на автора.
в. В съответствие с обичайната практика.
г. В обем, оправдан от целта.
3. Еднократно копиране за лични цели - то вече се плаща. Дълго време не се смяташе за нарушение на авторското право еднократното възпроизвеждане за лично ползване. Средствата да възпроизвеждане на произведенията все повече се усъвършенстват - ксероксът нанесе първия удар върху издателите, възможности за презаписване на аудои и видеокасети, записи от радио и т.н. В резултат притежателите на авторски права търпят големи загуби и се чувстват доста застрашени.
3.1. ЗАПСП през 1993 и 2000 г. направи скок, доколкото разрешава свободното копиране за лични нужди, доколкото не се използва за привличане на клиентела. Чл. 25: Изготвянето на копия от вече публикувани произведения се допуска без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение само за лично ползване. Това не се отнася за компютърните програми и архитектурните произведения.
1) Произведенията са публикувани.
2) Лично ползване - само в частната сфера на лицето.
3) Ограничение за авхитектурните произведения и компютърните програми - ако се допусне свободното копиране защитата им би се обезсмислила.
3.2. Възнаграждение - чл. 26.
1) Кой има право на такова възнаграждение - чл. 26, ал. 1.
2) Задължени лица и размер на възнаграждението - чл. 26, ал. 2. В закона още през 1993 г. бяха въведени вноски от 5% от производствената цена или митническата декларация при внос, които отиват в организация, която по-нататък ги разпределя. От тази година се предвижда също така 2% от хардуера да се внасят. Виж ал. 6.
3) Разпределяща организация, национален фонд “Култура” - чл. 26, ал. 3.
4) Разпределение - чл. 26, ал. 4. Въпросът е справедливо ли е такова разпределение - произведенията на някои автори може въобще да не се записват.
5) Условия за връщане на събраните суми - чл. 26, ал. 5.
1. Времетраене на авторското право. Авторското право не може да трае вачно - големи трудности при издирване на наследниците, неоправдано е да се заплащат възнаграждения на далечни роднини.
1.1. Общо правило - чл. 29, ал. 1: Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. Срокът е 70 г. от смъртта на автора. Има и някои някои неточности: “авторското право се закриля” (всъщност произведенията се закрилят); закриля се, докато е жив авторът (всъщност от създаването на произведението).
1.2. Особени случаи:
1) При произведения, създадени в съавторство от значение е моментът на смъртта на последния преживял съавтор - чл. 27, ал. 2: При произведения, създадени от двама или повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.
2) Произведения под псевдоним или анонимни - срокът е 70 г. след разгласяването (чл. 28). Ако в този срок авторът стане известен или ако псевдонимът не буди съмнение относно неговата личност, се прилага общото правило.
3) Компютърни програми и бази данни, когато произведението е създадено в трудово правоотношение и авторското право принадлежи на работодателя - срокът е 70 г. след разгласяването (чл. 28а). Ако в този срок се установи авторът, се прилага общото правило.
4) Филми и други аудиовизуални произведения - 70 г. след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на музиката, ако тя е била създадена специално за филма (чл. 29).
5) Сборни произведения по чл. 3, ал. 2, т. 3 (периодични издания, енциклопедии и др.) - 70 г. след публикуването им (чл. 30, ал. 1). Това правило е за правата върху сборното произведение, а не за тези на авторите на отделните включени в него произведения. Ал. 2 пояснява: За произведения, които се публикуват на томове, части, броеве или епизоди, срокът по ал. 1 се изчислява за всеки от тях поотделно.
6) Закрила на непубликувани произведения - чл. 34а: Лицето, което разгласява произведение след изтичане на срока на времетраене на авторското право, ако то не е било публикувано дотогава, се ползва с всички имуществени права на автора за срок 25 г., считано от 1 януари на годината, следваща годината, в която произведението е било разгласено.
1.3. Начало на сроковете - чл. 31: сроковете започват да текат от 1 януари на годината, следваща годината, в която е настъпило събитието (смъртта на автора, създаването, разгласяването или публикуването). Това са преклузивни срокове, не могат да бъдат спирани, възобновявани, продължавани.
1.4. Произход на срока на закрила.
1.4.1. Тези 70 г. идват от една директива на ЕС с цел уеднаквяване (Директива 93/98/ЕИО). Няма единно европейско авторско право - има различни системи. Само по някои въпроси (изчерпани права, срок, закрила на софтуер и бази данни) има решения на съда (изчерпани права) и директиви (срок); закрилата на софтуер и бази данни е малко извън авторското право.
1.4.2. История, тенденции:
1) Първият закон (Законът на Ана) предвижда закрила 14 г. По-късно може да се удължи с 14 г., но ако авторът е още жив (сега срокът е след смъртта).
2) Правото след смъртта на автора идва от наследниците на поета Удуърд, който нищо не е оставил на наследниците. От тогава авторското право продължава след смъртта. От къде идва “автор” - от латински “разувам”, “наддавам”.
3) Различните конвенции предвиждат различни срокове: Бернска - 50 г., Женевска - 25г. (с оглед на интересите на развиващите се страни - защитата да не трае прекалено дълго).
4) Има тенденция към удължаване на срока (но в Америка е 50 г.) - в някои латиноамерикански страни е 80 г.
5) Поради свободното движение на стоки, хора, капитали вместо в страна с по-дълъг срок ще отпечатам в друга страна, а после ще внасям в първата - това налага уеднаквяване.
В Германия срокът е бил 50 г., поставя се въпросът дали авторът иска да подпомогне само наследниците, не би ли желал да подпомогне други автори - създава се фонд, с чиито средства се подпомагат млади културни дейци чрез използване на авторското право и след срока на закрила (20 г.). Този фонд няма успех - срокът се присъединява към 50-те години и закрилата става 70 г. През този срок авторското право съществува и се наследява.
1.5. При чужд автор се прилага чуждият срок, макар да действа нашият закон - когато срокът в чуждата страна е по-къс, се прилага този срок.
1.6. Закрила на създадени преди ЗАПСП произведения. В България са съществували различни режими на времетраенето на авторското право (виж Саракинов, стр. 99-101). Поставя се въпросът какво става със срока на закрила на произведения, създадени преди влизане в сила на ЗАПСП. Според §51, , ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗАПСП (2000 г.) законът се прилага и за произведенията, създадени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените в него срокове. Според ал. 2 от закрила се ползват и носителите на права, чийто срок на закрила е изтекъл, ако той не е изтекъл според ЗАПСП в редакцията му от 2000 г. За времето, когато не е съществувало авторско право, обезщетение за използване не се дължи.
2. Наследяване.
2.1. Наследници - чл. 32, ал. 1: След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно Закона за наследството. Преди са съществували ограничения относно кръга от наследници (виж Саракинов, стр. 99-100).
2.2. Момент, до който се наследява - чл. 32, ал. 2: Авторското право се наследява до изтичане на срока на времетраенето му.
2.3. Наследяването не е еднократно. Законът казва Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока ... (чл. 33). Според Е. Марков не може да се направи извод, че авторското право се наследява еднократно. Преди е имало ограничения - еднократно наследяване, кръг наследници, но сега няма основание за такъв извод, още повече, че Конституцията разшири правото на наследяване, а и идеята на срока от 70 г. не е еднократно наследяване.
2.4. Липса на наследници - чл. 33: Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез министерството, отговарящо за културата. В случай че починалият автор е бил член на организация за колективно управление на права по този закон, тези права продължават да се упражняват до края на срока на времетраенето им от тази организация, за нейна сметка.
2.5. Проблем при смяна на закона. Принцип на наследственото право е, че кръгът наследници се определя според закона, който е сила към момента на откриване на наследството (т.е. смъртта на наследодателя). Следователно, за наследства, открити при действието на стария закон, кръгът на наследниците ще се определи спрямо него (аргумент от §6, ал. 2 от ПЗР на ЗАПСП).
35. Договори с произведения. (Използване на произведенията.). Общи правила.
Гл. VII е озаглавена “Използване на произведенията”. “Използване” означава много неща, законодателят мисли за договори с произведения, чрез които те стават достъпни на публиката.
1. Договори с произведения - правна уредба, обща характеристика. Ползвателят има изключително право да използва произведението и да разрешава използването му от други лица (чл. 18, ал. 1). Обикновено авторът не пристъпва сам към използването, а се обръща към други лица - сключва договор, с който се прехвърля в някаква степен и при определени условия правото на използване на произведението.
1.1. Правна уредба.
1.1.1. История.
1) Първоначално авторското право е било договорно, една през 1921 г. България ратифицира Бернската конвенция и се създава закон (повече в интерес на издателите).
2) По-късно се урежда предимно договорното авторско право - в ТЗ (и в сегашния ТЗ издателската дейност е определена като търговска).
3) Тази практика беше преустановена през 1951 г. - издателската дейност е монопол на държавата. ЗЗД урежда някои договори - авторските договори са източници на облигационни отношения между авторите и ползвателите, затова уредбата беше в ЗЗД.
1.1.2. Сега сделките са по-детайлно развити. Това са търговски сделки (едната страна е търговец). Връзката между авторското право и сделките е доста тясна и затова уредбата е в ЗАПСП. Говори се за първично договорно право (автор-предприемач) и вторично (предприемачът преотстъпва предоставените му права).
1.2. Общи положения.
1) Важат предимно правилата на облигационното право, също и някои положения на търговското право, но има и някои специфични положения.
2) Договорна автономия. Договорното право се гради на принципа на договорната автономия - автономия на волята на страните. Тук идва силна корекция за неимуществените права: голяма част от тях (най-съществените) са непрехвърлими, за другите има определени ограничения (какво може да се прави с тях. Неимуществените права са моралната страна, а икономическата страна е, че авторът обикновено е слабата страна. Формалното изравняване с принципа на договорната свобода в много случаи не действа (авторът може да бъде принуден от икономически съображения), затова са установени правила (подобно на закрилата на потребителите). Неимуществените права имат морална, но и икономическа страна - затова автономията на волята в Европа и у нас е силно ограничена.
3) Основни признаци. Саракинов извежда основните признаци, които характеризират тези договори: 1) предмет - прехвърляне на някакво авторско правомощие, свързано с произведение на литературата, науката и изкуството; 2) срочен характер - до 10 г.
2. Договор за използване на произведението - обща уредба. Може да служи като рамков договор, така че ползвателят след това да отстъпва използването на произведенията.
2.1. Страни. Чл. 36: едната страна е автор, а другата е ползвател. Авторът отстъпва правомощията си по използване на произведението. Договорът е винаги възмезден. Този договор е представен като първичен, а евентуално по-късно ползвателят ще сключи други договори за този срок с издатели и т.н.
2.2. Отстъпва (чл. 36, ал. 1). Според едната теория това е прехвърляне на правомощия. Според другата теория (на разрешението) авторът разрешава да се използва произведението (с оглед на теорията, че авторското право е една забрана). В друг текст на закона се говори за разрешаване; по-коректно е отстъпване на правомощия, защото са необходими и други положителни действия (напр. предаване на произведението и др.), а не само разрешаване за използване. Има учредително правоприемство.
2.3. Тези договори могат да бъдат изключителни (авторът да не отстъпва на други лица) и неизключителни (чл. 36, ал. 1).
1) Изключителни - чл. 36, ал. 2: Когато отстъпи на ползвател изключително право за използване на произведение, авторът не може сам да го използва по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпва това право на трети лица - само ползвателят може да използва произведението за начина, срока и територията, които са уговорени. Чл. 36, ал. 4: Отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено. Ако липсва подобна уговорка, смята се, че е отстъпено неизключително право за използване на произведението - изрично изключително отстъпване в писмен договор. Изключително отстъпване е характерно за издателските договори, договорите между авторите на кинематографично произведение и филмовия продуцент.
2) Неизключителни - чл. 36, ал. 3: Когато отстъпи на ползвател неизключително право за използване на произведение, авторът може сам сам да го използва, както и да отстъпва неизключително право върху същото произведение на трети лица - авторът си запазва правото да използва произведението и да отстъпва право (също неизключително) на други лица през времетраенето на договора. Обикновено такова право се отстъпва при договорите за публично представяне, публично изпълнение.
2.4. Срок. Посочен е в чл. 37, ал. 2, изр. 1: Договорът за използване на произведение може да се сключи за срок до десет години. Максималният срок е 10 г.
1) Неуговорен срок - чл. 36, ал. 5: Ако в договора не е уговорен срок, смята се, че правото да се използва произведението е отстъпено за три години, а за произведения на архитектурата - за пет години. Ако не е посочен срок - 3 г. Срок за произведения на архитектурата - 5 г.
2) Договор, сключен за по-дълъг срок - чл. 37, ал. 2, изр. 2 и 3: Когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила десет години. Това ограничение не се прилага спрямо договорите за произведения на архитектурата.
2.5. Чл. 37, ал. 1: Hищожен е договорът, с който авторът отстъпва правото да се използват всички произведения, които той би създал, докато е жив. Дали ще бъде нищожен договор напр. за следващите 5 произведения.
2.6. Територия - чл. 36, ал. 6: Ако в договора не е уговорена територията, на която ползвателят има право да използва произведението, смята се, че това е територията на страната, чийто гражданин е ползвателят или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице. Възможно е да има няколко договора за изключително използване на произведенията за различни страни.
2.7. Договорът е възмезден - според чл. 36, ал. 1 правото се отстъпва срещу възнаграждение.
1) Чл. 38, ал. 1 посочва начини за определяне на възнаграждението: Възнаграждението на автора може да бъде определено като част от приходите, получени от използването на произведението, еднократна сума, или по друг начин. Възнаграждението може да бъде уговорено като: 1) част от приходите, процент от всяка бройка (възнаграждението е в зависимост от тиража); 2) еднократна сума; 3) по друг начин. Уговаря се в договора.
2) Несъразмерност на възнаграждението - чл. 38, ал. 2 (подобно на чл. 41, ал. 3): Когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно не съразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост.
2.8. Форма. Формата е писмена при изключително право на използване - чл. 36, ал. 4, изр. 1: Отстъпването на изключително право по ал. 2 се извършва изрично и писмено.
2.9. Разваляне - чл. 39. С този договор ползвателят се задължава да използва произведението: авторът освен че иска пари има и други интереси.
1) При изключително ползване може да се развали - чл. 39, ал. 1: Ако в договора, с който се отстъпва изключително право, не е уговорен срок, в който ползвателят е длъжен да започне използването на произведението, авторът може да развали договора, ако използването не е започнало в двегодишен срок от сключването му или деня на предаване на произведението, когато това е станало след сключването на договора.
2) Произведения на авхитектурата - чл. 39, ал. 2: Алинея 1 не се прилага за произведения на архитектурата.
3) При неизключително ползване няма нужда от разваляне - може да се сключат други договори. Поставя се въпросът дали може да се приложи чл. 87 ЗЗД, всичко от ЗЗД ли ще се приложи.
Авторите могат да образуват организации, на които да отстъпят правото да договарят използването на произведението по един или повече начини и да събират възнаграждения - организации за колективно управление на авторските права (чл. 40). Такива организации могат да образуват и носителите на сродни права (чл. 73). В някои случаи съгласието на автора за използване на произведението се дава само чрез организация за колективно управление (чл. 58, ал. 2 - препредаване на произведенията чрез кабел или подобно техническо средство) - организацията действа от името на автори, които не са нейни членове (чл. 40, ал. 7). Тези организации не се срещат при управлението на “издателски права”, въобще за управление на изключителни права. Виж Саракинов, стр. 109-115.
36. Издателски договор. Договори за възпроизвеждане и разпространяване на звукозаписи.
1. Издателски договор.
1.1. Обща характеристика.
1) Това е традиционен договор. Той е създал авторското право, доколкото печатари, издатели са създавали за себе си изключителни права; по-късно се появяват в законите. У нас първо е уреден издателският договор, по-късно се появява авторското право.
2) Издателският договор не се свързва само с книжнината, но и с музикални произведения, произведения на визуалното изкуство (репродукции).
1.2. Определение. Чл. 43: С издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да изплати на автора възнаграждение.
1) Договор между две лица: 1) автор (създател на каквото и да е произведение) и 2) издател.
2) Отстъпват се две правомощия: възпроизвеждане и разпространение на произведението. Едната страна отстъпва, другата се задължава да реализира правата и да плати възнаграждение. Тук отново правата са задължения: издателят получава права, но трябва и да ги използва.
1.3. Страни.
1) От едната страна е авторът - създател на произведение (най-често текст, но и музикални и в някои случаи визуални произведения).
2) От другата страна е предприемачът (напр. литературен предприемач) - той поема риска (от това, което публиката ще хареса) и трябва да осигури отпечатването (напр. сключване на договор с печатари) и разпространява (може да сключи договор и с друго лице). Предприемачът всъщност само поема риска. Може да има печатница и дистрибуторска мрежа, но това не е задължително - може да сключи със съответните лица (печатар и разпространител) договори за изработка (договори извън авторското право).
1.4. Правна същност. Това е утвърден самостоятелен договор.
1) Двустранен - права и задължения и за двете страни.
2) Възмезден - винаги се дължи възнаграждение, придобиването на права е обусловено от задължаване.
3) Консенсуален - сключен е с постигане на съгласие, а не при предаване на ръкописа напр.
4) Формален - писмена форма (чл. 46). Има облекчение при вестници и списания - каква е разликата между вестник и списание (има ораничение при даване за издаване на статия 45 дни при вестник и 3 м. при списание за публикуване).
5) Срочен - отстъпването винаги е за определен срок.
6) Комутативен договор - има възможност за прогнозиране на рисковете.
7) Търговски - издателят е търговец. Има външнотърговски елемент при уговорка за разпространение в чужбина.
Договорът не е продажба (авторското право е неотчуждаемо), не е наем (неосезаемост на произведението) - собствен вид договор, не се прилагат по аналогия правилата за продажба и наем.
1.5. Видове издателски договори.
1.5.1. Има няколко вида издателски договори - чл. 44: С издателски договор може да бъде отстъпено правото за възпроизвеждане и разпространение на вече създадено произведение или произведение, което авторът се задължава да създаде.
1) Договор за издаване на готово произведение: авторът е създал произведение и отстъпва правата върху него.
2) Договор за издателска поръчка (?): авторът още не е създал произведението, а след създаването му правомощията ще преминат върху издателя - авторът се задължава и да създаде произведението.
Първото всъщност е издателски договор, второто по-скоро съчетава и договор за изработка с преминаването на правата със създаването на произведението, но и то се нарича издателски договор.
1.5.2. В тази глава са включени и самофинансиращите се автори - чл. 53, ал. 1: Авторът може да възложи за собствена сметка да възпроизведе и разпространи определен брой екземпляри от произведението. “Възлага” всъщност е договор за изработка (Е. Марков), няма нищо от издателския договор (издателят не поема риска, само отпечатва, връща за разпространение). Ал. 2: Авторът може да уговори с издател да възпроизведе и разпространи екземпляри от произведението, като участва в разходите по издаването и в приходите от разпространението.
1.6. Разширяване на приложното поле - чл. 45, ал. 1: Когато с издателски договор автор е отстъпил на издател правото на използване на произведението и по други начини освен издаване, издателят може да преотстъпва използването на произведението по тези други начини на трети лица, ако това е уговорено изрично. Медиите (книги, телевизия, филми и т.н.) се преплитат. Законът прави крачка напред - предвижда възможност за издателя да сключи договори за друго използване с други лица, но това трябва да е уговорено изрично, трябва да уведоми автора писмено (чл. 45, ал. 2) и т.н.
1.7. Съдържание на договора. Задължения на страните.
1.7.1. Съдържание на издателския договор: 1) дата и място на сключване; 2) страни; 3) предмет; 4) тираж на изданието; 5) срок на договора; 6) срок на предаване на ръкописа; 7) размер и ред на плащане на възнаграждението; 8) отговорност за нарушаване на договора.
Законът съдържа обаче много диспозитивни правила, които могат да запълнят празнините - чл. 47 ЗАПСП: 1) право за едно издание; 2) тираж 10000; 3) възнаграждение 15% от цената на дребно за всеки екземпляр; 4) 5 безплатни екземпляра; 5) издаване на езика, на който произведението е предадено; 6) разпространяване на територията на страната, чийто гражданин е или където се намира седалището му; чл. 36, ал. 5 - срок 3 г.
1.7.2. Задължения. Законът е силно диспозитивен.
А. Задължения на издателя.
1) Издателят трябва да издаде произведението (така, че екземплярите да бъдат годни за разпространение). Може тиражът да не е уговорен - максимумът е 10000 екземпляра (чл. 47). С това не се осигурява сигурност - възнаграждението, ако не е уговорено, е процент от цената на всеки екземпляр. По-добре е тиражът да бъде уговарян задължително. Със сегашната уредба задължителен минимум не се предвижда.
2) Да разпространи произведението.
3) Да плати възнаграждението. То може да е: 1) процент от продажната цена на всеки екземпляр (възниква проблем с тиража); 2) глобална сума; 3) комбинация.
4) Издателят трябва да предостави безплатни бройки за автора.
5) Чл. 49: Издателят е длъжен да връща оригиналите на произведенията на изобразителното изкуство, оригинални документи, илюстрации и други оригинали, предложени му за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго.
6) Издателят дължи информация - как се реализира произведението и т.н.
7) Издателят няма право да пуска нови издания, ако няма такава уговорка. Ако има уговорка, той има задължение по чл. 48: Преди да пристъпи към следващо издание, издателят е длъжен да даде на автора възможност да внесе изменения и допълнения в произведението.
Б. Задължения на автора.
1) Да отстъпи правата за възпроизвеждане и разпространяване. В нашето право това става със сключването на договора. При договор с несъздадено произведение - със създаването му.
2) Да предаде ръкопис в съответния срок и бройка.
3) Да направи една безплатна коректура.
4) При погиване на част от тиража има задължение да допусне безплатно възстановяване - чл. 50: Ако възпроизведените, но не пуснати в продажба екземпляри от произведението погинат изцяло или отчасти не по вина на издателя, последният може в едногодишен срок да възстанови погиналите екземпляри, без да заплаща за това възнаграждение на автора.
6) Да се въздържа от ново издаване на произведението през времетраене на договора, ако на издателя е отстъпено изключително право (каквото е обикновено).
1.8. Прекратяване на договора.
1.8.1. Прекратяване - чл. 51: Ако не е уговорено друго, издателският договор се прекратява с изтичане на срока на договора или с изчерпване на тиража на изданието, а ако е било уговорено повече от едно издание - с изчерпване на тиража на последното издание. Договорът има действие: 1) до 3 г. или 2) до изчерпване на тиража. Изчерпан тираж - да има под 20% в складовата база на издателя; за това се дължи информация.
1.8.2. Прекратяване с едностранно писмено предизвестие - чл. 52, ал. 1: Ако не е уговорено друго, авторът може да прекрати издателския договор едностранно, с писмено предизвестие, когато договорът е сключен за повече от едно издание, и тиражът на последното издание е изчерпан, а издателят в едногодишен срок не възпроизведе и разпространи следващо издание, при условие, че авторът в същия срок е поискал от него да направи това. Тиражът се смята за изчерпан, когато непродадените екземпляри не са повече от пет на сто от тиража на изданието. В тези случаи полученото вече от автора не трябва да се връща - ал. 2.
1.8.3. Договорът се прекратява и при: 1) изтичане на времетраенето на авторското право; 2) разваляне на договора. Отговорност за неизпълнение, неустойки.
2. Договори за възпроизвеждане и разпространяване на звукозаписи.
2.1. Този договор се извършва под няколко форми: 1) носителят на правото сключва договор с продуцент; 2) носителят на правото сключва договор с музикален издател, а той с продуцент; 3) организация за колективно управление сключва от името на членовете си (носители на права и музикални издатели) договори с продуцент; 4) комбинации (носителят сключва договор с продцент, а другите отношения се уреждат чрез организация за колективно управление).
2.2. Пряк договор между автор и продуцент.
2.2.1. Определение: договор, с който авторът отстъпва на продуцента правото да възпроизвежда неговото произведение във вид на звукозаписи и да разпространява екземпляри от тези записи, срещу което продуцентът се задължава да осъществи тези записи за своя сметка, да разпространи екземплярите и да плати на автора възнаграждение.
Договорът е близък до издателския и законът предвижда (?) към него да се прилагат разпоредбите за издателския договор.
2.2.2. Договорът е: 1) двустранен; 2) консенсуален; 3) формален (?); 4) възмезден; 5) срочен.
2.2.3. Предмет: 1) съществуващи произведения; 2) произведения, чието издаване се поръчва.
2.2.4. Страни:
1) Носител на авторското право.
2) Продуцент. Според чл. 85 Продуцент на звукозапис е физическото или юридическото лице, което организира осъществяване на първия запис и осигурява финансирането му. Това обаче е при сродните права. Като страна по договора по повод записването може да встъпи всяко лице, което ще организира осъществяването на записа (не само първия) и е готово да осигури финансирането му.
2.2.5. Съдържание на договора и задължения на страните.
- Съдържание: 1) дата и място на сключване; 2) страни; 3) предмет; 4) тираж; 5) срок на договора; 6) срок за започване на записа; 7) размер на възнаграждението и начин на заплащане; 8) начин на осигуряване на изпълнители и т.н.; 9) отговорност за нарушаване.
Редица уговорки могат да се заместят от диспозитивни правила на закона (чл. 54, ал. 1): 1) записването трябва да се осъществи до шест месеца от деня на предаване на произведението във вид, позволяващ записването, а възпроизвеждането и разпространението - до шест месеца след осъществяване на записа; 2) тираж до 5000 екземпляра; 3) възнаграждение в размер на съответната част от 10 на сто от цената на едро на всеки продаден екземпляр от звуконосителя, пропорционално на времетраенето на произведението му към общото времетраене на целия звуконосител; 4) безплатно предоставяне по 5 екземпляра от всяка произведена разновидност на звуконосителите. Срок 3 г. при липса на уговорка (чл. 36, ал. 5).
- Задължения.
А. На автора:
1) Да отстъпи правото на възпроизвеждане на произведението под формата на звукозапис и правото на разпространение на екземплярите.
2) Да предаде нотен запис или собствен звукозапис или на текста на произведението (при литературно произведение).
3) Да се въздържа от отстъпване на права на друго лице (ако отстъпването е изключително).
4) Да приеме избора на продуцента относно изпълнителите.
Б. На продуцента.
1) Да запише произведението - да го фиксира върху подходящ носител по начин, позволяващ по-нататъшното възпроизвеждане.
2) Да тиражира произведението (екземплярите са звуконосители).
3) Да разпространи екземплярите.
4) Да проведе необходимите рекламни действия за своя сметка.
5) Да плати възнаграждение: 1) процент от цената на всеки продаден екземпляр; 2) глобална сума; 3) комбинации.
2.2.6. Прекратяване на договора: 1) с изтичане на срока; 2) с изчерпване на тиража; 3) с едностранно писмено предизвестие от страна на автора при изчерпан тираж, а продуцентът в срок 1 г. не възпроизведе и разпространи нови екземпляри, ако авторът го е поискал (чл. 52 във връзка с чл. 54, ал. 1 - ?); 4) изтичане на времетраенето на авторското право; 5) невиновна невъзможност; 6) разваляне.
Възможно е самофинансиране по силата на чл. 53 във връзка с чл. 54, ал. 1 (?).
Чл. 54, ал. 3: Отстъпеното от автора право неговото произведение да бъде записано, възпроизведено и разпространено под формата на звукозаписи не включва правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път или предавано чрез кабели или друго техническо средство. За включването на тези права страните се уговарят изрично.
2.3. Другата основна форма на договаряне е чрез прибягване до помощта на организации за колективно управление. В България това е “Музикаутор” - отношенията между автор и организация се урежда с договор. “Музикаутор” сключва договори с продуцентите (виж Саракинов, стр. 142-146).
37. Договори с произведения. (Използване на произведенията.) Договор за публично представяне. Договор за изпълнение. Договор за публикуване в периодично издание.
Саракинов
1. Договор за публично представяне.
1.1. Определение. Съгласни чл. 55: С договор за публично представяне авторът на сценично произведение отстъпва на ползвате правото да представи произведението, а ползвателят се задължава да го представи и заплати на автора възнаграждение.
1) Сценично произведение: драматични, музикално-драматични, пантомимни и хореографски произведения (чл. 3, ал. 1, т. 3).
2) Публично представяне: извършва се по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица (чл. 18, ал. 3).
1.2. Характер: 1) двустранен; 2) консенсуален; 3) неформален; 4) възмезден.
1.3. Страни: 1) автор; 2) организация (театър), която организира представянето.
При произведение от чуждестранен автор се скват договори с преводача и с автора (ако е необходимо според МЧП). Опера - договори с автора на музиката и с автора на либретото. Други случаи - виж стр. 121-122.
1.4. Съдържание на договора и задължения на страните.
1.4.1. Съдържание: 1) дата и място на сключване; 2) страни; 3) предмет; 4) населено място, където произведението ще бъде представяно; 5) срок на започване на представленията; 6) участие на автора в подготовката; 7) срок; 8) възнаграждение и начин на плащане; 9) отговорност.
Тези клаузи могат да бъдат заместени от диспозитивни правила (чл. 56): 1) авторът може да отстъпи правото на публично представяне и на други ползватели извън населеното място, в което ползвателят има седалището си; 2) срок - 3 г.; 3)
произведението трябва да се представи публично в срок от 1 г. от получаването му; 4) възнаграждение - 15% от реализирания бруто приход от всяко представяне; 5) ползвателят е длъжен да дава сметка на автора два пъти годишно за броя на публичните представяния и за реализирания от тях приход; 6) авторът може да прекрати договора, когато ползвателят прекрати публичното представяне на произведение за повече от 1 г.
1.4.2. Задължения.
А. На автора:
1) Да отстъпи правото при уговорените условия.
2) Да не отстъпва правото за същото населено място на други лица.
3) Да представи при поискване ръкописа.
4) Да приеме избора на ползвателя относно режисьор, изпълнители и т.н.
Б. На ползвателя:
1) Да започне представянето в срок.
2) Да разгласи представлението.
3) Да посочи автора в рекламните материали.
4) Да не внася изменения.
5) Да заплати възнаграждението.
6) Да иска съгласието на автора при участие извън населеното място, за което е получил правата.
7) Да уведоми автора за премиерата и евентуално да го покани.
8) Безплатен достъп на автора за определен брой представления.
9) Да не преотстъпва правото.
1.5. Прекратяване: 1) изтичане на срока; 2) едностранно предизвестие от страна на автора, когато ползвателят не е представил произведението повече от 1 г.; 3) изтичане на времетраенето на авторското право; 4) невиновна невъзможност; 5) разваляне. Последиците са по ЗЗД.
Повечето договори се сключват чрез “Театераутор”.
2. Договор за изпълнение.
2.1. Определение (от чл. 58, ал. 1): договор, чрез който се отстъпва правото за публично изпълнение, на живо или чрез запис, чрез излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство на музикални или литературни произведения, които били вече разгласени.
1) Публично изпълнение - на живо или чрез запис, чрез излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел.
2) Музикални или литератулни произведения.
3) Разгласени произведения.
2.2. Страни:
1) Ползвател - много широк кръг лица (радиостанции, заведения за обществено хранене и др.).
2) Автор или организация за колективно управление. Поради широкъят кръг ползватели и многото произведения, които се изпълняват в рамките на един сеанс налагат сключването на договорите чрез организации за колективно управление. При предаване чрез кабел или друго техническо средство съгласието се дава само чрез организация за колективно управление (чл. 58, ал. 2).
2.3. На практика се сключват два вида договори:
2.3.1. Договор между автора и организацията за колективно управление - сключва се с приемането на автора в организацията. На практика това е договор за поръчка.
1) Организацията не е ползвател - не придобива прехвърлението права, за да ги изпълзва по търговски начин, а само за да може да преговаря с ползватели и да им отстъпва прехвърлените му права.
2) За да може организацията да изпълнява задълженията си, членовете трябва да регистрират всичките си произведения при нея.
Има възможност автор да отстъпи с издателски договор освен правото за издаване и други права (чл. 45), напр. музикалният издател може да отстъпва и публичното изпълнение (издателят ще се стреми към по-широко използване на произведението).
2.3.2. Договор между организацията за колективно управление и ползвателя (виж 130-136).
1) Характер на договора: 1) двустранен; 2) консенсуален; 3) формален (чл. 58, ал. 1 - “писмено съгласие”); 4) възмезден.
2) Определение. С този договор организацията за колективно управление (най-вече “Музикаутор”) от името и за сметка на членовете си отстъпва на ползвателя неизключителното право да използва по съответния начин всички вече разгласени преди това произведения на членовете срещу възнаграждение и при определени условия.
3) Този договор не визира конкретни автори и произведения - всички произведения на всички членове на организацията и на чуждестранните авторски дружества, с които има договор за взаимно представителство. Това е удобство за авторите (има ползватели от целия свят) и за ползвателите (ползват произведения на автори от целия свят).
4) Задължения на ползвателя: 1) да плаща възнаграждение; 2) да дава информация за използваните произведения и авторите (чл. 58, ал. 1). Възнаграждението може да се определи по различни начини: 1) процент от бруто приходи (концерт; 2) глобална сума (дискотеки); 3) процент от приходите на съответната радио или телевизионна организация и т.н. За второто задължение има диференциран подход: 1) заведения с музика “на живо” могат да дават отчет; 2) заведения, които използват записи - приема се, че изпълняват модерната в момента музика.
4) Нито едно авторско дружество не обхваща всички автори - възможно е да се изпълни и произведение на автор, който не е включен в такава организация (би имало нарушение).
а. Някои страни използват теорията на разрешението: приема се, че лицензията, дадена от дружеството, се разпростира върху всички автори в страната, творящи в този жанр (отклонение от принципите на авторското право).
б. Друг вариант е организациите да се задължат пред ползвателите, че поемат отговорност и спрямо авторите, които не са нейни членове (трябва при разпределение да третира еднакво всички автори).
5) Теоретично е възможно да съществуват няколко организации, но това не е удачно - губи се смисълът на колективното управление.
6) Ако автор не желае произведенията му да бъдат изпълнявани публично може: 1) ако е член на организация да я уведоми (напуска организацията, не желае произведенията му да се изпълняват на определена територия или от конкретен ползвател), а тя да уведоми всичките си съконтрахенти; 2) ако не е член на организация - да уведоми поне няколко ползватели. При забрана и продължаващо използване се дължат вреди от организацията, а ако тя е уведомила ползвателя - от него.
3. Договор за публикуване в периодично издание. Става въпрос за два вида договори:
3.1. Договор, с който периодично издание поръчва на автор създаване на произведение.
3.1.1. Характер: 1) двустранен; 2) консенсуален; 3) неформален (съобр. чл. 60, 61); 4) възмезден.
3.1.2. Задължения на автора:
1) Да създаде произведението и да го представи в срока и в уговорения брой екземпляри.
2) Да отстъпи на издателя правото на възпроизвеждане и разпространение. Тиражът е обичайният тираж на изданието.
3) Да не предлага без съгласие на издателя произведението или части от него за публикуване, излъчване по безжичен път преди публикуване от издателя - чл. 59, ал. 1. Това задължение отпада, когато са изтекли 15 дни за вестниците, и 3 месеца за списанията, от датата на предаването на ръкописа и издателят не го публикувал или не е уведомил в тези срокове автора, че ще публикува произведението с посочване на броя, в който ще бъде публикувано (чл. 59, ал. 2). След публикуване на произведението авторът може да го използва, освен ако писмено не е уговорено друго (чл. 60).
3.1.3. Задължения на издателя:
1) Да публикува произведението, ако го одобри, и да го разпространи в изданието. Ако не одобри, може да 1) поиска от автора да направи корекции или 2) развали договора.
2) Да заплати възнаграждение.
3) Да не прави изменения в текста (освен редакционни или граматически поправки).
4) Да върне на автора произведения на изобразително изкуство, оригинални документи и илюстрации, предложени им за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго (чл. 61).
3.2. Договор, с който автор предлага на периодично издание да публикува готово произведение.
3.2.1. Характер: 1) двустранен; 2) не е консенсуален (необходимо е предаване на ръкописа - ?); 3) неформален (съобр. чл. 60, 61); 4) възмезден.
Има предложение от автора, което се смята за прието, ако издателят одобри произведението и го публикува - договорът е сключен от момента на публикуване (по-горе договорът е определен като реален - ?).
3.2.2. Задължения на автора: да отстъпи правото на издателя да възпроизведе и разпространи произведението в изданието.
3.2.3. Задължения на издателя - като по първия вид (няма само обуславяне на първото задължение от одобряване на произведението).
38. Договори с произведения. (Използване на произведенията.) Създаване и използване на филми и други аудио-визии. Използване произведения на архитектурата. Използване на компютърни програми.
Саракинов
1. Създаване и използване на филми и други аудио-визии. Има два тива договори:
1.1. Първоначални. Договорите на съавторите с продуцента. Това са авторски договори - не се отстъпва само резултатът, но и част от авторските права (за да може продуцентът по-късно да ги отстъпи на последващи ползватели). Продуцентът се явява първоначален ползвател.
1.1.1. Страни. Тези договори се сключват от всеки от авторите и продуцента.
1) Автор. Чл. 62, ал. 1: Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. Чл. 62, ал. 2: Авторите на музиката, диалога, на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него, запазват авторското си право върху своите произведения. Всички тези автори сключват договор с продуцента.
2) Продуцент. Чл. 62, ал. 3: Продуцент по смисъла на този раздел е физическото или юридическото лице, което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му.
1.1.2. Задължения на автора:
1) Да създаде нещо във връзка с бъдещия филм. Престацията се състои не в самия труд, а в крайния резултат. За авторите на съществуващо литературно произведение или музикален съпровод не съществува такова задължение. Те обаче трябва да дадат съгласие произведението да бъде преработено в сценарий, респ. използвано за озвучаване на филма.
2) Да предостави на продуцента изключителното право за използване на филма по различни начини. Ако не е уговорено друго или законът не разпорежда друго (напр. чл. 37, ал. 2) авторите предоставят 1) като за страната, така и за чужбина 2) изключителното право за размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчване по безжичен път или предаване по кабел или друго техническо средство, възпроизвеждането му върху видеоносители и тяхното разпространение, както и правото да разрешава превода, дублиране и субтитрирането на текста (чл. 63, ал. 1). Това е максимално широката гама от права, които продуцентът обикновено притежава. Пропуснато е да се добави новото правомощие по чл. 18, т. 10: предлагане за изпълзване от място и по време, индивидуално избрани от зрителите (такова условие обаче винаги може да се уговори)
1.1.3. Продуцентът дължи възнаграждение - чл. 63, ал. 2. Това възнаграждение се дължи без оглед на разпоредбите, отнасящи се до отношенията, възникнали в рамките на договор за изработка или трудов договор (изр. 2).
1.1.4. Допълнителни правила:
1) Чл. 63, ал. 3: ако някой от авторите се откаже да завърши своята част или не може да я завърши по независещи от него причини, той не може да възпрепятства използването на извършена от него работа за завършване на произведението. Това не го лишава от авторско право върху извършеното с всички произтичащи от това последици.
2) Аудио-визуалното произведение се счита за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде установен окончателният му вариант (чл. 63, ал. 4). Всякакви изменения на окончателния вариант чрез добавяне, премахване или промяна на някои от елементите му изискват съгласие на тези лица (чл. 63, ал. 5).
3) Чл. 63, ал. 6: При обявяване на продуцент в несъстоятелност автор по чл. 62 има право да изкупи по най-високата предложена цена изходния материал на произведението, ако в срок от 3 дни след приключване на наддаването писмено поиска това.
4) Изходни материали. Ако продуцентът реши да унищожи изходните материали на окончателния вариант на произведението, той е длъжен преди това да ги предложи безвъзмездно на авторите по чл. 62, ал. 1 (чл. 63, ал. 7). До 5 г. след датата на разгласяване на произведението продуцентът или лицата, които са станали собственици на изходните материали на окончателния вариант на произведението, депозират тези материали в Националната филмотека (за филми, чийто продуцент е българско физическо или юридическо лице) - ал. 8.
1.2. Последващи договори - между продуцента и последващи ползватели.
1.2.1. Правно основание - чл. 64: Продуцентът може да отстъпва на трето лице, при поемане на задълженията по чл. 65, правото да излъчва произведението по безжичен път или да го предава по кабел или друго техническо средство, да го възпроизвежда върху видеоносители, които да разпространява или прожектира публично, при което е длъжен да уведоми писмено в едномесечен срок авторите по чл. 62, ал. 1, освен ако този закон предвижда друго. При отстъпване на право авторите трябва да бъдат уведомени.
1.2.2. Не е необходима писмена форма.
1.2.3. Задължение за плащане на възнаграждение.
1) Ползвателят дължи възнаграждение на продуцента.
2) Възнаграждение за авторите.
а. Според чл. 65, ал. 1 Режисьорът, сценаристът, операторът и композиторът имат право на възнаграждение, отделно от това по чл. 63, ал. 2 и за всеки вид използване на филма или аудио-визуално произведение, а останалите автори, посочени в чл. 62 - ако такова възнаграждение е било уговорено. Уговорката за възнаграждение на другите автори извън първите четири категори е логично да фигурира и в първоначалния, и в последващия договори. Плащането на възнаграждението може да стане по два начина - чл. 65, ал. 2 Възнагражденията за различните видове използване на произведението се дължат от съответни ползватели и могат според желанието на авторите да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Във втория случай продуцент е длъжен да предвиди това в договорите, които сключва за използването на произведението. Възнаграждението се определя по договаряне.
б. Независимо от това според чл. 65, ал. 3-4 авторите имат право на процент от сумата, която ползвателите плащат на продуцента. За да могат авторите да осъществяват контрол, според чл. 66 Продуцентът е длъжен по искане на лицата по чл. 62 да им предоставя най-малко веднъж годишно сметка за приходите от всеки вид използване на произведението - това е право на всички автори.
1.2.4. Използване на части от филм - чл. 67.
1) Продуцентът може да използва части от произведението или отделни кадри в обем, оправдан от рекламата за филма, без съгласието на авторите и без заплащане на възнаграждение.
2) Продуцентът може да използва такива части или кадри за други цели само със съгласието на режисьора, сценариста и оператора и срещу заплащане на възнаграждение.
3) Други лица могат да използват части или кадри само със съгласието на режисьора, сценариста и оператора и срещу заплащане на възнаграждение.
Авторите на филми, създадени при условията на ЗАП, при използвания при действието на ЗАПСП имат право на възнаграждение (за аргументацията виж Саракинов, стр. 154-156).
2. Използване произведения на архитектурата.
1) Прехвърляне на собственост на архитектурен проект - чл. 67, ал. 1: С прехвърлянето на собствеността върху произведения на изобразителното изкуство и произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин, и върху архитектурни проекти се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго,и правото за публично показване на произведенията. С прехвърляне на собствеността се прехвърля и правото на публично показване на произведението.
2) Прехвърляне на правото на използване - чл. 68, ал. 2: С прехвърляне на правото за използване на архитектурен проект се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на проекта.
3) Чл. 69: За всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора.
Изрично е изключено свободното копиране по чл. 25.
Виж изключенията в общите правила (чл. 36, 39).
3. Използване на компютърни програми.
3.1. Ако не е уговорено друго, съгласно чл. 70 лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може 1) да зарежда програмата, 2) да я изобразява върху екран, 3) да я изпълнява, 4) предава на разстояние, 5) да я съхранява в паметта на компютър, 6) да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея. Условието е тези действия да са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки.
Изрично е изключено свободното копиране по чл. 25.
3.2. Без допълнително съгласие и без възнаграждение за автора лицето, придобило правото да използва компютърна програма, може съгласно чл. 71:
1) да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване за който е придобита програмата;
2) да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването и върху екран, изпълняването й, предаването й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия в съответствие с чл. 70;
3) да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърна програма, които са необходими за постигане на съвместимостта. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма, несъществено отличаваща се от програмата, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.
39. Сродни права
1. Обща характеристика.
1.1. У нас се говори за сродни права от 1993 г. През 2000 г. се появява още едно сродно право: права на продуцентите върху филми. Сега съществуват 4 вида сродни права: права на изпълнителите върху изпълненията им, права на продуцентите върху звукозаписи, права на продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, права на радио- и телевизионните организации (чл. 72). Това е в съответствие с Римската конвенция (без продуцентите на филми).
1.2. Сродни права. Тук се включват най-древните (права на изпълнителите - от началото на човечеството) и най-съвременните (права на продуцентите). Сродните права се появяват у нас през 1993 г., в Европа от 80-те години. Конвенцията е сключена през 1961 г., трудно се усвоява от европейските законодателства; във Великобритания сродните права се появяват едва сега, в САЩ за сродни права не се говори (съществува copyright).
1) Защо се закрилят най-древните и най-съвременните права и защо защитата се появява едва сега. Отговорът идва от нарушенията на правата на изпълнителите. Ако има само имитация (на певец, актьор), няма нарушение (въпросът е в това какво желае публиката) - публиката не е толкова голяма (виж ЗАПСП). Нарушение ще има, ако се направят записи и се тиражират, изпълнението се излъчва. Нарушенията се свързват с появата и използването на нови средства. Изпълнителят в по-старо време е имал ограничена публика, която желае да гу слуша и затова влиза в зала (той се съгласява да изпълнява пред тази публика). Ако има обаче възможност за запис и тиражиране, това е нов способ за комуникиране, публиката може да се увеличи многократно - поставя се въпросът за правата.
2) За първи път проблемът с новите средства за комуникация е с фотографията - урежда се като авторско право. По-късно като фотография се третират филмите, но се вижда, че те не са само фотография, има и други неща - заговаря се за правата на продуцентите. Тласъкът се дава с появата на записващи средства - води до създаването на Римската конвенция (урежда сродните права без тези на филмовите продуценти). Изпълнителите са били записвани, без да получават нищо, а след това са били конкурирани от записващите средства; за собствениците на заведения е било по-изгодно да пускат записи, вместо да плащат на музиканти. Работата по създаването на защита започва между двете световни войни, прекъсната е от Втората световна война. Средствата след това се усъвършенстват. Работата по Римската конвенция започва през 1951 г. и завършва през 1961 г.
1.3. Сродни права. Защо правата са сродни. Като че основното е авторското право, но се прави и още нещо, за да стигнат произведенията до публиката - вижда се нуждата от закрила. Дълго време се правят опити за разглеждане на сродните права като преработка: но при един превод се справяме с него, докато между различните изпълнения може да имаме предпочитания - фикцията за преработката е неприложима (има известна взимозаменяемост, но не съвсем). “Малки авторски права” - не е точно. Имат известно сходство с авторските права - изключителност, дават известни правомощия на носителите си, но липсата на автор ги прави нещо различно.
2. Права на изпълнителите. Носителят някак определя правото, също и права на продуцентите, права на радио и телевизионните организации - правата се определят чрез носителя си.
2.1. Субекти - чл. 74: Артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.
2.2. Никъде няма определение за изпълнение. Римската конвенция дава изброяване на видове изпълнения, нашият закон разширява списъка (циркови и вариететни номера, озвучаване - дублиране на филм, има право върху гласа). Обикновено има някакво произведение и то се изпълнява така, че да стигне до публиката. За дейността си този изпълнител получава сродно право. Такова сродно право съществува и при коментатора, макар да няма произведение (според Е. Марков възможно е и да създаде произведение, напр. политически коментатор). Възникване на правото - в момента на изпълнението; при филми правото възниква със завършване на записа (Саракинов).
2.3. Прилагат се правилата на авторското право, съответно - чл. 84: Разпоредбите на чл. 18, ал. 4, чл. 21, 22, чл. 23, т. 4, 6, 7 и 8, чл. 24 до чл. 26, чл. 32 до 34, чл. 37 и чл. 58 се прилагат съответно и относно правата на артистите-изпълнители.
2.4. Съдържание. По подобие на авторското право има имуществени и неимуществени права.
2.4.1. Неимуществени права (чл. 75, ал. 1): свързани с името на изпълнителя (обявяването му и оставянето на съответното място), запазване на целостта на изпълнението. Първото право е неотчуждимо; отчуждаването на второто може да става само изрично и в писмена форма (ал. 2). При колективни изпълнения според чл. 80 се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценично произведение, ако с тези лица не е уговорено друго.
2.4.2. Имуществени права - чл. 76, ал. 1: изпълнителят трябва да разреши: излъчване на изпълнението (разширяване на аудиторията), записване на изпълнението, разпространяване на тези записи; изпълнителят може да забрани вторично изпълнение (изпълнение по смисъла на авторското право има, когато не се изпълнява за първи път):
1) Излъчване на изпълнението по безжичен път предаването му чрез кабел или друго техническо средство.
2) Звукозаписването и видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение.
3) Публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаване чрез кабел или друго техническо средство на тези записи
4) Предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.
Има препращане към чл. 21 и 22 (чл. 84): разрешението за излъчване включва и разрешение за предаване чрез кабел (при определени предпоставки), включва правото за предаване чрез сигнал до спътник, позволяващ прякото или чрез последничество на организация приемане - виж въпрос N31.
2.5. По силата на препращането артистът трябва да допуска без разрешение и без право на възнаграждение:
1) Осъществяване на запис от излъчващата организация за целите на излъчването.
2) Изготвяне на копия от публикувани изпълнения за лично ползване (ще получи обаче дял от компенсационното възнаграждение).
3) Възпроизвеждане на изпълнения, свързани с актуално събитие, от медиите.
4) Публично изпълнение в образователни заведения, ако не се получават приходи и не се заплащат възнаграждения.
5) Презаписване от образователни заведения и използване с учебна цел.
2.6. Важи концепцията за първата продажба.
2.7. Времетраене - чл. 82: Правата на артистите-изпълнители и продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано - от началото на годината, следваща годината, в която се е състояло първото изпълнение.
2.8. Наследяване - като при авторските права (чл. 84).
2.9. Договори (виж Саракинов, стр. 167-178).
1) Характеристика: 1) двустранни; 2) консенсуални; 3) формални (чл. 76, ал. 2 - писмена форма); 4) възмездни; 5) срочни (до 10 г. - чл. 37 във връзка с чл. 84).
2) Договори (съгласно чл. 76, ал. 1 и чл. 78, ал. 1): 1) за излъчване на изпълнението; 2) за записване, възпроизвеждане на записите и разпространението им; 3) за публично изпълнение и излъчване на записите; 4) за заснемане на филм и друго аудиовизуално произведение (виж чл. 78, Саракинов).
2.10. Говори се за права на изпълнителите - никога не принадлежат на юридически лица, а само на физически лица (на отделното лице от един хор). Винаги принадлежат на отделни физически лица, въпреки че много от изпълненията са хорови.
1) За да се избегне преговарянето с много лица в една творческа група, законът предвижда лицата да упълномощават едно от тях да даде разрешението - чл. 79: Участниците в колективни изпълнения като хор, оркестър, ансамбъл или друга артистична група, упълномощават писмено едно лице да дава разрешенията съгласно тази глава за използването на техните изпълнения. Солистите и диригентът, както и режисьорът на сценично произведение дават разрешение отделно.
2) Не трябва да се посочват имената на всички, а на групата, посочват се режисьор, диригент и т.н. - чл. 80: При колективни изпълнения се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценично произведение, ако с тези лица не е уговорено друго.
3) Законът създава едно самостоятелно право на име на групата (състав, хор и т. н.) - регистрационен режим към Министерство на културата, специален регистър: подава се заявление и съответното име се регистрира (чл. 83). Създава се едно изключително право. Въпросът е, че ако някоя група използва наименованието, преди друга група да го регистрира, то първата група може да отмени регистрацията - дава се предимство на фактическото състояние. Ако такава група престане да изпълнява, наименованието й не може да бъде използвано 10 г. след това. Въпросът е дали това е разумно при световните групи - може би за тях трябва да се създаде отделен режим.
2.11. Римска конвенция. За тези права можем да говорим, доколкото са уредени - ако е страна по Римската конвенция или има уредба във вътрешното законодателство. Иначе може да се направи опит да се включат към авторските права, но как да стане това (напр. при звукозаписи). Закрилят се изпълненията на граждани на страни по конвенцията, както и ако е на територията на такава страна.
1) Излъчване на изпълнение на италианска група по немска телевизия. Тогава Италия не е била страна по конвенцията и искът се отхвърля.
2) Фил Колинс изнася концерт в Калифорния, който се записва пиратски и се разпространява в Германия и други страни. Фил Колинс обжалва пред германски съд, но концертът е в Калифорния, а в САЩ сродни права няма (не е страна по конвенцияна). Ако беше обаче германски гражданин, конвенцията би го закриляла. Европейският съд обаче уважава искането на принципа на недискриминацията: Ф. Колинс е гражданин на страна-членка на ЕС, затова трябва да бъде защитен и в Германия.
3. Права на продуцентите на звукозаписи.
3.1. Отново няма дефиниция. Продуцентът е физическо или юридическо лице, което осъществява първия запис и осигурява финансирането. §2, т. 7 ДР на ЗАПСП: "звукозаписване" е фиксирането върху траен материален носител на поредица от звуци по начин, позволяващ тяхното възприемане, възпроизвеждане, презаписване, излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство; т. 8: "звукозапис" е резултатът от звукозаписването. Поредица от звуци - не е казано обаче какви звуци. Дефиницията може да се вземе от Римската конвенция (ратифицирана и обнародвана): не само изпълнение на произведения, но и всякакви други звуци (вятър, улично движение). Може да се вижда някакъв творчески елемент, но законът всъъщност предвижда закрила на всеки запис - оригинален или не, сполучлив или не. Всъщност сякаш става дума за закрила на инвестициите.
3.2. Прилагане по аналогия - чл. 90: Разпоредбите на чл. 18, ал. 4, чл. 21, 22, чл. 23, т. 4 и 7, чл. 25, 26 и чл. 58 се прилагат съответно и относно продуцентите на звукозаписи.
3.3. Права.
3.3.1. Неимуществено право - обявяване на името на продуцента - чл. 87, ал. 1: Продуцентът има право да изисква при възпроизвеждането и разпространението на направените от него записи името му да бъде посочено по обичайния за това начин върху звуконосителите, включително и върху техните обложки и кутии.
3.3.2. Имуществени права - всичко, което може да се прави с един запис (разпространение и т. н.). Чл. 86, ал. 1:
1) Възпроизвеждане и разпространението на записа.
2) Внос и износ на екземпляри от записа, независимо дали са произведени законно или в нарушение на права по т. 1.
3) Публично изпълнение, излъчване по безжичен път или предаване на записа чрез кабел или друго техническо средство.
4) Предлагане по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.
Важат правилата на чл. 21 и 22.
3.4. Ограничения (от чл. 90): трябва да допуска:
1) Осъществяване на запис от излъчващата организация за целите на излъчването.
2) Изготвяне на копия от публикувани изпълнения за лично ползване (ще получи обаче дял от компенсационното възнаграждение).
3) Възпроизвеждане на изпълнения, свързани с актуално събитие, от медиите.
4) Презаписване от образователни заведения и използване с учебна цел.
3.5. Важи правилото за първата продажба.
3.6. Времетраене - чл. 89: 50 г. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща година на публикуването на записа, а когато записът не е публикуван - от началото на годината, следваща годината на осъществяването му.
3.7. Сделки (Саракинов, стр. 185-189).
1) Характер на договорите: 1) двустранни; 2) консенсуални; 3) неформални; 4) възмездни; 5) срочни.
2) Видове (от чл. 86): 1) за презапис, тиражиране и разпространение; 2) за публично изпълнение и излъчване.
3.8. Клипове по MTV - не са в режима на звукозаписа, дори за първи път да се пуска нещо под формата на клип, отива се към другия режим (те са филми). При звукозаписа трябва да се възприема изключително слухово, а при клиповете има и визуално възприемане.
4. Права на филмовите продуценти. Това е четвъртото сродно право, признава се в много малко страни.
4.1. Права:
1) Неимуществено - чл. 90а, ал. 2. Продуцентът има право да изисква при използване на филма името или наименованието му да бъде посочвано по обичайния за това начин.
1. размножаването им;
2. публичното им прожектиране;
3. излъчването им по безжичен път;
4. предаването им чрез кабел или друго техническо средство;
5. възпроизвеждането им;
6. разпространението им;
7. превеждането, дублирането и субтитрирането им;
8. предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до филма или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях.
Времетраене
Чл. 90б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Правата на продуцента по тази глава продължават петдесет години. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен - от началото на годината, следваща годината на създаването му.
Прилагане по аналогия
Чл. 90в. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Разпоредбите на чл. 18, ал. 4, чл. 21, 22, чл. 23, т. 4, 6 и 7, чл. 24 - 26 и чл. 58 се прилагат съответно и за филмовите продуценти."Имуществени права: размножаване на филма, предаване и т.н.
Права на радио и телевизионните организации. Също имат сродно право. Имат изключително право: излъчване на техните програми, записване, предаване по Интернет. Това е доста спорно сродно право - по-скоро е закрила на инвестициите, отколкото има нещо общо с авторското право.
В закона има нещо не много сполучливо уредено. В повечето случаи не става дума за продажба, а за наем и заем на произведенията. Има директива на ЕС за наема и заема на сродни права: при наем на произведение се извлича търговска печалба, при заем не се извлича търговска печалба. Трябва да е ясно какво може да прави наемателят/заемателят. Изчерпват ли се правата: върху пуснато на пазара конкретно произведение и закупено правото е изчерпано (не може да се иска лицензия за всяко използване на същото произведение). Правото не е прекратено, защото авторът може да пусне други тиражи на произведението. При наема и заема, макар и приравнени на използването на произведението, няма изчерпване. Това не се отнася за произведенията на архитектурата - не може архитектът да иска наем.
41. Предотвратяване на нелоялната конкуренция като обект на интелектуалната собственост. Обща клауза и особени състави.
Подтискането на нелоялната конкуренция е също вид интелектуална собственост. Освен чистия вид нелоялна конкуренция към нелоялната конкуренция спадат и търговските марки, дизайнът, географските означения. Преди всичко ни интересува явлението конкуренция, стопанската конкуренция, каква част можем да смятаме за интелектуална собственост, обща крауза и особени състави.
Общо за конкуренцията.
Става въпрос за конкуренция и то за “нелоялна конкуренция”. Конституцията говори за “предотвратяване”, в други закони “пресичане”, “подтискане”. Терминът идва от латински - означава съвместно движение; съвместното движение обаче и поражда съревнование. Нелоялната конкуренция се означава и като “недобросъвестна” - критериите са идентични: става въпрос за морала и обичайната търговска практика. Негативните глаголи (“подтискане” и др.) означават, че няма положителен обект - няма легално определено право на лоялна конкуренция, което да съответства на закрилата срещу нелоялна конкуренция. Конкуренция съществува, но някои определени действия, с които тя се осъществява, са забранени, преследват се, преустановяват се по нареждане на съответните органи.
Конкуренция. Предполага се, че конкуренцията изпълнява полезни функции - без нея се смята, че икономиката запада. Обект на изследване е стопанската конкуренция, а не въобще конкуренцията като природен феномен. Конкуренцията има няколко функции:
1) Особено важна е функцията по разпределяне на доходите в зависимост от пазарния успех (по-ниските цени привличат повече клиенти и така се увеличават доходите). Ако ценим успеха, то успелият в конкуренцията е прав.
2) Конкуренцията води до оптимална организация на производствен процес, търговия. Това е така, защото при конкуренцията трябва да се поддържат ниски цени и добро качество. Ако някой от тези два елемента липсва, то потребителите ще се насочат към конкурента, който може да им ги предостави. Затова се налага да се измисли такъв начин на производство, при който да се минимизират разходите и да се въведе механизъм на пестеливо изпълзване на ресурсите - напр. по-малко хора, които да работят ефективно (обратното не винаги е невярно), цели се по-малко използване на суровини (води и до опазване на околната среда), по-изгодно закупуване.
3) Конкуренцията преодолява дефицита на пазара. Трябва да се съобрази предлагането с търсенето. Това означава да се осъзнае какви са нуждите на пазара, за какво има дефицит - стопански субекти се насочват в свободната област.
4) Разнообразяване на стоките. Не става въпрос само за разнообразие на видове стоки и задоволяване на нуждите от тези стоки, но и задоволяване на различните по възможности потребители - от тези с по-малка покупателна способност до тези с по-висока (напр. закусвални Макдоналдс и реномирани заведения като Риц, Савой предлагат и задоволяват еднообразни потребности, но за хора с различни покупателни възможности). Различните стопански субекти се насочват към различните типове потребители (масови и други). Тази цел на конкуренцията все още не е достигната в България.
5) Конкуренцията стимулира иновациите, научно-техническия прогрес - води до по-малко разходи и ресурси. Страни със силна конкуренция са обикновено и технологично водещи.
Дори и крайните привърженици на конкуренцията признават, че тя не може да постигне някои неща. Конкуренцията не може да даде стабилност - постига се от държавата с макроикономически методи (не може да има само хаос, нито само стабилност).
Историческо развитие и различни нюанси на конкуренцията.
Нюанси:
Една част от правото е нареченото у нас антимонополно право - това не е точно определение, защото никой не забранява монополите (те съществуват, а се забраняват някои техни постъпки). В САЩ това право се нарича антитръстово - под “тръст” сега се разбира доверие, но когато е възникнало (по времето на Шърман - акт), “тръст” е означавало финансов контрол. Целта на законодателното уреждане на тези въпроси е конкуренцията да не се изроди във взаимно унищожаване - целта е да се запази самото съществуване на конкуренцията.
Нелоялна конкуренция. Законодателното уреждане на тези въпроси има за цел да запази качеството на конкуренцията.
История.
Антитръстово законодателство. След Гражданската война в САЩ фермерите търгуват посредством железниците - те извозват продукцията и доставят стоки. Железниците заедно с промишлените производители установяват много високи цени, а стойността на продукцията на фермерите пада - в резултат възниква антитръстовото законодателство. По същото време учените твърдят обратното: големите корпорации са полезни. Първите решения са срещу профсъюзите - определят цената на труда без конкуриране. В повечето страни се смята, че изключителните права (патенти и др.) не са нарушение на конкуренцията.
Другият аспект на нелоялната конкуренция. Френските съдилища прилагат правилата за деликта към нелоялната конкуренция. В Германия създаватзакон за нелоялната конкуренция - това като че ли е основата на повечето законодателства. Най-сполучливият български закон е от 1921 г. (за непочтената конкуренция - изглежда да е по-точно от “нелоялна конкуренция”) - почти не е действал.
Обща крауза на нелоялна конкуренция.
Българско право срещу нелоялната конкуренция. Уредбата е в гл. VII ЗЗК: като монополно положение, уредено е като едно частно право (за разлика от антитръстовото, където държавата се намесва). В ПК върху проблема на нелоялната конкуренция е чл. 10 (2) и някои други текстове. ПК е за индустриалната собственост, не за международната индустриална собственост - може да се прилага, доколкото има възможност за пряка приложимост. Чл. 10 (2) не може да се приложи пряко. Ал. 2 на чл. 10 (2) е това, което ни интересува: Представлява акт на нелоялна конкуренция всеки акт на конкуренция, който е противен на честните обичаи в областта на индустрията или търговията. Чл. 30 ЗЗК и чл. 10 (2), ал. 2 трябва да мислим при общата клауза за пресичане на нелоялната конкуренция.
Общ и специални състави. Възможните действия на нелоялна конкуренция са много и непрекъснато се изменят. Може да се измисли общ подход - създаване на общ състав (клауза). Това е подходът от немския закон досега. Това обаче не е съвсем достатъчно, трябва да се измислят и специални състави. Същевременно постепенно в тази обща крауза практиката създава групи от случаи; у нас такива групи от случаи като че ли още няма, но специални състави някакви има (за закриляне на търговсака тайна и т.н.)
Съпоставяне на нелоялната конкуренция с непозволеното увреждане (доколкото във Франция произхожда от там) - чл. 45 ЗЗД: Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
1) Субект. Чл. 45 ЗЗД казва “всеки” (макар че не във всички случаи е всеки), в чл. 30 ЗЗК се говори за всяко действие или бездействие, в чл. 10 (2), ал. 2 ПК за всеки акт. Има действие, но в актовете, уреждащи нелоялната, конкуренция не е казано кой го извършва. В чл. 45 ЗЗД това е “всеки”, но всъщност това са физическите лица, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД (за лошия си избор). При нелоялната конкуренция отново е всеки, не е най-важното юридическата му форма (физическо или юридическо лице), от значение е дейността.Законът казва, че и групи лица (не юридически лица) могат да отговарят за нелоялна конкуренция. Отговарят за нелоялна конкуренция физически лица, юридически лица, други формирования.
2) Нелоялната конкуренция се осъществява при стопанска дейност. По ЗЗД такова изискване няма.
3) По чл. 45 ЗЗД отношението между увредения и делинквента не е от значение. При нелоялната конкуренция трябва да има отношения на конкуренция - между субектите (конкуриращия нелоялно и засегнатият от нелоялната конкуренция) има отношение (не е задължително да е правно, може да е фактическо отношение). Поставя се въпросът кога има конкурентно отношение. Напр. един потребител има определена сума пари, с която може да направи няколко алтернативни неща (да отиде на кино, да обядва, да посети изложба и т.н.) - ще означава ли това, че всички тези възможности са от сфери, които са конкурентни. Тези сфери не са конкурентни, защото се приема при определяне дали съществува отношение на конкуренция, че потребителят има неизчерпаеми възможности за определен вид стоки или услуги. Приема се, че има отношение на конкуренция, когато стоките и услугите съвпадат или са заместими - напр. две таксита имат правоотношения с превозваните лица, между такситата има отношения, но те са фактически. За конкуренция в широк смисъл говорим при конкуренция между различни продукти - приема се, че има неограничена възможност за избор. За отношение на конкуренция в тесен смисъл говорим, когато продуктите съвпадат (не и при възможност за избор между различни продукти. При заместими продукти пак можем да говорим за конкуренция (филм на кино или от видеотеката). Интересува ни конкуренцията в тесен смисъл. Възможно е и едни и същи стоки да не се конкурират - обикновени стоки и техният аналог от т.нар. стоки на лукса; за пури и цигари също не е сигурно, че се конкурират.
4) По чл. 45 ЗЗД се изисква действие. При нелоялната конкуренция също се говори за действие, но изразяването в закона не е особено коректно, защото не е забранено самото действие на конкуренция, а средствата за него. Трудно може да се осъществи нелоялна конкуренция чрез бездействие.
По чл. 45 ЗЗД трябва да е настъпила вреда, да има причинно-следствена връзка, вина и противоправност. Нелоялната конкуренция е един стандарт - трябва да покрива изискванията на етичните стандарти. Тук се говори за едни универсални/различни в различните страни етични стандарти с оглед икономическата дейност - добросъвестна търговска практика. При нелоялната конкуренция също има противоправност. По нашия закон се изисква настъпването на вреда, а по ПК такава не е задължително да е настъпила (“може да увреди”). Разрешението на ПК е по-правилно, защото вреда може да не е настъпила - означава, че се забранява самото поведение (на пазара се продават маратонки “Адидас”, но те са некачествени и този, който ги купува на ниска цена, знае, че не може да иска от тях да имат качествата на оригинала - от това една ли ще настъпи вреда за “Адидас”). Искът за прекратяване на тези действия не е искът за вреди. Ако настъпят вреди, те се търсят. При вреди се задава въпросът за причинната връзка. Вината при нелоялната конкуренция също се отличава от тази по ЗЗД. Възможно ли е да има нелоялна конкуренция при небрежност - тук е необходимо съществуването на една особена цел (конкуренция, не напр. политическа полемика - спор между Дума и Демокрация), затова единствената възможна форма на вината е пряк умисъл. По този начин се създава противоречие: от една страна се говори, че субект може да е всеки (включително и юридически лица, образувания, които не са юридически лица), а от друга страна се говори за вина, особена цел (отделен въпрос е, че не можем да очакваме и спазването на етика от юридическо лице). Ако приемем, че само физически лица могат да отговарят за нелоялна конкуренция, това означава, че нищо не сме направили, защото тези лица са най-бледите участници в икономическите процеси и явления, свързани с конкуренцията. Според Е. Марков в тези случаи се изследва поведението на самите лица, извършващи такава дейност, и доколкото то отговаря на белезите на нелоялната конкуренция, работодателят да отговаря за техните действия.
Чл. 45 ЗЗД
Нелоялна конкуренция
всеки (физически лица)
физически лица, юридически лица, други формирования
-
стопанска дейност
-
отношения на конкуренция
-
етика
действие
действие
причинна връзка
-
вреда
-
вина
вина (пряк умисъл)
противоправност
противоправност
Особени състави на нелоялната конкуренция. Дъмпингът по-скоро не е нелоялна конкуренция, а ограничение на конкуренцията. Производствена и търговска тайна: с това очертаваме интелектуалната собственост на 2 или 3 големи части; и международните конвенции се разделят така: ПК-Бернска конвенция-GATT/TRIPS (международно споразумение за търговските аспекти на интелектуалната собственост). Върху неразгласената информация няма права, но все пак има закрила. Поставя се въпросът тогава защо е необходима закрила чрез патенти и т.н., след като има закрила на информацията. От патенти има смисъл, когато е възможно т.нар. “обратно проектиране” (от продукта да се разбере начинът на производство), иначе наистина няма смисъл (Кока Кола).
43. Марки
Правната уредба е в ЗМГО.
Значение. След като има производство и пазар се появяват и марки. Това е най-старият обект на закрила (интелектуална собственост) в българското право.
Определение, видове марки, какво не може да бъде марка, какво следва от защитата.
Определение - чл. 9. Марката е знак, способен да отличи стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде изразен графично.
Марката преди всичко е знак, с който се отбелязва нещо. Тя няма никакво материално сходство с това, което означава (напр. с думата “прозорец” се означава определен предмет, но сама по себе си думата не представлява материално предмета).
Марката трябва да може да се възпроизведе графично. Според Е. Марков по-точно е: трябва да може да се възприеме по някакъв сетивен начин (“графично” е взето от други закони). Основното е марката да може да се възприеме. Е. Марков: отново се отива към търговските аспекти на интелектуалната собственост. В този смисъл всичко, което е знак, може да бъде марка. Законът пояснява: думи и т.н. Звукови са марките на радиостанциите. Правени са опити да бъдат използвани като марки аромати (в закона е пропуснато) - може, ако могат да се възприемат. Всичко, което е осезаемо, е марка.
Знакът е способен да отличи стоките и услугите на едно лице от тези на други лица. Не е достатъчно марката да е знак, а тя трябва да отличава определени стоки и услуги от сходните такива - трябва да има връзка между стоките/услугите и марката. За да се отличават стоките и услугите, трябва да се отличава самият знак. В този смисъл дума, която няма отличителен характер (определя цял род вещи, напр. “червено вино” не може да е марка за вино), не може да бъде марка. Може обаче дума, означаваща род, да е марка за нещо различно от този род (Windows). Законът допуска една не особена отличителност, когато стоки и услуги добиват популярност и благодарение на тях марката става популярна - може да се регистрира марка, която благодарение на продукцията си ще стане отличителна (напр. фамилно име да е марка). В САЩ съществуват два регистъра: 1) за отличителните марки и 2) за слабо отличителните марки (щом добият популярност благодарение на продукцията си, добиват пълен статут).
Основни системи. Въпросът е дали да се даде преднина на първото използване на марката или да се дадат права с регистриране.
Има две системи.
First to use - предимство се дава на първото използване на марката.
First to file - само с регистрация в особено ведомство се предоставя право на определена марка.
До 1999 г. България се придържаше към първата система (дава се значение на реалното съдържание на марката), а сега е по регистрационната. Това е подходът на Франция и Белгия. В Германия е обратното - не означава, че няма регистрация, но първото използване е предимство. При първата система трябва да се работи усилено, за да се налага марката и да става тя все по-отличителна - задава се въпросът дали сме избрали правилната система за нашето състояние на икономиката.
Ограничения (чл. 11): 1) не е знак; 2) не е отличителен; 3) обичайно за говоримия език; 4) не може да се указва количество, качество, състав, измерителни системи.
Противоречащи на морала марки, гербове, знамена и т.н. - това са условни препятствия (може да се получи разрешение).
Видове марки.
Търговски марки и марки за услуги. Няма особена разлика - служат за отличаване на стоки и услуги на едно лице от тези на други лица.
Колективна марка - подразделение на първите две. Една търговска марка може да е съпритежание на няколко лица, а колективната марка е на сдружение (юридическо лице). Всеки член на сдружението може да използва марката. Сдружението трябва да представи правила за използване на марката от членовете. Една марка, която е съпритежание, може да се отстъпва навън, докато колективната марка може да се предоставя само на членове на сдружението.
Сертификатна марка - удостоверява характеристики на стоки и услуги. Тя не отговаря на определението за марка от закона. Поставя се въпросът дали става въпрос за интелектуална собственост въобще (напр. “европейско качество”). Това всъщност е нещо като качествен контрол (за успокоение на потребителите) - марката удостоверява, че е спазена определена процедура на контрол, която гарантира определено качество (правила извън пазара, но много тежки). Който регистрира такава марка, трябва да предостави правилата по предоставянето й. Притежателят на такава марка е нещо контрольор на спазване на нормите за качество. Той не може да използва сам марката - това е марка само за чужди стоки и услуги (търговска - за собствени), уверява в техния стандарт. При тази марка няма интелектуална собственост - може да се окаже, че в определен момент всички стоки и услуги удовлетворяват този стандарт. Доколкото обаче и тази марка е знак, тя се нуждае от уредба, която законодателят е включил тук.
Производство пред ПВ: 1) формална експертиза; 2) експертиза по същество - няма голяма разлика със ЗП. Всъщност има патенти за разлика от много европейски страни (няма експертизи); нужно ли е такова сковаване (слага се бариера пред следващите).
Видове марки - същностен критерий. ПК ги дели на търговски марки и добре известни марки (трябва да имат по-голяма закрила). Българският закон ги дели на три.
Известни на територията на България. Те препятстват регистрирането на сходни на тях марки, когато се иска регистрацията на същите или сходни стоки или услуги. Определят се по класове и подкласове стоки и услуги съгласно класификация от спогодба от Ница, ратифицирана от България
Общоизвестни на територията на България. Не може да се регистрира сходна марка, но за всички класове стоки и услуги.
Как се преценява дали марката е известна или общоизвестна - най-същественото е да говори нещо на потребителите: използват се социологически анкети, допитвания. Известни са и обективни критерии: да присъства на пазара реално; да се докаже, че са влагани средства в промоцията й (реклама, усилия за разгласяването на марката).
Функции на марката:
Отличителна - да отличава от останалите стоки и услуги.
Идентифицираща - дава информация за източника, който е произвел стоката или услугата.
Рекламна.
Гаранционна - не в чисто правно значение на гаранция, а по-скоро икономическа гаранция: за да се поддържа марката, трябва да се поддържа добро качество (ако няма добро качество, ще се загуби доверие в марката).
Право
Лекции по Право на Интелектуалната собственост : 31 - 43
- Детайли
- Главна категория: Право
- Категория: Право на интелектуална собственост
- Посещения: 13385