Право

Въпрос № 48

    Става дума за излъчването по ефира или чрез кабел на сценични произведения, разгласени преди това или специално създадени за телевизията, но също и на неразгласени преди това музикални или литературни произведения. Ползвател и страна по договора тук е радиo или телевизионна организация,или организация, изпълняваща функциите на кабелен оператор. На нея авторът отстъпва правото на излъчване при определи условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, консенсуален, възмезден и неформален. Ако в договора не е уговорено друго, се смята, че авторът е отстъпил правото само за едно излъчване или предаване. Трябва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 21 ЗАвПСП даденото разрешение за излъчване по безжичен път, включва автоматически и разрешение за предавенeто му чрез кабел или друго техническо средство от същата организация, без заплащане на отделно възнаграждение. Това е възможно при условие, че предаването се извършва едновременно с излъчването в непроменен вид и че кабелните абонати не се намират извън територията, за която е отстъпено правото на излъчване. Според чл. 57 ЗАвПСП се прилагат по аналогия разпоредбите на чл. 56. ако в договора не е предвидено друго, се смята че:
а) авторът може да отстъпи правото на излъчване и на други подобни ползватели извън населеното място, в което ползвателят има седалището си – прилагането на това правило има смисъл само, когато ползвател е местна (регионална) радио или телевизионна станция;
б) срокът на действие на договора е три години. Ползвателят е длъжен да излъчи (предаде) произведението в срок от една година от получаването му.
    Авторските възнаграждения при тези договори се уговарят обикновено в глобални суми, платими еднократно.
Съгласно чл. 22 даденото разрешение включва и правото за изпращане на произведението чрез сигнал до телекомуникационен спътник по начин, позволяващ приемането му на земята, било пряко и индивидуално, било чрез посредничеството на станция, принадлежаща на друго лице, различно от първия ползвател. Това правило е императивно и страните не могат да уговорят друго. С оглед прилагането му е необходимо второто лице да е сключило отделен договор с автора, предоставящ му правото да използва произведението.

Въпрос № 47

    Договорите за публично изпълнение са договори, чрез които се отстъпва правото за публично изпълнение на живо или чрез запис на вече разгласени музикални и литературни произведения. “Публично изпълнение” в случая включва и излъчването по безжичен или жичен път.
    Ползватели по тези договори могат да бъдат много широк кръг от лица – организатори на концерти, заведения за обществено хранене от всякакъв вид, в които на живо или чрез запис се изпълнява музика, радио и телевизионни станции, кабелни оператори, организатори на балове, увеселения конкурси и др. Поради широкият кръг ползватели  и големият брой произведения, които се оказват изпълнени публично в един и същи период, тези договори не се сключват индивидуално. Според разпоредбата на чл. 58 ЗАвПСП съгласието за публично изпълнение се дава писмено от автора или  от упълномощена от него организация за колективно управление на авторските права. Тази организация договаря, събира и изплаща дължимите възнаграждения. Особеното в тези случай е, че ползвателят е длъжен да предостави на организацията точен отчет за използваните произведения и техните автори. Без този отчет организацията за колективно управление не би могла да извърши правилно разпределение на получените суми.
    Реално се сключват два договора:
1. между автора и организацията за колективно управление. Този договор се сключва фактически в момента, в който авторът бива приет за член на организацията. С него той й прехвърля правото да управлява и защитава определена категория негови авторски права. Това всъщност е един договор за поръчка, комбиниран с договор за представителство. Авторското дружество не е ползвател. То не придобива прехвърлените му права, за да ги използва по търговски начин,  а за да може да преговаря с ползвателите – да им отстъпва тези права и да събира възнагражденията от името и за сметка на автора. Авторите регистрират всичките си произведения при дружеството, като този списък непрекъснато се актуализира. През определени периоди дружеството се отчита пред членовете си, като е длъжно да разпредели между тях всички суми, които е инкасирало през този периоди от ползвателите. Единствената удръжка, която дружеството може да направи за себе си, е да покри разходите, които е направило по събирането на сумите. По силата на договореност, постигната в рамките на международната конфедерация на авторските дружества, тези удръжки не могат да надвишават 25 % от цялата инкасирана сума. Съгласно същата договореност дружеството може да удържи още 10 % от инкасираната сума, които обаче да бъдат използвани за поощряване на местното творчество или за социално подпомагане на местните автори. Схемата на разпределението между авторите се определя в правилата на дружеството, приети на ОС на членовете.
    Съгласно чл. 45 наред с правото за издаване авторът може да отстъпи на издателя (по силата на издателския договор) и  правото да разреши публично изпълнение. В този случай не се налага посредничеството на такава организация, а издателят сам отстъпва правата на трети лица, но е длъжен да уведомява автора писмено. В случая издаването е от вторстепенно значение и може въобще да не стегне до него. В издетелския договор се уговаря в какво съотношение ще се разпределят приходите, дошли от използването на произведението под формата на публично изпълнение. Делът на автора в такива случаи не може да бъде по-малък от 50 %.
2. между организацията за колективно управление и ползвателя. Това именно е същинския авторски договор по смисъла на глава 7 от ЗАвПСП. Договорът е двустранен, консенсуален, възмезден и формален (необходима е писмена форма). По силата на договора организацията отстъпва на ползвателя неизключителното право да използва по съответния начин всички вече разгласени преди това произведения на своите членове срещу съответно възнаграждение и при определени условия. Този договор не визира конкретни автори, нито конкретни произведения. Той предоставя на ползвателя с един единствен акт правата за публично изпълнение върху всички произведения на всички членове и на други чуждестранни авторски дружества, с които има договор за взаимно представителство.
Задължения на ползвателя по договора с организацията:
а) да плаща уговореното възнаграждение - Определянето на възнаграждението трябва в определена степен да отговоря на икономическата полза от използването на произведението. Поради голямото разнообразие не може да се каже че има установени принципи;
б) да дава информация за авторите и произведенията, които използва;
     Съществува т. нар. теория на разширената лицензия – според нея лицензията, дадена от доминиращо авторско дружество, обхваща всички автори  на страната, творящи в даден жанр. Това е продиктувано от факта, че нито едно авторско дружество не може да обхваща всички автори от съответния жанр в своята страна. В РБ тази теория не е възприета.
    Авторът разполага със следните права по отношение на публичното използване на произведението му:
а) ако не желае произведенията му да не бъдат изпълнявани, той може писмено да уведоми организацията, на която е член. Тя от своя страна е длъжна да оповести това решение на всичките си съконтрахенти. Същата е и ситуацията, когато авторът не желае да изпълняват само конкретни негови произведения или не желае изпълнението им в конкретни страни. Ако авторът не желае произведението му да се ползва от конкретен ползвател, организацията е длъжна да уведоми само него. Ако авторът е уведомил организацията за забраната, а тя не е съобщила това на своите съконтрахенти, тя носи отговорност пред своя член за всички понесени от него имуществени и неимуществени вреди. Ако ползвателят след като е бил уведомен от организацията продължи използването, той също дължи обезщетение.

Въпрос № 45

    Отстъпването на правото за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи (механични права) се извършва под няколко форми:
а) носителят на авторското право сключва договор пряко със продуцента (І);
б) носителят на авторското право сключва договор с музикален издател, а той от своя страна с продуцент (ІІ);
в) организация за колективно управление сключва от името на своите членове договори с продуцент (ІІІ);
г) комбинация от горепосочените форми, при която носителят на авторското право сключва договор за първоначалния запис с продуцент, а по-нататъшните взаимоотношения по повод тиражирането на записа и разпространението на екземплярите се уреждат чрез организация за колективно управление.
    І – първата форма е пряк договор между автора и продуцента. Договорът е двустранен, консенсуален, формален (писмена форма), възмезден и срочен. Предмет на договора могат да бъдат, както вече съществуващи произведения, както и такива, чието създаване е поръчано. Записват се предимно музикални произведения, но може да се записват и литературни (приказки).
    Страни по договора са носителят на авторското право и продуцента. Продуцент по смисъла на ЗАвПСП е физическо или юридическо лице, което е организирало осъществяването на първия запис и осигурява финансирането му (чл. 85). Продуцентът може да възложи размножаването (тиражирането) на записа на други лице с договор за поръчка, но това лице не става страна по този договор, не става ползвател.
Обикновено договорът за звукозаписване съдържа клаузи относно дата и място на сключване, страни, предмет, тираж, срок на договора, срок на започване на записа, възнаграждение, начина на осигуряване на изпълнители, студио и технически персонал, и относно отговорността за нарушаване на договора.
Съгласно чл. 54 ал. 1 ако не е уговорено друго и авторът не е отстъпил управлението на правата си на организация смята се, че:
а) ползвателят е длъжен да осъществи записването до 6 месеца, а възпроизвеждането и разпространението до 6 месеца след осъществяване на записа;
б) на ползвателя е отстъпено правото да възпроизведе произведението в тираж не по-голям от 5 хил. екземпляра;
в) на автора се дължи възнаграждение в размер на съответната част от 10 % от цената на едро на всеки продаден екземпляр от звуконосителя, пропорционално на времетраенето на произведението му към общото времетраене на целия звуконосител;
г) ползвателят ще предостави на автора безплатно по 5 екземпляра от всяка произведена разновидност.
    Към тези правила може да се прибави и чл. 36 ал.5, според който ако не е уговорен срок, се смята че правото е отстъпено за три години.
    Важат и императивните правила на чл. 37 – ако договорът е сключен за повече от 10 години, има сила за 10 години. А договор, с който авторът отстъпва правото на звукозаписване за всички произведения, които би създал до края на живота си, е нищожен.
    Задължения на автора:
а) да отстъпи правото на възпроизвеждане на произведението във форма на звукозапис и правото на разпространение на екземплярите от звукописа;
б) да въздържа от отстъпването на същите права на друго лице през времетраенето на договора (ако е отстъпил на продуцента изключителното право);
в) да даде на продуцента нотен запис или собствен звукозапис на произведението (ако се касае за музикално произведение) или на текста на произведението (ако се касае за литературно произведение);
г) да приеме избора на продуцента относно изпълнителите;
    Задължения на продуцента:
а) да запише произведението – това означава да го фиксира върху подходящ носител по начин, позволяващ по-нататъшното му възпроизвеждане. Той е длъжен да осигури за своя сметка и по свой избор изпълнители и всички необходими технически сътрудници;
б) да възпроизведе (тиражира) звукозаписа в повече екземпляри. Продуцентът мое сам да извършва тази дейност или да поръча тиражирането на трето лице.
в) да разпространи звуконосителите;
г) да проведе необходимите рекламни действия за своя сметка;
д) да заплати на автора възнаградение. Това мое да е или глобална сума или процент от продажната цена умножена по броя на продадените екземпляри.
Прекратяване на договора за звукозаписване става
а) с изтичане на срока;
б) с изчерпване на тиража /ако такъв е уговорен/;
в) с едностранно писмено предизвестие от страна на автора, когато тиражът е бил изчерпан, а продуцентът в едногодишен срок не възпроизведе и разпространи нови екземпляри. Необходимо е също така авторът да е поискал от продуцента да направи това. Тиражът се счита за изчерпан, когато непродадените екземпляри са не повече от 5 % от целия тираж;
г) при изтичане на времетраенето на авторското право;
д) при невиновна невъзможност за изпълнение на някое от задълженията на страните по договора;
е) при разваляне на договора по вина на една от двете страни.
    Последиците от прекратяването на договора се регламентират съгласно общите правила на ЗЗД.
    В ал. 3 на чл. 54 ЗАвПСП изрично е упоменато, че отстъпването от автора на правото да бъде записано, възпроизвеждано и разпространено неговото произведение под формата на звукозаписи, не включва правото записаното произведение да бъде публично изпълнявано, излъчвано по безжичен път или предавано по кабел. За тези права страните трябва да се уговорят изрично. Ако обаче авторът предостави тези права на продуцента, това превръща отношенията помежду им в такива между автор и музикален издател, т.е. фигурите на издателя и продуцента се сливат.
    ІІ­І - организация за колективно управление сключва от името на своите членове договори с продуцент. Всички членове сключват договор с организацията, с който прехвърлят 2 права:
а) записване на техните произведения, възпроизвеждането на екземпляри и разпространяването им;
б) свързване на музика със текст, като това става само с изричното съгласие на автора за всеки конкретен случай;
    Договорът се отнася за всички музикални и литературни произведения и текстове, които авторът е създал по време на действието на договора, както и тези преди сключването му. Авторът има право по всяко време да изключи от действието на тази договор част от своите произведения Това става чрез изрично волеизявление в писмена форма.
    Със този договор авторът упълномощава организацията:
а) да преговаря с ползвателите на територията на страната и с авторските организации в чужбина и да сключва с тях договори;
б) да събира възнагражденията, дължими на автора;
в) да представлява автора пред съда и другите правораздавателни органи;
    Организацията се задължава:
а) да се отчита пред автора в срок и да му изплаща възнагражденията;
б) да дава на автора при поискване информация;
Времетраенето на договора не е обвързано със някакъв срок. По принцип той трае, докато трае членството на носителя на авторското право в организацията.
    В случая се отстъпва неизключително право. Авторът може да сключва договори за звукозаписване и разпространение с един или няколко продуценти, независимо, че преди това е сключил договор с организацията.

Въпрос № 51

    Има два типа автори, които създават едно крайно произведение. Първият тип имат право върху цялото произведение – това са режисьор, сценарист и оператор. Вторият тип има самостоятелни права върху своят принос – композитор, автор на декори и др. Всички те сключват поотделно договори с филмов продуцент, който за своя сметка организира създаването на филма, осигурява финансирането му и след това го предоставя с договори на други ползватели (киносалони, телевизии и др.)
    Сключват се два типа договори. Първият тип са договорите между авторите и продуцента, а вторият между продуцента и ползвателите. И двата типа са авторски договори, защото съдържат отстъпване на авторски правомощия. В този смисъл продуцентът може да бъде наречен първоначален ползвател, а ползвателите – последващи ползватели. Договорите се наричат съответно – първоначални и последващи.
    Първоначални договори. Те се сключват поотделно между всеки от авторите и продуцента. С тях авторът се задължава да създаде нещо, което е във връзка с бъдещия филм и да предостави на продуцента изключителното право за използване на филма. Срещу така получените права продуцентът дължи на всеки от авторите възнаграждение. Обикновено то се уговаря като глобална сума и е отделно от възнаграждението, което тези автори или част от тях имат право да получават за отделните видове използване на филма във връзка с чл. 65 ЗАвПСП (възнаграждението по чл. 65 се дължи от последващия ползвател).
    Съгласно чл. 63 ал. 1 ЗАвПСП ако не е уговорено друго, авторът предоставя на продуцента за територията на страната и за всяка друга територия изключителното право:
а) да размножава филма;
б) да прожектира публично в киносалоните;
в) да го излъчва по безжичен път (ефирна телевизия);
г) да го излъчва по кабел или чрез друго техническо средство;
д) да го възпроизвежда върху видеоносител;
е) да разпространява видеоносители (да ги продава, дава под наем и др.);
ж) да извършва редица спомагателни действия, които са насочени към улеснения за възприемането на филма (да преведе текстове и др.)
    Ако в течение на създаването на филма някои от авторите се откаже да завърши своята част или не може да я завърши по независещи от него причини, той не може да възпрепятства използването на извършената от него работа за завършване на произведението Това не го лишава от авторското право върху извършеното. Едно визуално произведение се счита за завършено, когато по споразумение между режисьора и продуцента бъде установен окончателния му вариант. Всякакви изменения на окончателния вариант се извършват само със съгласието на режисьора и продуцента.
    В срок от 5 години след датата на разгласяване на произведението продуцентът или лицата, които са станали собственици на изходните материали в окончателния ми вариант, са длъжни да депозират тези матирали в Националната филмотека. Депозирането не означава прехвърляне на собствеността, нито пък включва някакво предоставяне на авторски права. Това важи само са филми, чиито продуцент е българско ФЛ или ЮЛ.
    Последващи договори. Сключват се между продуцента и последващите ползватели. ЗАвПСП задължава продуцента да уведоми писмено в едномесечен срок режисьора сценариста и оператора (авторите от първата група) за всеки такъв последващ договор. Самият последващ договор е неформален. Последващите ползватели дължат възнаграждение на продуцента. Те дължат възнаграждение и на авторите от първата група, а що се отнася до тези от втората – само ако това е изрично уговорено (тази уговорка трябва да фигурира и в двата типа договори).
    Съществуват два начина за изплащане на допълнителното възнаграждение:
а) изплащането да става чрез посредничеството на продуцента;
б) изплащането да става чрез посредничеството на организация за колективно управление;
    Възнаграждението се уговаря свободно от страните. Авторите и от двете групи имат право и на процент от сумата, която ползвателите плащат на продуцента. Авторите имат право най-малко веднъж годишно да искат от продуцента сметка за приходите му от използването на филма.
    По отношение на използването на части от филма:
а) когато става дума за рекламиране на самия филм, продуцентът не е длъжен да иска съгласието на авторите и не им дължи възнаграждение;
б) ако ги използва за други цели е длъжен да получи съгласието на авторите от първата група и им дължи възнаграждение. Това важи не само за продуцента, но и за всички останали лица.

Въпрос № 49

    Тези договори са близки по характер до издателските, защото се касае всъщност за вид издаване. Поради това много от характеристиките на издателския договор важат и за тези договори. Все пак те имат и някои особености, произтичащи от спецификата на печатните медии.
Мое да се разграничат два вида договори:
а) договори с които периодичното издание поръчва на автор създаването на някакво произведение;
б) договорите с които автор предлага на периодично издание да публикува вече готово произведение;
И двата вида договори са двустранни, неформални и възмездни. Първият вид е консенсуален, а вторият не е, тъй като е необходимо предаване на ръкописа.
    Задължения на автора по първия договор:
а) да създаде произведението и да го представи в уговорения срок в редакцията на периодичното издание. Ако броят на екземплярите не е уговорен, се приема, че е достатъчен един екземпляр. Ако в поръчката е оказан обем на произведението, авторът е длъжен да се съобрази с него (обикновено се казва само максималния обем);
б) да отстъпи на издателя правото на възпроизвеждане и разпространение на произведението. Тиражът не се уговаря специално, тъй като се определя от обичайния тираж;
в) да се въздържа от предлагане без съгласието на издателя на същото произведение или части от него за публикуване в други периодични издания или като самостоятелно издание. Това задължение отпада ако са изтекли 15 дни за вестниците и 3 месеца за списанията от датата на предаване на ръкописа и издателят не го е публикувал, или не е уведомил автора в тези срокове, че ще публикува произведението с посочване на броя. След публикуването на произведението авторът има право да го използва както намери за добре, освен ако страните не са уговорили друго.
    Задължения на издателя:
а) да публикува произведението, ако го одобри,  в периодичното издание и да го разпространи. Ако не го одобри има 2 възможности – да поиска от автора да направи корекции или да развали договора;
б) да заплати на автора възнаграждение. Обикновено издателят определя размерът на възнаграждението едностранно и сумата е еднократна и глобална;
в) да не прави никакви изменения в текста, освен с изричното съгласие на автора. Това не се отнася за редакционни или граматически поправки;
г) да върне на автора всички оригинали на произведенията. Това задължение отпада ако в договора е уговорено друго.
    Вторият тип договор се счита за сключен от момента на публикуването, защото всъщност представянето на произведението е предложение за сключване на договора.
    Задълженията на автора в този случай се свеждат до това да отстъпи на издателя правото да възпроизвежда и разпространява произведението в конкретно периодично издание.
    Задължения на издателя:
а) да публикува произведението и да го разпространи;
б) да заплати на автора възнаграждение;
в) да не прави никакви изменения в текста, освен с изричното съгласие на автора;
г) да върне оригиналът на произведението.
    Авторът има право да използва своето вече публикувано произведение след датата на публикацията – по всякакъв начин, освен ако не уговорено друго (писмено). Всеки автор може да предлага едно и също произведение на неограничен брой периодични издания и други средства за осведомяване, както преди, така и след евентуалното му публикуване някъде.

Въпрос № 52

    Съгласно чл. 70 ЗАвПСП ако не е уговорено друго се счита, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма може:
да зарежда програмата;
да я изобразява върху екран;
да я изпълнява;
да я предава на разстояние;
да я съхранява в паметта на компютър;
да я превежда;
да я преработва и да внася други изменения в нея.
Тези действия могат да се извършват само ако са необходими са постигане на
целта, заради която е придобито правото за използване на програмата, включително и за отстраняване на грешки.
    По-нататък законът посочва какво още може да прави лицето, без да трябва да иска допълнително съгласие от автора и без заплащане на отделно възнаграждение:
да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата;
да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата ако това става при извършване на действията по чл. 70;
да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е необходимо за получаване на информация и за постигане на съвместимост на създадената компютърна програма с други програми. Необходимо условие е информацията да н е била представена в готов вид. Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма несъществено отличаващо се от програмата, както и за каквото и да е друго действие, което би могло да накърни авторските права върху програмата
Тези правила са заимствани от Директива 91/250 от 1991 г. на Европейската
общност.

        ВЪПРОС №53
        СРОДНИ  ПРАВА

        У нас се говори за сродни права от 1993г. През2000г. се въвежда ново сродно право – на продуцентите на звукозаписи. Съществуват общо 4 вида сродни права:
1.на изпълнителите;
2.на продуценти на звукозаписи;
3.на продуценти на първоначални записи на филми;
4.на продуценти на радио/ТV предавания и програми;
5.права на производителите на бази данни.
Без 3-тото другите се възприемат от Римската конвенция – 61г.
Обща характеристика – спор има за самото име сродни /related rights, neighboring rights/ дълго време те се обясняват като вид преработка., но така се използва едно фикция. После се вижда , че са нещо самостоятелно, но са свързани с авт. право. Често се наричат малки авт. права, но това е неточно, защото не принадлежат на автори.
ИЗПЪЛНИТЕЛСКИ ПРАВА
Принадлежат само на ФЛ. Тъй като няма дефиниция за изпълнение римската конвенция и законите изброяват какво трябва да се разбира под изпълнение. На артистите изпълнители законът признава имуществени и неимуществени права. Неимуществените права са: на име; запазване целостта на произведението. Имуществените права са: 1. разрешение за излъчване на изпълнението; записване на изпълнението; разпространяване на записите; 2. Публично изпълнение; 3. Предлагане по безжичен път; 4. Внос и износ на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество.
Сродните права принадлежат на отделни ФЛ-ца, които са вкл. творчески групи и т.н. Нашият закон предвижда при колективни изпълнения тези колективи писмено да упълномощят 1 лице да дава разрешение за използване на продукта, като е достатъчно да се посочат имената на диригента, продуцента и солистите, а другите да се посочат като цяло.
Регистрацията на името на групата става пред Министерството на културата в специален регистър. Това право е изключително. Ако една група използва името без да го е регистрирала, а друга го регистрира по-късно, първата ще има възможност да отмени регистрацията. Правото на наименование се закриля в срок от 10 години /чл.83, ал.6/ от прекратяване на дейността на групата.
ПРАВА НА ПРОДУЦЕНТИ НА ЗВУКОЗАПИСИ
Продуцент – ЮЛ или ФЛ, което организира изготвянето на първия запис и осигурява финансирането.
Звукозапис – легална дефиниция: фиксиране в/у траен материален носител на поредица от звуци. Законът предвижда защита на всеки запис стига да е оригиналния, без оглед на качеството му. Неимуществени права – обявяване на името на продуцента. Имуществени права – възпроизводство и разпространение: внос и износ; публично изпълнение, излъчване по безжичен път; предлагане.
ПРАВА НА ПРОДУЦЕНТИТЕ НА ПЪРВИЯ ЗАПИС НА ФИЛМ
Съдържание на правото: размножаване; публично прожектиране; предаване; възпроизвеждане; разпространение; превеждане, дублиране и т.н.; внос и износ.
ПРАВА НА РАДИО И TV ОРГАНИЗАЦИИ.
Имат едно изключително право – да разрешават с/у заплащане преизлъчване по безжичен път на техни програми; записване, възпроизвеждане и разпространение на записите от програмата; предлагане.
ПРАВА НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА БАЗИ ДАННИ
Производител е ФЛ или ЮЛ, което инвестира съществено в събиране, сверяване или използване на бази данни. Има право да забрани извличане и повторно използване на база данни. Правото се прекратява с първата продажба на материално копие от база данни. Правото се защитава в срок от 15 години. Започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е създадена базата данни. Всяка съществена инвестиция поставя началото на нов срок по отношение на частта, за която е направена.
В повечето случаи става дума не за продажба, а за наем и заем на произведения. Има директива на ЕС за наема и заема на сродни права: при наем на произведение се извлича търговска печалба, при заем – не. Трябва да е ясно какво може да прави наемателя/заемателя. Върху пуснатото на пазара конкретно произведение, което е закупено – правото е изчерпано. Правото не е прекратено, защото авторът може да пусне други тиражи на произведението. При наема и заема макар и приравнени на използването на произведението, няма изчерпване. Това не се отнася за произведенията на архитектурата.

ВЪПРОС №56

НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ

Конкуренция - терминът идва от латински и означава “съвместно движение”. Конкуренцията е стимул на стопанското развитие, за да се поддържа това състояние на конкуренция има два клона на правото:
1. право за защита с/у ограничаването на конкуренцията – антитръстово право, публично право с д-вна /административна/ намеса, а понякога и наказателна.
2. нелоялна конкуренция – гражданско правни искове с/у нея.
Антитръстовото право се стреми да запази съществуването на конкуренцията, а исковете - –да се запази качеството на конкуренцията.
В България съществуват и двата вида защита, обединени в ЗЗК. Има два подхода за защита.
1.да се изброят казуистично случаите /трудно е/.
2.Да се забрани генерално нелоялната конкуренция /чл.30 ЗЗК ал.2/ “нелоялната конкуренция е забранена”.
Дава се общата клауза и се уреждат групи конкретни случаи, към които съд. практика присъединява отделните казуси. Общата клауза се базира на чл.30, ал2 от ЗЗК. Нелоялната конкуренция е акт в противоречие с честните обичаи в търговията и индустрията.
Фактически състав:
Тя може да се осъществи от ФЛ, ЮЛ и др. /граждански дружества/, чрез д-ие /по-рядко бездействие/. Това д-ие се извършва при съществуващо отношение на конкуренция, което не е правно, а фактическо отношение. Нелоялната конкуренция се осъществява при стопанска дейност.
Всеки договор е сътрудничество м/у 2 взаимнопомагащи си страни. Конкуренция има, когато стоките и услугите съвпадат или са заместими.
Вина – с пряк умисъл. Целта трябва да е нелоялна конкуренция /ползване на чужда търг. марка с цел да се заблудят потребителите/
Морал – неписани и писани правила /търговски обичай, морал, практика, честни, добри нрави и т.н./. моралът е универсален и не зависи от закона, който се прилага.
Противоправност.
Вреди – може и да няма. В Парижката конвенция не се говори за вреди. При липса на изискване за вреди не се обсъжда причинната връзка м/у действието и вредите. Освен това има и нарушения на просто извършване, а не само резултатно – с вреди.
Специални състави на нелоялна конкуренция по ЗЗК.
1.Увреждане на доброто име на конкурента.
2.Въвеждане в заблуждение – премълчаване или прикриване на недостатъци; рекламиране на нещо, което го няма; заблуждение в цените и отстъпките; наподобяване на дизайн и т.н.
3.Издаване на търговски тайни.

                Чл. 45 ЗЗД
      Всеки /физически лица/

Действие
Причинна връзка
Вреда
Вина
Противоправност
       Нелоялна конкуренция
  ФЛ, ЮЛ и др. Формирования
Стопанска дейност
Отношение на конкуренция
Етика
Действие


Вина /пряк умисъл/
Противоправност

 ВЪПРОС №58
МАРКИ

Правна уредба ЗМГО.
Значение – това е най-старият обект на закрила по нашето право.
Определение – чл.9 ЗМГО. Марката е знак, способен да отличи стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде изразен графично. Марката е преди всичко знак, с който се отбелязва нещо. Тя няма материално сходство с това, което означава. Марката трябва да може да се възпроизведе графично, /Ем. Марков/ - по-точно да може да се възприеме по някакъв сетивен начин. В този смисъл всичко, което е осезаемо е марка. Не е достатъчно марката да е знак, а тя трябва да отличава определени стоки и услуги от сходните такива – трябва да има връзка м/у тях и марката. За да се отличават стоките и услугите трябва да се отличава самият знак.
Има две основни системи за използване на марката:
1.first to use – предимство се дава на първото използване на марката;
2.first to file – само с регистрация в особено ведомство се предоставя право на определена марка.
България след 1999г. се придържа към регистрационната система.
Не може да се регистрира според чл. 11 ал.1 ЗМГО: знак, който не е марка; не е отличителен; обичаен е за говоримия език; не може да се оказва количество, качество, измерителни системи, състав.
Условни препятствия са: противоречащи на морала марки, гербове, знамена и т.н.
Видове марки:
1. Търговски марки и марки за услуги – няма особена разлика, служат за отличаване на стоки и услуги на 1 лице от тези на други лица.
2. Колективна марка – подразделение на първите две. Една търговска марка е притежание на няколко лица, а колективната марка е на сдружение /ЮЛ/. Всеки негов член може да използва марката. Сдружението трябва да представи правила за използване на марката от членовете. Колективната марка може да се предоставя само на членове на сдружението.
3. Сертификатна марка – удостоверява характеристики на стоки и услуги. Не отговаря за определението за марка от закона. Удостоверява, че е спазена определена процедура на контрол, която гарантира определено качество. Който регистрира такава марка трябва да представа правилата по представянето й. Притежателят на такава марка не може да я използва сам – това е марка само за чужди стоки и услуги, уверява в техния стандарт. При тази марка няма интелектуална собственост.
Производство пред Патентното ведомство: 1. Формална експертиза; 2. Експертиза по същество.
Видове марки – същностен критерий. Парижката конвенция ги дели на две: търговски марки и добре известни марки.
1. Известни марки – трябва да са не просто световно известни, а познати в България /няма ги в Парижката конвенция/. Трябва да се регистрират в ПВ.
2. Общоизвестните марки – има ги в Парижката конвенция. Те се пазят от самосебеси и няма нужда да се регистрират.
Как се преценява дали марката е известна или общоизвестна? Най-същественото е да говори нещо на потребителите. Използват се социологически анкети, допитвания. Известни са и обективни критерии: да присъства на пазара реално, да се докаже, че са влагани средства в промоцията й.
Функции на марката:
1. Отличителна – да отличава от останалите стоки и услуги;
2. Идентифицираща – дава информация за източника, който е произвел стоката или услугата.
33. Рекламна.
      4. Гаранционна – не правна, а по-скоро икономическа гаранция: за да се поддържа марката трябва да се поддържа добро качество.

ВЪПРОС № 60

ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ

Съгласно чл.51. ал.1 ЗМГО под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание. Означението за произход се състои от всякакво название, израз или знак, посочващи, че изделието или услугата произхождат от дадена страна, регион или определено място. Те показват от къде идва дадено изделие или услуга.
Наименование за произход – географско наименование на определена страна, местност и т.н., което служи за означаване на стоките, произхождащи от тази страна, свойствата или особеностите на които стоки са обусловени от географската среда, включително природните условия или производствените традиции. Наименованията за произход имат в сравнение с означенията за произход и допълнителна функция, защото посочват характерните качества на изделието, предопределени от географската зона, от която то произхожда. Наименованието за произход е типично географско название.
Под географско указание се разбира наименованието на страна, регион и т.н. в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, което може да се отдаде на този географски произход.
Регистрация – заявката се подава в ПВ. Провежда се формална експертиза и експертиза по същество. Правото на заявяване принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определено географско място и стоката, която произвежда отговаря на установените качества или особености. Регистрирано географско означение може да се използва само от лице, вписано като негов ползвател.
Правната закрила обхваща забрана за всяко използване в търговската дейност на географското означение за стоки, които са сходни на стоката, за която е регистрирано; неправилно използване или имитиране на географското означение; използване на всяко друго невярно или заблуждаващо указание, което може да доведе до невярно впечатление за нейния произход; други действия, които могат да заблудят относно истинския произход на стоката.
Правната закрила се прекратява, когато престане да съществува връзката м/у качествата и особеностите на стоката и географската среда. Регистрацията се заличава по искане на всяко заинтересувано лице, когато се установи, че е извършено в нарушение на чл. 51 ал.2 и 3 и чл.52 от ЗМГО.
Отменяне на вписването на ползвател става по искане на всеки вписан ползвател, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености.
Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката. Отменянето на вписването на ползвател има действие от датата на подаване на искането за отменяне.   

ВЪПРОС № 57
ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН

Нормативна основа – Закон за промишления дизайн.
Промишленият дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка и т.н. Този продукт трябва да е получен по промишлен или занаятчийски начин.
Автор е лицето, създало дизайна. Правото на авторство е безсрочно и непрехвърляемо.
Правото върху дизайна се придобива след регистрацията му в ПВ, считано от датата на подаване на заявката. Това право е изключително. Регистрира се дизайн, който е нов и оригинален.
Дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката за регистрация, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез регистрация, публикация или разгласяване по друг начин.
Дизайнът е оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава, се различава от впечатлението, което създава разгласен преди датата на заявката дизайн.
Регистрацията на дизайна е за срок от 10 години, но може да се подновява 3 пъти за по 5 години. Правото на заявяване принадлежи на автора. Когато дизайна е служебен правото на заявяване принадлежи на работодателя или поръчващия, но ако това право не се упражни в 3-месечен срок от писменото уведомление за създадения дизайн, това право преминава в/у автора ако не е уговорено друго. Дизайнът е служебен, когато е направен при изпълнение на трудово правоотношение или поръчка.
Пред ПВ се подава заявка, като няколко дизайна могат да се включат в една множествена заявка. Заявителя има право да раздели заявката до вземане на решение по нея. От датата на подаване на заявката на заявителя се признава правото на приоритет пред по-късно направени заявки за регистрация на идентични дизайни. Извършва се формална експертиза и експертиза по същество.
Правото върху дизайн включва: използване – производство, предлагане и излагане на пазара, внос или износ; разпореждане; забрана на 3-ти лица без съгласие на притежателя да копират или използват дизайна. Правото върху дизайн може да принадлежи върху 1 или повече лица. Всеки съпритежател може да го ползва без съгласието на съпритежателите, освен ако писмено не е уговорено друго.
Прехвърляне. Прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на една от страните, има действие спрямо 3-ти лица от датата на вписването. Притежателят на правото на дизайн може да разреши използването с лицензионен договор. Лицензията може да е изключителна или неизключителна, когато не е уговорено друго е неизключителна. Договорът се вписва в Държавния регистър по молба на лицнзополучателя.
Регистрацията се прекратява с изтичането на срока, отказ на притежателя, прекратяване на ЮЛ – притежател на дизайн без правоприемство.
Заличаването на регистрацията става по молба на всяко лице, когато: дизайна е регистриран в противоречие с чл.3 или чл.11, ал.1 от ЗПД; е изключен от закрила чл.11., ал2; е идентичен с дизайн – обект на национална или м/ународна заявка; включва обект на по-ранно право на 3-то лице по ЗАвПСП; е регистриран при неспазване на изискванията по чл.2 от ЗПД.
Заличаването на регистрацията има действие от датата на подаване на заявката. Не засяга влезли в сила решения по искове за нарушение и лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди заличаването, освен ако не е уговорено друго.
 
Въпрос № 34 – Произведения на литературата, изкуството и науката като обекти на авторското право.

Съгласно чл. 3 ал. 1 обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултата на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.
Произведението е мисловен продукт на автора, то е отражение на индивидуалността на автора. Посочени са три области – литературата, изкуството и науката, които не са ясно очертани, резултат на което могат да преливат едно в друго, могат да се разширяват и съчетават.
Има два критерия:
1. произведението трябва да е изразено в определена форма – това е нещо осезаемо, което може да се възприеме чрез сетивата. Това налага извода, че нещо което още не е изразено и съществува само в мислите на автора все още не е обект на авторското право, не е защитимо. Възниква въпроса трябва ли тази форма да е трайна? В някои държави се изисква произведението да е закрепено на траен носител (в конституцията на САЩ се казва, че се защитават writings, но това обхваща както написани на хартия, така и дискети, дискове и др.). Нашият закон обаче не изисква материална или трайна форма. Дори и рецитирано за първи път стихотворение пред публика, което не е записано никъде се защитава като обект на авторското право. Допустим е какъвто и да е начин, което позволява да се включат тук и такива обекти като компютърните програми.
2. произведението трябва да е резултат от творческа дейност – творческата дейност е нещо абстрактно, възвишено, с висок смисъл. Творческата дейност се отнася до формата, до израза, а не до съдържанието(не се закриля съдържание, литературни герои, научни теории – ако те са пресъздадени по нов, оригинален начин, те ще имат нова защита). Творчеството е най-близко до оригиналност (първородство) – когато едно произведение не е сляпо копирано, не е груба имитация, не е напълно еднакво и т.н. Творческата дейност (оригиналността) е един нисък праг – дори и малката оригиналност се защитава. Все пак обаче ако произведението не е копирано, но е на много банално ниво – очевидно клише, няма да му се даде авторско правна закрила. Художествената стойност, търговската стойност, оценката на критиците нямат значение за даването на авторскоправна закрила.
    Новост на произведението: 1) субективна новост – нещо да е ново само от гледна точка на автора; 2) обективна новост -  никой не прави експертизи за обективна новост.

Въпрос № 5 – ИС и Инд. С

Собственост – това са права, нематериални блага, групирани и защитени с права.
1. Инд. С – първата конвенция, въз основа на която възниква международноправен за сътрудничество при закрилата на индустриалната собственост е Парижката конвенция от 1883 г. С нея се създава Парижкият съюз за закрила на индустриалната собственост. Индустриалната собственост според Парижката конвенция включва:
а) патенти за изобретения;
б) полезни модели (малки изобретения);
в) промишлен дизайн – това не са толкова конструктивни и технологически решения, а по-скоро естетически и се доближават повече до авторското право изобразителното изкуство, но са свързани повече с функционалността и употреба в ежедневието;
г) фирма – фирмено наименование – идентифицира субекта;
д) търговска марка – тя идентифицира продукцията на субекта;
Характерно е че фирмата и марката могат да се сливат и е възможно използването на фирмата за марка.
е) географски означения – те биват два вида според Парижката конвенция – 1) наименование за произход - посочва мястото с характерните му особености – географки особености или традиции в съответната област/регион, които влияят на качеството на продукцията ; 2) обозначаване на произхода, но без посоченият регион да се слави с традиции или климатични особености;
ж) предотвратяване на нелегалната конкуренция (нелоялната конкуренция е негативен обект на индустриалната собственост;
    Всички тези са нематериални блага, но са тясно свързани с масовото производство (индустрията – тук влиза и селското стопанство, преработка, добиви и дори образование и здравеопазване).
    Парижката конвенция нарича патентите, промишления дизайн и полезните модели индустриална собственост в тесен смисъл, а останалите – търговска собственост.
    СТО (бивша ГАТТ) след Уругвайския кръг от преговори. GATT/TRIPS – отнасящи се към търговията правила за интелектуална собственост.

2. ИС – Бернската конвенция за закрила на литературни и художествени произведения от 1886 г. – свързана е с авторското право. Стокхолмска конвенция за учредяване на световна организация по интелектуална собственост – тя представлява специална организация към ООН – СОИЗ/WIPO. ИС се регулира от СОИЗ, а търговските й аспекти от СТО.
Интелектуалната собственост включва:
а) произведения на литературата, науката и изкуството;
б) изпълнителската дейност на артисти, музиканти, фонограми, звукозаписи и т.н.
в) изобретения от всички сфери на човешката дейност;
+ нещата от предходния списък;
+ права върху постижения на духа;
 Интелектуалната собственост е по-широко понятие и включва индустриалната собственост. Списъкът на обекти на интелектуалната собственост непрекъснато се увеличава.
Понятието собственост в случая е много условно, няма много общо с вещното право на собственост. По интелектуална се разбира плод на мисълта. Индустриалната собственост в тесен смисъл е свързана с индустрията, а търговската собственост не толкова пряко, но пак е свързана с промишленото производство. Всичко, което е свързано с масовото производство и защита на правата там се нарича индустриална собственост.

Въпрос № 15

Няма легално определение на понятието изобретение. В чл. 6 ал. 2 от ЗП е посочено какво не е изобретение. Анализът на ал. 2 сочи че изобретенията са технически правила. Според стария закон изобретението бе техническо решение на задача, т.е. на някаква обществена потребност и изобретението посочва начин за задоволяване на тази потребност, като условието е, че начинът трябва да е технически. Технически означава чрез материални средства за въздействие. Днес се приема, че не е необходима да има някаква последователност, т.е. първо да е възникнала потребността, а след това да дойде изобретението като нейно решение – измисля се нещо без да има потребност и след това се осъзнава, че то е удобно и дава решение, което е по-добро от съществуващите.   Техническо правило – инструкции, последователност от операции (изобретението съдържа конкретно указание, което може да се приложи от специалист в съответната област на техниката).
Нематериални обекти, които не се считат за изобретения – посочени са в чл. 6 ал. 2 ЗП:
1.открития, научни теории и математически методи;
- открития – по старото законодателство са се закриляли (всъщност до 1993 г. с диплом за откритие). Те представляват установяване на съществуващи в природата и живота закономерности, свойства и явления – т.е. става дума за правила, които са установени, а не за изобретения, тъй като са съществували и преди. Задълбочават се познанията за заобикалящия свят, но не се създава нищо ново в действителността. Имало е Женевска Конвенция за закрила на научните открития, но тя никога не е влязла в сила, защото не е набрала необходимия брой ратификации.
- научни теории – липсва елемента на въздействие върху материалния свят. Това не са решения, а по-скоро догадки и мнения, признати от специалисти. (Трябва да се отбележи, че идеите също не се патентоват и закрилят. Идеята трябва да се доведе до край, да се реализира).
- математически методи и формули (не са посочени в закона) – математиката създава идеален модел, при нея резултатите са мисловни достижения, но не се знае дали те могат да се приложат на практика. Затова математическите решения са непатентоспособни. Нямат технически характер.
2.резултати от художествено творчество – произведения на литературата, науката и изкуството – те се защитават, но от авторското право. При тях се защитава не същността, а оригиналната форма, в която е изразена;
3.планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност и компютърни програми – става дума за книги от рода на “Как да станем богати”, “Как да спечелим приятели” – те не могат да гарантират сигурност за постигане на желания резултат, а само дават съвети – те точно правила и то не технически. Що се отнася до компютърните програми въпросът е спорен – софтуерът е инструкция и при това въздейства технически Все пак в Европа надделя схващането, че патентната закрила не е подходяща за програмите. У нас програмите се закрилят като произведения на литературата – кодовете са уникален израз. В САЩ големите информационни пакети с програми се патентоват;
4.представяне на информация – идеята е, че информацията е общодостъпна. Представянето й не се защитава от потентното право. Представянето й в чист вид не се закриля и от авторското право, но има специални правила за бази данни;

Чл. 6 ал.3 – Алинея 2 се прилага за посочените обекти, доколкото се иска правна закрила за самите тях като такива. Ако не се иска закрила, тези горните могат да се считат за изобретения. По-скоро става дума за връзка между гореизброените и конкретно техническо решение базирано на тях. Това е т. нар. доктрина на технически ефект. Ако има устройство (хардуер), което функционира с помощта на някое от горните (софтуер), може да се патентова и последният, доколкото не се иска правна закрила на самия софтуер, а се търси закрила на техническия ефект, т.е. на съвместното действие на хардуера със софтуера. (Ако искаме закрила само за програма, идея и т.н. – тя е непатентоспособна, но ако изобретим устройство и тази програма е част от устройството /програма, с която блендата на апарата се отваря/, тя се патентова заедно с устройството.
     
Въпрос № 29 – Лицензионен договор. Природа и същност. Странил предмет. Съществени елементи на договора

І.    Възможни са всички приложими договори с абсолютни права – замяна на патент, продажба, заем, залог. Лицензионния договор се отнася  специално за патентните права. Нормативната уредба се съдържа в чл. 31 ЗП – нарича се договорна лицензия и в чл. 587-599 ТЗ – лицензионен договор.
    Определение – лицензионния договор е договор между 2 лица, едното от които (лицензодател), отстъпва на другото (лицензополучател) право да се използва неговото изобретение, срещу което другият се задължава да му плати възнаграждение. Лицензия означава разрешение. Лицензионен договор – защото някой, който има изключителното право да забрани нещо, го разрешава срещу заплащане. Лицензионният договор има приложно поле със всички обекти на индустриалната собственост, но по отношение на отделните обекти съществуват големи различия.
ІІ.    Предмет на договора – ЗП казва, че самото изобретение е предмет на договора. В ТЗ се говори за отстъпване на право на ползване върху изобретението. Така че предмет на договора е изключителното право на патентопритежателят върху изобретението (дори не самият патент, защото той е един акт, който удостоверява тези права).
ІІІ.    Страни:
1.лицензодател – лицето, което отстъпва правото трябва да е патентопритежател (валиден). Според м. Павлова може да бъде и лице, което е подало заявка за издаване патент;
2.лицензополучател – лице, на което се отстъпва, предоставя правото на ползване върху изобретението;
ІV.    Характеристика на договора – двустранна сделка (т.е. договор) и двустранен
договор (всяка страна има задължения). Това е абсолютна търговска сделка (чл. 1 ал. т. 10 ТЗ). Възмезден договор – всяка страна се задължава срещу насрещна престация (в ТП няма безвъзмездни сделки). Комутативен договор – въпреки че съществува риск да не може да се реализира изгодно обектът на договора (напр. може да се създаде по-прогресивно техническо решение), всяка една от страните знае при сключването му какво престира: правото на използване на обекта и лицензионното възнаграждение са определени по вид и стойност престации. Формален договор – съгласно чл. 587 ал. 2 ТЗ договорът се сключва в писмена форма – това е форма за действителност. Лицензионните договори трябва да бъдат вписани в особен регистър към ПВ (чл. 590 ТЗ). Невписването води до относителна недействителност: спрямо третите лица не съществува, макар между страните сделката да е валидна – ако друг извън страните по невписната сделка придобие технологията от лицензидотеля, първият лицензополучател няма да може да се противопостави на този втори лицензополучател.
V.    Съпоставка:
1.съпоставка с продажбата -  при продажбата прехвърлителят престава да бъде собственик (прехвърлително правоприемство /транслативна сукцесияІ). При лицензионния договор се отстъпват част от правомощията, но няма прехвърляне – лицензодателят остава притежател на патента и дори може да упражни правата, които е прехвърлил (учредително правоприемство /конститутивна сукцесия/). Лицензионния договор винаги е срочен – най-много до края на патента.
2.съпоставка с наема (аренда) – лицензионният договор прилича на наема, при който собственик си остава собственик и временно предоставя ползването. Само че обектът е различен. При наемът е вещ. А ползването на материалната вещ може да се отстъпи само на ограничен брой лица, докато технологията може да бъде използвана от много лица – възможни са 2-ра, 3-та лицензия, особено ако са на различни територии.
3.съпоставка с договора за дружество – при дружеството има обединяване с обща стопанска цел – договорът е многостранен. При лицензионния договор такова обединяване няма – един дава технология, а друг – възнаграждение – всеки преследва собствената си стопанска цел. Все пак някои лицензионни договори разкриват прилика с дружеството (има известна еднопосочност на интересите) – възнаграждението зависи от печалбата, страните взаимно си разменят техническа информация и т.н.
VІ.    Видове лицензионни договори – основното деление е според вида права, които
отстъпват:
1. изключителна лицензия (чл. 31 ал. 3) – тук лицензодателят не може да отстъпва права на трети лица извън лицензополучателят. Тази лицензия е много скъпа, защото прави лицензополучателя монополист. Макар че лицензодателят номинално си запазва патента, тази лицензия стои много близо до продажбата. Още повече че лицензодателят не може сам да използва изобретението, освен ако това не е изрично уговорено в договора за изключителна лицензия;
2. неизключителна лицензия – тук няма ограничения – лицензодателят може сам да използва изобретението и да сключва лицензионни договори с трети лица;
    В Германия се говори заизключителна (нито сам да произвежда, нито да отстъпва), полуизключителна (сам да произвежда, но не може да отстъпва на други) и неизключителна (може и сам да си произвежда и да отстъпва правата на трети лица).
     Пълна (законна) и ограничена лицензия (по ТЗ) – ограниченията може да са в различни насоки, но ТЗ отдава, най-голямо значение на териториалните ограничения – ако не са изрично уговорени териториалните граници, ТЗ смята, че лицензионният договор действа на територията на страната. Ограниченията могат да бъдат и други, най-вече технологични (например мощност на произвежданите лампи), а също така и  ограничения за брой, ограничения по време и др.
    Сублицензия – лицензополучателят сключва с друго лице същия договор за отстъпване на технологията.. Съгласно чл. 596 ТЗ – ако не е уговорено друго и договорът е за изключителна лицензия, лицензополучателят може да сключва договори за сублицензия. Но може да се уговори изрично, че лицензополучателят не може да сключва сублицензии или това става само със съгласието на лицензодателя. В случая обаче лицензодателят е длъжен да даде съгласие, освен ако изтъкне важни причини. Сублицензията е приложима и при неизключителната лицензия , но това е неизгодно за лицензодателя, няма много смисъл и не се прилага на практика.
    Кръстосана лицензия – две дружества си разменят правата по патентите, които имат (ние ви даваме нашата технология за DVD , а вие ни давате вашата технология за телевизори). Това е опасно, защото така може да се стигне до ограничаване на конкуренцията и нарушаване на анти-монополното и анти-тръстовотово законодателство.
VІІ.    Съществени елементи на договора:
1.страни;
2.предмет;
3.цена;  

 Въпрос № 30
    Права и задължения на страните по лицензионния договор. Синалагматичен договор – задълженията на едната страна са права на другата.
1. Задължения на лицензодателя:
а) да отстъпи правата на експлоатация, които произтичат от патента. Отстъпването става автоматично (подобно на облигаторно-вещния ефект по чл. 24 ЗЗД)
б) длъжен е да разреши използването на технологията – това е нещо като писмен отказ от искове. Ако приложението и използването на изобретението е сложно лицензодателят е длъжен да окаже техническо съдействие – да предостави цялата необходима информация, необходима за да може да се използва и да функционира изобретението нормално. Информацията се предоставя чрез самия договор, чрез допълнителни документи, чрез размяна на специалисти.. Т.е. често договорът има и анекси, с които се осигурява прехвърлянето на всички необходими права;
в) задължения с юридически характер:
 - да поддържа патента си и да плаща таксите, защото в противен случай контрахента му е изложен на риска всеки друг да може да ползва технологията.
 - лицензодателят е длъжен да следи да не се нарушава патентът, за да защити и правата на лицензополучателя – съществува задължение и за двамата да се информират един друг за нарушенията на патента.
 - отговорност за неизпълнение на задълженията – какво гарантира лицензодателят – гарантира техническата приложимост на изобретението, не може обаче да гарантира търговския успех.
    2. Задължения на лицензополучателя:
1. да получи технологията;
2. да заплати възнаграждението. Няколко възможности. Възможно е възнаграждението да бъде уговорено като глобална сума. Тя може да се плати изцяло или да бъде разсрочена на вноски (рати). Възможно е възнаграждението да бъде уговорено като роялти – обвързване на възнаграждението с производството чрез отчисления от цената на произведената стока (примерно 3 % от цената на всеки продаден автомобил). Тук е хубаво да се уговори достъп на лицензодателя до счетоводството на лицензополучателя, за да може да контролира производството и реализацията на продукцията;
3. задължения от юридически характер – да спазва ограниченията, предвидени в договора; де не сублицензира, ако това е забранено по договора; задължение за информиране.
    Възможно е в договора (при международен договор) да се уговори чий правен ред ще се прилага – на лицензодателя или на лицензополучателя. Това е клаузата за приложимо право – липсата и представлява сериозен пропуск. При липсата на такава кауза възниква въпроса кое право ще се приложи (обикновено съдът е съдът по седалището на ответника)
    Съгласно чл. 606 ТЗ при търговските сделки с международен елемент се прилага правото на държавата, на чиято територия страната, която дължи характерната за договора престация, извършва основната си стопанска дейност. По отношение на лицензионния договор това би означавало правото на държавата на лицензодетеля, но само при положение, че той е регистриран като патентопритежател и в държавата на лицензополучателя. Поради това ако не уговорено друго трябва да се прилага правото на държавата на лицензополучателят, тъй като там е регистриран патентът.
    В договора може да бъде включена и арбитражна клауза, по силата на която споровете да се отнасят до търговския арбитраж.
    Лицензионния договор се намира между преките инвестиции и външната търговия – вместо да се внася една продукция, се произвежда на място – дава се лицензия на местен производител (замества външната търговия). Вместо да се строи завод в една държава се отстъпва лицензия (замества преките инвестиции).
    ORCALIM – организация на евреите металурзи – имат лицензионни договори образци.

Въпрос № 16 – Патентоспособност

    Патентоспособността е възможността дадено изобретение да бъде закриляно с патент. За целта трябва да бъдат покрити установените в закона в 3 изисквания: новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост (чл. 6 ал.1). Ако са налице тези три условия ПВ е длъжно да издаде патента – няма преценка за целесъобразност, ПВ действа при обвързана компетентност.
І.    Съгласно чл. 8 ал. 1 ЗП изобретението е ново, ако не е част от състоянието на техниката (state of art). Чл. 8 ал. 2 ЗП определя какво включва състоянието на техниката. То включва всичко, което е станало общодостъпно чрез писмено или устно описание, използване или разгласяване по друг начин, където и да е света, преди датата на подаване, съответно приоритетната дата на заявката за патент. Законът за патентите не говори за възприемане, за узнаване, а само за разгласяване – т.е. същественото в случая е да е направено изобретението общоизвестно, да е разгласено. Няма значение дали е узнато. Разгласяването бива два вида: 1) разгласяване чрез писмено или устно описание – това е т. нар. материално разгласяване (става дума за печатни материали, учебници, изявление на конференции, чрез Интернет и др. материали, които дават информация за дадена технология); 2) разгласяване чрез демонстрация. Освен това разгласяването трябва да е до неопределен кръг от хора, а не до 2-3 души. Някои закони изискват локална (национална) новост – интересуват се от разгласявания  станали на територията на съответната страна. В други случаи (в повечето закони) се изисква разгласяването да е станало, където и да е по света.
    Разграничават се:
1.абсолютна световна новост – изисква се да няма нито открито прилагане, нито демонстриране, нито описание;
2.относителна световна новост – изисква се да няма само публикации, а демонстрацията се свежда само до локална новост, да няма открито прилагане само в съответната държава.
У нас в ЗП се изисква абсолютна световна новост – но това е преувеличено.
    Съгласно чл. 8 ал. 3 състоянието на техниката включва и съдържанието на националните заявки за патент, европейските и международните заявки за патент, за които РБ е посочена страна и които имат дата на подаване, съответно приоритетна дата, по-ранна от дата на нашата заявка, ако впоследствие бъдат публикувани в официалния бюлетин на ПВ.
    У нас, а и в повечето чужди закони права получава първият заявител, този подход е известен като подход на първото заявяване. Обратно е в законодателството на САЩ – според техния закон патент получава първият изобретател, даже не самото изобретение, а първото възникване на идеята.
    Как се отказва на закъсняла заявка – отказва се под предлог, че има по ранна заявка. На заявките се отказва у нас поради липса на новост, а не поради приоритет.
    Веднъж заявките се вкарват в състоянието на техниката заради новостта, но след това се изтеглят, когато се преценява дали има изобретателска стъпка – чл. 8 ал. 2.
ІІ.    Промишлена приложимост – съгласно чл. 10 ЗП промишлено приложими са изобретенията, чиито предмет може да бъде произвеждан или многократно използван, в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство. Нещо, което може да се произвежда серийно и да функционира многократно, т.е. всеки път да сработва. Това многократно възпроизвеждане трябва да бъде ефективно и резултатно в голяма степен. Не може да се иска обаче винаги да сработва 100 %, зависи/относително е в зависимост от произведението. Например ако се иска патент за отваряне на чадъри и има да кажем някакъв дефект – не сработва 4-5 %, ще се даде патент. Но ако става въпрос за патент за отваряне на парашути и 4-5 % не сработва – в този случай няма да издаде патент.
ІІІ.    Изобретателска стъпка (inventive step) – чл. 9 ЗП – изобретението има изобретателска стъпка, когато не произтича по очевиден начин от състоянието на техниката съгласно чл. 8 ал. 2 за специалиста в областта към датата на подаване, съответно приоритетната дата. Този критерии/изискване се въвежда за първи път в САЩ (nonobviousness). За изобретателската стъпка има няколко критерия:
1.икономически – че има голямо търсене, голям икономически успех;
2.технически – че се преодолява някакво значима техническа трудност;
ІV.    Привилегия на новостта – чл. 11 ЗП – разкриването на изобретението не влия на новостта, когато това разкриване е направено в 6 месечен срок преди датата на подаване на заявката за изобретението, съответно преди приоритетната дата и е следствие от:
1.очевидна злоупотреба по отношение на заявителя или предходния притежател на правото на заявяване;
2.излагане на изобретението на официална или официално призната изложба от заявителя или предходния притежател на правото на заявяване.
В случая по т. 2 новостта се запазва ако заявителят декларира излагането на изобретението при подаване на заявката и в тримесечен срок от този момент предостави доказателства за това.  

Въпрос № 17 – Непатентоспособност

Съгласно чл. 7 ЗП патенти не се издават за:
1. изобретения, чието търговско използване би нарушило обществения ред и добрите нрави. Нарушението не може да произтича само от факта, че използването на изобретението е забранено от законодателството;
2. методи за лечение на хора или животни чрез терапия или по хирургичен път, както и методи за диагностика, прилагани при хора и при животни. Това не се отнася до продукти, по-специално вещества или състави, употребявани при тези методи;
3. сортове растения и породи животни, както и основно биологични методи за създаването им. Това не се разпростира върху микробиологичните методи и върху продуктите, получени чрез тях.

    Закрила на обектите на живата природа – сортове растения, породи животни, микроорганизми и др. Сортовете растения са обект на международна закрила от 1961 г. чрез Конвенцията за закрила на растителните сортове, въз основа на която е създаден  UPOV – Съюз за закрила на растителните сортове, на който е член и България. Така се създава закрила за: 1) сорта като интелектуална собственост и 2) правото на селекционера – това право съществува и при закрилата на породите животни.
    До 1993 г. сортовете у нас се закриляха чрез авторско свидетелство – защитен документ, чрез който обектът ставаше собственост на държавата. ЗП от 1993 година не дава закрила на сортовете растения и породите животни. Едва през 1997 г. те получават своята закрила със ЗЗНСРПЖ. Съгласно закона правната закрила се дава със сертификат. Сертификатът се издава от ПВ след експертно проучване на сорта – обект на заявката. Сертификатът има срок за действие считано от датата на издаването му: 1)30 г. за сортове дървета и лози; 2) 25 г. за всички останали сортове. За периода от публикацията на заявката до издаването на сертификат на заявителя се предоставя временна закрила срещу противозаконните действия на други лица. Заявителят има право на справедливо възнаграждение, което в срока на временната закрила е извършило действия, за които след издаването на сертификата се изисква съгласието на притежателя на сертификата.
    Критерии/изисквания за предоставяне на правна закрила:
1. сорта да е нов – той е нов, когато към деня на подаване на заявката той или размножителен материал от него, или реколта от него, не е предлаган за продажба, продаван, подлаган на друг вид търговия или е предлаган със съгласието на селекционера:
а) на територията на страната за не повече от една година;
б) на територията на всяка друга държава за не повече от:
- шест години, когато става дума за дървета и лози;
- четири години, когато се отнася за всеки друг растителен вид;
2. различимост -  всеки сорт трябва да може да се различи от който и да е друг (вкус, по-голяма издържливост). Електропореза – снима картина от белтъка на двата сорта и така се преценява различността;
3. хомогенност – независимо то съществуването на малки отклонения, растенията са идентични по своите съществени признаци (независимо от тяхното размножаване – полове /чрез опрашване/ или вегетативно /чрез делене на клетката – възможно е да се правят до 150 деления на клетката – от едно семе се получават 150 цветя/);
4. стабилност – сортът е такъв, когато при многократна репродукция (размножаване) запазва своите качества.
    При патента 1-вата заявка трябва да бъде подадена в съответната държава и едва след това да получи закрила, където и да е по света. При сортовете няма ограничение къде да бъде подадена първата заявка – пълна свобода. Има автоматично последващо признаване в родината.
    Служебно създаден сорт – ако служител създаде сорт трябва да уведоми своя работодател, който пък в 3 месечен срок трябва да подаде заявка. ПВ изпраща документацията в ИАСАС, който се произнася с доклад. Правото автоматично се пренася на селекционера. Ако бъде подадена от фирмата – запазва се едно възнаграждение за селекционера – мин. 4

Въпрос № 20 – срок на действие. Прекратяване на действието на патента.

    Съгласно чл. 16 от ЗП срокът на действие на патента е 20 г. от датата на подаване на заявката.
    Прекратяване на действието на патента е уредено в чл. 26 ЗП. Патентът прекратява действието си:
1. при изтичане на срока, за който е издаден. До този момент тази технология е била изключително право на патентопритежателя. След този момент цялата технология става общодостъпна, всеки може да произвежда въз основа на нея. Изтеклите патенти често преминават в ноу-хау-то на техния патентопритежател, защото той има опит в използването на тази технология;
2. при изричен отказ на патентопритежателя – това става от датата на получаване в ПВ на  писмено заявление от патентопритежателя. Когато има няколко съпритежатели на един патент, отказът на 1 прекратява действието на патента само по отношение на него, като патентът продължава да действа за другите;
3. при неплащане на такси за поддържане на патент в сила от датата на изтичане на срока по чл. 33 ал. 3 (6 месеца от деня, в който изтича предходната патентна година /за начало на всяка патентна година се счита датата на подаване на заявката/. Ако в 6 месеца след изтичането на този срок се внесе дължимата сума в двоен размер, патентът запазва действието си. Преди се е смятало, че той възстановява действието си с обратна сила, но сега се счита, че се възражда и ако в този срок друг е започнал да произвежда по този патент, той не е в нарушение и запазва известни права);
4. в повечето случаи обявяването на патента за недействителен води до прекратяването му с обратна сила, но не винаги (ако основанията за недействителност засягат само част от претенциите, недействителността е частична и патентът продължава да действа само по отношение на останалите претенции). Патентът е недействителен ако:
а) изобретението е непатентоспособно (не отговаря на трите изисквания);
б) ако не е разкрита достатъчно ясно и пълно същността на изобретението
в) ако патентопритежателят не е имал право на патент, което е установено със влязло в сила съдебно решение;
г) ако предметът на патента излиза извън съдържанието на заявката
    При спор ако унищожим чужд патент, може ли ние да имаме патент, след като той вече е част от състоянието на техниката (разгласен е). В повечето страни – не. У нас патентът не прекратява действието си, продължава да действа, но се презюмира, че действа по отношение на истинския изобретател. А за този, за когото патентът е унищожен, се счита, че той се анулира с обратна сила.

Въпрос № 28

Системи:
1. Заявителна система – при нея в закона има определени изисквания за патентоспособност. Тя е присъща на Франция и у нас при действието на закона от 1921 г. Достатъчно е да се подаде правилно оформена заявка и се издава патент. Изобретението се патентова без проверка по същество. Лесно се издава патент, но той е слаб и атакуем. Животът показва колко струва патентът всъщност.
2. Проверочна система – създадена е в Германия. При проверочната система се прави: 1) проверка на формалните критерии и 2) извършва се техническа експертиза за патентоспособността на изобретението. Това прави патентът по-силен – експертизата се прави от ПВ, т.е държавата гарантира, че патентът е добър. Той може все пак да се атакува, защото е възможно да бъдат допуснати грешки.
3. Система на отложената експертиза – въведена е в Европа поради големият брой заявки. При подаване на заявка се издава удостоверение за заявяване. Проверява се дали заявката е подадена правилно, дали не обхваща материя, която е изключена и за която не се издава патент. Заявката се публикува, но не се издава патент. Това дава временна закрила. Неправомерно ползващият изобретение с такава временна закрила дължи обезщетение (но това не са големите суми, които се дължа ако има патент). Тази първа заявка, като че ли съдържа искане процедурата да продължи. Такова искане да се /да не се/  продължи процедурата става с отделно волеизявление на заявителя /конкурентите/ до ПВ. Тази система показва, че само 40 % от заявителите искат да продължат процедурата, а това намалява и прави по-ефективна работата на ведомството. По време на временната закрила заявителят има възможност да прецени дали и как се прилага неговото изобретение. Тази система обаче нарушава принципа за пълна закрила като възнаграждение за разкриване същността на съответното изобретение. Затова в САЩ и Япония тази система не е въведена.
    У нас не е възприета системата на отложената експертиза. По ЗП първо се прави познатата от заявителната система “формална” експертиза, т. е. преценява се дали изобретението е патентоспособно, дали заявката е подадена правилно. След това се преминава към “материална” експертиза (експертиза по същество) – проверява се състоянието на техниката и дали изобретението не е част от него. Този втори етап е разделен на 2 части:
1. Проучване (дирене) – пише се доклад за проученото състояние на техниката. Това всъщност е набор от цитати на релевантни документи и публикации (релевантни за заявката);
2. Преценка – експертният отдел преценява въз основа на проученото състояние на техниката дали изобретението е патентоспособно. Може да се наложи допълнително проучване на състоянието на техниката.
По време на този етап (1 + 2) трети лица (конкуренти) могат да подават  писмени възражения. Те обаче не стават страни по производството. Производството заявител – ПВ е безспорно. Тези възражения могат да бъдат взети в предвид и да им се отговори, но това пак не прави третите лица страни в производството.
При неблагоприятно решение на ПВ, заявителят може да се обърне към отдела по споровете към ПВ. Пред този отдел се обжалват следните решения:
1.пълен или частичен отказ за издаване на патент;
2.прекратяване на производството по заявката за издаване на патент;
3.определяне на приоритета;
4.отказ за възстановяване на срок
Разглежда и:
5.искания за обявяване недействителност на издаден патент за изобретение или полезен модел;
6.искания за предоставяне и прекратяване на принудителна лицензия.
Жалбата се подова в тримесечен срок от получаване на решението, след което
съставът потвърждава или отменя решението (съставите се състоят от 3 и от 5 души, като ½ са юристи). Ако го отмени може направо да издаде патент, но и да го върне за преразглеждане.
    Споровете могат да бъдат разгледани и по съдебен ред. Трябва да се има предвид, че обжалването пред отдела по споровете е абсолютна процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред. Подсъдността е на СГС. (решението може да се атакува само като незаконосъобразно – май че)

Въпрос № 25 – Принудителна лицензия.
 
    Различен смисъл се влага в понятието лицензия:
- лицензията като ограничение на патентното право
- лицензия означава разрешение
- лицензионен договор – договор, чрез който патентопритежателят разрешава да се използва неговата технология срещу възнаграждение.
    Принудителната лицензия е регламентирана в чл. 32 от ЗП въз основа на препоръката на чл. 5 ал. 2 от ПК. Парижката конвенция предвижда, че държавите могат да предвидят такава мярка (обикновено административна, но в някои страни е съдебна) срещу някои действия на патентопритежателят. Например когато притежателят на патента не го експлоатира или пък произвежда много малко и го предлага на много висока цена, а изобретението отговаря/засяга важен/жизнен проблем (лекарство против спин примерно). Това е едно опасно състояние – като се използва един такъв “частен” монопол може да създаде опасност от накърняване на правата и здравето на гражданите. Затова се дава принудителна лицензия на определени лица да използват и експлоатират този патент.
Съгласно чл. 32 ЗП всяко лице може да иска от ПВ да се постанови в негова полза принудителна лицензия. Това може да стане при три условия, дадени алтернативно:
1. първото условие за принудителна лицензия е изобретението да не се използва в определен срок – трябва да изтекли 4 години от подаване на заявката за патент или 3 години от издаването на патента, като се прилага срокът, който изтича по-късно – това е в полза на патентопритежателя. Ако патентопритежателят е използвал патента в този срок е невъзможно да му се издаде принудителна лицензия. Въпросът е какво означава “използване” в случая. Според Марков “използване” е некоректно употребено – ст. Д. да не заяви желание да го използва, по-скоро разпореждане (например да даде обява във вестника, че е готов да предостави изобретението). Според М. Павлова патентованият обект трябва да не е използван по нито един от начините, уредени в чл. 19 ЗП.
2. второ условие – дори патентопритежателят да е използвал изобретението, то това не е в степен да задоволи националния пазар. Но това условие трудно се прилага, защото патентопритежателят може да докаже, че има уважителна причина за това.
3. трето условие – при обявено национално извънредно положение за времетраенето му
4. има и още едно основание – в чл. 32 ал. 3 – принудителна лицензия може да се предостави в полза на патентопритежател, чието изобретение влиза в обхвата на друг патент, а притежателят на другия патент отказва да му даде лицензия при справедливи условия.
    Заявителят за принудителна лицензия трябва в 1 годишен срок да пристъпи към подготовка за използване на изобретението, защото иначе тя се прекратява. Във всички случаи принудителната лицензия се прекратява, ако в 2 годишен срок от получаването й, получателят и не е започнал да използва изобретението.
    Принудителната лицензия може да бъде само неизключителна. Учредява се без срок с изключение на тази при извънредно положение. Принудителната лицензия не е конфискация. Тя е възмездна – заплаща се по нормални цени. Ако е възможно да се постигне съгласие, възнаграждението се определя от лицензополучателя и лицензодателя, ако не – от съда. Няма пречка и патентопритежателят да сключи лицензионни договори с други лица.
    Чл. 32 ал. 7 – в двустранни и многостранни договори, по които страна е РБ, могат да се предвидят и други условия за предоставяне на принудителна лицензия за патентопритежатели от държавите, участващи в такива договори. България има такива със САЩ и ЕС. Тези договори изключват за тези чужди патентопритежатели режима за принудителната лицензия по чл. 32?

Въпрос № 18 – Полезен модел.

    Това е една нова тенденция у нас – от 1993 г. полезният модел се явява като втори обект на закрила. В сравнително малко страни във света патентното право познава този втори обект на закрила – такива са ФРГ, Полша, Япония и др. Полезният модел играе насърчаваща роля по отношение иновационната мисъл. У нас ПМ е уред в глава 7 от ЗП.
    Правната закрила на ПМ се е наложила поради строгите изисквания за патентоспособност, които се предявяват спрямо изобретенията и стремежа да се обхванат от режима на патентното право и резултати от техническо творчество на по-ниско ниво. Към тази категория се отнасят техническите идеи от областта на механиката или чрез които се създават полезни предмети за бита.
    Основните различия на полезните модели в сравнение с патентоспособните изобретения са по-малките изисквания спрямо степента на техническо творчество и по-краткият срок на действие на изключителното право върху тях.
    В чл. 73 ал. 1 ЗП са посочени изискванията за патентоспособност на ПМ, а в ал. 2 на същата разпоредба са изброени някои признаци, които характеризират този вид технически правила.
    Законът поставя ограничения относно техническите идеи, които се признават за ПМ с оглед на съдържанието им. Те трябва задължително да се отнасят до обекти, които имат конструктивно технически особености. Обектът може да бъде техническо устройство, изделие, части от такива обекти или материал, но трябва да има форма. Технически правила за вещества, течности, прахове или газове не отговарят на изискванията по чл. 73 ал. 2 ЗП, поради което не могат да бъдат закриляни като ПМ. Същото важи и за методите и обектите по чл. 6 ал. 2 и чл. 7 ЗП, съгласно изричната разпоредба на чл. 74 ЗП.
    ПМ се отличават от изобретенията по това, че от белезите за патентоспособност при тях е изключени изискването за изобретателска стъпка. При ПМ има само две изисквания:
1.новост  - ПМ е нов когато не е част от състоянието на техниката
2.промишлена приложимост – промишлено приложима са ПМ, чиито предмет може да бъде произвеждан или многократно използван, в който и да е отрасъл на промишлеността или селското стопанство.
Разликата с промишления дизайн – при ПМ новите конструктивно-функционални решения не произтичат от естетически съображения. При промишления дизайн ги няма техническите изисквания.
    Съгласно чл. 76 ЗП правната закрила на ПМ се предоставя с патент (също както при изобретенията), но срокът на действие тук е 10 години от датата на подаване, а при патента за изобретение е 20 години. Освен това при ПМ таксите за заявка и годишните такси за по-ниски.
    Съгласно чл. 77 ЗП заявка за патент за изобретение до вземане на решение по нея може да бъде трансформирана по молба на заявителя в заявка за патент за ПМ.
    Що се отнася за режима на ПМ в чл. 78 ДП е предвидено, че по отношение на тях се прилага режимът за изобретенията, доколкото в глава 7 ЗП не е предвидено друго.

Въпрос № 19 - Същност на патента.
     
Съгласно  чл. 12 ЗП:
Ал. 1 – правната закрила на изобретението се предоставя с патент
Ал. 2 – патентът удостоверява наличието на патентоспособно изобретение, приоритета, изобретателя и изключителното право на патентопритежателя върху изобретението.
Има противоречие между ал. 1 и 2 на чл. 12 ЗП:
според ал. 1 патентът има конститутивно действие (предоставя правна закрила);
според ал. 2 патентът има декларативно действие (удостоверява);
по-точен следва да е смисълът на ал. 2, т. е. че патентът има декларативно действие. Смисълът на ал. 1 е по-скоро исторически – преди 93 г. у нас се е издавало авторско свидетелство. Сега ал. 1 иска да посочи, че закрилата се дава само със патент, не и със свидетелство.
    Патентът удостоверява:
1.наличието на патентоспособно изобретение – удостоверява се, че изобретението е минало през държавна експертиза и е било преценено като патентоспособно;
2.приоритета на заявката – най-ранната дата, че заявката е първа по отношение на други такива;
1 и 2 не могат да се предоставят, те се удостоверяват, защото са факти.
3.  авторство – правото на изобретателя да бъде споменато името му в патента (дори     патентът да принадлежи на организация, авторът има право името му да се спомене);
4.   изключителното право на патентопритежателя – по отношение на това съществува най-голям спор дали патентът за предоставяне, за конститутивно действие. Патентът обикновено се издава след известен период, а право съществува от датата на заявката, т.е. патентът не учредява това право. Ако изобретението отговаря на всички изисквания ПВ действа при обвързана компетентност и е длъжно да издаде патент, затова се смята, че тук има декларативно действие. Възниква въпросът дали няма друга форма на доказване на наличието на това право освен патента – патентът е декларативен, но е единственият акт, който ни удостоверява тези изключителни права.
Патентът се издава от държавен орган на изпълнителната власт – ПВ. Органите на изпълнителната издават административни актове (волеизявление на държавен орган). Патентът също е АА.
АА биват общи, нормативни и индивидуални. Патентът е ИАА, доколкото се издава по конкретна заявка на едно лице за защита на едно изобретение.
Патентът е формален административен акт – издава се при спазване на определено административно производство.
Патентът се издава при обвързана компетентност – при издаването няма преценка на ПВ – не могат да се измислят нови критерий за патентоспособност или да се пренебрегва някои от съществуващите.
Акт на спорна или безспорна администрация? – критерий е има ли спор между две страни, има ли спорно право. В случая няма такъв спор – има един заявител, има един държавен орган, който не е страна, а решаващ орган – производството е безспорно. Патентът е акт на безспорна администрация.
Акт, издаван от едноличен или колективен държавен орган?. Това е спорен въпрос. Може да се смята, че еднолично патентът се издава от председателя на ПВ, нищо че решението се подпомага от колегия от експерти. Патентът се издава от едноличен държавен орган.
Има ли сила на присъдено нещо – няма спор, не би трябвало да има сила на присъдено нещо.
По принцип патентът е стабилен акт (може ли държавен орган сам да си отмени), макар че съществува един вариант за служебна отмяна на патент.

Въпрос № 21 – права от патента (съдържание на изключителното право на патентопритежателя)

Става дума за изключителното право върху патентованото изобретение или ПМ. Правата в тази област са абсолютни като собствеността. С патентните права обаче не се задължават всички лица, а само тези в съответната държава. Освен че е абсолютно това право е и изключително. Във ВП друг може да бъде собственик на равностойно копие на същата вещ. Във сферата на интелектуалната собственост не е така – ако едно лице има патент върху определена технология, то друго лице не може да има идентична, сходна технология. В авторското право особено – произведенията са изключителни, отразяващи индивидуалността на автора.
Съществува теория, според която тези права от патента имат негативен характер (право на вето) – право да забраним на другите да използват тази технология или произведение. Не ни интересува той какво може да направи с правото си, а че може да забрани на всички останали да се възползват от това благо.
Носителите на подобни права обаче имат и редица позитивни правомощия.
Съгласно чл. 19 ал. 1 ЗП изключителното право върху изобретението включва:
1.правото на използване на изобретението – използване не е точен термин, би трябвало да е експлоатиране;
2.забраната трети лица да използват изобретението без съгласието на патентопритежателя;
3.правото на разпореждане – това е най-важното правомощие, защото ако то  не бе на лице, “собствеността “ би била под въпрос.
Съгласно чл. 19 ал.2 ЗП когато патентът е издаден на повече от едно лице и между тях не е уговорено друго, изобретението може да се използва от всеки съсобственик в пълен обем, а всякакви действия по разпореждане със патента да стават със съгласието на всички.
В чл. 19 ал. 3 ЗП е посочено какво включва правото на използване:
1. производството –
2. предлагането за продажба – включва се не само продажба, но и всички други сделки;
3. търговията с предмета на изобретението – има се предвид вкарването му в гражданския оборот;
4. използване по предназначение – това обаче не е право произтичащо от патента. Тази разпоредба е излишна, защо едно нещо може да се използва по предназначение и без да имаме патент.
    Изброяването в ал. 3 не е изчерпателно – можем например да си държим нещата в склад, да си рекламираме технологията и т.н.
    В чл. 19 ал. 4 и 5 са дадени забраните, произтичащи от патентните права.
Ал. 4 – когато предмет на патента е продукт (изделие, устройство, машина, съоръжение, вещество и др.) патентопритежателят може да забрани на трети лица да извършват следните действия:
1. произвеждане на продукта;
2. предлагане за продажба; търговия с продукта, включително внос; използване по предназначение или съхраняване на склад на продукта за предлагане, продажбата или използването му.
Ал. 5 – когато предмет на патента е метод, патентопритежателят има право да забрани на трети лица да извършват следните действия:
1. да прилагат метода;
2. извършване на всички действия, изброени в ал. 4 т. 2 по отношение на продукта, директно получен при използване на метода.

                      Защита на интелектуалната собственост – въпрос № 14

Съществува цял спектър от мерки, които обикновено се делят на наказателноправни, гражданскоправни и административноправни. Защитата обикновено е зависима от интереса на титуляра на субективното право, но ако нарушението е много интензивно се намесва и държавата. Трябва да се прави разлика между закрила – самото признаване на правата (т.е. че самите закони, които уреждат тази материя са поставени в сила) и защита – влиза в действие, когато има нарушени права като ангажира санкции срещу нарушителя.
    Най-интензивна е наказателноправната защита по НК – няколко състава: чл. 173 (плагиатство) – нарушени са неимуществени права на автора – издаване или използване под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение. Възниква въпроса какво е съществена част – според ВС – половината от произведението (50%). Още в РЧП – “кражба на душа”. Ако става дума за несъществена част имаме гражданскоправно нарушение. Освен чл. 173 има и нови текстове срещу пиратството, имитацията (вече и ЗП). При пиратството има нарушаване на имуществени права на автора, накърнява се икономическият му интерес. Деянието е съставомерно при презапис, възпроизвеждане, разпространение, излъчване или предаване чрез техническо средство или използване по друг начин на чуждо произведение на науката, литературата или изкуството без съгласието на носителя на авторското право. Обект на престъпно посегателство могат да бъдат и звукозапис, видеозапис или радиограма, телевизионна програма, софтуер или компютърна програма.
    Адиминистративноправна защита – зависи за кои обекти говорим – КЗК действа по молба на засегнатата страна – налага имуществени санкции, които са административни мерки. ЗАвПСП – чл. 97-98 – административнонаказателни разпоредби. Всички нарушения по чл. 97 се установяват с акт от органи, на които това е възложено от министъра на културата със съдействието на органите на МВР. Санкцията се налага с наказателно постановление на министъра на културата (или от определено от него лице).
    ПМС + наредба (критика – без конкретна законова основа) за разрешителен режим най-вече относно компакдискове – нужно е особено разрешение, иначе глоби.
    Към административните мерки трябва да се отнесат и митническите мерки. Мерки на митническите органи – задържане на стоки, които нарушават нормите на ИС: служебно или по искане на заинтересовани лица. Когато действат ex officio  митническите органи не дължат обезщетение за причинените вреди, но има и ЗОВДГ.
    ГП защита – основна – съдебен иск за вреди и обезщетение при нарушаване на авторското право. Възможно е да възникне правен спор – т.е. разминаване на вижданията относно притежанието на правата. Чл. 97 ГПК – общ установителен иск за установяване на права и отношения. Установителния иск има сила на присъдено нещо.
    При осъдителни искове ищецът обикновено претендира ответникът да бъде осъден за определена сума и решението има изпълнителна сила. Възможно е ответникът да бъде осъден да преустанови нарушаването на чуждото право.
    Има 2 категории състави:
1. правонарушения – на обществото е нанесена една измерима вреда;
2. няма вреден резултат, но и тези прояви се наказват поради самото осъществяване на състава (типичен случай при нелоялната конкуренция).
    Има още един иск (Марков – “унищожителен”) за унищожаване на неправомерно произведени екземпляри от произведението. Възможно е по ЗЗД кредиторът да поиска от съдът да го овласти да извърши действия, за които е било задължено друго лице, или да премахне направеното в нарушение на задължение за бездействие. Марков – в тези случай може да се приложи този отстранителен иск.
    Съществува и един особен иск на законния издател за изземване на екземплярите, издадени неправомерно.
    По ЗП и ЗАвПСП активно легитимирани са тези, които притежават нужната регистрация (дори и да не са автори).
    В гражданския процес два вида обезпечения
1. на иска – по едностранна молба до съда за блокиране на сметки и т.н. (у нас без да се призовава ответника);
 2. на доказателствата – в открито заседание;
    Информационни мрежи/магистрали – пренасят произведенията по цифров път. Всяко произведение може да се обърне в цифри, в двуичен код. Голям успех в тази насока е асиметричното принтиране, т.е. шифровано записване на произведенията – това е математически алгоритъм, чрез който се записва определена информация, която чрез друг математически алгоритъм (ключ)  става достъпна за потребителите. Разбиването на тези програми се нарича анализ, а този който го извършва анализатор.
    3 условия за самозащита:
1. да участва едно право;
2. да няма възможност пострадалото лице да се обърне за защита към ДО при нарушение;
3. да не може да го защити;
    Марков – в областта на индустриалното право като че ли първо възникват претенциите, ако при правен спор те се установят – превръщат се в права и едва тогава се намесват държавните органи, за да ги защитят.
 
Въпрос № 8

1. Теория на възнаграждението – основната теза е, че изключителните права се предоставят, за да бъде възнаграден създателят на тези нематериални блага за усилията, които е положил.

2.    Теория на разгласяването (разкриването) -  патентът е изключително право, предоставено заради разгласяването, заради това че авторът е направил изобретението си обществено достояние.

3.    Естествено правна теория за ИС (проприетарна теория) – правата на авторите и на изобретателите са също вид собственост. Тази теория възниква по времето след Френската революция като тя е силно повлияна от естественоправната школа – в собствеността са виждали закрила на личността, затова прибавят към видовете собственост и интелектуалната собственост. Тази теория е следствие от поставянето на първо място на проблемите на личността. Аргумент срещу тази теория е въпросът, защо след като и тук става въпрос за собственост не се прилагат законите за собствеността. От неосезаемия характер на нематериалните блага идва и противоречието с вещното право – собствеността не е изключителна, а само абсолютна, собствеността във вещноправен смисъл не е ограничена във времето, а и при интелектуалната собственост не може да има делба, придобиване по давност и т.н. Проприетарната теория е правилна до такава степен, че правата са по същия начин като вещните абсолютни, но териториално ограничени – не спрямо всички субекти, а срещу тези на територията на страната (може обаче по силата на международни конвенции да бъдат зачитани и извън територията на страната. Авторските права са изключителни – не може да има друг със същото право. От изключителността на правата обаче произтичат известни ограничения – граници на правомощията за свободно използване, ограничения относно територията и времето. От проприетарната теория е останало понятието “собственост”.

4.    Договорна теория – патентът е договор, че изобретателят ще разкрие произведението си на обществото, а обществото се задължава да спазва неприкосновеността на правата на изобретателясамо той да произвежда и търгува с изобретението си.

5.    Йозеф Колер – немски учен от края на ХІХ в. Колер издава през 1900 г. наръчник по немско патентно право – той говори за права върху нематериални блага, а не за интелектуална собственост. Той излага теорията, лансирана по-рано от белгийския учен Едмонд Икар, че правата върху нематериални блага са различни от вещните, те са права sui generis (сами по себе си).

6.    Доктрина за право на клиентела – създадена от френския учен Пол Рубие – смята че няма особени права от марки, патенти, авторство, а за автора има право на клиентела, т.е. лица, които ще използват неговите изобретения, ще четат произведенията му и никой друг няма право да му я отнема. Извън интелектуалната собственост има фактическа клиентела – адвокатът, лекарят и други имат фактическа клиентела – никой не им гарантира, че ще имат клиенти. Писателят обаче дори да няма нито един клиент, пак ще има права върху романа си.

7. Теория на стимула – основава се на разпоредбите на Американската конституция, че Конгресът насърчава със закони авторите и изобретателите, като има дава временни и изключителни права върху техните писания и полезни изкуства. Ключовата дума тук е “насърчава”, “стимулира”, която като че ли не се отнася за тези, които вече са изобретили, а за тези, които в бъдеще ще измислят нещо ново. Това, че нещо вече се закриля и не може свободно да се използва е основание да се измисли нещо ново, което е по съвършено – това е във връзка с теорията за динамичната конкуренция, т.е. има стимул за развитие.     

Въпрос 26 – Заявка за патент

І.    Това е едно административно производство, характеризиращо се със формалност.
І – начало на производството – патентозаявителят подава заявка за патент в Патентното ведомство. Заявката трябва да бъде в определена форма – формуляри изготвени въз основа на изискванията на ЗП. Заявката има сложна структура (чл. 34, 35, 36 ЗП), състои се от:
1. заявление за патент с наименованието на изобретението, за кое се иска издаване на патент, както и с идентификационните данни на заявителя на български език (чл. 34 ал. 2 т. 1).Съгласно чл. 36 заявлението съдържа също така име и адрес на заявителя и на представителя по индустриална собственост, ако има такъв, име и адрес на изобретателя; декларация за действителния изобретател; данни за претендирания приоритет – номер, дата и страна на приоритетния документ, както и декларация за лицензионна  готовност при изразено желание от заявителя;
2. описание на изобретението, разкриващо най-малко неговата същност (чл. 34 ал. 2 т. 2);
3. една или повече претенции (чл. 35 ал. 1 т. 1);
4. чертежи, ако са необходими за поясняване на изобретението (чл. 35 ал.1 т. 2);
5. реферат (чл. 35 ал. 1 т.3);
6. декларация или приоритетно свидетелство, когато се претендира приоритет (чл. 35 ал. 1 т. 4);
Съгласно ал. 2 на чл. 35 към заявката се прибавя документ за платени такси за заявяване, за експертиза, за претенции, за претендираните приоритети и за публикация на заявката.
    Чл. 37 ЗП – структура на описанието – съдържа наименованието и техническата област, за която се отнася изобретението; предшестващото състояние на техниката (ако няма предшестващо състояние такова не може и не се описва – това се отнася за съвсем нови изобретения); ясно и пълно разкриване на техническата същност на изобретението и на предимствата му; кратки пояснения на чертежите; поне един пример за изпълнение на изобретението, доказващ промишлената му приложимост. Когато заявката за патент се отнася до биологичен материал – Будапещенска конвенция – в определени центрове (банки) се депозират щамове с тези биологични материали срещу номер и дата на депозита. (спестява се описването му).
    Реферата – представлява едно кратко изложение на същността на изобретението с чисто информационни функции.
    Хартия – А4, да е релефно, за да може да се копира.
    За да е налице валидно заявяване по дата са необходими поне три неща:
1. заявление с наименованието на изобретението и идентифициращи данни за заявителя;
2. описание, което да разкрива същността на изобретението, така че то да може да бъде изпълнено;
3. да е платена таксата за заявяване;
Най-добре е обаче да бъдат спазени всички изисквания, защото това не е добро заявление, но е достатъчно, за да ни създаде приоритетна дата на заявяване.        
ІІ.    Претенции – следват описанието. Чл. 38 ЗП – претенцията трябва да определя предмета, за който се иска закрила, да бъде ясна и точна и да се основава на описанието.В претенцията с думи се определят границите на правна закрила, давана от патента (което по-късно може да доведе до възникването на спорове) – затова претенцията трябва да формулира прецизно. Претенциите представляват дефиниции (дефиницията не определение изобщо, а цели ограничаване). Да дефинираме означава да посочим най-близкия род и впоследствие да посочим отликите на нашето изобретение в сравнение с рода, към който принадлежи. Общият род се нарича още “ограничителна част” (микровълновата печка се ограничава в рода печки). После се добавят видовите отлики – посочват се характерните белези (в заявлението пише “характеризиращо/отличаващо се с”) – нарича се “характеризираща част” – тя трябва да е достатъчно детайлна. Често претенциите са много и трябва да се обвържат. Съществуват две системи:
1. европейска - логическа – има една главна претенция, която обхваща най-съществените белези на изобретението. По-нататък се пише “изобретението по т. 1, което се характеризира с т. 2.”  Първата претенция става ограничителна част на втората (втората е свързана с първата). Заявеното най-напред се подвежда под определено родово понятие, след което се излагат и видовите признаци. Първата претенция е независима (признаци на изобретението, описани така че да обхванат всички частни случаи), а останалите са зависими (частни признаци, чрез които са подчинени на независимата и/или на предхождащи зависими претенции).
2. американската – функционална система – няма значение, нито нужда претенциите да са логически свързани. Започва се с това, което ще направи най-силно впечатление. Не се пише велосипедът по т. 1, а всеки път се уточнява велосипедът с такава и такава спирачка, с такова и такова покритие и т.н.
    Всяка дефиниция е едно своеобразно отричане на предходна (на принципа моят велосипед не е като велосипедите изобщо – по-различен е).  Претенциите са това, което определя изключителните права. Съществува едно противоречие в закона – чл. 38 ЗП и чл. 17 ЗП – според единия текст предметът на защита се определя от претенциите, според другия текст границите на патента се определят от претенцията. Има разлика между това да бъде определен предметът точно и това да бъдат определени границите. Противоречието идва от германското право на патентите и влиянието на английското право.
    Теория на еквивалентите – което в техниката се прави и по други начини, то също се включва в нашето изобретение – чл. 17 ал. 2 ЗП (неща, които са взаимно зависими и то лесно – “гладки еквиваленти”). В Англия не е така – използват се претенции тип ограда; чертаят граници – от какво да се предпазим, какво имат другите; не се посочват технически детайли. У нас – технически еквиваленти + да правим ограда. Оградата идва от подписаната от нас Мюнхенска конвенция, където няма еквиваленти. Ние приемаме и еквивалентите и оградата и от тук идва противоречието (едното е излишно).  
    Тълкуване на претенциите – ако пропуснем елемент в претенциите, но личи от описанието, можем разширително да тълкуваме претенциите, подпомогнато от чертежите.
ІІІ.    Единство на заявката – чл. 40 ЗП – принцип на множество конвенции и законодателства. Заявката трябва да се отнася само за едно изобретение или за група от изобретения, които са свързани така, че образуват един общ изобретателски замисъл. Замисълът зависи от контекста, от състоянието на техниката, преценява се в хода на самото производство в определени срокове.
    Съгласно чл. 42 – заявката може да се променя в хода на производството по заявката до вземане на решение. Промените обаче не могат да излизат извън рамките на първоначалното разкритие в заявката.

Въпрос № 27 – Приоритет. Видове приоритет

    Съгласно чл. 44 ал. Правото на приоритет се признава на заявителя от датата на подаване на подаване на заявката. Това е т. нар. система first to file (наложила се е в Европа. В САЩ – система first to invent – патент се издава на лицето, в което първо се появила идеята и я реализира в разумни срокове.
    Правото на приоритет възниква ако: 1) заявката се отнася до патентоспособно изобретение; 2) подадена е най-рано. Това е потестативно право – насочено е към създаване на ново правоотношение – възникване на правна закрила на изобретението. Последващите заявители са длъжни да търпят последица на приоритета – пречката да получат правна закрила.
    Видове приоритет:
1. национален – поражда се от заявка, подадена пред патентното ведомство. Има възможност за ползване на приоритети от по-ранни заявки, подадени не по-рано от 12 месеца от преди датата на подаване на заявката за патент и за нея да не е искан национален или международен приоритет. Този приоритетът от по-рано подадени заявки може да бъде искан в срок от 2 месеца от датата на подаване на заявката за патент;
2.  конвенционен приоритет по Парижката конвенция. Фактически състав:
а) първо заявка, подадена в страна от Парижкия съюз;
б) подаване на втора заявка, подадена пред ПВ на друга страна членка в срок от 12 месеца. При подаване на тази втора заявка, заявителят трябва да декларира, че желае да ползва конвенционен приоритет.
Ефектът на този конвенционен приоритет е патентоукрепващ. Изправени сме пред една законова фикция – времето за 12 месеца все едно е спряла за всички страни по Парижката конвенция. Правото ще премине върху наследниците в случай на междувременна смърт; ако в рамките на тези 12 месеца се промени закона м съответната държава, ще се прилага новият закон, въпреки че ще важи датата отпреди 12 месеца.
За да се получи такъв конвенционен приоритет трябва да е налице:
а) субективен идентитет – едно и също лице (или правоприемниците му) да го заявят;
б) обективен идентитет – да е за същата заявка;
Конвенционния приоритет може да бъде:
а) множествен – когато се позове на няколко предишни заявки обединени от една идея (две или повече обединени от изобретателски замисъл заявки в различни страни – при обединяване на решенията в една заявка пред следващото патентно ведомство конвенционен приоритет ще се признае за всяка част от заявките, съобразно първото искане за тази част. Няма да има единен конвенционен приоритет за цялата заявка);
б) частичен – заявка, която обхваща елементи, за които има предходни искания, и такива, за които заявката е първа – при предходна заявка приоритет се отчита от тази дата, а за останалите елементи приоритетът е от по-късната дата на единното искане.   

ВЪПРОС 40

ИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА

Имущественото право на автора е всъщност едно – да използва създаденото от него произведение. Чл.18. ал.1. ЗАвПСП. Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. В чл.18 ал2 има примерно изброяване на използването. Ал.2 “за използване по смисъла по ал.1 се смятат действия като:
1. Възпроизвеждане на произведението. Според §2 т.3 от допълнителните разпоредби, възпроизвеждане е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведение или част от него. Възпроизвеждането може да е под каквато и да е форма и по какъвто и да е начин.
2. Разпространение сред неограничен брой лица на оригинала или на екземпляри на произведението. Според §2 т.4 разпространение е: продажбата; замяната; дарението; даването под наем или в заем, както и предложение за продажба или даване под наем на произведението.
Даването под наем или в заем на произведение на архитектурата, на приложното изкуство и на народните художествени занаяти не е разпространение по смисъла на този закон.
3. Публично представяне или изпълнение на произведението.
- публично представяне – сценично изпълнение на произведение;
- публично изпълнение – изпълнение на произведението на каквото и да било общодостъпно място.
       4. Излъчване на произведението по безжичен път. Според §2 т.5 това е излъчване на произведението по радио или TV по наземен път, както и изпращането му чрез сигнал до спътник и оттам обратно до земята с оглед то да бъде прието от публиката.
       5. Предаване на произведението чрез кабел или друго техническо средство.
       6. Публично показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение създадено по фотографски или аналогичен начин.
       7. Превеждане на произведението на друг език.
       8. Преработка на произведението – преработка  е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени, както и използване на произведението за създаване на ново, производно от него.
       9. Реализиране на архитектурен проект, чрез построяване или изработване на обекта. Според §2 т.9 произведение на архитектурата са сградите и другите съоръжения и елементи от тях.
       10. Предлагане по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица да произведението или част от него, позволяващ достъпа да се осъществи по място и време индивидуално избрани от всеки от тях.
       11. Внос и износ на екземпляри от произведението в търговско количество незевисимо дали са произведени законно.
       Използване по т.3 до т.8 има когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да се възприеме от неограничен брой лица.

      КЪМ ВЪПРОС №59

       НАИМЕНОВАНИЯ НА ДОМЕЙНИ

       Наименованията на домейни са два вида:
1. Top level /върховно равнище/. Такива са: com – търговски, net – може също за търговски; org и int – за организации; edu – научни институти.
2. Второ равнище – според страната, където е регистриран. Такива са: bg, uk, ru, fr и др.
Ако имената съвпадат, този който пръв е регистрирал е с предимство. Проблемът е за името преди точката. Преди години много хора са регистрирали адрес с името на известна търговска марка. Проблемът е, че е глобална мрежа, а се поставя въпросът къде е нарушението, дали е общоизвестна марка или регистрирана и т.н.
Нарушение ли е написването на една търговска марка като име на сайт? Нарушение ще е ако се използва същия знак/наименование за същите стоки/услуги. Още повече, че ако има само сходство с търговската марка, името не е същото, защото само една различна буква и се отива на друг адрес.
Не е нарушение ако се използва търговска марка за име на домейн ако тя не е общоизвестна/регистрирана в съответната държава или не се използва за същите стоки/услуги или изобщо не се ползва за същата цел.