Право

I. Наказателноправна уредба на порнографията в България до ДВ 38, 2007 г.

Чл. 159. (Изм., ДВ, бр. 92 от 2002 г.) НК
(1) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява произведения с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Който излага, представя, предлага, продава или дава под наем произведения с порнографско съдържание на лице, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
(3) (Изм., ДВ, бр. 75 от 2006 г.) За деяния по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на произведението е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като такова.
(4) Когато деянието по ал. 1 - 3 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(5) Който държи порнографско произведение, за създаването на което е използван малолетен, непълнолетен или лице, което изглежда като малолетен или непълнолетен, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.
(6) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Нова уредба на порнографията от ДВ 38, 2007 г.

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който разпространява чрез интернет порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който излага, представя, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал на лице, ненавършило 16 години, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., предишна ал. 3, изм., бр. 38 от 2007 г.) За деянията по ал. 1 - 3 наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Когато деянието по ал. 1 - 4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който държи или набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.
Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:
28. (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.
Актуалност на проблема след 1989 г. : информационно пренасищане
1889 г. Първи НЗ, чл. 230  забранява производство и разпространение на порнографски издания (реципирано от унгарско и германско законодателство).
Който продава, разпространява или явно излага срамотни ликове или печатни произведения...
Изготвителят или съчинителят се наказва....
Необходимо е тези предмети да да са предназначени да накърнят добрите нрави и заедно с това да са обективно срамотни (Ако се иска да се оскверни срамежливостта – Ников)
Границата между порнографията и нравственото е въпрос на факти и преценки на съда в зависимост от моралните понятия на епохата и средата. Ако голотата не е самоцелна, а чрез нея се търсят естетически или научни прозрения, не може да става и дума за порнография (Ив. Хаджийски)
Срамотност: годността за увреждане на чувството на полова нравственост (благоприличие) у един нормално чувстващ човек. Меродавна е обективната цел на произведението, а не субективното намерение на дееца (проф. Долапчиев)
1922 г. Текстът е изменен: повишава се размера на глобите, добавени два нови текста.
1923 г. Е приета международна конвенция за преследване разпространението и търговията с безнравствени издания. Извод: не може да се даде определение на понятието безнравствено.
След 1944 г. Нови термини: порнография, без да се изяснява, проста диспозиция: приема се, че терминът е общоизвестен.
Диков, Савовски смятат, че е достатъчно обсъжданото произведение обективно да уврежда морала, не намират за необходимо да се проучи целта на автора.
Корнажев: деянието ще бъде съставомерно само когато е дразнещо по форма, т.е. По начина по който се извършва, а не по своето съдържание, или ако създава информация за неукрепнали индивиди. Опит да се стесни приложното поле на 159 НК. Субективизъм.
Проф. Лютов, 1987 г. : порнографско произведение е налице когато се описват или изобразяват отделни сексуални части на човешкото тяло, описват или изобразяват извършването на различни видове полови сношения и други сексуални прояви по такъв начин, че да възбужда половия нагон у онзи, който чете. Слуша, гледа такова произведение. Тук определението е извлечено от начина на изобразяване.
В страните, в които порнографията е забранена със закон, понятието не е детайлизирано, а се използват по-общи формулировки.
Избягва се даването на легални дефиниции, предават това на съда. Моралните категории подлежат на развитие и преоценка. Спорът е дали произведението представлява порнография или еротика: вещите лица имат трудна задача при определянето.

Стремеж на НП: в насоките да осигури защита на човешкото достойнство на всеки отделен индивид в обществото като цяло срещу сблъскването с порнографски материали. Или пък се поставя за цел защитата на обществения морал като цяло.

Порнографията се характеризира от обективна страна с наличието на жертва, каквато се явяват лицата, използвани за създаването на порнографски материали, спрямо които често се използват и различни форми на насилие с цел постигане на съгласие за участие в създаването на порнографски материали. Изпълнителното деяние обхваща най-общо разпространението на порнографски материали, като в някои страни се обявява за престъпление създаването, съхранeнието и предлагането им. Националните закони се различават много.

II. Същност на термина „порнография“

1. Етимология на думата: произлиза от гръцки език и означава да пишеш за проститутки (πόρνη – проститутка, γράφω – пиша).
2. Речник на чужди думи в българския език, С., 2000: Порнографията е описване, рисуване или фотографиране на полови органи и срамни сцени. Литературна творба, картина или снимка с такова съдържание
3. Български тълковен речник, Наука и изкуство, 1994 г.: Порнографията е грубо и неуважително, непристойно, цинично изобразяване, излагане, описване на половия живот в литературата, изобразителните изкуства, театъра, киното и други.
Тези дефиниции ни дават основание да приемем, че всички филми, филмови материали, любителски импровизации в домашни условия или навън, които съдържат всички или част от изброените по-горе елементи са порнографски. Еротиката – все по-либерална, определяна е често като хардеротика. Идеята е да се получи по-лека визова категория, т.е. По-леки и по-добри условия за показ и разпространение, а не категорията порно, за която важат всички възможни ограничения.
4. Дручи речници: порнографията е непристойно представяне или изобразяване на еротично поведение и еротични сцени в живописта, литературата, киното, фотографията. Използват се оценъчни категории. Кой оценя характера и какво въздействие оказва върху индивида?

III. Художествени дефиниции:

1. в България: Порнофилми: при тях любовта е поднесена в най-суров вид и се набляга предимно на сексуалните игри, достигащи най-често до перверзии в употребата на различни предмети от бита (не по предназначението им). В търсене на нови гледни точки режисьорите използват във филмите си животни, индивиди или малолетни и затова порнографията е преследвана от закона. В страните, които е разрешено показването на порнофилми има определени места и специализирани кина, контролирани от оторизирани органи. Заглавията са категоризирани с Х ии У  - мръсен език и груб секс. Тези филми показват мъжки и женски гениталии в близък план и в процес на съвокупление. Снимките са автентични, детайлни и в едър план. Сюжетът е концентриран основно върху показа на полов акт, самозадоволяване, полова извратеност и други. (номер на дознанието 5053 от 2004 г. 9 РПУ)
В САЩ: всеки материал, който е sexually explicit (изрично, изцяло сексуален). Дори учебниците по анатомия са такива, дефиницията не е правилна. Трябва да се добави: първичната цел на материала е възбудата на зрителя (webster`s dictionary). Някои автори критикуват книги, като ги описват като порнографски, което означава в случая лоши. Така че към определението може да се добави материал, които цели възбуда и е в някаква степен лош. Obscenity: сквернословие, неприличие, мръсотия, гнусотия. Може да се добави, че порнографията подкрепя подчиняването на жените, неравнопоставеността им. Термините pornography и obscenity трябва да се различават. Второто е отблъскващо за сетивата, терминът се употребява за незаконната порнография.

IV. Легални дефиниции:

Законодателството на Руската Федерация съдържа легално определение на понятието “порнографска продукция” – всяка печатна или аудиовизуална продукция, включително реклама, предадена и получена по комуникационните линии за съобщения и материали, чиято цел е натуралистичното, цинично изобразяване и (или) описание на сексуални действия с непълнолетни, насилствени действия със сексуален характер, както и сексуални действия, свързани с поругаване на трупове или извършвани по отношение на животни;
Швейцарската правна уредба не дава дефиниция на “насилие” и “жестокост”, но относително ясно обеснява какво представлява “порнография” в нормите на Наказателния кодекс. Това определение обаче не съдържа културологичните или психологически аспекти на понятието и не отграничава по същество “порнография” от “еротика”: телевизионни и радиопрограми, печатни издания, рисунки и всякакви други предмети без “отявлена културна или научна стойност”, които представят сексуални действия и физиологични процеси, които обществото възприема като интимни.

В медийното законодателство и Наказателния кодекс на Република Латвия, Канада, Естония, Гърция, Норвегия, Швеция, Чехия, Дания и Унгария не съществуват легални дефиниции на понятията “насилие”, “порнография” и “жестокост”. При тълкуването им се използват общоприетите разбирания за тяхното значение.
Според Наказателния кодекс на Италия се считат за безсрамни действията и обектите, които според обществената чувствителност накърняват свенливостта и не се счита за безсрамно произведение на изкуството или науката, освен ако се цел различна от учебната бъде предложено за продажба или дадено на лице под 18 годишна възраст.
Материята за детската порнография е развита в Наказателния кодекс на Канада. Материалите с еротично съдържание, които попадат под определението за детска порнография, се регулират в Наказателния кодекс, където ,,Детска порнография е налице, когато дете под 18 години или лице, което изглежда на възраст под 18 години е субект на порнографски материал за сексуални цели".
Върховен съд на Канада разделя порнографията на три части:
1. секс и насилие,
2. секс без насилие, но унизителен
3. секс, който не включва насилие или унижение
Тези, които подлежат на наказателни санкции са първите две категории.

Въпросът за защита на непълнолетните е уреден в Кодекса на САЩ. Там като порнография се квалифицира всяко изобразяване на полово сношение или стимулация, включващи всякакъв вид генитални, анални и орални полови интервенции, без оглед на това между лица от какъв пол са, мастурбация, прояви на садизъм и мазохизъм, както и похотливо излагане на гениталии на публични места. Кодексът дава дефиниция и на понятието детска порнография: “визуално описание, включващо снимка, филм или компютърно изображение, показващо участие на непълнолетни в горепосочените действия. Легална дефиниция на obscenity: това, което средностатистическия човек, прилагайки  съвременни обществени стандарти ще определи като предизвикващ скверен, похотлив интерес и се описва по противен начин сексуално поведение, определено като такова, при което липсва литературна, артистична, политическа или научна стойност.
САЩ: 4 вида порнография:
1. цинизъм
2. създаване и разпространение на материали, увреждащи подрастващите
3. сквернословие (obscenity)
4. детска порнография.
САЩ криминализират създаването, излъчването, предаването или разпространението на такива материали в Интернет, докато личното им притежание не е престъпление. Наказателна отговорност се носи от 2 групи лица: 1. автори и 2. притежатели

В Австрия нормативните актове не предлагат конкретизирани дефиниции на насилие и порнография като “медийни явления”. Наказателният кодекс ги разглежда като “деяния, които могат да застрашат душевното, нравственото и телесното състояние и развитие на непълнолетните, и извършвани, с цел възбуда или сексуално задоволяване на себе си или трето лице”. Законът за порнографията разглежда подробно видовете твърди и електронни носители на материали с порнографско съдържание, без да дава ясна дефиниция на понятието.
Германия: терминът еротични медийни и печатни продукти има 2 насоки: 1. технологична: при филмовото производство не се допуска режисъорския и техническия екип да заснеме сцени на разстояние по-малко от 3 метра. Това е така, за да не се допусне ефектът на воайорството и ексхибиционизма и при актъорския и при снимачния екип. Оптичното и дигитално приближаване на сниманите обекти не нарушава това изискване. 2. тематична: при филмовото производство не се допускат сцени със сексуални актове с непълнолетни деца, не се допускат сцени с отстраняване на части или органи на човешкото тяло независимо от съгласието на участващите лица. Не се допуска заснемане на сцени с дефлорация на лица, независимо от тяхното съгласие както и на лица от женски пол в месечен цикъл. Всички медийни и печатни продукти на Майер Медия ГМБХ отговарят на горните изисквания и се определят от Европейските и немските закони като еротични. Немски НК: Разпространение на неприлични издания.
Френски НК: Посегателства срещу добрите нрави, извършвани чрез книгата и пресата.
Словакия: определени са условията за продажба и разпространение на печатни издания и други предмети, представляващи заплаха за морала.

V. Компютърната порнография: традиционното законодателство е неподготвено. Способите за разпространение на материалите са променени. Проблемът с определянето на понятието Интернет и проблемът с определянето на порнографията.
Инкриминират се като престъпни три основни групи поведения:
1. създаване на порнографски материали
2. разпространението им
3. използването, придобиването, събирането и държането на такива материали.
VI. Практики за борба с порнографията:
САЩ 1995 г. Е заловен студент, който изпраща по и-мейл снимки, представляващи насилнически сексуални фантазии. Подведен е под отговорност на базата на закон, забраняващ изпращането на заплахи посредством употребата на държавни телефонни линии, но е освободен по силата на първата поправка.
1996 г. 2 студенти притежаващи повече от 150 флопи дискове с детска порнография – поради празнота в закона са освободени.
1997 г Германия: директорът на СомпоСърв е обвинен в нефилтриране на порнографски информационни групи, съхранявани на сървъри е САЩ.

Австралия: въведен е режим на интернет цензура от 2000 г. , има Комитет за разглеждане на жалбите от потребители на интернет, като около 80 % от забранените от него сайтове съдържат порнографски материали. Режимът се допълва от норми и правила за интернет индустрията и оказване на помощ на родители и учители за предпазването на децата от непристойни материали в мрежата.
Италия: специализирани части за борба с престъпността в страниците на интернет с център близо до Неапол.
Друг способ: даване на рейтинг на интернет страници от гледна точка на това дали съдържат незаконна или вреда информация.
Българска асоциация: абсолютно недопустимо е поставянето на страници, съдържащи детска порнография, на сървъри в Интернет.

VII. Въпроси за дискусия:
1. Нужна ли е легална дефиниция на българското НП?
2. Ако да: дали тя да е строго дефинирана или  да се сложи по-обща формулировка, например:
нарушение на добрите нрави
или издания, накърняващи човешкото достойнство, чрез поставяне на някои от половете в унизително или обидно положение
3. Ако не, по-добре ли е да се остави на художествени дефиниции?
4. Каква според вас е разликата между порнография и еротика? Какво влагате в едното и в другото понятие?
5. Регистрационен или разрешителен режим? (министерство на културата и регистрацията за авторските права на фотографиите например).
6. Достатъчно ли е създаването на адекватна правна рамка или е нужно и да се включат не само държавата, но и всички потребители и доставчици на Интернет ? (компютърна порнография).

21. 05. 07 г. Часът на Милен Цветков, дискусия относно новата дефиниция на понятието порнографски материал:
Новата ал. 2: Който разпространява чрез интернет порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
Определение в сексологията: порнография е това, което подтиква към Престъпление. Според законодателя новата дефиниция е само учебен пример, неприложима е.
Казус: собственик на секс магазин си изважда разрешително за внос и разпространение на видео материали, платени са мита, данъци и такси. СДВР ги прибира. Защита на първи адвокат: опитват се да приближат порнографията към еротииката. Втори адвокат: програми по телевизионите канали, кабинетите за дарение на сперма. Секс магазин: забранено е да влизат лица под 18 г.  Кодовете на дистанционното.
Дефиницията в България не е точна, сблъсък между България и Европейския съюз: според техни разпоредби възрастните трябва да имат свобода на препредаване на чужди програми. Целта е да се защитят непълнолетните и малолетните. Съвета на Европа: не забраняват порнографията, според тях трябва да се ограничи въздействието върху тези под 18 г.
Завишените наказания: израз на засилването на този тип проблематиката в тази област. Според законодателя разликата между порнографията и еротиката е в субективната цел: разпространението. За еротика на-пример се счита изложба на актова фотография. Не подтиква към извършване на Престъпление. Но кой преценява разликата между двете понятия? Няма деяние, което да не е включено в чл. 159. Едновременно се обсъжда Закон за легализация на проституцията: противоречие: проституцията е разрешена, но разпространението на снимки не е.