Право

Криминалистика-обща характеристика. Принципи и особености. Възникване и развитие. Връзки с други науки.

Понятие.

Криминалистиката е специална наказателноправна наука, изучаваща обществените отношения, свързани с разкриването и разследването на престъпленията и в определени граници с тяхното предотвратяване.

Криминалистиката изучава:
 
1. Процесите и закономерностите на отразяване на събитието на престъплението в обективната среда и възникването на материалните и идеалните следи, както и процесите за тяхното изменение и загиване под действието на външни и вътрешни фактори.
2. Способите и средствата за фиксиране, запазване, изземване и изследване на материалните и идеалните следи и други веществени доказателства.
3. Тактическата организация на разследването.
4. Методиката на разследване на отделните видове престъпления и способите и средствата за тяхното предотвратяване

Предмет на криминалистиката.

Към предмета на криминалистиката следва да се отнесат:
    1) изучаването на релевантни наказателно-правни събития, процеси и явления;
    2) отражението в обективната действителност на тези наказателно-правно релевантни събития, процеси и явления.
    3) процесът на откриване, фиксиране, предаване и изследване на информацията относно разследваното престъпление.
    Следователно може да се обобщи, че предметът на криминалистиката включва: изследване на отделни моменти от човешката дейност, свързани с конкретно разследваното престъпление, в резултат на която дейност се формират, променят и изследват следи и веществени доказателства ( следи и в тесен трасеологичен смисъл, и следи въобще).

Система на криминалистиката.

Системата на криминалистиката обхваща:
1.обща теория на криминалистиката, включваща въпроси от уводен и общ характер
2.криминалистична техника – за откриване, фиксиране, запазвани и изземване и изследване на доказателства
3.учение за следите (трасология)
4.криминалистични експертизи
5.криминалистична тактика
6.методика на разследване на отделните видове престъпления
7.криминалистична профилактика

Особености на криминалистиката.

1. Не е нормативна наука.
2. Използва знания от наказателното право, наказателния процес, криминология, съдебна медицина, съдебна психология, естествени и технически науки и др.
3. Съдейства за усъвършенстване на наказателно-процесуалната нормативна уредба.
4. Създава предпоставки за практическо използване на постиженията на научно-техническия прогрес в правораздавателната и правозащитната дейност.

Принципи.

Основава се на три основни принципа:

1. Принцип на законност. Съгласно този принцип работата по разкриването, разследването и предотвратяването на престъпленията трябва да почива на закона /НК и НПК/ и да не му противоречи.
2. Принцип на обективност. Съгласно този принцип е необходимо винаги да се извършва паралелно изследване на фактите и обстоятелствата, имащи отношение към разследването, с помощта на два или повече метода, независимо един от друг.
3. Принцип на изчерпателност. Съгласно този принцип трябва да се даде отговор на всички задачи и да се проверяват всички версии, като се изследва цялото отражение на събитието на престъплението в обективната среда преди повреждането и унищожаването на доказателствата и се положат всички усилия за установяване на обективната истина по делото.
Посочените принципи се намират в органическа връзка и зависимост помежду си.

Възникване и развитие на криминалистиката.

Предпоставки. Като наука криминалистиката възниква през ХІХ век. Няколко предпоставки за възникването й:
- навлизането на постиженията на техническите и естествените науки в правораздаването;
- обновяването на наказателното законодателство в Европа;
- нуждата от криминалистични знания в борбата с престъпността;
-появяването на криминалистични изследвания в областта на трасологията, балистиката и т.н.
Възникване на криминалистиката в България. Смята се, че възниква след 9.ІХ.1944г. Според някои източници криминалистиката у нас възниква още през ХІХ век. Предпоставки за възникването й:
1. бързото развитие на страната след освобождението от османско робство;
2. нормативното закрепване на идеите на най-напредничавите законодателства;
3. влияние на чуждестранната криминалистика след І-вата световна война;
4. необходимостта от криминалистични знания в съдебната и следствената практика.

За състоянието на криминалистиката в края на османското робство свидетелстват малко източници. Характерно за този период е издирването по фотографии, по описание на признаците на външността. Прилагани са и тактически способи при разпита и очната ставка. Разпита на Левски (система от въпроси).
Първият период в развитието на криминалистиката маже да се раздели на 2 етапа: 1878-1925г. и 1925-1944г. През първия етап се превежда от руски учебникът по криминалистика на Лебедев /1898г./ и се въвежда антропометричната система на регистрация /1906/, дактилоскопна регистрация /1907/, развива се и съдебната фотография. През втория етап българи специализират в чужбина през 1926г. се усъвършенства системата за наказателна регистрация и се създава централна адресна служба. България става член на Интерпол, но през 1951г. напуска организацията. През този период криминалистиката се развива с типичните белези на западноевропейската криминалистика – придържаща се към техниката и изцяло загърбила тактиката и методиката. След І – вата световна война започва използването на криминалистиката за защита на интересите на управляващата класа.
Вторият период /сред 1944г./ се различава съществено от първия. Българската криминалистика се привързва изцяло към съветската.

Връзка с други науки.

1. Връзка с наказателния процес. Освен по въпросите за същността на доказването и доказателствата, наказателния процес и криминалистиката се намират във връзка относно способите за събиране и проверка на доказателствата. Връзката между криминалистиката и наказателния процес е именно във възможността на основата на наказателно-процесуални правила, криминалистиката да открива, събира, изследва доказателствата.
2. Връзка с наказателното право.отношенията между криминалистиката и наказателното право са обусловени от значението на квалификацията на деянието за разследването. Наказателното право е основа за изграждане на следствени версии, за правилното прилагане на криминалистични способи и средства и индивидуализация на предмета на доказване по конкретно разследваното престъпление.
3. Връзка с криминологията, Криминологията е наука, която има общ обект с криминалистиката, но решава различни задачи. Общият обект са извършените престъпления. Различните задачи на криминологията са свързани с:  изучаването на структурата и динамиката на престъпленията като цяло;  установяване на причините за конкретните видове престъпност и разработването на цялостна система от мерки за профилактика на отделните видове престъпност.
4. Извън системата на юридическите науки, криминалистиката  има връзка със съдебната медицина, съдебната психиатрия и съдебната психология.Връзките се проявяват при  откриване, изземване и оценка на следите върху човешкото тяло и установяване на причините за смъртта, при избора на тактическите способи за събиране на личните доказателствени средства и при преценката на обясненията на обвиняемия.

Съдебна идентификация. Видове идентификация. Идентификационни и неидентификационни съдебни доказателства.

ПОНЯТИЕ:

Съдебната идентификация съдейства за установяване на връзката на определено лице или материален обект с разследваното престъпление. Това е познавателна дейност, изразяваща се в наличието или липсата на тъждество на конкретно определен обект, а когато това е невъзможно, в установяване на груповата принадлежност на обекта.

Основни понятия от значение за съдебната идентификация:

    1) класификация - метод на систематиката, който се използва при СИ с цел индивидуализиране на определен обект;
    2) индивидуализиране – процес на определяне на качествата, свойствата и признаците на определен обект, които не се изменят при отражението му в обективната действителност;
    3) вариационност (вариативност) - форма на проявление на качествата, свойствата и признаците при отражението на един обект, включен в процеса на идентификация

Понятие за съдебни идентификации.

 В теорията не съществува единство по отношение понятието за съдебната идентификация. Съществуват 3 групи становища:
    1) Становище на създателя на ТСИ – проф. Потапов (края на 30-те – началото на 40-те години). Според Потапов съдебната идентификация  е общ метод на познание, с който се установява наличието или липсата на тъждество на определен обект, явление, участъци от местност, части от времето със самия него /обекта/.
    2) Второ становище (Вакарелски го подкрепя) – съдебната идентификация е процес на познание на обективната действителност, при който се установява съществуването на връзки на обекти от материалния свят с факти от миналото, както и установяване на връзката на тези факти със събитието на престъплението.
    3) Трето становище – съдебната идентификация  е конкретен познавателен процес, насочен към решаване на определени задачи при разкриване, разследване и предотвратяване на престъпленията. Този процес предполага научно изследване чрез система от научни, технически и логически способи и използване на психологически процеси. Това становище, което се поддържа от проф. Цеков, най-пълно отразява същността на съдебните идентификации.

Идентификация в наказателното производство.

В НП идентификацията се осъществява посредством два процесуални способа: експертиза и разпознаване. При експертизата това става на основата на специални знания, а при разпознаването – посредством изградения мисловен образ.

Съдебната идентификация се характеризира със следните специфични черти:
1) Обектите на съдебните идентификации имат връзка (пряка или косвена) с конкретно извършеното престъпление.
    2) Съдебната идентификация  се осъществява в целия процес на доказване от момента на разкриване през цялото разследване на престъплението до постановяване на присъдата;
    3) Съдебната идентификация е подчинена на задачите на наказателния процес. Тя се извършва по предвидения в НПК ред и форма, и с предвидените в НПК средства.
    4) Съдебната идентификация  се отнася до изследване на минали събития, следователно предполага и използването на специфична система от способи и средства.
    5) Съдебната идентификация е насочена към съдебните доказателства и е зависима от Теорията на съдебните доказателства.
    6) При съдебните идентификации  – положителният извод за тъждеството на един обект представлява доказателство в наказателния процес.

Научни основи и принципи на съдебните идентификации :

    I Научна основа на съдебната идентификация е теорията на познанието, в чиято основа лежи възможността по сетивен или мисловен път да се разкриват и изследват качества, свойства и признаци на материални обекти;
    II В основата на съдебните идентификации  лежи и учение за отражението. Отражението е присъщо обективно свойство на всеки обект от живата и неживата природа. Всеки обект отразява в различна степен и форма присъщите му свойства и признаци върху обектите, с които въздейства.
Познати са две форми на отражението:1/ материална  и  2/ мисловна (психическо отражение).
1. Материалната форма на отражение предполага физическо въздействие върху два материални обекта, при което въздействие се пренасят свойства и признаци на единия обект върху другия.
2. При психическата форма на отражение се предполага въздействие върху човешкото съзнание, в резултат на което се формират нови възприятия, усещания и мисли.
Всяко отражение предполага наличие на няколко обстоятелства:
8.да съществува качествена определеност на обектите;
9.въздействие върху обектите;
10.външно обективиране на свойствата на обектите.

Когато се говори за отражение и за съдебната идентификация да се различават понятията “свойство” и “признак”:

Свойство: външно обективирано проявление на качествата на определен обект, чрез които той се индивидуализира;
Признак: външно обективирано опосредено проявление на свойствата на определен обект.
Следователно съотношението: свойство и признак е като съотношението: общо към частно.
От гледна точка на Криминалистиката в процеса на идентификация има многостепенно отражение на свойствата на обектите на идентификация. Това многостепенно отражение върви в следната последователност:
1.  материалният обект – първа степен на отражение – следа от него;
2.  отливка;
3.  степен на отражение: снимка на отливката;
11.степен на отражение: изводи в експертното заключение по криминалистичната експертиза.
Във всички тези степени на отражение има загуба на информация относно свойствата и признаците на обекта. В най-добрия случай се отразяват част от свойствата и признаците на обекта, и отражението не е точно копие на обекта.

Признаците биват общи и частни:
    а) Общи признаци: дават информация за обекта като цяло, т.е. чрез тях може да се определи родовата и видовата принадлежност на обекта.
    б) Частни признаци: дават информация за индивидуалните особености и детайлите на обекта. Измежду частните признаци съществено доказателствено значение имат случайните признаци. Принципът е колкото по-рядко се среща един признак, толкова по-голяма е неговата идентификационна стойност.
III Трета основа, върху която почива съдебната идентификация e индивидуалността на материалния свят, т.е. всички обекти от материалния свят имат качествена определеност, а тя се обуславя от 2 обстоятелства: 1) от неповторимостта на съчетание на свойства и признаци на всеки обект; 2) от относителната стабилност във времето на това съчетание от свойства и признаци. Индивидуалността на материалния свят се обуславя и от възможността за вариантност в проявлението на съвкупността от свойства и признаци.

Обекти на идентификация.

Обща характеристика. Това са материални обекти, които могат да бъдат възприети от човека и изследвани непосредствено или с помощта на специални знания. Главен обект на идентификация е човекът. Обект на идентификация са също оръдието или оръжието, с което е извършено престъплението. В някои случаи обект на идентификация могат да бъдат и съвкупност от материални обекти. Обектите на идентификация се изследват непосредствено и по-често опосредено по оставените от тях следи.

ОБЕКТИТЕ НА СЪДЕБНАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Съществуват три групи обекти:
1) всички материални обекти от органичната и неорганичната природа; 2) отраженията им, т.е.следите и
3) мисловните образци на материалните обекти.

Обектите на идентификация /издирваните обекти/ се наричат идентифицируеми. Но изследването им е невъзможно без т.нар. идентифициращи обекти – обектите, в които са отразени техни признаци и с помощта на които може да се извърши отъждествяването. Идентифицируемите и идентифициращите обекти са органически свързани помежду си.

Свойства на обектите на идентификация.

Идентифицируемите обекти са годни за идентификация, ако притежават в съвкупност две основни свойства: индивидуалност и устойчивост.
Индивидуалността отличава идентифицируемия обект от останалите от същия род и вид. Индивидуалността се проявява чрез съвкупността от свойства и признаци, естествено присъщи на обекта поради закономерното им възникване, развитие и проявление при съответните условия.
Устойчивостта осигурява трайност на съответната качествено определеност на обекта, на неговите свойства и признаци, на неговата индивидуалност. Тя не е и не може да бъде абсолютна, а се запазва само за определен период от време – идентификационен период. При преценка на устойчивостта трябва да се има предвид и причините за изменението на обекта.
Измененията на обектите биват: естествени, умишлени и случайни.
Естествените изменения са резултат от протичащи вътрешни процеси – имат непредотвратим характер. Това не се отнася за умишлените и случайните изменения. Когато те не са засегнали същността на свойствата и признаците на обекта, няма затруднения при планирането на идентификационните следствени действия. Случайните изменения се преценяват по същество и с оглед възможността за възстановяване на оригиналното проявление на свойствата и признаците на обекта.

Видове идентификация.

1. В зависимост от характера на процесуалните способи разграничаваме експертна идентификация и идентификация при разпознаването.
2. С оглед степента на индивидуализация различаваме индивидуална идентификация и установяване на груповата принадлежност.
В зависимост от степента на установяване на тъждество на обекта и връзката му със събитието на престъплението различаваме две фази в процеса на идентификация:

Първа фаза на съдебна идентификация: установяване на груповата принадлежност – въз основа на изследване на родовите и видовите свойства на обекта на идентификация.Установяването на груповата принадлежност има за цел да покаже съответствието на свойствата и признаците на определен обект към свойствата и признаците на съвкупност от обекти от същия тип, клас, род, вид.

Резултатите от установяването на груповата принадлежност са от значение за:
1. изграждане на следствените версии и
2.за установяване на причинно-следствената връзка между обекта на идентификация и извършеното престъпление.
Свойствата и признаците, които се изследват при установяване на груповата принадлежност се откриват по пътя на непосредственото наблюдение и сравнение със свойствата и признаците на еднородни обекти.

Втора фаза на съдебна идентификация: същинска идентификация – при нея се установява тъждеството на отделни общи и частни признаци на конкретно определен обект с неговото отражение. При същинската идентификация се извършва строго индивидуализиране на обекта на идентификация и индивидуализиране на връзката на този обект със събитието на престъплението.

Същинска идентификация:
Установяване на груповата принадлежност:
Обект – конкретно определени материални обекти, строго индивидуализирани;
Обект – обекти, които се характеризират само с родови или видови свойства;
Задачи:
1.установяване на тъждеството на обекта;
2.индивидуализиране на връзката на обекта с престъплението;
Задачи:
Да се установи съвпадението на свойства и признаци на обекта на идентификация с обекти от същия род или вид;

Доказателствено значение:
Установява се причинно-следствената връзка на определен факт, събитие или явление с разследваното престъпление, т.е. налице е пряка доказателствена връзка.
Доказателствено значение:
Изразява се във възможността за изграждане и проверка на следствени версии, т.е. имаме косвено доказателствено значение.

3. В зависимост от характера на идентификационните признаци – идентификация по признаците на външния строеж и идентификация по признаците на вътрешния строеж на обекта. Първият вид е най-често срещаната криминалистична идентификация. Към нея се отнасят – трасологичните експертизи, а също и идентификационните балистични експертизи. Особености: а/ почива на добре разработена частна методика; б/ изводите се изграждат не само въз основа на индивидуалните, но и на груповите признаци; в/ обикновено признаците могат да бъдат възприети непосредствено от компетентния орган; г/ възможно е да се извърши както пряка така и опосредствена идентификация.
4. В зависимост от особеностите на отразяване на идентифицируемия обект – идентификация по функционално-динамичен комплекс /експертизи на документи и разпознаване на човека по динамичните признаци/. За обективното протичане на тази идентификация е необходимо да се осигурят условия, максимално сходни с тези, при които е станало отразяването на признаците на обекта.
5. В зависимост от характера на идентифициращия обект – идентификация по мисловен образ. Използва се при разпознаването, като почива на връзката между материалния и идеалния образ на идентифицируемия обект.
6. В зависимост от особеностите на идентифицируемия обект – идентификация на цялото по неговите части. Извършва се по два типа признаци: признаците на целия обект до разделянето му на части и признаците, възникнали при разделянето на обекта.
Стадии на идентификация при съдебните експертизи.
Три стадия, извършени при определена последователност, тъй като резултатите на всеки стадий влияят върху резултатите на следващия.
1. Разделни изследване. През този стадий се установяват идентификационните признаци на идентифицируемия и идентифициращите обекти.
2. Сравнително изследване. Състои се в сравняване признаците на идентифицируемия с признаците на идентифициращите обекти. При сравнителното изследване се решават два основни въпроса – определят се съвпадащите признаци, връзката и зависимостта, в която се намират и се систематизират различните признаци, като се установява техният произход.
3. Оценка на резултатите от сравнителното изследване. Правят се окончателни изводи, като се определят и основанията, върху които те почиват. Ако е необходимо се извършва допълнително разделно и сравнително изследване. При положителен идентификационен извод се изяснява произходът на съществуващите различия, какво е относителното им място при характеристиката на обекта и кои са закономерностите, които ги обуславят, и факторите, които водят до изменението им. При отрицателен идентификационен извод на преценка подлежат съвпадащите признаци.
Идентификационни признаци. Отразяват характерни индивидуални особености и дават основание да се направи извод за наличието или липсата на тъждество на изследвания обект. Тези признаци се установяват посредством аналитично, синтезирано и сравнително изследване на обекта.
Важен момент е преценката на тези признаци. Индивидуалността на идентификационните признаци се обуславя от индивидуалността на механизма на образуването и отразяването на тези признаци. От индивидуалността на идентификационните признаци зависи степента на категоричност на извода за наличието или липсата на тъждество, достоверността на идентификационното заключение и тактическите способи, които трябва да се използват при извършване на идентификационните следствени действия и преценката на резултатите от тях. Индивидуалността на признаците е свързана с определен обект и период на проявление. Устойчивостта е предпоставка за провеждане на идентификационното изследване или за извършване на идентификационното действие. Степента на устойчивост се обуславя от природата на признаците и условията на образуването и запазването им. Устойчивостта е пряко свързана с индивидуалността.
Идентификационното значение на признаците се преценява и от гледна точка на тяхната връзка и зависимост помежду им. Колкото отделните признаци са свързани помежду си, толкова по-слаба е тяхната идентификационна стойност, защото е по-малка самостоятелността им. Това становище предизвиква възражения. Идентификационните признаци не могат да възникнат и да се проявят откъснато от общите закономерности и условия, на които е подчинено развитието на обекта.
Идентификационните признаци могат да се класифицират в няколко групи:
Индивидуални и групови признаци. Те са органически свързани и зависими едни от други. Но те са и достатъчно самостоятелни при решаване на въпроса за наличието или липсата на тъждество на изследвания обект. Най-напред се изследват груповите, а след това индивидуалните признаци. Груповите характеризират обектите от съответната група, а индивидуалните – единичните обекти.
Общите и частните признаци. Първите характеризират обекта като цяло, а вторите – отделни негови частни особености.
Според произхода идентификационните признаци са необходими и случайни. Необходимите са обективно обусловени, а случайните са резултат от стечение на обстоятелствата.
Признаци на външния и признаци на вътрешния строеж характеризират различни страни на обекта на идентификация. Признаците на вътрешния строеж се идентифицират с помощта на специални знания, за признаците на външния строеж това не е необходимо, т.е. могат да се идентифицират с и без помощта на специални знания, посредством експертиза в първия случай и разпознаване във втория.

Идентификация на човека по признаците на външния му вид. “Словесен портрет”. Други криминалистични методи и средства за откриване извършителя на престъплението и установяване самоличността на пострадалия – компютърен портрет, фотофит, идентикит, фоторобот, скулптурна реконструкция.


Обща характеристика на признаците.

Особености и значение. Признаците на външността на човека се използват при решаването на една от най-важните задачи на разследването – откриване на извършителя на престъплението.
Формите на човешка идентификация създават възможност за установяване на пряката и непосредствена връзката едно лице със събитието на престъплението. Необходимостта от извършване на човешка идентификация произтича от чл.82 НПК, който регламентира предмета на доказване. В този предмет на доказване, един от задължителните елементи е доказване на участието на определено лице в извършване на определено престъпление. Формите на човешка идентификация предполагат изследване и на двете форми на отражение: материалната и психическата. Идентификацията се извършва въз основа на изследване на проявленията на човешката личност и фиксирането на това проявление в обективната материална следа или в съзнанието на други хора.
 Познати са следните форми на човешка идентификация:
1.идентификация по следи в тесен смисъл на понятието; следи в тесен смисъл: материално фиксирано отражение на повърхност от човешкото тяло върху други материални обекти от действителността. Най-често това се следи от:
човешки крак;
устни;
ушната мида;

2.идентификацията може да се извърши и по следи в широк смисъл: следи – изменения в обективната действителност въобще, предизвикани в случая от проявлението на конкретна личност:
следи от кръв и други биологични вещества / слюнка; пот; урина; сперма/;
микроследите, които имат биологичен произход;
идентификацията може да се извърши и по косми от човещко тяло;

3.човешка идентификация може да се извърши и въз основа на т.н.функционално – динамичен комплекс. Характер на такъв комплекс има:
почеркът;
походката;
речта;
жестикулацията;

4.човешка идентификация може да се извърши и по външните признаци: когато се съставя т.н. словесен портрет;
Признаците притежават следните свойства, които позволяват да се създаде мисловен образ на човека, при възприемането му по време на престъплението:
1. Индивидуалност. Тя е резултат от генетичните и на външните фактори, при които човек живее.

2. Устойчивост. Определя се от индивидуалността и постоянния характерен костно-хрущялен строеж на човека. Върху устойчивостта на признаците могат да въздействат определени фактори: естествено изменение на човека; болестни процеси; умишлени изменения.
Естествените изменения настъпват в процеса на развитие и стареене на човека. Това постепенно изменение осигурява необходимата идентификационна стойност на признаците на външния вид на човека и пълноценното им използване в процеса на разследването.
Болестните фактори водят до преждевременни промени на признаците на външния вид. Те настъпват по-интензивно от нормалните и поради това нарушават съвкупността от идентификационни признаци в мисловния образ на извършителя и затрудняват издирването му.
Умишлените изменения могат да засегнат изцяло или частично външния вид на човека и да създадат значителни идентификационни затруднения. Най-устойчиви и практически неподлежащи на изменение са ушите и съотношението на размера на костите на човека.
3. Комуникативност. Това свойство на признаците е постоянно. Комуникативността не намира проявление само при две хипотези: в случай на прикриване на нормалното проявление на признаците и при укриване на някои признаци.

Идентификация по външните признаци на личността
Значение на външните признаци:
12.за търсене и задържане на обвиняеми, подсъдими, заподозрени лица;
13.за издирване на безследно изчезнали лица;
14.за установяване на самоличността на свидетел или пострадал от престъпление;

Познавателна основа за извършване на идентификация по външните признаци на личността е:
1.относителната индивидуалност  и устойчивост на външните признаци. Някои от признаците на външността остават непроменени от раждането до смъртта. Такъв признак е съотношението между отделните кости на човешкото тяло.
2.друга познавателна основа за извършване на идентификация по външните признаци на личността е възможността за класификация на признаците.
Идентификационното значение на външните признаци се определя от обстоятелството, че те могат да се възприемат както в покой, така и когато са в динамично състояние.
Класификация на външните признаци:
1.анатомични;
2.функционално – динамични;
3.социално – професионални;
4.съпътстващи.
5.особени
Независимо от техния вид, външните признаци на личността се степенуват и създават възможност за детайлизиране на индивидуалните признаци.
Разграничаваме няколко класификационни критерия, въз основа на които се определя системата “словесен портрет” и въз основа на които се определят основните групи признаци.
Особености на признаците на външния вид на човека.

- признаците на външния вид на човека са във връзка и в зависимост помежду си;
- въздействат и се възприемат не изолирано, а като система от признаци;
- оставят съвкупна, а не фрагментарна информация в съзнанието на човека, като неясните и непълни данни се запълват с данни от дотогавашния социален опит на лицето.
Мисловният образ, изграден по външните признаци, не представлява пълно копие на оригинала, за което трябва да се държи сметка при разпознаването.

Видове признаци. Могат да се класифицират в пет групи: анатомични; функционални; съпътстващи; особени и социално професионални признаци.
I Анатомичните признаци имат доминиращо значение. Те могат да се разделят на четири подгрупи.
Към първата се отнасят полът, възрастта, расовата принадлежност, общото положение, ръстът и степента на охраненост. При наличието на съвпадения следва да се очаква откриването и на други признаци, а при различие на някои от тях – да се прекрати по-нататъшният анализ и сравнение.
Към втората подгрупа се отнасят признаците на главата и шията. От голямо значение тук имат очите. По тях може да се съди за състоянието на човека. Идентификационно значение имат също носът, брадата, устата и устните, кожата на лицето и косата.
Към третата подгрупа се отнасят признаците на тялото и по-специално на раменете и гърба. Идентификационно значение има съотношението им с останалите части на тялото.
Към четвъртата подгрупа спадат признаците на крайниците.
II Функционалните признаци са свързани с анатомичните и зависят от тях. Те са израз на две от основните състояния на човека – социалното му положение и психическото му състояние. Типични функционални признаци са походката и позата, мимиките и жестикулациите, гласът и речта на човека.
Походката е система от привични движения при ходене. Устойчивостта й се определя от костно-хрущялния строеж на тялото, а особеностите й – от неговата големина и съотношението между тялото и краката, от физическото и психическото здраве на човека, от възрастта и от пола.
Позата е устойчив навик на седене, стоене или бягане. Тя оказва влияние върху положението на тялото и главата, на ръцете и краката.
Жестикулацията е система от привични движения на ръцете, главата и шията. Изразява емоционалното състояние на лицето в момента и допълва съдържанието на речта.
Мимиката е система от движения на мускулите на очите, на устните, на веждите и др. В съчетание с речта оказва силно въздействие у свидетеля и оставя трайни следи в мисловния образ на извършителя.
Осанката е привично положение на корпуса на човека и на главата.
Гласът е основен функционален признак на човека и един от най-сложните му навици. При формиране на гласа участие вземат множество органи – мозъкът, който контролира и ръководи гласните кухини; горната и долната челюст и зъбите; трахеята, белите дробове и диафрагмата; гласните струни.
Речта е проявление на органичната връзка между гласа и мисълта. Тя бива бърза и бавна, ясна и неясна, обикновена и емоционална.

III Съпътстващите признаци привличат вниманието върху някои от анатомичните признаци и представляват отделна и самостоятелна част от структурата на мисловния образ за външните признаци на извършителя. Съпътстващи признаци са дрехите, украшенията и др.
IV Особените признаци възникват под въздействието на различни фактори – болестни изменения, анатомични дефекти, заекване, татуировки и др. Те се характеризират и индивидуалност и устойчивост. При разпита особените признаци трябва да се преценяват не изолирано, а в съвкупност с другите признаци, за да не се достигне до едностранчивост на преценката.
V Социално-професионални признаци. Те са резултат от социалната среда и начина на живот на лицето. Установено е, че от социалната среда и начина на живот на лицето дават отражение върху речта и жестикулациите, походката и позата, осанката и гласа, а атмосферните условия – върху външния вид. Професията оказва влияние върху големината на крайниците, пластичността на реакциите и на избора на облеклото.

Източници на информация за признаците на човека.

Използват се 4 вида източници – заедно или по отделно:
- показания на свидетели
- фото-, видео- и киноснимки
- различни видове следи – от ръка, крак или зъби
- картотеки на наказателната регистрация или от медицински заведения

За откриване на източниците на информация се използват вероятностния метод и методът на мисловната реконструкция. Първият предполага изграждане на система от версии за лицата, които са могли или които е трябвало да видят извършителя. С помощта на втория метод се “възстановява” разследваното престъпление и като се анализира механизмът на протичането му, се очертава възможното отразяване на събитието на престъплението в обективната среда.

СЛОВЕСЕН ПОРТРЕТ
Тези (пет) групи признаци не биха имали значение, ако не бяха обединени в обща система – словесен портрет: методика на описание на външните признаци на личността в определена последователност и използване на единен понятиен апарат.
Методиката на словесния портрет е разработена от Алфонс Бертион през 1885г.
Словесния портрет включва следната методическа последователност на описание на признаците:
1.започва се от общите признаци на цялото тяло;
2.след това се описват общите признаци на отделни части на човешкото тяло;
3.частните идентификационни признаци, характеризиращи отделните части на човешкото тяло.
Всяка част на главата и всяка особеност на лицето се фиксира с точни буквени означения, от които се съставя формула на външността на лицето.Използването на метода налага:
- употреба на общи наименования на едноименните признаци;
- описване на размерите, формата, положението, понякога и на цвета на анатомичните признаци;
- спазване на определена поредност: общи частни признаци, пол, възраст и т.н.;
- изчерпателност;
- максимална конкретност.

Източници за външните признаци на личността могат да бъдат както процесуални документи , така и документи с непроцесуален характер.
І.процесуални документи:
1.свидетелски показания;
2.протоколите от процесуално-следствените действия;
3.иззетите следи, открити на територията на местопроизшествието.
ІІ. документи с непроцесуален характер:
3.кино/ фото и видео снимки от лични архиви;
сведения от здравни заведения и други подобни
ІІІ. особено място сред източниците: картоните за наказателна регистрация и телесните останки.
Методи и технически средства за съставяне портрет на извършителя.

Те са пет вида: рисуван портрет, композиционен портрет, идентикит, фотофит, компютърен портрет. Характеризират се с две особености: осигуряват нагледокомпозиционен образ и представляват опосредствени източници на информация за признаците на лицето.
Рисуваният портрет се съставя от художник портретист въз основа на свидетелски показания.
Фотороботът има значително предимство пред портрета, негов автор е Пиер Шебо. На свидетеля е по лесно да покаже отколкото да разкаже за признаците на човешкото лице, което е видял. При фоторобота свидетелят прави селекция по представените снимки на трите основни области на човешката глава – челото и косата, очите и веждите и устните и брадата. Изграждането на синтетичния образ преминава през 4 стадия: показване на снимките и отделяне на избраните от свидетеля; монтиране на снимките на подвижни скали с обща основа; ретуширане на основния образ от художник; извършване на нови корекции на фоторобота.
Фотороботът има 2 основни недостатъка: не осигурява достатъчно варианти и не е лишен от субективност, произтичаща от ретуширането на портрета от художник.
Идентикитът е създаден от Хуг Макдоналд и се основава на принципа на фоторобота, но има значителни предимства. Тръгва се от 40000 снимки, отразяващи най-характерните черти на човешкото лице. Те са синтезирани в 525 диапозитива, разделени на 12 подгрупи. Така се създават множество комбинации, а и бързина при обработването на информацията.
Фотофитът е създаден от Жак Пенри и се основава на принципа на фоторобота, но използва снимки с високо качество на различни характерни части на главата: 169 типа чела, 81 типа очи, 86 типа уста и др. При тяхното комбиниране могат да се създадат около 5 милиона синтетични образа.
Компютърният портрет почива на същите принципи, но има значителни предимства пред останалите. Изготвя се много по бързо и своевременно може да бъде коригиран, без това да затруднява работата.

Криминалистични методи и средства за откриване на съдебните доказателства – вероятностния метод, мисловната реконструкция и инструменталния метод и други. Криминалистични методи и средства за фиксиране на съдебните доказателства. Съдържание и изисквания. Използване на съдебната фотография и видеофиксация при огледа, претърсването и другите следствени действия. Криминалистични методи и средства за запазване и изземване на съдебните доказателства. Основни правила. Криминалистични методи и средства за изследване и оценка на съдебните доказателства. Хипотези и критерии.



Криминалистични методи и средства за откриване на съдебните доказателства – вероятностния метод, мисловната реконструкция и инструменталния метод

Откриването на доказателствата изисква анализ и оценка на данните и изграждане и проверка на версиите. Откриването на доказателства често е затруднено от различни причини /неблагоприятно външно влияние; противодействието на извършителя; неблагоприятно въздействие на случайни фактори; отдалечеността на разследването от момента на престъплението и др./
При откриването на доказателствата се използват различни методи:
Вероятностен метод. Той предполага изграждане и проверка на система от версии за времето, мястото и механизма на възникване на доказателствата; причините за тяхното изменение и др.
Инструментален метод. Изразява се в използване на различни технически средства за откриване на следите и веществените доказателства. Осигурява обективност и изчерпателност.
Метод на мисловната реконструкция. Намира се във тясна връзка с горните два метода. При използването му от съществено значение има точността на данните по делото.

Технически способи и средства за откриване на следите и на другите веществени доказателства.
Откриване. За откриване на следи и др. веществени доказателства се ползват различни способи и технически средства. Условно се разделят на няколко групи:
- технически способи и средства, свързани с основния познавателен метод при извършване на следствени действия – наблюдението;
- оптически увеличителни прибори – лупи и микроскопи с малко увеличение;
- технически способи и средства за проявяване на следи от ръце;
- технически способи и средства свързани с използването на UV и инфрачервени лъчи. UV лъчите предизвикват луминесценция. Инфрачервените се прилагат посредством електроннооптически преобразувател и фотографски методи.
Специализирани уреди за откриване на следи и други веществени доказателства са металотърсачът, магнитният търсач и трупотърсачът.


Криминалистични методи и средства за фиксиране на съдебните доказателства
Фиксиране на доказателствата. Извършва се по няколко начина – в протокола за съответното следствено действие, по фотографски начин и чрез кино и видео- фиксация, фонофиксация и графическа фиксация. Те се използват заедно или поотделно.

Технически способи и средства за фиксиране на следите и на другите веществени доказателства
Фиксиране. За фиксиране на следи и други веществени доказателства се ползват предимно технически способи и средства. Нормативно основа е чл.111 от НПК “когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени…..се изготвят фотоснимки, ….кино-, видео- звукозаписи, планове и схеми, отливки или отпечатъци”. Фиксацията може да стане по четири способа: фотографски; кино-, видео- звукофиксация и графически. Посочените методи целят да се посмигне нагледност и пълнота.


Криминалистични методи и средства за запазване и изземване на съдебните доказателства

Изземване на доказателствата. Подчинено е на изискванията за своевременност, пълнота и запазване за изследване, както и на тактическите правила за:
- изземване заедно с обекта, върху който се намират следите;
- изземване след установяване на връзката на следите и другите веществени доказателства с останалите обекти на местопроизшествието;
- изземване след фотографско фиксиране
Запазване на доказателствата. Използват се няколко начина:
1. предотвратяване на повреждането и унищожаването на доказателствата;
2. защита на доказателствата от неблагоприятни атмосферни условия;
3. спиране протичането на вътрешни процеси;
4. използване на недеструктивни методи за изследването на доказателствата


Технически способи и средства за запазване и изземване на следите и на другите веществени доказателства

Изземване. За изземване на следи и други веществени доказателства се използват специализирани технически способи и средства. Това става главно при огледа и претърсването и изземването. Основно правило е доказателствата да се изземват в състоянието, в което са намерени и заедно с обекта, върху който са открити. Когато това е невъзможно се изземват отраженията на интересуващите разследването веществени доказателства, като се изготвят т.нар. веществени доказателства.

Криминалистични методи и средства за изследване и оценка на съдебните доказателства. Хипотези и критерии.

Изследване на доказателствата. Доказателствата се изследват от компетентните органи на разследването, а когато са необходими специални знания- от експерти. При изследването се спазват тактическите изисквания за:
- комплексност – изследване от всички възможни аспекти;
- своевременност – изследване на доказателствата преди възникване на опасност за тяхното повреждане или унищожаване;
- изчерпателност – изследване на всички доказателства.

Технически способи и средства за изследване на доказателствата.

Видове. Най-често използваните технически способи са оптическите увеличителни прибори, невидимите лъчи и спектралният анализ.
Оптическите увеличителни прибори са няколко вида: 1. Които не изискват специална обстановка и квалификация за изследване; 2. Оптическите увеличителни прибори, използването на които предполага предварителна подготовка и лабораторна обстановка; 3. Оптическите увеличителни прибори, при работа с които е необходима специална подготовка и квалификация.
В практиката най-често се ползват лупите. Те биват: обикновени и измервателни, монокулярни и бинокулярн и др. Микроскопите дават възможност да се установят различни обстоятелства по делото. Те биват: обикновен стереоскопичен, профилографски, луминесцентен, сравнителен, металографски, поляризационен и електронен.
    При изследване на оптическите увеличителни прибори е необходимо да се спазват 2 основни изисквания: 1. Последователност /изследване най-напред с микроскопи с по-просто устройство, а след това  с микроскопи с по-големи възможности/; 2. Вариантност на условията при изследването.
Невидими лъчи. С тяхна помощ могат да се открият невидими признаци на обектите. Те позволяват едновременното ползване на количествени и качествени методи, което осигурява по-голяма обективност и доказателствена информация. Най-често използвани са UV лъчите. Те позволяват: да се разграничат еднакви по цвят и различни по състав вещества; да се открият петна от кръв, урина и др. обекти от биологичен произход на местопроизшествието; да се установи наличие или липса на химически вещества върху определени обекти; да се разчетат повредени по химически начин документи и др.
Посочените задачи се решават с два основни метода – луминесцентният анализ и фотографското изследване на UV лъчите. Първият има предимства като: бързина; запазване на оригиналния вид на документите; достъпност; може да се използва за изследване на живи организми. Известни са три спектъра на UV лъчите – дълги, средни и къси.
Голямо приложение намират и инфрачервените лъчи. Те граничат с червената светлина и радиовълните. Благодарение на пробивната се села и различното поглъщане и отразяване на различните вещества инфрачервените лъчи се използват: за разчитане на зачеркнати и зацапани документи; установяване на следи от близък изстрел; да се разграничат еднакви по цвят и различни по състав вещества.
Посочените задачи се решават с три основни метода – визуално изследване с електрооптически преобразувател; фотографско изследване в инфрачервени лъчи; инфрачервен спектрален анализ.
Спектралният анализ е метод на физиката, прилаган в криминалистиката за изследване на веществените доказателства. Има две разновидности: емисионен, при който изследваните доказателства се нагряват, а за химическият им състав се съди по излъчената спектограма и абсорбционен, който се извършва с помощта на спектрофотометър – поглъща се светлината, която може да бъде излъчена при загряване.

Други методи и средства за събиране и изследване на доказателствата.

Тук се отнасят методите на хроматографията, масспектрометрията, сканиращата електронна микроскопия и рентгеновият микроанализ, профилографията и др.
От техническите средства внимание заслужават следственият куфар и подвижната криминалистична лаборатория. Следственият куфар съдържа най-необходимите средства и материали за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на следи и др. веществени доказателства. Подвижната криминалистична лаборатория позволява да се извършват изследвания на следи и др. веществени доказателства на територията на местопроизшествието и на основата на резултатите – да се предприемат необходимите действия.

Методи, използвани в криминалистиката.
Имат разнообразен произход и различна степен на приложение.

Видове методи. Три основни вида: 1. Общонаучни; 2. Криминалистични; 3. Методи на други частни науки.
Общонаучните методи /наблюдение, описание, измерване, сравнение, експеримент, моделиране, системният методи и др./ се прилагат широко в криминалистиката. Моделирането заема важно място при съставянето на логическите модели в процеса на разследването, когато информацията за разследването е непълна. Нараства ролята и на системния метод.
Криминалистичните методи заемат ключово място при откриване, запазване, фиксиране, изземване и изследване на доказателствата. Те обикновено са свързани с двете форми на познанието – сетивната и абстрактната.
Методите на другите частни науки се прилагат сравнително широко. Това се обуславя от сложния и разностранен характер на престъплението.

СЪДЕБНА ФОТОГРАФИЯ

Използване на съдебната фотография и видеофиксация при огледа, претърсването и другите следствени действия

Съдебна фотография. Фотографиране при отделните следствени действия.
Понятие. Съдебната фотография е система от фотографски и криминалистични методи и средства за фотографско фиксиране на обекти и действия, свързани с разследваното престъпление. Тя е два вида: следствено зафиксираща и научноизследователска. Първият вид осигурява нагледност на извършената от следователя дейност. Научноизследователската – извлича информация от събраните доказателства и дава отговор на важни въпроси по делото.
Значение. Тя изпълнява три основни функции:
- фиксиране на местопроизшествието, обектите, които се намират там и техните признаци, както и признаците на други обекти, имащи връзка с престъплението. Тази функция има значение за анализа и оценката на събраните данни. Гарантира изчерпателност, обективност и точност.
- изследване на веществените доказателства /чрез използване на инфрачервена и микрофотография се събира информация, която иначе е недостъпна за компетентния орган/.
- откриване на нови обекти и характерни техни признаци. Тази функция предполага изследване на снимките, при което могат да се открият нови обекти, връзки и взаимоотношения между обектите на местопроизшествието.

Способи на следствено-зафиксиращата фотография.

Видове способи. Те са четири вида: панорамен, измервателен /метрически и мащабен, репродукционен и стереоскопичен.
Панорамният способ дава възможност да се закрепи повече информация и да се отразят повече и по-ясно особеностите на обектите. Той се прилага задължително в три случая: за фиксиране на група обекти; за фиксиране на големи по обем обекти; за фиксиране на труп или друг обект в малко помещение.
Метрическият способ позволява решаването на две задачи – фиксиране на обектите и тяхното измерване. По направените по този способ снимки може да се разкрие по-лесно механизмът на събитието на престъплението, да се реконструира местопроизшествието и отделни действия. Допустимо е едновременно ползване на метрическия и мащабния способ при метрическата, когато това е възможно.
Мащабният способ е по-достъпен, лесен и точен от мащабния. При него се фиксират малки обекти.
Репродукционният способ има две разновидности – обикновен и контактно-рефлексен. Последният е изместен от ксерографският способ. С репродукционния способ се фиксират документи, схеми скици и др.
      Стереоскопичният способ дава възможност за фиксиране на обектите в техните три измерения. Така снимките съдържат повече информация, но този способ се прилага рядко в практиката поради затрудненията свързани с обемното възприемане на обектите.
Следствено-зафиксиращи снимки. Четири вида: ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни.
Ориентиращите снимки осигуряват информация в три насоки: за общите особености на местопроизшествието; за общите особености на заобикалящата го среда; за връзката на местопроизшествието и заобикалящата го среда. Тези снимки ориентират компетентния орган за местонахождението на произшествието, закономерностите на връзките между него и заобикалящата го среда. Позволяват изграждането на различни версии и изясняват важни обстоятелства. Най-добре е тези снимки да се направят по панорамния способ, за да се зафиксира повече информация.
Обзорните снимки обхващат само местопроизшествието и фиксират само неговите обекти – панорамен способ. При анализа и оценката на информацията, съдържаща се в ориентиращите и обзорните снимки се затруднява определянето на границите на местопроизшествието и околната среда. Ето защо тези граници се очертават преди фиксирането с ориентиращи и обзорни снимки. Това позволява пълноценна подготовка и извършване на повторния оглед.
Възловите снимки фиксират отделни “възли” – характерни обекти на местопроизшествието или на част от него. Те се правят по метрическия и мащабния способ, а когато условията го налагат – и по панорамния способ. Освен обектът снимката отразява и част от заобикалящата го среда.
Детайлните снимки са снимки на отделни неголеми обекти или части от тях. Правят се поначало по мащабния способ. За предпочитане е да бъдат цветни.

Фотографиране при следствените действия.

Значение и общи изисквания. Фотографирането при следствените действия благоприятства върху разследването, защото снимките се отличават с обективност, нагледност, бързина и точност. Тактически изисквания при фотографирането при следствените действия: пълнота; правилна последователност на фиксацията; максимална оригиналност; пълноценно закрепване на обектите и действията, установени или извършени при следствените действия.
Фотографиране при оглед. Има значение в няколко насоки: с по-голяма точност се фиксира обстановката и обектите на огледа в тяхната връзка и взаимно положение. По снимките може да се извърши повторен оглед. По време на огледа се фотографират различни обекти, следи и др. веществени доказателства, имащи връзка с престъплението в тяхната функционална зависимост. На местопроизшествието и на намиращите се на територията му обекти се правят ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки. Могат да се използват панорамният, метрическият и мащабният способ.
На труп и на чести на труп се правят различни снимки, защото фотографирането им има значение не само за предварителното разследване. При фотографирането на труп се спазват няколко тактически изисквания: трупът се фотографира заедно с окръжаващата го среда; в положението, в което е намерен; фотографирането се прави по правилата на т.нар. сигналитична фотография, ако е необходимо се прави т.нар. тоалет на трупа;
В зависимост от положението на трупа, снимките се правят както следва: когато е в легнало положение – от 4-те ъгъла на въображаем четириъгълник; когато е във висящо положение – отпред и отзад; в седнало положение – от всички възможни страни. Наред с това се правят ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки.
При фотографирането на следи и др. веществени доказателства се използват най-често мащабният способ и детайлните снимки. Следите се фотографират преди и след проявяването им, когато това е възможно. Правят се серия контрастни снимки, заедно с мястото на откриването им, взаимното разположение, в което се намират, както и характерните признаци на външния строеж.
Фотографиране при претърсване и изземване. То зависи от резултатите от посоченото следствено действие. При положителен резултат се фотографират: местността или сградата, където е извършено претърсването /ориентиращи снимки/; скривалището или мястото, където са открити интересуващите следствието обекти /обзорни снимки/; намерените обекти /възлови/, характерните признаци на обектите /детайлни/.
Фотографиране при следствен експеримент. Обхваща следните обекти: обстановката, в която ще се проведе експеримента – преди и след реконструирането й /ориентиращи и обзорни снимки/; опитните действие и резултатите от тях /възлови и детайлни/.
Фотографиране при разпознаване. Фотографират се 4 групи обекти: предявените лица, предмети, труп и др.; възстановената обстановка; идентифицираният обект; идентификационното решение или посочването на разпознатия обект заедно с разпознаващия. Използват се мащабният и панорамният способ, както и способът на сигналетичната /опознавателната/ фотография. Правят се обзорни, възлови и детайлни снимки.
Фотографиране при някои експертизи. Прави се за изследване обекта на експертизата. Обекти на фотографиране са: документите – веществени или писмени доказателства; образците за сравнение; следите; установените признаци; резултатите от изследването. Използва се репродукционният, ксерографския и мащабния способ.
Фотографиране при разпит на местопроизшествието. То обхваща: територията на местопроизшествието, заедно с разпитвания; предметите посочени от обвиняемия или свидетеля, имащи връзка с престъплението; възстановената според показанията на обвиняемия или свидетеля обстановка; мястото на укритите веществени доказателства; намерените веществени доказателства; пътят на пристигането и оттеглянето на извършителя; връзката между извършителя и използваните от него способи и средства. Използва се панорамен, метрически и мащабен способ и се правят всички видове снимки.
Опознавателна снимка. Прави се за нуждите на наказателната регистрация, за разпознаването на лица по фотоснимки и за извършване на експертиза по фотоснимка. Позволява да се предприемат оперативно- издирвателни действия за залавяне на извършителя. Трябва да се направи при спазване на определени правила: фотографиране в десен профил и в анфас, а при наличието на особености върху лявата част на лицето и ляв профил; фотографиране на 1/7 естествена големина до кръста и в 3/4 обърнато положение.

Кино- и видеофиксация при извършване на следствени действия.

Кино- и видеоснимките могат да се закрепят едновременно и във взаимна връзка и зависимост от анатомичните, функционалните и съпътстващите признаци на човека; извършените в процеса на разследването опити и някои процеси и явления свързани с престъплението.
Кино- и видеофиксацията имат най-голямо приложение при разпознаването на живи лица по функционалните признаци и при следствения експеримент. Обект на кино- и видеофиксацията може да бъде и разпитът на местопроизшествието, използва се също при огледа и очната ставка, както и при извършването на някои експертизи.
Прието и киноснимките да се делят на четири вида: общ план; среден план; крупен план; детайлен план. По същество това са основните видове снимки – ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни. Използват са следните технически способи: панорамен, постепенно увеличение на обектите на екрана и обратно; ускорен и забавен каданс.
Кино- и видеофиксацията се отразява в протокола на съответното следствено действие. Записват се данни за кинокамерата, лицето, направило снимките, заснетите обекти и др. Направените по този начин снимки са доказателства по смисъла на чл. 111 и 113 от НПК. Когато протоколът на следственото действие не е обременен с много данни и съдържанието му може да се свърже с направените фото-,  кино- и видео снимки, изготвянето им следва да се отрази в него.
Фотоснимките се поставят в албум, подписан от следователя и подпечатан с печата на органа, който ги е изготвил. Протоколът се подписва и от специалиста-технически помощник.

Наказателна регистрация. Същност, възникване и развитие. Значение. Обекти на наказателната регистрация. Нормативна основа и правни основания за извършването и. Видове наказателна регистрация.


Понятие.

Наказателната регистрация е система от знания за събиране, регистриране, класифициране и запазване на съществени данни за лица, предмети и действия, свързани с разследваното престъпление. Основните методи на наказателната регистрация са описанието, дактилоскопирането и фотографирането.
Основна цел на наказателната регистрация е свързана с реализиране на целите на наказателното правораздаване, а на първо място тук е установяването на извършителя на определено престъпление.Наказателната регистрация може да се използва и при идентификация на безследно изчезнали лица.

Възникване и развитие.

Наказателната регистрация възниква заедно с наказанието. Свидетелство за това е жигосването, осакатяването и т.н. през средните векове.
Първата форма на наказателна регистрация е антропометричната, създадена през 1882г. В специални карти се нанасят конкретни данни от единадесет измервания: 1. години; 2. ръст в право и в седнало положение; 3. телосложение; 4. цвят на косата; 5. цвят на очите; 6. дължина и ширина на главата; 7. дължина на средния пръст и кутрето на лявата ръка и дължина на ръката от китката до лакътя; 8. дължина на стъпалото на левия крак; 9. дължина и ширина на дясното ухо; 10. дължина на разстоянието между разтворените ръце; 11. описване на особените признаци – бенки татуировки и др.
Втората форма на наказателна регистрация е дактилоскопичната. Тя позволява да се решат повече задачи въз основа на данните в регистрационните карти.

Обекти.

Главен обект на наказателната регистрация са задържани под стража лица, обвиняеми, осъдени, безследно изчезнали и трупове с неустановена самоличност. Също така предмети и вещи, свързани с извършеното престъпление, чийто собственик не е установен. Обекти на наказателна регистрация са материални обекти, намиращи се в пряка връзка със събитието на престъплението, притежават съвкупност от обши и частни признаци по които могат да бъдат индивидуализирани и разграничени от други и подлежат на класификация по род, вид, група и подгрупа.

Значение на наказателната регистрация
5.наказателната регистрация служи за нуждите на съдебната идентификация;
6.чрез наказателната регистрация се създава възможност за разкриване на престъплението  и неговия извършител  по начина на извършване на изпълнителното деяние;
7.чрез наказателната регистрация се подпомага установяването на самоличността на трупове и неизвестни лица;
8.съдейства за цялостната профилактика на престъпната дейност.

Принципи на наказателната регистрация:
3.принцип на законност на наказателната регистрация: нормативната уредба на наказателната регистрация не се съдържа само в подзаконови нормативни актове, а и в Закона за министерство на вътрешните работи, публ.в ДВ, бр.122 от 1997 г.;
4.принцип за обективност на наказателната регистрация, който е свързан с
5.принципа за изчерпателност на описанието на обектите на наказателната регистрация
6.възможност за идентификация

Нормативна основа.

Нормативна основа е ведомствен подзаконов нормативен акт Наредба на МВР. Правни основания за регистриране са актове на прокурорско-следствените и съдебните органи – постановление на прокурора или на следователя за задържане като мярка за неотклонение, постановление за привличане в качеството на обвиняем, присъда (осъдителна)

Предпоставки за наказателната регистрация:
15.следва да се посочи връзката със събитието на престъплението. Ако липсва връзка с определено престъпление, наказателна регистрация не би следвало да се извърши.Това е т.н.законова предпоставка.
16.съществува и познавателна предпоставка, която изисква обектът на наказателната регистрация да притежава комплекс от устойчиви признаци, които се поддават на класификация.

Правно основание за наказателната регистрация:
Според пр.Цеков: правно основание за извършване на наказателната регистрация е само задържането на определено лице с мярка за неотклонение задържане под стража, което не е особено правилно с оглед:
Постановяване и влизане в сила на осъдителна присъда. Ако има постановена оправдателна присъда – наказателната регистрация не би следвало да се извърши. От гл.т. на Наказателното Право, наказателната регистрация е една от последиците от осъждането, поради тази причина наказателната регистрация на живи лица се прекратява едва с настъпването на условията, заличаващи последиците от осъждането: най-често това е реабилитацията и изтеклата погасителна давност за отделните видове престъпления.
ЗМВР чл.68 и чл.69: наказателната регистрация е възможно да се извърши в няколко хипотези:
когато има данни, че определено лице е извършило престъпление или по отношение на него е образувано административно.-наказателно производство.
когато самоличността на едно лице не може да бъде установена – поради непредставяне на документи за самоличност.
В тези две хипотези ЗМВР казва, че се извършват действия по идентификация. Тези действия включват:
1.снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете.
2.фотографиране на лицето.
3.установяване на външни белези.
4.измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания.
Чл.69/ ал.2 – ЗМВР: този текст поставя няколко спорни въпроса:
доколко правновалидна е наказателната регистрация, извършвана извън наказателния процес или без протекъл наказателен процес.
Макар и законов принцип, че престъплението и наказанието за него се налагат само в рамките на конкретно определен наказателен процес и последиците от осъждането възникват само с постановяване на осъдителна присъда, ЗМВР допуска изключения от този принцип като аргументи за това са следните:
4.тази наказателната регистрация не засяга основни права на личността;
5.тази наказателната регистрация има срочен характер:
а) тя може да трае до момента на образуване на наказателното производство или до отпадане на основанията й за възникване по смисъла на чл.68/ал.1 ЗМВР.
б) след отпадане на наказателната регистрация, извършвана от органите на МВР, по искане на лицето, което е регистрирано, следва да се унищожат материалите от регистрацията.
в) въз основа на чл.69/ал.2 министърът на вътрешните работи е издал Наредба относно приложението на чл.69/ал.2 и във връзка със събирането и съхраняването на информация за оперативни нужди. Тази Наредба регламентира фактическите и правните действия по наказателната регистрация. Тя има секретен характер, спазени са някои текстове от ЗМВР относно основните функции и задачи на отделните дирекции към Министерството. Една от задачите на Дирекция “Полиция” е събирането на данни относно лица, извършили престъпления или относно лица, които застрашават обществения ред и националната ни сигурност. Стъпвайки на този текст, министърът е засекретил Наредбата.

Видове наказателна регистрация.

Обща характеристика. Наказателната регистрация бива няколко вида: поименна; дактилоскопна; по фото снимки и по словесен портрет; на безследно изчезнали лица и на трупове с неустановена самоличност; на отделни вещи; по начин на извършване на престъплението; на оръжие, куршуми и гилзи; най- съвременна е генната наказателна регистрация. Основните видове наказателна регистрация – поименна; дактилоскопна; по фото снимки и по словесен портрет, имат общ обект – човекът.
Видове наказателна регистрация. Особености.

Поименната регистрация е с най-голямо значение при разследването. В съставяните карти се съдържа информация за съответното лице и за неговата характеристика. Картата съдържа: 1. Име, презиме и фамилия на лицето; 2. Прякор; 3. Дата и място на раждане, постоянно местожителство; 4. Образование и професия; 5. Семейно положение и съдимост; 6. По кой член от НК е осъдено лицето, от кой съд и с какво наказание. В нея се помества също дактилоскопна формула, отпечатък от палеца на дясната ръка и фотоснимка анфас и десен профил.
Възможно е да се направи класификация като приложение към поименната регистрация и по вида на извършеното престъпление.
Спор съществува в практиката докога следва да се пазят данните в поименната картотека.Принципите, използвани в Наредбата на министъра на вътрешните работи – свързани с биологическите процеси на стареене. Прието е че едно лице, което е регистрирано се изважда от картотеката при навършване на 70 г. или при значителни нарушения на здравословното състояние. Да не се извършва наказателната регистрация при престъпления с ниска степен на обществена опасност.
Поименната наказателната регистрация е една от най-обективните, точни и изчерпателни форми на наказателната регистрация.

Дактилоскопичната регистрация е една от най-обективните форми на регистрация. Тя предполага дактилоскопиране на регистрираното лице т.е. отпечатване на папиларните изображения върху предназначените за дактилоскопна регистрация карти; извеждане на дактилоскопичната формула в нейните две части – основна и допълнителна; подреждане на картите по дактилоскопичната формула. Тази регистрация се извършва в три варианта – десетопръстна, петопръстна и еднопръстна регистрация.
Дактилоскопирането трябва да отговаря на изискванията за пълнота – отразяване на папиларните изображения от пръстите на двете ръце и на отпечатъците на дланите; за правилна последователност; за високо качество на отпечатъците. В дактилоскопичните карти се отбелязват трите имена на лицето, някои данни за неговата самоличност, а когато има условия са прилагат и фотоснимки.
Дактилоскопичната формула има голямо значение. По нея може да се установи дали намерените на местопроизшествието отпечатъци са оставени от регистрирано преди това лице. Дактилоскопичната формула има две части – основна и допълнителна. Основната част се съставя на основата на кръговидните папиларни изображения. Допълнителната част се съставя въз основа на трите вида папиларни изображения – дъговидни, примковидни, кръговидни.
Дактилоскопска формула, състояща се от две части:
1/ основна част на дактилоскопската формула се изгражда въз основа на кръговидните папиларни изображения; записва се във вид на проста дроб:
в числителя на дробта се сочат кръговидните папиларни изображения, намиращи се върху четните пръсти ;
в знаменателя се записват кръговидните папиларни изображения върху нечетните пръсти.
Пръстите се броят: четен – нечетен, като се започва от палеца на дясната ръка.
2/ допълнителна част на дактилоскопската формула са основава на всички видове папиларни изображения, а те са 3 вида:
кръговидни;
примковидни;
арковидни;
допълнителната част също се записва в проста дроб:
в числителя: са индексите на отделните видове папиларни изображения върху дясната ръка;
в знаменателя: индексите на папиларните изображения върху лявата.     

Регистрация на безследно изчезнали лица и на трупове с неустановена самоличност. Това се две отделни картотеки.
При регистриране на безследно изчезнали лица се записват трите имена и прякора на лицето; дата и място на раждане; постоянно местожителство; професия и месторабота; признаците на външния вид, дрехите и обувките; начинът на живот; датата на изчезването, обстоятелствата, при които е станало това и кога за последен път е видяно лицето; дактилоскопната формула; последната фотоснимка и копие от пръстовите отпечатъци, намерени върху предмети, до които е имало досег лицето; данни за неговите близки и за заявителя.
При регистриране на трупове с неустановена самоличност се записват данни за времето и мястото, където е намерят трупът; пола, ръста и особеностите на зъбите; времето на настъпване на смъртта; характерните белези на трупа и на дрехите и какви вещи са намерени; кръвната групова принадлежност; когато трупът е жена – признаците на девственост, бременност, изнасилване, аборт. Извършва се и дактилоскопиране на трупа, отпечатъците, заедно с фотоснимка се прилагат към картата.
Регистрацията на отделни вещи се отнася за откраднати, изгубени и иззети вещи. В картите се отбелязва видът, модела, формата и размера, фабричният номер и цветът. Предметите и вещите с неизвестен собственик се класифицират в т.нар. спомагателна картотека.
Регистрация по начин на извършване на престъплението /modus operandi system – MOS/. Регистрират се лица, извършили нееднократно еднородни престъпления. Регистрацията се основава на психофизиологичната индивидуалност на хората. Когато обстоятелствата са правилно преценени, данните от тази регистрация създават условия за борба с рецидивистите и за своевременното откриване и залавяне на извършителя. Съставят се две картотеки – за способите на извършване на престъплението от неизвестен автор и за способите на извършване на престъплението от известен автор.
В наказателната картотека се записват данни по съответния вид престъпление и конкретно описание за начина на извършване на изпълнителното деяние.
Тя е твърде обемна картотека, със значение при разследването на престъпления с неизвестен извършител или при разследване по горещи следи.
Регистрация на оръжие, гилзи и куршуми. Регистрира се откраднато, загубено, иззето или доброволно предадено оръжие, куршуми или гилзи при престъпления с неизвестен автор.

Съдебна балистика – обща характеристика. Значение на съдебната балистика за откриване,изземване и изследване на следите и другите веществени доказателства, образувани при използването на огнестрелното оръжие. Откриване, фиксиране, запазване и изземване на огнестрелното оръжие, боеприпаси и на следите, които са образувани.


Обща характеристика.

Понятие.

Съдебна балистика представлява система от правила и препоръки /система от знания/ за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на огнестрелно оръжие, боеприпаси и следи от оръжие и боеприпаси. Тя заема самостоятелна място в криминалистиката. Предмет на съдебната балистика. Той е:
- разкриване на особеностите на процесите и явленията при изстрела;
- разкриване на закономерностите на образуване на следите и другите веществени доказателства;
- изследване на видовете и на значението им за разследването;
- разработване на способи и средства, правила и препоръки за откриване, запазване, фиксиране, изземване и изследване на оръжието и боеприпасите и на следите от тях.

Значение:

6.дава информация за:
1.от какъв вид оръжие е произведен изстрелът – чрез изследване гилзи и куршуми;
2.кога е възпроизведен изстрелът;
3.откъде е възпроизведен;
7.решава основни въпроси, свързани с разследване на престъплението, при което е използвано огнестрелно оръжие;

Възникване и развитие.

Основите на съдебната балистика се полагат в края на ХІХв. Тогава  се създават научните предпоставки и се очертават потребностите от знания в тази област. В резултат на това балистиката възниква в началото на следващия век. За развитието й оказват влияние нарасналите след І-вата световна война престъпления с огнестрелно оръжие.
Заедно с това се появява необходимостта от ефикасни средства за борба с тях. Първият значителен успех е създаването на сравнителния микроскоп. Разработва се методика на съдебно-балистичната експертиза и сравнително ефикасни тактически правила и препоръки за откриване, запазване, фиксиране и изземване на оръжието, боеприпасите и другите веществени доказателства.
Съдебната балистика има голямо значение в борбата с престъпленията, извършвани с огнестрелно оръжие, тъй като:
- съдейства за изясняване на широк кръг обстоятелства за мястото и времето на изстрела, посоката на куршума, годността на саморъчно направеното оръжие и др.
- осигурява специализирано извършване на огледа на местопроизшествието, на претърсването и изземването и на личния обиск в случаите на използване на огнестрелно оръжие.
- позволява да се идентифицира оръжието по намерените гилзи и куршуми, чрез извършване на съдебно-балистична експертиза, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност.

Видове огнестрелно оръжие

9.според предназначението:
7.бойно
8.ловно
9.спортно
6.различна законова уредба относно носене, купуване, колекциониране;

10.според дължината на цевта:
10.дългоцевно
11.средноцевно
12.късоцевно.
13.
11.според заряд:
14.едноцевно
15.многоцевно ( преобладават )
16.
12.според механизма на изстрела:
17.автоматично
18.полуавтоматично / има възможност за превключване на режима /
19.неавтоматично
20.
13.според релефа на канала на цевта:
21.гладкоцевно
22.набраздено (порезно) – по-точно (стабилизиране на куршума при изстрел)
23.
14.според размера на канала на цевта:
24.4,75~ 45 ( набраздено )
25. ~ 18 ( гладкоцевно)
26.
15.според мястото на капсулата на патрона:
27.с централно възпламеняване
28.със странично възпламеняване
29.с кръгово възпламеняване.



Части на патрона.

1. при нарезно оръжие – гилза, капсул, барутен заряд и куршум;
2. при гладкоцевно оръжие – гилза, капсул, барутен заряд, картонени тапи, сачми, тапа картонена.

Части, участващи в процеса на следообразуване:
5.цев
6.ударен механизъм
7.спускателен механизъм
8.изхвъргач на гилзата
9.отражател на гилзата

Процеси и явления при изстрел.

Възникват едновременно няколко основни процеса, които имат отношение към образуването на следите и др. веществени доказателства. Първият е топлинен процес. При пълното развитие на този процес температурата от изстрела достига до 3000 градуса. Вторият процес е процесът на налягане. Той е резултат от отделянето на газове при изгаряне на барутния заряд и от 250-360 в началото налягането може да достигне и до 3500 атмосфери. Благодарение на това куршумът се отделя от гилзата и се придвижва в набраздената част на цевта. По голямо значение има топлинният процес. Без пълното му развитие не е възможно да се получи нужното налягане, а оттук и максималното скорост и очакваната ударна сила на куршума.
Едновременно с топлинният процес и налягането протичат и физични, химични и механични процеси. Те също имат значение за образуването на следите и за възникването на т.нар. вторични следи

Процес:

4.възпламеняване
5.образуване на първоначални газове
6.отделяне на куршума
7.излитане на първоначални газове
8.излизане пред куршума на силно нагорещен въздух в резултат на силно покачване на налягането и излитане на нови газове
9.излитане на куршума с приблизително 1 км/сек.; температура-3000 градуса Целзий
10.силен пукот с пламък ( поради газовете)

Следи от изстрел.

Образуват се два основни вида следи: следи отражения /следи в тесния смисъл/ и други следи /следи в широкия смисъл/. Първата група следи позволява да се идентифицира оръжието, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност; втората – да се изяснят други обстоятелства по делото.


Следи отражения се образуват върху куршумите и гилзите.

Върху куршумите:

1. при зареждане в два случая. Първо, при издърпване на затвора се образуват следи върху долната част на затвора. Във втория случаи – при вкарване в патронника се образуват следи от среза на патронника.
2. при изстрел в два случая. При първоначалния контакт с нарезите се образуват първични следи от нарезите. Във втория случай – при движение в цевта, се образуват същинските следи от нарезите и следи от газовото отверстие.

Следи върху куршуми:

30.следи в тесен трасеологичен смисъл на понятието;
31.
32.като обемно статични или повърхностно динамични;
33.
34.образуват се в зависимост от особеностите на повърхността на цевта ( отразяват е броя на нарезите – между 4 и 8 ) от посоката на нарезите по посоката на часовниковата стрелка;
35.
36.размерът зависи от ширината на полетата на нарезите и ъгъла на наклона на нарезите и тяхната дълбочина;
37.
38.най-често: под формата на бразди, отразяващи водимите и водещите граници на нарезите, липсват следи от средната част на полетата (при слабо износен канал)
39.
40.силна плътна набразденост, липса на ясно очертани бразди – при силно износен канал на цевта
41.
42.отразяват се и особеностите на полетата на канала – образуват се динамични следи – трасета в резултат на различни издатини върху полетата на цевта ( издатини – производствени или поради метализация поради произвеждането на изстрела)     

следи и в резултат на контакт с прегради – различни механични деформации, в резултат на които може да има и частично унищожаване на следите от нарезите и полетата.


Върху гилзите се образуват следи:

1. при зареждане в три случая. При издърпване на затвора се образуват следи от долната част на затвора. При придвижване на патрона се образуват следи от отвора на магазина. При вкарване в патронника се образуват следи от слеза на патронника.
2. при изстрел в два случая. При удар върху капсулата се образува следа от ударника. При връщане на гилзата – следа от патронния откат.
3. при презареждане в три случая. При издърпване на гилзата се образува следа от изхвъргача. Пи удар в отражателя – следа от отражателя. При вторичен контакт със затвора – следа от края на отвора на затвора.

Следи по гилзата:

4.следи върху корпуса на гилзата под формата на надлъжни нарези  на пълнителя

5.следи и върху дъното на шапката на гилзата:
43.в резултат на контакт с жилото на ударника
44.в резултат на контакта с чашката на затворния механизъм
45.в резултат на контакта с патронника в резултат на отката
46.в резултат на отделянето й от оръжието ( от изхвъргача върху гилзата – при отделяне на вторични газове)
47.от отражателя при изхвърлянето на гилзата:
7.отражател- метална пластина, пресреща гилзата, за да не изхвръкне назад, а я отклонява встрани
8.
6.следи върху външния край на дъното и шапката на гилзата – няколко групи, неустойчив характер, зависят от силата на заряда, и от вида и системата на огнестрелното оръжие;
48.при гладкоцевно оръжие – следи върху гилзата и шапката, зарядът е многокомпонентен ( различни по размер метални частици, които при изстрела се оформят като ветрило); следите са главно от жилото и от чашката на затвора, гилзата остава в цевта.

Следи в прегради и чуждо тяло:

49.в резултат на механичните взаимодействия между куршума и преградата/ или чуждото тяло
50.в зависимост от деформациите:
1.следи от пробиване;
2.“слепи” следи – канали;

следи от пробиване:липсва материя, следата е под формата на канал(обикновено в кръгла форма), като входният отвор има обърнати по посока на движението …,обърнати навътре, изходният – обърнати навън по посока на движението; обратна хипотеза – в гума, друга еластична материя; при чуждо тяло, дърво е т.н. – изходният отвор е по-голям и липсва значително количество материя;
слепи следи-канали: куршумът е преустановил движението си в преградата като материята е запазила първоначалната си структура  и куршумът е претърпял минимални изменения;  образуват се в плътни, дебели материи;

Следи. Значение.

По следите върху куршума и гилзата може да се идентифицира оръжието, защото те притежават достатъчно частни идентификационни признаци в резултат на механизма на образуването им под влияние на топлинния и други процеси при изстрела, на атмосферното налягане и т.н.; характеризират се с устойчивост; не могат да бъдат повредени или унищожени в резултат от атмосферни условия или заинтересовано лице; отразяват самостоятелно и независимо различни особености на оръжието; образуват се едновременно върху два независими следовъзприемащи обекта.
Следите в широк смисъл са три вида: вторични; следи от куршума върху един или повече обекта на местопроизшествието и следи от упор върху човешко тяло. Най-голямо правно значение имат вторичните следи. В зависимост от произхода си те биват:

- следи от механичното действие на барутните газове. Срещат се при изстрел от 5-10 см. и зависят от три фактора: количество и качество на барута, интензивността на горене и характера на преградата, изразяват се в разкъсване на краищата на входния отвор.

- следи от термично действие на барутните газове – обгаряния, прегаряния, запалване. Срещат се при близък изстрел и зависят от барутния заряд, дължината на цевта и характера на преградата. Образуват се в резултат на изхвърляне на горещи частици барут.

- следи-наслоения от частици от сажди, ръжда и огнестрелно масло. Те образуват т.нар. пояс на метализация и замърсяване. Образуват се около входния отвор на куршума - в резултат на отделяне на частици метал както от куршума, така и от цевта на огнестрелното оръжие; пояс на метализация понякога е видим, ако зарядът е бил много силен, ако пояс на метализация е невидим – открива се с рентгенографски/ или спектрографски методи.

- следи от опушване. Разполагат се радиално в две части – централна и периферна следите от опушване могат да се открият не само с визуално наблюдение, но и с химични и микроскопски методи.

- следи от неизгорели барутни зрънца.

- следи от оръжейно масло образуват се само след първия изстрел; могат да се срещнат при изстрел на разстояние 30-150 см. отдалеченост от преградата; образуват се под формата на капчици или следи около входния отвор в резултат на отлагане на частици масло

- следи от метален прах.
Вторичните следи се образуват само при определени условия – малко разстояние между следообразуващия и следовъзприемащия обект и нормално протичане на процесите при изстрела. Тези следи подлежат на бързи изменения по влияние на външни фактори. Вторичните следи имат значение за разследването в три насоки:
- за установяване на разстоянието, от което е произведен изстрелът;
- за установяване времето на изстрела;
- за определяне на груповата принадлежност на оръжието и дали следите са оставени от първия или следващите изстрели.

Откриване.

Откриването на оръжието и боеприпасите има значение освен за нуждите на експерта, но и за установяване на местопрестъплението, изясняване на важни обстоятелства по делото и за изграждане на версии.
Оръжието и боеприпасите се търсят по правило на територията на местопроизшествието и заобикалящата го среда. Внимание се отделя на самото местопроизшествие, пътят по който е пристигнал и си е тръгнал извършителят, естествените скривалища, водните площи и т.н.
За откриването се използват три метода: вероятностен, мисловната реконструкция и инструменталният метод.
Чрез вероятностния метод се изгражда система от версии за евентуалното местонахождение на оръжието и боеприпасите. Взема се предвид протичането на процесите при изстрела, евентуалното изменение под влияние на външни фактори, реакциите на извършителя и възможностите за укриване на оръжието. Ролята на версиите е голяма и при прилагането на другите два метода - инструменталният и мисловната реконструкция.
Мисловната реконструкция почива на закономерната връзка и зависимост между отделните факти и обстоятелства, намерените следи и други доказателства. Това позволява да се анализира механизмът на деянието и да се установят закономерностите в отразяването му в обективната среда.
Инструменталният метод се изразява в използване на различни технически средства – металотърсач, рентгенов апарат и др. Това спестява време и позволява да се проверят недостъпни за визуално изследване места.
Откриването на следи от огнестрелно оръжие се осъществява при извършване на три основни следствени действия:
51.оглед;
52.претърсване;
53.изземване.

Фиксиране.
Извършва се по два начина: в протокола на съответното следствено действие и фотографски.
Протоколът, (протокол по 100 НПК) освен че позволява да се приобщят към доказателствените материали по делото намерените следи и други веществени доказателства, съдържа и много важна информация. В него се описва положението на оръжието и боеприпасите спрямо трупа и другите обекти на местопроизшествието, от коя страна се намира; заредено ли е и др. Подробно се описват отличителните белези на оръжието – вид, фирмени знаци, система, образец, калибър и степан на изправност, състояние на канала и цевта, положение на ударника, наличието или липса  на патрони в патронника, пълнителя или барабана. Отразява се много точно връзката с другите обекти на местопроизшествието.
Фотографската фиксация има значение не само поради бързината, пълнотата и обективността на информацията, която съдържа. Тя дава възможност за нагледност, а оттук и за изводи по време на целия наказателен процес, както за по-бърза и по-правилно организиране на съдебно-балистичната експертиза. Въз основа на детайлните снимки могат своевременно да се предприемат издирвателни действия, а от възловите снимки да се почерпи информация за връзката на оръжието със заобикалящите го предмети.

Изземване.
Изземването на оръжието и боеприпасите се извършва при спазването на следните правела:
- запазване на оръжието и боеприпасите в състоянието, в което са открити;
- обезопасяване на оръжието и освобождаването му от заредено положение;
- запазване на следите от ръце, от биологичен произход и др. върху оръжието;
- осигуряване на условия за пренасяне на оръжието и боеприпасите до съответната лаборатория за изследване без повреждане на образуваните признаци.
Изземване не трябва да се допуска преди фиксирането на оръжието и боеприпасите и в протокола, и фотографски и преди оценката на местопроизшествието и обектите, с които те са в определена връзка и зависимост.

Учение за следите /трасология/. Следите като веществено доказателство – понятие, видове и зависимост от различни класификационни критерии. Характеристика и значение на отделните видове следи за разкриване и разследване на престъплението.


Понятие, обща класификация и значение на следите.

Трасеологията е свързана с Учението за съдебната идентификация и в нейната основа стои принципът на отражението на признаците от повърхността на един обект върху повърхността на друг обект.

Понятие

Най разпространеното е, че следата представлява материално отражение на признаците на един обект върху друг в резултат на взаимодействието между тях при извършване на престъплението или при свързаните с него обстоятелства. Тези следи се образуват само когато е налице отразяване на характерни признаци на външния строеж на един обект върху друг и отражение, съдържащо достатъчно общи и частни признаци.
Второ становище – следи в широк смисъл. Освен следите-отражения това са, и следите-изменения на местопроизшествието, резултат на престъплението. Трето становище – според него понятието следа има още един аспект. Има се предвид освен материалните изменения и т.нар. идеални следи – отражението в съзнанието на свидетелите, възприели събитието на престъплението.
Предмет на трасологията са както следите – отражения на външния строеж на един обект върху друг /следи в тесния смисъл/, така и другите материални изменения, настъпили в обективната среда в резултат на престъплението /следи в широк смисъл/. Местопроизшествието трябва да се изследва комплексно, защото така е протекло и се е отразило събитието на престъплението.

Образуване на следите.

И двете групи материални следи се образуват при една от следните хипотези:
- при пряко взаимодействие на човека с обектите на местопроизшествието или извън него /следи от ръка, крак и др./
- при опосредено взаимодействие, чрез използваните от човека оръдия или технически средства /следи от оръдия за взлом, следи от автотранспортни средства/
- при пряко и опосредено взаимодействие едновременно.
С оглед на това следите биват: следи-отражения на признаците на един обект върху друг /следи в тесния смисъл/, следи-изменения на обстановката на местопроизшествието и на обектите в нея /следи в широк смисъл/, следи-отражения в съзнанието на човека по време на престъплението /идеални следи/, които не са предмет на трасологията

Следи-отражения.
Имат следните особености:
1. Отразяват такива особености на обектите, които дават възможност да се идентифицира издирвания обект, а ако това не е възможно – да се установи груповата му принадлежност.

2. Позволяват да се даде отговор на различни въпроси и да се изяснят редица обстоятелства по делото.

3. Свидетелстват за мястото и характера на взаимодействието между обектите, а оттук и за механизма на извършване на престъплението.

4. Дават информация за броя на извършителите и за продължителността на престояването им на местопроизшествието, за тяхната квалификация и др.

5. По процесуалната си същност са веществени доказателства и като такива имат изключително важно значение за цялото наказателно разследване.

6. Следите в тесен смисъл предполагат отразяване само на външния строеж на обекта и на тази част от обекта, която е в непосредствен механичен контакт.

7. Външният строеж може да се отрази както като негативен образ (обемни следи), така и като позитивен образ (повърхностни следи).
8. Следата не може да бъде точен модел на външния строеж на следообразуващия обект.
9. Видът и качеството на следата се определят от няколко фактора:
16.от причината, предизивикала взаимодействието;
17.от характера на веществото на контактуващите повърхности на обектите
18.от формата на контактуващата повърхност

Значение:

Тези следи съдържат две основни нива криминалистична информация. Информация за следообразуващия обект – може да се определи родовата и видовата принадлежност на обекта и да се извърши индивидуална идентификация. Другата информация е за условията и механизма на отразяване на престъплението. Тяхната основна и най-важна роля е ролята им на веществени доказателства по делото.

Следи в широкия смисъл на думата.
Това са всички изменения на местопроизшествието, предизвикани от престъплението. След реконструиране на обстановката на местопроизшествието по тях може да се установи механизмът на престъплението и да се извлече допълнителна информация за различни обстоятелства по делото.

Идеални следи.

Това са следи-отражения в съзнанието на човека. Те представляват мисловен образ на въздействалите по време на престъплението обекти, процеси и явления. Те не подлежат на унищожаване или повреждане от извършителя. Но тези следи са зависими от индивидуалните особености на човека, от здравословното и психическото му състояние в момента. Ето защо те са силно субективни и това трябва да се вземе предвид при подготовката и провеждането на разпита. Не са обект на трасологията

Видове следи отражения.

Класифицират се на основата на различни критерии.

В зависимост от характера и особеностите на взаимодействието между обектите по време на образуване на следата разграничаваме два вида следи

Статични са следите, образувани при едно движение в една посока. Те отразяват безконфликтно основната част на признаците на външния релеф на следообразуващия обект. Те позволяват да се идентифицира обекта, а когато това е невъзможно – да се определи груповата му принадлежност. Съдържат информация за характера на взаимодействието между двата обекта и по-добре могат да бъдат фиксирани и по-лесно запазени и иззети.
Динамични са следите, образувани при две или повече движения в различни посоки. Времето на контакта между обектите при взаимодействието им е по-краткотрайно и отразяването на външния строеж е непълно и не на едно място. В повечето случаи динамичните следи не са годни за идентификация, а само за определяне на груповата принадлежност на обекта.


СТАТИЧНИ
ДИНАМИЧНИ
1.движението е в една посока; има само едно движение; следата се формира в момента на прекратяване на това движение; статичните следи се образуват само върху определен участък от повърхността, не върху цялата.
1. поредица от статични следи от един и същ участък на следообразуващия обект; движението е едновременно в две посоки като отделните следи се образуват в няколко последователни момента от движението;  
2.стадии на образуване:
7.еднопосочно механично движение.
8.Обектите влизат в плътен контакт с определена част от повърхността си.
9.Предизвикване на изменение в повърхността на един от обектите.
10.Уравновесяване на силата-започва обратно противодействие.
11.Прекратява се движението и взаимодействието между обектите.
2. динамичните следи се образуват от изпъкналите части на релефа в негативен образ.
3.статичните следи отразяват сравнително пълно и точно
а) общите признаци на следообразуващия обект като: форма; размер; характер на релефа.
б) отразяват се сравнително добре и частните признаци на микроструктурата на следообразуващия обект.
3.динамичните следи не отразяват всички свойства на контактиращата повърхност. Те са носители на информация за
а) характера на взаимодействието между обектите.
б) Динамичните следи отразяват преди всичко рода и вида на следообразуващия обект;
в) съдържат информация само за част от частните признаци на следообразуващия обект.

В зависимост от измененията, които настъпват в следовъзприемащия обект, следите биват обемни и повърхностни.

Обемните следи имат три измерения: дължина, ширина и дълбочина. За образуване на такива следи е необходимо следовъзприемащият обект да притежава следните качества: пластичност; способност да запази настъпилите изменения; възможност да отрази признаците на следообразуващия обект. Откриването, фиксирането, запазването и изземването на обемните следи трябва да бъде съобразено с особеностите на образуването им и с условията, при които те са открити.
17.образуват се в резултат на деформация на хомогенната пластична маса на следовъзприемащия обект.
18.ОС могат да се образуват и в резултат на пресоване на отделни части от еднородно вещество, което може да запази формата на следообразуващия обект (мокър пясък, ронлива почва).
19.ОС могат да се образуват и в резултат на разрушаване на частици от веществото на  повърхността на следовъзприемащия обект.
20.И в трите случая на образуване се отразяват тритете измерения на контактиращата повърхност на следообразуващия обект.
21.Пълнотата на информацията при ОС зависи от устойчивостта, пластичността и структурата на релефа на следовъзприемащия обект.
22.Обекти с по-голяма пластичност и с дребно-зърнеста структура отразяват и запазват по-голямо количество информация за свойствата и признаците на следообразуващия обект.

Повърхностните следи се образуват по два начина: чрез наслояване на цветни или безцветни вещества върху следовъзприемащия обект на мястото на контакта между двата обекта и чрез отслояване на такива вещества от следовъзприемащия обект. В първия случай имаме следи наслоения, а във втория – следи отслоения.


В зависимост от размера на следите и от обема на контактната повърхност между двата обекта те биват локални и периферни

Локалните следи са типични следи-отражения. За разлика от тях периферните следи не са типични следи-отражения. Те не съдържат информация за външния строеж на следообразуващия обект, а само за контурите и размера на този обект.

Периферните следи имат сравнително малко значение за разследването. Те се срещат главно като разновидност на следите от крак и се образуват не от следообразуващия обект, а от намиращото се върху него цветно вещество

В зависимост от степента на информативност следите биват видими, слабовидими и невидими

От гледна точка на характера и особеностите на взаимодействие между следообразуващия и следовъзприемащия обект различаваме следи, образувани вследствие на физическо взаимодействие между обектите, следи, образувани вследствие на химическо взаимодействие между обектите и следи, образувани вследствие на биологическото взаимодействие между обектите.

Съществува и друго деление на следите: следи свързани с подготовката на престъплението, следи свързани с извършване на престъплението, ирелевантни за делото следи, действителни фиктивни и лъжливи следи.

Някои автори отнасят към следите и т.нар. одорологически следи. Те имат четири особености: непрекъснатост на образуването им при наличие на съответния източник; бързо смесване със заобикалящата ги атмосферна среда; разсейване, способност за делимост.

В теорията на криминалистиката съществува и още една класификационна система:

Хомоскопни:следи от човек.
Механоскопни следи.

1.Хомоскопните следи в зависимост от конкретния следообразуващ обект се делят на:
следи от крак;
следи от ръка;
следи от биологичен произход – кръв, сперма, слюнка и пот.

Механоскопните следи:

следи от автотранспортни средства;
следи от оръдия за взлом;
следи от други предмети.

Още една класификационна система:
макроследи – всички следи дотук;
микроследи.

Значение на следите в наказателното производство:

1. Създават възможност да се установи груповата принадлежност или да се идентифицира следообразуващия обект;
2. Дават възможност да се установят редица обстоятелства от значение за разследването, свързани с механизма на следообразуването.
дават възможност и служат като една от информационните предпоставки за изграждане и проверка на следствени версии.
Най-често в следствената и съдебната практика следите в тесен смисъл на понятието са обект на идентификационни криминалистични експертизи.

Откриване.

Зависи пряко от механизма на образуването им и от времето и условията, при които са намерени. Необходимо е своевременна и правилна преценка на: устойчивостта на следовъзприемащия обект; отражателната способност на следообразуващия обект и механизма на образуване на следите. Могат да бъдат открити толкова и такива следи, колкото и каквито са били образувани и запазени при съответната степен на отрицателно въздействащи фактори. Следите се откриват с помощта на различни методи и средства: оптически увеличителни прибори; усилване на контраста; ултравиолетови е инфрачервени лъчи; радиография; рентгенография и гамаграфия и др. голямо значение има вероятностния метод и на мисловната реконструкция.
Повреждането и унищожаването на следите също е закономерен процес. То може да стане под неблагоприятни външни фактори, вътрешни процеси и явления, умишлено. Следите запазват отразената в тях информация само за определено време, ето защо огледът и изследването им трябва да стане своевременно.

Фиксиране.

То става по три начина: описване в протокола за съответното следствено действие, графически и фотографски. Първият способ е задължителен. В противен случай иззетите следи нямат доказателствено значение. В протокола се описва: видът, местоположението и състоянието на следите; връзката им с останалите обекти на местопроизшествието; методите и средствата, с които са открити, фиксирани, иззети и запазени; особеностите на следите и др. Графическата и фотофиксацията имат помощно значение.

Следи от ръце. Значение за разкриване на престъпленията. Място на следите от ръце при разкриване на кражби, грабежи и други престъпления. Откриване, фиксиране,запазване  и изземване на следите от ръце.


Следите от човек се разделят основно на две групи:
- следи-отражения на външния строеж на отделни органи на човека – от ръце, крака, зъби и др.;
- следи от биологичен произход – кръв, слюнка, пот и др

Понятие.

Следи от ръка са материално фиксирано отражение на морфологичния строеж на дланта и пръстите на човешката ръка, оставени на територията на местопроизшествието.

Следи от ръце. Значение.

Заемат първостепенно значение сред другите следи поради две причини: срещат се най-често в практиката и позволяват сравнително бързо да се открие извършителят. Дават отговор дали определено лице има връзка с местопроизшествието и на тази основа, чрез дактилоскопичната експертиза да се установи авторът на деянието. По формата и размера на следите от ръце може да се установи дали са оставени от мъж или жена; от кой пръст, от коя ръка и т.н.
Важността им се определя и от функционалното предназначение на дланта и пръстите на човешката ръка. Не зависят от вида на разследваното престъпление.
Следите от ръце осигуряват благоприятни възможности за разследването в три насоки:
- идентифициране на лицето, което ги е оставило;
- определяне на груповата принадлежност на лицето, когато не е възможно идентифицирането му;
- изясняване на различни обстоятелства по делото относно механизма на престъплението, способите, които са използвани и др.

Следите от ръце притежават следните основни свойства (по Цеков - 4, по Беленски – 5):
1.Индивидуалност – към настоящия исторически момент от развитието на човечеството не съществуват две лица, които да имат идентичен кожен строеж върху дланта и пръстите на ръката.
2.Устойчивост – кожният релеф се формира в шестия месец от ембрионалното развитие и се запазва до 9 месеца след смъртта.
3.Възстановимост – кожният релеф, ако не е нарушен най-долния слой се възстановява в първоначалния си вид.
4.Отражателна способност – дължи се на отделянето на пото-мастно вещество и полепването му върху предметите, с които контактува дланта и пръстите. Особено е, че върху дланта и пръстите има потни жлези, но не и мастни.
5.Възможност за класификация – върху дланта и пръстите има три типа линии, очертаващи морфологичния строеж на кожата:
1) бели линии – безсистемно разположени върху меките части на дланите и пръстите;
2) флексорни линии – в местата на естествените ставни връзки;
3) папиларни линии – те са в средния пласт от строежа на кожата: представляват система от линии, които никога не се пресичат. От папиларните линии с най-голямо значение са тези върху ноктевата става, върху първата става на пръстите. Папиларните линии се делят на три основни вида:
1) дъговидни папиларни изображения/линии: арковидни и елховидни;
2) примковидни папиларни линии:
а. в зависимост от разположението на примката: паралелни и насрещни.
б. в зависимост каква форма имат отделните примки: обикновени примки; извити примки; полувенчати; затворени (примки -  ракети).
в. в зависимост от посоката на отвора на примката: улнарна (от ulna), за която са вързани 4-те пръста - отвор на примката сочи към малкия пръст; радиална ( палеца )- отвор на примката сочи към палеца.
3) кръговидни папиларни изображения:
а. обикновени кръговидни;
б. спираловидни: обикновени; спирали – охлюви.
в. насрещни спираловидни.

Следите от ръка се подчиняват на общата класификация на следите – отражения. Типичната следа от ръка е повърхностна, слабовидима, в повечето случаи следа – наслоение.

Образуване на следи от ръце.

Следите от ръце се образуват от външния релеф на кожата, който се състои от морфологични особености: папиларни линии; флексорни линии; бели линии и пори. Папиларните линии се срещат по цялата вътрешна част на дланта на ръката и пръстите, но най-добре са изразени в последната фаланга на пръстите. Флексорните линии се образуват на мястото на сгъването на пръстите и на дланта, а белите линии – произволно върху пръстите и дланта. Порите са микроскопични отвори на потните жлези и се срещат навсякъде по кожата.
Следите от ръце могат да се образуват от различни части на ръката в хода на престъплението. На практика обаче се използват само някои от тях. Това са следите оставени върху гладка повърхност, те най-добре отразяват папиларните изображения, защото не поглъщат следообразуващото вещество, по лесно се откриват, фиксират и изземват.
Следите от ръце се образуват по два начина – с помощта на отделяния от човек потомастен-секрет /следи наслоения/ или вследствие отделяне на образуващите следата вещества /следи отслоения/. Следи от ръце се оставят и при ползването на ръкавици – от самата ръкавица. Тези следи позволяват да се установи дали следата е образувана при хващане, удар, докосване, от каква материя е ръкавицата и др.

Видове следи.

Според механизма на образуване биват статични и динамични, в зависимост от степента на информативност – видими, слабовидими и невидими. Освен това следите от ръце биват следи наслоения и следи отслоения. Първият вид са по-често срещани в практиката.
С оглед характера на настъпилите върху следовъзприемащия обект изменения се образуват обемни и повърхностни следи. Обемните са по-рядко срещани. Ако следообразуващото вещество не е погълнато от обекта, повърхностните следи са също вид “обемни”, макар и с незначителен релеф.
Папиларните линии притежават три много важни свойства: индивидуалност, устойчивост и възстановимост, които са в органическа връзка и взаимна зависимост. Благодарение на тях следите от ръце са годни за идентификационно изследване.
Индивидуалността на папиларните линии практически изключва съвпадение на признаците на следите от ръцете на две лица.
Устойчивостта на папиларните изображения следва да се разбира в два аспекта: като непроменима качествена характеристика на признаците и като устойчивост на въздействието на неблагоприятните външни фактори.
Възстановимостта е резултат от самозащитната функция на организма.
Папиларните изображения подлежат на стройна и практически удобна класификация. Според формата, която имат, следите от ръце се разделят на три вида: примковидни /65%/, кръговидни /30%/, дъговидни /5%/. От своя страна трите вида се разделят на подвидове.

Откриване, проявяване, запазване и изземване на следите от ръце:

Откриване на следите от ръце.

Използват се и трите метода за откриване на веществени доказателства въобще:
1) Вероятностният метод – изхожда се от функционалното предназначение на дланите и пръстите.
2) Метод на мисловна реконструкция – изхожда се от вида на разследваното престъпление и отразяването му в обективната действителност.
3) Инструментален метод – използват се:
а. оптически увеличителни прибори – лупи с малко увеличение и голямо зрително поле;
б. използват се лъчи от невидимия спектър на светлината – главно ултравиолетови лъчи, които предизвикват скритите свойства да луминисцират или фосфоресцират;
в. използват се различни видове светлина:
- преминала – т.е. наблюдение срещу светлинен източник;
- наклонена – която пада под определен наклон спрямо повърхността, върху която се търси следата.

И трите метода са в органическа връзка и зависимост помежду си. С помощта на версиите се определят обектите, върху които е възможно образуването и запазването на следи от ръце. Обектите, върху които се предполага, че има следи от ръце, се категоризират като задължителни, вероятни и слабо вероятни. Едва след изграждането на достатъчно обосновани версии се пристъпва към използване на инструменталния метод. Следите се търсят с помощта на осветителни средства с падаща и косо насочена светлина, с повърхностно и преминаващо осветление; на оптически увеличителни прибори и на източници на UV лъчи.

Откриването на следи по метода на проявяването е допустимо, ако прилагането на другите методи не е дало резултат. Проявлението има функция да направи следите по-удобни за работа. В същото време то дава отговор на въпроса има ли следи от ръце или части от следи. Но този метод крие и някои неудобства: може да се използва за изследване на неголеми площи и по отношение на отделни обекти, а при некачествено проявление съществува опасност от повреждане или унищожаване на някои от следите.

Проявяване на следите от ръце.

Откриване се различава от проявяване!

Съществуват две групи методи за проявяване на следите или правене от слабовидими във видими:
1) физични методи:
23.метод на опрашване с различни видове прахове и
24.метод на опушване с дребнозърнести сажди;
2) химични методи: използват се различни видове вещества, които предизвикват оцветяване на следата при взаимодействие: ацетон; нинхидрин; алоксан; сребърен хлорид.
Изборът на способите и средствата се определя от давността на следите, от качеството на обекта, върху който те се намират, от степента на поглъщане на потомастния-секрет от следовъзприемащия обект, от степента на влажност, цвета и др.
Физичните методи се използват при следи с по-малка давност, по-пресни, наскоро оставени, докато химичните методи се използват при стари следи и то върху повърхности, които имат целулозна основа.

Опрашването е един от най-старите и достъпни методи за проявление на следи от ръце. Извършва се с различни по цвят прахове, които трябва да отговарят на три изисквания: да притежават дребнозърнест строеж; да са в сухо състояние; да са контрастни по цвят на следовъзприемащия обект. Избраният прах се нанася върху следата с помощта на четка или чрез посипване на праха върху обекта, а също и с пулверизатор. Най-често се използва графитен прах, оловен окис, алуминиев прах, меден окис, цинков окис, железен прах и др.
Голямо е значението на т.нар. магнитни прахове. Те се нанасят по-лесно, без директен контакт на четката с обработваната повърхност, и се закрепват по-устойчиво към потомастния екскрет. Затова почти не се използват други прахове.
Опушването се извършва по два начина: с йодни пари и със сажди. С помощта на йодни пари могат да се проявят следи, намиращи се върху замърсени с растителни и други масла обекти. То е подходящо, когато местонахождението на следите не позволява да се използват прахове, осигурява цветно проявление и оцветяване с по-голям контраст. Очертават всички детайли на следите, но недостатъкът им е, че са нетрайни поради преминаването на йода от едно състояние в друго.
Опушването със сажди осигурява добро проявление благодарение на дребнозърнестия строеж на саждите и способността им трайно да се закрепват върху обектите. Този метод се прилага рядко в практиката.
Химическите методи и средства се прилагат за проявяване на стари следи, при които потомастния-секрет е проникнал в структурата на следовъзприемащия обект. Проявяването става в лабораторна обстановка.

Фиксиране.

Използват се два основни метода: описване в протокола за оглед и фотографско закрепване на следите в състоянието, в което са се намерени.
Описването в протокола е задължително. Без него следите нямат доказателствено значение. Важно е в протокола да се закрепят и други обстоятелства, а именно: върху какви обекти са открити следите и в какво състояние са се намирали; на една или на различни места са намерени; на какво се дължи повреждането и унищожаването на части от тях; каква е функционалната роля на обектите, върху които са открити, от едно или от повече лица ли са оставени; как са проявени; правени ли са опити за повреждане или унищожаване на следите.
Фотографското фиксиране има известни предимства пред фиксирането в протокола. Осигурява нагледност, пълнота и обективност. По фотоснимките може да се извърши идентификационно изследване. Следите се фиксират в състоянието, в което са открити, и във функционалната им връзка с обектите на местопроизшествието. Фотоснимките имат самостоятелно доказателствено значение като веществени доказателствени средства.

Запазване.

Необходимостта от запазване на следите от ръце възниква още при тяхното откриване и съпътства по-нататък и фиксирането, и проявяването, и изземването. Това се налага поради малкия размер на следите. Освен това при огледа на местопроизшествието не винаги участват поемни лица. Възможно е да не е избран и най-подходящият метод на проявяване или да е проявено неумение при изземването им. Има вероятност следите от ръце да бъдат повредени или унищожени от случайни лица или непредвидени ситуации. Има случаи, когато е налице и опасност от разпадане на субстанцията. Налице са достатъчно основания за вземане на мерки за запазване на следите.

Изземване.

Следите от ръце се изземват с помощта на два основни метода: чрез откопиране или чрез вземане на отливки. Повърхностните следи се изземват чрез откопирване с контрастно по цвят фолио или с предварително подготвена фотохартия. И в двата случая иззетите следи съдържат необходимата за идентификационно изследване съвкупност от признаци.
Обемните следи се изземват с различна пасти, с восък, с парафин и др. Тъй като тези следи се образуват в повечето случаи върху преносими обекти, вместо отливки се изземват самите обекти.

Изследване.

Извършва се в лабораторни условия в рамките на трасеологичната експертиза.

Следи от крака. Обстоятелства, които могат да бъдат изяснени. Значение на следите от крака при разследване на кражби, убийства и др. престъпления.


Понятие за следи от човешки крак. Те са следи в тесен трасеологичен смисъл на понятието и са материално фиксирано отражение на външния строеж на ходилото или на тока и подметката на обувката. Класификацията е като в Общото учение за следите.

Особености на следите от човешки крак:

1. Свързани са с двигателния (моторния) акт на ходене, при който се извършва пренасяне на центъра на тежестта от петата и пръстите на единия крак към петата и пръстите на другия крак
2. Имат значение като съвкупност от последователно оставени следи с левия и десния крак; тази съвкупност се нарича “пътечка на следите” Пътечката на следите има няколко елемента:
1) дължина на крачката – разстоянието от пета до пета при две последователно оставени следи;
2) ширина на крачката – разстоянието между най-външно стоящите точки в областта на петите при две последователно оставени следи с левия и десния крак;
3) ъгъл на крачката – ъгълът, образуван между оста на ходилото и линията на ходене.

Значение на следите.

Следите от крака дават възможност да се направи характеристика на лицето, което ги е оставило, да се определи неговият пол, възраст, ръст, а когато са налице необходимите условия, и да се идентифицира извършителят, ако следата е от бос крак, респективно обувката. По следите от крака могат да се установят, някои данни за неговото състояние – има ли дефекти при ходенето и какви; кои са причините за това; отразени ли са в походката патологични изменения вследствие на хирургически намеси или хронично заболяване и др. Може да се прецени колко време е престояло лицето на местопроизшествието, бързало ли е, бягало ли е и в каква посока, правило ли е опит за повреждане и унищожаване на следите и др.
Следите от крака имат значение за идентифициране на лицето, което ги е оставило /пряко – ако следата е от бос крак, и косвено – чрез идентифицирането на обувката/; за определяне на груповата принадлежност на лицето, когато не е възможно идентифицирането му; за изясняване на различни обстоятелства по делото – относно механизма на извършване на деянието и използваните способи и средства, относно субективната страна на деянието и др.
При образуване на следите от крака оказват влияние два фактора: характерът на следообразуващия и на следовъзприемащия обект и атмосферните условия. Когато следовъзприемащият обект позволява добре да се отрази външният строеж на обувката и атмосферните условия не въздействат разрушително, се образуват следи, които дават възможност за идентифициране на лицето или обувката.
Обемните и повърхностните следи от крака се образуват при различни условия: повърхностните – върху твърди обекти с гладка повърхност, а обемните – на места, където следовъзприемащият обект може да измени първоначалното си състояние и да отрази и запази особеностите на външния строеж на обувката или босия крак.

Откриване.
Откриват се при огледа на местопроизшествието. За целта се използват детайлният оглед, мисловната реконструкция, вероятностният метод и инструменталният метод.
Вероятностният метод предполага изграждане на система от версии за пътя, по който е преминало лицето, и за местата, върху които е оставило следи. Взема се предвид механизмът на извършване на престъплението и за използваните за това методи и средства. С помощта на този метод се установяват т.нар. симулативни следи и своевременно могат да се открият видимите следи от крака на места, на които иначе няма да бъдат търсени. Избягва се опасността от повреждане или унищожаване на следите.
Инструменталният метод се прилага в тясна връзка с вероятностния и има значение за откриването на слабовидимите следи и на следите от бос крак. Освен осветителните средства могат да се използват и оптически увеличителни прибори, живачно-кварцова лампа и др. Невидимите следи от боси крака се търсят с методите и средствата за откриване на невидими следи от ръце.

Видове следи.
Няколко класификации. Първото деление е на следи от боси крака, от обувки и от чорапи. В зависимост от механизма на образуване те биват статични и динамични, а с оглед на измененията в следовъзприемащия обект – обемни и повърхностни, периферни и локални. Възможно е на местопроизшествието да бъдат открити всички видове следи.

Фиксиране.
Използват се три способа за фиксиране на следи от крака: описване в протокола за съответното следствено действие; фотографски и графически.
Фиксирането в протокола е задължително. В него се описват видът и особеностите на следите; мястото, където са намерени; състоянието; способите и средствата, използвани за откриването им; връзката на следите със заобикалящите ги обекти и др. Отразява се цялата необходима за разследването информация са следите от крака.
Фотографското фиксиране гарантира бързина, пълнота, обективност и нагледност. Снимките се правят по мащабния способ, а на “пътечката на следите” – по метрическия и по мащабния способ. По правило се фиксират всички намерени на местопроизшествието следи.
Фиксирането на “пътечката на следите”. позволява да се закрепи не само посоката, от която е пристигнало лицето, но и информацията за отделните следи, за особеностите на походката и размера на крачката, за наличието или липсата на патологични изменения, за физическото състояние, за т.нар. ъгъл и главен ъгъл на крачката и др.
Фотоснимките са подходящ обект и за експертно изследване. Дават възможност за извличане на информация по всяко време на наказателния процес. По тях може да се установи функционалната връзка и разстоянието между отделните обекти; положението, в което се е намирало лицето по време на престъплението и др.
За пълнота на фиксацията следите могат да бъдат закрепени и графически – чрез прерисуване върху прозрачна хартия, поставена на стъкло, и чрез изготвяне на схеми за местоположението на следите една спрямо друга и спрямо обектите на местопроизшествието.

Запазване.
То се налага поради опасността от механично увреждане или унищожаване по време на огледа, от намаляване на естествената устойчивост на следите вследствие измененията в следовъзприемащия обект и от неблагоприятното въздействие на атмосферните условия.
Следите от крака, разположени върху неподходящи за запазването им места, са по природа по-неустойчиви от следите от ръце. Затова трябва да се държи сметка при определяне на тактическия подход за откриване, запазване и изземване на посочените следи и при избора на методите и средствата.

Изземване.
Изземват се по методите и със средствата, използвани за изземване на следи от ръце. При тях обаче с по-голяма сила е валидно изискването за описването им в протокола и фотографското фиксиране преди изземването.
Обемните следи се изземват чрез отливки. За целта се използват различни средства и материали. Най- старото и разпространено в практиката средство е медицинският гипс. Две начина за изготвяне на отливки от гипс – с помощта на гипсова каша, приготвена от гипс и вода, която се нанася върху следата след почистването й и след поставянето на т.нар. арматура, и чрез пряко поставяне на гипс върху следата, особено, когато има вода в нея. Обемните следи от крака могат да бъдат иззети и със стеарин, восък и сяра, както и с помощта на полимерни пасти, перхлорвенилова смола и др.
Повърхностните следи се изземват по-бързо и по-лесно. Това става най-добре с контрастно по цвят фолио или с предварително обработена контрастна по цвят фотохартия. Иззетите по този начин следи се запазват сравнително дълго и позволяват пълноценно да се закрепят общите и частните признаци на следата.