Право

Следи от зъби. Обстоятелства, които могат да бъдат изяснени. Значение на следите от зъби при разследване на полови престъпления.


Значение.
Следите от зъби дават възможност за:
- идентифициране на лицето, което ги е оставило, а когато това не е възможно, за установяване възрастта и пола на лицето и на тази основа за определяне на груповата принадлежност;
- изясняване на важни обстоятелства по делото – относно мотивите на престъплението и професията на извършителя, особеностите на строежа на челюстта на лицето и др.
Приоритетно значение има възможността за идентификация.

Следите от зъби притежават характерни общи и частни признаци, тъй като при образуването им оказват влияние много фактори: наследствеността; условията, при които живее лицето; болестите; механичните повреди; професионалната дейност и др. Въздействието на посочените фактори винаги е индивидуално.
Изводът за груповата принадлежност, основаващ се на размера, формата, взаимното разположение на зъбите и др., се използва наред с останалите данни за изграждане на следствени версии и за стесняване на кръга на предполагаемите лица, както и за предприемане на по-целенасочени действия за издирването им.
Следите от зъби могат да ориентират местонахождението на другите следи, оставени от човек – от ръка, крак, от биологичен произход и др.

Образуване.
Образуват се върху различни обекти. Според механизма на образуването им те могат да бъдат следи от захапване и следи от отхапване. Първият вид са статични, а вторият динамични. В практиката преобладават обемните следи, но може да се образуват и повърхностни /микрообемни/. По-трайни, лесно установими и богати на признаци са обемните следи.
Образуването на следи от зъби е закономерна последица от физиологичното и психологическото състояние на извършителя.

Откриване.
То винаги е свързано със значителни трудности. Причина за това е еднаквият им цвят с обекта, върху който са оставени, и тяхното изменение под влияние на самозащитната функция на организма, в случаите, когато са образувани върху човешко тяло.
Използват се два основни метода – вероятностният и инструменталния.
Вероятностният метод се изразява в изграждане на система от общи и частни версии за местопребиваването на извършителя и пострадалия, за връзката и взаимодействието, в което са се намирали и т.н.
Инструменталният метод разширява възможностите за откриване на следи от зъби и позволява да се разграничат те от травмите върху тялото на пострадалия и от обикновените изменения на хранителните продукти.
В практиката се срещат предимно следи от предни зъби. Особено важни са следите  върху пострадалия и извършителя. При отбрана се оставят следи върху ръцете, пръстите, под лакътя, а при нападение – върху гърдите, устата, лицето, бедрата, ушите.
В зависимост от механизма на образуването им и от характера на следовъзприемащия обект следите имат различна степан на информативност. Най-ясни са следите от зъби върху откритите части на тялото, но е възможно да се открият следи и през дрехите.
При откриването на следите на територията на местопроизшествието трябва да се търси отговор на редица въпроси: каква е била силата на въздействието при образуването им; в какво положение са се намирали пострадалият и извършителя и др. Следите от отхапване се деформират сравнително бързо поради самозащитната реакция на организма. Следи от зъби могат да бъдат открити по тялото на пострадалия и след смъртта му. Трудностите, които възникват в този случай, са свързани с послесмъртните изменения на външния вид на човека и с появата на послесмъртни петна.

Фиксиране.
За фиксиране на следите от зъби наред с протокола се използва и мащабният метод на съдебната фотография.
В протокола се описва колко следи са били открити, върху какви обекти, в какво състояние, какви са особеностите на следите и др.
Фотографската фиксация дава възможност да се правят изводи и оценки за обстоятелствата, свързани с оставените следи от зъби по време на целия наказателен процес. Тя позволява да се закрепят следите в състоянието, в което са намерени, и когато няма друга възможност, да се извърши по-късно изследване само по фотоснимките.

Запазване.
Запазването на следите се състои в предотвратяване на неблагоприятното механично и друг вид въздействие върху тях и на въздействието на външната температура чрез пресичане на започналите вътрешни процеси на изменение. В зависимост от характера на следовъзприемащия обект и от вида на образуваните следи се използват различни способи и средства за запазване – хладилници, консервиране на следите, заздравяване с разтвор от захар и вода чрез пулверизатор, използване на колоиди и др.

Изземване.
Става в съответствие с общите изисквания за изземване на следите. Но тук в по-голяма степен важи изискването за изземване на следите от зъби заедно с обекта, върху който се намират.
Обемните следи се изземват с отливки. За изготвянето на отливки се използват полимерни пасти, дентафлекс, зъболекарски гипс, восък стеарин. Изземването по посочените начини е допустимо, само ако не  е възможно да се пренесе обектът, върху който са оставени следите.

Следи от нокти. Те могат да бъдат открити върху различни части на тялото на пострадалия и извършителя. При освидетелстването и личния обиск се обръща внимание на характера и броя  на следите, на тяхното местонахождение и приблизителното време на образуването им, на принадлежността на отчупена и отрязана част от нокътя  на заподозрения и др. Правилната оценка на следите от нокти позволява да се изясня различни обстоятелства по делото и да се изградят различни следствени версии.

Други следи от човек – следи от кръв. Други веществени доказателства от биологичен произход. Значение.


Следи от кръв.

Значение.

Следите от кръв имат значение в няколко насоки:
- дават възможност, както и другите следи от биологичен произход, да се определи лицето, което ги е оставило, чрез метода на генната идентификация;
- позволяват да се установи кръвната група на лицето и на тази основа да се стесни кръгът на издирваните;
- дават информация за положението на пострадалия по време на престъплението и оттук за поведението му;
- дават информация за местопрестъплението, респективно дали пострадалият не е пренесен от друго място;
- сочат пътя, по който е преминал пострадалият, а ако извършителят е бил наранен, и посоката, в която се е оттеглил;
- дават представа за времепрестояването на извършителя и на пострадалия на местопроизшествието и др.

Откриването им върху определени обекти говори за връзката на тези обекти с разследваното престъпление. По следите от кръв може да се определи от какъв орган са оставени и на тази основа да се изградят версии за мотивите на деянието и за използваните способи и средства. По разположението и особеностите на следите може да се направи “портрет” на събитието на престъплението.

Откриване.

Обикновено е свързано с много трудности. По-съществените причини за това са: видоизменението на цвета на кръвта при взаимодействието й с кислорода от въздуха. Попадането на кръвта върху обекти със същия цвят; проникването й в структурата на следовъзприемащия обект; смесването й със следи от кръв от животни; умишленото повреждане и унищожаване на следите от извършителя и др. Това показва, че е необходимо въз основа на данните за разследваното престъпление предварително да се очертае кръгът на обектите, върху които е възможно да се открият следи от кръв. Те могат да бъдат: оръдието или оръжието, с което е извършено престъплението; обектите на местопроизшествието, намиращи се във функционална връзка с разследваното престъпление; пострадалият и извършителят; случайни предмети и вещи на местопроизшествието; пътя, по който се е оттеглил извършителят или е минал пострадалият.
Внимателно трябва да се търсят следи от кръв върху носната кърпа, бельото и връхните дрехи на пострадалия; под ноктевите краища на пръстите; върху лицето и косата.

За откриване на следите се използват три способа: вероятностният, инструменталният и фотографският.

Вероятностният способ се изразява в изграждането на система от версии за местонахождението, формата и размера на следите въз основа на данните за механизма на извършване на престъплението. Следи от кръв могат да се открият както върху типични за това обекти – различни части на тялото на човека, дрехите и др., - така и на необичайни места, свързани с извършеното престъпление.

Инструменталният способ се изразява в използване на осветителни и увеличителни прибори, и преди всичко на UV лъчи. Кръвта не луминесцира, но благодарение на свойството й да поглъща UV лъчи на мястото на кръвните петна интензивността на оцветяване на обекта се увеличава. Затова с помощта на живачно-кварцова лампа могат да бъдат петна от кръв върху обекти със същия цвят, при проникване на кръвта в следовъзприемащия обект, в случаите на интензивна промяна на естествения цвят на кръвта и др.

Фотографският способ (фотографиране в инфрачервени лъчи) се използва в случаите на измити кръвни петна или на следи от кръв върху многоцветна или замърсена повърхност.
При съмнения за произхода на следите от кръв може да се направи проверка на местопроизшествието с 3% разтвор на водороден прекис във вода с разтвор на бензидин в алкохол и с разтвор на луминал.

Фиксиране.

Фиксирането става по два способа: в протокола и чрез фотоснимки.
В протокола за съответното следствено действие се описва подробно, къде са намерени следите и в какво състояние; единични ли са или са група; има ли следи от кръв – отпечатъци от пръсти или от дланта; каква е формата и големината на следите; върху какви обекти са намерени и има ли причинна връзка между тях и следите от кръв; има ли признаци на унищожаване и повреждане на следите от кръв и др.

Фотографската фиксация се извършва паралелно с фиксацията в протокола. За предпочитане е да се направят цветни снимки. Те точно фиксират размера и формата на следите.

Изземване.

За изземването на следите от кръв в зависимост от състоянието, в което се намират, се използват съдебно-медицински и криминалистични методи: когато кръвта е засъхнала, се изземва чрез изстъргване, когато е смесена със средата в която е попаднала – заедно с част от следовъзприемащия обект; когато е в течно състояние – с капилярна тръбичка. Правилното изземване има голямо значение, защото основната част от информацията, съдържаща се в следите от кръв, може да се получи едва след лабораторно изследване. Тогава се решава главният въпрос – за груповата принадлежност на кръвта. При лабораторното изследване може да се установи от какъв орган на тялото е кръвта, ако има възможност за това; съдържа ли алкохол; дава се окончателен отговор дали намерената кръв е от едно лице.

Други следи от биологичен произход.

Следи от слюнка – те се срещат рядко, защото по-трудно могат да бъдат открити. По следите от слюнка може да се установи лицето, което ги е оставило, неговата кръвна група и на тази основа да се построят обосновани следствени версии и да се очертаят по-ясно насоките на разследването.
Следи от слюнка могат да бъдат открити върху носната кърпа и дрехите на лицето; на пликове за писма и върху угарки от цигари; на пода и др. Използва се и вероятностния и инструменталния метод. При търсенето на следи от слюнка не може да се държи сметка за местонахождението на откритите следи от ръка и от крак, от кръв и от автотранспортни произшествия. Преценява се на кое място извършителят е престоявал по-продължително време и къде е срещнал най-големи затруднения.
Намерените следи от слюнка се фиксират в протокола на съответното следствено действие.
По правило следите от слюнка трябва се изземат заедно с предмета, върху който са открити. Когато това не е възможно се използват способите и средствата за изземване на следи от кръв.

Следи от сперма. Те са по-тясно свързани с характера на разследваното престъпление – обикновено полови престъпления или убийства на сексуална основа. По тях може да се идентифицира лицето или да се установи кръвната му група; да се установи времето и мястото на извършване на престъплението. Следите от сперма могат да бъдат открити с методи и средства за търсене на следи от кръв. Използват се и UV лъчи при огледа на бельото и леглото, на еднородни по цвят обекти и др. Фиксират се в протокола на съответното следствено действие и се изземват с обектите, върху които са намерени.
Следи от пот. Могат да бъдат открити върху бельото и дрехите, носната кърпа, шапката и обувките и т.н. По следите от пот може да се идентифицира лицето или да се установи към коя кръвна група принадлежи, а в някои случаи и в състоянието, в което се е намирало.
За откриване на следи от пот наред с вероятностния метод се използва и инструменталния /изследване с UV лъчи/, а също и химически методи. Следите от пот се фиксират в протокола на съответното следствено действие и се изземват с обектите, върху които са намерени.
Косми. Имат значение при разследването на различни престъпления. Могат да бъдат намерени върху бельото, шапката и дрехите на пострадалия и извършителя, върху използваните от тях предмети, вещи и др. По космите може да се установи лицето, което ги е оставило, или кръвната му група /за разлика от кръвната картина, разкриваща моментното състояние на човека, космите дават представа за процесите в организма/, както и различни обстоятелства по делото: полът, професионалната му принадлежност, дали е употребявало лекарства и др., имало ли е борба между извършителя е пострадалия и т.н. Следите по космите позволяват да се извършат изследвания в значително отдалечено от събитието на престъплението време.
Фиксират се в  протокола на съответното следствено действие, а по възможност се фотографират заедно с обекта и отделно с детайлна снимка. За целта се ползват микрофотографията и цветната фотография. Космите се изземват с обектите или самостоятелно. Важно е да се предотврати смесването с други косми.
Образуването, повреждането и унищожаването на следи от биологичен произход е подчинено на общите закономерности на образуването, повреждането и унищожаването на следи от човек и зависи от въздействието на същите фактори. Предвид характера на следите от биологичен произход е необходимо при откриването и изземването им да участва съдебномедицински експерт.
Следи от оръдия за взлом. Обстоятелства, които могат да бъдат изяснени при разследването на кражби чрез взлом и други престъпления. Следи от автомобили. Обща характеристика.


Следи от оръдия за взлом са механоскопни следи.

Образуване.
Следи от оръдия за взлом се образуват когато за преодоляване на определени прегради се използват:
1.специално предназначени за целта инструменти за отключване на врати, катинари, куфари и др.
2.инструменти с общи технически функции
3.подръчни инструменти и предмети, намерени от извършителя на местопроизшествието
Следи от оръдия за взлом поради това са разнообразни по произход и форма.

Образуват се две групи следи:
    Следи отражения на външния строеж на оръдието за взлом
    Следи в широкия смисъл на думата (следи изменения)

Значение.
Следите от оръдия за взлом позволяват:
4.да се идентифицира оръдието, а оттам и извършителя
5.да се определи груповата принадлежност на оръдието
6.да се определи последователността на действия на извършителя, физическата му сила, професионални умения, приблизително времето на извършване на престъплението, броя на лицата и др.

Регистрация на способите а взлом (МОS) спомагат за своевременното откриване на извършителя.

Откриване.
В повечето случаи следите от оръдия за взлом са видими, поради причинените разрушения и повреди. Образуват се на достъпни и видими места.
За откриване на невидими или образувани върху трудно достъпни места следи се използват четири метода.
7.Вероятностния метод – предполага изграждане на система от версии за мястото, времето и способите използвани при взлома.
8.Мисловната реконструкция – се изразява във възстановяване на съдържанието и последователността на действия от извършителя и на тази основа определяне на местонахождението на следите..
9.Детайлния оглед – позволява не само извличане и откриване на конкретна информация от намерените следи, но и разкриване на функционалната връзка между обектите на местопроизшествието.
10.Инструменталния метод – се използва за изследване на труднодостъпни обекти и за правилното определяне на характера на откритите следи.
Методите се използват във взаимна връзка и зависимост.

Видове следи.

11.обемни следи – най-често срещани.
12.Преобладават динамичните следи
В зависимост от механизма на образуване следите от оръдия за взлом биват:
    - следи от натиск
    - следи от удар
    - следи от рязане
    - следи от пробиване
    - следи от триене
    - смесени следи

От голямо значение е и намирането на оръдието за взлом. Откриването му позволява своевременно да се назначи трасологична експертиза и да се изясни какви други следи има върху него (ръце, пот, кръв). Може да се разбере има ли симулация на взлом.

Фиксиране.
Следите от оръдия за взлом се описват подробно в протокола за оглед. Отбелязва се мястото където са открити, състоянието им, видът и размера на следите, функционалната им връзка с останалите обекти.
    Фотографска фиксация – дава нагледна представа за мястото където са открити, и др. Правят се възлови и детайлни снимки на подлежащите на експертно изследване следи и на обектите върху които са открити. Може по фотоснимките да се направи експертно изследване.

Изземване.
Следите се изземват по правило с обекта, върху който са образувани. Това е наложително при следите от взлом върху ключалки и други преносими обекти. Когато е невъзможно да се пренесе следовъзприемащия обект, следите се изземват съгласно установената методика. Използват се “Дентафлекс”, паста “К” и други полимерни материали.

Експертиза на следи от оръдия за взлом

    Експертизата на следи от оръдия за взлом се извършва най-често при разследване на престъпления против собствеността. Следи от взлом се откриват предимно върху врати, брави и катинари. Те се образуват при различни хипотези – от използване на непредзначени (подправени) за съответната брава ключове, на шперцове и туби, на свредели и пили, на триони и уреди за рязане на стъкла и др.
    Обект на експертизата са следите от оръдия за взлом, отливки, отпечатъци или снимки на следите, а когато е възможно, и самите оръдия или части от тях.

    Задачите са:
1) установяване дали следите са оставени от конкретно определено оръдие за взлом, а когато това не е възможно – определяне на груповата принадлежност на оръдието;
2) установяване дали всички следи са оставени от едно и също оръдие;
3) установяване имали симулация на кражба чрез взлом, ако за изясняване на този въпрос се изискват специални знания;
4) изясняване дали е възможно да се извърши кражба чрез взлом според обясненията на обвиняемия, когато за отговора на този въпрос са необходими специални знания;
5) установяване на способите, които са били използвани за извършване на взлома, ако за отговора на този въпрос се изискват специални знания;
6) установяване на физическата сила и техническата сръчност и умение на извършителя.

Подготовка.
Осигуряването на сравнителен материал може да стане след откриване на предполагаемото оръдие за взлом. От него се вземат експериментални отпечатъци или отливки. Трябва да се има предвид, че обикновено върху оръдието се оставят следи от ръце, микроследи и т. н. ето защо най-напред се откриват и изземват тези следи и след това оръдието (инструментът) се използва за целите на експертизата. На експерта се изпращат и всички материали по делото, които имат връзка с извършваната експертиза.

Извършване
    Могат да се използват методите на дактилоскопичното изследване. Когато оръдието за взлом и следовъзприемащият обект са иззети, изследването преминава в два етапа – по направените отливки, отпечатъци или фотоснимки и в натура. По време на изследването се използват главно микроскопски методи и преди всичко сравнителен микроскоп. Изводите се основават на установените общи и частни признаци: формата и размера на следите; общите особености; особеностите на ширината и разстоянието между следите; особеностите на профила; взаимното разположение на следите и др.

Следи от автомобили
Образуване.
Следи от автомобил се образуват при:
13.при статично положение на автомобила
14.в движение
15.при употреба на спирачната система
16.при хлъзгане и катастрофа

Значение.
Следи от автомобил (от ходовата част на автомобила) позволяват:
17.да се идентифицира автомобила, а когато е невъзможно да се определи груповата принадлежност
18.да се определи ширината на протектора и външния диаметър на гумите, а оттам и марката на автомобила
19.да се определи дължината на спирачния път
20.да се определя различни обстоятелства по делото

Значителна е ролята за разследването на следите в широк смисъл на думата ( частици боя, парчета стъкло, смазочни материали). По тях може да се установи връзката на автомобила с местопроизшествието, посоката на пристигане и оттегляне и др.
Разгледаните следи дават възможност да се установи характера на автопроизшествието, а в някои случаи и механизма на протичането му и функционалното разположение на обектите свързано с образуването на следите.
Възможно е и да се образуват и съпътстващи следи – от ръце, крака, от биологичен произход. Те позволяват да се установи кое лице е управлявало автомобила, връзката на дадено лице с местопроизшествието.

Видове следи.
В зависимост от характера на взаимодействието на автомобила с пътя и обектите на местопроизшествието могат да се образуват три групи следи:

21.следи отражения – (следи от автомобилни гуми) могат да бъдат статични, динамични, обемни и повърхностни, негативни и позитивни
статичните следи се образуват при нормалното движение на автомобила и функциониране на неговите механизми
динамичните следи се образуват при рязко спиране, потегляне, при боксуване, най-вече при задействане на спирачната система.
обемните следи се образуват в кал, сняг,
повърхностните следи се образуват при преминаване през водни участъци, при оцветяване на гумите и др. Те са нетрайни и отразяват по малко особености на външния строеж на автомобилната гума.
Автомобилът е не само следообразуващ, но и следовъзприемащ обект. Образуват се и микроследи. Следите се съсредоточават предимно на местопроизшествието и автомобила.

Откриване
Използват се четири основни метода:вероятностния метод, мисловната реконструкция, детайлния оглед и инструменталния метод. На базата на изградените версии (вероятностния метод) и на мислено възстановеното автопроизшествие (мисловната реконструкция) се определят секторите от пътя и обектите, върху които е закономерно и възможно образуването на следи и се набелязва предполагаемата посока на пристигане и оттегляне на автомобила. Детайлния оглед на пътя, банкета, на отсечките по които е могъл да се отклони автомобила позволява да се открият различни видове следи, веществени доказателства и източници на информация.

Следите от автомобили са силно застрашено от повреждане и унищожаване поради неблагоприятните атмосферни условия и поради функционалното предназначение на автомобила и пътя.

Фиксиране.
Намерените следи се фиксират в протокола за оглед. В протокола се описва мястото на откриване на следите, вида и състоянието в което се намират,обектите по които са намерени следи, и др.
Фотографско фиксиране – детайлни снимки по мащабния способ имат голямо значение, правят се обзорни и възлови снимки. Нагледност.

Запазване.
Необходимо е да се предотврати достъпа на външни лица и други превозни средства, а след това със защитни материали да се избегне неблагоприятното влияние на атмосферните условия.

Изземване.
Обемните следи с отливка
Повърхностните чрез откопирване. Това е по-трудно

Експертиза на следи от ходовата част на автотранспортни средства
Обект на изследване са следите от протектора на гумите на автомобила; отливки или отпечатъци от тях; автомобилните гуми, както и участъци то пътя, когато изследването име се налага във връзка с някои от поставените задачи.

    Задачите на експертизата са:
1) определяне на груповата принадлежност на автомобилната гума и на автомобила, на който би могла да бъде поставена;
2) установяване дали намерените на местопроизшествието следи са оставени от протектора на определена автомобилна гума, а когато са открити и иззети следи от две и повече колела – идентифициране на автомобила по следите;
3) установяване от кои колела са оставени следите;
4) определяне на посоката на движение на автомобила;
5) установяване дали следите са оставени от един или от повече автомобили;
6) изясняване на други обстоятелства, когато за това са необходими специални знания – кой от двата автомобила е задействал спирачната система, какъв е механизмът на образуване на следите, защото статичните следи са преминали в динамични.
    Някои от задачите на експертизата налагат комплексно изследване, например: в какво положение са се намирали автомобилите в момента на сблъскването им (автотехническа и трасологическа експертиза); в какво положение са се намирали автомобилът и пострадалият в момента на удара (трасологична и съдебномедицинска експертиза) и др.

Подготовка
    Осигуряват се експериментални образци, които трябва да бъдат взети при условията на образуване на следите на местопроизшествието. Това е възможно ако е открит автомобилът, то който се предполага че са оставени съмнителните следи. На експерта се изпращат протоколът от огледа и всички материали по делото.

Извършване
Използват се различни методи, включително за сравнително изследване и проверка на резултатите. Изследва се цялата окръжност на автомобилната гума. Изводите се основават на общите признаци – ширина  на следата от протектора; вид на рисунъка и др., както и на частните – особености на рисунъка, причинени от износването и др.

Микроследи. Особености и значение. Криминалистични изисквания при откриването, фиксирането, запазването, изземването и изследването на микроследите.


Понятие –

В теорията няма единно становище относно микроследите. Сега има три виждания:
1 Микроследите са невидими частици, невидими наслоявания върху предмета или оръжието, с което е извършено престъплението.
2  Микроследите са микроскопични вещества, които не могат да бъдат възприети с невъоръжено око.
3 Микроследите са веществени доказателства (господстващо становище – Цеков и Белински) по смисъла на чл.106 НПК. И те са материални частици по природата си, намиращи се върху  1) извършителя или пострадалия или 2)върху оръдието или предмета на престъплението, които материални частици са свързани със събитието на престъплението, не могат да бъдат възприети с невъоръжено око и не дават директно пряка доказателствена информация. Те не са следи в същинския трасеологичен смисъл, а са следи в широк смисъл, т.е. следи от престъплението. Микроследите са материални следи. Те отразяват продължителната взаимовръзка и взаимодействие между материалните обекти. Образуват се при всякакъв вид взаимодействие, имат голяма устойчивост и са практически неотстраними.
Микроследите са слабовидими или невидими с невъоръжено око обекти или частици от материални обекти/наслоения или отслоения/,както и микропризнаци на следите-отражения/макроследите/,които са органически свързани с разследваното престъпление и с лицата и обектите на местопроизшествието.
Микроследите са намерените частици от прах,кал или кръв под ноктите на извършителя или пострадалия,частици от растения или боя,частици от растителен,синтетичен или животински произход и др., а също и невидимите с невъоръжено око признаци на следи от ръка,крак,човешки зъби и др.
Обикновено от микроследите не може да се почерпи пряко информация за събитието на престъплението и неговите особености.
Микроследите в трасологичен смисъл се изследват,когато не може да се стигне до категорични резултати при експертизата на макроследата,в която се съдържат.

Значение:
1. Разкриват материалната връзка на извършителя с пострадалия, между пострадал и оръдие на престъплението, извършител и оръдие на престъплението.
2. Дават информация за място на извършване на престъплението; за пътя, по който се е оттеглил извършителя и за относителното време на престой на извършителя на местопроизшествието.
3. Дават възможност да се установи груповата принадлежност на лицата, участвали в процеса на следообразуване.
4. Дават възможност да се установи професията и други обстоятелства, свързани с личността на извършителя.
.5. Дават възможност микроследите да бъдат поставени в основата на изграждане на следствени версии.
Микроследите са подчинени на общите закономерности на възникване,изменение и изчезване. Те обаче се отличават от другите следи с някои особености: могат да се запазят в продължение на месеци,без да се полагат специални грижи за това,тъй като в някои случаи са по-устоичиви от другите следи и са в по-голямо количество от тях; не подлежат лесно на повреждане и унищожаване от извършителя,защото не могат да бъдат открити.В това е и голямото им предимство пред макроследите.

Образуване.
Микроследите се образуват при механично и друго действие в процеса на взаимодействието между извършителя и пострадалия и обектите на местопроизшествието.Те са неотстраними и неунищожаеми,благодарение на микроскопичния размер и голямото количество,в което се намират.

Откриване.
Откриването им винаги е свързано с големи затруднения.Освен незначителните размери,често липсват и цветони различия с обектите,върху които се намират микроследите; нерядко попадат в недостъпни за наблюдение места и се смесват с други материални обекти и частици.Използват се четири метода за откриване:
Вероятностен метод – изхожда се от: механизма на извършване на престъплението; обстановка на местопроизшествието, заварена към момента на пристигане на компетентния орган; характера и мащаба на извършителя на престъплението. Същността на вероятностния метод са състои в изграждането на система от обосновани следствени версии, които трябва да се отнасят до обектите, върху които би трябвало да има микроследи.
Мисловна реконструкция – логическо продължение на първия метод. Почива на наличните данни към време на извършване на огледа и изграждането на версии. Същност: мислено възстановяване на пътя/начина на извършване на престъплението. Въпреки важността си се използва рядко – изисква висок професионализъм;
Детайлен оглед – реализира се директно, има динамичен характер и се основава на първия и втория метод;
Инструментален метод – предполага изследване на определените въз основа на другите методи обекти с различни технически способи и средства. Най-често се използват лупи с малко зрително поле, микроскопи и светлина от невидимия спектър (обикновено ултравиолетова и инфрачервена) – при лабораторно изследване;
Фотографски метод има  две направления:
1) за откриване на микроследи върху предполагаеми обекти, определени въз основа  на други способи;
2) фиксиране на обектите. Фотографският метод се използва при лабораторни условия – скъп и бавен.
Тактически правила при откриване.
1. Едновременно да се използват няколко способа.
2. Да не се бърза с изводи за микроследите;
3. Да се изключи опасността от сливане на микроследи, които нямат връзка със събитието на престъплението.
4. Да се използват възможностите за лабораторно откриване и изследване на микроследите.
5. Да се прецени внимателно доказателствената стойност на микроследите;

Погрешно е да се търсят микроследи само по време на огледа и да се пропуска издирването им при претърсването,личния обиск и освидетелствуването.

Видове микроследи:
1. Според носителя:
        1) върху извършителя на престъплението;
        2) върху пострадалия;
        3) върху оръдието на престъплението.
2. Според произхода:
        1) от органичен характер;
        2) от неорганичен характер;
        3) от смесен.
3. Според начина на образуване:
        1) следи наслоения;
        2) следи отслоения.
Според механизма на образумането им се делят на микроследи-наслоения и микроследи-отслоения. Възможно е в едно и също време и върху един и същи обект да има и от двата вида следи. В зависимост от произхода биват от органичен произход/косми от човек и животни,влакна от тъкани от растителен и животински произход,частици от растения/, от неорганичен произход/частици от метали,сплави и др./ и от смесен произход. Според размера-същински микроследи и микроследи-малки по размер обекти/например косми и др./.
Микроследите-наслоения върху оръдието или оръжието,както и върху др.обекти,имат най-често един произход-тялото и дрехите на извършителя и на пострадалия.
Микроследите-отслоения са микроматериални обекти и микрочастици от територията на местопроизшествието.Те дават възможност да се установи връзката на извършителя с местопроизшествието,обектите,с които е имал контакт, и евентуално пътят,по които е минал.
Окончателен отговор при търсене може да се даде едва след изследване в лабораторна обстановка на обектите,върху които се предполага,че има микроследи

Фиксиране.
Микроследите се фиксират в протокола за оглед и фотографски. Но в протокола може да се опишат само част от микроследите.Освен това характеристиката им при тези условия не е точна. Затова в протокола се фиксират главно обектите,върху които са намерени,или са налице достатъчно основания да се предполага,че има микроследи,функционалното предназначение на тези обекти,а когато са били открити микроследи-тяхното местоположение,произход и как са иззети и запазени.Фотографската фиксация е по-пълна и точна.На местопроизществието се правят детайлни снимки на намерените върху извършителя,пострадалия,оръдието или оръжията микроследи при условие,че са открити,по възможност цветни.В лабораторна обстановка се правят микрофотоснимки. Те позволяват да се определи видът на микроследите и други важни особености.Фактически огледът на микроследите за определяне характера на изследването и връзката с обекта върху които се намират се извършва по микрофотоснимките.

Изземване
Изземват се обектите върху които са открити или се предполага,че има микроследи.Когато това е невъзможно микроследите се изземват с помощта на технически средства-микропрахосмукачка,магнит,специални пинсети,фолио и др.Трябва да се избегне в тези случаи смесване на микроследите с ирелевантни за делото микрочастици,попаднали случайно на местопроизшествието или умишлено инсценирани.Най-напред трябва да се фиксират и изземат застрашените от смесване,повреждане и унищожаване микроследи.

Тактически правила:
1) Да се осигури разход с оглед вида на следствените технически способи и средства.    
2) Да се внимава да не се повреди микроследата.
3) Да се осигури максимално добра опаковка – запазване и съхранение.
4) Да не се допусне смесване на следите.
 Грешки:
1) Не се обръща достатъчно внимание на застрашените от унищожаване или повреждане микроследи.
2) Допуска се смесване или унищожаване, поради недооценяването им като веществени доказателства.
3) Търсят се само при оглед на местопроизшествието, а не и при личен обиск, претърсване, изземване.
4) Търсят се само микроследи от ръка.

Изследване.
В лабораторни условия, при различни видове експерименти: най-често криминалистични експертизи, съдебно-медицински експертизи на вещества от биологичен произход.
Микроследите се изследват с помощта на различни методи-спектрален,луминесцентен и рентгеноструктурен анализ; инфрачервена спектроскопия и др.

Криминалистични експертизи – понятие и обща характеристика. Класификационни критерии. Обща методика на подготовката и извършването на криминалистичните експертизи.


Същност и значение на криминалистичните експертизи.

Те са вид съдебни експертизи, но в теорията няма единно становище относно отличителните черти на този вид експертизи. Има различни становища, които могат да се обособят минимум в две групи:

Първо становище. криминалистичните експертизи са тези експертизи, които имат идентификационен характер. криминалистичните експертизи са тези експертизи, които използват знания от областта на криминалистиката и теорията на съдебната идентификация с цел установяване на връзката на определени обекти със събитието на престъплението.

Второ становище, което съществува в практиката. криминалистичните експертизи са тези експертизи, които използват знания предимно от областта на естествените и техническите науки.

    Първото становище разширява неимоверно много предмета на криминалистичните експертизи, а второто становище пък принизява криминалистичното знание и му придава вторичен характер по отношение извършваните експертизи и използваното специално знание.

Поначало криминалистичната експертиза е основана на криминалистичната наука и представлява елемент от предмета и структурата й. Главното и определящото е характерът на използваните специални знания. Когато тези знания са криминалистични, включително интегрирани и доразвити от други частни науки и използвани за решаване на криминалистични задачи, без съмнение експертизите са криминалистични. Нормативна основа на тази теза е чл. 117 от НПК.

Криминалистичната експертиза се различава от другите експертизи по два основни, един допълнителен и един спомагателен белег. Основните са:
22.характерът на знанията, използвани при подготовката и извършването на експертизата, които са криминалистични знания
23.методиката на изследване – разработена от криминалистиката или доразвита от нея методика за решаване на криминалистични задачи.
Допълнителният белег се отнася до обекта на експертизата и до решаваните задачи – идентификационни, установяване на груповата принадлежност или на определени обстоятелства по делото.
Спомагателният белег се отнася до възникването на криминалистичната експертиза – това става във връзка с разкриването и разследването на престъпленията.

Обект на криминалистичните експертизи са преди всичко веществени доказателства по смисъла на НПК, но тъй като веществените доказателства могат да бъдат обекти и на други видове съдебни експертизи или самите криминалистичните експертизи могат да имат разширен обект (извън веществените доказателства), следователно трябва да се въведе допълнителен критерий, свързан със задачите на криминалистичните експертизи.
Те трябва да бъдат разпределени в три групи: идентификационни; неидентификационни; диагностични.
Допълнителен елемент в разграничаването на криминалистичните експертизи от други видове съдебни експертизи е, че те се отнасят до решаването на задачи въпроси, свързани с конкретен вид престъпления. Този елемент е дискусионен в литературата, понеже криминалистичните експертизи се извършват и в гражданското производство и ако приемем, че се отнасят само до наказателното производство – би се принизила тяхната стойност.

КРИМИНАЛИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ – тези съдебни експертизи, които използват криминалистични знания и методика на изследване, имат за обект веществени доказателства и решават предимно идентификационни задачи.

Тенденции в развитието на криминалистичните експертизи:

Тенденция към непрекъснато разширяване на обектите на криминалистичните експертизи;
Разработване на методики, които изследват не само  качествените, но и количествените характеристики на обектите;
Развитие и усъвършенстване на общата методика на криминалистичните експертизи;

Възникване и развитие на криминалистичните експертизи:

Криминалистичните експертизи възникват с възникване на института на съдебната експертиза. Едва през втората половина на ХІХ век, когато се формира и криминалистичната наука, възникват и се оформят в съвременния си вид, понеже в този период се създават необходимите предпоставки за отделяне на криминалистичните експертизи като самостоятелен вид съдебни експертизи. А тези предпоставки са свързани с няколко обстоятелства:
преодоляване на каноничния наказателен процес;
развитието на естествените и техническите науки и създаването на нови методи и средства за изследването на веществени доказателства;
социалната необходимост от защита на здравето и имота на господстващата социална класа към този момент.
Принос за развитието на КРИМИНАЛИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ имат: Евгений Бурински ( разработва методите на цветоделителната фотография); Бутлеров; Пирогов (балистична експертиза); Хершел (трасеологична криминалистична експертиза); Менделеев.

Обект криминалистичните експертизи.

Обект: няма единство в теорията и практиката. Доминиращо схващане – обект на криминалистичните експертизи са предимно веществени доказателства, но дефиницията е неточна в този вид. Обект на криминалистичните експертизи могат да бъдат и веществени доказателствени средства, каквито са: отливките и отпечатъците на следи; кино, фото и видео снимки; звуко и видео записи; обект могат да бъдат и писмени доказателства – както в гражданския процес (142 ГПК във връзка със 157 ГПК), така и в наказателния процес.

Система на обектите на КРИМИНАЛИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ:

1) отделни предмети и вещи, съставляващи веществени доказателства по смисъла на 106 и сл. НПК;
2) следите в тесен смисъл независимо от произхода им (хомоскопен или механоскопен);
3) документите в двете им качества: като веществени доказателства или като писмени доказателствени средства;
4) микроследите;
5) фото, кино и видео снимки; звуко и видео записи;
6) глас и реч на човека в качеството им на особено проявление на функционално-динамичните признаци на човешката личност;
7) може да се приеме и становището на проф. Шляпов: обект могат да бъдат и съвкупности от обекти, които са функционално свързани в един обект.

Съществува тенденция към разширяване на обектите на криминалистичната експертиза. Тя се обуславя от развитието на частните науки от една страна и на криминалистиката, и по специално на разработването на нови методики за експертни изследвания (такава е например съдебно фонотехническата експертиза за установяване на личността по спектралните особености на гласа), от друга.

Задачи на криминалистичните експертизи.

Могат да се класифицират минимум в 3 групи:
1) Идентификационни задачи. Решават се от повечето криминалистичните експертизи (почеркови, съдебно балистична, чисто трасеологични експертизи). Крайна цел установяване наличието или липсата на тъждество на един обект със самия него. Към тях следва да се отнесе и установяването на груповата принадлежност.
2) Неидентификационни задачи. Свързани са с установяване на отделни обстоятелства по предмета на делото или по предмета на разследваното престъпление (напр. една от задачите на съдебно-балистичната експертиза е установяване на възможността огнестрелно оръжие да произведе изстрел без натискане на спусъка).
3) Диагностични задачи: отнасят се до установяване на определени процеси, състояния и зависимости, съпътстващи процеса на следообразуване или механизма на престъплението като цяло.
Проф. Цеков дели задачите  на 3 групи:
1) идентификационни;
2) установяване на груповата принадлежност извършва се в два случая: като етап на идентификационното изследване, когато не сетига до идентифициране на обекта, и при изследване на обекти, за които не може да се направи друг извод освен за груповата им принадлежност;
3) други задачи, свързани с установяване на други обстоятелства по делото.
Не би следвало втората група да се третира като самостоятелен вид задачи.

Видове криминалистичните експертизи.

Класификацията на криминалистичните експертизи почива на различни критерии:

В зависимост от характера на обекта на изследване:
1) експертизи на документи;
2) трасеологични криминалистични експертизи;
) балистични експертизи;
4) експертизи за идентификация на личността по външни признаци;
5) експертизи за идентификация на личността по гласа и речта;
6) експертизи на биологични вещества, веществени доказателства по смисъла на чл.106 НПК.
Всички видове се делят на отделни подвидове:
1) експертизи на документи:
а. почеркови: експертизи на ръкописен текст; експертизи на подпис;
б. експертизи за изследване на материалите на документа;
в. експертизи за техническо изследване на документа извън (б).
2) трасеологични КРИМИНАЛИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ – в зависимост от следообразуващия обект:
а. дактилоскопни;
б. експертизи на следи от човешки крак;
в. експертизи на следи от автотранспортни средства;
г. трасеологични експертизи на следи от оръдия за взлом;
3) балистични експертизи:
а. трасеологични балистични експертизи;
б. експертизи за установяване състоянието на оръжието и боеприпасите.

Обща методика на криминалистичните експертизи

Включва три стадия:
1) стадий на подготовка;
2) стадий на изследване;
3) заключителен стадий.

Според някои автори (и проф. Цеков) в общата методика на криминалистичните експертизи се разграничават:
- предварителен;
- подготвителен;
- стадий на изследване;
- стадий на оценка на резултатите и формиране на извод;
- стадий на написване на протокол и приложенията към него.

Отделните стадии се характеризират със следните особености:

 В предварителния стадий се решават два основни въпроса:
1) Въпросът, свързан с компетентността на експерта да извърши експертизата: определя се познавателната годност на експерта. Определянето на компетентността на експерта може и следва да се извърши след като се уточни обект и задачи на експертизата в рамките на този предварителен стадий.
2) Дали експертизата може да се извърши по методиката, която е посочена в акта за назначаването й  с оглед конкретното състояние на обекта на криминалистичната експертиза.

Чрез подготвителния стадий се решават няколко основни въпроса, свързани с организацията на криминалистичните експертизи като цяло:
1) Проучване на отнасяща се до криминалистичната експертиза изходна информация – това предполага да се проучи:
- процесуалния акт за назначаването на експертизата,
- основанията за назначаването;
- данни, характеризиращи обекта,
- неговата годност за изследване,
- трайност на проявление на признаците на този обект.

2) Определяне на способите и средствата за експертно изследване. Макар че процесуален субект е компетентният орган, този въпрос би следвало да се реши преди всичко от експерта (носител на специалното знание) и той може да установи съответствие между обект на изследване и техническите способи и средства, които ще се използват.
3) Осигуряване на сравнителни образци. Те са необходими с оглед решаване на идентификационните задачи на експертизата. По същността си сравнителни образци са еднородни с обекта на изследването веществени доказателства, специално подбрани за експертното изследване. сравнителни образци трябва да отговорят на няколко изисквания:
1) трябва да са достоверни по произход;
2) да са съответни по време на изследвания обект;
3) да обхващат цялото многообразие и вариантност на признаците на обекта на експертизата.
Осигуряването на сравнителни образци е регламентирано в 119 НПК, но този текст не разрешава всички въпроси, свързани със сравнителни образци. Върху кого тежи задължението за осигуряване на сравнителни образци – има различни подходи в теорията и практиката. сравнителни образци следва да се осигурят от компетентният орган, назначил експертизата (когато криминалистичните експертизи се извършва в рамките на наказателния процес) и от страната, която е поискала назначаването на криминалистичните експертизи( когато се извършва в рамките на гражданския процес). Неудачно е другите участници в съдопроизводството да осигуряват сравнителни образци без санкцията на компетентния орган, независимо дали става въпрос за граждански или наказателен процес.
Има три групи сравнителни образци, които са с различна познавателна и доказателствена стойност в процеса:

1) свободни сравнителни образци: свободните сравнителни образци са създадени значително време преди времето на създаване на обекта на експертизата;
2) условно свободни сравнителни образци: те предхождат и са твърде близо по време с времето на създаване на обекта на експертизата ;
3) експериментални сравнителни образци: които са създадени за нуждите на криминалистичните експертизи.
С оглед прецизност на изследването е нужно, ако е възможно да се осигурят и трите вида сравнителни образци. Необходимо е също при осигуряване на експерименталните сравнителни образци да се спазват няколко тактико-криминалистични изисквания:
1) да съществува оптимално сходство межда условията, при които е създаден обекта на експертизата и условията, при които се създават сравнителни образци;
2) да съществува пълно възпроизвеждане на едноименните признаци в обекта на експертизата и в образците.
При свободните образци за разлика от експерименталните следва да се осигури участието на експерта, понеже той следва да прецени годността на образците на обекта на експертизата и съответствието в едноименните признаци на обекта и експертизата.(?)
4) В рамките на подготвителния стадий следва де се реши и въпросът, свързан с осигуряването на материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата. Има спор дали на експерта следва да се предоставят: само материалите, отнасящи се до експертизата или следва да му се предостави цялото дело? Второто е правилно, понеже експертът не може да работи изолирано без да проучи връзката на обекта на експертизата с другите събрани доказателства по делото. Поради тази причина следва да му се предостави цялото дело, което е от значение в следните насоки: 1)  за определяне на годността на обекта на изследване; 2) за преценяване на задачите на експертизата: дали има съответствие между обект и задачи и дали задачите са решими с оглед състоянието на конкретната методика на изследване. Осигуряването на материалите по делото се различава от експертната инициатива, която е свързана с разширяване на кръга от задачи, които са поставени пред експертизата
5) В подготвителния етап следва да се реши и въпросът за уточняване на обекта и задачите на експертизата:
1) да се отграничи/отдели обекта на експертизата от други сходни обекти;
2) да се прецени дали задачите са решими с оглед възможностите на експертизата,
3) дали може да се поставят нови задачи и
4) има ли съответствие между поставените задачи и компетентността на експерта да реши тези задачи;
6) въпросът за изграждането на експертните версии е основен въпрос в подготвителния етап, понеже чрез експертните версии може да се повиши повиши разностранността и обективността  на изследване и да се проверят такива варианти на задачите, каквито компетентният орган не може да постави в акта за назначаване на експертизата.

Стадий на изследването – най-важният в общата методика. Има два подетапа, които се определят от особеностите на задачите на криминалистичните експертизи:
1) етап на разделно изследване: на този етап се установяват закономерностите на формиране и проявление на отделните признаци на обекта на експертизата и признаците, проявени в сравнителните образци;
2) етап – съпоставяне/ установяване на съответствието между признаците на обекта на експертизата и признаците в сравнителните образци. Принципите, които се спазват при сравнението:
- сравняват се съпоставими, еднородни величини, а не части от величини;
- сравнението върви от общи към частни признаци;
- да се използват по възможност както качествени, така и количествени методи за сравнение;
- ако възникнат противоречия в процеса на сравнението да се използват допълнителни изследователски методи;

Стадий на оценка на резултатите и формулиране на изводите. Този стадий позволява да се направи допълнителен анализ и сравнение на признаците на обекта и сравнителните образци. Негова задача е да обясни както произходът и характерът на различията, така и произходът и характерът на съвпаденията на признаците. На този стадий се установява и съответствието между обекта на експертизата и използваните технически способи и средства за изследване.

Стадий на написване на експертното заключение и оформяне на приложенията към него. Завършва изследователския процес на експертизата и обобщава резултатите от изследователския стадий, а самото оформяне на приложенията на протокола за експертизата има не само функция на онагледяване на изследването, но в редица случаи създава възможност за откриване на нови признаци и връзки между признаци в обекта на експертизата и сравнителните образци.

Назначаване на съдебни експертизи. Проверка и оценка на експертното заключение.


Назначаването на съдебните експертизи почива на две групи предпоставки:
1.закрепената в НПК нормативна уредба;
2.тактическата организация на експертизата.

Законодателят е визирал случаите, в които се назначава експертиза – чл. 118 НПК; съдържанието на решението за назначаването й - чл. 117 НПК и начинът на връчването му – чл. 124 НПК; лицата на които се възлага – чл. 120 НПК, и лицата, които не могат да бъдат експерти – чл. 121 НПК.
Ясно са закрепени и признаците, които трябва да се спазват:
3.необходимост от специални знания, но не въобще, а в три специални области – наука, изкуство и техника;
4.извършване на експертизата от специалисти, т. е. от физически лица;
5.специалистите трябва да притежават необходимата професионална правоспособност;
6.извършване на експертизата от незаинтересовани от изхода на делото лица (чл. 121, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 25, т. 7-9 от НПК);
7.несъвместяване на две процесуални функции по едно и също дело от едно и също лице (чл. 121, ал. 1, т. 1 и 4 във връзка с чл. 25, т. 1-6 от НПК);
8.независимост на страните в процеса (чл. 121, ал. 1, т. 3 от НПК);
9.назначаване на експертизата с писмен съдебен акт – постановление или определение;
10.законово изискване за определяне на съдържанието на постановлението или определението, с които се назначава експертизата (чл. 118 НПК);
11.задължение за изпращане на експерта материалите по делото, необходими за правилното извършване на експертизата, и на решението за назначаването й до ръководителя на съответното учреждение или организация;
12.предупреждаване експерта за отговорността, която носи ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение (чл. 124, ал. 2 от НПК).

Отделни въпроси за назначаване на експертизата се уреждат и в някои подзаконови нормативни актове.
Съгласно изискванията в тях съдебно счетоводните и финансово-икономическите експертизи и експертизите за оценка на движими вещи се възлагат на специалисти от службите за съдебно счетоводни и финансово-икономически експертизи към Министерството на правосъдието. Автотехническите експертизи – на специалисти, посочени от Министерството на транспорта и неговите поделения, а по усмотрение на компетентния орган и на други ведомства; съдебно-медицинските и съдебно-психиатричните експертизи – на специалисти от научни и болнични заведения към Министерството на здравеопазването. Криминалистичните експертизи се възлагат на специалисти от специализираните експертни учреждения към МВР и Министерство на правосъдието; експертизите за оценка на услуги  и недвижими имоти – на специалисти от съответните служби в общините. Съществуват списъци на експертите, утвърдени от комисия.

Тактически изисквания – дават отговор на въпроси отнасящите се до организацията на експертизата. В чл. 117 от НПК е закрепено общото основание за назначаване на експертиза - необходимост от специални знания в три специални области – наука, изкуство и техника за изясняване на някои обстоятелства по делото. Нормативната уредба не съдържа всички основания и не изчерпва проблемите свързани с назначаването на експертизите. Това прави тактическата организация на експертизата основана на НПК.
13.определяне характера на необходимите специални знания, а оттук и на експертизата – става дума не само за обстоятелствата по делото и за задачите на разследването, за изясняването на които са необходими специални знания, но и за особеностите на обекта на експертизата и методиката на извършването й, за основанията за назначаване на експертиза и за прокурорско-следствената и съдебна практика.
14.определяне  на вида на експертизата, т. е. дали тя ще бъде еднородна или комплексна, еднолична или колективна. Компетентният орган трябва да има предвид сложността на задачите на изследването и характера на знанията, които трябва да бъдат използвани, и методиката на изследване, особеностите на обекта на изследване и на сравнителния материал, условията при които ще бъде извършена и продължителността на изследването.
15.преценяване доколко е тактически целесъобразно извършването на експертиза. С изключение на задължителните експертизи по чл. 117, ал. 2 НПК в останалите случаи компетентния орган е длъжен сам да прецени възможно ли е използването на специални знания при съществуващата методика на изследване, научно равнище и професионална подготовка и опит на експертите.
16.определяне мястото (поредността) на експертизата в системата на другите следствени (съдебни) действия.
17.определяне на обекта и задачата (задачите )на експертизата. Тук трябва да се спазват редица тактически изисквания:
а) ясно разграничаване на обекта на изследване от другите сходни обекти;
б) индивидуализиране на непосредствения обект на изследване и отграничването му от останалите обекти върху същата материална основа, например на подписа или отпечатъка от печат от останалите подписи или отпечатъци от печат;
в) изчерпателно определяне и ясно формулиране на задачите на експертизата;
г) правилна хронологична последователност на задачите, така че решаването на всяка една от тях да създава благоприятни условия за решаването на следващата;
д) недопускане поставянето на задачи, отнасящи се до прилагането и тълкуването на законите в страната – експертът съдебен лекар не може да се произнесе по въпроса за рода на насилствена смърт (дали е убийство – умишлено или непредпазливо, самоубийство или нещастен случай).
18.избор на експерт – това поначало е легално установено право на компетентния орган. Законодателят изрично е визирал, кои лица не могат да бъдат експерти. Съгласно чл. 118 НПК в решението, с което се назначава експертизата, се отбелязват трите имена, образованието и специалността на експерта.
19.определяне на срока и продължителността на експертизата – предоставеното на експерта време трябва да бъде достатъчно за пълноценно протичане на процеса на изследването и за формирането на вътрешното убеждение на експерта, да осигури възможност за провеждане на експертни експерименти и за проверка на получените резултати с други методи и средства.    
20.вземане на мерки за запазване на обекта на експертизата и на сравнителния материал от неблагоприятно въздействие на външни фактори и на лица, заинтересовани от изхода на делото

В съдебното производство експертизата се назначава обикновено като:
1.първоначална – в случаите, в които трябва да се извърши изследване на нови обекти и да се проверят нови версии;
2.повторна (най-често колективна) след оспорване на извършената по време на първото разследване експертиза;
3.“продължение” на експертизата от предварителното производство чрез призоваване на експерта за приемане на заключението му от съда, без назначаване на нова експертиза;
4.допълнителна, когато не е даден отговор на важни въпроси, т. е. експертното заключение е непълно или недостатъчно ясно, когато при разпита на експерта на съдебното заседание въпросите се отнасят до положения, които не са били включени в задачите на експерта.

Подготовка на експертизата – в НПК съществува известна нормативна основа за решаване на съществените въпроси на подготовката: вземане образци за сравнително изследване (чл. 119 НПК); осигуряване на възможност за използване на материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата (чл. 123, ал. 1 НПК) и др. Но това не изчерпва проблемите. По време на подготовката възникват и други въпроси, а именно:
21.проучване на отнасящата се до експертизата изходна информация – това са обикновено данните в постановлението или в определението за назначаването й, протоколът от извършената преди това експертиза и др.
22.определяне на способите и средствата за експертното изследване – задължение както на експерта, така и на компетентния орган.
23.осигуряване на сравнителен материал – чл. 119 НПК. Трябва да се спазват следните тактически изисквания:
а) сигурност в произхода на образците за сравнение;
б) съответствие по време с изследвания обект;
в) обхващане на цялата вариационност на признаците и на всички основни периоди на възникването им;
В експертната практика се използват три вида образци за сравнение: свободни, условносвободни и експериментални. В зависимост от характера на експертизата се осигуряват и трите вида образци (при почерковите експертизи) или само експериментални (при балистичните). Значението, което имат експерименталните образци налага при взимането им да се спазват изискванията за оптимално сходство на условията, при които се вземат, с условията, при които са били образувани признаците на изследвания обект, и за пълно възпроизвеждане на едноименните признаци.
24.осигуряване на материали по делото, които се отнасят до въпроси на експертизата. По силата на чл. 123, ал. 1 от НПК експертът има право да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до експертизата, да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършване на отделни следствени действия, когато това е необходимо.
25.уточняване на обекта и задачите на експертизата.
26.изграждане на експертни версии.
Във всички случаи подготовката на експертизата трябва да отговаря на следните изисквания:
24.пълнота – осигуряване на всички необходими обективни и субективни предпоставки за пълноценно извършване на изследването;
25.връзка и взаимодействие на следователя с експерта и на експерта със следователя за съвместно осигуряване на необходимите условия;
26.динамичност - обогатяване и съобразяване на съдържанието й с резултатите от познанието и доказването в процеса на разследването.

Извършване на експертизата – изразява се в изследване на обекта за решаване на поставените от следователя (съда) задачи. Тук се отнася и съпътстващата изследването проверка и оценка на наличните и допълнително събраните данни, съдържащи се в протоколите на следствените (съдебните) действия, които имат връзка с поставените за решаване задачи; на установените признаци и на направените изводи в предходната експертиза.

Проверката на експертното заключение се изразява в установяване на различни обстоятелства във връзка с извършването на експертизата:
27.спазени ли са разпоредбите на НПК при назначаването, подготовката и извършването на експертизата;
28.налице ли е съответствие между поставените задачи и предоставеното заключение. При непълнота се назначава допълнителна експертиза;
29.какви са условията, при които е извършена експертизата: достатъчно ли е бил определеният срок, отговаря ли количеството и качеството на сравнителния материал на поставените въпроси и т. н.

Оценката се прави по вътрешното убеждение на компетентния орган. Заключението на експерта не е задължително за съда и за органите на представителното производство. Оценката се изразява в аналитично и сравнително изследване на заключението и доказателствените материали по делото относно:
30.фактическата и логическата връзка и обоснованост на изводите и обстоятелствената част на експертното заключение;
31.характера и ефикасността на използваните методи и средства, възможностите за паралелно и независимо изследване на обекта и др.;
32.степента на съответствие на експертните изводи с данните в останалите доказателствени материали по делото. В случай на противоречие следва да се отговори на въпроса дали то е резултат от погрешно заключение, или на слабостите на останалите доказателствени материали;
33.научната обоснованост на заключението;
34.логическа обоснованост на заключението;
35.качеството на илюстративните материали и връзката им с установените признаци и направените изводи.

Допълнителна експертиза се назначава, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно (чл. 126 НПК) или когато при разпита на експерта в съдебно заседание възникнат въпроси, отнасящи се до положения, които не са били включени в задачите на експертизата (чл. 280 НПК). С оглед постигането на изчерпателност допълнителната експертиза се назначава за:
36.за проверка на нови следствени (съдебни) или експертни версии, свързани с предмета на първоначалното разследване;
37.за изследване на нови обекти, намиращи се във връзка с обекта и задачите на първоначалната експертиза;
38.за решаване на пропуснатите в първоначалната експертиза задачи;
39.за решаване на нови задачи, свързани с първоначалната експертиза;
40.за решаване на посочените от експерта задачи, които са свързани с предмета на извършената експертиза.
41.
С оглед постигането на яснота допълнителната експертиза се назначава:
42.за допълнително обосноваване на експертното заключение;
43.за доизясняване на признаците, респ. произхода и значението на съвпадащите, когато изводът е отрицателен, и на различаващите се, когато изводът е положителен.

Повторна експертиза – има някои особености в сравнение с първоначалната – не стои въпросът за необходимостта от специални знания, нито за характера на тези знания; в повечето случай не се налага събиране на сравнителен материал; по правило обекта и задачите на експертизата са същите както при първоначалната и др. Повторната експертиза се назначава, когато експертното заключение “не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност” (чл. 126 НПК). Други мотиви за назначаване на повторна експертиза са: нарушаване на процесуалните изисквания по чл. 117 – 127 НПК; противоречие между представените експертни заключения; необосновано вероятно заключение, разногласие между експертите на първоначалната колективна експертиза. Когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган е длъжен да се мотивира, но не и да назначи повторна експертиза (чл. 127, ал. 2 НПК). В постановлението се посочва изрично че експертизата е повторна. Отбелязват се и основанията, които мотивират назначаването й.

Колективна експертиза – среща се в три варианта – като първоначална еднородна, повторна еднородна и комплексна експертиза.

    Първоначална колективна еднородна експертиза се назначава сравнително рядко, но гарантира по-голяма обективност  и изчерпателност на заключението, а оттук и по-голяма бързина на предварителното разследване, защото дава по-малки основания за оспорване, намалява вероятните заключения и др. Поради това назначаването й е тактически целесъобразно, когато:
44.обектите на експертизата съдържат недостатъчен материал за изследване;
45.обичайното проявление на признаците на обекта на експертизата е затруднено поради маскировка или имитация или в резултат на неблагоприятното въздействие на други фактори;
46.не е осигурен достатъчен по количество и годен в качествено отношение сравнителен материал.

Повторната колективна експертиза се среща често. Тя се назначава освен на основанията по чл. 126 НПК и когато:
47.представеното вероятно заключение не е достатъчно обосновано;
48.експертът не е могъл да даде отговор на всички въпроси поради сложността на изследването;
49.резултатите от използваните способи и средства изискват критична оценка и проверка от повече специалисти.
50.
Комплексна експертиза – решава разнородни по характер въпроси, като използва знания от различни области на науката, изкуството и техниката. Това предполага или комплексна подготовка на експерта или експертното учреждение, или колективно изследване, извършено от специалисти от различни области. Относно характера на комплексната експертиза има различни виждания:
51.преобладава схващането, че тя интердисциплинарна експертиза, като при извършването и се използват знания от различни области на науката;
52.според други е комплексна, защото обектът е изследван във всички възможни аспекти и са решени въпроси, изискващи специални знания
    В много случаи комплексната експертиза представлява съвкупност от експертни изследвания, всяко от които е самостоятелно, доколкото се извършва от специалисти в сферата на техните научни знания. В други случаи експертизата може да бъде извършена без посоченото деление на обекта и без откъсване на специалните знания едно от друго.
    Комплексното изследване може да обхваща няколко обекта и да предполага решаването на две или повече задачи, но не е изключено и изследване само на един обект и решаването само на една задача.

Особености на организацията на комплексната експертиза:

53.във връзка с обекта - нужно е строго индивидуализиране и пълно разграничаване на обекта от други сходни обекти;
54.относно задачите – те трябва да се намират в такава хронологична  и логическа връзка и последователност, която да обуславя разкриването на естествения процес на образуване на признаците и благоприятните предпоставки за успешното провеждане на всеки етап от изследването.
Ако комплексната експертиза е колективна организацията на изследването се възлага на експерта, който ще има най-голям дял в експертизата предвид характера на необходимите основни специални знания. С оглед изискванията на основната област на изследването се определят и методите и средствата в другите области на знанието.

Съдебно-почеркова експертиза. Обща характеристика. Понятие за почерка и факторите, които оказват влияние за изменението му. Свойства на почерка. Идентификационни признаци. Основания за назначаване. Обекти и задачи. Видове сравнителен материал.


Почерковата експертиза заема основно място сред експертизите на документи.
Развитието на почерковата експертиза може да се раздели на четири етапа.
Първи етап – начало на държавната организация на експертизата – във Франция е създадена корпорация от специалисти за съдебно изследване на документи.
Втори етап ХVІІ-ХVІІ в. – поява на първата специализирана литература в областта (публикациите на Франсоа Демел и Жак Равеню – ХVIІ в.)
Трети етап края на ХVІІІ-началото на ХІХ в. – възникване и развитие на основните направления в областта на почерковата експертиза и на графологическата школа.
Четвърти етап – отнася се до състояние на почерковата експертиза в наши дни.
Съществуват три направления в развитието на почерковата експертиза.
Първото направление е калиграфското – основната му теза е извършване на експертизата от истински калиграфи (краснописци), т. е. от лицата, които най-добре познават особеностите на почерка.
Второто направление е белегоописателното – негов създател в края на ХІХ в. е френският криминалист Ал. Бертийон и се основава на метода на словесния портрет. Според него трябва да се изследва степента на повтаряемост на признаците на почерка, подписа и цифровото писмо.
Третото направление е графометричното – целта тук е да се установят количествените пропорционални величини на признаците чрез измерване до десети от милиметъра, което води до обективност и достоверност на изводите, но не дава възможност да се отчитат качествените особености на признаците.
Най-дълбоки следи в развитието на почерковата експертиза е оставила графологическата школа – неин родоначалник е италианецът Камило Балдо. Според тази школа почеркът отразява особеностите на човека – характер и степен на интелигентност, здравословно състояние, за волята и темперамента му.

Същност.
    Почеркът е система от привични движения на ръката (писмено-двигателни навици), проявяващи се автоматизирано благодарение на изградения в кората на големите полукълба на главния мозък динамичен стереотип. Той е неразривно свързан със закрепваната информация или волеизявление на човека – затова може да се прояви различно в зависимост от целевото предназначение на документа.
Почеркът е един от сложните навици на човека - при формирането му участват мозъкът, зрителните и слуховите органи и значителна част от мускулите на ръката. При това съгласувано проявление на първата и втората сигнална система доминиращо значение има втората сигнална система.


Свойства на почерка.

Почеркът се характеризира с три основни свойства:
27.индивидуалност – основно свойство на почерка, което се определя от психофизическите особености на човека и от външните (материални) условия;
28.устойчивост – зависи от продължителността на еднотипно проявление на основните фактори;
29.комуникативност – изразява единството между мисловната и писмено-двигателната дейност.

Фактори оказващи влияние за изменение на почерка.
Почеркът се изменя по влиянието на четири групи фактори: обичайни, случайни, патологични и криминални. Според продължителността на въздействие те биват трайни и временни.
Обичайни фактори са обективните условия на писане – светлина, температура и влажност, поза и положение, състояние при писането (в движение или в статично положение, прав или седнал), пишещият прибор и бързината на писане, психическото и здравословното състояние на лицето, интелектуалното и образователното му равнище. Под влияние на тези фактори намалява обработеността и свързаността на почерка. Затруднява се координацията на движенията на ръката и се изменят графическите форми на по-сложните букви и буквени елементи.
Случайни фактори се екстремните физически и психически условия, в които е попаднал пишещият, непредвидими и неочаквани ситуации, за които няма предварителна подготовка и нагласа. Под въздействието на тези фактори пишещият използва само една част от своя потенциал и почеркът в ръкописния текст носи белезите на посоченото състояние. Липсва описателност и обстоятелственост на  текста. Изложението е телеграфно. Изменени са много от общите и честните признаци на почерка.
Патологични фактори са трайните заболявания, постепенно водещи доразрушаване на почерка. Към тях се отнасят различните видове травми с дълбоко отражение върху личността на автора, увреждания на психиката (шизофрения, олигофрения),трайните нервни и други заболявания, като паркинсонова болест, атеросклероза и др. Под влияние на тази група фактори се разграждат писмено двигателните навици и се разрушава смисловата същност на текста, като се появяват калиграфски недостатъци, т. нар. дисграфия и аграфия.
Криминални фактори. Умишленото изменение на почерка се извършва по два начина: чрез маскировка и чрез имитация.
Маскировката се изразява с съзнателно потискане на стереотипното проявление на признаците на почерка и изменяне на привичните писмено-двигателни навици. Затова в тези случай се отразяват и различни от обичайните за лицето общи и частни признаци. Авторът проявява внимание в две насоки: за избягване на типичното проявление на признаците на собствения почерк и за постигане на различия. По правило колкото текстът е по-голям, толкова повече са възможностите за идентифициране на автора.
Познати са три вида маскировка:
30.писане със забавени или ускорени (по-рядко) движения на ръката – тук изменението на признаците зависи от два фактора: от обема на ръкописния текст и степента на тренираност на писане със забавени (ускорени) движения;
31.маскировка чрез писане с печатни букви – също зависи от обема на текста, от степента на тренираност на автора и общата степен на развитие на писмено-двигателните навици. При изследването в тези случаи се използват ръкописно написаните букви и буквени елементи, които съпътстват посочения вид маскировка; признаците на цифрите и препинателните знаци и признаците на писмената реч;
32.маскировка чрез писане с непривична ръка – отличава се с неустойчивостта на наклона на почерка и недостатъчна обработеност, неравномерният размер и разтегнатост на буквите, слабата свързаност и др. Среща и се огледално изображение на буквите. В същото време благодарение на т. нар. пренасяне на динамичния стереотип от дясната на лявата ръка се отразяват присъщите на лицето признаци на почерка, особено когато след травми или поради други причини то е продължило да пише с лявата ръка. При посочените условия е възможно да бъдат решени успешно и двете задачи: установяване на факта на маскировката и идентифициране на автора. Изключение правят случаите на еднакво развити писмено-двигателни навици на двете ръце.

Имитацията на почерка се изразява в стремеж за наподобяване почерка на друго лице.
Познати са три вида имитация:
33.имитация по памет – трудна и много неточна, поради което се среща рядко и лесно може да бъде установена;
34.имитация на око (чрез рисуване) – характеризира с по-ниска координация и степен на обработеност от имитирания текст;
35.смесена имитация (чрез тренировка) – позволява да се постигне най-голямо сходство;

Назначаване на почеркова експертиза.
    Най-често срещаното основание е оспорването – твърдението, че документът не е написан от на лицето, от името на което изхожда. Обикновено експертизата се възлага на един експерт и изследването е еднородно, макар че не е изключено назначаването на колективна експертиза с комплексно изследване.
    Обект на експертизата е почеркът, отразен в ръкописния текст на документа (включително ксероксно  копие или фотоснимка) или в отделни бележки и други писмени материали. Колкото по-голям е обемът на ръкописния текст, толкова повече задачи могат да бъдат решени
    Задачите на експертизата могат да бъдат обединени в три групи:
        1) идентификационни – установяване на автора на ръкописния текст;
    2)определяне груповата принадлежност – установяване от мъж или от жена е написан текстът;
    3) установяване на определени обстоятелства – маскировка или имитация, професията и здравословното състояние на автора.

    В подготовката на експертизата се отличават три основни момента: осигуряване на сравнителен материал; изпращане на необходимите за експертното изследване материали по делото и построяване на експертни версии.

Видове сравнителен материал.

Използват се три вида образци за сравнение:

36.свободни – документи и други писмени материали, написани преди подправката на документа. Затова почеркът в тях не носи отпечатъка на произтичащите от разследването психологически особености. Трябва обаче да притежават две основни качества – достоверност на произхода и съответствие по време с изследвания ръкописен текст;

37.условно свободни – написани са след подправката на документа;

38.експериментални – дават възможност да се подложат на аналитично и сравнително изследване най-много признаци и да се установи влиянието на най-много фактори. При вземането им трябва да се спазват някои изисквания:
39.за смислово и графическо съответствие;
40.за сходство на условията при създаването им;
41.за обхващане на всички предполагаеми варианти;
Експерименталните образци се осигуряват по два начина – под диктовка (същински експериментални образци) и чрез приписване на предварително подготвен текст в присъствието на следователя или съда.

И трите вида образци за сравнение трябва да са:
    - достоверни по произход
    - съпоставими с изследвания ръкописен текст
    - обхващат всички варианти
    - съответстват по време

    Важна част от подготовката е и осигуряването на съответните материали по делото. От тях могат да се установят условията при които е написан документа, мотивите и основанията за това и др. Въз основа на това по-лесно се изграждат експертните версии и по-сполучливо се избират способи и средства за изследване.

Извършване на почеркова експертиза.

    Най-съществената особеност на извършването на почерковата експертиза е откриването на идентификационните признаци на почерка и обясняване на механизма на образуването и изменението им под въздействието на различни фактори.

Идентификационни признаци.

    Съществуват различни класификационни системи за признаците на почерка. Най-разпространено е деленето им на общи и частни.

Към общите признаци се отнасят:
42.строежът на почерка;
43.наклонът;
44.размерът;
45.разтегнатостта;
46.свързаността;
47.гладиолажът;
48.натиск при писането;
    По тях могат да се определят само общите особености на почерка и затова не се използват самостоятелно за идентифициране на автора. Общите признаци са по-лесни за маскиране или имитиране и в по-голяма степен зависят от неблагоприятното въздействие на външните и вътрешните фактори.

Към частните признаци се отнасят:
49.разположение на точката на започване на движенията на ръката и начинът на започване;
50.посоката на движенията на ръката;
51.формата;
52.относителните размери и взаиморазположението на  буквите и буквените знаци;
53.формата на движенията на ръката;
54.броят на движенията на ръката;
55.сложността на движенията на ръката;
56.разположението на точката на пресичане;
57.разположението на точката на завършване на движенията на ръката и начинът на завършване.
    Частните признаци се установяват по-трудно от общите, но и са по-трудни замаскиране или имитиране. Те имат първостепенно значение при решаване на задачите на експертизата не само защото се отнасят до съществени особености на почерка, но и защото отразяват тези особености автоматизирано, спонтанно.
Според проф. Цеков почеркът притежава и трета група признаци – координация на движенията на ръката и обработеност на почерка. Тези признаци играят голяма роля, тъй като пряко влияят върху индивидуалността и устойчивостта на общите и на частните признаци. По същество това са основни признаци, които обхващат и отразяват синтезирано най-устойчивите особености на почерка. Въз основа на тях могат да бъдат установени обективните закономерности, които водят до образуването, изменението и разрушаването на общите и частните признаци.
Координацията на движенията може да бъде установена чрез изследване и установяване на сложността и на броя на движенията на ръката при написване на отделните букви и буквени елементи; на свързаността и  скоростта на писане; на броя на буквите на буквените елементи, написани без вдигане на пишещият прибор от листа и др.
Обработеността на почерка може да бъде установена чрез изследване и установяване на особеностите (обработеността) на графическите форми на буквите и на буквените елементи, особено на буквите със сложна графическа форма; на особеностите на натиска, на съотношението между размера на буквите и разтегността; на начина на свързване на буквите и буквените елементи; степента на отклонение от образците (учебните) и др.

Изследване.
    При изследването на почерка се използват различни методи – аналитико-описателният и аналитико-сравнителният, микроскопският и фотографският, вероятностно-статистическият метод за оценка на съвпаденията и различията и др.

Експертиза на подписа и цифровото писмо. Понятие и основни свойства на подписа и цифровото писмо. Експертиза за установяване техническа (материална) подправка на подписи. Експертиза на документи, съставени след полагане на подписа (“кражба на подпис”).


Подпис. Понятие

Подписът е съкратено писмено означаване на фамилията и името, а в някои случаи и на презимето на автора. С него се придава удостоверително значение на документа, като подписа е основание да се смята, че лицето от чието име е текстът е направило съответното волеизявление или че му е известно неговото значение.

Свойства.

Подписът притежава същите основни свойства, както и почеркът: индивидуалност, устойчивост и комуникативност. Това е така, защото се изгражда заедно с почерка. Първите две свойства обаче са по-ярко изразени отколкото при почерка. Затова е налице и по-висока степен на координация на движенията на ръката и по-голяма обработеност в сравнение с почерка. Комуникативността не винаги се проявява пълноценно. Това се дължи на липсата на установени изисквания към структурата и съдържанието на подписа и на прекомерно еднотипната автоматизация на писмено-двигателните навици при формиране на подписа.

    Формирането на подписа е подчинено на същите закономерности, както и формирането на почерка. Дава възможност да се използват образци за сравнение и от почерка.

Транскрипция на подписа.

Съществуват три вида графическо изображение (транскрипция) на подписа:
58.буквена – позволява да се направи най-задълбочено изследване, а следователно и по-обективен извод, и по категорично заключение. По-малка е опасността от имитация и маскировка
59.смесена – среща се най-често
60.условна – създава най-много трудности на експертното изследване. Освен това не изразява информационната функция на подписа и съществува опасност от имитация в случаите на различни варианти на подписа.

Фактори водещи до изменение на подписа.

Подписът се изменя под влиянието на същите фактори, както и почеркът, но в този случай те водят до по-малки изменения в признаците:
61.обичайни фактори – размерът на мястото, в рамките на което е предвидено полагането на подписа; положението в което се намира лицето при полагането на подписа; пишещото средство; особено психично състояние; временно заболяване и т. н.;

62.случайните фактори въздействат аналогична както при почерка;

63.патологичните фактори поначало водят до по слабо разстройство на писмено-двигателните навици  в сравнение с почерка, вследствие на по-голямата устойчивост на динамичния стереотип;

64.криминални фактори – в практиката рядко се прибягва до маскировка на подписа, освен в случаите, когато е бил маскиран предшестващия подписа ръкописен текст. Имитацията обикновено се извършва на око (чрез рисуване) или чрез тренировка, без да е изключена и имитацията по памет (в ученически бележници, студентски книжки и др.)

Назначаване на експертизата

Това е идентификационна експертиза на подписи (чий е подписа)

    Основания: оспорването на подписа; установяване дали два или повече подписа са положени от едно и също лице; дали даден подпис е положен от определено лице и др.

Обект на експертизата.

    Обект на експертизата е оспорваният подпис, респ. подписът, чиито автор следва да се установи. Годен обект за експертиза е само този подпис, който съдържа достатъчно графически материал за изследване. Правилото е: колкото по-голям е подписът и по-развити са писмено-двигателните навици на лицето, толкова се увеличават възможностите за категоричен и достоверен извод.

Задачи на експертизата.

Задачите, които решава експертизата са три:

        1) идентифициране на автора на подписа (основна задача);
    2) установяване на определени обстоятелства относно състоянието на лицето (физическо, психическо) при полагането на подписа;
    3) установяване на относителната давност на подписа, т. е. времето, в което приблизително  е положен, респ. периодът, в рамките на който е станало подписването на документа

Подготовка на експертизата

    На експерта се изпращат сравнителни образци и материалите по делото, които съдържат данни за условията на полагане на оспорения подпис, състоянието на лицето, времето на полагането му и др.

Използват се и трите вида образци за сравнение:
65.свободни – осигуряват се задължително, когато оспореният подпис е отдалечен по време от момента на изследването;
66.условносвободни;
67.експериментални – имат значение при възникването на съмнения за неблагоприятно влияние на някои външни фактори върху подписа. В тези случаи те се взимат при същите неблагоприятни условия.
Образците за сравнение трябва да отговарят на основните изисквания – да са безспорни по произход; да обхващат всички възможни варианти; да са взети (експерименталните) при същите условия, при които се предполага, че е положен оспорваният подпис.
По време на подготовката се изграждат експертните версии.

Извършване на експертизата

Извършва се с помощта на общата методика за изследване на документи.

Признаците се делят на две групи:
68.общи – транскрипция на подписа, размерът, наклонът, разтегнатостта, свързаността, гладиолажът и натискът. Транскрипцията свързаността, гладиолажът и натискът подлежат по-трудно на умишлени изменения, поради което имат относително голямо идентификационно значение.

69.частни – точката на започване на движенията на ръката и начинът на започване; формата и относителните размери на буквите и буквените щрихи; посоката на движенията на ръката; точката на завършване на движенията на ръката и начинът на завършване; начинът на свързване; особеностите на парафната линия на подписа и др.


70.Необходимо е да се отчитат и третата група признаци – основните (базисните) признаци. Това са степента на координация на движенията на ръката и степента на обработеност на подписа. Тези признаци се проявяват по по-подчертано отколкото при почерка.

Експертиза за установяване на техническа подправка на подпис

Понятие.

    Под техническа подправка на подпис се разбира прекопирването или “пренасянето” на подписа от един документ върху друг, чието съдържание не е известно на лицето, от името на което е подписът. Следователно подписът не е истински. В зависимост от характера на документа престъплението е по чл. 308 или по чл. 309. Експертизата е комплексна по характер (проверява се дали подписа е подправен и дали е от лицето)

Назначаване.

    Основанието е не само оспорване на подписа, но и наличието наследи от материална подправка.

Обект на експертизата

Подправеният подпис и частта от документа в сектора на подправката.

Задачите на експертизата са:

    1) извършена ли е техническа подправка на подписа;
    2) по какъв начин, ако такава се установи;
3) дали оспорваният подпис не е откопиран от подписа върху конкретно определен документ.

Подготовка на експертизата.

    Осигурява се сравнителен материал; материалите по делото, които имат връзка с експертизата; предполагаемите технически средства, с помощта на които е извършена подправката.

Извършване на експертизата.

    Експертизата се извършва с помощта на няколко метода: микроскопски при косо падаща и разсеяна светлина; луминесцентен анализ; изследване с помощта на електронооптически преобразувател; съвместяване на диапозитиви и негативи; изследване на признаците на подписа (особеностите на координацията, степента на свързаност и обработеност).
    Техническата подправка на подпис може да бъде извършена чрез:
71.прекопирване с помощта на индиго;
72.прекопирване срещу източник на светлина (“на просвет”);
73.безцветно прекопирване с остър твърд предмет;
74.“пренасяне” на подписа с овлажнена фотохартия или друго подходящо средство;
75.“пренасяне” чрез фотоувеличител от негатива на снимка на действителния подпис.
При подправка чрез прекопирване (с индиго, срещу източник на светлина, с остър и твърд предмет и с помощта на фотоувеличител) най-типични са признаците на забавени движения на ръката. В зависимост от конкретния начин на прекопирване могат да се открият и други признаци – незапълнени щрихи от индиго, непокрити релефни следи и др.
При подправка чрез “пренасяне” на подписа се образуват четири вида признаци: слаба интензивност на оцветяването поради запазване на основната част от багрилото в оригиналния подпис; нарушаване на гланца на хартията на мястото на откопирването на подписа; липса на релефни следи на гърба на документа; неточно разположение на подписа спрямо предхождащата го дума.


Експертиза на документи, съставени след полагане на подписа (“кражба на подпис”)

    В случая подписът е истински. Документът е създаден чрез попълване на лист, върху който предварително е положен подпис и чието съдържание не съответства на волята на подписалия. Престъплението е по чл. 316 НК.

Назначаване.

    Основание е твърдението на лицето, от името на което е подписът, че не се е подписвало под текста на документа; малкият размер на документа; логическото несъответствие между предхождащата подписа дума и наименованието на документа (например “Разписка” и С “почит”) и др.

Обект на експертизата

Цялото съдържание на документа, а не само подписа.

Задачите са да се установи:

1)дали съдържанието на документа е написано след полагането на подписа (основна задача);
    2) по какъв начин е попълнен текстът;
3) дали целият документ е написан от едно и също лице и с едно и също пишещо средство.

Подготовка на експертизата.

    Търсят се данни за проверка на версията “кражба на подпис”; определят се материалите по делото, които трябва да бъдат изпратени на експерта; изпращат се образци от почерка и подписа на лицето, написало текста на документа, и на лицето, от името на което изхожда подписът; предоставят се по възможност съответното пишещо средство и индигото; определят се техническите средства.

Извършване на експертизата

    Необходими са лабораторни условия, което позволява пълноценното използване на оптически увеличителни прибори с различно увеличение, източници на ултравиолетови лъчи.
    В практиката се срещат три основни форми на “кражба на подпис”:

76.използване на свободното поле между текста и подписа, като частта от документа с текста се отстранява, а върху останалата преди подписа се написва желаното съдържание;

77.използване на подпис върху бял лист, положен на доверие;

78.използване на подпис върху бял лист, положен под индиго при подписването на други документи.

По време на експертизата се изследват топографическите признаци на подписа от името на лицето, от което изхожда, фактическото и логическото съответствие между думата преди подписа и наименованието на документа, признаците на багрилото и на пишещите средства.
Признаците на “кражба на подпис” зависят от начина на подправката. При подправка чрез използване на свободното поле между текста и подписа “кражбата може да се установи по малкия размер на документа; по наличието на следи от рязане или откъсване; по намаления размер на почерка; по липсата на полета вляво и вдясно; по непривично малкото разстояние между текста и подписа; по несъответствието между относителните размери на буквите в текста и в подписа; по различията в оцветяването. Тези признаци могат да бъдат обединени най-общо в три групи: топографически, почеркови и признаци на писмената реч.
При подправка с използване на подпис върху бял лист признаците са различни в зависимост от това дали подписът е положен направо върху листа, или през индиго. В случая “кражба на подпис” може да се установи по несъответствието в разположението на текста спрямо подписа; по непривичното разположение на подписа върху листа хартия; по различията в оцветяването и др.







Цифрово писмо

Понятие.

Цифровото писмо е вид идеографско (символично) писмо, което синтезира голямо смислово съдържание в малко графически материал.
То се формира едновременно с почерка и затова носи типичните особености на писмено-двигателните навици на автора на ръкописния текст, като притежава и трите основни свойства на почерка – индивидуалност, устойчивост и комуникативност. При липсата на едно от тях не може да се извърши експертиза.

Фактори водещи до изменението на цифровото писмо.

    Цифровото писмо се изменя под влияние на същите фактори, както и почеркът, като въздействието им се индивидуализира от обема и сложността на графическите форми на цифрите, близостта и м с някои букви и буквени елементи  и др.
От групата на обичайните фактори най-голямо значение има професията. Установено е, че колкото по-често работата налага използването на цифрово писмо, толкова по-автоматизирани и устойчиви са писмено-двигателните навици на лицето. Цифрите в тези случаи се характеризират с по-голяма обработеност в сравнение с почерка, а признаците им се изменят в по-малка степен при въздействието на неблагоприятни  фактори.
    Случайните фактори се проявяват както при почерка. Когато обаче е налице разстройство на писмено-двигателните навици, трудно могат да се разграничат признаците на цифровото писмо образувани под въздействието на случайни фактори, от тези с по-ниска степен на обработеност. Поради по-опростената графическа форма на цифровите знаци от буквените разстройството на динамичния стереотип не е така чувствително при въздействието на патологичните фактори.
    Криминалните фактори се проявяват както при почерка в две форми – маскировка и имитация. Когато наред с цифровото писмо има и ръкописен текст и подпис, а това са преобладаващите случаи в практиката, на цифрите не се отделя достатъчно внимание при маскировката и затова те са по-слабо променени. Имитация на цифровото писмо се извършва обикновено при имитация на ръкописния текст и подписа. И тук, както и при маскировката, вниманието не е насочено върху цифровото писмо.

Назначаване на експертизата.

    Основният въпрос е съдържат ли оспорените (подправените) цифри достатъчно идентификационен материал, позволяващ извършването на обективно експертно изследване.

Обект на експертизата са оспорените (подправените) цифри.

Задачите на експертизата са две:

    1) установяване автора на цифровото писмо, респ. дали цифрите в два или повече документа са написани от едно и също лице;

    2) установяване дали е извършена подправка – заличаване, добавяне или подправяне на цифри в текста на документа. Относителната давност на цифровото писмо трудно би могла да се установи за разлика от почерка и подписа – чрез изследване изменението на динамичния стереотип.

Подготовка на експертизата.

    Необходимо е да се осигури сравнителен материал, да се определят материалите по делото, които трябва да бъдат изпратени на експерта (с тяхна помощ се изясняват условията, при които са написани съмнителните цифри, състоянието на лицето и др.) , и да се изградят експертни версии.
При извършване на експертизата могат да се използват и трите вида образци за сравнение – свободни, условно-свободни и експериментални (трябва да бъдат взети при максимално близки условия). При експертизата на цифровото писмо могат да се използват и образци от почерка Не само защото някои цифри имат графическата форма на буквите, например цифрата 3 на буквата З, цифрата 0 на О и др., а и с оглед изясняване степента на обработеност и развитие на писмено-двигателните навици.

Извършване на експертизата.

    Използва се методиката на почерковото изследване на документи. Общите признаци са както при почерка: размер, наклон, разтегнатост, свързаност и др. Частните признаци също са идентични с тези при почерка.  

Експертиза за установяване на заличаване по механичен и химически начин в документи и разчитане на заличения текст. Експертиза за разчитане на залети, зацапани или зачеркнати текстове в документи.



Експертиза за установяване на заличаване по механичен и химически начин в документи и разчитане на заличения текст.

    Експертизите за техническо изследване на документи (установяване на поправки в документи) се отличават с някои особености в сравнение с другите експертизи на документи:
79.почиват на добре разработена методика за изследване, която дава възможност за обективна проверка на направените изводи;
80.използват едновременно и независимо едни от други качествени и количествени критерии;
81.използват различни технически средства;
82.позволяват да се извършват експертни експерименти преди непосредственото изследване на документа.

    При извършване на посочените експертизи се държи сметка за т. нар. защита на документите от поправки. Тя бива:
83.видима (активна) – изразява се във въвеждане на знаци в субстанцията на хартията, а за някои документи и в използването на херметични предпазни калъфи;
84.скрита (пасивна) – осигурява се от качеството на хартията и на другите материали (мастило, химикал и др.), както и от структурата и начина на съставянето на документа.

    Заличаването по механичен начин се извършва с различни средства – гуми, ножчета, игли и т. н., а заличаването по химичен начин – с различни видове реактиви, които отстраняват или обезцветяват съществуващия текст – киселини, основи, окислители, разтворители.
    В зависимост от характера на документа – официален или частен, престъплението е съответно по чл. 308 или по чл. 309 от НК.

Назначаване на експертизата.

    Основания за назначаването й са признаци на заличаване в текста и необходимостта от разчитане на съдържанието.

Обект на експертизата

    Хартията в сектора на заличаването и оставените върху нея частици от използваното за целта средство; незаличените напълно щрихи от ръкописния или машинописния текст и съседното, физически и логически свързано със заличения текст на документа съдържание. С оглед на това правилно е да се изследва целият документ.

Задачите на експертизата са две:
1) да установи има ли заличаване по механичен или химичен начин, границите на това заличаване и използваните за целта способи и средства;
2) да установи съдържанието на заличения текст.

Подготовка.

Когато е възможно на експерта се предоставят предполагаемите средства, използвани за заличаването; поставката , върху която е написан документът; попивателната хартия, индигото, чернови на текста, върху които могат да се открият части от съдържанието на заличения текст и др. Изпращат се и съответните материали по делото.

Извършване на експертизата.

Извършва се с помощта на няколко метода: луминесцентен анализ във видимата и инфрачервената зона на спектъра; микроскопски методи; фотографски (фотографиране в отразени инфрачервени лъчи); изследване на “просвет”; цветоотделителна фотография (цветоотделителният метод се състои в комбиниране на трите основни цвята – син, жълт и зелен, като по този начин могат да се получат останалите цветове); отпушване с йодни пари.
    Заличаването по механичен начин се установява по следните по-важни признаци:
85.изтъняване или пробиване на хартията (документът се изследва срещу естествен или изкуствен източник на светлина);
86.разместване (разрошване) на хартиените влакна (това се установява с помощта на стереоскопичен микроскоп или с лупа по странично осветление);
87.повреждане гланца на хартията;
88.повреждане на печатните линии и на другите печатни знаци;
89.разливане на мастило или химикал, ако на мястото на заличения текст е написан друг и др.

За заличаване по химичен начин се съди по:
90.изменението на цвета на хартията на мястото на въздействието; нарушаване на целостта на печатните линии и на водните защитни знаци;
91.повреждане на съседния текст;
92.разливането на мастило, когато на заличеното място е написан друг текст и др.

Заличеният текст може да бъде разчетен с помощта на три метода: установяване на фактическата и логическата връзка и последователност между заличения и незаличения текст; установяване съдържанието на негативния образ на заличения текст върху обратната страна на документа; фотографско изследване в инфрачервени лъчи или в меки рентгенови лъчи – при заличаването по механичен начин, и в ултравиолетови лъчи – при заличаване по химичен начин.

Експертиза за разчитане на залети, зацапани или зачеркнати текстове в документи.

    Чрез заливане, зацапване или зачеркване на текст се цели да бъде премахната нежелана част от съдържанието му. Деянието се квалифицира по чл. 319 НК.
    При умишлено повреждане на  документите по посочените начини се засяга обикновено и съседния текст. За маскировка може да бъде залят, зацапан и зачеркнат и друг текст. С посочената подправка не е изключено прикриването на направено преди това заличаване по механичен или химичен начин, на добавка или преправка в текста на документа.

Назначаване на експертизата -  

    Основание е повреждането на документа по един от посочените начини и необходимостта от разчитането.

Обект на експертизата

Целият текст на документа – през първата фаза на изследването, и залетият, зацапаният или зачекнатият – през втората.

    Задачите на експертизата са:
1) разчитане съдържанието на залетия, зацапания или зачекнатия текст (основна задача);
2) установяване дали не е извършено заличаване по механичен или химичен начин, преправка или добавка;
    3) установяване на автора на разчетения текст.

Подготовка.
    Осигуряват се сходни образци за провеждането на експертните експерименти; изпращат се всички материали по делото, които съдържан информация за съдържанието на повредения текст, за използваните методи и средства и др.; израждат се експертни версии за причините и начина на подправка, за използваните за целта средства и др.
Извършванe.
    Експертизата се извършва с помощта на пет метода: цветоотделителна фотография; фотографиране в условията на инфрачервена луминесценция; фотографиране на “просвет”, при косо падаща светлина и чрез използване на абсорбционни и интерферентни филтри; микроскопско изследване; контакто-дифузно копиране.
    При извършване на експертизата трябва да се спазва изискването за използване на недескруктивни методи и средства, за да се запази възможността за допълнителна, повторна или комплексна експертиза. Такива са фотографско изследване, изследване в инфрачервени лъчи, изследване на релефното изображение на гърба на документа, микроскопско изследване.
    Деструктивни методи са физическите и химическите.

Експертиза за установяване на добавки в документи. Експертиза за установяване на преправки в документи.

Експертиза за установяване на добавки в документи.

    С внасянето на добавки (дописване не по установения ред на отделни изречения, думи, части от думи или цифри) се променя съдържанието на документа в интерес на автора на подправката. В зависимост от характера на документа – официален или частен, престъплението е по чл. 308 или по чл. 309 НК.

Назначаване на експертизата

    Обикновено основанията са безспорни – наличие на признаци на добавка или на съмнение за добавка. Най-често се назначава еднолична еднородна експертиза.

    Обект на експертизата

    Целият текст на документа, а не само частта с предполагаемата добавка.

    Задачите на експертизата са четири:
1) има ли добавка в документа;
2) кой е автор на добавката, респ. на коя пишеща машина е направена; 3)дали добавеният и основният текст са написани от едно и също лице или на една и съща машина;
4) дали добавеният и основният текст са написани приблизително по едно и също време.
Подготовка

    Осигуряват се необходимите технически средства и достатъчно образци на добавката; пишещите средства и материалите, за които има данни, че са използвани при написването на основният или на добавеният текст. Голямо значение имат вторите екземпляри или ксероксните копия на документа, направени непосредствено след издаването му.

Извършване

    Използват се следните методи: визуално и микроскопско изследване с малко увеличение; изследване в ултравиолетови лъчи; цветоотделителна фотография; фотографиране в ултравиолетови и инфрачервени лъчи, а в някои случаи и в меки рентгенови лъчи; хартиена и тънкослойна херматография; сравнително изследване с другите екземпляри на документа.
    При решаване на първата задача – установяване на факта на добавката – се вземат под внимание три групи признаци:
93.топографически признаци – достатъчни са за мотивиране на категоричен извод, освен ако добавката е била замислена предварително при съставянето на документа. Характерни топографически признаци са: нарушаване на общата топографическа конфигурация на текста; нарушаване на първичния интервал между редовете; намаляване на размера на свободното поле вляво и вдясно; изкривяване на редовете; намаляване интервала между думите; различия в интензивността на оцветяването и др.;

94.почеркови признаци, респ. признаци на машинописния текст – имат значение не само, когато добавката от друго лице или с друга пишеща машина, а и когато това е направено то същото лице или машина. Поради различието във времето, а често и в пишещия прибор или в лентата на пишещата машина допълнително написаният текст обикновено съдържа достатъчно признаци за установяване на добавката;

95.признаци на писмената реч – показват фактическата и логическата непоследователност или противоречивост между основния и добавения текст. Възможно е да се появят лексически и граматически грешки.

Експертиза за установяване на преправки в документи.

    С преправките се цели да се измени съдържанието на документа в желаната от автора насока. Обикновено обект на преправки са “най-удобните” букви и цифри. За прикриване на преправката, когато тя е нарушила смисловото съдържание на документа, може да се направи добавка. В този случай се извършва само една експертиза.
    Най-подходящи за преправка са цифрите 1- на 4 или на 7, цифрата 0 – на 9 или на 6, цифрата 3 – на 8 или на 5, буквата о – на а или д и др. За разлика от цифрите буквите и буквените елементи не са в същата степен удобни за преправяне. Сериозна бариера тук е смисловото съдържание. Поради това се преправят повече едносрични думи, предлози и съюзи и се добавят отделни думи или части от думи за избягване на получилото се логическо и смислово противоречие. В зависимост от характера на документа – официален или частен, престъплението е по чл. 308 или по чл. 309 от НК.

Назначаване на експертизата.

    Основание е видима или предполагаема преправка, логическо несъответствие в текста, както и различието между съдържанието на оригиналния документ и на копията.

    Обект на експертизата

    Частта от текста или цифровото писмо, в която има преправки. Но изследването на непосредствения обект винаги се предшества от изследване на целия текст.

    Задачите, които се решават са четири:
1) извършена ли е преправка и какво е било съдържанието на преправения текст (има ключово значение) ;
2) дали автор на преправката е конкретно определено лице;
3) от едно и също лице ли са написани преправеният и останалият ръкописен текст;
4) дали първоначалният и преправеният текст са написани по едно и също време.

Подготовка.

    Включва осигуряване на образци от предполагаемия автор на преправката и от лицето, което е написало ръкописния текст или цифровото писмо, както и съответните пишещи средства, когато това е възможно. Необходимо е да се осигурят и всички материали по делото, свързани със задачите на експертизата.

Извършване.

    Използват се различни методи: микроскопски; изследване в ултравиолетови и инфрачервени лъчи; цветоотделителна фотография; сравнително изследване на отделните екземпляри от документа.
    Основната задача – установяване на факта на преправката се извършва с помощта на три вида признаци:

96.почеркови – имат значение независимо дали преправката е извършена от лицето, написало основният текст, или от друго лице. Различията в условията и в психологическата нагласа обикновено обуславят и различия в признаците;

97.признаци, отразяващи различията на използваното пишещо средство и интензивността на оцветяването – тук си казват думата и изменените условия;

98.топографически признаци – не се проявяват винаги, а само ако преправката е нарушила привичното разстояние и обичайното разположение на буквите и цифрите в документа. За да се маскира преправката понякога се маскират съседни букви и цифри. Така се появяват нови признаци – надебеляване на щрихите, различие в интензивността на оцветяването им и др. Те първи ориентират за мястото на преправката.