Право

Експертиза на материалите на документа. Експертиза на изгорели документи. Експертиза на текстове, написани с невидими мастила. Експертиза за установяване временаписването на документа.

Експертиза на материалите на документа

    Под материали на документи се разбира няколко вида обекта – хартията; мастилото; пастата на химикалката, с която е написан или подписан текстът; багрилото на отпечатъците от печати или щемпели; багрилото на лентата на пишещата машина; моливните щрихи; щрихите на флумастер или туш; отпечатъците от индиго.

Назначаванe.

Не е идентификационна експертиза. В резултата на изследването може да се определи само груповата принадлежност на обекта.

    Обект на експертизата.

Документът (общ обект) и съответното хартията, мастилените щрихи и т. н.

    Задачите са за установяване на:
1) вида на хартията или вида на пастата на химикалката, респективно мастилото;
2) дали два или повече документа са написани на един и същи вид хартия;
3) дали хартията от всички страници на документа (например студентски или ученически книжки) е от един и същи вид;
4) дали разкъсаните части хартия са от един лист и др. Аналогични са задачите, свързани с останалите материали на документа.

Подготовка.

    Осигуряват се достатъчно образци от предполагаемия вид хартия, мастило и др., както и стандартните образци от съответните обекти. Изпращат се и всички материали по делото, които имат отношение към обекта и задачите на експертизата. Целта е да се направят експертни експерименти във връзка с поставените задачи.

Извършване.

    Експертизата се извършва в специализирана лаборатория. За определяне на груповата принадлежност на хартията се изследват структурата и съставът чрез използване на микроскопски, физически и химически методи. Най-напред се определят физическите свойства на хартията – нейната дебелина и плътност, цвят и прозрачност, степента на гладкост, наличието или липсата на водни знаци и др. прави се също количествен и качествен анализ на хартията, и по-конкретно на влакнестата маса, на лепилните и минералните вещества и на оцветителите.

    Щрихите от химикалки се изследват с метода на тънкослойната хроматография (за установяване цветовите особености) и с помощта на спектрофотометрични методи (за установяване вида на багрилото на пастата на химикалката). Използва се и луминесцентния анализ.

    Аналогичен е подходът и при изследване на останалите материали – моливните щрихи, щрихите от флумастер, лепилата. И тук най-често се използват спектрофотометричният метод, луминесцентният анализ, микроскопските методи; химическите и физико-химическите методи.

Експертиза на изгорели документи.

    С назначаването на експертизата на изгорели документи могат да се постигнат едновременно две цели -  да се установи съдържанието на документа и да се “възстанови” изгорелият документ.

    Експертизата на изгорели документи е пряко зависима от степента на изгаряне. Когато температурата е била висока (500 С) и в резултат на това е настъпило разпадане (т. нар. опепеляване) на хартията, годен обект за изследване няма. При по-ниска температура (200-250 С) изследването е възможно, но резултатът от експертизата зависи от качеството на огледа и от умението да се изземват изгорели документи. Под въздействието на високата температура настъпват големи изменения във физико-химичните свойства на хартията. Затова преди изземването документът трябва да се укрепи чрез овлажняване с водни пари и с 10-20 процентен разтвор на глицерин във вода, чрез покриване на документа с прозрачен желатинов слой, получен от горещ разтвор на желатин, и др.

Назначаване.

    Основания са намерените при огледа или претърсването изгорели документи, за които може да се предполага, че имат значение за разследването.

Обект на експертизата е изгорелият документ.

    Задачите са:
1) да се установят видът на документа по текста на бланката, номерът и датата на издаването му, данните за издателя и съдържанието на изображението от печат или щемпел;
2) да се разчете съдържанието на документа;
3) да се установи дали изгорелият документ е оригиналният екземпляр, или е копие;
4) да се установи има ли поправки и в какво се изразяват

Подготовка.

    Чрез експериментално изследване на предполагаеми бланки, формуляри и др. документи, написани с подобно мастило или химикалка, може да се улесни разчитането и да се намерят най-подходящите способи и средства за целта. Освен това по време на подготовката се вземат допълнителни мерки за укрепване на документа, за пренасянето и съхраняването му. Заедно с протокола от огледа или претърсването, на експерта се изпращат данни за обстоятелствата, при които е намерен изгорелия документ, и всички други материали, които са от значение за изследването.

Извършване.

    Експертизата се извършва лабораторно. Разчитането зависи от състава на хартията, от вида на багрилото и от степента на изгаряне. Най-устойчиви на висока температура са графитът и минералните вещества в хартията. По време на изследването се използват различни методи и средства: фотографиране в инфрачервени лъчи; фотографиране под косо осветление; цветоотделителна фотография; изследване в ултравиолетови лъчи; визуално изследване на обратната страна на документа в пряка и косо падаща светлина; изследване в муфелна пещ при температура около 500 С.

Експертиза на текстове, написани с невидими мастила.


    Рядко срещана експертиза. Групата на т. нар. невидими мастила е много голяма: химически реактиви, сокове от плодове и зеленчуци, разтвори на вещества от органичен и неорганичен произход, мляко и др. Невидим текст може да бъде написан и без използване  на посочените мастила – релефно.

    При назначаване на експертизата се преценяват по-специално два въпроса: основанията, които налагат извършването й, и условията и мерките, които трябва да се вземат за предпазване на документа от повреждане.

Обект на експертизата е невидимият текст на документа.

    Задачите са три:
1) разчитане на невидимия текст (основна задача);
2) фотографско фиксиране на резултатите от изследването;
3) установяване на веществото (мастилото), с което е написан документът.

Подготовка и извършване.

    Трябва да се осигурят подходящи образци за експертни експерименти (същия вид хартия и предполагаемите вещества и средства за написване на невидимия текст). На тази основа се определят методите и средствата, които ще се използват.
    Методи: луминесцентен анализ; проявяване с прахове; разчитане с помощта на йодни пари; разчитане чрез нагряване и др. Първо обаче се извършва визуално изследване, тъй като е възможно под влияние на протичащите окислителни процеси да е започнало “проявяване” на текста.

Експертиза за установяване временаписването на документа.

    За тази експертиза няма разработена научна методика. Не може да се установи временаписването, нито разликата във времето между два документа.
    Оправдано е назначаването й за установяване на относителната давност на документа, т. е. на периода от време, в рамките на който е съставен документа.

Назначаване.

    Преценяват се два въпроса: основанията, налагащи извършването й, и възможностите за определяне на относителната давност на документа в конкретния случай при конкретните условия.

    Обект на експертизата е почеркът или подписът, цифровото писмо, машинописният текст или изображението на печат или щемпел.

    Задачите са да се установи:
1) относителната давност на документа, т. е. периодът от време, в рамките на който е написан или подписан;
2) едновременно ли са написани отделните части на документа и оригинала и копията;
3) в каква последователност са написани (положени) текстът и подписът или печатът.

Подготовка.

    Трябва да се осигури достатъчно сравнителен материал, който да отразява типичните, а не случайните характеристики на почерка или подписа през съответния период от време. Трябва също така да бъдат изпратени всички материали по делото, които имат връзка с решаваните задачи и представените за използване образци за сравнение.

Извършване.

    Използват се различни методи, които позволяват да се изследва поредността на пресичащите се щрихи на букви от две самостоятелни по значение части на документа; да се установи рецептурният състав на материалите на документа; да се установи годината на издаване на бланката или формуляра, върху който е написан документът; да се изследва спектралната характеристика на пастата на химикала с точност до една година; да се установи времето, респ. периодът, на произвеждане на хартията на документа или мастилото, респ. пастата за химикал; да се установи периодът на проявление на признаците на пишещата машина или на печата (щемпела), отразени в машинописния текст и в отпечатъка от печат или щемпел и др. Изследва се и писмената реч.

Експертиза на следи от ръце (дактилоскопична експертиза).

Дактилоскопичната експертиза е една от типичните криминалистични експертизи. Отличава се с категоричност на изводите и с достоверност на резултатите. Това се дължи на три причини:
1.голяма индивидуалност и устойчивост на следите от ръце и възможността за достоверни изводи, дори и при наличие на част от следа;
2.методика на изследване, позволяваща използването на количествени и качествени методи;
3.лесно и бързо възприемане на резултатите от експертизата и обективни възможности за правилна оценка на експертното заключение.
За първи път експертно изследване на следи от ръце е било признато като доказателство през 1905 г. от Лондонския съд.

Назначаване.

    Назначава се ако са налице три условия:
връзка на намерената следа от ръце с разследваното престъпление; отразяване на достатъчно общи и частни признаци в следата
и възможност за осигуряване на сравнителен материал.

    Обект на експертизата

    Отпечатъците или отливките на иззетите следи от ръце, от ноктевите краища на пръстите или от дланта, а когато отпечатъците или отливките не са годни – фотоснимките на следата.

Задачите са:
1) установяване от кое лице е намерената на местопроизшествието следа (основна задача);
2) дали откритите две или повече следи са оставени от едно и също лице;
3) от кой пръст и от коя ръка е намерената следа;
4) дали следите са оставени при хващане или при докосване;
5) има ли някакви особености на ръката – липса на пръсти, повреди и др.;
6) преди колко време е оставена следата (по тази задача може да се направи само вероятен положителен извод или категорично отрицателно заключение).

Дактилоскопичната експертиза се назначава обикновено в системата на първоначалните следствени действия.

Подготовка.

    Не създава затруднения, защото за сравнителен материал, могат да се използват и материали от дактилоскопичната наказателна регистрация. На експерта се изпраща протокола за оглед, както и всички материали по делото, които имат връзка с експертизата. Задължително сравнителен материал.

Извършване.

    Използват се следните методи: визуално изследване; микроскопско изследване със слабо увеличение; налагане; съвместяване; съставяне на фотографски таблици с графически проекции на разположението на признаците.
    От методическа гледна точка най-правилно е най-напред да се изследват общите признаци: вид на папиларните изображения (примковидни, кръговидни, дъговидни), подвид, размер и т. н. Когато се установи различие в общите признаци експертизата се прекратява. Това е достатъчно основание за отрицателен извод. При съвпадение изследването продължава. Особено голямо значение има разделното изследване. По време на него се откриван частните признаци: части от папиларни линии, начало и край на папиларни линии, мостчета, точки, вилки и др. (според системата от критерии, разработена от френския учен Балтазар, необходимият брой съвпадащи частни признаци за страна с население като в България е 12-13. Уместно се посочва, че като се държи сметка и за наличието на микропризнаци, достатъчно е съвпадението само на 8 частни признака).
    Резултатите от разделното изследване се подлагат на сравнително изследване. Изходна основа е изготвянето на качествени и ясни фотоснимки в мащаб 1:10 на намерената на местопроизшествието следа и на следите – образци за сравнение.
    По метода на налагане фотоснимките на двете следи се поставят е една върху друга и се проследява идентичността на местоположението на откритите частни признаци.
    По метода на съвместяването се съединяват две равни по размер противоположни части на снимката и когато папиларните линии естествено продължават, изводът за идентичност е безспорен.
    По метода на фототаблиците с графическа проекция на местоположението на частните признаци се подлагат на проверка резултатите от разделното и то сравнителното изследване.

    Обикновено заключението на дактилоскопичната експертиза се подкрепя с нагледни таблици и диаграми, илюстриращи съвпаденията, въз основа на които са направени изводите.
    Когато на местопроизшествието са открити следи от ръкавици, експертизата се извършва с цел се идентифицира ръкавицата. Освен това се установява механизмът на образуване на следата.

Експертиза на следи от крака

Назначаване

    Основание за назначаване на експертизата са намерени на местопроизшествието следи от боси крака, от обувки или от чорапи, когато: а) може да се предполага, че се намират във връзка с разследваното престъпление; б) съдържат достатъчно характерни особености; в) има възможност да се осигури необходимия сравнителен материал.
    Обект на експертизата са намерените на местопроизшествието следи, респективно отливки или отпечатъци, а когато са повредени – фотоснимки на следите. Обект на изследване е и “пътечката на следите”.

    Задачите са преди всичко идентификационни:
1) установяване дали намерените на местопроизшествието следи са оставени от конкретно лице, ако следата е от бос крак, от чии обувки или чорапи;
2) дали следите са оставени, от едно или от повече от едно лице, свързани с установяване на груповата принадлежност, определяща пола на лицето, което от своя страна е свързано с изясняване на определени обстоятелства – а) каква е посоката, от която е пристигнало и в която се е оттеглило от местопроизшествието лицето и б) има ли признаци на маскировка или имитация, както и на дефекти на ходенето.

Подготовка.

    Осигурява се сравнителен материал, на експерта се изпраща протоколът за оглед заедно със скиците и снимките на местопроизшествието и на следите, както и другите материали по делото, които имат връзка с експертизата.

Извършване.

В процеса на разделно и сравнително разследване се установяват общите признаци: размер, форма, общи особености на външния релеф и др.и частните -  особеностите на формата, особеностите на разположението на отделните части, относителните размери на детайлите, видът на плетката на чорапите, формата и големината на прокъсванията, особеностите на износването на обувките и др. За настъпила умора и болестно състояние у лицето може да се съди по неравномерното проявление на елементите на пътечката на следите – дължина и ширина на крачката и др. Полът се определя чрез измерване на дължината на крачката и на ъгъла между стъпалото и линията на посоката на движение, а ръстът – по дължината на ходилото (стъпалото), която съставлява 15,8 % от ръста на мъжете и 15,5 % от ръста на жените.
    При изследването няма проблем да се приложат методите на дактилоскопичната експертиза – налагане, съвместяване и фототаблици с графическа проекция на местоположението на частните признаци.

Съдебно-балистична експертиза.

Съдебно-балистична експертиза се извършва при наличието на три предпоставки: специализирана лаборатория; предполагаемото оръжие и опитни експерти.

Назначаване.

Основните въпроси са два: правилно определяне на обекта и на задачите на експертизата и избор на подходящ експерт.

    Обект на експертизата са: оръжието; куршумите и гилзите; намерените на местопроизшествието вторични следи от изстрела; следите от изстрел на местопроизшествието, оставени от огнестрелното оръжие.

    Задачите са:
1) идентификационни (позволяват да се идентифицира оръжието по намерените на местопроизшествието куршуми и гилзи. Макар и сравнително рядко може да се даде отговор и на още един идентификационен въпрос: дали намерените на местопроизшествието съчми са изстреляни от конкретно определено оръжие.);
2) определяне на груповата принадлежност;
3) установяване на определени обстоятелства по делото (годно ли е оръжието да произведе изстрел; възможно ли е да се произведе изстрел без натискане на спусъка; от какво разстояние е произведен изстрелът; от кое място е произведен и в каква посока).

Подготовка.

    Осигуряването на сравнителен материал се извършва от експерта – той именно произвежда експериментални изстрели (от два до три) в специални стрелбища, напълнени с вода (куршумоуловители). Изпращат се протоколите за оглед или претърсване и изземване и всички други материали по делото, които позволяват да се установят условията, при които е намерено и съхранявано оръжието; кога, къде и в какво положение са намерени куршумите и гилзите и т. н.

Извършване.

    Идентификационните задачи могат да бъдат решени при условие, че е осигурено предполагаемото оръжие. В противен случай по намерените куршуми и гилзи се определя само груповата му принадлежност. Необходими са условия за експериментална стрелба.
    Прилагат се едновременно няколко метода: визуално изследване, оптически и фотографски методи, изследване в ултравиолетови и в инфрачервени лъчи, профилографски, експериментален, методите на моделирането и реконструкцията, използване на рентгенови и гама лъчи и др.
    Оръжието може да бъде идентифицирано по изстреляните куршуми и гилзи въз основа на отразените върху тях частни признаци, а именно:
    а) признаци, възникнали при производството на оръжието – отклонения в размера на отделните детайли при сглобяването, заваряването или закалката; различия от стандарта и т. н.;

    б) признаци, причинени от корозията на метала под влияние на влагата или близостта с химични материали и вещества и др.;

    в) признаци, образувани при изстрел – те имат голямо значение и заслужават приоритетно внимание по време на изследването;

    г) признаци, причинени от замърсяване на оръжието;

    д) признаци, които са се появили вследствие на почистването, ремонта, замяната и сглобяването на отделните части.

    Голямо значение имат и общите признаци. Всяко оръжие принадлежи към определен калибър с характерните за него общи признаци – брой на нарезите на цевта, дълбочина, ширина и наклон на нарезите и др.

    Установяването на груповата принадлежност на оръжието по намерените куршуми и гилзи, съчми, ловни куршуми, тапи и междинни картончета обикновено предхожда идентификационните задачи.

    Сред обстоятелствата, които могат да бъдат установени, голямо значение има задачата за определяне на мястото на изстрела. Мястото на изстрела се определя като се изхожда от две точки, които са достатъчно отдалечени една от друга, например стъклени или други прегради, през които е преминал куршумът. По тях се установява посоката, а на тази основа и мястото, от което е произведен изстрелът. Данни за посоката на изстрела могат да се черпят от входния и от изходния отвор, както и от вторичните следи.  

    Установяването на разстоянието, от което е произведен изстрелът, е възможно, при условие че са открити вторични следи от изстрела. Последните се образуват от упор или при изстрел от непосредствена близост. По време на изследването се държи сметка за факторите, от които зависи образуването на вторичните следи – вида на оръжието, калибъра на патроните, свойствата на барутния заряд, съпротивлението на преградата и др. При ловното оръжие се съди по диаметъра на разсейването на съчмите и се тръгва от резултатите от експертните експерименти.
    Времето на изстрела може да се определи в границите на 10-12 часа след изстрела. Съди се по миризмата на барутните газове и др.

    Годността (техническото състояние) на оръжието за стрелба се установява по три начина:чрез експериментална следа; чрез установяване годността на отделните части на оръжието и на взаимодействието между тях; по наличието или липсата на следи от изстрел в канала на оръжието.

    Установява се също и ударната сила на куршумите (съчмите), като се изследва тяхната скорост и ускорение с помощта на специално предназначени за целта уреди.

    Когато е необходимо, може да се определи и пробивната сила на куршума. Това става експериментално с променяне на разстоянието на изстрела и плътността на преградата.

    По експертен път, с помощта на експерименталния метод, може да се установи дали е възможно произвеждането на изстрел без натискане на спусъка

Следствени и съдебни версии. Видове версии в наказателното производство.

    Криминалистична тактика – система от знания на тактическата организация на разследването, подготовката и извършването на следствените действия и за избора на най-рационалния вариант на поведение на компетентния орган в наказателното производство. Основана е на закона, криминалистичната теория и практика, на логиката и психологията. Тя съдейства за правилното решение на възпитателните задачи на наказателния процес, за обективното и разностранно събиране и оценка на доказателствените материали по делото  и за своевременно установяване на причините и условията за извършване на престъплението.

    Тактически способ – установен в теорията и практиката подход на най-рационално действие или поведение с оглед най-правилното решение на конкретни задачи при съществуващите конкретни субективни и обективни условия. Трябва да отговаря на изискванията за законност, научна обоснованост, вариантност и следствена (съдебна) етика.
    Видове:

а) в зависимост от приложението им в практиката – с по-широк обхват на приложение (установяване на психологически контакт, реконструкцията и др.) и с ограничен обхват (това са способи свързани с извършване на отделните следствени действия – детайлизация на разпита, провокиране положителните качества при разпита и очната ставка и др.)

б) в зависимост от мястото им в предварителното и съдебното производство – тактически способи, свързани с общата организация на предварителното производство (използване на обществеността и др.); тактически способи, използвани главно в предварителното разследване (статичен и динамичен оглед); тактически способи, свързани с отделните следствени действия; тактически способи, използвани в съдебното следствие (кръстосаният и шахматният способ на разпит и др.)

в) от гледна точка на задачите на разследването – тактически способи, използвани преимуществено за събиране на доказателствени материали и тактически способи за проверка на доказателствените материали.

г) в зависимост от характера на научните знания, върху които почиват – криминалистични (кръстосан и шахматен способ на разпит и др.); психологически (активизиране положителната нагласа у разпитвания и др.); логически и смесени.

д) от гледна точка на нормативното им закрепване – такива извън НПК и такива, включени в разпоредбите на НПК (способи относно разпит на обвиняемия, разпит на свидетеля, огледа, претърсването, разпознаването и др.) Една част от посочените “процесуални” тактически способи са задължителни, докато другите се прилагат по преценка на следователя.

    Тактически правила – изведено от теорията и практиката незадължително изискване или предписание за извършване на определена дейност по подготовката и провеждането на следствените действия – примерно за изземване на микроследите, следите от ръце и от оръдия за взлом заедно с обекта, когато това е възможно.

    Тактическа комбинация – определено и строго целенасочено съчетание от следствени действия или тактически способи за решаване на конкретни задачи на разследването при определена следствена ситуация. Тактическата комбинация бива два вида – обикновена (отнася се до провеждането на едно следствено действие и се състои само от тактически способи) и сложна(комбинация между следствените действия).


Следствени и съдебни версии. Видове версии в наказателното производство

Понятие и същност

    Думата версия има латински произход (versio) и означава един от възможните начин за интерпретиране на даден факт. По своята логическа природа версията е разновидност на хипотезата, която е гръцка дума (hupothesis) и означава предположение, което човек прави за нещо възможно или невъзможно и от което извлича следствие.

Следствената версия е едно от възможните обяснения на събитието на престъплението като цяло или на отделни негови елементи.
    Следствената версия дава възможност за:
1) откриване;
2) обясняване и
3) доказване на неизвестни факти и обстоятелства по делото, както и за
4) установяване на някои процеси, явления и закономерности, които не влизат в предмета на доказване по чл. 82 НПК.
Следствената версия по своята логико-познавателна същност е едно от средствата за установяване на обективната истина по определено дело.

Версията може да се определи като основано на данните и опита предположение за разследваното престъпление и свързаните с него обстоятелства с цел да се изяснят неизвестните факти и да се съберат необходимите доказателствени материали по делото. Т. е. те е един от основните познавателни методи при разследването.
Версията се изгражда и проверява, когато тези въпроси нямат отговор и когато следователят (съдът) не разполага с необходимите доказателства, а събраните данни са непълни или противоречиви.

. Логико-познавателната същност на следствената версия е вид хипотеза, която битува в конкретно съдебно производство, но приликите между следствената версия и хипотезата са дотук. Различия между следствената версия и хипотезата:

    1) Различия в основанията, мотивиращи изграждането им: следствената версия се изгражда за нуждите на доказването, а хипотезата – за нуждите на познанието.

    2) Различават се и по отношение на задачите, които решават;

    3) Различават се по отношение методите за проверка: следствените версии могат да се проверяват единствено и само с предвидените в НПК способи и средства за събиране и проверка на доказателствата, изрично изброени в чл. 116 НПК.

    4) Различават се по отношение времето за съществуването им: следствената версия съществува само в рамките на наказателното производство, а хипотезата обслужва нуждите на конкретно познание и не е ограничена в съществуването си от времевия фактор.

    5) Различават се по отношение същността им:
         а) Хипотезата е основаната на анализа на фактическите данни оценка за възможното съществуване на определени факти, процеси и явления в природата и обществото, които не могат да бъдат обяснени със съвременните научни теории, методи и средства.  
        б) Подобно на съдебната идентификация и хипотезата е една от формите на познание на света.
        в) Нуждата от хипотеза възниква, когато е неясна връзката между определени факти и обстоятелства от обективната действителност, а нуждата от следствени версии възниква, когато е неясна или неизвестна връзката между отделните елементи от събитието на престъплението. Следователно нуждата от следствени версии и основанията за изграждането им са свързани с две групи обстоятелства: 1) нуждите на познанието; 2) нуждите на доказването по конкретно престъпление.

Версиите се изграждат на две основания: потребностите на познанието (създават предпоставки за постигане на по-голяма разностранност и пълнота на постъпващата информация; осигуряват своевременност, а оттук и необходимата на разследването бързина и ефективност) и потребностите на доказването (позволяват да се откриват и изземват различни видове следи и други веществени доказателства, да се обогатят показанията и обясненията чрез изясняване на почиващи на версиите въпроси).

    Версиите се изграждат на основата на четири вида източници:

а) процесуални източници – следи и други веществени доказателства; показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия; резултатите от разпознаването и от следствения експеримент; експертното заключение; резултатите от огледа, претърсването и изземването.
б) извънпроцесуални източници – данните от материалите на оперативноиздирвателните органи; съобщенията на обществеността; сведенията от средствата за масова информация и др. Основен източник без съмнение са данните от материалите по делото. Източник на версии са както преките, така и косвените доказателства, отрицателните и положителните факти.
в) практиката – опитът от практиката се използва главно за изграждане на т. нар. типични (типови) версии. В този случай се прилага методът на аналогията.
г) интуицията – мотивирано от знанията, опита и спонтанната творческа способност на следователя предположение за някакъв факт или група факти, свързани с разследваното престъпление, което се включва за проверка като версия.
Стадии на изграждане на следствени версии.

Следствени версии могат и трябва да се изграждат през целия процес, през цялото време на наказателното производство, поради тази причина е оправдано името съдебни следствени версии.
Фазите:
1. Отделяне на фактите и обстоятелствата, имащи вероятно отношение към изследваното обстоятелство;
2. Отделяне на факти и обстоятелства, намиращи се в причинно-следствена връзка с изследваното обстоятелство;
3. Изграждане на обосновано вероятно обяснение на връзката между известните факти и обстоятелства и изследваните обстоятелства;
4. Формулирането на следствената версия, респективно предположението, представляващо основата на версията, извеждане на последствията от версията

В рамките на изграждането на следствени версии намират приложение всички абстрактни методи: индукция; дедукция; анализ; синтез; аналогия (особено при типичните следствени версии).

Тактически изисквания при изграждането на следствените версии:

За обоснованост – предполага изграждане на версията на базата на достатъчно и разностранни по характер данни по делото и фактическа и логическа връзка и зависимост между тях
Следва да се изграждат множество версии, понеже процесите и явленията от обективната действителност имат многообразно проявление и отразяване във връзка със събитието на престъплението.
Надеждност на следствени версии – да се даде обективно вярно обяснение на събитието на престъплението или на отделни негови елементи;
Следствени версии трябва да са конкретни – в непосредствена връзка със събитието на престъплението или с отделни негови елементи;
Следствени версии не трябва да съдържат и вътрешно противоречие, трябва да има съгласуваност между общи и частни следствени версии;
Реалност – изразява се в съобразяване на версиите с обективните възможности за проверката им при съществуващите условия;
Задачите на разследването и изискванията на тактическата организация налагат построяването на повече от една версия за едни и същи факти и обстоятелства по делото.

Проверка на следствени версии.

Следствени версии трябва да се проверяват в закономерна логическа последователност. Следва де си извърши едновременна проверка на няколко следствени версии. От всяка следствена версия по време на проверката следва да се изваждат всички произтичащи от нея следствия и да се обясняват всички обстоятелства относно причината, която ги е породила. Проверката на следствени версии следва да се извърши на базата на цялата събрана до момента доказателствена информация.
Следствени версии следва да се счита проверена и доказана само в случая, когато нито един факт или обстоятелство не и противоречат. Следователно проверката на следствени версии предполага логическо доказване, съществуват:
        1) пряко логическо доказване: изводът за истинността на версията е направен непосредствено от изучаването на събраните по делото доказателства, които потвърждават изведените от версията факти.
        2) косвено логическо доказване: изводът за истинността на версията е основан на опровержението и изключването на всички следствени версии – освен една, която се признава за достоверна, истинна/ правилна.

В практиката има спор кои версии следва да се проверяват: всички или най-перспективните. ВС: при разпит на свидетели следва да се проверяват всички версии, а не само най-вероятните. В тази връзка следва да се посочат още две тактически правила при проверка:
1) следва да се проверява многостранно всяка една от следствени версии, т.е. многостранен характер на проверката;
2) следствени версии трябва да се проверяват по възможност едновременно. Само многостранната и едновременна проверка може да гарантира обективност и пълнота на изводите.

Значение на следствените версии.

Те са:
1) основна форма на абстрактно познание по конкретно разследваното престъпление;
2) основна логическа предпоставка при планирането на разследването и по този начин заместват незнанието с едно предположително обяснение.

Класификация на версиите – деленето на версиите е условно. Те винаги са във връзка и зависимост помежду си и при изменение на източниците, върху които почиват, и за нуждите на познанието и доказването, могат да се трансформират от един вид в друг

Видове следствени версии:

1.Според предмета на доказване: общи и частни.
    1) общи следствени версии: съдържат едно вероятно обяснение на престъплението като цяло, на съвкупността от фактическите обстоятелства, образуващи предмета на доказване по конкретно дело.
    2) частни следствени версии: съдържат едно вероятностно обяснение на произхода и връзката на отделните факти и обстоятелства от събитието на престъплението: време/място на извършване; използвани оръдия за извършване на престъплението, мотив на престъплението и др.

2. В зависимост от характера на обяснението: типични и конкретни. Тази класификационна система е спорна в литературата, посочва се че дублира делението на общи и частни следствени версии. Проф. Цеков и др. – това деление на типични и конкретни има своето значение.
    1) типичните версии: се изграждат само въз основа на данни за характера на престъплението, те имат много кратък период на съществуване, който се отнася към първоначалния период на разследването, в който има информационен дефицит. Типичните версии са една от логическите предпоставки за изграждане на общите версии. При типичните версии обяснението на неизвестните факти и обстоятелства се извършва въз основа на изводи, направени при изучаването на практическия опит в следствената и съдебната практика по конкретни дела.
    2) конкретните версии:се отнасят до единични факти и обстоятелства също в първоначалния етап на разследването, но могат да бъдат продължени по време и в последващия етап на разследването, ако дотогава не е намерено вероятностно обяснение на отделни факти и обстоятелства.
    Изграждането на типични и конкретни следствени версии има значение по отношение подбора на първоначалните и неотложните следствени действия. Изграждането на тези видове версии дава възможност да се изберат следствени действия, които биха донесли максимално количество доказателствена информация.

3. В зависимост от субекта, който ги изгражда – версии на прокурора; следователя/респ. органа на дознание; пострадалия от престъплението; обвиняемия и неговият защитник; свидетеля; експерта. Спор съществува следствените версии дали могат да се изграждат от обвиняемия и неговия защитник, свидетеля и експерта с оглед функциите им в наказателното производство.
            1) Според процесуалистите субект могат да бъдат само органи, които осъществяват функциите по ръководство и контрол на процеса.
            2) Друго становище на криминалисти: не може да бъде ограничаван процеса на познание и обективната истина да се разкрива само от органа, осъществяващ функцията по ръководство и контрол на процеса. А и НПК дава възможност за участие, т.е за извършване на определени действия от страна на обвиняемия и неговия защитник при разследване на конкретното престъпление.
            3) По отношение на изграждането на следствени версии от експерта – не може да изгражда такива: не е нито страна, нито субект в процеса, не защитава ничии интереси, а е призован да замести съда, тъй като притежава специални знания в областта на науката, техниката и занаятите. Експертът може да изгражда следствени версии само по отношение обекта и задачите на възложената му експертиза.
            4) Свидетелят: също би следвало да се изключи от кръга субекти, които биха могли да изграждат следствени версии. Неговата задача е да даде показания за това, което е възприел/което му е известно във връзка с разследваното престъпление. Всяко изграждане на следствени версии от свидетеля би довело до деформиране на свидетелските показания, тяхното опорочаване и изключване от системата на доказателствата по делото.

4. Следствени версии според обекта: следствени версии за обекта на престъплението; следствени версии за субекта на престъплението; следствени версии за обективната страна на престъплението (форма на изпълнителното деяние); следствени версии за субективната страна на престъплението( форми на вина). Обикновено най-много версии се изграждат за обективната страна на деянието, тъй като неизяснените факти  и обстоятелства в това отношение са най-много.


5. Издирвателни следствени версии за установяване и проверка на обстоятелства, свързани с личността на извършителя на престъплението. Според някои автори това са част от версиите относно субекта на престъплението. Издирвателните обаче имат самостоятелно значение.

6. В зависимост от етапа на предварителното разследване версиите биват
първоначални (почиват на по-малко източници и трудностите при изграждането им са по-големи) и последващи (почиват на по-достоверни източници).

7. В зависимост от фазата на наказателния процес версиите биват следствени и съдебни, а с оглед на задачите за решаването, на които са изградени – експертни, оперативноиздирвателни и версии за събиране и проверка на доказателствата по делото.
    Съдебните версии притежават редица особености в сравнение със следствените:
а) изграждането на проверката им става в обстановка на цялостно разгръщане на  основните начала на наказателния процес, широко участие на обстоятелствеността и активно съдействие на другите участници в наказателното производство;
б) почиват на по-богати и по-разнообразни по характер източници;
в) изграждането и проверката им протича в несравнимо по-кратко време и при по-голяма интензивност на разследването;
г) налице е т. нар. колективност и публичност при изграждането и проверката на версиите и оттук – основаването на версиите повече идеи и аргументи;
д) по-ограничени, отколкото в предварителното производство са възможностите за използване на сетивната форма на познание и др.
    Между следствените и съдебните версии има приемственост, като обективна основа за това е единния наказателен процес.
    В съдебното производство версиите са пряко свързани с ясно очертаните през тази фаза функции по обвинението и защитата. Затова те могат да бъдат обединени в две основни групи – обвинителни и оправдателни версии

Организация на предварителното разследване и на съдебното следствие. Планиране на предварителното разследване и на съдебното следствие.

Тактическа организация на разследването

Същност.

Няма единство в Теорията по отношение същността на тактическа организация на разследването: Под тактическа организация на разследването следва да се разбира съвкупността от процесуални и други действия на компетентния орган във връзка с решаването на задачите по предмета на доказване и осигуряването на тактически и организационно-технически условия за правилно и законосъобразно провеждане на разследването.

Тактическа организация на разследването представлява система от знания и дейности за ефективно протичане на разследването и на отделните следствени действия с цел да се постигне изчерпателност и оптимална разностранност и обективност при събирането и проверката на доказателствените материали по делото; своевременно осигуряване на необходимите за разследването сили и средства, човешки и материални ресурси и тяхното правилно разпределение; оптимални условия за използването им; взаимодействие с другите правозащитни организации и с обществеността; максимално информационно осигуряване на разследването; правилно вътрешно разпределение и организация на общата следствена работа и създаване на предпоставки за конкретна превантивна дейност.

    Тактическата организация почива на сравнително широки основи – НПК и процесуалната организация на разследването, криминалистичната тактика, научната организация на труда и прокурорско-следствената и съдебната практика.
    Тактическата организация не бива да се отъждествява с криминалистичната тактика. Тя не е идентична и с планирането. Тактическата организация е по широка по обхват, защото решава по-разностранни задачи. Тя се отнася не само до стадиите на разследването, но и до цялото предварително и съдебно производство. В същото време планирането и тактическата организация се намират в органическа връзка и зависимост. Осъществяването на планирането не е възможно без добра тактическа организация на разследването, както и тактическата организация би била непълноценна без задълбочено планиране.
В зависимост от ролята й при събирането и проверката на доказателствените материали тактическата организация може да се раздели на две части:
а) тактическа организация в тесния смисъл на думата – обхваща планирането, следствените и съдебните версии, тактическите способи и правила и тактическата комбинация. Те трябва да се използват не изолирано, а като свързана с особеностите на конкретното дело система от знания.
б) тактическа организация в широкия смисъл на думата – пряко обслужва дейността по събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. Тя включва още: връзката и взаимодействието с прокурора, оперативноиздиравателните и експертните органи; връзката и взаимодействието с обществеността; организацията на разследването от група следователи; организация на следствените действия по делегация; общата организация на следствената работа.
Тактическа организация на разследването решава следните задачи:
1) осигуряване на достатъчно време за подготовка и извършване на отделните следствени действия;
    2) осигуряване на условия за конкретна превантивна работа;
    3) планиране на общата следствена работа.

Тактическа организация на предварителното производство – във фазата на предварителното производство нуждата от използване на тактическата организация за решаване на въпросите в хода на разследването е най-голяма. Тя се изразява в:
4.първо – в осигуряване на необходимите за разследването сили и средства, човешки и материални ресурси;
5.второ – в осигуряване на най-рационално разпределение и разположение на силите и средствата при конкретната обстановка по делото;
6.трето – в създаване на оптимални условия за използването им;
7.четвърто – в създаване на условия за взаимодействие с другите правозащитни органи и с обществеността;
8.пето – в създаване на максимално благоприятни условия за информационно осигуряване на разследването. Освен необходимата научна литература и нормативните актове се осигуряват сведения и за условията, при които са формирани показанията на свидетелите очевидци, за контрола и охраната на собствеността, за взаимоотношенията на обвиняемия и за поведението му след извършване на престъплението. Особено голямо значение имат данните за т. нар. криминалистична характеристика на престъплението;
9.шесто – в организацията на разследването от група следователи. Поради липсата на нормативна уредба тактическата организация дава отговор на редица въпроси за: професионално-деловите качества на следователя (специализация по съответния вид дела и др.); изискването за сходна характерова нагласа и професионален опит за колективна работа; формите на взаимодействие; формите за размяна на информация;
10.седмо – в подготовката и извършването на следствените действия по делегация.

Тактическата организация и общата следствена работа – тактическата организация улеснява решаването на някои основни въпроси като:
11.осигуряване на достатъчно време за разследване по всяко дело. Това може да се постигне чрез своевременно започване на разследването при спазване на изискваният на чл. 200 НПК, по силата на който “следователят е длъжен да започне необходимите следствени действия веднага след като образува или приеме образуването от прокурора предварително производство” и др.
12.правилно разпределение на времето между отделните дела, като се държи сметка за същността и обема на работа по подготовката на следствените действия, за взаимодействието с оперативноиздервателните и експертните органи, с прокурора и обществеността, за необходимостта от периодична критична оценка на насоките на разследването и ефективността на планираните следствени действия и др.
13.проучване на подзаконовите нормативни актове, които уреждат съответните обществени отношения, обект на престъпно посегателство, и осигуряване на необходимите тактически средства и материали за нуждите на разследването и за предотвратяване на престъпленията;
14.планиране на общата следствена работа;
15.осигуряване на резерва от време за извършване на неотложните следствени действия, които могат да възникнат по отделните дела;
16.създаване на условия за конкретна превантивна работа по всички висящи дела и пълноценно привличане на обществеността в борбата с престъпността.
Тактическа организация на съдебното производство – законодателят е предвидил по-изчерпателна нормативна уредба в сравнение с предварителното производство. Указано е кога започва съдебното следствие (чл. 274 НПК), в каква последователност се разпитват свидетелите (чл. 278 НПК) и др.
Тактическата организация на съдебното производство се отличава значително от тази на предварителното производство. Трябва да се подчертаят преди всичко различията в продължителността на основните стадии. Голямо е отражението на основните начала, и по специално на началото на публичност и състезателност. Специфични въпроси възникват при организиране на съдебно-следствените действия, които не могат да бъдат извършени в съдебната зала – съдебният оглед, следственият експеримент, разпитът на подсъдимия и на свидетелите на територията на местопроизшествието.

Планиране на предварителното разследване и на съдебното следствие

Същност на планирането: мисловна логическа дейност, по време на която въз основа на наличните данни и изградените следствени версии, компетентният орган (следовател; прокурор; съд) определят дейността, способите и средствата, които трябва да се използват в процеса на разследване на конкретното престъпление. Планирането е целенасочена, конкретна следствена или съдебна дейност, която има абстрактен характер и специфично предназначение. Планирането от познавателна гл.т. е мислено отражение на собствените (на следователя)  действия за изясняване на обстоятелствата по делото и за решаване на други задачи на разследването. Не бива да се свързва само с осъществяването, реализирането на процесуално-следствените действия, представляващи способи за събиране и проверка на доказателствата. Планирането осигурява конкретна връзка в диахронен план след всеки по-значителен приток на информация, с който се създава проблемна конфликтна следствена ситуация. При планирането се осъществява аналитично, синтезно и сравнително изследване на данните по делото и въз основа на тези данни и на следствените версии предвиждане действията на отделните участници в процеса и свързаните с тези действия – контрадействия на следователя и съда. Планирането има подчертано познавателна същност, но следва да се реализира в предвидените в НПК условия и време. Въпреки че се реализира по конкретно наказателно дело, планирането има прогностичен управленски характер и предполага комплексно изучаване на причинно-следствените връзки между известните факти и обстоятелства по делото.
    Според някои автори (проф.Цеков): планирането е един от основните криминалистични методи, които се използват за откриване и изследване и доказване на обективната истина в наказателния процес.
По-правилно (Беленски): планирането означава да се разработи един оптимален модел на дейността на следователя във връзка с разследване на конкретното престъпление.Планирането обединява в едно задачите на разследването и способите и средствата за решаване на тези задачи.

Планирането е преди всичко целенасочена мисловно-логическа дейност, с която се определят процесуалните и криминалистичните способи и средства за разследването по конкретното дело. То има прогностичен и управленски характер - с планирането се създава оптимален модел на работа на следователя и на съда за решаване на текущите и крайните задачи на разследването. Планирането се изразява в циклично протичащи етапи на аналитично и сравнително изследване на известните факти и обстоятелства, предполага анализ и оценка на данните и версиите, които се отнасят до разследваното престъпление. Планирането следва да се различава от методиката на разследване на съответния вид престъпления, защото тя дава само общ (типов) отговор на въпросите, а планирането – на възникналите въпроси по конкретното дело. Планирането се различава и от версиите – различна е служебната им роля при разследването. То не бива да се отъждествява и с организацията на разследването – тя обхваща по-широк и по-разнообразен кръг от въпроси.

Отграничения:

1. Планирането на разследването следва да не се бърка с методика на разследването на отделните престъпления. Методика на разследване на отделните видове престъпления(МРОВП): по-широка система от знания, обобщаваща следствения и съдебен опит във връзка с разследването на отделните видове престъпления, а не на конкретно престъпление. МРОВП и планирането се отнасят като цяло към част - планирането съпътства цялото наказателно производство, не само предварителното разследване.
2. Планирането се различава от организация на разследването (ОР). ОР обхваща по-широк кръг тактически въпроси и решава по-широк кръг задачи, отнася се до неограничен брой видове престъпления. Планирането и ОР също се отнасят като част към цяло. ОР осигурява необходимите условия, средства (включително и материално-технически средства( и най-благоприятните връзки за протичане на процеса на доказване. ОР създава възможност за единство и взаимодействие с оперативно-издирвателните органи, финансово-ревизорни, експертни органи, с обществени организации във връзка с по-бързото и обективно протичане на разследването. Планирането има значение главно за определяне на посоките на предварителното разследване.
Планиране
Методика
1. дава отговор на въпросите, решавани по конкретно дело;
1. може да се използва като една от общите предпоставки на планирането;
2. е мостът, по който минава всяка частна методика;
2. методиката е една обща програма за работа въобще;
3. предполага конкретни решения по конкретно дело.
3. методиката на разследване предполага типични решения във връзка с отделните видове престъпност (а не с отделни престъпления).

Планиране
Следствени версии
1. предмет на планирането е да се даде мисловен модел на предстоящата дейност;
2. дава възможност за проверка на следствените версии;
предмет на СВ е да се даде едно от възможните обяснения за събититието престъплението;
СВ са една от логическите предпоставки на планирането;
3. съдейства за определянето на структурите и задачите на предстоящата дейност.
3. СВ заместват познанието с предположение.

3. Планиране и план. План:отразява селективно в синтезиран и непълен вид резултатите от планирането; свидетелства за условията, при които е протекло планирането. Планът е само графически израз на дейността от планирането. Може да бъде разгледан като вид алгоритъм, програма, която съдържа пълен списък на действията, които ще се извършват при разследването и тяхната последователност. Като резултат от планирането планът има следното съдържание:
        1) следва да се посочат мерките за издирване на извършителя;
        2) процесуално-следствените действия и тяхната последователност на извършване в рамките на разследването, на предварителното производство;
        3) мерките на процесуална принуда, предотвратяващи отклонението на обвиняемия от разследването. Различават се мерки на процесуална принуда от мерки за неотклонение: мерки на процесуална принуда – по-широко съдържание и обхват от мерките за неотклонение.
        4) мерки за възстановяване на щетите;
        5) мерки за отстраняване на причините и условията, способствали за извършване на престъплението.

В практиката има спор следва ли планът да се извършва в писмена форма? С оглед прецизност писмената форма е задължителна, но самият план не следва да се прилага към материалите по делото.

Мрежово планиране: специфична форма на прилагане на метода на планиране, която е целесъобразно да бъде прилагана, когато разследването се извършва от двама и повече следователи ( напр. банковите дела). Мрежово планиране се прилага и в случаите, когато се налага едновременно извършване на две и повече процесуално-следствени действия. Мрежово планиране се изразява в едновременното предвиждане на и провеждане на няколко процесуално-следствени действия от различни следователи по едно и също дело. Резултатите от всяко проведено процесуално-следствено действие се обобщават от един водещ следовател и извършването на последващи следствени действия зависи пряко от положителния резултат на предходните.
    В теорията и практиката има спор дали следва да се прилага мрежово планиране. Да, защото мрежово планиране създава условия за комбиниране на различни процесуално-следствени действия в едно и също време;  мрежово планиране позволява трансформиране на графичния модел на плана в математически, а оттук и определяне на предполагаемия краен резултат от предварителното разследване. Не, защото мрежово планиране не може да осигури изчерпателно определяне на предстоящите следствени действия още в началото на разследването; мрежово планиране не може да определи точно продължителността на следствените действия. Спорът има теоретичен характер. На практика мрежово планиране се прилага и дава добри резултати.

Субекти на планирането:

Субект може да бъде както компетентния орган, осъществяващ функциите по ръководство и контрол на процеса, така и всяка от страните по наказателното дело. Проф. Цеков: субект - само компетентният орган, понеже с неговата санкция могат да се извършат процесуално-следствените действия, представляващи способ за събиране и проверка на доказателствата. Но която и да е от страните имат процесуалната възможност и гаранции да влияят върху извършването на значителна част от процесуално-следствените действия (напр. реализиране на правото на защита: обвиняемият може да откаже да даде показания, може да откаже да даде сравнителни образци, отказва да говори при разпит, който вие планирате; отказ от свидетелство в някои хипотези по чл. 93 НПК; заподозрения има сходни права с тези на обвиняемия; експертът може да откаже да даде експертно заключение – напр. позовава се на некомпетентност, самоотвод. Планирането може да се извърши не само от компетентния орган, но и от всяка от страните по делото, понеже всяка от страните по делото има възможност и право да посочва доказателства.

Принципи на планирането:
1. Индивидуалност: да се определи каква точно дейност трябва да се извърши за решаване на непосредствените задачи по делото като се държи сметка за всеки факт и всички логически предпоставки по съответното дело.
2. Динамичност: непрекъснат процес на актуализация и попълване на доказателствената информация чрез предвидените в НПК процесуални способи.
3. Реалност: да се планират практически осъществими следствени действия, а не вероятно осъществими.
.4. Вариантност: планирането трябва да създава гъвкавост и условия за тактически целесъобразна алтернативност на отделните следствени действия.
5. Обоснованост и стабилност: предполага основателност на планираните следствени действия и създаване на максимално добри условия за реализирането им.

Планирането има три основни функции:
а) организираща – произтича от природата му и съответства в най-голяма степен на неговите цели, гарантирайки организационна осигуреност и целенасоченост на дейността, своевременност, бързина и оперативност;
б) контролна – изразява се в създаване на по-добри възможности за критична преценка на дейността по разследването, за своевременното й изменение и за преценка на законността и целесъобразността на използваните тактически способи и правила;
в) превантивна – осъществява се чрез планиране на превантивни следствени и други действия в хода на предварителното и на съдебното следствие.

Източници на планирането – могат да се разделят на три групи:
а) фактически (информационни) – това са наличните в момента данни за престъплението, а също и постъпващата нова доказателствена информация в процеса на познанието и на доказването. Тези източници имат най-голямо значение;
б) логически – това са версиите.Те осигуряват по-голяма пълнота, разностранност и целенасоченост;
в) емпирични – това са прокурорско-следствената и съдебната практика по съответния вид дела и опитът на следователя и съда, както и обществената практика, която е във връзка с причините и  условията за съответния вид престъпление или с причинените щети от престъплението.
Съдържание и обхват на планирането:

    Съдържанието на планирането се изразява в изграждане на мисловен модел на предстоящата дейност, който трябва да осигури изчерпателно откриване, правилно фиксиране, запазване, изземване и изследване на доказателствата.
То трябва да обхваща: определяне на процесуалните и криминалистичните способи и средства за установяване, проверка и доказване на интересуващите разследването факти и обстоятелства; определяне на процесуалните и криминалистичните способи и средства за решаване на другите задачи на предварителното разследване и на съдебното следствие; набелязване на хронологическата последователност на процесуално-следствените и други действия; определяне насоките на работа с обществеността; определяне на съдържанието на превантивната дейност и времето и последователността на извършването й.

    Върху съдържанието на планирането оказват влияние редица обективни и субективни фактори. Сред обективните най-голяма значение има предметът на доказването. Съдържанието на планирането зависи и от задачите на разследването.
    При определяне на съдържанието на планирането се спазват изискванията за:
а) изчерпателност – максимална пълнота на дейността;
б) комплексност – осигуряване на условия за решаване на всички задачи и проверка на всички изградени версии;
в) конкретност – пълна обвързаност на съдържанието с нерешените в момента задачи;
г) предметна и логическа връзка и зависимост с обвинителните и с оправдателните версии по делото.
Обхвата на планирането предполага:
    1) набелязване на процесуалните и техническите способи и средства, които трябва да се използват за установяване, проверка и доказване на обстоятелствата по чл. 82 НПК;
    2) необходимите способи и средства за решаване на други задачи на разследването извън дейността по доказването;
    3) определянето на хронологическата последователност, в която да се използват предвидените способи и средства за събиране и изследване на доказателствата;
    4) мероприятията за работа с обществеността: има 4 основания за планирането на работата с обществеността:
        - основания, свързани с провеждането на превантивни мероприятия;
        - мероприятия за събиране на сведения за личността на обвиняемия;
        - мероприятия за издирване на нови свидетели;
        - мероприятия за откриване оръдието на престъплението, когато то е неизвестно.

Следствените версии не са част от съдържанието и обхвата на планирането, а са само логическа предпоставка на планирането.

Извършване (технология) на планирането – планирането преминава през три стадия:
а) аналитичен -  набелязват се фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване, проверка и доказване, и причинно-следствените връзки, в които се намират с данните и с версиите по делото;
б) прогностичен – тук се решават основните въпроси на планирането: определят се следствените и другите действия за установяване, проверка и доказване на интересуващите разследването факти и обстоятелства; последователността на извършването им; формите и методите на работа с обществеността и превантивната дейност по конкретното дело, т. е определя се съдържанието (предметът) на планирането;
в) заключителен – фиксират се резултатите от планирането в писмен план. Трябва да се отбележи, че планирането и писменият план не са тъждествени. Писменият план съдържа обикновено данни за цялата предстояща дейност в последователността, в която ще бъде извършена. Но съставянето на плана не е само техническа работа, а част от мисловно-логическия процес и на планирането по същество. Възможни са различни форми на плана: по епизодите на делото; по версиите; с оглед дейността на отделните обвиняеми; за изясняване на обекта и обективната, на субекта и субективната страна на деянието; във връзка с обстоятелствата от предмета на доказването.

Планиране на разследването по “горещите следи” – необходимостта от това планиране възниква само при определени хипотези: когато има основания да се очаква откриване, фиксиране и изземване на важни следи и други веществени доказателства, които могат да бъдат укрити, повредени или унищожени, ако разследването не е започнало неотложно; когато трябва да се задържи извършителя и да се предотврати извършването на друго престъпление.
    Планирането на разследването по горещите следи се отличава с някои специфични особености. Това са бързина и органическа връзка и взаимно проникване между планирането и разследването; сравнително висок процент неотложни следствени действия и др. Бързината и оперативността се определят от характера на условията на разследването, а взаимното проникване – от интензивността на разследването и нуждата от единство между абстрактната и практическата дейност.
    Важно изискване при планиране на разследването по горещите следи е да се постигне правилно съотношение между следствените и оперативно-издирвателните действия.
    С планирането се осигурява: едновременно извършване на няколко следствени и други действия на различни места; едновременно изясняване на два и повече въпроса, на две и повече задачи; условия за непрекъсната обмяна на информация за резултатите от извършените следствени и оперативно-издирвателни действия; вариантност на дейността; условия за паралелно изследване на обстоятелствата по делото с помощта на различни способи и средства.
    Неотложните следствени действия могат да се разделят на три групи:
а) ситуационни – не могат да бъда планирани, тъй като не е възможно да се предвиди възникването на основанията за това;
б) неотложни следствени действия, обусловени от закономерностите на възникване, изменение и загиване на следите и другите веществени доказателства – подлежат на т. нар. общо планиране, което трябва да осигури резерв от време за евентуалното им провеждане в рамките на разследването по конкретното дело;
в) неотложни следствени действия, произтичащи от данните в законния повод за образуване на предварително производство – могат да бъдат планирани и то преди всичко поредността на провеждането им. В случая обикновено няма права на избор, тъй като следствените действия са предопределени от данните за извършеното престъпление.

Планиране на първоначалните следствени действия – това е по същество първият, основен етап на планирането. То трябва да почива на следните критерии:
а) първи критерий – очакваната изчерпателност, разностранност и достоверност на доказателствената информация. Съгласно него благоприятни първоначални следствени действия са огледът, претърсването и изземването и разпитът на свидетели очевидци, тъй като могат да бъдат използвани и двете форми на познание;
б) втори критерий – очакваното изясняване на разследваното престъпление в последователността, в която е отразено в обективната действителност. Така ако свидетелят А е наблюдавал само първия епизод на престъплението, а свидетелят Б – само вторият, недопустимо е да се планира разпитът на Б преди разпита на А;
в) трети критерий – продължителността на следствените действия – според него продължаващите дълго следствени действия трябва да бъдат планирани отрано, за да се извърши пълноценно подготовката им  и да протече нормално провеждането им. Такива следствени действия са комплексните експертизи на документи, съдебно-счетоводната експертиза;
г) четвърти критерий – възможността за едновременна проверка на две и повече следствени действия. При равни други условия следва да се извършат най-напред онези следствени действия, които могат най-бързо да осигурят данни за решаване не на една, а на няколко версии;
д) пети критерий – възможността за проверка както на обвинителните, така и на оправдателните версии.

Планиране на разследването в средния етап на предварителното производство – това планиране се извършва при значително по-благоприятни условия. Много повече са фактическите (информационните) източници и значително по-обосновани са логическите (версиите). По-очертано се проявява зависимостта на някои следствени действия (например разпитът на обвиняемия) от процесуалните действия (например повдигане на обвинението по чл. 207 НПК). Планирането през този етап осигурява условия за обективна проверка на постъпващите в хода на разследването данни и за такова разположение във времето на следствените и другите действия, което да гарантира най-добри възможности за установяване на достоверността на получаваната информация. Върху съдържанието на планирането през този етап все по-голямо внимание оказва появилата се нова процесуална фигура – обвиняемият.
Планиране в края на предварителното производство – то се среща рядко в практиката, тъй като в този срок чувствително е приближен краят на разследването. Когато в осъществяване на своите процесуални права при предявяване на следствието обвиняемият е направил обосновано искане за извършване на допълнителни следствени действия и следователят прецени, че те имат значение за установяване на обективната истина по делото, планирането следва да се извърши. Но следователят може да планира разследването в края на предварителното производство и по своя инициатива и наред с поисканите да планира други следствени действия за изясняване на повдигнатите въпроси.
Планиране на съдебното следствие – планирането на съдебното следствие съдейства за правилна организация на дейността на съда и за изчерпателното, обективно и разностранно изясняване на фактите и обстоятелствата по делото. Планирането на съдебното следствие се отличава от планирането на предварителното по субекта на планирането; степента на проявление на основните начала на наказателния процес; продължителността – в съдебното производство няма възможност за характерното до този момент постепенно индивидуализиране на планирането, то се извършва компактно и за сравнително кратко време; условията за своевременно започване на планирането – в предварителното производство това става непосредствено след образуването му, докато в съдебното -  едва след предаване на обвиняемия на съд.
    По-разностранни и в по-голяма степен индивидуализирани са източниците на планиране в съдебното производство. Доминиращо значение имат данните. Съдържанието на планирането, както и в предварителното производство е тясно свързано с предмета на доказването. Но тук благодарение на събраните в досъдебната фаза доказателствени материали не се налага извършване на т. нар. организационни, информативни, превантивни и други спомагателни действия. Поначало няма никакви трудности и при определяне на съдебноследствените действия. При това в някои случаи последователността на извършването им е нормативно закрепена.
    Специално внимание при планирането заслужават съдебноследствените действия, които не могат да бъде извършени в съдебната зала – съдебният оглед, съдебният експеримент, разпитът на територията на местопроизшествието и др.

Оглед на местопроизшествието. Подготовка, извършване и закрепване на резултатите от огледа. Общи изисквания.


Понятие и същност:

Огледът е процесуално-следствено действие, което се изразява в непосредствено възприемане и изследване от компетентния орган на обекти от значение за разкриване и разследване на престъплението;
Огледът е един от основните способи за събиране и проверка на доказателствените материали по делото.

Основни обекти на огледа на местопроизшествието са:обстановката на местопроизшествието и нейното функционално предназначение и особености; обектите на територията на местопроизшествието; функционалната връзка помежду им и между тях и заобикалящата ги среда;следите и другите веществени доказателства.

Основните цели на огледа по 128, ал.1 НПК са три:
1) откриване;
2) непосредствено изследване;
3) запазване на следи и веществени доказателства или други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.

Значението на огледа е голямо. По време на огледа може да се установи къде и кога е извършено престъплението; поради какви причини и при какви условия; кой е извършителят; от едно или повече лица е извършено престъплението; какви следи и други веществени доказателства са оставени и др. Проверяват се голяма част от първоначалните следствени версии и се изграждат след това нови.

Видове оглед в зависимост от непосредствения обект на изследване:         1) оглед на местопроизшествието;
        2) оглед на труп;
        3) оглед на предмети – веществени доказателства;
        4) оглед на документи;
        5) оглед на транспортни средства;
        6) оглед на животни.

Разграничение между местопроизшествие и местопрестъпление: местопрестъпление е мястото, където е извършено изпълнителното деяние, местопроизшествие е тази пространствена територия, на която могат да се открият следи и веществени доказателства от значение за разследваното престъпление. Не винаги има съвпадение между местопрестъпление и местопроизшествие – например при извършване на убийство е възможно трупът да е преместен от мястото, където е отнет живота. Местопроизшествието обикновено съдържа повече доказателствена информация, отколкото местопрестъплението.

Общи процесуални изисквания към огледа:

1. Огледът се извършва в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провежда съдебно заседание.
Функция и статукво на поемни лица:
        1) Участват в наказателния процес с оглед удостоверяване действителността на извършените действия по време на събиране и проверка на доказателствата;
        2) От друга страна, участието на поемни лица е израз на едно от основните начала в наказателния процес – участието на обществеността в наказателния процес;
        3) За да бъде конституирано едно лице като поемно лице трябва да бъдат спазени две основни изисквания:
а) поемното лице да не бъде заинтересовано от изхода на делото;
б) поемното лице да няма друго процесуално качество.
Принципът, прогласен в 21 НПК – забрана за съвместяване на две процесуални качества в едно и също лице се отнася и до поемните лица и поради това ако се допусне нарушение на този принцип се стига до недействителност на извършеното процесуално-следствено действие. Порокът не може да се санира и събраните с това действие доказателства не се обсъждат при постановяване на присъдата. В практиката най-често като поемни лица участват полицейски органи, които пристигат в повечето случаи първи на местопроизшествието, но които не се конституират като свидетели. Въпрос на конкретна преценка от компетентният орган, контролиращ досъдебното производство, е да избере дали полицейският орган (пристигналите полицаи) ще бъде конституиран като поемни лица или като свидетели. Изборът ще зависи от очакваната пълнота и достоверност на информацията, която биха могли да дадат тези органи.
            в) След като се конституира едно лице като поемно, то влиза в един особен кръг от процесуални правоотношения. В този кръг поемни лица имат редица права, свързани с извършването на процесуално-следственото действие “оглед”. Тези права са свързани с възможността да се правят бележки, възражения за допуснати непълноти или неточности при извършването на огледа или съставяне на протокола за него и право да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и задължения. Кръгът от права на поемни лица кореспондира с кръга от задължения, предвидени за свидетеля. За неявяване при оглед поемни лица отговарят като свидетелите и могат да бъдат довеждани принудително. Компетентният орган следва да разясни на поемни лица техните права и задължения – неразясняването е съществено процесуално правонарушение.
2. Изискването с огледа да не се допускат действия, които да унижават честта и достойнството на лицата, участващи в огледа.
3. НПК задължава органите, извършващи оглед, да спазват общите процесуални изисквания за обективност, пълнота и всестранност при изследване на територията на местопроизшествието и намерените на нея следи и веществени доказателства.

Общи тактически изисквания:

1. Изискване за неотложност. Огледът е типично първоначално и неотложно следствено действие, извършва се веднага след образуване на предварителното производство като целта на тази неотложност е да се предотврати повреждането или унищожаването на следите или веществените доказателства, свързани с разследваното престъпление. Изискването е закрепено в 191, ал.2 НПК, където огледът е едно от трите процесуално-следствени действия, извършвани в рамките на предварителната проверка.
2. Целенасоченост при извършване на огледа. Това тактическо изискване означава, че огледът не се извършва хаотично, без да се знае какво се търси по принцип. Изискването за целенасоченост означава и да се използват подходящи криминалистични и технически способи и средства за откриване на следите и веществените доказателства. Целенасоченост означава и че трябва да се търсят онези обекти, които могат да донесат максимално количество обективна доказателствена информация. Най-често при огледа на местопроизшествието се търсят следи от извършителя на престъплението и от оръдието на престъплението.
3. Изискване за единство в ръководството на огледа. Единствено и само следователят или прокурорът е органът, който ръководи извършването на огледа и всички участници трябва да се подчиняват на неговите разпореждания;
4. Общото процесуално изискване за обективност, което изисква да се изследват и фиксират всички предмети и следи, които са намерени при огледа и са от значение за делото като фиксацията трябва да се извърши във вида, в който са намерени предметите.

Чрез огледа се осигурява максимално количество доказателствена информация, която обхваща целия предмет на доказване. Поради тази причина от съществено значение е правилната подготовка, извършването и фиксирането на резултатите от огледа.

Планиране на огледа.

Под планиране на огледа следва де се разбира вземане на решение за провеждането му след отчитане на предпоставките и основанията за това.
Когато огледът е неотложно следствено  действие (най-често срещаната хипотеза), не се преценява дали е тактически целесъобразно провеждането му. Извършването му се диктува от необходимостта да бъде избягнато повреждането и унищожаването на следите и другите веществени доказателства. На това основание е допуснато провеждането му и по време на предварителната проверка по чл.191,ал.2 НПК.

Нормативна основа за планиране на огледа е и чл.128,ал.2 НПК.

Следователно оглед на местопроизшествието може да се планира на базата на две групи основания: когато е необходимо разкриване, непосредствено изследване и запазване по реда,установен в НПК ,на следи и други веществени доказателства от престъплението и когато е необходимо откриване и изследване на “други данни,необходими за изясняване на обстоятелствата по делото”.

Подготовка на огледа.

Подготовката позволява да се осигурят условията за спазване на процесуалните изисквания за извършването и набележат тактико-криминалистичните способи, които ще се използват. Може да се раздели на две части: 1) преди отиване на територията на местопроизшествието; 2) след отиване на територията.

1) Подготовката преди отиване на територията на местопроизшествието обхваща решаването на следните въпроси:
        - вземане на мерки да не се повредят или унищожат следите от престъплението: 128, ал.2 НПК – тук обаче законодателят неправилно е използвал “заличаване”. Вземането на мерки означава да се назначи охрана на територията на местопроизшествието и да се отдели територията на местопроизшествието от заобикалящата го среда. По възможност охраната следва да бъде от полицейските органи, но ако това е невъзможно – няма пречка охраната да се възложи на други лица, които да бъдат инструктирани за поведението, което да имат към местопроизшествието и към други лица, които са в близост до местопроизшествието.
        - да се вземат мерки за прекъсване на вредните последици от извършеното престъпление като се потушат нестихналите процеси и явления или се вземат мерки за спасяване живота на лица, намиращи се на територията на местопроизшествието.
        - да се вземат мерки с оглед предотвратяване извършването на друго престъпление;
        - да се определят задачите на органите. Конкретните задачи ще зависят от вида и типичните особености на извършеното престъпление и от постъпилата към момента информация за извършеното престъпление. Обикновено се решават следните по-важни задачи: откриване, непосредствено изследване и запазване на следите и другите веществени доказателства; установяване на други данни,необходими,за изясняване на обсоятелствата по делото; установяване на функционалната връзка и зависимост между обектите на местопроизшествието  и между тях и разследваното престъпление; установяване на способите за извършване на престъплението и начина на отразяването му в обективната среда; откриване на данни за мотивите на деянието и причините и условията за извършването му, ключително, улесняващите престъплението обстоятелства; установяване на негативните обстоятелства по делото; проверка на версиите за инсцениране на престъплението; установяване от каква посока е пристигнал и в каква се е оттеглил извършителят,колко време е престоял на местопроизшествието и имал ли е съучастници.
При определяне на задачите следва да се изхожда и от характера на обектите и особеностите на територията на местопроизшествието:
            а) да се осигурят разнообразни технически и технико-криминалистични способи и средства за откриване, фиксиране, запазване, изземване и непосредствено изследване на следите и веществените доказателства;
            б) да се осигурят поемни лица или лица- технически помощници, а ако е необходимо и експерти, които да участват в извършването на огледа.
Поемните лица могат да правят бележки и възражения “по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки,изменения и допълнения  на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това”
За разлика от поемните лица присъствието на експерта и специалиста-технически помощник подлежи на преценка от страна на следователя

Три по-типични грешки в практиката са: не сеназначава своевременно охрана; назначава се неподходяща охрана; не се изясняват изчерпателно и ясно задачите на охраната и правата и задълженията които тя има

2) Подготовката след пристигане на територията на местопроизшествието обхваща решаването на следните въпроси:
        - следва да се пресекат вредните последици от престъплението, ако това не е сторено;
        - следва да се провери охраната и да се установи какво се е случило от момента на назначаване на охраната до момента на пристигане на територията на местопроизшествието ;
        - да се определят границите на местопроизшествието: решаването на този въпрос е от съществено значение с оглед пълнота и обективност на изследването и на събраните доказателства. Определянето на границите ще зависи от характера на разследваното престъпление, от механизма му, от способите за извършването му. При определяне на границите е много важен т.н. обзор на местопроизшествието: бърз, нефиксиран оглед за определяне на характера на вредите от престъплението и вероятността да се открият следи и веществени доказателства;
        - да се реши въпросът откъде, от кое място да започне огледът – възможни са два подхода:
1) по правило огледът може да започне от периферията на местопроизшествието, от тази част, която позволява най-бързо да се стигне до центъра;
2) възможен е и подходът, когато огледът започва от центъра на местопроизшествието към периферията. За център на местопроизшествието следва да се приеме мястото, където се очаква да има най-много следи или веществени доказателства, свързани с престъплението. Възможно е огледът да започне от мястото, където се намира пострадалият от престъплението, с цел да се помогне за спасяване на живота му.
        - да се дадат указания на участниците в огледа за поведението, което трябва да имат и действията, които се очаква да извършат по време на огледа;
        - преди извършването на огледа да се обезпечат условия за работа по време на огледа, което се отнася особено за палежи, авто-транспортни произшествия.

Извършване на огледа. Тактика.

Извършване на огледа-решаващата и най-важна фаза на огледа.
Огледът се извършва през деня,освен в случайте,които не търпят отлагане. Чл.130 НПК: огледът се извършва като се изследва всичко така, както е заварено, а след това се правят необходимите размествания.

Преминава през два стадия: статичен и динамичен. Изключени е от тази последователност е възможно ,когато има основания да се предполага, че не са загубени всички шансове за оказване на помощ на пострадалия и при наличието на сериозна опасност от повреждане или унищожаване на някои следи и други веществени доказателства до завършване на огледа.

Статичен оглед:
    1) позволява да се установи обстановката на местопроизшествието в оригиналния й вид, както е създадена от престъплението;  
    2) не се позволява никакво разместване на обектите, намерени на територията на местопроизшествието;
    3) на този етап следва да се установи и изследва не само територията на местопроизшествието, но и един достатъчно широк район около него с цел да се види каква е връзката на местопроизшествието със заобикалящата го среда;

По време на извършването му се фиксира обстановката на местопроизшествието и обектите на огледа с ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки, с кино и видеоснимки и по графически начин. Откриват се, фиксират се и се изземват по-голямата част от следите и другите веществени доказателства. Спазват се следните тактически изисквания:
-за своевременност;
за изчерпателност;
за правилна последователност на дейността по време на огледа-трябва да се отделя приоритетно внимани е на следите от миризма пред микроследите,на микроследите пред следите от ръка и крак и на хомоскопичните следи/от ръце,крака и зъби/ пред механоскопичните.

Огледът трябва да започне от онази част на местопроизшествието, в която е концинтререно най-голямо количество доказателствена информация или намиращите се там обекти са най-сериозно застрашени от повреждане или унищожаване.

Динамичен оглед:
    1) обектите, които се намират на територията на местопроизшествието се разместват по две причини: за да се открият нови следи; за да се установи какъв е бил механизма на престъплението;
    2) по принцип статичен оглед се извършва преди динамичен оглед, но когато има не затихнали процеси и явления на територията на местопроизшествието или е необходимо да се окаже помощ на пострадалия динамичен оглед може да предхожда статичен оглед.

При динамичният оглед е необходимо разместване на обектите. Извършването му винаги е свързано с проверката на определени следствени версии. Може да се наложи голямо по обем разместване на обектите, разчистване на терена, измерване на разстоянията между обектите по два сравнително постоянни ориентира и др. Може да се открият ценни следи и други веществени доказателства свързани със способа на извършване на престъплението и използваните за целта средства и т.н.

В края на огледа иззетите следи и други веществени доказателства се опаковат за транспортиране,а неиззетите се запазват до вземане на съответните веществени доказателствени средства.

Фиксиране на резултатите от огледа.

Прави се комплексно фоксиране ,което става с протокола за оглед, с фото, кино и видеоснимки и с графически скици,планове и схеми.

Процесуална фиксация

Протокола за оглед заема основно място. При съставянето му трябва да се спазват тактическите изисквания за изчерпателност и точност, яснота и последователност. Наред с общите сведения в протокола задължително се фиксира състоянието на местопроизшествието, предназначението на обектите и функционалната връзка между тях, състоянието на следите и другите веществени доказателства, които са открити както и техните особености.
Съдържанието на протокола може да се раздели условно на три части:
Уводна- дата и място на извършване на огледа; данни за лицето ,което го провежда; данни за поемните лица, за специалистите-технически помощници и за експертите и др./;
Описателна- точно отбелязване на границите на местопроизшествието и обща характеристика на местопроизшествието, описване на намерените следи и др.веществени доказателства и т.н./ и
Заключителна- посочване какви предмети са иззети и какви веществени доказателствени средства са изготвени, какви снимки и на кои обекти са направени,какви искания, бележки и възражения са направили присъстващите лица присъстващите лица. Протоколът се подписва освен от следователя и поемните лица и от другите участвали в огледа лица.

Криминалистична фиксация

Това е изготвяне на отделни снимки, отразяващи хода и резултатите от извършения оглед. Постига се по – голяма обективност, пълнота и бързина, нагледност и точност. Четири вида снимки се изготвят при фиксиране на резултатите от огледа:
            1) ориентираща снимка: фиксира територията на местопроизшествието и част от заобикалящата го среда; задачата й: да ориентира къде е местоположението на местопроизшествието и в каква връзка със заобикалящата среда се намира то;
            2) обзорна снимка: фиксират се границите на местопроизшествието (отделни обекти, които определят границите );
            3) възлови снимки: правят се на обекти – следи или веществени доказателства, които са от съществено значение за разследване на престъплението;
            4) детайлни снимки: с тях се фиксират отделни следи, части от следи или веществени доказателства, които са от изключително значение за разследваното престъпление
Не следва да се смесват видовете снимки със способите, които се използват за изготвянето на снимките. Способи за изготвяне на снимки:
    1) Метричен, който се дели на:  линеен и мащабен. Линейният метричен способ: използва се ивица от плат, разделена на сектори с дължина, кратна на главното фокусно разстояние на обектива; използва се, понеже може да се определи до мм големината на обектите. Мащабен метричен способ: използва се мащабна линия за по-малки обекти; оптическата ос на обектива е перпендикулярна на равнината, в която се намира мащабната линия;
    2) Панорамен способ: се използва за заснемане на обекти с голяма дължина; може да се реализира с обикновен фотоапарат или със специален фотоапарат с въртящ се около оста си обектив, тази ос обхваща равнина с големина 180 градуса; използва се при изготвянето на обзорни или ориентиращи снимки.
    3) Стереоскопичен способ: в случаите, когато са важни обемите не предметите във връзка с разследваното престъпление; може да се реализира също с обикновен или със специален фотоапарат, който има едновременно заснемане с 2 фотообектива с обща камера.

Повторен оглед на местопроизшествието

Този оглед се извършва сравнително рядко. Под. съвкупното въздействие на много фактори като атмосферни условия и др. са унищожени или са повредени и неоткритите следи и др.веществени доказателства. Поначало провеждането на повторен оглед обогатява разследването.
Особености. Различни са основанията за огледа. Едно от тях непълноценното извършване на първоначалния оглед поради слаба видимост, дъжд или снеговалеж, много висока или ниска температура, голяма влажност на въздуха и др. Трябва да се види и дали огледът е изобщо възможен. Планира се и когато не са проверени задълбочено някои версии, а също и ако не са правилно определени границите на местопроизшествието и поради това са не са изследвани някои участъци.
Задачите на повторния оглед обхващат две групи въпроси: установяване на нови факти и обстоятелства,пропуснати поради неблагоприятни условия или когато не е било възможно да бъдат открити, и проверка на събраните по време на първоначалния оглед и останалите следствени действия доказателства по делото.
Статичният оглед дава възможност да се проверят новопостроени следствени версии, да се проверят повторно някои версии,повторно да се фиксират фотографски някои обекти и др.
Динамичният стадии понякога има дори по-разностранно значение-може да се открият такива следи и веществени доказателства,които поради обективни и субективни причини не са намерени при първоначалния оглед.
Прави се самостоятелен протокол, към който се прилагат и допълнително направени снимки,скици,схеми и планове.

Оглед на труп и освидетелстване. Особености. Подготовка и тактика на извършване. Повторен оглед на труп (ексхумация). Повторен оглед на местопроизшествие. Основания.

Същност на огледа на труп.

Огледа на труп: визира оглед на труп и на части от труп. Огледа на труп се извършва незабавно след получаване на сигнала за откриване. По възможност огледа на труп следва да се извършва на мястото, където е открит трупа.

Огледът на труп се извършва обикновено заедно с огледа на местопроизшествието. В тези случаи трупът е централния обект на изследване, а резултатите едни от най-важните.
Но огледът на труп е самостоятелно следствено действие, ако трупът е преместен на територията на местопроизшествието. В тези случай изследването на трупа става заедно с територията, на която се намира; огледът се извършва неотложно, тъй като освен неблагоприятното въздействие на външни фактори отрицателно е и влиянието на вътрешните фактори.
Вътрешен оглед на трупа /аутопсия/ се извършва задължително при: насилствена смърт; скоропостижна смърт; откриване на труп с неизвестна самоличност; намиране на труп на новородено дете; съмнение,че смъртта е настъпила след аборт; настъпване на смърт в болнично заведение по-рано от 24 часа от постъпването и когато не е поставена точна диагноза; след лечение от лица без лекарска правоспособност; ако смъртта е настъпила по време и след хирургическа интервенция и при раждане; оплакване,че смъртта е настъпила поради неправилно лечение
Особеното при огледа на труп: по възможност огледът трябва да се извърши в присъствието на съдебно-медицински експерт, а когато няма такъв – в присъствието на друг лекар. Участието на съдебно-медицински експерт или лекар е задължително, но субект на следственото действие остава компетентният орган: следователят или прокурорът/ респ. съдът, когато огледа на труп се извършва в рамките на съдебното следствие. Съдебно-медицинският експерт или лекарят са само технически помощници на компетентния орган при извършването на огледа, дори когато се касае за вътрешен оглед на труп (аутопсия) – субект остава следователят, понеже огледът и съдебно-медицинската експертиза имат различни процесуални съдържания и задачи и се подчиняват на различна тактическа организация.
Различия между огледа на труп и съдебно-медицинска експертиза:
    1) Огледът има за задача само да установи/констатира в какво състояние е трупа, какви са уврежданията по тялото и дрехите, докато съдебно-медицинска експертиза решава три основни задачи: 1) установяване на времето на настъпване на смъртта; 2) причина за настъпване на смъртта; 3) оръдието, с което е причинена смъртта;
    2) При експертизите става въпрос за два субекта: процесуален – компетентният орган и познавателен – съответното вещо лице, експерта.
Значение: огледът показва-налице ли е насилствена смърт;кога, с какво и по какъв начин са причинени нараняванията; кои са мотивите за престъплението като се съди по броя и характера на нараняванията и др.

Подготовка

Назначава се охрана за запазване на признаците на трупа и на теритирията около него. Осигуряват се поемни лица и задължително съдебномедицински експерт, а когато няма такъв-друг лекар. По време на подготовката се изграждат версиите и се осигуряват необходимите технически средства и материали. Вземат се мерки за правилно транспортиране на трупа,особено при напреднали процеси на разлагане.

Извършване.

Съгласно чл.131,ал1 НПК”огледът на труп се извършва по възможност на мястото,където той е открит”. Най-напред се извършва статичният,а след това динамичният оглед. Обикновено се започва от мястото около трупа.
В рамките на общия статичен оглед следва да се установи на позата на трупа; на положението на трупа спрямо останалите обекти на местопроизшествието и на разстоянието между тях; на телесните повреди; на трупните петна; на дрехите и предметите; на оръжието или оръдието;на мястото под трупа и др.
Установяват се полът и възрастта на лицето,ръстът,телосложението и степента на охраненост,трупните петна и тяхното местоположение и особености,степента на разлагане.
При детайлния динамичен оглед следва да бъдат търсени и фиксирани:
        1) следи, сочещи на неестествената смърт,
        2) следи от оръдието, с което е била причинена смъртта,
        3) следи от хомоскопен произход и     
        4) микроследи.
Откритите следи върху трупа следва да бъдат описани по: 1) положение, 2) форма, 3) размер и 4) състоянието, в което се намират. Особено важно е при детайлния динамичен оглед да се направят възлови и детайлни снимки на намерените следи и веществени доказателства.

Фиксиране.

Резултатите от огледа се закрепват в протокола за оглед на местопроизшествието или в отделен протокол, ако огледът на трупа е извършен самостоятелно. Положението и признаците на трупа се фиксират и фотографски, за предпочитане с цветни снимки, и графически. Измерва се разстоянието от трупа до два неподвижни обекта.
Погребението на трупа (предмет на огледа) се извършва само след разрешение (санкция) на прокурора: следва да се вземат мерки за запазване на трупа за евентуален повторен оглед и извършване на съдебно-медицинска експертиза.

Ексхумация/изравянето на трупа с цел да бъде изследван/

Ексхумацията се извършва на основание чл.131, ал. 3 НПК по нареждане на съда или прокурора,в присъствието на съдебномедицински експерт, когато: първото изследване е непълно и поражда съмнения за необективност на изводите; аутопсията е извършена от лекар, който няма необходимата професионална квалификация; починалото лице е погребано без аутопсия и след това възникне съмнение за насилствена смърт. Присъстват съдебномедицински експерт и поемни лица, когато е възможно близки на погребания и лица за помощно техническо съдействие. В съставения протокол се описват подробно основните моменти от ексхумацията и особеностите на трупа,резултатите от огледа,повторното заравяне на трупа и присъствалите лица. Правят се ориентиращи, обзорни възлови и детайлни снимки на гроба преди, след изваждането на трупа и след повторното заравяне на гроба; на трупа и на установените характерни признаци. Изземват се кости и меки тъкани за лабораторно изследване. Огледът се фиксира подробно.

ОСВИДЕТЕЛСТВАНЕ

Освидетелстването също е самостоятелно процесуално-следствено действие, регламентирано в чл.132 НПК. Освидетелстване не е отделен вид оглед, а самостоятелно процесуално-следствено действие. В теорията има спор дали това е така. Част от процесуалистите (измежду които акад.Павлов): касае се за вид оглед – по аргумент от 132/1: “при оглед на лице”; друга част от процесуалистите (сред които са проф.Кочев и проф.Радева) освидетелстване има самостоятелна, отделна от огледа нормативна уредба, въз основа на която е разработена самостоятелна тактическа организация.
Освидетелстването има за задача да се установи дали върху тялото на освидетелствания има следи от престъплението, както и особени белези и какъв е техния произход. Освидетелстване се извършва от компетентният орган или с участието на лекар само с писменото съгласие на освидетелствания. С промяната на НПК от 1999 г– се допусна ако липсва съгласие на освидетелствания, освидетелстване да се извърши след разрешение от съдия от съответния първоинстанционен съд.
Въведена е една особена хипотеза, когато освидетелстване се извършва като неотложна следствено действие и когато то е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, освидетелстване да се извършва без санкцията на съдията, но протоколът за извършването да се представи незабавно, но не по-късно от 24 часа от момента на извършване на следственото действие.
Изисквания:
17.- поемните лица и длъжностното лице да са от същия пол,когато се налага освидетелствуваният да бъде съблечен;
18.- да не се допускат действия,които унижават достойнството на лицето или са опасни за здравето му;
19.- когато длъжностното лице е от друг пол,освидетелствуването се извършва от лекар.
Освидетелствуването е поначало неотложна следствено действие.

Значението е в няколко насоки: за установяване на връзката на освидетелствуваното лице с територията на местопроизшествието и с разследваното престъпление; за откриване на признаци за идентифициране на лицето; за откриване на следи,наранявания и някои особени белези от значение за делото и др.

Подготовка.

Подготовката включва: предотвратяване на умишлено унищожаване на следите-веществени доказателства от подлежащото на освидетелстване лице; осигуряване на поемни лица и лекар; изграждане на следствени версии; определяне на задачите на освидетелствуването-има ли кръв,сперма и други следи-веществени доказателства върху тялото на лицето; съществуват ли някои особени белези върху тялото и лицето-татуировки и др.; има ли наранявания и как са причинени и др.

Извършване.
Няколко тактически изисквания:
-за неотложно провеждане на освидетелствуването непосредствено след задържането и личния обиск,когато са го предхождали или след възнекнало основание за освидетелствуване.
-за пряка връзка със задачите на разследването. При палежи например се търсят обгаряния и опушвания върху лицето, ръцете и др.части на тялото и т.н.
-за използване на общоустановени методи,вкл.клинико-амбулаторни изследвания от лекаря
-за нееднократно изследване когато това е необходимо.

Тактически целесъобразно е в повечето случаи освидетелствуването да започне от онези части на тялото,върху които се намират най-неустойчивите признаци и има опасност да бъдат повредени и унищожени. Това са ръцете, лицето и косата.

Фиксиране

При освидетелстването освен процесуална фиксация (съставя се протокол съгласно изискванията на чл101 НПК. В него се описват откритите следи от кръв,мозъчно вещество и др.,различните наранявания и особени белези върху тялото. Посочва се кои лица и в какво качество са присъствали.)също се изготвя криминалистична фиксация чрез снимки (главно – детайлни) на откритите следи и особени белези по възможност по мащабния способ.

 Други видове оглед – на документи и предмети, на автомобили и други превозни средства. Оглед в гражданското производство.

Оглед на авто-транспортни средства

Същност: този оглед може да се извърши в рамките на разследването главно на пътно-транспортни произшествия или когато транспортното средство е използвано за извършване на друго престъпление.

Особености на този оглед:

    1) когато се извършва в рамките на разследването на пътно-транспортно произшествие са налице значителни изменения в транспортното средство в резултат на срещане на прегради по пътя му.

    2) ако има пострадали – най-напред се извършва оглед на мястото, където се намира пострадалият;

    3) огледът следва да обхване всички възли, детайли, механизми и агрегати на пътно-транспортното средство;

    4) от съществено значение е търсенето и намирането на т.н. съпътстващи следи и на микроследи от хомоскопен или механоскопен произход.

Претърсване на жилищни помещения и открити местности. Значение за събиране на веществени доказателства и книжа. Подготовка и тактика на извършване. Други видове претърсване. Личен обиск. Повторно претърсване.

Същност.

Претърсването е самостоятелно процесуално-следствено действие за събиране и проверка на доказателства, неговата същност се изразява в принудително обследване на помещения, участъци от местности и транспортни средства с цел да се открият и изземат предмети, следи и документи, които могат да имат значение за делото. Претърсването има винаги процесуален характер.
Обикновено претърсването е неотложно следствено действие. Провеждането му нерядко е съпътствано с противодействие от заинтересованите лица. Неговото извършване трябва да се пази в тайна. При претърсването не е необходимо да се знае, да е известно точното местонахождение на търсения предмет.
В чл.134-137 НПК законодателят е визирал изрично основанията и целта на претърсването; органите,които могат да нареждат извършването му - съдът; лицата в присъствието на които следва да се извърши и др. Претърсването се отличава с изчерпателна нормативна уредба.
В зависимост от обекта различаваме четири вида претърсване: на помещения, на местности, на лица, на МПС-та. С оглед броя на претърсваните обекти то бива: единично и претърсване на няколко териториално отдалечени обекта едновременно. С оглед фазата на наказателния процес: претърсване в предварителното производство и претърсване в съдебното производство. В зависимост от еднократното или нееднократното му използване то бива: първоначално и повторно.

Планиране.

Планирането почива на изрично указани в НПК предпоставки. Според чл.134 НПК то се извършва “когато има достатъчно основания да се предполага,че в някое помещение или лице се намират предмети или книжа,които имат значение за делото”,т.е.когато може да се построи обоснована версия за местонахождението на интересуващите разследването предмети или книжа.
Според чл.135 НПК органа, който взема решение за извършване на претърсване и изземване е съдът .Най-често субект на планиране на претърсването са органите на разследването. Изисква са разрешение на съдът, а в неотложни случаи то може да се извърши и без разрешение със задължението да бъде уведомен съдията в срок до 24часа.
С неотложното претърсване се изпреварват опитите на заинтересованите лица да попречат на органите на разследването.

Подготовка на претърсването.

Принудителният характер на претърсването изисква мотивирано решение на съда. Когато е проведено без разрешение на съда, органите на разследването са длъжни да го уведомят в срок от 24часа. Определят се поемните лица и се осигурява присъствието на лицето, което ползва помещението, или пълнолетен член от неговото семейство, респ. домоуправителят или представител на общината или кметството.
Първо се индивидуализира общия обект на претърсването (сграда, помещение, адрес, граници). Следва да се уточнят признаците на търсения предмет/обект. Уточнява техния род, вид, разграничаващите ги признаци от сходните по вид или предназначение предмети или книжа. Събират се сведения за лицето, у което предстои да се извърши претърсването, за неговата възраст, професия, начин на живот, отношение към разследваното престъпление и др. Поради тази причина следва да се извърши събиране на достатъчно информация, включително и от непроцесуални източници относно свойствата и признаците на търсения обект.
Следва да се уточни времето на претърсване: по принцип претърсването следва да се извършва през деня, не само с оглед избягване на неудобствата на лицата, в чиито помещения се претърсва, но и с оглед на по-добрите възможности за откриване на търсения обект/предмет. Наблюдението е един от основните методи на изследване. Внезапност.
В рамките на подготовката на претърсването следва да се осигурят:
1) Необходимите общотехнически и технико-криминалистични средства: металотърсачи, ехографи (уреди, установяващи кухини; могат да бъдат успешно използвани за установяване на тайници); трупотърсачи.
    2) Следва да се осигурят поемни лица.
3) Следва да се осигури охрана на обекта на територията на която ще е претърсва: в рамките на осигуряването на охрана непосредствено преди започване на самото претърсване следва да се вземат мерки за предотвратяване на контакта между лицата, които участват в претърсването  или чиито помещения/ местности се претърсват, с други външни лица;
Това се отнася до тактико-криминалистичните аспекти на подготовката;
С оглед измененията от 99 г. в НПК, има и допълнителни процесуални изисквания, свързани с тактическата и процесуална организация на претърсването:
- когато се извършва в досъдебното производство, претърсването става след разрешение от съдия от съответния първоинстанционен съд
Смисълът на 135 е в това, че претърсването е с ярко изразен принудителен характер и се нарушава неприкосновеността на собствеността на лицата, които са собственици на претърсваните обекти. Това нарушаване има временен характер.
Извършването на претърсване е възможно при спазване на процесуалните изисквания:
- трябва да има искане от компетентният орган на досъдебното производство:
        а) искането може да е в устна или писмена форма;
        б) когато се прави искане за разрешение за претърсване следва да бъде посочен точно обект, който се търси, вероятното местонахождение на обекта;
        в) ВС е приел, че трябва да се посочи точното местонахождение на обекта – което е неправилно, понеже ако се знае точното местонахождение компетентният орган би направил изземване;
        г) в искането трябва да се посочи обитателя на съответния обект и евентуално правното основание на което обитава (собственик, ползвател и т.н.)
        д) в искането трябва да се посочи целта на претърсването – да бъде обяснена каква е връзката между търсения предмет и събитието на престъплението.
Тези данни са необходими на съответния първоинстанционен съдия, понеже разрешението за претърсване се дава за конкретно определен обект. Съдията следва да извърши преценка на обосноваността на искането за извършване на претърсване. По правната си природа, тази преценка на съдията е предварителен съдебен контрол върху допустимостта на претърсването като ограничителна мярка на правата на гражданите. Преценката има стеснен обхват, не трябва да се основава на въпроси по същество на делото, а следва да се отнася към това дали има достатъчно основания да се направи предположението, че в обекта за който се иска претърсване се намират предмети/книжа, които са от значение за делото. Преценката обхваща анализа на съотношението между наличните данни и вероятността да се намерят търсените предмети.
Законодателят е предвидил възможност за разрешение за претърсване на база две предположения: 1) предположение относно наличието на предмета на територията на обекта на претърсване; 2) предположение относно значението на търсения предмет за делото.
Първото предположение може да бъде решено въз основа на фактически данни: фактически данни трябва да се съдържат в процесуален източник, не могат да се ползват данни от оперативно-издирвателни мероприятия, ако не са приобщени към доказателствата по делото. Второто предположение може да се реши както въз основа на фактически данни, така и да се основава само на логически връзки. Логически връзки ще се изградят на базата на анализ на конкретната информация и на базата на следствения и съдебния опит по сходни дела. Искането за претърсване и разрешението за претърсване са по своята познавателна същност едно одобрение на типична частна следствена версия.
Както при освидетелстването, така и претърсването може да се извърши и без санкцията на съдията в случаите, когато има неотложен характер. Протоколът за извършване следва да бъде представен и одобрен от първоинстанционният съдия веднага, не по-късно от 24 часа от момента на претърсването.
От процесуална гл.т. претърсването следва да се извърши не само в присъствието на поемно лице, но и на лицето, което използва помещението. Ако то не може да присъства – в присъствието на пълнолетен член на семейството, ако и той не може да присъства – в присъствието на домоуправител или представител на общината/или кметството.
Претърсване на помещения, които се обитават от държавни или общински организации – представител на организацията трябва да присъства при претърсването.
Претърсване на помещения на чуждестранни представителства или международни организации – изисква се изричното съгласие на ръководителя на представителството и задължителното участие на прокурор и представител на министерство на външните работи.
Тактически изисквания: внезапност, целенасоченост, пълнота, разностранност, правилна последователност, правилна и своевременна оценка на местността или на поведението на собственика  на помещението.

Извършване на претърсване

Извършване на претърсване: започва с покана до лицето, което ползва претърсвания обект, да предаде търсения обект доброволно. Ако той откаже – тогава на това лице се предявява разрешението за претърсване и се започват фактическите действия по претърсване.
Претърсване на помещения. Да се постави охрана и да се определи последователността на изследването. В едни случаи се започва от най-трудните помещения, а в други от помещенията с най-разностранни функции. Заварените лица се настаняват в едно помещение под контрол на органите на разследването.
Изследват се стените, мазилката или тапетите, различието в звука, в оцветяването и монолитността, ”възрастта” на съединителните части и детайли. Следи се поведението на собственика и промяната в настроението му в зависимост от мястото където се претърсва.
Претърсване на местности. Изследване на цялата територия с всичките и особености-изискването за пълнота. Местността се разделя на участъци, които се изследват последователно и за да не се пропусне нещо изследваната територия се застъпва.

Последици от претърсването.

Интересен е въпросът за последиците от претърсването – чл. 137, ал.4 НПК: при претърсването  не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел – твърде бланкетна норма. Компетентният орган, извършващ претърсването, може да се позове на това, че според неговото вътрешно субективно убеждение е трябвало да бъдат извършени тези действия. Чл. 137, ал.4 – избягване на ненужни повреди – бланкетна норма и подлежи на субективна преценка. Винаги, когато претърсването завърши с неуспех, вредите от претърсването следва да бъдат възстановени от държавата, понеже тя осъществява наказателното правосъдие и е отговорна за служителите си, които е назначила (регресно искане към тези служители).
Търсене на труп и живи лица: с измененията на НПК от 99 г. се въведе нещо, което е твърде спорно – търсенето на труп и на живи лица. Претърсването е обикновено свързано с откриването на предмети и документи, представляващи веществени доказателства. Търсенето на живи лица е спорно в теорията и практиката. Търсенето на труп – спорът е доколко следва да се иска разрешение от първоинстанционния съдия: самият факт на намиране на труп е основание за образуване на производство по 116 и сл. НПК. В хипотезата, когато се търси труп, санкцията на първоинстанционният съдия не би следвало да има задължителен характер, не е безусловно задължителна.

Фиксиране.

Дейността по претърсването и резултатите от него се закрепват процесуално в протокол. В него се посочва времето и мястото на претърсването,участвалите лица и др. Подробно се описва всичко, което е намерено. Предметите или книжата се показват на поемните лица и на лицето, у което се извършва претърсването, а в протокола се записват бележките, които тези лица са направила. Когато намерените предмети или книжа са много на брой, целесъобразно е да се опишат в отделен списък-приложение към протокола. Посочво се задължително дали лицето доброволно е предало търсените предмети или книжа или е оказало противодействие, в какво се е изразявало то и т. н. Отбелязва се също дали предметите или книжата са оставени за пазене, у кое лице и при какви условия.
Намерените предмети или книжата и местата където са открити се фиксират и фотографски с възлови и детайлни снимки. Следва да се фотографират така, че да се отразят всички индивидуализиращи признаци на намерения обект. Да се фиксира и заснеме мястото, където са намерени търсените предмети.

Повторното претърсване.

Повторното претърсване е самостоятелно следсвено действие. Смята се че има основания за него когато първоначалното претърсване е проведено без достатъчно подготовка и следователят не е разполагал с необходимите сведения за предметите или книжата, които имат значение за делото; когато претърсването не е било извършено задълбочено, без необходимите технически средства; когато е проведено при неблагоприятни условия, слаба видимост и др.; когато могат да бъдат открити и иззети нови предмети или книжа и в случаите на обосновано очакване,че извършителят, успокоен от първоначалните резултати, ще върне укритите предмети или книжа на същото място.
Прави се самостоятелен протокол.

Претърсване в съдебното производство

В практиката не се среща. Може да се наложи в случаите, когато не е извършено повторно претърсване по време на предварителното разследване, когато възникнат достатъчно основания да се предполага, че могат да бъдат намерени посочените по време на съдебната фаза от страните в процеса предмети или книжа; когато въпреки искането на съда не са му предадени предметите или книжата. Съдът взима решение с определение за извършване на претърсване. Претърсването може да бъде извършено и от органите на предварителното производство по решение на съда. Резултатите от претърсването се закрепват в протокола на съдебното заседание.

Личен обиск.

Същност.

Личният обиск позволява да се установи връзката на лицето с разследваното престъпление. Той е неотложно следствено действие.
Самостоятелно процесуално-следствено действие, уреден е в 138 НПК. Както и при претърсването и освидетелстването, и личният обиск следва да се извърши със санкцията на първоинстанционния съдия. Извън санкцията на първоинстанционния съдия личния обиск се допуска в досъдебното производство при две хипотези:
1) Задържане: задържане по НПК е предвидено в няколко хипотези:
        - чл.152А, ал. 3 – като мярка обезпечаваща явяването на обвиняемия пред съд. Това задържане може да е: в рамките на 24 часа като временна мярка, взета от разследващите органи и за 72 часа, когато мярката е взета от прокурорът;
        - 152А, ал. 6 – когато задържането е предприето като мярка за неотклонение от съда (да се различават мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда: мярката за процесуална принуда обхваща и мярката за неотклонение, а задържането е мярка за неотклонение) .
        - 152Б, ал. 6 – при потвърждаване на мярката за неотклонение задържане под стража;
        - 153, ал.1 – когато има замяна на мярката за неотклонение с по-тежка – задържане под стража;
        - 202, ал. 1 – извършване на предварително задържане на заподозрян за 24 часа.
Четири от тези пет хипотези са първоначално задържане, а една е потвърждаване на мярката за неотклонение задържане под стража. Не се налага обиск без съдебно разрешение по 152А, ал. 6 и 153 НПК, понеже самото задържане се извършва по решение на съда.
    2) Друга основна хипотеза, изискваща санкция на съда, освен задържането, са случаите, когато има достатъчно основания да се предположи, че лицата, които участват при претърсването са укрили предмети или книжа от значение за делото. Присъстващи лица при претърсването са: поемни лица; лицето, домоуправител; пълнолетен член на семейството; представител на общината; съответната служба или учреждение; прокурор – възможна е лична заинтересованост от разследването – има имунитет като съдебен магистрат.
    Докато при задържането самата мярка предполага обиск на лицето без да са налице други предпоставки, то при втората хипотеза – присъстващите лица – се изисква наличие на фактически данни, даващи достатъчно основание да се счита, че тези лица са укрили предмети, интересуващи разследването. ВС е приел, че не може да съставляват достатъчно основания: подозрения, съмнения и самовнушения на органите на досъдебното производство. Не могат да съставляват достатъчно основание констатациите за липсващи предмети или нетипичното, необикновено поведение на присъстващите лица.

Подготовка и извършване.

Подготовката почива на изчерпателни данни за личността на претърсвания. Извършва се както на територията на местопроизшествието или мястото, където е задържано лицето, така и на други подходящи места, aко няма опасност от унищожаване и повреждане на предметите или книжата и има условия за безопасност.
Обискът се извършва от лице от същия пол, в присъствието на поемни лица от същия пол.
Търсят се и се изземват огнистрелно и хладно оръжие и различни веществени доказателства и книжа-запалителни средства и материали при палежи, отчетнически и др.документи при длъжностни присвоявания и т.н.
Най-напред се претърсват външните страни на дрехите и обувките, а след това вътрешните. Съставя се протокол за личен обиск, към който се прилагат фотоснимки.

Задържане и изземване на кореспонденция: съществени изменения от 99 г. – както в основанията, така и в реда за извършването.
Тази мярка на вмешателства в личния живот на гражданите следва да се предприема по изключение, задължително и само със санкцията на съда при наличието на две обстоятелства: когато е свързана с разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Под разкриване следва да се разбира наличието на фактически данни относно извършеното престъпление, но които данни не са достатъчни за неговата конкретизация по отношение на авторство и способи на осъществяване.
Предотвратяване на престъпление – такова противодействие, което има резултативен характер и което се отнася както към извършването, така и към подготовката за извършване на престъплението.
Фактическо извършване на изземването и изследване на кореспонденцията. Следва да се спазват изискванията по 139 НПК и това да стане в присъствието на поемни лица, а когато е кореспонденция на учреждение или кореспонденцията се намира в учреждение, то поемните лица следва да бъдат избрани измежду служителите на учреждението.  
Тактика на изземване. Значение за предварителното разследване и съдебното следствие. Особености на изземването като самостоятелно следствено действие и като действие при огледа,претърсването и личния обиск.


Изземването се среща в две процесуални форми: като органически съпътстваща огледа, претърсването и личния обиск процесуална дейност и като самостоятелно следствено действие по смисъла на чл.116НПК.
В първия случай изземването е зависимо от процесуалната и тактическа организация на съответното следствено действие. Във втория случай изземването е самостоятелно следствено действие с произтичащите от това тактически особености. При тази хипотеза органите на разследването разполагат с достатъчно данни за местонахождението и особеностите на предметите/обекти, които имат значение за делото.
Нормативна основа е чл.133 НПК - “всички учреждения, предприятия,обществени организации, длъжностни лица и граждани са длъжни да предадат намиращите се у тях предмети или книжа”, ако бъдат поискани от съда или от органите на предварителното производство. Още по подробно е регламентирано в чл.134-139 НПК,  като органически свързано с претърсването.

Планиране

Решение за изземване се взема при две групи данни по делото:
- за връзката на определени предмети или книжа с разследваното престъпление и за
- тяхното местонахождение и характерни признаци.

Изземването е неотложно следствено действие, когато се появи опасност от унищожаване, повреждане или укриване на предмети и книжа.
Книжата от значение за делото, които подлежат на изземване са няколко групи: официални и частни документи и свързаните с тях писмени източници; подправените документи; документи, които се отнасят до извършителя на престъплението, особеностите на производствения процес, организацията на работата, формите и съдържанието на превантивно-предупредителната работа. Наред с подправения документ се планира и изземването на вторите екземпляри, независимо, къде се намират в момента. Прави се т.нар. групово изземване, за да се осигури едновременното изземване на документите от различни предприятия, учреждения или организации.

Подготовка.

Съставя се постановление за изземване; осигуряват се поемни лица, лицето у което се намират предметите или книжата; създават се условия за спазване на изискванията по чл.136НПК; взема се разрешение от прокурор/съда?/, когато предстои изземването на документи, които съдържат държавна тайна, или изземване на пощенска и телеграфна кореспонденция.
Осигурява се присъствието на оперативни работници или охрана, когато се предполага, че ще възникнат затруднения. Характерна черта на подготовката е запазването и в тайна и бързината на извършването и.

Извършване

Извършването започва с представяне на решението за изземване и с предложение от компетентния орган да се посочат интересуващите го предмети или книжа.
На изземване освен предварително набелязаните обекти, подлежат и всички предмети или книжа, които имат значение за делото, а също и забранените за ползване или извадени от гражданския оборот предмети или книжа, когато органите на разследването се натъкнат на тях.
Иззетите предмети или книжа се предявяват на поемните и на другите присъстващи лица.
Изземването на пощенска или телеграфна кореспонденция, както и на документите съдържащи държавна тайна се извършва само с разрешение на съда /чл.139,ал1НПК/. Изземването на кореспонденция, намираща се в учреждания, става в присъствието на поемни лица, избрани между служителите на учреждението.
За изземването и резултатите от него се съставя протокол. В него се посочва наред с общите данни, какви предмети или книжа са иззети, как са опаковани и запечатани и на кои от тях са направени фотоснимки.
Изземване в съдебното производство. Законова опора са чл.133 и чл135-139НПК. Може да се извърши, когато страните в процеса посочат в хода на съдебното следствие съответното учреждение, предприятие или обществена организация, длъжностно лице или гражданин, у когото се намират предмети или книжа, които могат да имат значение за делото и когато могат да опишат особеностите на посочените от тях предмети и книжа. Изземването и резултатите от него се отразяват в протокола на съдебното заседание.