Право

Разпит. Общи въпроси. Видове свободен разказ. Видове въпроси, които могат да бъдат зададени след извършването му. Основни тактически способи при разпита – характеристика. Разпит пред съдия.

Същност.

Разпитът е способ за събиране на гласни доказателствени средства.

През първата фаза-предварителното производство, разпитът е много по-близо по време до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване, проверка и доказване. По-слабо е забравянето и по-малка е опасността от тенденциозност. Показанията са по-спонтанни и по-искрени, по-малко са обременени от неправилни версии и обмислена лъжа. Възпроизвеждането е по-бързо, а паметта по-свежа. По-слаба е естествената деформация на фактите.
През втората фаза-съдебното производство, разпитът се провежда в условията на публичност и състезателност с произтичащите от това последици от психологически и тактически характер.

Значение на разпита.

Разпитът позволява да се съберат гласни доказателства, в повечето случаи по основни въпроси от предмета на доказването, и да се направи проверка и оценка на голяма част от доказателствените материали по делото. Дава се възможност да се очертаят насоките за откриване и събиране на нови доказателствени материали, да се изградят и проверят важни следствени и съдебни версии и да се изяснят различни обстоятелства от предмета на доказването.

Подготовка.

Обхвата и дълбочината на подготовката зависят от различни фактори-от значението на очакваните показания или обяснения, от данните за личността на разпитвания и др.

Съдържание на подготовката.

По време на подготовката най-често се изясняват въпроси от организационен характер - определяне на времето и мястото на разпита, продължителността му и участващите в него лица и т.н. Също така се отделя внимание на проблемите по същество-предмета на разпита и тактическите способи, които може да се използват и т.н.
Основните моменти на подготовката са:
- Определяне на предмета на разпита, т.е.на очакваната информация за обекта и обективната, субекта и субективната страна на деянието и другите обстоятелства от предмета на доказването. Обикновено се изхожда от данните за условията, при които е станало формирането на показанията или обясненията, от факторите, оказващи влияние върху досоверността на показанията, от личността на свидетеля и др.
-Определяне на времето и мястото на разпита. Относно мястото на разпита са възможни три варианта: в кабинета на следователя; в болнично или жилищно помещение; на местопроизшествието. Последният има големи предимства: по-голямо активизиране на асоциативните връзки и по-пълно възпроизвеждане; повишаване на точността и изчерпателността; увеличаване на възможностите за оценка на показанията в хода на депозирането им.
-Определяне на продължителността на разпита, при разпит на непълнолетни свидетели и обвиняеми, на бoлни лица и др.
-Определяне на участниците в разпита - преводач, ако се налага; тълковник, когато обвиняемият е глух и ням; педагог или психолог, родител или настойник при разпит на непърнолетни свидетели.
-Осигуряване на технически средства - магнитофон, видеомагнитофон.
-Изясняване на влиянието на обективните и субективните фактори при формиране на показанията. При това участват по правило и двете форми на познанието-сетивната и логическата.
-Определяне на тактическите способи.Те се използват и през трите етапа на разпита-свободният разказ, задаването на въпроси и фиксирането на резултатите от разпита. Способите биват по природа: криминалистични, психологични и логически, като момежду ими има връзка. В практиката най-често се използват следните способи: предявяване на веществени доказателства и документи; детайлизация на разпита; задаване на неочаквани въпроси; задаване на система от въпроси, подчинени на определена тактическа цел; използване на положителните качества на разпитвания, чрез провокиране на неговата честност, смелост и независимост, чувство за отговорност и справедливост.
-Осигуряване на подходящи условия за възпроизвеждане и правилно процесуално закрепване на показанията.Създава се необходимата за целта обстановка в кабинета на следователя и в съдебната зала. Тя трябва да съдейства за съсредоточаване на следователя или съда, и на свидетеля или обвиняемия, да внушава спокойствие и да предразполага към доверие.

Тактика на разпита.

Тактическите/криминалистичните изисквания/ се отнасят до четири момента:
Началният етап на разпита
Свободният разказ
Въпроси по време на разпита
Оценка на показанията или обясненията в хода на разпита

Началният етап на разпита има значение не само за следователя, но и за свидетеля. Тук се съобщават и запосват данните за личността на свидетеля и за отношението му към разследваното престъпление. Прави се предупреждение за наказателната отговорност и се уведомява дали ще се изготви звукозапис. През този етап става първата среща между следователя и свидетеля/обвиняемия/, започва преценката им един за друг и още тук, в зависимост от допуснатите от свидетеля неточности в данните за възрастта, образованието, професията и др. може да се направи предположение за достоверността на предстоящите показания.

Същински разпит

Състои се от две фази: свободен разказ и задаване на въпроси. Тези две части на разпита са относително равностойни, понеже и двете осигуряват значително количество доказателствена информация. Те се намират във взаимна връзка и обусловеност, понеже в отговора на всички въпроси се съдържа и своеобразен мини-свободен разказ.

Свободен разказ

Същност.

Предоставя възможност на свидетеля да изложи фактите и обстоятелствата по делото по начина, по който той ги е възприел и в последователността, в която ги е възприел. Тук важи тактическото правило, че свидетелят не бива да се прекъсва във фазата на свободен разказ. Намесата в свободен разказ трябва да става по изключение и то когато показанията се отклоняват от събитието на престъплението. При свободен разказ свидетелят сам конструира разказа, който разказ отразява и неговото интелектуално и психическо състояние, изобщо качествата на личността. Проблем при свободен разказ е че свидетелят не знае какво точно очаква компетентният орган да бъде изложено като информация, не знае откъде да започне. Тук се създава възможност за активна намеса на следователя, който да определи хронологията на разказа: дали да се следва хронологическата или причинно-следствената последователност в свободен разказ на свидетеля. По време на свободен разказ следователят или прокурорът не бива да остава пасивен слушател.
Видове свободен разказ: криминалистичната теория приема, че се срещат пет типа свободен разказ:
1) описателен;
2) обяснителен;
3) емоционален;
4) оценъчен;
5) индиферентен.
Това деление е с условен характер, понеже във всеки свободен разказ се срещат тези пет елемента.
Значението на свободен разказ от криминалистична гл.т.: във възможността чрез него да се установи в каква степен свидетелят е информиран по предмета на делото и какво е неговото отношение към разследването. Погрешно в практиката се приема, че по време на свободен разказ свидетелят не може да показва или ползва собствени бележки. В някои случаи свидетелят не може да опише със собствени думи или да изрази това, което е възприел. В такива случаи е целесъобразно да му се предостави възможност да нарисува, начертае определени схеми или да изрази по друг начин обстоятелствата, известни му по делото. От тактическа гл.т. е целесъобразно и допустимо да се предявят и веществени доказателства по време на свободен разказ, така би се стимулирала асоциативната памет на свидетеля. Целта е да си припомни това, което е възприел. Възможно е да се използва и способът на детайлизация на свободен разказ, което маже да стане с различни тактически способи (вж. в рамките на задаваните въпроси).

Задаване на въпроси.

Втора част от провеждането на разпита е задаването на въпроси. В теорията има противоречия относно тази част от разпита. Според едни автори: тя е задължителна част – не би могло да има разпит само под формата на свободен разказ, според други автори правилна е противоположната хипотеза, а според трети – разпитът се извършва само под въпросно-отговорна форма и свободен разказ е излишен, понеже само утежнява разпита и води до пасивност на компетентния орган. Според Беленски при решаването на този спорен въпрос следва да се изхожда от чл. 98, ал. 4 НПК: свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото. Следователно свободен разказ не само е необходим, но и задължителна част от извършването на разпита на свидетеля. На тази разпоредба кореспондират и задълженията на свидетеля да даде под формата на свободен разказ добросъвестни/истинни показания, но това задължение няма как да е скрепено със санкция. Въпрос на конкретна тактическа преценка с оглед личността на свидетеля е да се избере дали да се премине през двете фази на разпита или само през едната.

Тактически препоръки при задаването на въпроси:

    1) въпросите да се задават в система;
2) въпросите да се задават така, че най-напред да се изяснят общите, а след това частните въпроси, интересуващи следствието;
3) въпросите следва да се задават така че да следват хронологията на събитието на престъплението;
4) въпросите следва да търсят изясняване на причинно-следствената връзка между отделните факти и обстоятелства. В тази насока следва да се предпочитат най-напред въпроси, които се отнасят до незначителни на пръв поглед факти и обстоятелства от събитието на престъплението;
5) трябва да се използва тактическият способ на изненадата;
    6) способ на детайлизация и конкретизация на фактите.
7) важно при задаването на въпросите е да не се задават повторно въпроси, на които свидетелят не е могъл да отговори или е отказал да отговори при условията на 94 НПК.
8) формулировката на въпросите и начинът на задаването им не би следвало да унижават честта и достойнството на свидетеля.
Цели се събиране на допълнителна информация или доизясняване, уточняване, проверка или допълване на показанията. Поставят се обикновено пет вида въпроси: допълващи, уточняващи, напомнящи, разясняващи и контролни. Те разкриват как и кога са станали известни на свидетеля изнесените факти, основават ли се на други доказателства по делото. Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото. Те не трябва да подсказват отговора или да подвеждат към определен отговор. Следователно не трябва да се поставят внушаващи и подвеждащи въпроси.
Установяване на психологически контакт е процес, който започва обикновено в началния етап на разпита и продължава през целия период на провеждането му.

Етап на проверка и оценка на показанията в хода на разпита.

Етап на проверка и оценка на показанията в хода на разпита: проверката и оценката протичат като непрекъснат мисловно-логически процес  по време на целия разпит и след това. На оценка подлежат съвкупността от факти и обстоятелства, съдържащи се в свидетелските показания, както и съвкупността от целия доказателствен материал, в чиято система се намират свидетелските показания. Когато се извършват по време на разпита, проверката и оценката се характеризират с определени особености:
    Висок динамизъм – необходимо е следователят или прокурорът да реагират незабавно на поведението на свидетеля и получената информация да се анализира бързо и ефективно.
    Целенасоченост - главните задачи на проверката и оценката:
1) да се установят вътрешните противоречия в свидетелските показания и на каква причина те се дължат;    
2) има ли признаци на лъжесвидетелстване и какви са мотивите за това;
3) има ли противоречие между депозираните свидетелски показания и другите доказателства по делото;
    Значителна гъвкавост – компетентният орган да бъде готов да взема нови тактически решения и да използва нови тактически способи в зависимост от конкретната следствена ситуация
Да се обърне внимание и на невербалните форми на комуникация, които изразяват психическото състояние на свидетеля.

Показанията се записват в протокол за разпит. От него се съди по-късно за пълнотата и достоверността на показанията, също така доколко са били спазени процесуалните и тактически изисквания.


Разпит пред съдия

Разпит пред съдия е въведен с последните изменения от 99 г. в чл. 210/ ал.3  и чл.210А НПК. Нов вид разпит, който поражда доста проблеми в практиката.
Законодателят е употребил разпит пред съдия, а не от съдия, не е регламентиран точно процесуалния ред за извършване на този вид разпит.
    Кой е субектът на разпит пред съдия, кой извършва разпита? Очевидно става въпрос за разпит, извършван в рамките на досъдебната фаза на наказателния процес. Ако се приеме, че субект на разпита е компетентният орган ще бъде нормално, понеже компетентният орган в досъдебното производство е следователят или прокурорът. Ако се приеме, че става въпрос за мини-процес, както е приел ВС, би се стигнало до смесване или изземване на функциите на следователя или прокурора и заместването им от съдия-следовател. Съдията не е участник в съдебното производство. Субект би следвало да бъде прокурорът или следователят: но каква е функцията на съдията при разпита по 210/3 и 210А? Ако приемем, че субект на разпита е прокурорът или следователят, то съдията следва да регистрира само факта на извършването на разпита, но какъв е смисълът на участието на съдията, ако само удостоверява: тук е въпросът има ли доверие законодателят на прокурора и следователя. Компромис може да се намери, ако се приеме че съдията има 2 функции: 1) удостоверителна  относно факта на извършване на разпита, която функция се реализира чрез протоколите по 100-103 НПК; и 2) контролна: тя е ограничена до контрол върху законосъобразното приложение на разпоредбите, които се отнасят до разпита на обвиняем и разпита на свидетел. Ако допуснем, че съдията осъществява контролната функция в ограничени рамки би следвало да му признаем и контролни функции по отношение на тактическата организация: и тук парадокс – ще допуснем по-голямото (контрол върху законосъобразност), а му отнемаме контрола върху тактическата целесъобразност – понеже на съдията не се предоставят предварително материалите по делото. De lege ferenda би било добре да се въведе по-подробен особен ред, свързан с участието на съдията – този ред да е, свързан с възможност за контрол върху…на свидетелите, които ще бъдат разпитвани пред съдия и до основанията за извършване на разпит.
    Друг спорен въпрос в практиката: какво означава съответният първоинстанционен съд: правилата на родовата подсъдност: чл. 28 НПК и ако не са спазени тези правила следва да се стигне до недействителност на извършвания разпит. Ако към момента на провеждането на разпита са спазени правилата за първоинстанционност,  разпитът е действителен и независим от измененията на обвинението.
    
Основания за провеждането на разпит пред съдия – две групи:

Общи основания, които са свързани с:
    - опасността от не събиране на гласни доказателствени средства или от тяхното умишлено изменение;
    - свързани с доказателствената стойност и тежест на обясненията нo обвиняемия;
ВС неправилно е приел, че процесуално годни са тези показания на свидетеля пред съдия, при които: нито едно от доказателствените средства или доказателствата няма предварително определена тежест за съда; тук следва да се имат предвид възможностите на 277, ал.1- прочитане на обясненията на подсъдимия  и  279, ал.1 – прочитане на показанията на свидетел. Връзката е: само в случаите, когато има опасност да се променят свидетелските показания или обясненията на обвиняемия следва де се проведе и е обоснован разпита пред съдия.

Конкретни основания за извършването на разпита на свидетел и обвиняем пред съдия са визирани в 210А/ ал.1 и се отнасят до:
    - причини, които правят невъзможно явяването на свидетеля в съдебното заседание;    
    - когато съществува необходимост да се закрепят показанията на свидетел, които са от изключително значение за разкриването на обективната истина.

Характер на разпита на обвиняем пред съдия:

Основания: чл.210, ал.3 – по преценка на следователя или прокурора разпитът се извършва пред съдия от съответния първоинстанционен съд: преценка на необходимостта от извършване на разпита.  Решението за разпита на обвиняем пред съдия следва да се свърза с хипотезите, водещи до прочитане на обясненията на обвиняемия в съдебното заседание: чл.277,ал.1 НПК – 3 групи хипотези:
    ‑ когато има опасност обвиняемият да почине;
        - когато има опасност обвиняемият да се отклони от наказателното производство;
        - когато има основание да се очаква, че той може да промени обясненията си по време на съдебното следствие или да твърди, че не помни определени обстоятелства.

Характер на разпита пред съдия (РС). С оглед криминалистичната му характеристика РС може да се извършва както като първоначален, така и като повторен. РС би могъл да се извършва както в системата на първоначалните, така и в системата на последващите следствени действия. Така както е регламентиран РС би следвало да се разглежда като неотложно следствено действие: което следва от чл.191, ал.2 НПК, макар че разпоредбата касае предварителната проверка. Във връзка с разпита на свидетели по 210А НПК кои свидетели могат да бъдат разпитани има 2 виждания: да се разпитат свидетелите само на обвинението или да се разпитат както свидетелите на обвинението, така и свидетелите на защитата, т.е. свидетелите и на двете страни?  ВС твърди, че по реда на 210А следва да се разпитат свидетелите само на обвинението, понеже предварителното производство било само за прокурора: неправилно, противоречи на основните принципи на наказателния процес. С оглед задълженията на прокурора по чл. 86 би следвало да се допусне възможност и за разпит на свидетели, посочени от защитата при условие на 210А, ал.1. Не бива да се смесва това какви свидетели могат да се разпитват с това от кого изхожда инициативата за разпит. Тук са възможни 3 хипотези: 1) основна хипотеза: инициативата идва от компетентният орган – прокурорът или следователят; 2) инициативата идва от страна на обвиняемия или неговия защитник; 3) инициативата идва от самия свидетел. В последните 2 хипотези – независимо, че инициативата идва от други участници в процеса, прокурорът/или следователят има право да допусне или не извършването на този разпит, понеже той освен функцията по обвинението, осъществява и функция по ръководство и контрол на процеса. От друга страна решенията на прокурора/ или следователя не подлежат на съдебен контрол и единствената възможност на другите участници в процеса да се противопоставят на отказа е да се обжалват действията на прокурора пред висшестоящия прокурор. Не се включва в последното изречение следователят, понеже той не може да издава самостоятелни актове – те винаги се санкционират от прокуратурата.
Разпит на свидетели, свидетели-очевидци и на пострадалия в наказателното производство. Разпит на други свидетели. Фактори, влияещи върху достоверността на свидетелските показания. Защита на свидетеля. Разпит на свидетели в съдебното производство. Особености на разпита при лъжесвидетелстване.

Разпитът е способ за събиране на гласни доказателствени средства.

Разпитът позволява да се съберат гласни доказателства, в повечето случаи по основни въпроси от предмета на доказването, и да се направи проверка и оценка на голяма част от доказателствените материали по делото. Дава се възможност да се очертаят насоките за откриване и събиране на нови доказателствени материали, да се изградят и проверят важни следствени и съдебни версии и да се изяснят различни обстоятелства от предмета на доказването.

Разпитът на свидетели е един от най-разпространените способи за събиране на гласни доказателствени средства в наказателния процес и най-често срещаното съдебно действие в гражданския процес.

Решението за призоваване на лице в качеството на свидетел почива на следните предпоставки: данните в събраните по процесуален ред материали по делото; следствените и съдебни версии и др.

Несвоевременното извършване на разпита е неблагоприятно от тактическа гледна точка. Деформират се свидетелските показания.
Разпитът на свидетелите очевидци се извършва в системата на първоначалните следствени действия. При останалите свидетели е най-правилно първо да бъдат разпитани добросъвестните и незаинтересованите от изхода на делото лица и свидетелите за които се предполага че са осведомени по-добре. Следват свидетелите, чиито професионални знания и опит са съдействали за разностранното и достоверно възприемане и свидетелите, които имат критично отношение към престъплението.

Подготовка.

При определяне предмета на разпит се държи сметка за връзката на свидетеля с разследваното престъпление и възможностите му да види, чуе и запомни видяното и за отношението към обвиняемия.

Формиране на свидетелските показания минават през няколко етапа:
        Натрупана информация.
        Преработка
        Възпроизвеждане
        Словесно-речево оформяне

Необходимо е да се установи каква тип памет има свидетеля: образна (зрителна, слухова); словесно-логическа, моторна; и др.
Значение има проучването на данните за личността на свидетеля

Спецификите на разпит на свидетел могат да се открият като се съпостави с очната ставка.

Разпит на свидетели и очна ставка: до приемането на сега действащият НПК, очна ставка не е съществувала самостоятелно, а се е считала за едновременен разпит на две или повече лица.
Прилики:
- и разпитът и очна ставка са способи за събиране и проверка на гласни доказателствени средства;
    и разпитът и очна ставка се извършват в устна форма;
    - въпросно-отговорната форма на провеждането им;
    - основават се на едни и същи психически процеси на формулиране на показанията;
    - могат да се използват сходни тактически прийоми, комбинации и способи за извършването им;
Различават се по:
    - основанията за извършването им: Разпит се извършва, когато е необходимо едно лице да изложи факти и обстоятелства, които са му известни във връзка с разследваното престъпление. Основанието за извършване на очна ставка: наличието на съществени противоречия между свидетелските показания и обясненията на обвиняемия или съществени противоречия между обясненията на двaма или повече обвиняеми.
    - основните задачи, които решават:
а) основните задачи, които решава разпитът: събиране на нови доказателства; проверка на вече събрани доказателства; проверка на следствени версии.
        б) очна ставка решава две задачи: основната задача – проверка на вече събрани доказателства чрез гласни доказателствени средства и проверка на следствени версии;
- лицата, които участват в извършването им (това се отнася главно до задължителните участници): при очна ставка, за разлика от разпита, могат да участват минимум две или повече лица (освен следователя), които са били разпитвани в едно от процесуалните качества: свидетел; обвиняем; заподозрян.
    - формата на провеждането им:
        а) очна ставка – липсва фазата на свободния разказ;            б) очна ставка се провежда като едновременен разпит на две или повече лица по отношение на едни и същи факти и обстоятелства, по отношение на които е налице съществено противоречие.
        в) при очна ставка се използва единствено въпросно-отговорната форма на провеждане на разпита. Докато при разпита въпросите се задават единствено и само от следователя (дори и при участието на защитник), то при очна ставка – с разрешение на компетентният орган, лицата между които се прави очна ставка, могат да се задават взаимно въпроси помежду си
    - при очна ставка (за разлика от разпита на свидетели) доминират три тактически прийома: 1) задаване на система от въпроси; 2) детайлизация на разпита; 3) предявяване на веществени доказателства.
    - очна ставка и разпитът се различават и по някои психологически способи: очна ставка се характеризира със силна конфронтация и противопоставяне на позициите на разпитваните лица. При очна ставка психологическите прийоми са насочени към предотвратяване или разкриване на лъжесвидетелстване.
    - очна ставка и разпитът се различават и по своето предметно съдържание:
        а) разпитът на свидетели може да обхване неограничен кръг въпроси, отнасящи се до предмета на доказване по
        б) очна ставка – предметът е ограничен  само до преодоляване на съществени противоречия между свидетелските показания и обясненията на обвиняемия.
    - очна ставка и разпитът се различават и по отношение на това, че:
        а) при разпита на свидетели не се знае точно каква информация може да се получи от свидетеля – известна е само общата насоченост на търсената информация;
        б) очна ставка – обратно: следователят знае предварително какво е известно на разпитвания/свидетеля, известна е неговата позиция и отношението му към делото.

Разпитът на свидетели следва да се различава и от други процесуални способ, напр. от т.нар. предварителен разпит при разпознаването:
    Самостоятелност: в теорията и практиката самостоятелността на предварителен разпит при разпознаването е спорна. Една група автори: предварителният разпит е част от общия разпит; втора група автори: този разпит е процесуално и тактически независим и самостоятелен разпит; трети (доминиращо схващане, следва да го подкрепим): предварителният разпит не е самостоятелно процесуално-следствено действие, а е част от общата процесуална и тактическа организация на разпознаването.

Същност.
- има специфични задачи, които са насочени към същността на разпознаването като процесуална форма на идентификация;
        - предварителен разпит при разпознаването се извършва главно за сравняване на мисловни образи за наблюдавани лица или предмети;
        - предварителен разпит при разпознаването има ограничен предмет: той се отнася до пет групи обстоятелства, лимитативно изброени в закона:
        а) да се установи връзката между разпознаващия и разпознавания предмет;
        б) втората група обстоятелства се отнасят до условията, при които са възприети признаците на разпознавания обект;
        в) трета група обстоятелства се отнасят до признаците, по които ще бъде разпознат обекта;
        г) установяване на психо-физиологическото състояние на свидетеля към момента на наблюдение на разпознавания обект;
        д) установяване на факта дали е извършено повторно наблюдение на разпознавания обект или не;
     За разлика от общия разпит на свидетели предварителен разпит при разпознаването се извършва непосредствено преди предявяването на обекта за разпознаване.
        - Различия има и по отношение на психологическите прийоми, които се използват: предварителният разпит при разпознаване: прийомите, които са насочени към припомняне на признаците на разпознавания обект;
        - Общият разпит на свидетели и предварителен разпит при разпознаването се различават и по отношение на последиците от извършването им:
        а) ако при разпита на свидетели се депозират неистински показания – има възможност за реализиране на наказателна отговорност за лъжесвидетелстване по 291 НК;
        б) ако при предварителен разпит при разпознаването се установят обстоятелства, че предявяваните за разпознаване обекти са били предявявани преди това като веществени доказателства, не следва да се пристъпва към разпознаване въобще.

Общ разпит на свидетели и разпит на експерти Различават се:

    1) по основанията за извършването им: основанията за извършване на РЕ е необходимостта от обективиране на изводите, съдържащи се в експертното заключение;    
    2) по отношение на използваните знания: разпит на експерти се основава на особеното качество на 1 лице, което притежава знания, които другите участници в процеса нямат.
    3) по отношение на характера си: разпит на експерти  няма задължителен характер, с последните изменения на НПК, с чл.280/ал.4 НПК се дава възможност да се избегне РЕ, ако страните изрично заявят това.

Тактика на разпита при съмнения за лъжесвидетелстване

Обща характеристика:
Досега действащият НК:  лъжесвидетелстване е престъпление против правосъдието с висока степен на обществена опасност, понеже засяга устоите на правосъдната система, освен това в резултата на лъжесвидетелстване е възможно да се стигне до осъждане на невинни лица. Изпълнителното деяние се реализира в две форми: умишлено устно/ или писмено потвърждаване на неистина или затаяване на истина. От обективна страна: формите на изпълнителното деяние следва да се реализират пред съд или друг надлежен орган; наказателно-отговорното лице следва да има процесуалното качество “свидетел”. От субективна страна следва да се предполага умисъл: пряк или евентуален.
От криминологична гл.т. лъжесвидетелстване показва относително стабилна тенденция по отношение на извършването и разкриването на този вид престъпления, като тази тенденция е към засилване.
От криминалистична гл.т. разпитът при съмнения за лъжесвидетелстване е един от най-трудните за извършване, понеже съществува изключително голямо многообразие на конкретните форми, в които да се реализира изпълнителното деяние.
Следва да се разграничават две основни хипотези на тактика на разпит при съмнения за лъжесвидетелстване:
    1)първа хипотеза: когато още в хода на разпита се установи, че свидетелят не казва истина/или затаява истина и има безспорни доказателства за това във вече събрания доказателствен материал;
    2) втора хипотеза: когато лъжесвидетелстване се установява след приключването на разпита в резултат на извършване на други процесуално-следствени действия. Тогава се налага извършването на последващ разпит, чиято основна задача е установяването на причините за лъжесвидетелстване.
Установяването на лъжесвидетелстване е резултат от проверка и оценка на свидетелските показания. Достоверен извод за наличие на лъжесвидетелстване може да се направи въз основа следните особености на свободния разказ още при извършването на предварителния разпит:
    1) наличие на съществени противоречия между депозираните свидетелски показания и останалите доказателства по делото: обикновено противоречията имат съществен характер, като със свидетелските показания се защитават диаметрално противоположни факти и обстоятелства.
    2) когато свидетелят се оправдава с лоша памет по отношение на факти и обстоятелства, стоящи твърде близо по време до момента на извършване на престъплението;
    3) фрагментарни и повърхностни свидетелски показания;
    4) в свидетелските показания има дисбаланс: по отношение на едни факти и обстоятелства има пространни обяснения, а по отношение на други – бедни и повърхностни обяснения;
    5) при свободния разказ съществува избирателност в описанията и последователността на отделни факти и обстоятелства;
    6) ако свободният разказ е твърде гладък, непротиворечив и защитава изцяло процесуалната теза на обвиняемия.
Вероятностни признаци, признаци, които вероятно сочат към лъжесвидетелстване:
    1) висока емоционална наситеност на показанията;
    2) особеностите на речта на свидетеля – тук са възможни различни хипотези:
             наличие на фрази/ изрази или думи, които не са типични или характерни за речника на разпитвания;
            - когато речта се променя фрапиращо в сравнение с ежедневната реч – т.е. свидетелят търси и подбира такъв терминологичен апарат, който се различава от ежедневния и което води до определена правна квалификация;
            - когато речта на свидетеля е наситена с невербални форми на комуникация повече от обичайното;
    3) несъответствие между интелектуалните качества на свидетеля и съдържанието на депозираните показания;
    4) стремеж да се премахнат и най-малките неточности и несъществени противоречия и се демонстрира единно, стройно, идеално обяснение на събитието на престъплението.

Етапи.

В литературата се приема, че формирането на неистински свидетелски показания преминава през следните етапи:
взимане на решение за лъжесвидетелстване;
набелязване на съдържанието на показанията;
депозиране на неистински показания.

Съществено различие между неистинските свидетелски показания и добросъвестните показания е, че при лъжесвидетелстване обикновено липсва възприемане на елементи от събитието на престъплението или се скриват вече възприети елементи от събитието на престъплението.

Психологически аспекти на лъжесвидетелстване/ мотиви за лъжесвидетелстване/:
    1) Лична заинтересованост на свидетеля – хипотезите тук са различни:
    - да се избегне  наказателна отговорност;
    - да се избегне дискредитиране на близки;
    - както и разгласяване на интимни тайни и т.н.
    2) Характерът на взаимоотношенията между свидетелят и обвиняемият:
    - в резултат на обида;
    - съперничество;
    - враждебни отношения и т.н.
    3) лъжесвидетелстване може да е мотивирано от въздействието на трети заинтересовани лица: мотивацията може да е свързана с подкуп, насилие, заплаха и др. ( 297 НПК – защита на свидетел)
    4) като мотив може да се разглежда особеното психическо състояние на свидетеля: в практиката има немалък брой случаи, когато лъжесвидетелстване е мотивирано от желание да се избегнат неприятните моменти, свързани със съдебната система;
    5) неблагоприятната процесуална обстановка, породена от поведението на следователя.
При лъжесвидетелстване са възможни различни хипотези на поднасяне на неистинска информация:
        1) поднасяне на изцяло недостоверна информация;
        2) поднасяне на частично недостоверна информация;
        3) частично затаяване на истината относно събитието на престъплението;
        4) поднасяне на изцяло измислена информация за събитието на престъплението.

Способи за преодоляване на лъжесвидетелстване:

В следствената и съдебната практика се използват около десетина по-съществени способа за преодоляване на лъжесвидетелстване:
        1) Наблюдението върху поведението на свидетеля и използване на състоянието на емоционално напрежение. Това емоционално напрежение възниква в резултат на няколко фактора:
         в резултат на действието на външната обстановка (напр.пропусквателния режим в съответното заведение);
        - при наблюдението следователят или този, който води разпита следва да създава впечатление у свидетеля, че неговите показания непрекъснато се контролират;    
        - при наблюдението върху поведението на свидетеля следва да се обърне внимание на невербалните форми на комуникация, които обикновено сочат за нарастване на емоционалното напрежение
        2) Използване на възможностите на свободния разказ. Свободния разказ може да бъде разчленен на няколко подразказа или няколко подтеми като това е оправдано, когато има съмнение за лъжесвидетелстване. Разчленяването на свободния разказ изисква повече подробности за всеки епизод и категорично посочване на източниците за сведенията в него;
        3) Използване на вътрешните противоречия в депозираните показания. Същественото тук е да се установи дали вътрешните противоречия имат константен характер по отношение на едни и същи/или различни факти и обстоятелства. Когато едно лице е възприело събитието на престъплението, то може да възпроизведе многократно без съществени промени това, което е възприел, при лъжесвидетелстване такова повторение е невъзможно, което може да се установи чрез внезапно връщане към определен епизод от показанията като се задават конкретизиращи или детайлизиращи въпроси.
        4) Използване на противоречията между депозираните показания и останалите доказателства. Тук от психологическа гл.т. е важно на свидетеля да се внуши, че следователят разполага с множество доказателства и знае твърде много за престъплението, едва ли не разпитът се провежда pro forma. Този способ е свързан с предварителното проучване на всички материали по делото в детайли;
        5) Най-важният способ е способът на предявяването на веществени доказателства, съчетан със способа на тактическа изненада. Важното е да не се даде възможност на свидетеля да обори или опорочи по някакъв начин веществените доказателства;
        6) Провокиране и стимулиране на положителните качества на личността на свидетеля – важно е за прилагането на 6 да се установят обстоятелства относно личността на свидетеля:
        - подава ли се на външни внушения;
        - каква е неговата адаптивна способност, приспособява ли се бързо, адаптира ли се бързо;
        - какъв е по характер свидетелят: състрадателен, доверчив, безкомпромисен и т.н., за да се стимулират тези качества;
        7) Изясняване на причините и мотивите за лъжесвидетелстване;
        8) Способ, свързан със задаване на система от допълнителни контролни въпроси;
        9) Не бива да се пренебрегва и предупреждението за наказателна отговорност, което макар и рядко, способства за преодоляване на лъжесвидетелстване.

Методи за проверка.

В англо-саксонската система са известни три групи методи за проверка на достоверността на свидетелските показания:
        1) Психологически: към психологическите методи следва да се отнесат двете експертизи: съдебно-психиатрическа експертиза и съдебно-психологическа;
        2) Социологически; сред социологическите методи - особено значение контент анализ (анализ на съдържанието): този метод е разработен и използван за първи път в Англия около 1923-1924 г., но се свързва с решаването на социологически проблеми. Развитие – в Германия по време на нацизма. Същност на контент-анализа: в статистическото преброяване и анализ на отделни думи и съчетания от думи в определен текст. Отнесено към свидетелските показания това означава:
            - да се подберат съществените ключови думи от значение за изясняване на определен факт, интересуващ разследването;
        -     взима се предвид тяхното статистическо проявление в отделни части на свободния разказ и по тяхната взаимна връзка може да се установи доколко свидетелят достоверно е възприел и е поднесъл изцяло известните му факти и обстоятелства.?
            - този метод има около 80% степен на достоверност/ надеждност
    3) Смесени: използването на полиграфът или детектора на лъжата – знания относно медицина, физиология и психология. Същността на метода на полиграфа се основава на психо-физиологическата реакция на човешката личност при подаване на система от въпроси. Измерват се параметрите: пулс, честота на дишане, потоотделяне, статично биологично електричество. Съвременните полиграфи регистрират, отчитат и алфа и бета излъчването на мозъка. Всички тези данни се записват с помощта на преобразуването им в електрически импулси, които задвижват писец: трудностите са при разчитането на записите. За проверка на достоверността на свидетелските показания е разработена единна методика, утвърдена от Американската асоциация. Приема се един осреднен тип на реакция при нормални условия, който се сравнява с типа реакция по време на разпита. Съществено значение имат т.н. контролни въпроси, които при лъжесвидетелстване променят нормалния тип реакция, водят до промяна във физиологическите параметри. Разработени са няколко техники: някои акцентират върху сърдечния ритъм, други – върху алфа и бета-лъчите на мозъка: най-достоверни, всички останали параметри са твърде лабилни.

Защита на свидетеля.

Разпит на защитен свидетел по чл.97 А НПК

Общи бележки: спорен въпрос в теорията и практиката. За първи път този вид разпит е въведен с измененията в НПК от 97 г. Защитата на свидетел е насочена преди всичко към борбата с организираната престъпност. У нас този институт на защита на свидетеля до 97 г. не е познат. Известни са различни подходи на защита на свидетеля в различните правни системи. За първи път е приложен в англо-саксонската система и най-чести мерки на защита са свързани с промяната на самоличността на свидетеля:
        1) промяната може да бъде частична, с ограничен характер: промяна на името и документите за самоличност на свидетеля;
        2) пълна промяна на самоличността: включва промяна на името и документите за самоличност + редица административни, организационно-технически и криминалистични способи с цел да се сведе до минимум възможността за идентификация на свидетеля.

Способи:
1) Административни:
        - промяна на местожителството;
        - промяна на местоработата;
        - а в някои случаи и гражданството на свидетеля.
    2) Организационно-технически способи:
            - назначаване на физическа охрана
            - или поддържане на електронно наблюдение на личността и имуществото на свидетеля.
    3) Криминалистични способи:
            - промяна на външните признаци на личността – включително и на папиларните линии върху пръстите (чрез пластична операция ).

У нас законодателят е приел принципа на комплексност на защита на свидетеля. Чл. 97 А - два вида мерки за защита:
1) 97 А/ ал.2, т.1 – запазване в тайна самоличността на свидетеля; 2) 97 А/ ал.2, т.2 – осигуряване на охрана.
Тук въпросът за запазване на самоличността на свидетеля е спорен като първа мярка, понеже чрез запазване на самоличността може да се стигне до опорочаване на наказателния процес: по отношение на състезателното начало – с оглед равните възможности на страните. Нарушава се и принципът за публичност – процесът се лишава от публичност. Друга група автори считат че не се стига до опорочаване на процеса, понеже: над личните интереси на другите участници в процеса са поставени интересите на обществото, материализирани в определен свидетел и запазването в тайна самоличността на свидетеля е изключение, свързано с живота и здравето на свидетеля. Още аргументи с оглед законосъобразността: не се засяга със защитата на свидетеля основните задължения, които той има; независимо дали е защитен или не свидетелят е наказателно-отговорен; той е длъжен да даде добросъвестни и точни показания за известните му факти и обстоятелства; освен това съществуват процесуални гаранции, които защитават обективността на процеса и се изразяват в това, че: присъдата не може да се основава на свидетелските показания само на защитения свидетел;  протоколите за разпит на защитения свидетел се предявяват незабавно на обвиняемия и неговия защитник.

Защитен свидетел:

От кой момент следва да бъде защитен свидетеля? Както е в НПК излиза, че защитата на свидетеля може да се предприеме само в предварителното производство, което не е правилно: нужна е и в съдебното заседание. Защитата следва да се допусне при наличието на две кумулативно дадени условия, независимо от фазата на процеса достатъчни основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне опасност за живота, здравето или имота на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг. С последното изменение от 97 г. към тези лица се добави текста: или лица, с които е в особено близки отношения.
Кога са налице достатъчно основания да се предполага, че има заплаха? Такива основания са налице във всички случаи, когато има опасност свидетелят да се откаже да даде показания въобще, независимо добросъвестни или недобросъвестни, когато има опасност свидетелят да промени вече дадени показания, когато съществува опасност свидетелят да оттегли дадени вече показания.

Изисквания:

Законът изисква пряка причинна връзка между свидетелските показания и опасността за неговия живот, здраве или имот. Опасността трябва да е пряка и непосредствена последица от показанията. Иррелевантен е моментът на възникване на опасността: тя може да възникне преди даване на показанията или след това. Практически мерките за защита на свидетеля се обезсмислят след даването на показания. Опасността за свидетеля трябва да има реален характер.

    Инициативата за защита: кой може да иска защита на свидетеля? В англо-саксонската система: само органът, извършил разследването, което е резултат от развитието на състезателното начало; тук съдията е само регистратор на факти, но не и откривател на факти. Инициативата у нас може да изхожда от всеки от участниците в процеса, въпреки че някои от процесуалистите въстават срещу това, понеже ако свидетелят е на обвинението – би се нарушило процесуалното право на обвиняемия  да посочва доказателства и се ползва от доказателства. Кога би имал интерес обвиняемият или защитата да посочи защитен свидетел: когато са налице двете кумулативно дадени условия. Въпросът за обхвата на мерките се решава само със съгласието на свидетеля или другите лица, които подлежат на защита, изброени в 97А / ал.3 НПК.

Процесуални аспекти на организацията на разпит на защитен свидетел. НПК казва, че защитеният свидетел се разпитва тайно от компетентният орган. Какво означава да се разпитва тайно: да се разпитва в отсъствието на обвиняемия и неговия защитник. По особен начин се разглежда въпросът, когато в разпита трябва да участва преводач, тълковник, психолог, педагог, родител, настойник.  НПК не дава изрични указания, че тези лица не могат да присъстват. Ако са налице хипотезите на 90 и сл. от НПК, то разпитът на защитен свидетел ще се проведе задължително при участието на тези лица. В практиката се пита ако защитеният свидетел е посочен от защитата как се процедира: НПК – преписи от протоколите за извършения разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да задават въпроси на свидетеля: 97А / ал.5 – не изключва възможността да се извърши разпит на защитен свидетел, посочен от обвиняемия и неговия защитник, но приема че този разпит може да се извърши само в съдебното заседание – което вече е неправилно. Предявяването на протоколите следва да стане след като те са подписани от органа, извършил разпита. Подписът му има удостоверителна функция  по отношение на действителността на извършените следствено действие и истинността на съдържанието на протокола. От процесуална гл.т. се нарушава един от основните принципи на наказателния процес по отношение на формата на извършване на разпита на защитен свидетел – по принцип разпитът в наказателния процес има устен характер. При защитения свидетел формата на разпита е смесена: устна форма: когато свидетелят се разпитва от компетентния орган; писмена форма: когато се задават въпроси от другата страна.
От тактическа гл.т. разпитът на защитен свидетел показва особености, свързани с подготовката и извършването му:
        1) тук са неприложими някои от тактическите способи, характерни за разпита на незащитен свидетел;
        2) ограничават се правата на участниците в разпита;
        3) ограничава се възможността за проучване личността на свидетеля;
        4) ограничават се възможностите за използване на кръстосан разпит и преодоляване на лъжесвидетелстването;
Съществува и особен ред за разпит на защитен свидетел в съдебното заседание 278/ ал.3 НПК: защитеният свидетел остава на разположение на съда в подходящо помещение извън съдебната зала. Допуска се в 278 НПК и възможност за гледане на делото при закрити врати в случаите на 97А. Разпитът на защитен свидетел препятства възможността за използване на някои други процесуални способи: например очната ставка: 98/ал.6 НПК.

Съдебен разпит на свидетели.

Отлики:
Съдебен разпит на свидетели се различава от разпита в досъдебната фаза, разпита на предварителното производство със следните четири особености:
    1) извършва се при ярко изразени публично и състезателно начало на процеса;
    2) извършва се при колективен и колегиален съдебен орган;
    3) извършва се при значително променени тактико-психологически условия;
    4) извършва се по различен процесуален ред, свързан с конкретното задаване на въпроси;

Конкретизация на четирите особености:
    1) в съдебната фаза на наказателния процес освен прокурорът, обвиняемият и неговият защитник, могат да участват и други лица, които реализират функцията по обвинение и функцията по защита: частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и неговият повереник, гражданският ответник и неговият повереник. Освен това съдебното заседание е открито за обществеността, за публика по традиция. Разбира се, има случаи, когато съдебното заседание се осъществява при закрити врати.
    2) втората особеност е свързана с възможността за реализиране на допълнителни тактически и психологически способи: при съдебния разпит вече е известна позицията на свидетеля, неговата връзка с обвиняемия, неговото отношение към делото като цяло и какво му е известно от събитието на престъплението. Поради тази причина, разпитът по време на съдебното следствие има ограничен предмет в сравнение с разпита в досъдебната фаза. Този предмет се отнася главно до установяването на допълнителни факти и обстоятелства, които не са били изяснени при разпита в досъдебната фаза, разпита в предварителното производство. Тук е ограничена и възможността за предявяването на веществени доказателства, понеже много рядко по време на съдебното следствие се представят нови такива.

Провеждане на съдебния разпит.

Принципът, който се спазва: най-напред следва да се разпитат свидетелите на обвинението, а после - другите свидетели. От този принцип има изключения: дадена е възможност на съда, когато счете за необходимо да промени този ред:  обикновено това са случаите, когато свидетелят е заболял или трябва да се разпитат малолетни или непълнолетни свидетели (разпитват се преди другите).
Втора особеност: свидетелите, които не са разпитани се отстраняват от залата, а разпитаните свидетели на бива да контактуват с другите свидетели.
    Редът на задаване на въпросите: 275, ал.3 НПК: приема се че най-напред се поставят въпроси от прокурора и другите лица, които осъществяват функцията по обвинение, после – от лицата, които осъществяват функцията по защитата: гражданският ответник ш неговият повереник, подсъдимия и техните защитници. До измененията от 99 г. съдът може да поставя въпроси по всяко време на съдебното следствие; с измененията от 99 г. – съдът може да поставя въпроси след изчерпване въпросите на страните.
В теорията и практиката има спор относно двете части на разпита – свободният разказ и задаването на въпроси. Някои автори: при съдебния разпит не би следвало да се допуска свободния разказ, понеже позицията на свидетеля е вече изразена и закрепена в протокола за разпит на съдебното следствие – това е неправилно. ВС – приема, че на свидетеля трябва да се предостави възможност, независимо че е бил разпитан, да изложи в свободен разказ известните му факти и обстоятелства и едва после да се премине към задаването на въпроси.

Тактика на разпит на малолетни и непълнолетни свидетели. Процесуални и криминалистични различия от разпита на пълнолетни свидетели.

Разпитът е способ за събиране на гласни доказателствени средства.

Разпитът позволява да се съберат гласни доказателства, в повечето случаи по основни въпроси от предмета на доказването, и да се направи проверка и оценка на голяма част от доказателствените материали по делото. Дава се възможност да се очертаят насоките за откриване и събиране на нови доказателствени материали, да се изградят и проверят важни следствени и съдебни версии и да се изяснят различни обстоятелства от предмета на доказването.

Разпитът на свидетели е един от най-разпространените способи за събиране на гласни доказателствени средства в наказателния процес и най-често срещаното съдебно действие в гражданския процес.

Особености при формиране на показанията.

Обхватът на възприетите свойства и признаци на обектите е по-ограничен. По-малка е ролята на мисленето като коригиращ грешките на сетивните органи фактор. По-слабо и непълноценно е осмислянето на усещанията, а оттук и критичното отношение към възприеманото.

У детето от предучилищна възраст вниманието е неустойчиво и предимно непроизволно, с непосредствено нагледен характер.
    През средната училищна възраст то е вече по-активно и волево, с възможност за съсредоточаване по-продължително време.
    Много от малолетните до 14 години не са в състояние дълго време да запазят запомненото.
    Непълнолетния може да изгражда съждения по аналогия. Нараства ролята на абстракцията, обобщението и конкретизацията.

Подготовка.

Най-важния въпрос на подготовката е проучване на личността на малолетния или непълнолетния свидетел. Трябва да се отговори на въпросите: при какви условия е протекло физическото и интелектуално развитие на детето; има ли отклонения от нормалния процес на развитие и на какво се дължи това; семейна и обществена среда; къде се учи.
    Три основни области.
1.семейство – състав, условия на живот.
2.училище – успех, дисциплина, място в колектива.
3.обществена и спортна дейност – спорт, приятели.

Определяне предмета на разпита.

Спазват се две изисквания: изчерпателност и съобразяване с психологичното развитие на детето.

Определят се лицата които трябва да участват при разпита.

Определя се времето на разпита. Спазва се изискването за своевременност.

Тактика на разпита.

Тактиката на разпита се индивидуализира от данните за личността на детето – пол, възраст, среда и др.
    В зависимост от психофизиологичното развитие малолетните и непълнолетните могат да бъдат разделени на четири групи:
        1. предучилищна възраст - от 6 до 7 години
        2. ранна училищна възраст - от 6-7 до 11-12 години
        3. средна училищна възраст - от 11-12 до 14-15 години
        4. горна училищна възраст – от 14-15 до 18 години

Своевременно трябва да се установи психологичен контакт с разпитвания. Тактически целесъобразно е разпита да започне със свободен разказ на тема която е близо до интересите на детето.

Важно е значението на свободния разказ. Той дава възможност да се прецени културата на детето, интелигентността му, житейската му опитност.
    Трудност има ако детето е стеснително – преминава се към въпросно-отговорна система. Не е за предпочитане.
    Задаване на въпроси.  Те трябва да са съобразен с психологичното развитие на детето. Да са кратки, ясни, с достъпна терминология, да не са внушаващи.
    Да се задават по-малко уточняващи въпроси. Отговора е свързан с нервно напрежение у детето.

Проверяване и оценка на показанията.

Етап на проверка и оценка на показанията в хода на разпита: проверката и оценката протичат като непрекъснат мисловно-логически процес  по време на целия разпит и след това. На оценка подлежат съвкупността от факти и обстоятелства, съдържащи се в свидетелските показания, както и съвкупността от целия доказателствен материал, в чиято система се намират свидетелските показания.

Установяването на лъжесвидетелстване е резултат от проверка и оценка на свидетелските показания. Отчита се наличие на фрази/ изрази или думи, които не са типични или характерни за речника на разпитвания, научили са го.

Разпит на съдебни експерти в предварителното и съдебно производство. Особености.

Същност.

Разпитът на експерти е самостоятелно следствено действие независимо от органическата връзка, в която се намира с извършената експертиза. За разлика от другите разпити, той е целенасочено изследване, което е изрично поръчано от компетентния орган.
    Разпита съдейства за уточняване на експертното заключение и за изясняване на важни обстоятелства по делото. Дава възможност да се открият нови признаци на изследвания обект и да се прецени по-добре значенето на произтичащите от тях изводи.
    Разпита има значение за по-нататъшното планиране на разследването. Въз основа на обясненията на експерта може да се назначи повторна или допълнителна експертиза, колективно или комплексно изследване. Възможно е резултатите да мотивират призоваване на нов свидетели.

Планиране на разпита.

Решение за разпит на експерт в предварителното разследване се взима при наличието на две основания за това.
    Особени основания възникват в случаите на грешки в експертното заключение, при ниско качество на експертизата, необоснованост на заключението и непълнота на изследването.
    Обикновени основания основания са налице когато е необходимо:
4.Изясняване на връзката на използваните специални знания със стоящите за решаване задачи по делото.
5.Установяване на условията, при които е извършено изследването.
6.Уточняване на експертното заключение когато има несъответствие между обстоятелствената част и изводите.
7.Изясняване на причините за съществуващата логическа и фактическа непоследователност.
8.Закрепване на резултатите на извършено извън предмета на назначената експертиза изследване.

Разпита се планира с цел да се изяснят причините за вероятното заключение, тъй като те не винаги са обяснени изчерпателно в протокола за експертизата.

Планиране на разпита в съдебното заседание.

Наличието на експертно изследване в предварителното производство е поначало основание за призоваване на експерта в съдебното заседание, освен ако съда сметне че това не се налага. На тактическа преценка подлежи главно предмета на разпита и последователността на провеждането му, когато са призовани повече от един експерт. Експерта трябва да защити своето изследване, да разясни пътя по който е стигнал до направените изводи. Разпита в съдебното заседание дава възможност да се добие представа за компетентността на експерта и помага на съдебните заседатели да разберат по-добре ролята на назначената експертиза.

Подготовка.

Следователят или съдът разполага с процесуален документ за позицията на разпитвания по основна част от предмета на разпита. Това е експертното заключение.

Особености при подготовка на разпита.

Обясненията на експерта не са обусловени от външни обстоятелства лични възприятия, а на експертно изследване. Познанието тук е преднамерено и целенасочено, а обясненията са тясно свързани с специалните знания в областта на експертизата.
    Експерта има почти пълна представа за насоката на разпита.
    Обясненията на експерта, както и дейността му при извършване на експертизата почиват на специални знания в областта на науката, техниката и изкуството.
Експерта дава обяснения по въпроси, които са в сферата на неговата професионална подготовка. Няма напрежение  страх, протича гладко.

Обясненията на експерта се формират през три последователни периода.
По време на изследването. За разлика от свидетелските показания, формирането на които протича неочаквано и при еднократно въздействие върху сетивните органи, тук е необходимо продължително обмисляне, а и изменения на условията.
Период след предоставяне на експертното заключение. Въздействат различни фактори: забравянето, общественото мнение, и др. Най-важно е мисленото продължаване на експертизата в съзнанието на експерта.
Период на депозиране на обясненията в хода на разпита.

Установява се в каква степен експертното заключение подкрепя останалите доказателства поделото. Събират се ако е необходимо данни за личността на експерта (за професионалните му качества и опит).

Тактика на разпита.

    Способ на детайлизация на разпита. До него се прибягва както при непълнота и недостатъчна яснота на експертното заключение, така и при необоснованост  и противоречие на изводите с останалия доказателствен материал. Трябва предварителна подготовка и запознаване с експертното решение. Задават се уточняващи въпроси и контролни въпроси за изясняване на връзката на специалните знания с изясняваните обстоятелства.

    Способ на предявяване на изследваните веществени доказателства.

    Способ на мисловната реконструкция на експертното изследване. Дава възможност да се прецени дали посочените резултати произтичат закономерно от изследването.

Разпит на експерт.

Три етапа.

Начален етап. Снемане самоличността на експерта  и предупреждаване за наказателната отговорност по чл. 291 НПК.

Втори етап. Най-важен. Същински разпит. В двете форми.

Заключителен етап. Експерта трябва да даде оценка на използваната методика и обоснованост на изводите.

Разпита трябва да премине преимуществено в свободен разказ.
Разпита може  и трябва да се разшири и извън експертното заключение.

Разпит на заподозрени. Разпит на обвиняеми. Общи особености и изисквания за провеждане. Самопризнанието и неговото значение. Особености на разпита на непълнолетен обвиняем.


Разпит на заподозрян.

Същност.

Спорна е процесуалната фигура на заподозрения в българското право: дали фигурата на заподозрения е относима към процеса или тя стои извън /преди образуването на процеса. В четири хипотези възниква фигурата на заподозрения, регламентирани в 202, ал.1 НПК. При всички случаи от четирите хипотези се отнася до установяването на факти и обстоятелства, насочващи към връзката на определено лице с конкретно извършеното престъпление. Четирите хипотези:
    1) лицето е заварено при извършването на престъплението или непосредствено след извършването му. Спорна е хипотезата, понеже присъствието на територията на произшествието не означава участие в извършването на престъплението. Освен това следва да се направи разлика между местопрестъпление и местопроизшествие: местопрестъпление е мястото, където е извършено изпълнителното деяние; местопроизшествието е територията на която могат да се открият следи и веществени доказателства, свързани с престъплението. Както е формулирана хипотезата на 202, ал.1, т.1: следва да се приеме, че лицето е заварено на местопрестъплението, тъй като законодателят е употребил: “при извършването или непосредствено след”.
    2) когато определено лице-очевидец посочи извършителя на престъплението.
    3) когато върху тялото или дрехите на лицето, по него или в жилището му са открити явни следи от престъплението. Тази хипотеза е малко неточна по отношение на жилището, по-точно е: помещение, което се обитава на самостоятелно правно основание или в помещение, което обитава лицето.
    4) когато лицето се е опитало да избяга или след съответна проверка не може да се установи самоличността или местоживеенето му и има достатъчно данни, че е извършило престъпление. Това е сложен фактически състав от субективна и обективна страна:
        - от обективна страна: лицето да се е опитало да избяга, т.е. не се е подчинило на разпоредбите на полицията или следствените органи и да има явни данни, че е извършило престъпление. Явни данни: би следвало да се препраща към предходната хипотеза: 202,ал.1, т.3 – когато върху тялото или дрехите има следи. Достатъчно данни ще бъдат налице и при т. 2: ако очевидец е посочил лицето и на база словесен портрет е разпознато лицето от полицейските или следствените органи. Подобна е хипотезата, когато не може да се установи местожителството на дадено лице;
Основният спор в теорията и практиката: дали заподозреният стои извън процеса? Беленски подкрепя ВС: заподозреният стои извън процеса, понеже по отношение на такова лице няма повдигнато обвинение, има само съмнение в участието на това лице в извършване на престъплението. Законодателят поради тази причина е приел, че заподозреният има самостоятелен кръг процесуални права, регламентирани в 206 НПК. В този смисъл е и разпоредбата на 207, ал.1 НПК: когато на предварителното производство се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, следователят съставя постановление за привличане на лицето като обвиняем. Тук не бива да се бърка с образуване на предварителното производство, което може да стане и срещу неизвестен извършител и да се извършат процесуално-следствени действия, свързани с установяването на извършителя. Процесуално-следствените действия са насочени към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по 82 НПК. Привличането като обвиняем предполага събрани доказателства по реда и със способите, предвидени в 116 НПК. Отнесено към заподозрения това означава, че по отношение на него могат да се извършат ограничен кръг следствени действия, които законодателят е изброил лимитативно в 206, ал.2 НПК, а това са: 1) разпита на заподозрения; и в редки случаи извършването на идентификационни експертизи. Законодателят е приравнил разпита на заподозрения към разпита на обвиняемия по отношение на неговата тактическа организация и по отношение на част от процесуалната организация. Според Беленски предметът на разпита на заподозрения има стеснен характер и бе следвало да се свежда до изясняване на обстоятелствата, визирани в 202, ал.1, т.1 до 4.

Основания за разпита. По силата на чл.206,ал1НПК лицето има право да научи в какво е заподозряно, да даде обяснения, да прави искания, бележки и възражения. Неговите обяснения имат характер на доказателствено средство. Следователно разпитът се извършва за да бъде реализирано правото на лицето да даде обяснения.
В повечето случаи разпитът се извършва като неотложно следствено действие. Но той може да бъде проведен и след първоначалните следствени действия. А предварителното задържане е обикновено ситуационно действие.
Подготовка и тактика на извършване на разпита. Разпитът на заподозреният почива на разпоредбите на НПК за разпит на обвиняем. Един от основните въпроси е проучване на личността на заподозрения. Специално внимание заслужават сведенията за отношенията между заподозрения и пострадалия и поведението на заподозрения преди престъплението.

Провеждане на разпита.

В началото на разпита се съобщава основанието за задържане и се изясняват правата, които има лицето в качеството на заподозрян. Съдържанието на разпита се отнася главно до факта на извършване на престъплението. По-благоприятни са тактическите условия за разпит, когато лицето е заварено при извършване на престъплението или непосредствено след това, когато очевидец го е посочил или когато върху тялото и дрехите му по него или в жилището му са открити следи от престъплението.
Използват се следните тактически способи: детайлизация на разпита-чрез система от уточняващи и контролни въпроси се изясняват обстоятелствата, отнасящи се до обективната страна на деянието и участието на заподозрения в него, до причините и условията, способствали извършването му; предявяване на веществени доказателства и книжа-особено голямо значение има предявяването на иззетите при личния обиск предмети и книжа, когато е установена връзката им с разследваното престъпление; използване на положителните качества на разпитвания и др.
За провеждането на разпита и резултатите от него се съставя предварителен протокол.Значението на обясненията на заподозрения като доказателствено средство се изчерпва в предварителното производство.

Разпит на обвиняемия  – чл. 210 НПК

Същност.

Следва да се извършва непосредствено след повдигането на обвинение. Разпит на обвиняем е сложно процесуално-следствено действие – изисква значителни материални ресурси, свързани с подготовката и провеждането му. Разпит на обвиняеми е задължително следствено действие, което се извършва незабавно след като следователят предяви обвинението. Следователно провеждането му е зависимо от процесуалните действия, които го предхождат-повдигане на обвинението и неговото предявяване.

Значение. Получава се в много случаи достоверна доказателствена информация за това: къде, кога, как и с помощта на какви способи и средства е извършено престъплението; кои са мотивите и условията, благоприятстващи извършването му и т.н.

Подготовка и тактика на извършване на разпита.

Подготовката е близка до тази за разпит на свидетели, но в същото време е и различна, защото е свързана с повече трудности и изисквания. Даването на обяснения от обвиняемия е негово право, а не задължение.

За да се извърши правилно разпит на обвиняем следва да се предвидят някои обстоятелства във връзка с неговата тактическа организация:
    1) следва да се проучи личността на обвиняемия:
        - с оглед последваща преценка достоверността на неговите обяснения;
        - с оглед възможността за отричане от обясненията;
        - с оглед възможността за получаване и преценка на самопризнание;
    2) набелязване на въпросите, които ще бъдат зададени: общо изискване към тях: да съдействат за разкриване участието на обвиняемия в извършване на разследваното престъпление и евентуално за получаване на информация, релевантна към формите на вина в разследваното престъпление. Съдържанието, формулировката, видовете въпроси, които ще се задават – разпит на свидетели.
    3) вземане на мерки за осигуряване на веществени доказателства;

В много случаи трудностите при разпита започват след приключване на оправдателните обяснения. Трябва да се прецени какви въпроси трябва да бъдат зададени. Целта е да се провери поддържаното алиби и да се установи в каква степен дадените оправдателни обяснения отговарят на действителността. Прибързаното укоряване в неискреност, както и безкритично-доверчивото приемане на самопризнанието или неуместните усилия да се “въведе” разпитваният чрез странични въпроси към същността на разследването са в еднаква степен погрешни. Не бива да се забравя презумпцията за невиновност.

Особености относно фактическото извършване на разпит на обвиняем. Обвиняемият (за разлика от свидетеля) не може да бъде разпитван по делегация, с изключение – когато е извън страната. Разпит на обвиняем започва с въпрос: “признава ли се за виновен?” и едва след това – покана за свободен разказ. Разпит на обвиняем в значителна степен е факултативно следствено действие, понеже обвиняемият има възможност за реализиране на правото си на защита, част от което право на защита е правото на мълчание – обвиняемият може да откаже да дава обяснения във връзка с провеждането на разпита.

Самопризнание на обвиняемия.

Чл. 91 НПК: обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия и самопризнанието не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.Този текст поражда значителни спорове. Нямаме определение на самопризнание. Доктрината: самопризнанието е изявление на обвиняемия, с което той признава определени или всички факти по повдигнатото срещу него обвинение. Това доктринерно понятие се приема частично от съдебната практика.
Процесуална природа на самопризнанието. ВС: самопризнанието е доказателствено средство. Това виждане е спорно. Логическият и систематическият анализ на 83 и 84 НПК води до други изводи.
Разлика между доказателства и доказателствени средства. доказателствено средство са процесуално-технически способ за възпроизвеждане на фактите от обективната действителност, релевантни към разследваното престъпление. Доказателствено средство са предварително определени в процесуалния закон и самопризнанието не е предвидено от законодателя като самостоятелно доказателствено средство. ВС приема, че самопризнанието е самостоятелно доказателствено средство по аргумент на 86, ал.1: доказателствено средство са обясненията на обвиняемия. Ако тълкуваме 83 и 84 във връзка с 91, ал.2 НПК: самопризнанието не освобождава съответните органи от задължението да събират други доказателства: от една страна в 83 и 84 имаме доказателствени средства, от друга страна – 91. ал. 2: самопризнание и други доказателства. Ако тълкуваме 83 и 84 във връзка с 91: самият законодател е приел, че самопризнанието е по-скоро доказателство.
    Беленски: самопризнанието следва да се третира като факт от обективната действителност, като едно волеизявление, което подлежи на проверка и оценка и което следва да бъде приобщено към доказателствата по реда на чл.116 НПК (вж.акад.Павлов за доказателства и ДС).

Съдържанието на самопризнанието:

    1) Самопризнанието може да бъде насочено към изясняване на фактически въпроси, свързани с предмета на доказване, но със самото самопризнание не могат да се третират въпроси относно процесуалните последици от извършването му, понеже процесуалните последици от извършването му са от компетентността на съда. Самопризнанието следва да се различава от сделката със съда;
    2) С оглед обема на самопризнанието то бива:
        - пълни самопризнания: когато самопризнанието се отнася до всички елементи от предмета на доказване;
        - частично самопризнание: визират се отделни елементи от предмета на доказване или отделни елементи от фактическия състав на разследваното престъпление;
    3) От гл.т. на предмета на доказване по 85 спорен въпрос е може ли със самопризнанието да се третират елементи, свързани със вината и нейните форми, т.е. от субективната страна на престъплението. Една част от процесуалистите приемат, че е недопустимо. Въпросът за определяне и класификация на формите на вина е въпрос, който следва да се решава от съда и то едва при постановяване на присъдата. Друга част от процесуалистите: противоположната теза с аргумент, че третирането на формите на вината от обвиняемия е израз на неговото право на защита. Към това становище следва да се добавят и други аргументи: кой друг ако не обвиняемия може да каже какви са били намеренията му във връзка с разследваното престъпление. Друг е въпросът, свързан с другите елементи от субективната  страна на престъплението: тук следва да се извърши задълбочена проверка и оценка на самопризнанието – в частта му относно субективните елементи от състава на престъплението.
    4) В съдебната практика възниква въпросът следва ли да се приема частично самопризнание или трябва да има пълно самопризнание, за да бъде годно доказателство. Практиката на ВС е противоречива: в по-старите си решения – самопризнанието трябва да бъде пълно, т.е. да се отнася до всички обстоятелства по 82; в последните години за самопризнание можем да говорим, когато то се отнася до отделни елементи от предмета на доказване.  
Форма на самопризнанието може да бъде дадено в различна процесуална форма. Законодателят не е предвидил изрично, че самопризнанието трябва да бъде дадено само по време на разпита на обвиняемия. Първата процесуална възможност за получаване на самопризнание: 189 НПК – хипотезите на образуване на предварително производство. Предварително производство може да се образува, когато законов повод е личното появяване на дееца и заявлението му че е извършил престъпление. Самопризнание може да се получи при извършването на което и да е процесуално-следствено действие във всеки един момент от развитието на процеса, и в двете фази - досъдебната и съдебната фаза. Ако имаме годно извършен процесуално-следствен способ за събиране и проверка на доказателства (116) при всяко от тях може да се получи годно самопризнание. Това означава, че самопризнанието трябва да бъде направено пред компетентния орган, осъществяващ функцията по ръководство и контрол на процеса и само в този случай можем да говорим за годно самопризнание. Поради тази причина не бихме могли да приемем, че имаме самопризнание, когато то се съдържа в изявление на обвиняемия преди започването на процеса, в което изявление той твърди че е извършил престъпление. Когато е направено изявление, но не е имало процес – няма да има и годно самопризнание по 91, ал.1 НПК. Най-честата хипотеза на получаване на самопризнание – при разпит на обвиняемия. Изготвянето на видео- и звуко- запис по време на разпита на обвиняемия и получаването на признание по време на този разпит: тук следва да се изхожда от функцията на записа: правно-технически способ за фиксиране на резултатите от следствените действия. Трябва да се имат предвид  277, ал.2 НПК - те могат да се използват субсидиарно само след кота са прочетени обясненията на обвиняемия, съдържащи се в протокола за разпит. Самопризнание направено при насилие или заплаха не бива да се приема такова самопризнание, понеже то не е получено по реда и със способите, предвидени в НПК.
    Участието на защитник при извършване на самопризнание – трябва ли да участва защитник? Чл. 73 НПК урежда задължителното участие на защитник в наказателния процес. Ако участието на защитник е задължително, то и самопризнанието би следвало да става в негово присъствия, в противен случай има опасност от нарушаване на процесуалните интереси на обвиняемия и злоупотреба със самопризнанието.
Чл. 73 и сл.: участието на защитник в случаите, когато не е задължително участието му е оправдано при две обстоятелства:
1) защитникът ще се яви свидетел на факта, че самопризнанието е депозирано доброволно, не под заплаха или насилие;
2) участието на защитника може да има благоприятен психологически ефект върху обвиняемия и да съдейства благоприятно за депозиране на истинско и пълно самопризнание.
Отказ от самопризнание, направено в присъствието на защитник: трябва да се има предвид възможността обвиняемият да реализира правото си на защита, включително и да се откаже от самопризнание – единственото препятствие за реализирането на отказ: 210, ал.3 НПК – разпит пред съдия.

Мнимо самопризнание
    1) Същност: само  доброволното самопризнание може да е мнимо. Най-често причините за мнимо самопризнание имат личен характер: желанието да се предпазят трети лица от наказателна отговорност; очакването на изгода от самопризнанието – при престъпление, извършено в съучастие; очакването на облекчени отношения при разследването и по-лека присъда. Мнимо самопризнание  може да се разглежда и като елемент от тактическата организация на защитата.

Защита от мнимо самопризнание : в процеса на получаване на самопризнание: преценка на неговата достоверност. Самопризнанието задължително да се провери и оцени в съвкупността от наличните доказателства към момента на извършване на самопризнание.

Правни последици от самопризнанието (в две насоки):
    1) по отношение на развитието на наказателния процес;
    2) по отношение на приложението на материално-правния закон при постановяване на присъдата.

Процесуалните последици се свързват с улесняване на процеса на доказване, а материалните правни последици се свързват с реализирането на по-леко наказание. De lege ferenda е целесъобразно да се закрепи сегашната съдебна практика: по-лека присъда при самопризнанието.

Отграничения.

Самопризнанието следва да се различава от една друга процесуална фигура, известна на англо-саксонската система: признаване на виновността – следва да се третира само като частично признание относно субективните елементи от състава на престъплението. В англо-саксонската система тя е задължителен елемент от т.н. сделка с правосъдието, при която може да се постигне компромис между целите на наказателното правосъдие и реализирането на наказателната отговорност на  определено лице, включително и да се избегне наказателната отговорност.
Разпит на подсъдим. Различия от разпита на обвиняем.


Към разпит на подсъдимия се пристъпва след като председателят на съда покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението. Това става в началото на съдебното следствие след прочитане на обвинителния акт от прокурора и след запитването дали е разбрал в какво се обвинява. Подсъдимият обаче може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие.

Въпросите, подлежащи на тактическа прецинка са два: в каква последователност трябва да се проведе разпитът на подсъдимите, когато обвинението е срещу две или повече лица, и необходимо ли е някой от подсъдимите да бъде разпитван в отсъствието на другите.
При определяне поредността на разпита на подсъдимите се изхожда от три предпоставки: очаквана разностранност и изчерпателност; степента на достоверност; опасността от отрицателно влияние върху позицията на другия подсъдим и върху достоверността на неговите обяснения. Най-напред се разпитва непълнолетния подсъдим, съответно подсъдимият, който се очаква да даде по-разностранни и достоверни обяснения.
Подсъдимият може да бъде разпитан в отсъствието на другите, когато някой от подсъдимите не може да присъства и това няма да затрудни разкриването на обективната истина; при непълнолетни и пълнолетни съучастници; в случай на служебна зависимост на подсъдимите, която може да окаже неблагоприятно влияние върху обхвата и достоверността на обясненията; когато морално-етични съображения налагат това.

След завръщане на подсъдимия в съдебната зала председателят на съда го запознава с обясненията, при депозирането на които е отсъствал.

Подготовката обхваща по същество същите въпроси както и при разпита на обвиняемия. Но има и различия: съдът разполага с обясненията на подсъдимия, които той е дал в качеството си на обвиняем; може да използва останалите доказателствени материали, събрани от предварителното разследване; разпитът се извършва не от едноличен, а от колегиален орган.

Специално внимание се отделя на предмета на разпита. Съставя се план в три части.
В първата се отразява позицията на подсъдимия по главния факт; противоречията и непълнотата в обясненията му; веществените и невеществени доказателства на които противоречи; условията при които е станало възприемането и др.
Във втората се посочват въпросите, които подлежат на изясняване и способите които ще се използват, включително контролните и уточняващите въпроси.
В третата се фиксират различията, които евентуално могат да се появят между обясненията в предварителното разследване и в съдебното следствие и причините за тези различия.

Тактика на разпита на подсъдимия.

Разпитът се извършва в условията на публичност и състезателност; извършва се от колегиален орган и установяването на психологически контакт става на друга плоскост; нормативно е определена поредността на задаването на въпросите.

Подсъдимият дава обяснения под форма на свободен разказ, като през това време не бива да бъде прекъсван. На подсъдимия се поставят въпроси най-напред от председателя и другите членове от състава на съда, а след това от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия.

Подсъдимият е запознат с материалите по делото и се е готвил за разпита, който за него е преди всичко средство за защита.

Когато прави самопризнание, трябва да се създадат условия за пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата, включително чрез предявяване на веществени доказателства и документи. Когато отхвърля обвинението, необходимо е посредством детайлизация на разпита, предявяване на веществени доказателства и документи да се направи съпоставка с другите доказателствени материали и др. При промяна на позицията от самопризнание в предварителното производство в отхвърляне на обвинението се налага, чрез детайлизация на разпита, задаване на контролни въпроси, използване на кръстосания и шахматния способ на разпит също да се направи съпоставка с обясненията в предварителното производство и др.
Обясненията на подсъдимия се закрепват в протокола за съдебното заседание, като в случаите, когато е извършен кръстосан разпит, въпросите и отговорите се записват така както са зададени.

Тактика на очна ставка. Особености на очната ставка в съдебното следствие. Очна ставка между две и повече лица. Очна ставка в гражданско производство.

Основания за извършване: наличието на съществени противоречия между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания. В теорията има различни становища относно процесуалната природа на очната ставка. Някои процесуалисти (между които акад. Павлов): очната ставка не е самостоятелно процесуално-следствено действие, а е вид разпит – едновременен разпит на две или повече лица. Друга част от процесуалистите очната ставка е самостоятелно процесуално-следствено действие – това становище се подкрепя и от повечето криминалисти. Аргументи:
1) очна ставка е със самостоятелна нормативна уредба;
2) Основанието за извършване й са различни от основанията за извършване на разпит;
3) Законодателят  е използвал самостоятелно наименование на това следствено действие;
4) очна ставка се извършва само между лица, които са били вече разпитани;
5) При очна ставка информацията относно събитието на престъплението постъпва едновременно и последователно от участниците в нея при условията на взаимно присъствие;
6) Разпитваните лица са длъжни да отговарят на едни и същи въпроси относно едни и същи факти и обстоятелства относно разследваното престъпление;
7) При очна ставка липсва свободния разказ;
8) При очна ставка участниците изразяват оценка към достоверността на получаваната от другите лица информация;
Очна ставка е самостоятелно следствено действие със своята нормативна уредба.
Очна ставка и разпит.
И двете са способи за събиране на гласни доказателствени средства. Спорен е въпросът относно задачите, които решава очна ставка – тук има две становища.
Очна ставка е процесуално-следствено действие само за проверка на вече събрани доказателства, на вече събрана информация. Това становище е неправилно, понеже законодателят никъде не е направил разграничение на способи само за събиране или само за проверка на доказателства: всеки от способите може да бъде използван както за събиране, така и за проверка.
Очна ставка е способ, както за събиране, така и за проверка на доказателствата, а освен това очна ставка може да решава и една трета задача: проверка на следствени версии. Решаването на тези задачи е резултат от няколко обстоятелства:
        1) съществуват благоприятни условия от психологически характер, които са свързани с присъствието на друго лице, което е запознато с поставените въпроси и
        2) поради обстоятелството, че има възможност за улесняване на асоциативните връзки и процеса на възпроизвеждане е конкретно насочен към изясняване на отделни факти.
Тактическа организация на очна ставка:
При тактическата организация следва да се изхожда най-напред от основанието за очна ставка – наличието на съществени противоречия: от тази позиция трябва да се тръгва при решаването на въпросите от подготовката;
Подготовката:
    1) проучване на материалите по делото, което има комплексно значение – необходимо е да се проучи цялата доказателствена информация в съвкупност с цел да се разкрие по-пълно противоречието между обясненията и показанията на лицата, които са ги депозирали. Проучването на материалите по делото  позволява да се решат следните въпроси:
        - до кои факти и обстоятелства се отнася противоречието ;
        - в каква форма и степен се проявява противоречието;
        - кои са причините за противоречието;
- кои от противоречивите обяснения кореспондират с другите факти и обстоятелства по делото;
Проучването създава възможност да се определи предметното съдържание на въпросите, които ще се задават и тяхната методологическа последователност.
    2) на второ място в подготовката следва да се разгледат въпросите за определяне на лицата, между които ще се проведе очна ставка и проучването на тяхната личност. Тук е важно да се определи въз основа на депозираните показания необходимостта от извършване на очна ставка въобще. Поставя се въпросът дали следва да се извърши очна ставка или повторен разпит, въпреки наличието на съществени противоречия. ВС има възможност да се произнесе по този въпрос и е приел, че извършването на очна ставка е задължително, когато противоречието има съществен характер, а то има такъв характер във всички случаи, когато се отнася до участието на определено лице в извършването на престъплението, до определяне на формата на вина и до определяне на някои елементи от обективната страна на състава на престъплението – главно елементи, отнасящи се до реализация на изпълнителното деяние. очна ставка следва да се извърши задължително, когато не съществуват други по-леки процесуални способи за проверка на вече събрани чрез разпита доказателства. Поради тази причина въпросът за определяне на лицата, между които ще се извърши очна ставка е субсидиарен  или функция от установяването на формата и степента на противоречие, съдържащи се в показанията на свидетеля или обясненията на обвиняемия;
    3) да се определи и броя на лицата, между които ще се извърши очна ставка: противоречия могат да бъдат в показанията на две или повече свидетели – следва да се реши дали да се извърши поредица очни ставки. Законодателят не е лимитирал броя на лицата, които могат да участват едновременно в очна ставка, но криминалистичната тактика и практика приемат, че е целесъобразно очна ставка да се извърши между две лица, не повече – в противен случай би се стигнало до усложняване на предметното съдържание на въпросите и до взаимни внушения между участниците и формиране на колективна памет.
Изборът между кои две лица следва да се направи очна ставка зависи от три обстоятелства:
1) от отношението между тези две лица;
2) от очакваната добросъвестност и точност на получаваната  информация;
3) от съдебния опит и възраст на участниците в очна ставка.
Следва да се имат предвид служебните и други отношения, които биха накърнили добросъвестността на депозираните показания и обяснения. Когато се определят лицата, между които следва да се извърши очна ставка, трябва да се реши въпросът, свързан със събирането на сведения за личността на тези лица. За това съществуват благоприятни условия, понеже очна ставка се провежда след разпита и компетентния орган вече има преки впечатления за всеки един от участниците. Въпреки това трябва да се съберат разностранни данни за следните обстоятелства:
        - за условията на възприемане и запаметяване на спорните факти, които ще бъдат изяснени с очна ставка;
        - данни за интензивността на въздействие на различни обективни и  субективни фактори ;
        - за отношението на лицата към разследваното престъпление – дали то се е променило след разпита и в каква насока;
        - за отношенията(роднински, приятелски, служебни и др.) между участниците и дали те са се променили след разпита;
    4) на четвърто място в подготовката на очна ставка следва да се определят въпросите, които ще се задават и последователността им. Тактически изисквания при определяне на въпросите:
        - въпросите трябва да бъдат изчерпателни и конкретни;
        - да се отнасят само до фактите по отношение на които има противоречие;
        - въпросите да следват хронологическата последователност на събитието на престъплението;
        - въпросите да са предметно и терминологично достъпни и за разлика от разпита на свидетели да не се задава блок от въпроси;
    5) на пето място в подготовката на очна ставка следва да се набележат тактическите способи и средства, които ще бъдат използвани при извършване на очна ставка. Тук следва да се изхожда от факта, че очна ставка предполага конфликтна ситуация с остро конфронтиране на интересите на участниците в нея. Тактическите прийоми, които ще бъдат използвани, следва да бъдат насочени към преодоляване на тази конфликтна следствена ситуация:
        - стимулиране на положителните качества на личността;
        - осигуряване на веществени доказателства, които да бъдат предявени;
        - използване на тактическия способ на внезапност на задавен на въпросите;
        - установяване на психологически контакт с цел преодоляване на негативното отношение към другите участници;
        - набелязване на въпроси, които да не позволят превръщане на ОЧНА СТАВКА в едновременен повторен разпит;
В практиката съществуват два подхода на подготовка на очна ставка: умишлено избягване и умишлено създаване на конфликтна ситуация. Следва да се подкрепи виждането, че очна ставка следва да бъде насочена към преодоляване на конфликтната ситуация
    6) определяне на времето и мястото на провеждане на очна ставка. Обикновено очна ставка се извършва през деня, освен в случаите, когато не търпи отлагане, а що се отнася до времето  - тук трябва да бъдат съобразени възможностите за продължително отсъствие и свободното време на участниците в очна ставка. Очна ставка продължава значително по-дълго време от разпита и предполага участниците в нея да останат на разположение на компетентния орган по-продължително време. Като продължителност: очна ставка следва да продължи до момента на пълно изясняване на противоречията, а не само на част от противоречивите факти и обстоятелства. Законодателят не е предвидил ограничения, свързани с мястото на очна ставка: обикновено очна ставка се осъществява в кабинета на следователя или прокурора, понеже в този случай по-голямата част от доказителствата и следственото дело са под ръка на компетентния орган, но няма пречка очна ставка да бъде извършена на друго място съобразно индивидуалните възможности на участниците в нея.
    7) На седмо място в рамките на подготовката: въпросът за систематичното място на очна ставка сред останалите процесуално-следствени действия. Основен въпрос тук: следва ли ОЧНА СТАВКА да бъде извършена веднага след констатация на противоречията: зависи от конкретната следствена ситуация и от събраните доказателства по делото. Криминалистичната практика показва, че колкото по-близо до извършения разпит се извършва ОЧНА СТАВКА, толкова по-добри резултати дава тя.
Участието на обвиняемия в очна ставка – задължително ли е участието на обвиняемия в очна ставка. От чл. 89 следва че е задължително, но обвиняемият има възможност да осуети извършването на очна ставка. Като запази мълчание и не даде никакви допълнителни обяснения. Фактът на мълчание не следва да се третира като утежняващо вината обстоятелство или да доведе до кредитиране показанията или обясненията на другия участник в очна ставка. Тежестта на доказване лежи върху компетентния орган, не върху обвиняемия и с очна ставка не бива да се допуска прехвърляне на тежестта на доказване.
Тактика на извършване на очна ставка.
Тя се различава съществено от разпита на свидетели. очна ставка започва с въпрос към всички участници в нея дали се познават и в какви отношения се намират. След това се преминава към задаване на въпроси относно противоречивите обстоятелства. На всички участници се задават едни и същи въпроси. Тактически най-целесъобразно е въпросите да се задават най-напред на лицето, от което се очакват добросъвестни отговори. Едва след завършване на отговорите следва да се зададе въпросът на другото лице, т.е. дава се думата на другия участник; Недопустимо е да се задават едновременно 2 или повече въпроси. При извършване на очна ставка не следва да се предлага на другия участник да вземе отношение и да коментира отговора на първия, а да даде своето обяснения на същия въпрос. При извършването на очна ставка не бива да се прекъсват необосновано, неаргументирано отговорите на поставените въпроси. Прекъсването е допустимо и наложително само когато има отклонение от фактите и обстоятелствата, които следва да бъдат изяснени. При извършване на очна ставка следва да се обърне внимание на спонтанните и инцидентни реакции на участниците в очна ставка. Компетентният орган предоставя възможност (след като зададе въпросите) на участниците в очна ставка да си задават взаимно въпроси. Тези въпроси също трябва да се отнасят към съществените противоречия, послужили за основание за извършване на очна ставка. При извършване на очна ставка също може да се използва задаването на система от контролни въпроси, но тези въпроси ще се отнасят към изясняване на източниците на информация и условията, при които е била формирана тази информация. Освен това могат да се задават въпроси, провокиращи морално-етичните отношения между участниците в очна ставка.
Фиксиране на резултатите и оценка на събраната информация. Резултатите от очна ставка се фиксират по два начина:
1) процесуален – изготвяне на протокол по 100-103
2) криминалистичен начин – изготвяне на звуков и видео-запис.
Оценката на получената информация следва да се извърши като се изхожда от следните обстоятелства:
    1) от фактическата и логическата обоснованост на информацията;
    2) от характера на източниците на информация;
    3) от причините, породили непълнотата и неточността в показанията;
    4) следва да се отчита взаимното влияние между участниците в очна ставка.
Особени хипотези на очна ставка.
Очна ставка със защитен свидетел по 97А е недопустимо. От тактическа гл.т. следва да се разграничат три особени хипотези на очна ставка:
Очна ставка между пълнолетни и непълнолетни: следва да се извърши само в краен случай, когато няма тактическа възможност да се избегне. особеностите на тази очна ставка са свързани с извършването й, а не с подготовката й. Въпросите, които се задават следва да бъдат поставени най-напред към непълнолетното лице, за да се избегнат внушения върху неговите показания. Въпросите, които се задават по предметното си съдържание трябва да бъдат съобразени с възрастта и психо-физиологическите особености на непълнолетния. Тази очна ставка предполага ограничения на продължителността й по време: по-кратка и съобразена с индивидуалните особености на непълнолетния. Тази очна ставка предполага използване на психологическите способи с цел преодоляване на страха и стреса на непълнолетния – целесъобразно е тя да се извършва само през деня и на място, което би създало максимален психологически комфорт на непълнолетния.
Очна ставка между лица, намиращи се в служебна зависимост. Особеността е свързана с решаването на някои въпроси от подготовката и фактическото извършване. При тази хипотеза на очна ставка следва да се изяснят в рамките на подготовката причините за противоречията, влиянието на отношенията на зависимост върху добросъвестността на показанията и последиците от депозирането на показанията. Извършването на очна ставка: особеното е че въпросите следва да се зададат най-напред на лицето, което е в зависимост и по възможност да се предотврати възможността за взаимно задаване на въпроси.
Очна ставка между роднини. В рамките на подготовката – следва да се изяснят въпросите. Дали има основания за отказ в участието в очна ставка – следва да се имат пред вид хипотезите на отказ от свидетелстване по 94 и 96 и ако има съгласие за участие в очна ставка, въпреки наличието на обстоятелствата по 94 и 96 НПК, да се изяснят причините за такова участие и последиците от извършването на очна ставка. Тук задължително трябва да се осигури възможност за взаимно задаване на въпроси между участниците в очна ставка.

Разпознаване. Основания. Обща характеристика на подготовката, извършването и закрепването на резултатите от извършване на
разпознаването. Повторно разпознаване – възможности, хипотези.


Общи бележки.
Сложно процесуално-следствено действие, което има самостоятелен характер и се използва както за събиране, така и за проверка на доказателства и същността му се изразява в откриването на тъждеството или груповата принадлежност на предявения за разпознаване обект въз основа или с помощта на запазения в паметта на разпознавания мисловен образ за този обект. Решава идентификационни задачи. Различава се от експертизата, не ползва специални знания, а почива на мисловен образ на обекта.
Три групи задачи могат да бъдат решавани с разпознаване:
1) събиране на нови доказателства;
2) проверка на събраните доказателства;
3) проверка на изградените следствени версии.в значителна група престъпления разпознаване се явява като първоначално следствено действие.
Тактическа организация на разпознаването:
Подготовка.
1) Най-напред следва да бъдат определени основанията за извършване на разпознаване; тези основания са съдържат в необходимостта да се извърши идентификация на определен предмет или лице, които имат връзка с разследваното престъпление.    
2) Да се определят обектите, които ще бъдат предявени за разпознаване. Тези обекти трябва да отговарят на следните изисквания:
    ‑ трябва да са част от материалния свят;
    - да притежават съвкупност от общи и частни идентификационни признаци – поради тази причина не следва да се предявява за разпознаване само определен признак.
    - не трябва да подлежат на бързи структурни и количествени изменения – те трябва да са относително устойчиви във времето.
    - трябва да са годни да формират сравнително трайни възприятия, т.е. трябва да имат способността да въздействат върху човешките сетивни органи.
    - трябва да са в пряка или косвена връзка с разследваното престъпление.
3) Да се разграничава обект на разпознаване и обект на експертна идентификация. В наказателния процес като обекти за разпознаване могат да бъдат предявени различни обекти от действителността, документи (в смисъл на веществени доказателства), животни, части от човешко тяло, живи лица и фото-снимки. Определянето на критериите за подбор на обекти за предявяване предполага изясняване на няколко групи обстоятелства:
    - изясняване на доказателственото значение на обекта в процеса на разследване;
    - изясняване на условията и обстоятелствата, при които е бил открит обекта в хода на разследването;
    - изясняване на характера и насоките на изменение, настъпили в обекта на разпознаване в резултат или по повод на извършеното престъпление;
    - да се направи обективна оценка на възможността за запазване на индивидуалните свойства и признаци на обекта за един по продължителен период от време.
Когато се извършва предявяване на живи лица за разпознаване – възниква спорен въпрос, свързан с качествата на личността:
1) не могат да бъдат обект на разпознаване невменяемите;
2) лицата, които не са наказателно-отговорни извън невменяемите;
3) има ограничен възможност за разпознаване, когато лицето отсъства от страната или не може да бъде осигурено явяването му пред компетентния орган по друга причина – в този случай се осуетява възможността за разпознаване по функционално-динамични признаци.
    4) Субект на разпознаване: може да бъде всяко лице, което има преки и непосредствени възприятия за предявения за разпознаване обект, независимо от процесуалното качество на това лице. Субект на разпознаване може да бъде:
1) пострадалият от престъплението;
2) свидетелят;
3) заподозреният;
4) обвиняемият.
Тук се различават процесуална годност и познавателна годност. Субектите на разпознаване не трябва да имат недъг в органите за възприемане или пък да имат болестно състояние, което препятства запомнянето и възпроизвеждането на признаците на обекта на разпознаване. Във всеки конкретен случай следва да се прецени познавателната годност на субекта, а ако има някакви увреждания – да се установи тяхната степен – кога са настъпили и как биха повлияли върху процеса на разпознаване. Не би следвало до се допусне като субект на разпознаване лице, което е възприело признаците на обекта за разпознаване, но впоследствие е увредена способността му за възпроизвеждане на признаците на този обект. Не би следвало да се ограничава възможността едно лице да бъде субект на разпознаване в случаите, когато уврежданията, които има в органите за възприятие не се отнасят до признаците на обекта, въз основа на които ще бъде разпознат (да ограничим сляп да разпознаване по звукови признаци). Когато се определят субектите на разпознаване, следва да се има предвид:
    - общото състояние на субекта;
    - физическите и психическите му качества;
    - професионална принадлежност;
    - външни условия, при които е станало възприемането на признаците на обекта на РАЗПОЗНАВАНЕ;
    - психическото състояние, в което е бил субекта на разпознаване.
    5) Следва да се осигурят сходни обекти на разпознаване. По силата на 145, ал.2 НПК – обектите за разпознаване се предявяват заедно с три или повече сходни обекта от същия род или вид. Когато се извършва разпознаване на живи лица следва да се осигурят три или повече сходни по външен вид лица. В никакъв случай не може да се говори за идентичност, търси се максимално сходство във външните признаци.
    6) В рамките на подготовката, непосредствено преди извършването се извършва предварителен разпит на субекта на разпознаване. За разлика от общия разпит – този разпит е с ограничен предмет, който се отнася до следните групи обстоятелства:
    - дали разпознаващият познава лицето или предмета, предявен за разпознаване;
    - признаците, по които ще бъде извършено РАЗПОЗНАВАНЕ;
    - предварителният разпит трябва да изясни обстоятелствата, при които са наблюдавани признаците на обекта на РАЗПОЗНАВАНЕ;
    - следва да се установи в какво състояние се е намирало разпознаващото лице към момента на възприемане на обекта на разпознаване;
    - от тактическа гл.т. целесъобразно е да се установи и какво време е минало от момента на възприемане на признаците до момента на извършване на разпознаване и дали е имало повторен контакт между разпознаващия и разпознавания обект.
Разпознаване на живи лица. Видове разпознаване - в натура и по фотоснимки. Разпознаване на трупове, предмети и животни. Особености. Различия от разпознаването на живи лица. Разпознаване на гражданското производство. Особени хипотези.


Извършване на разпознаване на в зависимост от особеностите на обекта на разпознаване:
Разпознаване на живи лица – може да се извърши по две групи признаци на личността: по признаци на външния вид и по функционално-динамични признаци. Преди да се извърши разпознаване се предоставя възможност на предявеното за разпознаване лице да заеме място сред сходните лица по свой избор. Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на контакт между разпознаващия и предявения за разпознаване. НПК мълчи по този въпрос. В някои правни системи разпознаване се извършва зад огледална стена. Няма пречка и у нас това да стане. Когато се извърша разпознаване по функционално-динамични признаци следва да се осигури възможност на всеки от предявените сходни обекти да демонстрира функционално-динамичните си признаци: походка и реч. Следва да се даде достатъчно време на разпознаващия да възприеме признаците на обекта за разпознаване. Не трябва да се допуска външно внушение от страна на участниците в разпознаване върху решението на разпознаващия.
От тактическа гл.т. е необосновано да се допусне разпознаване на два или повече обекта. Когато се извършва разпознаване трябва да се осигури и възможност за едновременно еднакво възприемане на признаците на предявените за разпознаване лица.
Тук възниква един спорен въпрос: следва ли при разпознаване да има материална реконструкция, която да наподобява обстановката, когато първоначално са възприети признаците? Практиката е противоречива: в по-старите виждания - следствената и съдебна практика: да се осигури максимално сходство на външните условия, понеже те влияят пряко върху възприемането. В последствие практиката приема, че това е недопустимо. материална реконструкция е характерна за следствения експеримент и би се стигнало до смесване на двете процесуално-следствени действия. Освен това ако се говори за външни условия следва да се осигурят и “вътрешни” такива.
Интересен е въпросът за последствията от разпознаване:
Когато разпознаващият е свидетел – той се предупреждава за наказателната отговорност по 290 НК за депозиране на неистински показания (мъртъв текст – никой друг освен разпознаващият не знае каква е истината).
Когато разпознаване се извършва от обвиняем – съществува колизия между кръга от процесуални права на обвиняемия и последиците  от неправилно или неточно разпознаване. Не може да се отправи предупреждение за наказателна отговорност или да се образува производство за лъжесвидетелстване, понеже в кръга на правата му е правото на защита, която му дава възможност да твърди всякакви обстоятелства, които обслужват неговата процесуална кауза.
Когато субект на разпознаване е заподозреният: той е фигура, който е извън процеса, преди процеса. При него може да се отправя  предупреждение и да се реализира хипотезата на наказателна отговорност, но това е нереализируемо на практика, понеже подобно на свидетелите, заподозреният единствено знае какво и как е възприел.
В тази хипотеза се смесват два кръга от процесуални права – 206 НПК: на първо място: в кръга от права на заподозрения влизат част от правата, които има обвиняемия (право на мълчание, право на защита), от друга страна: влизат и права, които са характерни за свидетеля. De lege lata при разпознаване заподозреният следва да бъде приравнен по отношение на правата си към обвиняемия, понеже те му дават по-благоприятен процесуален статут.
 Разграничение на разпознаване от други процесуални фигури:
Разпознаване и експертна идентификация и в двата случая имаме различна степен на идентификация. При разпознаване субект на действието е лице, което има лични непосредствени възприятия за обекта на разпознаване, а при експертна идентификация – идентификационният извод се изгражда въз основа на  аналитико-сравнително изследване на обекта. При разпознаване процесът на идентификация протича еднократно, а при експертна идентификация – има възможност за многократно, обратимо, с различни изменения изследване на обекта. При експертна идентификация се използва широк кръг от предварително разработени методи за нуждите на конкретното експертно изследване. При разпознаване идентификацията се основава единствено на мисловния образ у  разпознаващия. Експертна идентификация гарантира по-голяма обективност на изводите в сравнение с разпознаване, където субективното влияние на различните фактори е значимо по-голямо.
Разпознаване и разпит: Между двете процесуално-следствени действия (ПСД) има връзка, която се изразява в следните насоки. Разпита предхожда по време разпознаване. Въз основа на разпита се очертава тактическата целесъобразност от провеждането на разпознаването. При категоричен положителен идентификационен извод от разпознаване – могат да се създадат тактически основания за провеждането на повторен разпит. Различия между разпознаване и разпит:
    - в процеса на разпознаване не се използват тактическите прийоми на разпита; при разпита може да се получи идентификационна информация, но липсва процес на отъждествяване; има различия относно психическите или психологическите условия. разпознаване се извършва в условията на повторно непосредствено възприемане на обекта, докато в процеса на РТ – не се изисква повторно възприемане на обекта, а описанието му става по памет. При разпознаване се получава непосредствена информация не само за обекта, но и за представените сходни обекти (сравнителни образци по същество). Разпит се извършва в отсъствие на други свидетели, а разпознаване – се извършва в присъствие на поемни лица.
    - по предмета, който имат:общият разпит – могат да се изясняват всички въпроси от предмета на доказване. При разпита при разпознаването – предметът е ограничен до 4-те групи обстоятелства по 144 НПК.
Разпознаване и очна ставка: Различията между очна ставка и разпознаване следва да се посочат, понеже очна ставка е един от способите за събиране и проверка на гласни доказателствени средства. Освен това различие очна ставка се различава от разпознаване по характер на преобладаващите задачи: очна ставка се извършва предимно за проверка на събрани доказателства, докато разпознаване – може да реши и двете групи задачи:  събиране и проверка. По кръга от лица, които участват: за разлика от очна ставка, при разпознаване – участват и поемни лица, които имат удостоверителна функция  в наказателния процес. Различават се и по форма и начин на извършване.
РАЗПОЗНАВАНЕ и следствен експеримент: Приликите са свързани главно при разпознаване на живи лица по ФДП, понеже следствен експеримент е опитно възпроизвеждане. Такова частично опитно възпроизвеждане при разпознаване има когато се проявяват ФДП на личността. Не бива да се смесва разпознаване и следствен експеримент за установяване на способността на определено лице да възприеме определен факт или да възпроизведе определено действие. Следствен експеримент и разпознаване се различават и по непосредствените задачи, които решават: 142 НПК – следствен експеримент се извършва само когато е необходимо да се проверят вече събрани доказателства.

Разпознаване на трупове и части от трупове - характеризира се със следните особености:
    1) с ограничени възможности за извършване на разпознаване;
    2) при разпознаване на трупове не може да се извърши разпознаване по функционално-динамичен комплекс;
    3) не се предявяват сходни обекти;
    4) за предпочитане е като субект на разпознаване да бъдат използвани роднини или близки на предявения за разпознаване труп;
    5) когато се предявява за разпознаване труп е възможно да се направи т.н. тоалет на трупа. Тоалет на трупа не бива да води до изменения на външните признаци на личността, неговата цел е от морално-естетически съображения.
    6) В значителна степен от случаите – разпознаване може да се и се извършва и по съпътстващи признаци.

Следствен експеримент. Общи изисквания към подготовката, извършването и закрепването на резултатите от следствения експеримент. Видове следствен експеримент. Разграничаване от други следствени действия.
     

Понятие и цели:
Следствен експеримент е самостоятелно процесуално-следствено действие за проверка преди всичко и евентуално събиране на нови доказателства.
Със следствен експеримент могат да се проверят и оценят следствени версии за възможността за съществуване на определени факти, които имат значение за делото чрез провеждане на специални опити. Т.е. има три задачи:
1) проверка на доказателства;
2) събиране на доказателства;
3) проверка и оценка на следствени версии.
Същност.
Опитно възпроизвеждане на факти и обстоятелства, свързани със събитието на престъплението. Чрез следствен експеримент могат да се установят причините и условията, способствали за извършване на престъплението или какви обстоятелства са улеснили извършването му. За извършване на следствен експеримент е необходимо да се прецени неговата целесъобразност: да се прецени главно дали факта, който ще се проверява е относим към предмета на доказване за съответното престъпление. Следствен експеримент се отличава с възможност за самостоятелно изолирано изучаване на отделни факти и обстоятелства чрез многократно повторение на отделни опити. Следствения експеримент има ограничена област на приложение, обусловена от обществената опасност на деянията, които ще се възпроизвеждат. Поради тази причина съществуват две граници на експериментиране:
        1) свързана с чест/ достойнство на гражданите: със следствен експеримент не бива да се нарушава честа и достойнството на участниците в него;
        2) свързана с настъпването на престъпен резултат:  не бива със следствен експеримент да се допуска настъпването на престъпен резултат.
Същността на СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ се изразява в опитни действия – да се проведат такива действия, чрез които да се постигне максимално сходство между проверявания и опитно възпроизвеждания факт.Както и при други процесуално-следствени действия, следствен експеримент се подчинява на самостоятелна процесуална и тактическа организация.
Видове следствен експеримент:
В зависимост от фазата на наказателния процес:
        1) СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ на досъдебното производство
        2) СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ в съдебната фаза.
В зависимост от времето на извършване:
        1) първоначален
        2) повторен
Според предмета на познание:
    1) следствен експеримент за установяване на възможността за възприятие на определени факти и обстоятелства
    2) следствен експеримент за установяване на възможността да следствен експеримент извърши определено действие
    3) следствен експеримент за установяване на възможността за протичане на определени процеси и явления
    4) следствен експеримент за устиновяване механизма на образуване на следите.
Подготовка на следствен експеримент:
Да се прецени необходимостта от извършване на следствен експеримент и кои факти ще се проверяват - обикновено следствен експеримент се извършва, когато не са били могли да бъдат установени/ проверени фактите след други процесуално-следствени действия: извършен разпит или очна ставка. За да се определят фактите, които ще бъдат проверявани, е необходимо да се проучат детайлно материалите по делото и дали няма друга процесуална възможност за проверка. В някои случаи е по-целесъобразно и с оглед процесуалната икономия експертиза вместо следствен експеримент.
Да се определи съдържанието и начина на провеждане на опитите:
    1) да следствен експеримент определят целите, които ще следствен експеримент преследват с опитите;
2) последователността на опитите;
    3) в какви варианти ще следствен експеримент извършват те (варианти на извършване на опитите).
Да се определи времето на провеждане на следствен експеримент: тук следва да се имат предвид три аспекта на време на провеждане на следствен експеримент с оглед успеха от опитите:
    1) да се определи последователността на следствен експеримент в системата на останалите процесуално-следствени действия: Следствен експеримент е типично последващо следствено действие, което няма неотложен характер;
    2) времето като начален момент на провеждане на следствен експеримент: по принцип следствените действия се извършват денем, следствен експеримент по принцип са извършва през деня, освен в случаите, когато характерът на опитите налага извършването им да става в друга част на денонощието (следствен експеримент за установяване на възможност за възприятие на определени процеси и явления).
    3) времето като продължителност – то ще зависи от характера на провежданите опити и от обективните характеристики на изследваните процеси и явления.
Да се определи мястото на следствен експеримент. Мястото ще зависи от няколко групи обстоятелства:
    1) от характеристиките на проверяваните факти и обстоятелства, процеси и явления;
    2) от възможностите за материална реконструкция на обстановката, в която ще следствен експеримент извършват опитите:
    3) да се различава материална реконструкция от следствен експеримент като процесуално-следствено действие;
    4) материалната реконструкция е елемент от организацията на експериментирането;
Осигуряване на необходимите технически способи и средства за извършване на опитите: осигуряване на такива, които дават възможност за многократно повторение на опитите.
Да се осигурят участниците в следствен експеримент: 142/1: следствен експеримент задължително се извършват в присъствието на поемни лица в досъдебното производство, при необходимост в следствен експеримент участват специалисти, технически помощници или експерти. Законът мълчи дали в следствен експеримент могат да участват свидетели, обвиняемия, заподозрения. Свидетелите: имат задължение и трябва да участват в следствен експеримент, когато следствен експеримент проверяват факти и обстоятелства, свързани с тяхната личност или с техните показания. Заподозрения: 202 и 206 НПК – редица процесуални права, които му дават възможност да откаже участие в следствен експеримент. Същото важи и за обвиняемия: НПК изрично не го задължава и всичко е въпрос на преценка от негова страна. Неучастието в следствен експеримент не следва да се третира като самопризнание с конклудентни действия във вреда на обвиняемия, или като способ за прехвърляне на тежестта на доказване от органите върху обвиняемия.
Преди започване на следствен експеримент – мерки за безопасността на участниците, които да бъдат инструктирани за действията, които ще бъдат извършени, за тяхното поведения по време на следствен експеримент и да им се разяснят процесуалните им права и задължения.

Неотложните следствени действия. Първоначални следствени действия. Последващи следствени действия. Характеристика. Общи черти и различия.

Обща характеристика на неотложните следствени действия

Неотложни следствени действия са законово регламентирани, т.е. понятието неотложни следствени действия е процесуално понятие това са тези процесуално-следствени действия, които се извършват незабавно/неотложно, поради следните причини:
    1) съществува опасност от повреждане или унищожаване на следите в тесен смисъл на понятието ( като следи – отражения или други веществени доказателства);
    2) съществува опасност от заличаване на идеалните следи от престъплението;
    3) съществува опасност за пропускане на залавянето на престъпника или негов съучастник;
    4) съществува опасност от унищожаване или повреждане на ценни книжа или други документи, които са от съществено значение за разследваното престъпление или за установяване на личността на извършителя;
Неотложни следствени действия се отнасят до най-концентрираното отражение на престъплението в обективната действителност.

Сфери на приложение

Неотложни следствени действия могат да се извършват в следните хипотези:
            1) в рамките на предварителната проверка по чл.191/ ал.2 НПК;
            2) по време на предварителното производство
            3) в рамките на съдебното следствие.

Всяко процесуално-следствено действие, представляващо способ за събиране и проверка на доказателства, може да се окаже в ролята на неотложни следствени действия. По-често в практиката като неотложни се явяват тези действия, насочени предимно към събиране на доказателствата, а не тези към проверка на доказателствата. Неотложни следствени действия: използват се и двете форми на познание: сетивно и логическо.

Нормативната уредба на неотложни следствени действия има императивен характер.
В рамките на предварителната проверка  могат да се извършват:
1) оглед на местопроизшествието;
2) претърсване и свързаното с него изземване и
3) разпит на свидетели-очевидци.
В останалите случаи извън рамките на предварителната проверка, неотложни следствени действия и тяхното извършване подлежи на тактическата преценка за целесъобразност, извършвана от компетентния орган.

При неотложни следствени действия времето има подчинено значение по отношение на тактическите задачи, които трябва да се решат с тези действия.
Преценката на неотложността следва да бъде в две насоки:
    1) Следва да се прецени опасността от осуетяване на събирането на определени доказателства, ако не се извършат тези действия. Преценката трябва да бъде и по отношение относимост на тези доказателства към предмета на доказване по конкретното дело /допустимост и относимост на доказателствата/;
    2) следва де се прецени значението на тези доказателства за установяване на обективната истина по конкретното дело.

Неотложни следствени действия следва да се извършват дори и в случаите, когато съществуват други доказателства, събрани с други процесуално-следствени действия, ако това се налага с оглед пълнота и обективност на разследването.

Видове.всяко визирано в чл. 116 НПК следствено действие може да се окаже неотложно.

Има спор в практиката дали могат да се планират неотложни следствени действия. Неотложни следствени действия могат да се планират ( Беленски). Планирането на неотложни следствени действия предполага вече образувано предварително производство.
Да се различава планирането на неотложни следствени действия в рамките на наказателното производство и в рамките на предварителната проверка. В рамките на предварителната проверка е възможно да се планират само тези три следствени действия:
оглед,
претърсване и изземване и
разпит.
Планирането при предварителната проверка има задължителен характер, а в рамките на образуваното наказателно производство – ситуативен характер. Чл.191, ал. 2 НПК: извършването на следствените действия е единствена възможност за събиране на достатъчно данни, а оттам и основания за образуване на наказателното производство.

Неотложни следствени действия трябва да се извършват във възможно най-кратко време. Понякога се налага неотложни следствени действия да бъдат отсрочени в зависимост от конкретните условия и постъпването на оперативно-издирвателна информация.

Първоначални следствени действия.

Същност.
Първоначални следствени действия не са законово регламентирани. Извършват се в първоначалния етап на разследване, непосредствено след образуване на предварителното производство. Следователно първоначални следствени действия са преди всичко тактическо понятие, насочени са към събиране и проверка на вече събрана доказателствена информация.
Всяко процесуално-следствено действие може да се яви като първоначални следствени действия, но за отделните видове престъпления са характерни някои процесуално-следствени действия, които имат задължителен, типичен характер (напр.при разследване на убийство, ако е намерен труп – задължително се извършва оглед на трупа и съдебно-медицинска експертиза).

Критерии за подбор на първоначални следствени действия независимо от вида на разследваното престъпление:
    1) очакваният обем доказателствена информация – предпочитат се тези първоначални следствени действия, които ще донесат максимално количество док. информация;
    2) да се подберат тези процесуално-следствени действия, които ще донесат максимално достоверна доказателствена информация;
    3) бързина на извършване на процесуално-следственото действие: колкото по-бързо/по-кратко по време е едно процесуално-следствено действие, толкова повече следва да се предпочита.
Този комплекс от три критерия е тактически целесъобразен, понеже първоначални следствени действия се извършва в условията на информационен дефицит.

Първоначални следствени действия се различават от неотложни следствени действия:

По систематичното им място в предварителното производство:
    1) първоначални следствени действия се провеждат винаги в първоначалния етап, непосредствено след образуване на предварителното производство;
    2) неотложни следствени действия могат да се извършват по всяко време на разследването, включително и като първоначални следствени действия

По характера на основанията, мотивиращи извършването им:
    1) неотложни следствени действия са насочени преди всичко към събиране на застрашена от увреждане/ или унищожаване доказателствена информация;
    2) първоначални следствени действия се извършват в зависимост от наличната доказателствена информация и са насочени както за събиране, така и за проверка на доказателствената информация;

По възможността за повторно извършване:
    1) първоначални следствени действия могат да се извършват повторно и обикновено за това съществуват благоприятни условия;
    2) неотложни следствени действия предполагат ограничени възможности, а в някои случаи дори се изключва повторното им извършване.

Продължителност на подготовката за извършването им:
1) първоначални следствени действия се подготвят и извършват в съответствие с изискването за своевременност, но при значително по-спокойна следствена ситуация;
    2) неотложни следствени действия – подготовката и извършването им има по-скоро ситуативен, непредвидим характер.

Характер и обхват на задачите:

    1) първоначални следствени действия имат значение за правилното построяване на следствените версии и определяне на съдържанието на планирането;
    2) неотложни следствени действия – тяхна приоритетна задача е предотвратяване унищожаването на следи и веществени доказателства;

Необходимостта от НЕОТЛОЖНИ СЛЕДСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ се обуславя от:
        1) устойчивостта на доказателствения материал;
        2) от осигуряване на своевременна връзка с оперативно-издирвателните органи и експертните органи с оглед запазване на доказателствената информация;    
        3) следва да се има предвид установяване на причините, които биха предизвикали изменение в доказателствата.

Последващи следствени действия:

процесуално-следствени действия, които се извършват в един по-напреднал етап на разследването, който се характеризира с:
    1) значителна информационна осигуреност;
    2) значителна по обем доказателствена информация;
    3) липса на конфликтна следствена ситуация.

Насочени са както към събиране на доказателствена информация, така и към проверка на вече събрана доказателствена информация. Предполагат възможност за повторно извършване, относително устойчива, стабилна подготовка и възможност за детайлно изследване на събрани вече доказателства.
Критериите за подбор на последващите следствени действия са свързани с :
1) осигуряване на достоверност на вече събрана доказателствена информация;
    2) осигуряване на разностранност на вече събраната доказателствена информация;
    3) с възможност за проверка на нови следствени версии.

Разследване на убийства.


Методика на разследване на отделните видове престъпления – включва решаването на няколко въпроса:
    1) Изграждане на система от оптимални способи и тактически прийоми за цялостната организация на разследването като информационен процес;
    2) Подбор на специални за конкретния вид престъпление процесуално-следствени действия при конкретна следствена ситуация;
    3) Съобразяване на разследването с наказателно-правния и криминалистичния характер на съответния вид престъпление;
    4) Съобразяване на разследването с правилата и нормите на НПК.

Разследване на убийства обща характеристика.

Престъплението е с висока степен на обществена опасност и е едно от най-тежко наказуемите престъпления според НК. Противоправно, умишлено/или непредпазливо лишаване от живот на друг човек. В зависимост от усложненията във връзка с участието на лицата – 10 квалифицирани/ привилегировани случая.
От гл.т. на криминалистиката има отделна класификационна система на убийствата в зависимост от способа на извършване:    
1) открити (явни) - намерени са части от труп/ или целия труп; убийства, извършени в присъствието на трети лица;
2) скрити (латентни) – изпълнителното деяние е извършено в отсъствие на трети лица; предприети са мерки за скриване следите от престъплението, включително и трупа. Появяват се значителни трудности, произтичащи от поведението на извършителя: инсценировка, изграждане на алиби, вземане на мерки за повреждане/или унищожаване на следите и веществените доказателства. Съществуват различни способи и средства в тази насока, а оттук и трудности, включително и използване на опосреден деец.

Задачи на разследването и образуване на предварително производство.
Предварителното производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно данни: 187 НПК.
    Законен повод:
    1) съобщение до органите на предварителното производство за настъпване на естествена смърт: от болници, когато убийството е било извършено в условията на откритост.    
    2) непосредствено разкриване от органите на предварително производство на признаци на неестествена смърт;
    3) лично явяване на дееца (рядка хипотеза): когато се цели смекчаване на наказателната отговорност
    4) бележки и сведения в средствата за масова информация
    5) при намерени части от труп/или труп с признаци на упражнено насилие или безследно изчезнали, ако има данни да се предположи, че е настъпила смъртта на изчезналото лице.
Достатъчно данни: теорията и практиката приемат, че са налице достатъчно данни, когато компетентният орган разполага с конкретни факти, от които следва обоснованото и основателно предположение, че е реализиран някой от съставите на убийство, предвидени в НК. Към момента на преценката все още няма образувано производство и решението на компетентният орган се основава на данни от оперативно-издирвателни мероприятия с извънпроцесуален характер. Образуването на предварително производство може да стане и при неотложни следствени действия:
191, ал.2 – оглед на местопроизшествието; претърсване; изземване и разпит на свидетел-очевидец. Наред с тази преценка да се вземат предвид и основанията, водещи до отпадане на наказателната отговорност: 9-16 НК.

Задачи на разследването – произтичат от 116 НК, както и от НПК:
    1) да се установи времето и мястото на извършване на престъплението;    
    2) да се установят причините за смъртта;
    3) способи на извършване;
    4) оръдие на убийството;
    5) мотивите;
    6) извършителят;
    7) причините и условията, способствали за извършването;
    
Първоначални следствени действия.
Веднага след образуване на предварителното разследване. Тясно свързани с горното.
 Предпоставки: данните на компетентният орган към момента на образуване на предварително производство и закономерностите, които практиката е установила по сходни случаи.
Необходима е система от следствени версии, обхващаща целия предмет на доказване:
1) относно времето, мястото и причините за извършване на убийството;
2) относно мотивите на извършителя;
3) относно оръдието на престъплението;

Оглед.

Необходимо е  при оглед на местопроизшествието:
    - установяване на броя на лицата, присъствали на територията на местопроизшествието;
- колко време са престояли лицата на територията на местопроизшествието;
    - има ли изменение на оригиналната обстановка на територията на местопроизшествието;
- има ли на територията на местопроизшествието следи от евентуален извършител и връзка между намерения труп с цялостната обстановка на местопроизшествието;
    Огледът следва да се извърши в строга последователност: статичен и после динамичен.

Възможно е да се съчетае оглед на местопроизшествието и оглед на трупа: дали има съвпадение между местопрестъплението и местопроизшествието – ако не: да се търсят данни относно връзката на трупа с причините на местопрестъплението? И други данни относно местопрестъплението.При оглед на труп следва да се търсят данни с оглед вида на престъплението и неговата квалификация с оглед НК.  Ако са настъпили обезобразявания на трупа следва да се търсят основания и данни относно бъдещата класификация на убития, както и данни относно оръдието, способите и средствата за извършване на престъплението.

Необходимо е да бъде извършено и претърсване: насочено е към откриване на оръдието на престъплението или на други предмети, сочещи на връзката на определено лице с извършване на престъплението. Претърсването следва да се извърши веднага след огледа, когато все още не са увредени значителна част от следите на престъплението. Обикновено има характер на неотложно следствено действие и е извършено с последващо одобрение от конкретен съд.

Експертизи: следва да се посочат криминалистични експертизи и съдебно-медицинска експертиза. Обикновено се назначава трасеологична експертиза, която решава идентификационни задачи и по-рядко могат да се посочат други обстоятелства, свързани с механизма на престъплението. Експертиза за изследване на документи, когато убийството е извършено в съвкупност и ако тези доказателства се намират в причинна връзка. Съдебно-медицинска експертиза се назначава задължително: чл. 117, ал.2 НПК. Задачи:
    - да се установи причината за настъпване на смъртта;
    - време на настъпване;
    - оръдието (установява се само груповата принадлежност) – иначе се назначава съответна криминалистична експертиза.

Освидетелстване:самостоятелно процесуално-следствено действие. Характеризира се с това, че върху тялото и дрехите на освидетелствания се търсят две групи следи:
    1) следи, свързани със способа на извършване(вторични съпътстващи следи);
    2) следи от биологични вещества (главно с личността на пострадалия и микроследи от биологичен произход, включително следи-изменения в обективната действителност въобще);
Трябва да се установи дали върху тялото и дрехите на освидетелствания се намират и микрочастици (нехомоскопни микроследи);

Разпит на свидетели – различен предмет в зависимост дали се разпитва свидетел-очевидец или неочевидец:
    1) Свидетел очевидец:
        - каква е била причината очевидецът да присъства на територията на местопрестъплението;
        - каква е била последицата от действията, извършени от извършителя;
        - действията на пострадалия дали са били адекватни на действията на извършителя, продължителност, емоционално състояние;
        - оръдие на престъплението;
        - как е било използвано;
    2) Свидетел неочевидец:
        - връзка на свидетеля с жертвата и извършителя, ако той е установен;
        - какво знае свидетеля относно обстоятелствата, свързани с личността на извършителя, личността на пострадалия, както и други обстоятелства, посочени в 82 НПК.    
Следва да се имат предвид разпоредбата на 94 НПК. Целесъобразно е тук да се използва система от тактически способи с цел предотвратяване на лъжесвидетелстването(чрез предявяване на веществени доказателства).

При латентно убийство ПСД имат различна структура:
    1) Извършва се разпит на лицата, подали съобщение за изчезване на тези лица, или на близките.
    2) Претърсване с оглед откриване на веществени доказателства, сочещи на връзката на определено лице с факта на изчезване на друго лице(различно от оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с установяване на трупа) – те са извънпроцесуална дейност и не подлежат на контрол от компетентния орган – различно от ПП по 191).

При опит за убийство:
    1) разпит на пострадалия – да се установят обстотятелствата, при окоито е започнал опита или е довършен; дали пострадалият е предизвикал с действията си извършителя; действията на извършителя след извършване на опита.
    2) СМЕ за установяване на телесните повреди;
    3) Освидетелстване на извършителя;
    4) Оглед на местопроизшествието.

Последващи следствени действия:

Разпит на обвиняемия:
    1) извършва се веднага след повдигане на обвинението, различно от предявяване – извършва се по-късно от повдигането, различно от предявяване на разследването? (крайна фаза на досъдебното производство и се свързва с приключване на разследването);
    2) четири групи въпроси, свързани с основния състав на убийството:
    - да се установи формата на вината;
    - субективна страна на престъплението(личността на извършителя, пострадалия, връзката между тях, мотиви);
    - обективна страна на престъплението (набавяне на оръдието, използване; скриване на следите от престъплението; причинени вреди с престъплението извън самия резултат – убийството; установяване на причините и условията, способствали за извършването);
3) възможно е да се извърши:
    - разпознаване на трупа;
    - повторен оглед на местопроизшествието;
    - разпит на свидетели – неочевидци;
    - повторен разпит на свидетели – очевидец

Разследване на автотранспортни престъпления.


Обща характеристика на автотранспортни престъпления:
Твърде често срещани в обществената практика. Наказателната им регламентация е визирана в 341-347 НК. Резултатни престъпления са, засягат широк кръг от субекти, задължително при извършването им има участие на превозно средство. В повечето случаи се възприемат от широк кръг лица. За разлика от Наказателното Право, в криминалистиката има различно тълкуване на понятието “автотранспортни престъпления”.
От криминалистична гл.т. автотранспортни престъпления е: събитие, свързано с експлоатацията на авто-транспортно средство, при което настъпват вредни последици, изразяващи се в: причиняването на смърт или телесна повреда на хора и нанасяне на материални щети на различни обекти: автомобили, стоки, сгради, пътни съоръжения и др. От криминалистична.гл.т. – четири вида автотранспортни престъпления:
    1) Авария: всеки случай на повреди и унищожаване на автомобил, поради неспазване на правилата за движение по пътищата, в резултат на техническа неизправност на автомобила, пътя, или пътните съоръжения без от това да са последвали смърт или телесна повреда.
    2) Катастрофа: всеки случай на сблъскване между два автомобила или между автомобил и друга преграда на пътя без да е последвала смърт или телесна повреда.
    3) Транспортна злополука: събитие, при което без да са нанесени особени щети на авто-транспортното средство има причиняване на смърт или телесна повреда на хора, намиращи се извън транспортното средство.
    4) Нещастен случай: всеки случай на причиняване на смърт или телесни повреди, причинени в резултат на експлоатацията на транспортното средство по вина на пострадалия, в резултат на случайно стекли се обстоятелства или поради действието на природни стихии.
Авто-транспортните произшествия обикновено протичат с висок динамизъм и неочаквано, поради тази причина в значителен брой от случаите не могат да бъдат възприети всички елементи от събитието на престъплението.

Образуване на предварително производство (ПП). Най-често законен повод за образуване на ПП е съобщението на длъжностни лица (най-често органи на контрола по автомобилния транспорт) до компетентния орган; в много редки случаи – личното явяване на дееца се явява такъв законен повод.
Рядко ПП се образува и по време на извършване на неотложни следствени действия (191?, 190, 186,ал.2 НПК).
Версии, които следва да се изградят при разследване на автотранспортни престъпления – могат да се сведат до три групи:
Версии относно причините – тук подвидове версии:
    1) престъплението се дължи на техническа неизправност на автомобила;
    2) престъплението е в резултат на неблагоприятни атмосферни или климатични условия;    
    3) престъплението се дължи на повреда в пътя или пътно съоръжение;
    4) дължи се на неспазване на правилата за движение по пътищата (при употреба на алкохол, по отношение на т.н.съобразена скорост и др.) – съобразена скорост е бланкетно понятие. Чл. 20 от ЗДП: водачът следва да се движи при съобразена скорост и спазвайки задължението за непрекъснато наблюдение на пътя (което е практически невъзможно всъщност, необходима е промяна в тези текстове).
Версии за времето на настъпване на автотранспортни престъпления.
Версии относно извършителя, ако се е укрил или е неизвестен.
Разследването следва да установи:
    1) характера на пътно-транспортното произшествие (ПТП) като се изясни съществува ли престъпление или не.
    2) да се определи вида на ПТП.
    3) разследването трябва да определи време и място на събитие на престъплението.
    4) следва да се установят обстоятелства, характеризиращи мястото на ПТП (да се изследват пътните условия, пътни знаци, видимост).
    5) скорост и посока на движение на МПС (самостоятелно място)
    6) обстоятелства, влияещи на степента на вината на заподозрения или обвиняемия.
    7) отделно място: установяване на характера на причинените вреди (82 НПК).
Определяне на първоначалните следствени действия (ПСД): и тук критериите са свързани с установяването на максимално количество достоверна информация за максимално кратко време. В системата на ПСД:
Оглед на местопроизшествието – характеризира се със следните особености:
    1) Висока концентрация на следи и веществени доказателства – поради тази причина тактически целесъобразно е най-напред да се извърши детайлен статичен оглед на територията на местопроизшествието (МПТ);
    2) Възможно е огледа на територията на МПТ да бъде съчетан с оглед на транспортното средство;
    3) Следва да се установи какво е било състоянието на транспортното средство по отношение на неговия първоначален вид (в какво състояние е била най-вече кормилната уредба и трансмисията, скоростната кутия);
    4) при оглед на МПТ и на транспортното средство внимание на съпътстващите следи в широк смисъл на понятието – по тях може да се установи силата и характера на взаимодействието между автомобилите или автомобила и преградата по пътя.
    5) След съпътстващите следи особено внимание на следите от моторно масло и други течности от възли и други детайли на автомобила.
    6) Особено внимание  и на микроследите: следва де се търсят върху транспортното средство и върху преградата, която е срещнало. Микроследи да се търсят както от ходовата част на автомобила, така и от други негови части, които са били в контакт с преградата на пътя. След огледа на МПТ:

Назначаване на автотехническа експертиза (АТЕ) в системата на първоначалните следствени действия. За да се извърши успешна АТЕ – мерки за запазване на оригиналното състояние на територията на МПТ до започване на експертизата;
    1) АТЕ има широк кръг от обекти, непосредствени нейни обекти са: автомобили; техните механизми, части, детайли; следите, оставени от транспортното средство; пътят и пътните съоражения в района на МПТ.
    2) В практиката се срещат следните задачи на АТЕ (20):
    - АТЕ има за задача да установи непосредствената причина за автопроизшествието;
    - да установи техническото състояние на автомобила;
    - да установи скорост на движение въз основа на спирачния път, нанесените повреди и здравината на преодоляните прегради;
    - да се установи механизма на автопроизшествието: в каква последователност са се развили отделните елементи;
    - да установи какви правила на движение са били нарушени;
    - да се установи времето на възникване на техническата неизправност;
    - дали е било възможно водачът да открие техническата неизправност и своевременно да я отстрани;
    - дали поведението на водача е било адекватно на пътната ситуация към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие.
    - допустима ли е била експлоатацията на автомобила в съответното техническо състояние;
    - има ли причинна връзка между скоростта на движение и настъпилите последици при конкретните пътни условия;
    - допуснати ли са нарушения на качеството на ремонта на транспортното средство и какви точно, ако са допуснати;
    - какво отражение е оказало върху авто-произшествието състоянието на пътя и пътните съоражения; (І-те 4 са достатъчни за изпита).
        
Назначаване на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): решава познатите вече задачи.

Системата на първоначалните следствени действия следва да се назначи и трасеологична криминалистична. експертиза (ТКЕ):
    1) Непосредствен обект: следи от ходовата част на транспортното средство;
    2) Решава три групи задачи:
        - идентификация на автомобила – извършва се въз основа на следи от гуми;
        - ако не може да бъде индивидуализиран автомобила следва да бъде установена неговата групова принадлежност;
        - по следите от ходовата част могат да се решат други обстоятелства, свързани с движението и функционирането на транспортното средство. Такива обстоятелства са: посока на движение; относителна скорост на движение; натоварен ли е бил автомобила/ в коя част се е намирал автомобила и др.

В системата на ПСД следва да се извърши и разпит на свидетели-очевидци, когато произшествието е станало в присъствието на такива. Този разпит е труден за извършване, защото пътно-транспортното произшествие настъпва внезапно и протича изключително бързо. Тези две обстоятелства препятстват пълното и точното възприемане на събитието на престъплението като цяло или на отделни негови детайли. Поради това следва да бъдат разпитани всички свидетели-очевидци и въз основа на техните показания да бъде сглобен механизма на протичане на престъплението. Особено внимание следва да се обърне на очевидците, които имат специални знания и подготовка по отношение на функционирането на автомобилите.
Обстоятелства, които се изясняват при разпита на свидетели-очевидци:
1) установяване посоката на движение на авто-транспортното средство
    2) установяване относителната скорост на движение на транспортното средство
    3) да се установят максимално конкретно пътните условия: видимост; вятър; заледяване по пътя и др.
    4) да се установи състоянието на пътните знаци и пътните съоръжения – недовършен ремонт, липса на знаци и т.н.
    5) да се установи поведението на отделните участници в пътно-транспортното произшествие.

В системата на ПСД следва да се извърши и освидетелстване на пострадалото лице. При освидетелстване следва да се търсят следи от пътно-транспортното средство, оставени върху тялото/ или дрехите но освидетелстваното.лице. Съществено значение – микроследите и съпътстващите следи.

В системата на ПСД – и разпит на заподозрян. В случаите, когато лицето е заварено на територията на местопроизшествието (202 и сл. НПК). Задачи:
    1) да се установи психофизиологическото състояние на заподозрения преди и към момента на извършване на пътно-транспортното произшествие (в афектно състояние; употребил алкохол и т.н.)
    2) да се установи какъв опит има като водач на транспортно средство
    3) как е възприемал пътната обстановка към момента на произшествието – цялата обстановка ли е възприемал или части от нея
    4) какво е субективното му отношение…
    5) дали е съзнавал употребата на упойващи вещества и концентрацията на тези вещества.

Последващи следствени действия

Разпит на обвиняемия – при него следва да се изяснят няколко групи обстоятелства:
    1) обстоятелства, свързани с неговата личност;
    2) свързани с неговото поведение при конкретната пътна обстановка;
    3) свързани с  отношението на обвиняемия към поведението на другите участници в произшествието при конкретната пътна обстановка;
    4) свързани с причинените вреди и възможността за възстановяването им от обвиняемия.

Разпит на свидетели-неочевидци:
    1) лица, извършили ремонт на превозното средство;
    2) лица, които могат да установят психофизиологическото състояние на лицето преди извършване на транспортното произшествие;
    3) лица, извършили ремонт на пътя и пътни съоръжения;
    4) лица, които осъществяват контрола на автомобилния транспорт.

Извършване на следствен експеримент /СЕ/ - особено значение в системата на последващи следствени действия. При авто-транспортното произшествие СЕ е насочен към проверяване на възможността водачът на превозното средство да извърши определени действия  или към проверяване възможността да настъпят определени събития, свързани главно с причиняване на вреди на пътя, пътни съоръжения и други прегради. СЕ може да се извърши както на специализирани тренажори, така и при условията на материална реконструкция на събитието на престъплението.

Претърсване и изземване на моторни превозни средства. Претърсването се налага когато пътно-транспортното произшествие е извършено в условията на реална съвкупност с друго престъпление – най-често случаите, когато има съмнение за пренасяне на наркотични и други забранени за пренасяне от закона вещества. Тактическо изискване за системност и всеобхватност на търсенето.

Може да бъде назначена съдебно-химична експертиза (СХЕ): за изследване съдържанието, състава и влиянието, което оказват върху пътната обстановка определени хим.вещества (гориво; смазки) или когато следва да се идентифицира определен автомобил  по следите от боя.

Възможно е да се извърши съдебно-медицинска експертиза на следите от биологичен произход: кръв, мозък и т.н. с оглед установяването на груповата принадлежност или идентификация въз основа на тези следи.

Могат да се изискват книжа и документи, да се извършват експертизи на документи: експертизи за установяване на добавки, преправки, когато са подправени свидетелства за право на управление или свидетелства за собствеността на транспортни средства.
Разследване на длъжностни присвоявания.

Обща характеристика:

ДП е престъпление против собствеността и засяга икономическите основи на държавата и функционирането на стопанството. Неговата обществена опасност се обуславя от това, че се нарушава принципът на правилното разпределение на материалните блага. ДП причинява сериозни материални и морални вреди. Наказателно-правната регламентация е уредена в 201 НК; квалифицирани състави – 202 до 206 НК. С оглед характеристиката на състава на престъплението – понятието “длъжностно лице”(субект на престъплението): 93, т.1, б.А и Б от НК: длъжностно лице е това Ф.Л, на което е възложено да изпълнява със заплащане или без заплащане, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) ръководна работа или работа, свързана с пазене/или управление  на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго ЮЛ или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус. Разследването на ДП е затруднено в резултат на: късно разкриване на престъплението; богатите възможности за противодействие на извършителя и прикриване на престъплението; организационните недостатъци и слабости в отчетността. Има тясна специализация на разследващия орган при разследване на ДП, понеже обикновено се засягат отношения, свързани с функционирането на фин-счетоводната отчетност.

Образуване на предварително производство (ПП). Най-чест законен повод – заявления на контролни органи (главно от системата на държавния финансов контрол) за извършени нарушения във фин.отчетност. Възможно е ПП да се образува и когато компетентният орган непосредствено е разкрил признаците на престъплението (например в случаите, когато има разследване на документни престъпления и във връзка с това се извършва фин-счетоводна или финансово-икономически експертизи). Най-честа грешка при образуването на ПП: то се образува или твърде късно, или при образуването му не се извършва предварителна проверка, която да осигури достатъчно данни по смисъла на 187 НПК.

Най-чести способи за извършване на ДП – могат да се разпределят в четири основни групи в зависимост от субективните условия и от предмета на присвояване:

Опростени способи – извършва се присвояване без да се държи сметка за нарушенията на фин-счетоводната и материална отчетност; тези присвоявания се извършват с престъпна арогантност (създават се документи с невярно съдържание в реална съвкупност);

Усложнени способи – престъплението се извършва в резултат на съществуващи незаприходени излишъци, измама на купувача.

Способи, свързани с извършването на друго престъпление – най-често с документна измама;

Ситуационни способи – използват се кризисни състояния и липса на информация сред населението във връзка с цени и други обстоятелства.

Задачи на разследването (10):
    1) извършено ли е престъпление, свързано с присвоявания;
    2) къде и кога и извършено присвояването – трудно е за установяване, понеже ДП е обикновено – продължавано престъпление;
    3) да се установи какъв е размерът на присвояването;
    4) какъв е размерът на причинените вреди;
    5) кой е непосредственият обект на присвояване;
    6) кой е собственикът на присвоеното имущество;
    7) да се установи конкретният извършител или извършители (когато има форми на усложнена престъпна дейност);
    8) да се установи способът на присвояване;
    9) да се установи мотивът за присвояване;
    10) да се установят и причините, и условията, способствали за извършване на престъплението.

Изграждане на следствени версии няколко групи СВ са задължителни при разследване на ДП:
Версии относно предмета на присвояване;
Версии относно способите за извършване на присвояването – тук при тези втори версии следва да се обърне внимание на две групи обстоятелства:
    1) версии относно източниците на излишъци:
        - са свързани с документна измама (съставяне на документ с невярно съдържание);
        - излишъкът се дължи на измама на купувача;
        - излишъкът се дължи на неправилно отчитане на естествени фири;
        - излишъкът се дължи на признаване на голям процент отпадъци;
        - на създаване на протокол за брак с невярно съдържание;
        - стоки в по-малко количество, по-ниско качество;
    2) версии относно причините за възникването на липси;
         липсите се дължат на присвояване;
        - на кражба от други лица;
        - на счетоводни грешки;
        - на повреда или унищожаването на собственост;
        - на неконтролируем достъп до стоково-материални ценности.

Когато се планират първоначалните и последващи следствени действия компетентният орган следва да обърне внимание на три групи обстоятелства извън процесуално-следствените действия, представляващи способи за събиране и проверка на доказателства. С оглед установяването на обстоятелства, свързани с решаването на задачите на разследването следва:
    1) да се проучат условията на работа в съответното учреждение или търговско дружество;
    2) да се проучат материали за системата за контрол и отчетност;
    3) да се поискат и назначат ревизии и инвентаризации на стоково-материални ценности.

В системата на първоначалните следствени действия влизат:
Изискване, изземване и оглед на документи. Следва да се поискат, изземат и огледат:
        1) подправените документи;
        2) други документи, които са свързани с подправените;
        3) документи, които характеризират дейността на съответния стопански субект;
        4) документи, които уреждат отношенията между отделните длъжностни лица в стопанския субект (наредби, инструкции, правилници за вътрешния ред и др.)
Изискването за изземване на тези документи трябва да бъде подчинено на:
    1) изискване за своевременност – тези документи да се изземат веднага след образуване на ПП;
    2) тактическо изискване за едновременност – всички посочени документи в един и същи момент да се изземат;
    3) изискване за изчерпателност – всички документи: като оригинални, така и копия – за да няма възможност за използване им и създаването на нови документи.

Разпит на свидетели: свидетелите могат да бъдат групирани в три категории:
    1) Свидетели – длъжностни лица: най-често членове на ревизионни и инвентаризационни комисии; актосъставителите; лица, осъществяващи счетоводен и организационен контрол;
    2) Разпит на свидетели-очевидци: най-малобройната група свидетели: в повечето случаи ДП се извършват в условията на неочевидност.
    3) Свидетели, които могат да дадат сведения относно функционирането и процесите на счетоводната отчетност в съответния стопански субект, както и лицата, при които е попаднало част имуществото в резултат на присвояване.

В системата на първоначалните следствени действия следва да бъдат назначени и няколко вида експертизи:
    1) Финансово-счетоводна експертиза (ФСЕ). Следва да бъде разграничена от финансовата ревизия, която обикновено предхожда ФСЕ и която не е процесуален способ за събиране и проверка на доказателства, т.е. резултатите от ревизията не могат да бъдат използвани като доказателства в процеса. Задачите на съдебната ФСЕ са свеждат до:
        - установяване на правилността на извършените счетоводни записи;
        - редовността на водене на счетоводната отчетност (СО);
        - съответствието на СО с националните счетоводни стандарти;
        - правилност на движение на паричните средства по фондове и сметки и др.
        - една от важните задачи на съдебната ФСЕ е установяването на размерът на липсите и произходът на излишъците: за тази цел ФСЕ може да ползва резултатите от извършените фин.ревизии и инвентаризации (да се различава ФСЕ от фин-икономическа.експертиза)

Експертизи на документи (ЕД): най-често съдебно-почеркови експертизи, които имат за задача да установят авторството на определен документ. Непосредствен обект на тези експертизи: подпис и ръкописен текст – заедно или поотделно.

Експертизи за техническо изследване на документи (ЕТИД):най-често експертизи за установяване на добавки и преправки в документа като добавките и преправките са свързани с изменения на отделни цифри.

В системата на първоначалните следствени действия се извършва и оглед на документи като самостоятелно следствено действие:огледът обикновено предхожда извършването на експертизи и има за задача да установи редовността на документите от външна страна.

Може да се извърши и оглед на сгради и отделни помещения: целта е да се установят условията, при които се съхраняват стоково-материалните ценности; състоянието на складовите помещения, на измервателните уреди, на охраната и др.

В системата на първоначалните следствени действия се извършва претърсване и изземване. Най-често обект на претърсване са помещения, в които се предполага, че са укрити книжа и документи, отразяващи движението на стоково-материалните ценности. Претърсването следва да се извърши при спазване на изискването за внезапност и системност. В случаите, когато се търсят самите стоково-материални ценности, следва да се осигурят необходимите материално-технически способи и средства, и да се спазват изискванията на НПК относно процесуалния ред за извършване. По-рядко се извършва изземване като самостоятелно процесуално-следствено действие, понеже са редки случаите, в които точно е известно къде са скрити съответните книжа или стоково-материални ценности.

Последващи следствени действия:

Разпит на обвиняем – има задачата да установи:
    1) качеството “длъжностно лице”;
    2) възможността на обвиняемия да извърши присвояване с някой от посочените способи;
    3) участието на други лица, подпомогнали дейността на обвиняемия в присвояването;
    4) връзката на обвиняемия с други лица, осъществяващи функцията по контрол на дейността в съответния стопански субект.

Очна ставка: налага се да се извърши в системата на ПоСД поради наличие на съществени противоречия между обясненията на обвиняемия и свидетелските показания, които противоречия се отнасят до:
1) способите на извършване на престъплението и
2) до размера на присвояване.
При извършване на ОС в този случай, тактически целесъобразно е да се предявят като веществени доказателства иззети документи и др., а ако са намерени – и самите материални ценности.

В системата на ПоСД е възможно да се извърши и следствен експеримент (СЕ): обикновено СЕ е насочен към проверяване на възможността за извършване на определени действия от обвиняемия – тези действия са свързани с някой от способите за извършване на престъпление (подправка на документи, обезвреждане на охранителна система и др.)

Може да бъде назначена съдебно-стокова експертиза: непосредствен обект – присвоени материални ценности. Задачите, които решава са свързани с установяване на производствената и пазарната стойност на присвоените вещи.

Възможно е да бъде извършен повторен разпит на свидетели, когато при първоначалния не са могли да бъдат установени всички обстоятелства, свързани с установяване на задачите на разследването.

Разследване на документни престъпления.

Обща характеристика.
Да се изясни понятието “документ” – конкретно волеизявление на физическо лице, което е материализирано с писмени знаци, има пряко/или косвено правно значение, изразено е в различни форми; не е необходимо отразените в документа факти и обстоятелства да отговарят на действителността. За криминалистиката документът е веществено доказателствено средство или писмено доказателствено средство в зависимост дали материализира волеизявление или материалът от документа има значение за разследваното престъпление.
Класификация:

С оглед произхода:
    1) оригинални – официални преписи; извлечения и преводи;
    2) копия

С оглед съставителя ( най-важно деление):
    1) официални – издадени по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложените му функции.
    2) частни.

С оглед съдържанието:
    1) бланкетни;
    2) удостоверителни;
    3) диспозитивни – трябва да отговарят на определени изисквания, за да могат да породят целените правни последици; обикновено се издават като официални и може да се установи качеството истинност;
    4) неистински: документи, на които е придаден вид, че представляват волеизявление на друго лице, а не на това, което наистина ги е създало.

Според характера им в процеса
    1) Документ писмено доказателствено средство – значението му се изчерпва със съдържанието на написаното от автора изявление или удостоверява факти, имащи правно значение; без значение е външния вид, обстоятелствата и мястото на съставяне.
    2) Документ веществено доказателство – освен съдържанието на писмения текст, значение имат и материалните следи върху самия документ(външен вид, топографски признаци и т.н.)

Глава ІХ НК – 4 групи документни престъпления.

Образуване на предварително производство (ПП). Обикновено ДП се извършва в съвкупност – голям проблем са недостатъчното данни, понеже е необходимо да се използват специални знания. Чл.191, ал. 2 – относно ПСД, които могат да бъдат извършени: между тях липсва възможност за СЕ, а тя е абсолютно необходима. Според практиката се извършват т.н. експертни справки от полицейския орган, които впоследствие биват приобщени към останалите материали по делото.

Изграждане на първоначални следствени версии. Да се изхожда от непосредствената специфика на извършване на съответното престъпление. Особено роля имат експертните версии, тъй като утвърдената експертна версия е един от основните емпирични източници, използвани при изграждане на следствени версии.
Най-често следствените версии са следните:
Относно начина на извършване (изпълнението – технически способи):
    1) заличаване по механичен/или химичен начин;
    2) технически подправки;
    3) добавяне на нов текст;
    4) кражба на подпис;
    5) липса на заверка.

Версии относно личността на извършителя:
    1) документът да е изготвен и подправен от обвиняемия;
    2) от тъжителя;
    3) да е създаден и подписан от 3 лица по искане на обвиняемия;
        4) да е създаден и използван в съучастие между обвиняемия и трети длъжностни лица.

Версии относно причините и условията, способствали за извършване на престъплението:
    1) небрежно съхранение на печати, бланки;
    2) липса на строго определени правила на административна и стопанска дейност;
    3) нередовен и повърхностен контрол;
    4) липса на достатъчно правна култура в определено лице.

Планиране на разследването и първоначални следствени действия. Следва да се набележат мерки за установяване на: вида на престъпно създадения документ; вида на подправката; техническите способи и средства; време, място, обстановка и условия на създаване на документа; мотиви за създаване; съществуват ли копия или други оригинални екземпляри от документа.

Тези въпроси могат да бъдат решени със следните ПСД:

    Изземване и оглед на документи – най-вече като веществено доказателство; като писмено – кои лица имат интерес да ползват документа и евентуално къде би се съхранил оригиналът на документа. Могат да се изискват и втори и трети екземпляри на документите и техни фотокопия, както и документи, послужили като източници на информация за престъпното създаване на документа.
        1) Документи, установяващи косвени факти и обстоятелства, свързани с разследваното документно престъпление;
        2) Документи, които могат да се използват като сравнителни образци при извършване на КЕ.
        3) Трябва да се изземат и материалите и техническите средства, с които е бил изготвен документа.

Тактика на изземването – своевременност, веднага след установяване на връзката с престъплението и лицата, у които се намират. Мерки за защита на иззетите документи с цел използване при повторна КЕ. При огледа следва :
    1) да бъде установен и подробно вписан външния вид и общото състояние;
    2) предназначение;
    3) топографски признаци на документа;
        4) признаци на печатен/ или ръкописен текст;
        5) да се опише вида, формата и размерите на отпечатъците от печати, щемпели върху документа;
        6) ако има особени знаци върху документа – да се опише техния вид, размер, разположение, цвят и др.
        7) да се изследват и скритите свойства на веществата (луминесценция и фосфоресциране)
        8) да бъде установено точното съдържание на документа; да се констатира логическата връзка и нейната противоречивост; несъответствията да бъдат подробно описани;

Да се назначи СЕ: (възможни са изменения от обективен характер) – необходимо е експертизата да бъде назначена веднага: да се определи точно задачата на експертизата,  да се индивидуализира обекта на експертизата, да се определи максимално кратък срок с оглед използвания метод, да се осигури максимално подходящ материал ( и 3-те вида образци: свободни, условно свободни, експериментални).

    Разпит на обвиняем (обвинението се повдига след оглед и експертиза). Компетентният орган трябва да се запознае с материалите по делото и да се установи вида на извършеното престъпление. Да се направи повторен оглед на документа. Да бъдат изискани и приложени липсващите екземпляри и копия. Да се проучи личността на обвиняемия, служебно положение, личностни характеристики, образование, наклонности и т.н. Да се състави план на разпита (въпроси, които ще се задават и тяхната методическа последователност). Особености на разпита – субект може да бъде всяко наказателно-отговорно лице, както и длъжностно лице, следователно на първо място следва:
    1) да се установят качествата на обвиняемия (обикновено се касае за материална или интелектуална подправка);
    2) да се установи дали обвиняемият е създал документа;
    3) дали е в съучастие, формите на съучастие.
    4) Обикновено се цели материална облага, поради което това престъпление се извършва в съвкупност с престъпление по служба или с престъпление против собствеността, но може и с престъпление против личността.
Разпитът следва да изяснява следните обстоятелства:
    1) кой е набавил документа;
    2) дали обвиняемия е съзнавал характера и вида на извършеното;
    3) дали обвиняемият е целял използване на документа, знаейки че той е неистински/ или го е ползвал добросъвестно.

При престъпно унищожаване на документ - обвиняемият умишлено е целял унищожаване или повреждане на документа. При разпита се установява:
    1) какъв е бил използваният способ за унищожаване;
    2) има ли възможност за възстановяване на съдържанието на документа;
    3) съществуват ли копия/ къде се намират;
    4) извършено ли е в съучастие/ форми.

Разпит на свидетели. Те могат да бъдат разделени на 3 групи:
    1) длъжностни лица;
    2) свидетели, чрез показанията на които може да се установи престъпното създаване, използване и т.н.(свидетели-очевидци);
    3) други, които биха допринесли за изясняване на обстоятелства около предмета на доказване.

Разпит на експерти в ПП. Регламентация: 126 и 280 НПК. Следва да се приеме, че разпитът на експерти трябва да се извършва само в рамките на извършваната експертиза.

Последващи следствени действия:
    Претърсване и изземване на документи, ІІ и ІІІ експертизи или копия на съответния документ;

    Повторен разпит на обвиняемия и на свидетели (в случаите, когато при първоначалния разпит не са били изяснени всички обстоятелства или тяхното изясняване е било неточно/ или непълно; може и като способ за предотвратяване на лъжесвидетелстване и проверка на резултатите от първоначалния разпит;

Очна ставка (относно участието на обвиняемия в съответното документно престъпление); Следва да бъде предимно насочена към изясняване на това дали обвиняемия наистина е участвал и как;

Следствен експеримент: следва де се провери възможността обвиняемият да извърши определени действия (ако има неистинско самопризнание с цел прикриване на друго престъпление/или друго лице). Особено значение има не толкова материалната реконструкция, колкото последователността на извършваните опити.
Разследване на палежи.

Обща характеристика

Разследването се извършва изключително трудно (обхваща значителна територия). Невъзможно е своевременно да бъдат установени причините за пожара (трудно е да бъдат разграничени умишлените от непредпазливите деяния).

Задачи:
1) да се установи времето и мястото на възникване на пожара;
2) да се установи техническата причина за възникване на пожара;
3) да се открие огнището на пожара;
4) посоката на разпространение;
5) механизма на протичане на пожара;
6) способи и средства, използвани за причиняване на пожара;
7) да се установят авторите;

Предварително производство (ПП) – образуване. При съобщение до орган на ПП от противопожарната охрана или...Необходимо е да се посочат индивидуалните белези на лицето, съобщило за пожара. Статии, бележки, писма в печата;

Следствени версии – могат да бъдат систематизирани:

Относно причините:
    1) пожарът да се дължи на непосредствено или косвено запалване и стечение на случайни обстоятелства при разпространението;
    2) нарушаване правилата на противопожарна безопасност;
    3) по хулигански подбуди;
    4) получаване на застрахователно обезщетение;
    5) случайно събитие;
    6) прикриване на друго престъпление;
    7) чрез използване на естественото положение на лесногорими материали, използване на спомагателни лесногорими материали;
    8) използване на предварително подготвени запалителни средства, а може да има и съчетание;
Версии относно механизма.
Версии относно извършителя; връзката на определено лице с време и място на палежа; установени способи и открити запалителни вещества; данни, свързани с мотивите на извършителя на престъплението.

Първоначални следствени действия:

Оглед на местопроизшествието:обстановката при огледа чувствително се отличава от тази при други престъпления (значително изменена). Обектите на огледа носят отражението на процесите и явленията, свързани с горенето – оттук реална опасност от повреждане, или унищожаване вследствие високата температура – необходимост от вземане на мерки за безопасност и набавяне на специални технически способи и средства.    
    1) подготовка на огледа:
        - да се осигури охрана
        - мерки за потушаване на нестихнал и процеси и явления
        - проверка на охраната
        - да се разяснят задачите на огледа
        - да се окаже помощ на пострадалите на територията на местопроизшествието
    2) извършване на огледа – по два способа:
        - ако не е затихнало горенето – от периферията към центъра;
        - от мястото, където се намира пострадалото лице или пораженията от горенето са били най-силни.
Следва също да се установи огнището на пожара и посоката на разпространение на огъня. Откритите елементи следва да бъдат детайлно описани като се посочат тяхното местоположение, форма, цвят, връзка със съседните предмети. Измененията в резултат на пожара са различни. По възможност  да се извършат и фото/ или видео фиксация с цел проследяване на изменението на територията на местопроизшествието и използване на материалите при последващ оглед.

Личен обиск:  да се търсят предмети, които биха могли да се използват като запалителни вещества или следи, които да сочат на пряката и непосредствена връзка на лицето с палежа.

Освидетелстване:различни обгаряния, опърляния, които сочат на пряката и непосредствена връзка със събитието на престъплението.

Пожаро-техническа експертиза (ПТЕ). Назначаване на ПТЕ. Важна е – може да осигури максимално количество доказателствена информация чрез непосредствено изследване на последиците от пожара.
    1) Обект на ПТЕ е цялата материална обстановка в оригиналния й вид непосредствено след потушаване на пожара. Твърде широк е кръгът от непосредствени обекти на ПТЕ:    
        - обгорени предмети и конструктивни елементи на сградата;
        - остатъци от намерени запалителни средства/ или запалителни материали и части от тях;
        - електро-уредите и електро-инсталациите на съответния обект;
        - противопожарните средства и противопожарната техника;
        - направени фото/кино и видео – снимки на пожара и на обстановката непосредствено след потушаването му.
    2)Разнообразен е кръгът от задачи, които решава ПТЕ:  
        - определяне на непосредствените причини за възникване на пожара;
        - установяване на времето и условията на възникване на пожара;
        - откриване на огнището на пожара и посоката на разпространението му;
        - установяване какви противопожарни правила са били нарушени (ако в тази връзка са необходими специални знания)
        - установяване отговорят ли машините, съоръженията, инсталациите на противопожарните изисквания
        - установяване състоянието на електро-инсталациите и електрическите осветителни уреди
        - установяване дали е възможно дистанционно подпалване
        - установяване дали определени вещества са от категорията на самозапалващите се и има ли връзка наличието на такива вещества с възникналите пожари
        - има ли нарушения на противопожарните правила в хода на производствения процес.
Възможно е да се назначат допълнителна и повторна ПТЕ: допълнителна ПТЕ са назначава, когато: не е бил даден отговор на някои от поставените задачи или са възникнали нови задачи, намиращи се във връзка с извършената първоначална ПТЕ. Повторна ПТЕ – (128 НПК) се назначава, когато експертното заключение не е обосновано и възникват съмнения в неговата правилност.

От ПТЕ следва да се разграничава съдебно-химическата експертиза, която също се назначава в системата на ПСД. Прилики с ПТЕ - СХЕ има за непосредствен обект остатъци от запалителни вещества и остатъци от изгорели обекти.
Разлики с ПТЕ – по отношение на задачите на СХЕ:
1) да се установи вида на използваното запалително средство или материал;
2)да се установи характера на изгорелите обекти и по възможност техния първоначален (химичен) строеж;

Съдебно-медицинска експертиза на труп – решава три основни задачи.
    1) Да се установи причината за смъртта. Като подзадача: дали се касае за инсценировка във връзка с която е извършен палежа или смъртта е настъпила действително вследствие на пожара
    2) Да се установи времето на настъпване на смъртта.
    3) Да се установи дали действително пожарът е причина за смъртта.

Разпит на свидетели-очевидци – в системата на ПСД следва де се извърши и този разпит. Позволява да се съберат достатъчно данни относно важни обстоятелства, касаещи:
1) мястото на възникване,
    2) интензивността на пожара,
    3) дали пожарът е възникнал едновременно в няколко точки или само в една точка,
    4) посока на разпространение на пожара
    5) съпътстващи пожара процеси и явления – например отделяне на различни вещества
    6) установяване на това кои лица са се намирали на територията на местопроизшествието към момента на възникване на пожара.

Свидетелите-очевидци могат да се разпределят в три категории:
1) лица, които са пострадали от пожара;
2) лица, които са участвали в потушаването на пожара, включително и лица от противопожарната охрана;
3) лица, които първи са съобщили за възникването на пожара. По отношение на тактическата организация – този разпит не се отличава със някакви особености.

Разпознаване на труп:- в системата на ПСД и разпознаване на труп, ако такъв е открит на територията на местопроизшествието. Тук трябва да се вземат предвид измененията, които са настъпили в резултат на процесите на горене:
    1) промяна на цвета на косата под влияние на темепературите
    2) намаляване на големината на главата
    3) унищожаване на част от външните признаци, вкл. и половите.
Разпознаването на труп при разследването на палежи е изключително трудно процесуално-следствено действие: обикновено се унищожават документи на лицето и част от съпътстващите признаци на личността. Най-сигурните белези за разпознаване и идентификация при палежи е идентификацията по зъбния статус. Не винаги обаче това е възможно: при някои палежи при изгаряне на определени вещества се извършва и разтопяване на част от костната система.

Групи последващи следствени действия (ПоСД) извън системата на първоначалните процесуално-следствени действия:

Най-важното последващо ПоСД - повторен оглед на местопроизшествието (ПОМПТ). На две основания се извършва:
1) при първоначалния оглед не са били потушени всички последици от пожара;
2) при първоначалния оглед не е била обхваната цялата територия на пожара.ПОМПТ следва да се извърши своевременно: в един твърде близък до първоначалния оглед момент, когато не са настъпили изменения на територията на местопроизшествието в резултат на аварийно-възстановителни работи.

Изземване на книжа и документи: те се отнасят до разнообразни обстоятелства:
    1) технически паспорти за ремонт на инсталации, машини, съоръжения;
    2) документи, отнасящи се до противопожарната охрана;
    3) документи за текущото състояние на инсталации и съоръжения на територията на местопроизшествието;
    4) документи, характеризиращи технологичните процеси на производство;
    5) схеми, чертежи, планове и скици на сгради, машини и съоръжения.

В системата на последващите ПоСД и разпит на други свидетели – неочевидци:
    1) длъжностни лица, извършили техническите прегледи на съответните съоръжения и инсталации;
    2) длъжностни лица от противопожарната охрана, отговарящи за конкретния обект.

Следва да се извърши и разпита на обвиняемия. Изключително трудно ПоСД, трудностите произтичат: от това, че обвиняемият е предприел преди извършването на палежа мерки за противодействие и за укриване; има оскъдност на веществените доказателства, които сочат на пряката връзка на обвиняемия с извършения палеж. При разпита на обвиняемия следва да се изяснят:
    1) обстоятелства, отнасящи се до възможността за достъп на обвиняемия до територията на палежа;
    2) обстоятелства, отнасящи се до вида на използваното запалително средство или материал;
    3) обстоятелства, отнасящи се до познанията на обвиняемия на обстановката на местопроизшествието преди възникване на пожара;
    4) обстоятелства, отнасящи се до способността на обвиняемият да използва запалителни, взривни материали и средства.