Право

 

04.10.2007 г.  

1. Предмет, понятие, развитие на СП:

Съвкупност от правни норми, регулира СПО – разновидност на ГПО и се характеризира с 3 елемента: страни, ЮФ и съдържание (права и задължения). Специфики:

1. Субекти – само ФЛ,

2. ЮФ: брак, родство, осиновяване.

Разграничение на брака от правната сделка: Бракът е волеизявление на две ФЛ, които желаят да го сключат и възниква брачно ПО. Съдържанието е императивно посочено. Правната сделка е ЮФ, волеизявление на едно или повече лица, насочени към правните последици между тях – основното съдържание е определено от волеизявлението на страните.

3. Съдържание: в СП има специални правни институти, които не са характерни за ГП (СИО) При издръжката например, където на 1 лице се възлага по силата на закона едностранно задължения, без да очаква насрещна престация, не е необходимо и съгласието на задълженото лице. В СК се уреждат и редица неимуществени отношения: чл. 15: уважение, грижи, разбирателство, вяра. Това дали е правна норма или нравствено правило. Ако е правна норма, то неизпълнението ще води до санкция или да има възможност за принудително изпълнение – а това не е възможно. Неимуществените отношения са само доброволно изпълняеми. Евентуална санкция при неизпълнение на задължението за вяра – развод, но ако е по вина на единия, то се свързва с неблагоприятни последици (няма право да ползва семейното жилище). Параграф 1 от Допълнителните разпоредби – прилагат се правилата на гражданските закони ако не противоречи на семейните отношения и морала, т.е. Трябва да е налице празнота и да няма противоречие.

Уредба: СК – 1985 г. Има и други актове, в които има семейноправни норми, регулиращи специфични отношения – ЗЖСК, ТЗ – несъстоятелност, СИО. Норми на граждански процес – глава за произход, осиновяване, развод. Има и административноправни норми: сключване на брак, настойничество и попечителство. Последните по-скоро не са част от семейните отношения - ненавършилите 18 деца (настойничество) и пълнолетни под запрещение (попечителство) са по – скоро материя на гражданския процес.

 
11.10.2007. Система на СП

Съответства на системата на СК. Историческо развитие:

•    До 1945 г. Разпокъсаност на уредбата, мн. НА, уреждащи отделни институти. Закон за лицата, Закон за настойничеството и т.н. Брачното право не е светско, а църковно, т.е. не се урежда на държавно ниво /Екзархийски устав/.

•    След 1945 г. Наредба-закон за брака /светска уредба – граждански брак/. Все още разпокъсаност. 1949 г. - Закон за лицата и семейството. Кодификация на СП. 1968 г. – СК. Завършва процеса на кодификация. 1985 г. – настоящ СК, Закон за закрила на детето, 2 конвенции, свързани с осиновяването и закрилата на детето, ЗГР, доколкото урежда АГС /особено акта за брак/, имената на българските граждани /на съпрузите, детето/. Инструкции на МЗ за задължителното предбрачно медицинско освидетелстване. Наредба на МС във връзка със задължителната издръжка.

Брак. Понятие, сключване, форми.

Терминът е с двойно значение: ЮФ, който поражда брачните отношения/ самото брачно правоотношение.

Като ЮФ. От категорията на правомерните юридически действия, сходен с правната сделка, характеризира се с това, че основно съдържание са ВИ на 2 лица, насочени към пораждането на правните последици от брака. Правните последици страните не могат да определят по своя воля, те са императивно установени в закона /за диспозитивна уредба може да се говори в бъдеще във връзка с брачния договор/.

Форма на брака.

•    В най-широк смисъл. Граждански или църковен брак. Разграничение – уредбата, орган, пред който се осъществява. При гражданския брак - ДЛ по гражданското състояние/, по правило кмета на общината /населеното място или изрично натоварено с писмена заповед от кмета лице, задължително служител на общината. Извънредни случаи по ЗГР: дипломатическите и консулските представители на РБ в чужбина, капитанът на кораб, плуващ в открито море, при военни действия съответно командира на войсковото поделение.

Участието на ДЛ по гражданското състояние е абсолютна предпоставка за действието на брака - иначе е нищожен. По ЗЛС – при добросъвестно сключване на брак пред мнимо ДЛ бракът е действителен /още със СК от 1968 г. този текст отпада/.

Съотношение между гражданския и църковния брак – само гражданския поражда правно действие. Законът не говори за църковен брак, споменава се само “религиозен обред” след сключването на ГБ.

•    В най-тесен смисъл. Форма на “сделката” за валидност – акт за сключване на граждански брак. За разлика от другите 2 вида АГС има конститутивно действие.

Процедура. Заявление за встъпване в брак, чл. 8 – в общината, 2 функции – да се запази ден и час, от 1985 г. има изискване от подаване на заявлението да са изтекли минимум 30 дни до сключване на самия брак. В този смисъл заявлението  не играе ролята на предварителен договор. Може да се сключи във всяка една община в РБ независимо от адреса, промяна е възможна до уреждането на час и дата без да е необходимо ново заявление. Чл. 10, ал. 1 – с разрешение на ДЛ по гражданско състояние бракът може да се сключи и преди изтичането на 30 – дневния срок, ако важни причини го налагат. Дори при липса на важна причина при съгласие бракът е валиден /единствено дисциплинарна отговорност за ДЛ/. Представят се документи за самоличност, доказателство, че липсват болестите, които са пречка за сключване на брак и декларация, че липсват пречки за сключване на брак. Чл. 10, ал. 2 – тези доказателства не се подават със самото заявление, а при сключването на брака.

Място на сключване, чл. 9 – в общината или друго място, оределено от общината. Друго място е допустимо по изключение, ако някоя от страните не може да се яви. Сключване – съгласие на страните под формата на акт за граждански брак. Осъществява се в деня на сключване. Чл. 10, ал. 2 – съгласието се изразява чрез отговор на въпроса дали страните са съгласни да встъпят в брак с другия.

Предпоставки за валидност на съгласието:

•    Дееспособност за сключването на брак.
•    Чл. 7 – лица от различен пол, лично и едновременно даване на съгласие /едновременно – има се в предвид в непосредствена последователност, така че да се чуят взаимно пред ДЛ/.

Актът за брак се съставя след изявяването на съгласие. На практика е предварително подготвен, оставят се места само за подписите. Необходими са подписи на встъпващите в брак, свидетелите и ДЛ. Чл. 10, ал. 3 – съзнателно не се споменават свидетелите – необходими са техни подписи, но и без тях бракът ще е валиден.

Фамилно име на съпрузите. Чл. 11 дава възможните варианти и за двамата съпрузи:

•    Да се запази собствената фамилия
•    1ният съпруг да вземе фамилията на другия съпруг
•    1ният съпруг да добави фамилното име на другия към своето

Чл. 11, изр. 2 – като фамилно име може да се вземе/ добави и някакво друго име на другия, с което той е известен в обществото, пр. бащиното, псевдоним и т.н. Противоречие между СК и ЗГР, в ЗГР се предвижда, че като фамилно име може да се вземе само бащиното. ЗГР е по-нов, но не цели изключване на псевдонима, тъй като той  се приема за част от фамилното име. Станева не подкрепя тази идея. Промяна на фамилното име – по общия ред на ЗГР.

Годеж. Взаимно обещание за бъдещо встъпване в брак. Не е правно уредено, няма правно действие, но неизпълението му може породи правни последици, не договорна, а деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД. Вредите са преди всичко неимуществени, evtl. Засягане на доброто име, болка и страдание. Това се възприема при публичния годеж, като изпълнението трябва да е било възможно. Преобладаващата практика е, че това право принадлежи само на жената. Според Станева въобще не трябва да се носи отговорност.

Условия и пречки за сключване на брак /съответно положителни и отрицателни предпоставки/, чл. 12 и 13 СК

Абсолютни – невъзможност за брак  с което и да е друго лице и относителни – с точно определено лице.

Чл. 12: условия – навършена брачна възраст, 18 години, еднаква възраст и за двата пола.

Ал. 2 – по изключение лице, навършило 16 години, поради важни причини, с разрешение на председателя на РС по постоянен адрес на непълнолетното лице /ако и двете лица са непълнолетни – в 1 от 2та РС по избор/. Процедура: молба от лицето пред РС, изслушване на непълнолетния и родителите, попечителите и др. лица, ако е необходимо. Съгласието на родителите не е необходимо, от тях зе взема мнение.

РС не може да даде разрешение, ако лицето няма 16 г. Или е налице някоя от другите пречки за сключване на брак, т.е. решението на РС преодолява само възрастовата пречка. ДЛ по гражданското състояние не може да преоценява съдебното решение, единствено да задвижи процедура по общия ред. Възможен отказ само при наличие на съответни пречки за сключване на брак, тъй като РС не е длъжен да изследва други пречки освен възрастта.

/18.10.2007./ Последици за дееспособността на непълнолетния: еманципира се, т.е. става дееспособен със сключването на брака /не с решението на съда/. Ограничение: за да се разпореди с недвижим имот, трябва да получи разрешение от РС /чл. 12, ал. 3 СК/.

Логиката за придобиване на дееспособност – лицето да е равнопоставено на другия съпруг /КРБ/; в отношенията родител – дете, когато непълнолетният стане родител, той се нуждае от дееспособност, за да може пълноценно да упражнява родителски права. Дееспособността не се прекратява дори бракът да се прекрати преди настъпването на пълнолетие.

Чл. 13: ПРЕЧКИ:

1.    Принцип на моногамията

Не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак, позволено е само последователното сключване на бракове. Друг брак е налице, когато са настъпили правните последици от брака /не се вкл. църковният брак, фактическото съжителство, брак при, който е налице съществен порок, т.е. липсва елемент от ФС; пречка е обаче унищожаемият брак, т.е. този, койо поражда действие, но може да бъде унищожен по съдебен ред.

Допустимо ли е докато е налице 1 брак да се направи заявление за 2ри? Няма формална пречка, законът говори за пречки при самото сключване. Арг. за: декларацията за липса на пречки се предявава при сключването. Арг. Против: разиграване на администрацията, противоречие с добрите нрави, но сами по себе си тези аргументи не са съществени, на практика не пречи.

2.    Болести /Инструкция за предбрачно медицинско освидетелстване/

a.    болести, свързани със съгласието

Лицето да не е поставено под пълно запрещение, съответно да не страда от душевна болест /слабоумие/, която е основание за такова! Не се включват ограничено запретените, арг.: ограничението за сключване на брак е съществено ограничение на личните права на субекта, не трябва да се прекалява; ограничено запретения може да се ориентира за своите интереси, бракът спада към лесните за разбиране правни действия.

b.    опасни болести

Понякога се покриват с гореспоменатите. Става въпрос за болести, които представляват сериозна опасност за живота и здравето на поколението/другият съпруг. По принцип това е медицински въпрос, от правна гледна точка – 2 категории: опасни за съпруга и опасни за поколението.

Ако болестта е опасна само за съпруга, брак може да се сключи с негово съгласие, при положение че знае за болестта. Опасност за съпруга са главно заразните болести и тези, при които е налице вероятност болния да прояви физическа агресия /също и за поколението/.

Поколение – обхваща се цялото потомство, не само децата /от значение при рецидивните болести/. Опасност за поколението – генетични и т.н. опасността от предаване трябва да се прецени от специалист като сериозна. Тази пречка не може да се преодолее с обещанието на съпрузите да нямат деца, може единствено, ако те не могат да имат деца. СПИН – опасност само за съпруга!

3.    Родство

Не могат да сключват брак помежду си:
-    роднини по права линия
-    роднини по съребрена линия до 4та степен включително.


Ω1    между 1 и 2 права линия, първа степен /пряко/ - 1 раждане
 L   
Ω2    между 1 и 3 пряка линия, втора степен и т.н.
 l
Ω3

Възходящи и низходящи – тези, от които лицето произхожда, респективно тези, които прякои ли непряко произхождат от него. Пречката обхваща всички роднини по права линия.


    Ω1        Съребрена линия: лица, които не произхождат едно от друго,
        /   \        но имат общ родоначалник. Степените и тук се определят според
      Ω2     Ω3        броя на ражданията, като се минава през общия родоначалник.
     /         \
   Ω4           Ω5    между 2 и 3 – 2ра степен; между 3 и 4 – 3та спепен; 4та степен -
  /                както между 4 и 5, так и между 3 и 6 /в този смисъл не  коректно
Ω6            да се каже до 1ви братовчеди може, защото има още 1 хипотеза             на 4та степен/

Пречка е осиновителното родство. Тук обаче по съребрена линия е до 2ра степен.


Последици от неспазването на предпоставките за сключване на брак:

1.    Неспазване на процедурата

Не е уредено в закона, но по принцип води до нищожност, ако не е спазено някое от условията на чл. 7 СК. При неспазване на други неформални процедури последици няма, евентуално отговорност на длъжностното лице. Пр. без уважителна причина не е спазен 30дн. Срок, не е имало свидетели, липса на декларация и др.

2.    Липса на някоя от предпоставките по чл. 12 и 13 СК

Уредено е в чл. 96 СК /унищожаемост на брака/. Унищожаемият брак е сходен с унищожаемата сделка:

    наличие на порок при сключването;
    макар и с порок се произвежда желаното правно действие;
    може да се атакува само по съдебен ред /конститутивен иск/, дотогава никой не може да се позовава на унищожаемостта;
    възможност за последващо саниране.

Различия в двете правни фигури:

    основания

За унищожаемост на брака – посочените и по чл. 96, когато встъпващият в брак е бил заплашен.

Частично припокриване: дееспособност, пълно запрещение, брачна възраст. Винаги ли унищожаемост при нарушение по чл. 12? Пр. ако лицето е под 16 дори? Чл. 96 говори за всички нарушения, но при много ниска възраст и др. – нищожност, която вече се обосновава с липса на воля.

Специфични основания: 3те, посочени по-горе. Заплашването фигурира и в ЗЗД, и в СК, но липсва пълно припокриване. В ЗЗД не се споменава с какво точно е свързан основателният страх, докато в СК – да – важни неимуществени блага.

Останалите основания по ЗЗД – грешка, измама и крайна нужда. Крайната нужда е очевидно неприложима. Останалите 2 ги няма в СК, пропуск или съзнателно не са включени? При наличие на непълнота по СК се прилага ЗЗД съответно. СК по-скоро съдържа изчерпателна уредба – чл. 96 и 97, не се касае за пропуск. На практика, ако се случи:

-    грешка относно съществени качества на лицето – не е основание, може да се 
          позове на дълбоко и непосредствено разстройство в отношенията – развод;
-    грешка относно самото лице, решение на плоскостта на съгласието, чл. 10 ДЛ   
          запитва страните дали са съгласни да сключат брак един с друг, не по 
          принцип.

    иск за унищожаване

По ЗЗД – правото принадлежи на засегнатата страна. По СК – право и на двамата съпрузи, и на прокурора, изключение: при непълнолетие като причина за унищожаването правото принадлежи само на непълнолетния, а при заплаха –само за заплашения, при по-леки нарушения не е предвидена намеса на прокурор, при двубрачие още 1 лице – съпругът от другия брак. Явно принципът на моногамията не е проведен докрай – не нищожност, а унищожаемост до атакуването двата брака съществуват паралелно.
Докога може да се предявява искът? По ЗЗД – 3 години, при крайна нужда – 1 година. По СК срок няма, докато не настъпи саниране на брака. При сделката – потвърждаване от страната с право на иск или с изпълнение /конклудентно/. По СК – с отпадане на причината за унищожаемостта /невъзможно при родството, при осиновяването може/.

Саниращи обстоятелства. При непълнолетието – иск не по-късно от 6 месеца от навършването на пълнолетието, тези допълнителни 6 месеца, ако няма деца от брака/ жената не е бременна. Саниращи обстоятелства или само процесуални пречки? Значение при загуба на детето. По скоро 2то, защото при загуба има възможност за иск /такава е формулировката в закона/. При двубрачието – прекратяване на другия брак.

При болестите от 1ва категория бракът се заздравява 6 месеца след вдигане на запрещението, до вдигането му не може да се предяви иск, затова допълнителни 6 месеца. Съответно без допълнителни 6 месеца за другото лице, въпреки че законът не го предвижда, на практика не се прави разлика. При заплашване – заздравяване след 1 година, т.е. срок като по ЗЗД.

Действие на унищожаването във времето. Правилото е – обратна сила при сделките, с изключение на крайната нужда; при брака – няма изричен текст, но се приема, че действа занапред. Арг.: систематично място на уредбата в гл. 9 /прекратяване на брака – прекртяване означава занапред/. Чл. 98 – разпоредба относно последиците от развалянето се прилагат съответно при унищожаването; чл. 98, ал. 2 – може да се тълкува и в двете посоки. Конкретни последици – препращане към последиците на развода.

08.11.2007. Отношения между съпрузи
Лични отношения

Нормите са на границата между правото и морала. Характерно е, че задълженията подлежат само на доброволно изпълнение, санкция само ако се стигне до развод поради неизпълнение и е постановено, че разводът е по вина на съответната страна.

Чл. 15 и 18 СК. Чл. 18 има значение в смисъла на количествен критерий за това, което се очаква да се вложи за благото на семейството, не по равно, а според възможностите /значение, когато става въпрос за приноса в СИО, задълженията за издръжка и т.н./. 2та члена са от значение и при поставянето на въпроса дали е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Чл. 16 – задължение за съвместно живеене. Преди – задължение за жената да следва съпруга си, сега обща воля за определяне на местоживеенето. Изключение – важни причини налагат да се живее отделно /трудова заетост, здравословно състояние и т.н./ В този случаи не се счита, че има неизпълнение на задължението. Фактическа раздяла – несъмнено отделно живеене, съпътствано от разкъсване и на останалите нормално изискуеми от закона отношения /обикновено стъпка, предшестваща развода/.

Чл. 17 – всеки съпруг има право на свободен избор на професия, историческа обусловеност, свободата трябва да се разбира в рамките на по-общите задължения за осигуряване на благополучие на семейството, съгласуване кое е наи доброто.

Въпросът за фамилното име също може да се спомене тук.

Имуществени права

Общо приложение на ГП и ТП, СК урежда само специфичните неща. Специален режим на придобиваните по време на брака права. Терминът имущество не се използва като съвкупност от права и задължения, а в смисъл на конкретен имуществен обект/право. До 1968 г. – имуществена разделност, обаче при развод може да се търси сметка при наличие на съдействие /Закон за защита на съпругата-домакиня/. След 1968 г. – след като има изискване за общи усилия за благото на семейството, логично е придобитото също да става общо › СИО. Никога в СП СИО не е бил единствен режим на уреждане на правата. По сегашния СК тази паралелност на общност и разделност се запазва. И двата режима са уредени императивно. По принцип обратно действие при промяна на семейното законодателство, особено драстично 1968 г., 1985 г. също промени, но не толкова драстични – разширяване кръга на СИО, до тогава само ВП, сега се включват и парични влогове.

СИО, чл. 19 СК. Съществен е субектът, който придобива – трябва да е съпруг, може и от двамата, няма значение на чие име са придобити. Допустими са всякакви придобивни способи, не само сделки /придобивна давност, приращение и т.н./ Земя, собственост на 1ния съпруг, заедно с др. строят къща; собственикът на земята, придобива чрез приращение по ЗС, др. придобива по силата на чл. 19 СК без да трябва за него да се осъществи ФС на съответния придобивен способ.

Включват се: вещите и правата върху вещи. Вещите – право на собственост и правата върху вещи – ограничени вещни права. Паричните влогове, влогодател – 1ният съпруг, влогоприемателят няма значение. Не се включват вземания извън споменатите, примерно по трудово правоотношение и др.

Време на придобиване – по време на брака, в зависимост от придобивния способ, пр. предварителния договор не ни интересува, само окончатеният е от значение. Няма никаква възможност лична собственост преди брака да стане СИО. Възможност за прехвърляне между съпрузите.

Наличие на съвместен принос, чл. 19, ал. 2 – всякакви форми – влагане на средства, труд, грижи за децата и т.н. Ал. 3 – презумпция за наличие на съвместен принос, оборима. Начин на оборване? Признание на 1ния съпруг, че няма принос, сега се смята, че не е достатъчно; реално доказване. Установителен иск за липсата на принос, може да се предяви от всеки с правен интерес /пр. наследник/ по всяко време, най-често при развод, но няма пречка и по време на брака, пр. интерес във връзка с разпореждане със СИО. Не се погасява по давност. Трябва да се докаже липсата на принос, не че приносът е по-малък и т.н. Взема се под внимание липсата на обективна невъзможност, фактическа раздяла – улеснява доказването.

СИО представлява придобиване на ВП, парични влогове. ВП: 2ма и повече титуляри – съсобственост. СИО – особен вид съсобственост – бездялова и с особени субекти. Съпрузите заедно притежават цялата вещ, поотделно не притежават никакъв дял от нея /чл. 22, ал. 1, изр. 2 СК – няма възможност за самостоятелно разпореждане с дела, които би се получил след разтрогване на брака/. По време на брака – съвместно разпореждане, съпрузите не могат да искат прекратяване на СИО /≠ делба/. СИО е обвързана с траенето на брака.

Отношения, напомнящи активна солидарност при паричните влогове? Чл. 22, ал. 5 – разпорежда се само съпругът, на чието име е влогът, т.е. само изпълнението спрямо него е точно.

Прекратяване на СИО – превръщането й от бездялова в дялова. Съпрузите получават равни дялове, чл. 27, след това по исков ред 1ният съпруг може да получи по-голям дял – чл. 28 СК. При смърт на 1ния съпруг по-голям дял не може да се търси. Чл. 26 – основания за прекратяване:

•    Развод, смърт, унищожаване /прекратяване на брака/
•    По ал. 2 - по време на брака по съдебен ред – важни причини, пр. парична потребност, лична или за близък, която може да се се задоволи само с продажбата на нещо в СИО. Невъзможност да се постанови разделяне на СИО за в бъдеше /т.е. да се попречи на възникване на СИО, може само разделяне на вече възникнала СИО/.
•    По ал. 3 – прекратяване на СИО чрез насочване на принудително изпълнение върху определена вещ.

15.11.2007. Лична собственост, чл. 20 ал. 1, придобивни способи за възникване на лична собственост /избягва се СИО/. Лична собственост възниква и при наследяване – законодателят счита, че това правоприемство е резултат от строго лична връзка наследодателя и наследника. Прекратяване на собствеността чрез отделяне на...

Вид на придобиваните права. Критерий за разграничаване на личните права, вж. чл 19, по аргумент за противното всички други права макар и придобити по време на брака от съпруг са лично имущество. Др. критерий  -предназначението на вещите, чл. 20, ал. 2. Уреждат се 2 категории движими вещи, които макар и придобити от съпруг са лични:

•    Вещи за лично ползване, ниска стойност, ако е луксозна ще влезе в СИО /решава се съобразно имотното състояние на лицето/
•    Вещи за упражняване на професията, идеята е да се защити правото на свободно упражняване на професия, тук цената не е от значение.

Приносът е без значение, дори да е придобита изцяло от др съпруг, защита при прекратяване на брака /неоснователно обогатяване/ - чл. 29 СК. Вж. ТР 2/2002 г. На ВКС

Пари в наличност. Лични и общи. Те са вещи, но особен вид, не са вещи по смисъла на чл. 19. След като не са вещи, те са лично имущество, въпросът е на кого. Следват режима на своя източник. Участието на 1ният съпруг в ТД не е проблем, защото то е обособено. Ако желае да внесе СИО в него обаче, тр съгласие на др съпруг.

Преобразуване лично имущество, чл. 21 СК. Става дума за лична вещ на 1ния съпруг отпреди брака. По време на брака се продава и се добавят други пари, за да се купи друга вещ. Когато на мястото на лично имущество, бъде придобито друго имуществено право, то тр да остане пак лично. Бихме имали пълна трансформация, ако стойността на старата вещ е в състояние да покрие стойността на новата вещ. Ако не- съпрузите доплащат остатъка, тази част влиза в СИО. Получава се дялова съсобственост. Трансформацията може да се осъществи и двустранно.

Управление и разпореждане с лично и общо имущество. Действия, свързани с личното имущество – чл. 24. Могат да се сключват всякакви сделки било с 3ти лица, било помежду си. Възможно ли е да се прехвърли недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Приема се, че е допустима, с аргументите, че съпрузите си дължат взаимопомощ и издръжка, но само при изпадане в тежко положение.

Чл. 23 разпореждане със семейно жилище. В СК се разбира всяко жилище, в което семейството живее преимуществено. Когато става въпрос за лично имущество, съпругът- собственик би тр свободно да може да се разпорежда с него, но в случаяна недвижим имот законът предвижда съгласие и на другия съпруг /само за разпоредителни сделки!/ Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение от районния съд само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството.
Ако се извърши без съгласие – противоречие на закона – нищожност – не може да се заздрави.

Общо имущество. Управителни и разпоредителни действия. Управителните са свързани със запазване на вещта и се извършват по силата на чл. 22, ал. 1 от всеки 1 съпруг /като се ангажира и другият съпруг/. Касае се за особено законно представителство, особено е защото ЗП по принцип има при ЮЛ и недееспособни и защото тук правните последици възникват не само за представлявания, а и за представителя.

Разпоредителни действия. СИО е бездялова, съпругът няма част от общата вещ, затова разпореждането става общо от двамата /допустимо е и упълномощаване/. Ако в нарушение се разпореди сам – чл. 22, ал. 3 и 4. От ал. 3 излиза, че това разпореждане не е нищожно, неучаствалият съпруг трябва да го атакува в рамките на 6 месеца. Каква е сделката до този момент и каква става като се атакува? Относителна недействителност – действие за 3тото лице и участвалия съпруг, за другия – не може да му се протижопостави до 6 месеца. Продажба на чужда вещ.

Движимите вещи по ал. 4 – при безвъзмездно разпореждане се прилага предната алинея, при възмездно действието на сделката зависи от добросъвестността на 3тото лице.


/22.11.2007./ Парични влогове, чл. 22, ал. 5 СК. С влога се разпорежда съпругът, на чието име е той /еднолично разпореждане/. В какво тогава се изразява общността на влога? Какви са правата н другия и реални ли са те?

•    Ако с парите се придобие вещ › СИО /общ принос безспорно/
•    Когато СИО се прекрати, влогът се трансформира в 2 отделни равни по размер вземания. Как ще се легитимира другият съпруг? Трябва да представи пр. бракоразводно решение пред банката, но на практика това решение е неудачно. Не е задължително влогът да е СИО, т.е. риск за влогоприемателя-платец. В практиката – представяне на споразумение с другия съпруг с нотариално заверени подписи или на съдебно решение
•    Чл. 22, ал. 5, изр. 2. Кога има застрашаване? Пр., ако парите са събиране с определена цел, а съпругът титуляр ги изразходва за нещо друго. Последици: съвместно разпореждане от този момент нататък, възможност за обезпечаване на бъдещ иск по ГПК. По време на брака съпругът-нетитуляр не може да претендира нищо. Искове за неоснователно обогатяване между съпрузи са недопустими /чл. 18/, а и няма дялове, т.е. не може да се каже кой колко е обеднял/ се е обогатил.

Произход, гл. 4. Понятие и основни принципи.

Определение: биологична връзка между дете и жената, която го е родила, съответно мъжа, от когото е било заченато. От гледна точка на родителите – майчинство/ бащинство. Биологична връзка, не правна. Тази връзка може да се превърне в ЮФ за правото, ако бъде установена по предвидения в СК ред /гл. 4 – установяване и оспорване на произхода, не се разглеждат правните му последици/.

Принцип на истинността. Уредбата се стреми да се установи действителният произход на 1 дете. Разнообразни способи за установяване/ оспорване, не съдържа предварителни формални пречки при установяването й, допускат се всякакви доказателствени средства.

Принцип на стабилността. Относителна непроменяемост на 1 вече установен произход на 1 дете. Взаимно си пречат с предния принцип, законът търси баланс между 2те. Стабилността конкретно се изразява в това, че:

•    Различните способи за търсене на истината са изчерпателно изброени
•    Лицата, които имат право да предявяват искове, са ограничен брой
•    Има преклузивни срокове
•    По чл. 43 иск за търсене на произход не може да се предяви преди да е оспорен наличният произход /≠ ЗЛС/

Искове. Установителни, особеност – не за права, а за факти. За факти могат да се предявяват само в изрично посочените в закона случаи, за права – всеки може за свое право. 2 групи – положителни и отрицателни. Положителни – цели се установяване наличието на 1 факт /исковете за установяване на произход/, отрицателни – установяване липсата на 1 факт /исковете за оспорване на произход/

1.    Установяване на произход от майка, чл. 31

Майка – жената, която е родила 1 дете, т.е. трябва да се установи фактът на раждането. И когато е заченато с генетичен материал от друга жена, майка е жената, която е износила и родила детето. Способи:

•    Акт за раждане. Основен способ, вписване на името на майката в АР е установяване. Извънсъдебен, административен способ. Ако се окаже неистинско – възможност за оспорване в закона – чл. 31, ал. 2 и 3 с отрицателен установителен иск. Право на иск имат: жената, посочена като майка, съпругът й /този, който би бил баща според презумпцията за бащинство/, детето /ГПК дава на непълнолетния особена процесуална правоспособност – навършилият 14 г. самостоятелно подава/ отговаря по искове за гражданско състояние, идеята е, че обикновено законен представител е родителят – стига се до конфликт на интереси, под 14 г. –представител ad hoc/; жената, която твърди ,че е действителната майка на детето, съпругът на тази жена.

Искът не е ограничен във времето. Предмет на доказване е обстоятелството или че посочената в АР жена въобще не е родила или макар да е родила, е родила друго дете. Обективно се съединява иск за оспорване на друго майчинство и иск за установяване на собственото майчинство.

•    Иск за установяване на майчинство, чл. 40. Налага се, когато детето е подхвърлено, майката е неизвестна, както и в гореспоменатите случаи. Положителен установителен иск. Предмет на доказане – дадена жена е родила дадено дете. Право на предявяване детето, майката и бащата. Майката – жената, желаеща да установи майчинство. Бащата – 2 хипотези: съпругът на жената, чието майчинство се търси, който ще се яви баща по силата на презумпцията за бащинство; известен баща след припознаване.

Искът не е ограничен във времето. Ако бъде уважен, произходът се счита установен по силата на съдебно решение. Отразява се в АР, но способът е 2рият, не първият.

•    Припознаване

2.    Установяване на бащинство, чл. 32

На установяване подлежи фактът на зачеването, трудноустановим факт =>

•    Презумпция за бащинство, чл. 32, ал. 1, приложение само при наличие на брак. Предпоставки:

- Валидносключен брак, включително унищожаем, но не унищожен
- Съпругата да е родила дете
- Моментът на раждане, не на зачеване!

    По време на брака
    В рамките на 300 дни от прекратяване на брака

Презумпцията действа ex lege, изявление на жената, че друг е бащата, нама значение. Конфликт на презумпции – чл. 32, ал. 2, за баща се счита новият съпруг. Презумпцията е оборима, по исков ред, чл. 33 СК. Прдмет на доказване – детето не е могло да бъде заченато от съпруга. Право на иск имат само 2та съпрузи. Искът може да се предяви до 1 година от раждането за майката, 1 година от узнаване на раждането за бащата. При конфликт на презумпции – за 2рия /бивш съпруг/ - до 3 г. от влизането на решението в сила /решението, че новият съпруг не е баща/.

Чл. 33, ал. 4 – хипотези, при които не се допуска оспорване на бащинството. Ако жената е оплодена от донор /анонимно/ - фикция.

•    Иск за установяване на бащинство, чл. 41. Налага се когато не може да се използва презумпция. Право на иск имат майката и детето. Ако бащата иска доброволно – припознаване. Срокът е 3 г. от раждането за майката, за детето – от раждането до изтичане на 3 г. от пълнолетието му.

Чл. 222 ГПК – действие erga omnes, ако искът на майката бъде уважен, ако не само между страните, т.е. искът може да се предяви и от детето в последствие.

29.11.2007. Припознаване

Строго лично, едностранно, формално, извънсъдебно, неконтролирано изявление, с което едно лице заявява, че 1 дете произхожда от него. Единственият способ, при който ВИ на съответното лице е решаващо /доброволност/. Строго лично – не може чрез представител, т.е. изисква се дееспособност. Едностранно – волята на припознаващия е достатъчна.

Кой може да извърши припознаването? Чл. 35 – “всеки родител’, т.е. и майката и бащата; всеки човек, считащ се за родител, защото юридически още не е такъв.  Кой може да бъде припознат? – чл. 35 – „своето дете”. Дете – не в тесния смисъл /непълнолетен/, а в най широкия /всеки жив човек, разглеждан в отношенията със своите родители с ограничението на чл. 43 СК – да няма вече установен произход/. Могат да бъдат припознати и заченати и починали лица.

Заченати – още няма правен субект, идеята е да има установен произход още в момента на раждането, най-често, когато мъж и жена живеят на семейни начала без сключен брак. Логично – само бащата. Особеността е в това, че припознаването се прави под условие, че детето ще се роди живо и жизнеспособно. Друга особеност е, че няма как да бъде индивидуализиран припознавания /няма име и т.н./, единствената възможност е чрез жената.

Починало лице – най-често с чисто имуществен интерес. Затова ограничение – само, ако са оставили низходящи, има насрещен субект /внук/, низходящите са наследници от 1ви ред и изместват родителите като наследници от 2ри ред.

Как се извършва? Извънсъдебен способ, пред длъжностното лице по гражданско състояние чрез лично явяване, с цел удостоверяване самоличността на лицето, което припознава. Друг вариант – писмена форма с нотариална заверка на подписите /нотариусът идентифицира лицето/. 3ти вариант – обикновена писмена форма пред управителя на заведението, където е станало раждането. При последните варианта документът се придвижва до ДЛ. След получаването на ВИ ДЛ проверява, ако е необходимо, единствено самоличността и дали въпросното дете няма вече установен произход. Не се проверява истинността на ВИ /неконтролирано ВИ/. След извършване на припознаването ДЛ изпраща уведомление на другия родител /ако има такъв/ и на детето /ако е пълнолетно/. Изпраща се съобщение и до Дирекция „Социално подпомагане” в общината.

Другият родител и детето могат да оспорят в 3месечен срок /чл. 37, ал. 1/. Оспорването става чрез просто писмено възражение до ДЛ /не е нужно да се доказва неистинността на произхода/. Действието на припознаването се блокира. След изтичане на 3те месеца без оспорване припознаващият се вписва като родител в акта за раждане на детето. Вадят се грешни изводи за необходимо съгласие на другия родител и детето /чл. 36, ал. 2 – „съобщ. припознаването”; чл. 37, ал. 2 – „може да оспори припознаването” – значи то вече е факт/. Друг грешен извод е, че действието се проявява едва след вписването /това се прави за удобство и няма отношение към правното действие/. ЗГР: възможно е да се яви и другият родител /майката/, който след ВИ за припознаване да изрази съгласие, припознаващият веднага се вписва в акта за раждане. Пак няма 2 ВИ, а само 1, прави се за улеснение.

При оспорване – чл. 37, ал. 2 СК. ДЛ уведомява припознаващия, който от своя страна има право да предяви иск за установяване на произход в рамките на 3 месеца. Бащата по принцип няма право на иск за установяване на бащинство. Едва след оспорването на припознаването му се открива тази възможност.

Чл. 37, ал. 3 СК – друга възможност за оспорване на припознаването от детето, ако то не е било пълнолетно към датата на припознаването, 3 годишен срок от навършване на пълнолетието, по исков ред. Ако се уважи – заличаване на припозналия от акта за раждане с бележка.

Чл. 38 – оспорване от 3ти ица с правен интерес /по-широк кръг лица поради неконтролируемостта на ВИ за припознаване/. Иск – отрицателен установителен. Срок за предявяване – 1 година от узнаване за припознаването. Правен интерес – най-често засягане правата на ищеца от появата на припознатия /пр. друго дете, родители на припозналия и т.н./ Нямат право на този иск лица, които са имали възможност за оспорване на друго основание. 2003 г. – право и на прокурора и на Агенцията за социално подпомагане.
Оспорване от самия припознал. Не е точно – атакуване на припознаването, ако то е унищожаемо /чл. 39/ - грешка, измама, заплаха, недееспособност. Срок – 1 година, при грешка – от разкриването, при заплаха – от прекратяването, при недееспособност – от придобиването на дееспособност. Предмет на доказване – порокът и това, че ВИ не би било извършено иначе. При грешка / измама – предметът съвпада с този при иск за оспорване на произход / а именно липсата на произход/.

Осиновяване

Общи положения

1 от 3те правопораждащи ЮФ в сферата на семейното право. За разлика от произхода осиновяването е чисто правна връзка, която има за цел да наподоби връзката между родител и дете. Предназначение – да се защити интереса на осиновеното дете. По нашето право може да се извършва само на непълнолетно дете, тъй като целта на осиновяването, залегнала в нашето право, е грижа за детето.

ВИ като при сделката, но това е 1ствената прилика. Не непременно ВИ на лицата, между които ще възникне правоотношението /пр. не непременно воля на осиновявания, само ако е над 14 г.; вярно е, че ако детето е под 14 г., ВИ на рожденните родители, но в това производство те не действат като представители, а в свой интерес, аи такова ВИ има и когато детето е над 14 г./. ВИ е само част от ФС, необходимо е и влязло в сила съдебно решение.

Общи предпоставки

Терминология. В процеса на осиновяване – осиновяващ и осиновяван, след приключване – осиновяван и осиновител.

Осиновяван – да не е навършил 18 г., дете в тесен смисъл на думата. Чл. 49 СК – да не е навършил 18 г. към деня на подаване на молбата за осиновяване, да не е вече осиновен, паралелни осиновявания само ако 2та осиновяващи са съпрузи /може в рамките на 1 призводство или последователно, като и в двата варианта става въпрос за отделни осиновявания/. Осиновяващ, чл. 50 СК – да е дееспособен, да не е лишен от родителски права /чл. 75 СК/.

Разлика във възрастта между осиновяващ и осиновяван минимум 15 години. Изключение – ако осиновяват 2ма съпрузи, е достатъчна разлика във възрастта само при единия. Ако 1 лице осиновява родното дете на съпруга си също не се изисква минимална разлика. На практика в тези случаи съдът преценява /чл. 59 – в интерес на детето/.

Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри /т.е. близки роднини, при които ще се изкривят реалните отношения/. NB: ако родителят е само биологически такъв с неустановено майчинство/ бащинство нама пречка/ може да избира между осиновяване и иск за установяване на произход. Чл. 52, ал. 1, изкл. ал. 2 – внук, роден извън брак/ починали родители. Спорно, ако е починал само 1ният родител. При искане от страната и на 2 баби и дядовци – по преценка на съда.

06.12.2007. Осиновяване – продължение

Предпоставки за осиновяване – чл. 54 и сл. СК. Съгласие – при липса осиновяване не може да се извърши. Мнение – има информационен характер, ако е отрицателно, не е пречка за извъшване на осиновяването.

Съгласия:

    На осиновяващия
    На осиновявания, ако е навършил 14 г.
    На двамата родители на осиновявания /известни и живи/. Съгласието на майката може да се даде най-малко 14 дена след раждането.
    На съпрузите на осиновяващия /не става осиновител с това/ и осиновявания.

Мнения, чл. 55:

    На осиновявания, ако не  навършил 14 г., но е навършил 10 г.
    На родителите на осиновявания, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или са лишени от родителски права; пълно запретеният не се изслушва.
    На попечителя/ настойника, ако детето няма родители

    Чл. 57, родителят има поведение, което е основание за лишаване от родителски права – трябва да бъде призован и изслушан, но дава мнение, не съгласие.

Ал. 1 – трайно не полага грижи и не дава издръжка /трайно – продължило е известно време/; отглежда детето по вреден за развитиети му начин. Формулировката на закона е доста широка, така и трябва да е, но все пак се има в предвид много тежки прояви – не го храни, отглежда го в студен апартамент, бие го и му налага много строги наказания, използва го за просия, отглежда го в разгулна или пиянска обстановка и др.

Ал. 2 – остаряла хипотеза, преди е имало Наредба за домове „Дом майка и дете”, при която е имало възможност родителят по своя воля да сключи договор с такъв дом за отглеждане на детето за определен срок, след изтичане на срока той е бил длъжен да се яви и да вземе детето. Ако 6 месеца след изтичане на срока родителят не потърси детето, законът го смята за противоправно поведение. Тази възможност отпада с приемането на Закона за закрила на детето, по който настаняването на дете става единствено чрез социалните служби с акт на съда. Затова ал. 2 е трудно приложима, ако родителят не е проявил инициатива за връщане, мълчаливо отменена.

Предварително /авансово/ съгласие. Има възможност родителят две седмици след раждането да подпише авансово съгласие за пълно осиновване и оставяне в дом а отглеждане. Сравнение – същинското съгласие е дава в едно вървящо производство по осиновяване и за определено осиновяващо лице. Авансовото съгласие може да бъде оттеглено до влизане на делото в съда. То се прави с писмено заявление с нотариална заверка на подписите пред Агенцията за социално осиновяване. Авансовото съгласие не прекратява родителските права и затова може да се оттегли.

Видове осиновяване /има значение за действието на осиновяването/. 2 вида – пълно и непълно. У нас до 1961 г. има само непълно осиновяване, СК от 1968 г. урежда и 2та вида.

Пълно осиновяване, чл. 61 – целта е детето да се приравни на родно дете на осиновителите, прекратяват се правните връзки с рожденните родители и всички други роднини, възникват нови между осиновителите, техните роднини и детето. Още с допускане на осиновяването съдът с решение разпорежда да се издаде нов акт за раждане, в който за родители се вписват осиновителите; има задължителна промяна на бащиното и фамилното име на детето; собственото име на детето може да се промени по желание на родителите и със съгласие на детето, ако е навършило 14 г. /тези въпроси са уредени в ЗГР/. Осиновителят придобива пълната съвкупност от родителски права в пълния им обем по чл. 68 и сл. СК. Детето става наследник по общите правила като родно дете, същото е и, ако детето почине.

Прекратяването на връзката с рождените родители и роднини не е съвсм пълна:

    остават пречките за брак с  рожденните роднини, ако такъв брак бъде сключен поради незнание, то той ще бъде унищожаем. „Новите” роднини не могат да встъпват в брак по съребрена линия до 2ра степен, а не както обикновено до 4та.
    Чл. 68 дава право на рождения родител на иск за прекратяване на осиновяването.
    Ако настъпи смърт на 1 лице – иск за неимуществените вреди има и рожденият родител, така съдебната практика, друг е въпросът, дали ще бъде уважен.

Непълно осиновване. Чл. 62, възниква връзка между осиновителите и детето /и евентуалните му низходящи/. Налице е само лична връзка осиновител – осиновен. Не се прекратяват връзките с рождените роднини. Изпозва се между близки хора. Не се прави нов акт за раждане, прави се само отбелязване в съществуващия. Има възможност за промяна на имената, но това не е задължително. Осиновителят придобива родителски права и задължения, той става основният им носител. По принцип издръжка дължи осиновителят, но ако той не може да я дава, се търси рожденият родител  или друг рожден родител. Има пречка а брак между осиновен и осиновител и възходящите и низходящите им. Наследяване – детето наследява и рождените си роднини, и осиновителя. Ако детето почине, наследява осиновителя.

Чл. 61 урежда въпроса с решаването кой вид осиновяване да се избере. Единствено пълно осиновяване в 3 хипотези:

    Дете на неизвестни родители
    Дете, оставено в специализирана институция с предварително съгласие за осиновяне
    Чл. 57, ал. 2 – остаряла и неприложима хипотеза

В останалите случаи може да се избира, като това зависи от лицата, които трябва да дадат съгласие. При липса на единодушие съдът въобще не допуска осиновяване, това е така,  защото произвоството е охранително и съдът не решава спор. Има регистри към регионалните дирекции „Социално подпомагане” на децата и желаещите пълно осиновяване, към същите има и съвети по осиновяване, чл. 57в, ал. 3. Начина за определяне обаче е много неясен – при отказ за осиновяване това се отразява на осиновителя. Ако за 1 дете бъде отказано осиновяване от 3ма българи, то се записва в регистър към Министерството на правосъдието за международно осиновяване. Записването в регистрите ства по административен ред. За подлежащи на пълно осиновяване – чл. 61, ал. 1, т. 1-3; ако се касае за дете, което не подлежи на задължително осиновяване вписването става чрез РС след сезиране от директора на РД „Социално подпомагане или районния прокурор. Възможно е родителите /попечителят и настойникът/ да подадат молба до съда чрез горните 2 сезиращи органа за включване на детето им в регистъра за пълно осиновяване. Законът не е уредил реални критерии, по които да се води РС. Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване пред ОС.

Лицата, които желаят да осиновят, сами се обръщат към РДСП, която започва тримесечно проучване на лицата. Като резултат се изготвя доклад, въз основа на който директорът на РДСП издаа АА. При отказ актът подлежи на обжалване по АПК. Вписването се извършва за 2 години, ако в този срок лицето не осинови, то подлежи на нова анкета.

На следващ етап Съветът по осиновяване намира дете, ако осиновителят хареса детето, подава заявление за осиновяване пред ОС, който започва процедура по осиновяване. Съдът с решение се произнася дали допуска осиновяване. Прокурорът задължително дава заключение. Делото се гледа при закрити врата. Решението може да се обжалва от прокурора и даващите съгласие лица. Осиновяването се осъществява с влизане в сила на решението.

При непълно осиновяване местно компетентен е съдът по постоянния адрес на молителя/ осиновителя по общите правила на ГПК.

03.01.2008. Прекратяване на осиновяването

Чл. 64-65 СК. В 1 единствен случай прекратяването е автоматично, чл. 65, ал. 2 СК – при непълно осиновяване, когато почине единственият или и двамата осиновители; в останлите случаи прекратяването става от съда. При пълно осиновяване автоматично прекратяване не може да има, защото има и връзка между осиновения и роднините на осиновителя; в случай на смърт на осиновителя, пълното осиновяване може да се прекрати на по съдебен ред, като право на иск имат детето, неговият настойник/ попечител, рождените родители на детето и прокурора.

Чл. 64, ал. 1, основните хипотези. Т. 3 е най-често срещана, законовата формулировка прилича на тази при уредбата на развода, законът не се интересува от конкретните причини и посочва само 1 от възможните причини – тежко провинение /противоправно и виновно, не е необходимо да е престъпление/. Ако детето е малолетно – „и други обстоятелства”. Правото на иск принадлежи на всяка 1 от страните и прокурора.

Т. 1 – при унищожаемост, основанията са изчепателно изброени. Правото на иск за унищожаване поради липса на съгласие принадлежи единствено на лицето, чието съгласие не е взето в едногодишен срок от узнаването, а за осиновения след навършването на 18 г.; за останалите пороци – активно легитимирани са осиновения, осиновителя, рождените родители на осиновения, като не се изисква срок.

Т. 2 – само при непълно оиновяване, по взаимно съгласие, охранително производство. И двете страни трябва да са дееспособни.

Самото прекратяване има действие занапред, чл. 67, създадените връзки се прекратяват, а прекратените се възстановяват. Новият акт за раждане, създаден за осиновяването се обезсилва, изважда се старият, придобиват се старите имена на детето.

Отношения между родители и деца

Страни по правоотношението са родителите и децата. Родители са както рождените, така и осиновителите при двата вида осиновяване. Деца са ненавършилите пълнолетие.

Съдържание на правоотношението са родителските права и задължения /РПЗ/. Чл. 68, извлича се задължението за отглеждане, възпитание и съдействие за образование/това е и право, но на преден план са родителските задължения/. СП на родителя е от категорията на абсолютните СП, титулярът със собствено поведение реализира правото си,  задължените лица са неограничен кръг и дължат бездействие. Детето е сред всички останали субекти, дължащи непречене, но търпи и въздействие. Задълженият на родителя противостоят на относителните СП на детето. Проф. Ненова смята, че РПЗ са едно единство, тъй като са своеобразни и специфични.

Титулярството върху РПЗ принадлежи и на 2та родители, доколкото са известни и живи и не са лишени от тях. Те притежават цялата съвкупност от права и задължения, но така, че всеки ги притежава изцяло, няма съпритежание. При разногласие спорът се урежда пред РС, детето може да бъде изслушано.

Отделните права по чл. 68 СК:

    Отглеждане: непосредствени грижи за физическото израстване на детето, за да мож то да расте нормално и здраво
    Възпитание: грижи за формиране на навици и характер
    Съдействие при образованието:  трябва да се осигури необходимото образование, да се следи за правилното развитие, да се осигури минимално изискуемото, както и по-високо
    Съвместно живеене с детето: дава възможност за реализация на всички останали права. Чл. 71 – местоживеене на децата, това е задължение и за децат; ако няма важни причини за неспазването на задължението, важни причини могат да бъдат поведението на родителя, с което се застрашава детето и др., ако детето се отклони от съвместното живеене, родителят може да потърси защита от РС /заповед, която се изпълнява от полицията/.
    Представителство и попечителско съдействие: малолетните са недеепособни и техен законен представител е родителят; при непълнолетни се оказва попечителско съдействие, непълнолетните се разпореждат самостоятелно само с придобитото от собствен труд и дребни сделки, за всичко останало трябва съгласие на попечителите. Родителите дават съгласие в интерес на детето. Чл. 73 съдържа ограничения при разпореждане с имущество на детето /без оглед на стойността/. Необходимо е и решение от РС, който два съгласие. Текстът е всеобхватен и труден за изпълнение, на практика се прилага само при формални сделки или разпореждане с банков влог. При нарушение на чл. 73 сделката е унищожаема. Съдът дава съгласие при нужда или очевидна полза, критерият е разпореждането да не уврежда интересите на детето. Чл. 73, ал. 3, изчерпателно се изброяват действията, които не могат да бъдат извършвани при никакви обстоятелства и които ако бъдат извършени, са нищожни.

11.01.2008. Родителски права и задължения/продължение/ - ограничаване и лишаване от родителски права, чл. 74-78 СК.

Най-тежките мерки при неизпълнение на задълженията към детето. Ограничаване и лишаване – еднотипни мерки, но различна интензивност. Ограничаване – отнемане на част от обема, лишаване – отнемане на цялата съвкупност от права. Звучат санкционно, но не са непременно с такова действие, може и при обективни причини, които водят до невъзможност за изпълнение.
Чл. 74 СК.
Ал. 1 – виновно поведение; ал. 2 – обективни причини. Ал. 1 – поведение, което представлява опасност за детето, изброени са различни блага на детето, изпуснат е животът, но той се приема на общо основание. Конкретни прояви не се изброяват – многообрани са. Изискване за поставяне в опасност, не е необходимо налично увреждане. Ал. 2 – обективна невъзможност по примерно изброени причини /отсъствие, физически проблеми, съответно може и други/. „районният съд ... взема съответни мерки в интерес на детето, като при нужда го настанява в подходящо място”, не се казва експлицитно ограничение на правата, но то е посочено в заглавието на текста. Начините не се изброяват, казва се само „съответни мерки”, само най-тежката е посочена е посочена – настаняване на подходящо място, разделяне на родител и дете,  т.е. подходящо е всяко място различно от мястото, където живее съответния т родител. Разделяне – съответно ограничаване на останалите права, възпитание и т.н. Други мерки – примерно родителят полага грижи за детето, но пилее имуществото на детето – забрана за извършване на определени действия; разведени родители, детето живее с единия родител, опасно поведение от другия родител при контактите с детето – забрана за контакти, провеждане на срещите на определено място при присъствие на други лица.
Чл. 75 СК.
При особено тежки случаи по предходния член, т. е. същите основания. Няма зададен критерий за оценка на тежестта. Логически – ще зависи от това какви блага са застрашени, само за опасност ли се касае или за реално увреждане, при виновно поведение – вид и степен, мотиви, отношение към собственото поведение – преценка на цялостната обстановка.
Т. 2 и 3 – конкретни хипотези, според Станева не са особено необходими, защото се вкючват в общия текст, най-вече са за внасяне на яснота, при спорни случаи в практиката. Т. 2 – неизпълнение чрез пасивно поведение. Т. 3 – родителят е оставил детето в специализирана институция и не го е потърсил в 6-месечен срок; хипотезата е остаряла /пълно неизпълнение/.
Производство.
Съдебна процедура, пред РС, исково производство. Право на иск: другият родител, прокурор. Съдът може да се сезира и служебно, но това на практика не се случва. Особености. Тъй като има служебно начало, съдът може да се произнесе и различно oт иска. По делата  за лишаване се включват и съдебни заседатели; случаи, когато делото е за ограничаване, а съдията реши, че е за лишаване, делото по принцип трябва да бъде върнато – на практика съдът постановява лишаване. Изслушване на прокурора и родителя-ответник. Обжалване по общия ред.

Последици.
От лишаването – отнема се цялата съвкупност от родителски права + някои допълнителни възможности /пр. да търси издръжка от детето по чл. 91, ал. 3, ако поведението му е виновно; по чл. 50 не може да бъде осиновител и по чл. 116 не може да бъде попечител и настойник – частично ограничаване на правоспособността относно последните 2 хипотези/. Отнема ли се родителската правоспособност? Означава, че родителят губи права и спрямо другите си деца, вкл. и бъдещите. Ненова – да /изолирано становище; в теорията и практиката – не, за отнемане на правоспособност трябва изричен текст, не може по аналогия от ограничаване на правоспособността за осиновяване и т.н.; др. аргумент – не може от отношението към 1 дете да се вади заключение за родителските му качества като цяло. Лишеният родител не губи правата завинаги, може да иска възстановяване по исков път пред РС. Няма предпоставки, като пр. изтичане на определени срокове и др., единствено се иска изменение на обстоятелствата, съответно отпадане на основанието за лишаване, ако се иска пълно възстановяване.

Издръжка
Родителско задължение, единственото, което не е и право. Отделна тема, защото издръжката е не само в отношенията родител - дете, а обхваща всички семейноправни отношения.
Представлява строго лично, едностранно, произтичащо от закона, задължение на 1 лице да предостави средства за съществуване на член на неговото семейство /в широкия смисъл/. Нехарактерно за ГП, няма волеизявление, няма насрещна престация. Право/ задължение в зависимост от лицето/получава или дава/.
Задължени лица – роднини по права линия, по съребрена – до 2ра степен + съпруг и бивш съпруг. Търси се в определена последователност – чл. 80 СК /6 реда/. Ако лицата от предходния ред нямат възможност, се преминава към следващия. Няма възможност – след задоволяването на собствената необходима издръжка не му остават свободни средства. Поредността не значи, че трябва да се предяви иск срещу всеки ред, преценката е на искащия, ответникът, ако иска да се освободи, трябва да докаже, че някой от предходния ред има възможност. Ако от 1ви ред има повече от 1 лице – не съразмерно, а според възможностите. Може 1 да плати, като възниква право на вземане срещу другите задължени лица.
Чл. 79 СК.
1)    Лицето да е нетрудоспособно.

Възрастов критерий /трудосопособност над 16 години/, трудоспособността не се губи с настъпването на пенсионна възраст. Може да се изгуби само по здравословни причини /втори чисто медицински критерий/.

2)    Лицето да не може да се издържа от собственото си имущество.
Имущество – интересуват ни само имуществени права, не и задълженията. Човек не може да се издържа от имуществото си, ако притежава само необходимото жилище  с покъщнината и обикновените вещи за лично ползване. Жилище – необходима площ за 1 лице. Пр. 1 човек в 3-стайно жилище може да се издържа /продажба, даване под наем/.
Защита.
    Чл. 87, издръжка за минало време. По принцип издръжката е занапред, но законът отчита обстоятелството, че човек се опитва първо сам да се справи/ евентуално задлъжнява и утежнява собственото си положение/. Max. 1 година назад, не се дължи автоматично, нуждата трябва да се докаже.

    Чл. 88, нищожен е отказът от издръжка за бъдеще време. Има твърде тежки последствия, губи се правото и срещу следващите редове. За минал период – може.

    Чл. 90, забрана за прихващане от страна на дължащия издръжка, титулярът на правото на издръжка може да прихваща.

    Чл. 92, при определени предпоставки държавата поема изплащането на присъдена издръжка защото най-важно е реалното изпълнение на нуждаещия се. Условията са предвидени в наредба на МС. Изплащането става от общината за сметка на държавата. Задълженото лице не се освобождава, държавата има иск срещу него.

Особени видове издръжка.
1)    Издръжка на ненавършили пълнолетие деца от родителите, чл. 82, ал. 1 СК. Елемент от правоотношението родител – дете. Независимо от трудоспособността и възможността за издържане от собственото имущество, т.е. безусловно от гледна точка на детето, от гледна точка на родителя – възможност. Размер: чл. 85 - определя се в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, вж. ПМС N38/ 1985 г., в момента между 30 и 80 лв, ал. 3 – може и над определените граници. При развод – размер, осигуряващ същите условия като преди развода.

2)    Издръжка на пълнолетните деца от техните родители. Пълнолетните – учащи се в редовна форма на обучение в средно, висше или полувисше /вече не съществуват/ УЗ. Възрастова граница – 20/ 25 г. тук имуществото на детето е от значение /сравн. чл. 79 – детето не е задължено чак да разпродава, но трябва да се ползва от имуществото си/. Освен това издръжката не трябва да съставлява особено затруднение на родителя /пак сравн. с чл. 79 – в случая лицето да има свободни средства след задоволяване на собствената си обичайна издръжка/.

3)    Издръжка на бившия съпруг, общи предпоставки по чл. 79 СК + допълнителна: невиновен за развода, положението на другия е без значение. Този вид издръжка е срочна – най-много до 3 г. след прекратяването на брака. Срокът може да бъде променен /уговорка между страните или съдът може да го удължи, ако положението е особено тежко, а другият може да дава без особени затруднения. Автоматично се прекратява при сключване на брак от страна на искащия.


06.03.2008. Прекратяване на брака

Чл. 94: 3 основания – автоматично със смъртта на някой от съпрузите; по съдебен ред /унищожаване и развод/. Чл. 95: 1 основание – обявена смърт /по ЗЛС/, ако се окаже жив, се възстановяват имуществени отношения, но бракът не се възстановява.
Развод
Способ за съдебно прекратяване приживе, прилича на унищожаването. При унищожаването пороците са при сключването, при развода бракът е валидно сключен, причината за прекратяването възниква по време на брака.
Исторически бележки:
Терминът „основание за развод” – житейски факт, при наличието на който компетентният орган прекратява брака. Делят се на абсолютни и относителни. Абсолютни – когато с касае за конретен факт, при наличието на който бракът задължително се прекратява без възможност за преценка, те са numerous clauses. Такива са основанията в Екзархийския устав /действащ до 1945 г./. Относителни – подходът е, че няма изчерпателно изброяване на обстоятелства, всеки един житейски факт би могъл да е основание, ако е довел до предвидения в закона резултат /сериозно разстройване на брачната връзка/. След ЕУ -  въвеждане на граждански брк и развод. Наредбата- закон за брака предвижда смесица от основания за развод, запазват се няколко абсолютни и се въвждат относителните, паралелно с това се въвежда и разводът по взаимно съгласие. Изменение на ЗЛС от 1952 г. – разводът по взаимно съгласие отпада. ЗЛС изм. 1953 г. – отпадат абсолютните основания за брак. Така до 1968 г., когато 1вият СК възстановява разводът по взаимно съгласие /охранително производство ≠ чл. 99 – исково производство.
Развод по исков път
Чл. 99, потестативно право, упражнява се по съдебен ред, възниква от момента на сключване на брака. Съпругът трябва да докаже, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Широка формулировка – зависи от конкретния случай. Съдебна практика: когато неговото нормативно изискуемо според закона/пр. чл. 15-18 СК/ и морала съдържание вече отсъства /т.е. фактическите отношения не отговарят на правната форма/. Законът не е посочил причините за  това разстройство, защото става въпрос за относителни основания.
Не трябва да се бъркат конкретните житейски обстоятелства /основанията/ с резултата, до който водят /разстройство на брака/. Условно разстройството на брака може да се означи като производен факт /от втори ред/. Отграничаването има практическо значение от гледна точка на процесуалното правило, че 2ри път същият иск за същите страни на същото основание не може да се предяви. Ако за основание се приеме разстройтвото на брака, излиза, че 2ри иск не може да се предяви, затова, основанието на иска е конкретният житейски факт, т.е. при проявлението на други факти, които водят до разстройство на брака, няма пречка за предявяване на нов иск.
Специфика на брачния процес
Чл. 322, ал. 1 ГПК – изчерпателност на брачния процес. Трябва да се предявят всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство; такива, които са били известни на страната към момента на предявяване на иска, но не са били упоменати, не могат да бъдат използвани в последствие. Чл. 322 ГПК предвижда кои искове задължително се разглеждат с иска за развод – искове за упражняване на родителските права и личните отношения с непълнолетните деца, искове за издръжка на деца, искове за ползване на семейното жилище, искове за издръжка между съпрузите, искове за фамилното име на съпрузите.
Задължително се разглежда вината за разстройването на брака /чл. 99, ал. 2 СК/. По стария СК съдът се произнася за вината само по искане на някой от съпрузите. По новия СК – служебно произнасяне. При 2 хипотези няма произнасяне за вина – ако разстройването е по обективни причини и ако 2та съпрузи поискат да не се разглежда и предоставят споразумение по всички въпроси, дадени в     чл. 99, ал. 3 СК.
Защо се държи на произнасянето на вината?
    във връзка с процеса
Виновният понася разноските по делото. Чл. 99, ал. 4 – развод не се допуска, ако разстройването се дължи изключително на поведението на 1та страна, а другата не иска развод, освен ако важни причини налагат прекратяването на брака. Важни причини – обикновно се съблюдават интересите на децата. Чл. 102 СК – висящ бракоразводен процес, ищецът умира. По принцип при смърт бракът се прекратява автоматично, т.е. бракораводният процес е излишен. Въпреки това законът допуска процесът да бъде продължен от наследниците на починалия ищец. Защо? Този процес вече няма да е бракоразводен, а процес, в който подлежи на установяване, че вече прекратеният брак е бил разстроен поради вина на преживелия съпруг. Освен морално удовлетворние, чл. 104 – преживелият съпруг губи наследствените си права и други облаги спрямо починалия.
    във връзка с последиците от развода
Вината има значение за ползването на семейното жилище след развода, чл. 107 СК. Има значение и за издръжката на бившите съпрузи. Това са преките последици. Косвена роля при решаване на въпроса за родителските права, фамилното име и много косвено значение за имуществените последици.
Развод по взаимно съгласие
Охранително производство, защото няма правен спор. Няма иск, а молба за развод, т.е. няма ищец и ответник, а молители. Предпоставки: чл. 100, ал. 1 взаимно съгласие /сериозно и непоколебимо/ - съпрузите трябва да са дееспособни. Изисква се и споразумение по всички въпроси, свързани с прекратяването на брака. Да са изтекли поне 3 години от сключването на брака /спорно/ - идеята е, че през първите години от брака съпрузите са по-неустойчиви.
Съгласие, сериозно – решението да е взето в резултат на задълбочено обмисляне и важни причини; от друга страна обаче съдът не търси мотивите, т.е. как ще се провери дали е сериозно всъщност?  Преди новия ГПК – сериозността не е можело да се установи пряко, а косвено – чрез непоколебимостта. Непоколебимостта от своя страна обаче наистина е можела да се установи -› съгласието се е давало 3 пъти, 1) молба, 2) помирително заседание и 3) съдебно заседание. По новия ГПК – няма помирително заседание.
В съдебното заседание страните трябва да представят само споразумението и нищо друго не се анализира. Чл. 101 СК предвижда, че съдът може да откаже споразумението, само ако то е непълно или интересите на децата не са добре защитени. Споразумението се връща със срок за коригиране. Молба /при отхвърляне/ може да се подава наново /понеже не е исково производство/.
Процесуални особености на 2те производства
Особено исково/ охранително производство. Компетентен орган е РС. Непълнолетните имат специална дееспособност. Изчерпателност на брачния процес. Изискване в 1то заседание по делото да се яви лично ищецът при развод по исков ред, 2мата молители трябва да се явят при развод по взаимно съгласие. Също в 1то заседание – напътствия от страна на съда към помирение/ медиация /вместо помирителното заседание преди, което се е провеждало чисто формално. При спиране на делото по тази причина се дава 6м. срок на страните, след което делото се прекратява.

13.03.2008 Последици от прекратяването на брака

1. Общи / за всички случаи, независимо от причината/ и специфични.

2. Имуществени и неимущетвени.

3. В отношенията между съпрузите и между бившите съпрузи и ненавършилите пълнолетие деца.

Общи и специфични последици:

• С неимуществен характер

• Отпадане на всички права и задължения, суъществували по време на брака /чл. 15-18 СК/;

• Възможност за всеки 1 от бившите съпрузи да сключи нов брак;

• Относно фамилното име:

• При смърт живият съпруг, продължаа да носи името

/законът не предвижда нищо/;

• При развод, чл. 103 СК - променилият името си трябва да преустанови ползването му и да възстанови добрачното си име /изключение при развода по взаимно съгласие, ако има съгласие и за това в споразумението; при развода по исков ред – изрично съгласие, а при липса на такова и съдът може да разреши запазване, ако другият е станал изветен с това име – известен: не известен в публичното пространство, а така да го познават хората, с които нормално общува/. Чл. 103, ал. 3 СК – възможност за последваща промяна.

• С имуществен характер

• Прекратява се СИО, чл. 26 СК

При прекратяване на СИО се формират несъществуващи до този момент дялове на съпрузите, тъй като по време на брака СИО е бездялова, чл. 27 СК. По отнношение на вещните права съпрузите стават обикновени съсобственици с равни идеални части. Общите влогове се разделят на 2 отделни вземания.

В някои случаи равностойността на дяловете може да се наруши. При прекратяване поради развод или унищожаване – чл. 28 СК; искът може да се предявява и в самостоятелен бракоразводен процес, но обикновено сеправи отделно в срок от 1 година. Правото на иск принадлежи на всеки 1 от съпрузите, конститутивен.

Главното основание за търсене на по-голям дял е в ал. 3 – приносът на 1 съпруг значително надхвърля приноса на другия.; значително надхвърляне на приноса – относно цялото СИО, не обект по обект, защото при поединично разглеждане на обектите е възможно да се окаже, че в 1 обект 1ният има повече принос, в друг – другият, но като цяло приносът в СИО е приблизително равен, освн това неудобство, защото трябва да се предявяват множество искове.

Съпоставка с иска по 19, ал. 3 СК. 19/3 – за оборване на презумпцията за съвместен принос, идеята е, че единият съпруг въобще няма принос, става въпрос за конкретен обект, който става лична собственост на единия съпруг, искът е установителен и може винаги да бъде предявен при правен интерес. 28 – не се цели изключване на приноса, а да се докаже неравенство в приноса, става въпрос за СИО като цяло, конститутивен, предявяване на иска само при прекраряане на брака в рамките на 1 година от развода прекратяването на СИО по чл. 62, ал. 2 СК.

Чл. 28, ал. 1 СК – друго основание за търсене на по-голям дял. „Особени затруднения” – повче от нормалните /повече от 1 дете, дете с тежко заболяване, което изисква специални грижи и др. Чл. 28, ал. 2 – извън дела си съпругът получава и конкретни вещи, предназначени за отглеждане и възпитание на ненавършилите пълнолетие деца; става дума за движими вещи, които са били СИО /ако вещта е била собственост на детето или родителят с родителските права, те ще ги получат но на друго основание, иск за собственост, не по чл. 28, ал. 2/. Ако вещите са собственост на 3ти лица – последващо ползване на вещите от децата само със съгласие на 3тото лице. Предназначени за отглеждане и възпитаване – разграничителен критерий е дали вещта служи само за нуждите на детето или е имала по-общо предназначение за нуждите на цялото семейство.

Чл. 29 – право да се получи дял от личното имущество на съпруга. Критерий за обособяването не е приносът /пр. вещи за упражняване на професия/. Искът е за получаване на част от стойността, съпрузите не стават съсобственици. Вещите трябва да са на значителна стойност и ищецът трябва да е допринесъл за придобиването им. Искът може да се предяви и в рамките на бракоразводния процес, но обикновено също се предявява отделно.

• Съпрузите престават да бъдат законни наследници, чл. 104.

Бившите съпрузи губят и всички изгоди от разпореждания в случай на смърт преди развода. Това означава две неща: завещанията и застраховките.

Завещание по време на брака в полза на другия съпруг, развод и смърт на завещателя след развода --› завещанието няма да произведе действие. По принцип завещателят винаги може да промени завещанието, но тук СК се наема да предположи волята на бившия съпруг. Може ли да се преодолее? Да, с ново завещание след развода. А случаите, в които в завещанието има изразена изрична воля завещанието да действа и след развода? Чл. 104 – императивна или диспозитивна? Според А. Станева – диспозитивна, няма интереси от публичен характер.

Застраховки „Живот”. Застрахователният договор продължава своето действие и след развода, отпада само клаузата в полза на съпруга, бенефициер трябва да стане друго лице, ако съпругът почине преди да посочи друг бенефициер, обезщетението се получава от наследниците.

• Отменят се даренията, чл. 105 СК /наред с чл. 227 ЗЗД/

Дарението трябва да е направено по време на брака или във връзка с брака /преди, но с оглед на брака/. Дарението трябва да е направено от единия съпруг на другия или от близки на единия съпруг на другия. Подареното трябва да е на значителна стойност. Отмяната трябва да не противоречи на морала. При хипотезата близки – другият съпруг блзките могат да си вземат обратно само частта подарена на другия съпруг. Близки? Включва роднини и приятели, реално може да е всеки. Срок – 1 година от развода.

• Семейното жилище, чл. 107 СК

Семейно жилище по смисъла на СК е жилище/ части от жилище, в които семейството живее преимуществено; семейството се състои от родителите и ненавършилите пълнолетие деца; собствеността няма значение. Това, което е уредено в чл. 107, не е свързано със собствеността, а само с ползването. Става въпрос за развода по исков ред, когато съпрузите не са постигнали споразумение по този въпрос /при развода по взаимно съгласие това е част от задължителното съдържание на споразумението/. Чл. Ч07 урежда изключенията, от това трябва да се извади заключение за правилото. Нормално жилището трябва да остане за собственика/ близкия на собственика.

Изключения. Предпоставки – наличие на незадоволена жилищна нужда, семейното жилище не може да се ползва и от двамата съпрузи /може да се ползва и когато има само 1 помещение освен сервизните, но само ако съпрузите са в търпими отношения.

• Ако жилището е собственост на единия съпруг – другият

получава, ако има родителските права /в интерес на децата е,

затова се ползва докато се упражняват родителските права/.

Ако няма деца от брака, другият получава, ако собственикът на

жилището е единствено виновен за разтрогването на брака,

това ползване е за определен срок /който се определя

от съда – обикновно между 1 и 3 години/.

• Ако жилището е собственост на близки – другият получава, ако

има родителски права, но – засяга се правото на собственост

на 3то лице, така че съдът определя срок за ползване, при

всички положения правото на ползване съществува докато

ползвателят не сключи нов брак.

• Жилището е СИО. Чл. 107, ал. 1 СК – съдът решаван а кого да

предостави ползването, като се вземат в предвид всички

конкретни обстоятелства /вина, деца, здравословно състояние

т.н., примерно изброяване.

  

20.03.2008. Родителски права и задължения след прекратяването на брака

При смърт на единия от съпрузите – РПЗ се концентрира в другия родител /т.е. в правното положение на преживелия родител не се променя нищо, просто няма паралелни РПЗ на другия/.

Развод/ унищожаване на брака. Родителите не остават заедно и съвместното упражняване е трудно, затова упражняването се оредоставя на 1ния /тук не говорим за титулярство/. При развод по взаимно съгласие този въпрос е задължителна част от споразумението. При развод по исков ред – със споразумение, ако споразумението е частично само за РПЗ, не по чл. 99, ал. 3 СК, съдът ще отчете споразумението, но то не е задължително за него. Когато съдът трябва да реши – чл. 106, ал. 2 СК, преценява всички обстоятелства, като се ръководи от интересите на децата. ТР на ВС от 1972 г. относно обстоятелствата – родителски качества, общочовешки качества, възможност на близките да оказват съдействие, имуществено състояние /накрая – съдът първо решава за РПЗ, после за ползването на семейното жилище/, вина за разстройването на брака /чл.106, ал. 2 СК/. Преди да вземе решение съдът е длъжен да изслуша 2та родители, децата, ако са навършили 14 г. по СК/ 10 г. по Закона за закрила на детето – ЗЗДет. е по-нов, така че по-ниската възраст трябва да се вземе под внимание. Други близки също могат да бъдат изслушани, но не е задължително. За родителя, който не получи упражняването на РПЗ, се определя подходящ режим /периодични срещи и т.н./. допустимо ли е разпределение на упражняването на РПЗ? В практиката: разделянето на децата по правило е в тяхна вреда, това не означава, че не се вземат и такива решения, но те са ри извънредни обстоятелства по изключение. Възможно е съдът да сметне и двамата родители за не достатъчно годни за упражняване на РПЗ – децата се настаняват при дядо, баба, др. лице или в обществено заведение /по ЗЗДет. може и в приемно семейство/. Тези лица не стават титуляри на РПЗ и не упражняат РПЗ – ал. 4: „да живеят”, т.е. единствено право и задължение да живеят с детето и по подразбиране да полагат непосредствена грижа за отглеждането/ възпитанието и да съдействат при образованието; останалите от тях, освен ако са лишени от родителски права. Мерките са променяеми, чл. 106, ал. 5 СК.

NB: Настойничество и попечителство – няма го на лекция, но ще го има на изпита.