Право

Понятие. НПО. Принципи

Понятие от гражданското право; съвкупност от ПН, които уреждат правоотношенията, възникващи по повод смъртта на 1 лице, и в рамките на които се разпределя имуществото на това лице.

НПО. Страни – могат да бъдат всички субекти на гражданското право. Основно ФЛ, но може и държавата, общините и ЮЛ. НПО е между живите, не между наследодателя и наследниците. Правопораждащи ЮФ – винаги при смърт /може и в комбинация с други/. Съдържание – винаги правото на наследяване.

Система на приемане на наследство, няма автоматично правоприемство, необходимо е волеизявление на наследниците. От момента на откриване на наследството до момента на волеизявлението наследниците са носители на правото на наследяване.

Правото на наследяване е абсолютно СП, потестативно, защото с упражняването му наследникът не само придобива част от наследството, но и предизвиква промяна в правната сфера и на другите наследници /пр. при 3 деца, 1то дете е в чужбина отдавна, другите 2 мислят, че няма да се появи; той обаче се появява, приема и с това променя частите на другите 2 деца/.

Правна уредба: ЗН от 1949 г. /старият е от 1889 г./, малък брой изменения, най-същественото от които е от 1992 г.

Принципи:

• Принцип на равенството. Конституционен принцип. ЗН от 1889 г. – не е включвал този принцип, съществувало е неравенство между родени преди и след брака, осиновени и биологични и наследници от мъжки и женски пол.

• Принцип на свобода на завещателната воля. Чл. 14, ал. 1 ЗН, NB: до 1992 г. „в полза на наследниците по закон, държавата и обществени организации”, т.е. в рамките на кръга от наследници по закон. На други лица – най-много ½ /стара ал. 2/, иначе частична нищожност. Важно е да се знае, защото приложим е законът, действал по време на смъртта. Съществува ограничение и пи новата формулировка на закона, вж. следващия принцип.

• Закрила на най-близките роднини на наследодателя. Чл. 14, ал. 2 ЗН – запазена част /чл. 28 и сл. ЗН/. Низходящи, възходящи от 1ва степен и преживелият съпруг. При накърняване на запазената част няма частична нищожност, но наследникът с накърнено право има право на иск за възстановяване на зпазената си част.

Основни термини в наследственото право

1. Наследяване

Сининим на наследствено правоприемство, т.е. преминаване на имуществото на 1 починало лице към други лица. По закон и по завещание. По закон преминаването на имуществото се осъществява по правилата на ЗН; по завещание се определя едностранно по волята на наследодателя, изразена в неговото завещание. Волята на наследодателя измества наследяването по закон, но е възможно и паралелно съществуване:

• Ако завещателят не се е разпоредил с цялото си имущество

• Ако е накърнена запазената част /ако наледникът я е възстановил по исков ред/

Общо и частно наследствено правоприемство. Общо – наследството преминава към наследниците като съвкупност от права и задължения. При чатното се наследяат конкретни имуществени права. По закон винаги е общо и всички наследници са общи правоприемници, т.е. получават дробна част, не конкретна част. По завещание може и двата вида /общо и частно завещателно разпореждане – завет/. NB: заветникът не е наследник по смисъла на ЗН. Заветникът има качеството на особен кредитор на наследниците /при индивидуално определени вещи става собственик и е необходимо само предаване; при родово определени вещи има вземане срещу наследнiците.

27.03.2008

1. Наследство

Съвкупност от права и задължения /ОП, ВП и други/, които наследодателят е притежавал към момента на смъртта. Само имуществени и то само прехвърлимите /непрехвърлими по изрична разпоредба в закона, пр. вещно право на ползване; от стеството на правото, пр. право на издръжка; при уговорка между страните/.

Специфични случаи извън общата характеристика:

• Авторско право

СП, състои се от множество възможности за титуляра. Чисто неимуществена прана възможност на автора да се нарича автор /право на авторско име/ - абсолютно непрехвърлимо. Право на авторско възнаграждение при публикуване – влиза в наследството на общо основание. Възможност за автора да прецени дали творбата е готова за публикуване и право да се предостаи творбата за публикуване – влизат в наследството. АвП е защитимо определено време след смъртта на автора – наследниците могат да ги упражняват до изтичане на този срок.

• Акции и дялове

Комплексни права. Право на участие в управлението, право на глас, право на дивидент/ ликвидационен дял, т.е. има и имуществени и неимуществени елементи. Наследимо ли е като съвкупност? При чисто капиталовите дружества /пр. АД/ акциите, които материализират членственото право са прехвърлими и наследими, тъй като при тях е важен капиталът, не субектът.

При дружествата с ограничена отговорност, които са смесени, чл. 129 ТЗ, всички съдружници може да прехвърлят дялове, като прехвърлянето на друг съдружник е свободно, а на 3то лице – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник; същото е и с наследяването.

При СД, което е чист тип персонално дружество, чл. 93 ТЗ, със смъртта на съдружник дружеството се прекратява. В дружествения договор може обаче да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува – чл. 97, в дружеството встъпват изявилите желание за това наследници /едностранна воля/. Разрешението е такова, защото самите съдружници с предвиждането на непрекратяване в дружствния договор са се съгласили с евентуално встъпване в дружеството на наследници. И при ООД и при СД няма наследяване! Нужно е допълнително волеизявление.

• Трудови и осигурителни правоотношения

Intuitu personae от гледна точка на работника , но вече възникнали вземания се наследяват. Същото е и с пенсиите.

• Наследствена пенсия /КСО/

Пенсии, които се дължат на лица в случаи на смърт на родител/ лице, което е издържало другото лице. В случая приживе наследодателят няма право, което е наследимо, правото на наследствена пенсия възниква при и по повод смъртта.

 

• Застрахователни обезщетения при застраховки „Живот”

Наследодателят е застрахован в полза на 3то лице, което му е и наследник. Застраховката не е чат от наследството, защото правото на затрахователно обезщетение не е принадлежало на наслдодателя приживе, той е бил само страна по застрахователния договор. Застрахователното обезщетение обаче се облага като наследство /ЗМДТ/.

• Право на наследяване

Възможност да се придобие наследство, наследствена трансмисия. Наследяване на правото на наслдяване, чл. 57 ЗН.

1. Откриване на наследство

чл. 1 – наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. Време на откриване: самото откриване не е процедура, то става автоматично със смъртта, до този момент не е наследство, „в момента” – не деня, а съвсем точно, защото към този момент се определя съставът на наследството, към този момент се определя и кръгът от наследници /вж. чл. 10а/. NB: прилага се законът, който е сила в деня на смъртта. Място на откриване: трябва да се замени „местожителство” с новото „постоянен адрес”. Няма значение къде е настъпила смъртта, настоящият адрес и т.н. това е от значение за определяне на компетентния РС.

1. Наследодател

Лицето, което умира и чието имущество подлежи на разпределяне след смъртта му. ФЛ, не трябва да е дееспособно. Често се бърка със завещател /само по завещание/. Не може да е ЮЛ или държавата.

 

1. Наследник

Лицата, към които преминава имуществото на починалото лице. Става въпрос за общия наследник /по закон и при общо завещателно разпореждане ≠ заветник/. ФЛ, ЮЛ /само по завещание/, държавата и общините /чл. 11, може и по завещание/. Не е правилно да се каже, че държавата/ общините наследяват по закон, това би означавало, че се приравняват на наследниците по закон, което не е така. Държавата наследява при липса на наследници /вкл. при отказ от наследство или когато наслдниците не са достойни/. Държавата е общ правоприемник – „всичко с изключение”, общината наследява определените в чл. 11 неща. ЮЛ единствено трябва да съществува към момента на откриване на наследството. Изключение при фондациите, които могат и да бъдат създавани чрез завещание.

ФЛ, живо към момента на смъртта на наследодателя. Чл. 2 – и заченатите, ако се родят живи и жизнеспособни. Живо – поело е въздух. Жизнеспособно – наличие на всички необходими за съществуването му органи и функции. Жиснеспособността се преценява, ако умре. Ако е било нежизнеспособно въобще не става правен субект. Презюмира се, че живият е жизнеспособен.

Недостойнство за наследяване – в резултат ба собствно противоправно поведение, чл. 3 ЗН:

1. -

2. Остаряла хипотеза

3. 2 случая: приживе – пряко въздействие; непряко въздействие – върху вече обективираната в завещанието воля /приживе и след смъртта.

При недостойнство наследникът губи правото на наледяване. Трябва да се прецени, кога е извършено деянието. Приживе – още не е наследник, т.е. не губи правото, защото не го е получил; губи го след смъртта. Възможност за опрощаване, но само лично от наследодателя. Чл. 4 – изрично, ал. 1 и мълчаливо, чл. 2, ако наслдодателят не е знаел за недостойнството – чл. 42, б. а).

 

 

03.04.2008. Наследяване по закон. Кръг и ред на наследниците

Кръг на наследниците по закон: всички лица с определена семейноправна връзка с наслдодателя, които по принцип могат да наследяват /т.е. които са носители на правото на наследяване – условно или безусловно/. Обхваща всички роднини по права линия – възходящи и низходящи без ограничение в степените. По съребрена линия до 6та степен вкл. Извън роднините – преживелият съпруг. Всички тези наследници не наследяват едновременно, имат 4 наследствени реда. Всеки наследник от предходен ред изключва всички наследници от следващите редове.

От 1ви ред:

• децата на наследодателя /лица с установен произход; брачни и извънбрачни, пълно и непълно осиновени

• Останалите низходящи на наследодателя

При повече наледници от 1ви ред по-близките по родство /степен/ изключват по-далечните, освен ако законът не предвижда друго /чл. 10 – наслдяване по право на заместване/.

От 2ри ред:

• Родителите на наследодателя /с установено майчинство и бащинство/, включват се и осиновителите при пълно осиновяване – чл. 62 СК /в тези случаи наследници са само осиновителите/.

От 3ти ред:

• Останалите възходящи по права линия

• Братя и сестри и техните низходящи /по право на заместване/

От 4ти ред:

• Останалите роднини по съребрена линия от 3та до 6та степен вкл., с изключение на низходящите на братята и сестрите, които са от 3ти ред.

Преживелият съпруг наследява с наследниците от 1-3 ред и измества тези от 4ти.

Други възходящи

Родители

Братя и сестри Наследодател Съпруг

Низходящи

Дете Дете

Низходящи

Чл. 10 – наследяване по право на заместване, трябва да се тълкува корективно, не само деца и внуци, а и съребрени роднини на наследодателя до 6та степен. Аргумент: чл. 9, ал. 2 е променен в съответствие с променения кръг на наследниците, в чл. 10 се касае за законодателен пропуск.

Правото на заместване е СП на низходящите на наследниците от първи ред/ братята и сестрите на наследодателя, в случай че наследникът от първи ред/ братът/ сестрата са починали преди наследодателя или са недостойни, да получат това, което той би получил. Правото е самостоятелно – т.е. низходящите могат да получат наследството на наследодателя дори да са отклонили наследството на възходящия си. Чл. 10, ал. 3 – означава, че с получава дела на възходящия.

В 4ти ред няма изключение като в чл. 10, често се бурка заради чл. 8, ал. 4. изр. последно ЗН, но то не е по заместване:

°

° ° 5та

° ° 4та

° ° 3та

° Н. ° 4та - измества другата 4та

° 5та – измества другата 4та

Размер на наследствените дялове:

При сънаследяване правилото е, че се дели по равно. Изключения

• чл. 10, където се дели делът на починалия преди наследодателя.

• В 3ти ред – между двете групи: 2/3 за братята и сестрите и 1/3 за възходящите по права линия от 2ра степен нагоре.

• Чл. 8, ал.3 – 1кръвни и 1утробни получават ½ от това, което получаат родните. 1кръвни – общ баща, 1утробни – обща майка.

• Дял на преживелия съпруг:

• Ако сънаследява с 1ви ред: чл. 9, ал. 1, делят поравно /от СИО 1/2 взема не по наследство!/

• Ако сънаследява с 2ри и 3ти ред: чл. 9, ал. 2, делът на съпруга зависи от това с кого наследява и от продължителността на брака

• С 2ри ред или 1 от групите на 3ти ред: до 10 г. брак – ½; над 10 г. брак – 2/3

• С двете части на 3ти ред едновременно: до 10 г. брак – 1/3; на 10 г. брак – ½.

10.04.2008. Наследственоправно положение на преживелия съпруг

Сборен въпрос, вкл.:

• Def.: лицето, което се е намирало в брак с починалия към момента на смъртта.

• Чл. 102 ЗС – висящ бракоразводен процес – бракът още съществува, прекратява се поради смърт. Останалите наследници имат право да продължат процеса и ако се установи виновно разстройване от страна на преживелия съпруг, същият губи качеството си на наследник.

• Наследник по закон – сънаследява с 1-3 ред, изклююва 4ти.

• Наследствен дял – в зависимост от това с кой ред сънаследява.

• По завещание – ако преди смъртта на наследодателя има развод – чл. 104 СК.

• Един от необходимите наледници, т.е. с право на запазена част.

Особени случаи на наследяване по закон

Чл. 12, ал. 1 ЗН, съдържа две хипотези. 1та – наследникът получава нещо над наследствения дял, затова че се е грижил за наследодателя. Предпоставка е да е живял с него. Грижи – не се уточнява в закона, в практиката – не е необходимо особен вид усилие. Наследникът има право да получи обикновената покъщнина на наследодателя /вади се от общата наследствена маса/. Обикновена покъщнина – нормалното обзавеждане на 1 дом, не се включват особено луксозни вещи и тези за упражняване на професия. В практиката – правото принадлежи само на т.нар. призовани наследници. Това са тези наследници, които реално получават наследството /пр. има деца, 1ви ред, и братя и сестри, 3ти ред, последните в случая са изместени от децата и не притежават правото/.

2ра хипотеза – като първата с допълнителна предпоставка – наслдникът да се занимава със земеделие  получава и земеделския инвентар на наследодателя. Трябва да не е получил възнаграждение от наследодателя приживе.

Чл. 12, ал. 2 ЗН, наследникът е спомогнал за увеличаване на имуществото на наследодателя приживе. Пр. син надстроява къщата на бащата – приращение  остава собственост на бащатa; може примерно и плащане на дълг на наследодателя. Цели се избягване на неоснователното обогатяване. Наследникът има право да поиска да бъде пресметнато увеличението при делбата. Също не трябва да има възнаграждение приживе. Какво има право да получи – това, което е дал навремето като стойност или увеличената стойност към момента? От формулировката на текста „ако не е получил възнаграждение приживе” – по-скоро първото, но законът казва, че увеличението се пресмята при делбата – по-скоро 2то /то е и това, което се приема/.

Чл. 9а СК. Реституира се одържавен или включен в ТКЗС имот, той обикновено се връща на наследниците. Приема се, че имотът винаги е бил на починалия и съответно се приема за част от наследствената маса. Чл. 9а въвежда ограничение пи наследяването. Последващ брак тук означава брак, сключен след одържавяването. Преживелият съпруг ще наследи, ако е жив. Ако не – ако има деца от този брак, те наследяват, ако няма – останалите му наследници не наследяват.

Наследяване по завещание

Завещанието е едностранна, строго лична, формална, отменима сделка, с която 1 лице се разпорежда с цялото или част от имущество си в полза на другото лице за след своята смърт.

1странна. По принцип се делят на адресирани и неадресирани. Адресирани – пр. ВИ за разваляне. Завещанието е от категорията на неадресираните. Достатъчно е обективиране на ВИ. Все пак някой трябва да знае за него. Сделката е mortis causa, т.е няма действие преди смъртта, но е завършена.

Строго лична. Необходима е лична преценка, т.е. не може чрез представител /нито пълномощник, нито законен представител/. Чл. 13 – дееспособност, малко се отклонява от гражданската. Чл. 15 – само 1 завещател с 1 акт . не е допустимо повече лица, защото така биха си влияли взаимно и ВИ не ниха били съвсем свободни, а и същият ефект може да се постигне с отделни завещания.

Формална. Единствената сделка, при която има уредна форма за валидност в две разновидности. Чл. 23: нотариално /нотариален акт/ или саморъчно /писмена форма на ръка/.

Отменима. Смисълът на завещанието е да изрази последната воля на завещателя.

Съдържание:

• необходимо

• ВИ за разпореждане с имущество

Може с цялото или с част от него, чл. 16 – общо и частно завещателно разпореждане. Общо – с цялото или с дробна част от цялото. Частно – разпореждане с определено имуществено право /завет/.

Характерно за завета. Предоставя само право, без задължение. Ако пр. става дума за имот с кредит от банка  заветникът ще придобие имота без задължението за погасяване на дълга към банката. Това задължение е за наследниците. Друг е въпросът, че ако наследниците не платят, ще се стигне допринудително изпълнение върху имота. Заветникът е особен крдитор на наследниците. Ако завещанието е вещ – заветникът става собственик автоматично, вещта обикновено е във владение на наследниците и той има право да иска предаване. Ако заветът е пари – заветникът има право да поиска да получи съответната сума от наследниците дори в завещанието да не е останала такава сума. Особен кредитор е, защото качеството му на кредитор произтича от нетипичен ЮФ и защото спрямо същинските кредитори той е в по-неблагоприятно положение /те все пак извършват насрещна престация/.

• Посочване на лицето, в полза на което се прави разпореждането

Облагодетелствано лице /бенефициер/. Не е завещание – „лишавам от наследство Х /наследник по закон/”. Завещанието винаги облагодетелства. ОЛ трябва да е посочено, като законът не уточнява точно какви данни за него трябва да се дадат – „достатъчно индивидуализирани белези”. Пр. „внуците”, към момента може да няма, но кръгът от наследници се определя към момента на смъртта, така че ак тогава има – наследяват.

• Незадължително

• Мотиви

Правно релеантни са – могат да довдат до нищожност, пр. ако единственият мотив противоречи на закона и добрите нрави; може и унищожаемост – пр. при грешка в единствения мотив.

• Субституции

Ако бенефициерът не съществува /не се е родил или вече е починал/ или е недостоен, завещанието не може да породи действие, чл. 20, тук няма право на заместване като по чл. 10 ЗН. Авещателят може да предотврати това, като предвиди обикновена субституция по чл. 21, реално това води до 2 завещателни разпореждания – ако избраното ОЛ не може да получи /второто е под условие/, наследството се получава от друг.

Още 1 вид субституция в ал. 2, тя не е позволена, става въпрос за фидейкомисарна субституция – завещателят не може да задължи наследникът да получи и запази наследеното и да го остави на трето лице след смъртта си. Противоречи на свободата на завещателната воля.

17.04.2008. Съдържание на завещанието – модалитети

Чл. 17, ал. 1: условие, на общо основание се прилагат правилата по ЗЗД. Отлагателно условие – началният момент на действие се измества във времето. Прекратително – завещанието произвежда действие с откриване на наследството, но това действие ще отпадне при евентуално настъпване на условието.
Чл. 17, ал. 2: срок, начален /отлагателен/ и краен /прекратителен/. Началният срок се смята за неписан в завещанието, поражда действие от смъртта. Защо? Единственото, което се постига е период на изчакване, което при тази сделка не е желателно. Завещателят е починал, наследникът не може да прави нищо с имуществото – несигурност, вкл. и за третите лица.
Прекратителен срок – по принцип е допустим. Особености – ако е общо завещателно разпореждане, при краен срок се смята за завет за плодоползване. Има се в предвид: завещание за срок от 5 години; ако се следваха общите правила Х ще придобие след и след 5 години ще изгуби, като ще се наложи ново разпределение между наследниците по закон. По споменатото правило – Х не придобива въобще, има само правото на ползване и от самото начало придобиват наследниците
Тежест. Завещанието задължава облагодетелствания да за определено поведение. По принцип се смята, че тежестта е по-скоро нравствено задължение – чл. 18, изр. 2 ЗН. Не е съвсем така, защото според чл. 18, изр. 1 всеки може да иска изпълнение на тежестта. Тежестта може да е с неимуществен характер, свързана с паметта на починалия или със самия наследник – няма трети заинтересувани лица. Може и с имуществен характер. При това положение – 2 хипотези: няма конкретно заинтересувано лице /пр. учредяване на стипендия/; има конкретно такова лице /пр. син трябва да плати на майка си, която е съпруга на починалия, 1000 лв., при неизпълнение, майката може да иска изпълнение на наложената тежест с всички  допустими процесуални средства/. Тежестта от гледна точка на майката се явява завет, като тук се натоварва конкретно лице.

Завещателна дееспособност, чл. 13 ЗН

 Завещанието е сторго личен акт – законодателят се нуждае от правновалидна воля. Известни отклонения от общата гражданска дееспособност:

Пълнолетие
Съответно на общите правила. А лице, което енавършило 16 г. и е сключило брак? По СК такова лице е напълно дееспособно /изкл. Разпореждането с недвижими имоти. Чл. 13 ЗН от друга страна изрично казва 18 г., не просто дееспособно лице. Според 1 е ок, ако няма недвижими имоти. Станева: приема се фиксираната възраст от 18 г., защото идеята на тази дееспособност е да може да се завещава цялото имущество.
Лицето да не е поставено под пълно запрещение
Наистина ли се има в предвид пълно? Станева – очевидно не е грешка на законодателя. Някои ще кажат, че се получава логическо разминаване – под 18 не може, а ограничено запретен може /и то бе попечителско съдействие/. Рещението е в края на текста – „да е способно да действа разумно”. По принцип това е и най-важният критерий. Как се преценява? Това е възможно чак след смъртта на лицето, ако някой оспори завещанието /то е унищожаемо/. Решаваща роля имат вещите лица /по медицинска дкументация, свидетелски показания/.
 
Форма на завещанието

Нотариална и саморъчна форма. Преценката е на завещателя, с изключение на случая, в който лицето не може да пише. От гледна точка на сигурността – известно предимство на нотариалния акт /поне 1 екземпляр се пази при нотариуса/. От гледна точка на атакуемостта поради недееспособност на завещателя – отново нотариалният акт е по-надежден /завещателят се явява лично пред нотариуса/.

Саморъчно завещание
Специална писмена форма – на ръка без използване на технически средства. „ръкописно” – на ръка, не обратното на печатно. Без значение е езикът, материалът, върху който се пише и т.н. Съдържание:
Подпис – поставен след завещателното разпореждане, идеята е да се потвърди написаното; изписване на името, параф, ако от подиса не се разбира името, то трябва да се съдържа в текста
Дата- не се казва къде трябва да бъде поставена, може и в самия текст; нужна е защото завещанието отразява последната воля и при повече от 1 саморъчни завещания няма да има как да се разбере, кое е последно; освен това към този момент се преценява и дееспособността.
Завещанието се пази както завещателят прецени, според закона може и при нотариус /предава се за пазене в плик, може от всеки, върху плика нотариусът създава протокол за приемането; може да се вземе само от завещателя, като това не значи отмяна/.

Завещание в нотариална форма
Нотариусът участва в самото съставяне. Формата е нотариален акт /ГПК/. Участват задължително нотариусът, завещателят и 2ма свидетели. Процедура – чл. 24, ал. 2 /преди това снемане на данните/. Ал. 3 – когато завещателят не може да се подпише. По ГПК – оставяне на отпечатъци и т.н. чл. 578, ал. 1 и 2 ГПК – възможно е страните да донесат готов проект на нотариален акт, обаче процедурата противоречи на 24/2/1 ЗН. Решение: носи се проекта, устно изявяване на волята, но нотариусът вместо да пише, само сравнява.

Отменяне на завещанието

Следва да се отличи от нищожността/ унищожаемостта. Отмяната е акт на самия завещател, т.е. може само приживе. Изрично и мълчаливо. Чл. 38 – ново завещание с изричен текст, че предходното се отменя, може и с нотариален акт за отмяна на предходно завешание; унищожаване на саморъчно завещание.